НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
44
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
44
:
1000
резултата в
23
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки.
Значи има две същества, които живеят едновременно в човека.
От гледището
на
любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек.
Достатъчно е човек да вдигне завесата
на
забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.
На
слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него.
Следния ден, 17 юли, прекарахме
на
нашия стан при Долните мусаленски езера.
На
18 юли пак се изкачихме
на
Мусала.
Лекцията беше
на
тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана.
След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу.
Спряхме се
на
моста между Боровец и Мусала.
Към седем и половина часа вечерта
на
това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията
на
всички природни царства.
Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница.
Черната раса е развила съзнанието до известна степен.
Червената и жълтата раса са продължили развитието.
Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума.
Следващата раса, която иде, ще бъде раса
на
сърцето.
Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол.
Лицето ще изпъква в светлина.
Една сестра попита: “Кога ще бъде това?
Стана дума за молитвата.
Тя е едно мистично, особено състояние
на
душата
.
Молитвата никога не трябва да дотяга
на
човека.
Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна.
Молитвата е дишане
на
душата
.
При нея става пречистване
на
мислите и
на
кръвта.
Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо.
Тук прекарахме нощта и
на
другия ден се върнахме в София.
Моля, прочетете това
на
всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев
Писма
на
Боян Боев -Том 1
Глава: В училището
на
планината
2.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
Учителя с група ученици
на
екскурзия до Мусала.
Тази екскурзия е описана от Боян Боев:
1. В училището
на
планината
В три часа след полунощ тръгнахме към върха.
Нареждаме се
на
дълги редици.
Десетина минути преди изгрева сме вече
на
върха.
Тогава още нямаше наблюдателница.
Ниско в долините имаше наблъскани мъгли.
Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни.
След изгрева
на
слънцето става по-топло.
Сядаме
на
полянката.
При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото.
Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера.
От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа.
При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.
В УЧИЛИЩЕТО
НА
ПЛАНИНАТА
Сега желая да ви изложа една екскурзия
на
Братството с Учителя до Мусала през 1928 година.
На
14 юли 1928 г.
тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола.
Искаме да прекараме няколко дена
на
Мусала.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим
на
величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места.
Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При моста, който е
на
средата
на
пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
Ето познатата чешмичка край реката.
До нас достига грохотът
на
един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен.
Потегляме нагоре.
Това буди в нас чувството, че отиваме да се потопим в един нов
свят
на
чистота, красота и
святост
.
Голямата хижа още не е построена.
Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други
на
палатки, а трети си построяват навеси.
До вечерта прекарваме времето в нареждане
на
нашия стан.
Ето“Сфинксът“
на
един от срещните върхове.
Той се издига като вечен страж
на
тия места.
Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина.
В три часа след полунощ тръгнахме към върха.
Нареждаме се
на
дълги редици.
Десетина минути преди изгрева сме вече
на
върха.
Тогава още нямаше наблюдателница.
Ниско в долините имаше наблъскани мъгли.
Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни.
След изгрева
на
слънцето става по-топло.
Сядаме
на
полянката.
Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал.
Първоначално той е бил господар
на
себе си, после е изгубил своята свобода.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои
на
човека.
Учителя погледна срещните върхове
на
Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича
на
цветове.
Това са все цветове
на
една нова култура.
Долината
на
тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи.
Това място наричаме Олтар.
По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса.
Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото.
Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели.
Измиването
на
лицето тук си има значение.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем.
Като застанахме
на
снега под Окото, Учителя каза:Тук е светилището
на
Рила.
Горе Мусала е кубето
на
Рила.
Светилището обхваща всичката тази местност от Окото
на
Рила до Маричините езера.
Значи те са много чисти.
Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера.
От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа.
При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места
на
Рила.
Каква тишина цари тук!
Леки вълни играят по синята езерна повърхност.
Духът
на
вечното изпълва
душата
.
Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво.
Тук трябва да направим някои опити.
Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето.
Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места.
Водата
на
Окото е много хубава.
На
следния ден 16 юли се изкачихме пак
на
Мусала.
Дълго време прекарахме
на
поляната
на
Мусала.
В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото
на
човека не е реално.
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
Душата
на
човека е истинският човек.
Всеки човек е свещена книга.
Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
Душата
е нещо велико!
Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране
на
нещата, това е човешкото.
Но като слязохте
на
земята, не сте гениални.
Причината е във вашата инсталация.
Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш
на
хората.
Всички хора са написани Божествени книги.
Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
В следващите епохи ще има условия за проява
на
човешката душа.
Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри.
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление.
Твоят дух
на
небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности.
И ако изпрати по-голяма част
на
човека долу, той става гениален.
Страданието
на
човека произлиза от неговото нисше, животворно естество.
Тъмнината в човека произвежда всички страдания.
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
Само
на
този, когото обича.
Душата
се показва такава, каквато си е, само
на
онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки.
Значи има две същества, които живеят едновременно в човека.
От гледището
на
любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек.
Достатъчно е човек да вдигне завесата
на
забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.
На
слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него.
Следния ден, 17 юли, прекарахме
на
нашия стан при Долните мусаленски езера.
На
18 юли пак се изкачихме
на
Мусала.
Лекцията беше
на
тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана.
След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу.
Спряхме се
на
моста между Боровец и Мусала.
Към седем и половина часа вечерта
на
това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията
на
всички природни царства.
Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница.
Черната раса е развила съзнанието до известна степен.
Червената и жълтата раса са продължили развитието.
Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума.
Следващата раса, която иде, ще бъде раса
на
сърцето.
Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол.
Лицето ще изпъква в светлина.
Една сестра попита: “Кога ще бъде това?
Стана дума за молитвата.
Тя е едно мистично, особено състояние
на
душата
.
Молитвата никога не трябва да дотяга
на
човека.
Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна.
Молитвата е дишане
на
душата
.
При нея става пречистване
на
мислите и
на
кръвта.
Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо.
Тук прекарахме нощта и
на
другия ден се върнахме в София.
Моля, прочетете това
на
всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев
Писма
на
Боян Боев -Том 1
Глава: В училището
на
планината
3.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
Учителя с група ученици
на
екскурзия до Мусала.
Тази екскурзия е описана от Боян Боев:
1. В училището
на
планината
На
следния ден 16 юли се изкачихме пак
на
Мусала.
Дълго време прекарахме
на
поляната
на
Мусала.....
На
слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него.
В УЧИЛИЩЕТО
НА
ПЛАНИНАТА
Сега желая да ви изложа една екскурзия
на
Братството с Учителя до Мусала през 1928 година.
На
14 юли 1928 г.
тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола.
Искаме да прекараме няколко дена
на
Мусала.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим
на
величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места.
Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При моста, който е
на
средата
на
пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
Ето познатата чешмичка край реката.
До нас достига грохотът
на
един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен.
Потегляме нагоре.
Това буди в нас чувството, че отиваме да се потопим в един нов
свят
на
чистота, красота и
святост
.
Голямата хижа още не е построена.
Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други
на
палатки, а трети си построяват навеси.
До вечерта прекарваме времето в нареждане
на
нашия стан.
Ето“Сфинксът“
на
един от срещните върхове.
Той се издига като вечен страж
на
тия места.
Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина.
В три часа след полунощ тръгнахме към върха.
Нареждаме се
на
дълги редици.
Десетина минути преди изгрева сме вече
на
върха.
Тогава още нямаше наблюдателница.
Ниско в долините имаше наблъскани мъгли.
Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни.
След изгрева
на
слънцето става по-топло.
Сядаме
на
полянката.
Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал.
Първоначално той е бил господар
на
себе си, после е изгубил своята свобода.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои
на
човека.
Учителя погледна срещните върхове
на
Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича
на
цветове.
Това са все цветове
на
една нова култура.
Долината
на
тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи.
Това място наричаме Олтар.
По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса.
Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото.
Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели.
Измиването
на
лицето тук си има значение.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем.
Като застанахме
на
снега под Окото, Учителя каза:Тук е светилището
на
Рила.
Горе Мусала е кубето
на
Рила.
Светилището обхваща всичката тази местност от Окото
на
Рила до Маричините езера.
Значи те са много чисти.
Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера.
От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа.
При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места
на
Рила.
Каква тишина цари тук!
Леки вълни играят по синята езерна повърхност.
Духът
на
вечното изпълва
душата
.
Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво.
Тук трябва да направим някои опити.
Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето.
Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места.
Водата
на
Окото е много хубава.
На
следния ден 16 юли се изкачихме пак
на
Мусала.
Дълго време прекарахме
на
поляната
на
Мусала.
В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото
на
човека не е реално.
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
Душата
на
човека е истинският човек.
Всеки човек е свещена книга.
Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
Душата
е нещо велико!
Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране
на
нещата, това е човешкото.
Но като слязохте
на
земята, не сте гениални.
Причината е във вашата инсталация.
Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш
на
хората.
Всички хора са написани Божествени книги.
Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
В следващите епохи ще има условия за проява
на
човешката душа.
Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри.
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление.
Твоят дух
на
небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности.
И ако изпрати по-голяма част
на
човека долу, той става гениален.
Страданието
на
човека произлиза от неговото нисше, животворно естество.
Тъмнината в човека произвежда всички страдания.
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
Само
на
този, когото обича.
Душата
се показва такава, каквато си е, само
на
онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки.
Значи има две същества, които живеят едновременно в човека.
От гледището
на
любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек.
Достатъчно е човек да вдигне завесата
на
забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.
На
слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него.
Следния ден, 17 юли, прекарахме
на
нашия стан при Долните мусаленски езера.
На
18 юли пак се изкачихме
на
Мусала.
Лекцията беше
на
тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана.
След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу.
Спряхме се
на
моста между Боровец и Мусала.
Към седем и половина часа вечерта
на
това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията
на
всички природни царства.
Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница.
Черната раса е развила съзнанието до известна степен.
Червената и жълтата раса са продължили развитието.
Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума.
Следващата раса, която иде, ще бъде раса
на
сърцето.
Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол.
Лицето ще изпъква в светлина.
Една сестра попита: “Кога ще бъде това?
Стана дума за молитвата.
Тя е едно мистично, особено състояние
на
душата
.
Молитвата никога не трябва да дотяга
на
човека.
Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна.
Молитвата е дишане
на
душата
.
При нея става пречистване
на
мислите и
на
кръвта.
Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо.
Тук прекарахме нощта и
на
другия ден се върнахме в София.
Моля, прочетете това
на
всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев
Писма
на
Боян Боев -Том 1
Глава: В училището
на
планината
4.
Писмо от Учителя до учениците ( из кореспонденцията на Величка и Костадин Стойчеви), София
, 16.07.1928 г.
Добрите лози
на
лозето се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.
Така и бурните души се нуждаят от живот, светлина и свобода.
Така животът носи щастие, светлина, знание и Истина, свобода и радост.
Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията Светлина и живот.
Имайте Любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина, само живота, който изпълня всичко е Божий живот.
Всички се стремете да добиете пълния живот
на
Безсмъртието.
Пълната Любов носи Божия живот.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 14
5.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
Учителя с група ученици
на
екскурзия до Мусала.
Тази екскурзия е описана от Боян Боев:
1. В училището
на
планината
Следния ден, 17 юли, прекарахме
на
нашия стан при Долните мусаленски езера.
В УЧИЛИЩЕТО
НА
ПЛАНИНАТА
Сега желая да ви изложа една екскурзия
на
Братството с Учителя до Мусала през 1928 година.
На
14 юли 1928 г.
тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола.
Искаме да прекараме няколко дена
на
Мусала.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим
на
величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места.
Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При моста, който е
на
средата
на
пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
Ето познатата чешмичка край реката.
До нас достига грохотът
на
един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен.
Потегляме нагоре.
Това буди в нас чувството, че отиваме да се потопим в един нов
свят
на
чистота, красота и
святост
.
Голямата хижа още не е построена.
Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други
на
палатки, а трети си построяват навеси.
До вечерта прекарваме времето в нареждане
на
нашия стан.
Ето“Сфинксът“
на
един от срещните върхове.
Той се издига като вечен страж
на
тия места.
Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина.
В три часа след полунощ тръгнахме към върха.
Нареждаме се
на
дълги редици.
Десетина минути преди изгрева сме вече
на
върха.
Тогава още нямаше наблюдателница.
Ниско в долините имаше наблъскани мъгли.
Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни.
След изгрева
на
слънцето става по-топло.
Сядаме
на
полянката.
Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал.
Първоначално той е бил господар
на
себе си, после е изгубил своята свобода.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои
на
човека.
Учителя погледна срещните върхове
на
Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича
на
цветове.
Това са все цветове
на
една нова култура.
Долината
на
тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи.
Това място наричаме Олтар.
По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса.
Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото.
Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели.
Измиването
на
лицето тук си има значение.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем.
Като застанахме
на
снега под Окото, Учителя каза:Тук е светилището
на
Рила.
Горе Мусала е кубето
на
Рила.
Светилището обхваща всичката тази местност от Окото
на
Рила до Маричините езера.
Значи те са много чисти.
Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера.
От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа.
При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места
на
Рила.
Каква тишина цари тук!
Леки вълни играят по синята езерна повърхност.
Духът
на
вечното изпълва
душата
.
Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво.
Тук трябва да направим някои опити.
Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето.
Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места.
Водата
на
Окото е много хубава.
На
следния ден 16 юли се изкачихме пак
на
Мусала.
Дълго време прекарахме
на
поляната
на
Мусала.
В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото
на
човека не е реално.
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
Душата
на
човека е истинският човек.
Всеки човек е свещена книга.
Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
Душата
е нещо велико!
Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране
на
нещата, това е човешкото.
Но като слязохте
на
земята, не сте гениални.
Причината е във вашата инсталация.
Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш
на
хората.
Всички хора са написани Божествени книги.
Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
В следващите епохи ще има условия за проява
на
човешката душа.
Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри.
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление.
Твоят дух
на
небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности.
И ако изпрати по-голяма част
на
човека долу, той става гениален.
Страданието
на
човека произлиза от неговото нисше, животворно естество.
Тъмнината в човека произвежда всички страдания.
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
Само
на
този, когото обича.
Душата
се показва такава, каквато си е, само
на
онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки.
Значи има две същества, които живеят едновременно в човека.
От гледището
на
любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек.
Достатъчно е човек да вдигне завесата
на
забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.
На
слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него.
Следния ден, 17 юли, прекарахме
на
нашия стан при Долните мусаленски езера.
На
18 юли пак се изкачихме
на
Мусала.
Лекцията беше
на
тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана.
След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу.
Спряхме се
на
моста между Боровец и Мусала.
Към седем и половина часа вечерта
на
това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията
на
всички природни царства.
Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница.
Черната раса е развила съзнанието до известна степен.
Червената и жълтата раса са продължили развитието.
Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума.
Следващата раса, която иде, ще бъде раса
на
сърцето.
Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол.
Лицето ще изпъква в светлина.
Една сестра попита: “Кога ще бъде това?
Стана дума за молитвата.
Тя е едно мистично, особено състояние
на
душата
.
Молитвата никога не трябва да дотяга
на
човека.
Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна.
Молитвата е дишане
на
душата
.
При нея става пречистване
на
мислите и
на
кръвта.
Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо.
Тук прекарахме нощта и
на
другия ден се върнахме в София.
Моля, прочетете това
на
всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев
Писма
на
Боян Боев -Том 1
Глава: В училището
на
планината
6.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
Учителя с група ученици
на
екскурзия до Мусала.
Тази екскурзия е описана от Боян Боев:
1. В училището
на
планината
На
18 юли пак се изкачихме
на
Мусала.
Лекцията беше
на
тема “Вътрешното спокойствие“, която още не е напечатана.
След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу.
Спряхме се
на
моста между Боровец и Мусала.
Тук прекарахме нощта и
на
другия ден се върнахме в София...
Бележка: Заглавието
на
лекцията, според изданията е "Единство и общност"
В УЧИЛИЩЕТО
НА
ПЛАНИНАТА
Сега желая да ви изложа една екскурзия
на
Братството с Учителя до Мусала през 1928 година.
На
14 юли 1928 г.
тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола.
Искаме да прекараме няколко дена
на
Мусала.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим
на
величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места.
Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При моста, който е
на
средата
на
пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
Ето познатата чешмичка край реката.
До нас достига грохотът
на
един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен.
Потегляме нагоре.
Това буди в нас чувството, че отиваме да се потопим в един нов
свят
на
чистота, красота и
святост
.
Голямата хижа още не е построена.
Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други
на
палатки, а трети си построяват навеси.
До вечерта прекарваме времето в нареждане
на
нашия стан.
Ето“Сфинксът“
на
един от срещните върхове.
Той се издига като вечен страж
на
тия места.
Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина.
В три часа след полунощ тръгнахме към върха.
Нареждаме се
на
дълги редици.
Десетина минути преди изгрева сме вече
на
върха.
Тогава още нямаше наблюдателница.
Ниско в долините имаше наблъскани мъгли.
Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни.
След изгрева
на
слънцето става по-топло.
Сядаме
на
полянката.
Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал.
Първоначално той е бил господар
на
себе си, после е изгубил своята свобода.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои
на
човека.
Учителя погледна срещните върхове
на
Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича
на
цветове.
Това са все цветове
на
една нова култура.
Долината
на
тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи.
Това място наричаме Олтар.
По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса.
Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото.
Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели.
Измиването
на
лицето тук си има значение.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем.
Като застанахме
на
снега под Окото, Учителя каза:Тук е светилището
на
Рила.
Горе Мусала е кубето
на
Рила.
Светилището обхваща всичката тази местност от Окото
на
Рила до Маричините езера.
Значи те са много чисти.
Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера.
От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа.
При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места
на
Рила.
Каква тишина цари тук!
Леки вълни играят по синята езерна повърхност.
Духът
на
вечното изпълва
душата
.
Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво.
Тук трябва да направим някои опити.
Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето.
Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места.
Водата
на
Окото е много хубава.
На
следния ден 16 юли се изкачихме пак
на
Мусала.
Дълго време прекарахме
на
поляната
на
Мусала.
В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото
на
човека не е реално.
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
Душата
на
човека е истинският човек.
Всеки човек е свещена книга.
Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
Душата
е нещо велико!
Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране
на
нещата, това е човешкото.
Но като слязохте
на
земята, не сте гениални.
Причината е във вашата инсталация.
Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш
на
хората.
Всички хора са написани Божествени книги.
Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
В следващите епохи ще има условия за проява
на
човешката душа.
Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри.
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление.
Твоят дух
на
небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности.
И ако изпрати по-голяма част
на
човека долу, той става гениален.
Страданието
на
човека произлиза от неговото нисше, животворно естество.
Тъмнината в човека произвежда всички страдания.
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
Само
на
този, когото обича.
Душата
се показва такава, каквато си е, само
на
онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки.
Значи има две същества, които живеят едновременно в човека.
От гледището
на
любовта всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек.
Достатъчно е човек да вдигне завесата
на
забравата, за да си спомни това, което е учил в далечното минало.
На
слизане от Мусала Учителя каза да си вземем по един бял кварцов камък от едно място, близо до върха.
Там Учителя намокри една кърпа и напръска с вода всички, които биха около него.
Следния ден, 17 юли, прекарахме
на
нашия стан при Долните мусаленски езера.
На
18 юли пак се изкачихме
на
Мусала.
Лекцията беше
на
тема “Вътрешното спокойствие“*, която още не е напечатана.
След лекцията слязохме долу в стана и от там потеглихме надолу.
Спряхме се
на
моста между Боровец и Мусала.
Към седем и половина часа вечерта
на
това място Учителя каза в разговор:Има напреднали същества, които ръководят еволюцията
на
всички природни царства.
Всеки народ има задача, има придобивки, които трябва да внесе в общочовешката съкровищница.
Черната раса е развила съзнанието до известна степен.
Червената и жълтата раса са продължили развитието.
Бялата раса е вече развила предимно нервната система, ума.
Следващата раса, която иде, ще бъде раса
на
сърцето.
Вечерно време от тях ще излиза приятна мека светлина ореол.
Лицето ще изпъква в светлина.
Една сестра попита: “Кога ще бъде това?
Стана дума за молитвата.
Тя е едно мистично, особено състояние
на
душата
.
Молитвата никога не трябва да дотяга
на
човека.
Тя не трябва да бъде еднообразна, а разнообразна.
Молитвата е дишане
на
душата
.
При нея става пречистване
на
мислите и
на
кръвта.
Едно пра вило: Когато човек се моли с известни молитви, винаги трябва да прибави и от себе си нещо.
Тук прекарахме нощта и
на
другия ден се върнахме в София.
Моля, прочетете това
на
всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.Със сърдечен братски поздрав: Б. Боев
Писма
на
Боян Боев -Том 1
Глава: В училището
на
планината
* Бележка: Заглавието
на
лекцията, според изданията е "Единство и общност"
7.
Лекция пред ООК, на екскурзията до Мусала
, 18.07.1928 г.
Лекция пред ООК,
на
екскурзията до Мусала
8.
Писмо от Учителя до учениците ( из кореспонденцията на Тереза Керемедчиева)
, 16.08.1928 г.
Добрите лози
на
лозето се прокопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.
Така будните души се нуждаят от Живот, Светлина и Свобода.Така Животът носи щастие; Светлината - знание; а Истината - Свобода и Радост.Ние желаем вие да бъдете свободни и озарени с Божията Светлина и Живот.
Имайте Любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина.Само животът, който изпълня всичко, е Божият Живот!
Всички се стремете да дойдете до пълния живот
на
безсмъртието.
В него е всичката пълнота.Пълната Любов носи Божия Живот!
* Свещеният подпис
на
Духа Беинса Дуно
(бел.
на
д-р Вергилий Кръстев.)
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 14
9.
Писмо от Учителя до учениците (и спомен на Мария Тодорова за писмата в школата), София
, 16.08.1928 г.
Добрите лози
на
лозето се прекопават и обрязват от лозаря, за да дадат добър плод.
Така будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода.
Така животът носи щастие, светлина, знание и Истината, свобода и радост.
Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията светлина и живот.
Имайте Любов към Всичкия живот, и така ще бъдете силни в Божията Истина.
Всички се стремете да добийте пълния живот
на
безсмъртието.
Пълната Любов носи Божия живот."
Свещеният подпис
на
Учителя - Беинса Дуно
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 5
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
Кореспонденция
на
Минчо Сотиров
----------------------------------------------------------------Спомени
на
Мария Тодорова за писмата:
На
Изгрева почти ежедневно пристигаха приятели от цялата страна.
Някои бяха чули за Учителя, други идваха под влияние
на
различни слухове да видят какво е туй ново Учение, а мнозината идващи бяха членове
на
Братските кръжоци от провинцията.
Обикновено те отсядаха в града при свои близки, после се качваха
на
Изгрева
на
следващия ден, присъстваха
на
беседа, а след нея заставаха пред приемната
на
Учителя и чакаха да им дойде реда за среща с него.
Това бе един много важен окултен закон, че за всеки човек бе строго определено с какви задачи трябва да справя през житейския си път - ако ги разреши той продължаваше напред, но понякога те се спираха с неразрешената си задача и стояха до нея с години.
Понякога, за да тръгнат напред те разбираха, че трябва да дойдат при Учителя, за да им разреши задачата.
Но имаше и друг закон, че определи ли се човек да служи
на
Бога то по магически начин нещата се подреждаха той се срещаше с Учителя, защото първо в Духовния
свят
те се разрешаваха и след това се проектираха
на
земята като решени задачи.
По-късно се завързваше кореспонденция между нас, жителите
на
Изгрева и тези, които ни посещаваха.
Така се поддържаше връзка с общия живот
на
Изгрева и с приятелите от провинцията.
Освен това ръководителите
на
братските кръжоци получаваха редовно беседи от Словото
на
Учителя.
Имаше една много, много стара връзка между приятелите и Учителя.
Възрастните приятели, които познаваха Учителят преди войните имаха една завидна и голяма кореспонденция с Учителя.
Ние, които бяхме
на
Изгрева около Учителя, ние нямахме писма с него.
Ние бяхме до него и Той беше между нас.
На
нас не ни трябваха писма, ние отивахме при него, задавахме въпроси и получавахме отговори, а четири пъти в седмицата Той изнасяше своите беседи пред нас.
Та всяка една беседа беше около 45 минути.
Какво по-хубаво и по-дълго писмо от една беседа
на
Учителя?
Беседите
на
Учителя бяха нашите съкровени писма
на
Изгрева.
По това време
на
Школата Учителят ни даде като задача да пишем хубави писма
на
братята и сестрите в провинцията.
Думата „мили" той я намери за неподходяща, непритежаваща това съдържание, което трябва да има думата, с която трябва да се обърнеш към духовния брат и сестра.
И така „обичен брат", „обична сестра".
Тя е дума с много голяма кинетична енергия, чрез която впоследствие трябва да се задейства и прояви.
Още в първите години Учителят изнесе една беседа, в която говори за Космичната Обич и Мировата Любов.
Думата „обич" означава, която ти се проявяваш, изявяваш се и действаш като активен принцип.
А Любовта е принцип, който носи отвън и влиза в теб като сили и енергии, които трябва да те организират и да създадат в теб друг вътрешен
свят
.
Или е в активният полюс, работи с активният принцип
на
Обичта и обича, или е в пасивният полюс, работи с пасивният принцип, т.е.
И двата принципа като се съединят правят кръг, а това е изявата
на
живота в своята пълнота.
Ето защо започнахме да пишем в своите писма „обичен брат" или „обична сестра".
Това означаваше един нов подход към нещата.
Да се почне с проявата
на
обичта като принцип.
Ето така ние получихме едно знание дадено чрез Словото
на
Учителя.
По-късно Учителят започна да дава и писма, които бяха предназначени за учениците, но възрастните братя ни показаха писма, с които Учителят се е обръщал до учениците и преди Школата.
Те бяха предназначени за учениците в Школата.
Ето тук, за да се онагледи този въпрос, поднасям едно писмо
на
Учителя до учениците.
10.
Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.
, 18.08.1928 г.
Забрана
на
събора от властите.
Блокада
на
Изгрева.
Пристигналите
на
гарата от провинцията с влака били връщани обратно.
На
софиянци също не е било разрешено да се качат горе
на
Изгрева.
Имало е охрана и блокада от полицията.
Учителят не е бил
на
Изгрева.
Идва след 3 дни, когато вдигнали блокадата.
Поради създадената ситуация, неделните беседи са преустановени до края
на
годината тъй като те са предназначени за гражданството и за учениците от града.
На
19 август 1928 г.
В спомена си за 1928 г.,
на
Донка Илиева пише, че за първи път група ученици се качват
на
седемте рилски езера, но без Учителя.
1. С КРОСНО
НА
СЪБОРДонка Илиева
Понеже бяха раздадени в провинцията картончета от полицията,
на
гарата проверяваха и които имаха картончета ги връщаха обратно.
Тия, които бяхме
на
Изгрева
на
19 август направихме събор без Учителя.
Тогава брат Симеон Симеонов организира една екскурзия до езерата без Учителя.
(Спомен
на
Донка Илиева)
2. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВОСпомени
на
Георги Събев
1. С КРОСНО
НА
СЪБОР
Коя година сме дошли
на
Изгрева?
сме идвали в София
на
събор, но сме се връщали.
Ляпчев беше
на
власт и под влияние
на
поповете забраниха събора.
Ние тогава пътувахме с още други хора от нашия край от Ст.
" „Имаме." „Хайде назад." Който има картонче го връщат обратно, защото знаят, че идват за събора.
А пък аз нали идвам от село, където бях останала с децата, там бях при майка си и баща си в с.
Мъжът ми беше в София
на
работа в строителството.
Аз съм се нагърбила с неща както е
на
село нося си кроено и други неща да тъчем.
Реших, че ще ми потрябват както имаше
на
Изгрева едни Тилкови, които тъчеха платове.
Така те ме пуснаха.
Заради нас и те дойдоха
на
Изгрева.
Георги, мъжът ми ни посрещна и така успяхме да дойдем за събора.
В беседата си дори Учителят споменава за забраната.
Иначе отвън имаше войници-кордон и не пущаха идващите за събора.
Които бяхме отвътре си направихме събора мълчешката.
Нямаше стъкла
на
прозорците.
Долу, малката стаичка
на
Учителя беше построена.
Учителят държа беседата „Малкият стрък"
на
Мусала, където сега е хижата,
на
13 юли 1925 г.
Тогава Учителят бил изправен, вдигнал бастуна си и казал
на
всички да минат един по един под бастуна му.
Времето било лошо, непрекъснато валяло дъжд и суграшица, но никой не се разболял и всички се върнали живи и здрави.
съборът се е състоял свободно от 22 до 29 август, но не е имало много хора, защото още не е било уредено
на
Изгрева.
Той се е състоял
на
поляната.
Имало е само приемна направена от четири колони, стени от пръти облепени с хартия, но с покрив.
Учителят държи Слово
на
гола поляна.
После ходихме една група от провинцията без Учителя
на
Черни връх.
На
Изгрева Симеонов имаше палатка, а Епитропов барака.
Учителят спомена за тях
на
22.08.1926 г.
Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас са хора?
И те дойдоха, подчиниха са
на
тази заповед.
Когато обаче
на
вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това?
Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате.
Ето защо аз ви казвам, че
на
първо място за всинца ви най-важно е послушанието.
Аз зная, че при тази среща волята
на
всички ваши заминали братя, както и волята
на
Бога е да живеете добре, разумно." (стр. 7)
Какво направихте вие?
- Всички заедно направихте една колективна молитва, и ви се отговори - освободиха ви.
То трябва да ви послужи като импулс в живота, да знаете как да постъпвате.
На
вас предстои да усвоите изкуството да се справяте с духовете, да ги разбирате.
Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само
на
разумния човек." (стр. 33)
След събора направихме екскурзия до връх Мусала с два автобуса.
Нашият закъсня поради катастрофа с принц Кирил.
Тя била станала поради пиянство
на
някого от компанията му.
Тогава
на
една сестра от Стара Загора били откъснати два пръста.
Към 5 - 6 часа вечерта тръгнахме за Мусала.
Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано.
Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя дъжд и сняг.
Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама.
Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа.
Тръгнахме за Мусала.
Учителят беше в средата
на
групата, като наближихме върха, се разделихме
на
малки групички, които отиваха
на
върха, правеха си молитва и слизаха веднага.
Понеже бяха раздадени в провинцията картончета от полицията,
на
гарата проверяваха и които имаха картончета ги връщаха обратно.
Тия, които бяхме
на
Изгрева
на
19 август направихме събор без Учителя.
Тогава брат Симеон Симеонов организира една екскурзия до езерата без Учителя.
Той беше ходил преди това с жена си, която рисувала там.
На
отиване минахме през хижа „Скакавица", където пренощувахме един ден.
От там през деня излязохме
на
петото езеро, после пренощувахме край огнището
на
2-рото езеро четири вечери.
За мен тази екскурзия беше като отиване в един прекрасен
свят
.
На
връщане минахме през Самоков.
Участвуваха Ветка и Симеон Симеонови, Димитринка Атанасова, Атанас Стефов, Тодор Стоименов, брат Касабов от Стара Загора и брат Слави (американеца) пак от Стара Загора, Христо-брадата, моя милост и брат ми Никола Танев, Желю Ганев.
Бележки
на
редактора.
Онези, които са дошли
на
гарата от провинцията с влака били връщани обратно.
На
софиянци също не е било разрешено да се качат горе
на
Изгрева.
Имало е охрана и блокада от полицията.
Учителят не е бил
на
Изгрева, но дошъл след 3 дни, когато вдигнали блокадата и с изгревяни продължили своята работа.
Лекциите са протичали редовно в сряда за общия клас, в петък за специалния клас, а в неделя не е имало беседи, понеже те са предназначени за гражданството и за учениците от града.
Блокадата
на
Изгрева не позволила пристигането им.
Затова неделната беседа е преустановена.
На
19 август 1928 г.
На
22 август 1928 г.
в сряда в общия окултен клас Учителят дава лекцията „Ключът
на
живота", която е поместена в отделна книжка като съборна беседа от 1928 г., напечатана същата година.
Същата беседа е отпечатана в томчето от Общия окултен клас.
„Ключът
на
живота" VIII г.
На
стр.
52 четем за онези, които не са могли да дойдат
на
събора
на
Изгрева поради възбрана:
- Защото всеки брат или сестра от физическия
свят
, които са записани горе в Бялото Братство, имат по двама делегати, които ги представляват - един в Божествения
свят
, и един в ангелския
свят
.
Тъй, щото, ако тук бяха дошли 1000 души, същност те са 3000 мощни юнаци!
- 1000 души във физическия
свят
, 1000 - в ангелския
свят
и 1000 - в Божествения
свят
.
Силата не е във вас, които сте
на
физическия
свят
, но в тия 3000 души, събрани заедно, те са, които работят, а не само хората
на
физическия
свят
.
Знаете ли, какво могат да направят тия помощници отгоре?
Те ще свършат работата
на
Бога.
Следващата беседа
на
общия окултен клас е
на
29.VIII.1929 г.
под надслов „Ограничаване и освобождаване" от стр.
54 - 80
на
същото томче.
На
24.VIII.1928 г.
в петък пред Младежкия окултен клас Учителят изнася лекцията „Дейност и почивка" отпечатани в „Божествените условия", год.
Работата
на
Школата продължава.
Младежкият събор завършва с екскурзия
на
Мусала, където
на
18 юли Учителят държи беседата в сряда „Добри и лоши условия".
Ученикът трябва да знае как да работи при благоприятни и неблагоприятни условия.
Забраната
на
събора от властите през 1928 г.
на
Изгрева не е попречило
на
Учителя да произнася и дава Словото си
на
Изгрева.
С КРОСНО
НА
СЪБОРДонка Илиева
25. НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО
Апартаментът
на
Цеко: Един последен спомен, който ми е разказан.
Когато Учителят беше евакуиран през време
на
войната в Мърчаево, аз бях в Медвен кмет.
Потова времебях, значи, в провинцията.
А тези, което нямаше къде да се евакуират при свои близки в цялата страна, бяха, заедно с Учителя, в Мърчаево - около 50-60 души.
Един неделен ден брат Цеко отива при Учителя да го види, той не се бил евакуирал, той беше електротехник, а когато бях ученик, с него живеехме у брат Савов заедно с брат Петър Арабаджиев и сестра Стойна, живеехме заедно.
Та се познавахме отдавна.
При едно от тези посещения, последни посещения през 1943 година.
" Брат Цеко се усмихнал, защото се чувствал здрав и бодър.
Брат Цеко си заминал за София и
на
другия ден или наскоро духал вятър и
на
стълба жиците се преплели, образувала се искра, А стълбът бил до къщата
на
Пеню Ганев,
на
мястото, където е сега руската легация.
Получило се високо напрежение там и повикали брат Цеко да оправи това.
Брат Цеко се качва със стълбата горе да оправи жиците, в туй време вятърът му духал косата и той, като я метнал така, косата свързва и понеже косата е добър проводник, веднага гохваща токът, нали високото напрежение и брат Цеко изгаря като въглен - пада
на
земята, черен като въглен.
Това е за смъртта
на
брат Цеко, дето казал
на
Учителя: „А-а, Учителю, няма такова нещо!
" Значи Учителят е могъл да предвиди това.
Сега по-нататък.
След като станало това, в този момент Учителят е в Мърчаево,
на
двора,
на
масата при брат Темелко, където се хранел с приятелите
на
една дълга маса.
На
нея могат да се хранят двайсетина души и повече.
Както разговаряли
на
масата, Учителят погледнал нагоре и казал: „Брат Цеко дойде!
" после пак се обърнал към другите.
Те погледнали така: „Няма го, Учителю!
Минали час, два, три, хоп, идва телеграма: „Цеко почина." Значи брат Цеко, когато в момента изгаря, когато се е отделял от тялото, веднага се явява при Учителя.
„Няма такова нещо, Учителю", а пък всъщност Учителят го видял, Цеко се явява при Учителя, обаче по-нататък Учителят не казал, че е знаел, но всички разбират вече, че Учителят е знаел предварително, щом му е казал, че му готвят апартамент, че Цеко дойде, а пък никой не го вижда и т.н.
Разправяха една случка по времето
на
Учителя, когато Учителят посетил Бургас Това било през 1918/1919 година за няколко дни.
Научили се братя и сестри от селата и някои отишли да го посетят в къщата, където бил отседнал Учителят.
Стояли отвън
на
стълбите, защото не искали да го безпокоят и чакали той да излезе.
Всяка една от сестрите имала някаква нужда и търсела помощ от Учителя, като всяка една от тях поставяла някоя дреха, някоя чиста кърпа, някоя забрадка или елече, или престилка
на
стълбите, където ще мине Учителят.
Сестра Комня от Габерово, майката
на
Иринка, която живеела
на
братската градина в Айтос, тя, като нямала друго, съблякла си елечето от гърба и го постлала
на
стълбите.
Щом като излязъл Учителят и минал по стълбите, всяка получила облекчение
на
своята болка.
Сестра Комня имала силен зъбобол, веднага престанал зъбоболът.
Горната случка много наподобява
на
случаите, които имаме при Христа, когато всяко докосване до дрехата му дори изцерявало болката моментално.
През времето
на
Учителя тези случаи се повтаряли.
Това нещо разказваше дъщерята
на
сестра Комня - Иринка.
„Качвам се в автобуса от Грудово за Бургас и веднага той потегли.
Но една настойчива мисъл в мене ми казва да се моля.
Ето, навлизаме вече в Бургас.
Но в един момент стана нещо особено.
След като минахме моста и вече навлизахме в града, от една пряка улица изневиделица изскочи един камион и пресече пътя
на
автобуса.
Шофьорът закова автобуса
на
място, катастрофата, която имаше да стане, беше избегната.
Сега ще ви разкажа за смъртта
на
един бръмбар.
„През 1928 година синодът забрани събора ни в София.
Ето защо отидохме
на
Мусала, там да го проведем.
Съборът мина при хубаво време и добро разположение.
Хубавото време оказа благотворно влияние
на
разположението
на
всички ни.
Една сутрин Учителят каза: „Тази нощ се търкулна един бръмбар!
" Малко по-късно дойдоха туристи и донесоха вестници от София, от които научихме, че секретарят
на
синода, този, който беше попречил за събора, е умрял внезапно." Разказала сестра Милева.
Не само горният случай, а преди него и след него можем да изредим много случаи, когато ония, които се пречили
на
Божието дело, са платили с живота си.
Така е било с всички, които са използвали служебното си положение да пречат
на
Божието дело, проповядвано от Учителя
на
Бялото Братство.
Можем в тоя смисъл да разкажем много случаи, които
на
мен са ми разказвани.
Трябва да кажа, че вече много имена съм забравил.
През 1932 година един от началниците
на
Обществената безопасност, не му помня името, но Учителят му казал, след като той го разпитвал и му се заканвал нещо, Учителят му казал: „Аз след пет минути ще бъда свободен, а ти след три месеца ще пострадаш от два куршума в корема." Всичко се изпълнило тъй, както било казано.
Втори случай: През 1943 година попът от Владая обявил война
на
Учителя.
След два дена се поминал и
на
третия го погребали.
Там, в Мърчаево, беше кметски наместник един брат Петър.
Попът знаел, че той симпатизира
на
братството и като влязъл Петър в кръчмата, вечерта, преди да си отиде в къщи, поискал да пие една лимонада и да се види с хората.
В туй време попът, който бил седнал с един общински човек от Владая казал: „Да кажеш
на
кмета да каже
на
вашия Учител, че аз му обявявам война." Той не обърнал внимание, продължавал да си пие лимонадата.
Втори път му казва: „Кмете, чуваш ли, да кажеш
на
вашия Учител, че му обявявам война." Той си изпил лимонадата и си излязъл.
Учителят, нали е евакуиран в Мърчаево, Все едно че нищо не е казал.
Този брат беше Петър Пурака - кметски наместник.
Обаче
на
другия ден надвечер чули камбаната от Владая да бие за умряло.
Какво е станало, как е станало, но починал попът.
Значи, всеки, който се бори против едно Велико учение, против един Божествен пратеник от небето, той не може да бьде да не плати за това.
Най-често с живота си.
Всяка сутрин приятелите, които били евакуирани в Мърчаево, се събирали в двора
на
брат Темелко да играят паневритмия и Учителят играел в средата, както си играеше обикновено
на
Изгрева.
Съседът
на
Темелко, който живеел под пътя, гледал как Учителят играе и го имитирал, подигравал му се.
Нашите хора се възмущавали, обаче нали Учителят търпял, и те търпели.
Не минало много време, може би две седмици и тоя човек намерил някъде неексплодирала бомба, взел да я чопли и тя експлодирала, разкъсала му устата и следствие
на
това той се поминал.
Когато казали
на
Учителя, той казал: „Те се свързват с отрицателните сили.
Отрицателните сили им действат по такъв начин.
Друг един случай: Над двора
на
Темелко е един стръмен баир, над който минава шосе.
Учителят бил при „Изворът
на
доброто", както се нарича, с приятели.
Не минало месец, месец и половина, един камион го прегазил и той остана инвалид за цял живот.
Глава: НАКАЗАНИЕТО ЗА БОГОХУЛСТВО
Спомени
на
Георги Събев
38
на
с.
4 е публикувана "Хроника за стражарите".
Тук се споменава, че правителството
на
Ляпчев толерирало сектите.
Тук се подхвърлят упреци, че Ляпчев е отменил забраната
на
събора срещу дъновистите.
Като мотив за репресията се издига лозунга, че трябва да се спасява народа и църквата.
А какво е отношението
на
Дънов към свещениците и църквата е публикувано в *Изгревът", т.
Това са извадки от беседи
на
събора в гр.
След като се запознаете с всичко това, тогава ще се запознаете и с това, че свещениците спират събора в гр.
Но и него ее опитват да забранят, макар че имат разрешение да се проведе от градоначалника
на
София и от правителството, полицията го забранява.
А за общество "Бяло Братство" може да се спомене, че то е
на
първо място в атаките
на
църквата,
на
полицията,
на
властите, че дори и
на
стражарите.
В същата тази 1926 г., която описва Стоян Ватралски, е спрян събора
на
Изгрева от властите, и стражарите
на
коне с пушки
на
гърди и саби са обграждали Изгрева.
'и военната блокада", в "Изгревът", т. !
Трябва добре да се прочете, за да се знае обстановката, как е спрян събора и как е отменена блокадата.
В "Погледът
на
Мъдреца" (виж "Изгревът", т.
417-418) е описано от Методи Константинов, как лично е ходил при министър-председателя Ляпчев, да предаде думите
на
Учителя, да отмени забраната за събора през 1926 г. •
514-516 под заглавие "С кросно
на
събор" е описано спирането
на
събора през 1926 г.
622 - 623), е разказа за опита
на
полицията за спиране
на
събора, през 1927 г.
Нов опит за спиране
на
събора в София се прави през 1928 г.
Тогава всички се качват за пръв път
на
Рила.
съборите през август се провеждат
на
Седемте рилски езера с летуване
на
палатки през месеците юли-август.
Това продължава до 1939 г., когато е последното летуване, защото започва Втората световна война.
е открит
на
22 август и трае до 29 август.
Тези събития са отразени и в Словото
на
Учителя, за спиране
на
събора и в статията за стражарите, които са дошли
на
Изгрева.
11.
Учителя обсъжда с група от Братството забраната на събора през 1928 г.
, 09.1928 г.
забраната
на
събора през 1928 г.
Спомен
на
Боян Боев: Победата е
на
наша страна
Спомен
на
Боян Боев
ПОБЕДАТА Е
НА
НАША СТРАНА
В началото
на
септември 1928 г.
няколко братя и сестри бяха приети от Учителя и стана въпрос за забраната
на
Събора през август същата година.
Със забраната
на
Събора, с пречките, които слагат пред това Ново учение, подпушват Божественото благословение и настъпи суша.
А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда.
С тази забрана
на
Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията.
Ние сме с Бога и победата е
на
наша страна.
Най-лошите хора в Братството са по-добри, отколкото добрите в света.
Една сестра каза, че „Родна защита“ и други организации мислели да се разправят с Изгрева.
Преди да се справят с нас, с тях ще се справят.
В бъдеще учениците
на
Бялото Братство от тук ще се родят в Русия, в Кавказ, и там ще работят.
Стана въпрос как да се четат беседите и лекциите.
Неведнъж съм споменавал, че четенето
на
свещени текстове трябва да се съпровожда с молитва и размишление.
В епохата
на
Христа и
на
Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи18, които бяха техен тил.
Когато излязат десет души да работят
на
Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто, които с молитвите си да бъдат тил.
Апостолите
на
Христа са преродени пророци.
Есеите са се намирали във връзка с една друга мистична школа; терапевтите19 в Египет са все клон
на
тази мистична школа.
Всички първи християни са ставали много рано да се молят, в 4 часа са били вече
на
крак.
Богомилите също са посрещали Слънцето – това е традиция
на
Всемирното Бяло Братство.
То е посещавало всички народи, било е във Вавилон, в Асирия, в Египет, в Палестина.
Сега Бялото Братство е в европейските народи.
В бялата раса има хора и от червената, и от черната раса и всеки заема такава служба, каквато му подхожда.
Централата
на
Всемирното Бяло Братство първо е била в Атлантида, откъдето се пренася в Египет и после от Египет – в Хималаите, които са по-нова формация.
Африка и Азия някога са били свързани, но се разделят
на
два континента.
От Хималаите се пращат клонове в разните народи.
Акордиране
на
човешката душа - т.3
Победата е
на
наша страна
12.
Писмо от Учителя до Георги Куртев, София
, 31.10.1928 г.
Това е следствие
на
душевни състояния.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
13.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша.
За тази екскурзия може да се прочете в спомена
на
Олга Славчева:
Как изведнъж всинца се намерихме в 9 часа
на
Витоша!
Ели-Шедар благосклонно ни прие в скутите си, още росни от нощната влага, блестящи
на
слънчевите лъчи.
Как се намерихме едновременно?
Тръгнахме едновременно, рано, това е то!
На
„Изгрев” някаква камбанка зазвъня още в 3 часа, преди зори; завари ни ококорени, всички почти готови за път.Няма нито луна, нито звезди.
Пътуваме като сенки - не можеш да различиш в мрачината кой е до тебе; тъмно като в рог.
Но, тук-таме някое малко фенерче светне и освети за миг някое мостче, локва или валога.Сякаш засрамени, облаците се разкъсаха и се оттеглят нанякъде.
Над нас блесна звездният океан.
Орион замрежен над мъгла ни гледа отдалече с тихи очи.
А Сириус, подобно прекрасна синя птица, трепка с тюркоазените си криле към нас, сякаш да ни поведе по своя път.
Може би, за да чуя неговата хвалебна песен към онова слънце, от което произтича всяка прелест и всяка красота.Сириус, сякаш ти си нежна дева или млад юноша, тепърва стъпил в живота.
Ти си прекрасна загадка, която пълниш
душата
с чистота и възторг.
Не си ли ти скъпоценен пръстен върху ръката
на
Твореца?
Или брилянт, най-скъп и величествен от Короната Му!
Колко те обичам, ясна звездо, колко те обичам!
Няма тежката ми земна нога да стъпи върху тебе, но само отстрана и отблизо ще те съзерцавам.Побелява.
Звездите една след друга напущат небесния хоровод.
Идващата светлина открива пред очите ни светла есен.Пълзим по планинския склон.
Дишаме упоителната свежест
на
съхнещата есенна шума.
Пътеките посипани с пъстроцветна шума, сякаш приказен богаташ небрежно из пътя си е поронил малки и големи жълтици.
Затова пък и небето е тъй ведро, тъй синьо, малките облачета тъй бели, скалите тъй бодри измежду зелената подмладена трева, че ти се струва, не есен, а пролет се ражда с нов букет от сладкодъхни цветя.Из полята стърчат сухи вейки от растения.
Здравецът се разперил навред със своите сочни тъмнозелени листа, щедро напоява въздуха със здравословен полъх.
Где е червената и жълта, и синя тинтява?
Всички те отдавна са прибрали своите свилени платна, съвсем преобразени сега, като че ли не са същите, като че ли никога не съществували.Но само здравецът, вечно млад левент, верен
на
всички годишни времена, свеж хубавец отвсякъде, пак бодро се обажда: „Тук съм, тук съм аз!
” О, мой хубав зелен здравец, мое вечно родно цвете, що кичиш ухото
на
младите подевки, що момци
на
капите си кичат, що моми и невести садят под прозорците си и вечер, и сутрин поливат.
О, мой нивга неувяхващ здравец, мой зелен здравец -ти благоуханна китко!
Наистина, ти си най-верния страж из горите, които показват, че макар и скрит зад облаци, все пак има слънце, има живот.Шумоление.
Нежен ромол - поточе наблизо песен ронлива излива: „По мене, по мене нагоре върви пътнико, аз ще ти кажа где да отидеш.
Там горе,
на
Ели-Шедар ще те заведа аз.
Там, не далеч тече бистрата вода
на
една малка чешма, що крепки ръце чучур й направиха.
Високите върхове, като че се люшнаха
на
възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка.Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон.
Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински устни, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи устни, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста.Колко очи, колко различни очи!
От кротко усмихнати с дъговидни тънки вежди
на
бяло гладко чело, до старчески, мънички, скрити под надвиснали рошави вежди, сякаш надничат от някой храсталак.
Как сърбат, как жадно пият всички прекрасното питие.Лумнали буйни огньове разливат милваща грейка.
Негласна добродетел върши всичко това.
Все тъй, сега и винаги.
Купчина млади и стари, застанали нещо весело си приказват.
Купчината се увеличава.
Този, който ни научи да обичаме Бога, природата.
Като блестящо сребро е копринената му коса, сляла се отзад и към ушите със също такава бяла брада.
Като че неземен венец свети над раменете му.Бронзово лице.
Две кротки очи, дълбоко в
душата
гледат, като че не гледат, виждат, като че не виждат, казват, като че не казват...Говори Той: Едни се смеят, други се очудват, а трети застават в дълбока размисъл... Кой му изтъка този абен костюм и ризата му накичи с голям брилянт?
Може би, за пръв път от своето раждане из недрата
на
земните глъбини е накичило достойна гръд.
Те приличат
на
два бели гълъба; тъй бели и чисти, като че ли ще полетят...Чуват се песни.
От канарата я подемат мощни гласове, хълмове и долини я подемат и разнасят навред.
Слънцето си играе по разнобагрените листа
на
дърветата.
Лежим
на
припек по треви и скали, като морно стадо край своя пастир.
Но вълкът е станал
на
куче, лъвът нарамил уморени овце кротко ги носи да не ги увреди, мечката голяма и рунтава лежала всред стадото като голяма овца, безобидно се оставя да я газят овците... Кой държи маслиновото клонче?
О, Исай, вдъхновени древни певче, твоите предричания се сбъдват; моите очи за миг съзрели това се затварят над прималялото от щастие и блаженство сърце.Очите ми са пророчески.
Може би случайно съм седнала върху омагьосан камък, та очите ми почват да виждат чудни видения.
Но тук, като че ли всеки камък е такъв, всяко кътче, озарено от присъствието
на
Учителя се превръща
на
приказен дворец,
на
вълшебна тайна.Картина.Той се обръща към една девица.
Нещо усмихнато й казва?
- Сега ли, трепетна запитва тя.- Сега, казва Той.Всички са в очакване.
Развълнувана тя припва, покатерва се към една равна бяла скала, простира ръце и подпира върху гърдите си тежък товар.
Колко радостна е тя!
Вчера тя цял ден, запретнала ръкави е точила сладки млинове. Колко?
В широка панерка ги донесе
на
гърба си Урс - Цеко поетът.
Донесе ги
на
планината.
Да няма рожден ден, или пък е спечелила нещо
на
лотария, или някакъв имен ден, някакъв юбилей?
И спуснаха се да й помагат, само като разбраха, че тя желае.
Години, години...Тъй помогнаха те; Той,
на
малкото пеещо момиче - чрез самата нея.Сега, тя се изкачи горе.
Това, което постига гимназистът.
Ето, приближава до Него, тихо коленичи с тежкия си товар, открива кърпата и първо Нему поднася.- Учителю, благослови ме!
- шъпне тя.- Нека всички добри мисли
на
тези братя и сестри дойдат върху тебе, казва Той и поема от баницата.„Амин!
” проехтява единодушно от всички.Колко изненада и радост у всички!
Говори за Божията Любов - единственият вечен закон, от който няма по-велик, който съживява и въздига повехналата тревица, прави изворите по-обилно да бликат, прави слепите да проглеждат и дава мъдрост
на
простите.Слънцето не се оставя съвсем
на
облаците и през процепите им се явява над нас, като че ли иска да им каже: „Радвайте се
на
Божиите блага, те са за вас.
Пращам ви въздух и здраве, издувам гърдите ви в песен, изпълвам сърцата ви в благодарствена молитва.
Всичко хубаво иде чрез мен от Друг Източник, който
на
всички слънца и планети дава живот.”Тръгване.
Главните димят
на
изгасване.
Ели-Шедар тъжи след нас.
Остава да почисти; да изправи смачканата тревица, с роса да измий пепелта от земята.Обща молитва
на
поляната.
Като че ли цялата природа взима участие с нашата сърдечна благодарност.
Като че ли цялата природа е проникната само от молитва, благодарност, поезия и красота.
На
път.
Навред есенна картина.
Може би те крият грижовно нови семена в пазвата си и очакват вече Белодрешко да ги покрие.
Рила обвита в облаци едвам ни праща далечен привет.С нас припкат и деца.
Припкат край майките си като малки козлета, не знаят умора.
Сигурно те довечера капнали ще заспят в майчини ръце, още когато тя ще ги облича за сън.
Розовите устица ще престанат да чуруликат, ръката обвила майчината шия ще увисне, ще се отпусне върху чистото легло нежното детско тяло.
Блажен сън ще склопи палавите очички.Неусетно сме в долината.
Ето юзината е зад гърба ни.
Всички други 5 басейна са пълни с вода - има и за поливане, и за добитък, и за хора.Дома.
Умора тегне
на
очите и нозете.
Тогава идва сладко сънуване, което се дава само
на
юнаците: гори, планини, скали, реки, езера, слънце и звезди, и много, много цветя и пение
на
птички.Заспивам.
Държа перото и едвам записвам последните редове; струва ми се, че нежна ръка взима тихо перото от ръката ми и го слага настрана.
14.
Упражнение от Учителя, дадено на 28 декември
, 28.12.1928 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Пречупване
на
светлината / Трите неизвестни.
Пречупване
на
лъчите светлината",28 декември 1928 г., Младежки Окултен Клас, София.
Упражнение. Движение
на
ръцете отпред и настрана.
Какво означава това движение?
Ръцете отпред,
на
гърдите.
Дъгообразно отваряне
на
ръцете настрана.
Това движение означава растене и разцъфтяване.
Всяка добра мисъл, всяко добро желание могат да се реализират само тогава, когато черпят сила от Първичната Причина.
Сама по себе си вярата е висше знание, което е придобито благодарение
на
дългия опит, който човек е имал в живота си.
Затова, именно, вярата не се нуждае от доказателства и разсъждения.Движение
на
ръцете настрана, с бързи трептения, като хвъркане.
Това движение подразбира освобождаване
на
човека от всички мъчнотии.
15.
Снимки на Мария Златева - 1929 г
, 1929 г.
Снимки
на
Мария Златева - 1929 г
16.
Снимки на сливенското братство
, 1929 г.
Снимки
на
сливенското братство
Сливенското братство - отпред Райна Грозданова
Сливенци
на
Карандила - 1929 г
17.
Писмо от Учителя до учениците на В.Б.Б и до специалния клас, София
, 31.01.1929 г.
До учениците
на
В.Б.Б.
До специалния класСветлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира.
Тази светлина води изпадналата душа през тъмнината.Ръката може да хване само образувалия се плод от светлината.
Окото да види слугата, който го донася, и умът да прочете писмото
на
оня, който го праща.Свещеният плод
на
живота трябва с всичката чистота да се хваща.
Душата
на
ученика трябва да е обхваната от свещения трепет
на
Божия Дух.
Само така ученикът може да се доближи да види свещеното лице
на
Истината и да разбере възходящия път
на
Любовта.Великите идеи живеят в благородните души, светлите мисли - в светлите умове, чистите желания - в чистите сърца.Там, където има светлина, чистота духовна, свобода Божествена, там Духът царува.
18.
Писмо от Учителя до Георги Куртев, София.
, 24.02.1929 г.
Доброто сърце дава топлина, добрият ум светлина.
Работете усърдно и Господ възнаграждава всяко добро дело.
Поздрав
на
всички приятели.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
19.
Учителя дава песента 'Благата песен'
, 27.03.1929 г.
"Благата песен" е дадена от Учителя в беседата "Втръсване", ООК, София
на
27 март 1929 година, за да усвоим по-лесно "Закона за втръсването".
Това е превод
на
песента "Хади- хензи".
Едно време тя е се е пяла от хора с високо съзнание, които за вървели по друг път
на
еволюция, а не по пътя
на
обикновените хора.
Текст
на
песента:
Ти съзнавай, ти люби,
Тази Истина – Бога – ти познавай,
ти познавай, ти познавай,
Бога ти познавай.
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов ("Кажи ми Ти Истината" и "Благата песен")
20.
Учителя дава песента 'Нева сензу'
, 1.05.1929 г.
Учителя дава песента "Нева сензу" в беседата "Пътят
на
слабия и силния", ООК, София
на
1 май 1929 година.
Тя не може да се преведе
на
български език, защото сричките няма да съвпаднат и освен това думите ще загубят силата си.Чрез тази песен човек трябва да слезе от височина в долина, за да разреши някой мъчен въпрос в живота си.
Текст
на
песента:
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
21.
Упражнение от Учителя, дадено на 3 май
, 3.05.1929 г.
Упражнение. Двете ръце се поставят отпред
на
гърдите, с допрени пръсти.
Разтваряне
на
ръцете настрана и бързо движение
на
китката.
Сваляне
на
ръцете до земята, като че гребат.
Свиване
на
ръката в юмрук, бавно издигане
на
ръцете и поставяне пред гърдите, в първото положение.
Изнасяне ръцете настрана, с бързо движение
на
китката.
22.
Учителя е на Витоша с учениците - 24 май 1929
, 24.05.1929 г.
Учителя е
на
Витоша с учениците
Тази екскурзия е описана в книгата
на
Боян Боев - "Разговори
на
Ел шадай"
Екскурзия
на
24 юни 1929 година
Днес тръгнахме за Витоша в тъмно, към два и половина часа сутринта, за да стигнем
на
Ел Шадай за изгрева
на
Слънцето.
Посрещнахме го горе, в мълчание.
Най-първо по това се отличава той.
Сред нас трябва да се образува една ядка, една група от братя и сестри, които да бъдат образец
на
търпение.
Бог не е оставил света
на
този или онзи!...
Имаш
на
ръката си една луничка - ако можеш да я отстраниш с мисълта си, ти си гениален.
У някои хора в света сега се пробуждат известни сили - да виждат отпред и отзад, да виждат през стена като с рентгенови лъчи.
Но ако проникнеш в молекулярното състояние (ниво)
на
материята, така че да суспендираш земното притегляне, тогава ще можеш да повдигнеш камъка.
От тая екскурзия, която ние направихме рано сутринта, има много голяма полза.
Една нежна светлина ни биеше отзад при зазоряване.
За да се излекува един неврастеник, трябва да излиза сутрин рано, преди зазоряване, и да си обръща гърба
на
изток.
А който е здрав и прави това, ще си кали нервната система.
Ако вие обичате така, както прави Слънцето - без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега!
Сега казват, че Земята е „Долина
на
плача".
Не, Земята е „Долина
на
плача" за глупавите, за грешните хора.
Тогава той ще бъде в пълния смисъл
на
думата свободен човек, доколкото Земята позволява това.
На
някои от вас предстои да работите в това направление в малък мащаб.
Един ден ще направя първия опит, един малък опит, микроскопичен.
Щом се изповядаш в Любовта, винаги я изгубваш.
Стана дума за „деветте блаженства".
Екскурзия
на
24 юни 1929 година
Боян Боев - "Разговори
на
Ел шадай"
23.
Учителя е на Витоша с учениците - 4 юни 1929
, 4.06.1929 г.
Учителя е
на
Витоша с учениците
Тази екскурзия е описана в книгата
на
Боян Боев - "Разговори
на
Ел шадай"
Екскурзия
на
4 юни 1929 година
При молитвата, която направихме тази сутрин
на
Ел Шадай, прочетохме следните места от Библията: Глава 9 от Евангелието
на
Йоана, от 9 до 19 стих; Глава 15 от същото Евангелие, от 10 до 25 стих.
Най-първо ще се освободите от механичните процеси!
Идете при един сарафин и вижте колко е вещ и наблюдателен.
Щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери: подрънква я, опитва я веднъж-дваж по особен начин.
Преди да дойдете до ангелите, най-първо ще намерите един човек, в чиято любов никога не се съмнявате.
Ако не намерите такъв човек, никога не можете да се доближите до един ангел.
На
Земята, в плът ще намерите такъв човек!
Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме Възприемат.
Които не ме възприемат, не ги познавам".
Когато я запознаеш с една празна стомна, Любовта я напълва.
Някои стомни имат много широко гърло, изведнъж ги напълват, а други имат много тясно гърло, мъчно се пълнят... Това са все алегории, образи.
Тя е втората фаза
на
живота.
Те са мислили и са изработили най-добрия Път.
Ще дадат
на
някого дарба да лекува...
Да се молим да дойдат работници от горе, за да се помогне
на
човечеството.
Една сестра попита:
- Единичната работа не е ли по-добра от общата?
- Като не можете да хвърлите големите мрежи, ще хвърлите въдици, та дано да хванете една рибка!
Най-напред узрелите круши ще берем, зелените ще ги оставите.
НАГОРЕ