НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
52
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
52
:
1000
резултата в
20
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя закрива лятната духовна школа. Слизане от Рила - 12 август
, 12.08.1931 г.
"Летопис
на
изгрева - Том 2"
2.
Снимки на Учителя при извора „Махабур' с група от Братството, 13 август
, 13.08.1931 г.
Снимки
на
Учителя при извора „Махабур"
При извора „Махабур" с Учителя,
на
фона
на
второто и третото езеро - Пеню Ганев до Учителя - 13.VIII.1931 год.
На
екскурзия до новата чешма - изворът Махабур, с фон второто и третото езера.
Първи ред седнали: 1...; 2...; 3.
Втори ред седнали: 4...; 5.
Елена Хаджи Григорова; 18.
Учителят нарежда хубавите бели камъни в басейна (коритото)
на
новата чешма.
Над Учителя е Олга Славчева, с бялата шапка.
Първи ред седнали отляво надясно: 1.... 2.
Елена Хаджи Григорова. 8.
Мария (Мичето) Златева - налива си вода при чучура
на
чешмата.
Седнали втори ред: 10.
Владо Николов (руснакът)
Почивка след продължителна работа по чешмичката.
Същото подреждане както снимка № 35, като най-вдясно е седнала Мария Златева, след като си е наточила вода
на
чучура, който вдясно се вижда, че тече изобилно.
Снимка № 37: С Учителя
на
почивка след работа по устройване
на
чешмичката, чучура при извора Махабур, 13.VIII.1931 г.
Същото подреждане както при снимка № 35, с тази разлика, че до Елена Хаджи Григорова е седнал Пеню Ганев, който по това време ги е фотографирал.
Учителят е седнал най-отгоре
на
снимката.
Отпред Никола Нанков държи термос с лявата си ръка, а до него с бялото сако е Георги Тахчиев от град Ямбол.
3.
Снимка на Учителя при извора „Махабур' с група от Братството, 14 август
, 14.08.1931 г.
Снимка
на
Учителя при извора „Махабур"
Изпращане
на
Учителя заедно с братя и сестри за София.
Първи ред отляво надясно: 1.
Никола Нанков.
Елена Хаджи Григорова.
Между Васил Константинов и Никола Нанков е Георги Радев. 14.
До Учителя вляво
на
същия ред е Димитър Сотиров. 15.
Най-отдясно, препасана с колан, е Олга Славчева. 21.
Над нея, дребният и гърбавият е Петко Русев. 22.
Подреждането
на
лицата е същото, както в снимка N° 39, като над Учителя е главата
на
Писинова.
4.
Снимки на Учителя пред второто езеро „Елбур', Рила
, 22.08.1931 г.
Снимки
на
Учителя пред второто
Учителят
на
скалата при второто езеро „Елбур", Рила - 22.VIII.1931 год.Снимка 5.
Учителят при второто езеро „Елбур"
на
Рила - 22.VIII.1931 год.
5.
Снимки на Учителя при скалата с котвата и извора „Ръцете които дават' на Рила
, 22.08.1931 г.
Снимки
на
Учителя при скалата с котвата и
извора „Ръцете които дават"
на
Рила
Учителят при скалата с котвата и извора „Ръцете които дават"
на
Рила - 22.VIII.1931 год.Снимка 7.
Учителят пред извора „Ръцете които дават"
на
Рила -22.VIII.1931 год.
6.
Снимка на Симеон Стоянов Костов с приятели в с. Мърчаево, септември 1931 г.
, 09.1931 г.
Снимка
на
Симеон Стоянов Костов с приятели в
Седнали: 1.
Грозда
на
Сергей Визягин жена му, 4.
Владо Николов Визягин - руснак, застанал прав.
Елена Хаджи Григорова, 7.
Ваца Симеонова - е съпруга
на
Симеон.
Отпред са децата
на
Симеон,
на
Сергей, 8.
7.
Учителя дава песента 'Аин фаси'
, 7.10.1931 г.
Песента е дадена
на
7 октомври 1931 г.
Текстът е предаден
на
древен свещен език.
Основната идея
на
тази песен е: Ти, който си основа
на
всичко, Ти, който проникваш и поддържаш всичко със Своята Любов, бъди благословен!
Нека да живея в Твоята Светлина, в Твоята Любов!
Текст
на
песента:
де Светлина обитава
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
8.
Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври
, 15.10.1931 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша
За тази екскурзия може да се прочете в спомен
на
Олга Славчева:
Спомен
на
Олга Славчева
Звездите, сякаш кълбета навити със златна прежда, трепкат над нас.
Орион засвирил
на
брилянтните си корди, пее с багри и тишина.
Алдебаран -подобно лъчиста порта пропуща да мине под нея неизмеримото време
на
Всемира.90 души!
Вървим, не просто се надбягваме към Витоша.
Слънцето изгрява голямо, червено, първом елипсовидно, после се закръгли, после заприлича
на
гъба с тънка дръжка... Облаците не пощадиха и цялото небе.
Всички се спущаме за дърва и ги купчим край огнището.Закуската и песните ни минаха под знака
на
изобилен дъжд.
Небето е тъй начумерено, тъй се въси, сякаш му е крив целият
свят
.
Прислонени край огъня как да е с нашите платнища и пелерини, слушаме разкази от Толстоя за Мартин обущаря и Молла Мухтиш Бей - от Михалаки Георгиев.
Песните ни следват своя ход, несмущавани от дъжделивото време.Разложената жарава хвърля грейка и суши дрехите ни.
Чайниците кипят, също и гърнета с вкусна гозба.
Даже някой и чушки си пече - хубава салата да си направи.Учителят е между нас.
Дълбоко е замислено лицето Му, но пак от време
на
време хвърля към нас поглед, пълен с внимание и обич.А дъждът все ръми и ръми.
Учителят нарежда под платнището за Него да се приютят по-тънко облечените, а сам Той е при нас.
Та нима ще ни плаши такъв дребен дъждец, нас юнаците, които още усещаме
на
плещите си скорошното голямо Рилско кръщение...Обедът се прогласява рано - 11 часа почваме.
Всички сме братя и сестри - деца
на
един Баща, ученици
на
един Учител.
Кому каквото не достига, навреме се съобразява и се попълва необходимото.Един брат от Варна чак крепи за Витоша голяма кошница грозде и ябълки, които Учителят разпредели
на
всинца ни.
А огънят все гори и гори, и се надсмива
на
безспирния росен дъжд, пращан ни обилно от начумереното небе.Към 1 ч.
поемаме надоле.- Кой знае - мислим си ние - какво още е намислила Витоша, я да си ходим по-скоро.
Ще зарони тя потоци сълзи, както си я знаем, ще ни направи
на
мишки...В селото нито капка.
Пътят към София съвсем сух.В 3 и половина сме си
на
Изгрев.
Учителя издига ръката си за поздрав и влиза в стаята си, а ние, що в града живеем, поемаме надоле.Дома.
А може би скоро и изпит ще имам... Има много да се чете, затова, за освежаване днес, придружих нашите
на
Витоша.
Топлите струи обливат морното тяло с освежаваща вълна.
После пия чай, после върху коленете си в леглото пиша тия редове, да се знае и да се помни, че където отиваме ний, ако е имало суша, вали изобилен дъжд.
Щом някъде има суша, нека бъдат извикани нашите хора, те ще докарат изобилен дъжд.
9.
Снимка на Веска и Жечо Панайотови на Изгрева, 1932 г.
, 1932 г.
Снимка
на
Веска и Жечо Панайотови
на
Изгрева, 1932 г.
Веска и Жечо Панайотови
на
Изгрева, 1932 г.Снимка 14.
Веска и Жечо Панайотови
на
Изгрева, 31 май 1932 г.
10.
Снимка на Елена хаджи Григорова и Пеню Ганев, село Равна, Царибродско - 1932 год.
, 1932 г.
Снимка
на
Елена хаджи Григорова и Пеню Ганев,
село Равна, Царибродско - 1932 год.
Елена хаджи Григорова и Пеню Ганев пред училището в село Равна, Царибродско - 1932 год.
11.
Упражнение от Учителя, (упражнение за дишане, според ритъма на сърцето)
, 6.01.1932 г.
(упражнение за дишане, според ритъма
на
сърцето)
- Да направим едно упражнение за дишане, според ритъма
на
сърцето.
Ще броите мислено до шест, според пулса
на
сърцето и ще поемете въздух.
Значи, шест вдишки, шест издишки и при задържане
на
въздуха - всичко 15.
Числото 15 означава разклащане
на
дявола.
Не да изхвърлиш дявола, но да разклатиш основите,
на
които се препи.
Когато поемете въздуха и броите до шест, лявата ръка излиза напред и малко нагоре, под ъгъл 45о, а дясната ръка отива назад.
Като броите до три и задържате въздуха, свивате пръстите
на
ръцете, без да ги движите.
Като броите до шест и издишате, изнасяте ръцете отстрани
на
тялото, с отпуснати пръсти.
При второто поемане
на
въздух, става смяна
на
ръцете: дясната ръка излиза напред и малко нагоре, а лявата - назад.
Свиването
на
пръстите, при задържане
на
въздуха, показва, че си взел нещо, задържаш го в себе си, за да го използваш.
При издишане отваряш ръцете си настрана - даваш това, което си получил.
Когато лявата ръка се изнася напред и поемаме въздух, дишаме за сърцето; когато дясната ръка излиза напред, дишаме за ума.
Въздухът е склад
на
Божествени енергии.
Въздухът е най-големият склад в който животът е складирал енергиите си.
Ако не дишаш правилно и храносмилането ти не става правилно; ако храносмилането не е правилно, и кръвообращението не е правилно; ако кръвообращението не е правилно, и мисълта не е правилна; ако мисълта не е правилна, и чувството не е правилно.
Правете упражнението за дишането по пет пъти с лявата ръка и пет пъти с дясната ръка.
Ако страдате от ревматизъм, това упражнение ще го изпъди навън; ако имате сърцебиене и него ще изпъди навън; ако имате главоболие и с него ще се справите.
Всеки ще брои според пулса
на
своето сърце.
Проверете пулса, ритъма
на
своето сърце.
Ако ритъмът
на
сърцето не е правилен, може да го регулирате с правата мисъл.
Мислете правилно, за да регулирате неправилния ритъм
на
сърцето.
12.
Учителя дава песента 'Сила, живот, здраве'
, 6.01.1932 г.
Учителя дава песента
на
6 януари 1932 г.
Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пеете правилно.
"Сила, живот и здраве, те са едно; служители
на
Духа, носители
на
радостта, крепители
на
мъдростта".
Силни са думите
на
тази песен.
Думите "сила, живот и здраве" представляват идейната страна
на
песента.
Останалите думи са в разговорна форма.
Пейте песента, но вярно - това е най-важното.
Като пеете "служители
на
Духа, носители
на
радостта, крепители
на
мъдростта", да чувствувате, че сте млади, че носите мъдростта в себе си.
Пеенето, музиката трябва да бъдат храна за човека.
Музиката се проявява в три направления: музика в движенията, музика в дишането, музика в яденето.
Текст
на
песента:
Служители
на
Духа,
носители
на
радостта,
крепители
на
младостта,
крепители
на
младостта –
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
13.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари
, 19.01.1932 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици -
За разговорът проведен с Учителя
на
тази екскурзия може да се прочете в спомена
на
Боян Боев:
Екскурзия
на
19 януари 1932 година
Спомен
на
Боян Боев
Екскурзия
на
19 януари 1932 година
- Това, което Бог върши сега, хората не го знаят.
Това е една от великите тайни.
Животът има една хубава страна.
Мнозина говорят днес
на
другите за страданията, да ги носят, но когато дойдат страданията при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път?
Като видите един брат замислен, една сестра да мине и да му каже: „Героите да не се боят!
Така да се изредят десетте сестри - и
на
брата ще му мине.
Ако една сестра е угрижена, десет братя да й кажат същото.
Всичко, което върши човек, е само един повод, за да може да намери Истината и да се доближи до нея.
Трябва да познаем Бога навсякъде, във всичко, и в Слънцето, и в звездите, и в Луната....
Не си разположен - направи едно най-малко добро.
Например напиши едно писмо
на
някой познат и го насърчи.
Че малко ли са чудесата В нашите екскурзии?
На
такава Височина се изкачваме при големи студове и никому нищо не става.
Винаги сме обкръжени от чудеса.
Най-малките случаи във Външния и вътрешния ни живот - това са чудеса!
Стига да сме внимателни да ги наблюдаваме.
Човек трябва да научи закона
на
щастието.
Като знаеш да се пълниш и да се изпразваш, всякога ще бъдеш щастлив.
В една вътрешна Школа има правило как да бъдете щастливи.
Това значи: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души.
Да се оставиш под влиянието
на
целокупната Природа,
на
ангелите,
на
въздуха,
на
целокупното Човечество -а не
на
отделен човек да те морализира.
Не говори
на
скръбния за скърбите.
Не говори
на
радостния за радостта.
Там е философията:
на
скръбния говори за радостта, а
на
радостния - за скръбта.
При моите френологични изследвания, като поставех десет стотинки вход
на
сказките, пълнеше се салонът, като поставях двайсет стотинки вход, малко хора идваха.
Значи, числата са щастливи и нещастни.
Пиянството е донесло вреда, защото не е било
на
място.
Нашето съществуване
на
Земята показва, че има някой, който ни обича.
Колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича.
Аз казвам: Зная, че има Един, Който ме обича!
Целта
на
Любовта е освобождение
на
човешката душа.
Ако дойде Любовта, могат да ти дойдат и болести отначало, и други страдания.
Радвай се, че си започнал да се чистиш.
Зад този лош човек е Божественото Съзнание.
И в най-лошите работи виждай Бога скрит!
Например някой иска да ме обере и убие.
Ако срещна разбойник в гората, ще кажа: „Господи, аз Те познавам, знам, че Ти си се скрил в тази форма".
И като търся така Бога и в разбойника, ще му кажа: „Знам, че няма да ми сториш нищо и че нямаш нищо против моя живот".
И тогава разбойникът наистина няма да ми стори нищо.
философията е там - и в най-големите противоречия да виждаш Бога.
Щом видиш в една болест Бога, тогава болестта изчезва.
Когато Бог ни изпитва, Той иска да види доколко отношението ни към хората е отношение към Него и доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога.
Стана въпрос за интуицията.
- Всеки може да развие интуицията си, да познава промяната
на
времето например.
Ние по радиото, през Въздуха изпращаме
на
хората хубави неща.
- Учителю, кажете нещо за възпитанието
на
децата - помоли една учителка.
- Абсолютно никакви забележки да не се правят
на
децата!
Само със съзнанието си ще работиш.
Най-напредналите души от Земята ще се съединят с души от Шестата раса, които идат от горе.
И така, двете души, съединени В една плът, ще работят.
Това е идването
на
Шестата раса.
- Една група напреднали същества слязоха сега да работят
на
Земята.
Минаха през Бивака и вие почувствахте тяхното влияние.
Да, те слизат
на
Земята като работници.
Разговори
на
Ел Шадай
Глава: Екскурзия
на
19 януари 1932 година
14.
Упражнение от Учителя, (упражнение за дишането)
, 19.02.1932 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Фактори в природата / Фактори
на
храносмилането",19 февруари 1932 г., Младежки Окултен Клас, София.
Упражнение за дишане: шест вдишки, три задържания
на
въздуха и шест издишки.
Изправени
на
крака.
Бавно вдигане ръцете нагоре, поемане
на
въздух, като се брои до шест.
Задържане
на
въздуха и броене до три.
Бавно сваляне ръцете надолу, издишване въздуха, като се брои до шест.
15.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април
, 7.04.1932 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици -
За тази екскурзия може да се прочете в спомена
на
Олга Славчева:
Спомен
на
Олга Славчева
Заставам
на
моста към разсадника и броя: 1, 2-10-50-100-150-200-234.Времето омеква.
Вятърът не щипе, не хапе и не дере, както преди една седмица
на
Витоша.
Духа топъл, остър вятър, уместно е гдето си взех вълнен жакет и пелерина, и топла шапка; уместни са и подкованите ми високи обуща.Вървя след всички.
Искам да вървя полека, да се нагледам
на
всичко.
Дървесните клони, още голи се надули странно.
По тях червени очички, които след няколко дена ще се разтворят в свилена шумица.
Птички навред се разчуруликали; навярно пристигащи от юг, с крясък дирят старите си гнезда.Сини лазурни откъслеци небе поглеждат през облаците към още изтръпналата земя.
Над Стара планина стои
на
пост облачна стража.
Сякаш това е някаква чудна войска, която невидимо пази България...От селата се извива дим в синкава струя.
Реките блестят върху тъмната земя, като сребърни шевове.
Навеждам се над него.
Как е могъл с това цветно връхче да пробие твърдата земна обвивка и да цъфне!
С тъничките си пръсти, тя е развила нежния цвят и го е нашарила с боички.Изпод камъче пък надникнала бодра теменужка.
Като че тя шепне: „Пътниче, наведи се над мен и вдъхни от аромата ми.
Остави раницата върху земята, коленичи, наведи се ниско над мен.” Послушвам го, откачам раницата и коленичвам, не, почти лягам над него.
Колко е грациозна малката теменужка.
Но те са омекнали и разкаляни, че не привличат окото.
Потекла е от него бистра водна струя.
Капе, капе снежния бряг, като че жали за прежнята своя сила и хубост, за своята белина и чистота.
Почивам си по камънаците и се радвам
на
крадливите слънчеви лъчи, надникващи от облаците.
Край мене заминават наши хора, позакачат ме, оставят ми в скута някой бонбон и бързат да се изкачат по-скоро.
Разговарям се с цветята, целувам набъбналите клонки и милвам обкичените с мъх и лишеи камъни.
Сякаш навсякъде ми е дома, всякъде ми е добре.Когато пристигам
на
Ели Шедар, чувам да ми се подбиват
на
шега: -Защо ти запряха воловете, а?
Аз се смея, не им казвам, че като пчела съм натежала от прашец и сладък сок, който ей сегичка ще излея в килийката си - моят бележник.
На
огнището гори дебел пън, приличен
на
коледен набъдник
на
село.
На
разтланата жарава кипят гозби , чайници и се пекат картофи.Учителят с неколцина братя нещо подреждат около чешмичката; постилат още плочи около чучура.
Като сребро се сипят белите му коси над големия камък, що вдига от земята, носи го към чучура и го наместя с най-голяма грижа.
Първом му прави гнездо, поставя в него грапавата част, а равната оставя отгоре и я набива с камък да не се движи.Симеоновци са изсекли до клечка цялата горица
на
Ел Шедар.
Но, добър е Бог, пак ще подкара и за година, 2, 10, пак ще имаме млада буйна гора.Напостиламе пелерини, палта и слагаме глави
на
раниците.
Прясната питичка с маслинки и чай е много хубава
на
Витоша.
Слънцето най-после се застоя всред небето, огнено и пламенно.
Радваме се
на
скъпоценните му лъчи, сякаш срещаме отдавна забравил ни приятел.Но, пролет нали е.
Небето дори поръсва лютивина, сугращица, ама хе, тъй,
на
шега; престане,престане, че пак започва отново.
После бързо грабва калните си поли и - дим да я няма.Небето пак се ухили над нас.
Учителят дава знак и всички се събираме
на
поляната.
Направихме 5 полукръга.
С нас има старци и старици, дори 4-5 годишни деца, които не по-зле от възрастните извиваха нежните си ръчички и крачка за исканото упражнение.
Как хубаво свиват юмручета и опъват слабата си детска гръд... Настъпва голямо освежаване.
Също тъй и ние дълго време да не задържаме у нас психически мътилки, а колкото може по-скоро да се хармонизираме.
Говори още, че 3 неща ни трябва да знаем:Да знаем, че Бог ни обичаДа знаем, че ближните ни обичатДа знаем, че ние обичаме ближните си.Накачулени около него, представлявахме една рядко хубаво картина.Обядът в кръг, също даде не по-лош изглед, достоен за една мощна киноснимачка.
Всеки е извадил пред себе си бяла кърпа, върху която наредил какво ли не!
До 234 души - цяла хайдушка дружина, не, Априлско въстание.Полянката-трапезария е чиста, свежа ливада, по която сега тече бистър поток.
Чешмата пее наблизо и огласява околността с вечно веселата си песен.
Ето, от група
на
група, мили ръце разнасят кой какво си няма.
С щастлива усмивка
на
лице, всеки сякаш се надпреваря да надмине ближния си в правене добро.
Но той яде прясна коприва, а всичко друго, по чевръсти пратеници, раздаде по най-отдалечените краища.
После трапезата се раздигна, почисти се ливадата, по която не оставяме ни най-малка следа от гощавката.
Хе там доле към камънака ни придружават големите Симеоновски кучета, където получават обилна порция от хляб и кори от кашкавал.Лягаме
на
припек.
Дишаме с наслада чудния въздух, като се чувствуваме най-щастливите люде
на
земята.
А че не сме ли наистина щастливи!
Природата и Учителят ни направиха такива.Учителят свири
на
цигулка.
Главите им блещят
на
слънцето, златни, вълнисти, тъмни, сиви и бели.
В очите им сияе дълбока душевна услада.
Той свири в ритъма
на
старонародни хора.
Като че вдишвах уханието
на
здравец и карамфил, като че ли си пил много вино и не можеш да стоиш мирен.
Наистина, велик цигулар е Учителят!
Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете
на
академика, а е жива душа,
душата
на
народа, която говореше под Неговите магически пръсти.
Около врата си е замотал дълъг копринен шал, плетен от някоя благодарна ръка.
Събул сандалите си, нозете Му, обути в бели чорапи, сега си отпочиват
на
слънцето.Ние сме възхитени, ние сме очаровани и мълчим, сякаш омаяни.
Ще ми се да викна и запея.
Като че ли познавам тая песен; тя тече в жилите ми и е част от моята душа...Към 4 ч.
стягаме раници, гасим огньове, събираме се
на
сборно място за молитва.
Първо Добрата молитва, после 91 псалом и после Отче наш.
Природата е най-величествения храм, в който
душата
най-волно и дълбоко се вглъбява в милостта
на
Бога.По извитата пътека, между още голите вейки, се шаренее нашият народ.
Слънцето засяда зад планината.
Но Софийската долина е още обляна в светлина.
Бойната стража върху Стара планина още е
на
пост.
С учудване застават
на
пътя и оглеждат това бодро, развеселено множество, обиколило своя Учител, сякаш - своя цар.Боровата гора.
Учителят е между нас.
Като 20-годишен момък, изправил красива глава върху строен ръст, сякаш сега с възрастта, увенчана със слънчева диадема.
Из боровата гора плъзнали хора празнично пременени.
И те,
на
свой ред и по свой начин, празнуват красивия пролетен празник - Благовещение.Изгревци си остават
на
Изгрев, а ние, софиянци - към града.Кой слуша упреци и похвали.
Има люде които, като тия които ни срещат, ще ги изричат, а ние, като река между брега
на
похвалите и укорите, ще течем по своя път.
Носени върху крилете
на
вярата в доброто, ние пеем своята нова песен над земята - Любов към Бога и природата, любов към всяка жива твар.
16.
Писмо от Учителя до Стефан Тошев
, 5.05.1932 г.
Поздрав вам и
на
дома ви.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
17.
Снимка на Младоженците Стевка Стойчева и Крум Няголов, 22.05.1932 г, София
, 22.05.1932 г.
Снимка
на
Младоженците Стевка Стойчева и Крум Няголов,
Венчавката
на
Стевка Стойчева с Крум Няголов.
18.
Учителя заминава за Рила - езерата. Започва лятната духовна школа - 1932 г., 14 юли
, 14.07.1932 г.
Учителя заминава за Рила (езерата) с група от Братството.
Начало
на
лятната духовна школа - 1932 г.,
Започва лятната духовна школа
на
Рила, езерата през 1932 г.
Тази година нано в дне Рила е записвана най-подробно в дневниците наЕлена Хаджи Григорова, Пеню Ганев и писма
на
Боян Боев.
От записките
на
Пеню Ганев се вижда, че той с още няколко братя и Учителя са се качили
на
Рила за подготовка
на
лагера, преди преди пристигането
на
останалите.
1. Спомен
на
Пеню Ганев в книгата "Учителят, Лечителят, Пророкът - т.1", Глава:ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ/1886-1944/
2. Спомен
на
Пеню Ганев: Дневник III.
14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Натоварихме багажа
на
каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница.
Ний бяхме изпратени от много братя и сестри
на
Софийската гара.
Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница.
Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище.
През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.
Спомен
на
Пеню Ганев
най-напред отидохме
на
Рила седем души, само братя.
Отидохме над Близнаците, чак
на
равното поле.
Там набрахме много гъби печурки.
Иван седна да ги готви.
Учителят приятелски отива при него и казва: "Иване, я да видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите?
Казва: "Ще направя, Учителю!
Аз имах друга грижа: да стопля една тенекия вода преди обед, да занеса тенекията
на
мястото, определено за баня и да поканя Учителя да се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше).
И полека надникнах да видя какво прави Учителят.
А Той клекнал и се пере.
На
мен ми стана мъчно, отидох и Му казах: "Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." — "И аз мога да пера." — и продължава да пере.
" Най-по- сле Учителят остави.
А отстрани чакаше Лулчев, имал нещо да докладва
на
Учителя.
Обаче като тръгна, Учителят много се нервира, възбуден до крайна степен и каза
на
Лулчев: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе
на
добър край, туй да го запомниш!
"Пътят, по който ти вървиш, няма да те изведе
на
добър край!
Ти си една горда душа, която трябва да се смири!
" А той иска да каже нещо, Учителят пак му казва: "Пътят, по който вървиш, няма да те изведе
на
добър край, туй да го помниш!
" И не му даде
на
Лулчев да каже нито дума.
Учителят беше казал: "Аз не съм казал това, което той предаде
на
царя."
Спомен
на
Пеню Ганев
12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност.
Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него.
Движехме се по една височина, която бе като една могила.
Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал
на
долния край
на
пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица,
на
новата „Каранфиликя".
се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде.
Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал.
Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност.
Стоя аз
на
нивата и една сутрин рано потеглих за дома.
Стигнах
на
Крайната чешма.
Аз започнах да се мия
на
чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Ето, една жена с тъмен цвят
на
лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам.
Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
Ще си отида да се порадвам
на
баща си.
Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано
на
нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя.
А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм.
Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено,
на
която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана
на
върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата
на
батя.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха
на
бяг.
Брат ми остана под каруцата и го повлякоха.
Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха.
И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо
на
гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата,
на
такова заприличал.
Иван го носи
на
гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката.
Той го остави
на
земята.
От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
", но той го пусна
на
земята и нищо не продума.
Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото?
И дойдоха ми
на
ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка
на
тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало.
Бог си има план и сега това е станало по тоя план.
Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван
на
гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали
на
краката му, докато умре.
Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били
на
краката
на
мъртвец.
Но сега какво да правя, как ще съобщим
на
буля?
Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал
на
погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада!
Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници.
Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал
на
лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Натоварихме багажа
на
каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница.
Ний бяхме изпратени от много братя и сестри
на
Софийската гара.
Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница.
Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище.
През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък,
на
езератаСтигнахме
на
езерата къде 2 ч следобед.
Веднага започнахме постройката
на
палатките.
Но това лято няма голяма влага, както миналото.16.VII.1932 год., съботаПонеже много хубаво време бе, аз станах в събота рано и отидох
на
изгрев, С Минко двама бяхме само, всички другм си отпочиваха.
Денят мина в правене палатка
на
Иларионова и кревати, а
на
Боев креват.
Понеже не направих първо легло-креват
на
Еленка, то тя се бе много огорчила и плака много.
Та аз вечерта, в тъмното, насякох за тях с Янкова за кревати материали и ги свлякох.Мен ми бе много мъчно за това недоразумение.
Легнах много късно.
Ходих къде 11 ч през нощта
на
чешмичката за вода.
Върнах се, но едва съм заспал, ето, затресе се палатката.
До сутринта не можах да спя от бученето
на
вятъра и плющенето
на
палатката от силния вятър.Вятърът съборил много палатки
на
братя и сестри.
Кога потеглих за молитва, гледам: и
на
Учителя е гътната.17.VII.1932 год., неделяСилен вятър духа.
Учителят излезе
на
молитва.
След свършването
на
молитвата аз останах горе
на
изгрева.
Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса.
Най-после станах аз да си вървя.
Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето.
Къде 9 ч се затекох да проверя дали е тя
на
изгрева.
Не им казах нищо и се върнах.
По нареждане от Учителя трябваше да се чете някоя [от] миналогодишни беседи, които бяха държани тук, при езерата.
Избрана бе „Любов хъм Бога".
Тази беседа е първата беседа, държана миналата година
на
Петровден.
Към икиндия отидох и нарязах сено за сламениците.
И то защо не съм й направил кревата първо ней, че после другиму.18.VII.1932 год., понеделникХубав, приятен ден.
Учителят не излезе
на
молитва.
След молитва направихме си гимнастиките.
До обед аз направих креватите
на
Еленка и Янкова.
Хубава манджа бе приготвила сестра Иларионова, също и компот.Следобед си написах тия бележки от 15й до днес.Следобед в 4 1/2 четохме
на
есперанто от „La tri fundamentoj de la vivo", Ia prelego "La amo" * , до 6 ч.
Вятърът вече бе утихнал съвсем.
Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре.
Легнах си рано.*(
на
есперанто) „Трите основи
на
живота", лекцията „
Душата
".
(Бел. М. И.)19.VII.1932год.Станах в 4 ч.
След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление.
Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете
на
утринното слънце.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите
на
слънцето.
Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му.
И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга".
До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по кухня днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после
на
молитва.
След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното.
После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
Бог е в най-малкото добро, което ти можеш да направиш някому."Следобед и до обед построявахме колиба за артелна.
Учителят ни говори 36 мъдри изречения - афоризми.След закуската потеглихме за Бъбрека, за гимнастически упражнения.
При чешмичката при Бъбрека (извора Махабур), аз направих 2 снимки
на
Учителя заедно с братя и сестри.
Аз, Филип и сестра му свирихме
на
гимнастическите упражнения.
След гимнастическите упражнения отидохме
на
Бъбрека, за да се умием.
Тамо направих друга снимка, но не успях, докато се миеха.
На
слизане от чешмичката към Близнаците направих една снимка, както бяха във верига надолу.Понеже туристите стреляха, то Учителят каза, че времето ще се развали.
Тогава и пристигна Кирил Икономов и къде петото езеро ги заваляло дъждът.
Учителят ни говори беседа, понеже е школен ден.След закуска отидохме при Езерото
на
Чистотата.Под Харамията
на
равнината свирихме аз, Филип Стоицев и Кирил.
Там във време
на
почивката направих една снимка, както почиваха братята (както бяха насядали).
После, когато се миеха направих една-две снимки
на
братството.А след това направих
на
Тинка с братовчедката й снимка, а после Елиезер, Кирил, Тонка, майка му доктор Давидова и др.След това братята си потеглиха за бивака, а аз и Еленка отидохме за гъби.
Особно стояхме много над езерото Чинак-гьол, горе в скалите, откъдето се наблюдаваха красивите руини с човека, Еленин връх, Попова шапка, Мусала в далечината и селата към Самоков.28.VII.1932 год., четвъртъкИмаше хубав изгрев.
Носихме вечерта дърва.Понеже левият ми крак е много чувствителен спрямо студа, затова вечерта си дойдох да сиспя.29.VII.1932 год., петъкИмаше
на
изток тъмни облаци.
После постепенно се покачи мъглата нависоко.Учителят ни говори беседа върху 5 глава
на
Матея - върху блаженстваха.След като слязохме и направихме гимнастическите упражнения, Учителят каза, че тая сутрин всички да си измият лицата с топла вода.Понеже бях дежурен и все аз носех вода, затова до обед бях се много изморил.
Гозбата бе хубаво сготвена - борш супа.
Следобед аз и Владо отидохме да разсичаме клекове, за да направим поляна за гимнастически упражнения.
Учителят замина да вечеря и пратил да ни извикат и ние да вечеряме.
Бяхме се много уморили и се навечеряхме.След вечеря аз си посвирих.
От вчера, петък, аз започнах да копирам картички.
Дадох
на
Учителя по една, а в София ще му изработя по няколко.Времето до обед къде 11 ч бе мъгливо, а после се съвсем проясни.За утре предвещава много хубаво време.30.VII.1932 год., съботаИмаше много хубав изгрев.
Небето бе ясно, атмосферата прозрачна.
След молитва Учителят каза, че ще отидем
на
Езерото
на
Чистотата и след гимнастиките ще последва екскурзия по височините.След закуска потеглихме.
Братята и сестрите почти бяха напред, но много застигнах и задминах.
Когато пристигнах, заварих насядали
на
поляната над Езерото
на
Чистотата Учителят, обкръжен с много братя и сестри.
Щом се изкачиха
на
върха, Учителят ми извика дали не мога да фотографирам тия изкачилите се, макар че не се виждат.
Аз отговорих, че може, но и тук братята и сестрите да се наредят за снимка, за фон да остане Харамията.
Съгласи се Учителят и отиде и седна
на
едно място.
Наредиха се всички и аз със самоекспоначката се фотографирах.Свирихме
на
гимнастическите упражнения Кирил, Стоицев Филип и Еленка и аз.
Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз.
На
Дамга се не качихме.Направихме по нареждане
на
Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме
на
всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели
на
тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването
на
Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака.
Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
Хубави са
на
Учителя, гдето е сам
на
Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването
на
крушите.
Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих.
Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил
на
30.VII.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10.
глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем
на
полянката над Езерото
на
Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал
на
една канара.
И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието
на
частиците
на
камъните.
По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
По повод махалото Учителят загатна и за закона
на
левитацията, че със силата
на
съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
След свършването
на
упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".
На
слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него.
Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо.
Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано.
Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем
на
гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената
на
картичките, че скъпо съм ги харчил.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му.
Беше ме обзел дух
на
бунтарство,
на
ядосване.
След това пък, като копирах снимките, които вчера правих
на
Учителя, и му ги занесох, то ме доядя
на
Николина, че вчера в едната снимка,
на
бюста, съм изкарал Учителя стар.
После, още
на
обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна буря от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро.
После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва.
Аз си направих 3 снимки при първото езеро.Следобед отидохме с Еленка
на
Чинак-гьол с цигулките си.
Там свирихма и направихме две снимки при езерото с цигулките си.
Езерото бе съвсем тихо и всичко се отразяваше в него, но така че отразеното изглеждаше по-красиво, отколкото действителната част
на
върховете.Стояхме до 6 ч тамо и си потеглихме.
На
връщане намерихме баня за Еленка - за слънчевабаня.Вечерта промих днес правените снимки
на
лагера с палатката
на
сестри Стилянови, Иларионови, Стоицев и др.
После и
на
Антоний с Панагюрци и всички, правени днес, са хубави.4.VIII.1932 год., четвъртъкЯсно бе небето, но имаше редки черни облачета.
Учителят прочете 13 глава от Евангелието
на
Йоана и я тълкува и говори беседа.Най-после ни упрекна в користолюбие, в неискреност, в нечистота.
И то
на
присъмване съвсем силен.
Ходихме
на
молитва, но заваля силен дъжд и след прочитане „Отче наш", Учителят каза да слизаме.
На
няколко пъти вали.Днеска изкарах пейките си тук, около нашите палатки.Направих
на
една туристка една снимка.6.VIII.1932 год., съботаНощес цяла нощ валя, но и преставаше от време
на
време.
Тая заран мъгли покриват планината.
Учителят чете 16 глава от Евангелието
на
Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава.
И забеляза, че днескашната мъгла е израз
на
състоянието
на
братството,
на
българския народ,
на
Европа и
на
цялото човечество.
Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
Ходихме след молитва
на
третото езеро да правим гимнастически упражнения.
Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
Направих една, но не съм я проявил още.
След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението
на
гимнастиките.
После отидохме за плочи при Близнаците.
Следобед работихме
на
новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно.
Сутринта облачно навред и мъгла, само
на
изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме
на
Бъбрека
на
гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката.
Към икиндия ми се премаза
на
лявата ръка кутрекът [кутрето].
След това до обед аз присъствувах
на
сеченето
на
дървета.
Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме
на
обиколка.
Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния.
Излязохме по ръба
на
височината над хижата.
Горе има хубави скали, подобни
на
палати.
Открива се чудна гледка.
После потеглихме нагоре и отидохме над Отовишкото езеро.
Излязохме
на
височината над 6 и 7 езера.
Намерихме и няколко гъби, които дадохме
на
Учителя.
Върнахме се късно.10.VIII.
След молитва, като човек с болен пръст, отидохме аз, Мика Тодорова и Еленка през Урдината река
на
Еленин връх.Направихме 3 снимки, две
на
водопада и една пред Еленин връх.
Върнахме се към 10 ч, късно, но имаше хубава луна.Тая заран Учителят говори хубава беседа, която каза да се дешифрира и прочете три пъти.11.VIII.
Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики.
Направих две снимки: една във време
на
гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме
на
Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата кухня.
На
седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а
на
обед в събота фотографирах, а след беседа,
на
езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други.
Отидохме при Езерото
на
Чистотата
на
гимнастики.
След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото
на
Чистотата
на
братята Епитропов Н., Петър Д.
На
Бургазлии, [от] Любимец братята ... и слязохме по стръмнината към Чинак-гьол, където направих две снимки много добри, с хубаво осветление.А към икиндия
на
едни туристи им направих снимки и дадох негатива за 30 лева.15.VIII.1932 год., понеделникТая заран е съвсем ясно.Още от 2 ч си заминаха Начо, Тодорчо, а другите след закуска около 25 души си заминаха.Стана ми мъчно, че си отиват вече братята.
Снощи пристигнаха около 10 души.Аз ще отивам да правя слънчеви бани.
Тамо ме завари Еленка и двамата до обед хем се пекохме
на
слънцето, хем преписвахме от тетрадката
на
Стоянка разговори
на
Учителя.
Към 4 ч правих две снимки
на
Дупнишки туристи заедно с Рачеви и Варненския Михаил.
Също и
на
Стефанка.Вечерта бях и дежурен, до късно носих вода и после проявих тия 3 снимки и си легнах към 11 ч.
Много хубавата ясна нощ ме караше да стоя до късно около огъня и да си мисля и мечтая.16.VIII.1932 год., вторникМного хубав, топъл, даже горещ ден.
Слаб ветрец полъхва от време
на
време от сутринта от юг, а следобед - от север.Учителят тая заран ни говори изключително за любовта.
Старите да се отвикнете да критикувате и да си мислите неправилно за тоя и тоя, за тоя с тоя нещо щели да направят.Старото схващане да се напусне, нужно е абсолютна чистота
на
съзнанието.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята
на
човека.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент.
И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки!
Зад Витоша
на
север леки астрални облачета.
Луната свети с пълен сребърен диск
на
западния хоризонт.
Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем
на
седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото
на
16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак
на
промяна
на
времето, пък и барометърът показа, че времето е
на
промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре.
Започна и да поросява, но престана.
През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване
на
беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби.
От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби.
После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На
връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох
на
Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите
на
Учителя.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях
на
огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия
на
Емилия Vilumson.
Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени
на
Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам,
На
радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам?
Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать!
Птички - нам братья, Веселая рать!
Небо - приют наш!
Земля - чудни сад наш!
Пчелка медовая -Сестричка наша!
Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять!
Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало!
И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
Любить всего, что вижу перед собой, Что ухом слмшу, трогаю рукой,И что понять нельзя еще моей душой!...Мир светльм, радостно прекрасньм, Гармонией чудесной наполнен; Там духи светлью, помощники в созданьи, Заботливо гледят за каждую душой:Как та идет, и плачет, и смеется, И падает, и снова вверх идет, Готови ей помочь в минуту тяжкуКогда без сил
на
землюта падает...19.VIII.1932год., петъкНощес не е валяло, но сега като станах, гъста мъгла се дигнала и покрила всичко, та макар и 4 1/2 ч, пак изглежда, че е много рано.Като излязохме
на
изгрева, източният хоризонт се разбули, за да видим ясното небе, но после всичко се покри.
Намерихме малко.
На
обед дъждът не остави братята да се донахранят.Ние срязахме следобед една голяма диня, която бях купил за 26 лева.
Мъглите ту се вдигат и пак покриват небето, Владо поднесе гъбите
на
Учителя.Братята покриха хижата и постепенно я доизкусуряват.1.XI.1932 год., вторникПразника „Ден
на
детето".
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите
на
Учителя.
Оня ден,
на
29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно.
Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева.
От 5й Х11 почна да вали дъжд,
на
10й го обърна
на
сняг, но се стопи веднага.
На
11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица.
Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се
на
двора под търпозана** , булката Слава бе
на
содормата*** и говорехме нещо с нея.
Гледам
на
запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина.
Звездите бяха наредени във форма
на
корона, като държавния герб.
Аз влязох да известя
на
хората за новите планети, които са се появили
на
небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
Казах конкретно
на
Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Озърнах се около си -никой няма.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене.
Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи
на
хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия
на
един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като
на
кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина
на
ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Изчезна постепенно всичко това изображение
на
небето.
Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия.
Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах
на
това видение, което видях
на
западното,
на
югозападното небесно полушарие.
На
хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо.
След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с.
Мърчаево, и Еленка бяха
на
колене в пози да ги венчават.
Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията
на
Учителя от 26.Х.
* *тьрпозан - навес. (Бел.
на
съставителя Вергилий Кръстев)
(Бел,
на
съставителя Вергилий Кръстев)
19.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли
, 15.07.1932 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа
1. Спомен
на
Пеню Ганев: Дневник III.
15.VII.1932 год., петък,
на
езерата
Стигнахме
на
езерата къде 2 ч следобед.
Веднага започнахме постройката
на
палатките.
Но това лято няма голяма влага, както миналото.
Спомен
на
Пеню Ганев
12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност.
Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него.
Движехме се по една височина, която бе като една могила.
Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал
на
долния край
на
пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица,
на
новата „Каранфиликя".
се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде.
Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал.
Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност.
Стоя аз
на
нивата и една сутрин рано потеглих за дома.
Стигнах
на
Крайната чешма.
Аз започнах да се мия
на
чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Ето, една жена с тъмен цвят
на
лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам.
Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
Ще си отида да се порадвам
на
баща си.
Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано
на
нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя.
А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм.
Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено,
на
която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана
на
върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата
на
батя.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха
на
бяг.
Брат ми остана под каруцата и го повлякоха.
Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха.
И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо
на
гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата,
на
такова заприличал.
Иван го носи
на
гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката.
Той го остави
на
земята.
От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
", но той го пусна
на
земята и нищо не продума.
Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото?
И дойдоха ми
на
ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка
на
тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало.
Бог си има план и сега това е станало по тоя план.
Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван
на
гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали
на
краката му, докато умре.
Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били
на
краката
на
мъртвец.
Но сега какво да правя, как ще съобщим
на
буля?
Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал
на
погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада!
Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници.
Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал
на
лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Натоварихме багажа
на
каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница.
Ний бяхме изпратени от много братя и сестри
на
Софийската гара.
Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница.
Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище.
През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък,
на
езератаСтигнахме
на
езерата къде 2 ч следобед.
Веднага започнахме постройката
на
палатките.
Но това лято няма голяма влага, както миналото.16.VII.1932 год., съботаПонеже много хубаво време бе, аз станах в събота рано и отидох
на
изгрев, С Минко двама бяхме само, всички другм си отпочиваха.
Денят мина в правене палатка
на
Иларионова и кревати, а
на
Боев креват.
Понеже не направих първо легло-креват
на
Еленка, то тя се бе много огорчила и плака много.
Та аз вечерта, в тъмното, насякох за тях с Янкова за кревати материали и ги свлякох.Мен ми бе много мъчно за това недоразумение.
Легнах много късно.
Ходих къде 11 ч през нощта
на
чешмичката за вода.
Върнах се, но едва съм заспал, ето, затресе се палатката.
До сутринта не можах да спя от бученето
на
вятъра и плющенето
на
палатката от силния вятър.Вятърът съборил много палатки
на
братя и сестри.
Кога потеглих за молитва, гледам: и
на
Учителя е гътната.17.VII.1932 год., неделяСилен вятър духа.
Учителят излезе
на
молитва.
След свършването
на
молитвата аз останах горе
на
изгрева.
Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса.
Най-после станах аз да си вървя.
Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето.
Къде 9 ч се затекох да проверя дали е тя
на
изгрева.
Не им казах нищо и се върнах.
По нареждане от Учителя трябваше да се чете някоя [от] миналогодишни беседи, които бяха държани тук, при езерата.
Избрана бе „Любов хъм Бога".
Тази беседа е първата беседа, държана миналата година
на
Петровден.
Към икиндия отидох и нарязах сено за сламениците.
И то защо не съм й направил кревата първо ней, че после другиму.18.VII.1932 год., понеделникХубав, приятен ден.
Учителят не излезе
на
молитва.
След молитва направихме си гимнастиките.
До обед аз направих креватите
на
Еленка и Янкова.
Хубава манджа бе приготвила сестра Иларионова, също и компот.Следобед си написах тия бележки от 15й до днес.Следобед в 4 1/2 четохме
на
есперанто от „La tri fundamentoj de la vivo", Ia prelego "La amo" * , до 6 ч.
Вятърът вече бе утихнал съвсем.
Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре.
Легнах си рано.*(
на
есперанто) „Трите основи
на
живота", лекцията „
Душата
".
(Бел. М. И.)19.VII.1932год.Станах в 4 ч.
След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление.
Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете
на
утринното слънце.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите
на
слънцето.
Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му.
И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга".
До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по кухня днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после
на
молитва.
След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното.
После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
Бог е в най-малкото добро, което ти можеш да направиш някому."Следобед и до обед построявахме колиба за артелна.
Учителят ни говори 36 мъдри изречения - афоризми.След закуската потеглихме за Бъбрека, за гимнастически упражнения.
При чешмичката при Бъбрека (извора Махабур), аз направих 2 снимки
на
Учителя заедно с братя и сестри.
Аз, Филип и сестра му свирихме
на
гимнастическите упражнения.
След гимнастическите упражнения отидохме
на
Бъбрека, за да се умием.
Тамо направих друга снимка, но не успях, докато се миеха.
На
слизане от чешмичката към Близнаците направих една снимка, както бяха във верига надолу.Понеже туристите стреляха, то Учителят каза, че времето ще се развали.
Тогава и пристигна Кирил Икономов и къде петото езеро ги заваляло дъждът.
Учителят ни говори беседа, понеже е школен ден.След закуска отидохме при Езерото
на
Чистотата.Под Харамията
на
равнината свирихме аз, Филип Стоицев и Кирил.
Там във време
на
почивката направих една снимка, както почиваха братята (както бяха насядали).
После, когато се миеха направих една-две снимки
на
братството.А след това направих
на
Тинка с братовчедката й снимка, а после Елиезер, Кирил, Тонка, майка му доктор Давидова и др.След това братята си потеглиха за бивака, а аз и Еленка отидохме за гъби.
Особно стояхме много над езерото Чинак-гьол, горе в скалите, откъдето се наблюдаваха красивите руини с човека, Еленин връх, Попова шапка, Мусала в далечината и селата към Самоков.28.VII.1932 год., четвъртъкИмаше хубав изгрев.
Носихме вечерта дърва.Понеже левият ми крак е много чувствителен спрямо студа, затова вечерта си дойдох да сиспя.29.VII.1932 год., петъкИмаше
на
изток тъмни облаци.
После постепенно се покачи мъглата нависоко.Учителят ни говори беседа върху 5 глава
на
Матея - върху блаженстваха.След като слязохме и направихме гимнастическите упражнения, Учителят каза, че тая сутрин всички да си измият лицата с топла вода.Понеже бях дежурен и все аз носех вода, затова до обед бях се много изморил.
Гозбата бе хубаво сготвена - борш супа.
Следобед аз и Владо отидохме да разсичаме клекове, за да направим поляна за гимнастически упражнения.
Учителят замина да вечеря и пратил да ни извикат и ние да вечеряме.
Бяхме се много уморили и се навечеряхме.След вечеря аз си посвирих.
От вчера, петък, аз започнах да копирам картички.
Дадох
на
Учителя по една, а в София ще му изработя по няколко.Времето до обед къде 11 ч бе мъгливо, а после се съвсем проясни.За утре предвещава много хубаво време.30.VII.1932 год., съботаИмаше много хубав изгрев.
Небето бе ясно, атмосферата прозрачна.
След молитва Учителят каза, че ще отидем
на
Езерото
на
Чистотата и след гимнастиките ще последва екскурзия по височините.След закуска потеглихме.
Братята и сестрите почти бяха напред, но много застигнах и задминах.
Когато пристигнах, заварих насядали
на
поляната над Езерото
на
Чистотата Учителят, обкръжен с много братя и сестри.
Щом се изкачиха
на
върха, Учителят ми извика дали не мога да фотографирам тия изкачилите се, макар че не се виждат.
Аз отговорих, че може, но и тук братята и сестрите да се наредят за снимка, за фон да остане Харамията.
Съгласи се Учителят и отиде и седна
на
едно място.
Наредиха се всички и аз със самоекспоначката се фотографирах.Свирихме
на
гимнастическите упражнения Кирил, Стоицев Филип и Еленка и аз.
Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз.
На
Дамга се не качихме.Направихме по нареждане
на
Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме
на
всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели
на
тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването
на
Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака.
Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
Хубави са
на
Учителя, гдето е сам
на
Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването
на
крушите.
Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих.
Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил
на
30.VII.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10.
глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем
на
полянката над Езерото
на
Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал
на
една канара.
И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието
на
частиците
на
камъните.
По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
По повод махалото Учителят загатна и за закона
на
левитацията, че със силата
на
съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
След свършването
на
упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".
На
слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него.
Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо.
Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано.
Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем
на
гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената
на
картичките, че скъпо съм ги харчил.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му.
Беше ме обзел дух
на
бунтарство,
на
ядосване.
След това пък, като копирах снимките, които вчера правих
на
Учителя, и му ги занесох, то ме доядя
на
Николина, че вчера в едната снимка,
на
бюста, съм изкарал Учителя стар.
После, още
на
обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна буря от братя и сестри.
Еленка, Владо, Янкова си легнаха по-рано от мене.Днес времето бе добро.
После занаизскачаха облаци, които ту покриваха и откриваха силно топлещото слънце.Сега надвечер пак се разясни съвсем.3.VIII.1932 год., СрядаСлед беседата, която държа тая сутрин Учителят, отидохме при първото езеро, за сухи дърва.
Аз си направих 3 снимки при първото езеро.Следобед отидохме с Еленка
на
Чинак-гьол с цигулките си.
Там свирихма и направихме две снимки при езерото с цигулките си.
Езерото бе съвсем тихо и всичко се отразяваше в него, но така че отразеното изглеждаше по-красиво, отколкото действителната част
на
върховете.Стояхме до 6 ч тамо и си потеглихме.
На
връщане намерихме баня за Еленка - за слънчевабаня.Вечерта промих днес правените снимки
на
лагера с палатката
на
сестри Стилянови, Иларионови, Стоицев и др.
После и
на
Антоний с Панагюрци и всички, правени днес, са хубави.4.VIII.1932 год., четвъртъкЯсно бе небето, но имаше редки черни облачета.
Учителят прочете 13 глава от Евангелието
на
Йоана и я тълкува и говори беседа.Най-после ни упрекна в користолюбие, в неискреност, в нечистота.
И то
на
присъмване съвсем силен.
Ходихме
на
молитва, но заваля силен дъжд и след прочитане „Отче наш", Учителят каза да слизаме.
На
няколко пъти вали.Днеска изкарах пейките си тук, около нашите палатки.Направих
на
една туристка една снимка.6.VIII.1932 год., съботаНощес цяла нощ валя, но и преставаше от време
на
време.
Тая заран мъгли покриват планината.
Учителят чете 16 глава от Евангелието
на
Йоана, 21 стих за размишление и после прочете цялата 16 глава.
И забеляза, че днескашната мъгла е израз
на
състоянието
на
братството,
на
българския народ,
на
Европа и
на
цялото човечество.
Колкото време се задържи, по това ще [се] познае кога ще се разведри светът.
Ходихме след молитва
на
третото езеро да правим гимнастически упражнения.
Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка.
Направих една, но не съм я проявил още.
След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението
на
гимнастиките.
После отидохме за плочи при Близнаците.
Следобед работихме
на
новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно.
Сутринта облачно навред и мъгла, само
на
изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме
на
Бъбрека
на
гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката.
Към икиндия ми се премаза
на
лявата ръка кутрекът [кутрето].
След това до обед аз присъствувах
на
сеченето
на
дървета.
Превързахме кутрека с брат Куртев.Следобед с Еленка отидохме
на
обиколка.
Минахме покрай Бъбрека, после отидохме над хижата Скакавица, над водопада горния.
Излязохме по ръба
на
височината над хижата.
Горе има хубави скали, подобни
на
палати.
Открива се чудна гледка.
После потеглихме нагоре и отидохме над Отовишкото езеро.
Излязохме
на
височината над 6 и 7 езера.
Намерихме и няколко гъби, които дадохме
на
Учителя.
Върнахме се късно.10.VIII.
След молитва, като човек с болен пръст, отидохме аз, Мика Тодорова и Еленка през Урдината река
на
Еленин връх.Направихме 3 снимки, две
на
водопада и една пред Еленин връх.
Върнахме се към 10 ч, късно, но имаше хубава луна.Тая заран Учителят говори хубава беседа, която каза да се дешифрира и прочете три пъти.11.VIII.
Отидохме при първото езеро, където имаше гимнастики.
Направих две снимки: една във време
на
гимнастики, а друга, като се свършиха гимнастическите упражнения, и [като] потеглиха, направихме още една.13.VIII.1932 год., съботаХубав ден.
След закуска отидохме
на
Сърцето, за плочи, а някои отидоха от братята за дървета за новата кухня.
На
седмото езеро с фон Бъбрека направих снимка.
След това - при Сърцето с Рачеви, а
на
обед в събота фотографирах, а след беседа,
на
езерото и при чешмичката - Начо Петров, Върбин, Драган, Попови много други.
Отидохме при Езерото
на
Чистотата
на
гимнастики.
След хубавите гимнастики направихме снимки при Езерото
на
Чистотата
на
братята Епитропов Н., Петър Д.
На
Бургазлии, [от] Любимец братята ... и слязохме по стръмнината към Чинак-гьол, където направих две снимки много добри, с хубаво осветление.А към икиндия
на
едни туристи им направих снимки и дадох негатива за 30 лева.15.VIII.1932 год., понеделникТая заран е съвсем ясно.Още от 2 ч си заминаха Начо, Тодорчо, а другите след закуска около 25 души си заминаха.Стана ми мъчно, че си отиват вече братята.
Снощи пристигнаха около 10 души.Аз ще отивам да правя слънчеви бани.
Тамо ме завари Еленка и двамата до обед хем се пекохме
на
слънцето, хем преписвахме от тетрадката
на
Стоянка разговори
на
Учителя.
Към 4 ч правих две снимки
на
Дупнишки туристи заедно с Рачеви и Варненския Михаил.
Също и
на
Стефанка.Вечерта бях и дежурен, до късно носих вода и после проявих тия 3 снимки и си легнах към 11 ч.
Много хубавата ясна нощ ме караше да стоя до късно около огъня и да си мисля и мечтая.16.VIII.1932 год., вторникМного хубав, топъл, даже горещ ден.
Слаб ветрец полъхва от време
на
време от сутринта от юг, а следобед - от север.Учителят тая заран ни говори изключително за любовта.
Старите да се отвикнете да критикувате и да си мислите неправилно за тоя и тоя, за тоя с тоя нещо щели да направят.Старото схващане да се напусне, нужно е абсолютна чистота
на
съзнанието.
Да не се изкривява ни умът, ни чувствата, ни волята
на
човека.
Както Бог е предопределил, така вършете вие, а не както вие си искате.Чрез някого може някой заминал да прояви любоата си, и вие се чудите за даден момент.
И тоя заминалия твоя майка, баща и [брат], без да знае човешките порядки!
Зад Витоша
на
север леки астрални облачета.
Луната свети с пълен сребърен диск
на
западния хоризонт.
Тая сутрин е по-чиста и по-прозрачна атмосферата, без утринна гъста омара.Днеска цял ден копирах картички.
Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката.18.VIII.1932 год., четвъртъкТая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем
на
седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото
на
16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак
на
промяна
на
времето, пък и барометърът показа, че времето е
на
промяна.И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре.
Започна и да поросява, но престана.
През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре.
Та и Учителят след привършване
на
беседата каза: „Мъглата се шегува."След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя.
След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби.
От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби.
После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях.
На
връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох
на
Близнаците.
Като пристигнах, дадох гъбите
на
Учителя.
Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени.Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме.Тая вечер седях
на
огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия
на
Емилия Vilumson.
Тахчиев нещо върху користолюбието и Симеонов чете нещо, написано от неизвестна стара сестра, нещо за нашата екскурзия в Рила.Стихотворения, подарени
на
Пеню Ганев от Емилия ВилумсонНа добрую память брату Пеню Ганеву от авторки8. IX.
ВилумсонъВот спросиш ть „зачем же те страданья, Нельзя ли как нибудь без них нам обойтись." О, нет, мой друг!
Чтоб засиял он блеском лучезарнам,
На
радост и веселье всем душам.Любовь - победительница!
И сред бури низменой страсти,Как уцелят нам?
Следство едино, вечно и мощно,Всех кто всегда покорял,Будь то богат, иль властен иль беден,Сердце, кто всем отворял -^то „Любовь", Любовь прекрасна,Чиста как солнца заря,^то „Любовь", Любовь безстрастна,Чиста как Божья роса!
Рок что заставилБездомно бродить...Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить.Нет у нас друга,Близкаго круга.
Горе с кем дружно Поделить...Солнце - нам мать!
Птички - нам братья, Веселая рать!
Небо - приют наш!
Земля - чудни сад наш!
Пчелка медовая -Сестричка наша!
Отец наш за звездами, Светлшми далями, Видит печали И слезм наши...Сердце ему лишь Открой и внемли, Мир светлозарнмй В душу приемли!
Люблю...Люблю я леса и долм, и мощно вмсокие горм, Орли где парят, где снега, И чудная царит тишина!...Люблю я ручьи и озера, Где рубки игриво пльтут; Люблю я глубокое моря, Где грозние бури ревут.Люблю я утреню зорю, И солнца сияющий блеск; Люблю я вечернюю зорю, И нежнмй звезднм блеск.Люблю я ласкающий ветер, И тучек причудливьм вид.
Люблю я огни громовме И душу пугающий миг!...Люблю я веех кто горюет, Измучен кто злою судьбм, Люблю я всех кто ликует Смеется цветущей весной...Люблю я правдивмх и храбрих, Кто страха не признает; Люблю я слабнх и малмх, Кто света не познает...Печальна судьба их отвека, Без радостей любви, И нет у них в жизни утеха, Без нежной теплотм!.Люблю, люблю я все ето, Хочу их всехобнять!
Магический ключКлюч ко всему так прост, так едносложен, Но мапо кто познал его, Кто в жизненой борьбе его прирожил И все прегради им уничтожил.Тот ключ простой, но между тем чудесним „Любовь" - вот имя тайное его: Любовь к тебе, к нему, ко веем что дмшет Иль мирно почиваеттихим сном.Все, все чуют ее прикосновенье, И душу, сердце откршвают ей; Бежит печаль, минует боль и холод, От светлорозовмх ее лучей.Любовь, любовь - великое Начало!
И Мудрость светлая - Конец ее, Носящая нам Истину, свободу От душу давящих цепей!
О, Боже мой!...О, Боже мой, м научи любить!
Любить всего, что вижу перед собой, Что ухом слмшу, трогаю рукой,И что понять нельзя еще моей душой!...Мир светльм, радостно прекрасньм, Гармонией чудесной наполнен; Там духи светлью, помощники в созданьи, Заботливо гледят за каждую душой:Как та идет, и плачет, и смеется, И падает, и снова вверх идет, Готови ей помочь в минуту тяжкуКогда без сил
на
землюта падает...19.VIII.1932год., петъкНощес не е валяло, но сега като станах, гъста мъгла се дигнала и покрила всичко, та макар и 4 1/2 ч, пак изглежда, че е много рано.Като излязохме
на
изгрева, източният хоризонт се разбули, за да видим ясното небе, но после всичко се покри.
Намерихме малко.
На
обед дъждът не остави братята да се донахранят.Ние срязахме следобед една голяма диня, която бях купил за 26 лева.
Мъглите ту се вдигат и пак покриват небето, Владо поднесе гъбите
на
Учителя.Братята покриха хижата и постепенно я доизкусуряват.1.XI.1932 год., вторникПразника „Ден
на
детето".
Тази есен за първи път ни се изпраща резюме от беседите
на
Учителя.
Оня ден,
на
29, Еленка си отиде чрез Калотина в София и й дали това резюме да прочетем и препратим по определения маршрут.*12.XII.1932 год.Тази есен до 5.Х11 времето бе все хубаво, топло, ясно.
Нямаше достатъчно дъждове за посевите и есенната трева.
От 5й Х11 почна да вали дъжд,
на
10й го обърна
на
сняг, но се стопи веднага.
На
11й - пак мъгли и ситен дъжд.Тая заран е гъста мъгла и скреж по дърветата.Тази сутрин, с пробуждането ми, се отпечата в съзнанието ми сън: Сънувах, че си отивам с раницата у дома, във Водица.
Те се съгласиха и започнаха да навлизат в нашата маза.
Те внесоха лампата в мазата и се настаняваха по места.
Аз останах вън да си снема раницата и докато те се настанят по местата си.
Обмисляйки, че макар и неподготвен, аз имам цял склад от мисли, които мога да им нахвърлям.Приготовлявайки се
на
двора под търпозана** , булката Слава бе
на
содормата*** и говорехме нещо с нея.
Гледам
на
запад в звездното небе, но във взора ми се очертаха някакви особни звезди.
Приготовлявайки нещо дрехите си, аз пак несъзнателно съгледах особните звезди.
Сега съзнателно вече отправих погледа си да погледна, че това съзвездие никога не го бях виждал.
Гледам, докато преди малко те бяха бледи, сега почнаха да блестят със силна светлина.
Звездите бяха наредени във форма
на
корона, като държавния герб.
Аз влязох да известя
на
хората за новите планети, които са се появили
на
небето, но те тъй силно бяха се залисали в разговора си в шумна врява, че никой не ме чу.
Казах конкретно
на
Милуш Рангелов от Равна да излезе, но той не ме последва.
Аз изтърчах навън да наблюдавам знамението.
Сега звездите с още по-ярка светлина светеха.
Озърнах се около си -никой няма.
Усетих, че това бе дадено, знак, знамение само за мене.
Яви се една светлина от юг, но светлина със силни лъчи, които се насочиха в короната звезди, за да я осветят хубаво, за да мога да я видя.
Съзрях, че в тия звезди големите, които образуват короната, вътре е пълно с образи
на
хора и като че лъвски ли, или кучешки образи до седящия
на
един трон в профил човек.
Тези образи бяха очертани от ситни звездици, но подвижни, и то много живо ми изразяваха като
на
кинофилм много неща, които аз не можах да схвана значението им и всичките изображения.
Те бяха като планети, но едри като Луната, но сега със светлина като наЛуната, когато е в затъмнение, само че ги осветяваше страничната светлина
на
ония лъчи, които излизаха от едно сияние от юг, като из мъгла.
Аз си мислех, че това знамение е сега за мен, да ме насърчи да говоря, и че ще има нещо да стане.
Докато гледах, Слава излезе от къщи и тя видя тия звезди и изображенията, които се меняха в коронната форма.
Изчезна постепенно всичко това изображение
на
небето.
Казаха, че се научили, чели във вестници, че уж Христо Стоянов ли, или Неделко Атанасов, забравих за кого казаха, бил убит в Сърбия.
Нещо за брожения говореха, но не запомних.Аз в мене си се радвах
на
това видение, което видях
на
западното,
на
югозападното небесно полушарие.
На
хората говорих ли, не ли, не помня, но като че говорих нещо.
След това видях една картина - Владо Николов, русина, от с.
Мърчаево, и Еленка бяха
на
колене в пози да ги венчават.
Че уж вечете се оженили, И това изчезна и се събудих.*В дневника следва резюме от лекцията
на
Учителя от 26.Х.
* *тьрпозан - навес. (Бел.
на
съставителя Вергилий Кръстев)
(Бел,
на
съставителя Вергилий Кръстев)
20.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли
, 16.07.1932 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа
За този ден може да се прочете в спомените
на
Пеню Ганев.
1. Спомен
на
Пеню Ганев: Дневник III.
Понеже много хубаво време бе, аз станах в събота рано и отидох
на
изгрев, С Минко двама бяхме само, всички другм си отпочиваха.
Денят мина в правене палатка
на
Иларионова и кревати, а
на
Боев креват.
Понеже не направих първо легло-креват
на
Еленка, то тя се бе много огорчила и плака много.
Та аз вечерта, в тъмното, насякох за тях с Янкова за кревати материали и ги свлякох.
Легнах много късно.
Ходих къде 11 ч през нощта
на
чешмичката за вода.
Върнах се, но едва съм заспал, ето, затресе се палатката.
До сутринта не можах да спя от бученето
на
вятъра и плющенето
на
палатката от силния вятър.
Вятърът съборил много палатки
на
братя и сестри.
Кога потеглих за молитва, гледам: и
на
Учителя е гътната.
Спомен
на
Пеню Ганев
12.V.1932 год., четвъртъкСън: Сънувах, че се намирам с Георги Събев и много други наши братя и сестри в една хубава планинска местност.
Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше да се ходи по него.
Движехме се по една височина, която бе като една могила.
Започнахме да се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал
на
долния край
на
пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите си обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото си апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното си село, Водица,
на
новата „Каранфиликя".
се помина, но сега си дошел и то неизвестно отгде.
Аз се чудя, кога го видях, че пристигнал.
Думам си: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това си мисля: „Но това е сън!
" Не, не е сън, защото ето го, аз го видях и той говори с мене, че с погребването му, то уж повидимому станало, но не всъщност.
Стоя аз
на
нивата и една сутрин рано потеглих за дома.
Стигнах
на
Крайната чешма.
Аз започнах да се мия
на
чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Ето, една жена с тъмен цвят
на
лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам.
Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба си, но кърпата бе като синя, черна.
Ще си отида да се порадвам
на
баща си.
Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете да се напият.
Аз му отговорих, че понеже нямаше какво да правя сега толкова рано
на
нивата, затова рекох да си поотида, да се поразходя.
Тъкмо си говоря и се каня вече да се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха да се отдръпват назад, за да потеглят из пътя.
А конете са тия, които сега наш Иван впряга - кобилите, и двете с чер косъм.
Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека да ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено,
на
която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана
на
върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата
на
батя.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха
на
бяг.
Брат ми остана под каруцата и го повлякоха.
Под чешмата пък сегашните лахналъци ги нямаше, а бе ливади с буйна трева и обраснали като едра ракита върби.
Конете завлякоха чак над дола каруцата, а батя вече никак не го видях какво го направиха.
И каруцата се заплела във върбите, надвесена над дълбок дол, много по-дълбок, отколкото той е сега в действителност.
Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо
на
гърба си - носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата,
на
такова заприличал.
Иван го носи
на
гърба си, а аз ням гледам и недоумявам за случката.
Той го остави
на
земята.
От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
", но той го пусна
на
земята и нищо не продума.
Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше да стане, това ли е най-хубавото?
И дойдоха ми
на
ум Учителювите думи, че каквото и да стане, кажи: „Така трябваше да стане и това е най-хубавото, което можеше да стане." И аз, въпреки лошата гледка
на
тая отвратителна мърша, си казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало.
Бог си има план и сега това е станало по тоя план.
Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван
на
гърба си, и го видях с моите чепици, аз си помислих: дали бих могъл да ги нося, като са останали
на
краката му, докато умре.
Помислих, че мога да ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били
на
краката
на
мъртвец.
Но сега какво да правя, как ще съобщим
на
буля?
Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал
на
погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада!
Веднага в тоя ужас си спомних, че батю няма наследници.
Аз си помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща си, който сега си дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал
на
лявата си страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Натоварихме багажа
на
каруците и потеглихме за гарата.В 8 ч и 15 влакът потегли за Дупница.
Ний бяхме изпратени от много братя и сестри
на
Софийската гара.
Към 12 ч обед пристигнахме в Дупница.
Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище.
През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък,
на
езератаСтигнахме
на
езерата къде 2 ч следобед.
Веднага започнахме постройката
на
палатките.
Но това лято няма голяма влага, както миналото.16.VII.1932 год., съботаПонеже много хубаво време бе, аз станах в събота рано и отидох
на
изгрев, С Минко двама бяхме само, всички другм си отпочиваха.
Денят мина в правене палатка
на
Иларионова и кревати, а
на
Боев креват.
Понеже не направих първо легло-креват
на
Еленка, то тя се бе много огорчила и плака много.
Та аз вечерта, в тъмното, насякох за тях с Янкова за кревати материали и ги свлякох.Мен ми бе много мъчно за това недоразумение.
Легнах много късно.
Ходих къде 11 ч през нощта
на
чешмичката за вода.
Върнах се, но едва съм заспал, ето, затресе се палатката.
До сутринта не можах да спя от бученето
на
вятъра и плющенето
на
палатката от силния вятър.Вятърът съборил много палатки
на
братя и сестри.
Кога потеглих за молитва, гледам: и
на
Учителя е гътната.17.VII.1932 год., неделяСилен вятър духа.
Учителят излезе
на
молитва.
След свършването
на
молитвата аз останах горе
на
изгрева.
Останали бяха Емилия Vilumson и Еленка, също Жечо с годеницата си Веса.
Най-после станах аз да си вървя.
Минах покрай Еленка, погледнах я в лицето.
Къде 9 ч се затекох да проверя дали е тя
на
изгрева.
Не им казах нищо и се върнах.
По нареждане от Учителя трябваше да се чете някоя [от] миналогодишни беседи, които бяха държани тук, при езерата.
Избрана бе „Любов хъм Бога".
Тази беседа е първата беседа, държана миналата година
на
Петровден.
Към икиндия отидох и нарязах сено за сламениците.
И то защо не съм й направил кревата първо ней, че после другиму.18.VII.1932 год., понеделникХубав, приятен ден.
Учителят не излезе
на
молитва.
След молитва направихме си гимнастиките.
До обед аз направих креватите
на
Еленка и Янкова.
Хубава манджа бе приготвила сестра Иларионова, също и компот.Следобед си написах тия бележки от 15й до днес.Следобед в 4 1/2 четохме
на
есперанто от „La tri fundamentoj de la vivo", Ia prelego "La amo" * , до 6 ч.
Вятърът вече бе утихнал съвсем.
Направих си от много клекове високо като креват легло и със сухото сено в сламеника спах много добре.
Легнах си рано.*(
на
есперанто) „Трите основи
на
живота", лекцията „
Душата
".
(Бел. М. И.)19.VII.1932год.Станах в 4 ч.
След като изпяхме „В начало бе Словото" и Добрата молитва, имахме размишление.
Учителят каза: „Обърнете се сега всички с гърбовете към слънцето и се печете
на
утринното слънце.
Съсредоточете се - каза Той -върху лъчите
на
слънцето.
Съсредоточете се дълбоко и мислете за лъчите, мислете, че те носят живот и само така вярващи и потопени във вази, те ще ви подействуват благотворно."След 15 ^ 20-минутно мълчане Учителят заповяда да насядат наоколо Му.
И започна хубави наставления за живота.Тая беседа най-после Той я нарече „Настолна книга".
До обед правихме с Еленка слънчеви бани под Чинак-гьол.20.VII,1932год.Снощи седях до 10 ч, за да слушам как свири брат Филип Стоицев.Тая заран, понеже снощи си легнах късно, се събудих, кога затръби сигналът, но не ми се ставаше.
Понеже бях дежурен по кухня днес, трябваше да стана да донеса по-сухи дърва и да подклада чайника за чай.
Излязох и аз най-после
на
молитва.
След тайна молитва Учителят ни каза всеки да си пожелае какво иска за днес най-важното.
После ни призва около себе си и ни говори върху Най-малкото добро.„Най-малкото добро е това, което в даден момент може да ти помогне.
Бог е в най-малкото добро, което ти можеш да направиш някому."Следобед и до обед построявахме колиба за артелна.
Учителят ни говори 36 мъдри изречения - афоризми.След закуската потеглихме за Бъбрека, за гимнастически упражнения.
При чешмичката при Бъбрека (извора Махабур), аз направих 2 снимки
на
Учителя заедно с братя и сестри.
Аз, Филип и сестра му свирихме
на
гимнастическите упражнения.
След гимнастическите упражнения отидохме
на
Бъбрека, за да се умием.
Тамо направих друга снимка, но не успях, докато се миеха.
На
слизане от чешмичката към Близнаците направих една снимка, както бяха във верига надолу.Понеже туристите стреляха, то Учителят каза, че времето ще се развали.
Тогава и пристигна Кирил Икономов и къде петото езеро ги заваляло дъждът.
Учителят ни говори беседа, понеже е школен ден.След закуска отидохме при Езерото
на
Чистотата.Под Харамията
на
равнината свирихме аз, Филип Стоицев и Кирил.
Там във време
на
почивката направих една снимка, както почиваха братята (както бяха насядали).
После, когато се миеха направих една-две снимки
на
братството.А след това направих
на
Тинка с братовчедката й снимка, а после Елиезер, Кирил, Тонка, майка му доктор Давидова и др.След това братята си потеглиха за бивака, а аз и Еленка отидохме за гъби.
Особно стояхме много над езерото Чинак-гьол, горе в скалите, откъдето се наблюдаваха красивите руини с човека, Еленин връх, Попова шапка, Мусала в далечината и селата към Самоков.28.VII.1932 год., четвъртъкИмаше хубав изгрев.
Носихме вечерта дърва.Понеже левият ми крак е много чувствителен спрямо студа, затова вечерта си дойдох да сиспя.29.VII.1932 год., петъкИмаше
на
изток тъмни облаци.
После постепенно се покачи мъглата нависоко.Учителят ни говори беседа върху 5 глава
на
Матея - върху блаженстваха.След като слязохме и направихме гимнастическите упражнения, Учителят каза, че тая сутрин всички да си измият лицата с топла вода.Понеже бях дежурен и все аз носех вода, затова до обед бях се много изморил.
Гозбата бе хубаво сготвена - борш супа.
Следобед аз и Владо отидохме да разсичаме клекове, за да направим поляна за гимнастически упражнения.
Учителят замина да вечеря и пратил да ни извикат и ние да вечеряме.
Бяхме се много уморили и се навечеряхме.След вечеря аз си посвирих.
От вчера, петък, аз започнах да копирам картички.
Дадох
на
Учителя по една, а в София ще му изработя по няколко.Времето до обед къде 11 ч бе мъгливо, а после се съвсем проясни.За утре предвещава много хубаво време.30.VII.1932 год., съботаИмаше много хубав изгрев.
Небето бе ясно, атмосферата прозрачна.
След молитва Учителят каза, че ще отидем
на
Езерото
на
Чистотата и след гимнастиките ще последва екскурзия по височините.След закуска потеглихме.
Братята и сестрите почти бяха напред, но много застигнах и задминах.
Когато пристигнах, заварих насядали
на
поляната над Езерото
на
Чистотата Учителят, обкръжен с много братя и сестри.
Щом се изкачиха
на
върха, Учителят ми извика дали не мога да фотографирам тия изкачилите се, макар че не се виждат.
Аз отговорих, че може, но и тук братята и сестрите да се наредят за снимка, за фон да остане Харамията.
Съгласи се Учителят и отиде и седна
на
едно място.
Наредиха се всички и аз със самоекспоначката се фотографирах.Свирихме
на
гимнастическите упражнения Кирил, Стоицев Филип и Еленка и аз.
Горе вече като се пое, направих една снимка както се изкачвахме нагоре, а братята долу са около Учителя, а пред апарата са Мика Тодорова, Спаска, Стоян Дойнов и аз.
На
Дамга се не качихме.Направихме по нареждане
на
Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката.
Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме
на
всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши.
Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели
на
тия около 150 братя и сестри.
Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене.Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка.
Часът бе 12 -обед.След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека.Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването
на
Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище.
Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака.
Часът вече бе 1 следобед.Наобядвахме се хубаво с добре сготвения обед, зелен фасул, от сестрата Епитропова.
Следобед с Владо направихме масата си.Вечерта проявих днес направените снимки и видях, че всички са горе-долу добри.
Хубави са
на
Учителя, гдето е сам
на
Сърцето и при Ел-Бур, също и с фон Бъбрека дето е и горе, при раздаването
на
крушите.
Най не е добра тая, в която Учителят излезе от помежду братя и сестри, тая с фон Калинините върхове.Легнах къде 8 ч вечерта да си поспя, почина, без да се завия.
Заспал съм толкова дълбоко, че чак 11 ч през нощта чух Еленкина глас, като говореше с Владо, и се събудих.
Станах, смених от касетките две стъкла и легнах и сладко съм заспал.А от сутринта до обед ходихме с Еленка да правим слънчеви бани.Следобед копирах от негативите, които бях правил
на
30.VII.
с Учителя.1.VIII.1932 год.Станах по-рано, отколкото друга заран.
Мъчеше ме една мисъл, за едно съмнение, което снощи ме налетя, за една ревност безпредметна...Умих се и потеглих нагоре за изгрева.
Като стигнах, заварих няколко братя и сестри, беше там и Еленка.Учителят говори много добри работи върху 10.
глава от Марко.След като се свърши утринното говорене, Учителят каза, че без да сме правили закуска, само по малко топла вода да си пийнем, да си вземем по малко храна за закуска и да отидем
на
полянката над Езерото
на
Чистотата, където ще направим гимнастическите упражнения и ще закусим.Вземах си цигулката, храната и апарата и потеглихме.Горе Учителят бе седнал
на
една канара.
И говори нещо около 20 ^ 25 минути върху учените и разбиранията за живота в камъните, за съзнанието
на
частиците
на
камъните.
По повод сестра Спиридонова, Той говори и за магнетичното махало (камъче малко, вързано с конец, което образува перпендикуляр), държи го тя и с мисъл му внушава накъде да се движи и то я слуша.
По повод махалото Учителят загатна и за закона
на
левитацията, че със силата
на
съсредоточения си ум човек може да се повдигне от земята.След гимнастическите упражнения закусихме.
След свършването
на
упражненията Учителят каза, че „днес няма да се къпете, а само ще измиете краката и лицата си с топла вода".
На
слизане аз замолих Учителя да му направя една снимка отблизо в зелен фон.
Той се съгласи и в 11 ч аз му направих снимка веднъж цял, а веднъж бюст - само до половината, а после по негово пък нареждане се фотографирахме и ние, които сме с него, още 9 души, та всичко 10 души заедно с Него.
Промих стъклата и си легнах, А Владо и Еленка останаха около огъня да стоят, шушнейки си тихо нещо.
Според както ми казаха, те стояли до 1 1/2 ч след полунощ.2.VIII.1932 год., вторникСтанах рано.
Умът ми зает с празната и глупава мисъл за Ел.
Мъча се да я отпъдя, а тя ми се натрапва най-разновидна.Учителят ни говори много хубави мисли, записани в тетрадката, в която си държа бележки.След това Учителят говори, че всички да си вземат храна за закуска и ще отидем
на
гимнастики при Бъбрека.Там след гимнастиките се скарахме с Кояю Нанков, за цената
на
картичките, че скъпо съм ги харчил.
Аз се много ядосах и беше дошло просто да стана да се сбия с него за упреците му.
Беше ме обзел дух
на
бунтарство,
на
ядосване.
След това пък, като копирах снимките, които вчера правих
на
Учителя, и му ги занесох, то ме доядя
на
Николина, че вчера в едната снимка,
на
бюста, съм изкарал Учителя стар.
После, още
на
обед, па и от заранта, се скарах с Катя Зяпкова.
И аз обещавам, че от днес по 6 лева ще ги харча.Сега си лягам по-спокоен, защото мина тая външна буря от братя и сестри.
НАГОРЕ