Търсене в текстове за 'Мислене за себе си'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 231 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

На себе си ли да слугувате или на Мене?
Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят?
към текста >>

Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.
Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?
към текста >>

Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта?
А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
към текста >>

Престанете да мамите себе си.
Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово?
към текста >>

Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят. Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя.
към текста >>

Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога?
От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи? - Не! Ето, навреме ще те посетя, за да те благословя.
към текста >>

На себе си ли да слугувате или на мене?
Господъ ще дойде отъ своето свято мѣсто отъ жилището на праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ на истината. Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ?
към текста >>

Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно.
Всѣко приготвено сърдце, всѣка любяща душа ще стане жилище гдѣто Господъ ще се спре да вечеря и да се развесели съ своя избранъ. Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде на вѣликата вечеря на Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ святото си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци на главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата на вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро. А слѣдъ ония дни когато небето и земята прѣиде, и новитѣ небеса, и новата земя се явятъ, ще ги поставя царе и свещеници да ми слугуватъ въ вѣкъ. Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата?
към текста >>

Прѣдстанете да мамитѣ себе си.
Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си. Азъ съмъ пѫтя и Живота. Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще. Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ?
към текста >>

Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели. Защото съ крѣпка дѣсница крѣпя и съ мѫдрость и знание обръщамъ все, затова къмъ мене се обръща всѣка тваръ, за да приеме сила да се крѣпи — ето Азъ ги викамъ по име, и тѣ ще чуятъ гласътъ ми и ще се развеселятъ. Защото Азъ съмъ Богъ вѣчно тѣхенъ който присѫтствува чрѣзъ силата си всъде. Затова да се не колебай сърдцето ти, думитѣ ми сѫ вѣрни; ето Азъ съмъ този който говоря съ тебе: много пѫти съмъ ти говорилъ съ благость и съ любовь. Затова прославиме и ще тя прославя. Благословиме и ще се благословишъ.
към текста >>

Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога?
Отъ дѣтинството си търся моятъ Богъ, Господъ, Царь и Отецъ, но като, че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши волятата му кога е натоваренъ и съвпрегнатъ съ нечестие? колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е изгубило, правдата ми се е помрачила, и волята ми свързана и азъ съмъ като единъ който е станалъ подигравка на сѫдбата. Но всичко това е праведно върху ми; защото спорѣдъ заслугата и заплатата; спорѣдъ послушанието и благословението и споредъ любовьта, отговора. Има ли себелюбива любовъ нѣщо общо съ Бога? Не! Богъ прѣзира всичко що е отъ свѣтътъ. Дълго ли ще се бавишъ Господи? Не! Ето наврѣме ще тя посѣтя за да тя благославя.
към текста >>

2. Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ

Ти се усещаш, като че не си господар на себе си.
Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават душата ти. Твоето сърце преминава едно преходно състояние. Умът ти се вижда напрегнат. Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
към текста >>

От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението на ума ти. Противоречията, що се постоянно спосрещат в душата ти, са произвели болезнени чувства. Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни.
към текста >>

От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволят временните неща и облаги?
към текста >>

Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога. Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>

Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господстват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господстват, Духът не може да прояви своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща съвсем в друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно.
към текста >>

Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си.
Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си. Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господстват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите на един человек роден от Бога, в когото Духът има Господството. Защото тия две души са от две противоположни естества, несъвместими в себе си. Гдето плът и кръв господстват, Духът не може да прояви своите благотворни действия, нито пък съзнанието на такава душа ще може да схване и проумее духовните неща на една душа, живуща съвсем в друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното. И затова е казано, че естественият человек не може да разбере нещата, които са от Духа, защото те духовно се разбират. И това е право и вярно. Вярно е, защото е истинно и думите на Господа постоянно се потвърждават ежедневно. Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна.
към текста >>

Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума.
Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ. Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума, достойнството на душата, светостта на волята са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтленно семе на человечески син, но от Бога, от семе свято. Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла.
към текста >>

Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си.
Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла. „И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
към текста >>

Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение.
Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове?
към текста >>

И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания.
Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
към текста >>

Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си.
Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото, казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са верни. Но ще попиташ на какво основание. Ето на какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни. Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в Царството Божие, но който изпълня Волята на Отца Ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не, Небето и Земята ще преидат, но не и Моите думи. Пази се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено.
към текста >>

3. Разговор на Учителя с Духа Господен, записан на 1 октомври 1900 г. - ТРИТЕ НЕЩА

21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.
Разговор с Духа Господен От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене на PDFСъдържание Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год. ТРИТЕ НЕЩА Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. 21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя на живота. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане.
към текста >>

Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.
И какво ти е нужно за Живота? – Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото Слънцето на деня. Що са тревогите, смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си – ще се измени и настроението ти; и обратно, измени настроението си – ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава, бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, когато ти причинява вреда?
към текста >>

4. Учителя получава от Духа „Трите неща”

Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.
Трите неща ТРИТЕ НЕЩА Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 тод. ТРИТЕ НЕЩА Три неща изисква Духът Божий: Да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш е да възприемаш всичко каквото Бог е определил за живота. Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш е да гледаш и схващаш това, което Бог е създал. Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя на живота. Живота седи в тия неща, които Бог е създал и неговото повишение и облагородяване състои в тяхното възприемане.
към текста >>

Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си.
Знание. И, какво ти е нужно за живота? Здраве, храна, облекло. Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро своите чада. Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето?
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София

Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си.
София, 5 декемврий 1901 г. Любез. бр. Киров,Писмото Ви от 18 ноем[врий] приех навреме. Влизам в положението на всички неща, които ми разправяте. Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил. Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си. Онова, което ни се дава според Волята на Бога, то е най- доброто и най-благото. Ний трябва постоянно да възлагаме своите надежди на Господа. Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме духом? Не. Ний трябва да призоваваме светия Божий Дух да ни ръководи. Брат Колесников трябва още да се усъвършенствува във вярата.
към текста >>

Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме духом?
Влизам в положението на всички неща, които ми разправяте. Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил. Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си. Онова, което ни се дава според Волята на Бога, то е най- доброто и най-благото. Ний трябва постоянно да възлагаме своите надежди на Господа. Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме духом? Не. Ний трябва да призоваваме светия Божий Дух да ни ръководи. Брат Колесников трябва още да се усъвършенствува във вярата. Своята си ли воля ний вършим, или Волята на Господа? Ако има мъчнотии, Господ ще ги отстрани постепенно. Господ ще промисли най-добрия път и ще уреди всичко, според както е Той говорил.
към текста >>

Д-рът, трябва да знаете, не е сам господар на себе си.
Господ е с нас и не трябва да се боим от нищо. Така кажете на брат Колесникова. Колкото за Д-ра, нека върши това, което той счита за добре. Той е свободен. Колко външни причини има, които идат да извращават мислите ни. Д-рът, трябва да знаете, не е сам господар на себе си. И не може да очакваме от него туй, което той не е в сила да стори. Само Бог може да ни изведе. И Той ще. Да е благословено Неговото Име. Поздрави всички братя, бр.
към текста >>

6. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Да даваме предпочитание на домашните ми, заради98 мене това е грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от 7-8 години.От вас аз искам да любите Господа и ако имате любов към Господа, покажете я на нуждаещите се, а аз за себе си нищо не искам.
Някои питат: „Как е баща ти и сестра ти? " Баща ми е на Небето и всеки, който прави волята Божия, той е баща ми, сестра ми и брат ми.Никакви кръвни връзки не трябва да се мешат с Веригата. Това е то Духът Господен и аз искам да препятствувам на всичките спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си. Да даваме предпочитание на домашните ми, заради98 мене това е грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от 7-8 години.От вас аз искам да любите Господа и ако имате любов към Господа, покажете я на нуждаещите се, а аз за себе си нищо не искам. Ако искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си както себе си.Аз желая вие да растете, Словото да расте във вас. Да бъдете благодарни духом е да бъдете здрави, да порастете по дух и по ум и това е, което ще ме радва. Вие всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, дето те искат да ви се противопоставят в някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото може да ви убедят в нещо и да ви накарат да извършите нещо против волята Божия. Колкото за тяхното спасение, не се безпокойте, защото, щом се повдигнат вибрациите във вас, тогава и те ще се възползуват, както е с д-р Миркович.
към текста >>

Ако искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си както себе си.Аз желая вие да растете, Словото да расте във вас.
" Баща ми е на Небето и всеки, който прави волята Божия, той е баща ми, сестра ми и брат ми.Никакви кръвни връзки не трябва да се мешат с Веригата. Това е то Духът Господен и аз искам да препятствувам на всичките спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си. Да даваме предпочитание на домашните ми, заради98 мене това е грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от 7-8 години.От вас аз искам да любите Господа и ако имате любов към Господа, покажете я на нуждаещите се, а аз за себе си нищо не искам. Ако искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си както себе си.Аз желая вие да растете, Словото да расте във вас. Да бъдете благодарни духом е да бъдете здрави, да порастете по дух и по ум и това е, което ще ме радва. Вие всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, дето те искат да ви се противопоставят в някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото може да ви убедят в нещо и да ви накарат да извършите нещо против волята Божия. Колкото за тяхното спасение, не се безпокойте, защото, щом се повдигнат вибрациите във вас, тогава и те ще се възползуват, както е с д-р Миркович. Докато той още беше жив, неговите роднини не искаха да знаят за истината, а когато си замина, те почнаха да се интересуват.Тази вечер ще се молите за вашите домашни, да бъдат просветени, и то по следния начин.
към текста >>

За да се избегне противоречието, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него.
Изобщо основният принцип е Бог, но разбирането за Бога не е едно и също, разни са разбиранията. Има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен във вселената, а като че ли ние не съществуваме, а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и че ние имаме връзка с Него. Тия две гледища пораждат причини за разискване.Но каква е била първоначалната причина и какви нужди има Бог да създаде света? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчка? Следователно този въпрос не съществува в Божието съвършенство. За да се избегне противоречието, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност? Моето възражение е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света.Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята, е било едно състояние, което не хвърля никакво съмнение, Материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се разбере.
към текста >>

трябва да се определи ясно какво се иска, а не повидимому да показваме смирение, че нищо не искаме, а всьщност роптаете в себе си, че ви не дават каквото ви е нужно.
Съвременното богатство тук е пратено отгоре и виждате колко жито имаме ежегодно, плодове и др.Васил УзуноВ пита: - Какво отношение има духовното развитие за човека отказването му от всичко в света? ,Не е ли това доброволен отказ от всичко? - Това е само една икономия, за да не влезем в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни, а това, що казва за камилата с иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие, но иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие.По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, на тази мисъл трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да се определи ясно какво се иска, а не повидимому да показваме смирение, че нищо не искаме, а всьщност роптаете в себе си, че ви не дават каквото ви е нужно. Такова благочестие е фалшиво благочестие. Небето иска от нас желанието ни напълно да бъде определено и оформено. Ако не се отговаря на много молитви, то е защото желанието, искането ни не е напълно определено и няма да се отговори от Небето на такива молитви, докато не се оформят. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето един наш проект за материални или други нужди и да искате да се изпрати проектът от Небето, както то желае. Удовлетвореното желание на такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи.Най-после, от много искания даже има и бой.
към текста >>

Ако не искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си?
Удовлетвореното желание на такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи.Най-после, от много искания даже има и бой. Вие пак искайте, нека ви бият, нека си научите уроците, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите. Аз срещам християни, които винаги са начумерени, защото нямат и уж от смирение не искат, но затова по-добре да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа и затова не искат. Но като не искат, те повече безпокоят Господа. Ако не искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си? И то е такова безобразие да натякваш, без да искаш.Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката благодарност.От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието. Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях.После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе. Всички сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват в пътя ви.
към текста >>

Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях.После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе.
Но като не искат, те повече безпокоят Господа. Ако не искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си? И то е такова безобразие да натякваш, без да искаш.Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката благодарност.От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието. Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях.После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе. Всички сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват в пътя ви. Не е волята на нашия небесен Баща да мърморим един на друг. Няма никоя работа в света, която да не мога аз да изправя. Законът е такъв, че всеки трябва да работи, а Господ ще оправи работите му.През тази година вие искате да работите. Турете всеки в ума си, че през тази година ще работите да приведете трима души в Царството Божие.
към текста >>

Първата храна е Неговото Слово, добрият живот и Божията Воля, а доброто мислене е Неговата Любов.
Не е волята на нашия небесен Баща да мърморим един на друг. Няма никоя работа в света, която да не мога аз да изправя. Законът е такъв, че всеки трябва да работи, а Господ ще оправи работите му.През тази година вие искате да работите. Турете всеки в ума си, че през тази година ще работите да приведете трима души в Царството Божие. Молете се за тях и искайте Господ да ви ги покаже где са и Господ ще ви ги покаже.Три неща изисква Духът Божи: да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Първата храна е Неговото Слово, добрият живот и Божията Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш значи да възприемеш всичко, каквото Бог е определил за живота; добре да живееш е да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота ти. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят жквот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любовТам, дето Духът Божи живее и действува, има мир и радост. Това е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко, да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение.
към текста >>

Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.Измени мислите си, ще се измени и настроението; и обратно: измени настроението си, ще се изменят и мислите ти.
Знание. Какво е нужно за живота ти? Здраве, храна, облекло. Помни, че Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Своите добри чеда. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.Измени мислите си, ще се измени и настроението; и обратно: измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето. Добре, остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда?
към текста >>

Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите.
Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душата, така и животът на душата служи за Божието съзнание. Както душите се изпитват в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух.Няма, прочие, никоя причина, която да те застави да се боиш и плашиш от някого. Не си обязан никому, нито си длъжен някому освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар, дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му.Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще да мине дълго време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот.
към текста >>

Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот.
Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му.Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще да мине дълго време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия.Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност. Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.Обаче, да се даде действителност на живота ти, трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната любов може да роди нещо ново в тебе.
към текста >>

За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си.
Разни са разбиранията, но има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен из Вселената, а като че ли ние не съществуваме; а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и ние имаме обща връзка с Него. Тия две гледища пораждат причина за разискване. Но каква е била първоначалната причина и каква нужда има Бог да създава светове? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчки? Следователно този възглед не съответства на Божието съвършенство. За да се избегне това противоречие, другата страна приема, че Бог е личност в Себе Си. Следователно Той иска всичките неща да се индивидуализират, както Самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е.
към текста >>

Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си.
Защо ще иска Той да се индивидуализират нещата, щом Бог е личност? Моето възрение е, че Бог съществува във вид на два Принципа. Всичките души съществуват в Него, имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях, т.е. от тях Той се принуждава да твори световете. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята е било едно състояние, което не е хвърляло никаква сянка зад себе си. Материята е била съвършено ефирна, прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се развива73. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принцип как именно е създаден светът? Ако четете разни окултни книги, там има разни възгледи, но ето какво мисля аз: всичката Божествена енергия се движи по една права линия, следователно в това движение никакъв резултат74 не може да произлезе. Но понеже Бог, веднъж като се прояви, образува се едно пречупване на линиите в ъгъл, линиите почват да се прекръстосват и се образува волутната теория75, т.е.
към текста >>

А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно.
А това, дето е казано за камилата в иглените уши, с това Той не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие. С това иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, ние трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от Невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да определите ясно какво именно искате. А не повидимому да показвате смирение, че нищо не искате, а всъщност да роптаете в себе си, че не са ви дали каквото мислите, че ви е нужно. Такова „благочестие“ е фалшиво. Небето винаги иска от нас контракт – контракт в смисъл, щото желанието ни да бъде изпълнено, напълно определено и оформено. Ако не ни се отговори на много молитви, то е, защото желанията ни и исканията ни не са оформени. Няма да се отговори от Небето на такава молитва, докато искането не се оформи. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето известен наш проект за материални или други нужди, и да искате, щото то да направи тоя ваш проект, както то желае.
към текста >>

Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си.
Удовлетворението на желанието по такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи. Най-после, от много искане има даже бой. Вие пак искайте, нека ви бият – нека си научите уроците, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите. Аз срещам християни, които са винаги начумерени, защото нямат и ум, а и от смирение не искат85. Но за тях по-добре е да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа, та затова не искат, но като не искат, те безпокоят Господа повече, отколкото ако искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си. Да натякват, без да искат, е такова безобразие, дето го няма никъде. После, пазете се да се не хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг.
към текста >>

Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях.
Ние не трябва да си даваме много голямо значение в това отношение. Защото всички тия, на които сме помогнали, в Небето като отидем, ще ни дадат всичката благодарност. Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща своето подозрение. Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си. Всичките сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват по Пътя ви. Не е Волята на нашия Небесен Баща да мърморим един на друг. „Няма никоя работа в света, която Аз не мога да изправя.“ Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви.
към текста >>

Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си.
Пазете се и от друга една слабост: не си заповядвайте един на друг. Пазете се от това, защото вие, като налагате на другиго своята воля, друг пък върху вас ще наложи своята. А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. После, трябва да се пазите да се не оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща своето подозрение. Така го спъваш в Пътя му, а същевременно пакостиш и на самия себе си. Всичките сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват по Пътя ви. Не е Волята на нашия Небесен Баща да мърморим един на друг. „Няма никоя работа в света, която Аз не мога да изправя.“ Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви. През тази година вие искате да работите, нали? Тогава всякой един да вложи в ума си, че през тази година ще работите така, щото по трима души да приведете в Царството Божие.
към текста >>

Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов.
Молете се за тях и искайте Господ да ви покаже где са; и тогава Той ще ви ги посочи. Ние имаме във Веригата някои приятели, които се спъват, и искаме да се урегулират работите им. Защото са в засада от лошите духове, та трябва да им изпратим помощ. И помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно.Почивка няколко минути.В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години.След почивката г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното: Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш, значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш, значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго, вън от това, което е в Бога, то няма да придаде нито една педя Живот. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и облагородяването седи в тяхното възприемане.
към текста >>

Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си.
Какво искаш – Знание? 86 И какво ти е нужно за живота – здраве, храна, облекло? Помни, Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Добро Своите чада. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти; и обратно – измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли, най-после, сърцето двигател на всичко? Според посоката – и мисълта, според стремлението – и настроението. Какво те смущава – бъдещето? Добре, остави го настрана.
към текста >>

Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите.
Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплъщават в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма прочее никоя причина, която да те заставя да се плашиш или боиш от някого. Не си обязан никому, освен на Бога. Всичко, което имаш и което си придобил, е дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за Добро – както за себе си, така и за другите. А Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят.
към текста >>

Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло.
А Бог, който живее в теб, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти укаже Своя Си Път и ще ти укаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло време за неговото освобождение. Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.
към текста >>

Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате.
Някой ме пита: „Как е баща ти и сестра ти? “ Баща ми е Небето и всякой, който прави Волята Божия, той е брат ми и сестра ми. Никакви кръвни връзки не бива да се мешат във Веригата, това не е Духът Господен. И аз искам да препятствам всички спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате. Но да давате предпочитание на домашните ми заради мен, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си. Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум.
към текста >>

Аз за себе си нищо не искам.
И аз искам да препятствам всички спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате. Но да давате предпочитание на домашните ми заради мен, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си. Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум. Това е, което ще ме радва. Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия.
към текста >>

А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си.
Няма по-голяма спънка в духовния Живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си, както себе си – това е добре, ако го струвате. Но да давате предпочитание на домашните ми заради мен, то е една грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от седем-осем години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате Любов към Него, покажете я към нуждаещите. Аз за себе си нищо не искам. А ако вие искате да покажете към мен любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си, както себе си. Аз желая вие да растете – Словото да расте у вас, да бъдете благородни духом, та да порастете по дух и ум. Това е, което ще ме радва. Всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, гдето те искат да ви противопоставят на някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото могат да ви убеждават в нещо и да ви карат да извършите нещо, което е против Волята Божия. Колкото до тяхното спасение, за спасението на домашните ви не се безпокойте.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Никола Ватев, София

Но онзи, който е решил в себе си да следва пътя на Истината и да служи Господу не трябва тия мисли да го спъват.
София, 16.Х.1909 г. Получих вашето писмо. Животът е училище, в което много уроци има да се учат. Има неща, които са мъчни за схващане. Има работи, които са трудни за извършване. Но онзи, който е решил в себе си да следва пътя на Истината и да служи Господу не трябва тия мисли да го спъват. Във всяко дело на живота се иска постоянство и добра воля. Добрите желания в живота се осъществяват постепенно. Плодовете по дърветата не се раждат сладки и зрели веднага. Те отначало са кисели и горчиви, а отпосле след като ги погрее Слънцето стават такива. Нивата без оране не ражда; - лозето без копане не пуща плод; млякото без да се чука не пуща масло.
към текста >>

Те й дават храна и материал за мислене.
Гледайте да използувате неблагоприятните обстоятелства. Вземете първия, втория, третия и четвъртия петък за размишление. Ставайте рано сутрин в четири часа, прекарвайте по 43 минути в размишление и молитва. В живота онова, което го повдига то са: търпението, смирението, кротостта, милосърдието, вярата, любовта и надеждата. Тия добродетели са сила за душата. Те й дават храна и материал за мислене. Гневът, завистта, омразата, себелюбието покваряват и притъпяват душата и нейния ум. Вий се старайте да виждате във всичко добро. Ползвайте се от горчивите уроци на провидението, защото те са за ваше добро. После, старайте се да живеете в дома в мир и съгласие и единодушие и да си помагате един друг в мъчните работи на тоя живот. Засега тия са най-потребните неща за вази.
към текста >>

Гневът, завистта, омразата, себелюбието покваряват и притъпяват душата и нейния ум.
Вземете първия, втория, третия и четвъртия петък за размишление. Ставайте рано сутрин в четири часа, прекарвайте по 43 минути в размишление и молитва. В живота онова, което го повдига то са: търпението, смирението, кротостта, милосърдието, вярата, любовта и надеждата. Тия добродетели са сила за душата. Те й дават храна и материал за мислене. Гневът, завистта, омразата, себелюбието покваряват и притъпяват душата и нейния ум. Вий се старайте да виждате във всичко добро. Ползвайте се от горчивите уроци на провидението, защото те са за ваше добро. После, старайте се да живеете в дома в мир и съгласие и единодушие и да си помагате един друг в мъчните работи на тоя живот. Засега тия са най-потребните неща за вази. Предайте моя поздрав на Величка и майка си.
към текста >>

8. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално.
Не са ли приложими думите на еп. Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"? „Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир".
към текста >>

За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината".
В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество.
към текста >>

Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията.
Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото. Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията. Обучението им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне.
към текста >>

Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва.
Но пак напрегнах всички свои сили, разчитайки на нашето средство - медитацията. Турях отпреде си дадения ми портрет на Мория и си повтарях необходимото, мъчех се нему да се моля. Но не успях досега. Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация.
към текста >>

Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си.
Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..."
към текста >>

„Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..."
Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е.
към текста >>

Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава.
Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава. И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др. Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос.
към текста >>

До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване.
Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него.
към текста >>

Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата.
Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата.
към текста >>

„Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива.
към текста >>

Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата).
А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата). 15. Против тъмните сили на злото А за да се добие по-добра представа за голямата полемика и спорове то публикуваме цялата статия на вестник „Лъча", бр. 6 (12.IV.1926 г.), стр. 1-2 ПРОТИВ ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЛОТО (Отговор на атеистичните изявления на г-на Ст. Консулова)
към текста >>

Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството.
И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството. II. Има ли във всемира работи които би могли да бъдат унищожени? -Не! „Унищожение" и „нищожество" са думи, които не означават - и не могат да означават - възможно дело, творимо действие. Нищожество значи нищо.
към текста >>

А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената.
И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма. Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е свършек, знам че отсамшната страна на един предел доказва че има отвъдна страна. А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената. IV А каква бива по-нататъшната съдба на душата? Къде отива тя - подир оная минута, която човеците са привикнали да наричатпоследна минута? Великаните на християнската мисъл ни казват: Душата ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец.
към текста >>

Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г.
Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... 17. „ОБНОВА И ВЪЗРАЖДАНЕ „Църковен вестник", Г.
към текста >>

Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили.
Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички. Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа. Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи.
към текста >>

- В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите".
Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата. Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна. Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа? Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите". В. Илиев. 18. Неразбория и слободия Иван Толев цитира една статия на Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г. XXXII, бр. 7776 от 1.VI.1926 г., който възстава срещу професор Консулов.
към текста >>

Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си".
Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски 20. „Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си". Ето защо във „Всемирна летопис" год. IV, кн. 8 (VI-IX. 1926) стр. 190 в статията „Опровержение", той описва кой е Иван Грозев.
към текста >>

21. „Теософията в защита на себе си"
Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „ с вас и ...под вас! " Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи...Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. 21. „Теософията в защита на себе си" „Мир", Г. XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев
към текста >>

През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек.
Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана.
към текста >>

Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията.
Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона.
към текста >>

Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си.
Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите.
към текста >>

Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл.
Стойчев, Ст. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции.
към текста >>

Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва.
Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис".
към текста >>

Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си.
Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год. Ill, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво.
към текста >>

Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е.
2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр.
към текста >>

Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил.
И самият Консулов не може да докаже противното. Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово", са всички тенденциозни заключения и блудкави иронии. Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8. С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите", които сме предлагали като органи на държавното управлнеие (а някои от тия „съвети" и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт" и „преврата на 9 юни" и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетарията (вж. напр.
към текста >>

А за мен бе голямо бреме, което носих върху себе си.
Това не е случайно. И не е измислено от мен, а е залегнало като идея и план на „Изгревът". 3. Иван Толев, заема своето място заслужено, защото той е проекция на светове и сили, които съществуват и днес. Това най-добре го възприемаха като необикновено явление и преживяване онези, които набираха този материал, коригираха го и го подготвиха за печат. За сега само те. А за мен бе голямо бреме, което носих върху себе си. И сега това бреме го свалих от себе си, защото ще дойде и идва това време да публикувам материала му. 4.3апръвпътчухзасп. „Всемирналетопис" през 1970г.,т.е. преди 33 години, когато сега през 2002 г. подготвям за печат неговия материал. Но тогава не можеше да се намери това списание.
към текста >>

И сега това бреме го свалих от себе си, защото ще дойде и идва това време да публикувам материала му.
И не е измислено от мен, а е залегнало като идея и план на „Изгревът". 3. Иван Толев, заема своето място заслужено, защото той е проекция на светове и сили, които съществуват и днес. Това най-добре го възприемаха като необикновено явление и преживяване онези, които набираха този материал, коригираха го и го подготвиха за печат. За сега само те. А за мен бе голямо бреме, което носих върху себе си. И сега това бреме го свалих от себе си, защото ще дойде и идва това време да публикувам материала му. 4.3апръвпътчухзасп. „Всемирналетопис" през 1970г.,т.е. преди 33 години, когато сега през 2002 г. подготвям за печат неговия материал. Но тогава не можеше да се намери това списание. В Народната библиотека то бе забранено да се дава на читателите от комунистическата власт управлявала България от 1945-1990 г.
към текста >>

И винаги, когато те предаваха тези откъслечни броеве чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват".
Нямаше откъде да се вземе и намери. И така аз се разминах с него. Нямаше го никъде. Това продължи дълги години. 5. В следващият етап, когато започнах да проучвам, издирвам и търся материали по Историята на Школата на Учителя и за неговите последователи, започнаха да ми предават по някой и друг брой от това списание. И винаги, когато те предаваха тези откъслечни броеве чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват". И аз ги събирах и ги слагах в един кашон. Само ги разлиствах от любопитство. И толкоз. Знаех какво има в тях, но те полека-лека се трупаха в кашона. За мен тогава те бяха архив и нищо повече.
към текста >>

Но чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват".
Само ги разлиствах от любопитство. И толкоз. Знаех какво има в тях, но те полека-лека се трупаха в кашона. За мен тогава те бяха архив и нищо повече. 6. По едно време получих и подвързани годишнини, но те бяха разкъсани, някои книжки липсваха, аз се ядосвах, че не са пълни. Но чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват". И аз ги събирах. По- късно дойде време да ги разгледам, да видя кой участвува в тях и да ползвам някои статии за „Изгревът" като съм ги отпечатал дословно по дадени автори. 7. В съзнанието ми бе поставена от някого една програма, за която знаех, че съществува, но знаех, че не е дошло времето. После дойде това време. Тя бе предадена в съзнанието ми от някого и аз започнах да работя по нея последователно.
към текста >>

На следващият ден усещах в себе си радост, че това е вече готово за печат. Най-накрая!
10. Искам да заявя, че материала се сглоби накрая, защото концепцията за този материал съществуваше горе, но ми я подаваха на части в съзнанието. Знаех как ще стане, по-точно, как ще изглежда, но това стана накрая. На връх Великден - 4 - 6 май 2002 г. сглобих и завързах материала. Аз го завързах, а той ме отвърза, аз се освободих. На следващият ден усещах в себе си радост, че това е вече готово за печат. Най-накрая! 11. Иван Толев отдавна е прероден може би, по онази верига, за която той бе закачен, която съществува и днес. Тези сили съществуват. И те настояваха да се включи този материал в своята пълнота. А онзи, който ръководеше от Невидимия свят поредицата „Изгревът" оформи концепцията, даде ми я и аз я реализирах. Но без тяхно участие нищо не можех да направя.
към текста >>

Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов.
И чак, когато през 1929 г. Кришнамурти разтурва „Ордена на Звездата" и обявява, че Мировият Учител е в България и се казва Петър Дънов, той се връща в България, но мълчи, не го оповестява, но го казва само на Георги Куртев, когато му гостува в Айтос. Шеста част са представители на теософите, като Иван Грозев, които яростно пишат статии срещу Учителя, но след разтурването на конгреса на теософите през 1929 г. в Холандия, идва в България, продължавала бъде теософ, но мълчи, защото не признава, че може Петър Дънов да е Миров Учител. Но все пак те споделят с някои теософи, и затова по-късно Софрони Ников и Иван Грозев биват изключени от теософското движение, макар че са негови ръководители цели 25-30 г. Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов. Ето защо и него трябва да включим в „Изгревът", за да се изуми човек на силите в превъплъщенията човешки, които воюват срещу Учителя Дънов. (Виж „Изгревът" том III, стр. 93). Осма част са онези представители на евангелистите, които са били с Него в САЩ, където се е обучавал и следвал, както и онези, които са били с Него ученици в град Свищов, в евангелското училище през 18831886 г. В повечето случаи те го възприемат като един евангелски проповедник. И само толкова.
към текста >>

9. Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920

В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си.
Спомени и стенограма на сестра Савка Керемидчиева. По инициатива на Учителя се събрахме десет млади сестри — три варненки и седем софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Оля Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз, Савка. В горницата Учителя ни каза: Вие готови ли сте да вървите по Пътя на Новото учение смело и решително? Всеки ученик, който се колебае, не може да се учи. В тукашното училище ученикът щом изгуби вяра, че може да се учи, той свършва със себе си. Всеки ученик, който изгуби вярата си, той свършва със своето учение. Сега аз ще ви дам три правила, три метода, чрез които може да се пазите. защото в света младите са изложени на големи мъчнотии; не само младите, старите. Стават падания. Падането всякога произтича от факта, че когато физическия свят се изгуби равновесието, човек пада.
към текста >>

Това е правилното мислене на тази окултна Школа.
Ако ви дадат много, не казвайте, че много ви е дадено. Ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. 'Щом кажете „Много ми е дадено", утре пък ще кажете „Малко ми е сега." Ще мълчите. Кажете ли така, ще започнете ту нагоре, ту надолу. Колкото ви е дадено, толкова ви е потребно. Това е правилното мислене на тази окултна Школа. Винаги имайте предвид чистотата и самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти.
към текста >>

И ще гледате тези фигури станат живи, да ги одухотворите в себе си.
Винаги имайте предвид чистотата и самообладанието. Двете заедно образуват цялата върлина на равновесието. Без тази върлина не може да минете никъде. Ще мислите и ще разрешавате. Това са проекти. И ще гледате тези фигури станат живи, да ги одухотворите в себе си. Сега вие готови ли сте да вървите смело и решително по Пътя? - Да, готови сме! - Без никакво колебание? - Без никакво! Аз мълчах, но душата ми говореше.
към текста >>

10. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си.
Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17) Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство.
към текста >>

А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си.
Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17) Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или на челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда на главата си или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. [...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го черното братство. Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство.
към текста >>

Работете повече със себе си, нежели със света.
2. Понеже Пентаграмът е извор на светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17) Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5) Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5) Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно. Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. (5) (бел. състав.
към текста >>

А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача.
Появяването на тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа на Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава на ъгъла.(5) Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5) Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно. Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. (5) (бел. състав. В цветния Пентаграм от 1922 г.
към текста >>

Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче.
Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17) И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196) А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17)
към текста >>

И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви.
Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17) И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви. (2, 95-196) А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17) Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва.
към текста >>

когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите.
(2, 198) Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията. Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)ЧАША В света, обаче, съществува закон, наречен Законът на кармата, който връща на всеки това, което той е сторил на другите — било добро или зло. И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е. когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери на мястото на угнетените и ще изпита на себе си онова, което той е сторил на другите. Той ще пати за стореното не един, а три пъти повече. Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа на чашата. Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него на другите и то в четворен размер. (1) Страданията показват, че човек е сгрешил, че се е отклонил от Божествения път, че трябва да ги понесе както трябва и да си плати. (13, 297)
към текста >>

Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен.
Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17) Книгата е разумът. (2, 174)СВЕЩ, СВЕТИЛНИК Светилникът представлява човешкия разум, който му показва [на човека] какво е написано в книгата на природата.
към текста >>

В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш.
(10, 36) Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297) Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174) В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1) Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)
към текста >>

От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите.
И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът.
към текста >>

Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си.
Тези два вида власт се изключват взаимно. Там където е едната, другата не може да бъде. От това следва, че оня, който държи сабята на узурпатора, учения или на държавника и казва, че служи на Бога, лъже и себе си и другите. Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание.
към текста >>

Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си.
Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)БУКВИТЕ
към текста >>

Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си".
Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)БУКВИТЕ Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето.
към текста >>

Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек.
(2, 198) От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1) Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17)ПЕТ ВЪРХА За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма. От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него.
към текста >>

Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е.
Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ. С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии. Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА.
към текста >>

Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш.
Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12) После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. (2, 198-199)ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му здание с тясна врата. Намираме се във върха на Правдата, в началото на розовия лъч на Любовта. Тази врата е по-тясна от първата, която е широка. [Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос.
към текста >>

Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните.
Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро.
към текста >>

Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12)
Какво значи Добродетел? — Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели. Тая дума се употребява в широк и в тесен смисъл. В широкия смисъл на думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене на добро. А в още по-тесен смисъл се разбира служене на Бога. Който служи на Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12) * В цветната Пентаграма на дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел. ред.)ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, ТЕХНИТЕ ЦВЕТОВЕ И ЧИСЛА Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. (6, 4) В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
към текста >>

Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели.
В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тези са петте добродетели, които човек трябва да изработи, за да стане съвършен. (12) Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен за света. Не, ти трябва да се облечеш с петте добродетели — с живия петоъгълник [Пентаграм]. (И, 33) Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица. Това не е образът на св. Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван.
към текста >>

Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Това не е образът на св. Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван. Никой не може да нарисува Христа. Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са пет велики свята - пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка и Христос те напуска.
към текста >>

Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста.
Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199) Иде третият кръг в развитието. Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога. Слива се с Божественото. С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие.
към текста >>

Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика.
Учителя седеше, слушаше и даваше своите напътствия. На следващата сбирка друга сестра заемаше върха на Пентаграма. Така Пентаграмът с петте си върха се въртеше от дясно на ляво и всички се изреждаха. В онзи етап Учителя дава беседите пред класа на Добродетелите. Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207) Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата.
към текста >>

Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си.
Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32) Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174) В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2). Там човек всякога ще се намери в противоречие с Божественото в себе си. Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно.
към текста >>

Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си.
— Защото в човека има едновременно две течения: едното течение отива надолу — към земята, а другото течение нагоре - към слънцето. Всички философи, мъдреци и Учители на човечеството твърдят, (фиг. 2) че човек едновременно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32)ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ (Още 1912 г.
към текста >>

Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си.
2) че човек едновременно не може да угоди и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божествения свят, ще обърнеш Пентограма с върха нагоре; искаш ли да угодиш на физическия свят, ще обърнеш Пентограма с върха надолу. Триъгълникът (3) с върха нагоре представлява Божествения свят, а двата триъгълника надолу (1 и 5) представляват физическия свят. Ако обърнеш Божествения свят надолу, а физическия свят нагоре, тогава ти ще бъдеш справедлив спрямо света, но несправедлив спрямо вътрешния закон, и ще изпаднеш в противоречие с Божествения свят в себе си. Тия два принципа са в самия човек. Някои искат да изхвърлят петоъгълника от себе си. Това не може да стане по никой начин. (10, 31-32)ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ПОСЛЕДИЦИТЕ (Още 1912 г. Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност.
към текста >>

Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра.
3), т. е. ще отправиш ума си нагоре към Бога и после ще свалиш ръката си надолу (В). Ръката представлява женския принцип, движение на волята. Значи, за да се освободиш, ти непременно трябва да отправиш и ума си, и сърцето си към Бога. Първият подтик на ума трябва да бъде към Бога. Не направиш ли така, може да мислиш, колкото искаш, но всичкото мислене ще отиде на вятъра. Съединиш ли се, обаче, с Бога по ум, сърце и воля, ти веднага ще почнеш да пъплиш нагоре като охлюв. Петоъгьлникът започва с движение нагоре (А), после слиза надолу (В), което движение представлява рефлексия на първото. После иде третото движение отдясно към ляво (С). След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (Д), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото то движение показва закона на Истината, но само външната страна.
към текста >>

И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение.
към текста >>

По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете.
Той има знания и затова оттам ще започнете с него. Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35) Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195)
към текста >>

Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи!
Ако човек съзнава каква сила има Пентаграма, каква светлина излъчва, тя може да му служи като мощно оръжие. Всяко място където има Пентаграма е оградено, излизат силни вибрации. Това място се огражда от лоши влияния, нисши същества не могат да припарят там. (12) Който има Пентаграма трябва да я сложи в рамка и стъкло и не в коя да е стая, а там, където идват рядко чужди хора и където той се моли. В тази стая не бива да се говорят лоши неща, понеже излизат сили от Пентаграма. (12) Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи! " (12) Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен.
към текста >>

Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад.
Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. (8, 22) Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия. Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12) Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат.
към текста >>

Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12)
Ще си служа и с живи цветя. (8, 22) Щом човек притежава Пентаграм, трябва да работи за славата Божия. Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12) Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат. Някои ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко дни.
към текста >>

Следователно от 0 до безкрайност няма число, което умножено само на себе си да даде \/2.
Какво значи квадратурата? Ако вземете един квадрат и прекарате неговите диагонали, ще получите четири равнобедрени правоъгълни триъгълници. Съгласно Питагоровата теорема ще имаме а2+а2=Ь2 или 2а2=Ь2. Коренуваме: а\/2=Ь. Корен квадратен от две не може да се извлече. Следователно от 0 до безкрайност няма число, което умножено само на себе си да даде \/2. Следователно това ще е число от друг свят. С това Учителя искаше да каже, че Христос владее не само физическия, но и един друг свят, непознат за нас. Същото се получава и ако вземем една отсечка АС (фиг. 4). Ако разделим цялата отсечка АС с по-дългата част АВ и ако разделим по-дългата част АВ на по-късата ВС, то резултатите ще са еднакви. Това деление окултистите наричат „божествено сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение".
към текста >>

Сега ще коленичим и ще дадем в себе си онова тържествено обещание за една година.
Ще опитаме Истината и тя ще ни опита. Един Божествен опит ще направим. Като казвам да коленичим, разбирам, че ще коленичим не с тия колене; ще коленичим с душата си, ще вдигнем ръцете на своя дух и ще призовем Господа. Ще го призовем в Неговата милост и Той ще ни отговори. (6 стр.) Сега ще коленичим и ще дадем в себе си онова тържествено обещание за една година. Аз ще ви разправя какво разбирам под „една година". Една година, която няма да ви ограничи. Тази една година ще бъде година само на чистене – да смъкнете всички ваши недъзи от умовете си, от сърцата си, от душите си, от духовете си, от телата си; и след една година ще се намерите обновени. (7-8 стр.) Вие ще си премерите силите и ще видите, дали можете да го направите съзнателно.
към текста >>

Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си.
Не, доброволно ще се подчините, за да направите опита. (78 стр.) Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето, хлопам на сърцата ви и ако някой отвори, ще вляза". Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре), изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота. (7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла.
към текста >>

Сега, аз не разрешавам въпроса за себе си, аз разрешавам въпроса за Христа – как да Го познаете, когато дойде.
Не е разбрано, защото не сте чели още всички книги. Прибързано е. Аз не искам да правите прибързано това нещо. Аз искам да направите опит и който направи, нека си чете, каквото желае неговата душа, а не да си каже своето мнение на мене, защото нищо няма да ми предаде. Аз разбирам закона и искам да ви обясня въпроса. Сега, аз не разрешавам въпроса за себе си, аз разрешавам въпроса за Христа – как да Го познаете, когато дойде. Вие не Го знаете още, та като дойде, да Го познаете. Ако при Неговата Светлина можете да четете всички книги, ако при Неговата Любов можете да разрешите всичките недоразумения, Той е. Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да възкръснете, Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито възкръснете, не е Той, и каквото и да ви казват, не се лъжете.
към текста >>

Човек ще израсне пред себе си, ще стане едно същество възвишено.
Отвън ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират. И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни дадете работа, ще кажете: "Не искам да бъда ученик на Школата." Не, не, няма нищо по-хубаво от това, да бъде човек ученик на тази велика Божествена Школа! Човек ще израсне пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите и то не наполовина, а абсолютно. (178 стр.) Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по-стари братя и сестри, някои – по-млади. В Школата има само ученици, братя и сестри са отвънка.
към текста >>

Той съдържа всичко в себе си.
За пример, не искаме всички да раздадете имането си. (102 стр.) И тъй, аз обуславям туй Учение не от това, че духът тъй казал или иначе казал. На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам; те са низши, а Божествения Дух – Той е абсолютен, на Него аз се подчинявям. Той е Дух на свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мъдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосърдие. Той съдържа всичко в себе си. (200 стр.) Сега, първото нещо, което ще почувствате от поздрава на белите братя тази година, ще бъде, че онези, които вярно изпълнят обещанието, което са дали (бел. ред. – за Школата), ще почувстват в душата си небивал мир – мир, който ще бъде като една творческа енергия вътре в душите им, мир на ума, сила на сърцето и на волята. Воля в какво? – Воля на любов ще имате, воля да любите.
към текста >>

Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас.
При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне. (116-117 стр.)Класове и задачи Ще има Общ клас, в който ще влязат и стари, и млади, а за младите от известна възраст ще има Специален клас. Това е в реда на нещата, туй да не ви шокира. Синът отива на училище; бащата се радва, казва: „Нека се учи." Бащата не може заедно със сина си да се учи.
към текста >>

Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си.
(212 стр.) Ученик, който влезе в Специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да не се промени. Трябва да се поправи. Все насълзен ще го виждате. Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят – отиде, та се не види. Сам да си стража! Туй Божественото око на Любовта като те види, да знаеш сам кое е право и кое не. (208 стр.) Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата.
към текста >>

(Запитват: Нали не се допущат всички там?) – Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвърлите от канарата, може.
След като научат тази чистота, ние ще им покажем какво изисква Новият живот. Тогава ще им дадем нови правила, ще покажем, какви трябва да бъдат отношенията им в света. (207 стр.) Сега, онези от вас, които се готвят за Специалния клас, трябва да знаят правилата на Специалния клас или, аз казвам: който иска да влезе в Специалния клас, трябва да изучава Истината. Такъв е великият закон там. (Запитват: Нали не се допущат всички там?) – Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвърлите от канарата, може. Който е готов да продаде всичко, може. (304-305 стр.) В Общите класове всички ще присъствате, там ще има теми, задачи и онези, които могат да пишат, ще пишат, и онези пък, които могат да изпълняват задачите, ще ги изпълняват. Всички ще придобият нов смисъл за живота. После, вие, от провинцията, ще минете курса, който са минали в София.
към текста >>

И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си по-голяма увереност.
Който е готов, ще цъфне. И вие ще цъфнете, когато ви дойде времето. Няма да бързате. В тази Велика Божествена Школа всяко нещо трябва да става точно навреме и никой няма да се старае да коригира. Всяко нещо ще става точно навреме. И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си по-голяма увереност. (134-135 стр.) Та именно всички тия недъзи, които имаме, и положителни, и отрицателни няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно. Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии.
към текста >>

Та именно всички тия недъзи, които имаме, и положителни, и отрицателни няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно.
Няма да бързате. В тази Велика Божествена Школа всяко нещо трябва да става точно навреме и никой няма да се старае да коригира. Всяко нещо ще става точно навреме. И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си по-голяма увереност. (134-135 стр.) Та именно всички тия недъзи, които имаме, и положителни, и отрицателни няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно. Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас.
към текста >>

Тук, в нас, няма закон да заставяме, всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание.
(100-101 стр.) Та сега, през цялата година ще сложим една формула – да си помагате. (225 стр.) (Запитват: Във всеки град не са всички записани в Школата. Тия Зължения важат ли и за тях?) – Те ще бъдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме, всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон; без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон. (360 стр.) Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят, да се назидаваме и да даваме подтик за работа. Не да идем в някой град, да създадем малко разногласие, но да дадем подтик за работа. (73 стр.)
към текста >>

И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности, вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си.
На колко места са направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. То е пак достатъчно. Сега, добре е, ако впрегнем колективно нашия труд и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капиталът, но трудът, работата. И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности, вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. (72 стр.)Работа за фонда Ние ще образуваме един фонд от средствата, които са добити чисто от нашия труд. За пример, всеки един от вас ще определи да работи един час през деня за Господа. Ще работи, ще вложи труда си, за да изкара нещо, а не да дава от платата си. Той ще държи своята плата.
към текста >>

Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота.
Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота. "Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява. „Aumen" съдържа всичко за Живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни.
към текста >>

Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.( 133-134 стр.)
Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.( 133-134 стр.) Изпяхме първата част на упражнението "Firfurfen". Това е първият превод на физическото поле. Той е за мъжете. Това са чувства на мъжа. Туй упражнение е за човек, който е погълнат в материята, да го събудиш.
към текста >>

Погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си." Казвам: още какво ще кажеш?
„Сега, често, като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд. Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам „бъръ-бъръ-бъръ..." то е попщина, то наряд ли е? Веднъж, дваж, не искам вече." Друг казва: „Много дълъг." Трети: "Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш." Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен аз, какво ще си турям юлар, че да ме водят? " Един ден: „мър-мър-мър" - разгневих се. Погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си." Казвам: още какво ще кажеш? - „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам." - А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах: изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате, не го правите заради мен. Защото аз си казах на себе си: нямала си баба работа, купила си прасенце. Казвам: идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш.
към текста >>

Защото аз си казах на себе си: нямала си баба работа, купила си прасенце.
" Един ден: „мър-мър-мър" - разгневих се. Погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си." Казвам: още какво ще кажеш? - „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам." - А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах: изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате, не го правите заради мен. Защото аз си казах на себе си: нямала си баба работа, купила си прасенце. Казвам: идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никаква светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество.
към текста >>

11. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Но я да видят тия „някои незначителни покрайнини” какво богатство от хора и имот крият в себе си, от природна красота и стопанско благополучие.
Ако не следи, човек не би повярвал, че това е разкошен крайчец, от иначе оскъдния горист изглед на нашата хубавица Витоша! Скъп роден краю! Като гледам твоята разнообразна хубост, неизразимо мило ми е всичко това, което си ти. Ти, това са горите, реките и планините; ти - това са плодните поля и градини; ти - това са твоите трудолюбиви синове и дъщери, които още по първобитен начин обработват земята ти, но берат въпреки това обилен плод за нас и другите, и се радват на изобилие и доволство. Колко невежествено и предателски звучат думите на оногова, който гледайки осакатената ни карта рече: „взети са само някои покрайнини - паланки и села”, пред които се очертава грозната ивица, поставена от съседи грабители. Но я да видят тия „някои незначителни покрайнини” какво богатство от хора и имот крият в себе си, от природна красота и стопанско благополучие. Я да видят как това българче от люлката пораства и вместо родния си език, почва да бръщолеви чужд, натрапен му от опасни „обединители”. Тогава ще разбере как боли, как страшно боли от такова пладнешко посегателство.Слънцето се издига все по-високо и облива със своята бяла светлина красивите селища и сините очертания на Рила. О, тя ни кима отсреща с белоснежна кърпа, като с Осогово се препират - кому от двете ще гостуваме.Дупница със своите разкошни лозя и градини е вече зад нас. Из ливадите гордо се разхождат дългокраки щъркели, чиито червени крака личат във високата сочна трева. Небето е синьо.
към текста >>

Тук-таме малки бели облачета като цветя украсяват лазурната глъбина, като незнайни символи се реят, скрили за себе си своите потайни писмена.Сапарево.
Я да видят как това българче от люлката пораства и вместо родния си език, почва да бръщолеви чужд, натрапен му от опасни „обединители”. Тогава ще разбере как боли, как страшно боли от такова пладнешко посегателство.Слънцето се издига все по-високо и облива със своята бяла светлина красивите селища и сините очертания на Рила. О, тя ни кима отсреща с белоснежна кърпа, като с Осогово се препират - кому от двете ще гостуваме.Дупница със своите разкошни лозя и градини е вече зад нас. Из ливадите гордо се разхождат дългокраки щъркели, чиито червени крака личат във високата сочна трева. Небето е синьо. Тук-таме малки бели облачета като цветя украсяват лазурната глъбина, като незнайни символи се реят, скрили за себе си своите потайни писмена.Сапарево. Тютюневи полета се хлъзнали навред с яснозелени знамена. По стените на къщята гъсти гердани от сушени листа. По нивите берачи и берачки на тия толкова скъпоценни тютюневи листа, които сякаш са едничкото богатство на тия селища. По дворовете хармани; негде първобитни, а негде модернизирани свършачки и веячки. Църква и Студена имат прекрасни училищни здания, а също тъй спретнати чисти обществени заведения, улици и мегдани, дордето в Сапарево блещи само сградата на минералната баня.
към текста >>

Наистина като два брата близнака - чеда на една майка, те и тук са неразделни -тихи, многоводни, отразяват в себе си шеметно високите скали, заедно с белия сняг по тях, заедно със смриковите кичури, заедно с тайнствените пукнатини и нарези по тях.
Гърдите жадно го поемат с неизразима сладост.Второто езеро Елбур - сякаш заслано с бял воал от мъгли. Когато те се вдигнат навярно ще видим и по него небесния лазур. Минаваме край третото. Четвъртото - Близнаците. Дивно видение е то! Наистина като два брата близнака - чеда на една майка, те и тук са неразделни -тихи, многоводни, отразяват в себе си шеметно високите скали, заедно с белия сняг по тях, заедно със смриковите кичури, заедно с тайнствените пукнатини и нарези по тях. Като че ли пътуваме по небето. Стъпваме по нежни бели цветица, от скала на скала, все по-високо и по-високо. Грамадни нацепени скали подобно величествена библиотека се изпречва пред нас. По „лавиците” и „томовете” й ние крачим напред, сякаш стъпваме по магически талисмани, които окрилят душата.Не, това не са езера, а грамадни късове лазур, донесен от небето. Като разноцветни пеперуди нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим.
към текста >>

Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света.
С любов ги е нареждал Учителя. От днес започват чудните дни при Седемструнната арфа на Рила. Във време на нашето пребиваване тук в свободното си време ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Тук ние сме вглъбени в себе си, чувстваме лъха на Вечното и Безкрайното в света. Тук човек неволно идва в молитвено състояние. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тук при Учителя изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички.
към текста >>

Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината.
След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет за бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри като намерят някъде красиви бели камъни ги донасят тук, за да украсят тази поляна, гдето сме имали високи идейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро Валдер-Деру, край чиито брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още има ледени късове тук-там по неговата повърхност и снежни преспи на единия му бряг. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера.
към текста >>

Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване.
Когато слезем на полето ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша с няколко думи от Учителя за дишането: „Ако не дишате добре едва ще изкарате 30 ÷ 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън преди да започнете каквато и да е работа направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето.
към текста >>

Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия.
От там багажите с камион - до село Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път. От селото наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите. Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира. „Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително.
към текста >>

Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него.
За всеки бивак водата и дървата са не по-малко важни условия. Гората от клекове наоколо разрешаваше въпроса за горивото. А водата? Отначало за всички нужди черпехме вода от езерото. Учителя обаче не беше много доволен от това разрешение. Един ден Той взе със себе си пет-шест души млади братя, заобиколихме по самия бряг на езерото и достигнахме там, където рекичката се вливаше в него. Учителя се огледа наоколо, огледа високите върхове, големите скали, оставени от ледниците, и като посочи зелената трева до една от скалите, недалеч от поточето, рече: „Тук има вода.” Донесохме инструменти, разкопахме на десет-петнадесет сантиметра и действително излезе вода. Разкопахме и по-дълбоко - бликна обилна вода. Съвършено чиста. Каптирахме я и я отведохме напред, за да тече известно време на открито и да се огрява от слънцето. С нас имаше един брат опитен каменоделец, той издяла от парче берковски мрамор, което беше донесъл, чучур във формата на две насочени ръце.
към текста >>

Бяхме взели със себе си един от онези фенери, с които си служехме на Езерата.
Тръгнахме от Изгрева в пет часа сутринта. В шест и двайсет минути бяхме в Чам-Кория. От там потеглихме в девет часа за Мусала. В три часа и двайсет минути след обед бяхме на хижа Мусала. На другия ден в три часа сутринта потеглихме за върха. Бяхме взели със себе си един от онези фенери, с които си служехме на Езерата. Той добре осветяваше пътя. Гледката беше вълшебна. Светлината хвърляше дълги сенки от канарите, които в своето движение създаваха някаква неземна тайнственост. Върховете се очертаваха пред нас на фона на тъмносиньото небе, по което звездите блестяха като едри брилянти. Как всичко беше мистично!
към текста >>

Даде ми режим - задачата със стомничките, чистият зехтин, интересуваше се винаги чрез кака Василка, викаше ме всеки ден при себе си и за градината в Айтос ме пита, за лозето, че като падат слани какво правят за дръвчетата на градината там.
И ме подминава, те започнаха: „Учителю, ами сестричката? " Защото свърши. Учителят се усмихва, мина една пауза такава, извади една хубава кутия локум, извади и вика: „Надежда, заповядай." Аз благодарих, вземах. „Вземи сега кутийката, пък ти почерпи мен." По този начин Учителят лекуваше. Никога не ми каза, че си болна, че си това - никога. Даде ми режим - задачата със стомничките, чистият зехтин, интересуваше се винаги чрез кака Василка, викаше ме всеки ден при себе си и за градината в Айтос ме пита, за лозето, че като падат слани какво правят за дръвчетата на градината там. Рекох: „Вземат изпражненията, от добитъци имаше, че ги слагат в лозето, че ги запалват." Да, от пушека бягат, не знам какво, ми обяснява Учителят и така. 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА
към текста >>

12. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света.
С любов ги е нареждал Учителя. От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа на Рила. По време на нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и на групи посещаваме всички езера и върхове. Отиваме при Езерото на съзерцанието. Тишината, която цари тук, ни поглъща. Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха на вечното и Безкрайното в света. Посещаваме мястото на палатката на Учителя. У нас неволно възкръсва сцената с идването на французите. Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни на Братството с български думи. Това трогна всички. След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество.
към текста >>

Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината.
След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч, на която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество. Мястото около палатката е украсено с бели камъни. Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя. Посещаваме третото езеро - Балдер-Дару, край чийто брегове толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред. Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора на планината. Тук Учителя е прекарал с французите няколко часа. Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера. Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето. То е най-дълбокото от Седемте езера. Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи на единия му бряг.
към текста >>

Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване.
Всеки ден идваме тук и черпим от тези енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша е няколко мисли от Учителя върху дишането:Ако дишате добре, може да останете и 120 години на Земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 - 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов. Като ставате от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер. Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето.
към текста >>

Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема.Ако човек може да задържа въздуха поне до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести.
Правете опити сами да се лекувате чрез дишане. Правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12 - 19 упражнения за дишане. Във време на дишане можете да четете „Отче наш" или „Добрата молитва“. Дишайте, задържайте и издишайте въздуха спокойно, бавно, за да можете в едно дихателно упражнение да прочетете цялата молитва. Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема.Ако човек може да задържа въздуха поне до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести. Главоболие, стомах, парализа и пр. - всичко това изчезва. Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори. Като ученици вие трябва да се лекувате с дълбоко дишане. Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик на новото учение.
към текста >>

13. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

Аз най-напред ще му кажа: „Я се понагрей малко край огнището, след като се съвземеш, дойдеш на себе си, ще ти дам чорбица".
Та човешката мисъл има някой път закон на изплесване. И тогаз можеш да получиш удар и повреда. И чувствата могат да имат такова изплесване.Сега вие сте в материалния свят при особена обстановка, която трябва да се има предвид. Например някой от вас се е върнал зимно време, уместно ли е да му кажа: „Я ми кажи къде си ходил? " Този въпрос не е практичен, не е уместен в такъв момент. Аз най-напред ще му кажа: „Я се понагрей малко край огнището, след като се съвземеш, дойдеш на себе си, ще ти дам чорбица". След това ще му кажеш: „Кажи ми къде си ходил? " Ако те питам отначало за това, ти и да искаш да говориш не можеш. Та и в Духовния живот е така. В този свят си замръзнал. Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си.
към текста >>

С мислене само обаче нищо не става.
Вашата интензивна мисъл за първата седмица ще бъде: Да дойде Царството Божие на земята, да дойде в моя ум , в моите сърце, душа и воля, всичко ще се уреди, всичко ще се измени.Като живеете в една уредена държава, всичко е за добро и обратно. Когато дойде Царството Божие всичко ще ви донесе - мир, радост, спокойствие. Раздорите ще престанат. Дълговете ще си изплатите. Примирението между скараните ще дойде. С мислене само обаче нищо не става. Царството Божие няма да дойде, а трябва да го чувствувате, да стане една промяна у вас, де действувате по един особен начин. Като обичате един приятел, той вашата дума на две не прави. И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви. Ще мислите с жените ви какво ще стане, ако сте политици ще мислите какво ще стане с вас и политиката и прочие. Това са дупки.
към текста >>

14. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.
Понеже бях дежурен по кухня днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай. Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро. „Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне. В него е Бог. Бог е в най-малкото добро, което ти можеш да направиш някому." Следобед и до обед построявахме колиба за артелна. До вечерта я свършихме.
към текста >>

После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
Понеже бях дежурен по кухня днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай. Излязох и аз най-после на молитва. Ясен, тих, безветрен ден. Слънцето изгря зад чист хоризонт. След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното. После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне. В него е Бог. Бог е в най-малкото добро, което ти можеш да направиш някому."Следобед и до обед построявахме колиба за артелна. До вечерта я свършихме. Тази вечер съм много уморен и си лягам още в 8 ч.24.VII.1932 год., неделяСутринта имаше много добър изгрев. Учителят ни говори 36 мъдри изречения - афоризми.След закуската потеглихме за Бъбрека, за гимнастически упражнения.
към текста >>

Ти седиш и казваш на себе си: „Не съм добър човек" - ти затваряш ключа.
Ти му казваш една добра дума, но вратата не се отваря. Ти му кажеш десет пъти: „Много добър човек си. Аз направих голяма погрешка, ще ме извиниш, ще ме простиш." Втория ден пак така ще му кажеш, третия ден - също; и на десетия ден, като му кажеш така, той ще се усмихне и ще ти даде това, което искаш. Ти ще кажеш: „Нямам време", но как имаш време да затваряш? Който има време да затваря, има време и да отваря. Ти седиш и казваш на себе си: „Не съм добър човек" - ти затваряш ключа. Пак казваш така - пак затваряш ключа. После казваш: „Господ не ме е направил добър човек." Господ затваря ключа. Казваш: „Не съм като другите хора" - пак затваряш ключа. Казваш: „От мене нищо няма да стане" - пак се затваря ключът. Дойдеш до едно място - навсякъде всички врати са затворени.
към текста >>

Като дойдат нещастия в живота ти, това се дължи на неправилното мислене.
Този въпрос и ангелите не го знаят. Защо хората са толкова лоши, никой не го знае това. Лош е човек, защото ти си дал ключа. Ти ще си държиш ключа. И само на малкото добро можеш да го повериш (на Бога). Като дойдат нещастия в живота ти, това се дължи на неправилното мислене. Ти мислиш както дядо ти мисли. Ти казваш: „Кой ли ме заключи? " Не, не казвай така, но кажи: „Кому дадох този ключ, забравих." Не казвай: „Кой ми взе ключа? ", но кажи: „Кому заложих ключа? " Не питай защо животът е така създаден!
към текста >>

Не. Човек, за да има тяжест в света, трябва да носи със себе си и най-малкото добро, то е тяжест.
Като отидеш при Него, ще Му поискаш нещо, от което се нуждаеш. Няма да Му разправяш колко си окалян. Той го знае това, Той ще ти покаже банята, ще се измиеш сам. Няма да дойдат ангели да ти слугуват, сам ще се умиеш, защото слугите с тебе вървят: 2 слуги - ръцете, 2 слуги - краката, двете очи, двете носни дупки, двете уши, устата; после, по 5 пръста на ръцете и краката; всичко 31 слуги имате вие и казвате: „Мен никой не ми помага." 31 слуги имате вие, не знаете как да давате разпореждания. Представете си, че ви облекат с професорски дреХII, шапка - вие станахте ли професор? Не. Човек, за да има тяжест в света, трябва да носи със себе си и най-малкото добро, то е тяжест. Тогаз си професор. Нямаш ли най-малкото добро, не си никакъв професор и вратата ти ще бъде затворена. Някои са дошли тук и мислят, че са болни - това е първата лъжа в света. После, някои мислят, че работите им не са уредени. Това е втора лъжа.
към текста >>

Обичам някой хлебар, понеже дава нещо от себе си.
Ще започнете с най-малкото добро, с което можете да си помогнете в дадения случай. Вие искате да ви обичат, нали? То е лесна работа. Един учител като ми преподава, аз го обичам. Обичам някой цигулар, понеже свири. Обичам някой хлебар, понеже дава нещо от себе си. Обичам някой бакалин, понеже дава нещо от себе си. Всекиго може да обичате за това, което може да ви даде. Обичам една свещ, една стомна, едно цвете, един извор, слънцето - за това, което могат да ни дадат. Също и Бог. Ако аз не давам нищо от себе си, тогаз как ще ме обичат хората, тогаз защо ще се смущавате?
към текста >>

Обичам някой бакалин, понеже дава нещо от себе си.
Вие искате да ви обичат, нали? То е лесна работа. Един учител като ми преподава, аз го обичам. Обичам някой цигулар, понеже свири. Обичам някой хлебар, понеже дава нещо от себе си. Обичам някой бакалин, понеже дава нещо от себе си. Всекиго може да обичате за това, което може да ви даде. Обичам една свещ, една стомна, едно цвете, един извор, слънцето - за това, което могат да ни дадат. Също и Бог. Ако аз не давам нищо от себе си, тогаз как ще ме обичат хората, тогаз защо ще се смущавате? Вие казвате: „Изворът плаче, защото никой не е отишъл при него." Това е човешко разбиране. Не.
към текста >>

Ако аз не давам нищо от себе си, тогаз как ще ме обичат хората, тогаз защо ще се смущавате?
Обичам някой хлебар, понеже дава нещо от себе си. Обичам някой бакалин, понеже дава нещо от себе си. Всекиго може да обичате за това, което може да ви даде. Обичам една свещ, една стомна, едно цвете, един извор, слънцето - за това, което могат да ни дадат. Също и Бог. Ако аз не давам нищо от себе си, тогаз как ще ме обичат хората, тогаз защо ще се смущавате? Вие казвате: „Изворът плаче, защото никой не е отишъл при него." Това е човешко разбиране. Не. Изворът си върви, скача, заминава, полива цветенцата, дава вода на мушичката, не се оплаква. Вие защо се оплаквате? Бог казва: „Ще залича греховете ви." От всичката онази напластена кал трябва да се освободиш. Веднъж завинаги трябва да се освободиш от старото, ще си кажеш: „Аз трябва да бъда здрав, както
към текста >>

Вие сте мислили за себе си това, което не сте.
Ще се молиш и няма да се безпокоиш дотогаз, докато се разреши въпросът, докато дойдеш до съгласие не само с Бога, но и с всички живи същества. И тогаз, отгдето минеш, всички същества ще те познават. Защото ти ще бъдеш един човек, който отиваш при тях - не да вземеш, а да дадеш. Като отидеш в градината с кофа вода, цветята ще се зарадват, защото отиваш да даваш, и ще ти дадат своя аромат. Вие със своите кофи ще поливате своите цветя. Вие сте мислили за себе си това, което не сте. За ближните сте мислили това, което не са. Обърнете внимание на хубавото, което Бог е вложил във вас! Ще вземете малкия ключ, ще отворите днес Господнята стая и ще намерите това, което дълго време сте нямали. Сега да видим какво ще ви се падне. (Учителят отвори Библията и прочете посланието към Галатяните, гл.
към текста >>

15. Разговор с Учителя ('Добрата хигиена'), записан от Боян Боев, 8 август 1933 г.

Никога не предавай твоя начин на мислене на другите.
Разговорът е публикуван в книгата "Писма на Боян Боев", 2 т. Писма на Боян Боев: Добрата хигиена Писма на Боян Боев ДОБРАТА ХИГИЕНА Витоша, 8 август 1933 г. Никога не предавай твоя начин на мислене на другите. Той е само за тебе. Никога не казвай на другите „будала“ или каквато и да било друга обидна дума, защото будалъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай ти го изявяваш. След всяко голямо нещастие ти благодари, че не е дошло друго по-голямо. Често ние търсим щастието там, гдето го няма. При посяване на всички семки, кокички от изядените плодове природата се отплаща.
към текста >>

Всеки за себе си има един специфичен начин, по който трябва да работи и той трябва да го намери сам.
Често ние търсим щастието там, гдето го няма. При посяване на всички семки, кокички от изядените плодове природата се отплаща. Добър е примерът на богатия унгарец, 150 форинта на когото са били върнати, след като крайно обеднял. Късмет имат само ония, които творят, сеят, произвеждат и пр. - хората с добродетели. Всеки за себе си има един специфичен начин, по който трябва да работи и той трябва да го намери сам. Защото никой не може да му го каже. Мозъкът на човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество на болния орган. Има известни болести, които се налагат на някои хора, и те не могат да се излекуват, затова не ги бутайте. Най-добрата хигиена за човека е добре да мисли, добро да желае, добре да чувствува и добри постъпки да има. Прасковата за болния стомах действува много добре.
към текста >>

Правилно е: ти, когато раздаваш от своето на нуждаещите се, раздаваш за себе си.
После кой какво грозде да яде, някой път зависи и от разположението на човека. На всички ви трябва една философия: да вършите волята Божия. Всичко, каквото вършите, вършете го за Бога. Щом искаш да се осигуриш, ти ще боледуваш. Не, днес за днес живейте, защото утрешният ден си носи своето. Правилно е: ти, когато раздаваш от своето на нуждаещите се, раздаваш за себе си. То ще дойде пак в тебе в много по-голямо изобилие. Във всички хора живеят по два индивида - единият е много добър, а другият - много лош. И по някой път те се сменят, единият излиза и отива да работи, а другият остава за хазяин в къщи. Писма на Боян Боев -Том 2 Глава: Добрата хигиена
към текста >>

16. Формула

Божественото направо не се предава, но чрез малкото... Малките неща направо влизат в Божествения свят Божественото само по себе си е неделимо" (така започваше беседата му).
Процесът трябва да се прочисти. Няма вече големи неща, а малки. Господ дава малките благословения на всички хора. Малките работи сега." Години след това намерих в беседата "Неделими неща" от 15 декември 1944 г. следното: "Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася великото по целия Божествен свят. Божественото направо не се предава, но чрез малкото... Малките неща направо влизат в Божествения свят Божественото само по себе си е неделимо" (така започваше беседата му). (От спомена) 2. Учителят напуска тялото си (спомен на Весела Несторова) ...в неделя, на 24 декември сутринта, в 5 часа, аз влязох при него и брат Владо руснака, с когото правихме чешмата "Изворът на доброто", каза: "Сестра, запиши: "Да се прослави Бог в Бялото Братство! " Аз записах и тогава Учителят зашушна "Да се прославят Белите братя в Божията любов! ", втората част.
към текста >>

Божественото направо не се предава, но чрез малкото... Малките неща направо влизат в Божествения свят Божественото само по себе си е неделимо" (така започваше беседата му).
Процесът трябва да се прочисти. Няма вече големи неща, а малки. Господ дава малките благословения на всички хора. Малките работи сега." Години след това намерих в беседата "Неделими неща" от 15 декември 1944 г. следното: "Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася великото по целия Божествен свят. Божественото направо не се предава, но чрез малкото... Малките неща направо влизат в Божествения свят Божественото само по себе си е неделимо" (така започваше беседата му). След пауза, Учителят пак заговори: "Петър, когато се отказа от Христа загуби силата, а след като го призна получи силата." Донесоха чиния топъл салеп на Учителя, който Той особено предпочиташе. Той хапна от него и подаде на Владо да хапне от същия салеп. Владо взе две, три лъжици и ми подаде чинията. Довърших останалия салеп и измих чинията, оставих я горе в стаята му.
към текста >>

Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване.
Обичайте се един други. Поставете на първо място Божественото! " Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, аз не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком. Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване. Този срам не може да се измие с нищо! В стаята влезнаха още две сестри: сестра Савка Керемедчиева и сестра Балтова. Учителят гледаше устремено нагоре и по едно време каза: "Неописуема красота! Да посрещнем светлите воини! " Лицето му се озари от онова, което само Той виждаше.
към текста >>

И аз видях, че как може това да е Учителя, да говори за себе си: бедният човек.
Той каза: "Измийте ми чашите горе." Аз отидох, измих чашите, чиниите и слязох: Учителю, измих, сега какво да направя? И той нищо не каза, но беше толкова тъжен, жълто-зелен, тъмен, седнал на стола, и каза, аз като си тръгнах да изляза, той каза: "Един беден човек, докато му донесат вода, умрял човека". Умрял бедния човек. А той изпратил Ангел и Тодора в Мърчаево за вода и страшна жажда е имал и нямаше вода. И тъй, тъжно ми каза: "Бедният човек умрял, докато му донесат вода". И аз видях, че как може това да е Учителя, да говори за себе си: бедният човек. Тогава се сепнах и излязох и просто нямах кураж да остана и да видя Учителя в такова състояние. Обаче, в неделя, на 24 декември сутринта, в 5 часа, аз влязох при него и брат Владо руснака, с когото правихме чешмата "Изворът на доброто", каза: "Сестра, запиши: "Да се прослави Бог в Бялото Братство! " Аз записах и тогава Учителят зашушна "Да се прославят Белите братя в Божията любов! ", втората част. И аз я записах.
към текста >>

Както Учителят носи ученика в Себе си.
Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя.В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си. така също името не ученика е написано на дланта му. Общението с Учителя е непреривен процес. Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание, учение и работа. Както опитният моряк когато се качва по мачтата гледа само нагоре, така също и ученикът непрестанно гледа Учителя си, обърнат с лицето си винаги към Него - това небе на ученика, денем огрято от слънцето, нощем от звездите. Връзката нито за момент не трябва да спре да функционира, защото какво е физическият свят - опасно място, по-бурно от морските глъбини.
към текста >>

Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание, учение и работа.
Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си. така също името не ученика е написано на дланта му. Общението с Учителя е непреривен процес. Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание, учение и работа. Както опитният моряк когато се качва по мачтата гледа само нагоре, така също и ученикът непрестанно гледа Учителя си, обърнат с лицето си винаги към Него - това небе на ученика, денем огрято от слънцето, нощем от звездите. Връзката нито за момент не трябва да спре да функционира, защото какво е физическият свят - опасно място, по-бурно от морските глъбини. Да познаеш Учителя е отличително качество на ученика. Както детето познава майката, така също ученикът носи в душата си магическия ключ на познаването. Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си.
към текста >>

17. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

Те водят към правилно мислене и чувстване.
Молитвата може да бъде специфична или с по-обща идея. Личният елемент винаги внася дисонанс, когато е откъснат от законите на Цялото. Но един личен въпрос, разгледан с Божествено съзнание, се отнася към законите на Цялото. А един общ въпрос, поставен при специфични условия – тясно съзнание – може да се ограничи. Те са така преплетени, че е нужна будност. Те водят към правилно мислене и чувстване. При посещение Учителя на изпращане винаги ми е давал плодове – за да принесе плод Словото. Което човек сам не може да направи и е добре за него, Бог ще го направи, но кога – когато човек потърси Бога! А да търсиш Бога, това значи очите и съзнанието ти винаги да бъдат отворени за Светлината на Истината, за дълбоката Божествена Мъдрост и знание. Най-съществената формула. Много формули съм дала в своя живот, но за най-съществена смятам:
към текста >>

Да растем според образа на идеалния и съвършен човек, когото бъдещето може да създаде, като работи човек над себе си!
Скритността трябва да отстъпи на искреността. Подозрение без прозрение е равносилно на престъпление! Животът е плод на Небесен род и този плам свети в Божествения храм на човека от века! И свети във живот от род във род! Стремеж към висини е човешкият живот! Да растем според образа на идеалния и съвършен човек, когото бъдещето може да създаде, като работи човек над себе си! Бъдещето го създава чрез живота, в който работят разумни същества. Хората, които работят за повдигане на човечеството, имат в съзнанието си образа на идеалния човек. Този образ са създали в човешката мисъл пак същества от идеалния свят. Те го рисуват като образ – мечта за постигане. Какво нещо е идеалът?
към текста >>

18. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята.
Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек.
към текста >>

Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел.
Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде.
към текста >>

” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела.
Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема.
към текста >>

Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
- Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата.14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти.
към текста >>

На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам вегетарианка.”
Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея. Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена последица от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати по това време били вегетарианци. Станах вегетарианка по свой начин, по вътрешен път, под ничие външно влияние, нито от хората, нито от книгите. На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам вегетарианка.” На 16 април 1916 г. Паша Теодорова за първи път чула беседа от Учителя. Оттогава започнала да посещава беседите на Учителя, изнасяни в дома на Петко Гумнеров на “Опълченска” 66. Там я забелязал проф. Гълъбов, при когото тя държала изпит по стенография, и който сега стенографирал беседите на Учителя.
към текста >>

От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото.
Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат. Постоянно е пътувала до Русе, до Нова Загора, до Казанлък - градове, в които е имало печатници. Оставала е там докато поръчаната книга окончателно е готова. Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия. Работила е и в Русе като учителка, но е била уволнена заради идеите й. От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото. Тя си спомня: “Ходех често за съвети /при Учителя - бел. ред./, но и непрекъснато го запитвах по всевъзможни въпроси, които лично мен ме интересуваха. Винаги оставах доволна от отговорите, защото почиваха на научна база. особено ми бяха ясни и разбрани отговорите, на които говореше с езика на химията.
към текста >>

За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания.
Николай Дойнов описва накратко спомена си за Паша Теодорова: "... сестра, с ценни качества като интелект и характер. В обходата си отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Идеално владееше граматиката и правилният строеж на израза. За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати.
към текста >>

Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея.
Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”. Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея. Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля. След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар. Погледнах го - стършел, от който изпитвах ужас. Стършелът слизаше ту близо до главата ми, като че искаше да ме ужили, ту се издигаше. Тръпки ме побиваха.
към текста >>

В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане.
Крайно изненадан, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят. Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми.
към текста >>

След тази беседа чух още една, която също ме обхвана цяла и реших в себе си да посещавам редовно беседите на Учителя.
Отношението ми към беседите. Словото на Учителя чух за пръв път на 16 април 1916 година. Това беше първата беседа, която чух от Учителя, която беседа е печатана във втория том беседи със заглавие „Истината". Самият том носи заглавие на първото издание „Сила и живот", а второто издание „Духът и плътта". Как ми подействува беседата „Истината", която чух на Великден, това е описано в първите тетрадки. След тази беседа чух още една, която също ме обхвана цяла и реших в себе си да посещавам редовно беседите на Учителя. Обаче, нещо неочаквано, което ще опиша следващите страници, ме постави още на третата беседа на стол и малка скромна масичка, вече като стенографка на Учителя, каквато останах до заминаването на Учителя, с което се прекъсна живото Слово на Учителя. Пак четем и говорим върху това Слово, но вече не се чува от устата на Учителя, затова го наричам живо. Стенография знаех още като ученичка, т.е. тогава я учих. По това враме стенографията беше факултативен предмет, но аз имах желание да уча и се записах с още две ученички.
към текста >>

Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша.
Тя може да работи." Станах вече стенографка и се предадох и на тази работа с радост и любов. Братът остана да работи с мене още един месец и замина за Италия. Не помня колко време се бави там, но като се върна от време навреме дохождаше на беседи, а аз взимах и неговите стенограми, да сверявам нещо, ако ставаше нужда. Неделен ден, като се връщах от беседа, обядвах и веднага започвах да дешифрирам беседата, която по нямане на пишеща машина, пишех ръкопис. В понеделник сутринта я занасях на Учителя и с удоволствие, и почти с нетърпение, очаквах следния неделен ден, да седна на любимото си място и да пиша, да слушам и да стенографирам Словото на Учителя, което ме изпълваше. Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша. Неуморна бях, колкото и дълга да беше беседата. А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник. В 1918 година се научих да пиша на машина и ходех в дома на брат Гълъбов, дето имаше вече братска машина. От същия брат научих знаците при корекция на печатни работи, защото същата година излезе под печат мой учебник по химия за тогавашния осми клас на гимназиите, който днес би бил 12-ти клас, ако съществуваше такъв. Така се упражних и в коректорство и в печатане.
към текста >>

А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник.
Не помня колко време се бави там, но като се върна от време навреме дохождаше на беседи, а аз взимах и неговите стенограми, да сверявам нещо, ако ставаше нужда. Неделен ден, като се връщах от беседа, обядвах и веднага започвах да дешифрирам беседата, която по нямане на пишеща машина, пишех ръкопис. В понеделник сутринта я занасях на Учителя и с удоволствие, и почти с нетърпение, очаквах следния неделен ден, да седна на любимото си място и да пиша, да слушам и да стенографирам Словото на Учителя, което ме изпълваше. Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша. Неуморна бях, колкото и дълга да беше беседата. А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник. В 1918 година се научих да пиша на машина и ходех в дома на брат Гълъбов, дето имаше вече братска машина. От същия брат научих знаците при корекция на печатни работи, защото същата година излезе под печат мой учебник по химия за тогавашния осми клас на гимназиите, който днес би бил 12-ти клас, ако съществуваше такъв. Така се упражних и в коректорство и в печатане. До 1922 година бях сама стенографка, след която година започнах да стилизирам беседите, значи започнах да печатам беседите, да правя корекции. И тази работа ми се даде пак от Учителя.
към текста >>

Тъй щото и за себе си ще кажа: Не е могло да работя 30 години върху Словото на Учителя, без да се свържа с духа и мисълта на Учителя.
Всяка беседа преди излизането й от печат четях на Учителя или още в ръкопис, или шпалти, а някога и в ръкопис, и на шпалти, според беседата. Учителят вмъкваше някоя нова мисъл, коригираше някои мисли и често заместваше една дума с друга подходяща. От всичко това аз се ползувах много, придобивах все по-голяма светлина и прониквах все повече в духа на Словото. Това не казвам за хвалба, но като нещо необходимо. Не може човек да чете произведенията на някой автор, без да се свързва с неговата мисъл и с духа на неговите творби. Тъй щото и за себе си ще кажа: Не е могло да работя 30 години върху Словото на Учителя, без да се свържа с духа и мисълта на Учителя. Що се отнася до корекциите, които Учителят правеше, те бяха в реда на нещата. Учителят говореше по дух, а не както говори някой учен или професор. Последните предават чужди мисли и закони, които те добре заучават и познават. Много професори и учени четат своите лекции и сказки, които при печат пак коригират. Някои професори и учени, за по-голяма живост, говорят, а не четат.
към текста >>

Малък е за онзи, който само донякъде е познал себе си, който се е вглъбил в себе си искрено си е отговорил на всички вълнуващи го въпроси.
В. ОТНОШЕНИЕТО КЪМ БЕСЕДИТЕ, Т.Е. КЪМ СЛОВОТО Питам се: Какво е отношението на човека, който е чел, слушал и отчасти разбрал беседите, т.е. Словото на Учителя? Ето един въпрос толкова голям, колкото и малък. Малък е за онзи, който само донякъде е познал себе си, който се е вглъбил в себе си искрено си е отговорил на всички вълнуващи го въпроси. Голям е този въпрос за онзи, който има отношение към външния, целокупен живот, към великата необятна природа, в живота и към неговите прояви и всички негови прояви, и то пак само отчасти. С една дума, не може да се говори за Словото Божие, ако не се включат в Него отношението и на човека към живота, към природата, към всички живи същества, от най-малки до най-големи, към наука, към музика, към изкуство и т.н, А най-после, не може да се говори за Словото Божие, ако човек не е изпълнен с желание да познае онази Истина, която осветява всички неща: да познае онази Любов, която ражда и истинския живот, която изключва всякакъв смут и недоразумения, да познае онази Мъдрост, която не нарушава реда и хармонията в целокупния живот, както и в отношенията между всички живи същества, * Преди да пристъпя към големия отдел, под название „В царството на беседите", искам да спомена имената на ония работници, които са взели участие в работата около беседите на Учителя, в едно или в друго отношение.
към текста >>

Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга.
Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея. Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една линия, която у никой между вас не съм виждал - хубава линия. И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази линия, не ми каза. Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори. И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано. Музиката импулсира, а не пречи. Любовта към музиката и любовта към словото - към Божието Слово се сливат в едно и дават подтик, импулс, сила и живот в работата. Какво ми остави Аня след заминаването си? - Музика, хармония и мисъл.
към текста >>

Ученикът се задължава вътрешно към самия себе си да бъде изправен, изпълнителен, да учи и прилага.
Впоследствие в този клас започнаха да влизат някои млади, дори и без средно образование, но такива, които имаха силно желание да учат, влизането и в двата класа не беше строго ограничено. Главно условие за влизането беше силното желание на ученика да учи, да се развива умствено и духовно. Външни изпити нямаше, обаче вътрешно всеки сам се проверяваше и ако не можеше да следва класа, сам напущаше - както е влязъл сам, така и сам си излизаше. Школата, която Учителят отвори, е свободна школа, без никакви такси и плащания, без никакво външно задължение. Тя не може да лиши човека от желанието му да учи и да се развива. Ученикът се задължава вътрешно към самия себе си да бъде изправен, изпълнителен, да учи и прилага. Не изпълни ли това, той сам си решава положението. И да остане в Школата, той не е ученик, мястото и положението на ученика се определя отвътре, а не отвън. Ето защо ученикът няма право, нито трябва нито се интересува от мястото, т.е. от стъпалото, на което се намира този или онзи от неговите съученици. Това е задача само на Учителя, който вижда нещата едновременно и отвън, и отвътре.
към текста >>

19. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята.
Не беше сърцебиене, не беше смущение, но скрита, дълбока радост, че душата ми е познала Учителя - така отсега нататък ще го наричам, защото г-н Дънов е вече отдавна забравено, чуждо, далечно, съвършено заличено от съзнанието на всички нас. Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек.
към текста >>

Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел.
Изведнъж сърцето утихна, настана необикновена тишина, и аз запитах Учителя, какъв съвет ще ми даде за майка ми и за леля ми, които не бяха особено добре със здравето. Докато ми даваше съвет, аз го наблюдавах: човек със среден ръст, на около 50 години, със слабо прошарена коса, погледът благ, спокоен, тих, изразът на лицето дълбоко внушителен. Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде.
към текста >>

” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела.
Това негово спокойствие сякаш и на мен се предаде. От него общо лъхаше някаква неземна чистота. Ето това търсех толкова години навред - в децата, в младежта, във всички хора, и без да обиждам никого, нито себе си, все не намирах тази чистота, която душата ми разбира и търси, и си мислех до този момент, че тя не съществува на земята. Днес, когато пиша тези редове, казвам първо на себе си, а после на всички: съществува абсолютна чистота в света, която прави човека здрав, силен, смел. Учителят ме запита едва чуто: “Чели ли сте нещо? ” Погледнах го и бързо се запитах в себе си, как да не съм чела, била съм ученичка, студентка, сега съм учителка, все съм чела нещо, но преди да отговоря нещо, веднага се сетих, че той ме пита дали от него съм чела нещо, тогава отговорих, че нищо от него не съм чела. Той влезе 6 една стаичка, забави се там малко и ми даде малка брошурка “Митар и фарисей”. От заглавието разбрах, че той е духовен човек. Толкова по-добре: не съм комунистка, не отричам Бога, дори го търся навсякъде. Погледнах на гърба на книжката, пише 30 стотинки, но не се реших да подам такава дребна сума. Но той и едра не приема.
към текста >>

Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
- Как бих искала пак да дойда! - й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много. За мен - слабата.14 октомври 1964 Из “Няколко спомени от живота ми около Учителя” - неизд. След тази среща Паша Теодорова си казала: “Подготовка е нужна за този път! ” и се заела да намери нещо отпечатано от Учителя. Намерила 14 беседи със заглавие “Сила и живот”, първа серия. Прочела ги няколко пъти.
към текста >>

На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам вегетарианка.”
Събудил се жив интерес към духовната литература и тя започнала да търси такава, за да обогати познанията си. През същата 1915 година се случило нещо странно с нея. Погледнато от човешка гледна точка то е необяснимо, но от гледище на висшата закономерност, това е естествена последица от срещата й с Учителя - проводник на по-висш морал, от този на човеците.Този случай тя описва накратко в спомените си: “Много четох, много се разговарях, но дума не чух за вегетарианството, макар че мнозина от моите познати по това време били вегетарианци. Станах вегетарианка по свой начин, по вътрешен път, под ничие външно влияние, нито от хората, нито от книгите. На 27 септември 1915 година, още със ставането си от сън казах на себе си, а след малко и на близките си: от днес ставам вегетарианка.” На 16 април 1916 г. Паша Теодорова за първи път чула беседа от Учителя. Оттогава започнала да посещава беседите на Учителя, изнасяни в дома на Петко Гумнеров на “Опълченска” 66. Там я забелязал проф. Гълъбов, при когото тя държала изпит по стенография, и който сега стенографирал беседите на Учителя.
към текста >>

От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото.
Участвала в целия процес на подготовка Словото за печат. Постоянно е пътувала до Русе, до Нова Загора, до Казанлък - градове, в които е имало печатници. Оставала е там докато поръчаната книга окончателно е готова. Завършила химия в университета, за известно време Паша Теодорова е работила като учителка по химия в една софийска гимназия. Работила е и в Русе като учителка, но е била уволнена заради идеите й. От тези опитности тя е имала нужда за да се издигне духовно и да поеме съзнателно пътя на себеотрицание и живот в услуга на Цялото. Тя си спомня: “Ходех често за съвети /при Учителя - бел. ред./, но и непрекъснато го запитвах по всевъзможни въпроси, които лично мен ме интересуваха. Винаги оставах доволна от отговорите, защото почиваха на научна база. особено ми бяха ясни и разбрани отговорите, на които говореше с езика на химията.
към текста >>

За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания.
Николай Дойнов описва накратко спомена си за Паша Теодорова: "... сестра, с ценни качества като интелект и характер. В обходата си отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обича да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Идеално владееше граматиката и правилният строеж на израза. За това тя коригираше всички беседи преди да отидат на печат.” За мислещият ученик животът на Изгрева е бил училище за правилно мислене и за приложение на придобитите знания. Всеки там е можел да израсне за минути, ако съзнателно пожелае това, а същевременно е можел да остане абсолютно непроменен поради слаба воля за приложение. Паша Теодорова е била от мислещите. Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати.
към текста >>

Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея.
Тя е виждала ясно проявите на висшето, и е описала това: Всеки от нас слуша Словото, харесва го, иска да го следва, но старият живот го спъва, противодейства му и го изобличава. Човек не признава лесно грешките си, силен е старият човек, силно е старото, това видях навсякъде в живота между прости и учени, между млади и стари, между бедни и богати. Чудя се само на умението на Учителя как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тези хора да слушат с години новото учение, предадено с любов и свобода, без насилия, без дресировка.” “Живеех вече на Изгрева, в “парахода”. Един ден ставам рано сутринта и като продължение от няколко предишни дни нося в себе си една крива мисъл, но не мога да я изправя, не мога да се освободя от нея. Седнах вън от “парахода” на едно малко столче и започнах да разсъждавам, но кривата мисъл така ме е обхванала и мъчи, че не мога друго да мисля. След малко над главата ми започна да кръжи някакъв бръмбар. Погледнах го - стършел, от който изпитвах ужас. Стършелът слизаше ту близо до главата ми, като че искаше да ме ужили, ту се издигаше. Тръпки ме побиваха.
към текста >>

В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане.
Крайно изненадан, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят. Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми.
към текста >>

След тази беседа чух още една, която също ме обхвана цяла и реших в себе си да посещавам редовно беседите на Учителя.
Отношението ми към беседите. Словото на Учителя чух за пръв път на 16 април 1916 година. Това беше първата беседа, която чух от Учителя, която беседа е печатана във втория том беседи със заглавие „Истината". Самият том носи заглавие на първото издание „Сила и живот", а второто издание „Духът и плътта". Как ми подействува беседата „Истината", която чух на Великден, това е описано в първите тетрадки. След тази беседа чух още една, която също ме обхвана цяла и реших в себе си да посещавам редовно беседите на Учителя. Обаче, нещо неочаквано, което ще опиша следващите страници, ме постави още на третата беседа на стол и малка скромна масичка, вече като стенографка на Учителя, каквато останах до заминаването на Учителя, с което се прекъсна живото Слово на Учителя. Пак четем и говорим върху това Слово, но вече не се чува от устата на Учителя, затова го наричам живо. Стенография знаех още като ученичка, т.е. тогава я учих. По това враме стенографията беше факултативен предмет, но аз имах желание да уча и се записах с още две ученички.
към текста >>

Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша.
Тя може да работи." Станах вече стенографка и се предадох и на тази работа с радост и любов. Братът остана да работи с мене още един месец и замина за Италия. Не помня колко време се бави там, но като се върна от време навреме дохождаше на беседи, а аз взимах и неговите стенограми, да сверявам нещо, ако ставаше нужда. Неделен ден, като се връщах от беседа, обядвах и веднага започвах да дешифрирам беседата, която по нямане на пишеща машина, пишех ръкопис. В понеделник сутринта я занасях на Учителя и с удоволствие, и почти с нетърпение, очаквах следния неделен ден, да седна на любимото си място и да пиша, да слушам и да стенографирам Словото на Учителя, което ме изпълваше. Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша. Неуморна бях, колкото и дълга да беше беседата. А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник. В 1918 година се научих да пиша на машина и ходех в дома на брат Гълъбов, дето имаше вече братска машина. От същия брат научих знаците при корекция на печатни работи, защото същата година излезе под печат мой учебник по химия за тогавашния осми клас на гимназиите, който днес би бил 12-ти клас, ако съществуваше такъв. Така се упражних и в коректорство и в печатане.
към текста >>

А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник.
Не помня колко време се бави там, но като се върна от време навреме дохождаше на беседи, а аз взимах и неговите стенограми, да сверявам нещо, ако ставаше нужда. Неделен ден, като се връщах от беседа, обядвах и веднага започвах да дешифрирам беседата, която по нямане на пишеща машина, пишех ръкопис. В понеделник сутринта я занасях на Учителя и с удоволствие, и почти с нетърпение, очаквах следния неделен ден, да седна на любимото си място и да пиша, да слушам и да стенографирам Словото на Учителя, което ме изпълваше. Когато занасях готовата беседа на Учителя, той често ми казваше: „Ние ви затрудняваме много." Аз отговарях смутена: „Не, никакво затруднение не изпитвам." А в себе си се запитвах: Чудно нещо, не вижда ли Учителят, че аз летя от радост, от готовност да слушам Словото и да пиша. Неуморна бях, колкото и дълга да беше беседата. А пък в себе си знаех, че Учителят, макар и да вижда и разбира вътрешната ми готовност и любов, и разположение към беседите, като крайно внимателен и деликатен човек не може да не каже в каквато и да е форма, с каквито и да е думи, че цени работата на всеки работник. В 1918 година се научих да пиша на машина и ходех в дома на брат Гълъбов, дето имаше вече братска машина. От същия брат научих знаците при корекция на печатни работи, защото същата година излезе под печат мой учебник по химия за тогавашния осми клас на гимназиите, който днес би бил 12-ти клас, ако съществуваше такъв. Така се упражних и в коректорство и в печатане. До 1922 година бях сама стенографка, след която година започнах да стилизирам беседите, значи започнах да печатам беседите, да правя корекции. И тази работа ми се даде пак от Учителя.
към текста >>

Тъй щото и за себе си ще кажа: Не е могло да работя 30 години върху Словото на Учителя, без да се свържа с духа и мисълта на Учителя.
Всяка беседа преди излизането й от печат четях на Учителя или още в ръкопис, или шпалти, а някога и в ръкопис, и на шпалти, според беседата. Учителят вмъкваше някоя нова мисъл, коригираше някои мисли и често заместваше една дума с друга подходяща. От всичко това аз се ползувах много, придобивах все по-голяма светлина и прониквах все повече в духа на Словото. Това не казвам за хвалба, но като нещо необходимо. Не може човек да чете произведенията на някой автор, без да се свързва с неговата мисъл и с духа на неговите творби. Тъй щото и за себе си ще кажа: Не е могло да работя 30 години върху Словото на Учителя, без да се свържа с духа и мисълта на Учителя. Що се отнася до корекциите, които Учителят правеше, те бяха в реда на нещата. Учителят говореше по дух, а не както говори някой учен или професор. Последните предават чужди мисли и закони, които те добре заучават и познават. Много професори и учени четат своите лекции и сказки, които при печат пак коригират. Някои професори и учени, за по-голяма живост, говорят, а не четат.
към текста >>

Малък е за онзи, който само донякъде е познал себе си, който се е вглъбил в себе си искрено си е отговорил на всички вълнуващи го въпроси.
В. ОТНОШЕНИЕТО КЪМ БЕСЕДИТЕ, Т.Е. КЪМ СЛОВОТО Питам се: Какво е отношението на човека, който е чел, слушал и отчасти разбрал беседите, т.е. Словото на Учителя? Ето един въпрос толкова голям, колкото и малък. Малък е за онзи, който само донякъде е познал себе си, който се е вглъбил в себе си искрено си е отговорил на всички вълнуващи го въпроси. Голям е този въпрос за онзи, който има отношение към външния, целокупен живот, към великата необятна природа, в живота и към неговите прояви и всички негови прояви, и то пак само отчасти. С една дума, не може да се говори за Словото Божие, ако не се включат в Него отношението и на човека към живота, към природата, към всички живи същества, от най-малки до най-големи, към наука, към музика, към изкуство и т.н, А най-после, не може да се говори за Словото Божие, ако човек не е изпълнен с желание да познае онази Истина, която осветява всички неща: да познае онази Любов, която ражда и истинския живот, която изключва всякакъв смут и недоразумения, да познае онази Мъдрост, която не нарушава реда и хармонията в целокупния живот, както и в отношенията между всички живи същества, * Преди да пристъпя към големия отдел, под название „В царството на беседите", искам да спомена имената на ония работници, които са взели участие в работата около беседите на Учителя, в едно или в друго отношение.
към текста >>

Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга.
Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея. Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една линия, която у никой между вас не съм виждал - хубава линия. И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази линия, не ми каза. Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори. И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано. Музиката импулсира, а не пречи. Любовта към музиката и любовта към словото - към Божието Слово се сливат в едно и дават подтик, импулс, сила и живот в работата. Какво ми остави Аня след заминаването си? - Музика, хармония и мисъл.
към текста >>

Ученикът се задължава вътрешно към самия себе си да бъде изправен, изпълнителен, да учи и прилага.
Впоследствие в този клас започнаха да влизат някои млади, дори и без средно образование, но такива, които имаха силно желание да учат, влизането и в двата класа не беше строго ограничено. Главно условие за влизането беше силното желание на ученика да учи, да се развива умствено и духовно. Външни изпити нямаше, обаче вътрешно всеки сам се проверяваше и ако не можеше да следва класа, сам напущаше - както е влязъл сам, така и сам си излизаше. Школата, която Учителят отвори, е свободна школа, без никакви такси и плащания, без никакво външно задължение. Тя не може да лиши човека от желанието му да учи и да се развива. Ученикът се задължава вътрешно към самия себе си да бъде изправен, изпълнителен, да учи и прилага. Не изпълни ли това, той сам си решава положението. И да остане в Школата, той не е ученик, мястото и положението на ученика се определя отвътре, а не отвън. Ето защо ученикът няма право, нито трябва нито се интересува от мястото, т.е. от стъпалото, на което се намира този или онзи от неговите съученици. Това е задача само на Учителя, който вижда нещата едновременно и отвън, и отвътре.
към текста >>

20. Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя

Но всичко това, което разкрих около "Аин фа Си" ме кара още да смятам, че лично в себе си за неготов достатъчно и сигурен да подготвям песните за концертно изпълнение.
Когато записах в зала "България" Паневритмията, я записах и нея. Някои от тях могат. Доколкото знам Филип Стоицев е направил "Мусала" за хор. И я изпя хорът на туристите. Някои могат може би. Но всичко това, което разкрих около "Аин фа Си" ме кара още да смятам, че лично в себе си за неготов достатъчно и сигурен да подготвям песните за концертно изпълнение. Но с удоволствие ги слушам, когато се събереме, да кажем нашите хора се събират на молитва или на това да четем беседа. Там работата си върви нормално и там действително те вършат работа. И би трябвало да разграничаваме концертния живот от това. Това са две различни неща, нали? И аз съм уверен, повтарям, че по въздействието, което имат в това състояние, което ги пеем ние в Школата е много по-голямо, неповторимо отколкото един концерт.
към текста >>

След много време, когато се сеща за тези думи на Учителя, Димитър Грива си спомня, че още като ученик, когато писал за величието на водата, освен за големите известни реки, езера, водопади – той включил и една незабележима вода, която като тече под земята, дава от себе си на другите и усетил, че би искал да е като нея.
По-късно при разговор с Методи Константинов за случилото се Учителя заявява: “Те бяха решили да го задигнат от този свят. И на откуп дори не се съгласяваха”. А на Димитър Грива обяснява: “Ти имаш карма с този народ. Ще му пишеш хубава музика и нищо няма да му искаш. И ако ти даде условия, ще работиш”. След много време, когато се сеща за тези думи на Учителя, Димитър Грива си спомня, че още като ученик, когато писал за величието на водата, освен за големите известни реки, езера, водопади – той включил и една незабележима вода, която като тече под земята, дава от себе си на другите и усетил, че би искал да е като нея. Години по-късно вижда, че творческият му път е подобен на тази невидима подземна река. “Самата ми професия – казва той – към която съдбата ме тласна, но всъщност и ми допадна – филмов композитор – е като такава вода. Защото най-сполучлива е онази филмова музика, която остава незабележима в цялата творба. Ако гръмне, тя се намесва. А ролята й е да въздейства незабележимо.
към текста >>

умът отива отвъд пределите на обикновеното логично мислене и се превръща в това, което френският философ Анри Бергсон нарича “интуитивна интелигентност” – виждане на живота като неспирно движение, като поток.
Ако човек стане зависим от такова обществено мнение, той е на границата на вътрешно духовно унищожение. Пътят на твореца Един път Учителя казва нещо много интересно за Димитър Грива: “Интелигентността му отива към claire voyage (фр. движение в светлина, ясновиждане, бел. ред.)”, т. е. умът отива отвъд пределите на обикновеното логично мислене и се превръща в това, което френският философ Анри Бергсон нарича “интуитивна интелигентност” – виждане на живота като неспирно движение, като поток. Това е характерна черта на този ученик, проявяваща се и в разбирането към задачите му в Школата, и в творческата му работата като композитор. След 1944 г. той работи като хонорован композитор. “Тогава написах музика – разказва той – за старите български резби от Пловдив и Трявна. Писах с голямо вдъхновение.
към текста >>

21. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене».
5. Снимки на Борис Рогев Може да се изтегли на PDF книгата на Борис Рогев:Астрономически основи на първобългарското летоброене Прикачени миниатюри БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Видка Николова Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Причините за тази обвързаност са от принципно естество. С помощта на точните науки е извършена една огромна археологическа работа. Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският календар (което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие. Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време. А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история.Но в каквито и по-тесни или по-широки рамки да се движи познанието ни, за днешните читатели настоящата книга и нейният автор остават почти непознати, дори и с отрицателен знак.
към текста >>

А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история.Но в каквито и по-тесни или по-широки рамки да се движи познанието ни, за днешните читатели настоящата книга и нейният автор остават почти непознати, дори и с отрицателен знак.
Не ми е известен друг математичен труд на български учен, който да е така пряко обвързан с историята на българското хуманитарно мислене, на българската културна опитност, на националната ни духовност, както е трудът на Борис Рогев «Астрономически основи на първобългарското летоброене». Причините за тази обвързаност са от принципно естество. С помощта на точните науки е извършена една огромна археологическа работа. Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският календар (което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие. Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския календар е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време. А оттук нататък от само себе си означава, че ние вече ще имаме и добро зрение за всяка по-близка нам кулиса, за всички пластове от разреза на кладенеца успоредно едновременни с първобългарските в общата цялост на културната ни история.Но в каквито и по-тесни или по-широки рамки да се движи познанието ни, за днешните читатели настоящата книга и нейният автор остават почти непознати, дори и с отрицателен знак. Първо издание на книгата прави издателството на БАН през 1974 г. със символичния тираж от 1000 екземпляра оттогава и до днес. Освен книгоиздателски и културни политики, принос в това отношение имат и популистични писания като това на (днес покойния вече) Иван Богданов (сп. «Отечество», 1979 г., кн. 19 и 20), когато той с небивал остракизъм отрича труда на Борис Рогев.
към текста >>

Борис Рогев ме възприе толкова радушно, допусна ме толкова близко до себе си, че аз се смутих.
С Борис Рогев се запознах през 1969 г., когато той беше на 72 години, а аз на 31 години, у една наша позната. Срещнах се няколко пъти с него. По онези години той водеше голяма борба, за да приемат неговата статия за «Астрономическите основи на първо българското летоброене» и да му я публикуват. Тогава имаше голяма цензура и трябваше разрешение от БАН най-малко с три подписа на академици. Това беше комунистическата диктатура.2. Борис Рогев ме възприе толкова радушно, допусна ме толкова близко до себе си, че аз се смутих. И непрекъснато се обръщаше към мене така:- Вергилий, ти какво мислиш? - Нищо не мисля и нищо не мога да измисля, но знам, че това е в ръцете на Учителя. И на Него ще се молиш и ще търсиш от Него подкрепа.- Той ме гледа учудено:- Откъде това знаеш, ти си млад за тези откровения.- Млад съм, но това го знам още от памтивека.Той се усмихва, става и ме тупа по рамото. И наистина му публикуваха статията на френски език в една поредица на БАН (Българска академия на науките), в кн. 3 на академичното издание «Etudes balcaniques» от 1969 г.
към текста >>

Тогава бях подложен на голяма съпротива отвсякъде и още се чудя, че оживях и че сега съм още жив.Той беше математик от най-висш порядък и знаеше, че числата сами говорят за себе си.
Аз много съжалявам, че не обърнах вниманието му да разкаже на български език какво се крие зад всяка формула. От време на време през ума ми минаваше някакво изискване от някого, да отида при Рогев, за да ми разкаже подробно за всяка една формула на обикновен български език. И да разтълкува и обясни какво е искал да каже. Но го пропуснах, този вътрешен подтик у мене. А защо? Тогава бях подложен на голяма съпротива отвсякъде и още се чудя, че оживях и че сега съм още жив.Той беше математик от най-висш порядък и знаеше, че числата сами говорят за себе си. А по онези години в България властвуваше комунистическата идеология и те не биха му позволили разясненията. Затова той ги изрази математически. А днес го няма онзи, който да ни преведе тези математически формули и символи.16. И накрая излиза един окултен закон за духовната верига. За да се осъществи и реализира една идея на Земята, е необходима верига от лица.
към текста >>

22. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Впечатляващи са мащабите на земната му изява, благословени са плодовете от десетилетното му раздаване на ближния - без отдих, без никаква мисъл за себе си, без страх от явните и скрити врагове.
Позната предимно като художничка за повечето от нас, дъщерята на големия лечител предлага на вниманието на читателите своите скъпоценни, „съкровени спомени”, които „бликат от сърцето й, изпълнено с любов”. На срещата-разговор присъстваха и бивши пациенти на Петър Димков от този край, които преди това са били отписани от т.н. официална медицина. Всички, дори и тези, които се срещаха с гостите за първи път, имаха усещането, че това общуване, сравнително кратко във времето, не започва от сега и няма да завърши след малко; че се е случило нещо съществено, сродяващо и облагородяващо душите, след което вече (с повече или по-малко) никой вече няма да е същият. Когато застана пред духовния облик на личност като Петър Димков (19.12.1886 - 04.10.1981), извисена като невидим монумент сред измеренията на историята и човешкото битие, застивам в почитателно мълчание и свеждам глава. Впечатляващи са мащабите на земната му изява, благословени са плодовете от десетилетното му раздаване на ближния - без отдих, без никаква мисъл за себе си, без страх от явните и скрити врагове. Хора като Петър Димков оставят след себе си диря от светлина и златен прах, която не би могла да бъде заличена дори от всемогъщата ръка на Времето. Напротив! Именно то, всесправедливият съдник на човешките стойности, съгражда с безпогрешна обективност пантеона на безсмъртните. Сред тях и не само измежду племето българско, но в пределите на планетата Земя-своето достойно място заема Петър Димков: лечителят, мислителят, хуманистът, офицерът, родолюбецът, човекът с голямо сърце, пионерът в областта на неизследваното, строителят на нова България, Посланикът на Божия Дух. Разгръщам с обяснимо вълнение страниците на книгата, излязла изпод перото на неговата дъщеря забележителната наша художничка г-жа Лили Димкова. Книга, която дъщерята е посветила на своя баща („Петър Димков - моят баща”).
към текста >>

Хора като Петър Димков оставят след себе си диря от светлина и златен прах, която не би могла да бъде заличена дори от всемогъщата ръка на Времето. Напротив!
На срещата-разговор присъстваха и бивши пациенти на Петър Димков от този край, които преди това са били отписани от т.н. официална медицина. Всички, дори и тези, които се срещаха с гостите за първи път, имаха усещането, че това общуване, сравнително кратко във времето, не започва от сега и няма да завърши след малко; че се е случило нещо съществено, сродяващо и облагородяващо душите, след което вече (с повече или по-малко) никой вече няма да е същият. Когато застана пред духовния облик на личност като Петър Димков (19.12.1886 - 04.10.1981), извисена като невидим монумент сред измеренията на историята и човешкото битие, застивам в почитателно мълчание и свеждам глава. Впечатляващи са мащабите на земната му изява, благословени са плодовете от десетилетното му раздаване на ближния - без отдих, без никаква мисъл за себе си, без страх от явните и скрити врагове. Хора като Петър Димков оставят след себе си диря от светлина и златен прах, която не би могла да бъде заличена дори от всемогъщата ръка на Времето. Напротив! Именно то, всесправедливият съдник на човешките стойности, съгражда с безпогрешна обективност пантеона на безсмъртните. Сред тях и не само измежду племето българско, но в пределите на планетата Земя-своето достойно място заема Петър Димков: лечителят, мислителят, хуманистът, офицерът, родолюбецът, човекът с голямо сърце, пионерът в областта на неизследваното, строителят на нова България, Посланикът на Божия Дух. Разгръщам с обяснимо вълнение страниците на книгата, излязла изпод перото на неговата дъщеря забележителната наша художничка г-жа Лили Димкова. Книга, която дъщерята е посветила на своя баща („Петър Димков - моят баща”). И откривам, че езикът на авторката е пъстър и колоритен като палитрата с бои, с които тя рисува своите картини, излъчващи светлина и откровения от далечни светове.
към текста >>

Живот на убеден Христов следовник, ученик на Бялото братство по убеждения и морал, мислене и поведение.
И откривам, че езикът на авторката е пъстър и колоритен като палитрата с бои, с които тя рисува своите картини, излъчващи светлина и откровения от далечни светове. В разказа й оживява атмосферата на миналото с цялата му непринудена прелест, с неподправения аромат на детството и младостта. Текстът е написан живо и увлекателно, със завладяваща спонтанност и простота на изказа. Позволете ми да го определя като химн за живота на Петър Димков - живот служение на Бога и ближния, „помагане на страдащите”, както се изразява самият герой на повествуванието. Живот, пронизан открай докрай с вяра в Създателя мощна и непоклатима, упование в Неговия Промисъл за света и човека, самоотвержено отдаване на силите и знанията си за целите на физическото и духовно здраве на човечеството. Живот на убеден Христов следовник, ученик на Бялото братство по убеждения и морал, мислене и поведение. Живот на един подчертано толерантен към всички хора човек. Личност с космополитен размах на мирогледа и на дейността му в служба на човешкия род. От гледна точка на медицинската наука и лечителското изкуство Петър Димков вече е получил признание като един от родоначалниците на ирисовата диагностика у нас и без съмнение неин най-виден представител, при това не само в отечеството си. Той е със сигурност най-изтъкнатият народен лечител по нашите земи, чиято популярност още приживе далеч надхвърля границите на страната ни. През призмата на нравствената преценка се откроява неговата абсолютна безкористност.
към текста >>

В действителност Петър Димков съчетава в себе си две изключителни качества: твърдост, изразена в себедисциплина и диамантена воля, и мекота, проявена в дълбоката му хуманност и милосърдие към себеподобните.
По негова лична инициатива, с помощта на войниците му били спасени много паметници на културата. Във Варна той възстановява Аспаруховия вал; в Карлово предприема реставрация на родната къща на Васил Левски като изнася една трудна борба за спасяването й от разрушение; в Свищов отново той заедно с войниците си е причина да се запази кораба “Радецки”; в Стара Загора по негова идея възстановили Аязмото; в Бургас става инициатор за събиране на помощи за бежанците от Тракия. Казаното до тук е само опит за бегъл портрет на Петър Димков. Неговата истинска същност, неговата духовна природа е била твърде разностранна за да бъде представена пълно. И все пак, основната част от нея, не е военния Димков, а лечителя Димков. В действителност Петър Димков съчетава в себе си две изключителни качества: твърдост, изразена в себедисциплина и диамантена воля, и мекота, проявена в дълбоката му хуманност и милосърдие към себеподобните. Първото качество, твърдостта, той хилядократно е доказвал във военната си практика, а второто постоянно е доразвивал и усъвършенствал през годините чрез лечителската практика, на която се е посветил с безпределна всеотдайност. Тя не е плод на случайно хрумване. Тази негова дейност е обусловена от по-дълбоки причини. Майката на П. Димков е била много добра познавачка на билките и цяровете, които могат да се извлекат от тях.
към текста >>

Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е.
У него се събудил дълбок вътрешен интерес и той веднага се заел да изучи този труд, да го допълни и разшири. Още през годините прекарани в Петербург, той с увлечение свободно е посещавал и лекциите по тибетска медицина и хомеопатия в Медицинската академия. Там му попаднал тритомния труд на Платен “Новый способ лечения”, а през 1903 г. се запознал и с ирисовата диагностика. Това бил един от най-важните моменти в живота му. Петър Димков почувствал дълбоко в себе си, че този метод за диагностика и лечението чрез “зелената медицина” т.е. билките са негов път и съдба. Интересите му в тази област се задълбочавали през следващите години. Той не пропускал случай да прибави все нови и нови знания към вече наученото. Водил стотици разговори с хора от народа по въпроси свързани с билколечението, извършвал наблюдения за действието на билките и постепенно стигнал до умението да лекува над 600 вида заболявания. Своите тетрадки с рецепти носел навсякъде, те били и в офицерската му торба, и в пътническата чанта, и в туристическата раница.
към текста >>

Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване.
На едно от тези събрания случайно се запознал с Никола Нанков. Последният в разговор го попитал: “вие чували ли сте нещо за Учителя Петър Дънов? " От последвалия разговор Петър Димков усетил, че именно с такава личност, като описаната от Н.Нанков, той има нужда да се срещне. Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата.
към текста >>

Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години.
" От последвалия разговор Петър Димков усетил, че именно с такава личност, като описаната от Н.Нанков, той има нужда да се срещне. Казал тутакси: “Искам да се запозная с него...” Срещата на Петър Димков с Учителя останала паметна в живота му и той се свързал с него завинаги. Тази среща е символичното му изкачване на едно ново, по-високо стъпало по стълбата на духовното себеусъвършенстване. Всичко, което вършел от сега нататък придобило нов израз и той съзнателно поел пътя на ученичеството. Окончателно решил да посвети себе си в служба на Цялото, Петър Димков навлязъл в своите най-плодотворни години. В живота си въдворил един нов ред, един ритъм, в който се включвало само най-необходимото за човека: умствено обогатяване, при което мисълта се развива и разширява, и служение, при което благородството, човеколюбието, милосърдието се практикуват в името на най-ценното - Живота! От разговорите с Учителя у Петър Димков се събудили нови импулси. Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети.
към текста >>

Това знание Петър Димков черпил с пълни шепи, осмислял го, преживявал го и го раздавал на всички около себе си, в продължение на дълги години.
Един от тях: да се стреми да излекува не само тялото, а и душата. Учителят го поощрявал всякога за това. Давал му съвети. Същевременно Димков се уверил, че и досега благодарение на някаква Ръководна Сила вътре в него, той е действал с онези методи и средства, които в Новото учение са изведени на първо място. Неговото духовно естество, настроено на вълната на Новото, интуитивно го е водило в правата посока, за да го доведе до момента, в който Учителят му отворил врата към едно по-висше Знание. Това знание Петър Димков черпил с пълни шепи, осмислял го, преживявал го и го раздавал на всички около себе си, в продължение на дълги години. Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето момиче, за нас е Учителя. Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П.
към текста >>

“Не съм виждала по-безкористна и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си!
Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П. Димков проповядвал идеята за чист живот, изразен в чисти мисли, чисти чувства и чисти желания - основата на Новото учение. И понеже всички велики духове, дошли да служат на земята, са смирени, Петър Димков предава своята жизнена проповед преди всичко със своя личен пример. “Не съм виждала по-безкористна и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си! ” Нека проследим дейността на Петър Димков в рамките на един ден. Ще се уверим, че той стриктно е изпълнявал съветите, дадени от Учителя към неговите ученици. Ежедневната програма на Петър Димков е била подчинена на един духовен ритъм, почерпен от Науката за правилен живот, тя е текла по закони, движещи всички части на Цялото в един единен ритъм. Домът на П. Димков
към текста >>

На тишина, сред дърветата той премисля резултатите от изминалия ден и внася в себе си мирът, който само природата предлага.
* След почивката идва ред на кореспонденцията. Преглежда новия, току-що донесен куп писма, внимателно премисля всеки зов за помощ и веднага пише своя отговор. В своята практика не е оставил никога писмо без отговор! * Привечер излиза на разходка. Глътка въздух и малко движение по познатите пътеки из Борисовата градина са почивка, и радост, но и необходимост след напрегнатия труд. На тишина, сред дърветата той премисля резултатите от изминалия ден и внася в себе си мирът, който само природата предлага. * Вечерята е също скромна - чай, хляб, сирене. * Следва подготовка за следващия ден. Бюрото се почиства и подрежда за да е готово за работа. * Сънят го спохожда мигновено. Така преминал и последния земен ден на Петър Димков - 4 октомври 1981 г.
към текста >>

И лекувайки другите, повдигаше и себе си.
” И легнал, за да се събуди в един по-реален свят, където всеки, изпълнил с успех ролята си в Мировата драма, се събужда светещ! Жизненият път на Петър Димков бе низ от събития, всяко от които е стъпка нагоре към съвършенството. Той бе един от преродените богомили в наше време. Излъчваше го с присъствието си и го доказваше с делата си. И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно. Не е ли това пътят на ученика? На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”:“Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си.
към текста >>

Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”:“Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си.
И лекувайки другите, повдигаше и себе си. Скромно и незабелязано, но постоянно. Не е ли това пътят на ученика? На ученика, който имаше пълно доверие в Учителя си, на ученика получил от Учителя си любовта и силата, които само това доверие ражда? Да, той извървя приживе Пътя на ученика следвайки с доверие своя Учител, познал го в лицето на Петър Дънов. Увери ни в това свое убеждение, написвайки следната мисъл в своята последна книга “Хигиена на душата”:“Трябва да имаш вяра в Учителя си; трябва да имаш вяра в себе си. Ако си видял Учителя си ти ще му вярваш докрай, през много животи и смърти. Ако още не си го видял, ти все пак ще трябва да се опиташ да почувстваш Неговото същество и да имаш вяра в Него, защото ако не сториш това знай, че дори сам Той не може да ти помогне. Докато няма пълно доверие, не може да има и пълно излияние на любов и сила.” Ученик! Това изписа и една Невидима Ръка на челото на Петър Димков преди да излезе от сцената на Мировата драма.
към текста >>

Обикаляше по болниците, дадоха му пенсия, но какво от това, след като той стана мъченик и за себе си, и за всички нас.
Той изстинал така, че получи схващане на ръката си и изкривяване на устата. Лекуваха го десетина дена в болница и пак го върнаха в казармата, като там продължил да пие лекарствата. През същата година се разболя от хепатит, а след това и от коремен тиф. От казармата вкъщи си дойде болен. Проф. Темков каза, че това са три от най-острите болести - и понеже той ги е прекарал само за една година, организмът му почна да се изтощава. Обикаляше по болниците, дадоха му пенсия, но какво от това, след като той стана мъченик и за себе си, и за всички нас. Синът ми загуби всякаква вяра във всички. Аз реших да го заведа при Петър Димков - в една пряка уличка на „Пиротска". Отидох и го записаха за вторник. В този ден му предложих да отидем да търсим рамки за картини по „Пиротска", а като стигнахме до пряката уличка, му предложих (той беше в добро настроение) да отидем да видя един възрастен лечител за главоболието си, тъй като той вече е излекувал моя позната. И след като влязохме в антрето, му предложих да попитам и за него.
към текста >>

23. Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел

трябва да прави разни промени в себе си.
Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото. Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране. И човек трябва така да пречиства своята душа. Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново.
към текста >>

Един ден, при медитацията си по време на изгрева, Даниел Цион вижда пред себе си образа на Исус.
Той говорел също за простия начин на живот на първите ученици на Исус. Тези разговори отворили очите на равин Даниел“ – пише Й. Шулам.5 В продължение на 4 месеца Даниел Цион посещава лекциите в духовната школа на Бялото братство.6 Според Борис Николов Даниел Цион често идва на „Изгрева“, за да разговаря с Петър Дънов и чете томчетата с неговите беседи. Той е прекарал известно време и на летния лагер на Братството на Рила, където е участвал в братския живот. „Той прие християнството – коментира Борис Николов – в дух и истина от Учителя Петър Дънов.“7 В една от книгите си Даниел Цион пише „Бог е любов“ – една концепция, която може би, заедно с други идеи, е възприел от Петър Дънов. Един ден, при медитацията си по време на изгрева, Даниел Цион вижда пред себе си образа на Исус. Като не знае как да тълкува това, той се обръща за съвет към други равини. Когато образът му се явява за трети път, Даниел Цион го заговаря. Изглежда му, че фигурата се явява директно от слънцето и назовава себе си Йешуа (Исус). Според Йозеф Шулам тогава той се обръща към Софийския митрополит Стефан, който му дава мъдър съвет – да не влиза в нито една от християнските църкви, а да се концентрира върху самия Исус. След този разговор двамата стават близки приятели.
към текста >>

Изглежда му, че фигурата се явява директно от слънцето и назовава себе си Йешуа (Исус).
Той е прекарал известно време и на летния лагер на Братството на Рила, където е участвал в братския живот. „Той прие християнството – коментира Борис Николов – в дух и истина от Учителя Петър Дънов.“7 В една от книгите си Даниел Цион пише „Бог е любов“ – една концепция, която може би, заедно с други идеи, е възприел от Петър Дънов. Един ден, при медитацията си по време на изгрева, Даниел Цион вижда пред себе си образа на Исус. Като не знае как да тълкува това, той се обръща за съвет към други равини. Когато образът му се явява за трети път, Даниел Цион го заговаря. Изглежда му, че фигурата се явява директно от слънцето и назовава себе си Йешуа (Исус). Според Йозеф Шулам тогава той се обръща към Софийския митрополит Стефан, който му дава мъдър съвет – да не влиза в нито една от християнските църкви, а да се концентрира върху самия Исус. След този разговор двамата стават близки приятели. Даниел Цион не се обръща към християнството, а остава верен на Тората. Той възприема Исус като Месия и изучава Новия завет. След като са присъствали на сутрешната служба в синагогата, в събота следобед десетки хора, сред които и лидери на еврейската общност, се събират в дома му в София, за да изучават Новия завет.
към текста >>

В следващите две страници Даниел Цион разказва, че се е нуждаел от ясен образ на различните видове философско и религиозно мислене, между които и учението на Бялото братство и че е потърсил помощта на някои членове на Бялото братство за подобряване положението на българските евреи.
Ански за книгата „Из нов път“ (публикувана по случай 25 години религиозни служби в България), София 1941 г. Ценна информация относно биографията на Даниел Цион може да бъде намерена и в статията „Даниел Цион“, написана от Йозеф Шулам, роден в България през 1946 г. и настоящ директор на Netivya Bible Instruction Ministry в Ерусалим. http://www.netivyah..../rabbi_zion.htm 2. Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., стр. 47. В следващите две страници Даниел Цион разказва, че се е нуждаел от ясен образ на различните видове философско и религиозно мислене, между които и учението на Бялото братство и че е потърсил помощта на някои членове на Бялото братство за подобряване положението на българските евреи. 3. http://www.sofiasynagogue.com/ 4. http://www.sephardic....org/sofia.html. 5. Йозеф Шулам, „Даниел Цион“. http://www.netivyah....rabbi_zion.html 6. Информацията е дадена от Рити Катц, сътрудник на Йозеф Шулам.
към текста >>

И аз самият са считах за начинаещ в учението, без достатъчно познания, но по настояването на брат Лулчев поех върху себе си възложената ми задача.
И Учителят се отнасяше с особено внимание към него. Макар ученик на Учителя, Даниел Цион продължаваше да изпълнява своята длъжност като главен равин. В разговорите си с него, Учителят, между другото, го е напътвал към мисълта, че еврейството трябва да приеме Христа и че трябва да се работи в това направление. Знаейки много добре, че бъдещата съдба на еврейския народ ще зависи преди всичко от изправянето на съдбоносната грешка, направена преди две хиляди години спрямо Христа, Учителят се е стараел по всички възможни начини да внесе тази идея сред световното еврейство.В един от разговорите си с Учителя, равин Даниел Цион казва, че има много неща в беседите, които сам той трудно разбира и тълкува и помолил Учителя да му посочи някой брат, който да му помага в това отношение. Учителят го насочил към брат Любомир Лулчев, но тъй като последният по това време бил много зает, това задължение минало върху брат Йордан Андреев.„Тогава, казва брат Йордан, аз бях още млад и беден студент. И аз самият са считах за начинаещ в учението, без достатъчно познания, но по настояването на брат Лулчев поех върху себе си възложената ми задача. От тогава насетне, цели три години, аз редовно посещавах дома на равин Даниел Цион, като заедно четяхме беседите и дълго време след прочитането на беседата, разговаряхме върху нейното съдържание и тълкувахме по-съществените мисли в нея. Винаги, преди да ме изпрати, равин Даниел Цион ми даваше отличен обед, нещо, което при тогавашното ми безпаричие имаше голямо значение за мен. По-късно като видя, че не съм достатъчно добре облечен за зимата, равинът ме облече с нов, хубав балтон.Може да се зададе въпроса: Прие ли равин Даниел Цион Христа, към което го напътваше Учителят? - Да! Ще отговорим, ако се гледа по същество на нещата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28600382804871