НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
49
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
49
:
1000
резултата в
17
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли
, 19.07.1930 г.
Много скоро обаче пламна буен огън,
на
който водата завря бързо.
Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки.
Колко сме благодарни
на
Господа и
на
Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
20 юлиСъбуждам се в планината.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти
на
изток.
Радваме се
на
изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете
на
Рила.Неделя е.
Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва.
-
На
чешмичката!
И постави
на
изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата.
Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Наричам ги „силните ръце
на
Любовта".
Вече е поставена и втората палатка за събрания.
Величествена картина!
Посрещаме изгрева
на
каменната веранда при входа
на
лагера.
Учителя пее високо „В началото бе Словото".
Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага
на
братята, които работят по-тежката работа.
И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
- Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
Откъм долината се чува шум.
Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса.
Днес ходихме
на
гости
на
петото езеро, което Учителя кръсти Махабур.
След хубавите упражнения
на
поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна
на
поляната - Сърцето и Златното изворче.
Направихме мост
на
реката.
Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога!
23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва.
В 7,30 часа тръгнахме за Махабур.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега
на
езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.
На
срещуположния край
на
поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Помощници
на
интуицията са сърцето и умът.
Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият
на
нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
От силния му напор някои палатки се събориха.
И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев.
Слушахме беседа
на
Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга
на
поляната пред Махабур.
След това той ни говори за координиране
на
земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е".
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Камъкът мина покрай тях.
Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен!
Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога.
Седнал
на
висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се
на
дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм
на
чешмичката, а в 5,30 часа отивам
на
изгрев.
Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно.
Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът
на
цялата чешмичка е продължение
на
работата
на
природата - тя е отглас
на
строежа
на
горната височина.
"Летопис
на
изгрева - Том 2"
2.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли
, 20.07.1930 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа, 20 юли
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа.
Тези дни са най-добре описани в спомените
на
Теофана Савова и Олга Славчева.
Теофана Савова се е качила
на
Рила с първата група заедно с Учителя.
Описание
на
първите дни могат да се прочетат в:
Спомени от Теофана Савова, Летопис
на
изгрева - Том 2" - глава "Животът".
Конкретно описанието
на
20 юли:
20 юлиСъбуждам се в планината.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти
на
изток.
Радваме се
на
изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете
на
Рила.Неделя е.
Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва.
-
На
чешмичката!
И постави
на
изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата.
Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Наричам ги „силните ръце
на
Любовта".
1.Спомени от Теофана Савова
1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен.
Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера.
Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите
на
планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта.
После направихме осмия младежки събор
на
12, 13 и 14 юли.
Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили
на
планина -
на
Витоша и
на
Мусала.
Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение
на
1929 г., когато и
на
Мусала и
на
Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване
на
Рила до месец и повече.
Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли
на
влага и т.
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете
на
второто от седемте езера.
Разтоварват палатките от гърбовете
на
милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време
на
планината става студено, а ние сме изморени и гладни.
Много скоро обаче пламна буен огън,
на
който водата завря бързо.
Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки.
Колко сме благодарни
на
Господа и
на
Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
20 юлиСъбуждам се в планината.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти
на
изток.
Радваме се
на
изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете
на
Рила.Неделя е.
Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва.
-
На
чешмичката!
И постави
на
изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата.
Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Наричам ги „силните ръце
на
Любовта".
Вече е поставена и втората палатка за събрания.
Величествена картина!
Посрещаме изгрева
на
каменната веранда при входа
на
лагера.
Учителя пее високо „В началото бе Словото".
Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага
на
братята, които работят по-тежката работа.
И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
- Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
Откъм долината се чува шум.
Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса.
Днес ходихме
на
гости
на
петото езеро, което Учителя кръсти Махабур.
След хубавите упражнения
на
поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна
на
поляната - Сърцето и Златното изворче.
Направихме мост
на
реката.
Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога!
23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва.
В 7,30 часа тръгнахме за Махабур.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега
на
езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.
На
срещуположния край
на
поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Помощници
на
интуицията са сърцето и умът.
Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият
на
нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
От силния му напор някои палатки се събориха.
И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев.
Слушахме беседа
на
Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга
на
поляната пред Махабур.
След това той ни говори за координиране
на
земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е".
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Камъкът мина покрай тях.
Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен!
Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога.
Седнал
на
висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се
на
дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм
на
чешмичката, а в 5,30 часа отивам
на
изгрев.
Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно.
Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът
на
цялата чешмичка е продължение
на
работата
на
природата - тя е отглас
на
строежа
на
горната височина.
"Летопис
на
изгрева - Том 2"
3.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли
, 21.07.1930 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа, 21 юли
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа.
Тези дни са най-добре описани в спомените
на
Теофана Савова и Олга Славчева.
Теофана Савова се е качила
на
Рила с първата група заедно с Учителя.
Описание
на
първите дни могат да се прочетат в:
Спомени от Теофана Савова, "Летопис
на
изгрева - Том 2" - глава "Животът".
Конкретно описанието
на
21 юли:
(От споменът
на
Теофана Савовова за 21 юли се вижда, че в края
на
деня пристига нова група от София.
Величествена картина!
Посрещаме изгрева
на
каменната веранда при входа
на
лагера.
Учителя пее високо „В началото бе Словото".
Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага
на
братята, които работят по-тежката работа.
И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
- Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
Откъм долината се чува шум.
1.Спомени от Теофана Савова
1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен.
Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера.
Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите
на
планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта.
После направихме осмия младежки събор
на
12, 13 и 14 юли.
Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили
на
планина -
на
Витоша и
на
Мусала.
Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение
на
1929 г., когато и
на
Мусала и
на
Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване
на
Рила до месец и повече.
Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли
на
влага и т.
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете
на
второто от седемте езера.
Разтоварват палатките от гърбовете
на
милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време
на
планината става студено, а ние сме изморени и гладни.
Много скоро обаче пламна буен огън,
на
който водата завря бързо.
Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки.
Колко сме благодарни
на
Господа и
на
Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
20 юлиСъбуждам се в планината.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти
на
изток.
Радваме се
на
изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете
на
Рила.Неделя е.
Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва.
-
На
чешмичката!
И постави
на
изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата.
Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Наричам ги „силните ръце
на
Любовта".
Вече е поставена и втората палатка за събрания.
Величествена картина!
Посрещаме изгрева
на
каменната веранда при входа
на
лагера.
Учителя пее високо „В началото бе Словото".
Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага
на
братята, които работят по-тежката работа.
И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
- Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
Откъм долината се чува шум.
Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса.
Днес ходихме
на
гости
на
петото езеро, което Учителя кръсти Махабур.
След хубавите упражнения
на
поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна
на
поляната - Сърцето и Златното изворче.
Направихме мост
на
реката.
Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога!
23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва.
В 7,30 часа тръгнахме за Махабур.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега
на
езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.
На
срещуположния край
на
поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Помощници
на
интуицията са сърцето и умът.
Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият
на
нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
От силния му напор някои палатки се събориха.
И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев.
Слушахме беседа
на
Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга
на
поляната пред Махабур.
След това той ни говори за координиране
на
земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е".
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Камъкът мина покрай тях.
Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен!
Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога.
Седнал
на
висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се
на
дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм
на
чешмичката, а в 5,30 часа отивам
на
изгрев.
Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно.
Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът
на
цялата чешмичка е продължение
на
работата
на
природата - тя е отглас
на
строежа
на
горната височина.
"Летопис
на
изгрева - Том 2"
4.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли
, 22.07.1930 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа, 22 юли
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа.
Тези дни са най-добре описани в спомените
на
Теофана Савова и Олга Славчева.
Ето описанието
на
този ден в:
1. Спомени от Теофана Савова, "Летопис
на
изгрева - Том 2" - глава "Животът".
1.Спомени от Теофана Савова
1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен.
Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера.
Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите
на
планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта.
После направихме осмия младежки събор
на
12, 13 и 14 юли.
Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили
на
планина -
на
Витоша и
на
Мусала.
Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение
на
1929 г., когато и
на
Мусала и
на
Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване
на
Рила до месец и повече.
Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли
на
влага и т.
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете
на
второто от седемте езера.
Разтоварват палатките от гърбовете
на
милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време
на
планината става студено, а ние сме изморени и гладни.
Много скоро обаче пламна буен огън,
на
който водата завря бързо.
Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки.
Колко сме благодарни
на
Господа и
на
Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
20 юлиСъбуждам се в планината.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти
на
изток.
Радваме се
на
изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете
на
Рила.Неделя е.
Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва.
-
На
чешмичката!
И постави
на
изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата.
Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Наричам ги „силните ръце
на
Любовта".
Вече е поставена и втората палатка за събрания.
Величествена картина!
Посрещаме изгрева
на
каменната веранда при входа
на
лагера.
Учителя пее високо „В началото бе Словото".
Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага
на
братята, които работят по-тежката работа.
И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
- Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
Откъм долината се чува шум.
Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса.
Днес ходихме
на
гости
на
петото езеро, което Учителя кръсти Махабур.
След хубавите упражнения
на
поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна
на
поляната - Сърцето и Златното изворче.
Направихме мост
на
реката.
Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога!
23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва.
В 7,30 часа тръгнахме за Махабур.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега
на
езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.
На
срещуположния край
на
поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Помощници
на
интуицията са сърцето и умът.
Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият
на
нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
От силния му напор някои палатки се събориха.
И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев.
Слушахме беседа
на
Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга
на
поляната пред Махабур.
След това той ни говори за координиране
на
земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е".
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Камъкът мина покрай тях.
Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен!
Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога.
Седнал
на
висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се
на
дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм
на
чешмичката, а в 5,30 часа отивам
на
изгрев.
Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно.
Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът
на
цялата чешмичка е продължение
на
работата
на
природата - тя е отглас
на
строежа
на
горната височина.
"Летопис
на
изгрева - Том 2"
22 юли [1930 г.]„Елбур” е
на
2220 м.
Третото езеро е Бал-дер-дару - значи „Мед
на
пътя”.
Елбур- значи „Благородният приятел”.
Тук са нашите палатки, разположени по двата му склона.Днес Учителят нареди коренно почистване
на
бивака; жилищата и всички обслужващи ни места.
Без нас тук са станували черда коне, та доста работа ни се отвори.
Но, стотици чифта ръце не са малко, зад които грее едно общо сърце, пълно с обич и признателност към Учителя.Коренно преобразование и
на
Белия Извор.
Сега вместо дървен чучур, е донесен мраморен - във вид
на
две съединени шъпи, от които пада изобилната струя.
Всички „садива” покрай него са отстранени, а млечно бели късове кварц отвред се сипят към него, които Учителят майсторски и грижовно нарежда покрай бистрите му води.
Наистина, така с камъните е по-хубаво, а иначе ще се завъди жабуняк.
С каква радост и с колко много песни разхубавяваме нашата Рилска чешма!
Всяко камъче е одухотворено с едно име, или с една идея.
Под „Царските особи” е Народното събрание - сиви големи гранитни късове, в които се събира вода от дъжда и са тъй удобни за сядане.
Плочите околовръст и ситните камъчета що ги запълват - народа.Колко е чисто и подредено!
При него слушаме от Учителя милите му думи, нежните песни
на
солисти братя и сестри - певци, стиховете
на
Бодлера и трио от цигулка.Учителят е
на
горния бивак, а ние сме отсам.
Като голяма бяла птица е красивата му палатка, кацнала до високите кичести клекове.
Покрай нея има и други палатки -
на
стенографките,
на
поетката Мара Белчева,
на
учителката ораторка Олга Блажева и
на
брат Боев.Отсам са нашите: цял град!
Но, затова пък, почти всяка вечер, нашето огнище очаква скъп гост.
Учителят оставя горното огнище и ето го при нас.Тази година имаме две гостенки латвийки от Рига - есперантистки- първите ученички
на
Пампоров.
Те са особени същества - тихи, кротки и говорят
на
един особено неразбран език.
И ако не са познанията им по есперанто, руски и немски езици, биха си останали заключени за нас.
Като че ли сме в скутите
на
Едема.
Учителят е с нас - нашата радост, нашето щастие - и
на
стари, и
на
млади; и
на
бедни, и
на
богати; и
на
учени, и
на
прости.Палатките ни са по-угледни от ланските.
Някои са заели военни брезенти, а един запасен офицер е домъкнал чак тука пленената палатка
на
Шукри паша... Отвътре тя цялата е обвита с червен плат и има величествен изглед.
Само че, импрегнацията й е изчезнала и при по-силен дъжд...
5.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли
, 23.07.1930 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа, 23 юли
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа.
Тези дни са най-добре описани в спомените
на
Теофана Савова.
Спомени от Теофана Савова, "Летопис
на
изгрева - Том 2" - глава "Животът".
(Теофана Савова)
Конкретно описанието
на
23 юли:
23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва.
В 7,30 часа тръгнахме за Махабур.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега
на
езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.
На
срещуположния край
на
поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Помощници
на
интуицията са сърцето и умът.
Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият
на
нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
1.Спомени от Теофана Савова
1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен.
Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера.
Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите
на
планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта.
После направихме осмия младежки събор
на
12, 13 и 14 юли.
Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили
на
планина -
на
Витоша и
на
Мусала.
Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение
на
1929 г., когато и
на
Мусала и
на
Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване
на
Рила до месец и повече.
Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли
на
влага и т.
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете
на
второто от седемте езера.
Разтоварват палатките от гърбовете
на
милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време
на
планината става студено, а ние сме изморени и гладни.
Много скоро обаче пламна буен огън,
на
който водата завря бързо.
Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки.
Колко сме благодарни
на
Господа и
на
Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
20 юлиСъбуждам се в планината.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти
на
изток.
Радваме се
на
изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете
на
Рила.Неделя е.
Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва.
-
На
чешмичката!
И постави
на
изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата.
Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Наричам ги „силните ръце
на
Любовта".
Вече е поставена и втората палатка за събрания.
Величествена картина!
Посрещаме изгрева
на
каменната веранда при входа
на
лагера.
Учителя пее високо „В началото бе Словото".
Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага
на
братята, които работят по-тежката работа.
И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
- Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
Откъм долината се чува шум.
Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса.
Днес ходихме
на
гости
на
петото езеро, което Учителя кръсти Махабур.
След хубавите упражнения
на
поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна
на
поляната - Сърцето и Златното изворче.
Направихме мост
на
реката.
Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога!
23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва.
В 7,30 часа тръгнахме за Махабур.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега
на
езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.
На
срещуположния край
на
поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Помощници
на
интуицията са сърцето и умът.
Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият
на
нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
От силния му напор някои палатки се събориха.
И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев.
Слушахме беседа
на
Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга
на
поляната пред Махабур.
След това той ни говори за координиране
на
земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е".
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Камъкът мина покрай тях.
Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен!
Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога.
Седнал
на
висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се
на
дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм
на
чешмичката, а в 5,30 часа отивам
на
изгрев.
Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно.
Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът
на
цялата чешмичка е продължение
на
работата
на
природата - тя е отглас
на
строежа
на
горната височина.
"Летопис
на
изгрева - Том 2"
6.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 23 юли
, 23.07.1930 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
7.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли
, 24.07.1930 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа, 24 юли
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа.
Тези дни са най-добре описани в спомените
на
Теофана Савова и Олга Славчева.
Ето описанието
на
този ден в:
1.Спомени от Теофана Савова "Летопис
на
изгрева - Том 2" - глава "Животът".
1.Спомени от Теофана Савова
1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен.
Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера.
Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите
на
планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта.
После направихме осмия младежки събор
на
12, 13 и 14 юли.
Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили
на
планина -
на
Витоша и
на
Мусала.
Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение
на
1929 г., когато и
на
Мусала и
на
Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване
на
Рила до месец и повече.
Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли
на
влага и т.
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете
на
второто от седемте езера.
Разтоварват палатките от гърбовете
на
милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време
на
планината става студено, а ние сме изморени и гладни.
Много скоро обаче пламна буен огън,
на
който водата завря бързо.
Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки.
Колко сме благодарни
на
Господа и
на
Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
20 юлиСъбуждам се в планината.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти
на
изток.
Радваме се
на
изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете
на
Рила.Неделя е.
Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва.
-
На
чешмичката!
И постави
на
изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата.
Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Наричам ги „силните ръце
на
Любовта".
Вече е поставена и втората палатка за събрания.
Величествена картина!
Посрещаме изгрева
на
каменната веранда при входа
на
лагера.
Учителя пее високо „В началото бе Словото".
Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага
на
братята, които работят по-тежката работа.
И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
- Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
Откъм долината се чува шум.
Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса.
Днес ходихме
на
гости
на
петото езеро, което Учителя кръсти Махабур.
След хубавите упражнения
на
поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна
на
поляната - Сърцето и Златното изворче.
Направихме мост
на
реката.
Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога!
23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва.
В 7,30 часа тръгнахме за Махабур.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега
на
езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.
На
срещуположния край
на
поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Помощници
на
интуицията са сърцето и умът.
Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият
на
нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
От силния му напор някои палатки се събориха.
И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев.
Слушахме беседа
на
Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга
на
поляната пред Махабур.
След това той ни говори за координиране
на
земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е".
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Камъкът мина покрай тях.
Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен!
Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога.
Седнал
на
висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се
на
дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм
на
чешмичката, а в 5,30 часа отивам
на
изгрев.
Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно.
Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът
на
цялата чешмичка е продължение
на
работата
на
природата - тя е отглас
на
строежа
на
горната височина.
"Летопис
на
изгрева - Том 2"
Но камъни дал Господ, ръце не липсват, па и воля за работа е
на
лице.
В скоро време се опна удобен път по който може и дете да припка, по който може и в тъмна нощ да вървиш, без да се спънеш, особено за натоварените коне.
Всеки поставен камък е грижливо опитан от Учителя и ако се окаже, че се клати, Той веднага го изважда, прави му удобно леговище, подпира го с други плочки, стъпва
на
него и чак тогава минава
на
друг.
Такъв удобен мост направихме и над потока, що пада надоле от нашето езеро и разделя двата бивака.
О, не малко работа падна и тука, не малко „невъзможни” работи станаха възможни, само при единия поглед
на
Учителя.
Тази вечер Симеон е намислил нещо.
Събра ни той
на
новия мост и ни накара да запеем.
Изпяваме една песен и решаваме да направим визита
на
Учителя.
Пеем „Братство, единство” и в такт маршируваме нагоре.
Ние поздравяваме с вдигната десница, а те с лявата. Насядаме.
Опитват се да пеят и те с нас, по някакъв начин да изразят неочакваната радост.Идва Учителят.
Всички ставаме
на
крака.
И той ни поздравява с дясната ръка, отговаряме му с лявата.
Това е новия поздрав, който от лани е вече в употреба от нас.Сяда и той
на
кръга и ние запяваме.
Първо „Аз съм бялото кокиче”, после „Тъги, скърби”, „Киамет Зену”, „Нева санзу”, „Благославяй, душе моя”.После ставаме за вечерна молитва, поемаме пътя, гдето застанали до моста, между двата огъня, оглеждаме чаровната звездна нощ, и белия платнен град, накацал по хълмовете, притаен върху гърдите
на
майката природа.
8.
Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'
, 25.07.1930 г.
Учителя участва в приключване
на
работата по извора
2. ОТКРИВАНЕТО
НА
ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"Борис Николов
Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ
на
живота, за да се ползваме от нея.
При първите посещения
на
езерата се е ползвала езерната вода
на
Елбур за пиене, миене и готвене.
При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че
на
това място има вода.
Братята започват веднага да копаят и под скалата започва да тече буйна вода.
Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото
на
Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене.
74, N60, сн, N22-23Най-напред правят едно корито за водата, дъното
на
което покриват с бял опушен кварц.
На
предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата.
Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най- отпред слагат един голям камък, за който Учителят казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно /след 16 юни 1937 г./ и един малък, представляващ сина им.Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва
на
25 юли 1930 г., в 12 часа
на
обяд.
Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води
на
братята и сестрите и всички, приходящи
на
това място.
На
северната страна
на
камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ
на
вярата и непрестанната връзка
на
душите с Бога.От южната страна е изсечен следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители
на
живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."*Вдясно от този надпис са изсечени
на
първия ред знакът
на
слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли,
на
горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу,
на
долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре.
Слънцето е източник
на
живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения
свят
.
Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този
свят
, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране
на
духовния и физическия
свят
.
Равностранният триъгълник е символ
на
качествата
на
съществата от Божествения
свят
, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля.
На
такива същества винаги може да се разчита.
На
втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря
на
Духовния
свят
, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения.
Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява
на
положителните и негативните сили, от която се раждат и големите противоречия.
До тях е издълбан един квадрат, който е символ
на
противоречия в живота .
Проектиран
на
земята , квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.
На
третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря
на
физическия
свят
, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния
свят
.
Този символ показва големите противоречия, които съществуват
на
Земята.Вдясно от него има един полукръг, нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу.
Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-висока точка и слизане надолу, изкарване
на
един период
на
равновесие и слизане надолу до най- ниското стъпало
на
живота.
С други думи казано, човек започва с богатство /хубави условия/ постепенно го загубва, живее един период
на
обикновен среден живот и влиза в сиромашията /големите страдания/.Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост.
Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи
на
пътя му, той може да замине рано от този
свят
.Под тези три реда,
на
четвъртия ред са написани
на
санскритски годината, датата, месецът и часът
на
откриването
на
чешмичката /1930 г. 25.7.12/.
Пред чешмичката
на
голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът
на
слънцето - голям кръг с точка.*Вж Изгревът, т.
30. ОТКРИВАНЕТО
НА
ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"
В първите години, в самото начало сестрите започнаха да вземат вода от езерото за готвене.
От езерото пиеха добитъка
на
овчари и говедари.
Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край
на
езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода".
Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина
на
25-30 см излезе вода доста буйна и хубава.
За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото
на
Чистотата".
Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път
на
водата.
Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур.
Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото
на
вадата.
Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха.
Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура
на
чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата.
Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават".
И тя стана нашата любима чешма, от която носехме вода както за готвене така и за пиене.
Чешмата стана наше любимо място.
Чешмата е най-хубавото място при 2-рото езеро.
Тука наистина работехме много.
Приятелите донесоха голям бял камък от млечен кварц като Учителят посочи да се сложи над чучура
на
чешмата.
Учителят посочи с бастуна си: „Това е престолонаследника".
Бяха тежки камъни, които трима, четирима души можеха да вдигнат.
Думите
на
Учителя не бяха само символични.
Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде!
" И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица.
Чешмичката беше направена с голяма любов, с участието
на
всички.
Млечният кварц обграждаше коритото
на
водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето.
След това идваше мястото
на
каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата
на
две ръце от брат Александър.
Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети
на
снимки.
По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур.
Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство.
На
скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже.
Изсече я братът каменоделец Владо - руснака.
Тук котвата означава слизането
на
човешкия дух
на
земята и въплътяването му в материята.
Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека.
Това е надеждата за един чист и
свят
живот. Чистота.
Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата.
Ето я цялата символика: човек слиза
на
земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата
на
ожаднелите души.
Човек пие от водата
на
чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника
на
живота, а там котвата
на
скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот
на
земята.
А всичко туй е плод
на
любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов.
Като потвърждение
на
това от другата страна
на
скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи,
вий служители
на
живота,
Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта
на
един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри.
Този надпис е свързан с построяването
на
чешмата и означава датата, месеца и часа.
Отстрани
на
този надпис са издълбани
на
камъка геометрични фигури.
На
първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето
на
линията
на
окръжността и диаметъра
на
кръга.
Ще я намерите в една от беседите
на
Учителя.
До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца
на
дясната ръка го побутваше и той се клатеше.
Това беше любимо място за правене
на
снимки.
Има една снимка,
на
която се вижда как Георги Радев е седнал
на
въпросния камък, а Учителят е седнал
на
една скала и е заснет в профил.
Няма по-хубава снимка изобразяваща символиката и реалността и даваща образа
на
Всемировия Учител и образа
на
човека-философ.
ОТКРИВАНЕТО
НА
ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"
9.
Снимка на Юрданка Жекова до надписа на скалата, при извора „Ръцете', Рила
, 25.07.1930 г.
Снимка
на
Юрданка Жекова до надписа
на
скалата,
Снимка №40: Юрданка Жекова до надписа
на
скалата, при извора „Ръцете".
Отдолу надписа гласи : „1930 г.
Надписът е даден от Учителя Дънов. 3.
Под надписа са изсечени цифрите, в легнало положение, при откриването
на
извора; Датата е: 1930 г., 25.7, 12 часа.
Кръгът с точка означава ограничаването
на
Абсолютния Дух
на
Вселената и изявата
на
Живия Бог във Вселената
на
Битието.
Триъгълникът е човешката личност, слязла
на
земята.
Трите катета са: чувства, мисли, воля - представители
на
трите
свята
на
личността - физическия
свят
, чувствения
свят
, мисловния
свят
.
Стрелките означават посоката, по която се движи слизането им във физическия
свят
.
Кръгът с 2радиуса (диаметър) означава поляризирането
на
Абсолютния Дух в Битието - единият радиус е Божественият Дух, а другият е Божествената душа.
Квадратът е човешката личност, а страните
на
квадрата означават: човешката личност с чувства, мисли, воля и човешката душа.
Кръгът с два напречни диаметъра означава, че Божественият Дух и Божествената Душа слизат в Битието, разчупват кръга, започва инволюцията
на
човечеството.
Едната половина
на
кръга с изпъкналата му част е инволюция-та
на
човечеството и слизането му
на
физическия
свят
.
А другата половина -вдлъбнатата му част - е еволюцията
на
човечеството, която започва от Възкресението
на
Христа.
А те са съединени с линията
на
Божествения Дух и те се организират от него.
Обединението
на
Битието и Небитието става чрез Христовия Дух.
10.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли
, 25.07.1930 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа, 25 юли
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа.
Тези дни са най-добре описани в спомените
на
Теофана Савова и Олга Славчева.
Ето описанието
на
този ден в:
1. Спомени от Теофана Савова, "Летопис
на
изгрева - Том 2" - глава "Животът".
1.Спомени от Теофана Савова
1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен.
Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера.
Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите
на
планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта.
После направихме осмия младежки събор
на
12, 13 и 14 юли.
Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили
на
планина -
на
Витоша и
на
Мусала.
Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение
на
1929 г., когато и
на
Мусала и
на
Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване
на
Рила до месец и повече.
Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли
на
влага и т.
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете
на
второто от седемте езера.
Разтоварват палатките от гърбовете
на
милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време
на
планината става студено, а ние сме изморени и гладни.
Много скоро обаче пламна буен огън,
на
който водата завря бързо.
Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки.
Колко сме благодарни
на
Господа и
на
Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
20 юлиСъбуждам се в планината.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти
на
изток.
Радваме се
на
изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете
на
Рила.Неделя е.
Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва.
-
На
чешмичката!
И постави
на
изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата.
Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Наричам ги „силните ръце
на
Любовта".
Вече е поставена и втората палатка за събрания.
Величествена картина!
Посрещаме изгрева
на
каменната веранда при входа
на
лагера.
Учителя пее високо „В началото бе Словото".
Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага
на
братята, които работят по-тежката работа.
И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
- Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
Откъм долината се чува шум.
Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса.
Днес ходихме
на
гости
на
петото езеро, което Учителя кръсти Махабур.
След хубавите упражнения
на
поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна
на
поляната - Сърцето и Златното изворче.
Направихме мост
на
реката.
Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога!
23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва.
В 7,30 часа тръгнахме за Махабур.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега
на
езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.
На
срещуположния край
на
поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Помощници
на
интуицията са сърцето и умът.
Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият
на
нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
От силния му напор някои палатки се събориха.
И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев.
Слушахме беседа
на
Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга
на
поляната пред Махабур.
След това той ни говори за координиране
на
земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е".
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Камъкът мина покрай тях.
Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен!
Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога.
Седнал
на
висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се
на
дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм
на
чешмичката, а в 5,30 часа отивам
на
изгрев.
Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно.
Нарекохме го Царицата.Учителя поясни: „Планът
на
цялата чешмичка е продължение
на
работата
на
природата - тя е отглас
на
строежа
на
горната височина.
"Летопис
на
изгрева - Том 2"
Довършваме почнатия път, засипваме го с дребни камъчета.
На
бързо скована тарга, братя донасят един голям къс млечно бял кварц.
Отдалече е донесен
на
тарга от 12 души той.
През много стръмни и опасни места са минали носачите му, докато го донесат.
Дори по мочурища са газили; цели увърдаляни в кал, едвам са го измъкнали от едно тресавище.
Най-после, при множество радостни погледи, при бодрите ни провиквания, в присъствието
на
Учителя, камъкът биде поставен точно върху мраморните Ръце, за да налягат чучура.Колко хубав и
на
място вече блестеше тук новия пазач
на
чучура - вековен пленник
на
калното блато - съсед и здраво звено между Царят и Царицата...БЕЛЕЖКА
НА
СЪСТАВИТЕЛЯ:За откриването и построяването
на
извора „Ръцете”
на
7-те рилски езера при 2-то езеро виж в:1.
556-558 - текст от Елена Андреева.2.
Надписът
на
скалата, котвата, символите под стиховете и чертежите са изсечени с длето от Владо Николов, руснака от с.
Разчитане
на
надписа под стиховете, с датата
на
построяване.
Чучурът - във вид
на
ръце е издялан от Владо руснака.6.
За разчитане
на
надписите виж „Изгревът ...”, т.
150 - текст
на
Драган Петков.7.
За разчитане
на
чертежите виж „Изгревът ...” т.
XXIII
на
сн.
№ 43 се виждат надписите, чертежите и символичните цифри.9.
Разчитането
на
цифрите, чертежите е дадено в „Изгревът”, т.
Построяване
на
чешмата „Ръцете” в снимки виж в „Изгревът”, т.
№ 29-32; общият вид
на
чешмата - сн.
№ 38.Каменар дълбае върху едната страна
на
„Кораба” следните слова: „Братя и сестри, [майки и бащи,]приятели и странници,учители и ученици,слуги и господари,Вий, служители
на
живота,отворете сърцата си за Добротои бъдете като този извор.”Отдолу следните белези;...................................................................а отстрани
на
ръкописа следните геометрически чертежи:...................................................................Пее длетото и чука
на
каменаря, прекрасния Бориса, грее слънцето над доволни и радостни човеци и природа.
Тих ветрец подухва и леко набърчква огледалната повърхност
на
езерата.
11.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли
, 26.07.1930 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа, 26 юли
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа.
Тези дни са най-добре описани в спомените
на
Теофана Савова.
Ето описанието
на
този ден в:
1.Спомени от Теофана Савова, "Летопис
на
изгрева - Том 2" - глава "Животът"
1.Спомени от Теофана Савова
1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен.
Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера.
Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите
на
планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта.
После направихме осмия младежки събор
на
12, 13 и 14 юли.
Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили
на
планина -
на
Витоша и
на
Мусала.
Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение
на
1929 г., когато и
на
Мусала и
на
Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване
на
Рила до месец и повече.
Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли
на
влага и т.
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете
на
второто от седемте езера.
Разтоварват палатките от гърбовете
на
милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време
на
планината става студено, а ние сме изморени и гладни.
Много скоро обаче пламна буен огън,
на
който водата завря бързо.
Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки.
Колко сме благодарни
на
Господа и
на
Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
20 юлиСъбуждам се в планината.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти
на
изток.
Радваме се
на
изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете
на
Рила.Неделя е.
Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва.
-
На
чешмичката!
И постави
на
изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата.
Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Наричам ги „силните ръце
на
Любовта".
Вече е поставена и втората палатка за събрания.
Величествена картина!
Посрещаме изгрева
на
каменната веранда при входа
на
лагера.
Учителя пее високо „В началото бе Словото".
Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага
на
братята, които работят по-тежката работа.
И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
- Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
Откъм долината се чува шум.
Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса.
Днес ходихме
на
гости
на
петото езеро, което Учителя кръсти Махабур.
След хубавите упражнения
на
поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна
на
поляната - Сърцето и Златното изворче.
Направихме мост
на
реката.
Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога!
23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва.
В 7,30 часа тръгнахме за Махабур.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега
на
езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.
На
срещуположния край
на
поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Помощници
на
интуицията са сърцето и умът.
Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият
на
нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
От силния му напор някои палатки се събориха.
И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев.
Слушахме беседа
на
Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга
на
поляната пред Махабур.
След това той ни говори за координиране
на
земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е".
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Камъкът мина покрай тях.
Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен!
Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога.
Седнал
на
висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се
на
дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм
на
чешмичката, а в 5,30 часа отивам
на
изгрев.
Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно.
Нарекохме го Парицата.Учителя поясни: „Планът
на
цялата чешмичка е продължение
на
работата
на
природата - тя е отглас
на
строежа
на
горната височина.
"Летопис
на
изгрева - Том 2"
12.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли
, 27.07.1930 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа, 27 юли
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа.
Тези дни са най-добре описани в спомените
на
Теофана Савова и Олга Славчева.
Ето описанието
на
този ден в:
1. Спомени от Теофана Савова, "Летопис
на
изгрева - Том 2" - глава "Животът".
1.Спомени от Теофана Савова
1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен.
Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера.
Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите
на
планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта.
После направихме осмия младежки събор
на
12, 13 и 14 юли.
Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили
на
планина -
на
Витоша и
на
Мусала.
Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение
на
1929 г., когато и
на
Мусала и
на
Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване
на
Рила до месец и повече.
Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли
на
влага и т.
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете
на
второто от седемте езера.
Разтоварват палатките от гърбовете
на
милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време
на
планината става студено, а ние сме изморени и гладни.
Много скоро обаче пламна буен огън,
на
който водата завря бързо.
Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки.
Колко сме благодарни
на
Господа и
на
Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
20 юлиСъбуждам се в планината.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти
на
изток.
Радваме се
на
изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете
на
Рила.Неделя е.
Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва.
-
На
чешмичката!
И постави
на
изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата.
Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Наричам ги „силните ръце
на
Любовта".
Вече е поставена и втората палатка за събрания.
Величествена картина!
Посрещаме изгрева
на
каменната веранда при входа
на
лагера.
Учителя пее високо „В началото бе Словото".
Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага
на
братята, които работят по-тежката работа.
И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
- Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
Откъм долината се чува шум.
Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса.
Днес ходихме
на
гости
на
петото езеро, което Учителя кръсти Махабур.
След хубавите упражнения
на
поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна
на
поляната - Сърцето и Златното изворче.
Направихме мост
на
реката.
Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога!
23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва.
В 7,30 часа тръгнахме за Махабур.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега
на
езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.
На
срещуположния край
на
поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Помощници
на
интуицията са сърцето и умът.
Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият
на
нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
От силния му напор някои палатки се събориха.
И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев.
Слушахме беседа
на
Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга
на
поляната пред Махабур.
След това той ни говори за координиране
на
земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е".
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Камъкът мина покрай тях.
Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен!
Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога.
Седнал
на
висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се
на
дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм
на
чешмичката, а в 5,30 часа отивам
на
изгрев.
Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно.
Нарекохме го Парицата.Учителя поясни: „Планът
на
цялата чешмичка е продължение
на
работата
на
природата - тя е отглас
на
строежа
на
горната височина.
"Летопис
на
изгрева - Том 2"
Вятърът катури множество палатки и развълнува потъмнелите сега води
на
езерата.
Слънцето изчезна.
Първом се простира цяла, изопва се, после се нагърчва и така се изкачва, върви.
Каква отвратителна животинка!
Напуснах своята наблюдателница, сякаш осквернена сега.Вървя нагоре, спускам се към Бал-дер-дару - притисна ме мъгла, като неочакван враг и ми викна: - Стой!
Цялата планина изчезна пред очите ми.
Само ръката ми, сложена върху бялата хартия.
Сякаш светът се свършва, изчезва завинаги и минало, и настояще, и бъдеще... А то мъгла, само мъгла, която може би след малко ще се пръсне и няма да остане от нея нито следа.Слизам - где, не зная.
Душата
ми е пълна с чудно тържество!
Не, аз,
душата
, съм вечно жива и нищо не може да ме унищожи... Може само временно да ме отдели, но, аз не умирам... Изпълва ме величието
на
Бога.
Провиждат се скали, цветя, потоци; огньовете
на
двата бивака.
После запалваме тора, който мирише
на
изгоряла трева.Идват ми
на
гости.
Едни вътре, едни вънка, нагласяваме се и пеем.
Смях, радостна глъчка.
Така ставаме и пеейки в хор се отправяме до една палатка, обиколена от множество смълчали се братя и сестри.
Всички запяват с нас - тъй до вечерта.
Брат Симеон е мощна музикална стихия, комуто и дървета, и скали отвръщат с песен.
Гърми гласът му топло и задушевно, и акумулира в едно всички останали гласове.
13.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли
, 28.07.1930 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа, 28 юли
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа.
Тези дни са най-добре описани в спомените
на
Теофана Савова и Олга Славчева.
Ето описанието
на
този ден в:
1.Спомени от Теофана Савова "Летопис
на
изгрева - Том 2" - глава "Животът".
1.Спомени от Теофана Савова
1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен.
Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера.
Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите
на
планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта.
После направихме осмия младежки събор
на
12, 13 и 14 юли.
Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили
на
планина -
на
Витоша и
на
Мусала.
Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение
на
1929 г., когато и
на
Мусала и
на
Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване
на
Рила до месец и повече.
Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли
на
влага и т.
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете
на
второто от седемте езера.
Разтоварват палатките от гърбовете
на
милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време
на
планината става студено, а ние сме изморени и гладни.
Много скоро обаче пламна буен огън,
на
който водата завря бързо.
Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки.
Колко сме благодарни
на
Господа и
на
Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
20 юлиСъбуждам се в планината.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти
на
изток.
Радваме се
на
изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете
на
Рила.Неделя е.
Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва.
-
На
чешмичката!
И постави
на
изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата.
Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Наричам ги „силните ръце
на
Любовта".
Вече е поставена и втората палатка за събрания.
Величествена картина!
Посрещаме изгрева
на
каменната веранда при входа
на
лагера.
Учителя пее високо „В началото бе Словото".
Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага
на
братята, които работят по-тежката работа.
И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
- Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
Откъм долината се чува шум.
Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса.
Днес ходихме
на
гости
на
петото езеро, което Учителя кръсти Махабур.
След хубавите упражнения
на
поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна
на
поляната - Сърцето и Златното изворче.
Направихме мост
на
реката.
Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога!
23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва.
В 7,30 часа тръгнахме за Махабур.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега
на
езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.
На
срещуположния край
на
поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Помощници
на
интуицията са сърцето и умът.
Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият
на
нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
От силния му напор някои палатки се събориха.
И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев.
Слушахме беседа
на
Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга
на
поляната пред Махабур.
След това той ни говори за координиране
на
земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е".
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Камъкът мина покрай тях.
Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен!
Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога.
Седнал
на
висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се
на
дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм
на
чешмичката, а в 5,30 часа отивам
на
изгрев.
Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно.
Нарекохме го Парицата.Учителя поясни: „Планът
на
цялата чешмичка е продължение
на
работата
на
природата - тя е отглас
на
строежа
на
горната височина.
"Летопис
на
изгрева - Том 2"
Гимнастика
на
слънце и простор.
Играем
на
слънце, а заедно с нас и милиони скакалци, кои[то] целувайки вълнените ни вещи, ги правят
на
решето.
След това пак се проточваме по крайбрежието му, Учителя1 казва да нагазваме в хладните му води и се мием по посочения вече начин.Някои отиват
на
Дамка, други се отправят към бивака, а трети - към скритите басейни
на
Бал-дер-дару и се къпят... Изпърво е тъй студено, че просто пищим, но после става чудно приятно.
После се печем
на
слънце, докато се сгорещим и пак - цамбур - отново.Бивакът гъмжи от наши и чужди.
Дошли са търговци
на
дребно.
Куцовласите пък - пълни кошове пресен хляб и разнообразен зеленчук от дупнишките градинари.
От огнищата се отделя приятна миризма
на
вкусни гозби.
По клековете намятани одеяла и безчислено пране, под изобилните лъчи
на
слънцето.Почва нарядът - за дърва.
Над Харамията се показва тънко рогче
на
млада месечина в другарство с блестящата Вечерница.
Осветени отвътре, те приличат
на
големи фенери.
Запалените огньове хвърлят върху тях тайнствена светлина.И сега Учителят е между нас.
Внезапно той вдигна гневен глас: „Привидно благочестие!
Гори в очите му страшния пламък
на
Божествена Любов и Бащина грижа... Знаем, че ни люби Той.
Знаем, и затова със страхопочитание и доверие приемаме навременното предупреждение... Събранието завърши с молитва.
14.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли
, 29.07.1930 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа, 29 юли
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа.
Тези дни са най-добре описани в спомените
на
Теофана Савова и Олга Славчева.
Ето описанието
на
този ден в:
1.Спомени от Теофана Савова "Летопис
на
изгрева - Том 2" - глава "Животът".
1.Спомени от Теофана Савова
1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен.
Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера.
Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите
на
планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта.
После направихме осмия младежки събор
на
12, 13 и 14 юли.
Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили
на
планина -
на
Витоша и
на
Мусала.
Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение
на
1929 г., когато и
на
Мусала и
на
Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване
на
Рила до месец и повече.
Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли
на
влага и т.
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете
на
второто от седемте езера.
Разтоварват палатките от гърбовете
на
милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време
на
планината става студено, а ние сме изморени и гладни.
Много скоро обаче пламна буен огън,
на
който водата завря бързо.
Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки.
Колко сме благодарни
на
Господа и
на
Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
20 юлиСъбуждам се в планината.
Отварям палатката си и се изправям пред широките хоризонти
на
изток.
Радваме се
на
изгрева, царственият му лик озарява най-рано върховете
на
Рила.Неделя е.
Местим и разместваме, дооправяме набързо оставените от вечерта неща.Учителя тръгва.
-
На
чешмичката!
И постави
на
изворчето две хубави ръце, за да струи през тях водата.
Под водата поставихме бяла мраморна плоча, обградена от бели нанизи.
Наричам ги „силните ръце
на
Любовта".
Вече е поставена и втората палатка за събрания.
Величествена картина!
Посрещаме изгрева
на
каменната веранда при входа
на
лагера.
Учителя пее високо „В началото бе Словото".
Веднага след това мило събрание отидохме към чешмичката.
Като птички отлетяваме по върховете и се връщаме със скъпоценните находки.
Слагаме пред неговите очи украсата и питаме: „Учителю, това камъче нали е хубаво?
" - Той поглежда всяко камъче, всяка птичка, насърчава и помага
на
братята, които работят по-тежката работа.
И някъде ще каже : „Този е по-благороден камък, а този, тъмният там, да се извади."Сестрите донасят закуска.
- Свещените ръце, които лекуват, които съграждат красивото у човека и отварят очите за светлината, които направляват сърцето към топлината, които подкрепят доброто да живее в човека.Божествените ръце - да ги приемат всички хора по света!
Откъм долината се чува шум.
Той се мие внимателно с топла вода.Пак посрещаме слънцето от каменната тераса.
Днес ходихме
на
гости
на
петото езеро, което Учителя кръсти Махабур.
След хубавите упражнения
на
поляната пред Махабур спряхме при двете изворчета в източната страна
на
поляната - Сърцето и Златното изворче.
Направихме мост
на
реката.
Времето е малко променливо, но сме много благодарни, че не вали дъжд.Колко е хубаво, когато хората търсят светлина и любят Бога!
23 юли, срядаЗапочнахме деня със сутринна молитва.
В 7,30 часа тръгнахме за Махабур.
Там направихме упражненията, след което всички се наредихме край брега
на
езерото и едновременно измихме лицата, главата, ръцете и краката.
На
срещуположния край
на
поляната Учителя ни държа кратка беседа за интуицията.
Помощници
на
интуицията са сърцето и умът.
Завърши с мисълта: Божият Дух, възлюбленият
на
нашите души, ще свърши всичко за нас.Нашата сила стои в това, че Бог действува в нас.Изведнъж горе се разрази стихия.
Работихме задружно и направихме пет моста, две стълби и една пътека.
Над чешмичката се постави един голям камък, който донесоха 12 братя.През целия следобед, след 12 часа, палатките пак са атакувани от силен вятър.
От силния му напор някои палатки се събориха.
И все пак при нас е хубаво.26 юли, съботаСутринта имахме прекрасен изгрев.
Слушахме беседа
на
Учителя за бедната вдовица, която ще бъде първата жена в шестата раса.
Следобед с Паша четохме коректури във високата палатка.28 юли, понеделникЗаедно с Учителя направихме упражненията, наредени в три полукръга
на
поляната пред Махабур.
След това той ни говори за координиране
на
земните и духовните течения.После посетихме езерата над Бъбрека - Сърцето и Главата и езерния връх, и слязохме по една стръмна пътека зад Харамията, който Учителя кръсти „Харно ми е".
- Един камък полетя надолу към Наталия и Стоянка, но не ги засегна.
Камъкът мина покрай тях.
Към 16 часа пристигнахме в лагера.29 юли, вторникИзгревът беше прекрасен!
Слънцето ни погали с прекрасната си бледопурпурна тога.
Седнал
на
висок камък до своята палатка, Учителя ни говори върху стиховете „Зидете се
на
дом духовен... " И „Ако любим Баща си - Бога, тъй светъл ще бъде нашият живот."Днес правихме пътя за хижа Скакавица - за милите кончета.
Моста по този път Учителя нарече „Буд Аллах" - буден е Господ.1 август, петъкПосрещнахме слънцето от горната поляна, понеже отдолу изгревът вече не се вижда.
Имахме задачата да наредим по сто камъка.
Оживлението беше голямо и беше весело, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.2 август, съботаВ 4,30 часа съм
на
чешмичката, а в 5,30 часа отивам
на
изгрев.
Всяка сутрин то е различно, но винаги прекрасно.
Нарекохме го Парицата.Учителя поясни: „Планът
на
цялата чешмичка е продължение
на
работата
на
природата - тя е отглас
на
строежа
на
горната височина.
"Летопис
на
изгрева - Том 2"
Направо се яви и понесе нагоре огнения диск.
То иде и носи живот
на
света, и ние ставаме и го посрещаме с песни.После - пак трудова.
Слизаме в долината, гдето добичетата ни се изпотрепваха.
Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят
на
място.
Заставаме
на
верига (както
на
Витошката чешма), подаваме си камъни един
на
друг, и така в скоро време, пътят е готов.
Учителят неотстъпно е с нас.
Той отново преглежда клатещите се камъни, които могат да подхлъзнат и пътници, и добичета.
Той е с нас.
От снощната буря ни следа.
Бялата му брада и коса блестят
на
слънцето, сякаш изпредени от брилянтени нишки.
Устните са едвам допрени една до друга.След обяд се къпем, мием, перем.
Бързо се цамбурвам вътре и после с тракащи зъби се пека
на
слънце.
Приятна топлинка блика по жилите ми и хвърля руменина - запалва бузите ми.Небето е лазурно - сякаш ме гали... Навеждам се и целувам скалите около мене.
Безмълвието
на
природата ме потапя в неземен мир.
Сякаш някой ме люлее в златна люлка и пази да не ме смути.
15.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 30 юли
, 30.07.1930 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
Скришната стаичка 30 юли 1930 г.
16.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 1 август
, 1.08.1930 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
Рила - езерата,
лятната духовна школа
На
езерата 1 август 1930 г.
17.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август
, 1.08.1930 г.
Учителя провежда
на
Рила (Езерата)
лятна духовна школа, 1 август
от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа.
Тези дни са най-добре описани в спомените
на
Теофана Савова и Олга Славчева.
Ето описанието
на
този ден в:
1.Спомени от Теофана Савова "Летопис
на
изгрева - Том 2" - глава "Животът".
1.Спомени от Теофана Савова
1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен.
Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера.
Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите
на
планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта.
После направихме осмия младежки събор
на
12, 13 и 14 юли.
Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили
на
планина -
на
Витоша и
на
Мусала.
Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение
на
1929 г., когато и
на
Мусала и
на
Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване
на
Рила до месец и повече.
Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли
на
влага и т.
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
НАГОРЕ