НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
79
резултата в
11
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Според стария стил на православния църковен
календар
това се пада точно на Петровден.
ЮЛИАНСКИ
КАЛЕНДАР
император Юлий Цезар осъществява нова
календарна
реформа върху дотогава съществуващия римски
календар
.
Този
календар
придобива названието Юлиански, или стар стил.
По време на този събор църквата приема Юлианския
календар
за официален.ГРИГОРИАНСКИ
КАЛЕНДАР
Григориански
календар
, или нов стил.
В резюме: Григорианският
календар
(нов стил) се различава от Юлианския (стар стил) по това, че през 1582 г.
се прави една поправка от 10 дни и след това на всеки 400 години се изпускат по три дни от Юлианския
календар
спрямо Григорианския.
При този
календар
също има грешка, но тук вече един ден се натрупва за около 3320 години.
е високосна за Юлианския
календар
, а е проста за Григорианския, т.е. 29.II.1700 г.
съществува само по Юлианския
календар
(стар стил), но по Григорианския на тази дата съответства
Това съответства в църковния
календар
на Петровден.
Неподвижни празници в църковния
календар
.
включително, защото тя ползва Юлианския
календар
за отброяване на своите празници.
Календарна
реформа в административния
календар
на България се извършва през 1916 г.
След тази реформа Българската православна църква продължава да отброява своите празници по Юлианския
календар
(стар стил), т.е.
тя не се съобразява с административния
календар
и с несъвършенството на юлианската
календарна
система.
Тъй като след реформата на гражданския
календар
номерацията на дните се променя, църковните празници започват да се отброяват от Българската православна църква по два паралелни стила (стар и нов).
Така Петровден започва да се чества на 29.VI по църковния
календар
, което е 12.VII по гражданския.
по решение на Светия синод на Българската православна църква църковният
календар
се реформира.
За целта се приема нова
календарна
система, наречена Изправен юлиански
календар
.
Тя компенсира грешката, натрупана до момента, и приема такава система за отброяване на високосните години, че църковният
календар
да бъде коректен много векове напред (до 42 680 г.).
Системата Изправен юлиански
календар
е различна от Григорианския, но разискването на същността на тази нова система би изместила центъра на настоящата тема.
след 19.XII (нов стил), Никулден, който е 6.XII по Православния църковен
календар
, следва след 20.XII (нов стил), Игнажден, който вече и за църквата е 20.XII (реформиран църковен
календар
).
(включително) в България църковният
календар
се е ползвал от населението много повече, отколкото в наши дни.
Затова, следвайки традицията, рожденият ден на Учителя е възможно да се е празнувал на Петровден, което, приведено към административния
календар
след 1916 г., е 12.VII, но приведената от миналия век дата 29.VI (стар стил) отговаря на 11.VII (нов стил), което вече не е Петровден.
Дънов е роден по Юлиански
календар
(стар стил) на 29.VI.1864 г., Петровден.
от Григориански
календар
(нов стил).
Оставям на читателя да прецени дали Учителя Петър Дънов е роден на Петровден, следвайки традицията на църковния
календар
, който в периода 1916 - 1968 г.
е било по църковно-славянския
календар
ден Петровден, за което е кръстен на име Петър.
ЮЛИЯНСКИЯТ
КАЛЕНДАР
През 46 г., преди Новата ера, римският върховен жрец, писател и държавник Гай Юлий Цезар прави реформа в римския
календар
.
Когато е пребивавал в Египет, като завоевател, се е запознал с египетския слънчев
календар
.
През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския
календар
за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март.
е призната неточността на Юлиянския
календар
.
ГРИГОРИАНСКИЯТ
КАЛЕНДАР
Според Юлиянският
календар
за 400 г.
Затова предложил още тези стотни години, които не се делят на 400, да се смятат като обикновени години по 365 дни, докато по Юлиянския
календар
те трябва да бъдат високосни, с 366 дни.
Този
календар
се нарича Григориански и се приема за нов стил, а Юлиянския
календар
е обозначен като стар стил.
СТАР - ЮЛИЯНСКИЯТ
КАЛЕНДАР
И НОВ -ГРИГОРИАНСКИЯТ
КАЛЕНДАР
В БЪЛГАРИЯ
е приет за ползване Юлиянският
календар
, или старият стил.
Всички църковни празници се изчисляват по Юлиянския
календар
.
е въведен задължително в България Григорианският
календар
, като от 31 март 1916 г.
Защото Григорианският
календар
се различава от Юлиянският
календар
, започвайки от 1600 г., която е била приета за високосна година и по стария, и по новия стил, със следните дни:
по Юлиянския
календар
- стар стил, а да се преведе рождената Му дата в Григориянския
календар
- или нов стил, се прибавят 12 дни, което се равнява на 11 юли, понеже юни е съставен от 30 дни.
Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския
календар
до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли.
в България е на употреба Юлиянският
календар
и така поправка не може да се направи.
Тази поправка е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският
календар
.
Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският
календар
- се прибавят вече 13 дни.
до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския
календар
се извършва, като се прибавят 13 дни.
по Юлиянския
календар
и да се преведе в новия стил след 1916 г.
Той чества рождения Си ден на 29 юни по Юлиянския
календар
.
по Юлиянския
календар
, ден Петровден.
Тази дата е вярна, ако се изчислява по Юлиянския
календар
.
Понеже в България се въвежда Григорианският
календар
през 1916 г.
и след направената поправка към Юлиянския
календар
се прибавят 13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли.
Освен това, при преизчислението на датите от 2000 до 2100 г., също трябва да се прибавят 13 дни към Юлиянския
календар
, така че следващият век също няма да се промени тази дата.
по Юлиянския
календар
, или на 12 юли 1864 г.
по Григорианския
календар
.
Той е третото по ред дете на родителите си и понеже се е родил на Петровден по източноправославния
календар
, е бил наречен Петър.
2.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
по Юлиянския
календар
.
3.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
на обед - Петровден по Юлиянския
календар
.
4.
Учителя присъства на втория младежки събор - София. Първи ден - 6 юли
, 6.07.1924 г.
И друго: нашият
календар
не съвпада с техния.
5.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
* Датата е според стария църковен
календар
6.
Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 01.12.1881 г.
Автор е на политическия стенен
календар
„Обновение“ за 1914 г., а в
календара
за 1933 г., издаден от Женското македонско дружество, е включена репродукция на красивата му картина „Изгнаници”.
7.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския
календар
) на приятеля си Борис Рогев.
8.
Заминава си Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя, 24.II.1994 г.
, 24.02.1994 г.
Съдейства за издаването на Астрономически основи на първобългарското летоброене (Прабългарския
календар
) на приятеля си Борис Рогев.
9.
Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя
, 21.09.1898 г.
След 30-годишен упорит труд върху основата на многобройни проучвания от наши и чуждестранни източници, като прилага математически и астрономически методи, доказва научно, че прабългарският
календар
води началото си от 4768 г.
В книгата си "Астрономически основи на първобългарското летоброене", издание на БАН (1974 г.), Борис Рогев установява, че прабългарският
календар
предхожда всички известни в Азия
календарни
системи.
Възможността математически и астрономически да бъде датиран и обоснован първобългарският
календар
(което значи начало на първобългарската култура), открива непоклатимо точния и най-ярък път към обяснение на самото ни рождение, на времето ни (минало, настояще бъдеще) в човешкото битие.
Със същото това тракъторфик (две хилядолетия преди новата ера тракийският орфизъм е вече готова, завършена система) се среща «в дъното на пещерата», владеейки преходите между различните измерения; със същото това прабългаринът свободно контактува според законите на Тангра Великото небе (Борис Рогевите изчисления посочват, че четири хилядолетия и седемстотин шестдесет и осем години преди новата ера прабългарския
календар
е вече също готова завършена система); същото това народната традиция запечатва в основните образи и мотиви на българската народна митология (например съвременната археология ги преоткрива в предметния свят); за същото това едно от основните български учения богомилството, търси измеренията на «седмото небе» и другите под него; за същото това съвременни нам физици с точност математическа говорят като за «космически произход и природа на човека» (Фред Хойл); същото това един Томас Ман, например, се опита да назове с думите «безкрайна бездънност», за чието изучаване е необходимо да се приеме една условна «начална кулиса във времето», защото така «дълбок е кладенецът на миналото»... Борис Рогевата книга ни предлага годината 4768 преди Христа като опорна начална «крайбрежна кулиса», за да познаем лицето си живо свидетелство за единното време.
Един «литератор» отхвърля концепцията на математически труд, писан от доктор по математическите науки, защото той, докторът, се криел зад... «зад нищо не значещи формули»... Наивността, меко казано, на подобна позиция има своеобразното си продължение и днес, тъй като също не-математици и не-физици отхвърлят високите професионални достижения на Борис Рогев, представяйки първобългарския
календар
като само слънчев, а не какъвто го показва и доказва Рогев слънчево-лунен.
Рогев за първобългарския
календар
, синът му ми даде да ги прочета.
Според френския академик това е било най-вярната система за създаване на
календар
.
Според него, това е най-вярната система въобще за създаване на
календар
.
Обстоятелството, че са имали
календар
това показва, че са имали някаква култура, която на нас не ни е ясна.
10.
Заминава си капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя, 21 февруари 1976 г.
, 21.02.1976 г.
След 30-годишен упорит труд върху основата на многобройни проучвания от наши и чуждестранни източници, като прилага математически и астрономически методи, доказва научно, че прабългарският
календар
води началото си от 4768 г.
В книгата си "Астрономически основи на първобългарското летоброене", издание на БАН (1974 г.), Борис Рогев установява, че прабългарският
календар
предхожда всички известни в Азия
календарни
системи.
11.
Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 27.01.1955 г.
Автор е на политическия стенен
календар
„Обновение“ за 1914 г., а в
календара
за 1933 г., издаден от Женското македонско дружество, е включена репродукция на красивата му картина „Изгнаници”.
НАГОРЕ