Търсене в текстове за 'Живо злато'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 854 резултата в 46 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Това е духовно послание за съзнателен, разумен живот.
Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий София През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил. , 02.09.1897 г. Това е духовно послание за съзнателен, разумен живот. Книгата, която се предлага за теглене е издание от 1912 г., Стара Загора, печатница "Напредък".Книгата за теглене на PDFСъдържание ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ Глас Божий Така се клех верен ли си. С правда ще се утвърдиш.
към текста >>

Любовта е извор; тя живота ражда.
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ Глас Божий Така се клех верен ли си. С правда ще се утвърдиш. ЕМАНОИЛ Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса.
към текста >>

А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.
Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето.
към текста >>

Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня.
Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение.
към текста >>

А Славата на Отца е истинската Слава на Живота.
То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи. И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго. А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А Славата на Отца е истинската Слава на Живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона. А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие. Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа.
към текста >>

Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е.
към текста >>

Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува.
Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан.
към текста >>

Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите. Царството Му на земята ще бъде царство на Мир и Правда. Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава. Колко са сладки мислите Господни!
към текста >>

Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота?
Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост? Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това.
към текста >>

Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?
Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу.
към текста >>

Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.
Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец.Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни.
към текста >>

Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?
Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд?
към текста >>

Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си. Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен на вази. И оправдавате се с мъдростта си. Но, знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви. Мой Боже! Това е истинно.
към текста >>

Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим.
Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат. Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим. Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: - Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина. Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме.
към текста >>

От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов.
Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си.
към текста >>

Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си.
От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът.
към текста >>

Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота.
Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще.
към текста >>

Аз съм Пътят и Животът.
Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон?
към текста >>

Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.
Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва.
към текста >>

Твоите думи са Живот Вечен.
Ето, душата ми е в смущение. Няма правда и не обитава святост без Негова Дух. Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Ето, говорил Си и повярвах. Твоите думи са Живот Вечен. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.
към текста >>

От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.
Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
към текста >>

Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот.
И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благо- словението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот. Защото Бог ме направи поругание и звиздание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик. Станах присмех на своите си.
към текста >>

Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си?
Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него.
към текста >>

Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин.
Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът. Трябва да даваш от онова, което си приел от него. Който оре, ще приготви почва за сеитба, и който сее, ще събира. Законът е: каквото посее човек, това и ще да пожене. И тъй, да се не устрашава духът ти от никого.
към текста >>

Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът.
Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът. Трябва да даваш от онова, което си приел от него. Който оре, ще приготви почва за сеитба, и който сее, ще събира. Законът е: каквото посее човек, това и ще да пожене. И тъй, да се не устрашава духът ти от никого. Надей се на Господа, защото Той е вече много близо.
към текста >>

Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът.
Аз Съм този, който Съм отначало. Бог Святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на Вечния Бог Йехова. Отец на бъдещите векове, Господ на Любовта все и във все. Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът. Събуди се, ти, който спиш! „Време е", въскресни от страстите на „ниский", ти, който си умрял! И размисли за живота си: от где иде? Защо е? Где си го отправил?
към текста >>

И размисли за живота си: от где иде?
Ида да сторя волята на Вечния Бог Йехова. Отец на бъдещите векове, Господ на Любовта все и във все. Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът. Събуди се, ти, който спиш! „Време е", въскресни от страстите на „ниский", ти, който си умрял! И размисли за живота си: от где иде? Защо е? Где си го отправил? Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил? Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор. * Словото „Хио-Ели-Мели-Месаилъ" е записано от Учителя Беинса Дуно във Варна през 1897 г.
към текста >>

А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини.
Нему тя вдъхва свята длъжность, напрѣдъ да върви. Нагорѣ къмъ доброто да се стреми. Това тя върши непрестано, като нежна майка въ душата человѣческа. Тя постояно посажда скромни малки сѣмена на благи чувства, съ благи добрини. Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса. А пъкъ слънцето на живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини. Стара-Загора Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Тайнитѣ на духа. „Ла Елохимъ Хахарецъ.“
към текста >>

Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня.
Печатница „Напрѣдъкъ“ 1912 Тайнитѣ на духа. „Ла Елохимъ Хахарецъ.“ Онзи който стои ще устои; и твърдия въ истйната, ще е твърдъ винаги. Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня. Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето. Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове. Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение.
към текста >>

А славата на отца е истинската слава на живота.
То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие на нашата душа. Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи. И тъй нека се въоръжимъ съ величието на истинското търпение да понесемъ всичко за неговата слава. Защото който понася, поношения отъ любовь за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго. А който прѣбѫдва въ него, прѣбѫдва въ неговата слава. А славата на отца е истинската слава на живота. И тъй, онова което любовьта върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението на закона. А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие. Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа.
към текста >>

Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.
А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието на неговото присѫтствие. Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни. Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето. Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ.
към текста >>

Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“.
Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ. Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа. Тогава ще се испълни обѣщанието заедно съ Господа и ведно въ господа. Радвай се земя и вѣсели се небе за твоитѣ избранни. Затова изпитванието на всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ на духовния животъ, а знанието на съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание на душата и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето. Понеже, знанието за истинитѣ на този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото на онзи животъ въ когото пълнота царува.Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие на сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“. Въ тия думи се съдържа велика истина. За да придобиемъ обещанието трѣбва да станемъ мѫже. Необходимо е едно корено приготовление; т. е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ на обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ. Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.
към текста >>

Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда.
Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята на Фараоновото робство подъ прѣдводителството на Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила. Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си на отца си Авраама чрѣзъ силата на своята мишца. По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие" на земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ на това царство. Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие на свѣтиитѣ, на Господа, наречени царе и свѣщеници, царе на доброто, а свѣщеници на истината.Ето той иде да посѣти земята. Денъть на неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ. Всичкитѣ краѝща на земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата на неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда. О, народъ и народи, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа Бога на силитѣ. Защото Богъ нашъ нѣма да пощади нечестивитѣ. Царството му на земята ще бѫде царство на миръ и правда. Синове человѣчески, синове Божий, пригответе сърдцата си за да го посрѣщнитѣ и приемите въ сила и слава. Колко сѫ
към текста >>

Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота?
Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ на устнитѣ му? Чуй и разбери що говори Господъ. Не постави ли завѣта на своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески? Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. Нѣматъ изгледъ на величественость. Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота? Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ. Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ. Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ? Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си? Ето той е и повече отъ това.
към текста >>

Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ?
Но ето тѣ сѫ възмнйли въ сърдцето си, че постановленията и пѫтищата Господни сѫ суетни. Нѣматъ изгледъ на величественость. Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата на живота? Вашитѣ размишления сѫ суета прѣдъ Менѣ и постановленията ви сѫ безакония противъ благиятъ Ми духъ. Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате святото ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ. Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ? Както е слънцето за земята, не е ли Господъ така за людитѣ си? Ето той е и повече отъ това. Защо търсите Господа тамъ отъ гдѣто нѣма да дойде? Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана душата му. Но ето сърдцето на невѣстата не познава още образа на своя любезенъ на своя Господъ, царь и свѣщеникъ Богу.
към текста >>

Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ.
Благословенъ Господъ Богъ нашъ Отецъ. Ида, говори Господъ, направете правъ пѫть за царството на мира, за царството на правдата. Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването на синоветѣ Божии —синовете на вѣчната любовъ които зова мои братя. Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си. Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда. Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ. Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ? Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ? Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа. Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата на думитѣ ми, защото празностьта и голословията на думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ на своитѣ мисли.
към текста >>

Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ?
Сега синове человѣчески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на мене? Ако служите на себе си, и на този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно. Защото нима, има кой да ви помене. Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде. Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ на праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава на мойтѣ думи и на менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ? Не го ли ражда моя духъ свѣтъ? Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость на душата? Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко на душата за носяние. Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ душата която съмъ родилъ, да истласкатъ. Но глупци, какво очаквате да придобиите отъ своя нечестивъ трудъ?
към текста >>

Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си.
Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта. Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ? Неразбирате ли, че съмъ близо и далечъ? Ето онзи които движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро: то съмъ Азъ Богъ вѣликий. Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро. Ето желая да ви направя съпричастници на своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си. Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ. Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази. И оправдавате се съ мъдростьта си. Но знайте, че ще ви сѫдя спорѣдъ дѣлата ви, и ще ви въздамъ споредъ дѣянията ви.Мой Боже! Това е истинно.
към текста >>

Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ.
Защото той отсега нататъкъ ще испълни земята съ знание. Ще въздигне и въдвори правдата си, любовьта му ще роди истината, Господъ ще се укрѣпи като силенъ за бранъ. Всѣкой угнетенъ, ще бѫде подкрѣпенъ. Огорчений духомъ, ще бѫде утѣшенъ. И както майка милва свойтѣ си, така и Господъ ще помилва онзѣи които го чакатъ. Отъ сега нататъкъ съ думи нѣма да ви забавлявамъ, но съ дѣла благи, съ дѣла вѣлики, Ще ви нахраня и нѣма да огладнѣете, и ще ви напоя, и нѣма да ожеднѣетѣ, защото хлѣбътъ и водата съ които ще ви нахраня и напоя, ще бѫдатъ присѫщенъ животъ — Мизраимъ, Мизраимъ. Халелъ ве бихаръ хошамаимъ, хенени, хени, фенахъ фенимъ, хаберимъ кошетъ ви хадони — В: — М: —Защото самъ Богъ на силитѣ е вече който испълнява своята ветозавѣтна воля. Той е крѣпкиятъ Господенъ, синътъ Давидовъ, който иде да вземе своето царство съ сила. И ето той отъ дълго врѣме е тукъ, новороденъ въ сила и слава да поеме юздитѣ на царството Божие и да управлява съ правда, святосъ и истина. Богъ е който го въздига и неще да закъснее да се яви о врѣме. Но пази се, бѫди скроменъ, смиренъ и чистосърдечонъ, понеже Богъ е който върши, а ти си който испълнявашъ.
към текста >>

Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь.
Той е нашето щастие, нашата радость, нашето блаженство. Защото кого бѣхме любили другиго въ человѣческата душа, ако не него? Защото той е по-красивъ и благъ по духъ, единъ който винаги люби и никога не прѣдстава, единъ неизменяемъ въ своята душа, единъ готовъ всѣкога да отдаде всѣкому длъжното и подходящето. Отче мой твоитѣ пѫтища сѫ вѣчни и неизмѣняеми. Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ.
към текста >>

Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си.
Ти си единъ въ когото всичко сѫществува и се обединява. Отъ твоятъ Животъ всички ниприехме благодатъ за благодатъ, сила за сили, любовь за любовь. Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си.
към текста >>

Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота.
Защото твое е Царството, Силата и Славата въ вѣки Аминъ. Ето казахъ цѣлата истина, говори Богъ Иехова. Не отлагайте денътъ на спасението си, нито се оболщавайте въ помислитѣ на сърдцето си, да мните, че нѣма да посѣтя земята която създадохъ и приготвихъ вамъ за живѣение; Не ще ли потърся смѣтка отъ рѫката ви за дѣянията ви? Ей обърнете се вий къмто мене които любитѣ душитѣ си и цѣните Живота си. Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си. Азъ съмъ пѫтя и Живота. Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще.
към текста >>

Азъ съмъ пѫтя и Живота.
Не отлагайтѣ своето приготовление, защото ще дойда като нощенъ крадецъ. Слушайтѣ гласътъ ми докътъ ви подканвамъ въ пѫтя на Живота. Защото ето малко и ще пристана да викамъ да се обърните къмъ мене. Защото денъть на моята благодатъ има опрѣделени граници, задъ които денътъ на правдата на истиний сѫдъ, ще настане. Прѣдстанете да мамитѣ себе си. Азъ съмъ пѫтя и Живота. Ако нѣкой яде отъ този хлѣбъ и пие отъ тази вода, той ще бѫде живъ винаги, както и Азъ съмъ Живъ, спри се сега и помисли малко върху своето бѫдаще. Ето колко пѫтя стана идвамъ при тебе и още не си ме позналъ. Ще призирашъ ли още моето Слово? Ще постоянствувашъ ли да пристѫпвашъ моятъ законъ? Ето скоро ще чуешъ моятъ гласъ и ще познаешъ че Азъ говоря, Богъ вѣликъ и страшенъ въ сила и мощь Внимавай сега въ думитѣ ми и бѣгаи отъ пѫтьтъ на нечистивитѣ.
към текста >>

Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си.
Свѣтия ми Духъ въ тебъ съизволява. Той тѣ пази и крѣпи винаги. Той тѣ люби и въ тебъ се весели — колко сѫ благи неговитѣ мисли за тебъ! Той бди надъ тебъ день и нощь. Какъ полива душата ти съ небесна роса, какъ той тѣ озарява, просвѣщава и рѫководи всѣки день! Ако и рѫка за рѫка да се хванятъ всички които ненавиждатъ живота ти пакъ нѣма да успѣятъ въ замислитѣ си. Онзи който се бори противъ Тебе, нека знай, че се бори противъ Святия Духъ. Ти си Богъ Мой помазанъ отъ вѣки, да бѫде волята Твоя. Ти си Богъ мой който знае всичко, ето нѣма скришно прѣдъ твоитѣ очи, въ рѫцѣтѣ ти е далъ сила и власть и всичко ти е възможно. Прѣдъ тѣбе ще се поклони всѣко колѣно. Тронътъ ти ще е Тронъ вѣченъ и домътъ ти ще се нарече домъ за молитва.
към текста >>

Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ.
Благословонъ Господъ нашъ Отецъ на Праведнитѣ; Слава и честъ да бѫде Нему, сега и въ вѣки Аминъ.Това говори Господъ самъ и трѣбва да е истина непоколибима, кой може да ислѣдва неговитѣ пѫтеки? Ето душата ми е въ смущение; Нѣма правда и необитава святость безъ Негова духъ. Желае душата ми мирътъ Господенъ, но той не е дошелъ въ пълнотата си. Боже мой, дано твоитѣ мисли прѣвъзмогнатъ и дано твоята благодатъ преодолѣе въ сърдцето на тия мои братя. Ето говорилъ си и повѣрвахъ. Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
към текста >>

Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ.
Твоитѣ думи сѫ животъ вѣченъ. Ще тѣ чакамъ до кътъ прѣвъзмогнешъ надъ враговетѣ си, и докътъ силитѣ Адови се поколебаятъ отъ своята основа и ти се пръвъзнесешъ и въцаришъ въ вѣкъ. Когато всѣка тваръ горѣ въ небето, или долу въ ада преклони колѣно прѣдъ твоя прѣстолъ; защото си святъ и праведенъ. Боже да дойде твоето царство, Отче да бѫде твоята воля, както горѣ въ небето така и на земята. И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. Родихъ тѣ въ свѣта за да се умножишъ и станешъ вѣликъ, да бѫдешъ подобенъ мене. А понеже тя родихъ въ свѣта, то и затова тя и призвахъ чрѣзъ Духътъ си, за да ме познаешъ, че Азъ съмъ Богъ вѣчний, Единъ все обемящъ, който съмъ и който създавамъ и движа, отъ когото всичко по начало излиза и по начало се връща. Този истиний съмъ Азъ единъ твой Отецъ — отъ вѣкъ и до вѣка. Всичко що създавамъ е за тебе и ти за всичко и ще тя посрѣщнатъ всички като Господъ, царь и тѣхенъ братъ, когато Азъ Богъ вѣчний Елихи Ихова пращамъ, за да откриешъ себе си на всички, че въ моята вѣчна любовь всичко живѣе, всичко расте, всичко се плоди и вѣчно весели.
към текста >>

Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ.
И тъй братя мои, честни и добри работници по всичкитѣ клонове на общото дѣло въ царството на Истината, които се трудите за просвѣщението на свѣта, и подобрението участьта на всѣкъ страждующъ; приемете благословението Божие. Неговия Миръ и веселие, които прѣвъзхождатъ всѣкой умъ, да испълни сърдцето ви — и Богъ на Истината да благослови дѣлото си въ вѣкъ. Елате сега всички които любите Господа, да му се поклонимъ въ Духъ и Истина. Защото Той е Богъ нашъ, и Отецъ нашъ отъ вѣка. Онзи кьмъ когото е словото Господне трѣбва да внимава, съ всичкото си сърдце и умъ да проумѣва пѫтищата му. Но моя духъ е въ смущение, нѣма другъ изходъ освѣнъ да приема пѫтьтъ на Новия животъ. Защото Богъ ме направи поругание и звиздание на всички. Съ поношенията и прѣстѫпленията имъ ме натовари. Нарани и смаза душата ми за тѣхний миръ. Скри лицето си отъ мене, като, че се е утекчилъ отъ моя викъ. Станахъ присмѣхъ на своитѣ си, чакамъ за видѣлина, но ятъ нѣма.
към текста >>

Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си?
рѫката ми е готова да помага. Благослови сега Господа въ сърдцето си, и го освѣти. Въ това Богъ се весели да го любимъ, да му служимъ отъ душа и сърдце. Ей Господи да бѫдешъ благословенъ отъ сега и до века да се възвѣличи името ти. Ето слушай, Господъ къмъ тебь говори. Неочаквашъ ли добрини и благословения въ пѫтя на живота си? Не ли за това се трудишъ постоянно да добиешъ сила и духъ, за да можешъ да живѣешъ както подобава? Не ли за храна и облѣкло се луташъ постоянно? И отъ що произлизатъ всичкитѣ ти страдания, ако не отъ извънредното ти желание? Понеже не си благодаренъ на онова което можешъ постепенно да добиешъ съ трудъ. Ти желаешъ щастието, но трѣбва нѣщо да заплатимъ за него.
към текста >>

Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ.
Научи се тогава, че Господъ изисква да правишъ добро, но не слѣпо, — но съ пълнота на сърдцето си, съ знанието на умътъ си, съ любовьта на душата си. Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ — не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия. Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си? Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ? Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ. Добрѣ да живѣешъ, добрѣ да работишъ, добрѣ да се отнасяшъ, това изисква живота. Трѣбва да давашъ отъ онова което си приелъ отъ него. Който оре ще приготви почва за сѣидба, и който сѣе, ще и да сѫбира. Законьтъ е: каквото посѣе человѣкъ, това и ще и да пожене. И тъй да се не устрашава духътъ ти отъ никого.
към текста >>

Добрѣ да живѣешъ, добрѣ да работишъ, добрѣ да се отнасяшъ, това изисква живота.
Не се стреми просто като воль за плѣвата, или като тигъръ за своята жертва, или като лисица подла къмъ курникътъ на своя съсѣдъ — не жили като скорпя съ своята опашка, нито хапи като змия. Понеже ако отровишъ своя ближенъ, що ще се ползувашъ отъ дѣлото си? Или ако погълнешъ брата си що ще добиешъ? Живота на брата ти нѣма да стане стежание твое никога, и по никой начинъ. Добрѣ да живѣешъ, добрѣ да работишъ, добрѣ да се отнасяшъ, това изисква живота. Трѣбва да давашъ отъ онова което си приелъ отъ него. Който оре ще приготви почва за сѣидба, и който сѣе, ще и да сѫбира. Законьтъ е: каквото посѣе человѣкъ, това и ще и да пожене. И тъй да се не устрашава духътъ ти отъ никого. Надѣй се на Господа, защото той е вече много близо.
към текста >>

Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота.
Азъ съмъ този който съмъ отъ начало. Богъ святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на вѣчний Богъ Ихова. Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на любовьта все и въ все. Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота. Събуди ся ти който спишъ. „Врѣме е:“ въскресни отъ страститѣ на, „ниский,“ ти който си умрѣлъ. И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ? — Защо е? Гдѣ си го отправилъ?
към текста >>

И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ?
Ида да сторя волята на вѣчний Богъ Ихова. Отецъ на бѫдащитѣ вѣкове Господъ на любовьта все и въ все. Блажени които го Любятъ, и сѫ Любяни, защото е тѣхно царството, мирътъ, радостьта и живота. Събуди ся ти който спишъ. „Врѣме е:“ въскресни отъ страститѣ на, „ниский,“ ти който си умрѣлъ. И размисли за живота си: отъ гдѣ идѣ? — Защо е? Гдѣ си го отправилъ? Лѣптата която ти е дадена да принесешъ за благото на ближний си, гдѣ си я оставилъ? Ето чакамъ на тайнитѣ врата на сърдцето ти за отговоръ.
към текста >>

2. Учителя дава 'Добрата молитва'

Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.).
Любезни братя и сестри, Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София на 5 юли. В нея ще участвуват само определено число делегати от всяко братство. Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас. Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.). Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен характер, т.е. такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме. Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд. Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно.
към текста >>

такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме.
В нея ще участвуват само определено число делегати от всяко братство. Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас. Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.). Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен характер, т.е. такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме. Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд. Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно. Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите. Изобщо изпратете в най-скоро време списъка на делегатите, които ще изпратите и кога ще пристигнат тук, за да бъдат посрещнати.
към текста >>

Пътят на живота.
Неделя, 23 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитва Добрата молитва. „Бог е Любов". Пътят на живота. „Духът Божий". „Благословен Господ Бог наш". Отче наш. Лозинка за през деня: „Бог е Любов. Бог е Живот.
към текста >>

Бог е Живот.
Пътят на живота. „Духът Божий". „Благословен Господ Бог наш". Отче наш. Лозинка за през деня: „Бог е Любов. Бог е Живот. Бог е Светлина. Господи, дарувай ни Твоя Дух," Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном; 6 глава от Евангелието на Йоана; 5 глава от Евангелието на Матея и цялата 20 беседа: „Сега скръб ще имате". Ще се учите да размишлявате. Едно от качествата на ученика е да има дисциплиниран ум.
към текста >>

Лозинка за през деня: „Само Истината води към живота."
Отче наш. „Благославяй, душе моя, Господа". Плодовете на Духа. Молитвата на Духа - на Царството. Добрата молитва. Лозинка за през деня: „Само Истината води към живота." Днес за четиво ще имате: 12 гл. от Матея; 14 гл. от Лука; 10 гл. от Йоана; 5 гл. от Посланието к Галатяном и 21 беседа: „Моето Царство".
към текста >>

Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме.
Ще ви дам едно малко разяснение за Истината. Само с нагласена цигулка и с нагласена китара може да се свири. Всеки инструмент трябва да е нагласен, за да свири. Само нагласената цигулка и нагласената китара води към музиката. Това значи Истина. Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме. Следователно при всяко нагласяване човек придобива Истината. Всяко нагласяване е Истина. Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката.
към текста >>

И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот.
Следователно при всяко нагласяване човек придобива Истината. Всяко нагласяване е Истина. Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила.
към текста >>

Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота.
Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила. Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага.
към текста >>

То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила.
И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила. Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага. 6. Гимнастически упражнения. Вторник, 25 август 1925 год. 5ч. с.
към текста >>

Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот.
Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владаме ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува.
към текста >>

Земният живот е една раница, която не е толкова важна.
Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен: във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече. Тогава всички ще приемат тази мекота, тази радост, която търсят. Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само на думи. Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никакви връзки със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във време на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден.
към текста >>

Мъдростта е най-великата сила в живота.
Отче наш. Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих.) Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея; 9 глава от Марка; 15 глава от Лука; 14 глава от Йоана. Да се прочете и 22 беседа: „И заповяда на слънцето да грее". Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот?
към текста >>

Истината съдържа най-красивия живот в себе си.
Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих.) Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея; 9 глава от Марка; 15 глава от Лука; 14 глава от Йоана. Да се прочете и 22 беседа: „И заповяда на слънцето да грее". Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задавайте си въпроса, без да си отговаряте.
към текста >>

Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот?
Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае. Който не е опитал силата на Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задавайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: Ще се кача на върха! Туй обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес. Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: започвам да изпитвам вече тази сила.
към текста >>

Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото.
Отговорът на първия въпрос - „ Ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел. По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: Мога ли да бъда добър? - Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога." Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин.
към текста >>

Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато?
Вие ще кажете: „Мога." Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.
към текста >>

Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв.
Само от Божественото излиза добрината. На въпроса „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „Мога ли аз да бъда силен? ", отговарям: Всичката сила е в Бога.
към текста >>

Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв.
На въпроса „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат. Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „Мога ли аз да бъда силен? ", отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме.
към текста >>

Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.
Или: „Като събера всичкото злато, ще бъда богат." Питам тогава: Може ли да съберете всичкото злато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „Мога ли аз да бъда силен? ", отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме. На въпроса: „Мога ли да имам най-красивия живот? ", отговарям: Живият всякога има Истината в себе си.
към текста >>

На въпроса: „Мога ли да имам най-красивия живот?
Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат. На въпроса „Мога ли аз да бъда силен? ", отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме. На въпроса: „Мога ли да имам най-красивия живот? ", отговарям: Живият всякога има Истината в себе си. Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът значи носи Истината в себе си. Без Истината няма живот.
към текста >>

Животът значи носи Истината в себе си.
Аз и Бог едно сме. На въпроса: „Мога ли да имам най-красивия живот? ", отговарям: Живият всякога има Истината в себе си. Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът значи носи Истината в себе си. Без Истината няма живот. 5. Гимнастически упражнения. Сряда, 26 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитва
към текста >>

Без Истината няма живот.
На въпроса: „Мога ли да имам най-красивия живот? ", отговарям: Живият всякога има Истината в себе си. Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът значи носи Истината в себе си. Без Истината няма живот. 5. Гимнастически упражнения. Сряда, 26 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитва Добрата молитва.
към текста >>

Пътят на живота.
Сряда, 26 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитва Добрата молитва. „Духът Божий". Пътят на живота. „Благославяй, душе моя, Господа". Молитва на Духа - на Царството. „Бог е Любов". Плодовете на Духа. „В начало бе Словото".
към текста >>

Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот.
„Бог е Любов". Плодовете на Духа. „В начало бе Словото". Отче наш. Лозинка за през деня: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш." Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот. Съвършената Любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа. „Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща на радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика. Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея; 3 глава от Марка; 20 глава от Лука; 7 глава от Йоана; 12 глава от Послание к Римляном; 5 глава от Първо послание к Коринтяном; 4 глава от Второ послание к Коринтяном; 2 глава от Първо Петрово послание; 75 Псалом.
към текста >>

Пътят на живота.
Той и в малките неща е велик, и в големите неща е велик. Четвъртък, 27 август 1925 год. 5 ч. с. Утринна молитва Добрата молитва (тайно, с вдишване). Пътят на живота. „Благословен, Господ Бог наш". Молитвата на избраните. Молитвата наДуха - на Царството. Отче наш. Лозинка за през деня: „Царството Божие не е в слово, но в сила." (Първо
към текста >>

В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва.
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината - в студенина и чистотата - в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: Когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота.
към текста >>

Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот.
Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: Когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина.
към текста >>

Само съвършеният живот може да бъде чист.
Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: Когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина. Петък, 28 август 1925 год.
към текста >>

Чистотата е външната страна в изявленията на живота.
В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: Когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина. Петък, 28 август 1925 год. 5ч. с.
към текста >>

Само съвършеният живот дава чистотата.
Или, с други думи, казвам: Когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина. Петък, 28 август 1925 год. 5ч. с. Утринна молитва
към текста >>

3. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

Морето, това е вълнуващият се живот на тоя свят.
Писмото ви от 14 того получих. Разбирам вашето положение. Зная, Небето всичко върши за ваше добро. Господ ви е дал добро поучение чрез онзи сън. Вие трябва да отваряте слепите очи на тия, които Той праща до вази. Морето, това е вълнуващият се живот на тоя свят. Той ви е показал, че в Неговите ръце е всичко и не трябва да се колебаете. Трябва търпение и вяра. Аз ще сторя всичко, което е нужно за вашето повдигане и усъвършенствуване. Що казва Учителя: ако ме любите, опазете моите заповеди и Аз ще умоля Отца да ви даде друг утешител, който да пребъде с вас завинаги. Да имаме пряко съобщение с Господа трябва да имаме чисти сърца и благ Дух.
към текста >>

Животът е скрит в него.
Аз ще сторя всичко, което е нужно за вашето повдигане и усъвършенствуване. Що казва Учителя: ако ме любите, опазете моите заповеди и Аз ще умоля Отца да ви даде друг утешител, който да пребъде с вас завинаги. Да имаме пряко съобщение с Господа трябва да имаме чисти сърца и благ Дух. А това е стремежът на душата да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ ви учи, и не се безпокойте. Животът е скрит в него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
към текста >>

Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание.
Що казва Учителя: ако ме любите, опазете моите заповеди и Аз ще умоля Отца да ви даде друг утешител, който да пребъде с вас завинаги. Да имаме пряко съобщение с Господа трябва да имаме чисти сърца и благ Дух. А това е стремежът на душата да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ ви учи, и не се безпокойте. Животът е скрит в него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените.
към текста >>

Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня.
Да имаме пряко съобщение с Господа трябва да имаме чисти сърца и благ Дух. А това е стремежът на душата да се възвърне към Бога. Работете тъй, както Господ ви учи, и не се безпокойте. Животът е скрит в него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепкост е Духа Господен.
към текста >>

Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа.
Животът е скрит в него. Небесните блага не се купуват със злато и сребро, те се придобиват чрез послушание. Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня. Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането на твоето сърце. Както орането и копането на земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за душата, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии. Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления на Духа. Качеството на зданието не е във външната мазилка, но в здравотата на градежа, в крепкостта на стените. Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепкост е Духа Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постоянно веселие и радост за теб. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота.
към текста >>

И влагата на живота ще пада всяка заран и вечеря в твоята душа и там ще растат всичките плодове на Небето.
Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепкост е Духа Господен. Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро. А Господ, който строи и съгражда всичко, Той е постоянно веселие и радост за теб. В него ти ще виждаш всичко да се движи в ред и пълнота. Той ще ти бъде като ясно небе, украсено със своите хубости. И влагата на живота ще пада всяка заран и вечеря в твоята душа и там ще растат всичките плодове на Небето. Господ сам ще полива и оросява твоята душа със Своите милости. Слушай постоянно Негова глас, изпълнявай волята Му, ходи в пътищата Му, пази заповедите Му и приемай любовта Му. Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му като облекло и Правдата Му като дреха. Моето желание е всички вий там, в Търново, да имате тази пълнота. Да ходите в единодушие, с чистота на сърцето, с целомъдрие на ума и с благост на духа.
към текста >>

Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота!
Помнете, че многото желания изтощават душата. Този е същият закон, който работи навсякъде. Количеството на плодовете много пъти разваля качествата им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка. А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота! Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много: един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният вода, а ситият почивка. При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща. Ако вий бъдете верни докрай, ще ви се въздаде стократно.
към текста >>

И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек.
Та най-после вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да му служи от сърце, с всяка радост и веселие. И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек. Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик человека. Ръката по някой път, която се спуща от горе ви, не е ръка на неприятел, но на онзи, който ви люби. И знайте, Нему дължите всичко. Моето желание е вашият дух на всинца ви да се поднови. Господ на времето си ще изпрати всичко.
към текста >>

Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик человека.
Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса на користолюбие. И който служи в душата си на Господа, трябва да му служи от сърце, с всяка радост и веселие. И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек. Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира на хоризонта на нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик человека. Ръката по някой път, която се спуща от горе ви, не е ръка на неприятел, но на онзи, който ви люби. И знайте, Нему дължите всичко. Моето желание е вашият дух на всинца ви да се поднови. Господ на времето си ще изпрати всичко. И сега най-потребните неща ще ви се дадат.
към текста >>

4. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август

Духът е онова, което дава живот.
10 и половина часът. Г-н Дънов каза: - Ще говоря върху следващия стих, който го няма в Библията: „Вяра непоколебима, любов непрестанна - това искам; от оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго." Тези думи са пояснение на 63 стих от 6 глава от Йоана. Духът е онова, което дава живот. Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите родители да се грижат за тях, да ги отхранят и отгледат. Любовта е качество на майката и бащата. Чрез нея те задоволяват всички нужди на своите деца; тя е силата и вдъхновението на техния живот.
към текста >>

Чрез тази вяра се развива техният слаб живот.
- Ще говоря върху следващия стих, който го няма в Библията: „Вяра непоколебима, любов непрестанна - това искам; от оправдание няма нужда. На всинца ви трябва покаяние, да се родите от Моя Дух, за да пребъде Моята радост за всекиго." Тези думи са пояснение на 63 стих от 6 глава от Йоана. Духът е онова, което дава живот. Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите родители да се грижат за тях, да ги отхранят и отгледат. Любовта е качество на майката и бащата. Чрез нея те задоволяват всички нужди на своите деца; тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието е качество на роба. Който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга.
към текста >>

Чрез нея те задоволяват всички нужди на своите деца; тя е силата и вдъхновението на техния живот.
Духът е онова, което дава живот. Вярата е едно качество на децата. Чрез тази вяра се развива техният слаб живот. Чрез тази вяра те заставят своите родители да се грижат за тях, да ги отхранят и отгледат. Любовта е качество на майката и бащата. Чрез нея те задоволяват всички нужди на своите деца; тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието е качество на роба. Който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието е качество на грешника, той всякога се оправдава за своите грехове, все търси извинение и причини, все търси защитници. Съждението, това е качество на свободния, който минава положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи.
към текста >>

Съждението, това е качество на свободния, който минава положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и се развива.
Любовта е качество на майката и бащата. Чрез нея те задоволяват всички нужди на своите деца; тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието е качество на роба. Който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието е качество на грешника, той всякога се оправдава за своите грехове, все търси извинение и причини, все търси защитници. Съждението, това е качество на свободния, който минава положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата любов и да мислите, че Той не ви разбира. Той вижда и знае. Онзи, който има вяра и любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на слуга и на грешник?
към текста >>

И онзи, в когото Духът на живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на слуга и на грешник?
Съждението, това е качество на свободния, който минава положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата любов и да мислите, че Той не ви разбира. Той вижда и знае. Онзи, който има вяра и любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на слуга и на грешник? Няма. Следователно покаянието и оправданието са само един начин на грешника да възстанови вярата и любовта. Сега на вас е потребна вяра и любов към Бога и възраждане към Висшия Дух, за да станете сънаследници на небесните блага. Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука.
към текста >>

Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на небето.
Той вижда и знае. Онзи, който има вяра и любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на слуга и на грешник? Няма. Следователно покаянието и оправданието са само един начин на грешника да възстанови вярата и любовта. Сега на вас е потребна вяра и любов към Бога и възраждане към Висшия Дух, за да станете сънаследници на небесните блага. Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора, те са и ваши грешки. Радвайте се на благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да съгрешиш.
към текста >>

Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот.
Онзи, който има вяра и любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на слуга и на грешник? Няма. Следователно покаянието и оправданието са само един начин на грешника да възстанови вярата и любовта. Сега на вас е потребна вяра и любов към Бога и възраждане към Висшия Дух, за да станете сънаследници на небесните блага. Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора, те са и ваши грешки. Радвайте се на благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да съгрешиш. Ако брат ти се подвизава в любовта и вярата, това значи, че и ти можеш като него да се подвизаваш с него заедно.
към текста >>

Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука.
И онзи, в когото Духът на живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на слуга и на грешник? Няма. Следователно покаянието и оправданието са само един начин на грешника да възстанови вярата и любовта. Сега на вас е потребна вяра и любов към Бога и възраждане към Висшия Дух, за да станете сънаследници на небесните блага. Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на небето. Ако се отказвате от тия ваши права, постоянно ще се скитате в областта на грешките, на постоянните промени и ще търсите хиляди извинения за вашия живот. Животът на другите человеци е едно училище за вас, един прекрасен пример, от който трябва да вземете поука. Не се възмущавайте от грешките на другите хора, те са и ваши грешки. Радвайте се на благата на другите хора, защото те са и ваши блага. Ако брат ти греши, не си изключен и ти от възможността да съгрешиш. Ако брат ти се подвизава в любовта и вярата, това значи, че и ти можеш като него да се подвизаваш с него заедно. Затова добродетелите и греховете поравно се разпределят.
към текста >>

Но любовта, това е благото на живота, което единствено можете да вземете със себе си.
Когато ме търсите, не ме търсете в своите погрешки и оправдания. Търсете ме чрез вяра, чрез любов и чрез възраждането на вашия дух. В този път всякога ще бъда готов да ви помагам, да ви ръководя, да ви просвещавам, да преобръщам всичко за добро и да изведа душата ви на безопасно пристанище. Каквито и блага да притежавате на Земята, те са временни; те са за ваше упражнение, назидание и подготовка за бъдещето. Тия блага ще останат в училището, щом си излезете, защото те принадлежат на училището. Но любовта, това е благото на живота, което единствено можете да вземете със себе си. Ако искате да бъдете любени, трябва да се поставите в положението на дете, което има вяра, защото не можете да бъдете едновременно и деца, и бащи, и майки, и слуги, и граждани. Едно от тия звания можете да изпълнявате в даден момент. Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствувате любовта, ще станете дете. Ако искате да имате вяра, проявете любовта спрямо другите и ще придобиете вяра.
към текста >>

Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот.
Ако търсите опитност и знание, вземете положението на слугата и грешника. Ако искате да почувствувате любовта, ще станете дете. Ако искате да имате вяра, проявете любовта спрямо другите и ще придобиете вяра. Ако тия думи оживеят във вашите сърца, то през тази година аз ще въздигна и възкреся вашите души, ще ви дам сила и бодрост, знание и мъдрост, да се подвизавате и работите в моето лозе. Гледайте от таланта, който давам на всеки от вас, да го не зарови в земята, защото който сее, жъне, който спи, гладува. Не можете да живеете е тези две състояния; или будни, или спящи -едно от двете; защото както лозарят очаква от лозето, което е копал и обработвал, изобилие, както земеделецът очаква изобилие, така и Небето очаква същото от вашия живот. Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава. Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки - слуги на небесните разпореждания.
към текста >>

Ако във вашия живот има много прах; ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас.
Който има уши да слуша, [нека слуша] който има очи да гледа, нека гледа, и на когото езикът е развързан, да говори. Грешките са за глухите и падането -за слепите. Вие не сте нито глухи, нито слепи и да падате или да правите грешки не ви подобава. Да не ви безпокои прахът, който се вдига в пространството, не си напрягайте умовете да отгатнете защо се подига нагоре; той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки - слуги на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах; ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид и може ли храната, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Промяната на вашите мисли и желания, това са материалите, от които се гради вашето тяло.
към текста >>

В промяната на нещата е хармонията на живота, затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие.
При граденето на къщата в основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените - дървета, а най-отгоре - керемиди. Може ли да се турят керемидите в основата и печените тухли на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, същото е вярно и важи за духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво, ако пътувате през пустинята или през прекрасни планински долини? В пустинята ще усещате едно, в зелените гори -радост, а на планините - подигане на вашия дух. В промяната на нещата е хармонията на живота, затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му, благославяйте Го в душата си, защото Той е диханието, Той е животът. Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да попаднете и вие. В едно село една мома се намерила в слабост и зачнала.
към текста >>

Хвалете и славете Името Му, благославяйте Го в душата си, защото Той е диханието, Той е животът.
Може ли да се турят керемидите в основата и печените тухли на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, същото е вярно и важи за духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво, ако пътувате през пустинята или през прекрасни планински долини? В пустинята ще усещате едно, в зелените гори -радост, а на планините - подигане на вашия дух. В промяната на нещата е хармонията на живота, затова благодарете за всичко, което Бог е наредил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му, благославяйте Го в душата си, защото Той е диханието, Той е животът. Говоря ви това, за да престанат между вас разните недоразумения, хър-мър, защото вашата плът е, която се кара, а не сте вие; защото, като не разбирате реда на нещата, вие мислите, че това, за което се карате, е естествено и затова се стараете да го направите, но вие в старанието си примирявате един вълк с една овца. Вие сега трябва да изправите всичко и грешките на хората нека излязат от вашия ум, защото те са наши погрешки. Не бива да осъждате другите, защото в техните грешки, за които ги осъждате, може да попаднете и вие. В едно село една мома се намерила в слабост и зачнала. Всичките селяни заедно с кмета отиват да я изтезават и да я убият.
към текста >>

Парите, които ще пожертвувате тази година, да внесете в злато и сребро.
При второто изкачване (съдбоносно) ще се изкачваме по трима. Първата група: Бойнов, Бъчваров и Гина; втората група: Петко, Голов, Казакова; третата: Мих. Георгиев, К. и Е. Иларионови; четвъртата: Стоянов, Стойчев и Желязкова, а петата група ще бъде само Пеньо Киров. Парите, които ще пожертвувате тази година, да внесете в злато и сребро. Банкнотите да се избегнат. В 5 и половина часа се събрахме всички и стана въпрос кой от нас какво ще иска да каже; например ако иска някой почивка, да се даде, в смисъл не на бездействие, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир. Подир тези разисквания (изявиха желание за почивка Петко, Илия, Пеньо и Елена) какво да разбираме под почивка, г-н Дънов каза: - Желанието да искате почивка е голямо изкушение. Въпросът, за който току-що се разисква, е разрешен отгоре.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Мария Казакова, София

Животът си има своите смени, както Луната.
София, 17.ХI.1908 г. Л. М. Казакова, Получих Вашето писмо. Животът си има своите смени, както Луната. Има своите пролетни дни и пролетни нощи, но има и своите зимни дни и зимни нощи. Человек е заставен да се съобразява великите наредби на общия промисъл. Всяко своеволие, всяко своенравие трябва да се замени с добра воля, добро сърце и умение. Той трябва да стане чист, за да го не хваща никакво леке. Поставете златото на действието на въздуха, водата и другите природни стихии и то ще си остане чисто без да се окисли.
към текста >>

Поставете златото на действието на въздуха, водата и другите природни стихии и то ще си остане чисто без да се окисли.
Животът си има своите смени, както Луната. Има своите пролетни дни и пролетни нощи, но има и своите зимни дни и зимни нощи. Человек е заставен да се съобразява великите наредби на общия промисъл. Всяко своеволие, всяко своенравие трябва да се замени с добра воля, добро сърце и умение. Той трябва да стане чист, за да го не хваща никакво леке. Поставете златото на действието на въздуха, водата и другите природни стихии и то ще си остане чисто без да се окисли. Но поставете медта, желязото, при все че вършат добра работа, щом се поставят даже при най-малките атмосферни промени, изменят се. Значи, те са отзивчиви на външните влияния — ръждясват. Така е и с хората. Някои при големи изпити, при големи мъчнотии, при най-лошите сгоди на живота остават си чисти, без петно като златото, а други при най-малките спънки ръждясват като желязото. Защо? Защото тяхното естество е такова.
към текста >>

Някои при големи изпити, при големи мъчнотии, при най-лошите сгоди на живота остават си чисти, без петно като златото, а други при най-малките спънки ръждясват като желязото. Защо?
Той трябва да стане чист, за да го не хваща никакво леке. Поставете златото на действието на въздуха, водата и другите природни стихии и то ще си остане чисто без да се окисли. Но поставете медта, желязото, при все че вършат добра работа, щом се поставят даже при най-малките атмосферни промени, изменят се. Значи, те са отзивчиви на външните влияния — ръждясват. Така е и с хората. Някои при големи изпити, при големи мъчнотии, при най-лошите сгоди на живота остават си чисти, без петно като златото, а други при най-малките спънки ръждясват като желязото. Защо? Защото тяхното естество е такова. Трънът ще си расте като трън, вълкът ще се развива като вълк, ябълката ще си расте като ябълка и овцата — като овца. Да се преобърне трънът в ябълка, вълкът — в овца, това не е по силите на человека. Ако милваш вълка и те ухапе, това е по естеството му. Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й .
към текста >>

Не само тия животни се провиняват, но даже и конят, ако го дразниш, може да те ритне, кравата — да те убоде, овцата — да те настъпи и да ти причини болка.
Защото тяхното естество е такова. Трънът ще си расте като трън, вълкът ще се развива като вълк, ябълката ще си расте като ябълка и овцата — като овца. Да се преобърне трънът в ябълка, вълкът — в овца, това не е по силите на человека. Ако милваш вълка и те ухапе, това е по естеството му. Ако галиш котката и те одращи, това е по нрава й . Не само тия животни се провиняват, но даже и конят, ако го дразниш, може да те ритне, кравата — да те убоде, овцата — да те настъпи и да ти причини болка. На кого да се отдаде вината. Затова е дал Господ очи на человека. Кога ходиш, гледай трънът да е далеч от тебе. Вълкът да е без зъби, котката — без нокти, кравата — без рога, а конят — без копита. Само по този начин человек може да му е свободна главата от бели.
към текста >>

6. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август

Ще дадем даже и живот, който усеща нужда от него.
Тъй, чрез тия неща, които ще ви се дадат тая година, аз искам да опитате истината. Няма за какво да се боим. Ние трябва да помогнем на този народ. И тази година ще работим само за Веригата. Който няма здраве, ще му дадем здраве; комуто липсва мъдрост, ще му дадем мъдрост; а който няма пари, пари ще му дадем. Ще дадем даже и живот, който усеща нужда от него. Като е тъй, бъдете радостни и весели, защото Христос присъствува и Той е, Който разпръсна облаците, спря се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простеното.“ Той никога не е присъствувал така, както що тази година присъствува, защото какви ли не мъчнотии ми се създаваха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми — само една сестра, която е между нас сега, знае всички тия перипетии. Но Господ е, Който всичко преодоля. Па и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък.
към текста >>

Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.В 5 часа подир обед събранието се продължи.
Примерете се един друг и да не остане никаква омраза между вас. Простете си заради Господа, защото Христос е, Който действува и ще Го опитате. Така върху света има да станат много и важни промени, но те няма да ви плашат; тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги положи в правилен път и след всичко това работите ще си тръгнат и развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и добри майки, защото само тогава ще сте добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание и с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попипате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето. И то няма и 10 години да се минат, за да дочакаме това! Сега засега аз виждам и добре разбирам, че вас ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които възпроизвеждат зелената краска, добави: — От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска.
към текста >>

Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник.
Например, трябват ли ви пари, покажете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от червената краска. В зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я преминем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недостатъчността на краските, та който мрази, има недостатък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през него ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и човек ще се върне към първоначалния източник. Затова и Исус Христос слезе да научи човека. Сега, вие трябва да употребите тия уроци — Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем пак, че някой от вас мрази: той ще прочете тая краска, тия стихове, които ще му доставят любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползуваме.
към текста >>

Така трябва ние да разбираме Христовото учение: че Христос духа и това духане се преобърнало на светлина, а пък светлината — на живот.
Да кажем пак, че някой от вас мрази: той ще прочете тая краска, тия стихове, които ще му доставят любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да се ръководим. И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползуваме. По светлината изобщо слизат всичките добри духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: че Христос духа и това духане се преобърнало на светлина, а пък светлината — на живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено.
към текста >>

В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме.
И сега Христос иска по този прост начин да ни научи да съчетаваме нещата и да се ползуваме. По светлината изобщо слизат всичките добри духове, Божествените духове, и то слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши желания и мисли вечер се привършват сметките и в небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение: че Христос духа и това духане се преобърнало на светлина, а пък светлината — на живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме и ако всеки ден посаждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всякой ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе новата светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, повидимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три други кольора4
към текста >>

Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал.
Например, в книгата на Йов, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне. И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди — златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. И светът, аслъ, винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал. Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония, защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими; също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветлява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е наш приятел. На нас се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено, затова трябва да започнем от видимото към невидимото. И често пъти някои разправят за астралното тяло. Такива аз питам: разбират ли тяхното физическо тяло и ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за астралното?
към текста >>

И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа.
И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега — написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи са, които Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски.
към текста >>

И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием.
То е излишък на портокалената краска. Ние често плачем за някой, че е умрял; но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не че нашият ближен е отишъл, но защото съществуването на преминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та този прост начин ще употребяваме сега — написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си; то е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват и ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И повтарям: животът е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи са, които Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации. Върху любовта се градят всичките краски, защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни.
към текста >>

Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество.
Да, любовта е краска и който не я е видял, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат, но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. Не бива да хвърляме вината за нашите отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници...“ — Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Па и да иска не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията; затова именно е и умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна — трябва да положим сърцата си, телата си, ума си. Сърцето, умът и тялото — това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила.
към текста >>

Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани.
Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките. Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината. Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички.След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта. А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 15 АВГУСТ, СРЯДА СВЕТА БОГОРОДИЦА Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.)
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август

Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме.
20 АВГУСТ, ПОНЕДЕЛНИК Събранието се подкачи в 10 часа, като присъствуваха и почти всички членове на местния търновски кръжок. Господин Дънов се бавеше в молитвената стаичка и докато дойде, изпяхме по негово указание „Грешна душо“ „Достойно ест“ и „Собезначално е слово“. А като се завърна, изпяхме „Тебе поем“, а той прочете от Евангелието Йоаново 18 глава и каза: —Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината“. Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелствуват за Истината?
към текста >>

Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света.
Нямаше да имате тогава нужда от лампа, защото истината сама по себе си е светлина; щеше да придаде своите вибрации, та нямаше да имате нужда от лампа. Но най-напред светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тия хора, които живеят в Истината, ги наричат светли или както в Индия ги наричат „Бялото Братство“. Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпили това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света. Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета.
към текста >>

И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота.
Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват.
към текста >>

Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?
А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас — това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти!
към текста >>

Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват.
И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух. Дяволът казва: „Има ли задгробен живот? “ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас — това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти! “, но това Той казва на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи человеците да работят и се изплащат.
към текста >>

— В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа.
Христос сега дели кози и овце, та всякой ще отиде или наляво, или надясно. Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, са Божественото сито. Затова отсега вие си задавайте питането: Родил ли се е Христос у мен, за да свидетелствувам за истината? И ако отговорите на тоя въпрос в смисъл, че Христос се е родил да свидетелствувате за Истината, аз ви поздравявам като мои братя и приятели и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелствуват тоже за Истината.В 6 часа подиробед събранието се продължи. След като се молихме с „Добрата молитва“ и изпяхме „Да изправител молитва моя“, г-н Дънов прочете 23 Псалом и каза: — В живота, в каквото и да е направление, потребна е основа. Жена, която тъче, туря здрава основа. Този закон е приложим и по отношение тялото, ума, душата и духа на човека. Трябва основа. И човек трябва да има упование, че под нозете му има нещо, на което да може да се крепи. Вземете светските хора; например, един търговец, докато има в ума си парите, той чувствува, че има основа, а щом изгуби своето богатство, той вече навежда главата си и у него настава особено състояние.
към текста >>

Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота.
Така е с поета, музиканта и пр. Но така е и с религиозния человек: докато той има упование в Бога, той диша; започне ли, обаче, да се колебае, настава у него раздвояване. Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете, например, златото. То представлява мъдростта. Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши; ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши.
към текста >>

Вземете, например, златото.
Човек има това чувство да познава дали има основа под себе си и за себе си. Та щом влезе съмнението във вашия ум, показва, че почвата, на която седите, започва да се разклаща и руши. Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете, например, златото. То представлява мъдростта. Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши; ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши. Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата.
към текста >>

Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи.
Основата, това е мястото, от което ние трябва да имаме тази основа за себе си. Тя е потребна и е потребна за всичките хора в живота. Тя е потребна за всички, ако и да имат разни наименования. Вземете, например, златото. То представлява мъдростта. Силата в златото, обаче, може да се демагнетизира и то чрез туй, че щом човек започне да греши, златото започва да се губи. Вземете едно богатство по околен път, турете го във вашето, то ще ви разруши; ако би било възможно да вземете знание по околен път и го вложите у себе си, пак ще се разруши. Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта.
към текста >>

А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае.
Когато нашите клетки започнат да губят своята основа, гдето и да е, ние загубваме вече своята сила, защото основата се разколебава и гине. Върху душата има много голямо налягане отвънка и тя се държи вътре в тялото последством основата. Тази основа е Бог, Който работи, за да се развива душата. И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта. Ето защо, ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов.
към текста >>

При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания.
И затова, когато тази основа започне да се разтройва, настъпва и смъртта. Ето защо, ние трябва да се пазим да не губим основата на своето тяло, душа, ум и сърце. А пък нещастията в живота, те са потребни, защото човек трябва да копае. Едно лозе, ако не се копае, не може да роди нищо благородно. То е един закон неумолим. При сегашните условия на живота изпитите трябва да дойдат, защото най-великите мъже са родили най-великите мисли само във време на страдания. Например като Давида, който само след страданията си е дал най-хубавите мисли и псалми; а когато беше на охолност, позволяваше си волностите да гледа жените. Същото е и с Йов. А и Христос е изказал най-великите слова, когато Го преследваха книжниците, фарисеите и садукеите. Следователно, нито вие, нито вашата душа, нито вашият ум могат роди нещо, ако сте охолни. Човек, който иска да се подигне към Бога, той трябва да премине през това Божествено училище.
към текста >>

За такива парата е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в живота със самото средство на живота.
Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате. За такива парата е като морската сол: много хора трябва да се приспособят в живота със самото средство на живота. И няма съмнение, на вас ви трябват пари и понеже винаги ви е в ума тази мисъл, не сте свободни. Не, трябва да знаете, че каквото трябва да получите, винаги от Горе се нарежда. Ама ще речете: „От министъра зависи.“ Добре, но над всички министри стои Друг, Който ги направлява. Така говори се за някой си офицер, който като искал 40 дена отпуск, помолва се Богу и подава заявлението си; и министърът като го прочел, позамислил се, почесал се по главата и разрешил отпуската. Така че даже и вашето материално състояние е математически предвидено и определено от Горе и не зависи всецяло от вас.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 12 август

Тия животни са в петото тяло на живота, след което иде шестото тяло.
У човека са много работи невъзможни, а у Бога е всичко възможно. Божествената земя, към която ние отиваме, далеч се различава от мястото, в което сега живеете и което в сравнение с онази земя, в която отивате, е пустота и един малък остров.И така, в четири дни Бог направи жизненото тяло, жизнената енергия, принципа на разплодяването и размножаването. И понеже човек в своето слизане е отишъл много далече, Слънцето е поставено, та един ден като се върне и дойде, [да] знае мястото, отдето е минал. И през тия четири дни (години) знаете ли през колко врати сте минали? В тия четири години вие сте забъркали четири планети, та тази сега е четвъртият ви затвор, след него ще влезете в пети, шести, седми, подир което ще се върнете назад и ще ви останат още три периода, за да се съедините с Бога.(Чете стиховете от 18 до 25.) Тук вече имаме обличанието на човека в неговото пето тяло. Тия животни са в петото тяло на живота, след което иде шестото тяло. „Рече Бог: Да направим човека по образу Нашему и по подобию Нашему", да владее, но да владее над риби, птици и скотове и гадове, а не се казва да владее над растенията. (Чете от 25до 31 стих.) В ума ми стои мисълта, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате: как можа да стане всичко това по този начин? „Докажете" - ще кажете. Добре, но за да се докаже, трябва да се вземат всички фази, необходимо ще е да ви поставят в магнетичен сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили, и като направим една голяма разходка в пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате друго понятие.За да имате вярно понятие за сливата, както казах, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и като узрее - тогава ще знаете и вида й, и големината й, и вкуса й. Така е и с живота.
към текста >>

Така е и с живота.
Тия животни са в петото тяло на живота, след което иде шестото тяло. „Рече Бог: Да направим човека по образу Нашему и по подобию Нашему", да владее, но да владее над риби, птици и скотове и гадове, а не се казва да владее над растенията. (Чете от 25до 31 стих.) В ума ми стои мисълта, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате: как можа да стане всичко това по този начин? „Докажете" - ще кажете. Добре, но за да се докаже, трябва да се вземат всички фази, необходимо ще е да ви поставят в магнетичен сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили, и като направим една голяма разходка в пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате друго понятие.За да имате вярно понятие за сливата, както казах, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и като узрее - тогава ще знаете и вида й, и големината й, и вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим такава разходка, за да опитаме, но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството. Трябва да поолекнете.Тодор Стоименов: - Моля, изпратете мене в пространството за тая разходка, аз съм готов.-Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш 10 000 килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите.
към текста >>

Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно.
„Рече Бог: Да направим човека по образу Нашему и по подобию Нашему", да владее, но да владее над риби, птици и скотове и гадове, а не се казва да владее над растенията. (Чете от 25до 31 стих.) В ума ми стои мисълта, че може да се срещнете с мъчнотии и да се питате: как можа да стане всичко това по този начин? „Докажете" - ще кажете. Добре, но за да се докаже, трябва да се вземат всички фази, необходимо ще е да ви поставят в магнетичен сън, чрез който да ви покажа пътя на вашето развитие, как сте се движили, и като направим една голяма разходка в пространството, ще видите, че два дни след това вие ще имате друго понятие.За да имате вярно понятие за сливата, както казах, трябва да я проследите в нейния зародиш, в нейното наголемяване и като узрее - тогава ще знаете и вида й, и големината й, и вкуса й. Така е и с живота. Магнетическият сън ще ви даде възможност да проследите хода, перипетиите, фазите на живота, създанието и чак тогава вашето понятие ще е понятие правилно, пълно, зряло, безпогрешно. И един ден ние все ще направим такава разходка, за да опитаме, но изискват се условия - тежки сте още да летите в пространството. Трябва да поолекнете.Тодор Стоименов: - Моля, изпратете мене в пространството за тая разходка, аз съм готов.-Ти ли? И ти не си готов, защото тежиш 10 000 килограма. Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път.
към текста >>

Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство.
Да, трябва да се повдигнете, а за да се повдигнете, нужно е изменение движенията на вибрациите. Не че не мога да ви докажа всичко, всичко мога да ви докажа, но сега именно не мога да го направя, главно защото нямате билет за път. Като отиваме на разходка из провинцията, аз искам всичко да ви дам за път, но за пътен билет пари само не давам. В това място, дето ще отидем, разноските ни ще теглят, но за билет пари не дават. На всяка станция ще ни посрещат, защото този път е дълъг, има разни духове, царства, страни, държави.Така, най-напред ще се изпречат четири царства: първо е царството на гномите - духове, които образуват твърдата материя и разполагат с наряди и лаборатории. Златото и всички скъпоценности са тяхно изделие, те ги правят.Като преминем тяхното царство, ще дойдем до границата на царството на ундините - духове на водата, които са добре разположени към нас.После ще се срещнем с царството на силфите - въздушното царство. И те са духове, които, може да се рече, са най-разположени към нас, затова ще ни приемат радушно.Дядо Петър Тихчев пита: - Ще ни почерпят ли? - Ами че те ви черпят всеки ден. защото праната, която поглъщате ежесекундно и подкрепя и освежава вашата жизненост, се намира в тяхното царство.След това царство ще преминем през царството на саламандрите - духове на огъня. Те са духове сериозни, положителни и твърде лаконични. Те са като англичаните, само с пръст ще ни посочат пътя, без да говорят.
към текста >>

Тогава и само тогава тези духове не ще могат да ни завладеят.Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът, те са два полюса; други полюси са сърцето и умът; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената.
Анормапно е когато и другите вземат връх и са в по-голяма пропорция. Значи ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас, разбира се, като се научиш предварително кои от тия духове именно какво култивират у нас. Като знаем, например, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата. Там се култивират желанията.И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези 4 царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждате, че саламандрите ни изгарят, ундините ни давят - следователно тези елементи сега ни са господари, те владеят нас, вместо ние да владеем тях. С тях лошите духове, тъмните сили, постоянно ни изкушават и за нас единствен околен път е да възпитаваме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тези духове не ще могат да ни завладеят.Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът, те са два полюса; други полюси са сърцето и умът; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога.Това правило е най-порядъчният терк109 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър.Христос иде и ако влизате да Го посрещнете, непременно ще минете през тия 4 царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска и всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царството на ундините и силфите.Започнете да размишлявате така, дали е устроено за вас небето и земята, и искайте, щото Господ да направи твърд във вас-всичкият този процес, описан в първата глава на Битието, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото се може да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете - като идем там, ще ви доизкажем това, което не съм ви казал.
към текста >>

Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога.Това правило е най-порядъчният терк109 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър.Христос иде и ако влизате да Го посрещнете, непременно ще минете през тия 4 царства.
Значи ние винаги трябва да държим равновесие между нещата у нас, разбира се, като се научиш предварително кои от тия духове именно какво култивират у нас. Като знаем, например, че нашите желания спадат към категорията на ундините, духовете на водата. Там се култивират желанията.И така, когато се казва, че сме сънаследници на Христа, показва, че ще завладеем тези 4 царства, които сега не ни се подчиняват, тъй като виждате, че саламандрите ни изгарят, ундините ни давят - следователно тези елементи сега ни са господари, те владеят нас, вместо ние да владеем тях. С тях лошите духове, тъмните сили, постоянно ни изкушават и за нас единствен околен път е да възпитаваме нашите желания и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тези духове не ще могат да ни завладеят.Помогнете си тук със следната важна истина: душата и духът, те са два полюса; други полюси са сърцето и умът; също така полюси са силата и животът, мъжът и жената. Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога.Това правило е най-порядъчният терк109 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър.Христос иде и ако влизате да Го посрещнете, непременно ще минете през тия 4 царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска и всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царството на ундините и силфите.Започнете да размишлявате така, дали е устроено за вас небето и земята, и искайте, щото Господ да направи твърд във вас-всичкият този процес, описан в първата глава на Битието, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото се може да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете - като идем там, ще ви доизкажем това, което не съм ви казал. Сега гледайте да си довършите работата на Земята, та да ви каже Христос: „Добри и верни рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си." (Матея 24:21.)Изпяхме всички „Възкресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителят продължи:- Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, силата и живота, мъжа и жената?
към текста >>

Сега гледайте да си довършите работата на Земята, та да ви каже Христос: „Добри и верни рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си." (Матея 24:21.)Изпяхме всички „Възкресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителят продължи:- Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, силата и живота, мъжа и жената?
Така мъжът и жената търсят силата и живота; силата и животът търсят сърцето и ума; сърцето и умът търсят душата и духа, а духът търси Бога.Това правило е най-порядъчният терк109 и ако търсите терк, с който да си обясните тия неща, няма по-добър.Христос иде и ако влизате да Го посрещнете, непременно ще минете през тия 4 царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще Му дадат каляска и всяко царство ще Му даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, в царството на ундините и силфите.Започнете да размишлявате така, дали е устроено за вас небето и земята, и искайте, щото Господ да направи твърд във вас-всичкият този процес, описан в първата глава на Битието, искайте да стане във вас. Гледайте сега колкото се може да се освободите от вашия тежък багаж, щото като дойде Христос, да можете да си вземете необходимия багаж и веднага да бъдете готови. А за времето сега не можете да знаете - като идем там, ще ви доизкажем това, което не съм ви казал. Сега гледайте да си довършите работата на Земята, та да ви каже Христос: „Добри и верни рабе, на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си." (Матея 24:21.)Изпяхме всички „Възкресение Твое, Христе Спасе", подир което Учителят продължи:- Защо днес ви се даде истината за душата и духа, сърцето и ума, силата и живота, мъжа и жената? Чрез сърцето си ние изучаваме чувствата и то трябва да влезе в съприкосновение със света, а пък умът ни е даден да изучаваме света и мислите. Значи ума трябва да привеждаме в пространството, а сърцето да приведем до всичките хора, защото за да познаем силата на един човек, трябва да влезе в съприкосновение с други хора, та да дойде в съприкосновение със сърцето на другите, тъй като ако искаме да узнаем за сърцето на някого, ние трябва да влезем със сърцето си в съприкосновение с неговото сърце.Вие често казвате, че познавате някой човек. Лъжете се. Може да познавате лицата, но сърцето на човека, неговия ум, душа, за тях вие имате слабо понятие. Даже някои са с претенции, че и Христа познават, но Той далеч не е това, което си го представлявате, защото колкото да е вярно това, което казват, че Христос ще дойде в сила, пък и тъй Той ще бъде нещо повече.
към текста >>

Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за десетина години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове.След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога.
Същото нещо трябва да спазваме и при присаждането на новия дух, когато ние се присаждаме в Христа и Христос е с нас. Когато Христос се присажда с нас, известни закони трябва да се спазват, защото когато стане присаждането, ако у нас има лоши мисли, присадката не може да стане. Затова именно виждаме, че някои хора тръгват в пътя Господен и после пак започват да отстъпват. Основата, дъното на нашата душа трябва да бъде тихо и спокойно.В дълбините на душата трябва да царува мир и спокойствие. Докато присадката заякне, ние непременно трябва да бъдем спокойни. Така за един човек, след като е следвал Христа много години, за десетина години даже може да бъде радостен и весел, но след това дохождат бурите и мъчнотиите в живота, от които мъчнотии ако не се плашим, ще изтеглим запас повече сокове.След като пораснете добре, ще дойде принципът на присаждането, ще настъпят и няколко степени, от които първата е обръщане към центъра, който е причинил нашето дейсвуване да се обърнем към Бога. Когато една войска воюва, тя никога не дава на своя неприятел да дойде зад гърба и следователно и вие винаги трябва да държите вашия неприятел отпред или отдясно, или отляво, а никога не трябва да го държите отзад. Никога не трябва да се молите на Бога с гърба си към Него. И когато се изправите да молите, вие трябва да знаете дали сте с лице към Господа, защото ако вие сте с гърба, непременно ще бъдете изтикани: тия духове, които са пред Господа, ще ви изтласкат и ще ви дадат урок за няколко години.И така, да сме готови да умрем за Господа, значи да жертвуваме нашите сокове, за да бъдем присадени в Христа, да сме готови да се жертвуваме да ни присадят. Ако не сте готови да ви присаждат, тогава няма какво да очаквате. Дали сте пред лицето на Господа или не, вие ще познаете [по] това, че ще усещате светлина и сте спокойни.Когато дойде лоша мисъл, да знаете, че е дошла една страдаща душа в тебе и ако искаш, можеш да й помогнеш.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Представете на един човек формата на златото, той ще се съблазни.
Следователно, когато истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване на външната страна на истината да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите. Каквато и да е мисъл и каквото и да е желание се проявява в една или друга форма. Вие сте мъже, някои даже възрастни, ще говоря по-прямо как влияят формите.Вземете най-целомъдрения мъж, покажете му хубава жена и той ще се съблазни. Представете на един човек формата на златото, той ще се съблазни. Представете на едно дете формата на една круша или какъв да е плод, то ще се съблазни. Тия форми съществуват и в астралния свят. Не може да се борите със злото, докато не измените формата, докато не измените течението на нещата. Съвременната архитектура или инженерство дава идеята как може да се отбие известно течение - правят стени и тунели. Всяка сила трябва да мине през известна форма.
към текста >>

Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в този живот.
Може да дадеш на човека едно опивателно питие или някой газ под носа и да го обереш. Но да създадеш форма, това е, което наричат „образ и подобие". Знаете ли колко хиляди години е работил Господ тия форми, преди да каже: „Да направим човека по Наш образ и подобие." Като ги даде на Адама, той ги продаде само за един плод и ангелът ги изпъди вън от рая, да отидат и да ги търсят. И ние търсим изгубения този базиргянин, който ни е ограбил. „Намерете го, казва Господ, и тогава ще ви прибера." И затуй Христос казва: Онази жена изгуби една драхма, оставя 99-те и отива да търси едната. Ние сме изгубили образа и подобието Божие, най-хубавото нещо в този живот. Причината е, че не можем да ги създадем и че нямаме първоначалните образи. Двата модела, които Господ ни беше дал, не можахме да ги задържим. Даже не ни остана и копие от този образ и подобие.Като дойдем до истината, какво трябва да разбираме като едно външно изявление? Външното изявление на истината е красотата. Но ако тя влезе в ръцете на някой лош дух, може да направи човека на слуга.
към текста >>

Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи.
Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото братство в меховете на черното братство. Вие може да си послужите с тях, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне, тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми. Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви. Ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен и казва: „Ще се моля по три пъти на ден", но в какво седи формата, обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали си станал по-снизходителен, по-учтив.
към текста >>

Ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка.
Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми. Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви. Ще се върна към стария живот." Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен и казва: „Ще се моля по три пъти на ден", но в какво седи формата, обърнете внимание дали това не е едно външно изявление, дали си станал по-снизходителен, по-учтив. То е формата наистина. Ако не я проверите, хората ще кажат, че сте лицемери. И когато ни кажат, когато заслужаваме, аз казвам: Браво, благодаря, че ми каза истината в очите.
към текста >>

Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо истината, която е глава на нашия живот.
В магията има два процеса: ако един маг направи един кръг, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма.Формата трябва да съответствува на реалността. Трябва да се научите да не лъжете. Истината трябва да бъде най-главното нещо за вас и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим. Когато се спрем и проектираме своя разум към истината и чакаме за действието й, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо истината, която е глава на нашия живот. Спрете се за час, два, ден, месец и възприемете тази форма, с която можете да работите. Когато искате искрено вие да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действувате. Като кажем „без смущение", казваме вътре в дълбочината на вашата душа, в дълбочината на вашия дух да бъде тихо, а не вън, където може да има бури.Може би в следващата беседа ще ви говоря за великия закон на формата, за великия закон, който твори тези форми. Всичко, което сте припечелили, не може да се разруши. Първата мисъл е да измените вашата форма и след туй да създадете в себе си добри желания, да имате лица по-красиви, да проектирате тези мисли върху вас.
към текста >>

10. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година.
"Всемирна летопис" „Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 22 март 1919 до март 1927 година. Издател и главен редактор на списанието е софийският адвокат и поет символист Иван Толев. Девиз на изданието е мисълта на Учителя Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.“ На страниците на „Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове на Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод на текст на Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света на духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът на ангелите“), коментар на Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи на Петър Дънов, стихотворения на Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др. Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението на Рабиндранат Тагор в България през 1926 година. Списанието е спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов. Учителя пише статии в списанието под псевдонима ХХХ. За това списание може да се прочете в 15 том на "Изгревът". Ето някои статии от там 1. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
към текста >>

в Пловдив се издават горепосочените статии в отделна книжка по-голям формат, озаглавена „Силите в живата природа", помествайки 10 статии, като тук е включена и „Разумният живот".
Отзад на статията е вече отбелязано, че е от /Х.Х.Х./. И толкоз. Някои екземляри са подвързани с твърда корица. Учудвам се, че е достигнала до мен в запазен вид една от тези книжки. 8. През 1927 г. в Пловдив се издават горепосочените статии в отделна книжка по-голям формат, озаглавена „Силите в живата природа", помествайки 10 статии, като тук е включена и „Разумният живот". Отдолу е отбелязано „Статии от Х.Х.Х.". Отпечатани са в печатница „Хр. Данов" - Пловдив, 1927 г. Според мен това издание е осъществено от д-р Михаил Стоицев, защото подобно има издадено в София през 1922 г. Съдържа 62 страници.
към текста >>

Тази слънчева енергия, тази животворна сила използуваме ние, последователите на Бялото Братство, не само в България, но и в другите държави, при хубаво време, от 22 март, до 22 юний всяка година.
Защото тази е единствената книжка, която притежавам от тази поредица. И да не се загуби я поместваме. ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА („Влияние на слънчевата енергия" - София, 1933 г. - с. 14-16) Тази слънчева енергия, тази животворна сила използуваме ние, последователите на Бялото Братство, не само в България, но и в другите държави, при хубаво време, от 22 март, до 22 юний всяка година. Това се прави и по-късно, само че слънчевата енергия няма това възходяще влияние върху нас, хората, както е през пролетта. Ние излизаме, гдето има условия и на по-високи места, и освен че посрещаме изгрева на слънцето и използуваме неговите енергии, но правим и своите гимнастически упражнения с песни и музика, и се радваме на живота, здравето и благата, които Бог ни дава чрез нашия честен труд. Някои наивници мислят, че ние се кланяме на слънцето. Не, ние не допускаме, че в XX век ще има хора в Европа, които да се кланят на слънцето, като на Бог. Но че слънцето със своята светлина и топлина е извор на живот в цялата природа, а и за человека, и този живот и тези енергии идат от Бога чрез слънцето, това за разумните хора е неоспорим факт.
към текста >>

Ние излизаме, гдето има условия и на по-високи места, и освен че посрещаме изгрева на слънцето и използуваме неговите енергии, но правим и своите гимнастически упражнения с песни и музика, и се радваме на живота, здравето и благата, които Бог ни дава чрез нашия честен труд.
ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА („Влияние на слънчевата енергия" - София, 1933 г. - с. 14-16) Тази слънчева енергия, тази животворна сила използуваме ние, последователите на Бялото Братство, не само в България, но и в другите държави, при хубаво време, от 22 март, до 22 юний всяка година. Това се прави и по-късно, само че слънчевата енергия няма това възходяще влияние върху нас, хората, както е през пролетта. Ние излизаме, гдето има условия и на по-високи места, и освен че посрещаме изгрева на слънцето и използуваме неговите енергии, но правим и своите гимнастически упражнения с песни и музика, и се радваме на живота, здравето и благата, които Бог ни дава чрез нашия честен труд. Някои наивници мислят, че ние се кланяме на слънцето. Не, ние не допускаме, че в XX век ще има хора в Европа, които да се кланят на слънцето, като на Бог. Но че слънцето със своята светлина и топлина е извор на живот в цялата природа, а и за человека, и този живот и тези енергии идат от Бога чрез слънцето, това за разумните хора е неоспорим факт. Сега за никого не е тайна, че много болни, слаби, ранени, оздравяват по-лесно при слънчевата светлина, и г.г. лекарите не изпущат случая да препоръчват използуването на тази целебна сила от своите болни.
към текста >>

Но че слънцето със своята светлина и топлина е извор на живот в цялата природа, а и за человека, и този живот и тези енергии идат от Бога чрез слънцето, това за разумните хора е неоспорим факт.
Тази слънчева енергия, тази животворна сила използуваме ние, последователите на Бялото Братство, не само в България, но и в другите държави, при хубаво време, от 22 март, до 22 юний всяка година. Това се прави и по-късно, само че слънчевата енергия няма това възходяще влияние върху нас, хората, както е през пролетта. Ние излизаме, гдето има условия и на по-високи места, и освен че посрещаме изгрева на слънцето и използуваме неговите енергии, но правим и своите гимнастически упражнения с песни и музика, и се радваме на живота, здравето и благата, които Бог ни дава чрез нашия честен труд. Някои наивници мислят, че ние се кланяме на слънцето. Не, ние не допускаме, че в XX век ще има хора в Европа, които да се кланят на слънцето, като на Бог. Но че слънцето със своята светлина и топлина е извор на живот в цялата природа, а и за человека, и този живот и тези енергии идат от Бога чрез слънцето, това за разумните хора е неоспорим факт. Сега за никого не е тайна, че много болни, слаби, ранени, оздравяват по-лесно при слънчевата светлина, и г.г. лекарите не изпущат случая да препоръчват използуването на тази целебна сила от своите болни. Какво по-хубаво от поговорките: „Рано лягай, рано ставай", „Рано пиле, рано пее"? Не съдържат ли тези народни поговорки дълбока мъдрост? -Да!
към текста >>

Тогава може ли този, който ляга късно и става късно, да има дълъг живот, да е постоянно жизнерадостен и със здраво тяло, да има един светъл ум и благородно сърце до старост?
лекарите не изпущат случая да препоръчват използуването на тази целебна сила от своите болни. Какво по-хубаво от поговорките: „Рано лягай, рано ставай", „Рано пиле, рано пее"? Не съдържат ли тези народни поговорки дълбока мъдрост? -Да! Е добре. Тогава може ли този, който ляга късно и става късно, да има дълъг живот, да е постоянно жизнерадостен и със здраво тяло, да има един светъл ум и благородно сърце до старост? Това е невъзможно! Това е против законите на живата природа! Ние не говорим за изключенията. Ако преди 20-30 години се кажеше някому, че цветовете на слънчевия спектър влияят върху психическото състояние на човека, щеше да се смее. Но днес ние виждаме, че червеният цвят се използува в медицината като възбуждающ, синият и виолетовият, като успокоящи и пр.
към текста >>

Четири важни фактори има, които трябва да се знаят и приложат във физическия живот, ако искаме да бъдем здрави, силни, жизнерадостни, духовно богати и щастливи.
Ако преди 20-30 години се кажеше някому, че цветовете на слънчевия спектър влияят върху психическото състояние на човека, щеше да се смее. Но днес ние виждаме, че червеният цвят се използува в медицината като възбуждающ, синият и виолетовият, като успокоящи и пр. Значи, неща, които са като принципи в природата и се знаят, и използуват от духовните хора, постепенно се откриват и от науката! Ето защо, ултравиолетовите лъчи на слънцето, които са най- целителните при изгрева, ние всички разумни хора трябва да ги използуваме. Нека и тия, които имат слабо зрение, използуват изгрева на слънцето и да видят чудотворното влияние на слънчевите лъчи, и върху очите си. Четири важни фактори има, които трябва да се знаят и приложат във физическия живот, ако искаме да бъдем здрави, силни, жизнерадостни, духовно богати и щастливи. Това са: храната, водата, въздухът и светлината. Да знаем, какво да ядем, колко да ядем и как да ядем. Да знаем, какво да пием, колко да пием и как да пием. Да знаем, как и кога да дишаме. Да знаем, кога и как да използуваме слънчевата светлина - това е една цяла наука.
към текста >>

Ако човек знае и приложи това разумно, би разрешил половината от проблемата на своя живот.
Това са: храната, водата, въздухът и светлината. Да знаем, какво да ядем, колко да ядем и как да ядем. Да знаем, какво да пием, колко да пием и как да пием. Да знаем, как и кога да дишаме. Да знаем, кога и как да използуваме слънчевата светлина - това е една цяла наука. Ако човек знае и приложи това разумно, би разрешил половината от проблемата на своя живот. И ако ние не знаем разумно да използуваме тия 4 процеса, нашите физически придобивки за тялото ни ще куцат, а нашите духовни придобивки ще бъдат проблематични. Ето защо, нека всички се стремим да използуваме слънцето! Нека всички се стремим да разберем и приложим тия четири процеса правилно: храната, водата, въздуха и светлината, за да се надяваме да развием и чистите мисли, чистите желания и благородните постъпки с една морална и здрава основа, каквато Христос ни е начертал и чертае. Нека всички разумни хора започнем новото, хубавото в живота! Зъболекар Стоицев Пловдив, 9 април 1934 г.
към текста >>

Нека всички разумни хора започнем новото, хубавото в живота!
Да знаем, кога и как да използуваме слънчевата светлина - това е една цяла наука. Ако човек знае и приложи това разумно, би разрешил половината от проблемата на своя живот. И ако ние не знаем разумно да използуваме тия 4 процеса, нашите физически придобивки за тялото ни ще куцат, а нашите духовни придобивки ще бъдат проблематични. Ето защо, нека всички се стремим да използуваме слънцето! Нека всички се стремим да разберем и приложим тия четири процеса правилно: храната, водата, въздуха и светлината, за да се надяваме да развием и чистите мисли, чистите желания и благородните постъпки с една морална и здрава основа, каквато Христос ни е начертал и чертае. Нека всички разумни хора започнем новото, хубавото в живота! Зъболекар Стоицев Пловдив, 9 април 1934 г. 11. Защо поместваме тези статии с Х.Х.Х. на Учителя Петър Дънов тук? Тук им е мястото и времето да се напечатат, защото това е едно неразривно цяло от историята на издаването на сп. „Всемирна летопис" и неговия редактор Иван Толев.
към текста >>

13. Оставяме заглавието в I раздел „Силите на живота природа" така както е издадено в първото издание, като сме добавили и другите следващи статии от второто издание.
на Учителя Петър Дънов тук? Тук им е мястото и времето да се напечатат, защото това е едно неразривно цяло от историята на издаването на сп. „Всемирна летопис" и неговия редактор Иван Толев. 12. Аз заварих възрастните приятели, които разказваха различни случки за това списание и редактора Иван Толев. Те са описани в спомените на Борис Николов, Мария Тодорова, Николай Дойнов и Методи Константинов в поредицата на „Изгревът". 13. Оставяме заглавието в I раздел „Силите на живота природа" така както е издадено в първото издание, като сме добавили и другите следващи статии от второто издание. 14. По този начин представяме едновременно сп. „Всемирна летопис" с неговия редактор Иван Толев, така и отпечатваме статиите на Учителя, защото днес никой не знае за това, което изнасяме тук и отпечатваме за възпоменание на Иван Толев. На мен никой не ми предаде нито ми даде указание, че неговите статии са издавани. Това нещо сам си го открих при моите проучвания за тази епоха. Източник: БЕЛЕЖКИВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
към текста >>

10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ
3 (XI.1923) , с. 55-57. 9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ - „Всемирна летопис" , год. III , кн. 8-9(IV-V.1924) , с. 175-177. 10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ - „Всемирна летопис" , год. IV, кн. 1 (III.1925) , с.1 -2. Източник: I раздел СТАТИИ ОТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВИван Толев Изгревът - Том 15
към текста >>

Отляво са нарисувани разцъфнали цветя символизиращи живота на природата, а отдясно е нарисувана символиката на старото жреческо и окултно знание на човечеството - долу е кукумявката с очила между два свитъка на философското древно знание, от което излизат пламъци, а над нея е купол с жреческия светилник, окачен нависоко, от който излиза благовонни светлини, проникващи цялата вселена.
до 22 март 1920 г. излиза в 10 книжки, формат 33 см/25 см, на хубава хартия. Корицата е светлосиня или светло-сива. Изрисувано е едно око, символизиращо „Окото на Вселената" отляво е луната, отдясно е слънцето, а по средата е глобуса на планетата Земя. Окото обхваща всичко, небе, планети и Земя. Отляво са нарисувани разцъфнали цветя символизиращи живота на природата, а отдясно е нарисувана символиката на старото жреческо и окултно знание на човечеството - долу е кукумявката с очила между два свитъка на философското древно знание, от което излизат пламъци, а над нея е купол с жреческия светилник, окачен нависоко, от който излиза благовонни светлини, проникващи цялата вселена. На втората страница е съдържанието на всяка книга, а на последната страница - от вътрешната страна е място за съобщение на редакцията за набиране на абонати или за новоизлезли книги. На външната корица е съобщението за продажба на теософски книги на военното издателство на „Гужгулов и Котев" изписани по реда на отпечатването им и че се продават на ул. „Алабинска" N 37, София. Това е прочутото издателство на Димитър Котев. (За него виж „Изгревът", том III, стр.
към текста >>

„Аз съм Пътя, Истината и живота" -
и завършва с кн. 10 на 31 декември 1922 г. На корицата тук е даден профила на Исус Христос от пръстена с изсечения смарагд на римския император Тиберий (Виж „Изгревът", том XI, стр. 155 под N 33 както и илюстрации на този портрет поместен преди 97 страница). Отдолу е поместен цитат от Евангелието: „Аз съм Пътя, Истината и живота" - Христос. На първата страница е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от: - С окръжно предписание N 3923 от 19 август 1920 г. публикувано в бр. 115 от 23 август 1920 г.
към текста >>

Тя е бяла отгоре, заглавието на списанието е разделено с кръг, с концентриращи кръгове наподобяващи цветовете на дъгата, а вътре е поставена в бяло Пентограмата, като вътре в нея символите с двете змии, символи на Ева и отгоре запаления пламък на живота.
да излиза от март 1925 г. с кн. 1 до кн. 10 до септември 1926 Корицата сега е променена. Тя е бяла отгоре, заглавието на списанието е разделено с кръг, с концентриращи кръгове наподобяващи цветовете на дъгата, а вътре е поставена в бяло Пентограмата, като вътре в нея символите с двете змии, символи на Ева и отгоре запаления пламък на живота. На корицата е отбелязано съдържанието на всяка книжка от 1-10, на задната корица има съобщение за набиране на абонати. Но се вижда и усеща, че списанието спира да излиза поради много причини. Срещу списанието има атаки отвън - от църкви, журналисти, общественици и държавните органи. От друга страна има и други вътрешни причини, които ще бъдат указани къде са описани и как са публикувани, когато му дойде реда за това. 5. „Всемирна летопис" пред съда на българската интелигенция" -
към текста >>

Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство.
1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата?
към текста >>

Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот?
Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината".
към текста >>

Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"?
Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени".
към текста >>

Само „окултизмът ще отвори душевните глъбини за религиозен живот.
„Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени". Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение на несъществените различия между тях". Откажете се от Църквата Христова. Само „окултизмът ще отвори душевните глъбини за религиозен живот. Без него последния ще пресъхне". Не е ли достатъчно това, за да се разбере истинското направление на „Всемирна летопис"? Не са ли приложими думите на еп. Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"? „Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства.
към текста >>

Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.'
Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели. „Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите на невидимия мир". Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие? След разкритията на проф. Боргман за дейността на медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията на комисията под председателството на проф.
към текста >>

живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6.
Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение.
към текста >>

Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва:
„Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път".
към текста >>

Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот".
Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише:
към текста >>

„Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот.
„От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа.
към текста >>

„Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа.
„Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн.
към текста >>

След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята.
Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*. След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика!
към текста >>

В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф.
професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил фламарион, неодавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време"? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф. Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, *Dans „Occult Review" de janvier, Ralph Shirley consacre en entier son article mensuei (ста тията, преведена от нас- Б. P.) a la recente decouverte faite par M-rs Dickinson, d'une maniere toute fortuite, et qui rappelle a beaucoup d'egards la serie de recherhes entreprises ii у a une vingtaine d 'annees deja par notre compatriote Stephane Leduc. Cette decouverte de M-rs Dickinson eut pour point de depart des recherches sur les huiies vegetates et ies gommes exotiques en vue de reaiiser un nouveiantiseptique. Ala suite d'une explosion accidentelle apparut un produit doue de proprietes bizarres, de constitution apparement fibreuse, d'une couieur rouge jaune d'or, offrant une structure d'ensemble analogue a ceile d'une scarbee. Cette substance etrage serait douee de proprietes radio-actives transmises a travers une paroi de verre et pouvant etre communiquees a i'eau, d'ou ie nom de radium organique donne a cette substance.
към текста >>

Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли".
Капки вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането на кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми. Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица, съвършенно формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица очевидно е произлязла от тези газове. Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология".
към текста >>

Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"?
Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура".
към текста >>

„Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства".
Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни.
към текста >>

От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни.
„Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода.
към текста >>

Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея.
Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката.
към текста >>

Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо".
IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната.
към текста >>

Ползата, която съм получил от Вашето списание, може да се оцени само с един живот, но не и с пари.
Председател: (п) - секретар: (п) Лом, 2.XII.1925 г. Уважаеми брат Толев, Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре. А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец. Ползата, която съм получил от Вашето списание, може да се оцени само с един живот, но не и с пари. Аз дължа много на Вашето списание... Ваш ученик от VII кл. при педаг. училище 11. Проф.
към текста >>

Него го интересува живота само дотолкова, до колкото ще може да го използува за предполагаемото лично духовно усъвършенствуване.
И той се разрастна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихма го взели за твърде наивен. Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр. - представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори. Побеседвайте с един дъновист или теософ и ще видите, че българските обществени въпроси не го интересуват. С България може да става каквото ще. Него го интересува живота само дотолкова, до колкото ще може да го използува за предполагаемото лично духовно усъвършенствуване. Между хората той влиза главно, за да изпълни едно повеление отгоре: да търси и привлече нови жертви на мистицизма. Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия. Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка?
към текста >>

Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията.
Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото. Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията. Обучението им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне. Там се изучават „тайните науки", една комбинация от староиндийски вярвания, христиански морал и елементи от положителните науки, изтълкувани по теософски. След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението. Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано.
към текста >>

В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже.
към текста >>

Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота".
И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията?
към текста >>

Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите.
Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията? - Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници.
към текста >>

Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему.
Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим. В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г. в списанието започна публикуването на редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава. Няколкото пасажи, които привеждам*, считам достатъчни да ни осветлят не само стремленията на тези хора, но и „духовните" им връзки с друга една напаст, която насмалко щеше да погребе България. „Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началото на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда.
към текста >>

„В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... "
- Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е.
към текста >>

Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята.
Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава. И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат.
към текста >>

Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота.
С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава. И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др.
към текста >>

И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за самостойното съществуване на душата.
И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др. Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос. И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за самостойното съществуване на душата. Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята. Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване.
към текста >>

Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята.
Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века. Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др. Неовитализмът е интересен като критика на съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение на спорния въпрос. И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите на живота, като остават съвсем на страна въпроса за самостойното съществуване на душата. Разгледани от становището на биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята. Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас.
към текста >>

При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви.
Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката.
към текста >>

За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието.
Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се
към текста >>

Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато.
Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят.
към текста >>

Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди.
Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим.
към текста >>

По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура.
Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
към текста >>

„Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива.
към текста >>

Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
към текста >>

...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи".
Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота".
към текста >>

Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата.
Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена.
към текста >>

В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи.
към текста >>

Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота".
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи. И на тях България ще разчита, ако някога й потрябва армията...
към текста >>

Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата).
А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата). 15. Против тъмните сили на злото А за да се добие по-добра представа за голямата полемика и спорове то публикуваме цялата статия на вестник „Лъча", бр. 6 (12.IV.1926 г.), стр. 1-2 ПРОТИВ ТЪМНИТЕ СИЛИ НА ЗЛОТО (Отговор на атеистичните изявления на г-на Ст. Консулова)
към текста >>

Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството.
И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството. II. Има ли във всемира работи които би могли да бъдат унищожени? -Не! „Унищожение" и „нищожество" са думи, които не означават - и не могат да означават - възможно дело, творимо действие. Нищожество значи нищо.
към текста >>

Не. Подобно твърдение е противно на истината - както я узнаваме чрез изучаване на всичките явления в природата ив човешкия живот.
То променя форми. Исто така, дума космогонията, световете остаряват и умират. Но тяхното умиране е друго нещо освен образуване на нови световни организми, сиреч преустройване, пресътворение. Е добре, както няма изтребителна смърт за телата - няма изтребителна смърт и за душите. Материалистите думат: душата не е друго нещо освен една свойщина на плътта, една преходна дейност или атрибуция на мозъка. Не. Подобно твърдение е противно на истината - както я узнаваме чрез изучаване на всичките явления в природата ив човешкия живот. И действително, какво виждаме в природата, кое е онова общо явление, което констатирваме на всяка крачка във вънкашния свят, в окръжаващите нас тела, сили и стихии? Една реч може да ги определи и охаректеризува - движение. Всичко пред нашите очи, всичко в земни и свръхземни среди, цялата вселенска уредба - всичко е подвижност. Проявата, видимият атрибут, постояният, несъмненият израз на всемирния живот е движението. Нека вземем сега живото човешко същество, в неговия повсеминутен и неизменен подвиг като мислещо същество.
към текста >>

Проявата, видимият атрибут, постояният, несъмненият израз на всемирния живот е движението.
Материалистите думат: душата не е друго нещо освен една свойщина на плътта, една преходна дейност или атрибуция на мозъка. Не. Подобно твърдение е противно на истината - както я узнаваме чрез изучаване на всичките явления в природата ив човешкия живот. И действително, какво виждаме в природата, кое е онова общо явление, което констатирваме на всяка крачка във вънкашния свят, в окръжаващите нас тела, сили и стихии? Една реч може да ги определи и охаректеризува - движение. Всичко пред нашите очи, всичко в земни и свръхземни среди, цялата вселенска уредба - всичко е подвижност. Проявата, видимият атрибут, постояният, несъмненият израз на всемирния живот е движението. Нека вземем сега живото човешко същество, в неговия повсеминутен и неизменен подвиг като мислещо същество. То обладава ум, разум, разсъдък, дух. То обладава една мисляща и чувствуваща мощ, една самоуправляваща се сила. То се различава от всичките части на всемира, от всичките сили на природата, със своята самовластна и самостоятелна духовност. Има ли някаква аналогия между закона на движението - както го виждаме в природата - и законите на мисълта и чувството у човека?
към текста >>

Нека вземем сега живото човешко същество, в неговия повсеминутен и неизменен подвиг като мислещо същество.
Не. Подобно твърдение е противно на истината - както я узнаваме чрез изучаване на всичките явления в природата ив човешкия живот. И действително, какво виждаме в природата, кое е онова общо явление, което констатирваме на всяка крачка във вънкашния свят, в окръжаващите нас тела, сили и стихии? Една реч може да ги определи и охаректеризува - движение. Всичко пред нашите очи, всичко в земни и свръхземни среди, цялата вселенска уредба - всичко е подвижност. Проявата, видимият атрибут, постояният, несъмненият израз на всемирния живот е движението. Нека вземем сега живото човешко същество, в неговия повсеминутен и неизменен подвиг като мислещо същество. То обладава ум, разум, разсъдък, дух. То обладава една мисляща и чувствуваща мощ, една самоуправляваща се сила. То се различава от всичките части на всемира, от всичките сили на природата, със своята самовластна и самостоятелна духовност. Има ли някаква аналогия между закона на движението - както го виждаме в природата - и законите на мисълта и чувството у човека? Не!
към текста >>

И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху живота на душата.
Земното бие на човека е плод от временно съюзяване на вещество и дух; смъртта туря край на тоя съюз - освобождава духовното битие от всякакви физически връзки. Докле живее тук на земята, човешкото разумно същество може да бъде определено така: материя слугуваща на душа. Смъртта туря край на това слугуване. Смъртта е уволнение на един слуга - който се зове тяло и който казва тържествено сбогом на своята господарка и повелителка, душата. III. И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху живота на душата. И действително, развитието на душата е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място на друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението на вековете, без никаква подмога от страна на телесните органи. Смърт - думат някои хора - то е мярка, предел, граница. Да, за плътта това е вярно. И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление.
към текста >>

Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости.
За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е.
към текста >>

Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните.
и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел.
към текста >>

Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им.
На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука.
към текста >>

Маркъм не е описал колко много разсадници за овощни дървета и за лозя, колко заводи за породисти коне, крави и свини правителството е уредило все за подобрение живота на селяните.
В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия. Маркъм не е описал колко много разсадници за овощни дървета и за лозя, колко заводи за породисти коне, крави и свини правителството е уредило все за подобрение живота на селяните. Не е казал, че в България няма село, в което да няма училище. Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици. Да, не е. По самата природа на нещата тя не би могла да бъде такава и Маркъм, ако бе искрен приятел, трябваше да каже причината за това, а не само да я петни и окайва.
към текста >>

„Повече от половин милион млади българи и българки", които сега стъпват в живота, никога няма да изпитат радостта и победата, възторга и тържеството, които XX в.
Не е вярно твърдението му, че половината от българските деца пишели по корема си. В статията си „Народно самоубийство", „Свят" N 16 оплаква България, че не е като Дания, Холандия и другите северни държавици. Да, не е. По самата природа на нещата тя не би могла да бъде такава и Маркъм, ако бе искрен приятел, трябваше да каже причината за това, а не само да я петни и окайва. Но най-отвратителното в тази статия е отчаятелният тон, който този чужденец държи по отношение на младежта. „Повече от половин милион млади българи и българки", които сега стъпват в живота, никога няма да изпитат радостта и победата, възторга и тържеството, които XX в. дава на младите в други страни". Такава мрачна картина никой истински приятел на България не може да начертае, когато знае миналото на този народ. Не, г. Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни.
към текста >>

Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита.
Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор".. „...Претенциите му, нескромни. Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа!
към текста >>

Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа.
Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли.
към текста >>

Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение.
Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст.
към текста >>

Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят.
Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. За да не сме голословни ето и самата статия. ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „Зорница", Г. 46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4
към текста >>

За пръв и последен път го видях когато снощи, на 20 того, слушах сказката му: „Същината на живота, душата и смъртта", в натъпкан салон от начинаващи живота младежи.
или не се развиват, или, ако се развият, те стават рушителни, и се самоущожават - Президент Кулидж. Аз не познавам г. Ст. Консулов, професор и доктор (не зная по какво). За пръв и последен път го видях когато снощи, на 20 того, слушах сказката му: „Същината на живота, душата и смъртта", в натъпкан салон от начинаващи живота младежи. Езика на сказчика беше хубав, завиден. Гласът му, не лош. Самоувереността му, отлична. Претенциите му, нескромни. Начетеността му, ограничена, едностранчива.
към текста >>

Психиката му, чисто животинска и отчасти мефистофелска; ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита.
Самоувереността му, отлична. Претенциите му, нескромни. Начетеността му, ограничена, едностранчива. Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му, чисто животинска и отчасти мефистофелска; ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети.
към текста >>

Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа.
Начетеността му, ограничена, едностранчива. Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му, чисто животинска и отчасти мефистофелска; ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно.
към текста >>

Човек е животно, тяло без душа.
И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите идеята допадна добре. Аз не зная защо и как. Може би не разбираха къде таквоз понятие води. Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример.
към текста >>

Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример.
Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите идеята допадна добре. Аз не зная защо и как. Може би не разбираха къде таквоз понятие води. Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример. Не зная защо и как. Ала те горещо аплодираха сказката. Да му мислят родителите и утрешното общество! Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа!
към текста >>

Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение.
Да му мислят родителите и утрешното общество! Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие.
към текста >>

крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство.
1926), с. 190-191- рубрика „Вести" Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомнюва известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги...под Вас" (цитираме пак от в."Мир", 1909 г.). В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г.
към текста >>

Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот.
към текста >>

Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот.
Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно.
към текста >>

- в един само кратък живот?
Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос.
към текста >>

За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина.
И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел.
към текста >>

И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски.
Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г.
към текста >>

А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите.
Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък.
към текста >>

И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен...
Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк.
към текста >>

Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот.
Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание.
към текста >>

Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот.
„Всемирна Летопис", за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в. „Слово", аз вече казах мнението си за това списание: нелепости (к.н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3).
към текста >>

В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал.
87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво. В «овогоучилище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания". С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя 6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис" и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово" из цитирах вече пасажи, в които се казва,че като се сварят „източни месла във водата се самозараждатбръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр. 131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г.
към текста >>

До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот.
- моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда - „едно трикамарно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията". Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс.
към текста >>

VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента".
Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма.
към текста >>

Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др.
1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Соф. университет по зоология. Печатал трудове върху комарната фауна, борбите с маларията и др. Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др. Данчов, Н. Г. и др. Българска енциклопедия / Н. Г. Данчов, И. Г. Данчов.- София: Ст.
към текста >>

4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му.
- „Изгревът" том VIII, стр. 468-472. 3. Той е един необикновен пример как от противник по всички окултни науки идва времето и се преобръща. Но трябва да дойде времето, дасе развият събитията отвън, за да може да изтече времето през него и да се пробуди съзнанието му за един друг свят. Накрая приема Учителя Дънов и Неговото учение. Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472. 4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му. Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г.
към текста >>

Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота.
„Духовна култура", кн. 11-12 (1922), с. 41 „Иван Толев, жител софийски, 42 годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънова познавам от преди няколко месеци. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане.
към текста >>

Друга част са негови противници и врагове от самото начало и те си остават такива докрая на живота.
Такъв пример е Иван Толев редактора на сп. „Всемирна Летопис". А защо като е враг, го публикуваме? Публикуваме материалите му преди да е станал враг. След като става враг и се оттегля той заглъхва тихо, тихо като в пустиня. Друга част са негови противници и врагове от самото начало и те си остават такива докрая на живота. Мнозина от тези врагове си заминават от този свят скоропостижно, а друга по-голяма част остават живи до 1945 г., когато комунистическата власт им раздаде своето възмездие, като със съд и без съд ги изпрати по концлагери, в затворите или бяха убити. Примери безчет. Та комунистите се явиха като Бич Божий и раздадоха своето възмездие. Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов.
към текста >>

Трета част са негови врагове, воювали срещу Него десетилетия, но накрая ла живота си се обръщат и стават Негови последователи.
Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов. И не се примиряваха с това. Но това бе факт, на който и аз бях свидетел. Неоспорим факт! Трета част са негови врагове, воювали срещу Него десетилетия, но накрая ла живота си се обръщат и стават Негови последователи. Такъв случай е проф. Стефан Консулов. След 9.IX.1944 г., той е премахнат и свален като професор, работи като работник и идва времето, че става спиритист, убеждава се, че има Невидим свят и накрая става последовател на Учителя Дънов. От враг става последовател. А през какви етапи е минал ще проследите по статиите, които сме публикували.
към текста >>

Има един случай описан в „Изгревът", когато един от големите врагове на Учителя воюва цял живот срещу Него, накрая отива при Него в с.
От враг става последовател. А през какви етапи е минал ще проследите по статиите, които сме публикували. В тях той е бил слуга на онези сили, които са воювали срещу Учителя. Това е обяснението. А че след това се обръща - за него има друго обяснение. Има един случай описан в „Изгревът", когато един от големите врагове на Учителя воюва цял живот срещу Него, накрая отива при Него в с. Мърчаево и иска среща с него. Учителят го приема в присъствието на свидетели, но Учителят е облечен в черен официален костюм. Всички присъствуващи са изумени, защото знаят, че Учителят никога не е обличал черен костюм и такъв никога и никой не му е ушивал, и такъв няма изобщо в гардероба Му. Това знаят всички и са поразени от тази гледка. За тяхно прозрение Учителят им казва: „Днес Господ обърна един враг, за да стане негов последовател".
към текста >>

Накрая на живота си той отива в с.
527 за Тодор Бъчваров. Единадесета част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов. Но накрая на своя земен път съзнанието им се пробужда, отварят им се очите и тогава виждат кой е Петър Дънов. Но опознаването е дълъг, мъчителен процес траещ десетки години. Такъв пример е българския окултист, теософ, писател Николай Райнов. Накрая на живота си той отива в с. Мърчаево при Учителя Дънов. Иска среща с него. Учителят се съгласява. При срещата си с Него Николай Райнов пада на колене пред Учителя и Му казва: „Винаги, когато съм се молил на Бога, винаги пред мен излиза Вашето лице". Учителят е строг, защото Николай Райнов десетилетия е воювал срещу Него.
към текста >>

Учението на Учителя Дънов е в Словото Му, което е Сила и живот.
Ето това са истинските врагове на Учителя Дънов. Затова той се обръща към тях с думите: „Мои мили злосторници на света", които думи сме публикували в „Изгревът" на подходящо място. И ето защо това трябва да се напише, за да се знаят как са протекли Силите на Злото в събития, задвижили лица, земни власти и меча на Кесаря. Защото Силите на разрушението се ръководят от Духът на Заблуждението т.е. от Духът на Антихриста. Учението на Учителя Дънов е в Словото Му, което е Сила и живот. То е Дух и Истина. То е Слово на Бога Живаго. То е дадено и отпечатано. А „Изгревът" е летопис на времената, събитията и на человеците живяли по времето на Учителя Дънов и Неговата Школа. Амин. В „Изгревът" са застъпени представителите и на двете ложи.
към текста >>

11. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи.
Учителят прекарва зимата през 1926/27 г. в построената от братята приемна. В 1927, един месец преди Петровден, от Айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури. Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в почивка". Какво значи това? Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи. Инженер Слав и Николо в изработва план за построяване на салона на Изгрева. *** Когато групата строители идват на Изгрева, за да строят салона се оказва, че няма достатъчно събрани средства. Тогава двама от братята си свалят сламените шапки и обикалят всички присъстващи - кой колкото може да даде от сърце за строежа. Шапките се напълват с пари, събира се една сума и строежът започва. Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона.
към текста >>

Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си.
След 9.09.1944 г. й увеличават пенсията. 1934 г. почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци. Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея.
към текста >>

Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше.
й увеличават пенсията. 1934 г. почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци. Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея. Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя.
към текста >>

Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя.
Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея. Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата цялата става на слух и не вижда околните. Някой я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя. Тя дори не ги усещ а и продължава да слуша съсредоточено. Анка посещаваше и лагера на Седемте езера и там беше винаги близо до Учителя и си записваше всичко, което хващаше от Словото Му.******* Посещаваше Рила и след заминаването на Учителя, докато можеш е да ходи. Обичаше много и нас децата на Изгрева, и ни даваше съвети.
към текста >>

Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри.
Обичаше много и нас децата на Изгрева, и ни даваше съвети. Беше много нежна и никога не насилваше. Затова приятелите й сложиха прякорът „Миличката". Наистина тя беше мила към всички. Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят на 25.08.1958 г. Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри. В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето. Трима от тях са: Савка , Никол а Гръбле в и Неделч о Попов . При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето.
към текста >>

Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато.
В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето. Трима от тях са: Савка , Никол а Гръбле в и Неделч о Попов . При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото. Голямата храброст на Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си. Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него.
към текста >>

Голямата храброст на Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си.
Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото. Голямата храброст на Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си. Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него. Веднъж в Общия клас Учителят дава задача на учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно на Земята. Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителят отбелязва, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде на Слънцето. След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията. Учителят я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването на Слънцето.
към текста >>

„Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч.
към текста >>

Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15)
На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч. Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя.
към текста >>

В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили.
Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч. Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята.
към текста >>

Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята.
Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово!
към текста >>

„Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77)
Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. стария порядък." (46, с. 119) Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици.
към текста >>

Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота.
Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
към текста >>

В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница.
към текста >>

Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот.
Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни. Казвам, откак съм ви събрал в класа, по-добри хора от вас не съм виждал. Защо? Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение? " Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителят казва:
към текста >>

Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света.
Вие може да не сте най-добрите хора. но по добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54) Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света. В Общия окултен клас Учителят задава въпрос: „Кой е най-високият връх на Земята? " Всички отговарят че Еверест в Хималаите е най-високият връх. Учителят уточнява: „Най-високият връх на Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога." *Виж« Изгревът» том II, стр. 161-162; том IX стр. 177-178
към текста >>

12. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи.
Учителят прекарва зимата през 1926/27 г. в построената от братята приемна. В 1927, един месец преди Петровден, от Айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури. Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в почивка". Какво значи това? Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи. Инженер Слав и Николо в изработва план за построяване на салона на Изгрева. *** Когато групата строители идват на Изгрева, за да строят салона се оказва, че няма достатъчно събрани средства. Тогава двама от братята си свалят сламените шапки и обикалят всички присъстващи - кой колкото може да даде от сърце за строежа. Шапките се напълват с пари, събира се една сума и строежът започва. Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона.
към текста >>

Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си.
След 9.09.1944 г. й увеличават пенсията. 1934 г. почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци. Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея.
към текста >>

Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше.
й увеличават пенсията. 1934 г. почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци. Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея. Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя.
към текста >>

Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя.
Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя. Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала. Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града на беседа и след това разговаряха с нея. Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото на Учителя. В клас Анка сяда на определен стол по средата на салона и щом започва беседата цялата става на слух и не вижда околните. Някой я бодат с игла, за да проверят доколко тя слуша концентрирано Учителя. Тя дори не ги усещ а и продължава да слуша съсредоточено. Анка посещаваше и лагера на Седемте езера и там беше винаги близо до Учителя и си записваше всичко, което хващаше от Словото Му.******* Посещаваше Рила и след заминаването на Учителя, докато можеш е да ходи. Обичаше много и нас децата на Изгрева, и ни даваше съвети.
към текста >>

Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри.
Обичаше много и нас децата на Изгрева, и ни даваше съвети. Беше много нежна и никога не насилваше. Затова приятелите й сложиха прякорът „Миличката". Наистина тя беше мила към всички. Както живя скромно, така и скромно си замина от този свят на 25.08.1958 г. Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието на много братя и сестри. В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето. Трима от тях са: Савка , Никол а Гръбле в и Неделч о Попов . При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето.
към текста >>

Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато.
В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици. Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето. Трима от тях са: Савка , Никол а Гръбле в и Неделч о Попов . При разговор Никола Гръблев описа едно отиване на вътрешната Школа до Слънцето. Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото. Голямата храброст на Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си. Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него.
към текста >>

Голямата храброст на Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си.
Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат на Слънцето. Виждат, че Слънчевите градове са изградени от злато и улиците постлани със злато. Жителите на Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата на който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват. Там прекарват известно време и се връщат отново на Земята. Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му на концерт или други посещения в обществото. Голямата храброст на Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи на това, че той винаги си представя живо образа на Учителя близо до себе си. Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него. Веднъж в Общия клас Учителят дава задача на учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно на Земята. Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителят отбелязва, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде на Слънцето. След няколко дни на Изгрева идва една сестра от провинцията. Учителят я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването на Слънцето.
към текста >>

„Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч.
към текста >>

Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15)
На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч. Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя.
към текста >>

В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили.
Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч. Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята.
към текста >>

Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята.
Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово!
към текста >>

„Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77)
Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, т. е. стария порядък." (46, с. 119) Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици.
към текста >>

Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота.
Учителят разкрива пред учениците великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила: „Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77) И Учителят изнася своето Слово на български език, подготвян повече от 5400 години от невидимия свят, за да може да стане достояние на човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил. Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
към текста >>

В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини на живота. Учителят обяснява: „Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се предава на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252) В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите на неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия. За всяка отделна година от Школата, беседите на Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно. Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи. Смятам, че това е един правилен метод за работа със Словото по отделните години. Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** ********** На ревера си има зелената значка на есперантистите. Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа, преди две хиляди години бил нисък на ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил на една черница.
към текста >>

Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот.
Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат другите страни. Казвам, откак съм ви събрал в класа, по-добри хора от вас не съм виждал. Защо? Всеки човек, в когото Бог може да се прояви, е добър. Като казвам, че по-добри хора от вас няма, подразбирам вашите чувства и мисли, които са Божествени." (68, с. 47) „Учителят търпи и коригира постоянно недъзите на братята и сестрите със своята Божествена Любов. Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане на душите за един разумен съзнателен живот. Много от посетителите от града, дошли на Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже? Един от тях стои прав, запушва с пръст носа си и диша, друг ходи бос, трети - със скъсани панталони, четвърти брадясал, какво ще разберат те от вашето учение? " Тогава Учителят ги поканва да заемат местата на тези, които те не харесват. Те категорично се отказват от тази покана. Тогава Учителят казва:
към текста >>

Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света.
Вие може да не сте най-добрите хора. но по добри от вас няма в България. Даже всеки един от вас струва повече отколкото целия български народ. Вие сте тъй ценни, както Авраама. Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54) Да, ние сме квасът на новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света. В Общия окултен клас Учителят задава въпрос: „Кой е най-високият връх на Земята? " Всички отговарят че Еверест в Хималаите е най-високият връх. Учителят уточнява: „Най-високият връх на Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога." *Виж« Изгревът» том II, стр. 161-162; том IX стр. 177-178
към текста >>

13. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Беседата е „Новият живот".
От търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова от с. Дебелец – от свещеник Къньо Паунски. След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр. През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед. Подкупени от свещениците лица се опитват да всеят смут в залата, но учениците го предотвратяват. Беседата е „Новият живот". По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута. Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове. Тази година Петко Епитропов, ръководител на Пловдивското братство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов. Съборът се закрива официално на 25 август. Учителя остава в града още известно време и продължава да държи беседи.
към текста >>

На 26 август, в 11.30 часа – „Новият и старият живот".
По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута. Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове. Тази година Петко Епитропов, ръководител на Пловдивското братство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов. Съборът се закрива официално на 25 август. Учителя остава в града още известно време и продължава да държи беседи. На 26 август, в 11.30 часа – „Новият и старият живот". Същия ден следобед Учителя държи и втора беседа – „Изтълкувай ни тази притча", като накрая дава песента „В зарите на живота". Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922 година ПЕНТАГРАМЪТ Учителя получава Пентаграмът през 1898 г.
към текста >>

Същия ден следобед Учителя държи и втора беседа – „Изтълкувай ни тази притча", като накрая дава песента „В зарите на живота".
Учителя не е желаел да влиза в безплодни спорове. Тази година Петко Епитропов, ръководител на Пловдивското братство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов. Съборът се закрива официално на 25 август. Учителя остава в града още известно време и продължава да държи беседи. На 26 август, в 11.30 часа – „Новият и старият живот". Същия ден следобед Учителя държи и втора беседа – „Изтълкувай ни тази притча", като накрая дава песента „В зарите на живота". Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922 година ПЕНТАГРАМЪТ Учителя получава Пентаграмът през 1898 г. и го дава на свoите ученици на три Търновски събора: през 1910 г.
към текста >>

— Път към истинския живот.
Пентаграма, като фигура, съществува ог дълбока древност. Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена на добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя. В бележките на Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената на добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе. Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12) Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29) И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка.
към текста >>

Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот.
Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12) Какво представя Пентаграмата? — Път към истинския живот. (11, 29) И тъй, първата мисъл, която създала греха е, че човекът, като излязъл от Бога, помислил, че може да живее и без Него. Така той се отделил от цялото и поискал да живее един самостоятелен живот. И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини. Та елипсата показва, че човек трябва да изправи своята погрешка. У човека има два центъра, сърце и ум, които трябва да се хармонират. Пентаграмата представлява разрешение на задачата. Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога.
към текста >>

Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота".
Пентограмата представлява малкия свят. Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне на неговите погрешки. Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка. (9, 155-156) Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те ги наричат още „движение на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центрове, в които текат велики процеси. Те представляват пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните се намират по върховете на петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е. отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35)
към текста >>

Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина.
отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу. (10, 35) В разговор Учителя казва: „Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие. Те много се лъжат. Пентаграмът е извор на живот, извор на светлина. Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо? -- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята.
към текста >>

Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно.
Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването на Царството Божие. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5) Работете повече със себе си, нежели със света. А светът ще бъде занят със себе си, та няма да ви закача. Пентаграмът рисува състоянието на света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно. Пентаграмът е тъкмо на своето място. Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е на мястото си. (5) (бел. състав. В цветния Пентаграм от 1922 г. се дават някои допълнения, промени.)
към текста >>

Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12)
1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) ВЪНШНИЯТ КРЪГ Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия. (2, 198) Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг на Пентаграма. (12) Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал. (6, 3) Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина. Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината.
към текста >>

Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка.
Потопен в Бога – това е съвършенство, (12) Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре. Това е проява на Божествения Промисъл. Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка. Това означава кръгът. (17) И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мен". И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША". Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче. И когато ви връхлети някоя лоша мисъл, побързайте да я отхвърлите от себе си — не й позволявайте да вземе мира ви.
към текста >>

Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа.
То е: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа". (2, 17) Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва. Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа; в изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа. (6, 4) Ученикът, като се учи във Всемирното Училище на Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа. Това е крайният предел, това е крайният резултат от Пътя, който се извървява. Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17) Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа".
към текста >>

В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен".
Това е придобивката от целия извървян Път. Това е венецът на неговите придобивки. (17) Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представстави, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен". Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи". Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)САБЯ, НОЖ
към текста >>

Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот.
Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречение са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12)САБЯ, НОЖ Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото на силата на своите пари, на своето знание, ако са учени, или на своята власт, ако са управници. Техният живот е едно угнетяваме, потискане на другите, като понякога ги лишават от живот. Разполагат с труда и земята на тези, които са им подчинени. В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ на груба и егоистична сила, която служи на тях лично, на малка група около тях, но не на всички хора. (1) Сабята показва, че всеки човек иска да бъде силен, но силният човек понякога може да извърши и някакво престъпление. (10, 36) Ножът показва силата.
към текста >>

Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота.
Страданието е метод за пробуждане на човешката душа. Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи. Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов. Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека на Любовта. Учителя дава следното сравнение: когато бият млято, то дава масло. Млякото тук символизира Любовта, Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават. Страданието има трето значение. Новите идеи идват от Слънцето. Човек не да ги възприеме, ако не е префинен неговият организъм. А това става чрез страданията.
към текста >>

чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод.
Затова има закон: винаги раждането на една нова идея в човека се предшества от страдания. Значи, третото значение на страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане на новите идеи в човека. Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм. Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка на Бога". (17) А тия страдания са чашата, която понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е. чрез претърпяването на страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. (2, 198)КНИГА От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората.
към текста >>

Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави.
От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме. (2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него.
към текста >>

Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1)
(2, 198) [У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен.
към текста >>

Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони.
[У човека], подобно на болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение. Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората. Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе.
към текста >>

Той чете в книгата на живота още първите уроци.
Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга. Човек е прочел вече от великата книга на живота един урок, който никога няма да забрави. Той започва да мисли как да живее, за да подобри живота си, но не така, както е живял по-рано, със сабята. (1) Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата на живота, заучава законите на живота и гледа да спазва тези закони. Но в тази форма той е още в началото на своето събуждане. Той чете в книгата на живота още първите уроци. Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него. Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен. Ако той не разбере достатъчно добре на земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе. Тогава ясно взема решение като дойде следващия път на земята да води съвършено друг начин на живoт, за да не минава през същите страдания. (17) Книгата е разумът.
към текста >>

В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш.
(10, 36) Свещта показва, че знанието ще му даде светлина. (13, 297) Светилникът представлява човекът, който разсъждава. (2, 174) В процеса на това мислене той добива вече светлината на живота, защото да мислиш правилно, е да светиш. Следователно, той знае вече къде върви и прави. Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа на запалената свещ. (1) Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората. (2, 198)
към текста >>

Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята.
Жезълът показва, че човек не разбира закона на Правдата. Пътят към Правдата и Истината е строг. (13, 297) А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. (2, 198) Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта на сабята. С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава. И само, когато може да дава, той може да владее. Това му състояние е означено със символа скиптър. И така сабя и скиптъра са двата символа на власт, но на два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява. Тези два вида власт се изключват взаимно.
към текста >>

Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си.
Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят на мястото на ония, които е управлявал със сабя. Само тогава ще разбере, че е още на първото стъпало на пътя и то на широкия светски път. (1) Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си. Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата. Това е именно жезълът. Човек вече е извлякъл поука от живота, от неговото изучаване да се старае да владее и управлява себе си. Учителят казва: „Човек трябва да цар на себе си, да управлява себе си". Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание. Той гледа да се въздържа, когато в него дойде желание да прояви своята низша природа. Той се учи да я владее, да я контролира, да я управлява. Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза на своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)БУКВИТЕ
към текста >>

Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12)
Тези са те буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. (2, 199) Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174) На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12) Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297)
към текста >>

Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как?
(2, 199) Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ. (2, 174) На Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж. Трите букви означават Великото Училище на Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището на живота, в което ние сме поставени. (12) Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение на църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как? - - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х".
към текста >>

Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот".
- - Като положите тази корона върху Христа. Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята.
към текста >>

Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия.
Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения свят и ще се разкрие пред вас нов свят, (5) (бел. съст. И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло.
към текста >>

Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр.
И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия свят. (13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска.
към текста >>

Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека.
(13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст.
към текста >>

Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека. Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")ПОДПИСЪТ
към текста >>

Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате.
Значи, ти трябва да бъдеш активен. Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник. Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето на тази буква, се връща към гортана. Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън. Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия. Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате. Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление не може. (9, 161-163) 1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)
към текста >>

Свършва се външното учение на човека в живота.
1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) СРЕДНИЯТ КРЪГ Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174) Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)
към текста >>

Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце.
Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198) От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1) Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа. Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек. (17)ПЕТ ВЪРХА За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.
към текста >>

„Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос.
Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът. Това става на планината ТАВОР. Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА. И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция.
към текста >>

е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния.
Той се преобразява, но това още не е краят. Краят е безсмъртието, но за да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т. е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен", казва Христос. Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т. е, за всички наслаждения и удоволствия на света, на светския живот, за да се роди за новия — духовния. Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА. И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него. Тези пет стъпки не са описани в окултната литература.
към текста >>

Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество.
Това е вече възкресението от мъртвите, което става на ГОЛГОТА. И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане на човешката душа. Те представляват пет стъпки в пътя на човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция. Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него. Тези пет стъпки не са описани в окултната литература. Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път на философстване, а на живо дело, на постоянно творчество. Той е именно Пътят на Христа. Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях. (1)ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата. Намираме се във върха на Добродетелта, в началото на синия лъч на Истината, по който ще се движим.
към текста >>

Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота.
Отварят вратата и ти казват: Ето от тук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича Истина. (11, 24) Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. (2, 198) Това е вратата за влизане в Школата на ученика. В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен. Христовият дух започва да работи върху него. (12) Пътят от точка 1 -- 2 (фиг.
към текста >>

Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека.
(1 1, 24) С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека. Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си.
към текста >>

Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита.
С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика. Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота на човека. Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си. Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш.
към текста >>

Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света.
Христовият Дух започва да го ръководи отвътре. Ученикът започва постепенно да се изменя. В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя на Правдата и справедливостта. (17) Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит.
към текста >>

Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог.
Ученикът започва постепенно да се изменя. В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя на Правдата и справедливостта. (17) Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят.
към текста >>

Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества.
Що е Правда? Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция. Човек спазва Правдата, ако има уважение и почитание към всичко живо в света. Към вола, овцата, към всичко живо, понеже в тях живее Бог. Те имат Божествена цел за бъдещето. Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества. Благата, които Бог дава, са за всички живи същества, всички трябва равно да ги ползват. Третото нещо, което се разбира под думата Правда е следното: всеки човек, който се ражда, се ражда с известен бюджет, с известен кредит. Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия свят. Обществото трябва да му даде всички условия за развитие. Ако това се спазва, тогава се спазва законът за Правдата. (12)
към текста >>

- след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот.
Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали. Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна. Като измине този път на самоотричането, дори от интересите на своята личност, тогава той върви в пътя на Любовта. (12) Тук важат Христовите думи: „Влезте през тесните врата, защото просторни савратите и широк е пътят, който води към гибелта". (17) Този е третият път, надясно (бел. - след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252) Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199) Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си.
към текста >>

В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си.
- след светския и широката врата), пътят към съвършенството; той е новата епоха, новият живот. (7, 252) Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. (2, 199) Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертвуваш си. И тъй, да се жертвуваш, това значи да се движиш в посока на точките 3 - 4 (фиг. 3), т. е. в посока на Любовта. (11; 28) Ето няколко примера от тези трудни изпити:
към текста >>

По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага.
Това е изпитът на Йов. Всеки ученик в пътя на своя възход непременно ще премине през този изпит. Това е изпит за добиване на Просвещение. Изпитът на Йов е най-големият през тази фаза на развитие на ученика. Има много примери за подобни изпити. По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага. След като премине през подобни изпити и ги издържи, той вече е пречистен и е готов да приеме Любовта. (17)ОКОТО - КЪМ МЪДРОСТТА Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг. Намираме се във върха на Любовта. Ще вървим по жълтия лъч на Мъдростта.
към текста >>

Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички.
(2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта.
към текста >>

(17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА
Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро?
към текста >>

Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука. Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12)
към текста >>

Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта.
Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене на Бога и за всички. Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12) Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)
към текста >>

Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро.
Ако бяха поверили това знание на оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните. (17)ДЪРВОТО НА ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха на Мъдростта в началото на портокаления лъч на Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия). Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12) Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17) При всеки връх ще придобиеш нещо.
към текста >>

Така се осмисля животът. (12)
Най-после идвате при „дървото на живота" - гдето с вашата опитност ще живеете на небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12) Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17) При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично през кой връх ще минеш. Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. (11, 28)
към текста >>

Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17)
Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото на живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта. Той разбира, че смисълът на живота е в служенето на Бога, в правенето на добро. Какво означава да правиш добро? Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш на един болен - това е добро. Така се осмисля животът. (12) Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява на добродетели. (17) При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично през кой връх ще минеш. Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. (11, 28) Какво значи Добродетел?
към текста >>

Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.
1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени. И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17) Ще дойдете до Дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник. Но за вас е потребен външният [средният] кръг, а за втория [централния] кръг не сте всички подготвени. (2, 174) След всичко възможно до тук иде вторият кръг [вторият вътрешен или централния], когато вече ще имате желание да се слеете с Господа. Но това ще бъде последна работа на вашата еволюция. (2, 199)
към текста >>

той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот.
Тук е Божественият център. Тук става сливане на човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът на Голгота. Той ще мине през Голгота. По пътя на тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е. той трябва да трансформира своята низша природа, да победи своя личен живот. Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания. Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено. Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита.
към текста >>

Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода.
Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел. В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити. Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал на изпита. Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит. В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога. Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот на блаженство, на радост, светлина, на свобода. Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен на развитие. Това е изпитът, който води към Възкресението. В центъра на Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17) 1922_16 ПЕНТАГРАМЪТ - Централният кръг (най-вътрешен) Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)
към текста >>

В Божествения свят всичко е живо.
- На тези пет линии можем да напишем мотивите на песните. Ти, рекох, скицирай това! - Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии? - Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47) - Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни?
към текста >>

И словото, и то е живо.
Ти, рекох, скицирай това! - Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии? - Тук при тази Пентаграма работят други сили. Петолинието е нужно за физическия свят, а Пентаграмата е за космическия свят. В Божествения свят всичко е живо. И словото, и то е живо. В Божествения свят няма букви и срички. Нотните знаци, петолинието и буквите са за физическия свят. (14, 47) - Сега, Учителю, да нанесем ли мотивите на вашите песни? Учителя си затвори очите и мислеше.
към текста >>

Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота".
Или Вашият образ, Учителю? Той каза: - Може и двата заедно (14, 145) Аз извадих един хубав мукавян лист, на който бяхме начертали едро с брат Христо цялата Пентаграма с петолиния. В кръга бяха нанесени мотивите на най-мистичните стари песни от Учителя. Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни. - Тук е представено цялото учение - каза той, като посочи с показалеца си чертежа.
към текста >>

Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл.
Това го споменавам, защото школата бе минала през този етап на вътрешна работа с Пентаграма. Сега дойде времето да преминем и да я проектираме навън от себе си в движение и музика. (16, 207) Мнозина знаеха, че Учителя бе правил опит с Класа на Добродетелите за работа с Пентаграма... Приятелите имаха опит от движението на Пентаграмата. И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи да създаде едно движение под формата на Пентаграма, придружено с движение и музика. Това бе Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учиителя работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение [на Паневритмията] мелодия, думи и движения все от Него. То е едно важно упражнение и не е лесно за изпълнение. Доста трудно се обучиха приятелите.
към текста >>

Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите.
Но това - Пентаграмите, поздравленията (бел. съст. поздрав с бялата кърпичка при среща и когато няма непознати), това са най-простите неща. (7, 237) (Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм.
към текста >>

С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея.
(Борис Николов представя идеята така): По това време яви се идея на една сестра, която беше запалена по разни етикети, формалности, външни символи и много държеше на външните форми. Това бе Савка. Тя предложи голямата Пентаграма, която Учителя беше дал, която вече висеше по стените да се изработи като медальон, който да бъде от злато и [със] златна верижка, за да може да виси по вратовете на сестрите. А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят.
към текста >>

Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми.
А за братята трябваше да се направи с игла и да се закача на левия ревер на сакото. Речено, сторено. С това се зае един неин роднина, който работеше като златар, беше вещ в тази работа и той направи такава стоманена щампа, че като се разтегне златото на плочка и се сложи на матрицата, можеше да се извади Пентаграма от нея. Първите бяха много сполучливи. Който имаше златна монета, той я даваше и получаваше след време медальон – Пентаграм. Отначало с тази работа не се търгуваше, а беше повече като идея – символ и мнозина дадоха злато и получиха златни Пентаграми. Подариха от нея и на Учителя. Важното е, че Учителя не беше против тази Пентаграма, а напротив, насочваше ги да си вземат и направят. Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден.
към текста >>

И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали.
Но тогава трудно се печелеха пари, за да си купиш златна монета. Сестрите с голямо удоволствие си слагаха медальоните със златните верижки на вратовете. Не е въпросът да окачиш златната Пентаграма на врата си, въпросът е друг - трябва да работиш с нея всеки ден. Има формули, има правила, които аз няма да изнасям тук, защото друг ще ги изнесе пред вас. По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета.
към текста >>

Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси.
По-късно други изработиха някаква матрица, не беше качествена като първата матрица. И накрая получаваха златни монети, а не връчваха златни Пентаграми — смесваха златото с други метали. Кражба, лъжа и непочтеност. И тези хитреци след това провериха как действува Пентаграмата, когато сам по незнание обърнеш нейните сили в обратна посока и тези сили те разрушат. Те пострадаха жестоко. Но останаха техните изработки - медальони и ще ги видите, че не са от чисто злато, а с примеси. А за това получиха златна монета. (15, 219) Братята и сестрите носеха златни Пентаграми на дрехите си, но Учителя каза: „Вие носите Пентаграми, но това е идолопоклонничество, вие го носите като украшение. Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила. Пентаграмът е извор на светлина, от тази форма излиза светлина.
към текста >>

Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си.
Иларионов и, разбира се, може да ги изпращате, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за този закон. Тия числа, които ви се посочиха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействат през годината и във всичките ви частни работи, затова дръжте и се ползвайте от тях през течението на тая година. (2, 197-198) [Пентаграмата] се раздаде на първите приятели с известни поръчения. Този, който приемаше Пентаграмата, приемаше и известни задължения по отношение на Учителя, на Бялото братство и на живота си. Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях.
към текста >>

Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях.
Тогава всеки от възрастните приятели (от благодарност и че са направили залог с Бога) му дава по златна монета. Така Учителя беше събрал, може би, 180-200 златни монети. Тези златни монети, както знаете, членовете на финансовия съвет, след ги намериха след заминаването на Учителя и след като направиха опис за тях, не ги обявиха, както му беше редът и според закона, а ги задържаха за Братството. В последствие властта ги взе, видя описа, който имаше към тях, и разбра, че те са запазени непокътнати. А след това имаше обвинение, че сме злоупотребили с тях. Но милицията, която дойде, за да вземе златото, провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. При това всеки, който получаваше Пентаграма тогава, за благодарност трябваше да направи едно добро, което той самия си намери за най-добре. С туй той се отблагодаряваше на Небето. Щом Пентаграмата представя символика един път на човешката душа към Бога, значи той от благодарност трябваше да направи едно добро, а пък заради самата Пентаграма той трябваше да направи една малка жертва и да я даде на Братството. И повечето братя правеха тая жертва със златна монета. (15, 218)КАК СЕ ПОСТАВЯ ПЕНТАГРАМАТА
към текста >>

Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби.
Учителя отбелязва за дадените 1911 г. Пентаграми): Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие и то благодарение на тяхната неподготовеност. Който иска да се кара, нека върне Пентаграма назад, защото, когато вие не изпълнявате волята Божия, което е записано в него, заемате негативно положение. (3,241) Аз дадох Пентаграмата тая година [1911] и вследствие на него в някои домове какви ли не работи станаха. Някои даже употребиха против мене Пентаграма. Но, като се премахнат недоразуменията, всички тия работи ще се разяснят; напротив, не изравнят ли се тия недоразумения, ще се явят на сцената разни хаджигенчовци и прочие и ще се спъва работата повече, защото не бива да изпущаме от предвид, че в духовния живот и в пътя, който вървим, има кражби. Та нужни са операции, само че когато ние ги правим, е престъпление, а когато Бог ги прави, то е порядъчното и ползотворното. (З, 230) Без знание не може да се работи с Пентаграма. Учителя като видя, че с нея отнасят лекомислено и като пострадаха някои приятели от нея, преустанови да я раздава, защото видяха всички, че вместо благоденствие в дома им, тя ги разруши. Причините бяха, че градивните сили, които са концентрирани в нея, бяха обърнати в обратна посока.
към текста >>

Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот.
(П, 24) Всеки от вас трябва да си начертае по един Пентаграм, да знае по кой път да върви. (П, 30) От къде започва действието на тези сили [в Пентаграма ] -- От точка 1 (фиг. 3). (11, 23) Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 (фиг. 3) можеш да отидеш към точките 2 и [или] 5, но отношенията в човека се изменят. (И, 28) (бел. състав. — Ето едно обяснение за движението в обратен ред станало при падането): Човек е тръгнал от Добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате е райското дърво; после съгрешил, минал през Мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през Любовта и влязъл в спасението.
към текста >>

Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот.
Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент.
към текста >>

Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай.
Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение. Най-първо ви предстои да намерите де е поставено лицето, с което ще имате известни отношения, дали в точка 1, 2, 3, 4 или 5 на Пентограма. Числата по върховете показват положителните или отрицателните принципи, които действуват в човека за всеки даден момент. И тогава, спрямо този човек вие ще действувате с добродетели, съответни на това място.
към текста >>

Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай.
Ако този човек се намира при числото 1 [на чертежа от външната страна], върху него трябва действува с Любовта, да се смекчи сърцето му, защото единицата е най-силният, най-суровият принцип, който трябва да се смекчи. Ако някой човек се намира при тройката, ще му се въздействува чрез Истината, защото той обича свободата. Когато някой човек се намира при четворката, ще му се въздействува с Доброто, ако се намира при петорката, ще му се въздействува с Правдата, с правото. Следователно, с всеки човек ще се постъпва специално, според това, на коя страна в Пентограма се намира той. По същия начин ще действувате и спрямо себе си, защото всякога не сте на едно и също място в Пентограма... Аз бих желал още тази вечер всеки от вас да определи на коя страна или на кой връх от Пентограма се намира в дадения момент, според както са наредени числата по върховете. Това отношение не е абсолютно, то е само една фаза в живота ви за дадения случай. Ще определите мястото си в Пентограма, според както се чувствувате сега, през време на лекцията. (10, 32-35) Тази картина често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи. (2, 195) Той е именно Пътят на Христа [който е описан в Пентаграма].
към текста >>

В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен.
Когато човек е в опасност да си представя, че държи Пентаграмата за [двата] върха пред себе си, като с дясната ръка хваща [лъча на] Правдата, с лявата ръка хваща [лъча на] Истината и насочва върха напред към обекта и казва: „В иметото на Господа Исуса Христа нашего, моля Господа Велики и Силен да стори благоугодно пред Неговите очи! " (12) Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, тогава, ако иска, може да си представи три изречения. Най-вътрешното изречение е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа". Той трябва да си представи, че около този кръг има още два. В средния кръг пише така: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен. „ Трети кръг: „Търсете първо царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи. „ Като се моли човек да си представя тези три изречения — тогава Пентаграма има по-голяма сила. Тези изречения са дадени от Учителя. Те са част от Пентаграма, но са невидими. (12) Учителя в частен разговор ми каза така: Човек може в случай на нужда, в случай на опасност да си представи следното нещо.
към текста >>

В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота.
Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре), изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота. (7 стр.) И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото.
към текста >>

" Ще продължим живота ви, ако искате да живеете, можем да го продължим с 10, 20 години, за да да учите, а можем и да го съкратим.
Или по-добре да ви кажа: ще ги превъзмогнем! (215 стр.) Но всичко това, което се говори, няма да стане в 2-3 години, трябват ни поне 20 години, за да организираме тази Школа както трябва. Не мислете, че само две години ни трябват. Вие ще кажете: „Дотогава дали ще бъдем живи? " Ще продължим живота ви, ако искате да живеете, можем да го продължим с 10, 20 години, за да да учите, а можем и да го съкратим. И едното, и другото можем да направим. (115 стр.) Сега, като влезете вътре в Школата, казвам ви, че трябва да живеете съзнателно, защото човек може да живее в една школа съзнателно, а може да живее и несъзнателно. Досега вие сте живели несъзнателно. Съзнателно ще живеете в Школата.
към текста >>

Време се изисква – целия ви живот.
Всичко ще се запази. (153 стр.) За да ви въведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от тялото вънка. Най-първо трябва да се очисти вашето сърце, после да се очисти вашият ум и най-после да се приготви волята ви, че като ви изведа от тялото ви, да видите Школата, и като се върнете, да кажете: „Сега съм решил на всяка цена да изпълнявам волята Божия". Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква – целия ви живот. (214 стр.) ...Това са морални правила, които дълбоко ще вложите. И само така ще дойдем до другата страна на Школата за изучаване на природните сили и впрягането им в работа. Само когато образуваме във вас диамантена воля и белия цвят, тогава ще пристъпим към втората част на Школата, която се нарича бяла магия. Но там се иска диамантена воля, която пред нищо не се огъва.
към текста >>

В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати.
Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен. Е, питам, защо ти са плодове, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения? (265-266 стр.)
към текста >>

" – За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на Живота, да знаете как да живеете.
Имам още една Школа, специална Школа, която вие не сте виждали още. На тях, когато говоря, другояче говоря, вие сте от общата школа. Между вас няма ученици, а между тях всички са ученици. (304 стр.) Сега вие ще ми кажете: „Защо ни е нужно да влезем и да учим в Школата, в училището на Бялото Братство? " – За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на Живота, да знаете как да живеете. Няма друг път! Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете, няма как другояче; защото, ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство.
към текста >>

Новият живот е път към Бялото Братство.
Между вас няма ученици, а между тях всички са ученици. (304 стр.) Сега вие ще ми кажете: „Защо ни е нужно да влезем и да учим в Школата, в училището на Бялото Братство? " – За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на Живота, да знаете как да живеете. Няма друг път! Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете, няма как другояче; защото, ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство. Кой от вас няма стремеж да влезе в Царството Божие; да е близо до Бога, да го обичат. Но това са само копнежи.
към текста >>

Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете, няма как другояче; защото, ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирвали.
Сега вие ще ми кажете: „Защо ни е нужно да влезем и да учим в Школата, в училището на Бялото Братство? " – За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на Живота, да знаете как да живеете. Няма друг път! Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете, няма как другояче; защото, ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство. Кой от вас няма стремеж да влезе в Царството Божие; да е близо до Бога, да го обичат. Но това са само копнежи. Само в тази Велика Школа на Христа ще намерите ония истински методи на Новия живот, в които душата ви да се задоволи. (267-268 стр.)
към текста >>

Само в тази Велика Школа на Христа ще намерите ония истински методи на Новия живот, в които душата ви да се задоволи.
То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете, няма как другояче; защото, ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство. Кой от вас няма стремеж да влезе в Царството Божие; да е близо до Бога, да го обичат. Но това са само копнежи. Само в тази Велика Школа на Христа ще намерите ония истински методи на Новия живот, в които душата ви да се задоволи. (267-268 стр.) Сега, слушайте! Ние този ден ще го отпразнуваме тържествено, ще го направим специален. Ще определим ден, в който ще започнем работата, ще го направим „Празник на труда". Ще го отпразнуваме.
към текста >>

Ако се благословят дните, ще се благослови и живота ни.
Ще работим най-първо в духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бъде продуктивен (бел. ред. един час на ден, определен за работа за Господа тази година), тези 365 часа да бъдат благословени заради нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи, ако се благословят 365 часа, ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и живота ни. Часът, който ще се прекара в размишление, ще бъде от 5 до 6 часа сутринта. От 5 до 6 часа сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези 365 часа да можем да ги употребим за най-добрата работа. (361-362 стр.)Учителя и учениците И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, ако е за използване, и аз имам хитрост.
към текста >>

приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел.
И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него". Туй е правило. (322-323 стр.) И Христос казва: „Вие сте ми приятели", т,е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел. Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа.
към текста >>

И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен.
Туй е правило. (322-323 стр.) И Христос казва: „Вие сте ми приятели", т,е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел. Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа. Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът.
към текста >>

Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление.
Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа. Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът. Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога, т.е. ще дойдем в съприкосновение, за да познаем Бога и Бог да те познае, че и ти си като Него. (271-272 стр.) ...Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя.
към текста >>

Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога, т.е.
Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа. Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът. Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога, т.е. ще дойдем в съприкосновение, за да познаем Бога и Бог да те познае, че и ти си като Него. (271-272 стр.) ...Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега, като казвам „зная", добре да ме разберете. Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично.
към текста >>

Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота.
– Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да разваляте Славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (223-224 стр.) Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство. Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота. (115-116 стр.) В Школата най-първо ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бъдете много смирени, ами съвършено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите.
към текста >>

И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната.
Оглашени ще бъдете, слушатели ще бъдете, но трябва да се стремите да станете ученици. (213 стр.) Отвън ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират. И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни дадете работа, ще кажете: "Не искам да бъда ученик на Школата." Не, не, няма нищо по-хубаво от това, да бъде човек ученик на тази велика Божествена Школа! Човек ще израсне пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите и то не наполовина, а абсолютно. (178 стр.) Има да се изглаждат спорове между вас.
към текста >>

Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действа.
(123 стр.) Има убеждения на верую, дето учителите им казват: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това, друго учение няма, всичко друго е лъжливо." Не е тъй. Аз много пъти съм казвал на моите ученици: ако намерите някой, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тъй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тъй и вие ще постъпвате. Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действа. Всички тъй ще постъпваме. Разбира се, всички, които ме слушате, не сте на еднакво развитие. Ние не искаме всички да сте в пълната Любов. За пример, не искаме всички да раздадете имането си. (102 стр.)
към текста >>

Женени също може, но които живеят чист живот.
Ние ще дадем образец на света. Това е окултна наука. (206-207 стр.) В Специалните класове могат да влязат такива лица, които да бъдат образец, да се познават. Вдовици да влязат, но да са девствени. Женени също може, но които живеят чист живот. Онези, които са в чистота, те са свободни. Мома, която иска да се жени, не е свободна, не може да влезе. (212 стр.) Ученик, който влезе в Специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да не се промени.
към текста >>

След като научат тази чистота, ние ще им покажем какво изисква Новият живот.
Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата. Всеки, който можe да се подчини на правилата, може да влезе. Правила има там. А целта на Общите класове е друга. В Специалните класове аз искам от младите чистота. След като научат тази чистота, ние ще им покажем какво изисква Новият живот. Тогава ще им дадем нови правила, ще покажем, какви трябва да бъдат отношенията им в света. (207 стр.) Сега, онези от вас, които се готвят за Специалния клас, трябва да знаят правилата на Специалния клас или, аз казвам: който иска да влезе в Специалния клас, трябва да изучава Истината. Такъв е великият закон там. (Запитват: Нали не се допущат всички там?) – Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвърлите от канарата, може.
към текста >>

Всички ще придобият нов смисъл за живота.
Такъв е великият закон там. (Запитват: Нали не се допущат всички там?) – Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвърлите от канарата, може. Който е готов да продаде всичко, може. (304-305 стр.) В Общите класове всички ще присъствате, там ще има теми, задачи и онези, които могат да пишат, ще пишат, и онези пък, които могат да изпълняват задачите, ще ги изпълняват. Всички ще придобият нов смисъл за живота. После, вие, от провинцията, ще минете курса, който са минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции са безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи, трябва да се работи. Онези, които са в Специалния клас, ще бъдат и в Общия клас.
към текста >>

Специалният клас ще води свой живот.
После, вие, от провинцията, ще минете курса, който са минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции са безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи, трябва да се работи. Онези, които са в Специалния клас, ще бъдат и в Общия клас. Специалният клас ще води свой живот. (212-213 стр.) Та сега, за Школата няма много да бързате, но няма и много да замедлявате; ще се запишете в Общите класове и кой колкото може, да направи, защото ще има теми зададени. И да не можете да ги изработите, само да слушате, все ще спечелите нещо. Привилегия е това! (154 стр.)
към текста >>

И ако някой път вие не виждате туй подобрение на живота, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тъй че по-малките погрешки стават по-големи.
Някои постоянно се оплакват, казват: „Откак влязох в тази Школа, станах по-лош". Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали. Не че си станал сега по-лош, но кризи има, подобрения и влошавания има; следователно, трябва да се мине известно време, за да познаеш, че има подобрение. И ако някой път вие не виждате туй подобрение на живота, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тъй че по-малките погрешки стават по-големи. (95-96 стр.) Но вие влизате в Школата. В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега.
към текста >>

В Бялото Братство вие всички трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате.
(236 стр.) Сега, искаме да образуваме едно общество. Старият свят ще си остане, но ние трябва да приложим новите идеи в микроскопическа форма, тъй както правим опити да работим за Господа по един час на ден. (104 стр.) Често ние трябва да си помагаме взаимно. В Бялото Братство вие всички трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако 10, 20, 30, 100 души са съединени в един ум, в едно сърце, могат да извършат успешно каквато и да е работа. А един човек или 20 души разделени много по-мъчно може да я свършат. Следователно, на физическото поле се изисква сплотяване, обединяване, образуване на тези братства. (63 стр.) Най-първото нещо: между нас трябва да има единство на физическото поле, взаимно помагане и никой никого да не използва!
към текста >>

Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим.
Целта ни е за онази вътрешна опитност, която учениците ще добият, като определят един час от труда си за работа за Господа. Ние трябва да вложим труда си. Трудът, който ще вложим, той е, който ще донесе туй вътрешно обединение. (103 стр.) След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим. Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. (360-361 стр.)Те и светът Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното. Ние ще им кажем начин как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоретически. Знаете ли каква среда представлява България?
към текста >>

Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот.
МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ Молитва на Духа Господи, Боже наш, да дойде Твоят благ Дух и да обгърне нашия дух в Своите обятия. Да изпълни сърцето ни с необятната Любов, която изявява Твоето присъствие навсякъде. Да укрепи ръцете ни във всяка правда, нозете ни - във всяка добрина. Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето Име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената Любов към нас. Само Ти Си Един, Който ни познаваш. И ние Те познаваме, че Ти Си Светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни. Ти Си венец и слава в живота ни!
към текста >>

Ти Си венец и слава в живота ни!
Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето Име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената Любов към нас. Само Ти Си Един, Който ни познаваш. И ние Те познаваме, че Ти Си Светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни. Ти Си венец и слава в живота ни! Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде ума ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва. (Прочетохме първи път „Молитва на Духа", като коленичихме с десния крак на земята и с дясна ръка, вдигната нагоре). Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата - да дойде да се реализира сега в душите ни.
към текста >>

Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот, начало на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на Истината и край на лъжата; начало на Мъдростта и край на глупостта; начало на Силата и край на насилието.
(126-127 стр.) Сега ще коленичим и ще отправим ума си към този Господ на Любовта и ще Му кажем: Господи, ние сме готови да изпълним Твоята свята воля абсолютно, без никакви изменения. И всичката ни радост ще бъде да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Искаме да Те познаем като Любов вътре в нази и вънка от нази. Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот, начало на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на Истината и край на лъжата; начало на Мъдростта и край на глупостта; начало на Силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата Светлина, на новия Живот, които сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш; ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти Си Един в изявената тази Светлина. Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни.
към текста >>

Началото на новата Светлина, на новия Живот, които сега внасяш в душите ни.
Господи, ние сме готови да изпълним Твоята свята воля абсолютно, без никакви изменения. И всичката ни радост ще бъде да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Искаме да Те познаем като Любов вътре в нази и вънка от нази. Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот, начало на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на Истината и край на лъжата; начало на Мъдростта и край на глупостта; начало на Силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата Светлина, на новия Живот, които сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш; ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти Си Един в изявената тази Светлина. Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни. Ние зачеваме новия Живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Тебе.
към текста >>

Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни.
Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот, начало на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на Истината и край на лъжата; начало на Мъдростта и край на глупостта; начало на Силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата Светлина, на новия Живот, които сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш; ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти Си Един в изявената тази Светлина. Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни. Ние зачеваме новия Живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Тебе. Слез при душите ни, внеси Светлината си на новия Живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал. Изпълни умовете ни със Светлината си, която си внесъл в духовете ни.
към текста >>

Ние зачеваме новия Живот.
Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата Светлина, на новия Живот, които сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш; ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти Си Един в изявената тази Светлина. Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни. Ние зачеваме новия Живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Тебе. Слез при душите ни, внеси Светлината си на новия Живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал. Изпълни умовете ни със Светлината си, която си внесъл в духовете ни. Благослови ни и ние ще носим Твоето благословение.
към текста >>

Слез при душите ни, внеси Светлината си на новия Живот.
Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш; ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти Си Един в изявената тази Светлина. Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни. Ние зачеваме новия Живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Тебе. Слез при душите ни, внеси Светлината си на новия Живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал. Изпълни умовете ни със Светлината си, която си внесъл в духовете ни. Благослови ни и ние ще носим Твоето благословение. Туй ще го вземат само онези, които ще дадат обещание. Няма да преписвате, докато не дадете обещание (бел.ред.
към текста >>

Нашият живот е Негов Живот; нашите мисли са Негови мисли; нашата любов е Негова Любов; нашата воля е Негова Воля.
И тъй, нашият девиз е: страх отвънка, Любов отвътре; тъмнина отвънка, Светлина отвътре. С Любов и със Светлина! Ние сме душите на Любовта и на Светлината. (7 стр.) И тъй, аз ви казвам сега: Да бъде благословен нашият Господ, Той е бил и ще бъде през всичките векове. Нашият живот е Негов Живот; нашите мисли са Негови мисли; нашата любов е Негова Любов; нашата воля е Негова Воля. Да бъде благословен Господ Бог сега и всякога за през всичките векове. Да се слави името на Сина Божия, Сина на Любовта, Който изявява нашия Баща, нашия Отец, Който е начало на всяко благо. Моето благословение на всички ви. (17 стр.) Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си; „Моята воля е диамантена стена, пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи." (127 стр.)Гимнастически упражнения
към текста >>

Ние се връщаме към Божествения Живот, чистия, святия, неопетнения Живот.
Вие сега казвате: „Този брат не ме обича, онзи не ме обича". Туй е положителна философия. При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох да помогна, а извършената работа - плода, го вземам и занасям горе". (14-16 стр.)Окултната музика В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз — тъй Божествено да бъде всичко. Ние се връщаме към Божествения Живот, чистия, святия, неопетнения Живот. И чрез тази окултна музика аз искам да върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце, крака, да стане тялото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота! Това ще възстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз.
към текста >>

„Aumen" съдържа всичко за Живота.
Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота. "Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява. „Aumen" съдържа всичко за Живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика.
към текста >>

14. Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар

Изпрати ни животворна светлина.Пак в геометрични фигури с живите равностранни триъгълници нареждаме се в кръг.
Но, не стърпя се То, напъна мишци, скокна над дрипавия облак сърдит и показа своята чаровна глава. Цялата природа му изръкопляска. Посрещаме го с молитвено мълчание. Протягаме му и двете си ръце. Слънце! Затупкаха двеста сърца. Слънце! Изпрати ни животворна светлина.Пак в геометрични фигури с живите равностранни триъгълници нареждаме се в кръг. Почваме гимнастика. След половин час плавни движения - нито следа вече от сибирския студ тая нощ.Сега пък във верига с лице към бивака - настъпихме напред. Спускаме се направо в продължение на цял километър. Така заслизаме надоле. Всяко препятствие трябваше да се премине.
към текста >>

Като златолюспа змия се проточва нашата чудна дълга колона към селото.Лицата горят.
Не ме пуща май лещака. Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-коза. - Но и лещака си видя от мене я. И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна.В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и почивка. След закуска си тръгваме. Като златолюспа змия се проточва нашата чудна дълга колона към селото.Лицата горят. Сърцата пламтят.Ах, градът! Как ще слезем в него, що отдалече ни лъхна със своя лош въздух, ще ни парне с автомобилните си прахоляци! Сега се връщаме през Симеоново. Ето ги зелените изкпасили ниви. Ето ги сочните ливади.Накитени граждани с любопитство ни гледат.
към текста >>

Нечиста краска е потопила всички творби на природата.Кой си ти нов Паисий, който ще викнеш с мощен глас и ще изведеш притиснатото човечество отново към своите чисти животворни недра?
Ето ги сочните ливади.Накитени граждани с любопитство ни гледат. Гледа ни и слънцето от синия простор. Но то е вече друго, друго, не това, което на Витоша ни се усмихваше. Прекрасните гледки на природата тук са закрити от големи здания; въздухът е пропит от хиляди миризми, които го тровят. Той е опушен, сив, тежък. Нечиста краска е потопила всички творби на природата.Кой си ти нов Паисий, който ще викнеш с мощен глас и ще изведеш притиснатото човечество отново към своите чисти животворни недра? Този Паисий вече е дошел. Той ни води, а след нас - ето ги и всичките човеци.А Цеко е турил на гръб големия бакърен чайник. Коминчето още дими - зер топла вода за пиене трябва за жедните и при връщането. Изгревът - Том 262.1.8. Ел Ше-дар. Чешма.
към текста >>

15. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния път.
Накачихме се с ура! Какво щастие! За миг сме при лимонадените му шишета. Сядаме върху газени сандъчета и почваме гордо да оглеждаме околността.Ето го и Сливен. Сгушил се той в скутите на планината под лъчите на заника, сякаш си отпочива от дневния труд.Срещу нас лъха вече здравият планински ветрец. Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния път. Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни. Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии.Заспалият град остава под нозете ни. Ние пъплим по голия гръб на планината, а над нас се разстила Божественото небе. Тишина и покой.
към текста >>

Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа!
Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса. И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа! ” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се молят, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде! ”Високо се повдигаха развълнуваните старчески гърди на дяда Никола. Той се давеше от дребните си бързи сълзици, що се ронеха по набръчканото му с безброй чертици и линии лице и капеха по бозавия му елек и изгорели чопорести ръце. Плачеше този мъжага планинец, кален в много бури природни и житейски, и цял се тресеше от вълнение.Какъв мощен дух се криеше под тази абена салтамарка. Какво лъвско сърце и смел ум.
към текста >>

” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се молят, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде!
И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа! ” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се молят, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде! ”Високо се повдигаха развълнуваните старчески гърди на дяда Никола. Той се давеше от дребните си бързи сълзици, що се ронеха по набръчканото му с безброй чертици и линии лице и капеха по бозавия му елек и изгорели чопорести ръце. Плачеше този мъжага планинец, кален в много бури природни и житейски, и цял се тресеше от вълнение.Какъв мощен дух се криеше под тази абена салтамарка. Какво лъвско сърце и смел ум. И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите на тая чудна приказна планина.
към текста >>

И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си.
И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите на тая чудна приказна планина. Но кой можеше да дешифрира и едното, и другото? Разделяме се с дядо Никола. Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова.Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода. У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина. И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си. Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога.Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината. Само в едно въображение може да съществува подобна картина. Сякаш се чува и чудна музика, сякаш на възбог се носи кадилния [мирис] от благодатната майка земя, напоена от присъствието на възвишени същества.Ето ги вълшебните 5 извора, изврели като петозарна звезда.
към текста >>

Качваме се по живописните скали нашарени с мъх и лишеи.
Накамарваме отгоре му цяла могила сухи дърва и лягаме край него. Бурни искри политат възбог и пращят весело.Спим като убити. Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето. Но и днес го изпуснахме, и днес се лишихме, а може би кой знае до кога, да видим изгрева от Стара планина, този същия, който ни се явява гледайки го от Витоша мила, а също може би и от Рила. Слънцето, подобно пламенно рубиново кълбо вече е изплавало на хоризонта и позлатяваше мощния гръб на планината.Колко е хубаво! Качваме се по живописните скали нашарени с мъх и лишеи. Техните чудни шарки изглеждат тъй стари, както и самата майка земя. Върху тях природата, тая велика художница бе изобразила чудати образи на човешки лица, на йероглифи, жигосани с огнено длето черни слова върху измития камък. Кой може да ги прочете? Скали натрупани една върху друга равно изрязани като гигантска библиотека. Кой може да знае какви скрижали крият те, какви чудни съчинения на човеците гиганти.
към текста >>

Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя.
Казвам - сама. - Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома. - Да, но две бяха. Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по пътя, тълкувахме го. Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
към текста >>

Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон! Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща
към текста >>

Сърце ми живо усеща
Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон! Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здравеДушата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.Песен като песен. Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от.
към текста >>

Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот.
Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих пътя си. Тук-таме брадва пък нанесла тежки рани по китни букаци и млади дъбчета. Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче. Този тих шепот сега на гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването на клоните - въздишка.Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува. Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост. Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот. Настигам другарите си при един завой за върха. До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”.Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж. След няколко минутно усилие ето ни на самия връх.Чудесна гледка! Отсреща е „Кутелка” - загадъчна сива скала. Далече навред гъсти гори, люшнали се по развълнувани хълмове и долини като зелен океан.Доле, далече се е просртяло това дори страхотно тракийско поле, което в пладнешкия зной трепти като друго, синьо море.
към текста >>

Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки.Слизаме.
Балканът, стражът наш вековен! Господи! Хвала ти! Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува. Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край. Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки.Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота.
към текста >>

16. Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември

1. Основният закон на съзнателния живо т - 9. IX.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември 1. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година Тереза Керемидчиева 1. Основният закон на съзнателния живо т - 9. IX. 1923 г., неделя, 5.30 часа сутринта, София.2. Три правила за ученика - 9. IX. 1923 г., неделя, 5.30 часа следобяд. 2. Изгревът - Атанас Славов 9-10 септември 1923 - Учителят прави среща с 26 ръководители на групи от провинцията, на която изнася беседите «Абсолютно най- малката величина» и «Окултният закон на противоречията.»
към текста >>

1. Основният закон на съзнателния живо т - 9. IX.
Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година 1. Основният закон на съзнателния живо т - 9. IX. 1923 г., неделя, 5.30 часа сутринта, София.2. Три правила за ученика - 9. IX. 1923 г., неделя, 5.30 часа следобяд.3. Абсолютно най-малката величина -10 . IX. 1923 г., понеделник, 5.30 часа сутринта, София.4.
към текста >>

Основният закон на съзнателния животБеседа държана на 9 септември 1923 год., неделя, 5.30 часа сутринта, София на 26 братя.Присъствували на беседата:София1.
1923 г., понеделник, 5.30 часа сутринта, София.4. Окултния закон на противоречията -10 . IX. 1923 г., понеделник, 6 часа следобед, София.5. За чистотата -11 . IX. 1923 г., вторник, 5.30 часа сутринта, София.1. Основният закон на съзнателния животБеседа държана на 9 септември 1923 год., неделя, 5.30 часа сутринта, София на 26 братя.Присъствували на беседата:София1. Тодор Стоименов 2. Начо Петров 3. Деню Цанев 4. ИванДойнов 5. Драган Попов
към текста >>

И философията на живота е да престанем да се отклоняваме от Божествените закони.
Учението за Бога го разбират мравките, растенията и т.н. Може да си наложиш да не ядеш, да не дишаш, но ще дойде време ще трябва да ядеш. да дишаш. Божествените неща са неотклоними. И когато се отклоним от Божествения Закон, тогава се ражда нещастието. И философията на живота е да престанем да се отклоняваме от Божествените закони. Искам да схванете това: Каквато работа и да вземеш, това не препятствува да служиш на Бога. Например, вие казвате: „Учител съм, търговец съм, аз не мога да служа на Бога". - Можете. Търговец си - спечелиш 100,000 лева по неправеден начин. След това жена ти ще умре, децата ти ще умрат, автомобил ще дойде и ще те прегази и ще ти счупи двата крака, стомахът ти ще се развали и ще ти се направи операция.
към текста >>

Същият закон е и в духовния живот.
Вие не се задоволявате вече с онези тесни разбирания, широк става ума ви. Освен това във вас се заражда едно неспокойствие, вие не сте тъй спокойни както по-рано. Във вас се заражда едно желание да направите нещо. Казвате: „Тъй не се живее вече". Значи същият закон: Снеговете се стопяват, всичко се разцъфтява, прехвъркват малки мушички и пеперуди, и навсякъде виждаме движение. Същият закон е и в духовния живот. Христос се обръща към този инвалид, които е чакал 38 години край къпалнята. Той го е излекувал. (За това се говори в прочетената глава от Евангелието на Иоанна.) Този инвалид, това е съвременната култура. 38 години тази култура е лежала в тази къпалня. Къпалнята - това е живота.
към текста >>

Къпалнята - това е живота.
Същият закон е и в духовния живот. Христос се обръща към този инвалид, които е чакал 38 години край къпалнята. Той го е излекувал. (За това се говори в прочетената глава от Евангелието на Иоанна.) Този инвалид, това е съвременната култура. 38 години тази култура е лежала в тази къпалня. Къпалнята - това е живота. Хиляди учители са идвали, но тая култура все си е останала. Христос му казва: „Ти си здрав вече, но не съгрешавай за да не ти стане нещо по-лошо" .Христос преди 2000 години излеку ва тази култура, т. е. показа, че Любовта - Божествената Любов е пътят, по който можеш да си вървиш здрав. От много хиляди години са казвали, че Бог е нещо недостъпно, което не може да се люби и затова трябва да обичаме ближните си Но как ще се обичаме един други? Как ще любиш другите като себе си?
към текста >>

Ако детето ти те обича, то ще те обича през целия живот.
Той не знае как да постъпи. Някой се дави в морето. Вие се хвърляте да го спасите. Той ви хваща и се стиска за вас Но това обич ли е? - Това не е обич. Ако детето ти те обича, то ще те обича през целия живот. Но утре то ще си вземе дърмите, ще си отиде и ще си казва- Нашият старият какво прави още? " Всичкият този сняг трябва да си стопи. Този сняг във вас трябва да се стопи. И когато той се стопи ще поникне тревица, ще се появят буболечки - това е много пъти по-реално отколкото този сняг. Реалното нещо в света това е любовта към Бога.
към текста >>

И тогаз няма да мислим с нас какво ще стане, животът ни ще стане красив.
Турим ли Божественият закон - в него абсолютно никакво изключение няма. Ще има прииждане, но направите ли най- малкото опущение, хитрина, тогаз друго. Някои казват: „Тези работи са за бъдещето". Тази мисъл за бъдещето е от черната ложа. Ние прилагаме нещата сега.Любов, абсолютна Любов към Бога. И тогаз няма да мислим с нас какво ще стане, животът ни ще стане красив. Казваш: „Ще трябва да напусна търговията". Няма да напуснеш търговията. Има един нов начин на търговия. В Божия закон противоречия няма и всичко е в изобилие. Но стари чували, скъсани чували няма да имате вече.
към текста >>

Ако един от тези братя ви посети, това ще бъде епоха в живота ви, нещо епохално.Това е още външната страна на това велико учение, което трябва да приложите.
Аз ви предупреждавам, тези братя могат да ви посетят. И вие ще се усъмните дали е той или не. Ще ги приемете с отворено сърце. Всяко колебание е колебание в Бога, защото те са посланици Божии. Богът се проявява чрез тях. Ако един от тези братя ви посети, това ще бъде епоха в живота ви, нещо епохално.Това е още външната страна на това велико учение, което трябва да приложите. Нужно е един коренен преврат в ума, едно преобразование в ума, после велико разширение, което ще внесе живот и здраве. Ако върху това, което съм ви казал се усъмните, тогава знаете ли какво ще дойде? Абсолютно не позволявам някакво съмнение в душите ви! Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото Учение.
към текста >>

Нужно е един коренен преврат в ума, едно преобразование в ума, после велико разширение, което ще внесе живот и здраве.
И вие ще се усъмните дали е той или не. Ще ги приемете с отворено сърце. Всяко колебание е колебание в Бога, защото те са посланици Божии. Богът се проявява чрез тях. Ако един от тези братя ви посети, това ще бъде епоха в живота ви, нещо епохално.Това е още външната страна на това велико учение, което трябва да приложите. Нужно е един коренен преврат в ума, едно преобразование в ума, после велико разширение, което ще внесе живот и здраве. Ако върху това, което съм ви казал се усъмните, тогава знаете ли какво ще дойде? Абсолютно не позволявам някакво съмнение в душите ви! Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото Учение. То няма изключение.
към текста >>

Досега сте живели затворнически живот.
Само така може да виреете, да бъдете благословени от Бога. Всичко да бъде изправно. Това няма да вършите насила. Това е закон на любовта.Някой ще каже: „Това е тежко учение". Тежкото учение беше досега, което се е вършило. Досега сте живели затворнически живот. Според учението, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях. Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това на което Той е турил ръката си ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед. Второто беше - да не вземате големи длъжности.
към текста >>

Животът трябва да е сносен, да е нормален, да не е в утеснение.
Десет души ще си съсредоточите мисълта върху един брат. Ще се съсредоточите върху него да му дадат един подтик, да го подкрепят. Ще се молите заради него, ще му изпратите своите пожелания. Този брат, като закъса материално ще му помогнете, но да не го направите ленив. Той да види, че с Божията Любов може да се поправи всичко. Животът трябва да е сносен, да е нормален, да не е в утеснение. Всичко това пак ще става по този, великия закон. Да кажем, че аз имам един клас от 100 души ученици. 1000 лева туря всеки настрана. Те са 100,000 лева. Един брат се нуждае от 5000 или 10,000 лева.
към текста >>

Аз от вас не искам решение за цял живот, но за една година, за един месец или за една седмица.
Българските министри, които нямаха наряд, сега имат наряд. Има нещо, което непременно трябва да се приложи. Знаете ли какво е било моето положение в Школата с престъпването на тези закони? Аз ще ви дам един пример: Искате да отидете някъде на помощ и всички около вас ви държат, теглят, дърпат и не искат да отидете. По такъв начин учениците със своите желания могат да въздействуват и може да произлезе зло. Аз от вас не искам решение за цял живот, но за една година, за един месец или за една седмица. Някои от вас сте изпълнили добре наряда, но повечето не са. 30% изпълняват много хубаво, 15% се обръщат на леглото и си казват: „Това не е за нас". Други 25% казват: „Що ни трябва, може да мине и без наряд. Каквото се казва всичко не се изпълнява я. Ще го замажем оттук оттам и ние ще минем като другите".
към текста >>

Ако не слушаш ще бъдеш като едно животно, което си е изгубило пътя и ще се загуби някъде.
Следователно, в природата послушанието е нещо естествено, а непослушанието - нещо случайно. Трябва да слушаш не хората, а живата природа. Бога, значи трябва да слушаш, а не хората. Ако ти говори човек, добре, ще приемеш думите му, ако ли не - ще се резервираш. Но природата трябва да се слуша. Ако не слушаш ще бъдеш като едно животно, което си е изгубило пътя и ще се загуби някъде. Дъждът от метеори, това са изгорели планети, които са изгубили пътя си. Всички те са осъдени на смърт. Те се обръщат на прах и падат навсякъде в пространството, и изчезват. На онези, които не слушат такава е заплатата. Някои от тях се покайват, някои се разсипват.
към текста >>

Аз знам един пример: Един американец задига от господаря си 10,000,000 лева злато и избягва в Аржентина.
Някои казват: „Да вземем да ходим из горите". Из горите са ходили калугерите. Това е един начин само за укрепване. Сега няма къде да бягаш вече. И който ходи из горите и той ще се върне между хората. Аз знам един пример: Един американец задига от господаря си 10,000,000 лева злато и избягва в Аржентина. След 10 години се връща и казва на господаря си: „Ще ти дам парите, животът ми е непоносим, предайте ме на съда да ме осъди". Та сега са дошли времената - ще се изповядаш, ще кажеш: „Не може вече така да се продължава". Изгревът - Том 14 БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година Тереза Керемидчиева
към текста >>

След 10 години се връща и казва на господаря си: „Ще ти дам парите, животът ми е непоносим, предайте ме на съда да ме осъди".
Из горите са ходили калугерите. Това е един начин само за укрепване. Сега няма къде да бягаш вече. И който ходи из горите и той ще се върне между хората. Аз знам един пример: Един американец задига от господаря си 10,000,000 лева злато и избягва в Аржентина. След 10 години се връща и казва на господаря си: „Ще ти дам парите, животът ми е непоносим, предайте ме на съда да ме осъди". Та сега са дошли времената - ще се изповядаш, ще кажеш: „Не може вече така да се продължава". Изгревът - Том 14 БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година Тереза Керемидчиева
към текста >>

17. Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември

Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните необходимости в живота.
Те трябва да почнат оттам отгдето са почнали всичките, а сега искат от веднъж да станат богати, учени. Това са процеси, които постепенно се дават. Богатството е възнаграждение на труда. След като работи получава плода. На всичко трябва да се даде духовен характер. Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните необходимости в живота. За в бъдеще, в новия живот, ще се работи по закона на Любовта. Кое те заставя да се спреш при една чешма, коритото или чучурът? - Нали водата! Само със силата на Любовта може да се подобри всичко. Тя е вътрешен процес, сила.
към текста >>

За в бъдеще, в новия живот, ще се работи по закона на Любовта.
Това са процеси, които постепенно се дават. Богатството е възнаграждение на труда. След като работи получава плода. На всичко трябва да се даде духовен характер. Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните необходимости в живота. За в бъдеще, в новия живот, ще се работи по закона на Любовта. Кое те заставя да се спреш при една чешма, коритото или чучурът? - Нали водата! Само със силата на Любовта може да се подобри всичко. Тя е вътрешен процес, сила. Трябва да се стремите това, което придобивате да се осветява, иначе носят разсипвание.
към текста >>

Сегашният живот определя всичките възможности за в бъдеще, което може да се реализира и всички минали грешки, които могат да се изправят.
По-добре малко, но благословено, отколкото много, но не благословено! Истинската ценност на едно богатство, не може друг да го вземе. На скъпоценността, кой може да вземе ценността? Богатството поради Любовта има своята ценност. Една кола е важна докато те пренесе, после е свободна.Най-първо ще се стремите, високо в себе си да се повдигате. Сегашният живот определя всичките възможности за в бъдеще, което може да се реализира и всички минали грешки, които могат да се изправят. Ако ние не бихме вложили закона на Любовта, нищо не ще добием. Ще вложите в себе си - никаква лъжа и по Божественому ще ликвидирате сметките си.Ние живееме за Бога, умираме за Бога, живеем един за други, но за да изявим Божията Любов! В сегашния строй лъжата има гражданство и това е едно нещастие. Един брат казва, че еди-кой си имал нужда от пари, но той да ги занесе. Защо?
към текста >>

Тия малките грехове са, които съсипват живота!
Един брат казва, че еди-кой си имал нужда от пари, но той да ги занесе. Защо? - Защото и той имал нужда! Ще ги занесе, но ще ги изхарчи поне 1/2 за себе си. Казвам: Тоя малък дявол да го извадиш от себе си! Има в тебе един добър дух, но има и друг един. Тия малките грехове са, които съсипват живота! Тия малките грехове с време причиняват големи пакости, в бъдеще. Лъжа да нямаш в себе си! Не е въпроса да убедиш света, че не лъжеш, защото целият свят е в лъжа, но праведните да убедиш, че не лъжеш! В лъжата има най-големите отрови в света. От човека зависи да не лъже.
към текста >>

В животните има голяма лъжа.
Вие ще бъдете внимателни. Вълната е калпава и преждата ще бъде такава, ще бъде гнила. Истината обичайте! Ще турите правилото: Да бъдете искрени в съзнанието си.Лъжата е започнала от Ангелите, които са паднали. Лъжата не е в акта да вземеш нещо, а в желанието, вътрешното желание, да вземеш нещо, което не е твое. В животните има голяма лъжа. В мравите, пчелите няма морал. Человек сега е дошъл да изправи всички свои погрешки от най-далечно минало, от всичките царства, като е бил в тях. В един живот може да се изправят всичките погрешки на животинското си състояние. В сегашния строй не трябва ни даже министър да ставаш - ще те хвърлят в затвора. Ни търговец - ще те хване чл.
към текста >>

В един живот може да се изправят всичките погрешки на животинското си състояние.
Ще турите правилото: Да бъдете искрени в съзнанието си.Лъжата е започнала от Ангелите, които са паднали. Лъжата не е в акта да вземеш нещо, а в желанието, вътрешното желание, да вземеш нещо, което не е твое. В животните има голяма лъжа. В мравите, пчелите няма морал. Человек сега е дошъл да изправи всички свои погрешки от най-далечно минало, от всичките царства, като е бил в тях. В един живот може да се изправят всичките погрешки на животинското си състояние. В сегашния строй не трябва ни даже министър да ставаш - ще те хвърлят в затвора. Ни търговец - ще те хване чл. 4 от закона. Никога не се е прилагал така силно кармическия закон, както сега и особено в Русия.Богатите станаха бедни - князе дворяни, а бедните станаха богати. Това е резултат на лошите отношения по-рано в Русия.Не е въпроса, какво Бог може да направи, Той всичко може да направи.
към текста >>

Една сестра дойде и ми казва, че имало две тенекии злато на едно място.
Това ще бъде една банка и ще се създадат материални работи за вас. Ще оформите всичко според съществуващия ред и порядък на земята. Тя земята е пълна с пари. България е пълна със заровени пари, но не е морален закон да се изровят. Умрелият си ги пази - те са негови. Една сестра дойде и ми казва, че имало две тенекии злато на едно място. Казах й, че не са за нас. Бр. П. Епитропов е ходил, знае ги, но не е казано още да ги извадиме. Земята е пълна с богатства.Нарядът ще бъде за неделните дни. Почва се от неделя 21 Септемврий т.
към текста >>

Всички по-долни се приближават към богатия, от всичките царства.Като ти турят хомота отгоре Висшите същества, ще се научиш да вървиш в правия път.3/3 е живота -1/3 Божествен, 1/3 ангелски и 1/3 материален.
Имате лозе - работите го вие - град го убива две години, тая година не го уби - чужди хора го работиха. Показва, че по-рано е внесено нещо егоистично. Работата между народа е същата, както и$на градина. Ако не знаеш да работиш на градина, не ще можеш да работиш и между народа.Да работите върху вас - ще вървите напред, ще чакате и ще видите. Колкото човек остарява, толкова по-богат става и толкова повече растат около него ония, които ще храни. Всички по-долни се приближават към богатия, от всичките царства.Като ти турят хомота отгоре Висшите същества, ще се научиш да вървиш в правия път.3/3 е живота -1/3 Божествен, 1/3 ангелски и 1/3 материален. На всекиго са определени условията, при които трябва да работи, финансистите спъват материално нашите приятели, за да ги разсипят материално - така например кожите на Цанев и Ватев, така е и с Котев. Има едни вътрешне закони, които работят.Английската политика не иска да има в България духовенството влияние. Вие не трябва да искате една Велика България, а една България, в която да има законност и правота - тогава тя ще бъде силна и велика.Кои трябва да работят? Невидимият свят има списък и когато трябва, изпращат ги. И сега постепенно те идват - засилва се числото на работниците.Трудовият час е една забава - леки занятия, специалности да се учат.- Изтъква се от братята, че сме бедни и средства няма за започване на работа, а братята специалисти работят на чужди капиталисти и ги изсмукват, та не остава време и за духовна работа.Учителят казва: Направете си приятели от богатството на неправдата!
към текста >>

18. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
към текста >>

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето.
към текста >>

19. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
към текста >>

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето.
към текста >>

20. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
към текста >>

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето.
към текста >>

21. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
1. 7. МАЛКИЯТ СТРЪКБОРИС НИКОЛОВ 2. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила] Спомени на Олга Славчева На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога. 7. МАЛКИЯТ СТРЪК Понякога се случваше времето да е твърде лошо. А през 1925 г.
към текста >>

Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория! Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки...Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди! Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
към текста >>

Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето. А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност на изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина. Едни от тях са тъй малки, прилични на неголям орех. Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната на гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента на славея. Той и тук си е цар на песнопевците. Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
към текста >>

Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето.
към текста >>

22. Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Трети ден - 25 август

Да прочетем една молитва,не е достатъчно да се изкаже тя само с думи.Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот.
При това постоянно вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен, във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та духът да работи повече. Тогава всички ще приемем тази мекота, тази радост, която търсим. Да прочетем една молитва,не е достатъчно да се изкаже тя само с думи.Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във времето на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува.
към текста >>

Земният живот е една раница, която не е толкова важна.
Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде и умът ни съсредоточен, във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та духът да работи повече. Тогава всички ще приемем тази мекота, тази радост, която търсим. Да прочетем една молитва,не е достатъчно да се изкаже тя само с думи.Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот. Земният живот е една раница, която не е толкова важна. В дадения случай ще турите тази раница на земята и ще бъдете като новородени. След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници на гърба си, това вече зависи от вас, но във времето на молитвата - никакви раници. Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете на небето. Какво ще стане утре, това не е важно, то не ни интересува. Днешният ден е Божи ден.
към текста >>

Също и 22 беседа: „И заповяда на слънцето да грее".След това Учителя продължи:„Любовта е най-високият връх в света.Мъдростта е най-великата сила в живота.Истината съдържа най-красивия живот в себе си.Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта?
Отче наш.Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество" (Ефесянам, 6 гл., 10 ст.).Четиво за през деня: 14 гл. от Матея; 9 гл. от Марка; 15 гл. от Лука; 14 гл. от Йоана. Също и 22 беседа: „И заповяда на слънцето да грее".След това Учителя продължи:„Любовта е най-високият връх в света.Мъдростта е най-великата сила в живота.Истината съдържа най-красивия живот в себе си.Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае.Който не е опитал силата на Мъдростта, знае ли какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задавайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: „Ще се кача на върха." Това обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес.Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: „Започвам да изпитвам вече тази сила." Ще отговаряте в положителен смисъл.
към текста >>

Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот?
от Марка; 15 гл. от Лука; 14 гл. от Йоана. Също и 22 беседа: „И заповяда на слънцето да грее".След това Учителя продължи:„Любовта е най-високият връх в света.Мъдростта е най-великата сила в живота.Истината съдържа най-красивия живот в себе си.Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае.Който не е опитал силата на Мъдростта, знае ли какво нещо е тя? Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот? Задавайте си въпроса, без да си отговаряте. Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: „Ще се кача на върха." Това обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес.Как ще отговорите на втория въпрос? Ще кажете: „Започвам да изпитвам вече тази сила." Ще отговаряте в положителен смисъл. Отговорът на първия въпрос: „Ще се кача на върха" - нека ви бъде като модел. По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси.
към текста >>

Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото.
По този образец ще отговорите на третия и на други въпроси. Тогава аз ви задавам въпроса: Мога ли да бъда добър? Как ще отговорите? Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат." Или като събера всичкото злато, ще бъда богат. Питам тогава: Може ли да съберете всичкотозлато? Може да го съберете само по един начин.
към текста >>

", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат." Или като събера всичкото злато, ще бъда богат.
Вие ще кажете: „Мога". Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат." Или като събера всичкото злато, ще бъда богат. Питам тогава: Може ли да съберете всичкотозлато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено е човешката кръв. Там то е в разтвор.
към текста >>

Питам тогава: Може ли да съберете всичкотозлато?
Този отговор не е правилен. Ще отговорите: „Корените на моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото. Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат." Или като събера всичкото злато, ще бъда богат. Питам тогава: Може ли да съберете всичкотозлато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено е човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.На въпроса „Мога ли да бъда силен?
към текста >>

Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв.
Само от Божественото излиза добрината. На въпроса: „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат." Или като събера всичкото злато, ще бъда богат. Питам тогава: Може ли да съберете всичкотозлато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено е човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.На въпроса „Мога ли да бъда силен? " отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме.
към текста >>

Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено е човешката кръв.
На въпроса: „Мога ли да бъда богат? ", отговорът е: „Като събера всичките пари от земята, мога да бъда богат." Или като събера всичкото злато, ще бъда богат. Питам тогава: Може ли да съберете всичкотозлато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено е човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.На въпроса „Мога ли да бъда силен? " отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме. На въпроса „Мога ли да имам най-красивия живот?
към текста >>

Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.На въпроса „Мога ли да бъда силен?
Питам тогава: Може ли да съберете всичкотозлато? Може да го съберете само по един начин. Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв. Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено е човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.На въпроса „Мога ли да бъда силен? " отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме. На въпроса „Мога ли да имам най-красивия живот? " отговарям: Живият всякога има Истината в себе си. Живи хора са само тия, които имат Истината.
към текста >>

На въпроса „Мога ли да имам най-красивия живот?
Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено е човешката кръв. Там то е в разтвор. Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.На въпроса „Мога ли да бъда силен? " отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме. На въпроса „Мога ли да имам най-красивия живот? " отговарям: Живият всякога има Истината в себе си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът значи носи Истината в себе си."Хубавите гимнастични упражнения ни окрилят.В 8 часа сутринта беседа. "Летопис на изгрева" - Том 1 Теофана Савова Глава: 25 август, вторник
към текста >>

Животът значи носи Истината в себе си."Хубавите гимнастични упражнения ни окрилят.В 8 часа сутринта беседа.
" отговарям: Всичката сила е в Бога. Аз и Бог едно сме. На въпроса „Мога ли да имам най-красивия живот? " отговарям: Живият всякога има Истината в себе си. Живи хора са само тия, които имат Истината. Животът значи носи Истината в себе си."Хубавите гимнастични упражнения ни окрилят.В 8 часа сутринта беседа. "Летопис на изгрева" - Том 1 Теофана Савова Глава: 25 август, вторник
към текста >>

23. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Макар, че понякога тя ни брули с град, дъжд, снежни бури, както стана преди една неделя, но ние си знаем тайните и: наблъска ни хубавичко, за да може всекиму по джобове, раници, в пазва злато да наслага, злато - чиста кръв.Няма вече сборен пункт; всеки тръгва когато се събуди и върви, докато му очи видят.
[бивака Ел-Ше-дар] И миналата година на този ден бяхме горе. О, колко се радвам, че ще идем на Витоша! Та кой не иска да забогатее, кой? Кой не иска да пие небесна амброзия, която дава стократни сили и окриля духа! Макар, че понякога тя ни брули с град, дъжд, снежни бури, както стана преди една неделя, но ние си знаем тайните и: наблъска ни хубавичко, за да може всекиму по джобове, раници, в пазва злато да наслага, злато - чиста кръв.Няма вече сборен пункт; всеки тръгва когато се събуди и върви, докато му очи видят. Та всички вече знаем пътя, всеки камък, всяка баирчинка и долчинка, всеки завой. Денем и нощем кръстом сме пребродили планината: зиме и лете, пролет и есен.Въздухът топъл. Снегът омекнал под нозете ни. Небето ясно - чисто. Месечко с отчупен връх - клони към запад, а от към изток прекрасната Денница се явява на хоризонта подобно красиво девойкино лице.
към текста >>

Но тя за миг открива завесата на нечий интимен живот.
Затъваме до колене - едвам се движим напред. Отстрани по преспите някой шарил с края на гегата си комично лице. Другаде - само: „Ох”. Някъде: „Напред! ”, а другаде цяло изречение: „Стоянчо обул чужди галоши.” Кой е този Стоянчо и с чии галоши се е курдисал, това е тайна за нас. Но тя за миг открива завесата на нечий интимен живот. Че някой Стоянчо, горещ поклонник на планината поискал да я посети, но уви! Липсват му обувки. Но, намерили се в заем един чифт галоши и наш „Стоян” без да се изканва, нахлузил ги на мотовилите си, позавързал ги с канап да не останат из дълбокия сняг и - хайде на планината. Това се казва любител на природата! По-нататък някой учен начертал зодиакалните знаци, друг -триъгълник и в него преплел две букви - всичко туй поставено върху възходяща спирала.
към текста >>

24. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Природата с диамантен резец е очертала своите граници.Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в животворящ възход.Теменужки, теменужки!
Розово сияние облива снежния връх на планината. Леко тече то по гърди и скути на Витоша и я милва. Зелени ливади - бисерна роса ги обсипала с пълни шъпи. Птичка се нирва из нея, къпе ли снага, или ей тъй в радост безумна си играе? Ръж се извисила - леко се люлее от пролетния ветрец - зелена, равна, свилена - като изумрудено езеро. Природата с диамантен резец е очертала своите граници.Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в животворящ възход.Теменужки, теменужки! Вредом плиснали своите празнични ленти, напоени с благоухание. Жълта иглика е приготвила своите платна. Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш.Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци.Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува.
към текста >>

Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни животни, ту профили на троянски герои със златогривести шлемове.Ето, пристигаме „у дома”, на Ел Шадар.
Нигде се не вижда. Но, още малко остана. От нашата „гостна” топъл дим се издига - огън е накладен. Там своята жажда до ситост ще утолим.Налягаме по нагретите камъни. Гледаме къдравите бели облачета що като чудни ладии се носят из ефира. Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни животни, ту профили на троянски герои със златогривести шлемове.Ето, пристигаме „у дома”, на Ел Шадар. Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху гърба навярно на някой слабичък-още е към „Вади душа”. Най-сетне се напихме чай до насита. Всичката жажда си отиде, като че ли не е била.Там, до възправена бяла скала седи Учителят. Слънцето сребри белите Му коси, тих ветрец си играе с блестящите кичури, що обикалят лицето Му. Ефирните пръстчета на вятъра имат достъп до Него и Го милват.
към текста >>

"... Ако сте готови да служите на Бога, Бог ще устрои живота ви: най-нечистия живот ще го трансформира моментално -и ще станете един „скъпоценен камък".
За да се очисти Любовта, трябва да се освободим от всички еротични понятия, представи и чувства. Светът е пълен с най-нечисти образи. Който люби, не губи, който не люби, дваж губи. Във всеки момент трябва да знаете следното: дали вашата воля изпълнявате, или Волята Божия. - „Да върша винаги това, което на Тебе е угодно! "... Ако сте готови да служите на Бога, Бог ще устрои живота ви: най-нечистия живот ще го трансформира моментално -и ще станете един „скъпоценен камък". Инак ще падате и ще ставате и ще ви убеждават, че опитност трябва. Любовта е закон, който действува без закон. В Иеремия, там където се говори за Моава, за моа-витяните, че си стрижели брадите и били с плешиви глави, всъщност се говори за днешната епоха. Нали днес си стрижат брадите и на много хора главите са плешиви? Също така, дето се казва, че Бог е излял Духа Си върху тия, които си стрижат брадите, се отнася пак за днешната епоха, значи тази материалистична епоха ще се замести с друга, духовна, в която Бог ще се прояви.
към текста >>

25. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

От грамаден циментов резервоар издишат кипящите води на този грандиозен подземен живот.
По нивите берачи и берачки на тия толкова скъпоценни тютюневи листа, които сякаш са едничкото богатство на тия селища. По дворовете хармани; негде първобитни, а негде модернизирани свършачки и веячки. Църква и Студена имат прекрасни училищни здания, а също тъй спретнати чисти обществени заведения, улици и мегдани, дордето в Сапарево блещи само сградата на минералната баня. Тя е същинско богатство - Сапаревска златна рудница. Безброй посетители всеки ден - здрави и болни се наслаждават на това неоценимо благо, дарено от природата. От грамаден циментов резервоар издишат кипящите води на този грандиозен подземен живот. Сякаш някое пленено в земята чудовище издиша на възбог. Множество жени и деца се перат и къпят до обилните горещи курни и цепят въздуха от радостни провиквания. Ябълкови и крушови дървеса, ниско сведени до земята от плод украсяват чисти и спретнати селски дворища и навързани по тях дълги въжета с ослепително бяло пране.Чакат ни конярите - куцовласи. Но какъв наплив от евреи тук! Боже упази, същинска напаст.
към текста >>

Една сюрия мургави, мръсни, върколести еврейчета ни предлагат круши, бонбони, гевреци, хляб, всичко, разбира се на двойна цена... Някой от шофьорите бе набил едно от тях за тази им безочливост и то като живо одрано почна тъй силно да реве и пищи, като се запремета в смъртни конвулсии из уличния прахоляк.
Сякаш някое пленено в земята чудовище издиша на възбог. Множество жени и деца се перат и къпят до обилните горещи курни и цепят въздуха от радостни провиквания. Ябълкови и крушови дървеса, ниско сведени до земята от плод украсяват чисти и спретнати селски дворища и навързани по тях дълги въжета с ослепително бяло пране.Чакат ни конярите - куцовласи. Но какъв наплив от евреи тук! Боже упази, същинска напаст. Една сюрия мургави, мръсни, върколести еврейчета ни предлагат круши, бонбони, гевреци, хляб, всичко, разбира се на двойна цена... Някой от шофьорите бе набил едно от тях за тази им безочливост и то като живо одрано почна тъй силно да реве и пищи, като се запремета в смъртни конвулсии из уличния прахоляк. Не подозирайки за свойствени на племето му хитрини, ний се спускаме с купените от тях бонбони да го успокояваме. Колко парички прие то От нас докато благоволи да млъкне и се успокои.Конярите ни предлагат баснословни цени. Явяват се и други, които подбиват първите с цената. Тогава първите отстъпват и ние ги предпочитаме поради здравите им охранени яки коне. Колко енергия изхаби Симеонов докато оправи тая работа.
към текста >>

И животни и хора плуват в пот.
Колко енергия изхаби Симеонов докато оправи тая работа. Най-сетне багажът ни е натоварен на 12 магарета и 6 коня и в 10 часа сутринта потегляме на път.Ето го преддверието на Рила, същинска каменна пустиня. Натрошените камъни нагрети от августовско слънце издават адска горещина. Нищо утешително не представлява това преддверие. Голи скалисти сипеи, по които и човеци и добичета едвам напредват. И животни и хора плуват в пот. Слънцето напича и няма где да се скриеш на сенчица. Като че ли изобилен дъжд ни вали и това слънце, вместо да го суши, увеличаваше го по нас до висша степен.Рила бавно разгръща пред нас своите чаровни страници - бор след бор, полянка след полянка, докато дърветата се сгъстяват до толкова, че изчезва всяка полянка. Нашият пешеходен кораб заплува всред Райска зеленина и свежест.Горките добичета, колко много бой изядоха от своите стопани! Кървавите им хълбоци красноречиво говорят за безчислените дупчения от острата клечка на безжалостните им стопани. И те мълчаливо търпят всичко и му слугуват с трогателна покорност...Сочна ливада.
към текста >>

Навеждам се, играя си със студената струя... Дълги и къси борови шишарки като злато посипали земята, на дълбоки залежи така си и остават.
Китен здравец из камъняци и шубраки се подава. Летни теменуги, жълтурче и чубрика миризлива навред присъствуват на това природно тържество. Сърненки и масленки, едри и сочни те викат да ги откъснеш и върху жарава със солчица да ги опечеш. Незнайни горски певци се обаждат скрити из гъстите клони. Студени, бистри извори привличат погледа и пълнят душата с възхищение, с преклонение. Навеждам се, играя си със студената струя... Дълги и къси борови шишарки като злато посипали земята, на дълбоки залежи така си и остават. Никому не нужни... Небето още повече посинява. Като че ли ще пламне от синина.Ето Паничище. Горките добичета, как треперят нозете им от умора. Дълбоко зелено езеро приличащо на блато. Жаби с крясък се спущат към него с нашето приближаване.
към текста >>

Боровата гора прилича на зелено тъмно море отразило по-живо блясъка на звездите.
Ще ни събере ли вътре? Наклаждаме огън и нощуваме вън. Колко е хубаво! Друго е небето тук; т.е. същото, обаче други са неговите изгледи. Боровата гора прилича на зелено тъмно море отразило по-живо блясъка на звездите. Хоризонтът, накичен със снежен венец, привлича погледа, сърцето... Огънят издава приятна грейка. Хубаво е, топло, като в стая. Няма ги тук пронизителните студове на Мусалла; тука сякаш е юга на Рила.Още в ранина потегляме. Пътят става стръмен и неравен. Гората се сменя с клек и смрика, а по нагоре само скали и трева.
към текста >>

Джобовете ни увисват с разни сбирки от такова „злато” и скъпоценности.
След закуска пак нагоре! Как леко се върви по тая благоуханна трева и бели скали! Какви прекрасни гледки всякога пред нас се показват! Всяка нова крачка ни завежда при нова прелест. Скалите блещят от слюда, като че златни и сребърни. Джобовете ни увисват с разни сбирки от такова „злато” и скъпоценности. Въздухът е напоен с благоуханието на безброй билки и цветя. Гърдите жадно го поемат с неизразима сладост.Второто езеро Елбур - сякаш заслано с бял воал от мъгли. Когато те се вдигнат навярно ще видим и по него небесния лазур. Минаваме край третото. Четвъртото - Близнаците.
към текста >>

Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание.
След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.” Когато слезем на полето ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим енергии.
към текста >>

Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината.
Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др. Едно изречение ми направи силно впечатление, което Учителя каза на езерата. Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.” Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание. Учителя каза веднъж: „Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук, на планината. И когато слезете долу на полето често да възкръсват във вашето съзнание тези образи. По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.” Когато слезем на полето ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним.
към текста >>

Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане.
По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.” Когато слезем на полето ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата. Всеки ден идваме тук и черпим енергии. От полето всеки ден идваме тук на гости, за да се обновим и опресним. Ще завърша с няколко думи от Учителя за дишането: „Ако не дишате добре едва ще изкарате 30 ÷ 40 години. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън преди да започнете каквато и да е работа направете няколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформянето на човешкия характер.
към текста >>

Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там.
Това, разбира се, беше доста сложно и неудобно. Но трудностите са, които карат човека да мисли, да търси и намира. „Похлопайте и ще ви се отвори” - казва Христос. Затова през следващите години, благодарение на мислене и търсене, идваха и все по-добри условия. Приближаването на времето, когато ще тръгваме за Рила, се съпровождаше всякога от приятно оживление всред приятелите. Обмисляше се и се разискваше върху придобития опит, за по-добрата ни организация и транспорт дотам, а също и за някои улеснения в живота ни там. На първо място най-важен беше въпросът за покрив над главите ни и за защита от неочакваните климатични изненади. Вятър, дъжд и хлад, такива изненади, особено в началните дни на нашето идване, често ни спохождаха. В първите години този въпрос се разрешаваше, като всеки си правеше примитивен навес от случайни платнища, но това беше крайно незадоволително. Наистина платнищата, с които военните си служеха, бяха едно добро разрешение, но нито такива, нито нещо подобно се намираше на пазара. Не знам на кого, но беше някоя умна глава, озарена от проблясък, на която дойде идеята да се правят палатки от дебел, бял памучен плат - американ, какъвто тогава в изобилие се намираше по магазините.
към текста >>

Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие.
Царят не беше се още оженил и като турихме по-малкия камък, Учителя рече: „Ето и царицата дойде”. И наистина, това събитие стана скоро, не след много време. По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа.
към текста >>

В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот.
По-късно излизането ни на Рила започна да става от село Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре. За тази промяна на маршрута ни, голяма заслуга имаше брат Славчо Славянски, който беше добре проучил пътя и с право определи и предложи да минаваме от там. Този брат даваше своя голям принос в организирането на Рилското ни летуване. Животът ни на Рила протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл разнообразие. Сутрин в зори от своята палатка Мария Златева-Мичето, една много добра наша цигуларка, изсвирваше с голяма топлота и мекота подходящата за случая братска песен „Събуди се, братко мили”, дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, като подтик към светлина и живот. Ставахме и се отправяхме мълчаливо към Молитвения връх, за да посрещнем Слънцето и да чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседа. След това като привърши всичко, се връщаме обратно към лагера, обновени, освежени, с нови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската и след това внимание към стомаха, за което Учителя казваше: „Яденето е най-важната работа!
към текста >>

Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви.
В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори.
към текста >>

Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества.
По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме.
към текста >>

Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот.
След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо. Немалък дял от времето се използваше за приятни и полезни разговори. Особено през почивките, когато ходехме или работехме. Учителя беше всякога с нас и щом спрем, веднага Го наобикаляхме и почвахме непринудени разговори.
към текста >>

На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат.
Той беше един от най-популярните братя в Братството не само със своите познания по всички въпроси и особено добре по окултните, но и с готовността си винаги да бъде полезен на всички, които се нуждаят от нещо. Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не. На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка.
към текста >>

Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила.
Със своето умение като педагог, той подготви много братя и сестри задочно да завършат своето образование. Владееше не само естествените науки, но и всички - математика, физика и кои ли не. На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде.
към текста >>

Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха.
На Рила в тези излизания извън бивака аз взимах по-малко участие, защото бях изцяло погълнат с уреждане на снабдяването, продоволствието и ред други задачи, свързани с ежедневието. Носеше се славата на някои братя и сестри, които със своята дейност и трудолюбие допринасяха най-много за направата на ценните придобивки, които облагородяваха бивака и околностите му. На първо място беше името на брат Пеню Ганев - един едър, снажен, пълен с енергия и живот брат. Той беше и много способен фотограф, правеше постоянно снимки и вярвам, че у него се съхраняват много ценни от тях, показващи живота ни на Рила. Много добър фотограф и с голям художествен усет, беше и брат Васил Искренов, който впоследствие потъна из широкия свят. Тези снимки допринасят много, за да се покаже по-нагледно животът ни Рила, през онези светли времена от великата епоха. Учителя понякога шеговито подхвърляше на тези фотографи - да снимат и мъглата, която не рядко ни беше гостенка. След вечерята буйният огън създаваше една приятна и тържествена обстановка. Дърва имаше в изобилие навсякъде. Насядали около огъня, ще дойде Учителя, почваше се разговор с Него, пееха се песни; имахме добри музиканти инструменталисти, които даваха концерти, а над нас - чудното, красиво, звездно небе. Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно.
към текста >>

На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот.
Звездите - очите на ангелите, както са ги наричали древните мъдреци - поради височината, на която бяхме и от кристално чистият въздух, който имахме, те блестяха особено ярко и привлекателно. Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос.
към текста >>

Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение.
Като ги гледа човек, не може да не долови един шепот, пълен с нежност и мъдрост. Ето къде е причината, че във всички древни религии, без изключение, е имало едно уважение и благоговение към звездния мир, наблюдаван в атмосфера чиста от прахове, пушеци и изпарения, а това е създавало устрема да се изучава този мир и да се търси смисълът на всичко, създадено от Бога. Защото в Природата има едно велико Единство, една връзка между всичко съществуващо в нея. Така са се създали Астрономията и Астрологията, която търси връзката и отношенията на звездите към Земята и живите същества на нея, на първо място човека... Така, в един друг свят, прекарвахме до късно през нощта. На утрото почваше пак отново пълния със смисъл и разнообразие живот. Вярно е, че водата е много важен елемент в живота на едно общество и въпросът с водата трябва да намери своето най-добро разрешение. Изворчето, което открихме в горния край на езерото и на което, както отбелязах, бяхме направили чешмичка, на някои се виждаше, че е далеч. Учителя всякога е подсказвал, че носенето на вода е едно полезно за здравето и приятно упражнение, сега имахме повод за прилагане на това упражнение. Ако всеки донасяше поне по веднъж през деня вода, големите нужди от нея за бивака напълно се задоволяваха, още повече че разходката край езерото, където минаваше тясната пътечка беше много приятна. Но някои от братята и сестрите, по моя преценка, искаха да минат за много практични и направиха от снабдяването с вода голям въпрос. Занизаха се ред проекти за разрешаването му.
към текста >>

В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека.
Един ден група братя и сестри сме се събрали около Учителя и отново се повдигна въпрос за водата. Бях близо до Него и разпалено, полу на шега изложих моя проект, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място на една такава пътека, а с такава работа, разбира се, ние не бихме се занимавали. Когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение.
към текста >>

Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят.
Бях близо до Него и разпалено, полу на шега изложих моя проект, защото знаех, че тези скали освен с взрив не могат другояче да сторят място на една такава пътека, а с такава работа, разбира се, ние не бихме се занимавали. Когато стигнах до взрива, Учителят леко се усмихна - искаше да ми каже колко далеч съм отишъл. Усмихнах се и аз и сложих проекта за взрива в архивата. Знаех, че Учителя не обичаше да осакатяваме дадените от Природата форми без особено належаща нужда. В Природата съществува едно разумно и хармонично Единство между формите, създадени от минералния свят, въздуха, водата, растенията, животните и човека. Това единство изисква създадените от Природата архитектурни форми да се пазят, да има чистота на въздуха и водата, да се запазват естествените насаждения от растения, разпространението на животинския свят. И човекът само при крайна необходимост може да се намесва в това единство, като го прави най-внимателно и с най-малък ущърб. Събудилият се сега устрем у човека към обладаване на всички блага на Земята, тази негова безпределна лакомия, го тласкат към най-жестоко ликвидиране на това единство, което непременно ще се отрази зле на човешкия род. Едно частично разрешение на въпроса за водата се получи, когато малко по-късно нашият много добър майстор дърводелец и човек с богати идеи, Боян Златарев, със съдействието и на други братя, направи лодка, с която пренасяхме през езерото вода от изворчето. Но това по-скоро беше романтика, отколкото разрешение. Основно остана пак носенето на вода на ръце.
към текста >>

Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила.
В нея човек можеше да намери всички видове инструменти, за всички занаяти, като се почне с часовникарството и се свърши с тези за правене на клинци и подкови. Този именно наш брат направи под езерото баня за чудо и показ на всички. Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”. Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна.
към текста >>

Спомням си последния ден от земния му живот.
Там, където се изтичаше водата от нашето езеро, той отдели с тръби част от водата, като я откара далеч от изтичащата се рекичка. В едно помещение, изградено от плътни импрегнирани платна, той направи някакъв самовар, по съвършено нова система, негова идея, основана все пак на принципа на бойлерите, където само с много малко дръвца за кратко време се получаваше гореща вода; в специална камера, тя се разстудяваше по желание и чрез един душ се получаваше непрекъснато необходимата струя. Всички приспособления, необходими за банята бяха така умело направени, че ти беше приятно да се изкъпеш в нея. Така нашият скромен, тих и мил брат Димитрий беше дал своя голям принос за общия братски живот на Рила. За съжаление по-късно, съвсем неочаквано и много набързо, той си замина за онзи свят, като остави една празнота в братските среди. Спомням си последния ден от земния му живот. Трябваше ми някакъв инструмент, разбира се, не можех да отида другаде, освен при брат Димитрий. И друг път съм ходил за такава услуга при него, никога не ми е отказвал, но всякога с една престорена строгост ще ми каже като го подава: „На, вземи го, и щом свършиш, веднага да ми го донесеш”. Този път той ми подаде инструмента с такава топлота и любезност без каквито и да е било забележки, че това ме изненада и трогна. Навярно е предчувствал, че повече няма да му трябва. Набързо привърших работата си и веднага му го върнах.
към текста >>

Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача.
За тях беше нужно, първо отмора на закрито, пък и някоя чаша чай или гореща вода. Случваше се и конете с багажите и продуктите да пристигнат в такова време. Проектът за заслона беше готов и работата по него започна. С камъни, каквито имаше наоколо в изобилие, под ръководството на Гради и други опитни в строителството братя, зидовете само за няколко дни бяха готови. Всички останали братя и сестри помагаха във второстепенните работи. Учителя, както навсякъде, където се правеше нещо за подобряване живота ни на Рила, така и тук неотлъчно присъстваше и умело, някак негласно, даваше напътствия в изпълнение на поставената задача. Покривната конструкция направихме от борови дървета, които взехме от една изгоряла гора под Молитвения връх. От пожара те бяха изсъхнали и стояха безмълвни и прави. Отрязахме ги и на ръце ги занесохме горе. С тях и някои по-дебели клекове направихме конструкцията. Когато дойде въпросът за самото покриване на заслона, тук вече аз имах решаващата дума и изпълнение.
към текста >>

Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят.
Направиха се вътре огнища, подът се постла също с плочи и кухнята на лагера беше вече на-пълно готова, за да поеме своите много сериозни задължения. Там всякога имаше хора и цареше едно приятно оживление. Беше не само кухня, но център откъдето човек можеше да получи всички информации и новини. Там спираха и конете, които докарваха продуктите, а също и групите, които идваха. Тяхното пристигане беше събитие. Още отдалеч се виждаха, тежко натоварените, бавно пристъпващи коне, които носеха храната - живота на този свят. На планетата Земя обаче се раждат и хора проводници на тъмните, злите сили в природата. Те търсят да унищожат, да премахнат, да спънат, това им доставя някакво задоволство. Имал съм случаят много пъти да ги срещам и да наблюдавам техните прояви. Те докарват всички злини и нещастия, всичките страдания на човешкия род. Още на другата година голяма част от този заслон беше разрушен.
към текста >>

Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот.
Сутрин, когато си правехме упражненията - Паневритмията, в центъра на колелото се събираше цял оркестър. Лагерът на Рила беше едно напълно оформено, пълноценно във всяко отношение общество. Хубавите, приятни и топли слънчеви дни ни носеха едни грижи и преживявания. Имаше обаче и нещо интересно в мъгливите и дъждовни дни - те създаваха впечатления, които ни подтикваха към по-друга чувства, мисли и грижи. Беше много интересно да се наблюдават в облачните дни игривите и плавни движения на облаците. Дъждът на талази пристъпваше и носеше своята обилна и оживителна влага - капки, наситени с енергия и живот. При буря, когато понякога ни спохождаше, беше интересно да се следят странните движения на палатките. Като че ли някакви неземни същества играеха екзотични танци. При една такава буря, една сестра идва при мен и ми казва: „Вятърът люлее много силно палатката на Учителя и трябва непременно да се стегне с допълнителни въжета! ” Аз веднага станах и отидох там. Гледам Учителя вън от палатката.
към текста >>

Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера.
Първото езеро със своята прелест, форма и размер, широката поляна край него, даваща простор, с обилието на дърва всякога ме е привличало и съм го ценял като най-добро място за един бивак на много хора. Пък е и един добър изходен пункт за отиване из красивите области наоколо. Затова предложих там мястото за един нов бивак. След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас.
към текста >>

Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме.
След малко мълчание, Учителя продължи разговора на текущата преди това тема. Явно, нашият бивак беше застрашен от пристъпите на хората от света. Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години.
към текста >>

За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас.
Така ден след ден, течеше пълният с богато разнообразие и смисъл живот в чудната природа около седемте Рилски езера. Понякога си устройвахме и по-дълги и по-далечни екскурзии, по за цял ден, до връх Дамга, Калинините върхове и другаде. Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо. Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безкористното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно.
към текста >>

Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя.
Към края на месец август бивакът се вдигаше. Всички ние, вече обновени, пълни с енергия, живот и богати с впечатления, се прибирахме. Тези богатства ни хранеха през цялата година, до следващото лято. За да се опише живота ни на Рила, тъй неизмерим в своето величие, бе невъзможно да се обхване и изрази само от едного от нас. Всички, които са прекарали там, трябва да дадат израз на преживяното, на впечатленията, които са приели, на богатия емоционален и мисловен мир, в който са били потопени. Тогава едва ще можем да дадем една по-пълна картина на общия братски живот, прекаран на Рила с Учителя. Редовните ни летувания на Рила продължиха през 1929, 1930, 1931 и 1932 години. В края на летуването ни през 1932 година някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни на Рила било много скъпо. Това нещо, като се има предвид идеалната организация и безкористното обслужване от братя и сестри, беше съвсем невярно. Но тази неуместна и безпочвена забележка беше приета с голямо огорчение и Учителя нареди през следващата 1933 година да летуваме на Витоша, в местността „Яворово присое”. За там минавахме през село Бистрица.
към текста >>

Тези две места са най-живописните около Чам-Кория.
След обяд слязохме на хижата, където с Учителя имахме ценни разговори. На третия ден падна мъгла и ние потеглихме за Чам-Кория. Два дена прекарахме там във вилата на сестра Стоянова. Направихме обиколка из околните места. Ходихме на красивата, тъй наречена Широка поляна, и на Шумнатица. Тези две места са най-живописните около Чам-Кория. В неделя, на 9 октомври, се завърнахме на Изгрева." За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци.
към текста >>

Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода.
За екскурзиите Учителя казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно.” За този красавец великан Мусала имаме дадена от Учителя и чудна песен. Освен на Витоша и Рила, Учителя е ходил с приятели и прекарвал известно време и на Родопите, и в Стара Планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителя събуди и възпита у нас любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух! Гледаха със захлас чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяваха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в Природата - чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода - е нещо, което е не само приятно, но действа и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани. Рила Спомен на Надка Куртева
към текста >>

26. Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'

Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея.
Учителя участва в работата по извора. За това може да се прочете в следните спомени:1. Чешмата " Ръцете,които дават"Светозар Няголов 2. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"Борис Николов 2. Чешмата „Ръцете, които дават" Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и под скалата започва да тече буйна вода. Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т.
към текста >>

Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене.
2. Чешмата „Ръцете, които дават" Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и под скалата започва да тече буйна вода. Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т. XVI, с. 74, N60, сн, N22-23Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най- отпред слагат един голям камък, за който Учителят казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно /след 16 юни 1937 г./ и един малък, представляващ сина им.Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г., в 12 часа на обяд.
към текста >>

Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога.От южната страна е изсечен следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."*Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре.
Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т. XVI, с. 74, N60, сн, N22-23Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най- отпред слагат един голям камък, за който Учителят казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно /след 16 юни 1937 г./ и един малък, представляващ сина им.Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г., в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога.От южната страна е изсечен следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."*Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре. Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита.На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения.
към текста >>

Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят.
74, N60, сн, N22-23Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най- отпред слагат един голям камък, за който Учителят казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно /след 16 юни 1937 г./ и един малък, представляващ сина им.Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г., в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога.От южната страна е изсечен следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."*Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре. Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита.На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от която се раждат и големите противоречия.
към текста >>

До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречия в живота .
Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита.На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от която се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречия в живота . Проектиран на земята , квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят. Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земята.Вдясно от него има един полукръг, нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-висока точка и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най- ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство /хубави условия/ постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията /големите страдания/.Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят.Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката /1930 г. 25.7.12/.
към текста >>

Проектиран на земята , квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят.
Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита.На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от която се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречия в живота . Проектиран на земята , квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят. Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земята.Вдясно от него има един полукръг, нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-висока точка и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най- ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство /хубави условия/ постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията /големите страдания/.Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят.Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката /1930 г. 25.7.12/. Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с точка.*Вж Изгревът, т.
към текста >>

Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-висока точка и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най- ниското стъпало на живота.
Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от която се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречия в живота . Проектиран на земята , квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят. Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земята.Вдясно от него има един полукръг, нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-висока точка и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най- ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство /хубави условия/ постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията /големите страдания/.Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят.Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката /1930 г. 25.7.12/. Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с точка.*Вж Изгревът, т. Ill, с. 166-168, N30;T.
към текста >>

С други думи казано, човек започва с богатство /хубави условия/ постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията /големите страдания/.Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост.
Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от която се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречия в живота . Проектиран на земята , квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят. Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земята.Вдясно от него има един полукръг, нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-висока точка и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най- ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство /хубави условия/ постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията /големите страдания/.Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят.Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката /1930 г. 25.7.12/. Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с точка.*Вж Изгревът, т. Ill, с. 166-168, N30;T. VI, с.
към текста >>

Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже. Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята.
към текста >>

Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота.
Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи,
към текста >>

Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души.
Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици,
към текста >>

Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята.
Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари,
към текста >>

вий служители на живота,
А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри. Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка.
към текста >>

27. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август

Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот.
Прочете се Евангелие от Иоанна 8 глава от ст. 12 до края. Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници.
към текста >>

Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот.
12 до края. Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници. Това е сегашното положение на хората.За Божествения живот три неща трябва да имате в съображение: Пътят по който вървите, трябва да е верен; условията - трябва да са Божествени и методите - трябва да са Божествени.
към текста >>

Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла.
Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници. Това е сегашното положение на хората.За Божествения живот три неща трябва да имате в съображение: Пътят по който вървите, трябва да е верен; условията - трябва да са Божествени и методите - трябва да са Божествени. Когато дойде това съчетание пътят, условията и методите да са добри, тогава всичко може да се постигне.
към текста >>

Това е сегашното положение на хората.За Божествения живот три неща трябва да имате в съображение: Пътят по който вървите, трябва да е верен; условията - трябва да са Божествени и методите - трябва да са Божествени.
Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници. Това е сегашното положение на хората.За Божествения живот три неща трябва да имате в съображение: Пътят по който вървите, трябва да е верен; условията - трябва да са Божествени и методите - трябва да са Божествени. Когато дойде това съчетание пътят, условията и методите да са добри, тогава всичко може да се постигне. Сега се случва понякога пътят и условията са добри, но методите са човешки и тогава никакво постижение не може да има. Сега на съвременните верующи методи липсват. Ако казваме, че поддържаме Бога, а не вършим Волята Му, нищо не можем да постигнем. Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави.Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това.
към текста >>

С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите.
Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави.Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас.
към текста >>

Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите.
Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас. Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно.
към текста >>

Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно.
Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас. Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно. Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си. Или като онзи военачалник, който знае, че победата е всякога на страната на разумния човек. Ние сме в света за да извършим волята Божия.Този свят е само един предговор, той е като встъпление за друг един свят, който сега се приготовлява, който иде в света. Наричат го новият свят, новото съзнание на хората. Напреднали души от Невидимия свят ще дойдат.
към текста >>

В света всички добри хора, които водят един добър живот, с мисълта си трябва да насадят в света добрите си мисли, да препращат мислите си, като в едно тинесто блато, като се пусне един голям извор да тече, той изчиства всичката кал.
След това знанието трябва да се тури като сила и условие, а Истината е методът, по който трябва да работите. Пътят е Любовта, знанието е външните, Божествените условия, а Истината е метод чрез който може да се освободи света от това несносно положение, в което се намира сега.Нашето освобождение няма да дойде отвън механически. Ние сами трябва да бъдем тази мощна сила отвътре. Бог отвътре ще работи. Как трябва да се работи? В света всички добри хора, които водят един добър живот, с мисълта си трябва да насадят в света добрите си мисли, да препращат мислите си, като в едно тинесто блато, като се пусне един голям извор да тече, той изчиства всичката кал. Със своята добра мисъл ние трябва да преобразим външните условия. Ти си един орган, един член на Господа. Ние очакваме Господ да направи и ние наготово да дойдем, без да сме работили. Всички трябва да вземете участие в работата на Бога. Ти казваш: „Тази работа няма да стане".
към текста >>

Те искат по някакъв начин да осигурят живота си, по един или друг начин, и за това са жестоки.
Ще се стресне по единствената причина, че в света не сте само вие, които работите. Има доста работници от Невидимия свят, които работят, само, че трябват работници и на земята, които да работят на физическото поле. Ак о искате да знаете сега лошите хора навсякъде са изпоплашени, имат един вътрешен страх. Навсякъде по света сега има един неестествен страх. Никога света не се е намирал в такова неестествено положение. Те искат по някакъв начин да осигурят живота си, по един или друг начин, и за това са жестоки. Та казвам: Сега ще изучавате начините на тази вътрешна борба. Някои искат да освободят хората чрез убийства, но чрез това не може да се освободи никога човек. Истинският път, чрез който може да се освободи човек е по закона на Любовта. А онези крайните елементи, които не разбират Божествените закони искат по физически начин да подобрят света. И в следствие на това стават войните, революциите.
към текста >>

Защото бъдещият ти живот ще се роди от добрите ти желания.
Всяко едно желание, което може да се роди във вас е от Бога. Помнете: Всяко добро желание, което може да се роди във вас не е ваше. Като кажеш: „Няма значение това добро желание! " Тогаз ти постъпваш по закона на Мойсея. Ако днес умре едно добро желание в тебе, утре друго добро желание, тогаз какво остава в тебе? Защото бъдещият ти живот ще се роди от добрите ти желания. Та трябва да имаме нов мироглед. Някои казват: „Дай ни сила отгоре! " И привеждат Христос за пример, който е дал на учениците си сила да правят чудеса. Но като четете Писанията ще видите, че тези хора бяха като една душа. 120 души се събираха заедно и желаеха хубавото в тях да възтържествува.
към текста >>

Не мислете, че това ще влезе в разрез с вашия живот.
Това е Пътят. Можете ли в името на Любовта да използувате условията? Можете ли да употребите методите на Божествената Истина? Без колебание! Това, което е казано да се изпълни! Не мислете, че това ще влезе в разрез с вашия живот. Не, вашите работи ще тръгнат и ще се подобрят, десет пъти ще бъдат по-добре отколкото сега. Няма човек, който да е вървял по Божия път и да не му върви добре. Някой ще каже: „Моята работа не върви". Това си има причини. Ако Бог ни поставя на изпитание, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето верую.
към текста >>

Ако тя не може да се реализира, то големите мисли никак не могат да се реализират.Новият живот няма да го смесвате с вашия стар живот.
Ние със своята мисъл трябва да ги упътим. На всички тези хора трябва да се даде светлина.Аз бих желал всеки от вас да си напише на едно листче най-малкото каквото иска да постигне през тази година. Да имате една малка опитност, реална опитност, да имате един скъпоценен камък. Не големи мисли, но най-малката мисъл, която искате да реализирате през тази година. Ако тя може да се реализира, всичко друго може да се реализира. Ако тя не може да се реализира, то големите мисли никак не могат да се реализират.Новият живот няма да го смесвате с вашия стар живот. Сега имате възможност да направиме най-малкия опит и той ще внесе известна светлина и поне известно подобрение. Най малко ще внесе у вас едно самодоволствие или една вътрешна храна, една вътрешна самоувереност ще дойде. Защото досега както ви виждам, някои от вас почвате да губите вяра в себе си. Казвате: „Остаряхме, нищо не направихме! Побеля ни главата!
към текста >>

Има неща, които в този живот не могат да се приложат, а има неща които могат да се приложат.
Ще го напишете поотделно. После, вижте каква обща идея имате, която може да се приложи. Аз ще ви кажа един общ план. Ние трябва да работим за Бога в света, да бъдем носители на новите идеи. Това, което може да се приложи сега. Има неща, които в този живот не могат да се приложат, а има неща които могат да се приложат. Ние сега говорим за тези неща, които са практични и могат да се приложат в трите свята: във физическият, Духовният и Божественият светове. Трябва да бъдем съвършено свободни. Като ученици ще започнете. Ще започнете с една работа и ще имате печалба. Представете си, че един голям „гешефт" започвате с няколко милиона лева печалба.
към текста >>

Духовният живот е истинският.
Докато не се уреди вътрешната работа, не може да се уреди външната. Положително нещо човек трябва да има в душата си. Представете си, че търсите имане. Първото нещо е да знаете, че го има; второто нещо е да знаете мястото му; третото нещо е да го извадите, а четвъртото - е да го пренесете. Та вие сте дошли до положението да копаете. Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него. Божественото, то е същественото. И това трябва да се разбере. Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование.
към текста >>

От него зависи физическият живот.
Положително нещо човек трябва да има в душата си. Представете си, че търсите имане. Първото нещо е да знаете, че го има; второто нещо е да знаете мястото му; третото нещо е да го извадите, а четвъртото - е да го пренесете. Та вие сте дошли до положението да копаете. Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него. Божественото, то е същественото. И това трябва да се разбере. Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование. Тогаз това няма да става, онова няма да става.
към текста >>

Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него.
Представете си, че търсите имане. Първото нещо е да знаете, че го има; второто нещо е да знаете мястото му; третото нещо е да го извадите, а четвъртото - е да го пренесете. Та вие сте дошли до положението да копаете. Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него. Божественото, то е същественото. И това трябва да се разбере. Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование. Тогаз това няма да става, онова няма да става. Сега вие сте огрухани, по-лесно ще се сварите.За пояснение ще ви приведа един мистичен разказ.
към текста >>

Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование.
Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него. Божественото, то е същественото. И това трябва да се разбере. Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование. Тогаз това няма да става, онова няма да става. Сега вие сте огрухани, по-лесно ще се сварите.За пояснение ще ви приведа един мистичен разказ. Дошъл Господ да посети светът, за да види какво правят хората. Отишъл при един виден философ, който току що е бил вдигнал натопеното си в мастилото перо. Той като видял Господа си помислил: „Дали Господ дълго време ще седи тук?
към текста >>

Действително има една голяма мъчнотия - да се справи човек с физическите условия на живота.
Християнството всякога започва с изповед. Когато някой дойде да работи за Бога може да каже: „Знание нямам". Друг може да каже: „Мина ми време". Все ще помисли нещо. Защо този философ трябваше да помисли, че дълго ще седи Господ при него и че ще му изсъхне мастилото? Действително има една голяма мъчнотия - да се справи човек с физическите условия на живота. Каквото и да се каже, и Духовният свят, и духовните идеи, и те си имат своите мъчнотии. Представете си, че носите няколкостотин Библии на гърба си, няколкостотин килограма тежи. Макар и да са свещенни, те ще произведат известен ефект, ще ви дотегнат. На вас са дотегнали свещенните идеи. Дотягат, понеже да носиш Библията на гърба си е едно нещо, а да я носиш вътре е друго нещо.
към текста >>

Свещенните идеи не трябва да се носят на гърба, а трябва да се турят на работа, като едно сила вътре.Ще дам друг пример: Един от европейските крале имал 12 Апостола, направени от злато.
Представете си, че носите няколкостотин Библии на гърба си, няколкостотин килограма тежи. Макар и да са свещенни, те ще произведат известен ефект, ще ви дотегнат. На вас са дотегнали свещенните идеи. Дотягат, понеже да носиш Библията на гърба си е едно нещо, а да я носиш вътре е друго нещо. То е една сила вътре. Свещенните идеи не трябва да се носят на гърба, а трябва да се турят на работа, като едно сила вътре.Ще дам друг пример: Един от европейските крале имал 12 Апостола, направени от злато. Те всеки ден излизали на обяд и се покланяли в двореца. Като станал крал, той ги пратил и всички го попитали какво стана с тях? Той казал:„Пратих ги да проповядват! " Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа.
към текста >>

Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са Апостоли.Бог е Любов и само Божията Любов носи живот!
Те всеки ден излизали на обяд и се покланяли в двореца. Като станал крал, той ги пратил и всички го попитали какво стана с тях? Той казал:„Пратих ги да проповядват! " Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа. Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са Апостоли.Бог е Любов и само Божията Любов носи живот! /три пъти/ Бог е Мъдрост и само Божията Мъдрост носи знание! /три пъти/ Бог е Истина и само Божията Истина носи Свобода! /три пъти/ Изгревът - Том 14
към текста >>

28. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

Туй злато ще причини това.
Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие. Туй злато ще причини това. Но като дойде Царството Божие, никаква торба няма там с английско злато, никакви реални придобивки по видимому. Седиш и най-после ще дойдеш до изкушението. Това от Небето няма да капне, все ще дойде отнякъде. Гдето се казва: „Всичко от Небето капе". То наистина капе от Небето, но хората не вярват.
към текста >>

Но като дойде Царството Божие, никаква торба няма там с английско злато, никакви реални придобивки по видимому.
В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие. Туй злато ще причини това. Но като дойде Царството Божие, никаква торба няма там с английско злато, никакви реални придобивки по видимому. Седиш и най-после ще дойдеш до изкушението. Това от Небето няма да капне, все ще дойде отнякъде. Гдето се казва: „Всичко от Небето капе". То наистина капе от Небето, но хората не вярват. Че дъжд не капе ли от Небето?
към текста >>

Та и в Духовния живот е така.
Например някой от вас се е върнал зимно време, уместно ли е да му кажа: „Я ми кажи къде си ходил? " Този въпрос не е практичен, не е уместен в такъв момент. Аз най-напред ще му кажа: „Я се понагрей малко край огнището, след като се съвземеш, дойдеш на себе си, ще ти дам чорбица". След това ще му кажеш: „Кажи ми къде си ходил? " Ако те питам отначало за това, ти и да искаш да говориш не можеш. Та и в Духовния живот е така. В този свят си замръзнал. Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си. И все-таки над него има гърне да се вари. И след като се поотмръзнат ръцете ти, хванеш капака и видиш какво се готви в гърнето. След това вземеш лъжица, сипеш си и ядеш.
към текста >>

Така също и в Духовния живот ще си сипеш и ще ядеш.
В този свят си замръзнал. Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си. И все-таки над него има гърне да се вари. И след като се поотмръзнат ръцете ти, хванеш капака и видиш какво се готви в гърнето. След това вземеш лъжица, сипеш си и ядеш. Така също и в Духовния живот ще си сипеш и ще ядеш. Ако се грееш така на Библията, то и гърнето с лещата ще се грее над огъня, и хлебец има, ще си похапнеш и след това ще имаш сила да разправяш бодър и весел. Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце.
към текста >>

само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/
Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера. Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито. По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда.Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/ Изгревът - Том 14 Глава: БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год. Протокол от Тереза Керемидчиева Присъствували ръководители от София и провинцията:1.Минчо Сотиров Бургас 2.Матей Попов Бургас3.Георги Куртев Айтос 4.Крум Илиев Айтос5.Димо Джеджев Айтос
към текста >>

дадено от Учителя на 31 август 1930 година в 4 часа и половина сутринта.„Буквата умъртвява, а Духът оживотворява" - с този стих от Евангелието искам да ви допълня, че един час размишление е много за вас.
Изгревът - Том 14 Глава: БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год. Протокол от Тереза Керемидчиева (за този опит може да се прочете в темата за 30 август - тук) Малко пояснение върху опита, дадено от Учителя на 31 август 1930 година в 4 часа и половина сутринта.„Буквата умъртвява, а Духът оживотворява" - с този стих от Евангелието искам да ви допълня, че един час размишление е много за вас. Размишлението зависи от интензивността - може и пет минути да бъде. Вземете 10 минути гласно, интензивно, ще произнесете формулата. Така разпределете времето: Десет минути в съсредоточаване, приготовление, молитва. Десет минути в четене гласно, интензивно на лозинките и,
към текста >>

Като ви дам десет торби със злато, вашата мисъл ще бъде интензивна, няма да заспите, но като дойде Царството Божие, няма торба със злато, няма привидни придобивки.
Внимателни и бодри бъдете.Помолете се на Господа да ви даде силна воля, светла мисъл, чисто и благородно сърце.Ще ви пратиме някои приятели да ви помагат и за да се реализират вашите мисли.Бедният като работи с мисълта ще стане богат. Невежият - ще стане учен. Болният - ще стане здрав и т.н. С постоянно усилие, с разумна дейност, каквито человек може да прояви, ще потече вода. Това е работа в една нова насока. Като ви дам десет торби със злато, вашата мисъл ще бъде интензивна, няма да заспите, но като дойде Царството Божие, няма торба със злато, няма привидни придобивки. Като че ли от Небето не капе. Ами че дъжда капе от небето, въздухът оттам слиза и всичко оттам капе. Най-после ще капне и във вашите умове - мисъл, здраве и всичко, което ви е потребно, и живота ви ще се уреди. Очаквате отдолу - нищо не идва. Очаквате отстрани - пак нищо не идва, отгоре също, но като погледнете по- добре, виждате един хляб до вас.
към текста >>

Най-после ще капне и във вашите умове - мисъл, здраве и всичко, което ви е потребно, и живота ви ще се уреди.
С постоянно усилие, с разумна дейност, каквито человек може да прояви, ще потече вода. Това е работа в една нова насока. Като ви дам десет торби със злато, вашата мисъл ще бъде интензивна, няма да заспите, но като дойде Царството Божие, няма торба със злато, няма привидни придобивки. Като че ли от Небето не капе. Ами че дъжда капе от небето, въздухът оттам слиза и всичко оттам капе. Най-после ще капне и във вашите умове - мисъл, здраве и всичко, което ви е потребно, и живота ви ще се уреди. Очаквате отдолу - нищо не идва. Очаквате отстрани - пак нищо не идва, отгоре също, но като погледнете по- добре, виждате един хляб до вас. Откъде е дошъл не знаете. - От Невидимия свят. Вие сега не знаете кое откъде е дошло.
към текста >>

29. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември

От празничните им одежди, небето сякаш плува в злато.
Луната презполовена клони към залез. Хладен вятър повява откъм планината. Погледът е устремен напред - нагоре! Нагоре към планината, нагоре към звездите! О, последните сякаш имат космична конференция - всички са се събрали всред небето, всички до една! От празничните им одежди, небето сякаш плува в злато. Докосват се лъчезарните им криле. Небето свети, свети.Кога сме изминали прашния път и не съм усетила. Кога изпъплихме към Ел-Шедар, също не зная. Изведнъж пред нас блясва слънцето, стъпвайки по алени рози, хвърлени под нозете му от малките облаци. Небесното пристанище гъмжи от посрещани - те всички в бели одежди, посипват лазурния път, по който ще мине Царят на живота.
към текста >>

Небесното пристанище гъмжи от посрещани - те всички в бели одежди, посипват лазурния път, по който ще мине Царят на живота.
От празничните им одежди, небето сякаш плува в злато. Докосват се лъчезарните им криле. Небето свети, свети.Кога сме изминали прашния път и не съм усетила. Кога изпъплихме към Ел-Шедар, също не зная. Изведнъж пред нас блясва слънцето, стъпвайки по алени рози, хвърлени под нозете му от малките облаци. Небесното пристанище гъмжи от посрещани - те всички в бели одежди, посипват лазурния път, по който ще мине Царят на живота. Етоя, слънчевата колесница пристига. Върховете на планините му кимат с розов воал. Цялата природа сякаш на пръсти се надига, за да го посрещне. Росата му пее в дивни обертонове. Потоците се надпреварят да го приветствуват с „добре дошел”.
към текста >>

30. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Гледа ме и Той - цял облян в злато и сребро.- Ето ме, пристигам, Учителю!
Завчас съм през брода на рекичката и на един дъх през лехи от минзухари съм горе. Още една извивка, над мен е къс лазурно небе, което сякаш ще достигна с ръката си. Горе, то се слива с голямото небе. Посрещат ме с радост. Погледът на всички е към мен. Гледа ме и Той - цял облян в злато и сребро.- Ето ме, пристигам, Учителю! - викам аз.- Видях те, видях те - благо се усмихва Той и повдига за поздрав десница.Доле в скалистия „кабинет” се преобличам и пия поднесения ми чай. Някои пеят, някои дремят, някои перат потните си ризи и ги простират по клонаците. Деца се накачулили и се прескачат. Един брат от висока скала свири на флейта. Друг, като рефрен, тихо приглася с меден кавал.
към текста >>

Някои стенографират думите му, други му задават нови въпроси, трети мълчаливо слушат, озарени с една тиха радост и вяра в безсмъртния живот.Обяд.
Деца се накачулили и се прескачат. Един брат от висока скала свири на флейта. Друг, като рефрен, тихо приглася с меден кавал. А кръгът около Учителя се стеснява. Той говори за безсмъртието на душата, за присъствието на заминалите от света, че няма смърт, а само временна промяна. Някои стенографират думите му, други му задават нови въпроси, трети мълчаливо слушат, озарени с една тиха радост и вяра в безсмъртния живот.Обяд. Великденско пиршество. Колко много бели хлебчета на кръга, червени яйца, салати, нов чесън, сирене и още що ли не! Всеки трапезник поднасяше на ближния си от обяда си. Такова изобилие! Няма вече беден и богат.
към текста >>

В очите им грее вечния празник на Живота - Любовта и Надеждата.
Бистри струи отскачат от камъните като в някаква тайнствена игра.Унасям се в красив блян. Времето неусетно протича. Горе пееха 180 гърла „Братство, единство”. Тръгваме. Планината ечи от нашите песни. Срещаме софиянци, накичени с нови премени. В очите им грее вечния празник на Живота - Любовта и Надеждата. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>

31. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари

Животът има една хубава страна.
Спомен на Боян Боев Екскурзия на 19 януари 1932 година - Това, което Бог върши сега, хората не го знаят. Ще дойде време да го разберат. Това е една от великите тайни. Животът има една хубава страна. Вие сте герои, още непроявени герои. Хубавото е за в бъдеще. Бог е задържал хубавите работи за в бъдеще. Мнозина говорят днес на другите за страданията, да ги носят, но когато дойдат страданията при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път? "
към текста >>

Най-малките случаи във Външния и вътрешния ни живот - това са чудеса!
Не оценяваш ли малкото, многото няма да ти се даде. Искате чудеса. Че малко ли са чудесата В нашите екскурзии? На такава Височина се изкачваме при големи студове и никому нищо не става. Винаги сме обкръжени от чудеса. Най-малките случаи във Външния и вътрешния ни живот - това са чудеса! Стига да сме внимателни да ги наблюдаваме. В бъдеще ще има да виждате много чудеса.... Всеки може да бъде щастлив. Човек трябва да научи закона на щастието. Като знаеш да се пълниш и да се изпразваш, всякога ще бъдеш щастлив.
към текста >>

В света ние търсим златото.
Тези философи не са разглеждали въпроса дълбоко... В една вътрешна Школа има правило как да бъдете щастливи. Може да бъдете щастливи колкото искате.Можем да ви предадем по десет, по сто килограма щастие - колкото искате. Донесете съдове и шишета. Но шишетата ви трябва да бъдат еластични, да не се чупят като падат. В света ние търсим златото. Това значи: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души. Да се оставиш под влиянието на целокупната Природа, на ангелите, на въздуха, на целокупното Човечество -а не на отделен човек да те морализира. Не се отваряй много, за да не се изпариш и да не изсъхнеш. Но не се и много затваряй, за да не затлъстееш. Не говори на скръбния за скърбите.
към текста >>

И като търся така Бога и в разбойника, ще му кажа: „Знам, че няма да ми сториш нищо и че нямаш нищо против моя живот".
Вие виждате един лош човек, но това е само временно. Зад този лош човек е Божественото Съзнание. И в най-лошите работи виждай Бога скрит! Например някой иска да ме обере и убие. Ако срещна разбойник в гората, ще кажа: „Господи, аз Те познавам, знам, че Ти си се скрил в тази форма". И като търся така Бога и в разбойника, ще му кажа: „Знам, че няма да ми сториш нищо и че нямаш нищо против моя живот". И тогава разбойникът наистина няма да ми стори нищо. А като срещне друг човек, ще го обере, а може и да го убие. философията е там - и в най-големите противоречия да виждаш Бога. Щом видиш в една болест Бога, тогава болестта изчезва. Когато Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношението ни към хората е отношение към Него и доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога.
към текста >>

32. Разговор с Учителя, записан от Димитър Звездински

Това е материалното разбиране на живота.
Тези, които искали много, виж дали са щастливи. Ти желаеш да бъдеш богат, но има три положения за богатия: Богатият може да бъде каменар, градинар или може да бъде учен, като изследва светлината. Камъкът, дето го туриш, не се мърда, той за нищо не се грижи. Само ще ти направи една микроскопическа услуга. Който работи с камъни, все ще му се охлузят ръцете. Това е материалното разбиране на живота. Втората работа е на градинаря. Ти ще посадиш едно малко семенце и няма да се занимаваш с него и след 5, 6 години дървото ще даде плод, а камъкът нищо не дава. Като дойдем до светлината, там работата съвсем се улеснява. Второто положение - на градинаря, е ангелският свят. През светлината ти ще направиш само прозореца, ще го оставиш отворен и няма да каниш светлината, тя сама ще дойде.
към текста >>

Представете си, че са турили на гърба ти 50 кг злато и те пущат във водата.
Ти казваш, че някой те ограбил, че ти е взел 1000 лв. Никакво ограбване не е това. Ограбването седи в една много малка погрешка. Погрешката седи в това, че като дошел при тебе, не е взел повече. Ти разглеждаш нещата от едно становище, от което не се разследват. Представете си, че са турили на гърба ти 50 кг злато и те пущат във водата. Ако аз взема 1/2 тежест от гърба ти, 1/2 от тези пари, ти пак ще се удавиш. Аз съм виновен, че не съм взел всичките пари, че да не се удавиш. Ако взема всичко, ти се спасяваш, благодетел съм. Като те окраде някой, да дойде в тебе една нова идея и да кажеш: „Благодаря Ти, Боже, че той ме освободи от всичкия товар." Като се давиш, ще благодариш. Духовното не може да се краде, а само материалното.
към текста >>

Животът е в тебе.
Последната свещ никой не може да изгаси. Остава последната, която никоя сила не е в състояние да изгаси. Законът на вярата е: да вярваш, че ти можеш да се изненадаш, обаче Бог, Който е в тебе, не може да се изненада и не може да осиромашее. Ти можеш да осиромашееш, но че Бог може да осиромашее, това е лъжа. Ти казваш: „Аз осиромашах." Че как си осиромашал? Животът е в тебе. Ум имаш, сърце имаш, воля имаш - как си осиромашал? Ти казваш такава лъжа, която е съвсем далеч от истината. Ние всеки ден оскърбяваме Бога, като казваме: „Много съм нещастен." В какво седи твоето нещастие? - Че ти са скъсани чепичките. На ситната сте плакали.
към текста >>

Нима с живота, който ти придобиеш, сиромах ще станеш?
Трябва една вътрешна школа, за която трябва да се подготвите. Христос казва: „Ако не се отречете от майка си, от баща си, от братята си и пр., не можете да бъдете Мои ученици." Гневът е бащата; подозрението, съмнението е майката. Алчността е също. Ще се откажеш от тях и тогаз ще придобиеш. Ще се откажеш от едно и ще придобиеш друго. Нима с живота, който ти придобиеш, сиромах ще станеш? Парите, златото, са резултат на живота. Ако ти си болен и ако носиш злато, ще оздравееш. Златото е много добър проводник. Ти седиш в това положение като беден и казваш: „Какво може да стане от мене, почернял съм, никой не ме иска, който се допре до мене, почернява, подритват ме." Но ако този въглен го прекараш през 20 000 градуса температура и го стопим, ще го направим голям брилянт и нали той тогава става ценен? Ти си въглен, готов си за диамант, трябва да те нагреят на една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение.
към текста >>

Парите, златото, са резултат на живота.
Христос казва: „Ако не се отречете от майка си, от баща си, от братята си и пр., не можете да бъдете Мои ученици." Гневът е бащата; подозрението, съмнението е майката. Алчността е също. Ще се откажеш от тях и тогаз ще придобиеш. Ще се откажеш от едно и ще придобиеш друго. Нима с живота, който ти придобиеш, сиромах ще станеш? Парите, златото, са резултат на живота. Ако ти си болен и ако носиш злато, ще оздравееш. Златото е много добър проводник. Ти седиш в това положение като беден и казваш: „Какво може да стане от мене, почернял съм, никой не ме иска, който се допре до мене, почернява, подритват ме." Но ако този въглен го прекараш през 20 000 градуса температура и го стопим, ще го направим голям брилянт и нали той тогава става ценен? Ти си въглен, готов си за диамант, трябва да те нагреят на една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение. Страданието е работа.
към текста >>

Ако ти си болен и ако носиш злато, ще оздравееш.
Алчността е също. Ще се откажеш от тях и тогаз ще придобиеш. Ще се откажеш от едно и ще придобиеш друго. Нима с живота, който ти придобиеш, сиромах ще станеш? Парите, златото, са резултат на живота. Ако ти си болен и ако носиш злато, ще оздравееш. Златото е много добър проводник. Ти седиш в това положение като беден и казваш: „Какво може да стане от мене, почернял съм, никой не ме иска, който се допре до мене, почернява, подритват ме." Но ако този въглен го прекараш през 20 000 градуса температура и го стопим, ще го направим голям брилянт и нали той тогава става ценен? Ти си въглен, готов си за диамант, трябва да те нагреят на една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение. Страданието е работа. Всеки, който страда, значи работи.
към текста >>

Златото е много добър проводник.
Ще се откажеш от тях и тогаз ще придобиеш. Ще се откажеш от едно и ще придобиеш друго. Нима с живота, който ти придобиеш, сиромах ще станеш? Парите, златото, са резултат на живота. Ако ти си болен и ако носиш злато, ще оздравееш. Златото е много добър проводник. Ти седиш в това положение като беден и казваш: „Какво може да стане от мене, почернял съм, никой не ме иска, който се допре до мене, почернява, подритват ме." Но ако този въглен го прекараш през 20 000 градуса температура и го стопим, ще го направим голям брилянт и нали той тогава става ценен? Ти си въглен, готов си за диамант, трябва да те нагреят на една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение. Страданието е работа. Всеки, който страда, значи работи. Моите ръце са нежни, хубави, но когато копая с мотиката, излизат ми пришки, значи има страдание.
към текста >>

Пещта, това са страданията в живота.
И втората форма ако не е хубава, какво от това? Той ще прави това дотогаз, докато станеш едно хубаво опечено гърне. Вие не сте опечени гърнета. Сега едвам се печете на слънцето. И после ще ви турят в пещта. Пещта, това са страданията в живота. И ще придобиете едно качество: като ви удрят, да звънтите. Изгревът - Том 17 Глава: 21. Разговор с Учителя на 9.IX.1933 г. в големия салон при новото пиано
към текста >>

33. Учителя дава песента 'Добър ден'

Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот.
Учителя дава песента "Добър ден" Песента е дадена на 11 септември 1933 г. За тази песен може да се прочете в: 1. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ (Учителя - обзорна книга) Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто 2. Спомен на Юрдан Симеонов: ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН" Текст на песента: Добър ден Добър ден е светлият ден.
към текста >>

и в живота Божието благо
Текст на песента: Добър ден Добър ден е светлият ден. Хубав и красив е той. Всичко озарява, всичко оживява и в живота Божието благо той раздава. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ Когато Природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят.
към текста >>

Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха.
Когато Природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално.В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение.
към текста >>

Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него.
В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално.В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот.
към текста >>

Разумният живот се проявява музикално.В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни.
Музиката съпътстваше Учителя навсякъде. Тя беше израз на Живота, който Той носеше, израз на онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха. Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално.В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух.
към текста >>

Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот.
Тя отразяваше всеки момент от живота ни с Него. Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално.В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух. Песните са били благодарствени – псалми и хваления на Вечния. Тази музика завари Учителя и я запази.
към текста >>

Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота.
Чрез нея Той говореше тъй, както и със своето Слово. Учителя започваше и завършваше всяка работа с музика. Разумният живот се проявява музикално.В първите години от живота на Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни. Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение. Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки на духовен живот. Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз на живота. Тя всякога е отговаряла на неговите изисквания. В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух. Песните са били благодарствени – псалми и хваления на Вечния. Тази музика завари Учителя и я запази. Защото Той винаги започваше оттам, докъдето човек беше достигнал.
към текста >>

Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот.
Той използваше и най-малката придобивка като градивен елемент, намираше нейното място. Наистина смирението е качество на великите души. Той казва:Ако си на път и носиш вода със себе си, не я изливай преди да дойдеш до извора.Учителя подобри тази музика, тури ред и яснота в изпълнението й. Създаде постепенно вътрешни условия за съзнателно пеене. Тъй музиката намери своето истинско място, доби своето значение.По-късно Учителя даде първите Свои песни. Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
към текста >>

Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили.
към текста >>

Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато.
Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро.
към текста >>

Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот.
В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва.
към текста >>

Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място.
Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение.
към текста >>

По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро.
Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои.
към текста >>

Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия.
В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен.
към текста >>

Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота.
Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни.
към текста >>

Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот.
Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни. Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа.С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде.
към текста >>

Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа.С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката.
Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа.С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде. Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание. Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука.
към текста >>

Тя е неразделно свързана с живота на учениците.
Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа.С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея. Тя е неразделно свързана с живота на учениците. Съпътства ги навсякъде. Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание. Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука. Тя е една сила. Тази музика трябва да се изучава и прилага.
към текста >>

За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи.В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие.
Трептенията на окултната музика са по-силни, по-мощни. Тяхната проникваемост е по-голяма. Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина.Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи.Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи.В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие. Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията.Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност на явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя.
към текста >>

Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота.
Тяхната проникваемост е по-голяма. Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина.Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи.Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея. За да проникне във вътрешната страна на Живота, човек трябва да разбира тези образи.В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие. Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота. Дисонансът е потребен; след него идва хармонията.Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Явленията в Природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност на явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Когато човек попадне в една от тия гами, когато хармонизира силите на своя организъм, той влиза в Природата, разбира я, въодушевява се от обстановката, която го заобикаля, неусетно започва да пее от дълбочината на душата си.
към текста >>

Като се пее това упражнение, то внася в човек Живот, събужда Сила.
Кажи ми, кажи ми де вода извира.То има ритъма, чистотата, простотата и красотата на планински поток, който скача по камъчетата надолу. Идеята е изразена приблизително. Природата е жива. Това е мажорен мотив. Темпът е жив, ободряващ. Като се пее това упражнение, то внася в човек Живот, събужда Сила. Думите са прости, ясни, будят красиви образи и картини.Учителя казва:Живи картини дава само живата светлина, те са незабравими. Следователно музиката ще ви помогне, щото онова, което е заложено у вас, да се развие, за да можете да си създадете новите образи. Външният образ трябва да бъде красив, но той трябва да има идея.Като казваме де вода извира, ние търсим Извора, Високия извор. Това е образец на окултен мотив. Във втората част на упражнението мелодията и ритъмът се сменят.Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи.Тук вече имаме едно състояние на скръб.
към текста >>

После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички.
Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра...като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение.Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.При окултното пеене важен е резултатът. Това, което пееш, трябва да преживееш с ума, сърцето, душата си. Тогава цялото Битие пее и взема участие.
към текста >>

Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра.
Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра...като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение.Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.При окултното пеене важен е резултатът. Това, което пееш, трябва да преживееш с ума, сърцето, душата си. Тогава цялото Битие пее и взема участие. В ума и сърцето влизат нови сили. Учителя казва:Ако твоето пеене може да подейства на скъперника и той отвори кесията си, то е окултно пеене.
към текста >>

Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота.
Веднъж Учителя изпя думата благост. От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум. Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила.Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други.Учителя казва:Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре. Без музика нищо не може да се извърши. Чрез музиката можете да създадете в себе си характер.Окултните упражнения са за тониране на организма. Ако искате да се тонирате, да възстановите своя Мир и добро разположение, пейте.Окултната музика е едно спомагателно средство за развиване на ума и сърцето, на техните способности и сили.
към текста >>

Учителя казва:Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила.
Поезията е скрита в нея.Музиката е говор изразителен и ясен. Той трябва да отговаря на съдържанието. Когато говори Любовта, тя говори тихо. Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево. Учителя казва:Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила. Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл.Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост за Живота тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява:Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее.
към текста >>

Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост за Живота тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце.
Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево. Учителя казва:Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила. Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл.Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост за Живота тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява:Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота.
към текста >>

Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота.
Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост за Живота тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява:Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния.В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм.
към текста >>

Даването е начало на съзнателен живот.Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката.
Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния.В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават.
към текста >>

Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот.
Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния.В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците.Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен.
към текста >>

Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде.
Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха на музиката. Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците.Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен. Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния.Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее.
към текста >>

Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците.Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други.
Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците.Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен. Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния.Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее. Така Той сложи мелодии върху текст от първата глава на Евангелието от Йоан. Това са песните В начало бе Словото и Имаше человек, изпратен от Бога.
към текста >>

Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души.Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление.
Тези песни са величествени, драматични, в тях има дълбочина и сила.Мелодията придава мистичната драматичност на текста, тя го тълкува. Към тези песни можем да причислим и последната творба на Учителя – Седемте дни на Творението, върху текст от Битие, разширен и допълнен от Него. Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея.Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души.Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора.
към текста >>

Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката.
Към тези песни можем да причислим и последната творба на Учителя – Седемте дни на Творението, върху текст от Битие, разширен и допълнен от Него. Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея.Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души.Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора. Докато човек има музика в себе си, той мисли.
към текста >>

Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора.
Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души.Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление. Животът беше за Него музика.В продължение на много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл на музиката. Учителя казва:Когато говоря за музиката и пеенето, аз ги разглеждам в широк смисъл. Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание на тонове. Да бъдеш добър, да бъдеш учен, това е музика. Изучавайте живота на философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора. Докато човек има музика в себе си, той мисли. Щом музиката изчезне, и мисълта престава.Учениците той съветва:Живейте разумно. Работете върху музиката, за да развиете ухото си, правилно да възприемате. Музикалното ухо схваща не само целите тонове и полутоновете, но и една четвърт и осминка от тона. Всеки човек има инструмент – сърцето, на което свири.
към текста >>

Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота.
Нагласете струните, нагласете мислите си добре с разумната воля – свирете и пейте. Всеки обича добрия музикант.Учителя казва:Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в Живота. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре.Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва:Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете.
към текста >>

Те освобождават човека от живота на миналото.Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят на следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване.
Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Правилото е: мислете право, приемайте само чистите мисли, за да пеете и свирите добре, т.е. за да живеете добре.Природата е построена върху тоновете на музиката. Учителя казва:Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото.Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят на следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя.Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот.Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя.
към текста >>

Готовност за работа в съзнателния живот.Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път.
Учителя казва:Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени. Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата на тоновете. Те освобождават човека от живота на миналото.Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането на съзнанието, едно постижение в Пътя на ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество на музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят на следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване. Ми – първата стъпка, постижение и израстване. Това е първата терца – човек се самоопределя.Фа – укрепване, хармонизиране силите на ума, сърцето и волята. Готовност за работа в съзнателния живот.Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, повдига я към Себе Си. Учителя казва:Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната.Музика Учителя нарича съзнателния Живот.В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете.Музиката не е външен, механичен процес.
към текста >>

Учителя казва:Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната.Музика Учителя нарича съзнателния Живот.В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете.Музиката не е външен, механичен процес.
Готовност за работа в съзнателния живот.Сол – животът на сърцето, разцъфтяване, проява на красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата на Живота.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.Това са степени на съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път. Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, повдига я към Себе Си. Учителя казва:Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната.Музика Учителя нарича съзнателния Живот.В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете.Музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство, те не са само глас, те имат съдържание и смисъл.Всяка степен в тоновата редица отговаря на една Добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето. Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел. Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг.
към текста >>

Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот.
Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание. Този закон е спазен в песните на Учителя. Всяка от тях започва с тон, който отговаря на нейното съдържание. Езикът на седемте тона е говорът на Вечния, Който зове човешката душа, повдига я към Себе Си. Учителя казва:Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната.Музика Учителя нарича съзнателния Живот.В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете.Музиката не е външен, механичен процес. Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство, те не са само глас, те имат съдържание и смисъл.Всяка степен в тоновата редица отговаря на една Добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето. Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел. Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е дреха на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката.
към текста >>

Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е дреха на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката.
Тя е преди всичко дълбоко, вътрешно преживяване, дълбок вътрешен живот. Тоновете са средство, те не са само глас, те имат съдържание и смисъл.Всяка степен в тоновата редица отговаря на една Добродетел, на едно качество на душата, на една способност на ума, на едно чувство на сърцето. Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел. Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е дреха на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява.
към текста >>

Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява.
Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е дреха на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода. Като говорим за музиката, намираме, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката.
към текста >>

Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека.
Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода. Като говорим за музиката, намираме, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни.
към текста >>

Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни на живота.
Възпитателната страна на музиката представлява нейната научна страна.В хубавото пеене има чувство и мисъл, Светлина и Топлина. В този смисъл пеенето е необходим предмет в Школата. Който не знае да пее, не може да бъде ученик. За ученика музиката е като броня. Тя го предпазва от външни и вътрешни неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни на живота. Тя същевременно укрепва човека. Където ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност.Между музикалното чувство и разсъдливостта на човека има съотношение. Колкото по-музикален е той, толкова разсъдителните му способности са по-силно развити.Най-възвишеният израз на Любовта е музиката. Без музика Любовта не може да се прояви в материалния свят. Едно нещо се изисква от съвременните хора – да пеят правилно и с Любов.
към текста >>

Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот.
Без музика Любовта не може да се прояви в материалния свят. Едно нещо се изисква от съвременните хора – да пеят правилно и с Любов. Така ще настане Мир и Радост на Земята. Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта.Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно. Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно.Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии.
към текста >>

Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други.
Едно нещо се изисква от съвременните хора – да пеят правилно и с Любов. Така ще настане Мир и Радост на Земята. Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта.Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно. Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно.Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия.
към текста >>

От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота.
Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно.Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
към текста >>

Това са трудните места на Живота.
Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.Учителя казва:Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя.
към текста >>

Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот.
За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.Учителя казва:Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя. Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб.
към текста >>

Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.Учителя казва:Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя. Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб. Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме радостни, че извървя дългия път и дойде при нас.”От тъмнина към Светлина,от студ към Топлина, от безсилие към Сила.Учителя работи дълго време върху българската народна песен.
към текста >>

Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха.
По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот.
към текста >>

В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека.
Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека.
към текста >>

То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира.
Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина.
към текста >>

Върху нея се гради Разумният живот.
Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа.
към текста >>

От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека.
В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света. * * *
към текста >>

Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.Хармония, в която Любовта внася Живот.
Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот. Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа. От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз на тази хармония в човека. Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.Хармония, в която Любовта внася Живот. Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света. * * * Всички движения в Природата, които имат разумен подтик, са музикални.
към текста >>

Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа.
Хармония, в която Мъдростта внася Светлина. Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа. Това е бъдещото благо, което чрез идващата нова раса ще се внесе в света. * * * Всички движения в Природата, които имат разумен подтик, са музикални. Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа. Паневритмията е наука за приемане разумните движение на Природата. У ч и т е л я Движението изразява реалността така, както музиката и Словото. При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила.Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства. Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение.
към текста >>

Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот.
При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила.Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства. Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение. Тези прости тонове се изпълват със съдържание, каквото не сте подозирали досега. Не ясно и определено, но вие ще се докоснете до онази неуловима, неопределима реалност, която е скрита зад тоновете. Това ще ви даде подтик да ги изучавате. Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот. Веднъж един от младите братя изпълни Псалом 133 с движения. Той го беше научил от Учителя. Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла на този псалм.Когато музиката се съедини с движението, тя е красива. Когато се съедини с речта, става още по-красива. Движенията вървят по същите закони, както и тоновете.
към текста >>

Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот.
Той го беше научил от Учителя. Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла на този псалм.Когато музиката се съедини с движението, тя е красива. Когато се съедини с речта, става още по-красива. Движенията вървят по същите закони, както и тоновете. Те трябва да бъдат музикални.Учителя даде една система от упражнения, в които музиката е съчетана с движения и слово. Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот. Учителя я нарече Паневритмия. Той даде музиката и движенията последователно. Това голямо дело Учителя създаде просто и скромно. Създаде го незабелязано, почна го като че случайно.Едно топла лятна привечер ние се бяхме събрали около Учителя на поляната. Наскоро беше валял дъжд.
към текста >>

Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота.
Всеки миг се приближаваше с почитание, слагаше своя дар и отминаваше с мълчалив поклон. Такава пълнота се чувстваше в присъствието на Учителя, даже и когато не говореше.Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие.Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя.
към текста >>

На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни.
Такава пълнота се чувстваше в присъствието на Учителя, даже и когато не говореше.Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие.Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия.
към текста >>

Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения.
Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие.Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия. Някои от присъстващите ги повториха, почна се една малка работа спонтанно, естествено, като че случайно.
към текста >>

Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от живота самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше.
Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия. Някои от присъстващите ги повториха, почна се една малка работа спонтанно, естествено, като че случайно. Това беше началото на Паневритмията. Много от движенията, които братята и сестрите правеха тази вечер, влязоха след това като елементи в нея. Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от живота самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше. От тази вечер почна редовна работа, тя се разрастваше като голям и хубав пламък и озаряваше лицата на всички. Идеите се раждаха и осъществяваха тук. Тази работа увлече всички. Музикантите бяха постоянно около Учителя – от сутрин до вечер. Понякога седяха с Него при пианото в салона.
към текста >>

Изгрева се изпълни с музика, с движение, с един нов живот.
Опитваха и записваха мелодиите, после на поляната упражняваха стъпките и движенията. Всеки бързаше да привърши обикновените си задължения и да дойде тук. Учителя даваше нови мелодии, нови движения, свързваше ги, разработваше, проверяваше, изучаваше, поправяше, докато се постигне това, което искаше. Той работеше неуморно, с Любов и тази Любов се предаде на всички. Създадоха се групи, които разучаваха упражненията; имаше музиканти, които изпълняваха музиката и записваха новите песни. Изгрева се изпълни с музика, с движение, с един нов живот. Вечер до късно голямата лампа осветяваше с ярка светлина поляната. Чуваха се звуците на цигулки и китари, разучаваха се упражненията на Паневритмията. Красивата работа увлече и плени всички. Сам Учителя живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе в малката Му стаичка се чуваха звуците на цигулката Му; на другия ден Той даваше нови песни, нови упражнения.Тъй в продължение на няколко месеца бе създадена Паневритмията.
към текста >>

Човек навлиза в един хубав, пълен Живот, който като че не е познавал досега.
Учителя играеше в кръга сам и показваше упражненията.Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно, хармонично свързани в едно цяло, според известни вътрешни закони. Тя представлява съвършена хармония между мелодия, ритъм и движение. Мелодиите са ясни, слънчеви, жизнерадостни. Паневритмията въздейства със своите приятни и чисти мелодии, красиви, прости и плавни движения, със своя жив, хармоничен ритъм. Красивата обстановка, всред която се играе Паневритмията, свежестта на ранната утрин, цялата пробуждаща се Природа, далечните простори – всичко се слива в една единна хармония. Човек навлиза в един хубав, пълен Живот, който като че не е познавал досега. Паневритмията внася хармония в участващите. Човек изпитва радост, вътрешно облекчение, когато е в хармония със своите близки.Ритъмът и движенията в Паневритмията са взети от Природата. Те хармонизират и тонират човека с нея. Обновяват го и го укрепяват. Създават един подем в него.Движенията в Паневритмията се сменят, както мелодията и ритъмът.
към текста >>

Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот.Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат.
Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането на съзнанието на човека. В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот.Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат. В тях има вложен дълбок смисъл. Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили. Човек приема от Природата и дава.
към текста >>

Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота.
В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път на човешката душа. Така тя събужда тези сили в човека, които го повдигат. Тя го поставя във връзка със същите сили в Живата Природа. Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот.Движенията на Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат. В тях има вложен дълбок смисъл. Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили. Човек приема от Природата и дава. В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа. Човек се е откъснал от Природата, вследствие на което е обеднял.
към текста >>

В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа.
В тях има вложен дълбок смисъл. Те изразяват идеите, силите, които сега започват да работят в Живота. Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат. Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна на сили. Човек приема от Природата и дава. В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа. Човек се е откъснал от Природата, вследствие на което е обеднял. Паневритмията е начин той да възстанови връзките си с Природата, да общува с нея. Това общение трябва да става правилно, хармонично, по законите на музиката.В Природата има два вида сили – творчески и разрушителни. Чрез красивите и хармонични движения човек се свързва с творческите сили и ги възприема. На това се дължи обновителното въздействие на Паневритмията.Има движения на даване, има движения на приемане.
към текста >>

Когато човек се стреми към един висш живот, той е в пътя на възлизането.Когато човек приема от Природата, той се отваря.
Паневритмията е начин той да възстанови връзките си с Природата, да общува с нея. Това общение трябва да става правилно, хармонично, по законите на музиката.В Природата има два вида сили – творчески и разрушителни. Чрез красивите и хармонични движения човек се свързва с творческите сили и ги възприема. На това се дължи обновителното въздействие на Паневритмията.Има движения на даване, има движения на приемане. Има движения на слизане, има движения на възлизане. Когато човек се стреми към един висш живот, той е в пътя на възлизането.Когато човек приема от Природата, той се отваря. Това е излизане. След това човек се отдръпва в себе си, за да обработи това, което е получил. Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно.Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен.
към текста >>

Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен.
Когато човек се стреми към един висш живот, той е в пътя на възлизането.Когато човек приема от Природата, той се отваря. Това е излизане. След това човек се отдръпва в себе си, за да обработи това, което е получил. Тъй човек се отваря и затваря, т.е. мисли и чувства разумно.Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина.
към текста >>

За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее.
мисли и чувства разумно.Днес към човечеството се отправя зов към Свобода. Той се превежда така:Излез от живота на вечния залез и влез в живота на Вечния Изгрев.Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота.Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието на колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен. Радостта има свой израз. Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм.
към текста >>

Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината.
Мария Тодорова и Ярмила Ментцлова демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят.
към текста >>

Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта.
демонстрират упражнението Запознаване За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота.
към текста >>

И като я възприеме, да я прeдаде в Живота.
Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод.Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага.
към текста >>

Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота.
Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята. Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство на Живота. Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод.Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода. Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират.
към текста >>

Между тези два полюса се проявява Животът.Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми.
Като усвои това изкуство, човек става разумен господар на всичко, което е придобил. Тогава той принася плод.Дишането и храненето не са само външни процеси. Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода. Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират. Между тези два полюса се проявява Животът.Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми. Той е предвестник на една нова, възвишена култура, която иде. Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа.Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм. Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в права линия – като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с темпо на победен марш.
към текста >>

Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа.Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство.
Те са вътрешно отношение на човешката душа към Божествените блага. Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода. Като приеме енергиите от Божествения свят и ги пренесе на Земята, тези енергии се поляризират. Между тези два полюса се проявява Животът.Живият кръг на Паневритмията е емблема на един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми. Той е предвестник на една нова, възвишена култура, която иде. Той е жив център на силите на Разумната Природа, които действат сега в човешката душа.Живият кръг на Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот на Любов, Хармония и Братство. След Паневритмията Учителя даде упражнението Пентаграм. Това упражнение се изпълнява от групи от по пет двойки, които се разполагат в права линия – като лъчи около общ център. Музиката е енергична, с темпо на победен марш. Започва движение напред с отмерени, ритмични стъпки и широко размахване на ръцете встрани. Като отмерват по известно число стъпки, определено за всяка двойка, при завършване на първата част от упражнението двойките се разполагат така, че заемат петте върха на Пентаграма.
към текста >>

Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна.Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така:От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота.
Играчите са обърнати с лице към центъра. Двойките са разположени една зад друга. Когато има повече играчи, образува се и един кръг от двойки около лъчите. Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив танц, богат с движения, мелодия и ритъм. На него най-подхожда да бъде огрян от Слънцето. Мотивите са взети от българските народни песни, ала те греят в своята чиста, нова премяна.Идеите, вложени в тази сложна и богата игра, могат да се преведат приблизително така:От великия Божествен център идва едно космично течение, което се влива в света, минава през всички същества, привежда в движение колелото на Живота. Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път.Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го.
към текста >>

Така колелото на Живота се привежда в движение.
Чрез това движение всички същества получават подтик в своя възходящ път.Дванадесетте лъча се приближават към центъра и се отдалечават. При своето отдалечаване те достигат външния кръг. Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта.
към текста >>

Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението.
Тези движения символизират великия процес, който става във Всемира. Когато лъчите се приближават към центъра, възприемат в себе си това космично течение. При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
към текста >>

Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта.
Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало.
към текста >>

Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството.
Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си.
към текста >>

Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си.
Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение.
към текста >>

Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг.
Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г.
към текста >>

Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния.
Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! Учителя - обзорна книга МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
към текста >>

Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас!
Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! Учителя - обзорна книга МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ Спомен на Юрдан Симеонов 7. ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН" Един ден брат Данко е отново на Бивака на Витоша, заедно с останалите приятели са насядали около Учителя и пеят песента "Добър ден".
към текста >>

34. Разговор с Учителя. 8 юли. Записал Боян Боев. София

Всички хора трябва да имат вяра, понеже ще минават в живота през разни условия, през мъчнотии.
Привечер бяхме се събрали около Учителя. В разговор Той каза: Първоначално хората са излезли от Бога равни, но сега се раждат различни, понеже през вековете някои от тях са дремали, а други са работили. Днес има някои надарени, а други не са, защото последните не са разработвали талантите си в миналото. Светът е обезверен, там е всичкото нещастие. Всички хора трябва да имат вяра, понеже ще минават в живота през разни условия, през мъчнотии. Адепт е човек със знание. Има някои неща, които човек трябва да е свършил, преди да дойде до закона на вярата. Хората с вяра се различават по силата си. Когато отидеш на гости при една бедна вдовица, която има само един килограм брашно, тя ще ти замеси хляб и ще те нагости, защото има вяра и не мисли как ще прекара. А пък благата пак ще дойдат при нея.
към текста >>

Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден Животът, и законите, които го управляват.
И след всяка голяма радост има голяма скръб. Големите работи са придружени с големи разноски. В що се състои знанието? Знанието е в това, че в дадения случай пътят, по който вървиш, е верен и те завежда до целта. Някои проповедници, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден Животът, и законите, които го управляват. Един Възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на Земята да помага – или по свой почин, или по почина на великия закон, според който идва с някаква мисия да помага. Тогава той ще опита противоречията на Живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. Човек да няма две мнения. Това, което мисли, трябва да го прилага. Да няма налягане отвън.
към текста >>

Тогава той ще опита противоречията на Живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен.
В що се състои знанието? Знанието е в това, че в дадения случай пътят, по който вървиш, е верен и те завежда до целта. Някои проповедници, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден Животът, и законите, които го управляват. Един Възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на Земята да помага – или по свой почин, или по почина на великия закон, според който идва с някаква мисия да помага. Тогава той ще опита противоречията на Живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. Човек да няма две мнения. Това, което мисли, трябва да го прилага. Да няма налягане отвън. Можеш да отидеш да проповядваш някъде и могат да те претрепят. Някой може да каже: „Колко е глупав този човек!
към текста >>

Някой привежда примери из живота на някого, но каквото ще се случи в твоя живот, няма да се случи по същия начин, както в примера, а ще се случи по такъв начин, какъвто не си сънувал.
“ Карат някого да отиде на бойното поле да умре, а някой проповядва за Бога и пак умира. Кой е по-умен? Трябва да се срещнеш с онези хора, на които ще бъдеш полезен. Затова се извършва промяна на професията, за да се срещне човек с онези, с които трябва да се срещне. Другояче не би се срещнал с тях. Някой привежда примери из живота на някого, но каквото ще се случи в твоя живот, няма да се случи по същия начин, както в примера, а ще се случи по такъв начин, какъвто не си сънувал. И така трябва да бъде. След това отидохме с Учителя при един извор, който бяхме почиствали няколко дни, за да поставим основите на една чешма, която беше готова до края на престоя ни. При извора поработихме известно време и след това Учителя каза: Като очистим този извор, то очистваме и отваряме един извор вътре в нас; такъв е законът. Като очистиш мочурляка тук, то се очиства мочурлякът вътре в теб.
към текста >>

Има злато, заровено в България.
“ Той не знае закона и ще каже: „Държавата трябва да чисти чешмата“. Ние сме държавата. Земята е Господня. Ще дадеш път на водата да върви. Не само трябва да направиш това, но като го направиш, трябва да се роди в теб една нова мисъл. Има злато, заровено в България. Аз го знам къде е, но не го посочвам. Това злато е за праведните. Един народ може да използва своите блага само ако е праведен. А ако не е праведен, всичко това се крие. Природата е опитала своите деца и познава кой какъв е.
към текста >>

Това злато е за праведните.
Земята е Господня. Ще дадеш път на водата да върви. Не само трябва да направиш това, но като го направиш, трябва да се роди в теб една нова мисъл. Има злато, заровено в България. Аз го знам къде е, но не го посочвам. Това злато е за праведните. Един народ може да използва своите блага само ако е праведен. А ако не е праведен, всичко това се крие. Природата е опитала своите деца и познава кой какъв е. В Божествения живот трябва да има разнообразие: човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да върши и външна работа, и то разнообразна. Например екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, прокарване на пътища, земеделска работа и пр.
към текста >>

В Божествения живот трябва да има разнообразие: човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да върши и външна работа, и то разнообразна.
Аз го знам къде е, но не го посочвам. Това злато е за праведните. Един народ може да използва своите блага само ако е праведен. А ако не е праведен, всичко това се крие. Природата е опитала своите деца и познава кой какъв е. В Божествения живот трябва да има разнообразие: човек да не се ограничава само с размишление и молитва, но да върши и външна работа, и то разнообразна. Например екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, прокарване на пътища, земеделска работа и пр. Най-важното е човек да има стремеж да върши Волята Божия, и то в мисли, в чувства и в постъпки. Човек трябва да изпраща към човечеството мощни, добри мисли в духа на новите идеи. Човек трябва да изпраща Любов към другите и чрез постъпките си да покаже на хората пътя на новите идеи. Така ще ги събуди за Новото.
към текста >>

Един брат каза: „Под „небесен живот“ нали трябва да разбираме място, където царува пълнотата на Божията Любов?
Например екскурзии, гимнастики, строеж на чешми, прокарване на пътища, земеделска работа и пр. Най-важното е човек да има стремеж да върши Волята Божия, и то в мисли, в чувства и в постъпки. Човек трябва да изпраща към човечеството мощни, добри мисли в духа на новите идеи. Човек трябва да изпраща Любов към другите и чрез постъпките си да покаже на хората пътя на новите идеи. Така ще ги събуди за Новото. Един брат каза: „Под „небесен живот“ нали трябва да разбираме място, където царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което Бог е приготвил за вас“, под това той не подразбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази Любов, която човек преживява сега на Земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията Любов? “. Това е така, но не може да се разправи на всички, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към всичко и като се каже „всичко“, се подразбира Цялото – Бог и всичко, което Той е създал. Акордиране на човешката душа - т. 2
към текста >>

35. Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август

Една важна точка в нашия живот там бяха и разговорите с Учителя при разни случаи.
Понеже паневритмията изпълнявахме всеки ден, скоро на тази полянка се очерта един кръг. Програмата тук беше почти като на Рилските езера. Имаше общи обеди, вечерен огън. Често уреждахме общи екскурзии с Учителя до Резньовете. Учителя често държеше беседи. Една важна точка в нашия живот там бяха и разговорите с Учителя при разни случаи. На 5 август 1929 г. след паневритмията почна разговор. В разговора Учителя каза:Когато някой се къпе постоянно, често светлите същества имат условия да дойдат при него, защото едно от условията за идването им е чистотата. И не само еднократно чистене, но често да се къпе човек. През лятото може всеки ден.
към текста >>

Чистотата значи да не внесеш в живота си еднообразие.
след паневритмията почна разговор. В разговора Учителя каза:Когато някой се къпе постоянно, често светлите същества имат условия да дойдат при него, защото едно от условията за идването им е чистотата. И не само еднократно чистене, но често да се къпе човек. През лятото може всеки ден. Бъдете чисти. Чистотата значи да не внесеш в живота си еднообразие. Грехът е нещо еднообразно. Например против някого ще кажеш, че той е такъв и такъв. Утре ще кажеш същото. Всеки ден повтаряш все старото. Значи за духовния напредък, за духовния растеж, важно условие е не само вътрешната чистота в мисли и чувства, но и физическата, физическата чистота е важно условие, за да има и вътрешна чистота.
към текста >>

Един брат каза на Учителя:„Под небесния живот нали трябва да разбираме мястото, дето царува пълнотата на Божията Любов?
Не да не зачитаме баща си и майка си, но да разширим любовта си. Трябват ви много сравнения, за да ви стане въпросът ясен. Да обичаш врага си, това значи да си по-силен от него. Като го обичаш, той ще хвърли оръжието и ще дойде без оръжие. Да обичаш врага си, това е по-силното оръжие. Един брат каза на Учителя:„Под небесния живот нали трябва да разбираме мястото, дето царува пълнотата на Божията Любов? Когато апостол Павел е казал: „Ухо не е чуло и око не е видяло това, което е приготвил Бог за вас“, под това той не разбира ли преживяване на пълнотата на Божествената Любов, защото тази любов, която преживява сега човек на земята, е само слабо отражение, слаба проекция на пълнотата на Божията любов.“ Това е така, но това не може да се разправя на всички, защото няма да го разберат. Любовта трябва да бъде към всички и като се каже към всички, се подразбира Цялото, Бог и всичко, което Бог е създал. Обичайте Господа, за да ви обичат и хората. Ако не обичате Господа, хората не могат да ви обичат.
към текста >>

Чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени и действително се изменя.
Това е неговото свръхсъзнание. Твоето свръхсъзнание и подсъзнание преживяват нещо, в тях става един процес. Този процес ти не го съзнаваш. Ти не го съзнаваш, когато той дойде в твоето самосъзнание. А сега само чувствуваш смътно, че ще стане нещо с тебе. Чувствуваш, че след 20 години твоят живот ще се измени и действително се изменя. Значи съществува един друг реален свят. Явленията в природата не са механически. Зад механическото стои разумното, което работи в цялата природа. Зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните тела и пр. има нещо разумно.
към текста >>

Стана въпрос за нашето отношение към животните.
Значи съществува един друг реален свят. Явленията в природата не са механически. Зад механическото стои разумното, което работи в цялата природа. Зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните тела и пр. има нещо разумно. Стана въпрос за нашето отношение към животните. Учителя каза:Нашето отношение към животните не е безотговорно. Един пример: един касапин се мъчи два часа да заколи един вол и едва успява. Преди да го заколи, от гняв той му извадил едното око. След две седмици друг вол го ударил с рогата си и му извадил едното око. Също така не е безотговорно нашето отношение към растенията.
към текста >>

Учителя каза:Нашето отношение към животните не е безотговорно.
Явленията в природата не са механически. Зад механическото стои разумното, което работи в цялата природа. Зад духането на вятъра, зад растежа на цветята, зад движението на небесните тела и пр. има нещо разумно. Стана въпрос за нашето отношение към животните. Учителя каза:Нашето отношение към животните не е безотговорно. Един пример: един касапин се мъчи два часа да заколи един вол и едва успява. Преди да го заколи, от гняв той му извадил едното око. След две седмици друг вол го ударил с рогата си и му извадил едното око. Също така не е безотговорно нашето отношение към растенията. Природата всичко е сложила разумно.
към текста >>

Всички хора трябва да имат вяра, понеже те минават в живота през разни условия, през мъчнотии.
А последните, като се запалят, ще станат силни. Хората първоначално са излезли от Бога равни, но сега тe се раждат различни, понеже през хилядите години някои са дремали, а други са работили. Има някои надарени днес, а други не, защото последните не са разработвали талантите си в миналото. Светът е обезверен. Това е всичкото нещастие. Всички хора трябва да имат вяра, понеже те минават в живота през разни условия, през мъчнотии. Не може да имаш права мисъл, докато нямаш любов. Не може да мислиш право за един човек, ако не го обичаш. Някой живее между хиляди хора и казва, че живее сред вълци. Това е, защото не ги обича. Като не ги обичаш, ще ги възприемаш като вълци.
към текста >>

Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота.
Те струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Някои проповедници, като проповядват, морализират хората. Там е погрешката. Това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота. Един възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на земята, да помага по свой почин или по почина на великия закон, да дойде с някоя мисия да помага. Тогава ще опита противоречието на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. След обяд отидохме с Учителя на извора, който бяхме почиствали няколко дена. Впоследствие там направихме чешма. Поработихме известно време, за да завършим почистването.
към текста >>

Тогава ще опита противоречието на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен.
Някои проповедници, като проповядват, морализират хората. Там е погрешката. Това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота. Един възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на земята, да помага по свой почин или по почина на великия закон, да дойде с някоя мисия да помага. Тогава ще опита противоречието на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. След обяд отидохме с Учителя на извора, който бяхме почиствали няколко дена. Впоследствие там направихме чешма. Поработихме известно време, за да завършим почистването. След това Учителя каза: Като очистим този извор, то очистваме и отваряме един извор вътре в нас.
към текста >>

Има злато, заровено в България.
Сега ще кажат: „Държавата трябва да чисти чешмата. " Държавата сме ние. Земята е Господня. Ще дадеш път на водата да върви. Не само да направиш това, но като го направиш, да се роди в тебе една нова мисъл. Има злато, заровено в България. Аз го зная, но не го казвам. Това злато е за праведните. Един народ може да използува своите блага само ако е праведен, а ако не е всичко това се крие. Природата е опитала своите хора. И познава своите деца кой какъв е.
към текста >>

Това злато е за праведните.
Земята е Господня. Ще дадеш път на водата да върви. Не само да направиш това, но като го направиш, да се роди в тебе една нова мисъл. Има злато, заровено в България. Аз го зная, но не го казвам. Това злато е за праведните. Един народ може да използува своите блага само ако е праведен, а ако не е всичко това се крие. Природата е опитала своите хора. И познава своите деца кой какъв е. В живота на човека трябва да има разнообразие. Това значи следното: човек да не се ограничава само с размишления и молитви, но да върши и външна работа, и то разнообразна.
към текста >>

В живота на човека трябва да има разнообразие.
Аз го зная, но не го казвам. Това злато е за праведните. Един народ може да използува своите блага само ако е праведен, а ако не е всичко това се крие. Природата е опитала своите хора. И познава своите деца кой какъв е. В живота на човека трябва да има разнообразие. Това значи следното: човек да не се ограничава само с размишления и молитви, но да върши и външна работа, и то разнообразна. Например екскурзии, гимнастика, строеж на чешми, правене на пътища, земеделска работа и пр. Най-важното е стремежът на човека да върши волята Божия, и то в мисли, чувства и постъпки. В мислите, чрез изпращане към човечеството на мощни, добри мисли в духа на новите идеи. В чувства чрез изпращане любов към другите.
към текста >>

36. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

И нещо повече - той събуди в мене високия идеал да бъда и аз като него един висок връх в живота, стремящ се към небето, стабилна, устойчива и непоколебима пред бурите на живота.
Неуморно аз крачех към върха. Той беше за мене вече приятел. Безброй пъти съм се качвала на него и с любов винаги ме е приютявал. Той ми беше мил. Аз се привързах към него. И нещо повече - той събуди в мене високия идеал да бъда и аз като него един висок връх в живота, стремящ се към небето, стабилна, устойчива и непоколебима пред бурите на живота. Ето ме. Аз вече съм при моя приятел - върхът. Тук никой нямаше още. Седнах на едно студено камъче. Хладен ветрец ме полъхваше.
към текста >>

Там видях написана книгата на живота.
Там видях светлия образ на съвършения човек. Той ме гледаше право в очите и ми шепнеше: „Любов, Мъдрост и Истина са стимулите, които водят към съвършенство. Любов, Мъдрост и Истина е името на това, което е съвършено. Облечи се в тази дреха и следвай тясната пътека. Тя ще те изведе на високия връх, където мир, любов и свобода царуват." Дълго аз се унасях в светлината, която озаряваше моята душа. Там видях написана книгата на живота. Там видях тясната и стръмна пътека, по която върви човекът на високия идеал. Там видях Бож[ествената] чистота, която съвършеният човек има. Там видях всичко онова, което е свещено и възвишено. Унесена в широкия свят на моята душа, не забелязах как върхът биде посетен от много братя и сестри. Върхът беше красив.
към текста >>

Като червен диск, изкован от злато, се издигаше над хоризонта.
Върхът беше красив. Той наподобяваше на красива мома с накит, напъстрен с много бисери, изумруди и сапфири. Погледът ми се устреми в далечния хоризонт на изтока. Със затаен дъх чаках изгрева на слънцето. На златна колесница царствено се показа то. Като червен диск, изкован от злато, се издигаше над хоризонта. То беше единственият белег на небето, който можеше да се гледа с отворени очи. Разни цветове и багри се сменяха всеки миг в него. Душата ми се изпълваше с радост, както на младата мома, която с трепет на сърцето си очаква да види и срещне своя възлюблен. Слънцето се издигаше все по-високо към небето и топлината му се чувствуваше все повече и повече. А светлината му проникваше и озаряваше навсякъде.
към текста >>

Слънцето, това беше високият идеал, който иде да се появи на хоризонта на човешкото съзнание, за да донесе живот, светлина и свобода на човешката душа, за която тя вечно ожида.
То беше единственият белег на небето, който можеше да се гледа с отворени очи. Разни цветове и багри се сменяха всеки миг в него. Душата ми се изпълваше с радост, както на младата мома, която с трепет на сърцето си очаква да види и срещне своя възлюблен. Слънцето се издигаше все по-високо към небето и топлината му се чувствуваше все повече и повече. А светлината му проникваше и озаряваше навсякъде. Слънцето, това беше високият идеал, който иде да се появи на хоризонта на човешкото съзнание, за да донесе живот, светлина и свобода на човешката душа, за която тя вечно ожида. Слънцето, това е Великият Учител, който иде да донесе радост за всяка душа и да възвести идването на новия човек, на новата култура и на новия живот. Слънцето се издигаше в небесата. То ставаше все по-светло и по-топло. Ражда се новият ден. Тиха песен се разнесе в простора, мелодичните звуци на която се сливаха с тия на мистичното езеро и се носеха надалече.
към текста >>

Слънцето, това е Великият Учител, който иде да донесе радост за всяка душа и да възвести идването на новия човек, на новата култура и на новия живот.
Разни цветове и багри се сменяха всеки миг в него. Душата ми се изпълваше с радост, както на младата мома, която с трепет на сърцето си очаква да види и срещне своя възлюблен. Слънцето се издигаше все по-високо към небето и топлината му се чувствуваше все повече и повече. А светлината му проникваше и озаряваше навсякъде. Слънцето, това беше високият идеал, който иде да се появи на хоризонта на човешкото съзнание, за да донесе живот, светлина и свобода на човешката душа, за която тя вечно ожида. Слънцето, това е Великият Учител, който иде да донесе радост за всяка душа и да възвести идването на новия човек, на новата култура и на новия живот. Слънцето се издигаше в небесата. То ставаше все по-светло и по-топло. Ражда се новият ден. Тиха песен се разнесе в простора, мелодичните звуци на която се сливаха с тия на мистичното езеро и се носеха надалече. Изгревът - Том 17
към текста >>

37. Разговор с Учителя за музиката, записан от Боян Боев. Изгрева - София

Златото иде със слънцето.
Те казват: „Да се науча да пея, това е малка работа. “ всички казват: „Да е човек богат, да има знания. “ А пък те са резултат. Онзи, който е богат, той е пял. Или други някой е пял заради него. Златото иде със слънцето. Там има най-хубавата музика. На някои от вас, които не знаете да пеете, майка ви много малко е пяла. На онези, които трябва да пеят добре, майките им са пели много. Някой път ние искаме печката да бъде бяла, или да има хубава форма. Хубаво е, но и черна да е, може да се нагорещи вътре.
към текста >>

Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота.
Някой път ние искаме печката да бъде бяла, или да има хубава форма. Хубаво е, но и черна да е, може да се нагорещи вътре. Та ние искаме някой път правила при пеенето. А то може без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене. Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота. Ще ви дам няколко слаби примера, но не силни, да видите кое е онова, което разваля живота. Някой път вие идвате в противоречие със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви друг. И останеш без компас. Ожесточиш се в себе си и казваш: „в никого не вярвам вече. “ И после казваш: „Няма да пея. “
към текста >>

Ще ви дам няколко слаби примера, но не силни, да видите кое е онова, което разваля живота.
Хубаво е, но и черна да е, може да се нагорещи вътре. Та ние искаме някой път правила при пеенето. А то може без правила. Едно време сте пели хубаво и сега трябва да възстановите хубавото пеене. Някой път трябва да ви дам на цигулка тези тонове, които развалят живота. Ще ви дам няколко слаби примера, но не силни, да видите кое е онова, което разваля живота. Някой път вие идвате в противоречие със себе си: в ума ви един ви говори, а в сърцето ви друг. И останеш без компас. Ожесточиш се в себе си и казваш: „в никого не вярвам вече. “ И после казваш: „Няма да пея. “ За да пее човек добре, трябва да нагласи добре мисълта си.
към текста >>

Едно животно, като се приближава към тебе, ти ще пееш, то ще се спре, и лъвът и тигърът ще спрат, като пееш.
Който носи хляб, не пее, който е гладен, и той не пее. Погледнете от материалистическо гледище. Нали войникът отива на бойното поле с оръжие. И вие се нагласете с оръжие. Пеенето е оръжие. Едно животно, като се приближава към тебе, ти ще пееш, то ще се спре, и лъвът и тигърът ще спрат, като пееш. Не само това, но като пееш на бурята, и тя ще спре. Музиката си има форми, например музиката, която пяхме, имаше такава форма приличаше на слънце. Всяка музика дава форма, от която изтича. И дава различни цветове и линии. Стана въпрос за идеите, които Учителя изложи тази сутрин в беседата.
към текста >>

Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.
Правят благотворителност, но то е от други съображения, за себе си го правят. Любовта се проявява във всички същества, само че на разни степени на проява. Смъртта иде, понеже любовта я няма. Безлюбието носи смърт. Любовта носи безсмъртие. Казано е: „Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога. “ Като се прилага Законът на Любовта, човек ще опита силата върху себе си. Сърцето ви трябва да бъде свободно. Не залагайте никъде сърцето си. Сърцето ви да бъде само на Бога. Да подарите сърцето си на Бога.
към текста >>

Има закони, които, като спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните и във всички други същества.
Трябва да се освободим от тях. Ако на една буба й идва наум да си направи една хубава дреха като пеперуда, тогава какво остава на нас? Някоя личинка две-три години печели пари, докато си направи хубава дреха и после отива от цвете на цвете и си пее. Христос казва: Тези цветя Господ ги е облякъл с такива дрехи, а вас още повече ще облече, като вършите волята Божия. Ти ще бъдеш облечен така, както кринът не е облечен. Има закони, които, като спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек и даже в животните и във всички други същества. Например, ако имаш равновесие и мислиш, че и в лошия човек има Бог, вътре в него, ако имаш това присъствие, тогава Бог ще се прояви в него. И най-голяма буря да има, като дадеш сигнал, машината на бурята туря спирачките в действие и бурята спира. И после, като минеш, бурята пак вилнее. Обаче, като не даваш сигнал, бурята си върви. СЦе имаш опитността на Данаила.
към текста >>

Та законът е: щом мислиш, че в животното има Божествено, ти ставаш част от животното, то те счита част от себе си и не те бута.
И после, като минеш, бурята пак вилнее. Обаче, като не даваш сигнал, бурята си върви. СЦе имаш опитността на Данаила. Данаил вярваше, че в тия зверове, лъвове, е Божественото, и каза: „в тези лъвове си Ти тук, Господи, и няма да ми направят пакост. “ И тогава лъвовете не му направиха нищо. Та законът е: щом мислиш, че в животното има Божествено, ти ставаш част от животното, то те счита част от себе си и не те бута. Трябва да станеш част от него. Но тези правила някой път човек ги забравя. Има правила, обаче те трябва да се прилагат. Ако мислиш, че Бог е в лъва, лъвът няма да те закача. Обезсърчението ще го разбирате обективно.
към текста >>

38. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Цял час гимнастика с музика до Божествения Елбур, що сега цял трепти в злато и бисери от напиращото слънце.
Да, няма да Го има някой път, но Словото Му, това е Той.Рилската долина се буди, сънна трие очите си - дивните си искрящи езера. Всичката мъгла се разпилява. Планината сякаш пъргаво се изправя на нозете си и почва своята прекрасна невидима шетня.После - на игрището. По двама, по двама правим огромен кръг около огнището. Екват звуците на „Паневритмията”. Цял час гимнастика с музика до Божествения Елбур, що сега цял трепти в злато и бисери от напиращото слънце. На края - смях, поздрави, песни. Чува се тръбата -закуска. А подир туй, всеки прави по нещо добро за себе си и за другите. Определени места за пране и миене съдове-означени с красиво надписани табелки. Има приспособена платнена баня за къпане.
към текста >>

Ти осмисли живота ни.
Музика - цигулки, флейти, обои - песните на Учителя - „Махар Бену Аба”, „Венир Бенир”, или „Ний сме славейчета горски”. Стъкмява се импровизиран хор, после зазвънтява сребърният глас на певица солистка. А Той не е между нас сега - горе там, горе! Замислен, тъжен дори. Когато играем паневритмия, Той стои там от скалата и ни гледа... Учителю, ела при нас! Ти осмисли живота ни. Нали Ти ни даде всички тия прекрасни песни; нали Ти десетки години си ни водил из планините - при живия извор на природата, при чистия въздух, нали Ти! Ние пеем тук, но мислим за Тебе, наш Пастирю, наш Учителю. Ти ни показа най-правия път към Бога; Ти ни изясни Христа и ни доведе при Него. Защо не дойдеш сега, ние сме тъжни. Но тази тъга и очакване е една особена песен.
към текста >>

”После тя сменя гласа, но в словото като, че ли се повтаря мотива на човешката мъка:„Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха.Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава.„Безброй страдания и скърби
че жестока си била, че страдания причиняваш ти. Или не знаеш, че съм беден странник? Кажи що искаш ти от мене, скръб, кажи! ”После тя сменя гласа, но в словото като, че ли се повтаря мотива на човешката мъка:„Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха.Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава.„Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха. Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава. Към обетована земя
към текста >>

Но духът ми на живота
Кажи що искаш ти от мене, скръб, кажи! ”После тя сменя гласа, но в словото като, че ли се повтаря мотива на човешката мъка:„Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха.Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава.„Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха. Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава. Към обетована земя аз тръгнах пътник, где извират извори, где текат реките,
към текста >>

Сякаш всичко живо на Рила ни пее изпращателни песни.
Слизането сега и за коне, и за нас е по-леко, защото нашите, не малко труд - дни на ред, подредиха калните и неравни пътища.Часове слизане, дълги часове. Ту в ляво, ту в дясно, но все слизане по стръмното. Водите на Черни Искър блестят. В тях се белеят скални уломъци, валчести камъни със слънчеви искри по тях. Здравец, къдрава папрат, риган сладкодъхав, жълта и синя тинтява, боровинки, малини, гъби, жаби, змии, гущери, пеперуди, птички сладкопойни. Сякаш всичко живо на Рила ни пее изпращателни песни. Слънцето би ни опалило, ако не беше хладния сенчест път. Зад нас остана вече спящия фараон, завил нозете си с надиплена каменна черга. Рупите изчезват под облаците, а пред нас все път, все дълъг път. Провиждат се покривите на Говедарци. До Горския дом ни чакат нашите пътнически автомобили.
към текста >>

39. Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 7 март

Същественото в живота седи в малките работи.
Да се освободим от неестествените неща. Любовта е закон на невидимия свят, върху него закон се гради. Апетитът е анормално желание. При нормално състояние дишането става естествено, правилно мислим и храносмилането става правилно. Да се дава повече храна и месна храна на деликатния стомах е вредно, явява се ревматизъм. Същественото в живота седи в малките работи. Да се поразходим заедно, да не запираме другите. При главоболие - 3 чаши варена вода, майчин лист и баня. Главата боли от малко кръв. Да съзнаем, че имаме задължение към Бога. Светлината и топлината вървят заедно, но различни работи вършат.
към текста >>

Което гради сегашния живот, е Божественото Знание, Божествената Истина и Свобода.
Да не чакаме помощ от никого. Христос няма да дойде вече да Го мъчат. Която идея може да ни служи, е добра. Здравият, умният, силният възтържествуват. Глупавият ще изчезне. Което гради сегашния живот, е Божественото Знание, Божествената Истина и Свобода. Слагайте капитала си върху Любовта, Мъдростта и Истината. Много методи и начини има за учение. Със знанието, което имате, проправяте пътя на щастието или нещастието. Със сръднята Любовта не се придобива, но ще те набият. Пазете се, Любовта със сръдня не става, Любовта не борави със сръдня, не борави с подозрение, с маловерие.
към текста >>

Пари, звонкови, злато трябват.
Идеята е една за всички. Всички жертви за Бога са на мястото си. Има много да учите, да се запознаете с великите души на света. Да си възстановите гледането! Сами ще хвърлите лекарствата. Пари, звонкови, злато трябват. Златото ще дойде. За обичния си син бащата оставя повече злато. Сега сте сиромаси, да не ви оберат. Да бъдете добри ученици! Купете си молив и тетрадка, да пишете!
към текста >>

Златото ще дойде.
Всички жертви за Бога са на мястото си. Има много да учите, да се запознаете с великите души на света. Да си възстановите гледането! Сами ще хвърлите лекарствата. Пари, звонкови, злато трябват. Златото ще дойде. За обичния си син бащата оставя повече злато. Сега сте сиромаси, да не ви оберат. Да бъдете добри ученици! Купете си молив и тетрадка, да пишете! Божественото знание и Любовта и даването да имат правилни обмени, за да се образуват отношения.
към текста >>

За обичния си син бащата оставя повече злато.
Има много да учите, да се запознаете с великите души на света. Да си възстановите гледането! Сами ще хвърлите лекарствата. Пари, звонкови, злато трябват. Златото ще дойде. За обичния си син бащата оставя повече злато. Сега сте сиромаси, да не ви оберат. Да бъдете добри ученици! Купете си молив и тетрадка, да пишете! Божественото знание и Любовта и даването да имат правилни обмени, за да се образуват отношения. Изгревът - Том 17
към текста >>

Детето, каквото вземе, такова ще стане - както животното: ако е месоядно, яде месото, ако не е месоядно, яде тревата.
Човек сега е осиротял, без баща и майка. 10.III.1937г. На обеда - Христос е говорил и гласът сега Му се разнася. Човек да знае какво говори, че един ден ще си чуете думите. В Америка се говори, тук се чува. Детето, каквото вземе, такова ще стане - както животното: ако е месоядно, яде месото, ако не е месоядно, яде тревата. Един богаташ се задавил и умрял. Апаш стъпил на гърдите му, да го обира. Изскочило парчето и той се съживил и го наградил. Като претърпиш страданията, ще станете гениални, талантливи, светии. Огънят на треската сега е полезен.
към текста >>

40. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 14 март

2 кила злато представлява Вярата.
След гимнастика та Когато не мисли правилно, човек хълца. Когато не чувствува правилно, плаче. Диафрагмата да се не дига нагоре. 2 кила жито представлява Любовта. 2 кила злато представлява Вярата. 2 кила барут представлява Надеждата. Двама женени се дуелират, да видят кой ще пее. Христос говори за вътрешния живот. Вие на човешките работи давате Божествен характер. Което не е основано на Вярата - духовния свят, надеждата- Земята, не е от Божествен характер.
към текста >>

Христос говори за вътрешния живот.
Диафрагмата да се не дига нагоре. 2 кила жито представлява Любовта. 2 кила злато представлява Вярата. 2 кила барут представлява Надеждата. Двама женени се дуелират, да видят кой ще пее. Христос говори за вътрешния живот. Вие на човешките работи давате Божествен характер. Което не е основано на Вярата - духовния свят, надеждата- Земята, не е от Божествен характер. Като заговори Бог на човека, минава от смърт към живот. Любовта носи живот, главата я носи. Вярата-дробоветея носят.
към текста >>

Като заговори Бог на човека, минава от смърт към живот.
2 кила барут представлява Надеждата. Двама женени се дуелират, да видят кой ще пее. Христос говори за вътрешния живот. Вие на човешките работи давате Божествен характер. Което не е основано на Вярата - духовния свят, надеждата- Земята, не е от Божествен характер. Като заговори Бог на човека, минава от смърт към живот. Любовта носи живот, главата я носи. Вярата-дробоветея носят. Надеждата - облекло, стомахът. Който се ожени, не е царица. Заблуждение е, че [в] следующия живот ще станеш което трябва.
към текста >>

Любовта носи живот, главата я носи.
Двама женени се дуелират, да видят кой ще пее. Христос говори за вътрешния живот. Вие на човешките работи давате Божествен характер. Което не е основано на Вярата - духовния свят, надеждата- Земята, не е от Божествен характер. Като заговори Бог на човека, минава от смърт към живот. Любовта носи живот, главата я носи. Вярата-дробоветея носят. Надеждата - облекло, стомахът. Който се ожени, не е царица. Заблуждение е, че [в] следующия живот ще станеш което трябва. Ами знаете ли условията?
към текста >>

Заблуждение е, че [в] следующия живот ще станеш което трябва.
Като заговори Бог на човека, минава от смърт към живот. Любовта носи живот, главата я носи. Вярата-дробоветея носят. Надеждата - облекло, стомахът. Който се ожени, не е царица. Заблуждение е, че [в] следующия живот ще станеш което трябва. Ами знаете ли условията? Кога става наслоявание в главата, белия дроб и стомаха, разваля се Любовта, Вярата и Надеждата. Доброто да става с най-малко разходи. С Любовта Христос издържа страданията. По закона на Свободата изяви Любовта си, не по насилие.
към текста >>

41. Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'

Животното се е научило да чувствува.
Тая книга е за ученика. Тая книга е за всички! Защото всеки човек е дошъл на земята, да се учи. Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик. Тая книга е за всички! Животното се е научило да чувствува. А човек е дошъл на земята, за да мисли. Вселената е предметно учение заради него, за да се учи. „Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го проверяват, като слугуват.
към текста >>

Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор.
ТОЙ ИДЕ! Ручеят, който шумоли до тебе, ти говори на своя език. ТОЙ ИДЕ Вслушай се в тихата светлина на звездите. Те говорят тъй ясно за Оня, Който иде и носи вълната на Любовта. Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор. ТОЙ ИДЕ! Идването Му е като песента на утринната зора, като тържеството на изгряващото слънце. Отворете с радост душите си за Него! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете.
към текста >>

Облечете се със светлите дрехи на чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете.
Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като Велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор. ТОЙ ИДЕ! Идването Му е като песента на утринната зора, като тържеството на изгряващото слънце. Отворете с радост душите си за Него! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете. Той носи ценни дарове. Приемете ги, и огнени струи ще потекат пред вас. Тай носи нова запалка – ДАР от Мировото Сърце – за вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Работа нова те чака! Ще ореш, ще копаеш, ще сееш и ще жънеш с Любов.
към текста >>

И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в живота.
Той през всички векове те е пазил, обгръщал те е с Любовта Си и ти е говорил по хиляди начини. Той иде да направи жилище в тебе. Стените му ще са от сапфир, смарагд и рубин; от топаз, хризопраз и яспис; от халкидон, сардоникс и хризолит; от берилий, якинт и аметист. Той иде като огън всепроникващ, който ще се докосне до душата и тя цяла ще се запали и превърне в пламъци, които ще осветят света. Елате всички на празника на душата! И в нова светлина тя ще прозре Вечното си предназначение в живота. И ще чуеш глас: – Мина Вече старото за винаги! Никога няма Вече да бъдеш поругавана и потисната. И ще станеш камък жив в Моя Храм. И ще побеждаваш с меча, който излиза из устата ти. И ще влезеш в наследие на Вечното, което Любовта е приготвила за тебе преди създание мира.
към текста >>

Велика музика е животът.
И ще влезеш в наследие на Вечното, което Любовта е приготвила за тебе преди създание мира. Посрещнете Онзи, Който иде в душите като ярка светлина, като мощна сила, като огън всепроникващ! Той иде! Днес е празникът на Душата! ПОСЛАНИЕ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ Велика музика е животът. Блажен е оня, който знае да свири всепобеждаващия химн на живота. Живот е Светлина. Блажен е оня, на когото светилникът свети. Под крилата на Безграничния всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него цари и пее. Текуща вода е животът.
към текста >>

Блажен е оня, който знае да свири всепобеждаващия химн на живота.
Посрещнете Онзи, Който иде в душите като ярка светлина, като мощна сила, като огън всепроникващ! Той иде! Днес е празникът на Душата! ПОСЛАНИЕ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ Велика музика е животът. Блажен е оня, който знае да свири всепобеждаващия химн на живота. Живот е Светлина. Блажен е оня, на когото светилникът свети. Под крилата на Безграничния всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него цари и пее. Текуща вода е животът. Ученикът понякога може да има в ума си много противоречия, от които идат като последствия ред разочарования.
към текста >>

Живот е Светлина.
Той иде! Днес е празникът на Душата! ПОСЛАНИЕ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ Велика музика е животът. Блажен е оня, който знае да свири всепобеждаващия химн на живота. Живот е Светлина. Блажен е оня, на когото светилникът свети. Под крилата на Безграничния всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него цари и пее. Текуща вода е животът. Ученикът понякога може да има в ума си много противоречия, от които идат като последствия ред разочарования. Но може ли животът да има вътрешен смисъл без истинско разбиране!
към текста >>

Текуща вода е животът.
Велика музика е животът. Блажен е оня, който знае да свири всепобеждаващия химн на живота. Живот е Светлина. Блажен е оня, на когото светилникът свети. Под крилата на Безграничния всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него цари и пее. Текуща вода е животът. Ученикът понякога може да има в ума си много противоречия, от които идат като последствия ред разочарования. Но може ли животът да има вътрешен смисъл без истинско разбиране! Когато дойде денят, противоречията на нощта изчезват. Празната стомна, сухият извор могат ли да задоволят жадния пътник? Изгасналите фарове могат ли да покажат пътя на странстващия кораб?
към текста >>

Но може ли животът да има вътрешен смисъл без истинско разбиране!
Живот е Светлина. Блажен е оня, на когото светилникът свети. Под крилата на Безграничния всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него цари и пее. Текуща вода е животът. Ученикът понякога може да има в ума си много противоречия, от които идат като последствия ред разочарования. Но може ли животът да има вътрешен смисъл без истинско разбиране! Когато дойде денят, противоречията на нощта изчезват. Празната стомна, сухият извор могат ли да задоволят жадния пътник? Изгасналите фарове могат ли да покажат пътя на странстващия кораб? Когато ученикът минава през противоречия, трябва му светлина. Днес мнозина живеят в избите, дето светлината не прониква.
към текста >>

Добре е да сте пред лицето на животворното Слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината.
Празната стомна, сухият извор могат ли да задоволят жадния пътник? Изгасналите фарове могат ли да покажат пътя на странстващия кораб? Когато ученикът минава през противоречия, трябва му светлина. Днес мнозина живеят в избите, дето светлината не прониква. Излезте из дълбоките изби да ви погалят слънчевите лъчи и да подишате свежия въздух! Добре е да сте пред лицето на животворното Слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти и по-добре да слушате тихия глас на Бога, който се разнася в природата, в нейните малки гънки, в светлите ручейчета, отколкото грубия рев и ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. НАВСЯКЪДЕ ДУХЪТ НА ПРОЯВЕНИЯ БОГ ГОВОРИ Той внася мир и радост в душите, Любов към всичко живо. Там, дето Неговият поглед е насочен, Истината живее, Светлината работа, Чистотата сърцето краси. Много пъти лъчите на Живото Слънце еднакво падат на праведни и грешни.
към текста >>

Той внася мир и радост в душите, Любов към всичко живо.
Днес мнозина живеят в избите, дето светлината не прониква. Излезте из дълбоките изби да ви погалят слънчевите лъчи и да подишате свежия въздух! Добре е да сте пред лицето на животворното Слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти и по-добре да слушате тихия глас на Бога, който се разнася в природата, в нейните малки гънки, в светлите ручейчета, отколкото грубия рев и ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. НАВСЯКЪДЕ ДУХЪТ НА ПРОЯВЕНИЯ БОГ ГОВОРИ Той внася мир и радост в душите, Любов към всичко живо. Там, дето Неговият поглед е насочен, Истината живее, Светлината работа, Чистотата сърцето краси. Много пъти лъчите на Живото Слънце еднакво падат на праведни и грешни. И когато познаеш Неговия говор, живите струи на Любовта ще потекат в душата ти. Само Бог е Любов. И когато тази светлина озарява, само Той я познава.
към текста >>

Много пъти лъчите на Живото Слънце еднакво падат на праведни и грешни.
Добре е да сте пред лицето на животворното Слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти и по-добре да слушате тихия глас на Бога, който се разнася в природата, в нейните малки гънки, в светлите ручейчета, отколкото грубия рев и ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. НАВСЯКЪДЕ ДУХЪТ НА ПРОЯВЕНИЯ БОГ ГОВОРИ Той внася мир и радост в душите, Любов към всичко живо. Там, дето Неговият поглед е насочен, Истината живее, Светлината работа, Чистотата сърцето краси. Много пъти лъчите на Живото Слънце еднакво падат на праведни и грешни. И когато познаеш Неговия говор, живите струи на Любовта ще потекат в душата ти. Само Бог е Любов. И когато тази светлина озарява, само Той я познава. И тогаз ще познаеш своята задача на земята. Защото всяка душа е дошла на земята да донесе нещо на света.
към текста >>

Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта.
Само в него човешката душа добива възвишеното, благородното: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви. Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване. Това са живите процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта. Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси топлината, която не изгаря нещата, но при която те зреят. Ти си приятното в живота. Те са носителите на Истината. А самата Истина е Глава на Разумното във всяка душа.
към текста >>

Ти си приятното в живота.
Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта. Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси топлината, която не изгаря нещата, но при която те зреят. Ти си приятното в живота. Те са носителите на Истината. А самата Истина е Глава на Разумното във всяка душа. Любовта е първият плод на Духа. А Мъдростта е силата, която организира нещата. Любовта никога не спи, не заспива; тя всякога в Истината будна стои.
към текста >>

Любовта изтича от Бога и носи живот.
Не оня, който говори за Мъдростта, но който я има в своя Дух. Човекът на Добродетелта е в творческата Мирова Воля. Не оня, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце. Де е Истината ? Там, дето душата, духът и сърцето ся свободни! Любовта изтича от Бога и носи живот. Тя носи всичко в себе си. Всички цeнни неща в живота идат като резултат от нея. В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в живота, е Божията Любов. Мисли, чувства и действия, заченати в нея, имат смисъл. В нея живейте, за да разберете Божията Мисъл за самите вас.
към текста >>

Всички цeнни неща в живота идат като резултат от нея.
Не оня, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце. Де е Истината ? Там, дето душата, духът и сърцето ся свободни! Любовта изтича от Бога и носи живот. Тя носи всичко в себе си. Всички цeнни неща в живота идат като резултат от нея. В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в живота, е Божията Любов. Мисли, чувства и действия, заченати в нея, имат смисъл. В нея живейте, за да разберете Божията Мисъл за самите вас. * * * Само през страдание човек чист става и Любовта в него се проявява.
към текста >>

В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в живота, е Божията Любов.
Де е Истината ? Там, дето душата, духът и сърцето ся свободни! Любовта изтича от Бога и носи живот. Тя носи всичко в себе си. Всички цeнни неща в живота идат като резултат от нея. В изявената Любов, която носи мир, радост, светлина, топлина, чистота, истина в живота, е Божията Любов. Мисли, чувства и действия, заченати в нея, имат смисъл. В нея живейте, за да разберете Божията Мисъл за самите вас. * * * Само през страдание човек чист става и Любовта в него се проявява. Любов, която се проявява и вечно остава, която при всички положения вътрешно еднакво остава, е Любов!
към текста >>

Тя е светлина над всички светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя.
В нея има мир, който превъзхожда всяко знание; и радост, която светът не е вкусил още и не познава. Да бихте били всякога будни, какво не бихте видели! Там е Великият стремеж, Великото Благо, което всичко дава. Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов. В нея Безграничният живее! Тя е светлина над всички светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя. Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички! Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа.
към текста >>

Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви.
Да бихте били всякога будни, какво не бихте видели! Там е Великият стремеж, Великото Благо, което всичко дава. Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов. В нея Безграничният живее! Тя е светлина над всички светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя. Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички! Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа. Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата.
към текста >>

Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина!
Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов. В нея Безграничният живее! Тя е светлина над всички светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя. Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички! Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа. Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата. Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване. Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени.
към текста >>

Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа.
Тя е светлина над всички светлини и носи живота на сегашната Истина, която никога нито се променя, нито се изменя. Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички! Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа. Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата. Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване. Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени. „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Великото и малкото си в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява.
към текста >>

Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата.
Великият Закон на живота се мени, без да се изменя; изявява се, без да се изяви. Дано един Лъч от тая Любов достигне до твоята душа, до твоето сърце – до тебе и до всички! Какво по-добре от чистата вода на живота, от чистата светлина на Мьдростта, от чистата Любов на Божествената Същина! Човек трябва да развие в себе си възприемчивост към нея. Защото светлината е за оня, който има очи; любовта е за оня, който има сърце възприемчиво; животът е за оня, който има будна душа. Надеждата поддържа живота, вярата – разума, а Любовта – вечния подтик в глъбините на душата. Любовта иска изявление; Мъдростта – приложение; Истината – осъществяване. Само чистата Божествена Любов прави душите съвършени. „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Великото и малкото си в хармония само в Любовта, в която Бог се изявява. Любовта говори на душите за радости и скърби.
към текста >>

Сигурността в живота на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте.
Бог е Любов безгранична и света. Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес. Чистотата и Любовта си синоними на разумност и благородство. Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов. Любовта познава само оня, Който живее в нея. Сигурността в живота на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте. Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота. Имай вяра жива, неизменна, постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Любов, която непреривно не расте – отпада. Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ.
към текста >>

Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота.
Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес. Чистотата и Любовта си синоними на разумност и благородство. Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов. Любовта познава само оня, Който живее в нея. Сигурността в живота на ученика седи в учението на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте. Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота. Имай вяра жива, неизменна, постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Любов, която непреривно не расте – отпада. Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ. А само когато се роди човек отново, той не греши.
към текста >>

А радостта от Бога носи вечния(?) живот в себе си.
Любов безгранична, която не отпада. Любов, която непреривно не расте – отпада. Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ. А само когато се роди човек отново, той не греши. Той живее в радостта, в която Бог обитава. А радостта от Бога носи вечния(?) живот в себе си. Любовта не се петни. във вечната Любов другояче действуват законите на живота. Човекът на Любовта е ограден с жива светлина. Благодатта на цялото небе се изявява в Любовта! Знайте, че два пътя водят към Бога.
към текста >>

във вечната Любов другояче действуват законите на живота.
Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ. А само когато се роди човек отново, той не греши. Той живее в радостта, в която Бог обитава. А радостта от Бога носи вечния(?) живот в себе си. Любовта не се петни. във вечната Любов другояче действуват законите на живота. Човекът на Любовта е ограден с жива светлина. Благодатта на цялото небе се изявява в Любовта! Знайте, че два пътя водят към Бога. Път на Любовта и Път на Мъдростта. Път на Любовта е приятен за ходене.
към текста >>

Любов, от която блика живот, е същинска Любов.
Оня, който мине по пътя на Любовта, е подготвен да възприеме Великата Божествена Мъдрост. Любовта е най-добрата подготовка за възприемане на Мъдростта. Затова се казва: Любовта носи Светлина! * * * Приложете живия Огън на Любовта, живата светлина на Мъдростта и живата сила на Истината. Любов, от която блика живот, е същинска Любов. Мъдрост, от която блика светлина, е истинска Мъдрост. Истина, от която иде Свободата, е самата Истина. Там Духът цари! Там, дето има светлина, там дето има чистота духовна и свобода Божествена, Духът се изявява. В изявената, проявена и осъществена Любов на Бога душата разкрива своите най-благородни черти.
към текста >>

Имай живот и любов в душата; светлина и мъдрост в ума; чистота и мекота в сърцето; свобода и истина в Духа.
Мъдрост, от която блика светлина, е истинска Мъдрост. Истина, от която иде Свободата, е самата Истина. Там Духът цари! Там, дето има светлина, там дето има чистота духовна и свобода Божествена, Духът се изявява. В изявената, проявена и осъществена Любов на Бога душата разкрива своите най-благородни черти. Имай живот и любов в душата; светлина и мъдрост в ума; чистота и мекота в сърцето; свобода и истина в Духа. Умът със светлина се озарява и с мисли се населява. Водната повърхност на сърцето със зеленина и живот се изпълва. Приемай Божествената топлина на Любовта; ангелската светлина на Мъдростта: чистотата на сърцето и силата на Духа. И ти влизаш в пътя на растежа на своята душа. Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното Благо на вечния живот.
към текста >>

Водната повърхност на сърцето със зеленина и живот се изпълва.
Там Духът цари! Там, дето има светлина, там дето има чистота духовна и свобода Божествена, Духът се изявява. В изявената, проявена и осъществена Любов на Бога душата разкрива своите най-благородни черти. Имай живот и любов в душата; светлина и мъдрост в ума; чистота и мекота в сърцето; свобода и истина в Духа. Умът със светлина се озарява и с мисли се населява. Водната повърхност на сърцето със зеленина и живот се изпълва. Приемай Божествената топлина на Любовта; ангелската светлина на Мъдростта: чистотата на сърцето и силата на Духа. И ти влизаш в пътя на растежа на своята душа. Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното Благо на вечния живот. Приеми чистотата в сърцето си и Любовта ще дойде в своята пълнота. Вложи правдата в живота си и тя ще внесе яснота в решенията ти.
към текста >>

Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното Благо на вечния живот.
Имай живот и любов в душата; светлина и мъдрост в ума; чистота и мекота в сърцето; свобода и истина в Духа. Умът със светлина се озарява и с мисли се населява. Водната повърхност на сърцето със зеленина и живот се изпълва. Приемай Божествената топлина на Любовта; ангелската светлина на Мъдростта: чистотата на сърцето и силата на Духа. И ти влизаш в пътя на растежа на своята душа. Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното Благо на вечния живот. Приеми чистотата в сърцето си и Любовта ще дойде в своята пълнота. Вложи правдата в живота си и тя ще внесе яснота в решенията ти. Вложи добродетелта в силата си и ти ще внесе в тебе неизменна вярност, и Духът на Бога ще обитава в тебе. Ти ще бъдеш под Неговите крила, пред очите на Неговата МИЛОСТ. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори; доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта да свидетелствува; доколко душите ви са свободни, нека Истината да каже.
към текста >>

Вложи правдата в живота си и тя ще внесе яснота в решенията ти.
Водната повърхност на сърцето със зеленина и живот се изпълва. Приемай Божествената топлина на Любовта; ангелската светлина на Мъдростта: чистотата на сърцето и силата на Духа. И ти влизаш в пътя на растежа на своята душа. Блажена е всяка душа, която ходи по светлия път на всегдашното Благо на вечния живот. Приеми чистотата в сърцето си и Любовта ще дойде в своята пълнота. Вложи правдата в живота си и тя ще внесе яснота в решенията ти. Вложи добродетелта в силата си и ти ще внесе в тебе неизменна вярност, и Духът на Бога ще обитава в тебе. Ти ще бъдеш под Неговите крила, пред очите на Неговата МИЛОСТ. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори; доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта да свидетелствува; доколко душите ви са свободни, нека Истината да каже. Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази светлина води и изпадналата душа през тъмнината.
към текста >>

Когато през най-тъмната нощ на живота пред душата се яви една малка светлинка, душата се изпълва с радост.
Вложи добродетелта в силата си и ти ще внесе в тебе неизменна вярност, и Духът на Бога ще обитава в тебе. Ти ще бъдеш под Неговите крила, пред очите на Неговата МИЛОСТ. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори; доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта да свидетелствува; доколко душите ви са свободни, нека Истината да каже. Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази светлина води и изпадналата душа през тъмнината. Когато през най-тъмната нощ на живота пред душата се яви една малка светлинка, душата се изпълва с радост. Тази светлинка почва постепенно да расте, докато всичко става светло наоколо ти. В тази Светлинка душата чува гласа на Оня, Който я води! Ръката може да хване само образувалия се плод от Светлината; окото може да види слугата, който го донася; и умът може да прочете писмото на оня, който го праща. Свещеният плод на живота трябва с всичката Чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божествения Дух.
към текста >>

Свещеният плод на живота трябва с всичката Чистота да се хваща.
Тази светлина води и изпадналата душа през тъмнината. Когато през най-тъмната нощ на живота пред душата се яви една малка светлинка, душата се изпълва с радост. Тази светлинка почва постепенно да расте, докато всичко става светло наоколо ти. В тази Светлинка душата чува гласа на Оня, Който я води! Ръката може да хване само образувалия се плод от Светлината; окото може да види слугата, който го донася; и умът може да прочете писмото на оня, който го праща. Свещеният плод на живота трябва с всичката Чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божествения Дух. Само с тая чистота и с тоя трепет ученикът може да се доближи да види Свещеното Лице на Истината и да разбере ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ на Любовта. Великите идеи живеят в благородните души; светлите мисли – в светлите умове; и чистите желания – в чистите сърца. Съвършеният е вън от всяка съблазън. За него са чужди нисшите човешки прояви.
към текста >>

И Любовта сама ще ви посрещне в преддверието на Новия живот, който Христос носи в света.
Божията Любов на всичко издържа. За нея се държи Учителят. В човешката любов всичко замира. Добре дръжте изпита на вашето сърце, душа и дух. Тогава ще се отворят Царските Врата на Божията Истина. И Любовта сама ще ви посрещне в преддверието на Новия живот, който Христос носи в света. Тогава вашата душа ще се зарадва и изпълни с Божията Благодат. * * * В време на изпита си ще опиташ Божията Милост. – Без страх и без тъмнина, с живот и Светлина. Напред в Любовта безгранична!
към текста >>

– Без страх и без тъмнина, с живот и Светлина.
Тогава ще се отворят Царските Врата на Божията Истина. И Любовта сама ще ви посрещне в преддверието на Новия живот, който Христос носи в света. Тогава вашата душа ще се зарадва и изпълни с Божията Благодат. * * * В време на изпита си ще опиташ Божията Милост. – Без страх и без тъмнина, с живот и Светлина. Напред в Любовта безгранична! Научи законите как да превъзмогнеш изпитите, които можеш да минеш. Те раждат нови подтици, будят нови сили, нови хоризонти, и така чертаят Светлите бъднини, определени от Великата Любов на Вечния. Те носят растежа на всяка душа. Страданията са мъките на раждането на един висш живот в душата.
към текста >>

Страданията са мъките на раждането на един висш живот в душата.
– Без страх и без тъмнина, с живот и Светлина. Напред в Любовта безгранична! Научи законите как да превъзмогнеш изпитите, които можеш да минеш. Те раждат нови подтици, будят нови сили, нови хоризонти, и така чертаят Светлите бъднини, определени от Великата Любов на Вечния. Те носят растежа на всяка душа. Страданията са мъките на раждането на един висш живот в душата. Те я събуждат за една нова среда, в нови условия, за нова дейност. Тя влиза в един нов свят! И силата на всеки човек седи в минатите изпити и страдания. Силата на ученика се познава при изпитание. При страданията изгаря всичко натрупано през вековете, и душата застава със своята невинност и чистота, и с ново прозрение за пътищата на Бога.
към текста >>

Той още е във външния живот.
Светлината, Мирът и Любовта да те крепят и пазят и да те изведат на ПОБЕДА. Любовта на Учителя е изпитана. В нея няма изключения. Изпитва се любовта на ученика. Ако той мени своите учители – той не е познал своя Учител; неговото сърце няма прозрението на Любовта. Той още е във външния живот. Изпитва се знанието на ученика. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърцето и волята на ученика – могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си. Това радва Духа на Учителя.
към текста >>

Това, което разкрива живота, е Любов.
Това радва Духа на Учителя. Той се радва, че ученикът е в Светлината на ВЪЗХОДЯЩИЯ ПЪТ, а не в измамата на майя. Щом стоите в Светлината на проявения Учителя, вие сте ученици на Едната Проявена Божия Любов, в която няма измяна, нито заблуда, ни лъжа, ни измама. В нея има вечна радост и блаженство дето Светлината не потъмнява, но вечно остава като Божествена нежна милувка на душата. И ти ще се увериш в Едната, Вечна Истина, която е Бог на Любовта! Това, което разкрива живота, е Любов. Това, което разкрива знанието, е Свeтлина. Това, което разкрива силата, е Свобода. Този, Който те ръководи, е Верен и истинен във всичките Си пътища. Той е Учител във вечната Светлина, на Проявената Безгранична Любов! Натовареният да се разтовари; и обремененият да снеме бремето си.
към текста >>

Ученикът сам в живота си ще докаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВЕЧНАТА ИСТИНА – доколко обича Учителя на своята душа.
Това, което разкрива знанието, е Свeтлина. Това, което разкрива силата, е Свобода. Този, Който те ръководи, е Верен и истинен във всичките Си пътища. Той е Учител във вечната Светлина, на Проявената Безгранична Любов! Натовареният да се разтовари; и обремененият да снеме бремето си. Ученикът сам в живота си ще докаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВЕЧНАТА ИСТИНА – доколко обича Учителя на своята душа. Две неща трябва да има ученикът: ДОСТОЙНСТВО И СМИРЕНИЕ. Ученикът сам трябва да се съди, преди да е дошъл съдът от вън. Той не трябва да прави бързи заключения за неща, с които не е опознат добре. Той трябва да познава всяка душа на мястото, дето тя се намира. Защото на светлината едни неща растат, други цъфтят, трети връзват, а четвърти зреят.
към текста >>

Той трябва да живее във Великия Живот, де Любовта, Мъдростта и Истината царят.
Всичко така да бъде, както Господ е казал! Ученикът трябва да изнесе товара си до край. И да го занесе дар на Бога и дар на дома си. Духът му не трябва да отпада. Онова, което отличава човека, е да бъде винаги верен и истинен. Той трябва да живее във Великия Живот, де Любовта, Мъдростта и Истината царят. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш, ще работиш, ще вярваш и ще благодариш на Бога за най-великото в твоя живот. Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ! Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път.
към текста >>

Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш, ще работиш, ще вярваш и ще благодариш на Бога за най-великото в твоя живот.
Ученикът трябва да изнесе товара си до край. И да го занесе дар на Бога и дар на дома си. Духът му не трябва да отпада. Онова, което отличава човека, е да бъде винаги верен и истинен. Той трябва да живее във Великия Живот, де Любовта, Мъдростта и Истината царят. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш, ще работиш, ще вярваш и ще благодариш на Бога за най-великото в твоя живот. Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ! Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи.
към текста >>

Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота.
Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ! Учителят е всякога абсолютно истинен към ученика си. Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Него Учителят познава през вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде верен към оня, който го учи. Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота. Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика. Скъпоценните камъни, изработени в душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като дар любовен, най-свет и чист, пред степите на Безграничния, за Вечен Завет между тях! И тези камъни ще блестят вечно като сияйни звезди по небесната твърд – пред Лицето на Безграничния. Те ще говорят за Славата на Вечния !
към текста >>

И животните няма да имат боязън от него.
Затова е Той дошъл Сам. Така се ражда НОВИЯТ ЧОВЕК НА НОВАТА РАСА, СВЕТЕЩАТА. Той ще разбира езика на Девите; и очите му ще се отворят да види как ангели слизат до него и възлизат. Когато минава покрай плодни дървета, клоните ще се навеждат, за да си вземе от плода им, и после пак ще се изправят. Птичките ще кацат доверчиво на рамената му. И животните няма да имат боязън от него. Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост. Красотата ще се изрази в нови форми. Навсякъде, дето има едно леко докосване на Божествения Дух, Красотата ще се явява! Красотата ще твори, за да покаже неизчерпаемите богатства на Духа. Тя ни разкрива тайните на Духа.
към текста >>

Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост.
Така се ражда НОВИЯТ ЧОВЕК НА НОВАТА РАСА, СВЕТЕЩАТА. Той ще разбира езика на Девите; и очите му ще се отворят да види как ангели слизат до него и възлизат. Когато минава покрай плодни дървета, клоните ще се навеждат, за да си вземе от плода им, и после пак ще се изправят. Птичките ще кацат доверчиво на рамената му. И животните няма да имат боязън от него. Това ще бъде едно Ново Изявление на Живот, Красота и Радост. Красотата ще се изрази в нови форми. Навсякъде, дето има едно леко докосване на Божествения Дух, Красотата ще се явява! Красотата ще твори, за да покаже неизчерпаемите богатства на Духа. Тя ни разкрива тайните на Духа. За онзи, който има прозрение, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВ И ВИСШАТА ИСТИНА са едно и също нещо.
към текста >>

А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби живота си.
За онзи, който има прозрение, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВ И ВИСШАТА ИСТИНА са едно и също нещо. Те са език на Божия Дух! Чрез тях се прославя Бог! Винаги се вслушвай в свещения шепот на Бога. Да се съмнява ученикът в своя Учител, това е да позори себе си. А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби живота си. Да познаеш Бога и Учителя – това е начало на Вечния Живот. Тези Думи са за трудолюбивите ученици. На тях ще се проговори със зрящите Лъчи на Виделината, в присъствието на Любовта, Мъдростта и Истината. Да бъде тъй, както Единият, Вечният е казал! „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“
към текста >>

Да познаеш Бога и Учителя – това е начало на Вечния Живот.
Те са език на Божия Дух! Чрез тях се прославя Бог! Винаги се вслушвай в свещения шепот на Бога. Да се съмнява ученикът в своя Учител, това е да позори себе си. А пък да се съмнява в Бога, това е да изгуби живота си. Да познаеш Бога и Учителя – това е начало на Вечния Живот. Тези Думи са за трудолюбивите ученици. На тях ще се проговори със зрящите Лъчи на Виделината, в присъствието на Любовта, Мъдростта и Истината. Да бъде тъй, както Единият, Вечният е казал! „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Той ще даде всичкото свое съдействие на своите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта.
към текста >>

ТОВА СЕ ДУМИТЕ НА ЖИВОТА!
Да бъде тъй, както Единият, Вечният е казал! „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Той ще даде всичкото свое съдействие на своите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любовта, Мъдростта и Истината да бъдат с вас сега и всякога през всичките векове. Те да топлят и озаряват всичко добро и възвишени във вас. ТОВА СЕ ДУМИТЕ НА ЖИВОТА! Учителят е всякога на страната на добрите ученици. Ученикът, който се учи добре, може всякога да разчита на Любовта на своя Учител. Блажени любещите, защото ще имат изобилен живот. Блажени ходещите в Мъдрост, защото ще пребивават в Светлината. Блажени живущите в Истината, понеже от тях ще паднат всички Вериги на ограничението.
към текста >>

Блажени любещите, защото ще имат изобилен живот.
Любовта, Мъдростта и Истината да бъдат с вас сега и всякога през всичките векове. Те да топлят и озаряват всичко добро и възвишени във вас. ТОВА СЕ ДУМИТЕ НА ЖИВОТА! Учителят е всякога на страната на добрите ученици. Ученикът, който се учи добре, може всякога да разчита на Любовта на своя Учител. Блажени любещите, защото ще имат изобилен живот. Блажени ходещите в Мъдрост, защото ще пребивават в Светлината. Блажени живущите в Истината, понеже от тях ще паднат всички Вериги на ограничението. Любовта да бъде с вас – Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено. Любовта на Духа Свети да ви озарява. Бъдете Весели духом.
към текста >>

Слънцето на живота еднакво грее всякога.
Блажени ходещите в Мъдрост, защото ще пребивават в Светлината. Блажени живущите в Истината, понеже от тях ще паднат всички Вериги на ограничението. Любовта да бъде с вас – Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено. Любовта на Духа Свети да ви озарява. Бъдете Весели духом. Слънцето на живота еднакво грее всякога. Мирът да бъде с всички вас, които носите Божията Чистота. Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на живота! ТОВА Е ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога.
към текста >>

Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на живота!
Любовта да бъде с вас – Любов, която носи Мир, Радост, Чистота, Разумност и Търпение Божествено. Любовта на Духа Свети да ви озарява. Бъдете Весели духом. Слънцето на живота еднакво грее всякога. Мирът да бъде с всички вас, които носите Божията Чистота. Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на живота! ТОВА Е ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога. Искай Любовта! Търси Мъдростта!
към текста >>

Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога.
Слънцето на живота еднакво грее всякога. Мирът да бъде с всички вас, които носите Божията Чистота. Светлината и Обичта еднакво да пребъдват с всички ви – ученици на живота! ТОВА Е ВЕЧНИЯТ ЗАВЕТ НА ДУХА. ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ В ЦАРСТВОТО НА БОГА Земният живот представлява една Велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, която води към Първото Начало на Живота – Бога. Искай Любовта! Търси Мъдростта! Хлопай за Истината! Гдето е Истината, ходи там където свети Мъдростта – мисли там! Където е Любовта – живей там!
към текста >>

И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото!
Хлопай за Истината! Гдето е Истината, ходи там където свети Мъдростта – мисли там! Където е Любовта – живей там! Не преставай да работиш! Радвай се на най-малката своя придобивка. И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото! Радвай се, че си намерил своя Учител. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее. Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога!
към текста >>

Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога!
И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото! Радвай се, че си намерил своя Учител. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее. Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца! Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото! А това е пълнотата на Живота!
към текста >>

А това е пълнотата на Живота!
Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца! Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото! А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа. ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ!
към текста >>

Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота.
Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца! Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото! А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа. ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! – Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко.
към текста >>

Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода!
Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца! Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото! А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа. ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! – Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко. Те не търсят постижимото и възможното.
към текста >>

– Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко.
Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа. ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! – Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето – Великия копнеж на душите им. За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса.
към текста >>

За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата.
ТОВА Е ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ! – Души, които служат на Господа на всичката Пълнота, Животворящият огън във всичко. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето – Великия копнеж на душите им. За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса. От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа! В Него се вместват всички Велики блага! Това е път на Едного, път на Съвършеното. Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на Живота!
към текста >>

От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа!
Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето – Великия копнеж на душите им. За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса. От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа! В Него се вместват всички Велики блага! Това е път на Едного, път на Съвършеното. Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на Живота! Така се открива, изявява Вечният, Безграничният: Аз съм Път на Любовта!
към текста >>

Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на Живота!
За тях настоящето, дейността им и Животът е Любовта, Виделината, Истинната, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото и невъзможното ни разкриват красотата и простора на вечните обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на Космоса. От там иде силата на Живота, светлата мисъл на Духа! В Него се вместват всички Велики блага! Това е път на Едного, път на Съвършеното. Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на Живота! Така се открива, изявява Вечният, Безграничният: Аз съм Път на Любовта! Аз съм Път на Мъдростта! Аз съм Път на Истината! Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм.
към текста >>

Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм.
Това е път на недостижимото – път към Свещените Извори на Живота! Така се открива, изявява Вечният, Безграничният: Аз съм Път на Любовта! Аз съм Път на Мъдростта! Аз съм Път на Истината! Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм. КЪМ ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА Красив е Пътят на Възхода! Човешката душа върви по него. Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен, и главоломни пропасти са от двете му страни.
към текста >>

КЪМ ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА
Така се открива, изявява Вечният, Безграничният: Аз съм Път на Любовта! Аз съм Път на Мъдростта! Аз съм Път на Истината! Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм. КЪМ ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА Красив е Пътят на Възхода! Човешката душа върви по него. Някъде стъпва по остри камъни. Някъде пътят е стръмен, и главоломни пропасти са от двете му страни. Понякога пътят е тесен като острието на нож.
към текста >>

Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на живота.
Усеща около себе си присъствието на хиляди светли същества, които я обичат и които тя обича. На върха има един Извор, чиито води имат вълшебна сила. Те имат чудната сила да лекуват всякакви болни, да подмладяват стари, да съживяват умрели. Тя отива нагоре само за хилядите свои близки долу в долината: болни, немощни, слаби, остарели и умиращи. Близо е Вече Върхът. Като се върне, ще им занесе от кристалните струи на живота. И ще им покаже Пътя. И хиляди ще тръгнат по него! КРАСИВ Е ПЪТЯТ НА ВЪЗХОДА! Душата върви по него. НА РАБОТА!
към текста >>

42. Формула

Живейте чист и разумен живот.
Уповавайте на Бога! " Изминаха 10,20, 30,40 години оттогава, а тези Слова останаха програма за всички нас, независимо дали ги знаехме или не искахме да ги знаеме и да ги прилагаме. Учителят продължаваше шепнешком: "Пишете още тази вечер. Аз после ще го чета. Живейте чист и разумен живот. Обичайте се един други. Поставете на първо място Божественото! " Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, аз не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком.
към текста >>

Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване.
Обичайте се един други. Поставете на първо място Божественото! " Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, аз не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком. Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване. Този срам не може да се измие с нищо! В стаята влезнаха още две сестри: сестра Савка Керемедчиева и сестра Балтова. Учителят гледаше устремено нагоре и по едно време каза: "Неописуема красота! Да посрещнем светлите воини! " Лицето му се озари от онова, което само Той виждаше.
към текста >>

Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на живота.
Той също отваряше с мъка устните си и тихо пееше. Песента е с необикновен мотив и със санскритски думи. Мистичното значение на песента може да се изрази така: "Ти, Великий, Който благославяш, всички и всичко. Да бъде благословен! Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на живота. Благослови младия, начеващия, Божествен живот! Благослови Божественото, което зачева в душата! Диханието на Бога, което сме приели първоначално. Той е всичкото. Той е навред.
към текста >>

Благослови младия, начеващия, Божествен живот!
Песента е с необикновен мотив и със санскритски думи. Мистичното значение на песента може да се изрази така: "Ти, Великий, Който благославяш, всички и всичко. Да бъде благословен! Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на живота. Благослови младия, начеващия, Божествен живот! Благослови Божественото, което зачева в душата! Диханието на Бога, което сме приели първоначално. Той е всичкото. Той е навред. Целият наш живот и всичкият наш живот.
към текста >>

Целият наш живот и всичкият наш живот.
Благослови младия, начеващия, Божествен живот! Благослови Божественото, което зачева в душата! Диханието на Бога, което сме приели първоначално. Той е всичкото. Той е навред. Целият наш живот и всичкият наш живот. Сега така да бъде! И човек станал жива душа! " Божествената Душа е дихание на Бога. Човешката душа е лъч от Божественото съзнание, лъч от Божествената душа, лъч от Великото - слезнала на земята чрез малкото.
към текста >>

Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат.
На ученика е предоставено само да учи, да мисли, да прилага. Съборните беседи от 1927 година - “Пътят на ученика" представляват апотеоз на окултната мисъл по този въпрос. Учениците винаги щяха да се радват и благодарят на този изключителен дар, който обогати не само тях, а световната литература по този въпрос. Светлината е премного и никой вникнал дълбоко в смисъла на ученичеството, нямаше да сбърка пътя.В “Пътя на ученика" - настолна книга може да се нарече, Учителят на много места отделя значително място за една личност, неразривно свързана с пътя на ученика и със самия него. Ученикът по своя път ще се срещне и днес и утре и през цялата вечност със светлата личност на истинския Учител. Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си. така също името не ученика е написано на дланта му. Общението с Учителя е непреривен процес. Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание, учение и работа.
към текста >>

Те са пратеници, верни служители за благото на цялото човечество и си служат с великите принципи на живота -Любовта, Мъдростта и Истината.Втората категория са ония, които не познават истината и си служат с противоположните методи на Бялото братство, те образуват черното братство.Третата категория са ония, които сноват между двете школи.
Но времената бяха други, пребогати и обилни със много светлина, близо до ученика стоеше Учител, необикновено и рядко явление и всичко щеше да бъде изградено здраво, устойчиво върху канара. Всичко казано по този въпрос звучи като кристал. Характеристиките са дадени точни определени. Учителят ни запознава с три категории учители - от които две са тия на самозванците. Първата категория са ония учители, които познават истината - те са истинските Учители. Те са пратеници, верни служители за благото на цялото човечество и си служат с великите принципи на живота -Любовта, Мъдростта и Истината.Втората категория са ония, които не познават истината и си служат с противоположните методи на Бялото братство, те образуват черното братство.Третата категория са ония, които сноват между двете школи. Те учат и в едната и в другата, служат си с методите на едната и другата според случая. Едните и другите, обаче, служат на свои лични интереси. Користолюбието е основното им качество.Ученикът може да ги разпознае.Учителят казва: “Тези от втората категория не познават истината, вътрешно са бедни, затова се обличат богато външно, кичат се с много скъпоценности, пръстени, огърлици от злато и диаманти." При днешните условия на живот трудно бихме различили по дрехите и по скъпоценностите лъжливия учител. Идеята, обаче, е напълно вярна за всичките времена, защото иносказателния език блести, ние не се силим да гадаем и учениците нямаше да се спрат само до облеклото, разкошните дрехи и външните труфила могат за дадено време да не бъдат от определена материя, а нещо друго, което добре се вижда и разбира при наличието на светлината на Учителя. Това са онези фамозни знания, оная ласкава реч, ония щедри обещания и най-после всичките ония прийоми с които се цели да се привлекат учениците.
към текста >>

Користолюбието е основното им качество.Ученикът може да ги разпознае.Учителят казва: “Тези от втората категория не познават истината, вътрешно са бедни, затова се обличат богато външно, кичат се с много скъпоценности, пръстени, огърлици от злато и диаманти." При днешните условия на живот трудно бихме различили по дрехите и по скъпоценностите лъжливия учител.
Учителят ни запознава с три категории учители - от които две са тия на самозванците. Първата категория са ония учители, които познават истината - те са истинските Учители. Те са пратеници, верни служители за благото на цялото човечество и си служат с великите принципи на живота -Любовта, Мъдростта и Истината.Втората категория са ония, които не познават истината и си служат с противоположните методи на Бялото братство, те образуват черното братство.Третата категория са ония, които сноват между двете школи. Те учат и в едната и в другата, служат си с методите на едната и другата според случая. Едните и другите, обаче, служат на свои лични интереси. Користолюбието е основното им качество.Ученикът може да ги разпознае.Учителят казва: “Тези от втората категория не познават истината, вътрешно са бедни, затова се обличат богато външно, кичат се с много скъпоценности, пръстени, огърлици от злато и диаманти." При днешните условия на живот трудно бихме различили по дрехите и по скъпоценностите лъжливия учител. Идеята, обаче, е напълно вярна за всичките времена, защото иносказателния език блести, ние не се силим да гадаем и учениците нямаше да се спрат само до облеклото, разкошните дрехи и външните труфила могат за дадено време да не бъдат от определена материя, а нещо друго, което добре се вижда и разбира при наличието на светлината на Учителя. Това са онези фамозни знания, оная ласкава реч, ония щедри обещания и най-после всичките ония прийоми с които се цели да се привлекат учениците. Тези учители всячески се силят да очароват ученика, да го ласкаят, да му обещават, да го пленят е изискана реч, да будят възхищение и учудване. Те си служат добре и с ораторско изкуство, и с големите фрази, и със сладкодумие и с лъжата разбира се. Да покорят сърцето, да грабнат ума с тайни знания и пр.
към текста >>

По този път ярко светеха светлините на Неговото живо Слово.
Понесъл в душата си образа на Учителя, ученикът никога нямаше да сбърка отличителните белези - чистота, святост, светлина, любов. Щеше да различава златните от позлатените монети, светлината от тъмнината, лъжата от истината Границата, която Учителят беше поставил блестеше като острие на меч. След всичко чуто, дадено и преживяно, грешките по този въпрос бяха недопустими и ако те можеха да се случат, то отговорността лежеше върху ученика - не е бдял достатъчно, не е учил, не е мислил, не е прилагал. Уроците чакаха ученика. Пътят чакаше ученика. По този път ярко светеха светлините на Неговото живо Слово. Източник: 21. Път и светлина - категории учителиГлава 2. Ученикът - път и живот Изгревът - Том 28
към текста >>

Ученикът - път и живот
Уроците чакаха ученика. Пътят чакаше ученика. По този път ярко светеха светлините на Неговото живо Слово. Източник: 21. Път и светлина - категории учителиГлава 2. Ученикът - път и живот Изгревът - Том 28
към текста >>

43. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува.
(31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
към текста >>

Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г.
Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност. Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя. След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско. Източник: "Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г (Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова)
към текста >>

Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност. Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя. След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско. Източник: "Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г (Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова) Могат да се изтеглят на PDF книгите:
към текста >>

Мисли,размисли - плодове на един живот
(Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова) Могат да се изтеглят на PDF книгите: Спомени за Олга Блажева Светла струя от небесни висини Слово за изкуството,училището и семейството Мисли,размисли - плодове на един живот За Олга Блажева може да се прочете още: 1. Трите Олги на Изгрева, бележки на д-р Вергилий Кръстев, т.26, Изгревът 2. Материали на Олга Блажева 3. Стихове от Олга Блажева 4. Спомени на Олга Блажева (от Вестник Братски живот бр.70)
към текста >>

4. Спомени на Олга Блажева (от Вестник Братски живот бр.70)
Мисли,размисли - плодове на един живот За Олга Блажева може да се прочете още: 1. Трите Олги на Изгрева, бележки на д-р Вергилий Кръстев, т.26, Изгревът 2. Материали на Олга Блажева 3. Стихове от Олга Блажева 4. Спомени на Олга Блажева (от Вестник Братски живот бр.70) 5. Първо запознаване с Учителя и участие в събора от 1925 г., Търново 6. Из книгата “Олга Блажева – Блажена и Благословена” (от Вестник Братски живот бр.70) Прикачени миниатюри 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова
към текста >>

6. Из книгата “Олга Блажева – Блажена и Благословена” (от Вестник Братски живот бр.70)
1. Трите Олги на Изгрева, бележки на д-р Вергилий Кръстев, т.26, Изгревът 2. Материали на Олга Блажева 3. Стихове от Олга Блажева 4. Спомени на Олга Блажева (от Вестник Братски живот бр.70) 5. Първо запознаване с Учителя и участие в събора от 1925 г., Търново 6. Из книгата “Олга Блажева – Блажена и Благословена” (от Вестник Братски живот бр.70) Прикачени миниатюри 1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова Бележка на съставителя Вергилий Кръстев
към текста >>

Оформянето на мирогледа й, приемането на учението на Учителя Дънов и живота на Изгрева може да се проследи по страниците на настоящия 26 том на „Изгрева”.
На 24 юли [1928 г.] Олга Славчева е записала:Вчера бяхме на Изгрев събрани всички сестри и цели 3 Олги -мои посестрими.”Освен Олга Славчева и “учителката ораторка” Олга Блажева от Хасково, има и още една Олга - Олга Славкова. ОЛГА СЛАВЧЕВА 1. Олга Славчева е известна с бащиното си име. Във всички официални документи (вж сканираните материали) е записана като Олга Славчева ДИНКОВА.2. Приложените сканирани документи осветяват събитията от земния път на детето, ученика, студента и учителя Олга Славчева.3. Оформянето на мирогледа й, приемането на учението на Учителя Дънов и живота на Изгрева може да се проследи по страниците на настоящия 26 том на „Изгрева”. ОЛГА БЛАЖЕВА (31.12.1901, Асеновград - 6.08.1986, Хасково) 1. Олга Блажева е родена от баща черногорец и майка българка.. На портретите виждаме една черногорка. Не са намерени снимки с приятели на Изгрева или с Учителя. Няма ги.
към текста >>

На Слънцето-Живот
за чистите,красивите копнежи. Да бих могла кат птиченце на клона, затрепкало в пролетни зари, да чакам Слънцето, да видя трона, на който Любовта цари. На Слънцето-Живот Слънце мило, слънце-злато, с чудни дарове богато, с чия любов предвечна, свята облъчваш щедро ти земята та в мощни пориви цъфти
към текста >>

Слънце мило, слънце-злато,
Да бих могла кат птиченце на клона, затрепкало в пролетни зари, да чакам Слънцето, да видя трона, на който Любовта цари. На Слънцето-Живот Слънце мило, слънце-злато, с чудни дарове богато, с чия любов предвечна, свята облъчваш щедро ти земята та в мощни пориви цъфти живота, що даруваш ти?
към текста >>

живота, що даруваш ти?
Слънце мило, слънце-злато, с чудни дарове богато, с чия любов предвечна, свята облъчваш щедро ти земята та в мощни пориви цъфти живота, що даруваш ти? Кое сърце нетленно, чисто пулсира трепетно, лъчисто и в дивни тонове и краски дарува свойте животворни ласки? Премръзнала, безжизнена, студена,
към текста >>

дарува свойте животворни ласки?
та в мощни пориви цъфти живота, що даруваш ти? Кое сърце нетленно, чисто пулсира трепетно, лъчисто и в дивни тонове и краски дарува свойте животворни ласки? Премръзнала, безжизнена, студена, от слънцето отдалечена след дългата мъчителна разлъка о, слънчева милувка скъпа! Земята тръпне възродена,
към текста >>

на Слънцето-Живот
о, слънчева милувка скъпа! Земята тръпне възродена, пречистена и обновена и в цветнотонова хармония звучи безсмъртната симфония на Слънцето-Живот и слънчевия род! Възкръснала душа С душата си ще кажа: "Няма за мене радост по-голяма да пия със жадуващи очи
към текста >>

Един от най-знаменателните случаи в моя живот е този с вълците.
Искал е да ме очисти от напрежението. Тогава за пръв път почувствах каква духовна сила има Учителя. Какво благородство от Негова страна! Той не може да не е виждал, че аз все още се съмнявам... СРЕЩА С ВЪЛЦИ Един от най-знаменателните случаи в моя живот е този с вълците. В Тракиец, в селската кооперация, хазяинът ми, в спор със селяните, казва: “Тя е вегетарианка, ама я да я срещнат вълците – няма ли да стреля! ”. (Говореше се за нападения на изгладнели вълци.) И така се случва, че тръгваме с Минко – мой ученик, и майка му. По пътя между Тракиец и Хасково спираме край чешмичка. Беше краят на зимата.
към текста >>

Като че ли сме изпратени да решим една задача на живота: те – за нападение, ние – за защита...
Това беше моят куршум... Вълкът спира на два метра разстояние. После и другият. Мълчат, гледат. Как ме гледаха вълците! Не мигат! Като че ли сме изпратени да решим една задача на живота: те – за нападение, ние – за защита... “Господи, щом можа да ги спреш, Ти ще ни и спасиш! ” Те виждат нещо... Може би светлина, някаква червена светлина, явена им отгоре. Вълкът до мене се обърна и тръгна, свърна към гората, после и другият, като си извърташе главата. Минко рече разплакан: “Мале, видиш ли, госпойцата като не яде месо, вълците не ни разкъсаха! ” “Така, сине, така, мама...”.
към текста >>

По-късно, когато преподавам в клас библейска притча и питам учениците си кое е най-голямото богатство, което ни е подарил нашият Небесен Баща, Минко вдига ръка и казва бавно: “Най-голямото богатство, което ни е подарил нашият Небесен Баща, е Животът!
А той: “Учителката е една! ”. “Олга е Господ! ” – казваше жена му Госпа. След години тя отишла при Учителя. Много чудеса са ставали на света, но малко светли съзнания е имало, които да разбират Божия промисъл и въздействие! По-късно, когато преподавам в клас библейска притча и питам учениците си кое е най-голямото богатство, което ни е подарил нашият Небесен Баща, Минко вдига ръка и казва бавно: “Най-голямото богатство, което ни е подарил нашият Небесен Баща, е Животът! ”. Щях да се разплача. Въздържах се. Минко стана вегетарианец. След години, срещам го вече 30-годишен. “Какво правиш, Минко?
към текста >>

Има причини, по които човешкият живот се продължава, има и по които се скъсява.
След време почина. Много ми е жал за Минко. Защо? Защото не използва срещата си с мене. Ако я беше използвал, той щеше да стане целител. Като спасен, човек трябва да знае как да живее. Има причини, по които човешкият живот се продължава, има и по които се скъсява. В МЪРЧАЕВО По време на бомбардировките Учителя се премести в Мърчаево. В началото на учебната 1944 година решавам да отида при Него. “И да ме уволнят – трябва да отида! Тази среща трябва да се състои – трябва да я реализирам!
към текста >>

Най-голямото щастие в този ми живот е срещата ми с Учителя!
След това дойде да ме изпрати като истински баща. Осигури ми и връщане с бричка. Петнадесет минути след пристигането ми в града идат да ме търсят от училище. Всичко мина благополучно. Учителя към мен имаше отношение – изключително благоволение! Най-голямото щастие в този ми живот е срещата ми с Учителя! Най-голямото щастие! Да срещнеш Великия Учител и да Го познаеш – в това се състои истинската среща-щастие! Източник: Вестник Братски живот бр.70 УЧАСТНИЦИТЕ На първите събори се допускали само братя и сестри, които имали специални покани от Учителя.
към текста >>

Източник: Вестник Братски живот бр.70
Всичко мина благополучно. Учителя към мен имаше отношение – изключително благоволение! Най-голямото щастие в този ми живот е срещата ми с Учителя! Най-голямото щастие! Да срещнеш Великия Учител и да Го познаеш – в това се състои истинската среща-щастие! Източник: Вестник Братски живот бр.70 УЧАСТНИЦИТЕ На първите събори се допускали само братя и сестри, които имали специални покани от Учителя. Поканите представлявали малки картончета, на които било написано името и градът, откъдето идвал участникът. По-късно, когато участниците станали повече, покана получавал само ръководителя на съответното братство, а той гарантирал за хората, които е довел. Имало и специална охрана на лагера, която допускала външни хора само на неделните беседи.
към текста >>

Разумното Слово се въплъщава в живот.
Най-високият вътрешен и външен ръководител! Учителят е нещо Велико, нещо непостижимо! Беседите на Учителя не се научават, а се изучават. Не е въпрос на памет, а на разбиране. Методът на Учителя не е форма, а същност и съдържание. Разумното Слово се въплъщава в живот. Божественото учение не е за настроение, а за изправление и новорождение. Човешката воля да се постави в съгласие с Божествената за спасение, избавление. Да видиш Учителя и да Го познаеш, да видиш Бога като Учител! Човек трябва да извиси понятието си за Бога! Най-високият връх е благоговението – когато човек разбере, че над всичко е БОГ!
към текста >>

Противната сила, която руши, разрушава Живота – едни я наричат зло, други дявол и пр.
Майката Природа Има ли по-любяща майка от Майката Природа, в която е скрита жива сила и хората я наричат Сила Божия? Човек трябва да изучава тази велика жива сила и да изпълнява нейните закони! Законите на Природата са истинската власт! Който мисли за възвишените сили на Природата, той е набожен; над които сили най-великата се нарича Любов! Противната сила, която руши, разрушава Живота – едни я наричат зло, други дявол и пр. Значи има творчески, съграждащи и разрушителни сили. Ако човек се учи добре, ще се пази от разрушителните сили и ще бъде в хармония със съграждащите. С положителните сили ще имаш добри последствия, ако изпълняваш техния закон, който е закон на великата сила в Живота. Самият Живот е една велика сила, която се поддържа с нейните сили. Малък е атомът, но той крие устройството на цялата Вселена!
към текста >>

С положителните сили ще имаш добри последствия, ако изпълняваш техния закон, който е закон на великата сила в Живота.
Законите на Природата са истинската власт! Който мисли за възвишените сили на Природата, той е набожен; над които сили най-великата се нарича Любов! Противната сила, която руши, разрушава Живота – едни я наричат зло, други дявол и пр. Значи има творчески, съграждащи и разрушителни сили. Ако човек се учи добре, ще се пази от разрушителните сили и ще бъде в хармония със съграждащите. С положителните сили ще имаш добри последствия, ако изпълняваш техния закон, който е закон на великата сила в Живота. Самият Живот е една велика сила, която се поддържа с нейните сили. Малък е атомът, но той крие устройството на цялата Вселена! Мисълта е продукт на един истински контакт с Природата и Живота! Да познаваш Природата като църква! Да познаваш Природата като училище!
към текста >>

Самият Живот е една велика сила, която се поддържа с нейните сили.
Който мисли за възвишените сили на Природата, той е набожен; над които сили най-великата се нарича Любов! Противната сила, която руши, разрушава Живота – едни я наричат зло, други дявол и пр. Значи има творчески, съграждащи и разрушителни сили. Ако човек се учи добре, ще се пази от разрушителните сили и ще бъде в хармония със съграждащите. С положителните сили ще имаш добри последствия, ако изпълняваш техния закон, който е закон на великата сила в Живота. Самият Живот е една велика сила, която се поддържа с нейните сили. Малък е атомът, но той крие устройството на цялата Вселена! Мисълта е продукт на един истински контакт с Природата и Живота! Да познаваш Природата като църква! Да познаваш Природата като училище! Природата – тяло на Бога!
към текста >>

Мисълта е продукт на един истински контакт с Природата и Живота!
Значи има творчески, съграждащи и разрушителни сили. Ако човек се учи добре, ще се пази от разрушителните сили и ще бъде в хармония със съграждащите. С положителните сили ще имаш добри последствия, ако изпълняваш техния закон, който е закон на великата сила в Живота. Самият Живот е една велика сила, която се поддържа с нейните сили. Малък е атомът, но той крие устройството на цялата Вселена! Мисълта е продукт на един истински контакт с Природата и Живота! Да познаваш Природата като църква! Да познаваш Природата като училище! Природата – тяло на Бога! Природата – храм на Бога! Всяко съприкосновение с нея, с Реалността, се нарича щастие!
към текста >>

Истинската религия на жената е да внесе Любовта в живота.
Да намери човек Любовта – това значи да се движи по линията на своето най-правилно изявление. А това е най-сложна и трудна задача. Ето защо мнозина я търсят – малцина я намират! Мнозина се увличат – малцина обичат! На Любовта ходът – туй е то възходът! Истинската религия на жената е да внесе Любовта в живота. Тя е, за да проповядва Любовта! Обичта трябва да се превърне в сила, особено когато трябва да се разрешават въпроси. Тя е чувство, което трябва да подтикне към правилно, благородно действие. Отсъствието на милост е най-страшният порок! Милосърдието се изразява в най-красиво отношение.
към текста >>

Във всеки човешки живот има един Божествен план и друг – на оня, който противодейства на тоя план.
Това е осигуровъчната банка. Капиталът е доброто! Колкото повече “благодаря” си получил, толкова повече капитал имаш в банката. Когато се нарушава Божествен закон и го кажеш, предупредиш човека, ако е умен – благодари, ако е глупав – сърди се! За всяко нещо човек е предупреждаван, но няма доверие в Божествения план. Във всеки човешки живот има един Божествен план и друг – на оня, който противодейства на тоя план. Искат лек живот. Лекият живот носи най-големите тежести! Съзнание има, когато тачиш, почиташ Първопричината на нещата и с оглед на това разбиране преценяваш нещата. Щастие е да чуеш известна истина и мъдрост! Ако я приложиш – ще си по-щастлив.
към текста >>

Искат лек живот.
Капиталът е доброто! Колкото повече “благодаря” си получил, толкова повече капитал имаш в банката. Когато се нарушава Божествен закон и го кажеш, предупредиш човека, ако е умен – благодари, ако е глупав – сърди се! За всяко нещо човек е предупреждаван, но няма доверие в Божествения план. Във всеки човешки живот има един Божествен план и друг – на оня, който противодейства на тоя план. Искат лек живот. Лекият живот носи най-големите тежести! Съзнание има, когато тачиш, почиташ Първопричината на нещата и с оглед на това разбиране преценяваш нещата. Щастие е да чуеш известна истина и мъдрост! Ако я приложиш – ще си по-щастлив. Пълното щастие е резултат на реализирано приложение.
към текста >>

Лекият живот носи най-големите тежести!
Колкото повече “благодаря” си получил, толкова повече капитал имаш в банката. Когато се нарушава Божествен закон и го кажеш, предупредиш човека, ако е умен – благодари, ако е глупав – сърди се! За всяко нещо човек е предупреждаван, но няма доверие в Божествения план. Във всеки човешки живот има един Божествен план и друг – на оня, който противодейства на тоя план. Искат лек живот. Лекият живот носи най-големите тежести! Съзнание има, когато тачиш, почиташ Първопричината на нещата и с оглед на това разбиране преценяваш нещата. Щастие е да чуеш известна истина и мъдрост! Ако я приложиш – ще си по-щастлив. Пълното щастие е резултат на реализирано приложение. Всяко време, посветено на Бога, балансира всички други сметки.
към текста >>

Много формули съм дала в своя живот, но за най-съществена смятам:
Те водят към правилно мислене и чувстване. При посещение Учителя на изпращане винаги ми е давал плодове – за да принесе плод Словото. Което човек сам не може да направи и е добре за него, Бог ще го направи, но кога – когато човек потърси Бога! А да търсиш Бога, това значи очите и съзнанието ти винаги да бъдат отворени за Светлината на Истината, за дълбоката Божествена Мъдрост и знание. Най-съществената формула. Много формули съм дала в своя живот, но за най-съществена смятам: Господи Боже, стори да може сърцето мое да бъде Твое. Със Твойто Мощно
към текста >>

Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист Божествен живот.
Кандилце! Едно пламъче, но с голямо значение. Това пламъче свидетелства за Божествения плам на мисълта. Този мъничък свидетел! Кротостта е вътрешно състояние на душата, при което мислите и чувствата на човека са отправени към един център с единствената цел – да съграждат. Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист Божествен живот. Искреността е истинска сериозност. Много ценно качество. Искреността минава към чистите прояви на човека. Скритността трябва да отстъпи на искреността. Подозрение без прозрение е равносилно на престъпление!
към текста >>

Животът е плод на Небесен род и този плам свети в Божествения храм на човека от века!
Искреността е истинска сериозност. Много ценно качество. Искреността минава към чистите прояви на човека. Скритността трябва да отстъпи на искреността. Подозрение без прозрение е равносилно на престъпление! Животът е плод на Небесен род и този плам свети в Божествения храм на човека от века! И свети във живот от род във род! Стремеж към висини е човешкият живот! Да растем според образа на идеалния и съвършен човек, когото бъдещето може да създаде, като работи човек над себе си! Бъдещето го създава чрез живота, в който работят разумни същества. Хората, които работят за повдигане на човечеството, имат в съзнанието си образа на идеалния човек.
към текста >>

И свети във живот от род във род!
Много ценно качество. Искреността минава към чистите прояви на човека. Скритността трябва да отстъпи на искреността. Подозрение без прозрение е равносилно на престъпление! Животът е плод на Небесен род и този плам свети в Божествения храм на човека от века! И свети във живот от род във род! Стремеж към висини е човешкият живот! Да растем според образа на идеалния и съвършен човек, когото бъдещето може да създаде, като работи човек над себе си! Бъдещето го създава чрез живота, в който работят разумни същества. Хората, които работят за повдигане на човечеството, имат в съзнанието си образа на идеалния човек. Този образ са създали в човешката мисъл пак същества от идеалния свят.
към текста >>

Стремеж към висини е човешкият живот!
Искреността минава към чистите прояви на човека. Скритността трябва да отстъпи на искреността. Подозрение без прозрение е равносилно на престъпление! Животът е плод на Небесен род и този плам свети в Божествения храм на човека от века! И свети във живот от род във род! Стремеж към висини е човешкият живот! Да растем според образа на идеалния и съвършен човек, когото бъдещето може да създаде, като работи човек над себе си! Бъдещето го създава чрез живота, в който работят разумни същества. Хората, които работят за повдигане на човечеството, имат в съзнанието си образа на идеалния човек. Този образ са създали в човешката мисъл пак същества от идеалния свят. Те го рисуват като образ – мечта за постигане.
към текста >>

Бъдещето го създава чрез живота, в който работят разумни същества.
Подозрение без прозрение е равносилно на престъпление! Животът е плод на Небесен род и този плам свети в Божествения храм на човека от века! И свети във живот от род във род! Стремеж към висини е човешкият живот! Да растем според образа на идеалния и съвършен човек, когото бъдещето може да създаде, като работи човек над себе си! Бъдещето го създава чрез живота, в който работят разумни същества. Хората, които работят за повдигане на човечеството, имат в съзнанието си образа на идеалния човек. Този образ са създали в човешката мисъл пак същества от идеалния свят. Те го рисуват като образ – мечта за постигане. Какво нещо е идеалът? – Идеалът е нестихващ стремеж към растеж и развитие.
към текста >>

Източник: Вестник Братски живот бр.70
Хората, които работят за повдигане на човечеството, имат в съзнанието си образа на идеалния човек. Този образ са създали в човешката мисъл пак същества от идеалния свят. Те го рисуват като образ – мечта за постигане. Какво нещо е идеалът? – Идеалът е нестихващ стремеж към растеж и развитие. Източник: Вестник Братски живот бр.70
към текста >>

44. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

И докато поетеси със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот.
Мара Белчева и двете лица на Бялото братство Проф. д-р Милена Кирова СУ Житейският път на М. Белчева не е особено дълъг, тя умира на шестдесет и осем годишна възраст, но затова пък е осеян със загуби на любими и близки хора, изобилства от неочаквани, ненавременни срещи със смъртта. На тридесет и три години е убит Христо Белчев, нейният интелигентен и романтичен съпруг, поет и финансист, поставил началото на застрахователното дело в България. И докато поетеси със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот. За няколко години в началото на века ще я видим да се подписва по един малко странен начин: М. Белчева Славейков, но никога с псевдоним, при това в епоха, когато псевдонимите са почти задължителни маски на някаква културна роля в публичното пространство. След съпруга умира един от братята ѝ, а през август 1912 г. умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен изповедник и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност. В третото десетилетие на 20.
към текста >>

Вече четири години закъснява отпечатването на първата ѝ стихосбирка, а когато най-сетне излиза, точно критиците, които са били свързани с Мисъл, или мълчат с нескрито пренебрежение – като Боян Пенев, или публикуват разгромителни статии в Златорог – като Владимир Василев.
умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен изповедник и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност. В третото десетилетие на 20. век М. Белчева встъпва по-несигурна и самотна от всякога. Опора намира единствено в работата: подготвя голям том с избрани произведения на Славейков, поръчан от Министерството на просветата, превежда „Потъналата камбана“ на Хауптман, пише сонети... Но и тук ситуацията изглежда объркана. Вече четири години закъснява отпечатването на първата ѝ стихосбирка, а когато най-сетне излиза, точно критиците, които са били свързани с Мисъл, или мълчат с нескрито пренебрежение – като Боян Пенев, или публикуват разгромителни статии в Златорог – като Владимир Василев. Рецензията на Вл. Василев засяда в душата на М. Белчева. Много пъти ще прави опит да я преглътне, да потисне огорчението – и няма да успее. Обикновено сдържана, този път написва в писмо до Кирил Христов, по това време в Прага: „Ах, хубаво не щях аз преди смъртта си да излизам на свят, що ми трябваше да се резеля. Ако и същевременно да излезе в Листопад една много похвална критика от Вл.
към текста >>

За кой ли път си спомня своите мъртъвци – струва ѝ се, че с всеки от тях е изчезнал завинаги лъч светлина от живота ѝ.
Там зарових обичта си. Кой може да знае, освен Бог, какво прека-рах в тая красива страна“[4]. Във въображението ѝ светлата южна страна става символ на любовта и щастието. М. Белчева ще мечтае да намери пари и да замине натам – на поклонение по светите места на своите чувства. Измъчват я самота, неудовлетвореност, липса на топлина и на семейна обич. За кой ли път си спомня своите мъртъвци – струва ѝ се, че с всеки от тях е изчезнал завинаги лъч светлина от живота ѝ. Тежка меланхолия в черни моменти, апатия към света, забравил сякаш за нея, двулики приятелства, болезнено преживени пренебрежения застрашават подронената ѝ нервна устойчивост и подлагат на непрекъснати изпитания трудно извоюваното равновесие. Към тях се прибавят болести, предразположение към тежки и продължителни настинки – още един вид домашен затвор. Удивително е, че М. Белчева никъде, нито в писмата, нито в лични бележки, няма да заговори подробно за своите болести, няма да ги опише, няма да се оплаче. Само веднъж тъжно ще забележи пред К.
към текста >>

През 20-те години поетесата се чувства все още много жизнена, все още изпълнена със сили, все още жадна за щастие и живот.
Белчева никъде, нито в писмата, нито в лични бележки, няма да заговори подробно за своите болести, няма да ги опише, няма да се оплаче. Само веднъж тъжно ще забележи пред К. Христов: „Здравословното ми състояние ме прави мрачна“, друг път ще възкликне в Дневника си: „Стига ми вече тоя затвор, о Боже! “. Появява се и драматичното разминаване между начина, по който усеща себе си, и начина, по който я виждат другите. През 20-те години поетесата се чувства все още много жизнена, все още изпълнена със сили, все още жадна за щастие и живот. Способността да дарява нежност и топлина, да обича и да бъде обичана преизпълва сърцето ѝ. Но възрастта говори друго. Тя призовава към самоотричане и смиреност, изисква усамотяване вместо споделени копнежи. Една сутрин М. Белчева, току-що оздравяла след поредната „инфлуенца“, ще запише в Дневника си: „А вместо да старея, аз все по-млада се усещам.
към текста >>

Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация.
“. Твърде рязък, болезнено неочакван се оказва за поетесата преходът между две възрасти. Само преди десетина го-дини тя е все още млада в очите на всички, които я познават. Най-убедителен пример е съобщението с дъх на клюкарство, което из-лиза през 1911 г. в жълтия ежедневник Утро: „Известният български поет г-н Пенчо Славейков с жена си, младата поетеса г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20. век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла мома“, не заслужава да бъде подценявано. Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация. Само две години по-късно, в Германия, откриваме, че в съзнанието на М. Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта. На своята приятелка Райна Йоцова поетесата пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки. Казаха ми, че 40 години била най-хубавата възраст. Значи има още да се живее.
към текста >>

Белчева открива учението на Петър Дънов; през следващите седем-осем години животът ѝ – физически и духовно – ще бъде обвързан с него.
И ето, тази все още хубава, жизнена и умна жена е овладяна от множество неразрешими въпроси. Как да намери равновесие между напора на своите жизнени сили и патриархалното възпитание, което владее нейното поведение? Как да улучи точната мярка между жаждата за взаимност и аристократичната вглъбеност в духа? Как да остане вярна на себе си, когато това „себе си“ се променя неумолимо? Именно в този момент, малко преди средата на 20-те години, М. Белчева открива учението на Петър Дънов; през следващите седем-осем години животът ѝ – физически и духовно – ще бъде обвързан с него. философът с „глава на флорентински Омир“, нарекъл себе си Беинса Дуно, е създал общност точно за разколебаните, отчуждени и самотни хора. Той им предлага това, което сами не успяват да постигнат: близостта на други объркани и самотни хора, чувството за взаимна обвързаност, силата на споделения оптимизъм. Два-десетте години на 20. век с атмосферата на отчаяние и поражение, породени от националната катастрофа, е най-подходящото време за появата на такава общност. Отначало М.
към текста >>

Изглежда, че точно простотата и категоричността на нормите, имплицирани в дъновизма, са влияели особено силно на хора-та, жадни да споделят самотния си живот, повярвали в способността да се чувстваш част от един голям, жизнен и силен организъм, поглъщащ страха от слабост и болка на единичното тяло.
Имай пълна вяра. Учи се от природата. Бъди верен на другите и на себе си. Вярвай само в това, което си изпитал и проверил. Няма нищо скрито-покрито“[9]. Изглежда, че точно простотата и категоричността на нормите, имплицирани в дъновизма, са влияели особено силно на хора-та, жадни да споделят самотния си живот, повярвали в способността да се чувстваш част от един голям, жизнен и силен организъм, поглъщащ страха от слабост и болка на единичното тяло. По-нататък – все в същия предговор към „Високият идеал“ – М. Белчева достига и до науката за душата. Тя също е укрепена върху един ясен и рационално достъпен закон: „Хвърли старата дреха на егоизма... Кога от себе си се отречеш, ще намериш своето аз. Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз?
към текста >>

Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10].
Няма нищо скрито-покрито“[9]. Изглежда, че точно простотата и категоричността на нормите, имплицирани в дъновизма, са влияели особено силно на хора-та, жадни да споделят самотния си живот, повярвали в способността да се чувстваш част от един голям, жизнен и силен организъм, поглъщащ страха от слабост и болка на единичното тяло. По-нататък – все в същия предговор към „Високият идеал“ – М. Белчева достига и до науката за душата. Тя също е укрепена върху един ясен и рационално достъпен закон: „Хвърли старата дреха на егоизма... Кога от себе си се отречеш, ще намериш своето аз. Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек.
към текста >>

Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек.
Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек. Затова тя си избира нов Учител, когото е готова да следва – не само в щастливите мигове, но и в скръбта. Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава. Затова, който има такива обувки, бърза да ги износи, докато е сухо, че щом падне дъжд, те се стопяват. Има ли щастие – има Бог, дойде ли скръб, няма Бог за вас“[11].
към текста >>

Белчева се решава да превърне учението на Бялото Братство в житейска действителност; тя се отказва от привичния си усамотен и затворен живот, напуска София и заживява сред другите „братя и сестри“.
Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава. Затова, който има такива обувки, бърза да ги износи, докато е сухо, че щом падне дъжд, те се стопяват. Има ли щастие – има Бог, дойде ли скръб, няма Бог за вас“[11]. В самото начало на 30-те години М. Белчева се решава да превърне учението на Бялото Братство в житейска действителност; тя се отказва от привичния си усамотен и затворен живот, напуска София и заживява сред другите „братя и сестри“. Всъщност винаги е обичала природата – и преди, и след влиянието на Дънов. Отдавна е свикнала да се усамотява в някоя планина. Отначало, особено след смъртта на Пенчо Славейков, това са малки планински селища в Алпите, където наема скромни квартири. По-късно, когато до-ходите ѝ съвсем намаляват, излиза просто в Стара планина или Рила. В края на май 1930 г.
към текста >>

В югозападния край на София отдавна вече бе изникнало селището на тъй наречените дъновисти – една религиозна секта, чийто основател привличаше със своите проповеди след нещастния край на войната много огорчени мъже и жени, загубили свои близки, както и всяка друга радост в самотния си живот.
За това свидетелства Елена Андреева, една от най-ревностните последователки на Дънов, стенографирала неговите беседи от 1921 г. нататък. „Когато дойде на Изгрева, тя беше може би към 60 години, но беше хубава жена. Малко повехнало лице, но много красива жена беше. Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото, хубаво, изящна беше.“[12] Как обаче изглежда мястото, в което попада М. Белчева? Нека го видим отстрани, през очите на един млад тогава писател, Владимир Полянов. В югозападния край на София отдавна вече бе изникнало селището на тъй наречените дъновисти – една религиозна секта, чийто основател привличаше със своите проповеди след нещастния край на войната много огорчени мъже и жени, загубили свои близки, както и всяка друга радост в самотния си живот. В селището на сектата бяха попаднали с майка си и едни мои братовчедки. Понякога ходех при тях. Бяха се настанили в една барака, както и повечето от техните съседи. През пролетта и лятото тези бараки тънеха в цветя и буйни храсти. Насреща им се откриваше цяла Витоша и просторът към лозенските височини[... ] Всъщност това не беше част от града, а в района на горите и градините наоколо[13].
към текста >>

Белчева е идеална инкарнация на духа, очаквано пребиваващ във фигура от мъжки пол; това е светлото и красиво лице на Бялото Братство, с което тя се среща и от което приема сили в едно от най-трудните десетилетия на своя живот.
Сега хората мислят, че сродните души се женят. Не, сродните души не се женят. Щом две сродни души се оженят, сродството между тях изчезва[16]. Ако се абстрахираме от „кармичната“ реторика в тези думи, ще видим от тях да проглежда някогашният модернист-поклонник на Ницше. Дънов, най-кратко казано, за М. Белчева е идеална инкарнация на духа, очаквано пребиваващ във фигура от мъжки пол; това е светлото и красиво лице на Бялото Братство, с което тя се среща и от което приема сили в едно от най-трудните десетилетия на своя живот. По същото време и пак сред общността на Белите братя тя опознава и друго лице на мъжкия дух. С него обаче се свързват не толкова стремежите ѝ да бъде горда и независима, колкото обикновените, земни потребности на една самотна жена. През 1926 г. сред редовите членове на Братството тя среща Бони Гацов, двадесет и две-три годишен младеж, завършил някакви търговски науки, но – както много млади хора на своето време – романтично опиянен от Словото, влюбен в славата на неговите носители. М. Белчева е всичко това, което сам не може да притежава: европейско възпитание, аристократична харизма, признание в българската култура... И най-вече – мистичната обаятелност на едно минало, в което се мяркат сенките на известни държавници и велики поети.
към текста >>

В средата на шестдесетте си години тя сякаш най-сетне е намерила сина, който винаги ѝ е липсвал, запълнила е най-голя-мата празнота на своя живот.
Все по същото време отношенията между М. Белчева и Бони Гацов преминават изцяло и недвусмислено в плана на майчино-синовна- та връзка. През 1934 г. той се оженва и през следващата година младата му съпруга Кунка ражда дъщеря. М. Белчева „осиновява“ цялото семейство Гацови: непрекъснато разпитва как е съпругата, ходи да види бебето, подписва се „Ваша майка“. В средата на шестдесетте си години тя сякаш най-сетне е намерила сина, който винаги ѝ е липсвал, запълнила е най-голя-мата празнота на своя живот. Все така през 1934 г. Боян Магът решава да стане строителен предприемач. Започва да строи голяма кооперация, в която ще живее и той със семейството си. М. Белчева отдавна си няма собствен дом – всъщност от 1912 г., когато продава къщата на ул. Хр. Белчев, за да лекува Пенчо Славейков в Италия.
към текста >>

Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот.
Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот. Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка. „Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с разочарование Братството. Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек.
към текста >>

Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева.
Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка. „Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с разочарование Братството. Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит. Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ. На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера? Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване. Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М.
към текста >>

Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ.
Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит. Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ. На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера? Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване. Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М. Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос.
към текста >>

В некролога, който издава Съюзът на българските писатели, можем да прочетем: „СБП загуби Мара Белчева – мъдрата поетка, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействуваше в поезията ни и в своя личен и обществен живот“.
Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос. Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват? ЕПИЛОГ М. Белчева умира на 9 март 1937 година. В некролога, който издава Съюзът на българските писатели, можем да прочетем: „СБП загуби Мара Белчева – мъдрата поетка, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействуваше в поезията ни и в своя личен и обществен живот“. Бони Иванов Гацов доживява осемдесет и осем годишна възраст. В некролога от 2 юли 1992 г., освен датата и часа на опелото, има само едно изречение: „Бог да го прости“. Единственото място в Интернет, където успях да открия някакво сведение за него, е телефонният указател от 1954 и 1962 г. Бялото Братство продължава да привлича хора от всички възрасти и сред тях всеки може да срещне своите две лица. _________________________________
към текста >>

Един живот.
[12] Целия текст на спомена от Елена Андреева виж на: /Мара Белчева/[13] Цит. по: Полянов, Вл. Спомени за Мара Белчева. В: Иванова, М. (съставител). Мара Белчева. Един живот. УИ Св. Кл. Охридски, С., 1995, 274-275. [14] Цит. по: Кралева, Милка (съставител). Учителят Петър Дънов.
към текста >>

Един живот - една епоха.
на съставителя Вергилий Кръстев) [2] les extremes se touchent (фр.) - противоположностите се докосват. (Бел. М.И.) ______________________Източник: 10. Спомен за Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя ДъновI. Един живот - една епоха. Мара Белчева Изгревът - Том 17 Мара Белчева СТЪЛБА През огън водят наште стъпала;през огъня на дните мъртви.И нигде вратня, нигде перила,вред върхове от жертви.Осъдени на смърт, не се боим,на смърт осъждаме ний други:и в Божите очи тогава димса нашите заслуги.На времето си – слепи ний стрелкипосочваме на ден и нощ прехода.Поточета - се вливаме в рекина тръните под свода.
към текста >>

Знай само Аллах.И утре Аллах ще помагаи в суша и влага:в ръце му е всеки животи всеки имот.Отблясва се, грей примирениеи в светло кръжение,целува добрата земятам вита чалма.
През огън водят наште стъпала;през огъня на дните мъртви.И нигде вратня, нигде перила,вред върхове от жертви.Осъдени на смърт, не се боим,на смърт осъждаме ний други:и в Божите очи тогава димса нашите заслуги.На времето си – слепи ний стрелкипосочваме на ден и нощ прехода.Поточета - се вливаме в рекина тръните под свода. * * * МОЛИТВА След буря в нежънати нивиденят си почива,след град, сред сломената ръж -за хляба насъщпомак във молитва се кланя.Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах.И утре Аллах ще помагаи в суша и влага:в ръце му е всеки животи всеки имот.Отблясва се, грей примирениеи в светло кръжение,целува добрата земятам вита чалма. * * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки -таз буря в твоите гърдисъбрана от милиони грешки:и слънцето ще се роди.На всички радости във тебе,които стъпка в своя път, -които живи си погребал,тогава ще узрей плодът.Надежда няма без победа,без буря няма тишина...С избистрени очи тя гледаи носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА
към текста >>

КНИГАТА НА ЖИВОТА
Знай само Аллах.И утре Аллах ще помагаи в суша и влага:в ръце му е всеки животи всеки имот.Отблясва се, грей примирениеи в светло кръжение,целува добрата земятам вита чалма. * * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки -таз буря в твоите гърдисъбрана от милиони грешки:и слънцето ще се роди.На всички радости във тебе,които стъпка в своя път, -които живи си погребал,тогава ще узрей плодът.Надежда няма без победа,без буря няма тишина...С избистрени очи тя гледаи носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА Голяма книга дал си ни, о Боже! Един живот как да я изчете? Дори да я прелисти той не може:Плача, смеха на малкото дете, -блажената усмивка на цветята, -на юноша орловите крила, -свещения напев на дървесата –смирението на златните поля.Палачите на агънцата неми. –Сластта, която червеят гризе. –На врата зениците големи.
към текста >>

Един живот как да я изчете?
ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки -таз буря в твоите гърдисъбрана от милиони грешки:и слънцето ще се роди.На всички радости във тебе,които стъпка в своя път, -които живи си погребал,тогава ще узрей плодът.Надежда няма без победа,без буря няма тишина...С избистрени очи тя гледаи носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА Голяма книга дал си ни, о Боже! Един живот как да я изчете? Дори да я прелисти той не може:Плача, смеха на малкото дете, -блажената усмивка на цветята, -на юноша орловите крила, -свещения напев на дървесата –смирението на златните поля.Палачите на агънцата неми. –Сластта, която червеят гризе. –На врата зениците големи. –На праведния тихите нозе. –Светулките в недрата на скалите.
към текста >>

Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания.
на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото. Поетесата не живее с тревогите на своето време. Тя се е надмогнала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания. Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито. То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни. В тях острият вик на отчаянието е заглушен, сподавен, за да отстъпи място на една смирена резигнация:
към текста >>

45. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

И докато поетеси със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот.
Мара Белчева и двете лица на Бялото братство Проф. д-р Милена Кирова СУ Житейският път на М. Белчева не е особено дълъг, тя умира на шестдесет и осем годишна възраст, но затова пък е осеян със загуби на любими и близки хора, изобилства от неочаквани, ненавременни срещи със смъртта. На тридесет и три години е убит Христо Белчев, нейният интелигентен и романтичен съпруг, поет и финансист, поставил началото на застрахователното дело в България. И докато поетеси със скромни възможности се кичат с цветисти псевдоними, Мара остава Белчева до края на своя живот. За няколко години в началото на века ще я видим да се подписва по един малко странен начин: М. Белчева Славейков, но никога с псевдоним, при това в епоха, когато псевдонимите са почти задължителни маски на някаква културна роля в публичното пространство. След съпруга умира един от братята ѝ, а през август 1912 г. умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен изповедник и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност. В третото десетилетие на 20.
към текста >>

Вече четири години закъснява отпечатването на първата ѝ стихосбирка, а когато най-сетне излиза, точно критиците, които са били свързани с Мисъл, или мълчат с нескрито пренебрежение – като Боян Пенев, или публикуват разгромителни статии в Златорог – като Владимир Василев.
умира и Пенчо Славейков; четири години по-късно, отново в Италия, изтлява нейният епистоларен изповедник и близък приятел Петко Тодоров; през 1918 – Димитър Ризов, известен общественик и другар-опора след смъртта на Славейков; скоро след това, на двадесет и една годишна възраст се самоубива Вили, любимият племенник, към когото изпитва майчинска привързаност. В третото десетилетие на 20. век М. Белчева встъпва по-несигурна и самотна от всякога. Опора намира единствено в работата: подготвя голям том с избрани произведения на Славейков, поръчан от Министерството на просветата, превежда „Потъналата камбана“ на Хауптман, пише сонети... Но и тук ситуацията изглежда объркана. Вече четири години закъснява отпечатването на първата ѝ стихосбирка, а когато най-сетне излиза, точно критиците, които са били свързани с Мисъл, или мълчат с нескрито пренебрежение – като Боян Пенев, или публикуват разгромителни статии в Златорог – като Владимир Василев. Рецензията на Вл. Василев засяда в душата на М. Белчева. Много пъти ще прави опит да я преглътне, да потисне огорчението – и няма да успее. Обикновено сдържана, този път написва в писмо до Кирил Христов, по това време в Прага: „Ах, хубаво не щях аз преди смъртта си да излизам на свят, що ми трябваше да се резеля. Ако и същевременно да излезе в Листопад една много похвална критика от Вл.
към текста >>

За кой ли път си спомня своите мъртъвци – струва ѝ се, че с всеки от тях е изчезнал завинаги лъч светлина от живота ѝ.
Там зарових обичта си. Кой може да знае, освен Бог, какво прека-рах в тая красива страна“[4]. Във въображението ѝ светлата южна страна става символ на любовта и щастието. М. Белчева ще мечтае да намери пари и да замине натам – на поклонение по светите места на своите чувства. Измъчват я самота, неудовлетвореност, липса на топлина и на семейна обич. За кой ли път си спомня своите мъртъвци – струва ѝ се, че с всеки от тях е изчезнал завинаги лъч светлина от живота ѝ. Тежка меланхолия в черни моменти, апатия към света, забравил сякаш за нея, двулики приятелства, болезнено преживени пренебрежения застрашават подронената ѝ нервна устойчивост и подлагат на непрекъснати изпитания трудно извоюваното равновесие. Към тях се прибавят болести, предразположение към тежки и продължителни настинки – още един вид домашен затвор. Удивително е, че М. Белчева никъде, нито в писмата, нито в лични бележки, няма да заговори подробно за своите болести, няма да ги опише, няма да се оплаче. Само веднъж тъжно ще забележи пред К.
към текста >>

През 20-те години поетесата се чувства все още много жизнена, все още изпълнена със сили, все още жадна за щастие и живот.
Белчева никъде, нито в писмата, нито в лични бележки, няма да заговори подробно за своите болести, няма да ги опише, няма да се оплаче. Само веднъж тъжно ще забележи пред К. Христов: „Здравословното ми състояние ме прави мрачна“, друг път ще възкликне в Дневника си: „Стига ми вече тоя затвор, о Боже! “. Появява се и драматичното разминаване между начина, по който усеща себе си, и начина, по който я виждат другите. През 20-те години поетесата се чувства все още много жизнена, все още изпълнена със сили, все още жадна за щастие и живот. Способността да дарява нежност и топлина, да обича и да бъде обичана преизпълва сърцето ѝ. Но възрастта говори друго. Тя призовава към самоотричане и смиреност, изисква усамотяване вместо споделени копнежи. Една сутрин М. Белчева, току-що оздравяла след поредната „инфлуенца“, ще запише в Дневника си: „А вместо да старея, аз все по-млада се усещам.
към текста >>

Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация.
“. Твърде рязък, болезнено неочакван се оказва за поетесата преходът между две възрасти. Само преди десетина го-дини тя е все още млада в очите на всички, които я познават. Най-убедителен пример е съобщението с дъх на клюкарство, което из-лиза през 1911 г. в жълтия ежедневник Утро: „Известният български поет г-н Пенчо Славейков с жена си, младата поетеса г-жа Мара Белчева, в събота ще заминат от София за Цариград...“[5] Определението „млада“ за една четиридесет и три годишна жена в самото начало на 20. век, когато двадесет и тригодишна девойка вече се смята за „остаряла мома“, не заслужава да бъде подценявано. Още повече, че то е публикувано в издание, което под лупа оглежда живота и външността на софийската интелигенция в желанието си да открие сензация. Само две години по-късно, в Германия, откриваме, че в съзнанието на М. Белчева са назрели вече първите сериозни проблеми на възрастта. На своята приятелка Райна Йоцова поетесата пише: „Вчера ме свари дъжда в едно близко селце, говорих със селянки. Казаха ми, че 40 години била най-хубавата възраст. Значи има още да се живее.
към текста >>

Белчева открива учението на Петър Дънов; през следващите седем-осем години животът ѝ – физически и духовно – ще бъде обвързан с него.
И ето, тази все още хубава, жизнена и умна жена е овладяна от множество неразрешими въпроси. Как да намери равновесие между напора на своите жизнени сили и патриархалното възпитание, което владее нейното поведение? Как да улучи точната мярка между жаждата за взаимност и аристократичната вглъбеност в духа? Как да остане вярна на себе си, когато това „себе си“ се променя неумолимо? Именно в този момент, малко преди средата на 20-те години, М. Белчева открива учението на Петър Дънов; през следващите седем-осем години животът ѝ – физически и духовно – ще бъде обвързан с него. философът с „глава на флорентински Омир“, нарекъл себе си Беинса Дуно, е създал общност точно за разколебаните, отчуждени и самотни хора. Той им предлага това, което сами не успяват да постигнат: близостта на други объркани и самотни хора, чувството за взаимна обвързаност, силата на споделения оптимизъм. Два-десетте години на 20. век с атмосферата на отчаяние и поражение, породени от националната катастрофа, е най-подходящото време за появата на такава общност. Отначало М.
към текста >>

Изглежда, че точно простотата и категоричността на нормите, имплицирани в дъновизма, са влияели особено силно на хора-та, жадни да споделят самотния си живот, повярвали в способността да се чувстваш част от един голям, жизнен и силен организъм, поглъщащ страха от слабост и болка на единичното тяло.
Имай пълна вяра. Учи се от природата. Бъди верен на другите и на себе си. Вярвай само в това, което си изпитал и проверил. Няма нищо скрито-покрито“[9]. Изглежда, че точно простотата и категоричността на нормите, имплицирани в дъновизма, са влияели особено силно на хора-та, жадни да споделят самотния си живот, повярвали в способността да се чувстваш част от един голям, жизнен и силен организъм, поглъщащ страха от слабост и болка на единичното тяло. По-нататък – все в същия предговор към „Високият идеал“ – М. Белчева достига и до науката за душата. Тя също е укрепена върху един ясен и рационално достъпен закон: „Хвърли старата дреха на егоизма... Кога от себе си се отречеш, ще намериш своето аз. Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз?
към текста >>

Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10].
Няма нищо скрито-покрито“[9]. Изглежда, че точно простотата и категоричността на нормите, имплицирани в дъновизма, са влияели особено силно на хора-та, жадни да споделят самотния си живот, повярвали в способността да се чувстваш част от един голям, жизнен и силен организъм, поглъщащ страха от слабост и болка на единичното тяло. По-нататък – все в същия предговор към „Високият идеал“ – М. Белчева достига и до науката за душата. Тя също е укрепена върху един ясен и рационално достъпен закон: „Хвърли старата дреха на егоизма... Кога от себе си се отречеш, ще намериш своето аз. Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек.
към текста >>

Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек.
Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек. Затова тя си избира нов Учител, когото е готова да следва – не само в щастливите мигове, но и в скръбта. Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава. Затова, който има такива обувки, бърза да ги износи, докато е сухо, че щом падне дъжд, те се стопяват. Има ли щастие – има Бог, дойде ли скръб, няма Бог за вас“[11].
към текста >>

Белчева се решава да превърне учението на Бялото Братство в житейска действителност; тя се отказва от привичния си усамотен и затворен живот, напуска София и заживява сред другите „братя и сестри“.
Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава. Затова, който има такива обувки, бърза да ги износи, докато е сухо, че щом падне дъжд, те се стопяват. Има ли щастие – има Бог, дойде ли скръб, няма Бог за вас“[11]. В самото начало на 30-те години М. Белчева се решава да превърне учението на Бялото Братство в житейска действителност; тя се отказва от привичния си усамотен и затворен живот, напуска София и заживява сред другите „братя и сестри“. Всъщност винаги е обичала природата – и преди, и след влиянието на Дънов. Отдавна е свикнала да се усамотява в някоя планина. Отначало, особено след смъртта на Пенчо Славейков, това са малки планински селища в Алпите, където наема скромни квартири. По-късно, когато до-ходите ѝ съвсем намаляват, излиза просто в Стара планина или Рила. В края на май 1930 г.
към текста >>

В югозападния край на София отдавна вече бе изникнало селището на тъй наречените дъновисти – една религиозна секта, чийто основател привличаше със своите проповеди след нещастния край на войната много огорчени мъже и жени, загубили свои близки, както и всяка друга радост в самотния си живот.
За това свидетелства Елена Андреева, една от най-ревностните последователки на Дънов, стенографирала неговите беседи от 1921 г. нататък. „Когато дойде на Изгрева, тя беше може би към 60 години, но беше хубава жена. Малко повехнало лице, но много красива жена беше. Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото, хубаво, изящна беше.“[12] Как обаче изглежда мястото, в което попада М. Белчева? Нека го видим отстрани, през очите на един млад тогава писател, Владимир Полянов. В югозападния край на София отдавна вече бе изникнало селището на тъй наречените дъновисти – една религиозна секта, чийто основател привличаше със своите проповеди след нещастния край на войната много огорчени мъже и жени, загубили свои близки, както и всяка друга радост в самотния си живот. В селището на сектата бяха попаднали с майка си и едни мои братовчедки. Понякога ходех при тях. Бяха се настанили в една барака, както и повечето от техните съседи. През пролетта и лятото тези бараки тънеха в цветя и буйни храсти. Насреща им се откриваше цяла Витоша и просторът към лозенските височини[... ] Всъщност това не беше част от града, а в района на горите и градините наоколо[13].
към текста >>

Белчева е идеална инкарнация на духа, очаквано пребиваващ във фигура от мъжки пол; това е светлото и красиво лице на Бялото Братство, с което тя се среща и от което приема сили в едно от най-трудните десетилетия на своя живот.
Сега хората мислят, че сродните души се женят. Не, сродните души не се женят. Щом две сродни души се оженят, сродството между тях изчезва[16]. Ако се абстрахираме от „кармичната“ реторика в тези думи, ще видим от тях да проглежда някогашният модернист-поклонник на Ницше. Дънов, най-кратко казано, за М. Белчева е идеална инкарнация на духа, очаквано пребиваващ във фигура от мъжки пол; това е светлото и красиво лице на Бялото Братство, с което тя се среща и от което приема сили в едно от най-трудните десетилетия на своя живот. По същото време и пак сред общността на Белите братя тя опознава и друго лице на мъжкия дух. С него обаче се свързват не толкова стремежите ѝ да бъде горда и независима, колкото обикновените, земни потребности на една самотна жена. През 1926 г. сред редовите членове на Братството тя среща Бони Гацов, двадесет и две-три годишен младеж, завършил някакви търговски науки, но – както много млади хора на своето време – романтично опиянен от Словото, влюбен в славата на неговите носители. М. Белчева е всичко това, което сам не може да притежава: европейско възпитание, аристократична харизма, признание в българската култура... И най-вече – мистичната обаятелност на едно минало, в което се мяркат сенките на известни държавници и велики поети.
към текста >>

В средата на шестдесетте си години тя сякаш най-сетне е намерила сина, който винаги ѝ е липсвал, запълнила е най-голя-мата празнота на своя живот.
Все по същото време отношенията между М. Белчева и Бони Гацов преминават изцяло и недвусмислено в плана на майчино-синовна- та връзка. През 1934 г. той се оженва и през следващата година младата му съпруга Кунка ражда дъщеря. М. Белчева „осиновява“ цялото семейство Гацови: непрекъснато разпитва как е съпругата, ходи да види бебето, подписва се „Ваша майка“. В средата на шестдесетте си години тя сякаш най-сетне е намерила сина, който винаги ѝ е липсвал, запълнила е най-голя-мата празнота на своя живот. Все така през 1934 г. Боян Магът решава да стане строителен предприемач. Започва да строи голяма кооперация, в която ще живее и той със семейството си. М. Белчева отдавна си няма собствен дом – всъщност от 1912 г., когато продава къщата на ул. Хр. Белчев, за да лекува Пенчо Славейков в Италия.
към текста >>

Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот.
Онзи, който изигра и Иван Радославов на Изгрева, че така загубихме салона на ул. „Оборище“ 14. Сега, защо така ставаше, защо тези работи така станаха – не знам, но в Братството има отрицателни прояви, в тоя смисъл, неизработени хора, хора, които не са човеци за новото учение“. факт е обаче, че по същото време М. Белчева престава да посещава беседите на Учителя; все така обича да летува из планината, но вече сама. Едва ли само Боян Магът е бил причина за скъсването на старите връзки; в действителност тя запазва добри отношения с него и семейството му до края на своя живот. Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка. „Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с разочарование Братството. Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек.
към текста >>

Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева.
Въпреки това братята тълкуват напускането на общността като слабост, като неиздържана проверка. „Но заради онзи мошеник Цанев, който я ограби, тя напусна с разочарование Братството. Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит. Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ. На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера? Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване. Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М.
към текста >>

Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ.
Това бе голям изпит за нея. Не го издържа“, казва Ел. Андреева. Тяхната позиция също може да бъде разбрана: тя се базира в желанието на всяка общност да се самозапази, като проектира опасността от разпадане върху слабостите на един конкретен човек. Нека сега излезем от подробностите на документите и се опитаме да погледнем обобщено към последните дванадесет години от живота на М. Белчева. Най-интересно в тях си остава преплитането на различни съдби и начинът, по който всеки общува с другия, давайки и вземайки едновременно от неговия духовен опит. Сред общността на Бялото Братство поетесата среща двама много различни мъже и те изиграват важна роля в живота ѝ. На пръв поглед изглежда необяснимо как е било възможно да изпитва привличане към два толкова противоположни – до несъвместимост – характера? Отговорът ще стане ясен, ако възприемем и двете външни, уж обективни, фигури като персонификации на двете вътрешни – противоречиви, но еднакво важни – посоки на нейното преживяване. Трудно е да се каже дали учението на Всемирното Братство се случва на М. Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос.
към текста >>

В некролога, който издава Съюзът на българските писатели, можем да прочетем: „СБП загуби Мара Белчева – мъдрата поетка, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействуваше в поезията ни и в своя личен и обществен живот“.
Белчева в две различни лица, или тя открива двете лица на учението, защото е влязла в него именно за да намери изход от противоречията в самата себе си. А може би е ненужно да си задаваме подобен въпрос. Нима съществува учение извън индивидуалните съдби на хората, които му вярват? ЕПИЛОГ М. Белчева умира на 9 март 1937 година. В некролога, който издава Съюзът на българските писатели, можем да прочетем: „СБП загуби Мара Белчева – мъдрата поетка, една от първите културни българки, която няколко десетилетия предано и безшумно свещенодействуваше в поезията ни и в своя личен и обществен живот“. Бони Иванов Гацов доживява осемдесет и осем годишна възраст. В некролога от 2 юли 1992 г., освен датата и часа на опелото, има само едно изречение: „Бог да го прости“. Единственото място в Интернет, където успях да открия някакво сведение за него, е телефонният указател от 1954 и 1962 г. Бялото Братство продължава да привлича хора от всички възрасти и сред тях всеки може да срещне своите две лица. _________________________________
към текста >>

Един живот.
[12] Целия текст на спомена от Елена Андреева виж на: /Мара Белчева/[13] Цит. по: Полянов, Вл. Спомени за Мара Белчева. В: Иванова, М. (съставител). Мара Белчева. Един живот. УИ Св. Кл. Охридски, С., 1995, 274-275. [14] Цит. по: Кралева, Милка (съставител). Учителят Петър Дънов.
към текста >>

Един живот - една епоха.
на съставителя Вергилий Кръстев) [2] les extremes se touchent (фр.) - противоположностите се докосват. (Бел. М.И.) ______________________Източник: 10. Спомен за Учителя: Анатема от църковния храм срещу Учителя ДъновI. Един живот - една епоха. Мара Белчева Изгревът - Том 17 Мара Белчева СТЪЛБА През огън водят наште стъпала;през огъня на дните мъртви.И нигде вратня, нигде перила,вред върхове от жертви.Осъдени на смърт, не се боим,на смърт осъждаме ний други:и в Божите очи тогава димса нашите заслуги.На времето си – слепи ний стрелкипосочваме на ден и нощ прехода.Поточета - се вливаме в рекина тръните под свода.
към текста >>

Знай само Аллах.И утре Аллах ще помагаи в суша и влага:в ръце му е всеки животи всеки имот.Отблясва се, грей примирениеи в светло кръжение,целува добрата земятам вита чалма.
През огън водят наште стъпала;през огъня на дните мъртви.И нигде вратня, нигде перила,вред върхове от жертви.Осъдени на смърт, не се боим,на смърт осъждаме ний други:и в Божите очи тогава димса нашите заслуги.На времето си – слепи ний стрелкипосочваме на ден и нощ прехода.Поточета - се вливаме в рекина тръните под свода. * * * МОЛИТВА След буря в нежънати нивиденят си почива,след град, сред сломената ръж -за хляба насъщпомак във молитва се кланя.Убита прехрана! Отплаща за някой ли грях? Знай само Аллах.И утре Аллах ще помагаи в суша и влага:в ръце му е всеки животи всеки имот.Отблясва се, грей примирениеи в светло кръжение,целува добрата земятам вита чалма. * * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки -таз буря в твоите гърдисъбрана от милиони грешки:и слънцето ще се роди.На всички радости във тебе,които стъпка в своя път, -които живи си погребал,тогава ще узрей плодът.Надежда няма без победа,без буря няма тишина...С избистрени очи тя гледаи носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА
към текста >>

КНИГАТА НА ЖИВОТА
Знай само Аллах.И утре Аллах ще помагаи в суша и влага:в ръце му е всеки животи всеки имот.Отблясва се, грей примирениеи в светло кръжение,целува добрата земятам вита чалма. * * * ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки -таз буря в твоите гърдисъбрана от милиони грешки:и слънцето ще се роди.На всички радости във тебе,които стъпка в своя път, -които живи си погребал,тогава ще узрей плодът.Надежда няма без победа,без буря няма тишина...С избистрени очи тя гледаи носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА Голяма книга дал си ни, о Боже! Един живот как да я изчете? Дори да я прелисти той не може:Плача, смеха на малкото дете, -блажената усмивка на цветята, -на юноша орловите крила, -свещения напев на дървесата –смирението на златните поля.Палачите на агънцата неми. –Сластта, която червеят гризе. –На врата зениците големи.
към текста >>

Един живот как да я изчете?
ЗНАМЕНОСЕЦ Раздухай облацигв тежки -таз буря в твоите гърдисъбрана от милиони грешки:и слънцето ще се роди.На всички радости във тебе,които стъпка в своя път, -които живи си погребал,тогава ще узрей плодът.Надежда няма без победа,без буря няма тишина...С избистрени очи тя гледаи носи знаме - светлина. * * * КНИГАТА НА ЖИВОТА Голяма книга дал си ни, о Боже! Един живот как да я изчете? Дори да я прелисти той не може:Плача, смеха на малкото дете, -блажената усмивка на цветята, -на юноша орловите крила, -свещения напев на дървесата –смирението на златните поля.Палачите на агънцата неми. –Сластта, която червеят гризе. –На врата зениците големи. –На праведния тихите нозе. –Светулките в недрата на скалите.
към текста >>

Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания.
на тихата поляна на скръбта. Горното четиристишие напълно определя творческия темперамент на Мара Белчева. То отбулва замечтания профил на една жена, чиито засенени от лека умора очи реят погледа си в розовата мъгла на миналото. Поетесата не живее с тревогите на своето време. Тя се е надмогнала над действителността. Проявите на обективния живот я интересуват дотолкова, доколкото могат да възпроизведат във въображението й един пъстър свят от безплътни образи и видения - отглас на някогашни впечатления и изживявания. Мара Белчева е заключила сърдцето си за възторзите, радостите, скърбите и крушенията на другите. Тя живее изключително със себе си и в себе си. Трагичното чувство за самотата и изоставеността у нея е силно развито. То подхранва оная дълбока меланхолия и примирение със съдбата, които намират израз в миньорния тон на всичките й песни. В тях острият вик на отчаянието е заглушен, сподавен, за да отстъпи място на една смирена резигнация:
към текста >>

46. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Изнася лекции, издава вестници, списания ("Алфа", "Ратник на свободата" и "Живот") и книги ("Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев", "Обществен морал и Дънов" и др).
Още докато учи в школата за летци, проявява невероятната си дарба да предсказва бъдещето, предричайки автомобилна катастрофа с британския премиер. Като военен летец участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, ранен е тежко, но оцелява. За кратко време достига до чин подполковник. През 1919 г. Лулчев отива на беседа на Петър Дънов и става негов последовател. Изнася лекции, издава вестници, списания ("Алфа", "Ратник на свободата" и "Живот") и книги ("Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев", "Обществен морал и Дънов" и др). Сближава се със Стамболийски, към него проявява интерес и цар Борис III. Прави хороскопи, открива подземни руди и води. Царят му се доверява и се вслушва в съветите му в продължение на 20 години. Лулчев неколкократно спасява живота на монарха с предупрежденията си. По идеи на Бялото братство Лулчев се стреми да създаде нов социален модел.
към текста >>

Лулчев неколкократно спасява живота на монарха с предупрежденията си.
Лулчев отива на беседа на Петър Дънов и става негов последовател. Изнася лекции, издава вестници, списания ("Алфа", "Ратник на свободата" и "Живот") и книги ("Ясновидството и ясновидските предсказания на Лулчев", "Обществен морал и Дънов" и др). Сближава се със Стамболийски, към него проявява интерес и цар Борис III. Прави хороскопи, открива подземни руди и води. Царят му се доверява и се вслушва в съветите му в продължение на 20 години. Лулчев неколкократно спасява живота на монарха с предупрежденията си. По идеи на Бялото братство Лулчев се стреми да създаде нов социален модел. Голяма е заслугата му и при спасяването на българските евреи, тъй като именно той предупреждава царя, цитирайки Учителя, че "ако допусне само един евреин да бъде депортиран от България за Полша, от него, от семейството му и от царското съсловие нищо няма да остане". Лулчев прокарва закони за равноправието на жените в гласуването, създаване на родилни домове, помиряване на труда с капитала. По негова идея в училищата се провежда утринна гимнастика. След 9 септември 1944 г.
към текста >>

Тайните на дворцовия живот
В Изгревът - Том 20 са публикувани творби на Л.Лучев. В Изгревът - Том 21 могат да се прочетат доста биографични данни и спомени за Л.Лучев. В сайта са поставени за теглене (формат PDF) следните произведения на Любомир Лулчев: Съвременния обществен морал и Дънов Думите на Видния Странник Буди-Са Тайните на дворцовия живот Въ светлината на Учителя При спорната гора Вечният Извор Край огнището Новият ден
към текста >>

Издава вестник "Алфа", а по-късно и "Живот", в които популяризира окултните науки за обществото, като навсякъде прокарва идеите и мислите на Учителя.
Оказва се, че е и радиостезист, може да усеща къде има подземни води. Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани. Има още живи хора, които си спомнят това. Издава вестник "Алфа", а по-късно и "Живот", в които популяризира окултните науки за обществото, като навсякъде прокарва идеите и мислите на Учителя. Изнася сказки в София във Военния клуб и градското казино върху новите течения на науката, философията, теорията на познанието, психичния принцип и регенерацията в новата биология. Редовен посетител на беседите на Учителя. Но това не му е достатъчно затова използва всяко свободно време да пише и издава книги, все в духа на Учението на Учителя. Пише статии във вестник "Братство" и в списание "Житно зърно". Аз не зная някой от последователите и учениците на Учителя да е писал, печатил и издавал толкова много книги колкото Лулчев.
към текста >>

"Житно зърно" и за вестниците "Омега" и "Живот" е необходимо време и сили.
Това е вярно: той има самочувствие, че е разбрал Учението на Учителя, но с кого да го споделя-естествено с хора на неговото ниво на интелект, дарби и способности. А не всички бяха на неговото ниво. Всички, които отиваха при него в бараката голяма 2 на 2 1/2 квадратни метра ги приемаше, но нямаше възможност да ги приеме да му гостуват на тази малка площ. А той нямаше и време за прахосване. За да напише толкова книги и толкова статии за в-к "Братство" и сп. "Житно зърно" и за вестниците "Омега" и "Живот" е необходимо време и сили. Той не си губеше времето в приказки, не особено важни. Само с удоволствие - така ни се струваше - идваше на нашите сбирки периодично когато го молехме. Той идваше с куп книги и беседи, за да разискваме върху тях и да слушаме неговите обяснения. Една от книгите - беседи беше "Пътят на ученика". Когато един ден имах възможност да я разгледам, (неговата лична книга) виждам я цялата, буквално цялата, всеки ред подчертан с различни цветни моливи.
към текста >>

227 в "Пътя на ученика": Затова, влезеш ли в духовния живот, не бързай, чакай да се подготвиш, да се калиш добре и тогава като видиш лицето си ще знаеш вече какво се изисква от теб да работиш".
излезе извън умствените си релси. Разбира се помогнахме му колкото можем и той се върна в почти нормалното си положение. Но все пак все искаше да покаже, че знае колкото нас, та и повече. Той не можа да разбере, че Учението на Учителя се разбира, когато и съзнанието на човека се развива, а за това се искат години. Учителят го е казал на стр. 227 в "Пътя на ученика": Затова, влезеш ли в духовния живот, не бързай, чакай да се подготвиш, да се калиш добре и тогава като видиш лицето си ще знаеш вече какво се изисква от теб да работиш". Има един трагичен епизод в семейството на Лулчев: Известно е, че при атентата в църквата "Света Неделя" в 1925 г., между многото жертви загива и тъста на Лулчев, генерал Станчо Радойков. Накоро умира и тъща му. Лулчев се преселва на Изгрева, където жена му Ангелина (Гела) го посещава често, но не желае да напусне градския си живот и удобната си къща на ул. "Мария Луиза". В началото на 1931 г.
към текста >>

Лулчев се преселва на Изгрева, където жена му Ангелина (Гела) го посещава често, но не желае да напусне градския си живот и удобната си къща на ул.
Той не можа да разбере, че Учението на Учителя се разбира, когато и съзнанието на човека се развива, а за това се искат години. Учителят го е казал на стр. 227 в "Пътя на ученика": Затова, влезеш ли в духовния живот, не бързай, чакай да се подготвиш, да се калиш добре и тогава като видиш лицето си ще знаеш вече какво се изисква от теб да работиш". Има един трагичен епизод в семейството на Лулчев: Известно е, че при атентата в църквата "Света Неделя" в 1925 г., между многото жертви загива и тъста на Лулчев, генерал Станчо Радойков. Накоро умира и тъща му. Лулчев се преселва на Изгрева, където жена му Ангелина (Гела) го посещава често, но не желае да напусне градския си живот и удобната си къща на ул. "Мария Луиза". В началото на 1931 г. Лулчев предупреждава съпругата си да се махне от къщата си, защото я очаква смърт със строшаване на черепа към края на м. май. Съпругата му се усмихва, тя не е убедена в предсказанието му. Идва м.
към текста >>

Осъждат двете убийци на смърт и неизвестно как тримата най-известни и добри адвокати в София тогава, съумяват да заменят смъртната присъда с доживотен затвор.
Лулчев се защитава и насочва полицията към въпросната помощница в домакинството, Малина Тимева и майка й Стойна. Прави се разследване и се констатира, че Малина и майка й Стойна са убили Гела (Ангелина) Лулчева с цел грабеж. Съпругата на Лулчев е имала освен много златни наполеони и гривни и огърлици и пръстени - всички с брилянти украсени. Лулчев и трите сестри от Братството биват освободени. Започва големият, невиждан до тогава процес в София. Осъждат двете убийци на смърт и неизвестно как тримата най-известни и добри адвокати в София тогава, съумяват да заменят смъртната присъда с доживотен затвор. Майката умира в затвора, а дъщерята Малина излиза след 13 години (след 9.1Х.1944 г. при новата комунистическа власт). Изкарала се, че била жертва на фашисткия съд и че е антифашистка. След тъй наречената Отечествена война 1944/45 г. из София се носеше слух, че Малина Тимева се е включила в тая война и се е върнала като политически офицер с чин подполковник, след което си отваря магазин за търговия.
към текста >>

По изказванията и писанията на старите братя, много млади, които не са виждали нито Учителя, нито Лулчев на живо, почват да преповтарят отрицателните характеристики за Лулчев, че не е и че няма нищо общо с Братството и с Учителя.
Изгревът - Том 8 ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЛИ Е ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО? (от Тодор Маринчевски) Едва ли има човек на Изгрева, който да не е хвърлил буца пръст, да не кажа нещо по-нечисто върху личността на Любомир Лулчев. Някой от завист или обида може би за нещо, съчинява някаква история, тя се подема от негов близък и се стига до положение, че за всички неудачи на Изгрева и в Братството е виновен само Лулчев, и след като той не може (54 години не е между нас, живите) и няма кой да опровергае измислиците и лъжите, мълвата шества и трови душите на младото поколение - сподвижници на идеите на Учителя. По изказванията и писанията на старите братя, много млади, които не са виждали нито Учителя, нито Лулчев на живо, почват да преповтарят отрицателните характеристики за Лулчев, че не е и че няма нищо общо с Братството и с Учителя. Ето какви са слуховете и ето каква е истината: 1. Лулчев бил създал своя школа в Школата на Учителя, с така наречената "Упанишада". А знаят, че Учителят насърчава такива групи - прочетете съборната беседа от "Пътя на ученика", 1927, стр. 59, 107, 225. Дори четем на стр.
към текста >>

Той вижда своето развитие през Соломон, Пилат до сегашния му живот.
" и си отива. Той е много изпълнителен. След седмица идва доста смирен и Учителя го пита: „Готов ли си? " „Готов съм." „Влизай в стаята! " Учителя заключва вратата, сядат на два стола и отиват да разглеждат миналото му. Той вижда своето развитие през Соломон, Пилат до сегашния му живот. Връщат се в телата си и Лулчев целува ръка на Учителя, започва често да го посещава, като събува обувките си още на входната врата. След продължителните разговори, които провеждали при тръгването му, Учителя го питал по кой път ще си отиде. Той му отговарял, но Учителя посочвал съвсем друг път. Това се повтаряло много пъти и накрая Лулчев научава, че постоянно е бил застрашен от атентат. Хората, които са искали да го ликвидират, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не се връща там, където е чакан, а умело заобикаля засадите.
към текста >>

Той отива при Учителя, целува ръка и горещо благодари, че е спасил много пъти живота му.
След продължителните разговори, които провеждали при тръгването му, Учителя го питал по кой път ще си отиде. Той му отговарял, но Учителя посочвал съвсем друг път. Това се повтаряло много пъти и накрая Лулчев научава, че постоянно е бил застрашен от атентат. Хората, които са искали да го ликвидират, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не се връща там, където е чакан, а умело заобикаля засадите. Това преустановило преследването му. Той отива при Учителя, целува ръка и горещо благодари, че е спасил много пъти живота му. Когато учел в Лондон, той срещнал един строг индус, който му направил силно впечатление. През 1920 г. индуса му се явява във видение и казва, че е учителят Мория и добавил: „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от теб." Лулчев поставя портрета на масата си и през целия си живот го уважава. Споделя случая с Учителя, но той нищо не му казва. Той редовно посещава беседите и си взима бележки.
към текста >>

индуса му се явява във видение и казва, че е учителят Мория и добавил: „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от теб." Лулчев поставя портрета на масата си и през целия си живот го уважава.
Хората, които са искали да го ликвидират, докладвали на началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не се връща там, където е чакан, а умело заобикаля засадите. Това преустановило преследването му. Той отива при Учителя, целува ръка и горещо благодари, че е спасил много пъти живота му. Когато учел в Лондон, той срещнал един строг индус, който му направил силно впечатление. През 1920 г. индуса му се явява във видение и казва, че е учителят Мория и добавил: „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от теб." Лулчев поставя портрета на масата си и през целия си живот го уважава. Споделя случая с Учителя, но той нищо не му казва. Той редовно посещава беседите и си взима бележки. При посещенията на Учителя той се събува и винаги му се покланя. Това отношение към Учителя не е подплатено с едно красиво вътрешно отношение. Пред сестра той споделя: „Аз съм свободен дух и не искам да се впрягам в колата на Учителя.
към текста >>

Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение.
Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята.(33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение. Той предизвиква неизброими страдания и нещастия на евреите след своето, изпълнено с удоволствия, лакомия и похот, царуване. Благодарение на това, че той като съдия отказва да осъди праведника Христос, кармата на евреите се смекчи и те останаха да съществуват като народ, макар и разпръснати по целия свят. Когато започва изграждането на Изгрева, Лулчев оставя жена си Гела, дъщеря на генерал Радойков, който като комендант на Търново през 1915 г. разтуря събора на братството, да живее в апартамента им в София, а той си прави дъсчена барака на Изгрева в съседство с кларнетиста Йордан Симеонов. След като я построява, написва по стените й различни йогически знаци.
към текста >>

Тимеви са осъдени на доживотен затвор.
Лулчев е арестуван и обвинен, че е извършил убийството. Вестниците веднага подемат голяма кампания против братството и Учителя. Преди погребението Лулчев успява да отиде при Учителя да пита какво да прави. Учителя го съветва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си." Когато шествието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Марина и Станка Тимеви и гледат през решетките на прозореца, Учителя им пробужда съзнанието, те започват да викат и си признават, че са извършили престъплението. Така отпада тежкото обвинение срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор. В братството Лулчев изпълнява задачата на връзка на Учителя с обществото. Той има голяма амбиция да се свърже с цар Борис. Лулчев го посещава и предупреждава, че ще стане атентат и го моли да отиде на погребение на двама загинали авиатори. Така царят се спасява. Лулчев е имал връзка със Стамболийски и заедно с приятеля си генерал Никифор Никофоров му дават идеята за трудовата повинност, която той въведе.
към текста >>

Той посещава царя, измолва смекчаване и те остават на доживотен затвор.
Той излиза от палатката си, прави движение с дясната си ръка, казва нещо и бурята спира. Учителя обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат." Учителя използва много пъти Лулчев да дава различни съвети на царя. Чрез своите познати във ВМРО по нареждане на Учителя, той спасява архимандрит Стефан — върл противник на Учителя, осъден от македонците на разстрел. Той запазва комунистите, които се намират на Изгрева, от постоянните блокади, организирани от правителството. Близките на 42 осъдени на смърт видни комунисти отиват при него и го молят да съдейства за тяхното помилване. Той посещава царя, измолва смекчаване и те остават на доживотен затвор. Участва активно в спасяването на евреите в България. Учителя е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работа му. Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места. Веднъж, когато Учителя пребивава в Мърчаево, той се излъчва, отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не може да го намери. Той е германофил, обича германците и като се излъчва нощем, отива да им помага във войната.
към текста >>

Погледнато обективно, ако в неговия живот на 10 добрини, които прави, допусне някаква грешка, нашите приятели веднага забелязват.
Една нощ вижда срещу себе си Духа на Учителя, който помага на руснаците. Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка. Дълго време Учителя не го приема и няколко пъти той стои пред вратата на стаята му и плаче. По-късно Учителя го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма." Той излиза от стаята му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя. Само в този случай Учителя го осъжда и окончателно определя съдбата му. Погледнато обективно, ако в неговия живот на 10 добрини, които прави, допусне някаква грешка, нашите приятели веднага забелязват. За връзката на братството със света той е дясната ръка на Учителя, спасява много комунисти на Изгрева при постоянните блокади, осъдени на смърт и помилвани от царя, осъдения на разстрел от ВМРО архимандрит Стефан, българските евреи и много други. Кой в братството е свършил толкова работа под ръководството на Учителя, колкото той извърши? Понеже брат Любомир Лулчев в своето развитие върви в трудния път на Мъдростта, прави грешки, но е много честен и веднага се заема да ги коригира. Някои казват, че е особен. Че кои в братството не са особняци, които Учителя постоянно учи и възпитава?
към текста >>

Животът на Лулчев е под влиянието на Слънцето в Скорпион и протича с много перипетии.
За връзката на братството със света той е дясната ръка на Учителя, спасява много комунисти на Изгрева при постоянните блокади, осъдени на смърт и помилвани от царя, осъдения на разстрел от ВМРО архимандрит Стефан, българските евреи и много други. Кой в братството е свършил толкова работа под ръководството на Учителя, колкото той извърши? Понеже брат Любомир Лулчев в своето развитие върви в трудния път на Мъдростта, прави грешки, но е много честен и веднага се заема да ги коригира. Някои казват, че е особен. Че кои в братството не са особняци, които Учителя постоянно учи и възпитава? Животът на Лулчев е под влиянието на Слънцето в Скорпион и протича с много перипетии. Усилено изучава езотеричните науки и както споменахме, в Гърция прави сензационни левитационни опити. Участва и в трите войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Много пъти е раняван тежко, но оживява. До края на живота носи два куршума в стомаха си. Учителя го обича и му дава широки познания, които Лулчев приписва за свои.
към текста >>

До края на живота носи два куршума в стомаха си.
Че кои в братството не са особняци, които Учителя постоянно учи и възпитава? Животът на Лулчев е под влиянието на Слънцето в Скорпион и протича с много перипетии. Усилено изучава езотеричните науки и както споменахме, в Гърция прави сензационни левитационни опити. Участва и в трите войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Много пъти е раняван тежко, но оживява. До края на живота носи два куршума в стомаха си. Учителя го обича и му дава широки познания, които Лулчев приписва за свои. Цола Драгойчева, видна комунистка, е хваната от полицията и осъдена на смърт. Близките й намират Лулчев и искат помощ. Той отива в затвора, кара я да напише писмо до цар Борис и да иска помилване, понеже в момента е бременна, което тя не знае. Лулчев го взима, занася го на царя, смекчава присъдата и я оставя на доживотен затвор.
към текста >>

Лулчев го взима, занася го на царя, смекчава присъдата и я оставя на доживотен затвор.
До края на живота носи два куршума в стомаха си. Учителя го обича и му дава широки познания, които Лулчев приписва за свои. Цола Драгойчева, видна комунистка, е хваната от полицията и осъдена на смърт. Близките й намират Лулчев и искат помощ. Той отива в затвора, кара я да напише писмо до цар Борис и да иска помилване, понеже в момента е бременна, което тя не знае. Лулчев го взима, занася го на царя, смекчава присъдата и я оставя на доживотен затвор. Тя ражда сина си Чавдар. Попада в килия с майката и дъщерята Тимеви. След идването на власт на комунистите Любомир Лулчев като съветник на царя е арестуван и Учителя казва на разтревожената сестра Невенка Неделчева да му занесе едно одеяло в мазето на Съдебната палата, където е затворен. При съдебното дирене и след разглеждане на двата дневника на Лулчев съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят. За него се застъпва Еврейският синод и иска освобождаването му.
към текста >>

Тогава в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от „благодарност", че той й спаси живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заявява заедно с него, че щом той е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт.
За него се застъпва Еврейският синод и иска освобождаването му. Георги Томалевски и Никола Гръблев също пишат прошение до съда. Оставят го свободно в една стая в Съдебната палата. Йордан Бобев го намира в стаята и Лулчев иска от него да му купи моливи и тетрадки. Йордан веднага ги донася. Тогава в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от „благодарност", че той й спаси живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заявява заедно с него, че щом той е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В мазето заедно с Лулчев са всички министри, княз Кирил и много други арестувани, които не са участвали във властта. Той се обръща към последните — Пиперкови, Паневи, Киндерови и др., и им казва, че в скоро време те ще излязат на свобода, а той, Кирил, Филов и всички други министри са вече в духовния свят. Арестуван и задържан при тях е и служителят от външно министерство Богомил Краснарев. Лулчев преди идването на комунистическата власт му предсказва, че животът му ще е дълъг, но изпълнен с големи страдания. Вечерта след прочитането на присъдата Лулчев заявява пред Богомил Краснарев, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото той му нареди, това ще изпълни.
към текста >>

Лулчев преди идването на комунистическата власт му предсказва, че животът му ще е дълъг, но изпълнен с големи страдания.
Йордан веднага ги донася. Тогава в съдебния процес се намесва Цола Драгойчева, първа приятелка на Тимеви, и от „благодарност", че той й спаси живота, извиква руския посланик в Съдебната палата и заявява заедно с него, че щом той е бил съветник на царя, трябва да бъде осъден на смърт. В мазето заедно с Лулчев са всички министри, княз Кирил и много други арестувани, които не са участвали във властта. Той се обръща към последните — Пиперкови, Паневи, Киндерови и др., и им казва, че в скоро време те ще излязат на свобода, а той, Кирил, Филов и всички други министри са вече в духовния свят. Арестуван и задържан при тях е и служителят от външно министерство Богомил Краснарев. Лулчев преди идването на комунистическата власт му предсказва, че животът му ще е дълъг, но изпълнен с големи страдания. Вечерта след прочитането на присъдата Лулчев заявява пред Богомил Краснарев, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото той му нареди, това ще изпълни. Срещата става посред нощ и Учителя му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си на Земята и да не идва повече тук. Главната му задача е да поддържа духа на задържаните, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее на Земята, ще трябва дълго да се преражда, за да изплати кармата си. Срещу 1 февруари 1945 г., след полунощ, извеждат осъдените.
към текста >>

В коридора на съдебната палата шест от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот.
Вечерта след прочитането на присъдата Лулчев заявява пред Богомил Краснарев, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия свят и каквото той му нареди, това ще изпълни. Срещата става посред нощ и Учителя му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си на Земята и да не идва повече тук. Главната му задача е да поддържа духа на задържаните, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее на Земята, ще трябва дълго да се преражда, за да изплати кармата си. Срещу 1 февруари 1945 г., след полунощ, извеждат осъдените. В коридора на съдебната палата шест от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови три коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш." Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня неговата воля." Той единствен пред разстрела с картечница говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Любомир Лулчев преминава дългия път на развитие, изпълнен с борби, своенравие, но като офицер се отличава с голямо послушание и изпълнение. В края на живота си познава Учителя — познава Бога, и решава да го слуша и му служи всеотдайно. Един от пазачите на гробището от село Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен.
към текста >>

Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя.
Срещата става посред нощ и Учителя му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си на Земята и да не идва повече тук. Главната му задача е да поддържа духа на задържаните, за да се пробудят за духовния свят. Ако остане още да живее на Земята, ще трябва дълго да се преражда, за да изплати кармата си. Срещу 1 февруари 1945 г., след полунощ, извеждат осъдените. В коридора на съдебната палата шест от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови три коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш." Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня неговата воля." Той единствен пред разстрела с картечница говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Любомир Лулчев преминава дългия път на развитие, изпълнен с борби, своенравие, но като офицер се отличава с голямо послушание и изпълнение. В края на живота си познава Учителя — познава Бога, и решава да го слуша и му служи всеотдайно. Един от пазачите на гробището от село Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен. ____________________
към текста >>

В края на живота си познава Учителя — познава Бога, и решава да го слуша и му служи всеотдайно.
Срещу 1 февруари 1945 г., след полунощ, извеждат осъдените. В коридора на съдебната палата шест от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови три коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш." Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня неговата воля." Той единствен пред разстрела с картечница говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Любомир Лулчев преминава дългия път на развитие, изпълнен с борби, своенравие, но като офицер се отличава с голямо послушание и изпълнение. В края на живота си познава Учителя — познава Бога, и решава да го слуша и му служи всеотдайно. Един от пазачите на гробището от село Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен. ____________________ Източник: 7.14 Любомир ЛулчевУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
към текста >>

Един от пазачите на гробището от село Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен.
В коридора на съдебната палата шест от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот. Ти ни спаси живота и ние ще спасим сега твоя. Имаме готови три коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш." Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня неговата воля." Той единствен пред разстрела с картечница говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Любомир Лулчев преминава дългия път на развитие, изпълнен с борби, своенравие, но като офицер се отличава с голямо послушание и изпълнение. В края на живота си познава Учителя — познава Бога, и решава да го слуша и му служи всеотдайно. Един от пазачите на гробището от село Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен. ____________________ Източник: 7.14 Любомир ЛулчевУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ (от д-р Методи Константинов)
към текста >>

Източник: 7.14 Любомир ЛулчевУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА
Имаме готови три коли, с които можем да те закараме, където пожелаеш." Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня неговата воля." Той единствен пред разстрела с картечница говори смело на осъдените и повдига духа им до последния момент. Любомир Лулчев преминава дългия път на развитие, изпълнен с борби, своенравие, но като офицер се отличава с голямо послушание и изпълнение. В края на живота си познава Учителя — познава Бога, и решава да го слуша и му служи всеотдайно. Един от пазачите на гробището от село Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен. ____________________ Източник: 7.14 Любомир ЛулчевУЧЕНИЦИ, УЧАСТВАЛИ В ШКОЛАТА, И ТЕХНИТЕ ПРОЯВИ В ЖИВОТА Светъл лъч към човешките души ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ (от д-р Методи Константинов) Това е една личност, за която е говорено най-много, писано най-много, слушано е за него най-много и е забулено в тайна. Ето, вече тридесет години, от 1944 година до 1974 година продължава да се пише за него.
към текста >>

„Учителю, защо му позволявате на него да чертае около тази котва, когато тя е символ на най-великото нещо в живота?
Той беше във военна униформа, с чин полковник. В мене тогава настъпи една голяма реакция, понеже аз по природа съм антивоенен. Това още като дете ми се е вгнездило в подсъзнанието, защото в Балканската война аз видях един човек, който избиваше турците - военнопленници. Аз толкова много се възмутих и се потресох от гледката, и когато винаги става въпрос за насилие, за кърваво насилие, аз съм най-големият противник. И когато видях, че този човек, униформен офицер, прави с кирка елипса около моята котва, в мене настана един смут и аз отидох при Учителя с един гняв. „Учителю, защо му позволявате на него да чертае около тази котва, когато тя е символ на най-великото нещо в живота? " Учителят ми каза тихо: „Не го критикувай, това е кучето, което ще пази котвата." Това ме силно впечатли. После видях как Учителят взе ножа на Лулчев, с който работеше и го наточи със Своят нож. Просто видях, че Учителят го намагнетизира. Той режеше с нож чимовете, правеше ги на квадрати и после ги донасяше и с чимовете очертаваше елипсата. Учителят му взе ножа, извади Своя и го наточи.
към текста >>

Казал му: „Искаш ли да ликвидираш с кармата си този живот!
Така и стана. Осъдиха го и го убиха. Виждах как Мъдреца най-малките факти, които стават, посочваше как ще се проектират в бъдещето. Това вече не ме изненадваше, но ме учудваше. Лулчев е питал Учителя за кармата си. Казал му: „Искаш ли да ликвидираш с кармата си този живот! " Лулчев отговорил: „Искам". Тогаз този живот ще го жертваш." И наистина, когато той се раздели с мене в Обществената безопасност, на прощаване ми каза: „Аз този живот ще го жертвам! " Ако трябва да бъдем справедливи, ние не можем да отречем нещата, които стават вътре в природата. И Злото има своята мисия.
към текста >>

Тогаз този живот ще го жертваш." И наистина, когато той се раздели с мене в Обществената безопасност, на прощаване ми каза: „Аз този живот ще го жертвам!
Виждах как Мъдреца най-малките факти, които стават, посочваше как ще се проектират в бъдещето. Това вече не ме изненадваше, но ме учудваше. Лулчев е питал Учителя за кармата си. Казал му: „Искаш ли да ликвидираш с кармата си този живот! " Лулчев отговорил: „Искам". Тогаз този живот ще го жертваш." И наистина, когато той се раздели с мене в Обществената безопасност, на прощаване ми каза: „Аз този живот ще го жертвам! " Ако трябва да бъдем справедливи, ние не можем да отречем нещата, които стават вътре в природата. И Злото има своята мисия. Учителят казва: „И Злото работи за Доброто. То приготовлява пътя на Доброто.
към текста >>

Ето, аз ще ви кажа една формула, която ми каза Учителят тогава: „Всичкото, което се случва в живота, се преобръща за Добро." Тази формула на космическото братство е много важна.
И Злото има своята мисия. Учителят казва: „И Злото работи за Доброто. То приготовлява пътя на Доброто. То тори почвата, за да се посадят семената на Доброто." Затова ние не трябва да имаме тази омраза към Злото. Трябва да имаме погледа на Мъдреца, за да си изясняваме нещата. Ето, аз ще ви кажа една формула, която ми каза Учителят тогава: „Всичкото, което се случва в живота, се преобръща за Добро." Тази формула на космическото братство е много важна. Когато понякога мислим, че постъпките на известни хора към нас не са нищо друго, освен Зло, то накрая излиза, че те са за Добро. Пример: Ако вървиш и пред тебе има една бездна, и ако паднеш в нея, от тебе нищо няма да остане. Но, ако преди да паднеш в бездната си счупиш крака, то ти няма да паднеш в нея. Значи те спасяват от голямото зло, като природата ти дава по-малкото зло, за да те предпази от по-голямото зло. Затова нещата трябва добре да се прецизират, оглеждат и преценяват.
към текста >>

Те дойдоха, съдиха го и му отнеха живота.
А това е било към 1922 г. Ето как Учителят очерта пътя и ролята, която има да изиграе тази личност в следващите 22 години. А че той, Лулчев, не изпълни това, което му бе казал Учителя точно и навреме, затова нарушение той си понесе заслуженото. А ние го чухме в салона от устата на Учителя. И след това видяхме да дойдат онези, които го наказаха за непослушанието му към Космичния Учител, Който управлява Доброто и Злото. Те дойдоха, съдиха го и му отнеха живота. Сега ще ви разкажа едно трагично съдбите в живота на Лулчев. Той беше женен за дъщерята на един генерал - Станчо Радойков. Дъщеря му се казваше, т.е. дъщерята на генерала се казваше Гела - Ангелина Радойкова, която бе съпруга на Лулчев. Тя била убита на 18 май 1930 г.
към текста >>

Сега ще ви разкажа едно трагично съдбите в живота на Лулчев.
Ето как Учителят очерта пътя и ролята, която има да изиграе тази личност в следващите 22 години. А че той, Лулчев, не изпълни това, което му бе казал Учителя точно и навреме, затова нарушение той си понесе заслуженото. А ние го чухме в салона от устата на Учителя. И след това видяхме да дойдат онези, които го наказаха за непослушанието му към Космичния Учител, Който управлява Доброто и Злото. Те дойдоха, съдиха го и му отнеха живота. Сега ще ви разкажа едно трагично съдбите в живота на Лулчев. Той беше женен за дъщерята на един генерал - Станчо Радойков. Дъщеря му се казваше, т.е. дъщерята на генерала се казваше Гела - Ангелина Радойкова, която бе съпруга на Лулчев. Тя била убита на 18 май 1930 г. с тесла от нейната прислужница и майка й, с цел да ограбят накити от злато.
към текста >>

с тесла от нейната прислужница и майка й, с цел да ограбят накити от злато.
Сега ще ви разкажа едно трагично съдбите в живота на Лулчев. Той беше женен за дъщерята на един генерал - Станчо Радойков. Дъщеря му се казваше, т.е. дъщерята на генерала се казваше Гела - Ангелина Радойкова, която бе съпруга на Лулчев. Тя била убита на 18 май 1930 г. с тесла от нейната прислужница и майка й, с цел да ограбят накити от злато. Прислужницата се казваше Марина Тимева, а майка й Станка Тимева. Лулчев бе арестуван и се съмняваха, че той е извършил убийството. Но след това прислужницата и майка й бяха разкрити, те признаха за убийството и бяха съдени. Месеци преди това Лулчев е посъветвал жена си да се махне от тази къща, защото може да бъде убита. Той бе предсказал смъртта й много преди това.
към текста >>

НАГОРЕ

0.92266988754272