Търсене в текстове за 'Българска народна песен'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 236 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя дава песните 'Сила жива' и 'Скръбта си ти кажи ' - гр.София

Учителя дава песента "Сила жива" и "Скръбта си ти кажи " -
Учителя дава песента "Сила жива" и "Скръбта си ти кажи " - гр.София Дадена на 19 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, 11 година, 8-а лекция, "Музика и пеене – средство за тониране" Сила жива и Скръбта си ти кажи са две части на едно окултно упражнение. Учителя дава следното тълкуване за него: „Сила жива, кажи ми, кажи ми де вода извира“ – тук ние търсим къде е изворът.
към текста >>

В българската народна песен тези игриви хороводни песни са произлезли все от изворни места.
Дадена на 19 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, 11 година, 8-а лекция, "Музика и пеене – средство за тониране" Сила жива и Скръбта си ти кажи са две части на едно окултно упражнение. Учителя дава следното тълкуване за него: „Сила жива, кажи ми, кажи ми де вода извира“ – тук ние търсим къде е изворът. Това е български народен мотив; той е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните – имате една много приятна картина. В българската народна песен тези игриви хороводни песни са произлезли все от изворни места. „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи“ – в този откъс имаме една негативна дума скръбта. „Винаги щом някой скърби, в ума и в сърцето му има тъмнина, няма Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето е, което лекува.“ Сила жива
към текста >>

2. Учителя дава песента 'Тъги, скърби са богатство'

Учителя дава песента "Тъги, скърби са богатство"
Учителя дава песента "Тъги, скърби са богатство" Учителя дава песента "Тъги, скърби" в беседата "Вечно обновяване", ООК, София, 7 декември 1927 година. Учителя съветва: "Тази вечер ще ви дам следната песен: "Тъги, скърби са богатства за живота в душа скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни." Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е човек да знае как да я изпълни.
към текста >>

Учителя дава песента "Тъги, скърби" в беседата "Вечно обновяване", ООК, София, 7 декември 1927 година.
Учителя дава песента "Тъги, скърби са богатство" Учителя дава песента "Тъги, скърби" в беседата "Вечно обновяване", ООК, София, 7 декември 1927 година. Учителя съветва: "Тази вечер ще ви дам следната песен: "Тъги, скърби са богатства за живота в душа скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни." Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е човек да знае как да я изпълни. При нейното пеене е хубаво да се взема предвид законът на контрастите.
към текста >>

"Тази вечер ще ви дам следната песен: "Тъги, скърби са богатства за живота в душа скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни."
Учителя дава песента "Тъги, скърби са богатство" Учителя дава песента "Тъги, скърби" в беседата "Вечно обновяване", ООК, София, 7 декември 1927 година. Учителя съветва: "Тази вечер ще ви дам следната песен: "Тъги, скърби са богатства за живота в душа скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни." Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е човек да знае как да я изпълни. При нейното пеене е хубаво да се взема предвид законът на контрастите. Веднъж може да се изпълни тихо, а втория път – по-силно. Ако се пее няколко пъти по един и същ начин, тя ще загуби своята сила и значение.
към текста >>

Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен.
Учителя дава песента "Тъги, скърби са богатство" Учителя дава песента "Тъги, скърби" в беседата "Вечно обновяване", ООК, София, 7 декември 1927 година. Учителя съветва: "Тази вечер ще ви дам следната песен: "Тъги, скърби са богатства за живота в душа скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни." Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е човек да знае как да я изпълни. При нейното пеене е хубаво да се взема предвид законът на контрастите. Веднъж може да се изпълни тихо, а втория път – по-силно. Ако се пее няколко пъти по един и същ начин, тя ще загуби своята сила и значение. С песните в български стил Учителя внася обновление в българската народна музика."
към текста >>

С песните в български стил Учителя внася обновление в българската народна музика."
Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е човек да знае как да я изпълни. При нейното пеене е хубаво да се взема предвид законът на контрастите. Веднъж може да се изпълни тихо, а втория път – по-силно. Ако се пее няколко пъти по един и същ начин, тя ще загуби своята сила и значение. С песните в български стил Учителя внася обновление в българската народна музика." Текст на песента: Тъги, скърби са богатство Тъги, скърби са богатство за живота, в душа скрити, за бъдни добрини,
към текста >>

Текст на песента:
Важно е човек да знае как да я изпълни. При нейното пеене е хубаво да се взема предвид законът на контрастите. Веднъж може да се изпълни тихо, а втория път – по-силно. Ако се пее няколко пъти по един и същ начин, тя ще загуби своята сила и значение. С песните в български стил Учителя внася обновление в българската народна музика." Текст на песента: Тъги, скърби са богатство Тъги, скърби са богатство за живота, в душа скрити, за бъдни добрини, за благи плодове,
към текста >>

Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
за благи плодове, за светли дни, за светли дни, за светли дни, дни, дни, дни. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
към текста >>

3. Учителя дава песента 'Добър ден'

Учителя дава песента "Добър ден"
Учителя дава песента "Добър ден" Песента е дадена на 11 септември 1933 г. За тази песен може да се прочете в: 1. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ (Учителя - обзорна книга) Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот.
към текста >>

Песента е дадена на 11 септември 1933 г.
Учителя дава песента "Добър ден" Песента е дадена на 11 септември 1933 г. За тази песен може да се прочете в: 1. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ (Учителя - обзорна книга) Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто
към текста >>

За тази песен може да се прочете в:
Учителя дава песента "Добър ден" Песента е дадена на 11 септември 1933 г. За тази песен може да се прочете в: 1. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ (Учителя - обзорна книга) Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто 2. Спомен на Юрдан Симеонов: ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН"
към текста >>

Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто
Песента е дадена на 11 септември 1933 г. За тази песен може да се прочете в: 1. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ (Учителя - обзорна книга) Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто 2. Спомен на Юрдан Симеонов: ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН" Текст на песента: Добър ден Добър ден е светлият ден. Хубав и красив е той.
към текста >>

2. Спомен на Юрдан Симеонов: ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН"
За тази песен може да се прочете в: 1. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ (Учителя - обзорна книга) Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто 2. Спомен на Юрдан Симеонов: ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН" Текст на песента: Добър ден Добър ден е светлият ден. Хубав и красив е той. Всичко озарява, всичко оживява
към текста >>

Текст на песента:
1. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ (Учителя - обзорна книга) Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто 2. Спомен на Юрдан Симеонов: ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН" Текст на песента: Добър ден Добър ден е светлият ден. Хубав и красив е той. Всичко озарява, всичко оживява и в живота Божието благо
към текста >>

Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
Добър ден е светлият ден. Хубав и красив е той. Всичко озарява, всичко оживява и в живота Божието благо той раздава. Песента в изпълнение на Симеон Симеонов МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ Когато Природата се подновява, птичките пеят. В началото на всяка Божествена култура човеците пеят. Когато светът се пресъздава, Ангелите пеят. У ч и т е л я
към текста >>

В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно.
Той казва:Ако си на път и носиш вода със себе си, не я изливай преди да дойдеш до извора.Учителя подобри тази музика, тури ред и яснота в изпълнението й. Създаде постепенно вътрешни условия за съзнателно пеене. Тъй музиката намери своето истинско място, доби своето значение.По-късно Учителя даде първите Свои песни. Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот.
към текста >>

Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот. Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния. Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили.
към текста >>

Мощен устрем има в тази песен.
Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни. Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение.
към текста >>

Към този период спада Песента на гласните букви.
Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят. Впоследствие Учителя даде и други химни. Във всички тях се чувства бодрата стъпка на пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел. Към този период спада Песента на гласните букви. Това е първото вокално и дихателно упражнение. Това простичко упражнение има бодрия ритъм на младенческия живот. Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро. Това упражнение ознаменува започването на съзнателната работа.С отварянето на Школите Учителя въвежда учениците в една нова област на Живота и следователно в една нова област на музиката. Нови изисквания, нови задачи изникват пред нея.
към текста >>

Без музика нищо не може да се извърши.Най-добрата песен от обикновената музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен.
Тя оставя в душата едно чувство на неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен. В музиката има творчество. Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради. Без музика нищо не може да се извърши.Най-добрата песен от обикновената музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен не може да я преведете в една обикновена песен. Това е немислимо. Ако изглаждате едно окултно упражнение, постепенно ще му придадете характер на обикновена музика. Трептенията на окултната музика са по-силни, по-мощни. Тяхната проникваемост е по-голяма.
към текста >>

Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен не може да я преведете в една обикновена песен.
В музиката има творчество. Истинската музика не е нито в скръбта, нито в радостта. Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради. Без музика нищо не може да се извърши.Най-добрата песен от обикновената музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен не може да я преведете в една обикновена песен. Това е немислимо. Ако изглаждате едно окултно упражнение, постепенно ще му придадете характер на обикновена музика. Трептенията на окултната музика са по-силни, по-мощни. Тяхната проникваемост е по-голяма. Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина.Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи.Окултната музика е музика на Природата.
към текста >>

Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка.
Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика. Той приглася на Природата. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. Няма по-велико изкуство и по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики хора са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка. Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира.Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните. В някои места тази музика е особено красива. На други места Той ни караше дълго време да разместваме камъчетата, докато песента на водите стане хармонична, хубава. Музиката на Природата се възприема не само с ухото, тя се възприема и с душата.Мотивите в окултните упражнения са взети от Природата. Образите и ритъмът – също.
към текста >>

Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира.Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните.
Той приглася на Природата. Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата. Няма по-велико изкуство и по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики хора са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка. Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира.Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните. В някои места тази музика е особено красива. На други места Той ни караше дълго време да разместваме камъчетата, докато песента на водите стане хармонична, хубава. Музиката на Природата се възприема не само с ухото, тя се възприема и с душата.Мотивите в окултните упражнения са взети от Природата. Образите и ритъмът – също. Учителя даде първото упражнение:Сила жива, сила жива.
към текста >>

На други места Той ни караше дълго време да разместваме камъчетата, докато песента на водите стане хармонична, хубава.
Няма по-велико изкуство и по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики хора са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка. Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира.Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните. В някои места тази музика е особено красива. На други места Той ни караше дълго време да разместваме камъчетата, докато песента на водите стане хармонична, хубава. Музиката на Природата се възприема не само с ухото, тя се възприема и с душата.Мотивите в окултните упражнения са взети от Природата. Образите и ритъмът – също. Учителя даде първото упражнение:Сила жива, сила жива. Кажи ми, кажи ми де вода извира.То има ритъма, чистотата, простотата и красотата на планински поток, който скача по камъчетата надолу. Идеята е изразена приблизително.
към текста >>

После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички.
Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина. Всички бяха радостни и щастливи. Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра...като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение.Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.При окултното пеене важен е резултатът. Това, което пееш, трябва да преживееш с ума, сърцето, душата си. Тогава цялото Битие пее и взема участие.
към текста >>

Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра.
Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни. Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се, душата й се отвори за красотата на Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен на този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра. Да имаш вяра...като отговор на едно състояние на обезверяване, на съмнение.Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.При окултното пеене важен е резултатът. Това, което пееш, трябва да преживееш с ума, сърцето, душата си. Тогава цялото Битие пее и взема участие. В ума и сърцето влизат нови сили. Учителя казва:Ако твоето пеене може да подейства на скъперника и той отвори кесията си, то е окултно пеене.
към текста >>

Пееше я по различни начини, докато посредством песента разкриеше нейното съдържание за нас.
В ума и сърцето влизат нови сили. Учителя казва:Ако твоето пеене може да подейства на скъперника и той отвори кесията си, то е окултно пеене. Ако твоята музика оздравява болния, тя е окултна, Божествена. С нея ти можеш да работиш. Музиката е сила.Понякога Учителя вземаше само една единствена дума. Пееше я по различни начини, докато посредством песента разкриеше нейното съдържание за нас. Така чрез една дума само, чрез музиката, която тя съдържа, Той ни въвеждаше в един красив свят. Тази дума ставаше ключ да се отваря този свят. Веднъж Учителя изпя думата благост. От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум.
към текста >>

От нея той създаде песен за Светлината.
Музиката е сила.Понякога Учителя вземаше само една единствена дума. Пееше я по различни начини, докато посредством песента разкриеше нейното съдържание за нас. Така чрез една дума само, чрез музиката, която тя съдържа, Той ни въвеждаше в един красив свят. Тази дума ставаше ключ да се отваря този свят. Веднъж Учителя изпя думата благост. От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум. Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила.Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други.Учителя казва:Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа.
към текста >>

От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други.Учителя казва:Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа.
От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум. Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила.Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други.Учителя казва:Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре. Без музика нищо не може да се извърши. Чрез музиката можете да създадете в себе си характер.Окултните упражнения са за тониране на организма. Ако искате да се тонирате, да възстановите своя Мир и добро разположение, пейте.Окултната музика е едно спомагателно средство за развиване на ума и сърцето, на техните способности и сили. Обаче Учителя казва:Не очаквайте големи резулати.
към текста >>

Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре.
По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум. Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с Божественото в Природата. В тях има сила.Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други.Учителя казва:Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре. Без музика нищо не може да се извърши. Чрез музиката можете да създадете в себе си характер.Окултните упражнения са за тониране на организма. Ако искате да се тонирате, да възстановите своя Мир и добро разположение, пейте.Окултната музика е едно спомагателно средство за развиване на ума и сърцето, на техните способности и сили. Обаче Учителя казва:Не очаквайте големи резулати. Големите резултати са били винаги спънка.Очаквайте малки резултати, микроскопически, в тях е силата.
към текста >>

Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината.
Силното пеене е повече волево. Учителя казва:Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо.Учителя възпяваше красивите явления на Живота вдъхновено, с простота и сила. Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина на великия, неизменния свят. Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл.Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн на изгряващото Слънце. Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост за Живота тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява:Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща.
към текста >>

Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците.Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други.
Вложи в тях съответен ритъм. Така създаде ред малки песни. Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците.Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен. Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния.Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее. Така Той сложи мелодии върху текст от първата глава на Евангелието от Йоан. Това са песните В начало бе Словото и Имаше человек, изпратен от Бога.
към текста >>

Всяка дума от този език е сама по себе си песен.
Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила на самия Живот. Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия на живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление на Вечния, на Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде. Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят на човешките души непосредствено на език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини на земното кълбо обитават. Това е песента на Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците.Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот на благия Божий Дух.Към тези песни спадат Духът Божий, Химн на Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други. Последните песни са на древен, прастар език, отдавна забравен от човеците. Всяка дума от този език е сама по себе си песен. Макар непреводими, тези думи говорят на душата за Непостижимия, Безграничния, Незнайния.Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее. Така Той сложи мелодии върху текст от първата глава на Евангелието от Йоан. Това са песните В начало бе Словото и Имаше человек, изпратен от Бога. Тези песни са величествени, драматични, в тях има дълбочина и сила.Мелодията придава мистичната драматичност на текста, тя го тълкува. Към тези песни можем да причислим и последната творба на Учителя – Седемте дни на Творението, върху текст от Битие, разширен и допълнен от Него.
към текста >>

Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало.
Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел. Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е дреха на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност.
към текста >>

Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други.
Едно нещо се изисква от съвременните хора – да пеят правилно и с Любов. Така ще настане Мир и Радост на Земята. Злото отстъпва пред музиката, както и пред Любовта.Правилното пеене подразбира да схващаш нещата правилно. Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно.Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина. Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота. Тези песни имат характер на концертни художествени арии. В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия.
към текста >>

Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме радостни, че извървя дългия път и дойде при нас.”От тъмнина към Светлина,от студ към Топлина, от безсилие към Сила.Учителя работи дълго време върху българската народна песен.
Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.Учителя казва:Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя. Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб. Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме радостни, че извървя дългия път и дойде при нас.”От тъмнина към Светлина,от студ към Топлина, от безсилие към Сила.Учителя работи дълго време върху българската народна песен. Той я познаваше добре още от своите пътувания из цялата страна. Той беше събрал много ценни народни песни. Често ги свиреше и тълкуваше пред нас. По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен.
към текста >>

Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен.
Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме радостни, че извървя дългия път и дойде при нас.”От тъмнина към Светлина,от студ към Топлина, от безсилие към Сила.Учителя работи дълго време върху българската народна песен. Той я познаваше добре още от своите пътувания из цялата страна. Той беше събрал много ценни народни песни. Често ги свиреше и тълкуваше пред нас. По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота. Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха. Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят.
към текста >>

Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат.
В тревите щурчетата се обаждаха вече. Слънцето се спускаше към горите. Часовете и минутите минаваха край Учителя като пратеници от далечна страна, натоварени със скъпи дарове. Всеки миг се приближаваше с почитание, слагаше своя дар и отминаваше с мълчалив поклон. Такава пълнота се чувстваше в присъствието на Учителя, даже и когато не говореше.Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие.Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения.
към текста >>

Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения.
Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие.Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия. Някои от присъстващите ги повториха, почна се една малка работа спонтанно, естествено, като че случайно.
към текста >>

Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила.
При отдалечаване към кръга, предават го. Така колелото на Живота се привежда в движение. После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа.
към текста >>

Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен.
После идва движението на двойките в кръг. Затвореният кръг символизира личния живот – живота на ограничението. Съзнанието не е пробудено. Човек живее в тъмнина и се лута в безпътица, но идва моментът, когато двойките се залавят за ръце и пеят тържествената радостна песен Ти си ме, мамо, човек красив родила. Това е моментът, когато човек излиза от затворения кръг на личния живот и влиза в света на Любовта. Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни.
към текста >>

Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни.
Тогава душата, освободена от всички окови, запява тази тържествена песен. Този момент настъпва един ден както за отделния човек, тъй и за цялото човечество, защото пътят на индивида е път на човечеството.Днес се намираме в преходната епоха, когато човечеството е пред прага на своето освобождение, пред прага да излезе от затворения кръг на личния живот и да влезе в необятния живот на Мировата Любов, на служенето, на Братството. Това освобождение носи подем и растене на всички заложби в човешката душа. Това е пробуждане на човешката душа. Пробудената душа разбира своето отношение към Вечното начало. Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг.
към текста >>

Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг.
Разбира, че трябва да прояви Разумността и Любовта.Песента продължава:Умен да стана, добре да мисля, добре да любя.Българската народна музика съдържа два вида песни: едни весели – хороводни, други – тъжни. Но и в двата вида песни българинът не разрешава задачите си, не намира път в живота си. В едните песни той тъжи за нещо изгубено, за което душата копнее и не може да го намери. Във веселите песни българинът иска да забрави тъгата по изгубеното, иска да се забрави във веселието. Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г.
към текста >>

Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния.
Нито в едните, нито в другите има някакъв изход от това положение. Българската музика според Учителя изразява един живот, изпаднал в безизходно положение, в затворен кръг. Като възстановява чистотата на народните мотиви, Учителя посочва един път на българина да излезе от това положение. Посочва онзи идеал, за който душата копнее, който е загубила някога, за който тъжи. Към него е изходният път – път към простор и свобода. Тогава пред човека се отварят вратите на един нов живот.Учителя казва:Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна музика от затворения кръг.В Слънчеви лъчи той дава разрешението, образеца на новата народна музика – посочва един възходящ път за българите.Като изучаваме песните на Учителя, виждаме, че и те, както и Неговото Слово, както и Неговият живот, са път, който води към Единия, Вечния, Безграничния. Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителя залезе на 27 декември 1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! Учителя - обзорна книга МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ
към текста >>

7. ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН"
за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! Учителя - обзорна книга МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ Спомен на Юрдан Симеонов 7. ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН" Един ден брат Данко е отново на Бивака на Витоша, заедно с останалите приятели са насядали около Учителя и пеят песента "Добър ден". Учителят е недоволен от начина на изпълнението. След като свършват, казва: "Рекох, изпейте я още веднъж! " Отново я подхващат и пеят вече по-усърдно. Учителят отново е недоволен и казва: "Още веднъж!
към текста >>

Един ден брат Данко е отново на Бивака на Витоша, заедно с останалите приятели са насядали около Учителя и пеят песента "Добър ден".
Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, хлопа на всички умове и сърца и им съобщава радостната вест – новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! Учителя - обзорна книга МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ Спомен на Юрдан Симеонов 7. ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН" Един ден брат Данко е отново на Бивака на Витоша, заедно с останалите приятели са насядали около Учителя и пеят песента "Добър ден". Учителят е недоволен от начина на изпълнението. След като свършват, казва: "Рекох, изпейте я още веднъж! " Отново я подхващат и пеят вече по-усърдно. Учителят отново е недоволен и казва: "Още веднъж! " След като свършват се вижда, че не са я изпълнили както трябва и я изпълняват още много пъти.
към текста >>

" След това добавил: "Знайте, че тази песен, както сега я изпълнихте с мисъл, ще върви подир вас или с вас цели 500 години".
" Отново я подхващат и пеят вече по-усърдно. Учителят отново е недоволен и казва: "Още веднъж! " След като свършват се вижда, че не са я изпълнили както трябва и я изпълняват още много пъти. И при всяко повторение казва: "Мисъл давайте, мисъл давайте". И най-после казва: "Сега добре изпълнихте! " След това добавил: "Знайте, че тази песен, както сега я изпълнихте с мисъл, ще върви подир вас или с вас цели 500 години". Значи всяко нещо изпълнено с мисъл остава като светла диря в неговия път и върви с човека, защото песента на Учителя в духовния свят е Виделина, а да стане Светлина в пътя на човека на земята трябва ясна и светла мисъл, за която да се прикачи песента и да съпровожда неговия път през идните столетия Изгревът - Том 8 7. ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН"
към текста >>

Значи всяко нещо изпълнено с мисъл остава като светла диря в неговия път и върви с човека, защото песента на Учителя в духовния свят е Виделина, а да стане Светлина в пътя на човека на земята трябва ясна и светла мисъл, за която да се прикачи песента и да съпровожда неговия път през идните столетия
Учителят отново е недоволен и казва: "Още веднъж! " След като свършват се вижда, че не са я изпълнили както трябва и я изпълняват още много пъти. И при всяко повторение казва: "Мисъл давайте, мисъл давайте". И най-после казва: "Сега добре изпълнихте! " След това добавил: "Знайте, че тази песен, както сега я изпълнихте с мисъл, ще върви подир вас или с вас цели 500 години". Значи всяко нещо изпълнено с мисъл остава като светла диря в неговия път и върви с човека, защото песента на Учителя в духовния свят е Виделина, а да стане Светлина в пътя на човека на земята трябва ясна и светла мисъл, за която да се прикачи песента и да съпровожда неговия път през идните столетия Изгревът - Том 8 7. ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН"
към текста >>

7. ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН"
И при всяко повторение казва: "Мисъл давайте, мисъл давайте". И най-после казва: "Сега добре изпълнихте! " След това добавил: "Знайте, че тази песен, както сега я изпълнихте с мисъл, ще върви подир вас или с вас цели 500 години". Значи всяко нещо изпълнено с мисъл остава като светла диря в неговия път и върви с човека, защото песента на Учителя в духовния свят е Виделина, а да стане Светлина в пътя на човека на земята трябва ясна и светла мисъл, за която да се прикачи песента и да съпровожда неговия път през идните столетия Изгревът - Том 8 7. ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН"
към текста >>

4. (известна е само годината) Учителя дава песента 'Ставай, дъще!' ('В летен ден')

Учителя дава песента "Ставай, дъще!
Учителя дава песента "Ставай, дъще! " ("В летен ден") Песента е дадена през 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първична чистота. Много от българските народни песни имат окултен произход.
към текста >>

Песента е дадена през 1934 г.
Учителя дава песента "Ставай, дъще! " ("В летен ден") Песента е дадена през 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първична чистота. Много от българските народни песни имат окултен произход. В архивът на Пеню Ганев (Изгревът - т.16) е записано: "Текстът на 1 и 3 куплет е от Учителя, а на 2 куплет - от Весела Несторова." Архив на Пеню Ганев: В летен ден (Ставай, дъще!) Текст на песента: Ставай дъще В летен ден, в ранни зори
към текста >>

като българска народна песен, възстановена в своята първична чистота.
Учителя дава песента "Ставай, дъще! " ("В летен ден") Песента е дадена през 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първична чистота. Много от българските народни песни имат окултен произход. В архивът на Пеню Ганев (Изгревът - т.16) е записано: "Текстът на 1 и 3 куплет е от Учителя, а на 2 куплет - от Весела Несторова." Архив на Пеню Ганев: В летен ден (Ставай, дъще!) Текст на песента: Ставай дъще В летен ден, в ранни зори майка ми тихо се приближи.
към текста >>

В архивът на Пеню Ганев (Изгревът - т.16) е записано: "Текстът на 1 и 3 куплет е от Учителя, а на 2 куплет - от Весела Несторова." Архив на Пеню Ганев: В летен ден (Ставай, дъще!) Текст на песента:
" ("В летен ден") Песента е дадена през 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първична чистота. Много от българските народни песни имат окултен произход. В архивът на Пеню Ганев (Изгревът - т.16) е записано: "Текстът на 1 и 3 куплет е от Учителя, а на 2 куплет - от Весела Несторова." Архив на Пеню Ганев: В летен ден (Ставай, дъще!) Текст на песента: Ставай дъще В летен ден, в ранни зори майка ми тихо се приближи. Сладък глас блага дума ми каза:“Ставай дъще,
към текста >>

С сърп в ръка, с песен ти
на нива трябва да се ходи! Ставай, че баща ти вънка мен и тебе със колата чака. Слънцето щом изгрей, ти на нивата трябва да си. С сърп в ръка, с песен ти деня срещни. Ставай, дъще, Слънце дома да не те завари. Ставай, че моми и момци – вси към нивата са веч тръгнали.
към текста >>

Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
Любовта днес мен и тебе чака. Ставай, тя ни носи своята нова, жива премяна. Ставай, че животът вънка мен и тебе с благост вече чака.“ Песента в изпълнение на Симеон Симеонов Архив на Пеню Ганев Текстът на 1 и 3 куплет е от Учителя, а на 2 куплет - от Весела Несторова.2. Песента „В летен ден" от Учителя („Ставай, дъще! ") -към № 3. Летен ден - Жътва е..., стр.
към текста >>

Песента „В летен ден" от Учителя („Ставай, дъще!
Ставай, че животът вънка мен и тебе с благост вече чака.“ Песента в изпълнение на Симеон Симеонов Архив на Пеню Ганев Текстът на 1 и 3 куплет е от Учителя, а на 2 куплет - от Весела Несторова.2. Песента „В летен ден" от Учителя („Ставай, дъще! ") -към № 3. Летен ден - Жътва е..., стр. 120 +122 в оригинала (109 +110 тук). Изгревът - Том 16В летен ден (Ставай, дъще!)
към текста >>

5. Учителя дава песента 'А бре, синко!'

Учителя дава песента "А бре, синко!
Учителя дава песента "А бре, синко! " Песента е дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. Като продължение на тази песен, през 1935 г., 21 януари, Учителя дава песента "Бащина песен - Угледна мома" Текст на песента:
към текста >>

Песента е дадена на 27 ноември 1934 г.
Учителя дава песента "А бре, синко! " Песента е дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. Като продължение на тази песен, през 1935 г., 21 януари, Учителя дава песента "Бащина песен - Угледна мома" Текст на песента: А бре, синко А бре, синко, знаеш ли,
към текста >>

като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота.
Учителя дава песента "А бре, синко! " Песента е дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. Като продължение на тази песен, през 1935 г., 21 януари, Учителя дава песента "Бащина песен - Угледна мома" Текст на песента: А бре, синко А бре, синко, знаеш ли, що съседи за теб говорят?
към текста >>

Като продължение на тази песен, през 1935 г., 21 януари, Учителя дава песента "Бащина песен - Угледна мома"
Учителя дава песента "А бре, синко! " Песента е дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. Като продължение на тази песен, през 1935 г., 21 януари, Учителя дава песента "Бащина песен - Угледна мома" Текст на песента: А бре, синко А бре, синко, знаеш ли, що съседи за теб говорят? Че си стадото в планината оставял
към текста >>

Текст на песента:
Учителя дава песента "А бре, синко! " Песента е дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. Като продължение на тази песен, през 1935 г., 21 януари, Учителя дава песента "Бащина песен - Угледна мома" Текст на песента: А бре, синко А бре, синко, знаеш ли, що съседи за теб говорят? Че си стадото в планината оставял и вечер си се връщал
към текста >>

6. Учителя дава песента 'Бащина песен – Угледна мома'

Учителя дава песента "Бащина песен – Угледна мома"
Учителя дава песента "Бащина песен – Угледна мома" Песента е дадена на 21 януари 1935 г. Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост.
към текста >>

Песента е дадена на 21 януари 1935 г.
Учителя дава песента "Бащина песен – Угледна мома" Песента е дадена на 21 януари 1935 г. Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост. ) – равно място за вършеене на жито, харман.
към текста >>

Тази песен се смята за продължение на А бре, синко.
Учителя дава песента "Бащина песен – Угледна мома" Песента е дадена на 21 януари 1935 г. Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост. ) – равно място за вършеене на жито, харман. Текст на песента:
към текста >>

Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух.
Учителя дава песента "Бащина песен – Угледна мома" Песента е дадена на 21 януари 1935 г. Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост. ) – равно място за вършеене на жито, харман. Текст на песента: Бащина песен – Угледна мома
към текста >>

Текст на песента:
Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост. ) – равно място за вършеене на жито, харман. Текст на песента: Бащина песен – Угледна мома От старо време, синко, е знайно, хубава мома на светъл ден се познава, кога Слънце сутрин изгрява, кога Слънце сутрин изгрява.
към текста >>

Бащина песен – Угледна мома
Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост. ) – равно място за вършеене на жито, харман. Текст на песента: Бащина песен – Угледна мома От старо време, синко, е знайно, хубава мома на светъл ден се познава, кога Слънце сутрин изгрява, кога Слънце сутрин изгрява. Тя е ранобудница, рано става (2)
към текста >>

Изпълнението на песента не е намерено.
при хора слиза и в дома им мир и радост внася. Тя е светла кат зората, тя е мила кат водата, тя е добра кат храната. Изпълнението на песента не е намерено.
към текста >>

7. Учителя дава песента 'Той иде'

Учителя дава песента "Той иде"
Учителя дава песента "Той иде" Учителя дава идеята за песента "Той иде" на 7 януари. Песента е започната на 7 януари и завършена на 5 февруари 1939 г. Песента Той иде Иде, иде, иде, сам Той иде, иде, иде, сам Той иде,
към текста >>

Учителя дава идеята за песента "Той иде" на 7 януари.
Учителя дава песента "Той иде" Учителя дава идеята за песента "Той иде" на 7 януари. Песента е започната на 7 януари и завършена на 5 февруари 1939 г. Песента Той иде Иде, иде, иде, сам Той иде, иде, иде, сам Той иде, иде, иде, сам Той иде,
към текста >>

Песента е започната на 7 януари и завършена на 5 февруари 1939 г.
Учителя дава песента "Той иде" Учителя дава идеята за песента "Той иде" на 7 януари. Песента е започната на 7 януари и завършена на 5 февруари 1939 г. Песента Той иде Иде, иде, иде, сам Той иде, иде, иде, сам Той иде, иде, иде, сам Той иде, да помага Той,
към текста >>

Песента Той иде
Учителя дава песента "Той иде" Учителя дава идеята за песента "Той иде" на 7 януари. Песента е започната на 7 януари и завършена на 5 февруари 1939 г. Песента Той иде Иде, иде, иде, сам Той иде, иде, иде, сам Той иде, иде, иде, сам Той иде, да помага Той, да помага Той,
към текста >>

Аз съм записал само една песен.
За това събитие може да се прочете в следните спомени: 1. Спомен на Галилей Величков, Изгрев, т.1 2. Спомени на Димитър Грива, Изгревът, т 8, "Музиката на Изгрева" Д: Ако трябва да спомена някой от нашите музиканти, които записваха песни най-много в онова време когато бях аз или преди да отида аз, това беше Асен Арнаудов. Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така фраза по фраза се записваха песните. Аз съм записал само една песен. В: Коя песен? Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант.
към текста >>

В: Коя песен?
1. Спомен на Галилей Величков, Изгрев, т.1 2. Спомени на Димитър Грива, Изгревът, т 8, "Музиката на Изгрева" Д: Ако трябва да спомена някой от нашите музиканти, които записваха песни най-много в онова време когато бях аз или преди да отида аз, това беше Асен Арнаудов. Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така фраза по фраза се записваха песните. Аз съм записал само една песен. В: Коя песен? Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант. Той, Учителят обичаше много да общува с музикантите.
към текста >>

При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише.
Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант. Той, Учителят обичаше много да общува с музикантите. При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя Школата без песните на Учителя...." Д - Димитър ГриваВ - Вергилий Кръстев "Иде, иде, иде..." Начален текст на песента: "Иде, иде, иде" Седми януари 1939 година.
към текста >>

Начален текст на песента: "Иде, иде, иде"
Той, Учителят обичаше много да общува с музикантите. При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя Школата без песните на Учителя...." Д - Димитър ГриваВ - Вергилий Кръстев "Иде, иде, иде..." Начален текст на песента: "Иде, иде, иде" Седми януари 1939 година. Първият ден на Рождество. Празник. Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки.
към текста >>

На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя.
Бяхме събрани в малкия салон - столовата. Питателният обяд бе приготвен от дежурните. Повечето от тях бяха учителки. Те имаха коледна ваканция. На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда. На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя. С нея бяхме хармонична музикална двойка. Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов.
към текста >>

Встъплението бе обща песен, изпята от всички.
Акомпаниментът й бе на изискана висота. Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави:
към текста >>

А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива".
Скромният, но вкусен обяд разполага. Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!
към текста >>

Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.
Особено бяха доволни учителките. Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя:
към текста >>

След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса:
Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди.
към текста >>

Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх. Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем. Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви.
към текста >>

Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем.
Слушахме изпълнението на Учителя. Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем. Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя.
към текста >>

Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента.
Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем. Той наново започна, пак без думи, пак тактувайки с пръстите Си. Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта. Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и Той каза:
към текста >>

Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове.
Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите. А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви. Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента. Той запя. Ние записахме още няколко такта. Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста! И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той". Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване.
към текста >>

Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване.
Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове. Бяхме готови със записа. Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста! И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той". Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване. Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене.
към текста >>

- Ще можете ли да научите новата песен?
Доволството ни бе забелязано и Той каза: - А сега чуйте текста! И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той". Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване. Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
към текста >>

След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.
Учителят се обърна към всички в салона: - Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.
към текста >>

С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
- Ще можете ли да научите новата песен? Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".
към текста >>

Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите:
Повече не чакахме Неговата покана. Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
към текста >>

- Това е първата част на новата песен.
Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели. Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене. След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен. 2_04 Иде,иде,иде...Галилей Величков (1911-1985)Изгревът - Том 1
към текста >>

Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.
След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг. С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен. 2_04 Иде,иде,иде...Галилей Величков (1911-1985)Изгревът - Том 1 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА В: Как Учителят даваше тези песни, как свиреше на цигулката, колко цигулки бяха?
към текста >>

По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта. Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен. 2_04 Иде,иде,иде...Галилей Величков (1911-1985)Изгревът - Том 1 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА В: Как Учителят даваше тези песни, как свиреше на цигулката, колко цигулки бяха? Изобщо по този въпрос, какво знаете?
към текста >>

Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.
Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите: - Това е първата част на новата песен. Втората ще дам допълнително. Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента. По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...". Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен. 2_04 Иде,иде,иде...Галилей Величков (1911-1985)Изгревът - Том 1 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА В: Как Учителят даваше тези песни, как свиреше на цигулката, колко цигулки бяха? Изобщо по този въпрос, какво знаете? Д: Аз трябва да кажа какво беше музиката в Школата.
към текста >>

Аз съм записал само една песен.
Учителят просто някои от тях ги свиреше на беседа, особено на Младежкия клас, но не на неделните беседи. На Младежкия клас или сряда на Общия клас. И тогава се записваха или се запяваха заедно. Ако трябва да спомена някой от нашите музиканти, които записваха песни най-много в онова време когато бях аз или преди да отида аз, това беше Асен Арнаудов. Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така фраза по фраза се записваха песните. Аз съм записал само една песен. В: Коя песен? Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант.
към текста >>

В: Коя песен?
На Младежкия клас или сряда на Общия клас. И тогава се записваха или се запяваха заедно. Ако трябва да спомена някой от нашите музиканти, които записваха песни най-много в онова време когато бях аз или преди да отида аз, това беше Асен Арнаудов. Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така фраза по фраза се записваха песните. Аз съм записал само една песен. В: Коя песен? Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант. Той, Учителят обичаше много да общува с музикантите.
към текста >>

При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише.
Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант. Той, Учителят обичаше много да общува с музикантите. При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя Школата без песните на Учителя. Това действително беше един метод за духовна работа. Много нещо се вършеше с тези песни. Ние сме имали някой път трудности, имаше някой път трудности, в които поради събития и т.н. и като че ли не можеше да се говори и не можем да откъснем съзнанието си от тревогата на времето, а да се слуша една беседа си иска своята атмосфера.
към текста >>

Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската кинематография.
Викам: "Да отидем при Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков. Като отидохме се реши веднага въпроса, това нещо ми допадна. В: И какво създадохте тогава? Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската кинематография. Аз бях тогава музикален ръководител към кинематографията. Сашо беше един от диригентите. Двама диригенти имахме на този оркестър. Той е добър организатор, голям организатор, голям музикант с хубав респект пред оркестрантите. Тогава той дойде да ми каже ,че се интересува какво става с цигулката на Учителя, тя е много ценна.
към текста >>

Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика.
Аз съм като в Окултна школа пълно мълчание. Чисто и просто като една вярна тактика за времето, в което живеехме, щото тогава бяха безогледни нещата. В: Вие сте виждал и сте чувал как Учителят свири с цигулката? Д: Да, виж какво сега, доколкото разбрах от биографията на Учителя го чух, че той още като ученик е свирил на цигулка. Учителят много обичаше музиката. Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика. В живота на Учителя имаше нещо необяснимо, извинявай, че се отклонявам. Това, че Той като се връща в България и десет години Той обикаля българския народ. В онези години, при тая беднотия, тоя беден, въшлив народ, няма ни Балкантурист, нищо, десет години да обикаляш, а в онова време другото какво е правел точно не знам, но се е запознал много добре с българската народна музика. Той намира, че тя е в някакъв затворен кръг, че трябвало да излезе, въобще неща, които в академията никой не може да ни каже в час по народна музика. Ние тогава само учехме песни и хора как да ги играем и как да ги пеем, нали?
към текста >>

В онези години, при тая беднотия, тоя беден, въшлив народ, няма ни Балкантурист, нищо, десет години да обикаляш, а в онова време другото какво е правел точно не знам, но се е запознал много добре с българската народна музика.
Д: Да, виж какво сега, доколкото разбрах от биографията на Учителя го чух, че той още като ученик е свирил на цигулка. Учителят много обичаше музиката. Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика. В живота на Учителя имаше нещо необяснимо, извинявай, че се отклонявам. Това, че Той като се връща в България и десет години Той обикаля българския народ. В онези години, при тая беднотия, тоя беден, въшлив народ, няма ни Балкантурист, нищо, десет години да обикаляш, а в онова време другото какво е правел точно не знам, но се е запознал много добре с българската народна музика. Той намира, че тя е в някакъв затворен кръг, че трябвало да излезе, въобще неща, които в академията никой не може да ни каже в час по народна музика. Ние тогава само учехме песни и хора как да ги играем и как да ги пеем, нали? Тъй за цигулките нищо не знам. Учителят не търсеше някаква виртуозност. Да си виртуоз, трябва да си поддържа техниката, трябва да си цигулар.
към текста >>

Той намира, че тя е в някакъв затворен кръг, че трябвало да излезе, въобще неща, които в академията никой не може да ни каже в час по народна музика.
Учителят много обичаше музиката. Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика. В живота на Учителя имаше нещо необяснимо, извинявай, че се отклонявам. Това, че Той като се връща в България и десет години Той обикаля българския народ. В онези години, при тая беднотия, тоя беден, въшлив народ, няма ни Балкантурист, нищо, десет години да обикаляш, а в онова време другото какво е правел точно не знам, но се е запознал много добре с българската народна музика. Той намира, че тя е в някакъв затворен кръг, че трябвало да излезе, въобще неща, които в академията никой не може да ни каже в час по народна музика. Ние тогава само учехме песни и хора как да ги играем и как да ги пеем, нали? Тъй за цигулките нищо не знам. Учителят не търсеше някаква виртуозност. Да си виртуоз, трябва да си поддържа техниката, трябва да си цигулар. Нямаше такова нещо при Него, обаче една особена мекота имаше, нещо много особено, нещо като стъпваш с пръста си, нещо като полуфлажолет, нещо подобно.
към текста >>

Д: Абе той направи състав от народни оркестри и с народна музика се занимаваше и написа някаква си опера.
Не да знам какво свири, а за начина, по който го свири. И обичаше много музикантите, общуваше много с нас и всъщност както се вижда, че пък и след Неговото заминаване, аз дирижирах хора и оркестър направихме на Изгрева. Това бяха много хубави години -1946-47 г., имаше един много хубав живот на Изгрева. Почна вече всичко свободно някакси, лосле почнаха да се сгъстяват нещата вече, дойдоха политическите процеси нататък.В: Тука виждаме една снимка, на която са наредени всички музиканти,тя е описана. Сега ставаше въпрос за Кавалджиев, какво ще ни кажете за него? Д: Абе той направи състав от народни оркестри и с народна музика се занимаваше и написа някаква си опера. В: Крали Марко ли? Д: Крали Марко, която не съм я гледал. Той свиреше като любител така, като композитор. Но в народната музика направи доста нещо. В: Сега за Влади Симеонов.
към текста >>

Но в народната музика направи доста нещо.
Сега ставаше въпрос за Кавалджиев, какво ще ни кажете за него? Д: Абе той направи състав от народни оркестри и с народна музика се занимаваше и написа някаква си опера. В: Крали Марко ли? Д: Крали Марко, която не съм я гледал. Той свиреше като любител така, като композитор. Но в народната музика направи доста нещо. В: Сега за Влади Симеонов. Сега този приятел Елиезер Коен. Д: Аз за Елиезер Коен не искам да говоря. В: Не искаш да говориш по начало. Добре. Ще продължим след това нататък. Така.
към текста >>

8. Учителя дава тема за песента 'Житно зърно' (песента е завършена - 4 февруари 1942)

Учителя дава тема за песента "Житно зърно"
Учителя дава тема за песента "Житно зърно" (песента е завършена - 4 февруари 1942) Учителя, дава темата за тази песен на 19 януари 1942 г. Разработена е от Весела Несторова и е завършена на 4 февруари 1942 г. Ноти на песента от архива на Пеню Ганев (Изгревът на Бялото братство, т. 16) Бележка: Датите за създаване на песента при Пеню Ганев са малко по-ралични.
към текста >>

(песента е завършена - 4 февруари 1942)
Учителя дава тема за песента "Житно зърно" (песента е завършена - 4 февруари 1942) Учителя, дава темата за тази песен на 19 януари 1942 г. Разработена е от Весела Несторова и е завършена на 4 февруари 1942 г. Ноти на песента от архива на Пеню Ганев (Изгревът на Бялото братство, т. 16) Бележка: Датите за създаване на песента при Пеню Ганев са малко по-ралични. В тази тема е взета датата от песнарката от 2006 г.:
към текста >>

Учителя, дава темата за тази песен на 19 януари 1942 г.
Учителя дава тема за песента "Житно зърно" (песента е завършена - 4 февруари 1942) Учителя, дава темата за тази песен на 19 януари 1942 г. Разработена е от Весела Несторова и е завършена на 4 февруари 1942 г. Ноти на песента от архива на Пеню Ганев (Изгревът на Бялото братство, т. 16) Бележка: Датите за създаване на песента при Пеню Ганев са малко по-ралични. В тази тема е взета датата от песнарката от 2006 г.: Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки
към текста >>

Ноти на песента от архива на Пеню Ганев (Изгревът на Бялото братство, т. 16)
Учителя дава тема за песента "Житно зърно" (песента е завършена - 4 февруари 1942) Учителя, дава темата за тази песен на 19 януари 1942 г. Разработена е от Весела Несторова и е завършена на 4 февруари 1942 г. Ноти на песента от архива на Пеню Ганев (Изгревът на Бялото братство, т. 16) Бележка: Датите за създаване на песента при Пеню Ганев са малко по-ралични. В тази тема е взета датата от песнарката от 2006 г.: Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки 148. Житно зърно. Тема от Учителя, дадена на 19 януари 1942 г.
към текста >>

Бележка: Датите за създаване на песента при Пеню Ганев са малко по-ралични.
Учителя дава тема за песента "Житно зърно" (песента е завършена - 4 февруари 1942) Учителя, дава темата за тази песен на 19 януари 1942 г. Разработена е от Весела Несторова и е завършена на 4 февруари 1942 г. Ноти на песента от архива на Пеню Ганев (Изгревът на Бялото братство, т. 16) Бележка: Датите за създаване на песента при Пеню Ганев са малко по-ралични. В тази тема е взета датата от песнарката от 2006 г.: Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки 148. Житно зърно. Тема от Учителя, дадена на 19 януари 1942 г. , разработена от Весела Несторова и завършена на 4 февруари 1942 г.
към текста >>

* * *Текст на песента:
В тази тема е взета датата от песнарката от 2006 г.: Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки 148. Житно зърно. Тема от Учителя, дадена на 19 януари 1942 г. , разработена от Весела Несторова и завършена на 4 февруари 1942 г. * * *Текст на песента: Житно зърно Бях житено зърно, заровено в земята. Във сън дълбок живота не познавах. Но дойде лъч, при мен достигна Светлината и ме събуди със своя зов.
към текста >>

Песен на житното зърно
и от сладкото грозде за пръв път хапнах. Колко хубав е животът, тогава си казах. Архив на Пеню Ганев Песен на житното зърно 10. а. „Песен на житното зърно" („Житно зърно") - музика от Учителя, текст от Весела Несторова.10.б. „Песен на житното зърно" („Житно зърно"), музика от Учителя, текст от Весела Несторова - ръкопис на Пеню Ганев, на който е отбелязано: „Родена на 19.II.1942 г., довършена на 12.IV.1942 г." Изгревът - Том 16 Песен на житното зърно
към текста >>

„Песен на житното зърно" („Житно зърно") - музика от Учителя, текст от Весела Несторова.10.б.
Колко хубав е животът, тогава си казах. Архив на Пеню Ганев Песен на житното зърно 10. а. „Песен на житното зърно" („Житно зърно") - музика от Учителя, текст от Весела Несторова.10.б. „Песен на житното зърно" („Житно зърно"), музика от Учителя, текст от Весела Несторова - ръкопис на Пеню Ганев, на който е отбелязано: „Родена на 19.II.1942 г., довършена на 12.IV.1942 г." Изгревът - Том 16 Песен на житното зърно Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки
към текста >>

„Песен на житното зърно" („Житно зърно"), музика от Учителя, текст от Весела Несторова - ръкопис на Пеню Ганев, на който е отбелязано: „Родена на 19.II.1942 г., довършена на 12.IV.1942 г."
тогава си казах. Архив на Пеню Ганев Песен на житното зърно 10. а. „Песен на житното зърно" („Житно зърно") - музика от Учителя, текст от Весела Несторова.10.б. „Песен на житното зърно" („Житно зърно"), музика от Учителя, текст от Весела Несторова - ръкопис на Пеню Ганев, на който е отбелязано: „Родена на 19.II.1942 г., довършена на 12.IV.1942 г." Изгревът - Том 16 Песен на житното зърно Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки Братски песни
към текста >>

Песен на житното зърно
Песен на житното зърно 10. а. „Песен на житното зърно" („Житно зърно") - музика от Учителя, текст от Весела Несторова.10.б. „Песен на житното зърно" („Житно зърно"), музика от Учителя, текст от Весела Несторова - ръкопис на Пеню Ганев, на който е отбелязано: „Родена на 19.II.1942 г., довършена на 12.IV.1942 г." Изгревът - Том 16 Песен на житното зърно Песнарка, Издателство Бяло братство, 2006, Обяснителни бележки Братски песни 1. Зората на Новия живот. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя.
към текста >>

В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Песен на Любовта.
Музика и текст от Учителя. 7. Събуди се, братко. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. 8. Любовта е извор. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Песен на Любовта. 9. Стани, стани. Музика и текст от Учителя. 10. Страдна душо. Музика от Учителя, текст от Михалаки Георгиев. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Песен на душата, а за всеки от петте куплета е посочено, че съответства на една от основните добродетели – Добро, Правда, Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Песен на душата, а за всеки от петте куплета е посочено, че съответства на една от основните добродетели – Добро, Правда, Любов, Мъдрост и Истина.
В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Песен на Любовта. 9. Стани, стани. Музика и текст от Учителя. 10. Страдна душо. Музика от Учителя, текст от Михалаки Георгиев. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Песен на душата, а за всеки от петте куплета е посочено, че съответства на една от основните добродетели – Добро, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. 11. Изгрей ти, мое Слънце. Музика от Учителя, текст от Стоян Русев (Дядо Благо). 12. Шуми. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. Ладанчица – умал.
към текста >>

В бележки на Боян Боев тази песен е наречена Марш на Братството при екскурзии.
Музика и текст от Иван Толев. Източник (рус. ) – извор. 14. Напред да ходим. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е наречена Марш на Братството при екскурзии. 15. На Учителя. Музика и текст от Борис Хаджиандреев, Ямбол, 1915 г. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Ученикът Христов и вместо Господи, Ти мой Учител е употребено: О, Господ мой и Учител. В някои популярни версии на песента последният стих от четвърти куплет се изпълнява: и след (със) Тебе ще вървя. 16. Милосърдието.
към текста >>

В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Ученикът Христов и вместо Господи, Ти мой Учител е употребено: О, Господ мой и Учител.
14. Напред да ходим. Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е наречена Марш на Братството при екскурзии. 15. На Учителя. Музика и текст от Борис Хаджиандреев, Ямбол, 1915 г. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Ученикът Христов и вместо Господи, Ти мой Учител е употребено: О, Господ мой и Учител. В някои популярни версии на песента последният стих от четвърти куплет се изпълнява: и след (със) Тебе ще вървя. 16. Милосърдието. Музика от Атанас Д. Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо). Нега (рус.
към текста >>

В някои популярни версии на песента последният стих от четвърти куплет се изпълнява: и след (със) Тебе ще вървя.
Музика от Учителя, текст от ученик по идеи на Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е наречена Марш на Братството при екскурзии. 15. На Учителя. Музика и текст от Борис Хаджиандреев, Ямбол, 1915 г. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Ученикът Христов и вместо Господи, Ти мой Учител е употребено: О, Господ мой и Учител. В някои популярни версии на песента последният стих от четвърти куплет се изпълнява: и след (със) Тебе ще вървя. 16. Милосърдието. Музика от Атанас Д. Ковачев, текст от Стоян Русев (Дядо Благо). Нега (рус. ) – блажество, нежност.
към текста >>

В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Малкото славословие.
Музика от Атанас Д. Ковачев, композирана на Добро поле през Първата световна война, 1917 г. , по мотив от Учителя, текст от Илия Зурков. 18. Благословен Господ. Музика и текст от Учителя. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Малкото славословие. 19. За Небесния цар. Музика и текст от Учителя, 1888 г. , с. Хотанца, Русенско. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Сионски марш.
към текста >>

В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Сионски марш.
В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Малкото славословие. 19. За Небесния цар. Музика и текст от Учителя, 1888 г. , с. Хотанца, Русенско. В бележки на Боян Боев тази песен е озаглавена Сионски марш. 20. Време е да вървим. Музика и текст от ученик. 21. Поздрав на Учителя. Музика и текст от Елена Казанлъклиева. 22. Сине мой, пази Живота.
към текста >>

В някои популярни версии на песента в припева на първи куплет вместо Зла ме мащеха събуди се изпълнява: Мен ме Слънцето събуди.
23. Росна капка. Музика и текст от Иван Г. Попов, записана на 1 август 1921 г. 24. Аз съм бялото кокиче. Музика от Христо Дързев, текст от Пенчо Славейков. В някои популярни версии на песента в припева на първи куплет вместо Зла ме мащеха събуди се изпълнява: Мен ме Слънцето събуди. Текстът на припева на трети куплет е добавен по-късно от ученик. 25. Напред, чада, напред. Музика и текст от ученик. 26. Славейчета горски. Музика от Атанас Д.
към текста >>

Песента е нотирана от Барнаби Браун, Шотландия, по изпълнение на Весела Несторова през 1993 г.
Музика от Иван Кавалджиев, записана на 1 юни 1922 г. 40. Дишай дълбоко. Музика и текст от Пеньо Ганев. 41. Ангел вопияше. Български църковен напев, много популярен в началото на века. Песента е нотирана от Барнаби Браун, Шотландия, по изпълнение на Весела Несторова през 1993 г. Ангел вопияше (чсл. ) - Ангел викаше. Черковнославянският текст, трансформиран на съвременен български, звучи така: Ангел викаше на благодатната (Божия майка): чиста Дево, радвай се! и пак ти казвам: радвай се! Твоят Син възкръсна от гроба на третия ден след смъртта и мъртвите възкреси: хора, веселете се!
към текста >>

44. Песен на гласните букви.
42. Тайната вечеря. Музика и текст от Весела Несторова, одобрени от Учителя. Преводът на първия стих е: „Всичко е светло, всичко е осветено в Моята (на Христа) Виделина. “ 43. Тебе поем. Български църковен напев, популярен в Бялото Братство. 44. Песен на гласните букви. Гласово упражнение от Учителя. Песни от Учителя 45. Фир-Фюр-Фен – Благославяй. Дадена на 21 август 1922 г. на събора във Велико Търново в беседата „Музика, работа и пост“.
към текста >>

Тази песен е за тониране и лекуване – регулира теченията на силите в човека, поставя го в хармония с Битието.
Гласово упражнение от Учителя. Песни от Учителя 45. Фир-Фюр-Фен – Благославяй. Дадена на 21 август 1922 г. на събора във Велико Търново в беседата „Музика, работа и пост“. Тази песен е за тониране и лекуване – регулира теченията на силите в човека, поставя го в хармония с Битието. Думите са на стар свещен език, не могат да се преведат буквално; Учителя им дава само приблизителен и частичен превод: Без страх и без тъмнина! Фир-фюр – това, което ръководи човека; фен отстранява препятствията и пречиства; Тао обгражда, пази човека като среда, в която е потопен; Тао е Абсолютното, Непроявеното, Безграничното; Би – това, което се проявява; Аумен – всички качества, които се съдържат в Божественото – всичко, което трябва да израсне и да се прояви в своята пълнота. Фир-фюр-фен е ритмично изречение; това са ритмични думи със силни вибрации от естество, което може да събуди нещо ново в съзнанието на хората, потънали в материалния живот. 46. Изгрява Слънцето. Дадена на 22 октомври 1922 г.
към текста >>

Песента Изгрява Слънцето е образец в това отношение. ”
46. Изгрява Слънцето. Дадена на 22 октомври 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 4-а лекция. Учителя казва: „Тук със съвършена простота в тонове и думи е създадена величествената картина на изгряващото Слънце. В окултната музика никога не се допускат думи и тонове с две значения. Песента Изгрява Слънцето е образец в това отношение. ” 47. Сила жива, изворна. Дадена на 12 октомври 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 2-а лекция. Учителя казва: „Тоновете на тази песен показват движение, извиране нагоре и разширяване. Потиснатото в човека се освобождава, дава му се ход и правилно движение.
към текста >>

Учителя казва: „Тоновете на тази песен показват движение, извиране нагоре и разширяване.
В окултната музика никога не се допускат думи и тонове с две значения. Песента Изгрява Слънцето е образец в това отношение. ” 47. Сила жива, изворна. Дадена на 12 октомври 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 2-а лекция. Учителя казва: „Тоновете на тази песен показват движение, извиране нагоре и разширяване. Потиснатото в човека се освобождава, дава му се ход и правилно движение. За да може човек да изпее това упражнение, той трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Думите зун-мезун в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили, те са мярка; ту-мето има едно от най-красивите съдържания. 48. Благост. Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г.
към текста >>

, Общ окултен клас, III година, 10-а лекция, а цялата песен – на 26 декември 1923 г.
Потиснатото в човека се освобождава, дава му се ход и правилно движение. За да може човек да изпее това упражнение, той трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Думите зун-мезун в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили, те са мярка; ту-мето има едно от най-красивите съдържания. 48. Благост. Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. , Общ окултен клас, III година, 10-а лекция, а цялата песен – на 26 декември 1923 г. Учителя казва: „Силата на тази песен е в нейния ритъм. Тя има за цел да възстанови правилния ритъм на човешкото сърце. ” 49. Сладко, медено. Дадена на 29 октомври 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 5-а лекция.
към текста >>

Учителя казва: „Силата на тази песен е в нейния ритъм.
За да може човек да изпее това упражнение, той трябва да влезе в хармонични отношения с Божествената природа. Думите зун-мезун в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили, те са мярка; ту-мето има едно от най-красивите съдържания. 48. Благост. Първите пет такта са дадени на 19 декември 1923 г. , Общ окултен клас, III година, 10-а лекция, а цялата песен – на 26 декември 1923 г. Учителя казва: „Силата на тази песен е в нейния ритъм. Тя има за цел да възстанови правилния ритъм на човешкото сърце. ” 49. Сладко, медено. Дадена на 29 октомври 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 5-а лекция. Това е положително упражнение, всеки образ тук е активен.
към текста >>

То е взето от стара свещена песен.
Дадена на 5 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 6-а лекция. 51. Аум. Дадена на 2 декември 1925 г. Това упражнение човек трябва да съхрани свещено у себе си. То е взето от стара свещена песен. Учителя казва: „Ако бих ви дал тази песен тъй, както е в минорна гама, вие не ще можете да издържите на нейните вибрации – те ще изменят пулса на сърцето ви. “ Учителя е предал песента в мажор. Учителя казва: „Има свещени думи, каквато е и думата Аум, които трябва да се произнасят често, даже и да не се разбира смисълът им. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете Аум няколко пъти – тя е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. ”
към текста >>

Учителя казва: „Ако бих ви дал тази песен тъй, както е в минорна гама, вие не ще можете да издържите на нейните вибрации – те ще изменят пулса на сърцето ви.
, Общ окултен клас, II година, 6-а лекция. 51. Аум. Дадена на 2 декември 1925 г. Това упражнение човек трябва да съхрани свещено у себе си. То е взето от стара свещена песен. Учителя казва: „Ако бих ви дал тази песен тъй, както е в минорна гама, вие не ще можете да издържите на нейните вибрации – те ще изменят пулса на сърцето ви. “ Учителя е предал песента в мажор. Учителя казва: „Има свещени думи, каквато е и думата Аум, които трябва да се произнасят често, даже и да не се разбира смисълът им. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете Аум няколко пъти – тя е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. ” 52. Венйр Бенйр.
към текста >>

“ Учителя е предал песента в мажор.
51. Аум. Дадена на 2 декември 1925 г. Това упражнение човек трябва да съхрани свещено у себе си. То е взето от стара свещена песен. Учителя казва: „Ако бих ви дал тази песен тъй, както е в минорна гама, вие не ще можете да издържите на нейните вибрации – те ще изменят пулса на сърцето ви. “ Учителя е предал песента в мажор. Учителя казва: „Има свещени думи, каквато е и думата Аум, които трябва да се произнасят често, даже и да не се разбира смисълът им. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете Аум няколко пъти – тя е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. ” 52. Венйр Бенйр. Дадена на 5 ноември 1922 г.
към текста >>

Мистичното значение на песента е следното: Венир Бенир – Ти, Велики, който благославяш всички и всичко.
Изпеете ли тази дума от неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. ” 52. Венйр Бенйр. Дадена на 5 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, IІ година, 6-а лекция. Венир Бенир е окултен източен мотив, възприет от западните народи. Мистичното значение на песента е следното: Венир Бенир – Ти, Велики, който благославяш всички и всичко. Бихар Бенум – Да бъде благословен. Ил Беют – Боже, благослови Великото, младостта, началото на Живота. Ил Безут – Благослови младия, начеващия, Божествения живот, благослови Божественото, което зачева в душата – диханието на Бога, което сме приели първоначално. Он Беют – Той е сам, Единственият, който благославя. Ил Безут, Он Беют – Той е всичко, Той е навред.
към текста >>

В българската народна песен тези игриви хороводни песни са произлезли все от изворни места.
Дадена на 19 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, 11 година, 8-а лекция. Сила жива и Скръбта си ти кажи са две части на едно окултно упражнение. Учителя дава следното тълкуване за него: „Сила жива, кажи ми, кажи ми де вода извира“ – тук ние търсим къде е изворът. Това е български народен мотив; той е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните – имате една много приятна картина. В българската народна песен тези игриви хороводни песни са произлезли все от изворни места. „Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори на слънчеви лъчи“ – в този откъс имаме една негативна дума скръбта. Винаги щом някой скърби, в ума и в сърцето му има тъмнина, няма Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето е, което лекува. “ 55. Грее, грее.
към текста >>

Тази песен Учителя нарича окултен преход – тя ни въвежда в окултната музика.
55. Грее, грее. Дадена през пролетта на 1924 г. 56. Духът Божи. Дадена на 13 ноември 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 7-а лекция. Тази песен Учителя нарича окултен преход – тя ни въвежда в окултната музика. 57. Махар Бену Аба. Дадена на 3 декември 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 10-а лекция. Това упражнение Учителя е нарекъл Молитва на ученика. Трябва да се пее концентрирано, изразително и с мекота.
към текста >>

Тази песен е втората част от упражнението Махар Бену Аба и е негов превод.
“ (12 декември 1941 г. , Младежки окултен клас, XXI година, 12-а лекция). 58. В мрак, в тъмнота. Дадена на 3 март 1926 г. , Общ окултен клас, V година, 16-а лекция. Тази песен е втората част от упражнението Махар Бену Аба и е негов превод. Образно в мрак, тъмнота съответства на Махар – слизане, но Слънцето на Живота съответства на Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас съответствува на Аба, значи отиване на работа. 59. В зорите на Живота. Дадена на 3 декември 1922 г. , Общ окултен клас, ІI година, 10-а лекция. 60. Бог е Любов.
към текста >>

Първата част на песента е дадена на 10 декември 1922 г.
Образно в мрак, тъмнота съответства на Махар – слизане, но Слънцето на Живота съответства на Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас съответствува на Аба, значи отиване на работа. 59. В зорите на Живота. Дадена на 3 декември 1922 г. , Общ окултен клас, ІI година, 10-а лекция. 60. Бог е Любов. Първата част на песента е дадена на 10 декември 1922 г. , Общ окултен клас, ІІ година, 11-а лекция, а втората, Ний ще ходим – на 17 декември 1922 г. , в следващата лекция на същия клас. Това упражнение е картинно, образно. Започва се съвсем тихо. Силата на песента е в преживяването.
към текста >>

Силата на песента е в преживяването.
Първата част на песента е дадена на 10 декември 1922 г. , Общ окултен клас, ІІ година, 11-а лекция, а втората, Ний ще ходим – на 17 декември 1922 г. , в следващата лекция на същия клас. Това упражнение е картинно, образно. Започва се съвсем тихо. Силата на песента е в преживяването. Човешката душа възприема отгоре вечната симфония, която иде от цялата вселена като славословие на Безграничния. Това е изразено в първата част – Бог е Любов. Тази симфония изпълва човешката душа, преобразява я и тогава тя радостна отправя своя зов нагоре; това е изразено във втората част – Ний ще ходим. 61. Вехади. Дадена на 17 юни 1925 г.
към текста >>

Мотивът е малък пасаж от една свещена песен.
Тази симфония изпълва човешката душа, преобразява я и тогава тя радостна отправя своя зов нагоре; това е изразено във втората част – Ний ще ходим. 61. Вехади. Дадена на 17 юни 1925 г. , Общ окултен клас, IV година, 28-а лекция. Думата Вехади означава започване на определена работа. Мотивът е малък пасаж от една свещена песен. 62. Вечер, сутрин. Дадена на 10 декември 1924 г. , Общ окултен клас, IV година, 9-а лекция. 63. Имаше человек. Дадена на 30 октомври 1927 г.
към текста >>

65. Благата песен.
Дадена на 30 октомври 1927 г. , Общ окултен клас, VII година, 6-а лекция. 64. Кажи ми Ти Истината. Дадена на 26 ноември 1924 г. , Общ окултен клас, IV година, 7-а лекция. 65. Благата песен. Дадена на 27 март 1929 г. , Общ окултен клас, VIII година, 32-а лекция. Тази песен е превод от старинен език и е озаглавена Хади – х’ензи; в превод на български тези думи означават Благата песен. В нея е очертан един гладък път без препятствия. 66. Мусала.
към текста >>

Тази песен е превод от старинен език и е озаглавена Хади – х’ензи; в превод на български тези думи означават Благата песен.
Дадена на 26 ноември 1924 г. , Общ окултен клас, IV година, 7-а лекция. 65. Благата песен. Дадена на 27 март 1929 г. , Общ окултен клас, VIII година, 32-а лекция. Тази песен е превод от старинен език и е озаглавена Хади – х’ензи; в превод на български тези думи означават Благата песен. В нея е очертан един гладък път без препятствия. 66. Мусала. Дадена на 3 декември 1922 г. , Общ окултен клас, II година, 10 -а лекция. 67. Ходи, ходи.
към текста >>

Песента е написана в източен стил, думите й са взети от прастар свещен език.
Дадена на 16 април 1924 г. , Общ окултен клас, III година, 26-а лекция. 70. Нева санзу. Дадена на 1 май 1929 г. , Общ окултен клас, VIII година, 37-а лекция. Песента е написана в източен стил, думите й са взети от прастар свещен език. Сричките са подредени така, че служат за проводник на сили; ако те се преведат, ще изгубят силата си. Песента показва духовен път, който не е гладък, има препятствия. Тук човек трябва да слезе от височина в долина, за да разреши някой труден въпрос в Живота. Тя е от песните на адептите, чиято музика е създадена много време преди сегашната. 71. Киамет Зену.
към текста >>

Песента показва духовен път, който не е гладък, има препятствия.
70. Нева санзу. Дадена на 1 май 1929 г. , Общ окултен клас, VIII година, 37-а лекция. Песента е написана в източен стил, думите й са взети от прастар свещен език. Сричките са подредени така, че служат за проводник на сили; ако те се преведат, ще изгубят силата си. Песента показва духовен път, който не е гладък, има препятствия. Тук човек трябва да слезе от височина в долина, за да разреши някой труден въпрос в Живота. Тя е от песните на адептите, чиято музика е създадена много време преди сегашната. 71. Киамет Зену. Дадена на 8 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 12-а лекция.
към текста >>

Тази песен е силен мотив, който събужда в съзнанието ред образи и картини.
Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото на нещата, онова, което дава подтик към творчество; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането. Махар Бену е Великият, който урежда и съгражда нещата – Той е неизменен и постоянен. 72. Давай, давай. Дадена на 28 декември 1926 г. , Общ окултен клас, VI година, 15-а лекция. Тази песен е силен мотив, който събужда в съзнанието ред образи и картини. Тя поражда у човека подтик да дава, да сее в нивата на Живота. Когато пееш Давай, давай, казваш: „Аз трябва да давам“. Който дава чисто пшеничено семе, същото ще се върне при него. Давай, давай почва от тона ла, който символизира извора – значи ти си извор, трябва да течеш. Ти си се свил – стани, свърши каквато и да е работа.
към текста >>

Тази песен се пее с движение на ръцете.
73. Мисли, право мисли. Дадена на 6 юни 1926 г. , Младежки окултен клас, V година, 30-а лекция. Силата на човека е в свещените мисли, които той храни у себе си за Живота. Докато човек пази свещени мисли у себе си, и те ще го пазят; престане ли да ги пази, падането му е неизбежно. Тази песен се пее с движение на ръцете. 74. В начало бе Словото. Дадена на 5 ноември 1924 г. , Общ окултен клас, IV година, 4-а лекция. Текстът на тази песен е взет от Евангелие от Йоана 1:1-5. Първите два стиха изразяват действие на Духа, третият стих – действие на ума, четвъртият стих – действие на сърцето, а петият стих изразява материалния свят.
към текста >>

Текстът на тази песен е взет от Евангелие от Йоана 1:1-5.
Докато човек пази свещени мисли у себе си, и те ще го пазят; престане ли да ги пази, падането му е неизбежно. Тази песен се пее с движение на ръцете. 74. В начало бе Словото. Дадена на 5 ноември 1924 г. , Общ окултен клас, IV година, 4-а лекция. Текстът на тази песен е взет от Евангелие от Йоана 1:1-5. Първите два стиха изразяват действие на Духа, третият стих – действие на ума, четвъртият стих – действие на сърцето, а петият стих изразява материалния свят. Тъмнината представлява материалния живот, в него прониква Светлината. Из Божественото начало на нещата е излязло Словото във величествената си красота. В начало бе Словото и Словото бе у Бога – този стих е много важен; когато стане човек сутрин, ще го прочете, ще го изпее и ще мисли върху него, докато в ума му дойде Светлина и той възприеме тази велика идея. Тогава неговото сърце ще се преобрази – ще стане по-меко, умът му ще се преобрази – ще започне да мисли по-право.
към текста >>

Тази песен изразява новата насока, която иде в музиката – тя е музика на Любовта.
Първите два стиха изразяват действие на Духа, третият стих – действие на ума, четвъртият стих – действие на сърцето, а петият стих изразява материалния свят. Тъмнината представлява материалния живот, в него прониква Светлината. Из Божественото начало на нещата е излязло Словото във величествената си красота. В начало бе Словото и Словото бе у Бога – този стих е много важен; когато стане човек сутрин, ще го прочете, ще го изпее и ще мисли върху него, докато в ума му дойде Светлина и той възприеме тази велика идея. Тогава неговото сърце ще се преобрази – ще стане по-меко, умът му ще се преобрази – ще започне да мисли по-право. Тази песен изразява новата насока, която иде в музиката – тя е музика на Любовта. 75. Вдъхновение. Дадена на 10 декември 1924 г. , Общ окултен клас, IV година, 9-а лекция. 76. Добър ден. Дадена на 11 септември 1933 г.
към текста >>

Песента събужда детската чистота у човека.
Дадена през декември 1932 г. Заглавието е първите думи на Стария завет, книга Битие, и на староеврейски означава началото на нещата. 80. Малкият извор. Дадена на 21 януари 1925 г. , Общ окултен клас, IV година, 16-а лекция. Песента събужда детската чистота у човека. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в царството Божие. “ 81. Всичко в Живота е постижимо. Дадена през 1933 г. 82. Тьги, скърби са богатство. Дадена на 7 декември 1927 г.
към текста >>

Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен.
81. Всичко в Живота е постижимо. Дадена през 1933 г. 82. Тьги, скърби са богатство. Дадена на 7 декември 1927 г. , Общ окултен клас, VII година, 7-а лекция. Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е човек да знае как да я изпълни. При нейното пеене е хубаво да се взема предвид законът на контрастите. Веднъж може да се изпълни тихо, а втория път – по-силно. Ако се пее няколко пъти по един и същ начин, тя ще загуби своята сила и значение. С песните в български стил Учителя внася обновление в българската народна музика.
към текста >>

С песните в български стил Учителя внася обновление в българската народна музика.
Щом имате някаква скръб, изпейте тази песен. Важно е човек да знае как да я изпълни. При нейното пеене е хубаво да се взема предвид законът на контрастите. Веднъж може да се изпълни тихо, а втория път – по-силно. Ако се пее няколко пъти по един и същ начин, тя ще загуби своята сила и значение. С песните в български стил Учителя внася обновление в българската народна музика. 83. Духът ми шепне това. Дадена на 19 януари 1934 г. , Младежки окултен клас, XII година, 14-а лекция. 84. Сила, Живот, здраве. Дадена на 7 януари 1932 г.
към текста >>

Песента загатва за онова вътрешно Слънце, което работи във всички същества и ги повдига от тъмнина към Светлина, от смъртта към Живота, от робство към Свобода.
Дадена на 7 януари 1932 г. 85. Красив е Животът. Дадена на 19 ноември 1941 г. 86. Химн на Великата душа. Дадена през лятото на 1933 г. Песента загатва за онова вътрешно Слънце, което работи във всички същества и ги повдига от тъмнина към Светлина, от смъртта към Живота, от робство към Свобода. Завършва с радостен химн за Великото Едно, което стои в основата на всичко. 87. Песен на зората. Дадена през 1930 г. 88. При всичките условия. Дадена на 4 ноември 1934 г.
към текста >>

87. Песен на зората.
Дадена на 19 ноември 1941 г. 86. Химн на Великата душа. Дадена през лятото на 1933 г. Песента загатва за онова вътрешно Слънце, което работи във всички същества и ги повдига от тъмнина към Светлина, от смъртта към Живота, от робство към Свобода. Завършва с радостен химн за Великото Едно, което стои в основата на всичко. 87. Песен на зората. Дадена през 1930 г. 88. При всичките условия. Дадена на 4 ноември 1934 г. 89. Мога да кажа. Дадена на 20 март 1937 г.
към текста >>

98. Песен на светлия път.
Дадена на 22 януари 1941 г. Цветът, който се е отворил, може да възприеме слънчевите лъчи. Умът и сърцето на човека трябва да се отворят за Божествените блага – тогава ще имат истинска придобивка. 97. Той иде. Започната на 7 януари, завършена на 5 февруари 1939 г. 98. Песен на светлия път. Дадена през 1942 г. 99. Доще ден. Дадена на 7 февруари 1940 г. 100. Там далече. Дадена през 1937 г.
към текста >>

Тази песен Учителя дал на една сестра, учителка, за да научи своите ученици да я изпълняват.
101. Денят иде. Дадена на 18 февруари 1938 г. Текстът на втори и трети куплет е от Стоянка Илиева. 102. Пролет. Дадена на 8 януари 1942 г. Тази песен Учителя дал на една сестра, учителка, за да научи своите ученици да я изпълняват. 103. Подмладяване. Дадена на 8 септември 1943 г. 104. Буря. Дадена на 15 декември 1935 г. Тази песен напомня, че у човека има една Божествена сила, която го крепи.
към текста >>

Тази песен напомня, че у човека има една Божествена сила, която го крепи.
Тази песен Учителя дал на една сестра, учителка, за да научи своите ученици да я изпълняват. 103. Подмладяване. Дадена на 8 септември 1943 г. 104. Буря. Дадена на 15 декември 1935 г. Тази песен напомня, че у човека има една Божествена сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази сила, ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват, и ще може да издържи на техните удари. 106. Радост и скръб. Започната на 9 ноември, завършена на 16 ноем¬ври 1933 г. В песента е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота. В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други.
към текста >>

В песента е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота.
Дадена на 15 декември 1935 г. Тази песен напомня, че у човека има една Божествена сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази сила, ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват, и ще може да издържи на техните удари. 106. Радост и скръб. Започната на 9 ноември, завършена на 16 ноем¬ври 1933 г. В песента е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота. В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други. Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят. 107. Пролетна песен. Съставена от ученици по мотиви от Учителя през февруари 1935 г. 108. Слънчева песен – Пчелна мушичка.
към текста >>

107. Пролетна песен.
106. Радост и скръб. Започната на 9 ноември, завършена на 16 ноем¬ври 1933 г. В песента е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота. В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други. Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят. 107. Пролетна песен. Съставена от ученици по мотиви от Учителя през февруари 1935 г. 108. Слънчева песен – Пчелна мушичка. Дадена през февруари 1935 г. Тази песен е добавка от Учителя към Пролетна песен, счита се за нейн завършек. 109. Студът всичко дава.
към текста >>

108. Слънчева песен – Пчелна мушичка.
В песента е изразена основната идея, че скръбта и Радостта са пътища в Живота. В скръбта човек има едни постижения, в Радостта – други. Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят. 107. Пролетна песен. Съставена от ученици по мотиви от Учителя през февруари 1935 г. 108. Слънчева песен – Пчелна мушичка. Дадена през февруари 1935 г. Тази песен е добавка от Учителя към Пролетна песен, счита се за нейн завършек. 109. Студът всичко дава. Започната на 5 януари, завършена на 16 яну¬ари 1934 г. Когато човешкото съзнание се екове от вътрешния студ на омразата, тъмнината, егоизма, огра ничението, то чрез външния студ – неблагоприятните условия, противоречията, мъчнотиите, борбите, страданията – човек идва до вътрешно просветление, издига се в един по-висок свят, символизиращ се с настъпването на пролетта.
към текста >>

Тази песен е добавка от Учителя към Пролетна песен, счита се за нейн завършек.
Затова във великия живот на Любовта и двата пътя еднакво се ценят. 107. Пролетна песен. Съставена от ученици по мотиви от Учителя през февруари 1935 г. 108. Слънчева песен – Пчелна мушичка. Дадена през февруари 1935 г. Тази песен е добавка от Учителя към Пролетна песен, счита се за нейн завършек. 109. Студът всичко дава. Започната на 5 януари, завършена на 16 яну¬ари 1934 г. Когато човешкото съзнание се екове от вътрешния студ на омразата, тъмнината, егоизма, огра ничението, то чрез външния студ – неблагоприятните условия, противоречията, мъчнотиите, борбите, страданията – човек идва до вътрешно просветление, издига се в един по-висок свят, символизиращ се с настъпването на пролетта. 110. Езикът на Живата природа. Започната на 18 октомври, завършена на 19 октомври 1933 г.
към текста >>

Тази песен е близка до душите на всички, които напускат стария живот и се отправят към красивия живот на Светлината, Радостта и Истината.
Дадена на 15 април 1943 г. 112. Скитах се по гори и планини. Дадена през 1933 г. 113. Обетована земя. Дадена на 27 януари 1933 г. Тази песен е близка до душите на всички, които напускат стария живот и се отправят към красивия живот на Светлината, Радостта и Истината. 114. Аин фасй. Дадена на 7 октомври 1931 г. Текстът е предаден на древен свещен език. Основната идея на тази песен е: Ти, който си основа на всичко, Ти, който проникваш и поддържаш всичко със Своята Любов, бъди благословен! Нека да живея в Твоята Светлина, в Твоята Любов!
към текста >>

Основната идея на тази песен е: Ти, който си основа на всичко, Ти, който проникваш и поддържаш всичко със Своята Любов, бъди благословен!
Дадена на 27 януари 1933 г. Тази песен е близка до душите на всички, които напускат стария живот и се отправят към красивия живот на Светлината, Радостта и Истината. 114. Аин фасй. Дадена на 7 октомври 1931 г. Текстът е предаден на древен свещен език. Основната идея на тази песен е: Ти, който си основа на всичко, Ти, който проникваш и поддържаш всичко със Своята Любов, бъди благословен! Нека да живея в Твоята Светлина, в Твоята Любов! Колко желая да вървя в Твоите стъпки! Целият ми живот да бъде за Твоя слава! 115. Духай, ветре. Песента се състои от два дяла, дадени по различно време.
към текста >>

Песента се състои от два дяла, дадени по различно време.
Основната идея на тази песен е: Ти, който си основа на всичко, Ти, който проникваш и поддържаш всичко със Своята Любов, бъди благословен! Нека да живея в Твоята Светлина, в Твоята Любов! Колко желая да вървя в Твоите стъпки! Целият ми живот да бъде за Твоя слава! 115. Духай, ветре. Песента се състои от два дяла, дадени по различно време. Първият дял е даден през 1944 г. в с. Мърчаево, вторият дял, Хай-ди-ди, е даден на 30 декември 1942 г. в София, Изгрева. Първоначалният вариант на песента е отпечатан под № 125 на стр. 160.
към текста >>

Първоначалният вариант на песента е отпечатан под № 125 на стр. 160.
Песента се състои от два дяла, дадени по различно време. Първият дял е даден през 1944 г. в с. Мърчаево, вторият дял, Хай-ди-ди, е даден на 30 декември 1942 г. в София, Изгрева. Първоначалният вариант на песента е отпечатан под № 125 на стр. 160. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! 116. А бре, синко. Дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. 117. Бащина песен – Угледна мома.
към текста >>

Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино!
Първият дял е даден през 1944 г. в с. Мърчаево, вторият дял, Хай-ди-ди, е даден на 30 декември 1942 г. в София, Изгрева. Първоначалният вариант на песента е отпечатан под № 125 на стр. 160. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! 116. А бре, синко. Дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. 117. Бащина песен – Угледна мома. Дадена на 21 януари 1935 г.
към текста >>

като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота.
в София, Изгрева. Първоначалният вариант на песента е отпечатан под № 125 на стр. 160. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! 116. А бре, синко. Дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. 117. Бащина песен – Угледна мома. Дадена на 21 януари 1935 г. Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост.
към текста >>

117. Бащина песен – Угледна мома.
Първоначалният вариант на песента е отпечатан под № 125 на стр. 160. Според спомени на музиканти, Учителя е добавил като финал на песента два такта с текст За теб, българино! 116. А бре, синко. Дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. 117. Бащина песен – Угледна мома. Дадена на 21 януари 1935 г. Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост.
към текста >>

Тази песен се смята за продължение на А бре, синко.
116. А бре, синко. Дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. 117. Бащина песен – Угледна мома. Дадена на 21 януари 1935 г. Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост. ) – равно място за вършеене на жито, харман. 118. Ставай, дъще.
към текста >>

Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух.
Дадена на 27 ноември 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първоначална чистота. 117. Бащина песен – Угледна мома. Дадена на 21 януари 1935 г. Тази песен се смята за продължение на А бре, синко. Тя е образец на българска народна песен, възстановената в своята първична чистота и дух. Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост. ) – равно място за вършеене на жито, харман. 118. Ставай, дъще. Дадена през 1934 г.
към текста >>

като българска народна песен, възстановена в своята първична чистота.
Кърчаг (ост. ) – глинен съд за вода; гумно (ост. ) – равно място за вършеене на жито, харман. 118. Ставай, дъще. Дадена през 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първична чистота. Много от българските народни песни имат окултен произход. Песни, мелодии и теми от учителя, неиздавани до 1944 119. Българска рапсодия. Дадена през 1934 г. Редакция на Мария Тодорова.
към текста >>

119. Българска рапсодия.
118. Ставай, дъще. Дадена през 1934 г. като българска народна песен, възстановена в своята първична чистота. Много от българските народни песни имат окултен произход. Песни, мелодии и теми от учителя, неиздавани до 1944 119. Българска рапсодия. Дадена през 1934 г. Редакция на Мария Тодорова. Тук в красиви български мотиви Учителя е пресъздал най-възвишените образи от българския народен епос. В тях е вложена дълбока символика – това е мистичният път на човешката душа, която се стреми да влезе в допир с Божествената Любов. 120. Българска идилия.
към текста >>

120. Българска идилия.
119. Българска рапсодия. Дадена през 1934 г. Редакция на Мария Тодорова. Тук в красиви български мотиви Учителя е пресъздал най-възвишените образи от българския народен епос. В тях е вложена дълбока символика – това е мистичният път на човешката душа, която се стреми да влезе в допир с Божествената Любов. 120. Българска идилия. Нотирана от магнетофонен запис на изпълнение на Петър Камбуров, редактирана от Георги Стратев, Йоана Стратева и Станка Желева. Учителя я предава лично на П. Камбуров през февруари 1920 г. на ул. „Опълченска“ № 66.
към текста >>

Идилията описва копнежа на българската душа към вечното и великото в Живота – тя иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, да постигне вечната Правда, вечната Любов, която изпълва Битието.
Нотирана от магнетофонен запис на изпълнение на Петър Камбуров, редактирана от Георги Стратев, Йоана Стратева и Станка Желева. Учителя я предава лично на П. Камбуров през февруари 1920 г. на ул. „Опълченска“ № 66. Идилията описва копнежа на българската душа към вечното и великото в Живота – тя иска да разбере вътрешния смисъл на Живота, да постигне вечната Правда, вечната Любов, която изпълва Битието. Тя съзира съществуването на един красив свят у себе си и иска да го направи реалност. 121. Не ли думах. Дадена на 27 октомври 1943 г. , София, Изгрева. 122. Радост за душата.
към текста >>

В ръкопис на Методи Шивачев песента е озаглавена Чисти бъдете (към „Сладко медено”).
Тя съзира съществуването на един красив свят у себе си и иска да го направи реалност. 121. Не ли думах. Дадена на 27 октомври 1943 г. , София, Изгрева. 122. Радост за душата. В ръкопис на Методи Шивачев песента е озаглавена Чисти бъдете (към „Сладко медено”). 123. Мирът иде. Мелодията е дадена от Учителя през 1918 г. на ул. „Опълченска“ № 66, три дни след това (29 септември 1918 г. ) България излиза от Първата световна война.
към текста >>

Тази песен първоначално е дадена от Учителя в този вид; по-късно, по желание на някои ученици, Учителя е изменил първата й част и така е публикувана в изданието от 1944 г.
125. Духай, ветре II. Първата част, Божието слънце грее днес, е дадена на 25 декември 1942 г. ; втората част, Хай-ди-ди. . . е дадена на 30 декември 1942 г. Тази песен първоначално е дадена от Учителя в този вид; по-късно, по желание на някои ученици, Учителя е изменил първата й част и така е публикувана в изданието от 1944 г. 126. Марш на Светлите сили. Дадена на 27 май 1936 г. Победен марш на Светлите ангелски сили в Живата природа, които шестват със своя характерен ритъм. С тази музика човекът се издига към Ангелския свят. 127. Берхан-Азй.
към текста >>

128. Песен на детето.
Дадена на 27 май 1936 г. Победен марш на Светлите ангелски сили в Живата природа, които шестват със своя характерен ритъм. С тази музика човекът се издига към Ангелския свят. 127. Берхан-Азй. Дадена през 1936 г. 128. Песен на детето. Дадена през 1934 г. Учителя казва: „Тук е представено детето, което се мъчи да излезе от коритото – майката го залъгва, но то не е доволно. Най-сетне иде победата – детето излиза от коритото и е изпълнено с радост от това, то играе. По-късно детето отива на училище, учи се и получава читанка. То казва на читанката: „Както победих коритото, така ще победя и теб.
към текста >>

Непубликуван досега вариант на песента.
136. Вяра светла. Дадена от Учителя в първите години на Школата. 137. Вяра светла II. Друга мелодия, дадена в лекция на Общия окултен клас. 138. Вяра светла ІІІ. Непубликуван досега вариант на песента. 139. Милост, благост. Дадена от Учителя на ученичка в първите години на Школата. 140. Аз мога да дишам. Музика и текст от Учителя, дадена през 1938 г. 141. Играта на поточето.
към текста >>

152. Песен за двете сестри.
144. Молитва. Музика и текст от Учителя, дадена на 13 октомври 1940 г. 145. Молитва. Мелодията е дадена от Учителя на 3 септември 1940 г. , текст от Йоанна Стратева. 152. Песен за двете сестри. Дадена по време на евакуацията в с.  Мърчаево през 1944 г. 153. Пролетна песен. Дадена на 9 март 1933 г. , София, Изгрева; текст от Олга Славчева.
към текста >>

153. Пролетна песен.
Мелодията е дадена от Учителя на 3 септември 1940 г. , текст от Йоанна Стратева. 152. Песен за двете сестри. Дадена по време на евакуацията в с.  Мърчаево през 1944 г. 153. Пролетна песен. Дадена на 9 март 1933 г. , София, Изгрева; текст от Олга Славчева. 154. Десет теми. (1) Весел мотив, хрумнал на Учителя по време на студентските му години в Америка. В изданието от 1949 г.
към текста >>

), когато е предавал песента Кажи ми, светли Божи лъч, останала незавършена (вж.
159. Гласът на живия Господ – Новото възкресение. Тази и още единадесет песни са нотирани по памет от оперната певица Лиляна Табакова, след това са изпълнени пред Учителя за окончателно одобрение и са публикувани за първи път през 1949 г. Характерно за тях е, че са пропити с дълбока мистика и изразяват нови мелодични интонации в творчеството на Учителя. При даването им Учителя е споменал за нова музикална форма, като образец и основа на бъдещата музика. Такова загатване е правено от него и друг път (Общ окултен клас, III година, 10 а лекция, 1923 г. ), когато е предавал песента Кажи ми, светли Божи лъч, останала незавършена (вж. стр. 167). За да се пеят добре тези песни, е необходим мистичен елемент, т. е. те трябва да се изпълняват с благоговение, искреност, простота, чистота и образност. 160. Новото Битие. Създаването на новия Адам.
към текста >>

Песента завършва с магическите слова на Мировия дух Аум и на Мировата душа – Аумен (Тълкуване по идеи, дадени от Учителя).
Това значи, че светлите сили, които са започнали сьздаването на новия свят, ще преустроят материята на стария живот в една по-висока гама и ще внесат в нея елемент на безсмъртие. По аналогия в Новия Адам ще се образуват нови кръвни телца, пропити с качествата на бъдещия живот. Вторият Божествен ден, който започва с тона ре, ще донесе преустройство в нервната система, костите и волята. Така всеки Божествен ден ще внесе нещо ново в устройството на Космоса и човека. И всеки човек поотделно ще изживее своето ново Битие. Песента завършва с магическите слова на Мировия дух Аум и на Мировата душа – Аумен (Тълкуване по идеи, дадени от Учителя). 161. Вътрешният глас на Бога – Дадена на 21 януари 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Според нея Учителя казал: „Тези думи са на ватански език. Означават: „Люби и свободен бъди. Слушай вътрешния глас на Бога.
към текста >>

Тази песен трябва да се изпълнява като медитация – съсредоточено, с мистично вглъбяване.
Върви напред и не се колебай в пътя си. “ 162. Една вечна Истина, която е Бог на Любовта. Дадена на 18 април 1943 г. от Учителя ня Лиляна Табакова. Текстът е на старинен свещен и непреводим език, в нея се говори за Първата велика душа, носителка на Любовта. Тази песен трябва да се изпълнява като медитация – съсредоточено, с мистично вглъбяване. 163. Химни на Слънцето. Дадена на 5 май 1942 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Учителя казва: „С тази песен ще посрещате изгряващото Слънце – тя е молитва при изгрев. Това е един величествен химн на всички слънца, той се пее и от Ангелите. “
към текста >>

Учителя казва: „С тази песен ще посрещате изгряващото Слънце – тя е молитва при изгрев.
Текстът е на старинен свещен и непреводим език, в нея се говори за Първата велика душа, носителка на Любовта. Тази песен трябва да се изпълнява като медитация – съсредоточено, с мистично вглъбяване. 163. Химни на Слънцето. Дадена на 5 май 1942 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Учителя казва: „С тази песен ще посрещате изгряващото Слънце – тя е молитва при изгрев. Това е един величествен химн на всички слънца, той се пее и от Ангелите. “ 164. Молитва. Дадена от Учителя на Лиляна Табакова, изпълнява се заедно с Химни на Слънцето. 165. Божията Любов ме озари. Дадена на 13 март 1943 г.
към текста >>

166. Песента на Ангелите.
164. Молитва. Дадена от Учителя на Лиляна Табакова, изпълнява се заедно с Химни на Слънцето. 165. Божията Любов ме озари. Дадена на 13 март 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. 166. Песента на Ангелите. Дадена на 15 април 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Учителя казва: „С помощта на тази песен може да се свържете с Ангелите, да пеете като тях, да се молип като тях и да станете като тях – да славите Божието име и да вършите Волята Му тук на Земята и горе на Небето. “ 167. Господи, колко Те обичам! Дадена на 22 август 1943 г.
към текста >>

Учителя казва: „С помощта на тази песен може да се свържете с Ангелите, да пеете като тях, да се молип като тях и да станете като тях – да славите Божието име и да вършите Волята Му тук на Земята и горе на Небето. “
Дадена на 13 март 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. 166. Песента на Ангелите. Дадена на 15 април 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Учителя казва: „С помощта на тази песен може да се свържете с Ангелите, да пеете като тях, да се молип като тях и да станете като тях – да славите Божието име и да вършите Волята Му тук на Земята и горе на Небето. “ 167. Господи, колко Те обичам! Дадена на 22 август 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. 168. Кажи ми, светли Божи лъч II. Дадена на 26 май 1943 г.
към текста >>

Включва текст от песен под същото заглавие, дадена през 1923 г.
Дадена на 22 август 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. 168. Кажи ми, светли Божи лъч II. Дадена на 26 май 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Включва текст от песен под същото заглавие, дадена през 1923 г. 169. Моето Слънце днес ще изгрее. Започната в Младежки окултен клас, 29 октомври 1943 г. София, Изгрева, завършена в с.  Мърчаево на 17 август 1944 г. Нотирана от Лиляна Табакова.
към текста >>

Тази песен е молитвата на Учителя, който беше странник в този свят.
в с. Мърчаево, нотирана от Лиляна Табакова. 173. Странник съм в този свят. Изпята от Учителя на Витоша, на Бивака „Ел-Шадай“, 16 юни 1941 г. Нотирана от Лиляна Табакова. Тази песен е молитвата на Учителя, който беше странник в този свят. Чужд за всички на Земята и за всичко земно, той познаваше само Бога – само към Него отправи той своето упование и своята молитва. И Господ Бог прие тази молитва и я превърна в реалност за живота на Земята. ____________________ Източник: Издателство Бяло Братство
към текста >>

9. Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево

Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите.
Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя. Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота. Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор. До идването на Учителя при извора селяните употребяваха водата му само за изпиране на дрехи. Но когато Учителят посочи неговата лечебност и благотворност от пиене на водата му, цялото село и всички околни села започнаха да употребяват водата му за пиене. Навсякъде, където стъпеше Учителят всичко се активизираше за един красив живот.
към текста >>

Вместо да се разплита българската карма, тя се оплете отново и се завърза още по-здраво.
Те бяха разстреляни. От друга страна, Учителят бе заявил, че на комунистите също не е позволено, след като вземат властта, да убиват хора. Учителят им бе дал разрешението на тази задача - какво да правят. Те трябваше да ги изпратят да работят като обикновени работници и затворници. Те ги избиха и си навлякоха карма. Вместо да се разплита българската карма, тя се оплете отново и се завърза още по-здраво. А разплитането вече е много по-трудно. Следващите поколения ще проверят това. Започна да се разплита трагичната карма на българския народ. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
към текста >>

При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи.
С идването на пролетта построихме маси вън на двора и обедите ставаха вече там. Темелковото семейство тръгна на работа по полето - по ниви и градини. Братята и сестрите гости често отиваха на работа с Темелкови за копан, за садене на картофи, слънчоглед и пр. През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза:Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа.
към текста >>

Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст.
През лятото те усърдно помагаха за жътва и вършитба. Тъй животът ни тук заприлича на живот на едно семейство. При разговорите след обяд Учителя обърна внимание, че нашата народна песен има текст, съдържащ стари, отрицателни идеи. И той каза, че предстои огромна работа за обнова на текста. Учителя каза с няколко примера как трябва да се работи в това направление. Народната песен „Татунчо“ има съвсем отрицателен текст. Учителя даде нов текст, който съдържа в себе си новите идеи. И той каза:Ако се обнови текстът на народните песни и старият текст се замени с нов, съдържащ идеите на новата култура, която иде, ще се допринесе много за коренното превъзпитание на народа. През пролетта почнахме с Учителя систематични еднодневни излети нагоре по Витоша до една красива полянка, близо до подножието на върха Острец. Тази полянка беше заградена с грамадни каменни блокове. Тук прекарвахме целия ден.
към текста >>

10. Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя

една лоза изпя нечута песен
и семена небесни в душите им посяваше. Когато пролетта запя чрез звънкия гласец на хиляди цветя, една лоза изпя нечута песен в пролятата сълза.” През пролетта на 1942 година се издава в Америка “Свещени думи на Учителя” в превод на В.Несторова. Учителят нарича тази книга: “Първата пролетна птица”. В същата година В. Несторова е назначена за учителка в американския колеж в Симеоново, край София.
към текста >>

Създава библиотеката в Народната банка и там той работи като библиотекар 16 г.
Те са големи пълноводни реки, които събрали водите си от безброй малки и големи притоци, вървят плавно и мощно по пътя, който сами са си проправяли, за да дават живот на земята.” 2. Родословие. Баща – Теодор Несторов родом от Панагюрище. Учи в Самоковското протестантско училище, а след това в Робът колеж, Цариград. Продължава образованието си в СУ, където завършва право. Създава библиотеката в Народната банка и там той работи като библиотекар 16 г. Освен това пише статии и започва поема, която Весела по-късно завършва по заръка на Учителя. Умира на 44 г. през 1922 г. Майка – Божана Тодорова родена в Пловдив през 1885 г. Завършва стопанското училище за шев.
към текста >>

Периодът в Америка е характерен с интензивен труд и широка обществена дейност, свързана с представяне на българската култура.
През тези пет години от живота й строгите порядки на протестантската дисциплина продължават, но вече лишения и беднотия липсват. На 2 юли 1928 г. тя отпътува за Америка с малка стипендия, за да продължи своето образование в колежа „Елмайра”, Ню Йорк по линия на методистката мисия. В началото радостта е голяма, но скоро след пристигането й в Новия свят се занизват тъжни дни на носталгия и още на първата година тя иска да се върне обратно в България. Не й позволяват, благодарение на което, според нея, завършва висшето си образование. Периодът в Америка е характерен с интензивен труд и широка обществена дейност, свързана с представяне на българската култура. С хубавия си глас В. Несторова впечатлява една богата дама, която дарява сума, за уроци по пеене. Връща се в България на същата дата, на която отпътува за Америка – 2 юли 1932 г. От 1932 до 1937 г. Весела Несторова отново е в пансиона в Ловеч, но вече като преподавател.
към текста >>

Дава се плана за поемата „Пътят на душата”, по-късно преименувана в „Песента на Амунда”.
(следва стихотворението Син на зората) Пее край огъня солови изпълнения на песните „Нева санзу” и „Кажи ми ти истината”. Учителя й казва, че най-много се е прераждала в Египет и Индия и е живяла в римските катакомби в първи век, като римлянка приела християнството. Веднъж на същия събор след беседа остава сама на Молитвения връх и сяда на мястото на Учителя. В този момент я спохожда силно вдъхновение за писане. Обрисува се картина на жрица, която пази свещения огън в храма и целият й живот в няколко прераждания се обрисува с думи. Дава се плана за поемата „Пътят на душата”, по-късно преименувана в „Песента на Амунда”. След като написва план на поемата, тя отива при Учителя и го пита, как може да пише за това, след като не познава закона на кармата. Той й казва: „Вие сте готова, седнете и пишете.” След като се връща от Рила сяда една вечер и започва да пише. Стиховете идват без усилие и се диктуват направо и така на другия ден вече е готова цялата поема от 112 четиристишия. На въпрос какво значи името Амунда, Учителя отговаря: „А – това е една душа, която идва с някаква мисия, мун – е силата, която освобождава душата и да – влизане в положението.” По-късно в писма до приятели В. Несторова се подписва с псевдонима Амунда.
към текста >>

(следва песента Изворче)
В приемната си стаичка Учителя дава теми за стихотворения и развива творческите и музикални способности на своите ученици. Веднъж дава едно стихотворение на В. Несторова и поръчва да му постави музика: (следва стихотворението На ранина) Често Учителя й дава ключа за пианото в салона на Изгрева, за да свири композициите си, като идва отвреме-навреме да слуша как е разработена мелодията. Така един ден той й дава стихотворението „Изворче”, на което тя написва музиката. (следва песента Изворче) На 20 декември 1940 г. в частен разговор Учителя говори на В. Несторова да пише и композира така, както идва творбата, в свободна форма и да не се придържа непременно към установените форми. После добавя: „Колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание излъчва. Една праскова има по-фини вибрации и, когато расте между сливи, не се чувства добре.
към текста >>

Вземете за пример нара.” Така се ражда стихотворението „Песента за нара”, където два нара са разделени един от друг и как само по вятъра си пращат поздрави.
в частен разговор Учителя говори на В. Несторова да пише и композира така, както идва творбата, в свободна форма и да не се придържа непременно към установените форми. После добавя: „Колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание излъчва. Една праскова има по-фини вибрации и, когато расте между сливи, не се чувства добре. Дърветата си пращат привет по вятъра. Вземете за пример нара.” Така се ражда стихотворението „Песента за нара”, където два нара са разделени един от друг и как само по вятъра си пращат поздрави. (следва стихотворението Песента за нара) Интересно е създаването на песента „Житното зърно”. Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”. След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах” и казва на В. Несторова: „Направете една песен сега”.
към текста >>

(следва стихотворението Песента за нара)
Несторова да пише и композира така, както идва творбата, в свободна форма и да не се придържа непременно към установените форми. После добавя: „Колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание излъчва. Една праскова има по-фини вибрации и, когато расте между сливи, не се чувства добре. Дърветата си пращат привет по вятъра. Вземете за пример нара.” Така се ражда стихотворението „Песента за нара”, където два нара са разделени един от друг и как само по вятъра си пращат поздрави. (следва стихотворението Песента за нара) Интересно е създаването на песента „Житното зърно”. Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”. След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах” и казва на В. Несторова: „Направете една песен сега”. Така се появява песента „Житното зърно”.
към текста >>

Интересно е създаването на песента „Житното зърно”.
После добавя: „Колкото повече едно цвете страда, толкова по-силно ухание излъчва. Една праскова има по-фини вибрации и, когато расте между сливи, не се чувства добре. Дърветата си пращат привет по вятъра. Вземете за пример нара.” Така се ражда стихотворението „Песента за нара”, където два нара са разделени един от друг и как само по вятъра си пращат поздрави. (следва стихотворението Песента за нара) Интересно е създаването на песента „Житното зърно”. Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”. След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах” и казва на В. Несторова: „Направете една песен сега”. Така се появява песента „Житното зърно”. (следва песента Житно зърно)
към текста >>

Несторова: „Направете една песен сега”.
Вземете за пример нара.” Така се ражда стихотворението „Песента за нара”, където два нара са разделени един от друг и как само по вятъра си пращат поздрави. (следва стихотворението Песента за нара) Интересно е създаването на песента „Житното зърно”. Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”. След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах” и казва на В. Несторова: „Направете една песен сега”. Така се появява песента „Житното зърно”. (следва песента Житно зърно) Пак през 1941 г. след беседа в разговор Учителя казва: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила”. Тогава на В.
към текста >>

Така се появява песента „Житното зърно”.
(следва стихотворението Песента за нара) Интересно е създаването на песента „Житното зърно”. Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”. След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах” и казва на В. Несторова: „Направете една песен сега”. Така се появява песента „Житното зърно”. (следва песента Житно зърно) Пак през 1941 г. след беседа в разговор Учителя казва: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила”. Тогава на В. Несторова й идва идеята да напише думи към упражнението „Слънчеви лъчи” от Паневритмията, за да може то да се пее.
към текста >>

(следва песента Житно зърно)
Интересно е създаването на песента „Житното зърно”. Учителя изпява темата: „от житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам”. След което дава думите : „днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах” и казва на В. Несторова: „Направете една песен сега”. Така се появява песента „Житното зърно”. (следва песента Житно зърно) Пак през 1941 г. след беседа в разговор Учителя казва: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила”. Тогава на В. Несторова й идва идеята да напише думи към упражнението „Слънчеви лъчи” от Паневритмията, за да може то да се пее. Сяда на близката полянка до Изгрева и вдъхновено започва да пише, като стиховете идват леко и ритмично.
към текста >>

(следва песента от Слънчеви лъчи)
Пак през 1941 г. след беседа в разговор Учителя казва: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила”. Тогава на В. Несторова й идва идеята да напише думи към упражнението „Слънчеви лъчи” от Паневритмията, за да може то да се пее. Сяда на близката полянка до Изгрева и вдъхновено започва да пише, като стиховете идват леко и ритмично. (следва песента от Слънчеви лъчи) На 29 януари 1941 Учителя дава песента „Ме-хейн”, която вдъхновява В. Несторова. На следващата 1942 година тя успява да развие този мотив в песента „Хвала на любовта”, а в течение на 21 г. го прави основен в ораторията „Отец на светлините”. Когато за пръв път тя изпява песента пред Учителя, той я кара да я повтори и коригира нещо в началото. След няколко дни й казва: „Гениите на музиката Ви дадоха тази песен.
към текста >>

На 29 януари 1941 Учителя дава песента „Ме-хейн”, която вдъхновява В. Несторова.
след беседа в разговор Учителя казва: „Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила”. Тогава на В. Несторова й идва идеята да напише думи към упражнението „Слънчеви лъчи” от Паневритмията, за да може то да се пее. Сяда на близката полянка до Изгрева и вдъхновено започва да пише, като стиховете идват леко и ритмично. (следва песента от Слънчеви лъчи) На 29 януари 1941 Учителя дава песента „Ме-хейн”, която вдъхновява В. Несторова. На следващата 1942 година тя успява да развие този мотив в песента „Хвала на любовта”, а в течение на 21 г. го прави основен в ораторията „Отец на светлините”. Когато за пръв път тя изпява песента пред Учителя, той я кара да я повтори и коригира нещо в началото. След няколко дни й казва: „Гениите на музиката Ви дадоха тази песен. Тя ще Ви следва през целия Ви живот.” Това действително се случва, защото тази тема никога не я напуска и става майка на много други творби.
към текста >>

На следващата 1942 година тя успява да развие този мотив в песента „Хвала на любовта”, а в течение на 21 г.
Тогава на В. Несторова й идва идеята да напише думи към упражнението „Слънчеви лъчи” от Паневритмията, за да може то да се пее. Сяда на близката полянка до Изгрева и вдъхновено започва да пише, като стиховете идват леко и ритмично. (следва песента от Слънчеви лъчи) На 29 януари 1941 Учителя дава песента „Ме-хейн”, която вдъхновява В. Несторова. На следващата 1942 година тя успява да развие този мотив в песента „Хвала на любовта”, а в течение на 21 г. го прави основен в ораторията „Отец на светлините”. Когато за пръв път тя изпява песента пред Учителя, той я кара да я повтори и коригира нещо в началото. След няколко дни й казва: „Гениите на музиката Ви дадоха тази песен. Тя ще Ви следва през целия Ви живот.” Това действително се случва, защото тази тема никога не я напуска и става майка на много други творби. На концерта на 22 септември 1942 година изпява песента „Хвала на любовта” пред всички, като сама си акомпанира на пиано.
към текста >>

Когато за пръв път тя изпява песента пред Учителя, той я кара да я повтори и коригира нещо в началото.
Сяда на близката полянка до Изгрева и вдъхновено започва да пише, като стиховете идват леко и ритмично. (следва песента от Слънчеви лъчи) На 29 януари 1941 Учителя дава песента „Ме-хейн”, която вдъхновява В. Несторова. На следващата 1942 година тя успява да развие този мотив в песента „Хвала на любовта”, а в течение на 21 г. го прави основен в ораторията „Отец на светлините”. Когато за пръв път тя изпява песента пред Учителя, той я кара да я повтори и коригира нещо в началото. След няколко дни й казва: „Гениите на музиката Ви дадоха тази песен. Тя ще Ви следва през целия Ви живот.” Това действително се случва, защото тази тема никога не я напуска и става майка на много други творби. На концерта на 22 септември 1942 година изпява песента „Хвала на любовта” пред всички, като сама си акомпанира на пиано. (следва песента Ме-хейн) На 22 март 1942 г.
към текста >>

След няколко дни й казва: „Гениите на музиката Ви дадоха тази песен.
(следва песента от Слънчеви лъчи) На 29 януари 1941 Учителя дава песента „Ме-хейн”, която вдъхновява В. Несторова. На следващата 1942 година тя успява да развие този мотив в песента „Хвала на любовта”, а в течение на 21 г. го прави основен в ораторията „Отец на светлините”. Когато за пръв път тя изпява песента пред Учителя, той я кара да я повтори и коригира нещо в началото. След няколко дни й казва: „Гениите на музиката Ви дадоха тази песен. Тя ще Ви следва през целия Ви живот.” Това действително се случва, защото тази тема никога не я напуска и става майка на много други творби. На концерта на 22 септември 1942 година изпява песента „Хвала на любовта” пред всички, като сама си акомпанира на пиано. (следва песента Ме-хейн) На 22 март 1942 г. тя дава на Учителя стихотворението „Хармония”, за което той казва, че гамата за първи път влиза в поезията.
към текста >>

На концерта на 22 септември 1942 година изпява песента „Хвала на любовта” пред всички, като сама си акомпанира на пиано.
На следващата 1942 година тя успява да развие този мотив в песента „Хвала на любовта”, а в течение на 21 г. го прави основен в ораторията „Отец на светлините”. Когато за пръв път тя изпява песента пред Учителя, той я кара да я повтори и коригира нещо в началото. След няколко дни й казва: „Гениите на музиката Ви дадоха тази песен. Тя ще Ви следва през целия Ви живот.” Това действително се случва, защото тази тема никога не я напуска и става майка на много други творби. На концерта на 22 септември 1942 година изпява песента „Хвала на любовта” пред всички, като сама си акомпанира на пиано. (следва песента Ме-хейн) На 22 март 1942 г. тя дава на Учителя стихотворението „Хармония”, за което той казва, че гамата за първи път влиза в поезията. (следва стихотворението Хармония) Веднъж през 1942 г.
към текста >>

(следва песента Ме-хейн)
го прави основен в ораторията „Отец на светлините”. Когато за пръв път тя изпява песента пред Учителя, той я кара да я повтори и коригира нещо в началото. След няколко дни й казва: „Гениите на музиката Ви дадоха тази песен. Тя ще Ви следва през целия Ви живот.” Това действително се случва, защото тази тема никога не я напуска и става майка на много други творби. На концерта на 22 септември 1942 година изпява песента „Хвала на любовта” пред всички, като сама си акомпанира на пиано. (следва песента Ме-хейн) На 22 март 1942 г. тя дава на Учителя стихотворението „Хармония”, за което той казва, че гамата за първи път влиза в поезията. (следва стихотворението Хармония) Веднъж през 1942 г. Учителят й казва: „Лозата е един спящ ангел, хората я режат, а тя дава хубави плодове.
към текста >>

Песента „Тайната вечеря” се ражда след като В.
Несторова: „Вие трябва да си купите пиано! ” Тя все още няма собствено пиано и затова разговаря с племенницата на Учителя – Люба Чакалова. Люба също посещава „Изгрева” и се оказва, че има пиано за продаване. Така през 1942 г. В. Несторова се сдобива с пиано за 30 000 лв. Песента „Тайната вечеря” се ражда след като В. Несторова среща в Евангелието (Мт, 26:30 и Мк, 14:26), че на Тайната вечеря се пее: „и като изпяха песен, те се качиха на Елеонската планина”. Започва да се моли да й се даде начин да чуе песента. Така една вечер в полусънно състояние тя вижда самия Христос в синя светлина до леглото си, който сам я изпява. (следва песента Тайната вечеря) На 7 март 1943 г.
към текста >>

Несторова среща в Евангелието (Мт, 26:30 и Мк, 14:26), че на Тайната вечеря се пее: „и като изпяха песен, те се качиха на Елеонската планина”.
” Тя все още няма собствено пиано и затова разговаря с племенницата на Учителя – Люба Чакалова. Люба също посещава „Изгрева” и се оказва, че има пиано за продаване. Така през 1942 г. В. Несторова се сдобива с пиано за 30 000 лв. Песента „Тайната вечеря” се ражда след като В. Несторова среща в Евангелието (Мт, 26:30 и Мк, 14:26), че на Тайната вечеря се пее: „и като изпяха песен, те се качиха на Елеонската планина”. Започва да се моли да й се даде начин да чуе песента. Така една вечер в полусънно състояние тя вижда самия Христос в синя светлина до леглото си, който сам я изпява. (следва песента Тайната вечеря) На 7 март 1943 г. Учителя разказва случая, който е описан в стихотворението „Изключение”.
към текста >>

Започва да се моли да й се даде начин да чуе песента.
Люба също посещава „Изгрева” и се оказва, че има пиано за продаване. Така през 1942 г. В. Несторова се сдобива с пиано за 30 000 лв. Песента „Тайната вечеря” се ражда след като В. Несторова среща в Евангелието (Мт, 26:30 и Мк, 14:26), че на Тайната вечеря се пее: „и като изпяха песен, те се качиха на Елеонската планина”. Започва да се моли да й се даде начин да чуе песента. Така една вечер в полусънно състояние тя вижда самия Христос в синя светлина до леглото си, който сам я изпява. (следва песента Тайната вечеря) На 7 март 1943 г. Учителя разказва случая, който е описан в стихотворението „Изключение”. (следва стихотворението Изключение)
към текста >>

(следва песента Тайната вечеря)
Несторова се сдобива с пиано за 30 000 лв. Песента „Тайната вечеря” се ражда след като В. Несторова среща в Евангелието (Мт, 26:30 и Мк, 14:26), че на Тайната вечеря се пее: „и като изпяха песен, те се качиха на Елеонската планина”. Започва да се моли да й се даде начин да чуе песента. Така една вечер в полусънно състояние тя вижда самия Христос в синя светлина до леглото си, който сам я изпява. (следва песента Тайната вечеря) На 7 март 1943 г. Учителя разказва случая, който е описан в стихотворението „Изключение”. (следва стихотворението Изключение) На 21 ноември 1943 г. Учителя с група приятели са на Витоша на хижа „Алеко”. В.
към текста >>

По едно време Учителят, както до момента слуша вглъбено, започва да пее песента „Ангел вопияше” – любимата песен на В.
Учителя с група приятели са на Витоша на хижа „Алеко”. В. Несторова получава силен импулс и се качва сама. Печката бумти, а вечерта при светлината на газената лампа текат разговори до полунощ. Учителят говори малко. Разказват се истории от братския живот. По едно време Учителят, както до момента слуша вглъбено, започва да пее песента „Ангел вопияше” – любимата песен на В. Несторова, която майка й пее като малко дете. Учителя пее с дълбоко чувство и не сваля поглед от Весела, като че ли й отделя специално внимание. Тя се трогва дълбоко и се мъчи да проумее, защо той пее тази вълшебна песен, създадена от баща му Константин Дъновски. (следва песента Ангел вопияше) 10. „Изворът на доброто” в Мърчаево/ Светляево.
към текста >>

Тя се трогва дълбоко и се мъчи да проумее, защо той пее тази вълшебна песен, създадена от баща му Константин Дъновски.
Учителят говори малко. Разказват се истории от братския живот. По едно време Учителят, както до момента слуша вглъбено, започва да пее песента „Ангел вопияше” – любимата песен на В. Несторова, която майка й пее като малко дете. Учителя пее с дълбоко чувство и не сваля поглед от Весела, като че ли й отделя специално внимание. Тя се трогва дълбоко и се мъчи да проумее, защо той пее тази вълшебна песен, създадена от баща му Константин Дъновски. (следва песента Ангел вопияше) 10. „Изворът на доброто” в Мърчаево/ Светляево. Бомбардировката над София на 10 януари прогонва всички жители. Тогава за 9 месеца Учителя се премества да живее в с. Мърчаево, което той преименува на Светляево.
към текста >>

(следва песента Ангел вопияше)
Разказват се истории от братския живот. По едно време Учителят, както до момента слуша вглъбено, започва да пее песента „Ангел вопияше” – любимата песен на В. Несторова, която майка й пее като малко дете. Учителя пее с дълбоко чувство и не сваля поглед от Весела, като че ли й отделя специално внимание. Тя се трогва дълбоко и се мъчи да проумее, защо той пее тази вълшебна песен, създадена от баща му Константин Дъновски. (следва песента Ангел вопияше) 10. „Изворът на доброто” в Мърчаево/ Светляево. Бомбардировката над София на 10 януари прогонва всички жители. Тогава за 9 месеца Учителя се премества да живее в с. Мърчаево, което той преименува на Светляево. През целия период там е и В. Несторова.
към текста >>

(следва песента Ставай дъще)
Заедно с Владо руснака те всеки ден копаят, метат, чистят, редят мозайка, докато го завършат. За 5 март В. Несторова подготвя литературно-музикална програма в читалището, по случай настъпващата пролет. По това време много деца са евакуирани и няма кой да се занимава с тях. Така тя образува хор, с който подготвя няколко народни песни и „Ставай дъще” от Учителя. (следва песента Ставай дъще) След вечеря Учителя ги кара да пеят народни песни, за да преобрази думите на песимистичния и мрачен текст и да опише новия българин. (следват преработките на песните Татунчо и Люти клетви) За песента „Не ли думах” й казва: „Напишете нов текст” и тя пише три стиха. (следва песента Не ли думах) Учителя дава нови думи за народната песен „Запретни, Вело моме” и поръчва на В.
към текста >>

За песента „Не ли думах” й казва: „Напишете нов текст” и тя пише три стиха.
По това време много деца са евакуирани и няма кой да се занимава с тях. Така тя образува хор, с който подготвя няколко народни песни и „Ставай дъще” от Учителя. (следва песента Ставай дъще) След вечеря Учителя ги кара да пеят народни песни, за да преобрази думите на песимистичния и мрачен текст и да опише новия българин. (следват преработките на песните Татунчо и Люти клетви) За песента „Не ли думах” й казва: „Напишете нов текст” и тя пише три стиха. (следва песента Не ли думах) Учителя дава нови думи за народната песен „Запретни, Вело моме” и поръчва на В. Несторова да ги нагоди към мелодията. (следва новия текст на песента Запретни, Вело моме) На 16 април 1944 г., сутринта на Великден, ябълките са разцъфнали и уханието изпълва целия двор. В.
към текста >>

(следва песента Не ли думах)
Така тя образува хор, с който подготвя няколко народни песни и „Ставай дъще” от Учителя. (следва песента Ставай дъще) След вечеря Учителя ги кара да пеят народни песни, за да преобрази думите на песимистичния и мрачен текст и да опише новия българин. (следват преработките на песните Татунчо и Люти клетви) За песента „Не ли думах” й казва: „Напишете нов текст” и тя пише три стиха. (следва песента Не ли думах) Учителя дава нови думи за народната песен „Запретни, Вело моме” и поръчва на В. Несторова да ги нагоди към мелодията. (следва новия текст на песента Запретни, Вело моме) На 16 април 1944 г., сутринта на Великден, ябълките са разцъфнали и уханието изпълва целия двор. В. Несторова чува хор, който нежно пее Божествена песен: „Майко Богородице, цъфнала ябълко …” (следва песента Майко Богородице)
към текста >>

Учителя дава нови думи за народната песен „Запретни, Вело моме” и поръчва на В.
(следва песента Ставай дъще) След вечеря Учителя ги кара да пеят народни песни, за да преобрази думите на песимистичния и мрачен текст и да опише новия българин. (следват преработките на песните Татунчо и Люти клетви) За песента „Не ли думах” й казва: „Напишете нов текст” и тя пише три стиха. (следва песента Не ли думах) Учителя дава нови думи за народната песен „Запретни, Вело моме” и поръчва на В. Несторова да ги нагоди към мелодията. (следва новия текст на песента Запретни, Вело моме) На 16 април 1944 г., сутринта на Великден, ябълките са разцъфнали и уханието изпълва целия двор. В. Несторова чува хор, който нежно пее Божествена песен: „Майко Богородице, цъфнала ябълко …” (следва песента Майко Богородице) 12. Отново на „Изгрева”.
към текста >>

(следва новия текст на песента Запретни, Вело моме)
(следват преработките на песните Татунчо и Люти клетви) За песента „Не ли думах” й казва: „Напишете нов текст” и тя пише три стиха. (следва песента Не ли думах) Учителя дава нови думи за народната песен „Запретни, Вело моме” и поръчва на В. Несторова да ги нагоди към мелодията. (следва новия текст на песента Запретни, Вело моме) На 16 април 1944 г., сутринта на Великден, ябълките са разцъфнали и уханието изпълва целия двор. В. Несторова чува хор, който нежно пее Божествена песен: „Майко Богородице, цъфнала ябълко …” (следва песента Майко Богородице) 12. Отново на „Изгрева”. През декември 1944 г. Учителят казва на В.
към текста >>

Несторова чува хор, който нежно пее Божествена песен: „Майко Богородице, цъфнала ябълко …” (следва песента Майко Богородице)
(следва песента Не ли думах) Учителя дава нови думи за народната песен „Запретни, Вело моме” и поръчва на В. Несторова да ги нагоди към мелодията. (следва новия текст на песента Запретни, Вело моме) На 16 април 1944 г., сутринта на Великден, ябълките са разцъфнали и уханието изпълва целия двор. В. Несторова чува хор, който нежно пее Божествена песен: „Майко Богородице, цъфнала ябълко …” (следва песента Майко Богородице) 12. Отново на „Изгрева”. През декември 1944 г. Учителят казва на В. Несторова: „Ако се омъжиш, ще имаш две мъжки деца и с едното 15 г. ще имаш големи тревоги, след това не се знае какво ще стане.” Действително в живота на В.
към текста >>

издателство „Народна младеж” отпечатва книгата „Островът на съкровищата” на Р. Л.
1975 г., заедно с Петър Ганев, прави документален запис на цялата песнарка. Като обем песните излизат ок. 8 аудио касети. За съжаление не са запазени копия до нас. През 1977 г. издателство „Народна младеж” отпечатва книгата „Островът на съкровищата” на Р. Л. Стивънсън преведена от В. Несторова. В периода 1979-1989 г. тя участва в т. нар. „Таен лагер” организиран само за чужденци от Крум Въжаров. Този лагер се провежда през лятото за около месец и се разполага под връх Мусала, в местността наречена „Сфинкса”.
към текста >>

(следва песента На тебе, Господи)
През лятото на 2001 г. В. Несторова се премества в Бургас, където намира сигурен и уютен пристан за последните месеци от своя живот. Брат Динко и сестра Янка се грижат до последно за нея с много старание и любов. На 6 март 2002 г. рано сутринта тя напуска този свят, за да продължи своя вечен път към Светлината. (следва песента На тебе, Господи) Бургас 23. 12. 2009 г. /Източник:/ Снимки на Весела Несторова Весела Несторова като ученичка в гр. Ловеч.
към текста >>

11. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

Славеите разнасяха своята чудна песен, въздухът беше така чист и ароматен от горски и полски цветя с аромата на борова смола.
“Опълченска” 66. След приятни и полезни разговори, които имах с него, беше станало късно и той ме покани да нощувам там. На сутринта в ранни зори тръгнахме заедно. Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора. Когато стигнахме до нея, тръгнахме по хубавата и живописна пътечка през млада горичка, където за първи път минавах. Славеите разнасяха своята чудна песен, въздухът беше така чист и ароматен от горски и полски цветя с аромата на борова смола. Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше свободно високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен. Най-после пристигнахме на една чудно красива поляна, обсипана с утринните росни капки, които блестяха като брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на Природата върху зеления килим на свежата трева. Поспряхме се за малко и Учителят каза: “Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме изгреба на слънцето”. Николай Дойнов продължава:
към текста >>

Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лева и да купи новоизлязлата българска енциклопедия.
Написва и няколко труда под влияние на Учительовите идеи. След заминаването на Учителя от този свят и идването на новата власт започва да учи уроците на търпението и смирението. От високите постове, които е заемал, става строител-мозайкаджия, с който занаят се пенсионира. Под влиянието на Учителя този буен младеж се променя в мек, благороден човек и отдава всичките си сили за поддържане хармонията на братския живот и пропагандиране на идеите. Между многото евакуирани от Изгрева в Мърчаево заедно с Учителя е и Методи Константинов. Веднъж Учителя го извиква, подава му ключа от горницата си и му нарежда да отиде на Изгрева, да вземе от гардероба му 1000 лева и да купи новоизлязлата българска енциклопедия. Йорданка Жекова се намесва в разговора: „Учителю, защо ще ходи Методи в София, когато тук, на кревата, има много пари и може да вземе от тях." Всички приятели, които по това време посещават Учителя, оставят пари за общи нужди. На леглото в голямата стая има над 100 000 лева. Учителя се обръща към Йорданка и казва: „Това са братски пари и са за общи цели и аз не мога да разполагам с тях." Методи изпълнява задачата, купува енциклопедията и му я донася. Няколко дена преди да си замине, Учителя казва на Методи, че скоро ще напусне този свят. Тогава Методи казва на Учителя, че желае да живее в Швейцария, понеже е написал няколко книги, за които комунистите ще го преследват.
към текста >>

Д: Маршесо,той също беше между другото и астролог, занимаваше се с народна медицина, един много интересен човек.
В: Коя книга? Д: Книгата се казваше "Астросоциология". Астросоциология, всъщност това е едно особено развитие на мондиалната астрология, изцяло под идеите, които е научил от Словото на Учителя. И ето заминах, книгата беше преведена, но намерих там професор Маршесо, който пък написа увода на книгата. В: как се казваше професора? Д: Маршесо,той също беше между другото и астролог, занимаваше се с народна медицина, един много интересен човек. Имаше една група около себе си, млади студенти, така че не знам дали това беше специалността му. Аз вземах Паневритмията. Реализацията на Паневритмията съм ти я разправял сигурно. И Методи се много зарадва, защото него милицията не го пускаше. Той прави толкова много опити, аз затуй се амбицирах.
към текста >>

И англичани, немци, французи, някаква среща, беше много важна, международна и се разделиха без да се разберат.
Първо трябва да дам пет хиляди франка, той след това като излезе книгата, същите пет хиляди франка ти ги връща в книги на книжарска цена.Но въпреки това той направи едно голямо проучване на Словото. И беше много доволен, че покрай тази книга той се запозна с един български мислител.Методи Константинов понеже той е завършил дипломация, правни науки, дипломация във Варшава, много обичаше да приказва с Учителя на политически теми. Спомням си един път, че в тези напрегнати времена, когато имаше много международни срещи преди войната, на една дипломатическа среща не се разбраха и се разделиха. В: Къде това? Д: Някъде беше, не знам каква среща беше на запад. И англичани, немци, французи, някаква среща, беше много важна, международна и се разделиха без да се разберат. А Учителят попита Методи: "А ядоха ли поне заедно? " "Да, домакинът им дава една вечеря." "Е, добре тогава. Нали поне са яли заедно". Щото може би после, как да кажа, на физическото поле трябва да се извърши едно общо действие. Така е да, макар че ние знаем, че някой път на тези вечери се извършват по-големи работи отколкото на официалните дипломатически срещи, където е много студено и много сдържано, всеки си мери приказките, доста по-прецизно.
към текста >>

12. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Той е извикан при тези, които тогава диктуват реда в Народна Република България, като е притиснат да сложи в услуга на комунистическия режим своя творчество.
Бруно, Шели, Кирил и Методи, както и с тези на „Човекът – Безсмъртният странник” и мн. др. Творческият гений на писател и проникновен учен издигат бързо Георги Томалевски по социалната стълба. Той работи като учител, директор на гимназия, директор на Висшето образование и културните институти в Министерството на просветата. После изведнъж е смъкнат от служебната йерархия, остава без работа, книгите му трудно се издават и то – с най-ниски хонорари. Какво се е случило? Той е извикан при тези, които тогава диктуват реда в Народна Република България, като е притиснат да сложи в услуга на комунистическия режим своя творчество. “Моите трудове са резултат на вдъхновение, което идва от по-високо от всяка земна власт и контрол. Затова ми е невъзможно да пиша книги по поръчение” – е категоричният отговор на писателя. Оттогава Георги Томалевски е обявен за опасен автор, отнети са му катедрите и средствата за изява, книгите му са спрени и стъпките му – следени. Това е духовна смърт за всеки творец. Но той не се предава.
към текста >>

Безспорно Георги Томалевски е един от най-добрите есеисти в българската литература, той е и един от основателите на “Общество на българските писатели есеисти” (1935 г.).
Източник: Вестник Братски живот бр.85) Когато радостта и мъдростта се докоснат (Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.85) Сборникът с есета “Развигор и листопад” е последната книга на Георги Томалевски. Написана в края на земния му път, тя остава сред многото непубликувани творби от богатия архив на писателя. Безспорно Георги Томалевски е един от най-добрите есеисти в българската литература, той е и един от основателите на “Общество на българските писатели есеисти” (1935 г.). Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската литература, намират място като такива и в съвременните учебни помагала. Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя.
към текста >>

Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската литература, намират място като такива и в съвременните учебни помагала.
Когато радостта и мъдростта се докоснат (Статия на Соня Митева, публикувана във Вестник Братски живот бр.85) Сборникът с есета “Развигор и листопад” е последната книга на Георги Томалевски. Написана в края на земния му път, тя остава сред многото непубликувани творби от богатия архив на писателя. Безспорно Георги Томалевски е един от най-добрите есеисти в българската литература, той е и един от основателите на “Общество на българските писатели есеисти” (1935 г.). Есетата му и днес се четат с интерес, публикуват се в сборници, представящи образците на този жанр в българската литература, намират място като такива и в съвременните учебни помагала. Първото есе на Томалевски, “Душата на Македония”, отпечатано през 1927 г. и преиздадено през 1941 г., заедно със сборника му с есета “Всекидневните чудеса”, получава наградата за “Най-хубава литературна творба през 1941 година”. Следват есеистичните сборници: “Псалми за Живия бог”, “Човек, природа и Бог”, “Сигнали”, “Всекидневните чудеса”, “Слънце след буря”, “През зеницата на есето”. Публикувани са и други негови книги: “Огнена земя. Разкази за Македония”; “Самуиловото наследство”, повест; “Една пролетна нощ”, разкази; “Вечната приказка”, повест; “Безсмъртната”, роман; “Зодиак”, поеми; “Хора по земята”, разкази; “Майстор Стоян Везенков”; “Воденските майстори”; “Капитан Петко войвода – Кирияков”; “Вълшебен свят”; “Цветя сред тръни”; “Мраморна чешма”.
към текста >>

Струните й бяха скъсани и ничия ръка по тях не диреше да отрони звънлив припев за тъжната песен на земята.
Именно той е основал и Обществото на българските писатели- есеисти. Богатата поетична душевност на Георги Томалевски ражда забележителни творби в областта на есето. Неговият талант философски да осмисля своите вътрешни прозрения, и същевременно да ги облича с най-красивите словесни одежди, води до появата на няколко изключителни по своето съдържание книги: “Зодиак” , “По свещената пътека” и “Псалми за живия Бог“. БЕЛИЯТ ГОСТЕНИН От дълго време лирата човешка чакаше замлъкнала в белия храм. Струните й бяха скъсани и ничия ръка по тях не диреше да отрони звънлив припев за тъжната песен на земята. Човекът още не възлезваше нагоре, към белия връх. Той бе долу. Земната кора раздипляше неговото рало, стрелата му летеше с яден свист, тежък чук превиваше червеното желязо и жилава ръка издигаше платна на кораби за дълъг път... Свещенната лира чакаше с разкъсани струни и ничия ръка не се обиде да изтръгне из нея звънливия припев на радостта. Звъняла ли е нявга тя?
към текста >>

Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в долините, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн.
Водата е най-необходимият и най-верният помощник на живота. Тя иде от лазурните висини, където е стояла във формата на микроскопични капчици или сублимирали кристалчета, измива ни, очиства мърсотии и отпадъци, помага за разлагането на непотребните вещества и потъва отново в своя път през очистителните процеси на земята, огъня и въздуха, за да се върне пак чиста, кристална, с незатихваща мощ.Хиляди и милиони пъти водата идва и си отива, като промива, охлажда, опреснява и поддържа нашия живот. Тя се докосва до нашето лице, отива в стомаха ни, посещава сърцето ни и всяка клетка на нашия организъм. Водата блести в огледална повърхност, отразила съвършената световна красота. Тя пее, слизайки по склоновете на планината, и бушува до скалите в среднощния час, когато морето е сърдито. Вслушайте се в шума на буйната планинска река, която слиза в долините, потънете в тая песен наводните снопове, вие ще чуете многогласната музика на вековете, прилична на хвалебствен химн. В тоя бумтящ глас ще чуете родената от памтивека приказка за света, която единствено водата и вятърът – тия най-стари свидетели на развитието, разказват сред дълбокото и замечтано мълчание на природата. Г. Томалевски Из “всекидневните чудеса” Погледнат през погледа на своите колеги писатели Г.Томалевски е един талантлив, скромен и трудолюбив творец, един принципен и честен човек, гражданин и общественик. Те са убедени, че неговите произведения ще вдъхновяват нови поколения читатели и всякога ще ги учат на добро, на любов, на красота.
към текста >>

13. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Основният му труд „Българска народна медицина” излиза през трийсетте години в три тома и четири издания.
спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. След 1936 г. той се занимава с лечителство в страната и чужбина – традиционна медицина, ирисова диагностика и билколечение. Той е дълбоко убеден, че най-напред трябва да се положи грижа за душата на човека и едва след това за физическото тяло и че няма неизлечима болест. Широко пропагандира идеите на вегетарианството и на живота по законите на Природата и Космоса. Основният му труд „Българска народна медицина” излиза през трийсетте години в три тома и четири издания. През периода от 1944 г. до 1990 г. книгите му са забранени от политическата цензура. Като ученик на Учителя Петър Дънов, Петър Димков участва в живота на Бялото братство на „Изгрева” до края на живота на Дънов. От 1944 г.
към текста >>

Книги от и за Петър Димков, които могат да се изтеглят (PDF): Хигиена и лекуване на душатаБългарска народна медицина, Природолечение и природосъобразен животСлънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.1Слънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.2Слънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.3Слънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.4Петър Димков - Сто години за всеки
изд. Бяло Братство, 2009 г. Статии за Петър Димков: 1. Петър Димков - Посланикът на Духа, статия от Константин Златев, в-к Братски живот, бр.16, 2006 г. 2. Петър Димков (1886-1981), статия в списание "Сила и Живот", Брой 3-4, 1995 г. 3. Срещата ми с Петър Димков, спомен на Радка Левордашка в книгата й "Благодаря ти, Учителю " Книги от и за Петър Димков, които могат да се изтеглят (PDF): Хигиена и лекуване на душатаБългарска народна медицина, Природолечение и природосъобразен животСлънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.1Слънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.2Слънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.3Слънчевият човек Спомени за Петър Димков - Лечителя, т.4Петър Димков - Сто години за всеки Картини от Лили Димкова, дъщеря на Петър Димков, могат да се разгледат в галерията на сайта Петър Дънов - Библиотека Прикачени миниатюри Петър Димков - Посланикът на Духа Константин Златев В-к Братски живот, бр.16, 2006 г.
към текста >>

у Димков се родила идеята да издаде знанията си по билколечението в книга, наречена “Българска народна медицина”.
В ириса на детето той “уловил” завяхващото червено петънце, което било и спасителния знак на оздравяването. Лечителят смяташе този случай за начало на своето лечебно дело, макар че и дотогава много пъти бе помагал на близките си, на войниците си. Бе раздавал съвети, чиято полза бе научил от други. “Бургаският епизод” бил за него “бойно кръщение”; сам бе поставил диагноза в един случай, сметнат от специалистите за безнадежден.” През 1926 г. у Димков се родила идеята да издаде знанията си по билколечението в книга, наречена “Българска народна медицина”. Започнал да работи усилено по реализирането й. След уволнението си от войската той бил поканен да изнася лекции по здравни въпроси във вегетарианския клуб на ул. “6-ти септември”. Тези лекции спомогнали много за организиране на работата му по планираната книга. Установил се да живее окончателно в София, Петър Димков започнал да посещава теософските събрания.
към текста >>

Знаеш ли, Марге, колко много народ ме изпрати, но с плач, а Братята горе ме посрещнаха с песен.
Тя ми отговаря: „В Кюстендил, при брат ми." - „И кога си дойде? '. - „Преди час." - „Затова не си чула, че вчера погребахме брат Димков." Тя казва: „Знам, затова съм тъжна." - „Кой ти каза? '. - „Той беше тука, преди ти да дойдеш. Каза ми: „Дойдох да се сбогувам с тебе, Марге! Вчера те нямаше. Знаеш ли, Марге, колко много народ ме изпрати, но с плач, а Братята горе ме посрещнаха с песен. Сега ще отида да ми дадат номера. Чакат ме пак всички братя и сестри." Влезе през вратата, без да му отварям, и излезе през терасата на балкона и ми помаха с ръка. Ето така разбрах, че си е заминал." Стоя и я гледам като гръмната. Тя се ядоса: „Ти още ли не си разбрала какво съм ти разказвала за майка си, за Учителя и за много други хора?
към текста >>

НАГОРЕ

0.41255903244019