НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
42
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
42
:
1000
резултата в
53
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август
, 31.08.1930 г.
Така реална трябва
да
бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/.
А Пък останалото време до един час може
да
го употребите в съзерцание и молитва, за
да
се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда.Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост,
6.Васил Долапчие с.
Даутлий, Айтоско
16.Петър Стамболиев гара Любимец17.Иван Георгиев гара Раднево18.Юрдан Баев гара Раднево19.Михаил Стоицев Пловдив
29.Янко Първанов Лом30.Никола Ватев Русе31.Симеон Марков Русе32.Георги Константинов Русе33.
Васил Константинов Русе34.Юрдан Новаков Русе35.Емануил Иванов Варна36.Пенко Пенков Габрово37.Никола П.
(за този опит може
да
се прочете в темата за 30 август - тук)
дадено от Учителя на 31 август 1930 година в 4 часа и половина сутринта.„Буквата умъртвява, а Духът оживотворява" - с този стих от Евангелието искам
да
ви допълня, че един час размишление е много за вас.
Размишлението зависи от интензивността - може и пет минути
да
бъде.
Десет минути в размишление върху лозинките или всичко тридесет минути.
Вашата интензивна мисъл за първата седмица ще бъде:
Да
дойде Царството Божие на земята,
да
дойде в моя ум , в моите сърце, душа и воля, всичко ще се уреди, всичко ще се измени.Като живеете в една уредена държава, всичко е за добро и обратно.
Когато дойде Царството Божие всичко ще ви донесе - мир, радост, спокойствие.
Дълговете ще
си
изплатите.
Царството Божие няма
да
дойде, а трябва
да
го чувствувате,
да
стане една промяна у вас, де действувате по един особен начин.
И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви.
Ще вземете мистрията и ще ги замажете, затворите, и ще оставите само толкова място, през което Божественото
да
влиза.
В първия опит още ще видите дали вашето съзнание е уредено.
За който не е свикнал ще е трудно
да
размишлява един час.
Ако не можете по добре е
да
скъсате конците, но
да
не кажете: „Тая работа не мога
да
я направя".
Ще дойдат вашите приятели и ще довършат онова, което не сте успели
да
свършите вие.
Никога не казвайте: „Не мога тази работа
да
я свърша".
Това е работа с вътрешен часовник, по Дух
да
работите, а не по часовник, не по буквата.
Но дали ще правите опита или не, Царството Божие ще дойде, каквото и
да
стане.
То ще дойде, но като го желаете вие ще станете участници и ще ползувате благата, които носи Царството Божие, та ще считате за привилегия това, а има милиони други същества, които са работили преди вас, за идването на Царството Божие на земята.
Слънцето ще изгрее, но ние трябва
да
отидем
да
го посрещнем, така по-добре ще се ползуваме от благата му, които то раздава.Та желанието на вашия Учител е: Придобивки
да
имате в растежа и плод
да
принесете.Гледам някои от вас са уморени.
Като правите опита, съзнанието ви трябва
да
е будно.
Пазете се
да
не бъдете изненадани с препятствия.
Внимателни и бодри бъдете.Помолете се на Господа
да
ви даде силна воля, светла мисъл, чисто и благородно сърце.Ще ви пратиме някои приятели
да
ви помагат и за
да
се реализират вашите мисли.Бедният като работи с мисълта ще стане богат.
С постоянно усилие, с разумна дейност, каквито человек може
да
прояви, ще потече вода.
Като ви дам десет торби със злато, вашата мисъл ще бъде интензивна, няма
да
заспите, но като дойде Царството Божие, няма торба със злато, няма привидни придобивки.
Ами че дъжда капе от небето, въздухът оттам слиза и всичко оттам капе.
Най-после ще капне и във вашите умове - мисъл, здраве и всичко, което ви е потребно, и живота ви ще се уреди.
Очаквате отстрани - пак нищо не идва, отгоре също, но като погледнете по- добре, виждате един хляб до вас.
Нямате пари в джоба
си
- помолите се.
Бръкнете в джоба
си
и намирате 10 лева.
Живият човек докато се моли, все ще намира в джоба
си
това, което иска, но престане ли
да
се моли, и не намира ли в джоба
си
нищо, работата е лоша.На един познат казвам: Пий топла вода, ще се изпотиш, ще се преоблечеш и простудата ти ще мине.
Той ми казва: „Пих десет чаши вода, няма полза, друго трябва
да
правя." Казвам му: Сега в мое присъствие ще пиеш.
Трябва една интензивна мисъл и ако човек не знае как
да
постъпва, от Духовния свят много чукове, много удари ще получи.
И човешката мисъл има понякога изплескване, измятане и тогава човек вместо
да
получи нещо, получава обратни удари на своята мисъл.
Ще се постоплите, ще пиете топла вода, ще се сгреете.
Махнете капака, виждате какво има вътре, вземате хлебец, топнете
си
малко, хапнете
си
и ви става по-добре.Закон е: Все ще се греете - зимно време на камината, лятно време на слънцето.Останалото време до един час, ще употребите в съзерцание за усилване на мисълта, сърцето и волята, за усилване на Духа ви, за постигане на някое ваше съществено желание, ще размишлявате за това, което не ви достига, за това от което имате нужда.
2.
Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'
, 21.09.1930 г.
Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата
Научихте ли молитвата на Данаил?
Нека всеки сам
си
прочете Евангелието от Йоан.
Добре е всеки
да
си
носи по едно Евангелие.
Казвам: Каквото правите, правете го за Господа.
Като ученици, вие трябва
да
говорите истината.
Като направиш една грешка и не искаш
да
я признаеш, ти лъжеш.
От вас се иска
да
осветявате името Божие.
Ако вие не направите това, ще дойдат други, те ще осветят името Божие.
Както и
да
постъпвам с хората, те всякога са неблагодарни.
Бог им е дал живот, дал им е ум и сърце, дал им всички блага, и те пак са неблагодарни.
От хиляди години Бог работи за вас и пак сте неблагодарни.
Казано е в Писанието: „Волът познава господаря
си
, а Израил не познава Господа“.
Ако човек не въздържа ума и сърцето
си
, как ще познае Господа?
Ако се караш с всички хора, как ще служиш на Господа?
Това се отнася до всички, без изключение.
И между вас няма нито един, какъвто трябва
да
бъде.
Днес говоря на всички.
Ако не изпълнявате Божията воля, от вас нищо няма
да
остане.
Това
да
го знаете!
Сега ще направя един опит,
да
видя кои от вас са съвършени, и кои не са.
Ще ви полея с малко газ и ще драсна една клечка кибрит,
да
видя, ще се запалите, или не.
То е товар, с който човек сам не може
да
се справи.
Ако знанието не се превърне на светлина, на която човек може
да
чете, то не е истинско знание.
Колкото повече се пробужда съзнанието на човека, толкова повече се увеличава и светлината му.
Като знаете това, работете върху пробуждане на съзнанието
си
, не го приспивайте.
В Царството Божие може
да
влезе само човек с будно съзнание.
– Старият трябва
да
се подмлади, а младият
да
се превърне на слънце,
да
свети.
То носи ред и порядък навсякъде.
Ученикът носи уханието на цветята.
Те са свободни, нека отидат при тях,
да
им проповядват.
Тогава аз ще бъда свободен.
Едно ще знаете: Ако търсите лесен път на спасение, никъде няма
да
го намерите.
Където Божията Любов е изопачена, там не може
да
има спасение.
Временно залъгване може
да
има, но не и това, което търсите.
Като ви наблюдавам, виждам, че някои идат при мене с единствената цел,
да
им разкрия известни тайни.
Хиляди години още
да
стоят при мене, няма
да
им открия нищо.
– Как ще ги погледна, както те искат, когато се опитват
да
ме лъжат?
– „Учителят не се отнесе добре с мене.“ – Как ще се отнеса добре, когато тъпчеш истината с краката
си
?
Какво отношение мога
да
имам към онзи, който осквернява с ума
си
Божественото знание, а със сърцето
си
опетнява Любовта на Бога?
Затова казвам: Ако твоята неправда не се превърне на правда, не можеш
да
станеш човек.
Ако неправдата на света се превърне в правда, може нещо
да
се очаква от този свят.
Опитай се днес
да
кажеш на някого, че не е праведен.
Питам: Какво ще кажете за честността на народа, ако сам царският син краде?
– „Но аз съм изпълнил всичко, което се иска от мене.“ – Само веднъж ли?
Не ставайте слуги на дявола, на отрицателните сили.
Ако не прилагате Божественото знание, ще се натъкнете на знанието на черната ложа, от което произтичат всички нещастия.
– „Ще се молим.“ – Ще се молите, но няма
да
получите отговор на молитвата
си
.
Докато не станеш едно с Бога,
да
имаш непреривен мир в душата
си
,
да
изпълняваш волята Му, никога не можеш
да
имаш пълен успех.
От всички се иска
да
сложите ред и порядък в
себе
си
;
да
се справите с онази компания от духове, които бушуват във вас.
Вие сте председателят на тази компания.
Ако не сложите ред и порядък в тази компания, от вас нищо няма
да
стане.
Не се опитвайте
да
извинявате вашите членове.
Помнете: Който лъже в мое име, нищо няма
да
остане от него.
След всичко това, ще дойде някой
да
говори за Любовта.
Като го нахраниш, ти
си
изпълнил волята на Бога.
Ще дойде някой
да
ми разказва, че Бог му се явил.
Ако отсега нататък Бог може
да
ни говори, къде остава истината?
– Много пъти е изгрявало слънцето, но ти не
си
го видял.
Следователно, ако ти още не
си
цъфнал, гледай
да
цъфнеш.
Силата на човека се крие в пукването на пъпката, в нейното разцъфтяване.
Млади и стари, всички трябва
да
разбирате правилно живота.
Някои от вас мислят, че няма какво повече
да
учат.
Като живеете, ще се учите
да
жертвате.
От вас се иска
да
живеете правилно, за
да
изправите живота
си
.
Сами ще видите какво ще дойде, но не чакайте
да
дойде този ден.
Не чакайте
да
залезе слънцето, че тогава
да
се оправят работите ви.
Очистете сърцата
си
според свободата, която Бог ви е дал.
Кой каквото прави, сам ще носи последствията
си
.
В бъдеще бащата няма
да
отговаря за сина
си
, нито майката за своята дъщеря.
Мина времето, когато родителите отговаряха за децата
си
.
Едно време за злото се въздаваше до четвъртото поколение.
Сега всеки сам ще отговаря за погрешките
си
.
Никой за никого няма
да
плаща.
Ето защо, който влиза в класа, трябва
да
пази хармония.
Всеки
да
има вътрешен мир.
Като дойдете тук, вместо
да
говорите, отворете
си
Евангелието и четете.
За следващия път всеки
да
носи Евангелието и
да
чете.
Ако няма възможност
да
носи цялата книга,
да
си
препише само главата, определена за четене.
Иначе няма смисъл
да
се събираме.
Не е позволено
да
си
играете с Бога.
Ще се изправите пред Бога
да
искате това-онова, а ще правите, каквото ви дойде на ум.
Ще обещаете нещо, без
да
го изпълните.
Не, обещаеш ли нещо за Господа, ще го изпълниш.
Кажеш ли веднъж, че ще служиш на Бога, ще изпълниш обещанието
си
.
И животът ти
да
коства, ще служиш на Господа.
Като ви наблюдавам, виждам, че сте се отпуснали, не работите както по-рано.
Искате
да
бъдете свободни.
Бездействието не е свобода.
Живейте и работете така, та всеки
да
види, че у вас има нещо особено.
Всеки
да
види Божественото във вас.
“ – Всеки може
да
си
има някаква слабост, обаче лъжата се изключва.
Не е позволено на човека
да
лъже!
Всичко може
да
се прости на човека, но лъжата – никога.
Другите ви грехове могат
да
се простят, но лъжата никога не се прощава.
Като ви срещна, едно нещо искам от вас:
да
сте свободни от лъжата.
Искам
да
видя, че прогресирате, но без лъжа.
Не позволявай на лъжата
да
застане между тебе и Бога като препятствие.
Където е лъжата, там всички работи се развалят.
Не слагайте никаква преграда между Бога и вашата душа.
Аз говоря за всичките хора.
Това се отнася до всички, без изключение.
Преди
да
дойдете до чистотата, вие трябва
да
изключите лъжата от своя път.
Работете върху
себе
си
, за
да
се освободите от лъжата.
Където има лъжа, там не може
да
има мир.
С лъжата
си
служат, а за мир говорят!
Мирът трябва
да
застане между Бога и нас.
Христос казва: „Моят мир ви давам“.
Кажете: „Учителят иска от нас
да
се освободим абсолютно от лъжата“.
Не кажете ли истината, вие
си
служите с друга лъжа.
Срещна една млада сестра и я погледна.
– Искам
да
ѝ кажа
да
не лъже.
Казвам мислено: Ти
си
млада, едва сега влизаш в света и лъжеш.
Казвам мислено: Сестра, единият ти крак е в гроба, внимавай
да
не лъжеш.
И младите и старите трябва
да
говорят истината.
Някога и мене поглеждат накриво.
С това хората ме питат: „Защо позволяваш на учениците
си
да
лъжат?
Защо позволяваш и на духовете
да
ни лъжат?
Не, аз не мога
да
бъда техен съучастник.
Има нещо, в което не мога
да
участвувам – това е лъжата.
Всички грехове могат
да
ви се простят, но лъжата – никога!
Ако един човек не е направил нито един грях, а само лъже, все едно, че той е извършил всички грехове.
Понеже той лъже, никой не може
да
го спаси.
Щом престане
да
лъже, другите му грехове лесно ще се простят.
– „Какво
да
правя, когато мине през ума ми една лъжлива мисъл?
“ – Хвани я за ухото и я изнеси навън с думите: „Никаква лъжа!
– „Какво
да
правя след това?
И като те питат какво говори Учителят, кажи: „Учителят ни говори
да
изхвърлим лъжата навън“.
Какво ще направя с гнева
си
?
Значи ще се намръщя, ще
си
повдигна гласа, ще викам.
Помнете: Ако искате
да
имате Божието благословение през тази година, откажете се от лъжата.
Иначе всичко ще изгубите.
Аз не искам нито един от вас
да
бъде ощетен.
Вие не можете
да
я обичате.
„И видяхме славата Негова, слава, както на Единороднаго от Отца – пълен с благодат и истина.“ (– 14-ти стих.) – Там, където има благодат, където има истина, там няма никаква лъжа.
Където има лъжа, няма благодат, няма истина, няма Слово, нито разумност.
„Никой никога не е видял Бога: Единородният Син, Който е в пазухата на Отца, Той Го изяви.“ (– 18-ти стих.) – Защо никой не е видял Бога?
– Защото повечето хора
си
служат с лъжата.
Всеки, който лъже, не може
да
види Бога.
Ако искаш
да
Го видиш, освободи се от лъжата.
„И изповяда, и не се отрече; и изповяда: „Не съм аз Христос“.“ (– 20-ти стих.)
„И попитаха го: „А що
си
?
Илия ли
си
ти?
– „Пророкът ли
си
ти?
„И рече: „Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: Оправете пътищата Господни, както рече пророк Исая“.“ (– 24-ти стих.) – Йоан искаше
да
каже, че не е онзи Илия, който изби пророците.
„А защо кръщаваш, ако не
си
Христос, нито Илия, нито пророкът?
„И аз Го не знаех, но Този, Който ме проводи
да
проповядвам с вода, Той ми рече: „На когото видиш, че слиза Духът и остане на Него, Той е, Който кръщава с Духа Светаго“.“ (– 33-ти стих.) – Този говори Истината.
Който лъже, на него Духът не може
да
слезе.
„И аз свидетелствам, че Този е син Божи.“ (– 34-ти стих.) – Кой е Син Божи?
„И като се обърна Исус и видя, че идат подире му, казва им: „Що търсите?
„Намерихме Месия, което се тълкува Христос.“ (– 41-ви стих.) – Значи: намерихме Онзи, Който никога не лъже.
Намерихме сина Йосифов, Който никога не лъже.
„И рече му Натанаил: „От Назарет може ли
да
излезе нещо добро?
“ (– 46-ти стих.) Другояче казано: „От Назарет може ли
да
излезе човек, който
да
не лъже?
„Видя Исус Натанаила, че иде към Него, и каза за него: „Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма“.“ (– 47-ми стих.) – Този е човекът, който е готов
да
говори истината.
„И казва му: „Истина, истина ти говоря: От нине ще видите небето отворено, и ангелите Божии
да
възлизат и слизат над сина Человеческаго“.“ (– 51-ви стих.) – Синът дойде, когато лъжата трябваше
да
се изхвърли навън.
И тъй, тази година работете върху онова, което е добро пред Господа.
Не мислете само за
себе
си
.
Ако вярвате, че Бог живее във всички хора, работете за общото дело.
Тогава и Бог ще вижда през очите на всекиго, че изпълнявате Неговата воля.
Дойдеш при мене
да
ми искаш 100 лева на заем.
Аз виждам, че с тези пари искаш
да
купиш едно въже,
да
обесиш някого.
Ще изпълня ли волята Божия, ако ти дам тези пари?
Аз ще изпълня волята Божия, като изпратя двама души
да
те набият хубаво и с носилка
да
те занесат на леглото.
След това аз сам ще дойда
да
те лекувам.
Това значи
да
изпълниш волята на Бога.
Следователно страданията идат
да
те запазят от престъплението, което
си
намислил
да
правиш.
Както вървиш, паднеш и счупиш крака
си
.
– Сгрешил
си
нещо.
Кракът страда заради тебе, но ще те научи
да
не грешиш.
Той се отказва
да
ти служи.
Казва: „Бог ме направи
да
ти служа, но без никаква лъжа.
Ако ме караш
да
лъжа, не се мръдвам от мястото
си
“.
Наистина, няма по-красиво нещо,
да
срещнеш човек, в когото няма никаква лъжа.
Няма по-красиво лице от това, което никога не лъже.
Всичко може
да
каже, но лъжа – никога!
Който не лъже, носи греховете на хората.
Който лъже, носи своите грехове, за които няма изкупление.
Ако ви питат какво ви говори Учителят днес, кажете: „
Да
живеем без лъжа“.
Обърнете се към Бога със следната мисъл: „Господи, душата ми желае
да
дойде мирът във всичката
си
пълнота“.
Сега вие, софиянци, през цялата седмица ще ставате в 4 и половина часа
да
изпълнявате наряда.
Още със ставането ще
си
кажете: „Без лъжа!
“ Ще скъсате връзките
си
с лъжата.
Аз ви развеждам с тази жена.
Никой няма право
да
се жени за лъжата.
Ако се свържете с нея и родите деца, мислите ли, че те ще бъдат добри?
Ако се жените, съветвам ви
да
се свържете с истината.
Пита ме някой,
да
се ожени ли.
– „Трябва ли
да
се женим?
Който влиза в клас, трябва
да
се разведе с лъжата и
да
се ожени за истината.
Това означава стихът: „
Да
се отречеш от баща
си
и майка
си
“.
Отречи се от
себе
си
и от всички, които те подтикват към лъжа.
„За кого
да
се женим?
– „Кого
да
обичаме?
Ще обичаш баща
си
и майка
си
, които служат на истината; ще обичаш брат
си
и сестра
си
, които служат на истината.
Ще обичаш роднините и приятелите
си
, които служат на истината.
Дръжте този идеал в душата
си
.
3.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 12.10.1930 г.
Може
да
си
ги държите за спомен.
Надявам се
да
сте добре.
Поздрав на всички приятели.
4.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици, Димитровден, 8 ноември
, 8.11.1930 г.
За тази екскурзия може
да
се прочете в спомените на Олга Славчева:
Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]
събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Нападала е по земята всичката им шума и вятърът я разнася, където му е воля.
Из въздуха с крясък се носи ято птици.Потайна доба.
О, последните сякаш имат космична конференция - всички са се събрали всред небето, всички до една!
Кога изпъплихме към Ел-Шедар, също не зная.
Небесното пристанище гъмжи от посрещани - те всички в бели одежди, посипват лазурния път, по който ще мине Царят на живота.
Цялата природа сякаш на пръсти се надига, за
да
го посрещне.
Потоците се надпреварят
да
го приветствуват с „добре дошел”.
Дрехите ни тежат от вода.
Почваме
да
пеем.
И неговата дреха е мокра, но Той не зъзне като нас... Усмихнато гледа всички, разговаря с някои.
Кой може
да
си
помисли, че времето ще се развали?
След такава тиха, ведра нощ, след величествения, красив изгрев!
Напразно му пеем песни, напразно го викаме, то е далеч от нас.
Изпратил вместо
себе
си
, това кално попище дъжда, а той офейкал към панаирите...Пътят е хлъзгав, кален.
Цялата природа е настръхнала, грозна, мрачна.- Слугинското пазарище развали хубавия ден.
Много слугини не са доволни от господарите
си
, много господари са изяли хака на слугините
си
... Така дума св.
Димитър, връщайки се от София, ядовит, мокър и кален, но колкото отива нагоре, развеселява се и времето се оправя.Гледаме го как върви нагоре, как пълзи по петите му обилна слънчева струя...Нивите са разорани.
Всред тая беда, с радостен лай срещу нас се хвърли бяло рунтаво куче.
Той иска дори
да
ни последва.
После пак навири опашка и верен на дълга
си
се затича към далечно стадо овци.
Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]
5.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 11.11.1930 г.
Ти засега трябва
да
употребиш оня нов метод на Любовта, който внася мир на душата.
Трябва
да
се забрави всичко онова, което обезпокоява душата.
Жаждата се утолява като се употребява водата, гладът се премахва като се употребява храната.
Живият хляб, Словото на Бога, Словото на Любовта в познанието на Оногова, Който носи вечния живот.
Само по този начин може
да
се помогне на страдующите души.
Всяка душа трябва
да
се събуди,
да
се новороди от Вода и Дух, родени от Бога - това е вътрешният смисъл на живота.
С вяра жива, с Любов непрестанна, течаща от Бога, човек може
да
помогне на своите ближни.
Ти пиши на брата
си
Асена, поздрави го нарочно от мен.
Аз ще се постарая
да
му помогна в пътя на живота.
Той
да
бъде бодър духом.
По-после може
да
му пиша.
Той трябва
да
си
научи урока,
да
поработи за Бога без страх.
Ти му изпращай своите добри мисли, Бог
да
го избави.
Поздрав на всички приятели, поздрав и вам.
6.
Писмо от Учителя до Стоянка Илиева
, 24.11.1930 г.
Любезна Стоянке,Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават
да
усвоят Пътя на Истината, който води към Първото Начало на живота - Бога.
През миналите векове са давани разни отговори на Свещените Книги; някои от тези отговори са задоволителни според времето
си
, но някои трябва
да
се обяснят в лицето на сегашната истина, а това съставлява най-важното за развитието на човешкия Дух.
Искай Любовта; търси Мъдростта; хлопай за Истината.
Не преставай
да
работиш.
Радвай се на най-малката твоя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил
да
видиш Великото на живота, скрито в малкото.Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива и расте и зрее.
Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за
да
видиш тяхната реалност и тяхната постижимост.
Той е създал света затова.Ако търсим възможното, ние търсим общуването с хората; ако търсим невъзможното, непостижимото, ние търсим общуването с Бога, а това е пълният смисъл на живота.
Благата на живота са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото.И тъй, Любовта е Любов за непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода.
Страданията и мъчнотиите са граници между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
Радостите и дарованията са плодове на непостижимото и невъзможното.
Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота; те не търсят постижимото и възможното; за тях това е дело на миналото.
За тях настоящето е Любовта, Мъдростта, Истината, животът, светлината, свободата.
Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага; от там иде силата на мисълта, на живота, светлата мисъл на Духа,Това е Пътят на Едногото и Пътят на съвършенството - това е Пътят на недостъпното.
В него се вместват всички велики блага.
Там гдето е животът, виделината, свободата, там съм и Аз.Само Божията Любов носи живот и пълна радост.24.ХI.1930 г.
7.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.12.1930 г.
Сега е време, когато всеки, който вярва в Господа, трябва
да
бъде силен в Дух.
Любов непрестанна трябва
да
пълни сърцето на човека.
Всеки, който люби Господа, живее, а който не - умира.
Моят поздрав вам и на всички приятели.
8.
Снимки на Дафинка Доганова - 1931
, 1931 г.
Снимки на Дафинка Доганова - 1931
Дафинка Доганова, дъщеря на Йордан Икономов -(1931 г.)
9.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 2 април
, 2.04.1931 г.
За разговорът проведен с Учителя на тази екскурзия може
да
се прочете в спомена на Боян Боев:
" - Не трябва
да
се отказва, даже и
да
го убият!
Той не трябва
да
се солидаризира с тези хора.
Ако спечелиш благоволението на хората, а изгубиш благоволението на Бога, всичко
си
изгубил!
Ти гледай
да
имаш благоволението на Бога!
Човек сам не може
да
воюва, той трябва
да
има тил.
Трябва
да
имаш зад
себе
си
други разумни същества, които
да
те подкрепят.
Там е силата на светиите и на силните хора.
Вътре в човека всякога се борят доброто и злото; той трябва
да
слуша спокойно, но съзнанието му трябва
да
бъде будно и
да
има връзка с Бога
Създават се желания у нас и като се оплетем в тях, после ни показват закона как
да
се избавим.
Ако аз ви излъча и ви пратя на онзи свят, няма
да
искате
да
се върнете, понеже там горе е хубаво.
Но за ваше добро е по-хубаво
да
сте тук на Земята.
Някога става следното: Някой заминава, напуща тялото
си
и друг влиза
да
живее в неговото тяло.
- Преди
да
влезеш в селото, ще се помолиш за
себе
си
и за селото, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който
да
те посрещне сърдечно.
Като отиваш
да
работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов.
На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение.
На всекиго ще говориш според това как може
да
разбере.
Във всичко живо
да
виждате проявлението на Бога!
Ти плачеш за дъщеря
си
, че е заминала.
Понеже Божественото Съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички: на хора, на животни, на растения.
"
Да
поразровя около цветето и
да
го полея струва много повече, отколкото
да
бъда при ангелите!
Защото ти като отидеш при ангелите, те не искат нищо от тебе, а на цветето ще дадеш.
А пък даването е по-горе от всички други неща.
Стана дума за молитвата, после за страданията.
Толкова
да
е интензивно то, че
да
забравите, че говорите на български.
Мисълта Ви
да
е толкова интензивна, че съществата горе
да
я четат.
Когато ти говориш при молитвата, духът ти, който знае ангелския език, превежда думите ти на този език.
И когато Господ ти говори, пак твоят дух превежда думите на Господа.
Една привилегия е, че страда човек.
Мъчно е, че страда, но след страданието идва едно голямо благо.
Никога не може
да
дойде най-великото благо, ако няма страдание.
И Христос не щеше
да
има това Влияние Върху хората, ако не беше минал през страданието.
Сега не могат
да
Го разпънат.
Според езотеричното учение във всички положения, В които човек се намира, и в най-сиромашкото, това, което той минава, е много Важно.
Като отидете на Небето, ще Ви пратят пак на Земята
да
спасите една грешна душа.
Двадесет години ще работите върху нея, за
да
я обърнете.
И ако я спасите, печелите и вие, и тя.
Разбира се, след като
си
свършите работата, ще има угощение.
Всички бяхме много доволни от хубавия ден, прекаран на планината.
- Това, което ние
си
позволяваме тук, в Америка само милионери
си
го позволяват.
Разговори на Ел Шадай
10.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 13.04.1931 г.
За тази екскурзия може
да
се прочете в спомен на Олга Славчева:
Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
Зная, кога аз тръгнах сама от града; как слънцето ме настигна по Драгалевското шосе, как срещнах безчислени возилници на мляко и толкоз магаретари със своите гюмове.
Зная, че небето бе синьо, синьо, като листовцете на полския синчец.
За награда на моята самота, колко петли ми изкукуригаха от Драгалевци!
Колко малки дечица, на които дадох по шекер, ме изпратиха, хе, чак до към водениците и тъй босички, полуголи още, хванати за ръце се върнаха в селото.
Навярно туй са селски воловари, които получават сега по един дар.
Всред селото, оная благодатна голяма чешма, която може
да
пои 100 села.Карай водениците днес е тихо - не мелят брашно.
Водата буйно тече от улея и облива още нестопените ледни висулки.
Млада подкарала тревица, чака само един слънчев лъч, за
да
се изправи.Минавам над Монастиря.
Едно по едно замлъкват и се разбягват на вси страни.
Мълчи цялата природа; мълчат вейки и цветя.
Що
да
видя?
Още малко и гората ще се промени.Някакво птиче плахо се обажда из тихата самотна гора - не ще
да
е от топлите страни, още е рано; па кой знае!
- Покажи се, птичко,
да
те видя!
Очите ти трябва
да
са бляскави като два скъпи брилянта и дрешката ти - слънчева.
Твоите крачка трябва
да
са златни със сребърни коленца и човчицата ти
да
е от рубин.
Покажи се,
да
те видя, ти самотна моя спътнице тук.
Владетелко на планинските усои, на извори, въздух и цветя, покажи се.Застанала на пътя, подпряна върху тоягата
си
, аз чакам... И, о, чудо!
Тя се яви - малка, сива, лека и подвижна като блян, сякаш блян, мечта!
Макар, че не беше златна и сребърна, но е прекрасна.Стара планина, като че още спи под тежка снежна покривка, нигде не е размърдала ни крак, ни ръце... А доле, градът обграден като в скути от планини, се протяга от нощния сън и запява всекидневната
си
песен...Днес е Великден.
Някъде пък са решили днес само
да
преяждат.Ето морав минзухар!
Що се не обаждаш, мили?
В устата
си
скрил жълто езиче, а под него - бисерна роса.
Тих ветрец го поклаща и то грациозно люшва главицата
си
, като че нещо му отговаря.Стоя, не гледам, не дишам, затварям очи.
Природата ме обгръща, аз ставам нейна.
Обградих го с много нежни грижи: топлих го върху гърдите
си
, поих го с устните
си
, давах му медни трохи и невинни мушици, но то умря.
Бавя се, сякаш
да
видя майка му и поискам прошка от нея - уви, няма никой, няма никой.„Комините” остават зад мене.
Профучава автомобил, отдето любопитни, сякаш съжалително ме гледат.
Чистички, пременени, нито ах и ох, горе на някоя поляна ще изядат печеното агне, ще изпият руйното вино и пак ще се качат на колата
си
.
Да
им е честито!
Ето го и Ел Шедар.
Завчас съм през брода на рекичката и на един дъх през лехи от минзухари съм горе.
Още една извивка, над мен е къс лазурно небе, което сякаш ще достигна с ръката
си
.
Погледът на всички е към мен.
Гледа ме и Той - цял облян в злато и сребро.- Ето ме, пристигам, Учителю!
Някои пеят, някои дремят, някои перат потните
си
ризи и ги простират по клонаците.
Някои стенографират думите му, други му задават нови въпроси, трети мълчаливо слушат, озарени с една тиха радост и вяра в безсмъртния живот.Обяд.
Колко много бели хлебчета на кръга, червени яйца, салати, нов чесън, сирене и още що ли не!
Всеки трапезник поднасяше на ближния
си
от обяда
си
.
Даже и Цеко днес яде като Лукула.
[Лукул - Римски консул, известен с банкетите
си
] Лицето му широко и алено руменее от слънцето.
Малките му сини очички сияят от здраве и доволство.После се отдадохме на почивка.
Никакъв глас: ни плисък на вода, ни чуруликане на птичка, ни говор, ни шумолене на клонка.
Навеждам се над бистрия поток и се оглеждам в кристалните му води.
Водата се плиска, пада, клокочи.
Бистри струи отскачат от камъните като в някаква тайнствена игра.Унасям се в красив блян.
В очите им грее вечния празник на Живота - Любовта и Надеждата.
Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
11.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден
, 6.05.1931 г.
За тази екскурзия може
да
се прочете в спомен на Олга Славчева:
Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар]
сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар]
От снощи
си
думаме: Ще вали, или няма
да
вали утре?
-
Да
, ще вали, без друго, твърди някой, що гадае по облаците.
Наистина, небето намусено, сега ще заплаче.Аз пък желая
да
не вали - целият ден утре
да
грее слънце и нищо друго!
Ставам рано и от новата
си
квартира - на Изгрев.
Тя е пуснала вече копринени листи и се радва на новата
си
премяна.
Нито следа от застрашаваща буря.
От дясно димят комините на Драгалевци, от ляво - на Симеоново.
Каква дълга и красива върволица от хора!
Като че ли цяло село бяга, бяга нанякъде със скромен товар на гърба
си
.
Тук гората едвам сега развива листе, сякаш боязливо... Но пролетните цветя са
си
дали среща и се надпреварват
да
се хвалят със своите нови дрехи.
Ще ти се
да
седнеш до тях и никога
да
ги не оставяш.
Ще ти се
да
разгърнеш ръце на високо и на широко,
да
допреш сърцето
си
до сърцето на природата и
да
дишаш,
да
дишаш...Горе съм на високо.
Гледам как се точи дългата пъстра верига от пътници, като жив наниз на планината.
Тук таме почиваме и пием някоя глътка топла водица от термосите
си
.
Също като у дома
си
.
Оставяме с доверие дрехи и раници по камънаците и се разхождаме из благоуханните хълмове и усои...Днес цял оркестър от цигулки, мандолини и китари.
Цигуларите, извили шии, теглят ли теглят лъкове, а китаристите се навели над своите инструменти, сякаш ги карат
да
се отличат днес, както никога.Учителят е горе на скалата.
Над нас трепка синия лазур, сякаш не е това небе, що вчера предвещаваше буря.Учителят ни говори за вярата.
Спомнихме
си
заедно с Него за нашите бедствия към Мусалла, как всред най-голямата буря, успяхме
да
видим изгрев слънце от свещения връх, почти същия час, почти едновременно с нашата молитва под обилния дъжд, вковани от лед и скреж.
Да
, спомнихме
си
ние как пътувайки нагоре към върха всред стени от облаци и мъгли, чухме онзи тайнствен хор, извиращ от пропастите и скалите.
Как тогава по косите ни светеха електрически искри и по ръцете ни - крайчеца на пръстите ни, когато изправим ръката и по кокалчетата на дланта, когато я свием.
Някои имаха искри по клепачите, по края на веждите
си
.
Спомняме
си
как тогава зората се пуква.
Нищо се не вижда около нас.
Разтика ги далеч от хоризонта, подобно навита завеса на огромна сцена, и слънцето победоносно се показа пред очите ни.
Да
, точно на време, точно!
Бяхме се изкачили вече всички горе, всички до един и то се яви!
Каква възторжена песен екна тогава от безброй гърди, каква пламенна благодарност се понесе от толкоз сърца!
Той се радва, че не сме забравили усилието на природата
да
покаже на своите възторжени обожатели една от скъпите своите усмивки.Неусетно сме изгладнели тъй много, че когато изсвириха за обяд, мигновено се редим в кръг и празним раниците
си
.
Слънцето ни целува, ветрецът ни милва, и ние щастливи, прещастливи, заедно с нашия Пастир - Учител, приемаме благодатната храна.
Всеки иска
да
е близичко до него.С нас е инженер Хаджийски от Детройт.
Ходил в Съветска Русия по доставка на тракторите.
Този българин - съвсем поамериканчен, не е забравил здравия български хумор, който съпровожда винаги речта му.
Той отхвърли вестникарските заблуждения.-
Да
, велика е Русия, казва той - наистина е велика.
Тя ще служи на бъдещето човечество като фар към един нов и най-безопасен бряг.Г-н Хаджийски отново се връща в Америка, като ни остави доста мил спомен.- Ех, благодарим ти, св.
Да
ти е жива невестата, дечицата ти,
да
ти е жив коня - змей шестокрил.
Гергьовден, 6 май 1931 г., сряда, [Витоша, бивака Ел Шедар]
12.
Снимка на Елена хаджи Григорова и Пеню Ганев с учениците си в село Равна
, 11.05.1931 г.
с учениците
си
в село Равна
Елена хаджи Григорова и Пеню Ганев с учениците
си
в село Равна, местността „Дупките", на 11 май 1931 год, деня на св. св.
13.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение
, 21.05.1931 г.
За тази екскурзия може
да
се прочете в спомен на Олга Славчева:
Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Звездите пък будни бдят, вглъбени в разчитане небесните тайни... Ние пък напущаме града преди 3 ч.
Кое
да
гледаш - нея ли, тайнствена и далечна в нощния мрак, или звездите, посипани горе в чудни геометрични чертежи... Кой ги постави там, кой със звезден резец начерта небето?
Може би, ще дойде време, и нови чудни халдейци ще ги разгадават по нов начин и ще предрекат ново бъдеще на земното човечество.
Нивите изкпасили.
Като че ли той им шепне: - Растете, порастете пълнокласи и едрозърнести!
Главата му е покрита с дебела облачна качулка, та не може
да
се види ясно лицето му.
То като че е покрито със сива пепел, като че ли е загаснало...От запад червени облаци се събират като петли бойци.
Те се тълпят над земята и бързо, диво се движат един срещу друг, като нетърпеливи бойци, жадни за победи, жадни
да
се сбият върху небесната арена.
Буря ни сви и не дава
да
мръднем.
Градът потъна в синя мъгла и изчезна.
Тук-таме едвам личат белите ленти на далечните реки.Само храстите се радват.
Но ние успяваме
да
се доберем до горския път, под високите буки, сплели върхове.
А бурята фучи над нас, иска
да
ни глътне, но не може
да
ни намери из храсталака...Едвам се добираме до Ел Шедар.
Дори и огън
си
наклаждаме.
Почиваме
си
.
Нека
си
духа!
Ако може, нека ни грабне сега и ни понесе из въздуха.По едно време, умориха се петлите, спряха
да
се бият - олеква ни.
Лицата ни са обгорени от слънце и вятър, издават чудна жизнерадост.
Облаците, като че изгубиха силата
си
, побеляха.
Слънцето, свило юмрук, се провира всред тъмните небесни войскари, диреше път към земята... Сините процепи се разширяват и почват
да
се сливат.
Избута ги то с яките
си
пестници и цяло зачервено от умора ни се усмихна.
Бягаме от огньовете, греем се на слънце, дори дирим сенки... Цялата природа просия, както ... човешко лице, осияно от внезапна радост.Събираме се на купчини и пеем.
Беседваме, почиваме
си
.
Учителят отговаря на зададени въпроси.
Всички се ползваме от разговора и
си
позаписваме нещо.
Всичко старо, казва Той - ще
си
отиде и помен няма
да
остане от него.”Обедната ни зала е огромна.
След обяда всичко се почисти и трапезата ни пак доби предишния
си
порядък.
Чешмичката през всичкото време ни пее и още повече развеселява нашия Ели Шедар.Почиваме до 4 ч., правим обща благодарствена молитва и тръгваме.
Слънцето чакаше на запад
да
се приберем, то стрелкаше с лъчи немирните облаци, като че им се сърдеше за сбиването.
Слизаме по зеленината с разноцветните
си
дрехи - прилични на бели и морави ружи, лалета - жълти и червени, които се полюляваха по зелената морава.Изгревци
си
остават там.
Учителят ни поздравява и влиза в стаята
си
, а ние от града, се упътваме надоле.Там, отново окъпани, но с топла вода, със сухи дрехи в топлата постеля, потъваме в божествен сън, осеян с чудни картини от небесната борба днес.
Възнесение, 21 май 1931 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
14.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Това се вижда от спомена на Олга Славчева, където е написала:
Описанието на екскурзията може
да
се прочете в:
Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Почти не усещам, че нося пълна раница на гърба
си
.Колко хубаво се вижда всичко!
Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни.
Крайпътните дървета се разшумили и листенцата, повявани от вятъра, нещо тихо
си
шушнат и доверяват.
По телеграфните жици се нанизали безчислени лястовички - в надпревара цвъртят, сякаш обсъждат важно решение.
Застоявам се
да
ги погледам.
Ето още прииждат; кацат по телта и удължават живото, чуруликащо въже.
Дали е някой научен спор, или сватбено споразумение, или важно откритие на рояци мухи... Отминавам ги, нека
си
цвъркат.
Сега пък се заглеждам в живото бистро поточе, пеещо по продължение на шосето.
Цветовете от дървесата вече са паднали и на тяхно място зрели череши, бели и червени, закачливо се подават.
Ето и сливи, зарзали, дори и пъстри зарзалки се перят между клоните и се радват на хубостта
си
.
Някакъв непознат изблик ги кара
да
чуруликат,
да
пеят,
да
цвъркат,
да
кукат.
Като че ли дъжд от звуци се посипал из въздуха и едри капки падат по многоводно бистро езеро.По Витоша - облаци... От Рила и Люлин се тълпят мъгли, сякаш се готвят за генерално сражение.
Даже град
да
вали, пак ще вървя при моята мощна приятелка - поетка - философка, лекарка... От нея напират към мене живи вълни на обич и гостолюбие.
Дишането ми се усилва, сърцето ми забива по-радостно и живо.
Някъде е падало гръм - мирише на колендро.
Като че ли бия криле
да
политна високо, високо.
Толкоз съм изпотена, че роса по косите, по веждите ми тече, която безспирно бърша с кърпа.
Не ми се иска
да
почивам, макар че нагрети камъни, дънери ми кимат
да
седна, продължавам пътя
си
неуморно напред.
Докосвам устните
си
до някои и пия... Сякаш поемам същински еликсир.
Така изреждам доста листи, от които лицето ми се мокри и гърлото уталожва.Отсреща ми фучи мотоциклет.
Как се е засилил!
Сякаш искат
да
ме полюлеят в бяла люлка.
Това са горски духове, които обичат
да
си
играят... О, елате, разходете ме!
Навярно те виждат страшното ми сгорещяване и се спуснаха
да
ме разхладят.
Тъй ме нацелува то, че добре опари кожата ми, изгоря лицето ми като на суданка.
Чия сила скрита у вас излюпва пиленцата ви и прави
да
им растат крилцата?
Не ти ли, пак, даде сила на нозете ми, и тоя чуден блясък на очите ми, тая песен в гърдите ми.
Ето ме на Ели Шедар.
Вадя из раницата
си
сухи дрехи и съвсем тънка роклица.
Така загърната с пелерината седя на припек и до мене някой остави пълен чайник вряла вода.
С остро ножче
си
режа голямо търкало лимон, стисвам го с пръсти и го спущам в чашата
си
.
После подремвам върху посланата
си
на тревата пелерина.
Една жена е донесла чак тука двегодишното
си
дете, а друга, още по-юнакиня - 11 месечно сукалче... Донесли са ги в раници, на гръб...Чува се цигулка, песни.
Ел Шедар е нашето дома.
Отсреща борчетата са се вече извисили.
- На Родопите - казаха.Четохме беседа: „Моето царство не е от тука”.
Какви ценни мисли е казал Учителят в тази беседа!
Всеки остана с една светла мисъл в
себе
си
за размишление.
Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
15.
Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).
, 27.06.1931 г.
Датата на качването е определена от описанието на снимка, правена на 1 юли 1931 г., Където е написано: "Лагерът при второто езеро Елбур в първите дни на юли 1931 г.
Йордан Савов. 2.
Предполага се, че датата 29 юни е на пристигането?
Има общи описания на този период в спомените на Учениците (без конкретни дати).
Брат ми беше на три години, много кротко дете и остана на грижите на леля ми Руска Ковачева, сестра на майка ми, а ние тръгнахме за Рила със свако ми, Тодор Ковачев, съпругът на леля ми Руска, синът им Боян и един негов приятел Яко Бенвенисти - евреин.
Много ни блазнеха гъбите, но ние не смеехме
да
берем, не знаехме, че това са печурки.
Отначало аз вървях доста добре, но като наближихме хижа „Скакавица" се уморих и почнах
да
изоставам.
Тогава
си
спомням, че бате Боян и бате Янко ме дърпаха с един бастун докато излезем на бивака при II-то езеро.
Като пристигнахме на бивака тя извади една торба, ушита нарочно вместо дюшек, напълни я със сеното и така бяхме изолирани от твърдата земя и от влагата.
Като направиха палатката ме сложиха
да
си
легна.
Станах и започнах
да
се събличам, но ми казаха
да
не бързам, защото сега ще се скрие слънцето и ще става все по-хладно.
Наоколо имаше гора от клекове и то високи, в които можеше висок човек
да
се скрие.
Помня, че топлехме вода, разхлаждахме я и отивахме в клека, където се изкъпвахме.
Обаче един ден чухме някакво раздвижване, глъчка и тогава казаха, че една крава се била заклещила между скали, та
си
била навехнала или счупила крака.
Но по тоя повод се беше вдигнало доста шум и на сутринта Учителят каза, че занапред тук няма
да
се събираме понеже мястото бе омърсено.
Може
да
е имало и други причини, но това е останало в моето детско съзнание.
Които са били по същото време на Рила ще знаят повече подробности за преместването на Молитвения връх, но аз самата това
си
спомням.
Същата година по това време бяха дошли и едни чехи, които
си
носеха една гумена лодка.
Те
си
построиха палатка близо при нас край второто езеро, приобщиха се при нас, та и аз съм се возила с гумената им лодка във второто езеро.
Искаше ми се
да
ме запита нещо.
Та тя сипа в чинийката сладко, сложи и една чаша вода в една по-голяма чиния и ме изпрати
да
ги поднеса на Учителя.
Последният прие сладкото, а после говори с майка ми и запитал как съм дошла до бивака, дали на кон или съм вървяла.
Майка ми казала, че съм вървяла, а Той обърнал внимание, че е добре всяка година
да
ме водят на Рила.
После майка ми казваше, че преди
да
отидем на Рила съм била черна и жълта, а след това вече съм имала розови страни.
Помня, че играехме с децата, от които най-добре
си
спомням Станка Тотева, дъщерята на бай Иван-каруцаря, с която бяхме връстници.
Веднъж се бях подхлъзнаха на един камък в езерото, намокриха ми се гуменките и после трябваше
да
пазя палатката докато изсъхнат последните или
да
ходя боса, защото през деня ставаше много топло, необикновено горещо.
Много обичах
да
седя край Мария Златева и
да
я слушам, когато свири на цигулка.
Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева
да
я слушам, когато свири.
Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка.
Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на гръб, понеже
си
бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса!
" Аз му отговорих: „Няма
да
те забравя, когато поглеждам звездите, ще
си
спомням за тебе".
Много интересни и хубави бяха вечерите край огнището, когато пеехме много песни, някои декламираха или разказваха, свиреха и накрая правехме молитва и отивахме
да
спим.
Имам и една снимка, която направиха, когато
си
тръгвахме от Рила, с багажа и конете.
Спомням
си
още, че бяха донесли на Учителя веднъж една много голяма гъба-печурка, голяма почти колкото шапка.
Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз.
Пропуснах
да
кажа, че когато отидохме на Рила ни съобщиха, че на другия ден ще отидат на екскурзия.
Тя казваше по-късно, че Учителят нямал намерение
да
отива чак до Еленин връх, но „тия софиянки вървели като кози" и като казали: „Учителю,
да
отидем до Еленин връх!
" Тогава били стигнали до някъде, но те казвали, че е близо, не било далеч.
А мама казваше, че не е било никак близо и че много се била уморила, макар че беше още млада и ходеше добре.
Тя споменаваше и това, че искала
да
ходи по стъпките на Учителя, но като вървяла след Него Той неусетно отивал напред и тя изоставала.
Когато от Рила слязохме в София на Изгрева и се готвехме
да
си
заминаваме в Русе стана нещастие с момчето на брат Йордан Новаков, който по-късно беше ръководител на братството в Русе.
Неговото момче Георги беше мой съученик от училище и като ходили из града в София го премаза някаква министерска кола.
Ние с мама също бяхме из града, но не бяхме с тях.
Но когато се прибирахме на Изгрева и вървяхме по шосето край гората видяхме майка му, Стефка Новакова седнала на земята като
си
скубеше косите от скръб по детето.
Нали трябваше
да
го погребат в Русе.
Учителят е в средата 3 ред отдолу.
На снимка № 2, която е на първия молитвен връх, на втория ред отдолу в ляво, четвърта под ред с кърпа на главата е майка ми Вичка Марашлиева, до нея Златка Константинова от Русе, която е три години по-голяма от мене и също учеше в немското училище, до нея в дясно се вижда моята глава - Марийка, където сме на закуска.
На третия ред от ляво са Георги и Васил Константинови от Русе и точно зад майка ми Друмка, съпругата на Георги Константинов.
Учителят е на 2 ред отгоре в средата - храни се.
По средата седналия Никола Нанков, а до него в ляво изправен Васил Константинов.
Учителят е на 4 ред отгоре в средата.
В ляво горе изправен с вдигната над брадата ръка Боян Ковачев, син на Тодор Ковачев.
Свири на цигулка Симеон Симеонов.
На една снимка виждаме: Лина Димитрова, Георги Димитров, Вичка Марашлиева, Друмка Константинова, Стефка Новакова, Георги Константинов, над него в дясно Велик Константинов, до него Васил Константинов, по- долу Тодор Ковачев, Йордан Новаков, Яко Бенвенисти, Георги Новаков, Марийка Марашлиева, Жана Новакова, Златка Константинова, Боян Ковачев и Стою Маркова полегнал до камъка.
Вероятно и другите трима
да
са от Русе, но не мога
да
ги позная.
Спомням
си
, че ме бяха повикали малко преди
да
направят снимката.
Описаните снимки ще бъдат отпечатани в специални албуми към документацията на поредицата от „Изгревът".
Когато от Първото езеро започваме
да
се изкачваме по пътеката, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро.
В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя.
Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време.
Чак през 1932 година, през месец август, когато правехме молитвите
си
след изгрева на слънцето, видяхме, че самото място, където бяхме, не бе много удобно за наблюдение на изгрева.
Билото се извисяваше над езерото, но то беше ниско в сравнение с онези възвишения, които се намираха от лявата му страна и пречеха на слънцето
да
изгрее по-рано.
Тогава приятелите решиха
да
отидат на онзи по-висок хребет от лявата страна на езерото,
да
го огледат и
да
потърсят друго място, от което по- добре и по-удобно
да
се наблюдава изгревът на слънцето.
Там всичко бе обрасло с клек и човек трудно се движеше.
Те намериха мястото, от което се виждаше цялата долина.
Тогава Учителят не беше добре, имаше парализа след нанесения Му побой и не можеше
да
се движи нормално.
Защото всеки може
да
прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел
да
направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят,
да
го направи като трон и по този начин
да
промени историческата истина.
Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка.
По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше.
Всички отивахме преди изгрева на слънцето.
Всеки
си
избираше подходящо място.
Много от приятелите имаха Неговата кройка и
си
бяха направили също такива пелерини.
Камъните бяха студени и всеки
си
носеше възглавничка или някоя дрешка, с която
да
си
подложи при сядане.
Всяка от нас
си
имаше строго определено място и тези места не ги вземаха другите приятели, защото знаеха, че са на стенографките.
Ние сядахме там, загърнати с дебели дрешки и пелерини, а понякога и с одеала.
Мнозина от нас отиваха по-рано, сядаха и потъваха в съзерцание и медитация.
Учителят пристигаше, сядаше.
Всички бяха в молитвено съзерцание.
Когато започваше
да
изгрява слънцето и преминаваше през цялото това пространство първият слънчев лъч, тогава всички ние ставахме на крака и наблюдавахме изгрева му.
Когато слънцето излезеше и в далечината се очертаваше целият слънчев диск, Учителят подаваше коя молитва
да
се изрече, както и кои песни
да
бъдат изпети.
Изгрялото слънце в далечината даваше представа, като че в този момент слънцето плува в небесната шир, а ние с Молитвения връх сме се извисили над земната шир и Духът е Този, Който ни обединява.
След като изпявахме песните, Учителят сядаше на мястото
Си
и започваше
да
говори и
да
дава Своето Слово.
В неделен ден също правехме гимнастиките там, защото в неделя имаше беседа от десет часа.
А когато ходехме на Третото езеро, както и на Петото, Бъбрека, или на Езерото на чистотата, под върха Харамията, тогава първо закусвахме, защото беше много далече и ние се връщахме оттам чак около и след обяд.
На Първото езеро играехме Паневритмия в онези случаи, когато дървата за кухнята привършваха и трябваше
да
донесем дърва за огрев.
Има запазени снимки, на които се вижда как Учителят е нарамил едно дърво и го носи.
А музикантите в едната
си
ръка носят кутията с цигулката, а в другата - подходящо за носене дърво.
Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината.
Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса.
Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място
да
седне, за
да
не Му духа в очите димът.
Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата на музикантите.
Симеонов почваше
да
кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките
си
, а четвърти казваха някоя приказка.
Накрая се казваха "Добрата молитва" и "Отче наш", всички напускахме вечерния огън и се прибирахме в палатките за нощна почивка.
Всичко три години беше горе.
Тогава Той каза: "Такива условия, каквито ние имахме през тази година за провеждане на съборните дни, Братството ще има чак през 1999 година".
След заминаването Му ние продължихме
да
се качваме на Рила, но никога не можахме
да
си
доближим до онова въодушевление и до онази обстановка на присъствие на възвишени същества, съединени чрез музиката на Учителя и обединени чрез Паневритмията в един величествен космически ритъм и кръг на живота, дошъл от безкрая.
Ще дойдат и други години, когато нас няма
да
ни има, но други поколения ще летуват горе на Рила, ще вървят по стъпките на Учителя и ще търсят Духа на Общението.
Първите две-три години излизахме сутрин за изгрев слънце и на молитва в дясно от второто езеро по склоновете над едно възвишение, където можехме
да
дочакаме първия лъч на слънцето.
Обаче в последствие като изучавахме околността ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше
да
се отиде лесно по билото.
Трябва
да
станем рано, за
да
хванем първият лъч на изгряващото слънце.
Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше.
Всеки сяда на своето място, което
си
е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее.
Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа.
Самата обстановка, изгревът на слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия
да
кажеш и
да
чуеш прекрасни неща.
Беседите държани тук са отпечатани и достъпни за всички.
Учителят също идваше тук на самият връх, на една скала Му приготвихме място за сядане и удобно място
да
сложи краката
си
.
В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък.
Тука сме прекарвали незабравими часове и никой няма
да
ги забрави.
Учителят обичаше
да
идва тук каквото и
да
е времето.
Обаче никакво време не ни спираше
да
излезем на Молитвения връх, бивахме винаги редовни.
Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар
да
биваше понякога времето студено, слънцето бързо ни стопляше.
Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за
да
бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади.
Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри.
Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота
си
и пътя
си
като ученици и слушахме Словото на Учителя.
Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена.
Това са формули, които Учителя ни е дал.
Например единия от тях гласи: „Люби Бога, обичай ближния
си
, търси съвършенството".
Аз не зная как ще ги опази този народ тези думи, но аз ги изсякох с длето и чук, за
да
ги има.
А на самият Молитвен връх, след като прекарвахме първо в мълчание, в размишление и съзерцание, след това гледахме зората, която менеше багрите
си
всяка минута, очаквайки първия лъч на слънцето.
Ние винаги гледаме
да
доловим първият лъч на слънцето, т. е.
Друга формула, която издялахме с длето близко до билото на този хребет гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
" Тези скали ще напомнят на хората за вечни времена какъв трябва
да
бъде ученика в пътя
си
.
На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше.
Камъкът е като стол четвъртит, но доста тежък и голям и само няколко души могат
да
го преместят.
От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове.
От тук се вижда билото на Балкана, съзира се Мусала, а при ясно и хубаво време се прозира зад Мусала и Белмекен.
От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове.
Ех, тук може човек
да
се нарадва на чиста и девствена природа.
Ти не можеш
да
я гледаш без
да
се замислиш.
Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх.
на Рила Учителят държа на първия Молитвен връх беседата „Мястото на Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г.
След като изнесе беседата каза: „Сега
да
излезнеме на Новия Молитвен връх" (виж стр. 155).
И от тогава започнахме
да
излизаме на този връх.
Тук всеки закусва леко, приготвим
си
малко провизии и тръгваме по пътечката към някои от езерата, където трябва
да
играем нашата Паневритмия.
16.
Снимка на Учителят и Георги Радев с приятели на Рила, 29 юни
, 29.06.1931 г.
Йордан Савов. 2.
17.
Писмо от Учителя до изгревяни. Рила. Езерата
, 30.06.1931 г.
Привет на всички.
Свобода, в която Истината живее.
От всичко към човека - Синът Божи.
Мирът на вечното благо
да
бъде с вас!
18.
Снимка на Учителят под навеса на палатката си, Рила - 8 юли 1931 г.
, 8.07.1931 г.
Снимка на Учителят под навеса на палатката
си
, Рила
Учителят под навеса на палатката
си
- 8. VII.
19.
Беседи, изнесени от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 12 юли
, 12.07.1931 г.
3. Симон Петър, 12 юли 1931 г.
20.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 13 юли
, 13.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
21.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 14 юли
, 14.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
22.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 16 юли
, 16.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
23.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 19 юли
, 19.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
24.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 20 юли
, 20.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
25.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 21 юли
, 21.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
26.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 22 юли
, 22.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
27.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 30 юли
, 30.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
28.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 31 юли
, 31.07.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
29.
Снимка на Учителя с ученици, Рила, Молитвения връх - 1931 г.
, 08.1931 г.
Няма дата на месеца, само на годината.
Избран е временно месец август, но може
да
бъде и юли.
1. В средата е Васил Константинов с дългото палто. 2.
До него седнал с дългите чорапи и с брадата е Никола Нанков. 3.
Над Васил Константинов е Учителят - седнал.
30.
Снимка на Учителя с ученици, Рила, извора 'Махабур' - 1931 г.
, 08.1931 г.
Няма дата на месеца, само на годината.
Избран е временно месец август, но може
да
бъде и юли.
Васил Константинов. 5.
31.
Снимка на Учителя с ученици, Рила, шестото езеро 'Сърцето' - 1931 г.
, 08.1931 г.
Стоянка Илиева З.Йордан Савов 4.
32.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 1 август
, 1.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
33.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 3 август
, 3.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
34.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 5 август
, 5.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
35.
Снимки на Учителя на екскурзия с приятели, 7-те езера, Рила - 5 август 1931
, 5.08.1931 г.
Йордан Савов. 2.
Димитър Цеков, държи в лявата
си
ръка бялата шапка, а с дясната се подпира с бастуна
си
. 2.
Йордан Савов. 4.
Казва се Пазар-дере, защото тук по турско време са докарвали стадата - говеда, коне, овце - и търговците са купували стоката, като са я дамгосвали с горещо желязо, като всеки търговец
си
е имал подходящ знак.
За това върхът над Пазар-дере се нарича Дамга - от дамгосва- не на зачервено желязо по хълбока на животните.
Йордан Савов.
Крум Няголов; 6, Йордан Савов.
Дата: 5.VІІІ.1931 год.
36.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 6 август
, 6.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
37.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 7 август
, 7.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
38.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 8 август
, 8.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
39.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 9 август
, 9.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
40.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата, лятната духовна школа. 10 август
, 10.08.1931 г.
Беседа, изнесена от Учителя на Рила - езерата,
Които чакат Господа, 10 август 1931 г.
41.
Учителя закрива лятната духовна школа. Слизане от Рила - 12 август
, 12.08.1931 г.
Дата на слизането от планината е описана в:
12 август, сряда, 8,20 часа сутринтаМъгли обгръщаха планината и летния ни лагер при Седемте езера.
Решихме
да
си
тръгнем рано тази сутрин.
Почувствахме непреодолим копнеж
да
останем още в планината,
да
се пречистим в нейната чистота, очаровани от неземните й красоти.
Възторгът събуждаше тъга по всичко хубаво тук, но пътуването беше вече решено.
Багажът беше натоварен на конете и всяка надежда
да
останем се беше стопила в скръбта ни.
Сигурността в стъпките на водачите пред нас се бе изгубила.
Виждахме само тревичките и малките камъчета пред нас и се сбогувахме с тях.
Тъжно ни беше, че не можем
да
поздравим красивите езера и върхове, с които ни свързваха толкова радости, възторзи и песни.
Скръбта ни от раздялата се смеси с чувството зa неопределеност, поради неизвестността, в която се движехме вече цял час.Страшна ли е планината в мъгла?
Може и
да
не е страшна, но защо ни обзеха тревога и смущение?
Може би, защото в хубав и слънчев ден тук човек се чувства господар, докато гъстата мъгла го прави неспокоен и слаб.Изведнаж, като из невиделица, в мъглата пред нас се появи езеро.
Познавахме добре кристалните му води.Изненадата ни беше голяма, но повече от всичко беше ясно, че сме объркали пътя.
По пътя
си
през мъглата бяхме направили завой и два часа по-късно се връщахме там, откъдето бяхме тръгнали.
Искрено се зарадвахме, че сме намерили нашия стар познат Махабур, който ни показа пътя, който трябваше
да
следваме.
Благодарихме и продължихме пътя
си
в планината.
Не бяхме отишли далече, когато се намерихме пред нова, още по вълнуваща изненада.
На поляната пред езерото се натъкнахме на наши приятели, които правеха утринните
си
упражнения.
Смущение, но и радост от ненадейната среща,се смесиха със съжаление, но накрая смехът поправи всичко.Учителя ни ободри и насърчи.
„Тази група - каза той - и
да
се отклони от Бога, пак ще го намери!
Мъглата вдигна воалите
си
, разнесе ги по високите върхове и откри хубостта на планината.Минахме през красивия свят на изгрева, а после потънахме в мъгли, за
да
видим по-добре в контрастите на един ден красотата на нашия живот в планината.
И така между многото забележителни дни, пътуването ни в мъглите на този ден, които ни върнаха при Учителя, го отличава от всички други.
42.
Снимки на Учителя при извора „Махабур' с група от Братството, 13 август
, 13.08.1931 г.
Дата: 13.VIII.1931 год.
Учителят нарежда хубавите бели камъни в басейна (коритото) на новата чешма.
Мария (Мичето) Златева - налива
си
вода при чучура на чешмата.
Същото подреждане както снимка № 35, като най-вдясно е седнала Мария Златева, след като
си
е наточила вода на чучура, който вдясно се вижда, че тече изобилно.
Същото подреждане както при снимка № 35, с тази разлика, че до Елена Хаджи Григорова е седнал Пеню Ганев, който по това време ги е фотографирал.
Отпред Никола Нанков държи термос с лявата
си
ръка, а до него с бялото сако е Георги Тахчиев от град Ямбол.
43.
Снимка на Учителя при извора „Махабур' с група от Братството, 14 август
, 14.08.1931 г.
Васил Константинов. 5.
Между Васил Константинов и Никола Нанков е Георги Радев. 14.
Подреждането на лицата е същото, както в снимка N° 39, като над Учителя е главата на Писинова.
44.
Снимки на Учителя при скалата с котвата и извора „Ръцете които дават' на Рила
, 22.08.1931 г.
извора „Ръцете които дават" на Рила
Учителят при скалата с котвата и извора „Ръцете които дават" на Рила - 22.VIII.1931 год.Снимка 7.
Учителят пред извора „Ръцете които дават" на Рила -22.VIII.1931 год.
45.
Снимка на Симеон Стоянов Костов с приятели в с. Мърчаево, септември 1931 г.
, 09.1931 г.
Снимка на Симеон Стоянов Костов с приятели в
Симеон Стоянов Костов с приятели в с.
Грозда на Сергей Визягин жена му, 4.
Сергей и Владо са братя избягали белогвардейци от Русия след революцията 1918-1922 г., 5.
Симеон Костов,6.
Ваца Симеонова - е съпруга на Симеон.
Отпред са децата на Симеон, на Сергей, 8.
Правият вдясно е Пеню Ганев, който ги е заснел с фотоапарата
си
.
46.
Учителя дава песента 'Аин фаси'
, 7.10.1931 г.
Учителя дава песента "Аин фаси"
Песента е дадена на 7 октомври 1931 г.
Текстът е предаден на древен свещен език.
Основната идея на тази песен е: Ти, който
си
основа на всичко, Ти, който проникваш и поддържаш всичко със Своята Любов, бъди благословен!
Нека
да
живея в Твоята Светлина, в Твоята Любов!
Колко желая
да
вървя в Твоите стъпки!
Целият ми живот
да
бъде за Твоя слава!
Аин фаси
Аин фаси, мекри заси,
Суа
си
син месул.
Сума
си
зен фесул,
Суа
си
син месул.
Сума
си
зен фесул,
Сума
си
зен фесул.
във небесните висини,
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
47.
Учителя е на екскурзия на Витоша с от 90 човека от Братството. 15 октомври
, 15.10.1931 г.
За тази екскурзия може
да
се прочете в спомен на Олга Славчева:
15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]
15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]
Звездите, сякаш кълбета навити със златна прежда, трепкат над нас.
Орион засвирил на брилянтните
си
корди, пее с багри и тишина.
Алдебаран -подобно лъчиста порта пропуща
да
мине под нея неизмеримото време на Всемира.90 души!
Застудя, зароси дъжд.
Всички се спущаме за дърва и ги купчим край огнището.Закуската и песните ни минаха под знака на изобилен дъжд.
Небето е тъй начумерено, тъй се въси, сякаш му е крив целият свят.
Разбягват се, без
да
ги гони някой и пак ни обгръщат, без
да
сме ги викали.
Но, кой ги гледа.
Прислонени край огъня как
да
е с нашите платнища и пелерини, слушаме разкази от Толстоя за Мартин обущаря и Молла Мухтиш Бей - от Михалаки Георгиев.
Даже някой и чушки
си
пече - хубава салата
да
си
направи.Учителят е между нас.
Учителят нарежда под платнището за Него
да
се приютят по-тънко облечените, а сам Той е при нас.
Та нима ще ни плаши такъв дребен дъждец, нас юнаците, които още усещаме на плещите
си
скорошното голямо Рилско кръщение...Обедът се прогласява рано - 11 часа почваме.
Всички сме братя и сестри - деца на един Баща, ученици на един Учител.
Кому каквото не достига, навреме се съобразява и се попълва необходимото.Един брат от Варна чак крепи за Витоша голяма кошница грозде и ябълки, които Учителят разпредели на всинца ни.
поемаме надоле.- Кой знае - мислим
си
ние - какво още е намислила Витоша, я
да
си
ходим по-скоро.
Сега небето плаче само, ами я ако заридае, ами я ако зареве, затрещи, зачупи ръце!
Ще зарони тя потоци сълзи, както
си
я знаем, ще ни направи на мишки...В селото нито капка.
Пътят към София съвсем сух.В 3 и половина сме
си
на Изгрев.
Учителя издига ръката
си
за поздрав и влиза в стаята
си
, а ние, що в града живеем, поемаме надоле.Дома.
Запалвам печката и затоплям вода за миене и вода за чай.
Дордето се приготви тя, готвя тетрадките
си
утре за лекция при Негенцов.
А може би скоро и изпит ще имам... Има много
да
се чете, затова, за освежаване днес, придружих нашите на Витоша.
Водата е готова.
После пия чай, после върху коленете
си
в леглото пиша тия редове,
да
се знае и
да
се помни, че където отиваме ний, ако е имало суша, вали изобилен дъжд.
Щом някъде има суша, нека бъдат извикани нашите хора, те ще докарат изобилен дъжд.
15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]
48.
Упражнение от Учителя, (упражнение за дишане, според ритъма на сърцето)
, 6.01.1932 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Граници в живота",6 януари 1932 г., Общ Окултен Клас, София
Станете всички!
Питате: Защо трябва
да
станем?
-
Да
направим едно упражнение за дишане, според ритъма на сърцето.
След това ще броите до три и ще задържате въздуха в дробовете
си
.
Значи, шест вдишки, шест издишки и при задържане на въздуха - всичко 15.
Не
да
изхвърлиш дявола, но
да
разклатиш основите, на които се препи.
Като броите до три и задържате въздуха, свивате пръстите на ръцете, без
да
ги движите.
Като броите, тялото не трябва
да
се движи, само ръцете се движат.
Свиването на пръстите, при задържане на въздуха, показва, че
си
взел нещо, задържаш го в
себе
си
, за
да
го използваш.
При издишане отваряш ръцете
си
настрана - даваш това, което
си
получил.
Като правите упражнението, няма
да
мислите за нищо, освен за дишането.
Въздухът е най-големият склад в който животът е складирал енергиите
си
.
След такива процеси, човек казва: Ще се мре вече.
Да
, ще се мре, но за анормалния живот.
Ако страдате от ревматизъм, това упражнение ще го изпъди навън; ако имате сърцебиене и него ще изпъди навън; ако имате главоболие и с него ще се справите.
Това няма
да
стане изведнъж, но постепенно.
Ако ритъмът на сърцето не е правилен, може
да
го регулирате с правата мисъл.
Мислете правилно, за
да
регулирате неправилния ритъм на сърцето.
49.
Учителя дава песента 'Сила, живот, здраве'
, 6.01.1932 г.
Учителя дава песента "Сила, живот, здраве"
Учителя дава песента на 6 януари 1932 г.
Изпейте новата песен: "Сила, живот и здраве".
Напишете
си
я всички,
да
я научите по ноти, за
да
я пеете правилно.
"Сила, живот и здраве, те са едно; служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта".
Силни са думите на тази песен.
Думите "сила, живот и здраве" представляват идейната страна на песента.
Като пеете "служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта",
да
чувствувате, че сте млади, че носите мъдростта в
себе
си
.
Младостта и мъдростта
да
бъдат в тебе вътре, а не вън от тебе.
Пейте така, че
да
се храните с пеенето.
Пеенето, музиката трябва
да
бъдат храна за човека.
Ще пеете и свирите по-малко, цял ден няма
да
се храните само с музика.
Колкото години сте пели досега, ако сте пели с любов, щяхте
да
станете първокласни певци.
Сила, живот, здраве
Сила, живот, здраве –
носители на радостта,
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
50.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари
, 19.01.1932 г.
За разговорът проведен с Учителя на тази екскурзия може
да
се прочете в спомена на Боян Боев:
Ще дойде време
да
го разберат.
Мнозина говорят днес на другите за страданията,
да
ги носят, но когато дойдат страданията при тях, казват, че е много мъчно и питат: „Няма ли по-лесен път?
Да
ви дам един метод: Образувайте
си
едно дружество от десет братя и десет сестри.
Като видите един брат замислен, една сестра
да
мине и
да
му каже: „Героите
да
не се боят!
"
Да
мине друга сестра и
да
му каже същото.
Така
да
се изредят десетте сестри - и на брата ще му мине.
Ако една сестра е угрижена, десет братя
да
й кажат същото.
Когато човек се развива, трябва
да
благодари.
Всичко, което върши човек, е само един повод, за
да
може
да
намери Истината и
да
се доближи до нея.
Трябва
да
познаем Бога навсякъде, във всичко, и в Слънцето, и в звездите, и в Луната....
Всеки човек трябва
да
бъде поставен при много неблагоприятни условия и
да
победи, и след това ще дойде благословението.
Йосиф е един от хубавите примери.
Не
си
разположен - направи едно най-малко добро.
Не чакай
да
станеш свстия изведнъж, без
да
Вършиш нищо и без
да
работиш.
Не оценяваш ли малкото, многото няма
да
ти се даде.
Стига
да
сме внимателни
да
ги наблюдаваме.
В бъдеще ще има
да
виждате много чудеса....
Всеки може
да
бъде щастлив.
Човек трябва
да
научи закона на щастието.
Като знаеш
да
се пълниш и
да
се изпразваш, всякога ще бъдеш щастлив.
Всички философи разглеждат въпроса за еднократното щастие.
Еднократното щастие е щастие, което престава
да
тече.
Тези философи не са разглеждали въпроса дълбоко...
В една вътрешна Школа има правило как
да
бъдете щастливи.
Може
да
бъдете щастливи колкото искате.Можем
да
ви предадем по десет, по сто килограма щастие - колкото искате.
Но шишетата ви трябва
да
бъдат еластични,
да
не се чупят като падат.
В света ние търсим златото.
Това значи: копаем дълбоко, за
да
намерим хора с будни души.
Да
се оставиш под влиянието на целокупната Природа, на ангелите, на въздуха, на целокупното Човечество -а не на отделен човек
да
те морализира.
Не се отваряй много, за
да
не се изпариш и
да
не изсъхнеш.
Но не се и много затваряй, за
да
не затлъстееш.
Ако поставиш 40 лева вход, то е щастливо число, ако поставиш 30 лева, няма
да
ти върви, 30 е нещастно число.
А някой път и без такса за вход
да
оставиш, салонът пак може
да
бъде празен.
Кръвообръщението зависи от храненето, а мисълта - от дишането.
Пиянството е донесло вреда, защото не е било на място.
И тогава в мен се заражда желание
да
Го търся.
Ако дойде Любовта, могат
да
ти дойдат и болести отначало, и други страдания.
Радвай се, че
си
започнал
да
се чистиш.
Любовта е дошла чрез тези страдания
да
те освободи.
Вие виждате един лош човек, но това е само временно.
И в най-лошите работи виждай Бога скрит!
Например някой иска
да
ме обере и убие.
Ако срещна разбойник в гората, ще кажа: „Господи, аз Те познавам, знам, че Ти
си
се скрил в тази форма".
И като търся така Бога и в разбойника, ще му кажа: „Знам, че няма
да
ми сториш нищо и че нямаш нищо против моя живот".
И тогава разбойникът наистина няма
да
ми стори нищо.
А като срещне друг човек, ще го обере, а може и
да
го убие.
философията е там - и в най-големите противоречия
да
виждаш Бога.
Когато Бог ни изпитва, Той иска
да
види доколко отношението ни към хората е отношение към Него и доколко отношението ни към самите нас е отношение към Бога.
- Всеки може
да
развие интуицията
си
,
да
познава промяната на времето например.
- Абсолютно никакви забележки
да
не се правят на децата!
Само със съзнанието
си
ще работиш.
детето ще дойде
да
ти се извинява.
Най-напредналите души от Земята ще се съединят с души от Шестата раса, които идат от горе.
- Една група напреднали същества слязоха сега
да
работят на Земята.
Да
, те слизат на Земята като работници.
Разговори на Ел Шадай
51.
Упражнение от Учителя, (упражнение за дишането)
, 19.02.1932 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Фактори в природата / Фактори на храносмилането",19 февруари 1932 г., Младежки Окултен Клас, София.
52.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Благовещение, 7 април
, 7.04.1932 г.
За тази екскурзия може
да
се прочете в спомена на Олга Славчева:
Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
[Витоша, бивака Ел Шедар]
Духа топъл, остър вятър, уместно е гдето
си
взех вълнен жакет и пелерина, и топла шапка; уместни са и подкованите ми високи обуща.Вървя след всички.
Искам
да
вървя полека,
да
се нагледам на всичко.
Заглеждам се по храстите.
Птички навред се разчуруликали; навярно пристигащи от юг, с крясък дирят старите
си
гнезда.Сини лазурни откъслеци небе поглеждат през облаците към още изтръпналата земя.
Сякаш това е някаква чудна войска, която невидимо пази България...От селата се извива дим в синкава струя.
Високо се вие голяма птица, чува се нейният вик... Крещи нещо, сякаш вика за помощ... Морав минзухар е изкарал вредом тънките
си
басми.
Навеждам се над него.
Как е могъл с това цветно връхче
да
пробие твърдата земна обвивка и
да
цъфне!
От вътре се подава жълто-шафранен прашник, с посипан по него жълт прашец, като някаква пудра... Сякаш го е правила горска фея.
С тъничките
си
пръсти, тя е развила нежния цвят и го е нашарила с боички.Изпод камъче пък надникнала бодра теменужка.
Красиво е тъмно моравото й облекло, обшарено със свежо зелено листенце.
Капе, капе снежния бряг, като че жали за прежнята своя сила и хубост, за своята белина и чистота.
Почивам
си
по камънаците и се радвам на крадливите слънчеви лъчи, надникващи от облаците.
Край мене заминават наши хора, позакачат ме, оставят ми в скута някой бонбон и бързат
да
се изкачат по-скоро.
Сякаш навсякъде ми е дома, всякъде ми е добре.Когато пристигам на Ели Шедар, чувам
да
ми се подбиват на шега: -Защо ти запряха воловете, а?
Аз се смея, не им казвам, че като пчела съм натежала от прашец и сладък сок, който ей сегичка ще излея в килийката
си
- моят бележник.
На разтланата жарава кипят гозби , чайници и се пекат картофи.Учителят с неколцина братя нещо подреждат около чешмичката; постилат още плочи около чучура.
Като сребро се сипят белите му коси над големия камък, що вдига от земята, носи го към чучура и го наместя с най-голяма грижа.
Първом му прави гнездо, поставя в него грапавата част, а равната оставя отгоре и я набива с камък
да
не се движи.Симеоновци са изсекли до клечка цялата горица на Ел Шедар.
Но, добър е Бог, пак ще подкара и за година, 2, 10, пак ще имаме млада буйна гора.Напостиламе пелерини, палта и слагаме глави на раниците.
Колко са изгорели всички лица!
Радваме се на скъпоценните му лъчи, сякаш срещаме отдавна забравил ни приятел.Но, пролет нали е.
После бързо грабва калните
си
поли и - дим
да
я няма.Небето пак се ухили над нас.
Учителят дава знак и всички се събираме на поляната.
Учителят в средата.
Правим плавни и красиви упражнения.
С нас има старци и старици, дори 4-5 годишни деца, които не по-зле от възрастните извиваха нежните
си
ръчички и крачка за исканото упражнение.
Как хубаво свиват юмручета и опъват слабата
си
детска гръд... Настъпва голямо освежаване.
Той говори за планинския извор, който размътен с някой камък, или пръчка, почва след късо време сам
да
се чисти,
да
се бистри от средата, а след малко съвсем се обистря.
Също тъй и ние дълго време
да
не задържаме у нас психически мътилки, а колкото може по-скоро
да
се хармонизираме.
Говори още, че 3 неща ни трябва
да
знаем:
Да
знаем, че Бог ни обичаДа знаем, че ближните ни обичатДа знаем, че ние обичаме ближните
си
.Накачулени около него, представлявахме една рядко хубаво картина.Обядът в кръг, също даде не по-лош изглед, достоен за една мощна киноснимачка.
Всеки е извадил пред
себе
си
бяла кърпа, върху която наредил какво ли не!
Халва, кюфтета от зарзават, ориз с мляко, маслини, сирене, кашкавал, мед, орехи, ябълки, лешници, бадеми.
Има ли нещо у едного, то сигурно ще премине и у съседа и т.н.
До 234 души - цяла хайдушка дружина, не, Априлско въстание.Полянката-трапезария е чиста, свежа ливада, по която сега тече бистър поток.
Чешмата пее наблизо и огласява околността с вечно веселата
си
песен.
Ето, от група на група, мили ръце разнасят кой какво
си
няма.
С щастлива усмивка на лице, всеки сякаш се надпреваря
да
надмине ближния
си
в правене добро.
Но той яде прясна коприва, а всичко друго, по чевръсти пратеници, раздаде по най-отдалечените краища.
После трапезата се раздигна, почисти се ливадата, по която не оставяме ни най-малка следа от гощавката.
Хе там доле към камънака ни придружават големите Симеоновски кучета, където получават обилна порция от хляб и кори от кашкавал.Лягаме на припек.
Дишаме с наслада чудния въздух, като се чувствуваме най-щастливите люде на земята.
Природата и Учителят ни направиха такива.Учителят свири на цигулка.
Главите им блещят на слънцето, златни, вълнисти, тъмни, сиви и бели.
В очите им сияе дълбока душевна услада.
Как нежно опира Той лък по струните, а какви чудни песни се раждат.
Като Го слушаш, след малко ти се иска
да
грабнеш бял пош и
да
заиграеш пред всички.
Като че вдишвах уханието на здравец и карамфил, като че ли
си
пил много вино и не можеш
да
стоиш мирен.
Цигулката
си
сложил под бялата
си
красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на академика, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти.
Около врата
си
е замотал дълъг копринен шал, плетен от някоя благодарна ръка.
Той пада върху гърдите и коленете Му в разкошни гънки.
Събул сандалите
си
, нозете Му, обути в бели чорапи, сега
си
отпочиват на слънцето.Ние сме възхитени, ние сме очаровани и мълчим, сякаш омаяни.
Ще ми се
да
викна и запея.
стягаме раници, гасим огньове, събираме се на сборно място за молитва.
Природата е най-величествения храм, в който душата най-волно и дълбоко се вглъбява в милостта на Бога.По извитата пътека, между още голите вейки, се шаренее нашият народ.
Бели, червени, сини, жълти, морави, розови блузи, палта, шапки, шалчета се стрелкат между клоните като райски птици.
Сивите облаци виновно се разбягват.
Слънцето засяда зад планината.
Групи по двама, трима и десетима летим към града, увлечени в красиви гледки или задушевен разговор.Срещат ни софиянци.
С учудване застават на пътя и оглеждат това бодро, развеселено множество, обиколило своя Учител, сякаш - своя цар.Боровата гора.
Как бодро стъпва и красива е Неговата осанка.
Като 20-годишен момък, изправил красива глава върху строен ръст, сякаш сега с възрастта, увенчана със слънчева диадема.
И те, на свой ред и по свой начин, празнуват красивия пролетен празник - Благовещение.Изгревци
си
остават на Изгрев, а ние, софиянци - към града.Кой слуша упреци и похвали.
Носени върху крилете на вярата в доброто, ние пеем своята нова песен над земята - Любов към Бога и природата, любов към всяка жива твар.
Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
53.
Учителя заминава за Рила - езерата. Започва лятната духовна школа - 1932 г., 14 юли
, 14.07.1932 г.
От записките на Пеню Ганев се вижда, че той с още няколко братя и Учителя са се качили на Рила за подготовка на лагера, преди преди пристигането на останалите.
Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила.
Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище.
През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.
Тези хора бяха: Учителят, Боян Пенев, Петър Шишков, Йордан Савов и още няколко души.
Иван седна
да
ги готви.
Учителят приятелски отива при него и казва: "Иване, я
да
видим ще направиш ли хубава манджа от гъбите?
Той даже в дома
си
зимно време отглеждаше гъби печурки изкуствено, в сандъци.
" Така
си
приказваха приятелски.
Аз имах друга грижа:
да
стопля една тенекия вода преди обед,
да
занеса тенекията на мястото, определено за баня и
да
поканя Учителя
да
се изкъпе (до обед всякога Той се къпеше).
Един ден аз Му казах, че водата е вече готова и Той отиде
да
се къпе.
Ха
да
излезе Учителят, ха
да
излезе, Учителят не излиза.
И полека надникнах
да
видя какво прави Учителят.
На мен ми стана мъчно, отидох и Му казах: "Учителю, оставете, моля Ви се, аз ще Ви изпера." — "И аз мога
да
пера." — и продължава
да
пере.
А отстрани чакаше Лулчев, имал нещо
да
докладва на Учителя.
Обаче като тръгна, Учителят много се нервира, възбуден до крайна степен и каза на Лулчев: "Пътят, по който вървиш, няма
да
те изведе на добър край, туй
да
го запомниш!
Лулчев иска
да
каже нещо и Учителят го пресича.
"Пътят, по който ти вървиш, няма
да
те изведе на добър край!
Ти
си
една горда душа, която трябва
да
се смири!
" А той иска
да
каже нещо, Учителят пак му казва: "Пътят, по който вървиш, няма
да
те изведе на добър край, туй
да
го помниш!
" И не му даде на Лулчев
да
каже нито дума.
Учителят отиде в палатката
си
, а той - след Него и
си
отиде, защото Учителят не го прие, той видя, че не прие вече
да
говори.
Учителят беше казал: "Аз не съм казал това, което той предаде на царя."
Дебел сняг бе покрил земята, но бе замръзнал, така щото можеше
да
се ходи по него.
Започнахме
да
се пързаляме по нея и ето, след малко стана хубава пързалка.
Георги застанал на долния край на пързалката, а аз отгоре се спущам с туристическите
си
обуща, но много силно се пързалям и в силното движение срещу Георгя, той ме фотографира с филмовото
си
апаратче.Втори сън: Намирам се у нашето, в родното
си
село, Водица, на новата „Каранфиликя".
Там стоя с работен добитък, за
да
ора нивата, но като че имаме тамо много ниви.
се помина, но сега
си
дошел и то неизвестно отгде.
Думам
си
: „Чудна работа, аз знаях, че баща ми се помина и аз нямам баща, а ето, сега той се завърна." След това
си
мисля: „Но това е сън!
И мен сега ми е драго, че имам баща и че теориите, какво мъртвите се не връщали, вече пропадат.
Там имаше жени, които
си
пълнеха съдовете с вода.
Аз започнах
да
се мия на чешмата, но като нямам сапун, ръцете ми не се измиват.
Ето, една жена с тъмен цвят на лицето, сладкодумна, бъбрива, ми подава сапун от кутийка, тая за сапун, и вътре два сапуня: един - за пране, друг - за лице „Сънлайт" именно какъвто аз обичам.
Избърсах се с една кърпа, която извадих от джеба
си
, но кърпата бе като синя, черна.
Сега трябваше
да
си
продължа за дома, но ми се искаше
да
простра кърпата
да
изсъхне, пък ме достраша
да
не я вземе някой.
Ще
си
отида
да
се порадвам на баща
си
.
Тъкмо ще потегля и ето, батьо Боби, братът ми, иде с каруцата, натоварил ралото и много сено и се качил отгоре, дойде пред чешмата и с каруцата тегли конете
да
се напият.
Заговори ми сладко, сладко и ме пита защо
си
отивам.
Аз му отговорих, че понеже нямаше какво
да
правя сега толкова рано на нивата, затова рекох
да
си
поотида,
да
се поразходя.
Тъкмо
си
говоря и се каня вече
да
се връщам, понеже той ми носи храна и сено за добитъка, конете почнаха
да
се отдръпват назад, за
да
потеглят из пътя.
Кога се дръпнаха, неправилно се възсукаха и докато се затека
да
ги оправя, те, както бе възвита каруцата, потеглиха и ето, много натоварената кола със сено, на която бе батьо, се гътна и така силно падна, че той остана на върха й и от силната инерция каруцата се претърколи, обърна и с ужас видях как каруцата премаза главата на батя.
Но той не падаше от нея, а тя така се изправи и потърколи наново и съвсем го премаза, но както бе той отдолу, конете се подплашиха и удариха на бяг.
Иван слезе долу в дола и погледнах: носи нещо на гърба
си
- носи батя, но целият труп е разпокъсан, черва, гърди, нищо не останало, тъй, като някое добиче, което са разкъсали вълците и не личи от какво е мършата, на такова заприличал.
Иван го носи на гърба
си
, а аз ням гледам и недоумявам за случката.
От целия труп, леш, само краката стърчат и то обути с моите обуща, дето са за дълъг път, но не тия, туристическите, които сега имам, а ония, които Йордан от Годеч ми направи.
Аз очаквах Иван
да
каже: „Ето брата ти!
Аз се питам: Сега, защо стана така, и тъй ли трябваше
да
стане, това ли е най-хубавото?
И дойдоха ми на ум Учителювите думи, че каквото и
да
стане, кажи: „Така трябваше
да
стане и това е най-хубавото, което можеше
да
стане." И аз, въпреки лошата гледка на тая отвратителна мърша,
си
казах: „Е, така е най-хубаво, както е станало.
Бог
си
има план и сега това е станало по тоя план.
Той плаща стари дългове." Но сега, щом го съзрях, още кога го носеше Иван на гърба
си
, и го видях с моите чепици, аз
си
помислих: дали бих могъл
да
ги нося, като са останали на краката му, докато умре.
Помислих, че мога
да
ги нося, но от друга страна се вече отвращавах от тях при мисълта, че те са били на краката на мъртвец.
Но сега какво
да
правя, как ще съобщим на буля?
Ами нали аз се радвах, че баща ми се завърнал, макар че го знаях, че е умрял и съм присъствувал на погребението му, каква тревога за домашните, каква изненада!
Веднага в тоя ужас
си
спомних, че батю няма наследници.
Като че сегашните му три деца ги няма, и буля я няма, и че неговата стока се пада
да
я разделим аз и Иван.
Аз
си
помислих, че ето, че аз по неволя съм станал сега по-имотен, вече 50 декара ниви ще имам.
В тая размисъл пред тая мърша сега напредя ми и от друга страна за баща
си
, който сега
си
дошъл и е жив - ето, се събудих и гледам, че се съмнало, а аз съм легнал на лявата
си
страна и затова и сънят е страшен, отвратителен.14.VII.1932 год., четвъртъкСтанахме от сън.
Всички се раздвижват по Изгрева, Приготовление за Рила.
Аз съпровождах конете.Вечерта спахме над Паничище.
През нощта валя малко дъжд, но Учителят през нощта му построиха палатката и спасиха багажите от намокрюване.15.VII.1932 год., петък, на езератаСтигнахме на езерата къде 2 ч следобед.
Но това лято няма голяма влага, както миналото.16.VII.1932 год., съботаПонеже много хубаво време бе, аз станах в събота рано и отидох на изгрев, С Минко двама бяхме само, всички другм
си
отпочиваха.
Ходих къде 11 ч през нощта на чешмичката за вода.
НАГОРЕ