Търсене в текстове за 'Мислене за себе си'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски

След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в гръцкото училище, но остава недоволен.

Премества се в Татар Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х.

Елена, който преподавал „висши“ знания на питомците си.

Една подобна ерудиция по онова време се равнявала на днешното университетско образование.

Изучил също така и черковното пеене, за което спомогнали голямата му музикалност и красивият глас, с които между впрочем се славят много родопчани.

Обучен на църковнославянско пеене, младият Константин Дъновски привлича вниманието на тогавашния варненски владика Порфирий върху себе си със своя звучен глас, когато като доброволен певец от клира приглася на свещенослужението в църквата „Св.Богородица“ във Варна.

Константин се среща с Атанас Чорбаджи (дядо на Учителя Петър Дънов по майчина линия) и това окончателно трасира бъдещето на младежа.

За свещеник Константин Дъновски може да се прочете в:

статията "Отец Константин ДЪНОВСКИ – пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)"

Брошурата: За св.антиминсъ въ Варненската църква “Св.Архангелъ Михаилъ“

пример за служение на Бога и народа си (1830-1918)

Сега сме в криза - икономическа и социална, но преди всичко - духовна.

Тя засяга същността, сърцето на нашия народ и точно в този момент е повече от нужно да се върнем към корените си и да се обърнем към онези личности, които са били светилници в мрака на историческото ни битие.

Те са изграждали кръгове около себе си, въплъщавали са идеи, които движели обществото, създавали са цели пластове от националното ни самосъзнание.

Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра.

Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение.

Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар.

Идването в града било от огромно значение за неговото развитие.

град Варна представлявал разнородна смесица от различни култури и националности, смес от турски, гръцки, арменски, гагаузки и български елемент.

Обществото било силно повлияно от елинистичната култура и търсещият ум на един млад българин, при това завършил и гръцко училище, можел лесно да бъде спечелен от нея за дълъг период от време.

Един допълнителен факт засилил тази възможност - младежът спечелил благоволението на новия гръцки митрополит в града - Порфирий.

Бог, Който има план за всеки, го срещнал може би с най-важния човек в живота му - чорбаджията Атанас Георгиев от село Хадърджа /сега Николаевка/.

Заможен, предприемчив и патриотично настроен, той веднага забелязал талантите на младия Константин.

Спечелил го за своята кауза - откриването на българско училище в селото.

Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа.

По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева.

С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото.

Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за обучение.

той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие.

Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят.

Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота.

Три години след поклонението в Света гора бил ръкоположен за втори свещеник в село Хадърджа от Варненския митрополит Порфирий.

На новото поприще, обогатен с учителския опит отпреди, и изпълнен с апостолски плам, той започнал да дава плодове още по-красиви и зрели от предходните.

Те били забелязани и оценени по достойнство и не след дълго бил преместен за свещеник в храма "Успение Богородично" в град Варна.

В тази нова обстановка дал най-доброто от себе си и доизградил образа си на истински свещеник - възрожденец.

По това време българите в градовете на империята заемали все по-активни позиции в управлението на местно ниво.

Елинистичното влияние, както и преди било много силно, но не така мощно и завладяващо, както в преди.

Все повече българи се заселвали в града и се включвали във всички сфери на обществения живот.

В тази среда младият свещеник трябвало да прояви не само качества на пастир и организатор, но и на ловък дипломат.

Той трябвало успешно да балансира в отношенията между сънародниците си - талантливи, амбициозни и упорити, но винаги противоречиви и самообвиняващи се, гърците - приели дълбоко идеята за своята изключителност и превъзходство над всички в държавата, и руснаците - водени от стратегията на своите имперски интереси за бъдещето на православните народи в Турция.

Очевидно неговата личност е била достатъчно многопластова и богата, за да бъде баща на всички вярващи в поверената му епархия.

Отец Константин, като използвал това, в последващите си действия за утвърждането на тезата за българската идинтичност, бил както настойчив и храбър, така предпазлив и дискретен.

Пример е една от първите му стъпки - постепенно започнал да произнася някои от ектениите на Светата Литургия и дори прочитал Евангелските текстове на славянски език.

В своята ревност и взискателност те изискали от владиката Порфирий както преустановяването на тази практика, така и персонално наказание за храбрия духовник.

Когато видял, че този път е затворен, отец Константин сменил насоката на дейността си - спечелил благоволението на вицеконсула на Русия в града Александър Рачински.

След дълги настоявания и молби до владиката новите ратници на национолната кауза успели да спечелят благоволението на епископ Порфирий.

Димитрий" /при двореца Евксиноград/ за славянска служба на празници.

Успехите на българите във Варненско идвали един след друг, плод на няколко фактора, но най-важният от тях е всеотдайната дейност на младия духовник, който се превърнал "във всичко за всички".

В негово лице те виждали своя баща, застъпник и истински водач.

/обявяването на независима българска църква и отделянето от Патриаршията/ дали нов тласък на всички стремежи на варненските българи към самостоятелност.

в околностите на село Николаевка било взето решение за отделянето им от Патриаршията и обособяване на самостоятелна община, присъединена към Българската църква.

Заедно с това била сформирана и първата българска училищна община и построена постройка към нея, която през 1862 г.

След смъртта на владика Порфирий през 1864 г., отец Константин се отделил изцяло от връзките си с гръцката митрополия в град Варна и храбро издигнал знамето на отделна българска църква.

С още по-голям плам, вдъхновение и пастирска загриженост той се хвърлил в предните редици на борбата.

Благодорение на своя авторитет и добрата си репутация спечелил тяхното разположение.

По този начин всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище и имали своя явен и оформен лидер - отец Константин Дъновски.

В този етап от живота му изпъкнали неговите безспорни организаторски качества.

Лично той изготвил план за пропогандирането на идеите си сред сънародниците си в града и околността, като изпращал хора по селата и махалите, за да говорят за новата църква на българите и да ги канят да записват децата си в училището към нея.

Неговите усилия били толкова енергични и последователни, че за кратко време не само българи, но и гагаузи започнали да посещават това българско средище.

По всякакъв начин събуждал християнската съвест на сънародниците си и подклаждал националното им чувство.

Тези му усилия предизикали омразата на гърците в града и лично новият владика Йоаким изискал неговото отстраняване от града в някой от светогорските манастири.

За мощната и широкомащабна дейност на отец Дъновски свидетелства и подробното изложение на този архиейрей, в което той изрично подчертава, че от общо 90 села, които са му поверени, са останали само 10, а другите са преминали под управлението на Българската църква.

Размяната на удари между българи и гърци продължила под пълно напрежение на силите, но вече нашите предци били много по-добре подготвени и организирани.

Отец Константин лично организирал и провел среща-събор на всички българи свещеници и заможни народни дейци в епархията на 15 август 1866 г.

в град Варна, на който бил приет "Привременен законник", уреждащ църковната община.

Той единодушно бил избран за "църковен глава".

Подробно били уредени въпросите за взаимоотношенията между духовниците и населението, събирането на такси и налагане на наказания.

Били установени отлични взаимоотношения с Мидхат паша в гр.

Множеството успехи, както и все по-усилената съпротива на гърците, изложили младия възрожденец на атаки от страна на неговите врагове.

От друга страна, общината имала финансови проблеми и очевидна нужда от подкрепата на църковните дейци в Цариград, затова и варненци предложили на епископ Иларион Маракиополски да изпрати духовник с по-висок ранг.

Минавайки на задна линия той продължил с енергичните си действия и изпълнявал различни задачи из околността, като често пътувал и уреждал всякакви спорни и рискови въпроси.

Влиянието на този духовен мъж било толкова силно, че варненските българи единодушно го избрали за пратеник на народния събор в Цариград през 1870 г.

с цел учредяване на Българската екзархия.

Веднага след радостта от победата за българите дошло горчиво разочарование, след като разбрали, че градът и околните села са извън очертаните териториални граници.

Те започнали енергични действия - подписки, петиции, писма до Цариград за промяна на статуквото и така предизвикали действия на върха - Варненската и Преславската епархия били обединени и бил изпратен нов митрополит епископ Симеон.

Той от самото начало бил верен и сигурен помощник на новия владика в прокарването на неговите идеи и въжделения в епархията.

той бил започнал да служи към руския параклис при консулството.

В началото на войната бил хвърлен в затвора, като опасен за властта човек и пролежал в много тежки условия седем месеца.

Отдал се в пълнота на най-важното за един духовник -пастирското служение.

Плодовете на духа си той предал на новото поколение в една нова среда - освободеното си отечество.

бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при храма.

Православните християни от града продължавали да го посещават и да черпят от него наставления и отечески съвети за живота.

Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция, която той оказал на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913).

Синод го отличил с офикията "иконом", а правителството - с "Орден за гражданска заслуга" с Офицерски кръст, Общинският съвет на гр.

Варна излиза с решение да кръсти улица приживе на негово име.

По Божия воля и духовната и светската власт оказали признание на цялостната дейност на човека-участник във всички фази на процеса на Българското Възраждане във Варненския край.

Всички таланти, дадени му от Всевишния той умножил и преумножил, като добър пастир и истински християнин!

Превърнал живота си в непрестанно служение на Бог и народа си!

За него в истинския смисъл на думата се отнасят словата на св. ап.

Павел: "С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих.

Прочие, очаква ме венецът на правдата, който Бог е определил за онези, които го обичат!

Димитрий" (Кассъма джасими)", 1905 г.

В това малко книжле самият иконом Константин Дъновски разказва за една своя съдбоносна среща в Солунската църква "Св.

Димитрий" по пътя за Света гора.

Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна за Света гора в Атон с намерение там да се посветят на монашество.

Когато излизат ги пресреща стар свещеник.

Заговаря ги дружески, пита ги от къде са.

Димитрий, запалих свещица и се помолих, след като захванах да разглеждам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме обзе една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: "Защо ли ни е изоставил Господ?

И защо да бъде такава една светиня в турски ръце... ...Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтара и начна да се моли.

"Драги синко, ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Иисуса Христа.

И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира.

Не искам да те отвърна от намерението ти, аз те уверявам в името на Господа Вседържателя, че всякога, където и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.

Заради това послушай съвета ми: Да си идеш там на мястото, където те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, праг за чудни световни променения.

Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога.

...След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: "Не съм противен на волята Божия, защото е свята." А той ми рече: "Не е достатъчен отговора ти.

За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърстваме с молитва до последното издихание, така че дори и душата си да положим за Евангелието.

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който прие да пренесе своя син жертва на Бога, както и апостол Петър да бъде анатема от Христа, за спасяване на своите по плът братя.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат Православието и християнството.

Но нека се вълнува морето пак, докато е Христос на кормилото, корабът Му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: "Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава старият свещеник вдигна очи и ръце нагоре и рече: "Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци."

Тогава свещеникът му разказва история, в която се говори за едно откровение, относно турското робство.

Как Православието е западнало, и заради неверието на хората, агаряните завземат дори Константинопол.

По ходатайството на Небесната царица и заради молитвите на праведниците, робството ще бъде съкратено.

" Младият Константин се връща в родината си, за да работи по Божиите дела, но вече по друг начин.

2. Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът

Маврудиев и Петър Атанасов, потеглят от Варна с една стара гръцка гемия за Света гора на Атон с намерението да останат там и да се посветят на монашеството.

Константин Дъновски и неговите другари с голяма мъка успяват да се доберат до брега и да спасят живота си.

Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.

В тази църква, по онова време - джамия, младият момък преживява мистична случка, при която му се разяснява задачата в живота и мисията, която му предстои.

За това откровение и за Антиминса, може да се прочете в:

Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.

2. Спомен на Николай Дойнов - За Антиминса

Димитрий" (Кассъма-Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр.

Великомъченика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма- Джамиси".

На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме: със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни.

Ний му отговорихме, че сме от Варна и отиваме за Света гора.

„Много добре - рече той, - аз познавам тия места и съм живял там няколко време ", като ни и разпита за някои лица от града Варна.

Димитрий, запалих свещица и се помолих.

След това захванах да разгледвам с голямо внимание грамадното здание и неволно ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: „Защо ли ни е оставил Господ... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце?

" и т.н... Но ето, че и вчерашният старец се зададе, отиде право при олтаря и начна да се моли.

„Синко - рече ми той, - за любов Христова желая да се науча откъде си и за какво отиваш на Света гора?

". Аз му разправих без всякакво стеснение откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед.

Във време на говоренето ми той се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказа си.

Но след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение; а най-много което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му [Д, 2:3-4] - и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!..

„Драгий ми синко - рече, - ти наистина си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа.

И не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мира [света]... Нито искам да те отвърна от намерението ти.

Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.

Заради това послушай съвета ми: да си идеш там, на мястото, гдето те е определил Божият Промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.

Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който ще ти връча и който ще бъде за уверение като от Бога... "

След няколкоминутно мълчание аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор, и му рекох: „Не съм противен на Волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти.

За да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и да бодърстваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието.

Пък които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Авраам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа за спасение на своите по плът братя.

И наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви Своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат православието и славянството... Но нека се вълнува морето.

И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и с твоите свети молитви напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете".

Тогава [по]сегна към пазвата си и извади в една бяла кърпа нещо обвито [това е Антиминсът], с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтара (дюшемето на олтара е по-високо около един лакът).

После това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам.

„Така, вярно - рече, - именно от това число води началото си тоя Свети престол, но за да разумееш по-добре, слушай:

Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема „Панагия Лагудяни".

Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний [през 1747 г.

Зачудений свещеник си останал на мястото като вцепенен, без да се помръдне.

Девойката го наближила, отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу.

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на Пресвятаго Параклита (Духа) за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители до града Варна със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както Те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тях, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... ".

И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гняв и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та освен града Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!...И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. O!...

Праведен си, Господи, и прави судби Твои!

От премногото Своя любов към человеческия род [Той] пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене), благоволил да им яви Своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттях и три риби [Й, 21:11], писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще съкрати и дните на турското царство и докрай ще го съсипе!...

Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.

А [за] да бъде това в действителност, милостивий Бог по непостижимата Своя премудрост е наредил по необходимост и християните да се обърнат с молитва и покаяние към Него.

Заради това, според числото на писаните риби в Евангелието, да направите толкова нови жертвеници, на които да може на всяко място да се принася в името на Исуса Христа, Сина Божий, и [за] Неговите заслуги, страшно безкровно жертвоприношение за прощение на греховете, за мира и съединението [на] вярата на християните, чистосърдечно просение [на] помощ и сила от Святаго Духа, по-скоро да се сбъдне и изпълни писанието: „едно стадо и един пастир" [Й, 10:16].

Нека бъде наченато най-напред в светия град Йерусалим, от святаго Сиона, по море, по суша, на всяко място, дето се именува Исус Христос, защото и свидетелството Исусово е духът на пророчеството".

Прочее, бъди бодра в молитвите си и на всички вас Бог да оправя пътя.

След отпуска на Божествената литургия, като излезли от черква, научили се, че през нощта молнията изгорила три турски къщи с живущите в тях и всички думали, че Бог е отвърнал на злодейците.

После всичко това отец Теофаний се въодушевил и с ревност Илиева по Бога, без да гледа на преклонната си възраст, предприел да извърши всичко, което го вразумил Бог.

Без да се бави повече, отправил се за Йерусалим и като се разговорил със самия Патриарх от святаго Сиона, отишел и в Константинопол и тамошният патриарх, като се съветвали всички, приели за добър знак рибите, писани в Евангелието (понеже на елински език на рибата буквите носят знаковете: Исус Христос - Божий син Спасител [IHTUS - Isus Hristos Teo Unis Soter]) и тогава напечатва сто и петдесет и три образа за Божествени жертвеници, според приетия обичай.

И първата служба станала в светия град Йерусалим, на самия ден на Великата събота (с приложение частица: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоре низпровержи и предажд е благочестивим [Мерзкото и богохулно агарянско царство скоро ще се провали и ще се предаде на благочестивите]), но всичко това е било много тайно - страха ради иудейска.

Преподобний Теофаний сам е ходил на света Синая, в Александрия, Антиохия, [на] островите Патмос и Кипър, и най- сетне, след дванадесетгодишно бавение, свърнал се в Света гора и там предал дух Богу.

А почнатото дело следвало с голяма надежда на милостта Божия; ревностни слуги Божии са продължавали сърдечно да се молят, дано би Бог съкратил по-скоро останалото време, за да могат и те сами да видят освобождението на своя род християнски.

Между многото ревнители по това е бил и патриарх Григорий [V], който с няколко свои богобоязливи събратя е предложил да се прилагат в Антиминсите и от мощите на св.

Великомученик Мина и горещо е подканял да стават моления в празниците: в навечерията на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петдесятница и Преображение Христово, но най-сетне [той] бил предаден от най-верния си и обесен с омофора си на ден Великден, с него наедно свети архиереи пострадали, множество свещеници и първенци народни [били] избесени и изклани... Едного само, като с чудо, Бог опази за продължение на поченатото и той е уверен, че всяко обещано напълно ще се изпълни в своето от Бога определено време... Сега, в тая тържествена за мене минута, с пълноупование на Божия Промисъл, аз чувствам някакво улекчение в совестта си и сърцето ми се прелива от едно непонятно веселие ангелско, като те наричам мое любезно чадо в Духа Святаго и ти предавам тоя святи залог - имай го в пазвата си, при сърцето си... ".

Аз го приех, като целунах ръката му, и го скрих в пазвата си, а той продължи: „Връчвам ти тоя Святи Престол Божий [антиминс] за уверение на най-голямата милост в името на Пресветая Троица!...

Добре да помниш, че Бог, когато и да е, чрез церквата явява Своята многоразлична премъдрост на всички, та дори и на властите земни!...

Но понеже не се намира други по-голям и превъзходен, по-могъществен образ на моление и предстателство у Бога за нас, за нашите нужди и надежди, както тоя образ на моление на страшното това жертвоприношение.

№81], която ще се извършва на тоя Свети Престол, което е всичко Божествено и може да приведе във възторг и удивление не само мислите на нас, смъртните, но и на самите най-чисти ангелски умове, мога да кажа, че е най-голямото чудо, най-високото тайнство, което можеше да извърши премъдростта Божия за человеческия род.

Освен това и сам Исус Христос ни е учил, че всичко, каквото попросим от Бога Отца в Негово име, ще ни подари.

Заради това с несъмнена вяра и голяма надежда на това обещание в деня на освещението на тоя Святи Престол са принесени молитви и прилежни прошения за избавлението на християнските народи от агарянското иго и за съединението на вярата.

И в същия ден Бог благоволил да открие с един Божествен начин на молещите се, че всичкото Негово обещание ще се изпълни непременно.

И Светителят присъвокупил, че между всички християнски народи Бог храни едно особено благоволение към най-многострадалното между всички народи славянско племе за[ради] неговото простосърдечие и искреност.

Затова трябва занапред да стават молитви и моления за силата и помощта от Святаго Духа, [за] да могат да се съединят с единомислие, в едно тяло и един дух, както говори и Дух Святий чрез езиците на апостолите:

12) Защото както тялото е едно, а има много удове, и всите удове на едното тяло, ако и много да са, пак едно тяло са, така и Христос. (ст.

13) Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тяло - и юдеи, и елини, и раби, и свободни, и всинца в един Дух ся напоихме. (ст.

14) Защото тялото не е един уд, а много. (ст.

15) Ако речеше ногата: понеже не съм ръка, не съм от тялото; дали затова тя не е от тялото?

(ст. 16) И ако речеше ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, дали затова то не е от тялото?

(ст. 17) Ако беше всичкото тяло око, де щеше да е слушанието?

19) Ако бяха били всите един уд, де щеше да е тялото?

26) И ако страда един уд, всичке удове състрадат, ако ли се слави един уд, всите удове се радват с него заедно. (ст.

Ето това е пътят на святото Провидение, приготвен за това славянско племе, чрез който, като [го] следва, ще може християнството да се въплоти в славянството и радостно да възпеят с цар пророка: „Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие" [Пс 133:1].

И тогава тоя злочест град, отечеството на славянските просветители, ще бъде нов славянски втори Иерусалим, а пък за съединението на верите сам Бог ще извърши по Своята воля, както Му е угодно.

Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?...

Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго с такава благодат; който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде.

Затова и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша.

Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне!

След това ще се яви или роди православний Вожд [алюзия за раждането на Петър Дънов през 1864 г.] и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие.

Знамението е вярно от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижди по id (14) родове Христови [Мт, 1: 1-17], дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от Небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: „Се победил ест лев, иже сий от колена 1удова, корен Давидов.

Когато тайнственият свещеник предава Антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, той става невидим.

Това така силно го стряска, че той остава на мястото си като вдървен.

Неволен свидетел на тази сцена става пазачът на черквата джамия, стар благочестив турчин.

Като приближил към смаяния момък, той положил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими!

Иди си с мир!

След завръщането си във Варна младият Константин застава в челните редици на борците възрожденци от Варненския край.

Той е окрилян от надеждата, че току-що започналата Кримска война ще донесе свобода на българския народ, но злополучният за руските войски край на войната проваля оптимистичните му планове.

Константин Дъновски отново се завръща в с.

се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи - Добра.

На 2 юли 1857 г., на 27-годишна възраст, е ръкоположен за свещеник в с.

По това време в селото поп е Иван Громов и за известно време свещенослужителстват и двамата.

за няколко месеца е в Устово, но вероятно още същата година се завръща във Варна, където през 18601861 г.

взема дейно участие в борбата за църковна независимост.

Освен турския гнет на българите много натежава и това, че нашата църква е под гръцка зависимост.

Като възторжен славянофил и българофил, той е запознат добре с борбите на българския народ.

Още с пристигането си във Варна установява много близки отношения със свещеник К.

С всички средства Рачински помага за въвеждането на свещенослужене на български език.

Отделянето на българите християни във Варна от фенерската Цариградска патриаршия допринася твърде много за повишаване на самочувствието им и способства за подемането с по-голяма сила на борбата за освобождение от османско иго.

варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.

С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като

7. ЗА АНТИМИНСА

Бащата на Учителя, като младеж е тръгнал за Света гора за да се покалугери, но е бил върнат от един странен монах, който му е дал и този Антиминс.*

Антиминсът е икона, която представлява Христос снет от кръста, около него майка му, жените, учениците му и Йосиф от Ариматея - приготовляват го за погребението му.

Антиминсът даден на бащата на Учителя е заверен от Варненския владика, които тогава е пребивавал в Провадия.

Заверката носи дата 1820 година.

Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба.

Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун.

Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя.

Монасите от Атонския манастир първи са разпространили Антиминса.

Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси.

За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога.

Родът винаги е давал първороден син за монах.

Моят дядо е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер.

При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора.

Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се молили и за своя народ.

На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий.

Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско.

Тази акция се заражда в Атон.

Тук се образува малко, но здраво ядро от изпитани, верни, силни във вярата и молитвата монаси.

По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля.

Може би Френската революция да е оказала влияние.

Тук са идвали поклонници от всички краища на света и всичко каквото е ставало на запад се е следяло с жив интерес.

Не може да бъде идеята за свободата, да не е намерила отзвук и тук.

Тъй се е създал този център за освобождението от турците на поробените народи.

И той започва работата си с молитва към Бога.

Постепенно назрява идеята да се привлекат в тази работа будните и родолюбиви монаси, свещеници, миряни, верни и предани на народа си.

В онова време от Светогорските монастири са изпращали монаси, да събират помощи за монастирите.

На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие.

Така делото се разширило и е проникнало във всички поробени народи.

Монасите са били толкова предпазливи, предвидливи, прозорливи, че това движение, остава неразкрито от турците чак до освобождението и малцина знаят за него.

В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините.

Те стават огнища на молитва и центрове за поддържане надеждата в народа.

Движението се разпространило между нисшето духовенство, монаси и свещеници, но и някои от висшето духовнество са били посветени.

Цариградският патриарх е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингер го е издал на турците и Патриарха е бил посечен в църквата пред олтаря.

„Символ на надеждата" - след погребението очаквайте Възкресението.

Антиминсът е минавал за обикновена икона, а всъщност той е знаме на дълбок духовен бунт.

Молитвата е сила, човек трябва първо да поиска от Бога, после Бог ще отговори на молбата му.

Детето трябва първо да поиска от майка си, после тя ще му даде.

Възраждането започна с молитва към Бога.

Много години преди това се молеха монасите, докато дойдоха резултатите.

Световното обществено мнение се застъпи за поробените народи.

Повдигна се вълна от народен протест в Русия и на запад, и руският император стана изразител на тази воля.

Него е намерил за достоен, за делото.

Затова го е поканил на среща насаме, на другия ден.

Като му е казал: „Няма защо да ставаш монах, ти имаш друга мисия".

Той е един от първите възрожденци и пръв започва да служи в църквата на славянски, дотогава се е служело на гръцки.

Десетки години се молеха монасите, докато се приготвят условията за да почне Възраждането.

Антиминсът е свързан с Учителя.

Дойде и Учителя, създадоха се условията за неговата работа и макар в бурни времена, воини и революции, Учителят свърши своята работа.

Молитвата е голяма сила, когато е отправена от чисто сърце - Молитвата е сила непреодолима.

7. ЗА АНТИМИНСА

3. Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство

Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост.

За раждането на Петър Дънов, бъдещия Учител и за ранното му детство, може да се прочете в:

2. Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски3.

5. Всемировият Учител слиза на земята, от д-р Вергилий Кръстев, от поредицата "Изгревът", т.2

Затова и кръщават новороденото момче с името Петър.

Константин Дъновски собственоръчно написва в личната си Библия: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя възлюбен син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот".

По спомени на сестра му Мария детето Петър е с много деликатно здраве, слабичък и строен; тя го помни като кротък, мълчалив и много чувствителен, уважаващ родителите си и послушен.

В писмото си до П.

Петър Дънов сам пише за своето тежко детство: „Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство, научиха ме на едно нещо - на моята слабост; и аз казах в душата си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".

Близките си помислят, че изобщо няма да проговори, тъй като това безмълвие продължава според едни спомени до третата му година, а според други - до шестата.

Тази психична аномалия е позната в науката като дислексия (гр. безмълвие).

Дислексията засяга тази част от мозъка, която отговаря за речта; съответно води до различия в начина, по който се обработва информацията.

Симптомите са: липса на говор до две, три, понякога и повече години; смесване на звуковете и объркване на думите, неуверен говор и заекване, трудности при завързване и обуване на обувките, многократно повтарящи се ушни инфекции.

За много световни учени и гении се знае, че са имали дислексия - като например Айнщайн, който според биографите му прохожда по-късно, расте като затворено и необщително дете и проговаря едва на 6 г.

Подобни неща са известни и за ранното детство на Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Чарлс Дарвин, Томас Едисон, Александър Бел, Огюст Роден, Нилс Бор и др.

Веднъж, когато майка му Добра е на нивата, вкъщи остават малкият Петър и баба му, за да го наглежда, да готви яденето и да оправя къщата.

Както си играе, детето се обръща към баба си и казва: „Бабо, направи ми люлка".

Бабата така се изненадва и зарадва, че веднага се разтичва, връзва му люлка, започва да го люлее и да му пее.

Когато за първи път завеждат малкия Петър на нивата в един слънчев, горещ ден по време на жътва, той се качва на една купа от снопи и извиква: „Селяни, прибирайте снопите, защото иде страшна буря!

". Всички много се изненадали, тъй като на небето нямало облаци и времето с нищо не предвещавало буря.

Хората не му обръщат внимание и не събират класовете да ги вържат на снопи и после на кръстци, един върху друг, за да не ги удари градушката.

Нейните работници подреждат снопите и се приготвят за тръгване.

Наистина не минава и час от предупреждението: небето почернява, задухва силен вятър и започва такава буря, която помита и развихря всичко.

Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски

Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека.

Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство.

Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно.

Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода.

Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела.

варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия.

Раждане на Петър – син на свещеник Константин Дъновски

За родословието на Учителя Петър Дънов

император Юлий Цезар осъществява нова календарна реформа върху дотогава съществуващия римски календар.

За да се реализира тази продължителност, всеки три от четири поредни години са прости, т.е.

Приема се, че за високосни се считат онези години, чийто брой се дели на четири без остатък.

е високосна, защото 1996:4 = 499 (остатък 0).

Грешката, която се допуска между действителната трайност на годината и приетата за 365.25 дни, е: d = 365.24219879 - 365.25 = —0.0078013 дни, където трайността на действителната година, т.е.

периодът, за който Слънцето има две последователни преминавания (отчита се и прецесията) през точката на пролетното равноденствие, е 365.24219879 дни.

Грешката d означава, че началото на приетата година закъснява с приблизително 11.23 min спрямо тропическата (за всяка година).

Тази грешка за приблизително 128 години нараства до един ден (или по-точно за 128.1837642 години).

е 23.III (или по-точно казано, астрономическата пролет на 46 г. пр.Хр.

По време на този събор църквата приема Юлианския календар за официален.ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР

Тъй като грешката от един ден за 128 години продължавала да се натрупва през вековете, се оказва, че към XVI век пролетното равноденствие е настъпвало на 11.III (което е неестествено зимно време).

Решено е тази дата да бъде фиксирана занапред като дата за настъпване на пролетта.

За тази цел се приема, че на всеки 400 години три високосни години ще се смятат за прости.

При този календар също има грешка, но тук вече един ден се натрупва за около 3320 години.

Това означава, че след 4900 години ще се наложи нова календарна реформа, ако, разбира се, дотогава се запази този начин на летоброене.КАК СЕ ПРЕМИНАВА ОТ СТАР В НОВ СТИЛ

За периода от 5.X.1582 г.

е високосна за Юлианския календар, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г.

Аналогично и за 1900 г.: 28.II.1900 (стар стил) 12 дни - 12.III.1900 (нов стил)

(стар стил) имаме право да добавяме 13 дни, за да приведем датата към нов стил.

За всички дати от 1.III.1800 г.

Веднъж приведена една дата от стар в нов стил, тя не подлежи на нови промени, защото нови дни за поправка се получават само при съотнасяне между стария и новия стил, но не и между вече поправения стар стил, т.е.

За да приведем датата 29.VI.1864 г.

(нов стил).Забележка: На читателя, интересуващ се по-задълбочено от астрология, предлагам да изследва времето около 9 ч.

Това са празници, строго фиксирани към дадена дата, за разлика от Подвижните (като например Великден), които всяка година зависят от положението на Слънцето и Луната спрямо Земята.

включително, защото тя ползва Юлианския календар за отброяване на своите празници.

тя не се съобразява с административния календар и с несъвършенството на юлианската календарна система.

е бил на 29.VI (стар стил), защото нов стил още не е бил въведен в България, но през 1916 г.

Тъй като след реформата на гражданския календар номерацията на дните се променя, църковните празници започват да се отброяват от Българската православна църква по два паралелни стила (стар и нов).

Така Петровден започва да се чества на 29.VI по църковния календар, което е 12.VII по гражданския.

по решение на Светия синод на Българската православна църква църковният календар се реформира.

За целта се приема нова календарна система, наречена Изправен юлиански календар.

Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният календар да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.).

Системата Изправен юлиански календар е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема.

Затова само ще кажем, че през 1968 г.

след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен календар, следва след 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен календар).

е отново на 29.VI и ще продължава да е така и занапред.

Затова, следвайки традицията, рожденият ден на Учителя е възможно да се е празнувал на Петровден, което, приведено към административния календар след 1916 г., е 12.VII, но приведената от миналия век дата 29.VI (стар стил) отговаря на 11.VII (нов стил), което вече не е Петровден.

Защото през 1900 г.

се е чествал на 12.VII, а след това отново на 29.VI или на 11.VII.1864 г., следвайки системата на актуализиране на календара.ИЗВОД

включително, на 12.VII за 1916 - 1968 г.

е било по църковно-славянския календар ден Петровден, за което е кръстен на име Петър.

През 46 г., преди Новата ера, римският върховен жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския календар.

Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев календар.

Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа.

Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба.

Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година.

През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март.

Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата.

се натрупала грешка с десет дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече.

Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е.

Но как да се запази пролетното равноденствие да бъде винаги на 21 март?

Според Юлиянският календар за 400 г.

Затова предложил още тези стотни години, които не се делят на 400, да се смятат като обикновени години по 365 дни, докато по Юлиянския календар те трябва да бъдат високосни, с 366 дни.

Така 1600 година е била високосна с 366 дни, защото се дели на 400.

А 1700 година, 1800 и 1900 година трябва да бъдат обикновени, защото не се делят на 400.

ще бъде високосна с 366 дни, защото се дели на 400.

Така за 400 години, започвайки от 1600 г.

ще се изпуснат тези три излишни дни и пролетното равноденствие ще си запази своето място.

Този календар се нарича Григориански и се приема за нов стил, а Юлиянския календар е обозначен като стар стил.

е приет за ползване Юлиянският календар, или старият стил.

Всички църковни празници се изчисляват по Юлиянския календар.

е въведен задължително в България Григорианският календар, като от 31 март 1916 г.

А защо с 13 дни?

Защото Григорианският календар се различава от Юлиянският календар, започвайки от 1600 г., която е била приета за високосна година и по стария, и по новия стил, със следните дни:

до 29 февруари 2100 г., поправка с плюс 13 дни, защото се изпуска един ден, 2000 се дели на 400 и става високосна с 29 дни, според правилото на Луиджи Лилий.

до 1900 г., за да се превърне рождената му дата от стария Юлиянски стил в новия, Григориянски стил, се осъществява, като се прибави към рождената му дата числото 12.

Тази поправка е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският календар.

Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският календар - се прибавят вече 13 дни.

А защо 13 дни?

Защото, съгласно горната схема от 1 март 1900 г.

А това прави 42 дни и като се извадят 30 дни за месец юни, то за месец юли остават 12 дни.

Той чества рождения Си ден на 29 юни по Юлиянския календар.

По времето на цялата Школа Учителят празнува рождения си ден на 12 юли, който е също Петровден.

Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа.

Затова рождената дата на Учителя по стария стил - Юлиянският, е 29 юни 1864 г., а по новият стил - Григориянският, е 12 юли 1864 г.

Така че рождената дата на Учителя е 12 юли за това столетие - от 1900 до 2000 г.

12 юли - трябва да остане като рождена дата на Учителя, защото на нея се е празнувал рождения ден на Учителя по време на Школата на Бялото Братство от 1922-1944 г.

Така че, в разстояние на 200 години, датата 12 юли за рождена дата на Учителя ще остане, която се е празнувала по времето на Школата на Учителя.

Датата 12 юли, като рождена дата на Учителя през 1864 г., трябва да остане като такава не само до 2100 г., но и за следващите векове и хилядолетия.

А защо ли?

Денят на Учителя е 12 юли за Школата на Учителя.

Тя трябва да остане за следващите векове и хилядолетия.

I. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

СЛИЗА НА ЗЕМЯТА

Този, който слиза и се облича в човешка плът и се ражда чрез баща Константин Дъновски и майка Добра чорбаджи Атанас Георгиева, е Духът Беинса Дуно.

Духът Беинса Дуно е от Божествена еволюция и слиза от звездата Сириус, седалище на най-висшата цивилизация и култура във Вселената.

Детето Петър на бащата, дядо поп Константин Дъновски, се учи в село Хадърджа при баща си.

Юношата Петър учи във Варна в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиалното си образование.

След това младежът Петър постъпва в Американското научно-богословско училище и завършва на 25 юли 1886 год.

Заминава през месец август 1878 год.

за Съединените Щати да следва богословие.

Записва се в подготвителния семинар по теология към факултета в Ню-Джърси, щата Медисън, където изучава английски език и началата на теологията по тамошната университетска програма.

завършва семинара и се прехвърля като редовен студент в Богословския факултет на Бостонския университет през годините 1891-1893 год.

се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3.11.1894 год.

Завръща се в България на 31 години през 1895 год.

Отначало прекарва при рождената си сестра във Варна, а след това отсяда при баща си, който в тези години е свещеник в гр.

Нови Пазар, макар и в преклонна възраст.

Той е бил пенсиониран като свещеник в църквата „Архангел Михаил" - Варна през 1898 год.

Нови Пазар той често е посещаван от сина си Петър.

Има много случки и събития, отнасящи се за детето Петър, за момчето Петър, за юношата Петър, разказвани в последствие от рождената му сестра Мария на учениците от Школата на Учителя.

Всички те показват, че и в детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, непроникновена духовност за обикновените хора, както и с ясновидски и пророчески дарби.

А през годините на университетското си образование в Америка има замайващи преживелици и събития, на които са били свидетели неговите състуденти българи.

Един такъв случай за посещение при Ордена на Розенкройцерите е описан в книгата „ Изгревът", том I, стр. 248-251.

Рожденият му брат Атанас, който е първороденото дете в семейството, рождената му сестра Мария - родена като второ дете, както и майка му Добра са знаели за тези негови качества и надарената му човешка природа, както и необикновеното присъствие на същества от Невидимия свят, които са предавали необикновено излъчване около сина Петър.

Затова са търсили неговото духовно излъчване, но той винаги е отбягвал и е бил повече в усамотение, където чрез молитви е търсил общение с Небето и с Бога.

Баща му, дядо поп Константин Дъновски, е знаел много добре кой е неговият роден син.

Собственоръчно е отбелязъл в Библията, с която е работил над 50 години, следното: „Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюбен Син като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот." Така е спазен обичаят да се отбелязват в домашните Библии рождените дати на новородените в семейството.

За втори път Ангел Благовестител слиза на земята и се явява пред младия Константин Дъновски в солунската черква „Св.Димитър" след едно прекарано корабокрушение.

Ангел Благовестител изрича своето знамение и той се завръща във Варна, за да преминат годините и да се сбъдне това пророчество.

се ражда Свободата на България, подарена чрез многобройни жертви от Свята Русия.

Така това двойно знамение се сбъдва, защото това е Божието Обещание. Амин.

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА СЛИЗА НА ЗЕМЯТАПРЕДИСЛОВИЯ

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.

Връща се в родината си, оженва се и става свещеник.

Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.

Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен.

От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.

Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5.

зад тях – първите им деца Мария и Атанас

Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот.

П. Дънов след завършване на

заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.

Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор.

Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него.

Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме.

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.

В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила.

Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята.

Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия.

Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния календар, е бил наречен Петър.

Майката си заминала рано от този свят.

Тя разказва за Него, че е бил много кротко и послушно дете и никога нищо не е чупил и развалял.

Както си играел, малкият се обърнал към баба си и казал: "Бабо, направи ми люлка".

Баба Му се втрещила, понеже дотогава всички смятали, че Той ще остане ням.

Разтичала се тя, вързала му люлка, люляла го, пяла му и голяма радост било за нея - внук й проговорил.

Голяма радост било за всички, когато се върнали от нивата.

По жътва решили да заведат Петър на нивата.

Наближавало вече към обяд, когато малкият Петър се запътил към положените на земята снопи, покачил се на един от тях и извикал: "Селяни, прибирайте, защото иде буря".

И понеже е дъщеря на чорбаджи Атанас, тя била новата чорбаджий- ка, затова наредила на жътварите да спрат жътвата и да събират снопите.

Така класовете се затискат от следващия сноп, че ако завали дъжд или град, да не може да ги очука.

Задухал силен вятър, започнала буря, пороен дъжд и градушка.

Петър започва да се учи на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска.

Дядо поп решил да я сгодява за един богаташки син.

Но Мария не го харесвала, понеже си имала друг, когото харесвала и тайно му се била нарекла да му бъде годеница и жена.

Казала на баща си, че имала друг на сърце, но дядо поп бил твърд и й казал, че неговата дума на две не се троши и се изпълнява точно, не само от българи, не само от гърци и турци, но и от ходжи и от паши и че думата му се чува чак до Истанбул, та дори в най-голямата джамия.

Но на нея й дотегнало да слуша разни приказки и отишла в една друга стая, за да се наплаче.

А това било стаята, където малкият Петър си учил уроците.

Тя се хвърлила на кревата и започнала да ридае.

Петър я запитал: "Како, защо плачеш?

Дошло време пак да иде при годежарите, за да им се представи на изпроводяк, избърсала сълзите и се запътила към другата стая.

Като преминавала Мария, една плетеница от царевицата се скъсала и паднала зад гърба й.

Тя извикала от уплаха и като видяла каква е работата, започнала да събира бързо царевиците, а през това време на прага се показал малкият Петър и казал: "Како, не се плаши и не се тревожи.

Влязла в стаята и пред всички й било съобщено, че вече е сгодена за богаташкия син.

Има много случки и събития, които показват, че още от детските си години Петър Константинов Дънов е надарен с една изключителна чувствителност, както и с ясновидски и пророчески дарби.

Рожденият му брат Атанас, който е първородно дете в семейството, сестра му Мария и майка му Добра са знаели за тези Негови качества.

Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син.

Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование.

Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен.

Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.

4. Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча

Малкият Петър Дънов започва своето

начално образование в училището на родното си село Хадърча или Варна?

За причината за първото му напускане на град Варна пише проф.

Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.„Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии.

заел председателството на общината.

По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г."

Петър Дънов завършва IV отделение, което тогава е основното образование (Варна?).

дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.

Училищната дейност в Хадърча започва през 1847 г.

Тогава 17-годишният Константин Дъновски е назначен на работа за 500 гроша заплата и храна.

Младият учител започва с 10-15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща.

е построена специална сграда с две стаи: едната е за училище, а другата – за църква.

Гръцките интриги спират строителството и тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа.

Тогава започват наново и училищните занятия, тъй като през 1853 г.

те са преустановени заради обявяването на Кримската война.

На следващата година той е ръкоположен за свещеник.

За Курти Добрев се знае, че по професия е абаджия, като едновременно упражнява и занаята си, и учи10 ученици; заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар.Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия.

малкият Петър започва да учи в същото училище.

Загора), който тогава получава от селяните храна и заплата от 3000гроша.

Колчов остава до учебната 1874/1875 г., която не довършва.На негово място идва Димо Митов, който през пролетта на 1875 г.провежда годишен изпит на учениците от всички отделения.

Изпит се провежда само по свещена история,българска история и география и завършва много добре.

Сред нашите среди през последните няколко години се разпространиха трудове в ръкопис с биографични данни за Учителя, Словото му, Братството и братския живот.

Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация.

Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници.

Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите.

Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."

На същата страница по-долу (77):„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар.

Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа."

Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил".„...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата."

За причината за първото му напускане на град Варна пише проф.

Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131.„Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии.

заел председателството на общината.

По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г."

Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран.

Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г.

След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си.

Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1.

VIII.1922 г.„Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К.

Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски."

От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г.

Тогава родителите му живеели във Варна, завърнали се след първото напускане на града (септември 1868 г.) през март 1870 г.

Във Варна вече е имало българско училище, открито на 11 май 1860 г., което е закривано само по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г.

Тогава малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование.

След войната във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Петър Дънов завършва гимназиалното си образование.(„ VI.

20-44).(74):„ Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителя се приобщи за известно време към методистките евангелски среди..."

Ако познаваме Учителя и неговата мисия и ако сме негови ученици, никога не можем да мислим, камо ли да говорим и пишем за него подобни неща.

Учителя никога не се е приобщавал към каквито и да е било религиозни среди, дори и към тая на баща си.

Той може да е бил за известно време сред някоя такава среда, но това не означава, че се е приобщил към нея.

Той беше пратеник с мисия да изведе душите, приобщени именно към разни човешки среди, основани на религиозен фанатизъм, приобщени към форми, догми и ритуали, и да ги поведе по пътя на Любовта и Мъдростта.

А когато дойдат до Истината, тя да ги направи свободни от човешките окови и заблуждения.

Да говорим и пишем такива неща за Учителя не е нищо друго освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил излязъл от техните среди - от методистите.

Стр. 44 (83):„През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща.

Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н.

Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България.

Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература.

основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.

В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г.

и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България.

Стр. 47 (92):„След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи...

Учителя се завръща от Америка през 1895 г.

при сестра си Мария на улица „Дунав".

книгата си „Наука и възпитание", през 1897 г.

той отива в Нови пазар.

След двегодишно пребиваване (1899-1900 г.) в Нови пазар Учителя се отправя пеш през Стара планина и пристига в Сливен.

По тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броят на посетителите и др.

Учителя е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г.

Първата му беседа (говорена на народа) е „Ето Човека", отпечатана в томчето с неделни беседи „Сила и Живот", първа серия.

Оттук именно се вижда, че Учителя започва да говори на народа от 1914 г., 16 март (стар стил).

Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато и степен да са и с каквато мисия да са дошли, биват посвещавани от същества, за които ние не можем да приказваме.

В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят."

Като пишем и разпространяваме такива данни за Учителя, показваме като негови ученици непознаване на неговата мисия.

Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от него, нито от негов ученик, защото през 1897 г.

За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините.

Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание."

Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът.

В личния бележник на Учителя са отбелязани лицата, които са я разпространявали - бройки и отчитането им при продажбата.

Учителя е носел този бележник още в Америка и на първата му страница е отбелязал „1894 г., Ню Джърси".

Стр. 48 (93):„Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато той написа и издаде книгата „Заветът на цветните лъчи ".

Ние не знаем точно колко време е било потребно да излезе тази книга, но най-вероятното допускане е, че тя е започната след 7 март 1897 г.

Във връзка с книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината" ще цитирам за достоверност протоколите от годишната среща на учениците на Веригата през август 1912 г.

в град Търново:„15 август (Света Богородица)Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов, и то около отговарящата на числеността във формата на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която беше простряна морава лента... Господин Дънов заемаше първото място на масата.

На масата личаха синя и бяла лента - последната бе над първата.

Точно в 10 и половина часа преди обед със ставане на крака и дигане на ръце, след прочитане на Добрата молитва, г-н Дънов възгласи: „Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли.

Речта, която аз ще започна да ви давам, е чистото Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години.

То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета, ще се сформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение.

следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... "

Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е.

след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г.

Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов.

Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител.

и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая.

някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..."

Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора.

За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.

авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава.

Запитват го: Кой написа тая книга?

Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеньо Киров е имал частна комисионерска кантора в града.

Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: „Пеню Киров - комисионер, град Бургас".

Съхранени са такива пликове с писма до Димитър Добрев от Сливен, Минчо Сотиров от Созопол и от Учителя до брат Пеньо Киров със същия адрес: „Пеню Киров - комисионер, Бургас".

Сведения за тези двама братя могат да бъдат получени и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас.

следват няколко събори... Първият събор, за който знаем повече, е проведен през 1909 г.

Стр. 115 (216):„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."

Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител.

Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен.

Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е.

За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината".

За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща.

Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г.

Авторът уж минава за един от учениците, които са следили по-внимателно делото на Учителя.

А делото на Учителя най-добре може да бъде проследено от запазените документи.

Само въз основа на писмена документация можем да пишем и говорим за Учителя и делото му.*Става дума за ръкопис на Георги Томалевски (1897 - 1988), разпространяван неофициално по време на комунистическия режим и претърпял много по-късно две издания с различни заглавия: „Петър Дънов и българите", Астрала, София, 1994 и „Учителят Беинса Дуно", Алфа-Дар, София, 1997.

Априлци), ученик на Учителя Беинса Дуно от около 1922 г., играе забележителна роля в живота на Изгрева, завършва земния си път на 16 октомври 1983 г.

5. Младият Петър Дънов започва да учи във Варненската гимназия

Младият Петър Дънов започва да учи

Дънов започва да учи в І гимназиален клас на новооткритото след Освобождението двукласно Варненско реално училище.

По време на Руско-турската освободителна война училищата в България са затворени и учениците почти две години са откъснати от учебната им среда.

6. Обръщане към Бога на младия Петър Дънов

Петър Дънов израства през юношеството си в семейството на сестра си Мария, в чиято къща тогава се е помещавала методистката църква във Варна.

Под влияние на сестра си и на „верните братя“ решава да продължи образованието си в Американското научно-богословско училище в Свищов.

7. Петър Дънов се записва в ІІІ курс на Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов

Петър Дънов се записва в ІІІ курс на

То има два отдела – първоначално (основно) и класно (гимназиално) с пансион.

Класното училище е само за момчета и има три курса: І курс, тригодишен – с подготовка за Роберт Колеж в Истанбул; ІІ курс, петгодишен – научен; ІІІ курс, петгодишен – богословски.

Създаден е и двугодишен курс по богословие за ученици, завършили класно училище.

В началото на календарната 1885 година, през второто учебно полугодие (срок), Петър Дънов се записва в ІІІ курс на Богословския отдел на Американското научно-богословско училище в Свищов.

За да постъпи директно в ІІІ курс, вероятно са му признати общообразователните предмети, изучавани във Варненската държавна реална гимназия през трите и половина учебни години.

8. Снимка на Петър Дънов с Първи випуск на Американското научно-богословско училище към Методистката мисия в гр. Свищов

Снимка на Петър Дънов с Първи випуск на Американското научно-богословско училище към Методистката мисия в гр.

Първи випуск на Американското научно-богословско училище към Методистката мисия в гр. Свищов.

Тези двамата са завършили 1887 г. 3.

Петър Василев, 5.

Последните четирима (3, 4, 5, 6) са завършили 1886 г.

9. Петър Дънов получава атестат (диплома) от Американското научно-богословско училище в Свищов

Като ученик в Свищов (по спомени на Гаврил Душков, ученик в по-долните класове на училището по същото време, разказани от сина му) Петър Дънов прави впечатление на високоинтелигентен и ерудиран младеж: изявява се в диспутите в училище, изучава чужди езици - английски, френски, руски; създава хубави, братски взаимоотношения със съучениците и преподавателите си, които искрено са го обичали и уважавали.

Петър Дънов заедно със своите съученици получава атестат (диплома) от Американското научно- богословско училище в Свищов, признаващ пълния петгодишен курс на Богословския отдел на училището.

Руевски и са заверени от ръководителя на Мисията в Русе.

Оценките му са, както следва: Закон Божий - мн.

добър; старобългарски език - удовлетворителен; български език - добър; английски език - добър; френски език - удовлетворителен; психология и логика - мн.

Писание - отличен; доказателство на християнството - мн.

добър; пасторско богословие - отличен; история на цивилизацията - липсва оценка.

Това е вторият випуск завършващи с правоспособност пастор.

Бъчваров, за когото след завършването му не се знае нищо, и Петър К. Дънов.

Навсякъде, където учи - в Хадърча (Николаевка), във Варна, в Свищов, а след това и в САЩ (Медисън и Бостън), той е заобиколен от забележителни за времето си просветни дейци, а учебните заведения са с едни от най-модерните програми и оборудване.

През 1871 г., когато малкият Петър започва да учи в основното българско училище в село Хадърча, на работа там постъпва Стефан Колчов.

остарялата взаимоучителна метода се замества с класно-урочната.

Благоприятното съчетание между учебната програма и талантливите за времето си просветители дава възможност на гимназиста да изучава достатъчен брой учебни предмети, които впоследствие да се разширяват и надграждат в Свищов, Медисън и Бостън.

Във Варна Петър Дънов среща виртуозния си учител по цигулка и по музика - едно благоприятно условие, подпомогнало по-късно създаването на множество авторски музикални произведения.

Същото може да се каже и за училището в Свищов.

Петър Дънов пристига там точно по времето, когато американското училище се устремява напред и се осъществява превръщането му в Американски институт за наука и богословие.

10. Снимка на атестатът на Петър Дънов от Американското научно- богословско училище в Свищов

За атестатът може да се прочете тук.

Атестатът при завършване на Петър Дънов през 1887 г

11. Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.

За този период от живота на Учителя може да се прочете в следните източници:

След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко село в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе.

Децата много ги обичали, но те не се задържат за дълго, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане.

Използваното тогава помещение изпълнява функции и нацърква, и на училище – една стая с дървен под и малко предверие за обувките.

Това е най-красивата сграда в селото и в нейното изграждане е имал дял всеки от евангелистите.

Намира се в центъра,където е най-подходящото място за това огнище на благотворна просветна и духовна дейност.

Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи,религиозни вечеринки са част от дейността на методистката църква в селото.

Публикация в „Християнски защитник“ (Christian Advocate) от13 декември 1888 г.

споменава за ежегодна среща на българската Методистка мисия, проведена в Русе от 20 до 24 септември 1888 г.Автор на статията е преподобният Стефан Томов:

Той каза, чесе радва да види толкова много български лица.

Също така изказа надеждата си за успеха на тази среща, както и увереността, че това щебъде така, ако у всички нас има стремеж да се молим с необходимата сериозност на Бог.

Брат Лаунсбери, пастор в Русе и старши председател на долната Дунавска област, даде много обнадеждаващ доклад за работата си през годината.

Хотанца е изключително окуражителна.Брат Дънов, заминал за Америка преди няколко седмици, е свършил чудесна работа в това място.

Най-обнадеждаващото нещо във връзка с дейността в този район е това, че всички членове се стремят да дават десятък от всичко, което имат, за подкрепа на Божиите дела“.

Засега е известно, че с кратко посвещение е изпратена поне на двама души.

До сестра си Мария той пише: „Русе, 24 ноември1887 г.

В знак на искрена братска любов подарявам за спомен лика сина Мария П. Стамова.

На снимката до Петър Василев, съученика му от Свищов, е написано: „Русе, 1 април 1888 г.

В знак на приятелска и братска любов в Исуса подарявам лика си на П. Василев.

Помнете ме в Христа,понеже в Него ще живеем за всякога и ще се радваме.

на годишната методистка конференция във Варна (23-28 август) за 4 години като пастор е назначен Захария Димитров.

По това време вече има отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно се поема от Николета Малчева.

На годишното събрание на Мисията в Свищов, по данни на Г.

Дейвис – ръководител на Мисията в България от 1891 г., в селото нещата вървят много добре и от шейсет къщи има 14 редовни члена.

В доклада си той посочва, че това място е благодатно с либералните отношения сред селяните.

С единствени два дълбоки кладенци за вода - единият за жадуващите жители и странници, другият за добитъка.

Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив.

Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато.

Ето защо Хотанца е бедно селце.

От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите потиснати копнежи.

Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание-четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр.

Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая.

Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе заедно със скромното домашно ястие.

Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев.

При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс.

По- заможните търсят науката в другите села и големия град.

Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца примесени с такива, които са оставили зад себе си детството.

За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове.

Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очаквания преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание.

За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо.

Известна е методиката за усвояването на подобно знание.

Но на всички е правило впечатление Неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.

Така часовете извън класната стая са били не само часове на отдих и освежаване, но са били часове на богато усвоено знание за неизброимите процеси на великата природа.

Много често Той е влизал в клас със своята цигулка.

Те за пръв път виждат музикален инструмент различен от познатата им гайда или пискливия кларнет, който всяка неделя слушали на хорото.

За пръв път чуват песнички, които заучавали бързо.

За първи път зазвучават мелодични напеви, които приличат на песните слушани по седянки, но някак си по-мелодични, по-хармонични, действуващи направо на техните детски сърдечни страни.

Там често чувствата вземат надмощие и невинни наглед постъпки стават причина за нежелателни оскърбления, обиди, дори и лют побой.

Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса.

Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя.

След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си.

Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своят учител.

Тогава той бащински поискал никога да не го занимават с лъжа и клевета.

Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател Петър Константинов Дънов имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение.

Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени.

Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи.

Педагог, който не пести знанието си, а иска да знаеш както той знае и познава, да постъпваш в духа на истината, която не е лична собственост.

Педагог, който е влял обичта си в онези, които са имали привилегията да го чуят в класната стая и извън нейните стени в пределите на живота.

12. Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г.

Заснет е в гр.

„В знак на искрена братска любов подарявам за спомен ликът си на Мария П. Стамова.

13. Учителя дава песента 'За Небесния цар' с. Хотанца, Русенско.

Учителя дава песента "За Небесния цар" с.

В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Сионски марш

За Небесния цар

Напред, напред за слава

в бой за Царя небесни,

Ти си Цар на правда и мир,

Ти си Цар на правда и мир,

14. Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

Учителя Петър Дънов заминава за САЩ

(Датата на заминаването не е известна.

След успешната си първа мисия в с.

Хотанца Петър Дънов получава препоръчително писмо от преподавателите си от Свищовското училище - пастор Йордан Икономов и пастор Стефан Томов.

той отпътува за Америка.

Документално потвърждение на този факт се съдържа в даденото по-горе сведение на пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата на „бр.

Дънов, който замина за Америка преди няколко седмици".

Пътуването до Новия свят в онова време може да се проследи през очите на двама известни съвременници на Петър Дънов - д-р Георги Чакалов, в личните му мемоари [непубликувани], (15) и Алеко Константинов, в пътеписа „До Чикаго и назад".

(16) Самият Чакалов има сходна съдба с Дънов - след завършване на протестантското училище в Самоков през 1887 г.

той се отправя към Америка, за да продължи образованието си.

Завършва земния си път в София през 1969 г.. Баща му - Никола Христов Чакалов, е един от първите, приели протестантството в града.

Васил Левски е нощувал известно време на тавана на дюкяна му в Самоков.

Чакалов постъпва във Филаделфийския медицински университет.

През лятото на 1893 г., по време на изложението, се запознава с Алеко Константинов и неговите спътници, на които става гид и преводач при престоя им в Чикаго.

След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски.

Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология.

Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията на проф. Грей.

Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността.

Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия мозък, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането на учебника на проф. Грей.

Това показва какво може да постигне човек, ако съсредоточи вниманието и въображението си върху известен предмет".

Чрез техния оригинален, неповторим и експресивен език може да се улови духът на времето, емоциите, съпътстващи самото пътуване, както и облика на тогавашна Америка.

Учителят завършва IV отделение, което тогава е основното образование.

дядо поп Константин Дъновски бяга със семейството си и се укриват от турците.

Във Варна училището също е затворено.

постъпва в мъжката гимназия във Варна и завършва през 1881-1882 г, т.е.

6. Отива да учи в Свищов чрез евангелистите-методисти и се записва в Богословския отдел с двугодишен курс през 1883 г.

завършват седналите 4 ученика от снимката.

7. На снимката, по допълнителни сведения, седналите 4 ученика са завършили 1886 г.

Хотанца за учител и проповедник.

получава дипломата си от Американското научно-богословско училище, подписана от директора Чалис и от двамата си учители Йордан Икономов и Стефан Томов.

Тогава не се е писало Диплом, а Атестат и престоява една година, а не както досега пишехме 2 години, защото завършва курса през 1887 г.

Оттам изпраща снимки до сестра си от 24.XI.

9. 1888 г., месец август, заминава за обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти по препоръчително писмо на Йордан Икономов и д-р Стефан Томов, удостоверяващо, че на 24 юни 1887 г.

е завършил курса и е предложен за стипендиант Тук припомняме, че Стефан Томов се е оженил за сестрата на Йордан Икономов.

Йордан Икономов е записан през 1871 г., а Стефан Томов-на 4 март 1875 г.

Йордан Икономов завършва през 1876-1877 г.

висшия курс в Университета Дрю, а Стефан Томов е от 1874 до 1878 г.

в САЩ, завършил също висшия курс.

Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпилите с името Петър Дънов от гр. Варна.

По-късно си изкарва визитна картичка, на която пише: Петър К.

Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси.

На 15 октомври 1890 г, по молба на Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента на

Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси.

13. Учителят има разрешение за престой в САЩ и то е документирано.

За доказателство служи една снимка на Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю.

се провежда раздаването на дипломите за учебната 1891/1892 г.

заминава за гр.

Бостон и се записва в Теологическия факултет на Бостонския университет.

Понеже е регистриран към методисткото църковно папство, той бива приет без приемен изпит и записан по теология.

Музикалното образование е силно застъпено.

Трябва да знае и свири на пиано, хармониум, за да може да обучава слушателите си да пеят евангелски песни, които са нотирани и извадени под печат.

Петър Дънов е свирил на цигулка и всички са знаели това.

Той се съгласил.

Онова, което е изсвирил, е смаяло . всички.

Това е мелодията "Завръщане на блудния син".

За нея виж в "Изгревът," т.

Тук той работи върху тезата си за дипломна работа на тема: "Миграцията и покръстването на германските племена".

Ръкописът е от 41 страници за преселването на германските племена и само три страници за покръстването им.

Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им.

Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов.

А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име.

За тях виж в "Изгревът", т. XIV.

Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат учението му.

19. И в лицето на Тереза Керемидчиева - виж в "Изгревът", т.

20. Защо предоставям тези страници за проучване?

След като ги проучите, тогава ще разберете защо Петър Дънов е избрал тази теза за преселване на германските племена.

Това е доказателство за тяхното покръстване не в християнството, а в Школата на Учителя Дънов.

А това не е малко, дори е много, за да се проумее.

За великите германски композитори, с които се гордее немския народ, Учителят Дънов открива една космическа тайна: Всички велики немски композитори, не са германци, а понемчени славяни.

А защо?

За да може да вземе безплатен медицински курс, на който има право като редовен студент в Теологическия факултет

- след две години престой във факултета по Теология на Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт.

Петър Дънов се записва да следва медицина една година.

Бъдещите пастири имат право за безплатни допълнителни курсове.

Дънов е записан като редовен студент първа година в Медицинския факултет на Бостонския университет.

Накрая взима удостоверение за завършен курс по обща медицина.

Учителят се завръща в България след 7 годишно пребиваване в САЩ.

- една година към Медицинския факултет на Университета в гр. Бостон.

През свободното си време е ходил на пристанището в Ню Йорк и е чакал пристигането на презокеанските кораби от Европа, които са карали поредните икономически емигранти в САЩ.

Там е предлагал услугите си при разтоварване на багажа, т.е.

Ходил и се качвал по покривите на сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи.

Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини.

И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша.

Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите.

27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства.

За него може да се съди по един случай, който лично Величко Граблашев е разказал, след като се завръща в България.

29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски на български език, окултна литература.

За тази му дейност ще се спрем на друго място.

445-446, 453, 463, 469, 472, 476\ За 1912 г.-с.

509; За 1915 г.-с. 607.

Той запазва добри отношения към Петър Дънов.

А на една обща снимка с Петър Дънов - снимка N 5 - е с жена си, децата си.

За обяснение на тази снимка, виж на с. 802.

Накрая той заминава за САЩ, като преди това издава една книжка-брошура през 1922 г.

за защита на Петър Дънов - "Окултизъм, мистицизъм и учението на Петър Дънов".

Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева.

Защо вмъкваме името на Величко Гръблашев?

Защото е негов състудент в САЩ.

И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа.

Ето затова го включваме тук, за поучение на поколенията след нас.

Дънов се завръща от САЩ.

Прекарва две години в Нови пазар при баща си, където той е свещеник.

А как е започнала духовната дейност на Петър Дънов е много добре описано в "Изгревът", т.

33. За да имате представа за живота на Петър Дънов трябва да проучите "Учителят и човекът Петър Константинов Дънов" и хороскопа му в "Изгревът", т.

Какво означава Мировият Учител на Великото Бяло Братство, ще разберете, когато се запознаете с "Вселяване на Христовия Дух в Петър Дънов".

928 ще я научите наизуст, за да знаете какво означава Божествената Троица и Живият Бог на Земята - Емануил.

36. Защо споменавам толкова много за Величко Граблашев.

Ето защо.

След като се завръща в България и става адвокат, до 1922 г., той разгръща

дейност с която пречи и затруднява Учителят Дънов.

За този период ще се спрем отделно и подробно на друго място.

Граблашев заминава за САЩ, за да търси Христа, но тук остава Мария Граблашева, жена му, която създава по времето на цялата Школа от 1922 г.

А защо?

Защото от тях отърваване няма.

Тогава Учителят му казал:

"Те не си знаят произхода.

Те всички са понемчени славяни".

Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение на германските племена и покръстването им" в Университета по теология в гр. Бостон.

39. Сведенията за живота на Учителя в САЩ са много малко.

А защо?

Защото онези, които са били негови състуденти в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише.

Поколението от времето на Школата -1922-1944 г., е чувало някои неща, но никой не разпитва старите, останали живи, за да ги запишат.

А и не запитват Учителя Дънов.

Така всичко се заличава с времето си и изчезва.

Нали това е целта, да се заличи, да изчезне и да няма следа.

А защо?

Защото трябваше да ми попречат.

И сега аз запитвам.

А те после ги продадоха, за да не дойдат при мене.

А защо?

За да ми се попречи.

Така Учителя се роди в семейството на свещеника Константин Дъновски в 1864 г., на 11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му на младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала на път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.

Връща се в родината си, оженва се и става свещеник.

Той е един от работниците за възраждането на българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.

Като дете Той е бил с деликатно здраве, ала подвижен, чувствителен, отзивчив, услужлив, внимателен към всички, често замечтан и замислен.

От малък Той обичал самотните разходки на открито всред Природата, която е говорила на неговата душа от най-ранни години на разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.

Хотанца, Русенско, дето оставя светли спомени между учениците си5.

зад тях – първите им деца Мария и Атанас

Още като ученик Той свири на цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот.

П. Дънов след завършване на

заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.

Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор.

Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него.

Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме.

Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.

В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила.

Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята.

Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия.

15. Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',

Петър Дънов се записва в книгата на

„Странните" съвпадения и обстоятелства, трасиращи пътя, по който се движи напред Петър Дънов, продължават да правят всяко ново място по-добро и то да разцъфтява.

Когато той пристига в „Дрю", това става толкова очевидно, че наистина е смущаващо за рационалното съзнание.

През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен.

Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти на деветнайсти септември, сряда.

Приемане на кандидатите за записване".

Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец.

Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие на семинарията - „Сикамор Катедж".

На 20 септември започва първият учебен ден.

Секретарят на борда на настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала.

В словото си той се спира на фонда на библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа:

„Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването на някои ръкописи, които да поставят началото на един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени.

Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката на семинарията „Дрю".

Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността на страната си откъм свещени ръкописи.

Няма и половин дузина да са описани в каталозите на страната ни, които да са като нашите ръкописи тука.

Много красиво изписано на фин велум, сто седемдесет и осем листа, размер четири на три и половина инча.

Заглавките са красиво изписани с пурпурни и златни орнаменти, също в квадратен образец.

Трето - стихиварион с химните на гръцката църква за цялата година, с музикално нотиране, добре изписана и добре подвързана хартия.

Специален сборник от молитви за непреривното обожаване на Дева Мария.

Доста голяма рядкост за тринайсети век.

Датиран е не по-късно от средата на четиринайсети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен.

Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф.

Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство." (17)

Той получава малка стипендия, а през свободното си време ходи на пристанището в Ню Йорк и чака пристигащите кораби от Европа.

На пътниците предлага своите услуги за разтоварване на багажа.

16. Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'

На шестия ден след официалното откриване на новата 1890/1891 учебна година президентът на семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса на щата Ню Джърси А.

Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти.

Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890

По време на престоя си при нас той показа отличен характер, трудолюбие и преданост във вярата.

Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент.

Отляво, долу, под машинописния текст, в ръкопис, е заверката на нотариуса Ратбън, придружена с неговия официален печат.

Заедно с още петнайсет старши студенти той е в групата на извънпрограмния курс по световна литература на професор Крукс.

Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка.

Снимките му го показват красив, елегантен, със самочувствие.

Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви на Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк.

Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа на Манхатън, с истинската мисионерска работа, тъй като там се подемат две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град.

Там може да се намери работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се заплаща по-добре.

17. Снимка на Учителя Петър Дънов в САЩ, 1891 г.

Петър Дънов изпраща снимка до рождената си сестра Мария.

На гърба на снимката е отбелязано: П.К.

18. Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България

За сто години се е увеличило седемдесет пъти.

Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат на мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само на около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби.

Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г.

и там работят някои бедни студенти, за да си изкарат нужните седмични три-четири долара.

методисткият клон на Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи на работа от петък до понеделник всяка седмица.

се откриват две градски мисии.

Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част на града, а другата, в която по това време е работел Дънов, е в Китайския квартал, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда.

Вероятно от този период е визитната картичка от семинарията, на която с големи букви са изписани името му и Варна, България, за подчертаване на мисията, от която е изпратен.

в Медисън, семинарията „Дрю", Петър Дънов надписва своя снимка, която изпраща в България на сестра си: „На моята любезна сестра Мария П.

В броя си за Ню Йорк, Бруклин и околността от 10 декември 1891 г., стр.

851 „Християнски защитник" (1866-1905) пише: „Църквата Ембъри, Бруклин, Ню Йорк.

Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г.

На това място преди 26 години той е изнесъл за първи път проповед пред организацията в Ембъри.

Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния сбор на мисията.

Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език.

Снимката, която Учителя Петър Дънов изпраща на сестра си от Америка

19. Учителя Петър Дънов завършва пълния курс на семинарията „Дрю“

Учителя Петър Дънов завършва пълния курс

Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс на семинарията „Дрю“, с изключение на подготовката по старогръцки език.

20. Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет

на Бостънския университет

6.1. Постъпване на Петър Дънов в Богословския факултет на Бостънския университет.

Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент на семинарията „Дрю", с изключение на подготовката по старогръцки език.

На 12 октомври 1892 г., сряда, на страница 28 от регистрационната книга на факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К.

Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси

Забележки - няма."

Лекциите започват в четвъртък, 22 септември.

Студентите, записани в Богословския факултет през тази учебна година, са 73, от които само трима освен Петър Дънов са неамериканци: Ривоире от

Останалите са добре подготвени американски студенти, започнали да учат с ясното съзнание, че са в най-престижния университет, в най- аристократичния квартал на най-английския и най-благоустроен град на Съединените щати.

Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така характерно за „Дрю".

Те не се отделят от него, но даже тук на преден план не изпъква емоционална привързаност (макар че такава не липсва), а тяхното уважение и възхищение от баща им и майка им.

Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост.

", или: „Приеми го или забрави цялата работа!

В редовния богословски курс е силно застъпено и музикалното образование.

Студентите трябва да умеят да свирят на пиано, за да разучават песните, съпровождащи проповедта.

По-късно Петър Дънов разказва пред свои ученици, че студентите в Америка работели какво ли не, за да си изкарват прехраната.

Самият той като студент се издържа сам - помощник в заведения за хранене, чистач, хамалин на пристанището и др.

Не се срамува да върши каквато и да е работа, за да припечели прехраната си.

Веднъж с току-що спечелените пари си купува нов костюм.

Близо до жилището си вижда просяк в доста окаян вид.

Преди да се разделят, му подарява и новия си костюм.

Петър Дънов има дневник от следването си в Америка, но през 1944 г.

Мърчаево заедно с други негови тефтерчета и бележници. (10)

21. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Учителя Петър Дънов защитава научната теза

1. Дипломна работа на Петър Дънов - Теологичен факултет на Бостънския университет 1893г

2. Научната теза на Петър Дънов

6.2. Научната теза на Петър Дънов

Думата „теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение.

Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация.

Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията.

Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си.

Този курс завършва на 15 април 1893 г.

със защита на научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена".

Текстът е с ограничен обем, с много четлив и обработен почерк, не съдържа библиографска справка или показалец.

Английският език е на ниво - език на улегнал и сигурен в употребата му зрял човек.

Изключителната концентрираност на описанието на Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране на основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др.

- по време на Великото преселение на народите, щрихира основните събития при сблъсъка на Късноримската империя с германите и последвалия залез на западната и част.

Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители на историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята на Европа.

По-голямата част от информацията за миграцията на германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването на средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72).

Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя".

Той говори за „вътрешната стойност на християнството" и неговата приложимост „във всички взаимоотношения на живота".

На второ място споменава, че зад него са „Божествената сила и въздействие".

Тази втора част би заслужавала да се разработи повече, тъй като готите, а чрез тях и всички германски племена, споменати в есето, с изключение на франките, са били приобщени към арианското християнство.

250-336), ударението пада върху човешката страна на Христос, докато неговият опонент Атанасий, патриархът на Александрия (ок.

Арий говори за издигащия се човек, който се развива духовно, за да се срещне с Бога, докато според Атанасий Бог слиза, за да спаси пасивно чакащия човек.

С идеята, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю".

Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония.

Въпросът е, че в процеса на приемането му, на сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат Божественото и практичното.

От една страна е Божията сила.

чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека.

Бог се въплъщава в човека, влиза в Своя Син Божий на Земята.

Това е тезата на проф.

Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото.

Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила.

Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес".

Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „лаборатория на вярата" своите импулси за развитието и на официалното българско християнство, и на богомилството.

Сава Готски и др.), „гот", „готин" и други производни етноними често се използват в официални църковни документи и като синоним за „еретик".

Дънов забелязва и подчертава едно качество на Вулфила, което е от голямо значение за успеха му сред готите: „Той печели любовта и уважението им със своя безупречен християнски начин на живот".

Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в.

Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство.

Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота.

Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила.

В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko.

Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I.

Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.).

В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите.

При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е.

не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите).

Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят.

Изидор Севилски пише за тях, че освен със своето миролюбие, те са известни с това, че дори не пият вино, а само мляко.

Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред.

Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в.

Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България.

той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия.

Това вероятно е причината за избора на темата.

Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия.

За да укрепи приемането на християнството сред готите, Вулфила превежда Библията на готски в Никополис.

Методистката мисия също започва дейността си с превеждане на Библията, така че има очевидна връзка между дейността на епископ Вулфила и методистката мисия. (18)

22. Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет

Бостънския университет

е записано: „В отговор на запитване за брат Дънов беше гласувано, че д-р Стийл трябва да организира за него изпит по старогръцки, който е бил държан от неговия курс в „Дрю".

Научната теза, която Петър Дънов защитава - „Миграция и християнизиране на германските племена" - показва, че той завършва във втора дивизия, което значи, че получава диплома, но не и научна степен, поради липсата на предишна такава - никаква степен не е записана и в зрелостния му документ от „Дрю".

Учебният план на обичайното тригодишно обучение за бакалавър включва старогръцки, староеврейски, антропология, църковна история, теология, практическа теология, канон и критики, наука за спасението и реторическо изкуство.

Петър Дънов преминава обучение по всички тези предмети.

Той не получава бакалавърска степен по богословие, защото последната се дава единствено на студенти, които имат вече степен бакалавър по свободни изкуства.

На 7 юни 1893 година президентът (ректорът) на Бостънския университет професор Уилям Уорън и деканът на Богословския факултет професор Хенри Шелдън подписват и връчват на Петър Дънов документ със следното съдържание:

„БОСТЪНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Този документ потвърждава, че Петър Дънов е завършил редовното тригодишно обучение в Богословския факултет и му се дават права и привилегии на

ЗАВЪРШИЛ БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ в Бостънския университет

Не съществува списък на завършилите студенти, одобрен през тази учебна година във факултетния протокол, но през следващата 1894 г.

В последния си брой от есента на 1892 г.

списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града.

Идването му е свързано с последното събиране на завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън.

Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва на този език.

За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд.

„Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма на Стефан Томов - преподавателят на Петър Дънов от Свищов.

в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия на харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията на европейските селяни.

Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток на емигранти, за които пуританското мислене на бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои на успешния обществен живот.

Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото на века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт на тукашните социални отношения.

Също така не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза на пуританската идеология, че всички се раждат равни. (17)

23. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

Медицинския факултет на Бостънския университет

7.1. Постъпване на Петър Дънов в Медицинския факултет на Бостънския университет.

В каталога и годишната книга на Медицинския факултет на Бостънския университет Петър Дънов е записан на 22 юли 1893 г.

Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България".

Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции на Съединените щати.

Медицинският факултет на Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд", на юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти на града, поразителни катедрали.

Внушителни здания около малък вътрешен парк, които още стоят почти в същия си вид.

През големите прозорци на четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина.

Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей.

24. Учителя Петър Дънов получава сертификат, даващ му право да практикува медицина

деканът на Медицинския факултет на Бостънския университет, д-р И. Т.

Талбот, подписва и връчва на Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма на факултета за тази година.

Какво го е накарало да прекъсне своето следване по средата на учебната година, засега не е ясно.

няма информация за него в Бостънския университет,освен че присъства в годишния бюлетин на завършилите през 1894 г.студенти като „редовно дипломиран“, но без никаква допълнителна информация за степен, каквато е вписана за останалите от тази група.Списъкът на завършилите показва, че той се е дипломирал през 1893 г.,но там също няма никаква допълнителна информация относно вземането на степен.

25. Младият Петър Дънов - проповед в презвитерианска църква, Нюпорт (САЩ)

В броя си от 28 ноември 1894 г., 716 стр., „Сионски вестител“ (1868–1910) публикува следната информация: „На 4 ноември, неделя, в отсъствието на преподобния Дж. М.

„Темза“, а вечерта – от преподобния д-р. Е.

Дънов, българин, учещ в страната ни за мисионерска работа в родината си, проповядва след мистър Кади, а вечерта – след д-р Бас.“

26. Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска със семейството й

Пенко Стамов и Мария Константин Дъновска, дъщеря на дедо поп Дъновски и рождена сестра на Петър Дънов, с децата си 1895 г.

27. Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка

Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка

2. Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов

(за съжаление снимката не е на разположение в момента)

Информация за финансирането на обратния път на младия Петър Дънов

„Сионски вестител“, вероятно от края на 1894 или началото на 1895 г., в графата си за чуждестранни мисии пише:

„България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането на преподобния Иван Димитров [съученик на П.

Дънов от Свищов] от тази страна до България и сто долара за заплатата му до края на настоящата година.

Предвидено е било да бъде създаден финансов комитет в Българската мисия, който да представлява съвета по въпроси от финансово естество.

Била е отпусната сумата от 85$ за закупуването на сейф за Българската мисия.

Също така е била отпусната сума, за да бъде изпратен да проповядва в България П. К.

Сумата е осигурена от Надзирателството на мисията, което желае неговата служба“.

28. Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България

През 1895 година Петър Дънов (на тридесет и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ.

Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна.

НАГОРЕ

0.28900718688965