НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
592
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
Юшенли (Ботево).Същите ученици изпращат до Варненската община на 31 май 1871 г.писмо, в което се описва състоянието на
обучението
и изобщо изостаналостта на местното училище.
Учениците са сядали на възглавници, донесени от къщи, и пишели на коляно. Стаята била малка и тъмна. В следващите години, към 1866/68 г., тук работи Иванчо, а след него, до 1871 г. – Андон х. Матеев. Те очевидно с нищо не променят атмосферата на училището, поради което някои недоволни ученици го напускат и отиват да учат в с.
Юшенли (Ботево).Същите ученици изпращат до Варненската община на 31 май 1871 г.писмо, в което се описва състоянието на
обучението
и изобщо изостаналостта на местното училище.
През учебната 1871/1872 г. малкият Петър започва да учи в същото училище. Там вече учителства Стефан Колчов от Железник (Ст. Загора), който тогава получава от селяните храна и заплата от 3000гроша. По негово време нараства значително броят на учениците – 116 момчета и 17 момичета – и тогава се въвежда разпределение в четири отделения.
към текста >>
Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал
учението
си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът
Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал
учението
си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
На същата страница по-долу (77):„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар. Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна.
към текста >>
Той не учи тук, на Земята,
Божественото
знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора.
той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение.
Той не учи тук, на Земята,
Божественото
знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора.
Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание." Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът.
към текста >>
2.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
9. 1888 г., месец август, заминава за
обучение
в САЩ по линия на евангелистите-методисти по препоръчително писмо на Йордан Икономов и д-р Стефан Томов, удостоверяващо, че на 24 юни 1887 г.
Тогава не се е писало Диплом, а Атестат и престоява една година, а не както досега пишехме 2 години, защото завършва курса през 1887 г. Оттам изпраща снимки до сестра си от 24.XI. 1887 г. Виж "Изгревът", т. XXII, снимка № 1 и с. 802.)
9. 1888 г., месец август, заминава за
обучение
в САЩ по линия на евангелистите-методисти по препоръчително писмо на Йордан Икономов и д-р Стефан Томов, удостоверяващо, че на 24 юни 1887 г.
е завършил курса и е предложен за стипендиант Тук припомняме, че Стефан Томов се е оженил за сестрата на Йордан Икономов. Оттук са техните връзки. 10. Стефан Томов и Йордан Икономов са възпитаници на семинарията Дрю в САЩ. Йордан Икономов е записан през 1871 г., а Стефан Томов-на 4 март 1875 г. Йордан Икономов завършва през 1876-1877 г.
към текста >>
Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат
учението
му.
Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила на Словото от Библията задвижва и пробужда душите им. 17. 1922 г. Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов. А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име. За тях виж в "Изгревът", т. XIV.
Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата на Учителя Дънов и приемат
учението
му.
Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов. 18. Немският национален дух, в лицето на Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т. I, с. 98-103; т. II, с.
към текста >>
за защита на Петър Дънов - "Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Петър Дънов".
А на една обща снимка с Петър Дънов - снимка N 5 - е с жена си, децата си. Едва можем да го познаем. Той е смлян, прегазен и унищожен от жена му и многото му деца. За обяснение на тази снимка, виж на с. 802. Накрая той заминава за САЩ, като преди това издава една книжка-брошура през 1922 г.
за защита на Петър Дънов - "Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Петър Дънов".
Виж "Изгревът", т. I, с. 249.31. Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева. Тя създава много бели и проблеми на Учителя на Изгрева. В Изгревът" т.
към текста >>
Ето затова го включваме тук, за
поучение
на поколенията след нас.
IX, на снимка N 33. Защо вмъкваме името на Величко Гръблашев? Защото е негов състудент в САЩ. И трябва да се знае през какви етапи на развитие преминава в България. И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа.
Ето затова го включваме тук, за
поучение
на поколенията след нас.
Виж "Изгревът", т. I, с. 250-251 А как присъствува Мария Граблашева в "Изгревът" е видно в следните справки в "Изгревът", т. IV, с. 155-156, 381-383, 401-402, 406, 414, 421-423; т.
към текста >>
Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото,
Божественото
, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът на научната мисъл. Но Мъдростта, която Учителя изявява, Той не черпи от никакъв университет, а от друг извор. Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него. Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме. П. Дънов като студент в САЩ
Преди да почне Своята голяма задача на Земята, Учителя предварително е изучил отклонението на човешкия ум и сърце от света на Реалното, Великото,
Божественото
, за да може по този начин да подаде своята ръка на отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите на Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.
В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области на Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила. Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването на Новата култура на Земята. Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия. ДЕТСКИ ГОДИНИ, ЮНОШЕСТВО, СЛЕДВАНЕ
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Цялото
обучение
по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията.
2. Научната теза на Петър Дънов 6.2. Научната теза на Петър Дънов Думата „теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение. Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации на автора в подкрепа на кандидатурата му за образование или професионална квалификация. Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален научен принос.
Цялото
обучение
по него време е ориентирано преди всичко към бъдещата практическа работа в църквата или мисията.
Освен задължително условие при завършването на тригодишен богословски курс, написването на научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита на методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си. През учебната 1892/1893 г. Петър Дънов следва курс по практическо богословие, воден от проф. Лутер Таунсенд. Този курс завършва на 15 април 1893 г.
към текста >>
В
учението
на Арий, богослов, живял в Александрия (ок.
Накрая отбелязва, че християнството се е разпространило сред германските племена чрез проповядване и личен пример на добри проповедници, между които и Вулфила, който водел „безукорен християнски начин на живот". Тази втора част би заслужавала да се разработи повече, тъй като готите, а чрез тях и всички германски племена, споменати в есето, с изключение на франките, са били приобщени към арианското християнство. Петър Дънов е избегнал да дискутира доктриналните различия между арианизма и официалната църква, както и унищожаването на тази т.нар. ерес от нея. Основните разлики в двете доктрини са в интерпретацията на същността на Исус Христос.
В
учението
на Арий, богослов, живял в Александрия (ок.
250-336), ударението пада върху човешката страна на Христос, докато неговият опонент Атанасий, патриархът на Александрия (ок. 293-373), подчертава Неговата божествена страна. Арий говори за издигащия се човек, който се развива духовно, за да се срещне с Бога, докато според Атанасий Бог слиза, за да спаси пасивно чакащия човек. Тези два различни подхода намираме и в езотеричното християнство, от една страна, и в офицалната църква, включително православната, от друга. С идеята, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю".
към текста >>
С идеята, че християнството не е
учение
, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю".
В учението на Арий, богослов, живял в Александрия (ок. 250-336), ударението пада върху човешката страна на Христос, докато неговият опонент Атанасий, патриархът на Александрия (ок. 293-373), подчертава Неговата божествена страна. Арий говори за издигащия се човек, който се развива духовно, за да се срещне с Бога, докато според Атанасий Бог слиза, за да спаси пасивно чакащия човек. Тези два различни подхода намираме и в езотеричното християнство, от една страна, и в офицалната църква, включително православната, от друга.
С идеята, че християнството не е
учение
, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю".
Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че в процеса на приемането му, на сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат Божественото и практичното. От една страна е Божията сила. Бог е посредникът, чрез който ценностите на християнството се пренасят в човека, т.е. чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека.
към текста >>
Въпросът е, че в процеса на приемането му, на сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат
Божественото
и практичното.
293-373), подчертава Неговата божествена страна. Арий говори за издигащия се човек, който се развива духовно, за да се срещне с Бога, докато според Атанасий Бог слиза, за да спаси пасивно чакащия човек. Тези два различни подхода намираме и в езотеричното християнство, от една страна, и в офицалната църква, включително православната, от друга. С идеята, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю". Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония.
Въпросът е, че в процеса на приемането му, на сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат
Божественото
и практичното.
От една страна е Божията сила. Бог е посредникът, чрез който ценностите на християнството се пренасят в човека, т.е. чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в Своя Син Божий на Земята. Щом Божественото чрез Своя Дух влезе в човека, последният от своя страна се устремява към Бога.
към текста >>
чрез Божия промисъл
Божественото
влиза в човека.
С идеята, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда на грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю". Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия на живота, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония. Въпросът е, че в процеса на приемането му, на сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат Божественото и практичното. От една страна е Божията сила. Бог е посредникът, чрез който ценностите на християнството се пренасят в човека, т.е.
чрез Божия промисъл
Божественото
влиза в човека.
Бог се въплъщава в човека, влиза в Своя Син Божий на Земята. Щом Божественото чрез Своя Дух влезе в човека, последният от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на проф. Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото.
към текста >>
Щом
Божественото
чрез Своя Дух влезе в човека, последният от своя страна се устремява към Бога.
Въпросът е, че в процеса на приемането му, на сливането на живота на хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат Божественото и практичното. От една страна е Божията сила. Бог е посредникът, чрез който ценностите на християнството се пренасят в човека, т.е. чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в Своя Син Божий на Земята.
Щом
Божественото
чрез Своя Дух влезе в човека, последният от своя страна се устремява към Бога.
Това е тезата на проф. Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно. Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и Божественото. Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с.
към текста >>
Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и
Божественото
.
чрез Божия промисъл Божественото влиза в човека. Бог се въплъщава в човека, влиза в Своя Син Божий на Земята. Щом Божественото чрез Своя Дух влезе в човека, последният от своя страна се устремява към Бога. Това е тезата на проф. Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно.
Чрез въплъщаването си в човека Бог идва по-близо до него, а с това и човекът идва по-близо до Бога и
Божественото
.
Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане на всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила. Петър Дънов обръща подобаващо внимание на личността, живота и делото на готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с. Никюп, Великотърновско) Библията на готски език и с това поставил началото на първичния германски литературен език. Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес". Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „лаборатория на вярата" своите импулси за развитието и на официалното българско християнство, и на богомилството.
към текста >>
4.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско
обучение
, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура.
После учил в Котел при Сава Доброплодни. През 1847 г. заминал за Киев да следва Духовна семинария. Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго.
Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско
обучение
, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура.
Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище. Три години по-късно, вече завършил успешно своето обучение, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие. Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III.
към текста >>
Три години по-късно, вече завършил успешно своето
обучение
, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие.
Не издържал на лошите битови услобия, и след една година напуснал Киев за да отиде в Цариград. Записал се да учи в известната тогава гръцка гимназия на Куру- Чешме, но и там не се задържал дълго. Възмутен от унизителното отношение, на което били подложени българите и недоволен от подчертаното гръкоманско обучение, той напуснал гимназията и обещал в себе си да се посвети на повдигането на своя народ чрез просвета и култура. Но той знаел, че пътя към изпълнение на това решение е доброто образование. Затова останал в Цариград и постъпил във френското католическо училище.
Три години по-късно, вече завършил успешно своето
обучение
, той заминал за Франция и записал да учи медицина в Монпелие.
Проявил се като способен студент и дори се отличил по особен начин. За заслугите му по време на избухналата холерна епидемия бил награден със сребърен медал лично от Наполеон III. След завръщането си в България д-р Миркович се установил в Сливен, където открил частна лекарска практика. Но не се задържал дълго и там. Неспокойната му натура не могла да се примири с несправедливостите, и той реагирал с все нови и нови промени в живота си.
към текста >>
Тя задълго останала предпочитано ръководство за
обучение
, поради своите ясно изказани методически правила.
През 1859 година отново отишъл в Цариград. Работил там като лекар. Именно там д-р Миркович решил да открие нова страница в своята дейност. Обърнал се към публицистиката. Започнал да сътрудничи в списание “Български книжици", а скоро след това излязла и неговата “Кратка и методична българска граматика”.
Тя задълго останала предпочитано ръководство за
обучение
, поради своите ясно изказани методически правила.
През 1867 г. д-р Миркович е бил сътрудник на в-к “Македония”, издаван от П. Р. Славейков. Следва период, в който революционния дух на времето отклонил д-р Миркович за известно време от просветната му дейност. След серия негови участия в различни тайни и явни групи, целящи да помогнат на националната ни кауза, той бил изпратен през 1870 г.
към текста >>
Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си
поучение
.
Гордостта е техният господар; me предпочитат да уборват в продължение на всичкия си живот тая застрашителна истина, която иде да преобърне техните кратковременни дела. Други, тайним образом, припознават хубостта и величието на тая доктрина, но нейните морални нужди ги плашат. Привикнали на наслажденията си, искат да живеят по тяхно си, без да се грижат за понататък; те отдалечават от мислите си всичко това. което ше ги докара да прекъснат с вредителните и скъпи обичаи. Тези действия ще бъдат, за по-после, източник на горчиви каяния.
Нашето общество, разпалено от една спекулативна цел, се грижи малко за моралното си
поучение
.
Много противоположни мнения се сблъскват, се посрещат: между това сложно положение, отнесено от ветрушката на материалния живот, человек се спира и помислува малко. Но всеки искрен дух, който търси вярата и истината, ще ги намери в новото откритие. Едно върховно веяние ще го облее и ще го поведе към това изходящо слънце, което един ден ще освети цялото человечество. Из сп. НОВА СВЕТЛИНА
към текста >>
“С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на
Божественото
слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.”
Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише:
“С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на
Божественото
слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.”
В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север.
към текста >>
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на
Божественото
.
Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на
Божественото
.
С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването.
към текста >>
С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото
учение
на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.
И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото.
С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото
учение
на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.
Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му.
към текста >>
- А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото
учение
?
По него време Миркович издаваше спиритическото списание “виделина”. Козлов ми каза, че ще ме запознае с някой си Петър Дънов - “Много напреднал в духовно отношение човек” И, наистина, заминавайки за Америка Козлов минал през Варна и говорил на г-н Дънова за нас, и тогава г-н Дънов ни писа. За две години бяхме в преписка с г-н Дънов. А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов.
- А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото
учение
?
- запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина.
към текста >>
- Нещо по-конкретно от
Учението
, г-н Стоименов?
И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа...
- Нещо по-конкретно от
Учението
, г-н Стоименов?
- Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. - А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.
към текста >>
-
Учението
на Учителя е
учение
за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.
- Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов?
-
Учението
на Учителя е
учение
за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.
Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. - А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем!
към текста >>
Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова
Учението
не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога.
Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.
Според мене църквите са разсадници: цветето докато е малко го държат там, после го преместват докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова
Учението
не е против никоя църква, а е за всички религии... Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога.
- А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това са банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им, или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини: обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята. Такива човеци трябва да бъдем! И един ден - заключи г-н Стоименов, най-старият от живите ученици, - всички ще бъдем такива истински човеци...
към текста >>
5.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Всяко
учение
, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно.
Всички са сърдечно посрещнати и настанени. Оживлението е голямо,но редът е образцов. Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо семейство. Ние се наричаме братя и сестри. Учителя казва: Братството е израз на Любовта към Бога.
Всяко
учение
, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно.
Братството е условие за идване на Любовта между хората. В бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство. Всеки ще бъде готов да се жертва за другите. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо.Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади. Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем.
към текста >>
Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото
учение
.
Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба.
Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото
учение
.
И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор на това движение. Поканата е изживяна със свещен трепет. Уговарят се за пътуването. Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш. Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие на призвани апостоли.
към текста >>
- Слушах
Божественото
Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах.
УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни. За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение на съборната програма. За тези часове, Тодор Стоименов разправяше:
- Слушах
Божественото
Слово, радвах се на настъпилия мир в душата ми, усещах подем на духът си. Ликувах.
И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме! Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение на своето слово каза: - Действително сега сте трима, но ще станете мнозина. Салонът не е празен. Столовете са заети от голямо мнозинство от посетители от невидимите светове.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 15.02.1907 г.
Вий сте повикани да се учите и ако приемете
Божественото
учение
като деца, блажени сте.
Защо се самохипнотизи-рате с чужди мисли и защо си въобразявате това, което не е. Всякой, който се съмнява в мен, потъва в морето тъй, както Петър потъваше. Нима Аз не съм същий всякога? Искам да бъдете умни и истинолюбиви. Любовта към Бога трябва да е пълна и съвършена, и неопетнена.
Вий сте повикани да се учите и ако приемете
Божественото
учение
като деца, блажени сте.
Божиите пътища трябва да се изпълняват и поучават. Ако вас по пътя ви стряска всяко куче, като залае, то как мислите да вървите? Нима и от дребните паличета трябва да бягате. Направете ума си положителен. Почнете да проучавате своето семейство.
към текста >>
7.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Мъдрецът казва: „В
Учението
Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават.
Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение. Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък. Англосаксонската и тевтонската раси са в залез. Идва културата на славянството и то ще изпълни своята мисия, за да докаже културата на светлината и всички онези елементи за живота, за да спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси…
Мъдрецът казва: „В
Учението
Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават.
В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала. И ще не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отмяна и дума не може да става… Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13 сфера и навлизане в новата светлинна сфера на братски живот и взаимно подпомагане. Отживя Римското право на силата: „Човек за човека е вълк.” И дойде Божественото право: Човек за човека е брат. 1898 г. наши приятели от Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство, г-н Петър Дънов, както са го наричали тогава, са заработили за духовно въздигане чрез пробуждане на българския народ.
към текста >>
В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това
учение
на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала.
Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване на човечеството. Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък. Англосаксонската и тевтонската раси са в залез. Идва културата на славянството и то ще изпълни своята мисия, за да докаже културата на светлината и всички онези елементи за живота, за да спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси… Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават.
В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това
учение
на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала.
И ще не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отмяна и дума не може да става… Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13 сфера и навлизане в новата светлинна сфера на братски живот и взаимно подпомагане. Отживя Римското право на силата: „Човек за човека е вълк.” И дойде Божественото право: Човек за човека е брат. 1898 г. наши приятели от Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство, г-н Петър Дънов, както са го наричали тогава, са заработили за духовно въздигане чрез пробуждане на българския народ. Те са разнасяли духовно-просветна литература, печатана по онова време, като напр. сп.
към текста >>
Отживя Римското право на силата: „Човек за човека е вълк.” И дойде
Божественото
право: Човек за човека е брат.
Англосаксонската и тевтонската раси са в залез. Идва културата на славянството и то ще изпълни своята мисия, за да докаже културата на светлината и всички онези елементи за живота, за да спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси… Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата на техниката, и с опожаряване, през пепелища на цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. В тия деяния на разорение изиграха последния си коз… Сега вече на славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала. И ще не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отмяна и дума не може да става… Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13 сфера и навлизане в новата светлинна сфера на братски живот и взаимно подпомагане.
Отживя Римското право на силата: „Човек за човека е вълк.” И дойде
Божественото
право: Човек за човека е брат.
1898 г. наши приятели от Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство, г-н Петър Дънов, както са го наричали тогава, са заработили за духовно въздигане чрез пробуждане на българския народ. Те са разнасяли духовно-просветна литература, печатана по онова време, като напр. сп. „Виделина” от д-р Г. Миркович и други с духовно-просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмяна на мисли и опитности са допринесли твърде много за духовното пробуждане на онези готови души, с които е заработено тогава.
към текста >>
Водачите на така наречената Православна църква у нас си послужиха с най-гнусни и отвратителни измислени средства, за да опорочат името на Учителя на Бялото Братство и
учението
, което Той носеше в своя висок идеал.
Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръхсъзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служене, при най-широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тези гонители бяха прави, защото крадците и разбойниците не искат светлина, егоистът, грубият материалист, лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през 1923 г. и след нея, до 1929 г., през време на суровия и кървав режим на народните кръволоци – цанковисти и др. против всички прогресивни хора, общества и партии.
Водачите на така наречената Православна църква у нас си послужиха с най-гнусни и отвратителни измислени средства, за да опорочат името на Учителя на Бялото Братство и
учението
, което Той носеше в своя висок идеал.
Те се опитваха да окарикатурят това велика учение, като приписваха своите грехове, морален упадък и мерзости на онези, на които дори и на ум не им е минавало за подобни деяния. Така е: „Бухалите се плашат от светлината.” Но въпреки всичко силите на тъмнината не успяха в своите пъклени намерения. „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.” През същия режим /1923-29 г./ не се разрешаваха традиционните от 1910 г. братски годишни събори или се правеха спънки за тях. Един от тогавашните министри на вътрешните работи /И. А.
към текста >>
Те се опитваха да окарикатурят това велика
учение
, като приписваха своите грехове, морален упадък и мерзости на онези, на които дори и на ум не им е минавало за подобни деяния.
И наистина, от свое егоистично гледище тези гонители бяха прави, защото крадците и разбойниците не искат светлина, егоистът, грубият материалист, лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през 1923 г. и след нея, до 1929 г., през време на суровия и кървав режим на народните кръволоци – цанковисти и др. против всички прогресивни хора, общества и партии. Водачите на така наречената Православна църква у нас си послужиха с най-гнусни и отвратителни измислени средства, за да опорочат името на Учителя на Бялото Братство и учението, което Той носеше в своя висок идеал.
Те се опитваха да окарикатурят това велика
учение
, като приписваха своите грехове, морален упадък и мерзости на онези, на които дори и на ум не им е минавало за подобни деяния.
Така е: „Бухалите се плашат от светлината.” Но въпреки всичко силите на тъмнината не успяха в своите пъклени намерения. „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.” През същия режим /1923-29 г./ не се разрешаваха традиционните от 1910 г. братски годишни събори или се правеха спънки за тях. Един от тогавашните министри на вътрешните работи /И. А. Русев/ в отговор на братската декларация да получи разрешение за събора през 1926 г.
към текста >>
8.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Защото сте свързани от Небето, тъй като вие съставлявате една верига, едно клонче, насадено от
Божественото
.
Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека. И когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Бог страда, но не в този смисъл, както разбират хората. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват на Господа и затова Той е принуден да страда, да помага на тази душа, та да не страда целият жив Небесен организъм във вас. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всички вас.
Защото сте свързани от Небето, тъй като вие съставлявате една верига, едно клонче, насадено от
Божественото
.
И ако не може да се ползвате, то се пристъпва към отрязване – за да се освободи общият организъм от страданието. Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория. Те са неща, които са велика Божествена истина, която вие ще проверите – те са аксиома. За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него. Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, но когато станат възрастни, вие сте взискателни – така и Небето е взискателно към вас, когато ставате възрастни.
към текста >>
Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всичките вас, защото сте свързани от Небето, тъй както вие съставяте една верига, едно клонче, насадено в
Божественото
, и ако не може да се ползувате, то се пристъпва към отр[яз)ване - за да се освободи общият организъм от страданието.Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория, те са неща, които са велика Божествена Истина, която вие ще проверите.
Щом влезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, да помагате на вашите страдащи. Затова при сегашния живот вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма любов.Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека и когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Бог страда, но не в този смисъл, както хората разбират. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват в Господа и затова Той е принуден да страда, за да помага на тази душа, та да не страда целият небесен организъм във вас.
Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всичките вас, защото сте свързани от Небето, тъй както вие съставяте една верига, едно клонче, насадено в
Божественото
, и ако не може да се ползувате, то се пристъпва към отр[яз)ване - за да се освободи общият организъм от страданието.Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория, те са неща, които са велика Божествена Истина, която вие ще проверите.
Те са аксиоми. За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него. Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, защото са деца, но когато станат възрастни, вие сте взискателни. Така и Небето е взискателно към вас, като ставате възрастни. Вашата любов към Бога може да се прояви само във вашия живот, да ходите в Истината.
към текста >>
изкарва първо отделение, а след това продължава
учението
си в Бургас.
Ходете с вяра. Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко.” _________________________________* Писмата от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева са публикувани в настоящия том на „Изгревът”, в раздел VIII.Б., а една част от тях- в том VII, стр. 469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)6. Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г.
изкарва първо отделение, а след това продължава
учението
си в Бургас.
Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота. Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея. Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял.
към текста >>
Запознава се в София с Учителя и с
учението
Му.
Там един от чичовците му имал колбасарско предприятие, където Крум започнал да работи. Скоро се отвратил от месото и станал вегетарианец и започнал да чете книгите на Толстой и други за вегетарианството. Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса. В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво.
Запознава се в София с Учителя и с
учението
Му.
Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г. участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите. Отива сутринта на беседа преди 5 часа. Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната.
към текста >>
9.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
Програма за 18 т.м.: в 9 часа сутринта - разискване върху
учението
на Библията.
IV.Програма за 17 август 1909 г. Изгревът - Том 11 Протокол от годишната среща на Веригата 17 август, 9 часа сутринта Записал Петко Гумнеров
Програма за 18 т.м.: в 9 часа сутринта - разискване върху
учението
на Библията.
В 7 часа вечерта - събрание, което ще бъде посветено за домовете на Веригата.Г-н Дънов каза, че Веригата има свои домове. Всичките подразделения на християнството са домове на Веригата. В обмена на мисли г-н Дънов каза, че най-благоприятното време за молене са часовете от 9 до 12 часа вечерта и от 1 до 4 сутринта.- Всякога, когато сте в мъчнотия, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата, та работата ви да се взема в защита от нея, защото е немислимо сами да воювате. Обръщение към центъра на Верига значи да се обърнете към Господа за помощ и ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мене, аз ще ви улесня.Духовете винаги ви впрягат, когато сгрешите; когато живеете за и в Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват. И много добре ще ви слугуват.
към текста >>
Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото,
Божественото
развитие на цялото човечество.Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие.
Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност.Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да ги изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед.Що е бил моят живот между вас? Каква полза съм принесла?
Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото,
Божественото
развитие на цялото човечество.Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие.
На първо място ние желаем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да завземем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие.Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мене? Като виждам тялото си, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога никога да ги взема със себе си. Желанията също, и тях не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишното дете, което, като стане двайсетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли.
към текста >>
10.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
Представете си, че хората ви раздумват да не следвате
Божественото
учение
.
—Този глас трябва да го победим. Имайте предвид кривите ни отношения спрямо духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменяем и че нищо не може да Му въздействува. Първото нещо е да поправим отношенията си спрямо Бога, че Той е наш Баща, наш Господар, Който ни е изпратил на работа, и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ти даде това, което искаш. Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар.
Представете си, че хората ви раздумват да не следвате
Божественото
учение
.
И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости. Продължавали да разговарят върху характера на лорда и остро да го критикуват и, така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил.
към текста >>
11.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1912 г.
От чисто християнско гледище, богатството, славата,
учението
показват къде е Господ, дали е вътре или вънка.
Можем да кажем, че редът на небето е съвсем противоположен от реда на земята. В небето силните и умните слугуват на слабите, а на земята слабите и безумните слугуват. Ние, които сме тръгнали в този Божествен път, трябва да се научим да се смиряваме, защото иначе може и да присъствуваме на такива събрания по 7 дни, но няма да се благословим, докато само един ден може да присъствуваме и да се благословим. Не бива да завиждаш, защото ако завиждаш, показва, че твоето сърце е нечисто и неспокойно. И в това събрание не се викате по човешки, а се викате от Господа.
От чисто християнско гледище, богатството, славата,
учението
показват къде е Господ, дали е вътре или вънка.
Когато е вътре, вървят работите добре, а вънка ли е, повидимому не отиваме добре. Обаче, дали е Той вътре или вънка, трябва да сме благодарни. Ако някой от вас страда, да знае, че Господ работи и трябва да има търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания. Това, което правим сега тук, в това събрание, Господ се доволствува от нас, защото това е просто забавление. Като приемем това така, ще растем от сила в сила.
към текста >>
По същия начин сдъвквайте и
Божественото
учение
, когато влезе у вас — сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа.
Само че, вие спрямо Него да бъдете верни, да бъдете изключително под Неговото ръководство, та през годината може да ви се дадат някои внушения, от които ще се ползувате. Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас; а като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен туй, повече се и ползуваме, когато Духът действува. Аз ще ви дам общо упътване. Не се страхувайте! Сдъвчете храната и оставете на стомаха да върши своята работа.
По същия начин сдъвквайте и
Божественото
учение
, когато влезе у вас — сдъвквайте го и за по-нататък оставете да се разнесе по цялата душа.
Имайте здрави духовни зъби и здрави стомаси. Внимавайте в това, защото ни предстои да изправим погрешките на миналото. Тъй като вие всички заедно, с мнозина други още, сте спъвали този народ, та затуй сте изпратени в него да се поправите. Тия ви грешки на миналото вие ще можете да узнаете, но само ако ви пренесе човек в астралния свят. Вие сега имате всички добри желания да изправите миналото и мисля, че 500-те години са ви дали добра опитност, та вече нямате нужда от опитност.
към текста >>
12.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999Книгата за теглене - PDFСъдържаниена томчетоОт книгата "Сила и живот", Начала на новото
учение
на Всемирното Бяло Братство, т.I
Беседата: Ето човекът 16 март 1914 г., Неделни беседи, София, От книгата, "Ето човекът! ". Сила и Живот. Първа серия. Първо фототипно издание.
София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999Книгата за теглене - PDFСъдържаниена томчетоОт книгата "Сила и живот", Начала на новото
учение
на Всемирното Бяло Братство, т.I
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчетоОт книгата „Ето човѣкътъ! “. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчето ЕТО ЧОВЕКА „Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха.
към текста >>
Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и
Божественото
равновесие.
– Бурени и тръне. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод? Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме.
Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и
Божественото
равновесие.
Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството. Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа? “ Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял. Тъй и Господ понякога ни зашие плесница и ние видим.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е
Божественото
.
Например, да кажа някога, че вашите умове са изопачени. Аз зная причините защо е така. Аз не ви срещам за пръв път. И сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи.Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото.
А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е
Божественото
.
Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот.Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили.
към текста >>
Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е
Божественото
.
Аз зная причините защо е така. Аз не ви срещам за пръв път. И сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи.Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото.
Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е
Божественото
.
Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот.Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему."И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят.
към текста >>
Това е
учението
Христово.
И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще.Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа Му, но не Го виждате. И аз искам както желязото да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чашата. Нека излезе някой да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов десетократно да заплатя разноските.
Това е
учението
Христово.
Времената са толкова назрели, щото Христос ще ви се яви, но вас как ще намери? Между вас не може да има противоречие, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина може да гледаш от различни страни и може да имаш разни възгледи за нея. Така и Слънцето можеш да го гледаш от каквато искаш обстановка, да желаеш и можеш и за него да си съставиш разни понятия. Така е и с хората.Този лукав дух иска да ме предизвика, но този занаят аз никога не съм учил - не мога да лъжа.
към текста >>
Когато се преподава едно
учение
, опитайте го, както химикът анализира водата.
Ако отивате в пътя си без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви, вие успешно ще отидете в света. Много и много бих ви казал, но умовете ви трябва да са готови. Аз мога на вас да говоря като на едни, които са гощавани на царска трапеза с изрядни ястия, обаче това няма да ви ползува. Повече ще ви ползува, ако се нагостите с малко супица и хлебец, това повече ще ви ползува, отколкото ако ви разправям за ястията на царската трапеза, която сме видели.После, ако искате да разбирате истината, много от вас обърнете се към Господа и Го попитайте.
Когато се преподава едно
учение
, опитайте го, както химикът анализира водата.
Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз, че правя задължения, които отиват паралелно.Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата, от попа, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: попът е ръкоположен.
към текста >>
Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето
учение
.
Та като отворя ума ви, вие успешно ще отидете в света. Много и много бих ви казал, но умовете ви трябва да са готови. Аз мога на вас да говоря като на едни, които са гощавани на царска трапеза с изрядни ястия, обаче това няма да ви ползува. Повече ще ви ползува, ако се нагостите с малко супица и хлебец, това повече ще ви ползува, отколкото ако ви разправям за ястията на царската трапеза, която сме видели.После, ако искате да разбирате истината, много от вас обърнете се към Господа и Го попитайте. Когато се преподава едно учение, опитайте го, както химикът анализира водата.
Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето
учение
.
Виждате колко съм свободолюбив аз, че правя задължения, които отиват паралелно.Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата, от попа, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: попът е ръкоположен. Но ти видял ли си, когато е от Христа ръкоположен?
към текста >>
И това
учение
е от лукаваго.
Така, ако започнем да разказваме романи и истории разни за придобивка на пари, вам веднага ще се ококорят очите. Затова, когато искам хората да бъдат будни, говоря им за пари: а когато искам да ги приспя, говоря им за Небето.И така, раждат се всевъзможни противоречия, но за да можем да примирим сегашните работи с бъдещите, сегашния живот с бъдещия, настоящото положение на Земята с бъдещото положение, трябва да разберем дълбокия смисъл, който се крие в нас, а именно, че видимият свят е много тясно свързан с нас, с нашия ум, с нашето сърце.Ако вие бяхте в положението на един апостол, вие щяхте да имате оригинала, който Христос е говорил и веднага съвременните противоречия щяха да ви станат ясни. После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат.
И това
учение
е от лукаваго.
Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея.Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират.
към текста >>
Значи Христовото
учение
и Павел не са за деца.
Но да знаете, че това дете като казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват „татко", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца. Затова за вашите деца вие благодарете на Бога, че ги имате, познайте душите на вашите деца, познайте връзката, която имате с тях. Изучете защо ви викат „татко" и „мамо". Ако изучите всичко това и придобиете дарбите, посочени в 28 стих на прочетената глава, ще познаете защо тия деца ви викат „татко".Павел, който писал тия думи, беше запознат с еврейската кабала и беше много сведущ, но на човека са нужни дебело въже и една кофа, та да може да влезе в кладенеца на Павла. Та затова хората, като се срещнат с тия мъчнотии, току ги видим, че потърсили по-плитък кладенец.
Значи Христовото
учение
и Павел не са за деца.
Пък и не толкова дълбок кладенец е за всекиго, защото има някои, които се страхуват, щом им покажеш такъв дълбок кладенец. На страхливия покажи плитък кладенец.Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация?
към текста >>
С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото
учение
във всички негови подразделения.
Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа.
С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото
учение
във всички негови подразделения.
А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава.Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер.Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече. Всички трябва да имате смирение, за да приемете това, което Христос дава. Не грешете, не се обиждайте, не лъжете.
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Следователно светлината е за нас необходима.Често, когато се проповядва новото
учение
, в хората се заражда страх да не би да се излъжат.
Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж.Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви.
Следователно светлината е за нас необходима.Често, когато се проповядва новото
учение
, в хората се заражда страх да не би да се излъжат.
Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място. Ами че ти си окалян, ти си погинал, като седиш в това блато. Но такива казват; „Да не ме заведе в пъкъла? " Ами че ти като стар мех си вече в пъкъла. Никога не допущай в ума си отрицателни мисли.
към текста >>
Сега като ме слушате, казвате си: „Тежко е това
учение
, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки." Мързеливите нека седят.
Уважавам ония майки и бащи, които работят за растенето.Ние много се грижим за физическото тяло. Съвременните майки и баши в едно отношение аз ги уважавам, защото искат да издигнат телата на синовете и дъщерите си, правят им добри къщи и дрехи, все тялото възпитават, но най-малко се грижат за душите на своите деца. Христос изисква да намерим душата на своите синове и дъщери, а те на своя баща и майка и да постъпим както трябва. Как ще стане това? Трябва всички да излязат от старите мехове, из старите изби.
Сега като ме слушате, казвате си: „Тежко е това
учение
, как ще се излезе, няма стълба, удовете са деликатни, ще има болки." Мързеливите нека седят.
Но трудолюбивите трябва да излязат навън.Икогато Христос казва да се отречеш от себе си, подразбира да излезеш из избата на своето аз, да умориш този микроб и като го умориш, да оставиш да излезеш из избата нагоре, ще се освободиш от неговото влияние и тогава ще дойде един добър микроб да се засели в тебе. И понеже обича виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод. Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това. Христос спасява, но за да те спаси, първо трябва да пукнеш своя стар мех. Христос когото хване, все стари мехове хваща, Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата.
към текста >>
Под думата бяла вар подразбирам да дадем отражение на
Божественото
- бялата краска дава най-силно отражение.Сега за приложението в живота.
Христос спасява, но за да те спаси, първо трябва да пукнеш своя стар мех. Христос когото хване, все стари мехове хваща, Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата. Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложи и Христос като омаже къщата с нея и за тази къща хората ще кажат: „С много хубава вар е боядисана." Та, трябва да се обърне на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света.
Под думата бяла вар подразбирам да дадем отражение на
Божественото
- бялата краска дава най-силно отражение.Сега за приложението в живота.
Вие страдате в живота. Как можете да приложите закона? Два метода има, които действуват. Имате известни спънки, известни недоразумения. Кажете си най-първо: „Аз съм долу в избата." И да се роди във вас ново желание да излезете на виделина.
към текста >>
Ще го турим да се опече и ще кажем: „Тъй, както се опече, ще станеш добър и ще се радваме."Това е, което иска да каже Христос, това е дълбокото
учение
: да дадем простор на нашата мисъл.
Това е дефиницията. Всяко нещо, което расте, е добро; [което] стеснява мисълта, е зло. Всяко нещо, което разширява нашите чувства, е добро; и обратно: усещате стеснение - във вас има зло. Извадете микроба и го опечете, той не служи на плода. Осем хиляди години вие плакахте за този живот-кърлеж, нека той сега плаче.
Ще го турим да се опече и ще кажем: „Тъй, както се опече, ще станеш добър и ще се радваме."Това е, което иска да каже Христос, това е дълбокото
учение
: да дадем простор на нашата мисъл.
Стиска те мозъкът, зло има в него. Излез във виделината, нека се пукне злото. Главата ме притиска. Излез към виделината, нека се пукне старият мех, ново вино ще протече. Като се пукне старият мях, нов веднага ще се образува.
към текста >>
Това е Христовото
учение
.
Някой казва: „Аман от моята жена." Тя не ти е жена, тя ти е слугиня. Твоята жена е благородна, от царско положение, нейната душа е пълна с любов, готова да се жертвува за тебе. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини. Нека мъжете и жените раждат сега деца, защото досега все слуги и слугини са раждали и децата им мязат на тях.Когато дойде онзи царски син и царска дъщеря, тогава децата им ще бъдат благородни.
Това е Христовото
учение
.
Сега ние сме пуснали тия дяволски микроби у нас, които всеки ден внасят нещо лошо в нашите изби, и без да се сещаме, казваме: мъжът бил лош, жената била лоша.В Индия има известна секта, последователите на която не се женят и за да продължат своята секта, крадат чужди деца и по този начин вербуват свои адепти. Злото 8000 години е вербувало своите адепти от нас. Хората са роби -крадени деца, те имат своите майки и бащи, които ги търсят от 8000 години от Небето. Защо е тази война? Да се освободят заровените деца.
към текста >>
Обаче дойде новото спиритическо
учение
и казва, че имало друг свят.
Няма да има вече място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир." Зло няма да има, защото няма да има изби. Тъмнината живее само в избите - четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби. Писател напише една книга и не можем да видим в нея прозорец. Така пишат материалистите.
Обаче дойде новото спиритическо
учение
и казва, че имало друг свят.
Проби прозорците. Какво ще правим със старите мехове? Разбира се, че ще се пукнат. Тия, които са тука, ще видят, че има и друг свят.Казвате: има духове, но лоши са. Тогава пазете се от тях.
към текста >>
Старото
учение
ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него.
Лошите духове са долу, където живеем; вън, във виделината, са добрите духове. Сегашните хора казват: вярвате ли в духове, вие сте лоши. А вие, които не вярвате, живеете между тези микроби.Ние вярваме в духовете на виделината, които гросвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца, в тях вярваме ние. А долу са ония духове, които ни мислят злото. Ние сме били досега техни роби.
Старото
учение
ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него.
Това практическо и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в една градина и ще станем хора плодоядци, а не месоядци.Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, защото сме имали кучешки зъби. Когато Господ направи човека, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде.
към текста >>
То е закон много добре основан.Това е
учението
, което ни изпраща днес Христос, за да излезете към Него.
То е цяла измама. В тази изба няма живот. Това са двата принципа. Всеки, който прави зло, значи който обича злото, мрази виделината и ще остане вързан; а онзи, който прави добро, отива към виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят.
То е закон много добре основан.Това е
учението
, което ни изпраща днес Христос, за да излезете към Него.
Той вика през вашите изби, направил е стълба, отворил е вратата и вика: Излезте вън! (Обаждат се: Амин!) Някои казват: „Дълги години сме живели в този затвор, като излезем, ще ни се повредят очите." Няма да им се повредят очите. Те казват: „Да ни турят превръзки." Никакви превръзки не ви трябват. Ще излезете всички пред Христовата виделина и ще разберете дълбокия смисъл на любовта. Трябва да станете много деликатни, ръцете и езикът ви трябва да се облагородят, защото сърцата ви са Огрубели.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 19.11.1916 г.
Докато душата не преживее противоположностите, тя не може да научи вътрешното значение на
Божественото
учение
.
Не мислете, че Аз не си познавам хората. Мнозина от тях мязат на своенравни деца, менят се като морската повърхност при най-малкото духвание на вятъра. Това са хора облечени в плът и кръв. Нито Аз искам нещо повече от тях. С време ще си научат урока.
Докато душата не преживее противоположностите, тя не може да научи вътрешното значение на
Божественото
учение
.
Искам добре да разбирате, Аз с личности не се занимавам. За мене важи оня обемист Божий живот, който обема всички. Стремете се винаги към Христа, само Той има Своите ръце, крака и сърдце продупкани. Той, Който се е жертвал, има и правото да пожене тия блага. Към Него трябва да се стремят душите.
към текста >>
16.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Аз Ви предадох едно
учение
на Христа,
учение
на живота, не на буквата,
учение
не на сектанство, а
учение
на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупният живот.
Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши Волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да Му бъде закон. Волята Божия, Царството Божие, Словото Божие, цел в Него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат докато душата достигне своето съвършенство. Господ да Ви води и упътва в своя Дух, да Ви показва вътре във вас, що е доброто и правото пред Него Самия.
Аз Ви предадох едно
учение
на Христа,
учение
на живота, не на буквата,
учение
не на сектанство, а
учение
на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупният живот.
Господ за Когото Ви говоря е Жив в цялата Природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз Ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение. Познавам гласът Му. Слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово.
към текста >>
Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте
Божественото
знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова.
Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават, и да изпълни сърдцата ми със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата чрез даденаго Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна духовна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението.
Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте
Божественото
знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова.
Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички Ви в Господа. Ваш Верен П.К. ДъновВарна 28.Х. 1917 г.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна
, 27.10.1917 г.
Ето
Божественото
учение
.
След всяка права и крива постъпка правдата, правото Божие мерило показва. След всяка горчива скръб и радост Любовта със своята сила душата повдига. След всяко щастие и нещастие Мъдростта ограда полага. След всяко падане и ставане Истината пътя на живота показва. Вложете доброто за основа, Правдата за мерило, Любовта за наслада, Мъдростта за ограда и Истината за светило и душата ви ще бъде близо в преддверието на Царството Божие.
Ето
Божественото
учение
.
Храна простичка, хлебец, солчица и чиста водица. Това са основните елементи на Разумния живот. Чистота на сърцето, какво по-голямо благо от това за страдующата душа. Да гледа природата, да вижда Божието лице, което дава смисъл на всички неща, да слуша Негова глас, да се храни с Неговите думи, това е съдържанието на всичкия живот вън и вътре. Желая ви тази радост, този мир.
към текста >>
18.
Писмо на Учителя до Здр. Попова, Варна
, 17.01.1918 г.
Трябва постоянно прилагане на
Божественото
учение
на Христа.
Варна, 17. I. 1918 г. Любезна Здр. Попова,
Трябва постоянно прилагане на
Божественото
учение
на Христа.
Само така животът придобива смисъл. Необходимо е ръководството на Духа. Да се изпълня всеки ден Волята Божия, това съставлява радостта на душата, като знаем, че всичко работи за добро, че сега се насновават ония нишки на живота, които ще образуват бъдещето. Вярата ни свързва със света на ангелите, от там тя извира. Надеждата, с всички хора и добри души, от там начева, а Любовта ни свързва с Бога, с Божествения свят.
към текста >>
19.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в
Учението
на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него.
Домашните му знаели, че е чудат и го чакали да видят кога ще се провали и тук. За изненада на всички той не е бил в загуба, но нали от търговията трябвало да има печалба за прехрана на търговеца, а тук такава печалба нямало. Дошло време да се закрие и този опит на Пеню. Това е бил пръв опит не само в Бургас, но и в България за самообслужване. За своите занимания Пеню продължавал да работи като сменявал често професията си.
Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в
Учението
на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него.
По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна. Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия.
към текста >>
Онези, които има да идват и да се раждат на земята и да поемат
Учението
на Учителя също не са случайни.
Бе му казал също кога е дошъл. Бе му казал и за какво е дошъл. С него и около него има много интересни опитности с Учителя, някои от тези опитности аз съм ги разказал на друго място и по други поводи. Там ще ги намерите и тогава ще видите, че първите ученици на Учителя не бяха случайни личности и случайни духове. По времето на Школата на Учителя, както и онези, които дойдоха по-късно, също не бяха случайни.
Онези, които има да идват и да се раждат на земята и да поемат
Учението
на Учителя също не са случайни.
Техните имена са записани на Небето и те се изпращат един след друг в строго определено време според плана на Небето. Източник: 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)БОРИС НИКОЛОВ Изгревът - Том 3 Пеню Киров
към текста >>
Той прилага на дело новото
учение
, като изтърпява безкрайните разправии и неуредици на братската група в Бургас без никакво роптание - заради Господа.
Споделя своята мъка с братята и сестрите от Бургас. В чест на брат Пеньо Киров Учителя дава песента „Благославяй, душе моя, Господа." Пеньо Киров е голям стълб в Братството. Будният му ум схваща всички нюанси, които се проявяват в братския живот. Голямото му добро сърце е отзивчиво към всички.
Той прилага на дело новото
учение
, като изтърпява безкрайните разправии и неуредици на братската група в Бургас без никакво роптание - заради Господа.
Вярата, търпението, милосърдието му усилват още повече връзката му с духовния невидим свят и със съдействието на Учителя той често пребивава в него. Така Пеньо подготвя духовните условия за разгръщане делото на новия живот в Бургаския край, подето от Георги Куртев, който достойно продължава светлото му дело. ____________________ * Виж « Изгревът» том III стр. 8-13; том XV. стр.
към текста >>
“С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на
Божественото
слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.”
Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България. Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с. Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише:
“С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на
Божественото
слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.”
В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север.
към текста >>
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на
Божественото
.
Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на
Божественото
.
С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването.
към текста >>
С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото
учение
на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.
И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише: “Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото.
С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото
учение
на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.
Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното. Той искрено е следвал съветите на Учителя, целящи да поставят неговите ученици на пътя на самоусъвършенстването. Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му.
към текста >>
20.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
24-25, N 16 - „Не коригирай
Божественото
".) Списанието е отпечатано на луксозна хартия, на 32 страници равняващо се на 96 колони дребен гармонд, на дребен шрифт, равняващо се на 12 печатни коли.
На втората страница е съдържанието на всяка книга, а на последната страница - от вътрешната страна е място за съобщение на редакцията за набиране на абонати или за новоизлезли книги. На външната корица е съобщението за продажба на теософски книги на военното издателство на „Гужгулов и Котев" изписани по реда на отпечатването им и че се продават на ул. „Алабинска" N 37, София. Това е прочутото издателство на Димитър Котев. (За него виж „Изгревът", том III, стр.
24-25, N 16 - „Не коригирай
Божественото
".) Списанието е отпечатано на луксозна хартия, на 32 страници равняващо се на 96 колони дребен гармонд, на дребен шрифт, равняващо се на 12 печатни коли.
Това е най-евтиното за времето си издание с хубава хартия, хубави корици, изящен печат, много и качествени снимки. Още от кн. VIII, 1 януари 1920 г. на първата страница е отбелязано „По решение на Просветителния комитет при Министерството на Народната просвета е препоръчано с окръжно N 30006 от 13 декември 1919 г. за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции".
към текста >>
Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на
вероучението
на християнската църква училищата.
Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание"
Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на
вероучението
на християнската църква училищата.
Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г.
към текста >>
Въвежда се урок по
вероучение
и се отпечатват и учебници по този предмет.
къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
Въвежда се урок по
вероучение
и се отпечатват и учебници по този предмет.
Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр.
към текста >>
Обучението
им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне.
Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото. Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията.
Обучението
им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне.
Там се изучават „тайните науки", една комбинация от староиндийски вярвания, христиански морал и елементи от положителните науки, изтълкувани по теософски. След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението. Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано. Щом узрее по този начин слушателят, неговият прям началник, подначалникът на групата докладва на по-горния началник.
към текста >>
Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското
учение
би била по-друга../
„Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст.
Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското
учение
би била по-друга../
„Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!...
към текста >>
Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско
учение
.
„науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си.
Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско
учение
.
Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г.
към текста >>
Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето
учение
!
д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение.
Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето
учение
!
Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г. V, бр.
към текста >>
Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското
учение
би била по-друга.
Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник.
Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското
учение
би била по-друга.
Концесии на времето са се правили и ще се правят. И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем. „Слово", Г. V, бр. 1180 (14.V.
към текста >>
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с
Божественото
...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с
Божественото
...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
към текста >>
Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото
учение
:
XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България
Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото
учение
:
Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
към текста >>
Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е
учение
за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е
учение
за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване.
към текста >>
Има едно
учение
за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия.
повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
Има едно
учение
за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия.
Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек.
към текста >>
Накрая приема Учителя Дънов и Неговото
учение
.
- „Изгревът" том VIII, стр. 376 и - „Изгревът" том VIII, стр. 468-472. 3. Той е един необикновен пример как от противник по всички окултни науки идва времето и се преобръща. Но трябва да дойде времето, дасе развият събитията отвън, за да може да изтече времето през него и да се пробуди съзнанието му за един друг свят.
Накрая приема Учителя Дънов и Неговото
учение
.
Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472. 4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му. Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп.
към текста >>
4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят
Учението
му.
- „Изгревът" том VIII, стр. 468-472. 3. Той е един необикновен пример как от противник по всички окултни науки идва времето и се преобръща. Но трябва да дойде времето, дасе развият събитията отвън, за да може да изтече времето през него и да се пробуди съзнанието му за един друг свят. Накрая приема Учителя Дънов и Неговото учение. Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472.
4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят
Учението
му.
Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г.
към текста >>
31 започва статията „Дънов и неговото
учение
" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник.
27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г. - София, от стр.
31 започва статията „Дънов и неговото
учение
" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник.
По този начин днес са запазени много важни факти. Ето един от тях. На стр. 41 са публикувани показанията на Иван Толев. Ето защо ги поднасяме тук.
към текста >>
Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае
учението
му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл.
Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае
учението
му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д. учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
към текста >>
учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на
учението
му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д.
учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на
учението
му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
Друго нема какво да кажа. (п.) Ив. Толев - Показанията съм писал сам. 28. Иван Толев в „Изгревът" 1. За Иван Толев при различни случаи са поместени факти от различните застъпени автори в „Изгревът".
към текста >>
А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират
Божественото
и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички.
" И тримата са независими с голямо самочувствие. Накрая взимат едно свое решение и решават да го прокарат и за да го реализират отиват чак в гр. Сливен, качват се на Сините камъни, където Учителят е летувал с приятели. Те му казват своето решение.
А Учителят Дънов им казва, че понеже са се опитали да коригират
Божественото
и тримата ще бъдат наказани - един ще си замине, втория ще загуби богатството си, а третия Иван Радославов, ще умре изоставен и забравен от всички.
И тримата в един момент работят срещу Учителя. В дома на Иван Радославов и в двора му се построява братския салон на ул. „Оборище" N 14, но той става причина да се продаде мястото и да се разруши салона. Ето така действува тази десета част. За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр.
към текста >>
За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай
Божественото
" виж в „Изгревът" том III, стр.
Ето така действува тази десета част. За Иван Радославов виж „Изгревът" том III стр. 28, том V стр. 474 -477, том IX стр. 172 -174
За Бъчваров, Лазар Котев, Иван Радославов в разказа „Не коригирай
Божественото
" виж в „Изгревът" том III, стр.
24, както и в „Изгревът" том V, стр. 491 за Лазар Котев и стр. 527 за Тодор Бъчваров. Единадесета част са представители на българската интелигенция, които едни са окултисти - западни или източни, други са теософи, Рудолфщайнеристи (антропософи) и тем подобни, които вървят по своя път и отричат Петър Дънов. Но накрая на своя земен път съзнанието им се пробужда, отварят им се очите и тогава виждат кой е Петър Дънов.
към текста >>
Те промениха песните Му, Паневритмията, създадоха устави, Братски съвети, че Върховен Братски съвет, правеха опити и правят и днес да се регистрират като организация, та да направят от
учението
му църква и накрая да го превърнат в религия.
Примери и доказателства. Ето ги. Представителите на Черната ложа и техния Учител промениха Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Те го отпечатаха променено по негово време и от 1945 до 1950 г. Доказателствата са налице в отпечатаните книжки и запазените оригинали.
Те промениха песните Му, Паневритмията, създадоха устави, Братски съвети, че Върховен Братски съвет, правеха опити и правят и днес да се регистрират като организация, та да направят от
учението
му църква и накрая да го превърнат в религия.
Ето това са истинските врагове на Учителя Дънов. Затова той се обръща към тях с думите: „Мои мили злосторници на света", които думи сме публикували в „Изгревът" на подходящо място. И ето защо това трябва да се напише, за да се знаят как са протекли Силите на Злото в събития, задвижили лица, земни власти и меча на Кесаря. Защото Силите на разрушението се ръководят от Духът на Заблуждението т.е. от Духът на Антихриста.
към текста >>
Учението
на Учителя Дънов е в Словото Му, което е Сила и живот.
Ето това са истинските врагове на Учителя Дънов. Затова той се обръща към тях с думите: „Мои мили злосторници на света", които думи сме публикували в „Изгревът" на подходящо място. И ето защо това трябва да се напише, за да се знаят как са протекли Силите на Злото в събития, задвижили лица, земни власти и меча на Кесаря. Защото Силите на разрушението се ръководят от Духът на Заблуждението т.е. от Духът на Антихриста.
Учението
на Учителя Дънов е в Словото Му, което е Сила и живот.
То е Дух и Истина. То е Слово на Бога Живаго. То е дадено и отпечатано. А „Изгревът" е летопис на времената, събитията и на человеците живяли по времето на Учителя Дънов и Неговата Школа. Амин. В „Изгревът" са застъпени представителите и на двете ложи.
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 27.10.1919 г.
Продължавайте да прилагате
Божественото
учение
Словом и делом.
пощенски печат: Бургас, 27.Х. 1919 Л. М. Сотиров, Получих писмото ви.
Продължавайте да прилагате
Божественото
учение
Словом и делом.
Господ е на правата страна. Аз ще ви помагам. Моя поздрав на всички! В. В. (Свещеният подпис)
към текста >>
22.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Те илюстрират хората, които следваха новото
учение
.
Да познаваш силите на природата - топлина, светлина и електричество, да ги носиш в себе си, но да знаеш кога, как и доколко да си служиш с тях. Щастлив е онзи, който е прозрял, дори в минимална степен, това велико изкуство в своя Учител. Неизброими са проявите на това изкуство. При срещите на съборите в град Велико Търново, а именно през 1920 година бях свидетелка на една изключителна проява на Учителя, за доброто изяснение на която ще се спра върху няколко предварителни случки из живота на нашето братство. Годината 1920 беше богата на случки, по-малки или по-големи, но интересни.
Те илюстрират хората, които следваха новото
учение
.
В школата на Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес. Ако види, че може да следва школата, той оставаше в нея. В противен случай сам си излизаше, както и сам е влязъл - никой никого не викаше, никой никого не гонеше. Значи иде човек от света, със свое лично възпитание, образование, култура и т.н. Това беше чудното за нас, които се натъквахме един на друг, това разнородно общество, Учителят със своя висок авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това голямо общество.
към текста >>
Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е, поради което при светлината на Учителя един за друг ние бяхме предметно
учение
.
Значи иде човек от света, със свое лично възпитание, образование, култура и т.н. Това беше чудното за нас, които се натъквахме един на друг, това разнородно общество, Учителят със своя висок авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това голямо общество. Въпреки това в цялото общество, както и в отношенията на Учителя към учениците, като към души, владееше дух на свобода и любов. Тук нямаше никаква дресировка, никаква военна дисциплина. Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие.
Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е, поради което при светлината на Учителя един за друг ние бяхме предметно
учение
.
При голямата светлина на Учителя и около Него ние имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и тия на своите близки и да се учим от тях. Написах тази страница като вметната към главната си задача и тема на работата, за да стане тя по-разбрана и изчерпателна. След това ще пристъпя последователно към по-важните случаи в нашия живот. А. Ученикът няма право да коригира Божественото През лятото на 1920 година се разнесе слух между братята и сестрите, че един от по-възрастните братя се проявил с нещо в неморално отношение.
към текста >>
А. Ученикът няма право да коригира
Божественото
Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие. Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е, поради което при светлината на Учителя един за друг ние бяхме предметно учение. При голямата светлина на Учителя и около Него ние имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и тия на своите близки и да се учим от тях. Написах тази страница като вметната към главната си задача и тема на работата, за да стане тя по-разбрана и изчерпателна. След това ще пристъпя последователно към по-важните случаи в нашия живот.
А. Ученикът няма право да коригира
Божественото
През лятото на 1920 година се разнесе слух между братята и сестрите, че един от по-възрастните братя се проявил с нещо в неморално отношение. Това създаде голямо настроение срещу него, особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено, статично благочестие. Как се е провинил, с какво и защо, не се разбра нищо. Обаче съдейки по известното и на мен благочестие на възрастните братя, мислих си, че простъпката на брата ще е голяма като влакно, което по строгия човешки закон може да се превърне в руно. И така стана.
към текста >>
Чудя се, обаче, на умението на Учителя, как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тия хора да слушат с години Новото
Учение
, предадено с любов и свобода, без никакво насилие, без никаква външна дисциплина и дресировка.
Човек не признава лесно погрешките си, не се поддава лесно и още по-мъчно отстъпва. На това не се чудя. Сила е старото, силен е старият човек. Това видях аз навсякъде в живота; между прости и учени, между богати и бедни, между стари и млади, между болни и здрави. Повтарям: Всичко това не ме учудва днес.
Чудя се, обаче, на умението на Учителя, как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тия хора да слушат с години Новото
Учение
, предадено с любов и свобода, без никакво насилие, без никаква външна дисциплина и дресировка.
Който е познал отчасти Учителя и видял и приложил неговите методи, от ден на ден се учудва и възхищава. Днес, вече 22 години откак Учителят не е между нас физически, но нито Словото Му е престанало да звучи и отеква в душите ни, нито методите Му са остарели, нито подтикът и импулсът, който ни даде, е престанал да работи у нас. Времето не заличава Великото и Мощното. И напротив, то все повече го осветява, усилва и работи в човека, докато стане негова нова плът и кръв, докато го направи нов, истински човек, докато думите му, словото и животът му станат единни, истинни и правдоподобни. Не е лесно да станеш нов, истински човек; качества, добродетели, труд, усилия и работа са нужни, за да се преобрази човек, да стане нов.
към текста >>
- Слушайте тогава; първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира
Божественото
.
Аз, специално, се почувствувах като оголен и крайно засрамен. Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но и ние мълчахме. Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас. - Ако сте силни да понесете това, което ще ви кажа, мога да задоволя желанието ви. - Готови сме, Учителю - отговорихме и тримата в един глас.
- Слушайте тогава; първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира
Божественото
.
Независимо от това, ето какво ви очаква в скоро бъдеще: един от вас ще фалира, ще пропадне материално. Другият ще си замине, а третият е осъден на старческа самота." И така стана. Братът продължи по-нататък: Разделихме с Учителя добре, доволни, че научихме един хубав урок и през всичкото време на пътуването коментирахме думите на Учителя. Въпросът за фалирането на единия брат беше ясен, защото само той беше добре обезпечен, като книгоиздател. Аз и другият брат бяхме при пътуването на негова издръжка.
към текста >>
Доживявах последните си години и често си казвах: „Това значи да се осмеляваш да коригираш
Божественото
и да съветваш Учителя си, Когото наричаш Велик Учител, не само така го наричах, но бях убеден в това.
Той понесе всичките разноски. Следващата година той фалира. Другият брат се помина през годината. Следователно за мене остана третата съдба - да остана самотен на стари години. Тогава жена ми и децата ми бяха здрави, но няколко години след това един след друг те се поминаха и аз останах самотен, сам, без никакъв близък около себе си.
Доживявах последните си години и често си казвах: „Това значи да се осмеляваш да коригираш
Божественото
и да съветваш Учителя си, Когото наричаш Велик Учител, не само така го наричах, но бях убеден в това.
Това не беше наказание, но урок, велик урок, от който научих максимата Христова: Не туряй ново вино в стари мехове. Старият мех първо трябва да се преобрази, да стане нов и тогава да наливаш в него ново вино. С други думи казано: Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал, на истинската чистота и святост. Пред Великата Божия любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. Често, много пъти слушах от този брат за отиването му на Сините камъни и аз се учих, и досега се уча от този урок.
към текста >>
Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на
Божественото
към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят.
- Учителят. Движи се той натук-натам и някак особено се озърта, като че иска да е незабелязан, никой да не го види. След него, на известно разстояние от Учителя стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма никакъв човек наоколо, Учителят се обърна към брата, който стоеше самотен, започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, защото Петковците обвиняват в някаква пакост. Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика на име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше на гърба си товар от един тон камъни.
Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава велика проява: отношение на
Божественото
към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия свят.
Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата. Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед. Вече са на горното стъпало. Учителят отвори вратата на Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе. Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам, на земята или на небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на един велик момент в Битието.
към текста >>
23.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Това
Учение
мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере.
Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога.
Това
Учение
мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере.
Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи.
към текста >>
Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето,
Божественото
или с други думи, да познае Бога.
Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил и подготвил.
Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето,
Божественото
или с други думи, да познае Бога.
Това значи да познаем условията, при които можем да растем. Онези, които ти обичаш, ги познаваш. Един човек не можеш да го познаеш, докато не го обичаш. Имаш един приятел, а не се познаваш с него. Щом не обичаш някого, той е маска за теб.
към текста >>
24.
Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)
, 24.02.1922 г.
Тя е излязла от
Божественото
дихание.
Знаете ли колко е нежна човешката душа? В нея няма абсолютно никаква грубост. Нежността и благостта, която притежава, са качества на Бога. Това е идеал. Душата е чиста и светла, както стои пред Бога.
Тя е излязла от
Божественото
дихание.
Чистата душа не може да се опорочи. Тя всякога е чиста. Никоя сила не е в състояние да превърне човешката душа във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. Дръжте тази мисъл в себе си: “Моята душа е чиста!
към текста >>
Когато
Божественото
учение
се преподава, това е началото на една нова епоха в пътя на човешките души.
Той взе греховете на човеците върху Себе Си. Отначало, докато бяхме в града, Школите бяха вечер. Щом обаче се преселихме на Изгрева и съградихме нашия светъл слънчев салон, Школите се откриха в ранните утринни часове преди изгрева на Слънцето.Наистина ръката на Любовта е блага като ръката на майката. Ала ръката на Любовта е силна като ръката на баща, който е и добър. С какво търпение ни води Учителя през тези години, с каква Любов и благост.
Когато
Божественото
учение
се преподава, това е началото на една нова епоха в пътя на човешките души.
Учителя казва:Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек ученик на Великата Разумна Природа.Пътят на ученика, това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.Първото въздействие от Словото на Учителя върху душите ни беше, както въздействието на слънчевите лъчи върху семенцата в почвата. Те трепнаха, оживяха и покълнаха. Много сили дремят в човешката душа, много дарби и способности. Всичко това биде призовано към Живот. Цял един свят оживя.
към текста >>
Ако знанието, което тя дава, не можете да придобиете, как ще придобиете
Божественото
знание?
Да се проучава човекът, това е трудно нещо. В Божествената Школа се дават знания по какъв начин да овладее ученикът положителните и отрицателни сили на своето естество. Земята е едно училище и то трябва да се свърши по който и да е начин.Знанието, което съвременната наука дава, трябва да се използва. То служи като основа. Учителя казва:Съвременната наука е само предговор на Великата Божествена наука.
Ако знанието, което тя дава, не можете да придобиете, как ще придобиете
Божественото
знание?
Казвам ви: едно е Знанието, една е Светлината, но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза.Правилото за ученика гласи:Само онова, което приложиш и опиташ, може да те ползва.Една от първите задачи на ученика е да познае себе си, силите, които са му дадени на разположение – да ги овладее, да ги направлява, да ги регулира, да установи правилни отношения с Живата Природа, да се ползва от нейните сили, да установи връзките си с Разумния невидим свят, който направлява Живота. Понятията, с които ученикът си служи, са живи. Те растат заедно с него, съпътстват го като добри приятели и му помагат.Учителя казва:Пътят на ученика е като зазоряване.В тази задружна работа се изграждат онези прекрасни, бащински отношения между Учителя и учениците. Познаването на Учителя е чисто вътрешен процес. Учителя идва като вътрешна разумна проява в човека.
към текста >>
25.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото
учение
“.
Аз нямам нищо против, ако дойде един лекар и работи съобразно с тия закони – добре дошел! Пукне се някоя вена, дойде лекарят, може да я зашие. Но ял си ряпа и не си сдъвкал, дойде лекарят и турне инжекция, питам, този лекар разбира ли болестта? Аз казвам трябва очистително, нищо повече! Тия парченца ряпа трябва излезнат от организма, да не ви безпокоят.
Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото
учение
“.
Не! Това не е новото учение, нито пък е Божественото учение. Ако вие имахте Божественото учение до сега светии щяхте да станете. Сърцето на един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен. И двамата са вдъхновени, по какво се различават?
към текста >>
Това не е новото
учение
, нито пък е
Божественото
учение
.
Но ял си ряпа и не си сдъвкал, дойде лекарят и турне инжекция, питам, този лекар разбира ли болестта? Аз казвам трябва очистително, нищо повече! Тия парченца ряпа трябва излезнат от организма, да не ви безпокоят. Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото учение“. Не!
Това не е новото
учение
, нито пък е
Божественото
учение
.
Ако вие имахте Божественото учение до сега светии щяхте да станете. Сърцето на един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен. И двамата са вдъхновени, по какво се различават? – Те схващат еднакво. Сегашното учение е учение на свещения егоизъм!
към текста >>
Ако вие имахте
Божественото
учение
до сега светии щяхте да станете.
Аз казвам трябва очистително, нищо повече! Тия парченца ряпа трябва излезнат от организма, да не ви безпокоят. Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото учение“. Не! Това не е новото учение, нито пък е Божественото учение.
Ако вие имахте
Божественото
учение
до сега светии щяхте да станете.
Сърцето на един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен. И двамата са вдъхновени, по какво се различават? – Те схващат еднакво. Сегашното учение е учение на свещения егоизъм! Искам вие да не се самозаблуждавате.
към текста >>
Сегашното
учение
е
учение
на свещения егоизъм!
Това не е новото учение, нито пък е Божественото учение. Ако вие имахте Божественото учение до сега светии щяхте да станете. Сърцето на един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен. И двамата са вдъхновени, по какво се различават? – Те схващат еднакво.
Сегашното
учение
е
учение
на свещения егоизъм!
Искам вие да не се самозаблуждавате. Ако искате да имате резултати, не трябва да се заблуждавате във вашите схващания, трябва да знаете къде започва новото учение. В него има разширение, едно трансформиране на съзнанието: става една промяна, както когато една гъсеница се преобръща на пеперуда. Застоят ви не се дължи само на вас, има и други причини. За целия сегашен мир има изостанали души, милиони изостанали души на земята, които са излезли извън човешката еволюция, те не може да използуват силите на природата, те са просяци, но са много хитри и лукави и използуват всички слабости на хората.
към текста >>
Ако искате да имате резултати, не трябва да се заблуждавате във вашите схващания, трябва да знаете къде започва новото
учение
.
Сърцето на един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен. И двамата са вдъхновени, по какво се различават? – Те схващат еднакво. Сегашното учение е учение на свещения егоизъм! Искам вие да не се самозаблуждавате.
Ако искате да имате резултати, не трябва да се заблуждавате във вашите схващания, трябва да знаете къде започва новото
учение
.
В него има разширение, едно трансформиране на съзнанието: става една промяна, както когато една гъсеница се преобръща на пеперуда. Застоят ви не се дължи само на вас, има и други причини. За целия сегашен мир има изостанали души, милиони изостанали души на земята, които са излезли извън човешката еволюция, те не може да използуват силите на природата, те са просяци, но са много хитри и лукави и използуват всички слабости на хората. От всички чешити има между тях. И като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост.
към текста >>
Ние трябва да уталожим ума си и при тих ум да се свържем с
Божественото
съзнание, в което живеем.
По този алхимически закон искам сега да започнете едно пресяване, вътрешно пресяване. Астрономите, когато наблюдават небето, избират тихи пощи, когато няма никакво вълнение на въздуха. Тогава наблюдението е най-хубаво. И ние когато правим известни наблюдения, времето трябва да бъде тихо. Ако тия духове много мърдат в ума ни, нашите наблюдения няма да бъдат верни.
Ние трябва да уталожим ума си и при тих ум да се свържем с
Божественото
съзнание, в което живеем.
Сега ние не живеем в Божественото съзнание. Трябва между вас да се яви метод за работа. Да има сдружение по двама, трима, четирима, да си хармонизирате и да може да си помагате. Каква полза, ако ние вървим по един божествен път без да си помагаме? Да се изберат някои от вас да изучават закона за тонирането.
към текста >>
Сега ние не живеем в
Божественото
съзнание.
Астрономите, когато наблюдават небето, избират тихи пощи, когато няма никакво вълнение на въздуха. Тогава наблюдението е най-хубаво. И ние когато правим известни наблюдения, времето трябва да бъде тихо. Ако тия духове много мърдат в ума ни, нашите наблюдения няма да бъдат верни. Ние трябва да уталожим ума си и при тих ум да се свържем с Божественото съзнание, в което живеем.
Сега ние не живеем в
Божественото
съзнание.
Трябва между вас да се яви метод за работа. Да има сдружение по двама, трима, четирима, да си хармонизирате и да може да си помагате. Каква полза, ако ние вървим по един божествен път без да си помагаме? Да се изберат някои от вас да изучават закона за тонирането. Трябва да се тонираме.
към текста >>
Оглашените са хора материалисти, те вярват в много имане; религиозните са хора верующи, те вярват в свещения егоизъм, а учениците са в
Божественото
учение
.
А Божествения живот още не сте изпитвали. Третята стъпка, която трябва да възприемем е: да влезнем в Божествения живот. Ще снемете свещения егоизъм отвън и работата ни наполовина ще бъде свършена. Когато изучавате евангелието, виждате, че Христос започва от малките правила и дохожда до съвършенството, като да бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на небеса. Има оглашени, верующи и ученици.
Оглашените са хора материалисти, те вярват в много имане; религиозните са хора верующи, те вярват в свещения егоизъм, а учениците са в
Божественото
учение
.
Дето казва Христос: „Раздай всичкото си имане, напусни баща си и майка си“ – то е за учениците. И ще знаеш закона как да раздадеш, а не само току тъй. Павел казва: „И ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не съм“. И тялото да дам на изгаряне, т.е. може да се пожертвуваш и то е пак свещен егоизъм.
към текста >>
Срещнеш някой человек,
Божественото
у него отговаря на
Божественото
у тебе и ти го възприемаш.
Но и може да се уредят само по Божествен начин. В религиозния живот свещеният егоизъм колкото урежда, толкова и поврежда; в материалния живот 5 дава, а 100 взема. В Божествения живот всичко се урежда. И няма по-велико нещо от това човек да бъде в съгласие с Бога, да го чувствуваш в себе си, да бъдеш в съгласие с всички висши същества. Няма по-велико нещо от това.
Срещнеш някой человек,
Божественото
у него отговаря на
Божественото
у тебе и ти го възприемаш.
Няма по-добро нещо от това! Сега искам да направите 1 анализ, да пресеете вашите мисли и да остане нещо съществено. Една мисъл да остане, но да знаете, че то е Божествено; една мисъл, на която може да разчитате. Туй е възможно, за всинца ви е възможно. Всеки може да направи този опит, не се иска за това голяма философия.
към текста >>
“. В
Божественото
такова питане няма, там казват: Братко, сестро, нищо повече.
Ние само по този начин можем да бъдем силни. Дето се казва в Писанието, един ще гони хиляда, а двама ще гонят 10 000. Сега често ме питат защо ние работим, а няма резултат. Защото ние сме останали при свещения егоизъм. В свещения егоизъм има питане: – „От кое верую си?
“. В
Божественото
такова питане няма, там казват: Братко, сестро, нищо повече.
Като те срещне каже ти братко, ти си в Божественото; каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, имам чест да ви срещна, Ваше високо Преподобие“ и пр. то е учение на свещения егоизъм. В Божественото има само братство. И тогава всичките хора ще ги чувствуваш близко до сърцето си. При сегашното състояние някои хора не са ви приятни и казвате: Този не мога да го търпя. Тъй.
към текста >>
Като те срещне каже ти братко, ти си в
Божественото
; каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, имам чест да ви срещна, Ваше високо Преподобие“ и пр.
Дето се казва в Писанието, един ще гони хиляда, а двама ще гонят 10 000. Сега често ме питат защо ние работим, а няма резултат. Защото ние сме останали при свещения егоизъм. В свещения егоизъм има питане: – „От кое верую си? “. В Божественото такова питане няма, там казват: Братко, сестро, нищо повече.
Като те срещне каже ти братко, ти си в
Божественото
; каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, имам чест да ви срещна, Ваше високо Преподобие“ и пр.
то е учение на свещения егоизъм. В Божественото има само братство. И тогава всичките хора ще ги чувствуваш близко до сърцето си. При сегашното състояние някои хора не са ви приятни и казвате: Този не мога да го търпя. Тъй. Сега някои от вас със свещения егоизъм, готови ли сте да ликвидирате с него?
към текста >>
то е
учение
на свещения егоизъм.
Сега често ме питат защо ние работим, а няма резултат. Защото ние сме останали при свещения егоизъм. В свещения егоизъм има питане: – „От кое верую си? “. В Божественото такова питане няма, там казват: Братко, сестро, нищо повече. Като те срещне каже ти братко, ти си в Божественото; каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, имам чест да ви срещна, Ваше високо Преподобие“ и пр.
то е
учение
на свещения егоизъм.
В Божественото има само братство. И тогава всичките хора ще ги чувствуваш близко до сърцето си. При сегашното състояние някои хора не са ви приятни и казвате: Този не мога да го търпя. Тъй. Сега някои от вас със свещения егоизъм, готови ли сте да ликвидирате с него? Аз ако ви поставя да гласувате колко от вас са оглашени, колко верующи и колко ученици?
към текста >>
В
Божественото
има само братство.
Защото ние сме останали при свещения егоизъм. В свещения егоизъм има питане: – „От кое верую си? “. В Божественото такова питане няма, там казват: Братко, сестро, нищо повече. Като те срещне каже ти братко, ти си в Божественото; каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, имам чест да ви срещна, Ваше високо Преподобие“ и пр. то е учение на свещения егоизъм.
В
Божественото
има само братство.
И тогава всичките хора ще ги чувствуваш близко до сърцето си. При сегашното състояние някои хора не са ви приятни и казвате: Този не мога да го търпя. Тъй. Сега някои от вас със свещения егоизъм, готови ли сте да ликвидирате с него? Аз ако ви поставя да гласувате колко от вас са оглашени, колко верующи и колко ученици? Неколцина са готови за Божествения живот!
към текста >>
Ние трябва да дойдем в свръзка с
Божественото
съзнание.
Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна. Душата само развива вложеното, а не се влага нещо ново в нея. И динамитът, за да произведе взрив, има нужда от запалка. Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие на този дух. Душата на детето не се отделя от душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие.
Ние трябва да дойдем в свръзка с
Божественото
съзнание.
За тази връзка има много методи в Евангелието и в окултизма: за пробуждането на Божественото има разни методи. Сега всинца трябва да се сдружим, да работим за Господа. Някои казват: Да напуснем своите работи и да идем да работим за Бога. Не, да знаем, че всичко в света е негово. Всичко, което ние притежаваме, то е негово.
към текста >>
За тази връзка има много методи в Евангелието и в окултизма: за пробуждането на
Божественото
има разни методи.
Душата само развива вложеното, а не се влага нещо ново в нея. И динамитът, за да произведе взрив, има нужда от запалка. Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие на този дух. Душата на детето не се отделя от душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие. Ние трябва да дойдем в свръзка с Божественото съзнание.
За тази връзка има много методи в Евангелието и в окултизма: за пробуждането на
Божественото
има разни методи.
Сега всинца трябва да се сдружим, да работим за Господа. Някои казват: Да напуснем своите работи и да идем да работим за Бога. Не, да знаем, че всичко в света е негово. Всичко, което ние притежаваме, то е негово. Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено, и да започнем да ги използваме така, както Божественият закон го иска.
към текста >>
Сега казват: „Туй е моето
учение
“.
Някои казват: Да напуснем своите работи и да идем да работим за Бога. Не, да знаем, че всичко в света е негово. Всичко, което ние притежаваме, то е негово. Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено, и да започнем да ги използваме така, както Божественият закон го иска. Туй е новото схващане.
Сега казват: „Туй е моето
учение
“.
Тези мисли са Божествени, в Бога са били и който и да е ги изказал, ние казваме: Туй е Божествено и го прилагаме. Който и да ги е казал, без разлика. Онези, които са готови вече, да излезнат из своите пашкули навънка, да оставят мястото си, след вас ще дойдат други, те на серии вървят. Ако нас ни подложат на изпит, да обясним нашето учение – ти в какво вярваш? Какъв е твоят живот, какво е твоето учение – кратко и ясно да определиш.
към текста >>
Ако нас ни подложат на изпит, да обясним нашето
учение
– ти в какво вярваш?
Туй е новото схващане. Сега казват: „Туй е моето учение“. Тези мисли са Божествени, в Бога са били и който и да е ги изказал, ние казваме: Туй е Божествено и го прилагаме. Който и да ги е казал, без разлика. Онези, които са готови вече, да излезнат из своите пашкули навънка, да оставят мястото си, след вас ще дойдат други, те на серии вървят.
Ако нас ни подложат на изпит, да обясним нашето
учение
– ти в какво вярваш?
Какъв е твоят живот, какво е твоето учение – кратко и ясно да определиш. За едно следующе събрание обмислете практическите методи, по които можем да работим. Да кажем, може да имаме едно събрание, в което да забравим себе си и да се слеем с Божественото съзнание, всички да се слеем. Знаете ли каква хармония ще се образува? Сега седим в някое събрание, някой говори, погледнем часовника си, когато се молим, отваряме по няколко пъти часовниците си и мислим, че това е молитва.
към текста >>
Какъв е твоят живот, какво е твоето
учение
– кратко и ясно да определиш.
Сега казват: „Туй е моето учение“. Тези мисли са Божествени, в Бога са били и който и да е ги изказал, ние казваме: Туй е Божествено и го прилагаме. Който и да ги е казал, без разлика. Онези, които са готови вече, да излезнат из своите пашкули навънка, да оставят мястото си, след вас ще дойдат други, те на серии вървят. Ако нас ни подложат на изпит, да обясним нашето учение – ти в какво вярваш?
Какъв е твоят живот, какво е твоето
учение
– кратко и ясно да определиш.
За едно следующе събрание обмислете практическите методи, по които можем да работим. Да кажем, може да имаме едно събрание, в което да забравим себе си и да се слеем с Божественото съзнание, всички да се слеем. Знаете ли каква хармония ще се образува? Сега седим в някое събрание, някой говори, погледнем часовника си, когато се молим, отваряме по няколко пъти часовниците си и мислим, че това е молитва. Никаква молитва не е това!
към текста >>
Да кажем, може да имаме едно събрание, в което да забравим себе си и да се слеем с
Божественото
съзнание, всички да се слеем.
Който и да ги е казал, без разлика. Онези, които са готови вече, да излезнат из своите пашкули навънка, да оставят мястото си, след вас ще дойдат други, те на серии вървят. Ако нас ни подложат на изпит, да обясним нашето учение – ти в какво вярваш? Какъв е твоят живот, какво е твоето учение – кратко и ясно да определиш. За едно следующе събрание обмислете практическите методи, по които можем да работим.
Да кажем, може да имаме едно събрание, в което да забравим себе си и да се слеем с
Божественото
съзнание, всички да се слеем.
Знаете ли каква хармония ще се образува? Сега седим в някое събрание, някой говори, погледнем часовника си, когато се молим, отваряме по няколко пъти часовниците си и мислим, че това е молитва. Никаква молитва не е това! Квакерите имат събрание в пълно мълчание. Те са много малко – 20 000 души.
към текста >>
Сега въпросът остава тъй: Можем ли ние съзнателно да влезнем в
Божественото
?
Никаква молитва не е това! Квакерите имат събрание в пълно мълчание. Те са много малко – 20 000 души. Англия дължи величието си на тия 20 000 квакери. Трябва да почнем да работим.
Сега въпросът остава тъй: Можем ли ние съзнателно да влезнем в
Божественото
?
Хората, които скърбят за нещо, скърбят за изгубения живот. Мнозина виждат, че духовният живот не им е дал това, което са искали. Посърнали са, защото синът им е останал не такъв, какъвто са очаквали. Божественото ще осмели живота, към него да се стремим. Туй състояние мнозина са го вкусили по-малко.
към текста >>
Божественото
ще осмели живота, към него да се стремим.
Трябва да почнем да работим. Сега въпросът остава тъй: Можем ли ние съзнателно да влезнем в Божественото? Хората, които скърбят за нещо, скърбят за изгубения живот. Мнозина виждат, че духовният живот не им е дал това, което са искали. Посърнали са, защото синът им е останал не такъв, какъвто са очаквали.
Божественото
ще осмели живота, към него да се стремим.
Туй състояние мнозина са го вкусили по-малко. Никой не трябва да си прави илюзия, докато не сте отживели, докато не сте си изпратили кармата, докато не изпълните Мойсеевия закон, не може да влезете в новия живот. Физическият живот, това е една голяма илюзия. Нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме!
към текста >>
Докато хората живеят тъй, живеят в едно лъжливо
учение
.
Защото ще дойде време, когато и без да работим, ще ядем. Никой няма да работи, всички ще почиваме. Ние казваме: Без работа не може на земята. Може, тогава ще дойде приятната работа. Сега физическите нужди ни налагат да работим.
Докато хората живеят тъй, живеят в едно лъжливо
учение
.
Да работиш не е необходимо. То е една илюзия, както пияницата казва: Необходимо е да пия. И по този начин, земята е пълна само с гробища и кости. Тази необходимост ние я създадохме, престъпили сме закона. Господ казал на Адама: „Ето градината е пълна наредена, само онова дърво не бутай.“ Но той ял от него и го изпъдили навънка.
към текста >>
Най-първото ние трябва да възприемем
Божественото
, и като го възприемем, ние ще бъдем в състояние всичко да извършим.
А онзи, който няма вяра, няма и ум, той все старото рало ще бута. Новата култура изисква много умни хора. Но с тия вярвания и разбирания, които сега имате, ние не можем да приложим тоя закон. Ние държим този метод, който е естествен. Между всички ви има връзка.
Най-първото ние трябва да възприемем
Божественото
, и като го възприемем, ние ще бъдем в състояние всичко да извършим.
Но докато не възприемем Божественото, всички въпроси ще останат неразрешими. Ония от вас, които са готови, ще ги повикам по особен начин да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. Само така ще се даде един тласък. Вие сте стигнали до една задънена улица и вече забелязвам от вашата опитност, вие ми говорите все за миналото, а не за бъдащето.
към текста >>
Но докато не възприемем
Божественото
, всички въпроси ще останат неразрешими.
Новата култура изисква много умни хора. Но с тия вярвания и разбирания, които сега имате, ние не можем да приложим тоя закон. Ние държим този метод, който е естествен. Между всички ви има връзка. Най-първото ние трябва да възприемем Божественото, и като го възприемем, ние ще бъдем в състояние всичко да извършим.
Но докато не възприемем
Божественото
, всички въпроси ще останат неразрешими.
Ония от вас, които са готови, ще ги повикам по особен начин да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. Само така ще се даде един тласък. Вие сте стигнали до една задънена улица и вече забелязвам от вашата опитност, вие ми говорите все за миналото, а не за бъдащето. Когато хората говорят за своята минала опитност, аз ги считам за стари хора.
към текста >>
Като говорим за
Божественото
, ние не разбираме да напуснем живота си!
Животът е постоянно познаване. Всеки ден носи ново познание. Всеки ден, всяка година ще разкрие все нови и нови неща. То е познаване на Бога. Като ви говоря за Любовта подразбирам, туй възходяще състояние: Всички няма да възприемете Любовта изведнъж, то е невъзможно.
Като говорим за
Божественото
, ние не разбираме да напуснем живота си!
Не, то е криво разбиране. Ще живеем в света, ще изпълним Волята Божия. Ще оправим този свят, не външния, а нашите умове ще изправим и като изправим нашите умове и светът ще се оправи. Постарайте се по между си да турите ред и порядък. Като нямате закон, живейте по закон.
към текста >>
Не само да излезнем от Египет, не само да приемем законите на Синай, а най-после да влезнем в Ханаанската земя – в
Божественото
– да турим ред и порядък и да живеем тъй, както Господ иска.
Сегашните хора имат закон, а без закон живеят, ние пък нямаме закон, но по закон да живеем. Запишете сега какво спъва работата: тия спънки разумно да се премахнат. Ще кажете: Ще живеем по тези правила. Обмислете два–трима души, до 20 души, как да живеете по тези правила. Толкоз години сме ученици, казвате, нима нищо не сме научили?
Не само да излезнем от Египет, не само да приемем законите на Синай, а най-после да влезнем в Ханаанската земя – в
Божественото
– да турим ред и порядък и да живеем тъй, както Господ иска.
Ние трябва да дадем един образец, аз бих желал и вие да дадете един образец, такъв от Божественото учение! Всеки може да стане един образец, но онзи, който напълно го желае. Аз ще ви дам един такъв образец, на който да имаме един узрял плод и да може да се каже: „Ето един от Божественото учение“. Всеки може да стане един образец, само онзи, който напълно го желае. Туй желание, щом решиш да изпълниш Божественото.
към текста >>
Ние трябва да дадем един образец, аз бих желал и вие да дадете един образец, такъв от
Божественото
учение
!
Запишете сега какво спъва работата: тия спънки разумно да се премахнат. Ще кажете: Ще живеем по тези правила. Обмислете два–трима души, до 20 души, как да живеете по тези правила. Толкоз години сме ученици, казвате, нима нищо не сме научили? Не само да излезнем от Египет, не само да приемем законите на Синай, а най-после да влезнем в Ханаанската земя – в Божественото – да турим ред и порядък и да живеем тъй, както Господ иска.
Ние трябва да дадем един образец, аз бих желал и вие да дадете един образец, такъв от
Божественото
учение
!
Всеки може да стане един образец, но онзи, който напълно го желае. Аз ще ви дам един такъв образец, на който да имаме един узрял плод и да може да се каже: „Ето един от Божественото учение“. Всеки може да стане един образец, само онзи, който напълно го желае. Туй желание, щом решиш да изпълниш Божественото. Докато не го решиш, всички са против, а като решиш ще кажеш: „Сега скъсвам всичко друго, ако искате елате с мен, ако ли не – сбогом!
към текста >>
Аз ще ви дам един такъв образец, на който да имаме един узрял плод и да може да се каже: „Ето един от
Божественото
учение
“.
Обмислете два–трима души, до 20 души, как да живеете по тези правила. Толкоз години сме ученици, казвате, нима нищо не сме научили? Не само да излезнем от Египет, не само да приемем законите на Синай, а най-после да влезнем в Ханаанската земя – в Божественото – да турим ред и порядък и да живеем тъй, както Господ иска. Ние трябва да дадем един образец, аз бих желал и вие да дадете един образец, такъв от Божественото учение! Всеки може да стане един образец, но онзи, който напълно го желае.
Аз ще ви дам един такъв образец, на който да имаме един узрял плод и да може да се каже: „Ето един от
Божественото
учение
“.
Всеки може да стане един образец, само онзи, който напълно го желае. Туй желание, щом решиш да изпълниш Божественото. Докато не го решиш, всички са против, а като решиш ще кажеш: „Сега скъсвам всичко друго, ако искате елате с мен, ако ли не – сбогом! “ И тогава и те ще кажат: И ние ще дойдем. Но не трябва да има никакво колебание. Реши!
към текста >>
Туй желание, щом решиш да изпълниш
Божественото
.
Не само да излезнем от Египет, не само да приемем законите на Синай, а най-после да влезнем в Ханаанската земя – в Божественото – да турим ред и порядък и да живеем тъй, както Господ иска. Ние трябва да дадем един образец, аз бих желал и вие да дадете един образец, такъв от Божественото учение! Всеки може да стане един образец, но онзи, който напълно го желае. Аз ще ви дам един такъв образец, на който да имаме един узрял плод и да може да се каже: „Ето един от Божественото учение“. Всеки може да стане един образец, само онзи, който напълно го желае.
Туй желание, щом решиш да изпълниш
Божественото
.
Докато не го решиш, всички са против, а като решиш ще кажеш: „Сега скъсвам всичко друго, ако искате елате с мен, ако ли не – сбогом! “ И тогава и те ще кажат: И ние ще дойдем. Но не трябва да има никакво колебание. Реши! И тъй ще започнем не с многото, не с голямото, а с един малък опит, с най-малкото в Божествения свят. Ще мислите, аз ви давам тази съществена мисъл.
към текста >>
Ние сега със своите мисли спъваме
Божественото
у нас, ние сами рушим.
Христос казва: Свещените работи не трябва да се дават. Сегашната Любов аз я оставям, ще говоря за Любовта от съвсем друго гледище. А тия неща ще бъдат само едно пояснение. И тогава в тази Любов може да направим опит, ако искате. Тя е Божествено съзнание, което произвежда всички тия състояния.
Ние сега със своите мисли спъваме
Божественото
у нас, ние сами рушим.
И трябва да се отучим всички да рушим, а трябва да градим. Някой ти разправя една опитност и у тебе се яви желание, разположение да кажеш: „Туй не струва“. Тогава и на себе си вредиш и на него вредиш. Ако можеш да издържиш до край, ще имаш едно мъчение, но след туй ще се появи една малка радост. Трябва да има цел.
към текста >>
26.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Това
Учение
мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере.
Познаването на Бога е условие за Вечния живот. Вън от Любовта не можеш да Го познаеш. Извън Любовта Бог е неузнаваем. Може да изучаваш делата Му и все ще се ползваш нещо, но главното е Любовта. Смисълът на Живота е в познанието на Бога.
Това
Учение
мъчно се усвоява и ако човек не страда, трудно е да се разбере.
Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено. Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи.
към текста >>
Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето,
Божественото
или с други думи, да познае Бога.
Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа. Занимавайте се с тези, които се нуждаят от помощ. Това значи да се показва на хората пътя към Бога. Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци на человеци.“ Духовният свят ще покаже на човека къде ще отиде и къде трябва да работи. Невидимият свят ще ни изпрати при онези, които е предопределил и подготвил.
Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето,
Божественото
или с други думи, да познае Бога.
Това значи да познаем условията, при които можем да растем. Онези, които ти обичаш, ги познаваш. Един човек не можеш да го познаеш, докато не го обичаш. Имаш един приятел, а не се познаваш с него. Щом не обичаш някого, той е маска за теб.
към текста >>
27.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък
лъжеучение
на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
Някои последователи на Учителя също са отлъчени от Църквата. За това събитие може да се прочете в книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)" Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък
лъжеучение
на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов.
към текста >>
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда
лъжеучението
му, да се обяви на всичките верни чада на св.
За това събитие може да се прочете в книгата "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)" Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда
лъжеучението
му, да се обяви на всичките верни чада на св.
ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4).
към текста >>
Православна църква,
учението
му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
Православна църква,
учението
му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
„Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
към текста >>
-
Учението
на П.Дънов.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината?
-
Учението
на П.Дънов.
Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит. псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е.
към текста >>
Отговор на критиките против туй
учение
", София, 1922, с.4).
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов.
Отговор на критиките против туй
учение
", София, 1922, с.4).
От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит. псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св.
към текста >>
формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „
Учението
на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка.
формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „
Учението
на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922).
към текста >>
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото
учение
.
Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото
учение
.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното
учение
, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г.
22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното
учение
, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г.
Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения.
към текста >>
Своя критичен анализ на
учението
на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).
Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски".
Своя критичен анализ на
учението
на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).
Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.)
към текста >>
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в
учението
на Учителя.
Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937).
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в
учението
на Учителя.
Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля.
към текста >>
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът)
лъжеучението
на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „
Вероучението
на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо.
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът)
лъжеучението
на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „
Вероучението
на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
към текста >>
Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи
учението
на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства.
И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи
учението
на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства.
Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922).
към текста >>
Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че
учението
на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935).
От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39).
Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че
учението
на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935).
Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната.
към текста >>
Дяк. Иван Войнов, представящ
учението
на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското
вероучение
(„Критика на Дъновото окултно-теософско
учение
" – Варна, 1925).
Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935).
Дяк. Иван Войнов, представящ
учението
на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското
вероучение
(„Критика на Дъновото окултно-теософско
учение
" – Варна, 1925).
Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
към текста >>
Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа
учението
на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн.
Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925).
Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа
учението
на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн.
XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха.
към текста >>
Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско
учение
" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната.
Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско
учение
" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви.
към текста >>
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото
учение
, пречупвайки ги през своя мироглед.
XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха.
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото
учение
, пречупвайки ги през своя мироглед.
Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
към текста >>
Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и
учението
на П.
Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и
учението
на П.
Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя.
към текста >>
За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето
учение
.
Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви.
За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето
учение
.
То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си.
към текста >>
Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов" – София, 1922, с.84).
Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ!
Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов" – София, 1922, с.84).
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал.
към текста >>
ерес –
учението
на ББ.
На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар.
ерес –
учението
на ББ.
Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души!
към текста >>
Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото
учение
.
За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот.
Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото
учение
.
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г.
към текста >>
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък
лъжеучение
на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък
лъжеучение
на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов.
към текста >>
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда
лъжеучението
му, да се обяви на всичките верни чада на св.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда
лъжеучението
му, да се обяви на всичките верни чада на св.
ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4).
към текста >>
Православна църква,
учението
му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
Православна църква,
учението
му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
„Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
към текста >>
-
Учението
на П.Дънов.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината?
-
Учението
на П.Дънов.
Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит. псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е.
към текста >>
Отговор на критиките против туй
учение
", София, 1922, с.4).
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов.
Отговор на критиките против туй
учение
", София, 1922, с.4).
От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит. псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св.
към текста >>
формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „
Учението
на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка.
формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „
Учението
на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922).
към текста >>
Любопитно е, че покрай борбата срещу
учението
на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
„Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
Любопитно е, че покрай борбата срещу
учението
на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
към текста >>
Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят
Божественото
сияние на Небесния Пратеник и неговото
учение
.
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят
Божественото
сияние на Небесния Пратеник и неговото
учение
.
Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88).
към текста >>
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и
Божественото
му Слово.
Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и
Божественото
му Слово.
Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
към текста >>
И тъй, теоретичната защита на
учението
, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
И тъй, теоретичната защита на
учението
, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
към текста >>
Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в
учението
на ББ.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в
учението
на ББ.
Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним.
към текста >>
Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото
учение
, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.
Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото
учение
, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.
Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга").
към текста >>
Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото
учение
" (София, печатница „Задруга").
Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним.
Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото
учение
" (София, печатница „Задруга").
Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год.
към текста >>
Приложете Христовото
учение
в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Приложете Христовото
учение
в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено.
към текста >>
„
Учението
за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн.
Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13).
„
Учението
за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн.
VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос.
към текста >>
Заключението на автора е, че „...
учението
за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос.
„Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание.
Заключението на автора е, че „...
учението
за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос.
съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с.
към текста >>
Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото
учение
, не бихме могли да отминем и още един автор.
„Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16).
Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото
учение
, не бихме могли да отминем и още един автор.
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение?
към текста >>
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото
учение
?
Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16).
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото
учение
?
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото
учение
зад граница не е тема на настоящата разработка).
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение?
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото
учение
зад граница не е тема на настоящата разработка).
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
към текста >>
Премъдростта да прозрем
Божественото
в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Премъдростта да прозрем
Божественото
в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
към текста >>
28.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Значи кръгът е
Божественото
, в което човек живее.
Белият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. (7, 252) Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда на Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.ФОРМУЛАТА Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа". Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия.
Значи кръгът е
Божественото
, в което човек живее.
Благодарение на това има благоприятни условия да се развие до съвършенство. Потопен в Бога – това е съвършенство, (12) Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувства пръста на Невидимия свят. Когата е в безизходно положение, идва му помощ отгоре.
към текста >>
Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е
Божественото
начало в човека.
(13, 297) Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр.
Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е
Божественото
начало в човека.
Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст.
към текста >>
Щом прилоши
Божественото
начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Някой тълкуват „Ж" като „Х". Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот". Учитетля уточнява „Целта на новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия. Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр. Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека.
Щом прилоши
Божественото
начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Колелото с крилца е изобразено в цветния Пентаграм, отдолу, под сабята. Под него свети сферично тяло. Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска. (18) (бел съст. Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око на душата")ПОДПИСЪТ
към текста >>
Свършва се външното
учение
на човека в живота.
1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) СРЕДНИЯТ КРЪГ Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла на Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането. (2, 174)
Свършва се външното
учение
на човека в живота.
Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл. Той влиза в пътя на учението. (12)
към текста >>
Той влиза в пътя на
учението
. (12)
Свършва се външното учение на човека в живота. Всичко това става несъзнателно. След това той дохожда до една вътрешна криза. Чувства се човек незадоволен. След тази криза той търси по-дълбок вътрешен смисъл.
Той влиза в пътя на
учението
. (12)
Връщаме се пак при ножа, т. е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при Добродетелта, ще застанеш при вратата, гдето ще почнешеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. (2, 198) От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1) Започва Пътят на ученика.
към текста >>
[Това е]
Божественото
око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини.
Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост. Тогава работи Мъдростта. Окото символизира Мъдростта. (12) После настъпва полето на Мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете. (2, 199)
[Това е]
Божественото
око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини.
(2, 174) Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на Мъдростта се отвац пред него. Само на човека на Любовта се отварят тези порти. Нему се доверяват ключовете на Висшето Знание, Знанието на Великата Божествена Наука.
към текста >>
Слива се с
Божественото
.
Тази трета фаза е в центъра. Тук има две змии, кръг, кръст и пак кръг. Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста. Под кръста се разбира пълно самоотричане. Той не гледа своите интереси, а гледа да работи само за Бога.
Слива се с
Божественото
.
С това завършва своята еволюция като човек. Като достигне пълно самоотричане, пълно единение с Бога, той завършва своето развитие. Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя на развитието на човешката душа. То е велико училище, в което трябва да живее човек, за да добие съвършенство. (12) Забележете Пентаграма.
към текста >>
- Тук е представено цялото
учение
- каза той, като посочи с показалеца си чертежа.
Вътре бяхме нанесли мотивите на „Първият ден на Битието", „Кажи ми светлий Божи лъч", „Господи, колко те обичам", „Отче наш, не ни въвеждай в изкушение", „Една вечна Истина, която е Бог на Любовта”, „Вътрешният глас на Бога", „Химни на Слънцето", „Песента на ангелите", „Странникът", „Божията Любов ме озари" и „Ти ще сполучиш в живота". В най-вътрешният кръг сложихме мотивите на „Моето Слънце днес ще изгрее", „Добрият момък", „А бре синко" и др. В центъра на фигурата бяхме нарисували контурите на главата на Учителя и контурите на Съвършения човек. Учителя гледа дълго време чертежа. Лицето му се проясни.
- Тук е представено цялото
учение
- каза той, като посочи с показалеца си чертежа.
- В бъдеще това ще се напечата на първата страница на песнопойките! Брат Христо го попита: - Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? - Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
към текста >>
Там човек всякога ще се намери в противоречие с
Божественото
в себе си.
Ако живееш разумно, ти си в рая, ако живееш неразумно, в ада си — от тебе зависи твоето щастие и нещастие. (П, 32) Виждате от картината [на Пентаграма], че главата на дявола мистически е вътре в нас. (2, 174) В Пентограма има пет малки триъгълника и един петоъгълник в средата обърнат с върха надолу (фиг. 2).
Там човек всякога ще се намери в противоречие с
Божественото
в себе си.
Законът е такъв. Вие едновременно не можете да бъдете в хармония и с Божествения, и с физическия свят. Ако сте в хармония с физическия свят, ще бъдете в противоречие с Божествения свят; ако сте в хармония с Божествения свят, ще бъдете в про¬тиворечие с физическия свят. Да бъдете едновременно в хармония и с двата свята, това е невъзможно. Това не е абсолютно невъзможно, но при сегашните условия, в които се намира човек, е невъзможно.
към текста >>
Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на
учението
.
Щом човек го използва правилно, тогава той ще бъде източник на богатство и благословение. Но човек трябва да реши вътрешно за себе си, че трябва да служи на Бога и да няма връщане назад. Ако няма това съзнание в себе си, този Пентаграм ще му вреди. (12) Разглеждайте емблемата на Пентаграма. Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда.
Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на
учението
.
Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат. Някои ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко дни. Това няма значение. Важното е да се докоснете до учението, да го опитате. 1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него
към текста >>
Важното е да се докоснете до
учението
, да го опитате.
Размишлявайте върху петте добродетели и върху закона, който ги огражда. Така, както момъкът се свързва вътрешно със своята възлюблена дама като наблюдава нейното лице, така и вие като наблюдаватеПентаграмът, търсете да се свържете с вътрешния смисъл на учението. Ако всеки ден отделяте по няколко минути, ще имате резултат. Някои ще имат резултат още първия път, други ще имат резултат след няколко дни. Това няма значение.
Важното е да се докоснете до
учението
, да го опитате.
1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние на Пентаграма и работа с него Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) СВЕЩЕНА ФИГУРА Интервю с Николай Дойнов: На нашата планета имаме много неща от други светове, които ние виждаме, но не можем да определим къде точно са.
към текста >>
Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-свещената, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „
Божественото
сечение”, които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са (фиг. 5).
Ако разделим цялата отсечка АС с по-дългата част АВ и ако разделим по-дългата част АВ на по-късата ВС, то резултатите ще са еднакви. Това деление окултистите наричат „божествено сечение", а изтъкнатите архитекти — „златно сечение". Във всички окултни течения Пентаграмът минава за най-свещената звезда. Защо? Защото, както е начертан и петте линии имат по две такива съвършени точки, точки от друг свят - общо 10 (бел. състав, това са 5 двойни точки, ако Пентаграмът е начертан само с една линия и се гледа в двумерно измерение — равнината; ако е начертан с две линии стават 10 двойни точки в равнината).
Значи това е най-добрата геометрична фигура, ная-свещената, защото има 10 точки от друг свят [получени чрез „
Божественото
сечение”, които ние виждаме, но не можем да установим, да кажем къде точно са (фиг. 5).
Където се събират общества с висши подтици е добре да има Пентаграм, защото той има най-много свещени точки от всички геометрични фигури. 1922_19 ПЕНТАГРАМЪТ - Свещена фигура Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) БИБЛИОГРАФИЯ 1. Обяснение за Пентаграмата, дадено от Учителя на 12 ученика, през 1920 г.
към текста >>
Знаете ли с колко години е ритнат светът назад от вашето
учение
.
Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен. Е, питам, защо ти са плодове, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения? (265-266 стр.) Вие сте от тия стари философи. Мнозина от вас сте играли важна роля на спасители, давали сте тон на света.
Знаете ли с колко години е ритнат светът назад от вашето
учение
.
Затуй сте изпратени в тази Школа – да ви изправим. И то видни философи сте били! Всяка система е видна, но когато се събори тази система, всичко рухва. Тя сама се събаря, унищожава се. Това е било, не защото сте имали лоши намерения, но вашите схващания са били такива, а опитът е показал обратното.
към текста >>
Когато аз говоря, че съм от Слънцето, подразбирам разумното,
Божественото
.
И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, ако е за използване, и аз имам хитрост. Аз съм бил и в двете ложи, и в Бялата, и в Черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните, и на другите, зная и последствията, зная го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил.
Когато аз говоря, че съм от Слънцето, подразбирам разумното,
Божественото
.
Защо, ще кажете, Слънцето? – Божественото, то е Слънцето, защото само в Слънцето има мисъл. Където има мисъл, там съм. Аз съм от Божествения свят. Ако мислите за това слънце, което виждате, то, като се качите на него, нищо няма да намерите.
към текста >>
–
Божественото
, то е Слънцето, защото само в Слънцето има мисъл.
Аз съм бил и в двете ложи, и в Бялата, и в Черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните, и на другите, зная и последствията, зная го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил. Когато аз говоря, че съм от Слънцето, подразбирам разумното, Божественото. Защо, ще кажете, Слънцето?
–
Божественото
, то е Слънцето, защото само в Слънцето има мисъл.
Където има мисъл, там съм. Аз съм от Божествения свят. Ако мислите за това слънце, което виждате, то, като се качите на него, нищо няма да намерите. Някой път казваме: „От земята е този човек". Какво подразбираме – „Земен човек е той" – значи има низки желания.
към текста >>
Има убеждения на верую, дето учителите им казват: „Само мене ще слушате, само моето
учение
е право, вън от това, друго
учение
няма, всичко друго е лъжливо." Не е тъй.
Затуй искам да добиете малко знания и да излагате вярно. (121 стр.) Хубаво е всички, които ме слушате, да си взимате бележки. Вие казвате: "Ще го запомним, после ще ги имаме." За да се напечатат тия протоколи, трябва 2 - 3 месеца, а то трябва, още докато сме тук, да си ги имате. (123 стр.)
Има убеждения на верую, дето учителите им казват: „Само мене ще слушате, само моето
учение
е право, вън от това, друго
учение
няма, всичко друго е лъжливо." Не е тъй.
Аз много пъти съм казвал на моите ученици: ако намерите някой, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тъй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тъй и вие ще постъпвате. Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действа. Всички тъй ще постъпваме.
към текста >>
Всяко
учение
, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действа.
(123 стр.) Има убеждения на верую, дето учителите им казват: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това, друго учение няма, всичко друго е лъжливо." Не е тъй. Аз много пъти съм казвал на моите ученици: ако намерите някой, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тъй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тъй и вие ще постъпвате.
Всяко
учение
, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действа.
Всички тъй ще постъпваме. Разбира се, всички, които ме слушате, не сте на еднакво развитие. Ние не искаме всички да сте в пълната Любов. За пример, не искаме всички да раздадете имането си. (102 стр.)
към текста >>
И тъй, аз обуславям туй
Учение
не от това, че духът тъй казал или иначе казал.
Всички тъй ще постъпваме. Разбира се, всички, които ме слушате, не сте на еднакво развитие. Ние не искаме всички да сте в пълната Любов. За пример, не искаме всички да раздадете имането си. (102 стр.)
И тъй, аз обуславям туй
Учение
не от това, че духът тъй казал или иначе казал.
На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам; те са низши, а Божествения Дух – Той е абсолютен, на Него аз се подчинявям. Той е Дух на свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мъдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосърдие. Той съдържа всичко в себе си. (200 стр.) Сега, първото нещо, което ще почувствате от поздрава на белите братя тази година, ще бъде, че онези, които вярно изпълнят обещанието, което са дали (бел. ред.
към текста >>
Туй
Божественото
око на Любовта като те види, да знаеш сам кое е право и кое не.
Трябва да се поправи. Все насълзен ще го виждате. Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят – отиде, та се не види. Сам да си стража!
Туй
Божественото
око на Любовта като те види, да знаеш сам кое е право и кое не.
(208 стр.) Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата. Всеки, който можe да се подчини на правилата, може да влезе. Правила има там. А целта на Общите класове е друга.
към текста >>
Сега, в нашата Школа ще приложим другото
учение
–
учението
на абсолютната Любов и всички заедно ще работим.
Следователно, на физическото поле се изисква сплотяване, обединяване, образуване на тези братства. (63 стр.) Най-първото нещо: между нас трябва да има единство на физическото поле, взаимно помагане и никой никого да не използва! Целта на всички ученици, които служат, трябва да бъде: взаимно да си помагат, но един друг да се не използват. (309 стр.)
Сега, в нашата Школа ще приложим другото
учение
–
учението
на абсолютната Любов и всички заедно ще работим.
Например как? – Да кажем, че сливенци се скарат, влизат духовете, не се споразумяват. Ще искат помощ. Ние ще им пратим. Ще кажат: „Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ!
към текста >>
Нашето
Учение
няма нищо общо с кооперациите.
Ще строим... Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. (229 стр.) „Да се примирим, казват, да живеем братски". Как? – Всичко ще сложим в моя хамбар и който има нужда, ще взима. „А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си.
Нашето
Учение
няма нищо общо с кооперациите.
В нашето Учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейни дори да са; ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде. Ще дойде вдъхновение в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може да работи сръчно. (111-112 стр.)
към текста >>
В нашето
Учение
влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд.
(229 стр.) „Да се примирим, казват, да живеем братски". Как? – Всичко ще сложим в моя хамбар и който има нужда, ще взима. „А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си. Нашето Учение няма нищо общо с кооперациите.
В нашето
Учение
влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд.
Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейни дори да са; ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде. Ще дойде вдъхновение в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може да работи сръчно. (111-112 стр.) Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд малко нещо ще ни даде.
към текста >>
Значи, в годината 360 часа за Школата или за „
Божественото
училище", както аз го наричам.
(69 стр.) Да кажем, че някои нямат възможност да извършат нещо на физически поле, тогава ще го извършат в духовния свят, т.е. като служат на болни безвъзмездно, или може да го извършат и в умствения свят, но без да им се плати. (75 стр.) Сега, в тази Школа няма да бъде погълнато всичкото ви време, аз искам от вас на ден само по един час за Школата.
Значи, в годината 360 часа за Школата или за „
Божественото
училище", както аз го наричам.
(71 стр.) Аз ви казвам, че тази Школа е много икономична. Аз казвах в София и тук казвам, че искам от вас да употребите за тази Школа празното си време, един час, времето, през което ще направите един скандал или някое престъпление. Туй време го искам аз, т.е. най-малкото, а ако дадете повече –добре.
към текста >>
Когато дойдете до туй
учение
, то ви показва недостатъците на хората.
Ако не могат да свирят, поне да знаят да пеят. Онези, които не знаят да пеят, ще могат да бъдат само слушатели, оглашени, но ученици без музика не могат да бъдат. Всеки от вас трябва да знае да пее! (188-189 стр.) В произнасяне на думата се вижда где е вашето сърце и какво ви липсва.
Когато дойдете до туй
учение
, то ви показва недостатъците на хората.
Не се произнася лесно една дума! Тия са все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вътре - това са символи, магически формули, за да се повдигате. Сега, нали някой път имате някое хубаво настроение и някой ви кресне изведнъж. С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи, нещо силно е развалило хармонията ви и сега не знаете закона, как да я нагласите.
към текста >>
Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в
Божественото
.
Аз съм го превел тъй: Без страх и без тъмнина. Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш.
Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в
Божественото
.
Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота. "Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява. „Aumen" съдържа всичко за Живота. Но туй не е същински превод.
към текста >>
Всичко, което съдържа
Божественото
в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота.
Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата, да може да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш. Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в Божественото.
Всичко, което съдържа
Божественото
в себе си, да израстне, да се прояви в своята пълнота.
"Таu" значи туй абсолютното, непроявеното, безграничното. „Вi" значи туй, което се проявява. „Aumen" съдържа всичко за Живота. Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни.
към текста >>
29.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Приложете Христовото
учение
в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Приложете Христовото
учение
в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
към текста >>
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото
учение
.
Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото
учение
.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното
учение
, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г.
съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното
учение
, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г.
Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа. Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения.
към текста >>
Своя критичен анализ на
учението
на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).
Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски".
Своя критичен анализ на
учението
на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).
Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св. Синод и редактор на „Църковен вестник". Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.)
към текста >>
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в
учението
на Учителя.
Неговите писания намират място в официозите на Църквата – сп. „Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922. кн. ХI-ХII.) Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет на СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови на своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни. Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937).
Върху основата на богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в
учението
на Учителя.
Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина. Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев. Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ. Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война. Разбира се, откъдето и да се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля.
към текста >>
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът)
лъжеучението
на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „
Вероучението
на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
Защото то не е това, което трябва да бъде. Защото то е изневерило на Първообраза си – пречистия лик на Спасителя Иисус Христос. Защото то е поело пътя на социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава. А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр. И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо.
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът)
лъжеучението
на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „
Вероучението
на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
към текста >>
Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи
учението
на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства.
И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото си перо. За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928). За изграждане на тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя. Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи
учението
на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства.
Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения. От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922).
към текста >>
Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че
учението
на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935).
От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер. Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39).
Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че
учението
на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935).
Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната.
към текста >>
Дяк. Иван Войнов, представящ
учението
на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското
вероучение
(„Критика на Дъновото окултно-теософско
учение
" – Варна, 1925).
Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935).
Дяк. Иван Войнов, представящ
учението
на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското
вероучение
(„Критика на Дъновото окултно-теософско
учение
" – Варна, 1925).
Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
към текста >>
Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа
учението
на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн.
Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935). Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925).
Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа
учението
на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн.
XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха.
към текста >>
Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско
учение
" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925). Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн. XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната.
Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско
учение
" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви.
към текста >>
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото
учение
, пречупвайки ги през своя мироглед.
XIII, XIV, XV). Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха.
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото
учение
, пречупвайки ги през своя мироглед.
Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори.
към текста >>
Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и
учението
на П.
Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите на проф. (по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само на своето време, но и в цялата нова история на страната. Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и
учението
на П.
Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя.
към текста >>
За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето
учение
.
Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха. Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота си той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед. Наред с пропагандирането на чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението на П. Дънов, БПЦ се опитва да отправи и друг род обвинения срещу Учителя. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви.
За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето
учение
.
То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове на Христовата Църква, със специални разрешения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя. По-точно – той не е имал личен живот. Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса. Учителя живееше според Словото си.
към текста >>
Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов" – София, 1922, с.84).
Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето да сподели, че го е постигнал?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ!
Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и
учението
на Дънов" – София, 1922, с.84).
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал.
към текста >>
ерес –
учението
на ББ.
На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар.
ерес –
учението
на ББ.
Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции. Между тях, съществена роля в новата история на страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души!
към текста >>
Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото
учение
.
За илюстрация: според сведения на съвременници, тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36). И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот.
Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото
учение
.
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г.
към текста >>
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък
лъжеучение
на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък
лъжеучение
на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов.
към текста >>
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда
лъжеучението
му, да се обяви на всичките верни чада на св.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни. Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда
лъжеучението
му, да се обяви на всичките верни чада на св.
ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4).
към текста >>
Православна църква,
учението
му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
Православна църква,
учението
му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов.
„Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
към текста >>
-
Учението
на П.Дънов.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината?
-
Учението
на П.Дънов.
Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит. псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е.
към текста >>
Отговор на критиките против туй
учение
", София, 1922, с.4).
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св. Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов.
Отговор на критиките против туй
учение
", София, 1922, с.4).
От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка. формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит. псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св.
към текста >>
формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „
Учението
на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним на Иван Радославов. „Где е истината? - Учението на П.Дънов. Отговор на критиките против туй учение", София, 1922, с.4). От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка.
формулировката на Архиерейския събор е подложена на анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „
Учението
на Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
псевдоним, 1922). Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името на П.Дънов. Т.е. те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св. Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922).
към текста >>
Любопитно е, че покрай борбата срещу
учението
на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
„Църковен вестник", бр.33/1922г.) Крайният резултат от „отлъчването" (или „самоотлъчването" – все тая) е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
Любопитно е, че покрай борбата срещу
учението
на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
към текста >>
Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят
Божественото
сияние на Небесния Пратеник и неговото
учение
.
При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност. По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл. и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят
Божественото
сияние на Небесния Пратеник и неговото
учение
.
Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88).
към текста >>
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и
Божественото
му Слово.
Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и
Божественото
му Слово.
Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
към текста >>
И тъй, теоретичната защита на
учението
, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88). Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
И тъй, теоретичната защита на
учението
, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ. Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово.
към текста >>
Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в
учението
на ББ.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в
учението
на ББ.
Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним.
към текста >>
Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото
учение
, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.
Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев. Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото
учение
, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.
Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним. Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга").
към текста >>
Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото
учение
" (София, печатница „Задруга").
Съчинението на А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност). Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк на автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота на Учителеевото Слово. Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението. В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието на псевдоним.
Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото
учение
" (София, печатница „Задруга").
Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя. Групата на ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор на Пловдивската духовна семинария (София, 1922). В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно на нападките, отправени от архим. Евтимий в речта му, произнесена на 27.08.1922год.
към текста >>
Приложете Христовото
учение
в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
в Казанлък, непосредствено след завършването на събора на Братството във Велико Търново. На свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим. Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Приложете Христовото
учение
в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос.
съч., с. 13). „Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено.
към текста >>
„
Учението
за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн.
Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици. Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13).
„
Учението
за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн.
VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос.
към текста >>
Заключението на автора е, че „...
учението
за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос.
„Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът на развитието)" е статия с продължение от кн. VIII - IX на сп. „Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание.
Заключението на автора е, че „...
учението
за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос.
съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с.
към текста >>
Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото
учение
, не бихме могли да отминем и още един автор.
„Всемирна летопис", 1922 г. Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16).
Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото
учение
, не бихме могли да отминем и още един автор.
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение?
към текста >>
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото
учение
?
Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор. Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16).
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото
учение
?
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка). Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото
учение
зад граница не е тема на настоящата разработка).
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926). Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение?
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото
учение
зад граница не е тема на настоящата разработка).
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
към текста >>
Премъдростта да прозрем
Божественото
в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица. И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Премъдростта да прозрем
Божественото
в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор.
към текста >>
Г-н Дънов ви каза, че неговото
учение
не е
учение
на диспути, а на опита.
Вие не можахте да попречите и на Събора. На връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за да протръбите и тука голямата опасност, която застрашава църквата и обществото. Вие повторихте вашите хули... Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата.
Г-н Дънов ви каза, че неговото
учение
не е
учение
на диспути, а на опита.
Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания.
към текста >>
Той ви попита: „Защо 2000 години досега това
учение
не е приложено?
На връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за да протръбите и тука голямата опасност, която застрашава църквата и обществото. Вие повторихте вашите хули... Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита.
Той ви попита: „Защо 2000 години досега това
учение
не е приложено?
" А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)
към текста >>
30.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото
учение
, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч.
Участват група ученици, работили в комуната в Нова Загора. Учителя не е с тях. 1. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото
учение
, сиреч безплатно.И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме.Напуснахме града в 2 ч.
след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване...Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас.От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”.
към текста >>
Ние пъплим по голия гръб на планината, а над нас се разстила
Божественото
небе.
Сгушил се той в скутите на планината под лъчите на заника, сякаш си отпочива от дневния труд.Срещу нас лъха вече здравият планински ветрец. Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния път. Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни. Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии.Заспалият град остава под нозете ни.
Ние пъплим по голия гръб на планината, а над нас се разстила
Божественото
небе.
Тишина и покой. От тук като че ли се чува говорът на златните звезди. Цялата природа се вслушва в техния нежен шепот и слухти за чудните слова.Внезапно една от присъединилите се към нас туристка запява с топъл мощен алт:Аз се чудя на земята Колко хиляди души, Ражда храни и отглежда
към текста >>
31.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Учението
за Бога го разбират мравките, растенията и т.н.
Но този удар не произлиза от слънчевата светлина. Той произтича от едно особено състояние на кръвта. Тази слабост на кръвта в мозъка ние наричаме слънчев удар. В схващането за Бога има едно криво разбиране. Да се служи на Бога това е най-лесното.
Учението
за Бога го разбират мравките, растенията и т.н.
Може да си наложиш да не ядеш, да не дишаш, но ще дойде време ще трябва да ядеш. да дишаш. Божествените неща са неотклоними. И когато се отклоним от Божествения Закон, тогава се ражда нещастието. И философията на живота е да престанем да се отклоняваме от Божествените закони.
към текста >>
Сега, кое
учение
е по-лесно за изпълнение?
- Това е любовта към ближния. А що е Божествената Любов? - Слънцето изгрява. Досега сте били затворени в замък, не ви трябва кола; ще обръщаш гърба си, краката си към Слънцето. Ще повикаш жена си, децата си да се ползуват и те.
Сега, кое
учение
е по-лесно за изпълнение?
И това лесно учение - Любовта към Бога - за някои било нещо невъзможно. И тук се проявява учението на двете братства в света. Този е бил спорният въпрос. Братството се раздели на две страни. Тези, които са казвали, че трябва да се започне от Любовта към Бога са Бялото Братство, а другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния, това е черното братство.
към текста >>
И това лесно
учение
- Любовта към Бога - за някои било нещо невъзможно.
А що е Божествената Любов? - Слънцето изгрява. Досега сте били затворени в замък, не ви трябва кола; ще обръщаш гърба си, краката си към Слънцето. Ще повикаш жена си, децата си да се ползуват и те. Сега, кое учение е по-лесно за изпълнение?
И това лесно
учение
- Любовта към Бога - за някои било нещо невъзможно.
И тук се проявява учението на двете братства в света. Този е бил спорният въпрос. Братството се раздели на две страни. Тези, които са казвали, че трябва да се започне от Любовта към Бога са Бялото Братство, а другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния, това е черното братство. Имате ли първия закон ще можете да изпълните втория закон, а само вторият не може да се изпълни.
към текста >>
И тук се проявява
учението
на двете братства в света.
- Слънцето изгрява. Досега сте били затворени в замък, не ви трябва кола; ще обръщаш гърба си, краката си към Слънцето. Ще повикаш жена си, децата си да се ползуват и те. Сега, кое учение е по-лесно за изпълнение? И това лесно учение - Любовта към Бога - за някои било нещо невъзможно.
И тук се проявява
учението
на двете братства в света.
Този е бил спорният въпрос. Братството се раздели на две страни. Тези, които са казвали, че трябва да се започне от Любовта към Бога са Бялото Братство, а другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния, това е черното братство. Имате ли първия закон ще можете да изпълните втория закон, а само вторият не може да се изпълни. Любовта към Бога е първият, Великият закон.
към текста >>
Напълнете чувалите с жито,
Божественото
ще турите в човешкото.
Това не може. Никое друго същество няма, което да може да изпълни цялата душа, сърце. Най-напред трябва да приемете от Бога. Той ще изпълни душата ти, сърцето ти, умът ти и силата ти. и после ти ще изпълниш душата, сърцето, ума и духа на онзи когото обичаш - ще постъпиш като Бога.
Напълнете чувалите с жито,
Божественото
ще турите в човешкото.
Божествените неща са същността, а човешките - са опаковката. Една човешка форма е необходима за да влезе в нея Божественото. Бог е промислил за всинца ни. Ти можеш да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син. Ако син ти яде за тебе или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине.
към текста >>
Една човешка форма е необходима за да влезе в нея
Божественото
.
Най-напред трябва да приемете от Бога. Той ще изпълни душата ти, сърцето ти, умът ти и силата ти. и после ти ще изпълниш душата, сърцето, ума и духа на онзи когото обичаш - ще постъпиш като Бога. Напълнете чувалите с жито, Божественото ще турите в човешкото. Божествените неща са същността, а човешките - са опаковката.
Една човешка форма е необходима за да влезе в нея
Божественото
.
Бог е промислил за всинца ни. Ти можеш да доставиш дрехи, обуща и храна на сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син. Ако син ти яде за тебе или пък ти ядеш за него, то единият от вас ще трябва да замине. И дрехите му, ако ти ги носиш заради него, той ще се стопли ли? Следователно Божествените идеи всички трябва да ги приемем и приложим.
към текста >>
Това е основното
Учение
, което трябва да влезе сега във вашето съзнание.
Всички имаш, но любовта към Бога нямаш. Хората са чували. Чували имаш, но те са празни. С житце трябва да напълниш чувалите. В сърцето, ума, душата и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния.
Това е основното
Учение
, което трябва да влезе сега във вашето съзнание.
Ще правите опити. Чувалът може да сравни с чешма, с коритото й. Ако тя даваше вода от това корито, коритото няма да се изпразни. От чешмата ще иде нова вода, но ако не даваш, водата може да се застои. Ако ти даваш никога няма да осиромашееш.
към текста >>
В новото
учение
ще имате чували от най-хубав плат.
Казваш: „Ще трябва да напусна търговията". Няма да напуснеш търговията. Има един нов начин на търговия. В Божия закон противоречия няма и всичко е в изобилие. Но стари чували, скъсани чували няма да имате вече.
В новото
учение
ще имате чували от най-хубав плат.
Във всяка душа ще има четири отлива: изтичане на нашето сърце, душа, ум и дух, и четири вливания от Бога. Значи постоянно движение има.Вие много пъти казвате: „Как трябва да живея? " Аз сега казах принципа, но още не съм ви казал метода. Най-първо да възприемете, че това схващане е възможно. Когато пуснете водата от четирите отвора ще се излива нова вода в коритото.
към текста >>
Със старото
учение
да ликвидирате.
Значи постоянно движение има.Вие много пъти казвате: „Как трябва да живея? " Аз сега казах принципа, но още не съм ви казал метода. Най-първо да възприемете, че това схващане е възможно. Когато пуснете водата от четирите отвора ще се излива нова вода в коритото. Тогава ще почне водата да се движи.
Със старото
учение
да ликвидирате.
Законът гласи: „Да възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила". Този закон спасява. Ако нещо може да ви спаси, ако нещо може да ви повдигне, този закон е. Това е абсолютна истина. Ако си учител мога да дам други методи, но преди всичко трябва абсолютна искреност към себе си.Аз нямах намерение да ви събирам и да ви говоря, но видях, че времето е хубаво днес и затова ви говоря.
към текста >>
В
Божественото
малките неща стават всякога големи.
Ако приложиш обаче, приложиш ли първият закон, ти си вече вън от гроба, ти си възкръснал. Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода може да се разруши воденицата щом не е доправена. И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето на колелата, да не се развали воденицата. Всички трябва да бъдете в изправност. Тук не се изисква голяма наука.
В
Божественото
малките неща стават всякога големи.
Сегашните болести произтичат от недоверие към първия, великия закон - да възлюбим Бога. Сега се иска абсолютна вяра към Бога и вие ще почнете да различавате, предстои вида направите нещо. Божественото съзнание може дави каже: „Не прави това". А друг път ще ви каже: „Направи това". Да кажем, че си учител.
към текста >>
Божественото
съзнание може дави каже: „Не прави това".
Всички трябва да бъдете в изправност. Тук не се изисква голяма наука. В Божественото малките неща стават всякога големи. Сегашните болести произтичат от недоверие към първия, великия закон - да възлюбим Бога. Сега се иска абсолютна вяра към Бога и вие ще почнете да различавате, предстои вида направите нещо.
Божественото
съзнание може дави каже: „Не прави това".
А друг път ще ви каже: „Направи това". Да кажем, че си учител. Влизаш в класа си и си казваш: „Днес ще изпитам учениците, да видя кои ученици знаят и кои не". Но Бог ти казва: „Днес няма да изпитваш, ще предаваш! Ще предаваш за това и това.
към текста >>
А пък, който не може да го приложи, сега няма да ви кажа какъв е.Сега това
учение
е за приложение.
В дома на баща си - това е вторият закон. Ще бъдете между хората. Това, което казвам е само вътрешно изменение. Да имаме абсолютна честност, доброта, интелигентност и благородство - тога з добиваме качеството на смирението. Всеки един, който може да приложи този закон, той е вече избран.
А пък, който не може да го приложи, сега няма да ви кажа какъв е.Сега това
учение
е за приложение.
Знаете ли защо ви го давам? За съвременните хора иде такова едно изпитание, че ако на тези съвременни хора бихме обяснили какво има да стане, на всички тези хора косите биха побелели за 24 часа от страх. Този свят на сегашните хора си отива и няма какво да съжалявате вече. Ние ви извеждаме 24 часа преди да се събори зданието. Всички хора седят на една паяжина сега.
към текста >>
Да не чакате, когато станете стари, че тогава да започне
Божественото
.
Това, което става то е най- великото в човешката история откак се е започнала човешката еволюция в слизането и качването на човешкия дух досега, по-велика от тази няма. А за в бъдеще от тази ще има по-велика епоха. Но от миналите епохи до сега по- велика епоха не е имало. Това е най-великата епоха, в която се проявява Божествената Любов, Божествената Мъдрост. И трябва да бъдете радостни, че можете да вкусите благото, което Бог донася.
Да не чакате, когато станете стари, че тогава да започне
Божественото
.
По този начин никой не е успял досега. Божественото започва когато човек е млад.Белите братя ще дойдат да ви опитат, ще дойде някой при вас и ще ви каже: „Нямате ли 500 лева? " И ако му кажете, че нямате той ще си отиде, а можете и да му дадете. Ако сте учител така може да стане изпита. Ще дойде НЯКОЙ при вас и ще ви каже: „Искам да вляза в класа ви да слушам как преподаваш".
към текста >>
Божественото
започва когато човек е млад.Белите братя ще дойдат да ви опитат, ще дойде някой при вас и ще ви каже: „Нямате ли 500 лева?
Но от миналите епохи до сега по- велика епоха не е имало. Това е най-великата епоха, в която се проявява Божествената Любов, Божествената Мъдрост. И трябва да бъдете радостни, че можете да вкусите благото, което Бог донася. Да не чакате, когато станете стари, че тогава да започне Божественото. По този начин никой не е успял досега.
Божественото
започва когато човек е млад.Белите братя ще дойдат да ви опитат, ще дойде някой при вас и ще ви каже: „Нямате ли 500 лева?
" И ако му кажете, че нямате той ще си отиде, а можете и да му дадете. Ако сте учител така може да стане изпита. Ще дойде НЯКОЙ при вас и ще ви каже: „Искам да вляза в класа ви да слушам как преподаваш". Ако кажеш: „На радо сърце", тогаз си издържал изпита. А ако кажеш: „Да попитам директора", тогаз се свършва въпроса.
към текста >>
Ако един от тези братя ви посети, това ще бъде епоха в живота ви, нещо епохално.Това е още външната страна на това велико
учение
, което трябва да приложите.
Аз ви предупреждавам, тези братя могат да ви посетят. И вие ще се усъмните дали е той или не. Ще ги приемете с отворено сърце. Всяко колебание е колебание в Бога, защото те са посланици Божии. Богът се проявява чрез тях.
Ако един от тези братя ви посети, това ще бъде епоха в живота ви, нещо епохално.Това е още външната страна на това велико
учение
, което трябва да приложите.
Нужно е един коренен преврат в ума, едно преобразование в ума, после велико разширение, което ще внесе живот и здраве. Ако върху това, което съм ви казал се усъмните, тогава знаете ли какво ще дойде? Абсолютно не позволявам някакво съмнение в душите ви! Защото аз никога не съм се съмнявал. Това е Божественото Учение.
към текста >>
Това е
Божественото
Учение
.
Ако един от тези братя ви посети, това ще бъде епоха в живота ви, нещо епохално.Това е още външната страна на това велико учение, което трябва да приложите. Нужно е един коренен преврат в ума, едно преобразование в ума, после велико разширение, което ще внесе живот и здраве. Ако върху това, което съм ви казал се усъмните, тогава знаете ли какво ще дойде? Абсолютно не позволявам някакво съмнение в душите ви! Защото аз никога не съм се съмнявал.
Това е
Божественото
Учение
.
То няма изключение. Ще дойде някой от черните братя (някои от тях са в плът, някои не) и ще каже: „Мислите ли, че това, което ви казва Учителят е вярно? " Белите Братя ще ви кажат: „Това е вярно". Речта на Белите Братя е отривиста, а на черните не. Когато Белите Братя ви говорят вие ще усещате едно спокойствие в ума си, в сърцето си и нещо приятно.
към текста >>
Дайте ход на
Божественото
да мине чрез вас.
Да допуснем, че е направена една канализация преди 8000 години с кюнци, обаче вода не е пусната, тези кюнци седят празни от тогаз. Какво може да направим? - Ще отворим крановете, ще пуснем вода. Ето вашето предназначение. Ще изгубите ли от това нещо?
Дайте ход на
Божественото
да мине чрез вас.
Другите хора ще възприемат. Светът не е оправен чрез никакви днешни философии. Защо? - Основа нямат. Това е велико Учение. А законът, за който говоря, е учение основано върху канара.
към текста >>
Това е велико
Учение
.
Ще изгубите ли от това нещо? Дайте ход на Божественото да мине чрез вас. Другите хора ще възприемат. Светът не е оправен чрез никакви днешни философии. Защо? - Основа нямат.
Това е велико
Учение
.
А законът, за който говоря, е учение основано върху канара. Моисеевият закон е учение без основа.Да не казвате: „Това е велика работа, това не е за нас". Не се смущавайте! Вие можете да се свържете с това велико. Не се иска от вас да промените целия свят.
към текста >>
А законът, за който говоря, е
учение
основано върху канара.
Дайте ход на Божественото да мине чрез вас. Другите хора ще възприемат. Светът не е оправен чрез никакви днешни философии. Защо? - Основа нямат. Това е велико Учение.
А законът, за който говоря, е
учение
основано върху канара.
Моисеевият закон е учение без основа.Да не казвате: „Това е велика работа, това не е за нас". Не се смущавайте! Вие можете да се свържете с това велико. Не се иска от вас да промените целия свят. Вие можете да дадете място да се прояви тази Божествена Любов, както Бог иска.Когато ви попитат: „В какво седи Божията Любов?
към текста >>
Моисеевият закон е
учение
без основа.Да не казвате: „Това е велика работа, това не е за нас".
Другите хора ще възприемат. Светът не е оправен чрез никакви днешни философии. Защо? - Основа нямат. Това е велико Учение. А законът, за който говоря, е учение основано върху канара.
Моисеевият закон е
учение
без основа.Да не казвате: „Това е велика работа, това не е за нас".
Не се смущавайте! Вие можете да се свържете с това велико. Не се иска от вас да промените целия свят. Вие можете да дадете място да се прояви тази Божествена Любов, както Бог иска.Когато ви попитат: „В какво седи Божията Любов? ", вие ще кажете: „Да възлюбиш Бог с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила".
към текста >>
И тогаз ти ще почнеш да казваш погрешките си и това
Божественото
ще наблюдава дали ще кажеш истината или не.
И много общества се разсипват от своите боклуци. Тоз държи боклук, онзи държи боклук, почне да издава миризма. Затова се казва: „Изповядайте се един на други". Не само пред себе си, но и пред своя брат. Господ е казал, да изповядаш погрешките си.
И тогаз ти ще почнеш да казваш погрешките си и това
Божественото
ще наблюдава дали ще кажеш истината или не.
Това е един път, през който ученикът ще мине. Никой ученик не може без това. Отношенията между вас са вече чисто духовни, имате една мярка, която не е на земята. Сега някой път у вас се заражда някое настроение, тежко ви е. Тази тяжест какво е?
към текста >>
Ти ще бъдеш първият, който ще потвърдиш
учението
.
Вашата похвала, вашите ръкопляскания няма да повдигнат моя талант. Защо да изпъкна затова, че много знам? Ако знаеш нещо кажи го на братята си да се ползуват. Искаш да бъдеш главатар, ще носиш най-големият товар. Проповядваш да дават, ти ще даваш най-много.
Ти ще бъдеш първият, който ще потвърдиш
учението
.
Това са закони на братството. Вие сега се приготовлявате. Влизате в Школата за ученици - да нямате желание да бъдете видни между хората. Не да убиете желанието, но да имате други желания - да бъдете съвършени, да имате знания. От желание да бъдете видни между хората, от това желание като от огън да се пазите.
към текста >>
Това
учение
ли е?
Силата на Христа, славата на Христа без кръст искат да ги вземат, без Неговите страдания. Не може така! Един брат събрал 10-15 души, учил ги на любов. Дохожда друг и казва: „Какво го слушате, аз ще ви уча сега". Но той ги разпръсква в една година като пилци.
Това
учение
ли е?
Той може да вземе мястото на онзи брат, но иска без страдание.Един казва: „Учителю аз искам твоето място да взема". Заповядайте, ще му кажа. Аз вдигам един чувал от 100 кг. и изпотявам се. Ще му кажа, елате.
към текста >>
Това е закон на любовта.Някой ще каже: „Това е тежко
учение
".
Не казвайте: „Да мине така, да ми прости така". Не, не, ученикът трябва непременно да се изповяда. Само така може да виреете, да бъдете благословени от Бога. Всичко да бъде изправно. Това няма да вършите насила.
Това е закон на любовта.Някой ще каже: „Това е тежко
учение
".
Тежкото учение беше досега, което се е вършило. Досега сте живели затворнически живот. Според учението, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях. Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това на което Той е турил ръката си ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците.
към текста >>
Тежкото
учение
беше досега, което се е вършило.
Не, не, ученикът трябва непременно да се изповяда. Само така може да виреете, да бъдете благословени от Бога. Всичко да бъде изправно. Това няма да вършите насила. Това е закон на любовта.Някой ще каже: „Това е тежко учение".
Тежкото
учение
беше досега, което се е вършило.
Досега сте живели затворнически живот. Според учението, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях. Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това на което Той е турил ръката си ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед.
към текста >>
Според
учението
, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях.
Всичко да бъде изправно. Това няма да вършите насила. Това е закон на любовта.Някой ще каже: „Това е тежко учение". Тежкото учение беше досега, което се е вършило. Досега сте живели затворнически живот.
Според
учението
, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях.
Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това на което Той е турил ръката си ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед. Второто беше - да не вземате големи длъжности. Да имете стремеж, но този стремеж да е духовен.
към текста >>
32.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно
учение
, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един Дух – този Дух да е синът на Истината.Сега ще пристъпим към сравнението.
Аз съм решила тъй: само за царския син мога да се оженя. Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна. Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа! “ Не, идеал има тя. „Ако дойде царският син, ще се оженя, ако не, не ми трябва никаква женитба.“Где е сега приложението на този велик идеал вътре в света?
Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно
учение
, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един Дух – този Дух да е синът на Истината.Сега ще пристъпим към сравнението.
Отиваш да посрещаш Слънцето. Не отивай да го посрещаш, когато то вече е излязло четири пръста над хоризонта. Ти трябва да си там при първия лъч, който се покаже. Той е най-важният. Той е царският син.
към текста >>
Сега някои правят възражения: „Ако е такова
Учението
, ние ще забравим хората.“ Не, не ще ги забравим, ние ще дадем на хората един Идеал.
Това е великата Истина! Великата Истина е там. И онзи човек, който не започва с Бога, от него човек не става. Ако моите думи не са верни, прегледайте цялата човешка история и намерете някого, който, като е постъпил другояче, да е станал човек. Всички велики хора, всички светии, гении, учители на човечеството, са били хора, които са любили само Бога.
Сега някои правят възражения: „Ако е такова
Учението
, ние ще забравим хората.“ Не, не ще ги забравим, ние ще дадем на хората един Идеал.
Ако всички хора се стремяха към първия лъч на Слънцето, ако всички хора се стремяха към идеала на Божествената Любов, какви щяха да бъдат съвременният свят и съвременните ваши души? Щяха ли да бъдат така хилави? – Не. Добре! Аз ще ви дам едно възражение – на всички онези, които казват тъй: „Аз мога да любя когото и да е, аз любя човечеството.“ Казвам: добре, за да любиш всички, трябва да познаеш човека. Значи щом любиш човечеството, ти познаваш хората, а щом познаваш хората, ти можеш да изправиш техните погрешки.
към текста >>
Ако сте схванали първия лъч, който излезе от
Божественото
, от вас ученици и човеци ще станат.
Най-хубавото в света! Именно по този вътрешен ваш избор всичките вие ще се отличавате от другите хора.Сега схващате ли накъде отива моята мисъл? Схващате ли накъде отива тази река, която тече сега? Толкова време не съм ви говорил. Тази вечер аз реших, казах: тази вечер на тия ученици ще им говоря, ще им говоря най-хубавото, най-хубавото, което мога да им дам!
Ако сте схванали първия лъч, който излезе от
Божественото
, от вас ученици и човеци ще станат.
Ако сте закъснели и не сте схванали този, първия лъч, ще ви кажа, ученици, една горчива дума: вие ще бъдете забравените деца в дъното на тази изба.Любящият говори за Любовта, а страхливият – за страха! Кой печели в света? Който говори за Любовта ли, или който говори за страха? Умният говори за Мъдростта, а глупавият – за блудкавите работи в света. Кой печели от двамата?
към текста >>
33.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
През 1942 година Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за
учението
на Учителя.
А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота! Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик! “Това е висшето благо, което може да носи една душа” - говори Духът. Към Бога, към Учителя, о учениче, във вечността! Аверуни Житно зърно, год. VII
През 1942 година Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за
учението
на Учителя.
На тръгване Учителят й казал следните думи: “Помни, ти сега си светия, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя. Сестрите и братята ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш.” Тя е оправдала неговото поръчение. ЖИВОТ, ДОБРО И ИСТИНА Има три неща в живота, които се преливат едно в друго, но съществуват още и отделно, независимо едно от друго. Те са: Живот, Добро и Истина.
към текста >>
И Eleve казва: “Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на
Божественото
, с даване ухо към Него.
Бог, Живот, Истина представят нещо цялостно. Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто. Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, цярове, билки или треби, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни. Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си. За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си.
И Eleve казва: “Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на
Божественото
, с даване ухо към Него.
Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът на човека закрепва, а в резултата явява се и доброто. В света Бог се проявява, и всичко останало е създадено все заради Него. Човекът пък е зрител и съучастник в това дело. Божието добро е и негово добро.
към текста >>
34.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември
, 2.09.1924 г.
Божественото
вътре във вас ще ви спаси.Разказва примера с бр.
Трябва абсолютна честност в дома и навън. И сега аз бих желал да се тури в братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа. Затова когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимия свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума. И тогава жената ще те обича, децата ти ще те обичат.
Божественото
вътре във вас ще ви спаси.Разказва примера с бр.
Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото учение, а преписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.Не пъдете Добродетелта от себе си вътре, лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си. Някои от себе си, Божествено нищо не дават, а материално отвред събират. Учителят казва примера с първата комуна, която устроил само с храна - определено било колко да се плаща. Младите държали сметка, но забатачили. Но понеже това е по човешко, поискал сметка, вземали заем и уредили.
към текста >>
Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото
учение
, а преписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.Не пъдете Добродетелта от себе си вътре, лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си.
И сега аз бих желал да се тури в братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа. Затова когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимия свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума. И тогава жената ще те обича, децата ти ще те обичат. Божественото вътре във вас ще ви спаси.Разказва примера с бр.
Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото
учение
, а преписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.Не пъдете Добродетелта от себе си вътре, лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си.
Някои от себе си, Божествено нищо не дават, а материално отвред събират. Учителят казва примера с първата комуна, която устроил само с храна - определено било колко да се плаща. Младите държали сметка, но забатачили. Но понеже това е по човешко, поискал сметка, вземали заем и уредили. Втората година, наредил същата комуна - на трапеза, но вече по Божественому - без всякаква сметка - идвали, яли и не платили.
към текста >>
Не
Божественото
ги е ръководило, а личния интерес и облаги.
4 от закона. Никога не се е прилагал така силно кармическия закон, както сега и особено в Русия.Богатите станаха бедни - князе дворяни, а бедните станаха богати. Това е резултат на лошите отношения по-рано в Русия.Не е въпроса, какво Бог може да направи, Той всичко може да направи. Ние трябва да възстановим връзките на Божията Любов и не за сега, а за в бъдеще, като се поставят сега здрави основи, и за в бъдеще, върху вашия сега труд ще градиме.Навежда Учителят примера със „Слово" - Акцион. дружество, че е била вкарана еврейщина, хитрина.
Не
Божественото
ги е ръководило, а личния интерес и облаги.
Ето и Недялкова, не й върви. Убиха и последния й син на Калиманци през юлий т. г. Искреност трябва върху чистотата и в работата. Те са причина и за г-жа Иванович Ружа, че си замина. Но тя /Недялкова/, нека стои малко по-далеч от нас.
към текста >>
Дойд е ли да употребим
Божественото
за себе си, загубен и сме.
Братя с братя не се сдружавайте за търговия, а с външни се сдружавайте. От тях поука ще почерпите. Много от нашите братя трябва да минат през сепията и дисциплината на света и тогава да дойде при нас да го лекуваме. Направо като идват при нас, омързеляват се. Като влезат първом в света ще придобият опитност, която ще ги ползува като дойдат при нас.Ще работите вие, всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното, по-настрани.
Дойд е ли да употребим
Божественото
за себе си, загубен и сме.
Чешмата, която дава вода, не я задържай за себе си. Доброто, което правите, да не се знае от никой. Пари със светски човек пратете, но вие да не изпъквате на лице.Ще си изработвате временни методи за изпълнение на доброто, на чисто ще бъдете. Имате лозе - работите го вие - град го убива две години, тая година не го уби - чужди хора го работиха. Показва, че по-рано е внесено нещо егоистично.
към текста >>
35.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.
, 24.08.1925 г.
Вие искате да бъдете носители на
Божественото
Учение
.
Но аз казвам: И ти не разбираш своето отношение към този гостилничар и към този бижутер. Тогава какво трябва да направите? Вие сте сега тук 62-ма души. Ако ви кажат: „Влезте в гостилницата", може би да няма толкова гостилници. Но ако всеки влезе в специална гостилница.Сега да дойдем до същинската задача.
Вие искате да бъдете носители на
Божественото
Учение
.
Можете ли да постъпите както бижутера? Има два метода. Първият е на този бижутер: събуди се у вас желание да знаете. Вторият метод е методът на гладния: Вие възбуждате неговия вкус. Първият случай се явява нужда в този свят да вкусим от благата, които Бог е дал.
към текста >>
Всеки човек, който иска да проповядва
Божественото
учение
трябва да бъде богат.
Вие ще ми намерите, че той е вашия баща. Тогава вие ще разрешите въпроса по същество. Това значи, че трябва да се намерят същинските отношения между Бога и нас. И тъй първият въпрос е - отношението ви към бижутера, а вторият въпрос - любовта, която трябва да носите в света. Тя е любовта на гостилничаря.
Всеки човек, който иска да проповядва
Божественото
учение
трябва да бъде богат.
В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство. Също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене. Всеки от вас трябва да стане богат. Вие всички минавате за ръководители. Ако придобиете знание, знанието трябва да има отчасти поне малко приложение.
към текста >>
36.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември
, 1.11.1926 г.
Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за
Божественото
учение
.
А в Новата култура вътрешните връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, а няколко кучета тичат около него и го лаят. И той, като хване с хобота си някое от тях за краката, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. Това е педагогическото възпитание на слона. И това куче като хукне!
Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за
Божественото
учение
.
Ние не служим на народа, не служим на човечеството, ние служим на Бога. Народът щом обича Бога, ние служим и нему. Напуснахме Ел-Шадай, тръгнахме лека-полека нагоре и се спряхме на една красива полянка, намираща се вдясно от шосето, малко под хижа „Алеко“. Беше станало 1 ч. по обед, времето беше хубаво, слънчево.
към текста >>
37.
Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София
, 23.04.1927 г.
Казвам ви: Трябва да се приложи Христовото
учение
.
Когато наближили да се завърнат рекли 48- тех: „Хайде да ги убиеме като си дойдат и да си разделим техните пайове". Двамата пък рекли: „Хайде да турнем отрова в храната, та като ядат 48-тях да се отровят и да им си поделим дяловете". Така и сторили. Занесли отровна храна. Другарите им ги убили, но като почнали да се хранят, изтровили се всички.
Казвам ви: Трябва да се приложи Христовото
учение
.
Всяка обратна мисъл действува болезнено - затвърдява сърцето и се явява болестта склероза. Та всеки ще се моли. За всяка мисъл, която ще реализирате по-рано ще се помолите. Вие искате да морализирате някой, но неговите дефекти един ден вие ще ги придобиете, такъв е закона. Когото обичате, ще придобиете неговите добри страни.
към текста >>
В
Божественото
учение
ще слугувате и ще носите своите резултати.
иска да ви каже, да придобиете техните добри страни. Щом се привържете към нещо вие ще придобиете неговите отрицателни страни и ще ви подействува разрушително. Трябва да постъпвате по Божественому, а не по човешки. В Божествената работа трябва да турнем план. Ако искаме да поправим църквата трябва да повикаме Христа.
В
Божественото
учение
ще слугувате и ще носите своите резултати.
След вас ще дойдат други, те са определени. След Христа, като дойде, много работници дойдоха. Та един ден като отидете в другия свят, ще ви посрещнат - те ви познават, а като дойдете втори път, ще ви изпратят и ще ви съдействуват. Този въпрос, ако не се разреши ще получите помрачение, а то е едно лъжливо чувство.Ние ще приложим този метод: 1 -во - Молитвата. Този метод е най-лесното нещо, а като се срещнем вторий път ще дам второто правило.
към текста >>
38.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за
Божественото
учение
.
В новата култура Вътрешните Връзки на съзнанието ще ги организират. Един слон върви, лаят го няколко кучета. Той хване с хобота си някое куче за крака, повдигне го малко във въздуха и пак го остави. И то като хукне!... Това е педагогика, възпитание на кучето.
Сегашните хора се опълчват против Бога, говорят това-онова за
Божественото
учение
.
- Ние не служим на народа, ние не служим на човечеството - ние служим на Бога. Ако народът обича Бога, ние служим и на народа. След като престояхме известно време на Бивака, тръгнахме нагоре. Спряхме се на една красива полянка, вдясно от шосето, малко под хижа „Алеко". Беше един часа след обяд.
към текста >>
39.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Законът за Любовта - това е Новото
Учение
, това е Новият Живот.
Тогава ще кажеш: „Нещастен съм в своите чувства, но щастлив съм в своята любов! " Защо? Защото Любовта, която имам, никой не може да ми я вземе! Сега казах нещо много хубаво... Законите за злото, за доброто, за женитбата, за политическите убеждения - те са учения за света, там се учат.
Законът за Любовта - това е Новото
Учение
, това е Новият Живот.
Новият Живот почива само върху един принцип! Любовта ще дойде в света, ще се въплъти. Тя ще спаси света! После ще се въплъти Мъдростта. Ще видите образа на Любовта - какво нещо е!
към текста >>
Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е
Божественото
!
Ще видите образа на Любовта - какво нещо е! И като видите Любовта, като я погледнете само, ще забравите всичко, и ще изскочи от Вас Всичката грозота на живота - грях, страдания, Всичко! Животът сега започва, с великото в света! Колко животи са минали безполезни! Градиш - рухне, градиш -рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие.
Това, което човек е желал, трябва да се изпълни, то е
Божественото
!
И ще се изпълни повече, отколкото е желал. И това ще дойде! И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален! Ще казвате тогава: "Едно време бях сляп, сега виждам! " Тъй ще се насърчавате!
към текста >>
" А в Новото
учение
се казва: ,Любете се един друг, за да живеете".
И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален! Ще казвате тогава: "Едно време бях сляп, сега виждам! " Тъй ще се насърчавате! То не е само за утешение - това са реални неща, хубави работи! Едно време се казваше: „Молете се един за друг, за да изцелеете!
" А в Новото
учение
се казва: ,Любете се един друг, за да живеете".
Ще бъде то! Това не е за целия свят. Защото в тази, третата фаза, в „Епохата на Третия Адам" само най-напредналите души ще се събудят най-първо. Това го наричат Първо възкресение. Това са избраните души, които ще станат подтик.
към текста >>
40.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Само на
Божественото
можем да се подчиним.
- Докато човек не мине през тази Школа, не може да разбере Живота. Една душа може да живее при най-хубавите условия, и пак да се мъчи. Щом човек е един лист на дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение. Сега човек трябва да дойде до „Възкресението". После да бъде като ангел, а после да стане от Синовете Божии.
Само на
Божественото
можем да се подчиним.
На човешкото не можем да се подчиним. В човека има нещо животинско. Когато те хване тигърът, носи те навсякъде, ти вече си в негова власт; или,ти си във властта на един кон, който е без юзда. Затова всички, които говорят, че човек трябва да бъде господар на себе си, подразбират, че той трябва да подчини животинското си естество. Две естества има в човека.
към текста >>
Божието
учение
трябва да се приложи.
Щастието в този живот не може да се постигне. Когато казвам „този живот", имам предвид сегашните разбирания. То ще се постигне при новите разбирания. Някои казват „онзи свят ". - Че „онзи свят " хората и сега могат да го живеят.
Божието
учение
трябва да се приложи.
Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение". Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да си избере един начин за приложение. Трябва цялото поколение да се възпита в този дух. Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога.
към текста >>
Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа
Божественото
Учение
".
Когато казвам „този живот", имам предвид сегашните разбирания. То ще се постигне при новите разбирания. Някои казват „онзи свят ". - Че „онзи свят " хората и сега могат да го живеят. Божието учение трябва да се приложи.
Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа
Божественото
Учение
".
Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да си избере един начин за приложение. Трябва цялото поколение да се възпита в този дух. Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога. Това е хубавото.
към текста >>
Питали го в какво се състои
учението
Христово.
Ще разрешите основния Въпрос - Любов към Бога. И тогава всичко друго може да се приложи. То е първото нещо! Щом разрешите този, другите въпроси са вече лесни. Толстой е дошъл до една хубава мисъл.
Питали го в какво се състои
учението
Христово.
Той отговорил така: „Когато в една бурна нощ потропаме на една врата и не ни приемат, потропаме на втора врата и пак не ни приемат, и още, и още и т. н. - ние все пак да благодарим! Това е Христовото Учение." Ако Бог царува, и не ме приемат хората, трябва да има нещо. Аз не трябва да се ожесточавам. В дадения случай аз треперя от студ, но хиляди същества има още, които са се сгушили в студа - птиченца, мушички, хора...
към текста >>
Това е Христовото
Учение
." Ако Бог царува, и не ме приемат хората, трябва да има нещо.
Щом разрешите този, другите въпроси са вече лесни. Толстой е дошъл до една хубава мисъл. Питали го в какво се състои учението Христово. Той отговорил така: „Когато в една бурна нощ потропаме на една врата и не ни приемат, потропаме на втора врата и пак не ни приемат, и още, и още и т. н. - ние все пак да благодарим!
Това е Христовото
Учение
." Ако Бог царува, и не ме приемат хората, трябва да има нещо.
Аз не трябва да се ожесточавам. В дадения случай аз треперя от студ, но хиляди същества има още, които са се сгушили в студа - птиченца, мушички, хора... Когато станете сутрин, хубаво ще дишате, после хубаво ще мислите и хубаво ще чувствате. И след това Духът ще ви дойде на гости. Има мисли атавистични, които са влезли у вас.
към текста >>
Това е едно
учение
на опит.
Преди всичко, като влизате в този клас, няма да мислите, че сте стари! Тази мисъл ще изскочи от главите ви! В това училище косата ви ще стане каквато вие поискате - черна или кестенява. Имате бръчки - ще махнете и бръчките! Ще се правят опити.
Това е едно
учение
на опит.
Който влезе в този клас, няма да говори в света за него, като риба ще мълчи за това. Има посветени, които владеят силите на Природата. Те могат да вземат каквато форма искат. Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората. После ще излезе от селото и скоро ще се върне като много красив момък.
към текста >>
41.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни
, 4.06.1928 г.
Божественото
учение
може да се наложи в света по много начини.
Това е хубав метод. Когато тръгнеш, ще се спреш на едно място и ще ти кажат отвътре: „Еди на коя си улица една жена се моли и те чака“. И така вие ще ѝ помогнете с радост. На следващия ден ще отидеш при друга жена, която те чака от сто дни. И където отидеш, ще създадеш аура.
Божественото
учение
може да се наложи в света по много начини.
Ако ти не приемеш храна от царския син, най-после ще приемеш храна от слугите. Ти ще си мълчиш, когато дойде въздаяние някому за някоя неправда, която е направил на теб. Когато някой светия излекува някого и онзи благодари само нему, това е невярно, а трябва да благодари на Бога. Когато някой ми благодари, аз ще отдам това на Бога и ще знам, че се благодари на Бога, а не на мен. Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползвал повече, понеже Благодатта е минала през мен.
към текста >>
42.
Учителя обсъжда с група от Братството забраната на събора през 1928 г.
, 09.1928 г.
Със забраната на Събора, с пречките, които слагат пред това Ново
учение
, подпушват
Божественото
благословение и настъпи суша.
Спомен на Боян Боев: Победата е на наша страна Спомен на Боян Боев ПОБЕДАТА Е НА НАША СТРАНА В началото на септември 1928 г. няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и стана въпрос за забраната на Събора през август същата година.
Със забраната на Събора, с пречките, които слагат пред това Ново
учение
, подпушват
Божественото
благословение и настъпи суша.
А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда. С тази забрана на Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията. Ще дойдат разни катаклизми. Ние сме с Бога и победата е на наша страна. Кога не са били преследвани новите течения?
към текста >>
43.
Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929
, 4.06.1929 г.
Това
Учение
ще се наложи в света по много начини.
Това е хубав метод. Като тръгнете да работите, ще се спрете някъде и отвътре ще ви кажат: „На еди-коя си улица една жена се моли и те чака". Вие отивате и я намирате, зарадвате се, че сте й помогнали. На другия ден отивате при друга жена, която се моли и чака вече сто дена... И където отивате, ще създавате аура. *
Това
Учение
ще се наложи в света по много начини.
Божественото Учение може да се наложи по много начини. Ако не приемете храна от царския син, най-после ще я приемете от слугата. Ти ще си мълчиш, когато дойде въздаяние някому за някоя неправда, която е извършил спрямо теб - мълчи! Когато някой светия излекува някого, ако онзи благодари само нему, това е невярно, но трябва да благодари на Бога. Когато някой ми благодари, аз ще отдам това на Бога, ще знам, че се благодари на Бога, не на мен.
към текста >>
Божественото
Учение
може да се наложи по много начини.
Като тръгнете да работите, ще се спрете някъде и отвътре ще ви кажат: „На еди-коя си улица една жена се моли и те чака". Вие отивате и я намирате, зарадвате се, че сте й помогнали. На другия ден отивате при друга жена, която се моли и чака вече сто дена... И където отивате, ще създавате аура. * Това Учение ще се наложи в света по много начини.
Божественото
Учение
може да се наложи по много начини.
Ако не приемете храна от царския син, най-после ще я приемете от слугата. Ти ще си мълчиш, когато дойде въздаяние някому за някоя неправда, която е извършил спрямо теб - мълчи! Когато някой светия излекува някого, ако онзи благодари само нему, това е невярно, но трябва да благодари на Бога. Когато някой ми благодари, аз ще отдам това на Бога, ще знам, че се благодари на Бога, не на мен. Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползвал повече,защото благодатта е минала през мен.
към текста >>
44.
Учителя е на Витоша с учениците - 24 юни 1929
, 24.06.1929 г.
Божественото
учение
ще се наложи по много начини.
Ако човек не се примири с Бога, никаква чистота не може да придобие. Ако искате да работите, Светлите Същества ще ви дават всички условия, средства и пр. Ще проучвате техните пътища и те ще ви ръководят. Молете се да дойдат повече работници отгоре, за да се помогне на човечеството. Най-напред да работят върху готовите души и тогава и вие ще се въодушевите и ще бъдете като доброволци (ще се присъедините към тях).
Божественото
учение
ще се наложи по много начини.
Когато някой ви излекува, ще благодарите първо на Бога, а после на други, защото той се е ползвал повече, понеже благодатта е минала през него и той трябва да отдаде това на Бога. В света сега има толкова тайни. Който не обича Бога, той се мъчи. Щом някой изповяда Любовта си, винаги я изгубва. Винаги гледайте да не изгубите благоволението на Бога и да не се откажете, даже и да ви убият, защото вие печелите в този случай.
към текста >>
45.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Пъхва ни
божественото
благоухание на боровата гора.
Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час! Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме.
Пъхва ни
божественото
благоухание на боровата гора.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай.
към текста >>
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т.
към текста >>
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка.
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>
46.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Пъхва ни
божественото
благоухание на боровата гора.
Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час! Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме.
Пъхва ни
божественото
благоухание на боровата гора.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай.
към текста >>
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т.
към текста >>
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка.
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>
47.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Пъхва ни
божественото
благоухание на боровата гора.
Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час! Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме.
Пъхва ни
божественото
благоухание на боровата гора.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай.
към текста >>
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т.
към текста >>
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка.
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>
48.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Пъхва ни
божественото
благоухание на боровата гора.
Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час! Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме.
Пъхва ни
божественото
благоухание на боровата гора.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай.
към текста >>
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т.
към текста >>
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка.
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>
49.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Пъхва ни
божественото
благоухание на боровата гора.
Чуват се даже далечни гръмотевици. Значи, потегляме при топовни салюти. - На добър час! Не заваля, обаче мъглата ни запрегръща още от Царска Бистрица. Въпреки мъглата ние виждаме из каква прелест пътуваме.
Пъхва ни
божественото
благоухание на боровата гора.
Запяха, заечаха в ушите ни потоци, реки и водопади. Пътуваме под арка от сплели клони кичести борове и елхи. По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно. Из Витошките поля и усои няма такива цветя. О, да, те са само райски цветя и виреят само тука в рая - в Рилския рай.
към текста >>
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т.
към текста >>
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка.
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>
50.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
Ръководени от духа на
Божественото
Слово, обогатени от красотата на природата и възродени от планинския въздух, след чудните дни прекарани с Учителя, ние сме отново в София, в нашия обичан Изгрев.
формула: В Божията Любов, в Божия Дух има живот.„Камъните са наредени по плоскости, за да могат да отразяват светлината. Те не са разхвърляни безразборно, както ние си мислим."10 гл. от Евангелието на Йоана, 33 ст.Същия ден при „Първото езеро":16 гл. от Евангелието на Йоана, 0-16 ст.Прекрасна беседа. *
Ръководени от духа на
Божественото
Слово, обогатени от красотата на природата и възродени от планинския въздух, след чудните дни прекарани с Учителя, ние сме отново в София, в нашия обичан Изгрев.
* Приготовляваме се за Седемте рилски езера.Те не могат да се опишат. За тях казвам: Идете и вижте рилските езера! - Огледайте се в огледалната повръхност на първото, направете утринната закуска при второто и на път за третото отбийте се при сгушената там бяла чешмичка! Колко красота има във всичко това и колко радост!
към текста >>
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т.
към текста >>
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка.
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>
51.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден
, 15.07.1929 г.
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т.
към текста >>
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка.
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>
52.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден
, 16.07.1929 г.
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т.
към текста >>
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка.
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>
53.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София
, 17.07.1929 г.
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена. След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер. Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Има
учение
, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва.
Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина. Вътрешният извор трябва да се отвори. Сега иде отваряне на извора на причинното тяло, т.
към текста >>
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря на едно от телата. Работете свободно, без принуждение, в духа на свободата. Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено. Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато. Ако заговоря с някой човек днес, то има връзка с него, но ако той си отиде утре, няма връзка.
Същото е и с Бога.Методи за изливане на Духа, за свързване с
Божественото
, са били практикувани от други мистици и пророци.
Учителят дава методите и законите, а ученикът трябва да ги приложи. Първото е работа на Учителя, а второто на ученика. Ще изучавате беседите и лекциите. Там са методите и законите. Ще изучавате Библията.
към текста >>
54.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
Съчетавайки добре вдъхновеното изложение с ясната логическа мисъл и конкретните страни на
учението
, авторът представя чисто философските аспекти от Словото на Учителя Петър Дънов.
За статията Статията на Ангел Томов е написана по покана на Редакционната колегия на сп. „Философски преглед” от 1929г. Излиза през 1930г. в книга първа на същото списание.
Съчетавайки добре вдъхновеното изложение с ясната логическа мисъл и конкретните страни на
учението
, авторът представя чисто философските аспекти от Словото на Учителя Петър Дънов.
Статията е опит да се очертаят по-важните философски понятия и идеи от една страна, а от друга – тя представлява и един от първите опити за систематизация на тези идеи. Независимо от факта, че е писана назад във времето и, може би, езикът й не звучи особено актуално днес, все пак тя е важен исторически документ. Може добре да послужи като своеобразно въведение към философията на Учителя Петър Дънов. Така, наред и с други важни изследвания от онова време, резюмето от статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както за хората на „пределните понятия”, така и за всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от Живота. М. Бачев - Издателство Бяло Братство
към текста >>
В тази голяма духовна вълна има своето място и
учението
на Петър Дънов (1) в България.
Така, наред и с други важни изследвания от онова време, резюмето от статията на А.Томов е едно полезно и приятно четиво както за хората на „пределните понятия”, така и за всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от Живота. М. Бачев - Издателство Бяло Братство РЕЛИГИОЗНО - ФИЛОСОФСКИЯ МИРОГЛЕД НА ПЕТЪР ДЪНОВ След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото” в Япония, бахаизмът в Персия, христовият комунизъм в Чехия, новото розенкройцерство, школата на Щайнер и неговите последователи, както и тая на Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр.
В тази голяма духовна вълна има своето място и
учението
на Петър Дънов (1) в България.
Ония, които се надяват да намерят у П. Дънов стройно формирана и изложена религиозно-философска „система”, ще останат разочаровани. Както всички големи духовни учители, П. Дънов е човек на дълбокото вътрешно прозрение. Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата, жива и конкретна истина.
към текста >>
Учението
на П.
Но той не е човек на сложните логически построения и умувания. Независимо от тази характерна особеност, П. Дънов е съвършено чужд на илюзията на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма. Той знае, че „последно”, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса, и че важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях.
Учението
на П.
Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм. (3) По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен (4), Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос (5). Като Абсолют, Той е първопричина на всички неща, дава живот на всичко, съдържа единството на всички души; Той е Глава на човешкия дух. В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на цялото”. П. Дънов споделя с йогите, с теософията и модерните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията, като висше и основно проявление на абсолютното, като основен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот.
към текста >>
В своето
учение
той прокарва също тъй и основните идеи за кармата и за превъплътяването на душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша любов и висша правда в живота, а защото тия идеи – за кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени за него истини на живота.
Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм. (3) По отношение на битието, Бог е трансцендентен и иманентен (4), Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос (5). Като Абсолют, Той е първопричина на всички неща, дава живот на всичко, съдържа единството на всички души; Той е Глава на човешкия дух. В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието на цялото”. П. Дънов споделя с йогите, с теософията и модерните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията, като висше и основно проявление на абсолютното, като основен и доминиращ над всичко закон на всемирния живот.
В своето
учение
той прокарва също тъй и основните идеи за кармата и за превъплътяването на душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с идеята за господството на една висша разумност, висша любов и висша правда в живота, а защото тия идеи – за кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени за него истини на живота.
Както теософите и всички окултисти, П. Дънов учи, че битието далеч не се изчерпва с тъй наречения „материален свят” на триизмерното пространство и че това битие се проявява едновременно и в по-висши полета или светове – астрален, ментален, причинен и др. (у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни свята); че силите на всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват по-нисшето поле и всички тия взаимно проникващи се полета съставят едно единно битие, единен живот на всемирния дух. В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни сили; те са обитаеми и от същества от по висши степени на еволюция от тази на човечеството и съществува една голяма йерархия на такива по-висши същества. Чувствата и мислите са в по-висшите светове тъй реални, както материалните предмети в материалния свят.
към текста >>
„Човешкото в човека – това е опаковката, а
божественото
– това е същността на човешкото естество”.
Той обаче далеч не е най-висшето проявление на това битие. Както окултистите от всички времена са учили, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина „подобие Божие”, „син Божий”, „микрокосмос”, който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни на цялото битие. Със своята физическа природа човек е едно с „материалния свят”; със своето астрално и ментално тела, той е свързан с по-висшите светове; но той има и един още по-висш духовен живот, който го свързва с Първичното Божествено Начало. В своята дълбока същност като дух, той е една искра от онзи свещен огън на всемирния живот, който наричаме първопричина, основно начало, Бог. Чрез него, както и чрез цялата еволюция на разумната природа, се проявява това основно начало все по-пълно и по-съвършено.
„Човешкото в човека – това е опаковката, а
божественото
– това е същността на човешкото естество”.
В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята истинска същност, той тепърва има да се проявява. Основният и най-важен факт на всемирния живот – това е неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всемирната разумност. Тая разумност се манифестира в общия строеж на мирозданието, в общия план на всемирното развитие, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени, а така също и в най-малкото движение и най-малката проява. И най-незначителното движение предполага разумност.
към текста >>
Друга основна и от най-голяма важност за човека истина, която се разкрива за по-висшето познание, е тая, че чрез божествения живот,
божественото
творчество, божествената разумност, се проявява една върховна любов: „Бог е любов” (6).
Основният и най-важен факт на всемирния живот – това е неговата разумност. Бог се изявява в него като Дух на всемирната разумност. Тая разумност се манифестира в общия строеж на мирозданието, в общия план на всемирното развитие, в съществуването на разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени, а така също и в най-малкото движение и най-малката проява. И най-незначителното движение предполага разумност. Колкото по-дълбоко човешкият ум прониква всемирното битие, толкова по-дълбоко бива той потресен от великата разумност, която го управлява.
Друга основна и от най-голяма важност за човека истина, която се разкрива за по-висшето познание, е тая, че чрез божествения живот,
божественото
творчество, божествената разумност, се проявява една върховна любов: „Бог е любов” (6).
Висшата божествена любов е създала света, тя го поддържа, издига го към съвършенство и красота. Бог твори и създава, за да изяви Своята любов. Тая любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по напреднали са те. Тя съзижда и твори чрез всички същества. Тя носи божествения живот, светлина, радост, мир, хармония и красота и, както споменахме, е най-висшата космична творческа сила наред с божествената мисъл.
към текста >>
Като развива своето
учение
, П.
Идеалът на ученика е да бъде истински ученик на това „Бяло братство”, да се свърже духовно с него и да стане истински съработник в неговото велико дело. Ученикът е човек на пълното и съвършено здраве, което изключва всякакви недъзи. Той развива в себе си в най-висша степен способността да противостои на всякакви болести и разрушителни влияния, да развива максимум активност, и то в най-висшите й форми. За тая цел той изгражда своето тяло с най-чистите строителни материали, своето физическо тяло – с растителни храни и плодове, своето астрално тяло – с възвишени чувства, а своето ментално тяло – с положителни творчески мисли. Идеалният ученик, който трябва да дорасне като такъв в процеса на едно дълго развитие, е човекът на най-възвишената творческа любов, на най-живоносната светлина, на най-хармоничния мир, на най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на знанието и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили и на Бога в изграждане новото и великото в живота.
Като развива своето
учение
, П.
Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Иисус и първите черковни деятели, а освен това допълня го с онова ново, което Иисус "би казал сега” – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората, казва П. Дънов, Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма” на вашия небесен Баща!
към текста >>
Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, той възсъздава Христовото
учение
в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Иисус и първите черковни деятели, а освен това допълня го с онова ново, което Иисус "би казал сега” – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота.
Ученикът е човек на пълното и съвършено здраве, което изключва всякакви недъзи. Той развива в себе си в най-висша степен способността да противостои на всякакви болести и разрушителни влияния, да развива максимум активност, и то в най-висшите й форми. За тая цел той изгражда своето тяло с най-чистите строителни материали, своето физическо тяло – с растителни храни и плодове, своето астрално тяло – с възвишени чувства, а своето ментално тяло – с положителни творчески мисли. Идеалният ученик, който трябва да дорасне като такъв в процеса на едно дълго развитие, е човекът на най-възвишената творческа любов, на най-живоносната светлина, на най-хармоничния мир, на най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човек на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на знанието и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили и на Бога в изграждане новото и великото в живота. Като развива своето учение, П.
Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, той възсъздава Христовото
учение
в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Иисус и първите черковни деятели, а освен това допълня го с онова ново, което Иисус "би казал сега” – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота.
Ако Бог е говорил в миналото на хората, казва П. Дънов, Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма” на вашия небесен Баща! Учението на Иисус бе едно окултно учение; неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии.
към текста >>
Учението
на Иисус бе едно окултно
учение
; неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно
учение
на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии.
Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Иисус и първите черковни деятели, а освен това допълня го с онова ново, което Иисус "би казал сега” – след 2000 год., на хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота. Ако Бог е говорил в миналото на хората, казва П. Дънов, Той и днес говори; ако Той днес не говори, тогава въобще не е говорил. Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма” на вашия небесен Баща!
Учението
на Иисус бе едно окултно
учение
; неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно
учение
на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии.
Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Иисус „тесен път”; ето защо те основаваха братски общежития, които просъществуваха около три столетия; ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от диви зверове. Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а от друга, на робовладелците, феодалите, властодръжците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата, тогава то беше подложено на изопачаване, тесният път беше изоставен, тайното учение – забравено. Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вярва в постигане царството Божие не на земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията.
към текста >>
Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а от друга, на робовладелците, феодалите, властодръжците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата, тогава то беше подложено на изопачаване, тесният път беше изоставен, тайното
учение
– забравено.
Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма” на вашия небесен Баща! Учението на Иисус бе едно окултно учение; неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии. Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Иисус „тесен път”; ето защо те основаваха братски общежития, които просъществуваха около три столетия; ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от диви зверове.
Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а от друга, на робовладелците, феодалите, властодръжците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата, тогава то беше подложено на изопачаване, тесният път беше изоставен, тайното
учение
– забравено.
Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вярва в постигане царството Божие не на земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път” с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота.
към текста >>
Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото
учение
: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота.
Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а от друга, на робовладелците, феодалите, властодръжците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата, тогава то беше подложено на изопачаване, тесният път беше изоставен, тайното учение – забравено. Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вярва в постигане царството Божие не на земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път” с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена.
Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото
учение
: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота.
Учението на П. Дънов, подобно на всички почти модерни мистични движения, е твърде отчужден от арената на острите социални борби. Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт. Едновремешните богомили играеха на времето си в социалните борби и ролята на днешните социалдемократи, комунисти, анархисти. Последователите на П.
към текста >>
Учението
на П.
Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вярва в постигане царството Божие не на земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път” с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота.
Учението
на П.
Дънов, подобно на всички почти модерни мистични движения, е твърде отчужден от арената на острите социални борби. Той е твърде чужд на психиката на недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители на крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване на личността в духа на истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт. Едновремешните богомили играеха на времето си в социалните борби и ролята на днешните социалдемократи, комунисти, анархисти. Последователите на П. Дънов обаче са далеч зад боевата линия на ожесточените днес социални борби, далеч зад всички тия революционни сили, които привличат около своите знамена недоволната народна маса.
към текста >>
Учението
на Петър Дънов е
учение
не толкова на непосредственото настояще, колкото
учение
на по-близкото или по-далечно бъдеще.
Едновремешните богомили играеха на времето си в социалните борби и ролята на днешните социалдемократи, комунисти, анархисти. Последователите на П. Дънов обаче са далеч зад боевата линия на ожесточените днес социални борби, далеч зад всички тия революционни сили, които привличат около своите знамена недоволната народна маса. Те доброволно са се отказали от грубия и неприятен труд на орачите и копачите на социалната нива и са си резервирали приятната работа на сеяча. Но затова тяхната роля, за много дълго време поне, ще бъде твърде ограничена и няма да засяга, освен не особено широк кръг от интелигенцията.
Учението
на Петър Дънов е
учение
не толкова на непосредственото настояще, колкото
учение
на по-близкото или по-далечно бъдеще.
Ангел Томов ------------------------------------------------------------------------------ 1. В оригинала стои думата „дъновизъм”. Това название относно учението на Учителя Петър Дънов е неподходящо и неприемливо. Подчертавано е още приживе от самия него, че подобен етикет не може да разкрие същината на това учение, защото когато става дума за принципи и закони на природата, е изключено да се използва форма на притежание от която и да е личност.
към текста >>
Това название относно
учението
на Учителя Петър Дънов е неподходящо и неприемливо.
Но затова тяхната роля, за много дълго време поне, ще бъде твърде ограничена и няма да засяга, освен не особено широк кръг от интелигенцията. Учението на Петър Дънов е учение не толкова на непосредственото настояще, колкото учение на по-близкото или по-далечно бъдеще. Ангел Томов ------------------------------------------------------------------------------ 1. В оригинала стои думата „дъновизъм”.
Това название относно
учението
на Учителя Петър Дънов е неподходящо и неприемливо.
Подчертавано е още приживе от самия него, че подобен етикет не може да разкрие същината на това учение, защото когато става дума за принципи и закони на природата, е изключено да се използва форма на притежание от която и да е личност. Поради тази причина, както и за да се избегне тази съвсем неправилно използвана форма, по-надолу в текста на статията думата „дъновизъм” ще бъде заменяна с „учението на Петър Дънов”. В действителност авторът също използва последното название и следва да се има предвид, че не навсякъде тя е резултат на редакция (бел. ред.).
към текста >>
Подчертавано е още приживе от самия него, че подобен етикет не може да разкрие същината на това
учение
, защото когато става дума за принципи и закони на природата, е изключено да се използва форма на притежание от която и да е личност.
Учението на Петър Дънов е учение не толкова на непосредственото настояще, колкото учение на по-близкото или по-далечно бъдеще. Ангел Томов ------------------------------------------------------------------------------ 1. В оригинала стои думата „дъновизъм”. Това название относно учението на Учителя Петър Дънов е неподходящо и неприемливо.
Подчертавано е още приживе от самия него, че подобен етикет не може да разкрие същината на това
учение
, защото когато става дума за принципи и закони на природата, е изключено да се използва форма на притежание от която и да е личност.
Поради тази причина, както и за да се избегне тази съвсем неправилно използвана форма, по-надолу в текста на статията думата „дъновизъм” ще бъде заменяна с „учението на Петър Дънов”. В действителност авторът също използва последното название и следва да се има предвид, че не навсякъде тя е резултат на редакция (бел. ред.).
към текста >>
Поради тази причина, както и за да се избегне тази съвсем неправилно използвана форма, по-надолу в текста на статията думата „дъновизъм” ще бъде заменяна с „
учението
на Петър Дънов”.
Ангел Томов ------------------------------------------------------------------------------ 1. В оригинала стои думата „дъновизъм”. Това название относно учението на Учителя Петър Дънов е неподходящо и неприемливо. Подчертавано е още приживе от самия него, че подобен етикет не може да разкрие същината на това учение, защото когато става дума за принципи и закони на природата, е изключено да се използва форма на притежание от която и да е личност.
Поради тази причина, както и за да се избегне тази съвсем неправилно използвана форма, по-надолу в текста на статията думата „дъновизъм” ще бъде заменяна с „
учението
на Петър Дънов”.
В действителност авторът също използва последното название и следва да се има предвид, че не навсякъде тя е резултат на редакция (бел. ред.).
към текста >>
55.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август
, 28.08.1930 г.
Дошло е времето, когато
Божественото
, вложено в човека, трябва да се развие.
28 август 1930 год. 4 часа и 30 мин. сутринта, Изгрев Прочете се Евангелие от Иоанна 8 глава от ст. 12 до края.
Дошло е времето, когато
Божественото
, вложено в човека, трябва да се развие.
Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла.
към текста >>
Когато човек развие
Божественото
в себе си това състояние наричат възмъжаване.
4 часа и 30 мин. сутринта, Изгрев Прочете се Евангелие от Иоанна 8 глава от ст. 12 до края. Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие.
Когато човек развие
Божественото
в себе си това състояние наричат възмъжаване.
Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл.
към текста >>
Когато
Божественото
в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот.
Прочете се Евангелие от Иоанна 8 глава от ст. 12 до края. Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи.
Когато
Божественото
в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот.
Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници.
към текста >>
Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави.Та да дадете условия да расте
Божественото
, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това.
Това е сегашното положение на хората.За Божествения живот три неща трябва да имате в съображение: Пътят по който вървите, трябва да е верен; условията - трябва да са Божествени и методите - трябва да са Божествени. Когато дойде това съчетание пътят, условията и методите да са добри, тогава всичко може да се постигне. Сега се случва понякога пътят и условията са добри, но методите са човешки и тогава никакво постижение не може да има. Сега на съвременните верующи методи липсват. Ако казваме, че поддържаме Бога, а не вършим Волята Му, нищо не можем да постигнем.
Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави.Та да дадете условия да расте
Божественото
, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това.
Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите.
към текста >>
Божественото
носи онази вътрешна свобода.
У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите.
Божественото
носи онази вътрешна свобода.
Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас. Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно. Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си.
към текста >>
Мойсеевото
учение
няма да го има.
Не е хубаво да се обеси, но какво да правим и пак тези лоши хора ще се наплодят, какво да ги правим? "Та целият християнски свят и вие проповядвате и търсите Христа, но прилагате Мойсея. Методите на християнството тепърва трябва да дойдат. Новите схващания трябва да дойдат на мястото на Мойсея, като вътрешен подтик. Методите на Христа, които сега са отвътре, ще действуват и отвън, на мястото на Моисеивите.
Мойсеевото
учение
няма да го има.
Времето е близо. От нашето гледище е много близо, но по човешки погледнато вие ще кажете, че е много дълга работа.Та ще изучавате силата на човешката мисъл. Има един начин, по който мислите на хората могат да се сдружават. Можете да направите опит. Ако съберете 20,30,100 души при един болен и концентрирате мисълта си с едно желание, може да го излекувате.
към текста >>
Сега по пътя на християнството има Новото
учение
: Да се обединят хората и като се роди една добра мисъл в някого, трябва да се роди във всинца ви желание да я реализирате.
" И привеждат Христос за пример, който е дал на учениците си сила да правят чудеса. Но като четете Писанията ще видите, че тези хора бяха като една душа. 120 души се събираха заедно и желаеха хубавото в тях да възтържествува. И тези 120 души скоро станаха 3000 души. И тези християни на първо време много хубаво вървяха, а днес вървят по пътя на раздора.
Сега по пътя на християнството има Новото
учение
: Да се обединят хората и като се роди една добра мисъл в някого, трябва да се роди във всинца ви желание да я реализирате.
И сега у мнозина има хубави проекти, но другите не реализират, така се губи време и няма никакво постижение. Христос казва: „Ако вие не признаете, че Любовта е едно всемощна сила, която може да извърши всичко" и Божията Истина - също. Ако вие нямате това верую, нищо не можете да извършите. Вие трябва да имате едно верую и да знаете, че това, което искате ще стане и земята да се обърне. Ще стане защото имате едно правилно схващане за света.
към текста >>
Не да ги обърнем, но да се обърнат сърцата на тези хора, че те да не живеят за себе си, а за другите и всеки един да има желание да живее за
Божественото
.
Но вие оставете тази идея да работи вътре във вас и тя ще възрастне. У вас има една идея: Искате да работите за Бога. Какво подразбирате под думите „работене за Бога"? Ти казваш: „Искам да обърна българския народ да вярва в Бога". Че той и сега вярва в Бога.
Не да ги обърнем, но да се обърнат сърцата на тези хора, че те да не живеят за себе си, а за другите и всеки един да има желание да живее за
Божественото
.
И ако във всички хора има това желание, то светът ще има друг изглед. В света има една крива страна - това е, че не се върши Волята Божия. И от невършенето на волята Божия, не страда Господ, ние страдаме докато се убедим, че пътищата на Бога са опитани и че те са единствените методи, по които може да дойде спасението на света.Аз ще ви дам само някои методи, чрез които да работите. В моите беседи аз съм говорил много работи. Както някои, които са изучавали теоретически химията, изучавали са за кислорода, водорода, но в лабораторията нищо не могат да направят с тях.
към текста >>
" Да, този е сега Божествения закон: Да изменим нашите мисли, докато те дойдат в хармония с
Божественото
, ие ще дойдем в хармония с Бога и тогаз мислите на Бога ще се отразяват в нас и ще имаме един положителен опит.
Няма да го разправяте на този или онзи. Може да разправите нещо, което е опитано от вас, 99 пъти опитано. За пазаря няма какво да изнасяме, когато нямаме още за себе си. И много пъти нашите проекти в света не се постигат, защото преди да сме постигнали разправяме на този или онзи. Онзи казва: „Нищо няма да стане от тази работа!
" Да, този е сега Божествения закон: Да изменим нашите мисли, докато те дойдат в хармония с
Божественото
, ие ще дойдем в хармония с Бога и тогаз мислите на Бога ще се отразяват в нас и ще имаме един положителен опит.
И тогаз този метод може да го предадете и на други - след като имате резултати. В този народ има толкова застояли души! В този Балкански полуостров има много души, които са изостанали в пътя на своето развитие, закъснели души. И в никоя друга страна няма толкова закъснели души. И в следствие на това, че са закъснели в тях има напор да минат напред и затова са такива лоши.
към текста >>
Божественото
, то е същественото.
Първото нещо е да знаете, че го има; второто нещо е да знаете мястото му; третото нещо е да го извадите, а четвъртото - е да го пренесете. Та вие сте дошли до положението да копаете. Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него.
Божественото
, то е същественото.
И това трябва да се разбере. Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование. Тогаз това няма да става, онова няма да става. Сега вие сте огрухани, по-лесно ще се сварите.За пояснение ще ви приведа един мистичен разказ. Дошъл Господ да посети светът, за да види какво правят хората.
към текста >>
Когато
Божественото
в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато
Божественото
в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование.
Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него. Божественото, то е същественото. И това трябва да се разбере.
Когато
Божественото
в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато
Божественото
в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование.
Тогаз това няма да става, онова няма да става. Сега вие сте огрухани, по-лесно ще се сварите.За пояснение ще ви приведа един мистичен разказ. Дошъл Господ да посети светът, за да види какво правят хората. Отишъл при един виден философ, който току що е бил вдигнал натопеното си в мастилото перо. Той като видял Господа си помислил: „Дали Господ дълго време ще седи тук?
към текста >>
Ето с тези тенджери влязох в грях сега".Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от
Божественото
, от идейното, вследствие на които не може да търпи, не може да издържа, Неговото присъствие.
Лукът ми ще загори и яденето ще се развали". Но готвачът веднага съзнал грешката си, разкаял се и се изповядал пред Господа: „Прости ми Господи, аз си помислих, че като дойде, ще останеш при мене повече време и яденето ми ще пригори. Дотегна ми този занаят, искам да го напусна. Той не е за мене. Големи пакости ми създаде.
Ето с тези тенджери влязох в грях сега".Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от
Божественото
, от идейното, вследствие на които не може да търпи, не може да издържа, Неговото присъствие.
Единствен от всичките само готвачът разрешил правилно въпросът, понеже изповядал грешката си. Вие можете да имате метода на философа, на жреца, на воина, на майката и най-после да имате положението на готвача. Готвачът се изповядва. Християнството всякога започва с изповед. Когато някой дойде да работи за Бога може да каже: „Знание нямам".
към текста >>
56.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август
, 31.08.1930 г.
Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня
Учението
?
Той ги изпи, веднага се изпоти, преоблече се и оздравя. Иска се един период на усилена дейност. Когато човек ще направи нещо, той не трябва да разстила времето, а трябва да го съкрати. Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо? А пък някой се спира да мисли дали онзи заслужава.
Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня
Учението
?
" Няма какво да се спираш на това. Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове. Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката. Или дялаш и при дялането можеш да се удариш. Та човешката мисъл има някой път закон на изплесване.
към текста >>
Ще вземете мистрията и ще ги замажете, затворите, и ще оставите само толкова място, през което
Божественото
да влиза.
Царството Божие няма да дойде, а трябва да го чувствувате, да стане една промяна у вас, де действувате по един особен начин. Като обичате един приятел, той вашата дума на две не прави. И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви. Ще мислите с жените ви какво ще стане, ако сте политици ще мислите какво ще стане с вас и политиката и прочие. Това са дупки.
Ще вземете мистрията и ще ги замажете, затворите, и ще оставите само толкова място, през което
Божественото
да влиза.
В първия опит още ще видите дали вашето съзнание е уредено. Един час размишление - работа, за един светия е удоволствие, то е като едно царско угощение. За който не е свикнал ще е трудно да размишлява един час. Ако не можете по добре е да скъсате конците, но да не кажете: „Тая работа не мога да я направя". Ще дойдат вашите приятели и ще довършат онова, което не сте успели да свършите вие.
към текста >>
57.
Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'
, 21.09.1930 г.
Това изисква
Божественото
учение
.
В Царството Божие може да влезе само човек с будно съзнание. Там не се приемат стари, хилави, с треперещи ръце и крака. Помнете: В Божествената Школа се приемат само млади хора. – Какво ще стане със старите? – Старият трябва да се подмлади, а младият да се превърне на слънце, да свети.
Това изисква
Божественото
учение
.
То носи ред и порядък навсякъде. Ученикът носи уханието на цветята. Божественото учение изключва всякаква нечистота. Някои от вас още се държат за църквата, за проповедите на своите пастири. Те са свободни, нека отидат при тях, да им проповядват.
към текста >>
Божественото
учение
изключва всякаква нечистота.
– Какво ще стане със старите? – Старият трябва да се подмлади, а младият да се превърне на слънце, да свети. Това изисква Божественото учение. То носи ред и порядък навсякъде. Ученикът носи уханието на цветята.
Божественото
учение
изключва всякаква нечистота.
Някои от вас още се държат за църквата, за проповедите на своите пастири. Те са свободни, нека отидат при тях, да им проповядват. Ако мислите, че учението на света е право, идете в света. Тогава аз ще бъда свободен. Едно ще знаете: Ако търсите лесен път на спасение, никъде няма да го намерите.
към текста >>
Ако мислите, че
учението
на света е право, идете в света.
То носи ред и порядък навсякъде. Ученикът носи уханието на цветята. Божественото учение изключва всякаква нечистота. Някои от вас още се държат за църквата, за проповедите на своите пастири. Те са свободни, нека отидат при тях, да им проповядват.
Ако мислите, че
учението
на света е право, идете в света.
Тогава аз ще бъда свободен. Едно ще знаете: Ако търсите лесен път на спасение, никъде няма да го намерите. Където Божията Любов е изопачена, там не може да има спасение. Временно залъгване може да има, но не и това, което търсите. Като ви наблюдавам, виждам, че някои идат при мене с единствената цел, да им разкрия известни тайни.
към текста >>
Какво отношение мога да имам към онзи, който осквернява с ума си
Божественото
знание, а със сърцето си опетнява Любовта на Бога?
– Защо? – Защото още не са готови за това знание. После ще се оплакват, че не съм ги погледнал както трябва. – Как ще ги погледна, както те искат, когато се опитват да ме лъжат? – „Учителят не се отнесе добре с мене.“ – Как ще се отнеса добре, когато тъпчеш истината с краката си?
Какво отношение мога да имам към онзи, който осквернява с ума си
Божественото
знание, а със сърцето си опетнява Любовта на Бога?
Това се отнася за всекиго от вас – никого не изключвам. Между вас няма нито един истински праведен човек. Затова казвам: Ако твоята неправда не се превърне на правда, не можеш да станеш човек. Ако неправдата на света се превърне в правда, може нещо да се очаква от този свят. Опитай се днес да кажеш на някого, че не е праведен.
към текста >>
Ако не прилагате
Божественото
знание, ще се натъкнете на знанието на черната ложа, от което произтичат всички нещастия.
Той ще каже: „Баща ми е благороден човек; майка ми е праведна“. Питам: Какво ще кажете за честността на народа, ако сам царският син краде? Следователно, ако и вие, които вършите волята Божия, крадете, къде е вашата честност? – „Но аз съм изпълнил всичко, което се иска от мене.“ – Само веднъж ли? Не ставайте слуги на дявола, на отрицателните сили.
Ако не прилагате
Божественото
знание, ще се натъкнете на знанието на черната ложа, от което произтичат всички нещастия.
– „Но Бог ще ни помогне.“ – Как ще ви помогне, когато нямате една велика идея? – „Ще се молим.“ – Ще се молите, но няма да получите отговор на молитвата си. Мислите ли, че ако нямате успех, Бог е с вас? Докато не станеш едно с Бога, да имаш непреривен мир в душата си, да изпълняваш волята Му, никога не можеш да имаш пълен успех. От всички се иска да сложите ред и порядък в себе си; да се справите с онази компания от духове, които бушуват във вас.
към текста >>
Всеки да види
Божественото
във вас.
И животът ти да коства, ще служиш на Господа. Като ви наблюдавам, виждам, че сте се отпуснали, не работите както по-рано. Искате да бъдете свободни. Бездействието не е свобода. Живейте и работете така, та всеки да види, че у вас има нещо особено.
Всеки да види
Божественото
във вас.
– „Слабости имаме, нали сме хора? “ – Всеки може да си има някаква слабост, обаче лъжата се изключва. Не е позволено на човека да лъже! Аз имам най-голямото отвращение към лъжата. Всичко може да се прости на човека, но лъжата – никога.
към текста >>
Ето идеалът на новото
учение
.
“ – Истината. Ще обичаш баща си и майка си, които служат на истината; ще обичаш брат си и сестра си, които служат на истината. Ще обичаш роднините и приятелите си, които служат на истината. Ще обичаш животните и растенията, които служат на истината. Абсолютна истина!
Ето идеалът на новото
учение
.
Абсолютна истина! Ето идеалът на новото човечество. Дръжте този идеал в душата си. Т. м. Утринно Слово от Учителя, държано на 21 септември 1930 г., София, Изгрев.
към текста >>
58.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 2 април
, 2.04.1931 г.
Понеже
Божественото
Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения.
Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала. Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши. Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете - настъпваме ангелите, настъпваме и Бога.
Понеже
Божественото
Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения.
Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него! " Да поразровя около цветето и да го полея струва много повече, отколкото да бъда при ангелите! Защото ти като отидеш при ангелите, те не искат нищо от тебе, а на цветето ще дадеш. А пък даването е по-горе от всички други неща. Стана дума за молитвата, после за страданията.
към текста >>
Според езотеричното
учение
във всички положения, В които човек се намира, и в най-сиромашкото, това, което той минава, е много Важно.
Една привилегия е, че страда човек. Мъчно е, че страда, но след страданието идва едно голямо благо. Никога не може да дойде най-великото благо, ако няма страдание. И Христос не щеше да има това Влияние Върху хората, ако не беше минал през страданието. Сега не могат да Го разпънат.
Според езотеричното
учение
във всички положения, В които човек се намира, и в най-сиромашкото, това, което той минава, е много Важно.
Като отидете на Небето, ще Ви пратят пак на Земята да спасите една грешна душа. Двадесет години ще работите върху нея, за да я обърнете. И ако я спасите, печелите и вие, и тя. Разбира се, след като си свършите работата, ще има угощение. *
към текста >>
59.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли
, 19.07.1932 г.
„Сат", това е
Божественото
, разумното, което се е проявило, това е светлината.
И ако човек има ръце, но не може да се ползува от тях, защо му са? Очите са за светлината. Всяко нещо, което човек вижда, трябва да го разбира. Зад светлината е скрит Бог - без Него не може да има светлина. Думата „светлина" произлиза от санскритската дума „сат" - значи проявеният Бог е светлина.
„Сат", това е
Божественото
, разумното, което се е проявило, това е светлината.
А пък виделината („вид", „вед") значи „зная", а това, което знаеш, като можеш да направиш, ще познаеш живота. Тогаз думите Христови имат смисъл: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Царството Божие, това е цялата вселена, всичко това, което Бог е създал. Или в най-прост смисъл казано: човек да държи Любовта, Мъдростта и Истината. Да търси живота, знанието, свободата. В какво стоят погрешките на хората?
към текста >>
Мързелът е за невежите,
учението
е за учениците, а работата е за посветените хора, които разбират.
Тогаз ще кажете: „Няма да ядем развалено ястие, развалени круши, ябълки, мътна вода няма да пием, лоши думи няма да слушаме." Така като разбира човек, изчиства ума си. Друго положение: Като се посее семето на земята, каква е целта? Всички прости хора се отличават с това, че са мързеливи, отличават се с голяма леност. Простият човек е всякога мързелив. Щом се наяде, той цял ден спи, не работи, не се моли, нито мисли, само понякога плаче, когато се намери на зор.
Мързелът е за невежите,
учението
е за учениците, а работата е за посветените хора, които разбират.
Невежият се мъчи, ученикът се труди, а добрият човек работи. Щом се мъчиш, невежа си; щом се трудиш, ученик си; а щом работиш, добър си. Не работиш ли, не си добър; не се ли трудиш, не си ученик; а щом си мързелив, прост си. Тогаз казваш: как ще излекуваш мързела си? Ще почнеш да учиш!
към текста >>
Всички хора са носители на
Божественото
дотолкова, доколкото те разбират." Някой път и хората се запушват.
Казваш: „Почвам да раста" - тогаз имаш светлина. Като расте човек, ще дойде в съприкосновение със светлината и топлината. Светлината е знанието, мъдростта, а топлината е любовта. Когато дойде топлината, имайте предвид, знайте, че Божията любов действува. А когато дойде светлината, ще знаете, че действува Божията мъдрост.
Всички хора са носители на
Божественото
дотолкова, доколкото те разбират." Някой път и хората се запушват.
Имате прозорец. Някой път и прозорецът се запрашва и нищо не се вижда навън. Трябва да го изчистите. Позволено е сега само 5 минути да ви говоря. Това ще ви бъде настолна реч.
към текста >>
60.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно
учение
за учениците, през която те непременно трябваше да минат.
” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни?
Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно
учение
за учениците, през която те непременно трябваше да минат.
Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.” 2. Спомен на Мария Тодорова: БУРЯТА И ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ШКОЛАТА Светозар Няголов І. А.
към текста >>
Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на
Учението
, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете.
Преди погребението, Лулчев успява да отиде при Учителя, да иска съвет. Учителят му казва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш на погребението след ковчега на жена си.” Когато шевствието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията на полицията, където на четвъртия етаж са затворени Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките на прозореца, Учителят им пробужда съзнанието. Те започват да викат и признават, че те са извършили престъплението. Така отпада обвинението срещу Лулчев, братството и Учителя. Тимеви са осъдени на доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”.
Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа на
Учението
, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите на видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината на Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг свят; При адепта; На планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете.
На Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева. Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда на всяка издадена от него книга да пише своето име. През 1929 г. Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта на жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева. Той започва да се оглежда в чистото огледало - Учителят, и вижда своя порочен живот.
към текста >>
Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно
учение
за учениците, през която те непременно трябваше да минат.
” Срещу 21.07.1932 г. става голяма буря през нощта, падат палатки. Няколко братя отиват при Учителя сутринта и Го помолват да спре бурята. Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира. Един брат Му казва: „Учителю, защо не спряхте бурята още снощи, за да не се разрушава лагерът ни?
Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно
учение
за учениците, през която те непременно трябваше да минат.
Такива бури ще имате и в живота си. Като дойдат, вие лесно ще ги разрешите, понеже сте тренирани.”* * Вж. „Изгревът”, том V, стр. 430 ÷ 433, под № 166.
към текста >>
Предпочитат
Божественото
пред човешкото и работят за него".
По онова време се бяха развъдили много ръководители и започнаха да отклоняват някои от сестрите, създавайки с тях сърдечни връзки. В Братството женския състав беше 2/3, а мъжете 1/3. Това предполагаше да има някои облажавани, а други съблазнявани. Образуваха се групички и което е най-смешното, че те слушаха повече своите тартори отколкото Учителя. Учителят беше недоволен и каза: „Има сестри, които обичат братята повече от мене и има сестри, които обичат мен повече от братята.
Предпочитат
Божественото
пред човешкото и работят за него".
Ето, това беше неговото заключение. Пак по това време и заради такива подобни случаи Учителят каза: „На небето се радват на този, който обича Бога. Може да бъде човек голям учен, с големи способности, с големи дарби, но не работи ли за Бога не му обръщат внимание". Някои около нас започнаха да си повдигат главите, да стават личности и да демонстрират, че са напреднали в духовно отношение със способности и дарби. А това беше една човешка суета и амбиция и нищо повече.
към текста >>
61.
Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо' на старинен език
, 20.12.1932 г.
Всяка сила, която служи на
Божественото
Начало, има музика.
Силата на музиката Музиката стимулира растенията. Следователно добрите чувства и мисли, добрите постъпки стимулират растенията. Същото важи и за хората. За животните пък средата е важна.
Всяка сила, която служи на
Божественото
Начало, има музика.
Всяка сила, която служи на себе си, в нея няма никаква музика. Симфонията на сферите "Божественото Учение е вечно. То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония на сферите. Божият Дух твори с песен" - казва Учителят.Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век.
към текста >>
"
Божественото
Учение
е вечно.
Същото важи и за хората. За животните пък средата е важна. Всяка сила, която служи на Божественото Начало, има музика. Всяка сила, която служи на себе си, в нея няма никаква музика. Симфонията на сферите
"
Божественото
Учение
е вечно.
То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония на сферите. Божият Дух твори с песен" - казва Учителят.Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век. Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората. Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят.
към текста >>
Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на
Божественото
!
Божият Дух твори с песен" - казва Учителят.Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода на класиците през XIX век. Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика на добродетели, музика на хармония и красота. В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува на хората. Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят. Ако се свири на болния - той може да оздравее.
Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци на
Божественото
!
Божествения живот търсим във всичко. Него изучаваме, него искаме да проявим. В милувката на майката, в добрата и силна ръка на бащата, в помощта на брата виждаме Божествения живот. Ето малкото, скрито птиченце, ето розичката, която цъфти, ето толкова цветя около нас. Божественият живот струи през тях.
към текста >>
62.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и
учение
.
Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия.
В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и
учение
.
Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен. Това е химн на Светлите сили, които идват да помогнат на човека, да го повдигнат и освободят.
към текста >>
Това значи да бъде човек в хармония с
Божественото
в Природата.
Тази последователност на явленията наричаме природни гами. Измени ли се мястото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Когато човек попадне в една от тия гами, когато хармонизира силите на своя организъм, той влиза в Природата, разбира я, въодушевява се от обстановката, която го заобикаля, неусетно започва да пее от дълбочината на душата си. Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика. Той приглася на Природата.
Това значи да бъде човек в хармония с
Божественото
в Природата.
Няма по-велико изкуство и по-велика музика от изкуството и музиката на Природата. Всички велики хора са превеждали от тази музика на Природата. Те са я долавяли и изразявали в слово, песен, мисъл, дело, във всяка своя постъпка. Това е смисълът на съвършенството – да се хармонизира човек със силите на Великата Разумна Природа, да чува музиката на Всемира.Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента на водите между камъните. В някои места тази музика е особено красива.
към текста >>
Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с
Божественото
в Природата.
Така чрез една дума само, чрез музиката, която тя съдържа, Той ни въвеждаше в един красив свят. Тази дума ставаше ключ да се отваря този свят. Веднъж Учителя изпя думата благост. От нея той създаде песен за Светлината. По-късно Учителя даде песните Вдъхновение, Вехади, Аум.
Това са мантри, свещени песни, песни за хармонизиране с
Божественото
в Природата.
В тях има сила.Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други.Учителя казва:Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре. Без музика нищо не може да се извърши.
към текста >>
С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото,
Божественото
, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм.
За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта.
С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото,
Божественото
, което работи в света.Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм.
Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас. Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен свят. И като я възприеме, да я прeдаде в Живота. Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието на два центъра на сили – център на Слънцето и център на Земята.
към текста >>
63.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 9 август
, 9.08.1934 г.
са проводници на
Божественото
.
Въпросът за Любовта е решен в света, но хората не са го разрешили. Слънцето изгрява, всички цветя зреят и хората живеят благодарение на Любовта. Светът е създаден по Закона на Любовта. Любовта е движещата сила, чрез която светът е създаден. Всички животни, растения и пр.
са проводници на
Божественото
.
Ако разбереш това, ще се ползуваш. Една река тече и ако знае, че е проводник на Божественото, ще се ползува. Едно дърво расте и щом го разглеждаш като проводник на Божественото, ще се ползуваш. Това ще ти даде една нова идея. Камъните, дърветата, течението на реките, на въздуха, на облаците, слънчевата светлина това са образи, чрез които Божественото, Разумното в света, се проявява.
към текста >>
Една река тече и ако знае, че е проводник на
Божественото
, ще се ползува.
Светът е създаден по Закона на Любовта. Любовта е движещата сила, чрез която светът е създаден. Всички животни, растения и пр. са проводници на Божественото. Ако разбереш това, ще се ползуваш.
Една река тече и ако знае, че е проводник на
Божественото
, ще се ползува.
Едно дърво расте и щом го разглеждаш като проводник на Божественото, ще се ползуваш. Това ще ти даде една нова идея. Камъните, дърветата, течението на реките, на въздуха, на облаците, слънчевата светлина това са образи, чрез които Божественото, Разумното в света, се проявява. И тогава ти ще се намериш в един свят, дето ангелите живеят. Светлината, дърветата, които растат, вятърът, който вее, това е езикът на Разумното.
към текста >>
Едно дърво расте и щом го разглеждаш като проводник на
Божественото
, ще се ползуваш.
Любовта е движещата сила, чрез която светът е създаден. Всички животни, растения и пр. са проводници на Божественото. Ако разбереш това, ще се ползуваш. Една река тече и ако знае, че е проводник на Божественото, ще се ползува.
Едно дърво расте и щом го разглеждаш като проводник на
Божественото
, ще се ползуваш.
Това ще ти даде една нова идея. Камъните, дърветата, течението на реките, на въздуха, на облаците, слънчевата светлина това са образи, чрез които Божественото, Разумното в света, се проявява. И тогава ти ще се намериш в един свят, дето ангелите живеят. Светлината, дърветата, които растат, вятърът, който вее, това е езикът на Разумното. Всичко, което виждаме, се дължи на Любовта.
към текста >>
Камъните, дърветата, течението на реките, на въздуха, на облаците, слънчевата светлина това са образи, чрез които
Божественото
, Разумното в света, се проявява.
са проводници на Божественото. Ако разбереш това, ще се ползуваш. Една река тече и ако знае, че е проводник на Божественото, ще се ползува. Едно дърво расте и щом го разглеждаш като проводник на Божественото, ще се ползуваш. Това ще ти даде една нова идея.
Камъните, дърветата, течението на реките, на въздуха, на облаците, слънчевата светлина това са образи, чрез които
Божественото
, Разумното в света, се проявява.
И тогава ти ще се намериш в един свят, дето ангелите живеят. Светлината, дърветата, които растат, вятърът, който вее, това е езикът на Разумното. Всичко, което виждаме, се дължи на Любовта. Реките текат по единствената причина - любовта. Вятърът духа по единствената причина - любовта.
към текста >>
Всичко онова, което виждаме в света, целият свят, е едно предметно
учение
за Божията Любов.
Няма място, където да няма любов. Ти казваш: „Защо не я чувствувам? “ Прекъснал си съобщенията. Ние с нашите мисли, чувства и воля спъваме пътя на любовта, която трябва да се прояви в нас. Благодарение че съществува безкрайна любов в света, безкрайна доброта, безкрайна свобода и безкрайна истина.
Всичко онова, което виждаме в света, целият свят, е едно предметно
учение
за Божията Любов.
Ще четете етикета на дървото, че то е любов, при камъните ще четете етикета им. че те са любов, също и при изворите, в Слънцето, навсякъде ще видиш, че единственото реално нещо, което въздига човека, е любов. И когато ние съзнаем това, ще се освободим от съвременното робство, в което се намираме, от съвременното ограничение, в което се намираме. Любовта изпълва всичко. Няма място, което Любовта да не изпълва.
към текста >>
64.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 7 март
, 7.03.1937 г.
Което гради сегашния живот, е
Божественото
Знание, Божествената Истина и Свобода.
Да не чакаме помощ от никого. Христос няма да дойде вече да Го мъчат. Която идея може да ни служи, е добра. Здравият, умният, силният възтържествуват. Глупавият ще изчезне.
Което гради сегашния живот, е
Божественото
Знание, Божествената Истина и Свобода.
Слагайте капитала си върху Любовта, Мъдростта и Истината. Много методи и начини има за учение. Със знанието, което имате, проправяте пътя на щастието или нещастието. Със сръднята Любовта не се придобива, но ще те набият. Пазете се, Любовта със сръдня не става, Любовта не борави със сръдня, не борави с подозрение, с маловерие.
към текста >>
Много методи и начини има за
учение
.
Която идея може да ни служи, е добра. Здравият, умният, силният възтържествуват. Глупавият ще изчезне. Което гради сегашния живот, е Божественото Знание, Божествената Истина и Свобода. Слагайте капитала си върху Любовта, Мъдростта и Истината.
Много методи и начини има за
учение
.
Със знанието, което имате, проправяте пътя на щастието или нещастието. Със сръднята Любовта не се придобива, но ще те набият. Пазете се, Любовта със сръдня не става, Любовта не борави със сръдня, не борави с подозрение, с маловерие. Ако искаш да те набият, разсърди се на Господа! Вътрешната тояга е страшна.
към текста >>
Божественото
знание и Любовта и даването да имат правилни обмени, за да се образуват отношения.
Златото ще дойде. За обичния си син бащата оставя повече злато. Сега сте сиромаси, да не ви оберат. Да бъдете добри ученици! Купете си молив и тетрадка, да пишете!
Божественото
знание и Любовта и даването да имат правилни обмени, за да се образуват отношения.
Изгревът - Том 17 109. Задължения към Бога Спомен на Ана Шишкова 110. Душата е съкровище 7. III.
към текста >>
65.
Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.
, 2.11.1937 г.
Моето
учение
е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 21 юлий, 1925 г. Именувам се Петър К. Дънов от Варна, 60 годишен, неженен, българин, неосъждан - Учител, Заявявам.
Моето
учение
е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и пълно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му.
към текста >>
Учението
ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията.
София, 21 юлий, 1925 г. Именувам се Петър К. Дънов от Варна, 60 годишен, неженен, българин, неосъждан - Учител, Заявявам. Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и пълно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо.
Учението
ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията.
Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен, във всяко отношение, както към себе си така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта.
към текста >>
Едно от най-съществените условия за всички последователи на това
учение
е съвършената нравственост.
Именувам се Петър К. Дънов от Варна, 60 годишен, неженен, българин, неосъждан - Учител, Заявявам. Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и пълно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията.
Едно от най-съществените условия за всички последователи на това
учение
е съвършената нравственост.
Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен, във всяко отношение, както към себе си така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък на несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен".
към текста >>
Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото
учение
, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Дънов от Варна, 60 годишен, неженен, българин, неосъждан - Учител, Заявявам. Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и пълно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост.
Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото
учение
, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен, във всяко отношение, както към себе си така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък на несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен". Църквата, винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>
В моето
учение
се прилага разумната свобода.
Аз само поучавам кое е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай, могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам.
В моето
учение
се прилага разумната свобода.
Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага. А на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на разумната жива природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка.
към текста >>
Моето
Учение
изложено в повече от шест печатни тома[1] и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Никому нищо не се налага. А на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на разумната жива природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене, от когото и да било са лишени от всякаква истинност и основание.
Моето
Учение
изложено в повече от шест печатни тома[1] и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и живота им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения, на застой в развитието си, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебаване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват затова. Но те не са мои ученици, макар и да са се явили при мене.
към текста >>
Това
учение
осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и живота им е общопризнат образец за подражание.
А на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на разумната жива природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене, от когото и да било са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение изложено в повече от шест печатни тома[1] и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита.
Това
учение
осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и живота им е общопризнат образец за подражание.
Нищожните на брой изключения, на застой в развитието си, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебаване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват затова. Но те не са мои ученици, макар и да са се явили при мене. Друго няма какво да кажа.
към текста >>
Следователно, религията е един институт, който има за задача, да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с
Божественото
и тоя народ да обича Бога, ближният си и народа си.
В природата съществуват три порядъка: Идеален, реален и материален. Към първият - спада Бог, Природата и Човека. Към вторият - спада народ, държава и личност. Към третият - мозъчната симпатична система, дихателната и храносмилателната системи. Религията представлява вътрешните възможности на един народ, който има с Божествения свят.
Следователно, религията е един институт, който има за задача, да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с
Божественото
и тоя народ да обича Бога, ближният си и народа си.
Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов към тях. Държавата е външната страна на българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>
Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с
Божественото
в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
„В Природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: Народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят.
Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с
Божественото
в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
Към тази българска религия и църква, който служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>
66.
Разговори с Учителя, записани от Ана Шишкова, 24 април
, 24.04.1938 г.
Духът кога слезе -
Божественото
благо, което ще слезе при нас и благо ни дава; и което вземеш и го проявиш, е проявление на душата.
Човек с неразположение е барометър. Кое е дух, кое - душа? Дух е това, което Бог ти е дал. Душа е това, което си възприел и почнеш да го обработваш. Душата е долината.
Духът кога слезе -
Божественото
благо, което ще слезе при нас и благо ни дава; и което вземеш и го проявиш, е проявление на душата.
За да разберем Давида, Данаила, трябва да имаме опитността. Духът Илиев ще дойде в Йоана не като в първата форма и ще покаже кой е Христос. Един мъж има в света. Любовта е една, но в хиляди форми се проявява. Хвърлете черните раса-черни умствени, черни сърдечни и черни от постъпките.
към текста >>
А Христос ще ги научи на новото
учение
, как да изпълнят закона.
Хвърлете черните раса-черни умствени, черни сърдечни и черни от постъпките. Чернотата нищо не дава. Като те запалим, ще видим от кои си. Щом гори, свещта е от белите. Илия ще тури ред и порядък, за да дойде Христос, да Го приемат.
А Христос ще ги научи на новото
учение
, как да изпълнят закона.
Оня ще те обърне, но Светлината иде от Слънцето. Обърна някого към Господа и му казвам: „Гледай Господа вече, не мене! " Пророците имаха опитността, през Божествения огън преминаха. Горчиво станало Словото, като имат развален стомах, да не се смила храната.
към текста >>
67.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
1. Спомени на Николай Каллертс (Латвия): НОВОТО
УЧЕНИЕ
Ясно е, че заминаването за Рила е станало между 8-ти и 12-ти юли. Предполага се, че част от Братството са се качили на Рила преди 8 юли. Това следва от факта, че Лулчев се качва на Рила на 7 юли, където вече има организиран лагер. Освен изнесените от Учителя беседи на планината, има и някои спомени, които са без конкретни дати. Ето някои от тях:
1. Спомени на Николай Каллертс (Латвия): НОВОТО
УЧЕНИЕ
Конкретно за 1938 г. на Рила: Латвийската група от 1937, от 1938, 1939 г. бяха около 15-20 човека. През 1942 г.
към текста >>
По това време тя изнасяше лекции за
Учението
на Учителя/Беше получила писмо от него, с което той поздравяваше латвийците.
на Рила: Латвийската група от 1937, от 1938, 1939 г. бяха около 15-20 човека. През 1942 г. за десет дни стенографката Савка Керемидчиева беше посетила Латвия и бе отседнала в дома ми.
По това време тя изнасяше лекции за
Учението
на Учителя/Беше получила писмо от него, с което той поздравяваше латвийците.
През 1938 г. в края на месец юни отидох и попитах Учителя дали ще мога да отида на екскурзия, за да разгледам езерата. Каза ми: „Може". Бяхме тогава на лагера при Седемте езера на Рила с Георги Радев в една палатка. Аз отидох по пътеката за езерото на „Чистота" и пристигнах там.
към текста >>
175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО
УЧЕНИЕ
Учителят нареди и около стълба на еднакви разстояния се направиха 12 точки с вар, от които започвахме „Слънчевите лъчи”. Сутрин след свършването на Паневритмията използвахме големия братски оркестър от 15 ÷ 16 музиканти и показвахме на братята и сестрите „Слънчевите лъчи” и те ги научиха. По-късно показахме и „Пентаграма”, и него научиха. Така Учителят оформи и сглоби в едно Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентаграма и ги предаде на братята и сестрите. Спомени на Николай Каллертс
175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО
УЧЕНИЕ
Роден на 13/26 ноември 1903 г. в Латвия. Родителите му са се занимавали със земеделие. На 12 години се запознава с окултизма чрез книги на Йог Рамачарака.
към текста >>
се запознава с
Учението
на Учителя Дънов посредством Пампоров и чрез Амалия Вайланд и феликс от Литва.
в Латвия. Родителите му са се занимавали със земеделие. На 12 години се запознава с окултизма чрез книги на Йог Рамачарака. През 1932/33 г.
се запознава с
Учението
на Учителя Дънов посредством Пампоров и чрез Амалия Вайланд и феликс от Литва.
През 1930 г. Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за вегетарианството и новото Учение на Учителя Дънов. На тези лекции при-съствували няколко латвийки, на които им харесали изнесените идеи и се запознали с Петър Пампоров. Не след дълго време той организирал един кръжок, пред който четял на есперанто и на руски беседи на Учителя Дънов. Някои започнали да изучават български език, за да превеждат беседите на руски и латвишки език.
към текста >>
Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за вегетарианството и новото
Учение
на Учителя Дънов.
На 12 години се запознава с окултизма чрез книги на Йог Рамачарака. През 1932/33 г. се запознава с Учението на Учителя Дънов посредством Пампоров и чрез Амалия Вайланд и феликс от Литва. През 1930 г.
Пампоров пристигнал в Рига и четял лекции по есперанто за вегетарианството и новото
Учение
на Учителя Дънов.
На тези лекции при-съствували няколко латвийки, на които им харесали изнесените идеи и се запознали с Петър Пампоров. Не след дълго време той организирал един кръжок, пред който четял на есперанто и на руски беседи на Учителя Дънов. Някои започнали да изучават български език, за да превеждат беседите на руски и латвишки език. След заминаването на Пампоров латвийците започнали да се събират и да четат преведените беседи. Окултните лекции били четени при Паулина Якобсон.
към текста >>
Ние често се събирахме заедно и прекарвахме времето си в разходки, екскурзии и непрекъснато разговаряхме за
Учението
на Учителя.
Ние пристигналите от Латвия се построихме на редици около салона на Изгрева в София и един след друг се здрависахме с Учителя. Аз се приближих последен, коленичих на едно коляно пред него, целунах ръката му и благодарих за неговата помощ и за любовното му отношение към мен. През 1938 и 1939 г. отново бях при Учителя. Запознах се с много братя и сестри, особено с 4 братя: Георги Радев, Борис Николов, Славчо Славянски, Неделчо Попов.
Ние често се събирахме заедно и прекарвахме времето си в разходки, екскурзии и непрекъснато разговаряхме за
Учението
на Учителя.
В България има прекрасни места, особено красиви, величествени и грандиозни планини. Например Витоша, където столицата София е в нейното подножие и жителите й почиват и общуват с живата природа, намират сили и енергия за работа и укрепват здравето си. Особено незабравимо впечатление остави в мене пребиваването ми на Рила. Тогава тези места на 7-те рилски езера се наричаха „Седмострунна арфа на Рила". Там 7-те езера се съединени между себе си с водопади и произвеждат чаровна за слуха ни музика.
към текста >>
Той даваше свобода на своите последователи на Новото
Учение
.
Агарта се е премествала три пъти - от Атлантида, която е потънала и е преместена в Египет. От Египет се премества на Рила. А от тук отива в Хималаите. Някои от свещените входове на Агарта се намират на Седемте рилски езера". Учителят не обичаше рекламата.
Той даваше свобода на своите последователи на Новото
Учение
.
Всеки можеше да дойде, да опита вкуса на Учението и ако му се понрави да започне да учи, а пък ако пък не - да си отиде свободно така както си е дошъл. Но ако човек е решил да стане истински ученик то е длъжен да спазва някои правила. Този, който нарушава тези правила и ги пренебрегва той автоматически се изключва от Школата макар и външно да я посещава. Разумните същества от Невидимия свят наблюдават замислите, чувствата и постъпките на учениците и ги регистрират. В зависимост от това как ученикът учи, прилага своите знания в живота си, решава зададените му задачи, то Природата му открива своите закони.
към текста >>
Всеки можеше да дойде, да опита вкуса на
Учението
и ако му се понрави да започне да учи, а пък ако пък не - да си отиде свободно така както си е дошъл.
От Египет се премества на Рила. А от тук отива в Хималаите. Някои от свещените входове на Агарта се намират на Седемте рилски езера". Учителят не обичаше рекламата. Той даваше свобода на своите последователи на Новото Учение.
Всеки можеше да дойде, да опита вкуса на
Учението
и ако му се понрави да започне да учи, а пък ако пък не - да си отиде свободно така както си е дошъл.
Но ако човек е решил да стане истински ученик то е длъжен да спазва някои правила. Този, който нарушава тези правила и ги пренебрегва той автоматически се изключва от Школата макар и външно да я посещава. Разумните същества от Невидимия свят наблюдават замислите, чувствата и постъпките на учениците и ги регистрират. В зависимост от това как ученикът учи, прилага своите знания в живота си, решава зададените му задачи, то Природата му открива своите закони. Латвийската група от 1937, от 1938, 1939 г.
към текста >>
По това време тя изнасяше лекции за
Учението
на Учителя/Беше получила писмо от него, с което той поздравяваше латвийците.
В зависимост от това как ученикът учи, прилага своите знания в живота си, решава зададените му задачи, то Природата му открива своите закони. Латвийската група от 1937, от 1938, 1939 г. бяха около 15-20 човека. През 1942 г. за десет дни стенографката Савка Керемидчиева беше посетила Латвия и бе отседнала в дома ми.
По това време тя изнасяше лекции за
Учението
на Учителя/Беше получила писмо от него, с което той поздравяваше латвийците.
През 1938 г. в края на месец юни отидох и попитах Учителя дали ще мога да отида на екскурзия, за да разгледам езерата. Каза ми: „Може". Бяхме тогава на лагера при Седемте езера на Рила с Георги Радев в една палатка. Аз отидох по пътеката за езерото на „Чистота" и пристигнах там.
към текста >>
262, статията е озаглавена „
Божественото
семе, въз-раснало в Латвия".
Така братската група посетила Рила и срещнала се с Учителя всички се върнаха живи и здрави в Латвия. Връщайки се в Рига аз бях написал няколко статии, които изпратих в България и те бяха публикувани както следва: 1. Вестник „Братство", бр. 178, от 24.01.1937 г. на стр.
262, статията е озаглавена „
Божественото
семе, въз-раснало в Латвия".
Тя е от 17.01.1937 г. 2. „Ново небе и нова земя" - впечатления от Рила между 14 юли до 1 август 1937 г. написана е на 12 ноември 1937 г. Тя е публикувана в списание „Житно зърно", кн. 9-10,11 г., от 1937 г., стр. 262.
към текста >>
3. „Човешкото и
Божественото
" - превод на Мелита Кедрова, 1938 г.
книги: 1. „Абсолютна чистота" - превод на Р. Митинч, 1938 г. 2. „Земята ще се напълни със знание" - превод на Амалия Вайланд, 1938 г.
3. „Човешкото и
Божественото
" - превод на Мелита Кедрова, 1938 г.
4. „Пътят на ученика" - превод на руски от Анна Мазурс, 1939 г. 5. „Общение с Бога" - на руски от Николай Каллертс. Цели 45 години аз чаках отново да пристигна в България. И ето в 1984 г. на мен ми се отдаде да бъда в София, а през годините от 1986-1990 г.
към текста >>
Забележка на редактора: Настоящата статия бе оформена от изпратеното ми от Рига на ксерокс две страници „Новото
Учение
", написана от Николай, която я е прочел на астрологическия конгрес през есента на 1991 г.
запознах се с много нови братя и сестри. България стана за мен втора родина. Там аз намерих истински хора, живи хора, които се стремят към Светлината и Съвършенството. На тях им предстои трудна задача за подготвят условията за идването на Царството Божие на земята. Николай Каллертс
Забележка на редактора: Настоящата статия бе оформена от изпратеното ми от Рига на ксерокс две страници „Новото
Учение
", написана от Николай, която я е прочел на астрологическия конгрес през есента на 1991 г.
в Латвия, както бе ползван и магнетофонен запис направен от мен през 1989 г. с Николай в град София. Благодарение на Мая Ахмедова, учителка по история от Рига получих горните две страници. Тя настояваше да й се изпратят публикуваните статии на Николай в България. Тази идея я възприех, поради което публикуваме неговите статии последователно, така че те ще бъдат запазени и едновременно тя ще ги получи с поредицата томове на „Изгревът".
към текста >>
175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО
УЧЕНИЕ
с Николай в град София. Благодарение на Мая Ахмедова, учителка по история от Рига получих горните две страници. Тя настояваше да й се изпратят публикуваните статии на Николай в България. Тази идея я възприех, поради което публикуваме неговите статии последователно, така че те ще бъдат запазени и едновременно тя ще ги получи с поредицата томове на „Изгревът". Изгревът - Том 5
175. НИКОЛАЙ КАЛЛЕРТС НОВОТО
УЧЕНИЕ
IX. Светозар Няголов А. Автобиография Пред нозете на Учителя Беинса Дуно1. Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с.
към текста >>
изкарва първо отделение, а след това продължава
учението
си в Бургас.
Ходете с вяра. Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко.” _________________________________* Писмата от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева са публикувани в настоящия том на „Изгревът”, в раздел VIII.Б., а една част от тях- в том VII, стр. 469 ÷ 475 (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)6. Неизпратената телеграма Майка ми Стевка израства под любящите грижи на Величка и в 1911 г.
изкарва първо отделение, а след това продължава
учението
си в Бургас.
Започва войната, която донася голяма оскъдица в живота. Баба Величка е много нежна, чувствителна и се разболява тежко и дядо Кънчо постоянно се грижи за нея. Изкарва няколко кризи и дядо ми решава да иска помощ от Учителя. Написва Му една телеграма, но на баба ми пак й прилошава и дядо ми й помага. Отива на пощата, но тя била затворена - закъснял.
към текста >>
Запознава се в София с Учителя и с
учението
Му.
Там един от чичовците му имал колбасарско предприятие, където Крум започнал да работи. Скоро се отвратил от месото и станал вегетарианец и започнал да чете книгите на Толстой и други за вегетарианството. Учи в първоначалното училище в Шумен, записва се в гимназията, където като бежанец не му взимали такса. В 1926 г. завършва реалната гимназия, като особено внимание обръща на английския език и го научава хубаво.
Запознава се в София с Учителя и с
учението
Му.
Движи се в протестантските среди, където го харесват много и му предлагат да отиде в САЩ и да следва богословие, заедно със Зяпков и още двама, да станат пастори и да се върнат в България и да работят за протестантството. През 1927 г. участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите. Отива сутринта на беседа преди 5 часа. Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната.
към текста >>
68.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 5 октомври
, 5.10.1938 г.
Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината,
Божественото
в човека.
Щом не правиш добро, Бог не е там; не че не е там, но ти не Го проявяваш. А щом направиш микроскопическо добро, Бог е там. Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това.
Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината,
Божественото
в човека.
Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята.
към текста >>
То е едно
Учение
, много просто за разбиране.
Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш. Това, което обичаме, е всякога вътре в нас.
То е едно
Учение
, много просто за разбиране.
Да пламне във вас свещеният Огън на Любовта! Да се запали искрата на Любовта във вас. Когато влязохме в наблюдателницата, Учителя се разговори с наблюдателя, каза му: Припряното състояние, което имате, и нервирането се дължат на Вашето дишане. Задържайте въздуха повече и мислите върху дишането през това време.
към текста >>
Божественото
е в Любовта.
Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта.
Божественото
е в Любовта.
Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните. Всички народи си имат по някоя хубава черта. На другия ден сутринта Учителя каза в разговор:
към текста >>
Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което
Божественото
в теб иска да го направиш.
На другия ден сутринта Учителя каза в разговор: Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “ Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен.
Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което
Божественото
в теб иска да го направиш.
На Скакавците и Рупите има Напреднали същества, но там, дето човешки крак не е стъпвал. Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени. Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място?
към текста >>
Ако излезе на преден план
учението
, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
Някои питат: „Защо дойде Христос? “ Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа.
Ако излезе на преден план
учението
, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме?
към текста >>
Всички онези, които изучават Новото
учение
, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това
Учение
.
Щом има Любов, той има и Мъдрост, и Истина. Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш.
Всички онези, които изучават Новото
учение
, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това
Учение
.
Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно! “ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност.
към текста >>
69.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 6 октомври
, 6.10.1938 г.
Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината,
Божественото
в човека.
Щом не правиш добро, Бог не е там; не че не е там, но ти не Го проявяваш. А щом направиш микроскопическо добро, Бог е там. Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това.
Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината,
Божественото
в човека.
Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята.
към текста >>
То е едно
Учение
, много просто за разбиране.
Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш. Това, което обичаме, е всякога вътре в нас.
То е едно
Учение
, много просто за разбиране.
Да пламне във вас свещеният Огън на Любовта! Да се запали искрата на Любовта във вас. Когато влязохме в наблюдателницата, Учителя се разговори с наблюдателя, каза му: Припряното състояние, което имате, и нервирането се дължат на Вашето дишане. Задържайте въздуха повече и мислите върху дишането през това време.
към текста >>
Божественото
е в Любовта.
Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта.
Божественото
е в Любовта.
Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните. Всички народи си имат по някоя хубава черта. На другия ден сутринта Учителя каза в разговор:
към текста >>
Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което
Божественото
в теб иска да го направиш.
На другия ден сутринта Учителя каза в разговор: Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “ Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен.
Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което
Божественото
в теб иска да го направиш.
На Скакавците и Рупите има Напреднали същества, но там, дето човешки крак не е стъпвал. Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени. Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място?
към текста >>
Ако излезе на преден план
учението
, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
Някои питат: „Защо дойде Христос? “ Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа.
Ако излезе на преден план
учението
, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме?
към текста >>
Всички онези, които изучават Новото
учение
, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това
Учение
.
Щом има Любов, той има и Мъдрост, и Истина. Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш.
Всички онези, които изучават Новото
учение
, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това
Учение
.
Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно! “ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност.
към текста >>
70.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 7 октомври
, 7.10.1938 г.
Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината,
Божественото
в човека.
Щом не правиш добро, Бог не е там; не че не е там, но ти не Го проявяваш. А щом направиш микроскопическо добро, Бог е там. Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това.
Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината,
Божественото
в човека.
Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята.
към текста >>
То е едно
Учение
, много просто за разбиране.
Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш. Това, което обичаме, е всякога вътре в нас.
То е едно
Учение
, много просто за разбиране.
Да пламне във вас свещеният Огън на Любовта! Да се запали искрата на Любовта във вас. Когато влязохме в наблюдателницата, Учителя се разговори с наблюдателя, каза му: Припряното състояние, което имате, и нервирането се дължат на Вашето дишане. Задържайте въздуха повече и мислите върху дишането през това време.
към текста >>
Божественото
е в Любовта.
Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта.
Божественото
е в Любовта.
Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните. Всички народи си имат по някоя хубава черта. На другия ден сутринта Учителя каза в разговор:
към текста >>
Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което
Божественото
в теб иска да го направиш.
На другия ден сутринта Учителя каза в разговор: Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “ Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен.
Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което
Божественото
в теб иска да го направиш.
На Скакавците и Рупите има Напреднали същества, но там, дето човешки крак не е стъпвал. Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени. Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място?
към текста >>
Ако излезе на преден план
учението
, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
Някои питат: „Защо дойде Христос? “ Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа.
Ако излезе на преден план
учението
, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме?
към текста >>
Всички онези, които изучават Новото
учение
, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това
Учение
.
Щом има Любов, той има и Мъдрост, и Истина. Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш.
Всички онези, които изучават Новото
учение
, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това
Учение
.
Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно! “ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност.
към текста >>
71.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 8 октомври
, 8.10.1938 г.
Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината,
Божественото
в човека.
Щом не правиш добро, Бог не е там; не че не е там, но ти не Го проявяваш. А щом направиш микроскопическо добро, Бог е там. Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това.
Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината,
Божественото
в човека.
Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята.
към текста >>
То е едно
Учение
, много просто за разбиране.
Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш. Това, което обичаме, е всякога вътре в нас.
То е едно
Учение
, много просто за разбиране.
Да пламне във вас свещеният Огън на Любовта! Да се запали искрата на Любовта във вас. Когато влязохме в наблюдателницата, Учителя се разговори с наблюдателя, каза му: Припряното състояние, което имате, и нервирането се дължат на Вашето дишане. Задържайте въздуха повече и мислите върху дишането през това време.
към текста >>
Божественото
е в Любовта.
Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта.
Божественото
е в Любовта.
Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните. Всички народи си имат по някоя хубава черта. На другия ден сутринта Учителя каза в разговор:
към текста >>
Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което
Божественото
в теб иска да го направиш.
На другия ден сутринта Учителя каза в разговор: Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “ Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен.
Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което
Божественото
в теб иска да го направиш.
На Скакавците и Рупите има Напреднали същества, но там, дето човешки крак не е стъпвал. Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени. Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място?
към текста >>
Ако излезе на преден план
учението
, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
Някои питат: „Защо дойде Христос? “ Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа.
Ако излезе на преден план
учението
, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме?
към текста >>
Всички онези, които изучават Новото
учение
, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това
Учение
.
Щом има Любов, той има и Мъдрост, и Истина. Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш.
Всички онези, които изучават Новото
учение
, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това
Учение
.
Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно! “ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност.
към текста >>
72.
Учителя с група ученици на екскурзия до Рила - Мусала. 9 октомври
, 9.10.1938 г.
Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината,
Божественото
в човека.
Щом не правиш добро, Бог не е там; не че не е там, но ти не Го проявяваш. А щом направиш микроскопическо добро, Бог е там. Всякога считай, че Бог е с теб; тогава ще направиш това, което е по Бога. Приемете като аксиома, че Бог ви обича. Колко ви обича не се ровете в това.
Казано е: „Възлюбил си Истината в човека.“ Значи Бог обича Истината,
Божественото
в човека.
Твоят любим е Този, който те обича. Той е в хляба, във водата, във въздуха, в светлината. Щом те обича Бог, значи има нещо Негово в теб. Безпределна е Любовта на Бога, с която хиляди години ни е гледал. За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята.
към текста >>
То е едно
Учение
, много просто за разбиране.
Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! – Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш. Това, което обичаме, е всякога вътре в нас.
То е едно
Учение
, много просто за разбиране.
Да пламне във вас свещеният Огън на Любовта! Да се запали искрата на Любовта във вас. Когато влязохме в наблюдателницата, Учителя се разговори с наблюдателя, каза му: Припряното състояние, което имате, и нервирането се дължат на Вашето дишане. Задържайте въздуха повече и мислите върху дишането през това време.
към текста >>
Божественото
е в Любовта.
Когато един народ се възгордее и иска да бъде над всички, за него важи законът: „Гордостта предшества падането.“ Всички стари народи – римляни, гърци, картагенци, финикийци и пр. сега са пак преродени. Славяните представляват Юдиното коляно, чрез което се изяви Христос. Англичаните и германците представляват мъжкия принцип, а французите и славяните – женския. Англичаните и германците имат сила да организират и подбудителната причина е волята, а у славяните има нови идеи и ги подбужда Любовта.
Божественото
е в Любовта.
Сега в света иде мекият елемент! Божественият Дух чрез славяните има да изнесе нещо в света. Англичаните, германците, французите, американците са учители на славяните. Всички народи си имат по някоя хубава черта. На другия ден сутринта Учителя каза в разговор:
към текста >>
Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което
Божественото
в теб иска да го направиш.
На другия ден сутринта Учителя каза в разговор: Когато някой направи добро и ако забележа, че това добро не е така добре направено, аз няма да го коригирам. Ако той е дал някому малко хляб, който не стига и е сух, ще довърша неговото добро, като дам топъл хляб и няма да ида да кажа на първия: „Ти защо не направи това и това добро на онзи? “ Под думата Истина се разбира, че когато тя е вътре в теб, ти можеш да направиш това, което душата ти иска и да си доволен и радостен.
Изразът каквото душата ти иска значи да направиш това, което
Божественото
в теб иска да го направиш.
На Скакавците и Рупите има Напреднали същества, но там, дето човешки крак не е стъпвал. Казано е: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стъпваш, е свято.“ Това не се отнася до физическите обуща; краката означават Добродетелите, значи трябва да стане една промяна в съзнанието на онзи, който отива по места в Природата, които са по-чисти, по-свещени. Там живеят Висши същества и ако дойде един човек, който не е готов, ще се осакати от силните им вибрации. Един брат попита: „Но ако отиде готов, очистен, нали ще може да издържи? Можем ли и ние някой път да отидем на такова място?
към текста >>
Ако излезе на преден план
учението
, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
Някои питат: „Защо дойде Христос? “ Казах, че е трансформатор. Той трябваше да се справи със злото в света, да го превърне в добро, да изсмучи всички отровни газове на злото. Като се проля кръвта Му на кръста, Той внесе Своя Живот в света и така подкваси целия живот на Земята, както инжекция или както приливане на нова кръв на някой старец и той се обновява. Но трябва време, за да се прояви това действие на Христа.
Ако излезе на преден план
учението
, че всеки човек може да прави каквото иска, хората ще станат животни.
В Божествения морал доброто, което аз правя, трябва да ползва всички останали. Една мисъл е права, когато засяга доброто на цялото човечество и тогава при всяко нещо, което правиш, Бог те благославя. Един човек може да кряска, ще се чуе на един километър, а друг може да говори тихо, но неговото говорене може да отиде по цялата Земя. Това е, когато той изпраща къси вълни. Някой пита: „Ти обичаш ли ме?
към текста >>
Всички онези, които изучават Новото
учение
, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това
Учение
.
Щом има Любов, той има и Мъдрост, и Истина. Тези три неща са неделими. В света трябва да се приложат новите методи. Всичките ни страдания в бъдеще ще бъдат ценни за изучаване и подложени на обширно изследване. Като страдаш, трябва да знаеш защо страдаш.
Всички онези, които изучават Новото
учение
, лицата им се променят и другите забелязват, че има нещо ново в това
Учение
.
Ако те настигне мисълта, че това, към което се стремиш, е невъзможно да се постигне, тогава изговори следните думи: „За мен е невъзможно, но за Бога в мен е възможно! “ Защо ще казваш, че ще оставиш за някое друго прераждане, не се знае дали тогава ще имаш такива благоприятни условия; сега си свърши работата. Например някой работи с цимент и оставя работата за утре, но на следващия ден се изменя температурата и тогава не би могло да се работи с цимент. Когато всичко ти протече напред, когато ти потръгне, тогава бъди нащрек, защото ще ти дойдат големи изпитания. Когато ти идват пречки, тогава си в безопасност.
към текста >>
73.
Учителят записва посланието към учениците 'Вечният завет на Духа'
, 22.03.1939 г.
Вселената е предметно
учение
заради него, за да се учи.
Защото всеки човек е дошъл на земята, да се учи. Всеки човек е дошъл на земята, за да стане ученик. Тая книга е за всички! Животното се е научило да чувствува. А човек е дошъл на земята, за да мисли.
Вселената е предметно
учение
заради него, за да се учи.
„Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го проверяват, като слугуват. Хората са ученици, а пък ангелите – служители. Някой трябва да е бил ученик, за да може да слугува.
към текста >>
Служенето е по-високо от
учението
.
„Направил го е малко по-долу от ангелите.“ Човек се учи, а ангелите служат. Това, което те са учили, сега го проверяват, като слугуват. Хората са ученици, а пък ангелите – служители. Някой трябва да е бил ученик, за да може да слугува.
Служенето е по-високо от
учението
.
Небесният слуга седи по-горе от земния ученик. „Син Человечески не дойде да Му послужат, а да послужи.“ ТОЙ ИДЕ! Цялата природа говори за Него и Го очаква с любов. И въздухът, и светлият лъч, и небето говорят за Него.
към текста >>
Това са живите процеси на
Божественото
, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа.
Съхранявайте Божествения Пламък във вас като най-ценното за човешкия дух. В този Пламък израстват всички добри мисли и чувства. В Него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното, благородното: Любовта и Мъдростта в техните Божествени прояви. Божествената наука, на която Природата и цялата Вселена са само външна проява, носи на избраните души, които се вслушват в гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване.
Това са живите процеси на
Божественото
, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа.
Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разбирайте правилно Неговите упътвания с радост и Веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбиви пчели, които са избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовта. Търси Светлината, при която можеш да четеш. Търси топлината, която не изгаря нещата, но при която те зреят.
към текста >>
Сигурността в живота на ученика седи в
учението
на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте.
Бог е Любов безгранична и света. Тая Любов е абсолютно разумна, чиста от всякакъв примес. Чистотата и Любовта си синоними на разумност и благородство. Не всичко, което може да се нарече любов, е Любов. Любовта познава само оня, Който живее в нея.
Сигурността в живота на ученика седи в
учението
на разумната Любов, която никога не отпада, а постоянно расте.
Всичко, което отпада, не е любов – това е сянка на живота. Имай вяра жива, неизменна, постоянна. Любов безгранична, която не отпада. Любов, която непреривно не расте – отпада. Оня, който има Любов, която непреривно расте, е от НОВОРОДЕНИТЕ.
към текста >>
Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога –
Божественото
!
Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца!
Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога –
Божественото
!
А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – път на всички ценности в живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия Живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. А непостижимото и невъзможното ни въвеждат в Царството на необхватната и непресъхваща радост и ни разкриват Изворите на безконечните дарувания на Духа.
към текста >>
74.
Формула за ограждане, дадена от Учителя, 7 юли 1939
, 7.07.1939 г.
За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда
Божественото
в тях и то те обгръща."
IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина.
За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда
Божественото
в тях и то те обгръща."
Ето, мила Драга, един метод за работа. Може да направите опит. Когато имаме постоянство, чудесни резултати се достигат. Нали знаеш, ние само трябва да желаем да направим нещо и веднага от горе ни помагат. У Бога е всичко възможно: „Божий Дух, възлюбеният на моята душа, всичко ще върши за мен".
към текста >>
Това значи, да се прояви
Божественото
съзнание в човека.
Много, много страдания са нужни, докато човек придобие смирението. А колко велико нещо е смирението. Няма да е лошо да говорите и на вашите деца за смирението. И ето още нещо от съкровищницата на Учителя. „Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро.
Това значи, да се прояви
Божественото
съзнание в човека.
Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
към текста >>
Щом
Божественото
съзнание го напусне, той става обикновен човек.
И ето още нещо от съкровищницата на Учителя. „Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си.
Щом
Божественото
съзнание го напусне, той става обикновен човек.
Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него.
към текста >>
Докато
Божественото
съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
„Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек.
Докато
Божественото
съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек.
към текста >>
Божественото
повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
Божественото
повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него.
към текста >>
Когато
Божественото
съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
Когато
Божественото
съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си.
към текста >>
Когато
Божественото
съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.
Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
Когато
Божественото
съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава.
към текста >>
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е
Божественото
начало в него.
Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е
Божественото
начало в него.
То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека.
към текста >>
Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е
Божественото
в него.
Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек.
Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е
Божественото
в него.
Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме." Последното може да го прочетете и на вашите момичета, които се интересуват за новото.
към текста >>
Процесът на
учението
е труден, но приятен, казва Учителят.
Писала ви бях за медитация, концентрация и съзерцание. Тези неща ще влизат в нашата работа. Съгласна съм да почнем от 22.III., петък и да спазваме този ден, също и за времето - 10 часа вечер, съм съгласна. Сега хубаво ще е да имаме една специална тетрадка за това, в което ще бележим хода на работата и малките преживявания във време на работата. Велико и славно е да служим на Бога и да пребъдваме в Любовта Му.
Процесът на
учението
е труден, но приятен, казва Учителят.
Ще работим свободни по дух. Но все трябва да се спазват известни правила. Например винаги трябва да се приготвяш за този час на времето. Още от сутринта ще се молим и ще желаем да присъстват невидимите приятели, Учителят, на нашата работа. Добре е, преди да започнем, да влезем в себе си, да възстановим един дълбок мир в нас.
към текста >>
А свобода, мистично се разбира, че
Божественото
у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето.
Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични блага от него, тогава тази любов е Божествена. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина и свобода чрез твоята любов, твоята любов е Божествена. Живот значи, те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи.
А свобода, мистично се разбира, че
Божественото
у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето.
Тогава твоята любов е Божествена. И така, мили сестрички, дано разбирате моето писмо. Разпоредих да ви изпратят една програма за 22.III., вярвам да я получите навреме. Ако я получите, много ще се радвам. Също и за „Свещени думи на Учителя" наредих.
към текста >>
75.
Изпращане на френските гости. Изгрева - София
, 28.08.1939 г.
Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и
учението
всред Природата.
Той произнесе няколко думи на Любов. Братя и сестри плачеха. Ние получихме нещо като едно ново кръщение. В най- големите глъбини на самите нас ние ще запазим спомена за това кръщение като нещо свято. Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство.
Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и
учението
всред Природата.
Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност. Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено учение – неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година.
към текста >>
Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено
учение
– неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели.
Ние сега се чувстваме по-силни в усилията си да създадем във Франция едно здраво ядро на Всемирното Бяло Братство. Ние се чувстваме по-силни да служим на Цялото, на Безграничния и да служим на хората, които са създадени по образ Божий.”Ето част от словото на Тони Белмен от Лион, Франция, казано на Рила пред Учителя и пред братята и сестрите:“Откак сме дошли в България, първо на Изгрева и сега тук, на планината Рила, при вас и при всички наши братя-българи, ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето.Ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни, открити за радостта, игрите и учението всред Природата. Ние можехме да обичаме Природата и да прекараме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот без ограничения и без страх. После, когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизация и на техния неестествен живот.Затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си нашия дивен блян за Рая на Земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност.
Ние се уверяваме в това, като констатираме от месеци насам – откакто изучаваме вашето Божествено
учение
– неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели.
Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл и сега за нас започва нов живот.Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.Ние ще им кажем, че сме намерили тук своето истинско Отечество – страната на Любовта, на Светлината и на истинската Радост. И ще им занесем с отворени сърца всички неоценими богатства, които получихме тук.Учителю, ние искаме да Ви изкажем своята дълбока благодарност за ония благословения, които Вие изляхте върху нас. Ние Ви благодарим от все сърце, че ни изпратихте във Франция един от Своите ученици – Михаил Иванов.Ние изказваме също дълбоката си благодарност на всички наши братя българи, които четиридесет години извършват първата най-мъчна работа с такова търпение и Любов за всички свои братя човеци. Те са за нас едно голямо огнище на Топлина и Светлина.
към текста >>
Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на
Божественото
.
Ето ни пред основите на един нов живот. Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите.
Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на
Божественото
.
Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като Божественото е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г. на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинскоБратство.
към текста >>
Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като
Божественото
е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г.
Ние искаме да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и Мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста Светлина. Големият урок, който научихме вече тук, между другото е и съществената роля на музиката, на песните, на Паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни, механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове музиката и Паневритмията са най-доброто средство за засилване на Духа и за обединението на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим колкото се може по-добре и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.Обещаваме пред вас, Учителю, пред всички братя-българи, които Вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста Природа, която вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото.
Ще ни трябва много, много време и търпение, но тъй като
Божественото
е слязло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот тъй, както се изкачихме днес с Вас при Езерото на Чистотата.”Ето част от приветствието на французите към Учителя при изпращането им на 28 август 1939 г.
на Изгрева:“Скъпи Учителю, голямо вълнение ни изпълва при мисълта за нашето близко заминаване за Франция, защото ние виждаме големи промени, които ще станат в нашия живот, когато бъдем отдалечени от вас и от всички наши български братя и сестри.Нашата радост не може да се предаде с думи. Думите са много безсилни, за да изкажем това, което нашите души са изпитвали всеки ден при общението с нашите братя, които са сега нашата истинска намерена фамилия. Ние намираме, че нашето пребиваване в България бе много късо. Едва можахме да се запознаем едни с други, но въпреки това нашата радост е голяма, защото нов живот започва за нас сега.В светлината на Истината ние откриваме това, което в действителност е истинскоБратство. Това откритие ще бъде голям урок на Живота, който ние ще отнесем от нашето пътуване.
към текста >>
76.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 28 април
, 28.04.1940 г.
1. Спомен на Ана Шишкова:
Божественото
учение
и човешките глави
По-късно тя ги преписва в три тетрадки, обикновени, по 40 листа, и ги предава за съхранение на Борис Николов, като му казала: „Брат, предавам ти онова малко, което съм записала от Извора на Словото. Малко е, брат, понеже съм много малка пред този Извор. Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя."
1. Спомен на Ана Шишкова:
Божественото
учение
и човешките глави
Спомен на Ана Шишкова 98. Божественото учение и човешките глави 28. IV. 1940 г. Възкресение Христово
към текста >>
98.
Божественото
учение
и човешките глави
Съхрани го, брат, и предай го на друг, за да го отпечати, та да се споменува името ми на Небето, че този път съм отстояла в Пътя. Два пъти съм се отклонявала и сега трети път се отклоних, но овреме се върнах на Изгрева и при Учителя. Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." 1. Спомен на Ана Шишкова: Божественото учение и човешките глави Спомен на Ана Шишкова
98.
Божественото
учение
и човешките глави
28. IV. 1940 г. Възкресение Христово Щастието ви се обуславя от отношението с разумните същества. Какво значи „стойте в Ерусалим"?
към текста >>
Да ядеш, но стомахът да е здрав - да приемаш
Божественото
Слово с разбиране.
Всеки предмет е свързан със земята. Пънкаш се, теглиш го. Без любов работа не се върши. С любов работите се развързват, няма пънкане. На земята житото не ще да израсте, но да го заровиш - ще.
Да ядеш, но стомахът да е здрав - да приемаш
Божественото
Слово с разбиране.
Когато ядеш с любов, има гала-обяд. Ако си в пустинята, пътувай с автомобил; ако си в полето, пътувай пеши, не бързай! Светлината пътува бързо през света. От Божественото туряй по една лъжичка във водата - при всяко чувство влагай Божествена Любов. Като се ограничи човек, е смърт.
към текста >>
От
Божественото
туряй по една лъжичка във водата - при всяко чувство влагай Божествена Любов.
На земята житото не ще да израсте, но да го заровиш - ще. Да ядеш, но стомахът да е здрав - да приемаш Божественото Слово с разбиране. Когато ядеш с любов, има гала-обяд. Ако си в пустинята, пътувай с автомобил; ако си в полето, пътувай пеши, не бързай! Светлината пътува бързо през света.
От
Божественото
туряй по една лъжичка във водата - при всяко чувство влагай Божествена Любов.
Като се ограничи човек, е смърт. Когато водата излезе из извора, е чиста, надолу стане мътна. Божественото учение, като минава през човешките умове, се омърсява. Сърцето трябва да се префини. Калта е в чувствата, в сърцето и затова в умовете има тъмнина.
към текста >>
Божественото
учение
, като минава през човешките умове, се омърсява.
Ако си в пустинята, пътувай с автомобил; ако си в полето, пътувай пеши, не бързай! Светлината пътува бързо през света. От Божественото туряй по една лъжичка във водата - при всяко чувство влагай Божествена Любов. Като се ограничи човек, е смърт. Когато водата излезе из извора, е чиста, надолу стане мътна.
Божественото
учение
, като минава през човешките умове, се омърсява.
Сърцето трябва да се префини. Калта е в чувствата, в сърцето и затова в умовете има тъмнина. Тъмнината не могла да затъмни светлината-то е за в другия свят, не във физическия. Ако друг ти готви, намираш махана, а ако сам си готвиш, доволен си. Щом намираш погрешка, сам си върши работата!
към текста >>
98.
Божественото
учение
и човешките глави
Ако друг ти готви, намираш махана, а ако сам си готвиш, доволен си. Щом намираш погрешка, сам си върши работата! Първия път сготвено солено, втория път - умерено, но най-хубаво е човек сам да си шета. Една Любов от нищо не се нуждае - тя само иде и помага (това е Любовта Божия, Любовта на Учителя), а друга държи сметка на другите. Изгревът - Том 17
98.
Божественото
учение
и човешките глави
към текста >>
77.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Човек трябва да разчита на
Божественото
.
При моста между Мусала и Боровец имаше кратък престой и там в разговор Учителя каза: Когато правиш нещо от любов към Бога, ти си свободен. Само там е Свободата! Бог трябва да слезе в хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена. А пък ние трябва да живеем в Бога, за да се изправим в нашата любов.
Човек трябва да разчита на
Божественото
.
Има един Божествен промисъл, на който човек трябва да разчита. Ние мислим да работим духовно, след като уредим работите си. Не, сега почни да работиш! Ти обичаш един човек. Ти трябва да се нагодиш за любовта му.
към текста >>
Божественото
никога не повтаря нещата.
Глава: 1_05. Посещение на Бога Спомени на Светозар Няголов 7. Моите спомени за Мусала с Учителя Всяка екскурзия на Мусала е особена и никога не се повтаря - нито условията, нито времето и картините, които виждаме, изгрева на слънцето и промените на времето през деня.
Божественото
никога не повтаря нещата.
Това е красивото и великото, което обуславя Божествения свят. Всяка екскурзия крие в себе си своя специфична черта. Щом тръгна от Боровец за Мусала, върхът ме привлича със своята сила като силен магнит и аз не усещам нито тежестта на раницата, нито умората, нито капризите на времето. Вървя с пълен устрем и разположение. *Вж Изгревът, т.
към текста >>
Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно
учение
.
Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх.
Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно
учение
.
От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места. Бях в стаята с няколко легла, между които едното до прозореца, с изглед към върха, бе за УЧИТЕЛЯ. Още при настаняването в стаята, Той бе необичайно мълчалив.
към текста >>
78.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1940 г.
Най-доброто
учение
е.
След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор:Какво нещо е правда? Изгряващо слънце. Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва.
Най-доброто
учение
е.
изгревът на слънцето. Що е правда? Това, което учи човека да постъпва добре, да обича добре, да яде добре, да спи добре. В живота има трудни задачи. Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване.
към текста >>
А палецът е
Божественото
.
Трите области, които има в цялата ръка, има ги и в членчетата на пръстите. У онези, които схващат по-дълбоко нещата, очите им се сближават, а у онези, които схващат повече впечатления, но по-повърхностно, очите им са отдалечени. Колкото ушите са по-далеч от корена на носа, толкова човек е по-развит. Чертите на лицето може да не са красиви, но щом има подвижност на линиите, такова лице става красиво. Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството показалеца; търговията малкия пръст.
А палецът е
Божественото
.
После зависи от членчетата на пръстите. Има известни математически съотношения. Всяка пропорция се дължи на известни външни условия. Можеш да знаеш през какви условия е минал човек. Има известни признаци, които съществуват едновременно на главата, лицето, ръцете.
към текста >>
79.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1940 г.
Най-доброто
учение
е.
След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор:Какво нещо е правда? Изгряващо слънце. Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва.
Най-доброто
учение
е.
изгревът на слънцето. Що е правда? Това, което учи човека да постъпва добре, да обича добре, да яде добре, да спи добре. В живота има трудни задачи. Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване.
към текста >>
А палецът е
Божественото
.
Трите области, които има в цялата ръка, има ги и в членчетата на пръстите. У онези, които схващат по-дълбоко нещата, очите им се сближават, а у онези, които схващат повече впечатления, но по-повърхностно, очите им са отдалечени. Колкото ушите са по-далеч от корена на носа, толкова човек е по-развит. Чертите на лицето може да не са красиви, но щом има подвижност на линиите, такова лице става красиво. Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството показалеца; търговията малкия пръст.
А палецът е
Божественото
.
После зависи от членчетата на пръстите. Има известни математически съотношения. Всяка пропорция се дължи на известни външни условия. Можеш да знаеш през какви условия е минал човек. Има известни признаци, които съществуват едновременно на главата, лицето, ръцете.
към текста >>
80.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1940 г.
Най-доброто
учение
е.
След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор:Какво нещо е правда? Изгряващо слънце. Слънцето иде да даде всекиму каквото му трябва.
Най-доброто
учение
е.
изгревът на слънцето. Що е правда? Това, което учи човека да постъпва добре, да обича добре, да яде добре, да спи добре. В живота има трудни задачи. Доста големи задачи ви са дадени за разрешаване.
към текста >>
А палецът е
Божественото
.
Трите области, които има в цялата ръка, има ги и в членчетата на пръстите. У онези, които схващат по-дълбоко нещата, очите им се сближават, а у онези, които схващат повече впечатления, но по-повърхностно, очите им са отдалечени. Колкото ушите са по-далеч от корена на носа, толкова човек е по-развит. Чертите на лицето може да не са красиви, но щом има подвижност на линиите, такова лице става красиво. Изкуството у човека е удължило средния пръст; благородството показалеца; търговията малкия пръст.
А палецът е
Божественото
.
После зависи от членчетата на пръстите. Има известни математически съотношения. Всяка пропорция се дължи на известни външни условия. Можеш да знаеш през какви условия е минал човек. Има известни признаци, които съществуват едновременно на главата, лицето, ръцете.
към текста >>
81.
Учителя е на екскурзия с учениците до Витоша, Бивака, или Ел Шадай
, 16.06.1941 г.
Та човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на
Божественото
.
За Божествения свят не съм ви говорил още нищо. Умствената любов дава простор да видиш красотата на света. Но това не е още любовта. Това е още външната страна на любовта. В духовния свят ни се притичат на помощ и ни избавят от много неприятности.
Та човек трябва да остане верен на онези, които му помагат, на
Божественото
.
Защото всякога ще имаме нужда. Един брат попита: „Колко красиво са наредени едно над друго Седемте Рилски езера. Какво е значението им? Седемте Рилски езера са седемте свята, седемте полета. Първото езеро Махарзи, означава физическия свят.
към текста >>
Докато човек се безпокои в сърцето си, той не може да приеме новото
учение
, не може да му се предава новото
учение
.
В следващата секунда ще има друго. Онези, които оправят света, са извън Земята. И ние вземаме участие, но те са главните, които вземат участие. Радвайте се на днешната екскурзия. За днес сме щастливи, а за другите дни, добър е Господ.
Докато човек се безпокои в сърцето си, той не може да приеме новото
учение
, не може да му се предава новото
учение
.
Съвършенство значи да не правиш никакви погрешки. Трябва да видим съвършените хора. Злото в нас е несъобразяване със законите на природата. При доброто ние постепенно се освобождаваме, а при злото постепенно се ограничаваме. При ангелите, когато едного обичат, всички други се радват.
към текста >>
82.
Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...
, 25.07.1942 г.
- Българският народ трябва да разбере, че трябва да приеме
Божественото
учение
без забележки, без съкращения и резерви, или ще си счупи главата.
Беше отишъл до овощната градина, където обичаше да се уединява надвечер. Запътих се затам, но Го срещнах, че се връща. Започнах да Му разказвам, че съм избрала 18 упражнения, които са преписани, и съм дошла да Му ги покажа. Забелязах, че Учителят се изненада и стана много сериозен. Спря се за момент и строго ми каза:
- Българският народ трябва да разбере, че трябва да приеме
Божественото
учение
без забележки, без съкращения и резерви, или ще си счупи главата.
Разбрах моята несъобразителност, че не бях включила всички упражнения, а само осемнадесет. -Тогава, Учителю, да занеса всички упражнения в Министерството-до- бавих аз гузно. Учителят приключи разговора Си с явно недоволство и ние се разделихме. Той забърза към дома Си. Останах като попарена.
към текста >>
83.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
В новото
учение
ние трябва да се запознаем с Любовта, Мъдростта и Истината.
Любовта ти е дала живота, Мъдростта ти е дала знанието, Истината ти е дала свободата. Любовта е, която отваря книгата със седемтях печата. Тя е агнеца Божий. Ти трябва да имаш кандило на Мъдростта, да гори със сока на Истината и запалено с огъня на Любовта. Щом обичаме света повече от Бога, ние сме в прегрешението.
В новото
учение
ние трябва да се запознаем с Любовта, Мъдростта и Истината.
Любовта дава живот и движение. Мъдростта дава знание и светлина. Истината дава свобода и сила. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Що е любов?
към текста >>
Божественото
е, което ни свързва.
Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът? Това, което не умира, то е човекът: сърце, което е пълно с любов; ум, пълен със знание и светлина и душа, пълна със сила. Любовта, Мъдростта, Истината-то е човекът. Къде е Господ? Той е във въздуха, светлината, във водата, в хляба.
Божественото
е, което ни свързва.
Ако една майка не може да обърне своите дъщери към Любовта, тя не е истинска майка; ако един баща не може да обърне своите синове към Мъдростта, той не е истински баща; и ако един брат не обърне свойте братя към Истината, той не е истински брат. Любовта, Мъдростта, Истината, съединени в едно, раждатживота, знанието, свободата. А шестте заедно раждат работата. Блажени, които любят. Блажени, които обичат.
към текста >>
84.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
В новото
учение
ние трябва да се запознаем с Любовта, Мъдростта и Истината.
Любовта ти е дала живота, Мъдростта ти е дала знанието, Истината ти е дала свободата. Любовта е, която отваря книгата със седемтях печата. Тя е агнеца Божий. Ти трябва да имаш кандило на Мъдростта, да гори със сока на Истината и запалено с огъня на Любовта. Щом обичаме света повече от Бога, ние сме в прегрешението.
В новото
учение
ние трябва да се запознаем с Любовта, Мъдростта и Истината.
Любовта дава живот и движение. Мъдростта дава знание и светлина. Истината дава свобода и сила. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Що е любов?
към текста >>
Божественото
е, което ни свързва.
Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът? Това, което не умира, то е човекът: сърце, което е пълно с любов; ум, пълен със знание и светлина и душа, пълна със сила. Любовта, Мъдростта, Истината-то е човекът. Къде е Господ? Той е във въздуха, светлината, във водата, в хляба.
Божественото
е, което ни свързва.
Ако една майка не може да обърне своите дъщери към Любовта, тя не е истинска майка; ако един баща не може да обърне своите синове към Мъдростта, той не е истински баща; и ако един брат не обърне свойте братя към Истината, той не е истински брат. Любовта, Мъдростта, Истината, съединени в едно, раждатживота, знанието, свободата. А шестте заедно раждат работата. Блажени, които любят. Блажени, които обичат.
към текста >>
85.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
В новото
учение
ние трябва да се запознаем с Любовта, Мъдростта и Истината.
Любовта ти е дала живота, Мъдростта ти е дала знанието, Истината ти е дала свободата. Любовта е, която отваря книгата със седемтях печата. Тя е агнеца Божий. Ти трябва да имаш кандило на Мъдростта, да гори със сока на Истината и запалено с огъня на Любовта. Щом обичаме света повече от Бога, ние сме в прегрешението.
В новото
учение
ние трябва да се запознаем с Любовта, Мъдростта и Истината.
Любовта дава живот и движение. Мъдростта дава знание и светлина. Истината дава свобода и сила. Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Що е любов?
към текста >>
Божественото
е, което ни свързва.
Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът? Това, което не умира, то е човекът: сърце, което е пълно с любов; ум, пълен със знание и светлина и душа, пълна със сила. Любовта, Мъдростта, Истината-то е човекът. Къде е Господ? Той е във въздуха, светлината, във водата, в хляба.
Божественото
е, което ни свързва.
Ако една майка не може да обърне своите дъщери към Любовта, тя не е истинска майка; ако един баща не може да обърне своите синове към Мъдростта, той не е истински баща; и ако един брат не обърне свойте братя към Истината, той не е истински брат. Любовта, Мъдростта, Истината, съединени в едно, раждатживота, знанието, свободата. А шестте заедно раждат работата. Блажени, които любят. Блажени, които обичат.
към текста >>
86.
Учителя се премества с част от учениците в село Мърчаево
, 14.01.1944 г.
В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собствения си опит са дошли в допир с идеите на
учението
.
Някои мислеха, че Учителя ще бъде тук за малко време, но той остана до есента. Спомени на д-р Методи Константинов 56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО Село Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, от което се открива прекрасен изглед към Пернишката котловина и възвишенията Голо Бърдо. От всички шопски села в околностите на София, то беше едничко, където беше образуван братски кръжок.
В кръжока влизаха селяни, изпитани в борбите на живота - хора не толкова с някакво развито религиозно чувство, но волеви натури, които по пътя на собствения си опит са дошли в допир с идеите на
учението
.
Те бяха хора енергични и трудолюбиви. След бомбардировката на 10.I.1944 г. на следващия ден малка група приятели, заедно с Учителя, се евакуираха в това село. Нашите приятели ни дадоха един топъл славянски прием и ние се приютихме в това малко селце. Понеже лично аз бях почти през всички бомбардировки в София, и когато след всяка бомбардировка се връщах в това село, изпитвах чародейното действие на селската тишина и спокойствие от непоколебимото присъствие и закрила на нашата красива Витоша.
към текста >>
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му.
към текста >>
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
към текста >>
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява.
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
към текста >>
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Освобождението от карма се нарича благодат. Само Божията любов може да освободи човека от това бреме. Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля.
към текста >>
87.
Учителя и Братството празнуват празникът на пролетта - 22 март. Мърчаево
, 22.03.1944 г.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му.
към текста >>
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
към текста >>
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява.
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
към текста >>
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Освобождението от карма се нарича благодат. Само Божията любов може да освободи човека от това бреме. Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля.
към текста >>
88.
Учителя и Братството празнуват празника на лятното слънцестоене - 22 юни. Мърчаево. Екскурзия до връх Острица
, 22.06.1944 г.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му.
към текста >>
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
към текста >>
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява.
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
към текста >>
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Освобождението от карма се нарича благодат. Само Божията любов може да освободи човека от това бреме. Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля.
към текста >>
89.
Учителя и Братството празнуват Петровден - 12 юли. Мърчаево
, 12.07.1944 г.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му.
към текста >>
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
към текста >>
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява.
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
към текста >>
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Освобождението от карма се нарича благодат. Само Божията любов може да освободи човека от това бреме. Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля.
към текста >>
90.
Учителя с група ученици провежда четиридневна екскурзия на Витоша. Първи ден - 24 август. Мърчаево
, 24.08.1944 г.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му.
към текста >>
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
към текста >>
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява.
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
към текста >>
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Освобождението от карма се нарича благодат. Само Божията любов може да освободи човека от това бреме. Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля.
към текста >>
91.
Учителя провежда събора, 1944 г. Мърчаево - 24 септември
, 24.09.1944 г.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му.
към текста >>
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
към текста >>
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява.
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
към текста >>
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Освобождението от карма се нарича благодат. Само Божията любов може да освободи човека от това бреме. Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля.
към текста >>
92.
Учителя се връща от Мърчаево на Изгрева - София - 19 октомври
, 19.10.1944 г.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Любезни Брат, Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в село Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година. Село Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София. Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това село. Тя за пръв път отиваше там.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това село за
Божественото
и с надежда очакваше това.
Нейният хазяин забелязал, че тя в свободното си време чете някакви книги, но не ги дава нему. Той се заинтересувал какви са тези книги. Когато отивала на училище, той тайно отключвал стаята и почвал да ги чете. Така се заинтересувал от съдържанието на тези книги, което било съвсем ново за него, че цели часове в свободното си време ги четял и после пак заключвал вратата. Тези книги хвърлили нова светлина в съзнанието му.
към текста >>
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всичко това го развълнувало и трогнало. След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в селото. Когато се върнала сестра Еленка, той й разкрил всичко и й казал, че желае да чете тези книги и да посещава това събрание. Тя се зарадвала и вътрешно благодарила на Бога, че Той чул молитвата й. Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от селото, с които често се събирали да пият.
Той разказал веднага на другарите си за това
учение
, за книгите, говорил им за събранието в София.
Всички те решили да посетят събранието в София и да почнат проучват тези книги. Всички престанали да пият и мнозина от тях приели вегетарианството. Цялото село се изненадало от големата промяна в тези хора. През месец януари 1944 г., когато се усилиха бомбардировките в София, Учителя реши да отиде в с. Мърчаево за известно време.
към текста >>
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Той иска да. ни убеди, че Неговата любов е вечна и постоянна. Животът се придобива чрез познаване на Бога. Познаването на Бог пък подразбира служене. Във всяка форма има частица от Бога, където Той се проявява.
В който момент се прояви
Божественото
в човека, лицата на хората отново му стават мили и започват да светят.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
към текста >>
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Когато човек на. правата Божествена мисъл влезе в един дом, всякакъв спор, всякакви недоразумения и противоречия изчезват от този дом. Този човек носи в себе си мир и светлина, любов и знание, радост и веселие. Един ден страданията на човека напълно ще изчезнат. Как може да стане това?
Когато
Божественото
вземе връх в човека.
Освобождението от карма се нарича благодат. Само Божията любов може да освободи човека от това бреме. Когато се обичат хората, които живеят на земята, чрез тях те обичат съществата, които живеят на другите планети. Постави в ума си мисълта: Аз трябва да живея, както ангелът живее. Аз трябва да живея като ангел, да познавам Божията воля.
към текста >>
93.
Формула
, 20.12.1944 г.
Божественото
направо не се предава, но чрез малкото... Малките неща направо влизат в Божествения свят
Божественото
само по себе си е неделимо" (така започваше беседата му).
Процесът трябва да се прочисти. Няма вече големи неща, а малки. Господ дава малките благословения на всички хора. Малките работи сега." Години след това намерих в беседата "Неделими неща" от 15 декември 1944 г. следното: "Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася великото по целия Божествен свят.
Божественото
направо не се предава, но чрез малкото... Малките неща направо влизат в Божествения свят
Божественото
само по себе си е неделимо" (така започваше беседата му).
(От спомена) 2. Учителят напуска тялото си (спомен на Весела Несторова) ...в неделя, на 24 декември сутринта, в 5 часа, аз влязох при него и брат Владо руснака, с когото правихме чешмата "Изворът на доброто", каза: "Сестра, запиши: "Да се прослави Бог в Бялото Братство! " Аз записах и тогава Учителят зашушна "Да се прославят Белите братя в Божията любов! ", втората част.
към текста >>
Божественото
направо не се предава, но чрез малкото... Малките неща направо влизат в Божествения свят
Божественото
само по себе си е неделимо" (така започваше беседата му).
Процесът трябва да се прочисти. Няма вече големи неща, а малки. Господ дава малките благословения на всички хора. Малките работи сега." Години след това намерих в беседата "Неделими неща" от 15 декември 1944 г. следното: "Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася великото по целия Божествен свят.
Божественото
направо не се предава, но чрез малкото... Малките неща направо влизат в Божествения свят
Божественото
само по себе си е неделимо" (така започваше беседата му).
След пауза, Учителят пак заговори: "Петър, когато се отказа от Христа загуби силата, а след като го призна получи силата." Донесоха чиния топъл салеп на Учителя, който Той особено предпочиташе. Той хапна от него и подаде на Владо да хапне от същия салеп. Владо взе две, три лъжици и ми подаде чинията. Довърших останалия салеп и измих чинията, оставих я горе в стаята му.
към текста >>
Поставете на първо място
Божественото
!
Изминаха 10,20, 30,40 години оттогава, а тези Слова останаха програма за всички нас, независимо дали ги знаехме или не искахме да ги знаеме и да ги прилагаме. Учителят продължаваше шепнешком: "Пишете още тази вечер. Аз после ще го чета. Живейте чист и разумен живот. Обичайте се един други.
Поставете на първо място
Божественото
!
" Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, аз не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком. Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване. Този срам не може да се измие с нищо!
към текста >>
Благослови
Божественото
, което зачева в душата!
Мистичното значение на песента може да се изрази така: "Ти, Великий, Който благославяш, всички и всичко. Да бъде благословен! Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на живота. Благослови младия, начеващия, Божествен живот!
Благослови
Божественото
, което зачева в душата!
Диханието на Бога, което сме приели първоначално. Той е всичкото. Той е навред. Целият наш живот и всичкият наш живот. Сега така да бъде!
към текста >>
Човешката душа е лъч от
Божественото
съзнание, лъч от Божествената душа, лъч от Великото - слезнала на земята чрез малкото.
Целият наш живот и всичкият наш живот. Сега така да бъде! И човек станал жива душа! " Божествената Душа е дихание на Бога.
Човешката душа е лъч от
Божественото
съзнание, лъч от Божествената душа, лъч от Великото - слезнала на земята чрез малкото.
Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася Великото по целия Божествен свят Това е Мировата Любов, дихание на Великото към малкото. Божествен лъч от Великото към малкото. Това е проявеният Божествен Дух, това е проявената Мирова Любов, това е проявения Миров Учител! Ние с Учителя изпяхме за последен път "Венир Бенир", песента за слизането на Мировия Учител на земята. Учителят замълча и прошепна: "Рекох, Махар Бену Аба".
към текста >>
" И каза: "Слагайте на първо място винаги
Божественото
." В.К.: Сега, виели ми разказахте този случай, на Владо ли е бил, когато той, Учителят, си заминава и той, Владо, пита: "Учителю, на кого ни оставяш?
Взех Библията, той седна на кушетката, аз на колене застанах, сложих Библията, отворих я на 102 псалом - Молитвата на един скръбник и като почнах да чета рукнаха сълзи и се задуших от плач, почнах много да плача, щото видях че това е много трагично положение, Учителят жълт-зелен и такъв псалом се яви. Учителят каза: "Четете разумно, рекох", и аз едва-едва прочетох този псалом и това беше състоянието на Учителя, описано в 102 псалом. Тогава пях няколко песни. Той каза: "Пейте, пейте, рекох." Затова, като седна на стола, вдигна очите си и каза: "Божествена красота, ето ги, идат, идат белите армии на Белите братя, идат". Той видя как слизат на земята армиите на Бялото Братство и каза: "Божествена красота!
" И каза: "Слагайте на първо място винаги
Божественото
." В.К.: Сега, виели ми разказахте този случай, на Владо ли е бил, когато той, Учителят, си заминава и той, Владо, пита: "Учителю, на кого ни оставяш?
" И той казал: Оставям ви на най-великият Учител на вселената. Замълчал малко и казал: Страданието. Весела: Това не е казал на мен. В.К.: На вас не е казал. Весела: Но на мен каза: "Когато Петър се усъмни, загуби силата, но когато повярва, придоби силата".
към текста >>
Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание,
учение
и работа.
Срещата с Него е най-важния, най-значимия момент от неговия живот, бръмка от голямата верига срещи, които никога нямаше да престанат. Защото, какво е ученикът, ако непрестанно, ежечасно, ежеминутно не се среща с Учителя си във всичките полета. Както Учителят носи ученика в Себе си. така също името не ученика е написано на дланта му. Общението с Учителя е непреривен процес.
Ученикът винаги се намира в състояние на мислене, съзерцание,
учение
и работа.
Както опитният моряк когато се качва по мачтата гледа само нагоре, така също и ученикът непрестанно гледа Учителя си, обърнат с лицето си винаги към Него - това небе на ученика, денем огрято от слънцето, нощем от звездите. Връзката нито за момент не трябва да спре да функционира, защото какво е физическият свят - опасно място, по-бурно от морските глъбини. Да познаеш Учителя е отличително качество на ученика. Както детето познава майката, така също ученикът носи в душата си магическия ключ на познаването. Никога той не се лъже, никога не се колебае в избора на пътя, където едно слънце грее и една обич го сгрява; между милиони той ще познае Учителя си.
към текста >>
94.
Учителя официално обявява 22 септември за начало на учебните занятия в Школата
, 22.09.1922 г.
Ние не ви учим на калугерски живот, а това
Учение
е като един занаят.
Не е въпросът тебе да обичат, а ти да обичаш. Когато си болен, какво те ползва това, че другите хора са здрави, ходят и работят? Чуждите добрини не могат да ви ползват. Това, което ще ви ползва, е вие да се учите, вие да бъдете добри. За вашето бъдеще е необходимо единствено да се учите, нищо повече.
Ние не ви учим на калугерски живот, а това
Учение
е като един занаят.
Целта е това, което знаете, да го владеете така добре, както един колар, абаджия, гайдар или цигулар. „Понеже вкусихте, че Господ е благ. При Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.“ Следователно хората отхвърлят това Учение. Те вече са го отхвърлили и видяхте на седемнадесети септември по какъв начин си уреждаха работите. Ако не приемете Любовта, същото ще стане и с вас, защото една горчива дума, която се изрича, може да разбие сърцето или да пукне главата.
към текста >>
При Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.“ Следователно хората отхвърлят това
Учение
.
Това, което ще ви ползва, е вие да се учите, вие да бъдете добри. За вашето бъдеще е необходимо единствено да се учите, нищо повече. Ние не ви учим на калугерски живот, а това Учение е като един занаят. Целта е това, което знаете, да го владеете така добре, както един колар, абаджия, гайдар или цигулар. „Понеже вкусихте, че Господ е благ.
При Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.“ Следователно хората отхвърлят това
Учение
.
Те вече са го отхвърлили и видяхте на седемнадесети септември по какъв начин си уреждаха работите. Ако не приемете Любовта, същото ще стане и с вас, защото една горчива дума, която се изрича, може да разбие сърцето или да пукне главата. И в Духовния свят има счупване на глави. „И вие като живи камъни зидайте се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа на Любовта.“ Мислете как ще дойде тази Любов във вас. Младата мома как ще привлече своя възлюбен?
към текста >>
Това е
учението
на евангелистите, които казват: „Когато баща ми умре, ще ме остави наследник; неговата крава всичко ще оправи“.
Най-първо нейното сърце се запалва и разгорещява. Как очаква майката своя син, който е излязъл вън да работи? Тя запалва огън и с туптящо сърце го очаква. Духовните хора сега седят със скръстени ръце в непометените си къщи, гледат и чакат възлюбения да дойде и да уреди всичко. Те приличат на онази българка, която не отишла за вода, защото валяло дъжд, а чакала мъжа ѝ да си дойде, та него да изпрати, понеже бил вече мокър.
Това е
учението
на евангелистите, които казват: „Когато баща ми умре, ще ме остави наследник; неговата крава всичко ще оправи“.
Такъв волски живот ние не искаме. В Божествената книга е писано, че всички Божии синове ще работят на общо основание и то без пари. Който иска да бъде Божи син, ще работи, пет пари няма да взема и ще благодари на Бога, че му е дал живот и здраве, за да пребивава в Неговото Царство. Да допуснем, че вие виждате погрешките на другите. Какво ще ви ползва това?
към текста >>
Нашето Слово е Мъдростта.“ Това означава, че само
Божественото
Слово говори правото.
„Да сме чисти“. Три неща изисква тази Чистота: чисти като водата, като Светлината и като Любовта. После в наряда се казва: „Нашият закон е чистата Любов“. Този е великия закон на Любовта, този е Пътят, който регулира всичко. „Нашият път е чистата Светлина.
Нашето Слово е Мъдростта.“ Това означава, че само
Божественото
Слово говори правото.
„Ние сме всички крепки в Бога на Любовта. В Него ние победихме света. В Неговата Любов ние добихме своята свобода.“ Свободата ще се придобие накрая. „Ние сме свободни от закона на смъртта. Необятната Любов ни въздигна.
към текста >>
Това, което ще ви спаси и ще ви въздигне, е само
учението
.
Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин! “ Тези думи показват, че всяка душа, която е завършила живота си, напускайки земята, произнася тази последна молитва: „Отче, аз свърших работата си, сега се връщам при Тебе да ми дадеш това, което Ти благоволяваш. Амин! “ Сега, като ученици ще бъдете добри и весели. Ученикът взема торбичката си, слага в нея книжките си, учи и знае, че баща му е осигурил и храна, и дрехи, а той трябва само да учи.
Това, което ще ви спаси и ще ви въздигне, е само
учението
.
Трябва да имате търпение; не мислете, че знаете. Знанието идва постепенно и тази Божествена Любов ще се прояви постепенно. Ако тя се прояви при сегашното ви състояние, вашият организъм ще се разтопи. Телата и умовете ви постепенно ще се приспособяват към Любовта. Вие не можете да издържите дори един миг на интензивна Любов, защото заедно с доброто, тя носи и огън със себе си.
към текста >>
Но ако не сте завършили
учението
си, Баща ви ще заповяда да не ви пускат в къщи, а да ви изпратят в друг пансион, защото Господ има много училища.
Тези въпроси ще се разрешат по време на работата ви през цялата година. Догодина ще ви дам нещо по хубаво. Ще работите, ще проучвате целия наряд, ще следите и ще размишлявате върху това, което е казано. Ще проучвате всичко, което ви се случва в живота. Вие искате да се осигурите на земята, но Господ може да похлопа и да каже: „Повикайте едно от моите деца да се върне от пансиона“.
Но ако не сте завършили
учението
си, Баща ви ще заповяда да не ви пускат в къщи, а да ви изпратят в друг пансион, защото Господ има много училища.
Ако се учите, Господ ще ви изпрати в ново училище, ако не се учите, ще ви върне в по-долен клас. По време на събора забелязах, че когато някой ученик не може да отговори, другите започват да се присмиват. Тогава учителят вика този, който се смее, на урок, но и той не може да отговори. На свой ред другарите му се присмиват. Всички се смеят и всички не си знаят уроците.
към текста >>
Христос е казал: „Моето иго е леко и Моето
Учение
е приятно“.
Ще знаете, че законите в Бялото Братство действат без изключение. Когато влезете вътре ще кажете: „Ако е толкова строго, да не влизаме в Училището“. Ако останете вън от Школата, ще бъде десет пъти по-зле за вас. Ако влезете в нея, е добре, но ако не влезете, десетократно ще ви побелеят главите и ще кажете: „Де да бяхме влезли! “ Сега, искам вие да влезете!
Христос е казал: „Моето иго е леко и Моето
Учение
е приятно“.
Глава на това Учение е Христос, глава на това Учение е Истината. И всеки, който се е учил на него, е придобил знания. Който е последвал Христа, е придобил Живот вечен, придобил е Любовта, придобил е всички Божии добродетели. Сега, по какво ще се отличавате вие в Новото Учение? Имам един клас в София и правя опит върху смяната на енергиите.
към текста >>
Глава на това
Учение
е Христос, глава на това
Учение
е Истината.
Когато влезете вътре ще кажете: „Ако е толкова строго, да не влизаме в Училището“. Ако останете вън от Школата, ще бъде десет пъти по-зле за вас. Ако влезете в нея, е добре, но ако не влезете, десетократно ще ви побелеят главите и ще кажете: „Де да бяхме влезли! “ Сега, искам вие да влезете! Христос е казал: „Моето иго е леко и Моето Учение е приятно“.
Глава на това
Учение
е Христос, глава на това
Учение
е Истината.
И всеки, който се е учил на него, е придобил знания. Който е последвал Христа, е придобил Живот вечен, придобил е Любовта, придобил е всички Божии добродетели. Сега, по какво ще се отличавате вие в Новото Учение? Имам един клас в София и правя опит върху смяната на енергиите. Например, срещна един ученик и му казвам: „Ти си най-големият вагабонтин и негодяй!
към текста >>
Сега, по какво ще се отличавате вие в Новото
Учение
?
“ Сега, искам вие да влезете! Христос е казал: „Моето иго е леко и Моето Учение е приятно“. Глава на това Учение е Христос, глава на това Учение е Истината. И всеки, който се е учил на него, е придобил знания. Който е последвал Христа, е придобил Живот вечен, придобил е Любовта, придобил е всички Божии добродетели.
Сега, по какво ще се отличавате вие в Новото
Учение
?
Имам един клас в София и правя опит върху смяната на енергиите. Например, срещна един ученик и му казвам: „Ти си най-големият вагабонтин и негодяй! “ Той ме погледне и се обиди. Казвам му: „Превърни тази енергия! Да видим за колко минути можеш да превърнеш това чувство на обида и да го забравиш“.
към текста >>
Така по време на своето
учение
всеки един от вас трябва да знае в кой клас е сега.
За него светлината е огън и той ще каже: „Аз на скара не се пека“, и ще те остави. „Чисти като водата, като Светлината и като Любовта“ – това са три велики Сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове. Вие трябва не само да идвате тук, но и да учите. Някои идват при мен само да се афектират. Това, което чувстваме, и това, в което вярваме, трябва да го знаем съвършено точно, както един търговец знае точно кой плат е ленен и кой е памучен.
Така по време на своето
учение
всеки един от вас трябва да знае в кой клас е сега.
Ако през тази година пожелаете да предадете наряда някому, ще го преподавате седем дни наред. Усвояването не става за един час, а са необходими седем дни. На събора едва го научихте, а искате да го предадете за един ден. Седем дни ще повтаряш, докато приятеля ти научи наряда като теб. Както виждам, вие сте заспали, а заспали ученици не искам.
към текста >>
Аз им казах кое
учение
е хубаво.
Диамантена воля се иска от вас! Ето например, вече толкова години поповете вдигат шум. Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук първия урок. Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември.
Аз им казах кое
учение
е хубаво.
А какво представлява старото учение, те разбраха – набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха. Ако бяха приели Любовта, на седемнадесети нямаше да се случат такива работи. Сега, ако и вие не приемете учението на Любовта, дърво ще има и пукнати глави ще има. И за вас е в сила същият закон. Ако приемете Любовта, цялото благословение Божие ще дойде, защото всичко в света е само Бог.
към текста >>
А какво представлява старото
учение
, те разбраха – набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха.
Ето например, вече толкова години поповете вдигат шум. Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук първия урок. Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември. Аз им казах кое учение е хубаво.
А какво представлява старото
учение
, те разбраха – набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха.
Ако бяха приели Любовта, на седемнадесети нямаше да се случат такива работи. Сега, ако и вие не приемете учението на Любовта, дърво ще има и пукнати глави ще има. И за вас е в сила същият закон. Ако приемете Любовта, цялото благословение Божие ще дойде, защото всичко в света е само Бог. Когато говоря за Любовта, разбирам, че Бог ще дойде и ще оправи живота.
към текста >>
Сега, ако и вие не приемете
учението
на Любовта, дърво ще има и пукнати глави ще има.
Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември. Аз им казах кое учение е хубаво. А какво представлява старото учение, те разбраха – набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха. Ако бяха приели Любовта, на седемнадесети нямаше да се случат такива работи.
Сега, ако и вие не приемете
учението
на Любовта, дърво ще има и пукнати глави ще има.
И за вас е в сила същият закон. Ако приемете Любовта, цялото благословение Божие ще дойде, защото всичко в света е само Бог. Когато говоря за Любовта, разбирам, че Бог ще дойде и ще оправи живота. Но когато Бог дойде, ние трябва да бъдем готови да Го приемем. Когато дойде Любовта, не трябва да се съмняваме.
към текста >>
Тук дрехи и украшения не минават,
учение
трябва.
Които се учат, които успяват. Към кои Учителят ще благоволява? Пак към тези, които се учат. Учителят никога не се заблуждава. В света ще срещнете напарфюмирани, богати ученици, които обаче не си знаят урока.
Тук дрехи и украшения не минават,
учение
трябва.
А този, който се учи, дрехите му са скромни, но е любим на Учителя си. Ние можем по сто пъти на ден да изричаме най-хубавите думи, но когато Учителят каже „Стани, знаеш ли урока си“, и десет хиляди молитви „Господи, помилуй“ няма да минат. Сега, Търново е един стар град, който мисли, че не му трябва много знание. Той живее със своето минало. Търновци мислят, че са осигурени, защото от едно време още са останали все богаташи.
към текста >>
95.
Малкият Петър заедно с родителите си се премества във Варна
, 17.02.1865 г.
По-вероятно е да са останали в Хадърджа (Николаевка), където малкият Петър завършва основното си
обучение
.
Михаил" се извършва „водосвет”, а на 17 февруари била отслужена и първата „Св. Божествена Литургия” на славянски език, лично от отец Константин Дъновски – първият български свещеник във града. Така, всички българи били вече обособени в отделна община с църква и училище и имали своя явен и оформен лидер - отец Константин Дъновски...." Не е известно дали семейството на свещ. Константин Дъновски са се преместили?
По-вероятно е да са останали в Хадърджа (Николаевка), където малкият Петър завършва основното си
обучение
.
През 1868 г. Константин Дъновски е заменен с друг свещеник във Варна и се налага да се завърне в Хатърджа до 1870 г., когато пак е назначен във Варна, където остава до пенсионирането си през 1899 г. След тази година Константин Дъновски отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г. След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. По-подробно за това може да се прочете в:
към текста >>
Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал
учението
си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
излязоха от печат и две книги: „Моят роден град София" от Райна Констанцева, ДИ Отечествен фронт и „Червената ескадра" от Недю Недев, Военно издателство, София. Както в ръкописа „Учителят на Бялото братство", така и в тия две книги са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме накара да напиша за труда „Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда, ползвайки документални източници. Това написах заради самата истина, без лично отношение и без лоши чувства към авторите. Авторът
Стр.27 или 37 (70-71):„Малкият Петър бе почнал
учението
си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства изпратиха свещеник Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър."
На същата страница по-долу (77):„ Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар. Това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна.
към текста >>
Той не учи тук, на Земята,
Божественото
знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора.
той няма още ученици, имащи възможност да го наблюдават. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновения човек, не може да липсва външен ефект, а камо ли при Учителя. За него ние, учениците му, можем да кажем, че той дойде между нас от Главата (Извора) и носи това знание оттам, че Словото протичаше чрез него, както водите извират от извор, разположен на висок планински връх, и слизат в равнините. Така беше и с Учителя. Той не дойде тук, на Земята, по пътя на някакво посвещение.
Той не учи тук, на Земята,
Божественото
знание, а то само протичаше през него, идвайки отгоре - от Извора.
Стр. 47 (92-93):„Преди това, още в 1895 г., той издаде своята книга „Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребността да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното, експерименталното и достъпното за нашите триизмерни възможности знание." Книгата „Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на К. Николов в град Варна. Всеки може да се увери в това, ако разгледа първото издание на книгата, където на първата заглавна страница са отпечатани годината, печатницата и градът.
към текста >>
Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото
учение
.
Такава многопластова и значима личност е иконом Константин Дъновски. Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство. Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра.
Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото
учение
.
Точно тук поради впечатлителния му и емоционален характер се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа. Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село. Но не след дълго през 1847 г. Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар. Идването в града било от огромно значение за неговото развитие.
към текста >>
Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за
обучение
.
Направил му предложение, което младежът приел - срещу 500 гроша годишно и осигурена храна да бъде учител в село Хадърджа. Така през 1847 г. той станал първия български учител във Варненска област, в изцяло българско училище. По-късно заздравили отношенията и връзките си като се сродили, Константин се оженил за дъщеря му Добра Атанасова Георгиева. С пълната си всеотдайност и плам, младият учител спечелил бързо уважението на своите нови съселяни и не след дълго те се съгласили да построят здание за църква и училище в селото.
Така то бързо се превърнало в център на българското самосъзнание и достойнство в цялата област и родителите правили много, за да доведат децата си за
обучение
.
Търсещият дух на Дъновски го тласкал напред - към нови предизвикателства, но този път в духовната сфера. През 1854 г. той посетил Света Гора и това дало мощен тласък за служение на Светото Православие. Докосването до светините, за които бил чувал от най-ранните си години и от разказите на свои приятели, допълнително обогатили неговия духовен свят. Той все по-трайно се замислял за духовните измерения на битието, смисъла на страданията и живота.
към текста >>
96.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото
учение
, като ги внесат в творческата си дейност.
от рождението на Весела Несторова, от сайта "Приятели на дъгата" 3. Снимки на Весела Несторова, публикувани в Изгревите. ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески.
У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото
учение
, като ги внесат в творческата си дейност.
Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА 1909 Весела Несторова е всестранно надарена личност, за която всяка среща, всеки разговор с Учителя носи импулси за творческа дейност.
към текста >>
- Как ще проповядваме Новото
учение
, Учителю?
Напротив, тя постига рядко срещани резултати с тях, защото истински ги обича и умее да разговаря с душите им. Като морална награда за нея прозвучават думите на Учителя след връщането й от там: “вие първа приложихте новите методи! " Това е голяма оценка, защото Ученикът, следващ съзнателно своя Учител, трябва да бъде и естествен проводник на Неговите методи. Ученикът трябва да познава своя Учител и да го следва с духа си. Често В.Несторова задава въпроси, които душата й е жадна да разбере:
- Как ще проповядваме Новото
учение
, Учителю?
- Божественото учение няма да се проповядва. То върви по свои закони. То е посято в сърцата на хората и ще свърши своята работа докрай. Човечеството ще възприеме новите идеи чрез въздуха. Аз съм запечатал цялото си слово във въздушната обвивка на земята, в нейното етерно поле.
към текста >>
-
Божественото
учение
няма да се проповядва.
Като морална награда за нея прозвучават думите на Учителя след връщането й от там: “вие първа приложихте новите методи! " Това е голяма оценка, защото Ученикът, следващ съзнателно своя Учител, трябва да бъде и естествен проводник на Неговите методи. Ученикът трябва да познава своя Учител и да го следва с духа си. Често В.Несторова задава въпроси, които душата й е жадна да разбере: - Как ще проповядваме Новото учение, Учителю?
-
Божественото
учение
няма да се проповядва.
То върви по свои закони. То е посято в сърцата на хората и ще свърши своята работа докрай. Човечеството ще възприеме новите идеи чрез въздуха. Аз съм запечатал цялото си слово във въздушната обвивка на земята, в нейното етерно поле. - Това ли е Братството, което виждаме около вас?
към текста >>
Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено
учение
, върху което се крепи бъдещия строй.
Затова Учителят я включва в малката група участници за изграждане на “Изборът на Доброто”. Под негово ръководство силите на Доброто потичат към зажаднялото за мир и спокойствие човечество. През тези дни Учителят говори на своите ученици за епохалното значение на извършеното. Той успява да им разкрие стойността на изключителното време в което са живяли. Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма.
Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено
учение
, върху което се крепи бъдещия строй.
Това учение се крепи върху разумните закони на природата. Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие. Сцената е все още открита.
към текста >>
Това
учение
се крепи върху разумните закони на природата.
Под негово ръководство силите на Доброто потичат към зажаднялото за мир и спокойствие човечество. През тези дни Учителят говори на своите ученици за епохалното значение на извършеното. Той успява да им разкрие стойността на изключителното време в което са живяли. Те наистина чувстват себе си участници в една Мирова драма. Там Той им казва: “Аз ви проповядвам едно Божествено учение, върху което се крепи бъдещия строй.
Това
учение
се крепи върху разумните закони на природата.
Научете себе си на три неща: да имате любов без омраза, да имате светлина без сянка, и да имате свобода без ограничение.” И те запомнят тези думи. Носят ги в сърцата си, проявяват ги в живота си. Мировата драма е към своя край и те присъстват духом във всяка секунда от нейното действие. Сцената е все още открита. Представя се едно епохално събитие: предава се знанието за следващите две хилядолетия, със слово и с живот!
към текста >>
Човек е велик творец на
Божественото
в материалния свят.”
Гради техния образ вярно и истинно: “Ученикът е проводник на Божествения дух. Неговата виделина се проявява чрез способностите му. Величието на ученика е в неговия вътрешен свят, който той с любов, усилие и копнеж е изработил. Той го е копнял, възлюбил го е, стремил се е към него и го е създал.
Човек е велик творец на
Божественото
в материалния свят.”
“Ученик, който завършва Школата, трябва да стане образец! ” “Наистина сега виждам как Той е работел върху нас при тези частни срещи, както един велик художник върху някоя любима картина. Учителят денонощно работеше върху нас, в това съм била винаги убедена. Той изглаждаше грапавините ни, нанасяше багри, които хармонично действаха върху душевния ни живот, даваше дълбочина на картината - одухотворяваше я непрестанно.
към текста >>
Това тя го приема като един прекрасен увод към изясняване
учението
на Учителя.
(следват стихове от Амунда) На една разходка до „Вътрешния близнак” в дълбоката тишина, тя чува пеене на някакъв висок тенор пеещ възходяща мелодия, следван от множество гласове. Това продължава само няколко минути, след което изчезва. Тя е изненадана и неподготвена и като пита Учителя за това преживяване, той отговаря, че това е природна музика. На събора през същата година Учителя я подтиква да прочете нещо от Сведенборг.
Това тя го приема като един прекрасен увод към изясняване
учението
на Учителя.
Тъй като до този момент няма нищо преведено на български тя превежда една малка част, която е публикувана през 1938 г. в сп. „Житно зърно”. В последствие В. Несторова пише до една фондация в Америка свързана със Сведенборг.
към текста >>
В началото на 90-те години тя се свързва и работи с Дейвид Лоримър – виден британски учен и мислител, който популяризира
учението
на Учителя в англоезичния свят.
тя участва в т. нар. „Таен лагер” организиран само за чужденци от Крум Въжаров. Този лагер се провежда през лятото за около месец и се разполага под връх Мусала, в местността наречена „Сфинкса”. Там Весела е ползвана, както за преводач със своя безупречен английски, така и за оратор. Уникалният й тембър и увлекателният начин на говорене като магнит приковава вниманието на жадните да чуят нещо повече чужденци от устата на ученик бил във вътрешния кръг на Учителя.
В началото на 90-те години тя се свързва и работи с Дейвид Лоримър – виден британски учен и мислител, който популяризира
учението
на Учителя в англоезичния свят.
Така се появява една от известните му книги „Пророк на нашето време” ("Prophet for Our Times"), базирана до голяма степен на записки на В. Несторова. Иван Бацадзе остава верен приятел до самата си смърт през 2001 г. До последно той се грижи за нея в тежкия момент, когато тя си чупи крака през 2000 г. и вече е трудно подвижна. През лятото на 2001 г. В.
към текста >>
97.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на
Учението
в Хасковско.
Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност. Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя.
След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на
Учението
в Хасковско.
Източник: "Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г (Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова) Могат да се изтеглят на PDF книгите: Спомени за Олга Блажева Светла струя от небесни висини
към текста >>
Оформянето на мирогледа й, приемането на
учението
на Учителя Дънов и живота на Изгрева може да се проследи по страниците на настоящия 26 том на „Изгрева”.
На 24 юли [1928 г.] Олга Славчева е записала:Вчера бяхме на Изгрев събрани всички сестри и цели 3 Олги -мои посестрими.”Освен Олга Славчева и “учителката ораторка” Олга Блажева от Хасково, има и още една Олга - Олга Славкова. ОЛГА СЛАВЧЕВА 1. Олга Славчева е известна с бащиното си име. Във всички официални документи (вж сканираните материали) е записана като Олга Славчева ДИНКОВА.2. Приложените сканирани документи осветяват събитията от земния път на детето, ученика, студента и учителя Олга Славчева.3.
Оформянето на мирогледа й, приемането на
учението
на Учителя Дънов и живота на Изгрева може да се проследи по страниците на настоящия 26 том на „Изгрева”.
ОЛГА БЛАЖЕВА (31.12.1901, Асеновград - 6.08.1986, Хасково) 1. Олга Блажева е родена от баща черногорец и майка българка.. На портретите виждаме една черногорка. Не са намерени снимки с приятели на Изгрева или с Учителя. Няма ги.
към текста >>
Още през 1922 г, когато се заговорило за новото
учение
на Петър Дънов, тя се запознала с няколко негови ученици, които вече били получили покани за предстоящия събор в Търново.
Ето какво си спомня брат Георги Събев: „До 1920 г. съборите се провеждаха с индивидуални покани. Аз присъствах на събора през 1925 г. без покана, понеже нашият ръководител бе получил такава.“В гореспоменатия събор от 1925 г. взела участие и сестра Олга Блажева от Хасково.
Още през 1922 г, когато се заговорило за новото
учение
на Петър Дънов, тя се запознала с няколко негови ученици, които вече били получили покани за предстоящия събор в Търново.
Тъй като изпитала непреодолимо желание да участва в него, тя заминала за София и се запознала лично с Учителя. Още същия ден Той я поканил на обяд заедно с няколко сестри и най-близки приятели. Като свършил обедът, Учителя се обърнал към най-близко седящия до него брат и казал: „Сега дай да оформим една покана за сестрата за търновския събор. Братът веднага скочил и след малко поднесъл поканата, а Учителя я подписал. Тя да се включи към групата, която заминава, като й се поемат всички разноски.“ След няколко дни групата се събрала на софийската гара и потеглила за В. Търново.
към текста >>
Божественото
учение
не е за настроение, а за изправление и новорождение.
Учителят е нещо Велико, нещо непостижимо! Беседите на Учителя не се научават, а се изучават. Не е въпрос на памет, а на разбиране. Методът на Учителя не е форма, а същност и съдържание. Разумното Слово се въплъщава в живот.
Божественото
учение
не е за настроение, а за изправление и новорождение.
Човешката воля да се постави в съгласие с Божествената за спасение, избавление. Да видиш Учителя и да Го познаеш, да видиш Бога като Учител! Човек трябва да извиси понятието си за Бога! Най-високият връх е благоговението – когато човек разбере, че над всичко е БОГ! Господи, да се реализира Твоят план за всяка призвана човешка душа.
към текста >>
98.
Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя
, 02.01.1967 г.
По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото
учение
, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата.
Той също се съгласява. Списанието започва да излиза, подпомогнато от перото на двамата видни писатели, и затъмнява напълно църковния вестник. Поповете, за да поправят положението, отиват при Стоян Михайловски и му предлагат 300 лева, за да пише техния черковен вестник. На времето това е доста голяма сума. Той се съгласява и започва да сътрудничи на вестника.
По тяхно нареждане Михайловски написва няколко остри статии против Петър Дънов и неговото
учение
, без да го познава, а само въз основа на прочетеното в пресата.
Понеже няма никаква литература по този въпрос, той решава да се запознае лично с някои беседи и отива на „Опълченска" N66. Там Михайловски стои прав в двора, слуша беседа, която много му харесва. Казва си: „Чакай да извикам и Вазов, да не би да се заблуждавам от това, което чух." На следващата беседа отиват двамата и слушат внимателно. След като си тръгват, дълго време вървят мълчаливо по улицата. Най-после Вазов отбелязва: „Българите търсят хора за просвещението на българския народ.
към текста >>
" Отговорих Му: „Учителю, аз съм дошъл за Вашето
учение
, да го уча и прилагам в живота, да бъда ваш ученик." Оставям цялата гръцка философия настрана.
Аз й казвам как ще завърши всичко това - че Борис ще бъде осъден и затворен, след което ще излезе от затвора. Почти всичко се сбъдва, затова тя ме нарича „Пророче". Тя има много роднини и близки в София, които посещава и с някои от тях ме запознава. Тя ме обикна в 1935 г., когато Учителя ни съди за скъсването на една палатка на сестра Елена Андреева. КогатоУчителя ме попита: „Ти как се излъга да дойдеш на Земята?
" Отговорих Му: „Учителю, аз съм дошъл за Вашето
учение
, да го уча и прилагам в живота, да бъда ваш ученик." Оставям цялата гръцка философия настрана.
Тя не ме интересува." Другата 1936 г., майка ми я ухапа пепелянка и Учителя я спаси. Сестра Олга ме взе на гърба си и ме занесе от Вада на Бивака. Няколко години след освобождаването на Борис Николов тя си заминава на 2 януари 1967 г. Оставя много тетрадки със записки и спомени от преживяното на Рила и Витоша и случки от братския живот. __________________* Виж « Изгревът» том XIII стр. 595-597.
към текста >>
Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира
Божественото
?
По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни. А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа на Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава. Защо ли? Защото на стр. 14 пише: "Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир".
Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира
Божественото
?
И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно.
към текста >>
99.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Отива в Латвия и чрез есперанто държа лекции за
Учението
на Учителя.
Завършва семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София. Работил е като гимназиален учител в различни градове. Владее добре немски език и е есперантист. Ръководи курсове по есперанто и създава много връзки в чужбина. Превежда беседите на Учителя на есперанто, както и някои песни от Учителя.
Отива в Латвия и чрез есперанто държа лекции за
Учението
на Учителя.
След него няколко години подред идват латвийците на Изгрева. Той е много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник".За Петър Пампоров може да се прочете в:1. Списание Сила и живот, бр. 1-2, 1995 г.
към текста >>
Пампоров се запознал с Новото
учение
на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя.
Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П.
Пампоров се запознал с Новото
учение
на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя.
Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света.
към текста >>
В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото
учение
.
Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто.
В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото
учение
.
Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”:
към текста >>
Сега няма европейска страна, в която идеите на Новото
учение
да са неизвестни.
Философският му ум се е впечатлил и от идеите на Емерсон. По този повод издава "в хармония с безкрайното”, според Р. У. Трейн, ученик на Емерсон. Петър Пампоров напуска този свят на 4 януари 1983 г. Родолюбивото му дело остава в паметта на поколенията, и семето, посято от него дава вече плод.
Сега няма европейска страна, в която идеите на Новото
учение
да са неизвестни.
Светлите умове в тези народи възприемат енергията на една Нова мисъл, “посята” от П. Пампоров преди много години. Те откликват на неговия тогавашен стремеж: Единно, Велико Отечество - без граници и хоризонти! Вдъхновеното му слово звучи актуално и днес със своята сила и вяра в Доброто. НОВИЯТ СВЯТ,
към текста >>
За мене формите на теософското
учение
вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен.
Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда.
За мене формите на теософското
учение
вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен.
Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия.
към текста >>
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това
учение
, което всъщност е Христовото
учение
.
То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/.
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това
учение
, което всъщност е Христовото
учение
.
Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6,
към текста >>
Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат
учението
на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение.
Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат
учението
на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6
към текста >>
Той познава Толстоя и теософията, както и Новото
учение
от 1914 г., но след 1920 г.
Г-н Пампоров е следвал в Православната семинария в Цариград и завършил философския факултет при Държавния университет. Автор е на "Отче наш", според полския философ Авг. Циешковски, "Целта на образованието", според Спиноза, "В хармония с безкрайното", според Р. У. Трайн, ученик на Емерсона, и някои други преводи. Сега е 40 годишен и е родом от Смолян.
Той познава Толстоя и теософията, както и Новото
учение
от 1914 г., но след 1920 г.
става редовен ученик на Учителя. Г-н Пампоров е един от малцината щастливци, които през зимата на 22 март 1922 г. след първия ден на пролетта, са дошли за пръв път на "Изгрева" и са го нарекли така, посадили са дръвчета, а впоследствие са се поселили като първи жители тук. Влязохме в колегиален разговор с брата П., който бе любезен между другото да ни каже. - В това Ново учение намерих синтеза на Изтока и Запада.
към текста >>
- В това Ново
учение
намерих синтеза на Изтока и Запада.
Той познава Толстоя и теософията, както и Новото учение от 1914 г., но след 1920 г. става редовен ученик на Учителя. Г-н Пампоров е един от малцината щастливци, които през зимата на 22 март 1922 г. след първия ден на пролетта, са дошли за пръв път на "Изгрева" и са го нарекли така, посадили са дръвчета, а впоследствие са се поселили като първи жители тук. Влязохме в колегиален разговор с брата П., който бе любезен между другото да ни каже.
- В това Ново
учение
намерих синтеза на Изтока и Запада.
Смятам, че главната мисия на Учителя и славянството е да създаде синтез между Изтока и Запада - мистичното и практичното. Учителят е вестител на Божественото слово. Бог е говорил в миналото, говори сега и ще говори в бъдеще. Сега Бог говори чрез Учителя. Христос работи чрез всички Свои ученици.
към текста >>
Учителят е вестител на
Божественото
слово.
Г-н Пампоров е един от малцината щастливци, които през зимата на 22 март 1922 г. след първия ден на пролетта, са дошли за пръв път на "Изгрева" и са го нарекли така, посадили са дръвчета, а впоследствие са се поселили като първи жители тук. Влязохме в колегиален разговор с брата П., който бе любезен между другото да ни каже. - В това Ново учение намерих синтеза на Изтока и Запада. Смятам, че главната мисия на Учителя и славянството е да създаде синтез между Изтока и Запада - мистичното и практичното.
Учителят е вестител на
Божественото
слово.
Бог е говорил в миналото, говори сега и ще говори в бъдеще. Сега Бог говори чрез Учителя. Христос работи чрез всички Свои ученици. Негов ученик не е онзи, чрез когото не се е проявявал. Но чрез пълнота Христос говори чрез Учителя.
към текста >>
В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото
учение
.
В разстояние на 9 години и, както ап. Павла, има своите 4 големи мисионерски пътувания. Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр.
В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото
учение
.
Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров. И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр.
към текста >>
- Ще дойде време, когато не ще се боим и не ще се страхуваме от Новото
учение
.
То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр. От тия страни това лято бяха дошли над 30 гости. Братството само в Рига брой над 75 човека. Заключителните думи на брат Пампоров бяха:
- Ще дойде време, когато не ще се боим и не ще се страхуваме от Новото
учение
.
Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото учение, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот. Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г.
към текста >>
Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото
учение
, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот.
Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр. От тия страни това лято бяха дошли над 30 гости. Братството само в Рига брой над 75 човека. Заключителните думи на брат Пампоров бяха: - Ще дойде време, когато не ще се боим и не ще се страхуваме от Новото учение.
Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото
учение
, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот.
Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец.
към текста >>
Така латвийците чрез есперанто и чрез Петър Пампоров се запознават с
Учението
на Учителя.
Обзорен план за историята на Бялото Братство от Латвия - Рига 1. Начална година -1931. Петър Пампоров като есперантист пътува по Европа. В Рига той организира курс по есперанто през 1931 г. Чрез есперанто той говори за идеите на Учителя и на Бялото Братство.
Така латвийците чрез есперанто и чрез Петър Пампоров се запознават с
Учението
на Учителя.
Той ги посещава до 1940 г. почти ежегодно по есперантска линия. 2. Първи ученици. По идея на Петър Пампоров се раздават няколко адреса на братя и сестри от България, които знаят есперанто от Братството. Един от тези е Петър Камбуров, който започва кореспонденция с Емилия Вилумсон от Рига.
към текста >>
Превеждаше беседите на Учителя на есперанто, бяха преведени някои песни от Учителя на есперанто и той бе този, който за пръв път отиде в Латвия и чрез есперанто държа лекции за
Учението
на Учителя.
ПЕТЪР ПАМПОРОВ Петър Пампоров беше от град Смолян по професия гимназиален учител. Преподавал е в различни градове. Владееше добре немски език и беше есперантист. Ръководеше курсове по есперанто и създаде много връзки в чужбина.
Превеждаше беседите на Учителя на есперанто, бяха преведени някои песни от Учителя на есперанто и той бе този, който за пръв път отиде в Латвия и чрез есперанто държа лекции за
Учението
на Учителя.
След него няколко години подред идваха латвийците на Изгрева. Той беше много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Ще намерите много статии написани от него във в-к „Братство“, чийто редактор бе Сава Калименов, както и в есперантските издания по онова време. Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново.
към текста >>
Това даде повод на Търновското гражданство да хвърля упреци и кал върху
Учението
на Учителя.
И вероятно живота на Пампоров би протекъл по друг начин. Той се ожени в напреднала възраст, но нямаше деца. Накрая живота му заглъхна тихо, тихо като в пустиня. Но възрастните приятели никога не му простиха онова, което той направи с оная ученичка, на която той бе учител в гимназията. Освен морални съображения имаше и друга причина.
Това даде повод на Търновското гражданство да хвърля упреци и кал върху
Учението
на Учителя.
Е, каква връзка може да има между поведението на Пампоров и Учението на Учителя? Няма никаква връзка. Затова Учителят му протегна ръка, за да го извлече от бездната на падението. Източник: 16. Петър ПампоровДраган Петков
към текста >>
Е, каква връзка може да има между поведението на Пампоров и
Учението
на Учителя?
Той се ожени в напреднала възраст, но нямаше деца. Накрая живота му заглъхна тихо, тихо като в пустиня. Но възрастните приятели никога не му простиха онова, което той направи с оная ученичка, на която той бе учител в гимназията. Освен морални съображения имаше и друга причина. Това даде повод на Търновското гражданство да хвърля упреци и кал върху Учението на Учителя.
Е, каква връзка може да има между поведението на Пампоров и
Учението
на Учителя?
Няма никаква връзка. Затова Учителят му протегна ръка, за да го извлече от бездната на падението. Източник: 16. Петър ПампоровДраган Петков Изгревът - Том 7
към текста >>
100.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Отива в Латвия и чрез есперанто държа лекции за
Учението
на Учителя.
Завършва семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София. Работил е като гимназиален учител в различни градове. Владее добре немски език и е есперантист. Ръководи курсове по есперанто и създава много връзки в чужбина. Превежда беседите на Учителя на есперанто, както и някои песни от Учителя.
Отива в Латвия и чрез есперанто държа лекции за
Учението
на Учителя.
След него няколко години подред идват латвийците на Изгрева. Той е много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Има негови статии във в-к „Братство“, чийто редактор е Сава Калименов, както и в други вестници: "Зорница", "Вегетариански преглед", "Камбана", "Свобода", "Ново общество", "Заря", "Житно зърно", "Учителски вестник". Петър Пампоров напуска този свят на 4 януари 1983 г. За Петър Пампоров може да се прочете в:1.
към текста >>
Пампоров се запознал с Новото
учение
на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя.
Роден на 6 февруари 1894 г. В град Смолян. Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П.
Пампоров се запознал с Новото
учение
на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя.
Владеел френски език и есперанто. В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото учение. Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света.
към текста >>
В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото
учение
.
Завършил семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София.Запознал се с идеите на Толстой и силно се увлякъл от чистотата им. Приел вегетарианството като по-висш морален начин на живот. През 1914 година П. Пампоров се запознал с Новото учение на Учителя, а след 1920 година станал ревностен ученик на Учителя. Владеел френски език и есперанто.
В разстояние на 9 години е обиколил почти цяла Европа /с изключение на Испания и Португалия/ с апостолския стремеж да проповядва идеите на Новото
учение
.
Темите на сказките му са мисионерската роля на България, вегетарианството като високохуманна идея, Богомилството - движение раздвижило умовете в цяла западна Европа, и др. Навсякъде П. Пампоров организира и провежда курсове по есперанто, дълбоко убеден, че с помощта на този език ще се осъществи обединението на народите - една заветна мечта на всички хора, усетили себе си като граждани на света. Той пропътувал Европа без никаква парична помощ.Издържал се е със сказките, с курсовете и от гостоприемството на частни лица, трогнати от готовността му да подчини личното в полза на Цялото.Негова заслуга е образуването на няколко братства в Естония, Латвия и Литва. При едно негово завръщане след успешно свършена работа в чужбина евангелският пастир Марков отразява своите впечатления от дейността на Петър Пампоров в своя в-к “Български бранител”:
към текста >>
Сега няма европейска страна, в която идеите на Новото
учение
да са неизвестни.
Философският му ум се е впечатлил и от идеите на Емерсон. По този повод издава "в хармония с безкрайното”, според Р. У. Трейн, ученик на Емерсон. Петър Пампоров напуска този свят на 4 януари 1983 г. Родолюбивото му дело остава в паметта на поколенията, и семето, посято от него дава вече плод.
Сега няма европейска страна, в която идеите на Новото
учение
да са неизвестни.
Светлите умове в тези народи възприемат енергията на една Нова мисъл, “посята” от П. Пампоров преди много години. Те откликват на неговия тогавашен стремеж: Единно, Велико Отечество - без граници и хоризонти! Вдъхновеното му слово звучи актуално и днес със своята сила и вяра в Доброто. НОВИЯТ СВЯТ,
към текста >>
За мене формите на теософското
учение
вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен.
Анни Безант, Ледбитер, Джинараджадаса и др. апостоли на новата мисъл - за единство на религиите, за безсмъртието на душата, за вечната еволюция, за вечната правда /карма/ и прераждането. Тези теософски общества навсякъде в света се бориха с материализма като философия и възвестиха забравените истини за естеството на човека като микрокосмое. И аз бях радостен да чуя еловата на тая, която в своите книги - “Езотерично християнство”, “Древната мъдрост”, “Мисълта”, “Човекът и неговите тела”, беше ми дала толкова надежда, вдъхновена сила. И тук аз видях новото, което идва, новият свят, който се ражда.
За мене формите на теософското
учение
вече не съвпадаха с абсолютната истина, защото Истината и живот, който вечно твори нови форми, дава нови импулси, но все пак - това бяха носителите на новото - душите, които жаждат за светлина и творчество, тях аз видях и бях радостен.
Ето какво видях в Женева. И в есперантското дружество аз говорих за чистотата, за въздържанието, за вегетарианството - новото, което идва, и така познах още няколко нови приятели не само по дух, а и по идеи. В Женева аз видях Духа на новия свят да работи и да твори. Какво видях във Франция, в Лагард? Има един разказ от Емил Зола “Наводнението” - в който твърде жибо е обрисувана Бодната стихия.
към текста >>
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това
учение
, което всъщност е Христовото
учение
.
То ще порасне, ще се разбие, ще просветне, ще узрее като Добро. Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/.
Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това
учение
, което всъщност е Христовото
учение
.
Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат учението на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов. Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6,
към текста >>
Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат
учението
на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
Във Франция съществува едно религиозно обществено движение, твърде радикално, близко по социалния идеал с нашите едновремешни богомили. То се нарича християнски социализам и има за цел да осъществи общ. идеали на Христа за Царството Божие, без насилие и кървави революции. Водител на това движение е Paul Passy - наричан дядо Павел: На югоизток от Париж - в красива местност е тяхната колония “Liefra” /Liberte, egalite, fraternite/. Още в Женева аз се запознах с една негова последователка, която ме посвети в принципите на това учение, което всъщност е Христовото учение.
Благородни и искрени души от цяла Франция се обединяват, за да приложат
учението
на Христа; отричат частната собственост, насилието, войната, като несъвместими с Божията любов.
Не е ли това новият свят, който се ражда в недрата на стария? Не е ли това изгревът на новата култура? Петър Пампоров сп. Житно зърно год. 6, кн. 5-6
към текста >>
Той познава Толстоя и теософията, както и Новото
учение
от 1914 г., но след 1920 г.
Г-н Пампоров е следвал в Православната семинария в Цариград и завършил философския факултет при Държавния университет. Автор е на "Отче наш", според полския философ Авг. Циешковски, "Целта на образованието", според Спиноза, "В хармония с безкрайното", според Р. У. Трайн, ученик на Емерсона, и някои други преводи. Сега е 40 годишен и е родом от Смолян.
Той познава Толстоя и теософията, както и Новото
учение
от 1914 г., но след 1920 г.
става редовен ученик на Учителя. Г-н Пампоров е един от малцината щастливци, които през зимата на 22 март 1922 г. след първия ден на пролетта, са дошли за пръв път на "Изгрева" и са го нарекли така, посадили са дръвчета, а впоследствие са се поселили като първи жители тук. Влязохме в колегиален разговор с брата П., който бе любезен между другото да ни каже. - В това Ново учение намерих синтеза на Изтока и Запада.
към текста >>
- В това Ново
учение
намерих синтеза на Изтока и Запада.
Той познава Толстоя и теософията, както и Новото учение от 1914 г., но след 1920 г. става редовен ученик на Учителя. Г-н Пампоров е един от малцината щастливци, които през зимата на 22 март 1922 г. след първия ден на пролетта, са дошли за пръв път на "Изгрева" и са го нарекли така, посадили са дръвчета, а впоследствие са се поселили като първи жители тук. Влязохме в колегиален разговор с брата П., който бе любезен между другото да ни каже.
- В това Ново
учение
намерих синтеза на Изтока и Запада.
Смятам, че главната мисия на Учителя и славянството е да създаде синтез между Изтока и Запада - мистичното и практичното. Учителят е вестител на Божественото слово. Бог е говорил в миналото, говори сега и ще говори в бъдеще. Сега Бог говори чрез Учителя. Христос работи чрез всички Свои ученици.
към текста >>
Учителят е вестител на
Божественото
слово.
Г-н Пампоров е един от малцината щастливци, които през зимата на 22 март 1922 г. след първия ден на пролетта, са дошли за пръв път на "Изгрева" и са го нарекли така, посадили са дръвчета, а впоследствие са се поселили като първи жители тук. Влязохме в колегиален разговор с брата П., който бе любезен между другото да ни каже. - В това Ново учение намерих синтеза на Изтока и Запада. Смятам, че главната мисия на Учителя и славянството е да създаде синтез между Изтока и Запада - мистичното и практичното.
Учителят е вестител на
Божественото
слово.
Бог е говорил в миналото, говори сега и ще говори в бъдеще. Сега Бог говори чрез Учителя. Христос работи чрез всички Свои ученици. Негов ученик не е онзи, чрез когото не се е проявявал. Но чрез пълнота Христос говори чрез Учителя.
към текста >>
В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото
учение
.
В разстояние на 9 години и, както ап. Павла, има своите 4 големи мисионерски пътувания. Знае френски и отлично владее есперанто. Във Франция, Англия и Италия, в Швеция, Финландия и Полша и т.н. той е говорил върху Месианството на България, за вегетарианството на българския народ и неговата трезвеност, за богомилството и пр.
В Лондон, Стокхолм и Париж е държал курсове по есперанто и е запознавал слушателите си с България - Новото
учение
.
Видях много изрезки на немски, френски и английски за успешната дейност на г-н Пампоров. И си мислех: Ако подобна творческа работа би се извършила от кой да е евангелски мисионер или православен владика, още повече, че името на България е въздигнато и прославено, кой знае вестниците как биха проглушили света, а ето, тоя скромен, културен труженик се връща с пълна кошница и остава известен за малцина. Но, казах си, семето паднало в земята не е загубено. То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр.
към текста >>
- Ще дойде време, когато не ще се боим и не ще се страхуваме от Новото
учение
.
То ще даде плод и славата му е в бъдещето. Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр. От тия страни това лято бяха дошли над 30 гости. Братството само в Рига брой над 75 човека. Заключителните думи на брат Пампоров бяха:
- Ще дойде време, когато не ще се боим и не ще се страхуваме от Новото
учение
.
Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото учение, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот. Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г.
към текста >>
Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото
учение
, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот.
Така например, една благодатна жътва и благословена от Бога, е образуването на няколко Братства в Естония, Латвия, Литва и пр. От тия страни това лято бяха дошли над 30 гости. Братството само в Рига брой над 75 човека. Заключителните думи на брат Пампоров бяха: - Ще дойде време, когато не ще се боим и не ще се страхуваме от Новото учение.
Нашите фактори не могат да се отнасят така равнодушно с едно движение, като Новото
учение
, което прави такава реформа във външния свят и възвеличава името на България, като извор на духовна култура и божествен живот.
Интересно е да се отбележи, че г. Пампоров е пропътувал Европа без никаква парична помощ. Издържал се е със сказките, с курсовете си и гостоприемството на евангелските църкви и домове. Сега в Париж и цяла Франция много успешно работи големият български мистик г. Михаил Иванов, варненец.
към текста >>
Така латвийците чрез есперанто и чрез Петър Пампоров се запознават с
Учението
на Учителя.
Обзорен план за историята на Бялото Братство от Латвия - Рига 1. Начална година -1931. Петър Пампоров като есперантист пътува по Европа. В Рига той организира курс по есперанто през 1931 г. Чрез есперанто той говори за идеите на Учителя и на Бялото Братство.
Така латвийците чрез есперанто и чрез Петър Пампоров се запознават с
Учението
на Учителя.
Той ги посещава до 1940 г. почти ежегодно по есперантска линия. 2. Първи ученици. По идея на Петър Пампоров се раздават няколко адреса на братя и сестри от България, които знаят есперанто от Братството. Един от тези е Петър Камбуров, който започва кореспонденция с Емилия Вилумсон от Рига.
към текста >>
Превеждаше беседите на Учителя на есперанто, бяха преведени някои песни от Учителя на есперанто и той бе този, който за пръв път отиде в Латвия и чрез есперанто държа лекции за
Учението
на Учителя.
ПЕТЪР ПАМПОРОВ Петър Пампоров беше от град Смолян по професия гимназиален учител. Преподавал е в различни градове. Владееше добре немски език и беше есперантист. Ръководеше курсове по есперанто и създаде много връзки в чужбина.
Превеждаше беседите на Учителя на есперанто, бяха преведени някои песни от Учителя на есперанто и той бе този, който за пръв път отиде в Латвия и чрез есперанто държа лекции за
Учението
на Учителя.
След него няколко години подред идваха латвийците на Изгрева. Той беше много деен член и работи много за идеите на Учителя в България и в чужбина. Ще намерите много статии написани от него във в-к „Братство“, чийто редактор бе Сава Калименов, както и в есперантските издания по онова време. Това го разказваме, защото сега ще се прехвърлим на едно невероятно събитие в неговия живот по първа младост. Пампоров е бил учител във Велико Търново.
към текста >>
Това даде повод на Търновското гражданство да хвърля упреци и кал върху
Учението
на Учителя.
И вероятно живота на Пампоров би протекъл по друг начин. Той се ожени в напреднала възраст, но нямаше деца. Накрая живота му заглъхна тихо, тихо като в пустиня. Но възрастните приятели никога не му простиха онова, което той направи с оная ученичка, на която той бе учител в гимназията. Освен морални съображения имаше и друга причина.
Това даде повод на Търновското гражданство да хвърля упреци и кал върху
Учението
на Учителя.
Е, каква връзка може да има между поведението на Пампоров и Учението на Учителя? Няма никаква връзка. Затова Учителят му протегна ръка, за да го извлече от бездната на падението. Източник: 16. Петър ПампоровДраган Петков
към текста >>
Е, каква връзка може да има между поведението на Пампоров и
Учението
на Учителя?
Той се ожени в напреднала възраст, но нямаше деца. Накрая живота му заглъхна тихо, тихо като в пустиня. Но възрастните приятели никога не му простиха онова, което той направи с оная ученичка, на която той бе учител в гимназията. Освен морални съображения имаше и друга причина. Това даде повод на Търновското гражданство да хвърля упреци и кал върху Учението на Учителя.
Е, каква връзка може да има между поведението на Пампоров и
Учението
на Учителя?
Няма никаква връзка. Затова Учителят му протегна ръка, за да го извлече от бездната на падението. Източник: 16. Петър ПампоровДраган Петков Изгревът - Том 7
към текста >>
НАГОРЕ