Търсене в текстове за 'ОТРИЦАТЕЛНИ ДУМИ'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 264 резултата в 40 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В Бургас се създава първата духовна група

И когато в разцвета на своята цивилизация са попадали под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи.
Пантелеймон, сега по нов стил – 9 август. 2. Писмо от Минчо Сотиров до Учителя, 27 юли 1927 г., Бургас Кратка история на живота на верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас Всички народи по лицето на земята през разните исторически епохи са били ръководени от напредналите синове на човешкия род, развивали са се и са осветявали пътя на бъдещите поколения. И когато в разцвета на своята цивилизация са попадали под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи. Така се е развивало и усъвършенствало човечеството, докато се е достигнала днешната епоха на 20 век – век на интелекта, на търсене научните основи на всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони, за творчество, за общо благо на човечеството… Така ще продължава човечеството да се усъвършенства и вече навлиза в една нова епоха на своето вътрешно развитие – даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа. Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона на жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа. Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки на възкачване и слизане, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействат за неговото развитие. Условията за това растене и усъвършенстване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близкото или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството. Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични стремежи… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие…
към текста >>

Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични стремежи… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие…
И когато в разцвета на своята цивилизация са попадали под влиянието на отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си на други народи. Така се е развивало и усъвършенствало човечеството, докато се е достигнала днешната епоха на 20 век – век на интелекта, на търсене научните основи на всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони, за творчество, за общо благо на човечеството… Така ще продължава човечеството да се усъвършенства и вече навлиза в една нова епоха на своето вътрешно развитие – даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа. Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона на жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа. Развитието на човечеството върви по една обща доктрина на възкачване към съвършенство, в която има много чупки на възкачване и слизане, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействат за неговото развитие. Условията за това растене и усъвършенстване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близкото или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо на човечеството. Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични стремежи… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати борби, войни и заробвания на по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие… Обаче светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата – над робството и знанието – над невежеството… Жарта за свободата е скъсвала веригите на робството. Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието на потисниците. И сега вече сме дошли до епохата, в която тази борба между двата принципа – на светлината и на тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите на светлината, на свободата, на братството и на единството… Разбитите армии на тъмнината, на робството, на потисничеството са в пълен безпорядък на отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли на живота – отиват в бездната на изчезване за вечността. Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя на обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване на цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”… Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество.
към текста >>

Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават.
Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък. Англосаксонската и тевтонската раси са в залез. Идва културата на славянството и то ще изпълни своята мисия, за да докаже културата на светлината и всички онези елементи за живота, за да спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси… Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала. И ще не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отмяна и дума не може да става… Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13 сфера и навлизане в новата светлинна сфера на братски живот и взаимно подпомагане. Отживя Римското право на силата: „Човек за човека е вълк.” И дойде Божественото право: Човек за човека е брат. 1898 г. наши приятели от Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство, г-н Петър Дънов, както са го наричали тогава, са заработили за духовно въздигане чрез пробуждане на българския народ.
към текста >>

” Дълго се обмисляха тези думи на Учителя.
През 1915 г. , доколкото си спомням, един от пролетните месеци в общо заседание на братята-членове се взе решение, че е необходимо вече да се построи собствен салон за занятията на Братството. Беше определено едно празно място за този строеж – собственост на брат и сестра, членове на Братството, а суми за строежа да се дадат от другите братя членове на обществото. Това решение протоколирано и одобрено от Учителя, не можа да се реализира. Един ден Учителят каза: „За салон да си построите нямаше единодушие” – и твърдо добави – „У вас в Бургас, един ще построи салона! ” Дълго се обмисляха тези думи на Учителя. Настъпи войната 1915-1918 г., после мирът през 1919 г. – и все събранията се правеха в частни домове на членове на Братството. През 1926 г. се отстъпи частното жилище, собственост на един брат на ул. „Цар Симеон” №25, впоследствие №35 и на ул.
към текста >>

2. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 10 август

- Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." И първият въпрос, който се подига, е: какво нещо е вечният живот?
Протокол за 10 август Протоколите се записват от Димитър Голев. 10 август, неделя В 4 часа подир обяд, наредени около масата в заседателния салон, след тайна молитва, г-н Дънов прочете 17 гл. от Йоана и между другото каза: - Мисълта, която се взема от прочетената глава, е върху думите: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил." И първият въпрос, който се подига, е: какво нещо е вечният живот? Вечният живот седи във вечното развитие на съзнанието на духа, а това се появява чрез възприемане Бога в себе си. Всякой дух, който възприема Бога в себе си, произвежда това, което се нарича вечен живот. Вечният живот има тясна свръзка с всякой един дух, защото духовете вън от вечния живот са мъртви. Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са едносъщни с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие, и затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият неговото съзнание и в това познавание е животът. Причината на същинското познаване е желанието на Бога да се яви на тези духове, които чакат, за да излязат от Него.
към текста >>

В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията.
Духовете всякога са съществували в Бога и по това те са едносъщни с Бога и са съществували като семена за бъдещото развитие, и затова Бог във всякой един творчески принцип определя известни зародиши, които, като влязат в този творчески принцип, да придобият неговото съзнание и в това познавание е животът. Причината на същинското познаване е желанието на Бога да се яви на тези духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога си вие сте били такива духове, които сте били в Бога, и сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг и по законите ще се повърнете с по-голям кръг на развитие. В природата има една есенция, субстанция, която е толкова деликатна, шото человек през много съществувания може да хване много малко от нея. Тази Божествена есенция прави человека съзнателен и всякога, когато духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което пък се почва творчество в материя, и така Бог твори и винаги твори чрез духовете и чрез този творчески принцип Той ги развива - духовете, а не Себе си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето животинско състояние, защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който като се върти около себе си, духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си, а щом остава в самия център, няма условие за развитие, защото развитието е в периферията. Тези центрове образуват целокупното създание, което не е нищо друго освен целокупен организъм. Центровете образуват съществата, а пък последните образуват целокупното съзнание, което е целокупният организъм. А тези духове съдържат някои повече от Божествената есенция, а някои - по-малко и така отива, докато се слезе до материята. Има едно вечно спокойствие, от което всякога се твори, и человек може цяла вечност да почива в това спокойствие на тъмнина, където е непроницаем мрак. Известни лъчи ще минат по права линия.
към текста >>

3. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

— Тук думите „път“ — това е тялото, „истината“ — то е душата, а „животът“ — то е духът.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 17 АВГУСТ, ВТОРНИК Протоколи от годишната среща на Веригата, 1910 г. 17 АВГУСТ, ВТОРНИК В 10 часа сутринта се събрахме по местата си, когато, след като изпяхме „ Ангел вопияше“, г-н Дънов прочете 14 гл. от Евангелието на Йоана, като между прочетеното се спираше и поясни: — Тук думите „път“ — това е тялото, „истината“ — то е душата, а „животът“ — то е духът. „Пътят“ — то са всички человеци, „истината“ — това са духовете. А „животът“ — това са Синовете Божии.Върху листовете с 29-те думи г-н Дънов започна да пише върху всякой един по нещо и ги даваше по ред на всички ни, като ни казваше да отиваме в олтара и да благодарим за написаното. Всякой вземаше своя си лист. Като се изредихме всички, Духът продиктува нещо и г-н Дънов написа цели три страници от цяла кола и каза: — Нашите събрания ще се свършат утре, сряда, 18-того, подир обед, когато ще се прочете написаното сега.
към текста >>

А „животът“ — това са Синовете Божии.Върху листовете с 29-те думи г-н Дънов започна да пише върху всякой един по нещо и ги даваше по ред на всички ни, като ни казваше да отиваме в олтара и да благодарим за написаното.
17 АВГУСТ, ВТОРНИК В 10 часа сутринта се събрахме по местата си, когато, след като изпяхме „ Ангел вопияше“, г-н Дънов прочете 14 гл. от Евангелието на Йоана, като между прочетеното се спираше и поясни: — Тук думите „път“ — това е тялото, „истината“ — то е душата, а „животът“ — то е духът. „Пътят“ — то са всички человеци, „истината“ — това са духовете. А „животът“ — това са Синовете Божии.Върху листовете с 29-те думи г-н Дънов започна да пише върху всякой един по нещо и ги даваше по ред на всички ни, като ни казваше да отиваме в олтара и да благодарим за написаното. Всякой вземаше своя си лист. Като се изредихме всички, Духът продиктува нещо и г-н Дънов написа цели три страници от цяла кола и каза: — Нашите събрания ще се свършат утре, сряда, 18-того, подир обед, когато ще се прочете написаното сега. После, тия книги, които ви дават тази година, ще ги пазите чисти, защото ще ви трябват и за следващата година, когато на другия лист ще има да се пише и друго нещо. Особено да внимавате никой от вас да не изгуби плика и книгата, защото тогава е лошо.
към текста >>

Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли.
Затова, свързвайте се с добрите хора в света, за да се ползувате от тях. Според Учителите на всички окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, гдето те съществуват. Не можете, например, да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри хора ще станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи сгодни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато вие се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а да се поставяте както земята спрямо слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като не се поставяте спрямо Бога така, както земята към слънцето, няма да се ползувате. Злото може да има отношение само спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лоши неща. И когато Го викате като един Учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят. По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнението на Неговата воля.
към текста >>

Тия качества са отрицателни и питате само защо е така.
За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Человек, ако върви из тоя път, ще слезе в чистилището. Самообладанието е трудно, то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука и следващия път — след страданието — той знае как да бие своя противник. С мъчнотиите в света се опитва вашето самообладание. Аз в София наблюдавам чиновниците: как около първо число на месеца са бодри и весели, защото са вземали пари от заплатата, но към 15то число са вече дряхли10, с философски изглед и улиците са празни.
към текста >>

Не изпускайте от предвид думите Христови: „Търсете първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде.“
Трябва да има чистота между вас, за да може да действува законът, който ще турим да работи между вас, защото иначе може да последва и скъсване на брънката. Дръжте се към Бога с всичката си сила и с всичкия си ум, и воля и тогава само ще бъдете в правата посока. Истината сама по себе си е ясна. Вие трябва да се държите с Господа също, както що гледате мене. Старайте се да виждате Господа във всякой един човек — тогава сте в правия път. Не изпускайте от предвид думите Христови: „Търсете първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде.“ Един човек трябва да бъде прекаран девет пъти през Божествения огън, за да се очисти. Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година, та вие гледайте да Го не спънете в работата Му. Това не е едно предположение, а е една действителност. Искам от вас да бъдете тихи и спокойни — не бива да се страхувате.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати.
— И продължи: — За да можем да изпълняваме волята Божия на земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират, защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и този закон има милиони приложения, та затова не можете намери двама человеци на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например, как можеш да докараш двама души в едно съгласие? Мъчна работа е, вярно, защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати. Христовото учение не е само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение. Защо подигаме ръце, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, приемане сила. Дясната ръка означава Божествената мъдрост, а лявата — Божествената любов. Значи при вдигане на ръцете ние се съединяваме с Неговата мъдрост и с Неговата любов.
към текста >>

Когато например искате да направите известна пакост, тия същества са, които направляват отношението и регулират цветовете, като оттеглят отрицателния и го заместват с положителен цвят.
Господ никога не е отговарял на никоя моя молитва, докато не изпълня всички условия. От това излиза, че Бог е възвишено и чисто същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава. Затова се казва: „Докога ще ги търпя?..“ — Това са то мрачните мисли, които правят човек да размишлява само за себе си; и като излезете в света, вие опитвате същото. Как ще докажете на света, че вие сте чисти? Светът няма да ви разбере и затуй необходимо е да влезем в съгласие с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги върху нас и ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите тяхното присъствие и как именно действуват. Когато например искате да направите известна пакост, тия същества са, които направляват отношението и регулират цветовете, като оттеглят отрицателния и го заместват с положителен цвят. Всяко наше състояние ние трябва да направим положително. Съмнението, например, трябва да отхвърлим, защото в него действува отрицателен лъч. Затова твърде уместно е едно наше старание да можем да упознаваме коя именно мисъл е отрицателна. А за да познаваме коя именно мисъл е отрицателна и коя положителна, нужен е опит. Вие искате доказателства и аз ще ви ги дам, но няма да сторя това дотогава, докато не можете да унищожите една лоша мисъл у себе си.
към текста >>

И ако разберем тези думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, също както Христос казва на своите ученици.
Господ казва, че люби света толкова, щото даде Сина Своего Еднороднаго, а като знаем тази именно любов, тогава ще се ползуваме и като принесем тази любов на тези гладни хора, ще се ползуват и те, и други. И ние имаме у себе си образ и подобие Божие и затова като е така, пророците и всичките постници винаги са виждали Бога. Всичките мистици се стремят да се обединят и псалмопевецът казва, че когато види Лицето Му — Лицето Божие — това го прави да изпада във възхищение. Всичките мисли са мисли Божии. И ако разберем тези думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, също както Христос казва на своите ученици. Всичко това е потребно, защото политическото благо на една държава зависи от духовното подигане на тази държава. Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Нас сега ако ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то, преди да искаме нашето право, прилично е да изучим нашите задължения спрямо Бога, а тук именно е най-същественото. Сега, едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, а някога може да има и загуби и без да щем изпъква въпросът: защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо? Защото някогаш кармата му като назряла, поставя го в невъзможност да твори добро, даже и да желае и иска.
към текста >>

С други думи, Неговите трептения трябва да изтърпят вашите и обратно.
„Трудно“ и „лесно“ е нещо относително. В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили с виждане. И ако ние вървим като тях, ще казваме: „Аз познавам Господа, защото Го виждам.“ Значи, ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да. Вярното е, че Христос в едно такова събрание като нашето може да се появи и вие да Го видите, само че това сега още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим“, но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като дойде, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, Неговите трептения трябва да изтърпят вашите и обратно. Например, сега, ей сега на, Христос е между вас и за мен това е факт. По скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъствува тук. При все това, ето вие не можете да го видите, та да бъдете всички Негови ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействувам да ви се даде.
към текста >>

5. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате.
Защо сами отивате при него? Да турим ред в неговия дом ли? Това не можем стори. Някога ние приемаме дявола, а понякога той ни примамва. Да не хвърляме вината винаги на дявола, защото понякога ние сами го търсим. Желанието ми е добре да разберете тия думи и тяхното значение, та да се ползувате. Сега се заемете да приложите тия прости неща, които след закриване на събора ще ви се дадат, защото пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи — тоя път не е правен и ние сме пратени да минем, за да го направим. Тоя път е забутан, та затова трябва да минем през него, за да се оправи и стане добър. Това е алегория, която ви говоря, а на научен език значи „да се подобрят условията на земята.“ Но, както и да е, да не се боим, защото други са, които воюват за нас. Аз зная, че от много работи се интересувате, но не бива да бързате. Аз ще избера много лесния метод, или най-лесния метод за следване Господа по избраните места от книгата Господня и този метод е най-малко опасен, защото има светии и угодници в места, гдето изуване на обущата е потребно, за да влезем там.
към текста >>

Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни.
Когато влезем в новия живот, той започне да реагира върху нас, защото започваме да изучаваме кои неща са добре разположени към нас и кои не са. Защото в света има два стремежа: единият нагоре, а другият надолу. Най-първото нещо е ние да придобием храната, защото без нея не можем да съществуваме. Между физическия свят и духовния, които си мязат и са еднакви по устройство и уредба, няма разлика, защото и двата свята са направени от твърда материя, която е чиста, кристална и в нея не става изменение. А измененията, които съществуват, те са четирите стъпки, четирите други свята, в които ние прогресираме, и в тия четири полета материята постоянно се мени. Всяка душа трябва да премине през тия четири полета, които ние имаме в квадрат, защото виждаме, че човек има два крака и две ръце и от това излиза, че две от тия полета са положителни и две отрицателни. Физическият свят е най-старият и в него се намират всичките богатства. И духове, които са от тоя свят, не могат да стоят в небето, а често дохождат в материалния свят да работят и след като работят милиони години, връщат се пак в небето. Следователно, необходимо е за нашето развитие да дохождаме на физическото поле, за да работим. Чисто духовният живот е атмосфера на духовния свят. И когато един човек се намира в дървото на живота, трябва да знае в коя част е — в клоните или в корените; защото ако е в корените, има една служба, а ако е в клоните, има друга служба.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

—Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината“.
Протоколи от годишната среща на Веригата, 1912 г. 20 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Събранието се подкачи в 10 часа, като присъствуваха и почти всички членове на местния търновски кръжок. Господин Дънов се бавеше в молитвената стаичка и докато дойде, изпяхме по негово указание „Грешна душо“ „Достойно ест“ и „Собезначално е слово“. А като се завърна, изпяхме „Тебе поем“, а той прочете от Евангелието Йоаново 18 глава и каза: —Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината“. Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение.
към текста >>

А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота.
Кои са стари мехове? Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно.“ Но ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите; докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?
към текста >>

С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух.
Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас — това е работа на дявола.
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Никога не допущай в ума си отрицателни мисли.
Следователно светлината е за нас необходима.Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла? " Ами че ти като стар мех си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли. Накарайте ума си да излезе на виделина, към Бога, да не се боите за плътта. Ама че щял да пусне вашият мех - нека се пукне; колкото по-скоро се пукне, толкова по-добре ще бъде за вас. И трябва да благодарите Богу, че се е пукнал. И колкото повече пукнатини има, толкова по-добре за вас. Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас?
към текста >>

Няма да има вече място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир." Зло няма да има, защото няма да има изби.
И докато се свърши войната, може да отидат още 6 милиона, те стават 12 милиона. Историята не помни толкова жертви в една война. Колко души ще останат сакати? Сега идва Господ да преобрази тия страдания в добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода на варта и ще замаже къщата. Няма да има вече място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир." Зло няма да има, защото няма да има изби. Тъмнината живее само в избите - четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби. Писател напише една книга и не можем да видим в нея прозорец. Така пишат материалистите. Обаче дойде новото спиритическо учение и казва, че имало друг свят.
към текста >>

В съвременната наука, религия и разбиране има голяма игра на думи.
И Писанието казва: ще извади скрити съкровища, с което подразбира тези богатства.В днешната беседа искам от вас да имате стремеж към виделината. Имате известно желание, реализирайте го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно." От сърце или не от сърце, направете доброто, то ще ни спаси. Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голяма игра на думи. Лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни върнат. Навън вече тия лъжи! Религията е наука за любовта, наука за доброто. Да бъдем религиозни това значи да правим добро във всеки момент, колкото и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ви изведе към виделината.
към текста >>

8. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"?
Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени".
към текста >>

Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът.
Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени". Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение на несъществените различия между тях".
към текста >>

Не са ли приложими думите на еп.
Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение на несъществените различия между тях". Откажете се от Църквата Христова. Само „окултизмът ще отвори душевните глъбини за религиозен живот. Без него последния ще пресъхне". Не е ли достатъчно това, за да се разбере истинското направление на „Всемирна летопис"? Не са ли приложими думите на еп. Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"? „Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално.
към текста >>

Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи!
Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
към текста >>

167 се опитва да отговори на неговите нападки чрез думите на големия български писател и публицист Стоян Михайловски.
Ето защо Иван Толев в сп. „Всемирна летопис" кн. 7 от м. V.1926 г., год. IV, стр. 167 се опитва да отговори на неговите нападки чрез думите на големия български писател и публицист Стоян Михайловски. ПРОТИВ ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЛОТО „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с.
към текста >>

Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани.
Вероотстъпничество води към родоотстъпничество. Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр. Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица!
към текста >>

Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай.
Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр. Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! "
към текста >>

„Унищожение" и „нищожество" са думи, които не означават - и не могат да означават - възможно дело, творимо действие.
Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството. II. Има ли във всемира работи които би могли да бъдат унищожени? -Не! „Унищожение" и „нищожество" са думи, които не означават - и не могат да означават - възможно дело, творимо действие. Нищожество значи нищо. А нищо е отрицание на всяка реалност, както нула е отрицание на всяко число. Нещо не може да се превърне в нищо, както число не може да се превърне в нула. Много материалисти употребяват думата смърт в смисъл на всеунищожение, и се мъчат да доказват, че душата не е безсмъртна. Това игродумство.
към текста >>

Това що липсва във вселената е самата липса, според енергичните думи на Лапласа.
Нека почнем от веществения мир. Всяка вещ, всяка плътност изпълняват една функция във всемира. Премахнете една вещ, една плътност - вий премахвате тяхната функция. Премахвайки тяхната функция - вий ще причините една повреда във всесветовния механизъм и ще попречите на неговия правилен развой. Един атом само да би липсал от вселената - тя би се превърнала в куп развалини. Това що липсва във вселената е самата липса, според енергичните думи на Лапласа. Отистина, живи тела, оживени организми, престават да живеят. Тялото влиза тогава в нов състав, в ново веществено съчленение. То променя форми. Исто така, дума космогонията, световете остаряват и умират. Но тяхното умиране е друго нещо освен образуване на нови световни организми, сиреч преустройване, пресътворение.
към текста >>

Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган...
към текста >>

Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство.
Величкият епископ г. Михаил, ректор на Соф. Дух. Семинария, Протосингелът на Св. Софийска Митрополия, Високопреподобният Архимандрит Софроний, мнозина софийски свещеници и голям брой гражданки и граждани. Както поради важността на своето съдържание, така и с вещото изложение, сказката на г-н Михайловски произведе силно впечатление и представлява голям интерес, затова ще я предадем в резюме. Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица.
към текста >>

Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения?
Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни.
към текста >>

- В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите".
Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата. Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна. Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа? Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите". В. Илиев. 18. Неразбория и слободия Иван Толев цитира една статия на Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г. XXXII, бр. 7776 от 1.VI.1926 г., който възстава срещу професор Консулов.
към текста >>

Напоследък някои наши братя казаха няколко думи против чужденци, но вината за това не е у българите, а у чужденците, които неблагоразумно са дали повод за това.
Има българи, които забравят тази важна истина. Също и някои чужденци забравят това. Има признаци, че свободата и толерантността у нас клонят към съсипателна слободия и неразбория. И време е всички да се замислим по този въпрос. Никой чужденец не може справедливо и съвестно да се оплаче, че не е бил гостоприемно посрещнат в пределите на България. Напоследък някои наши братя казаха няколко думи против чужденци, но вината за това не е у българите, а у чужденците, които неблагоразумно са дали повод за това. Като общо правило казвам, че против чужденците нито е право, нито е полезно да се говори на едро, топтан за всичките. Има и ще има българи в чужди страни. Има и ще има чужденци в България. Аз за дълги години съм бил в близки отношения с разни чужденци и свидетелствувам за искреното приятелство и полезна дейност към народа ни на мнозина от тях: Рейс, Лонг, Вошбърн, Баингтон, Кларк, Хаскел, Берд, Скайлър, Томсън, Баучер, Махони и др. и др.
към текста >>

И аз от чувство на дълг към народа си, с тъга искам да кажа няколко думи върху дейността на един чужденец.
и др. бяха едни от най-горещите доброжелатели и работници за доброто на българския народ. Поклон на тяхната памет и на техния прах. Такива има и днес в родината ни, и в странство. Ако има нужда, впрочем, нека се говори частно и лично за хората, а не на едро и безразборно. И аз от чувство на дълг към народа си, с тъга искам да кажа няколко думи върху дейността на един чужденец. Вярвам, дето казва той, че обича българския народ и че работи за неговото добро. Но някои от начините на неговата дейност са необмислени и вредни за този народ. Думата ми е за американеца г. Маркъм. Той може да отговори и на мене тъй, както на в. „Слово", „Пасторско дело" и на Ст.
към текста >>

Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството.
Той може да отговори и на мене тъй, както на в. „Слово", „Пасторско дело" и на Ст. Михайловски, даже и по-надменно, но любовта и чувството за изпълнение дълга към Бога и родината не отбират от страх. Понеже мнозина питат, кой е и каква мисия има този човек, ще кажа преди всичко следното за него. Той е дошъл в България около преди 15 години изпратен от едно християнско дружество в Бостън, мисионер, да проповядва на българите евангелието и да учителствува. Не след дълго, обаче, той почна да проявява отрицателни възгледи и да подкопава авторитета на кардиналните верски учения на християнството. Мнозина от евангелистите българи се противопоставиха на тези гибелни еретически учения, като писаха за това и на дружеството в Бостън. Вълнението бе голямо и въпроса се разисква в няколко годишни евангелски събори. Няколко евангелски църкви отказаха да го приемат на амвоните си. Тогава той влезе в редакциония комитет на „Зорница". И тук дейността му беше в някои отношения противохристиянска, макар че пишеше и много изрядни, и полезни статии.
към текста >>

За да смегчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет.
В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора. В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа". Каква гавра е това. В първия брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална. За да смегчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет. Ще направя няколко извадки от тази статия. „Христос е фантазия...Христос е военна фантазия. Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия. Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар".
към текста >>

Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност:
17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив. Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител. Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят.
към текста >>

Това е то, което не се тълкува с думи".
Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител. Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. За да не сме голословни ето и самата статия. ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „Зорница", Г. 46, бр.
към текста >>

Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи.
Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите.
към текста >>

Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот.
Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно.
към текста >>

Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота.
„Духовна култура", кн. 11-12 (1922), с. 41 „Иван Толев, жител софийски, 42 годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънова познавам от преди няколко месеци. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане.
към текста >>

Затова той се обръща към тях с думите: „Мои мили злосторници на света", които думи сме публикували в „Изгревът" на подходящо място.
Представителите на Черната ложа и техния Учител промениха Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Те го отпечатаха променено по негово време и от 1945 до 1950 г. Доказателствата са налице в отпечатаните книжки и запазените оригинали. Те промениха песните Му, Паневритмията, създадоха устави, Братски съвети, че Върховен Братски съвет, правеха опити и правят и днес да се регистрират като организация, та да направят от учението му църква и накрая да го превърнат в религия. Ето това са истинските врагове на Учителя Дънов. Затова той се обръща към тях с думите: „Мои мили злосторници на света", които думи сме публикували в „Изгревът" на подходящо място. И ето защо това трябва да се напише, за да се знаят как са протекли Силите на Злото в събития, задвижили лица, земни власти и меча на Кесаря. Защото Силите на разрушението се ръководят от Духът на Заблуждението т.е. от Духът на Антихриста. Учението на Учителя Дънов е в Словото Му, което е Сила и живот. То е Дух и Истина.
към текста >>

[6] Очевидна истина, която не може да се докаже или с други думи - неизвестно.
Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл. Може да има някои секти, които да изтезават плътта си в името на духа, но това е едно недоразумение. Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление. Не напразно апостол Павел казва: „Вие сте храмове, и Дух Божий живее във вас." Същата мисъл изказва и Новалис в своите фрагменти. [6] Очевидна истина, която не може да се докаже или с други думи - неизвестно. [7] Нека не се плашат някои, че теософите замислят някаква coup d'etat. То е много наивно - не е този пътя за обновата на едно общество. Източник: III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Изгревът - Том 15
към текста >>

9. Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)

Ето защо под човек се разбира сбор от всички Добродетели.Всички положителни и отрицателни сили имат свои представители около Учителя.
Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват. Около Учителя са представени като характери, като типове расите, племената и народите. Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дървета и посеви. Учителя казва:Добродетелите са онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен; те са великият капитал, около който започват да циркулират силите на Живата Природа. Ето защо под човек се разбира сбор от всички Добродетели.Всички положителни и отрицателни сили имат свои представители около Учителя. Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над човешкото естество – изправяне погрешките на миналото, преценяване на настоящите възможности и постижения и очертаване пътя на бъдещето.Както в една модерна химическа лаборатория се правят опити с всички елементи, проверяват се всички реакции, изследват се новите съединения, както резултатите са валидни за цялата Земя, така и тук. Затова нищо не се пренебрегва. Няма маловажни работи. И най-малките неща се вземат под внимание, всичко се взема предвид.
към текста >>

Когато се проучава положителната страна на човека, е приятно; когато се проучават неговите отрицателни страни, е неприятно.
Знание, придобито без Любов, не ползва. Божествената Школа отговаря на много въпроси, но не на всички. Всеки въпрос трябва да се разгледа на своето време. Как да живеем, как да подобрим живота си, как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили – на тези въпроси се отговаря пълно и се дават методи за работа.В Школата най-първо се пристъпва към основно проучване на човека – сегашния човек, така както е в тази му фаза, с тези сили, които се развиват в неговия организъм, проявяват се в неговия ум, действат в неговото сърце и се реализират в неговата воля. След като се проучи човекът по този начин, пристъпва се тогава в други области, по-широки и по-приятни. Когато се проучава положителната страна на човека, е приятно; когато се проучават неговите отрицателни страни, е неприятно. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Да се проучава човекът, това е трудно нещо. В Божествената Школа се дават знания по какъв начин да овладее ученикът положителните и отрицателни сили на своето естество. Земята е едно училище и то трябва да се свърши по който и да е начин.Знанието, което съвременната наука дава, трябва да се използва. То служи като основа.
към текста >>

В Божествената Школа се дават знания по какъв начин да овладее ученикът положителните и отрицателни сили на своето естество.
Как да живеем, как да подобрим живота си, как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили – на тези въпроси се отговаря пълно и се дават методи за работа.В Школата най-първо се пристъпва към основно проучване на човека – сегашния човек, така както е в тази му фаза, с тези сили, които се развиват в неговия организъм, проявяват се в неговия ум, действат в неговото сърце и се реализират в неговата воля. След като се проучи човекът по този начин, пристъпва се тогава в други области, по-широки и по-приятни. Когато се проучава положителната страна на човека, е приятно; когато се проучават неговите отрицателни страни, е неприятно. Ученикът трябва да бъде смел и решителен. Да се проучава човекът, това е трудно нещо. В Божествената Школа се дават знания по какъв начин да овладее ученикът положителните и отрицателни сили на своето естество. Земята е едно училище и то трябва да се свърши по който и да е начин.Знанието, което съвременната наука дава, трябва да се използва. То служи като основа. Учителя казва:Съвременната наука е само предговор на Великата Божествена наука. Ако знанието, което тя дава, не можете да придобиете, как ще придобиете Божественото знание? Казвам ви: едно е Знанието, една е Светлината, но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза.Правилото за ученика гласи:Само онова, което приложиш и опиташ, може да те ползва.Една от първите задачи на ученика е да познае себе си, силите, които са му дадени на разположение – да ги овладее, да ги направлява, да ги регулира, да установи правилни отношения с Живата Природа, да се ползва от нейните сили, да установи връзките си с Разумния невидим свят, който направлява Живота.
към текста >>

Ала и когато Учителя говори отвън чрез думите на някой език, Неговият говор има определени качества.
Затова отвътре става познаването на Учителя в душата на ученика. Мнозина възприемат известна мисъл по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре. Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие. Говорът на Учителя е свободен акт и затова, когато Учителя говори отвътре, ученикът се вдъхновява. Ала и когато Учителя говори отвън чрез думите на някой език, Неговият говор има определени качества. Учителя употребява всяка дума на мястото ¢. Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения. Понятието Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само Онзи, у Когото няма никакво насилие. Учител е само Онзи, у Когото няма никаква лъжа.
към текста >>

и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете.
Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент. Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля.Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането на някои млади възпитани по пуритански начин сестри. Учителят спази тяхното искане. Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас. Спомням си, последните години на Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г. и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането на класовете. Те са били във връзка с Учителя и са дали такова решение, което Учителят е приел. Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния свят е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа. Така външните положения заемат едно по-второстепенно място. Така че някои се ожениха, но Учителя ги остави в класа. Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат на Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре.В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр.
Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква. Ние приехме главната буква. Друга двойна употреба на думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р. — Пентаграм, Пентаграма, Пентаграмът и ж. р. — Пентаграма, Пентаграмата. В „Речник на чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр. „буква") 1. мат. Петоъгълник, по стените който са построени равнобедрени триъгълници; 2. В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял на амулети; 3. прен. рядко. Символ на съвършенство".
към текста >>

Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили.
Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156) Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35) В разговор Учителя казва: „Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие.
към текста >>

отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу.
Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35) В разговор Учителя казва: „Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина.
към текста >>

И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША".
Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17) И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196) А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа".
към текста >>

Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)
Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199) Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174) На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12) Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297)
към текста >>

Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел.
На една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна. В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа. Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух. Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне на известни плодове в човешката душа. Тя представлява движение на тия сили. Първото движение отгоре надолу, като извива наляво. После имате друго движение отляво надясно.
към текста >>

Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух.
В обясненията, обаче, се дава и буквата „Н” и тя с две хоризонтални линии, както е в подписа. Буквата „Д" означава плод, т. е, човек трябва да узрее. Тази буква представставлява чашката на цвета, обърната надолу. Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел. Кажете други думи, които започват с буквата „Д" — Дружба, дума, дух. Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне на известни плодове в човешката душа. Тя представлява движение на тия сили. Първото движение отгоре надолу, като извива наляво. После имате друго движение отляво надясно. След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши.
към текста >>

Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17)
Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос. Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна. Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12) Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17) Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252) Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199)
към текста >>

В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12) * В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4) В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12) Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен за света. Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33) Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели.
към текста >>

Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него.
Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. (15, 264)ПЕНТАГРАМИТЕ МЕДАЛЬОНИ (Когато 1922 г.
към текста >>

Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент.
Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място. Ако този човек се намира на мястото на числото две, вие ще действувате спрямо него с Мъдростта, а не с доброта. Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата.
към текста >>

Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи.
Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35) Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195) Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма]. Всеки, който иска да върви по този път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне 5 минути за значението на тези пет планини: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1) Тази емблема, изобщо, се състои от вибрации, които, ако не се възпроизведат във вашия ум, сърце и душа, няма да имате желания ефект; докато напротив, ако вибрациите се възприемат както следва, Словото тогава е мощно и силно и ще дойдете в съприкосновение с всичките висши същества, та да можете да работите външния свят. (5)
към текста >>

13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297
1932 г., ООК. В сборника „Новата мисъл" (София, 1993 г. :"Хелиопол"), стр. 23 — 32 12. Боян Боев: „Пояснения за Пентаграма", дадени на ръководителите на събора през 1951 г., непубликувани 13. „Свещени думи на Учителя", том 2 (София, 1994 г), стр. 297 14. Цветана-Лиляна Табакова „Съзвучия от бъдещето" (Варна, 1992 г.) стр. 47, 59, 145, 172 15. Борис Николов, спомени „Изгревът на Бялото Братство - пее, свири, учи и живее", том 2, ред. В. Кръстев (София, 1995), стр. 208, 218, 219, 233, 264, 324, 325
към текста >>

Та именно всички тия недъзи, които имаме, и положителни, и отрицателни няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно.
Няма да бързате. В тази Велика Божествена Школа всяко нещо трябва да става точно навреме и никой няма да се старае да коригира. Всяко нещо ще става точно навреме. И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си по-голяма увереност. (134-135 стр.) Та именно всички тия недъзи, които имаме, и положителни, и отрицателни няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно. Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас.
към текста >>

Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва.
Всяко нещо ще става точно навреме. И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си по-голяма увереност. (134-135 стр.) Та именно всички тия недъзи, които имаме, и положителни, и отрицателни няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно. Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас. Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад.
към текста >>

Аз ще видя, дали ще ми остане време, да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума.
Тия са все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вътре - това са символи, магически формули, за да се повдигате. Сега, нали някой път имате някое хубаво настроение и някой ви кресне изведнъж. С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи, нещо силно е развалило хармонията ви и сега не знаете закона, как да я нагласите. (240-241 стр.) Аз ще видя, дали ще ми остане време, да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума. Всяка една дума си има тон, по който тя трябва да се произнася, както в музиката. Всички думи в езика са нагласени по известни ключове и когато ученикът влезе в Школата, трябва да намери тези ключове. И неговата реч ще бъде нагласена съобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-първо съдържание и смисъл. По формата си на първо време ще куца, но ще има съдържание и смисъл.
към текста >>

Всички думи в езика са нагласени по известни ключове и когато ученикът влезе в Школата, трябва да намери тези ключове.
С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи, нещо силно е развалило хармонията ви и сега не знаете закона, как да я нагласите. (240-241 стр.) Аз ще видя, дали ще ми остане време, да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума. Всяка една дума си има тон, по който тя трябва да се произнася, както в музиката. Всички думи в езика са нагласени по известни ключове и когато ученикът влезе в Школата, трябва да намери тези ключове. И неговата реч ще бъде нагласена съобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-първо съдържание и смисъл. По формата си на първо време ще куца, но ще има съдържание и смисъл. Най-после ще дойде формата. (192-193 стр.)
към текста >>

Учителя изпя следните думи:Firfurfen tau bi aumen
И неговата реч ще бъде нагласена съобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-първо съдържание и смисъл. По формата си на първо време ще куца, но ще има съдържание и смисъл. Най-после ще дойде формата. (192-193 стр.) Учителя изпя следните думи:Firfurfen tau bi aumen Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. Всякога ще можете с нея да тонирате. Няма мъка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, напр.
към текста >>

Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни.
Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота. "Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява. „Aumen" съдържа всичко за Живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.( 133-134 стр.) Изпяхме първата част на упражнението "Firfurfen".
към текста >>

11. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Следователно всичките наши добродетели, положителни или отрицателни, всичките наши недъзи, положителни или отрицателни, се явяват в тяхното царство като цветове.
Ще кажете: "Трябва му интелигентност." В дадения случай туй цвете е толкова интелигентно, колкото и вие. Само че разликата е в това, че вие имате орган, чрез който да се изрази тази интелигентност, а духът на това цвете няма орган да изрази тази интелигентност. Сега ще направим друга аналогия. Каква е разликата между човешката душа и душата на ангелите? По отношение на ангелите ние сме цветя. Следователно всичките наши добродетели, положителни или отрицателни, всичките наши недъзи, положителни или отрицателни, се явяват в тяхното царство като цветове. Те като те погледнат, знаят вече. Те те изучават от цвета, който преобладава върху формата ти. Не мислете, че един човек, който има образ тук, има образ и между ангелите. Ако вземете, и цветето си има очички, то вижда, ама вие не може да видите очите му, и то си има нос, но вие не го виждате, и то си има ушички, всичко, но то е в едно зачатъчно състояние. Сега, ако тия истини се изнесат на съвременните учени хора, те биха се смели до превиване.
към текста >>

Не неговите буквални думи; вяра и чрез дела, това са две школи.
Или в сегашната си фаза християнството приготовлява хората да създадат тази почва. Апостол Павел казва: "Не от делата на закона човек ще се спаси, а от вярата", т.е. когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Когато хората станат умни да разберат Божиите закони, светът ще се оправи в широката смисъл като едно окултно място. А при сегашното разбирание не е така. Не неговите буквални думи; вяра и чрез дела, това са две школи. Вярата всичко дава, тя не е мъртва вяра, а жива вяра, да знаеш законите. Учителят похваща скалата, на която се беше облегнал, на която има тук и там мъх. Този камък като го пипнеш, от него хляб можеш да изкараш, вода можеш да изкараш. Но трябва да знаеш законите. Питам:Туй, твърдото съзнание (камъкът) как изкара този мъх?
към текста >>

Думите на Христа имат смисъл: "Ако Ме любите, ще опазите Моя закон." Само чрез закона на Любовта ние може да изпълним правилата и заповедите, които са дадени.
Богатството, което Бог ти е дал, с него веднага можеш да изплатиш кармата си и станеш от съвършените, пък ако не, ще дойде другият закон, с който ще се увеличи кармата. Та при сегашните условия, както светът се развива, понеже сме слезли в дъното на ада, дето материята е най-гъста, всичкият наш минал живот изпъква в съзнанието ни. Постоянно преживяваме старото. Трябва да бъдете много будни. Човек като се предаде на слабости, той трябва да знае, че направена погрешка по-лесно се изправя, отколкото погрешка, която не се е проявила, защото възможно е при дадени условия тази погрешка да се яви, но веднъж направена тази погрешка и извадена опитността от нея, ти казваш: "Няма да я правя втори път." Думите на Христа имат смисъл: "Ако Ме любите, ще опазите Моя закон." Само чрез закона на Любовта ние може да изпълним правилата и заповедите, които са дадени. Туй е сега.Който има уши да слуша, нека слуша; който има ум да мисли, нека мисли; който има сърце да чувствува, нека чувствува; който има воля да работи, нека работи над себе си и Бог ще го благослови! "Бог е любов "(песента)Ние слезнахме и почнаха вече да идват мъглите нагоре.
към текста >>

Зная, че някои мои думи попадат много тежко - е, паднала е!
Всеки от вас не може ли да напише някое хубаво писмо от два реда? Макар на познат или непознат.(Всички бяха бодри.) Сега туй (целият разговор) ви допадна. Като се четеше "Истината", бяхте изморени. Защо? - Вие чувствувате, аз ви говоря искрено, искам да бъда чистосърдечен. Зная, че някои мои думи попадат много тежко - е, паднала е! Или някоя моя постъпка, аз зная - вие сега искате да бъда винаги с весело лице, но аз някой път се боря, хвана някой вълк, извадя овцата, ударя го, вие казвате: "Учителят е много неразположен " Друг път съм в градината, бера плодове, казвам: Елате, давам ви. Видите един брат е в неразположение, той е долу. Пет-шест души съберете се, пратете му добри мисли, ще го повдигнете, това може да го направите. Писанието казва: "Молете се един за друг." Много същества от черното братство може да дойдат горе, но те не могат да разберат всичко. Сега тази сутрин по интензивност на електричеството ние бяхме на повече от 7000 метра височина, а инак височината е на 2500 метра.
към текста >>

12. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

Когато казали на Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили.
Съседът на Темелко, който живеел под пътя, гледал как Учителят играе и го имитирал, подигравал му се. Нашите хора се възмущавали, обаче нали Учителят търпял, и те търпели. Нищо не предприели против тоя съсед. Не минало много време, може би две седмици и тоя човек намерил някъде неексплодирала бомба, взел да я чопли и тя експлодирала, разкъсала му устата и следствие на това той се поминал. Ето как се заплаща. Когато казали на Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили. Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили." Друг един случай: Над двора на Темелко е един стръмен баир, над който минава шосе. Учителят бил при „Изворът на доброто", както се нарича, с приятели. А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов!
към текста >>

Отрицателните сили им действат по такъв начин.
Нашите хора се възмущавали, обаче нали Учителят търпял, и те търпели. Нищо не предприели против тоя съсед. Не минало много време, може би две седмици и тоя човек намерил някъде неексплодирала бомба, взел да я чопли и тя експлодирала, разкъсала му устата и следствие на това той се поминал. Ето как се заплаща. Когато казали на Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили. Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили." Друг един случай: Над двора на Темелко е един стръмен баир, над който минава шосе. Учителят бил при „Изворът на доброто", както се нарича, с приятели. А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов! " Никой нищо не казал.
към текста >>

Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили."
Нищо не предприели против тоя съсед. Не минало много време, може би две седмици и тоя човек намерил някъде неексплодирала бомба, взел да я чопли и тя експлодирала, разкъсала му устата и следствие на това той се поминал. Ето как се заплаща. Когато казали на Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили. Отрицателните сили им действат по такъв начин. Заради това не е хубаво да се свързва човек с отрицателните сили." Друг един случай: Над двора на Темелко е един стръмен баир, над който минава шосе. Учителят бил при „Изворът на доброто", както се нарича, с приятели. А отгоре, по шосето вървял селянин със своите волове и им говорел: „Ей, де бре, воле, ще събориш някой камък, да утрепиш Дънов! " Никой нищо не казал. Не минало месец, месец и половина, един камион го прегазил и той остана инвалид за цял живот.
към текста >>

417-418) е описано от Методи Константинов, как лично е ходил при министър-председателя Ляпчев, да предаде думите на Учителя, да отмени забраната за събора през 1926 г. •
'и военната блокада", в "Изгревът", т. ! , с. 93-96. Трябва добре да се прочете, за да се знае обстановката, как е спрян събора и как е отменена блокадата. В "Погледът на Мъдреца" (виж "Изгревът", т. IV, с. 417-418) е описано от Методи Константинов, как лично е ходил при министър-председателя Ляпчев, да предаде думите на Учителя, да отмени забраната за събора през 1926 г. • В "Изгревът", т. VI, с. 514-516 под заглавие "С кросно на събор" е описано спирането на събора през 1926 г. и т. XVII с.
към текста >>

13. Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'

Не ставайте слуги на дявола, на отрицателните сили.
Опитай се днес да кажеш на някого, че не е праведен. Той ще каже: „Баща ми е благороден човек; майка ми е праведна“. Питам: Какво ще кажете за честността на народа, ако сам царският син краде? Следователно, ако и вие, които вършите волята Божия, крадете, къде е вашата честност? – „Но аз съм изпълнил всичко, което се иска от мене.“ – Само веднъж ли? Не ставайте слуги на дявола, на отрицателните сили. Ако не прилагате Божественото знание, ще се натъкнете на знанието на черната ложа, от което произтичат всички нещастия. – „Но Бог ще ни помогне.“ – Как ще ви помогне, когато нямате една велика идея? – „Ще се молим.“ – Ще се молите, но няма да получите отговор на молитвата си. Мислите ли, че ако нямате успех, Бог е с вас? Докато не станеш едно с Бога, да имаш непреривен мир в душата си, да изпълняваш волята Му, никога не можеш да имаш пълен успех.
към текста >>

Не изопачавайте истината, не изопачавайте и моите думи.
От всички се иска да сложите ред и порядък в себе си; да се справите с онази компания от духове, които бушуват във вас. Вие сте председателят на тази компания. Ако не сложите ред и порядък в тази компания, от вас нищо няма да стане. Не се опитвайте да извинявате вашите членове. Не се позволява никаква лъжа. Не изопачавайте истината, не изопачавайте и моите думи. Не лъжете в мое име, не позволявам това. Помнете: Който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. – „Тъй каза Учителят.“ – Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име. Не лъжете и в името Божие! В Школата не се позволява абсолютно никаква лъжа.
към текста >>

“ – Хвани я за ухото и я изнеси навън с думите: „Никаква лъжа!
Дяволът е баща на лъжата. Понеже той лъже, никой не може да го спаси. Щом престане да лъже, другите му грехове лесно ще се простят. Помнете: Лъжата не се прощава. – „Какво да правя, когато мине през ума ми една лъжлива мисъл? “ – Хвани я за ухото и я изнеси навън с думите: „Никаква лъжа! “ Това са думи на Учителя. – „Какво да правя след това? “ – Ще говориш истината. И като те питат какво говори Учителят, кажи: „Учителят ни говори да изхвърлим лъжата навън“. Ще кажете, че съм бил разгневен.
към текста >>

“ Това са думи на Учителя.
Понеже той лъже, никой не може да го спаси. Щом престане да лъже, другите му грехове лесно ще се простят. Помнете: Лъжата не се прощава. – „Какво да правя, когато мине през ума ми една лъжлива мисъл? “ – Хвани я за ухото и я изнеси навън с думите: „Никаква лъжа! “ Това са думи на Учителя. – „Какво да правя след това? “ – Ще говориш истината. И като те питат какво говори Учителят, кажи: „Учителят ни говори да изхвърлим лъжата навън“. Ще кажете, че съм бил разгневен. – Това е лъжа.
към текста >>

14. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало.
Той го остави на земята. От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи. Аз очаквах Иван да каже: „Ето брата ти! ", но той го пусна на земята и нищо не продума. Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото? И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало. Бог си има план и сега това е станало по тоя план. Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали на краката му, докато умре. Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец. Но сега какво да правя, как ще съобщим на буля? Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада!
към текста >>

Като отидете при Него, Той абсолютно не тьрпи отрицателни работи.
Да си кажеш: „Всякога, когато аз имам неразположение, Бог всякога може да ми помогне." Не доказвайте това на други хора, но за тебе това да ти е абсолютна истина. Ако някой път чувствуваш, че Бог не ти помага - така не се говори. Това е твое схващане. Вие нямате понятие за Бога. Бог не обича да Го занимавате с празни работи. Като отидете при Него, Той абсолютно не тьрпи отрицателни работи. Като отидеш при Него, ще Му поискаш нещо, от което се нуждаеш. Няма да Му разправяш колко си окалян. Той го знае това, Той ще ти покаже банята, ще се измиеш сам. Няма да дойдат ангели да ти слугуват, сам ще се умиеш, защото слугите с тебе вървят: 2 слуги - ръцете, 2 слуги - краката, двете очи, двете носни дупки, двете уши, устата; после, по 5 пръста на ръцете и краката; всичко 31 слуги имате вие и казвате: „Мен никой не ми помага." 31 слуги имате вие, не знаете как да давате разпореждания. Представете си, че ви облекат с професорски дреХII, шапка - вие станахте ли професор?
към текста >>

15. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Лулчев има също така Уран в ІХ дом, като Учителя, на когото Уран няма аспекти, докато на Лулчев е и (тригон на Уран с Луна и Плутон), връзка с жените и неутрализиране в ума на отрицателните сили.
Алгол показва също постоянни опасности за живота му, макар че съвпадът не е точен, опасност около дома му и пътя за и от дома му. Съвпадът на (Слънце в съвпад с Венера и опозиция с Нептун) показва, че в този индивид, макар че е развита пинеалната му жлеза и има силна интуиция, той не е развил центъра „Любов към Бога”, за което сестра Елена Андреева казва, че на мястото на хилядолистника му имало вдлъбнатина. Лулчев пипал главата си на върха и казвал: „Ех, да имах и аз тази бобуна, която имаш на мястото на хилядолистника, много лесно, с помощта на Бога, щях да се справям с многобройните си мъчнотии.” Той е дал заявка, чрез усилената му духовна окултна работа, развитата силна интуиция, и постоянната му връзка с Учителя в бъдеще този център да бъде много добре развит. Сириус, звездата на Божествената мъдрост, се намира на Десцендента и показва силна изява на мъдростта в човешкия живот, за разлика от Учителя, при когото Сириус е в МС - оттам тя носи чистото Божествено Слово за цялата Вселена. Лулчев е използвал тази мъдрост в разкриване на окултните закони и явления в нетрадиционни форми - чрез написване на притчи и разкази, приказки за възрастни, събрани в около 20 книги. Лулчев има също така Уран в ІХ дом, като Учителя, на когото Уран няма аспекти, докато на Лулчев е и (тригон на Уран с Луна и Плутон), връзка с жените и неутрализиране в ума на отрицателните сили. Луната е в V дом в съвпад с Плутон и в опозиция с Меркурий. Показва много връзки с жени и постоянни съблазни и атаки от низшите същества на Плутон. Женитбата му ще завърши или с развод, или със смърт на единия от двамата. Съвпадът на Плутон с Нептун () дава превес на отрицателните сили в него, понеже Плутон е по-високо поставен. Юпитер е в съвпад с Арктур и го прави много войнствен и докачащ се и не може да серазбира с хората от братството.
към текста >>

Съвпадът на Плутон с Нептун () дава превес на отрицателните сили в него, понеже Плутон е по-високо поставен.
Лулчев е използвал тази мъдрост в разкриване на окултните закони и явления в нетрадиционни форми - чрез написване на притчи и разкази, приказки за възрастни, събрани в около 20 книги. Лулчев има също така Уран в ІХ дом, като Учителя, на когото Уран няма аспекти, докато на Лулчев е и (тригон на Уран с Луна и Плутон), връзка с жените и неутрализиране в ума на отрицателните сили. Луната е в V дом в съвпад с Плутон и в опозиция с Меркурий. Показва много връзки с жени и постоянни съблазни и атаки от низшите същества на Плутон. Женитбата му ще завърши или с развод, или със смърт на единия от двамата. Съвпадът на Плутон с Нептун () дава превес на отрицателните сили в него, понеже Плутон е по-високо поставен. Юпитер е в съвпад с Арктур и го прави много войнствен и докачащ се и не може да серазбира с хората от братството. Освен това Юпитер е в квадрат със Сатурн (), в VII дом, прави го жлъчен и много критичен. Като човек Любомир Лулчев има отлични лични качества: честен, смел, изпълнителен, защитава истина. Участва в Балканската война при превземането на Одрин. Като влизат в сарая на един бей, той вижда една красива огърлица - черна, и я взема.
към текста >>

Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на Учението, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете.
Преди погребението, Лулчев успява да отиде при Учителя, да иска съвет. Учителят му казва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си.” Когато шевствието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките на прозореца, Учителят им пробужда съзнанието. Те започват да викат и признават, че те са извършили престъплението. Така отпада обвинението срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”. Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на Учението, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете. На Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева. Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда на всяка издадена от него книга да пише своето име. През 1929 г. Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева. Той започва да се оглежда в чистото огледало - Учителят, и вижда своя порочен живот.
към текста >>

Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева.
Тимеви са осъдени на доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”. Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на Учението, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете. На Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева. Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда на всяка издадена от него книга да пише своето име. През 1929 г. Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева. Той започва да се оглежда в чистото огледало - Учителят, и вижда своя порочен живот. През 1931 г. Учителят казва на Паша да съобщи на Елена Андреева да стане учителка, понеже чувства отрицателното в нея. Стр. 13/1036 В 1932 г., повреме на лагеруването на Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма буря и предлага на Учителя да напуснат лагера.
към текста >>

А онези - скараните след като научаваха думите на Учителя се стресваха, примиряваха се, одобряваха се, но търпяха мълчаливите упреци на всички и изтърпяваха лошото време с нас.
Планината се стремеше да изхвърли това дисхармонично състояние, издухваше го чрез ветровете и го измиваше чрез дъжда. А ние стояхме в малките палатки, мръзнехме и зъзнехме. Бяхме потърпевши всички, страдахме всички и така вземахме косвено участие в този конфликт. Тогава Учителят казваше: „Ето на - тези се скараха и развалиха времето". Тогава ние всички се чувствувахме виновни пред него, виновни пред себе си, че сме причина да се затруднят условията на Учителя. А онези - скараните след като научаваха думите на Учителя се стресваха, примиряваха се, одобряваха се, но търпяха мълчаливите упреци на всички и изтърпяваха лошото време с нас. Ако времето бърже се оправяше то всички се радваха. Веднъж след едно такова разваляне на времето на следващия ден се изясни и пекна слънце. Идва брата и казва: „Да знаете, просветна ми, защото ми се стовари един голям товар, като че цялото Братство ми се бе качило на главата". Той бе усетил една малка част от товара, който Учителят носеше върху себе си от погрешките на учениците. А той трябваше да носи нашите погрешки и да ни посочва пътя, как да ги изправим.
към текста >>

16. Учителя дава песента 'Добър ден'

Думите са прости, ясни, будят красиви образи и картини.Учителя казва:Живи картини дава само живата светлина, те са незабравими.
Идеята е изразена приблизително. Природата е жива. Това е мажорен мотив. Темпът е жив, ободряващ. Като се пее това упражнение, то внася в човек Живот, събужда Сила. Думите са прости, ясни, будят красиви образи и картини.Учителя казва:Живи картини дава само живата светлина, те са незабравими. Следователно музиката ще ви помогне, щото онова, което е заложено у вас, да се развие, за да можете да си създадете новите образи. Външният образ трябва да бъде красив, но той трябва да има идея.Като казваме де вода извира, ние търсим Извора, Високия извор. Това е образец на окултен мотив. Във втората част на упражнението мелодията и ритъмът се сменят.Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи.Тук вече имаме едно състояние на скръб. Това упражнение е метод да се превърне едно негативно състояние в положително, да се използват отрицателните сили за творческа работа.
към текста >>

Това упражнение е метод да се превърне едно негативно състояние в положително, да се използват отрицателните сили за творческа работа.
Думите са прости, ясни, будят красиви образи и картини.Учителя казва:Живи картини дава само живата светлина, те са незабравими. Следователно музиката ще ви помогне, щото онова, което е заложено у вас, да се развие, за да можете да си създадете новите образи. Външният образ трябва да бъде красив, но той трябва да има идея.Като казваме де вода извира, ние търсим Извора, Високия извор. Това е образец на окултен мотив. Във втората част на упражнението мелодията и ритъмът се сменят.Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи.Тук вече имаме едно състояние на скръб. Това упражнение е метод да се превърне едно негативно състояние в положително, да се използват отрицателните сили за творческа работа. Скръбта се ражда от липсата на Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето лекува скръбта.Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние.Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина.
към текста >>

После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички.
Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра...като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение.Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.При окултното пеене важен е резултатът. Това, което пееш, трябва да преживееш с ума, сърцето, душата си. Тогава цялото Битие пее и взема участие.
към текста >>

Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане.
Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния.В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде.
към текста >>

Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния.Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее.
Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците.Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен. Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния.Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее. Така Той сложи мелодии върху текст от първата глава на Евангелието от Йоан. Това са песните В начало бе Словото и Имаше человек, изпратен от Бога. Тези песни са величествени, драматични, в тях има дълбочина и сила.Мелодията придава мистичната драматичност на текста, тя го тълкува. Към тези песни можем да причислим и последната творба на Учителя – Седемте дни на Творението, върху текст от Битие, разширен и допълнен от Него. Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея.Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама.
към текста >>

С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм.
За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята.
към текста >>

Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас.
Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил.
към текста >>

17. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

да напише думите на първата част
Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част През 1934 година Учителя дава Паневритмията - цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и ритмични движения. По-късно към нея са прибавени упражненията "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Партитурата и текстът с предговор, продиктуван от Учителя, излизат в отделна книга през 1938, а "Слънчеви лъчи" - през 1942 година. От създаването си до наши дни Паневритмията се изпълнява в Бялото Братство всяка сутрин от 22 март до 22 септември. През 1934 г.
към текста >>

Учителят възлага на Олга Славчева да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката.
През 1934 година Учителя дава Паневритмията - цикъл от 28 упражнения, съставени от мелодия, текст и ритмични движения. По-късно към нея са прибавени упражненията "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Партитурата и текстът с предговор, продиктуван от Учителя, излизат в отделна книга през 1938, а "Слънчеви лъчи" - през 1942 година. От създаването си до наши дни Паневритмията се изпълнява в Бялото Братство всяка сутрин от 22 март до 22 септември. През 1934 г. Учителят възлага на Олга Славчева да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Няма засега открита точна дата (месец и ден). Знае се само годината. Ето някои спомени на ученици за това как е написала поетесата сестра Олга Славчева думите и кой й е помогна. Авторката на текста на Паневритмията Олга Славчева го публикува през 1935 година. Текста на "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм" е напписан от Весела Несторова.
към текста >>

Ето някои спомени на ученици за това как е написала поетесата сестра Олга Славчева думите и кой й е помогна.
От създаването си до наши дни Паневритмията се изпълнява в Бялото Братство всяка сутрин от 22 март до 22 септември. През 1934 г. Учителят възлага на Олга Славчева да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Няма засега открита точна дата (месец и ден). Знае се само годината. Ето някои спомени на ученици за това как е написала поетесата сестра Олга Славчева думите и кой й е помогна. Авторката на текста на Паневритмията Олга Славчева го публикува през 1935 година. Текста на "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм" е напписан от Весела Несторова. 1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят 2. Спомен на Галилей Величков: Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Конкретно за думите на Паневритмията в спомена на Галилей Величков:
към текста >>

1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят
Няма засега открита точна дата (месец и ден). Знае се само годината. Ето някои спомени на ученици за това как е написала поетесата сестра Олга Славчева думите и кой й е помогна. Авторката на текста на Паневритмията Олга Славчева го публикува през 1935 година. Текста на "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм" е напписан от Весела Несторова. 1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят 2. Спомен на Галилей Величков: Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Конкретно за думите на Паневритмията в спомена на Галилей Величков: Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа.
към текста >>

Конкретно за думите на Паневритмията в спомена на Галилей Величков:
Ето някои спомени на ученици за това как е написала поетесата сестра Олга Славчева думите и кой й е помогна. Авторката на текста на Паневритмията Олга Славчева го публикува през 1935 година. Текста на "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм" е напписан от Весела Несторова. 1. Спомен на Мария Тодорова: Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят 2. Спомен на Галилей Величков: Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Конкретно за думите на Паневритмията в спомена на Галилей Величков: Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа. А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице.
към текста >>

Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен.
Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа. А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен. Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда.
към текста >>

За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията.
А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен. Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. 3. Записки на Светозар Няголов: Правила от Учителя за Паневритмията
към текста >>

Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.
Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. 3. Записки на Светозар Няголов: Правила от Учителя за Паневритмията Конкретно за думите на Паневритмията в записките на Светозар Няголов: В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката.
към текста >>

Конкретно за думите на Паневритмията в записките на Светозар Няголов:
Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. 3. Записки на Светозар Няголов: Правила от Учителя за Паневритмията Конкретно за думите на Паневритмията в записките на Светозар Няголов: В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста. В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят.
към текста >>

Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката.
Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. 3. Записки на Светозар Няголов: Правила от Учителя за Паневритмията Конкретно за думите на Паневритмията в записките на Светозар Няголов: В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста. В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва.
към текста >>

Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно.
Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. 3. Записки на Светозар Няголов: Правила от Учителя за Паневритмията Конкретно за думите на Паневритмията в записките на Светозар Няголов: В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста. В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва. Но когато сяда на масата да пише, съществото, което и е диктувало, го няма.
към текста >>

В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят.
Конкретно за думите на Паневритмията в записките на Светозар Няголов: В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста. В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва. Но когато сяда на масата да пише, съществото, което и е диктувало, го няма. Олга разплакана отива при Учителя и на колене му разказва за случилото се. Учителят и прави строга забележка, че не е взела много сериозни мерки срещу пакостливите тъмни сили, които, като виждат светлината на съществото, което и диктува, отиват при нея и и развалят работата,
към текста >>

Той го одобрява и го дава на брат Боян Боев да го напечата като текст на Паневритмията.След известно време сестра Олга Славчева написва книгата „Асавита" - едно пътуване до Слънцето с този слънчев дух, който и помогна да напише думите на Паневритмията.
Олга разплакана отива при Учителя и на колене му разказва за случилото се. Учителят и прави строга забележка, че не е взела много сериозни мерки срещу пакостливите тъмни сили, които, като виждат светлината на съществото, което и диктува, отиват при нея и и развалят работата, Беинса Дуно и обещава, че съществото пак ще дойде при нея в същия час след 33 дни. Олга взема строги мерки. Съществото Асавита идва, тя написва текста на Паневритмията и го занася на Учителя. Той го одобрява и го дава на брат Боян Боев да го напечата като текст на Паневритмията.След известно време сестра Олга Славчева написва книгата „Асавита" - едно пътуване до Слънцето с този слънчев дух, който и помогна да напише думите на Паневритмията. Спомен на Мария Тодорова Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала? " Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят.
към текста >>

Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита
Беинса Дуно и обещава, че съществото пак ще дойде при нея в същия час след 33 дни. Олга взема строги мерки. Съществото Асавита идва, тя написва текста на Паневритмията и го занася на Учителя. Той го одобрява и го дава на брат Боян Боев да го напечата като текст на Паневритмията.След известно време сестра Олга Славчева написва книгата „Асавита" - едно пътуване до Слънцето с този слънчев дух, който и помогна да напише думите на Паневритмията. Спомен на Мария Тодорова Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия свят, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев на небето на връх Мусала? " Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения свят".
към текста >>

"Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят.
А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия свят и търсят общение с Бога. Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия. Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия. А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази на връх Мусала? " - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят. Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша?
към текста >>

"Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения?
" - пита отново сестрата. "Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите на нашата Паневритмия" - казва Учителят. Минават няколко дни. Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю." Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем.
към текста >>

Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма?
Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. "Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения? " Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю." Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество.
към текста >>

То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва.
Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю." Учителят се усмихва и казва: "Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? " Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога.
към текста >>

И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга.
Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя. Идва денят и уреченият час. Олга Славчева сяда на масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай. Идват часът и мигът. Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите на отделните упражнения. И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия.
към текста >>

Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията".
Ще мога ли да поправя грешката си? " Олга плаче, пада на колене и със сълзи облива коленете на Учителя. Учителят се навежда и я повдига. "Добре, след тридесет и три дни това същество ще дойде отново в уречения час. Но не се ли справиш този път - ще отговаряш пред Бога. Защото това същество се изпраща от Божествения свят само и само за да даде думите и да ти продиктува текста на Паневритмията". С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва. Отива си Олга Славчева у дома и започва мъчително да отброява дните. Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна.
към текста >>

Започва да чува думите: "Аз съм Асавита.
Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа.
към текста >>

Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки.
към текста >>

Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст.
Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията. Изпратена съм за теб и идвам от Божествения свят". Олга записва всичко. Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита.
към текста >>

Накрая Олга разказва за думите на Асавита.
Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст. Работата продължава няколко часа. Накрая се разделят като приятелки. Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста на Паневритмията. Учителят го одобрява. Накрая Олга разказва за думите на Асавита. Учителят кимва с глава. "А ще мога ли, Учителю, да я видя още веднъж? " "Зависи от теб. Ще я викаш и ще се молиш за нея. Всичко зависи от теб."
към текста >>

В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише.
На следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия". Годината на издаване е 1935. Горе, в левия ъгъл на корицата, бе сложено името Асинета. Цената е 5 лв. Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка. В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята.
към текста >>

Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята.
В същата книжка Олга Славчева помести и думите на три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише. Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица"). Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен". На корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира. Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я на път за слънцето. Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал на земята. Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева.
към текста >>

Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса.
Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда на слънцето, били почти същите, като Паневритмията на Учителя на земята. Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни свята - физическия, Духовния и Божествения свят. Който иска, нека прочете внимателно тази книжка. Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето". По онова време на "Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста на Олга Славчева. Всички бяха убедени без изключение в това, че думите на Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало на езика на нашата поетеса. Изобщо, всяка от поетесите на "Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст. Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването на Учителя. Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст. През времето на Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия. Песни на хармоничните движения.
към текста >>

Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно.
Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира Божественото? И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии".
към текста >>

Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето.
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна. Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят. Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина.
към текста >>

Глава:3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят
Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно. Това е именно Паневритмията (стр. 15)." Е, разбрахте ли какво е Паневритмията и че тя е свещена? Че тя е недосегаема, неръкотворна за человеците по земята, тя е Идеал за човешката душа и човешкия дух. Изгревът - Том 1 Глава:3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от "Изгрева" и на Асавита от Божествения свят Спомен на Галилей Величков Отношение и съзвучие на човешките души към Бога Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами. На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари. Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера.
към текста >>

Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен.
Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля. Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията. Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа. А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен. Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда.
към текста >>

За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията.
А тя за мен бе една слънчева поетеса. Слънчеви лъчи излизаха от очите й и от засмяното й лице. Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен. Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.
към текста >>

Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.
Казаха това на Учителя. А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията. За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията. Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят". Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя. Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя. И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам. Това бе кощунство срещу Словото и срещу Школата на Учителя.
към текста >>

Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието.
Беше добра изпълнителка на песните на Учителя. Беше поетеса, композираше и пиеси. Беше един талант от поезия, музика и слово. Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея. Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието. Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя? Може да опитате. Резултатите ще ги проверите чрез собствения си живот. Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души. Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея".
към текста >>

Качествата и особеностите на този знак можем да изразим накратко с няколко думи: елегантност, изящество и красота.Учителят играеше Паневритмията с голяма лекота и подвижност вътре в кръга около музикантите.
Значи правилното и точно изиграване на Паневритмията е в зависимост от духовната същина на дадено същество и неговата непреривна връзка с Бога, с духовния и Божествен свят. Тогава той естествено се обръща към Великия източник на Живота, който постоянно радиира от центъра на нашата Вселена. Основа на разумния живот е Любовта. Всеки, който е носител на вибрациите на най-голямата дъщеря на Бога, намира великите условия, които Природата е приготвила за своите разумни деца. Учителят Беинса Дуно беше постоянно свързан с Великия източник на Живота и без да насочваше удовете си толкова точно под 45°, а само с мисълта си приемаше енергиите на Природата.В хороскопа на Беинса Дуно, Асцендентът е Везни. Качествата и особеностите на този знак можем да изразим накратко с няколко думи: елегантност, изящество и красота.Учителят играеше Паневритмията с голяма лекота и подвижност вътре в кръга около музикантите. Винаги започваше упражненията точно с първия такт. Един брат беше събрал снимки от Паневритмията, на които ние вдигаме дясната си ръка, напр. за упражнението Аоум и други упражнения, а Учителя вдига лявата. От това този брат вади заключение, че ние сме в противоречие с Учителя и Природата и затова имаме такива големи мъчнотии и страдания. Това донякъде е така, но истинската причина е, че Учителят започва веднага с първия такт, изсвирен от музикантите, а ние, докато загреем, вече е изсвирен вторият такт и той вдига лявата си ръка, а ние започваме с дясната.
към текста >>

Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката.
109)След 1930 г. в София, кв. „Изгрева", от 22 март до 22 септември се чуваше чудната музика на Паневритмията след 6 часа сутрин, която ни караше да играем този ангелски танц. Паневритмията се играеше навсякъде: на Изгрева, на езерата - в лятната школа на Бялото Братство, и дори на връх Мусала. Приятелите постепенно я поусвоиха.В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста. В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва.
към текста >>

Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно.
в София, кв. „Изгрева", от 22 март до 22 септември се чуваше чудната музика на Паневритмията след 6 часа сутрин, която ни караше да играем този ангелски танц. Паневритмията се играеше навсякъде: на Изгрева, на езерата - в лятната школа на Бялото Братство, и дори на връх Мусала. Приятелите постепенно я поусвоиха.В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста. В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва. Но когато сяда на масата да пише, съществото, което и е диктувало, го няма.
към текста >>

В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят.
Паневритмията се играеше навсякъде: на Изгрева, на езерата - в лятната школа на Бялото Братство, и дори на връх Мусала. Приятелите постепенно я поусвоиха.В 1934 г. Учителят извиква поетесата сестра Олга Славчева, и и възлага да напише думи на Паневритмията, свързани с музиката. Тя му възразява, казвайки, че е много трудно да се съчетаят думите с музиката и се съмнява дали ще успее да ги напише правилно. Учителят я успокоява, като и казва, че ще и изпрати едно същество, което ще и помогне в текста. В определеният ден и час тя сяда, чува ясно думи и бързо написва текста на първите десет упражнения, които са от Божествения свят. В това време се чука на вратата и в стаята влиза една сестра, иска и някаква услуга и като я вижда, че пише, и казва, че тя би могла винаги да си пише стихове, но на нея и е необходимо веднага да и услужи. Скарват се и понеже сестра Олга беше много мастита и силна, я изгонва. Но когато сяда на масата да пише, съществото, което и е диктувало, го няма. Олга разплакана отива при Учителя и на колене му разказва за случилото се. Учителят и прави строга забележка, че не е взела много сериозни мерки срещу пакостливите тъмни сили, които, като виждат светлината на съществото, което и диктува, отиват при нея и и развалят работата,
към текста >>

Той го одобрява и го дава на брат Боян Боев да го напечата като текст на Паневритмията.След известно време сестра Олга Славчева написва книгата „Асавита" - едно пътуване до Слънцето с този слънчев дух, който и помогна да напише думите на Паневритмията.Намериха се умници, които пожелаха да коригират Божественото - това бе г-н Гриша Кьосев, който написа нов текст под музиката на Паневритмията, който не се пее изобщо в Братството.
Олга разплакана отива при Учителя и на колене му разказва за случилото се. Учителят и прави строга забележка, че не е взела много сериозни мерки срещу пакостливите тъмни сили, които, като виждат светлината на съществото, което и диктува, отиват при нея и и развалят работата, Беинса Дуно и обещава, че съществото пак ще дойде при нея в същия час след 33 дни. Олга взема строги мерки. Съществото Асавита идва, тя написва текста на Паневритмията и го занася на Учителя. Той го одобрява и го дава на брат Боян Боев да го напечата като текст на Паневритмията.След известно време сестра Олга Славчева написва книгата „Асавита" - едно пътуване до Слънцето с този слънчев дух, който и помогна да напише думите на Паневритмията.Намериха се умници, които пожелаха да коригират Божественото - това бе г-н Гриша Кьосев, който написа нов текст под музиката на Паневритмията, който не се пее изобщо в Братството. Подобни умници имаме и в движенията, които изменят много неща с широка ръка, и ние не можем да познаем някои упражнения, дадени от Учителя, дали са същите. Създадоха се много курсове и всеки ръководител пречупи нещата през собствената си призма, без дори да е виждал как се е играла Паневритмията по време на Учителя. Вместо да проявяваме самоинициативи и постоянно да грешим, да попитаме вътрешно Учителя за всеки щекотлив въпрос и той най-добре ще ни обясни всички трудни за нас положения.Ние мислим, че с нашите малки глави можем да разрешим великите въпроси на битието. Не може човек с физически усилия да придобие духовни добродетели. За това се иска помощ отгоре - от невидимия свят.
към текста >>

Духовният свят е този на идеите, желанията и чувствата на хората и затова оттам идват и най-позитивни, и някои отрицателни енергии, които ние трябва чрез правилно играене на Паневритмията лесно да ги трансформираме и да се освобождаваме от тях.
Първите десет упражнения са носители на силите на Божествения свят и са свързани с него. Понеже в Божествения свят всичко е непреривно и хармонично, затова и тези десет упражнения се играят без прекъсване. Чрез тях ние се зареждаме с енергиите от най-висшия източник на живота. Упражненията от 11 - „Евера", вкл. до 19 -„Подвижност", са носители на духовните енергии в живота. Духовният свят е този на идеите, желанията и чувствата на хората и затова оттам идват и най-позитивни, и някои отрицателни енергии, които ние трябва чрез правилно играене на Паневритмията лесно да ги трансформираме и да се освобождаваме от тях. Упражненията от 20 - „Побеждаване", до 28 - „Промисъл", са свързани със силите на физическия свят и проблемите на земния живот и добродетелите, които трябва да придобием в този живот.Упражненията от „Божествения свят" започват с мелодията на „Първия ден на пролетта". В този първи ден на пролетта, по стар стил 9 март, преди 18 милиона години е създаден човекът по образ и подобие Божие. Това упражнение ни връща към онази епоха, когато сме били съвършени и сме живеели в рая като безгрижни деца вън от злото и противоречията. Затова Учителя Беинса Дуно ни препоръчва всеки месец на 9-а дата да ядем само плодове и да си спомняме за великите условия, които сме имали и благодарение нашето непослушание сме ги загубили. Падението на Адам и Ева и цялото човечество е станало на 9 септември стар стил и оттогава човечеството попада в есента и зимата на живота и имa големите страдания.Паневритмията на „Изгрева" играехме на една полянка западно от салона, голяма 11120 дка, която имаше елипсовидна форма и представляваше пътят на Земята около Слънцето със неговите перихелий и афелии.Перихелият беше центърът на елипсата на Изток, където нашият Учител играеше Паневритмията, като обикаляше около оркестъра, разположен на пейката в състав повече от 10 музиканти.
към текста >>

Думите точно съвпадат с нотите в музикалните упражнения.
" България, която обяви война на целия свят остана цяла и никой не я прегази брутално и не я окупира. Тя понесе последствията от непослушанието си чрез бомбардировките и изпусна великия живот, в който щяхме да живеем, ако цар Борис беше послушал Учителя и беше обявил пълен неутралитет на България, като същевременно не беше пуснал германците в нея.Най-много след 1 000 години всичко това, което се говори сега, ще бъде една реалност, хората ще играят Паневритмията както трябва и тогава ще се положат начатъците на новия живот на Земята.Музиката и текстът на упражненията „Мисли", „Аоум" и „Изгрява Слънцето" са дадени от Учителя. Музиката и текста на втората част на упражнение 24 - „Колко сме доволни", след 16 такт надолу са от брат Ангел Янушев.Музиката на „Слънчевите лъчи" и „Пентаграм", са от Учителя. Текстът на всички останали упражнения са дадени от сестра Олга Славчева, написани на Изгрева. Учителят ги одобрява и те стават текстове на Паневритмията. Думите точно съвпадат с нотите в музикалните упражнения. Изгревът - Том 22 II. Правила от Учителя за Паневритмията
към текста >>

18. Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)

Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи.
Той дълго време носеше синини около очите и по лицето си. Така че побойникът бива изпратен от двама големи умници - Лулчев и шефа на софийската полиция - да иска извинение от Учителя и така целият въпрос да приключи по християнски с мир и разбирателство. Побойникът пристига отново на "Изгрева", намира Учителя и иска извинение от Него. Аз не съм присъствувала в този момент. Едни приятели казват, че Учителят му е подал ръка и казал: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости". Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи. За мен е по-близко и верно това, че Учителят му е подал ръка. Защо? Защото Учителят не водеше карез на никого и никога. Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого.
към текста >>

Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков.
Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти.
към текста >>

Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя.
Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата. Че това беше вярно - вярно беше.
към текста >>

Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател.
Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата. Че това беше вярно - вярно беше. Вярно беше за всички нас, които бяхме на "Изгрева", а особено за мен, която най-добре познавах Лулчев и неговия личен и обществен живот, защото по това време също вземах участие в неговия личен живот, въпреки че Учителят бе ме предупредил да се отделя от него.
към текста >>

Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков.
Че това беше вярно - вярно беше. Вярно беше за всички нас, които бяхме на "Изгрева", а особено за мен, която най-добре познавах Лулчев и неговия личен и обществен живот, защото по това време също вземах участие в неговия личен живот, въпреки че Учителят бе ме предупредил да се отделя от него. Но това е тема на друга моя изповед. Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя. По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа. Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него. Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя.
към текста >>

По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Но това е тема на друга моя изповед. Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя. По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа. Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него. Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя.
към текста >>

Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател. Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
към текста >>

През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. А когато се качихме на Рила и езикът Му беше вече засегнат. Не можеше да говори, а фъфлеше. Когато приятелите се суетяха около Него, Учителят проговори само две думи: "На Рила". Това беше нареждане, че цялото Братство трябва веднага да тръгне и да се качи на Рила. Започна бързо приготовление, което при други случаи се предхождаше от продължителна подготовка.
към текста >>

Когато приятелите се суетяха около Него, Учителят проговори само две думи: "На Рила".
А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. А когато се качихме на Рила и езикът Му беше вече засегнат. Не можеше да говори, а фъфлеше. Когато приятелите се суетяха около Него, Учителят проговори само две думи: "На Рила". Това беше нареждане, че цялото Братство трябва веднага да тръгне и да се качи на Рила. Започна бързо приготовление, което при други случаи се предхождаше от продължителна подготовка. За да се изнесе цялото Братство, с толкова много хора, заедно с техния багаж и продукти за едно летуване около месец, бяха необходими, освен организация, но и хора, които да я приложат. Ние имахме опит и знаехме какво да правим и кое след кое следва да се направи. Имахме и опитни братя за това.
към текста >>

Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде.
Записки на Светозар Няголов Побоят нанесен на Учителя Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя. Често възникват спорове от материален и дори от духовен характер. Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита" , която да пази България от комунисти , анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята.
към текста >>

19. Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли

Как да каже, с какво право, та това е Цар, не може ти царски думи да ги плещиш насам и натам. Ех!
В.К.: Точно как беше случая, във връзка с какво беше? Е.А.: Царят му казал нещо. Той го казал и на други хора, на тези момчетията, които около него бяха. И след това, това нещо отива до Царя. И като отива до Царя, като се отбива той при него, той му се сърди. Как да каже, с какво право, та това е Цар, не може ти царски думи да ги плещиш насам и натам. Ех! В.К.: Сега си спомням, че вие ми разказахте, че тогава Цанков трябвало да бъде назначен министър ли какво, що и как? Е.А.: Не, не Цанков по-рано беше министър. Но като беше министър, той беше против Учителя и против Лулчев разбира се. И чакай как беше сега там работата? В.К.: Те трябвало да назначат някого, а Учителят казал: „Всякакъв друг министър да назначиш, но не и Цанков".
към текста >>

Бавно излизаха думите.
То беше рано, в началото на месец май, а пък ние тръгнахме за Рила на 9 или на 10 юли. В.К.: А през това време Той четеше ли лекции или излизаше, или стоеше затворен в стаята? Е.А.: Четеше, на 6 юли и 8 юли 1936 год. В.К.: Можеше ли да говори? Е.А.: Много бавно. Бавно излизаха думите. В.К.: Говора Му, фъфлеше ли? Е.А.: Малко. Малко фъфлеше. В.К.: Значи засегнат е говорния апарат. Е.А.: Засегнат говора и после беше засегната и дясната Му ръка.
към текста >>

Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде.
Записки на Светозар Няголов Побоят нанесен на Учителя Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя. Често възникват спорове от материален и дори от духовен характер. Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита" , която да пази България от комунисти , анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им. Една вечер запасните офицери се събират в гората срещу салона с тенекии газ и бензин с цел да запалят Изгрева и салона * Към 22 ч., Учителят слиза от Горницата, запалва лампите на малкия и големия салон, както и лампата по средата на поляната и се прибира в стаята.
към текста >>

Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи.
Той дълго време носеше синини около очите и по лицето си. Така че побойникът бива изпратен от двама големи умници - Лулчев и шефа на софийската полиция - да иска извинение от Учителя и така целият въпрос да приключи по християнски с мир и разбирателство. Побойникът пристига отново на "Изгрева", намира Учителя и иска извинение от Него. Аз не съм присъствувала в този момент. Едни приятели казват, че Учителят му е подал ръка и казал: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости". Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но изрекъл същите думи. За мен е по-близко и верно това, че Учителят му е подал ръка. Защо? Защото Учителят не водеше карез на никого и никога. Това е по-правдоподобно. Така, както познаваме Учителя и така, както съм виждала как Той проявява Своята милост към всички, за мен е по-правдоподобно, че му е подал ръка. Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого.
към текста >>

Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков.
Освен това, Той бе Всемировият Учител и не можеше да има в Себе Си злоба срещу някого с желание за мъст или да държи омраза в Себе Си срещу някого. Това е противоречие с Неговото Учение за Всемировата Любов и Космичната Обич, която се съдържа в Словото Му. В същия ден и час на побоя, аз знаех, че тази работа е с политически мотив. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното. Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога - Александър Цанков". Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти.
към текста >>

Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя.
Учителят бе подчертал това. Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата. Че това беше вярно - вярно беше.
към текста >>

Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател.
Това бе онзи професор Александър Цанков, който бе извършил преврата на 9 юни 1923 година и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. С него и чрез него бяха убити хиляди земеделци по време на септемврийските събития през 1923 година. Бяха убити и хиляди комунисти. Учителят вероятно имаше и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър- председател през тези години. Учителят бе казал на Лулчев тези думи, а Лулчев ги бе предал на царя. Царят се бе вслушал в думите на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го разказа Лулчев. Аз на никого не съм го казала, макар че го знаех. Но Лулчев имаше една група приятели от различни политически партии, пред които разказваше много неща, за да задоволи своето честолюбие, че не е случаен човек и че взема дейно участие в разрешаването на политическите събития на държавата. Че това беше вярно - вярно беше. Вярно беше за всички нас, които бяхме на "Изгрева", а особено за мен, която най-добре познавах Лулчев и неговия личен и обществен живот, защото по това време също вземах участие в неговия личен живот, въпреки че Учителят бе ме предупредил да се отделя от него.
към текста >>

Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков.
Че това беше вярно - вярно беше. Вярно беше за всички нас, които бяхме на "Изгрева", а особено за мен, която най-добре познавах Лулчев и неговия личен и обществен живот, защото по това време също вземах участие в неговия личен живот, въпреки че Учителят бе ме предупредил да се отделя от него. Но това е тема на друга моя изповед. Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя. По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа. Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него. Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя.
към текста >>

По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Но това е тема на друга моя изповед. Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя. По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа. Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него. Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя.
към текста >>

Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник.
Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми. През 1936 година Цанков не е в управлението, но при настъпилата правителствена криза, той е един от кандидатите за министър- председател. Така че след като чува какво е казал Учителят, какво е предал Лулчев на царя и че царят не го назначава като министър-председател именно заради тези думи, той решава да даде урок на Учителя, като изпраща онзи побойник. Аз разбрах всичко това. Разбрах, че Лулчев носи цялата вина за побоя срещу Учителя. Отидох при Учителя и Му казах, че според мен, цялата вина носи брат Лулчев. Учителят нищо не каза, но ми предаде окървавените дрехи да ги изпера. Ризата и сакото бяха изцапани с кръвта от порязаната ръка на побойника.
към текста >>

През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше.
Ние се събрахме в салона без стена. Слънцето изгря направо в салона. Идваше от североизток. А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. А когато се качихме на Рила и езикът Му беше вече засегнат. Не можеше да говори, а фъфлеше. Когато приятелите се суетяха около Него, Учителят проговори само две думи: "На Рила". Това беше нареждане, че цялото Братство трябва веднага да тръгне и да се качи на Рила. Започна бързо приготовление, което при други случаи се предхождаше от продължителна подготовка.
към текста >>

Когато приятелите се суетяха около Него, Учителят проговори само две думи: "На Рила".
А това беше месец юли. Ние отидохме на Рила след Петровден. През това време Учителят говореше бавно, затруднено; много бавно и много затруднено идваха думите и Той с мъка ги изговаряше. А когато се качихме на Рила и езикът Му беше вече засегнат. Не можеше да говори, а фъфлеше. Когато приятелите се суетяха около Него, Учителят проговори само две думи: "На Рила". Това беше нареждане, че цялото Братство трябва веднага да тръгне и да се качи на Рила. Започна бързо приготовление, което при други случаи се предхождаше от продължителна подготовка. За да се изнесе цялото Братство, с толкова много хора, заедно с техния багаж и продукти за едно летуване около месец, бяха необходими, освен организация, но и хора, които да я приложат. Ние имахме опит и знаехме какво да правим и кое след кое следва да се направи. Имахме и опитни братя за това.
към текста >>

20. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.

2. Записано от Светозар Няголов: СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе! " Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителят ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. 2. Записано от Светозар Няголов: СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ На следващата 1937 година палатката на Учителя се построи по-горе, на сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала. Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Става голяма буря, която събаря няколко палатки, усилва се и има опасност да отнесе целия лагер. Учителят казва на стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката на Ангел и Тодора, за да не пострадат всички. За минута тя е свалена.
към текста >>

Бързо отива зад палатката си, казва няколко неразбираеми за приятелите думи и махва с дясната си ръка.
след устройването на лагера при Седемте езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола. Внезапно времето се променя, небето се заоблачава и започва да вали сняг, който скоро достига 10 см. Приятелите, неподготвени за такава изненада, се умърлушват и отправят умоляващите си погледи към Учителя, който в това време стои до палатката си. Той отлично чувства тяхната уплаха и безпомощност пред природната стихия. Бързо отива зад палатката си, казва няколко неразбираеми за приятелите думи и махва с дясната си ръка. Снегът, както внезапно е завалял, така и спира. Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, снегът бързо се стопява и полицата на всички братя и сестри заиграва благодарствена усмивка, отправена към Учителя.Много такава случаи има, когато Учителят променя времето, но само когато всички приятели отправят мисълта си към него и очакват помощта му. На 20 юли 1932 г. в рилския лагер брат Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва, че на другия ден в планината ще стане голяма буря и затова му предлага да слязат с братята и сестрите надолу. Учителят му отговаря: „Аз ще остана тук, няма да сляза." Брат Лулчев с няколко души от неговата упанишада: Невена Неделчева, Йордан Бобев, Елена Андреева и др.
към текста >>

Свещените думи на Учителя
Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителят се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков. Изгревът - Том 22 5.Времето в планината и послушанието на учениците Записки на Светозар Няголов Свещените думи на Учителя След края на Първата световна война Учителят често събира ръководителите на братствата в България, изнася им беседи и им открива някой тайни за живота. Един ден ги поканва на среща в София. Савка Кермедчиева, която е близка на Учителя, но не е ръководител, не участва в тази среща. Тя отива на другия ден при него и го пита: „Учителю, какво стан а със срещат а на ръководителите вчера? " Учителят е много сериозен и замислен и нищо не отговаря.
към текста >>

От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя".
" Учителят е много сериозен и замислен и нищо не отговаря. След малко тя повтаря въпроса си. Учителят й казва: „Никой не дойде на срещата. Това, което трябваше да го предам на тях, ще го предам на тебе.* Ела с тетрадката си в 22 ч. при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя". На 12 юли 1924 г. - Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя". Учителят не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащински я жес т на Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее.
към текста >>

- Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя".
Учителят й казва: „Никой не дойде на срещата. Това, което трябваше да го предам на тях, ще го предам на тебе.* Ела с тетрадката си в 22 ч. при мен." Тя отива при Учителя и записва мислите, които той й диктува. От този ден тя започва работа върху създаването на книжката „Свещени думи на Учителя". На 12 юли 1924 г. - Петровден, на връх Мусала Савка поднася своя подарък на Учителя - книжката „Свещени думи на Учителя". Учителят не приема този подарък и не разрешава да се отпечата. Савка изпада в голямо отчаяние. По-късно тя разбира бащински я жес т на Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее. Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото наУчителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той и диктува. Тази книжка тя издава в 1938 година.
към текста >>

12. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
Пак пита Гради защо не върви работата. Той казва: „Един трябва да ръководи и да отговаря за всичко, ако са съгласни приятелите, ще поема аз ръководството, но при условие да градя отвътре, а те отвън да ме слушат, когато правя корекции." Учителят се обръща към всички и казва: „Братът предлага да ръководи работата. Вие съгласни ли сте с това? " Те приемат и до вечерта кухнята била поправена.********** Изгревът - Том 22 12. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ------------------------------------------------------------------- *Виж « Изгревът» том I стр. 98-103, том. XIV стр. 341-342. **Виж « Изгревът» том IV стр. 629-632.
към текста >>

207/Правило е, когато човек ходи по планината да не мисли за хора, които имат отрицателни качества и правят погрешки.
Обаче, не иска ли помощта ви, оставете го сам да стане. Някога аз си правя опити, нарочно се спъна, правя специално упражнение. Вие бързате, искате да ми помогнете. Почакайте малко и вие да видите упражнението, което правя." /"Петима братя", с. 207/Правило е, когато човек ходи по планината да не мисли за хора, които имат отрицателни качества и правят погрешки. Ако мислиш за такива хора, ти падаш и научаваш в коя област е направена погрешката. Ако паднеш по очи, този, за когото мислиш в момента, е направил грешка в материалния живот, ако паднеш на гръб - в духовния живот, ако паднеш надясно - в мислите, ако паднеш наляво - в чувствата. Хубаво е човек да не прави такива експерименти, за да не пострада. Правило е: когато ходим в планината, да дишаме дълбоко чистия въздух. Планината е велико училище, в което и да не искаш да дишаш дълбоко, тя ще те застави, особено, когато се изкачваш по върховете, най-вече връх Мусала.Учителят пояснява: „За пример, ако вие се качите на Мусала и видите вашия високомер, ще видите, че някой път ще измерите на 300 метра по-високо, път някой път на 300 метра по-ниско.
към текста >>

- Чрез отрицателните мисли и чувства.",/"Ценното от книгата на великия живот", с.
По-добре да седи в къщи на спокойствие... Следователно в планината човек има 100 пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха никакво предназначение, те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете, те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях. Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила да помрачи живота си. Как може човек да помрачи живота си? - Чрез отрицателните мисли и чувства.",/"Ценното от книгата на великия живот", с. 156/„Всяко високо място, от което човек може да падне е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина... Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава." /Лъчи на живота", с. 134/„Под думата „планина", „висок връх" разбираме разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл.
към текста >>

21. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

Понеже светът се готвеше за Втората световна война, отрицателните мисли изстудяваха атмосферата и температурата на Рила падаше под 0 градуса.
Едни белеха картофи, други точеха ножовете на точилото, а трети носеха дърва за огъня. Аз пренасях с лодката вода от изворчето с три казана. Брат Димитър Стоянов беше довел с ламарини водата от изворчето чак до езерото и тя направо течеше в казаните, поставени в лодката.Учителят постоянно беше заобиколен от групата чужденци и наши приятели, като ежедневно правеха излети. Отначало времето беше дъждовно, но се оправи и стана слънчево и ясно. За сметка на хубавите топли дни, нощите бяха ясни и студени. Понеже светът се готвеше за Втората световна война, отрицателните мисли изстудяваха атмосферата и температурата на Рила падаше под 0 градуса. Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с нетърпение очаквахме изгрева на топлото слънце. Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх.
към текста >>

Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година."Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година.
Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха. Беше осъществена една идеална организация. Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство. Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила. Друга благоприятна година няма да имате скоро. Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година."Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година. Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година. Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година. Затова - който искаше и който можеше - се качи. И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година.А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата? А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там?
към текста >>

След много, много години аз проверих истинността на изречените думи от Учителя.Започна войната и до края на 1944 година имахме само изпитания и тежки години.
А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне. Опитвам се да запомня всичко това. В момента не мога да го проумея - това ще го проумявам след години. Но непременно трябва да го запомня. И аз го запаметявам. След много, много години аз проверих истинността на изречените думи от Учителя.Започна войната и до края на 1944 година имахме само изпитания и тежки години. Повече Братството не се качи на Рила. Започнаха политическите събития. Съпровождаха ги военните новини от фронтовете на воюващите страни. През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията. Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития.
към текста >>

22. Учителя дава песента 'Цветята цъфтяха'

Думите и те вървят по затворен и отворен интервал.
Значи започват с отворен интервал. Цветята вързаха, дадоха каквото имаха в себе си и минаха в затворен интервал. Започват с отворен и влизат в затворен. „Цветята цъфтяха, вързаха под слънчевите лъчи“. Аз разглеждам музикално пиесата как върви за един музикален закон на затворен и отворен интервал. Думите и те вървят по затворен и отворен интервал. То е по закона на смяната. Ти не можеш да бъдеш отворен, ако няма какво да дадеш и ти не може да бъдеш затворен, ако няма откъде да събираш. Ставаш затворен, когато имаш място да събираш. Отворен интервал, пълен си, има какво да дадеш. Това е положителен и отрицателен свят.
към текста >>

Учените говорят за положителни и отрицателни величини.
То е по закона на смяната. Ти не можеш да бъдеш отворен, ако няма какво да дадеш и ти не може да бъдеш затворен, ако няма откъде да събираш. Ставаш затворен, когато имаш място да събираш. Отворен интервал, пълен си, има какво да дадеш. Това е положителен и отрицателен свят. Учените говорят за положителни и отрицателни величини. Положителното, това е отворен интервал. Плюсът е отворен интервал. Минусът това е затворен интервал. При минуса се събира. При плюса е отворен интервал.
към текста >>

23. Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево

Ще кажа няколко думи за този предан и винаги желан от Учителя ученик.
Благодарение на тази взаимопомощ имаше там всичко за прехрана на толкова много хора. Имаше общи обеди. Учителят постоянно говореше и там се изнесоха много важни беседи. Имаше и общи екскурзии до близки местности. Стаята, в която живееше Учителят, беше мястото, където съм водил стотици разговори с Учителя, много от които са стенографирани от брат Боян Боев, който винаги следваше стъпките на Учителя и стенографираше всяка негова дума. Ще кажа няколко думи за този предан и винаги желан от Учителя ученик. По външен вид брат Боев приличаше на човек от далечния изток. Той имаше среден ръст, с много интересна глава, челото му приличаше на някакъв диамант, върху който каузално - философските центрове блестяха, а под тях центърът на паметта беше развит в най-висша степен. Той представляваше живата архива на Братството. Нямаше случка, нямаше събитие,станало в Братството, или около Учителя, на което той да не знаеше датата и съдържанието. С брат Боян Боев разговарях за първи път на един обяд, в тесен кръг на Изгрева през 1924 г.
към текста >>

Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството.
Щайнер по външен вид не прилича на германец. Вероятно в него има славянска и източна кръв. Боян Боев също не прилича на българин. Наполовина е българин, наполовина арменец. Боян Боев беше един от най-популярните в Братството, не само с големите си окултни знания, но и с голямата си готовност винаги да бъде полезен на всеки нуждаещ се. Тези няколко думи казах за този изключително предан и добър брат, понеже след заминаването на Учителя от физическия свят ще бъде важен фактор в живота на Братството. Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край. Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях. Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с.
към текста >>

Мърчаево, ще кажа още няколко думи за този красив кът, в който прекарахме около 10 месеца.
Събитията следваха своя исторически ход. Войната беше към своя край. Излишно е да се спирам върху всички тези перипетии на историческите събития, защото има и ще бъде описана много литература по тях. Ще се спра специално на един важен исторически факт, който има значение не само за Братството, не само за българския народ, но и за цялото човечество. Преди да изложа този факт, понеже с него завършваше братската епопея в с. Мърчаево, ще кажа още няколко думи за този красив кът, в който прекарахме около 10 месеца. Както винаги, когато Учителят отиваше в някоя местност - било на планина, било в полето, Той обръщаше особено внимание върху изворите. За Него изворите представляваха някакъв велик символ, символ на всеотдайност, на велика жертва, на любовна щедрост, затова първата Му грижа беше да ги открие, да ги прочисти, да отвори техния път, да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителят с голяма грижа и особено внимание събра водите от няколко малки незначителни изворчета, на които семейството на брат Темелко не обръщаше внимание, дори не ги и забелязваха. С тях Учителят направи един голям извор и му даде името „Изворът на Доброто". В работата за устройване на този извор вземаха участие много от нашите приятели, които непрекъснато идваха от разни места на България, да видят Учителя и да чуят беседите, които Учителят изнасяше в Мърчаево.
към текста >>

Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.
Изгревът - Том 4 Писма на Боян Боев В СЕЛО МЪРЧАЕВО Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему.
към текста >>

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи.
С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза:Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.
към текста >>

24. Учителя и Братството празнуват празникът на пролетта - 22 март. Мърчаево

Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.
После често ходехме на тази полянка за паневритмия. Писма на Боян Боев В СЕЛО МЪРЧАЕВО Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему.
към текста >>

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи.
С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза:Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.
към текста >>

25. Учителя и Братството празнуват празника на лятното слънцестоене - 22 юни. Мърчаево. Екскурзия до връх Острица

Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.
Тук, на хижата, прекарахме два дена, като правехме излети из красивите околности. Писма на Боян Боев В СЕЛО МЪРЧАЕВО Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему.
към текста >>

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи.
С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза:Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.
към текста >>

26. Учителя и Братството празнуват Петровден - 12 юли. Мърчаево

Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.
Този ден доби още по-тържествен характер, когато Учителя раздаде лично като подарък новоизлязлата втора част на „Песни от Учителя“. Писма на Боян Боев В СЕЛО МЪРЧАЕВО Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему.
към текста >>

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи.
С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза:Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.
към текста >>

27. Учителя с група ученици провежда четиридневна екскурзия на Витоша. Първи ден - 24 август. Мърчаево

Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.
На 28 август се върнахме в селото. Писма на Боян Боев В СЕЛО МЪРЧАЕВО Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему.
към текста >>

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи.
С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза:Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.
към текста >>

28. Учителя провежда събора, 1944 г. Мърчаево - 24 септември

Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.
На 24 септември в селото и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът. Писма на Боян Боев В СЕЛО МЪРЧАЕВО Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему.
към текста >>

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи.
С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза:Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.
към текста >>

29. Учителя се връща от Мърчаево на Изгрева - София - 19 октомври

Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.
На 19 октомври Учителя и всички братя и сестри се върнаха в София. Писма на Боян Боев В СЕЛО МЪРЧАЕВО Изгрев, 7 февруари 1951 г. Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там. Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за Божественото и с надежда очакваше това. Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему.
към текста >>

Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни.
Той решил да я проследи. Един неделен ден тръгнал подир нея тайно и видял, че тя влязла в един салон на ул. „Оборище“ № 14. И той влязъл вътре и видял голямо събрание. След малко на катедрата се качил един човек и започнал да говори. Той за пръв път чувал такива думи и за пръв път слушал нови за него песни. Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
към текста >>

При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи.
С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза:Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.
към текста >>

30. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

За Любомир Лулчев и думите му пред Народния съд, 25-26 декември 1945 г., може да се прочете в:
Снимка на Любомир Лулчев пред Народния съд, 25 - 26.12.1944 г. Сн. 26. Л. Лучев пред Народния съд, 25 - 26.12.1944 г. За Любомир Лулчев и думите му пред Народния съд, 25-26 декември 1945 г., може да се прочете в: 1. Думи на Любомир Лулчев на 25-26 декември 1944 г. пред Народния съд. (т.20 на "Изгревът") 2. Спомен за Любомир Лулчев от Елена Андреева Думи на Любомир Лулчев на 25-26 декември 1944 г.
към текста >>

1. Думи на Любомир Лулчев на 25-26 декември 1944 г.
Снимка на Любомир Лулчев пред Народния съд, 25 - 26.12.1944 г. Сн. 26. Л. Лучев пред Народния съд, 25 - 26.12.1944 г. За Любомир Лулчев и думите му пред Народния съд, 25-26 декември 1945 г., може да се прочете в: 1. Думи на Любомир Лулчев на 25-26 декември 1944 г. пред Народния съд. (т.20 на "Изгревът") 2. Спомен за Любомир Лулчев от Елена Андреева Думи на Любомир Лулчев на 25-26 декември 1944 г. пред Народния съд.
към текста >>

Думи на Любомир Лулчев на 25-26 декември 1944 г.
За Любомир Лулчев и думите му пред Народния съд, 25-26 декември 1945 г., може да се прочете в: 1. Думи на Любомир Лулчев на 25-26 декември 1944 г. пред Народния съд. (т.20 на "Изгревът") 2. Спомен за Любомир Лулчев от Елена Андреева Думи на Любомир Лулчев на 25-26 декември 1944 г. пред Народния съд. (т.20 на "Изгревът") 2. Д-р Н. П. Николаев - роден през 1887 г. в гр. Шумен.
към текста >>

И той му е казал, сега тези думи само на Учителя съм ги казала и сега ще ви ги кажа на вас: „Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе!
И той казваше, че там, като се движил по улицата в Лондон срещнал един индус облечен в индуски дрехи, както те се носят и много силно впечатление му е направил той. И в 1920 год. той казва, че му се явил във видение Мория, този индуският учител. „И мисля, че този беше същият, който го видях в Лондон". Така ми е казвал. И той му е казал, сега тези думи само на Учителя съм ги казала и сега ще ви ги кажа на вас: „Ти си каша, ще видим какво ще излезе от тебе! " Мория му казал това. Той ми го каза. И понеже не е благоприятно, вярвам, че е истина. Той, да ви кажа беше така. Иначе, имаше случаи когато можеше да скрие нещо, да не каже.
към текста >>

Вярно, това са думи на Учителя силни, но тогава и цялата общественост са били против изгонването на евреите в чужбина: писатели, художници, колективно, единично, но много протестираха пред правителството и пред царя да не пуща евреите.
И тогава той отива в Кричим и царят му казал: „Кой ти каза? Никой не знае, че съм тука". И той казал: „Учителят ми каза" и му казал какво казал Учителят. А царят бил подписал заповедта за изселването на евреите. Той не е посмял да откаже на Хитлер и затова. Вярно, това са думи на Учителя силни, но тогава и цялата общественост са били против изгонването на евреите в чужбина: писатели, художници, колективно, единично, но много протестираха пред правителството и пред царя да не пуща евреите. Целият български народ беше, аз това го знам и затуй съм го видяла, и едното и другото, но само Учителювото не е малко, и като отива той в Кричим, и след това с автомобила на царя се връщат и Лулчев каза, че пред него скъсал заповедта, разбирате, за изселването на евреите. И не пуснаха евреите да отидат в чужбина. Това е една положителна работа, която е свършил Лулчев чрез тази връзка, която имаше с царя. Той сигурно и в други неща е услужвал. Той услужваше на хората, като го знаеха, искаха молби до царя и т.н.
към текста >>

И в злото беше силен, имаше отрицателни прояви, но и в добри прояви беше силен.
Бях чел една книжка на Томов и там имаше написани неща за неговите възможности да предсказва. Предсказал и се сбъднали. Е.А.: Той беше предсказал на една, която се самоуби там. Вижте какво, имаше така качества. Той беше силен и в едното, и в другото. И в злото беше силен, имаше отрицателни прояви, но и в добри прояви беше силен. Дето му казвал „каша" онзи, това е, две ложи бяха в него. Сега как си замина, дали накрая му е просветнало, когато е бил в затвора, щото когато от затвора дал една книга на адвоката си да я предаде на Невена, „На Невена Андреева", рекъл той. Той адвоката не е разбрал за кого е казал поръката, но имаше някаква поръка за мене, но тя не можа да стигне до мене. И в нея беше писал, в тая книга на полето: „За двата месеца които прекарах в затвора, научих повече, отколкото 20 години при Учителя". Това беше писал на полето на книгата.
към текста >>

31. Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата

Всички тези думи, които ви са дадени, трябва да ги посадите, за да станат живи дървета.
Върху задачите на школата25 август 1922 г. Съборни беседи, Велико Търново Празникът на труда Тази година всеки наряд изисква по-голямо съзнание. Както преди, така и сега вие се спъвате в буквата на нещата и затова не можете да се ползвате. Всички тези думи, които ви са дадени, трябва да ги посадите, за да станат живи дървета. На изречението от наряда: „Да сме чисти като живата вода и като Светлината“ трябва да се постараете да разберете смисъла, който Духът крие в него. Също така се изисква малко повече труд, за да научите движенията и да ги усвоите. Сега всички вие сте заети със свои и чужди работи, които в бъдеще няма да ви ползват. Когато едно малко момиченце се занимава седем–осем години със своите кукли – повива ги, развива ги, какво се ползва? Куклите няма нито да пораснат, нито да оживеят.
към текста >>

Разбирате ли думите „Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист и всяко одумване“?
Любовта премахва всички недоразумения. Вие не служите на хората, вие служите на Бога. Щом дойдем до Бога, няма какво да се плашим, Нему дължим всичко! Трябва да бъдем съзнателни и доволни, когато изпълняваме един наряд. Когато изпълнявате днешния, какво ще се ползвате? Разбирате ли думите „Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист и всяко одумване“? Направили ли сте го? Вярвам, че не сте го направили, но ако не сте, Господ ще Го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да направи. Когато заровят някой човек, който служи на тялото си, след една година само голи кости остават от него. Мислите ли, че за вас Господ ще направи изключение?
към текста >>

Сега аз символично ще изясня този проблем, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи.
В Божествената книга е писано, че всички Божии синове ще работят на общо основание и то без пари. Който иска да бъде Божи син, ще работи, пет пари няма да взема и ще благодари на Бога, че му е дал живот и здраве, за да пребивава в Неговото Царство. Да допуснем, че вие виждате погрешките на другите. Какво ще ви ползва това? Гледайте своите си погрешки! Сега аз символично ще изясня този проблем, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи. Да допуснем, че някой ваш другар има въшки на главата си; вие започвате да го подигравате, всички наоколо се научават и казват: „Той има въшки, пазете се да не прихванете! “ А вие как изчиствате вашите въшки? Ще му кажеш: „Братко, едно време и аз имах въшки; ела, вземи този гребен, вчеши се и кажи: „Моята глава не е място за въшки“; после ще събереш животинките в шишенце, ще ги принесеш на тревата и ще им заповядаш: „Тук ще пасете! “ Сега, всички ваши погрешки са все такива паразити. Наместо въшки и гниди в главата ти, не е ли по-добре овца да блее в двора ти или пчели да жужат в кошера ти?
към текста >>

Първите думи от наряда „Благословен е Той“ означават, че вие започвате днешния ден.
Защо идва една лоша мисъл? Защото нещо я привлича. Трябва да отбираме само полезните животни. При изпълнението на тазгодишния наряд вие ще проверите колко воля имате. И преди ви казах: всички ще имате диамантена воля! Първите думи от наряда „Благословен е Той“ означават, че вие започвате днешния ден. Думите „Който ни благославя“ подразбират, че само Онзи може да благославя, Който е Любов. По нататък следват изразите „Бог на Любовта“ и „Благословен е Той“. Защо вдигате вашите ръце? Защото не се позволява произнасяне на молитва със спуснати ръце. Във вашите молитви вие само клякате, ставате и говорите: „Господи, ние сме големи грешници; Господи, Господи, молим ти се!
към текста >>

Думите „Който ни благославя“ подразбират, че само Онзи може да благославя, Който е Любов.
Защото нещо я привлича. Трябва да отбираме само полезните животни. При изпълнението на тазгодишния наряд вие ще проверите колко воля имате. И преди ви казах: всички ще имате диамантена воля! Първите думи от наряда „Благословен е Той“ означават, че вие започвате днешния ден. Думите „Който ни благославя“ подразбират, че само Онзи може да благославя, Който е Любов. По нататък следват изразите „Бог на Любовта“ и „Благословен е Той“. Защо вдигате вашите ръце? Защото не се позволява произнасяне на молитва със спуснати ръце. Във вашите молитви вие само клякате, ставате и говорите: „Господи, ние сме големи грешници; Господи, Господи, молим ти се! “ Това не е никакво клякане.
към текста >>

“ Тези думи показват, че всяка душа, която е завършила живота си, напускайки земята, произнася тази последна молитва: „Отче, аз свърших работата си, сега се връщам при Тебе да ми дадеш това, което Ти благоволяваш. Амин!
Необятната Любов ни въздигна. Безпределната Мъдрост ни оживи. И едната неизказана Истина ни възкреси.“ И накрая, след като една душа е работила, тя въздига очите си и казва: „Свети Отче на Небето, ние осветихме Името Ти, ние свършихме делото Ти и въдворихме Твоето Царство. Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин! “ Тези думи показват, че всяка душа, която е завършила живота си, напускайки земята, произнася тази последна молитва: „Отче, аз свърших работата си, сега се връщам при Тебе да ми дадеш това, което Ти благоволяваш. Амин! “ Сега, като ученици ще бъдете добри и весели. Ученикът взема торбичката си, слага в нея книжките си, учи и знае, че баща му е осигурил и храна, и дрехи, а той трябва само да учи. Това, което ще ви спаси и ще ви въздигне, е само учението. Трябва да имате търпение; не мислете, че знаете.
към текста >>

От вас искам да можете да превръщате такива думи.
Казвам му: „Превърни тази енергия! Да видим за колко минути можеш да превърнеш това чувство на обида и да го забравиш“. Сега аз го обиждам, а утре друг ще дойде да му каже същото. Може да мине ден, два, три докато той успее да превърне всичко това. Има хора, които десет години не могат да превърнат подобна дума. От вас искам да можете да превръщате такива думи. Когато ти кажа, че си вагабонт, ще седнеш и ще кажеш: „Господи, аз ще превърна всичко! “ Как ще го превърнеш? Например, някой те е нарекъл мерзавец; аз ще ви изтълкувам тази дума. Тя означава, че първо трябва да слезеш в долината, да ореш и да сееш; там има условия. После главата ти трябва да се свърже с Небето, а краката ти – със земята; с главата при Бога, а с краката – на земята.
към текста >>

Тези са моите думи за днес.
Ако дойде Любовта в тебе, това е благословение. Знаете ли какво нещо е Любовта? Когато някой търговец влезе в дюкяна ти да купува платове, тази Любов ще отвори сърцето му и вместо да вземе само един метър, той ще напазарува за десет хиляди лева. Това Любовта го прави, с Любовта всичко върви. Няма ли Любов, ще имате загуба. Тези са моите думи за днес. Сега да слезем и да направим упражненията. Казвам сега: като ученици на Школата, трябва да се стараете! Не искам да станете изведнъж съвършени, но ще си поставите за цел да станете такива. Всяко препятствие на Пътя е едно велико условие, за да се прояви характера ви и да се усили волята ви. Във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате.
към текста >>

Ние можем по сто пъти на ден да изричаме най-хубавите думи, но когато Учителят каже „Стани, знаеш ли урока си“, и десет хиляди молитви „Господи, помилуй“ няма да минат.
Пак към тези, които се учат. Учителят никога не се заблуждава. В света ще срещнете напарфюмирани, богати ученици, които обаче не си знаят урока. Тук дрехи и украшения не минават, учение трябва. А този, който се учи, дрехите му са скромни, но е любим на Учителя си. Ние можем по сто пъти на ден да изричаме най-хубавите думи, но когато Учителят каже „Стани, знаеш ли урока си“, и десет хиляди молитви „Господи, помилуй“ няма да минат. Сега, Търново е един стар град, който мисли, че не му трябва много знание. Той живее със своето минало. Търновци мислят, че са осигурени, защото от едно време още са останали все богаташи. Ние сме осигурени само когато учим. Някои ще кажат, че няма кой да работи.
към текста >>

32. Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог

Освен това, даденият импулс към астрологичното познание обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов.
Николай Дойнов размишлява върху наученото в Школата на Изгрева, прилага го в практиката си, прави проучвания (сравнява множество хороскопи с характеристиките на техните носители) и постепенно формира своя теоретично обоснована астрологична методология. Тук трябва да се отбележи едно интересно явление в световната историята на астрологията. И то е, че в началото на ХХ век от Окултната школа на Учителя Петър Дънов в България излизат множество оригинални методологични подходи към астрологията. Фактически Учителя дава този силен импулс към астрологичното познание и разкрива пред астролозите разнообразни възможности за творческото му приложение. По този начин, излизайки от една окултна школа се оформят различни астрологични методологии, съответно на: Николай Дойнов, Иван Антонов, Влад Пашов, Методи Константинов, Георги Радев, Петър Манев и др. Освен това, даденият импулс към астрологичното познание обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов. Астрологията в никакъв случай не трябва да служи като цел за материални придобивки. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, че той е свободен да се разпорежда със себе си, а оттам и със своята съдба. Но за да може да си въздейства, човек трябва да познава своите качества и способности, своя енергиен заряд; да познава влиянието на светилата, на Слънцето, Луната, планетите. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен; в първия случай, при условията за щастие, запознатият с астрологията ще използва разумно благоприятните възможности; при втория – ще противодейства на влиянията, ще внимава да не се поддаде на своите отрицателни подтици. Когато човек се научи правилно да чете себе си, тогава той ще може да изучи и хората, и природата.
към текста >>

Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен; в първия случай, при условията за щастие, запознатият с астрологията ще използва разумно благоприятните възможности; при втория – ще противодейства на влиянията, ще внимава да не се поддаде на своите отрицателни подтици.
По този начин, излизайки от една окултна школа се оформят различни астрологични методологии, съответно на: Николай Дойнов, Иван Антонов, Влад Пашов, Методи Константинов, Георги Радев, Петър Манев и др. Освен това, даденият импулс към астрологичното познание обхваща в различна степен почти всички последователи на Школата на Учителя, който се обръща към тях с думите: “Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов. Астрологията в никакъв случай не трябва да служи като цел за материални придобивки. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, че той е свободен да се разпорежда със себе си, а оттам и със своята съдба. Но за да може да си въздейства, човек трябва да познава своите качества и способности, своя енергиен заряд; да познава влиянието на светилата, на Слънцето, Луната, планетите. Човек се ражда с условия да бъде щастлив или нещастен; в първия случай, при условията за щастие, запознатият с астрологията ще използва разумно благоприятните възможности; при втория – ще противодейства на влиянията, ще внимава да не се поддаде на своите отрицателни подтици. Когато човек се научи правилно да чете себе си, тогава той ще може да изучи и хората, и природата. Човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба като служи на една възвишена идея”. Благодарение на този импулс, даден от Учителя Петър Дънов през първата половина на ХХ век, астрологията в България бележи разцвет. В окултната Школа на Изгрева се изучават също хиромантия, физиогномика и френология.
към текста >>

По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата.
При това осмисляне на физичните факти в съответствие с техните вътрепсихични духовни същности, отново откриваме характерния оригинален подход на този автор, търсещ едно по-цялостно и задълбочено вникване в астрологичните понятия. Интересен, от гледище на днешната т. н. “митологична астрология”, е и паралелът, който Николай Дойнов прави между факти от астрологията и митологията. Николай Дойнов е от астролозите, които внимателно, с удивителна бързина и точност изготвят хороскопа. Според него е важно това да става “на ръка”, не само защото в по-голямата част от времето, през което той е работил, не са били познати днешните технически средства. По думите му (изказани през последното десетилетие на миналия век и отправени към астролозите от позицията на неговата патриаршеска възраст) построяването на хороскопа по този “жив начин”, без помощта на технически средства, е особено важна част от работата на астролога, защото така той прави по-добра връзка с конкретната индивидуалност и има по-голяма вероятност да открие точния ключ към интерпретацията на картата. Това специално отношение на Николай Дойнов към направата на хороскопа някак напомня духовната практика на будистките монаси, изработващи в дълбоко мълчание сакрални символи от пясък. “Символите са езикът, на който Духът говори” – казва Учителя Петър Дънов. А какъв друг, ако не символичен, е астрологичният език и нима той не е онази жива невидима връзка, по която протича диалогът между Земя и Небе? И астрологът, в своята висша духовна концентрация, не е ли той – разчитащият знаците – Посредникът, Преводачът, който помага на загубилите посоката да си припомнят точно това: пътя към себе си, към другите, към Бога. Навярно и Николай Дойнов – който обичаше да казва: “Тук, в разчитането на хороскопа, няма гадаене – всичко е математика, всичко е числа.” – беше достигнал онази яснота от досега си до невидимата “жива нишка”, по която протича в нас преводът на Единния космичен говор на сферите, числата и звездите.
към текста >>

" Николай нищо не разбира от думите на Учителя.
Учителят извиква Ради Танчев, дава му пари и поръчва да намери Начо Петров или Николай Дойнов да закупят и докарат въглища, необходими за отопление през наближаващата зима. Ради тръгва из Изгрева, среща Николай Дойнов и му предава поръчката на Учителя. Той веднага се съгласява, приема задачата, отива на гарата, купува един вагон въглища, наема няколко каруци и ги прекарва пред бараката за въглища до „Парахода". Обед е и всички са насядали да се хранят. Николай минава пред пейката, на която седи Учителят, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството взима решение да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които са черноборсаджии. Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София. Малко след това, към 10 часа, при него идват група агенти, които правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това те го арестуват и подвеждат под отговорност. Насрочва се дело срещу него в Търново.
към текста >>

33. Упражнение с пръстите

Каквато мисъл мине през съзнанието ви, отбележете я с две-три думи, накратко.
Всички ще извадите тетрадките или тефтерчетата си и ще пишете като заглавие на упражнението Психическо наблюдение. Упражнението не е мъчно, но и лесно не е. През време на упражнението стомахът ви трябва да бъде свободен. Упражнение: дигнете лявата ръка с разтворени пръсти нагоре, с длан към лицето, а показалецът на дясната ръка поставете върху показалеца на лявата (върховете им). Наблюдавайте каква мисъл ще мине в този момент през съзнанието ви. Каквато мисъл мине през съзнанието ви, отбележете я с две-три думи, накратко. Може да не мине никаква мисъл през ума ви – това да не ви смущава. При това ще наблюдавате дали мисълта ви е приятна или не, дали е отрицателна или положителна. Ако е отрицателна, отбележете я с черна точка; ако е положителна – със светла точка. Ще бъдете искрени в наблюдението си, ще констатирате нещата, както са в действителност, без да се стеснявате… Като поставите показалците си с върховете един срещу друг, ще концентрирате мисълта си в продължение на една минута.
към текста >>

„Положителни и отрицателни сили в Природата“,
След туй някой път искате да уякчите волята, слабохарактерен сте, ще подпрете палеца. Волята ви изведнъж няма да стане силна, но все таки ще окаже известно влияние. Колкото и да е малко туй влияние, упражнението пак е приятно. *Бел.състав. Под първи пръст Учителя разбира показалеца; втори е средният, трети – безименният, четвърти е кутрето. Палеца той разглежда като отделен от четирите пръста, а не като първи. „Положителни и отрицателни сили в Природата“, „Значение на гласните при окултното пеене“, стр. 7-10. Като ученици правете опити да видите доколко Доброто живее във вас. Когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете какво ще стане с вас. Ако състоянието ви се подобри, вие сте дали път на Доброто в себе си. Ако състоянието ви не се подобри, затворили сте вратата на сърцето си за Доброто.
към текста >>

Голямо богатство се крие в тази азбука, но само за онзи, който знае правилата и законите за съчетаване на буквите в срички, сричките в думи.
Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вдлъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение (стр. 154-155). Пръстите на човека са азбука, с която той всякога може да си служи, за да влезе в общение с духовния, с Невидимия свят. Голямо богатство се крие в тази азбука, но само за онзи, който знае правилата и законите за съчетаване на буквите в срички, сричките в думи. Неразположени сте, пасивни сте, не ви се работи. Щом знаете правилата за съчетаване на тези букви, бутнете един от пръстите си и веднага ще си въздействате. Забележете, когато е неразположен, човек преплита пръстите си, хваща ту един, ту друг пръст, търси начин да си помогне, да си въздейства. Помощта може да дойде несъзнателно, може да дойде и съзнателно. Който разбира тази наука, той съзнателно може да си въздейства.
към текста >>

34. Роден Боян Боев, последовател, ученик и разпространител на Словото на Учителя

“Помня като сега думите на Учителя през 1912 година на събора в Търново.
Роден е в Бургас. Баща му, Димитър Боев бил стопанин-редактор на един от първите бургаски вестници след Освобождението, в.“Голгота”, по късно преименуван в “Нова епоха". Първите сведения за срещи на Боян Боев с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор в Търново. Участниците там са били около 70 души. От този събор Боян Боев си спомня: “Помня като сега думите на Учителя през 1912 година на събора в Търново. Думите бяха много важни. Те бяха следните: “всички вие, които сте в Братството, едно време - много хиляди години преди Христа - бяхте ученици в една окултна школа в Египет и аз бях вашият Учител. После бяхте в една окултна школа в Индия, Персия и пр. и аз бях вашият Учител. Вие бяхте и в България като богомили.
към текста >>

Думите бяха много важни.
Баща му, Димитър Боев бил стопанин-редактор на един от първите бургаски вестници след Освобождението, в.“Голгота”, по късно преименуван в “Нова епоха". Първите сведения за срещи на Боян Боев с Учителя датират от 1912 г., когато е присъствал на събор в Търново. Участниците там са били около 70 души. От този събор Боян Боев си спомня: “Помня като сега думите на Учителя през 1912 година на събора в Търново. Думите бяха много важни. Те бяха следните: “всички вие, които сте в Братството, едно време - много хиляди години преди Христа - бяхте ученици в една окултна школа в Египет и аз бях вашият Учител. После бяхте в една окултна школа в Индия, Персия и пр. и аз бях вашият Учител. Вие бяхте и в България като богомили. Същите богомили сега сте ученици на Бялото братство.”
към текста >>

Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е.
Драги братя и сестри, приятели и познати, сродници и съученици, Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас. Също така ние сме пред безсмъртния портрет на Боян, който ще остане завинаги с нас. Един велик философ, мъдрец и Учител на човечеството казва: “важна и голяма задача на човека в живота е да познае Бога такъв, какъвто е и да познае Бога такъв, какъвто не е.” Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е. Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица. Любознателен, с любов към науката и със стремеж към знания, той постъпи в Софийския университет като студент по естествените науки. Тук той се предаде с всичката си любов и жар на изучаването на тия науки. Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес. Тук той се запознава с окултната наука, която прегърна със същата любов и желание да учи.
към текста >>

Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес.
Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е. Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица. Любознателен, с любов към науката и със стремеж към знания, той постъпи в Софийския университет като студент по естествените науки. Тук той се предаде с всичката си любов и жар на изучаването на тия науки. Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес. Тук той се запознава с окултната наука, която прегърна със същата любов и желание да учи. В изучаването й той беше така искрен към себе си, предан към знанието, с каквото изучаваше и официалната материалистическа наука. В желанието му да не заблуждава себе си, да не заблуждава и другите, той търсеше щателно допирни точки и връзки между двата вида наука - материалистическа и окултна. Като знаеше и разбираше дълбокото човешко естество - материалистическо и духовно - той се убеди в съществуването на една единна, неразделна наука, която отговаря на двете човешки естества: материално и духовно, външна и вътрешна. Придобил по-големи знания, той се върна в България, където беше назначен за гимназиален учител, учител на младите.
към текста >>

Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е.
Той не живееше за себе си. С перо и мастило той осмисляше всеки свободен момент и от перото му се изливаше нещо хубаво написано, общо за всички. Пред нас се извая образът на истински работник и на истински мъченик, мъченик без ох, мъченик без роп- тание и протест, мъченик с усмивка на лице. Той мина през кладата, без да изгори; мина през огъня, но се пречисти и светна; мина през жезъла и тоягата на Господа и се благослови. Това е вкратце първата начертана линия от неговия живот. Ще кажа няколко думи за брат Боян такъв, какъвто не е. Той не е човек на личния живот. Той не познаваше личното местоимение “аз”. Той не е собственик, нямаше нищо свое собствено. Той имаше задължения, а нямаше права; сам не ги търсеше. Той не се защищаваше и не искаше да го защищават.
към текста >>

Но туй ми го е казвал той в квартирата си на Изгрева.„Аз, казва, когато дойдат тук да ми се оплакват от някого и да ми говорят отрицателни работи, аз все едно, че слух нямам, все едно, че ушите ми са затулени, не го приемем в съзнанието си.
Такива личности имаше и други в Братството, не само той. Обаче брат Боев беше, който беше спечелил сърцата на всички до един. Щото той беше толкоз безкористен, беше една негова доброта такава, че в известно отношение можеш да го отнесеш, туй, което Христос казва: „Ако не станете като децата”. Той имаше детска чистота, едновремешно с голям ум и с голяма преданост и голяма духовност, едновременно носеше в себе си една така детска чистосърдечност. Знаем какво ми е казвал той, лично на мене, аз съм контактувал с него, той е живял и в Севлиево, писал е книгата си за възпитанието на учениците в нашето жилище. Но туй ми го е казвал той в квартирата си на Изгрева.„Аз, казва, когато дойдат тук да ми се оплакват от някого и да ми говорят отрицателни работи, аз все едно, че слух нямам, все едно, че ушите ми са затулени, не го приемем в съзнанието си. Не искам да слушам. Не го държа, не го приемам просто в съзнанието си, когато някой говори за друг някой нещо и го обвинява”.Туй един случай ти казвам, но той беше така една чиста душа и с такава преданост, с такава духовност, че не можеш така просто да не благоговееш, да не го обичаш, да не го уважаваш, да не го слагаш много високо. И знаеш какво, мен са ми казвали, това са думи на Учителя вече, то не ще е в беседа, но Учителят нали има антураж около Него там: Борис Николов, Паша Тодорова, трети, четвърти, Боян е един от тези.Учителят е казвал така пред някои, разбира се, Боян не е бил там, казал им: „Искате ли да видите ангел в гащи, това е Боян Боев”. Учителят така се е изразил за него. Той е ангел в туй отношение, че е чист и предан.
към текста >>

И знаеш какво, мен са ми казвали, това са думи на Учителя вече, то не ще е в беседа, но Учителят нали има антураж около Него там: Борис Николов, Паша Тодорова, трети, четвърти, Боян е един от тези.Учителят е казвал така пред някои, разбира се, Боян не е бил там, казал им: „Искате ли да видите ангел в гащи, това е Боян Боев”.
Той имаше детска чистота, едновремешно с голям ум и с голяма преданост и голяма духовност, едновременно носеше в себе си една така детска чистосърдечност. Знаем какво ми е казвал той, лично на мене, аз съм контактувал с него, той е живял и в Севлиево, писал е книгата си за възпитанието на учениците в нашето жилище. Но туй ми го е казвал той в квартирата си на Изгрева.„Аз, казва, когато дойдат тук да ми се оплакват от някого и да ми говорят отрицателни работи, аз все едно, че слух нямам, все едно, че ушите ми са затулени, не го приемем в съзнанието си. Не искам да слушам. Не го държа, не го приемам просто в съзнанието си, когато някой говори за друг някой нещо и го обвинява”.Туй един случай ти казвам, но той беше така една чиста душа и с такава преданост, с такава духовност, че не можеш така просто да не благоговееш, да не го обичаш, да не го уважаваш, да не го слагаш много високо. И знаеш какво, мен са ми казвали, това са думи на Учителя вече, то не ще е в беседа, но Учителят нали има антураж около Него там: Борис Николов, Паша Тодорова, трети, четвърти, Боян е един от тези.Учителят е казвал така пред някои, разбира се, Боян не е бил там, казал им: „Искате ли да видите ангел в гащи, това е Боян Боев”. Учителят така се е изразил за него. Той е ангел в туй отношение, че е чист и предан. Като човек може да си има някои ограничения, в някои отношения, обаче някаква така прашинка чезне пред неговото духовно величие изобщо. Това е Боян Боев. А, говорихме за „Всемирна летопис”.
към текста >>

То има изключения някакви, но то се дължи на отрицателни сили, но него го обичат, може да се каже всички, всички, които са преданни на Братството, на Учителя.
А, говорихме за „Всемирна летопис”. В.К.: Понеже той е участвувал там. С.К.: Понеже е участвувал, да. Виж как се отклонявам, но не мога, аз като заговоря за Боев не мога да не си изразя отношението. Той, как да ти кажа, може би е единствения човек из нашите, който почти никой не се е осмелил така да говори против него. То има изключения някакви, но то се дължи на отрицателни сили, но него го обичат, може да се каже всички, всички, които са преданни на Братството, на Учителя. Всеки го цени и уважава.БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ1. За Боян Боев виж „Изгревът”, том II, с. 380.2. За Боян Боев виж „Изгревът”, том III, с. 29, 32, 33, 34-36.3. За Боян Боев виж „Изгревът”, том V, с.
към текста >>

35. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Е, и ние можем да ти дадем това.” От думите му тя разбрала, че нейното място е близо до него, за да работи над беседите.
Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна радост, че имам възможност да помагам, да съм в услуга на хората, да живея по-добре и в по-добро настроение.“ Елена Андреева завършила университета през 1927 г. Като студентка е живяла с оскъдни средства, затова след дипломирането си тя решила да си изкарва прехраната с учителстване. Отишла при Учителя с въпроса, дали да приеме помощта на свой близък, който може да я назначи на добро място в някой по-голям град. Учителят й казал: “Като отидеш там ще ти дадат пари за един хляб. Е, и ние можем да ти дадем това.” От думите му тя разбрала, че нейното място е близо до него, за да работи над беседите. Приела с радост това разрешение на въпроса и през 1928 г. се преместила да живее на Изгреба. Но пак решила да потърси и друга работа, държавна. През същата 1928 година се явила на изпит за стенографка в Народното събрание. Издържала конкурса успешно, но след първия работен ден я освободили по причина на писмо, получено от специалния отдел в полицията.
към текста >>

Когато отидох пак срещу лицето му мислено се обърнах към него с думите: Благодаря ти Учителю, че ми обръщаш гръб, защото по този начин ми обръщаш внимание.
Помислих си: защо ли Учителят ми обръща гръб? След няколко дни пак отивам при друга група. Пак Учителят нещо разясняваше. Застанах очи в очи с него. Той се обърна на другата страна. Когато отидох пак срещу лицето му мислено се обърнах към него с думите: Благодаря ти Учителю, че ми обръщаш гръб, защото по този начин ми обръщаш внимание. Той веднага се обърна към мене. Това нещо той така естествено го направи, сякаш нищо не е станало. Така Учителят държеше будно съзнанието ни и ни караше да мислим, да търсим в себе си погрешката, която трябва да изправим. Веднъж тръгнах за нещо в града по работа. Учителят говореше с Паша и Савка пред приемната стая.
към текста >>

Аз тогава тези думи взех на шега, но както по-късно разбрах и в тези шеги имаше истина.
Учителят ме погледна засмяно и каза: Ти, Еленке, вече си уредила работите си, накривила си шапката. На главата си носех барета и бях я дръпнала малко надясно. Не беше на средата на главата ми. Така сложена шапката показваше, че аз съм под влиянието на не много сериозни същества. В накривената ми шапка имаше светско влияние, мода, някакъв каприз, нещо несериозно. Аз тогава тези думи взех на шега, но както по-късно разбрах и в тези шеги имаше истина. Всяко нещо, което правим е израз на някакви сили - положителни или отрицателни. Ученикът не трябва да се поддава на отрицателните влияния, пък и кокетството не е за ученика. След 1944 г., Елена Андреева продължи неуморно да работи със Словото и близо десет години дешифрира стенограмите останали необработени дотогава. До 1954 г. тя комплектова неиздаденото Слово на Учителя и го предаде за съхранение.
към текста >>

Всяко нещо, което правим е израз на някакви сили - положителни или отрицателни.
На главата си носех барета и бях я дръпнала малко надясно. Не беше на средата на главата ми. Така сложена шапката показваше, че аз съм под влиянието на не много сериозни същества. В накривената ми шапка имаше светско влияние, мода, някакъв каприз, нещо несериозно. Аз тогава тези думи взех на шега, но както по-късно разбрах и в тези шеги имаше истина. Всяко нещо, което правим е израз на някакви сили - положителни или отрицателни. Ученикът не трябва да се поддава на отрицателните влияния, пък и кокетството не е за ученика. След 1944 г., Елена Андреева продължи неуморно да работи със Словото и близо десет години дешифрира стенограмите останали необработени дотогава. До 1954 г. тя комплектова неиздаденото Слово на Учителя и го предаде за съхранение. На 7 април 1961 г.
към текста >>

Ученикът не трябва да се поддава на отрицателните влияния, пък и кокетството не е за ученика.
Не беше на средата на главата ми. Така сложена шапката показваше, че аз съм под влиянието на не много сериозни същества. В накривената ми шапка имаше светско влияние, мода, някакъв каприз, нещо несериозно. Аз тогава тези думи взех на шега, но както по-късно разбрах и в тези шеги имаше истина. Всяко нещо, което правим е израз на някакви сили - положителни или отрицателни. Ученикът не трябва да се поддава на отрицателните влияния, пък и кокетството не е за ученика. След 1944 г., Елена Андреева продължи неуморно да работи със Словото и близо десет години дешифрира стенограмите останали необработени дотогава. До 1954 г. тя комплектова неиздаденото Слово на Учителя и го предаде за съхранение. На 7 април 1961 г. Елена Андреева напусна “Изгрева”, по нареждане на органите на властта.
към текста >>

Тия отрицателни работи не можех да ги изговоря, защото аз не вярвах, че е така, както той ми говори.
Един от най-тежките изпити на Елена Андреева е през 1931 г. Човекът, когото тя е обикнала тъй силно, че веднъж дори Учителя й казва:„Та ти си готова да умреш за него! ”, този човек внася в душата й отровата на съмнението. „...Аз се чувствах като отровена, като болна от някаква заразна болест. Не можах да кажа на Учителя това, което Любомир ми говореше за Него. Тия отрицателни работи не можех да ги изговоря, защото аз не вярвах, че е така, както той ми говори. Не можех да ги кажа и заради това, че не исках да изложа Любомир пред Учителя. Аз исках той да стане негов ученик, да приеме учението, както аз го бях приела, но той всякога е имал особено мнение по някои въпроси. Той ми казваше: „Аз искам да бъда свободен дух, не искам да се впрягам в колата на Учителя.” Като ми говореше така, аз се надявах, че това е нещо временно, че Любомир ще преживее съмненията си в Учителя. Аз обаче носех товара.” За изпита на съмнението Учителя казва: „Ученикът трябва да мине през съмнението.
към текста >>

След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението - светлият ден на посвещението.” (Свещени думи на Учителя: 202, 1938 г.)
Аз обаче носех товара.” За изпита на съмнението Учителя казва: „Ученикът трябва да мине през съмнението. Тя е една област, която той трябва да премине, и да я мине докрай.” Там той ще се намери в една северна полярна нощ - дълга нощ. Но той трябва да разбира закона: Трябва да я прекара, за да излезе пак на светлия ден. И да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, ще дойде прозрението - светлият ден на посвещението.” (Свещени думи на Учителя: 202, 1938 г.) По това време, през есента на 1931 г., когато Елена усеща преграда между себе си и Учителя, той й казва да си потърси работа и тя става учителка в с. Макоцево. Там остава четири години, като всеки месец, и през ваканциите, е на „Изгрева”. През този период тя минава от отчаянието до постепенното избистряне на съзнанието, като накрая постига яснотата за себе си, за целта, пътя и смисъла на своя живот. Процесът на равносметка, пресяване и пречистване от всичко тъмно и чуждо на духовната й същност приключва през 1935 г. Тогава Елена Андреева е уволнена по обвинение за „противорелигиозни идеи”, а след отказа й да подпише декларация, че се отрича от убежденията си, й се отнемат учителските права.
към текста >>

Лично пред мене Учителят казваше: „Аз няма да оставя гроб." Тогава ние не можехме да разберем тия Негови думи - ние, както и мнозина от нашите приятели, вярвахме, че Той няма да умира.
- Той никак не беше за чудесата. Всичко около Него си ставаше естествено, непринудено. Той разчиташе мислите на хората, като че беше в самите тях, разкриваше ги, за тяхно учудване, но никога не показваше, че гледа на това като на някакво „чудо". За неговото „чудо" говореха другите, а Той - никога. Нека кажа нещо и за „чудото" на Неговия гроб. Лично пред мене Учителят казваше: „Аз няма да оставя гроб." Тогава ние не можехме да разберем тия Негови думи - ние, както и мнозина от нашите приятели, вярвахме, че Той няма да умира. Но ето, че Той все пак умря. И тогава, през време на погребението стана това, за което и досега се говори. Изведнъж се чу грохот под земята, като че нещо се сгромоляса. Това беше чуто от всички присъствуващи. Това даде основание да се говори, че това е било трясък поради разглобяване на Неговото тяло, че следователно, ако сега се разкрие гробът Му, нищо няма да се намери от тялото Му, освен ковчегът и може би дрехите Му.
към текста >>

Като имам пред вид обаче думите на нашия Учител, това, което съм видяла около Него, мога да кажа, че Той не може да се търси в някакви си чудеса, дори от това на „възкресение", за каквото се говори от някои суеверни приятели.
Но ето какво се случи. Когато се натрупа повече земя, повече пръст, тънките и несигурно поставени дъски се поддадоха, изпочупиха, пръстта е хлътнала докрай. Ние, присъствуващите, чухме именно тоя страхотен шум от страна на гроба, който даде основание да се мисли, че е станало „чудото на възкресението". Днес се говори за изваждането на тялото на Учителя от земята и за даването на мястото на Учителя на японската легация. Никак не мога да се съглася, че това трябва да стане, че се прави страшно кощунство с тялото на един много заслужил българин, което има характер на предизвикателство към националната ни карма. Като имам пред вид обаче думите на нашия Учител, това, което съм видяла около Него, мога да кажа, че Той не може да се търси в някакви си чудеса, дори от това на „възкресение", за каквото се говори от някои суеверни приятели. Но сега мога да разбера колко правдив и далновиден беше Той, като казваше: „Няма да оставя гроб." Именно - защото знаеше, че гробовете са свърталище на суеверия, каквито Той по никакъв начин не искаше да подхранва. Всичко в Него беше просто и естествено, като самия живот. И точно това беше Неговото величие. (За спомените на Елена Андреева вж. „Изгревът" том I, с.
към текста >>

36. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга.
По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен път да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя. Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето познание и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята. Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга. В субективния свят на автора даден в книгата бе обективен свят на героите и то на друго място. Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст.
към текста >>

Казали й, че доста хора приемат чрез него Христовите думи за двадесети век.
МАРИЯ ТОДОРОВА 1898-1976 Родена е в Панагюрище в буден и богатски род. Отрано съзнанието й се стреми да опознае великите истини в живота и тя дълго търси Източник на Знания, който да я задоволи. Когато била във втори прогимназиален клас тя вметнала в разговор със свои близки: “Защо Христос не е сега на земята, щях да му стана ученичка.” Тогава някой от присъстващите й споменал името на Учителя. Казали й, че доста хора приемат чрез него Христовите думи за двадесети век. В този разговор тя за първи път чула, че Петър Дънов е наречен от последователите си Учителя, поради светлината, която неговото учение внася 6 съзнанието на търсещите. У Мария Тодорова тутакси се появило едно силно желание да срещне Учителя. Тя дълго го търсила. Но желанието й да стане отново ученик на Светлината се сбъднало. За това време М.
към текста >>

Мария Тодорова си спомня думите изказани от Учителя след държаната там беседа: “Да останем още малко, защото вече няма да дойдем...” Сърцата на всички се свиват от тъга пред неизбежното.
Идват месеците прекарани от Учителя в Мърчаево. Той е затворен в себе си. Преживява тежко войната в която са въвлечени християнските народи, настроени с дива омраза едни срещу други. Мария Тодорав и Борис Николов често ходят там за да го посетят. Веднъж и те участват в групата изкачила се на връх Острец. Мария Тодорова си спомня думите изказани от Учителя след държаната там беседа: “Да останем още малко, защото вече няма да дойдем...” Сърцата на всички се свиват от тъга пред неизбежното. На Рила В последните дни на Учителя М. Тодорова е неотклонно до него. Следи с болка всеки жест, записва всяка негова дума. Чува го да казва: “втори път не искам да минавам по този път... Сега всичко... Хубаво!
към текста >>

” Картината от края на Мировата драма се допълва и със следните думи от дневника на М. Тодорова:
Сега всичко хубаво се разреши... Благодаря ви за нежността която проявихте към мен! ” На нея казва: “Сега ще бъдеш храбра! " На 24.12.1944, в неделя сутринта Учителят седнал на малкото столче и държал последното кратко Слово. После казал: “Рекох, кажете на Бояна да се оформят нещата! ” Картината от края на Мировата драма се допълва и със следните думи от дневника на М. Тодорова: “Последният поглед на тези очи изпълнени с Духа Божия падна върху мен. Никога няма да забравя този свиден, последен Слънчев лъч, с който Учителят ме озари. Дойде последния момент. Учителят ни напущаше. Внезапно ми дойде мисълта да извикам брат Боян.
към текста >>

Това й дава силна интуиция и голяма прозорливост за разбиране на отношенията в братския живот и честите вмъквания на отрицателните сили в него.
Учителя насочва Мария да ходи заедно с тях, за да излекува сърцето си. Тя дълго време не приема съвета на Учителя, защото това е вън от моралните разбирания на тогавашното общество. По-късно пречупва характера си, тръгва с тях и се създава добро приятелство между тримата. Мария Тодорова е много възприемчива и чувствителна към външните влияния. В хороскопа на Мария Луната се намира в 12-и дом в съвпада със Слънцето, Венера, Меркурий и тригон с Нептун и Плутон. Това й дава силна интуиция и голяма прозорливост за разбиране на отношенията в братския живот и честите вмъквания на отрицателните сили в него. При всички трудни положения тя отива при Учителя и иска неговото мнение и съвет, докато той е във физическото си тяло на Земята. Тя винаги слуша Учителя и точно изпълнява неговите съвети. През 1933 година Мария оформя връзката си с Борис, като сключва брак с него. Започва да свири редовно на хармониума в младежкия клас заедно с Гавраил Величков. През 1927 г.
към текста >>

Борис Николов ни посрещаше с думите: „Словото на живота пазим.“
С голямо уважение и любов говореше и за Боян Боев, Георги Радев, Сава Калименов, Петър Пампоров, Мария Тодорова, Елена Андреева и много други. Крум винаги е проявявал голям респект към всички по-възрастни ученици на Учителя. Когато са идвали чужденци, а това е било много пъти, някой от нас ги посрещаше на летището и веднага първата среща беше у Борис Николов, в „малкия дом“, както той с любов го наричаше. Там имаше изключително духовна атмосфера, създадена от Борис Николов и Мария Тодорова, а също така и от многократните посещения на Учителя в този дом. Още с влизането в градината се усещаше, като че ли влизаш в друг свят. Борис Николов ни посрещаше с думите: „Словото на живота пазим.“ На 27 декември - деня на заминаването на Учителя - Мария Тодорова канеше Крум с малка група младежи. Молехме се, пеехме и Мария Тодорова свиреше на пианото. Тя и Станка Христова Янчева приготвяха много вкусна вечеря. За Учителя оставяха един празен стол на най- централното място и сервираха за него от всички блюда. Накрая, след завършване на вечерята, Мария Тодорова с голяма любов и благословение раздаваше на всеки от присъстващите храна от блюдата на Учителя.
към текста >>

Особено много са ме впечатлявали неговите думи: „Едно човечество, едно отечество, един закон.“
Така и аз работя за Словото.“ Мъдростта на тази жена от народа винаги ме е поразявала, защото тя беше намерила своето място в живота на Цялото и макар с една невзрачна наглед работа, изцяло се беше отдала на Словото и учението на Учителя. Дълбоко в душата си Станка знаеше, че: „За да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва — добро, лошо, и това е Христос да живее в нас. Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни. Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре." За мен Борис Николов беше духовен колос. Особено много са ме впечатлявали неговите думи: „Едно човечество, едно отечество, един закон.“ Веднъж бях на обяд в „малкия дом“ и брат Борис ми каза, че обходата е важно нещо, че Учителят много държал на това. Любимата приказка на Борис Николов беше за „гърбавия роб“. Много накратко ще я разкажа за тези, които не са я чели. В един град нямало дъжд много дълго време. Свещениците правили молитви, народът също, но нито капка дъжд не падал.
към текста >>

37. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Ако се абстрахираме от „кармичната“ реторика в тези думи, ще видим от тях да проглежда някогашният модернист-поклонник на Ницше.
Женитбата, каквато съществува сега на Земята, е едно временно кармично отношение. В бъдеще трябва да се формират, или по-право казано, да се възстановят първоначалните свободни отношения – отношения на любовта. Сега хората мислят, че сродните души се женят. Не, сродните души не се женят. Щом две сродни души се оженят, сродството между тях изчезва[16]. Ако се абстрахираме от „кармичната“ реторика в тези думи, ще видим от тях да проглежда някогашният модернист-поклонник на Ницше. Дънов, най-кратко казано, за М. Белчева е идеална инкарнация на духа, очаквано пребиваващ във фигура от мъжки пол; това е светлото и красиво лице на Бялото Братство, с което тя се среща и от което приема сили в едно от най-трудните десетилетия на своя живот. По същото време и пак сред общността на Белите братя тя опознава и друго лице на мъжкия дух. С него обаче се свързват не толкова стремежите ѝ да бъде горда и независима, колкото обикновените, земни потребности на една самотна жена. През 1926 г.
към текста >>

Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“.
Елена Андреева бегло си спомня за него: „После, тя преживя едно разочарование, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила. Имахме един брат, който се занимаваше със строежи и който ѝ взел парите, пък не ѝ направил апартамента“. Интервюирана далече напред в го-дините, Андреева не успява да си спомни точното име на злополучния брат, посочва го като „Цанев“, защото славата му на мошеник е била очевидно по-голяма от славата на собственото му име: „Цанев. Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот. Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка. „Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с разочарование Братството.
към текста >>

Малко думи като вдъхновение, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души.
Чакам реда си в двора. Градинката ме среща в новата си премяна. Сред нея кошер пчели сякаш в знойните великденски лъчи. Пристига един брат - още един. Говорим за мълчанието - за езика. Малко думи като вдъхновение, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души. Мълчанието има някога по-силни вибрации, когато във всяка клетка бие сърце. Спомням си за Анатол Франс, който каза, че езикът най-добре изразява лъжата, която ласкае света, а не истината, от която се тъй много нуждаем. Говорим и за починалите в храма „Св. Неделя". Техните души като откуп- на жертва ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близките им със скръбта си ще им помогнат.
към текста >>

38. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Ако се абстрахираме от „кармичната“ реторика в тези думи, ще видим от тях да проглежда някогашният модернист-поклонник на Ницше.
Женитбата, каквато съществува сега на Земята, е едно временно кармично отношение. В бъдеще трябва да се формират, или по-право казано, да се възстановят първоначалните свободни отношения – отношения на любовта. Сега хората мислят, че сродните души се женят. Не, сродните души не се женят. Щом две сродни души се оженят, сродството между тях изчезва[16]. Ако се абстрахираме от „кармичната“ реторика в тези думи, ще видим от тях да проглежда някогашният модернист-поклонник на Ницше. Дънов, най-кратко казано, за М. Белчева е идеална инкарнация на духа, очаквано пребиваващ във фигура от мъжки пол; това е светлото и красиво лице на Бялото Братство, с което тя се среща и от което приема сили в едно от най-трудните десетилетия на своя живот. По същото време и пак сред общността на Белите братя тя опознава и друго лице на мъжкия дух. С него обаче се свързват не толкова стремежите ѝ да бъде горда и независима, колкото обикновените, земни потребности на една самотна жена. През 1926 г.
към текста >>

Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“.
Елена Андреева бегло си спомня за него: „После, тя преживя едно разочарование, чух го от другите, аз с нея не съм го проверила. Имахме един брат, който се занимаваше със строежи и който ѝ взел парите, пък не ѝ направил апартамента“. Интервюирана далече напред в го-дините, Андреева не успява да си спомни точното име на злополучния брат, посочва го като „Цанев“, защото славата му на мошеник е била очевидно по-голяма от славата на собственото му име: „Цанев. Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот. Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка. „Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с разочарование Братството.
към текста >>

Малко думи като вдъхновение, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души.
Чакам реда си в двора. Градинката ме среща в новата си премяна. Сред нея кошер пчели сякаш в знойните великденски лъчи. Пристига един брат - още един. Говорим за мълчанието - за езика. Малко думи като вдъхновение, милосърдие възбуждат вибрации, които стигат до Божиите души. Мълчанието има някога по-силни вибрации, когато във всяка клетка бие сърце. Спомням си за Анатол Франс, който каза, че езикът най-добре изразява лъжата, която ласкае света, а не истината, от която се тъй много нуждаем. Говорим и за починалите в храма „Св. Неделя". Техните души като откуп- на жертва ще се възземат по-нагоре. На ония, които не са били готови, близките им със скръбта си ще им помогнат.
към текста >>

39. Роден Минчо Сотиров, офицер от българската армия и ученик на Учителя

Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов!
Именно в лицето на Учителя, той срещнала отдавна търсеният от душата му източник на Сила, знания и духовна светлина. За неговата чувствителност към един по-висш морал говори следната случка, разказана от сина му Димитър: “Още преди моето раждане баща ми е бил голям ловец. Веднъж той излиза на лов с ординареца си и там прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: “От днес нататък - никакъв лов! ” И той спазил това решение, нещо повече - станал вегетарианец след този случай.” Животът на Минчо Сотиров изобилства с примери, в които висшето се е намесвало за да му помогне в труден момент. Веднъж, когато неговата рота охранявала границата при Малко Търново той получил сведение, че набързо се придвижват турски части към границата. Събрал своите войници и ги подготвил за отбрана. Заели позиция и видяли, че турски войници действително подминават демаркационната линия и навлизат в наша територия.
към текста >>

И тогава Минчо Сотиров си спомнил думите на Учителя, от една беседа, държана през 1918 г.:
От този пример научаваме колко силна връзка има между учениците и Учителя. В Мировата драма, всяка роля е доброволно избрана и трябва да се изиграе докрай. Там не е позволено да си тръгнеш, преди да си изпълнил обещаното. И затова Учителят припомня правилата, методите по които участниците могат да придобият нов кредит, ако са изчерпили вече стария. Те трябва да си служат на първо място с метода на любовта! И тогава Минчо Сотиров си спомнил думите на Учителя, от една беседа, държана през 1918 г.: “Първото условие за придобиване на живота е присъствието на любовта. Който отбори сърцето си за любовта, той има живот в себе си. Любовта е творческа сила, която дава живот” От беседата на връх Мусала Минчо Сотиров си е записал също: “Вие още не сте дошли до положение да любите Бога.
към текста >>

Думите на Учителя, са се запечатвали в съзнанието на М.
Това се отнася до тези, които са готови да работят.” Минчо Сотиров през 1934 г. на лагер при второто езеро в Рила А Минчо Сотиров е бил именно от готовите да работят. Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото. Думите на Учителя, са се запечатвали в съзнанието на М. Сотиров за цял живот. През 1920 г. той си спомня следния съвет даден от Учителя: “Аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества: любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях.
към текста >>

Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма.
През всички години на своя живот Минчо Сотиров поддържал кореспонденция със своите близки, с братята и сестрите, които заедно с него се подвизавали в Светлото Дело, което Учителят вършел. Тези връзки той продължил и след заминаването на Учителя. Те от своя страна го зачитали и уважавали, защото са познали, че душата му е готова да служи на Доброто. В писмото от 28 юли 1948 г изпратено от Жечо Панайотов до Минчо Сотиров четем: “От наша страна, лично и от мен, дължа да те уберя, че се стремим да пазим добри чувства към теб и всички старши братя. Пазим се от отрицателни предубеждения, понеже полза от тях няма. Знаем, че всеки от нас работи за облагородавяне на своя характер и за доброто на Братството ни като едно цяло. Така че, бих те помолил да не считаш нашите случайни опущения за омисъл.” Минчо Сотиров подарил част от имота си на Бургаското Братство и дочакал времето върху този имот млади и предприемчиви братя да построят нов салон, осветил го и го благославил да бъде средище на духовна светлина! Изпълнил докрай своята роля, със свойнствената му педантичност по отношение на реда и дисциплината. Усетил че мисията му е изпълнена, и в същата година, на 10 ноември 1954 година си заминал с мир в душата.
към текста >>

40. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Думите на Видния Странник Буди-Са
По-подробно на него са посветени томовете - 20 и 21. В Изгревът - Том 20 са публикувани творби на Л.Лучев. В Изгревът - Том 21 могат да се прочетат доста биографични данни и спомени за Л.Лучев. В сайта са поставени за теглене (формат PDF) следните произведения на Любомир Лулчев: Съвременния обществен морал и Дънов Думите на Видния Странник Буди-Са Тайните на дворцовия живот Въ светлината на Учителя При спорната гора Вечният Извор Край огнището
към текста >>

Думите на видния странник Буди-Са; 3.
Пише статии във вестник "Братство" и в списание "Житно зърно". Аз не зная някой от последователите и учениците на Учителя да е писал, печатил и издавал толкова много книги колкото Лулчев. Мога дори да ги изредя за тези, които не са ги виждали и чели. I. С мистично направление: 1. Кръстопът; 2. Думите на видния странник Буди-Са; 3. Хигиена млад и здрав; 4. Зазоряване; 5. Когато ние живите станем; 6. В светлината на Учителя; 7. Вечният извор.
към текста >>

Него Любомир Лулчев отдавна и твърде от близо познава; на Него той дължи особено много за своя ясновидски дар и своите духовни постижения и към Него той е преизпълнен с най-смирено и благоговейно почитание - такова, каквото някога пророкът на река Йордан можа да изрази към Великия Назарянин с думите: "Не съм достоен да развържа ремъка на обувката му".
Да не забравяме, че всичките издания са били когато той е бил в Школата на Учителя. На Изгрева, ученик в Школата на Учителя беше и Никола Нанков, когото познавам лично, а сега и неговият внук под същото име - Николай Нанков, който по традиция семейна продължава да живее с идеите на Учителя. Никола Нанков имаше издателство. Беше издал книгата: "Ясновидските предсказания и науката" от Ангел Томов. Накрая на книгата автора Ангел Томов се спира и на българския ясновидец Любомир Лулчев и в последните редове пише: "Не ще съмнение, че господин Лулчев не е сред поменатата среда (става въпрос за братската среда на Изгрева), нито единствения, нито големия ясновидец: там има още мнозина и между тях един, който безспорно стои във всяко отношение много високо над всички - техния Учител. Него Любомир Лулчев отдавна и твърде от близо познава; на Него той дължи особено много за своя ясновидски дар и своите духовни постижения и към Него той е преизпълнен с най-смирено и благоговейно почитание - такова, каквото някога пророкът на река Йордан можа да изрази към Великия Назарянин с думите: "Не съм достоен да развържа ремъка на обувката му". И днес има хора, които обвиняват Лулчев, че бил горд, не дружал много с изгревяни, изолирвал се. Това е вярно: той има самочувствие, че е разбрал Учението на Учителя, но с кого да го споделя-естествено с хора на неговото ниво на интелект, дарби и способности. А не всички бяха на неговото ниво. Всички, които отиваха при него в бараката голяма 2 на 2 1/2 квадратни метра ги приемаше, но нямаше възможност да ги приеме да му гостуват на тази малка площ. А той нямаше и време за прахосване.
към текста >>

През последните земни години на Учителя, в една своя беседа, Той погледнал и към Лулчев и изказал думи, по които има три версии:
След тъй наречената Отечествена война 1944/45 г. из София се носеше слух, че Малина Тимева се е включила в тая война и се е върнала като политически офицер с чин подполковник, след което си отваря магазин за търговия. Любомир Лулчев, като редовен посетител на лекциите и беседите на Учителя си беше избрал място до прозореца, точно срещу катедрата на Учителя. Това го знаеха повечето от учениците. Никой не му го отнемаше. През последните земни години на Учителя, в една своя беседа, Той погледнал и към Лулчев и изказал думи, по които има три версии: I. Николай Дойнов, виж "Изгревът"', том I, стр. 497. "Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха не ги изпълняваха точно." II. Д-р Методи Константинов, "Изгревът", том IV, стр. 505: "Туй нещо, което аз съм казал, не само, че добре не бе предадено, но и не бе изпълнено. И за туй ще се държи сметка".
към текста >>

"Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха не ги изпълняваха точно."
Любомир Лулчев, като редовен посетител на лекциите и беседите на Учителя си беше избрал място до прозореца, точно срещу катедрата на Учителя. Това го знаеха повечето от учениците. Никой не му го отнемаше. През последните земни години на Учителя, в една своя беседа, Той погледнал и към Лулчев и изказал думи, по които има три версии: I. Николай Дойнов, виж "Изгревът"', том I, стр. 497. "Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха не ги изпълняваха точно." II. Д-р Методи Константинов, "Изгревът", том IV, стр. 505: "Туй нещо, което аз съм казал, не само, че добре не бе предадено, но и не бе изпълнено. И за туй ще се държи сметка". III. Борис Николов, "Изгревът", том I, стр. 452: "Това, което трябваше да се каже на Царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се каже.
към текста >>

Кой от тримата е чул точно думите, които Учителят е изрекъл и че точно в Лулчев е гледал?
III. Борис Николов, "Изгревът", том I, стр. 452: "Това, което трябваше да се каже на Царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се каже. И онзи, който предаваше, беше предупреден". Тези три различни версии трябва да се попитаме: Кой е чул какво точно е казал Учителя? Нали и тримата са били в салона. Кой от тримата е чул точно думите, които Учителят е изрекъл и че точно в Лулчев е гледал? И кой съчинява думи, които не са казани от Учителя? Най-вероятно единия от тримата да е бил в салона и след това мълвата тръгва! Учителят не е казал за кого се отнасят тези Му думи, макар че погледа Му е бил в посока към Лулчев. Учителят не може на всеослушание в салона да каже, че на Царя, което е трябвало да се каже, не е казано. Учителят е пращал Лулчев при Царя, но това не е било пред всички изг-ревяни и Лулчев се е връщал и докладвал на Учителя за разговорите си с Царя, но дискретно, защото тази връзка: Учителят-Лулчев-Царя, не е трябвало да се огласява.
към текста >>

И кой съчинява думи, които не са казани от Учителя?
452: "Това, което трябваше да се каже на Царя, не се каза, а се каза онова, което не трябваше да се каже. И онзи, който предаваше, беше предупреден". Тези три различни версии трябва да се попитаме: Кой е чул какво точно е казал Учителя? Нали и тримата са били в салона. Кой от тримата е чул точно думите, които Учителят е изрекъл и че точно в Лулчев е гледал? И кой съчинява думи, които не са казани от Учителя? Най-вероятно единия от тримата да е бил в салона и след това мълвата тръгва! Учителят не е казал за кого се отнасят тези Му думи, макар че погледа Му е бил в посока към Лулчев. Учителят не може на всеослушание в салона да каже, че на Царя, което е трябвало да се каже, не е казано. Учителят е пращал Лулчев при Царя, но това не е било пред всички изг-ревяни и Лулчев се е връщал и докладвал на Учителя за разговорите си с Царя, но дискретно, защото тази връзка: Учителят-Лулчев-Царя, не е трябвало да се огласява. Лулчев единствен от Изгрева е бил във връзка с Царя.
към текста >>

Учителят не е казал за кого се отнасят тези Му думи, макар че погледа Му е бил в посока към Лулчев.
Тези три различни версии трябва да се попитаме: Кой е чул какво точно е казал Учителя? Нали и тримата са били в салона. Кой от тримата е чул точно думите, които Учителят е изрекъл и че точно в Лулчев е гледал? И кой съчинява думи, които не са казани от Учителя? Най-вероятно единия от тримата да е бил в салона и след това мълвата тръгва! Учителят не е казал за кого се отнасят тези Му думи, макар че погледа Му е бил в посока към Лулчев. Учителят не може на всеослушание в салона да каже, че на Царя, което е трябвало да се каже, не е казано. Учителят е пращал Лулчев при Царя, но това не е било пред всички изг-ревяни и Лулчев се е връщал и докладвал на Учителя за разговорите си с Царя, но дискретно, защото тази връзка: Учителят-Лулчев-Царя, не е трябвало да се огласява. Лулчев единствен от Изгрева е бил във връзка с Царя. Учителят правилно е преценил, че като интелект и бивш офицер Лулчев е можел да разговаря с Царя по всички въпроси. Мек е бил, когато Царят е в криза и твърд, когато Царят му опонира.
към текста >>

По изказванията и писанията на старите братя, много млади, които не са виждали нито Учителя, нито Лулчев на живо, почват да преповтарят отрицателните характеристики за Лулчев, че не е и че няма нищо общо с Братството и с Учителя.
Изгревът - Том 8 ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЛИ Е ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО? (от Тодор Маринчевски) Едва ли има човек на Изгрева, който да не е хвърлил буца пръст, да не кажа нещо по-нечисто върху личността на Любомир Лулчев. Някой от завист или обида може би за нещо, съчинява някаква история, тя се подема от негов близък и се стига до положение, че за всички неудачи на Изгрева и в Братството е виновен само Лулчев, и след като той не може (54 години не е между нас, живите) и няма кой да опровергае измислиците и лъжите, мълвата шества и трови душите на младото поколение - сподвижници на идеите на Учителя. По изказванията и писанията на старите братя, много млади, които не са виждали нито Учителя, нито Лулчев на живо, почват да преповтарят отрицателните характеристики за Лулчев, че не е и че няма нищо общо с Братството и с Учителя. Ето какви са слуховете и ето каква е истината: 1. Лулчев бил създал своя школа в Школата на Учителя, с така наречената "Упанишада". А знаят, че Учителят насърчава такива групи - прочетете съборната беседа от "Пътя на ученика", 1927, стр. 59, 107, 225. Дори четем на стр.
към текста >>

Когато някои от посетителите не са доволни от думите му, той ги изпраща при Учителя, като им казва: Дук има Учител, идете при него, за да ви каже нещата по-точно."
След като я построява, написва по стените й различни йогически знаци. Учителя веднага извиква сестра Елена Андреева и й нарежда да отиде и да му каже да изтрие всичките знаци, защото те са в сила да разрушат не само неговата барака, но и целия Изгрев. Сестрата отива при него, предава нареждането на Учителя и той веднага премахва знаците. Оставя над вратата си само знака на Слънцето - кръг с точка в средата. Понеже е известен като ясновидец, при него идват много хора, на които той предсказва. Когато някои от посетителите не са доволни от думите му, той ги изпраща при Учителя, като им казва: Дук има Учител, идете при него, за да ви каже нещата по-точно." По време на Балканската война българите превземат Одрин, Лулчев влиза в сарая на някакъв бей и взима скъпа черна огърлица. За това той не казва на никого. При един разговор Учителя му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва незабавно да се освободи от нея. Тогава той я подарява на жена си Ангелина Радойкова. Тази огърлица става причина тя да бъде убита от своята прислужница Марина и майка й Станка Тимеви на 18 май 1930 г.
към текста >>

За да се изяснят някои неща, трябва да кажа няколко думи за нея.
Тя за него стана като че ли вдъхновение. Тя отначало беше едно същество мълчаливо и скрито. Интересно същество. И външният й вид - беше приятна и красива. Тя се въртеше около него. За да се изяснят някои неща, трябва да кажа няколко думи за нея. Напоследък бяхме на лагер на Рила и се заговорих с нея. Всички бяха резервирани към нея, страняха от нея, защото знаеха, че е била приятелка на Лулчев, че е най-голямата му привърженичка и смятаха, че е обсебена от Лулчев. И това много я потискаше в нашите среди. Защото смятаха, че тя е обсебена, и че е станала инструмент на Лулчев, който отдавна го няма, но духът му е бил в нея. Доколкото това е така, това е съвсем друг въпрос.
към текста >>

НАГОРЕ

0.54326105117798