НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
45
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
45
:
1000
резултата в
11
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929
, 4.06.1929 г.
Можете да работите по разни начини: в болници, в затвори.
Най-напред започнете с най-малките работи, с най-важното.
Ще носите една торба хляб, ще кажете, че Господ ви е пратил да им занесете хляб.
Една като попросите, достатъчно е, много като попросите, няма да ви се даде.
Ако работите като евангелисти или православни, ще имате хора кандидати за евангелската или православната църква, но не и за Царството Божие.
Трябва да дойде после някой наново да ги обръща.
" Отговорих му:"Цялото си имане да дадеш
на
бедните, но и това не стига: ще посветиш живота си да служиш
на
Бога, ще повикаш жена си и децата си да тръгнат след теб".
Той: „Ще ни направиш посмешище
на
хората!
След една година ще имаш микроскопичен резултат, а след десет години наполовина ще оздравееш".
За всекиго, за да се обърне (към Бога), трябва да се намери подходящ човек.
Дойде някой, каже му една дума - и той се обърне.
Като тръгнете да работите, ще се спрете някъде и отвътре ще ви кажат: „
На
еди-коя си улица една жена се моли и те чака".
Вие отивате и я намирате, зарадвате се, че сте й помогнали.
На
другия ден отивате при друга жена, която се моли и чака вече сто дена... И където отивате, ще създавате аура.
Това Учение ще се наложи в света по много начини.
Божественото Учение може да се наложи по много начини.
Ако не приемете храна от царския син, най-после ще я приемете от слугата.
Когато някой светия излекува някого, ако онзи благодари само нему, това е невярно, но трябва да благодари
на
Бога.
Когато някой ми благодари, аз ще отдам това
на
Бога, ще знам, че се благодари
на
Бога, не
на
мен.
Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползвал повече,защото благодатта е минала през мен.
Махнете с ръка и да се оправи времето, да се махнат тези облаци.
Много сте
на
крива посока!
Ние не работим по обикновените начини.
Ние работим по друг начин, не както светът работи.
Стотина маймуни се наредят, подават от маймуна
на
маймуна плодовете и съберат целия бостан.
Като дойдат до някоя река, няколко маймуни се залавят една за друга, направят мост и останалите минават по гърбовете им.
Екскурзия
на
4 юни 1929 година
Боян Боев - "Разговори
на
Ел шадай"
2.
Учителя е на Витоша с учениците - 24 юни 1929
, 24.06.1929 г.
Учителя е
на
Витоша с учениците
Тази екскурзия е описана в книгата
на
Боян Боев - "Разговори с Учителя"
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
НА
ВИТОША през 1929 г.
Ученикът трябва да бъде образец
на
търпение, Който много говори за себе си, той губи.
Един неврастеник, за да се излекува, трябва да излиза рано сутрин при зазоряване и да обръща гърба си
на
изток, това ще му подейства благотворно, а който е здрав и прави същото, ще си кали нервната система.
Сегашният ви живот като хора е една малка част от великия ви живот, но в бъдеще ще дойдете като светии.
Българският род трябва да се освободи от влиянието
на
Марс и Сатурн.
Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава.
Господ знае от какво имаме нужда и преди да поискаме нещо, Господ горе дал, а ние трябва да отидем да си го вземем.
Това е значението
на
молитвата.
Вие се молите
на
Бога за нещо и отгоре Невидимия
свят
чува и дава.
Любовта е голяма сила, тя казва: Аз познавам само тези, които ме възприемат.
Молете се да дойдат повече работници отгоре, за да се помогне
на
човечеството.
Най-напред да работят върху готовите души и тогава и вие ще се въодушевите и ще бъдете като доброволци (ще се присъедините към тях).
Божественото учение ще се наложи по много начини.
Когато някой ви излекува, ще благодарите първо
на
Бога, а после
на
други, защото той се е ползвал повече, понеже благодатта е минала през него и той трябва да отдаде това
на
Бога.
Щом някой изповяда Любовта си, винаги я изгубва.
Винаги гледайте да не изгубите благоволението
на
Бога и да не се откажете, даже и да ви убият, защото вие печелите в този случай.
Горе е хубаво, но засега за ваше добро е по-хубаво да сте тук
на
земята, за да учите.
Когато отивате да работите за Бога, навсякъде отивайте с Любов, като преди това ще се помолите за себе си, а после за другите, при които отивате.
Ще обръщате внимание
на
всички: хора, животни и растения.
Всичко, което сега вършите е само повод да намерите и да се доближите до истината, т.е.
да познаете Бог навсякъде и във всичко.
Това, което Бог върши е една от великите тайни, ще дойде ден да го разберете.
Работете за Бога, за да станете светии и не чакайте да станете светия изведнъж, без да вършите нещо (макар да направиш и най-малки добрини).
Нашето съществуване
на
земята показва, че Бог ни обича и в нас се зарежда желанието да Го търсим.
Бог ни изпитва постоянно, да види доколко отношенията ни към хората и към самите нас са отношения към Него.
Целта
на
Любовта е освобождението
на
човешката душа, а щом няма освобождение при любовта, това не е Любов.
РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
НА
ВИТОША през 1929 г.
3.
Учителя присъства на Седмия младежки събор - София. Първи ден
, 7.07.1929 г.
Учителя присъства
на
Седмия младежки събор - София.
Учителя е присъствал
на
този събор.
Няма намерени засега конкретни описания и протоколи за отделните дни.
Издадена е беседата от Учителя, изнесена от него през първия ден
на
събора: "Първи стъпки"
4.
Учителя изнася беседа на Седмия младежки събор - София. Първи ден
, 7.07.1929 г.
Учителя изнася беседа
на
Седмия младежки събор - София.
5.
Учителя присъства на Седмия младежки събор - София. Втори ден
, 8.07.1929 г.
Учителя присъства
на
Седмия младежки събор - София.
Учителя е присъствал
на
този ден
на
събора.
Няма намерени засега конкретни описания и протоколи за отделните дни.
Издадена е беседата от Учителя, изнесена от него през първия ден
на
събора: "Първи стъпки"
6.
Седмия младежки събор - София. Трети ден
, 9.07.1929 г.
Предполага се, че Учителя не е
на
събора, тъй тръгва с група ученици
на
екскурзия до Мусала.
Няма намерени засега конкретни описания и протоколи за отделните дни.
Издадена е беседата от Учителя, изнесена от него през първия ден
на
събора: "Първи стъпки"
7.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с група ученици.
Същата екскурзия е описана в писмо от Боян Боев.
1. Спомен
на
Олга Славчева: Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]
2. Писмо
на
Боян Боев: Свещените истини
За 9 юли в писмото
на
Б.Боев:
Тук желая да ви изложа летуването
на
Учителя и
на
Братството при Мусала от 9 до 17 юли 1929 година.
На
9 юли тръгнахме за Мусала с автобус.
От Боровец тръгнахме нагоре и същия ден надвечер пристигнахме при хижа “Мусала“.
Част от Братството се настани в малката хижа.
Голямата не беше още построена.
Учителя и част от братята и сестрите се настаниха
на
палатки, а други под навеси.
До вечерта се обзавеждахме в стана; също така
на
другия ден сутринта.
Спомен
на
Олга Славчева
Не, не, това не е по силите ми.Цели шест дена из недрата
на
Рила.
Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести
на
планината.
Рано
на
9 юлий натоварени
на
няколко омнибуси потегляме за Мусалла.
Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели.
Нахлюпили сме калпаци чак до ушите.
Отгоре
на
всичко, никому не липсва и чепат бастун.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме
на
едногърби камили.
Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория.
Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата.
На
Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си.
Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!
И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний
на
свой ред летните жилци
на
Чам Кория.
Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание.
Тогава те се съгласиха и
на
едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи.
Значи, потегляме при топовни салюти.
-
На
добър час!
Пъхва ни божественото благоухание
на
боровата гора.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно.
Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно
на
кичури,
на
кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други
на
реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба.
Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис
на
мащерката.
Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка.
Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична
на
приказно хайдушко скривалище.
Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг?
Или хиляди години е проспала в недрата
на
майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият
на
завет.
Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим
на
чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели!
Приличат
на
свещени дървета.
Как са извисени и свършват с клони, прилични
на
изправени за молитва ръце.
Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно.
Той е бистър, буен, чист, като небесната роса.
На
морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили
на
мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Пристигаме
на
Мусаленската хижа.
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи.
Но нашият стан не прекрачи прага
на
хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
Лумнаха огньове.
Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем.
Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници
на
калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване.
Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят.
Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
Тука сме в царството
на
Мусалла.
Над езерата лежи непроницаема мъгла - сякаш това е омагьосан
свят
, където залутаният пътник би изчезнал мигновено.Полека, лека глъчката утихва.
Уморените пътници кой как намери лягат край огнището.
Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения.
Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас.
Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака.
Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение.
Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла.
Занизваме се по тясната пътека.
Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда.
Оставям да ме отминат.
Сякаш ни посочват красотата
на
своите скривалища, подобни първобитни дворци
на
прастаро исполинско племе, живяло тука преди човека.
Какви ли омагьосани царкини и принцове чакат своето освобождение, за да слязат и помогнат
на
спящото човечество?
Като
на
столче сядам върху един камък и се любувам.
Пътниците приличат
на
тайнствени поклонници тръгнали да видят рядко чудо, или да намерят щастливото разковниче.Леденото око.
Тук-таме той се е пропукал вече, а негде вече е откъснат от ледената маса, открива край себе си сапфирната вода.Юлий е.
И тук слънчевото око със своя лъчист резец е набраздило ледената му покривка.
Учителят го нарича: Божието Око.
Мрачното небе се оглежда в него и го прави тъмно и навъсено.
Снегът го очертава от околната среда и поднася
на
окото възхитителна гледка.
Тия и още други се събират и дават началото си
на
нашата поетична река.
Това е една от артериите
на
България.
Едно малко колебание
на
ногата и право в пропастта!
На
връх Мусалла!
Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла!
Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров.
Слънцето най-после се застоява над нас.
Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача
на
съвършената личност.Мъгли.
Закриват очертанията
на
приказния Пирин и Рилската пустиня.
Сетне правим гимнастически упражнения.
Обхваща ни чудна веселост.
Сякаш сме стъпили
на
вълшебни билки.
При всяко вдигане и слагане
на
тоягата му за 2-3 секунди се отделя по един от редицата, прави кръг и се спуща към долината.
Така наредени като жерави слизаме надоле.
Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли
на
поклонение в най-величествения храм.Лицата
на
всички сияят.
Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон.
Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага.
Божето Око остава зад нас.
Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони.
Носим и трупаме
на
камара.
Учителят идва при нас.
Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи
на
две,
на
две до болка.
Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне.
Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
И той бил
на
същия хал при другото огнище.
Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва.
После слязохме за гимнастически упражнения.
След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят.
Пак поискахме да се качим
на
Мусалла. Речено-свършено.
Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки.
Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка
на
доброто!
Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки.
До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре!
" Слънце, слънце
на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си.
Те падат като порой върху това
свято
място.
И те ще станат кристали - копия, брадвички.
Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат
на
едри бисери.Изостанала съм назад.
Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи
на
свещени Мусалла.
На
голия планински лоб лягаме по камънаците.
То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват.
Пак спиме
на
Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения.
Въздухът напълно може да се окачестви
на
божествена амброзия.
Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги.
Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
На
огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки.
Ръцете
на
всички ни надути и попукани от студа.
Сякаш те приличат
на
змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане зъби.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка.
Студът наваля върху него.
Слънцето най-после взе да припича.
Най-после сгорещихме се.
Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък.
Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика.
Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги.
Той лъсва
на
слънцето, сякаш освежен и благодарен.
Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се.
И тук имам да изиграя нежелателна роля.
На
кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?!
Среднощ се прибраха горките капнали от умора и глад...Даже тръгваме да ги търсим.
Носим им храна.
Но те се върнали през друг път, така че, когато се завърнахме, заварихме ги да хъркат дълбоко.Колко красиво бе изкачването сама сред нощ
на
Мусалла!
Само едно фенерче ни светеше и радостта, че носим нещо добро за нашите приятели.
Движейки се в гъста мъгла, ние напредвахме към върха, сякаш носени
на
ръце.
Носим храна и термос с вряла вода...Викаме, ала никой не се обажда.
Напразно ги търсим.
Тогава аз скочих и тръгнах сама.
Припна след мене някой със запален фенер.
Сякаш само пътеката свети пред нас.
Ето ни
на
Мусалла.
Вятърът отнесе
на
някъде викът ни без отговор.
И ето ме
на
безопасно място.
Малкото фенерче показва само колко голям е мракът край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете и скалите приличат
на
живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Няма ги нашите приятели.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той.
Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака.
Тръгна ли, тръгва и той.
Като че ли той е двойникът
на
душата
ми.
Не съм
на
земята сякаш.
Люлее ме златна люлка.
Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките
на
моя водач.
Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си.
Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете
на
бивака.
Огньовете приличат
на
големи звезди, капнали
на
земята.
Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла.
- Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали.
Посрещнаха ни с мълчалива признателност.
Собствено,
на
Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз
на
върха.
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън.
Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе.
Каква белина!
Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха
на
Мусалла, кой по други върхове, кой
на
гости от група
на
група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
Езерата днес също са предмет
на
дълго съзерцание.
Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка.
Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва.
Сега вече не
на
шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Безкрайна скръб ме обзема.
Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище.
О, дивно видение
на
планината!
Милвам камъните и плача над цветята.
Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх.
Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването.
Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още
на
божествено красивите гледки.
Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго.
Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия
на
Рила.
Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста
на
гората.
Можахме да се нагледаме
на
красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка завист... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се
на
омнибусите и с песни потегляме.
Рано в 4 часа след обяд сме
на
Изгрев.
Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина.
Спомен
на
Олга Славчева - Изгревът - том 26
Писма
на
Боян Боев
Тук желая да ви изложа летуването
на
Учителя и
на
Братството при Мусала от 9 до 17 юли 1929 година.
На
9 юли тръгнахме за Мусала с автобус.
От Боровец тръгнахме нагоре и същия ден надвечер пристигнахме при хижа “Мусала“.
Част от Братството се настани в малката хижа.
Голямата не беше още построена.
Учителя и част от братята и сестрите се настаниха
на
палатки, а други под навеси.
До вечерта се обзавеждахме в стана; също така
на
другия ден сутринта.
Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор.
Една сестра попита Учителя:
- Това състояние
на
подем как да се задържа завинаги?
Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
Сега се изисква повдигане
на
съзнанието и вяра.
Той воюва заради нас.
И няма да се минат 5-6 години и ще видиш, че много добре е станало така, както е станало.
Седнахме
на
една поляна
на
пътя към Мусала.
Учителя каза:Вие благодарете
на
Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж
на
Мусала.
Камъните, които има
на
Мусала, дават особен характер
на
местността.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне
на
някой камък и да размишлява.
Това има голямо значение.
Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала.
Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата.
Учителя държа лекция
на
тема“Определени движения“.
След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
В един часа следобед температурата
на
Мусала беше 23 градуса.
На
11 юли направихме чудесни екскурзии.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха
на
Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона.
На
12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала.
След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата
на
Божията Любов и в пълнотата
на
Божия Дух има живот“.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа
на
тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“.
На
края
на
беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте
на
мястото
на
Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия
свят
, не знаят това, но горе знаят.
Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
Някоя година ще отидем
на
място, дето има сухи дърва.
И духовният човек, колкото повече време минава, толкова да се разхубавява.
Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен, ще дадеш
на
всички, но умерено.
На
13 и 14 пак прекарахме свободни.
На
15 юли отново се качихме
на
Мусала за изгрев слънце.
Към 10 часа почна разговор.
Учителя каза:
На
екскурзия, е хубаво човек да има термос.
Във време
на
екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите.
Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво.
Това след време ще даде обратна реакция, вреда.
Някой каза:“Защо сме дошли
на
Мусала?
“Човек, като е дошъл
на
Мусала, продължава му се животът с една година.
А една година колко много струва.
На
Петровден Мусала приема специфична енергия от слънцето.
На
16 юли посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала.
След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието
на
Матея.
Изпълнихме гимнастическите упражнения.
В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна.
Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр.
Той се знае кой е, но не казва.
Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината
на
река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат.
Този, средният масив Скакавците е островът
на
блажените.
Той и сега е островът
на
блажените.
И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели.
Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата
на
черните, но дойде до черната магия.
Засега само пет функционират, а другите са прекъснати.
Всеки извор е свързан с известна интелигентност.
Славяните идват сега да възстановят връзката с тези извори, да направят връзка засега с един от тези извори, и то е духовното, мистичното течение.
Или
на
прост език казано: Човек трябва да стане набожен.
Славяните трябва да възстановят истинската набожност.
Индусите, дето прилагат своите методи, те са методи за спасение
на
тези извори.
Сега новите извори, с които трябва да се направи скачване, са любовта, мъдростта, истината и пр.
Към 12 и половина потеглихме към нашия стан.
Надвечер се събрахме около Учителя, който в разговор каза:
Тези гимнастически упражнения, които се правят
на
Мусала, имат друг резултат, отколкото
на
друго място.
Заслужава да отидеш
на
Мусала, да направиш тези упражнения и да се върнеш.
На
17 юли в 7 часа сутринта в разговор с двама братя и една сестра при долните езера Учителя каза:Като влезем във връзка с ангелите, то няма да е, за да ни кажат какво да правим, но да вземем пример от техния живот, да видим как те работят, за да работим и ние като тях.
Когато почнем да служим
на
Бога, тогава ще влезем във връзка с всички същества, които служат
на
Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност.
Как се служи
на
Бога?
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене
на
Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер.
Човек да не казва: “Ще служа
на
Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Външното учене
на
природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене
на
свещ.
А свързването с Духа е четене денем
на
слънце, при изобилие светлина.
Сега иде отваряне
на
извора
на
причинното тяло, т.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря
на
едно от телата.
Работете свободно, без принуждение, в духа
на
свободата.
Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено.
Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато.
Същото е и с Бога.Методи за изливане
на
Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
Първото е работа
на
Учителя, а второто
на
ученика.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи
на
по-дълбокото познание.
Това става само когато ученикът дойде до определена степен
на
развитие.
Моля, прочетете настоящето
на
всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
Писма
на
Боян Боев -Том 1
8.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с група ученици.
Същата екскурзия е описана в писмо от Боян Боев.
1. Спомен
на
Олга Славчева: Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]
От спомените
на
Олга Славчева за втория ден:
Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение.
Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла.
Занизваме се по тясната пътека.
Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда.
На
връх Мусалла!
Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла!
Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров.
Слънцето най-после се застоява над нас.
Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача
на
съвършената личност.
Мъгли. Закриват очертанията
на
приказния Пирин и Рилската пустиня.
Сетне правим гимнастически упражнения.
Обхваща ни чудна веселост.
Сякаш сме стъпили
на
вълшебни билки.
При всяко вдигане и слагане
на
тоягата му за 2-3 секунди се отделя по един от редицата, прави кръг и се спуща към долината.
Така наредени като жерави слизаме надоле.
Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли
на
поклонение в най-величествения храм.
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони.
Носим и трупаме
на
камара.
Учителят идва при нас.
Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи
на
две,
на
две до болка.
Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне.
2. Писмо
на
Боян Боев: Свещените истини
Спомен
на
Олга Славчева
Не, не, това не е по силите ми.Цели шест дена из недрата
на
Рила.
Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести
на
планината.
Рано
на
9 юлий натоварени
на
няколко омнибуси потегляме за Мусалла.
Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели.
Нахлюпили сме калпаци чак до ушите.
Отгоре
на
всичко, никому не липсва и чепат бастун.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме
на
едногърби камили.
Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория.
Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата.
На
Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си.
Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!
И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний
на
свой ред летните жилци
на
Чам Кория.
Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание.
Тогава те се съгласиха и
на
едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи.
Значи, потегляме при топовни салюти.
-
На
добър час!
Пъхва ни божественото благоухание
на
боровата гора.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно.
Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно
на
кичури,
на
кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други
на
реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба.
Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис
на
мащерката.
Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка.
Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична
на
приказно хайдушко скривалище.
Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг?
Или хиляди години е проспала в недрата
на
майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият
на
завет.
Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим
на
чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели!
Приличат
на
свещени дървета.
Как са извисени и свършват с клони, прилични
на
изправени за молитва ръце.
Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно.
Той е бистър, буен, чист, като небесната роса.
На
морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили
на
мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Пристигаме
на
Мусаленската хижа.
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи.
Но нашият стан не прекрачи прага
на
хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
Лумнаха огньове.
Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем.
Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници
на
калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване.
Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят.
Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
Тука сме в царството
на
Мусалла.
Над езерата лежи непроницаема мъгла - сякаш това е омагьосан
свят
, където залутаният пътник би изчезнал мигновено.Полека, лека глъчката утихва.
Уморените пътници кой как намери лягат край огнището.
Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения.
Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас.
Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака.
Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение.
Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла.
Занизваме се по тясната пътека.
Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда.
Оставям да ме отминат.
Сякаш ни посочват красотата
на
своите скривалища, подобни първобитни дворци
на
прастаро исполинско племе, живяло тука преди човека.
Какви ли омагьосани царкини и принцове чакат своето освобождение, за да слязат и помогнат
на
спящото човечество?
Като
на
столче сядам върху един камък и се любувам.
Пътниците приличат
на
тайнствени поклонници тръгнали да видят рядко чудо, или да намерят щастливото разковниче.Леденото око.
Тук-таме той се е пропукал вече, а негде вече е откъснат от ледената маса, открива край себе си сапфирната вода.Юлий е.
И тук слънчевото око със своя лъчист резец е набраздило ледената му покривка.
Учителят го нарича: Божието Око.
Мрачното небе се оглежда в него и го прави тъмно и навъсено.
Снегът го очертава от околната среда и поднася
на
окото възхитителна гледка.
Тия и още други се събират и дават началото си
на
нашата поетична река.
Това е една от артериите
на
България.
Едно малко колебание
на
ногата и право в пропастта!
На
връх Мусалла!
Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла!
Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров.
Слънцето най-после се застоява над нас.
Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача
на
съвършената личност.Мъгли.
Закриват очертанията
на
приказния Пирин и Рилската пустиня.
Сетне правим гимнастически упражнения.
Обхваща ни чудна веселост.
Сякаш сме стъпили
на
вълшебни билки.
При всяко вдигане и слагане
на
тоягата му за 2-3 секунди се отделя по един от редицата, прави кръг и се спуща към долината.
Така наредени като жерави слизаме надоле.
Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли
на
поклонение в най-величествения храм.Лицата
на
всички сияят.
Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон.
Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага.
Божето Око остава зад нас.
Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони.
Носим и трупаме
на
камара.
Учителят идва при нас.
Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи
на
две,
на
две до болка.
Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне.
Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
И той бил
на
същия хал при другото огнище.
Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва.
После слязохме за гимнастически упражнения.
След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят.
Пак поискахме да се качим
на
Мусалла. Речено-свършено.
Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки.
Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка
на
доброто!
Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки.
До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре!
" Слънце, слънце
на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си.
Те падат като порой върху това
свято
място.
И те ще станат кристали - копия, брадвички.
Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат
на
едри бисери.Изостанала съм назад.
Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи
на
свещени Мусалла.
На
голия планински лоб лягаме по камънаците.
То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват.
Пак спиме
на
Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения.
Въздухът напълно може да се окачестви
на
божествена амброзия.
Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги.
Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
На
огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки.
Ръцете
на
всички ни надути и попукани от студа.
Сякаш те приличат
на
змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане зъби.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка.
Студът наваля върху него.
Слънцето най-после взе да припича.
Най-после сгорещихме се.
Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък.
Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика.
Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги.
Той лъсва
на
слънцето, сякаш освежен и благодарен.
Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се.
И тук имам да изиграя нежелателна роля.
На
кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?!
Среднощ се прибраха горките капнали от умора и глад...Даже тръгваме да ги търсим.
Носим им храна.
Но те се върнали през друг път, така че, когато се завърнахме, заварихме ги да хъркат дълбоко.Колко красиво бе изкачването сама сред нощ
на
Мусалла!
Само едно фенерче ни светеше и радостта, че носим нещо добро за нашите приятели.
Движейки се в гъста мъгла, ние напредвахме към върха, сякаш носени
на
ръце.
Носим храна и термос с вряла вода...Викаме, ала никой не се обажда.
Напразно ги търсим.
Тогава аз скочих и тръгнах сама.
Припна след мене някой със запален фенер.
Сякаш само пътеката свети пред нас.
Ето ни
на
Мусалла.
Вятърът отнесе
на
някъде викът ни без отговор.
И ето ме
на
безопасно място.
Малкото фенерче показва само колко голям е мракът край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете и скалите приличат
на
живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Няма ги нашите приятели.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той.
Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака.
Тръгна ли, тръгва и той.
Като че ли той е двойникът
на
душата
ми.
Не съм
на
земята сякаш.
Люлее ме златна люлка.
Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките
на
моя водач.
Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си.
Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете
на
бивака.
Огньовете приличат
на
големи звезди, капнали
на
земята.
Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла.
- Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали.
Посрещнаха ни с мълчалива признателност.
Собствено,
на
Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз
на
върха.
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън.
Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе.
Каква белина!
Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха
на
Мусалла, кой по други върхове, кой
на
гости от група
на
група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
Езерата днес също са предмет
на
дълго съзерцание.
Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка.
Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва.
Сега вече не
на
шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Безкрайна скръб ме обзема.
Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище.
О, дивно видение
на
планината!
Милвам камъните и плача над цветята.
Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх.
Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването.
Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още
на
божествено красивите гледки.
Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго.
Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия
на
Рила.
Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста
на
гората.
Можахме да се нагледаме
на
красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка завист... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се
на
омнибусите и с песни потегляме.
Рано в 4 часа след обяд сме
на
Изгрев.
Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина.
Спомен
на
Олга Славчева - Изгревът - том 26
Писма
на
Боян Боев
Тук желая да ви изложа летуването
на
Учителя и
на
Братството при Мусала от 9 до 17 юли 1929 година.
На
9 юли тръгнахме за Мусала с автобус.
От Боровец тръгнахме нагоре и същия ден надвечер пристигнахме при хижа “Мусала“.
Част от Братството се настани в малката хижа.
Голямата не беше още построена.
Учителя и част от братята и сестрите се настаниха
на
палатки, а други под навеси.
До вечерта се обзавеждахме в стана; също така
на
другия ден сутринта.
Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор.
Една сестра попита Учителя:
- Това състояние
на
подем как да се задържа завинаги?
Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
Сега се изисква повдигане
на
съзнанието и вяра.
Той воюва заради нас.
И няма да се минат 5-6 години и ще видиш, че много добре е станало така, както е станало.
Седнахме
на
една поляна
на
пътя към Мусала.
Учителя каза:Вие благодарете
на
Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж
на
Мусала.
Камъните, които има
на
Мусала, дават особен характер
на
местността.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне
на
някой камък и да размишлява.
Това има голямо значение.
Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала.
Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата.
Учителя държа лекция
на
тема“Определени движения“.
След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
В един часа следобед температурата
на
Мусала беше 23 градуса.
На
11 юли направихме чудесни екскурзии.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха
на
Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона.
На
12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала.
След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата
на
Божията Любов и в пълнотата
на
Божия Дух има живот“.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа
на
тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“.
На
края
на
беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте
на
мястото
на
Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия
свят
, не знаят това, но горе знаят.
Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
Някоя година ще отидем
на
място, дето има сухи дърва.
И духовният човек, колкото повече време минава, толкова да се разхубавява.
Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен, ще дадеш
на
всички, но умерено.
На
13 и 14 пак прекарахме свободни.
На
15 юли отново се качихме
на
Мусала за изгрев слънце.
Към 10 часа почна разговор.
Учителя каза:
На
екскурзия, е хубаво човек да има термос.
Във време
на
екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите.
Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво.
Това след време ще даде обратна реакция, вреда.
Някой каза:“Защо сме дошли
на
Мусала?
“Човек, като е дошъл
на
Мусала, продължава му се животът с една година.
А една година колко много струва.
На
Петровден Мусала приема специфична енергия от слънцето.
На
16 юли посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала.
След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието
на
Матея.
Изпълнихме гимнастическите упражнения.
В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна.
Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр.
Той се знае кой е, но не казва.
Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината
на
река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат.
Този, средният масив Скакавците е островът
на
блажените.
Той и сега е островът
на
блажените.
И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели.
Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата
на
черните, но дойде до черната магия.
Засега само пет функционират, а другите са прекъснати.
Всеки извор е свързан с известна интелигентност.
Славяните идват сега да възстановят връзката с тези извори, да направят връзка засега с един от тези извори, и то е духовното, мистичното течение.
Или
на
прост език казано: Човек трябва да стане набожен.
Славяните трябва да възстановят истинската набожност.
Индусите, дето прилагат своите методи, те са методи за спасение
на
тези извори.
Сега новите извори, с които трябва да се направи скачване, са любовта, мъдростта, истината и пр.
Към 12 и половина потеглихме към нашия стан.
Надвечер се събрахме около Учителя, който в разговор каза:
Тези гимнастически упражнения, които се правят
на
Мусала, имат друг резултат, отколкото
на
друго място.
Заслужава да отидеш
на
Мусала, да направиш тези упражнения и да се върнеш.
На
17 юли в 7 часа сутринта в разговор с двама братя и една сестра при долните езера Учителя каза:Като влезем във връзка с ангелите, то няма да е, за да ни кажат какво да правим, но да вземем пример от техния живот, да видим как те работят, за да работим и ние като тях.
Когато почнем да служим
на
Бога, тогава ще влезем във връзка с всички същества, които служат
на
Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност.
Как се служи
на
Бога?
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене
на
Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер.
Човек да не казва: “Ще служа
на
Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Външното учене
на
природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене
на
свещ.
А свързването с Духа е четене денем
на
слънце, при изобилие светлина.
Сега иде отваряне
на
извора
на
причинното тяло, т.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря
на
едно от телата.
Работете свободно, без принуждение, в духа
на
свободата.
Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено.
Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато.
Същото е и с Бога.Методи за изливане
на
Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
Първото е работа
на
Учителя, а второто
на
ученика.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи
на
по-дълбокото познание.
Това става само когато ученикът дойде до определена степен
на
развитие.
Моля, прочетете настоящето
на
всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
Писма
на
Боян Боев -Том 1
9.
Учителя изнася лекция на екскурзията до Мусала пред ООК. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Учителя изнася лекция
на
екскурзията до Мусала пред ООК.
10.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с група ученици.
Същата екскурзия е описана в писмо от Боян Боев.
1. Спомен
на
Олга Славчева: Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]
Извадка от спомена
на
Олга Славчева за 11 юли.
Ех, как да е, осъмнахме.
И той бил
на
същия хал при другото огнище.
Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва.
После слязохме за гимнастически упражнения.
След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят.
Пак поискахме да се качим
на
Мусалла. Речено-свършено.
Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Пак спиме
на
Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения.
Въздухът напълно може да се окачестви
на
божествена амброзия.
2. Писмо
на
Боян Боев: Свещените истини
За 11 юли в писмото
на
Б.Боев:
На
11 юли направихме чудесни екскурзии.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха
на
Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона.
Спомен
на
Олга Славчева
Не, не, това не е по силите ми.Цели шест дена из недрата
на
Рила.
Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести
на
планината.
Рано
на
9 юлий натоварени
на
няколко омнибуси потегляме за Мусалла.
Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели.
Нахлюпили сме калпаци чак до ушите.
Отгоре
на
всичко, никому не липсва и чепат бастун.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме
на
едногърби камили.
Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория.
Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата.
На
Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си.
Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!
И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний
на
свой ред летните жилци
на
Чам Кория.
Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце.
Насмешлива усмивка не слиза обаче от устните им.Конярите ни предлагат баснословни цени.
Това ни кара да наметнем отново раниците и да не им обръщаме внимание.
Тогава те се съгласиха и
на
едната пета, която изпърво им предложихме.Времето се мръщи.
Значи, потегляме при топовни салюти.
-
На
добър час!
Пъхва ни божественото благоухание
на
боровата гора.
По ливадите ливнали безброй чудни цветя, не се опитвам да назовавам, защото не познавам почти нито едно.
Жълти като звезди покапали по моравата, сини и розови като скъпоценни кристали, червени като пламък, здравец, цъфнал здравец навсякъде.
Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно
на
кичури,
на
кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви.
Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други
на
реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба.
Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис
на
мащерката.
Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка.
Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична
на
приказно хайдушко скривалище.
Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг?
Или хиляди години е проспала в недрата
на
майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет.
Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият
на
завет.
Върху лоба му времето е написало много слова, навярно цялата му история, но ще ги прочете само истински ученият, а ние само ще се дивим
на
чудното му тайнствено присъствие.Чудни са тия борове и ели!
Приличат
на
свещени дървета.
Как са извисени и свършват с клони, прилични
на
изправени за молитва ръце.
Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно.
Той е бистър, буен, чист, като небесната роса.
На
морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили
на
мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Пристигаме
на
Мусаленската хижа.
Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи.
Но нашият стан не прекрачи прага
на
хижата, а се разположи над нея, между двете езера.
Лумнаха огньове.
Макар и добре облечени, почнахме вече да зъзнем.
Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници
на
калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване.
Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят.
Той пее с нас и леко тактува с ногата си.
Тука сме в царството
на
Мусалла.
Над езерата лежи непроницаема мъгла - сякаш това е омагьосан
свят
, където залутаният пътник би изчезнал мигновено.Полека, лека глъчката утихва.
Уморените пътници кой как намери лягат край огнището.
Но Учителят ни извежда за молитва, после върху разкошната поляна над първото езеро правим гимнастически упражнения.
Студът си отиде, веселостта и подвижността отново се върнаха при нас.
Околните пейзажи почваха да разкриват пред нас своята прелест.Врялата вода за чай ни чака.
Топлата закуска съвършено възвърна у нас доброто разположение.
Мъглата ту припадане, ту побегне от нас.Към Мусалла.
Занизваме се по тясната пътека.
Изминахме първите стръмнини, ей ни по равния път нагоре, строен при Фердинанда.
Оставям да ме отминат.
Сякаш ни посочват красотата
на
своите скривалища, подобни първобитни дворци
на
прастаро исполинско племе, живяло тука преди човека.
Какви ли омагьосани царкини и принцове чакат своето освобождение, за да слязат и помогнат
на
спящото човечество?
Като
на
столче сядам върху един камък и се любувам.
Пътниците приличат
на
тайнствени поклонници тръгнали да видят рядко чудо, или да намерят щастливото разковниче.Леденото око.
Тук-таме той се е пропукал вече, а негде вече е откъснат от ледената маса, открива край себе си сапфирната вода.Юлий е.
И тук слънчевото око със своя лъчист резец е набраздило ледената му покривка.
Учителят го нарича: Божието Око.
Мрачното небе се оглежда в него и го прави тъмно и навъсено.
Снегът го очертава от околната среда и поднася
на
окото възхитителна гледка.
Тия и още други се събират и дават началото си
на
нашата поетична река.
Това е една от артериите
на
България.
Едно малко колебание
на
ногата и право в пропастта!
На
връх Мусалла!
Еква гърмовна песен: „Един си ти, мой Мусалла!
Ние сме сега най-високо в България, не, най-високо в целия Балкански полуостров.
Слънцето най-после се застоява над нас.
Той говори за Служенето, за слугуването - най-важната задача
на
съвършената личност.Мъгли.
Закриват очертанията
на
приказния Пирин и Рилската пустиня.
Сетне правим гимнастически упражнения.
Обхваща ни чудна веселост.
Сякаш сме стъпили
на
вълшебни билки.
При всяко вдигане и слагане
на
тоягата му за 2-3 секунди се отделя по един от редицата, прави кръг и се спуща към долината.
Така наредени като жерави слизаме надоле.
Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли
на
поклонение в най-величествения храм.Лицата
на
всички сияят.
Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги.Опасен наклон.
Топи се върху нас, набива дрехите ни с влага.
Божето Око остава зад нас.
Иде ми да нагазя в него и да плувам, плувам.
То мами със своето ледено спокойствие, пленява със своята чистота, гали погледа и
душата
.
Неволно устните ми шепнат молитва...От бивака се носи висок дим.
Дим се вдига и от съхнещите ни дрехи - водните капки излитат от нас.Чай, закуска, обяд.
Брадви ехтят, къртят се сухи клекови коренища, сякаш са изсъхнали клони.
Носим и трупаме
на
камара.
Учителят идва при нас.
Нашият кръг се стеснява в жива стена и така пламъкът като в комин върви право нагоре.
Уж речем да спим край огъня, но студът ни сгърчи
на
две,
на
две до болка.
Над нас се оцъклило онова ми ти звездно небе, сякаш ще ни глътне.
Доброволни огняри подържат цялата нощ огъня, ала това не пропъди студа.Ех, как да е, осъмнахме.
И той бил
на
същия хал при другото огнище.
Шегуваше се с „безопасния” студ, когото наричаше „целително електричество”.Възкачихме се по канарите за молитва.
После слязохме за гимнастически упражнения.
След гимнастиката, вдървените ни от студ ръце и нозе се затоплят.
Пак поискахме да се качим
на
Мусалла. Речено-свършено.
Дъжд, който се обърна в ледени кристали, като вкова цялата трева.
Всички цветенца, що плахо надничаха вчера от скалите, сега са с ледени качулки.
Тревата е притисната от леден щит, или ледени брадвички.
Това що вчера се зовеше трева и цветя, сега е ледена топка и брадвичка.
Не зная как един художник би нарисувал тия чудни красоти сега, или кой поет би могъл да ги възпее.Взимам върху устните си една такава ледена брадвичка, или копие и тя за миг се стопява.
Простирам ръце към надникващото слънце и през сълзи се моля: „О, дай ми да бъда смирена служителка
на
доброто!
Направи ме свободна твоя певица, свободна от всички земни връзки.
До тук ти ми помогна, води ме още Напред и Нагоре!
" Слънце, слънце
на
душата
, като че ти ми обещаваш.
Като че ли ти събираш сълзите ми и ги поднасяш до сърцето си.
Те падат като порой върху това
свято
място.
И те ще станат кристали - копия, брадвички.
Ето, ронят се по дрехата ми и за миг се превръщат
на
едри бисери.Изостанала съм назад.
Някаква чудна сила ме грабна и първа ме изкачи
на
свещени Мусалла.
На
голия планински лоб лягаме по камънаците.
То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват.
Пак спиме
на
Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения.
Въздухът напълно може да се окачестви
на
божествена амброзия.
Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги.
Но окото смогва да зърне предвечната им хубост и да я запази завинаги.Разфучава се вятър.
На
огнището къкри вече голям съд с вкусна гозба, състояща се от картофи, зелен фасул, ориз, домати, чушки.
Ръцете
на
всички ни надути и попукани от студа.
Сякаш те приличат
на
змейове и змеици, които носим към костера...Но пак студ, зъзнене и тракане зъби.
„За догодина - реших аз - освен кожуха, ще си донеса и пелерината, а още и едно одеалце.”Гори огъня, а няма грейка.
Студът наваля върху него.
Слънцето най-после взе да припича.
Най-после сгорещихме се.
Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък.
Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика.
Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги.
Той лъсва
на
слънцето, сякаш освежен и благодарен.
Но в скоро време усетих, че някой друг преди мене го бе харесал нощно време за заслон и друга цел... Натъжих се.
И тук имам да изиграя нежелателна роля.
На
кой човек близък и мил мене отговаряше горкия този планински хубавец, чиято нечистотия трябваше да махна?!
Среднощ се прибраха горките капнали от умора и глад...Даже тръгваме да ги търсим.
Носим им храна.
Но те се върнали през друг път, така че, когато се завърнахме, заварихме ги да хъркат дълбоко.Колко красиво бе изкачването сама сред нощ
на
Мусалла!
Само едно фенерче ни светеше и радостта, че носим нещо добро за нашите приятели.
Движейки се в гъста мъгла, ние напредвахме към върха, сякаш носени
на
ръце.
Носим храна и термос с вряла вода...Викаме, ала никой не се обажда.
Напразно ги търсим.
Тогава аз скочих и тръгнах сама.
Припна след мене някой със запален фенер.
Сякаш само пътеката свети пред нас.
Ето ни
на
Мусалла.
Вятърът отнесе
на
някъде викът ни без отговор.
И ето ме
на
безопасно място.
Малкото фенерче показва само колко голям е мракът край нас.Цялата природа придобива особена тайнственост нощем.
Върховете и скалите приличат
на
живи, нещо казват... Но кой да ги чуе!
Няма ги нашите приятели.
Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той.
Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака.
Тръгна ли, тръгва и той.
Като че ли той е двойникът
на
душата
ми.
Не съм
на
земята сякаш.
Люлее ме златна люлка.
Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките
на
моя водач.
Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си.
Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете
на
бивака.
Огньовете приличат
на
големи звезди, капнали
на
земята.
Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла.
- Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали.
Посрещнаха ни с мълчалива признателност.
Собствено,
на
Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим.Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз
на
върха.
Сякаш
душата
получи посвещение.Легнах и аз.
Огньовете буйно горяха и всички наоколо заспали дълбок сън.
Но толкоз студено, че едвам имам време и настроение да гледам чаровното брилянтно небе.
Каква белина!
Събуждам се с някакво богоговейно чувство.Гимнастичните упражнения ни върнаха към действителността.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха
на
Мусалла, кой по други върхове, кой
на
гости от група
на
група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят.
Езерата днес също са предмет
на
дълго съзерцание.
Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка.
Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва.
Сега вече не
на
шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта.
Доста дупки имаше вече по дрехите и капелите ни.Този ден около 70 души си тръгнахме.
Безкрайна скръб ме обзема.
Струва ми се, че доле ме чака смъртно наказание... Безброй пъти се обръщах към езерния „Олтар”, към Мусалла, към високо извиващия се пушек от нашето изоставено огнище.
О, дивно видение
на
планината!
Милвам камъните и плача над цветята.
Навеждам се да вдъхна сладкия им аромат, да занеса негли в гърдите си от техния божествен лъх.
Целувам камъните и дървесата.Там горе стои Учителя и ни приветствува с новия поздрав - вдигане десница с малко прегънати пръсти.Спущането стана много по-бързо от качването.
Но ние нарочно се бавехме да се полюбуваме още
на
божествено красивите гледки.
Мащерка, ручеи, папрат, гъби, незабравка, всичко това се сбогуваше с нас, може би за дълго.
Високите канари, що се белеят над гордо устремените борове са последните приветствия
на
Рила.
Лека полека те се снишават, за да се извиси ръста
на
гората.
Можахме да се нагледаме
на
красивите вили, що като скъпоценни кафези се виждаха из зеленината.
Сега вече нагиздените дами и господа ни гледат, като че ли с една малка завист... Доловихме следните думи: „слободясали хора” или „безделници, нямат си друга работа”.Качихме се
на
омнибусите и с песни потегляме.
Рано в 4 часа след обяд сме
на
Изгрев.
Носим им поздрав от Рила и по едно мъничко бяло камъче от свещената планина.
Спомен
на
Олга Славчева - Изгревът - том 26
Писма
на
Боян Боев
Тук желая да ви изложа летуването
на
Учителя и
на
Братството при Мусала от 9 до 17 юли 1929 година.
На
9 юли тръгнахме за Мусала с автобус.
От Боровец тръгнахме нагоре и същия ден надвечер пристигнахме при хижа “Мусала“.
Част от Братството се настани в малката хижа.
Голямата не беше още построена.
Учителя и част от братята и сестрите се настаниха
на
палатки, а други под навеси.
До вечерта се обзавеждахме в стана; също така
на
другия ден сутринта.
Към 8 часа сутринта при Долните мусаленски езера почна разговор.
Една сестра попита Учителя:
- Това състояние
на
подем как да се задържа завинаги?
Ако нашите блага можеха да се губят, то какво щеше да стане?
Сега се изисква повдигане
на
съзнанието и вяра.
Той воюва заради нас.
И няма да се минат 5-6 години и ще видиш, че много добре е станало така, както е станало.
Седнахме
на
една поляна
на
пътя към Мусала.
Учителя каза:Вие благодарете
на
Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж
на
Мусала.
Камъните, които има
на
Мусала, дават особен характер
на
местността.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне
на
някой камък и да размишлява.
Това има голямо значение.
Една сестра каза:“Цялата нощ над езерата имаше оркестър, който трая до сутринта, до изгрев слънце.“- Тази музика, разбира се, ползува всички, които са тук.
Макар и хората да спят, те приемат тази музика в
душата
си и тя остава и работи в тях.
Скоро стигнахме до връх Мусала.
Днес е 10 юли, сряда, температурата е 16 градуса над нулата.
Учителя държа лекция
на
тема“Определени движения“.
След това каза:Нека всеки си помисли тайно, както намери за добре.
В един часа следобед температурата
на
Мусала беше 23 градуса.
На
11 юли направихме чудесни екскурзии.
Едни посетиха вътрешното езеро, някои отидоха към Чадър тепе, трети отидоха
на
Незнайния връх А в, други до Сфинкса и оттам по билото, наречено Триона.
На
12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала.
След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата
на
Божията Любов и в пълнотата
на
Божия Дух има живот“.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа
на
тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“.
На
края
на
беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Към 5 часа следобед в разговор Учителя каза:Когато вие имате хубава идея, благородна и я изоставите, казвате: "Хайде да я изоставим и да си поживеем.“ Тогава вие сте
на
мястото
на
Юда, който предаде Христа.
Камъните, които поливате днес долу, във физическия
свят
, не знаят това, но горе знаят.
Ако горим зелените клекове, винаги ще плащаме.
Някоя година ще отидем
на
място, дето има сухи дърва.
И духовният човек, колкото повече време минава, толкова да се разхубавява.
Никога не се стремете да направите човека съвършено доволен, ще дадеш
на
всички, но умерено.
На
13 и 14 пак прекарахме свободни.
На
15 юли отново се качихме
на
Мусала за изгрев слънце.
Към 10 часа почна разговор.
Учителя каза:
На
екскурзия, е хубаво човек да има термос.
Във време
на
екскурзия човек да не се обленява; да си измива вечер краката с топла вода и да си променя чорапите.
Когато някой прави фрикции със студена вода, това не е хубаво.
Това след време ще даде обратна реакция, вреда.
Някой каза:“Защо сме дошли
на
Мусала?
“Човек, като е дошъл
на
Мусала, продължава му се животът с една година.
А една година колко много струва.
На
Петровден Мусала приема специфична енергия от слънцето.
На
16 юли посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала.
След молитвата се прочете 10 глава от Евангелието
на
Матея.
Изпълнихме гимнастическите упражнения.
В разговор Учителя каза:Англичаните, след като стоят десетина години в индуската школа, там им казват свещени истини, които трябва да пазят в тайна.
Индусите се чудят по кой начин това, което те са добили по инволюционен път, европейците го долавят по еволюционен път, например радиото и пр.
Той се знае кой е, но не казва.
Учителя погледна морето от върхове, които са оттатък долината
на
река Бели Искър, в местността, наречена Скакавците, и каза:Там няма хора, но живеят разумни същества, които са с ореол.
Софийското поле, Пернишкото поле са били все езера и после са започнали да се надигат.
Този, средният масив Скакавците е островът
на
блажените.
Той и сега е островът
на
блажените.
И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели.
Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата
на
черните, но дойде до черната магия.
Засега само пет функционират, а другите са прекъснати.
Всеки извор е свързан с известна интелигентност.
Славяните идват сега да възстановят връзката с тези извори, да направят връзка засега с един от тези извори, и то е духовното, мистичното течение.
Или
на
прост език казано: Човек трябва да стане набожен.
Славяните трябва да възстановят истинската набожност.
Индусите, дето прилагат своите методи, те са методи за спасение
на
тези извори.
Сега новите извори, с които трябва да се направи скачване, са любовта, мъдростта, истината и пр.
Към 12 и половина потеглихме към нашия стан.
Надвечер се събрахме около Учителя, който в разговор каза:
Тези гимнастически упражнения, които се правят
на
Мусала, имат друг резултат, отколкото
на
друго място.
Заслужава да отидеш
на
Мусала, да направиш тези упражнения и да се върнеш.
На
17 юли в 7 часа сутринта в разговор с двама братя и една сестра при долните езера Учителя каза:Като влезем във връзка с ангелите, то няма да е, за да ни кажат какво да правим, но да вземем пример от техния живот, да видим как те работят, за да работим и ние като тях.
Когато почнем да служим
на
Бога, тогава ще влезем във връзка с всички същества, които служат
на
Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност.
Как се служи
на
Бога?
Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене
на
Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш характер.
Човек да не казва: “Ще служа
на
Бога“, но да го направи в момента, всеки ден.
Външното учене
на
природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене
на
свещ.
А свързването с Духа е четене денем
на
слънце, при изобилие светлина.
Сега иде отваряне
на
извора
на
причинното тяло, т.
Всеки един от дванадесетте извора отговаря
на
едно от телата.
Работете свободно, без принуждение, в духа
на
свободата.
Връзката с Бога не е нещо, което, веднъж направено, остава осигурено.
Не, връзката с Бога постоянно трябва да се подновява, постоянно да се прави, всеки ден, непрекъснато.
Същото е и с Бога.Методи за изливане
на
Духа, за свързване с Божественото, са били практикувани от други мистици и пророци.
Първото е работа
на
Учителя, а второто
на
ученика.
Когато му дойде времето, когато ученикът е приготвен, тогава Учителят ще го научи
на
по-дълбокото познание.
Това става само когато ученикът дойде до определена степен
на
развитие.
Моля, прочетете настоящето
на
всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където\ има кръжоци.
Писма
на
Боян Боев -Том 1
11.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с група ученици.
Същата екскурзия е описана в писмо от Боян Боев.
1. Спомен
на
Олга Славчева: Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]
От спомените
на
Олга Славчева за втория ден:
Слънцето най-после взе да припича.
Най-после сгорещихме се.
Хвърляме дебелото си облекло и леки като сърни припваме по скалите.Учителят държа беседа и даде задача: Всеки от нас да вземе от езерото (Божието око) вода и 10 пъти да полее някой харесан от него камък.
Разтичахме се, кой с чашки, кой с тенджерки и чайници да поливаме камънака... Особен вид гимнастика.
Поливаме тия великани, сякаш небето не ги полива винаги.
Среднощ се прибраха горките капнали от умора и глад...
2. Писмо
на
Боян Боев: Свещените истини
За 11 юли в писмото
на
Б.Боев:
На
12 юли станахме рано и посрещнахме слънчевия изгрев от Мусала.
След молитвата при изгрев слънце Учителя даде следната формула: “В пълнотата
на
Божията Любов и в пълнотата
на
Божия Дух има живот“.
След това Учителя държа една беседа в седем и половина часа
на
тема “Специфична светлина и топлина“, печатана в тома“Отворени форми“.
На
края
на
беседата Учителя даде една задача: през този ден всеки от нас да полее по свободен избор десет пъти един камък с вода от някое езеро.
Спомен
на
Олга Славчева
Не, не, това не е по силите ми.Цели шест дена из недрата
на
Рила.
Да бих могла да задържа в гърдите оная божествена омая от свежите прелести
на
планината.
Рано
на
9 юлий натоварени
на
няколко омнибуси потегляме за Мусалла.
Пълни сме с такъв възторг, като че ли не за Мусала, а направо за небето сме поели.
Нахлюпили сме калпаци чак до ушите.
Отгоре
на
всичко, никому не липсва и чепат бастун.
Раниците са тъй натъпкани с храна и бельо, че всички приличаме
на
едногърби камили.
Натъпкани по-често с малко сиренце, чушчици, домати.Слизаме направо в Чам Кория.
Тук стана пазарлъка с конярите, да занесат по-тежкия багаж към хижата.
На
Чамкорийския мегдан се натрупват грамада раници, сякаш сме военнопленници, които сдаваме мунициите си.
Обикалят ни с любопитство префинени дами и господа.- Младите, да, - чурулика една елегантна дама, но що търсят с тях баби и деца!
И наистина, като бели знамена между нас се разхождат 70-80 годишни старци и весело припкат край тях и 6-7 годишни деца.Имаме случай да разгледаме и ний
на
свой ред летните жилци
на
Чам Кория.
Дамите облечени в изрязани околошийници и къси ръкави, не даваха с нищо да се забележи, че ги е парнало Рилското слънце.
НАГОРЕ