НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
40
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
40
:
1000
резултата в
24
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?!
Сякаш това е вечният повик
на
творението към човека: Люби, люби, люби!
Пъплим нагоре облечени, като че ли посрещаме зима.
Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице.
С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца.
Помагат
на
багажа; носят малки бели кошнички.. .
Кожени палта и калпачета с наушници, галошки за нозете, дебели ръкавички за малките ръчички.
Те споделят, ако не и повече общия възторг
на
големите.Лъкатушим всред скали и езера.
В последните се оглежда планината и небето.
Наистина то заслужава своето име, дадено от Учителя.
Като че ли там е седалище
на
някакъв планински Бог, който бди над природата.
По извитата пътека нагоре се точат хора.
Те отиват да „вдъхнат” от Мусаленския въздух.
Горе някои са стигнали вече, виждат се като черни точки по снега, а края
на
идещите още не се вижда; те сякаш извират от глъбината - безбройни и неотстъпни.
По този начин някой „голям” любител
на
природата изразява своите възторзи, или пък е прострелил малка птичка...Небето се смръщи.
Мъгли, като бял поток потапят всичко наоколо.
Изчезна „Великата Рилска Пустиня”, скри се от погледа ни като някое скъпо видение.
Изчезнаха от очите ни и чаровните Маричини езера.
Орли се вият над нас, сякаш забъркани, после изчезват из облаците.
Каква наслада за духа са понякога те, когато ги преодоляваме.Горе сме вече върху белите плещи
на
Мусалла.
Сега той прилича
на
величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан.
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото
на
Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори.
Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост.
Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат.
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас.
Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
Срещу нас туристи чужденци.
А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
Но нали сме тъй щастливи!
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците.
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме.
„Чадър тепе” приема и такива гости като нас.
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци.
Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите
на
„Чадър тепе”.
Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
Ние си пеем и така устояваме
на
природните стихии.
Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра
на
тайнствен магически танц.
Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си, дъждо!
Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем.
Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка.
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда
на
живота из шумните селища
на
долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
Направо слизаме из потоци и реки.
Неизразимо приятна е тази водна баня!
Слънце няма, а топло и хубаво.Настигаме и отминаваме, настигаме и отминаваме.
Разгърнала ръце пея, пея.
От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче.
Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения.
Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя.
В
душата
ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
Не ли планината?
Тържествено е в
душата
ми.
Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви”
на
облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”.
Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре
на
всичко и - мокри.Чам Кория.
Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси
на
мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли
на
тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости.
Ние сме здрави чеда
на
планината, калени от нея за нея и за всички трудности
на
живота - ний сме войници.
, готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме.
В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води
на
инсталацията.
Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест.
Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем.
Нашата песен ехти всред царствената природна тишина.
Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади.
Те пригласят и
на
„Аум”,
на
„Махар Бену”,
на
„Венир Бенир”.
Всички тия песни, тия каменни рицари застанали
на
стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие
на
земята...Но изчезва чудната картина
на
величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите
на
майката природа.Среднощ.
София блестяща е пред нас.
Спираме
на
Орловия мост.
Пълни с мощ и сила се връщаме дома с великите дарове
на
Рила.
2.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
Учителя е
на
екскурзия до Мусала с ученици.
Пъплим нагоре облечени, като че ли посрещаме зима.
Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице.
С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца.
Помагат
на
багажа; носят малки бели кошнички.. .
Кожени палта и калпачета с наушници, галошки за нозете, дебели ръкавички за малките ръчички.
Те споделят, ако не и повече общия възторг
на
големите.
Горе сме вече върху белите плещи
на
Мусалла.
Сега той прилича
на
величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан.
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото
на
Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори.
Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост.
Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат.
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас.
Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.
Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти.
До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе.
Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища.
От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен.
Чува се свирнята и
на
пастиря игрива, хороводна.
Край реките цигани катунари разположили дрипав стан.
Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки
на
неразбрания си език.
Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла.
Нашият блян се приближава.
Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват.
Ето я онази скала, която прилича
на
Мадона с детенце в ръце.
Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория.
Най-после пристигаме.
Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството
на
свещената планина.
Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата
на
китните борове и ели,
на
здравеца и овчарския босилек.
Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”.
Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен.
Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива
на
прах и така лети по своя път.
Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие.
Пъстри птички прелитат от клонче
на
клонче и весело чуруликат.
Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче.
А може би, така птичките се разговарят и доверяват една
на
друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за почивка, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме
на
тоз земен рай.
Под него
на
хоризонта се откройват високи скали.
Някои от тях са се търкулнали в малки отломъци и край пътя.
Като че ли някога исполинска ръка в миг
на
ужасен гняв ги е запопратила по дирите
на
неканен гостенин.
Може би по тях има следи от исполинската ръка, зад която се крие свръхестествената му сила.
Високо в тая лазурна висота се издигат страхотни скалисти зъбери.
Ту приличат
на
гигантски дворци, храмове и кули с разкошни полусрутени арки, ту
на
някой мощен „Caesar”, грабнал в ръката си своя жезъл, заповядващ вече само
на
буйните ветрове.
Как е вперил поглед той, очакващ бъдното велико време за ново щастие и благоденствие.Кристално бистри извори бликат навред.
Те са многобройните чада
на
гориста Рила.
В дъното
на
бистрите им басейни се броят пъстри камъчета.
Като че ли всяко едно от тях, измити от животворната струя са целебни талисмани, които човек би трябвало да дойде и тук да ги потърси.Срещаме голямо стадо овци.
Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите
на
самите езера.
О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от срам при своя вид.
Едри кучета, също тъй чисти и пухкави ги придружават и почтително се отстраняват от пътя ни с махане
на
дългите си пухкави опашки.Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек.
Също и цветята се сбогуват с нас.
Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива.
Върховете
на
Рила са още снежни.
Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи
на
родната земя.
Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост.Хижата под Мусалла се провижда.
Тя е недовършена сграда без врати и прозорци.
О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас.
Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята.
Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни.
„Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла.
йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път.
Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са
на
своя пост - верни служители от веки.
Тишина й покой.
Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад.
Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени.
Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода.
О, неоценим дар всред планината!
Някои вече са се изтегнали за сън.
Но
на
повечето умората не им е позната.
Как мощно и красиво ечи тук нашия хор!
Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен.
В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум
на
своите създания да се радват
на
неговите непостижими творения.
Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас.
Сякаш това са обятията
на
благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч!
Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи.
Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда.
Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?!
Сякаш това е вечният повик
на
творението към човека: Люби, люби, люби!
Пъплим нагоре облечени, като че ли посрещаме зима.
Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице.
С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца.
Помагат
на
багажа; носят малки бели кошнички.. .
Кожени палта и калпачета с наушници, галошки за нозете, дебели ръкавички за малките ръчички.
Те споделят, ако не и повече общия възторг
на
големите.Лъкатушим всред скали и езера.
В последните се оглежда планината и небето.
Наистина то заслужава своето име, дадено от Учителя.
Като че ли там е седалище
на
някакъв планински Бог, който бди над природата.
По извитата пътека нагоре се точат хора.
Те отиват да „вдъхнат” от Мусаленския въздух.
Горе някои са стигнали вече, виждат се като черни точки по снега, а края
на
идещите още не се вижда; те сякаш извират от глъбината - безбройни и неотстъпни.
По този начин някой „голям” любител
на
природата изразява своите възторзи, или пък е прострелил малка птичка...Небето се смръщи.
Мъгли, като бял поток потапят всичко наоколо.
Изчезна „Великата Рилска Пустиня”, скри се от погледа ни като някое скъпо видение.
Изчезнаха от очите ни и чаровните Маричини езера.
Орли се вият над нас, сякаш забъркани, после изчезват из облаците.
Каква наслада за духа са понякога те, когато ги преодоляваме.Горе сме вече върху белите плещи
на
Мусалла.
Сега той прилича
на
величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан.
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото
на
Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори.
Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост.
Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат.
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас.
Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
Срещу нас туристи чужденци.
А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
Но нали сме тъй щастливи!
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците.
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме.
„Чадър тепе” приема и такива гости като нас.
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци.
Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите
на
„Чадър тепе”.
Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
Ние си пеем и така устояваме
на
природните стихии.
Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра
на
тайнствен магически танц.
Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си, дъждо!
Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем.
Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка.
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда
на
живота из шумните селища
на
долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
Направо слизаме из потоци и реки.
Неизразимо приятна е тази водна баня!
Слънце няма, а топло и хубаво.Настигаме и отминаваме, настигаме и отминаваме.
Разгърнала ръце пея, пея.
От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче.
Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения.
Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя.
В
душата
ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
Не ли планината?
Тържествено е в
душата
ми.
Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви”
на
облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”.
Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре
на
всичко и - мокри.Чам Кория.
Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси
на
мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли
на
тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости.
Ние сме здрави чеда
на
планината, калени от нея за нея и за всички трудности
на
живота - ний сме войници.
, готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме.
В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води
на
инсталацията.
Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест.
Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем.
Нашата песен ехти всред царствената природна тишина.
Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади.
Те пригласят и
на
„Аум”,
на
„Махар Бену”,
на
„Венир Бенир”.
Всички тия песни, тия каменни рицари застанали
на
стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие
на
земята...Но изчезва чудната картина
на
величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите
на
майката природа.Среднощ.
София блестяща е пред нас.
Спираме
на
Орловия мост.
Пълни с мощ и сила се връщаме дома с великите дарове
на
Рила.
3.
Беседа, изнесена от Учителя на екскурзията до Мусала - 'За слава Божия', 11 юли.
, 11.07.1926 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
екскурзията до Мусала -
4.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
Учителя е
на
екскурзия до Мусала с ученици.
За тази екскурзия може да се прочете в спомена
на
Олга Славчева:
Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме.
„Чадър тепе” приема и такива гости като нас.
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.
Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
Направо слизаме из потоци и реки.
С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме.
В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти.
До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе.
Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища.
От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен.
Чува се свирнята и
на
пастиря игрива, хороводна.
Край реките цигани катунари разположили дрипав стан.
Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки
на
неразбрания си език.
Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла.
Нашият блян се приближава.
Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват.
Ето я онази скала, която прилича
на
Мадона с детенце в ръце.
Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория.
Най-после пристигаме.
Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството
на
свещената планина.
Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата
на
китните борове и ели,
на
здравеца и овчарския босилек.
Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”.
Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен.
Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива
на
прах и така лети по своя път.
Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие.
Пъстри птички прелитат от клонче
на
клонче и весело чуруликат.
Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче.
А може би, така птичките се разговарят и доверяват една
на
друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за почивка, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме
на
тоз земен рай.
Под него
на
хоризонта се откройват високи скали.
Някои от тях са се търкулнали в малки отломъци и край пътя.
Като че ли някога исполинска ръка в миг
на
ужасен гняв ги е запопратила по дирите
на
неканен гостенин.
Може би по тях има следи от исполинската ръка, зад която се крие свръхестествената му сила.
Високо в тая лазурна висота се издигат страхотни скалисти зъбери.
Ту приличат
на
гигантски дворци, храмове и кули с разкошни полусрутени арки, ту
на
някой мощен „Caesar”, грабнал в ръката си своя жезъл, заповядващ вече само
на
буйните ветрове.
Как е вперил поглед той, очакващ бъдното велико време за ново щастие и благоденствие.Кристално бистри извори бликат навред.
Те са многобройните чада
на
гориста Рила.
В дъното
на
бистрите им басейни се броят пъстри камъчета.
Като че ли всяко едно от тях, измити от животворната струя са целебни талисмани, които човек би трябвало да дойде и тук да ги потърси.Срещаме голямо стадо овци.
Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите
на
самите езера.
О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от срам при своя вид.
Едри кучета, също тъй чисти и пухкави ги придружават и почтително се отстраняват от пътя ни с махане
на
дългите си пухкави опашки.Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек.
Също и цветята се сбогуват с нас.
Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива.
Върховете
на
Рила са още снежни.
Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи
на
родната земя.
Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост.Хижата под Мусалла се провижда.
Тя е недовършена сграда без врати и прозорци.
О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас.
Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята.
Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни.
„Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла.
йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път.
Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са
на
своя пост - верни служители от веки.
Тишина й покой.
Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад.
Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени.
Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода.
О, неоценим дар всред планината!
Някои вече са се изтегнали за сън.
Но
на
повечето умората не им е позната.
Как мощно и красиво ечи тук нашия хор!
Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен.
В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум
на
своите създания да се радват
на
неговите непостижими творения.
Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас.
Сякаш това са обятията
на
благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч!
Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи.
Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда.
Какво пее този вечен момък, загърнат в своята утринна мантия?!
Сякаш това е вечният повик
на
творението към човека: Люби, люби, люби!
Пъплим нагоре облечени, като че ли посрещаме зима.
Кой знае, всред планината изненадите са винаги налице.
С нас вървят и малки 5-6 годишни момченца.
Помагат
на
багажа; носят малки бели кошнички.. .
Кожени палта и калпачета с наушници, галошки за нозете, дебели ръкавички за малките ръчички.
Те споделят, ако не и повече общия възторг
на
големите.Лъкатушим всред скали и езера.
В последните се оглежда планината и небето.
Наистина то заслужава своето име, дадено от Учителя.
Като че ли там е седалище
на
някакъв планински Бог, който бди над природата.
По извитата пътека нагоре се точат хора.
Те отиват да „вдъхнат” от Мусаленския въздух.
Горе някои са стигнали вече, виждат се като черни точки по снега, а края
на
идещите още не се вижда; те сякаш извират от глъбината - безбройни и неотстъпни.
По този начин някой „голям” любител
на
природата изразява своите възторзи, или пък е прострелил малка птичка...Небето се смръщи.
Мъгли, като бял поток потапят всичко наоколо.
Изчезна „Великата Рилска Пустиня”, скри се от погледа ни като някое скъпо видение.
Изчезнаха от очите ни и чаровните Маричини езера.
Орли се вият над нас, сякаш забъркани, после изчезват из облаците.
Каква наслада за духа са понякога те, когато ги преодоляваме.Горе сме вече върху белите плещи
на
Мусалла.
Сега той прилича
на
величествен кораб с шепа пътници, плувнал всред бял облачен океан.
Струва ми се да протегна ръка и ще достигна небето... Изчезна „Окото
на
Бога” и всички други „Рилски очи” сякаш се затвориха за нас.Учителят ни говори.
Той ни говори за малката топлина и малката светлина, които човек винаги трябва да носи в себе си; те са основа за висше щастие и мъдрост.
Всред тишина и облачна стихия, гласът му тих и дълбок се влива в душите ни като мощна божествена струя, дошла направо от небето.
Дребен, росен, но настойчив, непрекъснат.
Те идват от ония волни облаци над нас и ни къпят с всичките тия Божии ценности, които иначе са недосегаеми за нас.
Той къпе и скалите, милва ги; пада в езерата в диамантени капки и им разказва сказания за надоблачната вие.Слънцето се показва пак.
Срещу нас туристи чужденци.
А ние мокри, кални, с увиснали дрехи от дъжда, с гмичкащи обуща, с неугледни раници и облекла.
Но нали сме тъй щастливи!
Напоен е с електричество и магнетизъм, и не само, че не се простудява човек от него, напротив - печели... Както растенията с радост всмукват тази влага, също тъй и нашите клетки са докоснати от тази набрана сила в облаците.
Така стоически, философски разсъждаваме насърчавайки се за всепроникващата ни влага.За малко ни погря слънцето, за малко се изсушават дрехите ни и после пак почва великото кръщение.Как сме се приютили един до друг из под платнищата, как сме преспали, един Господ знае, когато бодър глас извика: „Ставайте!
” Весели и бодри нанизваме раници и поемаме.
„Чадър тепе” приема и такива гости като нас.
„Саръгьол” не ни пъди, „Манчо” ни се радва, а отсреща и „Белмекен” бодро ни здрависва, нахлузил още до очи бял снежен калпак.Родопите, като огромен гигант, тежко е стоварил мощното си тяло всред мъгли и облаци.
Пенливи реки и потоци с шум се спускат по разкошните гористи дефилета, лудо скачайки по белите измити камъни.Ето ни в полите
на
„Чадър тепе”.
Пак си накпаждаме огън от изобилните сухи дърва, пак ни ливна пороен дъжд, за да изкара кръщавката ни по-хубаво!
Ние си пеем и така устояваме
на
природните стихии.
Въпреки проливния дъжд Учителят пак ни ръководи за красиви гимнастически упражнения.
В общ кръг обикаляме двата грамадни огъня, чиито мощни пламъци живо се издигат нагоре, като в игра
на
тайнствен магически танц.
Високата жар, що се разстила нашироко ни принуждава да разширим кръга около него.- Вали си, дъждо!
Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем.
Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка.
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда
на
живота из шумните селища
на
долината.Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят.Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас.
Направо слизаме из потоци и реки.
Неизразимо приятна е тази водна баня!
Слънце няма, а топло и хубаво.Настигаме и отминаваме, настигаме и отминаваме.
Разгърнала ръце пея, пея.
От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче.
Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения.
Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя.
В
душата
ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
Не ли планината?
Тържествено е в
душата
ми.
Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви”
на
облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”.
Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре
на
всичко и - мокри.Чам Кория.
Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси
на
мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза.Да им завидим ли
на
тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости.
Ние сме здрави чеда
на
планината, калени от нея за нея и за всички трудности
на
живота - ний сме войници.
, готови сме и за това.С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме.
В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път.
Като звезди се оглеждат електрическите крушки в силните води
на
инсталацията.
Като че ли се мярва пред очите ни една малка Венеция...Планини, гори, свежест.
Наблъскани един до друг, но умора и досада не знаем.
Нашата песен ехти всред царствената природна тишина.
Като че ли окъпаните звезди пеят с нас: Вехади, Вехади.
Те пригласят и
на
„Аум”,
на
„Махар Бену”,
на
„Венир Бенир”.
Всички тия песни, тия каменни рицари застанали
на
стража, тая звездна корона ни пренася далеч, далеч в миналото, когато богове и люде са живели заедно и е царувало щастие
на
земята...Но изчезва чудната картина
на
величавото минало, а сега само се мъчим да гадаем по неясните за нас белези върху гърдите
на
майката природа.Среднощ.
София блестяща е пред нас.
Спираме
на
Орловия мост.
Пълни с мощ и сила се връщаме дома с великите дарове
на
Рила.
5.
Формули дадени от Учителя на Мусала. 1926 г.
, 12.07.1926 г.
Формули дадени от Учителя
на
Мусала
Не е дадена точната дата и затова са сложени в последния ден - 12 юли 1926 г.
Спомени
на
Борис Николов: ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА
ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ
НА
МУСАЛА,
Всички застанахме
на
един метър разстояние един от друг.
Последователно се обръщахме по четирите посоки
на
света и произнасяхме следните формули:
Обърнати
на
Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света."
На
изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни."
На
север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви
на
живота ни и да изчезне всяко робство от
душата
ни."
На
запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път."
На
изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина."
Да царува Господ във своята Любов, Мъдрост и Истина и да свършим всичко за Славата Божия
на
земята.
Спомени
на
Борис Николов
На
техните снимки се виждат в началото
на
езерото отдясно няколко полянки.
Над езерото се вижда бяла преспа, която остава през цялата година.
Огрят е много хубаво от слънцето и в него има една хубава, приятна топлинка.
Няма горещина, няма задух, едно проветряване става тука.
От връх Мусала се вижда необикновена панорама.
Направо се вижда един хребет, който отива при Малък и Голям близнак.
В дясно е река Бели Искър, а в ляво от хребета,
на
запад се виждат Маричините езера.
Много пъти към самите извори правехме нашият бивак с Мария Тодорова.
Нашите палатки бяха при самите извори горе.
Учителят е говорил за Маричините езера, че тук е била Школата
на
Орфей.
Хората я търсят
на
физическото поле.
Аз съм чувал от Учителя, че в древността е имало Школа и че тук е била Школата
на
Орфей.
Може някой да Го е питал и да знае.
Ние знаем от старата литература, че връх Мусала се е наричал Калкойон".
Тук при неговите езера е била Школата
на
Орфея, но дали към Маричините езера или към Мусаленските езера, т. е.
към „Окото" не се знае.
При Школата
на
Учителя ние отсядахме при „Окото" и тук слушахме Неговото Слово.
По наше време Маричината долина беше Рилската пустиня.
Там имаше само една видима пътечка.
Сега нахлуха туристи и девствеността се загуби.
Учителят е минавал от тука, слизали сме с Него от Мусала към Маричините езера.
Край тях сме отсядали
на
почивка без палатки.
След туй ще се спуснем по пътечката надолу по река Марица.
Пътечката върви по лявата страна, а отдясно остава самата Марица.
Пътечката надолу навлиза в такива гъсти клекове, че ако загубиш пътеката повече не можеш да излезнеш от там.
За туй ние винаги пазехме и държехме пътечката, а тя едва се вижда.
По онуй време добитък не излизаше нагоре, а все долу пасеха.
Сега тук прекараха пътеки, нахлуха хора и се промени планината, вече не е девствена.
След заминаването
на
Учителя ние отивахме и опъвахме палатките при самите извори
на
Марица.
Те са пет извора и там разполагахме палатките си и оттам започва малка рекичка, която е началото
на
река Марица.
Като излезем първата стръмнина от езерото
на
река Марица, ще дойдем до един праг, където се заравнява долината и се открива широка поляна.
Над 100 м от него са самите извори
на
река Марица.
До тези извори, малко в дясно има скали, има и клекове, където обикновено опъвахме нашите палатки.
Наоколо е завет и слънцето изгрява по-рано.
Чудесни изгледи, чудесни изгреви
на
слънцето и чудесни години бяха тогава.ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ
НА
МУСАЛА,
Всички застанахме
на
един метър разстояние един от друг.
Последователно се обръщахме по четирите посоки
на
света и произнасяхме следните формули:
Обърнати
на
Юг: „Да се възцари Добродетелта и да се разпръснат всички лоши мисли в света."
На
изток: „Да се възцари Божията Правда в света и да изчезне всяка неправда от живота ни."
На
север: „Да се възцари Божията Истина във всички прояви
на
живота ни и да изчезне всяко робство от
душата
ни."
На
запад: „Да се възцари Божията Мъдрост в живота ни и да изчезне злото от нашия път."
На
изток: „Да царува Господ и да се слави Господ във всичката Своя Любов, Мъдрост и Истина."
Да царува Господ във своята Любов, Мъдрост и Истина и да свършим всичко за Славата Божия
на
земята.
6.
Построяване приемна стая за Учителя на Изгрева - парцел 'Баучер'
, 08.1926 г.
Построяване приемна стая за Учителя
на
Изгрева -
През първата половина
на
1926 година върху закупения парцел "Баучер" (най-високата точка
на
Софийско поле, югоизточно от София) се построява приемна стая за Учителя.
Мястото по-късно става физически и духовен център
на
Бялото Братство, наречен Изгрева (днес квартал "Изгрев").
В следващите години около "Баучер" ученици, последователи и слушатели
на
Учителя закупуват малки парцели земя и построяват дървени жилища.
Изгрева се оформя като духовно селище, в което работата в Школата
на
Бялото Братство се центрира
на
физическо ниво.
За приемната
на
Учителя през 1926 г., може да се прочете в:Спомен
на
Борис Николов - Приемната
на
Учителя и събора през 1926 г.
Спомен
на
Борис Николов
53. ПРИЕМНАТА
НА
УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
включително съборите
на
Бялото Братство бяха в Търново.
започна една голяма акция срещу Братството под влияние
на
духовенството,
на
военните и
на
други някои среди.
Предизвикаха подписка между гражданите
на
Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново.
Преди това те осъществиха и положиха много труд за своята пропаганда против Учителя като се почне най-вече от 1922 година до 1925 г.
Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека всички граждани
на
Търново се подписаха срещу съборите
на
Бялото Братство.
И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края
на
века.
Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само
на
Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията
на
всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите
на
Америка.
Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите
на
Изгрева в София.
На
Изгрева бяха закупени вече места.
Точно по това време възникнаха и първите дъсчени къщурки, които ние бяхме направили.
Старите братя получиха разрешение от властта и започнаха подготовка за събора.
Изведнъж се намерихме в една съвсем по-хубава, свободна обстановка
на
Изгрева.
Дойдоха тогава от селата майстори за събора и тогава построиха една малка стаичка с цел, за да може през времето
на
събора да се пазят в нея хляба и продуктите докато трае събора.
Тя бе направена по идея
на
Петко Епитропов, който тогава организираше съборите, продоволствието, уредбата.
На
този събор присъстваха около 1000 човека.
А да се хранят толкова човека, няколко дни не беше лесна работа.
Няколко казана димяха непрекъснато
на
огньовете.
Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам.
Този събор се проведе
на
самата поляна.
Сковаха една рамка и една поставка,
на
която сложиха един стол, за да седне Учителят и една катедра, от която да може да държи Учителя своята беседа.
Направиха едно навесче с платно, за да не му пече слънцето и да не Му вали дъжд.
Наоколо всички стояха прави, а някои сядаха
на
земята и слушаха беседата.
Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ.
Обстановка от скромна по скромна.
Голям събор
на
гола поляна.
Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон!
" Съобщиха идеята
на
Учителя и Той каза: „Хубаво!
" Това беше идея
на
приятелите, но и метод
на
Учителя.
Той изчакваше идеята да дойде от учениците.Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти.
След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка
на
нивите
на
Изгрева.
Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено.
Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше
на
Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне
на
леглото.
Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка.
И Учителят остана да зимува тук през зимата
на
1926/27 г.
На
следващата година -1927, Учителят повечето време преспиваше тук.
Беседи изнасяше
на
ул.
Понякога отиваше в стария си дом
на
ул.
Стаичката беше много скромна.
Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него.
Антренцето го направихме през есента.
Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено.
Стегна един студ.
Аз измажа, както аз знам, а то замръзне.
Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя.
Тази работа може да замръзне и като се размрази да падне мазилката." Учителят ме погледна: „Ако си я направил с любов няма да замръзне." Аз си прибрах инструментите и си отидох.
Тази работа не замръзна и мазилката не падна.
Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето.
до 1972 г., когато салона бе разрушен, това са 46 години и не са малко за една мазилка.
По-късно тази стая стана приемна за Учителя, когато през 1927 г.
бе построен салона, а заедно с него и една стая за Учителя.
В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените.
Днес всичко това може да го видите
на
запазени снимки, където се вижда общ изглед
на
салона и до него залепена една малка къщичка.
Ето, това е приемната.
Дори има снимки
на
Учителя застанал пред своята приемна заснет сам или с приятели.
Така че тази приемна съществуваше, макар че е унищожена, не само в спомените ми и
на
снимките, но тя съществува и в духовния
свят
.
53. ПРИЕМНАТА
НА
УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
7.
Разговори на Учителя с ръководителите - 9 август. Протокол
, 9.08.1926 г.
Разговори
на
Учителя с ръководителите -
Учителя провежда всяка година срещи с ръководителите
на
братските групи в страната.
Някои от тях са протоколирани от Тереза Керемидчиева - майка
на
стенографката Савка Керемидчиева.
1. РАЗГОВОРИ
на
Учителят с ръководителите 1926 година Учителят за деветото число число.
на
Учителят с ръководителите
1926 година
Да бъде светлина във вашите умове,Мирът Божий да царува във вашите сърца иМирът
на
Бога да се всели във вашите души - това е целта
на
деветото числоСега аз написвам деветото число вътре у вас.
Деветото число е най-великото скрито досега в непроявеното в света. Защо?
- Защото светът отхвърли спасението.Шестото число силно е завладяло света, а сега аз съм дошъл за да проявя деветото число за да грабна своите - чрез закона
на
победата, като проявя тайната мъдрост - за да носят светлината, мирът и съвършенството
на
Божият Дух.
Трите принципа, тройната единосъщна и неразделна.
I - СВЕТЛИНАТА
III - ДУХЪТ
НА
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ (Духът Божи)
Досега не бях ви откривал тайният смисъл
на
деветото число.
I - Със Светлината ще познаете непроявеният Бог.
II - С мирът ще влезете в закона
на
животворящата сила и
И тъй казвам: „Доста е
на
ученика да бъде като Учителя си".И вторият израз: „Бъдете съвършенни както е съвършен небесния ваш отец".Кой е законът, през който трябва да минете?
- Светлината.И тъй в последните дни аз ще отворя вашите умове за да приемете светлината и тогава вие заставате върху съвършенството чрез пътя
на
моята Любов.
Затова само
на
достойните ученици е поверена тайната - закона
на
освобождаването - за да влезат в Пътя, да намерят Истината и да бъдат Свободни.Всичко това, което давам тук, давам го защото аз никаква карма няма да понеса, нито вие които сте тук в тази школа, а други ще приемат една част от кармата, които ще засвидетелствуват този пръв закон за света.Защо няма да приемете никаква карма?
- Защото няма втори път да разпъвам плътта си, нито вие, които бяхте гонени заради Светлината.Сега ви давам тайното заключение
на
деветото число.Новото са портите, през които ще минете.
Портите са деветия ангелски чин, за да бъдете посрещнати от Елохимите, Серафимите и Херовимите, за да ви обгърнат в необятната светлина
на
Бога.С трите принципа, трите точки аз пренасочвам деветото число вътре у вас.
За това ви казвам: Бог е светлина, Бог е Любов, Бог е Живот.Светлината (I), която е началото
на
деветото число трябва напълно да завладее вашите умове.Мирът (II), замества с великата Божия Любов, която оживотворява.
И дава обнова чрез Духът
на
Бога Хио-Ели-Мели-Месаил (III).И тъй това аз го отпечатвам като закон във вас до определеното време когато Духът напълно ще покори материята, ще освободи
душата
чрез пътя
на
вечната светлина.
Това ви давам, за да почувствувате, че аз съм винаги с вас, аз съм с вашите души, с вашите духове.
Тогава ще живеете в четвъртото измерение
на
Светлината, която ще бъде навсякъде.
Това е тайната и силата
на
моето обещание.Ще ви дам едно второ правило за да разпръсквате мрака.
Когато отидете
на
събора ще изговаряте: „Учителят е светлина за нас.
Ние сме в силата
на
неговата десница".
Това ви известявам да знаете.Всеки девети ангелски чин има под своята власт девет легиона ангели, които сега действуват против тъмнината.
Всички тия легиони ще изтребят тъмнината в последния ден с непокорното человечество, за да може да предначертае деветото число.
Много по-правилно горе и по пътя
на
деветото число ще се сливат душите с началото
на
Бога.И тъй дръжте:
I - Светлината в умовете си,
Аз правя един триъгълник върху сърцата ви и написвам деветото число в средата.
На
линията
на
деветото число поставям животворящия дух
на
моя Отец.С това изявявам Любовта си към вас, за да имате радост и радостта ви да прелива към вашите братя и сестри. Амин!
9 август 1926 година
Деветото число е вложено в сърцето
на
окултния ученик, който изучава светлите закони и чрез законите влиза в пълното омиротворение
на
Божието проявление.
Това е пътят, по който трябва да се стремите и в този път ще намерите проявени дела чрез мисълта и силата
на
Бога.
Всяка мисъл чрез силата
на
Бога, която изхожда от вашия ум, трябва да се основава върху един велик закон за сливането с Бога.
За това трябва цялото Всемирно Бяло Братство да влезе в закона
на
Божията Любов.Божията Любов е израз
на
последната еволюция, което влиза в едно общо велико братство
на
Бога.Когато сега, в последния ден трябва да се запали деветия светилник, а този светилник ще озари вашите братя, за да познаят този, който седи посред всинца вас.
Защото малцина са, които ме познават.
Аз приготвям един велик метод за да се прояви Бог в светлината чрез деветия светилник.
Когато се запали деветият светилник всяка тайна ще изчезне.
Всичките „Люспи ще паднат от очите
на
слепия".9 декември 1926 година
глава: РАЗГОВОРИ
на
Учителят с ръководителите 1926 година
8.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
Учителя присъства
на
събора, 1926 - София.
След забраната
на
съборите в Търново, Учителя ги премества в София - Изгрева ("Баучер").
Присъства и евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си "Кои и какви са белите братя".За провеждането
на
събора през 1926 г.
1. ПРИЕМНАТА
НА
УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
2. Съборът през 1926 година и военната блокада
3. С КРОСНО
НА
СЪБОР
53. ПРИЕМНАТА
НА
УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
включително съборите
на
Бялото Братство бяха в Търново.
започна една голяма акция срещу Братството под влияние
на
духовенството,
на
военните и
на
други някои среди.
Предизвикаха подписка между гражданите
на
Търново, с което се искаше дъновистите да не провеждат съборите си в Търново.
Преди това те осъществиха и положиха много труд за своята пропаганда против Учителя като се почне най-вече от 1922 година до 1925 г.
Като се изключат нашите приятели около 20-30 човека всички граждани
на
Търново се подписаха срещу съборите
на
Бялото Братство.
И оттогава този град започна да запада в духовно отношение и така ще бъде до края
на
века.
Като научи Учителят решението им, Той се усмихна и каза: „Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само
на
Бялото Братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук под земята се събират разклоненията
на
всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите
на
Америка.
Ще загубят без нас." И без да каже повече дума, Той премести съборите
на
Изгрева в София.
На
Изгрева бяха закупени вече места.
Точно по това време възникнаха и първите дъсчени къщурки, които ние бяхме направили.
Старите братя получиха разрешение от властта и започнаха подготовка за събора.
Изведнъж се намерихме в една съвсем по-хубава, свободна обстановка
на
Изгрева.
Дойдоха тогава от селата майстори за събора и тогава построиха една малка стаичка с цел, за да може през времето
на
събора да се пазят в нея хляба и продуктите докато трае събора.
Тя бе направена по идея
на
Петко Епитропов, който тогава организираше съборите, продоволствието, уредбата.
На
този събор присъстваха около 1000 човека.
А да се хранят толкова човека, няколко дни не беше лесна работа.
Няколко казана димяха непрекъснато
на
огньовете.
Казани за чай и казани с гозба, а около тях дежурните сновяха насам-натам.
Този събор се проведе
на
самата поляна.
Сковаха една рамка и една поставка,
на
която сложиха един стол, за да седне Учителят и една катедра, от която да може да държи Учителя своята беседа.
Направиха едно навесче с платно, за да не му пече слънцето и да не Му вали дъжд.
Наоколо всички стояха прави, а някои сядаха
на
земята и слушаха беседата.
Намери се един фотограф, който засне тази обстановка и ние я имаме днес като документ.
Обстановка от скромна по скромна.
Голям събор
на
гола поляна.
Като видяха всичко това онези, които построиха онази стаичка за продуктите казаха: „Ама то може догодина да се дойде две недели преди събора и да се построи салон!
" Съобщиха идеята
на
Учителя и Той каза: „Хубаво!
" Това беше идея
на
приятелите, но и метод
на
Учителя.
Той изчакваше идеята да дойде от учениците.Отначало стаичката през събора държеше хранителни продукти.
След събора тя бе изчистена и в нея поставиха инструментите необходими за обработка
на
нивите
на
Изгрева.
Към лятото Учителят спомена: „Не е лошо да се почисти тази стая и да се сложи едно легло." Това бе сторено.
Обикновено сутрин, след като Учителят излизаше от града и идваше
на
Изгрева, след като мине общата молитва, гимнастиката, разговорите и закуската, Учителят отиде и си полегне
на
леглото.
Учителят я хареса и още през есента нареди да се постави печка.
И Учителят остана да зимува тук през зимата
на
1926/27 г.
На
следващата година -1927, Учителят повечето време преспиваше тук.
Беседи изнасяше
на
ул.
Понякога отиваше в стария си дом
на
ул.
„Опълченска" 66 и преспиваше там.Стаичката беше много скромна.
Като видяхме, че Учителят ще презимува тук, решихме да направим антренце пред стаята, за да не духа, пък Учителят като влезне да има къде да си оставя балтона, шапката и да бъде по-удобно за Него.
Антренцето го направихме през есента.
Работя аз цял ден, а вечерта стана много студено.
Стегна един студ.
Аз измажа, както аз знам, а то замръзне.
Все пак аз настоявах с мазането, а материала още не беше замръзнал пред мене и с него успях да измажа антрето, да го изгладя и да го направя.
Тази работа може да замръзне и като се размрази да падне мазилката." Учителят ме погледна: „Ако си я направил с любов няма да замръзне." Аз си прибрах инструментите и си отидох.
Тази работа не замръзна и мазилката не падна.
Дойде време, когато разрушиха салона, разрушиха и къщичката с антрето.
до 1972 г., когато салона бе разрушен, това са 46 години и не са малко за една мазилка.По-късно тази стая стана приемна за Учителя, когато през 1927 г.
бе построен салона, а заедно с него и една стая за Учителя.
В приемната бяха сложени няколко картини, формули по стените.
Днес всичко това може да го видите
на
запазени снимки, където се вижда общ изглед
на
салона и до него залепена една малка къщичка.
Ето, това е приемната.
Дори има снимки
на
Учителя застанал пред своята приемна заснет сам или с приятели.
Така че тази приемна съществуваше, макар че е унищожена, не само в спомените ми и
на
снимките, но тя съществува и в духовния
свят
.
ПРИЕМНАТА
НА
УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА
"Съборът през 1926 година и военната блокада"
През 1925 година, през месец август, във Велико Търново се провежда съборът
на
Бялото Братство, както става всяка година.
След този събор, по внушение
на
свещениците, търновските градски първенци организират подписка сред гражданството срещу така наречените "дъновисти".
Цялото гражданство
на
Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите
на
Петър Дънов.
Тази подписка се изпраща по надлежен път
на
правителството и то забранява съборите
на
Бялото Братство в Търново.
Ето защо, съборът през 1926 година се свиква в град София.
И следващите събори продължават да се свикват в София,
на
"Изгрева".
През 1926 година начело
на
управлението
на
страната е Демократическият сговор, дошъл
на
власт
на
' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството
на
Александър Стамболийски
на
9 юни 1923 година.
Начело
на
партията стои Министър-председателят Александър Цанков.
И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора
на
Бялото Братство в Търново.
Какво следва по-нататък?
На
3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател
на
Народното събрание.
На
5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
През юли 1926 година цар Борис III заминава за чужбина и се завръща в България през октомври.
През юли, след подаване
на
молба до Министър-председателя Андрей Ляпчев от ръководителите
на
братствата в страната, от правителството получават разрешение за провеждане
на
събора
на
Бялото Братство през месец август в София.
Една седмица преди събора от провинцията започват да прииждат братя и сестри.
Тези, които пристигат
на
"Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери.
Но в деня
на
събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед
на
висша власт, войници застават
на
софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града.
Това е сутринта
на
22 август, неделя.
На
гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление.
Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта.
Пропускани са само онези, които са от София или могат да докажат къде отиват и че отиват при роднини или по друга някоя служебна работа.
Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно.
С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в София, за което била пропусната от стражата да влезе в града.
Тя занася кросното у дома си, понеже живеят
на
"Изгрева".
А когато тръгнала от село, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала
на
събор с кросно.
Онези, които й се присмивали, останали
на
гарата, а тя с кросното пристигнала
на
"Изгрева".
Случайни неща нямаше
на
"Изгрева".
Приятелите, които идват този ден
на
събора, са спрени.
Така те остават
на
гарата в очакване
на
обратните влакове.
А онези, които са дошли
на
събора предния ден, са вече
на
"Изгрева".
Какво става
на
"Изгрева"?
Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили
на
лагер.
Сутринта рано, както се случва при всеки събор, те стават в четири часа, правят молитва и заедно с Учителя отиват в салона
на
улица "Оборище" 14 в града.
Разстоянието от местността "Ваучер" или "Изгрева" те минават пешком за около един час.
Сутринта, към седем часа, те са в салона.
Сбъдва се така и онова, което те са го мечтаели - мечтаели са, че гостите от провинцията
на
събора ще стоят по- близко до Учителя, а пък софиянци, които всеки ден са
на
"Изгрева", ще седнат отзад.
Учителят разрешава този въпрос като казва: "
На
всеки човек трябва да се отдаде това право, което Бог му е дал".(вж.
5) След първото Слово
на
Учителя в салона в осем часа, те отиват отново
на
"Изгрева", където в 11 часа ще се открие съборът.
От улица "Оборище" Учителят отива
на
"Опълченска" 66.
Преди тръгване, една сестра Му казва, че "Изгревът" е блокиран от войска и нито може да се влезе, нито може да се излезе оттам.
В същия миг се приближава друг брат, пристигнал от Централна гара.
Той съобщава същото - направена е блокада
на
гарата, войската не пропуска братята и сестрите да напуснат гарата и те остават там като заложници.
Методи бегом отива в дома
на
Министър-председателя Андрей Ляпчев и го сварва
на
минутата, когато той излиза от дома си, а отпред го чака файтон, за да ,се качи в него.
Посреща го
на
портата и му казва: "Господин Министър-председателю Ляпчев, вие лично разрешихте събора
на
Бялото Братство.
На
Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града.
Андрей Ляпчев се стресва, казва му да дойде с него, влизат в къщата, вдига телефона и се свързва веднага с директора
на
полицията.
Пред Методи, той отменя възбраната, като през това време крещи
на
онзи и му иска обяснение кой е забранил събора.
Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: "Видя ли как се управлява "со кротце и со благо"?
Иди и предай
на
господин Дънов как аз управлявам".
Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева".
След малко, по команда, войниците се качват
на
конете и се оттеглят.
До края
на
събора винаги присъствуват двама стражари, седнали
на
сянка под голямо дърво и два коня, които пасат трева и махат с опашките си.
За това разрешение
на
събора, Андрей Ляпчев управлява най- дълго - от 1926 до 1932 година.
На
19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край
на
Демократичния сговор.
В 11 часа, неделя, 22 август,
на
"Изгрева" се открива съборът
на
Бялото Братство.
Тук са и онези, които са пристигнали от гарата, след като е свалена блокадата.
Тук са и софиянци, които свободно могат да дойдат
на
"Изгрева".
Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната.
Това е физическата страна
на
Христа.
Значи, всички човешки души, събрани
на
едно място в тялото
на
Христа, съставляват физическата страна
на
Христа.
Всички ангели, събрани в сърцето
на
Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума
на
Христа, съставляват Божествената Му страна.
Това значи "Христос", т.е.
Навсякъде трябва да виждаме Христа.
Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас и ние трябва да се радваме!
Ето така проявеният Христос, проявеният Бог в света, отмени блокадата и съборът
на
Бялото Братство започна в строго определения ден и час.
Онзи, който бе дал заповед за възбрана, в скоро време бе свален от поста си.
През 1926 година
на
"Изгрева" е построена само една стая за Учителя, която впоследствие нарекохме "Приемната
на
Учителя".
През 1926 година освен тази стая няма нищо построено
на
"Изгрева".
-
на
този събор присъствува и евангелският пастор Стоян Ватралски.
По късно, приятелите ги събраха и ги издадоха в отделна книжка, отпечатана в Нова Загора през 1926 година, в печатница "Светлина".
В тези статии Ватралски съобщава, че
на
26 август 1926 година, към 17 часа, той пристига
на
"Ваучер", т.е.
на
"Изгрева", и вижда, че цялото място от 14 декара, е обградено с бодлива тел.
Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени
на
сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации.
Значи Небето е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора.
Отвътре стои млад човек, който пропуска само онези, които познава и които имат покани.
Отбелязва се, че
на
събора е имало 1 460 човека.
Ватралски присъствува
на
общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат
на
изгрев слънце.
В десет часа присъствува
на
беседа
на
Учителя.
На
стр.
19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна
на
полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята.
Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче.
На
килима имаше стол пред маса, а върху масата -
Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата
на
тревата в полумесец.
Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа.
Изведнъж всички се изправят
на
крака.
Значи - Учителят иде.
И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се
на
естрадата и сяда - тогава едва сядат и те".
Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива
на
голата поляна.
Освен това, притежаваме и оригинални снимки,
на
които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски.
По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година.
А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък,
на
27 август, Учителят отговаря
на
един въпрос
на
Стоян Ватралски, поставен мислено от него.
Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви.
Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си.
Ето, по този начин, всички неизяснени неща си отиват
на
мястото.
На
този събор Учителят много точно и ясно казва, че Христос, това е Бог, Който се разкрива в света.
На
този събор братята и сестрите видяха как се проявява Христос като Бог, че Бог управлява света и че "Изгревът" е Дом Господен.
През време
на
управлението
на
Андрей Ляпчев до 1932 година всички събори са в София
на
"Изгрева".
Словото
на
Учителя през време
на
тези събори е отпечатано в съответни томчета.
Те са обект
на
проучване от следващите поколения.
Глава: 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
1. С КРОСНО
НА
СЪБОР
Коя година сме дошли
на
Изгрева?
сме идвали в София
на
събор, но сме се връщали.
Ляпчев беше
на
власт и под влияние
на
поповете забраниха събора.
Ние тогава пътувахме с още други хора от нашия край от Ст.
" „Имаме." „Хайде назад." Който има картонче го връщат обратно, защото знаят, че идват за събора.
А пък аз нали идвам от село, където бях останала с децата, там бях при майка си и баща си в с.
Мъжът ми беше в София
на
работа в строителството.
Аз съм се нагърбила с неща както е
на
село нося си кроено и други неща да тъчем.
Реших, че ще ми потрябват както имаше
на
Изгрева едни Тилкови, които тъчеха платове.
Така те ме пуснаха.
Заради нас и те дойдоха
на
Изгрева.
Георги, мъжът ми ни посрещна и така успяхме да дойдем за събора.
В беседата си дори Учителят споменава за забраната.
Иначе отвън имаше войници-кордон и не пущаха идващите за събора.
Които бяхме отвътре си направихме събора мълчешката.
Нямаше стъкла
на
прозорците.
Долу, малката стаичка
на
Учителя беше построена.
Учителят държа беседата „Малкият стрък"
на
Мусала, където сега е хижата,
на
13 юли 1925 г.
Тогава Учителят бил изправен, вдигнал бастуна си и казал
на
всички да минат един по един под бастуна му.
Времето било лошо, непрекъснато валяло дъжд и суграшица, но никой не се разболял и всички се върнали живи и здрави.
съборът се е състоял свободно от 22 до 29 август, но не е имало много хора, защото още не е било уредено
на
Изгрева.
Той се е състоял
на
поляната.
Имало е само приемна направена от четири колони, стени от пръти облепени с хартия, но с покрив.
Учителят държи Слово
на
гола поляна.
После ходихме една група от провинцията без Учителя
на
Черни връх.
На
Изгрева Симеонов имаше палатка, а Епитропов барака.
Учителят спомена за тях
на
22.08.1926 г.
Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас са хора?
И те дойдоха, подчиниха са
на
тази заповед.
Когато обаче
на
вас дадат такава заповед, да отидете някъде, вие питате: защо трябва да направим това?
Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате.
Ето защо аз ви казвам, че
на
първо място за всинца ви най-важно е послушанието.
Аз зная, че при тази среща волята
на
всички ваши заминали братя, както и волята
на
Бога е да живеете добре, разумно." (стр. 7)
Какво направихте вие?
- Всички заедно направихте една колективна молитва, и ви се отговори - освободиха ви.
То трябва да ви послужи като импулс в живота, да знаете как да постъпвате.
На
вас предстои да усвоите изкуството да се справяте с духовете, да ги разбирате.
Аз не ви подмамвам с това, защото трябва да знаете, че сила и знание се дава само
на
разумния човек." (стр. 33)
След събора направихме екскурзия до връх Мусала с два автобуса.
Нашият закъсня поради катастрофа с принц Кирил.
Тя била станала поради пиянство
на
някого от компанията му.
Тогава
на
една сестра от Стара Загора били откъснати два пръста.
Към 5 - 6 часа вечерта тръгнахме за Мусала.
Една група беше тръгнала с Учителя по-напред и стигна по-рано.
Останалите пристигнахме късно вечерта, като по пътя ни валя дъжд и сняг.
Тогава вечерта дойде сестра генерал Стоянова, която бе придворна дама.
Тя покани Учителят с някои от групата да отидат и прекарат нощта в дървената хижа.
Тръгнахме за Мусала.
Учителят беше в средата
на
групата, като наближихме върха, се разделихме
на
малки групички, които отиваха
на
върха, правеха си молитва и слизаха веднага.
Понеже бяха раздадени в провинцията картончета от полицията,
на
гарата проверяваха и които имаха картончета ги връщаха обратно.
Тия, които бяхме
на
Изгрева
на
19 август направихме събор без Учителя.
Тогава брат Симеон Симеонов организира една екскурзия до езерата без Учителя.
Той беше ходил преди това с жена си, която рисувала там.
На
отиване минахме през хижа „Скакавица", където пренощувахме един ден.
От там през деня излязохме
на
петото езеро, после пренощувахме край огнището
на
2-рото езеро четири вечери.
За мен тази екскурзия беше като отиване в един прекрасен
свят
.
На
връщане минахме през Самоков.
Участвуваха Ветка и Симеон Симеонови, Димитринка Атанасова, Атанас Стефов, Тодор Стоименов, брат Касабов от Стара Загора и брат Слави (американеца) пак от Стара Загора, Христо-брадата, моя милост и брат ми Никола Танев, Желю Ганев.
Бележки
на
редактора.
Онези, които са дошли
на
гарата от провинцията с влака били връщани обратно.
На
софиянци също не е било разрешено да се качат горе
на
Изгрева.
Имало е охрана и блокада от полицията.
Учителят не е бил
на
Изгрева, но дошъл след 3 дни, когато вдигнали блокадата и с изгревяни продължили своята работа.
Лекциите са протичали редовно в сряда за общия клас, в петък за специалния клас, а в неделя не е имало беседи, понеже те са предназначени за гражданството и за учениците от града.
Блокадата
на
Изгрева не позволила пристигането им.
Затова неделната беседа е преустановена.
На
19 август 1928 г.
На
22 август 1928 г.
в сряда в общия окултен клас Учителят дава лекцията „Ключът
на
живота", която е поместена в отделна книжка като съборна беседа от 1928 г., напечатана същата година.
Същата беседа е отпечатана в томчето от Общия окултен клас.
„Ключът
на
живота" VIII г.
На
стр.
52 четем за онези, които не са могли да дойдат
на
събора
на
Изгрева поради възбрана:
- Защото всеки брат или сестра от физическия
свят
, които са записани горе в Бялото Братство, имат по двама делегати, които ги представляват - един в Божествения
свят
, и един в ангелския
свят
.
Тъй, щото, ако тук бяха дошли 1000 души, същност те са 3000 мощни юнаци!
- 1000 души във физическия
свят
, 1000 - в ангелския
свят
и 1000 - в Божествения
свят
.
Силата не е във вас, които сте
на
физическия
свят
, но в тия 3000 души, събрани заедно, те са, които работят, а не само хората
на
физическия
свят
.
Знаете ли, какво могат да направят тия помощници отгоре?
Те ще свършат работата
на
Бога.
Следващата беседа
на
общия окултен клас е
на
29.VIII.1929 г.
под надслов „Ограничаване и освобождаване" от стр.
54 - 80
на
същото томче.
На
24.VIII.1928 г.
в петък пред Младежкия окултен клас Учителят изнася лекцията „Дейност и почивка" отпечатани в „Божествените условия", год.
Работата
на
Школата продължава.
Младежкият събор завършва с екскурзия
на
Мусала, където
на
18 юли Учителят държи беседата в сряда „Добри и лоши условия".
Ученикът трябва да знае как да работи при благоприятни и неблагоприятни условия.
Забраната
на
събора от властите през 1928 г.
на
Изгрева не е попречило
на
Учителя да произнася и дава Словото си
на
Изгрева.
С КРОСНО
НА
СЪБОР
9.
Беседи, изнесени от Учителя на събора в София. 22 август
, 22.08.1926 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
събора в София.
Отвън и отвътре 22 август 1926 г.Светлият път
на
Знанието 22 август 1926 г.
10.
Беседи, изнесени от Учителя на събора в София. 23 август
, 23.08.1926 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
събора в София.
Раждането
на
свободата 23 август 1926 г.
11.
Беседа, изнесена от Учителя на събора в София. 24 август
, 24.08.1926 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
събора в София.
12.
Беседа, изнесена от Учителя на събора в София. 25 август
, 25.08.1926 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
събора в София.
Имената са ви записани 25 август 1926 г.
13.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 26 август
, 26.08.1926 г.
Учителя присъства
на
събора, 1926 - София.
След забраната
на
съборите в Търново, Учителя ги премества в София - Изгрева ("Баучер").
Присъства и евангелския проповедник и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си "Кои и какви са белите братя".За 26 август няма изнесени беседи и намерени засега спомени.
14.
Беседа, изнесена от Учителя на събора в София. 27 август
, 27.08.1926 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
събора в София.
15.
Беседа, изнесена от Учителя на събора в София. 28 август
, 28.08.1926 г.
Беседа, изнесена от Учителя
на
събора в София.
16.
Беседи, изнесени от Учителя на събора в София. 29 август
, 29.08.1926 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
събора в София.
Ще се изкоренят 29 август 1926 г.Добро и съвършенство 29 август 1926 г.Наряд - 1926 22-29 август 1926 г.Обяснение
на
старите гимнастически упражнения 29 август 1926 г.
17.
Снимки от събора на Братството, 1926 г.
, 29.08.1926 г.
Снимки от събора
на
Братството, 1926 г.
На
снимките няма означена дата
на
деня, затова е избран последния ден
на
събора.
е
на
поляната.
Насядали са
на
земята и
на
столове.
Вляво се виждат дървета за сковаване
на
платформа,
на
която ще седи Учителят Дънов
август 1926
на
поляната
на
Изгрева.
Учителят Дънов изнася беседа
на
скованата от дървета и навес от бяло платно платформа
август 1926
на
поляната
на
Изгрева.
а Учителят е седнал
на
стол и изнася беседа
август 1926
на
поляната
на
Изгрева.
Допълнително организаторите са включили емблемата с котвата
на
фона
на
изгряващото слънце
Концерт
на
събора
на
Изгрева 1926 г.
В платформата, седнал
на
стол е Учителя Дънов
на
поляната
на
Изгрева
В-к "Илюстрована седмица" Г.
8 публикува 4 снимки от събора
на
Изгрева 1926 г.
Отгоре
на
снимките бе написано следното:
След молитвите са гимнастическите упражнения
на
поляната, 1926 г.
След молитвените гимнастически упражнения, в които взимат участие също всички дъновисти.
Интересното е, че гимнастиката се ръководи само от едно лице, а всички наредени в кръгове изпълняват безпогрешно упражненията.
Бивакът с палатките
на
поляната вляво,
на
събора 1926 г.
Пред тях са гостите
на
събора
Бивакът с палатките
на
поляната вдясно, а от ляво са селяни, гости
на
събора 1926 г.
Две снимки
на
общия бивак
на
дъновистите, между които има и едно внушително число селянки и селяни от разни краища
на
страната.
Виждат се палатки, както и големи навеси с брезенти, останали от войната 19141918 г.
Да се подслонят стотици хора
на
поляната, дори и през м.
август, е много трудна работа.
Палатките
на
съборяните
на
Изгрева
Общ обяд
на
Изгрева по време
на
събора
Чайниците
на
огнището
на
Изгрева
Съборяните
на
общ обяд
18.
В-к 'Илюстрована седмица', бр. 193, 1926, публикува 4 снимки от събора на Изгрева, 1926 г.
, 5.09.1926 г.
В-к "Илюстрована седмица", бр.
4 снимки от събора
на
Изгрева, 1926 г.
В-к "Илюстрована седмица" Г.
8 публикува 4 снимки от събора
на
Изгрева 1926 г.
Отгоре
на
снимките бе написано следното:
От различни краища
на
страна те се събраха в София.
Молитвата им и гимнастиките в ранни зори.
През цялата миналата седмица окултистите последователи
на
Дънова, устроиха своя събор в столицата.
Те разполагат тук с едно от най-хубавите места, собственост някога
на
покойния Баучер, над края
на
Борисовата градина, с хубаво източно изложение.
Съборяните са се устроили там, всред боровете, горе
на
тяхното място, лагер
на
палатки.
Специалният фотограф
на
"Седмица" е успял да снеме няколко интересни моменти от тоя събор, които поднасяме
на
нашите читатели.
Едната от тях представлява молитвата
на
съборяните в ранни зори, а другата тяхната гимнастика след молитвата.
19.
Упражнение от Учителя, дадено на 26 септември
, 26.09.1926 г.
Упражнение от Учителя, дадено
на
26 септември
Упражнението е дадено в лекцията "Посока
на
растене",26 септември 1926 г., Младежки Окултен Клас, София
Упражнение. Поставете лявата ръка
на
лявото рамо (върхът
на
пръстите се допират до рамото).
Дясната ръка се поставя над главата, без докосване.
Движение
на
дясната ръка настрана, хоризонтално, връщане над главата.
След това дясната ръка се поставя
на
дясното рамо, а лявата – над главата.
С лявата ръка се прави същото движение, каквото с дясната.
Двете ръце се изнасят първо настрана, после – пред гърдите, с допрени върхове
на
пръстите едни срещу други.
Движение
на
ръцете настрана и пред гърдите – три пъти.
20.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември
, 1.11.1926 г.
Учителя с група ученици
на
екскурзия
Спомен
на
Боян Боев: Всичко е за Бога
Спомен
на
Боян Боев
На
1 ноември 1926 г.
Когато минахме водениците
на
селото, хванахме една височина вляво от реката и минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли „Вади душа“.
Над нея има една полянка, обрасла с висока трева,
на
която винаги се спирахме, за да си отдъхнем.
Докато бяхме
на
„Зеленка“, Учителя каза:
“Вади душа“ трябва да се нарече „Буди душа!
“. А бивакът ще се нарича „Ел-Шадай“, което значи „Истинският свидетел“.
Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме.
Един брат каза: „ Някои от дарбите, за които говорят окултните науки, съвременните хора откриха чрез техниката.
Например безжичния телеграф, телефона, радиото“ .
В Берлин, в Лондон, в Париж няма такъв акумулатор
на
енергии.
В Ню Йорк една улица е дълга 40 км, а от София до Витоша няма и 10 км.
Днес си в отпуск; ще дишаш чистия въздух
на
планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш.
Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш
на
Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят
на
нивата да ореш, а
на
третия ден ще те пратят
на
лозето да копаеш.
Първия ден щом работиш една служба,
на
втория ден ще работиш друга.
Като стигнахме Ел-Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения.
започна разговор.
Каквото има човек, да го посвети
на
Бога за Слава Божия.
Това да бъде тайно в
душата
му.
Когато ти спазваш Божиите закони, Бог те благославя, дава ти познания, отпуска ти кредит навсякъде, казва
на
хората: „Подкрепете го, този е Мой служител“.
Ще ви поставят
на
изпит.
Изпитанията са градуси, които показват докъде сте стигнали в своето развитие.
Изпитанията могат да бъдат всякакви: един човек ще ти даде пари назаем, ще си направиш къща и после ще те оплете и ще се видиш в чудо; или пък ще станеш пръв министър, после ще влезеш в затвора и ще те пуснат, лишен от граждански права.
Ти имаш желание да му направиш една услуга, да го пратиш да се образова, но той не знае за това, открадва от теб петстотин лева и избягва.
Какво ще направи с тях?
Той не разбира, че с това компрометира доверието
на
околните, не вижда последствията.
И в Духовния
свят
се започва първоначално с началните букви.
По някой път хората нямат търпение да чакат и като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили, и не научават същинското знание.
Щом отвориш своето светилище пред невежите, щом продадеш своя Господ за нищо и никакво, ти като Самсон ще събориш стълбовете
на
зданието и то ще те смачка.
В Божествената градина, щом нарушиш известна добродетел, веднага едно цвете изсъхва.
Когато нарушиш известна добродетел, в Духовния
свят
едно растение, което съответства
на
тази добродетел, изчезва.
В съзнанието ви трябва да стои новото.
Погрешките
на
човека за мен не съществуват, за мен съществуват само хубавите, Божествените неща, които той съдържа в себе си.
Гледаш, че една душа страда; хубаво е да ѝ помогнеш, но щом ѝ помогнеш, тя трябва да се научи да не се връща пак назад в стария живот.
Това е опитната страна
на
Окултната школа – всеки иска да му се даде малко нещо да работи.
Това е една хубава и красива наука, така той ще се подмлади.
Докато човек служи
на
греха, той е роб.
Докато човек служи
на
безверието, съмнението, омразата, те са го заробили.
В окултната наука за пробуждане
на
съзнанието ученикът се въвежда в Истинския път, за да стане достоен за изкупление.
Една селянка цял ден работила
на
нивата, била твърде уморена, но когато се върнала вкъщи, заварила гост, поляла му да се умие, омесила му погача.
Макар и уморена, тази жена посрещнала Господа.
Най-напред ще разгледате контурите
на
главата, за да видите към кой тип спада.
Онези, които не са запознати с типовете, не могат да ги различат.
По някой път по лицето има известни наслоявания, които опорочават типа.
Аз наричам лице това, което е създадено от мисъл, чувство и воля.
Една сестра запита: „ Дали в този живот ще се види това, за което говорите?
Онзи и този живот е все едно, когато съзнанието не е прекъснато.
Но когато съзнанието се прекъсне, тогава човек е умрял.
Сега са последните времена
на
света.
Всичко старо си заминава.
Всички философствания, всички науки трябва да се видоизменят.
Кармата
на
европейските народи е назряла.
За цяла Европа иде голямо наказание, понеже има омраза, злоба и непримиримост.
Сега пак правят приготовление за нова война.
Невидимият
свят
е решил, въпросът е решен, има си програма.
И като се натисне бутонът, всичко е свършено.
В Невидимия
свят
има хиляди, милиони души, които са напреднали и ще дойдат
на
Земята, ще турят ред и порядък.
“. Човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат.
Хората, които ще са в управлението, съвсем ще се изменят, ще стане промяна в тях – вселяване.
Ще станат големи преобразувания и виждаш, че този човек е вече съвсем друг.
Целият ХХ век ще бъде век
на
приготовление.
А в Новата култура вътрешните връзки
на
съзнанието ще ги организират.
Това е педагогическото възпитание
на
слона.
Ние не служим
на
народа, не служим
на
човечеството, ние служим
на
Бога.
Народът щом обича Бога, ние служим и нему.
Напуснахме Ел-Шадай, тръгнахме лека-полека нагоре и се спряхме
на
една красива полянка, намираща се вдясно от шосето, малко под хижа „Алеко“.
Беше станало 1 ч.
Почна разговор.
Един гениален човек е като дете –
на
всичко вярва и прави опит.
Например пада ябълка; тя казва
на
гениалния човек: „Я ми кажи защо паднах?
Един брат каза: „Искаме да служим
на
Бога“.
Важно е, че у вас има добра воля да служите
на
Бога.
“ Казвам:
на
Земята ще прекараш живота си много хубаво.
Толкова милиона зайци са осигурени, че какво има да се плаши човек?
Искаш да служиш
на
Бога, ала завърши ли Неговото училище?
Един религиозен човек, един духовен човек трябва да посвети живота си
на
учене.
У човека има дарби, които той не съзнава.
Случват се такива неща: например, намираш се някъде в една засада, у теб се събуди разумното и изведнъж, за една десета от секундата, ти дойде един план как да се измъкнеш оттам.
Иначе с години не би намерил този план.
И когато го изпълниш с най-изкусна стратегия, в дадения случай си разрешил една гениална задача и се чудиш как си се избавил.
Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво може да свърши той.
А онези, които още служат
на
себе си, то ги оставя.
Прекарахме няколко часа
на
тази полянка, заобиколени от борови гори.
Акордиране
на
човешката душа - т. 2
21.
Снимка на портрет на Учителя от художничката Цветана Гатева Симеонова
, 18.11.1926 г.
Снимка
на
портрет
на
Учителя от
художничката Цветана Гатева Симеонова
портрет - Цветана Гатева Симеонова
22.
Учителя дава песента (упражнение) 'Киамет зену'
, 8.12.1926 г.
Песента "Киамет зену" е дадена
на
8 декември 1926 г.
, Общ окултен клас, VI година, 12-а лекция "Последната постъпка", ООК, София.
Киамет Зену означава, че влизаш в едно красиво място – толкова красиво, че се чудиш върху какво по-напред да спреш погледа си.
Думата киамет означава великото в Живота, онова, което се крие във времето и пространството – то е началото
на
нещата, онова, което дава подтик към творчество; означава също и силата, с чиято помощ трябва да се воюва, за да се победи ограничението и да почне възраждането.
Текст
на
песента:
Хайри мешина севат семуси бени.
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
Изпълнение
на
Огнян Колев https://soundcloud.c...ts/lc69r6bh98ph
23.
Разговори на Учителя с ръководителите - 9 декември. Протокол
, 9.12.1926 г.
Разговори
на
Учителя с ръководителите -
Учителя провежда всяка година срещи с ръководителите
на
братските групи в страната.
Някои от тях са протоколирани от Тереза Керимедчиева - майка
на
стенографката Савка Керимедчиева.
1. РАЗГОВОРИ
на
Учителят с ръководителите 1926 година Учителят за деветото число число.
на
Учителят с ръководителите
1926 година
Да бъде светлина във вашите умове,Мирът Божий да царува във вашите сърца иМирът
на
Бога да се всели във вашите души - това е целта
на
деветото число* * *
Деветото число е вложено в сърцето
на
окултния ученик, който изучава светлите закони и чрез законите влиза в пълното омиротворение
на
Божието проявление.
Това е пътят, по който трябва да се стремите и в този път ще намерите проявени дела чрез мисълта и силата
на
Бога.
Всяка мисъл чрез силата
на
Бога, която изхожда от вашия ум, трябва да се основава върху един велик закон за сливането с Бога.
За това трябва цялото Всемирно Бяло Братство да влезе в закона
на
Божията Любов.Божията Любов е израз
на
последната еволюция, което влиза в едно общо велико братство
на
Бога.Когато сега, в последния ден трябва да се запали деветия светилник, а този светилник ще озари вашите братя, за да познаят този, който седи посред всинца вас.
Защото малцина са, които ме познават.
Аз приготвям един велик метод за да се прояви Бог в светлината чрез деветия светилник.
Когато се запали деветият светилник всяка тайна ще изчезне.
Всичките „Люспи ще паднат от очите
на
слепия".9 декември 1926 година
глава: РАЗГОВОРИ
на
Учителят с ръководителите 1926 година
24.
Разговори на Учителя с ръководителите - 20 декември. Протокол
, 20.12.1926 г.
Протокол от разговори
на
Учителя с ръководителите -
Учителят за деветото число
на
месеца
Учителя провежда всяка година срещи с ръководителите
на
братските групи в страната.
Някои от тях са протоколирани от Тереза Керимедчиева - майка
на
стенографката Савка Керимедчиева.
В този протокол са обобщени мисли
на
Учителя за деветото число от месеца.
1. РАЗГОВОРИ
на
Учителят с ръководителите 1926 година
на
Учителят с ръководителите
1926 година
Да бъде светлина във вашите умове,Мирът Божий да царува във вашите сърца иМирът
на
Бога да се всели във вашите души - това е целта
на
деветото числоСега аз написвам деветото число вътре у вас.
Деветото число е най-великото скрито досега в непроявеното в света. Защо?
- Защото светът отхвърли спасението.Шестото число силно е завладяло света, а сега аз съм дошъл за да проявя деветото число за да грабна своите - чрез закона
на
победата, като проявя тайната мъдрост - за да носят светлината, мирът и съвършенството
на
Божият Дух.
Трите принципа, тройната единосъщна и неразделна.
I - СВЕТЛИНАТА
III - ДУХЪТ
НА
ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ (Духът Божи)
Досега не бях ви откривал тайният смисъл
на
деветото число.
I - Със Светлината ще познаете непроявеният Бог.
II - С мирът ще влезете в закона
на
животворящата сила и
И тъй казвам: „Доста е
на
ученика да бъде като Учителя си".И вторият израз: „Бъдете съвършенни както е съвършен небесния ваш отец".Кой е законът, през който трябва да минете?
- Светлината.И тъй в последните дни аз ще отворя вашите умове за да приемете светлината и тогава вие заставате върху съвършенството чрез пътя
на
моята Любов.
Затова само
на
достойните ученици е поверена тайната - закона
на
освобождаването - за да влезат в Пътя, да намерят Истината и да бъдат Свободни.Всичко това, което давам тук, давам го защото аз никаква карма няма да понеса, нито вие които сте тук в тази школа, а други ще приемат една част от кармата, които ще засвидетелствуват този пръв закон за света.Защо няма да приемете никаква карма?
- Защото няма втори път да разпъвам плътта си, нито вие, които бяхте гонени заради Светлината.Сега ви давам тайното заключение
на
деветото число.Новото са портите, през които ще минете.
Портите са деветия ангелски чин, за да бъдете посрещнати от Елохимите, Серафимите и Херовимите, за да ви обгърнат в необятната светлина
на
Бога.С трите принципа, трите точки аз пренасочвам деветото число вътре у вас.
За това ви казвам: Бог е светлина, Бог е Любов, Бог е Живот.Светлината (I), която е началото
на
деветото число трябва напълно да завладее вашите умове.Мирът (II), замества с великата Божия Любов, която оживотворява.
И дава обнова чрез Духът
на
Бога Хио-Ели-Мели-Месаил (III).И тъй това аз го отпечатвам като закон във вас до определеното време когато Духът напълно ще покори материята, ще освободи
душата
чрез пътя
на
вечната светлина.
Това ви давам, за да почувствувате, че аз съм винаги с вас, аз съм с вашите души, с вашите духове.
Тогава ще живеете в четвъртото измерение
на
Светлината, която ще бъде навсякъде.
Това е тайната и силата
на
моето обещание.Ще ви дам едно второ правило за да разпръсквате мрака.
Когато отидете
на
събора ще изговаряте: „Учителят е светлина за нас.
Ние сме в силата
на
неговата десница".
Това ви известявам да знаете.Всеки девети ангелски чин има под своята власт девет легиона ангели, които сега действуват против тъмнината.
Всички тия легиони ще изтребят тъмнината в последния ден с непокорното человечество, за да може да предначертае деветото число.
Много по-правилно горе и по пътя
на
деветото число ще се сливат душите с началото
на
Бога.И тъй дръжте:
I - Светлината в умовете си,
Аз правя един триъгълник върху сърцата ви и написвам деветото число в средата.
На
линията
на
деветото число поставям животворящия дух
на
моя Отец.С това изявявам Любовта си към вас, за да имате радост и радостта ви да прелива към вашите братя и сестри. Амин!
9 август 1926 година
Деветото число е вложено в сърцето
на
окултния ученик, който изучава светлите закони и чрез законите влиза в пълното омиротворение
на
Божието проявление.
Това е пътят, по който трябва да се стремите и в този път ще намерите проявени дела чрез мисълта и силата
на
Бога.
НАГОРЕ