Търсене в текстове за 'Свети Иван Рилски'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 358 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”

След няколко минути стаята се освети.
Стаята затъмнихме добре, за да не прониква отникъде светлина. Като медиум се прояви Саша и искаше да пише. Аз исках в тъмното да пиша и угасихме лампата. Аз и братовчедката ми почувствувахме едно полъхване около нас. Трябваше да пазим голяма тишина, а Костадин изгуби търпение и излезе навън с детето на Узунов. След няколко минути стаята се освети. Две светли топки се задвижиха на стената, където бяхме поставили карта на България. Костадин в това време влезе и като видя стаята осветена, извика: „Къде сте оставили лампата, какво се е запалило? ” Светлите топки леко изчезнаха и в стаята стана тъмно. Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши. Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана.
към текста >>

Иван Рилски.
Запалихме лампата, прочетохме следното, написаното чрез медиума Саша: „Костадин да не пуши. Лекият дъх, който почувствувахте, бях майка ти, Ана. Мъчно ми е за Крума, че го оставих малък, като кораб без кормило”. Саша не знаеше нищо за майка ми, нито за най-малкия ми брат; аз бях на 13 години, когато почина мама. Светлите топки бяха проявление на св. Иван Рилски. „Аз бдя над България — каза той. Тя е страдала и има още да страда. Но Божието око е над нея. Ако изпълни волята Му, ще стане велик народ.” Това бе написано в тъмното, а и Саша не знаеше що пише. Всички останахме доволни и изпълнени с вяра в Бога.
към текста >>

2. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия.
Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога.Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир.Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има.Господ пита: - Благодарни ли сте от всичко това? Отговарят: - Благодарни сме.Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа.- Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, [от] 12 стих нататък. V.16 август 1909 г., 9 часа сутринта
към текста >>

За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар.
по разпоредба на г-на Дънова се наредихме така (Фиг. 5):Като насядахме, г-н Дънов обяви: Довечера в 7 ч. ще имаме събрание, в 7,30 ч. – Господня вечеря. За Господнята вечеря всякой от вас ще вземе следните продукти: Димитър Голов и Петко Епитропов27 ще донесат 6 кила грозде; Тодор Бъчваров и Тодор Стоянов – 6 оки круши; Илия Стойчев и Кънчо Стойчев28 – 6 оки праскови; Константин Иларионов и Петко Гумнеров – 3 оки маслини; Иван Дойнов29 и Анастас Бойнов – три големи самуна хляб; Гина Гумнерова, Елена Иларионова и Величка Стойчева30 – 3 оки пресни лешници; Деньо Цанев31 и Никола Янев32 – 4 кила вино; Пеню Киров и Васил Узунов33 – три дини; Михалаки Георгиев и Милкон Партомиян – 3 кила сухи стафиди; дядо Петър Тихчев34 и Никола Ватев35 –7 кила от едрите смокини; Серафим Шиваров36 и Сава Великов37 – 6 кила сливи от едрите и жълтите; Анастасия Железкова, която отсъства в тоя момент, ще донесе 3 оки захар. Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Тодор Стоянов ще имат грижата за нареждането на трапезата. Всичките тия неща ще ги вземете от себе си и като се донесат, ще се наредят тук, на тази маса.Подир горното обявление г-н Дънов прочете 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Помолихме се след това и ни се продиктуваха трите закона на Веригата: I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила – в Него ще намериш своето здраве, своето блаженство. II. Люби ближния си, както сам себе си – в него ще намериш основание за твоето повдигане.
към текста >>

Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна.
Това е вашият закон, по който ще се водите, за да бъдете благоугодни Богу. Днес присъстват и нашите Приятели, които са тук. И Те са, които съдействат на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с шестдесет и един сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на Пръчката е един сантиметър в диаметър. Имате още една емблема (посочва на всички ни Камичката – меча, остър от двете страни) (Фиг.6). На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата – знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна.
към текста >>

Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: ... Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: ... Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето си и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело? Отговор: ... Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, когато ти говоря? Отговор: ... Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш
към текста >>

Заради Любовта Си, с която Си ни възлюбил, благий Небесен Баща, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, да се освети Името Ти на Земята – това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят.
Тая молитва била дадена преди дванадесет години и в нея молбата на Духа била да се низрине всякой, който е на власт и върши беззаконие. Това е свидетелството, което аз нося (тази молитва е в джобното джузданче на г-н Дънов). Има друга молитва, която е една от най-съдържателните – една особена молитва, която ще бъде първа и последна. Но за нея Веригата още не е готова да й се даде.Тук г-н Дънов прочете от едно свое тефтерче друга молитва, за която каза, че можем да я препишем и да я имаме. Тая молитва51 има следното съдържание:Господи, Боже наш, да възлезе молбата ни пред Твоето лице, да дойде Духът Ти и да пребъде Словото Ти в нашите сърца. Заради Любовта Си, с която Си ни възлюбил, благий Небесен Баща, да дойде Царството Ти, да бъде Волята Ти, да се освети Името Ти на Земята – това е желанието на нашата душа, това е нуждата, която постоянно усещаме в тоя свят. Великий Господи на всяка сила и крепост, застани за делото Си, преклони сърцата на ония, които Си избрал да се назоват начатък на Твоята слава и Величие. Благословений Господи наш, ръководи ни с милостивата Си ръка, просвещавай ни да се не уклоняваме от Словото Ти, да не престъпваме закона Ти. Води ни като добър пастир при зелените пасища, при бистрите оттоци. Амин.Като се продиктува горната молитва, г-н Дънов продължи: Да знаете, че Господ гледа на вас.
към текста >>

29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с.
Шиваров и С. Великов.Каза ни се на всинца, че от остатъците подир яденето на трапезата Господня можем да си вземем и занесем по домовете, след което в 10,30 ч. през нощта събранието, при весело настроение на всинца ни, се закри, за да се открие пак утре, на 17 август, понеделник, в 9 ч.Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" ------------------------------------27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент.28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г. в София. Според П. Гумнеров родното му място е с.
към текста >>

Гумнеров: бъдете светила в живота си.58 Следната молитва – по-късно текстът й става основа на т.нар.
53 Лука 22:14-20 – в протокола на П. Гумнеров: Лука 22:4-20.54 Йоанна 13:1-29 – в протокола на П. Гумнеров: Йоанна 14:1-21.55 Римляном 5:15, 16 – в протокола на П. Гумнеров: Римляном 5:15.56 Казва Господ – този израз липсва в протокола на Д. Голов.57 Бъдете носители на Светлината – в протокола на П. Гумнеров: бъдете светила в живота си.58 Следната молитва – по-късно текстът й става основа на т.нар. Благодарствена молитва.59 Благодарим Ти за благодеянията, които... – в протокола на П. Гумнеров: Благодарим Ти за Добро- детелта, която...
към текста >>

3. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август

Англосаксонската раса развива интелекта и приготовлява следващата култура, която иде.Свети Иван Рилски се въплотил в някой си Йосиф, който живял е работил около Варна - Месемврия, и той е, който е подготвил освобождението на България.
Тези, които воюват, ако бъдат внимателни, ще получат благословение. Но ако изгубите силата си, тогава ще изпаднете. Ако някога се намерите в утеснение, зор, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се обръщате към мене от духовни съображения, добре, но ако от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди някоя мисъл: „защо да се обърнем към него", тогава вие губите, защото заради вярата вие се благославяте.Славяните са по-близо до духовния свят и сърцето трябва да се развие. Англосаксонската раса развива интелекта и приготовлява следващата култура, която иде.Свети Иван Рилски се въплотил в някой си Йосиф, който живял е работил около Варна - Месемврия, и той е, който е подготвил освобождението на България. И сега той работи за България. Тогава е живял около 80-90 години.Най-напредналите духове между славяните са Св. Св. Кирил и Методий и Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплощаване до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството.Цар Борис е бил ръководен от един дух, който е обединявал славянството.Казакова ще дойде след 4 години чрез въплъщаване на физическото поле, а докторът (Миркович) - след 2 години.Този век е определен като век за чистене.
към текста >>

Открил си ни пътищата Си и виждаме Твоята благост; проявил си ни милостта си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил си ни истината и виждаме Твоята святост; изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцето ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни със силата Си и гледаме Твоето могъщество.И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята любов.
Молбата бе за българското духовенство и православната църква, за българския народ, за неговото духовно развитие, за учителите и учащата се младеж, за цялото славянство, за всичките други народи, които съдействуват за идването на Царството Божие. Г-н Дънов каза: - Ще почнем с „Хвалата" (Хвапение) и ще благодарим на Бога за всичките милости и благости. Хвала(Хваление) „Господи Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе. Открил си ни пътищата Си и виждаме Твоята благост; проявил си ни милостта си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил си ни истината и виждаме Твоята святост; изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцето ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни със силата Си и гледаме Твоето могъщество.И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижпивост, с които си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда.Благи Господи, Велики Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век да те славим. Господи, Който си неизменен, закрепи нашите братя и сестри, за да пребъдем всичките в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец и да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците.Благи Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благоволения всеки ден.
към текста >>

Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване.
Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо против, но ако е от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди у вас мисъл от рода: „защо да се обръщам към него“, тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате. Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие. Англо- саксонската раса95 е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80–90 години96. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ97 са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни.
към текста >>

Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България.
Ако се роди у вас мисъл от рода: „защо да се обръщам към него“, тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате. Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие. Англо- саксонската раса95 е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80–90 години96. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ97 са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството.
към текста >>

Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ.
И сърцето трябва да се развие. Англо- саксонската раса95 е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80–90 години96. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ97 са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Казакова ще дойде след четири години чрез въплъщаване на физическото поле, а д-р Миркович – след две години. Те се явяват да подготвят душата на този народ.
към текста >>

4. Учителя дава Трите закона на Веригата на събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата)

Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване.
Ако се не обръщате към мен от духовни съображения, нямам нищо против, но ако е от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди у вас мисъл от рода: „защо да се обръщам към него“, тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате. Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие. Англо- саксонската раса95 е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80–90 години96. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ97 са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни.
към текста >>

Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България.
Ако се роди у вас мисъл от рода: „защо да се обръщам към него“, тогава вие губите, защото заради вярата ваша се благославяте, без да важи към кого се обръщате. Славяните са изобщо по-близо до сърцето на Духовния свят. И сърцето трябва да се развие. Англо- саксонската раса95 е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80–90 години96. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ97 са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството.
към текста >>

Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ.
И сърцето трябва да се развие. Англо- саксонската раса95 е, която развива интелекта и тя приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Този светия е идвал под името Йосиф и е работил тук, във Варна и Месемврия – той е, който е подготвил освобождението на България. Тогава е живял около 80–90 години96. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. Най-напредналите духове в българския народ97 са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплъщение до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Казакова ще дойде след четири години чрез въплъщаване на физическото поле, а д-р Миркович – след две години. Те се явяват да подготвят душата на този народ.
към текста >>

5. Димитър Голов завършва земния си път.

Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му.
Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в.
към текста >>

Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел.
Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“ Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н.
към текста >>

Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му.
Там младият Голов много скоро се отличава като прилежен и добър ученик. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. По-късно Д. Голов издава съчиненията на Китанчев. Негов ученик в Мъжката гимназия е Борис Сарафов. (1) Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София.
към текста >>

Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел.
Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ (2) Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив.
към текста >>

В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове.
Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество. Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове. Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици. В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов на духовни теми. Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията.
към текста >>

Дънов, в присъствието на Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, Димитър Голов, Иван Тачев, Cт.
По-късно кръгът се разширява. Димитър Голов е водил записки по време на тези беседи. Ето какво си е записал той ведно от своите тефтерчета: “На едно събрание през октомври 1910 г. Водено от г-н П. Дънов, в присъствието на Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, Димитър Голов, Иван Тачев, Cт. Димитров и Михалаки Георгиев се дадоха следните уроци. Идването на Христа е дошло. Христос е дошъл. Той е дошъл, само че не се явява, както църквата Го очаква, а съвсем по друг начин. Христовото идване датира от 1914 година.
към текста >>

Всичките светии ще дойдат на земята, но чакат благоприятни условия, и тия условия Христос ще ги подготви, за да дойдат.
Времената, в които живеете, си вървят нормално, по естествен ред. Господ е започнал да чисти света, но това го знаят само умните хора. Сегашните министри, владици, попове, ако крадат, не само те, но и родът им ще изчезне, помен няма да остане. Трябва да се разбере, че има ред и порядък в света. Сега архангел Михаил е военачалник, той е, който се състезава на земята с лошите духове, които ще разпръсне, ще разсипе и ще обърне мислите им против тях. Всичките светии ще дойдат на земята, но чакат благоприятни условия, и тия условия Христос ще ги подготви, за да дойдат. Тези добри человеци ще дойдат за еволюция, а не че ще им бъде по-добре. Вие сте при вратата на една епоха, в която настава чистене. Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами. Толкоз години сте чакали и сега сте на вратата, няма причини за пъшкане.
към текста >>

6. Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите

започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г.
Тези ранни екскурзии се правеха при по-сурови условия. Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на дъжд и на сняг. Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха. Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г. Включително, с прекъсване две години - 1933 и 1934 г. През тези години именно летувахме на Яворови присои. До 1939 г. имаше общи летувания на езерата, а през 1940, 1941 и 1942 г. нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше на езерата с малки групи от 7 - 10 души, с престой 5-6 дена.
към текста >>

Който вярва в Него и Го люби, той свети.
Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта на човека е проява на Божията Любов. Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.
към текста >>

Пребиванието там продължаваше 3-5-7 до 10 дни.
летувахме при долните Мусаленски езера, на едно възвишение, което се спуща от връх Мусала надолу като било и разделя долините на Бели и Черни Искър. Тази местност Учителя нарече „Незнайният връх А-Б и Б-А.“ Там беше с малка група ученици от Специалния клас и държа няколко беседи. От 1925 г. започнаха редовните летувания на Мусала. Бивакът се установяваше край долните две Мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев на връх Мусала. Пребиванието там продължаваше 3-5-7 до 10 дни. Тези екскурзии се правеха при по-сурови условия. Повечето братя и сестри бяха без палатки. Някои имаха навеси. Спасители бяха огньовете, около които се грееха и сушаха. Такива общи Мусаленски летувания имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година.
към текста >>

започна летуването при Седемте рилски езера и така до 1942 г.
Повечето братя и сестри бяха без палатки. Някои имаха навеси. Спасители бяха огньовете, около които се грееха и сушаха. Такива общи Мусаленски летувания имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започна летуването при Седемте рилски езера и така до 1942 г. включително, с прекъсвания от две години, през 1933 г. и 1934 г., когато летувахме на Яворови присое на Витоша. До 1939 г. включително имаше общи летувания на Рилските езера, а през 1940, 1941, 1942 г. нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше с малка група от по 7-10 души с престой от 5-6 дни.
към текста >>

включително имаше общи летувания на Рилските езера, а през 1940, 1941, 1942 г.
От 1929 г. започна летуването при Седемте рилски езера и така до 1942 г. включително, с прекъсвания от две години, през 1933 г. и 1934 г., когато летувахме на Яворови присое на Витоша. До 1939 г. включително имаше общи летувания на Рилските езера, а през 1940, 1941, 1942 г. нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше с малка група от по 7-10 души с престой от 5-6 дни. След 1929 г. нямаше общи летувания на връх Мусала, но Учителя пак го посещаваше с малки групи, а именно през 1934, 1935, 1937, 1938, 1940 години. Тук ще кажем няколко думи за нашето летуване на Яворови присое. Тази извънредно красива, живописна местност е покрита с иглолистни гори и е в подножието на Резнъовете.
към текста >>

7. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме. А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия на дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
към текста >>

О, Царю, Да се свети Името Твое!
Сякаш те се противят. Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак. Късат се на парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева. Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска борба между природните стихии. Чудо! Изток - Миг - Слънце! О, Царю, Да се свети Името Твое! Ето го! Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече. Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха. Ето го слънцето пак!
към текста >>

Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там!
Късат се на парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева. Отдръпва се завесата на белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска борба между природните стихии. Чудо! Изток - Миг - Слънце! О, Царю, Да се свети Името Твое! Ето го! Иде, политва, сякаш носено от пеещи юноши; облаци и мъгли го заливат с потоците си, а то могъщо, огромно, сякаш крилато се провира между тях и свети, свети горе там! Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече. Вятърът безспирно фучи и като полудял от треска лети из въздуха. Ето го слънцето пак! Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море. А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла!
към текста >>

Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю.
Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем. Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов.
към текста >>

Сякаш тя ще ни свети нощес на тия ливади.
Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички. Ето ги Родопските върхове: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече.Нощ. Чаровна звездна нощ. Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо. Сякаш тя ще ни свети нощес на тия ливади. Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме.
към текста >>

25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски”
На път по ведри звездни глъбини. -----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с. 25); Манчо (2771 м.), Мусли Чал (или Ясник) (2554 м.), Ченгенето - Ченгелчал (или Цигански връх) (2568 м.) - Рилски върхове, тогава считани за „Родопски” Изгревът - Том 26 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила] Олга Славчева ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ НА ПЛАНИНАТА Изгрев, 15 ноември 1950 г.
към текста >>

започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г.
Тези ранни екскурзии се правеха при по-сурови условия. Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени на дъжд и на сняг. Спасителни бяха само огньовете, край които се сушаха и грееха. Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година. От 1929 г. започват редовни летувания на Седемте Рилски езера до 1942 г. Включително, с прекъсване две години - 1933 и 1934 г. През тези години именно летувахме на Яворови присои. До 1939 г. имаше общи летувания на езерата, а през 1940, 1941 и 1942 г. нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше на езерата с малки групи от 7 - 10 души, с престой 5-6 дена.
към текста >>

Който вярва в Него и Го люби, той свети.
Това са велики процеси, за извършването на които се иска будност и велико съзнание. Празничните дрехи подразбират свято отношение към тези процеси. В това стои новото в света. Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога. Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. Който вярва в Него и Го люби, той свети. Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява. Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога. Когато човек разбере, че любовта на Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта на човека е проява на Божията Любов. Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр. Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.
към текста >>

Това измиване на косата е добро, за да се задържи магнетизмът й.
А пък аз бих ви препоръчал друг един хубав сапун. Той е следният. Ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете на огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие, ще си намажете с нея главата, косата и след това се измиете с чиста вода. Така косата ви ще стане мека. Така ще се миете веднъж в месеца, а всяка седмица ще се миете с топла вода. Това измиване на косата е добро, за да се задържи магнетизмът й. Тази мазнина, която има косата е нужна и не трябва да се измива. Ако тя се измива, главата ще диша свободно, но не ще може да мисли, топлината и активността на мозъка изчезват. Българинът защо не може да мисли много? Той под калпака си има много пот. Тази е една от причините.
към текста >>

8. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера.
Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех.
към текста >>

Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога!
Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
към текста >>

Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне.
Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър. Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря. Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
към текста >>

Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

9. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера.
Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех.
към текста >>

Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога!
Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
към текста >>

Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне.
Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър. Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря. Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
към текста >>

Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

10. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера.
Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех.
към текста >>

Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога!
Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
към текста >>

Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне.
Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър. Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря. Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
към текста >>

Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

11. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера.
Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех.
към текста >>

Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога!
Смръщено е небето. Зората скрива от нас прелестния си лик. Стоим обвити отвред с мъгла и облаци. Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната. Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш? Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето на Бога! Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов! Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне. И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души? - сякаш ни питат снежните върхове. Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
към текста >>

Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне.
Знаете ли? Но ние слизаме с уверени стъпки, сякаш призвани към нов дълг. Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а на душата леко, леко! Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня. Пред очите ми е само този огнен дъжд на развълнуваното небе и дивната музика на нощта. Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих на благото видение ще ми се усмихне. Поклон пред теб! Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори на Бели и Черни Искър. Те са тъмни, величествени и мълчаливи. Обилни води, кристални води, чисти води, живи води - неизказуеми богатства за които нямам думи да говоря. Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
към текста >>

Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Той сам ги жаби от тревата.Стоим пред хижата с Учителя. Гледаме бурното небе. Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”На Изгрев ни чакаше приятна изненада. На две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка. Казани с гореща вода за пиене и миене. Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме на трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост. Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва. Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка. Изгревът - Том 26 2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Наистина, само „хилавия” можеше да се помири с подобна наситена атмосфера, след като е дишал божествения рилски въздух.Набързо се опнаха няколко платнища под които, как да е, се подслонихме, ала и те не можеха да поберат всички, така че, трябваше да се редуваме... Накладоха буйни огньове.
Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо. Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.Провижда се хижата. Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище. Но немислимо беше да се поберат вътре 600 души. И все пак мнозина, повечето „недъгавите”, както ги нарече Учителя, побързаха да се настанят вътре, вече окупирано от Чамкорийски туристи, вътре отдали се на гуляй и пушеха. Наистина, само „хилавия” можеше да се помири с подобна наситена атмосфера, след като е дишал божествения рилски въздух.Набързо се опнаха няколко платнища под които, как да е, се подслонихме, ала и те не можеха да поберат всички, така че, трябваше да се редуваме... Накладоха буйни огньове. Мокрият клек най-първо се опираше, но после пламна с всички сили и разля животворна грейка. Чайниците пълни с кристална езерна вода бързо възвряха и богато ни възнаграждават за преживените до тук мъчнотии. Ето го едно от Маришките езера. Повърхността му блести с огледална гладкост. То приковава погледа в мълчаливо възхищение.
към текста >>

То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци.
Чайниците пълни с кристална езерна вода бързо възвряха и богато ни възнаграждават за преживените до тук мъчнотии. Ето го едно от Маришките езера. Повърхността му блести с огледална гладкост. То приковава погледа в мълчаливо възхищение. Като че ли то пее. То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци. Нощта бързо настъпва. Нито една звезда. Всичко се скрива в непрогледен мрак. Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън.
към текста >>

Мусалла, Светилище на планините - древен престол на истинските Богове - на българските добри и целомъдрени Богове.Тия с големите ямурлуци как важно пристъпват.
Затоплихме се, въпреки студа.Как се изкачихме горе, как се намерихме на върха? Боже! Боже! Учителят погледна дали всички са се изкачили и после каза да изпеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”. Как ечаха от върха няколкостотин гърла, как се радваха толкоз гърди, пълни със свещен трепет! Мусалла, Светилище на планините - древен престол на истинските Богове - на българските добри и целомъдрени Богове.Тия с големите ямурлуци как важно пристъпват. Нехаят ни от влага, ни от студ. Главите си завързали с високи качулки, мустаците им нависнали от ледени висулки. Те приличат на някакви маги, дошли от далечен път, да се поклонят на Истинския Бог.Слизаме. Пак тая диамантена огърлица от живи души - красиво, красиво! Мъглите се махнаха, но сега пък снегът се обърна в дъжд.
към текста >>

Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане.
Блесна целият „Изгрев”.Но що да видим. Пред школата накладени грамадни огньове... Целият двор облъхнат от приятна топлина. Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”. А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети.
към текста >>

13. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Наистина, само „хилавия” можеше да се помири с подобна наситена атмосфера, след като е дишал божествения рилски въздух.Набързо се опнаха няколко платнища под които, как да е, се подслонихме, ала и те не можеха да поберат всички, така че, трябваше да се редуваме... Накладоха буйни огньове.
Като че ли през някакъв облачен океан ний се движехме тайнствено и мълчаливо. Пак дъжд, обилно плискащ дъжд, но никакво оплакване не се чува от никъде; напротив, шеги и закачки.Провижда се хижата. Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище. Но немислимо беше да се поберат вътре 600 души. И все пак мнозина, повечето „недъгавите”, както ги нарече Учителя, побързаха да се настанят вътре, вече окупирано от Чамкорийски туристи, вътре отдали се на гуляй и пушеха. Наистина, само „хилавия” можеше да се помири с подобна наситена атмосфера, след като е дишал божествения рилски въздух.Набързо се опнаха няколко платнища под които, как да е, се подслонихме, ала и те не можеха да поберат всички, така че, трябваше да се редуваме... Накладоха буйни огньове. Мокрият клек най-първо се опираше, но после пламна с всички сили и разля животворна грейка. Чайниците пълни с кристална езерна вода бързо възвряха и богато ни възнаграждават за преживените до тук мъчнотии. Ето го едно от Маришките езера. Повърхността му блести с огледална гладкост. То приковава погледа в мълчаливо възхищение.
към текста >>

То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци.
Чайниците пълни с кристална езерна вода бързо възвряха и богато ни възнаграждават за преживените до тук мъчнотии. Ето го едно от Маришките езера. Повърхността му блести с огледална гладкост. То приковава погледа в мълчаливо възхищение. Като че ли то пее. То пее хвала на планината.Закачулени обикаляме огъня безспир, обливани с дъжд и озарявани от неговите пламъци. Нощта бързо настъпва. Нито една звезда. Всичко се скрива в непрогледен мрак. Така обгърнати от тъмнината, бледо осветявани от огъня, приличаме на тайнствени изследователи, които жажда за приключения и открития гони насам и недружелюбно, или по свойски природата посреща. Или жреци и весталки, които въпреки природните стихии пазеха свещения огън.
към текста >>

Мусалла, Светилище на планините - древен престол на истинските Богове - на българските добри и целомъдрени Богове.Тия с големите ямурлуци как важно пристъпват.
Затоплихме се, въпреки студа.Как се изкачихме горе, как се намерихме на върха? Боже! Боже! Учителят погледна дали всички са се изкачили и после каза да изпеем: „Един си ти, мой Мусалла! ”. Как ечаха от върха няколкостотин гърла, как се радваха толкоз гърди, пълни със свещен трепет! Мусалла, Светилище на планините - древен престол на истинските Богове - на българските добри и целомъдрени Богове.Тия с големите ямурлуци как важно пристъпват. Нехаят ни от влага, ни от студ. Главите си завързали с високи качулки, мустаците им нависнали от ледени висулки. Те приличат на някакви маги, дошли от далечен път, да се поклонят на Истинския Бог.Слизаме. Пак тая диамантена огърлица от живи души - красиво, красиво! Мъглите се махнаха, но сега пък снегът се обърна в дъжд.
към текста >>

Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане.
Блесна целият „Изгрев”.Но що да видим. Пред школата накладени грамадни огньове... Целият двор облъхнат от приятна топлина. Високите пламъци от сухите метрови стволове осветяваха с приказна светлина и без това празнично осветения двор. На широко разстлана жар - за миг изсъхват дрехите и обувките ни, и ние, като че нищо не ни било, се спуснахме да помагаме на новопристигащите. От разперените ямурлуци се вдига облак пара.Всеки пи чай доволно. Всекиму се даде гореща вода за нозете, за обливане. Ечи от радост веселия народ. Всички трудности от пътя се преобърнаха в тържество.„Изгрев” ечеше от: „Един си ти, мой Мусалла! ” с такава жар, с такова вдъхновение, че излезе вярно, какво „съкровището” горе е намерено.Лицата изпущат зари от радост. Каква потайна прелест излъчваше всеки един, който се удостои с Рилското „кръщение”. А ония на „Песъко” просто заслужаваха съжаление със своите слабо облъхнати от кислород дробчета, знаящи само да пазят от повреда скъпите си тоалети.
към текста >>

14. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай.
Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани.
към текста >>

Сякаш само пътеката свети пред нас.
Собствено, той само попита иска ли някой ... Мълчание последва въпроса му. Тогава аз скочих и тръгнах сама. Припна след мене някой със запален фенер. Стигаме „Окото”. То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме.
към текста >>

Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Потеглихме за Мусала. Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
към текста >>

Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци. Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>

15. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай.
Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани.
към текста >>

Сякаш само пътеката свети пред нас.
Собствено, той само попита иска ли някой ... Мълчание последва въпроса му. Тогава аз скочих и тръгнах сама. Припна след мене някой със запален фенер. Стигаме „Окото”. То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме.
към текста >>

Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Потеглихме за Мусала. Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
към текста >>

Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци. Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>

16. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай.
Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани.
към текста >>

Сякаш само пътеката свети пред нас.
Собствено, той само попита иска ли някой ... Мълчание последва въпроса му. Тогава аз скочих и тръгнах сама. Припна след мене някой със запален фенер. Стигаме „Окото”. То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме.
към текста >>

Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Потеглихме за Мусала. Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
към текста >>

Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци. Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>

17. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай.
Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани.
към текста >>

Сякаш само пътеката свети пред нас.
Собствено, той само попита иска ли някой ... Мълчание последва въпроса му. Тогава аз скочих и тръгнах сама. Припна след мене някой със запален фенер. Стигаме „Окото”. То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме.
към текста >>

Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Потеглихме за Мусала. Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
към текста >>

Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци. Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>

18. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай.
Пъхва ни божественото благоухание на боровата гора. Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай. Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде. А колко незабравки, с каква нежност люляни от ветреца ни гледат с бистрите си очички. Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани.
към текста >>

Сякаш само пътеката свети пред нас.
Собствено, той само попита иска ли някой ... Мълчание последва въпроса му. Тогава аз скочих и тръгнах сама. Припна след мене някой със запален фенер. Стигаме „Окото”. То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас. Мъглата се разпилява, вятърът се усилва, ни глас, ни слушание. Брат Ангел айтоски върви тихо зад мене и осветлява пътя. Ето ни на Мусалла. Вятърът отнесе на някъде викът ни без отговор. Помолихме се горе. Слизаме.
към текста >>

Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Потеглихме за Мусала. Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
към текста >>

Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци. Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>

19. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

Приготовляваме се за Седемте рилски езера.Те не могат да се опишат.
от Евангелието на Йоана, 33 ст.Същия ден при „Първото езеро":16 гл. от Евангелието на Йоана, 0-16 ст.Прекрасна беседа. * Ръководени от духа на Божественото Слово, обогатени от красотата на природата и възродени от планинския въздух, след чудните дни прекарани с Учителя, ние сме отново в София, в нашия обичан Изгрев. * Приготовляваме се за Седемте рилски езера.Те не могат да се опишат. За тях казвам: Идете и вижте рилските езера! - Огледайте се в огледалната повръхност на първото, направете утринната закуска при второто и на път за третото отбийте се при сгушената там бяла чешмичка! Колко красота има във всичко това и колко радост! Тежестта на живота тук не се усеща. Тука всички са юноши, сърцата са чисти, детски.
към текста >>

За тях казвам: Идете и вижте рилските езера!
от Евангелието на Йоана, 0-16 ст.Прекрасна беседа. * Ръководени от духа на Божественото Слово, обогатени от красотата на природата и възродени от планинския въздух, след чудните дни прекарани с Учителя, ние сме отново в София, в нашия обичан Изгрев. * Приготовляваме се за Седемте рилски езера.Те не могат да се опишат. За тях казвам: Идете и вижте рилските езера! - Огледайте се в огледалната повръхност на първото, направете утринната закуска при второто и на път за третото отбийте се при сгушената там бяла чешмичка! Колко красота има във всичко това и колко радост! Тежестта на живота тук не се усеща. Тука всички са юноши, сърцата са чисти, детски. Душите се сливат с ефира на планината и копнеят да обгърнат цялата й красота.
към текста >>

Идете при рилските езера!
- Огледайте се в огледалната повръхност на първото, направете утринната закуска при второто и на път за третото отбийте се при сгушената там бяла чешмичка! Колко красота има във всичко това и колко радост! Тежестта на живота тук не се усеща. Тука всички са юноши, сърцата са чисти, детски. Душите се сливат с ефира на планината и копнеят да обгърнат цялата й красота. Идете при рилските езера! Пътеката извива нагоре, вие не знаете каква изненада ви носи следващата стъпка. Ето го и третото езеро! - Широко и спокойно, разляло води в две посоки, обгръща като че ли с любящи ръце малък връх. Езерото Близнаците ви задържа по-дълго с тайнствения полъх, който идва от непристъпните скали, с далечната симфония в потайните си глъбини. С мъка се отдалечавате.
към текста >>

Дълбоки и чисти са водите му като олтар и светиня на човешкото сърце.
Няма да се изненадате, ако самият Той се появи! На следващата тераса, между широкото плато и върховете, ви очаква петото езеро - Махабур. Неволно търсите бои и четки, за да го нарисувате. Иска ви се да отнесете със себе си нещо от тази неотразима красота. Изкачвайки стръмната пътека, често се обръщате, за да видите отново ините води на Махабур.Не е стихнало вълнението от всичко преживяно, когато се озоваваш пред тайнството на един още по-възвишен свят - при езерото Сърцето! Дълбоки и чисти са водите му като олтар и светиня на човешкото сърце. Минавате край него, обзети от тайнствен трепет. Духовна сила и знание се изискват, за да отидеш по-нагоре, да се вгледаш в спокойните води на седмото и да чуеш гласа му. От Езерният връх се открива чудна гледка. Пред теб е величествената панорама на Седемте Рилски езера! Красивите седем езера!
към текста >>

Пред теб е величествената панорама на Седемте Рилски езера!
Изкачвайки стръмната пътека, често се обръщате, за да видите отново ините води на Махабур.Не е стихнало вълнението от всичко преживяно, когато се озоваваш пред тайнството на един още по-възвишен свят - при езерото Сърцето! Дълбоки и чисти са водите му като олтар и светиня на човешкото сърце. Минавате край него, обзети от тайнствен трепет. Духовна сила и знание се изискват, за да отидеш по-нагоре, да се вгледаш в спокойните води на седмото и да чуеш гласа му. От Езерният връх се открива чудна гледка. Пред теб е величествената панорама на Седемте Рилски езера! Красивите седем езера! Омаян, неволно снемаш шапка, един нов човек -пречистен и преобразен - чувстваш как те завладява чувството на единение с този дивен свят на планината, населен със светли духове.В този храм, който няма равен на себе си по сила на Божието присъствие, природата разказва чудната приказка за Красотата! * Останахме при рилските езера десетина дни. Питахме се: „На Мусала ли е по-хубаво или на Езерата?
към текста >>

Останахме при рилските езера десетина дни.
От Езерният връх се открива чудна гледка. Пред теб е величествената панорама на Седемте Рилски езера! Красивите седем езера! Омаян, неволно снемаш шапка, един нов човек -пречистен и преобразен - чувстваш как те завладява чувството на единение с този дивен свят на планината, населен със светли духове.В този храм, който няма равен на себе си по сила на Божието присъствие, природата разказва чудната приказка за Красотата! * Останахме при рилските езера десетина дни. Питахме се: „На Мусала ли е по-хубаво или на Езерата? " Бяхме със същия екип, т. е. без екип. Направихме малки заслони от клек и се чувствахме чудесно около постоянно горящия огън.На 21 август 1929 г. при петото езеро получихме подарък от Учителя - прекрасната беседа „Абсолютна чистота".
към текста >>

Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Потеглихме за Мусала. Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие. Камъните, които има на Мусала, дават особен характер на местността. Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили.
към текста >>

Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка. Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци. Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>

20. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г. Учителя е в София в този ден и изнася лекция пред ООК. Качва се на езерата следващия ден - 15 август 1929 г. Датите са според споменът на Олга Славчева. За езерата тръгва група ученици (от 12 август ?).
към текста >>

Слушат ни звездите и Рилските върхове.
Бах, Григ, Шуман бидоха изпълнени тук в сърцето на Рила. Каква чаровност! Луната изгрява. Бавно се отправя нагоре, за да може да се огледа и тя в тихото огромно езеро. Тишина. Само песента на мощния бистър поток, който се влива в езерото, изтичащ от горните - които още не сме видели. Слушат ни звездите и Рилските върхове. Слушат ни и изворите на Рила, и чудните, чаровни езера, същински Божии дарове, дарове от най-избраните, най-скъпите на земята. Спим върху нарязана мека трева, като в люлки.Още в 5 часа сме будни и се катерим по скалите. Горе ще посрещнем Слънцето. Накацали по скалите ние го чакаме... Големият огнен глобус изплава из глъбините и се издигна нагоре. Неволно устните шепнат молитва.
към текста >>

Познатият Рилски студ ни лъхна.
Изглежда плитко, защото се вижда дъното му с бели камъчета, но я да нагази този, що не знае да плува и ще види, че никак не е плитко. Едно над друго, гледани езерата от върхът, изглеждат на светли кандила, грейнали под ярките лъчи в син лазурен елей.Дамка. Под нея са Урдините езера, а над тях Еленин връх. А далече, хе, в облачната вие е гурнал глава свещени Мусалла. Пирин изглежда по-близо сега и може да се каже накъде е нейния Ел-Тепе.Дъжд. Познатият Рилски студ ни лъхна. Бързо се спускаме надоле към нашия лагер. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила] Изгрев, 20.IХ.1960 г. ЛЮБЕЗНИ БРАТ,
към текста >>

Който дойде на гости на Рилските езера трябва да посети и така наречения Салон на съзерцанието или размишлението.
Връщаме се през Езерото на чистотата. Това езеро, понеже е настрана, по-рядко е посещавано от туристи. Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя. Бистри кристални потоци се вливат в това езеро от дъното на един циркус. Който посети това езеро трябва да види и красивия извор, който излива водите си в него. Който дойде на гости на Рилските езера трябва да посети и така наречения Салон на съзерцанието или размишлението. Този тъй наречен Салон се издига над Езерото на съзерцанието. Какво представлява Салонът? На този връх има грамадни скали, които заграждат една полянка, наречена именно Салон. Можем да кажем, че Салонът е едно от най-мистичните и най-красивите места в тази част на Рила. Чудна е гледката от тука.
към текста >>

(Бележка: Тази глава започва с описанието (?) на отиването до Рилските езера от група ученици, през 1928 г., но без Учителя.
Със сърдечен братски поздрав Ваш верен: Боян Боев Изгрев, 20.IХ.1960 г. (От книгата "Писма от Боян Боев 1950г-1953г") Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева (Бележка: Тази глава започва с описанието (?) на отиването до Рилските езера от група ученици, през 1928 г., но без Учителя. Той се качва на езера за първи път през 1929 г.) РИЛА През лятото на 1928 година, съвсем изненадващо и неочаквано, вместо да отидем на Мусала, както това ставаше предните години, чух, че Учителя нареди малка група братя и сестри да направим екскурзия до Йеди гьол. За мен това беше много странно, а името Йеди гьол чувах за първи път. Бях по това време свободен, имах възможност да отида и се присъединих към малката сформирана група.
към текста >>

Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът.
По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”.
към текста >>

Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера.
Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният.
към текста >>

Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня.
Това беше един голям успех за нашето летуване на Рила. Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе. Едно такова събитие, като нашето пристигане в затънтеното и глухо по онова време село, бързо намираше отзвук и хората се вълнуваха. Селяните бързаха да използват момента, за да изкарат по някой и друг лев. Затова те сами идваха със своите добичета, за да си предложат услугите.
към текста >>

Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане.
Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете.
към текста >>

Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня.
След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа! ”, тръгвахме към някои от прелестните места, които бяха оценени от Учителя, че дават всички условия да си направим утринната гимнастика и Паневритмията. Едно от тези места беше на обширната поляна край първото езеро. Отиването там имаше и една чисто практическа задача, след упражненията всеки вземаше според силите си дърва за огъня. Там ги имаше в голямо изобилие. Това стана особено необходимо, когато взехме решение да запазим клековете около бивака. Край третото езеро беше също приятно. Изгледът към Харамията и отвесните скали край Близнаците създаваше обстановка на нещо величаво, тайнствено, неземно. Отивахме за упражнения и край петото езеро Бъбрека или Махабур.
към текста >>

Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил извикан пред вратата на свети Петра.
И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”. Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна. Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах. Лицето му сияеше от топлота и любезност, благодарих му от все сърце и се разделихме. Само няколко часа след това, с потресаваща изненада, разбрах, че е бил извикан пред вратата на свети Петра. Навярно и там е имало нужда от спешна, неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят. Мир и светлина на душата му. Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша.
към текста >>

Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак.
Навярно и там е имало нужда от спешна, неотложна поправка в сложните механизми на отвъдния свят. Мир и светлина на душата му. Стане ли в лагера нужда за някаква работа или строеж на помещения, каквито правехме за склад или за кухня, се търсеше брат Гради Минчев. Тъй наречената суха зидария, без вар, цимент и пясък, каквито строителни материали там нямаше, беше специален майсторлък, който той владееше до съвършенство. Този брат - един гигант, висок, два метра и нещо, с големи ръце и крака, каквито никой друг нямаше, беше станал между другото причина за създаването на много комични истории, които на друго място ще опиша. Милият и симпатичен брат Гради, с едно присъщо само на големите майстори темпо, пристъпяше към своите задължения като строител за нуждите на Рилския бивак. Особено много допринесе и добре се прояви той, при строежа на нашия заслон кухня, който беше крайно необходим. В дъжд, мъгла, вятър, пек, трябваше някъде на закрито да се приготви храната за тия няколкостотин души, които вече бяха в лагера. Пък и много пъти пристигаха братя и сестри при дъждовно, ветровито и мъгливо време. За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време.
към текста >>

Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение.
Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача. Покривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави. Отрязахме ги и на ръце ги занесохме горе. С тях и някои по-дебели клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение. В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи. Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципа, по който те се нареждат. Към петото и шестото езеро имаше такива плочи. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда.
към текста >>

Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив.
В моя роден град по онова време всички къщи бяха покрити с плочи, извадени от околните баири, където ги имаше в изобилие. Вярно е, че не бях правил покрив с плочи. Но много често съм се заглеждал в тях и съм разбирал принципа, по който те се нареждат. Към петото и шестото езеро имаше такива плочи. Едни гладки, тънки и крайно удобни за такава нужда. Само няколко отивания от всички в лагера и плочи бяха донесени в достатъчно количество за целия покрив. Учителя и Той с нас носеше плочи. С помощта на някои братя и сестри наредих плочите и покрива на заслона беше напълно готов. Самият заслон беше широк около четири метра и дълъг около осем, можеше да побере 40-50 души. Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление.
към текста >>

Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо.
” Всички мълчаха, изненадани от тъй неочакваните Негови думи. Бързо се опомних и отговорих само аз: „На първото езеро.” Учителя ме погледна, но нищо не каза. Други предположения нямаше. Така този въпрос нито се разисква, нито получи някакво разрешение. Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде.
към текста >>

Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера.
Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас.
към текста >>

Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”?
Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безкористното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно. Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността „Яворово присое”. За там минавахме през село Бистрица. На това място прекарахме и през 1934 година. Там прекарвахме по същия начин, както на Рила, но съвсем вяло. Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар обстановка при Седемте рилски езера, с полянката на „Яворовото присое”? Не, ни най-малко! Не може и да се говори за някакво сравнение. След летуването ни през 1934 година там, Учителя каза: „Че то летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила! ” Затова през следващата 1935 година всички с възторг и голяма радост разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от Седемте езера. От тази година започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци.
към текста >>

Към първенеца на нашите планини - Мусала, Учителя имаше особено разположение и макар че от 1929 година започнахме да летуваме на Седемте рилски езера, Той обикновено, след като се завръщахме, било през септември или началото на октомври, с малка група приятели, предприемаше екскурзия до Мусала.
За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни летуване с Учителя продължи до 1939 година включително. През тази година имаше най-много посетители. Имахме и много гости от чужбина, най-вече от франция, Латвия и други страни. През 1940 година - вече военна година, бушуваше Втората световна война - общ бивак на езерата не е имало, но Учителя с малка група е прекарал там шест дена от 14 до 19 август. Към първенеца на нашите планини - Мусала, Учителя имаше особено разположение и макар че от 1929 година започнахме да летуваме на Седемте рилски езера, Той обикновено, след като се завръщахме, било през септември или началото на октомври, с малка група приятели, предприемаше екскурзия до Мусала. Ето тук описание на една такава екскурзия, станала между 5 и 9 октомври 1938 година, дадено от Боян Боев, който е присъствал на нея: „На 5 октомври Учителя тръгна на екскурзия до Мусала, заедно с шест души наши братя, между които бях и аз. Тръгнахме от Изгрева в пет часа сутринта. В шест и двайсет минути бяхме в Чам-Кория. От там потеглихме в девет часа за Мусала.
към текста >>

21. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

Този рилски ден е описан от Пеню Ганев в:
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа 15 юли Този рилски ден е описан от Пеню Ганев в: 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 15 юли: 15.VII.1932 год., петък, на езерата Стигнахме на езерата къде 2 ч следобед.
към текста >>

А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм.
Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха.
към текста >>

Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата.
Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята.
към текста >>

Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума.
към текста >>

Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката.
Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото?
към текста >>

Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!
Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
към текста >>

Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
към текста >>

Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара.
към текста >>

Иванов и мн. др.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е. Иванов и мн. др. На Бургазлии, [от] Любимец братята ... и слязохме по стръмнината към Чинак-гьол, където направих две снимки много добри, с хубаво осветление.А към икиндия на едни туристи им направих снимки и дадох негатива за 30 лева.15.VIII.1932 год., понеделникТая заран е съвсем ясно.Още от 2 ч си заминаха Начо, Тодорчо, а другите след закуска около 25 души си заминаха.Стана ми мъчно, че си отиват вече братята. Снощи пристигнаха около 10 души.Аз ще отивам да правя слънчеви бани. Тамо ме завари Еленка и двамата до обед хем се пекохме на слънцето, хем преписвахме от тетрадката на Стоянка разговори на Учителя. Следобед копирах картички. Към 4 ч правих две снимки на Дупнишки туристи заедно с Рачеви и Варненския Михаил.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

22. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

Този рилски ден е описан от Пеню Ганев в:
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа 18 юли Този рилски ден е описан от Пеню Ганев в: 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 18 юли: 18.VII.1932 год., понеделникХубав, приятен ден. Сутринта имаше мъгли из низините, а след малко, докато траеше молитвата, се разкараха.
към текста >>

А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм.
Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха.
към текста >>

Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата.
Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята.
към текста >>

Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума.
към текста >>

Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката.
Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото?
към текста >>

Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!
Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
към текста >>

Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
към текста >>

Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара.
към текста >>

Иванов и мн. др.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е. Иванов и мн. др. На Бургазлии, [от] Любимец братята ... и слязохме по стръмнината към Чинак-гьол, където направих две снимки много добри, с хубаво осветление.А към икиндия на едни туристи им направих снимки и дадох негатива за 30 лева.15.VIII.1932 год., понеделникТая заран е съвсем ясно.Още от 2 ч си заминаха Начо, Тодорчо, а другите след закуска около 25 души си заминаха.Стана ми мъчно, че си отиват вече братята. Снощи пристигнаха около 10 души.Аз ще отивам да правя слънчеви бани. Тамо ме завари Еленка и двамата до обед хем се пекохме на слънцето, хем преписвахме от тетрадката на Стоянка разговори на Учителя. Следобед копирах картички. Към 4 ч правих две снимки на Дупнишки туристи заедно с Рачеви и Варненския Михаил.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

23. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

Този рилски ден е описан от Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова в:
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа 19 юли Този рилски ден е описан от Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова в: 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 19 юли: 19.VII.1932год. Станах в 4 ч.
към текста >>

А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм.
Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха.
към текста >>

Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата.
Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята.
към текста >>

Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума.
към текста >>

Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката.
Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото?
към текста >>

Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!
Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
към текста >>

Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
към текста >>

Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара.
към текста >>

Иванов и мн. др.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е. Иванов и мн. др. На Бургазлии, [от] Любимец братята ... и слязохме по стръмнината към Чинак-гьол, където направих две снимки много добри, с хубаво осветление.А към икиндия на едни туристи им направих снимки и дадох негатива за 30 лева.15.VIII.1932 год., понеделникТая заран е съвсем ясно.Още от 2 ч си заминаха Начо, Тодорчо, а другите след закуска около 25 души си заминаха.Стана ми мъчно, че си отиват вече братята. Снощи пристигнаха около 10 души.Аз ще отивам да правя слънчеви бани. Тамо ме завари Еленка и двамата до обед хем се пекохме на слънцето, хем преписвахме от тетрадката на Стоянка разговори на Учителя. Следобед копирах картички. Към 4 ч правих две снимки на Дупнишки туристи заедно с Рачеви и Варненския Михаил.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

24. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

Този рилски ден е описан от Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова в:
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа 20 юли Този рилски ден е описан от Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова в: 1. Спомен на Пеню Ганев: Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год. Конкретно за 20 юли: 20.VII,1932год. Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.
към текста >>

А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм.
Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха.
към текста >>

Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата.
Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята.
към текста >>

Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума.
към текста >>

Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката.
Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото?
към текста >>

Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!
Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
към текста >>

Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
към текста >>

Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара.
към текста >>

Иванов и мн. др.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е. Иванов и мн. др. На Бургазлии, [от] Любимец братята ... и слязохме по стръмнината към Чинак-гьол, където направих две снимки много добри, с хубаво осветление.А към икиндия на едни туристи им направих снимки и дадох негатива за 30 лева.15.VIII.1932 год., понеделникТая заран е съвсем ясно.Още от 2 ч си заминаха Начо, Тодорчо, а другите след закуска около 25 души си заминаха.Стана ми мъчно, че си отиват вече братята. Снощи пристигнаха около 10 души.Аз ще отивам да правя слънчеви бани. Тамо ме завари Еленка и двамата до обед хем се пекохме на слънцето, хем преписвахме от тетрадката на Стоянка разговори на Учителя. Следобед копирах картички. Към 4 ч правих две снимки на Дупнишки туристи заедно с Рачеви и Варненския Михаил.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

25. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм.
Ще си отида да се порадвам на баща си. Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият. Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо си отивам. Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано на нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя. Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя. А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм. Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха.
към текста >>

Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата.
Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя. Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг. Брат ми остана под каруцата и го повлякоха. Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята.
към текста >>

Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби. Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума.
към текста >>

Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката.
Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха. Ето Иван, малкият ми брат, като че и той дотърча в суматохата. И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност. Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото?
към текста >>

Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти!
Конете се вече бяха спрели, каруцата -там, но батя няма. Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал. Иван го носи на гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката. Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
към текста >>

Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
към текста >>

Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван.
Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада! Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници. Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада да я разделим аз и Иван. Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам. В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън. Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила. Натоварихме багажа на каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница. Ний бяхме изпратени от много братя и сестри на Софийската гара.
към текста >>

Иванов и мн. др.
След това - при Сърцето с Рачеви, а на обед в събота фотографирах, а след беседа, на езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други. А братята този ден отидоха за дебели греди за хижата.Хубав ясен ден. Отидохме при Езерото на Чистотата на гимнастики. След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото на Чистотата на братята Епитропов Н., Петър Д. Попов, Е. Иванов и мн. др. На Бургазлии, [от] Любимец братята ... и слязохме по стръмнината към Чинак-гьол, където направих две снимки много добри, с хубаво осветление.А към икиндия на едни туристи им направих снимки и дадох негатива за 30 лева.15.VIII.1932 год., понеделникТая заран е съвсем ясно.Още от 2 ч си заминаха Начо, Тодорчо, а другите след закуска около 25 души си заминаха.Стана ми мъчно, че си отиват вече братята. Снощи пристигнаха около 10 души.Аз ще отивам да правя слънчеви бани. Тамо ме завари Еленка и двамата до обед хем се пекохме на слънцето, хем преписвахме от тетрадката на Стоянка разговори на Учителя. Следобед копирах картички. Към 4 ч правих две снимки на Дупнишки туристи заедно с Рачеви и Варненския Михаил.
към текста >>

Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята на човека. Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент. И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки! Много пъти вършите нещо, но всъщност друг чрез вази го върши.17.VIII.1932 год., срядаМного ясно небе. Зад Витоша на север леки астрални облачета. Луната свети с пълен сребърен диск на западния хоризонт. Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички. Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
към текста >>

Само така да съвпаднат уломъците, че сами себе си да вардят от сриване.
Дойде ни първата чужденка - от Литва; та нея ли да гледаме, как често си затваря очите в дълбоко размишление, как не взема участие във физическата работа. Рила ли да гледаме, или строежа, големият строеж на хижата-кухня. В този строеж взимаме участие всички - и възрастни, и деца. Че за дебелите стени не само едри камъни трябват, но и дребни. Като се наредят големите камъни, помежду туряме и дребни; не замазваме с цимент и вар. Само така да съвпаднат уломъците, че сами себе си да вардят от сриване. Всички ставаме юнаци над юнаците; всеки се стреми да бъде юнак над юнаците - повече камъни да донесе, по-големи и по-големи...Не четох колите, нито дори надникнах в тях - време нямаше, но от това носене на камъни, научих едно незаменимо, ценно педагогическо правило: децата обичат да подражават. Те са готови и на подвизи. Ако, ние големите, почнем да опустошаваме, те ще ни надминат; ако почнем да градим, те ще вземат живо участие и пряко силите си даже. Милите, милите скъпи деца! Колко много помощ ни оказаха!
към текста >>

Така се образува Охлюв от седалища, където можем да сядаме когато се храним.Прекрасни са Рилските беседи.
Тук важи поговорката: „Сговорна дружина планина повдига.” А ние не повдигнахме камъка, но длан по длан го търколихме недалече от огнището. Горката. Горката скала! Отгоре й зазиждаме голям кварцов къс. Там по компаса на Учителя вдълбаваме „север - юг”. Около скалата нареждаме камъни за сядане. Така се образува Охлюв от седалища, където можем да сядаме когато се храним.Прекрасни са Рилските беседи. Те не са същите, говорени в низината. Тука е друго кърмилото на нашите мисли, чувства и постъпки. Другояче говори чистият въздух, малките птички, белите облачета, бодливият клек и смрика. Звездите другояче говорят. Тук университетските коли не вървят.
към текста >>

26. Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента 'Мирът иде'

А стои човекът пред Светия олтар.
Златни ниви благоговейно класове навеждат. Цялата Природа е храм велик. Иде Ангел на Мира в този храм да служи. А стои човекът пред Светия олтар. Огън гори там, в Свещения олтар. И с молитва във душа Божия вестител чака той. Иде вече ангел на мира със клонче палмово и жезъл.
към текста >>

Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до поезия, за която мислех, че само при разположение се пише.
И когато отнасят някои идеи и постижения към вечността правят това спокойно, хладнокръвно, защото познават законите на живота, защото живеят извън времето и пространството.След като аз дадох съгласието си да напиша текст на Неговата музикална тема "Мирът иде" аз се залових с усърдие. Не беше съвсем лека работа. От една страна исках с нещо да зарадвам Учителя, а от друга виждах в това все пак едно признание на известни мои литературни способности. Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с моите възможности. Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша поезия. Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до поезия, за която мислех, че само при разположение се пише. Все пак аз слушах съвета Му, пишех и при скръб, и при радост и не един път бях Му чела мои стихове и имах Неговата преценка. Сега случаят съвсем не бе такъв. Аз отначало се зарадвах като си помислих, че Учителят отдава заслуженото на моите поетически способности. Захванах се да го пиша този текст, но се явиха изведнъж у мен много вътрешни противоречия и около мен външни затруднения. Разбрах, че е много трудно да се напише тест по мелодия на Учителя.
към текста >>

на 7-те Рилски езера.
При първите още впечатления аз разбрах, че всъщност войната не е един процес само между народите, войната съществува и между държавите, съществува и в обществата, съществува и в семействата, съществува и в самият човек. И според Учителя борбата за Мира трябва да започне от човека. Човек трябва да усъвършенства своите духовни качества, да се освободи от онези състояния, които са причина за войните между народите. Случи се така, че аз, който проучвах причините за войната и сестра Стоянка, която написа текста на песента „Мирът иде", бяхме поканени от Учителя, заедно с други петима братя и сестри, на последната екскурзия на Учителя от 20 юни 1942 г. до 3 юли 1942 г. на 7-те Рилски езера. Първият ден, когато се изкачихме на Молитвения връх, беше 21 юни 1942 г. Учителят обърна внимание и показа причината, заради която в сегашната война се бият християнските народи. На следващия ден, 22 юни 1942 г., Учителят на Молитвеният връх също държа Слово и говори за блаженствата, и че ние сме неделими и единни в цялата природа. На този ден преди една година - 1941 г., Германия нападна Съветска Русия. В следващите дни, ако проучите Словото Му, ще откриете много истини, които за нашето време бяха скрити и недостъпни за нашето съзнание.
към текста >>

27. Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...

на Седемте рилски езера, където лагерува Бялото Братство.
След пристигането си, Учителя му дава нареждане да говори с цар Борис за въвеждане на Паневритмията в българските училища. За този разговор не е намерена точна дата. Знае се, че е станал по време на лятната духовна школа на езерата - 1938 г. За това може да се прочете в:Бележки на д-р Вергилий Кръстев: Бележки към дневника на Любомир Лулчев 11. Лулчев пристига на 7 юли 1938 г. на Седемте рилски езера, където лагерува Бялото Братство. Враговете на Учителя събират конете от цялата околност и закарват 300 коня да пасат на 2-рото и 3-тото езера, за да може с конските фушкии да замърсят тревата и да препятствуват на лагеруването им. Месец юли 1938 г. е много важен месец за България. Активирани са много от разрушителните сили срещу България и срещу Братството. Ето защо царят търси среща с Лулчев, и то на 13 юли 1938 г.
към текста >>

е министър на вътрешните работи във второто правителство на Кьосеиванов.
1935-1936 г. - главен секретар на Министерството на външните работи. 1936-1938 г. е министър на народното просвещение. От 1938 г. е министър на вътрешните работи във второто правителство на Кьосеиванов. Д-р Николаев е освободен на 24 януари 1938 г. като министър на просвещението и назначен същия ден като министър на вътрешните работи. Лулчев го смята за много заядлив. И това се сбъдва. По времето, когато той оглавява вътрешното министерство, започва разследване на самоубийства на т.нар.
към текста >>

Това довежда до закриването на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г.
Целта е да се ограничи не само политическият печат, но печатът изобщо на книги, които изповядват различни «сектантски» идеи. Ударът е насочен с цел да се спре издаването на книгите на Учителя Дънов и Неговото Слово. През м. юли 1938 г. започват протести срещу внесения законопроект за печата и срещу въвеждането на цензура. Това довежда до закриването на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г. 8. Идеалният гражданин на света трябва да притежава най-добрите качества, които има всеки един народ. Тук са изложени тези качества, които Лулчев е взел от Словото на Учителя Дънов. А този идеален световен гражданин се ръководи от друго място - от разумния Невидим свят, който царят не познава и не може да приеме, въпреки че чрез Лулчев му се доказва непрекъснато, че той съществува. Не може да приеме, понеже няма сетива и организирани центрове в мозъка си, за да приеме това. Той е имал един развит център - имал е феноменална памет, според изказванията на Лулчев.
към текста >>

на Седемте рилски езера, където лагерува Бялото Братство.
Той го е дал на Лулчев да го прегледа, за да види кои са благоприятните дни и години за него. По-късно Лулчев го предупреждава за някои неблагоприятни дати на годината. Неговите съвети към царя са били изумително точни. Те са проверени и изумяват дори и днес. 11. Лулчев пристига на 7 юли 1938 г. на Седемте рилски езера, където лагерува Бялото Братство. Враговете на Учителя събират конете от цялата околност и закарват 300 коня да пасат на 2-рото и 3-тото езера, за да може с конските фушкии да замърсят тревата и да препятствуват на лагеруването им. Месец юли 1938 г. е много важен месец за България. Активирани са много от разрушителните сили срещу България и срещу Братството. Ето защо царят търси среща с Лулчев, и то на 13 юли 1938 г.
към текста >>

15. Георги Кьосеиванов - роден на 19 януари 1884 г.
«Изгревът», том XII, стр. 833-836, 836-842. Йордан, когато срещнеше някой човек, произнасяше: «Живей вечно! » Ние се усмихвахме, но то е изключително пожелание. Беше приятно да го слушаш. 15. Георги Кьосеиванов - роден на 19 януари 1884 г. в гр. Пещера. Завършва право в Париж през 1905 г. Дипломат от кариерата до 1934 г. 1934-1935 г. -началник на канцеларията на цар Борис III.
към текста >>

След бурни разисквания по този закон се идва до закриване на сесията на 22 юли 1938 г.
Умира в Швейцария на 27 юли 1960 г. Има някаква заслуга пред Невидимия свят за сторено едно малко добро, заради което избягва народния съд. 16. Лулчев предлага на царя да извика всички и да чуе всички за техните възражения по Закона за печата. Царят прави точно това. По този начин борбите се пренасят в парламента, но не и на улицата, за да се избегнат размирици. След бурни разисквания по този закон се идва до закриване на сесията на 22 юли 1938 г. Законът не се приема. 17. Надежда, дъщеря на цар Фердинанд и сестра на цар Борис, родена на 30/17 януари 1899 г. Тя е по-малката сестра на цар Борис. Тя е омъжена за Вюртенбергския херцог Хенрих Алберт. При нейното раждане (тя е четвърто дете), майка й, княгиня Мария-Луиза, умира на 19 януари 1899 г.
към текста >>

- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Кьосеиванов.
в гр. Сливен. Завършва инженерство в Германия през 1925 г. 1925-1934 г. - ръководител на строежите. 1935-1939 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Кьосеиванов. 1940-1944 г. - депутат в XXV-то Обикновено народно събрание. Осъден на смърт от Народния съд на 1 -2 февруари 1945 г. 19. След гоненията срещу Бялото Братство през пролетта и лятото на 1938 г. при вътрешния министър д-р Николаев (24 януари 1938 г.
към текста >>

в правителствата на Кьосеиванов. Германофил.
в гр. Варна. Завършва военното училище. Артилерист, участник във войните от 1912-1918 г. Командир на Артилерията - 1924-1934 г. Министър на войната - 1935-1938 г. в правителствата на Кьосеиванов. Германофил. Ръководител на българските национални легионери, заради което е убит на 13 февруари 1942 г. от комунистическа бойна група. Но тогава това не се е знаело. Легионерите упрекват правителството и не биват допуснати до погребението му. 26. Б.
към текста >>

32. Иван Багрянов-роден през 1891 г. вс.
31. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев. Инвалид от войните, движел се е с патерици. Общественик, журналист, писател и депутат. За него сме споменали като участник в списването на вестник «Ратник на свободата». Материали от този вестник ще бъдат публикувани в «Изгревът», том XXI. 32. Иван Багрянов-роден през 1891 г. вс. Воден, Разградско. През 1912 г. завършва военно училище в София. 1912-1918 г. - офицер артилерист.
към текста >>

33. Става дума за закриването на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г.
На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. На 8 септември 1944 г. първите съветски войски навлизат в България. Багрянов е осъден на смърт от Народния съд. 33. Става дума за закриването на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г. във връзка със Закона за печата. Закриването става с много големи пререкания и по «генчевски» - а Генчев е имал характер на диктатор и заповеднически е приключила сесията. 34. Лулчев е обяснил, че сушата е наказание, понеже от официалните власти се гони Бялото Братство. Но щом след заповедта на царя гоненията са преустановени, то идва дъждът като Божие благословение. Виж също бележка №19.
към текста >>

Закриването става с много големи пререкания и по «генчевски» - а Генчев е имал характер на диктатор и заповеднически е приключила сесията.
На 8 септември 1944 г. първите съветски войски навлизат в България. Багрянов е осъден на смърт от Народния съд. 33. Става дума за закриването на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г. във връзка със Закона за печата. Закриването става с много големи пререкания и по «генчевски» - а Генчев е имал характер на диктатор и заповеднически е приключила сесията. 34. Лулчев е обяснил, че сушата е наказание, понеже от официалните власти се гони Бялото Братство. Но щом след заповедта на царя гоненията са преустановени, то идва дъждът като Божие благословение. Виж също бележка №19. 35. Кръстю Пастухов - роден през 1874 г. в гр. Севлиево.
към текста >>

40. Иван Красновски - роден в гр.
е помощник-министър на отбраната. Като кавалерийски офицер се класира на I място по всестранна езда през 1929 г. и 1933 г. в гр. Аахен, Германия. 40. Иван Красновски - роден в гр. Пазарджик през 1882 г. 1910 г. - завършва Школата за запасни офицери. Офицер във войните - 1912-1918 г. От 1919 г до 1934г.
към текста >>

е министър на вътрешните работи в кабинета на Кьосеиванов.
завършва право, съдия, член на Върховния касационен съд. 19341936 г., 1938-1941 г. - председател на Върховната сметна палата. А от 1936 г. до 1938 г. е министър на вътрешните работи в кабинета на Кьосеиванов. Умира през 1941 г. във Виена. Свален е от министерския си пост с една необикновена измама, изумителна и смешна дори и до днес. За нея ще прочетете по-късно. 41. Стоян Омарчевски - роден през 1885 г.
към текста >>

царят се завръща от Рила, разговаря с министър-председателя Кьосеиванов, който на 31 юли заминава за Солун за подписване на Солунското споразумение, с което се премахват военните ограничения от Ньой-ския договор от 1919 г., премахва се демилитаризираната зона в Тракия по протежение на българско-турската и българско-гръцката граници.
между Рибентроп и Молотов, Сакаров е изпратен в Москва от цар Борис III за среща с Георги Димитров и Васил Коларов. Мисията му има проучвателен характер. 48. Царят се готви да пътува за Италия, за Санта Анна де Валдиери, където царица Йоана с децата си са вече цял месец при родителите й - крал Емануил и кралица Елена. Оттам ще отидат в лятната резиденция на кралското семейство - «Сан Росоре», където е започнала любовната история между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, а сега българска царица. На 30 юли 1938 г. царят се завръща от Рила, разговаря с министър-председателя Кьосеиванов, който на 31 юли заминава за Солун за подписване на Солунското споразумение, с което се премахват военните ограничения от Ньой-ския договор от 1919 г., премахва се демилитаризираната зона в Тракия по протежение на българско-турската и българско-гръцката граници. 49. Царят е слагал прякори на своите подчинени. С името «Бисмарк» е назован Иван Багрянов, понеже е бил демагог и е взимал винаги пози като главнокомандващ. 50. Йордан Севов - роден през 1891 г. в гр. Търговище. Постъпва във Военното училище в София и участвува във войните от 1912-1918 г.
към текста >>

С името «Бисмарк» е назован Иван Багрянов, понеже е бил демагог и е взимал винаги пози като главнокомандващ.
48. Царят се готви да пътува за Италия, за Санта Анна де Валдиери, където царица Йоана с децата си са вече цял месец при родителите й - крал Емануил и кралица Елена. Оттам ще отидат в лятната резиденция на кралското семейство - «Сан Росоре», където е започнала любовната история между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, а сега българска царица. На 30 юли 1938 г. царят се завръща от Рила, разговаря с министър-председателя Кьосеиванов, който на 31 юли заминава за Солун за подписване на Солунското споразумение, с което се премахват военните ограничения от Ньой-ския договор от 1919 г., премахва се демилитаризираната зона в Тракия по протежение на българско-турската и българско-гръцката граници. 49. Царят е слагал прякори на своите подчинени. С името «Бисмарк» е назован Иван Багрянов, понеже е бил демагог и е взимал винаги пози като главнокомандващ. 50. Йордан Севов - роден през 1891 г. в гр. Търговище. Постъпва във Военното училище в София и участвува във войните от 1912-1918 г. През 1920 г. завършва в Дрезден архитектура и строително инженерство.
към текста >>

поема политически поръчки, след като е предложен за съветник на царя от Лулчев и Иван Багрянов.
е в Турция и участва като архитект при изработването на градоустройствения план на Анкара. От 1933 г. до 1943 г. проектира разширенията на различни дворци. От 1938 г. поема политически поръчки, след като е предложен за съветник на царя от Лулчев и Иван Багрянов. След това става съветник на царя. Осъден на смърт от Народния съд. 51. Стоил Стефанов - земеделец, секретар на Стамболийски, републиканец антимонархист, за което е бил в затвора по времето на цар Борис III. По времето на комунистите след 9 септември 1944 г. също е в затвора, този път -защото се обявява срещу комунистическата диктатура.
към текста >>

Накрая работи с Иван Багрянов като негов съветник.
След това става съветник на царя. Осъден на смърт от Народния съд. 51. Стоил Стефанов - земеделец, секретар на Стамболийски, републиканец антимонархист, за което е бил в затвора по времето на цар Борис III. По времето на комунистите след 9 септември 1944 г. също е в затвора, този път -защото се обявява срещу комунистическата диктатура. Накрая работи с Иван Багрянов като негов съветник. Единственият политик, който е чел беседите на Учителя, когато е бил в затвора. Освен това се е срещал няколко пъти с Учителя Петър Дънов. Вж. «Изгревът», том I, стр. 89-93. 52. Учителят говори за Паневритмията и да се каже на царя да се въведе Паневритмията в училищата. Направеният опит за въвеждане в училищата е неуспешен. Вж.
към текста >>

- министър на финансите в правителството на Кьосеиванов.
1920-1923 г. - юрисконсулт на министерството на финансите. 1923-1935 г. - администратор и управител на БНБ. 1936-1938 г. - министър на финансите в правителството на Кьосеиванов. 1938-1944 г. - управител на БНБ. 60. Става въпрос за убийството на ген. Йордан Пеев - началник-щаба на армията, на 8 октомври 1938 г., като е застрелян и придружаващия го офицер, началник на Картографския институт - майор Димитър Стоянов, на ул. «Раковски» и ул.
към текста >>

62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си.
е изпратен като посланик в Швейцария. Повече не се завръща в България. Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Александър Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост. Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар. А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир. 63. Надежда Стоянова - дъщеря на ген. Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама.
към текста >>

А защо Рилски?
Повече не се завръща в България. Интересно е, че и тримата вечни превратаджии - Кимон Георгиев, Дамян Велчев и Александър Цанков - не ги хваща възмездието на Народния съд и умират от старост. Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар. А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир. 63. Надежда Стоянова - дъщеря на ген. Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама. Вж. бел.
към текста >>

А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир.
Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар. А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския манастир. 63. Надежда Стоянова - дъщеря на ген. Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама. Вж. бел. №1, 28. Вж. «Изгревът», том I, стр. 451.
към текста >>

-министър на вътрешните работи в правителството на Кьосеиванов.
1934-1935 г. - командва 8-а пехотна Тунджанска дивизия. 1935-1936 г. - началник на 4-та Военна инспекционна област. 1938-1940 г. -министър на вътрешните работи в правителството на Кьосеиванов. От 1951 г. до 1954 г. е в концентрационен лагер в Белене. Умира през 1970 г. в София.
към текста >>

67. Стоил Стефанов - земеделец, работи с Иван Багрянов.
От 1951 г. до 1954 г. е в концентрационен лагер в Белене. Умира през 1970 г. в София. 67. Стоил Стефанов - земеделец, работи с Иван Багрянов. Единствено той чете беседите на Учителя Дънов още когато е хвърлен в затвора от цар Борис III. Всичко, което му е казвал Учителят, го изпълнява, но другите около него правят каквото им хрумне - други са силите, които ги ръководят. Вж. бел. №51. 68. Княз Павел Карагеоргевич - югославският престолонаследник и регент на Югославия от 1934 г. до 1941 г.
към текста >>

- министър на правосъдието в правителството на Кьосеиванов; 1939 г.
1921-1922 г. - съдия в Берковица и Габрово. 1923-1932 г. и 1934-1935 г. - кмет на Габрово 1938 г. - министър на правосъдието в правителството на Кьосеиванов; 1939 г. - министър на търговията. От 1941 г. е областен управител в Беломорието. 1939-1948 г. - адвокат в София.
към текста >>

Той ги приканва да се качат на Рила - на Седемте рилски езера, защото това е последната благоприятна година.
до 1934 г. е депутат. Член на Демократическата партия. 85. За 1939 г. Учителят Дънов е говорил многократно пред учениците Си. Той ги приканва да се качат на Рила - на Седемте рилски езера, защото това е последната благоприятна година. Война наистина няма. Но на 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и след това на 17 септември 1939 г. СССР я напада и си разделят нейната територия - съобразно техния план и спогодба от 23 август 1939 г. Прочетете в следната справка: «Изгревът», том I, стр.
към текста >>

91. Звездата на България ще свети, защото е дошел Всемировият Учител Беинса Дуно в нея и присъствува на земята от 1864 г.
Вж. «Изгревът», том I, стр. 448. Вж. за Пророчествата в том III, стр. 309-318 и за онова, което свършихме до 1999-2000 г. - в «Изгревът», том XVI, стр. 818-905. 91. Звездата на България ще свети, защото е дошел Всемировият Учител Беинса Дуно в нея и присъствува на земята от 1864 г. до 1944 г. А цар Борис III според Учителя Дънов е онзи прероден цар Борис, който покръсти България в християнската религия през 866 г., на 28 април. Вж. «Изгревът», том IV, стр. 20-21, под №9. Но тогава според Учителя Дънов той е слушал Бога, а сега не иска да Го слуша.
към текста >>

- министър на войната: в кабинетите на Кьосеиванов от 21 януари 1938 г.
1932-1935 г. - военно аташе в Рим. 1935-1938 г. - командир на военни гарнизони. 1938-1942 г. - министър на войната: в кабинетите на Кьосеиванов от 21 януари 1938 г. до 14 ноември 1938 г., от 14 ноември 1938 г. до 23 октомври 1939 г. и от 23 октомври 1939 г. до 15 февруари 1940 г. и на Богдан Филов - от 19 февруари 1940 г.
към текста >>

- министър на финансите в правителствата на Кьосеиванов и Богдан Филов.
1922-1935 г. - член на управленския съвет на Българската народна банка (БНБ). 1935-1938 г. - управител на БНБ. 1938-1943 г. - министър на финансите в правителствата на Кьосеиванов и Богдан Филов. 1943-1944 г. - министър-председател на България. Осъден на смърт от Народния съд. 101. Царят отива в Италия на сватбата на Мария Савойска, сестра на жена му, за принц Луи Бурбон-Пармски. 102. Учителят често е ходел на концерти на инструментални изпълнители и на симфонични концерти.
към текста >>

111. Иван Дочев - водач на Българските национални легиони - фашистка полувоенна организация, обличани със специални униформи и въоръжени с ками, като на едната страна на камата пише: «Бранник», а на другата: «Боже, пази България!
110. Кенет де Кореи - председател на Комисията за имперска политика при Камарата на общините на Великобритания. Пристига в София в края на месец май 1939 г. Приет е от цар Борис III, от министър-председателя Кьосеи-ванов и от Стойчо Мошанов като председател на Народното събрание, който е поканен да посети Лондон. На 20 юли 1939 г. Кенет де Кореи посреща на Лондонската гара Мошанов. 111. Иван Дочев - водач на Българските национални легиони - фашистка полувоенна организация, обличани със специални униформи и въоръжени с ками, като на едната страна на камата пише: «Бранник», а на другата: «Боже, пази България! » 112. Генерал Никола Жеков-роден през 1864 г. вгр. Сливен. През 1885 г. е доброволец в Сръбско-българската война.
към текста >>

115. Иван Балабанов - индустриалец, свързан с Италия.
Осъден задочно на смърт. Живее в Бавария. 113. На 25 юни 1939 г. царица Йоана заминава за Италия, за да присъс-твува на сватбата на брат си - дук ди Сполето, който е пряк наследник на италианския трон. 114. Фердинанд I искал да получи паспорт и виза, за да се върне в България, но цар Борис III не го иска, защото той има още претенцията да ръководи България. 115. Иван Балабанов - индустриалец, свързан с Италия. 116. На 1 март 1941 г., след присъединяване към Тристранния пакт, подписан във Виена от министър-председателя Филов, немската армия от 680 000 души преминава през България и се насочва към Гърция, където се справят с крепостта Метаксас. До средата на април Гърция и Югославия са окупирани. Немската армия започва да печата български банкноти и да ги раздава на своите войници, които наводняват българските пазари и закупуват българските храни. Пример: ако едно яйце струва 5 лв., те дават 10 лв. и така започва инфлацията.
към текста >>

Конфликтът между министър-председателя Кьосеиванов и ген.
и така започва инфлацията. Войниците са откупували стотици яйца, сипвали са жълтъците в големи дамаджани, запечатвали са ги и са ги изпращали в Германия с хладилни вагони. Купували цели тенекии с мед и чували със захар. Не са грабели, но са ги плащали с български банкноти, произведени от германците. 117. Генерал Христо Луков - министър на войната през 1935-1938 г. Гер-манофил. Конфликтът между министър-председателя Кьосеиванов и ген. Луков е много голям и Луков бива освободен през януари 1938 г. Вж. бел. №25. 118. Херман Гьоринг, генерал-фелдмаршал, министър-президент на Прусия и министър на въздухоплаването на Германия от 1935 г.; председател на Райха от август 1933 г. 119. България е съюзник на Германия в Първата световна война и губи войната заедно с нея и плаща репарации и се откъсват територии от нея. Към 12 януари 1939г.
към текста >>

28. Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 27 август

2. Спомен на Елена Андреева: ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ
За получаването на настоящето, моля, отговорете с отворена картичка. Поздрав до всички братя и сестри. 16 август 1939 г., Изгрев-София. С братски поздрав: П. Епитропов 2. Спомен на Елена Андреева: ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ Извадка от спомена на Елена Андреева Дойде време за един събор. Това беше един от последните събори 1939 год. преди войната. Изгревът е препълнен с посетители.
към текста >>

От 1 януарий 1940 година ще се чете всеки ден по една страница из Рилските беседи: „Езикът на любовта", вместо от „Естественият ред на нещата".
Поздрав на всички братя и сестри. 12 септемврий 1939 година Изгрев-София С братски поздрав: П. Епитропов 6) ОБИЧНИ БРАТЯ, От 1 януарий 1940 година ще се чете всеки ден по една страница из Рилските беседи: „Езикът на любовта", вместо от „Естественият ред на нещата". Другите работи за тая година остават същите, както са изложени в писмото ни от 12 септемврий. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. Изгрев - София 6 декемврий1939 година
към текста >>

58. ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ
6 декемврий1939 година С братски поздрав: П. Епитропов Изгревът - Том 12 Наряди за 1939 г. Спомен на Елена Андреева 58. ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ В.К.: Казваха ми че зад салона имало някаква пивница? Е.А.: Да, ама тя беше, да. В.К.: Кои години беше и как стана това? Е.А.: Вижте, то беше едно място на един частник. Бяха предложили някои да го купят, но защо не го купиха не зная.
към текста >>

А пък най-накрая имахме една чешмичка, която на Рила я носехме, за измиване.
Нищо не бяхме направили за Учителя. В.К.: И горе Му поливахте с канче? Е.А.: И Той си поливаше с кана когато се миеше, или са Му поливали когато трябва. В.К.: Над леген. Е.А.: Да, леген имаше и само това. А пък най-накрая имахме една чешмичка, която на Рила я носехме, за измиване. И тогава, като я носим викам: „Учителю, пък да Ви я туря тука таз чешмичка, че поне лятото да си измивате ръцете от прозореца казвам. Като го отворите да си измивате ръцете" „Може" каза и тогава Му я поставих, та като отвори прозореца си измиваше ръцете над керемидите и водата падаше долу на земята. Ако това е удобство? Никакво удобство. От пивницата се носеше дим и се виеше по стълбите на Учителя към Горницата.
към текста >>

ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ
И тогава на 27 август 1939 год. - събота, държа беседата „Свещеният огън". Ние я стенографирахме, дешифрирахме и се направи резюме на тази беседа, която ще включиме тук. Нали от едната страна е Черната ложа, а от другата е Бялата ложа. Изгревът - Том 958. ПИВНИЦАТА ДИМИ, СЪБОРЪТ СВЕТИ Резюме от Елена Андреева на беседата на Учителя държана на събора - 27 август 1939 год. 59.СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН Има едно начало в света, това начало го наричат Любов. Има едно изяснение в света, това наричат Мъдрост.
към текста >>

Само посветените, гениалните и светиите знаят как да употребяват свещения огън.
Днес в света има всичко, но няма запалка на свещения огън. И на вас ви препоръчвам, не ви трябва нищо друго освен запалката на свещения огън. Когато вие любите, обичате някого, вие извършвате едно свещено дело. Не е ли хубаво да запалите неговото сърце без да изгаря. Не е ли хубаво да запалите човешката душа без да я опетниш и да стане тя чиста, и да бъде облечена в бели дрехи. Само посветените, гениалните и светиите знаят как да употребяват свещения огън. Талантливите едва са започнали да го изучават. А обикновените почнали сега да си го въобразяват. Когато някой каже, че тези неща са обикновени той е един обикновен човек. Когато се интересувате от свещения огън вие сте талантлив. Когато направите първият опит вие сте вече светия.
към текста >>

Когато направите първият опит вие сте вече светия.
Само посветените, гениалните и светиите знаят как да употребяват свещения огън. Талантливите едва са започнали да го изучават. А обикновените почнали сега да си го въобразяват. Когато някой каже, че тези неща са обикновени той е един обикновен човек. Когато се интересувате от свещения огън вие сте талантлив. Когато направите първият опит вие сте вече светия. Когато можете да си служите със свещения огън вие ще бъдете учител. Един човек който не е бил обикновен не може да бъде талантлив. Един, който не е бил талантлив не може да бъде гениален. Един човек, който не е бил гениален не може да бъде светия. И този който не е бил светия не може да бъде учител.
към текста >>

Един човек, който не е бил гениален не може да бъде светия.
Когато се интересувате от свещения огън вие сте талантлив. Когато направите първият опит вие сте вече светия. Когато можете да си служите със свещения огън вие ще бъдете учител. Един човек който не е бил обикновен не може да бъде талантлив. Един, който не е бил талантлив не може да бъде гениален. Един човек, който не е бил гениален не може да бъде светия. И този който не е бил светия не може да бъде учител. Празен човек е онзи, който унищожава свещения огън. Когато изгасне свещения огън настават всичките катаклизми.Ти казваш някой път, никой не ме обича, това не е вярно. Бог те обича и ако не те обича ти не би се явил на света. Когато кажеш, че никой не те обича това е първата лъжа и първото престъпление.
към текста >>

И този който не е бил светия не може да бъде учител.
Когато направите първият опит вие сте вече светия. Когато можете да си служите със свещения огън вие ще бъдете учител. Един човек който не е бил обикновен не може да бъде талантлив. Един, който не е бил талантлив не може да бъде гениален. Един човек, който не е бил гениален не може да бъде светия. И този който не е бил светия не може да бъде учител. Празен човек е онзи, който унищожава свещения огън. Когато изгасне свещения огън настават всичките катаклизми.Ти казваш някой път, никой не ме обича, това не е вярно. Бог те обича и ако не те обича ти не би се явил на света. Когато кажеш, че никой не те обича това е първата лъжа и първото престъпление. Ако беше направил като този заек, да се хвърлиш в огъня, да си свърши Буда молитвата, тогава Бог щеше да ти даде почтено място.
към текста >>

29. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери!
" Последва дълго мълчание. Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ. Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности. Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери! Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия. УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода на подобни мисли и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува на открито, на лагерен огън, без палатки. Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче". Тя е на половината път до хижа Мусала.
към текста >>

На мен се възложи задачата да осигуря автобуса за отиване и връщане, да поддържам музикалния тонус на групата и да изпълня Паневритмията на върха.
Последва разпределение на задачите. Той - Неделчо, трябваше да подбере и покани приятелите, които ще бъдат ядрото на тази група и след това да организира пътуването на УЧИТЕЛЯ през следващия ден. В това отношение действително Неделчо бе най-подходящ. Неведнъж е придружавал УЧИТЕЛЯ и не веднъж Го е водил и на Мусала. Хижарят му е познат, а това улеснява задачата с настаняването - да се ползва стая, както за УЧИТЕЛЯ, така и за приятелите. На мен се възложи задачата да осигуря автобуса за отиване и връщане, да поддържам музикалния тонус на групата и да изпълня Паневритмията на върха. И двете основни изкисвания на УЧИТЕЛЯ бяха много основателни. Той познаваше характера на своята работа и знаеше до каква степен ние можехме да бъдем полезни, или даже неподходящи за даден случай. Общият братски живот бе изобилен в подобни добри и неприятни примери. Има приятели с избухлив характер, нетърпеливи и от най-малкия повод повдигат спор, а това внася раздвоение и дисонанс, които пречат за провеждането на отговорни задачи. А за случая, УЧИТЕЛЯТ настояваше подбраната група да бъде в хармонична върза.
към текста >>

На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха.
Едни заемаха местата си, а други се сбогуваха с УЧИТЕЛЯ и брат Боян Боев, те бяха изпращачите. Когато шофьорът потегли, забелязал радостното настроение, запитва: - А можете ли да запеете някои песни? Групата не зачака втора покана и запя с пълен глас: „Време е да вървим..." Така, почти в музикално настроение, неусетно автобуса навлезе в пределите на Боровец и мотора замлъкна пред пътеката за връх Мусала, започваща от летовището Царска Бистрица. На всички, посетили не веднъж Рилския първенец, е познат пътя до върха. Врязъл се дълбоко в долината, пътят дружи с буйните Мусаленски води. От край време пътеката е една и съща. Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път.
към текста >>

От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера.
УЧИТЕЛЯ запита за живота ни на тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем за хижата." Походката на УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време на време се поспирваше, за да поведе разговор на геологическа тема, за огромните геологични промени на природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици. Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан.
към текста >>

След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди.
" Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
към текста >>

Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко?
УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества! Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа! " Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"! УЧИТЕЛЯТ повече не отговори, загледа се през прозореца и полегна наново на кревата. Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко? А ти, Неделчо, пробуди приятелите в другите стаи и кажи им, че към 3.30 часа тръгваме за върха! " Пъргаво, безшумно, без ненужен брътвеж, приятелите напускаха хижата и мълчаливи заизкачваха пътеката към върха. Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност. Сегиз-тогиз тишината бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка.
към текста >>

Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха.
Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха. Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето? " - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си!
към текста >>

„Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море.
„Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води.
към текста >>

30. Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай

Един брат попита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски езера.
Но това не е още любовта. Това е още външната страна на любовта. В духовния свят ни се притичат на помощ и ни избавят от много неприятности. Та човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото. Защото всякога ще имаме нужда. Един брат попита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски езера. Какво е значението им? Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета. Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят.
към текста >>

Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета.
В духовния свят ни се притичат на помощ и ни избавят от много неприятности. Та човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на Божественото. Защото всякога ще имаме нужда. Един брат попита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски езера. Какво е значението им? Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета. Първото езеро Махарзи, означава физическия свят. Второто езеро Елбур, означава нисшите области на астралния свят. Третото езеро Белдер дару, означава висшата област на астралния свят. Четвъртото езеро Близнакът, означава умствения свят. Петото езеро Махабур, означава причинния свят.
към текста >>

Съвременният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля.
Вие в любовта сте идолопоклонци, понеже правите един идол. А любовта трябва да бъде отвътре, т. е. няма да казваш на онзи, когото обичаш, а ще го обичаш с незнайна любов. Някой те обича и ти тури юлар. Това не е любов. Съвременният живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и воля. Ние един ден ще гледаме сегашния живот и ще разберем колко неоценими условия е съдържал той. В бъдеще ще оценим днешните условия. Любовта иде и ако не я приемеш, горко ти! И обичта също. Любовта няма да стои нито една секунда.
към текста >>

След това Учителя каза:Гениалните музикални гласове са извадени от Светилището.
“ Значи да предадем любовта такава, каквато ние сме я приели. Един брат запита: „Как можем да използваме спането за нашето духовно повдигане? “Вечерта при лягане ще благодариш за това, което си получил през деня за ума и сърцето си. И тогава през нощта, когато спиш, душата ще обработва този материал, който е получила през деня. Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза:Гениалните музикални гласове са извадени от Светилището. За да се създаде у българина новата музика, той трябва да стане нов човек. На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи. Аз, като изучавам българските пес-ни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато е създал тази или онази песен. Щом не мислиш право, не си свободен. Щом не чувствуваш право, не си свободен.
към текста >>

31. Роден Сотир Иванов Костов

Под закриване на Школата се разбира, че Учителят няма да говори академично, последователно, а всяка тема ще бъде пръсната във всички беседи.
Бай Сотир се беше отдал всецяло - 100% на Учението, изказано от Учителя. Беше прочел всички беседи 21 пъти. Запитахме го: „Защо си ги чел толкова пъти? " - „Още в началото на Школата се събират 12 самозванци, обявяват се за апостоли и се обръщат към Учителя: „Хайде, давай Учението, без заобикалки! " Тогава Учителят обявява, че закрива Школата. Под закриване на Школата се разбира, че Учителят няма да говори академично, последователно, а всяка тема ще бъде пръсната във всички беседи. За да извадя всичко, което ме интересуваше: медицина, музика, хиромантия, математика, астрология и т.н. трябваше да чета Учението толкова пъти. Тогава живеех в барака два на два метра. Нямах ток. Четях само нощно време, защото комунистите изпращаха в лагери за притежаване и четене на беседи.
към текста >>

За него това беше кощунство, грях срещу Светия Дух, който не се прощава.
„Ядох на няколко места и не разбрах къде ми направиха магия. Добре, че знаех антисредства, иначе си бях заминал." - Бай Сотире, какво значи да се оправи света? - Да започне низшето да служи на висшето. Бай Сотир познаваше кога беседа от Учителя е редактирана и ни забраняваше да я четем. За него това беше кощунство, грях срещу Светия Дух, който не се прощава. Съветваше ни да не четем беседи, издадени след 1944 г. Иван Манев Медалист от олимпиадата в Москва 1986 г. КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Сотир Иванов Костов е роден на 21.11.1914 г.
към текста >>

Иван Манев
- Бай Сотире, какво значи да се оправи света? - Да започне низшето да служи на висшето. Бай Сотир познаваше кога беседа от Учителя е редактирана и ни забраняваше да я четем. За него това беше кощунство, грях срещу Светия Дух, който не се прощава. Съветваше ни да не четем беседи, издадени след 1944 г. Иван Манев Медалист от олимпиадата в Москва 1986 г. КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Сотир Иванов Костов е роден на 21.11.1914 г. в гр. Лерин, Егейска Македония.
към текста >>

Сотир Иванов Костов е роден на 21.11.1914 г.
За него това беше кощунство, грях срещу Светия Дух, който не се прощава. Съветваше ни да не четем беседи, издадени след 1944 г. Иван Манев Медалист от олимпиадата в Москва 1986 г. КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Сотир Иванов Костов е роден на 21.11.1914 г. в гр. Лерин, Егейска Македония. Бежанци след войните 1914 - 1918 г., семейството се заселва в гр. Варна. Детството му е трудно, сирак е и е бил често бит от жестоката си майка с камшик. Като юноша се сближава с комунистите, но после се отдалечава от тях.
към текста >>

Накрая Иван Манов пристигна на Рила и написа нещо за него.
На младини е контактувал само с възрастни приятели, а на старини приема само младите спортисти по гребане в гребната база Панчарево край София. Разказва им за Учителя и за Словото му. През 1999 г. помолихме десетина младежи, посещаващи бай Сотир в Панчарево, да напишат очерк за него. Обещаха, но не изпълниха. Накрая Иван Манов пристигна на Рила и написа нещо за него. Другите отказаха. Дори собственият му племенник обеща да напише нещо като биографични бележки, но също ни излъга. Не даде да публикуваме някои от неговите картини. Обеща, но се изметна. А защо?
към текста >>

Жана Иванова сама финансира една художествена изложба в салона на „Славянска беседа" на около 50 картини на Сотир Костов.
Не даде да публикуваме някои от неговите картини. Обеща, но се изметна. А защо? Помислете. На 12 май 1999 г. Жана Иванова сама финансира една художествена изложба в салона на „Славянска беседа" на около 50 картини на Сотир Костов. И така дойдоха чуждите хора да зачетат художника и човека Сотир Костов. Сотир Костов се занимава и с астрология. Мнозина от младите го посещаваха и той нелегално им правеше астрологични карти, след което ги коментираше и разглеждаше в светлината на Словото на Учителя, и им съдействуваше колкото можеше. По онова време тази наука беше забранена от властите. Всичко което се правеше беше нелегално.
към текста >>

На нея се виждат от ляво на дясно Лозанка Александрова (сестра), Сотир Костов, Руска Костова (сестра) и Иван Петров (племенник).
Останаха спомените, които публикуваме. Вергилий Кръстев Изгрева том 13 Прикачени миниатюри Снимката е правена на Панчарево. На нея се виждат от ляво на дясно Лозанка Александрова (сестра), Сотир Костов, Руска Костова (сестра) и Иван Петров (племенник). Прикачени миниатюри Картини Прикачени миниатюри Картини Прикачени миниатюри
към текста >>

Рилски манастир
Прикачени миниатюри Картини Прикачени миниатюри Картини Прикачени миниатюри Рилски манастир акварел/хартия, 33/23 см, неподписана Рилски манастир акварел/хартия, 34/25 см, неподписана Манастирски двор акварел/хартия, 32/23 см, неподписана
към текста >>

Рилски манастир
Прикачени миниатюри Картини Прикачени миниатюри Рилски манастир акварел/хартия, 33/23 см, неподписана Рилски манастир акварел/хартия, 34/25 см, неподписана Манастирски двор акварел/хартия, 32/23 см, неподписана Прикачени миниатюри
към текста >>

32. Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог

По този начин, излизайки от една окултна школа се оформят различни астрологични методологии, съответно на: Николай Дойнов, Иван Антонов, Влад Пашов, Методи Константинов, Георги Радев, Петър Манев и др.
Затова тези течения са под контрола на тези Същества, чрез тях те влияят на хората през пространството”. Николай Дойнов размишлява върху наученото в Школата на Изгрева, прилага го в практиката си, прави проучвания (сравнява множество хороскопи с характеристиките на техните носители) и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология. Тук трябва да се отбележи едно интересно явление в световната историята на астрологията. И то е, че в началото на ХХ век от Окултната школа на Учителя Петър Дънов в България излизат множество оригинални методологични подходи към астрологията. Фактически Учителя дава този силен импулс към астрологичното познание и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение. По този начин, излизайки от една окултна школа се оформят различни астрологични методологии, съответно на: Николай Дойнов, Иван Антонов, Влад Пашов, Методи Константинов, Георги Радев, Петър Манев и др. Освен това, даденият импулс към астрологичното познание обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов. Астрологията в никакъв случай не трябва да служи като цел за материални придобивки. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, че той е свободен да се разпорежда със себе си, а оттам и със своята съдба. Но за да може да си въздейства, човек трябва да познава своите качества и способности, своя енергиен заряд; да познава влиянието на светилата, на Слънцето, Луната, планетите. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен; в първия случай, при условията за щастие, запознатият с астрологията ще използва разумно благоприятните възможности; при втория – ще противодейства на влиянията, ще внимава да не се поддаде на своите отрицателни подтици.
към текста >>

Но за да може да си въздейства, човек трябва да познава своите качества и способности, своя енергиен заряд; да познава влиянието на светилата, на Слънцето, Луната, планетите.
Фактически Учителя дава този силен импулс към астрологичното познание и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение. По този начин, излизайки от една окултна школа се оформят различни астрологични методологии, съответно на: Николай Дойнов, Иван Антонов, Влад Пашов, Методи Константинов, Георги Радев, Петър Манев и др. Освен това, даденият импулс към астрологичното познание обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов. Астрологията в никакъв случай не трябва да служи като цел за материални придобивки. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, че той е свободен да се разпорежда със себе си, а оттам и със своята съдба. Но за да може да си въздейства, човек трябва да познава своите качества и способности, своя енергиен заряд; да познава влиянието на светилата, на Слънцето, Луната, планетите. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен; в първия случай, при условията за щастие, запознатият с астрологията ще използва разумно благоприятните възможности; при втория – ще противодейства на влиянията, ще внимава да не се поддаде на своите отрицателни подтици. Когато човек се научи правилно да чете себе си, тогава той ще може да изучи и хората, и природата. Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба като служи на една възвишена идея”. Благодарение на този импулс, даден от Учителя Петър Дънов през първата половина на ХХ век, астрологията в България бележи разцвет.
към текста >>

Участва активно в организиране и провеждане на рилските лагери, като се занимава главно с транспорта и снабдяването на лагера с храна.
Отива в София, учи и завършва математика. В разговор Учителят му казва, че не трябва да се жени, но той среща Дора Карастоянова и набързо се оженва за нея. От едно изказване на Учителят научаваме, че той е прероденият Наполеон Бонапарт - първият антихрист, дошъл на Земята, който казва, че парите са най-важното в живота. Отначало работите на Николай вървят трудно, но постепенно наследствените му габровски качества се проявяват и започва да успява в търговията. Скоро става вторият милионер след Славчо Печеников на Изгрева. Участва активно в организиране и провеждане на рилските лагери, като се занимава главно с транспорта и снабдяването на лагера с храна. Той е практичен и лесно се справя с многобройните трудности при тази дейност.Учителят го обича и полага специални грижи за този първи антихрист, като му разкрива много закони и правила на живота. Подарява му астрологията на Саабей, която Николай впоследствие издава като своя астрология, попълнена с извадки от Учителя по физиономия, френология и хиромантия, направени от сестра му Цанка и други наши приятели. При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за село Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана Крез на двеста милионен народ." Учителят се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш? " От този момент работите на Николай тръгват назад. По време на войната за отопление и готвене в кухнята и салона се използват като гориво каменни въглища.През 1943 г.
към текста >>

33. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя (31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив.
към текста >>

Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й.
Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност. Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя. След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско. Източник: "Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г
към текста >>

В офоциални документи (вж сканираните материали) е записана като Олга Блажева ИВАНОВА.3.
Не са намерени снимки с приятели на Изгрева или с Учителя. Няма ги. А защо ги няма? Има отговор за това.2. Олга Блажева също е известна с бащиното си име. В офоциални документи (вж сканираните материали) е записана като Олга Блажева ИВАНОВА.3. Нейните приятели преди години издадоха 3 малки книжки. Аз поисках да ги включа в „Изгревът”, но не ми отговориха, замълчаха. През 2012 г. излезе още една книга посветена на Олга Блажева със заглавие „Блажена и благословена” (Блажена и благословена / състав. Магда Петрова ... [и др.].
към текста >>

От една страна е блажената и благословена - мнение изразено от приятели, последователи и ученици в книгата от 2012 г., а от друга - писмото на д-р Иван Жеков (вж „Изгревът”, том 23, с.
София : Симелпрес, 2012. 454 с. : с факс., ил.). От документалният материал в нея са избрани снимки и факсимилета, с които личността и поетесата Олга Блажева са онагледени.4. Как изглежда Олга Блажева в очите на съвременниците си? От една страна е блажената и благословена - мнение изразено от приятели, последователи и ученици в книгата от 2012 г., а от друга - писмото на д-р Иван Жеков (вж „Изгревът”, том 23, с. 369 - 370) за ангелите небесни на Изгревът. Проучете го и си направете изводите. ОЛГА ДИМИТРОВА СЛАВКОВА (1895-1964) 1. Олга Димитрова Славкова (1895-1964) е писателка и поетеса (Централен Държавен Архив, Ф.64К, 538 а.е., 1909-1967).
към текста >>

Олга Славкова е дъщеря на Никола Славков., който виждаме на фотография с Христо Ботев и Иван Драсов.
„Патриарх Евтимий” № 81. Издала е книгата Акорди на сърцето: стихове. София: печ. Художник, 1942. 125 с.2. Олга Славкова е дъщеря на Никола Славков., който виждаме на фотография с Христо Ботев и Иван Драсов. Снимката е от 17.05.1875 г., гр. Букурещ и е много популярна (вж Христо Ботев : [албум] / Радка Стоянова, Николай Жечев. - София : Наука и изкуство, 1970, № 66. - с погрешно отбелязана дата: септември 1875 г.)3. За бащата на Олга Славкова, НИКОЛА АНГЕЛОВ СЛАВКОВ (21. VI.
към текста >>

В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България.След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание.
Франгов, Търново, 1926 г.)След получаване шестокпасното си образование в 1868 год., понеже бил подозрян от турското правителство за свободолюбивите си идеи и преследван, той бил принуден в 1869 год. да избяга в Ромъния и там, по желанието на родителите си, заминал в Сърбия, за да постъпи в духовна семинария.Но с пристигането си в Белград, през 1870 година, като вижда сръбската войска, понравила му се военната служба и, наместо да постъпи в семинарията, става доброволец в IV баталион II рота в гр. Крагуевац, с условие, че след прекарването на строевата служба ще бъде приет във военното училище.Но, понеже и след тригодишното му престояване в строя не бил приет в училището, а бил произведен само първата година капрал, втората, в подредник, той, обиден от несправедливата и оскърбителна постъпка на сърбите, заминава за Русия, гдето постъпил като волно-определяющи ся в 55-ти подолски полк, 14 дивизия в гр. Кишинев. Там той по желанието на началника на дивизията, генерал Драгоманов, бил представен от полковия командир на генерала в дома му. В присъстзието на жена си дъщеря си при разговор генералът казал: „Много добре правят българите младежи, дето постъпват на военна служби, обаче много добре биха направили, ако те се пръснат между народа си с революционна цел и подготвят почва за намесата на Русия в освобождението на България от Турците”.Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение. В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България.След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода.
към текста >>

Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи.
Там той по желанието на началника на дивизията, генерал Драгоманов, бил представен от полковия командир на генерала в дома му. В присъстзието на жена си дъщеря си при разговор генералът казал: „Много добре правят българите младежи, дето постъпват на военна служби, обаче много добре биха направили, ако те се пръснат между народа си с революционна цел и подготвят почва за намесата на Русия в освобождението на България от Турците”.Тая идея на генерала много се понравила на Славкова и през есента, когато отишел в Одеса да държи изпит за постъпване в юнкерското училище, той случайно се среща с Христо Ботев и му съобщава генералското мнение. В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България.След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода. Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е. Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите права, съгласно издадения ферман на султана. Обаче до преглеждането на жалбата му, тук се намесва руската дипломация, начело с граф Игнатиев.
към текста >>

Тръгва да обхожда селата заедно с Иван Дюлгерина, който познава местността.
Софийски окръг - Никола Обретенов заедно с Никола Славков.”„Още с влизането им в страната от списъка на апостолите отпадат Никола Обретенов и Никола Славков. След тази несполука Обретенов се включва в Ботевата чета. По тази причина V. Софийски окръг остава неподготвен за въстанието.Никола Славков преди да премине Дунава и да се прехвърли в Оряхово, по невнимание е ранен с револвер в десния крак от Андрей Матев у когото е на квартира. Закъснява известно време докато заздравява раната, без да вади куршума от крака си. Тръгва да обхожда селата заедно с Иван Дюлгерина, който познава местността. В самото начало Славков попада на предатели и една нощ е нападнат в село Калугерово, Ореховско, обезоръжават го и го откарват в София, където го оковават и хвърлят в тъмница.Турският съд го осъжда на смърт чрез обесване, но Славков обжалва присъдата като неоснователна. До преглеждане на подадената от него жалба се намесва руската дипломация начело с граф Игнатиев, която предявява иск Славков като руски поданик, да бъде съден в Русия за извършеното престъпление и да бъде предаден на руския генерален консул в гр. Русе.През 1876 год. петима конни пазванти го подкарват през Орхание и Плевен към Никопол, а от там до Русе, където отново е задържан. На другия ден го изкарват пред окръжен съд, на който присъствуват и драгоманите на руския консул Карамихалев и Керемикчиев.
към текста >>

Хасково, с която награждава Олга Блажева Иванова за изработване на оригинално, ценно сметало за онагледяване на учебния материал по смятане.
Изгревът - Том 26 1.6.4. Материали на Олга БлажеваРъкописи и документи 1.6.4.1.,Дайте сили небеса ....”: стихотворение 1.6.4.2. Посвещение от Мара Белчева, 12.01.1931 г. 1.6.4.3. Грамота за похвала № 1153 от Изпълнителния комитет на Градския народен съвет на ДТ - гр. Хасково, с която награждава Олга Блажева Иванова за изработване на оригинално, ценно сметало за онагледяване на учебния материал по смятане. Хасково, 24.05.1954 г. 1.6.4.4. Портрети на Олга Блажева 1.6.5. Изпратените картички от Олга Славкова 1.6.5.1. Картичка със съзаклятието на апостолите на българската свобода Хр. Ботев, Никола Славков и Ив.
към текста >>

Животът е плод на Небесен род и този плам свети в Божествения храм на човека от века!
Искреността е истинска сериозност. Много ценно качество. Искреността минава към чистите прояви на човека. Скритността трябва да отстъпи на искреността. Подозрение без прозрение е равносилно на престъпление! Животът е плод на Небесен род и този плам свети в Божествения храм на човека от века! И свети във живот от род във род! Стремеж към висини е човешкият живот! Да растем според образа на идеалния и съвършен човек, когото бъдещето може да създаде, като работи човек над себе си! Бъдещето го създава чрез живота, в който работят разумни същества. Хората, които работят за повдигане на човечеството, имат в съзнанието си образа на идеалния човек.
към текста >>

И свети във живот от род във род!
Много ценно качество. Искреността минава към чистите прояви на човека. Скритността трябва да отстъпи на искреността. Подозрение без прозрение е равносилно на престъпление! Животът е плод на Небесен род и този плам свети в Божествения храм на човека от века! И свети във живот от род във род! Стремеж към висини е човешкият живот! Да растем според образа на идеалния и съвършен човек, когото бъдещето може да създаде, като работи човек над себе си! Бъдещето го създава чрез живота, в който работят разумни същества. Хората, които работят за повдигане на човечеството, имат в съзнанието си образа на идеалния човек. Този образ са създали в човешката мисъл пак същества от идеалния свят.
към текста >>

34. Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение.
То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6,
към текста >>

Михаил Иванов, варненец.
Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото учение, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот. Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец. ............................... Източник: В стан "Изгрев" край София Изгревът - Том 24 Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците 177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
към текста >>

Под Нейчо е Иван Анастасов. 5.
На Бивака ямболци с Учителя - 4. IX. 1942 г. 1. Отпред, ляво Георги Тахчиев. 2. В средата-Учителят. 3. Нейчо Георгиев до Учителят. 4. Под Нейчо е Иван Анастасов. 5. Пред него е Керачка с рокля на цветчета. 6. До нея, със забрадка е Ленчето Петрова. 7. До Ленчето е Петър Пампоров. Учителят с ямболци на събора на Изгрева - 24.VIII.1942 г. Седнали на земята: 1.
към текста >>

Ради Иванов Дюлгеров. 9.
Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев. 4. Митко-турчето. 5. Нейчо Георгиев. 6. Тодор Абаджиев, с внучката си Бисерка. 7. Учителят. 8. Ради Иванов Дюлгеров. 9. Тодор Попов. 10. Боян Боев. 11. Димитрина Радева. Прави първи ред: 1. Георги Тахчиев. 2.
към текста >>

Иван Анастасов - цигуларя.
Тодор Попов. 10. Боян Боев. 11. Димитрина Радева. Прави първи ред: 1. Георги Тахчиев. 2. Иван Анастасов - цигуларя. 3. Керачка. 4. Зорка Атанасова, с костюма. 5. Цвета Георгиева Радева, майка на Радко Радев. 6. Димитрина Абаджиева, жена на Тодор Абаджиев. 7.... 8.
към текста >>

Недялка Иванова от гр.
Зорка Атанасова, с костюма. 5. Цвета Георгиева Радева, майка на Радко Радев. 6. Димитрина Абаджиева, жена на Тодор Абаджиев. 7.... 8. Стела Марангозова, с черната рокля. 9. Недялка Иванова от гр. Сливен, леля на Радко Радев. 10. Ганка. 11. Еленка Петрова. 12.... 13. Баба Ирина. 14.
към текста >>

Марийка Иванова, с бялата рокля. 9.
Жената на Петър Пампоров. 4.... 5. Олга Славчева. 6.... 7. Йорданка Попова, дъщеря на Тодор Попов. 8. Марийка Иванова, с бялата рокля. 9. Паничка Владимирова. 10. Николай Люцканов. 11. Йорданка Христова Колева, жена на Христо Колев. 12. Иванка, с бялата блуза, е сестра на Керачка. 13. Калиопа. 14.
към текста >>

Иванка, с бялата блуза, е сестра на Керачка.
Йорданка Попова, дъщеря на Тодор Попов. 8. Марийка Иванова, с бялата рокля. 9. Паничка Владимирова. 10. Николай Люцканов. 11. Йорданка Христова Колева, жена на Христо Колев. 12. Иванка, с бялата блуза, е сестра на Керачка. 13. Калиопа. 14. Мария Попова, съпруга на Тодор Попов. 15. Христо Колев, с мустачките. 16. Петър Пенков. 17. Кирил Бояджиев. 18.
към текста >>

Иван Милевски. 2.
Петър Пенков. 17. Кирил Бояджиев. 18. Петър Пампоров. Учителят с приятели от провинцията. Първи ред клекнали, отляво надясно: 1. Иван Милевски. 2. Верка Милев- ска. 3. Иринка Милевска. Янка Грънчарова - Ямбол. Втори ред седнали, отляво надясно: 5 6. Колю Киряков от село Вресово - ръководител.
към текста >>

Иванка Щирьонова. 23.
Надка Куртева. 17. Марийка Милевска. Четвърти ред прави, отляво надясно: 18. Олга Славчева. 19.... 20.... 21.... 22. Иванка Щирьонова. 23. Иринка Иванова. 24. Петър Пампоров. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2.
към текста >>

Иринка Иванова. 24.
Марийка Милевска. Четвърти ред прави, отляво надясно: 18. Олга Славчева. 19.... 20.... 21.... 22. Иванка Щирьонова. 23. Иринка Иванова. 24. Петър Пампоров. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3.
към текста >>

С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада.
Олга Славчева. 19.... 20.... 21.... 22. Иванка Щирьонова. 23. Иринка Иванова. 24. Петър Пампоров. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7.
към текста >>

При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1.
19.... 20.... 21.... 22. Иванка Щирьонова. 23. Иринка Иванова. 24. Петър Пампоров. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7. Учителят 8,,,, 9.
към текста >>

Иван Антонов 12.
Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7. Учителят 8,,,, 9. Част от главата на дядо Благо (Стоян Русев)10. Славчо Печеников (Славянски) 11. Иван Антонов 12. Крум Въжаров. До Учителя са коленичили три латвийки. Пред тях с плетената шапка е Савка Керемидчиева. 46 а. Учителят и Петър Пампоров към „Езерото на чистотата".
към текста >>

35. Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото

Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение.
То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение. Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6,
към текста >>

Михаил Иванов, варненец.
Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото учение, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот. Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец. ............................... Източник: В стан "Изгрев" край София Изгревът - Том 24 Спомени на Мария Тодорова за П.Пампоров и латвийците 177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
към текста >>

Под Нейчо е Иван Анастасов. 5.
На Бивака ямболци с Учителя - 4. IX. 1942 г. 1. Отпред, ляво Георги Тахчиев. 2. В средата-Учителят. 3. Нейчо Георгиев до Учителят. 4. Под Нейчо е Иван Анастасов. 5. Пред него е Керачка с рокля на цветчета. 6. До нея, със забрадка е Ленчето Петрова. 7. До Ленчето е Петър Пампоров. Учителят с ямболци на събора на Изгрева - 24.VIII.1942 г. Седнали на земята: 1.
към текста >>

Ради Иванов Дюлгеров. 9.
Каню Велинов, бил е ръководител след Тодор Абаджиев. 4. Митко-турчето. 5. Нейчо Георгиев. 6. Тодор Абаджиев, с внучката си Бисерка. 7. Учителят. 8. Ради Иванов Дюлгеров. 9. Тодор Попов. 10. Боян Боев. 11. Димитрина Радева. Прави първи ред: 1. Георги Тахчиев. 2.
към текста >>

Иван Анастасов - цигуларя.
Тодор Попов. 10. Боян Боев. 11. Димитрина Радева. Прави първи ред: 1. Георги Тахчиев. 2. Иван Анастасов - цигуларя. 3. Керачка. 4. Зорка Атанасова, с костюма. 5. Цвета Георгиева Радева, майка на Радко Радев. 6. Димитрина Абаджиева, жена на Тодор Абаджиев. 7.... 8.
към текста >>

Недялка Иванова от гр.
Зорка Атанасова, с костюма. 5. Цвета Георгиева Радева, майка на Радко Радев. 6. Димитрина Абаджиева, жена на Тодор Абаджиев. 7.... 8. Стела Марангозова, с черната рокля. 9. Недялка Иванова от гр. Сливен, леля на Радко Радев. 10. Ганка. 11. Еленка Петрова. 12.... 13. Баба Ирина. 14.
към текста >>

Марийка Иванова, с бялата рокля. 9.
Жената на Петър Пампоров. 4.... 5. Олга Славчева. 6.... 7. Йорданка Попова, дъщеря на Тодор Попов. 8. Марийка Иванова, с бялата рокля. 9. Паничка Владимирова. 10. Николай Люцканов. 11. Йорданка Христова Колева, жена на Христо Колев. 12. Иванка, с бялата блуза, е сестра на Керачка. 13. Калиопа. 14.
към текста >>

Иванка, с бялата блуза, е сестра на Керачка.
Йорданка Попова, дъщеря на Тодор Попов. 8. Марийка Иванова, с бялата рокля. 9. Паничка Владимирова. 10. Николай Люцканов. 11. Йорданка Христова Колева, жена на Христо Колев. 12. Иванка, с бялата блуза, е сестра на Керачка. 13. Калиопа. 14. Мария Попова, съпруга на Тодор Попов. 15. Христо Колев, с мустачките. 16. Петър Пенков. 17. Кирил Бояджиев. 18.
към текста >>

Иван Милевски. 2.
Петър Пенков. 17. Кирил Бояджиев. 18. Петър Пампоров. Учителят с приятели от провинцията. Първи ред клекнали, отляво надясно: 1. Иван Милевски. 2. Верка Милев- ска. 3. Иринка Милевска. Янка Грънчарова - Ямбол. Втори ред седнали, отляво надясно: 5 6. Колю Киряков от село Вресово - ръководител.
към текста >>

Иванка Щирьонова. 23.
Надка Куртева. 17. Марийка Милевска. Четвърти ред прави, отляво надясно: 18. Олга Славчева. 19.... 20.... 21.... 22. Иванка Щирьонова. 23. Иринка Иванова. 24. Петър Пампоров. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2.
към текста >>

Иринка Иванова. 24.
Марийка Милевска. Четвърти ред прави, отляво надясно: 18. Олга Славчева. 19.... 20.... 21.... 22. Иванка Щирьонова. 23. Иринка Иванова. 24. Петър Пампоров. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3.
към текста >>

С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада.
Олга Славчева. 19.... 20.... 21.... 22. Иванка Щирьонова. 23. Иринка Иванова. 24. Петър Пампоров. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7.
към текста >>

При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1.
19.... 20.... 21.... 22. Иванка Щирьонова. 23. Иринка Иванова. 24. Петър Пампоров. С Учителя на слизане от 7-те рилски езера до хижа Вада. При хижа "Вада" след слизане от 7-те рилски езера 1937 год. 1. Йордан Савов 2. Боян Боев 3. Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7. Учителят 8,,,, 9.
към текста >>

Иван Антонов 12.
Петър Пампоров 4 5 6. Кирчо - лъвчето (Кирил Стоянов) 7. Учителят 8,,,, 9. Част от главата на дядо Благо (Стоян Русев)10. Славчо Печеников (Славянски) 11. Иван Антонов 12. Крум Въжаров. До Учителя са коленичили три латвийки. Пред тях с плетената шапка е Савка Керемидчиева. 46 а. Учителят и Петър Пампоров към „Езерото на чистотата".
към текста >>

36. Родена е Савка Керемедчиева, ученичка на Учителя и стенографка на Словото

На тръгване той й казва: „Помни, ти сега си светия, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя.
Учителя отхвърля дара й, а същата книга излиза през 1938 г. по инициатива на друг ученик от „Изгрева”. Като резултат от разговорите си с Учителя, Савка създава „Новите Свещени думи”, които биват дешифрирани от стенографските й записки от Борис Николов и издадени след смъртта й като втори и трети том на „Свещени думи на Учителя”. През 1942 г. Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението на Учителя. На тръгване той й казва: „Помни, ти сега си светия, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя. Сестрите и братята ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш.” (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) Може да се изтегли на PDF Свещени думи на Учителя- том 1,2,3
към текста >>

На тръгване Учителя й хваща ръката и й казва: „Помни, ти сега си светия!
Учителя казвал често на Савка да събира наесен в градината дребните картофчета, които никой не събира, и да вечеря с тях. Аверуни често постеше по десет дни - пълен пост. До седмия ден работеше, последните три дни седеше тихо в стаята си в размишление. Предстоеше заминаването на Аверуни в Латвия, където Учителя я изпрати със специална мисия през 1942 г. Войната беше в разгара си, а тя трябваше да прекоси цяла Германия. На тръгване Учителя й хваща ръката и й казва: „Помни, ти сега си светия! Помни: латвийците в твое лице ще приемат Учителя, сестрите и братята. Ще ти целуват ръка и от Мое име ти ще им говориш." Тя оправдала Неговото поръчение, а след завръщането й в България на латвийците се дадоха много големи изпитания. Някои от тях загинаха, но всеки един от тях е носел нещо топло и мъдро, предадено от Учителя чрез Аверуни. При завръщането си тя беше замолена от приятелите си да разкаже за своите впечатления от престоя там. Обаче това, което тя сподели, беше само 1/10 част от преживяното.
към текста >>

Той бе представител на идеи, на които посвети живота си - разцъфтяването на Божественото в човешката душа.
Обувките му бяха меки, деликатни и никога черни. И когато ние Го зърнехме, всички имахме преживяването, че пролетта идва - самата пролет е дошла в лицето на Учителя. В залата пристигаше рано, с неколцина приятели. Да отидеш на концерт с Учителя, това беше голяма привилегия. Кой не си спомня чудните Му, меки бели коси и прекрасния Му профил, открояващ се между присъстващите! Той бе представител на идеи, на които посвети живота си - разцъфтяването на Божественото в човешката душа. У Него всичко беше ценно и имаше смисъл. Като форма Той оправдаваше съдържанието. Движенията Му бяха меки, походката Му - бърза и лека, като че ли не стъпва на земята. Когато ходехме на екскурзия, едва можехме да го настигнем. Учителя имаше неповторима походка.
към текста >>

Колкото и странно да звучи в ушите на мнозина, към някои от сестрите Учителя се обръщаше с името на другарите им, а не със собствените им имена, например: „Повикайте ми, рекох, Лазарица, или Иваница" и пр.
Той не обичаше разхищенията. За Него всяко семенце бе ценно, като начало на нов живот. При един случай, при падането на едно фасулче от балкона, Той накарал бате Ради да слезе долу и да го прибере. На планината Учителя се чувстваше като у дома си. Той имаше навици на истински българин, на истински български възрожденец от началото на века. Колкото и странно да звучи в ушите на мнозина, към някои от сестрите Учителя се обръщаше с името на другарите им, а не със собствените им имена, например: „Повикайте ми, рекох, Лазарица, или Иваница" и пр. Изключително скромен и оригинален беше Учителя. Той си замина от този свят на 27.12.1944 г. Прибира Аверуни на 5.5.1945 г. Сестра Милка Аламанчева ми диктува тези редове, понеже е била най-близка приятелка на Савка. Работили са заедно и в известен период големият архив на Савка се е съхранявал при нея.
към текста >>

Савка и Учителят на екскурзия до 7-те рилски езера 14.08 -19.081940 год.
Това е една снимка изпратена до Галилей Величков, на която отзад Савка пише: "На Галето, Тук имаме два върха големи и високи, много високи - Учителят и планината. Да ти бъдат за подкрепа. "Когато ме призовете, Аз ще ви се явя и ще ви помогна". Амриха. Дата - юли 1936 год. Рила. Учителят и Савка Керемидчиева на Рила - 1940 год. Савка и Учителят на екскурзия до 7-те рилски езера 14.08 -19.081940 год. В дъното отляво се вижда групата, с която Учителят се е качил. След1939 год. със започването на войната, няма рилски лагери. Мястото на снимката е бивака на лагера. Учителят пред френската палатка, в която не пожела да влезе, до него е Люба Аламанчева с бялият шал, а до нея сестра й Милка Аламанчева с бялото таке.
към текста >>

със започването на войната, няма рилски лагери.
Дата - юли 1936 год. Рила. Учителят и Савка Керемидчиева на Рила - 1940 год. Савка и Учителят на екскурзия до 7-те рилски езера 14.08 -19.081940 год. В дъното отляво се вижда групата, с която Учителят се е качил. След1939 год. със започването на войната, няма рилски лагери. Мястото на снимката е бивака на лагера. Учителят пред френската палатка, в която не пожела да влезе, до него е Люба Аламанчева с бялият шал, а до нея сестра й Милка Аламанчева с бялото таке. Долу е седнала Савка Керемидчиева. Дата 17. 08.1939 год.
към текста >>

37. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

“Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.”
Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше.
към текста >>

На тази идея Паша беше посветила живота си.
Братя и сестри, Паша си замина. Тези думи ни карат да си припомним онзи път, който извървяхме с нея заедно, рамо до рамо, повече от половин век. Това беше път на служене на една Свещена идея - Нея ние носим. Ние казваме на човеците: Вие сте братя, живейте в Мир - благополучие и радост ще ви съпътствуват. На тази идея Паша беше посветила живота си. За нея тя работеше всеотдайно. И какъв отличен работник беше Паша - честен, безкористен, готов винаги на всички жертви. Сега пътят е извървян. Работата - завършена. Тази работа ще принесе плод за благото на всички човеци - да, сега може да се даде почивка.
към текста >>

Двете мои съработници в областта на стенографиране и дешифриране на беседите - Еленка Андреева и Савка Керемидчиева; при стенографиране на беседите взимаше участие и братът Боян Боев, който работеше и издаде разговорите на Учителя при Рилските езера.
С една дума, не може да се говори за Словото Божие, ако не се включат в Него отношението и на човека към живота, към природата, към всички живи същества, от най-малки до най-големи, към наука, към музика, към изкуство и т.н, А най-после, не може да се говори за Словото Божие, ако човек не е изпълнен с желание да познае онази Истина, която осветява всички неща: да познае онази Любов, която ражда и истинския живот, която изключва всякакъв смут и недоразумения, да познае онази Мъдрост, която не нарушава реда и хармонията в целокупния живот, както и в отношенията между всички живи същества, * Преди да пристъпя към големия отдел, под название „В царството на беседите", искам да спомена имената на ония работници, които са взели участие в работата около беседите на Учителя, в едно или в друго отношение. Като една добра моя помощница при коригиране и стилизиране на беседите беше моята добра сестра Аня, за която писах още в началото. Двете мои съработници в областта на стенографиране и дешифриране на беседите - Еленка Андреева и Савка Керемидчиева; при стенографиране на беседите взимаше участие и братът Боян Боев, който работеше и издаде разговорите на Учителя при Рилските езера. Влад Пашов, който работи цели 25 години като словослагател при печатане на беседите. Също така като словослагател и машинист взимаше участие 15 години Димитър Стоянов, а десетина години работи пак като словослагател и Кирчо, когото наричахме Лъвчето - фамилията му и до днес не зная. Не малко работи и Неделчо Попов, като доставчик на хартия за печатане на беседите, както и при печат, и издаване на някои по- специални издания при по-специални условия. ____________________Източник: 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕПаша Теодорова
към текста >>

з) Всички рилски беседи на Учителя държани в дните на Младежкия окултен клас - петък и сряда на Общия окултен клас, както Утринните слова и Неделните беседи в неделя, са отпечатани като съборни беседи.
на Младежкия окултен клас 1930-1931 год. Дори не се поместват всички чертежи от оригинала. Дори има обозначение, че Кузман Кузманов си заминава на 3.XII.1930 год. в 8.30 ч. вечерта и присъствуват на погребението му целия младежки окултен клас. з) Всички рилски беседи на Учителя държани в дните на Младежкия окултен клас - петък и сряда на Общия окултен клас, както Утринните слова и Неделните беседи в неделя, са отпечатани като съборни беседи. Съборните беседи и дни са били дните от 19 август до 22 август, след което се прибирали в София. А през 1936 год. събора на 19 август е на Изгрева в София. Затова по моя идея се взеха някои беседи изречени на Рила и се поместиха и се включиха в съответните годишнини, които сега издаваме по оригинал. Тези лекции и беседи в бъдеще трябва да си отидат по местата в зависимост кога са държани - сряда, петък, неделя.
към текста >>

Софка (4) е жена на Иван Явашев.
Анастас Рогев. Кунка (1) е жена на Димитър Ковачев. Стефка (5) е жена на Йордан Новаков. Васил Константинов (6) и Георги Костантинов (9) са братя. Дина (11) е жена на Георги Димитров. Софка (4) е жена на Иван Явашев. Втори ред отзад напред: 1. Паша Теодорова, изправена. 2. Никола Ватев, седнал. 3. Учителят Дънов. 4. Петко Епитропов.
към текста >>

38. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

“Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.”
Това са онези многобройни писма от Него, написани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото Му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта, един морал - моралът на Мъдростта, една Истина - носителка на Свободата, един Идеал, високият Идеал, за който Учителя казва: “Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и ги зове по име.” Тези основни положения са четирите струни на Учитилиевата цигулка, с която Той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: “Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре.” Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина! Отдолу се черпеше, отгоре се пълнеше и никога празна не оставаше.
към текста >>

На тази идея Паша беше посветила живота си.
Братя и сестри, Паша си замина. Тези думи ни карат да си припомним онзи път, който извървяхме с нея заедно, рамо до рамо, повече от половин век. Това беше път на служене на една Свещена идея - Нея ние носим. Ние казваме на човеците: Вие сте братя, живейте в Мир - благополучие и радост ще ви съпътствуват. На тази идея Паша беше посветила живота си. За нея тя работеше всеотдайно. И какъв отличен работник беше Паша - честен, безкористен, готов винаги на всички жертви. Сега пътят е извървян. Работата - завършена. Тази работа ще принесе плод за благото на всички човеци - да, сега може да се даде почивка.
към текста >>

Двете мои съработници в областта на стенографиране и дешифриране на беседите - Еленка Андреева и Савка Керемидчиева; при стенографиране на беседите взимаше участие и братът Боян Боев, който работеше и издаде разговорите на Учителя при Рилските езера.
С една дума, не може да се говори за Словото Божие, ако не се включат в Него отношението и на човека към живота, към природата, към всички живи същества, от най-малки до най-големи, към наука, към музика, към изкуство и т.н, А най-после, не може да се говори за Словото Божие, ако човек не е изпълнен с желание да познае онази Истина, която осветява всички неща: да познае онази Любов, която ражда и истинския живот, която изключва всякакъв смут и недоразумения, да познае онази Мъдрост, която не нарушава реда и хармонията в целокупния живот, както и в отношенията между всички живи същества, * Преди да пристъпя към големия отдел, под название „В царството на беседите", искам да спомена имената на ония работници, които са взели участие в работата около беседите на Учителя, в едно или в друго отношение. Като една добра моя помощница при коригиране и стилизиране на беседите беше моята добра сестра Аня, за която писах още в началото. Двете мои съработници в областта на стенографиране и дешифриране на беседите - Еленка Андреева и Савка Керемидчиева; при стенографиране на беседите взимаше участие и братът Боян Боев, който работеше и издаде разговорите на Учителя при Рилските езера. Влад Пашов, който работи цели 25 години като словослагател при печатане на беседите. Също така като словослагател и машинист взимаше участие 15 години Димитър Стоянов, а десетина години работи пак като словослагател и Кирчо, когото наричахме Лъвчето - фамилията му и до днес не зная. Не малко работи и Неделчо Попов, като доставчик на хартия за печатане на беседите, както и при печат, и издаване на някои по- специални издания при по-специални условия. ____________________Източник: 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕПаша Теодорова
към текста >>

з) Всички рилски беседи на Учителя държани в дните на Младежкия окултен клас - петък и сряда на Общия окултен клас, както Утринните слова и Неделните беседи в неделя, са отпечатани като съборни беседи.
на Младежкия окултен клас 1930-1931 год. Дори не се поместват всички чертежи от оригинала. Дори има обозначение, че Кузман Кузманов си заминава на 3.XII.1930 год. в 8.30 ч. вечерта и присъствуват на погребението му целия младежки окултен клас. з) Всички рилски беседи на Учителя държани в дните на Младежкия окултен клас - петък и сряда на Общия окултен клас, както Утринните слова и Неделните беседи в неделя, са отпечатани като съборни беседи. Съборните беседи и дни са били дните от 19 август до 22 август, след което се прибирали в София. А през 1936 год. събора на 19 август е на Изгрева в София. Затова по моя идея се взеха някои беседи изречени на Рила и се поместиха и се включиха в съответните годишнини, които сега издаваме по оригинал. Тези лекции и беседи в бъдеще трябва да си отидат по местата в зависимост кога са държани - сряда, петък, неделя.
към текста >>

Софка (4) е жена на Иван Явашев.
Анастас Рогев. Кунка (1) е жена на Димитър Ковачев. Стефка (5) е жена на Йордан Новаков. Васил Константинов (6) и Георги Костантинов (9) са братя. Дина (11) е жена на Георги Димитров. Софка (4) е жена на Иван Явашев. Втори ред отзад напред: 1. Паша Теодорова, изправена. 2. Никола Ватев, седнал. 3. Учителят Дънов. 4. Петко Епитропов.
към текста >>

39. Влад Пашов си заминава от физическия свят

Години наред участва в първата група доброволци, които се качват на Седемте рилски езера, за да устроят лагера при Второто езеро.
През 1923 г. заедно с още двама последователи на Учителя основава първата братска печатница на ул. Оборище 14. Участва в писането на списание Житно зърно, подготвя статии за вестник Братство. Влад Пашов е тих, скромен и благ по характер, готов е да бъде в услуга на всеки в нужда. Години наред участва в първата група доброволци, които се качват на Седемте рилски езера, за да устроят лагера при Второто езеро. Обича природата и планината. Подготвя поредица от статии, издадени във вестник Братство под името „Астрологията като увод в херметичната наука и философията”. Впоследствие тези статии оформят съдържанието на книгата му „Астрология”, която е първият издаден труд в тази област, написан от български автор.(Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) 1. Слово за Влад Пашов от Борис Николов, том 3 от поредицата на "Изгрева", Вергилий Кръстев
към текста >>

Влад дойде в София при Учителя и избра печатарското изкуство, за да може да се посвети на Словото на Учителя.
Той имаше една свещена идея - „Словото на Учителя да мине през неговите ръце". Тази идея му даваше сили да преодолява всички мъчнотии, да отстоява на всички изпитания, защото неговия път беше труден. Брат Боян Боев го свързва с Учителя, още като беше ученик в гимназията в Панагюрище. Разкри му богатството на знанието, показа му пътя към него, и у ВЛАД се събуди неутолим стремеж към знание. Пред него се разкриваше един нов свят. Влад дойде в София при Учителя и избра печатарското изкуство, за да може да се посвети на Словото на Учителя. Той работеше с ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ. Основа малката печатничка на ул. „Оборище", зад салона. Той я създаде с няколко братя и сестри. Обстановката беше най-скромна - даже бедна.
към текста >>

На Него беше посветил живота си - Него изучаваше.
Отпечатаните коли се връщаха пак при тях, за да ги нагъват и брошурят. Колко картофена супичка е изядена там. ВЛАД БЕШЕ ДОБЪР, УРАВНОВЕСЕН, СПОКОЕН. Той имаше дарът на вярата, кротостта и смирението. Около него витаеше Големия Мир. На Него беше посветил живота си - Него изучаваше. Когато се създаде малката братска печатница на Изгрева, пак ВЛАД беше в центъра на работата. Той създаде малката група братя и сестри, които изнесоха работата по печатането на беседите. Това беше подвиг, който ще остане в летописите на Братството за вечни времена. ВЛАД обичаше Природата. Той беше неин благодарен почитател.
към текста >>

Майсторът на тази супа беше Иван Антонов.
Или, както всички предпочитаха да го наричат - чичо Влад. Това обръщение те употребяваха от обич към него.В годините след 1957, когато салонът в София беше вече закрит за ползване по предназначение, единственото място, където учениците на тая наука можеха да се събират, за да общуват помежду си, беше бивакът Ел Шадай на планината Витоша. Това ставаше всяка неделя, независимо от годишните сезони и климатични условия.Домакинската част за това присъствие се водеше от чичо Влад. Той беше поел тази, така да я наречем, служба, доброволно и естествено. Той беше инициатор на мероприятията, той изслушваше и одобряваше направени предложения.Непринудено и постепенно се установи практиката да се прави там картофена супа, която всички дошли консумираха с удоволствие. Майсторът на тази супа беше Иван Антонов. А за да има картофена супа, трябваха картофи.В преддверието на бараката си чичо Влад беше изкопал една голяма дупка, в която се съхраняваха закупените със събрани доброволни средства картофи. Всяка събота аз отивах у чичо Влад, напълвах раницата си с картофи и в неделя, рано сутринта, в пет часа, заедно с Иван Антонов се качвахме в първия автобус за Симеоново. Оттам тръгвахме за Бивака на Витоша.С Влад Пашов се познавам от 1956 г, когато дойдох в София да следвам висшето си образование и заживях на Изгрева. Квартирата ми беше на стотина метра от бараките на Иван Антонов и Влад Пашов. А техните бараки бяха залепени една до друга.
към текста >>

Всяка събота аз отивах у чичо Влад, напълвах раницата си с картофи и в неделя, рано сутринта, в пет часа, заедно с Иван Антонов се качвахме в първия автобус за Симеоново.
Това ставаше всяка неделя, независимо от годишните сезони и климатични условия.Домакинската част за това присъствие се водеше от чичо Влад. Той беше поел тази, така да я наречем, служба, доброволно и естествено. Той беше инициатор на мероприятията, той изслушваше и одобряваше направени предложения.Непринудено и постепенно се установи практиката да се прави там картофена супа, която всички дошли консумираха с удоволствие. Майсторът на тази супа беше Иван Антонов. А за да има картофена супа, трябваха картофи.В преддверието на бараката си чичо Влад беше изкопал една голяма дупка, в която се съхраняваха закупените със събрани доброволни средства картофи. Всяка събота аз отивах у чичо Влад, напълвах раницата си с картофи и в неделя, рано сутринта, в пет часа, заедно с Иван Антонов се качвахме в първия автобус за Симеоново. Оттам тръгвахме за Бивака на Витоша.С Влад Пашов се познавам от 1956 г, когато дойдох в София да следвам висшето си образование и заживях на Изгрева. Квартирата ми беше на стотина метра от бараките на Иван Антонов и Влад Пашов. А техните бараки бяха залепени една до друга. Първоначално това не е било така. Но веднъж, по някакво невнимание, чичо Влад опожарил своята барака.
към текста >>

Квартирата ми беше на стотина метра от бараките на Иван Антонов и Влад Пашов.
Той беше инициатор на мероприятията, той изслушваше и одобряваше направени предложения.Непринудено и постепенно се установи практиката да се прави там картофена супа, която всички дошли консумираха с удоволствие. Майсторът на тази супа беше Иван Антонов. А за да има картофена супа, трябваха картофи.В преддверието на бараката си чичо Влад беше изкопал една голяма дупка, в която се съхраняваха закупените със събрани доброволни средства картофи. Всяка събота аз отивах у чичо Влад, напълвах раницата си с картофи и в неделя, рано сутринта, в пет часа, заедно с Иван Антонов се качвахме в първия автобус за Симеоново. Оттам тръгвахме за Бивака на Витоша.С Влад Пашов се познавам от 1956 г, когато дойдох в София да следвам висшето си образование и заживях на Изгрева. Квартирата ми беше на стотина метра от бараките на Иван Антонов и Влад Пашов. А техните бараки бяха залепени една до друга. Първоначално това не е било така. Но веднъж, по някакво невнимание, чичо Влад опожарил своята барака. Тогава Учителят казал да му предадат да иде да живее в София, а не на Изгрева. Това продължило известно време, защото чичо Влад изпълнил повелята на Учителя.
към текста >>

По едно време Иван Антонов гледа, че Влад Пашов носи дървен материал в двора, вероятно за нова барака.
А техните бараки бяха залепени една до друга. Първоначално това не е било така. Но веднъж, по някакво невнимание, чичо Влад опожарил своята барака. Тогава Учителят казал да му предадат да иде да живее в София, а не на Изгрева. Това продължило известно време, защото чичо Влад изпълнил повелята на Учителя. По едно време Иван Антонов гледа, че Влад Пашов носи дървен материал в двора, вероятно за нова барака. Но бай Иван е осторожен. Той знае, че Учителят не е отменил още, така да наречем, интернирането на чичо Влад от София. Попитал чичо Владдали Учителят е разрешил да се върне на Изгрева. Влад Пашов си признал, че не е направил това. Тогава бай Иван отишел при Учителя и Му казал за намеренията на чичо Влад.
към текста >>

Но бай Иван е осторожен.
Първоначално това не е било така. Но веднъж, по някакво невнимание, чичо Влад опожарил своята барака. Тогава Учителят казал да му предадат да иде да живее в София, а не на Изгрева. Това продължило известно време, защото чичо Влад изпълнил повелята на Учителя. По едно време Иван Антонов гледа, че Влад Пашов носи дървен материал в двора, вероятно за нова барака. Но бай Иван е осторожен. Той знае, че Учителят не е отменил още, така да наречем, интернирането на чичо Влад от София. Попитал чичо Владдали Учителят е разрешил да се върне на Изгрева. Влад Пашов си признал, че не е направил това. Тогава бай Иван отишел при Учителя и Му казал за намеренията на чичо Влад. Учителят се усмихнал и казал: “Рекох, нека да си направи жилище.”Отговорът на Учителя успокоил и зарадвал бай Иван.
към текста >>

Тогава бай Иван отишел при Учителя и Му казал за намеренията на чичо Влад.
По едно време Иван Антонов гледа, че Влад Пашов носи дървен материал в двора, вероятно за нова барака. Но бай Иван е осторожен. Той знае, че Учителят не е отменил още, така да наречем, интернирането на чичо Влад от София. Попитал чичо Владдали Учителят е разрешил да се върне на Изгрева. Влад Пашов си признал, че не е направил това. Тогава бай Иван отишел при Учителя и Му казал за намеренията на чичо Влад. Учителят се усмихнал и казал: “Рекох, нека да си направи жилище.”Отговорът на Учителя успокоил и зарадвал бай Иван. Тогава той потърсил чичо Влад и Му предал радостния отговор на Учителя. И за да намали разходите на Влад Пашов по постройката на бараката, му казал: “Влади, за по-практично, използвай едната стена на моята барака, за да не правиш четири стени, а само три.” Влад Пашов не чакал втора покана. Така бараките им бяха с общ покрив една до друга. Делеше ги една стена от дъски.
към текста >>

Учителят се усмихнал и казал: “Рекох, нека да си направи жилище.”Отговорът на Учителя успокоил и зарадвал бай Иван.
Но бай Иван е осторожен. Той знае, че Учителят не е отменил още, така да наречем, интернирането на чичо Влад от София. Попитал чичо Владдали Учителят е разрешил да се върне на Изгрева. Влад Пашов си признал, че не е направил това. Тогава бай Иван отишел при Учителя и Му казал за намеренията на чичо Влад. Учителят се усмихнал и казал: “Рекох, нека да си направи жилище.”Отговорът на Учителя успокоил и зарадвал бай Иван. Тогава той потърсил чичо Влад и Му предал радостния отговор на Учителя. И за да намали разходите на Влад Пашов по постройката на бараката, му казал: “Влади, за по-практично, използвай едната стена на моята барака, за да не правиш четири стени, а само три.” Влад Пашов не чакал втора покана. Така бараките им бяха с общ покрив една до друга. Делеше ги една стена от дъски. Когато се говореше в едната стая, се чуваше говорът в другата.
към текста >>

Иван Антонов - от Радомирския край, а Влад Пашов - от Панагюрския край.
Делеше ги една стена от дъски. Когато се говореше в едната стая, се чуваше говорът в другата. Това не пречеше на доброто и разумно съжителстване на двамата. Не наруши с нищо техния мир. Съдбата беше ги събрала на това място, макар да бяха от различни краища на страната ни. Иван Антонов - от Радомирския край, а Влад Пашов - от Панагюрския край. Той е роден на 11 септември 1902 г. в село Поибрене. И един паралел между двамата - Иван Антонов е роден на 1 септември, но не в същата година. И двамата бяха от известните и знаещи астролози на Изгрева. Тук трябва да подчертая, че това занимание с тая сложна наука не водеше до конкуренция и конфликти помежду им, както биха очаквали някои.
към текста >>

И един паралел между двамата - Иван Антонов е роден на 1 септември, но не в същата година.
Не наруши с нищо техния мир. Съдбата беше ги събрала на това място, макар да бяха от различни краища на страната ни. Иван Антонов - от Радомирския край, а Влад Пашов - от Панагюрския край. Той е роден на 11 септември 1902 г. в село Поибрене. И един паралел между двамата - Иван Антонов е роден на 1 септември, но не в същата година. И двамата бяха от известните и знаещи астролози на Изгрева. Тук трябва да подчертая, че това занимание с тая сложна наука не водеше до конкуренция и конфликти помежду им, както биха очаквали някои. Напротив, обменяха знанията помежду си, както това правят всички разумни учени люде по света. И двамата написаха трудове по астрология, които четящите тези редове ще имат удоволствието да прочетат и ако имат воля, желания и качества - да ги изучават. За астрологията на Иван Антонов сьм казал необходимото в съответния предговор.
към текста >>

За астрологията на Иван Антонов сьм казал необходимото в съответния предговор.
И един паралел между двамата - Иван Антонов е роден на 1 септември, но не в същата година. И двамата бяха от известните и знаещи астролози на Изгрева. Тук трябва да подчертая, че това занимание с тая сложна наука не водеше до конкуренция и конфликти помежду им, както биха очаквали някои. Напротив, обменяха знанията помежду си, както това правят всички разумни учени люде по света. И двамата написаха трудове по астрология, които четящите тези редове ще имат удоволствието да прочетат и ако имат воля, желания и качества - да ги изучават. За астрологията на Иван Антонов сьм казал необходимото в съответния предговор. За Астрологията на Влад Пашов трябва да кажа, че тя е кратка, лесно се чете, стилът е достъпен за всички, изучаващият няма да срещне затруднения при проучването й.Влад Пашов е от групата ученици в Школата на Учителя от Панагюрския край като Пантелей Карапетров и Тодор Симеонов, направили връзка с тая наука чрез нашия обичан брат Боян Боев.Освен издадената Астрология чичо Владе написал и случки из живота на учениците от Школата на Учителя. Той обикаляше из страната и слушаше и записваше тези случки от самите участници в тях или от живите им наследници. Така, както ги е чул, така ги е записал и публикувал. Почти всички съм ги слушал от него на живо при общуването ни.Брат Пашов беше специалист по печатарството. И Когато на Изгрева се създаде печатница за печатане на Словото на Учителя, той беше един от участниците в това книгопечатане на Словото.
към текста >>

Иван Антонов напусна тоя свят.
Той обикаляше из страната и слушаше и записваше тези случки от самите участници в тях или от живите им наследници. Така, както ги е чул, така ги е записал и публикувал. Почти всички съм ги слушал от него на живо при общуването ни.Брат Пашов беше специалист по печатарството. И Когато на Изгрева се създаде печатница за печатане на Словото на Учителя, той беше един от участниците в това книгопечатане на Словото. Заедно с него там имаха участие и Димитрий Стоянов и Кирчо Лъвчето, които бяха също специалисти по печатарското дело.В края на 1964 г. Иван Антонов напусна тоя свят. Бараките им (на Иван Антонов и на Влад Пашов) бяха вече стопанисвани оттогавашната социалистическа институция Софжилфонд. За известно време бараката на Иван Антонов беше дадена за квартира на Ганка Бончева и Ружа Чернева, защото тяхната барака трябваше да бъде съборена.Наскоро след това държавната власт предприе разтурване на Изгрева, като разсели из различни краища на София живущите в квартала. Разбира се, това не стана изведнъж, а постепенно. Бараките на Иван Антонов и Влад Пашов, Елена Андреева и Паша Теодорова, на брат Боян Боев и Славчо Славянски бяха едни от първите, сполетяла ги участта да бъдат съборени поради това, че тия места бяха дадени на Съветската страна (СССР) тогава за построяване на нова сграда на тяхното посолство. Тогава Влад Пашов беше настанен в част от апартамент в квартал Борово.Квартирата, в която аз живеех на Изгрева, не беше още засегната от социалистическите мероприятия.
към текста >>

Бараките им (на Иван Антонов и на Влад Пашов) бяха вече стопанисвани оттогавашната социалистическа институция Софжилфонд.
Така, както ги е чул, така ги е записал и публикувал. Почти всички съм ги слушал от него на живо при общуването ни.Брат Пашов беше специалист по печатарството. И Когато на Изгрева се създаде печатница за печатане на Словото на Учителя, той беше един от участниците в това книгопечатане на Словото. Заедно с него там имаха участие и Димитрий Стоянов и Кирчо Лъвчето, които бяха също специалисти по печатарското дело.В края на 1964 г. Иван Антонов напусна тоя свят. Бараките им (на Иван Антонов и на Влад Пашов) бяха вече стопанисвани оттогавашната социалистическа институция Софжилфонд. За известно време бараката на Иван Антонов беше дадена за квартира на Ганка Бончева и Ружа Чернева, защото тяхната барака трябваше да бъде съборена.Наскоро след това държавната власт предприе разтурване на Изгрева, като разсели из различни краища на София живущите в квартала. Разбира се, това не стана изведнъж, а постепенно. Бараките на Иван Антонов и Влад Пашов, Елена Андреева и Паша Теодорова, на брат Боян Боев и Славчо Славянски бяха едни от първите, сполетяла ги участта да бъдат съборени поради това, че тия места бяха дадени на Съветската страна (СССР) тогава за построяване на нова сграда на тяхното посолство. Тогава Влад Пашов беше настанен в част от апартамент в квартал Борово.Квартирата, в която аз живеех на Изгрева, не беше още засегната от социалистическите мероприятия. Чичо Влад не изгуби връзката с Изгрева.
към текста >>

За известно време бараката на Иван Антонов беше дадена за квартира на Ганка Бончева и Ружа Чернева, защото тяхната барака трябваше да бъде съборена.Наскоро след това държавната власт предприе разтурване на Изгрева, като разсели из различни краища на София живущите в квартала.
Почти всички съм ги слушал от него на живо при общуването ни.Брат Пашов беше специалист по печатарството. И Когато на Изгрева се създаде печатница за печатане на Словото на Учителя, той беше един от участниците в това книгопечатане на Словото. Заедно с него там имаха участие и Димитрий Стоянов и Кирчо Лъвчето, които бяха също специалисти по печатарското дело.В края на 1964 г. Иван Антонов напусна тоя свят. Бараките им (на Иван Антонов и на Влад Пашов) бяха вече стопанисвани оттогавашната социалистическа институция Софжилфонд. За известно време бараката на Иван Антонов беше дадена за квартира на Ганка Бончева и Ружа Чернева, защото тяхната барака трябваше да бъде съборена.Наскоро след това държавната власт предприе разтурване на Изгрева, като разсели из различни краища на София живущите в квартала. Разбира се, това не стана изведнъж, а постепенно. Бараките на Иван Антонов и Влад Пашов, Елена Андреева и Паша Теодорова, на брат Боян Боев и Славчо Славянски бяха едни от първите, сполетяла ги участта да бъдат съборени поради това, че тия места бяха дадени на Съветската страна (СССР) тогава за построяване на нова сграда на тяхното посолство. Тогава Влад Пашов беше настанен в част от апартамент в квартал Борово.Квартирата, в която аз живеех на Изгрева, не беше още засегната от социалистическите мероприятия. Чичо Влад не изгуби връзката с Изгрева. Три пъти седмично той ходеше в село Дървеница, за да си продължи купуването на чисто мляко от един стар млекар.
към текста >>

Бараките на Иван Антонов и Влад Пашов, Елена Андреева и Паша Теодорова, на брат Боян Боев и Славчо Славянски бяха едни от първите, сполетяла ги участта да бъдат съборени поради това, че тия места бяха дадени на Съветската страна (СССР) тогава за построяване на нова сграда на тяхното посолство.
Заедно с него там имаха участие и Димитрий Стоянов и Кирчо Лъвчето, които бяха също специалисти по печатарското дело.В края на 1964 г. Иван Антонов напусна тоя свят. Бараките им (на Иван Антонов и на Влад Пашов) бяха вече стопанисвани оттогавашната социалистическа институция Софжилфонд. За известно време бараката на Иван Антонов беше дадена за квартира на Ганка Бончева и Ружа Чернева, защото тяхната барака трябваше да бъде съборена.Наскоро след това държавната власт предприе разтурване на Изгрева, като разсели из различни краища на София живущите в квартала. Разбира се, това не стана изведнъж, а постепенно. Бараките на Иван Антонов и Влад Пашов, Елена Андреева и Паша Теодорова, на брат Боян Боев и Славчо Славянски бяха едни от първите, сполетяла ги участта да бъдат съборени поради това, че тия места бяха дадени на Съветската страна (СССР) тогава за построяване на нова сграда на тяхното посолство. Тогава Влад Пашов беше настанен в част от апартамент в квартал Борово.Квартирата, в която аз живеех на Изгрева, не беше още засегната от социалистическите мероприятия. Чичо Влад не изгуби връзката с Изгрева. Три пъти седмично той ходеше в село Дървеница, за да си продължи купуването на чисто мляко от един стар млекар. След това посещаваше Изгрева, като се отбиваше при приятелите и накрая идваше в моята квартира. Тук оставаше да преспи.
към текста >>

ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВ
_________________________________ Източник: IV. ПЕЧАТАРЯТ на Изгрева и АСТРОЛОГЪТ на Космическия и Земен човекВлад Пашов (1902 г. ÷ 1974 г.) Изгревът - Том 18 ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВ Влад Иванов Пашов* е роден на 11.ІX.1902 г. 23h52` в град Панагюрище. На Асцендента му изгрява психичният знак Рак. Той дава малко грубо тяло, по-голямо и с по-къси слаби крайници. Лицето е най-широко между ушите.
към текста >>

Влад Иванов Пашов* е роден на 11.ІX.1902 г.
Източник: IV. ПЕЧАТАРЯТ на Изгрева и АСТРОЛОГЪТ на Космическия и Земен човекВлад Пашов (1902 г. ÷ 1974 г.) Изгревът - Том 18 ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВ Влад Иванов Пашов* е роден на 11.ІX.1902 г. 23h52` в град Панагюрище. На Асцендента му изгрява психичният знак Рак. Той дава малко грубо тяло, по-голямо и с по-къси слаби крайници. Лицето е най-широко между ушите. Устата е голяма, косата е кафява, очите сини, лицето пълно, с бледа кожа.
към текста >>

Влад Иванов Пашов
Има добро разположение на духа, общителен и ласкав към всички, от които може да има някакви облаги. В работата той е повелителен към по- нискостоящите и равните на него. Много красноречив и изнася добри сказки.* Забележка на съставителя: За Влад Пашов виж в „Изгревът”, т. XVIII, с. 256 ÷ 511, 843 ÷ 846. Влад Иванов Пашов 11.09.1902 г. 23h52` гр. Панагюрище (Слънце тригон Луна, тригон Сатурн, точен квадрат Уран, квадрат Плутон, паралел Меркурий.)(Сльнце тригон Луна) дава щастлив живот, благополучие, добро здраве, материално положение. Има вродена способност да открива онези, които могат да му подлагат и способност сам да си пробива пьт в живота. Роден е с голяма любов от родителите му и може да достигне до много високи постижения в областта на живота, в която се подвизава.
към текста >>

ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВA.
Денят на погребението му е слънчев, топъл, но се оказва, че няма дрехи за погребението му. Идват двамата му братя - генерали с мерцедесите си с изящни дрехи. Брат Кирил Стоянов отиде и му донесе дрехи и го облякоха и тогава стана погребението. ________________________ Източник: 1. ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВA. Астролозите на Изгрева Изгревът - Том 19 Снимка № 56: Влад Пашов, правият отдясно, с приятели на Витоша. Седнали: 1. Иван Илиев. 2.
към текста >>

Иван Илиев. 2.
ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВA. Астролозите на Изгрева Изгревът - Том 19 Снимка № 56: Влад Пашов, правият отдясно, с приятели на Витоша. Седнали: 1. Иван Илиев. 2. Мариус Попов. Прави: 3. Влад Пашов (вляво). 4. Васил Карагеоргиев (вуйчото). 5. Пантелей Каранмиров.
към текста >>

Влад Пашов играе Паневритмия, а зад него е Станка, дъщерята на Иван каруцаря.
Васил Карагеоргиев (вуйчото). 5. Пантелей Каранмиров. Снимка № 58: Влад Пашов играе Паневритмия. В дъното е силуета на Учителя. Паневритмия над Езерото на Чистотата под връх Харамията. Влад Пашов играе Паневритмия, а зад него е Станка, дъщерята на Иван каруцаря. Снимка № 59: Влад Пашов, втория, с приятели на Рила, 1939 г. пред Езерото на Чистотата. Прави: 1. Крюгер от село Вранестена, ок. Радомирско. 2.
към текста >>

Иван Антонов. 6.
Почивка на Витоша. 1. ... 2. ... 3. Тодор Ковачев - усмихнат. 4. Стоянчо. 5. Иван Антонов. 6. Колю Драгнев. 7. Влад Пашов. Стоянка Драгнева.
към текста >>

40. Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя

Лалка изцяло беше посветила живота си на това - денонощно работеше, контактуваше с много малко хора.
се наложило оригиналите да се пазят на скрити места, където не е имало много добри условия за съхранението им. Наличните машинописни копия на беседите се четели много трудно и се налагало да се преписват наново, за да се запазят за бъдещите поколения. Лалка се заема с тази трудна задача. Сутрин рано тя ставаше в 3 ч., слагаше една възглавница под пишещата машина, за да не се чува шумът, и преписваше неиздаваните беседи. Тя написва над 10 000 страници от неиздаденото Слово на Учителя - абсолютно безкористно, от любов към Учителя и делото му. Лалка изцяло беше посветила живота си на това - денонощно работеше, контактуваше с много малко хора. За да отвори вратата, трябваше да звъниш със специален договорен сигнал. Питала съм Лалка: „Когато препишеш беседите, сверяваш ли ги с оригинала? “ Тя ми отговори: „За съжаление не съм имала физическата възможност за това.“ Лалка беше художник и за да може да се свърши тази огромна работа, даваше голяма част от парите си някои беседи да бъдат преписани от професионални машинописци срещу заплащане и в пълна тайна, разбира се. Тъй като много хора от Братството искали да четат и неиздаваното Слово, Елена Андреева и Лалка решават да издават „Мисли за всеки ден“ от неиздаваното Слово. Години наред Лалка усърдно, с дълбоко разбиране на Словото ги подготвяше и раздаваше на приятелите.
към текста >>

Той и Крум са участвали активно в организирането на рилските лагери.
Това е благословение, което често се дава от Учителя на неговите обични хора. Вероятно той движи ръката си по един специален начин. С любов, от Питър Факсимиле на писмото на Питър Шерър до Лалка Кръстева* * * Един от най-близките приятели на Крум беше Светослав Славянски. Той и Крум са участвали активно в организирането на рилските лагери. Славчо Славянски беше изключително ерудиран човек. Той създава литопечата в България. По-късно основава издателство „Славянски“ и става издател на световноизвестната библиотека „Безсмъртни мисли“. Също така печата и Словото на Учителя. Спомням си, че Крум веднаж ни заведе в Смолян при неговия приятел Петър Пампоров.
към текста >>

Учителят с Йорданка Жекова, Савка Керемедчиева и д-р Иван Жеков на Рила
И макар че аз се занимавам с точна наука, фактите еднозначно ми потвърждаваха това. Родена съм след заминаването на Учителя. Не съм имала прекрасната възможност физически да го видя и да бъда до него. Но съм благодарна, че чрез неговите ученици на живо се докоснах, усетих, почувствах и преживях много незабравими мигове. Чрез тях познах Учителя, защото това, което той беше вложил и изградил в тези скромни, тихи и добри хора, се излъчваше от цялото им същество. Учителят с Йорданка Жекова, Савка Керемедчиева и д-р Иван Жеков на Рила ___________________ Източник: Лалка КръстеваЧаст III. Приятелите на Крум Въжаров Крум Въжаров (1908- 1991) Живата връзка
към текста >>

всички беседи и лекции са държани в новото поселище "Изгрев", с изключение на тези, които са държани на връх Мусала, на Седемте рилски езера, на Витоша, в с.
Първите беседи от Учителя Петър Константинов Дънов са държани в няколко провинциални града – Варна, Русе, Бургас, Търново, Сливен и в София на ул."Опълченска" 66; на ул. "Карниградска"; в Клуба на радикалите; в Клуба на журналистите; на ул. "Юри Венелин" – немски клуб Турферайн; на ул. "Оборище" 24, където Учителят открива Школата. От 1927 г. всички беседи и лекции са държани в новото поселище "Изгрев", с изключение на тези, които са държани на връх Мусала, на Седемте рилски езера, на Витоша, в с. Мърчаево и другаде. 1896 г. излиза книгата "Наука и възпитание". 1897 г. е дадена беседата "Глас Божий".
към текста >>

Както пукването на зората ни обгръща с лъчистите си зари и ни дава здраве и сила, тъй и силата на това Слово да ни просвети, помогне и да възрасти всичко добро, което е вложено в сърцата и душите ни.
Всичко почти за тях е ново, неразбрано. Един от слушателите в бележника си пише така: "....престанах да пиша, защото не разбирам това, което г-н Дънов ни казва, и съм се превърнал само в слух." В началото са се обръщали към Учителя с "г-н Дънов", някои го наричали "дядо Дънов", по-късно една сестра по вдъхновение се обърнала към него с "Учителю", но Учителят е казал да го назовават кой както го чувствува и разбира. Да тръгнем по стръмната пътека, посочена ни от Учителя, озарени от Виделината на вечно и ново Слово. Да потърсим в това свято начало спасение и живот за душите си. Както пукването на зората ни обгръща с лъчистите си зари и ни дава здраве и сила, тъй и силата на това Слово да ни просвети, помогне и да възрасти всичко добро, което е вложено в сърцата и душите ни. ____________________________Източник: Пояснения относно беседите на УчителяЛалка Кръстева "Ходете във виделината", Извънредни беседи (1898-1913г.), Издание на ИК "Всемир", 1994 Писателят Владимир Зарев: 15 години крих на тавана си архива на Петър Дънов Вкарах образа на Учителя в романа си „Битието” Романистът Владимир Зарев е главен редактор на сп.”Съвременник”.
към текста >>

Женен е за поетесата Мирела Иванова.
Завършил е българска филология в Софийския университет. Автор е на повече от 25 книги. Сред най-популярните са трилогията "Битието", "Изходът" и "Изборът", "Лето 1850", "Поп Богомил и съвършенството на света", романите "Разруха" и "Светове". Син е на известния литературен критик акад. Пантелей Зарев. Женен е за поетесата Мирела Иванова. Има три дъщери. Разговаряме сте с писателя не за успехите му в прозата, а за някои непознати линии в битието му. - Освен като автор на романи, написали сте и няколко книги по езотерика – как стигнахте до тези теми? - Знаете, че преди почти четвърт век човешката вяра не се толерираше. Движехме се в един материален свят, заобиколени с идеологически догми.
към текста >>

- Баща ми беше благодарен на Живков за това, че след Априлския пленум той го върна в оперативната литературна критика.
Не успях, но му купих една сметачна машинка, тогава още ги нямаше “елките” – така по-лесно изчисляваше движението на планетите и правеше много точните си хороскопи. Приятел съм е на Димитър Калев, който състави най-доблите сборници с мисли на Учителя. - През 70-те години баща ви Пантелей Зарев написа нещо необичайно за академичен човек като него. Това беше нещо като репортаж или пътепис за близкото му общуване с Тодор Живков. На времето това беше нещо нечувано – да се пише за Живков съвсем човешки, без обичайните шаблони и щампи... - Баща ми беше благодарен на Живков за това, че след Априлския пленум той го върна в оперативната литературна критика. След оценката на Пантелей Зарев за романа “Тютюн” на Димитър Димов генералният секретар на партията Вълко Червенков публикува унищожителната статия в “Работническо дело” срещу критиците на романа. Малко преди това Димитър Димов е съветвал баща ми да не публикува рецензията си за “Тютюн” – изглежда, че е знаел какво се готви от страна Червенков. Интервю на Валери БОЯНОВ ______________Източник (външен линк) КАК СЪСТАВИХ КАТАЛОГА
към текста >>

41. Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя

През този ден прекрачих благоговейно и прага на стаята “Светая светих” за молитва.
През следващите 77 години от своя живот той остава верен на Учителя и на Бялото Братство. Постъпил на работа като касиер в Търговско-индустриалната банка в Бургас, Жечо Панайотов редовно участва в сбирките на братския кръжок в града, освен това там има и възможност да общува и с първите ученици на Учителя – Тодор Стоименов и Пеню Киров; по това време в Бургас са също Боян Боев и Минчо Сотиров. През август 1914 г. Жечо Панайотов е поканен от Учителя на годишната среща на Веригата във Велико Търново. За този изключителен момент от своя живот той разказва: “Преди Учителя да започне беседата, се извърши кратка церемония за новоприетите членове на Веригата – символ на това, че влизаме между работниците на Господа. През този ден прекрачих благоговейно и прага на стаята “Светая светих” за молитва. Осветлението там се получаваше от светилника, поставен на масата, където имаше един малък нож, вляво от него – чаша, подобна на чаша за причастие, Свещеното Писание и един жезъл – дървен, с дължина около 40 см. Както бяха наредени, тези предмети образуваха красив кръг… Изминаваха дните на събора и душите на всички бяха наситени със Словото на Учителя”. През 1915 г. става нещо, за което Жечо Панайотов съкровено се е молил: по време на престоя си в Бургас Учителя го извиква за разговор и му поверява с подписа си “Завета на цветните лъчи на Светлината”. През същата година той получава от брат Пеню Киров и Пентаграм, след като дава положителен отговор на въпроса: “Готов ли си да служиш на Господа и Делото Божие и обещаваш ли това?
към текста >>

Осветлението там се получаваше от светилника, поставен на масата, където имаше един малък нож, вляво от него – чаша, подобна на чаша за причастие, Свещеното Писание и един жезъл – дървен, с дължина около 40 см.
Постъпил на работа като касиер в Търговско-индустриалната банка в Бургас, Жечо Панайотов редовно участва в сбирките на братския кръжок в града, освен това там има и възможност да общува и с първите ученици на Учителя – Тодор Стоименов и Пеню Киров; по това време в Бургас са също Боян Боев и Минчо Сотиров. През август 1914 г. Жечо Панайотов е поканен от Учителя на годишната среща на Веригата във Велико Търново. За този изключителен момент от своя живот той разказва: “Преди Учителя да започне беседата, се извърши кратка церемония за новоприетите членове на Веригата – символ на това, че влизаме между работниците на Господа. През този ден прекрачих благоговейно и прага на стаята “Светая светих” за молитва. Осветлението там се получаваше от светилника, поставен на масата, където имаше един малък нож, вляво от него – чаша, подобна на чаша за причастие, Свещеното Писание и един жезъл – дървен, с дължина около 40 см. Както бяха наредени, тези предмети образуваха красив кръг… Изминаваха дните на събора и душите на всички бяха наситени със Словото на Учителя”. През 1915 г. става нещо, за което Жечо Панайотов съкровено се е молил: по време на престоя си в Бургас Учителя го извиква за разговор и му поверява с подписа си “Завета на цветните лъчи на Светлината”. През същата година той получава от брат Пеню Киров и Пентаграм, след като дава положителен отговор на въпроса: “Готов ли си да служиш на Господа и Делото Божие и обещаваш ли това? ”.
към текста >>

Други ги бе написал на 7-те Рилски езера.
Досега не съм срещал човек в Братството, който да говори с мене и да изнася нещата направо, такива, каквито са. Само тогава човек може да се занимава с проблеми и да се учи от опита на предишното поколение, които бяха ученици в Школата на Учителя. Аз имах привилегията да се уча от тях.Идеята за написване на своите опитности той я възприе веднага. По онова време той живееше сам и използва възможността да посещава най-различни профсъюзни домове за почивка. Там, чрез стенограма, пишеше своите опитности. Други ги бе написал на 7-те Рилски езера. После ги разчиташе и собственоръчно ги преписваше на пишеща машина. Дойде време да ги прехвърляме на магнетофонна лента. Когато започнахме, двамата се изправихме на молитва. След това той каза: „Учителю, започвам тази работа за Твоето дело. Благослови трудът ни с брат Вергилий".
към текста >>

„Аз исках и тримата от финансовия съвет настояваха: Жечо Панайтов, Никола Антов и Манол Иванов, но другите не позволиха.
Учех се на счетоводство при разни фирми, които имаха много малко счетоводство. Те ме държаха заради моята честност и изпълнителност. Тогава това много се ценеше. Завърших гимназия като частен ученик, но не можах да положа матура и нямам диплома за гимназиално образование." „Моля те, Жечо, това го напиши в спомените си, да не се заблудят следващите поколения, защото всяка длъжност трябва да бъде заемана от човек с професионален ценз." И той бе честен и го описа в спомените си. Дано дойде и това време да ги публикуваме.Запитах го: „Защо не направихте финансовата ревизия през 1947 г.? „Аз исках и тримата от финансовия съвет настояваха: Жечо Панайтов, Никола Антов и Манол Иванов, но другите не позволиха. Имаха причина за това. Не смееха. Чакаха да минат години и да се заличат много неща. Но накрая всичко се обърка. Дойде време да се плаща по всички правила на законите."Отначало финансовият съвет е работил без разногласия.
към текста >>

Стефанка Жекова- съпруга на брат му Иван Жеков 7.
Мария Райкова. 2. Люба Жекова - сестра на Жечо. 3.... 4. Жечо Панайотов 5. Веска Панайотова 6. Стефанка Жекова- съпруга на брат му Иван Жеков 7. Иван Жеков Жечо Панайотов, съпруга Веска и син Благи на Изгрева, до метеорологичната клетка, 24 юли 1938 год. Веска и Жечо Панайотови със сина си Благовест На Рила с лодка по второто езеро, 5 август 1939 год. Веска и Жечо със сина си Благовест.
към текста >>

Иван Жеков
Люба Жекова - сестра на Жечо. 3.... 4. Жечо Панайотов 5. Веска Панайотова 6. Стефанка Жекова- съпруга на брат му Иван Жеков 7. Иван Жеков Жечо Панайотов, съпруга Веска и син Благи на Изгрева, до метеорологичната клетка, 24 юли 1938 год. Веска и Жечо Панайотови със сина си Благовест На Рила с лодка по второто езеро, 5 август 1939 год. Веска и Жечо със сина си Благовест. Веска и Жечо със сина Благовест
към текста >>

Двамата братя Иван и Жечо Панайотови Жекови, 1970 г., Рила.
Веска и Жечо със сина си Благовест. Веска и Жечо със сина Благовест Веска и Жечо Панайотови, от Изгрева към София, 20 август 1941 г. Веска, Благовест и Жечо Панайотови на Изгрева Веска и Жечо Панайотови пред извора "Ръцете", Рила Двамата братя Иван и Жечо Панайотови Жекови, 1970 г., Рила. Вергилий Кръстев и Жечо Панайотов, 1974 год.
към текста >>

42. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Белчева ще мечтае да намери пари и да замине натам – на поклонение по светите места на своите чувства.
“; „Иска ми се да има някой да ме обича като себе си“[3]. Често я спохождат мисли за Италия: „В тая страна съм най-много оби-чала, копняла и страдала. Там зарових обичта си. Кой може да знае, освен Бог, какво прека-рах в тая красива страна“[4]. Във въображението ѝ светлата южна страна става символ на любовта и щастието. М. Белчева ще мечтае да намери пари и да замине натам – на поклонение по светите места на своите чувства. Измъчват я самота, неудовлетвореност, липса на топлина и на семейна обич. За кой ли път си спомня своите мъртъвци – струва ѝ се, че с всеки от тях е изчезнал завинаги лъч светлина от живота ѝ. Тежка меланхолия в черни моменти, апатия към света, забравил сякаш за нея, двулики приятелства, болезнено преживени пренебрежения застрашават подронената ѝ нервна устойчивост и подлагат на непрекъснати изпитания трудно извоюваното равновесие. Към тях се прибавят болести, предразположение към тежки и продължителни настинки – още един вид домашен затвор. Удивително е, че М.
към текста >>

В следващите две години, 1931-ва и 1932-ра, заминава на лагер край Рилските езера заедно с цялото Братство.
През пролетта и лятото тези бараки тънеха в цветя и буйни храсти. Насреща им се откриваше цяла Витоша и просторът към лозенските височини[... ] Всъщност това не беше част от града, а в района на горите и градините наоколо[13]. На Изгрева М. Белчева се нанася в една дъсчена къщичка, яде вегетарианска храна, ходи на излети – зиме на Витоша, лете на Мусала, сади боб, лук и картофи, слуша неделните лекции на Учителя и се радва на прекрасния изглед. Такава програма и днес бихме нарекли пречистващ режим на застоялия столичен организъм. В следващите две години, 1931-ва и 1932-ра, заминава на лагер край Рилските езера заедно с цялото Братство. Самата Елена Андреева ѝ ушива „една малко по-особена“ палатка, „както на артистите обикновено“. Това означава, че палатката се отваря с цялата си обърната южно страна и позволява на Слънцето да влиза дълбоко навътре. Ревнивите погледи на братята и особено на сестрите не пропускат да забележат, че Учителя се отнася някак различно към тази необичайна жена. Аз не съм видяла Учителя по кавалер към друго същество, отколкото към нея, продължава Елена Андреева. Той ще ѝ каже шега, ще ѝ разкаже някаква забавна история, но и тя така хубаво се смееше, кръшно, разбирате ли?
към текста >>

Неофит Рилски 4.
Започва да строи голяма кооперация, в която ще живее и той със семейството си. М. Белчева отдавна си няма собствен дом – всъщност от 1912 г., когато продава къщата на ул. Хр. Белчев, за да лекува Пенчо Славейков в Италия. Оттогава насетне се мести в различни квартири. През 20-те години например живее в мансардно апартаментче на ул. Неофит Рилски 4. Когато я изгонват оттам, намира стая при сестрата на Хр. Белчев. Притежанието на собствен апартамент, особено в близост със семейството на „децата“, разгаря надеждите ѝ да има убежище на стари години. И тя продава последното ценно нещо, което има – стари семейни портрети, а с парите се включва в кооперацията на Бони Гацов, при това „на зелено“, както бихме казали днес. Минават обаче три години, а къщата все още не е построена. Историята започва да се превръща в скандал.
към текста >>

Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул.
Скандалът постепенно набъбва и се разнася из Бялото Братство, където М. Белчева продължава да ходи докъм края на 1933 г., още повече, че Бони Гацов също е брат-дъновист. Елена Андреева бегло си спомня за него: „После, тя преживя едно разочарование, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила. Имахме един брат, който се занимаваше със строежи и който ѝ взел парите, пък не ѝ направил апартамента“. Интервюирана далече напред в го-дините, Андреева не успява да си спомни точното име на злополучния брат, посочва го като „Цанев“, защото славата му на мошеник е била очевидно по-голяма от славата на собственото му име: „Цанев. Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот.
към текста >>

Бони Иванов Гацов доживява осемдесет и осем годишна възраст.
А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос. Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват? ЕПИЛОГ М. Белчева умира на 9 март 1937 година. В некролога, който издава Съюзът на българските писатели, можем да прочетем: „СБП загуби Мара Белчева – мъдрата поетка, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействуваше в поезията ни и в своя личен и обществен живот“. Бони Иванов Гацов доживява осемдесет и осем годишна възраст. В некролога от 2 юли 1992 г., освен датата и часа на опелото, има само едно изречение: „Бог да го прости“. Единственото място в Интернет, където успях да открия някакво сведение за него, е телефонният указател от 1954 и 1962 г. Бялото Братство продължава да привлича хора от всички възрасти и сред тях всеки може да срещне своите две лица. _________________________________ [1] Писмо до К.
към текста >>

В: Иванова, М. (съставител).
[10] Пак там. [11] Спомени за Дънов [12] Целия текст на спомена от Елена Андреева виж на: /Мара Белчева/[13] Цит. по: Полянов, Вл. Спомени за Мара Белчева. В: Иванова, М. (съставител). Мара Белчева. Един живот. УИ Св. Кл. Охридски, С., 1995, 274-275. [14] Цит.
към текста >>

43. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Белчева ще мечтае да намери пари и да замине натам – на поклонение по светите места на своите чувства.
“; „Иска ми се да има някой да ме обича като себе си“[3]. Често я спохождат мисли за Италия: „В тая страна съм най-много оби-чала, копняла и страдала. Там зарових обичта си. Кой може да знае, освен Бог, какво прека-рах в тая красива страна“[4]. Във въображението ѝ светлата южна страна става символ на любовта и щастието. М. Белчева ще мечтае да намери пари и да замине натам – на поклонение по светите места на своите чувства. Измъчват я самота, неудовлетвореност, липса на топлина и на семейна обич. За кой ли път си спомня своите мъртъвци – струва ѝ се, че с всеки от тях е изчезнал завинаги лъч светлина от живота ѝ. Тежка меланхолия в черни моменти, апатия към света, забравил сякаш за нея, двулики приятелства, болезнено преживени пренебрежения застрашават подронената ѝ нервна устойчивост и подлагат на непрекъснати изпитания трудно извоюваното равновесие. Към тях се прибавят болести, предразположение към тежки и продължителни настинки – още един вид домашен затвор. Удивително е, че М.
към текста >>

В следващите две години, 1931-ва и 1932-ра, заминава на лагер край Рилските езера заедно с цялото Братство.
През пролетта и лятото тези бараки тънеха в цветя и буйни храсти. Насреща им се откриваше цяла Витоша и просторът към лозенските височини[... ] Всъщност това не беше част от града, а в района на горите и градините наоколо[13]. На Изгрева М. Белчева се нанася в една дъсчена къщичка, яде вегетарианска храна, ходи на излети – зиме на Витоша, лете на Мусала, сади боб, лук и картофи, слуша неделните лекции на Учителя и се радва на прекрасния изглед. Такава програма и днес бихме нарекли пречистващ режим на застоялия столичен организъм. В следващите две години, 1931-ва и 1932-ра, заминава на лагер край Рилските езера заедно с цялото Братство. Самата Елена Андреева ѝ ушива „една малко по-особена“ палатка, „както на артистите обикновено“. Това означава, че палатката се отваря с цялата си обърната южно страна и позволява на Слънцето да влиза дълбоко навътре. Ревнивите погледи на братята и особено на сестрите не пропускат да забележат, че Учителя се отнася някак различно към тази необичайна жена. Аз не съм видяла Учителя по кавалер към друго същество, отколкото към нея, продължава Елена Андреева. Той ще ѝ каже шега, ще ѝ разкаже някаква забавна история, но и тя така хубаво се смееше, кръшно, разбирате ли?
към текста >>

Неофит Рилски 4.
Започва да строи голяма кооперация, в която ще живее и той със семейството си. М. Белчева отдавна си няма собствен дом – всъщност от 1912 г., когато продава къщата на ул. Хр. Белчев, за да лекува Пенчо Славейков в Италия. Оттогава насетне се мести в различни квартири. През 20-те години например живее в мансардно апартаментче на ул. Неофит Рилски 4. Когато я изгонват оттам, намира стая при сестрата на Хр. Белчев. Притежанието на собствен апартамент, особено в близост със семейството на „децата“, разгаря надеждите ѝ да има убежище на стари години. И тя продава последното ценно нещо, което има – стари семейни портрети, а с парите се включва в кооперацията на Бони Гацов, при това „на зелено“, както бихме казали днес. Минават обаче три години, а къщата все още не е построена. Историята започва да се превръща в скандал.
към текста >>

Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул.
Скандалът постепенно набъбва и се разнася из Бялото Братство, където М. Белчева продължава да ходи докъм края на 1933 г., още повече, че Бони Гацов също е брат-дъновист. Елена Андреева бегло си спомня за него: „После, тя преживя едно разочарование, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила. Имахме един брат, който се занимаваше със строежи и който ѝ взел парите, пък не ѝ направил апартамента“. Интервюирана далече напред в го-дините, Андреева не успява да си спомни точното име на злополучния брат, посочва го като „Цанев“, защото славата му на мошеник е била очевидно по-голяма от славата на собственото му име: „Цанев. Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот.
към текста >>

Бони Иванов Гацов доживява осемдесет и осем годишна възраст.
А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос. Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват? ЕПИЛОГ М. Белчева умира на 9 март 1937 година. В некролога, който издава Съюзът на българските писатели, можем да прочетем: „СБП загуби Мара Белчева – мъдрата поетка, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействуваше в поезията ни и в своя личен и обществен живот“. Бони Иванов Гацов доживява осемдесет и осем годишна възраст. В некролога от 2 юли 1992 г., освен датата и часа на опелото, има само едно изречение: „Бог да го прости“. Единственото място в Интернет, където успях да открия някакво сведение за него, е телефонният указател от 1954 и 1962 г. Бялото Братство продължава да привлича хора от всички възрасти и сред тях всеки може да срещне своите две лица. _________________________________ [1] Писмо до К.
към текста >>

В: Иванова, М. (съставител).
[10] Пак там. [11] Спомени за Дънов [12] Целия текст на спомена от Елена Андреева виж на: /Мара Белчева/[13] Цит. по: Полянов, Вл. Спомени за Мара Белчева. В: Иванова, М. (съставител). Мара Белчева. Един живот. УИ Св. Кл. Охридски, С., 1995, 274-275. [14] Цит.
към текста >>

44. Заминава си Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

Д-р Вергилий Кръстев е посветил на нейното творчество цял том от поредицата "Изгревът на Бялото Братство" - т.28.
След като завършва образованието си пише и издава свои произведения. През 1937 отпечатва сборник битови разкази под заглавие: “Когато зреят житата”, през 1939 година: “Песен над равнините", също така разкази. За Буча Бехар има много малко спомени за живота й в Братството. Или поне не сме намерили до сега. Не е ясно кога се е запознала с идеите на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев е посветил на нейното творчество цял том от поредицата "Изгревът на Бялото Братство" - т.28. В своите произведения Буча разкрива през призмата на своя поглед идеите на Учителя, принципите на учението, атмосферата на "Изгрева" и в Братството преди и след заминаването на Учителя. Пише за всичко друго, но не и за себе си. Учителя е имал последователи и ученици евреи. Те са поканени да се покръстят в християнството. Буча Бехар и Лилия Аладжем изпълняват нареждането на Учителя, покръстват се официално и приемат християнството.
към текста >>

Д-р Вергилий Кръстев е написал очерк за Буча Бехар в Изгревът - Том 4, в който засяга два важни момента от живота на Буча в Братството - покръстването и историята с останалите пари от рилския лагер през 1972 г., които Буча Бехар по препоръка на ръководството слага на свое име в спестовна книжка.
Учителя е имал последователи и ученици евреи. Те са поканени да се покръстят в християнството. Буча Бехар и Лилия Аладжем изпълняват нареждането на Учителя, покръстват се официално и приемат християнството. Буча приема името Божанка. Това е описано от Борис Николов в спомена му: "Еврейският равин в София става християнин" в Изгревът - Том 1. Д-р Вергилий Кръстев е написал очерк за Буча Бехар в Изгревът - Том 4, в който засяга два важни момента от живота на Буча в Братството - покръстването и историята с останалите пари от рилския лагер през 1972 г., които Буча Бехар по препоръка на ръководството слага на свое име в спестовна книжка. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят. За това може да се прочете в материали от В. Кръстев. (т.4 и т. 28, Изгревът) Буча Бехар си заминава от този свят на 10.II.1978 г.
към текста >>

Иван Кисьов. 5.
до петото езеро - Бъбрека (Махабур). Седящи отляво надясно: 1. Йордан Савов. 2. Стоянка Илиева. 3. Учителят. 4. Иван Кисьов. 5. Елена Хаджи Григорова. 6. Наталия Чакова. 7. Теофана Савова - с плетената шапка. 8. Савка Керемидчиева. 9. Дора Савова (сестра на Теофана).
към текста >>

Иван Кисьов. 11.
5. Учителят. 6. Савка Керемидчиева. 7. Теофана Савова до Савка. 8. Дора Савова. 9. Наталия Чакова. 10. Иван Кисьов. 11. Крум Няголов - с бялата рубашка. 12. Буча Бехар. 13. Петра Шелингозова с бялата забрадка. Снимка № 31: Екскурзия на 5.VIII.1931 г. при Пазар-дере срещу Тодорини кукли и езерото Карагьол.
към текста >>

Иван Кисьов. 11.
Дора Савова. 6. Савка Керемидчиева. 7. Елена Хаджи Григорова. 8. Йордан Савов. 9. Учителят. 10. Иван Кисьов. 11. Теофана Савова с плетената бяла шапка. 12. Крум Няголов.
към текста >>

45. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

Д-р Вергилий Кръстев е посветил на нейното творчество цял том от поредицата "Изгревът на Бялото Братство" - т.28.
След като завършва образованието си пише и издава свои произведения. През 1937 отпечатва сборник битови разкази под заглавие: “Когато зреят житата”, през 1939 година: “Песен над равнините", също така разкази. За Буча Бехар има много малко спомени за живота й в Братството. Или поне не сме намерили до сега. Не е ясно кога се е запознала с идеите на Учителя. Д-р Вергилий Кръстев е посветил на нейното творчество цял том от поредицата "Изгревът на Бялото Братство" - т.28. В своите произведения Буча разкрива през призмата на своя поглед идеите на Учителя, принципите на учението, атмосферата на "Изгрева" и в Братството преди и след заминаването на Учителя. Пише за всичко друго, но не и за себе си. Учителя е имал последователи и ученици евреи. Те са поканени да се покръстят в християнството. Буча Бехар и Лилия Аладжем изпълняват нареждането на Учителя, покръстват се официално и приемат християнството.
към текста >>

Д-р Вергилий Кръстев е написал очерк за Буча Бехар в Изгревът - Том 4, в който засяга два важни момента от живота на Буча в Братството - покръстването и историята с останалите пари от рилския лагер през 1972 г., които Буча Бехар по препоръка на ръководството слага на свое име в спестовна книжка.
Учителя е имал последователи и ученици евреи. Те са поканени да се покръстят в християнството. Буча Бехар и Лилия Аладжем изпълняват нареждането на Учителя, покръстват се официално и приемат християнството. Буча приема името Божанка. Това е описано от Борис Николов в спомена му: "Еврейският равин в София става християнин" в Изгревът - Том 1. Д-р Вергилий Кръстев е написал очерк за Буча Бехар в Изгревът - Том 4, в който засяга два важни момента от живота на Буча в Братството - покръстването и историята с останалите пари от рилския лагер през 1972 г., които Буча Бехар по препоръка на ръководството слага на свое име в спестовна книжка. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят. За това може да се прочете в материали от В. Кръстев. (т.4 и т. 28, Изгревът) Буча Бехар си заминава от този свят на 10.II.1978 г.
към текста >>

А снощи нека се изразя така се докопа най-после до Тодоров, той бил на летуване, но момчето му се разболя и прекъсна почивката и тя е много доволна, прегледал снощи Райна и казал да продължат същото лекуване и т.н.... Намерил, че добре върви лекуването.Накрая да кажа, какво става с моето отиване на Рила - времето тук е направо студено, за първи път си сложих жилетка, какво щях да правя при вас с тия тънки дрехи... Да отида на Рила след тия дъждове, тук вчера се изля голям дъжд, сега пак е нагрочено, днес една група тръгна, но аз и за понеделник няма да се реша.
Нека останат у вас, и после ще видим какво ще ги правим. Трудно се намират чайници, а чугунени няма никъде. Това е по въпроса за Гина, ако ги хареса и ги вземе и двата, нека да й са честити за новата къща. Изпращам ги заедно с очилата и ще гледам да помоля Илия да ми даде малко червен кантарион и ще туря и жълт, за да си направиш лекарство и Галето каза, че те действували много добре.Сега Петра, това е за вас - за тук. Наталия малко е лоизстинала. А снощи нека се изразя така се докопа най-после до Тодоров, той бил на летуване, но момчето му се разболя и прекъсна почивката и тя е много доволна, прегледал снощи Райна и казал да продължат същото лекуване и т.н.... Намерил, че добре върви лекуването.Накрая да кажа, какво става с моето отиване на Рила - времето тук е направо студено, за първи път си сложих жилетка, какво щях да правя при вас с тия тънки дрехи... Да отида на Рила след тия дъждове, тук вчера се изля голям дъжд, сега пак е нагрочено, днес една група тръгна, но аз и за понеделник няма да се реша. Независимо от времето и нещо друго ме спира, което не мога да кажа, което не разбирам, но което е дълбоко и глухо, откъде идват сигналите не разбирам, затова Петра решила съм да чакам. Същевременно по малко се стягам, но не зная, може би няма да се реша да тръгна и най-вече няма да посмея да не се вслушам в онези вътрешни разпореждания, които са по-важни от всичко.Ще ти пиша пак. Между другото изпращам ти накратко в съкратен вид, правилника по който тази година става летуването на Рила - вече чухме, че варненци и габровци протестирали. Да......Петруш, пази се добре, лекувай се както можеш, внимавай и пий повече мляко, нека млякото да ти бъде основна храна. Съветвай се и намери време да ме държиш в течение на всичко.
към текста >>

Иван Кисьов. 5.
до петото езеро - Бъбрека (Махабур). Седящи отляво надясно: 1. Йордан Савов. 2. Стоянка Илиева. 3. Учителят. 4. Иван Кисьов. 5. Елена Хаджи Григорова. 6. Наталия Чакова. 7. Теофана Савова - с плетената шапка. 8. Савка Керемидчиева. 9. Дора Савова (сестра на Теофана).
към текста >>

Иван Кисьов. 11.
5. Учителят. 6. Савка Керемидчиева. 7. Теофана Савова до Савка. 8. Дора Савова. 9. Наталия Чакова. 10. Иван Кисьов. 11. Крум Няголов - с бялата рубашка. 12. Буча Бехар. 13. Петра Шелингозова с бялата забрадка. Екскурзия на 5.VIII.1931 г. при Пазар-дере срещу Тодорини кукли и езерото Карагьол.
към текста >>

Иван Кисьов. 11.
Дора Савова. 6. Савка Керемидчиева. 7. Елена Хаджи Григорова. 8. Йордан Савов. 9. Учителят. 10. Иван Кисьов. 11. Теофана Савова с плетената бяла шапка. 12. Крум Няголов. Гостите на молитва пред хляба Господен. Отляво надясно: 1. Васко Искренов. 2.
към текста >>

Василка Иванова- права. 8.
Мария Тодорова. 3. Борис Николов. 4. Благовест Тошев. 5. Райна Калпакчиева. 6. Буча Бехар. 7. Василка Иванова- права. 8. Наталия Чакова - права. 9. Милка Аламанчева. 10. Елена Андреева. 11. Гита Стратева. При палатката до второто езеро.
към текста >>

46. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

А след 1990 г., след разкриване на някои досиета, се разбра, че той бе служител на Държавна сигурност.
Без знание не можеш да намериш своя истински път. 12. По времето на комунистическата власт започваха да пускат от архивите на техни изследователи материали за предишните величия. Така дойдоха и до Лулчев. И така списание «Отечество» - едно луксозно издание, започна да издава всеки месец част от неговия дневник, намиращ се в архив на МВР. Имаше исторически справки от Илчо Димитров, който бе станал професор по история. А след 1990 г., след разкриване на някои досиета, се разбра, че той бе служител на Държавна сигурност. Когато публикуваха този материал, аз знаех, че го правеха нарочно. Всяка година комунистическата власт публикуваше материали срещу Учителя. Не пропускаха нито една година. Редовно правеха обиски на Негови последователи. Така през 1971 г.
към текста >>

излезе «Възмездието» на Иван Пауновски.
Когато публикуваха този материал, аз знаех, че го правеха нарочно. Всяка година комунистическата власт публикуваше материали срещу Учителя. Не пропускаха нито една година. Редовно правеха обиски на Негови последователи. Така през 1971 г. излезе «Възмездието» на Иван Пауновски. Имаше специална глава за Любомир Лулчев. На всички негови познати, останали живи, им се смразяваше кръвта. Що безсънни нощи са изживели от страхове! През 1981 г. списание «Отечество» в броевете си 21, 22, 23, 24, както и през 1982 г., в брой 1, 2,3,4 се публикуваха статии на Лукан Варадинов «Без маски», като имаше глава за Любомир Лулчев.
към текста >>

Изведнъж всичко се освети със светлина.
Бях обещал да ги върна, за да бъдат предадени на онези, които бяха направили читалня и библиотека. На мен не ми трябваха. А освен това Невена не ги предаде на мен, а на други, да ги отпечатват. Аз още съм пренебрегнат от нея. 19. Понеже реших да я застъпя в «Изгревът», аз прегледах онова, което бе отпечатала и което имах, и съобразно моята концепция, извадих онова, което ми допадаше, подредих го и го съединих с веригата, която съединяваше поредицата «Изгревът». Изведнъж всичко се освети със светлина. И стана чудо неописуемо. Целият неин материал се оживи, оживя чрез Дух и Сила. И сега, когато го четете, ще плачете от умиление. Но вън от«Изгревът» той е нищо, защото го няма в него Духът, който ръководи «Изгревът». Направих чудото и го пуснах в «Изгревът».
към текста >>

В момента тя е на 7-те Рилски езера, където е Учителя и цялото Братство.
НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВАВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Изгревът - Том 23 ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ Бележка на редактора: Невена Неделчева се обръща към Любомир Лулчев по един своебразен израз. В момента тя е на 7-те Рилски езера, където е Учителя и цялото Братство. През цялото време тя живее в друг свят и кореспондира с него т.е. с Лулчев. От друга страна и Елена Андреева е също на езерата. Същото се отнася и за нея. Тя също изпраща писма от езерата с онези, които слизат в града.
към текста >>

След това чувам онзи най-черния (отнася се за Михаил Иванов), който и бе седнал до Уч.
Ясно синьо и отгде иде тоя чудноват вятър незная. Все ми се струва, че ти си играше с нас и ни развяваш. Чакам с нетърпение Недка да дойде и ми каже нещо за теб. Вчера впрочем постоянно си стоя в палатката и чета или отивам в другите светове, но исках да кажа, че вчера чух, че Учителят говори до Еленината палатка и излезох не за да слушам, а да ми каже нещо за теб. Тъй стоях и мислено исках, но в това време дойде и седна един до Учителя, но образуваше права линия към мен, аз веднага станах и седнах до Савка, но подир малко се прибрах в палатката си. След това чувам онзи най-черния (отнася се за Михаил Иванов), който и бе седнал до Уч. да им чете нещо. Аз си запуших ушите, защото не исках да слушам. След няколко часа, стоях си тъй коленичела пред палатката си и си мислех нещо, стоях разбира се с лице към отвора, нещо си оправях и Учителят мина, станах веднага. „Какво се подвизаваш там? " ме запита Той, сочейки палатката ми.
към текста >>

Подир малко нещо почувствувах, че някой се мие и видях оня най-черния от Варна (Михаил Иванов) да си изтърсва ръцете.
Бях сложила зарзавата в една тенекия половината, която в село ми служеше за чешмичка, тук хем да има и вода в какво да си сложа за миене на чинии. Мястото ми е пак край пътека - съобщава Учителевата палатка с другите и Той винаги минава край мен и винаги ме поздравява, даже по два пъти на ден, като съм вън. И другото исках да ти кажа, сложили сме чешмичката до Еленината и моята палатка. Учителят като я видял казал нещо на Елена за нея и аз й казах, че ако би я поискал да я сложи до палатката Му за да си услужва. Но не се мина нито час от тоя ни разговор, чувам, бях си в палатката, че някой вика, че удобна, или хубава била чешмичката, тенекията, мен ме догневя, но не обърнах внимание кой го казва. Подир малко нещо почувствувах, че някой се мие и видях оня най-черния от Варна (Михаил Иванов) да си изтърсва ръцете. Ох Боже! Отивам при Елена „Ма Елена не го ли виде тоз мерзавец като се мие? " - „Видях го". „Ами защо му позволи ма? " - „Не можах да му кажа, не мога да му кажа аз така".
към текста >>

47. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Нека се обединим, но не с цел да образуваме друга Велика сила, но за да се посветим на развитието на една по- висша и прекрасна култура и цивилизация.“
- след една година отново се връща в Атина, за да продължи образованието си. Всяка година обучението започвало на 1 октомври и завършвало в края на май. Така че Крум имал изключителната възможност да прекарва около четири месеца в България заедно с Учителя и Братството. В последната година от следването си Крум написва забележителна статия, публикувана в „Letters From Graduates the School of Religion“ („Писма от завършващите School of Religion“). В заключението се казва: „Ние, балканските страни, трябва ясно да разберем, че ако искаме да издържим в трудната борба за преживяване, няма друг път, освен да се обединим в Балкански съюз. Нека се обединим, но не с цел да образуваме друга Велика сила, но за да се посветим на развитието на една по- висша и прекрасна култура и цивилизация.“ Крум имал изявени качества на лидер и академичната му подготовка в това направление съществено допринася за оформянето му като водач. Когато завършвал, президентът на School of Religion му казал: „Като водиш и вървиш напред, трябва винаги да се обръщаш назад, за да видиш дали те следват.“ Крум завършва School of Religion през 1932 г. и се връща в България. Следва психология и педагогика в Софийския университет.
към текста >>

Но аз си представлявах отиването при Учителя на Изгрева като място на съзерцание и медитация.
И там край тия прекрасни възможности за размишление, уединение аз постепенно дойдох до прозрение в моето съзнание, че моят Гуру е в България няма защо да ходя в Индия да го търся. След като завърших втората година аз се върнах в България вместо да ходя в САЩ или в Индия. По вътрешен път разбрах, че моят Гуру е в България. Макар че беше ми казал г-н Дънов, че Той е Учител на Бялото Братство, но аз не можах това нещо да го разбера и схвана тогава. Но тук при бреговете на Бяло море аз го прозрях. Но аз си представлявах отиването при Учителя на Изгрева като място на съзерцание и медитация. А какво се оказа? Той ни вдигаше сутрин рано и трябваше да бъдем в четири часа и половина в сряда за Общия клас, в петък за „Специалния клас" и в неделя за „Утринното слово". Значи три дни в седмицата трябваше да бъдем сутрин на Изгрева много рано. След беседа играехме Паневритмия и след това всеки отиваше по своята си работа. Тогава станах много близък с Борис Николов.
към текста >>

Слънце в ІІІ дом благоприятства пътуванията и добро отношение към близките и околните и добри условия за придобиване на желано образование, желание да изучава нещата и живота.
Всеки сам отговаря за поведението си в класа вътрешно. Запознава се с брат Борис Николов и започвада работи мозайки през зимата (Козирог на Асцендента). Така решава задачата, дадена от Учителя, всеки сам да си изкарва прехраната. (Слънце квадрат Уран, квадрат Нептун). Понеже Слънцето е в знака Овен в екзалтация, това показва много хубаво отношение към духовните хора и приятелство в такова общество. Слънце в ІІІ дом благоприятства пътуванията и добро отношение към близките и околните и добри условия за придобиване на желано образование, желание да изучава нещата и живота. Слънце в Овен дава голяма енергия за противопоставяне и бързо възстановяване от болести. Податлив на трески. Дава горещина на главата и често опадане на косата.Той е създаден да помага хармонично на другите в живота. Има постоянни борби между Духа и плътта, между ума и сърцето. Има консервативни религиозни схващания.
към текста >>

Това е времето, когато учителят Беинса Дуно вече е започнал своята просветителска и духовна дейност.
Вече младеж с определени интереси, Крум замисля да отиде в Индия, за да намери своя духовен учител. Баща му обаче не го насърчава да предприеме тази „авантюра". Дали пък ако следва в Америка няма да е по-лесно оттам да посети Индия? Той трябва да намери своя учител, колкото и далече да е от родния му край. Един ден от критична статия във вестник научава, че в България се е появил странен човек, за когото мнозина твърдят, че е духовен учител. Това е времето, когато учителят Беинса Дуно вече е започнал своята просветителска и духовна дейност. Цитатите от неговото слово в критичната статия, вместо да разколебаят Крум, го заинтригуват дотолкова, че той веднага решава да отиде на Изгрева и да срещне Учителя. Вероятно, като предчувствал съдбовността на това събитие, той старателно се подготвял за него. Чувството, с което ни разказа за тази наистина забележителна среща, беше породено от голямата му почит към Учителя. Впечатляват прямотата, с която той поставя своите въпроси и сдържаната сила и простота в отговорите. Първият му въпрос е: „Вие ли сте учителят?
към текста >>

Късно през нощта, изподрани от клека и плувнали в пот, те се появяват в рилския лагер.
Неколцина от тях, между които е и Крум, веднага потеглят, за да изпълнят поставената им задача. В късния следобед, завръщайки се с чували, заметнати на гръб, те узнават, че поради забрана на властите, не могат да минат по познатия им традиционен път. Да не изпълнят поръчението на Учителя също не могат. Тогана решават да поемат по един обиколен път през горите. Залутани в настъпващата нощ, те попадат сред гъсти клекови храсталаци, но продължават да вървят все нагоре и нагоре. Късно през нощта, изподрани от клека и плувнали в пот, те се появяват в рилския лагер. Удовлетворението е огромно лагеруващите братя и сестри са осигурени с хляб за няколко дни. Тази воля за борба и успех не изоставя Крум през целия му живот. Трудностите предизвикваха у него едно особено състояние на възбуда, което предвещаваше успех. Той вярваше, че духовният човек, ученикът на Любовта не трябва да се оставя да бъде измамен и победен. Та нали доброто е по-силно от злото!
към текста >>

Интуицията е качество на добрия проводник на Любовта, на Мъдростта и на Истината, светилник на будното съзнание.
Не свали ли високото напрежение, грубият проводник очевидно няма да издържи и ще прегори пред очите му. За да не се случи това, той се включва в мрежата и отвежда излишния заряд. Любовта е мощен трансформатор на напрежението, което възниква в човешките отношения. Така конфликтът, предизвикан не толкова от американските бомбардировки, колкото от твърдостта на българския характер, е решен благополучно. Крум остава до своя учител, защото знае докъде да отиде не по-далече от Бояна и не по-горе от допустимото напрежение. Интуицията е качество на добрия проводник на Любовта, на Мъдростта и на Истината, светилник на будното съзнание. Източно от софийския квартал Симеоново, сред хълмовете върху югоизточния склон на Витоша бяхме намерили едно закътано място, една огрявана от слънцето полянка край нискостъблена гора. Бяхме я кръстили „Брезичките". Всяка неделя си давахме среща на това място. Тук системно се водеха интересни разговори с Бате Крум. Често подготвяхме екскурзии до Рила или правехме проекти за летуването ни там през август.
към текста >>

Сега отново може да посвети силите си в служба на обществото.
„Мистрията трябва да е от добра стомана и абсолютно гладка. Иначе лепи и завлича цимента." Той я купува на старо и внимателно я почиства, та да блести. „Когато загребваш сместа от цимент и пясък, гърбът трябва да е изправен. Ако се сгъваш, силите бързо отпадат." обясни Вено. След една година той е вече майстор от седми разряд и ръководи строителна бригада. Сега отново може да посвети силите си в служба на обществото. „Свободен е само онзи, който е свършил работата си" обичаше да казва той. По-късно, когато цивилни полицаи правят обиск в дома му, ще открият под леглото му тежко дървено сандъче. „Аха, ето го оръжието" мислят си те. Когато го отварят, за тяхна най-голяма изненада откриват инструментите на строителя Вено. „Взеха ми окултната литература, но за щастие не се заинтересуваха особено от „Астрология на личността." Не пожелал да се раздели с ръкописа на тази книга, която лично бе превел.
към текста >>

На следващата година обаче лагеруването при „Седемте рилски езера" е забранено.
Вено настоява да не се прави това. Той е убеден, че моментът не е благоприятен, защото интуитивно чувства, че властите са станали по-чувствителни към разширяващата се дейност на Братството. Ентусиастите обаче надделяват. Палатката е издигната и при лошо време приютява концертите и молитвените събрания, които се провеждат ежедневно. Естествено всички са доволни и поздравяват изпълнителите на това благородно дело. На следващата година обаче лагеруването при „Седемте рилски езера" е забранено. Да се лишим от живота на планината за нас беше толкова убийствено и тъжно, колкото да се отнеме майката на невръстни деца или светлината, въздуха и водата на разцъфтели цветя. Заради благото на всички българи и на България, в сърцето на която е духът на Рила, този живот трябваше да продължи. Убеден в това Вено ни качи още по-високо и ние опънахме палатки на 2600 м при „Салоните". После се установихме край хижа „Ястребец" и накрая лагерувахме под „Свинкса", срещу хижа „Мусала". След няколко години интензивен живот, отново опънахме палатките си при Седемте езера, с които ни свързват толкова много спомени за Учителя и неговия ученик Вено.
към текста >>

Иван Антонов. 12.
4. ……. 5. ……. 6. Кирчо-Львчето (Кирил Стоянов). 7. ……. 8. ……. 9. част от главата на Дядо Благо (Стоян Русев). 10. Славчо Печеников. 11. Иван Антонов. 12. Крум Въжаров. 13. Учителят, 14.-15.-16. Латвийки. 17. Савка Керемидчиева, с шапката. Савка с приятели към Рила. На път за Рила.
към текста >>

НАГОРЕ

0.43603682518005