НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
7
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
7
:
1000
резултата в
35
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
Тук,
на
ул.
Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги
на
печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове.
Точно както в наши времена!
Намирам петте статии по френология
на
Учителя Петър К.
Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
2) “Взаимните връзки и отношения
на
мозъка и ума”, Г.
4) “Устройство
на
мозъка и черепа”, Г.
5) “Разпределение
на
умствените способности”, Г.
Относно обявяването
на
авторството
на
статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация
на
автора им.
Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията
на
читателите.
Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението
на
другите форма за идентификация – “П.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
Няма и друг начин!
Някъде от края
на
м.
септември 1901 до ранната пролет
на
1902 г.
Учителя е бил в София – за това съдя по датите
на
писмата му.
Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник
на
Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год.
На
страница 59 прочетох следното:
“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана
на
29 ноемврий 1901 г.
Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка
на
г.
Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”.
по въпроса, които влизат вече в областта
на
предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая
на
науката...” и т. н.
Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат.
Дънов влиза в светлината
на
прожекторите
на
общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди.
И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края
на
м.
Следователно, сказката
на
Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето.
Така че, през късната есен
на
1901 г.
той вече е познат
на
публиката.
И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой
на
сп.
“Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П.
И точно този подпис е в основата и
на
следващата блага изненада, която ви готвя.
Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта!
Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви
на
гърба
на
първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П.
Познатото “П. К.
Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира
на
7 корици
на
списанието.
За прецизност ще добавя, че
на
броя от окт.
няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора
на
Учителя щяха да станат 8!
Явно, Учителя ни е спечелил доверието
на
Тодор И.
Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина
на
1900 година (допускам и края
на
1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г.
Причините за това решение
на
главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си
на
лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
Или поради нуждата… да събира абонаментите
на
списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре!
И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник
на
софийското списание “Родина”, от м.
Следвайки хронологията, ще се върна отново
на
темата за френологията, защото Учителя П. К.
Дънов посвещава една серия от три сказки този път във Варна.
318(29) от 16 юни 1902 г.,
на
страница 3 четем, че:
“Г-н Дънов
на
9 т.
320
на
същия вестник от 28 юни 1902 г.
на
с.
Прихода ще бъде в полза
на
безплатните ученически трапезарии”.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването
на
бедните ученици.
Този благороден жест
на
Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък
на
пожертвователите”.
Той се намира
на
последната страница
на
“Трети годишен отчет
на
Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента
на
1901 г.
Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К.
“Родина”6
на
Т. И.
“Виделина”7
на
д-р Г.
Миркович през една и съща година – 1903 г.
Но първенство в отпечатването държи сп. “Родина”!
“Родина” стихотворението се появява
на
първа страница в кн.
“Виделина” в кн.
Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота
на
Учителя.
2.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Шумен
, 27.01.1901 г.
на
Лет. 21:12.
на
Лет. 28:16
Затвореното Ви писмо от 11 -и того получих навреме.
Трябва да се внимава
на
всичко.
Днешната тъмнина ще се преобърне
на
духовна виделина.
Засега от няколко време се намирам тук привременно8.
Дойдох да свърша една работа и кога я свърша, ще се върна.
Нашите приятели в Н[ови] п[азар] ги оставих много добре9.
Има силна борба, но Онзи, Който е откъм нас, е силен.
Ние ще приемем помощ Отгоре, и то наскоро.
Надявам се да се видим пак, може би наскоро.
Кажи му: Томува,
на
Когото е дал обещание, Го крепи.
Молете се усърдно за успеха
на
общото дело.
Той ще ви научи да работите.
Знай, че ние ще победим, и то скоро.
Поздрави
на
всички.
Дънов пише: „Мене от 10-15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време“. Вж.
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 7.02.1901 г.
Надявам се да сте получили моето отворено писмо от Шумен.
17:17] Това е цялата Истина.
Ний ще сме свидетели
на
това изпълнение.
Преди всичко Господ е близо и Той е наша подпора.
В тия усилни времена Бог иде нам
на
помощ.
Стойте твърд
на
обещанията си и ще видите славата Господня.
Нашето войнствуване е в Господа и за Господа.
Неговата сила е наша сила, Неговата слава е наша слава.
Все, що има Господ, то е и наше.
Да, Той ни помни и се грижи и промишлява за нас.
Благият Му Дух винаги е готов да ни помага, да ни крепи.
Божията Мъдрост
на
всяка стъпка ни ръководи.
Дълъг е действително пътят, по който възлизаме към Небесното Отечество, но все таки ще пристигнем един ден и ще видим лицето
на
Тогози, Който ни люби.
Винаги очаквай Божиите благословения.
Аз бих желал да зная как прекарвате засега.
Господ тук е привлякъл трима души10 към Истината.
Те са писани от нашия млад приятел11.
Това е Духът
на
обещанието.
От Козлова имали ли сте наскоро някое писмо?
И дано Господ помогне да се видим пак наскоро, ако е Неговата Воля.
Кога бях напоследък в гр.
Шумен, станаха някои важни спиритически явления в една къща, гдето живееше прокурорът,
на
които явления са били свидетели и заседателите
на
окръжния съд.
Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има задгробен живот.
Бог работи по различни начини.
Къде края
на
миналата год[ина] една госпожа12 , доста образована, от гр.
Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.
Ний сме добре засега и благодарим
на
Бога за Неговата благост и милост.
Поздрав
на
всички ви.
Аз ида да ви кажа да имате вяра в Бога, Живота ви Нему принадлежи, Любовта Му ви е изкупила.
Неверието е главна спънка в живота ви.
Знае вашето желание - че в тая страна има да станат велики неща.
Колко години има още до скончанието
на
века?
- Не е за вази да знаете годините и времената, които Бог е положил в своите ръце.
- Любовта ви не е още съвършена, но вярвайте, тя ще бъде такава след време.
„Да живеят правдата, любовта и смирението." В името
на
Господа Нашего - Исуса Христа.
Кърджиев, а двете съобщения са приложени в края
на
писмото.
12 Това е Мария Казакова – родена през 1852 г.
След смъртта
на
мъжа си М.
Казакова заминава за Русия,където завършва висше образование (вероятно педагогическо).
След завръщането си в България живее в Търново и работи като учителка, а към края
на
живота си – като помощник-директор външнотърговската девическа гимназия.
От края
на
1900 г.
Дънов носи дата 1.12.1900 г., а той отговаряна 10.12.1900 г.
участва в годишната срещана Веригата във Варна – (14-17 август), където е избрана за касиер.
Докрая
на
живота си (25.11.1908 г.) М.
Казакова поддържа активна кореспонденция с П.
Дънов и участва във всички срещи
на
Веригата.
13 Както стана ясно в предходната бележка – до 2.06.1902 г.
14 Това са двете „съобщения“ (Вест І и Вест ІІ), изписани с красивия калиграфски почерк
на
К. Кърджиев.
16 В разговор седми (9.07.1900 г.) от „Седем Разговора със Светия Дух“четем: „Аз съм Афаил, един от служебните твои духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши.Аз ида от Небето, от жилището Алфиола, от средоточния дом
на
Небесното царство, гдето всички просби и молитви от тоя
свят
постъпват пред Лицето Божие“.
18 Това име не се появява по-нататък през годините.
Информация черпим само от писмо №49
на
П.
226-228): „Господ ни е дал тук наскоро няколко души приятели.
Единият е млад, другият е
на
средна възраст.
Господ сега ги въвежда в тесния път
на
Своето Царство.
Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На
младия приятел му дадох едно евангелие.
4.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Взаимните връзки и отношения на мозъка и ума”в сп....
, 03.1901 г.
“Взаимните връзки и отношения
на
мозъка и ума”
в сп. "Родина"
Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
“Взаимните връзки и отношения
на
мозъка и ума”, Г.
5.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 2.03.1901 г.
Варна, 2 мар[т] 1901 г.
Трябва да имаме предвид, че ний сме още в началото
на
един живот, който как ще се развие за в бъдеще, не е известно нам.
Мъдростта, знанието идат от друг
свят
, подчинен
на
други закони.
Развитието
на
душата
подлежи под господството
на
Оногова, от Когото зависи всичко.
Условията подлежат
на
условия.
Сега разбирам онази вътрешна мъчнотия.
Но има неща, които чакат други, по-добри времена.
Никога не можем да прекрачим нито една крачка нанапред в добрия живот, ако не го изучим добре.
Щом го научим добре, ние сме вече готови за втория.
Аз съм засега във Варна24 и мисля да се побавя за няколко дена още.
Д-рът ми писа преди няколко дена, оплаква се, че отслабвал физически.
---------------------------------------------------23 Става дума за писмото от 20 февруари 1901 г.24 След година и половина пребиваване в Нови пазар П.
Дънов напуска града.
6.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 5.03.1901 г.
Варна, 5 март 1901 г.
Имайте вяра и надежда, Любовта
на
Господа ще заглади всичко.
Вашите домашни с постъпката си са насипали жар
на
главата.
Аз зная какво ще ги постигне, но жив е Господ, нашият Спасител.
Онзи, Който е откъм нас, е по-силен от онзи, който е с тях.
Покажи сега
на
дело, че ти любиш Господа Исуса повече от всичко земно.
,Дом бащин е небето нам." Проси и ще ти се даде, търси и ще намериш.
Поздрави
на
всички от мене.
7.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен - Анх. ок.
, 18.03.1901 г.
Писах Ви от Варна (2 март и 5 март) и се надявам да сте получили писмото ми.
Надявам се да сте сега по-добре, отколкото преди.
Наредбите
на
тоя
свят
са непостоянни.
Образът
на
тоя
свят
прехожда.
Почти всички са изложени
на
изпит.
Едного ще раздели от жена му, другиго ще скара с брата му,
на
трети ще поквари ума,
на
четвърти ще разврати сърцето,
на
пети ще убие вярата,
на
шести ще внуши да се откаже от Господа.
Той е баща
на
всяка лъжа и измама.
Но каквото и да прави,
на
неправдата са къси краката, тя почива
на
пясък.
Този, Който ръководи
на
живота, познава добре мислите
на
всички.
На
фараона казва: ,,Затова те подигнах, да покажа славата си
на
бъдещите поколения".
Несъмнено ще се случи нещо важно наскоро.
Въоръжете се с Истината.
На
многото обещания не обръщайте внимание.
Вяра в Бога, вяра в себе си, това е най-важното и потребно.
Пишете ми как стана вашата домашна работа.
„Ако ви гонят от едно място, идете
на
друго." Свободни сте.
Аз съм сега
на
половина от пътя помежду Варна и Бургас.
Тук съм по една малка работа - да посетя един сродник учител28.
е преименувано
на
гр.
Обзор.27 Анхиало – старото име
на
гр.
Поморие, по това време голям административен център.28 В регистрите
на
училището от това време е записано: „През учебната1896/97 г.
Ботево [
на
10 км от с.
5 години непрекъснато.
През Световната война като войник е бил убит
на
Добруджанския фронт.
През учебната 1898/99 г.
учителският персонал се увеличава
на
двама души.
Вторият учител е бил Георгиев (само презимето му се знае), който е учителствал само една година.
На
следната 1899/1900 учебна година идва Стамова (само презимето се знае), която учителствала 2 години.
година идва учителят Иван Куртев от Сливен, който е учителствал 7 години непрекъснато.
Убит е като войник през Балканската война“.Тук само името „Георгиев“ може пряко да се свърже с рода
на
П.
Дънов – от дядото Атанас Георгиев.
Тази разлика от две учебни години евентуално би могла да се обясни с късното документиране
на
въпросния регистър, едва през 20-те години
на
ХХ в.
Стамова също е възможно да е неизвестният родственик (по линия
на
Пенко Стамов,съпруг
на
Мария – сестрата
на
П. Дънов).
8.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Гьозикен
, 25.03.1901 г.
Бъдете добър да пишете от моя страна
на
д-р Миркович и да му съобщите, че съм приел писмото от 15-и того заедно с устава
на
др[ужество] „Милосърдие"30.
Съобщете му, че ще му пиша в отговор
на
зададените му въпроси, ако приема някакво известие върху работата.
Онова, което Господ е наредил, то ще и да бъде.
Има две големи пречки
на
пътя ни, които възпират всичко.
Ако се отмахнат, то ще бъде едно голямо благословение от Господа за всинца ни.
Пишете
на
Д-ра, че аз мисля да се завърна къде Варна в месец април.
Той ще трябва да има търпението да дочака всичко, според както се нареждат работите.
На
вътрешната страна
на
първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г.
ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман
на
Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски
на
Анастасия д-р Желязкова от Варна.
За издател
на
романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището
на
това дружество, но в края
на
страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател
на
Спиритическото друж. „Милосърдие“.
Регистрация
на
това спиритическо дружество все още не е открита.
Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете
на
това дружество в гр.
Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година.Под натиска
на
православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси
на
д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен.
То е основано
на
1 януари 1901 г.
Уставът му официално е регистриран
на
13 февруари 1901 г.
под № 1222 в Министерство
на
вътрешните работи.
Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика
на
вяра и народност“.
За завещаването
на
част от личните средства и имоти
на
д-р Миркович
на
това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение
на
няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този
свят
.
Председател
на
благотворителното д-во е д-р Г.
Кинарев, а съветници– Д. Х.
9.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 2.05.1901 г.
Варна, 2 май 1901 г.
Аз се завърнах от село и засега съм във Варна, гдето мисля да се бавя за дълго време, затова изпращайте писмата си до тук.
Не можем да кажем, че Господ нарочно ни изпраща такива случки, но вярното е, че те се случват по някои наши опущения.
Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот.
И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места.
Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата
на
тоя живот.
Трябва да погледнем
на
живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие
на
Любовта, което озарява тоя мрачен хаос.
Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме.
Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме.
Всяка душа е подобна
на
един
свят
космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината
на
земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и
свято
, всичко високо и благородно.
Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши
на
вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването
на
нашата душа.
Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва,
на
която ние живеем.
Достатъчно е человек да отвори очите
на
душата
си и да съзре великите гледки
на
тоя Божествен град.
И какво по- велико значение може да се даде
на
тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор.
То е Господ
на
Любовта.
Да, когато видиш това лице вътре в нази, във всичката своя слава и хубост да стои неопетнено и необезобразено от никакъв грях и порок.
Да, когато
душата
ни бъде тъй отзивчива
на
всички високи и свети подбуждения, трябва да престанат всичките подозрения, всички егоистически чувства и ний, както Господа, да обхванем в обятията си всичко и да сме наследници
на
всичко.
Да знаем, че всичко е за нас и ний - за всичко.
Духът, благият Дух, Духът
на
вечния живот, е с нас и в нас.
Той е постоянно с нас и около нас.
10.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
в сп. "Родина"
Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
2. Статията за теглене
на
PDF
„Темпераментите - ПДФ“„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп.
„Родина“, год.
В нея е използван научен изказ и са представени модерни за времето си тенденции, които тогава тепърва навлизат в нова България.
В началото авторът прави една кратка ретроспекция, дефинираща темпераментите до ХІХ в., след което дава своя оригинална класификация, която той нарича „нова“.
Темата за темпераментите е основополагаща както за духовните (окултни) науки, като френология, астрология, хиромантия и др., така и за редица съвременни хуманитарни науки. І.
Общи положения.Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества
на
организмите им.
Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно
на
дъба, са плътни, яки и силни.
Тези различия и много други се дължат
на
особеното качество
на
всяко телосложение.
Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си
на
мозъка и нервите, тъй както и
на
мускулите и посредством материалните органи
на
ума, афектира умствените изявления.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм
на
човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването
на
ума, а особено
на
характера
на
външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане
на
качества или части.
Темпераментът може да се определи като особено състояние
на
тялото, което произтича от относителната съразмерност
на
неговите разни части и относителната енергия
на
разните му функции.
Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите
на
човешката раса.
Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само
на
няколко прости елементи.Според учението
на
Хипократ – бащата
на
медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части
на
тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка.
Според преобладаващото влияние
на
коя и да е от тези части
на
индивида се определя да принадлежи
на
сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта;
на
флегматичния ако преобладава флегмата;
на
холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита;
на
меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
Вниманието
на
д-р Гал [Franz Joseph Gall – 1758-1828] и д-р Шпурцхайм [Johann Spurzheim – 1776-1832] е било обърнато
на
този факт и те почувствали потребността да отчетат мозъка за особено темпераментно състояние.ІІ.
Разпределението
на
Шпурцхайм.
Според класификацията прието от първите учители
на
френологията усвоени са 4 темперамента: лимфатически, сангвинически, билиозен [лат.
фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние
на
стомаха, белите или черните дробове и мозъка.
Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение.1.
Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние
на
стомаха.
Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно.
Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни].
9) зависи от преобладаващите влияния
на
дробовете, сърцето и кръвоносните съдове.
Той се отличава с умерена пълнота
на
тялото и частите, достатъчно набита плът, руса коса или кестенява, сини очи, румен цвят, румено и обло лице.
Притежава голяма деятелност
на
артериалната система и особено пристрастие за леки упражнения.
Те приемат всичко набързо и нямат време да обсъждат дълбоко работите.3.
Билиозния [холеричен] темперамент (фиг.11) има за основа черния дроб и се отличава с черна коса, черно жълта или тъмна кожа, черни очи, средна пълнота
на
тялото, но с добре развити яки и силни мускули и кости, силно определени физиономически черти.
Всичките телесни функции се отличават с голяма енергия и деятелност, която се простира и върху мозъка, от което лицето придобива строго и натегнато изражение.
Лица от този темперамент са постоянни и предприемчиви без да се колебаят в своите намерения, но тъй също са склонни и към гняв и отмъстителност.4.
Нервическия [меланхолечен] темперамен (фиг.12) който произтича от преобладаващото влияние
на
нервите и мозъка, се отличава с тънка коса, тънка и бледа кожа, малки мускули, деликатно тяло, обемиста глава, добре очертано лице.
Впечатленията в този темперамент са ярки и мускулната деятелност бърза, цялата нервическа система включително и мозъка е крайно деятелна и умствените изявления живи.
Лица от този темперамент са склонни към умствен труд и занятия, но стават и много докачливи и мъчно пренасят дребните работи в живота.ІІІ.
Класификацията
на
темпераментите употребявана от ранните френолози, както и тези
на
съвременните, ако и да е важна и ценна от физиологическо становище, не е основана всецяло
на
здравословните състояния
на
телосложението; два от темпераментите – лимфатическия и нервическия – могат да се считат като ненормални състояния
на
телесните органи.
Затова ние предпочитаме една по-последна квалификация която почива върху по-добре физиологическа основа, а при това е по-проста, понятна и достъпна за ума.Човешкото тяло е съставено от три главни системи
на
органи, всяка от които има една особена и отличителна обща функция в общата управа
на
телосложението.
мотивната [лат.
Motion – движение] или двигателно-механичната [опорно-двигателната] система; 2.
виталната [жизнената] или питатателната [храносмилателната] система и 3.
умствена или нервическа система.Мотивната или механическа система е съставена от костите, лигаментите [лат.
термин: връзка от здрава фиброзна съединителна тъкан, свързваща едни органи с други] и мускулите и чрез съчетанието
на
тези три разряда органи образува един вид апарати от лостове, чрез които всичките механически движения
на
тялото се извършват.
Преобладаването
на
тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции
на
поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване.
Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение
на
тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат.
Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата
на
съединителната нишка между
душата
, т.е.
психическия принцип и външния
свят
и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите
на
чувствата, мозъка и нервите.
Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение
на
тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията
на
ума.ІV.
Характеристики
на
темпераментите. 1.
Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието
на
костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност.
Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани.
Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът
на
кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела.
Чертите
на
лицето са строго определени, изражението е внушително.
Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения.
Тези които владеят този темперамент имат силен характер и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие
на
телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си.
Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто
на
другите.
Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат.Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат.
Той е бил темпераментът
на
старите римляни, той е и
на
днешните американци, само че в тях е под влиянието
на
умствения темперамент.Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.2.
14) зависи от преодоляващото развитие
на
органите
на
питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина
на
тялото отколкото чрез дължина.
Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението
на
лицето миловидно, приятно и често весело.
Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения.
Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина.
Този темперамент е повече свойствен
на
жените, отколкото
на
мъжете и придава симетрия и облост
на
чертите и известна привлекателност и приятност
на
линиите.
От европейските народи – англичаните, германците и русите притежават в доста голям размер от този темперамент.
Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане.
Извънмерното развитие
на
този темперамент дава място
на
лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните.
Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.3.
15) зависи от преобладаващото влияние и развитие
на
мозъка и нервната система и се характеризира с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът
на
физиономията е оживен и пълен с умствено изражение.
Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът
на
велики поети и художници.
Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват.
Един чисто мотивен или витивен или ментален темперамент не може да се намери в своята първоначална чистота; в съгласие със своето преодоляване по необходимост става едно отклонение от симетрията
на
развитието.
Най-доброто темпераментно състояние е това, в което трите тези първоначални елементи се хармонически смесват.
В това се добива съвършенството
на
физическото устройство
на
тялото и най-доброто състояние за хармонията
на
умствените проявления.
„Темпераментите“ е статия от Учителя поместена в сп.
„Родина“, год.
11.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 5.07.1901 г.
Варна, 5 юлий 1901 г.
Писмото Ви от 23-и миналий [месец] получих.
Господ, Който ни ръководи, е всесилен да стори всичко за нас.
Ний ще се надяваме
на
Него докрай и знаем, че Господ ще възтържествува.
Нашият Небесен Баща знае всичко, Той ще ни помогне навреме.
Ний сме длъжни да ходим по стъпките
на
Господа.
Господ ще ни даде всичките Свои благословения, стига да сме Му верни винаги и да ходим пред Него с правотата
на
сърцето си, без да търсим своите щения.
Възлагай упованието си
на
Господа и дръж се яко за Него.
Отец наш е благоволил да ни даде Царство.
Ний сме овци
на
Неговото паство.
Бог е откъм наша страна.
Нашият брат Тодор при един най-малък изпит се оказа слаб във вярата.
Той може да принуди Господа да му отговори само чрез Духа
на
усърдната молитва и живата вяра, и неотменната Любов.
Той трябва да каже като Якова: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш." [Бит.
32:16] Той трябва да ходи пред лицето
на
Нашия Небесен Баща с Духа
на
Господа Исуса.
Хлопайте и ще ви се отвори, търсете и ще намерите." [Мат.
7:7] „Все, що искате, като не се усъмнявате, ще ви бъде." Ако не е получил туй, което е очаквал, има две причини: първата е - да се опита вярата му, втората е - да се познае предразположението
на
сърцето му.
Той се е огорчил и дава място
на
Лукавия в сърцето му да го блазни и ожесточава.
Кажи му, че той трябва да се помоли
на
Господа да му се прости този неволен грях.
Нека се старае да не изгуби Любовта
на
своя Приятел, Който го люби.
Той още не е опитал величието
на
Божията благост.
Благ е само Господ, Нашият Небесен Баща.
Прочети
на
брат Тодора: 4 гл.
Йоанна 14 гл.
Ето, това е Волята Божия за всекиго, който иска да слугува
на
Господа.
Ний не търсим одобрението
на
человеци, нито техните похвали.
Утешавайте се и се укрепявайте всички в Господа, Нашия Спасител.
Ний сме виделина
на
света и нека да свети нашият живот, за да се прославлява Нашият Отец, Който е
на
Небето.
Писъмцето
на
д-р Миркович предадох
на
Добрев и работата, както я устрои Бог, добре се посрещна.
Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че кога се срещнем според Божието определение, ще се разговаряме.
Добрев внесе сумата
на
мене, само че желае да му се изпрати полицата.
12.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Варна
, 25.07.1901 г.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров
(отворена карта)
Варна, 25 юлий 1901 г.
Около края
на
тая седмица ще пристигна40.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р.
Бъчваров, който го следва по време
на
цялата обиколка до София.
В утринното слово,държано
на
30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател
на
сп.
„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас.
Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело
на
гръб.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там.
Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
Този човек е най-лошият.
“ „Ще се опитаме“.Казвам
на
Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш
на
каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
Забелязах една малка усмивка
на
лицето му.
Погледна ме изпитателно.
Казва: „Може, човещина е това.
На
драго сърце ще ви услужа.
Турете велосипеда
на
колата ми.
Така оставаме
на
неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови.
„Аз съм от новите полковници, ще се качите
на
колата ми.“Турихме колелото
на
каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“.
Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек
на
любовта.
На
захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
В съборна беседа, държана
на
3 септември 1933 г. П.
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото
на
1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч.
вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър].
Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“.
Отидохме до поста,похлопахме
на
вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.
Придружи ни
на
един километър разстояние вън от града.
Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
Дънов пристига в Бургас
на
28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
Вторият събор
на
Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
13.
Учителя предприема първата обиколка на България
, 26.07.1901 г.
Учителя предприема първата обиколка
на
България
През юли 1901 година Учителя съвместно с Тодор Бъчваров предприема първата обиколка
на
България, която започва и завършва във Варна.
Предполага се, че тръгването е след 25 юли тъй като
на
25 юли Учителя все още е във Варна и пише писмо до Пеню Киров (Писмо
на
Учителя до Пеню Киров [отворена карта]).
Посещава различни селища в страната, като изнася публични сказки, а между 1901 и 1912 г.
прави френологични изследвания
на
представители
на
българския народ.
По този начин се създава синархичната Верига
на
Бялото Братство в България.
„Родина“ (от 24.10.1898 до 1915 г.).
Списанието спира да излиза по време
на
войните.
Редакцията му се намира
на
ул.
„Опълченска“ №67 (69), срещу дома
на
сем. Гумнерови.
Според думите
на
самия Бъчваров той „за първи път се среща с П.
във Варна“.
Двамата заедно правят обиколка
на
България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел.
винаги, когато ходи в София, П.
Дънов отсяда в къщата
на
Т. Бъчваров.
След като децата
на
последния се разболяват, П.
Дънов се премества в къщата
на
Петко и Гина Гумнерови.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р.
Бъчваров, който го следва по време
на
цялата обиколка до София.
В утринното слово,държано
на
30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател
на
сп.
„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас.
Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело
на
гръб.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там.
Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
Този човек е най-лошият.
“ „Ще се опитаме“.Казвам
на
Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш
на
каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
Забелязах една малка усмивка
на
лицето му.
Погледна ме изпитателно.
Казва: „Може, човещина е това.
На
драго сърце ще ви услужа.
Турете велосипеда
на
колата ми.
Така оставаме
на
неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови.
„Аз съм от новите полковници, ще се качите
на
колата ми.“Турихме колелото
на
каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“.
Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек
на
любовта.
На
захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
В съборна беседа, държана
на
3 септември 1933 г. П.
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото
на
1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч.
вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър].
Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“.
Отидохме до поста,похлопахме
на
вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.
Придружи ни
на
един километър разстояние вън от града.
Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
А гарата –
на
два километра далече, трябва някакво превозно средство.Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“.
“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца.
Повикахме каруцаря, качихме се
на
каруцата.
Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва
на
каруцата, тръгваме.
Ето, по едно време гвоздеят под колелото
на
каруцата отскочил – спря.
Казвам
на
каруцаря
на
десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад
на
десетина метра и там ще намериш гвоздея“.
Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си.
Стигаме
на
гарата.
Казвам
на
проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
“, тръгвам – и каруца ще намеря, и гвоздей ще се намери.
“. Ти мислиш за външен начин, мислиш,че си от правоверните.
Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-напред трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ!
“. Щом аз работя по закона
на
Любовта – Господ е казал“.
14.
Учителя пристига в Бургас - първия град от обиколката му на България през 1901 г.
, 28.07.1901 г.
от обиколката му
на
България през 1901 г.
През 1901 г., юли-август Учителя предприема обиколка
на
страната.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка
на
писмото), Варна
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров
(отворена карта)
Варна, 25 юлий 1901 г.
Около края
на
тая седмица ще пристигна40.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р.
Бъчваров, който го следва по време
на
цялата обиколка до София.
В утринното слово,държано
на
30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател
на
сп.
„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас.
Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело
на
гръб.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там.
Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
Този човек е най-лошият.
“ „Ще се опитаме“.Казвам
на
Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш
на
каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
Забелязах една малка усмивка
на
лицето му.
Погледна ме изпитателно.
Казва: „Може, човещина е това.
На
драго сърце ще ви услужа.
Турете велосипеда
на
колата ми.
Така оставаме
на
неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови.
„Аз съм от новите полковници, ще се качите
на
колата ми.“Турихме колелото
на
каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“.
Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек
на
любовта.
На
захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
В съборна беседа, държана
на
3 септември 1933 г. П.
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото
на
1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч.
вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър].
Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“.
Отидохме до поста,похлопахме
на
вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.
Придружи ни
на
един километър разстояние вън от града.
Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
Дънов пристига в Бургас
на
28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
Вторият събор
на
Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка
на
писмото), Варна
15.
Учителя организира втория събор на Веригата - Бургас
, 08.1901 г.
Учителя организира втория събор
на
Веригата - Бургас
Това може да се прочете в коментар към писмото
на
Учителя до Пеню Киров, 25 юли 1901 г.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров
(отворена карта)
Варна, 25 юлий 1901 г.
Около края
на
тая седмица ще пристигна40.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р.
Бъчваров, който го следва по време
на
цялата обиколка до София.
В утринното слово,държано
на
30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател
на
сп.
„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас.
Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело
на
гръб.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там.
Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
Този човек е най-лошият.
“ „Ще се опитаме“.Казвам
на
Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш
на
каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
Забелязах една малка усмивка
на
лицето му.
Погледна ме изпитателно.
Казва: „Може, човещина е това.
На
драго сърце ще ви услужа.
Турете велосипеда
на
колата ми.
Така оставаме
на
неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови.
„Аз съм от новите полковници, ще се качите
на
колата ми.“Турихме колелото
на
каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“.
Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек
на
любовта.
На
захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
В съборна беседа, държана
на
3 септември 1933 г. П.
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото
на
1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч.
вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър].
Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“.
Отидохме до поста,похлопахме
на
вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.
Придружи ни
на
един километър разстояние вън от града.
Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
Дънов пристига в Бургас
на
28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
Вторият събор
на
Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка
на
писмото), Варна
16.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
Предполага се, че това е станало между 12 и 14 август 1901 г.
се казва, че вторият събор
на
Бялото Братство се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
А от писмо до Пеню Киров - 15 август, се вижда, че
на
тази дата, Учителя заедно с Тодор Бъчваров вече са в Сливен.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка
на
писмото), Сливен
[отворена карта]
Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри.
Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре.
На
14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден.
Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък.
42 Спътник
на
П.
Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров.
Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието
на
революционни идеи.
Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса.
Приема Господа като свой Спасител и става член
на
баптистката общност.
Многократно е арестуван от руските власти за проповядване
на
баптистката вяра.
и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ).
заминава за Канада и се заселва в Торонто.
Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра.
Основава и е пръв редактор
на
първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел
на
правдата“.
Издава също така сборници с християнски химни
на
украински и
на
руски език.
Той е секретар
на
американското подразделение
на
всеобщия съюз
на
руските евангелисти.
На
9 март 1917 г.
след тежко заболяване завършва земния си път в Канада.
Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия.
През лятото
на
1901 г.
Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П.
Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава.
А вий се пазете всинца от лукавството
на
протестантския квас.
Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе.
От писмото
на
П.
Киров, писано
на
22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли.
След датата 22 юни 1902 г.името
на
Колесников не се споменава в писмата
на
П.
Дънов.[Сведение за семейството
на
Колесников от „Изложение
на
Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка
на
писмото), Сливен
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров
(отворена карта)
Варна, 25 юлий 1901 г.
Около края
на
тая седмица ще пристигна40.
39 Пътуването по сухо е през Стара планина и р.
Бъчваров, който го следва по време
на
цялата обиколка до София.
В утринното слово,държано
на
30 май 1943 г., и в още редица свои беседи П.
Дънов разказва следната случка от това време: „Преди години, когато идвах от Варна за пръв път в София – дотогава не бях идвал в София, –тръгваме с един приятел, Бъчваров, издател
на
сп.
„Родина“, много практичен, духовит, съобразителен, разговорчив човек, който разбираше много добре интересите си.
Пътуваме пеша през Стара планина за Бургас.
Приятелят ми си взел велосипед със себе си и го кара бавно, а аз нося едно малко куфарче, ръчна чанта.
Пътят стана кален и Бъчваров нарами своето колело
на
гръб.
3а да преминем реката, трябва да се събуем боси ида нагазим до колене във водата.
Казва: „Не можем да минем, трябва да намерим някой да ни прекара, половин метър е водата над пътя, неможе да минем, ще се издавим...“ „Ще минем – рекох – по водата“.
По едно време виждаме наблизо едно ханче, спряхме там.
Кръчмарят,който е и бакалин едновременно, ни казва: „Трябва да се върнете, по никой начин не може да минете реката“.
В това време се задава един българин с хубава каруца, пъстра – спретнат човек с дебели вежди, поглежда така, като харамия.
Този човек е най-лошият.
“ „Ще се опитаме“.Казвам
на
Бъчваров да иде при него, понеже той издаваше списание и общуваше постоянно с хората.
Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл.
Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш
на
каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим.
Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си.
Забелязах една малка усмивка
на
лицето му.
Погледна ме изпитателно.
Казва: „Може, човещина е това.
На
драго сърце ще ви услужа.
Турете велосипеда
на
колата ми.
Така оставаме
на
неговото разположение.Той като полковник заповядва, върви напред, а ние –подир него, като редови.
„Аз съм от новите полковници, ще се качите
на
колата ми.“Турихме колелото
на
каруцата, оставих Бъчваров да седне до него да си приказват, а аз седнах отзад.
По някой път хората може да ви мислят,че сте лош човек, но да се крие нещо много хубаво във вас, което никой друг не може да направи.
След това, като минахме реката,коларят ни покани да отидем при него вечерта и там пренощувахме.Този, проклетият човек, ни гощава, направи ни баница, разговаряхме се до късно.
Бъчваров го абонира за списанието „Родина“.
За нас е хубаво да минат хора, да ни просвещават“.
Аз като го погледнах, виждам един венерин тип, човек
на
любовта.
На
захарта трябва малко водица,за да се стопи“.
В съборна беседа, държана
на
3 септември 1933 г. П.
Дънов разказва друг епизод от същото пътуване през лятото
на
1901 г.:„Преди години пътувахме пеш с един мой познат [Бъчваров], краен песимист, от Варна до София.
Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота си офицер, който може да направи някому добро.
Ние минахме през Камчия и в 12 ч.
вечерта стигнахме в Месемврия [Несебър].
Там веднага ще ни арестуват...“ „Нищо, ще се опитаме“.
Отидохме до поста,похлопахме
на
вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем.
Сутринта се приготвихме за път.Младият офицер излезе с нас да ни изпрати.
Придружи ни
на
един километър разстояние вън от града.
Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва да се намерите в 12 ч.
Дънов пристига в Бургас
на
28 или 29.07., където престоява до 10-12.08.
Вторият събор
на
Веригата се е състоял в Бургас в интервала 28.07.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка
на
писмото), Варна
17.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
, 15.08.1901 г.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров [отворена карта]
[отворена карта]
Надявям се писмото ми да Ви завари духом бодри.
Ний42 пристигнахме в Ямбол благополучно и всичко се устрои добре.
На
14-и того тръгнах за Сливен, гдето пристигнах същия ден.
Тук ще се бавя няколко дена и ще продължа пътя по-нататък.
42 Спътник
на
П.
Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров.
Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието
на
революционни идеи.
Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса.
Приема Господа като свой Спасител и става член
на
баптистката общност.
Многократно е арестуван от руските власти за проповядване
на
баптистката вяра.
и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ).
заминава за Канада и се заселва в Торонто.
Навсякъде, откъдето минава, Колесников проповядва баптистката вяра.
Основава и е пръв редактор
на
първия славянски баптистки вестник в Канада „Добър приятел“, който през 1909 г.получава ново наименование – „Свидетел
на
правдата“.
Издава също така сборници с християнски химни
на
украински и
на
руски език.
Той е секретар
на
американското подразделение
на
всеобщия съюз
на
руските евангелисти.
На
9 март 1917 г.
след тежко заболяване завършва земния си път в Канада.
Има двама сина – Петър и Павел, и дъщеря Анастасия.
През лятото
на
1901 г.
Колесников има финансови взаимоотношения с доктор Миркович, които притесняват П.
Дънов дава еднозначната си оценка в писмото си от декември 1901 г.: „Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.Бог се от зло не изкушава.
А вий се пазете всинца от лукавството
на
протестантския квас.
Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.Пазете се, Лукавият е всял своето лошо семе.
От писмото
на
П.
Киров, писано
на
22 юни1902 г., се разбира, че става дума за търг, спечелен от Колесников,който д-р Миркович иска да отхвърли.
След датата 22 юни 1902 г.името
на
Колесников не се споменава в писмата
на
П.
Дънов.[Сведение за семейството
на
Колесников от „Изложение
на
Българското евангелско благотворително дружество в България за1900-1901 г.“].
18.
Учителя държи сказка и проповед в Сливен
, 15.08.1901 г.
На
15 август 1901 в Сливен Учителя държи сказка в читалище "Зора" и изнася вечерна проповед в Евангелската църква.
Датата 15 август е взета от книгата: Изгревът - Атанас Славов
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров (снимка
на
писмото), Нова Загора
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров (снимка
на
писмото)
На
20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша.
Ний пристигнахме около полунощ.
Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора.
Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика.
Ходихме заедно с него да гледаме градината му.
На
доста добро място е.
В неделя
на
обяд бях
на
Д-ра
на
гости, приеха ме въобще всички добре.
Мелкона нарочно, тъй също Николая, Колесникова, Тънкова44 и Пачеджиева45.
Ако пишеш
на
бр.
Активен член
на
бургаската евангелска общност.
полагат основата
на
евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците
на
съвместни евангелски служби.
Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение
на
Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я.
Баня, Разложко,
на
18януари 1865 г.
Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър
на
изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г.
През учебната 1894/1895 г.
е в семинарията „Дрю“.
Пристига в Бургас на17.07.1898 г.
С известни прекъсвания работи там до края
на
живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора).
В самото начало
на
века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди.
В началото
на
ХХ в.
Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра
на
съпругата
на
Пачеджиев – Юрдана.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров (снимка
на
писмото), Нова Загора
19.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора
, 21.08.1901 г.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров (снимка
на
писмото)
На
20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша.
Ний пристигнахме около полунощ.
Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора.
Държахме реч в салона „Зора", имаше доста публика.
Ходихме заедно с него да гледаме градината му.
На
доста добро място е.
В неделя
на
обяд бях
на
Д-ра
на
гости, приеха ме въобще всички добре.
Мелкона нарочно, тъй също Николая, Колесникова, Тънкова44 и Пачеджиева45.
Ако пишеш
на
бр.
Активен член
на
бургаската евангелска общност.
полагат основата
на
евангелската дейност в Бургас.Събират се с арменците
на
съвместни евангелски служби.
Тънкови [Сведения за семейство Тънкови от „Изложение
на
Българското евангелско благотворително дружество в България за 1900-1901 г.“].45 Пастор Костадин Я.
Баня, Разложко,
на
18януари 1865 г.
Учи няколко години в евангелското училище в Самоков.Заминава за Америка, където получава степен „бакалавър
на
изкуствата“ в колежа „Алегени“, Пенсилвания, през 1894 г.
През учебната 1894/1895 г.
е в семинарията „Дрю“.
Пристига в Бургас на17.07.1898 г.
С известни прекъсвания работи там до края
на
живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора).
В самото начало
на
века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи проповеди.
В началото
на
ХХ в.
Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра
на
съпругата
на
Пачеджиев – Юрдана.
20.
Учителя посещава Нова Загора
, 21.08.1901 г.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров (снимка
на
писмото), Нова Загора
На
20-и того напуснах Сливен и пеш се отправих за това място, от което Ви пиша.
Ний пристигнахме около полунощ.
Утре, ако сме добре, ще се отправя с трена за Стара Загора.
21.
Учителя посещава Пловдив
, 09.1901 г.
От писмо до Пеню Киров, получено
на
3 септември, може да се заключи че Учителя и Тодор Бъчваров са вече в Пловдив - края
на
август или началото
на
септември.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, Пловдив
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, Пловдив
Получено
на
3 септемврий 1901 г.
[бел.
на
П. К.].
Надявам се да сте добре и да се подвизавате с вяра в Любовта Господня.
Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София.
В настоящото писмо Ви изпращам моя десятък за Господа за месец август, моля, предайте го
на
бр. Тодор.
Аз щях да му пиша, но не зная дали се е завърнал.
Мелкон нарочно, а тъй също бр.
Господ е наш пастир и водител.
Вяра, вяра непоколебима в Господа - тук е силата
на
нашия живот.
Любов, любов непрестанна - това е, което Господ наш иска.
Адрес: Книжарница Иван Игнатов47 , Пловдив.
В делото ще има малко мъчноти, но те ще се премахнат.
Ний минахме през Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово и Хисарските бани.
Всякъде Господ е уреждал пътя и ни е крепил във всички случаи да носим всичко според Неговата блага воля.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-----------------------------------------------------47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател.Роден в Пазарджик.
Игнатов“ през 1890г.
След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“.
Иван Игнатов е активен член
на
евангелската църква в София.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, Пловдив
22.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Пловдив
, 3.09.1901 г.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, Пловдив
Получено
на
3 септемврий 1901 г.
[бел.
на
П. К.].
Надявам се да сте добре и да се подвизавате с вяра в Любовта Господня.
Ний сме сега в Пловдив и ще сме тук до идущата седмица, след което с Божието благословение ще се отправим по-надалеч, към София.
В настоящото писмо Ви изпращам моя десятък за Господа за месец август, моля, предайте го
на
бр. Тодор.
Аз щях да му пиша, но не зная дали се е завърнал.
Мелкон нарочно, а тъй също бр.
Господ е наш пастир и водител.
Вяра, вяра непоколебима в Господа - тук е силата
на
нашия живот.
Любов, любов непрестанна - това е, което Господ наш иска.
Адрес: Книжарница Иван Игнатов47 , Пловдив.
В делото ще има малко мъчноти, но те ще се премахнат.
Ний минахме през Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово и Хисарските бани.
Всякъде Господ е уреждал пътя и ни е крепил във всички случаи да носим всичко според Неговата блага воля.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-----------------------------------------------------47 Иван Георгиев Игнатов (1862-25.3.1937) – книжар и книгоиздател.Роден в Пазарджик.
Игнатов“ през 1890г.
След Първата световна война издателството се поема от синовете му под името „Игнатови издания“.
Иван Игнатов е активен член
на
евангелската църква в София.
23.
Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив
, 8.09.1901 г.
Имайте вяра до край и все, що е угодно Господу Богу Нашему, ще се изпълни.
Възлагайте всичко без колебание
на
Него и Той ще извърши делото.
Господ е с нас и ние ще преуспеем.
Повече Любов, повече усърдие и стените
на
Йерихон ще паднат .
Жената ще посещавате два пъти в седмицата и само в тия [дни], в които Божият Дух Ви подвижи.
15 дни се определят да я посещавате редовно, след което ще възложите всичко
на
Господа и Той ще стори това, което е добро и благоугодно Нему.
Аз съм намерил тук една наша сестра54, която Господ ми каза да настаня и отправя в правия път.
Кажи
на
бр.
Господ ще уреди всичко по най-добрия път и ще промисли за всичко.
Небесният Наш Баща е приготвил добри неща за своите чада.
Идущата неделя тръгваме за към Татар Пазарджик55 и ако е волята
на
Господа, за към София.
Кога пристигна, ще Ви съобщя за адреса си.
-----------------------------------------------------------------------54
На
този етап няма данни за това, коя е тя.55 Около 10-15 септември 1901 г. П.
Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
А гарата –
на
два километра далече, трябва някакво превозно средство.Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“.
“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца.
Повикахме каруцаря, качихме се
на
каруцата.
Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва
на
каруцата, тръгваме.
Ето, по едно време гвоздеят под колелото
на
каруцата отскочил – спря.
Казвам
на
каруцаря
на
десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад
на
десетина метра и там ще намериш гвоздея“.
Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си.
Стигаме
на
гарата.
Казвам
на
проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
“, тръгвам – и каруца ще намеря, и гвоздей ще се намери.
“. Ти мислиш за външен начин, мислиш,че си от правоверните.
Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-напред трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ!
“. Щом аз работя по закона
на
Любовта – Господ е казал“.
24.
Учителя посещава Пазарджик
, 10.09.1901 г.
Около 10-15 септември, при първата си обиколка
на
страната, Учителя посещава Пазарджик.
Дънов разказва следната случка от пребиваването им там:
„Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш.
А гарата –
на
два километра далече, трябва някакво превозно средство.Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“.
“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца.
Повикахме каруцаря, качихме се
на
каруцата.
Проповедникът – и той се качва
на
каруцата, тръгваме.
Ето, по едно време гвоздеят под колелото
на
каруцата отскочил – спря.
Казвам
на
каруцаря
на
десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад
на
десетина метра и там ще намериш гвоздея“.
Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си.
Стигаме
на
гарата.
Казвам
на
проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
“, тръгвам – и каруца ще намеря, и гвоздей ще се намери.
“. Ти мислиш за външен начин, мислиш,че си от правоверните.
Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-напред трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ!
“. Щом аз работя по закона
на
Любовта – Господ е казал“.
25.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Устройство на мозъка и черепа” в сп. 'Родина',
, 11.1901 г.
“Устройство
на
мозъка и черепа”
в сп. "Родина"
Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
“Устройство
на
мозъка и черепа”, Г.
26.
Учителя пристига в София
, 11.1901 г.
Датата не е точна.
Предполага се, че това става в края
на
септември или началото
на
октомври.
Последните дни от обиколката
на
България е прекарал в Пазарджик (10-15 септември).
Завършена е първата обиколка
на
страната, която е направена съвместно с Тодор Бъчваров.
В София, Учителя остава до април 1902 година.
27.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София
, 5.12.1901 г.
Киров,Писмото Ви от 18 ноем[врий] приех навреме.
Влизам в положението
на
всички неща, които ми разправяте.
Но преди всичко нашият живот трябва да се развива според плана и начина, който Всемъдрият Наш Небесен Отец е отредил.
Не както се иска нам, но както се слага животът сам по себе си.
Онова, което ни се дава според Волята
на
Бога, то е най- доброто и най-благото.
Ний трябва постоянно да възлагаме своите надежди
на
Господа.
Нещата не се посрещат според нашето мислене, но нима трябва да скърбим и да се отегчаваме духом?
Своята си ли воля ний вършим, или Волята
на
Господа?
Господ ще промисли най-добрия път и ще уреди всичко, според както е Той говорил.
Но Той иска от нас послушание, търпение, пълно упование, непоколебима вяра.
Не се ли опитват мислите
на
всинца ни, кой какво мисли и какво желае?
Да, братко, Бог е
свят
, Бог е Любов и Той изисква от всинца да бъдем такива.
На
кого ще се оплачем?
Кому ще открием сърцето си и
душата
си освен Нему?
Господ е с нас и не трябва да се боим от нищо.
Така кажете
на
брат Колесникова.
Д-рът, трябва да знаете, не е сам господар
на
себе си.
Моля, изпроводете ми Вашето копие [
на
] „Призванието към бълг. народ".
Аз ще Ви го повърна пак изново.
Има други неща, които ще Ви съобщя, но нека не даваме сега място
на
Изкусителя да се възползва.
Ето нашите оръжия, с които ще победим веднъж завинаги.
Така говори Дух
Святий
.
Колко са благи и неизмерими пътищата
на
Нашия Небесен Отец.Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-------------------------------59 Г-н Хад.[жи] Димитров, член
на
евангелската църква в Бургас.
Брат му – хаджи Стефан поп Хаджидимитров, е трето дете
на
поп хаджи Димитър Хаджикостов и хаджи Пенка Повивкова, роден в Сливен през 1853 г.
и починал в Бургас от туберкулоза
на
2.5.1907 г.
По професия е бил шивач
на
офицерски дрехи.
28.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), [София, ? декемврий 1901 г.]
, 32.12.1901 г.
(неизвестна дата, предполага се, че е в краят
на
декември 1901 г.)
Има много неприятности в живота, но трябва да се понесат с дух
на
търпение и благост.
Това е правилото
на
всеобщата любов.
Колкото за Д-ра и Колесников, аз отдавна съм разбрал кой е влязъл под кожата им.
А вий се пазете всинца от лукавството
на
протестантския квас.
Иде време, Господ ще извади наяве всяка измама.
Ний не служим
на
человеци, но
на
Този, Който ни е призвал в живот и виделина.
Ний сме чули Неговия глас, Той ни е говорил вече много пъти и е присъствувал с нас.
Вий знаете, че приехте благодат и милост от Неговата ръка.
Той ви е извел от мрака и ви ръководи всинца ви понастоящем в тая минута.
Бъдете благи и добри към всички, това е нашият закон.
Това е заповедта
на
Нашия Небесен Отец, Който гледа отгоре все, що се върши.
Имам да ви съобщя една твърде радостна вест, но се въздържам засега, да не дам място
на
Лукавия да ухищрява.
Вий знаете колко спънки и препятствия съм срещнал от този син
на
мрака.
Надявам се всички да сте здрави и тялом, и духом.
С настоящото си [писмо] Ви повръщам Колесниковото писмо.
Бъдете всинца верни и усърдни, това е нашето дело.
Поздрави нарочно бр.
29.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Разпределение на умствените способности” в сп. 'Ро...
, 02.1902 г.
“Разпределение
на
умствените способности”
в сп. "Родина"
Димитрова, библиограф, публикувана в вестник: Братски живот, бр.18, 2006 г.
Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
“Разпределение
на
умствените способности”, Г.
Статията ОСНОВНИТЕ УЧЕНИЯ
НА
ФРЕНОЛОГИЯТА от вестника:
ОСНОВНИТЕ УЧЕНИЯ
НА
ФРЕНОЛОГИЯТА
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ
НА
ФРЕНОЛОГИЯТА ОТ УЧИТЕЛЯ, ПУБЛИКУВАНО В СП.
РОДИНА ГОДИНА III, КН.
Човешкият мозък е организирана облопродълговата маса, образувана от меко вещество, което запълва празнината
на
черепа.
Една линия, теглена направо от външния ъгъл
на
кое и да е око назад през отвърстието
на
окото и продължена в това направление до задната част
на
главата, ще определи в действителност неговия долен предел.Той е съставен от две различни вещества, едно бяло или коренно мозъчно вещество, което е влакнесто или набраздено в тъканта си, и друго сиво или пепеляво вещество, което е зърнесто и влиза главно в състава
на
коровото или огънато вещество
на
мозъка.
Повърхнината
на
мозъка е разположена в гънки по такъв начин, както би ни се представило, ако се вземеше едно парче платно от няколко квадратни метра и се набереше да заеме само един квадратен метър повърхнина.
Тази наредба
на
мозъчните гънки (конволути) вижда се да е предназначена да представи
на
сивото вещество по- голямо разширение
на
повърхността му, тъй като то обвива всецяло бялото мозъчно вещество и облича гънките му навсякъде с равномерна дебелина.
Някои гънки
на
набраздената мозъчна повърхнина имат по три пласта от сивото вещество, но обикновено се срещат само два.
В окото
на
орела нервната повърхнина
на
ретината (или очната мрежица) е надиплена
на
гънки отгоре, за да даде по-голяма интензивност или сила
на
зрението; при животните с обикновено зрение тя представлява проста изпъкналост.
В човека, който притежава най-високата степен
на
интелигентност, гънките
на
мозъка са твърде многобройни, но като слизаме по стълбата
на
съществата, те започват да се намаляват по численост и вид, докато в най-нисшите разреди те съвършено се изгубват.
Даже измежду индивидите
на
човешката раса, ако и да са наредени върху един и същ общ план, намират се големи различия в числеността и дълбочината
на
тези гънки и в количеството
на
сивото вещество, и това различие се оказва да съществува и съответства със степента
на
интелигентността.
От факта, че размерът
на
сивото вещество носи общо отношение спрямо проявената интелигентност, предполага се, че тази част
на
мозъка е особено заета в упражнение и произвеждане
на
мисълта, докато пък бялото мозъчно вещество служи главно като посредник или среда за съобщения.
Масата
на
мозъка е съставена от две главни части, наречени церебрум и серебелум,или голям мозък и малък мозък, които в пълно развитата глава се различават по размера си и се отнасят един към друг, както 1:8 или с други думи казано, малкият мозък съставлява една осма част от величината
на
големия.
Малкият мозък е поставен направо отдолу под задната част
на
големия и е отделен от него с една яка ципа, която произлиза от дура матер, външната обвивка
на
мозъка - тази ципа е наречена тенториум.
В някои животни тези две части
на
мозъка са разделени с една тънка костна пластинка.
Малкият мозък е разделен
на
полушарие и лобове, но не е надиплен
на
гънки както големия.
Обаче неговата повърхност е напрече-
на
с много закривени браздички, които се различават по размера
на
дълбочината си.
Големият и малкият мозък, както и другите мозъчни части, са свързани с Варолиевия мост - една широка маса от влакна, размесени със сиво вещество, което лежи отдолу и помежду полушарията, и непосредствено над медула облонгата или продълговатия мозък, наречен столица
на
гръбначния стълб.
От продълговатия мозък, като радиален център или изходна точка, мозъчните влакна или фибри излизат и започват да се разклоняват към всички части
на
главния мозък.
Затова тази част
на
нервния организъм се счита изобщо като съобщителна среда между тялото и мозъка.
Големият или главният мозък е разделен
на
две главни части, наречени дясно и ляво полушарие, отделени чрез една дълбока бразда, образувана от процесус фалциформис - един сърпообразен израстък, проточен от ципестия слой, който обвива вътрешното лице
на
черепа.
Този проточен израстък се спуща надолу около две трети от дълбочината
на
мозъка и преминава през цялата му дължина.
Полушарията
на
големия мозък са съединени централно чрез корпус калозум - един дебел и набит слой от прекръстосани влакна, които проникват във веществото
на
полушарията и ги свързват.
Предната връзка
на
съчетанието, една малка и валчеста корда от бели влакна, ги свързва отпред; също и подирната връзка, подобна такава корда, ги свързва отподир.
Сър Чарлз Бел казва: „Това, което забелязваме от едната страна
на
мозъка има съответстваща част и от другата, и пълно подобие и симетрия е спазена във всичките деления
на
мозъчните страни.
И тъй, ако приемем доказателствата
на
анатомията, трябва да допуснем, че както нервите са двойни и органите
на
външните чувства двойни, така и мозъкът е двоен и всяко впечатление, съобщено
на
мозъка, се предава и
на
двете му страни, и всичките действия трябва да се извършват едновременно и от двете полушария." Сър Чарлз Бел поддържа, че има обща прилика между двете полушария, но не и точна симетрия.
Професор Хенри Грей в своя завършен труд върху анатомията казва: „В детето при раждане, преди пробуждане
на
умствените му способности, гънките
на
мозъка представляват твърде просто нареждане - само няколко вглъбнатини и възвишения.
Каквито различия тогава и да съществуват в мозъците
на
разните човеци, могат да се отдадат
на
тяхното развитие и степента
на
тяхното дарование.
И отсъствието
на
пълна симетрия между двете мозъчни полушария
на
напълно развития мозък може да се припише
на
по-голямото участие в упражнението, което органите
на
едното полушарие, обикновено лявото, заемат в ежедневния живот
на
човека.
Дура матер (лат.) - твърда обвивка
на
главния мозък.
Конволути (лат.) - сложни навивки, преплетени
на
кълбо маси.
30.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София
, 2.02.1902 г.
София, 2 февруарий 1902 г.61 [отворена карта]
Надявам се да сте по-добре засега.
"Просете - казва Господ - и ще ви се даде, търсете и ще намерите." [Мат.
7:7] Всичко съдейства за наше добро.
Има неща по-добри, които се готвят за нашия духовен живот.
Всичко е приготвено и ние трябва ден след ден да приемаме това, което нашият Небесен Баща благоволява да ни дава.
Пазете вътрешното спокойствие
на
духа си.
Така казва носителят
на
Божиите благости.
31.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), София
, 28.02.1902 г.
[отворена карта]
Надявам се да сте получили моята по-прежна карта.
Помощ
на
всинца ни иде.
Имаме още един приятел и мнозина, които Господ привожда.
Господ като че от мъртвите въздига мнозина.
И начинът, по който работи Духът Господен, е чуден.
На
Николая кажи, ще му пратя картата62.
Доста съм заглавичкан, но [в]се таки ще се трудя да намеря време.
------------------------------------------------62 Вероятно френологична карта.
32.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), София
, 26.03.1902 г.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров
[отворена карта]
Зная, че имате големи мъчнотии.
Но дерзайте, нека вярата Ви да не се намалява.
Бъдете верни в малкото, а Господ ще Ви възнагради и с повече.
Той знае всичките Ви мъчнотии и скърби и не е от онези, които забравят.
Дръжте крепостта, защото трябва да дадем голям отпор
на
Лукавия, ще трябва да извършим наскоро своето главно сражение и Господ ще бъде с нас в тоя подвиг.
Да възкръстне духът Ви, да се повдигне
душата
Ви, да се уякчи надеждата Ви.
Аз не съм Ви писал наскоро, но си има причини.
И когато зная, че Вие сте верни и непоколебими
на
призванието си, мен ме радва Вашият подвиг.
Имайте надежда, това Ви казвам.
Нужните неща за Вашата прехрана ще Ви се дадат.
Това, което Ви се отрежда Отгоре, приемайте го
на
радо сърце.
За поговорението
на
другите64, както ми съобщавате, то е празно человеческо.
Не познават още те Кой е Онзи, Който е с мен[е].
ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)------------------------------------------------------63 Това „уречено време“ е поредният събор
на
Веригата, който се провежда отново в Бургас през август.64 Недоверието
на
протестантите. Вж.
писмо №59
на
П.
33.
Учителя държи сказка в Шумен
, 20.04.1902 г.
Освен тази сказка, Учителя е изнесъл още две за които пише в писмо до Пеню Киров
на
15 май 1902 г.от Русе.
1. Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, Шумен, 22 април 1902 г.
2. Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
Шумена го напуснах миналата сряда.
Господ във всичко ми помогна.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза
на
Безплатните ученически трапезарии (т.е.
Чистият приход възлезе
на
около 200 лв.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров
[отворена карта]
Към Бургас мисля да намина къде края
на
месец юлий.
Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете
на
делото ще бъдат благословени.
Само крепете се в Духа
на
Истината.
Растете в знание и Мъдрост, благодат и търпение.
Срещнах г-н Обрешков.
Да чуя как се [по]минавате.
Великден е
на
31 март.
Както става ясно от писмото
на
П.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка
на
писмото), Шумен
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров
Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас.
Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи.
Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат.
Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите.
Шумена го напуснах миналата сряда.
Господ във всичко ми помогна.
Останалите две - с вход, и то по разпореждание за в полза
на
Безплатните ученически трапезарии (т.е.
Чистият приход възлезе
на
около 200 лв.
Миналата неделя държах тук първа сказка за в полза
на
дружество „Милосердие" и друго още едно задължение, което взех
на
себе си.
Приходът не бе твърде голям и едва покри разноските за салона и афишите.
В идущия път, надявам се, да бъдем по-сполучливи.
Господ няма [да] остави безплодни нашите усилия за добро.
Ето това е, което се старая да върша засега и това Ви го съобщавам за Ваше насърчение и ободрение, другояче бихме дали място
на
Лукаваго да ни изкушава и да ни прави спънки.
Изпълнението
на
предвечната Воля е смисълът
на
живота.
Но Господ ще Ви даде да се радвате
на
плодовете
на
Вашия живот.
Шумен (днес Народно читалище „Добри Войников“), е с най-голямата зала по онова време.
е поръчана театралната завеса, изрисувана от виенски художници и употребявана до 1966 г.73 През 1897 г.
в Шумен се открива първото девическо училище „Княгиня Евдокия“ (сестра
на
цар Борис ІІІ) с основна цел – практическо обучение.
В момента то е преименувано
на
Професионална гимназия по облекло и хранене (ПГОХ).Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
34.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Шумен
, 22.04.1902 г.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров
[отворена карта]
Към Бургас мисля да намина къде края
на
месец юлий.
Според сведенията, които имам, всичко ще се устрои по определен път от „Горе" Плодовете
на
делото ще бъдат благословени.
Само крепете се в Духа
на
Истината.
Растете в знание и Мъдрост, благодат и търпение.
Срещнах г-н Обрешков.
Да чуя как се [по]минавате.
Великден е
на
31 март.
Както става ясно от писмото
на
П.
35.
Учителя пристига в Русе
, 7.05.1902 г.
За заминаването от Шумен и пристигането в Русе може да се прочете в писмото до Пеню Киров, 13 май 1902 г.
1. Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, Русе, 13 май 1902 г.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров
Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас.
Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи.
Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат.
Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите.
Шумена го напуснах миналата сряда.
Господ във всичко ми помогна.
НАГОРЕ