НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
417
резултата в
30
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият
Път
за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани.
Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият
Път
за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е.
към текста >>
Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и
пътищата
Господни са суетни, нямат изглед на величественост.
Ето това е Словото Господне. Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост? Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески?
Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и
пътищата
Господни са суетни, нямат изглед на величественост.
Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си?
към текста >>
Дано да се върнехте от гнусните си
пътища
и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?
Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил.
Дано да се върнехте от гнусните си
пътища
и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?
Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу.
към текста >>
Благословен Господ Бог наш Отец.Ида, говори Господ, направете прав
път
за царството на Мира, за царството на Правдата.
Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми. Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя. Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго. Ето, Словото Божие, Духът на завета. Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки.
Благословен Господ Бог наш Отец.Ида, говори Господ, направете прав
път
за царството на Мира, за царството на Правдата.
Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето?
към текста >>
Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от
пътя
на Своите мисли.
В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни.
Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от
пътя
на Своите мисли.
Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.
към текста >>
Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез
пътят
на Истината.
Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли.
Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез
пътят
на Истината.
Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век.
към текста >>
Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите
пътища
, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние.
Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата?
Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите
пътища
, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние.
Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?
към текста >>
Хвалете Господа
чудесен
!
Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен на вази. И оправдавате се с мъдростта си. Но, знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви. Мой Боже! Това е истинно.
Хвалете Господа
чудесен
!
Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух. Ето Бог те е поставил цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда.
към текста >>
Защото в размишленията си и
пътищата
си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.
Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание.
Защото в размишленията си и
пътищата
си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.
И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми. Ще забравя ли пътищата ви?
към текста >>
Ще забравя ли
пътищата
ви?
Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми.
Ще забравя ли
пътищата
ви?
Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите. Месаил Съм и ще бъда; Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос. - Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари Варисим. Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда.
към текста >>
В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори
път
не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите.
Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно.
В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори
път
не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите.
Месаил Съм и ще бъда; Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос. - Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари Варисим. Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда. Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде.
към текста >>
Отче мой, Твоите
пътища
са вечни и неизменяеми.
Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото.
Отче мой, Твоите
пътища
са вечни и неизменяеми.
Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.
към текста >>
Слушайте гласа ми докато ви подканвам в
пътя
на Живота.
Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец.
Слушайте гласа ми докато ви подканвам в
пътя
на Живота.
Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще.
към текста >>
Аз съм
Пътят
и Животът.
Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си.
Аз съм
Пътят
и Животът.
Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон?
към текста >>
Ето колко
пътя
стана идвам при тебе и не си Ме познал.
Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще.
Ето колко
пътя
стана идвам при тебе и не си Ме познал.
Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си.
към текста >>
Внимавай сега в думите Ми и бягай от
пътя
на нечестивите.
Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ.
Внимавай сега в думите Ми и бягай от
пътя
на нечестивите.
Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира. Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство.
към текста >>
Ето, Аз те познавам кой си, но
пътищата
Божии са неизследими.
Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира. Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е Дух и Истина.
Ето, Аз те познавам кой си, но
пътищата
Божии са неизследими.
Бог е Бог Тайна Велика. Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб!
към текста >>
Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите
пътеки
?
Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в Дух и Истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на Праведните. Слава и чест да бъде Нему, сега и във веки. Амин.
Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите
пътеки
?
Ето, душата ми е в смущение. Няма правда и не обитава святост без Негова Дух. Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Ето, говорил Си и повярвах.
към текста >>
Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много
пъти
Съм ти говорил с Благост и с Любов.
Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят. Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни.
Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много
пъти
Съм ти говорил с Благост и с Любов.
Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен.
към текста >>
Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява
пътищата
Му.
Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благо- словението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века.
Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява
пътищата
Му.
Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот. Защото Бог ме направи поругание и звиздание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик.
към текста >>
Но моят дух е в смущение; няма друг
път
, освен да приема
пътя
на Новия живот.
И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благо- словението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му.
Но моят дух е в смущение; няма друг
път
, освен да приема
пътя
на Новия живот.
Защото Бог ме направи поругание и звиздание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик. Станах присмех на своите си.
към текста >>
Не Съм ли Аз Мерило, Свят
Път
, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост?
Моли се за другите, не преставай в моление, Духът Ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти. Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не Съм ли Аз, който изпълня закона? 1-1 ако Аз действувам, кой ще Ме изобличи, че върша грях?
Не Съм ли Аз Мерило, Свят
Път
, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост?
Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог! Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе.
към текста >>
Не очакваш ли добрини и благословения в
Пътя
на живота си?
Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори.
Не очакваш ли добрини и благословения в
Пътя
на живота си?
Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него.
към текста >>
Пътищата
Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост.
Аз Съм този Бог вътре в теб. Бог тайний, неизследимий, вечний, който обитава в Правда и Истина. Аз Съм Истий, онзи, който говори всякога, който учи Мъдрост. Аз Съм онзи, който Съм бил с тебе винаги. Аз Съм онзи, на когото си чул гласа, Аз Съм онзи Бог-Любов.
Пътищата
Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост.
Бог ще дойде и ще те избави и ще те укрепи като стълб непоколебим. Той ще извърши все, що е говорил, и все, що е обещал. Идат дни, когато праведните ще се радват, че Господ е техен Пастир. Стой твърд, както и досега! Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят.
към текста >>
Хвалете Господа
чудесенъ
?
Ако дѣйствувамъ съ благость, мислите че е слабость въ менъ. Ако дѣйствувамъ съ сила, мислите, че съмъ грубъ, подобенъ на вази. И оправдавате се съ мъдростьта си. Но знайте, че ще ви сѫдя спорѣдъ дѣлата ви, и ще ви въздамъ споредъ дѣянията ви.Мой Боже! Това е истинно.
Хвалете Господа
чудесенъ
?
— Ето Господъ не ще да се бави отъ сега за дълго, но ще извърши добрата си воля къмъ тогова когото е избралъ, къмъ тогова който познава Господа. Защото Богъ нашъ е неизмѣненъ, любовьта му пребѫдва въ вѣки. Понеже къмъ когото благоволява, благоволява по духъ. Ето Богъ те е поставилъ царъ на вѣковетѣ. Въ рѫцѣтѣ ти е прѣдалъ сила и власть за да сѫдишъ народитѣ съ правда.
към текста >>
2.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
А раниците ни са вече готови за
път
.
2. 4 март 1922 г., [Витоша], Спомени на Олга Славчева 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала. Тук поместваме описанието на една екскурзия станала на 4 март 1922 година.[1] „Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага.
А раниците ни са вече готови за
път
.
Обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи и те са закачени до вратата. Небето е цяло покрито с гъсти облаци. Пътят е вече доста разкалян. Влага прониква до костите. Не е за излизане.
към текста >>
Пътят
е вече доста разкалян.
Тук поместваме описанието на една екскурзия станала на 4 март 1922 година.[1] „Вечер е, разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага. А раниците ни са вече готови за път. Обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи и те са закачени до вратата. Небето е цяло покрито с гъсти облаци.
Пътят
е вече доста разкалян.
Влага прониква до костите. Не е за излизане. Но що? Да не се уплашим от баба Марта! Неведнъж буря ни е гонила от планината, мокри до кости и сме били, и сме пяли бодри песни, и Слънчо наша приятел стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
към текста >>
Рано сутринта, още в тъмно сме на
път
.
Не е за излизане. Но що? Да не се уплашим от баба Марта! Неведнъж буря ни е гонила от планината, мокри до кости и сме били, и сме пяли бодри песни, и Слънчо наша приятел стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка. Не се плашим ние.
Рано сутринта, още в тъмно сме на
път
.
Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец. Чакаме се. Ето далеч из мрачината, човешки сенки ни приближават. „Наши". Всички с раници на гръб. Още не достигнали до нас, чува се из мрака, веселите им поздрави - „Само Божията Любов носи Пълният Живот".
към текста >>
Сякаш природата изпраща своите бели снежинки да приготвят
пътя
пред нас със своите чисти нови килими.
Полека се развиделява. Тук-там се разкъсват облаците, блесна по някоя звездица. А въздухът свеж, приятно се диша. Тръгваме. Внезапно дъждът се пресече в мек пухкав сняг. Бързо напластява земята.
Сякаш природата изпраща своите бели снежинки да приготвят
пътя
пред нас със своите чисти нови килими.
Хруп, хруп, хруп, чува се леко пръщене по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме де, скрих се от вас". Но ние знаем где е тя. „Ето я". По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха.
към текста >>
Ще минем дългия
път
- тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат.
Но ние знаем где е тя. „Ето я". По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. „Тя е там". Разбираме къде е тя.
Ще минем дългия
път
- тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат.
Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея. Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши, още че не е взел да ни прегръща. Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица.
към текста >>
Слънцето разстила по
пътя
светла бяла мантия от бисери що блестят ослепително.
Гората е небивало красива, дърветата са натегнали от сняг. Буйно се спуща по скалите планинската река. Тя пее шумно, разнася своята детска радост, като че ли пляска с ръце, като че ли са някакви невидими другарчета, на които иска да разкаже хубави приказки, за снежният великан останал горе на най-високия връх. Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина само бяло.
Слънцето разстила по
пътя
светла бяла мантия от бисери що блестят ослепително.
Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила обилно от тези слънчеви бисери, що слънцето само изпива с жадни уста и така бодро, и така весело се втурва по ведрия свод. Вредом белина. София е потънала в сива мъгла. Стара планина, проточила дългият си бял гръб, като уморено добиче, пътува из вечността. Отсам Люлин сребърно бял е в ослепително сияние.
към текста >>
Стара планина, проточила дългият си бял гръб, като уморено добиче,
пътува
из вечността.
Наистина само бяло. Слънцето разстила по пътя светла бяла мантия от бисери що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка е получила обилно от тези слънчеви бисери, що слънцето само изпива с жадни уста и така бодро, и така весело се втурва по ведрия свод. Вредом белина. София е потънала в сива мъгла.
Стара планина, проточила дългият си бял гръб, като уморено добиче,
пътува
из вечността.
Отсам Люлин сребърно бял е в ослепително сияние. Оттатък Рила и неуловимите светли очертания на Родопите. Не зная, но струва ми се, че днес ръката на велик майстор се е размахала и рисува на своето неизмеримо платно, една от най-хубавите си картини. Из въздуха лети самотна снежинка и пада върху ръката ми. Колко е нежна.
към текста >>
По снежният скут на Витоша се извива тъмната линия на моите
спътници
.
Или ти самичка, такава хубава прекрасна. Стори ми тази милост, дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава. Но тя неусетно се стопи и стана кръгла капка...О, а пък аз искам да остана, вечно хубава и млада. Тя си отиде, като че ли не е била. Тя капка и снежинка.
По снежният скут на Витоша се извива тъмната линия на моите
спътници
.
Колко е красиво. Те приличат на поклонници, които са устремили към приказна страна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас, приближават се, отдалечават се, ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг стават съвсем непрозрачни, като тънко було и изчезват, като че ли не са били. Хубаво е навалял снега, дори преспи вятъра е навял, че е затрупал всички пътеки. Но грижа ли ни е?
към текста >>
Хубаво е навалял снега, дори преспи вятъра е навял, че е затрупал всички
пътеки
.
Тя капка и снежинка. По снежният скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво. Те приличат на поклонници, които са устремили към приказна страна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас, приближават се, отдалечават се, ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг стават съвсем непрозрачни, като тънко було и изчезват, като че ли не са били.
Хубаво е навалял снега, дори преспи вятъра е навял, че е затрупал всички
пътеки
.
Но грижа ли ни е? Бавно, бавно, сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме широка и дълбока пътека. А след нас може да мине и натоварена кола. Обръщам погледа и към града. А той горкият, покрит с гъмна пушилка, а под нея, стотици хиляди народ, диша ли диша чист въздух.
към текста >>
Бавно, бавно, сами си пробиваме
път
, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме широка и дълбока
пътека
.
Колко е красиво. Те приличат на поклонници, които са устремили към приказна страна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас, приближават се, отдалечават се, ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг стават съвсем непрозрачни, като тънко було и изчезват, като че ли не са били. Хубаво е навалял снега, дори преспи вятъра е навял, че е затрупал всички пътеки. Но грижа ли ни е?
Бавно, бавно, сами си пробиваме
път
, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме широка и дълбока
пътека
.
А след нас може да мине и натоварена кола. Обръщам погледа и към града. А той горкият, покрит с гъмна пушилка, а под нея, стотици хиляди народ, диша ли диша чист въздух. А горе при нас, музика неземна, музика за неземната симфония що иде към нас донесена от вятъра и светлината да тича над света, като целебна милувка. Едва долавям някои нежни думи:
към текста >>
Пътниците
пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка.
Ако Рама е видял този чуден слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха, това румено огнено кълбо, което излезна от планинските глъбини и се устреми към синия лазур. Не е ли бил и той също като нас, удивен и възхитен, прострял ръце и неволно извикал: „Боже, Боже Велик Си Ти". Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни: „Добре дошли" и се скри зад тях. Пълзим по дълбокия мек сняг. Често потъваме по-дълбоко в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре.
Пътниците
пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка.
Питам се за миг: „Кои са тези, които не се страхуват от студа, преспите и изкачват снежната планина. Безумни ли са те, както ни наричат по-умните от умните, които знаят где е красотата. Неотстъпни поклонници на живата природа. И сега, като прастари езичници, завърнали се към своето първично и здраво поклонение. Белота, белота, чудна приказна белота.
към текста >>
Тръбят за
път
, за връщане.
Раниците се развързват, върху снега се простират големи кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самуни, сирене, маслини, халва, буркани с мед, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показва иззад белите разпокъсани облаци и като че ли се изсмя с глас, на тази жива картина, на толкова блага що то е създало изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася.
Тръбят за
път
, за връщане.
Готови сме. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи. Оставяме раниците на снега. Той, Учителят сваля шапка. Също правят и братята.
към текста >>
В селото долу, снегът се разтопил и
пътищата
са потънали в кал.
Ах как кънтяха избраните ясни, топли, чисти слова на „Добрата молитва" и „Отче наш". Като че ли никога досега, не е имало по-подобаващо място да се произнесе такава благодарствена молитва. Учителят каза да се изгаси огнището. Работата всред хората отново ни зове. Сбогом Богове на планината, вие незнайни чудотворци!
В селото долу, снегът се разтопил и
пътищата
са потънали в кал.
Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа? Не носили всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце. Може по цялата световна долина, да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло. В гърдите ни пеят, вечните Богове на планината, симфонията на снега и слънцето".
към текста >>
Запътвахме
се по реката, където имаше една до друга воденици, които вечно тракаха.
Оттам тръгвахме пеш. Като се изкачим на баира, понадолу, наляво, на няколкостотин метра имаше тухларна фабрика. Отляво имаше едно кладенче. Обикновено краен сборен пункт бе кладенчето. II. етап - тръгваме пеш до с. Драгалевци.
Запътвахме
се по реката, където имаше една до друга воденици, които вечно тракаха.
Минавахме покрай тях. И първите екскурзии бяха дотам, където сега е първата лифтова станция сега. След това тръгвахме пеш. III. етап - след това тръгвахме по една долчинка, нагоре, стръмна без пътеки, и така излизахме до поляната, която е под „Бай Кръстю", под шосето за „Алеко". Тази голяма поляна бе удобна за почивка.
към текста >>
III. етап - след това тръгвахме по една долчинка, нагоре, стръмна без
пътеки
, и така излизахме до поляната, която е под „Бай Кръстю", под шосето за „Алеко".
II. етап - тръгваме пеш до с. Драгалевци. Запътвахме се по реката, където имаше една до друга воденици, които вечно тракаха. Минавахме покрай тях. И първите екскурзии бяха дотам, където сега е първата лифтова станция сега. След това тръгвахме пеш.
III. етап - след това тръгвахме по една долчинка, нагоре, стръмна без
пътеки
, и така излизахме до поляната, която е под „Бай Кръстю", под шосето за „Алеко".
Тази голяма поляна бе удобна за почивка. Отляво имаше един извор. Там прекарвахме известно време. IV. етап - дойде уреченият ден, който го описах и Учителят с приятели отиде и откри, онова място, което беше нашия бивак, на „Железните врати" наречен от Учителя впоследствие „Ел Шадай". Понякой път на бивака излизахме нагоре по планината.
към текста >>
Понякой
път
на бивака излизахме нагоре по планината.
III. етап - след това тръгвахме по една долчинка, нагоре, стръмна без пътеки, и така излизахме до поляната, която е под „Бай Кръстю", под шосето за „Алеко". Тази голяма поляна бе удобна за почивка. Отляво имаше един извор. Там прекарвахме известно време. IV. етап - дойде уреченият ден, който го описах и Учителят с приятели отиде и откри, онова място, което беше нашия бивак, на „Железните врати" наречен от Учителя впоследствие „Ел Шадай".
Понякой
път
на бивака излизахме нагоре по планината.
Спомням си, че един ден младите братя предложиха от „Ел Шадай" до отидем до Черни връх. Аз бях там. Времето беше много неблагоприятно. Вятърът бе студен. Учителят тръгна с нас с една неохота.
към текста >>
Изкачвахме се един-два
пъти
на Черни връх.
Групата бе вървяла при крайно лошо време. Бяха стигнали донякъде и после се върнахме, понеже времето не ни позволи. Върнахме се крайно разочаровани и в голямо напрежение. Ходихме по-късно на екскурзии на поляните над Бистрица. Ходехме и на Резньовете.
Изкачвахме се един-два
пъти
на Черни връх.
--------------------------------------------------------------------------------- [1] Олга Славчева е описала всички екскурзии с Учителя. Те ще бъдат публикувани в един отделен том на „Изгревът" обхващащ целия неин материал. Изгревът - Том 1518. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Николай Дойнов
към текста >>
Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за
път
, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци.
[1] Олга Славчева е описала всички екскурзии с Учителя. Те ще бъдат публикувани в един отделен том на „Изгревът" обхващащ целия неин материал. Изгревът - Том 1518. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Николай Дойнов 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]
Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за
път
, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци.
Пътят вече доста разкалян. Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта! Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
към текста >>
Пътят
вече доста разкалян.
Те ще бъдат публикувани в един отделен том на „Изгревът" обхващащ целия неин материал. Изгревът - Том 1518. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Николай Дойнов 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша] Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци.
Пътят
вече доста разкалян.
Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта! Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка. Не се плашим ний.Рано сутринта, още в тъмно сме вече на път.
към текста >>
Не се плашим ний.Рано сутринта, още в тъмно сме вече на
път
.
Пътят вече доста разкалян. Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта! Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
Не се плашим ний.Рано сутринта, още в тъмно сме вече на
път
.
Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец. Чакаме се. Ето, далеч из мрачината -човешки сенки - приближават ни. Наши! Всички с раници на гръб. Още не достигнали до нас, чуват се из мрака веселите им поздрави: „Божията Любов носи пълния живот!
към текста >>
Сякаш природата изпрати своите бели служанки, да приготвят
пътя
пред нас със своите нови чисти килими.
Полека се развиделява. Тук-там се разкъсват облаците и блесне по някоя звездичка. А въздухът свеж, свеж -приятно и леко се диша.Тръгваме. Внезапно дъждът се превърна в мек пухкав сняг. Бързо напосла земята.
Сякаш природата изпрати своите бели служанки, да приготвят
пътя
пред нас със своите нови чисти килими.
Хруп. Хруп. Хруп. Чува се леко пращение по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас! ” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там!
към текста >>
Ще минем дългия
път
- тухларницата отдясно, после заспалото Драгалевци, после водениците - 5- 6-10-12 - те всички тракат.
Чува се леко пращение по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас! ” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там! Там!
Ще минем дългия
път
- тухларницата отдясно, после заспалото Драгалевци, после водениците - 5- 6-10-12 - те всички тракат.
Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея! Дорде стигнем селото - снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши - още не е взел и да ни прегръща. Мисли си, ей сега тия ще извадят солени закуски - мезета и ще падне едно пиене... И той мислено вече вижда изпразнено от нас цяло буренце гроздовица, или сливовица.
към текста >>
Стара планина проточила дългия си бял гръб, като уморено добиче
пътува
из вечността.
Иска да им разкаже хубавите приказки за снежния великан, останал горе на най-високия връх...Навлизаме вече съвсем в бялото царство. Наистина - само бяло. Слънцето разлива по тая светла бяла мантия разтопени бисери, що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка, е получило обилно от тия слънчеви бисери, що слънцето самичко изпива с жадни уста, и така бодро, и така весело, весело се втурва по ведрия свод.Вредом белина. София е потънала в сиви мъгли.
Стара планина проточила дългия си бял гръб, като уморено добиче
пътува
из вечността.
Отсам Люлин - сребърно-бял в ослепително сияние. Оттатък Рила, не, Верила и неуловимите светли очертания на Родопите. Не зная, но струва ми се, че днес Ръка на велик Майстор се е размахала и рисува на своето неизмеримо платно една от най-хубавите си картини.Из въздуха лети самотна снежинка и пада върху ръкава ми. Колко е нежна! Колко чиста и красива е тя!
към текста >>
По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите
спътници
.
Чии нежни пръсти изработиха Твоите неземни дрехи? Или, ти самичка с твори такава хубава и прекрасна. Стори ми тази милост; дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава! Но тя неусетно се топи и става на кръгла капка... О, а пък аз искам да остана вечно хубава и млада! Тя си отиде, като че ли не е била - тя - капка и снежинка.
По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите
спътници
.
Колко е красиво! Те приличат на някакви свещени поклонници, които се стремят към приказна старинна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас - приближават се, отдалечават се; ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг само става съвсем прозрачна - тънко було, изчезва, като че ли не е и била. Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички пътеки... Но грижа ли ни е? Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме дълбока и широка пътека.
към текста >>
Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички
пътеки
... Но грижа ли ни е?
Тя си отиде, като че ли не е била - тя - капка и снежинка. По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво! Те приличат на някакви свещени поклонници, които се стремят към приказна старинна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас - приближават се, отдалечават се; ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг само става съвсем прозрачна - тънко було, изчезва, като че ли не е и била.
Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички
пътеки
... Но грижа ли ни е?
Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме дълбока и широка пътека. О, след нас, може да мине вече натоварена кола.Обръщам поглед към града. А той горкия покрит с тъмна пушилка, а под нея стотици хиляден народ диша ли, диша чист въздух... А горе при нас музика, неземна музика на снежната симфония, що иде към нас, донесена от Вятъра и светлината, тича над света като целебна милувка. Едвам долавям някои нейни отделни думи:„Елате при мене, елате -Забравете всички грижи, елате,Пийте небесния нектар, пийте,Дишайте, пейте, радвайте се ! ”Понякога УЧИТЕЛЯ застава и ни чака.
към текста >>
Бавно, бавно сами си пробиваме
път
, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме дълбока и широка
пътека
.
По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво! Те приличат на някакви свещени поклонници, които се стремят към приказна старинна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас - приближават се, отдалечават се; ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг само става съвсем прозрачна - тънко було, изчезва, като че ли не е и била. Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички пътеки... Но грижа ли ни е?
Бавно, бавно сами си пробиваме
път
, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме дълбока и широка
пътека
.
О, след нас, може да мине вече натоварена кола.Обръщам поглед към града. А той горкия покрит с тъмна пушилка, а под нея стотици хиляден народ диша ли, диша чист въздух... А горе при нас музика, неземна музика на снежната симфония, що иде към нас, донесена от Вятъра и светлината, тича над света като целебна милувка. Едвам долавям някои нейни отделни думи:„Елате при мене, елате -Забравете всички грижи, елате,Пийте небесния нектар, пийте,Дишайте, пейте, радвайте се ! ”Понякога УЧИТЕЛЯ застава и ни чака. Лицето му тъй бодро и хубаво, като че ли ей сега слиза от Небето, от Небето на Небесата... Где са годините му?
към текста >>
Тук е ключът на загадката.Ако Рама е видял този
чудесен
слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха!
Лицата им зачервени, греят от здраве и радост. Витоша прави това. Тя е стара магесница - хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него става вечен като природата. Легенда говори, че някога тук индийският Учител - Рама е получил своето първо посвещение... Та що, не е ли бил и ТОЙ Учител, както нашия Учител, разбрал великото значение от близостта с природата. Това е тайната.
Тук е ключът на загадката.Ако Рама е видял този
чудесен
слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха!
Това румено огнено кълбо, което излезе от планинските глъбини и се устреми към синия лазур. Не е ли и той, също като нас удивен и възхитен прострял ръце неволно и извикал: „Боже, Боже, велик си ти! ” То прилича на бляскав посрещач. Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни ,Добре дошли! ” и се скри зад тях.Пълзим по дълбокия мек сняг.
към текста >>
Пътниците
пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка.
Не е ли и той, също като нас удивен и възхитен прострял ръце неволно и извикал: „Боже, Боже, велик си ти! ” То прилича на бляскав посрещач. Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни ,Добре дошли! ” и се скри зад тях.Пълзим по дълбокия мек сняг. Често потъваме в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре.
Пътниците
пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка.
Питам се за миг: - Кои са тез, що не се страхуват от студ и преспи, и изкачват снежната планина? Безумни ли са те, както ни наричат, или по-умни от умните, които знаят къде е красотата. Неотстъпни поклонници на живата природа. И сега, като прастари езичници, диво завърнали се към своето първично и здраво поклонение.Белота, белота, чудна приказна белота! Ето ни вече горе до обилния бистър извор.
към текста >>
Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи от облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася...Тръбят за
път
.
На огнището кипят дузина чайници, гюмове.Раниците се развързват. Върху снега се постилат бели кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самунчета, сирене, маслини, халва, буркани с медец, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи току що извадени от котленцето, крехък празец, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показа из зад белите разкъсани облаци, като че ли се изсмя с глас на тази жива картина, на толкоз блага, що ТО е създало, изръкопляска и пак се скри.
Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи от облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася...Тръбят за
път
.
Готови сме! Заставаме до подножието на грамадата скали, сега затрупани с преспи. Оставяме раниците върху снега. Той, Учителят сваля шапка; същото правят и братята. Към висинето, всред това свято мълчание на природата се понася нашата благодарствена молитва.
към текста >>
Даже снегът се разтопил и
пътищата
потънали в кал.
Към висинето, всред това свято мълчание на природата се понася нашата благодарствена молитва. Ах, как кънтяха избраните, ясни, топли и чисти слова на .Добрата молитва” и „Отче наш”. Като че ли никога до сега не е имало по подобающе место да се произнесе такава благодарствена молитва.Учителят каза да угасим огнището. Слизаме. Работата всред хората отново ни зове. Сбогом планински Богове, вие незнайни чудотворци.Селото.
Даже снегът се разтопил и
пътищата
потънали в кал.
Ливнала мътна вода по локви и бари. Студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа! Не носи ли всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце! Може по цялата световна долина да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло.
към текста >>
3.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се
запътихме
към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М.
Учителя не е с тях. 1. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч.
след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се
запътихме
към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М.
Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини.
към текста >>
Те са вечни
спътници
на всички
пътуващи
, неми свидетели на всяко човешко деяние.
1-3 август 1923 г., гр. Сливен Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ.
Те са вечни
спътници
на всички
пътуващи
, неми свидетели на всяко човешко деяние.
Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св. Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава.
към текста >>
Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри;
пътят
неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава.
Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св.
Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие...Нижат се километри след километри;
пътят
неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава.
Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.”Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”. Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.А Толстой!
към текста >>
Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха
пътя
на слънцето.
Пътят
ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани.
Нима изтерзаната душа на Маслова би забравила мъките и позора в обятията на тогова, който ги е причинил? Нима не можеше Толстой да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога. И ми се струва, че Толстой много го усуква, когато иска да каже нещо. Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани.Елиезер негодува. Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд...Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски.
Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха
пътя
на слънцето.
Пътят
ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани.
Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина?
към текста >>
Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг
път
.Свършва се вече Средна Гора.
Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват.Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина? ” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата. Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори.Наближаваме Сливенските минерални бани.
Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг
път
.Свършва се вече Средна Гора.
Тя остава след нас, дето се вика с подвита опашка. До тук е нейното царство. Пред нас е „Бащица наш Балкан”. Пред нас е легендарната планина на толкоз наши и чужди подвизи. Върховете й са покрити с гъсти гори, а полите нашарени с лозя и градини.
към текста >>
” Часовете се нижат един след други,
пътят
ни все извива край нови села и колиби, които удвояват силата ни, желанието ни да достигнем час по-скоро любимата планина.Ето ни край един бостан.
До тук е нейното царство. Пред нас е „Бащица наш Балкан”. Пред нас е легендарната планина на толкоз наши и чужди подвизи. Върховете й са покрити с гъсти гори, а полите нашарени с лозя и градини. Тук-таме се мержелеят малки селца, които сякаш протягат към нас своите братски ръце: „Елате, елате при нас!
” Часовете се нижат един след други,
пътят
ни все извива край нови села и колиби, които удвояват силата ни, желанието ни да достигнем час по-скоро любимата планина.Ето ни край един бостан.
Никой го не варди. А по него натъркаляни дини, коя от коя по-големи, по-привлекателни. Сядаме до оградата му и чакаме стопанина. Подвикваме няколко пъти, но той не се обажда. Тогава ставаме и поемаме пътя.
към текста >>
Подвикваме няколко
пъти
, но той не се обажда.
Тук-таме се мержелеят малки селца, които сякаш протягат към нас своите братски ръце: „Елате, елате при нас! ” Часовете се нижат един след други, пътят ни все извива край нови села и колиби, които удвояват силата ни, желанието ни да достигнем час по-скоро любимата планина.Ето ни край един бостан. Никой го не варди. А по него натъркаляни дини, коя от коя по-големи, по-привлекателни. Сядаме до оградата му и чакаме стопанина.
Подвикваме няколко
пъти
, но той не се обажда.
Тогава ставаме и поемаме пътя. Но той, сякаш от земята изскочи, върна ни в бостана си. Купихме си една хубава голяма диня. Платихме я на добрия човек, който като видя, че сме добри хора (и фараонът на „кумунта” ни хареса) не искаше да вземе пари от нас. Но само като ги прие, ние решихме да „теглим ножа на динята”.- Рубин!
към текста >>
Тогава ставаме и поемаме
пътя
.
” Часовете се нижат един след други, пътят ни все извива край нови села и колиби, които удвояват силата ни, желанието ни да достигнем час по-скоро любимата планина.Ето ни край един бостан. Никой го не варди. А по него натъркаляни дини, коя от коя по-големи, по-привлекателни. Сядаме до оградата му и чакаме стопанина. Подвикваме няколко пъти, но той не се обажда.
Тогава ставаме и поемаме
пътя
.
Но той, сякаш от земята изскочи, върна ни в бостана си. Купихме си една хубава голяма диня. Платихме я на добрия човек, който като видя, че сме добри хора (и фараонът на „кумунта” ни хареса) не искаше да вземе пари от нас. Но само като ги прие, ние решихме да „теглим ножа на динята”.- Рубин! - възкликвам аз.- Нар - поправя Елиезер.- Абе, диня е, я яжте, че ще я изям самичък - вика Генчо и почва да слага в жадните си уста големи сочни парчета.Към върха, към Върха - зовем ние и по триъгълник отново се движим към приказната планината.Зад нас изгърмоти празна каруца.
към текста >>
Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния
път
.
Накачихме се с ура! Какво щастие! За миг сме при лимонадените му шишета. Сядаме върху газени сандъчета и почваме гордо да оглеждаме околността.Ето го и Сливен. Сгушил се той в скутите на планината под лъчите на заника, сякаш си отпочива от дневния труд.Срещу нас лъха вече здравият планински ветрец.
Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния
път
.
Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни. Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии.Заспалият град остава под нозете ни. Ние пъплим по голия гръб на планината, а над нас се разстила Божественото небе. Тишина и покой.
към текста >>
С любов и поглед мил.Сякаш тая песен се отделяше от планината: от ронящите се сини камъни, от шубрачките, от стръмната
пътека
, от звездите, от планинските върхове.
Колко хиляди души, Светят нощем тихо, ясно А всред тях, луна блести.Тъй като гледам, аз усещам, Колко Господ е велик И към Него се обръщам
С любов и поглед мил.Сякаш тая песен се отделяше от планината: от ронящите се сини камъни, от шубрачките, от стръмната
пътека
, от звездите, от планинските върхове.
Тая песен я пееше земята и небето.А едно сърце изпълнено с безкрайна любов и признателност към Твореца, от възхитеното до сълзи сърце е стъкмило тая наивна, но сърдечна песенчица, за да излее, що годе своята радост и своето възхищение. Като жертвен пламък, като кандилно блещукане галеше песента гори, сипеи, звезди и сърца.Не, няма смърт! Щом като има красота и има кой да я усеща и да й се радва, смъртта е изключена. Тъй си мислех, слушайки вдъхновената певица и душата ми се пълнеше със сладка нега.Вървим бавно. Спираме се, оглеждаме се.
към текста >>
Слънцето ни изпревари тоз
път
.
Ах, ще изпуснем „Изгрев” от Чаталка. Хе там в далечината пасе стадо овце. Те изглеждат дребни като бубулечки. Близо сме. Небето пламва в розови лъчи.
Слънцето ни изпревари тоз
път
.
То целуна високите върхове и земята затрептя от радост. Чаталка! Слънцето ни чака наполовина измъкнало глава - да го видим. Колко е хубаво! То тук прилича на млада невеста със своята красива народна носия, със своите китки и пера по главата, и нанизи на бяла гушка.Природата се къпе в пурпурни лъчи. Ето ни на Чаталка.
към текста >>
Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо.
Пътуваме
към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти.
В душата ми още ехти шепота на вълшебния конник, който още ме носеше на своите криле. Нозете ми слизат, а душата ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река. Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека.
Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо.
Пътуваме
към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти.
Лягаме върху нажежените от слънчевия пек скали, унесени в сладка дрямка. Дишаме чудесен въздух, напоен от аромата на безброй цветя. Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища.Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар. - Запознаваме се.
към текста >>
Дишаме
чудесен
въздух, напоен от аромата на безброй цветя.
Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека. Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо.Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти. Лягаме върху нажежените от слънчевия пек скали, унесени в сладка дрямка.
Дишаме
чудесен
въздух, напоен от аромата на безброй цветя.
Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища.Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар. - Запознаваме се. Той е навъсен като самия Бог Марс. - Дядо Никола се казва - смекчават се малките му сини очички из под нависналите му рошави вежди - акранин [акран(ин) (тур.) - връстник] бил на Хаджи Димитър - приятел на Панайот Хитов - говори драгият старец, приведен вече от своите 85 лазаря.
към текста >>
Да, той с 500 души само се борил с 10
пъти
по-много душмани.Изведнъж грабва ръката ми и ме повежда към някакво скривалище в скалите.- Тук се кри хаджията, тук - каза дядо Никола и в гласът му затрепка нотка на обич, на скърб, на дълбока почит.- На пакост го хванаха агаряните, изведнъж изкрещя той, сякаш да задуши в гърдите си една безкрайна жал.- А какъв мъж беше този Хаджията - внезапно извика дядо Никола и в погледа му пламна възхищение и жалост за добрия стар другар.- Где ги вече такива хора?
Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища.Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар. - Запознаваме се. Той е навъсен като самия Бог Марс. - Дядо Никола се казва - смекчават се малките му сини очички из под нависналите му рошави вежди - акранин [акран(ин) (тур.) - връстник] бил на Хаджи Димитър - приятел на Панайот Хитов - говори драгият старец, приведен вече от своите 85 лазаря.
Да, той с 500 души само се борил с 10
пъти
по-много душмани.Изведнъж грабва ръката ми и ме повежда към някакво скривалище в скалите.- Тук се кри хаджията, тук - каза дядо Никола и в гласът му затрепка нотка на обич, на скърб, на дълбока почит.- На пакост го хванаха агаряните, изведнъж изкрещя той, сякаш да задуши в гърдите си една безкрайна жал.- А какъв мъж беше този Хаджията - внезапно извика дядо Никола и в погледа му пламна възхищение и жалост за добрия стар другар.- Где ги вече такива хора?
- закрещя сърдито старецът. - Няма ги, няма ги! Сега има само измет, туй не са хора! А тия вашите божем учени ли са? Тия що правят да се карат хората и да се мразят.
към текста >>
И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия
път
, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят.
Тия учените, ще се изметат като плява, викаше разбунтувания дядо Никола, мястото им няма да се види! Дордето учения не купи от простия, не е учен, нищо не е.- Четиридесет години, казва той - дядо ти Никола учи по звездите. Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите? Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно святкаха. Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса.
И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия
път
, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят.
Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва. Вижда, че го обичаме, че не се смеем на думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство. Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа! ” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат на колене си и с плач се молят, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата на всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде!
към текста >>
Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога.
Пътуваме
през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т.
Но кой можеше да дешифрира и едното, и другото? Разделяме се с дядо Никола. Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова.Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода. У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина. И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си.
Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога.
Пътуваме
през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т.
XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината. Само в едно въображение може да съществува подобна картина. Сякаш се чува и чудна музика, сякаш на възбог се носи кадилния [мирис] от благодатната майка земя, напоена от присъствието на възвишени същества.Ето ги вълшебните 5 извора, изврели като петозарна звезда. Преди няколко години тук е идвал Учителя и ги е оградил с големи камъни.
към текста >>
Вървим по равна
пътека
към „Българка”.
В котлето кипи козе мляко. Правим попара в него с хубавия бял хляб и сърбаме всички заедно.Излизаме от Куш Бунар. Оставяме зад гърба си това чисто светилище, което надали ще видим някога. Възлизаме по билото на планината. Тук гората става по гъста и по-гъста.
Вървим по равна
пътека
към „Българка”.
От двете ни страни гъста непроходима гора. Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат. Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца. Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби...По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки. Сякаш гората гледа към небето.
към текста >>
Но това не е
пътека
, а
път
, по който навярно и колари могат да минат.
Оставяме зад гърба си това чисто светилище, което надали ще видим някога. Възлизаме по билото на планината. Тук гората става по гъста и по-гъста. Вървим по равна пътека към „Българка”. От двете ни страни гъста непроходима гора.
Но това не е
пътека
, а
път
, по който навярно и колари могат да минат.
Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца. Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби...По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки. Сякаш гората гледа към небето. Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището на мощен дъб и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора на дърветата.Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство. Гората ми подаваше своите поетични ръце и ме зовеше напред.
към текста >>
Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби...По някой
път
широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки.
Тук гората става по гъста и по-гъста. Вървим по равна пътека към „Българка”. От двете ни страни гъста непроходима гора. Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат. Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца.
Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби...По някой
път
широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки.
Сякаш гората гледа към небето. Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището на мощен дъб и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора на дърветата.Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство. Гората ми подаваше своите поетични ръце и ме зовеше напред. Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя. Приятно пареше тя нозете ми, защото сключените горе тук-таме мощни клоне на дъбове и букаци докарваха хладина.Из гората налягали повалени дървета.
към текста >>
Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по
пътя
, тълкувахме го.
Дочаках ги с истинско облекчение. Питат ме с кого съм минала от тука. Казвам - сама. - Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома. - Да, но две бяха.
Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по
пътя
, тълкувахме го.
Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица.
към текста >>
Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен
път
към Българка.
Питат ме с кого съм минала от тука. Казвам - сама. - Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома. - Да, но две бяха. Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по пътя, тълкувахме го.
Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен
път
към Българка.
Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче.
към текста >>
Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат
пътя
ни едва ли не навред.
- Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома. - Да, но две бяха. Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по пътя, тълкувахме го. Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя.
Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат
пътя
ни едва ли не навред.
Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон! Тишина и покой.
към текста >>
Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме
пътя
си, занемели от.
Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здравеДушата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.Песен като песен.
Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме
пътя
си, занемели от.
обхваналото ни вдъхновение. Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх. Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората. Върху й облаците по нявга на заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по върховете на целия Балкан, да пазят България. Величествен покой, който прониква дълбоко в душата и поражда богомолно чувство.Може би сега гората говори на своя непознат език, но кой може да я разбере?
към текста >>
Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих
пътя
си.
Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим. Изпразваме раниците и ги пълним с вода от близкия мочур. Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните на този ненагледен горски хубавец.
Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих
пътя
си.
Тук-таме брадва пък нанесла тежки рани по китни букаци и млади дъбчета. Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче. Този тих шепот сега на гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването на клоните - въздишка.Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува. Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост. Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот.
към текста >>
До тук равният
път
свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс
път
за „Българка”.Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж.
Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче. Този тих шепот сега на гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването на клоните - въздишка.Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува. Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост. Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот. Настигам другарите си при един завой за върха.
До тук равният
път
свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс
път
за „Българка”.Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж.
След няколко минутно усилие ето ни на самия връх.Чудесна гледка! Отсреща е „Кутелка” - загадъчна сива скала. Далече навред гъсти гори, люшнали се по развълнувани хълмове и долини като зелен океан.Доле, далече се е просртяло това дори страхотно тракийско поле, което в пладнешкия зной трепти като друго, синьо море. Почти се не вижда никакъв хоризонт. На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това!
към текста >>
Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и
пътеки
.Слизаме.
Балканът, стражът наш вековен! Господи! Хвала ти! Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува. Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край.
Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и
пътеки
.Слизаме.
Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота.
към текста >>
Продължаваме
пътя
нататък.
Господи! Хвала ти! Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува. Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край. Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки.Слизаме.
Продължаваме
пътя
нататък.
Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота. Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори.Прощавай Стара планина!
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Трети ден - 21 август
, 21.08.1927 г.
Учителят открива събора с беседата - „
Пътят
на ученика” - разкрива същността на новия
път
на окултното ученичество.
Учителя присъства на събора, 1927 - София. Трети ден - 21 август Съборът на Бялото братство през 1927 г. се провежда в София - Изгрев. Участват повече от 1000 души.
Учителят открива събора с беседата - „
Пътят
на ученика” - разкрива същността на новия
път
на окултното ученичество.
За програмата на този ден може да се прочете в протоколите, водени от Тереза Керемидчиева: 4. Трети съборен ден 21 август 1927 година, неделя, 3 часа и половина, на поляната. Същият ред. Времето ясно, ветрец от към запад.
към текста >>
Мото - „Всякой, който търси първом Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго ще му се даде".2.,, Благославяй душе моя Господа." /три
пъти
/
Същият ред. Времето ясно, ветрец от към запад. В 5 часа над нас ясно, хоризонта облаци. Само от към изток чисто небе. 7 часа и половина - над Витоша черни облаци, над нас слънце.Размишление.1.
Мото - „Всякой, който търси първом Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго ще му се даде".2.,, Благославяй душе моя Господа." /три
пъти
/
3. Добрата молитва. 4. Отче наш.5. Гимнастически упражнения - същият ред както първите дни. 6. Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга, а братята 3 кръга/. Първо - движение към центъра напред и назад с по 3, 6,10, 6 и три крачки.
към текста >>
Тръгване с
десен
крак и ръцете се разтварят в страни, наравно с раменете и се изговаря „ходи" с левия крак напред, ръцете се поставят пред гърдите и се изговаря „мисли" и т. н.
6. Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга, а братята 3 кръга/. Първо - движение към центъра напред и назад с по 3, 6,10, 6 и три крачки. Всички кръгове на дясно. Ръцете пред гърдите. Движение напред.
Тръгване с
десен
крак и ръцете се разтварят в страни, наравно с раменете и се изговаря „ходи" с левия крак напред, ръцете се поставят пред гърдите и се изговаря „мисли" и т. н.
Кръгом към дясната страна - тръгване с левия крак „ходи", а с десния „мисли". Трето - кръг надясно, кръг наляво и т. н. Ръцете пред гърдите, тръгване с десния крак и разтваряне на ръцете с изговаряне „ходя", а с левия крак „мисля". Кръгом - тръгване с левия крак „ходя", а с десния „мисля". Четвърто „кобилицата" - /както е описано втория ден - събота/.
към текста >>
Пето - „ Изгрява слънцето" -/изпя се два
пъти
с движение на ръцете/.
Кръгом към дясната страна - тръгване с левия крак „ходи", а с десния „мисли". Трето - кръг надясно, кръг наляво и т. н. Ръцете пред гърдите, тръгване с десния крак и разтваряне на ръцете с изговаряне „ходя", а с левия крак „мисля". Кръгом - тръгване с левия крак „ходя", а с десния „мисля". Четвърто „кобилицата" - /както е описано втория ден - събота/.
Пето - „ Изгрява слънцето" -/изпя се два
пъти
с движение на ръцете/.
* * * Закуска /от Бургас всички бяхме на масата на Учителя/. Добрата молитва.През време на закуската аз, Минчо Сотиров от Бургас, видях на 30 см.
към текста >>
/ясновидение/След закуска - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" - три
пъти
.В 7 часа и половина Учителят изрече:
Закуска /от Бургас всички бяхме на масата на Учителя/. Добрата молитва.През време на закуската аз, Минчо Сотиров от Бургас, видях на 30 см. над масата Учителя и срещу него чучур на чешма, тече бистра вода, широка около 5 см. в диаметър, и околовръст златисто жълт диск.
/ясновидение/След закуска - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" - три
пъти
.В 7 часа и половина Учителят изрече:
Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Да бъде името Му благословено /три пъти/ Добрата молитва. Духът Божи.
към текста >>
Да бъде името Му благословено /три
пъти
/
над масата Учителя и срещу него чучур на чешма, тече бистра вода, широка около 5 см. в диаметър, и околовръст златисто жълт диск. /ясновидение/След закуска - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" - три пъти.В 7 часа и половина Учителят изрече: Бог царува на Небето, Бог царува на земята,
Да бъде името Му благословено /три
пъти
/
Добрата молитва. Духът Божи. Бог е Любов. Ще се превърне в радост Беседата напечатана в същото томче.
към текста >>
След беседата изпяхме песента „Ден тържествен".Само Божията Любов носи пълния живот, /три
пъти
/10 часа и 15 мин.
Добрата молитва. Духът Божи. Бог е Любов. Ще се превърне в радост Беседата напечатана в същото томче.
След беседата изпяхме песента „Ден тържествен".Само Божията Любов носи пълния живот, /три
пъти
/10 часа и 15 мин.
* * * Обяд Отче наш. СледобедНяма Любов като Божията Любов и само Божията Любов е Любов.
към текста >>
5.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Въздухът е тъй приятен и мек, тъй освежителен, като че иде пролет.Нашите са тръгнали от Изгрев, а мойта милост от града сама е поела
пътя
през Драгалевци към планината.
Ранна сутрин. Орион - същинска брилянтна диадема. Чия ли невидима глава той украсява? До него наблизо Сириус, блести в неповторимо прекрасно сияние. Венера изгрея блестяща и усмихната -прилична на велика дама, покланяйки се в небесната зала на блестящата свита от звезди, които си отиват.
Въздухът е тъй приятен и мек, тъй освежителен, като че иде пролет.Нашите са тръгнали от Изгрев, а мойта милост от града сама е поела
пътя
през Драгалевци към планината.
Самотно отекват стъпките ми. Не срещам жива душа, нито пък ме настигва някой от града.Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед. Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града.
към текста >>
Но те вече поемат
пътя
нагоре, дордето аз правя почивка.
Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града.
Но те вече поемат
пътя
нагоре, дордето аз правя почивка.
Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им!
към текста >>
Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали
чудесен
път
към върха.
Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”.
Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали
чудесен
път
към върха.
Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им! Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе. Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се.
към текста >>
Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля
пътува
по чистото ведро небе.
Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им!
Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля
пътува
по чистото ведро небе.
Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се. Есенният минзухар навсякъде е пробил земята и с наслада смуче сок от свежата земя - милван от още топлите слънчеви лъчи. Като че ли поточетата по-живо запяха, тревичките изправиха сочни листенца да го приветствуват. Врабците на орляци прелитат с крясък, сякаш недоволни, че другите пойни птички са ги оставили.Ето и мен на Ел-Шедар - тъй Учителят нарече нашата гостна с това чудно име, което преведе така: „Благородният свидетел”. Високо се вие пушек от огнищата, весело пращят сухите дърва и разливат приятна топлина.Лицето на Учителя грее и свети като ясно слънце.
към текста >>
Зарязва ни всред
пътя
, сяда де да е, почва да рисува.
Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища.Витоша се радва на разкошна борова гора. Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница.
Зарязва ни всред
пътя
, сяда де да е, почва да рисува.
Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка. Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска.
към текста >>
И този
път
спряхме на Зеленка.
Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като стигнахме водениците на селото, поехме по една височина вляво от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади душа. Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на почивка. Поляната бяхме кръстили Зеленка.
И този
път
спряхме на Зеленка.
Учителя каза: - Вади душа трябва да се нарича Буди душа. Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел. Един брат каза: - Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката, например безжичния телеграф, телефона, радиото и др.
към текста >>
По някой
път
хората нямат търпение да чакат.
Какво ще прави с тях? Ще ги изяде и ще си остане простак. Той не разбира, че с това се компрометира пред доверието на околните, не вижда последствията. Ти си ученик. Както детето започва с А, Б, така и ти ще започнеш, в духовния свят.
По някой
път
хората нямат търпение да чакат.
Като придобият малко знания, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не оставят да научат същинското знание. Щом ти отвориш своето светилище за невежите, ще продадеш своя Господ за нищо и никакво. Като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. Като нарушиш известна добродетел, веднага в Божията градина едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява.
към текста >>
Някой
път
да си вземете по една хурка и хубава вълна.
Това е старото. Това да не стои в ума ви! В съзнанието ви да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват! За мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него.
Някой
път
да си вземете по една хурка и хубава вълна.
И като почнете да предете, ще видя кой от вас до къде е дошъл в развитието си. А за мъжете има друго: ще ви дам плат и ще видим как ще го скроите. По кроежа ще видя на каква степен на развитие сте. Това е опитната страна на окултната Школа. Всеки иска да му се даде малко нещо да работи.
към текста >>
И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В
Пътя
.
Така ще се подмладите. Гледаш, че една душа страда. Хубаво е да помогнеш, но като й помогнеш, тази душа да се научи да не се връща пак в стария живот. Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради.
И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В
Пътя
.
Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския Път, за да стане достоен за изкупление. Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света.
към текста >>
В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския
Път
, за да стане достоен за изкупление.
Безсмъртието е за В бъдеще. Безсмъртното ви тяло сега се гради. И като се съгради, ще дойдат Разумните и ще Ви Въведат В Пътя. Докато човек служи на греха, той е роб, той не е свободен. Докато служи на безверието, съмнението, омразата - те са го заробили.
В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се Въвежда в истинския
Път
, за да стане достоен за изкупление.
Днес има заробване на човечеството. Има благородни хора в света. Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то.
към текста >>
Някой
път
ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога.
Една селянка цял ден работила на нивата, била уморена, но като се върнала вкъщи и видяла, че е дошъл гост, поляла му да се умие, омесила му погача, макар и да била много уморена. Тази жена е посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да е то. Вие тук на Земята сте като в театър. И се храните от трошиците на невидимия свят.
Някой
път
ще ви дадем да видите какво нещо е човек облечен, че да не го збравите никога.
Аз говоря за дрехите на ангелите. Данаил видял един ангел, облечен в бяла дреха и препасан ( сьс златен пояс... Има и друга материя, с която човек може да се облече. Един брат помоли: - Учителю, кажете нещо по френология. - Най-напред ще видите контурите на главата - към кой тип спада тя.
към текста >>
Те много по-добре я разбират от Вас, десет
пъти
по-добре.
пак ще дойдете, защото ще има Важна работа. Няма да стоите дълго В пространството. Всички заминали братя и сестри са Все тук между нас. Аз ги Виждам В събранието. Всички идват на беседата и си отиват.
Те много по-добре я разбират от Вас, десет
пъти
по-добре.
Ако можехте да погледнете духовно, щяхте да ги Видите. Щяхте да Видите, че за тях има отлични меки кресла, а между креслата са турени тези прости столове, на които седите вие. Те са в хубавото събрание, а вие сте се сгушили. А като гледате от ваша гледна точка, вие мислите, че тях ги няма. Но положението на светските хора след заминаването не е добро.
към текста >>
Някой
път
са в голяма опасност и тогава се развиват дарбите.
Някои питат: „Как ще прекараме живота си? " Казвам: Ще прекарате живота си на Земята много хубаво. Толкова милиони зайци са осигурени, че какво има човек да се плаши! Ние се плашим от сянката си. У хората има дарби, които те не съзнават.
Някой
път
са в голяма опасност и тогава се развиват дарбите.
Например случват се такива неща: намираш се някъде в засада, У теб се събуди Разумното и изведнъж, в една десета от секундата - дойде ти един план как да се измъкнеш от засадата. Иначе с години не би намерил този план. И по най-изкусната стратегия го изпълниш. В дадения случай ти си разрешил една гениална задача (т. е. ти си намерил едно гениално разрешение на тази трудна задача) и се чудиш как си се избавил.
към текста >>
6.
Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).
, 27.06.1931 г.
Пътувахме
през едни величествени борови гори, а край самия
път
имаше големи гъби, чудни, като шапчици.
Баща ми остана сам вкъщи и на дюкяна. Групата от Русе бе над 10 човека. По това време се отиваше за Рила през Дупница. Там спахме в къщата на коняря брат Янко, който ни прекарваше багажа години наред. Постлаха ни козяци на земята и така спахме няколко часа, защото станахме около 2 3 часа и тръгнахме през Сапарева баня, Паничище и хижа „Скакавица".
Пътувахме
през едни величествени борови гори, а край самия
път
имаше големи гъби, чудни, като шапчици.
Много ни блазнеха гъбите, но ние не смеехме да берем, не знаехме, че това са печурки. Отначало аз вървях доста добре, но като наближихме хижа „Скакавица" се уморих и почнах да изоставам. Тогава си спомням, че бате Боян и бате Янко ме дърпаха с един бастун докато излезем на бивака при II-то езеро. Там ни посрещнаха нашите приятели. Тогава построиха най-напред нашата палатка, в която спяхме свако, мама и аз.
към текста >>
Първо, тя не беше починала от дългия
път
и второ тая екскурзия не е била никак лека.
Спомням си още, че бяха донесли на Учителя веднъж една много голяма гъба-печурка, голяма почти колкото шапка. Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз. Пропуснах да кажа, че когато отидохме на Рила ни съобщиха, че на другия ден ще отидат на екскурзия. Майка ми, макар и уморена отиде на екскурзията, а аз останах на бивака със свако Тодор. Но мама казваше после, че се е уморила много.
Първо, тя не беше починала от дългия
път
и второ тая екскурзия не е била никак лека.
Тя казваше по-късно, че Учителят нямал намерение да отива чак до Еленин връх, но „тия софиянки вървели като кози" и като казали: „Учителю, да отидем до Еленин връх! " Тогава били стигнали до някъде, но те казвали, че е близо, не било далеч. А мама казваше, че не е било никак близо и че много се била уморила, макар че беше още млада и ходеше добре. Тя споменаваше и това, че искала да ходи по стъпките на Учителя, но като вървяла след Него Той неусетно отивал напред и тя изоставала. Учителят вървял много леко и бързо, макар че бил на 67 години.
към текста >>
Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по
пътеката
, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро.
Описаните снимки ще бъдат отпечатани в специални албуми към документацията на поредицата от „Изгревът". Глава: 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНАМарийка Великова Марашлиева 2. Спомен на ЕЛЕНА АНДРЕЕВА "Молитвеният връх при Седемте рилски езера"
Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по
пътеката
, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро.
Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания. В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя. Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро.
към текста >>
После братята направиха
пътека
покрай скалите, като разчистиха клековете.
Тогава приятелите решиха да отидат на онзи по-висок хребет от лявата страна на езерото, да го огледат и да потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно да се наблюдава изгревът на слънцето. Приятелите отидоха на отсрещното било, което ни пречеше и затуляше слънцето. Там всичко бе обрасло с клек и човек трудно се движеше. Те намериха мястото, от което се виждаше цялата долина. Посочиха го на Учителя и Той, след като отиде там, го одобри.
После братята направиха
пътека
покрай скалите, като разчистиха клековете.
В първите години не ходехме по тази пътека, по която сега се ходи. Ходехме по-наляво. Там имаше една пътечка, която беше по-стръмна, но по-пряка. А тази, днешната пътека, е направена през 1936 година. Защо тогава?
към текста >>
В първите години не ходехме по тази
пътека
, по която сега се ходи.
Приятелите отидоха на отсрещното било, което ни пречеше и затуляше слънцето. Там всичко бе обрасло с клек и човек трудно се движеше. Те намериха мястото, от което се виждаше цялата долина. Посочиха го на Учителя и Той, след като отиде там, го одобри. После братята направиха пътека покрай скалите, като разчистиха клековете.
В първите години не ходехме по тази
пътека
, по която сега се ходи.
Ходехме по-наляво. Там имаше една пътечка, която беше по-стръмна, но по-пряка. А тази, днешната пътека, е направена през 1936 година. Защо тогава? Тогава Учителят не беше добре, имаше парализа след нанесения Му побой и не можеше да се движи нормално.
към текста >>
Там имаше една
пътечка
, която беше по-стръмна, но по-пряка.
Те намериха мястото, от което се виждаше цялата долина. Посочиха го на Учителя и Той, след като отиде там, го одобри. После братята направиха пътека покрай скалите, като разчистиха клековете. В първите години не ходехме по тази пътека, по която сега се ходи. Ходехме по-наляво.
Там имаше една
пътечка
, която беше по-стръмна, но по-пряка.
А тази, днешната пътека, е направена през 1936 година. Защо тогава? Тогава Учителят не беше добре, имаше парализа след нанесения Му побой и не можеше да се движи нормално. Тогава приятелите изсякоха клека, направиха път между скалите. Направиха така, че запълниха дупките с камъни и дървета.
към текста >>
А тази, днешната
пътека
, е направена през 1936 година.
Посочиха го на Учителя и Той, след като отиде там, го одобри. После братята направиха пътека покрай скалите, като разчистиха клековете. В първите години не ходехме по тази пътека, по която сега се ходи. Ходехме по-наляво. Там имаше една пътечка, която беше по-стръмна, но по-пряка.
А тази, днешната
пътека
, е направена през 1936 година.
Защо тогава? Тогава Учителят не беше добре, имаше парализа след нанесения Му побой и не можеше да се движи нормално. Тогава приятелите изсякоха клека, направиха път между скалите. Направиха така, че запълниха дупките с камъни и дървета. Там имаше едно място, което при самото изкачване бе много стръмно, заради което братята направиха стъпала.
към текста >>
Тогава приятелите изсякоха клека, направиха
път
между скалите.
Ходехме по-наляво. Там имаше една пътечка, която беше по-стръмна, но по-пряка. А тази, днешната пътека, е направена през 1936 година. Защо тогава? Тогава Учителят не беше добре, имаше парализа след нанесения Му побой и не можеше да се движи нормално.
Тогава приятелите изсякоха клека, направиха
път
между скалите.
Направиха така, че запълниха дупките с камъни и дървета. Там имаше едно място, което при самото изкачване бе много стръмно, заради което братята направиха стъпала. През тази 1936 година Учителят не отиде на Молитвения връх, но през следващите години Учителят отиваше там. Имаше приготвено от камъни подобие на стол, на което Учителят седеше. Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя.
към текста >>
Друг
път
излизахме на Петото езеро.
В първите години, чак до заминаването на Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро. Там имаше много изгорели дървета, вероятно овъглени от светкавица и гръм. Най-величествена бе Паневритмията на Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус на Седемте езера. Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта на участниците в Паневритмията. Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи.
Друг
път
излизахме на Петото езеро.
Там обстановката бе друга. Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари.
към текста >>
Пътеката
се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна
пътека
до новия Молитвен връх.
Обаче в последствие като изучавахме околността ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше да се отиде лесно по билото. Този връх бе скалист, открит, добре огряван от слънцето. Докладвахме на Учителя, заведохме Го и Той го одобри. Този връх нарекохме „Молитвения връх". Това беше през 1931 г.
Пътеката
се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна
пътека
до новия Молитвен връх.
Тук излизахме рано в зори. Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч на изгряващото слънце. За нас това е и момент, това е и идея. И ние никога не пропущаме този момент. Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше.
към текста >>
Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната
пътека
и излизаме на Молитвения връх.
Тук излизахме рано в зори. Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч на изгряващото слънце. За нас това е и момент, това е и идея. И ние никога не пропущаме този момент. Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше.
Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната
пътека
и излизаме на Молитвения връх.
Всеки сяда на своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее. Щом изгрее слънцето ние правим нашата молитва общо. Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа. Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща.
към текста >>
Действително изгревът тук бе
чудесен
.
Беседите държани тук са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството. Учителят също идваше тук на самият връх, на една скала Му приготвихме място за сядане и удобно място да сложи краката си. От това място Той държеше своите беседи. Много песни са изпяти тук на Молитвения връх и много молитви са отправени към небето.
Действително изгревът тук бе
чудесен
.
В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тука сме прекарвали незабравими часове и никой няма да ги забрави. На това място сме живяли хубав братски живот, живот възвишен, и ще кажа свободен живот. Учителят обичаше да идва тук каквото и да е времето. Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг.
към текста >>
Пътеката
за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади.
На това място сме живяли хубав братски живот, живот възвишен, и ще кажа свободен живот. Учителят обичаше да идва тук каквото и да е времето. Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг. Обаче никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх, бивахме винаги редовни. Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето студено, слънцето бързо ни стопляше.
Пътеката
за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади.
Иначе бе трудно за изкачване. Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри. Събираха се понякога по 100200-300, че и 500 души. Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и пътя си като ученици и слушахме Словото на Учителя. Тези дни и тези часове на Молитвения връх остават незабравими.
към текста >>
Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и
пътя
си като ученици и слушахме Словото на Учителя.
Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето студено, слънцето бързо ни стопляше. Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади. Иначе бе трудно за изкачване. Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри. Събираха се понякога по 100200-300, че и 500 души.
Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и
пътя
си като ученици и слушахме Словото на Учителя.
Тези дни и тези часове на Молитвения връх остават незабравими. Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал. Например единия от тях гласи: „Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството". За тази формула Учителят казва: „Народ, който пази тези свещени думи има бъдеще".
към текста >>
" Тези скали ще напомнят на хората за вечни времена какъв трябва да бъде ученика в
пътя
си.
Той е за нас не само образ на изгрева, но и свещена идея. Ние винаги гледаме да доловим първият лъч на слънцето, т. е. Божественият лъч във всяка работа.Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място. Друга формула, която издялахме с длето близко до билото на този хребет гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
" Тези скали ще напомнят на хората за вечни времена какъв трябва да бъде ученика в
пътя
си.
На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Камъкът е като стол четвъртит, но доста тежък и голям и само няколко души могат да го преместят. От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове. От тук се вижда билото на Балкана, съзира се Мусала, а при ясно и хубаво време се прозира зад Мусала и Белмекен. От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове.
към текста >>
Тук всеки закусва леко, приготвим си малко провизии и тръгваме по
пътечката
към някои от езерата, където трябва да играем нашата Паневритмия.
На 5.VIII.1931 г. на Рила Учителят държа на първия Молитвен връх беседата „Мястото на Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г. След като изнесе беседата каза: „Сега да излезнеме на Новия Молитвен връх" (виж стр. 155). И от тогава започнахме да излизаме на този връх. От Молитвения връх, след като направим нашия сутрешен наряд слизаме в лагера.
Тук всеки закусва леко, приготвим си малко провизии и тръгваме по
пътечката
към някои от езерата, където трябва да играем нашата Паневритмия.
Обикновено Учителят казваше къде ще играем Паневритмия. Изгревът - Том 3 Глава: 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ БОРИС НИКОЛОВ
към текста >>
7.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
Чувствуваме се туристи повече от всеки друг
път
.
Интересът ни към това строителство, към чистенето на извори и изграждането на чешми, е жив. Чрез тази дейност Учителя ни учи да сме добри и непрестанно да се чистим. Знае той как и къде да насочи интереса ни към полезна дейност, за да имаме будно съзнание и така, чрез жив опит, по-добре да изпитаме благотворното действие на природата.И пак имаме време за екскурзии, за четене и за размисъл. Тук всеки преживява различни опитности - когато носи вода, когато се разхожда или се уединява, за да размисли онова, което е получил от словото на Учителя. С всеки изминат ден то ни се разкрива в нова светлина.В най-ранни зори тръгваме към Резньовите.
Чувствуваме се туристи повече от всеки друг
път
.
Закусваме и обядваме почти на крака, но нищо не ни липсва; имаме дори и чай. Всеки предлага онова, което е сложил в раницата си - грозде, ябълки и какво ли не. И общата ни туристическа трапеза става изненадващо богата.Учителя казва: „Общото се благославя." Днес ние сме свидетели на това благословение.1 септемвриИмаме събор.Лекция: „Бъдещето верую на човечеството" - петък в 5 часа сутринта.2 септември:Лекция: „Един удар" - събота в 5 часа сутринта.3 септемвриЛекция: „Великата формула" - 5 часа сутринта.Словото на Учителя:„Казвате: Как ще стигнем до Бога? Ето сега идат трите неща, които всеки трябва да направи:Първото нещо: В който град или село живеете, ще намерите най-бедния човек и ще го посетите, ще разговаряте с всички в този дом, докато внесете между тях нещо хубаво.Второто нещо: Да излезете в един бурен, дъждовен ден и да посрещнете изгряването на слънцето.Третото нещо: Ще наблюдавате как малкото дете се учи да ходи. И тъй, като направите тези три неща, вие ще се изпълните със свещен трепет и ще бъдете в сила да произнесете великата магическа формула на живота - Бог е Любов!
към текста >>
И оттам ще чуете гласа на всички ония, които са минали през вашия
път
и са завършили развитието си.
И общата ни туристическа трапеза става изненадващо богата.Учителя казва: „Общото се благославя." Днес ние сме свидетели на това благословение.1 септемвриИмаме събор.Лекция: „Бъдещето верую на човечеството" - петък в 5 часа сутринта.2 септември:Лекция: „Един удар" - събота в 5 часа сутринта.3 септемвриЛекция: „Великата формула" - 5 часа сутринта.Словото на Учителя:„Казвате: Как ще стигнем до Бога? Ето сега идат трите неща, които всеки трябва да направи:Първото нещо: В който град или село живеете, ще намерите най-бедния човек и ще го посетите, ще разговаряте с всички в този дом, докато внесете между тях нещо хубаво.Второто нещо: Да излезете в един бурен, дъждовен ден и да посрещнете изгряването на слънцето.Третото нещо: Ще наблюдавате как малкото дете се учи да ходи. И тъй, като направите тези три неща, вие ще се изпълните със свещен трепет и ще бъдете в сила да произнесете великата магическа формула на живота - Бог е Любов! Щом произнесете тази формула по този начин, в света ще стане велико, небивало досега чудо. Ще изгрее слънцето във вашите души тъй, както никога досега не сте виждали.
И оттам ще чуете гласа на всички ония, които са минали през вашия
път
и са завършили развитието си.
Всички едновременно ще произнесат магическата формула: Бог е Любов! 10 часа същия денБеседа: „Едно звено" - четвърта беседа от Учителя на този събор.10 септемвриНова песен: „Добър ден". Летопис на изгрева - Том 2 Глава: ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ Спомен на Цанка Екимова
към текста >>
За Витоша
пътувахме
с рейсове до Бистрица, а оттам ни посрещаха каракачанските коне, на които товарехме багажа си.
Две лета през 1933 и 1934 година ходихме на лагер на Витоша с Учителя в местността „Яворови присои" и по-точно вътрешния „Присой". Някои се бяха оплакали на Учителя, че летуването на Рила струва много скъпо и той прехвърли лагера на Витоша. След две години престой на Витоша през лятото се оказа, че се харчат същите пари. Учителят ни изгледа: „Е, то какво излезе? Щом са същите пари, то ще си летуваме на Рила".
За Витоша
пътувахме
с рейсове до Бистрица, а оттам ни посрещаха каракачанските коне, на които товарехме багажа си.
По това време само каракачаните имаха огромни стада, които летуваха по планините. Като излязохме всички на голата поляна, пред Учителя застана един овчар, който пасеше голямо стадо овце и Го запита: „Абе, Ти на колко си години? " Изглеждаше му чудно, че белобрад старец се качваше на планината. Учителят го погледна с дълбок поглед: „Аз съм много, много стар! " Зад тези думи всички почувствувахме, че стоят вековете подредени един след друг, водещи до края на вечността.
към текста >>
Аз показах очертаната
пъте
ка до Черни връх и казах на детето да отиде бавно до върха, докато аз напълня раницата с декоративни камъни.
Беше чудо. Детето ме погледна и каза: „Лельо Цанке, то само Бог ти помогна". Като слезнахме долу аз не се отказах от задачата. Поехме по гънката на Резена и право нагоре. Излезнахме на върха.
Аз показах очертаната
пъте
ка до Черни връх и казах на детето да отиде бавно до върха, докато аз напълня раницата с декоративни камъни.
В това време аз потънах в размишление. Съзнанието ми възприемаше странни идеи за първи път. Мисълта ми се носеше около идеята за новото хранене, което е от светлина. Когато слязохме в лагера, Учителят и приятелите довършваха обяда си под вековните ели. Приближих се и целунах свещената ръка.
към текста >>
Съзнанието ми възприемаше странни идеи за първи
път
.
Като слезнахме долу аз не се отказах от задачата. Поехме по гънката на Резена и право нагоре. Излезнахме на върха. Аз показах очертаната пътека до Черни връх и казах на детето да отиде бавно до върха, докато аз напълня раницата с декоративни камъни. В това време аз потънах в размишление.
Съзнанието ми възприемаше странни идеи за първи
път
.
Мисълта ми се носеше около идеята за новото хранене, което е от светлина. Когато слязохме в лагера, Учителят и приятелите довършваха обяда си под вековните ели. Приближих се и целунах свещената ръка. Учителят ме изгледа дълбоко: „Когато се движите в планината вас ви придружават ангели. Ако не беше така нямаше днес да останете живи!
към текста >>
От тази година, започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци,
път
който се оказа и по- удобен.
Не може даже да се говори за някакво сравнение. След летуването ни през 1934 г. там, Учителят казал: „Че то, летуването ни на Витоша не излезе по-евтино от това на Рила ". Затова през следващата 1935 г. всички с възторг и голяма радост, разбрахме, че отново ще летуваме на нашата обична Рила, при второто от седемте езера.
От тази година, започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци,
път
който се оказа и по- удобен.
За заслугите на тази промяна вече споменах. Общото ни летуване с Учителя, продължи до 1939 г. включително. През тази година имаше и най-много посетители. Имахме и много гости от чужбина, най-вече от Франция, Рига и други страни. През 1940 г.
към текста >>
По
пътя
следвахме следния маршрут, който отбелязваме подробно за
упътване
за следващите поколения.
и то на една групова снимка където Учителят е седнал с прекръстосани крака, облегнал се на един голям бор и около него група приятели. От спомените на съвременниците на Учителя могат да се намерят много малко данни за това лагеруване. При моите издирвания, единствено останалия жив от това поколение Драган Петков можеше да покаже мястото на лагеруване в „Яворови присои“. И така на 27.IX.1990 г., ден четвъртък, в 9 ч. сутринта група в състав от Драган Петков, Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев се изкачиха с автобуса от Хладилника до хижа „Алеко“.
По
пътя
следвахме следния маршрут, който отбелязваме подробно за
упътване
за следващите поколения.
1. От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница, Академик и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна. 2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра. Влизаме в гората, преминаваме я и стигаме до една табелка-указател, за пет минути пешком, на която табелка пише посока Бистрица. Пътеката водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена. 3. Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути.
към текста >>
Пътеката
водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена.
сутринта група в състав от Драган Петков, Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев се изкачиха с автобуса от Хладилника до хижа „Алеко“. По пътя следвахме следния маршрут, който отбелязваме подробно за упътване за следващите поколения. 1. От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана на показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница, Академик и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна. 2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра. Влизаме в гората, преминаваме я и стигаме до една табелка-указател, за пет минути пешком, на която табелка пише посока Бистрица.
Пътеката
водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена.
3. Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората. 4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме пътеката между боровете, която се намира в долния край на поляната и започваме да вървим надолу по пътеката, като стигаме до една морена в гората. 5. Морената в гората се състои от големи продълговати обли камъни, заемащи пространство 20 м височина, 10 м широчина, като в долния край на морената има чешмичка. През време на лагеруването през 1933 / 34 г.
към текста >>
4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме
пътеката
между боровете, която се намира в долния край на поляната и започваме да вървим надолу по
пътеката
, като стигаме до една морена в гората.
2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра. Влизаме в гората, преминаваме я и стигаме до една табелка-указател, за пет минути пешком, на която табелка пише посока Бистрица. Пътеката водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена. 3. Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути. След което излизаме от гората.
4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме
пътеката
между боровете, която се намира в долния край на поляната и започваме да вървим надолу по
пътеката
, като стигаме до една морена в гората.
5. Морената в гората се състои от големи продълговати обли камъни, заемащи пространство 20 м височина, 10 м широчина, като в долния край на морената има чешмичка. През време на лагеруването през 1933 / 34 г. братския лагер са взимали вода за пиене и готвене от този извор, като е била направена коруба от дърво, която е служила да тече по нея изворната вода. Ние заварихме тръба водопроводна сложена преди години лично от Драган Петков и наблюдавахме как по нея тече струя вода. Там направихме няколко снимки с Драган Петков за документация на мястото на извора и морената.
към текста >>
6. От морената се върви по
пътеката
около 50 м и се излиза на малка полянка, като се насочваме на ляво и надолу през малки борчета.
5. Морената в гората се състои от големи продълговати обли камъни, заемащи пространство 20 м височина, 10 м широчина, като в долния край на морената има чешмичка. През време на лагеруването през 1933 / 34 г. братския лагер са взимали вода за пиене и готвене от този извор, като е била направена коруба от дърво, която е служила да тече по нея изворната вода. Ние заварихме тръба водопроводна сложена преди години лично от Драган Петков и наблюдавахме как по нея тече струя вода. Там направихме няколко снимки с Драган Петков за документация на мястото на извора и морената.
6. От морената се върви по
пътеката
около 50 м и се излиза на малка полянка, като се насочваме на ляво и надолу през малки борчета.
В горната част на същата малка поляна има очертана по-голяма пътека-алея, но нея няма да хващаме, а се поема малката пътечка в ляво и надолу. 7. След около 20 м пешком, минаваме до един голям бор. 8. След още 20 м на пътеката има един правоъгълен камък 50/30 см, който се явява ориентир, а в ляво зад един бор има един голям камък 1/1 м, намиращ се на 5 м от пътеката. 9. Слиза се надолу по пътеката между по-малките борове. 10. Излиза се на площадка, където от дясно има много камъни 1/1 м, а от ляво също камъни 1/1 м и се върви между големи борове надолу.
към текста >>
В горната част на същата малка поляна има очертана по-голяма
пътека
-алея, но нея няма да хващаме, а се поема малката
пътечка
в ляво и надолу.
През време на лагеруването през 1933 / 34 г. братския лагер са взимали вода за пиене и готвене от този извор, като е била направена коруба от дърво, която е служила да тече по нея изворната вода. Ние заварихме тръба водопроводна сложена преди години лично от Драган Петков и наблюдавахме как по нея тече струя вода. Там направихме няколко снимки с Драган Петков за документация на мястото на извора и морената. 6. От морената се върви по пътеката около 50 м и се излиза на малка полянка, като се насочваме на ляво и надолу през малки борчета.
В горната част на същата малка поляна има очертана по-голяма
пътека
-алея, но нея няма да хващаме, а се поема малката
пътечка
в ляво и надолу.
7. След около 20 м пешком, минаваме до един голям бор. 8. След още 20 м на пътеката има един правоъгълен камък 50/30 см, който се явява ориентир, а в ляво зад един бор има един голям камък 1/1 м, намиращ се на 5 м от пътеката. 9. Слиза се надолу по пътеката между по-малките борове. 10. Излиза се на площадка, където от дясно има много камъни 1/1 м, а от ляво също камъни 1/1 м и се върви между големи борове надолу. 11. Върви се надолу между камъни 30 м, като от дясно са разположени камъни, а от ляво един-два камъка.
към текста >>
8. След още 20 м на
пътеката
има един правоъгълен камък 50/30 см, който се явява ориентир, а в ляво зад един бор има един голям камък 1/1 м, намиращ се на 5 м от
пътеката
.
Ние заварихме тръба водопроводна сложена преди години лично от Драган Петков и наблюдавахме как по нея тече струя вода. Там направихме няколко снимки с Драган Петков за документация на мястото на извора и морената. 6. От морената се върви по пътеката около 50 м и се излиза на малка полянка, като се насочваме на ляво и надолу през малки борчета. В горната част на същата малка поляна има очертана по-голяма пътека-алея, но нея няма да хващаме, а се поема малката пътечка в ляво и надолу. 7. След около 20 м пешком, минаваме до един голям бор.
8. След още 20 м на
пътеката
има един правоъгълен камък 50/30 см, който се явява ориентир, а в ляво зад един бор има един голям камък 1/1 м, намиращ се на 5 м от
пътеката
.
9. Слиза се надолу по пътеката между по-малките борове. 10. Излиза се на площадка, където от дясно има много камъни 1/1 м, а от ляво също камъни 1/1 м и се върви между големи борове надолу. 11. Върви се надолу между камъни 30 м, като от дясно са разположени камъни, а от ляво един-два камъка. 12. Пътеката слиза надолу вече оформена между боровете, широка 2 м между големи борове около 50-60 м. 13. Пътеката се разширява три метра, а от дясно се намират камъни 50/50 см.
към текста >>
9. Слиза се надолу по
пътеката
между по-малките борове.
Там направихме няколко снимки с Драган Петков за документация на мястото на извора и морената. 6. От морената се върви по пътеката около 50 м и се излиза на малка полянка, като се насочваме на ляво и надолу през малки борчета. В горната част на същата малка поляна има очертана по-голяма пътека-алея, но нея няма да хващаме, а се поема малката пътечка в ляво и надолу. 7. След около 20 м пешком, минаваме до един голям бор. 8. След още 20 м на пътеката има един правоъгълен камък 50/30 см, който се явява ориентир, а в ляво зад един бор има един голям камък 1/1 м, намиращ се на 5 м от пътеката.
9. Слиза се надолу по
пътеката
между по-малките борове.
10. Излиза се на площадка, където от дясно има много камъни 1/1 м, а от ляво също камъни 1/1 м и се върви между големи борове надолу. 11. Върви се надолу между камъни 30 м, като от дясно са разположени камъни, а от ляво един-два камъка. 12. Пътеката слиза надолу вече оформена между боровете, широка 2 м между големи борове около 50-60 м. 13. Пътеката се разширява три метра, а от дясно се намират камъни 50/50 см. 14. Слиза се на полянката обрасла с борове, на която през 1933/34 г.
към текста >>
12.
Пътеката
слиза надолу вече оформена между боровете, широка 2 м между големи борове около 50-60 м.
7. След около 20 м пешком, минаваме до един голям бор. 8. След още 20 м на пътеката има един правоъгълен камък 50/30 см, който се явява ориентир, а в ляво зад един бор има един голям камък 1/1 м, намиращ се на 5 м от пътеката. 9. Слиза се надолу по пътеката между по-малките борове. 10. Излиза се на площадка, където от дясно има много камъни 1/1 м, а от ляво също камъни 1/1 м и се върви между големи борове надолу. 11. Върви се надолу между камъни 30 м, като от дясно са разположени камъни, а от ляво един-два камъка.
12.
Пътеката
слиза надолу вече оформена между боровете, широка 2 м между големи борове около 50-60 м.
13. Пътеката се разширява три метра, а от дясно се намират камъни 50/50 см. 14. Слиза се на полянката обрасла с борове, на която през 1933/34 г. е бил лагера на Братството с Учителя в местността „Яворови присои“. Поляна - лагер през 1933/34 г., „Яворови присои“ 1. Пътеката излиза на поляната, която е с размер 30/40 м.
към текста >>
13.
Пътеката
се разширява три метра, а от дясно се намират камъни 50/50 см.
8. След още 20 м на пътеката има един правоъгълен камък 50/30 см, който се явява ориентир, а в ляво зад един бор има един голям камък 1/1 м, намиращ се на 5 м от пътеката. 9. Слиза се надолу по пътеката между по-малките борове. 10. Излиза се на площадка, където от дясно има много камъни 1/1 м, а от ляво също камъни 1/1 м и се върви между големи борове надолу. 11. Върви се надолу между камъни 30 м, като от дясно са разположени камъни, а от ляво един-два камъка. 12. Пътеката слиза надолу вече оформена между боровете, широка 2 м между големи борове около 50-60 м.
13.
Пътеката
се разширява три метра, а от дясно се намират камъни 50/50 см.
14. Слиза се на полянката обрасла с борове, на която през 1933/34 г. е бил лагера на Братството с Учителя в местността „Яворови присои“. Поляна - лагер през 1933/34 г., „Яворови присои“ 1. Пътеката излиза на поляната, която е с размер 30/40 м. 2. От пътеката направо се вижда камък-скала на 50 м.
към текста >>
1.
Пътеката
излиза на поляната, която е с размер 30/40 м.
12. Пътеката слиза надолу вече оформена между боровете, широка 2 м между големи борове около 50-60 м. 13. Пътеката се разширява три метра, а от дясно се намират камъни 50/50 см. 14. Слиза се на полянката обрасла с борове, на която през 1933/34 г. е бил лагера на Братството с Учителя в местността „Яворови присои“. Поляна - лагер през 1933/34 г., „Яворови присои“
1.
Пътеката
излиза на поляната, която е с размер 30/40 м.
2. От пътеката направо се вижда камък-скала на 50 м. 3. Вдясно се вижда на 50 м също голям камък, а от него се вижда друг камък-скала също на 50 м разстояние. 4. От дясно полянката продължава в по-редки борове, където са били палатките. 5. Вдясно на полянката се намират три бора и камък пред тях, а в ляво на полянката се намират два камъка отдалечени 10 м един от друг. В отсрещната част на полянката бе намерено огнището, направено от няколко камъка обгорени от огъня, на което огнище е била братската кухня.
към текста >>
2. От
пътеката
направо се вижда камък-скала на 50 м.
13. Пътеката се разширява три метра, а от дясно се намират камъни 50/50 см. 14. Слиза се на полянката обрасла с борове, на която през 1933/34 г. е бил лагера на Братството с Учителя в местността „Яворови присои“. Поляна - лагер през 1933/34 г., „Яворови присои“ 1. Пътеката излиза на поляната, която е с размер 30/40 м.
2. От
пътеката
направо се вижда камък-скала на 50 м.
3. Вдясно се вижда на 50 м също голям камък, а от него се вижда друг камък-скала също на 50 м разстояние. 4. От дясно полянката продължава в по-редки борове, където са били палатките. 5. Вдясно на полянката се намират три бора и камък пред тях, а в ляво на полянката се намират два камъка отдалечени 10 м един от друг. В отсрещната част на полянката бе намерено огнището, направено от няколко камъка обгорени от огъня, на което огнище е била братската кухня. Тук, на това огнище се дава песента „Запали се огъня“.
към текста >>
Ние дадохме тон на
пътуванията
в планината.
Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки.
Ние дадохме тон на
пътуванията
в планината.
Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели. През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила. Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо.
към текста >>
Излизането на Черни връх се правеше един
път
в годината.
Още сега седи тази чешмич-ка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода. След туй оттам Учителят ни извеждаше към „Големия резен", на една голяма поляна под Резена и на тази поляна сме правили ред упражнения, почивали сме и сме слушали беседи на Учителя.
Излизането на Черни връх се правеше един
път
в годината.
През 1941 г. Учителят пожела да отидем на Черни връх и понеже наблюдателя беше разположен към Братството, минаваше за наш приятел. Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди на службата. Но приемаше много добре Учителя. Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария.
към текста >>
Първия
път
ще ви посети ангелът.
Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш.
Първия
път
ще ви посети ангелът.
И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът. Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли:
към текста >>
И втория
път
ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът.
И втория
път
ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли: „Това, което става с Елисавета и с Мария става и с всяка човешка душа.
към текста >>
Изгревът е
чудесен
.
Нали по-рано идва Любовта, а после идва Духът." Беседата е държана на Витоша, Големият резен на 26.1Х. 1941 г., при изгрев слънце. Времето е тихо, ясно, слънчево. Небето е синьо.
Изгревът е
чудесен
.
Слънцето изгря в 6 ч. и 18 мин. Това е стенограма на Савка, която винаги обозначаваше времето, обстановката при всяка една беседа на Учителя. Тази година прекарахме три дни на Черни връх, а след това се върнахме в София. Изгревът - Том 3
към текста >>
8.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1935 г.
Чудесен
Изгрев!
19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих.
Чудесен
Изгрев!
Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Имй и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух. 23 август 1935 г., петък, Ел-бур
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри.
към текста >>
Чудесен
изгрев.
Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта.
Чудесен
изгрев.
Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно.
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
към текста >>
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах.
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София.
към текста >>
9.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август - излет до Калинините върхове
, 19.08.1935 г.
Чудесен
Изгрев!
19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих.
Чудесен
Изгрев!
Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>
Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." /"Царският
път
на душата", с. 122/
Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят.
Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." /"Царският
път
на душата", с. 122/
Изгревът - Том 22 17. Излет до Калинините върхове с Учителя ----------------------------------------------------------------------------------------------- * Бележка: Беседата за която става дума е Ценност на нещата, 21.08.1935 г. Спомен на Елена Хаджи Григорова
към текста >>
Чудесен
Изгрев!
19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих.
Чудесен
Изгрев!
Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Имй и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух. 23 август 1935 г., петък, Ел-бур
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри.
към текста >>
Чудесен
изгрев.
Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта.
Чудесен
изгрев.
Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно.
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
към текста >>
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах.
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София.
към текста >>
10.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 август
, 20.08.1935 г.
Чудесен
Изгрев!
19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих.
Чудесен
Изгрев!
Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Имй и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух. 23 август 1935 г., петък, Ел-бур
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри.
към текста >>
Чудесен
изгрев.
Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта.
Чудесен
изгрев.
Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно.
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
към текста >>
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах.
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София.
към текста >>
Това са отличителните черти на тези, които са в новия
път
.
Добрата обхода и възкресението 21. VIII. 1935г., сряда, Молитвен връх „Днес е последният ден за вас за възкресението, този ден е дълъг от 50 години. Внимавай в този ден да придобиеш една добра обхода към ближните си, към всички растения и пр. и да оценявате това, което Бог ви е дал.
Това са отличителните черти на тези, които са в новия
път
.
Всеки, който има добра обхода и цени нещата, Господ в последния ден - днес - ще го възкреси." Убеждения 25. VIII. 1935 г., неделя, Молитвен връх, Рила, „Ел-бур" „Трябва да имате едно убеждение без съмнение.
към текста >>
Трябва да търсите
пътя
на Божествения живот, където няма нито едно изключение.
1935 г., неделя, Молитвен връх, Рила, „Ел-бур" „Трябва да имате едно убеждение без съмнение. Ако имате едно убеждение, трябва да го приложите при всички условия, и при най-големите несгоди. Ако имаш убеждение, може да приложиш едно учение, ако не - не може. Щастието на човека зависи от това дълбоко убеждение на Божиите закони.
Трябва да търсите
пътя
на Божествения живот, където няма нито едно изключение.
Човек с едно убеждение, без изключение, то е сила Божия, всичко постига в света, в живота, а без изключение има при Любовта само. Човек да има едно вътрешно убеждение, че при всички условия на живота, да не отпада духът му. Щом се колебаеш, нищо няма да постигнеш. Едно учение има приложение във физическия свят, в духовния свят, в астралния и в Божествения свят. Една Божествена идея има приложение в различни форми.
към текста >>
11.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 21 август
, 21.08.1935 г.
Това са отличителните черти на тези, които са в новия
път
.
Добрата обхода и възкресението 21. VIII. 1935г., сряда, Молитвен връх „Днес е последният ден за вас за възкресението, този ден е дълъг от 50 години. Внимавай в този ден да придобиеш една добра обхода към ближните си, към всички растения и пр. и да оценявате това, което Бог ви е дал.
Това са отличителните черти на тези, които са в новия
път
.
Всеки, който има добра обхода и цени нещата, Господ в последния ден - днес - ще го възкреси." Спомен на Елена Хаджи Григорова 15. Беседи на Рила 18 август 1935 г., неделя, Ел-бур, 4 ч сутринта В 4.30 ч потеглих към върха.
към текста >>
Чудесен
Изгрев!
19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих.
Чудесен
Изгрев!
Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Имй и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух. 23 август 1935 г., петък, Ел-бур
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри.
към текста >>
Чудесен
изгрев.
Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта.
Чудесен
изгрев.
Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно.
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
към текста >>
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах.
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София.
към текста >>
Това са отличителните черти на тези, които са в новия
път
.
Добрата обхода и възкресението 21. VIII. 1935г., сряда, Молитвен връх „Днес е последният ден за вас за възкресението, този ден е дълъг от 50 години. Внимавай в този ден да придобиеш една добра обхода към ближните си, към всички растения и пр. и да оценявате това, което Бог ви е дал.
Това са отличителните черти на тези, които са в новия
път
.
Всеки, който има добра обхода и цени нещата, Господ в последния ден - днес - ще го възкреси." Убеждения 25. VIII. 1935 г., неделя, Молитвен връх, Рила, „Ел-бур" „Трябва да имате едно убеждение без съмнение.
към текста >>
Трябва да търсите
пътя
на Божествения живот, където няма нито едно изключение.
1935 г., неделя, Молитвен връх, Рила, „Ел-бур" „Трябва да имате едно убеждение без съмнение. Ако имате едно убеждение, трябва да го приложите при всички условия, и при най-големите несгоди. Ако имаш убеждение, може да приложиш едно учение, ако не - не може. Щастието на човека зависи от това дълбоко убеждение на Божиите закони.
Трябва да търсите
пътя
на Божествения живот, където няма нито едно изключение.
Човек с едно убеждение, без изключение, то е сила Божия, всичко постига в света, в живота, а без изключение има при Любовта само. Човек да има едно вътрешно убеждение, че при всички условия на живота, да не отпада духът му. Щом се колебаеш, нищо няма да постигнеш. Едно учение има приложение във физическия свят, в духовния свят, в астралния и в Божествения свят. Една Божествена идея има приложение в различни форми.
към текста >>
12.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 22 август
, 22.08.1935 г.
Чудесен
Изгрев!
19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих.
Чудесен
Изгрев!
Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Имй и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух. 23 август 1935 г., петък, Ел-бур
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри.
към текста >>
Чудесен
изгрев.
Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта.
Чудесен
изгрев.
Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно.
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
към текста >>
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах.
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София.
към текста >>
13.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 23 август
, 23.08.1935 г.
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
Тези материали са поместени от д-р Вергилий Кръстев в 17-ти том от поредицата "Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее". 1. Спомени на Елена Хаджи Григорова: 15. Беседи на Рила Конкретно за 23 август в спомнена на Елена: 23 август 1935 г., петък, Ел-бур
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри.
към текста >>
Чудесен
Изгрев!
19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих.
Чудесен
Изгрев!
Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Имй и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух. 23 август 1935 г., петък, Ел-бур
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри.
към текста >>
Чудесен
изгрев.
Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта.
Чудесен
изгрев.
Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно.
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
към текста >>
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах.
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София.
към текста >>
14.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 август
, 25.08.1935 г.
Чудесен
Изгрев!
19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих.
Чудесен
Изгрев!
Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Имй и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух. 23 август 1935 г., петък, Ел-бур
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри.
към текста >>
Чудесен
изгрев.
Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта.
Чудесен
изгрев.
Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно.
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
към текста >>
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах.
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София.
към текста >>
Това са отличителните черти на тези, които са в новия
път
.
Добрата обхода и възкресението 21. VIII. 1935г., сряда, Молитвен връх „Днес е последният ден за вас за възкресението, този ден е дълъг от 50 години. Внимавай в този ден да придобиеш една добра обхода към ближните си, към всички растения и пр. и да оценявате това, което Бог ви е дал.
Това са отличителните черти на тези, които са в новия
път
.
Всеки, който има добра обхода и цени нещата, Господ в последния ден - днес - ще го възкреси." Убеждения 25. VIII. 1935 г., неделя, Молитвен връх, Рила, „Ел-бур" „Трябва да имате едно убеждение без съмнение.
към текста >>
Трябва да търсите
пътя
на Божествения живот, където няма нито едно изключение.
1935 г., неделя, Молитвен връх, Рила, „Ел-бур" „Трябва да имате едно убеждение без съмнение. Ако имате едно убеждение, трябва да го приложите при всички условия, и при най-големите несгоди. Ако имаш убеждение, може да приложиш едно учение, ако не - не може. Щастието на човека зависи от това дълбоко убеждение на Божиите закони.
Трябва да търсите
пътя
на Божествения живот, където няма нито едно изключение.
Човек с едно убеждение, без изключение, то е сила Божия, всичко постига в света, в живота, а без изключение има при Любовта само. Човек да има едно вътрешно убеждение, че при всички условия на живота, да не отпада духът му. Щом се колебаеш, нищо няма да постигнеш. Едно учение има приложение във физическия свят, в духовния свят, в астралния и в Божествения свят. Една Божествена идея има приложение в различни форми.
към текста >>
15.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 август
, 26.08.1935 г.
Чудесен
Изгрев!
19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих.
Чудесен
Изгрев!
Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Имй и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух. 23 август 1935 г., петък, Ел-бур
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри.
към текста >>
Чудесен
изгрев.
Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта.
Чудесен
изгрев.
Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно.
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
към текста >>
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах.
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София.
към текста >>
16.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 август
, 27.08.1935 г.
Чудесен
изгрев.
1. Спомени на Елена Хаджи Григорова: 15. Беседи на Рила Конкретно за 27 август в спомнена на Елена: 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта.
Чудесен
изгрев.
Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
Конкретно за 27 август в спомнена на Елена: 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно.
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
към текста >>
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах.
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
Вечерта спах при Василка. Спомен на Елена Хаджи Григорова 15. Беседи на Рила 18 август 1935 г., неделя, Ел-бур, 4 ч сутринта В 4.30 ч потеглих към върха.
към текста >>
Чудесен
Изгрев!
19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих.
Чудесен
Изгрев!
Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Имй и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух. 23 август 1935 г., петък, Ел-бур
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри.
към текста >>
Чудесен
изгрев.
Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта.
Чудесен
изгрев.
Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно.
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
към текста >>
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах.
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София.
към текста >>
17.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 август - заминаване за София
, 28.08.1935 г.
Чудесен
Изгрев!
19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих.
Чудесен
Изгрев!
Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Имй и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух. 23 август 1935 г., петък, Ел-бур
В 4 ч тръгнах сама из
пътеката
за Молитвения връх.
Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри.
към текста >>
Чудесен
изгрев.
Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта.
Чудесен
изгрев.
Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно.
След изгрева на слънцето сама се
напътих
да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
към текста >>
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах.
Следобед разтурих палатката и си направих денковете за
път
.
Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София.
към текста >>
18.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Като
пътувахме
с колата, приех една мисъл, която не беше моя.
Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола. Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или дреха или ако иска нещо, да можем да Му услужим. Приятелите тръгнаха с рейса.
Като
пътувахме
с колата, приех една мисъл, която не беше моя.
Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание. Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли.
към текста >>
Освен това, за пръв
път
дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора.
Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина. Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него.
Освен това, за пръв
път
дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора.
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек.
към текста >>
Така дойдоха за пръв
път
доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора.
Така дойдоха за пръв
път
доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори?
към текста >>
За пръв
път
дойдоха и латвийци.
Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци.
За пръв
път
дойдоха и латвийци.
За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава?
към текста >>
След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по
пътя
, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи.
Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там.
След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по
пътя
, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи.
Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре.
към текста >>
И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от
пътеката
и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша.
И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от
пътеката
и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг път. Тогава ние не знаехме, че Той така мъчно се преоблича. Знаеше го само Савка, която Му бе помогнала още в София да се облече. Но тя не бе го казала. Тя отиде при Него и Му помогна, след което сподели с мен всичко.
към текста >>
Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг
път
.
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг
път
.
Тогава ние не знаехме, че Той така мъчно се преоблича. Знаеше го само Савка, която Му бе помогнала още в София да се облече. Но тя не бе го казала. Тя отиде при Него и Му помогна, след което сподели с мен всичко. Когато стигнахме до реката горе, тогава аз казах на Савка: "Савке, няма какво да се мотаем и да чакаме.
към текста >>
Вървим по
пътя
.
И Му помогнахме. Аз не знаех, че Той не може да си движи дясната ръка и да си служи с нея. Савка по-често ходеше при Учителя, но нищо не ми бе казала за това. Може да е видяла, а може би - не. После, след като Савка бе видяла всичко и бе разбрала какво е състоянието на Учителя, тя започна да Му помага, да Го съблича и облича.
Вървим по
пътя
.
Още сме долу, в широкия път, който сега е шосе, а преди беше коларски път - много лош път, прокаран за селски каруци. Вървим и по едно време сядаме за почивка. И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си.
към текста >>
Още сме долу, в широкия
път
, който сега е шосе, а преди беше коларски
път
- много лош
път
, прокаран за селски каруци.
Аз не знаех, че Той не може да си движи дясната ръка и да си служи с нея. Савка по-често ходеше при Учителя, но нищо не ми бе казала за това. Може да е видяла, а може би - не. После, след като Савка бе видяла всичко и бе разбрала какво е състоянието на Учителя, тя започна да Му помага, да Го съблича и облича. Вървим по пътя.
Още сме долу, в широкия
път
, който сега е шосе, а преди беше коларски
път
- много лош
път
, прокаран за селски каруци.
Вървим и по едно време сядаме за почивка. И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие.
към текста >>
Крум се върна надолу по
пътя
, за да изпълни съвета и да помогне на жена си.
Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет.
Крум се върна надолу по
пътя
, за да изпълни съвета и да помогне на жена си.
А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре. Пристигнахме на Мечата поляна, през която минаваше вадичка с вода. При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно.
към текста >>
Аз и друг
път
съм Му прала дрехи.
Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период.
Аз и друг
път
съм Му прала дрехи.
После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося. В.К.: Всеки човек си я носи.Това беше на кой май? Е.А.: Аз в паметта имам 4 май. А може да е и друга дата.
към текста >>
На дясна ръка,
десен
крак?
В.К.: И около очите? Е.А.: И около очите, да. В.К.: Много голям побой! Е.А.: Ама побой и побой, който, ами Той получи малко сътресение, Той получи после удар от побоя. В.К.: На кой ден получи парализа?
На дясна ръка,
десен
крак?
Е.А.: Е, не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа кога. В.К.: А кога решиха да тръгват на Рила? Е.А.: Ами така както беше в това състояние. В.К.: На кой ден, на петия, на шестия ден?
към текста >>
Е.А. Само един
път
или два
пъти
.
Както въобще българинът си почиства дома. В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година. Е.А.: Срещу Нова година не всякога сме били. Може да сме били на вечеря, но, ако на другия ден имаме клас, 10 часа свършваме, за да можем сутринта да станем, да си дойдем на клас. В.К.: А иначе чакахте ли Нова година с Учителя да стане 12 часа?
Е.А. Само един
път
или два
пъти
.
Не сме чакали всяка година. В.К.: Но и държеше ли Слово така на Нова година? Точно срещу първи януари? Е.А.: Малко. Той си държеше на беседите и на Школата.
към текста >>
Учителят
пътува
в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г.
Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителят говори завалено. Здравословното му състояние се влошава. В сряда 8 юли той казва: „На Рила! " На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата.
Учителят
пътува
в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г.
се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителят я поглежда много сериозно и изпитателно, и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила? " Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен.
към текста >>
се отваря редовен
път
към езерата откъм село Говедарци.
Здравословното му състояние се влошава. В сряда 8 юли той казва: „На Рила! " На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г.
се отваря редовен
път
към езерата откъм село Говедарци.
Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата. Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителят я поглежда много сериозно и изпитателно, и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила? " Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине.
към текста >>
Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна
пътека
за местността Вада и езерата.
В сряда 8 юли той казва: „На Рила! " На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци.
Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна
пътека
за местността Вада и езерата.
Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителят я поглежда много сериозно и изпитателно, и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да пътувам този ден с децата за Рила? " Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват.
към текста >>
Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителят я поглежда много сериозно и изпитателно, и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да
пътувам
този ден с децата за Рила?
" На 1 юли една работна група от девет души отива на езерата да подготви лагера, в която е и моят бащ а Крум Няголов. На 9 юли Учителят и почти всички приятели от Изгрева тръгват към езерата. Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков.***** От 1936 г. се отваря редовен път към езерата откъм село Говедарци. Рейсовете спират на края на гората, през която има само една тясна пътека за местността Вада и езерата.
Когато майка ми слиза от рейса с двете си деца, Учителят я поглежда много сериозно и изпитателно, и тя си казва мислено: „Господи, дали трябваше да
пътувам
този ден с децата за Рила?
" Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват. От планината пристига работната група заедно с конете, за да посрещнат Учителя и откарат багажа нагоре.
към текста >>
Предлагат Му да
пътува
нагоре с белия кон на бай Янко, който е най-кротък и най- здрав.
" Учителят слиза от колата и сяда на полянката. Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват. От планината пристига работната група заедно с конете, за да посрещнат Учителя и откарат багажа нагоре.
Предлагат Му да
пътува
нагоре с белия кон на бай Янко, който е най-кротък и най- здрав.
Учителят отказва да пътува на кон, Той не се храни, а само почива. Майка ми Стефка и баща ми Крум решават да тръгнат напред, защото децата вървят бавно и братската група лесно ще да ги настигне. С тази първа група тръгват още няколко приятели, които също бавно се движат - Невена Неделчева, София Попова и други. Вървят повече от час от края на гората, а останалите още обядват. Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър трева.
към текста >>
Учителят отказва да
пътува
на кон, Той не се храни, а само почива.
Той е много уморен. Веднага му правят нещо като легло да си почине. Всички сядат на края на гората и започват да обядват. От планината пристига работната група заедно с конете, за да посрещнат Учителя и откарат багажа нагоре. Предлагат Му да пътува нагоре с белия кон на бай Янко, който е най-кротък и най- здрав.
Учителят отказва да
пътува
на кон, Той не се храни, а само почива.
Майка ми Стефка и баща ми Крум решават да тръгнат напред, защото децата вървят бавно и братската група лесно ще да ги настигне. С тази първа група тръгват още няколко приятели, които също бавно се движат - Невена Неделчева, София Попова и други. Вървят повече от час от края на гората, а останалите още обядват. Стигат до една полянка, вляво от пътя, обрасла с висока повече от половин метър трева. По средата има два големи бора, близко един до друг.
към текста >>
Стигат до една полянка, вляво от
пътя
, обрасла с висока повече от половин метър трева.
Предлагат Му да пътува нагоре с белия кон на бай Янко, който е най-кротък и най- здрав. Учителят отказва да пътува на кон, Той не се храни, а само почива. Майка ми Стефка и баща ми Крум решават да тръгнат напред, защото децата вървят бавно и братската група лесно ще да ги настигне. С тази първа група тръгват още няколко приятели, които също бавно се движат - Невена Неделчева, София Попова и други. Вървят повече от час от края на гората, а останалите още обядват.
Стигат до една полянка, вляво от
пътя
, обрасла с висока повече от половин метър трева.
По средата има два големи бора, близко един до друг. Спират и майка ми иска да покани по малка нужда брат ми Косьо, който се дърпа. Обаче, тя го взима, влиза във високата трева и след малко изпищява. Усеща силна болка в крака. Като се навежда да види какво се е случило, забелязва змия с черен зигзаг на гърба, която бързо се отдалечава към боровете.
към текста >>
Приближаваме отдясно на
пътя
два големи камъка и майка ми предлага да спрем, за да си починем.
След това бинтова и стяга над ухапаното място и групата продължава заедно с баща ми и двете деца. Скоро на майка ми започва да й става лошо. Преплитат й се краката, започват да се подуват и не може да се движи. Така вървят един час, времето е променливо - ту слънчево, ту облачно. С брат Костадин бързаме напред и пеем братски песни.
Приближаваме отдясно на
пътя
два големи камъка и майка ми предлага да спрем, за да си починем.
Тя се стоварва до камъка и се обляга на него. В това време някой казва на Учителя, че една сестра е ухапана от змия. Той, както си почива, скача изведнъж, като че нищо му няма, и тръгва бързо към нас. Млади братя и сестри тичат след него изпотяват се, но не могат да го стигнат. Майка ми с притворени очи вижда пред себе си как една ярка светлина, бързо се приближава към нея.
към текста >>
Бавно преминават
пътя
до Горна вада, където говедарите са построили една колиба.
При майка ми остават баща ми, двете деца и един брат, който да й помага в движението, а баща ми да се грижи за нас. Така вървим известно време и майка ми започва да закъсва. Краката й се подуват повече, очите й се затварят. Често спира, ляга и се унася. Братът, който я придружава й казва: „Моля ти се, сестра, като легнеш, да не заспиваш." Той се плаши да не би тя, като легне, да си замине от този свят.
Бавно преминават
пътя
до Горна вада, където говедарите са построили една колиба.
Групата с Учителят е спряла на просеката и чака да види кога ще пристигнем на Вада. Олга Славчева дойде, взе ме на гърба си и ме качи на езерата. Братът, който придружаваше майка ми, също тръгна с групата. На Вада остават майка ми, баща ми и малкият ми брат. Баща ми счуква маслини и слага лапа на ухапаното място.
към текста >>
Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови
пътища
и приел да се извърши побоят върху Него.
Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя. По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови
пътища
и приел да се извърши побоят върху Него.
Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя. По едно време той бе министър на просветата и не даде възможност на Паша Теодорова да работи като учителка.
към текста >>
Като
пътувахме
с колата, приех една мисъл, която не беше моя.
Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола. Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или дреха или ако иска нещо, да можем да Му услужим. Приятелите тръгнаха с рейса.
Като
пътувахме
с колата, приех една мисъл, която не беше моя.
Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание. Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли.
към текста >>
Освен това, за пръв
път
дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора.
Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина. Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него.
Освен това, за пръв
път
дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора.
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек.
към текста >>
Така дойдоха за пръв
път
доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора.
Така дойдоха за пръв
път
доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори?
към текста >>
За пръв
път
дойдоха и латвийци.
Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци.
За пръв
път
дойдоха и латвийци.
За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава?
към текста >>
След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по
пътя
, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи.
Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там.
След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по
пътя
, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи.
Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре.
към текста >>
И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от
пътеката
и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша.
И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от
пътеката
и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг път. Тогава ние не знаехме, че Той така мъчно се преоблича. Знаеше го само Савка, която Му бе помогнала още в София да се облече. Но тя не бе го казала. Тя отиде при Него и Му помогна, след което сподели с мен всичко.
към текста >>
Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг
път
.
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг
път
.
Тогава ние не знаехме, че Той така мъчно се преоблича. Знаеше го само Савка, която Му бе помогнала още в София да се облече. Но тя не бе го казала. Тя отиде при Него и Му помогна, след което сподели с мен всичко. Когато стигнахме до реката горе, тогава аз казах на Савка: "Савке, няма какво да се мотаем и да чакаме.
към текста >>
Вървим по
пътя
.
И Му помогнахме. Аз не знаех, че Той не може да си движи дясната ръка и да си служи с нея. Савка по-често ходеше при Учителя, но нищо не ми бе казала за това. Може да е видяла, а може би - не. После, след като Савка бе видяла всичко и бе разбрала какво е състоянието на Учителя, тя започна да Му помага, да Го съблича и облича.
Вървим по
пътя
.
Още сме долу, в широкия път, който сега е шосе, а преди беше коларски път - много лош път, прокаран за селски каруци. Вървим и по едно време сядаме за почивка. И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си.
към текста >>
Още сме долу, в широкия
път
, който сега е шосе, а преди беше коларски
път
- много лош
път
, прокаран за селски каруци.
Аз не знаех, че Той не може да си движи дясната ръка и да си служи с нея. Савка по-често ходеше при Учителя, но нищо не ми бе казала за това. Може да е видяла, а може би - не. После, след като Савка бе видяла всичко и бе разбрала какво е състоянието на Учителя, тя започна да Му помага, да Го съблича и облича. Вървим по пътя.
Още сме долу, в широкия
път
, който сега е шосе, а преди беше коларски
път
- много лош
път
, прокаран за селски каруци.
Вървим и по едно време сядаме за почивка. И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие.
към текста >>
Крум се върна надолу по
пътя
, за да изпълни съвета и да помогне на жена си.
Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет.
Крум се върна надолу по
пътя
, за да изпълни съвета и да помогне на жена си.
А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре. Пристигнахме на Мечата поляна, през която минаваше вадичка с вода. При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно.
към текста >>
Аз излязох няколко
пъти
на Молитвения връх.
Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние. Как протичаше по това време животът на лагера? Брат Боев отиваше на Молитвения връх. Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани. Учителят не излизаше толкова рано от палатката Си.
Аз излязох няколко
пъти
на Молитвения връх.
Обикновено отивах до билото, посрещах изгрева и се връщах, а Учителят излизаше по- късно от палатката Си. Много пъти по това време се е качвал до билото за изгрев, но не и на Молитвения връх при приятелите. За Него беше далеко и невъзможно да се качи. Най-често излизаше с Неделчо Попов до билото, за да посрещнат двамата изгрева на слънцето. По-късно аз чувах да разправят, че Учителят не е излизал четиридесет дни от палатката.
към текста >>
Много
пъти
по това време се е качвал до билото за изгрев, но не и на Молитвения връх при приятелите.
Брат Боев отиваше на Молитвения връх. Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани. Учителят не излизаше толкова рано от палатката Си. Аз излязох няколко пъти на Молитвения връх. Обикновено отивах до билото, посрещах изгрева и се връщах, а Учителят излизаше по- късно от палатката Си.
Много
пъти
по това време се е качвал до билото за изгрев, но не и на Молитвения връх при приятелите.
За Него беше далеко и невъзможно да се качи. Най-често излизаше с Неделчо Попов до билото, за да посрещнат двамата изгрева на слънцето. По-късно аз чувах да разправят, че Учителят не е излизал четиридесет дни от палатката. Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри.
към текста >>
Той слезе надолу по
пътеката
и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно.
Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София? " Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю. Утре имам цял ден и мога да го събера! " Аз тогава се грижех за палатката Му и за багажа Му.
Той слезе надолу по
пътеката
и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно.
Вече всичко си беше нормално, както по-рано. Стана и тръгна. Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна.
към текста >>
Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по
пътеката
се
запъти
към извора.
Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен. Аз обяснения не мога да дам - не съм лекар. Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало.
Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по
пътеката
се
запъти
към извора.
От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох. Защо ли? Защото толкова се зарадвах от всичко, което се случи, че само стоях и се радвах. Та аз бях непрекъснато с Него.
към текста >>
19.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Той слезе надолу по
пътеката
и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно.
Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София? " Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю. Утре имам цял ден и мога да го събера! " Аз тогава се грижех за палатката Му и за багажа Му.
Той слезе надолу по
пътеката
и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно.
Вече всичко си беше нормално, както по-рано. Стана и тръгна. Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна.
към текста >>
Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по
пътеката
се
запъти
към извора.
Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен. Аз обяснения не мога да дам - не съм лекар. Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало.
Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по
пътеката
се
запъти
към извора.
От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох. Защо ли? Защото толкова се зарадвах от всичко, което се случи, че само стоях и се радвах. Та аз бях непрекъснато с Него.
към текста >>
Учителят
отпътува
за София.
Учителят оздравя. 2. Спомен на Пеню Ганев: Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 ...на 14.VIII.
Учителят
отпътува
за София.
Аз - на 18-й VIII., също и Еленка и Янкова, с които прекарахме заедно. 3. Спомени на Елена Андреева: Възкресението след побоя В тези спомени, авторът на Изгревите е поместил записки на стенографката Савка Керемидчиева в едно нейно тефтерче където са отбелязани следните дати: Забележка на редактора: Според писаното с почерка на стенографката Савка Керемидчиева в едно нейно тефтерче са отбелязани следните дати: 1. На 24 юни 1936 год.
към текста >>
Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови
пътища
и приел да се извърши побоят върху Него.
Лулчев имаше слабост да казва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Тази негова хвалба докара голяма беля върху Учителя. Тези негови думи бяха дошли до ушите на Цанков. И той изпрати този човек да нанесе побой срещу Учителя. По-късно ние разбрахме от думите на Учителя, изказани непосредствено след побоя пред Симеон Арнаудов - Дякона, че първоначалният замисъл на Цанков е бил да сложат адска машина в салона, да я възпламенят с часовников механизъм и така да избият всички ни по време на беседа.
Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови
пътища
и приел да се извърши побоят върху Него.
Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя. По едно време той бе министър на просветата и не даде възможност на Паша Теодорова да работи като учителка.
към текста >>
Като
пътувахме
с колата, приех една мисъл, която не беше моя.
Като влиза Савка горе при Него, какво да види: Учителят прави неуспешни опити с парализираната ръка да се облече. Савка пада на колене пред Него, с плач започва да Му помага и Го облича. Извиква и Паша и мен и ние Му помогнахме да слезе по стъпалата и Го качихме в определената за Него кола. Ние със Савка седнахме нарочно на седалката зад Него, та ако има нужда да Му подложим на главата възглавница или дреха или ако иска нещо, да можем да Му услужим. Приятелите тръгнаха с рейса.
Като
пътувахме
с колата, приех една мисъл, която не беше моя.
Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание. Някой трябва да го поеме и да го носи". В този кръг се движеха тези мисли.
към текста >>
Освен това, за пръв
път
дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора.
Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина. Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него.
Освен това, за пръв
път
дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора.
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек.
към текста >>
Така дойдоха за пръв
път
доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците. Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора.
Така дойдоха за пръв
път
доктор Кьорчева и Трифон Кунев.
А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори?
към текста >>
За пръв
път
дойдоха и латвийци.
Това е много нещо и за Учителя. Това е един изпит за нас и един изпит за Него. Освен това, за пръв път дойдоха в Братството и с нас на Рила много нови хора. Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци.
За пръв
път
дойдоха и латвийци.
За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек. Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира тялото и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори? Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава?
към текста >>
След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по
пътя
, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи.
Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас. Камионът и колата ни закараха към хижа "Вада" и ни стовариха там.
След като стигнахме до края на гората и тръгнахме по
пътя
, Учителят вече много често залиташе и не можеше да ходи.
Не падна, но залиташе. Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре.
към текста >>
И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от
пътеката
и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
Замяташе десния крак, не можеше да го движи и с мъка го преместваше напред. Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша.
И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от
пътеката
и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг път. Тогава ние не знаехме, че Той така мъчно се преоблича. Знаеше го само Савка, която Му бе помогнала още в София да се облече. Но тя не бе го казала. Тя отиде при Него и Му помогна, след което сподели с мен всичко.
към текста >>
Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг
път
.
Славчо Печеников, който беше до Него, непрекъснато Му предлагаше услугите си, но Учителят отказваше. Бяха Му предложили кон - да Го качат на него и така да Го придвижат, но Той отказа. Багажът ни беше натоварен на коне, както обикновено, и цяла върволица от завързани коне потегли нагоре. Но ние се движехме пеша. И когато стигнахме до една поляна, Учителят се отдели от пътеката и от нас, от нашия поглед, за да си смени дрехите, както правеше винаги, понеже беше изпотен.
Това го прави цял час, вместо пет минути, както бе друг
път
.
Тогава ние не знаехме, че Той така мъчно се преоблича. Знаеше го само Савка, която Му бе помогнала още в София да се облече. Но тя не бе го казала. Тя отиде при Него и Му помогна, след което сподели с мен всичко. Когато стигнахме до реката горе, тогава аз казах на Савка: "Савке, няма какво да се мотаем и да чакаме.
към текста >>
Вървим по
пътя
.
И Му помогнахме. Аз не знаех, че Той не може да си движи дясната ръка и да си служи с нея. Савка по-често ходеше при Учителя, но нищо не ми бе казала за това. Може да е видяла, а може би - не. После, след като Савка бе видяла всичко и бе разбрала какво е състоянието на Учителя, тя започна да Му помага, да Го съблича и облича.
Вървим по
пътя
.
Още сме долу, в широкия път, който сега е шосе, а преди беше коларски път - много лош път, прокаран за селски каруци. Вървим и по едно време сядаме за почивка. И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си.
към текста >>
Още сме долу, в широкия
път
, който сега е шосе, а преди беше коларски
път
- много лош
път
, прокаран за селски каруци.
Аз не знаех, че Той не може да си движи дясната ръка и да си служи с нея. Савка по-често ходеше при Учителя, но нищо не ми бе казала за това. Може да е видяла, а може би - не. После, след като Савка бе видяла всичко и бе разбрала какво е състоянието на Учителя, тя започна да Му помага, да Го съблича и облича. Вървим по пътя.
Още сме долу, в широкия
път
, който сега е шосе, а преди беше коларски
път
- много лош
път
, прокаран за селски каруци.
Вървим и по едно време сядаме за почивка. И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие.
към текста >>
Крум се върна надолу по
пътя
, за да изпълни съвета и да помогне на жена си.
Учителят каза нещо на Крум Няголов като съвет. На мен ме довидя на Крум и ме доядя също, че той безпокои Учителя в този момент. Но той беше прав за себе си. Той търсеше от Учителя помощ за жена си. Беше ме яд на Крум и затова не чух какво му каза Учителят за съвет.
Крум се върна надолу по
пътя
, за да изпълни съвета и да помогне на жена си.
А ние с Учителя продължихме бавно да пъплим нагоре. Пристигнахме на Мечата поляна, през която минаваше вадичка с вода. При всички излизания на Рила, там винаги ние почивахме, преди да тръгнем нагоре. Там кладяхме огън, пиехме топла вода и обядвахме, преди да тръгнем нагоре към езерата. Стигнахме там след обяд, но беше вече късно.
към текста >>
Аз излязох няколко
пъти
на Молитвения връх.
Всички приятели бяха потресени, като виждаха Учителя в такова безпомощно състояние. Как протичаше по това време животът на лагера? Брат Боев отиваше на Молитвения връх. Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани. Учителят не излизаше толкова рано от палатката Си.
Аз излязох няколко
пъти
на Молитвения връх.
Обикновено отивах до билото, посрещах изгрева и се връщах, а Учителят излизаше по- късно от палатката Си. Много пъти по това време се е качвал до билото за изгрев, но не и на Молитвения връх при приятелите. За Него беше далеко и невъзможно да се качи. Най-често излизаше с Неделчо Попов до билото, за да посрещнат двамата изгрева на слънцето. По-късно аз чувах да разправят, че Учителят не е излизал четиридесет дни от палатката.
към текста >>
Много
пъти
по това време се е качвал до билото за изгрев, но не и на Молитвения връх при приятелите.
Брат Боев отиваше на Молитвения връх. Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани. Учителят не излизаше толкова рано от палатката Си. Аз излязох няколко пъти на Молитвения връх. Обикновено отивах до билото, посрещах изгрева и се връщах, а Учителят излизаше по- късно от палатката Си.
Много
пъти
по това време се е качвал до билото за изгрев, но не и на Молитвения връх при приятелите.
За Него беше далеко и невъзможно да се качи. Най-често излизаше с Неделчо Попов до билото, за да посрещнат двамата изгрева на слънцето. По-късно аз чувах да разправят, че Учителят не е излизал четиридесет дни от палатката. Това не е верно. Та аз бях там със Савка и с другите сестри.
към текста >>
Той слезе надолу по
пътеката
и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно.
Взе си бастуна и преди да тръгне ми каза: "Еленке, можеш ли да стегнеш багажа утре, че вдругиден, на 14 август, да слезем в София? " Първо това ми каза. Отговорих Му: "Ама, разбира се, Учителю. Утре имам цял ден и мога да го събера! " Аз тогава се грижех за палатката Му и за багажа Му.
Той слезе надолу по
пътеката
и всички видяха, че Той стана, тръгна и започна да върви свободно.
Вече всичко си беше нормално, както по-рано. Стана и тръгна. Като че ли с нож отсече. Как стана всичко това, не мога да ви кажа. За мен това е тайна.
към текста >>
Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по
пътеката
се
запъти
към извора.
Да стане изведнъж и да тръгне с нормалната Си походка. Тази тайна си остана тайна за мен. Аз обяснения не мога да дам - не съм лекар. Всичко, което видях е онова, за което народът казва: "С нож отсече! " Изведнъж стана, проговори, като че ли нищо не е имало.
Той слезе с приятелите долу, на Второто езеро и по
пътеката
се
запъти
към извора.
От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох. Защо ли? Защото толкова се зарадвах от всичко, което се случи, че само стоях и се радвах. Та аз бях непрекъснато с Него.
към текста >>
От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в
пътя
на Любовта, Мъдростта и Истината.
Мъчно му бе на дядо Иван, защото Петър го е изгонил. * Тази сутрин осъмнахме с голяма виялица и навалял сняг. Към 1 ч на обед силният вятър престана, но си е изобщо много студено. Хората си мислеха, че зимата ще мине без сняг тая година.Отпреди няколко дни, още като замина Русим Станулов за София, дойдох в недобри предчувствия, какво че той с отиването си дотам ще отиде да търси Еленка и ще узнае, че тя живее в моята къща и кой знае какви ли не тълкувания ще придадат на това.Георги Божилов дохожда постоянно и аз, нямайки що да му говоря, му говорех по окултни работи и излагах разни закони предълго и не трябва да излагам въпроси, които неговият ум не може да асимилира.
От друга страна се утешавам, че тия неща, каквито и да бъдат, те ще имат добри последствия щом аз вървя в
пътя
на Любовта, Мъдростта и Истината.
И че всичко се обръща на добро за тия, които Любят Бога и живеят по Неговите закони.Сън: Сънувах, че съм някъде в гора дъбова. Шумак бе наоколо. С Иван Петров сме. Той отишъл някъде по работа, а аз стоя при кобилата му, а тя пасе. Яви се внезапно една змия усойница, но толкова разлютена, и се допря до босите ми крака.
към текста >>
На изгрев имаше плаващи редки облачета, които
пътуват
на север.
След школата написах на Еленка писмо. Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно. После към обед се позаоблачи и после пак полуслънчево време. Получих тая вечер писмо от Еленка.29.II.1936 год., събота, ТодоровденРано, в 5 ч, бе полуясно.
На изгрев имаше плаващи редки облачета, които
пътуват
на север.
Снощи - силен южен вятър, а тая заран бе утихнал и периодически пак подухваше от юг.Сън: На село Водица съм. Слизаме от шосето, горньото, покрай камбанарията надолу. Вървим много Водичани. Но покрай църковната ограда стръмнината надолу е много голяма. Вървим със Станчо Ралев и си говорим.
към текста >>
А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм
пътувал
някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
И днес съм в почивка, но ушите, може би като последица на това, че снощи се измих, лице и уши, и легнах, та нощес съм се простудил и затова бе таззаранното неразположение и сега ми се запушиха ушите. Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо.
А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм
пътувал
някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня.
към текста >>
Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични движения, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв
път
присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя.
Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница. Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една шестоъгълна форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата. Ний, гледащите, особено аз и Георги Събев, се зачудихме на познанията на младежа.След това започна в друга голяма зала обредът кръщение.
Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични движения, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв
път
присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя.
Чувах особни мантри, думи и се чудех и си думах: значи имало обред и в нашето братство. От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени. Една по една се запознаваха с мен, но те ме познавали, но аз не ги познавах, понеже съм отсъствувал много време от село. Аз им казах, че съм Водичанин - учител и пр. Но те се държаха резервно, даже безинтересен бях аз за тях.
към текста >>
Пътувам
като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската.
Аз изкарах 2 часа следобед, тя стоя в канцеларията. Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., съботаСън.
Пътувам
като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската.
Пътувам из една дъбова гора на около 10 години. Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня.
към текста >>
Пътувам
из една дъбова гора на около 10 години.
Турила си бе мисъл някаква, но не й дадох повод и най-после си каза, че „ще си ходя" чак като стана 5 ч следобед. Бог ме запази и се радвах на подкрепата, че не се поддадох на съблазънта. * * * 30.V.1936 год., съботаСън. Пътувам като че ли по Крепча, но вече по друга местност, не точно каквато е Крепчанската.
Пътувам
из една дъбова гора на около 10 години.
Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те санегови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. *
към текста >>
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко
пъти
валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел.
Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот).От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко
пъти
валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.31.V.1936 год., неделяХубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов. Подредихме я.
към текста >>
Пътувахме
в хубаво време.Като пристигнахме, научих се, че Учителят като е дохождал, с неговата група
пътувала
Стефка Стойчева-Крумовата жена, и я ухапала змия.
Това ме огорчи много и аз й предложих да ми напусне къщата. Тя обеща, но това отлагаше и отлагаше. Аз, който си направих къща за живеене, спах 2 нощи в мазата, но там е хладно, нехигиенично. Даже и Учителят, още като стигнах, ме попита где живея сега, като Думанова ми е в къщата, и като Му казах, Той ми каза, че: „Не си умен, понеже къща правиш, а живееш в избата." И това го каза пред Думанова, за да се сети тя, но тя не ми напусна къщата.На 12 Юлий, Петровден, потеглихме за Рила с братя и сестри. Първата група, на Упанишадите - Лулчевите близки, заминаха на 1-й юлий, Учителят - на 10 юлий , а аз - на 12-й с. м.
Пътувахме
в хубаво време.Като пристигнахме, научих се, че Учителят като е дохождал, с неговата група
пътувала
Стефка Стойчева-Крумовата жена, и я ухапала змия.
Учителят, като чул, се притекъл при нея и дълго стоял при нея и мълчал и ней й олекнало. След това, потегляйки, Учителят се почувствувал недобре. Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел.
към текста >>
Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено
пътуване
и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри.
Повърнали един бял кон на каракачаните и Учителят възседнал коня. И откак стигнал на бивака при второто Едигьолско езеро, вече Той не бил добре.Пристигайки, аз поисках да Го видя, но стенографките (Елена) ми казаха да не Го безпокоя и се върнах. Научих се - казаха ми, че се парализирала дясната Му ръка и крак и едва ги движел. И тая парализация се е появила от това, че месец преди да си отида аз в София, са дошли двама млади хора, приближени на професор Цанков, и единият бил Учителя, като Му нанесъл в лявата страна на главата силни юмручни удари и кога се развикали сестрите, побойниците избягали с автомобил. Учителят след това прекратил школните и неделните беседи.
Преди Петровден една седмица се състоя гостоприемна седмица в София с намалено
пътуване
и от провинцията бяха надошли ръководителите и други братя и сестри.
Заради тях Учителят държа няколко беседи, като още наблюдавайки Го, външно не се виждаха някакаи промени във физическото Му здраве, но отивайки на Рила, се явиха последствията от боя.Веднъж, не помня точно датата, Паша - стенографката - една вечер дойде и ме замоли да я придружа да отидем до Сапарева баня, да купела рациново масло. Аз й казах, че сам ще отида. Вземах фенерчето електрическо и в 10 ч бях в Сапрарева баня. Вземах нужното и към Паничище се губих из боровата гора около 1 час и се оправих и в 5 ч стигнах на бивака.На 7 август вече Учителят бе добре, почти напълно весел. Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи.
към текста >>
Учителят за пръв
път
отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение.
Поканихме Го на вечерен огън и Той се съгласи. Голяма бе изненадата на братя и сестри, като Го видяха, защото всички се бяхме омърлушили, че и в София, и провинцията като се бяха научили, всички бе налегнало тъга и се чудехме как и що да направим, за да се възвърне Учителят, защото Той е казал, че: „Заради вас стана това, което дойде върху ми." На 8.VIII. Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII.
Учителят за пръв
път
отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение.
На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII. Учителят отпътува за София. Аз - на 18-й VIII., също и Еленка и Янкова, с които прекарахме заедно.На 19-й август се състоя събор. Радваха се всички братя и сестри, че всичко се подобри, че пак слушаме хубавото Слово Божие от Учителя.На 30 август 1936 год. Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците.
към текста >>
Учителят
отпътува
за София.
Учителят слезе на обеда. Всички се радвахме. На 10.VIII. Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII.
Учителят
отпътува
за София.
Аз - на 18-й VIII., също и Еленка и Янкова, с които прекарахме заедно.На 19-й август се състоя събор. Радваха се всички братя и сестри, че всичко се подобри, че пак слушаме хубавото Слово Божие от Учителя.На 30 август 1936 год. Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците. Веднага накупих материали, баданосах стаите и започвам да изтулям дупките с маджун и да боядисвам до 10-й септемврий. На 10.1Х.
към текста >>
се явих за първи
път
свидетел на Маруонка по дело в съдилището.
Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците. Веднага накупих материали, баданосах стаите и започвам да изтулям дупките с маджун и да боядисвам до 10-й септемврий. На 10.1Х. си дойдох в Равна. На 12.1Х. т. г.
се явих за първи
път
свидетел на Маруонка по дело в съдилището.
На 13-й имахме учителско заседание и вечерта в 5 ч потеглих от Годеч за Драгоман. Пътувах в тъмно, пътувах направо Годеч, Мургаш през нивите, пущинаци, камънак над Летница и в 9 1/2ч бях на Драгоман. В 10 влакът потегли. В 11 - в София, в 12 - в дома си. В София довърших боядисването на прозорцитеПрез м.
към текста >>
Пътувах
в тъмно,
пътувах
направо Годеч, Мургаш през нивите, пущинаци, камънак над Летница и в 9 1/2ч бях на Драгоман.
На 10.1Х. си дойдох в Равна. На 12.1Х. т. г. се явих за първи път свидетел на Маруонка по дело в съдилището. На 13-й имахме учителско заседание и вечерта в 5 ч потеглих от Годеч за Драгоман.
Пътувах
в тъмно,
пътувах
направо Годеч, Мургаш през нивите, пущинаци, камънак над Летница и в 9 1/2ч бях на Драгоман.
В 10 влакът потегли. В 11 - в София, в 12 - в дома си. В София довърших боядисването на прозорцитеПрез м. май 1936 г. е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и крак.
към текста >>
Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.8.Х.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че ще
пътувам
някъде с влак.
Долових, че артерията му бие, сърцето значи леко, незабелязано бие. Дъхът му не се усещал, но кончето не било мъртво, както ние си предполагахме и се каняхме да го дерем. Бутнах му главата и я изправих, надигнах. То полека се повдигна на краката, поотърси се, че като се хвърли с всичка сила напред да бяга, бяга и от радост чак поцвилва. Широка поляна бе наоколо ни и то, от радост, че не умряло, дълго бяга и се пробудих с впечатление, че голяма радост настана у нас, зрителите и особно в мен, че оживих кончето с червен косъм.7.Х.1936 год., срядаСънувам, че сме в планината братя и сестри, Учителят.
Прекарахме много добре, в хубави разговори, и имаше много работи, но сутринта при ставане не си записах съня и го забравих впоследствие.8.Х.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че ще
пътувам
някъде с влак.
Турям багажа; познати във вагона много. Чичов Ганю Иванов Бахнев - и той при мен. Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го.
към текста >>
Трябваше да прибягам на другата гара - където всички вагони като трамваи се събират и се композира влак за
отпътуване
.Оказа се, че влакът ще
пътува
след няколко часа.
Турям багажа; познати във вагона много. Чичов Ганю Иванов Бахнев - и той при мен. Слязох за прехвърлянето на багаж. Нещо се отдалечих и вагонът потегли. Пропуснах го.
Трябваше да прибягам на другата гара - където всички вагони като трамваи се събират и се композира влак за
отпътуване
.Оказа се, че влакът ще
пътува
след няколко часа.
Слязохме с цел да отидем на тоя град накрая да посрещнем изгрева и си направим гимнастиките. Аз срещам много братя и сестри Симо Йовков от Мърчаево, Темелко, Колю и други и Балтова, Стоянка и много други. Вечер е още, тъмно. Електрически лампи осветяват улиците. Ето, се приближават конни стражари - за да не им обръщаме вниманието, ние се поразделихме.
към текста >>
Германецът ще
отпътува
, аз приготвих нещо за вечеря.
Равна поляна. Къщи, бараки на разни наши хора. Заварих Янкова. Ето, дойде и Еленка и сладко си заприказвахме. Дойде ми на гости в моята къща Владо заедно с един германец.
Германецът ще
отпътува
, аз приготвих нещо за вечеря.
Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде. Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла.Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна.
към текста >>
Колко леко, радостно се
пътува
нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш.
Ядохме в едната стая, голямата. Кога минах отвъд, ето Еленка, без да знае, че ние ядем, но аз не се сетих да я поканя и тя си измила грозде и току ще започне да яде. Аз вземах от гроздето и й казах, че отвъд, в другата стая, Владо и един германец вечерят и сега още малко им не достига, да си хапнат и от гроздето. Нещо се прочете недоволство в лицето й, но аз съм виновен, че не я потърсих и не знаех дали е дошла.Друга картина: Излизаме из един стръмен баир нагоре, наши братя и сетри, но баирът е на урви, на урви, като над Арабаджи Героолар във Водица. Силен западен вятър повея и толкова силен, щото изкачвайки се нагоре на изток аз, Учителят и братя и сестри, аз току се затекох нагоре и вятърът ме повдигна.
Колко леко, радостно се
пътува
нагоре - само трябва да се крепиш да не се завалиш.
Рекох си, че в природата стават неща, които учудват човека. Когато природата иска, може да те улесни, да те пренесе на цели разстояния за един миг. Както в случая ме понесе силният вятър нагоре и аз с висок глас викам и се смея на лекотата, с която хвърча нагоре. Учителят гледа и говори на братята и сестрите. *
към текста >>
Даже сега, къде 8 ч сутринта, се чуват гръмотевици и ту ръми и престава дъждът.От Еленка досега съм получил един
път
само резюмета, 3 броя.
Когато природата иска, може да те улесни, да те пренесе на цели разстояния за един миг. Както в случая ме понесе силният вятър нагоре и аз с висок глас викам и се смея на лекотата, с която хвърча нагоре. Учителят гледа и говори на братята и сестрите. * Нощес валя дъжд със силни гръмотевици.
Даже сега, къде 8 ч сутринта, се чуват гръмотевици и ту ръми и престава дъждът.От Еленка досега съм получил един
път
само резюмета, 3 броя.
Нещо особно състояние ме е обзело спрямо нея. Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга. Мъчно ми е, че тя външно не проявява признаци на чувства спрямо мен. Решил съм хей-тъй, да не й пиша често, защото кога съм при нея, се отнася малко грубо спрямо мен. Може би това е пресилено казано от моя страна, защото тя иска да води чист живот като ученичка на Учителя, а аз още вътрешно не съм укрепнал и затова да осъждам поведението й спрямо мен.
към текста >>
От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по
пътя
, който Учителят ни чертае и сочи.
Може би от това, че тя ме не пропуща при нея си, не ме приближава и отдалечава - с това аз изпитвам една тъга. Мъчно ми е, че тя външно не проявява признаци на чувства спрямо мен. Решил съм хей-тъй, да не й пиша често, защото кога съм при нея, се отнася малко грубо спрямо мен. Може би това е пресилено казано от моя страна, защото тя иска да води чист живот като ученичка на Учителя, а аз още вътрешно не съм укрепнал и затова да осъждам поведението й спрямо мен. Тя, от любов към Учителя и стремейки се да прилага учението, физически не иска да се приближава до когото и да е.
От една страна, ме обхваща мъка, че тя не върви по моето щение, което всъщност не е добро и не по Бога, а от друга страна, си казвам, че аз не трябва да я изнасилвам и да я оставя да си върви по
пътя
, който Учителят ни чертае и сочи.
Учителят ни зове към чист и свят живот. Към светъл ум, чисто сърце и силна воля. Воля във въздържание и прилагане онова, което ще ни увеличи светлината, ще ни зарадва душата и ще ни води към вечен прогрес. Във физическото тяло не трябва да търсим удоволствия, а в духа да се търси смисълът на живота. Ето заещо Еленка се стреми към духовен живот, също и аз, но се мъча по една вътрешна слабост да я възпирам и ограничавам.
към текста >>
Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав
път
.
Но Бог ще ми помогне и аз да обичам като Бога, и аз да се стремя към духовно съвършенство, към духовен брак с Еленка, а не към физически, какъвто искат моите низши физически чувства.Тази вечер валя дъжд с гръмотевици.9.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада.
Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав
път
.
Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми. Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало.
към текста >>
Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже
попът
ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване.
Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път.
Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже
попът
ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване.
Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми. Възпротивих се в съзнанието си вътре в мен, че няма да му се поддам, но той като доволен Сатана, че ми повлиял, самодоволно се подсмихваше, че уж нищо нямало. Аз му изкряках за постъпката му, като му казах, че това е непристойно и непочтено от негова страна и че каквито чудеса да прави пред нашите братя и сестри, в мрежите си не ще хване никого, защото ние си имаме Учител, ръководител.
към текста >>
Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически
пътя
, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Гледаме много голям параход нов, най-последна дума натехниката. Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход.
Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически
пътя
, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и пътят се разкаля. * Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч.
към текста >>
Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и
пътят
се разкаля.
Казаха, че е бил на Кайзера германски или на Хитлер - не запомних името. Той минавал с парахода си за 3 -^4 дни до Америка. Работници боядисваха с червена боя отстрани на предната част, където параходът пори водата. Аз нещо бях отишъл настрана на пристанището из някои здания и чух силна сирена на параход. Затекох се да видя потеглянето на парахода, обаче той така силно се възвиваше на едно място, за да се отправи, щото от силния напор на перките и от силното потегляне се образуваха много големи вълни, които излязоха извън бреговете на пристанището и започнаха да заливат периодически пътя, през който трябваше да мина, за да стигна до пристанището.
Но не се решихда прибягам, защото вълните щяха да ме застигнат и повлекат, пък и
пътят
се разкаля.
* Хубав ясен слънчев ден с просторни гледки се откри тая заран. Родопи, Рила блещят в снежна белина, а Софийското поле до средата на Витоша е в омара и мъглевина.15.Х.1936 год.Сън: Намирам се в някакъв непознат град. Училищният инспектор на Свогенската уч. околия Манчев каза на мен и на други колеги и колежки да не бързаме с разпределението, защото има да последва някаква друга наредба, че тогава.
към текста >>
Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв
път
се забелязаха първи снежинки.
Една дамач средна възраст, облечена с черни дрехи, се приближи до мен и ме замоли да играем на карти. Не помня в съня си, но като че ли аз се съгласих за малко да играя, но нейната идея е била да се доближи до мен, което аз забелязах и започнах да се държа резервно и коректно, за да я заставя да се оттегли и ме остави на мира. След това се намерих в някакви ливади с хора от Водица. Някакви си коне бягаха и ги завръщахме. *
Снощи четох книгата „Дневник на капитана Кенис, таен агент на английската тайна полиция от Сержанс Делиженс против руския Г.П.У."Снощи за пръв
път
се забелязаха първи снежинки.
Тая заран небето облачно, Витоша се белее по върха, Рила забулена. Хладно е вън.Четох школната лекция „Хармонизиране на енергиите ".Не си водя редовно дневника. Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва.
към текста >>
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв
път
заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души.Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни.Днес за пръв
път
заваля сняг, но докато белна земята, се стопи.Еленка не ми пише често.
Като че вътрешно предчувствувам, че тя не е добре или има нещо друго.На стъмяване пях многократно песента „Ранен час". След това почувствувах силно влечение да се моля. Молих се тъй, както рядко съм се молил. Кой знай що става негде. Будните хора трябва да се молят, защото само в Бога е спасението и в Него са всички съкровени блага, които са необходими за нашите телесни, душевни и духовни нужди.31.Х.1936 год., съботаСън: Не запомних добре целия си сън.
към текста >>
У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много
пъти
съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения.
У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много
пъти
съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач.
към текста >>
Сега, особено тая есен, много
пъти
съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея.
Сега, особено тая есен, много
пъти
съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича.2.ХI.1936 год., понеделникСнощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах.
Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни.Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>
Колкото ми бе пратила и то всичко на три
пъти
, ето сега ги повърнах, та да може да ги препрати на Сотирка Бабаджова, защото са много добри и заслужава да ги прочетат тези, които не са слушали беседите на Изгрева.4.ХI.1936 год., срядаПонеже снощи работих до 1 ч, след като се завърнах от Младенови, където вечерях качамак и масло, тая сутрин съм се успал за школата.
Днес времето бе полуслънчево, обаче снегът по Чепъна не се достопи. Цял ден северните стрехи на училището капеха. Студеничко бе цял ден.В 5 ч дойде пощата. Но нема писмо от Еленка. Много се измъчвам за нея, какво ли става с нея, че ми не пише и нито резюмета вече ми праща.
Колкото ми бе пратила и то всичко на три
пъти
, ето сега ги повърнах, та да може да ги препрати на Сотирка Бабаджова, защото са много добри и заслужава да ги прочетат тези, които не са слушали беседите на Изгрева.4.ХI.1936 год., срядаПонеже снощи работих до 1 ч, след като се завърнах от Младенови, където вечерях качамак и масло, тая сутрин съм се успал за школата.
Прочетох едно резюме от 23.1Х. т. г. - „Запалената свещ". След наряда си отидох у Младенови и направих една врата и каса на неговата средница, за да се заключат картофите в мазата. Учих 2 часа и потеглих за Годеч за заплатата си и за получаването на картофи за трапезарията. Получих картофите, платих сиренето и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв.
към текста >>
Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал
пътят
от дъждовете и снега.
Получих картофите, платих сиренето и кашкавала на Губешката кооперация 462 лева и 518 лв. за картофите за трапезарията и отидох при Каралеев за заплатата си. Запознах се тамо с 2 госпожици, прогимназиални учителки, едната в Букоровци, а другата - в Годеч. След Каралеев отбих се у Манов, където бяха се събрали 5 ^ 6 колеги, за да обмислят въпроса за работата, която трябва да се предприеме по вземането управата на Царибродското просветно учителско дружество. Потеглих си, като се бе стъмило.
Общината купила 2 стола за училището ми, вземахме ги с Васил Шетошков и Нестор Петров и полека-лека си дойдохме, понеже бе поизсъхнал
пътят
от дъждовете и снега.
Получих в Годеч писмо от Еленка. Като си дойдох, първата работа бе да го прочета. Еленка не ми писала толкова време, защото станали някои недоразумения в школата между стенографките и Белеви за места и столове и Учителят прекарал пак много дни на уединение и недобро състояние от нашите тревоги, та трябвало да усмирява Савка, Белев и пр. Тя всъщност била добре, само и тя като мен прекарала душевни безпокойства, задето забавила да ми пише. В 11 ч си легнах.5.ХI.1936 год., четвъртъкСън: Някъде се намирам на екскурзия в една планина, не висока, но с голяма гора.
към текста >>
През целия
път
пях песента „Да имаш вяра" от Учителя.
Отидохме с Еленка на пазаря и си купих едни панталони за 120 лева, едни гети за 18 лева, плат за закърпване на палтото. Върнахме се в 5 без 10 на хана, оказа се, че се овакантява едно място. Аз се сбогувах с Еленка и влязох в автомобила. В 7 и 10 бяхме в Годеч. Точно в 9 бях в Равна.
През целия
път
пях песента „Да имаш вяра" от Учителя.
С пристигането си я свирих много и пях.Не вечерях, въпреки че бях гладен, и си легнах в 11 ч.10.ХI.1936 год., вторникСън: Сънувах, че поп Борис от моето с. Водица влязъл в моята стая, без да ме предупреди и заварил на масата ми всичките броеве на в. „Братство" и като че е скрил някой и аз като че ли прочетох в него, че това [е] една шпионска работа от негова страна. Той ми каза, че му предстояло да пише 2 реферата: единият бил за греха, а другият - върху „Тъмната страна на престъплението". Аз заобяснявах много работи, от които трябва да излезе, за да си състави рефератите.11.ХI.1936 год., срядаСън: Сънувах, че се намирам някъде в едно училище и сме в някакъв си опреснителен курс, Сийка Костова заедно с една нейна колежка четат нещо по история, за исторически събития.
към текста >>
След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна зъбите на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два
пъти
се отчупи.
Отговориха ми, че вече говорел наново беседи. Аз отидох при Учителя. Той изглежда физически изтощен. Ето, и Димитър Рачев видях, и той бил на екскурзия и при братята и си отива. Учителят му говори нещо и той слуша.
След това сънувах, че с езика си бутнах от лява страна зъбите на горнята челюст, кучешкия зъб и той току, без да боледува, се развалил и започна да се руши; на два
пъти
се отчупи.
Мен не ме заболя толкова, но ми стана чудно, че без да е заболял, се счупи.21.XI.1936 год., съботаСтанах, като се развидели.Сън: Сънувах, че сме с Еленка заедно. Бяхме някъде на гости аз, Еленка и още някои госпожици. Предстоеше ни като че ли да преспим тамо. Еленка е легнала, а другата госпожица бе излязла за малко. *
към текста >>
Цял ден е облачно и студено.Сън:
Пътуваме
из една широка поляна, а наоколо алеи дървета.
Много поучителна лекция за най-същественото в Живота, че е Връзката с Бога и че от това произтичат всички науки, изкуства и блага.Вънка валяло малко сняг, колкото да побелее земята, и е студено. Не ходих в Годеч. Следобед лежах, почивах. Запарих кацата за зелето и си легнах. Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо.
Цял ден е облачно и студено.Сън:
Пътуваме
из една широка поляна, а наоколо алеи дървета.
Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ниесе присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено.
към текста >>
Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като
пътуваме
за Попово.
Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг.4.ХII.1936 год., петъкСъбудих се в 6 без 15.Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив. Натоварил кола със сено, но отдолу е турил макината с веячката, оставил място да поставим в колата и цилиндрата и отдире натрупал много сено, надлъж и нашир.
Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като
пътуваме
за Попово.
Започнах да се разсъбличам, за да си облека новите дрехи. И майка ми бе при нас.12.ХII.1936 год., съботаВремето от една седмица, че и повече, е все облачно, полумъгливо, студено. Залових се да подготвя една вечеринка с моми и момци. Днес следобед училището бе пълно с моми, които не ме оставиха да си почина. Правихме репетиция.
към текста >>
Заприказвахме се нещо, но не така, като свои, както друг
път
, тя като че нещо страни.Отидохме после да посрещнем багажа на братството.
Мен ме мъчи нещо, че Еленка я няма при мен и не ме следваше тоя ден. Аз се отделих да отида за вода, а ето, и Еленка се била отделила и отиваше за вода. Гледам, лицето й не е чисто. Има пъпки по него. И важното е, че преди два дена я бях сънувал пак с такова нечисто лице, с петна от пъпки и сега виждам, че лицето й не е очистено.
Заприказвахме се нещо, но не така, като свои, както друг
път
, тя като че нещо страни.Отидохме после да посрещнем багажа на братството.
И то братският багаж се изразява в много кашкавал, сирене и най-многото се състои от каси яйца, натоварени в една голяма биволска кола, която е накамарена догоре и надвесена с каси яйца и други работи. Йордан Ралев, Грозданов Рали от с. Водица им води биволите. Той оставил за малко биволите и отишъл като че ли в хана.Те потеглиха малко. Колата се сецна и се залюля нагоре към баиря и се гътна.
към текста >>
Като че ли аз бях
пътувал
и се отбих в това село мен познато, като че с.
Всички сме при един бакалин, който продава бонбони най-разнообразни. Бонбонджията ме познава и ми даде цяла кривачка ситни бонбончета. Аз си хапнах да си подсладя и раздадох на децата. Дойдоха и някои ханъмки, обаче не се криеха, както всъщност се крият кадъните. И те весели, засмени.
Като че ли аз бях
пътувал
и се отбих в това село мен познато, като че с.
Крепча, но не такова, каквото го аз познавам.17.ХII.1936 год., четвъртъкСън: Сънувам, че на източния хоризонт при ясна звездна Q нощ се е явила една форма от много звезди в такава посока на стрела, която сочи от юг към север, и от преднята страна на стрелата, надолу към земята започнаха да падат множество метеори, които образуват светла ивица от светещи метеори,летящи към земята.Днеска е празникът „Сава и Варвара". Децата ходиха да събират фасул и леща. Събраха 29 кг фасул. Щях да имам репетиция с моми и ергени, обаче имаше селско събрание, на което се обсъжда въпросът по протестирани полици от ядене и пиене по делото. Следобед водих децата горе, в Дупките, на разходка.18.ХII.1936 год., петъкСън: Сънувам, като че съм в Габрово.
към текста >>
Уж бе вземат и го нямаше, а после аз го намерих и се
упътихме
надолу към долнята къща на тези хора.
Обясниха ми, че поради земеделието, тези хора си имали къща и в края. Надойдоха много туристи, туристки, всички се готвим, стягаме. Аз предупредих, че съм забравил да вложа в касетките нови стъкла, понеже три са вече експонирани с равненските моми и момци. Питах ги дали няма възможност да ги сменя. Но едно ме тревожи: че бастоня ми от вечерята горе го вземали.
Уж бе вземат и го нямаше, а после аз го намерих и се
упътихме
надолу към долнята къща на тези хора.
Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня. И няма де да го търся, пак ми го отнели. Оказа се, т. е. си припомням, че уж някой го хванал за края и го захвърлил далеч, да се не намери вече от мене. И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината.
към текста >>
Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за
път
, ето пак ми няма бастоня.
Надойдоха много туристи, туристки, всички се готвим, стягаме. Аз предупредих, че съм забравил да вложа в касетките нови стъкла, понеже три са вече експонирани с равненските моми и момци. Питах ги дали няма възможност да ги сменя. Но едно ме тревожи: че бастоня ми от вечерята горе го вземали. Уж бе вземат и го нямаше, а после аз го намерих и се упътихме надолу към долнята къща на тези хора.
Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за
път
, ето пак ми няма бастоня.
И няма де да го търся, пак ми го отнели. Оказа се, т. е. си припомням, че уж някой го хванал за края и го захвърлил далеч, да се не намери вече от мене. И аз останах без него, а се чудя как ще пътуваме из планината. Усещам си, че левият крак настинал в коляното и го усещам, че ме боли.
към текста >>
И аз останах без него, а се чудя как ще
пътуваме
из планината.
Уж бе вземат и го нямаше, а после аз го намерих и се упътихме надолу към долнята къща на тези хора. Кога пристигнахме и се насъбрахме момчета, момичета за път, ето пак ми няма бастоня. И няма де да го търся, пак ми го отнели. Оказа се, т. е. си припомням, че уж някой го хванал за края и го захвърлил далеч, да се не намери вече от мене.
И аз останах без него, а се чудя как ще
пътуваме
из планината.
Усещам си, че левият крак настинал в коляното и го усещам, че ме боли. Той ме боли, а аз се чудя как ще гааретя*. Дойде момиче с ново облечени мъжки дрехи и мълчаливо ме наблюдава. Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи.
към текста >>
Аз и друг
път
съм Му прала дрехи.
Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период.
Аз и друг
път
съм Му прала дрехи.
После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося. В.К.: Всеки човек си я носи.Това беше на кой май? Е.А.: Аз в паметта имам 4 май. А може да е и друга дата.
към текста >>
На дясна ръка,
десен
крак?
В.К.: И около очите? Е.А.: И около очите, да. В.К.: Много голям побой! Е.А.: Ама побой и побой, който, ами Той получи малко сътресение, Той получи после удар от побоя. В.К.: На кой ден получи парализа?
На дясна ръка,
десен
крак?
Е.А.: Е, не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа кога. В.К.: А кога решиха да тръгват на Рила? Е.А.: Ами така както беше в това състояние. В.К.: На кой ден, на петия, на шестия ден?
към текста >>
Е.А. Само един
път
или два
пъти
.
Както въобще българинът си почиства дома. В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година. Е.А.: Срещу Нова година не всякога сме били. Може да сме били на вечеря, но, ако на другия ден имаме клас, 10 часа свършваме, за да можем сутринта да станем, да си дойдем на клас. В.К.: А иначе чакахте ли Нова година с Учителя да стане 12 часа?
Е.А. Само един
път
или два
пъти
.
Не сме чакали всяка година. В.К.: Но и държеше ли Слово така на Нова година? Точно срещу първи януари? Е.А.: Малко. Той си държеше на беседите и на Школата.
към текста >>
20.
Учителя организира събора, 1936 г.
, 19.08.1936 г.
Аз и друг
път
съм Му прала дрехи.
Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период.
Аз и друг
път
съм Му прала дрехи.
После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося. В.К.: Всеки човек си я носи.Това беше на кой май? Е.А.: Аз в паметта имам 4 май. А може да е и друга дата.
към текста >>
На дясна ръка,
десен
крак?
В.К.: И около очите? Е.А.: И около очите, да. В.К.: Много голям побой! Е.А.: Ама побой и побой, който, ами Той получи малко сътресение, Той получи после удар от побоя. В.К.: На кой ден получи парализа?
На дясна ръка,
десен
крак?
Е.А.: Е, не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа кога. В.К.: А кога решиха да тръгват на Рила? Е.А.: Ами така както беше в това състояние. В.К.: На кой ден, на петия, на шестия ден?
към текста >>
Е.А. Само един
път
или два
пъти
.
Както въобще българинът си почиства дома. В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година. Е.А.: Срещу Нова година не всякога сме били. Може да сме били на вечеря, но, ако на другия ден имаме клас, 10 часа свършваме, за да можем сутринта да станем, да си дойдем на клас. В.К.: А иначе чакахте ли Нова година с Учителя да стане 12 часа?
Е.А. Само един
път
или два
пъти
.
Не сме чакали всяка година. В.К.: Но и държеше ли Слово така на Нова година? Точно срещу първи януари? Е.А.: Малко. Той си държеше на беседите и на Школата.
към текста >>
21.
Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември
, 15.11.1936 г.
Никога друг
път
не беше питал за по-минала лекция.
Изпяхме една песен. След това пита коя е основната мисъл на миналата лекция. Каза се това. След това пак пяхме. След това пак основна мисъл на по-минала лекция.
Никога друг
път
не беше питал за по-минала лекция.
И пак пяхме песен, и така мина повече от двадесет минути в песни. И сега лично аз да ви кажа се питам: Защо толко дълго пеене? Какво има нали, защо това така става? Лично аз се попитах. И по едно време Учителят каза: „Какво има?
към текста >>
И това се прави най-малко шест
пъти
, най-много десет
пъти
.
И така по едно време още часът не беше минал, цял час, Учителят стана и не помня, пяхме ли песен или не пяхме, но си излезе. Сега, Учителят беше дал няколко правила за класа, че никога Не трябва да става скандал никакъв и когато стане скандал, някой от тези, които са причина, може да си замине. Но Учителят след това, за да не пострада никой от учениците пак е поел сам отговорността, Той плати и Той заболя от страшна ангина. Той щял да се задуши, толкова силна е била и тогава Той даде този метод с врялите компреси. Дето се взима или един пакет памук натопен във вряла вода, захващат се краищата, да се поизцеди и се слага на болното място, или пък пешкир, кърпа и щом поизстине се сменя така.
И това се прави най-малко шест
пъти
, най-много десет
пъти
.
Така, както е горещо. Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синозит. Братът бяха му казали, че трябва да му правят пункция. Аз попитах Учителя какво да направим. Той каза: „Направи му врелите компреси!
към текста >>
Аз този
път
реших, като отивам на беседа, няма да погледна никого и ще седна, защото Учителят казваше, като отидеме на беседа нищо друго да не гледаме.
В.К.: А, задушливи газове. Е.А.: Не отровни. „Не отваряйте шишето! " й казал така на нея, но тя не послушала не могла да послуша. Така й вряло и кипяло, и нали мнения различни, и даже пък знаеш ли какво се случи.
Аз този
път
реших, като отивам на беседа, няма да погледна никого и ще седна, защото Учителят казваше, като отидеме на беседа нищо друго да не гледаме.
Да не се отклоняваме с този, онзи, поздравления и т.н. И аз реших да направя тоя опит, ама не можах да го направя съвсем. И аз отивам и столовете са както си бяха. Както аз знам как са били. А те когато отиват Белеви, те разместват столовете и си ги турят както те искат.
към текста >>
Значи дясна ръка,
десен
крак е с хемипареза до хемиплетия.
В.К.: Говореше ли или фъфлеше? Е.А.: Е, малко така завалено. В.К.: Защото това, цялата картина е това на мозъчен удар нали, с кръвоизлив, значи с десния крак, с дясната ръка не можеше да си служи. Това е инсулт нали? На травматична основа.
Значи дясна ръка,
десен
крак е с хемипареза до хемиплетия.
Е.А.: Всичкото беше така, Той си влачеше крака. В.К.: Окото беше ли затворено? Е.А.: Той имаше много синини след побоя. В.К.: Къде? Е.А.: Тука, тука, тука.
към текста >>
22.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 23 септември
, 23.09.1941 г.
На другия ден всички станахме рано и се
упътихме
за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх.
Екскурзията беше четиридневна от 23 септември 1941 година до 26 септември, включително. Това беше една малка група от 9 души, но към втория и особено на третия ден дойдоха още доста братя и сестри, та станахме около 20 души. Следобед на 23ти стигнахме на Черни връх и се настанихме в наблюдателницата. Много любезно ни приеха наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария. Учителя се настани в стаята на брат Гошо и майка му, а други в съседната обща стая за туристи.
На другия ден всички станахме рано и се
упътихме
за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх.
Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза:Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на гладник и очаква един хубав обяд.
към текста >>
След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се
упътихме
към наблюдателницата.
Всичко, каквото правите, ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли, каквото правите, правете го за слава Божия. Първо ще ви посети ангел. И второ, ще се весели духът ви във вас. Първото е посещение на любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас.
След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се
упътихме
към наблюдателницата.
Спряхме се при нея. Учителя каза по отношение на мъглата:Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули.
към текста >>
Трябва да се приложи една опитна философия, защото много
пъти
се говори теоретически онова, което не се разбира.
Господ не е от тези, които ще изявят любовта си към тебе, когато си забогатял. Но когато те отхвърлят всички и си без нищо, тогава Той те обича. И ако разбереш това, тогава ти си силен. Дойде при тебе някой недоволен и внесе своята мисъл в теб. А пък ти трябва да имаш силен вътрешен живот, ти трябва да внесеш твоята мисъл в него.
Трябва да се приложи една опитна философия, защото много
пъти
се говори теоретически онова, което не се разбира.
Ако ти обичаш Бога само когато ти е добре, това е наполовина. Но когато дойде страдание и не се измени твоето отношение към Бога, това показва, че в тебе има любов. Ще се учиш на това. То лесно се казва, но като дойде да го опиташ, тогава е мъчно. Вярвайте, че светът е разумен и каквото и да ви се случи, един ден ще се превърне за добро.
към текста >>
Ние дадохме тон на
пътуванията
в планината.
Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки.
Ние дадохме тон на
пътуванията
в планината.
Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели. През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила. Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо.
към текста >>
Излизането на Черни връх се правеше един
път
в годината.
Още сега седи тази чешмич-ка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода. След туй оттам Учителят ни извеждаше към „Големия резен", на една голяма поляна под Резена и на тази поляна сме правили ред упражнения, почивали сме и сме слушали беседи на Учителя.
Излизането на Черни връх се правеше един
път
в годината.
През 1941 г. Учителят пожела да отидем на Черни връх и понеже наблюдателя беше разположен към Братството, минаваше за наш приятел. Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди на службата. Но приемаше много добре Учителя. Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария.
към текста >>
Първия
път
ще ви посети ангелът.
Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш.
Първия
път
ще ви посети ангелът.
И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът. Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли:
към текста >>
И втория
път
ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът.
И втория
път
ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли: „Това, което става с Елисавета и с Мария става и с всяка човешка душа.
към текста >>
Изгревът е
чудесен
.
Нали по-рано идва Любовта, а после идва Духът." Беседата е държана на Витоша, Големият резен на 26.1Х. 1941 г., при изгрев слънце. Времето е тихо, ясно, слънчево. Небето е синьо.
Изгревът е
чудесен
.
Слънцето изгря в 6 ч. и 18 мин. Това е стенограма на Савка, която винаги обозначаваше времето, обстановката при всяка една беседа на Учителя. Тази година прекарахме три дни на Черни връх, а след това се върнахме в София. Изгревът - Том 3
към текста >>
23.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 24 септември
, 24.09.1941 г.
На другия ден всички станахме рано и се
упътихме
за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх.
Екскурзията беше четиридневна от 23 септември 1941 година до 26 септември, включително. Това беше една малка група от 9 души, но към втория и особено на третия ден дойдоха още доста братя и сестри, та станахме около 20 души. Следобед на 23ти стигнахме на Черни връх и се настанихме в наблюдателницата. Много любезно ни приеха наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария. Учителя се настани в стаята на брат Гошо и майка му, а други в съседната обща стая за туристи.
На другия ден всички станахме рано и се
упътихме
за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх.
Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза:Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на гладник и очаква един хубав обяд.
към текста >>
След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се
упътихме
към наблюдателницата.
Всичко, каквото правите, ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли, каквото правите, правете го за слава Божия. Първо ще ви посети ангел. И второ, ще се весели духът ви във вас. Първото е посещение на любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас.
След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се
упътихме
към наблюдателницата.
Спряхме се при нея. Учителя каза по отношение на мъглата:Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули.
към текста >>
Трябва да се приложи една опитна философия, защото много
пъти
се говори теоретически онова, което не се разбира.
Господ не е от тези, които ще изявят любовта си към тебе, когато си забогатял. Но когато те отхвърлят всички и си без нищо, тогава Той те обича. И ако разбереш това, тогава ти си силен. Дойде при тебе някой недоволен и внесе своята мисъл в теб. А пък ти трябва да имаш силен вътрешен живот, ти трябва да внесеш твоята мисъл в него.
Трябва да се приложи една опитна философия, защото много
пъти
се говори теоретически онова, което не се разбира.
Ако ти обичаш Бога само когато ти е добре, това е наполовина. Но когато дойде страдание и не се измени твоето отношение към Бога, това показва, че в тебе има любов. Ще се учиш на това. То лесно се казва, но като дойде да го опиташ, тогава е мъчно. Вярвайте, че светът е разумен и каквото и да ви се случи, един ден ще се превърне за добро.
към текста >>
Ние дадохме тон на
пътуванията
в планината.
Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки.
Ние дадохме тон на
пътуванията
в планината.
Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели. През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила. Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо.
към текста >>
Излизането на Черни връх се правеше един
път
в годината.
Още сега седи тази чешмич-ка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода. След туй оттам Учителят ни извеждаше към „Големия резен", на една голяма поляна под Резена и на тази поляна сме правили ред упражнения, почивали сме и сме слушали беседи на Учителя.
Излизането на Черни връх се правеше един
път
в годината.
През 1941 г. Учителят пожела да отидем на Черни връх и понеже наблюдателя беше разположен към Братството, минаваше за наш приятел. Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди на службата. Но приемаше много добре Учителя. Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария.
към текста >>
Първия
път
ще ви посети ангелът.
Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш.
Първия
път
ще ви посети ангелът.
И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът. Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли:
към текста >>
И втория
път
ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът.
И втория
път
ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли: „Това, което става с Елисавета и с Мария става и с всяка човешка душа.
към текста >>
Изгревът е
чудесен
.
Нали по-рано идва Любовта, а после идва Духът." Беседата е държана на Витоша, Големият резен на 26.1Х. 1941 г., при изгрев слънце. Времето е тихо, ясно, слънчево. Небето е синьо.
Изгревът е
чудесен
.
Слънцето изгря в 6 ч. и 18 мин. Това е стенограма на Савка, която винаги обозначаваше времето, обстановката при всяка една беседа на Учителя. Тази година прекарахме три дни на Черни връх, а след това се върнахме в София. Изгревът - Том 3
към текста >>
24.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 25 септември
, 25.09.1941 г.
На другия ден всички станахме рано и се
упътихме
за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх.
Екскурзията беше четиридневна от 23 септември 1941 година до 26 септември, включително. Това беше една малка група от 9 души, но към втория и особено на третия ден дойдоха още доста братя и сестри, та станахме около 20 души. Следобед на 23ти стигнахме на Черни връх и се настанихме в наблюдателницата. Много любезно ни приеха наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария. Учителя се настани в стаята на брат Гошо и майка му, а други в съседната обща стая за туристи.
На другия ден всички станахме рано и се
упътихме
за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх.
Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза:Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на гладник и очаква един хубав обяд.
към текста >>
След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се
упътихме
към наблюдателницата.
Всичко, каквото правите, ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли, каквото правите, правете го за слава Божия. Първо ще ви посети ангел. И второ, ще се весели духът ви във вас. Първото е посещение на любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас.
След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се
упътихме
към наблюдателницата.
Спряхме се при нея. Учителя каза по отношение на мъглата:Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули.
към текста >>
Трябва да се приложи една опитна философия, защото много
пъти
се говори теоретически онова, което не се разбира.
Господ не е от тези, които ще изявят любовта си към тебе, когато си забогатял. Но когато те отхвърлят всички и си без нищо, тогава Той те обича. И ако разбереш това, тогава ти си силен. Дойде при тебе някой недоволен и внесе своята мисъл в теб. А пък ти трябва да имаш силен вътрешен живот, ти трябва да внесеш твоята мисъл в него.
Трябва да се приложи една опитна философия, защото много
пъти
се говори теоретически онова, което не се разбира.
Ако ти обичаш Бога само когато ти е добре, това е наполовина. Но когато дойде страдание и не се измени твоето отношение към Бога, това показва, че в тебе има любов. Ще се учиш на това. То лесно се казва, но като дойде да го опиташ, тогава е мъчно. Вярвайте, че светът е разумен и каквото и да ви се случи, един ден ще се превърне за добро.
към текста >>
Ние дадохме тон на
пътуванията
в планината.
Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки.
Ние дадохме тон на
пътуванията
в планината.
Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели. През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила. Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо.
към текста >>
Излизането на Черни връх се правеше един
път
в годината.
Още сега седи тази чешмич-ка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода. След туй оттам Учителят ни извеждаше към „Големия резен", на една голяма поляна под Резена и на тази поляна сме правили ред упражнения, почивали сме и сме слушали беседи на Учителя.
Излизането на Черни връх се правеше един
път
в годината.
През 1941 г. Учителят пожела да отидем на Черни връх и понеже наблюдателя беше разположен към Братството, минаваше за наш приятел. Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди на службата. Но приемаше много добре Учителя. Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария.
към текста >>
Първия
път
ще ви посети ангелът.
Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш.
Първия
път
ще ви посети ангелът.
И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът. Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли:
към текста >>
И втория
път
ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът.
И втория
път
ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли: „Това, което става с Елисавета и с Мария става и с всяка човешка душа.
към текста >>
Изгревът е
чудесен
.
Нали по-рано идва Любовта, а после идва Духът." Беседата е държана на Витоша, Големият резен на 26.1Х. 1941 г., при изгрев слънце. Времето е тихо, ясно, слънчево. Небето е синьо.
Изгревът е
чудесен
.
Слънцето изгря в 6 ч. и 18 мин. Това е стенограма на Савка, която винаги обозначаваше времето, обстановката при всяка една беседа на Учителя. Тази година прекарахме три дни на Черни връх, а след това се върнахме в София. Изгревът - Том 3
към текста >>
25.
Учителя е на четиридневна екскурзия с група ученици на Витоша - Черни връх. 26 септември
, 26.09.1941 г.
На другия ден всички станахме рано и се
упътихме
за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх.
Екскурзията беше четиридневна от 23 септември 1941 година до 26 септември, включително. Това беше една малка група от 9 души, но към втория и особено на третия ден дойдоха още доста братя и сестри, та станахме около 20 души. Следобед на 23ти стигнахме на Черни връх и се настанихме в наблюдателницата. Много любезно ни приеха наблюдателят Гошо и майка му, баба Мария. Учителя се настани в стаята на брат Гошо и майка му, а други в съседната обща стая за туристи.
На другия ден всички станахме рано и се
упътихме
за Резньовете два върха на разстояние около 20 минути от Черни връх.
Имаше гъста мъгла, която скриваше всичко от погледа ни. Тук прекарахме известно време в размишление и молитва. След това Учителя каза:Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Божият Дух не изпълнят човешката душа, човек е като странник, чужденец на тази земя. Той прилича на гладник и очаква един хубав обяд.
към текста >>
След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се
упътихме
към наблюдателницата.
Всичко, каквото правите, ядете ли, пиете ли, лягате ли, ставате ли, каквото правите, правете го за слава Божия. Първо ще ви посети ангел. И второ, ще се весели духът ви във вас. Първото е посещение на любовта, второто е посещение на Духа, който се вселява. Учителя каза:Онези, които са в София, очакват от вас.
След това наблизо направихме гимнастическите упражнения и се
упътихме
към наблюдателницата.
Спряхме се при нея. Учителя каза по отношение на мъглата:Това време е като млада булка. Няколко дена стои с було. След това се разбулва. Утре ще се разбули.
към текста >>
Трябва да се приложи една опитна философия, защото много
пъти
се говори теоретически онова, което не се разбира.
Господ не е от тези, които ще изявят любовта си към тебе, когато си забогатял. Но когато те отхвърлят всички и си без нищо, тогава Той те обича. И ако разбереш това, тогава ти си силен. Дойде при тебе някой недоволен и внесе своята мисъл в теб. А пък ти трябва да имаш силен вътрешен живот, ти трябва да внесеш твоята мисъл в него.
Трябва да се приложи една опитна философия, защото много
пъти
се говори теоретически онова, което не се разбира.
Ако ти обичаш Бога само когато ти е добре, това е наполовина. Но когато дойде страдание и не се измени твоето отношение към Бога, това показва, че в тебе има любов. Ще се учиш на това. То лесно се казва, но като дойде да го опиташ, тогава е мъчно. Вярвайте, че светът е разумен и каквото и да ви се случи, един ден ще се превърне за добро.
към текста >>
Ние дадохме тон на
пътуванията
в планината.
Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки.
Ние дадохме тон на
пътуванията
в планината.
Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели. През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила. Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо.
към текста >>
Излизането на Черни връх се правеше един
път
в годината.
Още сега седи тази чешмич-ка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода. След туй оттам Учителят ни извеждаше към „Големия резен", на една голяма поляна под Резена и на тази поляна сме правили ред упражнения, почивали сме и сме слушали беседи на Учителя.
Излизането на Черни връх се правеше един
път
в годината.
През 1941 г. Учителят пожела да отидем на Черни връх и понеже наблюдателя беше разположен към Братството, минаваше за наш приятел. Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди на службата. Но приемаше много добре Учителя. Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария.
към текста >>
Първия
път
ще ви посети ангелът.
Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш.
Първия
път
ще ви посети ангелът.
И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът. Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли:
към текста >>
И втория
път
ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът.
И втория
път
ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли: „Това, което става с Елисавета и с Мария става и с всяка човешка душа.
към текста >>
Изгревът е
чудесен
.
Нали по-рано идва Любовта, а после идва Духът." Беседата е държана на Витоша, Големият резен на 26.1Х. 1941 г., при изгрев слънце. Времето е тихо, ясно, слънчево. Небето е синьо.
Изгревът е
чудесен
.
Слънцето изгря в 6 ч. и 18 мин. Това е стенограма на Савка, която винаги обозначаваше времето, обстановката при всяка една беседа на Учителя. Тази година прекарахме три дни на Черни връх, а след това се върнахме в София. Изгревът - Том 3
към текста >>
26.
Погребението на Учителя
, 30.12.1944 г.
Ковчегът с тялото на Учителя бе изнесено навън, образува се процесия от братята и сестрите, като се
запътихме
да обиколим местата, гдето Учителят се е движил.
Старите братя, вземайки предвид любимото място, гдето Учителят е отивал да поседне край една млада лозница, определиха там място за гроба. Изработването на гроба пое брат Гради Минчев, като е поканил и други братя да му помагат. Природата ознаменува това събитие, като в последните два дни постла земята с бяла премяна. Наваля пухкав чист сняг, на дебелина около 15-20 сантиметра. В денят на погребението небето се избистри, беше тихо, даже и слънцето участвуваше със своите лъчи.
Ковчегът с тялото на Учителя бе изнесено навън, образува се процесия от братята и сестрите, като се
запътихме
да обиколим местата, гдето Учителят се е движил.
Минахме край приемната, към чешмата със зодиака, навлязохме в полянката гдето години наред се изпълняваше Паневритмията, при постоянното участие на Учителя. Бях близко до ковчега и по едно време ме поканиха и аз да понося, сменявайки едного от братята. Такива сменявания ставаха често - едно за отпочиване и друго за да имат такъв спомен повече братя. Така стигнахме в градината гдето бе гроба; ковчегът бе сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, пристъпи се към изпълнение на определената програма: песни, молитви и съзерцание. Погледнах изработения гроб - имаше нещо особено, приложен бе обичая да се пригоди известна известна височинка от 40-50 сантиметра по стените на гроба, върху която се слагат гредички напреко и така отдолу остава кухина.
към текста >>
Понеже бях близо до гроба, дочаках да ми се отвори
път
да изляза и аз от градината.
Погледнах изработения гроб - имаше нещо особено, приложен бе обичая да се пригоди известна известна височинка от 40-50 сантиметра по стените на гроба, върху която се слагат гредички напреко и така отдолу остава кухина. Тази височина се предвижда още при изкопаването, оставя се един вид като стена, широка 20 сантиметра. Без други церемонии и прощавания, ковчега бе похлюпен с капака - и така внимателно се спусна върху поставката. Погребението бе извършено, започна се насипване на пръстта. Присъствуващите се оттеглиха към салона.
Понеже бях близо до гроба, дочаках да ми се отвори
път
да изляза и аз от градината.
Бяхме останали малко хора, когато отведнъж се дочу трясък от срутване в гроба. Беше нахвърлена голяма част от пръстта, с която следваше да се оформи гроба. За мен беше ясно, че стеничката, която понасяше гредите, ковчега и насипната пръст, не удържа тежестта и затова стана срутването. Естествено, гробът бе оставен в това положение, тъй като отвън не личеше някаква промяна. Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването.
към текста >>
Святата Му глава бе на чиста бяла възглавница, с изработени в горния
десен
ъгъл пентаграм, която се открояваше на светлосин фон.
Кой бе той? Човека. Човека какъвто трябва да бъде. Отляво и дясно на катедрата са поставени двата лимона, помежду тях към изток е бялото легло с белия човек. Целият е облечен в бяло. Костюмът, чорапи, обувки, риза, шалче.
Святата Му глава бе на чиста бяла възглавница, с изработени в горния
десен
ъгъл пентаграм, която се открояваше на светлосин фон.
Ръцете Му скръстени, отдясно до тях Библията - извора на беседите Му. Наистина. Где ли на тоя свят и до кого ли тя би била по на мястото си? В салона бяхме трима-четирима. Гледах Го прикован не зная колко. Отново ми завладя чувството, че Той е жив.
към текста >>
Този
път
бе поставен в ковчег от чисто дърво без никакви украси, върху маса, като беше спуснат кремав воал от ковчега почти до земята.
Днес отидох горе на погребението. Салонът бе препълнен. Всички, които познавах и не познавах бяха там. Минах по реда му и Го видях. Същото впечатление, но многото хора вече доказваха, влияеха на присъствуващия, че действително тук вече има мъртво тяло.
Този
път
бе поставен в ковчег от чисто дърво без никакви украси, върху маса, като беше спуснат кремав воал от ковчега почти до земята.
Пяха религиозни песни. Чух и песента, която отдавна знаем, тогава не можах да се сдържа - пророних сълзи. Към 11 часа тръгна процесията. Преди това брат Симеонов, който ръководеше с цигулката си песните, прочете гл. 14 от Библията и комитета го понесе на ръце, през централната врата на салона, към поляната.
към текста >>
27.
Роден Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 01.12.1881 г.
Но пентаграм с картини, символи и с имена на добродетели, е даден за първи
път
от Учителя.
Относно Пентаграма На основата на дългогодишни наши проучвания, предлагаме различна гледна точка за етапите на създаването на Пентаграма от Учителя Петър К. Дънов – този свещен за Бялото Братство символ, както и за авторството на изображенията му. Тук няма да излагаме значението на символите, тълкуванията на духовните послания в Пентаграма и методите за духовна работа с него. Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока древност.
Но пентаграм с картини, символи и с имена на добродетели, е даден за първи
път
от Учителя.
В неговите бележници от 1897 до 1900 г. са намерени записани и изрисувани различни символи, свързани с фигурите в Пентаграма – букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петолъчна звезда. За подобни символи – букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., Учителя съобщава в писмо до Пеню Киров от 1 септември 1899 г. (Вж. „Епистоларни диалози“. Ч.1. София, 2010).
към текста >>
При достатъчно увеличение на фотографията, в долния
десен
ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си.
Използвано е на много места – може да се види днес в редица книги, както и като фотокартичка. Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно копие на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък. Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си.
При достатъчно увеличение на фотографията, в долния
десен
ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си.
Копието е запазено. Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (копие на Цв.Щилиянова от 1963 г.) Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна) В спомените на старите членове на Братството се говори за още един цветен, по-малък Пентаграм (Фиг.4). Споменава го през педесетте години и Боян Боев.
към текста >>
Но в долния
десен
ъгъл на художественото платно (180х140см), още през 2005-а година, ние съвсем ясно разчетохме името на художника и то не е Шлятер.
Досега ние не сме намерили никакви документални данни за авторството и за времето на появата му. Идваме до момента да си отговорим на въпроса – кой е истинският художник на големия цветен Пентаграм от Фиг. 2, показан на Търновския събор през лятото на 1922 година. Не е ясно кога и при какви условия, грижливо съхраняваното платно на големия цветен пентаграм е било отваряно и неточно е прочетено името на художника като „Ф.Шлятер“. Вярна е само годината – 1922.
Но в долния
десен
ъгъл на художественото платно (180х140см), още през 2005-а година, ние съвсем ясно разчетохме името на художника и то не е Шлятер.
Заснехме го отблизо. Така на увеличената фотография (Фиг.5) може да се прочете – „Ф. Шламбора. 19/VIII 1922”. На нея се забелязват и детайлите от структурата на платното. Фиг.5 – УВЕЛИЧЕН подписа от Фиг.2 – „Ф.
към текста >>
Шлятер, изказана за първи
път
от Боян Боев през педесетте години, се среща в редица съвременни книги, издадени през последните десетилетия.
19/VIII 1922”. На нея се забелязват и детайлите от структурата на платното. Фиг.5 – УВЕЛИЧЕН подписа от Фиг.2 – „Ф. ШЛАМБОРА, 19/VІІІ 1922” Версията за художник на Пентаграма с име Ф.
Шлятер, изказана за първи
път
от Боян Боев през педесетте години, се среща в редица съвременни книги, издадени през последните десетилетия.
Тя може да се намери и в различни сайтове в Интернет, отнасящи се до Учителя Беинса Дуно и Бялото Братство. Такава е версията и в публикацията на П.Вангелов „Мистериозна картина”. Легендата за „ученик на Учителя, славянин, живеещ в Америка, който е следвал указанията на Учителя и е нарисувал образа му в Пентаграма във видение”, се поражда при свързването на неправилно разчетения подпис на художника с беседа на Учителя Петър Дънов от 28 юни 1923г., озаглавена „Божественото и човешкото” („Окултни лекции”, ООК, ІІ година). В нея Учителя разказва за личността на обущар на име Шлятер и неговата лечителска работа в Западна Америка. За лечителя Шлятер е отпечатана статия „Величайше чудо“ още през далечната 1905 година в кн.
към текста >>
„Втори
път
като дойда, ще говоря.
27-29) авторът Реджинал Б. Спан подробно споделя личните си впечатления от „церителя Шлатер” (навсякъде в статията името е изписано с „а”!), беден обущар, емигрант от Германия, при когото той е потърсил и намерил помощ за заболяването си в гр. Денвър, Колорадо. През 1895 година американските вестници били пълни с разкази за чудесата, които Шлатер правел за оздравяването на мнозина чрез ръкополагане. На въпроса на автора на статията „от къде добива тази сила за всичко, което върши” Шлатер отговорил: „Отец работи чрез мене”.
„Втори
път
като дойда, ще говоря.
Сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече! ” Лекувал е само няколко месеца – от 27 юли до 12 ноември 1895 г. На 13 ноември 1895 г. сутринта Шлатер не се появил пред чакащите го за лечение хора и не се е върнал повече – както се обяснява в статията на Р.
към текста >>
Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния
десен
ъгъл на рисунките.
На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“. През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф.
Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния
десен
ъгъл на рисунките.
И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство. Фиг.9а – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921 г. (в долния десен край може да се прочете името Ф.Шламбора) Фиг.9б – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921-1922 г. Шламбора е рисувал през годините пощенски и географски карти, календари, рекламни материали и др.
към текста >>
(в долния
десен
край може да се прочете името Ф.Шламбора)
През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство. Фиг.9а – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921 г.
(в долния
десен
край може да се прочете името Ф.Шламбора)
Фиг.9б – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921-1922 г. Шламбора е рисувал през годините пощенски и географски карти, календари, рекламни материали и др. Автор е на политическия стенен календар „Обновение“ за 1914 г., а в календара за 1933 г., издаден от Женското македонско дружество, е включена репродукция на красивата му картина „Изгнаници”. Повече от десетилетие, почти до края на 1947 г., художникът е работил за известния до национализацията софийски търговец Тевекелиев. Рисувал е за неговите стоки – цветни етикети за зеленчукови и рибни консерви, за кутиите със замразени храни, за вермут и коняк.
към текста >>
28.
Упражнение с пръстите
, 03.01.1940 г.
Правете упражнението два
пъти
на ден: сутрин и вечер в неопределен час, но главно след свършването на предвидената от вас работа.
Ще държите показалеца си на всеки пръст пак около една минута, като следите мислите, които минават през ума ви, и ще ги отбелязвате в тетрадката си. Като правите това упражнение, ще усетите, че от всеки пръст излиза особена, специфична космическа енергия. Значи, всеки пръст е проводник на особена енергия, на особено течение. Когато показалецът изреди всичките пръсти на лявата ръка, ще допрете двете си ръце, но само в края на пръстите им. В това положение на ръцете си ще мислите хубаво.
Правете упражнението два
пъти
на ден: сутрин и вечер в неопределен час, но главно след свършването на предвидената от вас работа.
Тази е първата част на упражнението. Втората част на упражнението се различава малко от първата, а именно: вдига се дясната ръка с разтворени пръсти нагоре, с длан, обърната към лицето. Показалецът на лявата ръка подпира показалеца на дясната ръка вече не на върха, а през средата на пръста. В това положение на пръстите ще концентрирате мисълта си около 10-20 секунди. След това средният пръст на лявата ръка ще подпре средния на дясната и пак ще концентрирате мисълта си.
към текста >>
Това ще направите три
пъти
, след което ще свалите ръцете си долу, но вече отделени една от друга.
В това положение на пръстите ще концентрирате мисълта си около 10-20 секунди. След това средният пръст на лявата ръка ще подпре средния на дясната и пак ще концентрирате мисълта си. После безименният пръст на лявата ръка ще подпре безименния на дясната и т.н. При подпирането на всеки пръст ще концентрирате мисълта си по 10-20 секунди. В това положение на пръстите ще вдигнете ръцете си над главата, ще съсредоточите мисълта си известно време и ще свалите ръцете си долу.
Това ще направите три
пъти
, след което ще свалите ръцете си долу, но вече отделени една от друга.
Ще правите упражнението една седмица. Значи, всичко 14 пъти. Като правите това упражнение, ще видите какви са проявите на вашето съзнание и доколко полето на това съзнание е будно и разширено. Гледайте на упражнението сериозно. Правете го, когато сте сами, а не пред хората, да не го опорочат.
към текста >>
Значи, всичко 14
пъти
.
После безименният пръст на лявата ръка ще подпре безименния на дясната и т.н. При подпирането на всеки пръст ще концентрирате мисълта си по 10-20 секунди. В това положение на пръстите ще вдигнете ръцете си над главата, ще съсредоточите мисълта си известно време и ще свалите ръцете си долу. Това ще направите три пъти, след което ще свалите ръцете си долу, но вече отделени една от друга. Ще правите упражнението една седмица.
Значи, всичко 14
пъти
.
Като правите това упражнение, ще видите какви са проявите на вашето съзнание и доколко полето на това съзнание е будно и разширено. Гледайте на упражнението сериозно. Правете го, когато сте сами, а не пред хората, да не го опорочат. „Допирните точки в Природата“, „Психическо наблюдение“, стр. 40-42. Ако вие искате Божествената любов, направете следното упражнение.
към текста >>
Най-малко три
пъти
на ден направете упражнението – както обичате, може да го направите според вътрешното разположение.
Като правите това упражнение, ще видите какви са проявите на вашето съзнание и доколко полето на това съзнание е будно и разширено. Гледайте на упражнението сериозно. Правете го, когато сте сами, а не пред хората, да не го опорочат. „Допирните точки в Природата“, „Психическо наблюдение“, стр. 40-42. Ако вие искате Божествената любов, направете следното упражнение.
Най-малко три
пъти
на ден направете упражнението – както обичате, може да го направите според вътрешното разположение.
Може да хванете палеца за най-долната част, за основата му и да го погладите отстрани от основата до върха три пъти. После погладете палеца отгоре три пъти, от горната страна на ръката. После го погладете три пъти от долната страна на пръста. След това погладете палеца на дясната ръка. Много глупави работи сте направили, защо да не направите и това.
към текста >>
Може да хванете палеца за най-долната част, за основата му и да го погладите отстрани от основата до върха три
пъти
.
Гледайте на упражнението сериозно. Правете го, когато сте сами, а не пред хората, да не го опорочат. „Допирните точки в Природата“, „Психическо наблюдение“, стр. 40-42. Ако вие искате Божествената любов, направете следното упражнение. Най-малко три пъти на ден направете упражнението – както обичате, може да го направите според вътрешното разположение.
Може да хванете палеца за най-долната част, за основата му и да го погладите отстрани от основата до върха три
пъти
.
После погладете палеца отгоре три пъти, от горната страна на ръката. После го погладете три пъти от долната страна на пръста. След това погладете палеца на дясната ръка. Много глупави работи сте направили, защо да не направите и това. „Факти, закони, принципи“2, „Човешка, ангелска и Божествена любов“, стр. 25.
към текста >>
После погладете палеца отгоре три
пъти
, от горната страна на ръката.
Правете го, когато сте сами, а не пред хората, да не го опорочат. „Допирните точки в Природата“, „Психическо наблюдение“, стр. 40-42. Ако вие искате Божествената любов, направете следното упражнение. Най-малко три пъти на ден направете упражнението – както обичате, може да го направите според вътрешното разположение. Може да хванете палеца за най-долната част, за основата му и да го погладите отстрани от основата до върха три пъти.
После погладете палеца отгоре три
пъти
, от горната страна на ръката.
После го погладете три пъти от долната страна на пръста. След това погладете палеца на дясната ръка. Много глупави работи сте направили, защо да не направите и това. „Факти, закони, принципи“2, „Човешка, ангелска и Божествена любов“, стр. 25. Аз ще ви дам едно упражнение за една седмица.
към текста >>
После го погладете три
пъти
от долната страна на пръста.
„Допирните точки в Природата“, „Психическо наблюдение“, стр. 40-42. Ако вие искате Божествената любов, направете следното упражнение. Най-малко три пъти на ден направете упражнението – както обичате, може да го направите според вътрешното разположение. Може да хванете палеца за най-долната част, за основата му и да го погладите отстрани от основата до върха три пъти. После погладете палеца отгоре три пъти, от горната страна на ръката.
После го погладете три
пъти
от долната страна на пръста.
След това погладете палеца на дясната ръка. Много глупави работи сте направили, защо да не направите и това. „Факти, закони, принципи“2, „Човешка, ангелска и Божествена любов“, стр. 25. Аз ще ви дам едно упражнение за една седмица. То е следното: с левия палец подпирате десния, с десния показалец подпирате левия, с левия среден пръст – десния, с десния безименен – левия, с малкия ляв пръст – десния малък пръст.
към текста >>
Туй ще го правите два
пъти
.
Три от едната страна и три от другата. Туй е първата част на упражнението. Втората част на упражнението: лявата ръка ще отворите свободно. Дясната, свити всички пръсти, само показалецът свободен, и с него ще минете от върха на малкия ляв пръст към дланта, после по посока на безименния – до върха, от безименния към дланта, после до върха на средния, пак назад по дланта, до върха на показалеца, пак назад към дланта и най-после по дланта до върха на палеца. След това обратно с левия показалец ще минавате по дясната ръка.
Туй ще го правите два
пъти
.
Когато правите туй упражнение, в ума си ще гледате да имате една приятна мисъл, едно благородно и положително настроение. Ще кажете тъй: „Всичко, каквото този пръст съдържа за моето сърце, тази сила желая да влезе в моя характер.“ Туй е сърцето, което подпира и казва: „Всичко, каквото се съдържа в този пръст, съм готов да реализирам.“ Той е благородството на човека. (Показва десния палец.) По-нататък: „Всичката справедливост, която се крие в моето сърце…“ Справедлив трябва да бъде човек! „Всичкото знание, ония благородни черти аз съм готов да развия в ума и в сърцето си напълно, тъй, както самият живот го изисква, готов съм да изпълня.“ (Показва десния показалец.) Тогава ще кажеш с големия си пръст тъй: „Както е писал Господ, тъй да стане.“ Туй е половината от формулата. Друг път, като правим упражнението, ще ви дам втората половина.
към текста >>
Друг
път
, като правим упражнението, ще ви дам втората половина.
Туй ще го правите два пъти. Когато правите туй упражнение, в ума си ще гледате да имате една приятна мисъл, едно благородно и положително настроение. Ще кажете тъй: „Всичко, каквото този пръст съдържа за моето сърце, тази сила желая да влезе в моя характер.“ Туй е сърцето, което подпира и казва: „Всичко, каквото се съдържа в този пръст, съм готов да реализирам.“ Той е благородството на човека. (Показва десния палец.) По-нататък: „Всичката справедливост, която се крие в моето сърце…“ Справедлив трябва да бъде човек! „Всичкото знание, ония благородни черти аз съм готов да развия в ума и в сърцето си напълно, тъй, както самият живот го изисква, готов съм да изпълня.“ (Показва десния показалец.) Тогава ще кажеш с големия си пръст тъй: „Както е писал Господ, тъй да стане.“ Туй е половината от формулата.
Друг
път
, като правим упражнението, ще ви дам втората половина.
Забележете сега астрологически. Първият пръст* е свързан с Юпитер, вторият пръст е свързан със силата на Сатурн, третият пръст е свързан със Слънцето, четвъртият е свързан с Меркурий, а петият, палецът е свързан с Венера, богиня на Любовта, в гръцката митология. Тази издутина отдолу, то е основата. Този палец волята има за основа. Човешката воля има за основа Любовта.
към текста >>
Или някой
път
искаш да решиш нещо дали е право или не, не знаеш, тогава със средния
десен
пръст подпри левия.
Но понеже пръстите не съдържат всичките влияния, затуй ние упражняваме и другите пръсти, за да може да се засегнат и другите влияния. Марс, за пример, да може да се засегне [от] вътрешната страна на Венера. Сега, разбира се, не може да се каже, че човек влиза в съобщение с планетата Марс, но в себе си той има известни течения и те могат да се регулират. Може да направите един опит. Да кажем разтревожен си, обиден си, честолюбието е засегнато, тури този пръст, десния показалец на левия показалец, поседи така пет минути, ще видиш какво влияние ще дойде у тебе.
Или някой
път
искаш да решиш нещо дали е право или не, не знаеш, тогава със средния
десен
пръст подпри левия.
Ще правите опити, нали? После искаш да разрешиш някой научен въпрос, безименния пръст ще подпреш. Постойте така, няма да изгубите нищо, седете и размишлявайте. После, с малкия пръст ще подпреш и т.н. След туй някой път искате да уякчите волята, слабохарактерен сте, ще подпрете палеца.
към текста >>
След туй някой
път
искате да уякчите волята, слабохарактерен сте, ще подпрете палеца.
Или някой път искаш да решиш нещо дали е право или не, не знаеш, тогава със средния десен пръст подпри левия. Ще правите опити, нали? После искаш да разрешиш някой научен въпрос, безименния пръст ще подпреш. Постойте така, няма да изгубите нищо, седете и размишлявайте. После, с малкия пръст ще подпреш и т.н.
След туй някой
път
искате да уякчите волята, слабохарактерен сте, ще подпрете палеца.
Волята ви изведнъж няма да стане силна, но все таки ще окаже известно влияние. Колкото и да е малко туй влияние, упражнението пак е приятно. *Бел.състав. Под първи пръст Учителя разбира показалеца; втори е средният, трети – безименният, четвърти е кутрето. Палеца той разглежда като отделен от четирите пръста, а не като първи. „Положителни и отрицателни сили в Природата“,
към текста >>
Ако състоянието ви се подобри, вие сте дали
път
на Доброто в себе си.
Палеца той разглежда като отделен от четирите пръста, а не като първи. „Положителни и отрицателни сили в Природата“, „Значение на гласните при окултното пеене“, стр. 7-10. Като ученици правете опити да видите доколко Доброто живее във вас. Когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете какво ще стане с вас.
Ако състоянието ви се подобри, вие сте дали
път
на Доброто в себе си.
Ако състоянието ви не се подобри, затворили сте вратата на сърцето си за Доброто. Търсете доброто в себе си, а не отвън. Ако искате да проявите Доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички добрини. „Път към Живота“, „Единица мярка“, стр. 87-88.
към текста >>
„
Път
към Живота“, „Единица мярка“, стр. 87-88.
Ако състоянието ви се подобри, вие сте дали път на Доброто в себе си. Ако състоянието ви не се подобри, затворили сте вратата на сърцето си за Доброто. Търсете доброто в себе си, а не отвън. Ако искате да проявите Доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога. Той е извор на всички добрини.
„
Път
към Живота“, „Единица мярка“, стр. 87-88.
Който не е точен в малките обещания, той не може да бъде точен и в големите. Когато някой човек се намери натясно, той веднага решава да излъже. Преди да излъже, нека хване средния си пръст и да помисли малко. Ако му дойде мисълта да не лъже, нека послуша този съвет, който иде от разумните сили в този пръст. „Простите истини“, „Устойчиви съединения“, стр.147.
към текста >>
Ако при първото гладене на палеца неразположението ви не изчезне, погладете го още няколко
пъти
.
„Добри навици“, „Първата родена мисъл“, стр. 53. Когато сте неразположени, направете един опит с палеца си – да видите какви сили се крият в него. Погладете горната част на палеца си, като започнете от третата фаланга и вървите към нокътя. После погладете палеца си от долната страна, по Венерината област, и наблюдавайте дали неразположението ви ще изчезне. Същевременно следете каква мисъл и какво чувство ще минат през ума и сърцето ви.
Ако при първото гладене на палеца неразположението ви не изчезне, погладете го още няколко
пъти
.
Това е научен опит, който ще ви доведе до известни познания. „Двигатели в живота“2, „Вътрешна просвета“, стр. 36. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният – човешката душа, безименният – човешкия ум, а малкият пръст – човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят – света на Любовта.
към текста >>
„Царският
път
на душата“2, „С человечески езици“
Той е подчинил своя ум, сърце и воля на Божественото начало в себе си. При това положение човек всичко може да направи. Божественото изключва всякакво съмнение, всяко колебание. Всяко нещо, което поражда съмнение, колебание, не е Божествено. Като знае това, човек трябва да вложи надеждата си само в онова начало, което не може да събуди в него никакво съмнение и колебание (стр. 161).
„Царският
път
на душата“2, „С человечески езици“
Ще направя две упражнения: допирам малкия пръст и на двете ръце до палеца, после безименния пръст до палеца, средния пръст до палеца и показалеца до палеца. Правя упражнението едновременно с двете ръце. Второ упражнение: допирам палците на двете ръце един до друг; после, показалците, средните пръсти, безименните и малките. След това казвам на палеца: „Днес ти не направи нещата както трябва. Не се разпореди добре.“ На показалеца казвам: „С твоето желание да управляваш, ти прогони всички хора.“ На средния пръст казвам: „С голямата си философия, ти обърка работата.“ Ако си неразположен след речта, която си държал, пипни всичките си пръсти на лявата ръка, един по един, с пръстите на дясната си ръка.
към текста >>
Направете това упражнение три
пъти
.
След това казвам на палеца: „Днес ти не направи нещата както трябва. Не се разпореди добре.“ На показалеца казвам: „С твоето желание да управляваш, ти прогони всички хора.“ На средния пръст казвам: „С голямата си философия, ти обърка работата.“ Ако си неразположен след речта, която си държал, пипни всичките си пръсти на лявата ръка, един по един, с пръстите на дясната си ръка. Пипайте всеки пръст от основата му до върха. Съберете пръстите на лявата си ръка в едно, също и пръстите на дясната ръка. Изнесете ръцете си напред, успоредно и допрете ги с дланите им.
Направете това упражнение три
пъти
.
Когато сте неразположени, правете това упражнение да видите какъв резултат ще има. Има един закон, който гласи: всяко разумно движение води към разумен резултат. При всяко упражнение съзнанието трябва да взима живо участие. Само така човек може да бъде щастлив. С кой крак ще тръгнеш, с левия или с десния, това се отразява върху живота ти.
към текста >>
Като направите това упражнение два-три
пъти
, ще почувствате известно облекчение.
Днес всички хора говорят за хигиена, за запазване на здравето, но малко правят в това отношение. Когато е неразположен, човек трябва да прави ред упражнения, да се разположи, да придобие добро състояние. В такива случаи той трябва да издърпва пръстите си. Ще държите ръцете си свободно и с дясната ще дърпате пръстите на лявата. После с лявата ръка ще дърпате пръстите на дясната.
Като направите това упражнение два-три
пъти
, ще почувствате известно облекчение.
Изтегляйте не само пръстите, но всички стави по тялото си, да става прииждане на кръв. По този начин могат да се лекуват всички болести. „Нямаме време за тия упражнения.“ Чудни са хората, когато нямат време за малки работи! Ако Природата ги сложи на легло и ги застави по цели месеци да служат на известна болест, тогава ще намерят време! А така, доброволно, да употребяват всеки ден по 10-15 минути за упражнения и размишления – нямат време.
към текста >>
Представете си, че на някого от вас предстои едно голямо
пътешествие
.
Чрез нея човек изявява волевите сили в себе си. Чрез нея той възприема промените, които стават в Природата. Ръката е радио, с което човек може да възприема всички промени, станали в атмосферата. Достатъчно е той да постави ръката си срещу Слънцето и да затвори очите си, за да познае, какво ще бъде времето през деня: дъжд ли ще вали, вятър ли ще има и т.н. Човешката ръка е антена, чрез която се приемат и предават природни енергии.
Представете си, че на някого от вас предстои едно голямо
пътешествие
.
Какво трябва да направи? Той трябва да постъпи като праведния човек: да вдигне ръцете си нагоре, да концентрира мисълта си към Бога и да се помоли, да му се даде възможност да разбере, добро или лошо ще бъде времето, и в зависимост от това да пътува или да отложи пътуването си. Ако някой иска да отиде на гости някъде, също така трябва да вдигне ръцете си нагоре и да запита, трябва ли да отиде или не, каква работа му предстои да свърши и т.н. Едно е необходимо за човека: да развива чувствителността на пръстите така, че да може чрез тях да възприема и най-нежните, най-деликатните вибрации. Чрез ръката си човек може да решава сериозни социални и духовни въпроси.
към текста >>
Той трябва да постъпи като праведния човек: да вдигне ръцете си нагоре, да концентрира мисълта си към Бога и да се помоли, да му се даде възможност да разбере, добро или лошо ще бъде времето, и в зависимост от това да
пътува
или да отложи
пътуването
си.
Ръката е радио, с което човек може да възприема всички промени, станали в атмосферата. Достатъчно е той да постави ръката си срещу Слънцето и да затвори очите си, за да познае, какво ще бъде времето през деня: дъжд ли ще вали, вятър ли ще има и т.н. Човешката ръка е антена, чрез която се приемат и предават природни енергии. Представете си, че на някого от вас предстои едно голямо пътешествие. Какво трябва да направи?
Той трябва да постъпи като праведния човек: да вдигне ръцете си нагоре, да концентрира мисълта си към Бога и да се помоли, да му се даде възможност да разбере, добро или лошо ще бъде времето, и в зависимост от това да
пътува
или да отложи
пътуването
си.
Ако някой иска да отиде на гости някъде, също така трябва да вдигне ръцете си нагоре и да запита, трябва ли да отиде или не, каква работа му предстои да свърши и т.н. Едно е необходимо за човека: да развива чувствителността на пръстите така, че да може чрез тях да възприема и най-нежните, най-деликатните вибрации. Чрез ръката си човек може да решава сериозни социални и духовни въпроси. Това са упражнения, които може да правите в свободното си време. „Малки и големи придобивки“, „Възпитание на удовете“, стр. 353-355.
към текста >>
Аз бих ви препоръчал, когато някой
път
сте весели, него ден ако имате кал, съберете я и я турете в едно шишенце.
За да се освободи от тия петна, човек трябва да съсредоточи ума си към известна мисъл. В продължение на два-три месеца той може да махне петната от ноктите. „Закони на Доброто“2, „Възпитателни методи“, стр. 75. Като тръгнете, да си изчистите ноктите хубаво. Някъде човек не може да се изчисти от калта, но някъде трябва да влезе без кал.
Аз бих ви препоръчал, когато някой
път
сте весели, него ден ако имате кал, съберете я и я турете в едно шишенце.
Здравословно е. Когато сте неразположени духом, че намерите тази кал, вземете и изчистете. Турете я в едно шишенце, занесете я на Витоша и там я полейте. Тази кал там я оставете, да се реформира на Витоша. Да имате две шишенца – за хубавата кал, тя е късметлия, и за лошата.
към текста >>
29.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил
пътя
си и решен на всяка цена да го следва.
Опълченска 66. В началото Учителя й задава малки духовни задачи – първо работа с Библията, после в областта на психологията. Насърчава я да развива музикалния си талант и да постъпи в Музикалната академия. Постоянството на Мария в прилагането на дадените задачи и упражнения е пословично. Има честен, прям и открит характер.
В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил
пътя
си и решен на всяка цена да го следва.
За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.” По съвет на Учителя Мария Тодорова става спътник в живота на Борис Николов. Връзката между двамата е свещено приятелство, основано на един общ път на служене. Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност.
към текста >>
По съвет на Учителя Мария Тодорова става
спътник
в живота на Борис Николов.
Постоянството на Мария в прилагането на дадените задачи и упражнения е пословично. Има честен, прям и открит характер. В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва. За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.”
По съвет на Учителя Мария Тодорова става
спътник
в живота на Борис Николов.
Връзката между двамата е свещено приятелство, основано на един общ път на служене. Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност. След смъртта на Учителя, заедно с другите приближени ученици, Мария работи за опазването на делата му и съхраняване на Словото му. Заедно с Методи Константинов, Боян Боев и Борис Николов подготвят и издават най-ценната написана и до днес книга за него – книгата „Учителя” (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд.
към текста >>
Връзката между двамата е свещено приятелство, основано на един общ
път
на служене.
Има честен, прям и открит характер. В обноските й всякога прозира достойнството на човек, намерил пътя си и решен на всяка цена да го следва. За срещите си с Учителя в записките си тя пише: „Когато отивах на разговор, считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Учителя. И зная, че заради тая моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.” По съвет на Учителя Мария Тодорова става спътник в живота на Борис Николов.
Връзката между двамата е свещено приятелство, основано на един общ
път
на служене.
Относно Борис Николов тя пише в дневника си: „Всичко, каквото правеше Борис, ми се виждаше върха на съвършенството.” От своя страна той се възхищава от нейното достойнство, прямота и честност. След смъртта на Учителя, заедно с другите приближени ученици, Мария работи за опазването на делата му и съхраняване на Словото му. Заедно с Методи Константинов, Боян Боев и Борис Николов подготвят и издават най-ценната написана и до днес книга за него – книгата „Учителя” (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г)
към текста >>
Там е било един гол баир, но го е превърнал в
чудесен
парк.
Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник. Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време. Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия. Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става владика на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора.
Там е било един гол баир, но го е превърнал в
чудесен
парк.
Давал е години наред почти цялата си заплата за разсад на дръвчета и е създал парка на „Язмото" с доброволния труд на местното гражданство. По време на Сръбско-българската война през 1885 година баща ми и Кусевич са били в град Орел в семинарията. Когато са получавали новините от фронта чрез вестниците са били толкова възбудени и разпалени, че Методи Кусевич е викал на висок глас: „Удряйте, удряйте, български юнаци! ". Там баща ми попада в кръжока на Чернишевски и Добролюбов, където се запознава с новите социалистически идеи, идващи от Европа в Русия. Поради тези идеи той напуска Семинарията и завършва славянска филология.
към текста >>
За първи
път
се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства.
Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си. Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха.
За първи
път
се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства.
Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата! " винаги се усмихвах и благодарях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител. За мен това бе най-голямата привилегия, която може да съществува на земята и най-голямото благоволение, което може да получи една човешка душа от Бога. От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен път. И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик.
към текста >>
От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен
път
.
Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха. За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата! " винаги се усмихвах и благодарях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител. За мен това бе най-голямата привилегия, която може да съществува на земята и най-голямото благоволение, което може да получи една човешка душа от Бога.
От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен
път
.
И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше. Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително познание по музика.
към текста >>
Учителят редовно ме приемаше два
пъти
седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа.
Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок. Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията. За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало.
Учителят редовно ме приемаше два
пъти
седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа.
А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка.
към текста >>
По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен
път
да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя.
Той държеше беседи на ул. „Опълченска" 66, провеждаше общи разговори с приятели по домовете при своите посещения при тях, посещаваше провинцията. Той беше извор, от който всеки можеше да черпи, както поиска и колкото поиска. Той бе извор на знания, но той бе извор на сила и на мощ. Това го установих по-късно.
По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен
път
да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя.
Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето познание и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята. Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга.
към текста >>
През младите си години, когато бях частна ученичка на Учителя и седмично два
пъти
понеделник и четвъртък го посещавах по предварително зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително предварително подготвено резюме.
А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас. Така че аз не започнах като някой първолаче от А и Б, а вече имах една подготовка. А това бе подготовката на частната ученичка.
През младите си години, когато бях частна ученичка на Учителя и седмично два
пъти
понеделник и четвъртък го посещавах по предварително зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително предварително подготвено резюме.
Отговарях на въпросите и тогава беше времето когато Той ми обясняваше духовните закони залегнали в Библията, дадени символично и скрити за съзнанията на обикновените богомолци. По-късно в Школата Учителят изнасяше своите беседи, но винаги носеше Библията в ръка, сядаше на катедрата, отваряше една страница и прочиташе даден стих с лупата си и върху този стих, който беше като мото се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните това беше нещо съвсем случайно като че ли случайно Учителят попадаше на някаква глава и по обикновен начин прочита там някакъв си стих. Но впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на беседата на Учителя. За нас това не беше вече беседа, а беше Слово на Учителя и че това Слово се подчиняваше на своя закономерност и имаше свой план и всяко нещо лежеше на мястото си.
към текста >>
В този разговор тя за първи
път
чула, че Петър Дънов е наречен от последователите си Учителя, поради светлината, която неговото учение внася 6 съзнанието на търсещите.
1898-1976 Родена е в Панагюрище в буден и богатски род. Отрано съзнанието й се стреми да опознае великите истини в живота и тя дълго търси Източник на Знания, който да я задоволи. Когато била във втори прогимназиален клас тя вметнала в разговор със свои близки: “Защо Христос не е сега на земята, щях да му стана ученичка.” Тогава някой от присъстващите й споменал името на Учителя. Казали й, че доста хора приемат чрез него Христовите думи за двадесети век.
В този разговор тя за първи
път
чула, че Петър Дънов е наречен от последователите си Учителя, поради светлината, която неговото учение внася 6 съзнанието на търсещите.
У Мария Тодорова тутакси се появило едно силно желание да срещне Учителя. Тя дълго го търсила. Но желанието й да стане отново ученик на Светлината се сбъднало. За това време М. Тодорова пише в спомените си:
към текста >>
“Пръв
път
, когато отидох при Учителя и видях неговото лице, казах си: “Ето образ на мъдрец, както аз съм си го представяла и търсила вътрешно!
У Мария Тодорова тутакси се появило едно силно желание да срещне Учителя. Тя дълго го търсила. Но желанието й да стане отново ученик на Светлината се сбъднало. За това време М. Тодорова пише в спомените си:
“Пръв
път
, когато отидох при Учителя и видях неговото лице, казах си: “Ето образ на мъдрец, както аз съм си го представяла и търсила вътрешно!
” Едновременно с това ме облада спомен, че съм го срещала в миналото, учила съм при него и смътно чувство за преживян живот. Той ни покани с приятелката ми да седнем и повече не се обърна към нея нито с една дума да проговори. Разговорът води изключително само с мене, и централната мисъл на този разговор беше, че трябва да работя върху себе си и да се заема със своето самовъзпитание. След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66. Разказва му своя живот, разказва за всички трудности, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото.
към текста >>
Разказва му своя живот, разказва за всички трудности, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в
пътя
на Новото.
“Пръв път, когато отидох при Учителя и видях неговото лице, казах си: “Ето образ на мъдрец, както аз съм си го представяла и търсила вътрешно! ” Едновременно с това ме облада спомен, че съм го срещала в миналото, учила съм при него и смътно чувство за преживян живот. Той ни покани с приятелката ми да седнем и повече не се обърна към нея нито с една дума да проговори. Разговорът води изключително само с мене, и централната мисъл на този разговор беше, че трябва да работя върху себе си и да се заема със своето самовъзпитание. След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66.
Разказва му своя живот, разказва за всички трудности, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в
пътя
на Новото.
Учителят изслушва всичко с търпение и любов. Той знае, че и тя е един от героите в Мировата драма. При срещата си с него тя получава своята роля и през целия си живот ще я играе с преданост и постоянство. Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на психологията. Тя усеща неговото присъствие, чувства как той следи всяка нейна мисъл, чувство и действие, и я направлява в нейната вътрешна работа. М.
към текста >>
Защото, който е тръгнал в
пътя
на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното.
Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си. Музикалността на Мария Тодорова е била качество, което е търпяло развитие през годините, прекарани край Учителя. Това качество е било обект на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта. Преди да постъпи в Музикалната академия М.Тодорова поискала мнението на Учителя. Между другото той я посъветвал да помага на своите състуденти, да се радва на успехите им, и да не очаква да бъде оценена според възможностите й от всички.
Защото, който е тръгнал в
пътя
на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното.
Не може едновременно да служиш и на човешкото и на Божественото. Слабата е за човеците, а в духовния път ученикът развива своите вътрешни качества и работи върху своето усъвършенстване. В годините около началото на Школата, група братя и сестри направили опит за комунален начин на живот в Русе. Учителят ги посетил. Мария Тодорова си спомня за една среща с Учителя там.
към текста >>
Слабата е за човеците, а в духовния
път
ученикът развива своите вътрешни качества и работи върху своето усъвършенстване.
Това качество е било обект на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта. Преди да постъпи в Музикалната академия М.Тодорова поискала мнението на Учителя. Между другото той я посъветвал да помага на своите състуденти, да се радва на успехите им, и да не очаква да бъде оценена според възможностите й от всички. Защото, който е тръгнал в пътя на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното. Не може едновременно да служиш и на човешкото и на Божественото.
Слабата е за човеците, а в духовния
път
ученикът развива своите вътрешни качества и работи върху своето усъвършенстване.
В годините около началото на Школата, група братя и сестри направили опит за комунален начин на живот в Русе. Учителят ги посетил. Мария Тодорова си спомня за една среща с Учителя там. В записките й е останало важно правило, дадено от него: “Каквото е отношението на ученика към Учителя, такова е отношението и на Учителя към ученика.” Това правило тя ще проверява през целия си живот и всякога ще се съобразява с него. Мария Тодорова присъства и на по-късните събори в Търново.
към текста >>
“По някой
път
аз седях до сточната тръба, четях си бележките от беседата. Размишлявах.
Мария Тодорова присъства и на по-късните събори в Търново. Нейното постоянство в приложението на дадените задачи и упражнения е пословично. Щастието й да се чувства ученик, да учи, да разбива духовното си тяло, е постоянен извор на сили. Тя прекарва с часове над своята тетрадка в двора, пред сградата, където Учителят държи своите лекции. Ние разбираме състоянието й от записките, които е оставила:
“По някой
път
аз седях до сточната тръба, четях си бележките от беседата. Размишлявах.
Учителят слизаше и се качваше по стълбичката навън от горницата. Понякога той се обръщаше към мен и ме поканваше да отида горе, като ми кимваше с глава. Разговаряхме върху беседата, а някой път ми казваше и по-специални неща. Един път ми каза: “Ние ви приготовляваме за ангели! ” Значи в новата, в бъдещата култура хората ще ходят по пътя на ангелите.”
към текста >>
Разговаряхме върху беседата, а някой
път
ми казваше и по-специални неща.
Тя прекарва с часове над своята тетрадка в двора, пред сградата, където Учителят държи своите лекции. Ние разбираме състоянието й от записките, които е оставила: “По някой път аз седях до сточната тръба, четях си бележките от беседата. Размишлявах. Учителят слизаше и се качваше по стълбичката навън от горницата. Понякога той се обръщаше към мен и ме поканваше да отида горе, като ми кимваше с глава.
Разговаряхме върху беседата, а някой
път
ми казваше и по-специални неща.
Един път ми каза: “Ние ви приготовляваме за ангели! ” Значи в новата, в бъдещата култура хората ще ходят по пътя на ангелите.” Факсимиле от лични записки на М. Тодорова Друг път Учителят й казва: “Те ще те гонят, ти ще им правиш добро, докато злото се умори и кажат: тя наистина е добра!
към текста >>
Един
път
ми каза: “Ние ви приготовляваме за ангели!
Ние разбираме състоянието й от записките, които е оставила: “По някой път аз седях до сточната тръба, четях си бележките от беседата. Размишлявах. Учителят слизаше и се качваше по стълбичката навън от горницата. Понякога той се обръщаше към мен и ме поканваше да отида горе, като ми кимваше с глава. Разговаряхме върху беседата, а някой път ми казваше и по-специални неща.
Един
път
ми каза: “Ние ви приготовляваме за ангели!
” Значи в новата, в бъдещата култура хората ще ходят по пътя на ангелите.” Факсимиле от лични записки на М. Тодорова Друг път Учителят й казва: “Те ще те гонят, ти ще им правиш добро, докато злото се умори и кажат: тя наистина е добра! ”
към текста >>
” Значи в новата, в бъдещата култура хората ще ходят по
пътя
на ангелите.”
“По някой път аз седях до сточната тръба, четях си бележките от беседата. Размишлявах. Учителят слизаше и се качваше по стълбичката навън от горницата. Понякога той се обръщаше към мен и ме поканваше да отида горе, като ми кимваше с глава. Разговаряхме върху беседата, а някой път ми казваше и по-специални неща. Един път ми каза: “Ние ви приготовляваме за ангели!
” Значи в новата, в бъдещата култура хората ще ходят по
пътя
на ангелите.”
Факсимиле от лични записки на М. Тодорова Друг път Учителят й казва: “Те ще те гонят, ти ще им правиш добро, докато злото се умори и кажат: тя наистина е добра! ” Възможно е в очите на своите братя и сестри там М.
към текста >>
Друг
път
Учителят й казва:
Понякога той се обръщаше към мен и ме поканваше да отида горе, като ми кимваше с глава. Разговаряхме върху беседата, а някой път ми казваше и по-специални неща. Един път ми каза: “Ние ви приготовляваме за ангели! ” Значи в новата, в бъдещата култура хората ще ходят по пътя на ангелите.” Факсимиле от лични записки на М. Тодорова
Друг
път
Учителят й казва:
“Те ще те гонят, ти ще им правиш добро, докато злото се умори и кажат: тя наистина е добра! ” Възможно е в очите на своите братя и сестри там М. Тодорова да е изглеждала странна, или прекалено затворена и горда, така обзета от своята самоподготовка. Животът й е бил ограничен в спазване на съветите на Учителя.
към текста >>
Мария Тодорова е имала прям и открит характер, тя не всякога е минавала по лесните
пътеки
.
Възможно е в очите на своите братя и сестри там М. Тодорова да е изглеждала странна, или прекалено затворена и горда, така обзета от своята самоподготовка. Животът й е бил ограничен в спазване на съветите на Учителя. И действително тя не е обръщала внимание на посторонните неща. А обикновените хора не обичат онези, които се затварят в себе си, които не са лесни за разгадаване, които са различни и имат свой собствен цвят.
Мария Тодорова е имала прям и открит характер, тя не всякога е минавала по лесните
пътеки
.
В обноските й е прозирало всякога достойнството на човек, намерил своя Път и решен на всяка цена да го следва! Но честността й е била предизвикателство за мнозина, които са минавали по лесния път. Конфликтите са били неизбежни. В такива моменти срещите с Учителя са били като въздуха за нея. Тя пише:
към текста >>
В обноските й е прозирало всякога достойнството на човек, намерил своя
Път
и решен на всяка цена да го следва!
Тодорова да е изглеждала странна, или прекалено затворена и горда, така обзета от своята самоподготовка. Животът й е бил ограничен в спазване на съветите на Учителя. И действително тя не е обръщала внимание на посторонните неща. А обикновените хора не обичат онези, които се затварят в себе си, които не са лесни за разгадаване, които са различни и имат свой собствен цвят. Мария Тодорова е имала прям и открит характер, тя не всякога е минавала по лесните пътеки.
В обноските й е прозирало всякога достойнството на човек, намерил своя
Път
и решен на всяка цена да го следва!
Но честността й е била предизвикателство за мнозина, които са минавали по лесния път. Конфликтите са били неизбежни. В такива моменти срещите с Учителя са били като въздуха за нея. Тя пише: “Един път бях сгрешила и си казах: Сега Учителят сигурно ще ме изпъди.
към текста >>
Но честността й е била предизвикателство за мнозина, които са минавали по лесния
път
.
Животът й е бил ограничен в спазване на съветите на Учителя. И действително тя не е обръщала внимание на посторонните неща. А обикновените хора не обичат онези, които се затварят в себе си, които не са лесни за разгадаване, които са различни и имат свой собствен цвят. Мария Тодорова е имала прям и открит характер, тя не всякога е минавала по лесните пътеки. В обноските й е прозирало всякога достойнството на човек, намерил своя Път и решен на всяка цена да го следва!
Но честността й е била предизвикателство за мнозина, които са минавали по лесния
път
.
Конфликтите са били неизбежни. В такива моменти срещите с Учителя са били като въздуха за нея. Тя пише: “Един път бях сгрешила и си казах: Сега Учителят сигурно ще ме изпъди. Обаче аз съм длъжна всичко да му разкажа.
към текста >>
“Един
път
бях сгрешила и си казах: Сега Учителят сигурно ще ме изпъди.
В обноските й е прозирало всякога достойнството на човек, намерил своя Път и решен на всяка цена да го следва! Но честността й е била предизвикателство за мнозина, които са минавали по лесния път. Конфликтите са били неизбежни. В такива моменти срещите с Учителя са били като въздуха за нея. Тя пише:
“Един
път
бях сгрешила и си казах: Сега Учителят сигурно ще ме изпъди.
Обаче аз съм длъжна всичко да му разкажа. Отидох при него и направих една безпощадна изповед. След това останах да чакам присъдата си. Учителят се обърна към мене и каза: Ти сега си 100 пъти по-близо до Истината. Ученик, който е направил една погрешка и я е осъзнал и изправил, е пo-ценен за Разумния свят от онзи, който никога не е грешил.”
към текста >>
Учителят се обърна към мене и каза: Ти сега си 100
пъти
по-близо до Истината.
Тя пише: “Един път бях сгрешила и си казах: Сега Учителят сигурно ще ме изпъди. Обаче аз съм длъжна всичко да му разкажа. Отидох при него и направих една безпощадна изповед. След това останах да чакам присъдата си.
Учителят се обърна към мене и каза: Ти сега си 100
пъти
по-близо до Истината.
Ученик, който е направил една погрешка и я е осъзнал и изправил, е пo-ценен за Разумния свят от онзи, който никога не е грешил.” По всяко време, когато условията са позволявали М.Тодорова е имала стремежа да научи нещо ново. Задавала е много въпроси. И всичко ново, чуто от Учителя е записвала в своите тетрадки. Животът й е бил пълен с този възвишен стремеж към скритото Знание за живота.
към текста >>
Веднъж той казал на Мария Тодорова: “Има двама братя, които два
пъти
в седмицата ходят на Витоша.
Това са отношенията на Божествената Любов.” - “Какви трябва да бъдат отношенията ни за да бъдат разрешени правилно? - Приятелски! ” Учителят е работил с учениците си с много и различни методи.
Веднъж той казал на Мария Тодорова: “Има двама братя, които два
пъти
в седмицата ходят на Витоша.
И ти ще ходиш с тях.” - “Ама аз не се чувствам толкова силна, Учителю. Ще ми обещаете ли, че ако се намеря в опасност ще ми помогнете? ” - “Хубаво!
към текста >>
Тодорова лаконично е записала: “Изпращането ми при Б.” Тя приела съвета на Учителя, който знае
пътя
на душите.
” - “Хубаво! ” Единият от братята е Борис Николов. В своя малък дневник за този случай, М.
Тодорова лаконично е записала: “Изпращането ми при Б.” Тя приела съвета на Учителя, който знае
пътя
на душите.
Връзката на М. Тодорова с Борис Николов е връзка между свободни души. Тя е едно свещено приятелство, което е основано на един общ Път към възвишеното, път на служение. А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре.
към текста >>
Тя е едно свещено приятелство, което е основано на един общ
Път
към възвишеното,
път
на служение.
Единият от братята е Борис Николов. В своя малък дневник за този случай, М. Тодорова лаконично е записала: “Изпращането ми при Б.” Тя приела съвета на Учителя, който знае пътя на душите. Връзката на М. Тодорова с Борис Николов е връзка между свободни души.
Тя е едно свещено приятелство, което е основано на един общ
Път
към възвишеното,
път
на служение.
А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи.
към текста >>
Друг
път
Учителят споменал между другото:
Записала си е: “Един ден Учителят ми каза: - “Аз ще ви оставя! ” Смутих се, изтръпнах. - “Но аз ще вървя бавно, за да можете да ме настигнете! ”
Друг
път
Учителят споменал между другото:
“Аз ще дърпам вас, вие ще дърпате други, те - трети, и така на верига ще ви изтеглим горе” Идват месеците прекарани от Учителя в Мърчаево. Той е затворен в себе си. Преживява тежко войната в която са въвлечени християнските народи, настроени с дива омраза едни срещу други. Мария Тодорав и Борис Николов често ходят там за да го посетят.
към текста >>
Чува го да казва: “втори
път
не искам да минавам по този
път
... Сега всичко... Хубаво!
Мария Тодорова си спомня думите изказани от Учителя след държаната там беседа: “Да останем още малко, защото вече няма да дойдем...” Сърцата на всички се свиват от тъга пред неизбежното. На Рила В последните дни на Учителя М. Тодорова е неотклонно до него. Следи с болка всеки жест, записва всяка негова дума.
Чува го да казва: “втори
път
не искам да минавам по този
път
... Сега всичко... Хубаво!
Сега всичко хубаво се разреши... Благодаря ви за нежността която проявихте към мен! ” На нея казва: “Сега ще бъдеш храбра! " На 24.12.1944, в неделя сутринта Учителят седнал на малкото столче и държал последното кратко Слово. После казал: “Рекох, кажете на Бояна да се оформят нещата!
към текста >>
След интересния разговор, който провеждат, той й предлага да ходи всяка сряда при него за съвети и
упътвания
.
(от Светозар Няголов) Друг ярък представител на братството, живял в аурата на Учителя, е Мария Михайлова Тодорова. Родена в Дупница на 20* февруари 1898 г. От млади години се увлича от идеите на Лев Толстой и често мечтае за общ братски живот. Като гимназистка пожелава да живее и служи на Христа и същия ден нейна приятелка я завежда при Учителя на улица „Опълченска" № 66.
След интересния разговор, който провеждат, той й предлага да ходи всяка сряда при него за съвети и
упътвания
.
Учителя й задава различни задачи и след това я изпитва. Така в продължение на 3 години тя е частна ученичка на Учителя. След това започва редовно да посещава беседите. През 1921 г. е на събора в Търново заедно с голяма група младежи, в която е и Борис Николов.
към текста >>
В същото време от голямата група студенти, събрани около Учителя, двама от тях — Георги Радев и Борис Николов, ходят редовно по един
път
в седмицата на Витоша.
е на събора в Търново заедно с голяма група младежи, в която е и Борис Николов. В разговор с младежите Учителя се обръща към Борис, посочва му Мария и казва: „На теб я поверявам." Така Учителя създава вътрешна връзка между тях. Мария започва да следва философия в университета и една година преди да го завърши, решава да се прехвърли в Музикалната академия специалност пиано. Завършва и става добра изпълнителка. В този младежки период на учение тя страда от сърце, а в хороскопа й има точна квадратура на Венера с Уран и Сатурн.
В същото време от голямата група студенти, събрани около Учителя, двама от тях — Георги Радев и Борис Николов, ходят редовно по един
път
в седмицата на Витоша.
Учителя насочва Мария да ходи заедно с тях, за да излекува сърцето си. Тя дълго време не приема съвета на Учителя, защото това е вън от моралните разбирания на тогавашното общество. По-късно пречупва характера си, тръгва с тях и се създава добро приятелство между тримата. Мария Тодорова е много възприемчива и чувствителна към външните влияния. В хороскопа на Мария Луната се намира в 12-и дом в съвпада със Слънцето, Венера, Меркурий и тригон с Нептун и Плутон.
към текста >>
Времето е дъждовно и по
пътя
непрекъснато вали дъжд, който през нощта се обръща на сняг.
Тя винаги слуша Учителя и точно изпълнява неговите съвети. През 1933 година Мария оформя връзката си с Борис, като сключва брак с него. Започва да свири редовно на хармониума в младежкия клас заедно с Гавраил Величков. През 1927 г. Учителя организира една голяма екскурзия до връх Мусала с повече от 300 души.
Времето е дъждовно и по
пътя
непрекъснато вали дъжд, който през нощта се обръща на сняг.
Вечерта групата пристига до езерата и прави лагер до второто езеро, където сега е хижата. Братята палят голям огън и цяла нощ се греят и сушат. Учителя е настанен под един войнишки брезент, опънат като палатка на два кола, заедно с най-възрастните сестри — София Попова и Анастасия Янакиева. Той повиква Мария Тодорова при себе си. Разговарят известно време и й казва: „Сестра, сега Бог е решил ти да бъдеш гонена, хулена, преследвана и неприета от близки и роднини.
към текста >>
Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава
упътвания
за един вътрешен живот и успява да отиде на ул.
Светъл лъч към човешките души МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976) Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот.
Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава
упътвания
за един вътрешен живот и успява да отиде на ул.
"Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите.
към текста >>
Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и
упътвания
.
(1898-1976) Като ученичка Мария Тодорова е под влияние на идеите на Толстой и мечтае. Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66.
Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и
упътвания
.
Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания. По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул.
към текста >>
Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и
упътвания
.
Започва да търси един братски живот. Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията.
Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и
упътвания
.
По повод на нейното търсене за път към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите. Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Борис Николов
към текста >>
По повод на нейното търсене за
път
към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите.
Тогава тя научава от една своя роднина за Учителя като човек, който дава упътвания за един вътрешен живот и успява да отиде на ул. "Опълченска" 66. Намира Го, свързва се с Него и започва да ходи редовно за съвети и упътвания. Той започва да й дава задания, които тя трябва вкъщи да подготви и при следващата сряда Той я изпитва, така както я изпитват учителите в гимназията. Тя е първата, която отива при Учителя с точно определено искане: съвети и упътвания.
По повод на нейното търсене за
път
към Словото на Учителя, тя стана един вид пример за останалите.
Пред другите я наричаше "частната ученичка". Цели три години тя е била частна ученичка на Учителя на ул. "Опълченска" 66. Борис Николов В този период, когато ме срещна Учителя и когато се определих за Учението и за Школата Му, Той веднъж ме запита: "Ти кой мислиш, че съм аз?
към текста >>
Макар че между Крум и Борис има около 8-9 години разлика, Крум уважаваше Борис Николов като напреднал ученик на Учителя, който по-рано от него е тръгнал в този
път
.
________________ Източник: МАРИЯ ТОДОРОВА(1898-1976) Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1 Борис Николов и Мария Тодорова Борис Николов и Мария Тодорова
Макар че между Крум и Борис има около 8-9 години разлика, Крум уважаваше Борис Николов като напреднал ученик на Учителя, който по-рано от него е тръгнал в този
път
.
С голямо уважение и любов говореше и за Боян Боев, Георги Радев, Сава Калименов, Петър Пампоров, Мария Тодорова, Елена Андреева и много други. Крум винаги е проявявал голям респект към всички по-възрастни ученици на Учителя. Когато са идвали чужденци, а това е било много пъти, някой от нас ги посрещаше на летището и веднага първата среща беше у Борис Николов, в „малкия дом“, както той с любов го наричаше. Там имаше изключително духовна атмосфера, създадена от Борис Николов и Мария Тодорова, а също така и от многократните посещения на Учителя в този дом. Още с влизането в градината се усещаше, като че ли влизаш в друг свят.
към текста >>
Когато са идвали чужденци, а това е било много
пъти
, някой от нас ги посрещаше на летището и веднага първата среща беше у Борис Николов, в „малкия дом“, както той с любов го наричаше.
Борис Николов и Мария Тодорова Борис Николов и Мария Тодорова Макар че между Крум и Борис има около 8-9 години разлика, Крум уважаваше Борис Николов като напреднал ученик на Учителя, който по-рано от него е тръгнал в този път. С голямо уважение и любов говореше и за Боян Боев, Георги Радев, Сава Калименов, Петър Пампоров, Мария Тодорова, Елена Андреева и много други. Крум винаги е проявявал голям респект към всички по-възрастни ученици на Учителя.
Когато са идвали чужденци, а това е било много
пъти
, някой от нас ги посрещаше на летището и веднага първата среща беше у Борис Николов, в „малкия дом“, както той с любов го наричаше.
Там имаше изключително духовна атмосфера, създадена от Борис Николов и Мария Тодорова, а също така и от многократните посещения на Учителя в този дом. Още с влизането в градината се усещаше, като че ли влизаш в друг свят. Борис Николов ни посрещаше с думите: „Словото на живота пазим.“ На 27 декември - деня на заминаването на Учителя - Мария Тодорова канеше Крум с малка група младежи. Молехме се, пеехме и Мария Тодорова свиреше на пианото.
към текста >>
Разбрах, че
пътят
ще бъде труден, но ние трябва да го отстояваме, така както те го отстояваха с живота си.
Като ме видя, Борис Николов се усмихна, посрещна ме, както винаги много разположено, покани ме да седна и без да съм го питала абсолютно нищо, ми каза: „Мария, Братството не е организация. Братството е духовна школа. В Братството няма място за изява на личности.“ Това беше най-точната, кондензирана формула за обстановката, в която се намирахме. Аз се просълзих. Почувствах дълбоко в себе си отново живата връзка на ученика с Учителя.
Разбрах, че
пътят
ще бъде труден, но ние трябва да го отстояваме, така както те го отстояваха с живота си.
____________________________ Източник: Борис Николов и Мария ТодороваЧаст III. Приятелите на Крум Въжаров Крум Въжаров (1908- 1991) Живата връзка
към текста >>
Пояснение: За пръв
път
Учителя слиза при извора „Ръцете" вече напълно оздравял след нанесения Му побой от 4 май 1936 г.
Катя Грива, 6. Николина Балтова, 7. Мария Тодорова, 8. Учителя, 9. Пенка Велева.
Пояснение: За пръв
път
Учителя слиза при извора „Ръцете" вече напълно оздравял след нанесения Му побой от 4 май 1936 г.
и последващата парализа на дясна ръка и десен крак. Всички са радостни и пеят песента на Елена Каназирева „Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Любовта". Виж „Изгревът" том I (1. изд. 1993), с. 561-571 или „Изгревът" том I (2. изд.
към текста >>
и последващата парализа на дясна ръка и
десен
крак.
Николина Балтова, 7. Мария Тодорова, 8. Учителя, 9. Пенка Велева. Пояснение: За пръв път Учителя слиза при извора „Ръцете" вече напълно оздравял след нанесения Му побой от 4 май 1936 г.
и последващата парализа на дясна ръка и
десен
крак.
Всички са радостни и пеят песента на Елена Каназирева „Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Любовта". Виж „Изгревът" том I (1. изд. 1993), с. 561-571 или „Изгревът" том I (2. изд. 2011), с.
към текста >>
30.
Заминава си Франц Шламбора, чешки художник, нарисувал цветния Пентаграм
, 27.01.1955 г.
Но пентаграм с картини, символи и с имена на добродетели, е даден за първи
път
от Учителя.
Относно Пентаграма На основата на дългогодишни наши проучвания, предлагаме различна гледна точка за етапите на създаването на Пентаграма от Учителя Петър К. Дънов – този свещен за Бялото Братство символ, както и за авторството на изображенията му. Тук няма да излагаме значението на символите, тълкуванията на духовните послания в Пентаграма и методите за духовна работа с него. Пентаграмът (петолъчната звезда), е окултен символ, съществуващ от дълбока древност.
Но пентаграм с картини, символи и с имена на добродетели, е даден за първи
път
от Учителя.
В неговите бележници от 1897 до 1900 г. са намерени записани и изрисувани различни символи, свързани с фигурите в Пентаграма – букви, образи и картини, светилник, дъга, кръст, петолъчна звезда. За подобни символи – букви, тръба, изваден нож, образ на Христос и др., Учителя съобщава в писмо до Пеню Киров от 1 септември 1899 г. (Вж. „Епистоларни диалози“. Ч.1. София, 2010).
към текста >>
При достатъчно увеличение на фотографията, в долния
десен
ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си.
Използвано е на много места – може да се види днес в редица книги, както и като фотокартичка. Обръщаме внимание, че този Пентаграм е съвършено точно копие на картината от 1922 г., но в жълто-оранжев отенък. Картината е прерисувана много точно, със всички детайли, от художничката Цветана Щилиянова през 1963 г. Това художествено копие е с по-малки размери. Цв. Щилиянова не е поставила подписа си.
При достатъчно увеличение на фотографията, в долния
десен
ъгъл на картината може да се разчете изписана датата 14.VІІ.1963 г., когато вероятно художничката е завършила работата си.
Копието е запазено. Фиг.3 – ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (копие на Цв.Щилиянова от 1963 г.) Фиг.4 – МАЛЪК ЦВЕТЕН ПЕНТАГРАМ (година неизвестна) В спомените на старите членове на Братството се говори за още един цветен, по-малък Пентаграм (Фиг.4). Споменава го през педесетте години и Боян Боев.
към текста >>
Но в долния
десен
ъгъл на художественото платно (180х140см), още през 2005-а година, ние съвсем ясно разчетохме името на художника и то не е Шлятер.
Досега ние не сме намерили никакви документални данни за авторството и за времето на появата му. Идваме до момента да си отговорим на въпроса – кой е истинският художник на големия цветен Пентаграм от Фиг. 2, показан на Търновския събор през лятото на 1922 година. Не е ясно кога и при какви условия, грижливо съхраняваното платно на големия цветен пентаграм е било отваряно и неточно е прочетено името на художника като „Ф.Шлятер“. Вярна е само годината – 1922.
Но в долния
десен
ъгъл на художественото платно (180х140см), още през 2005-а година, ние съвсем ясно разчетохме името на художника и то не е Шлятер.
Заснехме го отблизо. Така на увеличената фотография (Фиг.5) може да се прочете – „Ф. Шламбора. 19/VIII 1922”. На нея се забелязват и детайлите от структурата на платното. Фиг.5 – УВЕЛИЧЕН подписа от Фиг.2 – „Ф.
към текста >>
Шлятер, изказана за първи
път
от Боян Боев през педесетте години, се среща в редица съвременни книги, издадени през последните десетилетия.
19/VIII 1922”. На нея се забелязват и детайлите от структурата на платното. Фиг.5 – УВЕЛИЧЕН подписа от Фиг.2 – „Ф. ШЛАМБОРА, 19/VІІІ 1922” Версията за художник на Пентаграма с име Ф.
Шлятер, изказана за първи
път
от Боян Боев през педесетте години, се среща в редица съвременни книги, издадени през последните десетилетия.
Тя може да се намери и в различни сайтове в Интернет, отнасящи се до Учителя Беинса Дуно и Бялото Братство. Такава е версията и в публикацията на П.Вангелов „Мистериозна картина”. Легендата за „ученик на Учителя, славянин, живеещ в Америка, който е следвал указанията на Учителя и е нарисувал образа му в Пентаграма във видение”, се поражда при свързването на неправилно разчетения подпис на художника с беседа на Учителя Петър Дънов от 28 юни 1923г., озаглавена „Божественото и човешкото” („Окултни лекции”, ООК, ІІ година). В нея Учителя разказва за личността на обущар на име Шлятер и неговата лечителска работа в Западна Америка. За лечителя Шлятер е отпечатана статия „Величайше чудо“ още през далечната 1905 година в кн.
към текста >>
„Втори
път
като дойда, ще говоря.
27-29) авторът Реджинал Б. Спан подробно споделя личните си впечатления от „церителя Шлатер” (навсякъде в статията името е изписано с „а”!), беден обущар, емигрант от Германия, при когото той е потърсил и намерил помощ за заболяването си в гр. Денвър, Колорадо. През 1895 година американските вестници били пълни с разкази за чудесата, които Шлатер правел за оздравяването на мнозина чрез ръкополагане. На въпроса на автора на статията „от къде добива тази сила за всичко, което върши” Шлатер отговорил: „Отец работи чрез мене”.
„Втори
път
като дойда, ще говоря.
Сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече! ” Лекувал е само няколко месеца – от 27 юли до 12 ноември 1895 г. На 13 ноември 1895 г. сутринта Шлатер не се появил пред чакащите го за лечение хора и не се е върнал повече – както се обяснява в статията на Р.
към текста >>
Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния
десен
ъгъл на рисунките.
На евреите-българи, загинали по време на войните (1912 -1918 г.), Шламбора посвещава възпоменателен цветен художествен албум с 400 образа, издаден в Прага през 1919 година. Възторжен отзив за този албум и за творчеството на художника е дал един негов съвременик с псевдоним „Юнак Яралия“ в обширна статия, поместена в Ямболския седмичен вестник „Тунджа“ от 10 април 1921 г. Той охарактеризира автора му „като българския посланик Франц Шламбора, дошъл от Чешко, оженил се за българка и заработил за България като за второ свое отечество,... идеалист, високочестен и безкористен труженик“. През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф.
Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния
десен
ъгъл на рисунките.
И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство. Фиг.9а – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921 г. (в долния десен край може да се прочете името Ф.Шламбора) Фиг.9б – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921-1922 г. Шламбора е рисувал през годините пощенски и географски карти, календари, рекламни материали и др.
към текста >>
(в долния
десен
край може да се прочете името Ф.Шламбора)
През 1921 и 1922 година Франц Шламбора става автор и на рисунките върху кориците на двете издания на „Песни на Всемирното Братство” ( София, 1921 – Фиг.9а; 1921-1922 – Фиг.9б). Автографът „Ф. Шламбора“ отново ясно може да се прочете в долния десен ъгъл на рисунките. И двете картини съдържат елементи с дълбока духовна символика и видимо имат връзка с идеите на Бялото Братство. Фиг.9а – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921 г.
(в долния
десен
край може да се прочете името Ф.Шламбора)
Фиг.9б – КОРИЦА на „Песни на Всемирното Братство” – 1921-1922 г. Шламбора е рисувал през годините пощенски и географски карти, календари, рекламни материали и др. Автор е на политическия стенен календар „Обновение“ за 1914 г., а в календара за 1933 г., издаден от Женското македонско дружество, е включена репродукция на красивата му картина „Изгнаници”. Повече от десетилетие, почти до края на 1947 г., художникът е работил за известния до национализацията софийски търговец Тевекелиев. Рисувал е за неговите стоки – цветни етикети за зеленчукови и рибни консерви, за кутиите със замразени храни, за вермут и коняк.
към текста >>
НАГОРЕ