НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
43
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
43
:
1000
резултата в
21
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1927 г.
Направи отвор, светъл кръгъл отвор, за да се яви слънцето.
Постепенно то провря цялата си глава и като хвъркат змей се издигна нагоре.
Витоша съвсем се открои
на
слънчевия фон, блестяща, млада, чиста.
Дрехата й блести - зелена копринена сега изпъстрена с жълти и кафяви шарки от жълтеещата шума.
Клен, габър, леска, дъб - вече свиват своите знамена, отиват си и
на
техните прощални плакарди блестят ту златни и червени, ту кафяви и бледо зелени писмена.
Ранната есен плисна от престилката си нови цветя, нови слънчеви привети.Бързат поточетата подобно немирни деца, стиснали в устните си по някое пурпурно листо, тичат да го занесат някому... Бият се в бяла пяна, въртят златните кафяви листчета, играят си с тях, връщат ги, подхвърлят ги и после със смях ги пускат по водата да си вървят.
Завои. Една след друга изчезват зад тях групи пътници.
Те всички отиват
на
Ел-Шедар.
С какъв устрем вървят за там, с каква радост.Чудно, хрумна ми, като вървим из тия гори зелени, не приличаме ли
на
ония наши братя хайдути, които нявга са се борили за правда и за свобода.
Торбите ни вместо съчми и патрони, са натъпкани с разни Божии блага, които горе ще унищожим.
Тежко
на
неприятеля!
Наш Цеко - вече е отлетял горе огньове да прави, божествено питие да приготовлява, а из пътя друг носи водните чайници.Пристигаме.
Учителят вече е изпреварил, седи
на
припек заедно с братя и сестри, а също и стенографи, които не дават да падне от устата му нито една дума.
Брат Боев непрекъснато записва.
Всеки се нареждаше за гощавката както си знаеше.По едно време се чу команда.
Нареждаме се в кръг и почваме гимнастика.
Всеки хвана другаря си за ръка - повдигнаха се хванатите ръце в дълга арка.
Това - едната половина.
Другата половина бързо мина през „живите двери”.
Те образуваха арка, а ние преминахме през нея.
Учителят изведнъж се спусна под арката и почна тъй силно да бяга, като че ли тичаше да изгони някого... Всички с глас от сърце се смеем.
Всеки се стремеше да направи арката по-висока, за да може милият бегач да мине по-лесно.
Но ето и други се затичаха по този своеобразен свод, нареден в окръжност.
Още няколко двойки, още няколко двойки, и млади, и стари, надбягвайки се с всички сили.
Всички се смеем колкото ни сила държи, като насърчавахме ту беглеца, ту гонителя.
Някой път с всички сили викахме да бъде хванат беглеца, а в друг случай пък крещяхме след него да избяга по-бърже и по-далече.После насядахме около Учителя.
Приличахме
на
бодри юноши, девойки и деца, които са си добре поиграли.
Занизаха се като бисерен гердан нашите чаровни песни.
Тъй леко и свободно се лееха гласовете, с такава услада се извиваха, споени от чудните слова, като че наистина сме
на
небето, а не
на
земята.
Всеки чрез свещените думи
на
молитвата, като че изказваше свой заветен копнеж.
Като че ли
душата
се отказваше от тялото, за да се слее по предвечно сродство с Великото и Прекрасното.След това почна концерта
на
храненето.
Той дойде като най-съвършени рефрен
на
гимнастиката, песните и молитвата.
Всеки се заема да подготви „инструментите” си, че щом се даде знак, веднага да почне изпълнението.Наредихме се в нов кръг, само че седнали.
Даде се знак -молитвата.
Изведнъж се чу дивна музика
на
150 чифта лъкове и цигулки... Боже, каква хубава музика!
Всеки раздаваше
на
съседа си и никъде нямаше недостиг.
Партитурата беше пълна, сложно написана, но добре от всички изпълнена.
След някое време, всички музикални бойни припаси изчезнаха безследно.
Превърнаха се в сила и енергия, сля се с вечната сила и енергия, с вечната песен
на
живота.Сега вече нямат думата ни Аристотел, ни Юм, нито Мил, които донесох заедно с цялата осмокласна етика да уча.
Вий не сте за тая музикална зала.
Не зная, ако древните и съвременни етици по-често изкачваха планините, водени от Великия Учител, надали биха заплитали така философията си, че да мъчи нашите бедни умове.
Ще минат столетия; може би и по-малко.
Защото, друго е въздействието
на
кислорода върху мислителния апарат, друго -кабинетния въздух, или
на
монашеската килия... Ще се роди нов Адам и нова Ева, и светът ще се поправи - т.е.
ще се възвърне към прежното съвършенство.Нали не мога да ги науча тия философи, затова измислих нови...Пладне.
Едни ставаха от сладка дрямка
на
припек, други, от четене беседи.
Но всички вече почнахме да се прибираме за път.Слизаме през Симеоново.
Ето я и юзината, Боровата гора.
Никаква умора.Сънят донел със себе си сега най-пухкавата си постеля, най-меката си възглавка и ни кани при себе си.Чудно,
на
Витоша открих, че част от псевдонима ми в Асавита е взет от тайнственото библейско име „Мелхиседек”, ето: Хелмира в Асавита - Хелми-Ра.Спомням си, когато го дращех днес върху хартията, озарена от радост за чудното откритие, внезапно погледът ми падна върху Учителя, който ме гледаше.
Особен бе този поглед; нещо трепна в
душата
ми, като че сам Той ме насочи към това откритие.
Екскурзия
на
8 ноември 1927 година
Тази сутрин стигнахме
на
Ел Шадай към 8 часа.
Направихме гимнастическите упражнения, после се събрахме около Учителя, пяхме песни, прочетохме няколко страници от една беседа, разговаряхме.
Една сестра прочете малък поетичен откъс от една книжка.
А които иска да учи Любовта, да дойде при нас!
Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък!
Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури
на
ръката си.
Тя излъчва светлина.
Можеш да я почувствуваш в един момент, ти във време и пространство я констатираш, но най-главното в Любовта е онова, което е извън времето и пространството.
Тя ще осмисли живота по всички посоки и ще даде
на
човека това, което той желае.
Ще даде възможност
на
душата
да се изяви и тя ще се задоволи.
Щастието ще бъде само външен израз
на
Любовта.
Щастието ще реализира не цялата програма
на
Любовта, защото всичко не може да се реализира още, но само част от програмата.
Ще видите образа
на
Любовта - какво нещо е!
И като видите Любовта, като я погледнете само, ще забравите всичко, и ще изскочи от Вас Всичката грозота
на
живота - грях, страдания, Всичко!
Колко животи са минали безполезни!
Градиш - рухне, градиш -рухне, и най-после се намериш в голямо противоречие.
И то няма да бъде един фантастичен живот, а най-реален!
" Тъй ще се насърчавате!
Това не е за целия
свят
.
Защото в тази, третата фаза, в „Епохата
на
Третия Адам" само най-напредналите души ще се събудят най-първо.
Това го наричат Първо възкресение.
Това са избраните души, които ще станат подтик.
Защото ще има хора, които след хиляди години и те ще се повдигнат.
А други ще има, ще останат след още Векове.
С векове трябва да се работи, за да се преобрази съзнанието им.
Ние говорим сега за напредналите души, които ще реализират Царството Божие
на
Земята.
Царството Божие начало има, но край няма.
Когато дойде пролетта, Слънцето се премества, топлината се увеличава, реките преливат и цветята започват да цъфтят.
Навсякъде става промяна, и в човека става промяна.
Благата
на
човеците са в Божиите ръце!
Ще работите разумно - не по буквата
на
закона трябва да се води човек, а по духа
на
нещата!
Стана време за обяд, разговорът се прекъсна.
Всички насядахме
на
полянката в традиционния кръг.
Всички бяхме в един ум, в едно сърце, в една душа.
Една вътрешна връзка ни обединяваше в Едно Цяло.
Планинските върхове, които се издигаха наоколо, допълваха картината.
- Иди при овцете да научиш това.
- Иди при вълците да се научиш.
- Иди пак при овцете да се научиш.
Вегетарианството означава кротост.
Който иска да я научи, да отиде при добрите хора.
Човек трябва да бъде алхимик, да разбира състоянието
на
материята.
Някоя оса, когато попадне в меда, намазват се крилата и краката й с мед и тя почва да се облизва -вижда, че нещо чуждо има върху себе си и иска да се освободи от него.
Да направя превод: това означава едно подхлъзване в живота - онова, което е изглеждало хубаво, сега причинява големи страдания.
Светът е
на
изпитание.
Трябва да се разбере сегашния живот, защото той е плод
на
цялото минало.
Трябва да се извлече от миналото добър урок, за да не се повтарят погрешките.
Вие ще бъдете щастливи, но не веднага.
Тъй като щастието е едно велико благо, Бог го задържа за най-после.
Злото и доброто се борят, но в края
на
краищата доброто ще вземе надмощие.
Според знанието
на
хората се е преустройвала и Земята.
Атлантида е била няколко пъти преустройвана, формите
на
хората са потънали в Атлантида.
Благонадеждните са се избавили.
Доколкото се пробужда съзнанието
на
човека, дотолкова той влиза във връзка с по-светлите Съзнания.
Така че, животът е израз
на
миналото.
Това въже, с което са те вързали, сам си го направил.
Оръжието, което ти си направил, дал си го
на
твоите неприятели; оръжието, с което твоят неприятел те напада, ти си го приготвил.
Когато присъствуваше Петър, Йоан мълчеше, но когато Петър си отиваше, Исус дълго говореше с Йоана.
Йоан беше носител
на
Любовта.
Винаги иде нова вода отвътре, от извора.
Една сестра каза:
- Искаме да знаем нещо за Мелхиседек.
Били сте в Египет, в Палестина, в Асирия, в Индия, в Атлантида, били сте в лемурийската раса, черни.
Това е история
на
далечното минало.
Една велика, красива история!
От лявата му страна виждаш тъмни същества, а от дясната - светли.
А ако разсъдъкът е слаб, а интуицията силна и Сатурновата линия - добре развита, тогава да се води по интуицията си.
На
някои хора върви по интуиция,
на
други - по разсъдък.
Има висши същества заинтересовани И те работят, това е в техен интерес, иначе е загубена работата.
След това друга вълна светли духове идват
на
помощ.
Казано е: „Борба непрестанна е този наш живот".
Не е лесна работа.
В края
на
краищата доброто ще възтържествува, победата е
на
негова страна.
- Учителю, защо не успяваме в много наши начинания?
- Аз зная причината за вашия неуспех: вие работите отделно, лично и затова не ви върви.
За да действува законът
на
орulеnсе -
на
изобилието - човек трябва да е наближил ликвидирането
на
своята карма.
Разговори
на
Ел шадай
Глава: Екскурзия
на
8 ноември 1927 година
2.
Учителя дава песента 'Имаше человек'
, 30.11.1927 г.
Песента е дадена
на
30 ноември 1927 г.
, Общ окултен клас, VII година, 6-а лекция, "Вероятности и възможности".
Текст
на
песента:
заради виделината,
Не бе той виделината,
за виделината.
Той беше истинната виделина,
що иде
на
света.
и светът чрез Него стана,
и светът Го не позна.
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
3.
Писмо от Учителя до Минчо Сотиров, София
, 6.12.1927 г.
(получено
на
7 декември 1927 г., Бургас)
Нешева, но
на
плика почерка е
на
Учителя)
Гледайте добре да разрешите задачите
на
живота.
В светлината
на
вечната Любов.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
4.
Учителя дава песента 'Тъги, скърби са богатство'
, 7.12.1927 г.
Учителя дава песента "Тъги, скърби" в беседата "Вечно обновяване", ООК, София, 7 декември 1927 година.
"Тази вечер ще ви дам следната песен: "Тъги, скърби са богатства за живота в душа скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни."
Важно е човек да знае как да я изпълни.
При нейното пеене е хубаво да се взема предвид законът
на
контрастите.
Ако се пее няколко пъти по един и същ начин, тя ще загуби своята сила и значение.
С песните в български стил Учителя внася обновление в българската народна музика."
Текст
на
песента:
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
5.
Елена Андреева започва да стенографира беседите на Учителя
, 1928 г.
Елена Андреева започва да стенографира беседите
на
Учителя
През 1928 година Елена Андреева (1899-1990) се присъединява към Паша Теодорова и Савка Керемидчиева в работата по стенографиране, дешифриране и публикуване
на
лекциите и беседите
на
Учителя.
Трите стенографки се установяват окончателно
на
Изгрева в специално построена сграда, шеговито наричана "Парахода".
6.
Писмо от Учителя до Елена и Константин ИларионовиСофия
, 2.01.1928 г.
Любезна Еленке,
Пиша ви тия няколко реда за Новата година.
Вяра, надежда, любов.
Поздрав
на
всички.
7.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари
, 24.01.1928 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша.
Описание
на
екскурзията от Боян Боев:
Екскурзия
на
24 януари 1928 година
Отново сме
на
Зеленка.
Чудна гледка се открива пред нас: цялото Софийско поне е в гъста мъгла, като млечно море.
Два противоположим
свята
.
Какъв контраст между млечното море под нас и синьото небе над нас!
Една от редките картини.
- Можем да направим следното сравнение: Тук сме в онзи
свят
, а всичко долу е в ада.
Сега нам ни показват какъв е законът.
В горните пластове има светлина - рай, блаженство.
Всички тъмни сили от върховете са пропъдени надолу.
" А които са в града, ще кажат: „Добре, че не отидохме
на
Витоша.
Това показва, че когато са в обикновения живот, хората трябва да знаят, че над тях има един красив живот.
Днешното хубаво време показва, че много светли духове са слезли от невидимия
свят
.
Можем да направим следното сравнение: Тук е умственият
свят
, в мъглата е астралният
свят
, а
на
земята е адът.
Скоро напуснахме красивата поляна и продължихме нагоре към Бивака.
- Да си представим, че ти си затворник и имаш скъпоценни златни вериги
на
ръцете и краката си.
Ако дойде някой човек, поиска да вземе веригите ти и те освободи, ти
на
драго сърце ще ги дадеш и ще кажеш: „Даром да ти са.
Хубаво е да се събуди съзнанието
на
човека.
И този
свят
, и онзи
свят
не са лоши.
Днес времето е хубаво, тихо, но ако имаше буря, виелица не щяхме да можем да говорим - щеше да бъде „този
свят
", не щеше да бъде „онзи
свят
".
Сега онзи
свят
почваме да го пренасяме в този
свят
.
Материалите от онзи
свят
ги пренасяме в този
свят
.
Как трябва да живее човек
на
Земята при сегашните условия?
- Една доста трудна задача, която трябва да се разреши по много.умен начин.
Когато облечеш една дреха и не си доволен, тя ще се закачи някъде и ще се скъса.
Когато направиш къща и не си доволен, тази къща ще се развали.
Като направиш втора къща, ще прибавиш това, което е липсвало в първата.
Когато мечката е доволна, тя се разхожда като царица и никой не я закача.
Но щом стане недоволна от живота, тогава дохождат ловците, харесват й козината и казват: „Чакай да й вземем дрехата!..."
Ние живеем в един век
на
интензивна дейност.
Има принципи и методи
на
живота, но ние не ги прилагаме и страдаме.
Един човек, който върви по Божието разписание, където отиде, навсякъде е добре приет.
Човек трябва да има присъствие
на
Духа.
Това е най-трудното нещо.
Ако нямаш присъствие
на
Духа, положението е лошо.
Една сестра сподели:
Някои, които са били много горделиви в миналото, сега заемат много ниско положение в живота, за да се освободят от гордостта.
Някой обиди сега такъв човек, накърни честолюбието му - той чувства това, зъби се, но после идва съзнанието му, че един ден така е живял и си казва: „Защо да се сърдя?
И те ще бъдат
на
моето място.
Ще ходя сега, Господи, по Твоите пътища и няма да се отклонявам нито наляво, нито надясно."
Като слугуваш
на
Бога и отидеш в някой град, Господ ти казва: „Ще отидеш при еди кой си човек." Някой ти каже: „Този човек е жесток, груб".
Дъщерята
на
този човек е болна,
на
легло.
" Ще ти определят една стая, където ще спиш.
Ти ще й кажеш: „Ето, давам ти една книжка, ще я прочетеш,
на
този пасаж ще се спреш".
На
бащата ще препоръчаш едно нещо,
на
нея друго.
- Имаш една задача; като я разрешиш, ще дойде нещо много красиво.
Когато си неразположен, отпаднал духом, като прочетеш само няколко страници от беседите, веднага се изменя състоянието ти.
Сега трябва да почна един цикъл от десет-дванадесет лекции, да ви кажа как трябва да четете.
Човек може да чете, не че не знае да чете, но има много начини
на
четене.
Стана въпрос за положението в света.
Една власт, ако убива своите противници, ще си приготви тежка съдба: онези, заминалите, отгоре ще мъстят.
Опасността ще бъде от заминалите.
Опасността за една власт иде от избиването
на
много хора.
Надвечер, когато наближаваше време да слезем, Учителя каза:
- Днес бяхте в света
на
Мира, Радостта и Веселието цели шест часа - от 9 до 3 часа.
Да напишете един разказ: „Шест часа
на
онзи
свят
".
Витоша е планина
на
знанието, самоусъвършенстването.
Мусала е планина
на
Самоотричането.
Който иска да се самоусъвършенствува в пътя
на
самоотричането, да отиде
на
Мусала, а който иска да усъвършенствува своите знания, да отиде
на
Витоша.
Разговори
на
Ел шадай
Глава: Екскурзия
на
24 януари 1928 година
8.
Снимка на Учителя с група ученици на екскурзия - Витоша, Заленка
, 24.01.1928 г.
Снимка
на
Учителя с група ученици
на
екскурзия -
Описанието
на
екскурзията от Боян Боев може да се прочете тук.
Учителят
на
бивака - Ел Шадай, Витоша и Савка до него.
На
бивака "Ел Шадай"
на
Витоша.
Седнали: 1.
Начо Петров 3.
Над № 8 е Милка Аламанчева.
Над Боян Боев е Ангел Вълков.
Савка до Учителя
на
Бивака - Ел Шадай, Витоша.
На
бивака "Ел Шадай"
на
Витоша.
Седнали отляво надясно: 1.
Начо Петров 2.
Надя Парлапанова
Пред входа
на
Аргарта
на
Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до склата в дясно
Пред входа
на
Агарта
на
Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до скалата в дясно
Пред входа
на
Агарта
на
Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя
Бивакът
на
Витоша, с каменната ограда.
Пред скалата, облегнат, с бели одежди е Учителят.
Бивакът
на
Витоша. 1.
Бивакът
на
Витоша.
Бивакът
на
Витоша.
Бивакът
на
Витоша. Л.
9.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша.
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева и Боян Боев.
2. Екскурзия
на
30 януари 1928 година
Ще видим как Витоша ще си покаже днес мурафета - имен ден
на
Х\аря е; дали няма да ни надроби някоя попара.Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си.
Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”.
От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя.Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци.
Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.Всичко е бяло - чисто бяло.
На
земята царствен покой,
на
небето също.
Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света.Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем.
Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи.
На
югоизток - между Рила и Витоша всичко трепти в розово сияние.
Приличаше
на
ярко оцветени мъгли, или тънки водни струи, които се изливаха от слънцето, или пък извираха от някой чуден непознат земен източник.
Още го няма, а по небето и земята вече се задават пурпурните му златни кочии, с които то ще се впусне по дългия си път.Витоша - бяла и чиста, като приказна самодива.
Тънък воал, приличен
на
разстлана влачена вълна, тук-таме поръсила небето, далечни пратеници
на
някой облак.
Небето е ведро, дори модро, от чистота и глъбина.Вървя, гледам сиянието над върховете и често се обръщам и заставам да не изпусна слънчевия изгрев.
Насмалко щях да го пропусна; някакво куче весело ме посрещна и аз, давайки му хляб, щях да загубя величествения миг.
Топла сладка усмивка
на
Бога - мил привет към всичко живо.
Неволно му протягам ръце, като
на
скъп приятел.
То за миг обля планинските върхове с нежно розово сияние и веднага се скри зад облака - неканен гост, който от час-два е вече
на
пост край триумфалната порта
на
Изтока.
Слънцето беше започнало вече да позлатява и по гърдите
на
планината, но този мрачен облак грабва четката от ръката му и я захвърля...Драгалевските комини пушат.
Една стара жена, добре пременена със син гайтанлия сукман, преметнала нова торба, в която се очертаваше нещо голямо и околчесто, навярно погача.
Лицето й тъй спарено и жълто, очичките мънички черни като маслинки, устните тънки - отдавна изгубили цвета си, дават образа
на
едно измъчено, дълго страдало същество.
Малките му нозе здраво обвити и стегнати в навуща и нови цървулки.
На
главата му - ярешки калпак.
В ръцете си - дълъг остен; от време
на
време боцва сивите воловци.
Спуснаха се няколко псета, но никое не залая.
Тия Драгалевски цербери, навярно не пазеха никакви златни руна, така че нямаше и защо да лаят пътниците.Към водениците дълго се застоявам да се любувам
на
ледените висулки от улея.
Те блещят
на
слънцето като редки скъпоценности.
Тихо е наоколо ми и чисто, чисто.
Често сядам да си почивам, защото, подобно мечка спала зимен сън, отдавна не съм изкачвала планината, че членовете ми почти са вдървени.
Ето ме
на
„Зеленка”.
Отсреща Стара планина - хубава и чиста, като вълшебна царкиня.
Навярно врани.Срещам деца дървари, влачат дърва върху малки шейнички.
Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни животни, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”.
И наистина, така по-леко излизам
на
широката равна поляна, която ме извежда
на
пътя.
Върху скалите му, като птици накацали човешки фигури.
Прекосявам долината и - ето ме при тях!
Пристигам.Огньовете разливат приятна топлина.
Измежду тях някаква бесарбка калугерка Варвара - с бяло наметало
на
главата си.
Приятният нежен израз
на
лицето й прикрива напредналата й възраст.Мълком поздравих и застанах да слушам.
Изпратили я от Цариградската екзархия тук
на
почивка в приюта „Веех скорбящи Радост”.
Имало там някаква баба хаджийка, която ходила
на
хаджилък 7 пъти!
Сега тя била „директорка”
на
приюта.
Но тъй биела горките стари и болни хорица, тъй ги гълчала, че
на
Варвара й домиляло... Имало и някоя сляпа Пена, която вместо парцал за бърсане прозорци, взела някакъв калъф за възглавница и хубаво „обърсала” прозорците.
Хаджийката тъй се разфучала за това нечувано „престъпление” и тъй много набила тая жена, че кръв потекло от устата й.
Тогава сестра Варвара грабва кръста и разпятието, па като се втурва срещу хаджийката и почва: „В Името
на
Отца и Сина, и Св.
" Баба хаджийка приела побоя безропотно и въпреки своята авторитетност не посмяла да се оплаче от своята белопола посестрима... Но, Варвара, в Името
на
Отца и Сина, и Св.
Така приютът се спасил от едно голямо зло за известно време...- Кой дявол те донесе тук - питали я поповете и хаджийката.- Аз съм злият Дух - казвала Варвара и дигала тежкия метален кръст над главите им, и като тояга застрашително го размахвала над тях... И чудеше се тя самата: „Защо бих хаджийката?
Нима аз исках да стана директорка?
Аз просто в името
на
Отца и Сина, и Светия Дух пъдя бесовете.” Сините й очички така
засвяткват
, наистина да се уплашиш.
Иначе кротка, разумна и тиха.
Тя записваше всичките си приключения, застъпваше се за страждущите, биеше попове и калугери, игуменки и директорки - хаджийки.Разказваше как в Цариград, някой беден Лазар откраднал златния кръст от църквата, за да си купи дърва за зимата.
Освен, че го хванали и го били в църквата, но го предали и
на
заптиите да го довършат... Като се научила Варвара, а тя се научила доста късно, влязла внезапно при владиката, застанала до звънеца, за да му попречи, ако иска да звъни и ми креснала: „Скоро напиши книга да се отпусне човека, иначе ще те хвърля от прозореца!
” Хъката мъката (Варвара - едра, снажна, същинска бабаитка славянка), отказвал. „Скоро!!!
- ревнала Варвара, ти нечестивецо, освен че би сам бедняка, вместо да разбереш и му помогнеш, ти го предаде
на
друговерците да го дочукат.
Напиши книгата, чуваш ли?
След малко, тя вече тичала с „книгата” към конака, но
на
горкия човек му били избити зъбите, пукнали му главата и тя го грабва, и го пренася в къщи...Мъчно бих предала речта и видът
на
тая знаменита Варвара, но нека кажа, че целият Ел-Шедар гърмеше от смеховете ни.
Тя добре прави, че всичко си записва, така че, който иска да знае за .деянията” й ще ги прочете вече печатни.Коя беше тая Варвара?
Как се бе добрала до нас?
Как можа тая стара жена да изпъпли чак тука?
Но в нея бе запазена поразителна бодрост!
Кой знае каква огромна душевна сила крие в себе си тая славянка, която си позволява със силата
на
Духа
Святи
да бие с разпятието директорки, хаджийки, да ги уволнява, да смушква попове, да връхлита върху владици и вредом, като Дон Кихота да се явява като защитник
на
слабите и унижените.Тя разправя, че някога си се била женила за някого в Русия.
Отсетне узнала, че младичкият й съпруг, бил вече баща
на
две деца при незаконна съпруга.
Тогава тя, пак с тая огромна душевна сила и смелост, взела суровица и с бой накарала злополучния си мъж да се върне и да се венчае за изоставената си другарка.Слагат за обяд.
Варвара е обградена с нежни грижи.
Сестрите се надпреварват да й услужват.
Сега тя е тиха, кротка, но не дай си, Боже, да види някоя неправда и тук, тази тиха жена, ако не кръст, ще вдигне тояга и ще връхлети и срещу най-големия пехливанин.Слънцето се скрива зад облаци, но въпреки това времето е топло и приятно.
- Това е последствие, казва Той, от кривите пътища
на
човечеството, напуснало Божиите Закони, оставило вътрешното служение, създало си кумири от своите творения и си присвоило Божествените права да наказва, убива и мъчи своите ближни.Учителят тъй спокойно разказва това, като за нещо съвсем просто.- После, продължава той - ще настане едно отрезвяване в умовете и сърцата
на
тия, които ще имат щастието да надживеят тия катаклизми.Слънцето премина своя зенит и ето вече през облака се прозира лика му - клони
на
запад.Прибираме раниците.
Ел Шедар ехти от горещата ни благодарност към Твореца - изразена чрез .Добрата молитва” и „Отче наш”.
(Варвара взима участие.) Тя се понесе нагоре като благоуханна вълна, изпратена от едни щастливи люде намерили сега своят истински Водач.Някой стои
на
края
на
поляната и ни брои... шестдесет и трима.Като вихър полетяваме надоле.
Различно я наричаме вече стръмната пътека.
Тук много пъти стават падания и ставания по дебелия сняг и е тъй приятно, че ти се ще по-често да падаш по него.Почиваме
на
„Зеленка”.
Спущаме се надоле.
Слизаме към Водениците, заминаваме селото.Изведнъж рязка промяна.
Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина.
Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”.
Пръстите записват последните слова, а
душата
вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот.И аз, в името
на
Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията.
„Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец
на
дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев.
Екскурзия
на
30 януари 1928 година
Една душа може да живее при най-хубавите условия, и пак да се мъчи.
Щом човек е един лист
на
дървото, когато някой му се поусмихне насреща и той напусне дървото, тогава той оставя най-хубавото положение.
Само
на
Божественото можем да се подчиним.
На
човешкото не можем да се подчиним.
Когато те хване тигърът, носи те навсякъде, ти вече си в негова власт; или,ти си във властта
на
един кон, който е без юзда.
Затова всички, които говорят, че човек трябва да бъде господар
на
себе си, подразбират, че той трябва да подчини животинското си естество.
Някои казват „онзи
свят
".
- Че „онзи
свят
" хората и сега могат да го живеят.
Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото Учение".
Всеки трябва да си избере един начин за приложение.
Човек трябва да има съзнание, че служи
на
Бога.
Тъмните сили са турили насреща по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и ги въртят
на
пътя ви, за да ви уплашат.
Когато отидете в една къща, спретнете се да работите: измийте дъските, изтупайте чергите, донесете вода.
Така ще направите цял преврат в дома.
После направете така и
на
друго място,
на
трето място.
Това го правят съществата от невидимия
свят
.
Често някое от тези същества, след като поседи
на
Небето, посети някой дом, излее в душите
на
обитателите му светлина, благослови ги и всички станат весели и радостни в тази къща.
По този начин не може.
Това е механичен начин.
- Някои наши приятели искат да правят комуна.
Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти комуната?
Толстой е дошъл до една хубава мисъл.
Той отговорил така: „Когато в една бурна нощ потропаме
на
една врата и не ни приемат, потропаме
на
втора врата и пак не ни приемат, и още, и още и т. н.
И след това Духът ще ви дойде
на
гости.
Понякога с дни и седмици те обсебва някоя отрицателна мисъл.
Сега трябва да се започне една нова страница.
За да влезете в класа, най-първо трябва да се научите да мислите.
В това училище косата ви ще стане каквато вие поискате - черна или кестенява.
Това е едно учение
на
опит.
Има посветени, които владеят силите
на
Природата.
Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно село, ще говори с хората.
Тук е оставена и торбата му".
Накрая им казва: „Аз ще отида да намеря стареца".
На
един брат, който страдаше от една болест, Учителя каза:
Идеята в тези думи е, че занапред ще дойде още по-хубаво пеене, за което сега се подготвяме.
Стана въпрос за храненето.
- Когато не си имал резултат от храненето по отношение
на
твоя физически и духовен растеж, тогава не си ял, тогава си внасял отрова в организма си.
Ще ядеш малко, и то най-чиста храна.
Колко болести са от храната!
- Учителю, в една от последните лекции вие казахте, че Любовта носи всички постижения, че отваря път за всички възможности.
- Човек трябва да стане проводник
на
Божията Любов.
Калугерство, женитба - всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов.
Като станеш проводник
на
Божията Любов, хората ще ти станат мили.
Като ги видиш, ще ги познаваш, а сега ги подозираш.
Който те види, ще се чуди, че подир теб са тръгнали четири-пет мечки: значи, има нещо,
на
което те се подчиняват.
- Бог е,
на
Когото всички се подчиняват.
Понеже ние не се подчиняваме
на
Божия Закон, затова и животните не се подчиняват
на
нас.
Трудна наука е това.
Една сестра беше нарисувала витошки пейзаж.
Тя показа картината
на
Учителя.
- Най-първо, в нисшия стадий
на
изкуството взема участие само наблюдателният ум.
Наблюдават се формите.
Върху главата центърът
на
формите е поставен между веждите.
Това е материалната страна
на
изкуството.
Най-после иде въображението; Тогава картината ще получи дълбочина.
Гледаш една картина и търсиш какви са причините, които са подбудили човека да я нарисува.
Докато не е плакал, човек не може да нарисува една велика картина.
В хода
на
еволюцията няма по-велико нещо от човешкото лице.
Всичко, което става в Природата, се изразява
на
лицето.
То е един велик
свят
!
Като погледнеш лицето, ще видиш къде си - дали си в Млечния път, или си
на
Земята.
Всеки трябва да се стреми да има най-хубавото лице, за да може
душата
постепенно да се изявява.
То е най-красивото нещо!
Най-напред ще знаеш защо Господ ти е турил носа, устата, ушите, очите, Всички тези мускули, веждите.
Ще знаеш колко косми имаш
на
главата си.
После, ще знаеш защо Господ е турил клепачите ти...
Една сестра прочете едно свое стихотворение, написано днес тук,
на
Витоша.
- Центърът
на
речта е под очите, към скулите.
Има друг център -
на
красноречието, той е горе
на
челото, отстрани.
На
сегашните поети им липсват думи.
Не че им липсват, но думите, които употребяват, в своето съчетание не произвеждат, от окултна гледна точка, никакви цветове.
Трябва да имат влияние и от Луната, но ако им Влияе само Луната, не могат да бъдат поети.
Или могат да бъдат, но ще излязат извън реалното, В областта
на
фантазията.
Хората
на
изкуството - поети, музиканти, художници - се раждат такиВа.
Трябва да прочетете Ведите - епичните произведения
на
Индия.
Преведени са
на
английски от Макс Мюлер, който си има свои теории...
Гърците в областта
на
изкуството са заемали от Египет, от Индия и пр.
Като влезете В тоя клас, за който Ви говоря, Вечерно Време ще оставяте тялото си, ще намерите Ведите в Англия, ще ги прочетете, ще си вземете бележки и сутринта ще си дойдете.
И във Ватикана ще идете... Апостол Павел нали е ходил в онзи
свят
!
Вие ще си говорите един
на
друг, но ще си говорите за лук, за чесън... Представете си, че сте царски син и Ви е дадена една задача -да ходите инкогнито, ще се пазите, ще мълчите - да не разберат, че сте княз...
Ще слушаш другите, ще се учиш, ще запитваш, ще казваш: „Много благодаря, нова светлина внесохте в ума ми!
" Значи - да не знаят, че ти знаеш други, дълбоки истини!
Разговори
на
Ел шадай
Глава: Екскурзия
на
30 януари 1928 година
10.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша - бивака.
празникът Благовещение, се е празнувал
на
7 април (сега е
на
25 март).
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева и Боян Боев.
2. Екскурзия
на
7 април 1928 годинаБоян Боев
Сириус прекрасен, що като брилянт гориш в небесните глъбини, кажи, утре не ще ли ни сполети буря, не ще ли ураган да ни връхлети, че за Витоша се готвим, горе
на
планината да отидем.
Бъди ни Оракул и Ти, Орионе, ще ли се радваме
на
топли слънчеви лъчи или ще има - студен душ?
Сякаш само отговарят: - Що питате нас?
Ние сме високо над тях и за нас няма това, що вас тревожи...Изток и запад не предвещават нищо добро - мътно е небето и в двата си края... Сякаш мърморят нахмурени: - Тази нощ облаците
на
съвет ще се съберем и ще решим утре що ще бъде.Тръгваме... В 6 часа сме над Драгалевските воденици.
Не се яви ни после, ни по-късно... Тъмни облаци притиснали небето, като че искат да го задушат.
Ледът е отпуснал буйния поток, сега завъртял множество воденични камъни.
Ето ги и нашите приятели -селските псета.
Те ни срещат с радост и има защо - големи къшеи хляб изчезват в раззиналата им червена паст.Витоша вече ехти от нашите песни.
Клоните напъпили, кукуряк наднича от шубраци и камънаци, и се хвали, че е първият пролетен пратеник, че жив и здрав е останал след люта зима: „Зимата ме погреба в земята като суха клечка, но сега аз възкръснах още по-хубав, по-здрав.” Също тъй се хвали и минзухара - моравия сочен минзухар, и до него жълтия златния му брат, който прилича
на
тънки восъчни свещи, които скоро слънцето с целувки ще запали - ще разцъфти.
Напразно кукурякът се хвали, че „той е пръв”, не, още много други цветя има, които са първи като него.
Малката тревичка преди всички тях поникна изпод снега и сега вредом е разпростряла копринената си дреха.Въздухът е тъй упоителен и чист.
Тъй леко и с жадност го поемат гърдите като целебна сила.
Той е подсладен от невидимото присъствие
на
здравеца, що все още опърпан се крие из скалите.
Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли.Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди душа” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”.
Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви!
Облаците го скриваха с всичка сила...Настигат ни туристи за „Алеко”.
Колко стройни и напети изглеждат със своите красиви планински костюми, със своите обрулени от вятъра и слънцето лица, с тая свежест и бодрост в поглед и походка!
Ние не бързаме - едно че нямаме хижа, друго, „пролетният дъжд е целебен” - според думите
на
Учителя и затова ние не го избягвахме.Почва да ръси.
С нас е Учителя.
Всред него гори грамаден огън: там врят чайници, пълни с изворна вода, взета от оная мила чешма, що преди 5 години десетки чифтове ръце за 1 час съградиха.
Измивам пламналото си лице, разхлаждам ръцете си.
Пръснати из планината, кой тинест, кой притиснат от камъни и глина, разлети навред, ние ги разкопаваме, чистим, изграждаме тъй както ни научи Учителя - както и той сам прави, когато види някъде някой извор.
В Родопите,
на
„Карлъка” е изградена от Него оная чешма, оная кървава вода, която при Баташкото клане е служила за разтуха
на
ужасените бегълци... Разказва сестра Янакиева как сама, заради Учителя (а за Него, силите се удесеторяват и за най-слабия) сама изкопала големия трап за тая чешма.
Другата работа после подели новодошлите братя и сега в „Карлъка” стои тая чешма, считана за целебна „светена вода” от селяните.Такива пет извора има и
на
„Куш бунар” - в Балкана.
Там природата от пет водни гнезда е дала началото си
на
изобилно планинско поточе.Там е било блато - Учителят е намерил изворите, пет
на
брой, изкопал е траповете им, иззидал ги е, после един с друг чрез поточета ги е съединил и после ги е събрал в едно цяло - малка речица, която никога не пресъхва.
Изворите отстоят един от друг във форма
на
върховете
на
петолъчна звезда...Колко са хубави!
И сега, седяща до Елшадарската чешма, неволно си спомням за Куш-бунарската водна звезда в блян унесена под блестящите звезди
на
Сливенския балкан, облъхната от песента
на
Балкана, който не спира да пее „хайдушка песен”.
Спомням си този дядо Никола, който разправяше, че познава Панайот Хитова, Левски, Хаджи Димитра, Стефан Караджата.
Неволно си помислих: Не сме ли и ние „бунтовници” - носители
на
ново освобождение
на
човечеството, вковано в ноктите
на
невежеството и леността.
Не, наистина ние сме опасни бунтовници, които не
на
шега, чрез тия излети обявяваме война
на
предразсъдъка, че „всред природата е опасно”, че има „течение”, че може да се простудим и пр. пр.
Той е у нас, в сърцето, ума и волята ни.
Ние трябва от там да го пропъдим за вечни времена.
Нас работа ни чака.
Ние сме новите бунтовници за просвета и духовна свобода!
Да се освободи човешкият дух от своето вековно робство, да възкръсне към нов, свободен и щастлив живот.Вали дъжд не
на
шега.
Дребен, тих, напоителен.
Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода.
Но ние се радваме, че получихме милувката
на
пролетния дъжд.Случих се наблизо до Учителя.
Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта.
Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба.
Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието
на
Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело
на
великата Божия любов, която всред мрака
на
егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”.
Учителят раздава
на
тия, които почти нищо нямаха; така че изобилието
на
едните премина върху нищетата
на
другите и така благата се изравняват този ден, както и дъжда, както и Словото
на
Учителя навсякъде проникна.Застанали около огъня пяхме песни.
Няколко пъти слънцето се опита да надникне,но не можа.
Той има своята важна задача, която иска навреме да извърши, за да не се посрами пред лицето
на
Май.Към 3 часа се готвим за път.
Заставаме
на
обща молитва.
Обладани от непозната енергия ние просто летим към долината.
Водата е стоплена за обливане, чай готов за пиене и мекото одеяло вика за почивка.
Пламнала от милувките
на
дъжда и топлата баня, слагам
на
коленете си чиста хартия и се опитвам да запиша що годе това, което преживяхме
на
днешния Благовест.
Може ли да разбере моята радост този, който като мен не е изкачвал планината под такъв дъжд.
Може ли някой да влезе в моето тържество, ако не е бил с Учителя там горе при цветята и изворите, и чистия въздух, ако щастлив и радостен не е газил хлебородната кал, от която всичко расте, цъфти и зрее.Лека нощ!
Утре рано ще стана и днес решените задачи по алгебра
на
преподавателя си ще покажа.
Знанията брат Боев ще ми да провери -нови задачи да ми предаде.
Екскурзия
на
7 април 1928 година
Това е традиционната ни екскурзия
на
Благовещение до Витоша.
Когато стигнахме
на
Бивака беше облачно, но облаците бяха много тънки и през тях се виждаше Слънцето.
- Времето е много хубаво днес, прилича
на
млада булка с булото си...
Хората мислят, че природата е наредила да умират, и не е така.
Сега трябва да се образува една школа за подмладяване.
Сегашният ви живот е само една малка част от Великия ви Живот.
Българинът трябва да се освободи от влиянието
на
Сатурн.
Хубаво е да се направи следния опит.
Ще изпратим десет души при някого, който е
на
умиране.
Единият ще отиде и ще каже: „След десет дена ще бъдеш здрав!
"
На
другия ден ще отиде друг и ще му каже: „След девет дена ще бъдеш здрав!
"
На
следния ден третият ще му каже: „След осем дена ще си здрав!
" Когато се произведе благоприятният процес, ще видите каква сила е това насърчение.
Като повярва, ще почнат клетките да работят.
Клетките знаят как да лекуват, но човек ги ограничава.
Ние сме отдалечени от Духовния
свят
.
Тук,
на
физическото поле, не е будно съзнанието ни, постоянно трябва да ни разбуждат.
Стана въпрос за молитвата:
- Някой казва: „Господ нали знае от какво имаме нужда?
Това е молитвата, това е значението й.
В един американски хотел една бедна жена се помолила за нещо.
В съседната стая
на
хотела живеел един богат човек.
Той чул молитвата
на
жената и
на
другия ден й пратил онова, за което се молела.
Така и вие, когато се молите
на
Бога за нещо, отгоре Невидимият
свят
чува и дава.
Винаги, когато се връщаме, правим молитва
на
поляната и след това поемаме надолу.
Накрая
на
молитвата Учителя каза да произнесем следните думи: „Господи, да бъде Твоето Слово като меден сок за нашите умове!
Разговори
на
Ел шадай
Глава: Екскурзия
на
7 април 1928 година
11.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша - бивака.
Втори ден
на
Великден.
Датата за вторият ден
на
Великден, понеделник, за 1928 г.
Явно има малка грешка в записките
на
Олга Славчева?
1. Втори ден
на
Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
Датата за вторият ден
на
Великден, понеделник, за 1928 г.
2.1.29. Втори ден
на
Великден, 15 април 1928 г.,
На
изток зората къпе хоризонта с розови лъчи, които дават нежни отблясъци върху планинските върхове.
Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета.
По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки
на
София и ги отнася далече.
Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките!
Чистачи са те
на
столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост.
Господи, и реките имат подобна с човешката съдба.
Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата
на
стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест
на
людете го поднася за здраве и живот.Из дърветата ечи песента
на
ранобудни славеи.
Песента отговаря
на
свежестта
на
цялата природа,
на
росните капки по листете
на
дърветата, в цветните чашки
на
цъфналите череши, вишни и зарзали.Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило.
Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица.
Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат.
Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група.
Това са наши, бездруго, а сигурно и Учителят е с тях!
Преди да ги настигнем, те вече стават и тръгват.
Където и поглед да обърнеш - все тази омая, все тази пролетна красота.
Благоухание, ведрина и птича песен.
Унасям се в красив блян.
Малки бубулечици лазнали вредом.
Мушички литнали из въздуха, къпят се в топлия сутрешен зефир.
Свежа тревица е напослала с плюшен килим там, гдето до вчера зимата си дръпна бялата черга и остави след себе си само кал... Лястовичките бързо летят из въздуха и правят извивки към земята, сякаш искат там да слязат.
Тук-таме, из белите облаци се отваря синьо небесно прозорче, което зове нагоре, нависоко... От цяла сутрин, облаците подобно огромни истукани сякаш стоят неподвижно.
От време
на
време слънцето се показва през някой облачен процеп, за да осветли природата със златна багра и пак се скрива.За миг, сякаш забравям, че съм човек и, че трябва да стана и догоня дружината.
Като че ли се сливам с околната природа и потъвам, изчезвам в нея, както росен дъжд в недрата
на
земята.
Чии са тия златни кубета, що през облаците се издигат и шепнат чудна приказка?
Всеки камък, всяка долчинка и хълмче ме зове: „Ела при нас, ела да те здрависаме”.
Червеното ухо, цъфнало
на
сухо клонче, ме мами към себе си.
Неусетно ставам пленница
на
планината и не зная
на
къде да вървя...Когато пристигам
на
Ели Шедар, отдавна всички са вече закусили и забравили за трудния път.
Пристигам последна, съвсем последна, като че ли капнала от небето.
Братята са ги събрали и насекли.
И днес ще имаме варена коприва.
А сега вдъхвам с наслада приятния мирис и вкус
на
прясна зелена супа.Учителят е там.
Гледат го с богоговение, доверие и обич.Днес изпяхме за първи път композицията
на
148 псалом от брат Кирил „Халелуя”.
Изпърво ми се стори много хубава, после тя изведнъж престана да буди в мен всяко очарование; може би защото приличаше
на
провиквания, внезапни, буйни, които нямаха своя психологическа предпоставка.
Художницата Цветана рисува нещо.
Музикант извива лък по струните, пее с тихия зефир, с песента
на
облаците и слънчевите лъчи.
Лежа върху високите скали и само слушам и се унасям.
Усмихна ни се, обля ни с топли лъчи, после покапаха няколко радостни сълзи от очите му и - толкоз.
Скри се пак зад облаците, изчезна, като помоли небесните шегаджии този път да ни пощадят от баня.
Наистина, хубаво е пролетна баня, но пък и цял ден да ни вали и то не си струва.
Тоз ден, пазени от облаците, речи
на
сянка, ние почиваме истински изпод храстите край огъня, или върху топлите скали.
На
поляната огромен кръг.
Сипаха ни по малко копривена чорба.
Само от това ли, че сме
на
планината?
Само от това ли, че храната ни е тъй свежа, хубава и охотна?
Или и за това, че Учителят е с нас и пълни сърцата ни с Висок идеал -Идеал към Бога.След обяда Учителят даде да прочетем книжката „Черният Мойсей” от Григорий Петров.
Според прочетеното, разбрах че „Черният Мойсей” е имал свръхчовешка воля, с неподражаема примерна добродетел.
Най-после се събуждам от своя блян: „Черният Мойсей” раздруса
душата
ми в ридания.
Не, аз искам само да му се поклоня, да целуна черните му скъпи ръце.
Той, роб, слуга, нищожество за хората, непознат и презрян, но пълен с безсмъртния божествен пламък
на
Духа -
на
вечното добро.
Какъв велик пример за подражание
на
тия, които се стремят към светли постижения, но са лишени от „средства” и „условия”.
Но геният трябва първо да гори в такова сърце и тогава всяка нова преграда става символ за ново въодушевление и радост.Върху поляната изпъваме живо колело.
Така правиме гимнастически упражнения с гамата.
Няма за нас никаква умора!
Стъпките ни потъват по гъста сочна трева.
Това са разкошни поляни, гъсто осеяни с тия скъпи дарове
на
природата.Софийското поле изрязано
на
квадрати - засеяни с есенни и пролетни посеви.
Тъй е разделена земята между хората, за да може по-леко да ги изхранва.
Тук-таме пролетнината е избуяла и се люшка от вятъра
на
вълни.
Где изчезнаха облаците, где се скриха, но - нито следа от тях.
Ниже се
на
дълга върволица нашият туристически стан.
Настигаме, отминаваме се с озарени от доволство лица.
Из полята плъпнали белорунни стада.
Вълната по тях вече
на
фъндъци остава по драките; скоро ще им снемат тежкото облекло.
Лакомо и ненаситно хрупат те сочната тревица.Почиваме по детелинова ливада.
След един час сме вече
на
„Изгрева”.
Почиваме за малко пред новоизградената Школа и - всеки поема за дома си.Омаяна от пролетния лъх
на
планината, от прекрасните горски цветя, чист въздух, песни, игри, почивки под благоуханните храсти, слизам през боровата гора, напоена от упоителния мирис
на
смола, с бодри стъпки минавам през многолюдните улици, пълни с пременени хора, завивам по „Върбица” и
на
№10 поставям своя ключ.
Сядам в леглото си и върху коленете си бързам да запиша преживяното и да реша още някоя алгебрична задача.
Втори ден
на
Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
12.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.
, 24.05.1928 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша - бивака.
За тази екскурзия може да се прочете в спомена
на
Олга Славчева:
По ведрото утро, по спокойно греящите звезди, по тихия ветрец Витоша покана ни изпраща,
на
гости да й отидем.- Елате, казва тя - няма да ви къпя с дъжд, няма с вятър да ви бруля, няма да визаглебвам по кални долини, няма да разтраквам зъбите ви от студ.Кима тя с бяла малка ръчица от върховете си и нежно добавя: „Зажъднях за песните ви, за веселите ви провиквания, за хубавите ви нежни игри.
Измих котлите
на
всичките си извори; можете да се огледате в тях и да пиете малки глътчици.
Как славеите се надпяват в ранина, как лястовичките все още разправят
на
висок глас за планини и моря, докато дойдат при нас.” И тя още говори, сякаш че се извинява за миналото си малко грубичко държание към нас, като го обяснява с „атмосферни налягания”, „електрическо напрежение”, сезони и пр.
А тя обичала гости, особено тия, които пазят чисти полята и изворите, не късат цветята, не кършат младите вейки
на
гората й.
Тя не обича тия гости, които гърмят с пушки по нея, нито ония, които не пазят творенията
на
нейните художници и майстори.Повярвахме и тръгнахме за Витоша.
Потегляме наистина, както тя иска в 3 часа - в ранна ранина.Слънцето голямо - блестящо и румено ни огря към водениците, гдето циклонът тия дни бе прекатурил множество стари дървета.Лазим по зелените хълмове, гдето здравецът кичести гирлянди е поръсил по скали и валоги.
Теменугата, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .Довиждане!
До година ще се видим пак!
Художникът
на
жълтурчетата навред е оставил по една картина.
Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали.
Сладниче
на
кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят.
Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето.
А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и свежест.
Измежду тях тънка калина се преплита и нежно шушне с клоните си.
По листите й лази божата кравичка - алена калинка, като скъпоценен камък, по блесналия в елмази росен лист
на
леската.
Дрянът вече свива своето жълто знаме и едвам се различава между другите си братя.
И над всичко това сияйното чисто ведро небе, синьо, синьо като синчеца, с тук-таме рейнали се малки буклести облачета, като главите
на
къдрокоси дечица.
Нежно милва той очите, изпълва гърдите с омая, здраве и песен... Той е лекоперестия кораб, що ни води нагоре, все нагоре...Наистина днес Витоша е царствена.
Гледай как е извисила глава, сякаш тайнствен сфинкс, що крие в недрата си щастието
на
всички живи създания.
Много неща знае Витоша.
Колко бури знае тази могъща планина, но все тъй величествена и прекрасна си стои тя още от край света.Нижем се вече по новия широк път всред планината.
Каква чудна гледка се открива към Софийско равно поле!
Сега то прилича
на
вълшебна приказка.
Като че ли, сега там живеят само феи, чудни самодиви, омагьосани принцове, слънчеви пажове, вълшебни птици, красиви кротки и песнопевци...Като през паяжно свилено було се прозира лицето
на
Столичната хубавица - София - прочутия Средец и Сердика от памтивека... Реките подобно сребърни жици прорязват долините й.
Плъзнала е София кръстом.
Тя расте; полека и здраво се издига нашата прастара Столнина, от още първите ни свещени воеводи, които по Божия повеля ни заселиха тук.
Над близките села, наредени в подножието
на
планината се вие дим.
Навярно сега „Драгалевските феи и омагьосани принцове” колят курбан - Светец празнуват.
Видях ги с очите си тия приказни, вълшебни мъже и жени - обути в цървули, стегнати в сини сукмани и пъстри ризи, водят за ръка малки сополанчета - бъдещата слава и величие
на
Драгалевци.
Трицветни знаменца украсяват схлупените им одимени дворци, пред които мучи пълновима крава.Настигат ни туристи, возени в автомобил.
Отиват нагоре да се освежат по този начин.
Но, тяхна си работа.
Накацали по скалите, някои от изпреварилите вече се провикват към нас: Ехо!
И тук цветя, и тук животворна хубост.
Около огъня, върху камъни тук и там, насядали или полегнали, някои от нашите вкусват едемско блаженство, топлени от приятната грейка
на
разгорената жар.
Време
на
закуска.
Всички дъвчат усърдно.Ел-Ше-дар се радва
на
своите гости.
Мирише
на
здравец, мащерка и лайкучка.
Планината е наизвадила миналогодишните си украси, що цяла зима е крила в своите белоснежни скривалища.
Сега, те всички отново са изкарани, оправени, оперени, като за сватба.Учителят седнал върху такава една пъстра възглавница.
Лицето му сияе от вътрешна красота и сила.
Всекиму, приближил се до него, намира по ценна блага дума да каже, да се усмихне, или бащински погледне.Всички сме
на
припек.
Обхваща ни сладка дрямка - приятна отмора.
Като че ли до тука бяха всички грижи и, че от сега нататък ни чака само райско блаженство.Всички млади около диригента.
Широките му гърди се издуват с благодарната сила
на
песента - гласът му ечи над всички.Хубави са нашите песни.
Как иначе?
Освен с песни, много и сърдечни песни: „Тъги, скърби”, „Сладко медено”, „Роена капко”, „Зора се чудна зазорява”.
Една ли са и две, че да ги запиша?
Чрез тях животът у нас расте и хубавее.Днес ний сме щастливи - тия думи изказвам с пълна увереност.
Може би в света сега някого коронясват, може би някой осъден
на
смърт днес получава свобода и прошка, може би има и други непознати радости в света, но ние сме измежду най-щастливите. Защо?
Неговото присъствие ни окриля с божествена радост.
От Него се излъчват прелестите
на
рая, благото
на
небето.
Как стана тъй, че нам се падна това щастие да сме с Него?
Щастливи деца, избраници някакви, не зная какви и за що.
Той ли ни намери, или ние Него?
Виж как тихо
на
камъка си седи.
Не вика, не жестикулира, но всяко негово най-малко движение е красота и сила.Нещо ще стане в света.
Такива велики Учители винаги чертаят началото
на
Нова Епоха.
Нещо чудно и велико ще стане, което ние още не предусещаме.О, какво говоря аз, най-малка между малките, най-глупавата?
Живо туптение в сърцето ми буди чудно вдъхновение и ръката бърза да запише това което е, и това, което ще стане.О, най-малка аз от всички, що са държали перо в ръка, как смея да записвам такива думи?
Защо да не дръзна смели слова?
Трябва само слънце да го грее, роса да го роси и то ще си порасте и мощен дъб ще стане.Може би, ще дойде време, когато вдъхновените ми сега Слова ще станат плът и кръв, и всичко ще се сбъдне.Амин, Господи!
13.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 28.05.1928 г.
Любезна Елена,
Пътникът не трябва да обръща внимание
на
ветровете.
На
думи и съблазни не се подавайте.
Бертоли около 20 до 30 стръка от най-дребния босилек.
Моят поздрав вам и
на
всички приятели.
14.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 4 юни
, 4.06.1928 г.
Учителя с група ученици
на
екскурзия
Спомен
на
Боян Боев: Но ви избрах от света
Спомен
на
Боян Боев
На
4 юни 1928 г.
пристигнахме
на
Ел-Шадай в 8 ч.
При сутринната молитва се прочетоха следните места от Библията:
Глава 9, Евангелие
на
Йоана, ст. 9-19
Глава 15, Евангелие
на
Йоана, ст. 10-25
започна разговор.
Най-първо ще се освободите от механическите процеси и това приложете във вашия личен живот.
Идете при един сарафин и ще видите колко е вещ и наблюдателен: щом му дадете златна монета, той си има начин да я провери – подрънква я и я опитва не веднъж, а дваж.
Не, ще го опитате като сарафина и ако не е добро, ще кажете: „Фалшиво е“.
Преди да дойдете до Ангелите, най-първо ще намерите един човек, в чиято любов никога не се съмнявате.
Ако не намерите такъв човек, до един Ангел никога не можете да се доближите.
На
Земята в плът ще намерите такъв човек.
Любовта казва: „Аз познавам само тези, които ме възприемат, а които не ме възприемат, не ги познавам“.
Когато я запознаеш с празна стомна, Любовта я напълва, но някои стомни имат много широко гърло.
Тя е втората фаза
на
Живота.
Проучвайте пътищата
на
Белите Братя.
Те са мислили и са изработили най-добрия път – Божествения път.
Ще дадат
на
някого дарба да лекува,
на
друг – друга дарба.
Ще се молим да дойдат работници отгоре, за да се помогне
на
човечеството.
Една сестра попита: „Единичната работа не е ли по-добра от общата?
Най-напред узрелите круши ще берем, а зелените ще оставим.
Можете да работите по разни начини – в болници, в затвори и пр.
Най-напред започнете с най-малките работи, с най-важното.
Ако отидете да работите като евангелисти или православни, ще имате кандидати за Евангелската или Православната църква, но не и за Царството Божие.
Трябва да дойде после някой, който наново да ги обръща.
“ Отвърнах му: „Цялото си имане трябва да дадеш
на
бедните, но и това не стига.
Ще посветиш живота си да служиш
на
Бога.
Ще повикаш жена си и децата си да тръгнат с теб“.
Като чу думите ми, той каза: „Ще ни направиш посмешище
на
хората!
След една година ще имаш микроскопичен резултат, а след десет години наполовина ще оздравееш.”
За всеки трябва да се намери подходящ човек, за да се обърне.
Дойде някой, каже му една дума и той се обърне.
Когато тръгнеш, ще се спреш
на
едно място и ще ти кажат отвътре: „Еди
на
коя си улица една жена се моли и те чака“.
На
следващия ден ще отидеш при друга жена, която те чака от сто дни.
Божественото учение може да се наложи в света по много начини.
Ако ти не приемеш храна от царския син, най-после ще приемеш храна от слугите.
Ти ще си мълчиш, когато дойде въздаяние някому за някоя неправда, която е направил
на
теб.
Когато някой светия излекува някого и онзи благодари само нему, това е невярно, а трябва да благодари
на
Бога.
Когато някой ми благодари, аз ще отдам това
на
Бога и ще знам, че се благодари
на
Бога, а не
на
мен.
Ако аз съм го излекувал, аз съм се ползвал повече, понеже Благодатта е минала през мен.
Много
на
крива посока сте.
Ние не работим с обикновените методи, а работим по други начини, не както светът работи.
Трябва сдружаване за съвместна работа.
Един плантатор посял голям бостан, но стотина маймуни се кооперирали, наредили се във верига и от маймуна
на
маймуна подавали плодовете.
После стигнали до една река, заловили се една за друга, направили мост и останалите маймуни минали по гърба им.
Акордиране
на
човешката душа - т. 2
15.
Снимки на братската среща на празника на Народните будители - 29. VI. 1928 г. - град Бургас
, 29.06.1928 г.
Снимки
на
братската среща
на
празника
на
Народните будители - 29. VI.
Братска среща
на
празника
на
Народните будители - 29. VI.
- град Бургас,
на
връх „Кара-тепе" (Черен връх), преименуван в „Бял връх"
Георги Куртев и Минчо Сотиров при „Живата вода" навръх „Бял брат"- 29. VI.
16.
Беседа изнесена от Учителя на шестия младежки събор - 8 юли, София
, 8.07.1928 г.
Беседа изнесена от Учителя
на
шестия младежки събор -
17.
Беседа изнесена от Учителя на шестия младежки събор - 9 юли, София
, 9.07.1928 г.
Беседа изнесена от Учителя
на
шестия младежки събор -
18.
Беседа изнесена от Учителя на шестия младежки събор - 10 юли, София
, 10.07.1928 г.
Беседа изнесена от Учителя
на
шестия младежки събор -
19.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
Учителя участва в двудневна екскурзия
на
Витоша
Не е ясно кога Учителя е тръгнал за Витоша тъй като същият ден изнася в 5 ч.с.
При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища.
Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат.
Южната страна
на
Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни.
Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб.
Тази година класовете са високи, пълни, тежки.
Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
Чува се чуруликане
на
разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.Небето побелява.
Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят.
Изток се облива в мека червенина и
на
хоризонта се очертава златиста линия.
Бялото облаче, що се намира там, изведнъж почервенява.
Наистина, ето го!
Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.Върховете
на
Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието
на
планината и - забързва по долината.
Утринната хладина полека - лека отстъпва
на
живата грейка от топли слънчеви лъчи.
Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка.
”Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме
на
поляната срещу Ели Шедар.
Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон
на
разкошната горска зеленина.
От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас.
Вниманието ни най-напред е привлечено от шума
на
бликащата чешма.
Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна.
Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички.
Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат.
Но тия хладни усои крият за нас и скрита опасност.
После започва втория номер - пиене ароматичен чай в който изронваме букетчето от набраните ягоди.Сега какво?
Покатерваме се отново по стръмното нанагорище към Резньовете.
Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец.
Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити.
Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината
на
ясния ден.
Зеленият гръб
на
планината блести
на
слънцето като скъпоценна бисерна одежда.
Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки.
Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици
на
реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани
на
ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар.
Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира
на
живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море.
Чува се гласът
на
командата.
После пак поемаме нагоре из царството
на
скалите и алпийски пасища.
Грамадните каменни блокове нацепени като огромни старинни тефтери, стърчат тук и там подобно великански библиотеки.
Може би, по тях е написана същинската история
на
тая планина, а също и
на
цялата Софийска долина, но кой може да ги разчете?
Хижа „Алеко” остава далеч, далеч зад нас.
Напразно там пазачът бий приветствено камбаната, сякаш да ни покани
на
почивка, но ний се възвишаваме все по-нагоре и по-нагоре.Жега.
От към Рила се издигне някое мъничко облаче, вземе застрашително вида
на
лъв, орел, после пак се разпилява.Преваляме големия „Резен”.
Нависнали огромни библиотеки.
Някои томове са подвързани, други, с разметнати страници - попадали една през друга... Отвесни стърчащи скални уломъци.
Може би, ще минат векове, когато измитата почва ще оголи тяхната основа и те ще се търкулнат от своето величие, а може би - кой знае!
Много такива огромни скали са правени чрез динамита
на
парчета от трудоваците при просичане
на
пътя.
Така че, още не се знае сигурността
на
тия могъщи каменни кули, които подобно царе днес владеят тук из върховете.
Черни връх или „Верни връх”, както вчера го нарече Учителя, остава зад нас в дясно.
Някои от групата се устремиха към него, други останаха върху поляните
на
малкия Резен.
Той има същия вид, както и големия; също такива разхвърляни блокове и разпиляна библиотека, само че е по-голям, страхотен и още по-недостъпен.
От тук се открива величествена картина - небе и само небе над хаотично нагънати планини.
Като че ли сме в тайнствено царство, което разгръща страниците
на
своето дивно минало, настояще и бъдеще, всички под знака
на
величие и слава.
Учителят седнал всред тия огромни библиотеки, като че жива част, или някакво тайнствено излъчване
на
тяхната вътрешна мощ.
Тъй вечно млад, вечно древен и велик, в миналото, настоящето и бъдещето, както и самата природа.
Слънцето прави още по-бяла снежната му коса, обградила лицето му с неземен ореол.
Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо
на
душата
, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...Бубулечки!
Розови и сини цветни очици надникват мило от тревицата към слънцето, като че ли му благодарят.
Лягаме по тая вълшебна постеля
на
припек и дишаме животворния въздух.
Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за почивка.
Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка.
Над скалите високо из въздуха се вие орел, разперил грамадни си крила, цепи въздуха, сякаш се чуди
на
това неочаквано нашествие в неговите покои.Към пладне слизаме.
Неусетно се смъкваме надоле, подтичвайки с весели провиквания.
Лъх - вълна от аромат и свежест.
Някой селянин довел
на
паша тъдява два красиви коня.
Как щастливи биха били, горките, ако не бяха спънати с тия тежки железа!
Всяка крачка е придружена с неприятното дрънчене
на
веригата.
Провиждат се върховете
на
боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле.
С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната.
На
възбог се издига бял пушек.
Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд.
Кой не знае сладостта
на
храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае.
Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад.
Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина.
Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава
на
камък и заспиват.
Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните.
Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета тела.Среднощ.
Учителят става и ни призва
на
молитва.
Заставаме всички
на
поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и благодарност.
Луната - последен уломък, ярка се показа
на
небето.Чудна, дивна молитва всред нощ
на
планината!
Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и стремеж!
Цветята се оросиха от сутрешната милувка.
Небето плувна из огнени вълни.
Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с живот и сила.
Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството.Почивка.
Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило
на
щастието.По нивята плъпнали жетвари.
Чува се проточената им песен.
Учителят е с нас.Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”.
Тогава, щом той прилича
на
Исуса, то ние приличаме
на
учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..!
Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите
на
Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата
на
майката природа.Чешмичката
на
Ловния парк.
Раззеленели се върбите, посадени от нас.
Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана
на
Учителя превърнахме в красиво живописно кътче.
Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си.
Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода
на
чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.Изгрев.
Разотиваме се рано, в
душата
ни слънце, което показва пътя към Бога.
20.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
Учителя участва в двудневна екскурзия
на
Витоша
Не е ясно кога Учителя е тръгнал за Витоша тъй като същият ден изнася в 5 ч.с.
При изгрев слънце вчера напущаме града, при изгрев слънце днес се завръщаме.В три часа сутринта оставихме града и през разкошните сеитби се озовахме край заспалите селища.
Над нас небето сияйно с многочислени звезди и къс от тихата луна, която все още гори всред нощта като попътен факел.Вкупом тръгваме над 150 души, а колко ли отпосле има да прииждат.
Южната страна
на
Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни.
Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб.
Тази година класовете са високи, пълни, тежки.
Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
Чува се чуруликане
на
разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото.Небето побелява.
Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят.
Изток се облива в мека червенина и
на
хоризонта се очертава златиста линия.
Бялото облаче, що се намира там, изведнъж почервенява.
Наистина, ето го!
Най-напред - светла точица, която всеки миг расте, издува се в огнено кълбо, и завчас полетява по небесната шир.Върховете
на
Витоша са озарени в розово сияние, което постепенно почва да слиза по склоновете, подножието
на
планината и - забързва по долината.
Утринната хладина полека - лека отстъпва
на
живата грейка от топли слънчеви лъчи.
Когато слънцето почва да прижуря ние сме вече всред горската пътека под нависнали лескови габрови шумаци, мамени тук и там от алени лъскави ягодки... Сякаш в молитва, коляното се прегъва, ръката посяга към зрелия плод, за да го сложи в устата жадна за свежа глътка.
”Така, бавейки се неволно, изкачваме храсталаците с лъкатушения и се озоваваме
на
поляната срещу Ели Шедар.
Белите му скали, подобно тайнствена пирамида се отделят върху зеления фон
на
разкошната горска зеленина.
От там високо се вие дим, а от скалите вече се провикват към нас.
Вниманието ни най-напред е привлечено от шума
на
бликащата чешма.
Тя е вечната горска певица, която непрекъснато весели нашата гостна.
Така весела и щастлива, тя лети надоле из планинските усои да радва треви, цветя и птички.
Покрай нея нацъфтели безброй жълтурчета, здравец и къдрава свежа папрат.
Но тия хладни усои крият за нас и скрита опасност.
После започва втория номер - пиене ароматичен чай в който изронваме букетчето от набраните ягоди.Сега какво?
Покатерваме се отново по стръмното нанагорище към Резньовете.
Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец.
Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са радостни, доволни и честити.
Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината
на
ясния ден.
Зеленият гръб
на
планината блести
на
слънцето като скъпоценна бисерна одежда.
Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки.
Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици
на
реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани
на
ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар.
Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира
на
живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море.
Чува се гласът
на
командата.
После пак поемаме нагоре из царството
на
скалите и алпийски пасища.
Грамадните каменни блокове нацепени като огромни старинни тефтери, стърчат тук и там подобно великански библиотеки.
Може би, по тях е написана същинската история
на
тая планина, а също и
на
цялата Софийска долина, но кой може да ги разчете?
Хижа „Алеко” остава далеч, далеч зад нас.
Напразно там пазачът бий приветствено камбаната, сякаш да ни покани
на
почивка, но ний се възвишаваме все по-нагоре и по-нагоре.Жега.
От към Рила се издигне някое мъничко облаче, вземе застрашително вида
на
лъв, орел, после пак се разпилява.Преваляме големия „Резен”.
Нависнали огромни библиотеки.
Някои томове са подвързани, други, с разметнати страници - попадали една през друга... Отвесни стърчащи скални уломъци.
Може би, ще минат векове, когато измитата почва ще оголи тяхната основа и те ще се търкулнат от своето величие, а може би - кой знае!
Много такива огромни скали са правени чрез динамита
на
парчета от трудоваците при просичане
на
пътя.
Така че, още не се знае сигурността
на
тия могъщи каменни кули, които подобно царе днес владеят тук из върховете.
Черни връх или „Верни връх”, както вчера го нарече Учителя, остава зад нас в дясно.
Някои от групата се устремиха към него, други останаха върху поляните
на
малкия Резен.
Той има същия вид, както и големия; също такива разхвърляни блокове и разпиляна библиотека, само че е по-голям, страхотен и още по-недостъпен.
От тук се открива величествена картина - небе и само небе над хаотично нагънати планини.
Като че ли сме в тайнствено царство, което разгръща страниците
на
своето дивно минало, настояще и бъдеще, всички под знака
на
величие и слава.
Учителят седнал всред тия огромни библиотеки, като че жива част, или някакво тайнствено излъчване
на
тяхната вътрешна мощ.
Тъй вечно млад, вечно древен и велик, в миналото, настоящето и бъдещето, както и самата природа.
Слънцето прави още по-бяла снежната му коса, обградила лицето му с неземен ореол.
Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо
на
душата
, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...Бубулечки!
Розови и сини цветни очици надникват мило от тревицата към слънцето, като че ли му благодарят.
Лягаме по тая вълшебна постеля
на
припек и дишаме животворния въздух.
Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за почивка.
Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка.
Над скалите високо из въздуха се вие орел, разперил грамадни си крила, цепи въздуха, сякаш се чуди
на
това неочаквано нашествие в неговите покои.Към пладне слизаме.
Неусетно се смъкваме надоле, подтичвайки с весели провиквания.
Лъх - вълна от аромат и свежест.
Някой селянин довел
на
паша тъдява два красиви коня.
Как щастливи биха били, горките, ако не бяха спънати с тия тежки железа!
Всяка крачка е придружена с неприятното дрънчене
на
веригата.
Провиждат се върховете
на
боровата гора, хижата, Стара планина и части от Софийското поле.
С чести навеждания, изправяния през свежия боров клек, наближаваме Гостната.
На
възбог се издига бял пушек.
Из пътя събираме и сухи дърва, и така натоварени триумфално пристигаме там.Почна разкошния обяд.
Кой не знае сладостта
на
храната след дълъг изморителен път при изпобити от умора нозе, кой не е утолявал жаждата си с ароматичен чай - нищо не знае.
Огнището отхвърля високи червени езици, дим, искри и приятна грейка.Полека лека слънцето клони към запад, а заедно с него пристига и вечерния хлад.
Големите горящи дънери се стопяват в обилна жар, която прикликва мнозина.
Някои вече се огъват в платнищата си, други, подобно Якова, слагат глава
на
камък и заспиват.
Някои пък си нарязаха папрат, за да ги не убиват камъните.
Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета тела.Среднощ.
Учителят става и ни призва
на
молитва.
Заставаме всички
на
поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и благодарност.
Луната - последен уломък, ярка се показа
на
небето.Чудна, дивна молитва всред нощ
на
планината!
Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и стремеж!
Цветята се оросиха от сутрешната милувка.
Небето плувна из огнени вълни.
Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с живот и сила.
Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството.Почивка.
Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило
на
щастието.По нивята плъпнали жетвари.
Чува се проточената им песен.
Учителят е с нас.Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”.
Тогава, щом той прилича
на
Исуса, то ние приличаме
на
учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..!
Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите
на
Новия живот, живот красив и радостен, къпан от недрата
на
майката природа.Чешмичката
на
Ловния парк.
Раззеленели се върбите, посадени от нас.
Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана
на
Учителя превърнахме в красиво живописно кътче.
Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си.
Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода
на
чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици.Изгрев.
Разотиваме се рано, в
душата
ни слънце, което показва пътя към Бога.
21.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
Учителя с група ученици
на
екскурзия до Мусала.
Тази екскурзия е описана от Боян Боев:
В училището
на
планината
Сега желая да ви изложа една екскурзия
на
Братството с Учителя до Мусала през 1928 година.
На
14 юли 1928 г.
тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола.
Искаме да прекараме няколко дена
на
Мусала.
Голямата хижа още не е построена.
Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други
на
палатки, а трети си построяват навеси.
До вечерта прекарваме времето в нареждане
на
нашия стан.
Ето“Сфинксът“
на
един от срещните върхове.
Той се издига като вечен страж
на
тия места.
Пристигнахме в Боровец.
След кратка почивка потеглихме нагоре и тук-там правим спирки по пътя, за да се нагледаме
на
величествените гледки и да получим нещо от тези чисти места.
По средата
на
пътя Боровец-Мусала, правим по-голяма почивка при чешмичката край реката.
До нас достига грохота
на
един водопад, които се спуска от стръмнините с вечната си песен.
След това, потегляме нагоре и следобед пристигаме
на
хижата за Мусала и се настаняваме кой в хижата, кой в палатки.
На
сутринта, рано станахме и тръгнахме към върха и десетина минути преди изгрев бяхме
на
върха.
Изпълнихме молитвена програма, придружена с песни.
След изгрева стана по-топло, вятъра престана и ние поздравихме Учителя с новия ден.
След това, седнахме
на
полянката и Учителят каза: Най-великото нещо в света е самообладанието и като го достигне, тогава човек става господар и се връща в онова първоначално състояние, в което Бог го е създал.
Той е бил господар над себе си.
Всяка отрицателна мисъл у човека, колкото и малка да е тя, подбива неговия морален устой.
При слизането ни от върха спряхме при рекичката, която излиза от езерото, наречено Окото.
После, като застанахме
на
снега под Окото, Учителят каза: Тук е светилището
на
Рила, то обхваща местността от Окото до Маричините езера.
Тази местност значи е много чиста.
Каква тишина цари тук и човек се чувствува тук далеч от всичко земно.
Наоколо тези скали са складирали много енергия.
Реалността
на
човека не е в тялото му, а е в целия човек (вътре).
Между
душата
на
човека и личността има голяма разлика.
Личността
на
човека се занимава с дребнави работи, а
душата
— с възвишени и
душата
е истинския човек, а отвън, което виждате е само дрехата
на
човека.
Човек е свещена книга и ако не знаете да я четете, не можете да се ползвате.
Душата
е нещо велико!
Тя е свободна от ограничения.
В следващата епоха ще има условия за проява
на
човешката душа.
Ето защо, казвайте си, че сте добри, защото човешката душа не знае какво нещо е престъпление (греха).
Трябва да се учите да съзнавате това.
Човек тук
на
земята е безкрайно малка част, от това, което е горе.
Неговият дух
на
небето изпраща една малка част от себе си тук
на
земята, чрез която черпи опитности.
Но ако изпрати по-голяма част от себе си тук
на
земята, той става гениален.
Страданията
на
човека произлизат само от низшето, животинското естество
на
човека.
Душата
на
човека се показва такава, каквато си е, само
на
Онзи, които я обича и се крие от онзи, които не я обича.
В УЧИЛИЩЕТО
НА
ПЛАНИНАТА
Сега желая да ви изложа една екскурзия
на
Братството с Учителя до Мусала през 1928 година.
На
14 юли 1928 г.
тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола.
Искаме да прекараме няколко дена
на
Мусала.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим
на
величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места.
Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При моста, който е
на
средата
на
пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
Ето познатата чешмичка край реката.
До нас достига грохотът
на
един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен.
Потегляме нагоре.
Това буди в нас чувството, че отиваме да се потопим в един нов
свят
на
чистота, красота и
святост
.
Голямата хижа още не е построена.
Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други
на
палатки, а трети си построяват навеси.
До вечерта прекарваме времето в нареждане
на
нашия стан.
Ето“Сфинксът“
на
един от срещните върхове.
Той се издига като вечен страж
на
тия места.
Ново чувство се събужда у нас: тук се чувствуваме у дома си, в своята родина.
В три часа след полунощ тръгнахме към върха.
Нареждаме се
на
дълги редици.
Десетина минути преди изгрева сме вече
на
върха.
Тогава още нямаше наблюдателница.
Ниско в долините имаше наблъскани мъгли.
Изпълнявахме молитвена програма, придружена е песни.
След изгрева
на
слънцето става по-топло.
Сядаме
на
полянката.
Мислете, като че отивате до пощата да вземете нещо.Най-великото нещо в света е самообладанието.
Човек достигне ли самообладанието, той е станал господар, ще се върне отново в онова първоначално състоянието, в което Бог го е създал.
Първоначално той е бил господар
на
себе си, после е изгубил своята свобода.
Всяка отрицателна мисъл, колкото и малка да е, подбива моралните устои
на
човека.
Учителя погледна срещните върхове
на
Скакавците, западно от Мусала, и каза:Това място прилича
на
цветове.
Това са все цветове
на
една нова култура.
Долината
на
тези езера е циркус, останал от ледниковите епохи.
Това място наричаме Олтар.
По-нататък по долината, която кръстихме великата Рилска пустиня, има още няколко циркуса.
Ето върховете: Малкият Мусала, Чадър тепе, Налбант, Белмекен и пр.
При слизане от върха се спряхме за малко при рекичката, която излиза от най-горното мусаленско езеро, наречено Окото.
Като погледна тая рекичка, Учителя каза:Всеки да си измие тук лицето, косата и при измиването да казва: Господи, изпълни ме с чистота, нежност и вяра, смирение и другите добродетели.
Измиването
на
лицето тук си има значение.
После, като погледна водата, която течеше, Учителя каза:Като погледне тая вода, която тече, ако някой е неразположен духом, веднага ще почувствува подем.
Като застанахме
на
снега под Окото, Учителя каза:Тук е светилището
на
Рила.
Горе Мусала е кубето
на
Рила.
Светилището обхваща всичката тази местност от Окото
на
Рила до Маричините езера.
Значи те са много чисти.
Върнахме се в нашия стан при Долните мусаленски езера.
От нашия стан тръгнахме за Окото в 10 часа.
При Окото обядвахме и там останахме през целия ден, до 6 часа следобед.Това е едно от мистичните места
на
Рила.
Каква тишина цари тук!
Леки вълни играят по синята езерна повърхност.
Духът
на
вечното изпълва
душата
.
Човек трябва да дойде тук в размишление и ще почне да вижда картини от миналото, нещо грандиозно и хубаво.
Тук трябва да направим някои опити.
Тези скали наоколо са складирали енергии за бъдещето.
Ако биха имали знание за тези енергии, какво тичане би било към тези места.
Водата
на
Окото е много хубава.
На
следния ден 16 юли се изкачихме пак
на
Мусала.
Дълго време прекарахме
на
поляната
на
Мусала.
В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли:Тялото
на
човека не е реално.
Между личността и
душата
има голяма разлика.
Личността се занимава с дребнави работи, а
душата
с възвишени.
Душата
на
човека е истинският човек.
Всеки човек е свещена книга.
Ако не знаеш да четеш, не можеш да се ползуваш.
Душата
е нещо велико!
Тя се усеща широка, тя е свободна от ограничения.
Ще ви дам един пример: Ако дадеш някому пари, но все-таки мислиш да ти ги върне, това е едно ограничение, това е при обикновеното разбиране
на
нещата, това е човешкото.
Но като слязохте
на
земята, не сте гениални.
Причината е във вашата инсталация.
Ако не е Божественото в човека, би било безпредметно да проповядваш
на
хората.
Всички хора са написани Божествени книги.
Едно дърво, един камък, са написани Божествени книги.
В следващите епохи ще има условия за проява
на
човешката душа.
Най-първо вие трябва да се учите да съзнавате, че сте добри.
Всеки да казва: “Добър съм.“ Човешката душа не знае какво нещо е престъпление.
Твоят дух
на
небето изпраща една малка част от себе си тук, чрез която черпи опитности.
И ако изпрати по-голяма част
на
човека долу, той става гениален.
Страданието
на
човека произлиза от неговото нисше, животворно естество.
Тъмнината в човека произвежда всички страдания.
Една сестра запита: “Кога
душата
се показва такава, каквато си е, в своето истинско естество?
Само
на
този, когото обича.
Душата
се показва такава, каквато си е, само
на
онзи, който я обича, а се крие от онзи, който не я обича.
Само като обичаш някого,
душата
му се разкрива пред теб.
Ние често постъпваме спрямо хората според техните външни прояви, а не според това, което имат в дълбочината дълбоко в
душата
.
НАГОРЕ