НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
51
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
51
:
1000
резултата в
49
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август
, 31.08.1930 г.
Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа.
По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи.
По-добре
на
път отколкото в застой.
Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат.
Онези приятели, които ви обичат, те ще дойдат и ще досвършат работата, която сте започнали.
Приятелят ти взема раницата
на
гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата.И така 10 мин.
По Дух ще работиш, а не по часовника
на
буквата.
Царството Божие дойде ли
на
земята?
" - Дойде понеже тази идея не е създадена у тебе.
Царството Божие може да дойде и без нашето желание.
Но като се молим за Царството Божие искам да станете съучастници, да използувате Царството Божие.Царството Божие ще завлада лошите хора по един начин, а добрите хора по друг начин.
Ще знаете, че не сте само вие, има и други, които от хиляди години правят опити, правят опити и са работили за идването
на
Царството Божие.
Трябва да имате положителна мисъл.
Та моето желание е: Желанието
на
вашата душа е да имате придобивка в растеж и да принесете плод.
/Направи се упражнението за първата седмица
на
наряда.
След упражнението Учителят продължи/.Вие как се чувствувахте сега при изпълнението
на
наряда?
Гледам, че някои от вас сте до известна степен уморени.
Когато правите опит да е будно съзнанието ви, защото ще дойдат да ви устроят препятствия.
Ред препятствия има в Духовния
свят
.
Неприятелят може да ви тури бодлив тел
на
пътя ви.
Някои от вас можете да знаете, но казвам: Да не сте изненадани.
Да пожелаете Бог да ви даде ясна мисъл, чувство, сила
на
волята, изучавайте се.
Ако някой от вас е търговец нали ще гледа да го кредитира някой негов приятел, познат.
Болният нали все гледа да дойде някой лекар да му каже някое лекарство.
Бедният година, две, три, мисли за богатството.
Най-после неговата мисъл се реализира.
Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде.
Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода.
Тази работа е в една нова насока.
Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна.
На
някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи.
Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие.
Седиш и най-после ще дойдеш до изкушението.
То наистина капе от Небето, но хората не вярват.
Че светлината не идва ли от Небето?
Че ако не идваше светлината, водата отгоре, ако и въздухът не слизаше отгоре какво щеше да стане?
От Небето ще капне по особен начин.
Най-напред ще имаме светлина, после вода, после твоите чувства, после твоята воля и най-после гледаш, че нещата се реализират.Когато желаем нещо и го очакваме, то не идва отгоре, нито отляво, нито отстрани, нито от изток, нито от запад.
Откъде е дошъл незнаеш.
В съзнанието ти става едно малко прекъсване и виждаш предмета, но откъде е дошъл, не знаеш.
Например имаш нужда от пари.
Та Божията помощ ще дойде, откъдето не знаеш.
Невидимият
свят
ти помага по свой начин.
Имаш в ума си Ивана, Драгана, Петка, Стояна или че жена ти заровила някъде и пр.
Невидимият
свят
иска да ти помогне.
Всякога когато намираш 10 лева в джоба си ти се радваш, но когато престанеш да намираш 10-тях лева в джоба си, работата е лоша.
Тази е една вътрешна мистическа опитност, трябва да я имате.
Законите
на
Духовния
свят
са други.
Пазете се от отрицателна мисъл.
Тя е много лоша, ужасна.
Тогаз човек казва: „Тази работа няма да я бъде".Един мой познат се простуди, имаше треска.
Той ги изпи, веднага се изпоти, преоблече се и оздравя.
Иска се един период
на
усилена дейност.
Когато човек ще направи нещо, той не трябва да разстила времето, а трябва да го съкрати.
Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо?
" Няма какво да се спираш
на
това.
Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове.
Та човешката мисъл има някой път закон
на
изплесване.
И чувствата могат да имат такова изплесване.Сега вие сте в материалния
свят
при особена обстановка, която трябва да се има предвид.
Например някой от вас се е върнал зимно време, уместно ли е да му кажа: „Я ми кажи къде си ходил?
Аз най-напред ще му кажа: „Я се понагрей малко край огнището, след като се съвземеш, дойдеш
на
себе си, ще ти дам чорбица".
" Ако те питам отначало за това, ти и да искаш да говориш не можеш.
В този
свят
си замръзнал.
Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си.
И все-таки над него има гърне да се вари.
И след като се поотмръзнат ръцете ти, хванеш капака и видиш какво се готви в гърнето.
Ако се грееш така
на
Библията, то и гърнето с лещата ще се грее над огъня, и хлебец има, ще си похапнеш и след това ще имаш сила да разправяш бодър и весел.
Така се разбира четенето
на
Библията.
Ще се погрееш над Свещената книга.
Зимно време ще се грееш
на
камината, а лятно време ще се грееш
на
Слънце.
Законът е същият:
На
камината има тенджера с леща, също така и
на
Слънцето има такава тенджера.
Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито.
По отношение
на
Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия.
Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене
на
тези опити /Наряда/.
А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане
на
някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда.Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост,
само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/
Глава: БЕСЕДИ
НА
Учителят пред ръководителите 1930 год.
20.Петко Епитропoв Пловдив21.Тодор Стоименов София22.Начо Перов София23.Иван Дойнов София
Васил Константинов Русе34.Юрдан Новаков Русе35.Емануил Иванов Варна36.Пенко Пенков Габрово37.Никола П.
Енина, Казанлъшко40.Рашо Болашиков с. Мъглиж
42.Асен Райчев Панагюрище43.Върбан Христов Орхание
Глава: БЕСЕДИ
НА
Учителят пред ръководителите 1930 год.
дадено от Учителя
на
31 август 1930 година в 4 часа и половина сутринта.„Буквата умъртвява, а Духът оживотворява" - с този стих от Евангелието искам да ви допълня, че един час размишление е много за вас.
Десет минути в четене гласно, интензивно
на
лозинките и,
Вашата интензивна мисъл за първата седмица ще бъде: Да дойде Царството Божие
на
земята, да дойде в моя ум , в моите сърце, душа и воля, всичко ще се уреди, всичко ще се измени.Като живеете в една уредена държава, всичко е за добро и обратно.
Раздорите ще престанат.
Царството Божие няма да дойде, а трябва да го чувствувате, да стане една промяна у вас, де действувате по един особен начин.
Като обичате един приятел, той вашата дума
на
две не прави.
И вие Словото Божие като направите
на
две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви.
В първия опит още ще видите дали вашето съзнание е уредено.
За който не е свикнал ще е трудно да размишлява един час.
Ако не можете по добре е да скъсате конците, но да не кажете: „Тая работа не мога да я направя".
По-добре
на
път, а не в застой.
То ще дойде, но като го желаете вие ще станете участници и ще ползувате благата, които носи Царството Божие, та ще считате за привилегия това, а има милиони други същества, които са работили преди вас, за идването
на
Царството Божие
на
земята.
Слънцето ще изгрее, но ние трябва да отидем да го посрещнем, така по-добре ще се ползуваме от благата му, които то раздава.Та желанието
на
вашия Учител е: Придобивки да имате в растежа и плод да принесете.Гледам някои от вас са уморени.
Като правите опита, съзнанието ви трябва да е будно.
Пазете се да не бъдете изненадани с препятствия.
Внимателни и бодри бъдете.Помолете се
на
Господа да ви даде силна воля, светла мисъл, чисто и благородно сърце.Ще ви пратиме някои приятели да ви помагат и за да се реализират вашите мисли.Бедният като работи с мисълта ще стане богат.
С постоянно усилие, с разумна дейност, каквито человек може да прояви, ще потече вода.
Това е работа в една нова насока.
Като ви дам десет торби със злато, вашата мисъл ще бъде интензивна, няма да заспите, но като дойде Царството Божие, няма торба със злато, няма привидни придобивки.
Най-после ще капне и във вашите умове - мисъл, здраве и всичко, което ви е потребно, и живота ви ще се уреди.
Откъде е дошъл не знаете.
- От Невидимия
свят
.
Вие сега не знаете кое откъде е дошло.
Като се молите, не знаете как и откъде ще се изпълни молбата ви, а това е реалното.
Бръкнете в джоба си и намирате 10 лева.
Живият човек докато се моли, все ще намира в джоба си това, което иска, но престане ли да се моли, и не намира ли в джоба си нищо, работата е лоша.
На
един познат казвам: Пий топла вода, ще се изпотиш, ще се преоблечеш и простудата ти ще мине.
Трябва една интензивна мисъл и ако човек не знае как да постъпва, от Духовния
свят
много чукове, много удари ще получи.
И човешката мисъл има понякога изплескване, измятане и тогава човек вместо да получи нещо, получава обратни удари
на
своята мисъл.
Студено ви е, замръзнали сте.
Четенето
на
Библията - това е греене - това е огнището.
То е като вдигането
на
капака
на
гърнето.
Махнете капака, виждате какво има вътре, вземате хлебец, топнете си малко, хапнете си и ви става по-добре.Закон е: Все ще се греете - зимно време
на
камината, лятно време
на
слънцето.Останалото време до един час, ще употребите в съзерцание за усилване
на
мисълта, сърцето и волята, за усилване
на
Духа ви, за постигане
на
някое ваше съществено желание, ще размишлявате за това, което не ви достига, за това от което имате нужда.
Глава: БЕСЕДИ
НА
Учителят пред ръководителите 1930 год.
2.
Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'
, 21.09.1930 г.
Учителя започва изнасянето
на
Утринните слово с беседата
"Абсолютната Истина"
На
21 септември (неделя) 1930 година
на
Изгрева Учителя открива ново течение
на
Словото - неделни утринни слова, които продължават до април 1944 година.
Първото стенографирано утринно слово е "Абсолютна Истина".
Абсолютната Истина,21 септември 1930 г., Утринно слово, София
Абсолютната Истина
Научихте ли молитвата
на
Данаил?
Като ученици, вие трябва да говорите истината.
На
ученика не се позволява никаква лъжа.
Като направиш една грешка и не искаш да я признаеш, ти лъжеш.
Ако вие не направите това, ще дойдат други, те ще осветят името Божие.
Казано е в Писанието: „Волът познава господаря си, а Израил не познава Господа“.
Ако човек не въздържа ума и сърцето си, как ще познае Господа?
Ако се караш с всички хора, как ще служиш
на
Господа?
Това се отнася до всички, без изключение.
Днес говоря
на
всички.
Това да го знаете!
Онези, които изпълняват Божията воля, делата им ще просветнат.
Сега ще направя един опит, да видя кои от вас са съвършени, и кои не са.
Ще ви полея с малко газ и ще драсна една клечка кибрит, да видя, ще се запалите, или не.
Ако се запалите и изгорите, вие сами ще знаете от кои сте; ако не изгорите, пак ще знаете от кои сте.
Знание е нужно
на
човека.
Ако знанието не повдига човешкия живот, то не е истинско.
Ако знанието не се превърне
на
светлина,
на
която човек може да чете, то не е истинско знание.
Колкото повече се пробужда съзнанието
на
човека, толкова повече се увеличава и светлината му.
Като знаете това, работете върху пробуждане
на
съзнанието си, не го приспивайте.
В Царството Божие може да влезе само човек с будно съзнание.
Помнете: В Божествената Школа се приемат само млади хора.
– Старият трябва да се подмлади, а младият да се превърне
на
слънце, да свети.
То носи ред и порядък навсякъде.
Ученикът носи уханието
на
цветята.
Някои от вас още се държат за църквата, за проповедите
на
своите пастири.
Ако мислите, че учението
на
света е право, идете в света.
Едно ще знаете: Ако търсите лесен път
на
спасение, никъде няма да го намерите.
Където Божията Любов е изопачена, там не може да има спасение.
Като ви наблюдавам, виждам, че някои идат при мене с единствената цел, да им разкрия известни тайни.
– Защото още не са готови за това знание.
После ще се оплакват, че не съм ги погледнал както трябва.
– Как ще ги погледна, както те искат, когато се опитват да ме лъжат?
– „Учителят не се отнесе добре с мене.“ – Как ще се отнеса добре, когато тъпчеш истината с краката си?
Какво отношение мога да имам към онзи, който осквернява с ума си Божественото знание, а със сърцето си опетнява Любовта
на
Бога?
Това се отнася за всекиго от вас – никого не изключвам.
Затова казвам: Ако твоята неправда не се превърне
на
правда, не можеш да станеш човек.
Ако неправдата
на
света се превърне в правда, може нещо да се очаква от този
свят
.
Опитай се днес да кажеш
на
някого, че не е праведен.
Той ще каже: „Баща ми е благороден човек; майка ми е праведна“.
Питам: Какво ще кажете за честността
на
народа, ако сам царският син краде?
Не ставайте слуги
на
дявола,
на
отрицателните сили.
Ако не прилагате Божественото знание, ще се натъкнете
на
знанието
на
черната ложа, от което произтичат всички нещастия.
– „Но Бог ще ни помогне.“ – Как ще ви помогне, когато нямате една велика идея?
– „Ще се молим.“ – Ще се молите, но няма да получите отговор
на
молитвата си.
Докато не станеш едно с Бога, да имаш непреривен мир в
душата
си, да изпълняваш волята Му, никога не можеш да имаш пълен успех.
От всички се иска да сложите ред и порядък в себе си; да се справите с онази компания от духове, които бушуват във вас.
Вие сте председателят
на
тази компания.
Не изопачавайте истината, не изопачавайте и моите думи.
Какво ще говориш
на
гладния за Любовта?
Ще нахраниш гладния, нищо повече.
Като го нахраниш, ти си изпълнил волята
на
Бога.
Мина времето
на
тези лъжи.
Ако отсега нататък Бог може да ни говори, къде остава истината?
Следователно, ако ти още не си цъфнал, гледай да цъфнеш.
Силата
на
човека се крие в пукването
на
пъпката, в нейното разцъфтяване.
Изучавали ли сте закона
на
жертвата?
Знаете ли какво отношение има той към живота?
Ако мислите, че като дойде войната, работите ви ще се оправят, вие сте загубени.
В бъдеще бащата няма да отговаря за сина си, нито майката за своята дъщеря.
Мина времето, когато родителите отговаряха за децата си.
Ако няма възможност да носи цялата книга, да си препише само главата, определена за четене.
Иначе няма смисъл да се събираме.
Ако Божието благословение не дойде върху нас, какъв смисъл имат събранията ни?
Това е най-опасното нещо в света!
Ще се изправите пред Бога да искате това-онова, а ще правите, каквото ви дойде
на
ум.
Кажеш ли веднъж, че ще служиш
на
Бога, ще изпълниш обещанието си.
И животът ти да коства, ще служиш
на
Господа.
Като ви наблюдавам, виждам, че сте се отпуснали, не работите както по-рано.
– „Слабости имаме, нали сме хора?
Не е позволено
на
човека да лъже!
Аз имам най-голямото отвращение към лъжата.
Всичко може да се прости
на
човека, но лъжата – никога.
Като ви срещна, едно нещо искам от вас: да сте свободни от лъжата.
Не позволявай
на
лъжата да застане между тебе и Бога като препятствие.
Не питайте до кого се отнася това.
Това се отнася до всички, без изключение.
Аз не говоря само за абсолютната чистота.
Който лъже, сам прекъсва връзката
на
своя живот.
Мирът трябва да застане между Бога и нас.
Сега, като излезете от класа, ще кажете, че Учителят ни нахока.
Кажете: „Учителят иска от нас да се освободим абсолютно от лъжата“.
Това е истината.
Не кажете ли истината, вие си служите с друга лъжа.
Срещна една млада сестра и я погледна.
Защо я погледнах?
Срещна една стара сестра, и нея погледна.
И младите и старите трябва да говорят истината.
Някога и мене поглеждат накриво.
С това хората ме питат: „Защо позволяваш
на
учениците си да лъжат?
Защо позволяваш и
на
духовете да ни лъжат?
Ако един човек не е направил нито един грях, а само лъже, все едно, че той е извършил всички грехове.
В това отношение той е най-големият грешник, той е непоправим.
Дяволът е баща
на
лъжата.
– „Какво да правя, когато мине през ума ми една лъжлива мисъл?
“ – Хвани я за ухото и я изнеси навън с думите: „Никаква лъжа!
“ Това са думи
на
Учителя.
“ – Ще говориш истината.
И като те питат какво говори Учителят, кажи: „Учителят ни говори да изхвърлим лъжата навън“.
Какво ще направя с гнева си?
Значи ще се намръщя, ще си повдигна гласа, ще викам.
Помнете: Ако искате да имате Божието благословение през тази година, откажете се от лъжата.
Иначе всичко ще изгубите.
Лъжата не е присъщо качество
на
човека; тя е присадена от друга култура.
Ще прочета първа глава от Евангелието
на
Йоан: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога.“ (– 1-ви стих.) Под Слово разбирам разумността.
Значи в началото бе разумността.
„И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ (– 5-ти стих.) – Защо не я обзе?
„И Словото стана плът и всели се между нас.“ (– 14-ти стих.)
„И видяхме славата Негова, слава, както
на
Единороднаго от Отца – пълен с благодат и истина.“ (– 14-ти стих.) – Там, където има благодат, където има истина, там няма никаква лъжа.
Където има лъжа, няма благодат, няма истина, няма Слово, нито разумност.
„Никой никога не е видял Бога: Единородният Син, Който е в пазухата
на
Отца, Той Го изяви.“ (– 18-ти стих.) – Защо никой не е видял Бога?
“ И отговори: „Не“.“ – Макар че беше смел човек, пророк Илия се уплаши от една жена и избяга в пустинята.
Този страх остана и у Йоан.
„И рече: „Аз съм глас
на
едного, който вика в пустинята: Оправете пътищата Господни, както рече пророк Исая“.“ (– 24-ти стих.) – Йоан искаше да каже, че не е онзи Илия, който изби пророците.
“ Значи Йоан не е старият Илия, но новият.
„И сведетелства Йоан и рече: „Видях Дух, Който слизаше като гълъб от небето и остана
на
Него“.“ (– 32-ри стих.)
„И аз Го не знаех, но Този, Който ме проводи да проповядвам с вода, Той ми рече: „
На
когото видиш, че слиза Духът и остане
на
Него, Той е, Който кръщава с Духа Светаго“.“ (– 33-ти стих.) – Този говори Истината.
Който лъже,
на
него Духът не може да слезе.
„И като се обърна Исус и видя, че идат подире му, казва им: „Що търсите?
“ Дойдоха и видяха, де живее, и останаха при Него през този ден; а часът беше около десет.“ (– 39-ти стих.) Христос живее там, където няма лъжа.
„Намерихме Месия, което се тълкува Христос.“ (– 41-ви стих.) – Значи: намерихме Онзи, Който никога не лъже.
Намерихме сина Йосифов, Който никога не лъже.
„И рече му Натанаил: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?
“ (– 46-ти стих.) Другояче казано: „От Назарет може ли да излезе човек, който да не лъже?
„Видя Исус Натанаила, че иде към Него, и каза за него: „Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма“.“ (– 47-ми стих.) – Този е човекът, който е готов да говори истината.
„И казва му: „Истина, истина ти говоря: От нине ще видите небето отворено, и ангелите Божии да възлизат и слизат над сина Человеческаго“.“ (– 51-ви стих.) – Синът дойде, когато лъжата трябваше да се изхвърли навън.
И тъй, тази година работете върху онова, което е добро пред Господа.
Тогава и Бог ще вижда през очите
на
всекиго, че изпълнявате Неговата воля.
Дойдеш при мене да ми искаш 100 лева
на
заем.
Аз ще изпълня волята Божия, като изпратя двама души да те набият хубаво и с носилка да те занесат
на
леглото.
Това значи да изпълниш волята
на
Бога.
Следователно страданията идат да те запазят от престъплението, което си намислил да правиш.
Ще те набият, ще боледуваш малко, но ще се изправиш.
Кракът страда заради тебе, но ще те научи да не грешиш.
Казва: „Бог ме направи да ти служа, но без никаква лъжа.
Наистина, няма по-красиво нещо, да срещнеш човек, в когото няма никаква лъжа.
Който не лъже, носи греховете
на
хората.
Те са греховете
на
дявола.
Ето истината.
Обърнете се към Бога със следната мисъл: „Господи,
душата
ми желае да дойде мирът във всичката си пълнота“.
Сега вие, софиянци, през цялата седмица ще ставате в 4 и половина часа да изпълнявате наряда.
Лъжата е жената, а вие сте мъжът.
Аз ви развеждам с тази жена.
Лъжата е първата жена – блудница.
Ако се жените, съветвам ви да се свържете с истината.
– Ожени се, но само за истината.
“ – За истината.
Който влиза в клас, трябва да се разведе с лъжата и да се ожени за истината.
Ако бащата е свързан с лъжата, и него ще напуснете.
Ако роднините ви са свързани с лъжата, и тях ще напуснете.
Това означава стихът: „Да се отречеш от баща си и майка си“.
“ – За истината.
“ – Истината.
Ще обичаш баща си и майка си, които служат
на
истината; ще обичаш брат си и сестра си, които служат
на
истината.
Ще обичаш роднините и приятелите си, които служат
на
истината.
Ще обичаш животните и растенията, които служат
на
истината.
Абсолютна истина!
Ето идеалът
на
новото учение.
Абсолютна истина!
Ето идеалът
на
новото човечество.
Дръжте този идеал в
душата
си.
Утринно Слово от Учителя, държано
на
21 септември 1930 г., София, Изгрев.
Абсолютната Истина
3.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 12.10.1930 г.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови
Любезна Елена,
Надявам се да сте добре.
На
добрите и разумните Бог всякога помага.
Поздрав
на
всички приятели.
4.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември
, 8.11.1930 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици,
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева:
Нападала е по земята всичката им шума и вятърът я разнася, където му е воля.
Из въздуха с крясък се носи ято птици.Потайна доба.
Луната презполовена клони към залез.
Хладен вятър повява откъм планината.
Погледът е устремен напред - нагоре!
Нагоре към планината, нагоре към звездите!
О, последните сякаш имат космична конференция - всички са се събрали всред небето, всички до една!
Небето свети, свети.Кога сме изминали прашния път и не съм усетила.
Кога изпъплихме към Ел-Шедар, също не зная.
Изведнъж пред нас блясва слънцето, стъпвайки по алени рози, хвърлени под нозете му от малките облаци.
Небесното пристанище гъмжи от посрещани - те всички в бели одежди, посипват лазурния път, по който ще мине Царят
на
живота.
Върховете
на
планините му кимат с розов воал.
Цялата природа сякаш
на
пръсти се надига, за да го посрещне.
Потоците се надпреварят да го приветствуват с „добре дошел”.
Дори и оголелите клонки
на
дърветата му се радват, застанали срамежливо над купища пъстри листа.Подобно свиреп хищник всред небето се яви тъмен облак.
Небето изчезна от внезапен дъжд.
И неговата дреха е мокра, но Той не зъзне като нас... Усмихнато гледа всички, разговаря с някои.
Напразно му пеем песни, напразно го викаме, то е далеч от нас.
Изпратил вместо себе си, това кално попище дъжда, а той офейкал към панаирите...Пътят е хлъзгав, кален.
Цялата природа е настръхнала, грозна, мрачна.- Слугинското пазарище развали хубавия ден.
Много слугини не са доволни от господарите си, много господари са изяли хака
на
слугините си... Така дума св.
Димитър, връщайки се от София, ядовит, мокър и кален, но колкото отива нагоре, развеселява се и времето се оправя.Гледаме го как върви нагоре, как пълзи по петите му обилна слънчева струя...Нивите са разорани.
Нацедени от дълбока, лепкава кал.
Всред тая беда, с радостен лай срещу нас се хвърли бяло рунтаво куче.
Кому се радваше, кому въртеше непрекъснато рунтава опашка и скимтеше с радост?
Козината му прилича
на
овчо руно, пухкава и дълга.
Изпрати ни чак до юзината.
После пак навири опашка и верен
на
дълга си се затича към далечно стадо овци.
5.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 11.11.1930 г.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови
Любезна Елена,
Ти засега трябва да употребиш оня нов метод
на
Любовта, който внася мир
на
душата
.
Трябва да се забрави всичко онова, което обезпокоява
душата
.
Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната.
Живият хляб, Словото
на
Бога, Словото
на
Любовта в познанието
на
Оногова, Който носи вечния живот.
Само по този начин може да се помогне
на
страдующите души.
Всяка душа трябва да се събуди, да се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл
на
живота.
С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може да помогне
на
своите ближни.
Ти пиши
на
брата си Асена, поздрави го нарочно от мен.
Аз ще се постарая да му помогна в пътя
на
живота.
Той трябва да си научи урока, да поработи за Бога без страх.
Поздрав
на
всички приятели, поздрав и вам.
6.
Писмо от Учителя до Стоянка Илиева
, 24.11.1930 г.
Любезна Стоянке,Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят Пътя
на
Истината, който води към Първото Начало
на
живота - Бога.
През миналите векове са давани разни отговори
на
Свещените Книги; някои от тези отговори са задоволителни според времето си, но някои трябва да се обяснят в лицето
на
сегашната истина, а това съставлява най-важното за развитието
на
човешкия Дух.
В беседите и лекциите ще намерите отлична светлина за вашия ум.
Искай Любовта; търси Мъдростта; хлопай за Истината.
Гдето е Истината, ходи там; гдето свети Мъдростта, мисли там; гдето е Любовта, живей там.
Радвай се
на
най-малката твоя придобивка и благодари
на
Бога, че те е удостоил да видиш Великото
на
живота, скрито в малкото.Радвай се
на
онова в тебе, което расте и се развива и расте и зрее.
Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост.
Бог е Бог
на
непостижимото,
на
невъзможното.
Той е създал света затова.Ако търсим възможното, ние търсим общуването с хората; ако търсим невъзможното, непостижимото, ние търсим общуването с Бога, а това е пълният смисъл
на
живота.
Благата
на
живота са реални само тогава, когато идват по пътя
на
невъзможното и непостижимото.И тъй, Любовта е Любов за непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода.
Радостите и дарованията са плодове
на
непостижимото и невъзможното.
Това е идеалът
на
великите души, които служат
на
Господа
на
всичката пълнота; те не търсят постижимото и възможното; за тях това е дело
на
миналото.
Ала непостижимото и невъзможното е дело
на
бъдещето.
За тях настоящето е Любовта, Мъдростта, Истината, животът, светлината, свободата.
Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага; от там иде силата
на
мисълта,
на
живота, светлата мисъл
на
Духа,Това е Пътят
на
Едногото и Пътят
на
съвършенството - това е Пътят
на
недостъпното.
Така казва Непостижимият: Аз съм Път за Любовта, Път за Мъдростта, Път за Истината.
Там гдето е животът, виделината, свободата, там съм и Аз.Само Божията Любов носи живот и пълна радост.24.ХI.1930 г.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 8
7.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.12.1930 г.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови
Любезна Елена,
В тия времена
на
големи противоречия потребни са насърченията.
Любов непрестанна трябва да пълни сърцето
на
човека.
Моят поздрав вам и
на
всички приятели.
8.
Снимки на Дафинка Доганова - 1931
, 1931 г.
Снимки
на
Дафинка Доганова - 1931
Дафинка Доганова, дъщеря
на
Йордан Икономов -(1931 г.)
9.
Снимки на Пеню Ганев и Елена хаджи Григорова - 1931 год.
, 1931 г.
Снимки
на
Пеню Ганев и Елена хаджи Григорова - 1931 год.
Пеню Ганев и Елена хаджи Григорова - 1931 год.Снимка 76.
Пеню Ганев и Елена хаджи Григорова - 1931 год.
10.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 2 април
, 2.04.1931 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици -
За разговорът проведен с Учителя
на
тази екскурзия може да се прочете в спомена
на
Боян Боев:
Екскурзия
на
2 април 1931 година
Спомен
на
Боян Боев
Екскурзия
на
2 април 1931 година
-
На
един мъченик казват: „Или се откажи, или ще те убием!
Ако спечелиш благоволението
на
хората, а изгубиш благоволението
на
Бога, всичко си изгубил!
Ти гледай да имаш благоволението
на
Бога!
Там е силата
на
светиите и
на
силните хора.
Вътре в човека всякога се борят доброто и злото; той трябва да слуша спокойно, но съзнанието му трябва да бъде будно и да има връзка с Бога
Създават се желания у нас и като се оплетем в тях, после ни показват закона как да се избавим.
Ако аз ви излъча и ви пратя
на
онзи
свят
, няма да искате да се върнете, понеже там горе е хубаво.
Но за ваше добро е по-хубаво да сте тук
на
Земята.
Някога става следното: Някой заминава, напуща тялото си и друг влиза да живее в неговото тяло.
Вселяването
на
светли същества,
на
висши духове в човека помага
на
човешката еволюция.
Стана дума за работа в света.
- Преди да влезеш в селото, ще се помолиш за себе си и за селото, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно.
Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов.
На
комунистите ще споменеш думите от „Деянията
на
апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение.
На
всекиго ще говориш според това как може да разбере.
Във всичко живо да виждате проявлението
на
Бога!
Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала.
Но срещнеш едно момиче
на
възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши.
Ако настъпим едно цвете - настъпваме ангелите, настъпваме и Бога.
Понеже Божественото Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание
на
всички:
на
хора,
на
животни,
на
растения.
Небето ми казва: „Услужи
на
това цвете, поразрови малко около него!
Защото ти като отидеш при ангелите, те не искат нищо от тебе, а
на
цветето ще дадеш.
Стана дума за молитвата, после за страданията.
Толкова да е интензивно то, че да забравите, че говорите
на
български.
Мисълта Ви да е толкова интензивна, че съществата горе да я четат.
Когато ти говориш при молитвата, духът ти, който знае ангелския език, превежда думите ти
на
този език.
И когато Господ ти говори, пак твоят дух превежда думите
на
Господа.
Една привилегия е, че страда човек.
Никога не може да дойде най-великото благо, ако няма страдание.
И Христос не щеше да има това Влияние Върху хората, ако не беше минал през страданието.
Сега не могат да Го разпънат.
Според езотеричното учение във всички положения, В които човек се намира, и в най-сиромашкото, това, което той минава, е много Важно.
Като отидете
на
Небето, ще Ви пратят пак
на
Земята да спасите една грешна душа.
Всички бяхме много доволни от хубавия ден, прекаран
на
планината.
По повод нашите екскурзии до Витоша Учителя каза:
Разговори
на
Ел Шадай
Глава: Екскурзия
на
2 април 1931 година
11.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 13.04.1931 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици -
За тази екскурзия може да се прочете в спомен
на
Олга Славчева:
Втори [ден
на
] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
Спомен
на
Олга Славчева
2.1.45. Втори [ден
на
] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
Кога са тръгнали нашите от „Изгрев”, кога са пристигнали
на
Витоша - не зная.
Зная, кога аз тръгнах сама от града; как слънцето ме настигна по Драгалевското шосе, как срещнах безчислени возилници
на
мляко и толкоз магаретари със своите гюмове.
Зная, че небето бе синьо, синьо, като листовцете
на
полския синчец.
За награда
на
моята самота, колко петли ми изкукуригаха от Драгалевци!
Колко малки дечица,
на
които дадох по шекер, ме изпратиха, хе, чак до към водениците и тъй босички, полуголи още, хванати за ръце се върнаха в селото.
Срещам и по-големки момчета и момиченца - пременейки в нови дрешки, нанизали колаче
на
ръка, подкарали пъстри крави през селото.
Навярно туй са селски воловари, които получават сега по един дар.
Всред селото, оная благодатна голяма чешма, която може да пои 100 села.Карай водениците днес е тихо - не мелят брашно.
Земята е заледена.
Млада подкарала тревица, чака само един слънчев лъч, за да се изправи.Минавам над Монастиря.
Изневиделица ме лавнаха няколко псета, но чудо!
Едно по едно замлъкват и се разбягват
на
вси страни.
Тихо и всред планината, тихо, като в храм.
Само поточета плахо се провират под тънка ледена корица и гласът им не се чуй.Де са теменужките, игличините, незабравките?
Извивам клона му.
Набъбнал е той, скоро ще пусне копринена шумица и ще заблести под слънчевите лъчи.
Още малко и гората ще се промени.Някакво птиче плахо се обажда из тихата самотна гора - не ще да е от топлите страни, още е рано; па кой знае!
Изпя то плахо своята нежна песенчица и замлъкна.
Вик ли бе това или нарочен поздрав за мен?
Покажи се, да те видя, ти самотна моя спътнице тук.
Владетелко
на
планинските усои,
на
извори, въздух и цветя, покажи се.Застанала
на
пътя, подпряна върху тоягата си, аз чакам... И, о, чудо!
Тя се яви - малка, сива, лека и подвижна като блян, сякаш блян, мечта!
Издигна се високо из въздуха, прелетя над главата ми и пее, пее.
Макар, че не беше златна и сребърна, но е прекрасна.Стара планина, като че още спи под тежка снежна покривка, нигде не е размърдала ни крак, ни ръце... А доле, градът обграден като в скути от планини, се протяга от нощния сън и запява всекидневната си песен...Днес е Великден.
В устата си скрил жълто езиче, а под него - бисерна роса.
Природата ме обгръща, аз ставам нейна.
Блаженство изпълва гърдите ми, очите ми се наливат от щастливи сълзи.Колко път съм изминала!
Где бях - малка мушичка, где съм сега... Но тъжен спомен помрачава радостта ми; тук го намерих аз помръзнало и голичко и го отнех от неговата майка.
Чистички, пременени, нито ах и ох, горе
на
някоя поляна ще изядат печеното агне, ще изпият руйното вино и пак ще се качат
на
колата си.
Завчас съм през брода
на
рекичката и
на
един дъх през лехи от минзухари съм горе.
Още една извивка, над мен е къс лазурно небе, което сякаш ще достигна с ръката си.
Погледът
на
всички е към мен.
Някои пеят, някои дремят, някои перат потните си ризи и ги простират по клонаците.
Деца се накачулили и се прескачат.
Един брат от висока скала свири
на
флейта.
Той говори за безсмъртието
на
душата
, за присъствието
на
заминалите от света, че няма смърт, а само временна промяна.
Някои стенографират думите му, други му задават нови въпроси, трети мълчаливо слушат, озарени с една тиха радост и вяра в безсмъртния живот.Обяд.
Колко много бели хлебчета
на
кръга, червени яйца, салати, нов чесън, сирене и още що ли не!
Всеки трапезник поднасяше
на
ближния си от обяда си.
Малките му сини очички сияят от здраве и доволство.После се отдадохме
на
почивка.
Покачих се върху висока канара и се заслушах.
Никакъв глас: ни плисък
на
вода, ни чуруликане
на
птичка, ни говор, ни шумолене
на
клонка.
Дълбока тишина.
Навеждам се над бистрия поток и се оглеждам в кристалните му води.
Минзухарче накичило бреговете му като копринена тантела по моминска дреха.
Бистри струи отскачат от камъните като в някаква тайнствена игра.Унасям се в красив блян.
Планината ечи от нашите песни.
Срещаме софиянци, накичени с нови премени.
В очите им грее вечния празник
на
Живота - Любовта и Надеждата.
Втори [ден
на
] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
12.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден
, 6.05.1931 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици -
За тази екскурзия може да се прочете в спомен
на
Олга Славчева:
Спомен
на
Олга Славчева
Наистина, небето намусено, сега ще заплаче.Аз пък желая да не вали - целият ден утре да грее слънце и нищо друго!
Ставам рано и от новата си квартира -
на
Изгрев.
- лекция за добродетелите, и -
на
път.
На
изток небето се залива със светлина.
Птички: косове и славеи се надпяват из гората.
Тя е пуснала вече копринени листи и се радва
на
новата си премяна.
Днес пътуваме към 300 души, измежду които най-малко 20 деца.Не, няма облаци, нито дъжд.
Като че Витоша идва към нас, а не ний към нея.
От дясно димят комините
на
Драгалевци, от ляво -
на
Симеоново.
Като че ли цяло село бяга, бяга нанякъде със скромен товар
на
гърба си.
Отиват
на
гости за честито
на
празника.
Тук гората едвам сега развива листе, сякаш боязливо... Но пролетните цветя са си дали среща и се надпреварват да се хвалят със своите нови дрехи.
Ще ти се да разгърнеш ръце
на
високо и
на
широко, да допреш сърцето си до сърцето
на
природата и да дишаш, да дишаш...Горе съм
на
високо.
Гледам как се точи дългата пъстра верига от пътници, като жив наниз
на
планината.
Той никога не пухти и пъшка като нас от умора - всякога изправен и бодър, като че нищо му няма.
Вървим из шумака, а над нас слънцето напича.
Бавно се точим по стръмнината.
Оставяме с доверие дрехи и раници по камънаците и се разхождаме из благоуханните хълмове и усои...Днес цял оркестър от цигулки, мандолини и китари.
Почват - най-напред боязливо, после по-живо, по-уверено, почва импровизирания концерт.
После засвирват хора - очите светват, нозете затупкаха
на
място, сърцата лудо забиват в гърдите.
Изведнъж мало и голямо се залавяме
на
хоро.
А свирците, вдъхновени от нашето веселие, засвирват още по-вдъхновено, по-буйно.
Цигуларите, извили шии, теглят ли теглят лъкове, а китаристите се навели над своите инструменти, сякаш ги карат да се отличат днес, както никога.Учителят е горе
на
скалата.
Изви глава към нас и се смее, смее.
Над нас трепка синия лазур, сякаш не е това небе, що вчера предвещаваше буря.Учителят ни говори за вярата.
Спомнихме си заедно с Него за нашите бедствия към Мусалла, как всред най-голямата буря, успяхме да видим изгрев слънце от свещения връх, почти същия час, почти едновременно с нашата молитва под обилния дъжд, вковани от лед и скреж.
Да, спомнихме си ние как пътувайки нагоре към върха всред стени от облаци и мъгли, чухме онзи тайнствен хор, извиращ от пропастите и скалите.
Тая чудна песен, глас, жив като небесна слънчева струя, неземна, чудна, невероятна, но чута от множеството почти едновременно.
Как тогава по косите ни светеха електрически искри и по ръцете ни - крайчеца
на
пръстите ни, когато изправим ръката и по кокалчетата
на
дланта, когато я свием.
Някои имаха искри по клепачите, по края
на
веждите си.
Как вървяхме двама по двама в безкрайна редица, тясно притиснати един до друг, защото от двете ни страни зее пропаст.
Време за изгрев наближава, а бурята изливаше върху ни ураганен дъжд, и небето, настръхнало и черно, ревеше над нас.
Нищо се не вижда около нас.
Когато нозете ни вече опираха върху раменете
на
Мусалла, внезапно задуха такъв ураганен вятър, че за няколко минути разпиля мъглите и облаците.
Разтика ги далеч от хоризонта, подобно навита завеса
на
огромна сцена, и слънцето победоносно се показа пред очите ни.
Да, точно
на
време, точно!
Каква възторжена песен екна тогава от безброй гърди, каква пламенна благодарност се понесе от толкоз сърца!
Кога е чула тая българска планина толкоз възторг от своите върхове?
Той се радва, че не сме забравили усилието
на
природата да покаже
на
своите възторжени обожатели една от скъпите своите усмивки.Неусетно сме изгладнели тъй много, че когато изсвириха за обяд, мигновено се редим в кръг и празним раниците си.
Слънцето ни целува, ветрецът ни милва, и ние щастливи, прещастливи, заедно с нашия Пастир - Учител, приемаме благодатната храна.
После пеем, пеем, под ритъма
на
импровизирания оркестър.Времето неусетно отлетя, и ние, носени върху крилете му, свежи и [с] радостни мисли, летим към долината, към своите жилища.
Учителят всред нас като светъл генерал.
Всеки иска да е близичко до него.С нас е инженер Хаджийски от Детройт.
Ходил в Съветска Русия по доставка
на
тракторите.
Този българин - съвсем поамериканчен, не е забравил здравия български хумор, който съпровожда винаги речта му.
Той отхвърли вестникарските заблуждения.-Да, велика е Русия, казва той - наистина е велика.
Тя ще служи
на
бъдещето човечество като фар към един нов и най-безопасен бряг.Г-н Хаджийски отново се връща в Америка, като ни остави доста мил спомен.- Ех, благодарим ти, св.
13.
Снимка на Елена хаджи Григорова и Пеню Ганев с учениците си в село Равна
, 11.05.1931 г.
Снимка
на
Елена хаджи Григорова и Пеню Ганев
с учениците си в село Равна
Елена хаджи Григорова и Пеню Ганев с учениците си в село Равна, местността „Дупките",
на
11 май 1931 год, деня
на
св. св.
14.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение
, 21.05.1931 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици -
За тази екскурзия може да се прочете в спомен
на
Олга Славчева:
Спомен
на
Олга Славчева
Звездите пък будни бдят, вглъбени в разчитане небесните тайни... Ние пък напущаме града преди 3 ч.
и потегляме към нашата приятелка.
Кое да гледаш - нея ли, тайнствена и далечна в нощния мрак, или звездите, посипани горе в чудни геометрични чертежи... Кой ги постави там, кой със звезден резец начерта небето?
Може би, ще дойде време, и нови чудни халдейци ще ги разгадават по нов начин и ще предрекат ново бъдеще
на
земното човечество.
Вас чакат гладни люде.Над самата Витоша мрачен облак; стои неподвижен, сякаш някой юнак, заканително очакващ борба.
Развиделява се, но по бисерните капки
на
росата не играе светлият лъч
на
слънцето.
Главата му е покрита с дебела облачна качулка, та не може да се види ясно лицето му.
То като че е покрито със сива пепел, като че ли е загаснало...От запад червени облаци се събират като петли бойци.
Те се тълпят над земята и бързо, диво се движат един срещу друг, като нетърпеливи бойци, жадни за победи, жадни да се сбият върху небесната арена.
Ето ги бойците, минават един след друг.
Дебнат се, обикалят се; най-после се сборичкват.
Градът потъна в синя мъгла и изчезна.
Тук-таме едвам личат белите ленти
на
далечните реки.Само храстите се радват.
- Кой знае?
А бурята фучи над нас, иска да ни глътне, но не може да ни намери из храсталака...Едвам се добираме до Ел Шедар.
Колко шапки, шалчета и кърпи отвя той и ги запопрати нанякъде.
Крием се из храстите и се смеем
на
бурята.
Дори и огън си наклаждаме.
Лицата ни са обгорени от слънце и вятър, издават чудна жизнерадост.
Показа се усмихнатото му лице.
Избута ги то с яките си пестници и цяло зачервено от умора ни се усмихна.
Бягаме от огньовете, греем се
на
слънце, дори дирим сенки... Цялата природа просия, както ... човешко лице, осияно от внезапна радост.Събираме се
на
купчини и пеем.
После говориха за изкуство, наука и философия.
Учителят отговаря
на
зададени въпроси.
„Иде ново изкуство, нова наука, религия и философия.
Всичко старо, казва Той - ще си отиде и помен няма да остане от него.”Обедната ни зала е огромна.
Осветлявана е от най-големия светлинен глобус.
Светлината му е ярка и достига поравно навсякъде.
Чешмичката през всичкото време ни пее и още повече развеселява нашия Ели Шедар.Почиваме до 4 ч., правим обща благодарствена молитва и тръгваме.
Но този път още по-настървени.
Бориха се и плакаха, бориха се и плакаха, докато ни наплиска хубав дъждец и натежали от влага, излизаме
на
друма.
Слънцето чакаше
на
запад да се приберем, то стрелкаше с лъчи немирните облаци, като че им се сърдеше за сбиването.
Па, кой знае, може би ги и похвали... нали не му разбираме езика!
Слизаме по зеленината с разноцветните си дрехи - прилични
на
бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци си остават там.
Учителят ни поздравява и влиза в стаята си, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи дрехи в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната борба днес.
15.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия
на
Витоша
Учителя е бил
на
Родопите.
Това се вижда от спомена
на
Олга Славчева, където е написала:
"
На
тръгване се преброяваме - 66 души.
Като че ли Учителят не е
на
Родопите, а при нас. Чудно!
Описанието
на
екскурзията може да се прочете в:
Спомен
на
Олга Славчева
Само метачите усърдно вършат своята работа и малките рошави слугинчета.Часовникът
на
военното училище бие 7.
Тъй страхотно съм закъсняла, но въпреки това,
на
Витоша!
Зная, че ще ме напече слънце и много ще се изморя, но, след това пък, е дваж по приятна и здравословна почивката.
Почти не усещам, че нося пълна раница
на
гърба си.Колко хубаво се вижда всичко!
Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер
на
зелени вълни.
Крайпътните дървета се разшумили и листенцата, повявани от вятъра, нещо тихо си шушнат и доверяват.
По телеграфните жици се нанизали безчислени лястовички - в надпревара цвъртят, сякаш обсъждат важно решение.
Дали е някой научен спор, или сватбено споразумение, или важно откритие
на
рояци мухи... Отминавам ги, нека си цвъркат.
Сега пък се заглеждам в живото бистро поточе, пеещо по продължение
на
шосето.
Къщурките отстрани, потънали в зеленина.
Цветовете от дървесата вече са паднали и
на
тяхно място зрели череши, бели и червени, закачливо се подават.
Ето и сливи, зарзали, дори и пъстри зарзалки се перят между клоните и се радват
на
хубостта си.
Отвредом цвъркот
на
птички, издуват здрави гърдички и се провикват в утринната свежест.
Някакъв непознат изблик ги кара да чуруликат, да пеят, да цвъркат, да кукат.
Те бягат насам с танцуващи стъпки, безгрижни, волни и свободни.
Даже град да вали, пак ще вървя при моята мощна приятелка - поетка - философка, лекарка... От нея напират към мене живи вълни
на
обич и гостолюбие.
Някъде е падало гръм - мирише
на
колендро.
[колендро - кориандър; озонът по време
на
гръмотевична буря има подобна миризма]Драгалевци остава зад мен.
Не видях сутрешния му хал - минах край гърба му вдясно.
Завчас се намирам над Монастиря и поемам широкия, царски път към Планината.
Ето ме
на
високо,
на
ведра ширина и простор.
Като че ли бия криле да политна високо, високо.
Толкоз съм изпотена, че роса по косите, по веждите ми тече, която безспирно бърша с кърпа.
Сама съм в планината.
Не ми се иска да почивам, макар че нагрети камъни, дънери ми кимат да седна, продължавам пътя си неуморно напред.
Шумата по дърветата лъщи, лъщи
на
слънцето като позлатена.
Сега тя е тъмнозелена, корава и сочна.
Навярно снощи тук е валяло и дъждец, защото пътят е доста влажен.
Стоят едри капките по атлазените листи, като едри брилянти отразяват блясъка
на
слънцето.
Жадна съм.
Едвам ме погледна и като стрела прифуча край мене.
Отгърмя, отщрака машината му надоле и за миг изчезна.Отново настъпи тишина.
Обгърна ме пак прелестта
на
храстите, поточетата и цветята.Притискат ме мъгли.
Навярно те виждат страшното ми сгорещяване и се спуснаха да ме разхладят.
Тъй ме нацелува то, че добре опари кожата ми, изгоря лицето ми като
на
суданка.
Та нали ти нагряваш така житното зърно, че то се опича в класа и става годно за храна!
Така милвана от тебе, аз ще стана по-здрава и по-издържпива.
Нали, безброй цветенца?
Кой ви извлече от земната сърцевина, нали пак той - моя, нашия приятел Слънцето!
Не ти ли, пак, даде сила
на
нозете ми, и тоя чуден блясък
на
очите ми, тая песен в гърдите ми.
Ето ме
на
Ели Шедар.
Така загърната с пелерината седя
на
припек и до мене някой остави пълен чайник вряла вода.
Около мене лимон, едра захар, чайна лъжичка, пълна с руски чай, кашкавал, хлебец.
Там се топят захарните квадратчета: 1, 2, 3, 4, 5... Жадна съм, тъй съм жадна!
Сега, ти, миличко мое, песнопевно гърло, ще разнесеш вредом по тялото ми живителната влага.
Какво е амброзията
на
Олимпийските богове в сравнение с чай
на
планината.
Колко още лимонови търкалца се спуснаха, колко още захарни квадратчета се стопиха, не зная.
После подремвам върху посланата си
на
тревата пелерина.
Една жена е донесла чак тука двегодишното си дете, а друга, още по-юнакиня - 11 месечно сукалче... Донесли са ги в раници,
на
гръб...Чува се цигулка, песни.
Почваме дружна песен.
Гората ечи от нашите хвалебни химни към изворите, росата, цветята, птичките.
Край нямат нашите хубави песни.
А слънцето, скрито зад тънко свилено перде, нежно ни нагрява.
Ел Шедар е нашето дома.
На
хълма бяло стадо пасе буйна трева.
От време
на
време се чува хлопка
на
звънец, но тихо, нежно, успивно.
Умореният народ спи.- Но где е Учителя?
-
На
Родопите - казаха.Четохме беседа: „Моето царство не е от тука”.
Всеки остана с една светла мисъл в себе си за размишление.
Тъй песни чак до 5 ч., придружени от цигулката.
На
тръгване се преброяваме - 66 души.
Като че ли Учителят не е
на
Родопите, а при нас. Чудно!
16.
Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).
, 27.06.1931 г.
Учителя и част от Братството се качват
на
Рила (Езерата) -
лятна духовна школа (от 29 юни до 12 август)
Датата
на
качването е определена от описанието
на
снимка, правена
на
1 юли 1931 г., Където е написано: "Лагерът при второто езеро Елбур в първите дни
на
юли 1931 г.
Обед
на
лагера
на
втория ден след пристигането - 29 юни 1931 г. 1.
Предполага се, че датата 29 юни е
на
пристигането?
Има общи описания
на
този период в спомените
на
Учениците (без конкретни дати).
Ето няколко спомени за лятната духовна школа
на
Рила през 1931 г.
1. Спомен
на
Марийка Великова Марашлиева: ЛЕТУВАНЕ
НА
РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА
2. Спомен
на
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА: Молитвеният връх при Седемте рилски езера
3. Спомен
на
Борис Николов, МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ
1. Спомен
на
Марийка Великова Марашлиева:
2. ЛЕТУВАНЕ
НА
РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА
Баща ми Велико Великов Марашлиев беше ходил
на
лагера
на
7-те рилски езера и беше останал много доволен.
Аз бях тогава 9-годишна.
Брат ми беше
на
три години, много кротко дете и остана
на
грижите
на
леля ми Руска Ковачева, сестра
на
майка ми, а ние тръгнахме за Рила със свако ми, Тодор Ковачев, съпругът
на
леля ми Руска, синът им Боян и един негов приятел Яко Бенвенисти - евреин.
Баща ми остана сам вкъщи и
на
дюкяна.
Групата от Русе бе над 10 човека.
Там спахме в къщата
на
коняря брат Янко, който ни прекарваше багажа години наред.
Постлаха ни козяци
на
земята и така спахме няколко часа, защото станахме около 2 3 часа и тръгнахме през Сапарева баня, Паничище и хижа „Скакавица".
Много ни блазнеха гъбите, но ние не смеехме да берем, не знаехме, че това са печурки.
Отначало аз вървях доста добре, но като наближихме хижа „Скакавица" се уморих и почнах да изоставам.
Тогава си спомням, че бате Боян и бате Янко ме дърпаха с един бастун докато излезем
на
бивака при II-то езеро.
Там ни посрещнаха нашите приятели.
Тогава построиха най-напред нашата палатка, в която спяхме свако, мама и аз.
Мама беше много съобразителна и бе поръчала още в Дупница
на
брат Янко един чувал със сено.
Като пристигнахме
на
бивака тя извади една торба, ушита нарочно вместо дюшек, напълни я със сеното и така бяхме изолирани от твърдата земя и от влагата.
Палатката ни беше от един брезент и беше извита както чергилата
на
каруците от миналото.
За дъно сложиха някакво зебло и отпред
на
вратата едно парче брезент.
Като направиха палатката ме сложиха да си легна.
Заспала съм веднага и като се събудих слънцето беше тъй топло нагряла палатката, та чак се бях изпотила.
Станах и започнах да се събличам, но ми казаха да не бързам, защото сега ще се скрие слънцето и ще става все по-хладно.
Храна носехме малко.
Наоколо имаше гора от клекове и то високи, в които можеше висок човек да се скрие.
Имаше едно голямо огнище,
на
което имаше казан, в който готвеха и варяха чай.
отивахме
на
молитва
на
височината в дясно между второто и третото езеро.
Обаче един ден чухме някакво раздвижване, глъчка и тогава казаха, че една крава се била заклещила между скали, та си била навехнала или счупила крака.
Но по тоя повод се беше вдигнало доста шум и
на
сутринта Учителят каза, че занапред тук няма да се събираме понеже мястото бе омърсено.
За изгрев и молитва ни посочи втори молитвен връх,
на
който и днес излизаме сутрин.
Може да е имало и други причини, но това е останало в моето детско съзнание.
Които са били по същото време
на
Рила ще знаят повече подробности за преместването
на
Молитвения връх, но аз самата това си спомням.
Същата година по това време бяха дошли и едни чехи, които си носеха една гумена лодка.
Те си построиха палатка близо при нас край второто езеро, приобщиха се при нас, та и аз съм се возила с гумената им лодка във второто езеро.
Така разходка беше много приятна.
Има снимки
на
Учителя с лодката.
Веднъж Учителят беше край огнището, пък нали и нашата палатка беше наблизо, та и аз се завъртях край Него.
А майка ми беше донесла едно бурканче сладка и специална чинийка за целта.
Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати да ги поднеса
на
Учителя.
Последният прие сладкото, а после говори с майка ми и запитал как съм дошла до бивака, дали
на
кон или съм вървяла.
Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година да ме водят
на
Рила.
После майка ми казваше, че преди да отидем
на
Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни.
Помня, че играехме с децата, от които най-добре си спомням Станка Тотева, дъщерята
на
бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници.
Веднъж се бях подхлъзнаха
на
един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше да пазя палатката докато изсъхнат последните или да ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо.
Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири
на
цигулка.
Веднъж една група приятели тръгнали
на
екскурзия към Попова шапка.
Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми
на
тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири.
Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка.
Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи
на
гръб, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса!
Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много студено.
Но понякога, вероятно когато е било по-топло времето, майка ми ме е вдигала и аз съм отивала
на
Молитвения връх.
Та имам една снимка, направена там с Учителя и други братя и сестри,
на
които сме и ние с майка ми.
Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме да спим.
Имам и една снимка, която направиха, когато си тръгвахме от Рила, с багажа и конете.
Това са незабравими спомени от моето детство прекарани
на
Рила с Учителя и много приятели.
Спомням си още, че бяха донесли
на
Учителя веднъж една много голяма гъба-печурка, голяма почти колкото шапка.
Учителят я сложи
на
жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза
на
малки парченца и раздаде половината гъба
на
тия, които бяха край огнището, между които бях и аз.
Пропуснах да кажа, че когато отидохме
на
Рила ни съобщиха, че
на
другия ден ще отидат
на
екскурзия.
Майка ми, макар и уморена отиде
на
екскурзията, а аз останах
на
бивака със свако Тодор.
Първо, тя не беше починала от дългия път и второ тая екскурзия не е била никак лека.
Тя казваше по-късно, че Учителят нямал намерение да отива чак до Еленин връх, но „тия софиянки вървели като кози" и като казали: „Учителю, да отидем до Еленин връх!
" Тогава били стигнали до някъде, но те казвали, че е близо, не било далеч.
Тя споменаваше и това, че искала да ходи по стъпките
на
Учителя, но като вървяла след Него Той неусетно отивал напред и тя изоставала.
Учителят вървял много леко и бързо, макар че бил
на
67 години.
а майка ми
на
35 години.
Когато от Рила слязохме в София
на
Изгрева и се готвехме да си заминаваме в Русе стана нещастие с момчето
на
брат Йордан Новаков, който по-късно беше ръководител
на
братството в Русе.
После научихме, че е била
на
министър Мушанов.
Но когато се прибирахме
на
Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала
на
земята като си скубеше косите от скръб по детето.
После научихме, че били пренесли детето
на
разноските
на
тоя министър, чиято кола е била причина за нещастието.
Нали трябваше да го погребат в Русе.
И тъй
на
снимка № 1, последния ред в ляво трета по ред е майка ми Вичка Желева Марашлиева и пред нея с бяла рокличка съм аз, с права коса подстригана
на
бретон - Марийка Великова Марашлиева.
На
снимка № 2, която е
на
първия молитвен връх,
на
втория ред отдолу в ляво, четвърта под ред с кърпа
на
главата е майка ми Вичка Марашлиева, до нея Златка Константинова от Русе, която е три години по-голяма от мене и също учеше в немското училище, до нея в дясно се вижда моята глава - Марийка, където сме
на
закуска.
На
третия ред от ляво са Георги и Васил Константинови от Русе и точно зад майка ми Друмка, съпругата
на
Георги Константинов.
Златка е тяхна дъщеря.
Зад Златка Константинова е Лина, съпругата
на
Георги Димитров, а до нея или по-добре зад моята глава съпругът й Георги Димитров с тъмните мустачки.
Учителят е
на
2 ред отгоре в средата - храни се.
Снимка № 3 е
на
втория настоящия молитвен връх.
Втория ред от ляво горе, трета по ред е майка ми, с цветна кърпа вързана - Вичка Марашлиев и пред нея с права коса
на
бретон Марийка Марашлиева, 9-годишна.
По средата седналия Никола Нанков, а до него в ляво изправен Васил Константинов.
Най- долу в дясно брат Влаевски.
Учителят е
на
4 ред отгоре в средата.
На
снимка № 4 зад Учителя и зад камъка с пъстрата кърпа е Вичка Марашлиева, а в ляво до нея Лина Димитрова.
В ляво горе изправен с вдигната над брадата ръка Боян Ковачев, син
на
Тодор Ковачев.
Свири
на
цигулка Симеон Симеонов.
На
снимка № 5 най-горе в ляво е Цеко и 10-та под ред, с пъстрата кърпа
на
глава Вичка Марашлиева, до нея с мустаците Тодор Ковачев 11-ти и 12-ти Боян Ковачев.
На
1-вия ред четвърти Петър Арабаджиев от Варна, а най-отпред сестра Янакиева, зад нея, до Учителя в бяло - сестра Балтова.
На
една снимка виждаме: Лина Димитрова, Георги Димитров, Вичка Марашлиева, Друмка Константинова, Стефка Новакова, Георги Константинов, над него в дясно Велик Константинов, до него Васил Константинов, по- долу Тодор Ковачев, Йордан Новаков, Яко Бенвенисти, Георги Новаков, Марийка Марашлиева, Жана Новакова, Златка Константинова, Боян Ковачев и Стою Маркова полегнал до камъка.
Вероятно и другите трима да са от Русе, но не мога да ги позная.
Спомням си, че ме бяха повикали малко преди да направят снимката.
Описаните снимки ще бъдат отпечатани в специални албуми към документацията
на
поредицата от „Изгревът".
ЛЕТУВАНЕ
НА
РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНАМарийка Великова Марашлиева
2. Спомен
на
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по пътеката, която се вие по серпантините, накрая излизаме
на
Второто езеро.
Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания.
В първите две години, от дясната страна
на
Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе -
на
отстрещния скат,
на
втората или третата площадка, бе построена палатката
на
Учителя.
Там бяха и нашите палатки.
Това се вижда добре
на
фотографските снимки от онова време.
Част от палатките бяха и по брега
на
Второто езеро.
През първите две години чакахме изгрева
на
слънцето
на
билото горе, над втория скат.
През1931 година Молитвеният връх беше
на
билото над втория скат отдясно
на
езерото.
Палатката
на
Учителя беше до Второто езеро, до една голяма скалиста канара.
Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите си след изгрева
на
слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение
на
изгрева.
Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха
на
слънцето да изгрее по-рано.
Тогава приятелите решиха да отидат
на
онзи по-висок хребет от лявата страна
на
езерото, да го огледат и да потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно да се наблюдава изгревът
на
слънцето.
Приятелите отидоха
на
отсрещното било, което ни пречеше и затуляше слънцето.
Те намериха мястото, от което се виждаше цялата долина.
Посочиха го
на
Учителя и Той, след като отиде там, го одобри.
После братята направиха пътека покрай скалите, като разчистиха клековете.
Ходехме по-наляво.
Там имаше една пътечка, която беше по-стръмна, но по-пряка.
А тази, днешната пътека, е направена през 1936 година.
Тогава Учителят не беше добре, имаше парализа след нанесения Му побой и не можеше да се движи нормално.
Тогава приятелите изсякоха клека, направиха път между скалите.
Направиха така, че запълниха дупките с камъни и дървета.
Там имаше едно място, което при самото изкачване бе много стръмно, заради което братята направиха стъпала.
През тази 1936 година Учителят не отиде
на
Молитвения връх, но през следващите години Учителят отиваше там.
Имаше приготвено от камъни подобие
на
стол,
на
което Учителят седеше.
Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването
на
Учителя.
Един брат засне това място и стола
на
Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията.
Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина.
А мястото
на
Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка.
Братството излизаше много рано, при здрач,
на
Молитвения връх за изгрева
на
слънцето.
Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха
на
цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше
на
една обикновена свирка.
Всички отивахме преди изгрева
на
слънцето.
Учителят бе загърнат с пелерина.
Много от приятелите имаха Неговата кройка и си бяха направили също такива пелерини.
Всяка от нас си имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са
на
стенографките.
Ние сядахме там, загърнати с дебели дрешки и пелерини, а понякога и с одеала.
Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация.
Когато започваше да изгрява слънцето и преминаваше през цялото това пространство първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме
на
крака и наблюдавахме изгрева му.
Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва да се изрече, както и кои песни да бъдат изпети.
Молитвеният връх се извисяваше над цялото това пространство, плуваше над разпрострялата се пред нас долина.
Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в небесната шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява.
След като изпявахме песните, Учителят сядаше
на
мястото Си и започваше да говори и да дава Своето Слово.
След това мълчаливо слизахме от Молитвения връх един след друг и отивахме
на
Второто езеро, където бяха нашите палатки.
Там правехме гимнастика.
Когато правехме гимнастиките при Второто езеро, ги правехме преди закуска.
В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа.
А когато ходехме
на
Третото езеро, както и
на
Петото, Бъбрека, или
на
Езерото
на
чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд.
На
Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше да донесем дърва за огрев.
Слизахме
на
Първото езеро и след като изиграехме Паневритмията,
на
връщане всеки носеше по едно голямо дърво и го изкачваше по хребета до Второто езеро.
Дървата се стоварваха до кухнята, правеше се една голяма камара от дърва, които стигаха за няколко дена.
Има запазени снимки,
на
които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи.
А музикантите в едната си ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво.
Там,
на
Първото езеро, имаше много сухи дървета, вероятно повалени и останали след някоя буря.
В първите години, чак до заминаването
на
Учителя, се снабдявахме с дърва от Първото езеро.
Най-величествена бе Паневритмията
на
Третото езеро, защото пространството бе такова, че бяхме заградени отвсякъде от езера, а около нас се издигаше целият циркус
на
Седемте езера.
Това предразполагаше към изключително молитвено съзерцание и задълбоченост при играта
на
участниците в Паневритмията.
Фотографът Васко Искренов е направил панорамни снимки там и те говорят много повече от моите думи.
Друг път излизахме
на
Петото езеро.
Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта
на
Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината.
Паневритмията над Езерото
на
чистотата,
на
поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме
на
върха
на
циркуса.
Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед
на
изток.
Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет
на
Учителя с пелерина или одеало.
Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата
на
музикантите.
Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка.
Но най-вече се пееше и се свиреше музиката
на
Учителя.
Накрая се казваха "Добрата молитва" и "Отче наш", всички напускахме вечерния огън и се прибирахме в палатките за нощна почивка.
Палатката
на
Учителя отначало бе
на
Второто езеро .до една скалиста канара,
на
няколко метра от езерото.
После се качи
на
левия склон, а още по-късно - горе
на
билото.
Палатката Му бе горе през 1937, 1938 и 1939 година.
Последното лагеруване с Учителя
на
Седемте рилски езера бе през 1939 година.
Тогава Той каза: "Такива условия, каквито ние имахме през тази година за провеждане
на
съборните дни, Братството ще има чак през 1999 година".
След заминаването Му ние продължихме да се качваме
на
Рила, но никога не можахме да си доближим до онова въодушевление и до онази обстановка
на
присъствие
на
възвишени същества, съединени чрез музиката
на
Учителя и обединени чрез Паневритмията в един величествен космически ритъм и кръг
на
живота, дошъл от безкрая.
След това дойдоха години, когато нашето летуване бе забранено от властите.
Ще дойдат и други години, когато нас няма да ни има, но други поколения ще летуват горе
на
Рила, ще вървят по стъпките
на
Учителя и ще търсят Духа
на
Общението.
А това е Христовият Дух, Който присъствуваше там и обединяваше Битието и Небитието чрез присъствието
на
Всемировия Учител Беинса Дуно.
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
3. Спомен
на
Борис Николов
Първите две-три години излизахме сутрин за изгрев слънце и
на
молитва в дясно от второто езеро по склоновете над едно възвишение, където можехме да дочакаме първия лъч
на
слънцето.
Обаче в последствие като изучавахме околността ние намерихме друг връх от лявата страна
на
второто езеро, към който можеше да се отиде лесно по билото.
Докладвахме
на
Учителя, заведохме Го и Той го одобри.
Този връх нарекохме „Молитвения връх".
Пътеката се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна пътека до новия Молитвен връх.
Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч
на
изгряващото слънце.
За нас това е и момент, това е и идея.
Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната пътека и излизаме
на
Молитвения връх.
Всеки сяда
на
своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее.
Щом изгрее слънцето ние правим нашата молитва общо.
Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи
на
Учителя.
Самата обстановка, изгревът
на
слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща.
Те ще останат епоха в живота
на
човечеството.
Учителят също идваше тук
на
самият връх,
на
една скала Му приготвихме място за сядане и удобно място да сложи краката си.
Много песни са изпяти тук
на
Молитвения връх и много молитви са отправени към небето.
В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък.
На
това място сме живяли хубав братски живот, живот възвишен, и ще кажа свободен живот.
Обаче никакво време не ни спираше да излезем
на
Молитвения връх, бивахме винаги редовни.
Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади.
Иначе бе трудно за изкачване.
Учителят сядаше
на
своето място
на
камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри.
Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и пътя си като ученици и слушахме Словото
на
Учителя.
Тези дни и тези часове
на
Молитвения връх остават незабравими.
Все пак
на
скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена.
Например единия от тях гласи: „Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството".
За тази формула Учителят казва: „Народ, който пази тези свещени думи има бъдеще".
Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за да ги има.
А
на
самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите си всяка минута, очаквайки първия лъч
на
слънцето.
Той е за нас не само образ
на
изгрева, но и свещена идея.
Ние винаги гледаме да доловим първият лъч
на
слънцето, т. е.
Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място.
Друга формула, която издялахме с длето близко до билото
на
този хребет гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
" Тези скали ще напомнят
на
хората за вечни времена какъв трябва да бъде ученика в пътя си.
На
самият връх до едно малко клекче се намираше камъка,
на
който Учителят сядаше.
От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове.
От тук се вижда билото
на
Балкана, съзира се Мусала, а при ясно и хубаво време се прозира зад Мусала и Белмекен.
От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове.
В подножието
на
Молитвения връх се забелязват долините, които идват от Рупите и от Урдини-те езера, в тях текат бистри води.
Ех, тук може човек да се нарадва
на
чиста и девствена природа.
Камъкът
на
Учителя беше центъра
на
върха.
Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове
на
братски живот,
на
единство и идеен живот.
Камъкът
на
Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли
на
целия
свят
наоколо.
Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват.
На
юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът
на
Съзерцанието" и
на
стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата
на
Пентаграма.
Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре.
Тя се е спряла току-що до брега
на
езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото
на
Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
Затова Учителят го нарече „Езерото
на
Съзерцанието".
Но очертанията
на
Пентаграма се виждат само от Молитвения връх.
На
5.VIII.1931 г.
на
Рила Учителят държа
на
първия Молитвен връх беседата „Мястото
на
Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г.
След като изнесе беседата каза: „Сега да излезнеме
на
Новия Молитвен връх" (виж стр. 155).
И от тогава започнахме да излизаме
на
този връх.
От Молитвения връх, след като направим нашия сутрешен наряд слизаме в лагера.
Тук всеки закусва леко, приготвим си малко провизии и тръгваме по пътечката към някои от езерата, където трябва да играем нашата Паневритмия.
17.
Снимка на Учителят и Георги Радев с приятели на Рила, 29 юни
, 29.06.1931 г.
Снимка
на
Учителят и Георги Радев с приятели
на
Лагерът при второто езеро Елбур в първите дни
на
юли 1931 г.
Обед
на
лагера
на
втория ден след пристигането - 29 юни 1931 г. 1.
18.
Писмо от Учителя до изгревяни. Рила. Езерата
, 30.06.1931 г.
Привет
на
всички.
Светлина, в която Мъдростта обитава.
Свобода, в която Истината живее.
От Духа към
душата
;
От
душата
към ума;
Мирът
на
вечното благо да бъде с вас!
От Седемструнната рилска арфа.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 5
19.
Снимка на Учителят под навеса на палатката си, Рила - 8 юли 1931 г.
, 8.07.1931 г.
Снимка
на
Учителят под навеса
на
палатката си, Рила
Учителят под навеса
на
палатката си - 8. VII.
20.
Беседи, изнесени от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 12 юли
, 12.07.1931 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
2. Идеалът
на
човека, 12 юли 1931 г.
21.
Снимки на Елена хаджи Григорова - 1931 год.
, 12.07.1931 г.
Снимки
на
Елена хаджи Григорова - 1931 год.
Елена Хаджи Григорова - 12. VII.
Елена Хаджи Григорова
на
Изгрева - 12. VII.
22.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 13 юли
, 13.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
4. Старите накити, 13 юли 1931 г.
23.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 14 юли
, 14.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
5. Денят
на
Доброто, 14 юли 1931 г.
24.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 16 юли
, 16.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
Денят
на
Божията работа, 16 юли 1931 г.
25.
Снимка на Учителя с ученици на Елин връх, Рила
, 16.07.1931 г.
Снимка
на
Учителя с ученици
на
Елин връх, Рила
На
Елини връх с Учителя - 16 юли 1931 г.
26.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 19 юли
, 19.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
Човекът
на
новото, 19 юли 1931 г.
27.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 20 юли
, 20.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
28.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 21 юли
, 21.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
29.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 22 юли
, 22.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
30.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 30 юли
, 30.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
Нашето място, 30 юли 1931 г.
31.
Снимки на Учителят пред второто езеро „Елбур', Рила
, 30.07.1931 г.
Снимки
на
Учителят пред второто
32.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 31 юли
, 31.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
Чистене
на
съзнанието, 31 юли 1931 г.
33.
Снимка на Олимпи Янков, Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев на Рила - 1931 г.
, 08.1931 г.
Снимка
на
Олимпи Янков, Елена Хаджи Григорова и
Пеню Ганев
на
Рила - 1931 г.
Олимпи Янков, Елена Хаджи Григорова и Пеню Ганев
на
Рила - 1931 г.
34.
Снимка на Пеню Ганев с приятели при езерото Близнаци - 1931 год.
, 08.1931 г.
Снимка
на
Пеню Ганев с приятели
при езерото Близнаци - 1931 год.
Пеню Ганев с приятели при езерото Близнаци - 1931 год.
Пеню Ганев пред езерото „Близнаците".
Седнали: 1.
Елена Хаджи Григорова; 4...; Седнали втори ред: 5.
35.
Снимка на Стевка Стойчева на Рила, при второто езеро, 1931 г.
, 08.1931 г.
Снимка
на
Стевка Стойчева
на
Рила,
Стевка Стойчева
на
Рила, при второто езеро, 1931 г.
36.
Снимка на Учителя с ученици, Рила, Молитвения връх - 1931 г.
, 08.1931 г.
Снимка
на
Учителя с ученици, Рила,
Няма дата
на
месеца, само
на
годината.
От снимката става ясно, че е по време
на
лятната школа
на
Рила.
На
Молитвения връх, Рила, 1931 г., с Учителя.
До него седнал с дългите чорапи и с брадата е Никола Нанков. 3.
Над Васил Константинов е Учителят - седнал.
37.
Снимка на Учителя с ученици, Рила, извора 'Махабур' - 1931 г.
, 08.1931 г.
Снимка
на
Учителя с ученици, Рила,
Няма дата
на
месеца, само
на
годината.
От снимката става ясно, че е по време
на
лятната школа
на
Рила.
На
извора "Махабур", 1931 г.
От ляво
на
дясно: 1.
Никола Нанков.
Между № 2 и № 3
на
втория ред е Михаил Иванов.
38.
Снимка на Учителя с ученици, Рила, шестото езеро 'Сърцето' - 1931 г.
, 08.1931 г.
Снимка
на
Учителя с ученици, Рила,
На
шестото езеро "Сърцето", Рила с Учителя - месец август 1931 год. 1.
Димитър Цеков с бастуна 2.
Елена Хаджи Григорова 5.
Теофана Савова с тъмната жилетка 8.
Наталия Чакова 10.
Буча Бехар - облегнала се е с лакът до камъка 13.
39.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 1 август
, 1.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
40.
Беседи, изнесени от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 2 август
, 2.08.1931 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
(Съборни / рилски беседи)Хигиена
на
Живота, 2 август 1931 г.
41.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 3 август
, 3.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
42.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 5 август
, 5.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
Мястото
на
Бога, 5 август 1931 г.
43.
Снимки на Учителя на екскурзия с приятели, 7-те езера, Рила - 5 август 1931
, 5.08.1931 г.
Снимки
на
Учителя
на
екскурзия с приятели, 7-те езера, Рила -
Снимка № 29: Учителят
на
екскурзия с приятели
на
5.VIII.1931 г.
Седящи отляво надясно: 1.
Елена Хаджи Григорова. 6.
Наталия Чакова. 7.
Теофана Савова - с плетената шапка. 8.
Дора Савова (сестра
на
Теофана).
Снимка № 30: Екскурзия с Учителя
на
5.VIII.1936 г.
Отляво надясно: 1.
Димитър Цеков, държи в лявата си ръка бялата шапка, а с дясната се подпира с бастуна си. 2.
Елена Хаджи Григорова.
Теофана Савова до Савка. 8.
Наталия Чакова. 10.
Снимка № 31: Екскурзия
на
5.VIII.1931 г.
Казва се Пазар-дере, защото тук по турско време са докарвали стадата - говеда, коне, овце - и търговците са купували стоката, като са я дамгосвали с горещо желязо, като всеки търговец си е имал подходящ знак.
За това върхът над Пазар-дере се нарича Дамга - от дамгосва- не
на
зачервено желязо по хълбока
на
животните.
Наталия Чакова. 2.
Елена Хаджи Григорова. 8.
Теофана Савова с плетената бяла шапка. 12.
Пеню Ганев над Учителя - 5 VIII.1931 год.
Седнали: 1.
Наталия Чакова; 3.
Теофана Савова; 4.
На
екскурзия до Калинините върхове - за гъби при Пазар-дере.Снимка 17.
Учителят
на
екскурзия за гъби, до Пазар-дере,
на
фона
на
Калиновите върхове - 5.VIII.1931 год.
44.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 6 август
, 6.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
45.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 7 август
, 7.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
Ден
на
Божието изявление, 7 август 1931 г.
46.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 8 август
, 8.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
47.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 9 август
, 9.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
Соковете
на
Любовта, Мъдростта и Истината, 9 август 1931 г.
48.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 10 август
, 10.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
49.
Учителя закрива лятната духовна школа. Слизане от Рила - 12 август
, 12.08.1931 г.
Учителя закрива лятната духовна школа.
Дата
на
слизането от планината е описана в:
Спомен
на
Теофана Савова: И ДНЕС
Спомен
на
Теофана Савова
12 август, сряда, 8,20 часа сутринтаМъгли обгръщаха планината и летния ни лагер при Седемте езера.
Малко след изгрева
на
слънцето светлината посети високите върхове и обагри морето от облаци, които се бяха сгъстили под нас през нощта.
Слънчевата панорама над 2300 м надморска височина беше величествена.
Почувствахме непреодолим копнеж да останем още в планината, да се пречистим в нейната чистота, очаровани от неземните й красоти.
Багажът беше натоварен
на
конете и всяка надежда да останем се беше стопила в скръбта ни.
Тогава мъглата като че ли се сгъсти още повече, обгърна най-близките възвишения и ни отнесе.Вървяхме, а мъглата неотменно ни следваше.
На
две крачки пред нас видимостта беше слаба.
Обхванати от едно затворено пространство и отвътре, и отвън, ние се движихме без ориентир и без посока.
Сигурността в стъпките
на
водачите пред нас се бе изгубила.
Виждахме само тревичките и малките камъчета пред нас и се сбогувахме с тях.
Мъглата проникна и в душите ни.
Скръбта ни от раздялата се смеси с чувството зa неопределеност, поради неизвестността, в която се движехме вече цял час.Страшна ли е планината в мъгла?
Може и да не е страшна, но защо ни обзеха тревога и смущение?
Може би, защото в хубав и слънчев ден тук човек се чувства господар, докато гъстата мъгла го прави неспокоен и слаб.Изведнаж, като из невиделица, в мъглата пред нас се появи езеро.
Познавахме добре кристалните му води.Изненадата ни беше голяма, но повече от всичко беше ясно, че сме объркали пътя.
По пътя си през мъглата бяхме направили завой и два часа по-късно се връщахме там, откъдето бяхме тръгнали.
Искрено се зарадвахме, че сме намерили нашия стар познат Махабур, който ни показа пътя, който трябваше да следваме.
Благодарихме и продължихме пътя си в планината.
Не бяхме отишли далече, когато се намерихме пред нова, още по вълнуваща изненада.
На
поляната пред езерото се натъкнахме
на
наши приятели, които правеха утринните си упражнения.
Смущение, но и радост от ненадейната среща,се смесиха със съжаление, но накрая смехът поправи всичко.Учителя ни ободри и насърчи.
„Тази група - каза той - и да се отклони от Бога, пак ще го намери!
Мъглата вдигна воалите си, разнесе ги по високите върхове и откри хубостта
на
планината.Минахме през красивия
свят
на
изгрева, а после потънахме в мъгли, за да видим по-добре в контрастите
на
един ден красотата
на
нашия живот в планината.
И така между многото забележителни дни, пътуването ни в мъглите
на
този ден, които ни върнаха при Учителя, го отличава от всички други.
Теофана Савова:
НАГОРЕ