НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
48
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
48
:
1000
резултата в
34
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение
, 19.08.1929 г.
Действително тук човек скъсва с „действителността” и почва да живее в един друг
свят
, пълен с невероятности.Брат Симеонов свири последователно с рога си.
Ехото му отвърна с утроено изсвирване.
От тук ясно се вижда лицето
на
Харамията.
То е тайнствено, зло, прилично
на
недоволен сфинкс.
Единственото му око го наподобява
на
Полифена - циклоп, който гони малките човечета и иска да ги разкъса.
Няма мъгла и облаци над него, но това сякаш не намалява мълчаливата му спотаена злина.Учителят тук говори: „Един човек, който не обича всичките хора, не може да обича даже само едного.
Онзи, който обича, никога господар не може ла стане.” [добавена дата 14 септември 1951 г.]Вечерта ни дойдоха гости.
Делирадев - подпредседател
на
туристическото дружество, Мутафчиев - редактор
на
вестник „Обнова”, един момък и една красива мургава девойка.
На
огнището, Симеонов чете „Трите срещи” от Михалаки Георгиев.
Особено сияе образът
на
девицата и момъка!
О, да биха могли, при нас биха останали, но... Те, па и старите се мъчат да пригласят
на
нашите песни.
В техните погледи се чете сякаш следното: „Значи за вас са всички тия хули по вестниците и пакостната мълва!?
Значи вие сте най-опасния човек в България.”Месечината съвсем закръглена сега радостна се вози по небосвода.
Тя къпе в езерните води своето голямо бяло кръгло лице и хвърля чудни сенки върху скалите и тъмната пелерина от боров клек върху хълмовете.
Небето е бяло, сякаш празнуваха и горе някой звезден празник.А и нашето огнище правеше чест
на
себе си.
Брат Пампоров говори за впечатленията си от есперантския събор
на
запад.
Той каза, че дух
на
братство и човещина обхваща човечеството.
Една мощна вълна, която сега облива човечеството и се мъчи да го спаси от една нова унищожителна война.Запад е възхитен от Учителя.
Пампоров чрез есперанто е пръв негов апостол и знаменосец.
България ще стане велик Витлеем, в който мъдреци от целия
свят
ще идват да се учат.Моята колибка е тъй хубава.
В нея си почива едно прещастливо същество, което днес се опита да нарисува къщичката си.
2.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 20 август.
, 20.08.1929 г.
Учителя
на
седемте рилски езера с учениците -
Спомен
на
Олга Славчева за този ден
Също и Орион, Телец и лъчезарната Алдебаран.Дордето се изкачим по скалите изток плувна в алени зари.
Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „Яснота и пълнота”.Блесна изгревът.
Като че искаше да изненада целия
свят
.
Непостижима картина!
Никой художник не може да я нарисува, никой!
Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения.
Тук накацали върху скалите, ние приличахме
на
някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята.
„Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за живота тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите.
А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи движения
на
бликаща струя.Учителят е за леките и грациозни движения.
Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната
на
„Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха
на
околните.Хвърляме палта, шапки, кожухчета.
Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.После Учителят даде нова песен:„Весел бъди, бодър стани;
грижите
на
живота са товар безполезен.
3.
Учителя дава песента 'Весел бъди' - Рила
, 21.08.1929 г.
Песента "Весел бъди" е дадена от Учителя в беседата "Абсолютна чистота" изнесена пред Общ окултен клас в Рила при петото езеро
на
21 август 1929 година.
Песента "Весел ти бъди" според спомените
на
Олга Славчева е дадена
на
20 август.
Сега тя е в положението
на
малко семенце, което трябва да се посади в почвата, за да се развие.
Нека няколко души вземат от това семенце и се групират по двама, трима, петима или десетина и да работят върху идеята за Чистотата.
Само по този начин светът може да се реформира."
Спомен
на
Олга Славчева
Текст
на
песента:
грижите
на
живота
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
Спомен
на
Олга Славчева
Също и Орион, Телец и лъчезарната Алдебаран.Дордето се изкачим по скалите изток плувна в алени зари.
Учителят ни даде мото за ума и сърцето: „Яснота и пълнота”.Блесна изгревът.
Като че искаше да изненада целия
свят
.
Непостижима картина!
Никой художник не може да я нарисува, никой!
Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват.Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения.
Тук накацали върху скалите, ние приличахме
на
някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята.
„Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за живота тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите.
А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи движения
на
бликаща струя.Учителят е за леките и грациозни движения.
Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната
на
„Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха
на
околните.Хвърляме палта, шапки, кожухчета.
Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.После Учителят даде нова песен:„Весел бъди, бодър стани;
грижите
на
живота са товар безполезен.
4.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 21 август
, 21.08.1929 г.
Учителя
на
седемте рилски езера с учениците -
Спомен
на
Олга Славчева
Без нея не може да се постигне нито знание, нито сполука, нито любов в света.
Чистотата е първата стъпка
на
ученика в духовния живот, след нея иде светостта, а след нея служението.
Чистота,
Святост
и Любов са аналогични
на
служене, почитание и обич.
Да служиш
на
Бога - значи да имаш почитание към себе си и обич към ближния.
Това е служение
на
Божествения Дух, който работи във всички.
Почитание
на
душата
, която носи всички съкровища.
Доброто, красивото ще намериш в себе си и ще го почиташ, а след това като го намериш в другите ще го познаеш, понеже си го намерил в себе си.
Обичта към другите е да виждаш себе си в тях.После правим гимнастика боси по ливадата.
Нареждаме се по един по цялото крайбрежие до езерото
на
Божествената песен Махабур.
Първом по три пъти мием лицето си, после по три пъти мием ръцете си и после - нозете си.Езерото отразява нашите фигури в себе си.
Като че ли от водата ни гледат други същества - чисти и красиви, които ни кимат отвъд този
свят
.Стенографките
на
Учителя днес празнуват 8 годишен юбилей, затова раздават бонбони, локуми и малки късчета плодове.Този ден и дъждът ни окъпа.
Нима ще напуснем това райско място.Тичам нагоре да се сбогувам със скали и цветя.
Сякаш ми дават своето съгласие.- Не, няма да те забравим, наша мила приятелко, певице драга!
Из пътя ме настигна млад турист - Измирлиев, красив чист юноша - братовчед
на
поета Смирненски.
Учителят ни завари - усмихна се.
После Измирлиев си отиде нагоре, а пък аз разправих
на
Учителя за разговора ми с този обичен чист младеж.Учителят каза, че утре всеки да иде където си иска, защото е вече последния ден преди тръгване и, че времето клони към разваляне.
То се нахмури.
Хубаво е да има едно платнище върху колибката ми, но тъй ще й се развали фасона и няма да прилича вече
на
самодивско жилище, а
на
циганска катуна.
5.
Учителя изнася лекция пред ООК на езерата - Рила. 21 август
, 21.08.1929 г.
Учителя изнася лекция пред ООК
на
езерата - Рила.
Абсолютна чистота21 август 1929 г., Съборни беседи, Общ Окултен Клас, Рила, Пето езеро
6.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 22 август
, 22.08.1929 г.
Учителя
на
седемте рилски езера с учениците -
Спомен
на
Олга Славчева
22 август 1929 г., четвъртъкВолна тичам по канарите.
Като сърна, която е дома си и познава всички кътчета.
Нито следа от снощната буря и дъжд.
Вместо унилост тя ми донася бодрост.
Не ходя, а хвърча от скала
на
скала, от езеро
на
езеро.
Утре заминаваме!
Той плава в малка гумена лодка и мери дъното й.
Чакам го да извади канапчето и го питам.
- Най-дълбоко е то - казва собственикът
на
„Лазур” г-н Паунов - млад асистент по физика.
Той сам е направил своята лодка.
Ето го, с две малки лопатки пори мастилените води
на
езерото и се вози като лебед.
Той казва, че вижда дъното
на
езерото.
7.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август
, 23.08.1929 г.
Учителя
на
седемте рилски езера с учениците.
Заминаване. Буря - 23 август 1929
1. Спомен
на
Олга Славчева
2. Писмо
на
Боян Боев
Спомен
на
Олга Славчева
23 август 1929 г., петъкБлагодарствена молитва.
Керванът от натоварени коне и магарета потегли.
Прощален поглед към нашето изоставено селище.Небето реве от буря.
На
Сапарево всички се нагласяват в автомобили, но за мене място няма.
Стоя
на
дъжда и се чудя що да правя.
Изведнъж вратцата
на
последния автомобил се отварят и се подава красивата сребърна глава
на
Учителя.
Кимна ми.
Разбира се, веднага се намери място и то широко, широко.
Зад нас се затварят бреговете
на
огромни пороища.
Автомобилите летят, а зад тях се съединяват луди пороища в грозен и мътен мощен поток.Учителевият автомобил се изтегли най-напред.
Измъкваме се през Радомир, Перник и рано сме
на
Изгрев.
Другите едвам достигнали до Дупница, дето преспали.
На
другия ден в Друган - страхотия - издавени стари и млади.
Мътната стихия отвлякла чистите бели къщички, заедно с покъщнина и стока.Небето гърмя, трещя и рева цели три дена.
Земята се преобърна в кална локва.
Слънцето за дълго се скри от нас.
Остави
на
воля да се налудуват разярените природни стихии.
Писмо
на
Боян Боев
КРАСОТАТА
НА
РИЛА
Като минем една височина, е особено вълнение поглеждаме твоите тихи, сини води.
При идването и виждането ти изпъква в нас в живи образи всичкият този вълшебен кът, който ти пазиш оттук.
Над тебе величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарвали незабравими часове.
Стъпваме
на
полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя.
И той
на
връщане от па- невритмия сам е носел
на
рамо сухо дърво за нуждите
на
общежитието.
Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан.
След кратка почивка и построяване
на
палатката привечер мнозина се изкачват
на
Молитвения връх.
Тясна пътека води към него.
Върху голяма скала край пътеката са написани думите:Пази свободата
на
душата
си!
Пази доброто
на
сърцето си!
Пази светлината
на
ума си!
Пази силата
на
духа си!
Този брат и
на
други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например:„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
На
Молитвения връх прекарахме в мълчание.
И сега звънят в ушите ни словата
на
вечните истини, произнесени тук от Учителя.
На
този Молитвен връх почнахме да се изкачваме от 1932 г., а по-рано за молитвен връх ни служеше възвишението между второто и третото езеро.
Чешмичката има оригинална архитектура.
Белите камъни, с които е изградена тя, са донесени тук с раници или
на
гръб от далечни места.
С любов ги е нареждал Учителя.
От днеска почват чудните дни при седемструнната арфа
на
Рила.
По време
на
нашето пребиваване тук, в свободното си време, ние единично и
на
групи посещаваме всички езера и върхове.
Отиваме при Езерото
на
съзерцанието.
Тишината, която цари тук, ни поглъща.
Вглъбени в себе си, ние чувствуваме лъха
на
вечното и Безкрайното в света.
Посещаваме мястото
на
палатката
на
Учителя.
У нас неволно възкръсва сцената с идването
на
французите.
Когато те дойдоха тука, при Учителя, изпяха няколко песни
на
Братството с български думи.
Това трогна всички.
След това един от тях се обърна към Учителя с възторжена приветствена реч,
на
която Учителя отговори с няколко думи, които могат да бъдат завет към бъдещото човечество.
Всяка година братя и сестри, като намерят някъде красиви бели камъни, ги донасят тук, за да украсят тази полянка, гдето сме имали високоидейни разговори с Учителя.
Посещаваме и близкото езеро Близнака - четвърто по ред.
Тук човек като че ли се пробужда и съзнава себе си като душа, отворена да възприема говора
на
планината.
Изкачваме се до петото езеро - Махабур - най-обширното от Седемте езера.
Още по-нагоре е шестото езеро - Сърцето.
То е най-дълбокото от Седемте езера.
Още има ледени късове тук-таме по неговата повръхност и снежни преспи
на
единия му бряг.
Изкачваме се по-нагоре до седмото езеро - Шемхаа, или Главата.
Връщаме се през Езерото
на
Чистотата.
Това езеро, понеже е настрана, е по-рядко посещавано от туристи.
Тука, седнали върху скалите край бреговете му, сме имали интересни разговори с Учителя.
Бистри, кристални потоци се вливат в това езеро, отдясно
на
един циркус.
Който дойде
на
гости
на
Рилските езера, трябва да посети и тъй наречения Салон
на
Съзерцанието или Размишлението.
Този тъй наречен Салон се издига над езерото
на
Съзерцанието.
На
този връх има грамадни скали, които заграждат една полянка, наречена Салон.
Можем да кажем, че Салонът е едно от най-мистичните и най-красивите места в тази част
на
Рила.
Чудна е гледката оттука: пред теб в далечината се издигат Рупите с особените си очертания.
Оттук те изглеждат тъй близо до нас.
Ние неволно се отдалечаваме един от друг за известно време, за да доловим шепота
на
вечния, да доловим и говора
на
Рупите... Нещо силно, мощно, тайнствено иде от Рупите.
Всеки, който посети езерата, непременно трябва да посети и Салона.За пръв път посетихме езерата с Учителя през август 1929 г.
Вместо палатки имаше навеси.
Помня една подробност при връщането.
Сутринта рано Учителя каза, че трябва с най-голяма бързина да подготвим денковете, за да тръгнем към Сапарево и Дупница, но мнозина се забавиха.
Учителя силно настояваше да работим по-бързо, обаче тръгнахме със закъснение.
Друг път Учителя не е настоявал за такова бързо тръгване.
После разбрахме причината.
Между Дупница и Радомир заваля пороен дъжд и причини голямо наводнение при с.
Долна Диканя.
Когато наближихме селото, водите
на
местната река се издигнаха и.
наводниха селото, като покриха всички улици.
Автомобилът
на
Учителя и още един автомобил едва минаха реката.
Едно лято, доколкото помня, през 1930 г., палатката
на
Учителя и много други палатки бяха по склона
на
стария Молитвен връх.
Един ден заваля дъжд, който се превърна в сняг.
Учителя видя, че мнозина братя и сестри не бяха много радостно изненадани от снега.
В негово присъствие Учителя направил едно движение, с ръка и произнесъл няколко думи.
И като се върна пред палатката, снегът веднага престана, облаците се пръснаха и се показа слънцето.
Мнозина са имали опитността да чуят неземна музика при езерата.
Една сестра, като се събужда сутринта и излиза от палатката си, вижда, че се е успала и че слънцето току-що с първите си лъчи е позлатило скалите над Близнака.
Тя вижда, че вече всички са
на
Молитвения връх и молитвата е почнала.
Понеже се стеснява да отиде така късно
на
Молитвения връх, тръгва сама за петото езеро Махабур.
Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш“.
Хорът като че ли е от неколкостотин души и пее песен
на
няколко гласа.
Песните са мистични, с духовен характер и до известна степен приличат
на
нашите песни, но не са нашите.
Тя слуша захласната известно време.
Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята.
И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури.
Например и сега, като отиде човек
на
полянката над Езерото
на
Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др.
Едно изречение, което Учителя каза при езерата, ми направи силно впечатление.
Той каза: „Всяка тревичка, ако съзнаваме живо, че в нея живее Бог, има магическо действие и може да лекува всички болести.“ Това изречение показва с какви мощни сили може да разполага човек, стига да е будно неговото съзнание.
Учителя каза веднъж:Да се запечатат живо във вас красивите образи, които виждате тук,
на
планината.
И като слезете долу
на
полето, често да възкръсват във вашето съзнание тези образи.
По този начин вие правите връзка с планината и нейните енергии протичат във вас и ви повдигат.
Когато слезем
на
полето, ние почти всеки ден посещаваме вътрешно езерата.
От полето всеки ден идваме тук
на
гости, за да се обновим и опресним.
Ще завърша е няколко мисли от Учителя върху дишането:Ако дишате добре, може да останете и 120 години
на
Земята.
Дишайте съзнателно и с любов.
Като ставате от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.
Дишането помага за оформянето
на
човешкия характер.
Правилното дишане усилва светлината
на
ума и топлината
на
сърцето.
Щом започне човек да диша правилно, бръчките от лицето му постепенно изчезват.Съвременните хора дишат бързо и повръхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки.
Като се учи да диша правилно, човек трябва постепенно да намалява вдишките, да дойде до два въздушни обеда в минута.
Това се постига постепенно в продължение
на
няколко години, а не изведнъж.
Всички болести се дължат изобщо
на
неправилното дишане.
Във време
на
дишане можете да четете „Отче наш" или „Добрата молитва“.
Някой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета.
Не, молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема.Ако човек може да задържа въздуха поне до 30 секунди, той ще се справи с много от своите неразположения и болести.
Напълни дробовете си с чист въздух и тогава говори.
Който не диша дълбоко, не може да бъде ученик
на
новото учение.
Красотата
на
Рила
Писма
на
Боян Боев -Том 2
8.
Учителя е в София - събор, 1929 г. Първи ден - наряд
, 25.08.1929 г.
Първи ден - наряд
НАРЯД ЗА 1929 година
До братята ръководители
на
обществото Всемирно Бяло Братство.
По нареждане:
Тазгодишната братска среща ще стане в центровете
на
съответните кръжоци за членовете
на
обществото
на
Всемирното Бяло Братство за следните дни и по следния ред:
сутринта, събрани в салона
на
Братството, а започване точно в 5 ч.
„В начало бе Словото".
Хвалата (Царят
на
всичките векове).
Четене: 10-а беседа от първа серия: „Необходимостта да познаваме Бога".
Отче наш.
Общ обед в салона
на
Братството.
на
Йоана.
събрани в салона
на
Братството и започване точно в 5 ч.
„В начало бе Словото".
Отче наш.
Общ обед в салона
на
Братството.
на
Лука.
събрани в салона
на
Братството и започване в 5 ч и 30 мин сутринта.
„В начало бе Словото".
Четене: 2-а беседа от трета серия: „Виделината".
Отче наш.
Общ обед в салона
на
Братството.
на
Матея.
поднасяне Божествения годишен принос по установения досега ред.
Поздрав от любезния ни Учител
на
всички братя и сестри в Господа.
Забележка: Умоляват се братята ръководители да съобщат за получаване настоящото в своите околии, както тук в София, че са получили туй нареждане.
Наряди за 1929 г.
9.
Учителя изнася беседа в София - събор, 1929 г. Първи ден
, 25.08.1929 г.
Учителя изнася беседа в София - събор, 1929 г.
По Бога направени 25 август 1929 г.
10.
Учителя е в София - събор, 1929 г. Втори ден - наряд
, 26.08.1929 г.
Втори ден - наряд
НАРЯД ЗА 1929 година
До братята ръководители
на
обществото Всемирно Бяло Братство.
По нареждане:
Тазгодишната братска среща ще стане в центровете
на
съответните кръжоци за членовете
на
обществото
на
Всемирното Бяло Братство за следните дни и по следния ред:
сутринта, събрани в салона
на
Братството, а започване точно в 5 ч.
„В начало бе Словото".
Хвалата (Царят
на
всичките векове).
Четене: 10-а беседа от първа серия: „Необходимостта да познаваме Бога".
Отче наш.
Общ обед в салона
на
Братството.
на
Йоана.
събрани в салона
на
Братството и започване точно в 5 ч.
„В начало бе Словото".
Отче наш.
Общ обед в салона
на
Братството.
на
Лука.
събрани в салона
на
Братството и започване в 5 ч и 30 мин сутринта.
„В начало бе Словото".
Четене: 2-а беседа от трета серия: „Виделината".
Отче наш.
Общ обед в салона
на
Братството.
на
Матея.
поднасяне Божествения годишен принос по установения досега ред.
Поздрав от любезния ни Учител
на
всички братя и сестри в Господа.
Забележка: Умоляват се братята ръководители да съобщат за получаване настоящото в своите околии, както тук в София, че са получили туй нареждане.
Наряди за 1929 г.
11.
Учителя изнася беседа в София - събор, 1929 г. Втори ден
, 26.08.1929 г.
Учителя изнася беседа в София - събор, 1929 г.
Положителни и отрицателни страни
на
живота 26 август 1929 г.
12.
Учителя е в София - събор, 1929 г. Трети ден - наряд
, 27.08.1929 г.
Трети ден - наряд
НАРЯД ЗА 1929 година
До братята ръководители
на
обществото Всемирно Бяло Братство.
По нареждане:
Тазгодишната братска среща ще стане в центровете
на
съответните кръжоци за членовете
на
обществото
на
Всемирното Бяло Братство за следните дни и по следния ред:
сутринта, събрани в салона
на
Братството, а започване точно в 5 ч.
„В начало бе Словото".
Хвалата (Царят
на
всичките векове).
Четене: 10-а беседа от първа серия: „Необходимостта да познаваме Бога".
Отче наш.
Общ обед в салона
на
Братството.
на
Йоана.
събрани в салона
на
Братството и започване точно в 5 ч.
„В начало бе Словото".
Отче наш.
Общ обед в салона
на
Братството.
на
Лука.
събрани в салона
на
Братството и започване в 5 ч и 30 мин сутринта.
„В начало бе Словото".
Четене: 2-а беседа от трета серия: „Виделината".
Отче наш.
Общ обед в салона
на
Братството.
на
Матея.
поднасяне Божествения годишен принос по установения досега ред.
Поздрав от любезния ни Учител
на
всички братя и сестри в Господа.
Забележка: Умоляват се братята ръководители да съобщат за получаване настоящото в своите околии, както тук в София, че са получили туй нареждане.
Наряди за 1929 г.
13.
Учителя изнася беседа в София - събор, 1929 г. Трети ден
, 27.08.1929 г.
Учителя изнася беседа в София - събор, 1929 г.
Линиите
на
Природата 27 август 1929 г.
14.
Упражнение от Учителя, дадено на 13 септември (за ръцете)
, 13.09.1929 г.
.....Да се повърнем към движенията
на
ръцете.
Забелязали ли сте кои са най-естествените движения, които правите.
( Учителят си държи двете ръце, допрени като за молитва, и движи двата си показалеца, после вторите пръсти, третите, четвъртите и най-после двата си палеца, а другите пръсти - отворени.) Това е един процес в природата.
Ако някои работи ти са объркани, можеш да направиш това упражнение и като отвориш само пръстите
на
двете ръце ( Положението
на
ръцете е като чашка.) и оправиш ума си в това положение, веднага могат да ти дойдат такива мисли в главата, с които можеш да разрешиш мъчните задачи.
Тъй ръцете представляват един цвят, който чака да завърже, или една чашка, която чака да се напълни.
При сегашното възпитание
на
специализация, механическото възпитание, което е отвлякло вниманието
на
хората от правилния път
на
самовъзпитанието, ние сме станали много едностранчиви......
15.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.11.1929 г.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови
Съзнателният живот всякога носи мир в
душата
.
Съзнателното живеене е връзка
на
Божия Дух с Вечно Начало.
Животът
на
душата
е живот
на
Бога.
Изучавайте щателно Словото
на
живота.
Молете да имате Небесната виделина, за да ходите в светлина.
Поздрав
на
всички приятели.
16.
Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден
, 8.11.1929 г.
Учителя е
на
Витоша с ученици - бивака.
1. Спомен
на
Олга Славчева
Спомен
на
Олга Славчева
Изгревяни дали са тръгнали за Витоша?
[Kindergarten (нем., а също и англ.) - детска градина; пансион Kindergarten - пансион за детски учителки] Слизам по стълбите по чорапи, за да не събудя Miss Clark [госпожица Кларк], а също и Mrs.
Излизам вън, заключвам вратата и
на
сутришната месечина обувам обувките си.Сега, свободно!
Тръгвам с бодри крачки по „Ангел Кънчев”, отляво „Луна Парк”, излизам към Лозенец, отдясно тухларницата, превалям София и ето ме вече
на
равно шосе към Драгалевци.
На
късмет!
Ако са отишли нашите, хубаво, ако ли не, пак хубаво; не само че не губя с една екскурзия повече, напротив, печеля.Звездите предвещават добро време.
Никой не ме настига по пътя.
Напразно извръщам глава.
Сама съм към обичната планина.
Над водениците, ето че и слънчев изгрев посрещам.
Изчаквам го да се издигне над хоризонта и се запътвам нагоре.
Искам да погледна пак към изток. Заставам.
Слънцето, все така помрачено се издига, но що виждам, що значи това!?
Тъкмо
на
същото място, гдето то изгря, наднича ново слънце.
Друго слънце изгрява -истинско, блестящо, рубиново, живо, прекрасно, сякаш млад юноша току що излязъл с нови дрехи
на
празника.
То изгря цяло, величествено и плавно се понесе нагоре.
Онова първото слънце все тъй мрачкаво стоеше над него, докато след малко и двете изчезнаха зад червени облаци.
Разказвам после
на
нашите млади учени, а те вместо да ми се смеят потвърдиха „чудото”.
Георги Томалевски го нарече „дифракция
на
светлината”.
Такова явление в природата ставало рядко,
на
към 10 -11 години.Към водениците ме обгърна мъгла.
Нито
на
една крачка се вижда.
Като че ли аз им станах прицелна точка.
Но, как да е, намирам воденичарския поток.
Небето хубаво се начумери.
Нито крачка напред!
Дори да поискам да се върна, не бих знаяла накъде.
Като древна езичница взех да го викам
на
помощ.
Внезапно слънцето блесна през облаци и мъгли и ми освети пътя.
Отбила съм се в ляво - хе там над селото към кошарите.
Наистина чудо!
Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната свежест
на
планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена дреха.
Провирам се между тях, заставам до някое, милвам го и му говоря за чаровната пролет.
Лазурна синина го къпе.
Слънцето, едното слънце, волно се понесло в неизмеримата глъбина.
Приятна топлина излъчва то, като че ли се прощава с природата за дълго време.
Тревата е подмладяла и сочна.
Сега върху нея, вместо цветя, вятърът е довеял пъстра дървесна шума.Как леко се диша!
А тя ми е най-близкия приятел.
Не съм ли
на
Сириус и бродя из неговите лазурни ущелия.
[ущелие (рус.) - дълбока планинска долина] От дясно ме посреща пенлив поток; той буботи, нещо весело разказва
на
свой език.
От ляво се синее Стара планина, обилно къпана от слънцето.
А хе, далече напред се синее свещена Рила!
Като че някакво бяло море от светлина я обгръща и тя сега прилича
на
величествен кораб, тръгнал от безкрая, към безкрая разнасящ своята красота и чистота.
По него множество следи от коли, копита, нозе - подковани и в цървули...Вървя, заставам възхитена, гледам и се радвам.
Сива малка птичка с червен нагръдник, малко по-голяма от врабчето.
Една легенда казва, че тя извадила един трън от челото
на
Голготския мъченик, който я опръскал с Христовата кръв.От Ели-Шедар не се вие пушек.
Нима ще съм сама гостенка
на
Витоша?
Превалям урвата, стихи самотни стъпки се отправям в Гостната.
По клоните намятани дрехи... Хм, тука са.
Ускорих крачките си и с тържествующ вик се втурнах към множеството.
На
лехи,
на
лехи по тревата, насядали нашите, посрещат вика ми с радостни кимания и усмихнати лица.
Там с пълна пара чайниците врят и канят за чай.
Топло слънце е обляло и природа и хора с лъчезарна милувка.Учителят е тук.
Видял ме като съм се задала... Лицето му е тъй усмихнато, че неволно се смятам и аз добре дошла.
Тичам из шумака да се преоблека, после заемам позиция срещу чайниците и се наливам с чай до насита.Горе, хе, над пътя, селянки засаждат борчета.
Не ще минат и 20 години и голите хълмове ще имат боров лес, който ще привлича и птички, и облаци, и човеци.
Новороденият след тия 20 години ще държи бас, че Витоша тук нивга не е била гола и камениста... Да, новият лес ще задържи влагата; тогава под Резньовете може би пак ще се покаже езерото, описано от турския пътешественик Авлия Челеби, който твърди, че Витоша е била по него време (преди 200 години) непроходима гора с тучни пасбища, по които ехтели звънците
на
безброй стада.Събираме се около Учителя.
Наметнат с дълга широка пелерина, той прилича
на
приказен цар.
Затова, пред него изчезва всяка наша грижа и неволя.
Думата „невъзможно” бяга далеч.Ето Го, става, сваля пелерината си, приближава се към своята раница.
Изгладнели нареждаме се в широк кръг.
Слънцето взима участие в нашата радост, негли и то се смее от горе.
Лазурното небе, сега обнизано с малки вълнисти облачета, се радва заедно с нас.Някои тук са сготвили прекрасна гозба от есенни зеленчуци.
Други, в малки котленца, си носеха чак от града дори подквасено овчо мляко, трети караха само плодов режим...Боро-садачките се надпяват.
Висок мъжки глас под ред извиква разни женски имена, като да ги проверяваше за нещо.
Горе по шосето минават туристи и отправят бинокли към нас.Нашата поляна, изглежда, за туристите не представлява някакъв интерес, затова, почти никога в него се не мяркат външни хора. По-добре.
Някога тук построихме колиба, но не мина месец, горката изчезна без следа, като почнеш от керемидите, после врати и прозорци, после греди и плет... Оттогава сме винаги
на
„открито”.Благодарствена молитва
на
поляната и - спускане към града.
Изпращат ни звънците
на
рудо стадо.
Витоша синя, модра се очертава зад нас, потъваща във вечерна дрезгавина.Залезът облива цялата природа в бледо лилава светлина.
Облаците намятат тъмните си стражеви наметала.
По теснол инейката се ниже гердана от нашите пътници.
Природата е освежена и подмладена.
Като че ли е пролет; полетата са покрити от нова зеленина.
Градът блесва в хиляди светлини, прилича
на
приказен.
Боровата гори, подобно тъмно зелено езеро, очертава границата между столицата и „Изгрева”.Ето я и нашата чешмичка - група младежи, насядали по циментовия перваз, нещо задушевно си приказват.Изгрев.
Поток от електрическа светлина и автомобилни фарове.
Небето трепка от звезди.Облъхната от неземни сънища, почивам в моя пансионерски кафез.
17.
Писмо от Учителя до Минчо Сотиров, София
, 4.12.1929 г.
по сестра Райна Ив. Бойчева)
Любезний Минчо, Всичко каквото можете да направите направете, а останалото поверете
на
Оногова, Който урежда всичко.
Живота изисква голяма разумност, която всеки може да я има, голяма доброта, която всеки може да постигне и сила
на
приложение, която всеки може да приложи.
Силна и благородна мисъл, силни, чисти и добри желания, силна и възвишена воля, непоколебима вяра.
Любов, която носи светлия живот, Надежда, която облича и храни всички.
1).
На
плика с почерка
на
Учителя написано:
2). С почерка
на
Минчо Сотиров написано:
а) за прегледа ми от инвалидната комисия
на
26.12.
а) сключване договор с новия наемател;
б) уредба със стария - неплатеният наем и
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
18.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
"Религиозно-философският мироглед
на
Петър Дънов"
В началото
на
1930 година професор Димитър Михалчев публикува в списание "Философски преглед" студията "Религиозно-философският мироглед
на
Петър Дънов" от Ангел Томов.
2. "Религиозно-философският мироглед
на
Петър Дънов" от Ангел Томов
Статията
на
Ангел Томов е написана по покана
на
Редакционната колегия
на
сп.
в книга първа
на
същото списание.
Съчетавайки добре вдъхновеното изложение с ясната логическа мисъл и конкретните страни
на
учението, авторът представя чисто философските аспекти от Словото
на
Учителя Петър Дънов.
Статията е опит да се очертаят по-важните философски понятия и идеи от една страна, а от друга – тя представлява и един от първите опити за систематизация
на
тези идеи.
Независимо от факта, че е писана назад във времето и, може би, езикът й не звучи особено актуално днес, все пак тя е важен исторически документ.
Може добре да послужи като своеобразно въведение към философията
на
Учителя Петър Дънов.
Така, наред и с други важни изследвания от онова време, резюмето от статията
на
А.Томов е едно полезно и приятно четиво както за хората
на
„пределните понятия”, така и за всеки, който се опитва да размисля върху важните въпроси от Живота.
РЕЛИГИОЗНО - ФИЛОСОФСКИЯ МИРОГЛЕД
НА
ПЕТЪР ДЪНОВ
След голямата духовна вълна
на
теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна – множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени от един общ дух, от един общ доминиращ стремеж – да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи
на
новата цивилизация.
Тук можем да споменем движението „Оомото” в Япония, бахаизмът в Персия, христовият комунизъм в Чехия, новото розенкройцерство, школата
на
Щайнер и неговите последователи, както и тая
на
Кайзерлинг в Германия, новохристиянските движения и пр.
В тази голяма духовна вълна има своето място и учението
на
Петър Дънов (1) в България.
Ония, които се надяват да намерят у П.
Дънов стройно формирана и изложена религиозно-философска „система”, ще останат разочаровани.
Дънов е човек
на
дълбокото вътрешно прозрение.
Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата, жива и конкретна истина.
Но той не е човек
на
сложните логически построения и умувания.
Независимо от тази характерна особеност, П.
Дънов е съвършено чужд
на
илюзията
на
всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума
на
човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма.
Той знае, че „последно”, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес
на
растене, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка
на
прогреса, и че важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината.
Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане
на
спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само
на
„пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях.
Учението
на
П.
Дънов, подобно
на
модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм.
(3) По отношение
на
битието, Бог е трансцендентен и иманентен (4), Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот
на
всичко, вечно творящ Логос (5).
Като Абсолют, Той е първопричина
на
всички неща, дава живот
на
всичко, съдържа единството
на
всички души; Той е Глава
на
човешкия дух.
В своето проявление Той е единното и вечно битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или „съзнанието
на
цялото”.
П. Дънов споделя с йогите, с теософията и модерните окултни учения идеята за инволюцията и еволюцията, като висше и основно проявление
на
абсолютното, като основен и доминиращ над всичко закон
на
всемирния живот.
В своето учение той прокарва също тъй и основните идеи за кармата и за превъплътяването
на
душите, и то не поради това, че в противен случай действителността не може да се примири с идеята за господството
на
една висша разумност, висша любов и висша правда в живота, а защото тия идеи – за кармата и превъплътяването, са опитани и несъмнени за него истини
на
живота.
Дънов учи, че битието далеч не се изчерпва с тъй наречения „материален
свят
”
на
триизмерното пространство и че това битие се проявява едновременно и в по-висши полета или светове – астрален, ментален, причинен и др.
(у първите християни: етерен, астрален, умствен и три духовни
свята
); че силите
на
всяко по-висше поле, като по-тънки и по-духовни, проникват по-нисшето поле и всички тия взаимно проникващи се полета съставят едно единно битие, единен живот
на
всемирния дух.
В по-висшите светове се проявяват по-висши строителни сили; те са обитаеми и от същества от по висши степени
на
еволюция от тази
на
човечеството и съществува една голяма йерархия
на
такива по-висши същества.
Чувствата и мислите са в по-висшите светове тъй реални, както материалните предмети в материалния
свят
.
Най-висшите строителни сили, това са висшето космическо или божествено съзнание, божествената мисъл, божествената любов.
Тия висши строителни сили толкова по-пълно се проектират във всяко духовно същество и по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от една по-висша духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство е достигнало.
Природата – това е самата, проявена външно, висша реалност, проявената висша разумност; природата обаче е скрила своята духовна и божествена физиономия за нисшето съзнание.
То вижда само сянката
на
нещата, променливата видимост, а не и истинското съдържание, истинския живот, не и ония духовни и разумни творчески сили, които се проявяват и работят зад тази видимост.
Науката досега е изучавала само външната форма и едва тепърва започва да се интересува за истинските строителни сили.
Всички неща в природата, като проявление
на
висшата разумност, имат обаче и един дълбок вътрешен смисъл.
Истинската наука трябва да отиде по-далече от изучаване съдържанието и вътрешните строителни сили; тя трябва да дири и дълбокия смисъл
на
нещата.
Човекът е проявление
на
единното битие: в него това битие разкрива своето естество.
Той обаче далеч не е най-висшето проявление
на
това битие.
Както окултистите от всички времена са учили, съвършеният, завършилият своята земна еволюция човек е наистина „подобие Божие”, „син Божий”, „микрокосмос”, който крие в себе си естеството, устройството и великите сили и тайни
на
цялото битие.
Със своята физическа природа човек е едно с „материалния
свят
”; със своето астрално и ментално тела, той е свързан с по-висшите светове; но той има и един още по-висш духовен живот, който го свързва с Първичното Божествено Начало.
В своята дълбока същност като дух, той е една искра от онзи свещен огън
на
всемирния живот, който наричаме първопричина, основно начало, Бог.
Чрез него, както и чрез цялата еволюция
на
разумната природа, се проявява това основно начало все по-пълно и по-съвършено.
„Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността
на
човешкото естество”.
В сегашната си форма човек само отчасти е проявил своята истинска същност, той тепърва има да се проявява.
Основният и най-важен факт
на
всемирния живот – това е неговата разумност.
Бог се изявява в него като Дух
на
всемирната разумност.
Тая разумност се манифестира в общия строеж
на
мирозданието, в общия план
на
всемирното развитие, в съществуването
на
разумните души и творчески сили, в природните закони, които регулират всички промени, а така също и в най-малкото движение и най-малката проява.
И най-незначителното движение предполага разумност.
Друга основна и от най-голяма важност за човека истина, която се разкрива за по-висшето познание, е тая, че чрез божествения живот, божественото творчество, божествената разумност, се проявява една върховна любов: „Бог е любов” (6).
Висшата божествена любов е създала света, тя го поддържа, издига го към съвършенство и красота.
Тая любов се проявява чрез всички същества, и то толкова по-пълно и съвършено, колкото по напреднали са те.
Тя носи божествения живот, светлина, радост, мир, хармония и красота и, както споменахме, е най-висшата космична творческа сила наред с божествената мисъл.
Човешкият живот, колективен и индивидуален, е в едно неразделно единство с тоя
на
цялото битие; той също се насочва и управлява от великата божествена разумност и великата божествена любов.
Тази висша разумност и висша любов се изразяват както в самото естество
на
човека, тъй и в истината, че за последния са открити възможностите
на
едно неограничено развитие и усъвършенстване и достигането
на
истинско щастие.
Смисълът
на
човешкия живот
на
земята през множество превъплътявания е реализирането
на
една все по-висша разумност, достигането
на
все по-пълно съвършенство, развитието
на
висшите способности и скритите в човека заложби за по-висш живот и освобождаването от ограниченията
на
нисшите форми
на
съществуване.
Човек трябва постепенно да се освободи от животинското и то не като го умъртвява, а като го подчини
на
по-висшия живот и го използува за него; той трябва да изгради своите по-висши тела, да се разкрие за висшия божествен живот – за висшето божествено съзнание и висшата любов и да бъде един все по-съвършен орган в божествения организъм.
Постепенно той трябва да се отърси от своя дребен егоизъм и своето ограничено съзнание и да започне да живее все по-пълно с живота
на
божественото цяло.
Колкото по-пълно се изявява чрез него живота
на
това цяло и в по-пълна хармония е той с разумната природа, с Бога, толкова по-пълно е осъществил разумния живот и по-високо съвършенство е достигнал; толкова повече той се е доближил и до идеалното здраве, телесно и духовно, до истинския мир, истинския безсмъртен живот
на
непрекъснатото съзнание, и истинското щастие.
Истинското съвършенство в знание се постига чрез доближаване до висшата истина и хармонизиране с нея.
Висшата истина – това е самият дух
на
всемирния живот,
на
съвършеното знание и върховната мъдрост, който дух е истинската реалност
на
битието.
Да постигнем висшата истина, то значи да поставим нашата душа в съгласие с тая реалност, да я „нагласим” да трепти в пълна хармония с нея, да дадем възможност
на
самата тая реалност да се прояви по-пълно в нас.
Висшата истина може да бъде достояние само
на
ония, които са дорасли до истинския духовен живот.
Тя се постига главно чрез интуицията, вътрешното прозрение, свързването с висшето божествено съзнание.
На
духовно пробудилия се тя се разкрива не като лишена от живот абстракция, не като мъртво „вярване”, а като жива, несъмнена, преживяна и „опитана” действителност.
Да се поставим в хармония с висшето битие, да го проявим, това значи преди всичко да оставим да се прояви божествената любов в нас и чрез нас.
Ето защо и пътят към висшето битие, към истината е пътят
на
любовта.
Тази любов е истинският живот, който носи истинската светлина.
„Разумната природа” разкрива своето лице само
на
ония души, които са дорасли да проявят висшата божествена любов.
На
тях тя разкрива своите най-дълбоки тайни и своите истински красоти; за тях тя има едно любещо божествено лице;
на
тях тя предоставя всичките си дарове.
Когато отделният човек дорасне да се пробуди за истинския разумен живот, тогава той напуща „широкия път”
на
полусъзнателния живот и полусъзнателното развитие, живота
на
общата еволюция, за да се приготви и тръгне по „тесния път”, за който Христос говори: „Тесен е пътят, който води към живота и малцина са, които го намират”.
(7) Това е по-право „стръмният път”
на
разумните свръхусилия, това е преминаването към един по-разумен живот, към едно по-висше съзнание.
Тоя по-разумен живот и това по-висше съзнание е един процес
на
развитие, което П.
Дънов обозначава с думата „ученичество”, като изразяваща най-характерните му особености.
„Ученик” е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл
на
земята да научи най-великото изкуство
на
разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление
на
божествената любов и достигне да бъде истински служител и съработник
на
висшите разумни сили и
на
Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство.
Той знае, че животът се управлява и ръководи от една върховна мъдрост, безгранична любов, съвършена правда.
Основната негова идея е, че всичко е устроено разумно; че във всички човешки души работи и се стреми да се прояви, като ги издигне към себе ти, великият всемирен дух, „живият Бог”, за Когото Христос говори: „Отец ми работи и аз работя”. (8)
Ученикът знае, че над него има само един истински Учител, именно тоя жив Бог, космичният Христос, който живее и твори в цялата природа; Който се проявява във всичко възвишено и прекрасно у всички души и Чийто глас той трябва да се научи да чува и разбира чрез развиване главно
на
своето вътрешно чуване.
Всички други учители са само помощници
на
тоя единствен върховен Учител, тяхната роля е да напътят ученика към Първия и да му помогнат да го намери.
Той знае, че като изразител
на
божествената мъдрост, божествената любов и божествената правда стои най-близко над него и цялото човечество тъй нареченото „Б я л о б р а т с т в о” – завършили своята земна еволюция души, които са се посветили да служат
на
въздигането
на
човечеството.
Идеалът
на
ученика е да бъде истински ученик
на
това „Бяло братство”, да се свърже духовно с него и да стане истински съработник в неговото велико дело.
Ученикът е човек
на
пълното и съвършено здраве, което изключва всякакви недъзи.
Той развива в себе си в най-висша степен способността да противостои
на
всякакви болести и разрушителни влияния, да развива максимум активност, и то в най-висшите й форми.
За тая цел той изгражда своето тяло с най-чистите строителни материали, своето физическо тяло – с растителни храни и плодове, своето астрално тяло – с възвишени чувства, а своето ментално тяло – с положителни творчески мисли.
Идеалният ученик, който трябва да дорасне като такъв в процеса
на
едно дълго развитие, е човекът
на
най-възвишената творческа любов,
на
най-живоносната светлина,
на
най-хармоничния мир,
на
най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човек
на
съвършеното здраве,
на
висшия духовен живот,
на
знанието и личната опитност; той е достойният съработник
на
разумните сили и
на
Бога в изграждане новото и великото в живота.
Дънов изхожда от духа и основните начала
на
истинското християнство, той възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Иисус и първите черковни деятели, а освен това допълня го с онова ново, което Иисус "би казал сега” – след 2000 год.,
на
хората; изяснява онова ново и велико, което иде и сега в света чрез живия и непрестанно творящ в душите Христос, проявяващ се във всичко велико и прекрасно, което се ражда и което иде в живота.
Ако Бог е говорил в миналото
на
хората, казва П.
Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва
на
хората.
Най-важни са "последните писма”
на
вашия небесен Баща!
Учението
на
Иисус бе едно окултно учение; неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение
на
първото християнство, което се е предавало от уста
на
уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии.
Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет
на
лично преживяване и лична опитност, а не само
на
вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност.
Ето защо истинските християни
на
първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Иисус „тесен път”; ето защо те основаваха братски общежития, които просъществуваха около три столетия; ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от диви зверове.
Но когато християнството стана държавна религия – религия, от една страна,
на
цялата невежествена народна маса, а от друга,
на
робовладелците, феодалите, властодръжците,
на
всички, които живееха в упражняване
на
експлоатацията, насилието, неправдата, тогава то беше подложено
на
изопачаване, тесният път беше изоставен, тайното учение – забравено.
Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вярва в постигане царството Божие не
на
земята, а
на
небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането
на
любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението
на
чисто външни формалности и обреди.
Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията.
Тъй се замени „тесният път” с широкия и удобен път
на
на
силието, неправдата и греха.
Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане
на
човека, каквото беше християнството
на
първите времена.
Петър Дънов проповядва прилагането
на
Христовото учение: отказване от робството
на
греха и нисшия живот и възприемане „тесния път”
на
усъвършенстването,
на
новото раждане,
на
единението с Бога чрез пълно изпълнение
на
Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота.
Учението
на
П.
Дънов, подобно
на
всички почти модерни мистични движения, е твърде отчужден от арената
на
острите социални борби.
Той е твърде чужд
на
психиката
на
недоволната маса, широко обезверена и склонна да се вслушва в ония именно носители
на
крайния идеализъм, които й обещават добруване и щастие не чрез трудно разбираемо за нея индивидуално усъвършенстване и превъзпитаване
на
личността в духа
на
истинската любов, а чрез външни промени, чрез насилническите методи и насилническата власт.
Едновремешните богомили играеха
на
времето си в социалните борби и ролята
на
днешните социалдемократи, комунисти, анархисти.
Последователите
на
П.
Дънов обаче са далеч зад боевата линия
на
ожесточените днес социални борби, далеч зад всички тия революционни сили, които привличат около своите знамена недоволната народна маса.
Те доброволно са се отказали от грубия и неприятен труд
на
орачите и копачите
на
социалната нива и са си резервирали приятната работа
на
сеяча.
Но затова тяхната роля, за много дълго време поне, ще бъде твърде ограничена и няма да засяга, освен не особено широк кръг от интелигенцията.
Учението
на
Петър Дънов е учение не толкова
на
непосредственото настояще, колкото учение
на
по-близкото или по-далечно бъдеще.
1. В оригинала стои думата „дъновизъм”.
Това название относно учението
на
Учителя Петър Дънов е неподходящо и неприемливо.
Подчертавано е още приживе от самия него, че подобен етикет не може да разкрие същината
на
това учение, защото когато става дума за принципи и закони
на
природата, е изключено да се използва форма
на
притежание от която и да е личност.
Поради тази причина, както и за да се избегне тази съвсем неправилно използвана форма, по-надолу в текста
на
статията думата „дъновизъм” ще бъде заменяна с „учението
на
Петър Дънов”.
В действителност авторът също използва последното название и следва да се има предвид, че не навсякъде тя е резултат
на
редакция (бел. ред.).
19.
Учителя дава песента 'Песен на зората'
, 17.01.1930 г.
Учителя дава песента "Песен
на
зората"
В каталозите е написано, че тази песен е дадена от Учителя през 1930 г.
Датата 17 януари 1930 г., която е сложена в тази тема е свързана с лекцията "Самосветещата лампа", МОК, където Учителя разяснява как се изпълнява новата песен "Песен
на
зората".
Предполага се, че предварително тази песен е разучена, защото цигуларката и няколко човека изпълняват песента.
Текст
на
песента:
Песен
на
зората
Пълна радост тя в живота внася,
на
млади носи здраве,
на
работни дар –живот.
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
20.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици -
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева:
Едни от „Изгрев” през Симеоново, други от града през Драгалевци, облечени най-грижливо, си назначаваме среща Ели Шедар.
Потоците обгърнати със сняг, като черни ленти се провират край пътя.
С идването
на
зората, то изпърво става бяло, после почва да посинява, а с идването
на
слънцето лазурът му става дълбок и необятен.Почти винаги изгревът
на
слънцето се предвещава с поруменяване
на
хоризонта, или що-годе златна черта.
Слънцето неочаквано се показа като скрита в пазва брилянтена топка.
Когато я направи достатъчно голяма, огнененото кълбо се понесе по своя път.Студено.
По шосето припущат каручки
на
млекарите.
Последните са закачулени добре в топли кожуси и ямурлуци.Ето и пешаци млекари,
на
магаренце носят млечните си гюмове.
То доблестно помага
на
своя стопанин.
Вперило пред себе си големи красиви очи, сякаш пълни с жалост и неизказана тъга...Към селото, от един стобор литват пъстро ято гълъби - някои от тях качулести, с бяла лентичка
на
главата.
Хвърлям им трошици пълна шъпа и ги гледам как лакомо кълват.
Един залък хляб
на
всяко и ето цяла ескадра тръгват с мене.
Ако някое непознато ме залае, те всичките го погват със злобно ръмжене.Днес е Чист понеделник, затова селянките са изнесли по дворищата блажните съдове и търкат ли, търкат.
Млада невеста, подбрадена с бяла кърпа зад ушите, свела се над купчини грънци и тигани, жули ли, жули с голям пепелив парцал.
Върху пътя посипана недогоряла слама от снощните оратници.
Отстрани захвърлени и самите пръчки, с прещипната към края изгоряла слама.
Представям си, как мъжествена ръка, запален го е въртяла над главата с думите:„Ората Копата,Дай ми дядо момата,Да не ти запаля брадата.” *Запаленият оратник в своето въртение издава фучение - виу, виу, виу и около главата
на
„гърмодържеца” се вие грамаден огнен кръг, като Сатурновия пръстен**.Изминавам дванадесетте воденици.
Сядам към края да си почина.
От вратите наднича набрашновен селянин с овча капа и ме поздравява.
Настигат ме другари и бързо отминават.
Подпирам се
на
бастуна си, като закована.
Стара планина тъмна, със сребърни линии по гърба, прилича
на
огромно животно.
Минавам моста към монастиря.
Отдоле водата бучи и
на
бяла пяна се бие от камънака.По голямото шосе рой скиори.
Настигам стар брат, който охка от умора.
Из под коренищата
на
габера млад здравец, току що надникнал.У „нас” вече дими.
Едвам се измъквам от потъналата в дълбоки валога [преспи].
Току пристигнала, мила ръка ми подава вече голяма чаша руски чай с много захар и лимон.
Това е божествена амброзия тук.Едвам отпочинала - гимнастика.
Почваме.1) Лявата ръка
на
гърдите, десният крак пред левия.2) Дясната ръка
на
гърдите.
Но тъй се сгорещяваме и развеселяваме, че непрекъснато смеха е по лицата ни. Почивка.
Постиламе дреха върху снега и се унасяме в блажена почивка.
Слънцето напича.
На
сянка имаме 23°, а
на
слънце 29°.
Аз си избирам един нисък храсталак от смрика, постилам го с връхната си дреха и се отдавам
на
блянове - блажени размишления.
Като че съм в рая, даже точно в средата
на
рая.
Чува се само шума от чешмичката и прехвръкване
на
някоя птичка.
Тръбят за обяд с оная прекрасна германска тръба с дългия бял копринен шнур, с дълга пискюлия, нанизан през рамо.
Сядаме
на
припек и сърбам гореща ароматична бобена чорба, що една добра сестра предлага от своето ново чист-понеделнишко гърне.
Други пък се надпреварят със своята картофена супа.
Като че ли започва приятна музика
на
двуредните тридесет и две бисерни струни
на
зъбите.
Същински концерт
на
божествени инструменти.
Също и ряпа, бяла и черна, стъргана и
на
филийки; ето и маслини, халва, ябълки, бели питички хляб.
След малко, от безбройните блага не остана нито следа.
На
всички лицата греят от радост.Пак низа около Учителя.
Сиромахът имал преимущество пред богатия, че първата сричка „сир” показвала
на
английски благородство, а
на
богатия „бога” показва животно, което боде с рога.
Но той казва още, че най-богат човек
на
земята е този, който е обичан от Бога.
Много се смяхме за „сир” и „бога”.Далече, хе, горе, няколко скиора като черни птици се носят по безкрайната снежна белота.
Сега Витоша прилича
на
Сребърна планина, която се топи и тече.
Стара планина се не вижда под мъгла.Към пладне свирката ни събира за път.
Грабваме тояги и раници, и
на
полянката няколко минутна молитва.
„Отче наш” дружно се подема от всички, сърдечно и топло.
Понявга, без да очакваме, се хлъзгаме по разтапящия се сняг и правим нежелателни почивки... Смях, викове, празните чайници с трясък се клатят навързани по раниците, като излишни вече бойни снаряжения.
Грамадна чугунена тенджера похлюпена върху една раница, блещи
на
слънцето като тайнствено бойно оръдие.
Почиваме
на
широка поляна.
Почваме една след друга песни: „Песента
на
езерата, песента
на
изворите”.
Пак ставаме и поемаме надоле.
В
душата
слънце.Поглеждам Учителя.
За миг, стори ми се, че в Него виждам древнаго Мойсея.
Тъй бял и величествен, загърнат с наметката си, с поглед чудно взрян в безкрайността.
Сякаш не е
на
земята, но бди дали всички са тръгнали и дали няма някой изостанал от „слабосилните”.
Юзината е зад нас.
Нахълтваме в боровата гора.
Обгърна ни вечерна дрезгавина.
Такъв юнашки вид трябва да съм имала, че някои младежи от града ме изглеждат весело и казват: „Ашколсун!
” Лицето ми е пламнало, загоряло и озарено от неизразимо щастие.В пансиона, взимам си топла вода от готварницата, мия [се], пия чай и преоблечена се хвърлям за сън.
Струва ми се, че днес нито за миг не напуснах „дверите
на
рая”.
От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове
на
слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват
на
свежия ми бодър вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли
на
Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и
на
Сирни Заговезни.
Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото.
В края
на
вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве.
21.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила
, 7.04.1930 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша. Благовещение.
Екскурзия
на
четирите правила
За тази екскурзия може да се прочете в спомена
на
Олга Славчева.
Има грешка в датата
на
източника, тъй като Благовещение в стар стил е
на
7 април.
На
4 април 1930 г., Учителя е изнасял лелция пред МОК ("Огъната плоскост") и не е било възможно да бъде
на
Витоша.
1. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия
на
четирите правила
Спомен
на
Олга Славчева
Екскурзия
на
четирите правила
Снощи проливен дъжд, порой, ще ни отнесе; изведнъж Учителят прогласи: „Утре
на
Витоша!
”Напущам София с раница и тояга, и хляб в джобовете за кучета.
Слънцето ме изпревари по пътя; докато се спра и го почакам, то търкулнало но небето своята зачервена опечена пита.От югоизток буен вятър, но това не пречи слънцето от лазурната вие да къпе природата с топли лъчи.
Къде се денаха облаците?
Пролетна омая: напъпили дървета, отпуснати върбови пъпки.
Тук-таме, по някоя ранобудна череша и вишня размятали от градините бели пошове.
Зная, че
на
Витошките драки ще я закача и без нея ще се върна.Отминавам и селото.
Колко е красивичко, макар и зарунтавяло от старата свличаща се козина.
Веднага ме лъхва познатия мирис
на
млада трева,
на
гнила горска шума, из която скоро ще се покаже пролетен цветец.
Из гората поръсени отскубнати коренчета здравец... Събирам ги грижливо и с помощта
на
моя бастун ги посаждам отново.
Дано се прихванат.
Намерих и цъфнали теменужки.
О, там в града отдавна красиви девойчета ги продават
на
табла по булевардите, но тук, тя ми е по-мила, защото е жива и е у дома си.
Малки бяло-сиви птички прекосяват шумака, издават къси напеви.
-Но, ветре, викам му аз, не ме ли познаваш?
Не знаеш ли, че аз от теб се не боя, пък и стари приятели сме с теб.
Душата
ми отдавна е там, но нозете ми бавно се изкачват нагоре.
На
шосето съм вече и аз - цяло подгизнало в дълбоки калове.
Горките минзухари, поникнали всред пътя.
Дано никой ги не стъпче - приличат
на
лилави балончета, готови да литнат.В долината градът едвам се провижда от синкава мъгла, разпрострян кръстом по Софийското поле, като квачка с пилците си.
Навред снеговете са разтопени, само още Мусалла е издигнал бяла глава.
Някои наши се опитаха да го посетят, ала напразно; дълбоки преспи навред, сега той е недостъпен.Пристигам едновременно с групата, идяща през Симеоново.
Гласовете ни ехтят като звъна
на
чист метал.Сядам
на
припек и не разбирам кой и кога напълни полоканицата [полоканица - мярка за течност, половин ока, 640 гр.] ми с гореща вода, кой попари чай, кой спусна вътре търкалце лимон и шепа захар... Отсреща, от Учителевата група гледат към мен и се смеят.
От там ще да е това навременно благо... Отгоре
на
това питичка, бяла и пухкава, намазана с масълце.
Защо Христос не го е прибавил към своите 9 блаженства
на
планината.След закуската примъквам се до групата около Учителя.
Той свири
на
цигулка.
Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци.
Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост.
Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори.Свириха и академици; но тяхното свирене омайва слуха, а Учителевото -
душата
, сърцето.
Неговото свирене е животоносно, пълно с пламъкът
на
живота.След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя.
Запя тъй, както старите
на
подбив пеят:„Нали ти казах, Стоянке,
че ергени тамо ходят.”Мелодията
на
песента напълно подхождаше
на
закачливите грижовни майчини думи.
После Той отхвърля отрицателното „не ходи”, а я постави другояче:„Нали ти казах, мари Стоянке,
на
извор за вода да идеш,
на
ергени джувап да даваш.”Весел смях от множество гърди съпровождаше песента му.
Значи, когато има някоя „злина”, да не се бяга от нея, но да й се дава „джувап” [джувап (джевап) (тур.) - отговор.
Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу], като по този начин и тях, и себе си ще дисциплинира от закачливи ергени, що си нямат друга работа.Като че ли сам Орфей сега свиреше
на
медната си свирка.Слънцето напича.
Братята донасят дърва и ги трупат
на
камари.
На
огнището ври голяма тенджера бял боб, в друга - коприва, в трета -картофи.
Всичко това е за нас.
Всичко това е тихо подсказано от Учителя и бързо направено от добродетелни ръце.Днес Учителят каза нещо чудно: - Бог не живее вътре в човека, но вън от него; чрез човека само Той се проявява.Даде ни 5 минути размишление:1) Да мислим за най-красивия скъпоценен камък.2) За най-красивото растение (дърво).3) За най-красивото животно.4) За най-красивия човек.Какво ли не ми идваше
на
ума, мислейки за тия неща.
Брилянт е най-скъпоценния камък.
Борът - най-красивото дърво, сърната - най-красивото животно.
Не, но онова дивно същество, що 1923 година видях да излиза от Маришките езера и ме поздрави.
Яви се за няколко мига и изчезна.
Лицето му струеше живот и нежна обич.
Отхвърлена тогава от тъй наречените „братя и сестри”, аз бдях до огнището с разплакани очи.
Всички спяха, обиколени от нежни грижи, пък аз наблюдавах догарящите главни и зъзнех от двоен студ... Когато от езерните води се отдели онова Божествено лице, което с кураж и проникновен поглед и леко кимане
на
главата
душата
ми към живот възвърна.
- Незнайният - тъй го наричам аз. Непостижим.
Той е най-красивият, защото е освободен от прашната земна дреха.После Учителят ни запита кой какво е мислил през тия 5 минути.
С една реч, изговориха се имената
на
цяло райско стадо, ако би и в рая да има животни.
Събират се, блъскат се, докато зарониха ситен град върху нас.
Това е наистина небивало кокетство от тях.
Засипа ни той не
на
шега, взе да ни боцка.
Да набива дрехите ни, докато се убеди, че не му се сърдим.
Земята бързо се напостла със сугращица.
Но като се яви слънцето, развали играта
на
облаците.
Усмихна се, пресекна да вали, заразтапя се града и взе да се вдига пара от дрехите ни...Обади се свирката да се събираме.
От запад занадничаха подозрителни облаци.
Децата припкат, стари се надпреварят, младежи хвърчат и пеят.Почиваме
на
припек и пеем ли, пеем.Над София подобно огромна поливачка се спуснал облак във вид
на
водна струя.
От към нас е чисто.
Срещаме млади девойки с измокрени нови премени, цапат из калта, бързат да се върнат в къщи.
На
Изгрев ни раздават чай.
От моята кашлица - нито следа.В пансиона ме посрещат с любопитство и възхищение.
Момичетата, доста добре гримирани и облечени, се готвят да отиват
на
кино.Чиста, измита и преоблечена, допивам последната глътка чай и се предавам в обятията
на
Морфея.
С гърди пълни с блаженство, с ръка едва движеща се по редовете, записвам щастието и радостта
на
този ден.
Морна, като пребито куче, лягам и заспивам дълбок сън.
Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия
на
четирите правила
Спомен
на
Олга Славчева
22.
Писмо от Учителя до Георги Куртев
, 9.04.1930 г.
Надявам се моето писмо да ви направи бодър и весел духом.
При сегашните условия изисква се силен дух, широка душа, светъл ум и силна вяра в Доброто, което Бог насажда в света.
Борбата ще е дотогава, докато всичко се подчини
на
Любовта, Мъдростта и Истината и Живота вземе своя прав път, пътя
на
вечната светлина.
Да дава сила и живот
на
своите си.
Поздрав
на
всички.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
23.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 21.04.1930 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици -
За тази екскурзия може да се прочете в спомен
на
Олга Славчева:
(преработка, писана
на
3 януари 1943 г.,когато работех в 5 клас, спохождана от гости, когато бях учителка в Тутраканската гимназия)Пълна пролет.
Въздухът свеж - омекнал.
Клончетата набъбнали, развили нежна свилена шумица.
Овощните дървета нацъфтели.
Върби и тополи разперили облечени вейки, блещят
на
слънцето.
С невидими кофи изтегля влагата от нея, а заедно с нея безброй билки и цветя.Дните се удължават - юг се радва
на
светлия си Гостенин, а запад го изпраща все по-надалече с алени цветя.
Планините, помилвани от пролетния полъх, сякаш ще политнат от радост.
По него хвърчат птиците; по него се гонят мушиците; за него слизат облаците и мъглите, и го вдишват върху благоуханната гръд
на
земята.Игличина, зюмбюл, теменуги, здравец, кукувчета, петлювй гащи, млада папрат, ледничета, незабравка, минзухар, кукуряк, всичко е наизнело своята красива стока и се провиква от своята малка сергийка, хвали се, пери се, бръщолеви.Ручеят се разбива в златен прах; водните капчици се мятат по камъните, ту като големи щраусови пера; ту като чудати цветя и звезди, ту като къдрава златиста коса, що заедно с изворната нимфа изчезва из благоуханните усои.
Пясъкът като жив се движи под водната струя, сякаш говори.
Камъните и скалите, измити от снеговете до последната прашинка, лъснали бузи, оперени, накичени с по някой зелен здравец, или плюшен мъх.Жажда.
Ето чистия поток; наведи се и пий!
Изчезнаха някъде големите чайници свирачи; сега почти всеки има термос, или манерка, обвита с дебел плат.Днес сме малцина, както никога.
Малцина сме от към града, но кой знае колцина ще поемат през Симеоново.
И наистина, от към „Железните врата” - нашият бивак според туристическа терминология, вече се издига дим.
Върху скалите
на
Ел Шедар тъмни точици - изпреварилите от „Изгрева”. Охо!
Даже Изгревци много са ни изпреварили; казват, че пристигнали още [в] 7 часа, а ние едвам в 9.
На
една височинка, до китен храст, Учителят си почива.
Главата му сложена върху нагънат шал, а тялото му покрито само с пелерината му.
Отминавам Го с богоговение и тичам към храстите да сменя потните си дрехи.
После сядам
на
припек до разшумилите се габери и пия чай.Огньовете горят.
Не се види кой натрупва дърва, а купчината невидимо расте, като „грамадата
на
Цека”.
Налягали върху постланите си палта, сложили глава върху раницата, унасят се в сладък сън.
При нея вече боднати за освежаване салати и рапончета.Но, Учителят е вече станал, сгънал грижливо отстрана моето щастливо кожухче и зове за гимнастика.
После пеем, разговаряме се, четем нещо и - неусетно време за обяд дошло, и пак правим търкало
на
поляната.
Под звуците
на
флейта и цигулка унищожаваме припасите си.Но и този ден не мина без дъжд.
Много не му се боим - априлски - майски дъжд, но хубаво ни накваси.
Събрахме се
на
голяма купчина и под диригентството
на
нашия незаменим Симеонов толкоз пяхме, тъй пламенно и вдъхновено, тъй настойчиво, че най-после го спряхме.
Слънцето ни се яви и ни се усмихна.Като че ли ни кимна с голямата си слънчева ръка и ни каза: „Ха, така ви искам, да не се боите от нищо!
Сякаш направихме магична баня.
Оставяме дрехите да съхнат върху нас.
Облаци пара се отделя от тях и ние сме тъй неизказано щастливи, сякаш по мокрите ни глави диадеми лъщят и върху натежалите ни от вода дрехи е наметната царствена мантия.Няма умора.
Със смях се разбягаха облаците, взеха си тулумбите с вода, отмъкнаха си маркучите.
Като палави деца, които са успели да изиграят някому шега, стоят сега отстрана и се смеят.
Теменужката пие вода, също и игличината.
Ето, скоро те ще ги глътнат... Снегът по хълмовете нагоре блести, блести.
Заплакал е вече и сълзите му
на
силни, бързи струи тичат по гърдите
на
планината.Кога превали денят.
Кога изказахме сърдечна молитва.
Планината е вече далеч от нас, а градът близко, близко.
Градът е окъпан от светлина.
Точи се напред и след нас дълга върволица от ощастливени хора, накипели от здраве и сила.Ей го града.
Честити люде сме ние
на
земята.
24.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.
, 6.05.1930 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици.
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева:
(обработена в 5 клас, 3 януари 1943 г., когато дойде гост)Два часа след полунощ.
Небето е разкрило своята звездна книга за ония, които могат да четат.Прозорецът
на
Учителя свети.
Облечен е, бяла панамена шапка
на
главата му.
Звездно небе и тих зефир са нашите божествени спътници.
През тъмния непрогледен коридор
на
гората ни свети голям фенер.
Като сенки се движим напред.
Небето е запяло звездна песен.
Млечният път се крие в собствената си светлина.
Фламарион казва, че той представлява неизмерим океан от слънца, всяко от които е много по-голямо от нашето.
Още, че всяко такова слънце има и своите планети, както нашето слънце.
А Джордано Бруно още преди 300 години пък - че всяка планета и там е населена с такива същества, както и земята...Тук-таме из Млечния път се откройва по някое по-голямо светило, сякаш водач
на
другите, подобно жерави
на
път.
На
запад, съвсем
на
запад, там близо до хоризонта, половината луна, като красива златна паница, полекичка слиза от небето върху китно напослана зелена маса.
Сириус е почти над Витоша.
Нежни, сини вълни напират от него с неизразим шепот за ненадминато величие.
Прилича
на
прекрасно око, гледащо към нас, дребните земни жители.
Сякаш, то е символ във Вселената за онова Непроявеното към нас, пълно с неизмерима обич.
Те всичките са цветя в градината
на
Вселената.Не стъпвам по земята, а летя из тия звездни мирове, наслаждавайки очите и
душата
си с божествено красиви гледки.
Трапеци, триъгълници, кръгове, прави, нагънати, тъпи и остри ъгли.
Само като ви погледна, стига ми за да зная, че вие сте израз
на
Него - Вечната Любов, която мисли за нас.
Да би станала сърцето ми звездна арфа и да пее за вас - вечните певци
на
света.От изток звездната плащаница почва да се навива, като хартия...
На
запад, чака тя още, да я докоснат пръстите
на
идващата зора.
Тя идва с леки танцуващи стъпки
на
млада дева, която обръща към изток заруменели страни и разпиляна златиста коса.
Окото й златно, Венера се нарича.
Челото
на
изток се прояснява.
Тълпят се по него розови весталки, жриците
на
дневната светлина.
Разлива се нежен Пламък от неугасващите им огнища.Небе, Зора - тържествена радост!
Въздухът
на
живи струи се излива и потапя земята в сияние и живот.
Планината първа пламва от далечните целувки
на
светилото.
Като мощно копие то пробива изтока; изпърво прави отвор колкото малко семенце, после ябълка, после голямо, голямо, като чуден кораб натоварен с безчислени блага.
Току що се появило
на
небосвода, то напуща бреговете му и почва от високо мигновено да раздава своите дарове
на
живота.О, слънце
на
живота ми!
Земята сияе от мириади брилянти, посипани от щедра небрежна ръка.
Люшнали са бисерна песен по вейки и скали.
- Теменужчице, красавице нежна, него ли чакаш ти?
Я гледай как всички са вдигнали главици нагоре, сякаш очакват да им сипе светлина и живот.
Виж как се е навила новата папрат до старото си коренище.
Тя прилича
на
меко валмо къдрици върху красиво момково чело.
По скали, храсти,
на
припек и по усои, при води, поточетата, сам и с други цветя, винаги бодър и весел.Изворите бликат, пеят, говорят.
Те са бистри и чисти, като поривите
на
младо сърце, което още мъка не знай.
Те са прозрачни, както усмивката
на
малко детенце към майката закрилница.
То пее весела, безгрижна песенчица, скача по измитите камъчета и носи със себе си суха шума, мушици, листица, перца.Где отиваш, миличко?
Кой те изпрати от висините и накъде те изпрати той?
На
този въпрос цветята ми се смеят - сякаш глупости изричам...То шуми, пее и не отговаря.
Навеждам се, оглеждам лицето си в него.
Косата ми е разрошена, лицето оживено.
От храстите надничат множество сини и морави очици и не ме оставят да заспя.
Кое е онова мъничко цвете, което е свалило
на
земята небесния шир?
Кой велик художник успя всички тия краски
на
място да постави?
От всяко цвете е направил по една лъчезарна принцеса.
Слънцето смъква снежните им наметала, като ги облича в плюшена зеленина.
Те изглеждат земята дали няма нужда от поливане...Шуми, шуми, пей чешмичката
на
Ел Шедар.
Поне тук да подремна.
Всеки полегнал по цветния губер и се унася в приятна дрямка.Певци неуморно пеят от скалата.
Задълбочен в някаква книга
на
чужд език.
Мисля, че това са Тагоровите поеми
на
английски.
Слънцето го облива.Шубраките се развили, пуснали свилени листенца, хвърлят гъста сянка.
Нежно зелените листенца като зелени пеперуди излитат от пухкавите пашкулчета
на
роговата обвивка
на
пъпките.Слънцето е в своя зенит.
Днес Георгьовците ще ни гощават с прясна коприва.
Домъкнали са чак тука голям бакърен казан - това им е почерпушката за именния ден.Всички в кръга. Молитва.
Още не раздигнали трапезата, дъждецът ни наплиска.
Никой не му обърна внимание.
Не искам днес милите си гости да къпя, както аз си знам.”Послушахме го.
На
поляната - мало и голямо: старо, младо, деца, старци, майки, бащи, девици, юноши отправихме благодарствена молитва.Слизаме, почиваме по полянките, попяваме, посмяваме се.Неусетно сме у дома.
В пансиона е тихо.
Никой няма, отишли са по кина, именни дни и разходки из града.
Но кой знай.
25.
Писмо от Учителя до Минчо Сотиров - Молитва, (датата е на получаването в Бургас)
, 11.05.1930 г.
МОЛИТВА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ
(с почерка
на
Минчо Сотиров е отбелязано кога е получена)
1. Молим Ти ся Господи, Ти ни съдействувай да се въдвори Божествения Мир и хармония в сърцата и душите
на
верующите и в домовете
на
братята и сестрите от Духовната верига и кружоците в България, а така също и в нашите домове, за да Те прославим с плодовете си
на
живота пред человеците.2.
Господи, излей Великата Си благодат над нас и Ти ни съдействувай да започнем
святия
и чист живот, за да привлечем и дадем прием
на
светлите духове, да се вселят в нас като съзнателно слушаме техния глас, за да извършим благата Ти воля
на
земята, като работници
на
Твоята
свята
нива за идването
на
Царството Божие
на
земята.3.
Господи, молим Ти ся изпрати Ангелските Си сили и светлите духове върху нас и нашите домове, с които да работим за въдворение
на
Великите Ти принципи
на
: Любовта, Мъдростта и Истината, за прославление Името Божие
на
Земята.
(Слънце) начало.
Материали от личния архив
на
МИНЧО СОТИРОВ
26.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий
, 24.05.1930 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици
За тази екскурзия може да се прочете в спомен
на
Олга Славчева:
Вредом зеленина.
Изкпасилата ръж се е люшнала като развълнувано изумрудено море.
Майските дъждове я напоиха добре - таз година тя ще бъде изобилна и едра.
Цялата природа е развила своите празнични знамена и ликува под топлите слънчеви лъчи.
Дърветата развили шума, за да приютят под сянката си човеци, животни, птички и мушички.Пътуваме с Милка Периклиева - другарка от пансиона.
Наближава изпита ни в детските градини и по целия път коментираме върху известни положения, създадени от нашите американски и поамериканчени педагози... Сериозното и смешното се преплитат, но по-често второто надделява и тя, със свойствения й хумор, ме прави да се превивам от смях и да се провиквам като луда.Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото!
Жал ми е да го отмина... Що да чиня?
Цяло вцепенено от студ, затоплено
на
шъпата ми се раздвижи.
Не можем да го познаем.
Слагам наслюнчени трошици в устата му - гълта ги.
После му капнах малко водица от поточето - укроти се.Сега пътуваме вече трима.
Освен нас и птиченцето, вързано в кърпа (около врата) върху гърдите ми.
Улових мушица и я сложих в зиналите му уста.
Защо не съм птичка да го стопля под майчино крилце...Обвива ни студена мъгла.
Просто зъзнем от студ.Пристигаме тримата точно за гимнастика... Много сме закъснели.
Каза: „Майка му щеше да си го потърси и да си го вземе, а сега тя отчаяна ще цвърчи и няма да го намери.” Натъжавам се и аз... Обзима ме скърб.
През тънката му кожица се провиждат нежните му костици; даже черният дроб със синьото петно
на
жлъчката, ето и гушката му.
Сърчицето бие, бие...Слънцето почна [да] прижуря.
Всички се веселят, пеят, провикват се, а мен ми е жал, жал... Колкото и да се грижа да угодя
на
пиленцето, все ми се струва, че не умея, че ще му повредя.
Туристи пъплят по хълмовете нагоре и се провикват: Ехо!
Макар, че настъпи буря, не се боим, щом сме
на
Ел Шедар.
Той е нашата закрила, гостна, спалня, кухня и дори сцена и аудитория.
Днес Той говори: „Ако Христос е казал, че му се дава всяка власт
на
небето и
на
земята, защо да не се радваме.
И ето, дава Му се всяка власт, което е вярно и истинно, защото Истината в много повече души грее сега.
Няма вече скрито покрито; злото само се разобличава и то лесно и просто (случаят с убийството
на
Лулчева).
Как една зла умисъл може да е кроена и нареждана от дълги години, но в един миг, Слънцето
на
Христа я осветлява, разобличава и разкрива Истината.”Колко се радвам, че това е тъй!
Значи иде време, когато злото ще бъде ограничено и няма вече подлостта и лъжата да се ширят безнаказано.
Значи, идва избавление за света, идва Новото, чрез Духът
на
Истината.
Иде освобождението
на
света!
Пред Учителя сложена паничка с димяща гъбена супа.
Щом пристигам у дома, веднага го слагам в кошничка, пълна с памук.
Понякога писука, но тъй жално, тъй болезнено сякаш... То ще спи при мене, завързано над леглото ми.
Ще го пусна веднага.
От милост направих този грях, прости ми, птичко, и ти натъжена майко, що сега вредом го дириш.
27.
Писмо от Учителя до Цветана Симеонова
, 25.05.1930 г.
Писмо от Учителя до Цветана Симеонова
Любезна Цветана Симеонова,
Възвишената мисъл, възвишения стремеж
на
човешката душа отличава човека.
Само Божествената Истина дава вътрешния смисъл
на
живота.
На
земята човек трябва да постигне единство в Доброто и Истината.
Стремете се в постижението
на
този идеал.
Да пребъде светлината със твоята душа.
Само вечната Божия Любов.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 8
6. ПИСМО
НА
УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ
28.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение
, 29.05.1930 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици -29 май.
За тази екскурзия може да се прочете в спомен
на
Олга Славчева:
Тоз път тръгвам от пансиона към Изгрев, че оттам - с цялата група.
Как ще мина през тъмния горски коридор?
Косата ми настръхва.
Обадих се по къщичките
на
заспалия Изгрев - всичко спи.
Часът е два и половина.
Настигаме и други двоица, които разправяха, че преди малко една двойка била нападната в гората, но апашите, като чули идващи стъпки, скрили се навътре из гората.Минаваме коридора благополучно.
Над нас отново засия звездното небе.
На
запад Сириус блести, а над Витоша Стрелец запънал златния си лък - гони нощта.
В този ранен утринен час славеите и синигерите се надпяват.
Какъв възторг, каква омая от жизнерадостните им гласове; сякаш са се отървали от някаква голяма беда и сега не могат да изкажат своята радост. Ведрина.
Бавно се очертават планините, дърветата и буйната ръж.
Надминава човешки бой и гъста, чиста и с едри класове.
Нощният зефир я люлее, сякаш да поспи още, че има доста време до съмнало, до жътва.Някаква полска птичка запява звучно, вълшебно.
Ще ти се да я намериш и да я питаш, що казва тя в това ранно утро, с омайния си глас!
Планината от мрачна просветва.
Дори почва да става тъмнозелена, яснозелена...Тук-таме цъфнали глогове като млади булки, готови да се впуснат
на
работа.
Шипката разцъфнала, подава розови и бели цветовце от бодливите си храсти.Изкачваме се високо, високо!
И наистина, без какъв да е предвестник, то внезапно изгря
на
белия хоризонт и заедно с нашите молитви се понесе нагоре.
Никаква умора по тая хладина!
Вредом красива зеленина, що богато, богато се разпростряла надлъж и нашир.
Хълмовете плъпнали от безброй стада, придружават ги рунтави зли псета и не дават да ги доближи чужд човек.
Но къшей хляб, придобрява тия горди пазачи и те с радостно скимтене навеждат глави пред нас.
След тях остават валма по трънаците и миризма от непрана вълна.
Виметата им са издути - сега е най-хубавото и обилно мляко.Долината вече се къпе от обилните слънчеви лъчи, сякаш помилвана от небесния лазур.
Синьо, розово и лилаво се преливат
на
вълни върху града, сякаш му се радват, искат да обкичат главата му с пролетна диадема.Ел Шедар гъмжи от хора.
Там ни чака нашето огнище, нашата почивка и приятна закуска.
Учителят ни срещна с усмивка.
Каза ни, че най-много сме закъснели от всички...Преобличаме се, лежим
на
припек.
ни раздигат за гимнастика.
Нареждаме се в два кръга, като заедно с песента се придвижваме назад и напред.
Около нас - разкошна зеленина, над нас - лазур и слънце.
Чешмата приглася
на
песните ни.
Учителят пее задно с нас.
Учителят каза, всеки от нас да си избере по една страница, какво ще му се падне.
Този, който си избра 1-ва страница му се падна за Надеждата - това, което има да бъде;
на
2-ра страница - методите, с които да си служим; трета страница - материалът, който имаме да обработим и т.н.
От всички страници, макар и посочвани не по ред, можеше да се сглоби цяла беседа, която да се нарече Възнесенска беседа.След това, Учителят ни каза да се разделим
на
групи по двама-трима, да обходим гората и се насладим от пресния земен магнетизъм, сиреч, да си поспим... Някои отлично изпълниха това нареждане, други продължиха четенето
на
6-та серия беседи, трети плъзнаха нагоре към новопосадените борчета, които вече почнаха ярко да се зеленеят отсреща.По едно време се чу мощният глас
на
Симеонов:
На
обяд!
За миг се намерихме
на
обедния кръг.
Колко бързо се нареди всичко!
Каква красива картина от Божиите блага!
Изказване формула до 3 пъти: „Само проявената Божия любов носи пълния живот”. Почваме.
Никому не се оказа липса от храна.
Има за всички.След това, върху висока скала, свири ни Ана Желязова.
Лъкът й прилича
на
вълшебна пръчица.
Тя прилича
на
нежен цветец, излеко полюляван от вълните
на
Тартини, Бах, Шуберт.Колко тържество този ден!
сме вече
на
път.
За миг се прибират шапки, тояги, чайници, прострените дрехи, раници. Тишина.
След това бързо се спускаме надолу.
Неусетно се намираме към юзината.
Ръж, висока, златна ръж!
Неизгледна и любима!
Иска ти се да литнеш из синия ефир и да запееш над света най-хубави песни.Щастието не идва даром.
То ни докосна чак горе
на
планината.
То рядко, уви, слиза към долината и е примесено често пъти с мъка и съмнение.
29.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух
, 9.06.1930 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с група ученици - 9 юни.
За тази екскурзия може да се прочете в спомен
на
Олга Славчева:
Двеста души
на
крак, още в 1 ч.
Луната цяла е над нас, огрява ни с огромния си фенер.
Дърветата, сребърни от лунния блясък, неподвижни, изтръпнали, сякаш от чаровната нощ.
Звездите, сякаш се изстъпват пред лунната красота и отстрани трепкат като придворни дами.
Лицата
на
всички ни са осияни от лунния блясък, сякаш приказни и далечни.
На
Изгрев.
Стрелец застанал над Витоша, обтяга лък към запад.
Капелла вълшебно свети над нас.
Бодро и тихо потегля нашата ескадра.
Всички прозорчета
на
Изгревските дъсчени къщички светят.
Чакат ни да минем и се присъединят към нас.
Тъмният горски коридор е осветлен от луната.
Обажда се кръшната песен
на
синигер и славей.
С какъв сладостен порив се издига той всред чаровната нощ.
Може би те пеят за своята любима птичка, може би - хвалебна песен към Твореца, или пък излива топла сърдечна молитва.
Нощната хладина далеч пропъжда всяка умора.Из нивята се чува цвъркотът
на
незнайна птичка.
Може би е някой голям скакалец, що свири
на
цигулка.
Настигаме се, отминаваме се.
Всред множеството се белее благородната фигура
на
Учителя, който ходи леко и грациозно.
Юзина, мостове, мостчета, долчинки, хълмове, а още е тъмно и още са ранни зори.
Но гласът му остана самотен всред нощта.
Не се чува ни кучешки лай, ни звън от стада.Цъфнали глогини, благоуханни шипки — като видения в нощната дрезгавина. Просъмва.
Разпознаваме се по-ясно.
Сякаш с идването
на
светлината се събуждат и нашите гласове. Почивка.
Учителят отваря термоса и дава по една глътчица топла вода
на
тия, що нямат такъв.
Колко е освежителна тази глътка!
Над сипеите сме вече.
После в храсталаците.- Но где са приказните гори
на
Витоша („Министерски сборник”, брой ... ), според този Авлия [Евлия] Челеби?
Тогава пак ще се върнат хилядите птички, ще бликнат нови извори и буйна паша ще порасте.
Още едно възвишение и ето ни у нас.
И дървета, и цветя, и храсти, и човек, и птички, и мушици очакват Царят
на
живота.Чудно!
Преди нас още повече подранили; тръгнали още към 10-11 ч.
Прегорили са вече няколко огньове и
на
Ел Шадар е уютно и хубаво.
Някои са вече накацали по дясното крило
на
Железните врата и чакат изгрев слънце.
Защо я наричат тъй?
Защо желязна?
Какъв е бил кръстника й -учен, овчар, поет или военачалник.
На
изток облаче заруменява.
Окото
на
слънцето наднича.
Приятен е огънят всред утринната влага, свежест и хладина.
Лягаме
на
припек и се наслаждаваме от прекрасния ароматичен въздух.
Брат Лулчев пак се заел да чете
на
всеуслишание „
На
западния фронт нищо ново”, но никой го не слуша; повечето спят.
Спят до обяд.Един брат симидчия донесъл пълна кошница симиди и гърне с мед и всекиму раздава за отпразнуване оздравяването
на
двете му схванати нозе.
КакУчителятмуказалда ходи-това било лекът, кактой бил същински труп, но решил да направи всичко, само и само да оздравее.
После се изправял
на
колене, после
на
патерици.
Как взимал пътя от моста „Граф Игнатиев” до Изгрев за 4 часа... А сега чак
на
Витоша е дошел рано преди всички.
Но точно в този час, вратата се отваря и при него се озовала една наша добра сестра (Мария Златева).
Влиза при него и с майчински думи успокоява
душата
му, поразтрила мъртвите му нозе и обещала пак да го посети.
Тя наистина сторила това, даже питала и Учителя за това „горко” момченце.
Никога не сме спали
на
Витоша тъй много.
Здравецът е цъфнал.
На
розови кичури украсява той треви и храсти.
Пеперудите прехвърчат, птички чуруликат, кацат по хвърлените трохи, грабват по нещо и пак отлитат нанякъде.
Гърмотевиците ни настигат към юзината.
Небето се нахмури сърдито.
Мокри, кални, но весели и бодри, под непрекъснато ураганно плискане
на
дъжда се прибираме.
У дома са сухите дрехи, горещия чай, топлото чисто легло.Днешната екскурзия мога да я нарека: Екскурзия
на
угощението.Много спанеСимиди с медОкъпване до кости.
30.
Беседа изнесена от Учителя на осмия младежки събор - 12 юли, София
, 12.07.1930 г.
Беседа изнесена от Учителя
на
осмия младежки събор -
Засега няма намерени спомени за него.
Беседите изнесени
на
този събор са отпечатани в томчето: Осми младежки събор „Право си отсъдил“
31.
Снимка на участниците в събора на гр. Айтос - 1930
, 12.07.1930 г.
Снимка
на
участниците в събора
на
гр.
Седнали: 1.... 2.... 3.... 4.
32.
Беседа изнесена от Учителя на осмия младежки събор - 13 юли, София
, 13.07.1930 г.
Беседа изнесена от Учителя
на
осмия младежки събор -
Засега няма намерени спомени за него.
Беседите изнесени
на
този събор са отпечатани в томчето: Осми младежки събор „Право си отсъдил“
33.
Беседа изнесена от Учителя на осмия младежки събор - 14 юли, София
, 14.07.1930 г.
Беседа изнесена от Учителя
на
осмия младежки събор -
Засега няма намерени спомени за него.
Беседите изнесени
на
този събор са отпечатани в томчето: Осми младежки събор „Право си отсъдил“
Чрез Него стана, 14 юли 1930 г.
34.
Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли
, 19.07.1930 г.
Учителя с част от братството заминават за Рила -
се провежда Лятна духовна школа
на
Рила - седемте езера.
Това е втората година, когато Учителят се качва до езерата с група от учениците.
Тези дни са най-добре описани в спомените
на
Теофана Савова и Олга Славчева.
Теофана Савова се е качила
на
Рила с първата група заедно с Учителя.
Описание
на
първите дни могат да се прочетат в:
Спомени от Теофана Савова, "Летопис
на
изгрева - Том 2" - глава "Животът".
Конкретно описанието
на
19 юли:
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете
на
второто от седемте езера.
Разтоварват палатките от гърбовете
на
милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време
на
планината става студено, а ние сме изморени и гладни.
Много скоро обаче пламна буен огън,
на
който водата завря бързо.
Накрая се преоблякахме, за да нощуваме в набързо приготвените палатки.
Колко сме благодарни
на
Господа и
на
Учителя за всичко, което видяхме и преживяхме!
1.Спомени от Теофана Савова
1930 г.„Понеже аз живея и вие ще живеете".„ От
душата
излизат мисли, възвишени и светли".Годината 1930 започна с много любов, с радост и песен.
Между хубавите и изненадващи със своето разнообразие лекции, беседи, излети, разговори и упражнения, ние вече имахме и нашето преживяване от Рила, специално от седемте прекрасни езера.
Нашият богат живот не ни позволяваше да почувстваме зимните студени дни.
Всичко виждахме през очите
на
планинаря и копнеехме за Рила, за прекрасните седем езера.С този копнеж ние посрещнахме пролетта.
После направихме осмия младежки събор
на
12, 13 и 14 юли.
Всеки ден Учителя изнасяше по една великолепна беседа: „Право си отсъдил", „Връзване и развръзване", „Чрез него стана".
И започнахме да се приготовляваме.Вече бяхме ходили
на
планина -
на
Витоша и
на
Мусала.
Оставахме там до ден-два, до седмица най-много, с изключение
на
1929 г., когато и
на
Мусала и
на
Езерата престояхме 9-10 дни без палатки.Сега се приготовлявахме за летуване
на
Рила до месец и повече.
Нуждаехме се от палатки, екипи и храна.При всяка среща говорехме само за това: готова ли е палатката, добре ли е импрегнирана, обувките издържат ли
на
влага и т.
После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете
на
второто от седемте езера.
Разтоварват палатките от гърбовете
на
милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15.
По това време
на
планината става студено, а ние сме изморени и гладни.
НАГОРЕ