НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
1000
резултата в
14
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа.
Но сега вече положително знаем, че авторът
на
безбожните глупости по адрес
на
гражданите,
на
Църквата,
на
чиновничеството,
на
учителството и
на
духовенството е Николай Велчев, печатар в Бургас, следователно общественото презрение минава за негова сметка, а не за сметка
на
Т. Стоянов."
В потвърждение
на
това, че не Т.
започва работа като чиновник в представителството
на
АД „Сингер" (предприятие за продажба
на
шевни машини).
Често е похвалван и награждаван за усърдна работа.
се сдобива със 7 дка земя
на
Изгрева, която през 1958 г.
е отчуждена.
Работата му в „Сингер" е доходна, което му дава значителна материална независимост.
Тази материална база би могла да послужи евентуално за създаване
на
семейство, но за да остане верен
на
препоръките
на
Учителя Петър Дънов - „да работи" за Божието дело, той не се оженва, а живее с роднини.
Стоименов има наистина възможност да се занимава с братски работи и до края
на
живота си остава най-верният член
на
Братския съвет.
Честен, спокоен, уравновесен, добре разположен, леко критичен, но безупречен в работата си, той става един от стълбовете
на
Бялото Братство.
По маниери и движения наподобява английски лорд - винаги хубаво облечен и с добра обхода към околните.
Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава.
Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви.
Тогава изгрява щастливата звезда
на
Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си.
Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер
на
Братството - при него се съхранява десятъкът.
В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите
на
някои.
Не
на
всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е
на
вличал гнева
на
братята.
Също така е председател
на
Младежкия окултен клас, а заедно с П.
Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията
на
съборите.
След заминаването
на
Учителя Петър Дънов той става ръководител
на
новоизбрания Братски съвет до своята смърт.
Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране
на
Братския живот.
Той е научен да спазва законите
на
държавата.
Като съвременник и сподвижник
на
Учителя Петър Дънов през всичките тези години той знае становището му по много въпроси и затова много държи да се спазват законите
на
държавата.
Той е привърженик
на
законността при всяка една власт и с оглед
на
това държи да се направи устав
на
Бялото Братство.
Според спомените
на
Борис Николов Тодор Стоименов лично го предлага за следващ ръководител
на
Братството и в потвърждение
на
това му дава личния си пентаграм, с който работи около 40 години.
Пред всички ръководители от провинцията той съобщава намерението си, което бива прието единодушно, най-вече заради огромния му авторитет и уважението, с което всички братя са се отнасяли към него.
Напуска този
свят
на
22. Х.
Според спомените
на
Т.
Стоименов, когато Учителя Петър Дънов идва в Бургас през 1901 г., той е изключително скромно облечен, но винаги чист.
Отсяда в квартирата
на
Т.
Стоименов и спи с него
на
едно легло, тъй като липсва второ.
Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите
на
жена си.
Т. Стоименов е
на
квартира в дома
на
един грък, който обитавал съседната къща.
Стоименов
на
вечеря заедно с други братя и сестри.
Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно,
на
умиране.
Всички лекари вдигнаха ръце.
". Той изважда от джоба си една неупотребявана носна кърпа, подава я
на
разтревожения баща и му казва: „Като си отидеш, сложи кърпата
на
лицето
на
детето".
Той я взема, благодари му, бързо си отива у дома и я слага
на
лицето
на
детето.
То веднага заспива.
Когато
на
другия ден се събужда, е вече съвършено здраво.
Бащата отива наново при Учителя Петър Дънов и през сълзи му благодари.
на
въпроса какво е личното мнение
на
Т.
Стоименов за г-н Дънов и неговото Учение, той отговаря: „От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега всички наричаме вече Учител, от всички мои критични наблюдения за близо 40 години аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божи пратеник не само за България, но за целия
свят
.
Той е видимият представител
на
невидимото Всемирно Бяло Братство,
на
което глава е Христос и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие
на
Земята.
Това Братство работи между всички народи с различни форми, за да се събудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи
на
Божията Любов,
на
Божията Мъдрост и Божията Истина.
Тия принципи ще преобразят света, като внесат топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите
на
хората, за да бъдат те достойни граждани
на
това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори
на
Земята,
на
която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества
на
Шестата раса.
Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята!
Но от Този кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето
на
духа, какъвто друг историята не познава.
За Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов
на
жертвениците.
Хората
на
плътта ще се самоизядат, а хората
на
Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто
на
цялото човечество.
Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога.
", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята
на
Отца Моего".
И: „Господ не гледа
на
лице, но
на
сърце".
Резултатите са, които определят качеството
на
извършената работа.
Учението
на
Учителя е учение за целокупния живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия
свят
и всички религии.
Така е и с душите, докато укрепнат.
Животът - това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с Волята
на
Бога.
А щастието и величието
на
един народ зависят: 1.
От високия морал
на
отделното семейство; 2.
От разумността
на
неговите общественици; 3.
От проницателността
на
неговите държавници, защото държавниците, това са банките, в които се влагат капиталите
на
Невидимия
свят
, и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце.
Обикновеният се спира
на
проявата, а разумният търси да се справи с причините.
2.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта)
, 20.04.1900 г.
(отворена карта)116
Киров,Отворената ти карта получих.
Не можеше да бъде и другояче - слабият трябваше да даде място
на
по-силния.
Всичко ще си дойде
на
мястото
на
уреченото време.
Не давайте място
на
лукавия.
Ний преминаваме тежки времена.
Аз се завърнах в дома миналия понеделник.
Вътрешно имам да премахна много мъчнотии.
Приготовлявам се да ги посрещна.
Поздравлявам нашия приятел Тодор.
Той е живот
на
един пътник.
3.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 4.05.1900 г.
Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом.
Здравието е потребно за тялото и
душата
, а веселостта за духа и сърцето.
Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и радостни за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда.
Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро.
В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността
на
душевните ни чувства.”
Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни.
Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо.
По Великден ний присъствувахме във Варна, гдето срещнахме нашите приятели и имахме неколко събрания в които разгледахме много неща и дойдохме до едно заключение.
Нам щеше да ни бъде още по-приятно ако имахме и Вази помежду си, но види се такава беше волята
на
провидението.
За теб имам да Ви съобщя некой и други неща, но те ще останат за кога се срещнем.
Аз писах за книгата
на
William Stainton Moses но още не съм получил отговор.
Мислите ли да идите до Варна тази година?
Какво стана с Вашата пенсионна книга?
Некой и други мисли имам в умът си, които ще Ви предам в тия неколко изречения и надевам се да Ви послужат.
“Отивайте, ходете, напредвайте.
Имайте в очите си светлината
на
зората.
Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник.
Точност в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината
на
светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос.
“Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов.
Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и Религията.
В едното или в другото любовта е всичко: край, начало и среда.”
Източник: Писма
на
Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 10.05.1900 г.
Законът има по-дълбоко и широко значение, то е нещо отдавна обмислено и поставено да спазва установен порядък в света, както във веществения
свят
, тъй и в духовния.
Законът е външното изявление
на
Божията Воля.
Повелението винаги следва, кога се наруши законът или пък кога се прилага да се изпълни.
Повелението има предвид изпълнението
на
закона.
Като казва: „Сега повелявам
на
всичките человеци", повелява какво да се показва да изпълнят закона
на
Божията благодат, която се беше открила в Христа.
Добре станало, че сте се срещнали с д-ра.
Человек трябва да има Божествено търпение, за да може да понася погрешките
на
другите.
Д-р не е още познал какво нещо е Божията благодат и Божията Любов.
Приетото е Новият Дух, Духът
на
осиновлението.
С този
Свят
Дух ние сме свързани.
Уповайте повече
на
Господа, отколкото
на
себе си.
Най-после, ако насила са го накарали да целува кръста, това не значи нещо.
Това да са нашите най-големи грехове.
Ние живеем в един
свят
, който е покварен от грях и порок.
Накъдето и да се обърнем, все нещо ще ни оплеска.
Прах и кал хората винаги ще ни хвърлят в лицето, затова Господ да ги съди.
Ние не сме отговорни за нищо.Ние не живеем във времето
на
Мойсеевия закон, че да се плашим за всякой малък грях, който законът
на
плътта ни е нанесъл.
Ние живеем в свободата сега
на
Божията благодат.
Спасението, братко, не се намира нито в православието, нито в протестантството.
Която църква да посещавате, все напразно.
Иде време и сега е, казва Господ, когато истинските поклонници ще се покланят Богу в Дух и Истина.
Постъпвай мъдро според Волята Господня, полагай здрава основа
на
всичко, което вършиш, имай Христа и Него разпят в
душата
си винаги.
И когато вътрешният ти духовен страх изчезне, знай, че си свободен.
Подвизавайте се и имайте радост, без силата
на
която е мъчно да се живее.
Още една минута за живота, която е важна тя в себе си.
„Стойте будни, защото нещо важно има да се извърши наскоро." Живейте, като че утре ще посрещнете Господа.
Вие ще Го познаете духом.
Надявам се, кога ви срещна пак, да имате по-голяма пълнота
на
Христовия Дух.
И надея се страхът ви да изчезне.
На
брат Тодора особени поздравления.
5.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)
, 3.06.1900 г.
Надявам се да сте добре и да сте приели моето предишно писмо.
При това да сте разбрали и Духа
на
съдържанието.
Винаги буквата
на
едно нещо убива, а духът съживява.
Условията, под които съществуваме понастоящем в тоя живот, са такива, че изискват големи усилия и вътрешни страдания, докато Духът ни победи и вземе връх над всички мъчнотии.
Павел
на
едно място в 7 гл.
се оплаква от тялото
на
плътта и кой ще го избави от нейните вериги.
Но пак се провиква в 8 гл., благодарение Богу нашего чрез Господа Исуса Христа има избавление.
Трябва още да помним, че не всички звани ще влезем в Царството Божие, но всички само избрани, които от самото начало Бог е избрал в своето вечно предначертание.
И още друго, да ни не смущават тия думи
на
Писанието, понеже има дълбоко съдържание в тях.
Понеже, ако Бог ни е избрал да наследим Неговото Царство, за това има добра и справедлива причина, която ще проумеем само тогава, когато стигнем съвършенството.
Желая да зная вашето състояние.
Тук е цяла бъркотия
на
мъчения и мисли.
6.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 16.06.1900 г.
Мен ме радва, като ми съобщавате, че у вази се извършва една промяна.
Христос е говорил
на
душата
ти и ти трябва напълно да приемеш думите Му.
Той трябва да приеме първото място в твоето сърце.Има да ти кажа, че в твоето сърце има някои неща, които още хвърлят сянка
на
Неговото лице.
Христос иска да ти се изяви по-напълно, но чака за твоята готовност.
Нека взема случката
на
18 май и да ти дам едно духовно изяснение.
Ти ми съобщаваш, че като си бил
на
молебена, видял си человек твърде беден.
Връщаш се дома, четеш, молиш се и една мисъл имаш
на
ума си — да го намериш.Дотук се представлява твоят досегашен духовен живот.
Ти само живееш да намериш Христа и когато Той се явява, както
на
учениците, които отиват в Емауса124, те не го познаха. [Лук.
Отиваш
на
булеварда, разхождаш се и ето че человекът иде насреща ти.
Ти влизаш, изнасяш му едни ветхи чорапи и чепици и той ги приема.Това е сегашният ти живот.
Христос седи при вратата
на
сърцето ти.
Той ти разправя, че е дошъл да изпълни волята
на
Този, Който Го е проводил.
Жена му го оставила — тя е Църквата; бахчата му е убита — тя е светът, който е разрушил всичко със своя лицемерен живот.
Отговаря ти: „Аз вечно ще живея".Иконата, то е емблемата, или знакът,
на
Словото, т.е.
Спасението е чрез Христа, Който е роден от жена.
Иконата вземат — значи Църквата запротила и пренебрегнала Словото.
Ти трябваше и да нахраниш тоя человек, и да умиеш неговите нозе и тяло.
Но ти си отложил по една слабост.
Ето какъв е българският народ.
На
другия ден ти го търсиш, но ми казваш, че не си го намерил.Духовно ти говоря.
Когато намериш твоя Спасител, стори Му всичките почести, отдай Му всичката Любов.
Какво казва Павел: „Ако раздам всичко, ако предам себе си
на
изгорение, а Любов нямам, нищо не съм".
13:3] Любов към Господа пълна.
10:38] „Който ме люби, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойдем, и ще направим жилище у него.
14:23] Искам да се проникнеш от пълния Дух Христов, да познаеш пълнотата
на
Неговата благост и милост към тебе, Който те е избавил и те е направил да бъдеш Негов приятел.Аз ще ви моля да имате търпение да носите и слабостите
на
бр. Тодора.
Имайте предвид, че за него не е още време да излиза от Православната църква.
Вие знаете, че когато се зач[е]не едно дете в утробата
на
майка си, колкото тя и да е нездравословна, детето трябва да стои там, докато се роди — това е закон.
Той е заченат в Православната черква, нека стои още там, докато му дойде времето.
Аз ти говоря като
на
духовен брат.
Аз мога да ви поведа много други стихове от Словото, но оставям
на
Божия Дух Той да действа.
Най-първият дух, с когото всякой трябва да се запознае, Той е Христос.
Ето, моята радост е тази — да сте усърдни в молитва, духом пламенни, Господу служете.При това, бр[ат], помнете, че ний сме в
на
стъпилите най-важни събития, които се развиват пред нашите очи.
Господ няма да закъснее, Той ще се яви във времена усилни.
Има да последват чудеса и знамения в тая земя.
Най-късно до трите половини
на
идущата година125 времето ще се съкрати.
Делателите
на
беззаконието ще се отсекат и този народ ще бъде повикан
на
подвиг.
Сполучи или не, все едно.Три важни събития имат да последват:1) Вождът ще се яви; кой е Той, Господ знае;2) Началникът
на
силите ще бъде изпратен от Господа да накаже враговете Му;3) И най-после Господ
на
силите ще се яви да тури съд и правда.Ний живеем вече във вечността.
При това помнете, че Времената и Годините са в Божиите ръце.
От нас Господ иска да Му служим вярно, с преданост и усърдие, да призоваваме Името Му
на
всяко място.
Да Му възнасяме хвалби и благодарения.Поздравете Николая, надявам се той да е весел и бодър духом.Аз ще пиша и
на
Д-ра, а също и
на
бр. Тодора.
Аз и Господ Исус ще присъстваме духом
на
вашите събрания и ще ви ръководим в пътя
на
всяка Истина.Има още да Ви осветлявам върху някои и други неща, но за други път.Ваш верен: П.
„Чрез Духа ожидаме надеждата
на
оправданието от вярата.
Емаус е селище, за което в Библията се казва, че се намира
на
60 стадии (11 км.) от Йерусалим.
Клеопа и още един Христов ученик отиват натам, когато Исус им се явява.
говори за края
на
1901 г.
7.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор първи - УПЪТВАНЕ
, 25.06.1900 г.
"
На
25 юни 1900г.
в дома
на
дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Още едно знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
Проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господната Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител .
Човек, роден
на
земята, трябва да премине през онези закони и етапи
на
човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата
на
Бялото Братство.
Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.
От 35 до 42 години - тялото
на
Любовта.
От 42 до 49 години - тялото
на
Мъдростта.
От 49 до 56 години - тялото
на
Истината.
Ето това е еволюцията
на
човека, родил се
на
земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори
на
Божий Син.
Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието
на
дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието
на
тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е
на
36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото
на
Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието
на
физическото тяло, така и за оформянето
на
тялото
на
Любовта.
1. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
Към края
на
1899 год.
Там дочаква привършването
на
последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото
на
Новия 20 век.
Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува
на
Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело
на
Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та
на
Святия
Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка.
Всички очакват идването
на
най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши.
Това е 25 юни 1900 год., в дома
на
дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата
на
свещеник в местната църква
на
гр.
Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Знамението е осъществено.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господнята Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.
И след това в седем разговора ми изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.
В последния разговор има особени неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор
на
8 юли.
И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше таил нещо от мене.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад."
Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката
на
Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Това е времето
на
Третия Завет
на
Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
Забележка: Цитираните пасажи от писма
на
Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас.
Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
Аз зная самата Истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко.
Тази Истина е велика.
Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя Дух.
Защото, ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог,
на
когото милостта пребъдва.
Обаче, ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш
на
това?
Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е.
Да, злото, казвам, неугасимия огън
на
ада, който търси жертви и разрушения.
Обаче виждаш и съзнаваш, че силата
на
Вечнаго е необходима при извършването
на
всяко нещо и дело.
Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка
на
Божията ръка.
В самото това поръчителство
на
Господа стои величието
на
работата, която е почната с Неговото съдействие.
Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение
на
времето, със слагането
на
истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела
на
Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
Сега
на
делото.
Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод
на
твоята душа.
То може да е натрапено отвънка от някои неща
на
твоя ум, за които Бог не е отговорен.
Обаче да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш
душата
си в пряма връзка с този Живия Бог, Господ
на
Виделината, и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат неговите одобрения Понеже, ако една мисъл, която се е загнездила в
душата
ти, или едно семе – ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнъж ще покажат своето произхождение и своето естество.
Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява
на
своето място.
Зародишът
на
кой и да е живот изисква своята подходяща утроба.
Следователно, ако условията са такива, че изискват подходящи средства за постигането
на
едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те, където и да са.
В тия условия се изпълня послушанието
на
Волята Божия.
Това е именно причината, дето Бог за дълго време поставя Своите избраници под дълъг и тежък изпит, за да привикнат
на
делото Му, което има да постави върху тях, за да го извършат тъй, както Той Сам би го свършил.
А понеже делото Божие в тоя
свят
се води от человеци, неопитни и невъзпитани в пълнотата
на
истинната Виделина, става причина да замедлява в своя ход, за да се даде време
на
Духа Божий да изправи непоправимите неща.
Съдейства им по този начин именно, за да ги уведоми, че в бъдеще не трябва да постъпят тъй, както в миналото.
Да, опитност, която може да се каже, че е добита от ред грешки по наше ведение или неведение.
Погрешките се превръщат
на
ползи само тогава, когато Любовта влезе да работи като сила.
Тук се указва същият този закон, който работи в Природата и който обръща ония вредителни елементи да работят за полза
на
человечеството.
Знай, че животът ти зависи от много малки неща, с които Бог те е поставил във връзка и не могат те да се пренебрегват, без щета
на
самаго теб.
Затова, като си тъй изложен
на
опасности, нужно е да си постоянно под ръководството
на
зоркото око Божие, което бди.
Защото ще ти говоря като
на
разумен.
И тъй, пътят
на
Живота е продължителен и при това – труден за възкачване.
Всяка стъпка да се вземе
на
нагоре изисква усилия, труд и постоянство.
Казва се: който победи, нему ще се даде венеца
на
Живота.
Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание за Доброто – да сторят плод, достоен
на
покаяние.
Че това вътрешно предразположение Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер
на
Царството Божие.
Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото
на
теб всичко ти съдейства от Господа за добро.
И тъй като Бог те е възлюбил,
на
това кой има да каже нещо?
И ако Той показва
на
теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението си.
Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с целостта
на
сърцето си.
В това седи съвършенството – в познанието Волята
на
Единия истинен Бог, Господ Спасител.
Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само
на
Синовете Божии.
Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи
на
света,
на
всичко, което се върши около теб.
И мога ли Аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя.
Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си.
Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе.
Ние не спим, но бодърстваме винаги; ний не стоим, но работим всякога.
Нашата Радост е в изпълнението
на
своята длъжност.
И каква Радост чувстваме ние, когато сме призвани да извършим даже най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава.
Нам не ни е трудно нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките.
Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен
на
Любовта Божия.
Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата
на
търпението и тогава беззаконията се посещават.
Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля.
Всякой грях трябва да се накаже и поправи.
Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае, и познае, че грехът е нещо противоестествено
на
духовната природа
на
Синовете Божий.
Грехът е плод не
на
невежеството, както някои мислят, но плод
на
пъкала
на
непокорните сили
на
ада.
Затова безверието в живота винаги води греха след себе си.
Защото, преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че Той не е всеприсъстващ и всезнающ, че може да се извърши престъплението, без да го забележи някой.
Ето корена
на
греха.
Той вече създава път, план
на
живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява.
Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго.
Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете
на
поднебесная обитават.
Грехът в живота е двояк: когато една душа върши всичко според щението
на
своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори Доброто, което може, и възпира Господа от да го извърши чрез него.
Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като Виделина в
душата
си – да ти покаже кое е добро, кое е лошо.
Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после – във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е.
Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли.
Словата
на
Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал
на
всички свои раби, пророци и свещеници.
Знаменията
на
века, които настъпват, са предпоследни
на
времето
на
праведния съд Божи, който ще посети Земята и всички живи и мъртви
на
нея.
Време е вече, когато всички трябва да се утешат в Истината
на
Неговото присъствие.
Мир да бъде над тях.
Мир
на
всички, които уповават
на
Него.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDF
8.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 27.06.1900 г.
Времето което остава е скъпоценно и се надевам, че ще го употребите по един Богоугоден начин за доброто и благото
на
Вашата душа.
Ако само человеците разбираха своето вечно добро, какво не биха сторили да го придобият, но то е утаено от техните очи заради неверието и развалата
на
сърцето им.
Горко
на
тоя свет.
Вярвай ми, Бог ви е събрал за да уякчи и укрепи вашата вера и да отмахне всеко съмнение и всеко колебание от вашето сърце и да ви даде по-пълно разумение
на
Неговата
свята
воля.
Аз зная колко пъти сте бивали заобиколени от княза
на
тъмнината и подмамвани и лъстени по един или друг начин, но аз съм се молил за Вас да ви се даде благодат да устоите верен докрай и най-после Господ да възтържествува във Вашето сърце.
Аз Ви казвам като
на
приятел: Вашия живот е заобиколен с големи опасности, по пътят Ви има големи мъчнотии с които требва да се борите.
Вий ще срещнете заклети неприятели
на
Вашата душа с които ще влезете в борба.
Оръжията с които требва да се браните ся тези: Требва да сте опасани с истината
на
Господа през чреслата, правдата Му трябва да Ви е броня, спасението Му за шлем, вярата за щит, а словото Му за меч.
При това всекога требва да имате умът и сърцето си отправени към Бога в дух
на
молитва и да търсите неговата помощ и подкрепа винаги.
Аз зная и съм опитал, че със силата
на
верата и усърдието
на
молитвата към Господа всичко може да се победи.
При това знайте, че Господ Исус е много близо до Вас.
Той е нашия Небесен приятел когото ний познаваме и сме научили много неща в Неговото училище.
Аз Ви пиша тия неща като изпълнявам една длъжност наложена
на
мен от Господа за доброто
на
Вашата душа.
Вие ме питате имам ли намерение да слеза къде Варна през това лето.
Книгата
на
William Stainton Moses съжалявам да кажа, още не съм я приел.
Относително до загадъчната личност, това е нещо което се пази в тайна от Небето.
Вярното е, че Българския народ има да мине през един път
на
скърби и страдания и те ся се веч почнали и в края който е близо Бог ще повика тоя народ
на
покаяние.
Ако помниш всичко което бех ти казал по-преди, непременно ще се сбъднат думите ми.
[П. П.] Поздравете нарочно приятелите от мен и им кажете, че това което очакваха аз да им пиша и което им беше казано, че щя, аз го писах ако разбират силата
на
думите ми и техния истински дух, блажени са.
А най-после уверен съм, че Бог ще изпълни всичко.
Целтът
на
животът не е щастието, а усъвършенствуванието.
Източник: Писма
на
Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
9.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ
, 30.06.1900 г.
"
На
25 юни 1900г.
в дома
на
дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Още едно знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
Проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господната Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител .
Човек, роден
на
земята, трябва да премине през онези закони и етапи
на
човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата
на
Бялото Братство.
Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.
От 35 до 42 години - тялото
на
Любовта.
От 42 до 49 години - тялото
на
Мъдростта.
От 49 до 56 години - тялото
на
Истината.
Ето това е еволюцията
на
човека, родил се
на
земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори
на
Божий Син.
Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието
на
дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието
на
тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е
на
36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото
на
Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието
на
физическото тяло, така и за оформянето
на
тялото
на
Любовта.
1. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
Към края
на
1899 год.
Там дочаква привършването
на
последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото
на
Новия 20 век.
Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува
на
Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело
на
Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та
на
Святия
Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка.
Всички очакват идването
на
най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши.
Това е 25 юни 1900 год., в дома
на
дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата
на
свещеник в местната църква
на
гр.
Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Знамението е осъществено.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господнята Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.
И след това в седем разговора ми изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.
В последния разговор има особени неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор
на
8 юли.
И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше таил нещо от мене.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад."
Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката
на
Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Това е времето
на
Третия Завет
на
Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
Забележка: Цитираните пасажи от писма
на
Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас.
Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството
на
Божия Дух, защото от него зависят съдбините
на
Живота.
И това е една истина.
Сърцето, което е средоточие
на
душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот.
Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията
на
самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите.
Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място
на
лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото
на
истинската Свобода.
Това е злощастието с днешния
свят
, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива.
Нравите отслабват, добрите привички губят своето назначение, светлите мисли чезнат, добрите чувства се покварят и доброто семе, което трябваше да принесе плод, се изгуби изпомежду тръните и бодилите, които са обраснали около человека.
Тази е причината, която погубва самия человек – неговото нерадение да узнае Доброто
на
своята душа.
Ти трябва във всичко да се подвизаваш към Доброто, да го вършиш всякой ден, всякой час – никога, дори при каквито условия и да се поставяш, не трябва да се скъпиш да го направиш.
Винаги трябва да ходиш в пътят
на
Виделината.
Знаеш ли, че и най-малкият грях и най-малкото престъпление може да повлече след себе си разрушението
на
живота ти.
Опитал си това и знаеш, и няма нужда да те убеждавам.
Работата е да говорим Истината, а не да я прикриваме.
И Аз затова съм дошъл – да ти говоря за Истината, да я разбираш и да я проумяваш, и да я имаш винаги в животът си за ръководител.
Съмненията, които постоянно проникват в
душата
и умът ти, възпират временно твоя успех.
Аз съм ти казал толкова пъти, че не си сам в тоя
свят
и че твоят живот зависи от Бога и Той го урежда постоянно.
Спасението ти е изработено много отдавна, преди ти да го знаеш.
Преди всичко трябва да знаеш, че Бог те придружава винаги по един или друг начин в тоя
свят
.
Не важи да знаеш по какъв, важното е да знаеш само, че Той е с теб другар в пътя ти.
И това да вярваш е върховната благодат за сърцето ти.
Защото то трябва за Бога да е привързано и нему да принадлежи винаги.
Каквото и да притежаваш в тоя
свят
, то е временно, а същинските и добри неща – те са вечните.
Те са нещата
на
бъдещия живот.
Те са вечното богатство, което принадлежи
на
твоята душа.
Аз, който ти диктувам тия неща, ти казвам, че двоумението, вътрешното нерешение и нерешителност са слабост и недъг
на
един живот като твоя.
Ако се не отречеш от себе си напълно, не можеш да бъдеш ученик
на
твоя Господ.
Знаеш ли колко празни мисли и желания имаш!
Знаеш ли защо си толкова пострадал от неволи и защо си се толкова измъчвал?
За да научиш, че от Бога е всичко.
Ти знаеш много добре, че си мечтал много неща и не са се сбъднали; решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш.
Ето това е то – защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си
на
Живота напразно.
Ти си считал всичко това за удар
на
несполука, за нещастие
на
сърцето ти, но помисли – ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега.
Твоя живот има по-високо назначение.
Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро.
Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада.
Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения.
Той те е покровителствал винаги и е бил близо до
душата
ти в най-опасните минути
на
живота ти.
Аз ти говоря – твоят приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил.
И защо знаеш ли?
Защото
душата
ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божий.
Аз съм гледал колко пъти дявола е посаждал някои плевели в животът ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с Духа си да се явят.
Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, Той ги е благославял, Той е поразявал злото още
на
мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за Добро.
Дните, които идат за теб, са дни
на
благодат и благословение.
Ето Аз ще превъзмогна за теб с Духа си, който е непонятен
на
светът.
Постави ги и гледай
на
тях докато оживеят.
Благ си, Господи Боже мой, и
на
Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се молят и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете
на
всички.
Хвала
на
Твоето име, слава
на
Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място!
И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDF
10.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
, 1.07.1900 г.
разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
"
На
25 юни 1900г.
в дома
на
дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Още едно знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
Проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господната Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител .
Човек, роден
на
земята, трябва да премине през онези закони и етапи
на
човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата
на
Бялото Братство.
Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.
От 35 до 42 години - тялото
на
Любовта.
От 42 до 49 години - тялото
на
Мъдростта.
От 49 до 56 години - тялото
на
Истината.
Ето това е еволюцията
на
човека, родил се
на
земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори
на
Божий Син.
Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието
на
дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието
на
тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е
на
36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото
на
Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието
на
физическото тяло, така и за оформянето
на
тялото
на
Любовта.
1. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
2. Седем разговора с Духа Господен -трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
Към края
на
1899 год.
Там дочаква привършването
на
последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото
на
Новия 20 век.
Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува
на
Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело
на
Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та
на
Святия
Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка.
Всички очакват идването
на
най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши.
Това е 25 юни 1900 год., в дома
на
дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата
на
свещеник в местната църква
на
гр.
Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Знамението е осъществено.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господнята Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител Беинса Дуно.
И след това в седем разговора ми изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.
В последния разговор има особени неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор
на
8 юли.
И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше таил нещо от мене.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад."
Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката
на
Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Това е времето
на
Третия Завет
на
Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
Забележка: Цитираните пасажи от писма
на
Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас.
Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
Разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии.
Това е една Истина.
Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко
на
Истината, която е животворящият огън.
Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния.
С нейното животворящо действие
душата
придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната
на
тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила
на
тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм
на
тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
То има предвид да освободи
душата
от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение
на
Живота, което е Виделина и Веселие
на
живото сърце.
Както при временната храна человек трябва да чувства нужда преди да се храни, тъй и при духовната.
Но не само той трябва да чувства потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди.
Тъй както при земането
на
веществената храна Промисълът е турил посредством свои установени закони
на
света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в
душата
има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска, да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида
на
Истината, но не и същността.
В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за
душата
.
Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение
на
ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто
на
своята душа.
Ето опасността
на
человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме?
Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци.
Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама.
За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства.
Тия лекарства са Истините Божий, които се дават във вид
на
заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата
на
пъкала.
А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог, от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля.
Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си.
А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната Добродетел, която е ядката
на
нашия сърдечен живот.
А знаеш ли защо ти говоря за нашия?
Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна Добродетел, тя става
на
всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един
на
друг, но ближни.
И да не ти се вижда чудно – ето тая Любов
на
Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните мисли с твоята душа, да те укрепя, да те подигна духом да гледаш и виждаш това, което досега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.
А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред теб?
Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа – дали това е истина, или не.
Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак
на
твоята душа или пък
на
твоето въображение.
Но Истината, която Аз полагам пред теб, е тази: опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен; повикай ме и Аз ще ти отговоря, и ти ще ме познаеш.
Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея?
Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Негова глас, се още съмняваш в Неговото присъствие и все мислите
на
сърцето ти те блазнят.
И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш че Аз зная, защото любовта ти към Бога е несъвършена.
Ако тя би била толкова голяма, даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса.
Помниш ли думите, които съм Аз казал
на
друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх.
Това Съм го казал
на
учениците Христови, това го казвам и
на
вази.
Вие всички сте ученици Христови, разликата помежду ви е само разлика
на
времето.
Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка.
Или ти още искаш да си под бремето
на
человечески предания и заблуждения?
Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако той не е изложен да стане жертва
на
лукави измами.
Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго, освен едно извинение да изнасили Истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ами другояче.
И то защо – само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий.
Ето злото
на
църквата, нейните тълкувания и извъртания
на
Словото Божие.
И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие – Той, Господ сам, който беше самата Истина, – да говори и свидетелства за самата Истина, която беше Той сам, скритият и съкровеният Господ
на
Мира.
Какво по-добро свидетелство може да се даде
на
теб или
на
другиго, освен това, когато дойде Слънцето
на
Живота.
Не е ли самата Светлина и Топлина, която всякой усеща и чувства най-доброто свидетелство за Истината?
Несъмнено. Когато някой почне да чувства Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в
душата
си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присътствие по един непосредствен вътрешен начин.
Аз, който присъствам и който ти говоря сега
на
теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично?
Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци, подобни
на
мен в много отношения, кой знае.“ Пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш, да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани
на
Бога.
О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духа
на
неверието.
Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка
на
живота ти.
С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от
душата
си с тия твои тайни грехове.
Ти с твоето и най-малко съмнение, колкото и да е малко, не си ли затворил сърдечните си очи против Бога?
И казваш: „Той може да не е тук.“ Ти с твоето двоумение си затуляш ушите и казваш
на
себе си: „В тайно Той не говори, аз не Го чувам и не мога положително да се убедя.“ Ето това е то „мъдрост“.
Ти си затворил като человек очите си и казваш
на
себе си: „Аз не виждам вече никого.“ Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого.“ И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос.
Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над
душата
си по вътрешни лоши внушения.
Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка
на
твоето падение.
Аз ти казвам като
на
приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш.
Аз ти говоря, това е една неоспорима Истина за теб, че Аз присъствам Аз ида да ти повторя това, което съм казал и по-преди
на
мнозина: „Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина.“ Знаеш ли где се намират тия думи?
Аз съм дошъл да те науча да ги разбираш и да ходиш в тях.
Знаеш ли че тъмнината всичко разваля?
Тя е опасното място
на
живота.
Да ходи някой в тъмнината значи да е изгубил всичко, което хубавия Божий
свят
има.
Да ходи някой във Виделината, значи да е придобил всичко, което този
свят
притежава.
Зная, че ме разбираш.
И зная, че щеш.
Обърни, прочее, лицето си към Бога и помоли му се, и ще приемеш вътрешна благодат
на
познания.
Защото е казано: „Които Бог научи, няма да имат нужда друг да ги учи да познаят Истината.“ Но Бог ще ги поучава в закона Си всеки ден.
Той има хиляди начини, по които може да предаде Своята Истина.
Отвори сърцето си и дай място
на
Господа да влезе и да се въдвори напълно в твоята душа.
Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения.
Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк – да ходиш и да изпълняваш Волята Господня.
Виждам, теб думите много те смущават, ти се много боиш от значения.
Аз днес ти говоря и да знаеш това, и да го пазиш в сърцето си.
Ето Аз Съм, който оживявам Словото Божие във всяко сърце, което го приема – този Истий, който ти говоря и който ти диктувам тайните
на
Царството Божие да ги проумяваш.
Аз те следя
на
всяко място и те ръководя и пазя във всичко и ти давам своята благодат да растеш и се усъвършенстваш в познанието
на
Моето Слово.
И желая да си подобен
на
Този, който е Виделина и Добродетел всякога.
Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази, и ще живее винаги.
Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да ме знаят и да ми се боят всички.
„Не Съм те измамил, нито Съм те излъгал, говори Господ, но те опитах, за да те позная верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми, и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам.“
Ходи в пътя ми и не бой се – изпълнявай думите ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ моята вярност, че е неизменна.
Положи търпението в
душата
си и ме чакай, докато се облека в силата си и застана да се съдя за правдата си.
Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя си, в който ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна навреме.
1900_07_01 Седем разговора с Духа Господен - Разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDF
11.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖ...
, 5.07.1900 г.
"
На
25 юни 1900г.
в дома
на
дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Още едно знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
Проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господната Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител .
Човек, роден
на
земята, трябва да премине през онези закони и етапи
на
човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата
на
Бялото Братство.
Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.
От 35 до 42 години - тялото
на
Любовта.
От 42 до 49 години - тялото
на
Мъдростта.
От 49 до 56 години - тялото
на
Истината.
Ето това е еволюцията
на
човека, родил се
на
земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори
на
Божий Син.
Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието
на
дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието
на
тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е
на
36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото
на
Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието
на
физическото тяло, така и за оформянето
на
тялото
на
Любовта.
1. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
Към края
на
1899 год.
Там дочаква привършването
на
последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото
на
Новия 20 век.
Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува
на
Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело
на
Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та
на
Святия
Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка.
Всички очакват идването
на
най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши.
Това е 25 юни 1900 год., в дома
на
дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата
на
свещеник в местната църква
на
гр.
Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Знамението е осъществено.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господнята Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.
И след това в седем разговора ми изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.
В последния разговор има особени неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор
на
8 юли.
И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше таил нещо от мене.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад."
Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката
на
Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Това е времето
на
Третия Завет
на
Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
Забележка: Цитираните пасажи от писма
на
Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас.
Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
Казано е
на
едно място в Писанието: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.
Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят.
Ето взисканието Божие, което предлага
на
всяка душа, която преди да се облече в дрехата
на
безсмъртието трябва да възприеме Вечния живот, който е сам Господ спасителят.
Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в Своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота
на
безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като син
на
Истината, когото определя да Му служиш.
Това служение е служение по действието
на
Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние
на
Божието въплъщение вътре в теб.
И този Дух
на
пълната
святост
ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя
на
Царството Божие – да влезеш и да възприемеш съкровените дарове
на
Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш.
Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова Дух, може да възприеме тайните
на
Царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота
на
Духа и да стане един с Господа.
Без това вътрешно променение и вътрешно обединение Бог не може никога и по никой друг начин да влезе в свръзка с една паднала душа.
Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.
И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в
душата
си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината.
Ето затова Аз присъствам, за да съм свидетел
на
Божията благодат, която работи, и да съм посредник
на
Духа, който те освещава и извършва определеното от Господа Бога
на
всяка Виделина, комуто да бъде всяка слава и чест.
Прочее, нека
душата
ти да има Мир и тихо упование, защото в Божиите решения няма никаква отмяна.
Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те подбуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и възстановяваш в Него постоянно.
И сега Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието
на
Истината, която ще те направи свободен.
Грехът, тази измяна
на
дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази
душата
си с всичкото си пазене, което Духът може да извърши за теб.
А сега сам Господ
на
Мира да те съблюдава в Своето Си име от всичките ухищрения
на
лукаваго.
Тия са думите
на
Живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за теб.
Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и
свята
Любов, която сам Бог ражда с действието
на
Духа си.
И бъди творител
на
Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно.
Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език
на
пъкала, и сам Господ Бог
на
Мира ще се възцари.
Ето това е моето свидетелство – да знаеш, което съм свидетелствал за Истината.
И когато те осени Духът
на
Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоят Господ, който мъртав бях и сега Съм жив и действам за твоята душа.
И в Моите ръце са ключовете
на
ада – Аз отварям и аз затварям.
И зная всичко, което се върши в поднебесная – няма никоя вражия сила, която да може да укрие своите действия от моето око.
Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята
на
лукавия, гдето се изпълня, но моята.
Струвай всичко, което ти казва моят
Свят
Дух.
Не който иска и който се стреми сам, но
на
когото Бог е дал доброволно от Своя дар – нему принадлежи всичко.
Запечати ги в сърцето си и знай, че Аз съм близо и съм готов вече да ти помогна.
Ще ходиш отнине винаги в моето присътствие и ще благоволявам в теб всякой ден, и всичките ти дела ще прозябнат като дървета, насети при водните утоки.
Това, което има наскоро да видиш, ще те направи да проумееш това, което е скрито в Небето за теб.
Там, в тоя живот горе, ще разбереш благостите Божии и ще проумееш неизказаната Негова милост.
Там, в това общо тържество
на
всичките синове и дъщери Божии, ще видиш Славата ми, която съм имал преди създанието
на
мира.
Този е гласът
на
твоя Бог и Господ, който е толкова снизходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи
на
престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки
на
Любов.
Този е Той, Единия и истинен Бог
на
Живота, който ти говори чрез благостта
на
Духа си.
И всичките Негови слова са жива храна.
Те са думи
на
Живот и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога.
Той е Истий, който говори отначало.
Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение
на
Неговото могъщество с Отца
на
Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава.
Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастат един ден.
И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духа ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си
на
Любовта.
Ти тогава ще познаеш напълно Духа
на
твоя Благ Господ, който, макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа.
Но бъди верен, ще познаеш, че това са мои думи.
Истината е Духът
на
Словото.
Това, което Аз ти говоря, Дух и Истина е.
Истината съм Аз, Господ твой, и Животът съм Аз, Бог твой, и Духът ми е твоят ръководител, който те ръководи, който те учи и който оживотворява Словото ми всякой ден в твоето сърце, за да ме познаваш.
Ето вдигал съм те рано и съм ти говорил като
на
приятел.
Отварял съм Словото си пред теб и съм те поучавал в истините
на
Царството Божие.
Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш моите дела и да познаваш моите истини
на
Живота.
Ти си чувал и съзнавал винаги моя глас.
Имало е и минути
на
живота ти, когато си се заблуждавал, но знаеш и има си свидетел, че никога не съм те оставил да паднеш.
Аз съм бил винаги близо – всякога да изправя обърканото и да преобърна всичко да ти съдейства за Добро.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDF
12.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ
, 5.07.1900 г.
"
На
25 юни 1900г.
в дома
на
дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Още едно знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
Проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господната Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител .
Човек, роден
на
земята, трябва да премине през онези закони и етапи
на
човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата
на
Бялото Братство.
Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.
От 35 до 42 години - тялото
на
Любовта.
От 42 до 49 години - тялото
на
Мъдростта.
От 49 до 56 години - тялото
на
Истината.
Ето това е еволюцията
на
човека, родил се
на
земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори
на
Божий Син.
Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието
на
дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието
на
тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е
на
36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото
на
Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието
на
физическото тяло, така и за оформянето
на
тялото
на
Любовта.
1. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
Към края
на
1899 год.
Там дочаква привършването
на
последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото
на
Новия 20 век.
Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува
на
Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело
на
Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та
на
Святия
Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка.
Всички очакват идването
на
най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши.
Това е 25 юни 1900 год., в дома
на
дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата
на
свещеник в местната църква
на
гр.
Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Знамението е осъществено.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господнята Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.
И след това в седем разговора ми изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.
В последния разговор има особени неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор
на
8 юли.
И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше таил нещо от мене.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад."
Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката
на
Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Това е времето
на
Третия Завет
на
Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
Забележка: Цитираните пасажи от писма
на
Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас.
Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
Откак съм почнал да ти говоря, виждам, че има много неща, които смущават
душата
ти.
Твоето сърце преминава едно преходно състояние.
Умът ти се вижда напрегнат.
Мислите и чувствата, що вълнуват твоята душа, са произвели един временен омрак в съждението
на
ума ти.
Противоречията, що се постоянно спосрещат в
душата
ти, са произвели болезнени чувства.
Ти се усещаш, като че не си господар
на
себе си.
Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства
на
душата
ти.
Ти си поставен помежду два лагера
на
действующи сили – силите
на
Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата
на
Духа ти.
От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други.
И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не
на
времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот.
От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание
на
сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения
на
Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Не е ли този глас
на
твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа?
Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко.
Границите
на
Неговото Царство са обширни.
Не е само този
свят
, който е зрънце посред океана
на
Неговите обширни владения.
В тях няма храна, няма това, което търсиш.
Те само наглед се показват да имат благообразие и благородство.
Но може ли да видиш поне един, който ги е приел, да е станал по-добър или да се е приближил до Небето?
Не, в Небесния дом не могат да влезнат неща, в конто грехът е проникнал.
Не, в Небето нито една душа не ще може да влезе, докато не се очисти от всякой грях, от всяко петно, колкото и малко да е.
Това е една истина, която сам Бог е произнесъл преди време.
Знаеш ли где са ония славни Същества, които някогаш запълнеха преддверията
на
славното Небе и конто само за един грях
на
непокорство, само за един порок
на
злословие, само за едно петно
на
нечистота бидоха изгонени
на
вечно заточение от Небесните жилища.
В Небето няма лицеприятие, няма предпочитание
на
едного пред другиго.
Всички, малки и големи, живеят в непреривните връзки
на
Любовта.
Но изпитът е тук, долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити
на
Живота, за да се приближи към пътя
на
съвършенството, към пътя
на
светостта.
„Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм
свят
.“ Тия са важните неща
на
Живота – познанието
на
Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо.
Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен.
В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.
Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно.
Без нея ти ще мязаш
на
слепец, който иска да види хубостите
на
Божия
свят
.
Без нея ти ще мязаш
на
глупец, който иска да разбере пътищата
на
Мъдростта и постановленията
на
Виделината.
Но ти се питаш вътрешно как може някой да познае кога е роден от Бога.
Аз ти отговарям: когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени
на
Бога, когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго Мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство, когато противоречията
на
живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му; когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка
на
душевния му живот и той с ново самосъзнание, като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един
свят
, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света благоугодна Богу за доброто и славата
на
Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Ето това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него.
Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде.
Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата
на
своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи.
Ето една велика Истина, която отличава хората, животните, дърветата.
Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
Роденият от плът человек, в когото плът и кръв господстват, в неговото сърце и душа не може да се проявят качествата, чувствата и мислите
на
един человек роден от Бога, в когото Духът има Господството.
Гдето плът и кръв господстват, Духът не може да прояви своите благотворни действия, нито пък съзнанието
на
такава душа ще може да схване и проумее духовните неща
на
една душа, живуща съвсем в друга среда, в положение много по-високо, отколкото нейното.
Вярно е, защото е истинно и думите
на
Господа постоянно се потвърждават ежедневно.
Всички, които се приближават към Господа, трябва да претърпят като общо основание една вътрешна промяна.
Този е общ и неумолим закон
на
Живота.
Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени
на
същото вътрешно променение.
Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми.
Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като
на
живот начинающ.
Обаче усъвършенстването, вътрешното самосъзнание, повдигането
на
душевния живот, чистотата
на
сърцето, благородството
на
ума, достойнството
на
душата
, светостта
на
волята са принадлежание и преимущество само
на
духовния человек, роден не от разтленно семе
на
человечески син, но от Бога, от семе
свято
.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред.
Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене
на
ума.
Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие
на
нещата.
По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта
на
естественото и временното и да влезе в границите
на
вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство
на
душата
.
„И вдъхна Бог
на
Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух.
Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството
на
Живота.
Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа.
Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ.
Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението
на
Бога със себе си.
Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух.
Той видя в естествения
свят
, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях.
И му се виждаше да има известна приятност в скритото това общение.
Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той
на
себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата
на
неговото падение.
Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа.
И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар
на
себе си и че той сам се обрича
на
страдания.
Защото Дървото
на
познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после.
Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове?
Не, то беше невъзможно в самото естество
на
Адама.
И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен
на
Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести.
„Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели
на
цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“
Но можеше ли той да напълни Земята и да я обладава, без да престъпи заповедта, без да вкуси от плода
на
познанието
на
доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл
на
Живота?
Не, то беше невъзможно в границите
на
самите неща
на
самия живот, който беше възприел.
В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждения, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него, стигаше той само да постигне своето желание.
Ето неизбежният момент
на
падането и злощастният път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всичките свои последствия и ужасии.
Лицето
на
Земята трябваше да се запали от огъня
на
пъкала и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления.
Но по невъзможността
на
Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята
на
робството.
И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота
на
Възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равно-ангели.
Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата
на
Словото
на
Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето
на
греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат.
Защото, казва
на
едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което, като се зачене, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт.
Тия вътрешни произшествия
на
душата
са верни.
Но ще попиташ
на
какво основание.
Ето
на
какво: всяка сила или всяка благодат, иждивена без да принесе плод, достоен за храна
на
душата
, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи без да припечеля, е осъдена
на
страдания,
на
лишения временни и вечни.
Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си.
Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в Царството Божие, но който изпълня Волята
на
Отца Ми.
Пази се, прочее, от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията Истина.
Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината
на
Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание,
на
което цялото Небе е съградено.
Не може онзи да е роден от Духа
на
Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господстват.
Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод достоен.
Такава душа, такъв человек е подобен
на
стрък житен
на
клас без зърна.
Може ли такъв клас да продължи живота си или живота
на
своя род?
Не, по никой начин.
Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята
на
праведните.
Няма никой да избегне Неговото наказание.
Той е праведен и
свят
и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден.
Ако милостта Му е голяма, то и правдата Му е подобна.
Ако Любовта Му е велика, то и светостта Му е наравно съща.
Бог е Един чист и
свят
.
За Него няма достойнства
на
различия.
Във всичко Той върши преднамеренията
на
Своя Дух
на
Своята върховна Воля.
Колкото е благ и снизходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен, и
свят
да осъди стар грешник, закоравял в злото.
Но тия неща за теб не са най-важните – да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости, и по кой начин може да осъди и погуби.
Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог.
Това вътрешно познание трябва да търсиш, в него трябва да се облечеш ти сам.
Тогава непременно служението ти ще е благоугодно Богу, делото
на
ръцете ти ще е приятно пред Неговото лице.
Защото, ако струваш Волята Му тъй, както сам Господ, то ще бъдеш и послушван винаги и във всяко време.
Ето това е великото Божие благословение – да бъдеш винаги благоприятен пред Него.
А не е ли това най-великото благо да можеш винаги да струваш това, което Духът винаги желае?
Да, то е именно служението
на
Духа.
Защото от дълго време виждах твоите затруднения, безизходния кръг
на
твоите усилия.
Казах си: „Тук е една душа, която ме търси, която се лута в мрака
на
невежеството, която постоянно търси Виделина и изходно място от безизходното положение
на
този временен живот.“ Прострях тогава ръката си като
на
застъпник, баща, като брат, като приятел и те хванах, без да ме познаваш, и те поведох към мястото
на
спасението, за да се избавиш.
Стъпка по стъпка трябваше с теб да вървя и да те пазя да се не подплъзваш и да не падаш, и във всичко, което
душата
ти желаеше за тоя
свят
да придобиеш, сторих да ти дам възможност да опиташ всичките блага и горчиви неща.
Запазих те с всичките прийоми
на
знанието и дадох полет
на
ума ти да се качи и слиза до най-високите места, които человеку е простено.
Ти търсиш онова, което не се намира нито в тоя
свят
, нито в тоя живот.
Днес е последният ден
на
курса ти, който завършваш, и ще държиш изпит пред самаго Мен.
И когато минеш благополучно, ще те въведа в една нова област, в един нов живот, теб непознат досега, и там ще те науча
на
всичко и ще ти покажа как трябва да действаш и работиш.
Ако разбираш значението и духа
на
тия думи, ти си постигнал пътя ми, приближил си се до Мен и действието
на
вярата ще произведе онова вътрешно променение.
Защото без вяра невъзможно е да се угоди
на
Бога.
И тъй, като знаеш Истината, остава да я възприемеш.
И когато възприемеш, ще се ознамени денят
на
твоето раждане в Бога.
И когато се родиш и влезеш в новите рамки
на
Божия Живот, ще познаеш както си познат.
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDF
13.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
, 8.07.1900 г.
разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
"
На
25 юни 1900г.
в дома
на
дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Още едно знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
Проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господната Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител .
Човек, роден
на
земята, трябва да премине през онези закони и етапи
на
човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата
на
Бялото Братство.
Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.
От 35 до 42 години - тялото
на
Любовта.
От 42 до 49 години - тялото
на
Мъдростта.
От 49 до 56 години - тялото
на
Истината.
Ето това е еволюцията
на
човека, родил се
на
земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори
на
Божий Син.
Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието
на
дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието
на
тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е
на
36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото
на
Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието
на
физическото тяло, така и за оформянето
на
тялото
на
Любовта.
1. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
2. Седем разговора с Духа Господен - Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
Към края
на
1899 год.
Там дочаква привършването
на
последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото
на
Новия 20 век.
Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува
на
Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело
на
Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та
на
Святия
Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка.
Всички очакват идването
на
най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши.
Това е 25 юни 1900 год., в дома
на
дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата
на
свещеник в местната църква
на
гр.
Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Знамението е осъществено.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господнята Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.
И след това в седем разговора ми изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.
В последния разговор има особени неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор
на
8 юли.
И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше таил нещо от мене.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад."
Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката
на
Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Това е времето
на
Третия Завет
на
Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
Забележка: Цитираните пасажи от писма
на
Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас.
Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
Положи в сърцето си всичко, което съм ти казал досега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм истий днес и утре.
Ето, вътрешното възобновление, което се извършва в
душата
ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите
на
душата
ти, и ще облека сърцето ти в Мъдрост и Знание, и ще се възрадваш в моето присъствие, и животът ти ще мине от смърт в Живот.
Неверието
на
всяка душа е главната спънка за спасението
на
всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност.
Много пъти, когато хлопам
на
сърцето ви, вратата са затворени и всичко показва, че вратата са зараждясали
на
дръжките си.
Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом.
Тялото и
душата
ви са били бодри, но не и Духът ви и вътрешността
на
сърцето ви.
И ето една главна причина за окъсняването
на
възраждането ви.
Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината.
Где са твоите мисли и желания – къде са отлетели сега, какво е станало с тях?
Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди?
Не е ли това цяла измама
на
самаго тебе?
Но бъди благодарен и признателен
на
Бога, че не е допуснал да изгубиш
душата
си.
И това е най-голямото добро, което ти е сторил.
Когато един човек в тоя
свят
изгуби всичкото си богатство, а спасява Живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив – спечелил е.
Ето защо казва Господ
на
богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам
душата
ти и
на
кого ще оставиш всичко това, което си припечелил?
Богатството е
душата
и ако някой спасява
душата
си, той богатее както онзи в тоя
свят
, който жертва богатството си за избава
на
Живота си.
В повестта
на
праведнаго Йова Господ дава един добър и чуден пример за теб.
Разбери, прочее, съдържанието
на
тия думи и не бъди неблагодарен, но благодарен.
Душата
ти, която Господ е опазил и възлюбил, е най големият дар, който Господ някога ти е дал.
Не е ли истинно – какво се ползва человек, ако света спечели, а
душата
си загуби?
Това е ужасно зло, което може да сполети едного человека: да продаде, да разори най-хубавото и най-драгоценното създание – своята душа.
Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си?
Не показва ли това върха
на
едно разтление,
на
едно върховно беззаконие против Бога и самия си Дух – да погуби това, което е най-
свято
и съкровено в себе си.
Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала?
Да, ето неизцелимото зло
на
живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори.
Никой не може да погуби Живота
на
една душа, освен человек сам.
Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил
на
спасение и затова работи и действа, за да извърши Своето възнамерение.
Определил те е – това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това.
Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите Му и в това слушане се извършва онова благотворно действие
на
Божието възобновление
на
душата
.
Както пролетното слънце и както пролетният дъжд действат благотворно
на
растителния живот, така и идването
на
Духа Божий и негова глас.
И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ И ти сега сам, който слушаш моя глас и го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш от къде иде.
Но този живот е сам Господ
на
Живота.
Негова
Свят
Дух те оживява, като ти говори, понеже е в непрекъснато общение с твоята душа, която диша и възприема Духа Му.
Ето това е една велика и съкровена тайна
на
Царството Божие, която се съзнава и възприема.
Знанието и Мъдростта идват в
душата
му непосредствено както Виделината.
И Господ се възцарява и животът придобива значение.
Какво е туй възцаряване
на
Господа?
То е подобно, както възцаряването
на
Слънцето над деня.
Нали такова възцаряване е приятно, нали сърцето, което очаква деня, като види пукването
на
зората и приближаването
на
Слънцето
на
деня, че радост изпълня цялата вътрешност
на
човека?
Истинска Виделина е Господ.
Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения
на
духовните.
Защото видимият
свят
в главните си черти е създаден по прилика
на
Духовния – редът, порядъкът са заети отгоре.
Естеството в съвкупността си е олицетворение
на
Невидимия мир.
Природата изразява живота и действията
на
всичките твари и създания, които Бог е създал.
Тия наредби, тая велика сцена, тия действия
на
видимия
свят
са въздигнати за вашето обучение.
Които сте определени да наследите Небето, за вази Бог създаде всичко това, за да ви привлече по-близо при Себе Си.
Не са знаците, слоговете и думите, конто дават неговата приятност и хубост – то е съдържанието, което е просмукано в тях, Духът, който вее.
Всички други неща са средства, стъпала, спомагала, удобства, улеснения, едно от друго по-приспособими, да принесат Божествената мисъл, която се отправя към вази.
И когато тази Божествена мисъл проникне и се въдвори в най-съкровените станции
на
душата
и предаде своето послание
на
Духа, тя образува онази вътрешна връзка, която е израз
на
видимата Господня Любов.
И какво е това поръчителство, което един Божи пратеник донася от Него до вашата душа, освен засвидетелстване, че Неговата милост, Неговата благост за вас не се е съкратила.
Не е ли Той, който постоянно изпраща Своите уверения
на
твоето сърце, че нещастията, които са ви постигнали, не са някои знаци и предсказания, че връзките
на
съюза са се скъсали помежду теб и Него и че Бог е обърнал лицето Си против теб като неприятел.
Не, напротив, Той иде да ти даде удостоверение, че бурята
на
този
свят
, която е строшила някой клон
на
живота ти, пороят, който е оголил корените
на
дървото ти, или сланата, която е опарила някой и друг лист, ще се преобърнат за твое добро.
„Счупеният клон, казва Той, ще се пресади с много по-добро клонче.“ Оголените корени Той ще покрие с много по-добра пръст и ще тури наоколо им много по-добра почва, която ще обгради и запази.
А
на
мястото
на
повяхналите листа Той ще произрасте нови, много по-хубави от предишните, които ще са за изцелението
на
всички твои болки.
И сега, когато сам Този, който държи юздите
на
всичко в тоя
свят
, ти обещава Своето съдействие и Своето благословение, питам има ли място за съмнение?
Не, това е тъй вярно, както че Земята стои
на
своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения.
Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?
Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел
на
помощ?
Кой от земните владетели е дал някога такава свобода
на
своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него?
Той е сам Господ, който е сторил това, който е навсякъде,
на
когото окото е всевидещо, който претегля и оценява всички постъпки.
Може ли една жена да роди своето дете преждевременно или може ли да роди няколко деца изведнъж?
Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото
на
времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение.
Но казвам: една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето – в първия смъртта очаква детето, във втория смъртта поглъща детето още вътре.
„Ако сега разбираш съдържанието
на
Моите думи, мислите
на
Моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята Ми“ – така казва Господ.
Ако познаваше всичките знаци
на
тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата Земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано
на
нея за този
свят
и за оня.
Ти щеше да разбираш езика
на
нещата, които говорят и свидетелстват сами за себе си и за Истината.
Но ще ли разбереш тая загадка – защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това?
Но, Аз ти казвам че то има в себе си толкова съдържание и толкова важност, колкото обръщението
на
Земята към Слънцето.
Да, той извършва почтена работа, макар и да е унизен до пръстта.
Но ще ли повярваш
на
неговите думи ти, който се съмняваш в думите
на
Бога?
И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил
на
много уроци.
И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарение отива
на
друго, като ти казва: „Человече, не съм ти сторил зло, земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен.
Искам да ти кажа, моята храна е пръстта и както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен.
Но искам да ти напомня, че ако служиш
на
света, ще те изям и помни – да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина.
Знай отсега, че това е моята длъжност от Бога – да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя.
Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата
на
нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш, като мислиш, отсега ти казвам: человече Божий, ако и да ме считаш за враг, вземи крилата
на
твоя
Свят
Дух, който Бог ти дава, и лети към дома
на
Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.“
Седем разговора с Духа Господен - Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDF
14.
Учителя Петър Дънов приема по духовн път „Седемтях разговори с Духа Господен” - разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
, 9.07.1900 г.
"
На
25 юни 1900г.
в дома
на
дядо поп Константин Дъновски в Нови Пазар, се явява Духът Господен над Учителя.
Още едно знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
Проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господната Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител .
Човек, роден
на
земята, трябва да премине през онези закони и етапи
на
човешката природа, които с годините оформят човешкото тяло.
Дори и Великият Учител, който се е вселил в човешко тяло, трябва да премине през онези етапи, за които Той споменава по-късно пред учениците си в школата
на
Бялото Братство.
Споменава, че до 7 години след раждането си, човек оформя физическото си тяло, от 7 до 14 години изработва чувственото си тяло (астрално), от 14 до 21 години - менталното (умствено) тяло.
От 35 до 42 години - тялото
на
Любовта.
От 42 до 49 години - тялото
на
Мъдростта.
От 49 до 56 години - тялото
на
Истината.
Ето това е еволюцията
на
човека, родил се
на
земята, който трябва да стане человечески син и от человечески син да се претвори
на
Божий Син.
Необходима е еволюция, изграждаща през всеки седем години едно нетленно тяло, което е свързано с развитието
на
дадени човешки органи и мозъчни центрове.
Без развитието
на
тези центрове и органи не могат да се развиват и съответните тела.
Когато се дават Седемтях разговора, Учителят е
на
36 години.
Това е времето, когато започва да се оформя тялото
на
Любовта, а орган в човешкия мозък е така наречената пинеална жлеза, която изработва своите хормони за развитието
на
физическото тяло, така и за оформянето
на
тялото
на
Любовта.
1. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
Към края
на
1899 год.
Там дочаква привършването
на
последните дни от 19 век, посреща Новата 1900 година, след което настъпват първите дни от началото
на
Новия 20 век.
Веригата, Духовната Верига, работи всеки ден чрез молитви, псалми и стихове от Евангелието, посочвани от Духа Господен чрез Учителя Петър Дънов.
„Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува
на
Гос под а и кой не.
Делото, в което сме призвани, е Дело
на
Гос пода Бога Нашего Исуса Христа, и дока то не се облечем в Сила та
на
Святия
Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка.
Всички очакват идването
на
най-важното събитие - Изявлението Господне пред техните очи и уши.
Това е 25 юни 1900 год., в дома
на
дядо поп Константин Дъновски, пребиваващ и изпълняващ службата
на
свещеник в местната църква
на
гр.
Тук се явява Духът Господен над Петър Дънов и започва да Му дава Словото, включено в „Седемтях разговора".
Още едно Знамение се сбъдва през очите
на
дядо поп Константин Дъновски.
Знамението за Прославения Вожд, Който иде и Който трябва да дойде.
Знамението е осъществено.
Така започва Новият 20 век, който е век
на
проявения Вожд
на
Светлината,
на
Господнята Виделина и
на
Божествената Слава чрез Словото
на
Бога.
Това е век
на
Словото
на
Всемировия Учител Беинса Дуно.„След това Господ чрез Духа Си Ми заповяда да пиша това, което имаше да ми каже.
И след това в седем разговора ми изложи всичко, което засега трябва да знаем как стои Неговата Воля спрямо всинца ни.
В последния разговор има особени неща за всинца вази и трябва да знаете всичко.
Господ почна да ми говори и да се разговаря от 25 юни и свърши последния си разговор
на
8 юли.
И мен ми стана пак чудно, понеже Господ беше таил нещо от мене.
Гпедайте да не оскърбите Господа, Който има толкова голямо благоволение към всинца ни, които сме дали обещание да Му служим вярно, без да се повръщаме назад."
Седемтях разговора с Духа Господен са дадени и са записани от ръката
на
Учителя Петър Дънов чрез българско писмо.
Това е времето
на
Третия Завет
на
Бога към човечеството, когато Словото Господне се изливаше върху земята българска и чрез синовете български от племето славянско стана достояние за рода человечески от петата раса. Амин.
Забележка: Цитираните пасажи от писма
на
Учителя Петър Дънов са от Неговата кореспонденция с Пеню Киров, гр. Бургас.
Ползван е препис, направен от Цанка Екимова от оригиналите.
VIII. ИЗЯВЛЕНИЕТО
НА
ГОСПОДНИЯ ДУХ В СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
Докога ще слугувате
на
два ума, докога ще стоите между две мъдрувания.
Не разбирате ли още значението
на
вашия Живот?
Не са ли всички тия человеци смъртни,
на
които диханието седи в носа?
Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор.
Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом
на
Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя
свят
постъпват пред лицето Божие.
Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от
душата
ти тая язва.
Тоя народ, за когото е думата, има да претърпи едно вътрешно изменение.
Има да станат промени в управлението, което Бог ще извърши наскоро.
Една известна сила има да мине през тази страна.
Един человек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината.
Той ще е человек,
на
когото лицето ще свети като
на
Ангел, в очите му ще има запален Божествен огън.
Днешните времена предизвестяват бъдещите дни.
Твоите приятели, които Бог е призвал с теб, ще устоят верни докрай, защото това е Волята
на
Господа, който ги е помилвал.
И за тяхното усъвършенстване и приближение към Бога Духът
на
Господа работи в сърцата им.
Зарята
на
Духа
Святий
ги е вече осенила, те са към пътя
на
Спасението.
Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие
на
Възраждането, за което сам Господ
на
теб ти е говорил.
Когато Духът
Святий
ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение
на
Божественото рождение – Раждане от Духа.
Преди всичко трябва, както
на
слепия человек, който дойде при Господа, да им се отворят очите – да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие.
Те са сега още деца в начинающия се Господен Живот, страхът, боязънта ги плаши.
Смущенията, ухищренията
на
дявола постоянно ги смущават и помрачават умът им да не могат да разберат напълно Господните думи.
Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата
на
тоя
свят
.
Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката
на
този измамник и баща
на
всяка лъжа.
При това и други мъчнотии има – самата църква, която се е отстранила от Господния Дух и служи повече
на
духа
на
тоя
свят
, става и тя за тяхна спънка.
И както е казал Господ: „Горко
на
книжниците, които взеха ключовете
на
знанието
на
Царството Божие, че нито те сами влизат, нито тези, които искат да влязат, те пущат.“
Той сам ще посети всинца ви наскоро и ще ви благослови взаимно, за да успявате във всяка Добродетел и Благост.
Не се страхувайте от мрачните бури
на
тоя
свят
, те са Божий благословения.
Аз тъй също имам поръчение от Господа да съобщя
на
твоите приятели, приятели
на
Господа Исуса, да не поставят спънки сами
на
живота си.
Великите работи
на
Царството Божие не се мерят, както работите в тоя
свят
.
Ако техните сърца да бяха напълно освободени и напълно предадени
на
Господа, и ако тяхната вяра да беше тъй непоколебима и силна, те биха извършили чудеса.
Но и те, както и мнозина други, се спъват тука.
Без вяра не може да се угоди
на
Бога.
В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участваме, и затова Аз ще бързам да се завърна
на
своето място и да предам моето почитание и поклонение
на
Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук, долу, гдето бях пратен.
До моето завръщане има да произлязат велики събития в тоя
свят
, но Аз ще съм пак тук, долу, до уреченото време.
Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя.
Той засега очаква изпълнението
на
Божиите думи.
Аз ще се срещна пак с него горе.
НАГОРЕ