НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
70
резултата в
27
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
линия
край гр.
бил одобрен и взет за редовен войник и освободен от военна служба през 1890 г. 7. На 27-годишна възраст, 1895 г. встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа – дух-скиталец, който молел за помощ. 8. На 32-годишна възраст, 1900 г, на 23 юли, неделя, 5 ч. сутринта, освободен от греха, е бил погребан в Христа Господа – е бил облечен в Духа Христов /Учителя/, в река Девня, при моста на жп.
линия
край гр.
Варна – от Учителя, наречен г-н Петър Дънов. 9. На 35-годишна възраст, 1903-1904 г. е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр. Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница и Странджа планина. Спрял се в манастира „Св.
към текста >>
от министерството на Външните работи отдел за Вероизповеданията – Общество „Бяло Братство” е признато за Верска общност и се ползва с
правата
на свободна дейност по смисъла на този член от конституцията.
„Републиканска” №44. Верската общност „Бяло Братство” в България е призната по силата на чл. 78 от Конституцията и със Закона за изповеданията от 26.02.1048 г., обнародван с Указ 0 238 от 1.03.1949 г. в Държавен вестник бр. 48 и с удостоверение №27526-40-V от 11.06.1948 г.
от министерството на Външните работи отдел за Вероизповеданията – Общество „Бяло Братство” е признато за Верска общност и се ползва с
правата
на свободна дейност по смисъла на този член от конституцията.
През 1949 г. когато се декларираха недвижимите имоти по закона за едрата градска собственост, зданието-жилището, в което се помещаваше Молитвения дом на Братството – клон Бургас, вписано в регистъра на Бургаски градски народен съвет на стр. (…) на името на Минчо Сотиров Господинов по нотариален акт № (…) от (…) е декларирано както следва: Братският молитвен дом на ул. „Републиканска” №44 е и принадлежи на Всемирното Бяло Братство – клон Бургас. Братството е регистрирано в Бургаския народен съвет със заявление от ръководителя (М.
към текста >>
2.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август
, 10.08.1908 г.
Известни лъчи ще минат по
права
линия
.
В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията. Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм. Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак.
Известни лъчи ще минат по
права
линия
.
Бог, Който е съвършен в Себе си, всичките духове, които Го гледат, не могат да схванат тия лъчи. А нещо, което няма сянка, няма с какво да го сравним. Винаги във вечния живот първо се заражда желание да живее, да съществува, да създава. Децата, например, вземат нещо, строшат го и после се мъчат да го направят. Те се упражняват да творят, а това е предназначението на човека - да твори Тази материя, която ние ще изработим, ще я препратим на Бога, а Той ще я препрати на бъдещите светове, на по-висок свят.
към текста >>
3.
Учителя дава емблемата на Веригата - пръчката
, 16.08.1909 г.
Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват
права
линия
и тогава е станало отражение в триъгълника; а това е, което се казва падение.
Тези неща са вътрешни; те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Пръчката прилича на една флейта; и наистина, Животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете.Из протокол от среща на Веригата през 1910 г., Търново Г-н Дънов показа емблемата на Веригата ― пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всички етапи на човешкото развитие.Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и падразделенията в емблемата, но аз не разбрах и не схванах, освен следните откъслечни мисли:
Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват
права
линия
и тогава е станало отражение в триъгълника; а това е, което се казва падение.
После се образува друг триъгълник ... и виждаме същество с две глави; а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват еволюция. Всяка една душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази т.нар.
към текста >>
Понеже вие тръгвате по тази
линия
от единия център, от другия център друг ще дойде.
Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този път, в който е влязъл, е прав и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл. Каквито вери и да има, да знае, че е на този Божествен кораб. Може да има бурни вълни, но този кораб не може да потъне. Това са правила на Великата окултна школа. От правилното развиване на Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен свят, където човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага на своите братя в точка С.
Понеже вие тръгвате по тази
линия
от единия център, от другия център друг ще дойде.
Ако вървите правилно, този въпрос в една година от горе ще се разреши и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова светлина ще дойде в душите ви. Но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко. На всекиму се дава съдействие да извърви пътя. Всички онези светове насочват своя поглед и следват всеки, който върви в този път. Може да го извървите за една, за десет, за сто, за хиляди години, но този е пътят, който ви се изпречва.
към текста >>
4.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.По принципа, как именно е създаден светът, ако четете известни книги, там ще намерите известни възгледи, но аз ето какво мисля: Всичката Божествена енергия се движи по една
права
линия
.
Обаче и това не обяснява самата истина. Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност? Моето възражение е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света.Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята, е било едно състояние, което не хвърля никакво съмнение, Материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се разбере.
Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти.По принципа, как именно е създаден светът, ако четете известни книги, там ще намерите известни възгледи, но аз ето какво мисля: Всичката Божествена енергия се движи по една
права
линия
.
Следователно в това движение еднакъв резултат не може да излезе, но понеже Бог [направи] да се образува едно пречупване на линиите в един ъгъл и линиите почват да се прекръстосват и се образува Волтерната теория, т.е. движението на всичката материя около спирална форма и така са образувани великите97 това, което ви се дава, то е друг въпрос.Тия принципи в Библията трябва да се оползотворят. Те имат практическо приложение в живота. Ние ще слезем от философията към практическото приложение в живота. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате.За да може правилно да се развивате и да могат материалните работи да се оправят, трябва съблюдаване на известни правила и аз казвам, че материалните богатства са резултат на добро духовно състояние.
към текста >>
Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една
права
линия
, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе.
Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът?
Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една
права
линия
, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе.
Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е. спиралната форма, затова движението на всичката материя става в спиралната форма. И така са образувани великите светове, а после – по-малките слънца, които постепенно са изгубвали своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за десет, двадесет или един милион години, а най-малко са били нужни десет милиарда години и ще са потребни още десет милиарда години76, за да се изготви една обща еволюция, една нова Вселена77. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години.
към текста >>
5.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
— Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват
права
линия
и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение.
животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: — Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие.Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли:
— Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват
права
линия
и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение.
После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката го казват „еволюция“. Всяка душа трябва да премине през всичките форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без формите никакво знание не може да съществува. В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението.
към текста >>
В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и
линията
на поведение са диаметрално противоположни с живота и
линията
на поведение на човека, с когото си се намразил.
Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта. Светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя неповредим. Намразил си, например, някого, на когото често и без да щеш изпращаш лоши мисли.
В такъв случай намери се и се сдобри и сприятели с друг човек, на когото животът и
линията
на поведение са диаметрално противоположни с живота и
линията
на поведение на човека, с когото си се намразил.
И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш на човека, с когото си в ненавист и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост. Те са седем долни и толкова горни етажа, та всичко — 14 велики течения. И за да се приложат, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да си подигнем ума към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ти трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 20.03.1913 г.
Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените
права
.
Имате донякъде понятие като какво нещо е Адът. Нали това е стихия на развързани елементи от человека. Зрелището отдалеч за зрителите е било величествено, давало е храна на человешката мисъл да види като какво може да направи человек в своите действия. Человекът, това същество колективно, може да направи много неща. Вий сега сте зрител и участник при ликвидирането сметките на миналото.
Турция плаща за своите неправди, а България прилага закона на Божествените
права
.
Мойсей никога не се шегува. Той е строг и взискателен. Според него „око за око, зъб за зъб". От всичко това трябва да се вади опитността, че само онзи, който живее съобразно с Божествените закони в природата (...). Няма случай в Историята, гдето народ, опровинил се в неправда, да не е платил скъпо.
към текста >>
Ще останете ли за дълго в Одрин, или ще се движите напред към бойната
линия
?
Само когато всеки извърши своя дълг тъй, както го разбира, може да се благослови. Най-после Одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха, така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята. Турция упорствува и не иска да се учи, но ще й се даде да разбере, че Правдата е закон в живота и тоя закон е неумолим в своите действия. Сега остава да дойде мирът. Ако Турция не склони, ще го приеме в Цариград.
Ще останете ли за дълго в Одрин, или ще се движите напред към бойната
линия
?
В. В. П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото),
, 1.0.1919 г.
Когато едно движение по
права
линия
от вън се превърне в движение на частиците от вътре, образува се топлина.
Днес получих двете ти писма и колета. Всичко в тоя свят си върви по своя определен път от Бога. Слизание и възлизание това е терена на пътя. Промените, това са промени на страните на нещата. Промените в топлина и студ е промяна във формата на материята.
Когато едно движение по
права
линия
от вън се превърне в движение на частиците от вътре, образува се топлина.
Така и хората според движението си или се опознават, или се забравят. Когато движението е отвън хората се забравят, кога са отвътре, се запознават. Човека е същество засега променчиво, движи се и от вън, и от вътре. Ако ми се падне в пътя ще посетя пак Варна. Посещавал съм я по много пъти, но тя си остава се Варна от камъни само за вар.
към текста >>
8.
Разговор на Учителя с ръководителите преди започването на събора. Протокол
, 18.08.1927 г.
Вие тръгвате от София,
линията
също криволичи, но все ще отидете до Варна.Пестете енергията.
Всеки си има свой път на движение. Всеки приток ще влезе в общата река. И тя като приеме всичките приточета в себе си, утайките им ще останат.В този събор ще научите една голяма опитност. Ще бъдете спокойни и търпеливи. Железницата от Варна до София криволичи.
Вие тръгвате от София,
линията
също криволичи, но все ще отидете до Варна.Пестете енергията.
Време има, но като изчерпите енергията, тя не се наваксва бързо и лесно. За всичко благодарете. Невъзможното за человека е възможно за Бога. Когато имате най-големите страдания, скърби, Бог ще ви донесе най-голяма радост. Ще получите най-голямата Му любов.Христос възкреси сина на Сорайската вдовица при най-голямата й скръб.
към текста >>
Те отстъпват и ние отстъпваме - това е
правата
мисъл.Трябва ви жива вяра, непоколебима.
Мира придобивайте, търпение имайте, не се безпокойте. Бог като работи една работа, тя добре върви.В миналите времена, черната ложа като е управлявала света, вземала е имуществата на всички, но като си отива вече, управлението ще се измени. Но бъдете внимателни, има ариергардни боеве. Противникът вече отстъпва, но пак има изненади с картечен огън и снаряди.Ние се стремим към свободата - в нея да растем. Като настъпва черната ложа и ние настъпваме.
Те отстъпват и ние отстъпваме - това е
правата
мисъл.Трябва ви жива вяра, непоколебима.
Ще организирате хора за охраната, други за храната. Бъдете примирителни или със своята мисъл, или физически, но главно с мисълта си действувайте, за да престанат караниците. Някои казват, че сме ослабнали. Не сме ослабнали. Водата си тече, но макар, че енергията може да бъде по-слаба.
към текста >>
9.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната
линия
, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва.
Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро.
По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната
линия
, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва.
Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело.
към текста >>
Всяка
права
мисъл, всяко право чувство, всяка
права
постъпка представляват правилно съчетание на тонове.
Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души.Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл.
Всяка
права
мисъл, всяко право чувство, всяка
права
постъпка представляват правилно съчетание на тонове.
Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора. Докато човек има музика в себе си, той мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава.Учениците той съветва:Живейте разумно. Работете върху музиката, за да развиете ухото си, правилно да възприемате.
към текста >>
В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява
правата
мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека.
Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е дреха на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало.
В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява
правата
мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека.
Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода.
към текста >>
Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в
права
линия
– като лъчи около общ център.
Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират. Между тези два полюса се проявява Животът.Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми. Той е предвестник на една нова, възвишена култура, която иде. Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа.Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм.
Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в
права
линия
– като лъчи около общ център.
Музиката е енергична, с темпо на победен марш. Започва движение напред с отмерени, ритмични стъпки и широко размахване на ръцете встрани. Като отмерват по известно число стъпки, определено за всяка двойка, при завършване на първата част от упражнението двойките се разполагат така, че заемат петте върха на Пентаграма. После под същия ритъм става обръщане на двойките към центъра на Пентаграма. След това през една двойките си разменят местата, като последователно минава единият от двойката, после другият.
към текста >>
10.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
Този ъгъл е насочването на погледа под 45 ° -
правата
посока на нашето
Трябва да знаеш как да спреш един човек и как да го погледнеш, защото Любовта има един специфичен ъгъл. Вие не знаете какъв е ъгълът на Любовта. Не съм срещал нито един философ, който да е говорил за ъгъла на Любовта. Те го държат в тайна." ("Минало, настояще, бъдеще", с. 78)
Този ъгъл е насочването на погледа под 45 ° -
правата
посока на нашето
развитие.„Съвременните хора обръщат погледа си нагоре, защото мислят, че там живее Бог - не, Бог живее там, дето и ние живеем. Това значи, дето живее нашата душа, там и Бог живее. Следователно, като се изправите на молитва (и гледате напред и нагоре под ъгъл 45° ) , Бог е вече пред вас. Давид казва: „Гледах Господа пред лицето си." [Великото и красивото", с. 70)Значи всички същества - от Бога до светията, идват днес по този светъл път за нашите души, който е насочен нагоре под ъгъл 45° към духовния и Божествен свят.
към текста >>
Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива
линия
.
106)„Ако човек иска да бъде твърд, устойчив, постоянен, безстрашен, трябва да има повече електричество. Ако иска да бъде мек, трябва да има магнетизъм, жилавост, гъвкавост. Всяко движение, всеки жест, походка, упражнение, които правите - ще наблюдавате и ще правите корекции. Навеждането показва, че имате два центъра: към Земята и към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята.
Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива
линия
.
Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънцето. Мъдрецът трябва да се изправи. Като заминеш за другия свят, няма да заминеш като животно, ще се изправиш и ще държиш двата центъра. В упражненията трябва да има един вътрешен ритъм, за да бъдат полезни и здравословни.
към текста >>
11.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Сега аз искам да ви покажа светлата страна, защото всички вие, па и цялата съвременна култура, върви по
линията
на Сатурна.
„Да се не смущава сърцето ви.“ Това е едно много просто изречение, което много пъти са проповядвали. Да се не смущава сърцето ви. Кога? Когато няма нужда, защо трябва да се смущаваш? Не се смущавай, когато не си смутен. Защото, щом си смутен, няма какво да се смущаваш.
Сега аз искам да ви покажа светлата страна, защото всички вие, па и цялата съвременна култура, върви по
линията
на Сатурна.
Така я наричам аз, защото те не вървят по линията на щастието, но по линията на нещастието. Всички хора подозират, че има да се случи някакво нещастие, те не очакват нещо добро. И действително, така става. Всички хора завършват зле, с изключение само на няколко души, които не са завършили зле. Всички хора на общо основание фалират.
към текста >>
Така я наричам аз, защото те не вървят по
линията
на щастието, но по
линията
на нещастието.
Да се не смущава сърцето ви. Кога? Когато няма нужда, защо трябва да се смущаваш? Не се смущавай, когато не си смутен. Защото, щом си смутен, няма какво да се смущаваш. Сега аз искам да ви покажа светлата страна, защото всички вие, па и цялата съвременна култура, върви по линията на Сатурна.
Така я наричам аз, защото те не вървят по
линията
на щастието, но по
линията
на нещастието.
Всички хора подозират, че има да се случи някакво нещастие, те не очакват нещо добро. И действително, така става. Всички хора завършват зле, с изключение само на няколко души, които не са завършили зле. Всички хора на общо основание фалират. Хората са се наплашили.
към текста >>
Законът го хваща, завежда се дело и за тази погрешка го турят в затвора на една година затвор и 3 години лишаване от граждански
права
, а службата си изгубил за 10 години.
Баща му оставил едно наследство от 600–700 декара. Те били няколко деца. Чичо му останал настойник. Бащата умира и оставя така имота си. Той като вървял по пътя на правото, направил една много малка погрешка.
Законът го хваща, завежда се дело и за тази погрешка го турят в затвора на една година затвор и 3 години лишаване от граждански
права
, а службата си изгубил за 10 години.
Значи, за една малка погрешка на Земята законът го хваща. Питам: Защо му е бил този фалшив документ? Природата е още по-взискателна: като те хване, за една малка погрешка те туря в затвора не за една година, а за 10 години и лишение от граждански права. Какво ще добиеш, като подправиш този документ? И всички тези противоречия, които идват в живота ни, се дължат на това, че ние не сме дошли до една положителна наука.
към текста >>
Природата е още по-взискателна: като те хване, за една малка погрешка те туря в затвора не за една година, а за 10 години и лишение от граждански
права
.
Бащата умира и оставя така имота си. Той като вървял по пътя на правото, направил една много малка погрешка. Законът го хваща, завежда се дело и за тази погрешка го турят в затвора на една година затвор и 3 години лишаване от граждански права, а службата си изгубил за 10 години. Значи, за една малка погрешка на Земята законът го хваща. Питам: Защо му е бил този фалшив документ?
Природата е още по-взискателна: като те хване, за една малка погрешка те туря в затвора не за една година, а за 10 години и лишение от граждански
права
.
Какво ще добиеш, като подправиш този документ? И всички тези противоречия, които идват в живота ни, се дължат на това, че ние не сме дошли до една положителна наука. Че пътят, по който сега вървим с всичките наши разбирания, не може щастие да ни донесе. И тогава остава само един път – Божественият. Хората търсят Бога отвънка.
към текста >>
12.
Упражнение от Учителя, (за ръцете - при неразположение на духа)
, 8.03.1935 г.
А двата палеца са хоризонтални и се допират с двата си върха, като образуват горе-долу една
права
линия
.
А някой път можете да правите опит с пръстите на лявата си ръка върху дясната. Ако правите опит с дясната си ръка върху лявата, ще имате едни резултати, ако пък правите с лявата ръка върху дясната, ще имате други резултати.Второ упражнение: След като направихте горното упражнение, турете си ръцете така: Съединете си двете ръце пред устата и то така: (Двата показалеца се допират горе с върховете си.) Същото направете и с двата средни пръста, с двата безименни и с двата малки пръста. Между съседните пръсти да останат широки междини.
А двата палеца са хоризонтални и се допират с двата си върха, като образуват горе-долу една
права
линия
.
Последната, заедно с двата показалеца, образува един триъгълник (с връх обърнат нагоре). И духнете сега три пъти. (Всички правят това упражнение. Духане през триъгълника.)
към текста >>
13.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 30 декември
, 30.12.1938 г.
Луд - значи лута се, не разбира нещата, сблъсква се; тогава ще тръгне по
права
линия
, без противоречия, разбрал е противоречията.
За 7 години се преустроява тялото. Да съзнаваш, че природата, каквото върши, за тебе го върши, а тя да съзнава, че ти за нея работиш. Главата работи за тялото, а тялото - за главата. Щом вървиш по пътя на Любовта, каквото и да ти се случи, е за добро. Невъзможно е страданията да се отделят от радостта.
Луд - значи лута се, не разбира нещата, сблъсква се; тогава ще тръгне по
права
линия
, без противоречия, разбрал е противоречията.
Ял си топла храна и веднага пиеш студена вода - свили се капилярите, влезли неорганически вещества в тялото, образува се триене и се чувствува болка. Сокът минава през тънките черва в кръвта, Обхода да има човек. Посрещни гостенина добре! В постъпките ще го оценят хората, като се е научил от добрите книги с хубаво съдържание. А от хубавата подвързия на книгите повече пари ще вземе.
към текста >>
Най-красива е тази крива
линия
: (фиг.
26. Вътрешната организация Продължение на разговора от 30.XII. 1938 год. При черната дъска. Красивият строеж, красиви линии.
Най-красива е тази крива
линия
: (фиг.
8), светлината пада най-хармонично. (Учителят начърта тези линии и говори) По тази линия (за III чъртеж казва) безопасно се слиза, физическите закони като резултат на съзнанието. Всяко чувство е следствие на миналото. Хората, за да се съберат, трябва да служат на обща идея. Трябва да има една школа за хармонично състояние.
към текста >>
(Учителят начърта тези линии и говори) По тази
линия
(за III чъртеж казва) безопасно се слиза, физическите закони като резултат на съзнанието.
1938 год. При черната дъска. Красивият строеж, красиви линии. Най-красива е тази крива линия: (фиг. 8), светлината пада най-хармонично.
(Учителят начърта тези линии и говори) По тази
линия
(за III чъртеж казва) безопасно се слиза, физическите закони като резултат на съзнанието.
Всяко чувство е следствие на миналото. Хората, за да се съберат, трябва да служат на обща идея. Трябва да има една школа за хармонично състояние. 1. за да станеш капел майстор 2. да впрегнеш воловете
към текста >>
14.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в
права
линия
50-60 коня.
Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека". Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички спокойно се разполагахме. Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност.Така веднъж, ние музикантите свирихме в кръга. След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина! " Поглеждам натам и какво да видя.
В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в
права
линия
50-60 коня.
Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон. Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?
към текста >>
Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по
права
линия
от около сто метра?
В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера. След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата. По вратовете им бяха закачени различни по големина звънци и така брат Янко се ориентираше къде са намира конското стадо. Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон.
Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по
права
линия
от около сто метра?
Стоят и ни наблюдават. Никой не шава. Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха. Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя.Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина. Какъв беше този парад на това Небесно войнство?
към текста >>
15.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 10 май
, 10.05.1940 г.
Правата
линия
не може да се мери.
Спомен на Ана Шишкова 105. Съотношения 10. V. 1940 г.,. след гимнастиките, при черната дъска
Правата
линия
не може да се мери.
С нея се мери кривата линия. Правото си е право, то не може да се мери. Ще го приемем такова, каквото е. (Фиг. 12) Линията „а" и линията „b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас. Вълк имал кост в гърлото.
към текста >>
С нея се мери кривата
линия
.
105. Съотношения 10. V. 1940 г.,. след гимнастиките, при черната дъска Правата линия не може да се мери.
С нея се мери кривата
линия
.
Правото си е право, то не може да се мери. Ще го приемем такова, каквото е. (Фиг. 12) Линията „а" и линията „b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас. Вълк имал кост в гърлото. Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади.
към текста >>
(Фиг. 12)
Линията
„а" и
линията
„b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас.
след гимнастиките, при черната дъска Правата линия не може да се мери. С нея се мери кривата линия. Правото си е право, то не може да се мери. Ще го приемем такова, каквото е.
(Фиг. 12)
Линията
„а" и
линията
„b" са свързани, но в един свят, непонятен за нас.
Вълк имал кост в гърлото. Обещал много нещо на един щъркел, да му я извади. Щъркелът му я извадил. После щъркелът казал: „Обещаното? " Вълкът казал: „Благодари, че не ти откъснах главата, че всичко, което до днес е влизало в моята уста, съм го разкъсвал."
към текста >>
16.
Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...
, 25.07.1942 г.
Това упражнение се изпълнява от групи по пет двойки, които се разполагат в
права
линия
, като лъчи около общ център.
музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Тя събужда и развива скритите й сили в човека. Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно и хармонично свързани в едно цяло, изпълнявани при музикален съпровод и словесен текст, съчетани според известни вътрешни закони. В движенията в Паневритмията вземат участие ръцете, краката и цялото тяло. След Паневритмията Учителят даде упражнението «Пентаграм».
Това упражнение се изпълнява от групи по пет двойки, които се разполагат в
права
линия
, като лъчи около общ център.
Музиката е енергична, с маршово темпо. След «Пентаграма» Учителят даде «Слънчевите лъчи», които играят роля на трета част на упражнението. Това упражнение е с по-сложна композиция. То е разработено върху мотиви от български народни песни и игри. «Слънчевите лъчи» се изпълняват от групи, разположени във вид на дванадесет лъча.
към текста >>
17.
Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София
, 1.09.1942 г.
Представете си, че един човек прави една крива
линия
, много голяма крива
линия
.
Може само една точица гърбавина да турите някъде. По възможност, като учители, да докарате вашите погрешки за в бъдеще да станат като точки. Не съвсем да ги изкарате, но да останат като математически точки. Тогава те са потребни да образуват правите линии, плоскостите, да образуват кубовете или да образуват сферите. Една погрешка е една съвместимост.
Представете си, че един човек прави една крива
линия
, много голяма крива
линия
.
В това има три съображения. Той взема дълъг път. После, по кривата линия се ходи по-лесно, понеже по-малко сили харчи човек. Но когато човек криви, той иска да маскира някои свои грешки. Тогава той обича да лавира.
към текста >>
После, по кривата
линия
се ходи по-лесно, понеже по-малко сили харчи човек.
Тогава те са потребни да образуват правите линии, плоскостите, да образуват кубовете или да образуват сферите. Една погрешка е една съвместимост. Представете си, че един човек прави една крива линия, много голяма крива линия. В това има три съображения. Той взема дълъг път.
После, по кривата
линия
се ходи по-лесно, понеже по-малко сили харчи човек.
Но когато човек криви, той иска да маскира някои свои грешки. Тогава той обича да лавира. Каква друга българска дума можем да турим вместо „лавира"? В тъмнината кривите линии не се виждат, но в светлината кривите линии се виждат. Кривите линии са образувани в тъмнината, понеже в тъмното като се лута човек, образува тия криви линии.
към текста >>
По крива
линия
върви.
Каква друга българска дума можем да турим вместо „лавира"? В тъмнината кривите линии не се виждат, но в светлината кривите линии се виждат. Кривите линии са образувани в тъмнината, понеже в тъмното като се лута човек, образува тия криви линии. После става навик в нас. Запример, когато някой човек се изгуби в някоя гора, откъдето е тръгнал, той ще направи един кръг и пак ще дойде на същото място.
По крива
линия
върви.
Туй състояние показва, че има известна тъмнина, той не е добре ориентиран с вътрешната посока на местността. Следователно законът е същият. Ако ние започнем една идея, която искаме да я приложим в света, ще дойдем там, откъдето сме тръгнали. Тогава нищо не се постига. Една идея, на която не може да се даде права посока, по правата линия, няма постижения.
към текста >>
Една идея, на която не може да се даде
права
посока, по
правата
линия
, няма постижения.
По крива линия върви. Туй състояние показва, че има известна тъмнина, той не е добре ориентиран с вътрешната посока на местността. Следователно законът е същият. Ако ние започнем една идея, която искаме да я приложим в света, ще дойдем там, откъдето сме тръгнали. Тогава нищо не се постига.
Една идея, на която не може да се даде
права
посока, по
правата
линия
, няма постижения.
След като се образуват всичките прави линии, тогава около тия прави линии трябва да се образува кривата. Тя е вече на място. Но ако кривата линия се образува без правите линии, тя е неестествена. Та казвам: Ще вземете правото в света. Право е туй, което е право за тебе и за всичките хора в даден момент.
към текста >>
Но ако кривата
линия
се образува без правите линии, тя е неестествена.
Ако ние започнем една идея, която искаме да я приложим в света, ще дойдем там, откъдето сме тръгнали. Тогава нищо не се постига. Една идея, на която не може да се даде права посока, по правата линия, няма постижения. След като се образуват всичките прави линии, тогава около тия прави линии трябва да се образува кривата. Тя е вече на място.
Но ако кривата
линия
се образува без правите линии, тя е неестествена.
Та казвам: Ще вземете правото в света. Право е туй, което е право за тебе и за всичките хора в даден момент. Право е туй, което е право и на небето, между ангелите, и на земята, между хората. То е пълното право. Добро е туй, което и в Божествения, и в ангелския свят е добро.
към текста >>
18.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска
права
, равенство, свобода.
В този случай Ботев дал съвет на Славкова да напусне Русия и да замине за Букурещ, дето полага клетва с Христо Ботев и Иван Драсов, че ще се борят за освобождението на България.След образуването на Гюргевския апостолски комитет, в който влизали като членове: Славков, Заимов, Обретенов, Стамболов, Данчев и др., се решило, щото тия членове на комитета да отидат из България по разни направления за образуване на комитети и подготвяне въстание. Славков бил определен от комитета за в западния революционен район, като апостол, обаче, преди да премине Дунава при Пикет и Оряхово, случайно бил наранен с револвер в десния крак под коляното от Андрея Матев, у когото бил на квартира. Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги.
Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска
права
, равенство, свобода.
Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е. Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите права, съгласно издадения ферман на султана. Обаче до преглеждането на жалбата му, тук се намесва руската дипломация, начело с граф Игнатиев. Под предлог на руското му поданство и, че уж имал някакво престъпление в Русия, успяват да го изтръгнат от турските ръце, като заставили турците да го предадат на руския генерал консул в Русчук. Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с парахода, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора.
към текста >>
Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите
права
, съгласно издадения ферман на султана.
Това нараняване станало причина да закъснее преминаването му в България с няколко дни, докато заздравее раната, без да бъде изваден куршума от крака му. Минал Дунава при Оряхово, преоблечен в турски дрехи, той тръгва с пътеводителя си, Иван Дюлгерина, из селата, за да ги обходи. Но, понеже бил подсказан от шпиони на турската власт, нападнали го нощно време в селото Калугерово (Оряховско) и, хванат, обезоръжен, вързан, бил откаран в София, и тук окован в тежки вериги. Пред съда той признал, че е дошъл в България, за да подканя населението да иска права, равенство, свобода. Вследствие на това самопризнание, турският съд го осъдил на смърт чрез о б е с в а н е.
Но той апелирал тая присъда, като неоснователна, понеже не е дошъл да подбужда българите към бунт и да сваля султанското правителство, или да разрушава турската империя, а да иска по мирен начин да се приложат в изпълнение дадените на българите
права
, съгласно издадения ферман на султана.
Обаче до преглеждането на жалбата му, тук се намесва руската дипломация, начело с граф Игнатиев. Под предлог на руското му поданство и, че уж имал някакво престъпление в Русия, успяват да го изтръгнат от турските ръце, като заставили турците да го предадат на руския генерал консул в Русчук. Така през бунтовната 1876 година 5 души конни стражари го подкарват пеш и окован с белекчета на ръце през Орхане и Плевен в Никопол, а от там с парахода, придружен от двама стражари, го отвеждат за Русчук, гдето го хвърлят отново в затвора. На другия ден бил изваден пред мизлиша (окръжния съд), дето били и драгоманите на руския консул, Карамихалев и Керемикчиев, които подали някакво писмо на валията Митхад паша, а на Славкова дали знак да излезе вън, гдето го чакали двама руски гавази. Последните го хващат под ръце и го отвеждат право в руското консулато.
към текста >>
Да намери човек Любовта – това значи да се движи по
линията
на своето най-правилно изявление.
Да познаваш Природата като училище! Природата – тяло на Бога! Природата – храм на Бога! Всяко съприкосновение с нея, с Реалността, се нарича щастие! Слънцето, ветрецът как галят!...
Да намери човек Любовта – това значи да се движи по
линията
на своето най-правилно изявление.
А това е най-сложна и трудна задача. Ето защо мнозина я търсят – малцина я намират! Мнозина се увличат – малцина обичат! На Любовта ходът – туй е то възходът! Истинската религия на жената е да внесе Любовта в живота.
към текста >>
19.
Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 17.10.1883 г.
И това определя
линията
, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света.
Това е първата фаза,през която човечеството е минало. После почва развитието на самосъзнанието и постепенно индивидуализиране на човека. В тая нова фаза всеки човек се чувствал като нещо отделно, независимо и даже почвал да счита себе си като център. Но днес все повече се развиват нови сили в човешкото естество, и с това се ражда едно ново съзнание: космичното. При него човек съзнава своите вечни връзки с всички същества, с цялото битие, съзнава единството на живота.
И това определя
линията
, направлението на неговата дейност, на неговите нови отношения в света.
Това ново съзнание ще роди един съвсем нов обществен строй, съвсем нови международни отношения, съвсем нова външна и вътрешна политика, нови морални ценности, нови прояви във всички други области на културата: в музиката, живописта, архитектурата, възпитанието, правото и пр. И понеже племенното съзнание е на изгасване и си отива, и слаби останки от него имаме днес между другото напр. В задругите в Югозападна България, които са на изгубване, то главното сблъскване днес е между методите на индивидуалното и космическото съзнание. Това са два метода, две разбирания на живота. И именно в това отношение човечеството днес е на кръстопът.
към текста >>
Това е вкратце първата начертана
линия
от неговия живот.
Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички. Пред нас се извая образът на истински работник и на истински мъченик, мъченик без ох, мъченик без роп- тание и протест, мъченик с усмивка на лице. Той мина през кладата, без да изгори; мина през огъня, но се пречисти и светна; мина през жезъла и тоягата на Господа и се благослови.
Това е вкратце първата начертана
линия
от неговия живот.
Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено. Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше.
към текста >>
Той имаше задължения, а нямаше
права
; сам не ги търсеше.
Това е вкратце първата начертана линия от неговия живот. Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено.
Той имаше задължения, а нямаше
права
; сам не ги търсеше.
Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб. Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.
към текста >>
Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората
линия
, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание.
Името Боян Боев се носеше из Изгрева с любов и радост. Всеки се силеше да го посети, да влезе при него, да му се порадва. Той не знаеше що е критика, одумване и морализиране. Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемаше всеки свой брат без никаква критика. Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш.
Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората
линия
, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание.
Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво. Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение. От цялото му същество се излъчваше фразата: “Ето ме, Господи! Готов съм да Ти служа!
към текста >>
20.
Заминава си Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя
, 21.07.1963 г.
Това е вкратце първата начертана
линия
от неговия живот.
Често посетителите му излизаха с нещо материално - той споделяше своите блага с тях. Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички. Пред нас се извая образът на истински работник и на истински мъченик, мъченик без ох, мъченик без роп- тание и протест, мъченик с усмивка на лице. Той мина през кладата, без да изгори; мина през огъня, но се пречисти и светна; мина през жезъла и тоягата на Господа и се благослови.
Това е вкратце първата начертана
линия
от неговия живот.
Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено. Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше.
към текста >>
Той имаше задължения, а нямаше
права
; сам не ги търсеше.
Това е вкратце първата начертана линия от неговия живот. Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено.
Той имаше задължения, а нямаше
права
; сам не ги търсеше.
Той не се защищаваше и не искаше да го защищават. Той знаеше, че истината не се нуждае от защита, нито от доказателство. Ако някой кажеше нещо за негова защита, той го поглеждаше с учудването на малкото дете. Той нямаше и свой гардероб. Когато получаваше някакъв подарък, дреха или друго нещо в знак на благодарност, признателност и любов от негови близки, ученици, братя и сестри, още на другия ден подаръкът красеше някакъв чужд гръб.
към текста >>
Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората
линия
, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание.
Името Боян Боев се носеше из Изгрева с любов и радост. Всеки се силеше да го посети, да влезе при него, да му се порадва. Той не знаеше що е критика, одумване и морализиране. Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемаше всеки свой брат без никаква критика. Знаеше и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш.
Верен на максимите, правилата и законите, дадени от Учителя, пред нас се изправя втората
линия
, успоредна на първата, които очертаха път чист, възходящ, без начало и край, достоен за подражание.
Боян Боев си замина от този свят на 23.07.1963 г. Той показа пример за ученичество на най-високо духовно ниво. Връзката му с Учителя се разбираше най-вече от делата му, които всякога светеха с онзи чист пламък на съзнателното духовно служение. От цялото му същество се излъчваше фразата: “Ето ме, Господи! Готов съм да Ти служа!
към текста >>
21.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше
права
, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него.
Приготвих документите си, написах заявлението си, научих какво се изисква за изпита и започнах да търся материала, нужен за изпита. Като се снабдих с всичко нужно за изпита, подадох документите си и започнах да уча. Дойде определения ден за изпита, който издържах много добре. Доволна бях, защото бях проверена в бързопис, в превод от стенография на обикновено писмо и от обикновено на стенография. Що се отнася до историята на стенографията, това не представяше никаква мъчнотия пред изпитите, които минавах като ученичка и студентка.
Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше
права
, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него.
За всичко може да съм мислила, всичко да съм предполагала, но никога не съм мислила за това неочаквано благо, което ми се даде в живота, да бъда стенографка, а впоследствие стилизаторка и коректорка на беседите на Великия Учител на човечеството. Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота. Не случайно учих стенография, не случайно държах изпит по стенография пред комисия, председател на която беше Тодор Гълъбов, който същевременно беше и председател на стенографското бюро в Народното събрание, а впоследствие и стенограф на беседите на Учителя. Връщам се пак към въпроса как на мен ми се даде работата върху беседите на Учителя. Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата девическа гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя.
към текста >>
Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една
линия
, която у никой между вас не съм виждал - хубава
линия
.
Учителят казваше за нея: „Аня е неподкупна." Тази й черта и аз познавах. Строга, според мнението на някои, тя проявяваше своята мекота и отзивчивост към едни - нещастни, онеправдани, страдалци, нуждаещи се и беше готова да помага с каквото може, и трябва в случая. Готова беше и да посъветва човека и да го изслуша, както ученик слуша учителя си. При всички случаи се ръководеше от даването - да даде комуто каквото е нужно. Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея.
Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една
линия
, която у никой между вас не съм виждал - хубава
линия
.
И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази линия, не ми каза. Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори. И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано.
към текста >>
И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази
линия
, не ми каза.
Строга, според мнението на някои, тя проявяваше своята мекота и отзивчивост към едни - нещастни, онеправдани, страдалци, нуждаещи се и беше готова да помага с каквото може, и трябва в случая. Готова беше и да посъветва човека и да го изслуша, както ученик слуша учителя си. При всички случаи се ръководеше от даването - да даде комуто каквото е нужно. Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея. Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една линия, която у никой между вас не съм виждал - хубава линия.
И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази
линия
, не ми каза.
Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори. И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано. Музиката импулсира, а не пречи.
към текста >>
Дълго я търсих, като
линия
, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази
линия
, за която Учителят говори.
Готова беше и да посъветва човека и да го изслуша, както ученик слуша учителя си. При всички случаи се ръководеше от даването - да даде комуто каквото е нужно. Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея. Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една линия, която у никой между вас не съм виждал - хубава линия. И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази линия, не ми каза.
Дълго я търсих, като
линия
, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази
линия
, за която Учителят говори.
И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано. Музиката импулсира, а не пречи. Любовта към музиката и любовта към словото - към Божието Слово се сливат в едно и дават подтик, импулс, сила и живот в работата.
към текста >>
22.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше
права
, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него.
Приготвих документите си, написах заявлението си, научих какво се изисква за изпита и започнах да търся материала, нужен за изпита. Като се снабдих с всичко нужно за изпита, подадох документите си и започнах да уча. Дойде определения ден за изпита, който издържах много добре. Доволна бях, защото бях проверена в бързопис, в превод от стенография на обикновено писмо и от обикновено на стенография. Що се отнася до историята на стенографията, това не представяше никаква мъчнотия пред изпитите, които минавах като ученичка и студентка.
Получих документ от този изпит, но той беше важен за мене не като документ, който ми даваше
права
, но като документ, който ме убеждаваше, че като съм учила нещо, мога с това нещо при даден случай да си служа с него.
За всичко може да съм мислила, всичко да съм предполагала, но никога не съм мислила за това неочаквано благо, което ми се даде в живота, да бъда стенографка, а впоследствие стилизаторка и коректорка на беседите на Великия Учител на човечеството. Всичко това ме увери в това, че няма случайности в живота. Не случайно учих стенография, не случайно държах изпит по стенография пред комисия, председател на която беше Тодор Гълъбов, който същевременно беше и председател на стенографското бюро в Народното събрание, а впоследствие и стенограф на беседите на Учителя. Връщам се пак към въпроса как на мен ми се даде работата върху беседите на Учителя. Свърших университета и станах учителка по химия в Русе две години и после в София в Първата девическа гимназия, дето скоро, едва след година или две чух за Учителя.
към текста >>
Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една
линия
, която у никой между вас не съм виждал - хубава
линия
.
Учителят казваше за нея: „Аня е неподкупна." Тази й черта и аз познавах. Строга, според мнението на някои, тя проявяваше своята мекота и отзивчивост към едни - нещастни, онеправдани, страдалци, нуждаещи се и беше готова да помага с каквото може, и трябва в случая. Готова беше и да посъветва човека и да го изслуша, както ученик слуша учителя си. При всички случаи се ръководеше от даването - да даде комуто каквото е нужно. Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея.
Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една
линия
, която у никой между вас не съм виждал - хубава
линия
.
И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази линия, не ми каза. Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори. И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано.
към текста >>
И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази
линия
, не ми каза.
Строга, според мнението на някои, тя проявяваше своята мекота и отзивчивост към едни - нещастни, онеправдани, страдалци, нуждаещи се и беше готова да помага с каквото може, и трябва в случая. Готова беше и да посъветва човека и да го изслуша, както ученик слуша учителя си. При всички случаи се ръководеше от даването - да даде комуто каквото е нужно. Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея. Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една линия, която у никой между вас не съм виждал - хубава линия.
И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази
линия
, не ми каза.
Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори. И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано. Музиката импулсира, а не пречи.
към текста >>
Дълго я търсих, като
линия
, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази
линия
, за която Учителят говори.
Готова беше и да посъветва човека и да го изслуша, както ученик слуша учителя си. При всички случаи се ръководеше от даването - да даде комуто каквото е нужно. Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея. Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една линия, която у никой между вас не съм виждал - хубава линия. И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази линия, не ми каза.
Дълго я търсих, като
линия
, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази
линия
, за която Учителят говори.
И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано. Музиката импулсира, а не пречи. Любовта към музиката и любовта към словото - към Божието Слово се сливат в едно и дават подтик, импулс, сила и живот в работата.
към текста >>
23.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
Той й казва: „Ти си много чувствителна, пази се от малките работи.” Тогава се случва нещо изключително важно за нея: „Като ми погледна дланта на дясната ръка, на която сърдечната
линия
вървеше в
права
посока до средния пръст и оттам правеше завой до основата на показалеца, а на завоя имаше малко разклонение по посока на показалеца, Учителя постави пръста си в началото на завоя, подвижи ръката си по сърдечната
линия
от основата на показалеца до средния пръст и каза: „Няма какво повече да учиш в брака.” После вдигна ръката си, постави пръста си до разклонението, подвижи ръката си по хълма на показалеца до основата му и каза: „Сега ще развиваш Любов към всички.”
Линията
, която Учителя посочи да развивам, с течението на годините се изяви на ръката ми.
Разплита „нишка по нишка дебелото въже, с което се е вързала” - образ, с който Учителя назовава житейското положение, в което тя се намира по онова време. В ретортата на сърцето. Ученическият й път минава през онова пречистване на чувствата, за което говори Учителя и което алхимиците наричат ретортата на сърцето. При този алхимичен духовен процес човешката любов трябва вътрешно, в херметически затворения съд на сърцето, да бъде изстрадана докрай, да се пречисти и така да се сътвори новата субстанция на Любовта към всички. Още при един от първите разговори на Елена Андреева с Учителя през 1921 г.
Той й казва: „Ти си много чувствителна, пази се от малките работи.” Тогава се случва нещо изключително важно за нея: „Като ми погледна дланта на дясната ръка, на която сърдечната
линия
вървеше в
права
посока до средния пръст и оттам правеше завой до основата на показалеца, а на завоя имаше малко разклонение по посока на показалеца, Учителя постави пръста си в началото на завоя, подвижи ръката си по сърдечната
линия
от основата на показалеца до средния пръст и каза: „Няма какво повече да учиш в брака.” После вдигна ръката си, постави пръста си до разклонението, подвижи ръката си по хълма на показалеца до основата му и каза: „Сега ще развиваш Любов към всички.”
Линията
, която Учителя посочи да развивам, с течението на годините се изяви на ръката ми.
И досега я имам.” Години по-късно Елена Андреева минава през опасностите на малката любов, през объркаността, безсилието, отчаянието, за да може после, след многото страдания, пречистена и обновена, да продължи нататък - към Любовта на Цялото, към Божията Любов. Във връзката й с Любомир Лулчев се преплитат много сложни възли - силно любовно привличане, кармичен дълг, необикновени психични сили, с които Лулчев си служи и по отношение на нея, използвайки я понякога като буфер между него и Учителя. В един от последните им разговори Лулчев й казва: „Твоята полица е най-голяма - нея ще плащам най-после.” През цялото време на нейната сложна и болезнена любовна връзка Учителя й говори понякога строго, по-често благо и с разбиране, но никога не пристъпва правото й на свободен избор.
към текста >>
Тогава Елена Андреева е уволнена по обвинение за „противорелигиозни идеи”, а след отказа й да подпише декларация, че се отрича от убежденията си, й се отнемат учителските
права
.
След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението - светлият ден на посвещението.” (Свещени думи на Учителя: 202, 1938 г.) По това време, през есента на 1931 г., когато Елена усеща преграда между себе си и Учителя, той й казва да си потърси работа и тя става учителка в с. Макоцево. Там остава четири години, като всеки месец, и през ваканциите, е на „Изгрева”. През този период тя минава от отчаянието до постепенното избистряне на съзнанието, като накрая постига яснотата за себе си, за целта, пътя и смисъла на своя живот. Процесът на равносметка, пресяване и пречистване от всичко тъмно и чуждо на духовната й същност приключва през 1935 г.
Тогава Елена Андреева е уволнена по обвинение за „противорелигиозни идеи”, а след отказа й да подпише декларация, че се отрича от убежденията си, й се отнемат учителските
права
.
С позволение на Учителя тя се завръща на „Изгрева” и продължава работата си със Словото като стенографка и ученик. Когато Елена окончателно решава да прекъсне мъчителната си връзка с Лулчев, Учителя й дава ценния съвет: „Пази се да не го намразиш, защото ще напакостиш на себе си.” От ученическия си път, изпълнен с много изпитания, противоречия, страдания, Елена Андреева успява да придобие мъдрост, духовна сила и човечност. Това придава смисъл, значимост и непреходна цена на всичко преживяно, то създава дори в старостта й онази особена духовна атмосфера, усещана от всички около нея. Животът в „Парахода” като Школа.
към текста >>
24.
Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя
, 21.09.1898 г.
Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина
линия
.
(21.09.1898 г. - 21.02.1976 г.) Борис Рогев е роден на 21.09.1898 г. в с. Воеводино, Варненско.
Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина
линия
.
През 1921 г. завършва морско училище. В периода 1927-1931 г. специализира в Сорбоната (Париж) астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия. През 1931 г.
към текста >>
Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина
линия
.
Изгревът - Том 23 Биографията на капитан I ранг Борис Димов Рогев (1898-1976) в дати Капитан I ранг Борис Димов Рогев (1898-1976). Роден на 21.09.1898 в с. Воеводино – Варненско
Далечен потомък на Хаджи Димитър по майчина
линия
.
1921 – завършва курс за строеви морски офицери във Варна. Служи в Специалните морски школи, на торпедоносците, в Дунавската пристанищна и полицейска служба в гр. Русе. 1927-31 - Специализант в Сорбоната (Париж) по астрономия и навигация, където получава научна степен лисансие по математика, физика и астрономия. 1931 - Формира Хидрографското отделение на Държавния военен географски институт – София. 1932 – лектор в курс “Корабоначалнически”, който дава висше военноморско образование и е предвестник на съвременния факултет „Навигационен”.
към текста >>
Но те защищаваха своите авторски
права
.
Този човек, който подготви този материал, беше Видка Николова. Как се е добрала до идеята да събере всички публикации, отнасящи се до тази монография -т я си знае. Преминала е през много етапи на невероятно съпротивление от онези сили, които бяха срещу тази книга. Тези сили и днес съществуват. Тя употреби много усилия да убеди сина и дъщерята на Борис Рогев да дадат разрешение да се направи второ издание на тази монография с подготвения материал лично от него за българската юрта.
Но те защищаваха своите авторски
права
.
Но тази книга е издадена от БАН и авторските права принадлежат на БАН. А за да се издаде, трябва да се финансира. И после, няма да има българин, който да иска да си я купи. А да я прочете, това е изключено в настоящото време на днешните българи.18. Ето защо настоящата публикация е точно на времето си.
към текста >>
Но тази книга е издадена от БАН и авторските
права
принадлежат на БАН.
Как се е добрала до идеята да събере всички публикации, отнасящи се до тази монография -т я си знае. Преминала е през много етапи на невероятно съпротивление от онези сили, които бяха срещу тази книга. Тези сили и днес съществуват. Тя употреби много усилия да убеди сина и дъщерята на Борис Рогев да дадат разрешение да се направи второ издание на тази монография с подготвения материал лично от него за българската юрта. Но те защищаваха своите авторски права.
Но тази книга е издадена от БАН и авторските
права
принадлежат на БАН.
А за да се издаде, трябва да се финансира. И после, няма да има българин, който да иска да си я купи. А да я прочете, това е изключено в настоящото време на днешните българи.18. Ето защо настоящата публикация е точно на времето си. Тя ще въведе читателите на «Изгревът» за всички статии, излезли навремето за монографията на Борис Рогев.
към текста >>
25.
Роден Жечо Панайотов, ученик на Учителя
, 13.09.1893 г.
" „Тука е написано и ето, твоята сърдечна
линия
върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него.
Нямаше какво да правя, изпълних желанието Му - да преспи в дома ми в стаята за гости. Следващата сутрин той беше станал рано, беше преровил всичко по бюрото и чекмеджетата и беше прибрал много неща. Това също е обиск." Така Жечо имаше опитности и то, големи, от лица, които се кълняха, че са ученици на Учителя. А това е голяма привилегия за един ученик от Школата на Учителя.Преди да започнем работата с него, той поиска да ми прегледа линиите на ръцете. Разгледа ги внимателно и каза: „Ти можеш да жертваш и да работиш духовно; и си за идейна работа." „Откъде знаеш това?
" „Тука е написано и ето, твоята сърдечна
линия
върви към хълма на Аполон, и има разклонения към него.
А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година.Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене. Знам каква ми е и вечерята - чай, хляб, сирене и маслини.
към текста >>
Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански
права
.
Имаше адресите им и изпращаше редовно посланията на Борис Николов от името на Братския съвет, от които бяха останали в него да членуват Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов. Другите си бяха направили друг Братски съвет. Никола Антов имаше разрешение от властите да провеждат събранията в дома му. Имаше един списък от около двадесет лица, които бяха положили подписите си за получаване на такова разрешение. Другият член на Братския съвет - Симеон Симеонов, също имаше разрешение да се събират в неговия дом.
Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански
права
.
Затова по това време всяка група си имаше ръководител и пишеше послания. Дори накараха Борис Николов да се подписва с името "Борис", а не от името на Братския съвет. Казвам на Борис: „Борисе, кое е по-хубаво, да те оставят да си пишеш посланията и да ги подписваш с името "Борис", или да ти забранят; и ако ги напишеш, да те приберат отново в затвора? " Чак тогава той се съгласи да ги подписва с името Борис, а пък Жечо ги разпространяваше с писма. Така работеха двамата.По идея на Жечо Панайотов започна една поредица от „Мисли за ученика", които се пишеха на пишеща машина, които бяха извадки от Словото на Учителя и отначало бяха и важеха за една седмица.
към текста >>
26.
Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя
, 19.08.1908 г.
С нея редовно посещавахме събранията и сбирките на литературния кръжок «Асен Григоров» с ръководител Райна Арнаудова и с нея, не само на беседи, но и по есперантска
линия
станахме близки, както бяха двете с Невенка.
Спомен за Невена Неделчева от Николина Познавам Невенка от нейното творчество, четях с едно преклонение романите й, предавах ги и други да ги четат, защото те те грабват от началото. Станахме много близки, макар че тя с всички имаше една дистанция - не бе от гордост, а особеност в характера й. Почти всяка сутрин играех с нея Паневритмия. Въпреки че живееше в «Люлин», тя първа идваше, с голяма дисциплина и предана ученичка на Учителя.
С нея редовно посещавахме събранията и сбирките на литературния кръжок «Асен Григоров» с ръководител Райна Арнаудова и с нея, не само на беседи, но и по есперантска
линия
станахме близки, както бяха двете с Невенка.
Много ги уважавах и се учех оттях. Една сутрин, докато играехме Паневритмия, тя ме погледна особено, каза ми, че вижда миналото и бъдещето ми, така ме окуражи с хубавите си думи за мен... Бях изумена от ясновидството й. Питах я как пише, а тя с една скромност ми каза: - Просто сядам на машината, дали на български или есперанто - от горе ми се диктуваше какво да пиша: разкази или романи. Помолих я да й прочета едно мое разказче за «Моите цветя».
към текста >>
Защото тя бе
права
ако сам не се трудиш прекомерно за своето израстване, никой не може да ти помогне!
- Просто сядам на машината, дали на български или есперанто - от горе ми се диктуваше какво да пиша: разкази или романи. Помолих я да й прочета едно мое разказче за «Моите цветя». След като го свърших, строго ми каза: -Ти да не си мислиш, че си Тодор Живков, на който му пишат докладите?! Повече не поисках помощта й.
Защото тя бе
права
ако сам не се трудиш прекомерно за своето израстване, никой не може да ти помогне!
Последните години преди да си замине, с всеки ден ставахме по-близки. Исках да я взема и да я гледам при мен, да й давам топла храна и други услуги. Бях при нея 10 дни и разбрах, че се нуждае от човек до нея. Чрез една позната тя ми препоръча Данчето. И двете бяха журналистки, а тя нямаше къде да живее.
към текста >>
Тъй стоях и мислено исках, но в това време дойде и седна един до Учителя, но образуваше
права
линия
към мен, аз веднага станах и седнах до Савка, но подир малко се прибрах в палатката си.
Небето е съвършенно чисто. Ясно синьо и отгде иде тоя чудноват вятър незная. Все ми се струва, че ти си играше с нас и ни развяваш. Чакам с нетърпение Недка да дойде и ми каже нещо за теб. Вчера впрочем постоянно си стоя в палатката и чета или отивам в другите светове, но исках да кажа, че вчера чух, че Учителят говори до Еленината палатка и излезох не за да слушам, а да ми каже нещо за теб.
Тъй стоях и мислено исках, но в това време дойде и седна един до Учителя, но образуваше
права
линия
към мен, аз веднага станах и седнах до Савка, но подир малко се прибрах в палатката си.
След това чувам онзи най-черния (отнася се за Михаил Иванов), който и бе седнал до Уч. да им чете нещо. Аз си запуших ушите, защото не исках да слушам. След няколко часа, стоях си тъй коленичела пред палатката си и си мислех нещо, стоях разбира се с лице към отвора, нещо си оправях и Учителят мина, станах веднага. „Какво се подвизаваш там?
към текста >>
27.
Упражнение за осъзнаване влиянието на геометричните фигури върху душата и тялото
, 03.02.1924 г.
Напишете си веднага една точка, след това една
права
линия
и до нея триъгълник.
на геометричните фигури върху душата и тялото В лекцията си Елементи в геометрията, от 3 февруари 1924 г. пред Младежки Окултен Клас, Учителя дава следното упражнение: Ще ви дам едно упражнение, което трябва да правите в продължение на 7 дни. (от 3.ІІ.–10) Упражнението се състои в следното, да кажем че първия ден понеделник имате едно неразположение на духа.
Напишете си веднага една точка, след това една
права
линия
и до нея триъгълник.
Забележете си в тетрадката какво е времето вън. Ще наблюдавате също така какви са състоянията, които ви изменят. Втория ден, вторник, до триъгълника на същия лист ще напишете един квадрат. По същия начин ще отбележите времето и състоянието си. Третия ден, сряда, ще напишете на тетрадката или на листа си до четириъгълника един петоъгълник.
към текста >>
Линията
пък изразява точка в движение.
Геометрията упражнява отлично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен духом, нека се занимава с геометрия или да решава задачи по математика. Математиката обаче е по-отвлечена. По-лесно е да започнете с геометрията, а да свършите с математиката. И тъй, като напишете точката, ще я проектирате в ума си, ще размишлявате върху смисъла ѝ.
Линията
пък изразява точка в движение.
Като размишлявате върху всяка фигура, те постепенно ще заживеят във вас. По този начин вие ще разберете отде произтичат вашите неразположения. Аз ще ви обясня отде произтичат неразположенията в човека. Представете си, че къщата, в която вие живеете, е добре направена, стените ѝ хубави, здрави, но дойда аз или друг някой и вдигнем покрива на вашата къща. Тук природата на вашата къща се видоизменя, отгоре ѝ остава равнище.
към текста >>
НАГОРЕ
