НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
6
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
6
:
1000
резултата в
21
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
Ще му разправя за успеха и вървежа
на
твоя живот и живота
на
всички други избраници Божии.
Освен това Аз ще се видя с Даниила, раба Божий, който е бил пращан до твоите приятели, и ще се науча от него за работата, която е имал да върши.
Ананаил 19 се радва за своя познат приятел, когото обича.
Но надявам се и зная добре, че това ще му стане за урок.
Обаче неговото решение да слугува отсега нататък
на
Бога ме радва.
За материални средства, които ви Трябват, Господ ще ви снабди, за да вършите Неговото дело.
За нищо не се грижете, верен е Господ, който знае вашите нужди.
Той ще достави всичко
на
времето си.
И сега, преди да напусна и се отправя към Небесните жилища, искам да ти съобщя, че знамената Божии ще се развяват надлъж и нашир по Земята.
Ще има постоянни преговарения
на
земните царства, но в края Господ ще ги смути!
Това е духът
на
пророчеството.
Изисква се бодрост и сила, да не би да отегнат сърцата ви от ядене и пиене
на
други земни грижи.
А преди всичко, служете Господу усърдно, имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде
на
ваша страна.
За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост
на
Небето между Ангелите Божии.
Божиите дела са чудни – между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри.
Не е ли чудно
на
тези, които не са просветени от Духа, за нашето идване от такова далечно пространство
на
Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение
на
сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро чрез действието
на
Своя велик и
Свят
Дух.
Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл.
Колко пъти само да знаехте ний сме се притичвали в животът ви от Господа – да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е Неговата Воля, това е Неговото желание за вази.
И нашата заплата е била вашият добър и благочестив живот.
Ето това ни радва и ще ни радва винаги.
Не, той е съвършената пълнота.
Ний се движим и живеем в Него, защото това е върховната Воля
на
Бога.
Пазим закона Му, изпълняваме заповедите Му и всякога сме готови да сторим всичко, което е Нему угодно.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDF
2.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)
, 10.07.1900 г.
(отворена карта)
Надявам се да сте добре всички и да успявате добре.
Дано Бог да изправи всичко най-после.
Неговата Сила, Неговата Правда, Неговата Истина ще възтържествуват.
Но изпитът [в]се ще трябва да се мине — без него човек
на
никаква работа не може да се хване.
Има много неща,
на
които не съм ви отговорил, но те всички чакат своето време.
Времето ще направи работите по-ясни.
Един ден всичко, което вътрешността
на
душата
ни желае, ще се изпълни.
Макар и да дълготърпи, [в]се ще отдаде правото
на
своите избраници.
Днешната тъмнина ще се обърне
на
бъдеща виделина.
Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа
на
писаното.
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 10.07.1900 г.
Мене от 10 -15 дена вече как ме чакат и викат мои сродници в Шумен да ида да ги посетя, да престоя с тях няколко време, но един вътрешен глас ме възпре да сторя това, което ми каза, че Бог е отворил за мене пътя за Варна и там трябва да ида след няколко време неотложно да сторя волята
на
Господа.
Когато ми се съобщи това, аз се почудих, понеже не виждах никаква възможна причина, и при това не бях осветлен още от Духа Божий.
Аз се молих няколко пъти
на
Господа да ми яви да не би само да се мамя или някой лош дух да ме лъже да оставя другото поканване, но отговорът беше същият, че Господ за там ме вика и че трябва да чакам, защото Господ ще ми обясни причината.
И след това в седем разговорами изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.
В последния разговор има особени неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25. VI.
и свърши последния си разговор
на
8. VII.
И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше утаил нещо от мене.
Да ви не блазни нищо, нито да има противоречия помежду ви, да ви не сполети някое зло, гледайте да не оскърбите Господа, който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да му служим вярно, без да се повръщаме назад.
Кажи
на
брат Тодора и го поздрави от мен братски.
И като се видим и обменим чувствата и мислите
на
душата
си и Духът Господен пребъде с нас, всичко ще стане ясно.
Аз съм готов за Варна и даже да дойда до Бургас, ако е Волята Господня.
Ако Господ е определил Варна, елате.
Поздрави д-р Миркович нарочно и му съобщи благата вест, с която Господ ни е сподобил всинца ни.
4.
Писмо на Учителя (телеграма) до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 18.07.1900 г.
Подадена от Н.
Отговорете: Ще тръгнат ли тази седмица.
5.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Учителя прави водно кръщение
на
П.Киров, д-р Миркович и Т.Стоименов
За това събитие може да се прочете в биографията
на
Тодор Стоименов, "Епистоларни диалози - част I (1898-1900)".
Датата е малко спорна.
Според Атанас Славов, авторът
на
Изгревът, това е станало
на
20 юли 1900.
Откъс от биографията, в която се споменава за това събитие:
На
23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П.
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов
на
р.
Девня, при моста
на
жп линията за Варна.
Така оттогава до края
на
живота си Т.
Стоименов остава верен
на
идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.
Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик
на
15/17 май 1872 г.
Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т.
Стоименов има брат, който в началото
на
миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата
на
П. Киров.
Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки
на
Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок.
В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието
на
М.
В спомените за нея
на
хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание.
Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края
на
живота си.
Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени.
Семейството му е средно заможно и той като юноша помага
на
баща си в кожарския занаят.
Завършва трети прогимназиален клас в родния си град.
Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още
на
17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община.
Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар
на
съда,
на
която служба се е пенсионирал
на
45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното
Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла
на
живота.
Но все остава празно в
душата
му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време
на
вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл.
По това време е
на
квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене.
„Една вечер преживях нещо страшно.
Както си четях, стори ми се, че столовете се раздвижиха, в шкафа започна да се тропа.
Настръхнал в ужас, аз легнах
на
леглото и се завих презглава.
На
другия ден ми казаха, че се явили таласъми и в други къщи.
Тогава се запознах с един млад чиновник, който се наричаше Васил Козлов.
Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум".
Така започнахме да правим опити с писане и масичка.
Козлов се запознах с друг един човек - П.
Киров, който се оказа много по-напреднал.
Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата
на
спиритизма в България.
По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина".
На
един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски".
Дотогава считах Евангелието за попска книга,
на
което ни учеха в училище.
Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея."
По време
на
друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ.
Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек".
И наистина, Т.
Киров изпращат Козлов
на
пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В.
Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т.
Стоименов: „Това нашето са само опити.
Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси".
Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят.
След близо две години писане
на
писма навръх Великден в началото
на
април 1900 г.
щастието и
на
Т.
Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П.
Киров отпътува
на
30 март, а Т.
Стоименов няколко дни след него се качва
на
увеселителния параход за Варна.
В началото
на
април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада
на
юнашките дружества,
на
която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина.
Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма
на
изява
на
обединените гимнастически дружества „Юнак".
Стоименов продължава да си спомня до края
на
живота си, което говори, че заедно с П.
Киров са присъствали
на
големия форум.
Киров беше отишъл напред с друг курс
на
парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина
на
Учителя.
Киров от лозята
на
Варна.
Там те са ходили
на
разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори.
Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък
на
баща му.
Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне
на
беседи по френология в читалището.
Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания
на
черепите, от което е имал известни скромни доходи.
Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща
на
хотел, спяхме заедно
на
едно легло в моята скромна стаичка.
Но никога не се назначи
на
държавна служба, нито беше станал зависим от някого.
Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него.
Струваше ми се, че духовният
свят
е станал така близък и понятен, като че беше самият физически
свят
, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си.
„А кога ще можем да направим конгрес
на
духовните хора в България?
„И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор
на
Бялото Братство в България
„Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т.
Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна.
Датата беше определена - това беше първият конгрес
на
Бялото Братство в България - юли 1900 г.
Трудно беше за нас двамата с П.
Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските.
Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме.
И все пак чудото стана.
Когато излезе разписанието за отпуските
на
чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса.
Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата
на
парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде
на
началника
на
ума и да вземе да ни спре.
Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце
на
гръб.
Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи
на
една селска кола със сено и така ме изпревари.
Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл.
На
другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас.
Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина.
Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания.
Това бяха дни
на
беседи, разходки из околностите
на
Варна, молитви, приятелски разговори.
Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души?
", той каза гласно, като отговаряше
на
мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди".
На
23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П.
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов
на
р.
Девня, при моста
на
жп линията за Варна.
Така оттогава до края
на
живота си Т.
Стоименов остава верен
на
идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.
Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора.
Единствен той е свидетел как от трима човека
на
първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение
Тодор Стоименов сънува една вечер как го
на
паднала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.
Озърнал се и видял, че наблизо има дърво.
Бързо се хванал за клоните му и се качил горе.
На
другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
Този свещеник го обвинявал, че бил проводник
на
евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието.
Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим
на
Бога за ближния?
". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор
на
бургаските протестанти", с автор К. Христов.
Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник.
На
първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
", носещо дата 25 март 1904 година.
Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес
на
Църквата и православния български народ.
Помислихме, че това е работа или
на
безбожници, или
на
протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове
на
всичко, що е българско".
Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов.
На
3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „
На
, това е за вас предназначено!
". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават
на
бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов.
Руско-японската война изненада света и причини тъга
на
славянските народи.
С такава цел се събраха и бургаските граждани
на
7 март в църквата.
Във време
на
молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно.
Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна.
На
, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква.
Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес
на
Църквата и народа?
От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя
на
истината.
А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите,
на
чийто гръб трупат богатства.
К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така?
Отговора го дава самият протоиерей в брой 26
на
в.
Ако се вярва
на
бургаския протестански проповедник Пачеджиев, автор
на
брошурката „Ти победи!
Той я прочел в ръкопис
на
5-имата бургаски протестанти като проповед и отсетне я напечатал.
Явява се въпросът защо е взет като автор
на
брошурата Т.
На
това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т.
Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа.
Но сега вече положително знаем, че авторът
на
безбожните глупости по адрес
на
гражданите,
на
Църквата,
на
чиновничеството,
на
учителството и
на
духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка
на
Т. Стоянов."
В потвърждение
на
това, че не Т.
започва работа като чиновник в представителството
на
АД „Сингер" (предприятие за продажба
на
шевни машини).
Често е похвалван и награждаван за усърдна работа.
се сдобива със 7 дка земя
на
Изгрева, която през 1958 г.
е отчуждена.
Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост.
Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване
на
семейство, но за да остане верен
на
препоръките
на
Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини.
Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края
на
живота си остава най-верният член
на
Братския съвет.
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете
на
Бялото Братство.
По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните.
Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава.
Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
Тогава изгрява щастливата звезда
на
Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.
Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер
на
Братството - при него се съхранява десятъкът.
В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите
на
някои.
Не
на
всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е
на
вличал гнева
на
братята.
Също така е председател
на
Младежкия окултен клас, а заедно с П.
Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията
на
съборите.
След заминаването
на
Учителя Петър Дънов той става ръководител
на
новоизбрания Братски съвет до своята смърт.
Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране
на
Братския живот.
Той е научен да спазва законите
на
държавата.
Като съвременник и сподвижник
на
Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите
на
държавата.
Той е привърженик
на
законността при всяка една власт и с оглед
на
това държи да се направи устав
на
Бялото Братство.
Според спомените
на
Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител
на
Братството и в потвърждение
на
това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.
Напуска този
свят
на
22. Х.
Според спомените
на
Т.
Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
Отсяда в квартирата
на
Т.
Стоименов и спи с него
на
едно легло, тъй като липсва второ.
Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите
на
жена си.
Т. Стоименов е
на
квартира в дома
на
един грък, който обитавал съседната къща.
Стоименов
на
вечеря заедно с други братя и сестри.
Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно,
на
умиране.
Всички лекари вдигнаха ръце.
". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я
на
разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата
на
лицето
на
детето".
Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага
на
лицето
на
детето.
То веднага заспива.
Когато
на
другия ден се събужда, е вече съвършено здраво.
Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари.
на
въпроса какво е личното мнение
на
Т.
Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия
свят
.
Той е видимият представител
на
невидимото Всемирно Бяло Братство,
на
което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие
на
Земята.
Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи
на
Божията Любов,
на
Божията Мъдрост и Божията Истина.
Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите
на
хората, за да бъдат те достойни граждани
на
това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори
на
Земята,
на
която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества
на
Шестата раса.
Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята!
Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето
на
духа, какъвто друг историята не познава.
За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов
на
жертвениците.
Хората
на
плътта ще се самоизядат, а хората
на
Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто
на
цялото човечество.
Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога.
", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята
на
Отца Моего".
И: „Господ не гледа
на
лице, но
на
сърце".
Резултатите са, които определят качеството
на
извършената работа.
Учението
на
Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия
свят
и всички религии.
Така е и с душите, докато укрепнат.
Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята
на
Бога.
А щастието и величието
на
един народ зависят: 1.
От високия морал
на
отделното семейство; 2.
От разумността
на
неговите общественици; 3.
От проницателността
на
неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите
на
Невидимия
свят
, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.
Обикновеният се спира
на
проявата, а разумният търси да се справи с причините.
6.
Писмо на Учителя (телеграма) до Пеню Киров
, 6.08.1900 г.
на
П. К.]
Свободен да напусне135.
135. Тази телеграма е отговор
на
П.
Дънов
на
телеграма от 5 август 1900 г.
с въпрос, отнасящ се за П.Киров, изпратена от името
на
д-р Миркович по молба
на
Т.
7.
Писмо на Учителя до Пеню Киров
, 10.08.1900 г.
Надявам се да сте добре всички и да успявате добре.
Дано Бог изправи всичко най-после.
Неговата Сила, Неговата Правда, Неговата Истина ще възтържествуват.
Но изпитът все ще трябва да се мине, без него човек
на
никаква работа не може да се хване.
Има много неща,
на
които не съм ви отговорил, но те всички чакат своето време.
Времето ще направи работите по-ясни.
Един ден всичко, което вътрешността
на
душата
ни желае, ще се изпълни.
Макар и за дълго, търпи се, ще отдаде правото
на
своите избраници.
Днешната тъмнина ще се обърне
на
бъдеща виделина.
Всичко, което съм ви писал досега, надявам се, че разбирате духа
на
писмото.
8.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар
, 12.08.1900 г.
Вашето приех във Варна и оттогава насам, види се, много неща се извършиха.
Надявам се да растете във всяка благодат.
Д-рът ме запита за една ваша работа137, но и досега не сте ми обяснили кои са причините за вашето настроение.
Разправете ми за разходката
на
Тодор, как я свърши.
Няма съмнение, работите ще вземат най-после добър край.
137. За проблемите
на
П.
138. Започналото разширение, реформиране и модернизиране
на
българската армия в младата българска държава намира своя израз през 90-те години
на
Х!
Това е регламентирано с един от най-значимите документи в историята
на
армията - „Закон за устройството
на
въоръжените сили
на
Българското княжество" от 1891 г., допълнен и изменен през 1895 и 1897 г.
В мотивите към законопроекта се споменава: „...за създаване
на
една многочислена и добре устроена според съвременните изисквания
на
военното изкуство армия".
В резултат
на
започналото разширяване и развитие
на
организацията
на
армията се предвижда за около 10 години численият й състав да достигне 360 - 380 хил.
9.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 21.08.1900 г.
Мен ме радва вашият успех и растенето ви в благодатта и познанието
на
Господа Исуса.
Само внимавайте да ви не прелъсти похотливостта
на
сърцето, от която врагът
на
нашето спасение се ползва.
Да се прославим с Христа значи да страдаме с Христа и да се съразпънем с Него.
Колкото нашата вяра е по-чистосърдечна, по-искрена и
на
лице приятна, толкова повече Божията любов в сърцата ни е пълна и съвършена.Христос ни е съобщил всичко, каквото е чул от Oтца Си.
Нам е дадено да разбираме тайните
на
Царството Божие.
Господ ни е възлюбил и е дал себе си жертва за нашето изкупление.
22:15-16) Христос каза
на
Петра: „Ела, ще те направя ловец
на
человеци". [Мат.
4:19] Ето, длъжността
на
всякой ученик Христов е да лови и привожда человеци грешни при Христа.
Разбира се, че тази работа е деликатна и при това трудна.
Но, приятели, да ви кажа едно нещо, и то от Господа: у нази още вее духът
на
маловерието.
Ний ставаме причина много пъти да се изкусява Господ посредством нашите слабости.
Повикването
на
Емануила146 и вашата неготовност да вярвате в неговите думи огорчава Господа.
Тази слабост аз я забелязах още във Варна.
Що казва Писанието: „Да не [в]земаш името
на
Господа Бога твоего напразно". [Изх.
20:7] И не разбирате ли още, че Емануил е едно от
святите
имена Божии?
И аз знаех, че има някакъв спор помежду ви.
Вий викате Господа в името Емануил и после Го питате не ли e казал, че идущата година или следущия път, кога се съберем, Той ще дойде.
Аз от моя страна постих и се молих
на
18 август — миналия петък, да ни прости Господ този неволен грях.
Сторете и вие същото, моля, идущия [петък] —
на
25 август, т.е.
И знайте, че втори път, за да призовем Господа в Името му Емануил, ще постим една седмица в пост и молитва.
Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат.
Но знайте, Господ, защото ни люби, затова ни и наказва.
Емануил е Господ
на
нашето спасение.
Той се вика още Господ с нази.
Не трябва да огорчаваме Духа Христов, Духа, Който ни благослови и привлече при Господа Бога, Нашия Спасител.
Той е носител
на
закона Негов или Иехова е
свят
.
Не знаете ли колко наказание понесе Израил от Иехова за своето непослушание?
Нека всяка лека постъпка да даде място
на
добри и
святи
дела от наша страна.
Той ни каза чисто и ясно, че ще ни води, ще направлява нашите пътища, ще урежда бъдещето ни, ще ни отвори широко врата за работа и ще благослови всичките ни трудове, и ще промисли за всичко, от което се нуждаят нашите души.
Ний трябва напълно да следваме диктованията
на
Христовия дух.
Не казва ли Христос
на
всяко място, че вярата е необходима?
Тя е вътрешният разум
на
Божественото управление.
Тя е силата
на
Божията благодат.
Когато Бог мисли и промишлява за нас, в какво има ний да се съмняваме?
Нима ний трябва да мислим, че Господ иска да ни направи да правим глупости с нашата вяра?
Вярата е осъществление
на
ония неща, които се не постигат с нищо друго, освен с нея.
Да не мязаме
на
хора, които днес вършат едно, а други ден мислят друго.
При това не се заблуждавайте с мисълта, че нашите мисли са утаени от небето.
Не, там всичко се знае, ний сме отворена книга.
Господ знае помишленията
на
сърцето ни и затова желае да ни изправи.
Четете думите Му в 14 глава
на
Йоана.
На
теб,
на
Тодора,
на
Д-ра, а най-после и
на
мен Господ [в]се е определил по нещо добро.
„с нас е Бог") - името се среща два пъти в Стария завет (Ис.
1:22, 23), където по този начин е назован Исус Христос.
П. Дънов за Емануил: „Емануил е едно от
святите
имена Божии ... И знайте, че втори път, за да призовем Господа в името му Емануил, ще бъдем една седмица в пост и молитва.
Гледайте накрай време да не изгубим Божията благодат ... Емануил е Господ
на
нашето спасение.
Той се вика още „Господ с нази".
Имайте страх и почитание към това име ... Обръщайте се към Господ, наречен Емануил". (вж.
писмо № 45
на
Учителя Петър Дънов от 21.08.1900 г.).
„
На
това събрание [14 август 1906 г.] присъстваха тримата невидими приятели, покровители частно
на
българския народ и изобщо -
на
славянството.
Тия трима приятели носят и името „Все"... „Все" значи Емануил, т.е.
Господ с нас и между нас, Който ни учи.
А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха
на
Авраама при мамврийския дъб (Бит.
18:1-18) и му обещаха бъдещото величие
на
народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно." (Из „Протокол
на
Трето събрание от Годишната среща
на
Веригата", Варна, 1906 г.
Веригата
на
Божествената любов, София: Бяло Братство, 2007, с.11). (П.К., №40, 15.08.1900 г.).
10.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Нови пазар
, 1.09.1900 г.
Д-рът замина ли за Сливен?
Надявам се да сте добре и да бодърствате за доброто.
Има някои и други въпроси,
на
които ще ви дам един положителен отговор, но засега ще трябва да потърпите.
На
мен ми се даде едно съобщение от числата 63 и 66 и още не съм имал време да го разчленя.
Аз не съм писал още
на
Козлова, понеже не ми е останало време.
147. Липсва оригиналът.
11.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото), Нови пазар
, 11.09.1900 г.
(отворена карта)
Отворената ви картичка получих (Писма 41 или 42).
Засега, види се, Господ не ще ви изложи
на
изпит да го решавате.
Но според духа
на
Еван[гелието] и според ясните думи Христови ний никога и при никакви условия не трябва да даваме обещания никому, които са противни
на
Божия закон.
Ний сме свободни пред Бога и не трябва да жертваме Божествената свобода за нищо под небето.
3а нас върховното добро е Волята
на
Бога.
Онова, което Той изисква от нази, него и трябва и да вършим без никакви съображения от страна
на
света.
10:28] Война149 засега няма да има.
Надявам се да сте добре.
Пазете сърцето си, или по-добре — уповайте
на
Господа.
149. Вероятно под „война" тук се има предвид предстоящото Илинденско-преображенско въстание в Македония и Одринско от 1903 година, връхна точка в националноосвободителната борба
на
македонските и тракийски българи.
Организатор
на
въстанието е Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
На
2 септември 1899 г.
Това е едно от първите такива в страната, тъй като официално одринските преселенски дружества „Странджа" се сливат с тези
на
Върховния македонски комитет през пролетта
на
1900 г.
Дружеството в Бургас организира голяма част от подготовката
на
Илинденско-преображенското въстание, като образува чети, набира оръжие, храна и дрехи за въстаниците и ги изпраща зад граница.
То се занимава и с изключително тежкия въпрос за настаняването и изхранването
на
хилядите бежанци, залели областта след погрома
на
въстанието.
12.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 16.09.1900 г.
Плътта е немощна.
„Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение, което става
на
вас за изпитня." (I Пет.
4:12) И пак казва Словото Божие: „Братя мои, земете пример
на
злостраданието и
на
дълготърпението
на
пророците".
При това нека се помни: „В любовта страх няма, но съвършената Любов пропъжда вън страха".
Ето що казва Писанието: „Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания". (Рим.
8:26) Не си ли узнал още, че когато страдаме ний, че и Господ страда с нас заедно?
Той понася винаги половината от скърбите ни.
Но с време Духът Божий, Който сега работи в твоята душа и чисти сърцето ти от минали грехове, за да го приготви за храм
на
Божието присъствие, ще те осветли.
Ти още не съзнаваш напълно своята слабост и от колко неща имаш нужда; Божията благодат трябва да преобрази твоето сърце.
Що казва Павел
на
едно място: „Не сте се противили още до смърт" [Евр. 12:4].
дух: „Давай
на
ставления
на
мъдър и ще бъде по-мъдър; учи праведен и ще нарасте в учението" (Пр. 9:9).
Неговата сила обаче се показва в нашата немощ.
„И ето, Аз съм с вас, дар за всичките дни до скончанието
на
века" [Мар. 28:20].
Ето това е нашето постоянно утешение — че Господ е с нас постоянно и ни ръководи, насърчава и утешава.
Славата, която ни очаква, тя не е за в този
свят
, ний ще бъдем облечени в нея само когато Го видим и станем подобни Нему.
Колкото за през тоя живот, има да носим скърби, страдания, хули, поругания и всичко друго, което Бог, Нашият Небесен Баща, ще види за добро да допусне.
И тъй, нека се не мамим повече от тоя
свят
, нито да очакваме нещо извънредно.
Господ е вече с нас, в това няма съмнение.
Духът Му е наш водител и просветител.
В най-тъмните минути
на
живота си, когато страдаме най-много, когато се измъчваме в недоумение, Господ е най-близо до нас.
Защото познаваш почерка ми, слога
на
писанието ми, духа, който винаги прониква моето писмо. Добре.
Не си ли се научил още да познаваш кога присъства Господ при тебе?
Ако не си научил белезите, нека ти кажа.
То не е в някоя светла заран
на
живота ти, нито тий в благополучието ти, но в някоя тъмна нощ, когато усещаш болка и страдания и когато усещаш като че си забравен и отхвърлен от всички; тогава е Христос най-близо да теб, тогава Той идва сам да те утешава като приятел, като Спасител и добър Баща.
Аз ти казвам това, което съм чул и научил от Господа.
Дългите страдания и скърби в живота ми, които съм посрещнал от самото си детинство150, научиха ме
на
едно нещо —
на
моята слабост; и аз казах в
душата
си посред тая безнадеждност: „Господи, Ти Си моя надежда, спасение и сила".
13.
Разговор на Учителя с Духа Господен, записан на 1 октомври 1900 г. - ТРИТЕ НЕЩА
, 1.10.1900 г.
Разговор
на
Учителя с Духа Господен, записан
на
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
Разговор с Учителя Дънов записан
на
1 октомври 1900 год.
21 Първата храна е неговото Слово, добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.
Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил.
Но каквото и да мислиш друго, вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне, ни придаде нито една педя
на
живота.
Пълнотата обаче
на
съвършения и
свят
Живот зависи от познаването и възприемането
на
Божията Истина и Неговата Любов.
Този е единственият вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ
на
Спасението.
Той може да всади в твоята душа истинското Познание и Мъдрост за Божиите наредби.
– Знание.
– Здраве, храна, облекло.
Това е толкова вярно и истинно, колкото Слънцето
на
деня.
Що са тревогите, смущенията
на
тоя живот?
Измени мислите си – ще се измени и настроението ти; и обратно, измени настроението си – ще се изменят и мислите ти.
Не е ли най-после сърцето двигателят
на
всичко, според посоката
на
мисълта, според стремлението и настроението.
Добре, остави го настрани.
Тогава какво те още безпокои, отношението
на
другите?
Тури го настрани и не мисли вече за него.
Всички хора една майка ги ражда, няма нито един по-добър.
Адам беше в Рая, мястото
на
блаженство, и добре му беше, и нямаше от нищо да страда, глава не го болеше.
Но ето един ден по съвет
на
жена си нему се поревна да вкуси и от последното дърво
на
това място, което му беше забранено.
И какво произлезе от вкусът
на
този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете
на
всички други?
Това желание е най-последното, като Адамовото дърво.
Храни се с Дървото
на
Живота и ще изцелееш – това дърво е Христос и неговият плод е Истината.
Защото то ще бъде написано
на
друго място, много по-добро – там, в твоето сърце, гдето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш.
Божият закон е да се спазват всички добри неща в
душата
, която е олицетворение
на
всичко, което Той върши.
Тя е Божествената книга, в която се вписват Неговите дела заедно с Неговите слова.
Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава.
Всички человечески наредби един ден в тоя
свят
ще изчезнат, но
душата
ти само ще остане с Господа, за да влезе в Божественото общение
на
Божия
свят
.
Тогава Той ще ти бъде Баща и всички, конто Го любят, – твои братя, сестри, приятели, роднини и познати.
Сега, ако разбираш смисъла
на
тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това.
Помни, целта е съвършенството, Любовта е блаженството, а добрата мисъл – небесната красота.
Стой близо при вечния извор
на
Божия Дух.
Той е правият път за постигането и придобиването
на
всите небесни Добродетели.
Той е тайната връзка
на
всичко.
Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещават правдата Му и милостта Му в род и род.
Приеми чашата
на
Спасението Господне и не роптай за своята участ.
Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост.
В Неговата Виделина ще ти се открие пътят Господен.
Помни, в Бога няма измяна.
Свидетелството
на
тоя Дух, който свидетелства заедно с твоя, е вярно.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDF
14.
Учителя получава от Духа „Трите неща”
, 1.10.1900 г.
Разговор с Учителя Дънов записан
на
1 октомври 1900 тод.
Първата храна е неговото Слово; добрият живот е Божията Воля и доброто мислене е Неговата Любов.
Добре да живееш е да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил.
Но, каквото и да мислиш друго вън от тия граници, които Бог е положил, това няма да ти помогне ни придаде нито една педя
на
живота.
Пълнотата обаче
на
съвършения и
свят
живот зависи от познаването и възприемането
на
Божията Истина и неговата Любов.
Този е единствения вседостатъчен Дух, който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Господ
на
спасението.
Той може да всади в твоята душа истинското познание и Мъдрост за Божиите наредби.
Знание. И, какво ти е нужно за живота?
Здраве, храна, облекло.
Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето
на
деня.
Що са тревогите смущенията
на
тоя живот?
Измени мислите си, ще се измени и настроението ти.
И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти.
Не е ли най-после сърцето двигателят
на
всичко, според посоката
на
мисълта, според стремлението и настроението.
Добре, остави го настрани.
Отношението
на
другите?
Тури го настрани и не мисли вече за него.
Всички хора една майка ги ражда.
Адам беше в рая мястото
на
блаженство.
Но, ето един ден, по съвет
на
жена си, нему се поревна да вкуси и от последното дърво
на
това място, което му беше забранено.
И какво произлезе от вкуса
на
този последен плод, който влезе и се смеси в него с вкусовете
на
всички други?
Това желание е най-последното, като Адамовото дърво.
Храни се с дървото
на
живота и ще изцелиш.
Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината.
Защото то ще бъде написано
на
друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш.
Божия закон е да се спазват всички добри неща в
душата
, която е олицетворение
на
всичко, което той върши.
Тя е Божествената книга, в която се вписват неговите дела заедно с Неговите слова.
Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава.
Всички человечески наредби един ден в тоя
свят
ще изчезнат.
Но
душата
ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение
на
Божия
свят
.
Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати.
Сега, ако разбираш смисъла
на
тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това.
Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота.
Стой близо при вечния извор
на
Божия Дух.
Той е правия път за постигането и придобиването
на
всите небесни добродетели.
Той е тайната връзка
на
всичко.
Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род.
Приеми чашата
на
спасениетио Господне и не роптай за своята участ.
Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост.
В Неговата виделина ще ти се открие пътят Господен.
Помни, в Бога няма измяна.
Свидетелството
на
тоя Дух, който свидетелствува заедно с твоя е вярно.
15.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 8.11.1900 г.
Надявам се писмото ми да ви завари радостен и весел в Господа.
Това е най-голямото богатство за
душата
на
един верующ — да има мира и благословението
на
Светия Дух Божий.
Аз съм уверен, че вие растете в благодат и познание.
Бъдете спокоен, аз винаги добре Ви разбирам, зная стремлението
на
духа ви, зная, че Господ ви води.
Изпитните в нашия живот, колкото и тежки да са, имат своето добро предназначение от Господа.
Желанието
на
Нашия Небесен Баща е да се усъвършенстваме вътрешно във всяка добродетел и истина.
Надявам се тъй също и брат Тодор да расте и уяква.
Аз има[м] да ви съобщя една радостна вест — Господ ми е дал тук наскоро няколко души приятели.
Единият е млад, другият е
на
средна възраст.
Миналата неделя ходихме да се разхождаме вън от града и имахме добър разговор.
На
младия приятел му дадох едно Евангелие.
Той винаги търси бедните.
Има още един, който ме е задължил да му доставя една Библия и едно Евангелие за в джоб.
Ето, Господ ни е поменал; Той вижда нашата немощ; ний не разполагаме с пари, но Господ е нашето богатство.
Молете се и вие за успеха
на
Божието дело.
Аз писах
на
Д-ра и му обясних всичко, което беше потребно.
Има да ви кажа, брате, да пазите простотата
на
вашата вяра.
Търсете от Господа дара
на
Негова
Свят
Дух, за да ви осенява и просвещава винаги.
Напуснете всякой страх, всяко двоумение и бъдете с един ум, както е бил и Господ наш.
Обещанието е дадено нам: „Не бой се, мало стадо; Отец ви е благоволил да ви даде Царство". [Лук.
12:32] Надявам се да чуя добри неща от вази.
Тодора и Николая нарочно от моя страна, а тъй също и г-н Пачеджиева159.
Господ
на
Мира да ви съхранява във величието
на
Своята благодат.
От Козлов имате ли някое писмо наскоро?
Нека да знае, че Господ Исус го люби и че може да го спаси, стига той да вярва в Неговите думи и да се старае да живее според тях.
Нека да се не смущава, Господ
на
спасението е Един.
„Аз съм пътят, Аз съм истината и животът", казва Господ.
Тайните неща
на
Царството Божие, които остават неоткрити, тях ще учим за в бъдеще.
Сега едно е важното — да възприемем Господа в
душата
си, да се съвъплътим с Него и да възприемем Духа Му.
Когато пораснем в сила и мощ, ще научим много други неща.
На
бр.
Той има един таен грях, който трябва да напусне.
Нека да знае, че любовта Господня е повече от всичко.
157. По-нататък от „двамата" само веднъж се споменава „младият приятел" в писмото
на
П.
158. В тогавашната образователна система това вероятно е отговаряло
на
завършен гимназиален курс.
Баня, Разложко
на
18 януари 1865 г.
Заминава за Америка, където получава степен бакалавър
на
изкуствата в колежа „Алегени", Пенсилвания, през 1894 г.
В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г.
Пристига в Бургас
на
17.07.1898 г.
С известни прекъсвания работи там до края
на
живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н.
В самото начало
на
века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи проповеди.
Велчев се жени за Люба - сестрата
на
съпругата
на
Пачеджиев - Йордана.
В началото
на
ХХ в.
16.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 12.11.1900 г.
„Благодат и мир да се умножи
на
вас с познанието
на
Бога и
на
Исуса Господа нашего." [II Петр. 1:2]
Желая, бр., да ви съобщя: както Бог от величието
на
Неговата милост и „Божествената Негова сила е „благоволил" да дари нам всичко, що е за живота потребно и за „благочестието", за да можем „чрез познанието
на
Тогози, Който е призвал нас", да участваме в Неговата „слава и добродетел; чрез благодатта
на
Когото се дариха нам всичките най-големи драгоценни обещания, за да бъдете поради тях причастници
на
Божественото естество и да отбегнете от похотите и тяхното разтление, което е
на
света".
И за това истото Господ иска да турите всичкото си старание, да приложите
на
вярата си добродетел [II Петр.161 1:5—8], за да може вярата ви чрез нейното небесно превъзходство да се уякчи, за да имате дързостта да злострадате за Неговото име.
Обаче, за да не би добродетелта, която е в нас, да стане едностранчива и ограничена, Господ иска да приложим при нея благоразумие и знание за Божията Истина и длъжността си.
Но тъй като и знанието може да се изопачи и да ни придаде повече гордост и себенадеяност и да станем повече свободолюбиви, отколкото Боголюбиви, то Господ иска да приложим
на
нашето знание въздържание — с други думи, да обуздаваме своите наклонности.
Но тъй и като самото въздържание може да се преобърне
на
постничество и нетърпение спрямо другите и да изгубим от предвид благодатта
на
нашето спасение, Господ иска да приложим при въздържанието търпение, за да бъдем готови да понасяме всичко с радост.
Обаче тъй като търпението може да се преобърне
на
равнодушие и общо презрение към всичко, Господ иска да приложим към търпението благочестие, за да можем да се надяваме и уповаваме винаги
на
Бога, като имаме съобщение с Него.
Но благочестието, ако не се пази, може да се преобърне
на
фарисейство, вътрешно уединение, да любим само своето спокойствие.
Но тъй като и братолюбието може да [в] земе тесни граници — да обичаме само един тесен кръжок от приятели и братя с еднакви убеждения, то Господ иска да приложим
на
братолюбието Любов.
Любов, която е завервание
на
всичките добродетели, която излиза вън от всичките тесни кръгове и обгръща цялото човечество и цялото небе.
„Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине никой, който вярва в Него.
" Защото тези добрини, като се намират у вас и като се умножават, ще ви направят да не сте празни, нито безплодни в познаванието
на
Господа Нашего Исуса Христа.
Така, както се въдворявате в Истината, ще ви се „даде вход във вечното Царство
на
Господа Нашего и Исуса Христа".
Нека прочее да се стремим към пълнотата
на
съвършенството, гдето царува умът и Духът
на
Господа.
Нека прочее усърдно да се молим за осъществяванието
на
Господните мисли: „Да се освети Неговото Име, да дойде Неговото Царство, да бъде Неговата Воля".
Аз благодаря
на
Господа, Който ме подкрепя със Своя благ Дух.
Ний сме вече в обятията
на
Царството Божие и отиваме с помощта
на
вечната благодат към дома
на
нашия Небесен Баща.
Ний ще видим Неговото благо лице и лицето
на
Нашия Господ и Спасител и ще бъдем в сдружението
на
всички светии, чада Божии и Ангели.
Каква блажена мисъл: „Щ,е вложа закона Си в сърцата им и ще го напиша
на
умовете им".
И: „Греховете им и беззаконията им няма да помена вече".
Сега моля ви от моя страна, гледайте да привлечете някого при Христа, опитайте се и Господ ще ви помогне.
Господ ни е говорил и постоянно ни говори с помощта
на
Святия
Си Дух.
Нашият Господ е с нас.
„Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди
на
Бога.
" „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите
на
тоя
свят
."
Ето, аз ви пиша в името
на
Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища.
Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример
на
другите — по пълнотата
на
вярата си и по пълнотата
на
живота си.
Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение.
Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори.
И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа?
Колко Той е грижлив, благ и благоутробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез
Святия
Си Дух.
Ний сме малки пришълци в този мир и ако Господ не ни крепеше, бурите
на
тоя
свят
биха ни отнесли и от нас не би останала следа.
Малки цветове сме ний, които едва сега се готвим да пуснем своите пъпки, и колко е милостив Господ, не ни е забравил: Той изпровожда Своята светлина и топлина, за да ни освежи и ободри духом, да се не обезсърчим и да знаем, че пролетта е близо и кога настане за нас, ще разтворим своите чашки и първи ще пием от Небесните благословения.
Ние първи ще бъдем, които ще целунем първите поздравителни лъчи
на
Неговата любов.
160. В началото
на
оригиналното писмо няма дата.
Тя вероятно е била отбелязана в края
на
писмото, но тъй като последният лист липсва, се взема датата от книгата
на
Петър Дънов „Писма до първите ученици", София, 1999 г., с.
161. II Петрово послание, глава 1-ва, стихове 5-8: (5) „И за това, истото, турете всичкото си старание и приложете
на
вярата си добродетел,
на
добродетел благоразумие, (6)
на
благоразумие въздържание,
на
въздържание търпение,
на
търпение благочестие, (7)
на
благочестие братолюбие, и
на
братолюбие любов.
(8) Защото тези добрини, ако се намерват у вас и се умножават, правят ви да не сте праздни нито безплодни в познаването
на
Господа нашего Исуса Христа".
162. Оттук нататък липсва последният лист от оригинала.
Поместеният край
на
писмото е взет от книгата
на
Петър Дънов „Писма до първите ученици", С., 1999 г., с.
17.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка на писмото), Нови пазар
, 27.11.1900 г.
„Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, който си ми подарил живот и здраве, да ти се радвам, моля те, изпроводи ми Духа Си, да ме пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.
Научи ме да правя Твоята воля, да осветявам Твоето име и да Те славословя винаги.
Животът си, който посвещавам
на
теб за доброто
на
моите братя и ближни, Ти благославяй.
Помагай ми и ми съдействай да раста във всяко познание и мъдрост, да се уча от Твоето Слово и да пребъдвам в Твоята Истина.
Ръководи ме във всичко, което мисля и върша за Твоето име, да е за успеха
на
царството Ти
на
Земята.
Храни
душата
ми с Небесният хляб, укрепявай ме със силата Си, да успявам в живота си.
Защото е Твое царството и силата и славата завинаги. Амин."
Люб. бр., това е нашата Лозинка от Господа.
Ний ще се отправяме всякой ден заедно в духа
на
тая молитва към Господа Бога Нашего.
Пази тая молитва като зеницата
на
окото си, защото е продиктувана от Духа
Святаго
.
„Опитайте Ме — казва Господ — и ще Ме познаете, призовете Ме и ще ви отговоря, защо[то] съм благ и благоутробен. "
Каквото и да мислят хората или братята за нас, то е маловажно; нашето призвание е Любовта Божия и Неговото общение.
Трябва да знаем, че грехът, плътта и светът са три наши врагове.
Но Господ е верен, в Него няма сянка
на
промяна.
Ний ще се осланяме
на
Него и
на
Неговата сила и Той ще ни изведе победоносно.
Оставяй се напълно Той да те ръководи.
Временните промени в живота са преходни, те са както годишните времена.
Вярата, надеждата и любовта — те са основата.
Сега е мрачкаво, но иде ден и зорницата, която е
на
нашия хоризонт, го предсказва.
Той е славен ден, блажен ден
на
живота.
Ние сме пришълци и странници в тоя
свят
.
Нашето отечество е другаде.
Като свършим своето поприще, ний ще се отправим към дома
на
нашия Небесен Баща.
163. Липсва датата в началото
на
писмото, тя е
на
последната страница отстрани.
164. Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята
на
Братството се дава в това писмо.
В „Наряди и упътвания" от 1925 г.
той пояснява: „Като прочетеш Добрата молитва, с нея можеш да влезеш навсякъде.
Тази молитва е дадена от Бога, от Духа Божий, тя е свещена и не остарява".
Първият вариант
на
„Добрата молитва" е даден в единствено число.
По време
на
Втората световна война, по негово поръчение, Братството отпечатва листовка с „Добрата молитва" и „91 псалом", която всеки да носи със себе си.
„Добрата молитва", наред с 91 псалом и „Отче наш", са най-употребяваните молитви до днес в нарядите
на
Братството.
18.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
Това е най-важната молитва от Учителя Петър Дънов, която за първи път в историята
на
Братството се дава в писмо до един от първите ученици - Пеню Киров.
Учказания за четенето
на
Добрата молитва могат да се прочетат в:
1. Учителя до Пеню Киров (Добрата молитва) (снимка
на
писмото)
2. „Наряди и упътвания" от 1925 г.
НАРЯДИ за 1925 година
Наряд и упътвания, 24.VI.1925 год.
Наряд и упътвания отЗ.Ш.1925 год.( за парична помощ за Мъглижкото братство)
Наряд и упътвания, дадени от Учителя през лятото
на
1925 г., гр. Търново.
1) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ, 24.VI.1925 г.
Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София
на
5 юли.
Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира.
Като обща тема
на
тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.).
Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване
на
един общобратски спомагателен фонд.
Както по отношение
на
темата, така и
на
практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе
на
срещата чрез своите делегати.
Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите.
Изобщо изпратете в най-скоро време списъка
на
делегатите, които ще изпратите и кога ще пристигнат тук, за да бъдат посрещнати.
Делегатите да бъдат снабдени с дебели горни дрехи, лични карти; и пристигането - денем в София.
Приемете нашите братски поздрави: КОМИСИЯТА
2) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ от З.III.1925 година
Околия) да съобща, че там през настоящата година започват постройката
на
един братски дом - салон.
По-голямата част от материялите за строеж (тухли, дръви, камани и др.) още от миналата година са приготвили; обаче необходими са и парични средства, пък с такива братството там май не разполага.
Ето защо обръщаме се към вас, ръководителя
на
кръжока, и към вас, драги братя, с молба да разгласите настоящето между всички братя и наши съмишленици, та които от тях желаят, да се притекат с парична помощ
на
Мъглижкото братство.
За направеното от вас братята от Мъглиж предварително благодарят.
Мъглижкото братство брои доста членове и постоянно нови, жадни за духовна храна, прииждат; а подходящо за целта помещение досега нямат.
Нуждата най-после налага да има такова, а това ги принуди да се обърнат към всички братства в провинцията да поискат тяхната подкрепа и така да направят това благородно дело-общо дело.
3) НАРЯД И УПЪТВАНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ
Дадени
на
учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
Търново през лятото
на
1925 година
Утринна молитва
Пътят
на
живота.
„Благословен Господ Бог наш".
Отче наш.
Бог е Светлина.
Днес за четиво ще имате: 5 глава Ефесяном; 6 глава от Евангелието
на
Йоана; 5 глава от Евангелието
на
Матея и цялата 20 беседа: „Сега скръб ще имате".
Едно от качествата
на
ученика е да има дисциплиниран ум.
Всички съвременни хора страдат от силата
на
своя ум.
Техният ум мяза
на
един неопитомен кон.
В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят
на
работа.
Това е една от великите задачи
на
всеки ученик.
Цялата съвременна култура е култура за упражнение, за възпитание
на
човешкия ум.
При туй възпитание, ако човек няма знания, никакъв успех не може да се постигне, тъй както, ако дърводелецът не знае как да владее своето сечиво, невъзможно му е да направи някакво изделие - всичко ще осакати.
Когато един майстор знае как да удря, всеки удар отива
на
мястото си, а когато не знае как да удря, той само руши.
Това не произтича от зла воля, но от незнание.
7. Гимнастически упражнения (миналогодишните).
Утринна молитва
Отче наш.
Плодовете
на
Духа.
Молитвата
на
Духа -
на
Царството.
Лозинка за през деня: „Само Истината води към живота."
от Йоана; 5 гл.
Ще ви дам едно малко разяснение за Истината.
Само с нагласена цигулка и с нагласена китара може да се свири.
Всеки инструмент трябва да е нагласен, за да свири.
Само нагласената цигулка и нагласената китара води към музиката.
Това значи Истина.
Тъй както е поставена Истината, животът, това е най-приятната песен, която можем да слушаме.
Следователно при всяко нагласяване човек придобива Истината.
Всяко нагласяване е Истина.
Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона
на
Истината се нагласяват нещата, т.е.
Истината ги нагласява.
Нагласяването дава условия да се прояви музиката.
И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот.
Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда
душата
от дълбокия сън, а Духът възкресява силата
на
живота.
Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека.
То съединява нишките
на
живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила.
6. Гимнастически упражнения.
Утринна молитва
Ще ви направя една бележка.
Когато четете „Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете
на
едно вдишване, а които не могат - поне
на
две-три вдишвания.
При туй постоянно и често вдишване и издишване
на
въздуха силата
на
молитвата се губи.
Когато се молим, трябва да имаме присъствие
на
духа, да бъдем много тихи, да владаме ума си.
Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та Духът да работи повече.
Да прочетем една молитва не е достатъчно да се изкаже тя само
на
думи.
Земният живот е една раница, която не е толкова важна.
В дадения случай ще турите тази раница
на
земята и ще бъдете като новородени.
След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници
на
гърба си, това вече зависи от вас, но във време
на
молитвата - никакви раници.
Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете
на
небето.
Като прочетете първото изречение: „Господи Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще
Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък.
И тъй, по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата.
„Благословен Господ Бог наш".
Отче наш.
Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата
на
Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих.)
Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея; 9 глава от Марка; 15 глава от Лука; 14 глава от Йоана.
Да се прочете и 22 беседа: „И заповяда
на
слънцето да грее".
Любовта е най-високият връх в света.
Мъдростта е най-великата сила в живота.
Истината съдържа най-красивия живот в себе си.
Който не се е качил
на
най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта?
Кой където се е качил, това знае.
Който не е опитал силата
на
Мъдростта, може ли да знае какво нещо е тя?
Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот?
Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: Ще се кача
на
върха!
Как ще отговорите
на
втория въпрос?
Отговорът
на
първия въпрос - „ Ще се кача
на
върха" - нека ви бъде като модел.
По този образец ще отговорите
на
третия и
на
други въпроси.
Ще отговорите: „Корените
на
моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото.
Само от Божественото излиза добрината.
На
въпроса „Мога ли да бъда богат?
Може да го съберете само по един начин.
Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв.
Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено с човешката кръв.
На
въпроса „Мога ли аз да бъда силен?
На
въпроса: „Мога ли да имам най-красивия живот?
", отговарям: Живият всякога има Истината в себе си.
Всички хора, които нямат Истината, са мъртви - мъртви в греховете си.
Живи хора са само тия, които имат Истината.
Животът значи носи Истината в себе си.
Без Истината няма живот.
5. Гимнастически упражнения.
Утринна молитва
Пътят
на
живота.
Молитва
на
Духа -
на
Царството.
Плодовете
на
Духа.
„В начало бе Словото".
Отче наш.
Съвършенството
на
Любовта ще бъде смисълът
на
моя живот.
Съвършената Любов изпъжда всеки страх от
душата
и внася мир и веселие в Духа.
„Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой
душата
си за приятелите си." Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща
на
радост.
Който побеждава, ще наследи всичко.
Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика.
Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея; 3 глава от Марка; 20 глава от Лука; 7 глава от Йоана; 12 глава от Послание к Римляном; 5 глава от Първо послание к Коринтяном; 4 глава от Второ послание к Коринтяном; 2 глава от Първо Петрово послание; 75 Псалом.
Сега ще ви дам едно важно правило: Като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело.
Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума налюбовта!
Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи й най-хубавата светлина!
Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: Милостиви,
Святий
, Благи Господи, изяви ми Светлината
на
Твоето лице, да сторя Твоята Воля.
Едно от правилата при изговарянето
на
тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух.
Не, няма по-силни думи от „Милостиви,
Святи
и Благи Господи".
Когато произнасяте тия думи Господ ще ви слуша.
Милостта е качество
на
Бога.
И всеки, който Го призовава в Неговата Светлина, Той пак му се изявява.
Светлината е Неговата
святост
.
Святостта
Божия носи светлина.
Само
святият
човек може да има знание.
Само чистият човек може да бъде
свят
.
Чистота и
святост
вървят заедно.
Чистотата, това е най-красивото чувство. Вие.
някой път се плашите от чистотата и
святостта
, но те са най-красивата дреха, с която
душата
може да се облече.
Като се произнесат думите „чистота и
святост
", някой път ви е страх, вие почвате да треперите.
Чистота и
святост
- това е най-красивата дреха, с която човек може някога да се облече.
У някои от вас се е вмъкнала мисълта, че като станат чисти и
святи
, хората ще ги избягват.
Чистотата и
святостта
, това са качества, които привличат, те са качества, които дават благородство
на
душата
.
Душата
се разширява и става привлекателна, нежна, блага, разумна.
И онзи човек, който носи чистотата и
святостта
, той е велик човек във всяко отношение.
Утринна молитва
Пътят
на
живота.
„Благословен, Господ Бог наш".
Молитвата
на
избраните.
Молитвата наДуха -
на
Царството.
Отче наш.
от Йоана.
Ще ви дам едно правило: Пази ума си чрез светлината,
душата
си - чрез топлината, а тялото си - чрез чистотата!
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината - в студенина
Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината.
Щом светлината се намали, топлината се увеличава.
Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава.
В живота изобщо, когато човек прилага
на
сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва.
Или, с други думи, казвам: Когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва.
Закон е, че чистотата е израз
на
съвършения живот.
Чистотата е външната страна в изявленията
на
живота.
Само съвършената Любов дава топлината.
Само Духът носи пълната светлина.
Утринна молитва
„В начало бе Словото".
Отче наш.
Четиво за през деня: 17 глава от Евангелието
на
Матея; 1 глава от Евангелието
на
Марка; 11 глава от Евангелието
на
Лука; 21 глава от Евангелието
на
Йоана; 56 Псалом.
„Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна."
Този стих може да се запише
на
три места:
на
книга, в ума и в сърцето.
В Божествения закон всяко нещо, което не вземете присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре...", мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо към вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате.
В такъв случай вие се намирате в следното положение.
Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравлявате, а само я погледнете, да видите какъв е изразът й и си заминавате.
Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в
душата
си, той ще го покани у дома си.
Този стих е жив, ще ви дойде
на
гости.
Вие търсите един начин да бъдете чисти.
Значи, ще намериш Мъдростта, която е отгоре иТя ще внесе чистота.
Някоя сестра си дига ръката насам-натам, не е приветлива.
На
всички ви липсва безпристрастие.
Защото в любовта, тъй както се изразява
на
физическия
свят
, съществува най-голямото лицемерие.
Това е качество
на
любовта в първа степен.
Любовта
на
земята е пълна с нечистота и лицемерие.
Като не те обича някой, той ще излезе пред тебе неглиже, почти разпасан, гологлав, с разчорлена глава, неумит.
Нали е така?
Щом ви разлюбят, вие вече нито се чешете, нито се обличате, отчайвате се - ставате монаси. Защо?
Чудна работа!
Ако в една къща имате хиляда свещи и една от тях угасне, ще плачете ли за нея?
Ако всичките изгаснат и остане само една, законът е следният: Всичката енергия
на
хилядата свещи ще отиде в едната свещ.
Щом остане една свещ, значи имаме хилядата свещи събрани в една.
Хиляда души,
на
които любовта е равна
на
една свещ, представляват голяма свещ.
С една хилядна от голямата свещ ли?
Утринна молитва
„Благословен Господ Бог наш".
Отче наш.
Лозинка за през деня: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат."
При изпълнението
на
наряда ще имате предвид, че
на
всеки е дадено възможността в продължение
на
52-те недели през годината да изпълни наряда така, че цялата работа, дадена за през всеки един ден от седмицата, да бъде изпълнена до завършване
на
годината.
Значи, поради невъзможността в един ден да се изпълни целият наряд, четивата от Евангелието и беседата, определени за този ден, ще се четат в различни понеделници, вторници, среди и т.н., когато разполагате с време и разположение по дух.
Оттук да подразбирате, че работата, предвидена за единия понеделник, включва 52-та понеделника; единият вторник - 52-та вторника и т.н.
Наряди за 1925 г.
19.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Нови пазар
, 10.12.1900 г.
Любезна госпожо М. Казакова,
Малко късно ви отговарям, но това е вследствие по някои непредвидени причини.Надявам се, писмото ми да ви намери в добро и весело разположение
на
духа.
Такова душевно състояние е драгоценно.Бъдете уверени, приятно ми е, като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си.
Нам принадлежи да се осветлим по-отблизо с бъдещето, което ни очаква.Духовният
свят
е целта
на
нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел.
Този Духовен Мир е говорил непрестанно през всички времена.
Той е говорил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние.
Има различни степени
на
неговото проявление.
В най-ранната възраст той е говорил със звук.
В съзнанието
на
Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си.
„Чух гласа Ти, казва Адам, но се побоях." Знам, прочее, какви бяха причините и последствията
на
това вътрешно отчуждение, и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща
на
верните, и
на
когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра.
Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама, докато се развие в него онова благородно семе
на
духовния живот, и да развие в него непоклатима вяра, която му отвори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
И когато настанаха усилните времена, Бог се яви
на
Мойсея във вид
на
говорящ огън в къпината, от която му даде да разбере за Неговото присъствие.
„Изуй чехлите си, казва, защото мястото,
на
което стъпяш, е
свято
." Какви чудни думи!
Какво велико значение.
„Моят ангел, казва Господ, ще бъде с тебе." „Не бой се, няма смърт за онези, които любят." И Христос дава по-ясно и пълно съдържание, като казва: „Бог не е Бог
на
мъртвите, но
на
живите, и в него всички живеят".С влизането обаче в Обетованата земя, която е символ
на
бъдещето, начинът
на
Божието обещание се видоизмени.
На
някой от пророците Той им е говорил във вид
на
видения, както
на
Данаила и Езикила, които могат да се нарекат зрящи медиуми или посредници, само във висша степен.
На
други Бог е говорил чрез вдъхновение, такива са Исай и Еремия.
По тая прогресивна стълба, по която видя Яков да се качват и слизат ангелите Божии, се завърши предназначението
на
Стария завет, който имаше за цел да ни приготви за един много по-съвършен.Във втората стадия пред нас се открива много по-величествена сцена
на
духовния мир, върху която се полага Новият завет,
на
Евангелската вест,
на
която Христос става начало и глава.
Първият Адам беше жива душа, а вторият — животворящ дух, слязнал от небето.
И действително пред очите
на
душата
ни се разкрива един
свят
, от който пълчшца от небесните войнства слизат
на
земята, като ликуват с химни и песни.
„Слава во вишни Богу, и
на
земята мир, в человеците благоволение." И право казва Христос: „Аз дойдох да свидетелствувам за Истината".
И каква е тази Истина?
Тя е
душата
, която е избрал Господ да се въплъти, ней принадлежи вечността и блаженството.
Мойсей нищо не ни казва за безсмъртието, за бъдещето
на
душата
.
Обаче Господ, който слезе в лицето
на
Христа, дойде да ни убеди и докаже със своя живот и възкресение, че в дома
на
нашия Небесен баща има много жилища, определени за нази.
Не. Господ казва: „Имам много неща да ви кажа, но сега не можете да носите, но когато Той, Духът
на
Истината слезе да живее във вашите сърца, който Аз ще ви пратя от Отца, Той ще ви научи и припомни всичко, що съм ви казал".
И тъй действията днес
на
Духа Божия са много по-обширни и по-силни, отколкото са били в миналото.Виделината, която ни заобикаля, е необорима.
Пред нас стои истината, която ни пита: „Какво мислите за Христа?
" Да, той е Божественият младоженец
на
всички души.
Само в неговото обединение ний ще намерим и постигнем оная вечна цел, да влезем в обятията
на
Божията Любов.
Не, Господ не ни е забравил, но той ни привлича с нишките
на
своята Любов.
Той говори нам ясно и небето е свидетел.Тая небесна Истина ние можем да проверим, да опитаме и приемем по различни начини; то ще зависи от духовната чистота
на
душата
.
Може да я приемем по един съзнателен начин или безсъзнателен.
Думата „внушение", то е средство, по което една мисъл може да ни се предаде.
Внушението може да дойде по един съзнателен път или по един несъзнателен.
Внушението е един метод за съобщение много по-еластичен, отколкото нашата физическа реч.
Запример, по-голямата част от нашите днешни познания ний сме ги приели по внушение.
Внушението е от няколко степени: първо в кръга
на
нашата воля, когато иде по съгласие, и вън от кръга
на
нашата воля, когато прониква несъзнателно.
Висшите и нисши духове си служат постоянно с тоя метод, понеже е по-подходящ
на
нашия ум.
Една мисъл може да премине от един източник в други посредством силата
на
ума, стига умовете да се намират в еднаква степен
на
подготовка.
Но тъй като всички умове не са еднакво развити както помежду нас, тъй и помежду духовете, става прочие нужда една мисъл да мине през много среди, докато земе формата най-подходяща за нас, от което се ражда една мъчнотия и не можем да се уверим откъде иде тая скитница, тая мисъл, която по съдържание носи благородно произхождение, а по форма ни се вижда твърде бедна и простичка.
Също както във физическия
свят
, когато един лъч минава от една по-рядка среда към една по-гъста, се пречупва и ни дава едно лъжливо местоположение
на
предмета.
Кой не знае, че изображенията
на
много предмети ние го приемаме в обратна форма.
Прочие, за да познаем дали една мисъл, която сме приели, е Божествена, трябва да гледаме дали има съгласие помежду ума ни и сърцето ни.
Защото образа
на
коя и да е мисъл ний приемаме чрез силата
на
ума, а съдържанието чрез силата
на
сърцето.
Тия са две огнища
на
душевния живот, приспособени към различни цели
на
вселената.Посредством ума ние добиваме външните понятия за света, а посредством сърцето тяхното значение.
На
ума говори светът,
на
сърцето Бог.
Има два начина
на
съждение: логичен, т.е.
Има три степени, по които
душата
минува, те са: физическо, умствено и духовно.Във физическото преобладават простите чувства и влечения; в умственото способностите; а в духовното висшите стремления
на
духа: върховното самосъзнание за безсмъртието,в което вселената се разкрива в своята вечна и необятна форма, Бог се представя за виделина без никаква сянка.
И въпреки всичкото неверие и невежество
душата
не може да избегне от постоянното въздействие
на
тая виделина, която прониква всичко.
Истината е нещо, което не мени своята тежест.
Тя е постоянна и неизменна в своите действия и нейната притегателна сила не се мени от разстоянието.
По тази причина нещата
на
Духовния
свят
са вечни.
Те се познават по своята животворяща сила.
Спиритическите явления са една подготвителна сила, която иде по Божие разпореждане да ни подготви за едно славно бъдеще, да разкрие скритите неща и да ни запознае отблизо с този
свят
, за който се приготовляваме.
Павел казва
на
едно място в своите послания, че бил възнесен до третото небе и чул и видял неща, които не могат да се изкажат с человечески език.Ако Бог е благоволил да ви посети и да ви привлече вниманието по един или друг начин, в това не се съмнявайте.
Какво може да бъде поръчителството
на
един пратеник Божий до нас, освен да ни засвидетелствува, че Бог е верен, многомилостив и благоутробен, че желае ний да го познаем и да се спасим, защото в Неговото познание има живот вечен.
Не са знаците, слоговете и думите, които дават вътрешната приятност и хубост, то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособени да принесат Божествената мисъл, която се отправя към всеки едного от нас.
ако Господ ви посети, не затваряйте вратата
на
сърцето си, но Му отворете и го приемете да влезе и да ви стане гост.
Ето каква е целта
на
спиритизма, като наука да докаже
на
днешния
свят
, че има нещо повече от това, което виждаме.
Да, несъмнено ний сме заобиколени с множество невидими наши приятели, които зорко следят всичко, което се върши с нази.
„Не са ли те всички служебни духове, провождаеми да слугуват
на
тези, що ще наследят спасение." Евр.
1. 14.Бог е около нас навсякъде.
Ако остават някои неща тъмни, те след време сами по себе си ще се обяснят, само нека имаме доброто сърце да търсим истината.
„Чистосърдечните ще видят Бога." При това помнете, че всичко,
на
онези, които любят Господа, им съдействува за добро.Господ да ви ръководи и просвещава според добрата си воля.
Почвайте и свършвайте всичко в духа
на
молитвата, за да се ускори идването
на
Царството Божие помежду ни, да се всели в сърцата
на
всички.С поздрав в Господа
Адресът ми засега е както в началото
на
писмото ми.
Тук се намирам.
20.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
През този период, (главно 1901 г.), Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена.
Най-вече по френология и прави измервания
на
черепите.
"Родина" от Петър Дънов
на
тема френология.
1. Записки
на
Борис Николов - НАЧАЛОТО2.
Нови данни за живота
на
Учителя Петър К.
Дънов за периода 1900–1903 година (от Издателство Бяло Братство)
Записки
на
Борис Николов
104. НАЧАЛОТО
Пеню Киров, Тодор Стоименов и д-р Миркович, са първите Му ученици, които Той свиква
на
събор във Варна през 1899 г.
Когато Учителят се кани вече да тръгне, да организира Братствата в България Той държи една сказка в читалището
на
гр.
Това е публична сказка обявена
на
широко със съответен афиш.
В тази сказка Той набелязва основните идеи
на
Новото Учение.
Тази сказка я имаме написана от самия Учител.
Защото Той написва писмо до Пеню Киров, както и самата сказка.
Той я предава
на
Пеню Киров написана собственоръчно и ние я притежаваме.
Тъй че един ден ще бъде изнесена.След туй Учителят тръгва из България, посещава градове и села.
Така Той тури основите
на
Братството.
Където намери духовна групичка, хора верующи, които се събират, четат Библията, размишляват или се молят, то Той се запознава с тях -и ги насочва в работата им.
Свърже ги и с други групи и така се направи връзка между всички духовни общества в България и се положиха основите
на
Братството.
Отначало Учителят не ги отрече, а напротив.
Спиритизмът тогава проповядва и доказва чрез медиумите, че има невидим
свят
, че животът не свършва с органическият живот и форми, но има и след него живот.
Материализмът отрича невидимия
свят
, че извън сетивния
свят
друга реалност няма.
Нашите сетива не са граница.
Зад тях има .още сетивен живот, който ние не познаваме, нямаме органи за него.
Отначало Учителят ги насочва в правилна посока.
Как да се ориентират, как да познават съществата, които се явяват чрез медиумите, как да се влиза във връзка тях и как да се справят с мъчнотиите, които се явяват в тази област.
Защото спиритизма има и една друга страна, която е много опасна.
Какви ли не истории ние знаем от онова време.
По-късно Учителят ги извежда от спиритизма и ги насочва в друга насока.
Да изучават Евангелието и разучават Неговите беседи.Третият етап продължава 11 години, когато Учителят пътува из България и държи сказки по френология, хиромантия и по хигиена.
Най-вече по френология и прави измервания
на
черепите.
Има много опитности с Учителя в тези пътувания из страната и много от тях са записани.
Тези карти са отпечатани, има графи, раздели и са обозначени всички центрове
на
главата.
В тези карти Учителят е нанасял своите бележки.
Учителят разглежда един човек френологически, след като е направил измерванията си.
Измерваха се диаметрите
на
главата, както
на
уши, нос по специална метода.
След това му се туря бележка 3,4,5.Като се попълни тази карта, Учителят започва да дава тълкувание
на
всички тези данни и накрая изнася една обща характеристика
на
човека.
От тези карти можеше да има стотици, но в Търново осиновената дъщеря
на
Елена Иларионова ги бе изгорила поради уплаха в едно от поредните гонения срещу Братството.
Така че наши хора ги изгориха, а не онези, които воюваха срещу Учителя.
Той си имаше специално направени уреди и пособия направени за това.
Учителят имаше идеята да диктува една френология, обаче това нещо не е станало поради различни причини.
По мое време приятелите поискаха да отпечатат една цветна картина по френология.
Тя бе напечатана от наши приятели.Тази карта е по Фаулър.
После Иван Антонов и Колю Каишев я коригираха по упътване
на
Учителя и я издадоха под печат в 1938 г.
До скоро можеше да се види закачена по стените
на
старите братя.
Така че тя е вярна и може да се ползва.
Един ден е добре да се препечати, защото е
на
изчезване.През 1938 г.
Иван Антонов издаде „Ръководство за френологически изследвания", което се даваше безплатно
на
онези, които си закупуваха цветната голяма френологична карта, която я слагаха в рамки и я закачваха по стените
на
домовете си.
Беше голяма 45/60 см и я рекламираха във вестник ..Братство" от 6.11.1938 г., брой 207,както и в неговия каталог в брой 270.После беше направен един череп и мозък с обозначение
на
всички центрове.
Учителят бе дал някои идеи и закони, но това бе направено по онзи чертеж, който имаше.
Георги Радев взе инициативата, намери скулптор, който моделира една човешка глава и човешки мозък, като
на
него нанесоха френо-логичните центрове.
Има запазени още тук там при приятелите от този череп.Днес се намира в много братски къщи.
Учителят даде някои данни, коригира нещо и накрая одобри модела.
А скулптурът го извая от глина, отля го от гипс и след това се сложи
на
поставка като се обозначи всеки мозъчен център.* " Особено ценно от Учителя, е съчетанието
на
способностите, как са свързани, какво влияние си указват.
Веднъж каза, че ще даде повече данни по френология, но не се създадоха условия за това, защото трябваше да има ученици, които да се занимават с тази наука.
Останалите бяха любопитни.
104. НАЧАЛОТО
Нови данни за живота
на
Учителя Петър К. Дънов
за периода 1900–1903 година
А и активна работа!
Краят
на
месец декември 2004 година.
Преглеждам софийското списание “Родина”1
на
издателя Тодор И.
Имам подарени ксерокопия
на
само три от тях от преди десетина години.
Искам да открия и ксерографирам и останалите две.
Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи.
Прегледах първите пет годишнини
на
споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот.
Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И.
Тук,
на
ул.
Не се отминават вероятно по-добрите, понякога и по-евтините услуги
на
печатниците в Пловдив, Ямбол и други градове.
Точно както в наши времена!
Намирам петте статии по френология
на
Учителя Петър К.
Дънов в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
2) “Взаимните връзки и отношения
на
мозъка и ума”, Г.
4) “Устройство
на
мозъка и черепа”, Г.
5) “Разпределение
на
умствените способности”, Г.
Относно обявяването
на
авторството
на
статиите се наблюдава една интересна и постепенна самоиндентификация
на
автора им.
Първите две статии са без подпис, като че ли и автора, и издателя се ослушват за реакцията
на
читателите.
Изглежда, че тя е била насърчаваща, защото третата статия “Темпераментите” е подписана с все още опипващата за мнението
на
другите форма за идентификация – “П.
Темата за темпераментите по всяко време от човешката история е била интересна за хората и вярвам, че отзвукът е бил вече очаквано много силен, защото виждаме, че четвъртата и петата статии са подписани с известното нам категорично “П.
Няма и друг начин!
Някъде от края
на
м.
септември 1901 до ранната пролет
на
1902 г.
Учителя е бил в София – за това съдя по датите
на
писмата му.
Колебанията ми, кога Учителя е идвал в София изчезват от важното за нас съобщение, което намерих в “Годишник
на
Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета дружествена год.
На
страница 59 прочетох следното:
“Няколко думи по френологията, публична сказка, държана
на
29 ноемврий 1901 г.
Сказчикът заяви предварително, че излиза да говори по повод публичната сказка
на
г.
Дънов, държана по същия въпрос в читалище “Славянска беседа”.
по въпроса, които влизат вече в областта
на
предположенията, загадките и фантазията, отколкото в тая
на
науката...” и т. н.
Както виждате, шумът по темата “Френология” е вдигнат.
Дънов влиза в светлината
на
прожекторите
на
общественото мнение, дразни и заплашва официалната наука и консервативните научни среди.
И те реагират по своему – с контра сказка от свой човек в края
на
м.
Следователно, сказката
на
Учителя е държана преди тази дата, но не и много по-назад във времето.
Така че, през късната есен
на
1901 г.
той вече е познат
на
публиката.
И ето че статиите в ноемврийския и декемврийския брой
на
сп.
“Родина” от същата година, са подписани с многообсъжданото от софиянци име П.
И точно този подпис е в основата и
на
следващата блага изненада, която ви готвя.
Разгледах списанието най-прилежно и… Колко ги обичам тези дребни буквички под черта!
Отворете и вие списанието и сами ще прочетете ситните букви
на
гърба
на
първа корица долу, под правата разделителна черта – “Отговорник П.
Познатото “П. К.
Дънов”, в съчетание с “отговорник” (каквото и да означава това!), фигурира
на
7 корици
на
списанието.
За прецизност ще добавя, че
на
броя от окт.
няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора
на
Учителя щяха да станат 8!
Явно, Учителя ни е спечелил доверието
на
Тодор И.
Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина
на
1900 година (допускам и края
на
1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г.
Причините за това решение
на
главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната.
Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си
на
лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик.
Или поради нуждата… да събира абонаментите
на
списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре!
И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник
на
софийското списание “Родина”, от м.
Следвайки хронологията, ще се върна отново
на
темата за френологията, защото Учителя П. К.
Дънов посвещава една серия от три сказки този път във Варна.
318(29) от 16 юни 1902 г.,
на
страница 3 четем, че:
“Г-н Дънов
на
9 т.
320
на
същия вестник от 28 юни 1902 г.
на
с.
Прихода ще бъде в полза
на
безплатните ученически трапезарии”.
Освен информацията коя по ред сказка ще държи Учителя и в коя варненска зала ще е събитието, тук имаме и нови сведения: първо, че се заплаща входна такса и второ, че приходът от нея ще се използва за изхранването
на
бедните ученици.
Този благороден жест
на
Учителя няма да е еднократен и скоро ще видим името му като дарител за същата кауза – безплатните ученически трапезарии – и в друг един списък, наречен “Списък
на
пожертвователите”.
Той се намира
на
последната страница
на
“Трети годишен отчет
на
Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане Безплатни трапезарии за бедните ученици за 1902 година”5.
Имам усещането, че същото се е случило и след сказката по френология в читалище “Славянска Беседа” през есента
на
1901 г.
Накрая, иска ми се да спомена още един факт и той е свързан със стихотворението “Любовта”, подписано от Учителя П. К.
“Родина”6
на
Т. И.
“Виделина”7
на
д-р Г.
Миркович през една и съща година – 1903 г.
Но първенство в отпечатването държи сп. “Родина”!
“Родина” стихотворението се появява
на
първа страница в кн.
“Виделина” в кн.
Разликата е от няколко месеца, но я има, и мисля, е добре да се знае и този факт от живота
на
Учителя.
1. “Родина” (София), месечно списание за наука, литература и обществен живот, излизало от 24 окт.
1898 до началото
на
1915 г.
(безуспешен опит
на
негови приятели за възстановяването
на
списанието).
Адресът
на
редакцията отначало е
на
ул.
“Нишка” 42, а по-късно
на
ул.
2. “Годишник
на
Българското Природоизпитателно Дружество за четвърта и пета друж.
на
дружеството, Държ.
Заветници
на
свободата ни. .
“Родина” [1921?
Там Бъчваров пише, че се запознал с Учителя П. К.
Дънов във Варна преди 22 години, а по-късно същата година и с баща му, поп Константин Дъновски;
“Родина”, Г.
II,
на
втора корица
на
броя за м.
четем: “Понеже стопанина ни, г.
Бъчваров, бе по обиколка за събиране абонаментите, изпращането
на
тази книжка закъсня…” Вероятно това е текст, подготвен от Учителя П. К.
Дънов вече в качеството му
на
“отговорник”;
5. “Трети годишен отчет
на
Братството при Варненското Окол. Учит.
Дружество за издържане Безплатни Трапезарии за бедните ученици за 1902 година”.
Варна, печ.
“Родина” (София), Г.
“Виделина” (Сливен), Г.
Основател
на
списанието е д-р Георги Вълков Миркович (Сливен, 10. 03.
1905, Сливен), един от първите ученици
на
Учителя, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов.
II) редакцията и
на
това списание се поема от Т.
21.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',
, 01.1901 г.
в сп. "Родина"
Димитрова, библиограф, публикувана в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г.
Статията е в раздела “Из науката и обществений живот”, в рубриката “Глави и лица: как да се изучават”.
Нови данни за живота
на
Учителя Петър К. Дънов
за периода 1900–1903 година
А и активна работа!
Краят
на
месец декември 2004 година.
Преглеждам софийското списание “Родина”
на
издателя Тодор И. Бъчваров.
Имам подарени ксерокопия
на
само три от тях от преди десетина години.
Искам да открия и ксерографирам и останалите две.
Но най-вече искам да прегледам внимателно цялото списание с, надявам се, “новите” ми, по-сетивни душа и очи.
Прегледах първите пет годишнини
на
споменатото списание “Родина” – месечно списание за наука, литература и обществен живот.
Основател, най-често редактор и още-по често автор е сливналията Тодор И. Бъчваров.
НАГОРЕ