НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
10
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
10
:
1000
резултата в
35
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (затворена карта), Варна
, 22.06.1904 г.
Преди няколко деня Казакова ми писа, че заминава за Русе.
На
Мелкона предадох Вашия поздрав.
Бъчваров мина и замина.
Д-рът изпратил с Бъчваров „Зеркало
на
Тайните науки" да я прегледам, но Вий види се по погрешка сте я задържали с другите книги.
Името
на
четвъртата книга Д-рът знае.
2.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 9.07.1904 г.
Варна, 9. VII.
Надявам се да сте получили ръкописа, който Киров ви изпрати.
Нашите приятели в Русе много доволни останали от вашето посещение.
Сега остава само да посетите Сливен и вярвам там ще намерите и почва.
Той ми съобщаваше, че имал намерение.
Той съжаляваше за възникналите недоразумения, които види се отвсякъде наведнаж се струпаха.
Той имаше да ви пише нещо за брата си, който сега е затворен, дали чрез вашето познанство с г-н Добревич не би се направило нещо да му се пооблекчи съдбата чрез ходатайство.
Поздрави всички наши добри приятели.
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 9.07.1904 г.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров
Варна, 9 юлий 1904 г.173
Вчера ходих в книжарницата
на
г-н [Атанас Вълюв] Велчев.
Питах за картата
на
България, но ми казаха, че се е изчерпала и нямали засега нито един екземпляр.
Цената й не е е 4½ лв., а 2 лв.
Ако им дойдат занапред, може ще се сподобиете с една.
Добре и угодно человек може да живее само с Бога и в неговата работа може да се намира като у дома си.
Надявам се, Вие ще се ползвате.
Пазете
душата
си, не се увличайте от нищо.
Да се повдигнем или да паднем, от нас зависи.
Прави са думите
на
Писанието:
Поздравете Мелкона, Тодора, Арнаудова.
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, 21.VII.1904 г.
, 21.07.1904 г.
Варна, 21 юлий 1904 г.
С настоящето си Ви съобщавам, че в идущия месец ще стане нашият събор.
Казано ми е още да се приготвите и очистите всички и да не оставяте нищо, което да пречи в действието
на
Божия Дух.
Другояче е немислимо да се служи
на
Бога.
За мен Неговите страдания много значат.
Д-рът трябва да изпълни това, което най-първо му е казано.
Трябва послушание
на
Бога, повече от жертви.
Человек може да бъде господар само
на
своята душа.
Потребна е духовна свобода.
Децата винаги растат и напредват и в знание, и в мъдрост.
А нам се пада да бъдем примерни във всичко.
Да се не поколебаваме тъй лесно от нищожните работи
на
тоя
свят
.
Туй, което Господ отреди, времето покаже и человеците способстват да се извърши, е Волята
на
Невидимия.
Ако Д-рът е още помежду живите, то е да извърши Волята
на
Бога, която му се възлага.
Затова му се дава тази благодат, затова и Вий пострадахте като Йона175.
Поздрави всички приятели
на
Господа.
Писал съм днеска
на
г-жа Казакова и Бъчваров и чакам отговор.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------174 В дневника
на
П.
Киров пише: „Съборът ни тази година стана в Бургас, в дома
на
Н. Александрова.
август [1905], ще имаме само благодарителна молитва.
К. Дънов“.175 Йона (евр.
Вероятната аналогия, произтичаща от книгата
на
пророк Йона, е наблягането върху вселенската Божия мощ и милост.
5.
Учителя присъства на събор, 1904 г. Бургас, (Годишна среща на Веригата)
, 8.08.1904 г.
Учителя присъства
на
събор, 1904 г.
Бургас (Варна ?),
(Годишна среща
на
Веригата)
Според протоколчика
на
този събор, Пеню Киров, той се провежда в Бургас.
„Съборът ни тази година стана в Бургас, в дома
на
Н. Александрова.
август [1905], ще имаме само благодарителна молитва.
(от коментар към писмото
на
Учителя до П.Киров).
Информация за този събор може да се намери в: Писмо
на
Учителя до П.Киров (Варна, 21 юли 1904 г.), в което се съобщава за провеждането
на
събора, но мястото и датата не са уточнени.
6.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта], Варна
, 12.08.1904 г.
Варна, 12 август 1904 г.
[отворена карта]177
Киров,Пристигнах благополучно178 .
С днешната поща Ви изпращам книгата.
На
Бъчваров децата били болни179 , не ще може да дойде.
ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)--------------------------------------177 Това писмо се публикува за първи път.178 Върнал се е от събора, който се е провел
на
8.08.1904 г.
7.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
, 22.08.1904 г.
Учителя е във Варна - Слово, 22 август 1904 г.
Слово 1904, Варна
Псалом 75:8."Защото в ръката
на
Господа има чаша руйно вино, пълно със смешение И от нея ще налее, даже дрождието му ще прецедят и ще пият всички нечестиви
на
земята." Следователно внимавайте във всичките си постъпки и не се отклонявайте от пътя си, понеже мъздевъздаянието ми не може да се отложи.
Ако дълго търпя, то е за вашето добро, за да дойдете всички в познанието
на
истината.
Не се старайте с вашата свобода да изнасилите моята.
Вашите желания ще бъдат винаги задоволени, но вашите прищевки – винаги наказвани.
"Добрите желания са от Божията воля, а прищевките са от человеческата" Притчи 10:11 "Устата
на
праведния са източник
на
живот."
Това са те, добрите желания Те са неговата красота "А устата
на
нечестивия неправда ще покрие." Това са те, прищевките
на
човешките своеволия,
на
които заплатата са срам, позор. Ев.
Йоана 16:16.
"Още малко, и няма да Ме виждате, и пак малко, и ще Ме видите." "Още малко" – това е временният живот
на
плътта, който ви препятствува да ме виждате, да сте в прямо общение с мене.
Такива минути
на
живота ви всеки е опитал.
Те са били минути
на
общо помрачение, духовно падение и скърби.
"Още малко" – това е повдигането
на
вашия дух, освобождението от плътската връзка, себеотричането и съзнанието
на
доброто и любовта към Бога.
В такива минути аз винаги съм се вестявал пред вас.Ев.
Но вас ви съблазняват най-малките противоречия
на
живота.
Не сте се научили да служите
на
Бога.
Искате чудеса, искате знамения.
И когато ви се отворят очите като
на
слепия, ще видите хубавия Божи
свят
.
Няма да се минат нито три години от днес, когато тази истина ще блесне по-ясно.
Вашето маловерие възпира силата
на
моя дух.
Какви знамения мога да направя пред вас, когато сте слепи?
Какво мога да сторя, за да ви въведа в истината, когато вашият ум е помрачен?
Вие ме мислите, че съм подобен
на
вас (когато сте слепи), който говори днес едно, утре – друго, и че най-малките препятствия могат да отклонят намеренията ми.
Ако аз говоря за духовния хляб, вие разбирате хляба
на
плътта.
Бог иска нещо повече, Той иска посвещението
на
целия ви живот.
Аз не дойдох да търся живот, но да дам живот, не дойдох да заграбя свободата
на
хората, но да им дам тяхната.
Изпълнете всичко, което съм говорил отначало и Духът ми ще пребъде във вас.
Аз зная, вие имате спънки в живота си, но такива имах и аз, когато бях
на
земята.
На
въпроса, даденото от С.
дали е вярно – отговор: "Всяко добро даване е от Отца
на
виделината."
На
всекиго според нуждата - млякото за децата, твърдата храна за възрастните.
А сънищата
на
Майка Господня е Светото послание
на
патриарха Йоаникий Верни ли са?
–
На
въпроса ти аз ще отговоря с 12:12 от Притчите: "Нечестивият търси корист, но коренът
на
праведния дава плод." От плода
на
всяко дърво се познава дали плодът е вкусен или не.
Вярата е, която спасява човека, а не знанието.
А който се съмнява в мене, не може да вярва в истината, нито да я намери.
Дръжте се близо до Божия закон и няма никога да се спъвате, защото всеки от вас, който иска да бъде любим, близък като брат, сестра и майка, трябва да изпълнява волята
на
Баща ми.
Зная аз болките
на
твоите сестри: едната търси доброто положение
на
своя син, а другата – сигурността
на
живота.
Не съм ли казал "Просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори?
Не трябва ли те от по-рано да представят своите желания пред мене в молитва и пост, в тайната своя стаица?
В морето вълните отвътре ви заплашват и вие сте в положението
на
един, който се дави.
Гледайте нагоре към мене и аз ще простра ръката си и ще ви избавя.
Всичко съм наредил и ако внимавате
на
моите думи, няма да бъдете от нищо лишени, ще имате всички мои благословения.
Вие дължите вашия живот
на
небето, което ви е сторило безброй добрини.
Ако аз не бях вашият закрилник, знаете ли колко злини биха ви сполетели?
Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта
на
чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият Небесен Отец.
Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време
на
изпити.
И ако имате пълна вяра и упование към мене, всичко ще се уреди за ваше добро.
Сега, укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте истината.
В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене.
Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в
душата
си: "
На
Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а
на
този не знаем." Вие вярвате, че съм говорил
на
другите, а че
на
вас съм говорил, това не го вярвате.
На
другите вярвате, а
на
мене не вярвате.
Ето коя е причината, дето сте изгубили вашия мир, ето причината
на
скърбите ви.
Ако вие оставяте да израснат трънките наоколо ви и да ви заглушат, кой е крив за това?
Обърнете очите си към тоя
свят
, погледнете
на
всички неща наоколо ви, погледнете
на
това множество, което се движи наоколо ви, кой промишлява за техните нужди?
Не говори ли това всичко вкупом, всичко според заслугите
на
всекиго?
– Не, небето и земята са наследство
на
кротките и чистосърдечните.
Не викайте само: "Господи, Господи, Господи", но изпълнявайте волята
на
Отца ми.
И ако вашите сърца принадлежат
на
света, с какво остава да ме привлечете съм себе си?
Вие ще останете чужди завинаги, нито света ще придобиете, нито небето.
На
двама господари е трудно да се служи.
Добре, нека видя плодовете
на
вашата вяра и тогава ще благоволя във вас.
Умът ви трябва да бъде тих и спокоен, да възприема истината, а не да си натрапвате плътските си желания, които никнат естествено и се отразяват във вътрешността
на
душата
ви.
Когато те никнат като гъби, вие събирате и казвате: "Ето обещанията Божии." Да, обещанията
на
вашето сърце.
Когато аз говоря
на
една душа, там ще има съживление
на
духа.
Такъв човек ще бъде посаден като дърво при водните утоки*, листата му никога няма да вехнат и плодът му никога няма да пада.
Но когато Дървото
на
Живота почне да вехне и листата му капят, то е знак, че то не е при водните утоки.
Всяко сърце, което съхне, и ум, който се помрачава, показват, че моята виделина не присъствува в техните души.
Бих желал да подражавате
на
непокорния син, който отказа
на
баща си да отиде
на
нивата, но после се разкая и отиде, отколкото
на
оногова, който обеща и не извърши.
Бих желал да имате онова постоянство
на
вдовицата, която не се отчая, но настоя и изисква своето.
Бих желал да подражавате
на
оная сирота, която в храма даде най-вече от всичките богати и
на
която името аз поставих за пример
на
вас.
Вие виждате, че нейната добра постъпка и досега се проповядва
на
вас.
Ето, аз ви говоря чрез устата
на
вашия брат и ако вярвате, ще опитате истината
на
моите думи, защото истинността
на
моите думи се опитва в живота.
ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС говори чрез устата
на
раба си П. Дънов.
22 август 1904 г., Варна
Слово 1904, Варна
1 "Учителя във Варна" - Издателство •Бяло Братство, София, 1999, (книгата
на
PDF)
2. От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г., Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г., Книгата за теглене
на
PDF
3. От книгата "Ходете във виделината".
София, 1994, ИК "Всемир", Книгата за теглене
на
PDF
8.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 2.09.1904 г.
Това е и най-добро.
Преди няколко време писах
на
г-жа Недялкова в отговор
на
едно нейно писмо.
Аз пак повтарям: Господ, вашият добър приятел, знае вашите нужди.
Той ще изкара всичко
на
добро.
Нека се вълнува морето, докато е Христос
на
кораба, не бой се.
Вълните
на
тоя
свят
не могат да ви сторят зло.
Ще се изпълните с оная увереност, която не носи съмнение.
Това е опитността
на
твоя Спасител.
Небето
на
всички ви желае добрини.
Молете се
на
Господа да изпраща повече работници.
Поздрав
на
всички.
Има да се тури край
на
много неща.
9.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 9.09.1904 г.
Варна, 9 септем[врий] 1904 г.
Надявам се да сте добре.
Изпратих Ви книгата „Зеркало тайных наук", но не съм чул от Вази получихте ли я.
Как стои работата с Мелкона?
Завърна ли се от разходката си?
Г-жа Казакова идва във Варна през миналия месец180 .
Поменах и за обещаните 20 лв.
Вам и тя обеща да ги внесе
на
Ваша сметка181.
Как е Арнаудов?
Струва ми се, семето, което падна
на
камък, гдето има малка почва, за малко вирее.
Мен мнозина са ми вършали тръни
на
главата.
На
мнозина съм помагал и са си обръщали петата против.
В Бога измяна няма.
И това е най- правото и доброто.
Вий продължавате ли усърдно с упътванията
на
Господа?
Гледайте да вършите това, което е винаги Господу угодно.
Нека миналото да Ви е за пример.
Вслушвайте се в тихия глас и в Неговите наставления.
Аз зная, по някой път, колкото человек напредва във възрастта, почва да изгубва своята жежкост.
Много пъти старините са епохи
на
развитието
на
тайни и явни грехове.
Краят наближава и ний ще трябва скоро да напуснем тоя
свят
.
Господ да ви научи
на
Своя Си път всинца ви.
Ако се е разкаял сърдечно Арнаудов, поздрави и него, ако ли не, то задръж поздрава.
Казакова е във Варна в периода ок.
Досега с тази дата се свързваше годишната среща
на
Веригата, но както става ясно от записките
на
П.
Киров, това се е случило
на
8.08.1904 г.
Бургас.181 Сума, отделяна от членовете
на
Веригата за Бога.182 Учителя Христос.
10.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 10.09.1904 г.
Варна, 10. IX.
Любезна сестро М. Казакова,
Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен Това е най-важното.
Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости.
Пътят за Царството Божие минава през Голгота.
И рекох му: Господине, ти знаеш.
И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва.
Нам ни е мъчно да понесем малък кръст.
Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа.
Това е една измама
на
плътта.
Скърбите винаги носят велики Божии благословения.
Така е и с
душата
.
Нейните целини трябва да се преобърнат
на
житни полета и градини.
Да бяхме се свикнали да гледаме с радост, когато идват страданията, ний щяхме да видим зад тъмните облаци, че стои Господ и направлява живота ни.
Жал ми е, когато виждам някои натоварени извънмерно.
Те сами можеха да оставят половината от тоя товар, а за другата половина Господ ще се погрижи.
Кажете
на
сестра Недялкова да има търпение.
Но времето ще хвърли виделина.
Син й трябва да мине под дисциплина.
По-добре злото да се предотврати в началото.
Вяра, сестри, вяра, всичко ще излезе
на
добър край.
Търпение, само тогава ще можем да изправим злото и да дадем място
на
доброто.
Да се въздигне една душа, да се облагороди едно сърце, да се просвети един ум не е лесна работа.
От моя страна аз ще помогна
на
г-жа Недялкова.
Нека има тихо упование и няма да бъде излъгана в надеждите си.
Помагайте си, насърчавайте се, укрепвайте се.
Жертвувайте всичко, което можете, за да се весели Господ помежду ви и да ви направи сила и мощ.
11.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 14.09.1904 г.
Варна, 14. IX.
Писмото си, което смятате да пишете в Русия, ще бъде по-добре, ако го напишете
на
руски.
Може да поменете, че ако искат да направят справка, нека потърсят копието в гореказания броненосец.
Ако Русия се окаже да има вяра и послуша, ще й се даде помощ от горе и Бог ще преобърне всичко да излезе за доброто и благото
на
Русия и цялото славянство.
Ако се подвоуми, времето ще я научи и Господ със своя остен ще я вразуми.
Те имат търпение, и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието
на
Волята Божия?
Най-после ще турим юзда
на
всички и ще ги научим да ходят благообразно и тогава аз ще се върна откъдето съм дошъл.
И ако Господ е започнал да пресява пшеницата,
на
това какво има да се каже.
Това е най-доброто, че жетвата е започнала.
Краят
на
всичко иде и всякой ще види добро или зло.
Но в това седи спасението
на
света и неговото избавление.
И когато затръби седмият Ангел, тогава ще се разкрие тайната.
12.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 19.09.1904 г.
Варна, 19 септемврий 1904 г.
Желая да влея нов живот в
душата
Ви.
Вий ще познаете, че Божиите пътища са велики и неизследими.
Не мислете, че това, което сега опитвате в
душата
си, страданията, които понасяте, са признак
на
небесен гняв.
Пътят за Царството Божие минава през Голгота.
По него са минали всички пророци, всички избраници и сам Господ, Който сега е близо до теб.
Помни, Той не мяза
на
синовете человечески.
Ти имаш още много работа да вършиш
на
земята.
Помни, ти имаш един незаменим приятел, който споделя напълно твоята участ, но ти трябва да благодариш
на
Небесния Баща.
Колко добри неща Той приготовлява за тебе, само да знаехте, само да можехте да
на
[д]зърнете в бъдещето.
Но е потребно по-дълбоко да познавате своята природа.
Дерзай. Зная, вътрешните мъчнотии и страдания са по- тежки.
Но чашата, която нашият Небесен Баща ни дава да пием, трябва да я приемем с всяко търпение и послушание.
В тази чаша стои спасението
на
хиляди други, които чакат.
Отвори широко
душата
си за Господа и дай място да вечеря с теб183 .
В този
свят
ти си пратен
на
лозето.
Ти си насаден
на
лозата.
И Господ иска ти да принасяш плод.
Аз зная, в твоята душа има добри неща.
Това зная, нито пък можеш да очакваш да те разберат.
Всичко друго Господ ще приложи
на
отегчения ти живот.
13.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 20.09.1904 г.
Варна, 20. IX.
Любезна сестро М. Казакова,
Зная, Небето всичко върши за ваше добро.
Вие трябва да отваряте слепите очи
на
тия, които Той праща до вази.
Морето, това е вълнуващият се живот
на
тоя
свят
.
Що казва Учителя: ако ме любите, опазете моите заповеди и Аз ще умоля Отца да ви даде друг утешител, който да пребъде с вас завинаги.
А това е стремежът
на
душата
да се възвърне към Бога.
Както във всяко училище този, който се труди, придобива знание, тъй и в живота който страда, придобива благостта Господня.
Отегчаваш ли се от мъчнотиите, знай, че те са потребни за повдигането
на
твоето сърце.
Както орането и копането
на
земята са нужни за посяването и посаждането, тъй и страданията и изпитите са потребни за
душата
, за да може в нея да се посеят и посадят благата Божии.
Животът не стои във външните промени, но във вътрешните проявления
на
Духа.
Качеството
на
зданието не е във външната мазилка, но в здравотата
на
градежа, в крепкостта
на
стените.
Този вътрешен градеж, тази вътрешна крепкост е Духа Господен.
Всяко веселие, всяка радост идва от съзнанието, че всичко е добро.
И влагата
на
живота ще пада всяка заран и вечеря в твоята душа и там ще растат всичките плодове
на
Небето.
Мъдростта Му да ти бъде като огърлие около врата, Истината Му като облекло и Правдата Му като дреха.
Да ходите в единодушие, с чистота
на
сърцето, с целомъдрие
на
ума и с благост
на
духа.
Това е желанието
на
вашия Небесен Баща, Който се грижи за вас всинца ви.
Помнете, че многото желания изтощават
душата
.
Този е същият закон, който работи навсякъде.
Количеството
на
плодовете много пъти разваля качествата им.
Помнете,
душата
и тя има нужда от почивка.
А почивката в духовния
свят
, то е вътрешният мир.
Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата
на
живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота!
Аз зная, мъчнотии
на
пътя си имате много: един в едно, друг в друго.
При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност.
Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята
на
нашия Небесен Баща.
Та най-после вижте и тия, които търсят благата
на
тоя
свят
, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават.
Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите.
Нещата в духовния
свят
се ценят само тогава, когато са извършени от обич, без всяка подкваса
на
користолюбие.
И който служи в
душата
си
на
Господа, трябва да му служи от сърце, с всяка радост и веселие.
И кога му се случат неприятности в живота, не трябва да мисли, че Небето се е разгневило и намръщило нему като някой капризен человек.
Това намръщяване, което виждаме по някой път да се събира
на
хоризонта
на
нашия земен живот, то е като благодатните облаци, които носят влагата за земята и нейния труженик человека.
Ръката по някой път, която се спуща от горе ви, не е ръка
на
неприятел, но
на
онзи, който ви люби.
И знайте, Нему дължите всичко.
Моето желание е вашият дух
на
всинца ви да се поднови.
Господ
на
времето си ще изпрати всичко.
И сега най-потребните неща ще ви се дадат.
Аз мисля след няколко дена да напусна Варна, ако е волята Божия.
Поздравете Марийка и Юрдана.
14.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 11.10.1904 г.
Любезна сестро М. Казакова,
Адрес: редакция „Родина" или книжарница „Голов"
15.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 11.10.1904 г.
Писмото ви от 24 м[иналия месец] получих.
Вашият сън показва, че сте извършили една победа над лукавия.
Поздрави Милкана нарочно от мен.
Кажи му: аз ще му пиша по-нататък и ще му разправя за някои неща нему потребни.
16.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 18.10.1904 г.
Аз зная, че засега вий ще вървите добре.
Това е Волята
на
Господа да укрепвате в Неговата Любов.
Любовта принася всичко.
Господ е винаги съший.
Възлагай упованието си
на
тази Сила, моите думи няма да се променят.
Да бъдете радостни и весели духом винаги, това е моето желание.
17.
Писмо на Учителя до Петко Гумнеров
, 25.10.1904 г.
Петко Гумнеров,Какво желаеш най-много?
Да вършиш доброто, значи, да си в съгласие с Него.
В чужди работи не се бъркай.
На
хорските думи внимание не обръщай.
Не вярата
на
буквата.
Живота е както учението
на
четение.
Започни с първата буква и върви напред, другите букви постепенно ще се слагат в слогове, слоговете в думи, думите в дела и тъй напред.Не се безпокой.
Знаеш ли какво нещо е добро сърце?
Доброто сърце, това е най-голямото богатство.Този, който има добро сърце ще бъде винаги весел и задоволен от живота,който му е даден.
Най-голямото зло
на
света е неговата неблагодарност.
Всеки в тоя
свят
трябва да бъде благодарен.
Знаеш ли кои са празни занимания?
Те са тия желания, които развалят здравето
на
душата
.
Ходи прочие верен
на
Господа и
на
себе си,верен и
на
своето призвание.
Не.Аз не дойдох да ви изобличавам, но да ви наставя
на
пътя Господен.Аз съм ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ.(Свещеният подпис)
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9
18.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 20.11.1904 г.
Спасението
на
българския народ стои в неговото духовно събуждане.
Той ще мине през Търново в сегашната своя обиколка, която ще започне през идущата седмица.
Той носи всичко, което е дадено, и ще ви разправи надълго и широко.
Той мина през особен изпит и това му се даде за добро.
Миналата неделя посетих сказката
на
Ников.
С г-н Георгиев и Голов начесто се срещаме.
Д-р Маноилов е заминал от София по една малка разходка в странство.
Учениците Христови три години живяха със своя учител и едва след неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането
на
Светия Дух Господен да им се отворят очите.
Моето желание е вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи, тогава много неща ще ви станат ясни, които с человечески език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират.
Да познавате Бога, извора
на
живота, това е върховната цел
на
живота.
И знаете, той ви е говорил по разни начини.
Той ви се е явявал много пъти, някой път сте го познавали, някой път не, както учениците в пътя
на
Емаус.
Уреждането, за което ви бях говорил, се отнася до политическия вървеж
на
работите.
Гледам, да не би тия, които управляват тоя народ, да му не осакатят развитието.
Поздрав
на
всички.
19.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Учителя се премества да живее
на
"Опълченска" 66 - Гумнерови
Според някои източници това става в края
на
1904 г., декември.
Първоначално е живял при семейство Бъчварови.
Тодор Бъчваров е уредник
на
списание „Родина", което излиза 14 години от началото
на
века, прекъсва по времето
на
войните и след това отново продължава.
Редакцията му се намира
на
ул.
След заболяване
на
децата
на
Бъчваров от скарлатина за която се пази карантина от 40 дена, Учителя е трябвало да напусне техния дом.
За заболяването
на
децата, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров, 12 август, 1904 г.
За това се говори и в спомените
на
Елена Андреева, но тук годината
на
преместване е 1905.
1. Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, 12 август, 1904 г.2.
Спомени
на
Елена Андреева
Извадка от спомена, имаща връзка с преместването при Гумнерови:
Но в нея година заболяват децата
на
Бъчваров от скарлатина.
За тази болест се пазеше тогава 40 дена каратнина и Учителят трябвало да напусне къщата му.
Сестра Гина Гумнерова казва
на
съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек.
Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията?
Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала.
След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере дрехите.
В.К.: Сега случката за Бъчваров кой ви е разказвал - Бъчваров или леля Гина?
Е.А.: Леля Гина.
Е.А. - Елена Андреева
ЗАПИСВАНЕ
НА
СЛОВОТО
НА
УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНОУчителят е роден
на
29 юни 1864 год.
на
обед - Петровден по Юлиянския календар.
Първоначалното си образование Учителят е получил в родното си село Николаевка, Варненско.
След това следва гимназия във Варна, а подир това едно протестантско училище в Свищов.
Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък.
След свършването
на
протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца.
Сестрата
на
Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била
на
20 години, когато домашните й искат да я оженят.
В този момент те са били в коридора
на
къщата, където имало закачени низи от царевица.
Пада една низа и царевицата се разпръсва по пода.
Той й казва: „Како не плачи, тази работа ще се разтури така, както се разпръсна царевицата".
В.К.: Вие ми казахте някои данни по отношение първите години
на
Учителя.
Е.А.: Понеже аз нямах за цел да описвам биографията
на
Учителя, затуй съм го предала така.
Пък
на
мен ми беше неудобно да питам.
В.К.: Вие сте заварили рождената Му сестра, тази баба Мария.
Тя беше ли женена?
Е.А.: Тя беше женена, имаше деца, големи дъщери имаше.
Една от нейните дъщери стана ученичка
на
Учителя.
Е.А.: Не зная, аз не съм във връзка с нея.
Е.А.: Аз я попитах веднъж да ми каже нещо за майката и тя ми каза: „Какво да ти кажа Еленке, майка ми беше скромна жена, добра жена, много кротка беше.
Е.А.: Нищо не знам.
Но Учителят споменаваше за един чех, който бил много нервен, когато учениците не вземали верно тоновете и така махал с ръце край ушите си, щото това го дразнело.
А пък знам, че той му е бил ученик.
Аз даже не знам какво е било това училище в Свищов.
Но знам, че е било протестантско училище.
Искам да бъда точна и казвам само това, което сигурно зная.
Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци
на
вътрешно виждане.
Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „Параход", когато ходехме
на
Рила.
Учителят заминава в Америка.
В това време, когато Учителят следва в Америка там е и нашият брат Граблашев.
брат Граблашев се беше върнал от Америка, ние стенографките го помолихме да ни разкаже нещо за живота
на
Учителя в Америка.
Задавал много въпроси
на
професорите си.
Той общувал със студентите и когато отивали общо
на
екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание.
Учителят вече свирел много добре
на
цигулка и е свирел пред студентите.
Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал
на
сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар.
Той не използвал тази своя дарба и станал проповедник.
Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея.
Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-дълго време, без да каже къде ходи.
Те пътували с влак, пътували по море, после се изкачили
на
една планина, вървяли много, стигнали високо в планината до едно езеро, в което имало остров и
на
който била построена къща.
Като дошли до езерото,
на
брега ги чакала лодка с лодкар, с която лодкарят ги завел до къщата.
Учителят бил посрещнат с голямо уважение и почит от жителите.
Те говорели с Учителя
на
непознат език за брата.
Жителите
на
този дом били само мъже.
Учителят разговарял с тях
на
кръгла маса с 12 стола наоколо.
Там прекарали няколко дни и се върнали.
В.К.: Искам да запитам: Това е
на
физическото поле?
Е.А.:
На
физическото поле.
Яли са, гощавали са се няколко дена.
Всичко това е разказвал Граблашев
на
нас да, от него съм го чула.
Не, не, не е било
на
друго духовно поле, стояли са там няколко дни.
Брат Граблашев разправя, че след известно време той се опитал сам да отиде и да намери това място в планината.
Тръгнал, пътувал, изкачил се
на
планината, но при всички опити да намери езерото и къщата не могъл да я намери.
Учителят в Америка е следвал за проповедник, но е завършил и медицина.
След завършването
на
образованието си се връща в България в 1895 год.
В началото живее известно време във Варна.
Учителят написва книгата „Наука и възпитание".
В нея Той поставя основите
на
своята бъдеща работа.
Един брат ми казваше, че „Наука и възпитание" била дипломна работа
на
Учителя при завършването
на
университета.
„Наука и възпитание" е написана
на
стар български език от освобождението и Учителят дал
на
Георги Радев да я направи
на
новият
Георги Радев веднъж ми каза, че Учителят му дал една дата да направи за нея хороскоп.
Не ми каза, че има и благоприятни неща, но квадратури имало много, което означава, че трябва да разрешава много противоречия.
После още друго нещо ми каза: „И е човек
на
Новото".
Нали, че е човек
на
Новото.
Пък тъй както познаваме Учителя, това се допълва нали?
Учителят мина през колкото щеш трудности и противодействия, и гоненици, и клевети.
Най-много беше наклеветен, от всички страни, без изключения.
издава една малка книжица „Хио-Ели-Мели-Месаил".
изнася във Варна „Призванието към българския народ".
В 1900 година живее известно време при баща си, пак по това време Учителят започва едно продължително изследване
на
черепа
на
българите, изследва дарбите и способностите, които българинът носи.
Паралелно с това Той изнася сказки, посещава села и градове в цяла България.
След което прави измерения
на
тези, които искат да бъдат измерени черепите им.
И след всяко измерване дава карта за степента
на
развитие
на
дарбите и способностите
на
изследваното лице.
Всяка карта се попълва и се дава
на
всяко изследвано лице.
Е.А.: Тя е една книжка, ние я имаме.
В.К.: Нещо по-подробно да знаете за издаването й?
Е.А.: Не, не зная повече подробно.
В.К.: Друг въпрос: „Призванието към българския народ и Славянството".
Чувал съм, че той е написано и са искали да го отпечатат, но Той не е разрешил.
Какво знаете за Посланието?
Е.А.: Посланието Учителят го е държал, но Той заявява, че Той го казва, а Той е изразител само
на
това послание, а то е дадено от друго духовно същество, от Ангел Елохил.
Но то не е напечатано.
Не, само
на
пишеща машина го имаме всички.
Не е напечатано.
Сигурно ще трябва да се напечати.
В.К.:
На
вас правил ли е френологична карта?
На
Савка е правил, когато е била малка.
Щото тогава Той се е познавал с майка й, били у тях и им направил изследване.
Когато свършил Той към 1911-та година вече преустановява това.
Те бяха няколко уреда за измерване ширината
на
главата, височината и дължината
на
главата.
На
лявата страна бяха наредени центровете и способностите
на
дарбите, а отдясно имаше останало място за оценката.
Можем да си представим какво съпротивление трябвало да преодолява Учителят, като знае, че научната мисъл по това време не беше дошла до познаване, че всяка човешка способност и дарба има свой център в мозъка.
Той прави своите изследвания, френологически изследвания от началото
на
века, близо 11 години.
А едва след Първата световна война науката призна, че такива центрове съществуват в мозъка.
Ние малко знаем какво е говорил Учителят
на
сказките си.
Знаем само, че е говорил за Френология и някои близки теми от окултната наука.
Имаше запазени чертежи и скици, с които си е служил за изясняване
на
сказките си.
Е.А.: Никой от нас не е присъствал.
Един от въпросите, по които е говорил, според запазените чертежи е изследване
на
еволюцията според развитието
на
еволюционния процес в развитието
на
животните до човека.
Някои от тях Учителят ги е давал и
на
клас по разни поводи ги даваше.
Те бяха в една папка и даже бяха при мене, когато дойдоха от Милицията
на
7. XII.
В същото време Той започва и своята просветна-духовна дейност.
Още в началото
на
века Учителят има вече приятели заинтересовани от Неговите идеи и още в 1900 год.
Той кани своите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов
на
среща-събор във Варна.
Брат Тодор Стоименов веднъж в разговор ми разказа как те са отишли от Бургас до Варна пеша.
В това време във Варна е имало събор
на
юнаците, или соколите, за което брат Стоименов като млад човек е бил силно заинтересуван.
Учителят им говорил беседа и след като свършили брат Стоименов помолил да отидат
на
събора и те заедно, за да видят игрите
на
юнаците.
И тримата заедно с Учителя посещават събора
на
юнаците.
Те са физически, юнашки упражнения.
В.К.: Брат Стоименов да ви е разказвал още нещо за оная епоха?
Вижте, Учителят беше при нас.
Но от срещата
на
Учителя с тримата и от това, което Учителят им е говорил, нямаме нищо запазено.
От тази среща е останало само едно изречение, което Учителят им е казал: „Сега сте трима, но ще станете мнозина".
Следващите шест години по ред пак са имали събор и срещи с Учителя, но от тези срещи до нас нищо не е запазено или още не е намерено.
Кои са били другите лица присъствали
на
срещите пак не знаем точно.
Бележките са записани
на
ръка.
последователите
на
Учителя са Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров и неговата другарка, и брат Димитър Голов.
Е.А.: Бъчваров, не, Анастасия Желязкова знаех, тя от Айтос беше.
Но в нея година заболяват децата
на
Бъчваров от скарлатина.
За тази болест се пазеше тогава 40 дена каратнина и Учителят трябвало да напусне къщата му.
Сестра Гина Гумнерова казва
на
съпруга си Петко: „Виждаш, г-н Дънов е учен, духовен човек, добър човек.
Искаш ли да Го поканим да живее при нас в трапезарията?
Трапезарията е сутеренна стая и се слиза в нея по пет стъпала.
След като се пренесъл да живее, минава една седмица и Учителят моли сестра Гумнерова да Му намери жена, която да Му пере дрехите.
В.К.: Сега случката за Бъчваров кой ви е разказвал - Бъчваров или леля Гина?
Е.А.: Леля Гина.
Изминало доста време, откато Учителят живее у тях.
Те все повече опознават Учителя.
Или се явява друг случай, някакъв въпрос за разрешаване,
на
който пак Учителят дава съвет и този въпрос е оправен.
Къщата, в която Учителят живее освен сутеренната стая имаше и горен етаж в който живееше семейство Гумнерови в една стая, а в другата имали квартиранти.
Случва се, че той напуска къщата, квартиранта.
Като се освобождава стаята
на
техния етаж сестра Гина Гумнерова пак казва
на
съпруга си, да приемат Учителя да живее в свободната стая.
Той приема и Учителят се настанява в югозападната стая
на
етажа им като в източната остава да живее семейство Гумнерови, леля Гина и чичо Петко, както ги наричахме.
Между двете стаи имаше трета малка стая свързана със стаята
на
Учителя с антре и от другата страна беше свързана с антре към стаята
на
леля Гина.
до 1926 год., когато се построи стая за Учителя
на
Изгрева.
Самата леля Гина ми разказва как е станало Учителят да отиде да живее при тях.
С течение
на
времето, както семейство Гумнерови, така и техните близки всички влизат в контакт с Учителя, че Той не е само учен човек, д-р Дънов, както Го наричали в началото, но Той се изявява и като Духовен Учител.
Учителят живее в семейство Гумнерови
на
ул.
Впоследствие ние наричахме домът
на
Учителя за по-кратко „66".
Брат Гумнеров е първият, който е записвал Словото
на
Учителя и което е дошло до нас.
На
тях Учителят имал повече последователи.
За всеки събор Учителят е пращал лична покана за всеки едного.
И като записвал Словото
на
Учителя и тези записки нарича „Протоколи", които и досега така ги наричаме.
се води Балканската война.
имаме протокол
на
събора, но съборът бил разтурен от властта, защото беше обявена Първата световна война.
Братята и сестрите били заставени да напуснат Търново.
В.К.: Въпрос: Откъде са Петко и Гина Гумнерови?
За него зная, че е от Пазарджик, а леля Гина мисля, че беше от Меричлери, да.
Тя тази къща беше обща с къщата
на
Георги Димитров.
Гумнерови имаха южната част, а другите имаха другата част.
Във връзка с разтурянето
на
този събор искам да разкажа един факт: Началникът
на
гарнизона в Търново ген.
е бил баща
на
съпругата
на
брат Лулчев, Гела.
Е.А.: Началник
на
гарнизона и той бил натоварен да го разтури.
Дъщерята
на
Радойков Гела, по-късно беше убита.
Аз много пъти съм я съветвала да се яви, щото имаше някои недоразумения между нея и мъжът й и аз исках да й помогна, защото знаех, че Учителят ще я разбере и ще й помогне, както
на
мнозина е помагал, но тя не се реши.
Тя се страхуваше според мене, защото бе видяла развръзката и последиците от разтурянето
на
събора. Ген.
Точно 10 години, който е крайния срок за възмездие при нарушаване
на
окултните закони
на
Бялото Братство.
в семейство Гумнерови се събират пет души: Сестра Гина и брат Петко, брат Бъчваров и неговата жена и Голов.
И тя можеше
на
времето да се разпита, но не съм питала тогава
на
времото това.
Учителят напечатва една беседа „Поздрав за Новата година",
на
която впоследствие ние дадохме заглавието „Синове
на
възкресението".
Той сам я е дал и е печатана.
Но Той я напечатва и я дава за печат в 1914 год.
Толкова е изрядна беседата, щото не можете да я познаете, много е така близка, както беседите.
Тя е печатана.
Аз я имах печатана.
Една беседа е.
То е нещо като поздрав, като една беседа.
На
събора 1912 год.
Учителят раздава
на
учениците си „Заветът
на
цветните лъчи", който е написал по това време.
Заветът е работен в Арбанаси.
Там е написал „Заветът
на
цветните лъчи".
В.К.: Да са ви разказвали Елена Иларионова за този период и за книжката?
Е. А.: Аз не зная.
Може би има неща интересни, но не знам.
Брат Тодор Гълъбов е бил ученик
на
Учителя и в същото време е бил стенограф в Народното събрание.
Беседите тогава са се държали в семейство Гумнерови
на
ул.
е трябвало да отпътува за чужбина по някаква работа и казва
на
Учителя с безпокойство, че той като отпътува, няма кой да стенографира беседите, но Учителят му казва: „Той ще дойде!
" И наистина скоро след това идва
на
беседите
на
Учителя Паша Теодорова.
Брат Гълъбов познава Паша, защото тя е държала изпит за учителка по стенография при него.
Той казва
на
Учителя, че идва сега една сестра
на
беседите, която знае стенография и пита да я покани ли да стенографира.
Всяка беседа дешифрира
на
ръка и я носи
на
Учителя.
В този период всичко, което е написано, тя го е записала и дешифрилала.
В това време не е имало редовно беседи, защото беше Първата световна война.
Учителят започва да държи беседите Си в дома
на
семейство Гумнерови.
Събранията са ставали в самата стая
на
семейство Гумнерови.
Когато посетителите се увеличили наложило се в стаята, в която е живяло семейството да се изнесат всичките мебели, да се наредят столовете и една маса за Учителя.
И там Учителят е държал беседата, а след това, като се свърши беседата всичко отново се нарежда, всичко като се внася.
В тези години някои беседи са държани и в салона
на
радикалите за известно време.
Учителят държал беседи в шивашкото ателие
на
г-жа Ружа Иванович, наша сестра.
Толкоз, даже аз не я знам и не я заварих.
Къде е била не знам.
Но основната база за държане
на
беседи си остава домът
на
семейство Гумнерови.
започва Първата световна война.
През време
на
войната Учителят държи беседите си, държи една беседа във военно време без разрешение и тогава Го интернират във Варна, в хотел „Лондон" и се връща в София през 1918 год.
Повече от година и нещо прекарва там.
Даже е казал една турска пословица, аз не мога да я кажа
на
турски /Хотелски дом-свободен дом/ такова нещо беше.
Аз я бях записала
на
турски както е.
Щото Учителят като живял във Варна доста турски думи знаеше и поговорки, и пословици е казвал, много неща в беседите Си
на
турски език.
След завръщането си в София Учителят държи беседи
на
ул.
„Опълченска" 66 - дома
на
Гумнерови.
Понеже не е имало стая, в която да държи беседите Си, трябвало е цялата покъщнина
на
семейство Гумнерови да се изнесе преди беседата, да се опразни стаята, да се наредят столовете и тогава Учителят да говори.
След свършване
на
беседата всички вещи се нареждат пак в стаята.
И това става при всяка беседа, която се държи в дома
на
семейство Гумнерови.
При това всичко са понесли мълком, като че е в реда
на
нещата.
Нека всеки си представи, че това става в неговата стая, за да разбере жертвата, която те са правили и неудобствата, които е трябвало те да понасят.
В.К.: Взимали ли са наем за стаята?
Е.А.: Кой ще вземе наем от Учителя. Изключено.
След Първата световна война в зимата
на
1920 год.
Учителят говори в нов салон, който някои от членовете
на
братството са закупили
на
ул.
„Граф Игнатиев".
В този салон аз чух първата беседа за мен в началото
на
1920 год.
Къде се намираше?
Е.А.:
На
ул.
„Граф Игнатиев и „Раковски" срещу аптеката, така от лявата страна, ако се ходи по „Раковски" нагоре, аз описвам горе-долу това.
В.К.: Интересно какво ли има сага там
на
същото място?
Там
на
стенографската маса аз видях Паша Теодорова и Савка Керемидчиева.
Паша познавах от гимназията, тя ми беше учителка по химия в Първа девическа гимназия.
Савка познавах от университета, защото бяхме състудентки по философия.
Но и този салон не остана за дълго време да държи Учителят беседите си.
Защото станало някакво недоразумение между тези, които купили салона и още същата година се върнахме
на
ул.
Всички други стояха в коридора, а други вън
на
плочите
на
двора, пред прозореца, до който Учителят говореше Словото Си.
Тези, които бяха вътре бяха по-малко от тези, които бяхме вън,
на
двора.
Но така ми беше интересно Словото
на
Учителя та това не ни смущаваше.
След свършването
на
войната в братството се образува комисия с просветна задача, да се занимава с беседите.
В нея са влизали изтъкнати членове
на
братството, просветени дейци и са се занимавали с редактирането
на
беседите, които са се издавали.
Комисията е била многочленна и не много удобна за такава работа.
Е.А.: Аз знам от братята са влизали: Дядо Благо, Радославов, учители, по-интелигентните хора.
И първа и втора годишнина от лекциите
на
Общия клас.
От първите печатани лекции се вижда, че те са останали почти така, както са дешифрирани.
Интересът
на
обществеността към делото
на
Учителя се увеличава.
През време
на
военните години не е имало събор в Търново и едва през 1919 год.
На
съборът Учителят дава
на
учениците си работа за през цялата година.
Затова се налагало съборните беседи дадени от Учителя да се напечатат веднага след събора, за да могат приятелите да си служат с тях.
Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството
на
споменатата комисия.
На
следващата година 1921 год.
минало доста време след събора и беседите не били напечатани.
20.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.12.1904 г.
Само който е страдал, той знае тяхната тяжест.
Но при все това ръката, която ръководи человешките съдбини, знае да ги преобръща
на
добрини и благословения.
Всичко става по допущение и нищо не може да се извърши без Върховната Воля.
Направете оброк
на
Господа, обещайте се да го изпълните и Небето ще ви благослови.
Помислете двама
на
едно и вижте какво ще решите.
Аз ще ви помогна, но желая вий и двама да имате готовността да слушате Господния глас.
Имайте вяра, имайте Любов към Истината.
Нищо не може да ви напакости.
Отправяйте и двама умовете си нагоре в молитва.
Моят сърдечен поздрав
на
двама ви.
21.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 9.12.1904 г.
Любезна сестро М. Казакова,
Писмото ви получих, а тъй също и пратената сума Върху тоя въпрос ще сторя това, което е най-добро.
Всичко в света върви по един строго определен Божествен път Когато духът се развива съобразно с тия Божествени начертания от горе, може да се каже, че повдигането е правилно.
Негова Дух е мощен, Той присъствува навсякъде.
Божествената любов изисква жертви Тя изисква вяра, изисква упование, изисква търпение Аз схващам добре положението
на
работите.
Мен е приятно, като виждам всичките добри подвизи, които се правят за употребването
на
Царството Божие.
Господ ви обича и желае да направи своето присъствие видимо и осезаемо.
На
вас всинца ви трябва духовна яснота и духовна прозорливост.
Надявам се Бъчваров да е дошъл.
Поздрав
на
всички приятели
22.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 9.12.1904 г.
Вeстниците можете да ги изпратите до книжарницата
на
Голов.За работите, за които ми разправяте, това показва, че всяка душа трябва да прояви своя живот такъв, какъвто е.Усъвършенстването е дело
на
времето.
Гледай с ясно око
на
бъдещето.Има много неща да се извършат.
Духовният
свят
бодърства.
Трябва Любов, трябва Мъдрост, трябва знание.
Поздрав
на
всички.
23.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 16.12.1904 г.
Надявам се Моето писмо ще ви намери бодри и весели духом.
Небесният наш Баща винаги желае всички негови деца да бъдат весели и благодарни Всичко работи за добро.
Видите, и то иде
на
помощ.
24.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 24.12.1904 г.
Мен ще Ми бъде приятно да дойда да ви видя и ако времето ми позволи след Новата година, ще го сторя.
Поздравете вашата любезна г-жа нарочно от Мен.
Да възлага тя всичките си надежди Нему и всичко най-после ще излезе
на
добре.
Това, което в настоящия живот се вижда противоречиво, в бъдещия ще се оправдае.
И Царството Божие иде
на
земята, за да даде мир и веселие
на
человеците и да ги избави от всички злини.
Неговата обич не е както
на
человеците.
Доверявайте Му се напълно, изказвайте Нему своите нужди и желания и Той ще ви благославя повседневно.
Ако ми пишете, пишете Ми
на
следующия адрес:
25.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 29.12.1904 г.
Обстановката
на
работите мен ми е ясна.
Този народ трябва да се упътва и ръководи.
Ако тя се окаже вярна
на
своя Господар и приложи Неговите заповеди в живота, тя ще приеме определеното благословение от Бога.
Православната църква
на
дело трябва да стане православна.
Работа трябва засега
на
всички, а не глупави препия.
Истината е ясна.
Този Истина е Бог.
Този Великият Господ, който дава живот, здраве, радост, веселие, който упътва всички към доброто, мъдростта, знанието и любовта.
А този Господ не е далеч, той е близо при всекиго, Неговият образ се намира във всяка душа.
Стига кой и да е да поразрови в себе си по-дълбоко, да поочисти запрашената си душа и чертите
на
този образ ще изпъкнат ясно.
Да, този Божествен образ е велик, Той повдига, Той оживява, Той показва какъв трябва да бъде всякой человек, всякой служител
на
този всевелик и всесилен Бог, Творец
на
вселената и Баща
на
всички Твари и Източник
на
всички блага.
Той е винаги благият, дълготърпеливият, вселюбящият Господ, Който не презира никого.
Той е навсякъде.
Той живее в душите
на
бедните, немощните, слабите и огорчените души, тях Той постоянно повдига и оживява и им дава сила и надежда, че Той е, Който избавлява.
И Този Праведният Господ е дошъл да следи и оправи света и Негова Дух днес се тъй носи върху стихийните человешки духове, както едно време върху лицето
на
неустроената и неоформена земя.
И от този хаос, от това человешко противоречие той ще произведе един строен и прекрасен
свят
, пълен с всички добрини и блага.
Сърца трябват
на
хората, добри сърца, добри умове, мисли чисти, желания бистри и ясни, както живата вода.
Тъй е то, когато человеческата душа, человеческото сърце се лиши от Божествената обич, страхът, малодушието ще го последват.
Небесните жители, Служителите Божии ви идат
на
помощ.
Слушайте този вътрешен глас
на
Бога и не бойте се.
Поздрав
на
всички.
26.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 29.12.1904 г.
Мен ми е ясно онова вътрешно духовно положение, но то не е частично, то е общо за целия този народ.
Но в Бога измяна няма.
Той е верен
на
Своите обещания.
Да те не обезпокоява поведението
на
приятелите.
Остави ги сами да се повдигнат
на
своите крака, които им са дадени.
Възлагайте своите надежди
на
Господа, Вашия добър приятел.
Пътят
на
развитието е път
на
повдигание и трябва да мине по всичките негови стъпала.
Каквото Провидението е отредило, каквото Бог иска, това е и най-доброто.
Да оставим миналото, нека служи за пример
на
бъдещето.
Той е [с]низходителен и винаги се старае да ни упътва и помага в трудния път.
Вий знаете това.
Имаме един наш познат, който страда от нервно разстройство.
Употребете формулата
на
9-ия час, четири пъти
на
2-ия, третия и четвъртия и петия, а освен това, ако Вий обичате, доброволно употребете и седмия, но това последно ще зависи от разположението
на
вашия дух.
Моля, от ваша страна, задължете Тодора да стори същото, но само да вземе останалите ваши [часове].
Поздрав
на
всички.
Г-н Голов ме е питал няколко пъти защо Киров не ми напише няколко редове.
След гимназията завършва военно училище в Русия.
Още от дете е с лабилна нервна система, което впоследствие се отразява
на
службата му като военен.
Поради тази причина след време сам си подава оставката.
в Търново заедно с жена си Елена се запознават с П.
Оттогава те стават едни от най-ревностните му последователи. К.
Той е преводач от руски език
на
книгите: Лутсман, Л. „Непуши!
и Стед, Уилиям Томас „Как да се съобщаваме със задгробния
свят
“, В.
27.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 1.01.1905 г.
На
вярата – бъдещето.
На
надеждата – упованието.
На
любовта – сърцето.
28.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 9.01.1905 г.
И рече Господ
на
Павла нощем във видение: не бой се, но говори и да не млъкнеш.
Защото аз съм с тебе и никой няма да тури ръка
на
тебе да ти стори зло, защото имам народ много в тоя град.
Затова ти говорих по-преди да си внимателна и търпелива, да слушаш какво говори Небето, за да се водиш от ума Христов и да ти е ясна Истината.
В тоя
свят
на
общо противоречие потребно е доброто ухо, то е подпора
на
вярата.
Само с нея може да се угоди
на
Господа и чрез нея може да бъде прието служенето Господ е показал своето благоволение към всички ни.
Той е прикоснал сърцата ви, подигнал е завесата
на
вечния живот, с Любовта си е събудил дремещите ви души и е стоплил сърцата ви Неговото благословение е дошло от горе както пролетния дъжд.
Лъчите
на
живота са озарили очите ви и невидимият мир ви е обкръжил отвсякъде И какво по-добро може да очаква человек от това.
Да ходи в Негова път, да възприема Неговите мисли и да гледа Неговите дела, не е ли това най-великото нещо, което неговата душа желае?
Да участвува в общата хармония
на
цялото създание, да споделя всичко, не е ли това най-голямото придобиване.
Да е гражданин
на
Царството Божие и член
на
Божията фамилия, не е ли това най-голямата наслада и блаженство за него?
И какво друго остава за всинца ви, освен тъй да живеете, че като ви гледат человеците, да прославят Отца Вашего, който е
на
Небето.
Що означава това ваше кандило, което се напълня и се запалва?
Не е ли то символ
на
вашите души, които се запалват от Божествената любов, от присъствието
на
Неговият Дух, не е ли маслото този скрит живот, който избликва и се проявява за доброто
на
другите?
Учете се, назидавайте се, упътвайте се и гледайте
на
всички тъй, както Господ гледа.
Сейте семето
на
живота в добрата почва.
Моят поздрав
на
Юрдана и Марийка.
Предай поздрава ми
на
всички приятели.
Кажи им, че в Небето се радват за тяхната стъпка, която са взели, те са под ръководството и закрилата
на
Господа.
Нека се радват
на
живота, който сега им се дава.
Тази година ще им донесе много добрини и благословения от горе.
29.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
От спомените
на
Елена Иларионова, 1905 г., се знае че Учителя е посетил семейство Иларионови за да помогне
на
Константин Иларионов, който е командирован там в края
на
1904 г.
От спомените
на
Елена Иларионова се вижда, че в началото
на
1905 г.
През февруари, по молба
на
семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец.
За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените
на
Елена Иларионова.
За няколко дневното си отсъствие от столицата, Учителя споменава в писмото си до Мария Казакова, 17 януари 1905 г., София.
1. Спомени
на
Елена Иларионова -1905
СПОМЕНИ
НА
ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова.
В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния
свят
.
Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови.
Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края
на
1904 г.
В началото
на
1905 г.
С това гостуване
на
Учителя у Иларионови е свързан един интересен случай, описан от Елена.
СПОМЕНИ
НА
ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Наскоро преместиха Костадина в Цариброд
на
служба.
Нито един познат нямахме там.
Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи.
Съдържателят
на
хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи.
Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена.
При това положение болестта
на
Костадина се влошаваше.
Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне
на
болния.
При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ.
Пристигна ни багажът.
Настаних
на
болния легло.
Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш.
Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех.
Написах му една отворена карта
на
адрес: П.К.Дънов — София.
Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна”.
Ние дадохме нашето съгласие и вместо отговор Учителя пристигна.
То беше радостна изненада.
„Господ ме прати, каза той, да ви помогна.
Когато размествахте и нагласяхте леглото, г-жата каза
на
болния „Направи усилие да станеш.
Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни
на
тия хора”.
С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас.
После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата.
Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка
на
Костадина да пие.
Като
на
приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб.
На
Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая.
Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана.
Оттогава почнахме да се храним с растителна храна.
За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени.
През нощта войникът Дичо излязъл
на
двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли.
Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние.
На
сутринта войникът ме запита:
(Той така го наричаше.)
— Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия.
— Както го видях нощес, не приличаше
на
човек!
— Аз стоях дълго време
на
двора и го наблюдавах.
Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб.
На
другата сутрин Учителя изведе Костадина
на
един висок царибродски баир.
В това време дойде лекарят да провери състоянието
на
болния.
Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е
на
разходка с един наш приятел.
Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо.
Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви”.
Като се завърнаха, запозна се с Учителя.
Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси.
Това стана известно между другите офицери.
Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни.
На
един от офицерите описа характера и каза
на
жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център
на
добър домакин.
Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така.
Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано.
На
задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”.
Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано.
Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така.
Престоят
на
Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г.
Учителя пожела да излязат с Костадина
на
екскурзия.
За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб.
Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница.
Стигнали до една височина, за изкачването
на
която имало само козя пътека.
От едната страна — пропаст, в долината
на
която се разливала голяма река.
От другата страна — високи стръмни скали.
При най-малка загуба
на
равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката.
Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал
на
земята.
Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него.
По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна.
Поотпочинали си и се понапекли
на
пролетните топли слънчеви лъчи.
Костадин, немощен и страхлив, казал
на
Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме?
Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре.
Учителя влязъл в една от тях.
На
огнището
на
една верига висяло котле с няколко зърна боб.
На
вас големи блага е дал Бог.” Пренощували в тая къща и
на
сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си.
Стигнали до една дълбока река.
Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало.
Костадин започнал да се безпокои — какво ще правят
на
това пусто място.
Да се върнат назад е невъзможно, преминали вече опасни пътища.
Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката.” И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях.
Спрял насреща им.
Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл
на
другия бряг.
Стигнали село Звънци.
Там се срещнали с местния учител, който правел разкопки и открил баня с лековита минерална вода, съществувала още от римско време.
Завърнали се през други, не тъй опасни пътища.
Всичко тъй им се нареждало, като че ли някой вървял пред тях да чисти пътя им.
Стигнали до Цариброд доста изморени.
Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон.
Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел
на
офицерите доста забележки.
Затова казал
на
Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го придумал, та седнали и двамата.
Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят.
И така, благополучно пристигнаха вкъщи.
И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха
на
Костадин; смяхме се много.
Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме...
Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание
на
всяко срещнато в пътя ни растение, животно.
Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква.
Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас.
Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад.
След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста
на
Цариброд.
Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия.
След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли.
Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там.
” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”.
Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях.
На
обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза
на
Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба.
Здравето
на
Костадин се подобряваше.
Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение.
Срещахме затруднения и в храната.
Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго.
На
Костадин му се виждаше тежка военната служба и искаше да се уволни.
Командирът му, г-н Касабов, който го обичаше, го увещаваше да не напуска, като му предложи по-лека работа.
Спомени
на
Елена Иларионова -1905
Писмо
на
Учителя до Мария Казакова
Любезна сестро М. Казакова,
Отсъствувах от столицата за няколко дена.
Божествената сила не се е съкратила.
Адът се вълнува отдолу, но докато е Господ
на
кораба, няма защо да се боите.
Но тези, които са с нас, са повече.
Времето не е далече, бъдещето ще покаже, че в Божиите решения, макар и да има забава, обаче отмена няма.
Не давайте
святи
неща
на
тия, които не са готови, да не би да се възползуват лукавите за ваша суета.
Укрепвайте във вярата, дръжте се крепко за Истината.
Мен ще ми е много повече радостно да виждам вашата любов да се усилва към Господа, вашия ръководител, и да е съвършена, понеже това е и смисълът
на
живота.
Наоколо ви има радост и веселие.
И в нея трябва да се изпълни волята Божия тъй, както е горо
на
Небето.
Аз ще ви изпратя
на
всинца ви моите благословения и ще приемете мира ми, Моя Мир.
30.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 17.01.1905 г.
Писмо
на
Учителя до Мария Казакова
Любезна сестро М. Казакова,
Отсъствувах от столицата за няколко дена.
Божествената сила не се е съкратила.
Адът се вълнува отдолу, но докато е Господ
на
кораба, няма защо да се боите.
Но тези, които са с нас, са повече.
Времето не е далече, бъдещето ще покаже, че в Божиите решения, макар и да има забава, обаче отмена няма.
Не давайте
святи
неща
на
тия, които не са готови, да не би да се възползуват лукавите за ваша суета.
Укрепвайте във вярата, дръжте се крепко за Истината.
Мен ще ми е много повече радостно да виждам вашата любов да се усилва към Господа, вашия ръководител, и да е съвършена, понеже това е и смисълът
на
живота.
Наоколо ви има радост и веселие.
И в нея трябва да се изпълни волята Божия тъй, както е горо
на
Небето.
Аз ще ви изпратя
на
всинца ви моите благословения и ще приемете мира ми, Моя Мир.
31.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 19.01.1905 г.
Имайте постоянна вяра и упование и този, Който се грижи за вашето добро, ще ви изведе в безопасност.
Не се страхувайте от временните промени
на
живота.
Колкото по-дълго време живеете в добрия път
на
Божията любов, толкова по-дълбоко ще съзнаете ненаказаните Негови благости и милости.
Бдящото око за вашия напредък е винаги будно.
32.
Писмо на П.Гумнеров до Мария Казакова, София
, 22.01.1905 г.
Това съобщение ни се даде от Господа чрез брат Дънов,
на
19-и того, сряда, вечерта в 10 часа, в присъствието
на
мене, жена ми Гина и г-н Бъчваров.
Гумнеров и жена ми Гина, живущи в София, ул.
Съобщението да се чете само
на
ИЗБРАНИТЕ ВЕРУЮЩИ; никому другиму.
Вам истината е позната.
Зная Аз лукавите помисли
на
вашия зложелател.
Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под небето, но волята
на
вашия Господ, който бях мъртъв и сега съм жив.
Зная, вий често се смущавате, често се обезсърчавате, често се съблазнявате, но бъдете верни, както съм и Аз верен.
Мен вие ще познаете по Моите дела.
Този народ
на
вас гледа, вий сте светила и нека вашите светилници да светят, за да могат человеците, като ви гледат, да прославят вашия Отец, Който е горе
на
небето.
А вършенето
на
Неговата воля е най-доброто в тоя
свят
.
(X) Свещеният подпис
на
Учителя
П.П. Горното съобщение е дадено
на
19 ян.
в София в дома
на
г-н Гумнеров и в присъствието
на
г-н Т. Бъчваров.
Подписът е псевдонимът
на
г-н П.
33.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 4.02.1905 г.
Писмо
на
Учителя до Елена и Константин Иларионови
Писмото ви и отворената карта получих.
Имайте пълна вяра и упование и всичко ще излезе за ваше добро.
Изпитите в живота имат своето предназначение.
Всякой, който е послушен
на
Божията Воля, краят излиза благополучен.
Нали знаете, вий не сте сами.
Господните служители от горе постоянно идват да ви укрепяват и насърчават.
Сега вий сте под най-добрата закрила и ръководство.
34.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
През януари се предполага, че Учителя е посетил семейство Иларионови за да помогне
на
Константин Иларионов, който е командирован там в края
на
1904 г.
От спомените
на
Елена Иларионова се вижда, че в началото
на
1905 г.
През февруари, по молба
на
семейството, Учителя ги посещава пак и престоява там около месец.
За пребиваването в Цариброд може да се прочете в спомените
на
Елена Иларионова.
За евентуално второ посещение в Цариброд, се споменава и в писмо
на
Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София.
1. Спомени
на
Елена Иларионова -1905
2. Писмо
на
Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София.
СПОМЕНИ
НА
ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Учителя продължава да поддържа оживена кореспонденция с Мария Казакова.
В запазените четиринадесет писма Той й дава различни напътствия, разяснява й множество закони от физическия и духовния
свят
.
Запазени са също две писма и една картичка до сем. Иларионови.
Елена и Константин Иларионови заминават за границата в края
на
1904 г.
В началото
на
1905 г.
С това гостуване
на
Учителя у Иларионови е свързан един интересен случай, описан от Елена.
СПОМЕНИ
НА
ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Наскоро преместиха Костадина в Цариброд
на
служба.
Нито един познат нямахме там.
Багажът ни не бе пристигнал, а в хотела бе неудобно да лежи.
Съдържателят
на
хотела се погрижи да ни намери квартира, като ни услужи с негови дрехи.
Настанихме се при много мизерна обстановка, а и зимата беше студена.
При това положение болестта
на
Костадина се влошаваше.
Военният лекар Тажер полагаше големи грижи да помогне
на
болния.
При това положение аз не знаех до кого да се отнеса за помощ.
Пристигна ни багажът.
Настаних
на
болния легло.
Преместихме го с войника и му казах: „Направи усилие, Костадине, да станеш.
Знаех, че живее в София, но професията и адреса му не знаех.
Написах му една отворена карта
на
адрес: П.К.Дънов — София.
Ако сте съгласни да ги изплатите, аз ще ви помогна”.
Ние дадохме нашето съгласие и вместо отговор Учителя пристигна.
То беше радостна изненада.
„Господ ме прати, каза той, да ви помогна.
Когато размествахте и нагласяхте леглото, г-жата каза
на
болния „Направи усилие да станеш.
Тогава Бог ми каза: „Иди, помогни
на
тия хора”.
С голямо учудване го запитахме как ни е чул, като е толкова далеч от нас.
После прати войника да ни донесе прясна вода от чешмата.
Наляхме една чаша и той подаде с една лъжичка
на
Костадина да пие.
Като
на
приятен гостенин, аз му приготвих разкошна вечеря от месна храна.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб.
На
Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая.
Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана.
Оттогава почнахме да се храним с растителна храна.
За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени.
През нощта войникът Дичо излязъл
на
двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли.
Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние.
На
сутринта войникът ме запита:
(Той така го наричаше.)
— Гостенин — му казах аз, защото самата не знаех какъв е той по професия.
— Както го видях нощес, не приличаше
на
човек!
— Аз стоях дълго време
на
двора и го наблюдавах.
Когато трябваше да ни напусне, раздели се от нас с голяма скръб.
На
другата сутрин Учителя изведе Костадина
на
един висок царибродски баир.
В това време дойде лекарят да провери състоянието
на
болния.
Аз го посрещнах по-весела и му казах, че болният е
на
разходка с един наш приятел.
Той го потърси из стаите и, като не го намери, каза: „Тука е станало някакво чудо.
Аз ще почакам да се завърнат и да се запозная с гостенина ви”.
Като се завърнаха, запозна се с Учителя.
Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси.
Това стана известно между другите офицери.
Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни.
На
един от офицерите описа характера и каза
на
жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център
на
добър домакин.
Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така.
Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано.
На
задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”.
Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано.
Познатите й си мислехме, че от любов към него говори така.
Престоят
на
Учителя при нас продължи почти целия февруари 1905 г.
Учителя пожела да излязат с Костадина
на
екскурзия.
За храна си взеха няколко ябълки, три-четири портокала и хляб.
Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница.
Стигнали до една височина, за изкачването
на
която имало само козя пътека.
От едната страна — пропаст, в долината
на
която се разливала голяма река.
От другата страна — високи стръмни скали.
При най-малка загуба
на
равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката.
Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал
на
земята.
Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него.
По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна.
Поотпочинали си и се понапекли
на
пролетните топли слънчеви лъчи.
Костадин, немощен и страхлив, казал
на
Учителя: „Г-н Дънов (тъй го наричахме тогава), къде отиваме?
Стигнали до едно планинско село от три или пет къщи, не помня добре.
Учителя влязъл в една от тях.
На
огнището
на
една верига висяло котле с няколко зърна боб.
На
вас големи блага е дал Бог.” Пренощували в тая къща и
на
сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си.
Стигнали до една дълбока река.
Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало.
Костадин започнал да се безпокои — какво ще правят
на
това пусто място.
Да се върнат назад е невъзможно, преминали вече опасни пътища.
Сега ще ни пратят един човек с кола, който ще ни преведе през реката.” И действително, след 10 минути забелязали, че отдалеч иде някой с кола, впрегната със здрави едри волове, по посока към тях.
Спрял насреща им.
Тука има брод и аз ще ви преведа.” Преминал с колата да ги вземе и ги пренесъл
на
другия бряг.
Стигнали село Звънци.
Там се срещнали с местния учител, който правел разкопки и открил баня с лековита минерална вода, съществувала още от римско време.
Завърнали се през други, не тъй опасни пътища.
Всичко тъй им се нареждало, като че ли някой вървял пред тях да чисти пътя им.
Стигнали до Цариброд доста изморени.
Нямало никакви превозни средства, освен една каруца, впрегната със сляп кон.
Костадин, като военен, счел за унижение да седне в нея, при това се страхувал да не го срещне полковият му командир, който правел
на
офицерите доста забележки.
Затова казал
на
Учителя: „Седнете Вие, а аз ще направя усилие да се завърна пеш до вкъщи.” Учителя го придумал, та седнали и двамата.
Костадин си понахлюпил шапката да не го познаят.
И така, благополучно пристигнаха вкъщи.
И като се прибрахме, започна да ми разказва за пътешестването им, за каруцата със слепия кон, за стеснението и страха
на
Костадин; смяхме се много.
Като останахме насаме, Костадин ми разказваше и се учудваше как Учителя го е превеждал умело през непроходимите пътища и как една невидима ръка ги е ръководила и изпращала всичко навреме...
Учителя ни извеждаше почти всяка сутрин по Царибродските височини, като ни обръщаше внимание
на
всяко срещнато в пътя ни растение, животно.
Особено интересни му бяха камъните и всякога вземаше по едно камъче и ни разказваше неговата история, за мъховете, които растат по него, за живота, който навсякъде прониква.
Ние го слушахме с интерес, но не намирахме да е много важно за нас.
Срещнехме ли грамадните овчарски кучета, които с устрем тичаха към нас, готови да ни разкъсат, той им показваше показалеца си и те се спираха и връщаха назад.
След няколко дни Учителя и Костадин излезли из околноста
на
Цариброд.
Увлечени в разговор, навлезли в сръбска територия.
След това дошъл офицерът, видял Костадин във военна униформа и ги разпитал защо са дошли.
Костадин обяснил, че, увлечени в разговор, незабелязано попаднали там.
” Костадин, без да знае какъв е, отговорил: „Учител”.
Офицерът ги придружил до българската граница и най-любезно се разделил с тях.
На
обяд, като се разговаряхме за тоя случай, Костадин каза
на
Учителя: „Г-н Дънов, аз казах за Вас „учител”, тая мисъл първа ми дойде, но не зная каква Ви е професията.” „Ти право каза — Учител съм.” Ние още не можехме да разберем какъв учител е, след като не заема официална служба.
Здравето
на
Костадин се подобряваше.
Подкрепяше ни в мъчнотиите и страданията ни, казваше ни, че в Цариброд изкарваме нашето посвещение.
Срещахме затруднения и в храната.
Нашата храна беше печени ябълки и яйца, освен ако от София не си поръчвахме друго.
На
Костадин му се виждаше тежка военната служба и искаше да се уволни.
Командирът му, г-н Касабов, който го обичаше, го увещаваше да не напуска, като му предложи по-лека работа.
Спомени
на
Елена Иларионова -1905
Писмо
на
Учителя до Елена и Константин Иларионови
Писмото ви и отворената карта получих.
Имайте пълна вяра и упование и всичко ще излезе за ваше добро.
Изпитите в живота имат своето предназначение.
Всякой, който е послушен
на
Божията Воля, краят излиза благополучен.
Нали знаете, вий не сте сами.
Господните служители от горе постоянно идват да ви укрепяват и насърчават.
Сега вий сте под най-добрата закрила и ръководство.
Писмо
на
Учителя до Елена и Константин Иларионови, 4 февруари 1905, София.
35.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 11.02.1905 г.
В тоя живот человек да е готов
на
всичко.
Има горчиви изпити в тоя
свят
, които носят скърби и страдания, но това е участта
на
всички добри хора.
Духовното повдигане нагоре изисква усилие.
Да се достигне до съвършения живот, да се добие гражданство в Небето не е тъй лесна работа, тъй както мислят.
Земята ще се уреди един ден тъй, както е Небето, и това е великата задача
на
рабите Божии.
И като сте призвани да участвувате в тая велика работа, благодарете
на
Господа за благите Му преднамерения.
Онзи, Който ръководи съдбините
на
всички человеци, Който промишлява за полската трева, за небесните птици, е Великият Баща, Който се грижи и за вас.
Той знае вашите болки.
Вслушвайте се по-дълбоко в себе си, там ще намерите Негова образ.
Само Неговата Любов е в сила да ви отвори душевните очи, да видите, схванете и разберете вечния живот, да влезете в пряко съобщение с Невидимия мир и тогава ще сте в състояние да виждате, слушате и се радвате
на
това, което Бог е приготвил отдавна за всички, които Го обичат от всичката си душа.
Зная, има много спънки помежду ви.
Небето е място
на
правота, безпристрастие и доброта.
Там е велик този, който обича повече и служи повече
на
другите и който е готов
на
всички жертви.
Вяра ви трябва, вяра жива и непоколебима, тогава ще бъдете в сила да прощавате
на
всички.
Знаете ли каква благост е Той, каква милост, какво низхождение, какво величие от добродетели?
Той,
на
Когото лицето осветлява и съживява всичкото създание, Който въздига и подкрепя своите твари,
на
Когото без волята не пада нито една птичка, нито един косъм от главата.
Вий живеете даром в Него, всеки ден приемате хилядите Му благословения, които праща, и при все това още не можете да Го познаете.
С това не ви осъждам, понеже зная слабостите
на
человеческото естество.
Но зная още, че Господ ще ви привлече и ще ви се открий и когато Го познаете, ще разберете моите думи.
Желая всички да бъдете изпълнени с всяка мъдрост и знание от горе и да се просветят и очистят сърцата ви, да се всели във вас Господ
на
мира.
След петнадесет или двадесет дни ще ви съобщя кога ще дойда.
Дотогава г-н Голов може да мине през Търново, той е сега по обиколка в Северна България.
Предайте моя поздрав
на
всички, поздрав
на
Юрдана и Марийка.
НАГОРЕ