НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
63
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
63
:
1000
резултата в
14
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен.
За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния
свят
и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото
на
Учителя.
Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее.
" и "Там далече зная чуден край".
Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин.
Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си
на
"Опълченска" 66.
По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж
на
дома
на
Гумнерови.
Той я изсвирил няколко пъти
на
братята и те я научили.
Когато Учителят дойде в салона
на
улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят".
Те станаха и започнаха да пеят песента.
През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.
Така я научихме по слух.
По онова време всички песни
на
младежкия клас ги учехме
на
слух.Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее.
Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес.
Дойде една мисъл и Учителят я изнесе.
Понякога Той си носеше цигулката, друг път даваше
на
другиго да я донесе и влизаха двамата.
Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен.
По онова време нямаше подготвени музиканти, за да запишат от първо чуване дадена мелодия.
Ха, дайте мелодия
на
тези думи".
Ние си мислено тананикахме, но никой не посмя да го изпее
на
глас пред Него.
Накрая Георги Радев се престраши и изпя една мелодия.
Неговото предложение се прие и така остана да го пеем до днес.
Научихме мелодията и много пъти сме я пяли.
През 1921 година беше издадена книжката "Песни
на
Всемирното Братство".
Това е един пръв опит
на
приятелите от онова поколение да напишат
на
нотен текст песните, които са пеели.
Онова поколение знаеше историята
на
всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания.
Единствено ако се намерят запазени бележки от възрастните музиканти, може да се направи някакъв обзор.
Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи.
На
други е давал мелодията.
Към мелодията трябва да има текст - правел го е някой приятел с поетична дарба.
Например, Учителят е давал
на
Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите
на
някоя песен.
Той дава идеята и думите, дава мисълта, а Дядо Благо с отмерена реч създава самия текст.
Така Дядо Благо е написал текстовете
на
песните "Братство, единство", "Росна капко", както и
на
"Любовта е извор".
Учителят дава и развива мисълта Си, а Дядо Благо създава в ритмична реч останалия текст - над десет куплета.
Аз помня как Симеон Симеонов я беше разработил за четири гласа и я изпълняваше с братския хор още през 1919 година.
Имаше и други братя, които свиреха
на
цигулка.
А що се отнася до органа, той дойде по-късно в салона
на
"Оборище" 14, където Учителят говори пет години до пролетта
на
1928 година - през 1923 година.
След това се прехвърлихме
на
"Изгрева" в новопостроения салон.
Но когато Учителят отвори класовете
на
Школата, ние ги учехме направо от Него.
Но за записването
на
песните впоследствие имаше много спорове.
Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона.
В този ден Той се качи
на
катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная".
Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва.
Ние ли бяхме такива непросветени, невнимателни или просто, нямахме музикална култура?..
Бяха събрани хора отвсякъде, с различно образование и професия, без музикална подготовка.
По-късно дойдоха музиканти, които завършиха Музикалната академия.
Със своето умение и познание, те трябваше да запишат правилно песните.
И когато всички очаквахме да стане това, възникнаха спорове, за които ще стане дума по- късно.
Даде песните пред нас - получи вдъхновение, роди се някоя мисъл и Учителят даде мелодия.
После се роди друга мисъл и поднесе към тази мисъл съответна музикална фраза.
Бяхме
на
Бивака.
По същия начин Той даде песента "Зов
на
планината", която започваше с думите "И скачам аз...".
Песента и текстът излизат от Него естествено и като наблюдаваш отстрани, смяташ, че това не е нещо особено.
А по-късно, когато пеехме тази мелодия, разбирахме каква песен е дадена.
Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни.
Това беше едно качество
на
Учителя - скромност - да не се самоизтъква при създаването
на
песните.
Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур
на
някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода.
Има извор - има вода, има наклон, има чучур- и водата изтича.
Това е образен начин да се опише как Учителят даваше песните Си.
А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния
свят
и оттам - в Божествения
свят
и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и песен и поеше душите ни.
Нека Бог и Учителят ми прости за това неумело сравнение, но по друг начин не мога да го опиша и обясня.Много интересно бе, че Учителят даваше песните по различно време и
на
различни места.
За това бяха необходими условия
на
физическото поле, подходящ повод, хармонична среда, независимо от какво поле Учителят сваляше песните и каква бе целта за свалянето им.
Много от песните бяха създадени за разрешаване
на
някои противоречия в Пътя
на
учениците.
Чрез тях Той трансформираше състоянията им, разрешаваше проблемите им, разчистваше задръстения им от личната карма житейски път, проправяше този път, даваше изхода и направлението, по който трябваше да се движи една душа в Школата.
Не са малко тези песни и те са свързани с имената
на
наши музиканти от "Изгрева".
Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа.
Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее.
След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее.
После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен.
Ще спомена, че Учителят първо даде мелодията и текста
на
"Сила жива, изворна, течуща" и ние я научихме.
После даде мелодията и текста
на
"Изгрява слънцето".
Учителят даваше песните
на
различни места.
Те бяха галените деца
на
Школата.
Но някои от тези деца се разглезиха и почнаха впоследствие да проявяват своеволие към песните
на
Учителя, поради което ги хвана законът, който управлява и движи окултните закони в песните в Учителя.
Учителят за такива случаи бе казал, че окултният закон,
на
който са изградени песните Му, е безпощаден и не прощава
на
онези, които проявяват непослушание и ги променят!
Учителят бе много благосклонен също и към стенографите, защото все пак вършехме Негова работа, за да може Неговото Слово да се отпечата
на
книга.
Защото искаше да ги освободи от тяхната карма и свободното им време да бъде употребено от тях за Неговите песни, защото Той държеше
на
Своята музика като възпитателно средство за днешното човечество.
Човечеството има само един път - приложението
на
Словото Му!
Веднъж, в общия клас в салона
на
"Изгрева", Учителят изпя два пъти цялата молитва "Отче наш".
Отначало до края я изпя с дълбочина, с чувство
на
вяра в Бога, с дълбочина, която отиваше към изворите
на
живота, с чувство за стремеж към Бога и целият този обхват от дълбочина и стремеж към Небесните висоти създаде у нас усещане за всеобхватността
на
Вселената.
Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата
на
цялото Мироздание, което се изля чрез песента
на
Учителя "Отче наш".
Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние
на
слизането
на
Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.
След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет
на
човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.
Два пъти по различно време Учителят я изпя
на
"Изгрева".
Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния
свят
и от Божествения
свят
.
Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно.
Всемировият Учител беше пред нас.
Той изпя "Отче наш" два пъти за жителите
на
Вселената.
Друг път в историята
на
човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения
свят
това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл
на
земята и за пръв път пя "Отче наш"
на
български език за Вселената. Амин!
Една друга песен Учителят изпя
на
Бивака през 1941 година.
Казва се "Странник съм в този
свят
".
Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух.
Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този
свят
и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил
на
земята, за да свърши една работа за Бога.
Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците
на
земята.
Всички изтръпнахме.
Присъствувах
на
едно обръщение
на
Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога,
на
молитва
на
Учителя към Бога.
Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас.
Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми.
Нещо свещено, нещо
свято
, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
Мелодията и текстът
на
тази песен са записани.
Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама.
Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай.
Стенографирахме само думите
на
песента.
Останалото бе работа
на
музикантите.
Но и те не бяха от най- добрите и затова песните не се записваха така, както трябва.
Причината бе, че не дойдоха най-способните музиканти, които се родиха между българите и които бяха изпратени от Небето, за да помагат
на
Всемировия Учител.
И което е най-тъжното и трагичното - тези музиканти, които не дойдоха
на
"Изгрева", според думите
на
Учителя, за да бъдат допуснати да слязат от Невидимия
свят
и да се родят като българи, те лично бяха обещали там да помагат като музиканти
на
Всемировия Учител.
Но те останаха в света и не дойдоха при Учителя.
Единствено Сашо Попов имаше отношение към Учителя, а Учителят беше казал, че той е дошъл с музикална мисия
на
земята.
Но той работеше с Царския симфоничен оркестър като цигулар и диригент, имаше отношение към Учителя, съдействуваше и помагаше
на
наши музиканти от "Изгрева", но не можа да прескочи бариерата
на
негативното обществено мнение към Учителя, да дойде
на
"Изгрева" и да изнесе концерт пред Учителя.
Друг музикант бе цигуларката Недялка Симеонова, която бе направила контакт с Учителя и за която Той( бе казал похвални слова.
След заминаването Му тя изнесе концерт в салона
на
"Изгрева" в знак
на
благодарност към Учителя, който я спаси от явна смърт от бомбите в Германия през време
на
войната.
И така
на
"Изгрева" не дойдоха онези музиканти, които бяха изпратени от Небето.
Дойдоха други, които бяха посредствени в света, но бяха най-добрите за нас,
на
"Изгрева".
Такива, каквито бяха, това можеха да направят!
Песните бяха записани според способностите и възможностите
на
нашите музиканти от "Изгрева".
Веднъж Учителят изсвири една българска мелодия и ни каза, че тази мелодия е такава, каквато българският народ я свири.
Всички в салона бяхме поразени.
Тогава с нашите пет сетива и с нашите души усетихме и разбрахме какво представлява Първоизточникът
на
този народ в Духовния
свят
, разбрахме, че този народ има Първоизточник и в Божествения
свят
!
Друг народ такова нещо не притежава!
Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника
на
живота, откъдето излиза този народ.
Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и пръсти ще записват песента.
Но те седяха мълчешком, втренчени в Учителя и прехласнати.
Те можеха само това да направят.
След беседа, отидох при Учителя и казах: 'Учителю, идвам да се извиня от името
на
стенографите, че ние не можахме да запишем песента".
Учителят ме погледна и каза: "Те обещаха пред Бога да слезнат в България именно за това!
Но те не удържаха
на
обещанието си.
И онези, които можеха да запишат, останаха в света.
А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия!
По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха
на
"Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
Цялата вина трябваше да я понесат представителите
на
онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето
на
Учителя и не дойде
на
"Изгрева"!
Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество.
Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия
свят
, определени за Школата
на
Учителя.
Те станаха посредствени музиканти и творци.
Само първите им изяви напомняха за Божествения кредит, с който те слязоха
на
земята.
Смятам, че дадох една страница, която трябва да се прочете и проумее добре от днешните и бъдещите музиканти, които ще се родят в този народ.
Ако не проумеят, ще научат урока, че за да се роди човек между този народ, трябва някой да гарантира в Невидимия
свят
и ако не изпълни обещанието си, отговаря за това.
През цялото време
на
Школата имаше концерти.
Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева".
Спомням си, една година
на
Петровден, братята бяха много въодушевени и изнесоха пианото от салона навън, за да свирят.
Асен Арнаудов свиреше
на
него, имаше много цигулари този ден, но този опит бе несполучлив, защото тоновете
на
пианото се разнасяха нагоре и не стигаха до нас.
Този опит бе направен само един път.
В един период от моя житейски път бях поставена да разрешавам много големи лични проблеми, бях много притеснена, потисната, със снижено самочувствие и направо срината до земята.
Духът и
душата
ми шепнат това".
Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя.
Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние
на
съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа.
Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал.
Това е вътрешен процес
на
освобождение, свързан със слизането
на
Светлина и Виделина в съзнанието
на
човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки
на
човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Онзи, който се добере до вътрешния смисъл
на
тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия
свят
чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник.
Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн
на
Великата Душа".
Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас.
После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен
на
земята".
Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това.
Учителят добави: "Ще построим чешма, а
на
стената
на
чешмата ще изобразим съдържанието
на
песента".
Борис Николов бе изпълнител
на
тази чешма
на
"Изгрева".
Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите.
Днес може да я видите само
на
снимка!
Песента бе дадена през лятото
на
1933 година.
На
6 май 1934 година
на
"Изгрева" бе прокаран водопровод.
Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон
на
фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят
на
думите
на
песента.
Беше намерено архитектурно разрешение
на
горната част
на
стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
На
панорамната стена бяха изработени по рисунките
на
Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно
на
стената.
Според думите
на
песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза
на
земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони.
Отгоре,
на
перваза
на
чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
Над сърната пишеше "Храни се добре".
Над жената - "Мисли добре".
Над орела - "Работи добре".
Символично този "Химн
на
Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота
на
земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор
на
живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела,
Велико е Името Ти над всичко.
знание, Мъдрост, Истина, Любов."
Това е Химнът
на
Великата Душа, излязла от центъра
на
Вселената и дошла чрез Мировата Любов
на
Вселената.
Химнът
на
човешката душа започва с пробуждането й.
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията
на
Всемировия живот
на
земята.
Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде
на
земята.
В момента тя се съгражда в Духовния
свят
чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото
на
Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка.
В дясната й ръка е плодът
на
това знание, което трябва да се свали от Духовния
Свят
и от Словото
на
Всемировия Учител, за да даде плод.
Плодът
на
физическия
свят
на
земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
От лявата страна
на
чешмата релефното изображение
на
слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение
на
онзи закон
на
Божествения
свят
: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения
свят
, тя слиза
на
крилата
на
орела от висините и се сваля в долините
на
човешкия живот.
Божествената мисъл е в Божествения
свят
, тя трябва да се свали в Духовния
свят
и оттам,
на
крилата
на
орела - в човешкия
свят
.Формула, от Учителя от песента "Химн
на
Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата,
на
отворено,
на
двора, в гората,
на
полето, като се гледа природата.
Велико е Името Ти над всичко.
Като погледне небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието
на
Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден.
8_01 Песните
на
Учителя
2.
Разговор с Учителя ('Седем принципа'), записан от Боян Боев, 1 август 1933 г.
, 1.08.1933 г.
Разговорът е публикуван в книгата "Писма
на
Боян Боев", 2 т.
Писма
на
Боян Боев: Седем принципа
Писма
на
Боян Боев
На
мисълта трябва да дадеш права насока.
Твоето тихо говорене съответствува
на
неговото високо говорене, понеже водопадът отвън е величествен, ти ще бъдеш отвътре величествен.
“ Когато изгрява слънцето, всички викат, а пък тогава човек трябва най-тихо да говори.
Молитвата е най-тихото говорене - шепот в себе си.
Например кажеш една лоша дума, която няма къде да я туриш, или кажеш една по-добра дума и тогава онзи, комуто си я казал, ще каже, че го ласкаеш; значи в тебе се ражда една по-добра мисъл, а в него една лоша мисъл.
Защото всяко едно движение произтича от една мисъл.
Един излезе от къщи и бърза; аз зная, че той към края ще върви полека.
Светлината, каквато е в началото, такава е в края.
Някой път е най-мъчно човек да се освободи от старите навици.
Човек, като дойде
на
упражненията, не трябва да има нещо, което да го смущава.
Като дойде, да удари тъпана, т. е.
Когато говоренето не; е правилно, се образува дим, което показва, че големи количества енергия отиват нап- разно.
За да познаеш ритъма, ти трябва да останеш спокоен и да туриш ръката
на
сърцето.
В упражненията човек трябва да се потопи в движенията
на
природата.
Всяка една проява трябва да има 7 качества в себе си, докато стане видима; трябва да съдържа 7 принципа:
1. Съзнание или мисъл.
Тези два центъра определят посоката
на
движенията.
- За да има ритъм, трябва да има определена цел.
6. Причина и последствие .
Ти можеш да бъдеш мъж, жена или дете.
“ За мъжа е работата, а за жената красотата; редът и порядъкът в света се дължи
на
жената, а мъжът трябва да работи.
Например рисуваш, четеш, пишеш и никой не те принуждава - то е работа.
Жената ще пази красотата, която Бог е създал, да не се опетни.
За мъжа е работата, за жената - красотата, а за детето Царството Божие.
Най-голямото удоволствие е работата.
Жената има една идея за красотата, тя не трябва да си туря мазнини
на
лицето.
Жената ще говори за любовта, мъжът за мъдростта, а детето за истината.
Онзи е жена, в когото любовта живее.
Там където има най-голямо изобилие, не може да се прави престъпление.
Целият живот е една задача, която човек трябва да реши.
В природата са дадени всички начини, по които човек трябва да работи и да си пробие път.
Вземи например тревата - тя седи и все мълчи и работи постепенно, неусетно развъртва пръстта и се изкачва над почвата.
Семето има възможности, но то трябва да слуша какво му казват светлината и топлината - те са за него наставници, дават му лекции и ако ги слуша, ще се развива.
Ако
на
последното цвете има сложена голяма плоча, то разумните същества, като дойдат, ще преместят плочата.
В природата съществуват силни и слаби и силните всякога помагат
на
слабите.
Писма
на
Боян Боев -Том 2
3.
Разговор с Учителя ('Земята е Господня'), записан от Боян Боев, 7 август 1933 г.
, 7.08.1933 г.
Разговорът е публикуван в книгата "Писма
на
Боян Боев", 2 т.
Писма
на
Боян Боев: Земята е Господня
Писма
на
Боян Боев
Ако тук се избави, то горе ще го хванат в решетото.
И всичките наши нещастия - сиромашията и др., се дължат
на
това, че са ни хванали в решето.
При градежа
на
здание, ако се тури някъде една недоизпечена тухла, то когато и да е, тя ще даде своите лоши последици.
Ти казваш: „Дано не ме хванат сега.
“ Днес няма да те хванат, утре няма да те хванат, но един ден ще те хванат, ти ще се намериш в решетото.
Най-късно до 100 години ще те хванат.
Дяволът все ти казва: „Направи това, няма да те хванат.“ Обаче те хванат.
Имаше
на
Изгрева едно черно куче.
То ухапа този и онзи и най-сетне го убиха.
Миналата година някои обраха за една нощ всичките дюли
на
едно дърво.
През друга нощ обраха 20 големи грозда, запазени и поставени в торбички
на
самите лози и ги продадоха.
Аз зная кои са.
Ако аз насоча ума си към някой такъв, то той или трябва да замине в невидимия
свят
, или най-малко трябва да напусне Изгрева.
Мене не ме интересуват плодовете, те са за мен нищо, но законът е: Плодът да си узрее
на
самото дърво.
Нека те си цъфтят
на
самите корени, да красят нашите градини и да пълнят пространството със своя аромат.
Един ден и те ще заприличат
на
откъснати цветя.
Плодовете и цветята носят здраве, ако хората знаят как да постъпват с тях.
Откъсването
на
едно цвете се отразява зле
на
човека.
Хората не знаят това.
В Америка късат много цветя и всеки се кичи
на
палтото с лист или с цветя и затова всички американци страдат.
Късането
на
цветята се отразява
на
Земята тъй, както скубането
на
косата
на
главата. .
Един плод, който е узрял
на
дървото и е готов да падне, могат да ви го дадат.
Който иска да получи Божието благословение, да не пипа нищо ненавреме.
черти, наследени от деди и прадеди.
Малките погрешки трябва да се поправят, понеже стават големи, ако навреме не се поправят, тъй както от малките гниди излизат големи паразити.
Вие не сте лоши, но сте пуснали много квартиранти да живеят във вас,
на
които сега не искате да им скършите хатъра.
За в бъдеще царството ще е
на
праведните.
Невидимият
свят
урежда това.
Праведните ще управляват.-Мина времето
на
лъжата, кражбата и
на
всички други престъпления, тези хора нямат вече бъдеще.
На
вашите квартиранти ще кажете:.
„Заради любовта
на
Христа няма вече да лъжете и да крадете. “
Люспите
на
гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава са полезни.
Една погрешка лесно може да изправите, има закон: През гдето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е
на
цялото - Бога, че всичко идва от един извор.
В невидимия
свят
това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално.
Висшите духове, когато слизат
на
Земята, те не се раждат, а сами си създават тела, свършват си работата, освобождават се и си отиват.
Учителя и скалата
на
материализма, която той разклати с пръст
Писма
на
Боян Боев -Том 2
4.
Разговор с Учителя ('Добрата хигиена'), записан от Боян Боев, 8 август 1933 г.
, 8.08.1933 г.
Разговор с Учителя ("Добрата хигиена")
Разговорът е публикуван в книгата "Писма
на
Боян Боев", 2 т.
Писма
на
Боян Боев: Добрата хигиена
Писма
на
Боян Боев
ДОБРАТА ХИГИЕНА
Никога не предавай твоя начин
на
мислене
на
другите.
Никога не казвай
на
другите „будала“ или каквато и да било друга обидна дума, защото будалъкът и всичко друго отрицателно е в тебе и в такъв случай ти го изявяваш.
При посяване
на
всички семки, кокички от изядените плодове природата се отплаща.
Добър е примерът
на
богатия унгарец, 150 форинта
на
когото са били върнати, след като крайно обеднял.
Всеки за себе си има един специфичен начин, по който трябва да работи и той трябва да го намери сам.
Мозъкът
на
човека е една батерия, пълна с електричество, и болният, когато сам се лекува, трябва да знае как и къде да насочи мисълта си, за да може да препрати нужното електричество
на
болния орган.
Има известни болести, които се налагат
на
някои хора, и те не могат да се излекуват, затова не ги бутайте.
Най-добрата хигиена за човека е добре да мисли, добро да желае, добре да чувствува и добри постъпки да има.
Най-хубавото грозде за ядене е черният мискет, той действува благотворно върху симпатичната нервна система.
После кой какво грозде да яде, някой път зависи и от разположението
на
човека.
На
всички ви трябва една философия: да вършите волята Божия.
Правилно е: ти, когато раздаваш от своето
на
нуждаещите се, раздаваш за себе си.
Писма
на
Боян Боев -Том 2
Глава: Добрата хигиена
5.
Учителя дава песента 'Запали се огънят' - Витоша, Бивака Ел Шадай.
, 8.08.1933 г.
Дадена
на
8 август 1933 г.
Текст
на
песента:
Запали се огънят
на
огнището,
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
6.
Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'
, 12.08.1933 г.
Учителя организира лагеруването
на
Витоша -
Датата е избрана по спомена
на
Теофана Савова.
През лятото
на
1933 и 1934 година има пречки за летуване
на
Рила и Братството лагерува
на
Витоша в местността "Яворово присое".
Причините според спомените
на
учениците са оплакване
на
някои хора от Братството от скъпото летуване
на
Рила.
Учителя решава да се организира лагер
на
Витоша.
След две години се вижда, че цената не е по-ниска и от 1935 г.
отново летата са
на
Рила.
Началната дата за лагера
на
Витоша, 1933 е взета според спомена
на
Теофана Савова.
В другите спомени няма конкретна дата.
1. Спомен
на
Теофана Савова: ЛЕТУВАНЕ
НА
ЯВОРОВО ПРИСОЕ
Лагерът е устроен отдавна, но Учителя е тук отскоро.
Той все намира нещо, с което да ни заинтересува и раздвижи.
Първото си присъствие ознаменува с откриване
на
първата чешмичка.
Хубавата й вода направи местността по-ценна и обитаема.
После направи излети до Резньовете и до Черни връх.
Посочи и поляна за утринните упражнения.
Летуването ни
на
Яворово присое се оживи.Където е Учителя, там е животът.
Без него не знаем дори да се забавляваме.Летуваме
на
Витоша, но копнеем по Рила.12 август, Яворово присое
2. Спомен
на
Цанка Екимова: 35.
НА
ЛЕТУВАНЕ
НА
ВИТОША С УЧИТЕЛЯ
3. Спомен
на
Николай Дойнов: 75.
4. Спомен
на
Драган Петков: 27.
Лагерът при "Яворовите присои"
на
Витоша
5. Спомен
на
Борис Николов: 17.
За лагера в спомена
на
Борис Николов
през лятото имаше някакви пречки за ходене
на
Рила.
Тогава Учителят предпочете да отидем
на
Витоша, в местността „Яворови пресои".
И там,
на
тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата
на
1932 и 1933 г.
Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете.
По идея
на
Учителя там се направи една чешма.
Още сега седи тази чешмичка направена
на
„Яворови пресои".
Знаете ли къде е този лагер?
Спомен
на
Теофана Савова
ЛЕТУВАНЕ
НА
ЯВОРОВО ПРИСОЕ
Лятото
на
1933 г.Очите ни търсеха напразно приказните върхове
на
Рила, седемте езера и тучните рилски поляни.
Остана ни копнежът по нея.Тази година сме
на
Яворово присое,
на
Витоша.
От иглолистната гора полъхва мълчанието
на
стройните иглолистни дървета, полъхва съзерцание.
Извисили върхове нагоре дърветата се молят и чакат
на
вечността да платят своя дан.
Може би искат да платят и за свободата,
на
която ние се радваме тук.Лагерът е устроен отдавна, но Учителя е тук отскоро.
Той все намира нещо, с което да ни заинтересува и раздвижи.
Първото си присъствие ознаменува с откриване
на
първата чешмичка.
Хубавата й вода направи местността по-ценна и обитаема.
После направи излети до Резньовете и до Черни връх.
Посочи и поляна за утринните упражнения.
Летуването ни
на
Яворово присое се оживи.Където е Учителя, там е животът.
Без него не знаем дори да се забавляваме.Летуваме
на
Витоша, но копнеем по Рила.12 август, Яворово присоеДнес е неделя.
От вчера следобед
на
малки групи от София пристигат приятели, за да чуят тук беседата
на
Учителя.
Срещите ни в тази красива местност са вълнуващи.Учителя ни показа красотата
на
Мусала,
на
Седемте рилски езера и
на
много още местности, одухотвори я у нас в шеметните й висини.
И сега ние я виждаме навсякъде, не бе необходимо да я търсим далече.
Красива е малката чешма в Присоите, красива е групата елхи, скалистите възвишения над нас и червените ягоди между тревите.Около чешмите е оживено.
Най-напред почистихме големия извор
на
изток от лагера.
След това дойде ред
на
малката чешма, която направихме миналата година.
Близо до нея направихме нова чешма, а между двете -проект за трета.
Интересът ни към това строителство, към чистенето
на
извори и изграждането
на
чешми, е жив.
Знае той как и къде да насочи интереса ни към полезна дейност, за да имаме будно съзнание и така, чрез жив опит, по-добре да изпитаме благотворното действие
на
природата.И пак имаме време за екскурзии, за четене и за размисъл.
Тук всеки преживява различни опитности - когато носи вода, когато се разхожда или се уединява, за да размисли онова, което е получил от словото
на
Учителя.
С всеки изминат ден то ни се разкрива в нова светлина.В най-ранни зори тръгваме към Резньовите.
Закусваме и обядваме почти
на
крака, но нищо не ни липсва; имаме дори и чай.
И общата ни туристическа трапеза става изненадващо богата.Учителя казва: „Общото се благославя." Днес ние сме свидетели
на
това благословение.1 септемвриИмаме събор.Лекция: „Бъдещето верую
на
човечеството" - петък в 5 часа сутринта.2 септември:Лекция: „Един удар" - събота в 5 часа сутринта.3 септемвриЛекция: „Великата формула" - 5 часа сутринта.Словото
на
Учителя:„Казвате: Как ще стигнем до Бога?
Ето сега идат трите неща, които всеки трябва да направи:Първото нещо: В който град или село живеете, ще намерите най-бедния човек и ще го посетите, ще разговаряте с всички в този дом, докато внесете между тях нещо хубаво.Второто нещо: Да излезете в един бурен, дъждовен ден и да посрещнете изгряването
на
слънцето.Третото нещо: Ще наблюдавате как малкото дете се учи да ходи.
И тъй, като направите тези три неща, вие ще се изпълните със свещен трепет и ще бъдете в сила да произнесете великата магическа формула
на
живота - Бог е Любов!
Щом произнесете тази формула по този начин, в света ще стане велико, небивало досега чудо.
И оттам ще чуете гласа
на
всички ония, които са минали през вашия път и са завършили развитието си.
10 часа същия денБеседа: „Едно звено" - четвърта беседа от Учителя
на
този събор.10 септемвриНова песен: „Добър ден".
Летопис
на
изгрева - Том 2
Глава: ЛЕТУВАНЕ
НА
ЯВОРОВО ПРИСОЕ
Спомен
на
Цанка Екимова
35.
НА
ЛЕТУВАНЕ
НА
ВИТОША С УЧИТЕЛЯ
Две лета през 1933 и 1934 година ходихме
на
лагер
на
Витоша с Учителя в местността „Яворови присои" и по-точно вътрешния „Присой".
Някои се бяха оплакали
на
Учителя, че летуването
на
Рила струва много скъпо и той прехвърли лагера
на
Витоша.
След две години престой
на
Витоша през лятото се оказа, че се харчат същите пари.
Щом са същите пари, то ще си летуваме
на
Рила".
За Витоша пътувахме с рейсове до Бистрица, а оттам ни посрещаха каракачанските коне,
на
които товарехме багажа си.
Като излязохме всички
на
голата поляна, пред Учителя застана един овчар, който пасеше голямо стадо овце и Го запита: „Абе, Ти
на
колко си години?
" Изглеждаше му чудно, че белобрад старец се качваше
на
планината.
Учителят го погледна с дълбок поглед: „Аз съм много, много стар!
" Зад тези думи всички почувствувахме, че стоят вековете подредени един след друг, водещи до края
на
вечността.
Горе,
на
вътрешния присой, в обятията
на
вековните ели,
на
една поля
на
Учителят определи мястото
на
лагера.
В средата направихме огнището за големия огън и наоколо опънахме палатките.
Накрая
на
поляната имаше един голям бор където Учителят сядаше, облягаше гръб до дървото и там държеше беседите си.
А ние бяхме насядали около Него
на
поляната.
Пред нас се очертаваше връх „Резена".
Близо до лагера, при вътрешния Присой, в малката морена, в скалите Учителят откри изворче текуща вода.
Под Негово ръководство започна да се каптира водата и да се прави чешмичка.
На
коритото трябваше премяна.
На
другия ден сутринта, след наряда аз взех празната си раница и тръгнах.
Аз без да мисля много го вземах със себе си и тръгнахме заедно.
Поех към „Пиперката" и оттам по ръба
на
„Големия Резен".
Аз водех детето за ръка; а от двете страни
на
ръба бяха пропасти.
Всяка стъпка нагоре поемах с молитва.
Близо до върха стигнахме до една голяма скала, която спря движението ни нагоре.
Когато поех обратно надолу внезапно се откъртих и полетях, а детето с писък се крепеше с ръце за тревичките.
За миг се намерих пред двойната смърт.
Тази
на
детето, за което носех отговорност и моят живот.
Но като летях надолу с молитва, по чудо се закачих
на
едно клонче от клек, което
на
изкачване не видях.
Детето с писък висеше хванало се за едни тревички.
Сложих го
на
рамене и с бавни, концентрирани стъпки поехме по ръба надолу.
В този момент се заби в окото ми суха клечка и се откъсна 20 см от нея и тя увисна в окото ми.
За моя изненада нямаше никаква кръв.
Детето ме погледна и каза: „Лельо Цанке, то само Бог ти помогна".
Като слезнахме долу аз не се отказах от задачата.
Поехме по гънката
на
Резена и право нагоре.
Излезнахме
на
върха.
Аз показах очертаната пътека до Черни връх и казах
на
детето да отиде бавно до върха, докато аз напълня раницата с декоративни камъни.
В това време аз потънах в размишление.
Съзнанието ми възприемаше странни идеи за първи път.
Мисълта ми се носеше около идеята за новото хранене, което е от светлина.
Приближих се и целунах свещената ръка.
Учителят ме изгледа дълбоко: „Когато се движите в планината вас ви придружават ангели.
" Той ми подаде една голяма праскова и за изненада
на
всички продължи да ми говори точно върху онези идеи, които преди час възприемах
на
върха, идеята за новата храна от светлина.
Аз много добре разбрах всичко.Вечери наред, когато заставах пред големия огън с поглед към Резена,
особени вълнения и тръпки ме раздрусваха при спомена за опасността и
щях да донеса
на
целия лагер.
Една вечер Учителят каза: „Тази обстановка от милиони години се е приготовлявала за нашето идване тук.'Това е било определено.
Идването
на
Духа
на
Словото се определя само от Бога".
НА
ЛЕТУВАНЕ
НА
ВИТОША С УЧИТЕЛЯ
Спомен
на
Николай Дойнов
Редовното ни летуване
на
Рила, продължиха през 1929, 1930, 1931, 1932 години.
В края
на
летуването ни през 1932 г.
някой си, потънал в еснафска дребнавост критикар, казал, че летуването ни
на
Рила, било много скъпо.
Което нещо, при идеалната организация и безкористното обслужване от братята и сестрите, свързани с организацията му, беше съвсем вярно.
Но тази неуместна и безпочвена забележка, беше приета с голямо огорчение и Учителят нареди, през следващата 1933 г.
да летуваме
на
Витоша в местността Яворово присое.
За там минавахме през село Бистрица.
На
това място летувахме и през 1934 г.
Там прекарвахме по същия начин, както
на
Рила, но съвсем вяло.
Може ли да се сравни величавата и импозантна, пълна с мистика и чар, обстановката при седемте Рилски езера, с полянката
на
Яворово присое?
Не, ни най- малко.
там, Учителят казал: „Че то, летуването ни
на
Витоша не излезе по-евтино от това
на
Рила ".
всички с възторг и голяма радост, разбрахме, че отново ще летуваме
на
нашата обична Рила, при второто от седемте езера.
От тази година, започнахме да минаваме през Самоков и село Говедарци, път който се оказа и по- удобен.
За заслугите
на
тази промяна вече споменах.
През тази година имаше и най-много посетители.
Имахме и много гости от чужбина, най-вече от Франция, Рига и други страни.
вече военна година, бушуваше Втората световна война, общ бивак
на
езерата не е имало, но Учителят с малка група приятели е прекарал там шест дена - от 14 до 19 август.
Спомен
на
Драган Петков
27. ЛАГЕРЪТ ПРИ „ЯВОРОВИТЕ ПРИСОИ“
НА
ВИТОША
През време
на
Школата
на
Учителя, две години братството е лагерувало
на
Витоша,
на
„Яворови присои“.
На
някои от старите снимки
на
гърба бе отбелязан август 1934 г.
и то
на
една групова снимка където Учителят е седнал с прекръстосани крака, облегнал се
на
един голям бор и около него група приятели.
От спомените
на
съвременниците
на
Учителя могат да се намерят много малко данни за това лагеруване.
При моите издирвания, единствено останалия жив от това поколение Драган Петков можеше да покаже мястото
на
лагеруване в „Яворови присои“.
И така
на
27.IX.1990 г., ден четвъртък, в 9 ч.
1. От хижа „Алеко“ се върви по алеята в посока отбелязана
на
показателя, че алеята е посока Бистрица, Железница, Академик и се върви в посока изток и за пет минути пешком се стига до Мечата поляна.
2. При Мечата поляна една беседка се намира в ляво, чешма за пиене вдясно, а ние пресичаме под лифта и вървим в посока юг към гората около 50 метра.
Влизаме в гората, преминаваме я и стигаме до една табелка-указател, за пет минути пешком,
на
която табелка пише посока Бистрица.
Пътеката водеща надолу е посока юго-изток и слизаме надолу и стигаме до голямата морена.
3. Голямата морена с големи камъни преминаваме, през моста дълъг 50 метра и слизаме надолу по алеята и навлизаме в гората като вървим десет минути.
4. Излиза се от гората и се намираме пред едно малко езерце - изкуствено направено, а зад него се простира поляна дълга 100 м, пресичаме поляната посока юг и намираме пътеката между боровете, която се намира в долния край
на
поляната и започваме да вървим надолу по пътеката, като стигаме до една морена в гората.
5. Морената в гората се състои от големи продълговати обли камъни, заемащи пространство 20 м височина, 10 м широчина, като в долния край
на
морената има чешмичка.
През време
на
лагеруването през 1933 / 34 г.
братския лагер са взимали вода за пиене и готвене от този извор, като е била направена коруба от дърво, която е служила да тече по нея изворната вода.
Ние заварихме тръба водопроводна сложена преди години лично от Драган Петков и наблюдавахме как по нея тече струя вода.
Там направихме няколко снимки с Драган Петков за документация
на
мястото
на
извора и морената.
6. От морената се върви по пътеката около 50 м и се излиза
на
малка полянка, като се насочваме
на
ляво и надолу през малки борчета.
В горната част
на
същата малка поляна има очертана по-голяма пътека-алея, но нея няма да хващаме, а се поема малката пътечка в ляво и надолу.
7. След около 20 м пешком, минаваме до един голям бор.
8. След още 20 м
на
пътеката има един правоъгълен камък 50/30 см, който се явява ориентир, а в ляво зад един бор има един голям камък 1/1 м, намиращ се
на
5 м от пътеката.
9. Слиза се надолу по пътеката между по-малките борове.
10. Излиза се
на
площадка, където от дясно има много камъни 1/1 м, а от ляво също камъни 1/1 м и се върви между големи борове надолу.
11. Върви се надолу между камъни 30 м, като от дясно са разположени камъни, а от ляво един-два камъка.
12. Пътеката слиза надолу вече оформена между боровете, широка 2 м между големи борове около 50-60 м.
13. Пътеката се разширява три метра, а от дясно се намират камъни 50/50 см.
14. Слиза се
на
полянката обрасла с борове,
на
която през 1933/34 г.
е бил лагера
на
Братството с Учителя в местността „Яворови присои“.
Поляна - лагер през 1933/34 г., „Яворови присои“
1. Пътеката излиза
на
поляната, която е с размер 30/40 м.
2. От пътеката направо се вижда камък-скала
на
50 м.
3. Вдясно се вижда
на
50 м също голям камък, а от него се вижда друг камък-скала също
на
50 м разстояние.
5. Вдясно
на
полянката се намират три бора и камък пред тях, а в ляво
на
полянката се намират два камъка отдалечени 10 м един от друг.
В отсрещната част
на
полянката бе намерено огнището, направено от няколко камъка обгорени от огъня,
на
което огнище е била братската кухня.
Тук,
на
това огнище се дава песента „Запали се огъня“.
Бяха документирани в присъствието
на
Драган Петков и заснети горепосочените обекти
на
поляната.
Според Драган Петков, когато Учителят се придвижвал до изворчето в морената Учителят е произнасял формули според разказа
на
Пеню Ганев.
Лагерът при "Яворовите присои"
на
Витоша
Спомен
на
Борис Николов
Първото излизане
на
Учителя до Черни връх е с една група приятели още през 1919 г.
Има снимка,
на
която се вижда Учителят по Неговите млади години, а до Него са няколко приятели.
Тази снимка има специална история.
Тогава нямаше никаква хижа, никаква наблюдателница нито
на
Алеко, нито
на
Черни връх, това бе в ранните години.
Така минаваха годините.
Животът ни в планината винаги продължаваше, той не е прекъсвал никога.
Нито през войната, нито през мирно време.
Ние дадохме тон
на
пътуванията в планината.
Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас.
Така че ние турихме начало
на
богатия туристически живот,
на
който днес сме свидетели.
през лятото имаше някакви пречки за ходене
на
Рила.
Тогава Учителят предпочете да отидем
на
Витоша, в местността „Яворови пресои".
И там,
на
тези поляни се разположиха приятелите и прекарвахме летата
на
1932 и 1933 г.
Опънаха палатките, направиха лагер и прекарваха чудни вечери покрай огньовете.
По идея
на
Учителя там се направи една чешма.
Още сега седи тази чешмич-ка направена
на
„Яворови пресои".
Знаете ли къде е този лагер?
След туй оттам Учителят ни извеждаше към „Големия резен",
на
една голяма поляна под Резена и
на
тази поляна сме правили ред упражнения, почивали сме и сме слушали беседи
на
Учителя.
Излизането
на
Черни връх се правеше един път в годината.
Учителят пожела да отидем
на
Черни връх и понеже наблюдателя беше разположен към Братството, минаваше за наш приятел.
Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди
на
службата.
Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария.
Тя беше много възрастна, към 70-80-гбдишна бабичка.
Тя отстъпваше винаги стаята, в която спяха с Гошо
на
Учителя.
Така Учителят винаги имаше стая за себе си, когато дойде тук.
Колкото дни дойде и остане, стаята бе
на
Негово разположение.
От тука сутрин винаги излизахме да посрещаме слънцето към „Големия резен".
Между Черни връх и „Големия резен" има една голяма поляна, опъната и обърната
на
юг и
на
из-ток-югоизток.
На
тази поляна отивахме и правехме нашите молитви, размишления и играехме нашите гимнастики.
За тази поляна Учителят каза следните думи: „
На
Витоша няма по-хубаво място от това." Наистина влиянията там са много хубави.
Сега ще ви прочета една малка беседа, която Учителят държа именно тук,
на
тази поляна.
Стенографирана е от Савка Керемидчиева, а аз съм я дешифрирал и я давам.
Беседата е озаглавена:
Добрата молитва, В начало бе Словото, Молитва за Царството, Размишление, Отче наш.
(Това бе сутрешния наряд).
Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка.
Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години.
Всеки човек си има една Елисавета и един Захарий.
Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов.
Та
душата
„забременяваше", значи да се изпълни човешката душа с Божията Любов и Духът Божий да влезе в човека, та човешкия живот да бъде осмислен.
Той е като един чужденец
на
земята.
Той прилича
на
гладния, който не е ял и очаква сега един хубав-обяд.
Ще благодарим за хубавия ден, за изгрева
на
слънцето, за Божествения Дух, който влиза и се вселява в хората.
Бог е намислил да спаси цялото човечество, да тури мир и ред в човечеството.
Да тури и светлина в умовете та да престане човешкият егоизъм.
Любовта дава условия
на
външния живот, а пък Духът, който ще се всели в
душата
, той е онова възвишеното, за което човек постоянно предусеща.
Та нали има две посещения?
Първото посещение било
на
Захария.
После като се явил
на
Мария, тя повярвала и казала: „Да бъде както Господ е казал".
А пък като дойде този процес
на
Мария, тогава всичко става.
Когато слезе Любовта, която ще спаси света и когато слезне Божествения Дух, те оправят всичко и тогаз Божието Благослове-ние почива върху нас.
Захарий като го посети ангела, това беше посещение
на
Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм".
От сега нататък ще раждам синове!
Първото посещение е
на
Любовта, а второто посещение е
на
Духа, който се вселява."
Сега ще направиме упражнението".
Направихме гимнастическите упражнения.
Трябва да станат тези посещения, за да се преобрази света.
Посещението
на
Духа, това е реализиране
на
онова, което Любовта носи.
Нали по-рано идва Любовта, а после идва Духът."
Беседата е държана
на
Витоша, Големият резен
на
26.1Х.
Това е стенограма
на
Савка, която винаги обозначаваше времето, обстановката при всяка една беседа
на
Учителя.
Тази година прекарахме три дни
на
Черни връх, а след това се върнахме в София.
7.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 23 август
, 23.08.1933 г.
Учителя с група ученици
на
екскурзия
Спомен
на
Боян Боев: В Твоята Любов намирам аз покой
Спомен
на
Боян Боев
В ТВОЯТА ЛЮБОВ НАМИРАМ АЗ ПОКОЙ
На
23 август 1933 г.
температурата
на
Бивака беше 40 градуса
на
слънце и 32 градуса
на
сянка и имаше малко спадане
на
барометъра.
Всяка болест е дисхармония, която може да се лекува чрез съответна музика.
За всяка болест си има особена музика, особен ритъм.
Учителя изсвири
на
цигулката си една мелодия с особен ритъм и каза, че е за сърцето, и изсвири друга мелодия и каза, че тя е за белия дроб.
Що си викнала, Пенке ле.
Ти още не го познаваш, Пенке ле.
В евангелската песен „При Тебе, Боже мой“ не е изразена Любовта
на
Бога към човека, а това е нужно, за да затрепти човешкото сърце.
Учителя изпя първия стих
на
тази песен с променен текст и с друга мелодия:
намирам аз покой.
Човек най-първо трябва да стане господар
на
своя двойник.
И когато ще свири, двойникът му да излезе и да влезе в ръката му и в дръжката
на
цигулката, а когато пее, да извади двойника си и да го тури в гърлото си.
Иначе ще има механическо пеене.
След като изпее песента, трябва веднага да влезе в себе си и да възстанови двойника си.
Когато публиката е хармонизирана с певеца, той пее много хубаво.
На
този, когото обичаш, няма да му казваш, че го обичаш, но ще извършиш нещо, от което той има нужда, или ще му кажеш нещо ценно, с което ще му помогнеш или ще го насърчиш.
Другите не знаят кого цели той, мислят, че този, когото обича, е в първата редица.
Те никога няма да познаят кой кого обича.
Това прилича
на
следното: някой е заслужил една кошница грозде, но го сподели с другите и го раздаде.
Друга аналогия: някой свири за своята възлюблена, но всички се радват
на
доброто изпълнение.
Велик е Господ, Той задоволява хората и праща Ангелите, за да изучат нуждите
на
човешката душа.
Някой човек стои натъжен и скърби; Ангелите знаят какво му липсва и когато му го донесат, той се чуди, че скръбта му е изчезнала, и казва, че му е олекнало
на
душата
.
Ангелите идват при него, изсвирват му някоя мелодия от Невидимия
свят
и мислите му се променят.
Стана дума за слънчевата енергия.
От Слънцето иде към нас и друга Светлина, която човешките очи не могат да схванат.
В Шестата раса ще се образува една мрежа в очите
на
човека и той ще вижда нови цветове и нова Светлина.
Една сестра попита: „Кои са дълбоките причини за болестите?
Болестта произхожда от ума, сърцето и волята
на
човека.
Когато човек е в разногласие с Божествения
свят
, идват едни болести; когато е в разногласие с Духовния
свят
, идват други болести, а когато е в разногласие с физическия
свят
, идват съвсем други болести.
Това са само прояви във физическия
свят
или, когато по-дълбоките причини са налице, тези неща се проявяват и действат.
Дълбоките причини създават условия за проява
на
тези неща и за съжаление днешната медицина лекува само следствията, а не причините.
След всяка екскурзия първата ни и неотложна работа беше да се преоблечем и да измием нозете си с топла вода.
След това се събирахме в малкия салон, а лятно време –
на
външните маси за вечеря с картофена супа.
След вечерята обикновено изпявахме няколко песни и някои музиканти изпълняваха кратка музикална програма.
На
Братската вечеря след горещата августовска екскурзия в разговора Учителя каза:
Хиляди пъти можеш да се обезсърчиш и даже да си кажеш, че няма да я бъде, но точно тогава ще дойде Истината в твоя полза.
Всеки, който приеме Истината, тя е благо за него.
Акордиране
на
човешката душа - т. 2
В Твоята Любов намирам аз покой
8.
Учителя присъства на събора през 1933 г., първи ден - 1 септември
, 1.09.1933 г.
Учителя присъства
на
събора през 1933 г.,
През тази година няма летуване
на
Рила и лятна духовна школа.
Летните лагери са
на
Витоша.
За първия ден
на
събора може да се прочете в писмото
на
Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова:
Писмо
на
Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.IX.1933 г.
20. Писмо
на
Димитър Звездински
до Елена Хаджи Григорова от 1.IX.1933 г.
Заблещукаха прозорчетата
на
малките хижички.
Мълчаливи, те минаваха тесните пътеки и влизаха в големия салон, който блестеше от светлина.Упътих се и аз и за миг се намерих в салона, който беше препълнен.Стотици души, жадни за Словото, бяха дошли да видят и чуят Учителя.
В
душата
ми беше празник.
Какви ли закони
на
природата ще ни разкрие?
„Учителю - си шепнех в себе си, - Ти винаги си ни носил
на
крилете
на
Твоята Божествена мисъл, Ти дойде да ни озариш с дълбоката Си мъдрост и да ни покажеш Пътя за вечния живот!
А силата
на
Божествените Ти добродетели?...
Чакам да бъда озарена от живителните лъчи
на
Твоето Слово!..."
Песен се разнесе в салона.
Тя беше тиха и се изтръгваше из недрата
на
стотици братски сърца.
Почувствувах, че нещо се разтапяше в пламъците
на
свещения огън.
Когато погледнах зората
на
изток, множеството се вдигна.
Станах и аз.
Покачи се
на
катедрата.
С погледа Си за миг ни обгърна всички.
Леко затвори очите Си, сякаш съзерцаваше цялата вселена.
Молитва... Тя беше тиха, топла и сърдечна.
Шепотът й ми напомняше ромоленето
на
балкански поток, който бърза да напои цветята и децата и да се влее в морето.
След като прочете една глава от евангелието, Той ни говореше, а ние с внимание Го слушахме.
Словото е вътрешната страна
на
храненето.
Ти не можеш да ходиш в пътя
на
Истината, ако не ядеш от свещения хляб.
Истината се казва само
на
онзи, който е жаден, който е в тъмнина.
Ако не сте готови, ще бъдете в положението
на
осъдения; ако сте готови, ще бъдете
на
мястото
на
оня,
на
когото поставили отсечената глава и оживял и възкръснал.
Трябва едновременно да възкръснете и в трите
свята
: във физическия, в духовния и в Божествения.
Възкресение се разбира оня живот, при който ще се премахнат всички противоречия.
То отдръпваше от пред очите ни тъмната завеса, която ни делеше от светлината.
Словото
на
Учителя е Слънце, що свети и топли изгубените в тъмата.
Словото
на
Учителя е живата вода и живият хляб за гладните и жадните.
Словото
на
Учителя, това е Божият Дух, Който ни се изявява чрез Него и ни напомня, че време е дошло да възкръсне Христос в нас.
На
изток зората се появи.
В зората
на
този приказен ден Учителят възвестяваше с тих и кротък глас началото
на
новата ера.
Множеството Го наобиколи.
Той простираше десницата Си, а те, усмихнати, се приближаваха да я целунат.
Приближих и аз и целунах ръката Му.
Той беше усмихнат.
Душата
ми беше изпълнена с радост.
Излязох
на
двора.
Чувствах се изпълнена с духовни ценности, които Учителят
на
Любовта,
на
Мъдростта и Истината изсипа чрез живото си Слово в моето сърце.
На
обед имахме братска трапеза.
Бяха насядали стотици, начело
на
които седеше Учителят.
Писмо
на
Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова от 1.IX.1933 г.
9.
Беседа, изнесена от Учителя на събора с София - 1 септември
, 1.09.1933 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
събора в София,
Бъдещото верую
на
човечеството, 1 септември 1933 г.
10.
Беседа, изнесена от Учителя на събора с София - 2 септември
, 2.09.1933 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
събора в София,
11.
Беседи, изнесени от Учителя на събора с София - 3 септември
, 3.09.1933 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
събора в София,
12.
Снимка на Веска и Жечо Панайотови с приятели, 1933 год., гр. София
, 3.09.1933 г.
Снимка
на
Веска и Жечо Панайотови с приятели,
Веска и Жечо Панайотови с приятели, 3.IX.1933 год., гр. София.,
Отляво надясно седнали: 1.
Надя Парлапанова с дъщеря си Евгения. 2.
Люба Жекова - сестра
на
Жечо.
Жечо Панайотов 5.
Веска Панайотова 6.
Стефанка Жекова- съпруга
на
брат му Иван Жеков 7.
13.
Разговор с Учителя, записан от Димитър Звездински
, 9.09.1933 г.
Разговорът е записан и изпратен като писмо от Димитър Звездински до Елена Хаджи Григорова.
Писмо
на
Димитър Звездински: Разговор с Учителя
на
9.IX.1933 г.
Писмо
на
Димитър Звездински
21. Разговор с Учителя
на
9.IX.1933 г.
[Изпратен от Димитър Звездински
на
Елена Хаджи Григорова]
Жертвата е
на
място, когато се пече хлябът.
Когато човек остане сам, той е един капнал лист, останал вън от цялото; листото пак трябва да се качи горе.
Когато слънцето изгрява, ти не се обръщай
на
нивата, а хвани се първата работа - да се молиш, това е работа.
Не казвай: „Ами като дойде тъмнината?
Сега има неща, които трябва да се постигнат.
Много пъти говорим за Истината, за Свободата.
Ако ти не се научиш
на
това, ти не си свободен.
Има една мярка.
Ползувай се от опитността
на
другите хора.
Ти желаеш да бъдеш богат, но има три положения за богатия: Богатият може да бъде каменар, градинар или може да бъде учен, като изследва светлината.
Само ще ти направи една микроскопическа услуга.
Това е материалното разбиране
на
живота.
Втората работа е
на
градинаря.
Като дойдем до светлината, там работата съвсем се улеснява.
Второто положение -
на
градинаря, е ангелският
свят
.
През светлината ти ще направиш само прозореца, ще го оставиш отворен и няма да каниш светлината, тя сама ще дойде.
Тя всичко носи: и плодове, и знание, и хляб, всичко носи.
Земята е една къща, небето е прозорец.
Когато вътре в човека е светлината, всичко има.
Когато вътре в човека не е светлината, нищо няма.
Ограбването седи в една много малка погрешка.
Представете си, че са турили
на
гърба ти 50 кг злато и те пущат във водата.
Като те окраде някой, да дойде в тебе една нова идея и да кажеш: „Благодаря Ти, Боже, че той ме освободи от всичкия товар." Като се давиш, ще благодариш.
Представете си сега, че пред вас има 1000 свещи, една от друга по-силни.
Последната свещ никой не може да изгаси.
Остава последната, която никоя сила не е в състояние да изгаси.
Законът
на
вярата е: да вярваш, че ти можеш да се изненадаш, обаче Бог, Който е в тебе, не може да се изненада и не може да осиромашее.
Ти казваш такава лъжа, която е съвсем далеч от истината.
На
ситната сте плакали.
Например: Залезне слънцето, ти страдаш и казваш: „Изгуби се" - обаче
на
другия ден пак изгрява слънцето.
Детето плаче за своите кукли, че се е счупил кракът
на
куклата.
Възрастният се смее, понеже детето не знае още как да пее, а пък старият мисли, понеже и възрастният не знае работата.
Например ти дигаш прах.
Ако ви понапече с топлината си, ще почнете да се топите.
Хората взаимно трябва да си помагат, да бъдат носители
на
Божественото.
Ти не можеш да разчиташ
на
това, което държиш.
Ти си
на
правия път, когато се потриваш при злото, а се учиш при доброто.
Трябва една вътрешна школа, за която трябва да се подготвите.
Парите, златото, са резултат
на
живота.
Ти седиш в това положение като беден и казваш: „Какво може да стане от мене, почернял съм, никой не ме иска, който се допре до мене, почернява, подритват ме." Но ако този въглен го прекараш през 20 000 градуса температура и го стопим, ще го направим голям брилянт и нали той тогава става ценен?
Ти си въглен, готов си за диамант, трябва да те нагреят
на
една голяма температура само и после ще ти трябва човек, който ще те тури за украшение.
Всеки, който страда, значи работи.
Моите ръце са нежни, хубави, но когато копая с мотиката, излизат ми пришки, значи има страдание.
И казвам: „Де се намери тая мотика?
" Но като пораснат дините и другите плодове, забравям пришките и се компенсира.
А когато дървата горят и се опича хлябът, страданията са
на
място.
Ако Христос не беше пострадал, какво би станало със сегашната култура?
Като дойде страданието, намерете му работа.
И като дойде радостта, намерете й работа.
Всякой, който се смущава, светлината не е проникнала в ума му.
Ти казваш: „Господ ме остави." Чудна работа - ако грънчарят направи една форма и не му се хареса, то какво лошо има в това?
Ще те посмачка пак, ще направи нещо по-хубаво.
Сега едвам се печете
на
слънцето.
Разговор с Учителя
на
9.IX.1933 г.
14.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
Песента е дадена
на
11 септември 1933 г.
1. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО
НА
УЧИТЕЛЯ (Учителя - обзорна книга)
Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина.
Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен
на
Доброто
2. Спомен
на
Юрдан Симеонов: ПЕСЕНТА "ДОБЪР ДЕН"
Текст
на
песента:
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО
НА
УЧИТЕЛЯ
В началото
на
всяка Божествена култура човеците пеят.
Музиката съпътстваше Учителя навсякъде.
Тя беше израз
на
Живота, който Той носеше, израз
на
онази вътрешна Пълнота, Мир, Хармония и Красота, които Го изпълваха.
Разумният живот се проявява музикално.В първите години от живота
на
Обществото, в малките кръжоци, които се създаваха, са се пели някои религиозни или църковни песни.
Те са били достатъчни, за да изразят тогавашното религиозно настроение.
Създавали са една благоприятна атмосфера за онези първи наченки
на
духовен живот.
Защото музиката през всички времена е била най-простият, естествен и непосредствен израз
на
живота.
Тя всякога е отговаряла
на
неговите изисквания.
В онези първи времена музиката е била проникната с молитвен дух.
Песните са били благодарствени – псалми и хваления
на
Вечния.
Защото Той винаги започваше оттам, докъдето човек беше достигнал.
Подобряваше това, което намираше, и след това започваше да полага основите
на
новото и да гради по-нататък.
Той използваше и най-малката придобивка като градивен елемент, намираше нейното място.
Наистина смирението е качество
на
великите души.
Той казва:Ако си
на
път и носиш вода със себе си, не я изливай преди да дойдеш до извора.Учителя подобри тази музика, тури ред и яснота в изпълнението й.
Създаде постепенно вътрешни условия за съзнателно пеене.
Тъй музиката намери своето истинско място, доби своето значение.По-късно Учителя даде първите Свои песни.
Те имаха същия характер, ала в тях се чувстваха вече трепетите
на
един нов живот.
Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш.
Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието
на
дете.
Тази песен е красив израз
на
най-свещения момент от живота
на
душата
, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато.
Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването
на
духовния живот.
В някои от тях се долавят борческите мотиви
на
старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда.
Така постепенно новите песни, изразители
на
новия живот, заеха своето място.
Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние
на
душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили.
По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко,
На
белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх
на
ранното утро.
По отношение
на
старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера
на
мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва.
Те говорят вече за излизане
на
съзнанието от затворения кръг
на
религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот
на
новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия.
В тях се чувства моментът
на
очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение.
Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент
на
живота.
Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои.
Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна
на
Бялото Братство – Напред да ходим смело.
Това е химн
на
Светлите сили, които идват да помогнат
на
човека, да го повдигнат и освободят.
Във всички тях се чувства бодрата стъпка
на
пробудения човек, който съзнава своята сила, знае своя път, вижда своята цел.
Към този период спада Песента
на
гласните букви.
Това простичко упражнение има бодрия ритъм
на
младенческия живот.
Ако го изпеете последователно с всяка една от гласните букви – а, о, у, е, и – то може да измени едно лошо състояние у вас в добро.
Това упражнение ознаменува започването
на
съзнателната работа.С отварянето
на
Школите Учителя въвежда учениците в една нова област
на
Живота и следователно в една нова област
на
музиката.
Тя е неразделно свързана с живота
на
учениците.
Съпътства ги навсякъде.
Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука.
Тя е една сила.
Учителя я нарече окултна музика, органическа музика или музика
на
Природата.
Той казва:Изучавайте музиката като наука и изкуство, условие за съграждане
на
човешкия характер.Учителя прави следното съпоставяне между обикновена и окултна музика:Обикновената музика, тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика.
В обикновената музика има два момента – един момент
на
радост, а вторият
на
скръб.
Затова тази музика винаги остава незавършена.
Тя оставя в
душата
едно чувство
на
неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен.
Без музика нищо не може да се извърши.Най-добрата песен от обикновената музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен.
Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен не може да я преведете в една обикновена песен.
Ако изглаждате едно окултно упражнение, постепенно ще му придадете характер
на
обикновена музика.
Трептенията
на
окултната музика са по-силни, по-мощни.
Тяхната проникваемост е по-голяма.
Някои от големите музиканти се приближават към границите
на
окултната музика, но те са малцина.Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи.Окултната музика е музика
на
Природата.
Всички картини в Природата са символи
на
онези живи сили и закони, които работят в нея.
За да проникне във вътрешната страна
на
Живота, човек трябва да разбира тези образи.В окултната музика дисонансите се допущат, за да пазят равновесие.
Злото от музикално гледище е един дисонанс в Живота.
Дисонансът е потребен; след него идва хармонията.Между всички явления в Природата има тясна връзка, както между тоновете
на
музикалните гами.
Явленията в Природата са наредени по законите за образуване
на
гамите.
Тази последователност
на
явленията наричаме природни гами.
Измени ли се мястото
на
един от тия тонове, цялата гама се изменя.
Когато човек попадне в една от тия гами, когато хармонизира силите
на
своя организъм, той влиза в Природата, разбира я, въодушевява се от обстановката, която го заобикаля, неусетно започва да пее от дълбочината
на
душата
си.
Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика.
Той приглася
на
Природата.
Това значи да бъде човек в хармония с Божественото в Природата.
Няма по-велико изкуство и по-велика музика от изкуството и музиката
на
Природата.
Всички велики хора са превеждали от тази музика
на
Природата.
Това е смисълът
на
съвършенството – да се хармонизира човек със силите
на
Великата Разумна Природа, да чува музиката
на
Всемира.Понякога в нашите екскурзии из планините Учителя ни е спирал при някой хубав ручей и е обръщал вниманието ни върху песента
на
водите между камъните.
На
други места Той ни караше дълго време да разместваме камъчетата, докато песента
на
водите стане хармонична, хубава.
Музиката
на
Природата се възприема не само с ухото, тя се възприема и с
душата
.Мотивите в окултните упражнения са взети от Природата.
Кажи ми, кажи ми де вода извира.То има ритъма, чистотата, простотата и красотата
на
планински поток, който скача по камъчетата надолу.
Идеята е изразена приблизително.
Като се пее това упражнение, то внася в човек Живот, събужда Сила.
Думите са прости, ясни, будят красиви образи и картини.Учителя казва:Живи картини дава само живата светлина, те са незабравими.
Това е образец
на
окултен мотив.
Във втората част
на
упражнението мелодията и ритъмът се сменят.Скръбта си ти кажи, сърце си ти отвори
на
слънчеви лъчи.Тук вече имаме едно състояние
на
скръб.
Скръбта се ражда от липсата
на
Светлина.
Дойде ли Светлината, скръбта изчезва.
Слънцето лекува скръбта.Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор
на
една нужда, като решение
на
една задача, като метод за излизане от дадено състояние.Веднъж ние бяхме с Учителя
на
топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето.
Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята.
Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите
на
езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина.
Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна.
Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо,
душата
й беше затворена за Словото
на
Учителя.
Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия.
После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите
на
живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички.
Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни.
Ученичката престана да плаче, погледна учудено, усмихна се,
душата
й се отвори за красотата
на
Живота и тя запя с всички.При друг един случай, подобен
на
този, Учителя изпя песента:Да имаш вяра, вяра.
Да имаш вяра...като отговор
на
едно състояние
на
обезверяване,
на
съмнение.Тези песни останаха като методи, чрез които човек може да превърне едно негативно състояние в положително, да насочи силите към Добро.При окултното пеене важен е резултатът.
Това, което пееш, трябва да преживееш с ума, сърцето,
душата
си.
Учителя казва:Ако твоето пеене може да подейства
на
скъперника и той отвори кесията си, то е окултно пеене.
Ако твоята музика оздравява болния, тя е окултна, Божествена.
Музиката е сила.Понякога Учителя вземаше само една единствена дума.
Пееше я по различни начини, докато посредством песента разкриеше нейното съдържание за нас.
Така чрез една дума само, чрез музиката, която тя съдържа, Той ни въвеждаше в един красив
свят
.
Тази дума ставаше ключ да се отваря този
свят
.
От нея той създаде песен за Светлината.
В тях има сила.Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в
душата
.
Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота.
От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума
на
устата и други.Учителя казва:Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа.
Чрез музиката можете да създадете в себе си характер.Окултните упражнения са за тониране
на
организма.
Ако искате да се тонирате, да възстановите своя Мир и добро разположение, пейте.Окултната музика е едно спомагателно средство за развиване
на
ума и сърцето,
на
техните способности и сили.
Големите резултати са били винаги спънка.Очаквайте малки резултати, микроскопически, в тях е силата.
Благодарете за най-малките придобивки.Окултните упражнения са песни
на
Природата.
Техният ритъм внася здраве.
Учителя казва:Тези упражнения ви се дават наготово.
Това е едно съкращаване
на
труда.
Иначе тия упражнения ще ги търсите из рилските гори, по планините, по изворите, из народа, но трябва ухо и разбиране, за да се хванат истинските мотиви.В Природата тихото и силно пеене изразява известна идея.
В окултната музика се изразяват образно всички чувства.
Учителя казва:Трябва да знаете как да изразите едно чувство.
Идея има в окултната музика.
Той трябва да отговаря
на
съдържанието.
Учителя казва:Когато искате да предадете нещо възвишено, благородно
на
вашата мисъл,
на
вашите чувства, трябва да пеете тихо.Учителя възпяваше красивите явления
на
Живота вдъхновено, с простота и сила.
Вземаше най-хубавите, най-чистите образи, обгръщаше ги с Любов, проникваше ги със Светлина, докато през тях започваше да струи вечната Виделина
на
великия, неизменния
свят
.
Тогава тези образи се изпълваха със съдържание и смисъл.Между окултните упражнения, които Учителя ни даде, има малък химн
на
изгряващото Слънце.
Той започва с простите и ясни слова:Изгрява Слънцето, праща светлина.Носи Радост за Живота тя.Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината
на
изгряващото Слънце.
Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че
душата
се отваря, за да приеме Светлината.
Ние не пеем
на
това външно Слънце.
Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост
на
Живота.
Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща.
Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление
на
Вечния.В третата част следва текст
на
непознат древен език.
Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане.
Даването е начало
на
съзнателен живот.Много от правилата за ученика Учителя облече в красивата дреха
на
музиката.
Който се проникне от тяхната мелодия и ритъм, разбира, че това са правила
на
самия Живот.
Към този род упражнения спадат Мисли, право мисли, Сила, здраве е богатство, При всичките условия
на
живота, Тъги, скърби са богатство, Сила, живот и здраве, Аз мога да любя, добър да стана и прочее.Животът, Словото и музиката в Учителя бяха едно – хваление
на
Вечния,
на
Когото са посветени най-хубавите от химните, които Учителя създаде.
Те ще звучат през вечността, ще се носят по цялата Земя, ще говорят
на
човешките души непосредствено
на
език, който те разбират, независимо от това кои ширини и дължини
на
земното кълбо обитават.
Това е песента
на
Словото, която изпълва Всемира, направена достъпна за човеците.Бог е Любов вечна, безгранична, пълна с Живот – Живот
на
благия Божий Дух.Към тези песни спадат Духът Божий, Химн
на
Великата душа, Махар Бену Аба, Венир Бенир и други.
Последните песни са
на
древен, прастар език, отдавна забравен от човеците.
Макар непреводими, тези думи говорят
на
душата
за Непостижимия, Безграничния, Незнайния.Учителя чувстваше музиката в красивото Слово и можеше да я изпее.
Така Той сложи мелодии върху текст от първата глава
на
Евангелието от Йоан.
Това са песните В начало бе Словото и Имаше человек, изпратен от Бога.
Тези песни са величествени, драматични, в тях има дълбочина и сила.Мелодията придава мистичната драматичност
на
текста, тя го тълкува.
Към тези песни можем да причислим и последната творба
на
Учителя – Седемте дни
на
Творението, върху текст от Битие, разширен и допълнен от Него.
Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните
на
Творението започват за нея.Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените
на
натуралната до-мажорна гама.
Непрекъснато следват дните
на
Творението.
Животът беше за Него музика.В продължение
на
много време постепенно Той разкриваше пред нас този дълбок смисъл
на
музиката.
Всяка права мисъл, всяко право чувство, всяка права постъпка представляват правилно съчетание
на
тонове.
Изучавайте живота
на
философите и учените и ще видите, че те са били музикални хора.
Музикалното ухо схваща не само целите тонове и полутоновете, но и една четвърт и осминка от тона.
Всеки човек има инструмент – сърцето,
на
което свири.
Сърцето е Божествен инструмент
на
човека.
Нагласете струните, нагласете мислите си добре с разумната воля – свирете и пейте.
Музиката е необходима за съзнанието и
душата
на
човека.
Тя разширява съзнанието, повдига Духа, облагородява
душата
и помага
на
мисълта.
за да живеете добре.Природата е построена върху тоновете
на
музиката.
Учителя казва:Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чистите тонове, които не са покварени.
Във всички песни, които съм дал досега, важното нещо е чистотата
на
тоновете.
Те освобождават човека от живота
на
миналото.Когато говори за тон, Учителя не разбира само степен в гамата; Той подразбира едно състояние в Живота, една степен в пробуждането
на
съзнанието, едно постижение в Пътя
на
ученика:Музикалният тон има три качества: първото качество
на
музикалния тон е светлата мисъл, второто качество – възвишеното, благородното чувство, третото качество – добрата постъпка.Степените в гамата отговарят
на
следните състояния:До – начало, напрежение, едно семенце, което е посято в почвата.Ре – движение, определена посока, покълване.
Това е първата терца – човек се самоопределя.Фа – укрепване, хармонизиране силите
на
ума, сърцето и волята.
Готовност за работа в съзнателния живот.Сол – животът
на
сърцето, разцъфтяване, проява
на
красивите чувства, Красотата.Ла – развитие, зреене, приемане благата
на
Живота.Си – един узрял плод, един завършен резултат, добрият живот, благодарност.Това са степени
на
съзнателния живот, през които човек минава в своя възходящ път.
Учителя казва:Музиката, пеенето е събуждане, проявление
на
Любовта във вашата душа.Така разгледани, тоновете добиват смисъл, изпълват се със съдържание.
Този закон е спазен в песните
на
Учителя.
Всяка от тях започва с тон, който отговаря
на
нейното съдържание.
Езикът
на
седемте тона е говорът
на
Вечния, Който зове човешката душа, повдига я към Себе Си.
Учителя казва:Аз говоря за съзнателната музика, а не за статичната.Музика Учителя нарича съзнателния Живот.В музиката най-първо ще внасяте хармония в мислите, чувствата и постъпките си и тогава ще пеете.Музиката не е външен, механичен процес.
Тоновете са средство, те не са само глас, те имат съдържание и смисъл.Всяка степен в тоновата редица отговаря
на
една Добродетел,
на
едно качество
на
душата
,
на
една способност
на
ума,
на
едно чувство
на
сърцето.
Да вземете верен тон значи да проявите правилно тази Добродетел.
Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре.
Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един
свят
в друг.
Музикалност значи хармонична проява
на
всички способности
на
ума,
на
всички благородни чувства
на
сърцето,
на
всички възвишени идеи
на
душата
.Музиката е дреха
на
Доброто.Разумният Живот се проявява по законите
на
музиката.
Това е новата философия
на
музиката, която Учителя преподаваше в Школите.
Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално
на
всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало.
В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение
на
Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера
на
човека.
Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор
на
гласа.
Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява.
Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота
на
човека.Задачата
на
музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване
на
човека.
За характера
на
човека се съди по неговата музикалност.
Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в
душата
на
човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода.
Като говорим за музиката, намираме, че малко хора са истински музикални.
Повечето започват с техническата страна
на
музиката.
Техниката е само едната страна.Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище.
Възпитателната страна
на
музиката представлява нейната научна страна.В хубавото пеене има чувство и мисъл, Светлина и Топлина.
Който не знае да пее, не може да бъде ученик.
Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича от лошите страни
на
живота.
Където ходи човек, щом пее, той се намира в безопасност.Между музикалното чувство и разсъдливостта
на
човека има съотношение.
Колкото по-музикален е той, толкова разсъдителните му способности са по-силно развити.Най-възвишеният израз
на
Любовта е музиката.
Без музика Любовта не може да се прояви в материалния
свят
.
Така ще настане Мир и Радост
на
Земята.
Доброто пеене подразбира да ги изразиш правилно.Учителя създаде цикъл малки художествени песни, в които има много Радост, Надежда и Светлина.
Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен
на
Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът
на
нашата душа, Доще ден и други.
За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна.
Тези песни имат характер
на
концертни художествени арии.
В тях са изразени онези тежки състояния, през които
душата
минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия.
Това са трудните места
на
Живота.
Тук са необходими всичките сили
на
душата
и Духа, за да премине човек от един
свят
на
мрак и ограничение към света
на
Светлината и Свободата, от стария в новия живот.
Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните
на
Учителя В пустинята
на
живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други.
Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.Учителя казва:Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта
на
своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш.
Това е Обетованата земя.
Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб.
Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме радостни, че извървя дългия път и дойде при нас.”От тъмнина към Светлина,от студ към Топлина, от безсилие към Сила.Учителя работи дълго време върху българската народна песен.
Той я познаваше добре още от своите пътувания из цялата страна.
Той беше събрал много ценни народни песни.
Често ги свиреше и тълкуваше пред нас.
По музиката
на
българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път.
Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци
на
чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен.
Внесли са в нея мотиви
на
скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма.
В нея са проникнали и чужди влияния.
Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота.
Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен характер, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха.
Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук,
на
Земята, са символи
на
един вечен, реален
свят
.
В него трябва да се търсят първообразите
на
нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека.
Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество
на
Учителя е голямо.
То е израз
на
онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината,
на
който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона
на
идеалната хармония, която съществува във Всемира.
Божествената хармония създаде красотата в цялата Природа.
От нея черпи вдъхновение и сила всяко живо същество.Светлите мисли, благородните стремежи, добрите постъпки са израз
на
тази хармония в човека.
Върху тях почива неговият живот, здраве и щастие.В новата раса, която иде, музиката ще дойде до своя разцвет.Хармония, в която Любовта внася Живот.
Хармония, в която Мъдростта внася Светлина.
Хармония, в която Истината внася Сила – това са най- желаните неща за човешката душа.
Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа.
Паневритмията е наука за приемане разумните движение
на
Природата.
При съчетаване
на
трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила.Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства.
Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение.
Не ясно и определено, но вие ще се докоснете до онази неуловима, неопределима реалност, която е скрита зад тоновете.
Той го беше научил от Учителя.
Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла
на
този псалм.Когато музиката се съедини с движението, тя е красива.
Те трябва да бъдат музикални.Учителя даде една система от упражнения, в които музиката е съчетана с движения и слово.
Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз
на
един светъл, възходящ Живот.
Учителя я нарече Паневритмия.
Създаде го незабелязано, почна го като че случайно.Едно топла лятна привечер ние се бяхме събрали около Учителя
на
поляната.
Наскоро беше валял дъжд.
Въздухът беше свеж и влажен, наситен с онзи сладостен дъх
на
боровете, който му придаваше вкус
на
горски мед.
Часовете и минутите минаваха край Учителя като пратеници от далечна страна, натоварени със скъпи дарове.
Всеки миг се приближаваше с почитание, слагаше своя дар и отминаваше с мълчалив поклон.
Такава пълнота се чувстваше в присъствието
на
Учителя, даже и когато не говореше.Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти.
Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат.
Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие.Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи.
В тях е скрито известно знание.
Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване
на
някои задачи в живота.
На
народа, както и
на
децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни.
Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот
на
ред поколения.Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения.
Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя.
После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия.
Някои от присъстващите ги повториха, почна се една малка работа спонтанно, естествено, като че случайно.
Това беше началото
на
Паневритмията.
Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от живота самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше.
От тази вечер почна редовна работа, тя се разрастваше като голям и хубав пламък и озаряваше лицата
на
всички.
Понякога седяха с Него при пианото в салона.
Опитваха и записваха мелодиите, после
на
поляната упражняваха стъпките и движенията.
Той работеше неуморно, с Любов и тази Любов се предаде
на
всички.
Вечер до късно голямата лампа осветяваше с ярка светлина поляната.
Чуваха се звуците
на
цигулки и китари, разучаваха се упражненията
на
Паневритмията.
До късно през нощта горе в малката Му стаичка се чуваха звуците
на
цигулката Му;
на
другия ден Той даваше нови песни, нови упражнения.Тъй в продължение
на
няколко месеца бе създадена Паневритмията.
Разучиха я всички под ръководството
на
Учителя.
Оттогава тя се изпълнява в ранните утринни часове в кръг от всички, наредени двама по двама.
Тя представлява съвършена хармония между мелодия, ритъм и движение.
Красивата обстановка, всред която се играе Паневритмията, свежестта
на
ранната утрин, цялата пробуждаща се Природа, далечните простори – всичко се слива в една единна хармония.
Човек навлиза в един хубав, пълен Живот, който като че не е познавал досега.
Паневритмията внася хармония в участващите.
Между силите
на
човека и силите
на
Живата Природа става правилна, хармонична обмяна.
Въздействието
на
Паневритмията е дълбоко и всестранно.Има упражнения, които въздействат върху ума,има упражнения, които въздействат върху чувствата, други пък регулират теченията
на
силите във физическото тяло.
Едновременно с това те оказват дълбоко въздействие върху
душата
; и ако човек е играл съсредоточено, чувства един подем
на
силите в целия организъм и бодрост
на
духа.Упражненията трябва да се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство.
Несъзнателното изпълнение малко ползва.
Паневритмията ободрява, освежава, укрепва нервната система.
Тя е един красив разговор между човека и Живата Разумна Природа.
Движенията
на
Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл.
Така, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждането
на
съзнанието
на
човека.
В нейните движения, музика и ритъм символично е представен възходящият път
на
човешката душа.
Някои от упражненията представляват методи, чрез които човек може да работи, да си помогне в трудни моменти от своя живот.Движенията
на
Паневритмията са един говор, те трябва да се превеждат.
Паневритмията е едно средство – тези идеи и сили да достигнат до човешките души, да ги възродят и повдигнат.
Основните идеи, вложени в Паневритмията, може да се преведат приблизително така: между човека и Природата става непрекъснато обмяна
на
сили.
В тази обмяна Животът се възобновява и поддържа.
Човек се е откъснал от Природата, вследствие
на
което е обеднял.
Паневритмията е начин той да възстанови връзките си с Природата, да общува с нея.
Това общение трябва да става правилно, хармонично, по законите
на
музиката.В Природата има два вида сили – творчески и разрушителни.
На
това се дължи обновителното въздействие
на
Паневритмията.Има движения
на
даване, има движения
на
приемане.
Има движения
на
слизане, има движения
на
възлизане.
Когато човек се стреми към един висш живот, той е в пътя
на
възлизането.Когато човек приема от Природата, той се отваря.
Той се превежда така:Излез от живота
на
вечния залез и влез в живота
на
Вечния Изгрев.Остави веригите
на
смъртта и влез в свободата
на
живота.Излез от тъмните подземия
на
безлюбието и влез в радостта
на
Любовта.Изразен с музика и движения, с мисъл и воля, този подтик работи в съзнанието
на
колективното човечество.Когато човек постигне едно осво- бождение, той е радостен.
демонстрират упражнението Запознаване
За да бъде човек здрав, чистите мисли, чистите чувства и чистите постъпки трябва да се внесат в Живота.Словото
на
живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее.
За да израсне то, необходима е светлина и топлина.
Движенията
на
светлината са вълнообразни.
Светлината носи Словото
на
живота.Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината.
Приложението
на
Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата
на
Битието.Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта.
Действията
на
положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас.
Човек трябва правилно да възприема мисълта, която иде от Разумния, Възвишен
свят
.
Това е идеята в упражнението Мисли, право мисли.Човек е под влиянието
на
два центъра
на
сили – център
на
Слънцето и център
на
Земята.
Да ги познава, да ги различава, да се свързва правилно с тях, това е великото изкуство
на
Живота.
Като усвои това изкуство, човек става разумен господар
на
всичко, което е придобил.
Тогава той принася плод.Дишането и храненето не са само външни процеси.
Те са вътрешно отношение
на
човешката душа към Божествените блага.
Тях човек приема с благодарност, преизобилно и с пълна свобода.
Като приеме енергиите от Божествения
свят
и ги пренесе
на
Земята, тези енергии се поляризират.
Между тези два полюса се проявява Животът.Живият кръг
на
Паневритмията е емблема
на
един съвършен, хармоничен живот, към който човечеството се стреми.
Той е предвестник
на
една нова, възвишена култура, която иде.
Той е жив център
на
силите
на
Разумната Природа, които действат сега в човешката душа.Живият кръг
на
Паневритмията е зов към всички човеци по цялата Земя за един нов живот
на
Любов, Хармония и Братство.
Музиката е енергична, с темпо
на
победен марш.
Започва движение напред с отмерени, ритмични стъпки и широко размахване
на
ръцете встрани.
Като отмерват по известно число стъпки, определено за всяка двойка, при завършване
на
първата част от упражнението двойките се разполагат така, че заемат петте върха
на
Пентаграма.
После под същия ритъм става обръщане
на
двойките към центъра
на
Пентаграма.
След това през една двойките си разменят местата, като последователно минава единият от двойката, после другият.
Следва четвърта част всички се обръщат пак напред и със същата мощна стъпка и широки движения двойките се прибират пак в един ред.
Започва петата част: тържествена маршова стъпка, ръцете правят широки движения в пълен кръг нагоре и настрани с устрем нагоре.Пентаграмът е волево движение.
Духовната природа
на
човека е представена от петте основни добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.Те трябва да се извадят от своето инертно, неподвижно състояние, да се турят в действие,
на
работа в човека и в цялото човечество.
Затова от великия Божествен
свят
идва един мощен подтик.
Чрез Пентаграма се дава подтик
на
цялото човечество да се приведат в действие петте Добродетели.Тържественият марш накрая показва момента, когато това движение е постигнато и започва възходящият път
на
човечеството.След Пентаграма Учителя даде Слънчевите лъчи.
Това упражнение е с по- сложна композиция.
То е разработено върху мотиви от български народни песни и игри.
Слънчевите лъчи се изпълняват от групи, разположени във вид
на
дванадесет лъча.
Играчите са обърнати с лице към центъра.
Двойките са разположени една зад друга.
Движенията се менят, следват мелодията и ритъма, те наподобяват някаква старинна везба, красив танц, богат с движения, мелодия и ритъм.
НАГОРЕ