Търсене в текстове за 'Бъдещата наука'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 89 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията.
2. Научната теза на Петър Дънов 6.2. Научната теза на Петър Дънов Думата „теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение. Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация. Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален научен принос. Цялото обучение по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията. Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си. През учебната 1892/1893 г. Петър Дънов следва курс по практическо богословие, воден от проф. Лутер Таунсенд. Този курс завършва на 15 април 1893 г.
към текста >>

Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство.
Но П. Дънов забелязва и подчертава едно качество на Вулфила, което е от голямо значение за успеха му сред готите: „Той печели любовта и уважението им със своя безупречен християнски начин на живот". Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в. - Салвиан. Той пише, че „макар и еретици, готите на Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни". Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство. Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота. Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko.
към текста >>

Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота.
Дънов забелязва и подчертава едно качество на Вулфила, което е от голямо значение за успеха му сред готите: „Той печели любовта и уважението им със своя безупречен християнски начин на живот". Тази морална устойчивост и чистота на Вулфила, а и като цяло на неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист на Франкската империя от V в. - Салвиан. Той пише, че „макар и еретици, готите на Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни". Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение на столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство. Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество на Вулфила - моралната му висота. Това е едно истинско прозрение за „апостола на готите", което, колкото и естествено и просто да звучи на пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила. „Младият Петър Дънов“ Георги Христов Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос).
към текста >>

2. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето.
Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, където могат да се развиват най- хубавите цветя, [където] има най-хубави извори, където пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето. Така щото, когато Духът дойде да работи в дълбините на вашата душа, в смирението, вие ще знаете, че това е действие на Духа. И долините си имат свои облаги. Заедно със смирението ви трябва още едно качество, а именно, кротостта – тя е необходима, когато човек слиза надолу. И който няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза – всеки знае, ако един кон върви из една урва, какво би станало с него и колата, ако върви бързо. Затова Бог казва: „Бъдете кротки.“
към текста >>

Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето.
Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме, това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, дето могат да се развият най-хубавите цветя, дето има най-хубави извори, дето пътникът може да утоли своята жажда.Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето. Така щото, когато дойде Духът да работи в глъбините на вашата душа в смирение, вие да знаете, че това е действие на Духа. И долините си имат своите облаги. Със смирението ви трябва заедно още едно качество, а именно кротостта. Тя е необходима, когато човек слиза надолу, а когато няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза. Всеки знае, че ако върви един кон из една урва, какво би станало с коня и колата, ако върви бързо.
към текста >>

Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви.
Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г.
към текста >>

Така Учителят спасява баща ми от бъдещата карма, която щеше да отнеме живота му.13.
” – „Добре” - казва Учителят. Крум става и излиза. Отива при протестантите и се отказва от предложението им. Много по-късно, след 9.09.1944 г. пасторите, начело със Зяпков, бяха осъдени като американски шпиони и разстреляни. Така Учителят спасява баща ми от бъдещата карма, която щеше да отнеме живота му.13. Как се построяваха бараките на Изгрева Крум остава на Изгрева и се включва в младежката бригада, която строи бараките на първите заселници. Учителят е постоянно с групата и дава ценни напътствия. Веднъж баща ми кове и не вижда, че от другата страна е Учителят и пиронът, като излезе, може да Го нарани. Учителят веднага се отмества и поглежда мило баща ми. Крум се включва енергично в братския живот и участва във всички екскурзии и е винаги с първата група, която строи лагер на езерата.
към текста >>

След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата наука.
баща ми се записва да следва юридическия факултет. Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост. Посещава университета до 1935 г. и го напуща по липса на средства. Учителят при срещата си с баща ми, му казва: „Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” От ясновидско изследване се вижда, че Крум е бил по-малкият син на Яков от любимата му жена Рахил - Вениамин. След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата наука. Минал е и през Питагоровата школа, където се е научил да мълчи и размишлява върху задачите, които му поставя животът. Учителят казва, че сега през Питагоровата школа минават конете. Те имат човешко съзнание, силна интуиция, но нищо не могат да кажат, а само цвилят. Има много случаи в живота, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14. Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена.
към текста >>

След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската наука.
Учителят казва, че сега през Питагоровата школа минават конете. Те имат човешко съзнание, силна интуиция, но нищо не могат да кажат, а само цвилят. Има много случаи в живота, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14. Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена. Тя се отказва от неговото съблазнително предложение, но нейният образ остава в съзнанието на Соломон до края на земния му живот. След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската наука. Ражда се и като гордата Клеопатра. Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно семейство пред очите на Бога - на Учителя. Аз съм бил син на Клеопатра и съм избягал да се спася от римляните в Индия, където сме се срещнали с Елена, която е била жрица в будически храм. В хороскопа на майка ми на Асцендента изгрява Скорпион в съвпад със Слънцето. То огрява детинството й и го прави леко.
към текста >>

3. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август

Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме.
Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари; а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите.
към текста >>

Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.
Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това? " - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена?
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август

Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме.
Посред улицата на града се разхожда лице с царска одежда, с корона на главата и с мантия върху снагата си. Онези, които отдалеч го видели в гърба, вече си казали: „На, ето цар, свършена работа." А то какво излязло? Оказало се, че този цар е човек, окичен цял с обявления от една компания, която така изкусно съчетала обявленията, щото изглеждало същинска царска мантия. Та, в живота, когато ние носим една мантия, трябва да знаем дали действително сме царе или просто носим обявленията на някоя компания и тогава всеки ще каже: „Ето ти един човек, прост като фасул."Сега, всеки може да бъде едно обявление на дявола, в което се рекламира неговата фабрика. Затова дрехата, която туряте върху вас, обърнете се и я вижте и прочетете. Защото вас могат да ви направят свещеник, офицер, чиновник или пр., дават ви фирма, която може да има значение в смисъл да бъде и една сянка, и да бъде една дълбока наука.Преди 2000 години имаше изказани много прикрити истини, които обществото не е било готово да приеме. Христа даже и съвременното общество не е готово да приеме. Това, което ви говоря, не всички еднакво ви интересува, а всекиго интересува това, което засяга неговия живот. Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари: а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите.
към текста >>

Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка.
Ако например знаехме езика на нашия вол или петел, нямаше да имаме спънки. Ако можехме да разбираме говора на растенията, насекомите и пр., ако, казвам, разбирахме езика на тия същества, щяхме да бъдем във връзка с тях. Такъв е законът.Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това? " - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена?
към текста >>

5. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920

Отде и как е придобил това знание, тази наука, къде е следвал тази педагогическа школа и тъй майсторски прилага нейните методи, не зная, но аз, като малък учител в обществото, се възхищавам от тях и се уча.
Никой нищо не знае за нашето заминаване и решение. Чудно нещо! Ние тръгваме инкогнито." - „Възможно е, казах аз, но Учителят прочете това на небето." Тримата братя се замислиха, но повече не можахме да си кажем дума, защото влакът потегли. Те останаха да си мислят, но и аз, като се качих на софийския влак, продължих усилено да мисля върху думите и постъпките на Учителя. Как вижда нещата, не зная, но фактите са налице. Отде и как е придобил това знание, тази наука, къде е следвал тази педагогическа школа и тъй майсторски прилага нейните методи, не зная, но аз, като малък учител в обществото, се възхищавам от тях и се уча. Много знания има, но знае и да мълчи. Мълчи, но и с мълчанието говори. Влакът се движи, спира и пак потегля и аз си мисля, и неусетно стигнах София. Слязох от влака и тихо, полугласно си казах: Така е, да знаеш много, но да знаеш и да мълчиш: да говориш, но да знаеш кога да говориш и колко да говориш. И като мълчиш отвън, да знаеш да говориш отвътре, и като поучаваш човека, да знаеше какъв метод да приложиш, да имаш резултат.
към текста >>

Обаче, ако не беше така, не бихме се натъкнали на тези методи и на тези изключителни прояви на Учителя, които да бъдат пример както за нас, така и за бъдещото поколение, както на сегашната, така и на бъдещата епоха.
Брожението срещу провинилия се брат, за което споменавам по-горе, не изхождаше от всички тия хора, но едно е знайно: в един колектив, особено духовен, какъвто представя нашето Братство, погрешката на едного е погрешка на всички. И добродетелта на едного е добродетел на всички. Всъщност мнозина от братята и сестрите не знаеха нищо за случката, от която се смутиха някои. Желанието на мнозина всичко в Братството да бъде чистота, ги настрои и възмути. В незнанието си как да постъпят, те от влакно създадоха руно. Обаче, ако не беше така, не бихме се натъкнали на тези методи и на тези изключителни прояви на Учителя, които да бъдат пример както за нас, така и за бъдещото поколение, както на сегашната, така и на бъдещата епоха. 11 ноември 1966 година. Изгревът - Том 13 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТОПаша Теодорова
към текста >>

6. Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември

Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади.
Когато казва някой, че не живеем добър живот, това е старото; такава мисъл да не стои в ума ви. В съзнанието ви трябва да стои новото. Погрешките на човека за мен не съществуват, за мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си. Гледаш, че една душа страда; хубаво е да ѝ помогнеш, но щом ѝ помогнеш, тя трябва да се научи да не се връща пак назад в стария живот. Това е опитната страна на Окултната школа – всеки иска да му се даде малко нещо да работи. Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление.
към текста >>

В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление.
Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади. Безсмъртието е за в бъдеще. Безсмъртното тяло сега се гради и щом се съгради, ще дойдат Разумните и ще ви въведат във владение. Докато човек служи на греха, той е роб. Докато човек служи на безверието, съмнението, омразата, те са го заробили. В окултната наука за пробуждане на съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление. В света има благородни хора. Една селянка цял ден работила на нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача. Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа. Вземайте пример от хубавото, откъдето и да иде то. Един брат каза: „Учителю, кажете нещо по френология“.
към текста >>

– Вие ще имате дял в бъдещата култура.
Как ще го предотвратиш? Германия за петте милиарда, които взе, сега плаща сто и двадесет милиарда. В бъдеще ще дойдат нови души, които сега седят в пространството, в Рая. Сегашното поколение ще загине, то няма да има дял. Вас защо ви извикват? – Вие ще имате дял в бъдещата култура. В Невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали и ще дойдат на Земята, ще турят ред и порядък. Те ще ви кажат: „Ето, това е Животът! “. Човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Хората, които ще са в управлението, съвсем ще се изменят, ще стане промяна в тях – вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мене“.
към текста >>

7. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви.
Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот. Срещат се с Учителя, запознават се с Него и Го поканват в дома си. От 1900 г.
към текста >>

Така Учителят спасява баща ми от бъдещата карма, която щеше да отнеме живота му.13.
” – „Добре” - казва Учителят. Крум става и излиза. Отива при протестантите и се отказва от предложението им. Много по-късно, след 9.09.1944 г. пасторите, начело със Зяпков, бяха осъдени като американски шпиони и разстреляни. Така Учителят спасява баща ми от бъдещата карма, която щеше да отнеме живота му.13. Как се построяваха бараките на Изгрева Крум остава на Изгрева и се включва в младежката бригада, която строи бараките на първите заселници. Учителят е постоянно с групата и дава ценни напътствия. Веднъж баща ми кове и не вижда, че от другата страна е Учителят и пиронът, като излезе, може да Го нарани. Учителят веднага се отмества и поглежда мило баща ми. Крум се включва енергично в братския живот и участва във всички екскурзии и е винаги с първата група, която строи лагер на езерата.
към текста >>

След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата наука.
баща ми се записва да следва юридическия факултет. Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост. Посещава университета до 1935 г. и го напуща по липса на средства. Учителят при срещата си с баща ми, му казва: „Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” От ясновидско изследване се вижда, че Крум е бил по-малкият син на Яков от любимата му жена Рахил - Вениамин. След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата наука. Минал е и през Питагоровата школа, където се е научил да мълчи и размишлява върху задачите, които му поставя животът. Учителят казва, че сега през Питагоровата школа минават конете. Те имат човешко съзнание, силна интуиция, но нищо не могат да кажат, а само цвилят. Има много случаи в живота, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14. Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена.
към текста >>

След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската наука.
Учителят казва, че сега през Питагоровата школа минават конете. Те имат човешко съзнание, силна интуиция, но нищо не могат да кажат, а само цвилят. Има много случаи в живота, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае.14. Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена. Тя се отказва от неговото съблазнително предложение, но нейният образ остава в съзнанието на Соломон до края на земния му живот. След еврейския период Стевка инкарнира в Египет, където в много прераждания учи египетската наука. Ражда се и като гордата Клеопатра. Там се среща с баща ми, мен и Косю, като отношенията ни помежду ни създават известна карма, която след хиляди години трябваше да разрешаваме в едно семейство пред очите на Бога - на Учителя. Аз съм бил син на Клеопатра и съм избягал да се спася от римляните в Индия, където сме се срещнали с Елена, която е била жрица в будически храм. В хороскопа на майка ми на Асцендента изгрява Скорпион в съвпад със Слънцето. То огрява детинството й и го прави леко.
към текста >>

8. Учителя с учениците е на екскурзия до Витоша на втория ден на Великден - 9 април

Любовта е една нова наука.
Сегашните езици са много слаби, за да означат любовта. Нямат една дума, която да й даде правилно значение. В българския език думата“любов“ означава две противоположни неща. Любовта, като дойде, заличава всички погрешки на хората и теб ти става приятно да гледаш на миналото си. Щом дойде любовта, никой не може да те излъже. Любовта е една нова наука. Най-първо трябва да ви отуча от старото. Най-пьрвото е: Не търсете да ви обичат, но търсете да обичате. И като обичате някого, нито дума да не казвате някому за любовта си. Той да не знае нищо. Една сестра каза:“То личи.“
към текста >>

Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта иде периодически на земята, периодически иде в духовния свят, периодически иде в умствения свят.
Щом живеете на земята, значи има кой да ви обича. Бог ни обича. Той ни е дал всичко. И като ни е дал всичкото си благословеше, се е оттеглил. Дето Го търсим, не можем да Го намерим. Като изучавате окултната наука, ще видите, че любовта иде периодически на земята, периодически иде в духовния свят, периодически иде в умствения свят. Хората, които умират, понеже тука няма условия за тях, отиват на другия свят да я търсят. В камера обскура (тъмната стаичка на фотографическия апарат) трябва да има тъмнина и само на едно място светла област. И само тогава ще можете да разберете любовта. Скъпоценните камъни при каква температура и при какво налягане се образуват? Ти се радваш на скъпоценния камък, но той си казва:“Докато стана такъв, аз си знаех.“ Съвременните хора искат да станат като диаманта, но не искат да минат по пътя на диаманта.
към текста >>

Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава.
Законът на Любовта изисква това. В Англия, в Германия, във Франция има доста черни, преродени, които са били убити от тях в колониите. Не се позволява да убиеш никого. В света само Бог има право да разрушава формите, понеже Той ги създава. Който убие някого, ще му бъде длъжен, ще го роди. Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава. Поздрав на всички братя и сестри. Прочетете настоящето писмо пред тях и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев В училището на планината Писма на Боян Боев -Том 1 Глава: Пролетна екскурзия
към текста >>

9. Учителя изнася лекция на срещата на педагозите от Братството. Изгрев - София

Според мен теорията трябва да произтича от науката.
на 1 септември 1942 год., вторник, 6 ч вечерта, Изгрев Трябва да се започне от туй, което човек има. Де седи човешкото знание? С някои местности трябва да сме добре запознати, с реките да сме добре запознати, с изворите да сме добре запознати. Не можем да говорим добре теоретически. Според мен теорията трябва да произтича от науката. Първо - наука, после - теория. Теорията, това е дреха на науката. Сега от дрехите изкарвате науките. Аз ограничавам. Ако вземете човешкото чело, то е място на човешката мисъл.
към текста >>

Първо - наука, после - теория.
Трябва да се започне от туй, което човек има. Де седи човешкото знание? С някои местности трябва да сме добре запознати, с реките да сме добре запознати, с изворите да сме добре запознати. Не можем да говорим добре теоретически. Според мен теорията трябва да произтича от науката. Първо - наука, после - теория. Теорията, това е дреха на науката. Сега от дрехите изкарвате науките. Аз ограничавам. Ако вземете човешкото чело, то е място на човешката мисъл. Челото представя изработена човешка мисъл.
към текста >>

Теорията, това е дреха на науката.
Де седи човешкото знание? С някои местности трябва да сме добре запознати, с реките да сме добре запознати, с изворите да сме добре запознати. Не можем да говорим добре теоретически. Според мен теорията трябва да произтича от науката. Първо - наука, после - теория. Теорията, това е дреха на науката. Сега от дрехите изкарвате науките. Аз ограничавам. Ако вземете човешкото чело, то е място на човешката мисъл. Челото представя изработена човешка мисъл. Ако вземете носа на човека с двете ноздри, той представя степента на човешките чувства, представя туй, което човек е опитал.
към текста >>

Запример, някои искат да знаят каква ще бъде бъдещата култура.
Дотогава, докато човек се занимава с чуждите мисли, той е [в] автомобила; когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам той се движи. Докато ти правиш статистика колко милиона килограма изядат хората, ти си в автомобила. Но когато започнеш сам да правиш своите научни изследвания от храната, как се отразява тя на тебе, тогава ти си извън автомобила. Сега ви казвам: Трябва да излезете из автомобила навън. Защото, ако с автомобила си идете тук, няма да ме разберете. Запример, някои искат да знаят каква ще бъде бъдещата култура. Вие трябва да я опитате. Ако вие сами не сте културни, как ще я опитате? Един музикант казва: „Да опитам съвременната музикална култура." Ако той не е музикален, какво ще разбере от културата? Най-първо, той носи културата в себе си. Той трябва да излезе из своя автомобил и да види тази култура, че е подвижна.
към текста >>

А стомахът живее по наука.
Запример, в даден случай вие трябва да знаете вас какво знание ви е потребно. Една храна трябва да се приготви, която да е подходяща, да съдържа точно туй, което е нужно. Ако аз по своя вкус, по своите научни теории започна да ви приготовлявам една каша и започна да ви убеждавам теоретически, че това е хранително, трябва и вашият вкус, и вашият стомах да се съгласят. Защото в дадения случай стомахът е много учен. Вкусът ви е малко съветник, вкусът живее по теории. А стомахът живее по наука. Щом нещо не е научно, той го изхвърля навън. Вкусът може да приеме една храна по теория, но щом дойде тя до стомаха, той казва: „Не може да се приеме тази храна, тя не е добра." Сега мнозина от вас се намират в трудно положение, неразположени сте духом, считате, че вън нещо в природата има погрешка, че ви е натоварила с една съдба. Мислите, че баща ви, че майка ви са причината. Причината седи в това, че храната, която приемате, не съдържа достатъчно светлина в себе си, скрита активност не съдържа. Или може да не съдържа достатъчно живот.
към текста >>

10. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”.
Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пълна с книги и два, три стола. На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Поглежда листчето и тихо се запитва: “Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли ще е той? В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарчето и подава вестника на учения. Той взема вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел.
към текста >>

Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следва излезли нови книги от печат.
Поглежда листчето и тихо се запитва: “Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли ще е той? В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарчето и подава вестника на учения. Той взема вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следва излезли нови книги от печат. Окото му се спира върху заглавието “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Автор - името на един негов студент. Крайно изненадан, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят. Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета.
към текста >>

Окото му се спира върху заглавието “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”.
На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли ще е той? В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарчето и подава вестника на учения. Той взема вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следва излезли нови книги от печат. Окото му се спира върху заглавието “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Автор - името на един негов студент. Крайно изненадан, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят. Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд.
към текста >>

Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции.
Автор - името на един негов студент. Крайно изненадан, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят. Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила.
към текста >>

Ние знаем, че Онзи, Който е устроил тази наша среща, ще устрои и бъдещата.
И какъв отличен работник беше Паша - честен, безкористен, готов винаги на всички жертви. Сега пътят е извървян. Работата - завършена. Тази работа ще принесе плод за благото на всички човеци - да, сега може да се даде почивка. Ние знаем, че животът е непреривен и вечен, ние пак ще се срещнем с нашата обична Паша. Ние знаем, че Онзи, Който е устроил тази наша среща, ще устрои и бъдещата. И тъй, на Паша казваме: Сбогом, до следващата наша среща, до следващото наше виждане. Днес нашите хубави мисли и чувства ще я съпътствуват до „Дома Господен", където я очакват онези, които я обичат, защото Любовта е, която устройва срещите между душите. Братският съвет. СЪОБЩЕНИЕ Известяваме на всички братя и сестри, приятели и близки, че на 12.02.1972 година нашата обична сестра
към текста >>

С една дума, не може да се говори за Словото Божие, ако не се включат в Него отношението и на човека към живота, към природата, към всички живи същества, от най-малки до най-големи, към наука, към музика, към изкуство и т.н,
Питам се: Какво е отношението на човека, който е чел, слушал и отчасти разбрал беседите, т.е. Словото на Учителя? Ето един въпрос толкова голям, колкото и малък. Малък е за онзи, който само донякъде е познал себе си, който се е вглъбил в себе си искрено си е отговорил на всички вълнуващи го въпроси. Голям е този въпрос за онзи, който има отношение към външния, целокупен живот, към великата необятна природа, в живота и към неговите прояви и всички негови прояви, и то пак само отчасти. С една дума, не може да се говори за Словото Божие, ако не се включат в Него отношението и на човека към живота, към природата, към всички живи същества, от най-малки до най-големи, към наука, към музика, към изкуство и т.н, А най-после, не може да се говори за Словото Божие, ако човек не е изпълнен с желание да познае онази Истина, която осветява всички неща: да познае онази Любов, която ражда и истинския живот, която изключва всякакъв смут и недоразумения, да познае онази Мъдрост, която не нарушава реда и хармонията в целокупния живот, както и в отношенията между всички живи същества, * Преди да пристъпя към големия отдел, под название „В царството на беседите", искам да спомена имената на ония работници, които са взели участие в работата около беседите на Учителя, в едно или в друго отношение. Като една добра моя помощница при коригиране и стилизиране на беседите беше моята добра сестра Аня, за която писах още в началото. Двете мои съработници в областта на стенографиране и дешифриране на беседите - Еленка Андреева и Савка Керемидчиева; при стенографиране на беседите взимаше участие и братът Боян Боев, който работеше и издаде разговорите на Учителя при Рилските езера.
към текста >>

Казвам отчасти, защото според мене няма човек на земята да владее едно изкуство, една наука или занаят абсолютно.
Учителят говореше по дух, свободно, не заучено, нито четеше, както правят много професори, оратори или някои учени. Как ме напътваше Учителят при работата ми с беседите? Това се отнасяше главно до печатането на беседите, която работа минаваше през мен. За печатане на каква и да е работа, нужна е да знаеш да коригираш и да стилизираш. За щастие аз знаех отчасти и да коригирам, и да стилизирам. Казвам отчасти, защото според мене няма човек на земята да владее едно изкуство, една наука или занаят абсолютно. Дали език учиш или работиш с него, дали музика изучаваш, каквото и да постигнеш, то е относително. На земята думата „абсолютно" не съществува. В говоримия език тя се употребява само като степен за сравнение. Тъй щото и аз познавах отчасти и двете: коректорство и стилизация. През 1919 година излезе от печат моят учебник по химия, на който за пръв път се учих да коригирам и да стилизирам не сама, а с помощта на брат Гълъбов, който имаше тънко чувство и усет към едното и другото.
към текста >>

11. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”.
Ето един от тези етюди, предаден с мои думи: Надниквам в скромния кабинет на един голям учен. Голяма писалищна маса, голям шкаф-библиотека, пълна с книги и два, три стола. На един стол пред масата седи самият учен - човек с озарено, одухотворено лице, с поглед съсредоточен, отправен в далечината. Той седи дълбоко замислен, рови се в паметта си, иска да си спомни нещо. Става, преглежда няколко книги и погледът му се спира на едно от листенцата, на което е написано заглавието на книгата му, дългогодишния му труд, готов вече за печат: “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Поглежда листчето и тихо се запитва: “Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли ще е той? В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарчето и подава вестника на учения. Той взема вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел.
към текста >>

Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следва излезли нови книги от печат.
Поглежда листчето и тихо се запитва: “Къде ли остана ръкописът ми? На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли ще е той? В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарчето и подава вестника на учения. Той взема вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следва излезли нови книги от печат. Окото му се спира върху заглавието “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Автор - името на един негов студент. Крайно изненадан, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят. Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета.
към текста >>

Окото му се спира върху заглавието “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”.
На никого не съм го давал, лош крак в кабинета ми не е влизал - къде ли ще е той? В този момент на вратата се почуква. Влиза вестникарчето и подава вестника на учения. Той взема вестника, бързо го отваря и поглежда към научния отдел. Чете съобщения за нови открития из областта на науката и към края на колоната следва излезли нови книги от печат. Окото му се спира върху заглавието “Разрешени спорни въпроси из живота и науката”. Автор - името на един негов студент. Крайно изненадан, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят. Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд.
към текста >>

Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции.
Автор - името на един негов студент. Крайно изненадан, но с лице пак така спокойно, одухотворено, той тихо прошепва: Нищо, нищо от това, поне истината излезе на бял свят. Казвам си: Ето човекът, който обича истината, живее и работи за нея. Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила.
към текста >>

Ние знаем, че Онзи, Който е устроил тази наша среща, ще устрои и бъдещата.
И какъв отличен работник беше Паша - честен, безкористен, готов винаги на всички жертви. Сега пътят е извървян. Работата - завършена. Тази работа ще принесе плод за благото на всички човеци - да, сега може да се даде почивка. Ние знаем, че животът е непреривен и вечен, ние пак ще се срещнем с нашата обична Паша. Ние знаем, че Онзи, Който е устроил тази наша среща, ще устрои и бъдещата. И тъй, на Паша казваме: Сбогом, до следващата наша среща, до следващото наше виждане. Днес нашите хубави мисли и чувства ще я съпътствуват до „Дома Господен", където я очакват онези, които я обичат, защото Любовта е, която устройва срещите между душите. Братският съвет. СЪОБЩЕНИЕ Известяваме на всички братя и сестри, приятели и близки, че на 12.02.1972 година нашата обична сестра
към текста >>

С една дума, не може да се говори за Словото Божие, ако не се включат в Него отношението и на човека към живота, към природата, към всички живи същества, от най-малки до най-големи, към наука, към музика, към изкуство и т.н,
Питам се: Какво е отношението на човека, който е чел, слушал и отчасти разбрал беседите, т.е. Словото на Учителя? Ето един въпрос толкова голям, колкото и малък. Малък е за онзи, който само донякъде е познал себе си, който се е вглъбил в себе си искрено си е отговорил на всички вълнуващи го въпроси. Голям е този въпрос за онзи, който има отношение към външния, целокупен живот, към великата необятна природа, в живота и към неговите прояви и всички негови прояви, и то пак само отчасти. С една дума, не може да се говори за Словото Божие, ако не се включат в Него отношението и на човека към живота, към природата, към всички живи същества, от най-малки до най-големи, към наука, към музика, към изкуство и т.н, А най-после, не може да се говори за Словото Божие, ако човек не е изпълнен с желание да познае онази Истина, която осветява всички неща: да познае онази Любов, която ражда и истинския живот, която изключва всякакъв смут и недоразумения, да познае онази Мъдрост, която не нарушава реда и хармонията в целокупния живот, както и в отношенията между всички живи същества, * Преди да пристъпя към големия отдел, под название „В царството на беседите", искам да спомена имената на ония работници, които са взели участие в работата около беседите на Учителя, в едно или в друго отношение. Като една добра моя помощница при коригиране и стилизиране на беседите беше моята добра сестра Аня, за която писах още в началото. Двете мои съработници в областта на стенографиране и дешифриране на беседите - Еленка Андреева и Савка Керемидчиева; при стенографиране на беседите взимаше участие и братът Боян Боев, който работеше и издаде разговорите на Учителя при Рилските езера.
към текста >>

Казвам отчасти, защото според мене няма човек на земята да владее едно изкуство, една наука или занаят абсолютно.
Учителят говореше по дух, свободно, не заучено, нито четеше, както правят много професори, оратори или някои учени. Как ме напътваше Учителят при работата ми с беседите? Това се отнасяше главно до печатането на беседите, която работа минаваше през мен. За печатане на каква и да е работа, нужна е да знаеш да коригираш и да стилизираш. За щастие аз знаех отчасти и да коригирам, и да стилизирам. Казвам отчасти, защото според мене няма човек на земята да владее едно изкуство, една наука или занаят абсолютно. Дали език учиш или работиш с него, дали музика изучаваш, каквото и да постигнеш, то е относително. На земята думата „абсолютно" не съществува. В говоримия език тя се употребява само като степен за сравнение. Тъй щото и аз познавах отчасти и двете: коректорство и стилизация. През 1919 година излезе от печат моят учебник по химия, на който за пръв път се учих да коригирам и да стилизирам не сама, а с помощта на брат Гълъбов, който имаше тънко чувство и усет към едното и другото.
към текста >>

12. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата.
Традицията е давала име на всеки род в този балкански край. Родът, от който Борис Николов излиза е на дядо Ботьо Житото. Детството му преминало сред майстори-стругари, дърворезци, майстори на гъдулки. Завършил средното си образование в Априловската гимназия. Негов учител му дал ключовете от личната библиотека на Васил Априлов, която се помещавала в същата сграда, и той прекарал много часове потопен в света на интересните книги там. В живота на Борис Николов има много случаи, когато висшето го е подготвяло за бъдещата му роля в Драмата. Такъв е случая с поканата на негов учител да го учи стенография. Бъдещето ще покаже важността на този акт. Друг случай е още по-силен с вътрешната си определеност. Той е следният. Във всеки габровски род по традиция първородния син бил поверяван за възпитание в православната вяра на духовниците от Атонския манастир в Света гора.
към текста >>

На младежите, горящи от ентусиазъм да зарежат всяка наука или дейност, която ги държи далече от духовното познание, Учителят веднъж казал: “всеки, който е започнал да се учи в университета трябва да го завърши, но научете, рекох, и по един занаят, за да сте свободни.” И Борис Николов, вече студент в Университета, в свободното от лекции време чиракубал при различни майстори.
Стоянов, Н. Дойнов и Б. Николов - бел. ред./ бяхме първите постоянни заселници и уредници на Изгрева.” Борис Николов е част от групата младежи, които с присъствието си създават условия Учителя да създаде специалния клас. На младежите, горящи от ентусиазъм да зарежат всяка наука или дейност, която ги държи далече от духовното познание, Учителят веднъж казал: “всеки, който е започнал да се учи в университета трябва да го завърши, но научете, рекох, и по един занаят, за да сте свободни.” И Борис Николов, вече студент в Университета, в свободното от лекции време чиракубал при различни майстори. В началото опитал като резбар - изработвал букви от дърво за един печатар; после станал помощник на един лютиер - изработвал разните части на цигулката. Лютиерството било познат занаят в неговия род - дядовците му са изработвали гъдулики в планината и са знаели големи тънкости на този занаят. Но истинският занаят, който допаднал на Б. Николов не бил свързан с дървото, а с камъка. По това време италианецът Бертоли - един отличен майстор на мозайки, който практикувал успешно този занаят - изкуство, бил възприел идеите на Учителя и Борис Николов започнал да работи при него през ваканциите.
към текста >>

През целия си живот изучава тайните на Природата и Битието, но с методите на окултната наука.
В дома му имаше колекция от най-чудните камъни, които някога съм виждала - редки, с невероятно разнообразие от багри, светлосенки, форми. Да видиш красотата в материя така твърда и груба, беше необикновено откритие. Борис Николов имаше специално отношение към камъка - усещаше го, разбираше го, познаваше го и знаеше имената на множеството му видове, знаеше и местата в планините, където могат да се открият редки и ценни камъни. През по-голямата част от живота си той е бил отличен майстор на мозайки - занаят, който е изучил добре от брат Бертоли, италиански майстор, работил по онова време в София. Въпреки че завършва в Софийския университет естествени науки към Физико-математическия факултет, Борис Николов никога не е работил по тази специалност. През целия си живот изучава тайните на Природата и Битието, но с методите на окултната наука. След защитата на дипломната си работа Борис е поканен от своя професор за асистент, но при условие, че се откаже от идеите си. Тогава Борис мълчаливо се разделя с научното поприще. През младежките си години брат Борис проявява интерес към идеите на анархизма, но се издига над тях след срещата си с Учителя. В характера му имаше някаква категорична безкомпромисност, когато трябва да определи позицията си към прояви на суета, лукавство и глупост, независимо дали идват от установени социални порядки, високопоставени личности или от хората около него. Това предизвиква понякога критични реакции в околните, но той се отличаваше с изключителна устойчивост и независимост на характера.
към текста >>

13. Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя

След това идва в България и става учител в град Панагюрище и там се запознава с бъдещата ми майка.
По време на Сръбско-българската война през 1885 година баща ми и Кусевич са били в град Орел в семинарията. Когато са получавали новините от фронта чрез вестниците са били толкова възбудени и разпалени, че Методи Кусевич е викал на висок глас: „Удряйте, удряйте, български юнаци! ". Там баща ми попада в кръжока на Чернишевски и Добролюбов, където се запознава с новите социалистически идеи, идващи от Европа в Русия. Поради тези идеи той напуска Семинарията и завършва славянска филология. Като се връща в България бил е гонен от Стамболов като всички онези, които са завършили в Русия и поради това отива в град Одрин и е бил учител, преподавал е български език. След това идва в България и става учител в град Панагюрище и там се запознава с бъдещата ми майка. Майка ми Недялка Искрьова Мачева е родена през месец април 1876 година по време на Априлското въстание и то в Балкана понеже панагюрци са бягали от турците. Баща й Искрьо Мачев е един от възрожденците в град Панагюрище и е взел живо участие в подготовката на въстанието. Тук се среща с Михаил Тодоров, който по това време е учител в Панагюрище. Оженват се около 1893 година и от брака се раждат четири деца. Станислав -1894 г.
към текста >>

А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха.
И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше. Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително познание по музика. А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха. А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок.
към текста >>

Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа.
Трябваше да се намери връзката, а тя се даваше от идеите вложени в книгата и законите, намиращи се в общение между онзи духовен свят, който бе горе в Невидимия свят и онзи, който бе свален чрез перото на писателя върху белия лист. Още от самото начало Учителят ми каза: „А имате ли си Библия? " Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание. Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа. Но тогава в началото това бе толкова трудно за мен и с какво внимание Учителят ме насочваше и ми разясняваше всяко едно положение. По-нататък ми даваше упражнения от духовен характер, които изпълнявах съвестно, но не всякога успешно, при това винаги му разказвах и той ме направляваше, насочваше и допълваше бащински. А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас.
към текста >>

” Значи в новата, в бъдещата култура хората ще ходят по пътя на ангелите.”
“По някой път аз седях до сточната тръба, четях си бележките от беседата. Размишлявах. Учителят слизаше и се качваше по стълбичката навън от горницата. Понякога той се обръщаше към мен и ме поканваше да отида горе, като ми кимваше с глава. Разговаряхме върху беседата, а някой път ми казваше и по-специални неща. Един път ми каза: “Ние ви приготовляваме за ангели! ” Значи в новата, в бъдещата култура хората ще ходят по пътя на ангелите.” Факсимиле от лични записки на М. Тодорова Друг път Учителят й казва: “Те ще те гонят, ти ще им правиш добро, докато злото се умори и кажат: тя наистина е добра! ” Възможно е в очите на своите братя и сестри там М.
към текста >>

14. Роден Влад Пашов, един от най-активните и приближени ученици на Учителя

Подготвя поредица от статии, издадени във вестник Братство под името „Астрологията като увод в херметичната наука и философията”.
Оборище 14. Участва в писането на списание Житно зърно, подготвя статии за вестник Братство. Влад Пашов е тих, скромен и благ по характер, готов е да бъде в услуга на всеки в нужда. Години наред участва в първата група доброволци, които се качват на Седемте рилски езера, за да устроят лагера при Второто езеро. Обича природата и планината. Подготвя поредица от статии, издадени във вестник Братство под името „Астрологията като увод в херметичната наука и философията”. Впоследствие тези статии оформят съдържанието на книгата му „Астрология”, която е първият издаден труд в тази област, написан от български автор. (Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) За Влад Пашов може да се прочете в: 1. Влад Пашов (1902-1974), от списание "Сила и Живот", Брой 3-4 -1995г. 2. Влад Пашов, от Светозар Няголов в книгата "Светъл лъч към човешките души"
към текста >>

Идеалист до крайност, пропит от стремеж да изучава и изследва издълбоко езотеричната наука, Влад Пашов заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите, е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда, товарът на другите е и негов товар.
Случило се така, че негов учител в гимназията бил Боян Боев. Разговорите с него, животът му, довели гимназиста Влад до Учителя. Срещата си с Учителя Влад Пашов усетил като едно ново раждане. Тази връзка осмислила всички негови импулси, канализирала неговите енергии, създала условия за развитие по най-изпитани методи, въвела го в пътя на ученичеството. Замествайки в съзнанието си идеите на Кропоткин, с тези на Учителя, Влад Пашов влязъл в едно ново състояние, на едновременно развитие в трите свята - на ума, на сърцето и на волята. Идеалист до крайност, пропит от стремеж да изучава и изследва издълбоко езотеричната наука, Влад Пашов заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите, е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда, товарът на другите е и негов товар. За него бе трудно да се определи точно в каква област имаше най-големи познания, защото много бяха областите, в които той се изяви. Най-вече всичко, което вършеше беше свързано със знанието, с книгите. Участваше в много от издателските инициативи на Братството. Работеше в първата печатница на Братството, на ул. “Оборище” 14, участваше редовно в списването на “Житно Зърно", издаваше свои статии с окултно-философско съдържание във в-к “Братство”.
към текста >>

Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки, и се стремят да го проучват и живеят.
Вършеше огромна работа. Стараеше се да осветли въпросите, които възникват у всеки, докоснал се до космичното знание изнесено в беседите на Учителя. Беше присъствал на много разговори, в които се разискваха недоразбрани неща, изнасяха се съмнителни мисли. В предлаганата по-долу статия Влад Пашов от страниците на сп. “Житно зърно” изнася своето разбиране за същността на окултизма: Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки, и се стремят да го проучват и живеят. Други пък, го намират като философия, която е рожба на нашето болно време - примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния “реален” живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното. И едните, и другите имат право, защото под името “окултизъм” са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Етимологически думата “окултизъм” или “окултно” значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латинския език.
към текста >>

И от тук окултизма го разглеждат като наука за тайнственото и скритото.
Други пък, го намират като философия, която е рожба на нашето болно време - примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния “реален” живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното. И едните, и другите имат право, защото под името “окултизъм” са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Етимологически думата “окултизъм” или “окултно” значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латинския език. И от тук окултизма го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното - това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте: “светлина, която не хвърля сянка.” Окултизмът разгледан по същина, проучава живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, затова тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука “окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата - скрити за известна степен на съзнание, а явни за други - и така до безкрайните глъбини на Абсолюта.
към текста >>

Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното - това, което няма нищо общо с реалността.
По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното. И едните, и другите имат право, защото под името “окултизъм” са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Етимологически думата “окултизъм” или “окултно” значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латинския език. И от тук окултизма го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното - това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте: “светлина, която не хвърля сянка.” Окултизмът разгледан по същина, проучава живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, затова тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука “окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата - скрити за известна степен на съзнание, а явни за други - и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем.
към текста >>

Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, затова тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука “окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата - скрити за известна степен на съзнание, а явни за други - и така до безкрайните глъбини на Абсолюта.
И от тук окултизма го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното - това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте: “светлина, която не хвърля сянка.” Окултизмът разгледан по същина, проучава живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, затова тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука “окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата - скрити за известна степен на съзнание, а явни за други - и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. И животът, в който всички живеем е една такава сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи? И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия.
към текста >>

И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия.
Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, затова тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили, в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука “окултна” или наука, която изучава скритите сили на природата - скрити за известна степен на съзнание, а явни за други - и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. И животът, в който всички живеем е една такава сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи? И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използване от окултизма. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.
към текста >>

Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена.
И животът, в който всички живеем е една такава сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи? И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използване от окултизма. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучава Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучава живота като едно случайно явление - случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието - Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така, че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява.
към текста >>

Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е.
Не е ли загадка живота за всички учени и философи? И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използване от окултизма. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучава Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучава живота като едно случайно явление - случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието - Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така, че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие.
към текста >>

наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука.
И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия. Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използване от окултизма. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучава Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучава живота като едно случайно явление - случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието - Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така, че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука.
към текста >>

Разгледана по същина, окултната наука проучава Битието и Живота в тяхната целокупна проява.
Той се е диференцирал в множество сили и процеси, които са само отчасти познати на съвременните хора. А всички тези сили са обект на проучване и използване от окултизма. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучава Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучава живота като едно случайно явление - случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието - Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така, че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е един товар, който може само да ни пречи в пътя.
към текста >>

Докато днешната наука проучава живота като едно случайно явление - случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието - Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си.
А всички тези сили са обект на проучване и използване от окултизма. Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучава Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучава живота като едно случайно явление - случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието - Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така, че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е един товар, който може само да ни пречи в пътя. В разумния живот човек най-първо трябва да започне с регулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система.
към текста >>

Така, че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява.
Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още “езотерична” или вътрешна наука, т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучава Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучава живота като едно случайно явление - случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието - Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така, че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е един товар, който може само да ни пречи в пътя. В разумния живот човек най-първо трябва да започне с регулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И затова той трябва да се научи най-първо да се храни - да знае какво да яде и кога и как да яде.
към текста >>

Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука.
наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучава Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучава живота като едно случайно явление - случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието - Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така, че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е един товар, който може само да ни пречи в пътя. В разумния живот човек най-първо трябва да започне с регулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И затова той трябва да се научи най-първо да се храни - да знае какво да яде и кога и как да яде. И който иска да проучава окултизма като наука и да се ползва от него, преди всичко трябва до води чист и природосъобразен живот. Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата.
към текста >>

И който иска да проучава окултизма като наука и да се ползва от него, преди всичко трябва до води чист и природосъобразен живот.
И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука. Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е един товар, който може само да ни пречи в пътя. В разумния живот човек най-първо трябва да започне с регулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И затова той трябва да се научи най-първо да се храни - да знае какво да яде и кога и как да яде. И който иска да проучава окултизма като наука и да се ползва от него, преди всичко трябва до води чист и природосъобразен живот. Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата. Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път, била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос.
към текста >>

Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път, била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие.
Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е един товар, който може само да ни пречи в пътя. В разумния живот човек най-първо трябва да започне с регулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И затова той трябва да се научи най-първо да се храни - да знае какво да яде и кога и как да яде. И който иска да проучава окултизма като наука и да се ползва от него, преди всичко трябва до води чист и природосъобразен живот. Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата. Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път, била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя-човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента та съзнанието и обективните условия, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието.
към текста >>

Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя-човеци.
Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата. Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път, била е и е мощен фактор в пътя на човешкото развитие. И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя-човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента та съзнанието и обективните условия, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава светлината и ключа за четене и разбиране дребните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството.
към текста >>

По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата.
И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя-човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента та съзнанието и обективните условия, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава светлината и ключа за четене и разбиране дребните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот.
към текста >>

Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава светлината и ключа за четене и разбиране дребните текстове.
Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя-човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента та съзнанието и обективните условия, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава светлината и ключа за четене и разбиране дребните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да повдигне булото на великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на Любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на вечността, и животът му се осмисля.*
към текста >>

Докато традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството.
Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя-човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента та съзнанието и обективните условия, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието. По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава светлината и ключа за четене и разбиране дребните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да повдигне булото на великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на Любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на вечността, и животът му се осмисля.* Факсимиле от сказката на в.
към текста >>

Не ги противопоставям, защото принципално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот.
По такъв начин са се явили всички религии, всички истински философи и творци в науката и изкуствата. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери във форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава светлината и ключа за четене и разбиране дребните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава, как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да повдигне булото на великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на Любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината, и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на вечността, и животът му се осмисля.* Факсимиле от сказката на в. Пашов 'Словото на Учителя" Една своя идея Влад Пашов реализира през годините с рядко търпение и постоянство.
към текста >>

Астрологията е наука, към която Влад Пашов е проявил най-голям интерес.
Няма по-редовен от него на Ел Шадай през годините след заминаването на Учителя. Той ходи там и зиме и лете, на малкото огнище винаги има чайник с вряща вода за онези, които ще дойдат след него там. Екскурзиите в планината са жизнена необходимост за Влад Пашов до края на живота му. Те го зареждат с прана, с енергии за работа. Учителят често е стимулирал своите ученици към изучаване на окултните науки. Астрологията е наука, към която Влад Пашов е проявил най-голям интерес. Плод на задълбочаването му в нея е поредица от статии, издадени във в-к “Братство” под името “Астрологията като увод в херметичната наука и философията”. По-късно тези статии оформят съдържанието на издадената от него книга “Астрология”. Тя е първия издаден труд по астрология, написан от български автор. Може би и затова след заминаването на Учителя, Влад Пашов ръководи секцията по астрология в новорганизирания Просветен съвет в Братството. За съжаление, идеята на неговия инициатор Георги Томалевски, просветния съвет да прерасне в Духовен университет, не се осъществява.
към текста >>

Плод на задълбочаването му в нея е поредица от статии, издадени във в-к “Братство” под името “Астрологията като увод в херметичната наука и философията”.
Той ходи там и зиме и лете, на малкото огнище винаги има чайник с вряща вода за онези, които ще дойдат след него там. Екскурзиите в планината са жизнена необходимост за Влад Пашов до края на живота му. Те го зареждат с прана, с енергии за работа. Учителят често е стимулирал своите ученици към изучаване на окултните науки. Астрологията е наука, към която Влад Пашов е проявил най-голям интерес. Плод на задълбочаването му в нея е поредица от статии, издадени във в-к “Братство” под името “Астрологията като увод в херметичната наука и философията”. По-късно тези статии оформят съдържанието на издадената от него книга “Астрология”. Тя е първия издаден труд по астрология, написан от български автор. Може би и затова след заминаването на Учителя, Влад Пашов ръководи секцията по астрология в новорганизирания Просветен съвет в Братството. За съжаление, идеята на неговия инициатор Георги Томалевски, просветния съвет да прерасне в Духовен университет, не се осъществява. Настъпват тежки години за Братството в София и всяка духовна дейност там малко по малко замира.
към текста >>

Да развива своя ум, да го обогатява с все нови и нови страни от окултната наука - това е основна цел в живота на Влад Пашов.
За съжаление, идеята на неговия инициатор Георги Томалевски, просветния съвет да прерасне в Духовен университет, не се осъществява. Настъпват тежки години за Братството в София и всяка духовна дейност там малко по малко замира. Но само външно. През следващите години Влад Пашов продължава своята неуморна духовно-изследователска дейност в малкия си дом. Прозорецът на дървената му къщичка до самата гора най-рано светва. Да развива своя ум, да го обогатява с все нови и нови страни от окултната наука - това е основна цел в живота на Влад Пашов. Понякога се създават условия да пътува в провинцията. Там духовния живот е малко по-свободен. Будни братя го канят да изнася сказки по духовни въпроси в различни градове. В Бургас той се задържа по-дълго време. Там има братски салон, има добри условия.
към текста >>

редица интересни текстове във вестник “Братство” за астрологията и херметичната наука, които продължават със самата книга под формата на отделни статии.
Словото, което ви говоря, не е мое, то е на Бога, на разумните същества, които стоят зад мене”. Значи зад него стои този езотеричен център, съвкупност от разумни същества, които подготвят явяването на Новата култура, и като външен израз на този езотеричен център се явява Учителя и създаденото от него движение” (с. 31). В книгата си брат Пашов обяснява какви са основните принципи и идеи на този християнски езотеризъм, който се развива през вековете, и всеки, който се счита за окултен ученик на Учителя, трябва да ги знае, да ги разучава и да ги прилага. Друго важно дело, което ни е оставил Влад Пашов, е написването на първата книга в България по астрология, носеща заглавието “Астрология” и издадена през 1940 г. Преди нея той публикува през 1938 г. редица интересни текстове във вестник “Братство” за астрологията и херметичната наука, които продължават със самата книга под формата на отделни статии. В нея той проникновено и концентрирано представя елементите на астрологичната наука, като свързва астрологията със Словото на Учителя и окултната наука, затова и може да се каже, че това е първата книга за астрологията на Бялото Братство в неговия нов духовен импулс. Освен тези съчинения Влад Пашов има и редица други текстове с изключителна значимост. В един от тях той е събрал и записал спомени от ученици на Учителя, издадени като “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”. В книгата “Имам дом неръкотворен”, в два тома, издадени през 2000 г. и 2004 г., брат Пашов излага – по неговите думи – методи, които Учителя дава за развитие и организиране на духовното тяло и за пробуждането на душата.
към текста >>

В нея той проникновено и концентрирано представя елементите на астрологичната наука, като свързва астрологията със Словото на Учителя и окултната наука, затова и може да се каже, че това е първата книга за астрологията на Бялото Братство в неговия нов духовен импулс.
Значи зад него стои този езотеричен център, съвкупност от разумни същества, които подготвят явяването на Новата култура, и като външен израз на този езотеричен център се явява Учителя и създаденото от него движение” (с. 31). В книгата си брат Пашов обяснява какви са основните принципи и идеи на този християнски езотеризъм, който се развива през вековете, и всеки, който се счита за окултен ученик на Учителя, трябва да ги знае, да ги разучава и да ги прилага. Друго важно дело, което ни е оставил Влад Пашов, е написването на първата книга в България по астрология, носеща заглавието “Астрология” и издадена през 1940 г. Преди нея той публикува през 1938 г. редица интересни текстове във вестник “Братство” за астрологията и херметичната наука, които продължават със самата книга под формата на отделни статии. В нея той проникновено и концентрирано представя елементите на астрологичната наука, като свързва астрологията със Словото на Учителя и окултната наука, затова и може да се каже, че това е първата книга за астрологията на Бялото Братство в неговия нов духовен импулс. Освен тези съчинения Влад Пашов има и редица други текстове с изключителна значимост. В един от тях той е събрал и записал спомени от ученици на Учителя, издадени като “Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов”. В книгата “Имам дом неръкотворен”, в два тома, издадени през 2000 г. и 2004 г., брат Пашов излага – по неговите думи – методи, които Учителя дава за развитие и организиране на духовното тяло и за пробуждането на душата. Това са методи за развитие и израстване на човешката душа и човешкия дух, за разбуждане на човешкото сърце и усилване на човешкия ум, които представляват повече от 1100 духовни и окултни напътствия, разяснения, упражнения и формули, взети от беседите и лекциите на Учителя, в помощ както на окултния ученик, така и на всеки, които иска да израства в пътя на Любовта и Мъдростта.
към текста >>

В езотеричните статии “Произход и развитие на човека според окултната наука”, “Космическият и земният човек”, “Духовното ръководство на човека и човечеството” и “Животът след смъртта на физическото тяло” ние се запознаваме с голям брой окултни теми, които трябва да се познават от учениците на Бялото Братство.
В книгата “Имам дом неръкотворен”, в два тома, издадени през 2000 г. и 2004 г., брат Пашов излага – по неговите думи – методи, които Учителя дава за развитие и организиране на духовното тяло и за пробуждането на душата. Това са методи за развитие и израстване на човешката душа и човешкия дух, за разбуждане на човешкото сърце и усилване на човешкия ум, които представляват повече от 1100 духовни и окултни напътствия, разяснения, упражнения и формули, взети от беседите и лекциите на Учителя, в помощ както на окултния ученик, така и на всеки, които иска да израства в пътя на Любовта и Мъдростта. Трябва да отбележим и много от останалите текстове на Влад Пашов, като например лекцията “Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят”, в която той обяснява условията и особеностите, които трябва да има предвид човек, когато иска да направи контакт със свръхсетивните светове. Тук, както и на други места, брат Пашов за пореден път показва грешките на нееволюционните методи на медиумизма, контактьорството и спиритизма, които и до днес изкушават някои души. В езотеричните статии “Произход и развитие на човека според окултната наука”, “Космическият и земният човек”, “Духовното ръководство на човека и човечеството” и “Животът след смъртта на физическото тяло” ние се запознаваме с голям брой окултни теми, които трябва да се познават от учениците на Бялото Братство. В текста “Учителят, Братството и Школата” Влад Пашов дава разяснения за това, какви качества и стремежи трябва да притежава всеки, който иска да живее в бъдещата епоха. А “Духовният образ на Учителя” е статия, където намираме едно от най-хубавите, точни и възвишени описания за това, кой е Учителя, какво е неговото проявление и как да го разбираме. Това е текст, който стои като най-скъпоценен бисер сред всичко, писано за личността на Учителя. От останалите материали на Влад Пашов трябва да се отбележи като специален и споменът му за Боян Боев, в който най-пълно се разказва за срещата на брат Боев с д-р Рудолф Щайнер, бащата на антропософията и най-големият западен посветен на съвременното езотерично християнство. Влад Пашов и Боян Боев са най-добрите познавачи на окултната наука сред учениците на Учителя и техните текстове винаги впечатляват с мъдростта и ерудираността си.
към текста >>

В текста “Учителят, Братството и Школата” Влад Пашов дава разяснения за това, какви качества и стремежи трябва да притежава всеки, който иска да живее в бъдещата епоха.
и 2004 г., брат Пашов излага – по неговите думи – методи, които Учителя дава за развитие и организиране на духовното тяло и за пробуждането на душата. Това са методи за развитие и израстване на човешката душа и човешкия дух, за разбуждане на човешкото сърце и усилване на човешкия ум, които представляват повече от 1100 духовни и окултни напътствия, разяснения, упражнения и формули, взети от беседите и лекциите на Учителя, в помощ както на окултния ученик, така и на всеки, които иска да израства в пътя на Любовта и Мъдростта. Трябва да отбележим и много от останалите текстове на Влад Пашов, като например лекцията “Пътища и методи за влизане във връзка с Невидимия свят”, в която той обяснява условията и особеностите, които трябва да има предвид човек, когато иска да направи контакт със свръхсетивните светове. Тук, както и на други места, брат Пашов за пореден път показва грешките на нееволюционните методи на медиумизма, контактьорството и спиритизма, които и до днес изкушават някои души. В езотеричните статии “Произход и развитие на човека според окултната наука”, “Космическият и земният човек”, “Духовното ръководство на човека и човечеството” и “Животът след смъртта на физическото тяло” ние се запознаваме с голям брой окултни теми, които трябва да се познават от учениците на Бялото Братство. В текста “Учителят, Братството и Школата” Влад Пашов дава разяснения за това, какви качества и стремежи трябва да притежава всеки, който иска да живее в бъдещата епоха. А “Духовният образ на Учителя” е статия, където намираме едно от най-хубавите, точни и възвишени описания за това, кой е Учителя, какво е неговото проявление и как да го разбираме. Това е текст, който стои като най-скъпоценен бисер сред всичко, писано за личността на Учителя. От останалите материали на Влад Пашов трябва да се отбележи като специален и споменът му за Боян Боев, в който най-пълно се разказва за срещата на брат Боев с д-р Рудолф Щайнер, бащата на антропософията и най-големият западен посветен на съвременното езотерично християнство. Влад Пашов и Боян Боев са най-добрите познавачи на окултната наука сред учениците на Учителя и техните текстове винаги впечатляват с мъдростта и ерудираността си. Когато разгърнем и прочетем съчиненията на Влад Пашов, виждаме, че той е един от хората, най-дълбоко разбрали същността и учението на Учителя, един от най-прилежно разучавалите Словото и от най-широкообхватно прозрелите неговата мисия и задача за човечеството.
към текста >>

Влад Пашов и Боян Боев са най-добрите познавачи на окултната наука сред учениците на Учителя и техните текстове винаги впечатляват с мъдростта и ерудираността си.
В езотеричните статии “Произход и развитие на човека според окултната наука”, “Космическият и земният човек”, “Духовното ръководство на човека и човечеството” и “Животът след смъртта на физическото тяло” ние се запознаваме с голям брой окултни теми, които трябва да се познават от учениците на Бялото Братство. В текста “Учителят, Братството и Школата” Влад Пашов дава разяснения за това, какви качества и стремежи трябва да притежава всеки, който иска да живее в бъдещата епоха. А “Духовният образ на Учителя” е статия, където намираме едно от най-хубавите, точни и възвишени описания за това, кой е Учителя, какво е неговото проявление и как да го разбираме. Това е текст, който стои като най-скъпоценен бисер сред всичко, писано за личността на Учителя. От останалите материали на Влад Пашов трябва да се отбележи като специален и споменът му за Боян Боев, в който най-пълно се разказва за срещата на брат Боев с д-р Рудолф Щайнер, бащата на антропософията и най-големият западен посветен на съвременното езотерично християнство. Влад Пашов и Боян Боев са най-добрите познавачи на окултната наука сред учениците на Учителя и техните текстове винаги впечатляват с мъдростта и ерудираността си. Когато разгърнем и прочетем съчиненията на Влад Пашов, виждаме, че той е един от хората, най-дълбоко разбрали същността и учението на Учителя, един от най-прилежно разучавалите Словото и от най-широкообхватно прозрелите неговата мисия и задача за човечеството. Като участник в Школата на Учителя Влад Пашов е сред първите примери за окултни ученици, които може да посочим, работили всеотдайно и задълбочено и оставили след себе си една истинска съкровищница от текстове, достойни за най-напредничавите имена на окултната наука. Деян Пенчев _____________________________ Източник: Вестник Братски живот бр.69)
към текста >>

Като участник в Школата на Учителя Влад Пашов е сред първите примери за окултни ученици, които може да посочим, работили всеотдайно и задълбочено и оставили след себе си една истинска съкровищница от текстове, достойни за най-напредничавите имена на окултната наука.
А “Духовният образ на Учителя” е статия, където намираме едно от най-хубавите, точни и възвишени описания за това, кой е Учителя, какво е неговото проявление и как да го разбираме. Това е текст, който стои като най-скъпоценен бисер сред всичко, писано за личността на Учителя. От останалите материали на Влад Пашов трябва да се отбележи като специален и споменът му за Боян Боев, в който най-пълно се разказва за срещата на брат Боев с д-р Рудолф Щайнер, бащата на антропософията и най-големият западен посветен на съвременното езотерично християнство. Влад Пашов и Боян Боев са най-добрите познавачи на окултната наука сред учениците на Учителя и техните текстове винаги впечатляват с мъдростта и ерудираността си. Когато разгърнем и прочетем съчиненията на Влад Пашов, виждаме, че той е един от хората, най-дълбоко разбрали същността и учението на Учителя, един от най-прилежно разучавалите Словото и от най-широкообхватно прозрелите неговата мисия и задача за човечеството. Като участник в Школата на Учителя Влад Пашов е сред първите примери за окултни ученици, които може да посочим, работили всеотдайно и задълбочено и оставили след себе си една истинска съкровищница от текстове, достойни за най-напредничавите имена на окултната наука. Деян Пенчев _____________________________ Източник: Вестник Братски живот бр.69) Влад Пашов – ученикът от Школата на Учителя Влад Пашов (11.09.1902 – 05.02.1974) е роден в с.
към текста >>

Той е от групата ученици в Школата на Учителя от Панагюрския край като Пантелей Карапетров и Тодор Симеонов, направили връзка с тая наука чрез Боян Боев.
_____________________________ Източник: Вестник Братски живот бр.69) Влад Пашов – ученикът от Школата на Учителя Влад Пашов (11.09.1902 – 05.02.1974) е роден в с. Поибрене, Панагюрско. Той е от групата ученици в Школата на Учителя от Панагюрския край като Пантелей Карапетров и Тодор Симеонов, направили връзка с тая наука чрез Боян Боев. Когато е в гимназията, в Панагюрище преподавател му е именно Боян Боев, който го запознава с новите идеи и с философията на Учителя. Разкрива му богатството на знанието, показва му пътя към него, и у Влад Пашов се събужда неутолим стремеж към знание. Пред него се разкрива един нов свят. От този момент нататък той става последовател на Учителя, като заживява един пълноценен живот, в който доброто на другите е и негово добро, нуждата на другите е и негова нужда. Влад Пашов идва в София и избира печатарското изкуство и издателската дейност – това е свещената му идея – Словото на Учителя да мине през неговите ръце.
към текста >>

Безспорно най-значимото му дело, което е и обект на нашите интереси и проучвания тук, е поредицата статии, издадени във вестник „Братство“ под името „Астрологията като увод в херметичната наука и философията“.
И днес, когато се отвори томче с беседи от Учителя, ще се знае, че там има частица от него... Години наред Влад Пашов участва в първата група доброволци, които се качват на Седемте рилски езера, за да устроят лагера при Второто езеро. Неговата главна сила е в писането и той участва в списание „Житно зърно“, като публикува различни статии и резюмета на беседи на Учителя във вестник „Братство“. Влад Пашов е изключително продуктивен автор и под неговото перо са излезли книги като: „Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов“ – спомени от ученици на Учителя, старателно събирани през годините; „Имам дом неръкотворен“ – тематични извадки от Словото на Учителя; „Историческият път на Бялото Братство през вековете“ – най-обемистото му произведение, обхващащо над 2500 стр, където са представени главните учения на езотеричното християнство, които Бялото Братство е имало като духовни центрове в историята до времето на Учителя. Съществуват и още няколко неиздадени ръкописа, които чакат своето време. Безспорно най-значимото му дело, което е и обект на нашите интереси и проучвания тук, е поредицата статии, издадени във вестник „Братство“ под името „Астрологията като увод в херметичната наука и философията“. В началото на 40-те години на ХХ в. тези статии оформят съдържанието на книгата му „Астрология“, която на практика е първото книжно авторско издание в България на тема „Астрология“. Така тази книга, наред със статиите на Г. Радев, Г. Томалевски, П.
към текста >>

Тук трябва да подчертая, че това занимание с тая сложна наука не водеше до конкуренция и конфликти помежду им, както биха очаквали някои.
Не наруши с нищо техния мир. Съдбата беше ги събрала на това място, макар да бяха от различни краища на страната ни. Иван Антонов – от Радомирския край, а Влад Пашов – от Панагюрския край. И един паралел между двамата – Иван Антонов е роден на 1.09, но не в същата година, а Влад Пашов на 11.09. И двамата бяха от известните и знаещи астролози на Изгрева. Тук трябва да подчертая, че това занимание с тая сложна наука не водеше до конкуренция и конфликти помежду им, както биха очаквали някои. Напротив, обменяха знанията помежду си, както това правят всички разумни учени люде по света. И двамата написаха трудове по астрология, които четящите тези редове ще имат удоволствието да прочетат и ако имат воля, желания и качества – да ги изучават“. В спомените на съвременниците си Влад Пашов е тих, скромен и благ по характер, готов да бъде в услуга на всеки в нужда. Той е добър, уравновесен и спокоен. Хубавата му мека, блага, добродушна, красива усмивка няма да забравят никога неговите познати и приятели.
към текста >>

15. Роден Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”.
Така създава книгата „Учителя говори”, която скоро е преведена на френски, руски, английски, латвийски и експеранто. Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението. Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос. В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.” От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача.
към текста >>

В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство.
Книгата е първата по рода си панорамна, представителна книга на Учението на Всемирното Бяло Братство. Представлява тематични извадки, изготвени от Георги Радев върху оригинални текстове от Учението. Включва следните 21 теми: Живот, Душа, Истина, Любов, Мъдрост, Правда, Бог, Човек, Дух, Добро, Свобода, Светлина, Ядка на Божественото учение, Живата Природа, Великото Всемирно Братство, Четирите неща, Учител, Ученик, Свещения огън, Тяло на Любовта, Христос. В Швейцария пресата отпечатва отзив за книгата на Георги Радев „Учителят говори” (съставена по текстове на Дънов): „Никога досега не сме срещали толкова истини, изнесени в такава сбита форма, така живо и красиво.” От него остава първото преработено издание на книгата „Науката и възпитанието”. В своите спомени за Георги Радев д-р Методи Константинов казва: „Науката и възпитанието, написана преди толкова десетилетия, носеше дрехата на един беден, остарял български език, езика, който се е развивал под тежкото турско робство. Нужно беше сериозното съдържание на тази книга да бъде облечено в по-новите дрехи на съвременния български език. Даже Учителят смяташе, че трябва да се напише втора част на тази книга в духа на новите изисквания на образованието и възпитанието. В мое присъствие той нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки”. Последният беше много трудолюбив и се зае с тази задача. Така се появи второто издание...”
към текста >>

Източник: Дънов П, Науката и възпитанието, София 2007, Университетско издателство „Св.
Взима дейно участие в живота на Братството. За него Боян Боев пише: "Животът му може да се резюмира само със следните думи - работник за един нов свят, за една нова земя... Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото Утро, което изгрява..." Заминава си от този свят твърде рано, на 22 юли 1940 г. Източник: Дънов П, Науката и възпитанието, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски„ ISBN: 978-954-07-2483-6 За Георги Радев може да се прочете в: 1. Георги Радев, от Светозар Няголов, Изгревът - Том 22 2. Георги Радев - ученият, предговор към "Научна астрология" от Георги Радев, Приятели на дъгата 3. Спомен за Георги Радев в книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1" от Борис Николов
към текста >>

По предложение на Учителят преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание" на съвременен език и стил.
В разговор Учителят нарича Георги Радев „Змията ментор". Змията е емблема на знанието, а менторът е човек с всестранни знания, който на времето е възпитавал цезарите в Римската империя. Това е висока оценка за светското знание на Георги Радев. Той владее добре 6 езика, освен това е отличен астролог. Еднакво добре си служи както с перото, така и със словото. По предложение на Учителят преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание" на съвременен език и стил. Георги Радев завършва математика в университета с отличие, но не взима диплома. За да се издържа, прави преводи. Става редактор на списание „Житно зърно" и го ръководи до края на живота си. За да може да работи за списанието „Житно зърно" брат Христо Цонзоров му даде своя голям дом, в който се настани Георги Радев с материалите по списанието и там живееше и работеше. Така брат Георги Радев ни стана съсед и аз често го посещавах и говорех с него.
към текста >>

Подготвя го за бъдещата му работа в невидимия свят и му посочва какво трябва да свърши на Земята.
Вечерта преди неговото заминаване Учителя с група братя и сестри - 50-60 души, посещава Мусала и преспива на хижата. Това е последната обща екскурзия на Братството с Учителя на Мусала и първото мое посещение на този връх на 22 юли 1940 г. при моя осми рожден ден. Той ляга на едно легло заедно с брат Неделчо Попов. Известно време Неделчо не може да заспи и слуша лекцията, която Учителя изнася на този свой непослушен ученик. Подготвя го за бъдещата му работа в невидимия свят и му посочва какво трябва да свърши на Земята. Така преди смъртта си той познава Учителя и става един от най-послушните му ученици в школата на невидимия свят. Много от нашите приятели проявяват непослушание към Учителя, но когато въпросът се отнася до живота им, то това води до катастрофа. Учителят казва на Георги: „Аз мислех, че вие, младите, сте разумни, имате разбиране за живота и ще приемете съвета, който ви се дава. Сега не си ли за смях, като си болен и не можеш да си помогнеш? "
към текста >>

НАГОРЕ

0.24115395545959