Търсене в текстове за 'Отражение на светлината'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...

Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
Още едно знамение се сбъдва през очите на дядо поп Константин Дъновски. Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Прославеният Вожд е вече изявен. Във времето от 25 юни 1900 до 8 юли 1900г. Господният Дух пребъдва с Учителя. Така започва Новият 20 век, който е век на Проявения Вожд на Светлината, на Господната Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител . Човек, роден на земята, трябва да премине през онези закони и етапи на човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло. Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата на Бялото Братство. Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло. От 21 до 28 години - причинно тяло, от 28 до 35 години - духовното тяло.
към текста >>

Така започва Новият 20 век, който е век на проявения Вожд на Светлината, на Господнята Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде. Знамението е осъществено. Прославеният Вожд е вече изявен. А това е времето от 25 юни 1900 г. до 8 юли 1900 год., когато Господният Дух Пребъдва с Петър Дънов. Така започва Новият 20 век, който е век на проявения Вожд на Светлината, на Господнята Виделина и на Божествената Слава чрез Словото на Бога. Това е век на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже. И след това в седем разговора ми изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни. В последния разговор има особени неща за всинца вази и трябва да знаете всичко. Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор на 8 юли. Когато свършиха разговорите Му, Аз взех последните три и щях да ви ги пратя да ги четете.
към текста >>

Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава.
Този е гласът на твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на Любов. Този е Той, Единия и истинен Бог на Живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на Живот и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога. Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава. Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастат един ден. И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духа ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на Любовта. Ти тогава ще познаеш напълно Духа на твоя Благ Господ, който, макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа. Този ще бъде той, твоят ден, когато приемеш всичките ми благословения. Всичко това е чудно за теб, всичко това те кара да се удивляваш.
към текста >>

2. Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 16 август - петък.

Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота.Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго.
Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате.В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота.Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественотосъзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага.Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят – страстите на Земята и душата се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем. „Великата блудница“ – то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши.Близо към Бога и далече от Него.
към текста >>

Колкото повече Божественотосъзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага.Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят – страстите на Земята и душата се отразяват върху вас.
Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате.В Умствения свят се иска да бъдете активни, но същевременно спокойни. Леността е знак за сгъстяване на течението. Човек може да бъде активен, да не прави никакъв шум, но всъщност пак да работи. Не е шумът, който показва работа, а плодът е, който показва работата. Светлината например не прави шум, но е такъв творчески акт, щото повдига Живота.Бог запълня всяко пространство, но в Него съзнанието е друго. Колкото повече Божественотосъзнание се усилва, толкова повече и Божествените центрове се усилват и с това ви се помага.Хората често пъти са отражение, отклик на онова, което желаят – страстите на Земята и душата се отразяват върху вас. Земята не е от напредналите души и ако се оставим на нея, няма да напреднем. „Великата блудница“ – то е нашата Земя, която, така да се каже, блудства с другите земи. Помнете: има отиване надолу и нагоре. И ако Земята се привлече от по-лош свят, ние ще станем още по-лоши.Близо към Бога и далече от Него. Близо към Бога сме, когато се приближаваме към центъра, а далече сме, когато се отдалечаваме от него.
към текста >>

Ако вие съзнавате, че Бог е във вас, то Светлината, която излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е.
Вие сте готови всякога да се страхувате от човеците. Не се бойте, че може да пропаднете. Знайте, че е невъзможно да се изгубите – Бог, който е всесилен, ще избави всичките.Научете се да познавате Бога. Бог сега е във Веригата, гледа ви, но вие Го не познавате. Научете се да Го познавате. Ако вие съзнавате, че Бог е във вас, то Светлината, която излиза от вас, ще озари всеки един брат и вие ще го виждате такъв, какъвто си е. Ще виждате, че сте скубали косата на един ваш приятел, та ще се разкаете.Ако дойде една лоша мисъл, кажете ¢: „Ти не съществуваш и нямаш сила над мен, ти си илюзия и нямаш сила над мен.“ Защото лошите духове понякога хипнотизират и връзват човека, но ти можеш да се освободиш от въжето на лошия дух. Когато дължим на някого, ние постоянно мислим за него, неговите магнетически течения ни препятстват и ни спират; затова добре е всякой да се освободи от онова, което дължи на другиго. Така е и със скарването: някой те обиди например и ти постоянно мислиш защо те е обидил. Ако искаш да се освободиш, трябва или у него да се роди съзнание, или ти трябва да оставиш тази мисъл да си отиде.За да бъдете в Божествена хармония, трябва да се държите винаги [във връзка] с Главния център. Например направете такъв един опит: когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към мене със съзнанието и аз ще ви помогна.Пазете се от мислите на гордостта.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

И ние по този начин ще пострадаме вътрешно - ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се повдигнем.Прочете 5, 6 и 7 страница от книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", като разясни:- „Дух вечен" подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим.
Това събрание, което устройвам, е първо по рода си, защото е само в България.Христос иска от вас да имате една положителна вяра, вяра, която да внесе у вас всяка радост и веселие, вяра, която да ви въоръжи, за да понесете страданията, които настъпват в тоя свят, и понеже ще трябва вие да помагате, та като пожарникарите, [не] може и да не се изгорите и вие. Като помагаме на другите, ще пострадаме и ние заедно с тях. Но страданията, това са Божествени благословения, които Господ ни изпраща. И тия страдания, които Той ни изпраща, са както Христос, Който страдаше в Себе си. Защото не страдаше Той от камшиците, които Му удряха, а изпитваше вътрешни страдания. И ние по този начин ще пострадаме вътрешно - ще имаме духовни вътрешни страдания, които като понесем, ще се повдигнем.Прочете 5, 6 и 7 страница от книжката „Заветът на цветните лъчи на светлината", като разясни:- „Дух вечен" подразбира безсмъртието, към което ние всички се стремим. Казва се: „Бъдете съвършени и вие", т.е. да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизхождение.Първата дарба, с която трябва да започнете, то е милосърдието. Понеже Христос иде, то силата Му ще бъде седем пъти по-голяма, отколкото в миналите векове, и следователно прогресът на човечеството ще бъде такъв. Златният светилник означава Христовото учение, което сега се търси и което сега настава. Повечето от хората спят.
към текста >>

Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас.
Тя е, която е създала нашия дух, тя е, която е сътворила света. Затова и ние търсим Христа, защото само Той може да оплоди нашата душа, да оплоди и всички зародиши, които от хиляди години чакат този благоприятен случай.Това, което виждате на Земята, съществува вътре в душата. Следователно когато вие правите пакост на някое растение, на някое животно във физическия свят, правите пакост на растението или животното във вашата душа. Тогава се поражда болест. Ето как се пораждат болестите. Защото външният свят е едно отражение на вътрешния, който съществува в нас. И тогава, значи, ние не можем да направим изменение вън, ако не направим изменение вътре в нас.Планетите, слънцата, ако ги гледаме на небето, това са живи същества, които са живели по-рано в нас, а сега работят в небесните пространства. Искам да кажа, че вие ще бъдете звезди и планети и за вас ще питат за бъдеще астрономите, както питат за днешните звезди и планети. Колкото една планета е по-далеч от Земята, толкова нейното развитие е по-дълго. По-далечната планета е по-близо до Бога и тя има по-голяма слава.Христос сега слиза от Божествения свят към нас. Събитията, които има да преживеем, са много по-интересни.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж.Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива.
Оставете момата да си намери нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не може да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж.Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви. Следователно светлината е за нас необходима.Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място.
към текста >>

Следователно светлината е за нас необходима.Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат.
Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж.Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви. Следователно светлината е за нас необходима.Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла? " Ами че ти като стар мех си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли.
към текста >>

Под думата бяла вар подразбирам да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силно отражение.Сега за приложението в живота.
Христос спасява, но за да те спаси, първо трябва да пукнеш своя стар мех. Христос когото хване, все стари мехове хваща, Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата. Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложи и Христос като омаже къщата с нея и за тази къща хората ще кажат: „С много хубава вар е боядисана." Та, трябва да се обърне на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думата бяла вар подразбирам да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силно отражение.Сега за приложението в живота. Вие страдате в живота. Как можете да приложите закона? Два метода има, които действуват. Имате известни спънки, известни недоразумения. Кажете си най-първо: „Аз съм долу в избата." И да се роди във вас ново желание да излезете на виделина.
към текста >>

5. Учителя дава песента 'Добър ден'

Дойде ли Светлината, скръбта изчезва.
Външният образ трябва да бъде красив, но той трябва да има идея.Като казваме де вода извира, ние търсим Извора, Високия извор. Това е образец на окултен мотив. Във втората част на упражнението мелодията и ритъмът се сменят.Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи.Тук вече имаме едно състояние на скръб. Това упражнение е метод да се превърне едно негативно състояние в положително, да се използват отрицателните сили за творческа работа. Скръбта се ражда от липсата на Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето лекува скръбта.Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние.Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна.
към текста >>

Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята.
Във втората част на упражнението мелодията и ритъмът се сменят.Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи.Тук вече имаме едно състояние на скръб. Това упражнение е метод да се превърне едно негативно състояние в положително, да се използват отрицателните сили за творческа работа. Скръбта се ражда от липсата на Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето лекува скръбта.Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние.Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия.
към текста >>

От нея той създаде песен за Светлината.
Музиката е сила.Понякога Учителя вземаше само една единствена дума. Пееше я по различни начини, докато посредством песента разкриеше нейното съдържание за нас. Така чрез една дума само, чрез музиката, която тя съдържа, Той ни въвеждаше в един красив свят. Тази дума ставаше ключ да се отваря този свят. Веднъж Учителя изпя думата благост. От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум. Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила.Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други.Учителя казва:Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа.
към текста >>

Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината.
Силното пеене е повече волево. Учителя казва:Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила. Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл.Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост за Живота тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява:Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща.
към текста >>

В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека.
Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е дреха на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода.
към текста >>

Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот.
За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.Учителя казва:Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя. Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб.
към текста >>

Движенията на светлината са вълнообразни.
Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас.
към текста >>

Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината.
Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят.
към текста >>

6. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври

Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината.
Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това. Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината, Божественото в човека. Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна!
към текста >>

В Шестата раса се възстановява Светлината.
Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
към текста >>

Сега правите добро, но като отражение.
В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си.
към текста >>

7. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври

Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината.
Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това. Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината, Божественото в човека. Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна!
към текста >>

В Шестата раса се възстановява Светлината.
Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
към текста >>

Сега правите добро, но като отражение.
В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си.
към текста >>

8. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври

Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината.
Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това. Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината, Божественото в човека. Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна!
към текста >>

В Шестата раса се възстановява Светлината.
Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
към текста >>

Сега правите добро, но като отражение.
В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си.
към текста >>

9. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври

Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината.
Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това. Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината, Божественото в човека. Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна!
към текста >>

В Шестата раса се възстановява Светлината.
Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
към текста >>

Сега правите добро, но като отражение.
В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си.
към текста >>

10. Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври

Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината.
Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това. Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината, Божественото в човека. Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна!
към текста >>

В Шестата раса се възстановява Светлината.
Сега минаваме към нов начин на живеене. Сега е преходна епоха. Някога, след грехопадението, на Земята се яви Черната раса, черният цвят. В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие.
към текста >>

Сега правите добро, но като отражение.
В нея започна да се възстановява самосъзнанието. И после дойдоха Жълтата и Бялата раса. В Шестата раса се възстановява Светлината. Тя ще бъде светеща раса. Ще отдава Светлина от себе си. Сега правите добро, но като отражение. И човек все още не е дошъл до това състояние да дава Светлина от себе си, когато прави добро. Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо, да се освети Името Божие в нас; това е великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие. Второ, да търси Царството Божие, да работи да се въдвори то на Земята. Трето, да бъде Волята Божия; това значи приложение. Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си.
към текста >>

11. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли

При големите политически напрежения в Европа дали силно отражение в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората.
При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро. Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота.Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23, и 24 юли 1940 г., по време на моя рожден ден. При големите политически напрежения в Европа дали силно отражение в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората. Учителят решава да отиде с една малка група братя и сестри на Мусала - да свърши една малка работа за благото на човечеството. За пръв път Учителят възлага организирането и ръководството на екскурзията на младите братя - Гавраил Величков и Неделчо Попов*. Дотогава всички екскурзии, правени до езерата и върха, са били организирани от други приятели и винаги са завършвали все с дефицит до 5 - 600 0 лева, които Учителят е плащал. Брат Гавраил, по професия финансист, и с Неделчо Попов поемат присърце задачата. Веднага се свързват с братя Начеви от Самоков, които имаха 2 автобуса и често обслужваха Братството.
към текста >>

Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа.
Ние не издадохме нито един стон и не проявихме недоволство. Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко медено", като често залитахме по неравния път. Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден път, и то през нощта. Те стигат хижата значително преди нас и съобщават на хижаря, че идва голяма група хора с коне и малки деца. Веднага се организира една група, която с няколко фенера идва да ни посрещне.И наистина, след като преминахме половината път, Велчовото мостче, и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна. Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа. Беше 24.00 часа. Учителят ни посрещна с бащинска любов и благост. Тихо нареди нещо и скоро се настанихме на таванското помещение, на наровете. Учителят беше отседнал заедно с брат Неделчо Попов, Галилей и няколко сестри в малката северна стая, на която имаше надпис: „Петър Мусала". Докато ние се приближаваме към хижата, Учителят лежи в леглото и провежда дълъг разговор с духа на болния от туберкулоза по това време Георги Радев, който беше в с.
към текста >>

Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко?
УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества! Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа! " Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"! УЧИТЕЛЯТ повече не отговори, загледа се през прозореца и полегна наново на кревата. Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко? А ти, Неделчо, пробуди приятелите в другите стаи и кажи им, че към 3.30 часа тръгваме за върха! " Пъргаво, безшумно, без ненужен брътвеж, приятелите напускаха хижата и мълчаливи заизкачваха пътеката към върха. Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност. Сегиз-тогиз тишината бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка.
към текста >>

12. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли

При големите политически напрежения в Европа дали силно отражение в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората.
При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро. Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота.Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23, и 24 юли 1940 г., по време на моя рожден ден. При големите политически напрежения в Европа дали силно отражение в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората. Учителят решава да отиде с една малка група братя и сестри на Мусала - да свърши една малка работа за благото на човечеството. За пръв път Учителят възлага организирането и ръководството на екскурзията на младите братя - Гавраил Величков и Неделчо Попов*. Дотогава всички екскурзии, правени до езерата и върха, са били организирани от други приятели и винаги са завършвали все с дефицит до 5 - 600 0 лева, които Учителят е плащал. Брат Гавраил, по професия финансист, и с Неделчо Попов поемат присърце задачата. Веднага се свързват с братя Начеви от Самоков, които имаха 2 автобуса и често обслужваха Братството.
към текста >>

Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа.
Ние не издадохме нито един стон и не проявихме недоволство. Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко медено", като често залитахме по неравния път. Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден път, и то през нощта. Те стигат хижата значително преди нас и съобщават на хижаря, че идва голяма група хора с коне и малки деца. Веднага се организира една група, която с няколко фенера идва да ни посрещне.И наистина, след като преминахме половината път, Велчовото мостче, и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна. Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа. Беше 24.00 часа. Учителят ни посрещна с бащинска любов и благост. Тихо нареди нещо и скоро се настанихме на таванското помещение, на наровете. Учителят беше отседнал заедно с брат Неделчо Попов, Галилей и няколко сестри в малката северна стая, на която имаше надпис: „Петър Мусала". Докато ние се приближаваме към хижата, Учителят лежи в леглото и провежда дълъг разговор с духа на болния от туберкулоза по това време Георги Радев, който беше в с.
към текста >>

13. Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли

При големите политически напрежения в Европа дали силно отражение в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората.
При една екскурзия метеорологът беше на хижата и заместваше слезлия в Боровец хижар. Той ме предупреди, че станцията горе е заключена и няма къде да се подслоня, но аз отидох на върха, слязох и спах на заслона. Рила и Мусала са ми като рожден дом и най-любимо място за отдих и духовна работа. Там постоянните трудности са ме карали да науча отлично почти всички молитви и явно съм виждал любящата ръка Божия, която е превръщала всичките ми несгоди и мъчнотии в добро. Рила и Мусала живеят в сърцето и ума ми и аз постоянно пребъдвам в този велик неземен свят на хармония и чистота.Ще разкажа за първата ми екскурзия до връх Мусала и последната обща екскурзия с Учителя, станала на 22, 23, и 24 юли 1940 г., по време на моя рожден ден. При големите политически напрежения в Европа дали силно отражение в нашата малка страна, опасността от война, която тегнеше над всички, създаде една нестабилност и уплаха за хората. Учителят решава да отиде с една малка група братя и сестри на Мусала - да свърши една малка работа за благото на човечеството. За пръв път Учителят възлага организирането и ръководството на екскурзията на младите братя - Гавраил Величков и Неделчо Попов*. Дотогава всички екскурзии, правени до езерата и върха, са били организирани от други приятели и винаги са завършвали все с дефицит до 5 - 600 0 лева, които Учителят е плащал. Брат Гавраил, по професия финансист, и с Неделчо Попов поемат присърце задачата. Веднага се свързват с братя Начеви от Самоков, които имаха 2 автобуса и често обслужваха Братството.
към текста >>

Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа.
Ние не издадохме нито един стон и не проявихме недоволство. Вървяхме и си тананикахме нашите песни, най-вече „Сладко медено", като често залитахме по неравния път. Настигна ни малка група туристи, които строго се скараха на майка ми и баща ми - къде са повели тези малки деца по този труден път, и то през нощта. Те стигат хижата значително преди нас и съобщават на хижаря, че идва голяма група хора с коне и малки деца. Веднага се организира една група, която с няколко фенера идва да ни посрещне.И наистина, след като преминахме половината път, Велчовото мостче, и поехме по Голготата, групата от хижата ни посрещна. Светлината се увеличи и при шума на реката Царска Бистрица и нейните многобройни водопади бодро и неусетно стигнахме така желаната от нас хижа. Беше 24.00 часа. Учителят ни посрещна с бащинска любов и благост. Тихо нареди нещо и скоро се настанихме на таванското помещение, на наровете. Учителят беше отседнал заедно с брат Неделчо Попов, Галилей и няколко сестри в малката северна стая, на която имаше надпис: „Петър Мусала". Докато ние се приближаваме към хижата, Учителят лежи в леглото и провежда дълъг разговор с духа на болния от туберкулоза по това време Георги Радев, който беше в с.
към текста >>

14. Роден Иван Толев, редактор на „Всемирна Летопис' (1919 - 1927)

Борбата за надмощие на доброто и злото в душата на човека намира изява в неговите постъпки и отражение в неговото лице.
Но ще съзра ли нявга, зората да се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърдце? Из „ Трепети на една душа " Но има ли извор, има и желаещи да го посетят - едни с ведри и открити чела, а други - с критика, песимизъм и отрицание. Борбата за надмощие на доброто и злото в душата на човека намира изява в неговите постъпки и отражение в неговото лице. В светлината на Слънцето всичко се изявява, всичко се проявява. Животът предлага на Толев участие не само в литературата, но и в политиката на страната. Практикуващ адвокат, той е един от държавните обвинители против министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов и д-р Стоян Данев, за националните катастрофи (1922). И Толев е изправен на кръстопът - учението за Любовта минава през призмата на личността. Прилагането на разпространяваните от него идеи на Любов и Братство се оказва трудно (Виж„Изгревът", том I, стр.
към текста >>

В светлината на Слънцето всичко се изявява, всичко се проявява.
Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърдце? Из „ Трепети на една душа " Но има ли извор, има и желаещи да го посетят - едни с ведри и открити чела, а други - с критика, песимизъм и отрицание. Борбата за надмощие на доброто и злото в душата на човека намира изява в неговите постъпки и отражение в неговото лице. В светлината на Слънцето всичко се изявява, всичко се проявява. Животът предлага на Толев участие не само в литературата, но и в политиката на страната. Практикуващ адвокат, той е един от държавните обвинители против министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов и д-р Стоян Данев, за националните катастрофи (1922). И Толев е изправен на кръстопът - учението за Любовта минава през призмата на личността. Прилагането на разпространяваните от него идеи на Любов и Братство се оказва трудно (Виж„Изгревът", том I, стр. 197; том II, стр.
към текста >>

Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации.
Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926). И списанието е спряно (Виж„Изгревът", том V, стр. 502-507). И ТАКА ДО КРАЯ Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев. Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска книжнина и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата. Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации. Следва период на творческо затишие, а по-късно през 1942 година Толев издава една ретроспекция на преживяното - последната стихосбирка - „През бездните и върховете". И животът издълбава нови белези на лицето и в душата. И отново поглеждам двете снимки - изгрев и залез. 7.1.2000 г. Източник: I.
към текста >>

15. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

През 1977 превежда, Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г.
След завръщането си тя отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвeржeните работници и талантлив музикант по призвание. Влиза в духовния кръг от Учителя, за да остане завинаги в тази животворна и мистична среда, даряваща я с постоянен прилив на творческа енергия. По предложение на Учителя написва текстът на "Слънчеви лъчи" в Паневритмията. Превежда на английски първите четири серии на "Сила и Живот". През 1977 превежда, Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г. и „Живият пламък” 1996 г. и „ Светът без сенки” 2002 г. В сайта можете да се прочетат онлайн книгите на Весела Несторова (или да се изтеглят на PDF): Път към светлината , Светът без сенки
към текста >>

Път към светлината ,
Превежда на английски първите четири серии на "Сила и Живот". През 1977 превежда, Автор е на различни статии и на книгите „Път към светлината” 1993 г. и „Живият пламък” 1996 г. и „ Светът без сенки” 2002 г. В сайта можете да се прочетат онлайн книгите на Весела Несторова (или да се изтеглят на PDF): Път към светлината , Светът без сенки За Весела Несторова може да се прочете в: 1. Весела Несторова (1909), Списание "Сила и Живот", Брой 3-4 -1995г. 2. Слово в Бургас по случай 100 г. от рождението на Весела Несторова, от сайта "Приятели на дъгата"
към текста >>

Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре.
ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА 1909 Весела Несторова е всестранно надарена личност, за която всяка среща, всеки разговор с Учителя носи импулси за творческа дейност. Нейната духовна същност е така организирана, че музиката и поезията просто извират във всяка нейна дейност. Годините прекарани с Учителя са за нея постоянен източник на нови и нови творчески постижения. Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов!
към текста >>

В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя:
Нейната духовна същност е така организирана, че музиката и поезията просто извират във всяка нейна дейност. Годините прекарани с Учителя са за нея постоянен източник на нови и нови творчески постижения. Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов! ” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти. Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили.
към текста >>

Това ми подсказа, че каквото правим с любов отвън, има своето отражение вътре в нас.
Той ще го намери почистено. Но от тази нейна постъпка има и друго положително последствие. В книгата й четем: “След почистването на изворчето не мина много време и започнах да пиша стихове без усилие. Те идваха на групи, най- често свързани с някои идеи от беседите, които Учителят държеше сутрин. Това ми подсказа, че каквото правим с любов отвън, има своето отражение вътре в нас. С отпушването на задръстеното изворче, нещо в мен се отпуши.” в своя личен живот В.Несторова няма големи изисквания. Тя не се стреми към външни почести и величие. Иска да бъде полезна. След учителстването в Ловеч е стажант-учителка за известно време в София, а през 1939 г.
към текста >>

Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка.”
През юни 1940 г. напуска с. Ковачевци. След време си спомня: “Там прекарах цели две години като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но часовете прекарани в тиха духовна работа, вдъхновението, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми. Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка.” От 1 ноември 1941 в. Несторова е назначена за прогимназиална учителка в с. Сирищник, Радомирско. За времето прекарано там тя си спомня: “В Сирищник чувствах тежка атмосфера и вътрешни атаки, които не малко ме смущаваха.
към текста >>

„Колко бавно и трудно си пробива изворът път към светлината от дълбоките земни недра!
Брой 3-4 -1995г. Слово в Бургас по случай 100 г. от рождението на Весела Несторова Весела Несторова (1909-2002) 1. Отношение „Учител-ученик”. „Колко бавно и трудно си пробива изворът път към светлината от дълбоките земни недра! Колко бавно и трудно проглежда човекът, облечен в тази тъмна, тежка материя, за да познае поне отчасти скритата истина за единството и многообразните прояви на живота. Велики души са онези хора, които са въплътили стремежите, копнежите и търсенията на цялото съзнателно човечество. Те са големи пълноводни реки, които събрали водите си от безброй малки и големи притоци, вървят плавно и мощно по пътя, който сами са си проправяли, за да дават живот на земята.” 2. Родословие. Баща – Теодор Несторов родом от Панагюрище.
към текста >>

Но в часовете на духовна работа и вдъхновение много от нейните стихове се раждат през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената печка.
След този стаж, тя вече може да заема учителска длъжност, но по това време в София за учители по език място няма. Така тя започва работа в прогимназията на село Ковачевци, Самоковско. Разстоянието от 42 км. редовно изминава пеш, за да се прибере до София и сутринта рано да е на утринното слово. Така прекарва цели две учебни години 1938/1939 и 1939/1940 – като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но в часовете на духовна работа и вдъхновение много от нейните стихове се раждат през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената печка. Следващата 1940/1941 учебна година тя не е назначена на работа и по този начин има богата възможност да посещава редовно беседите и да е често при Учителя. На 1 ноември 1941 г. отново е назначена за прогимназиална учителка за една учебна година в с. Сирищник, Радомирско. Не изкарва до края, тъй като е наклеветена несправедливо и се принуждава да подаде оставка.
към текста >>

Печката бумти, а вечерта при светлината на газената лампа текат разговори до полунощ.
Учителя разказва случая, който е описан в стихотворението „Изключение”. (следва стихотворението Изключение) На 21 ноември 1943 г. Учителя с група приятели са на Витоша на хижа „Алеко”. В. Несторова получава силен импулс и се качва сама. Печката бумти, а вечерта при светлината на газената лампа текат разговори до полунощ. Учителят говори малко. Разказват се истории от братския живот. По едно време Учителят, както до момента слуша вглъбено, започва да пее песента „Ангел вопияше” – любимата песен на В. Несторова, която майка й пее като малко дете. Учителя пее с дълбоко чувство и не сваля поглед от Весела, като че ли й отделя специално внимание.
към текста >>

рано сутринта тя напуска този свят, за да продължи своя вечен път към Светлината.
и вече е трудно подвижна. През лятото на 2001 г. В. Несторова се премества в Бургас, където намира сигурен и уютен пристан за последните месеци от своя живот. Брат Динко и сестра Янка се грижат до последно за нея с много старание и любов. На 6 март 2002 г. рано сутринта тя напуска този свят, за да продължи своя вечен път към Светлината. (следва песента На тебе, Господи) Бургас 23. 12. 2009 г. /Източник:/ Снимки на Весела Несторова
към текста >>

16. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга.
По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен път да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя. Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето познание и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята. Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга. В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на героите и то на друго място. Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст.
към текста >>

В този разговор тя за първи път чула, че Петър Дънов е наречен от последователите си Учителя, поради светлината, която неговото учение внася 6 съзнанието на търсещите.
1898-1976 Родена е в Панагюрище в буден и богатски род. Отрано съзнанието й се стреми да опознае великите истини в живота и тя дълго търси Източник на Знания, който да я задоволи. Когато била във втори прогимназиален клас тя вметнала в разговор със свои близки: “Защо Христос не е сега на земята, щях да му стана ученичка.” Тогава някой от присъстващите й споменал името на Учителя. Казали й, че доста хора приемат чрез него Христовите думи за двадесети век. В този разговор тя за първи път чула, че Петър Дънов е наречен от последователите си Учителя, поради светлината, която неговото учение внася 6 съзнанието на търсещите. У Мария Тодорова тутакси се появило едно силно желание да срещне Учителя. Тя дълго го търсила. Но желанието й да стане отново ученик на Светлината се сбъднало. За това време М. Тодорова пише в спомените си:
към текста >>

Но желанието й да стане отново ученик на Светлината се сбъднало.
Когато била във втори прогимназиален клас тя вметнала в разговор със свои близки: “Защо Христос не е сега на земята, щях да му стана ученичка.” Тогава някой от присъстващите й споменал името на Учителя. Казали й, че доста хора приемат чрез него Христовите думи за двадесети век. В този разговор тя за първи път чула, че Петър Дънов е наречен от последователите си Учителя, поради светлината, която неговото учение внася 6 съзнанието на търсещите. У Мария Тодорова тутакси се появило едно силно желание да срещне Учителя. Тя дълго го търсила. Но желанието й да стане отново ученик на Светлината се сбъднало. За това време М. Тодорова пише в спомените си: “Пръв път, когато отидох при Учителя и видях неговото лице, казах си: “Ето образ на мъдрец, както аз съм си го представяла и търсила вътрешно! ” Едновременно с това ме облада спомен, че съм го срещала в миналото, учила съм при него и смътно чувство за преживян живот. Той ни покани с приятелката ми да седнем и повече не се обърна към нея нито с една дума да проговори.
към текста >>

17. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в трудовете му „Душата на Македония”, „Крушовската република”, „Огнена земя” и др.
Прикачени миниатюри Георги Томалевски Георги Томалевски е роден в Крушово. От дома на неговите родители е обявено Илинденското въстание (1903) за освобождение на македонските българи от турско иго и е оповестена Крушовската република. Майка му леела куршуми, брат му Наум бил избран за кмет на Крушово в Първата световна война… Днес този дом е музей на Илинден и освободителната борба в Македония. Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в трудовете му „Душата на Македония”, „Крушовската република”, „Огнена земя” и др. След разгрома на въстанието, семейството му се преселва в София. Там младежът учи в Техническото училище и пише първите любовни и политически стихове и реплики срещу „господарите на деня”. Георги Томалевски завършва физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности физика, астрономия, метеорология, математика… Плод на това обучение са „Астрономия за народа” с илюсрации от приятеля му проф. Илия Бешков, „Нашето звездно небе” съвмесно с проф.
към текста >>

Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в книгите му: “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Огнена земя” и др.
Крушево, Битолско, на 16 септември 1897 г. в семейството на родолюбиви българи, взели участие в Илинденското въстание (1903 г.). След потушаването на въстанието семейството му се пренася в София. През 1923 г. Георги Томалевски става активист на Крушевското братство на младежката организация на ВМРО. Ярките спомени от тези събития по-късно намират отражение в книгите му: “Душата на Македония”, “Крушовската република”, “Огнена земя” и др. През 1925 г. той завършва физико-математическия факултет в Софийския университет “Климент Охридски”, но познанията си в тази област обогатява през целия си живот и това проличава най-вече от съдържанието на много от неговите есета. Но непосредствен резултат на университетското му образование са книгите: “Астрономия за народа”, с илюстрации от проф. Илия Бешков; “Нашето звездно небе”, съвместно с проф. Андрейчин и научно-популярният филм “Човекът и Вселената”, в съавторство с композитора Димитър Грива.
към текста >>

Дали само светлината ни дава възможност да четем?
До каква степен условията влияят за духовното развитие? - Когато сме на тъмно, не можем да четем. Дали всички сме толкова невежи? Запалим ли свещта почваме да четем. Дали толкова бързо научихме това изкуство? Дали само светлината ни дава възможност да четем? Светлината е условие, но ние преди да се запали свеща знаехме вече буквите, сричките, думите и изреченията. Светлината ни дава възможност да изявим изкуството на четенето. Така е и с човека, който иска да познае Истината. Той носи в себе си едно скрито, неизявено знание, но то се нуждае от Светлина, която ще му даде възможност да се изяви. Това ново състояние на търсещия се постига с Учител и се нарича просветление.
към текста >>

Светлината е условие, но ние преди да се запали свеща знаехме вече буквите, сричките, думите и изреченията.
- Когато сме на тъмно, не можем да четем. Дали всички сме толкова невежи? Запалим ли свещта почваме да четем. Дали толкова бързо научихме това изкуство? Дали само светлината ни дава възможност да четем? Светлината е условие, но ние преди да се запали свеща знаехме вече буквите, сричките, думите и изреченията. Светлината ни дава възможност да изявим изкуството на четенето. Така е и с човека, който иска да познае Истината. Той носи в себе си едно скрито, неизявено знание, но то се нуждае от Светлина, която ще му даде възможност да се изяви. Това ново състояние на търсещия се постига с Учител и се нарича просветление. - Учителю, ние сме още млади и затова трудно проумяваме Истината.
към текста >>

Светлината ни дава възможност да изявим изкуството на четенето.
Дали всички сме толкова невежи? Запалим ли свещта почваме да четем. Дали толкова бързо научихме това изкуство? Дали само светлината ни дава възможност да четем? Светлината е условие, но ние преди да се запали свеща знаехме вече буквите, сричките, думите и изреченията. Светлината ни дава възможност да изявим изкуството на четенето. Така е и с човека, който иска да познае Истината. Той носи в себе си едно скрито, неизявено знание, но то се нуждае от Светлина, която ще му даде възможност да се изяви. Това ново състояние на търсещия се постига с Учител и се нарича просветление. - Учителю, ние сме още млади и затова трудно проумяваме Истината. - Не мислете, че като остареете, ще станете пo-умни.
към текста >>

Томалевски се движеше в светлината на Неговата аура.
Той се чувстваше през целия си живот като гражданин на света. Знаеше откъде идва и какво търси тук на Земята. Но не бе от нея. Подсказа ни го в една от своите поеми:“От слънцето дойдохме и слънчевата радост дирим...” Само в тази слънчева радост можеше да се осъществи един оригинален творец, един певец на словото, какъвто беше Георги Томалевски. И след заминаването на Учителя Г. Томалевски се движеше в светлината на Неговата аура. Всичко, което предприемаше, беше импулсирано от желанието да се запази онзи свят живот на Изгрева, който течеше и преди това. Една от предприетите нови стъпки на Братството от този период е създаването на Просветен съвет. Инициатор и най-ентусиазиран изпълнител на тази идея бе Георги Томалевски. Той ръководеше литературния кръжок, и имаше благородната амбиция да разшири дейността на Просветния съвет до Духовна академия. Образът на Учителя го съпътстваше през целия му живот.
към текста >>

Този външен учител е отражение, репродукция или физически двойник на един вътрешен учител, който дълго и настойчиво ни занимава с даден проблем.
Тези, от които се впечатляваме са от категорията на проблемите, които ни занимават и дори вълнуват. Те остават по-продължителна и по- дълбока следа в нашето съзнание. Към тях у нас има повече свободни валенции. Ние почваме да размишляваме по тях и в това размишление ние се "самонаучаваме" за много неща, които не бихме смогнали да проумеем, ако ни бяха казани отвън, някак бегло и инцидентно. Всеки от нас запомня между учителите си един, който му е направил най-силно впечатление и който го е спечелил. Този външен учител е отражение, репродукция или физически двойник на един вътрешен учител, който дълго и настойчиво ни занимава с даден проблем. В харесването, във впечатляването и задържането образа на един учител, играе особена роля принципа на резонанса. Приело е, откликнало е нещо у нас на онова, което ни е донесъл външният учител. Следователно, в един потенциален начин ние сме имали идеите на този учител у нас и преди да сме го срещнали. Кои познаха Христа? - Които го имаха в себе си.
към текста >>

18. Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел

През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва.
– Ще се вземе 150 гр. чист зехтин. Ще се вземе и чесън. Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица. Човек може да напредва през вечерта и през деня. През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва. През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина. Съвременните хора търсят щастието чрез материалистичното разбиране на живота и за това казват: „Аз искам да бъда това.” Всеки човек и всеки народ иска да бъде ръководител, той да диктува и за това не могат да се разрешат нещата. Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи. Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти. Мойсей е бил винаги вегетарианец.
към текста >>

Не желая да занимавам Ваше Величество с отражението на тия закони, обаче последните доведоха до състояние на безнадеждна мизерия хиляди работници, амбулантни, дребни търговци и техните семейства.
От равин Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., 38–39 стр. Писмо до цар Борис (написано в началото на 1943 г.) ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО БОРИС III, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ. От две години насам Народното събрание гласува ограничителни закони против моите сънародници; с тяхното прилагане цялото еврейство е заплашено от разорение. Не желая да занимавам Ваше Величество с отражението на тия закони, обаче последните доведоха до състояние на безнадеждна мизерия хиляди работници, амбулантни, дребни търговци и техните семейства. Намирам тая мизерия безнадеждна, защото последните издадени закoни и разпоредби лишават еврейските общини, синагогалните настоятелства и благотворителните дружества от приходите им. А знайно е, че всички тия институти се занимават главно с подпомагане на бедни евреи. Прилагането на тия закони ще доведе до затваряне на училища и синагоги, сиреч ще се установи духовна мизерия при материалната такава на моите сънародници. Моля Ваше Величество да се поставите в положение на хилядите бащи, майки и деца, които изпадат в черна неволя, без тяхното нещастие да е помогнало другиму. Не е ли казано в Евангелието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се мери“!
към текста >>

Аз живея вече в светлината на Исуса и Бог ми помогна чрез Своя Дух, та никой вече не може да ми попречи да свидетелствувам за Христа.
Също и вестници от други страни, които пишеха за това, попаднаха в ръцете ми. Като че ли по цял свят се говореше за моята нова вяра. Въпреки многото обиди, изопачавания и преследвания, въпреки че някои мои приятели ми станаха върли неприятели, Бог ми даде достатъчно сила да устоя на всички клевети и преследвания. Аз говорих с уважавани равини, както и с много образовани хора, обаче всички те живеят в мрак. Никога по-рано не съм бил така щастлив. Аз живея вече в светлината на Исуса и Бог ми помогна чрез Своя Дух, та никой вече не може да ми попречи да свидетелствувам за Христа. Скоро имах радостта да спечеля и други наши сънародници за Христа. Така бях воден, че подготвих основаването на Месианска църква от християни-израилтяни. Опитвах се също да получа официално признаване, за да има поне едно скромно място, където да се събираме за поклонение и молитва, където да можем с моите братя евреи да четем Словото Божие. Има изгледи християни от други страни да ни помогнат да построим нещо подходящо за целта. Моята единствена надежда е останалите няколко години от живота ми да ми послужат да предам на моите братя тази чудесна вест.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17510199546814