НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
62
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
62
:
1000
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има.
Лулчев си тръгва, като си казва: „Че аз стоя по-високо от него, ако той е истинският Учител.” Скоро неговата будна интуиция му подсказва, че е измамен и да се върне при този велик дух, който има големи знания.
Връща се и пита Учителя: „Искам да видя миналите си прераждания, Стр. 10/1036
пътя, по който съм минал.” Учителят му обяснил, че е бил еврейският цар Соломон, по-късно като Пилат Понтийски не намира вина в Христа.
”, пита любознателният офицер.
„Всичко това или ще ми го до кажете...” – и той побутнал възбудено пистолета си.
„Мога да ти го покажа - разсмял се Учителят - но не в този ти вид, защото не можеш да ме следваш.” – „Какво трябва да направя?
И второ, две седмици
на
хляб и вода.” Лулчев козирувал и казал: „Слушам.” И си отива.
” – „Готов съм.” Влизат в стаята, Учителят я заключва, сядат и политат с голяма скорост, за да достигнат до светлинните форми
на
миналото и да посрещнат филма
на
събитията.
Лулчев вижда миналото от Соломон до сегашния си живот.
Връщат се в телата си и Лулчев целува ръката
на
Учителя с голямо благоговение.
След свършване
на
разговора, Учителят питал Лулчев откъде, по кой път ще си отиде.
Това се повтаряло повече от 20 пъти и накрая Лулчев научава, че по пътя, по който е искал да мине, е бил застрашен от атентат.
Хората, натоварени да извършат атентатите, докладвали
на
началниците си, че Лулчев е неуловим и никога не минава оттам, където е чакан, а умело избягвал засадите.
Тогава враговете му се отказали от преследването му и го оставили
на
мира.
Споменахме, че Лулчев е бил великият еврейски цар Соломон, прочут с голямата си мъдрост, мирна и разумна политика и множество строежи в Израел.
Най-импозантният от тях е Домът
на
Бога, построено голяма вещина.
Той получава дарба, невиждана дотогава от човеците.
За усъвършенстването
на
душите има два пътя: пътят
на
любовта, по който може да се движи всяко същество и вторият път е
на
мъдростта, който е за учителите и е много труден.
Соломон избра мъдростта - най-трудният път, по който и досега вървят евреите, теософите и източният окултизъм и постоянно страдат.
Той е имал знание да връзва духовете, Освен това той е разбирал езика
на
животните и всяка година ги е събирал
на
определено място и е разговарял с тях, като им предавал уроци по Божествената мъдрост.
Практически знания за живота им.
Соломон има 700 жени - княгини, и 300 наложници и желае да изучи процесите в женското сърце и любовта, която го ръководи.
За всяка жена Бог е определил съответен мъж, когото тя търси и затова тия 900 жени не са обичали Соломона, а са го увлекли да служи
на
боговете им.
Знаем историята по-нататък от Библията.
Учителят казва, че и досега евреите не са се освободили от последствията
на
покварения живот, изпълнен с удоволствия, лакомия и похот
на
техния цар Соломон.
След смъртта си Соломон попада в ада, където дяволите стояли настрана от него, понеже той владеел окултни сили да връзва духовете и това ги плашело.
По едно време той намерил една пръчка и взел с нея да мери.
Той отговорил, че мери и подготвя терен, за да постори дом
на
Бога.
Това стреснало дяволите и те скоро намерили начин да го изгонят от ада.
Така си съкратил със стотици години наказанието, което имал да изтърпява в ада.
Негова жена тогава е била Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва пред мъжа си за освобождаването наХриста.
Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка
на
беседите
на
Учителя.
Учителят обяснява този епизод от живота
на
Христа така:
„Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха.
Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа.
Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата
на
Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие
на
което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт.
Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана
на
страната
на
Христа, а еврейският Стр. 11/1036
народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне.” Благодарение
на
това, че Пилат, прероденият еврейски цар Соломон, не осъди праведника Христос, кармата
на
евреите - да бъдат изличени от земята, се смекчи и останаха да съществуват като народ, пръснат по целия
свят
.
Христос пое кармата
на
евреите, но когато каза
на
кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят”, тя падна от него и отиде върху главите
на
евреите и техните учители фарисеи и садукеи, а Христос възкръсна след три дни.”
Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата.
„Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от тебе”, му казал той и изчезнал от погледа му.
Лулчев поставя портрета му
на
масата си и го държи там до края
на
живота си, Мория е един земен учител
на
мъдростта, който води учениците си по най-трудния кармичен път
на
развитие.
По този път тръгва и Лулчев, като не приема лесния път, даден ни от Учителя -
на
любовта.
От това можем да направим извод защо Лулчев е изживявал много противоречия и борба между духа и плътта - ума и сърцето.
При посещенията си при Учителя той винаги се събувал и Му се покланял.
Това външно отношение към Учителя не е било подплатено с една вътрешна любов и вяра.
Затова той заявява пред сестра Елена Андреева: „Аз съм свободен дух и не искам да се впрягам в колата
на
Учителя.
на
съставителя
на
„Изгревът” Вергилий Кръстев) † Вж.
През 1921 г., 21 март, брат Бертоли построява първата палатка
на
Изгрева - Баучеровата поляна.
Така започва заселването
на
Изгрева.
Той прави една котва в източния северен ъгъл
на
полянката за Паневритмия, където по-късно е метеорологичната клетка.
Идва брат Лулчев, облечен във военна униформа - полковник и около котвата започва да прави елипса с една кирка.
Методи отива при Учителя и протестира, но Учителят тихо му казва: „Не го критикувай, това е кучето, което ще пази котвата.” След това Учителят взима неговия нож и го наточва със своя, за да може Лулчев да реже чимове и да очертае елипсата.
Така той го намагнетизирва и му отваря вратата към света.
Лулчев става връзка
на
Учителя с обществото.‡ В братството не го приемаха, понеже той беше
на
много високо ниво, със силна интуиция.
Игнат, много силен човек, решава да го набие
на
поляната и се приближава до Лулчев.
Последният прави едно движение, казва нещо и Игнат се изтьркулва няколко пъти
на
земята.
Получава основно разстройство
на
черния си дроб, от което следва бърза смърт.
Той веднага отива при Учителя, който го спасява.
Игнат обичаше много да спори с Учителя.
При един такъв спор, Учителят му казва да отидат
на
поляната да му обясни нещата.
Игнат отговорил: „Не смея, вие с Лулчев владеете природните сили и кой знае накъде ще ме изтъркаляте.” Един познат
на
Методи му казва: „Не смея да мисля за него (Лулчев), а камо ли да говоря за него, за да не пострадам.” Лулчев имаше силна мисъл и проникващ поглед.
Лулчев работи в инженерната работилница.
Имал е един приятел генерал, Никифоров, който е бил против преврата
на
Цанков.
Той няколко пъти търси Лулчев в квартирата му, но сестра Елена го задържа до късно.
На
другия ден, 9.06.1923 г., приятелят му Никифоров изчезва безследно.
Лулчев е пенсиониран и уволнен от инженерната работилница.
Той отказва предложението
на
неговите подчинени да направят контрапреврат.
Ако Вие сте цар
на
българите, Вие сте цар и
на
комунистите.
(бележки
на
съставителя
на
„Изгревът” Вергилий Кръстев) ‡ Вж.
Лулчев оставя апартамента
на
жена си Гела и си прави барака
на
Изгрева, където започва да живее.
На
нея той написва много знаци
на
Мория.
Учителят вика Елена Андреева и й нарежда Лулчев незабавно да изтрие всички магически знаци от бараката си, защото те са в сила да разрушат не само бараката му, но и целия Изгрев.
Той веднага изпълнява нареждането
на
Учителя.†
При един разговор с Учителя, последният му казва, че огърлицата, която е взел от Одрин, носи голямо нещастие и трябва веднага да се освободи от нея.
Той я подарява
на
жена си, Ангелина Радойкова.
В началото
на
1930 г.
Лулчев предупреждава съпругата си да се махне от къщата си, защото там я очаква смърт, от строшаване
на
черепа, през месец май.
Жена му не вярва в неговите предсказания.
Черната огърлица става причина Гела да бъде убита от своята прислужница, Малина и майка й Станка Тимева
на
18.05.1930 г.
Учителят му казва: „Ще се облечеш във военната си униформа и ще вървиш
на
погребението след ковчега
на
жена си.” Когато шевствието минава Лъвов мост и продължава покрай Дирекцията
на
полицията, където
на
четвъртия етаж са затворени Малина и Станка Тимеви и гледат пред решетките
на
прозореца, Учителят им пробужда съзнанието.
Те започват да викат и признават, че те са извършили престъплението.
Тимеви са осъдени
на
доживотен затвор.‡ Любомир Лулчев редовно посещава беседите, използва свободното си време да пише книги и статии във вестник „Братство” и в списание „Житно зърно”.
Няма друг в братството да е написал толкова статии и книги в духа
на
Учението, както Лулчев: Мистични: Кръстопът; Думите
на
видния странник Буди са; Хигиена: млад и здрав; Зазоряване; Когато ние, живите, станем; В светлината
на
Учителя; Вечният извор; Литературно-научни: Друг
свят
; При адепта;
На
планината; Общественият морал и Дънов; Романи: Нови хора; Генко орлето; С Христа; Благословение; Разкази: Край огнището; При спорната гора; През вековете.
На
Изгрева издава: „Тайните общества” с псевдоним д-р Трифонов; „Психическото въздействие и реактивните идеи” с псевдоним Стевка Стойчева.
Учителят се научава, че Лулчев пише с псевдоним и му се кара, като му нарежда
на
всяка издадена от него книга да пише своето име.
Лулчев, вдъхновен от Мара Белчева, издава известно време вестник „Алфа”, а по-късно - и вестник „Живот”, След смъртта
на
жена му Гела, Лулчев изпада в едни отрицателни състояния и говори лошо за Учителя пред Елена Андреева.
Учителят казва
на
Паша да съобщи
на
Елена Андреева да стане учителка, понеже чувства отрицателното в нея.
В 1932 г., повреме
на
лагеруването
на
Рила, Лулчев предсказва пред всички, че ще стане голяма буря и предлага
на
Учителя да напуснат лагера.
Учителят отговаря: „Аз ще остана,” Лулчев с Елена Андреева, Невена Неделчева и няколко от „Упанишадата” напускат езерата.
Учителят за пръв път вика и се кара, че са избягали от лагера, от школата: „Знаят ли те какво значи това?
Той излиза от палатката си, прави движение с дясната Си ръка, казва нещо и бурята спира.
Толкова палатки паднаха и се скъсаха.” Учителят обяснява: „Тази буря беше предметно учение за учениците, през която те непременно трябваше да минат.
(бележки
на
съставителя
на
„Изгревът” Вергилий Кръстев) † Вж.
{бележки
на
съставителя
на
„Изгревът” Вергилий Кръстев)
Любомир Лулчев отива в Тетевен, където пише книги, а Елена Андреева й Невена Неделчева стават учителки.† През 1936 г.
Царят се спасява брагодарение
на
това, че той кара колата и убиват шофьора до него.
Лулчев става съветник
на
цар Борис.
С идването си
на
Изгрева през 1926 г.
Лулчев започва да гледа
на
ръка - хиромантия - и при него постоянно идват хора да им гледа.
Той познавал бременните жени какво дете ще родят - момче или момиче.
Той казвал пред наши приятели: „Аз съм чиракът, а Учителят е майсторът.”
На
много места го викат да намира подпочвени води.
До град Карнобат има една спирка „Нейчево”, по името
на
госпожа Нейчева, която имала там 5000 декара чифлик.
Тя научила, че Лулчев е радиостезист и го поканва да открие вода, каквато е имало в турско, за да напоява голямото си имение.
Лулчев с лескова пръчка намира голяма студена вода
на
16.06.1937 г.
- денят, в който се ражда Симеон - престолонаследникът.
Когато в Тополица решават да построят чешмата, брат Георги Куртев пише писмо да Учителя, който го съветва да викнат Лулчев да им покаже течението
на
водата.
Той идва и им показва къде тече водата и до края
на
месеца чешмата е готова - 30 август 1929 г.‡
Лулчев организира група, наречена „Упанишади” от десетина души,
на
които да обяснява беседите
на
Учителя.
Със своята силна мисъл Лулчев привлича много приятели и стенографките да се събират преди беседата
на
Учителя, да им говори.
Веднъж Учителят влиза в салона за беседа, а вътре няма никой.
Минава брат Ради и отива към Лулчев.
Учителят го спира и му казва да влезе в салона.
След малко в салона влизат запъхтяни няколко групи отучениците и Учителят започва беседата си.
Скоро Учителят освобождава приятелите от силното психично влияние
на
Лулчев и „Упанишадата” му започва да се събира след беседата.
Остават в групата му: Йордан Андреев, Димитър Бобев, Йордан Бобев, Петър Арабаджиев, Михаил Ангелов, Сашо Берендеев, Стоянчо, Тодор Маринчевски, Колю и Веса Йорданови, Елена Андреева, Невена Неделчева и Виктор.§ Стр. 14/1036
На
много места е писал: „ключ”, „важно” и други бележки.
За Нова година ние, малчуганите, го сурвакахме няколко години.
сребърни
на
всеки сурвакар.
Когато завършвахме отделенията, ние занасяхме с брат ми Костадин удостоверенията ни с отличен успех и той ни даваше по 50 лв.
Веднъж той прави опит и оставя
на
масата си 50 лв.
монета, която
на
другия ден я няма.
Той знае, вижда кой я е взел.
Поставя втора монета, която стои
на
масата цяла седмица и крадецът се възпитава и не смее да я пипне.
пролетта големи групи евреи се стичат пред бараката
на
Лулчев и ужасени викат към него да се застъпи пред царя и да ги спаси.
Те много добре са знаели към кого да се обърнат и Лулчев по-късно по нареждане
на
Учителя ги спаси.
Намери от някъде стълбове и прокара
на
Изгрева ток.
Той постави в средата
на
поляната един голям стълб с лампа от 1000 свещи, мимо волята
на
Учителя.
Участва по-късно в прокарването
на
вода в Изгрева.
Изворчето в Диана Бад беше затворено и вода се носеше от разсадника.*
583, ред 19 отгоре, (бележки
на
съставителя
на
„Изгревът” Вергилий Кръстев)
Учителят му нарежда да се дадат
на
всички братя и сестри по един декар земя, а не по 100, 200, 300 метра.
Да се закупят всички места
на
Изгрева до ж. п.
линията и да се разпределят
на
парцели от по 1 декар и да се раздадат.
Лулчев се заема с тази задача, но не успява да я изпълни, понеже напусна този
свят
.† През 1943 г.
Любен Барбов, наш съсед, намира отнякъде десетина гилзи, неизгърмени, запалва огън и ги слага в него и те изпукаха.
Барбов взе няколко горещи гилзи и ги пъхна в гърба ми и ме изгори.
Това беше при къщата
на
Цонзоров до нас.
Той се обажда в участъка и
на
другия ден викат Барбов и го стягат и той повече не ни правеше пакости,
На
езерата обикновено с първата група
на
Рила отива и Лулчев с „Упанишадите” за подготовка
на
лагера.
Разбира се, че той е причинявал много неприятности в работата
на
Учителя.
Веднъж Той казал: „Това змийско гнездо ще се разтури.” „Упанишадата” просъществува до 1944 г.‡ Важни са вътрешните отклонения, които стават в съзнанието
на
душите.
За да служи човек
на
Бога, трябва да Го люби и да изпълнява Волята Му.
Независимо от някои негативни качества, Любомир Лулчев беше дясната ръка
на
Учителя за връзката
на
братството със света.
Той беше носител
на
идеите
на
Учителя в двореца и управлението.
Там той смело е изнасял становището
на
братството по всички сериозни въпроси, което е харесвало
на
цар Борис, заобиколен само от ласкатели.
е имало много неприятности в салона и братството.
Тогава се създава организацията „Народна защита” от запасните офицери, които идват една вечер да запалят Изгрева.
Учителят след 22 часа слиза от горницата и запалва лампите
на
големия и малкия салони и
на
полянката.
Извиква брат Цеко Етугов и двамата обикалят поляната до след 1 часа.
Нападателите, виждайки, че всичко свети, предполагат, че планът им е разкрит.
Призори отиват в кръчмата
на
Танушев, започват да пият и разказват
на
кръчмаря какво са искали да правят.
Тази организация решава да постави бомба и да взриви салона.
Учителят поема кармата
на
братството и пожелава Той да пострада за нашите глупости, грехове и непослушание.
Учителят изпраща Лулчев да каже
на
царя в никакъв случай да не слага Александър Цанков за министър-председател при тогавашната министерска криза.
Той изпълнява точно нареждането, предава го
на
царя и с никого не споделя.
Неговият брат Андро при политически коментар в едно кафене казал: „Бати няма да позволи да се даде властта
на
Цанков.” След това Цанков не взима властта и двама негови пияни съподвижници с кола отиват да търсят Лулчев и да му отмъстят, а намират Учителя и извършват побой над Него.
Юрдан Бобев, който дига един стол, се схваща и нищо не може да направи да защити Учителя.
Запомня номера
на
колата и го занася
на
Лулчев.
Лулчев се свързва с генерал Кирчев, началник
на
полицията, който
на
другия ден довежда побойниците при Учителя и казва: „Да ги сложа ли в един чувал и ги смачкам?
Побойникът Райков иска прошка от Учителя и той му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се Бог да ти прости.” Този побой, тази Голгота за Учителя отмени взрива, замислен от „Народна защита”.*
(бележки
на
съставителя
на
„Изгревът” Вергилий Кръстев)
на
съставителя
на
„Изгревът” Вергилий Кръстев)
Когато Учителят пожелава да отиде
на
езерата и върви пеш с бастун в ръката си и стига до първото езеро - Махарзи, Лулчев му помага, като го качва
на
белия кон
на
бай Янко, от първото езеро.† Помага и
на
майка ми, Стевка, ухапана от пепелянка.
Лулчев се стреми да помага
на
всеки нуждаещ се.
Спасява архимандрит Стефан - голям враг
на
Учителя - от смърт.
Осъден от ВМРО
на
разстрел.
Помага
на
42-ма видни комунисти, осъдени
на
смърт, като издейства от царя доживотен затвор.
Спасява Цола Драгойчева, осъдена
на
разстрел.
Близките й намират Лулчев и той отива принея и я кара да напише писмо до цар Борис, че е бременна, което тя не знае и той го занася.
Отменят присъдата й
на
доживотен затвор и тя ражда сина си Чавдар.
Лулчев участва активно в спасяването
на
евреите, описано в моята книга „Истината за спасяването
на
евреите”.‡ Той познава всички военни и спира блокадите
на
Изгрева, за да не пострадат комунистите.
На
Изгрева имаше 6 бойни въоръжени групи, Васил Славов и брат му бяха ръководители
на
охраната
на
ЦК и Политбюро
на
партията, които са се събирали във фабрика „Бергман”.
Тяхна беше съседната фабрика „фурнир”.§
Елена Андреева.
Когато Учителят е в село Мърчаево, той се излъчва и отива да му се покаже, но никъде не може да Го намери.
Вижда духът
на
Учителя над руснаците да им помага.
Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата Му и плаче, По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма.” Лулчев излиза от стаята Му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя, Който определя съдбата му.**
На
1.11.1944 г.
сутринта Лулчев е арестуван в бараката си
на
Изгрева.
Затворен е в мазето
на
съдебната палата, заедно с министрите, принц Кирил и други неучаствали във властта.
Учителят казва
на
разтревожената сестра Невена Неделчева да му занесе едно одеало.
Лулчев казва
на
затворените с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро времете ще излязат
на
свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния
свят
.
При съдебното дирене и след разглеждане
на
двата му дневника
на
разговорите му с царя и с Учителя, съдиите не намират никаква вина у него и искат да го оправдаят.†† Оставят го свободен в една стая
на
съдебната палата, Стр. 16/1036
където го намира Йордан Бобев и му донася исканите от него моливи и тетрадки.
За Лулчев се застъпват еврейската синагога, във връзка със спасяването
на
евреите в България, Георги Томалевски, Николай Гръблев.
От Москва се обажда Молотов и нарежда: „В никакъв случай Лулчев да не бъде освободен и изтърван.” Той има лична ненавист към Лулчев, понеже той е усетил навремето съветски план за договор, неизгоден за България, като е казал
на
царя, че съветският министър Молотов няма подписани пълномощия за такъв договор.
Намесва се и Цола Драгойчева, която била в една килия с Тимеви - убийците
на
жена му и за „благодарност”, че Лулчев й спасил живота, извиква руския посланник в съда и заявява заедно с него, че щом е бил съветник
на
царя, трябва да бъде осъден
на
смърт.
В своята последна дума пред съда Лулчеа заявява: „Не е имало гонен, онеправдан или преследван човек,
на
който да съм отказал помощ, щом съм имал възможност.
Аз вярвам дълбоко в доброто, което живее в
душата
на
всеки човек, включително и
на
най-падналия.” Той е единственият от подсъдимите, който не иска милост от съда.
„Бил съм съветник
на
царя, а живея в една барака 3
на
4 метра и тя ми е подарък от Учителя.” Вечерта преди прочитането
на
присъдата, Лулчев казва
на
брат Богомил Краснарев, с когото са в една килия, че в 24 часа ще има среща с Учителя в другия
свят
и каквото Той му нареди, това ще изпълни.
Срещата става в 0 часа и Учителят му казва, че трябва да си замине с тези хора, за да ликвидира кармата си, и да не идва повече
на
земята.
Главната му задача е да поддържа духа
на
обвиняемите, за да се пробудят за духовния
свят
.
На
1.02.1945 г.
е произнесена присъдата срещу регентите: Кирил Преславски, Богдан Филов, генерал Михов и други 104 души, между които и Любомир Лулчев.
Той е осъден
на
смърт, изземване
на
личното му имущество и глоба от 5 млн, лева.
През нощта
на
1 срещу 2 февруари извеждат осъдените.
В коридора
на
съдебната папата шестима от спасените от Лулчев видни комунисти го срещат и му казват: „Кръв за кръв, живот за живот.
Имаме готови 3 коли, с които можем да те закараме където пожелаеш.” Лулчев отговаря: „Моят Учител ми каза да си замина с тези хора и аз ще изпълня Неговата воля.” Той единствен пред разстрела говори смело
на
осъдените и повдига духа им до последния момент.
Брат Лулчев под влиянието
на
Скорпион мина през стотици страдания, мъчнотии и опасности, позна Бога, Учителя и изпълни волята Му.
Това беше най-активният и всеотдаен брат, който искаше да помогне
на
този измъчен български народ.
Той изпълни волята Божия и се пожертва за великата идея, която носеше в
душата
си.
Неразбран остана и брат Лулчев, но горе всеки отива в егрегорията си и проявява качествата си.
„Тук,
на
земята, вие сте облечени като водолази в скафандри, но като отидете горе и се видите какви сте, горко ще плачете, че не сте се обичали и помагали в трудностите, по-леко да решите трудните си задачи.” Петдесет години по-късно - през 1994 г., в нашата република присъдата
на
Народния съд бе призната за невалидна и осъдените - за невинни.
И ние трябва да приемем всички ученици
на
Учителя такива, каквито са и да им благодарим, че са участвали в този велик живот пред лицето
на
Бога
на
земята и са си разрешавали вековните си карми.
Същият сценарий той изигра и пред лицето
на
Учителя, но сега не завърши с падение, а с пълно изпълнение Волята Божия и свобода за развитие в Духовния
свят
.
Той се освободи от голямата еврейска карма, която го задържаше
на
земята и стана свободен дух - това, което желаеше, но под ръководството
на
Бога.
В братството всеки има специфична задача, която изпълнява, за да може Школата да озарява умовете
на
готовите души и да ги подготви за новия живот, който идва
на
земята.
Спомен
на
Мария Тодорова
Този случай може да се разказва много пъти от различна гледна точка.
Той се случи, защото имаше предпоставки, дойде причината и накрая всички видяхме последиците.
Братството бе
на
7-те езера
на
Рила.
Времето бе хубаво и приятно и всички се радвахме
на
това благословение изсипало се от рога
на
изобилието върху нас като Слово
на
Учителя, като слънчево време, тихи дни и приятни нощи.
Трябва да приберем лагера и веднага да слезем долу".
Учителят го изслушва и казва: „Аз ще остана тука!
" Лулчев продължава да настоява, да убеждава и иска да се наложи над Учителя като му заявява
на
висок глас, че времето ще се развали, че ще дойде буря и ще помете братските палатки, Лулчев се разсърдва, после се развика пред Учителя и започва да го упреква в много неща, че всички ще изпогинат тук и че не може да се направи нищо.
Приятелите стоят наоколо, слушат и се уплашват от вироглавството
на
Лулчев, че така говори дръзко и крещи срещу Учителя.
След като избълва срещу Учителя това, което има в него, той млъкна.
Но да покаже, че Учителят не е прав решава да не тръгне сам, но да вземе и някои от неговите приближени, над които имаше влияние.
Учителят се опитваше да вразумява ту Лулчев, ту някои, от които бяха подвластни
на
Лулчев, защото винаги те бяха потърпевши от него и после идваха и се оплакваха пред Учителя от него и търсеха помощта
на
Учителя.
Но не минаваше много време и те отново се присламчваха към Лулчев.
Ето сега той реши да си тръгне и отива при стенографката Елена Андреева и й нарежда да тръгне с него.
Тя беше си създала сърдечни и други връзки с него, беше под неговото влияние и тръгна след него.
Нареди и
на
Невена Неделчева.
И тя тръгна с него.
Тримата напуснаха лагера.
Всички изтръпнахме.
За пръв път го видях да вика, фучи след тяхното заминаване, Кара се два часа
на
някой, който стоеше срещу него, но когото ние не виждахме.
Ние го приехме като метод да се изкара навън от лагера онова дисхармонично състояние, което ни споходи
на
езерата.
Всички видяха и чуха отношението
на
Учителя към тези трима бегълци.
След това той свика всички и даде беседата „Отклонението
на
ученика от пътя към Бога".
Това бе основната тема
на
беседата.
Слушахме, записвахме и пред нас стояха образите
на
тримата бегълци.
След беседата Учителят предупреди всички да си пристегнат въжетата
на
палатките и да ги укрепят с камъни.
Цяла нощ в лагера никой не спа, вятър, дъжд и студ - буря и половина.
На
следващата сутрин Учителят ходи от палатка
на
палатка да види как са прекарали нощта.
Всичко беше минало благополучно.
Лагерът остана жив и читав и ние се прибрахме в началото
на
септември.
В София, след като се върнахме
на
Изгрева от Рила в мое присъствие стана въпрос за онази буря в Рила.
Учителят отново зае един много строг вид и говори по адрес
на
Елена: „Тя знае ли какво означава това?
" А това, че напусна лагера, напусна Учителя и се беше повлякла след Лулчев имаше причина.
Тази връзка
на
Елена с Лулчев не бе одобрена от Учителя, за което беше я отстранил от Изгрева за няколко години и я изпрати за учителка в с. Макоцево.
Там тя беше уволнена като дъновистка поради пропаганда, сред учениците.
Тя се завърна при Учителя и си пое длъжността като стенографка.
Тя изживя много труден път с този Лулчев и благодарение
на
помощта от Учителя тя накрая се отърва.
Но това бяха дълбоки кармични развръзки от миналото.
Пред други, приятели Учителят бе споменал, че тяхната връзка датира от времето
на
Христа и че той Лулчев е преродения Пилат, а тя Елена му е съпругата от онова време, когато се е решавало от Пилат да бъде разпънат Христа.
Това бе далечна връзка, стара карма и драматична развръзка.
казва: „При това като седеше
на
съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: „Не струвай нищо
на
тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него".
Това е главата, в която е описано как Пилат, за да покаже
на
евреите, че не иска да взима отговорност за присъдата, която те искат да наложат
на
Христа, взима вода и си измива ръцете пред тях.
Заявява, че е невинен за кръвта
на
този праведник, докато евреите му казват, че поемат кръвта Му да бъде записана
на
тяхно име и
на
чадата им.
Всички знаят как еврейския народ прие кармата за разпъване
на
Христа и как я изплаща досега, разпръснат по целия
свят
.
Беше много драматична онази картина горе
на
езерата когато Лулчев повлече със себе си Елена и Невена и бурята, която дойде след тяхното напускане.
По онова време се бяха развъдили много ръководители и започнаха да отклоняват някои от сестрите, създавайки с тях сърдечни връзки.
Образуваха се групички и което е най-смешното, че те слушаха повече своите тартори отколкото Учителя.
Пак по това време и заради такива подобни случаи Учителят каза: „
На
небето се радват
на
този, който обича Бога.
Някои около нас започнаха да си повдигат главите, да стават личности и да демонстрират, че са напреднали в духовно отношение със способности и дарби.
А това беше една човешка суета и амбиция и нищо повече.
" Отговаря ми: „Да обича Бога така, както
на
земята човек обича възлюбения си, да жертвува себе си и живота си за Него".
Ето как задачата бе решена с всички онези, които се опитваха да създават групи в Школата с една цел - да задоволят изискванията
на
личността си.
Те измъкнаха много братя и сестри от Школата и направо ги откраднаха.
Това беше кражба посред бял ден, това беше отвличане
на
живи хора посред бял ден, защото попаднаха под влиянието
на
други сили.
Някои бяха заблудени, а други доброволно си тръгнаха с новоизпечените си ръководители.
Спомням си
на
времето как отличаха момите и ги женеха.
Познавах една мома, която имаше четирима братя.
Тя им казала: „Я че викам: „Олеле, откраднаха ме".
Така открадват момата и за да покажат, че работата е свършена
на
отсрещният баир гръмват с пушка.
Тогава излизат четиримата братя, качват се
на
четири коня и в ръцете им четири пушки, да претрепят ония, които са откраднали сестра им, защото тя вика, та се дере и се чува по баирите, че са я откраднали.
Така застават двете групи една срещу друга пред рида.
Едните се провикват: „Пено, сама ли си тръгна или те откраднаха?
" След малко се чува гласа
на
Пена: „Сама-а-а.
Сама-а-а." Чуват братята, вдигат пушките и гърмят във въздуха, че накрая са се отървали от Пена и че накрая се е намерил някой да я вземе за жена.
Онези, които бяха отвлечени стана с тяхно съгласие.
Накрая Учителят заяви: „Няма престъпление
на
Изгрева, което да остане без възмездие.
Защото законите от Словото управляваха живота
на
тази Школа.
На
7-те езера през тези години прекарахме понякога с мъгла, бури, дъждове, че дори и сняг.
Ние знаехме, че тук времето се определя от други фактори и че има зависимост между нашето присъствие и природните сили.
Всяка дисхармония между нас се отразяваше и
на
времето в планината.
Понякога нещо, което е таено с годините тук излизаше и се изтъкваше
на
показ и
на
всеослушание.
Някои смятаха, че Учителят не знае, не вижда нищо и че не е запознат със случилото се.
Планината се стремеше да изхвърли това дисхармонично състояние, издухваше го чрез ветровете и го измиваше чрез дъжда.
Тогава Учителят казваше: „Ето
на
- тези се скараха и развалиха времето".
Тогава ние всички се чувствувахме виновни пред него, виновни пред себе си, че сме причина да се затруднят условията
на
Учителя.
А онези - скараните след като научаваха думите
на
Учителя се стресваха, примиряваха се, одобряваха се, но търпяха мълчаливите упреци
на
всички и изтърпяваха лошото време с нас.
Веднъж след едно такова разваляне
на
времето
на
следващия ден се изясни и пекна слънце.
Идва брата и казва: „Да знаете, просветна ми, защото ми се стовари един голям товар, като че цялото Братство ми се бе качило
на
главата".
Той бе усетил една малка част от товара, който Учителят носеше върху себе си от погрешките
на
учениците.
А той трябваше да носи нашите погрешки и да ни посочва пътя, как да ги изправим.
Защото това бе Школа
на
Живота и Живия Бог бе отворил тази Школа за днешното и утрешно човечество.
2.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 20 август
, 20.08.1932 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
3.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 21 август
, 21.08.1932 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
На
живите, 21 август 1932 г.
4.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 23 август
, 23.08.1932 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
5.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 24 август
, 24.08.1932 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
6.
Снимка на Славчо Печеников /Славянски/, 25 август 1932 г.
, 25.08.1932 г.
Снимка
на
Славчо Печеников /Славянски/,
7.
Упражнение от Учителя, дадено на 29 август (за пръстите)
, 29.08.1932 г.
Най-първо ще се освободите от противоречията, които съществуват.
Вие се дразните и от най-дребни неща.
При някакво противоречие може да направите следния опит.
С първите три пръста
на
дясната ръка, хванете показалеца
на
лявата ръка и кажете: „Чрез Божията Любов всичко се постига" (три пъти).
Ще го правите често, толкова често, колкото пъти се намерите в противоречие с живота.
8.
Снимки на група от Братството пред 'Главата' на шестото езеро Сърцето - 5 септември 1932 г.
, 5.09.1932 г.
Снимки
на
група от Братството пред "Главата"
на
шестото езеро Сърцето - 5 септември 1932 г.
Снимка № 56 Мария Златева свири при „главата"
на
шестото езеро.
Погледнато отгоре, тази „глава" прилича
на
лъвска глава.
На
снимка № 57 се вижда добре „главата", която представлява една площадка,
на
която са свирели музикантите.
А
на
отсрещната страна
на
езерото, като
на
амфитеатър древен, са се нареждали приятелите, седели са и са слушали при необикнове
на
акустика.
Мария Златева свири пред "Главата"
на
шестото езеро Сърцето - 5. IX.
9.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, 17 септември.
, 17.09.1932 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици -
За тази екскурзия може да се прочете в спомена
на
Олга Славчева:
Спомен
на
Олга Славчева
Натежали от прашния и задушлив градски въздух, ние се отправяме към нашата велика благодетелка - планината.
Тя ще ни обнови, освежи и ... сила ще ни подари за бъдна дейност.
Ще закачим
на
драките човешките си тъги и неволи, а по скалите - нашите земни жалби.Витоша е тиха, нито едно облаче над нея, нито полъх от мъгли.
Види се, че вече е изтъкала своите губери и черги, изпъстрила е своите китни възглавници' защото е метнала кадифените си губери по ниви и ливади, възглавките си по канари и шубраци, и лъки.
Стъпките ни стават по-бодри и отмерени.Ето го и слънцето изгря - червено, пламнало, като че до последния миг е седяло до жарава, дето е чакало да му се опече питка и си я понесе из дългия път над земята.
Първата си целувка дарява
на
височините.
Пламват бузите
на
снега от радост и смущение.
Всеки зелен злак-сълза росица от радост е поронил за идването
на
Слънчо.
Всички тихо у дома си го канят,
на
гости да им дойде, при тях да поседи.
Ручейките, изворите и потоците му ръкопляскат, че пак е дошло водите им да подслади и да нагрее.
Гората, развила своите листенца, тихо шумоли и шепне своята благодарност
на
зефира, дошел да я помилва.
Нивята, като зелено море са люшкани, развеселени в някакво весело хоро, не могат да се нарадват
на
скъпата си премяна.
Майка природа е накичила скъпите им свилени премени с алени макове и синя метличина.Това е пролет.
Това е юношата
на
Времето.
Дори по камъните, мъх и лишей е напослано, дори по сухите клечки червено ухо се намерило и слуша що говори вятърът...Бавно се качваме по пъстрия нов килим, що планината е проснала по пътя ни.
Слънцето се издига, заедно с нас.
Лъчите му напират върху нас и ние започваме да снемаме едно след друго от себе си калпака, шалчето от врата, палтото и най-сетне и вълненото жакетче.
Сега виждаме, че е излишно да носим вече тия дрехи, че е достатъчно, както някои между нас, да бъдем само с малка бяла шапчица и светла рубашка.И деца ни съпровождат, те се катерят с нас, като малки агънца.
Наистина, те по-често си почиват, но нали и те ще се изкачат горе.
Някои от тях се изхитрили и тръгнали по-рано, сега ни посрещат горе и казват: „Ето, изпреварихме ви!
О, колко майсторски живота из долината скрива от нас чистия въздух, отмерените свободни движения, насладата от пълното дишане и пълния живот.
И най-черната мъка, изкачена
на
висините, се превръща
на
бял гълъб вестител, мироносец.
А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени затвори, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и живота.Каква смърт!
Художникът, изгубил своето вдъхновение, почва да се вдъхновява от кривите сенки
на
живота.
Певецът, притиснал гръд о своя кумир, няма сила да извика свойта песен, а се криви пред слушателите със своите измислени изрази - модернизъм.
Поетът нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните
на
човечеството, които се явиха следствие
на
престъплението му.
Всичко живо изгуби въодушевление и светът [...] както беше умъртвя в апатия, по-страшна от смъртта.
И когато някой, който никога не е заспивал, се върне към слънцето и природата, наричат го еретик.
Ако биха могли и в 20-ти век, издигнали му биха клада, и
на
инквизиция биха го подложили.„Ако биха могли” - Обаче не могат!
И тия, които водени от Стъпките
на
новия Свръхчовек, тръгнаха след Него, и Той ги поведе към живота.
Природата показа своето вечно възкресение и ни приобщи към своята радост.Днешната екскурзия е особена.
Още над София се наредихме в триъгълници по трима.
Образува се буквално шествие от триъгълници, които изменяха своите посоки по общ, даден знак
на
водачите отстрани.
Така че, всеки, който беше основа
на
триъгълника, ставаше връх, след малко се сменяваше в основа и т.н.
Така бивахме крайно съсредоточени в себе си и тихо се движехме из пътя.Теменугите се смеят из тревицата и шепнат: „Пролет, пролет е сега, радвайте се!
” Здравец, закичил ухото над мъхнат камък, и той се провиква: „Радвайте се!
Заедно с природата и човешката чувства своята вечна младост.Живият триъгълник бавно пълзи, минава билото и слиза в долчинката
на
буйното планинско поточе.
Ето ни ... горска гостна.
Тия, които ни изпревариха, сега наредени в шпалир ни посрещнаха с песни.
Лицата
на
всички сияят, като че ли слезли от небесна къпалня.Пищялките ни викат за чай.
Огньовете ни зоват към приятна грейка.
Чашките ни са пълни с вряла вода, в която спускаме чайната лъжичка, после захар и дебело резенче лимон.
Горе
на
скалите група младежи пеят с пълна пара „Един си ти, мой Мусала!
Върху посланите си палта лежиме и нагряваме гърба си
на
лъчите му.
Колко сме почивали тъй, не зная, но дава се знак за обяд.
Чу се нова музика -концерта
на
храненето.
Неподражаемо хубава е този род музика, особено
на
планината, след приятна почивка от дълъг път.Оставяме „слабосилните” да пазят багажите ни, и пак по трима, полазихме нагоре.
Образувахме две редици - братска и сестринска, разделени
на
голямо разстояние.
Пътуваме направо, никакви прегради не бива да изкривяват движението ни.
Дори през храст, мочури и скали - направо.
Колко радост и смелост породи това у нас!
Трябваше триъгълникът да си остане ненарушен - строг, равностранен триъгълник.
Някъде газиме вода, някъде нахълтваме в гъсти лещаци, някъде стъпваме по безредно разхвърляни скали.
Всеки 5 минути правехме смяна.
Водач-връх идваше към левия ъгъл, този минаваше към десния, а десният ставаше връх-водач.
Така безспирно към върха. Тишина.
Може би се чудят
на
безкрайната върволица люде, колкото и
на
мълчанието ни, из което се движим.Ето ни
на
големия горски улей се срещаме с братската колона.
Сега те минават от ляво, а ние отдясно.
Сега ние се движим по десния склон
на
планината, а те - по левия.Като че нещо тайнствено става.
В
душата
ни се възцари някаква чудна магическа сила, която ни прави мъдреци.
Нещо у нас пееше чудни песни, като че всички бяхме някакви приказни царе, събрани
на
тихо, духовно пиршество.Ето пристигаме под Черни връх.
Така насядаме
на
почивка.
Слънцето метна върху главата ни тънко покривало, за да не ни прижуря.
Божествен покой всред природата и нас.
Далече и Рила Божествена се очертава.
Едвам зърваме чудното око
на
Свещени Мусала.
- тихо обещание шепнат душите ни - ще дойдем при тебе, да!
Правим гимнастически упражнения.
Учителят е в центъра
на
кръга.
Правим движения, които са повече душевни, отколкото физически.Но чудна радост ни обзема, радост, достигаща до блаженство.
Като че през тия движения
душата
си правеше молитвени излияния.Пак в триъгълни колони поемаме към югозапад.
Нагазваме из боровинкови поляни.
По този път слизаме към нашия бивак.
Слизането се оказа много по-леко от възкачването.Нарамваме раниците и тръгваме към града.
Над града бели облачни групи.
Над Стара планина е застанала облачната стража.Тъмно е.
По Драгалевското шосе се движат туристи
на
групи, идвали
на
гуляй до монастиря.
Раниците им натоварени с букети полски цветя, които вървейки, захвърляха по пътя.
Приличаха
на
дива орда, която
на
гостоприемството що бяха й дали, върнали й бяха с оплячкосване.Още отдалече ни лъхна градския повей...Каква разлика има!
10.
Писмо от Учителя до Наталия Чакова
, 25.09.1932 г.
Писмо от Учителя до Наталия Чакова
Наталия,
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
11.
Започва да се издава в град Севлиево вестник 'Братство'
, 10.1932 г.
През октомври 1932 година Атанас Николов, Сава Калименов, д-р Стефан Кадиев и Петър Пампоров започват да издават в град Севлиево вестник "Братство", просъществувал до 1943 година.
Спомени
на
Борис Николов - в-к "Братство"
Спомени
на
Борис Николов
Идеята за печатан орган
на
Братството кръжеше в умовете
на
младежите.
Първите броеве бяха отпечатани
на
един лист.
Отначало приложиха метода
на
доброволните вноски, като вестника се работеше безплатно, а се заплащаше само хартията, мастилото и'екепедицията.
Отначало излизаше един път в месеца, но се натъкна
на
една и съща преграда: липсата
на
пари.
Трябваше да се намерят собствени букви за вестника, които трябваше да се заплатят.
Този вестник се крепеше благодарение
на
това, че за работата се плащаше извънредно малко.
Намираха се малко, по малко средства и по-късно той започна да излиза
на
два листа.
Редактор беше Атанас Николов, а издател бе Сава Калименов.
Той си има своите достойнства и нашето поколение се ползваше от него.
Най-ценното в него е втората страница
на
вестника.
Изцяло тя бе запълнена с някоя беседа от Учителя.
Обикновено това беше стенографирана беседа, след това дешифрирана, после резюмирана без да се променя езика и стила
на
Учителя и тя се изпращаше от Влад Пашов до Сава Калименов, който я отпечатваше.
Преди да я изпрати Влад Пашов я представяше
на
Учителя, който даваше съгласието си.
Така че всички беседи във втората страница
на
в-к „Братство" е оригинално Слово
на
Учителя.
12.
Снимка на Кънчо Стойчев, Стевка Няголова, Крум Няголов и синът им Светозар на бивака 'Ел Шад...
, 10.1932 г.
Снимка
на
Кънчо Стойчев, Стевка Няголова, Крум Няголов и
синът им Светозар
на
бивака "Ел Шадай", Витоша, 1932
Снимката има само дата
на
годината, но тъй като Светозар Няголов е роден
на
21.07.1932 г.
и детето
на
снимката е
на
2-3 месеца, времето - есен, то е избран в датата формално месец октомври.Сн. 43.
Кънчо Стойчев с внука си Светозар, дъщеря си Стевка Няголова и Крум Няголов
на
бивака "Ел Шадай", Витоша, 1932 г.
13.
Упражнение от Учителя, дадено на 16 ноември
, 16.11.1932 г.
Упражнение: Ръцете настрана, нагоре, над главата с допиране
на
пръстите.
Снемане
на
ръцете и поставяне пред гърдите, спускане надолу отстрани
на
тялото.
Приклякване, загребване с ръцете, издигане
на
тялото.
Ръцете настрани и поставяне пред гърдите.
14.
Учителя дава песента 'Бершид Ба'
, 12.1932 г.
Песента е дадена през декември 1932 г.
Заглавието е първите думи
на
Стария завет, книга Битие, и
на
староеврейски означава началото
на
нещата.
Текст
на
песента:
когато бе всичко тъмнина
и в нея се появи Светлина.
И Светлината очерта красотата
на
Божествения живот,
и повдигна моята душа.
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
15.
Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо' на старинен език
, 20.12.1932 г.
на
старинен език
За даването
на
тази песен може да се прочете в спомените
на
Борис Николов.
Спомен
на
Борис Николов - "Закони
на
музиката"
Старинна песен
Учителят даде
на
20 декември 1932 година следната песен
на
старинен език.
8. ШАНТАЛИ МЕР БЕХУР.В превод от Учителя, това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
За лечение и профилактика
на
далак, мускулна система, устна кухина, сърце, кръвоносна система.
Спомен
на
Борис Николов
"Закони
на
музиката"
Музикалн и закон и направляват света
Виж красотата
на
цветята!
Тя не е преходна.
Красотата не отминава безвъзвратно, а се възвръща по законите за работа
на
своето време и ние пак се срещаме с нея.
"Ние знаем че във всички бури
на
живота победата е наша.
Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас.
Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен.
(Из неиздадените мисли: "Свещени думи
на
ученика")
Някои птички, животинки и насекоми издават звуци, пеят.
Оттам нагоре не чуваме нищо, но виждаме, че продължават да пеят.
Те преминават в свръхзвукова тоналност.
Нашите дръвчета
на
"Изгрева" вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията.
Престана да се играе Паневритмията.
И дръвчетата почнаха да съхнат.
За в бъдеще Братството ще има стопанства, където растенията ще се отглеждат по новия начин.
Психичната обстановка ще бъде нова.
Ще се прилага и музиката при отглеждането
на
растенията.
Силата
на
музиката
За животните пък средата е важна.
Всяка сила, която служи
на
Божественото Начало, има музика.
Всяка сила, която служи
на
себе си, в нея няма никаква музика.
Симфонията
на
сферите
То звучи в целия Космос, в цялото Битие като симфония
на
сферите.
Божият Дух твори с песен" - казва Учителят.Новата музика ще внесе съдържание и смисъл в онези музикални форми, които са дадени през периода
на
класиците през XIX век.
Новата музика ще бъде идейна музика, ще бъде музика
на
добродетели, музика
на
хармония и красота.
В новата музика, с всеки тон, който ще се изпълни, ще се въздействува
на
хората.
Тогава, ако двама се карат и някой свири, те могат да млъкнат и да се примирят.
Ако се свири
на
болния - той може да оздравее.
Музиката е винаги Божествена и следователно всички онези, които се занимават с музиката трябва да бъдат същевременно жреци
на
Божественото!
В милувката
на
майката, в добрата и силна ръка
на
бащата, в помощта
на
брата виждаме Божествения живот.
Ето малкото, скрито птиченце, ето розичката, която цъфти, ето толкова цветя около нас.
Животът продължава непреривно.Животът е Дух Животворящ чрез симфонията
на
сферите
на
Небесата Божии!
Това е метод от времето
на
Исус Навина.
Ние приложихме този метод и стените
на
затвора паднаха - 4 000 затворници излязоха
на
1 януари 1963 година зВ Мърчаево Боян Боев стенографираше ежедневните разговори
на
Учителя с учениците.
Впоследствие той ги дешифрира и ги напечата с пишеща машина.
Те бяха дадени в още неотпечатан труд "Изворът
на
Доброто".
Там има написани много страници с изказвания
на
Учителя за музиката.
Френският посланик Карменен през 1621 година разправя, че местните жители наричали седемте Маричини езера "Седемте Орфееви извора".
Дали не се отнася това за Седемте рилски езера?
Дубровчани, които през XVI век са пътували по търговия из България, разправят, че са намерили при главата
на
Марица седем топли извора с бистра вода, която Орфей, чрез магията
на
песните си, притеглил от земните недра.
Далматинският поет Гундуша споменава това в песните си.
А Едуард Шюре в книгата си "Великите Посветени" казва, че Школата
на
Орфея била при изворите
на
Еброс (Марица), при подножието
на
върха Калкайон (Мусала).
За тези седем Маричини езера споменава и Иречек в книгата си "Българското княжество".
Овидий, в своята книга "Хероиди", споменава за Хелбрус (Марица), която извира из стръмните, голи стени
на
ледовитите Родопи.
Това показва, че в старите времена, са смятали Мусала и изворите
на
река Марица за част от Родопите.
Действително, нашите географи и историци доскоро спореха дали Мусала е към Родопите или към Рила, но го зачислиха към Рила.
Ние няколко пъти сме летували
на
Маричините езера - там, където според думите
на
Учителя е била Школата
на
Орфея.
Беше невероятно летуване и мистично изживяване - вглъбяване в онези Начала, от които идва Духът
на
Орфея, който сътвори Школата си, дала подтик
на
гръцката цивилизация чрез неговия ученик Питагор.
Направете и вие същия опит и летувайте
на
Маричините езера.
Ще имате подобно преживяване като нас.
Старинна песен
Учителят даде
на
20 декември 1932 година следната песен
на
старинен език.
В превод от Учителя, това означава: "Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
Бялата магия
на
песните
на
Учителя
Има песни, дадени ни от Учителя, които могат да изменят и да превърнат едно отрицателно състояние в положително.
Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други.
Заслужава да се разгледа музиката
на
Учителя от това гледище.
Има песни, които са зов - те призовават добрите сили, които могат да ни помогнат в труден момент.
И музиката
на
Учителя иде от същият онзи възвишен
свят
, от който иде и неговото Слово.
Не знаете какво нещо е свиренето.
Свирил съм
на
дръвчета,
на
животни и
на
растения.
Зная при какви музикални гами какво жито ще се роди.
Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента.
Ние стояхме онемели от магията
на
песента и извисени към един друг
свят
, от който слизаше тази музика.
Глава: 5_07 Закони
на
музиката
16.
(известна е само годината) Учителя дава песента 'Играта на поточето'
, 1933 г.
Учителя дава песента "Играта
на
поточето"
Дадена през 1933 г.
Играта
на
поточето - БЕИНСА ДУНО - 22.09.2013.
17.
(известна е само годината) Учителя дава песента 'Мелодия 1 – Красив живот'
, 1933 г.
Песента е дадена от Учителя през 1933 г.
е публикувана със заглавие Мелодия 13.
Текст
на
песента:
и небето – винаги лазурно,
Мир и Светлина.
Химни
на
Любовта
И въззема се в
душата
морна
пътят ми извежда, знам.
в слънчева родина.
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
18.
(известна е само годината) Учителя дава песента 'Мелодия 2 – В радостта на деня'
, 1933 г.
Учителя дава песента "Мелодия 2 – В радостта
на
деня"
Песента е дадена през 1933 г.
Съвременният текст е от Калинка Станчина.
Текст
на
песента:
Мелодия 2 – В радостта
на
деня
радва се Небето в Светлина.
Семето, посято в плодна нива,
расне
свято
в Любовта.
Ето го, грее денят красив и
свят
,
свят
Божи ден.
свята
в този ден благословен.
Целият всемир е Светлина и Светлината
извор е
на
радост, сила и живот.Припев:
Инструментално изпълнение
на
песента
19.
Учителя дава песента 'Скитах се по гори и планини'
, 1933 г.
В каталозите за песните от Учителя не е указана точната дата, само годината - 1933 г.
Текст
на
песента:
Един Незнаен ме придружаваше.
и, ходейки, Той винаги с мен бе.
Неговата светлина,
слезни и знай –
на
всички полезен бъди!
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
20.
Учителя дава песента 'Всичко в живота е постижимо'
, 01.1933 г.
Предполага се, че песента е дадена през януари тъй като в лекцията "Работа
на
природата", 4 януари 1933 г., Общ Окултен Клас, София, песента вече се пее.
Текст
на
песента:
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
21.
Първият ден за 1933 г. на Учителя и изгревяни, описан от Теофана Савова
, 1.01.1933 г.
на
Учителя и изгревяни,
описан от Теофана Савова
В записките си за този ден в своята книга "Летопис
на
изгрева - Том 2", Теофана е записала:
сутринтаНовогодишна беседа.Беседата се слива с редовното неделно слово от 5 часа, което наричаме утринно слово.Следват шестте упражнения.
Нищо, че е студено, че поляната е покрита със сняг.
Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата печка.Честитим си Новата година и отправяме най-хубави послания към света.
Ще запитате може би какво значи празничен?
- Трябва да се види.Вече минава 7,30 часа.
След кратка почивка трябва да закусим и да сме готови за втората неделна беседа от 10 часа.Пристигат братя и сестри, които не са могли да присъствуват
на
новогодишната беседа и
на
утринното слово.
Дърветата са приказно красиви в своя новогодишен тоалет.Отиваме в обедната.
В някои по-специални случаи имаме и общи вечери.Да гледаш Учителя по време
на
беседа е едно нещо, а по време
на
обед е съвсем друго нещо.
Когато говори от катедрата, той работи в една област, а по време
на
обеда - в друга област.
Ние не знаем кога какво прави Учителя, но и в двата случая се радваме
на
неговото присъствие.
По време
на
беседа нашето внимание е съсредоточено върху потока
на
неговата мисъл и радостта ни е резултат
на
светлината, която получаваме.
На
обед се радват очите ни и сърцето, че сме
на
една трапеза с Великия Учител!
Всеки път това преживяване е различно, но винаги е красиво и оставя в душите ни незаличим спомен .По време
на
беседа Учителя извършва интензивна работа, с която повдига всички умове и сърца.
Нашите очи виждат капки пот да текат по челото му.
В обедната той е свободен, по-близко е до нас, чувстваме го свой.
От ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
Спомени
на
Теофана Савова
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
Една далечна мечта прекрачи прага
на
нашия дом - Изгрева.
Малкият салон, нашата бяла обедна разтвори дверите си и ни приюти.
- Скромната ни бяла обедна...Обедната, която дълги години бе мечта, а после опит, сега става действителност.
Тя примири своенравния вкус
на
мнозина и по един чуден начин подтикна колесницата
на
общия ни живот.
Нашата скромна бяла обедна.
Лицата
на
всички сияят.
С любов поемат всяка дъска, тухла или камък и ги подават или слагат
на
определеното място.Учителя е между тях.
Той е най-големият майстор.
Като че ли не сграда, а някакъв нов
свят
се гради.
Щастлив е камъкът, до който се е докоснала неговата ръка, върху който се е спрял погледът му!
Притаили дъх, те пазят неочаквания дар.И сега, когато малкият салон, скромната ни обедна разтвори врати и ни прие в топлия си скут, ние се радваме, че ще живеем в толината
на
братската Любов, радваме се
на
присъствието
на
Учителя между нас.Увеличи се маслото в нашите светилници.
По-ярка, по-мека и приятна е сега светлината, която излъчва всеки от нас.
Красиво съзвездие затрептя над нас.1933 г.(година
на
свободата)Моята сестра ми каза: „Аз съм при вас, хубави цветя, в страната
на
слънцето!
При вас съм..."Аз видях как моето тяло се разпръсна
на
милиони части, как моите клетки избягваха ужасени от събитията, които преживях през последните две години.
Видях и как в един миг Учителя ги събра наново - заради Господа.
Заради Господа аз съм при цветята в страната
на
слънцето.Благодаря.Благодаря, Учителю благи, за великата ти милост.1 януари, 5 ч.
сутринтаНовогодишна беседа.Беседата се слива с редовното неделно слово от 5 часа, което наричаме утринно слово.Следват шестте упражнения.
Нищо, че е студено, че поляната е покрита със сняг.
Ние правим нашите гимнастически упражнения, след което се връщаме в салона при топлата печка.Честитим си Новата година и отправяме най-хубави послания към света.
Ще запитате може би какво значи празничен?
- Трябва да се види.Вече минава 7,30 часа.
След кратка почивка трябва да закусим и да сме готови за втората неделна беседа от 10 часа.Пристигат братя и сестри, които не са могли да присъствуват
на
новогодишната беседа и
на
утринното слово.
Дърветата са приказно красиви в своя новогодишен тоалет.Отиваме в обедната.
В някои по-специални случаи имаме и общи вечери.Да гледаш Учителя по време
на
беседа е едно нещо, а по време
на
обед е съвсем друго нещо.
Когато говори от катедрата, той работи в една област, а по време
на
обеда - в друга област.
Ние не знаем кога какво прави Учителя, но и в двата случая се радваме
на
неговото присъствие.
По време
на
беседа нашето внимание е съсредоточено върху потока
на
неговата мисъл и радостта ни е резултат
на
светлината, която получаваме.
На
обед се радват очите ни и сърцето, че сме
на
една трапеза с Великия Учител!
Всеки път това преживяване е различно, но винаги е красиво и оставя в душите ни незаличим спомен .По време
на
беседа Учителя извършва интензивна работа, с която повдига всички умове и сърца.
Нашите очи виждат капки пот да текат по челото му.
В обедната той е свободен, по-близко е до нас, чувстваме го свой.
Заредиха се лекции и беседи, все по-хубави, по-богати и желани.Сряда, 5 часа сутринта - лекция
на
Общия окултен клас.Петък, 5 часа сутринта - лекция
на
Младежкия окултен клас.Неделя, 5 часа сутринта - Утринно Слово.
И така нататък.20 януари, петък, 5 часа сутринтаУчителя не дойде.
Направете наряда по установения ред сърдечно.
Господ и Бог във всяка истина, изявена в
Святото
Му Слово, ще благослови своето дело.
Слънцето отгоре, зърното из земята отдолу ще дадат своя плод и светият Дух ще постигне всичко.22 януари, 10 часа преди обедУчителя не дойде.Прочете се беседата по негов избор от IX серия -„Не го приеха".Колко е мъчно, когато Учителя не е при нас!
Слънцето като че ли е престанало да грее, вятърът вече не духа както преди, а въздухът е загубил своята първична сила.
О, Учителю, ти си слънце
на
живота ни и всичко!
25 януари, сряда, 6 часа сутринтаЩастливи сме - Учителя е с нас и говори!
Най-силният човек е смирен, кротък, добър.Ние се нуждаем от силни хора, които искат да станат слаби, а не от слаби, които искат да станат силни.Вие имате дарби и добродетели, но не са систематизирани.
Имате много костюми, но не знаете кой да облечете в първия ден и кой във втория, в третия и т. н.
А в шестия ден трябва да облечете дрехата
на
Любовта и да се явите при Бога, да Му кажете какво сте свършили от зададената работа.Както един снаряд може да отиде
на
няколко километра, така и един музикант може да изпрати вълни, които да разрушат лошите работи и да съградят добри."Тук Учителя ни разказа своя опитност.
Когато живял във Варна, под неговата стая имало кръчма.
Много скоро след това от кръчмата и от кръчмаря не останало нищо, пренесли се другаде.После Учителя продължи:„Аз съм изучавал 20 години една нова страна от музиката.
Дайте ход
на
Любовта и с нея ще постигнете всичко.Аз ще ви кажа как да се подмладите, как да придобиете знания, как да станете силни и други подобни.
Вие ще свършите най-първо при най-видните професори и тогава аз ще ви кажа нещо от окултната музика.Трябва да развиете дарбите и благата, които Бог ви е дал.
Например да си поставите за цел да имате хубави ръце, хубава походка, да пишете, да четете хубаво, да рисувате, да кажете музикално една сладка дума.
Молитвата е най-голямото изкуство.Добрите, умните работи идват от Бога.Трябва ни една нова песен.
Песен
на
Любовта, която носи живот.
Песен
на
Истината, която носи свобода и песен
на
Мъдростта, която носи знание."27 януариИмаме нова песен - „Обетована земя".Паметта може да отслабне от:1.
Събиране по повръхността
на
мозъка
на
излишна киселина (органична причина).2.
Натрупване
на
излишни чувства.3.
Натрупване
на
излишни мисли.
Понеже няма гладни, ще свършим.Мото:Проявената Любов
на
Духа, проявената Мъдрост
на
Духа, проявената Истина
на
Духа, носят пълния живот
на
Бога,
на
Единия, Вечния Бог
на
живота -извор
на
всички блага, в Когото всичко се обединява.Същия ден в 10 часаБеседа.Да стане тъй, както Господ е казал.1 февруари, сряда, 5 часа сутринтаПрекрасна лекция.Направихме упражнения върху снежната поляна, след което се върнахме в салона при нашата прекрасна картина.
Учителя е седнал
на
стол пред катедрата.
Ние сме застанали около него, едни са прави, а други - седнали.
Вълнуваме се, задаваме му въпроси:Къде са отбелязани възможностите
на
човека?
-- Външната линия
на
ушите - отговаря Учителя.Къде е отбелязано как разбира човек отвътре нещата?
- Неговата уста показва това.Как ще се радва
на
света?
- Неговите очи показват това.Знание в света има много, но човек не е готов да го възприеме.Зимно време върви последен, а лятно време върви пръв.
Или бъди в доброто пръв, в злото - последен.Тялото ни представлява една христоматия.
Ти фигурираш като автор, а вътре много автори са писали.26 февруари, неделя, 10 часа преди обедДве идеи трябва да се подемат - човещина и братство.22 март, 5,40 часа сутринтаДнес е празникът
на
пролетта.
Наряд:Добрата молитва.
Молитвата
на
Царството.
Пътят
на
живота.
Отче наш.Матея 12 гл., 20 - 30 ст.
Йоана 6 гл., 1 - 10 ст.Мото: Пълната Божия Любов, Мъдрост и Истина носят вечния живот.Размишление през деня: Лука 15 гл.„Иде час" - от рилските беседи.Прекрасна пролетна беседа и упражнения!
Всяко манисто от движещата се броеница
на
свещенния танц ражда нов
свят
.Раждат ли се светове и сега?
- Раждат се умове и сърца, раждат се светове.Иззад развалините
на
старото израстват омайни цветове
на
вечната пролет.
Много съжалявам всеки път, когато една хубава беседа не е чута от близки
на
сърцето ми хора.
Това са онези, които някога ми разказваха за Учителя, за новото и превъзходно знание.
Обикновено главна причина за това беше женитбата.
И мислеха след това, че пак са редовни ученици
на
Учителя.
Как биха се разкайвали, ако осъзнаеха своята погрешка.
Но те не съзнават.
Те дори се опитват да докажат
на
другите, че техният път е прав.
МартИмаме нова музикална творба - „Българска рапсодия."Първите пратеници
на
пролетта пристигат и заедно със слънчевите лъчи носят много песен, музика и красота.
Преди ден родена, тя вече се радва
на
име.
А нашите български сърца трептят, радваме се.Радваме се не толкова за това, че българската музика се обогати с още едно парче.
Радваме се повече за това, че нашата българска песен, тъжна в своята безизходност като затворената българска душа, излезе от затворения кръг, в който досега се е движила.
При това тя направи тази решителна стъпка не с някой хороводен мотив, но с музика, която разширява
душата
и буди мисълта.Радваме се, защото сме българи, защото познаваме добре българската душа.
Като пленена птичка тази душа се блъска о стените
на
клетката, пада и става, докато се примири.
А сега Българската рапсодия разбива покрива
на
тази клетка, дава свобода
на
душата
.
Първият тъжен мотив
на
рапсодията рисува уморената от лутане българска душа.
Във втория мотив едно желание за свобода внушава надежда.
Душата
го приема и полетява.
Водовъртежът е неминуем.За първи път тук практичната философия
на
българина се заменя с метафизична.
Той повдига мисълта си, приема реалността
на
живота и радостен, и весел, като се опира
на
мощните й крила, полетява към нови висини.Разрешението
на
загадката
на
затворената в кръга
на
външната безизходност съдба
на
българина, което дойде с нова музикална творба, отвори път за решение
на
заплетената съдба
на
българската душа,
на
всяка затворена човешка душа.
И ние се радваме.Учителя е при нас.
Той работи за нас и чрез нас - за за всяка човешка душа.Благодарим ти, Учителю благ!
9 юлиНеделна беседа
на
Учителя.
Атмосферата в салона е лека и приятна.
Словото се излива от извора и внася в умовете и сърцата новите идеи.
То ни вълнува по особен начин, изненадва ни с новите хоризонти
на
знанието, които се откриват пред нас и поставя много въпроси за размисъл.
Човешките чувства регулират топлината, а мислите - светлината.
От мислите и чувствата зависи нашето здраве.От топлината, светлината и храната зависи нашето бъдещо щастие, щастието
на
дъщерите и синовете и
на
ред поколения.
И в Индия, и Европа има общества, които правят тези опити, за да се изкара здраво поколение, но ги пазят в тайна.Растителното царство носи щастие за човека.
То носи всички качества, които са нужни, включително и дълговечния живот.Като станеш сутрин, кажи си: „Мъдростта съгради своя дом." Кажи още: „Аз живея в дома
на
Мъдростта и моите работи са уредени."Избирайте храната си.
Никога не яж храна, която има трептения, несъответстващи
на
твоя организъм.
На
този закон трябва да бъде обосновано вегетарианството.Не преяждай!
12 юли, Петровден, сряда, 5 часа сутринтаСловото
на
Учителя в този ден:„Животът върви по едни определени линии.
За да бъдете добре, трябва да вървите по тези линии - хармоничните линии в природата.Сега иде влагане
на
Духа.
Трябва да го чувствувате.Когато констатирате, че имате знание, сила, красота, не се спирайте там.
Има зад тях по-големи знания, сила и красота."По-важни събития: Паневритмия, общ обед и концерт.
„Всичко в живота е постижимо" - песен, дадена през лятото.„Химн
на
великата душа" - даден през лятото върху текст от 10 март, 10,30 часа вечерта.
Летопис
на
изгрева - Том 2
Глава: ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ
22.
Писмо от Учителя до учениците от специалния клас- Кратко писмо, София - Изгрев
, 20.01.1933 г.
-----------------------------------------Спомен
на
Мария ТодороваСпомням си веднъж отново беше станала някаква разправия и един от учениците беше направил скандал и настана цяла олелия.
На
следващия ден Учителят не дойде в клас, а изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо, което той прочете в класа.
12 годишнина.
Седемнайсета лекция
на
Младежкия окултен клас.
Сбъднаха се думите от това писмо.
Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в приказки, а други в почивка.Изгревът - Том 5Глава: 293.
23.
Учителя дава песента 'Обетована земя'
, 27.01.1933 г.
Учителя дава песента "Обетована земя"
Песента е дадена
на
27 януари 1933 г.
Тази песен е близка до душите
на
всички, които напускат стария живот и се отправят към красивия живот
на
Светлината, Радостта и Истината.
Текст
на
песента:
Обетована земя
Дни
на
страдания и скърби
през
душата
ми минаха,
Но духът ми
на
живота
с мощ и сила над тях изплава.
За Обетована земя
аз тръгнах пътник,
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
24.
Писмо от Учителя до Стоянка Илиева
, 22.02.1933 г.
Любезна Стоянке,Получих вашето писмо.
Всеки човек трябва да има един идеал, който не умира; едно верую, което не остарява, една Истина, която да е глава
на
разумното в него.
Всичко друго е само постановка
на
това.
Великите хора са ония, които понасят всичко геройски.
Самия живот
на
земята е пълен с мъчнотии, страдания и радости.
Път, Истина, Сила и живот това носи пълното щастие
на
душата
.
Другото е губене
на
време.
Учителката намери ценното в своите ученици това е тайната
на
учителя и силата
на
ученика.Пожелавам ти повече чист въздух, повече чиста вода, повече пресен хляб и повече слънчева светлина.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 8
25.
Писмо от Учителя до Наталия Чакова
, 25.02.1933 г.
Писмо от Учителя до Наталия Чакова
„Любезна Наталия,
На
живота може да се гледа от много страни.
Здравия, болния, богатия, бедния, учения и невежия, добрия и лошия, любящия и мъдрия разно схващат проявите
на
Божествения живот.
Това, което носи светлина, мир, радост, веселие, вяра, надежда, търпение е от Бога.Тъмните облаци не са нещо лошо, те носят блага, бурите не са вестители
на
нещастието, те прочистват атмосферата, освежават въздуха!
В живота
на
Божественото всичко си има своето място.
Душата
расте, умът се развива и духа крепне, а човек се повдига към вечното към Истината, която носи свобода.
Гледай
на
светлата страна
на
живота.
Светлината
на
живота да те огражда."25.II.1933 г.(Свещеният подпис)
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
26.
Учителя дава песента 'Пролетна песен'
, 9.03.1933 г.
Учителя дава песента "Пролетна песен"
Песента е дадена от Учителя
на
9 март 1933 г.
Текст
на
песента:
Пролетна песен
Първо цвете
на
пролетта –
ти си извор
на
живот,
Пролет, пролет, пълна със живот,
вечна пролет, ти си рай,
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
27.
Учителя дава песента 'Малката буболечица'
, 27.05.1933 г.
Песента е дадена
на
27 май 1933 г.
Учителя възлага
на
Олга Славчева да я нотира и напише текста.
Това Той често прави като
на
цигулката Си изсвирва мелодията няколко пъти и кара присъствуващия да я изпее и заусти.
След това го кара да напише текст
на
научената от него мелодия.
Песента се нотира и се приобщава към творчеството
на
Учителя.
Спомени за историята
на
песента "Малката буболечица" може да се прочетат в следните източници:
1. Спомен
на
Мария Тодорова: Думите
на
Паневритмията -
на
Олга Славчева от "Изгрева" и
на
Асавита от Божествения
свят
На
следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия".
Годината
на
издаване е 1935.
Горе, в левия ъгъл
на
корицата, бе сложено името Асинета.
Цената е 5 лв.
Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка.
В същата книжка Олга Славчева помести и думите
на
три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише.
Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен
на
малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").
2. Спомен
на
Пеню Ганев: „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА"
3. Спомен
на
Пеню Ганев: МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА
4. Спомен
на
Пеню Ганев: Малката буболечка (според Песнарката
на
Мария Тодорова)
5. Спомен
на
Пеню Ганев: Малката буболечка (от Учителя според Пеню Ганев)
Текст
на
песента:
Едвам, едвам расте и зрее ми
душата
,
вървя нагоре, Слънцето где блести.
душата
ми що люби и копней.
и се стреми по нанагорния път,
и пречките една след друга побеждава.
поля, долини смело преминава
и все напред
И тъй порасна тя: девица мила,
творение
на
Бога –
Спомен
на
Мария Тодорова
"Думите
на
Паневритмията -
на
Олга Славчева от "Изгрева" и
на
Асавита от Божествения
свят
"
По времето, когато се даваше Паневритмията, когато Учителят я сваляше отгоре, от Невидимия
свят
, присъствува една сестра и Го запитва: "Ама Учителю, тази Паневритмия същата ли е, която е видял брат Методи Шивачев
на
небето
на
връх Мусала?
" Учителят я поглежда и казва: "Ние правим тези упражнения, както ги правят в другия
свят
.
Тези упражнения са свързани с физическия, Духовния и Божествения
свят
".
"Ама Учителю, това същата Паневритмия ли е от небето
на
връх Мусала?
"- настоява сестрата.
"Истинската Паневритмия не е още дадена.
Тя е горе
на
небето.
Тя служи за идеал
на
човешката душа и човешкия дух.
Чрез нея те се хармонизират със световете, които са над тях.
С тези физически тела вие не можете да издържите
на
онази Паневритмия от Небето
на
връх Мусала.
Нашата Паневритмия е Паневритмия
на
човешката душа и
на
човешкия дух, слезли
на
земята.
А онази истинска Паневритмия е за човешкия дух и човешката душа, които са горе в Невидимия
свят
и търсят общение с Бога.
Ние тук търсим общение с Бога с нашата Паневритмия, а онези горе търсят общение с Бога с тяхната Паневритмия.
Когато човечеството се обедини в едно, когато човек стане пробудена душа и животворящ дух - тогава ще се свали истинската Паневритмия.
А дотогава ще изминат много лета, години, столетия и хилядолетия." "Ама Учителю, нашата Паневритмия ще има ли Слова както онази
на
връх Мусала?
"Ще има и ще изпратим същество отгоре, което да даде думите
на
нашата Паневритмия" - казва Учителят.
Минават няколко дни.
Годината е 1934.
"Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката
на
нашите упражнения?
" Олга се стеснява: "Но Учителю, дали ще мога да ги напиша?
То ще ти продиктува думите за музиката
на
отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва.
Какви ли не мисли й минават през ума.
С какво тяло, ами ще го познае ли?
Олга започва да става все по- възбудена от ден
на
ден.
Та тя ще има посещение от Невидимия
свят
и то не "
на
гости", а по работа, дадена от Учителя.
Олга Славчева сяда
на
масата - приготвила е много листа и много моливи за всеки случай.
Олга започва да усеща едно вдъхновение, което обхваща цялото й същество, мисълта й се прояснява, погледът й се разширява и получава дълбочина, пред нея седят нотите
на
отделните упражнения.
И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга.
Олга ги записва
на
белия лист.
Таман е завършила две-три упражнения и
на
вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска
на
заем това или онова.
Седнала нашата Олга и си пише поезия.
А сега аз съм ти дошла
на
гости и освен това ти искам нещо
на
заем." Олга не
на
шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа.
Сяда отново
на
масата.
Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка.
Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете
на
онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество.
На
следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком.
Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат."
"Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук
на
"Изгрева", тук пред Вас.
" Олга плаче, пада
на
колене и със сълзи облива коленете
на
Учителя.
Учителят се навежда и я повдига.
Защото това същество се изпраща от Божествения
свят
само и само за да даде думите и да ти продиктува текста
на
Паневритмията".
С това Учителят приключва разговора, а Олга се навежда, целува Му ръка и си тръгва.
Само тя си знае как са минали тези дни един след друг.
Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й.
Приятелите й смятат, че е болна.
Предварително вече е сложила капаци
на
бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства.
Окачва
на
вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува.
Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия.
Познатото чувство
на
вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си.
Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите
на
отделните упражнения от Паневритмията.
Изпратена съм за теб и идвам от Божествения
свят
".
Започва Олга да записва дума по дума и нанася думите под нотния текст.
Накрая се разделят като приятелки.
Същия ден Олга отива при Учителя и Му поднася текста
на
Паневритмията.
Накрая Олга разказва за думите
на
Асавита.
На
следващата година Олга Славчева издаде една малка книжчица, озаглавена "Паневритмия".
Годината
на
издаване е 1935.
Горе, в левия ъгъл
на
корицата, бе сложено името Асинета.
Цената е 5 лв.
Сега ще е цяло чудо,ако е запазена някоя и друга книжка.
В същата книжка Олга Славчева помести и думите
на
три песни от Учителя, които Той й бе дал да напише.
Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен
на
малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").
Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен".
На
корицата, в горния ъгъл е написано Хелмира.
Асавита идва от слънцето, посещава Олга Славчева и, като й дава името Хелмира, повежда я
на
път за слънцето.
Когато пристигат там, тя чува мелодии познати, думи познати - чува песните, които Учителят е дал
на
земята.
Така че музиката, текстът, игрите и движенията, които тя вижда
на
слънцето, били почти същите, като Паневритмията
на
Учителя
на
земята.
Хелмира вижда с очите си, че мелодията и движенията са свързани неразделно в едно, в няколко последователни
свята
- физическия, Духовния и Божествения
свят
.
Художничката Цветана Симеонова е нарисувала прекрасна картина- приложение към книжката, наречена "От земята към слънцето".
По онова време
на
"Изгрева" имаше много поетеси и всички се ядосваха и ревнуваха, защо Учителят прие текста
на
Олга Славчева.
Всички бяха убедени без изключение в това, че думите
на
Олга Славчева за Паневритмията не са хубави, че няма рима, че не са ритмични, че няма вътрешна хармонична отмереност, че словоредът е такъв, както й е паднало
на
езика
на
нашата поетеса.
Изобщо, всяка от поетесите
на
"Изгрева" смяташе, че би написала сто пъти по-хубав текст.
Това убеждение у поетесите остана дълги години, дори и след заминаването
на
Учителя.
Дори когато си замина Олга Славчева, отново се повдигаше въпросът, че е необходим друг текст.
През времето
на
Учителя, през 1941 година, бе издадена една книжка "Паневритмия.
Песни
на
хармоничните движения.
В тази книжка има увод, а след това раздел "Основи
на
Паневритмията", в който Учителят дава принципите
на
Паневритмията и законите и силите, които са я създали.
Там,
на
стр.
14, точно и строго е отбелязано: "Паневритмията се основава
на
законите
на
съответствието между идея, дума, музика и движение".
По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята
на
Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни.
А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа
на
Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава.
Защото
на
стр.
14 пише: "Законите
на
паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир".
И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване
на
Словото
на
Учителя,
на
Неговите песни и
на
Паневритмията Му?
А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи
на
Паневритмията".
Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме.
За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази
на
Духовния
свят
.
Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг
свят
- света
на
човешките души.
Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг
на
Паневритмията, горе в Невидимия
свят
.
Така се образуваха два кръга - единият кръг долу
на
поляната
на
"Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе
на
небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха.
Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии".
Едната долу
на
земята, а другата горе
на
небето.
Песните с думите
на
Олга Славчева съединяваха този кръг долу
на
поляната с онзи кръг горе
на
небето.
Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе
на
небето.
Това за нас бе общение
на
душите, бе съединение
на
човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия
свят
.
Тази връзка, един път образувана в живия кръг
на
Паневритмията долу
на
земята и горе
на
небето, тази връзка остава вечна.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото тяло
на
земята и връзката
на
духовните ни тела със съществата горе в Невидимия
свят
.
Този
свят
е
свят
на
Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина.
Словото
на
Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото
на
Учителя идва от Света
на
Истината, който е
свят
на
Божествения Дух и Божествената Душа.
Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас
на
поляната
на
"Изгрева".
Тя бе посвещение
на
нашите души, които играеха горе в Невидимия
свят
и създаваха втория кръг
на
неръкотворната, истинската Паневритмията.
Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.
Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно.
15)." Е, разбрахте ли какво е Паневритмията и че тя е свещена?
Че тя е недосегаема, неръкотворна за человеците по земята, тя е Идеал за човешката душа и човешкия дух.
3_43 Думите
на
Паневритмията -
на
Олга Славчева от "Изгрева" и
на
Асавита от Божествения
свят
Спомен
на
Пеню Ганев:
Ние, съвременниците
на
Учителя, присъствувахме
на
различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори,
на
планината.
Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив.
Учителят поднасяше нотния текст
на
приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст
на
песента.
И накрая, имаше немалко случаи, когато Той
на
цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст
на
научената от него мелодия.
Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството
на
Учителя.
Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас.
Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние
на
час.
Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи!
" Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението
на
всичко преживяно, създава поетични думи
на
мелодията и я озаглавява „Малката буболечка".
Това са потребностите
на
Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.Отива тя след това и поднася
на
Учителя най-тържествено думите
на
песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него.
Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес
на
одобрение и първо изпяване
на
песента с думи, написани от Олга Славчева.
Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда.
Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните
на
Учителя в песнопойката
на
брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана.
А песента й е дадена
на
27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента.
Изпява я няколко пъти
на
Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва.
Но когато занася нотите
на
песента
на
друг да я изсвири
на
цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене.
„Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея.
Аз имам педагогически умения, нали толкова години съм учил децата да пеят по ноти, учих цигулка при професионалист и бях напълно сигурен, че моят добър слух ще ми помогне.
След това й изсвирих песента с цигулката - това, което бяхме коригирали, и тя я одобри, напълно остана доволна от нашата работа.Дойде време да я отпечатат в песнопойката.
И понеже тази песнопойка бе съставена от Мария Тодорова, тя я отпечати с погрешките, така, както тя я беше нотирала и както Олга не я одобри.
Освен, че е грешно нотирана, не знам защо махнали два куплета от думите.
Олга бе изключително недоволна, обидена и разсърдена.
Тази мелодия е дадена от Учителя, а Олга Славчева е написала думите
на
първият куплет по лично нареждане
на
Учителя, Той я одобрява в присъствието
на
свидетели и никой няма право да я изменя.
Аз сега ще ви дам всички думи
на
песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят:Малката буболечка„Мене роди Бог със Любови озари със живота нов.
Едвам-едвам расте и зрее ми
душата
, но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести.
Ще видя туй,
душата
ми що люби и копней."Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен.
Аз бях наблизо.
Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите
на
следните два куплета
на
„Малката буболечка":Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път.и пречките една след друга побеждава: безброй скали, поля, долини, смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.И ето веч порасна тя, девица мила,чиста роса, душа красива, творение
на
Бога, разлива мир и светла радост по света.Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея.
Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно.
Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет.
Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам.
Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко.
Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката.
Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним.А сега тази песен, аз ще я изпея
на
моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това.
Така че ще имате от мен точния и верен музикален нотен запис
на
песента, с всички куплети
на
песента.Каква хубава песен е тази, но понеже решиха, че „Малката буболечка" си е малка като буболечка и решиха да минат и без нея.
Ето това, „малкото", бе онова, което ни спъна по наше време и това ще спъва и вас.
Затова пазете се от големите неща, а тачете и благодарете
на
малките неща.
Нали така почва тази песен: „Мене роди Бог с Любов и озари със живота нов!
Спомен
на
Пеню Ганев
58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА
Песента „Малката буболечка" от Олга Славчева я има в братския сборник, ама е грешно нотирана.
И дойде Олга и вика: „Пеньо, моята „Малка буболечка", тя е много хубава песен, и по мелодия е хубава, и съдържателна.
Аз ще ти я изпея няколко пъти, да я поправим." И Олга ми я пя, няколко пъти ми я пя и аз я научих.
Но когато сега да я напечатат, махнали двата куплета.
Не зная защо.
Мария Тодорова.ВК: Тази мелодия е дадена по Учителя, така ли?
ПГ: По Учителя е дадена, от Учителя е дадена мелодията, а от Олга са думите.
(Пеню Ганев пее и магнетофонът записва гласа му) Отпечатана я има, ама не е вярна.
Не е вярна мелодията.
Ти имаш ли я записана, нотирана?
Аз й я пях
на
Олга и Гради я пее даже, ама Гради я пее както е писана в сборника.
А пък аз я пея малко изменена, както Олга ми я пя.
ВК: Трябва да накараме Пепи (синът
на
Пеню Ганев) да я нотира.ПГ: Олга дойде, каза: „Мария ми е омаскарила Буболечката." Така просто ми каза Олга.
Като ми се изпее една песен няколко пъти, аз я запомням вече и я зная.
Малко е изменена в сборника - ще знаеш, че тъй, както я пея аз, така е вярна, така я искаше Олга.
Има една песен, пак от Олга.
[...]Тия песни не ги пея по сборника, Учителят тук каза: „Запиши си сега тука,
на
нов лист,
на
тази песен." ВК: Коя песен?
ПГ:
На
„Малката буболечка".
ПГ: Учителят ги свиреше
на
Своята цигулка.
Ама каза: „Напиши си нови думи, защото не са написани всичките." И аз ги записах.
Ето ги:„Мене роди Бог със любови озари със живота нов.Едва-едва расте и зрее ми
душата
,но ето веч, вървя нагоре, слънцето где блести.Ще видя туй,
душата
ми що люби и копней."И каза: „Напиши сега нови думи, продължение
на
тези:"Тъй буболечката шепти и се стреми по нанагорния път и пречките една след друга преминава: безброй скали, поля, долини смело преминава и все напред се тя към върха възвишава.Тъй векове безброй летят и времето я преобразява.
И ето, веч порасна тя, девица мила, чиста роса, душа красива, творение
на
Бога, разлива мир и светла радост по света.ВК: Сега, този текст лично Учителят ти го е диктувал.
ПГ: „В летен ден".ВК: И какво стана накрая?
Малката буболечка не е съгласна да бъде подмината и да се измени песента.
ПГ: Никак не е съгласна.
на
стр.
на
оригинала (Бел.
58. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА НЕ Е СЪГЛАСНА
Спомен
на
Пеню Ганев
Малката буболечка (според Песнарката
на
Мария Тодорова)
Спомен
на
Пеню Ганев:
и се стреми по нанагорния път,
и пречките една след друга побеждава.
Безброй скали, поля, долини смело преминава
и все напред се тя към върха възвишава.
И ето, веч порасна тя: девица мила,
Творение
на
Бога,
Песента е нотирана от запис, направен от д-р Вергилий Кръстев Изпял: Пеню Ганев Нотирал: Петър Ганев4.б.
126 -128 в оригинала (114 -116 тук).
28.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Учителя дава песента "Химн
на
Великата Душа"
Известно е, че песента "Химн
на
великата душа" е дадена през лятото
на
1933 г.
За тази песен има подробно описание от Елена Андреева.
2. Спомен
на
Елена Андреева: Песните
на
Учителя
Конкретно за песента в спомена
на
Елена Андреева:
Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн
на
Великата Душа".
Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас.
После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен
на
земята".
Всички се оглеждахме и се чудехме как може да се направи това.
Учителят добави: "Ще построим чешма, а
на
стената
на
чешмата ще изобразим съдържанието
на
песента".
Борис Николов бе изпълнител
на
тази чешма
на
"Изгрева".
Беше привлечена и художничката Цветана Щилянова, която изработи някои от фигурите.
Днес може да я видите само
на
снимка!
Песента бе дадена през лятото
на
1933 година.
На
6 май 1934 година
на
"Изгрева" бе прокаран водопровод.
Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.
Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон
на
фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят
на
думите
на
песента.
Беше намерено архитектурно разрешение
на
горната част
на
стената, линията й бе сводеста и даваше представа за хоризонт.
Чешмата имаше височина един метър и бе вградена в обла обвивка с широчина петдесет сантиметра.
Водата изтичаше в корито с обла форма с диаметър около един метър, като три четвърти от тази окръжност излизаше като корито пред панорамната стена, а една четвърт бе вградена в стената.
На
панорамната стена бяха изработени по рисунките
на
Цветана Щилянова фигури, които изпъкваха релефно
на
стената.
Според думите
на
песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.
В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева.
До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза
на
земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони.
Отгоре,
на
перваза
на
чешмата, бяха издълбани три кратки изречения.
Над сърната пишеше "Храни се добре".
Над жената - "Мисли добре".
Над орела - "Работи добре".
Символично този "Химн
на
Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота
на
земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор
на
живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела,
Велико е Името Ти над всичко.
знание, Мъдрост, Истина, Любов."
Това е Химнът
на
Великата Душа, излязла от центъра
на
Вселената и дошла чрез Мировата Любов
на
Вселената.
Химнът
на
човешката душа започва с пробуждането й.
Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията
на
Всемировия живот
на
земята.
Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде
на
земята.
В момента тя се съгражда в Духовния
свят
чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото
на
Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка.
В дясната й ръка е плодът
на
това знание, което трябва да се свали от Духовния
Свят
и от Словото
на
Всемировия Учител, за да даде плод.
Плодът
на
физическия
свят
на
земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки.
От лявата страна
на
чешмата релефното изображение
на
слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение
на
онзи закон
на
Божествения
свят
: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва".
Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения
свят
, тя слиза
на
крилата
на
орела от висините и се сваля в долините
на
човешкия живот.
Божествената мисъл е в Божествения
свят
, тя трябва да се свали в Духовния
свят
и оттам,
на
крилата
на
орела - в човешкия
свят
.Формула, от Учителя от песента "Химн
на
Великата Душа"Тази формула трябва да се произнесе всред природата,
на
отворено,
на
двора, в гората,
на
полето, като се гледа природата.
Велико е Името Ти над всичко.
Като погледне небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието
на
Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден.
Текст
на
песента:
Химн
на
Великата душа
светло е навсякъде,
свежест лъха навсъде.
Чува се радостната песен:
велико е Името Ти над всичко!
във знание, Мъдрост,
Истина, Любов.
велико е Името Ти над всичко!
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
Спомен
на
Елена Андреева
"Песните
на
Учителя"
Това е една дълга история, която води началото си още от дома
на
"Опълченска" 66, в който Той живееше при семейство Гина и Петко Гумнерови.
Учителят отсяда при тях през 1905 година.
В първите години, Учителят седеше
на
стол, държеше пред Себе Си Библията, цитираше един стих от нея и построяваше беседата Си върху този стих.
Отначало се изпяваха една-две песни и след като привършваше беседата, се изпяваха още една-две песни.
Това беше в салона
на
"Граф Игнатиев", както и в салона "Турн Ферайн", както и в салона
на
"Оборище" 14.
След свършването
на
беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен.
Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш".
Тя редовно се даваше накрая, но преди това се даваха една-две песни.
Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването
на
беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш".
НАГОРЕ