НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
39
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
39
:
1000
резултата в
27
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Отначало бе зачислено с официално писмо, но след това, с друго официално писмо бе отменено първото решение.
Какво направи Върховният братски съвет?
Като общество то бе унищожено, "Изгревът" бе разтурен, а някои от Върховния братски съвет отидоха в затвора като един от тях преди това, непосредствено след заминаването
на
Учителя, бе изпратен
Хайде сега да се върнем в 1926 година.
Хайде сега да се върнем в 1926 година, за да видим защо Учителят даде песента "Писмото" с текст въпросните три изречения.
Хайде сега да се върнем отново в 1926 година и да видим за кого Учителят даде "Писмото"?
Ученикът
на
Школата може да си провери всички тези неща и в Словото
на
Учителя.
На
едно място Той казва, че идеалният метод за ръководство е когато то се избира за една година, когато се избира за един месец, за една седмица и че идеалното ръководство е това, което се избира за един ден.
Ученикът трябва да се стреми към Високия Идеал, който е даден в Словото
на
Учителя.
Намерете онзи ученик, който се стреми към Високия Идеал и иска да реализира Високия Идеал от Словото
на
Учителя.
Намерете го и направете от него ръководител за един ден!
Това какво означава?
Че ученикът е ръководител
на
себе си всеки Божи ден, когато изпълнява Волята
на
Учителя и
на
Бога.
А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат
на
братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото"
на
Учителя, след което всички ще изпеят песента "Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята
на
Учителя и
на
Бога.
Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без да избират Върховен братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята
на
Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля
на
всеки Божи ден.
Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва.
Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването
на
Учителя.
Ето защо, аз подробно описах историята
на
"Писмото", нашия опит, за да бъде поучение
на
следващите поколения.
Трите изречения от "Писмото" не са обикновени изречения, а са магически формули от Словото
на
Всемировия Учител.
Чрез тези три формули Божественият и Духовният
свят
управляват света и живота
на
земята чрез Словото
на
Всемировия Учител.
За мен това са висши откровения
на
Бога чрез Словото
на
Учителя.
Ученикът в Школата
на
Учителя изучава Словото
на
Учителя, което е Слово
на
Бога и го прилага в живота си като създава вътрешни и външни връзки с Бога.
А Бог чрез тях създава хармоничните съотношения
на
човешките души, дошли и родили се като човеци
на
земята.
Бележк а
на
редактора.
На
28 декември 1991 година, ден събота, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за да си изберат Върховен братски съвет.
На
събранието не бяха допуснати техните опоненти и съперници за ръководство в Братството.
Влязоха само онези, които носеха специални пропуски, написани от човешка ръка и връчени
на
подбрани личности.
Пропуските бяха подпечатани с печат,
на
който бе сложен ликът
на
Пентаграма.
Това е грубо нарушение
на
Словото
на
Учителя, защото Пентаграмът не е човешки печат, а има строги правила за неговото ползуване от ученика.
Пентаграмът не е човешки печат, а е бъдещото Верую
на
човечеството от шестата раса.
Тогава по челата
на
синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда.
Това е утринната звезда, белегът
на
Завета
на
Бога с човечеството.
Един възрастен приятел, който бе целувал десницата
на
Учителя в знак
на
общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото".
Преди това им разказа цялата история
на
създаването
на
тази песен.
И вместо, след изслушване
на
тази история, както и
на
песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.
Отговор: Изпълниха собствената си воля.
Въпрос: А Волята
на
Учителя?
Отговор: Търси се ученикът, който да изпълни Волята
на
Всемировия Учител Беинса Дуно.
Волята Му ще я намерите в Словото Му.
Какво се случи по-нататък?
На
следващия ден, онази група, която не бе допусната
на
събранието за избиране
на
ръководство, подаде документи да се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета
на
вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите
на
Българската православна църква и
на
религиозните култове" при Министерството
на
вътрешните работи.
А много преди това, една инициативна група, с писмо Ц-79-06-1 от 3 октомври 1990 година, се бе зачислила и регистрирала като Духовно общество "Всемирно Бяло Братство" именно при православната българска църква и религиозните секти.
И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците
на
православната църква и религиозните култове, си избираше Върховен братски съвет, за да може да го запише след това там, където се вписват имената
на
патриарси, митрополити, епископи и ръководители
на
религиозни култове и секти.
Какво стана по-нататък?
Още
на
следващия ден след изпяването
на
песента "Писмото", Братството се разцепи
на
две.
Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията.
Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства.
Следващият етап
на
тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали.
Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода.
После дори и ръководството
на
мохамеданската религия в България се разцепи
на
две мюфтийства с двама мюфтии.
Верижната реакция се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви.
Това разцепление не подмина никого.
Започнаха да се разделят и разцепват обществени групи, политически партии, правителство, парламент и всички структури в държавата.
А защо стана така?
Окултните закони, по които бяха построени формулите
на
тези три изречения
на
песента "Писмото" задействуваха мигновенно.
През 1926 година Учителят бе изпратил това "Писмо", за да реши един проблем.
А това не са методи
на
Учителя и
на
Бялото Братство.
Истинските методи се намират в Словото
на
Учителя.
Окултните закони, по които бяха дадени онзи мотив и онази мелодия
на
песента "Писмото" също задействуваха моментално.
Песента, изпята от оня възрастен брат, целувал ръка
на
Учителя, научил историята
на
"Писмото" и знаещ песента, задействува цялата Бяла Магия чрез Словото
на
Учителя и чрез музиката Му.
Тя задействува, за да се изпълни Волята
на
Всемировия Учител.
А каква е Волята
на
Учителя?
Всеки грамотен човек, който може да чете български език, може сам да намери този отговор в Словото
на
Всемировия Учител.
Затова е казано още навремето: "Изучавайте Писанията".
А Учителят казва: "Изучавайте, проучвайте и прилагайте Словото Ми, което е Слово
на
Бога, чрез собствения си живот".
Това е метод
на
Учителя.
И знанията, които са в Словото Му, ще ги намерите, ще се доберете до тях именно с този метод.
Съдбата
на
Света започва от Дома Господен.
Дом Господен бе навремето "Изгревът" в София.
Но днес съществува Духовният "Изгрев", който е сътворен от Словото
на
Всемировия Учител.
Духовният "Изгрев", това е Словото
на
Всемировия Учител Беинса Дуно.
А Божественият "Изгрев", това е претворяването
на
Словото
на
Всемировия Учител Беинса Дуно чрез Сила и Живот от Синовете Божии, които ще слязат при человеците
на
земята, за да свалят Царството Божие.
Тогава по челата им ще заблести като жива звезда Пентаграмът от Третия Завет
на
Бога.
Възрастният приятел, който бе целувал десницата
на
Всемировия
Изгревът - Том 18_06 Как и защо бе дадена песента "Писмото", ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
2.
Писмо от Учителя до Георги Куртев, София.
, 10.01.1926 г.
Вяра непреодолима, Любов непрестанна, това води към сполука.
Поздрав
на
всички.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
3.
Упражнение от Учителя, дадено на 17 януари
, 17.01.1926 г.
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.Упражнение: Всички наредени в кръг, един до друг.
Ръцете назад, силно изпънати.
Десният крак напред, силно изпънат.
Бавно клякане при положение
на
ръцете първо хоризонтално напред, после настрани и назад.
Това движение
на
ръцете се повтаря няколко пъти ритмично.
Изправяме се: левия крак изнасяме напред, добре изпънат.
Клякаме, изнасяме ръцете напред хоризонтално, после настрани и назад.
Изправяме се, изнасяме ръцете настрани, после ги поставяме пред гърдите.
Пръстите
на
ръцете са един срещу друг, с дланите надолу.
Правим широки полукръгове с ръцете напред, настрани и сваляме ръцете надолу.
От изданието
на
"Жануа-98"
Да направим сега едно упражнение!
Наредете се всички в кръг един до други. 1.
Ръцете назад изопнати силно. 2.
Десният крак изопнат, изнасяме напред.
Ръцете напред хоризонтално, бързо, изведнъж назад, пак напред, назад и т.н.
Повтаря се същото с левия крак напред.
Изправяме се, левият крак остава напред, ръцете напред хоризонтално, бързо назад!
Напред, повтаря се много пъти.
Прибира се кракът, ръцете настрана, полукръг напред пред гърдите, дланите надолу, върховете
на
пръстите едни срещу други.
Ръцете описват широки полукръгове настрана, надолу.
Повтаря се упражнението, прави, с десния крак напред и удари с ръцете отпред назад, и обратно.
Много пъти – отначало по-бавно, после – по-бързо, ритмично.
4.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 19 февруари
, 19.02.1926 г.
Група ученици от духовната група организират
тридневна екскурзия до Рила без Учителя.
През есента
на
1924 г.
под ръководството
на
Учителя се образува духовна група от 16 братя и сестри, които имат за цел по-задълбочено проучване
на
Словото.
Описание за дейността
на
тази група дава Боян Боев в спомените си.
участниците в духовната група правят опит за зимна екскурзия до Мусала без Учителя.
Екскурзията според описанието
на
Боян Боев е от 3 дена - 19, 20 и 21 февруари.
Спомен
на
Боян Боев: Ръководен от Любовта и Мъдростта
решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем.
На
19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре.
Като наближихме канарата, се виждаха само върховете
на
елите, т. е.
снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра.
Дойдохме до моста, който е по средата
на
пътя между Боровец и Мусалла.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара.
Голямата канара пазеше завет.
Задуха топъл южен вятър и никой не изстина.
Спомен
на
Боян Боев
През есента
на
1924 г.
се образува духовна група, в която влязоха шестнадесет души, братя и сестри, и работеха под ръководството
на
Учителя.
Целта
на
групата беше по-дълбоко проучване
на
беседите и лекциите
на
Учителя.
За целта се събирахме всеки неделен ден сутринта и разглеждахме беседите и лекциите
на
Учителя.
Почнахме от първата година
на
Младежкия окултен клас.
На
всеки един от нас се възлагаше да проучи една лекция и да изложи и развие основните ѝ мисли, а останалите също бяха подготвени по същата лекция и след изложението се обменяха мисли.
Духовната група си възлагаше и практически задачи.
Например една пролет се реши всеки неделен ден рано сутрин да отиваме
на
екскурзия до Ел-Шадай и да се връщаме за неделната беседа
на
Учителя в 10 ч.
Една година решихме да приложим точността, за да се упражним в нея: решихме да пристигаме за неделната беседа в салона
на
ул.
без 10 минути – нито една минута по-рано или по-късно.
И обикновено всички се срещахме при входа
на
салона в една и съща минута.
Отвреме навреме поканвахме и Учителя и Той ни даваше своите упътвания.
решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем.
На
19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре.
Като наближихме канарата, се виждаха само върховете
на
елите, т. е.
снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра.
Дойдохме до моста, който е по средата
на
пътя между Боровец и Мусалла.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара.
Голямата канара пазеше завет.
Задуха топъл южен вятър и никой не изстина.
На
другия ден потеглихме за Боровец.
По пътя заваля гъст сняг
на
едри парцали.
Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна картина.
В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и
на
третия ден се върнахме в София.
Няколко дни след връщането ни духовната група се събра при Учителя.
Значи човек през целия си живот трябва да бъде ръководен от Мъдростта и Любовта, само така може да расте и да се развива.
До известно време организмът трябва да расте
на
ръст и широчина.
Идва време, когато организмът престава да расте
на
ръст и широчина и тогава започва вътрешното растене – човек започва да развива своя ум, своите чувства.
Вие сте влезли в една духовна група и трябва да разберете какво нещо е тя.
Но
на
колко от тях се постига целта?
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност.
Щом почнем да работим в материалния
свят
, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете
на
това вътрешно противоречие.
Онези от вас, които влизат в Духовния
свят
, ще се натъкнат
на
друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия.
Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях.
Някой път хората се оплакват от изгубване
на
онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление.
Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си.
Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие
на
духа и пак да бъде радостен.
На
слабите хора противоречията идват отвън, а
на
силните идват отвътре.
Една от задачите
на
духовния живот е да можете да работите с духовното си тяло.
Сега аз искам вас, младите, да ви предупредя за една малка опасност, понеже вие още не сте запознати с онази мрежа
на
низшите тъмни духове.
Те се стараят да оплетат религиозните хора, като най-напред преувеличават способности им и те като паднат, тогава духовете ще вземат точно обратна позиция и ще ги убеждават, че у тях няма нищо.
Умът ви е объркан; вие трябва да имате една база, да усещате Божието присъствие, да имате една положителна мярка, с която да мерите вашите постъпки, да чувствате, че Бог е основа, върху която Животът може да стои.
Един приятел му обещал, че в Англия ще отпусне големи суми
на
негово разположение и че ще намери салони.
Но когато Муди слязъл в Ливърпул, научил, че приятелят му е умрял и не му е оставил никакви суми.
Приятелят му вече го нямало и неговите надежди били осуетени.
Но вярата, която имал Муди, била толкова силна, че пътят му се отворил и той имал най-голям успех.
Сега, ако вие в едно отношение срещнете някои мъчнотии, трябва да ги побеждавате, те да не ви спънат.
Ако човек не въдвори вътрешна хармония в себе си между ума, сърцето и волята си, очакват го страдания.
Човек трябва да има дух и да наложи хармония в себе си.
Най-първо – с Бога, после – със себе си, и после – с ближния.
Да знаем, че никога в Бога не може да има противоречие.
Законът
на
внушението е един мощен закон и човек не може да се избави лесно от него.
Щом дойде едно настроение, ще знаете, че това настроение е външно, ще гледате да го премахнете.
Аз съм за вътрешната свобода.
Екскурзията е едно средство да се опознавате.
Например във време
на
екскурзия ще си правите услуги: един ще накладе огън, друг ще донесе вода, трети ще поддържа огъня през нощта, когато останалите спят, и пр.
После хвърлят овцете от моста в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им.
Влезете ли в мъчнотии, ще кажете: „Като овца във водата сме, опра ни се вълната“.
В Живота има най-големи противоречия, от които човек ще се учи.
Земята е една много строга школа: някой път очакваш, че плодът е готов и че ще го откъснеш, но го оставяш за понеделник, за да узрее.
И всичко, каквото човек желае, може да го постигне, но Природата е поставила особен път
на
всеки човек, по който той трябва да мине.
Никой път двама души не добиват щастие по един и същ начин.
Акордиране
на
човешката душа - т. 2
5.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 20 февруари
, 20.02.1926 г.
Група ученици от духовната група организират
тридневна екскурзия до Рила без Учителя.
През есента
на
1924 г.
под ръководството
на
Учителя се образува духовна група от 16 братя и сестри, които имат за цел по-задълбочено проучване
на
Словото.
Описание за дейността
на
тази група дава Боян Боев в спомените си.
участниците в духовната група правят опит за зимна екскурзия до Мусала без Учителя.
Екскурзията според описанието
на
Боян Боев е от 3 дена - 19, 20 и 21 февруари.
Спомен
на
Боян Боев: Ръководен от Любовта и Мъдростта
На
другия ден потеглихме за Боровец.
По пътя заваля гъст сняг
на
едри парцали.
Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна картина.
В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и
на
третия ден се върнахме в София.
Спомен
на
Боян Боев
През есента
на
1924 г.
се образува духовна група, в която влязоха шестнадесет души, братя и сестри, и работеха под ръководството
на
Учителя.
Целта
на
групата беше по-дълбоко проучване
на
беседите и лекциите
на
Учителя.
За целта се събирахме всеки неделен ден сутринта и разглеждахме беседите и лекциите
на
Учителя.
Почнахме от първата година
на
Младежкия окултен клас.
На
всеки един от нас се възлагаше да проучи една лекция и да изложи и развие основните ѝ мисли, а останалите също бяха подготвени по същата лекция и след изложението се обменяха мисли.
Духовната група си възлагаше и практически задачи.
Например една пролет се реши всеки неделен ден рано сутрин да отиваме
на
екскурзия до Ел-Шадай и да се връщаме за неделната беседа
на
Учителя в 10 ч.
Една година решихме да приложим точността, за да се упражним в нея: решихме да пристигаме за неделната беседа в салона
на
ул.
без 10 минути – нито една минута по-рано или по-късно.
И обикновено всички се срещахме при входа
на
салона в една и съща минута.
Отвреме навреме поканвахме и Учителя и Той ни даваше своите упътвания.
решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем.
На
19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре.
Като наближихме канарата, се виждаха само върховете
на
елите, т. е.
снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра.
Дойдохме до моста, който е по средата
на
пътя между Боровец и Мусалла.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара.
Голямата канара пазеше завет.
Задуха топъл южен вятър и никой не изстина.
На
другия ден потеглихме за Боровец.
По пътя заваля гъст сняг
на
едри парцали.
Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна картина.
В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и
на
третия ден се върнахме в София.
Няколко дни след връщането ни духовната група се събра при Учителя.
Значи човек през целия си живот трябва да бъде ръководен от Мъдростта и Любовта, само така може да расте и да се развива.
До известно време организмът трябва да расте
на
ръст и широчина.
Идва време, когато организмът престава да расте
на
ръст и широчина и тогава започва вътрешното растене – човек започва да развива своя ум, своите чувства.
Вие сте влезли в една духовна група и трябва да разберете какво нещо е тя.
Но
на
колко от тях се постига целта?
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност.
Щом почнем да работим в материалния
свят
, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете
на
това вътрешно противоречие.
Онези от вас, които влизат в Духовния
свят
, ще се натъкнат
на
друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия.
Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях.
Някой път хората се оплакват от изгубване
на
онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление.
Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си.
Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие
на
духа и пак да бъде радостен.
На
слабите хора противоречията идват отвън, а
на
силните идват отвътре.
Една от задачите
на
духовния живот е да можете да работите с духовното си тяло.
Сега аз искам вас, младите, да ви предупредя за една малка опасност, понеже вие още не сте запознати с онази мрежа
на
низшите тъмни духове.
Те се стараят да оплетат религиозните хора, като най-напред преувеличават способности им и те като паднат, тогава духовете ще вземат точно обратна позиция и ще ги убеждават, че у тях няма нищо.
Умът ви е объркан; вие трябва да имате една база, да усещате Божието присъствие, да имате една положителна мярка, с която да мерите вашите постъпки, да чувствате, че Бог е основа, върху която Животът може да стои.
Един приятел му обещал, че в Англия ще отпусне големи суми
на
негово разположение и че ще намери салони.
Но когато Муди слязъл в Ливърпул, научил, че приятелят му е умрял и не му е оставил никакви суми.
Приятелят му вече го нямало и неговите надежди били осуетени.
Но вярата, която имал Муди, била толкова силна, че пътят му се отворил и той имал най-голям успех.
Сега, ако вие в едно отношение срещнете някои мъчнотии, трябва да ги побеждавате, те да не ви спънат.
Ако човек не въдвори вътрешна хармония в себе си между ума, сърцето и волята си, очакват го страдания.
Човек трябва да има дух и да наложи хармония в себе си.
Най-първо – с Бога, после – със себе си, и после – с ближния.
Да знаем, че никога в Бога не може да има противоречие.
Законът
на
внушението е един мощен закон и човек не може да се избави лесно от него.
Щом дойде едно настроение, ще знаете, че това настроение е външно, ще гледате да го премахнете.
Аз съм за вътрешната свобода.
Екскурзията е едно средство да се опознавате.
Например във време
на
екскурзия ще си правите услуги: един ще накладе огън, друг ще донесе вода, трети ще поддържа огъня през нощта, когато останалите спят, и пр.
После хвърлят овцете от моста в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им.
Влезете ли в мъчнотии, ще кажете: „Като овца във водата сме, опра ни се вълната“.
В Живота има най-големи противоречия, от които човек ще се учи.
Земята е една много строга школа: някой път очакваш, че плодът е готов и че ще го откъснеш, но го оставяш за понеделник, за да узрее.
И всичко, каквото човек желае, може да го постигне, но Природата е поставила особен път
на
всеки човек, по който той трябва да мине.
Никой път двама души не добиват щастие по един и същ начин.
Акордиране
на
човешката душа - т. 2
6.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 21 февруари
, 21.02.1926 г.
Група ученици от духовната група организират
тридневна екскурзия до Рила без Учителя.
През есента
на
1924 г.
под ръководството
на
Учителя се образува духовна група от 16 братя и сестри, които имат за цел по-задълбочено проучване
на
Словото.
Описание за дейността
на
тази група дава Боян Боев в спомените си.
участниците в духовната група правят опит за зимна екскурзия до Мусала без Учителя.
Екскурзията според описанието
на
Боян Боев е от 3 дена - 19, 20 и 21 февруари.
Спомен
на
Боян Боев: Ръководен от Любовта и Мъдростта
В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и
на
третия ден се върнахме в София.
Спомен
на
Боян Боев
През есента
на
1924 г.
се образува духовна група, в която влязоха шестнадесет души, братя и сестри, и работеха под ръководството
на
Учителя.
Целта
на
групата беше по-дълбоко проучване
на
беседите и лекциите
на
Учителя.
За целта се събирахме всеки неделен ден сутринта и разглеждахме беседите и лекциите
на
Учителя.
Почнахме от първата година
на
Младежкия окултен клас.
На
всеки един от нас се възлагаше да проучи една лекция и да изложи и развие основните ѝ мисли, а останалите също бяха подготвени по същата лекция и след изложението се обменяха мисли.
Духовната група си възлагаше и практически задачи.
Например една пролет се реши всеки неделен ден рано сутрин да отиваме
на
екскурзия до Ел-Шадай и да се връщаме за неделната беседа
на
Учителя в 10 ч.
Една година решихме да приложим точността, за да се упражним в нея: решихме да пристигаме за неделната беседа в салона
на
ул.
без 10 минути – нито една минута по-рано или по-късно.
И обикновено всички се срещахме при входа
на
салона в една и съща минута.
Отвреме навреме поканвахме и Учителя и Той ни даваше своите упътвания.
решихме да направим зимна екскурзия по пътя за Мусалла – докъдето стигнем.
На
19 февруари потеглихме с автобус, стигнахме до Боровец и веднага тръгнахме нагоре.
Като наближихме канарата, се виждаха само върховете
на
елите, т. е.
снегът имаше дебелина най-малко четири-пет метра.
Дойдохме до моста, който е по средата
на
пътя между Боровец и Мусалла.
След това се върнахме малко и решихме да пренощуваме при голямата канара.
Голямата канара пазеше завет.
Задуха топъл южен вятър и никой не изстина.
На
другия ден потеглихме за Боровец.
По пътя заваля гъст сняг
на
едри парцали.
Елите, отрупани със сняг, представляваха вълшебна, неземна картина.
В Боровец пренощувахме в хотел „Соколец“ и
на
третия ден се върнахме в София.
Няколко дни след връщането ни духовната група се събра при Учителя.
Значи човек през целия си живот трябва да бъде ръководен от Мъдростта и Любовта, само така може да расте и да се развива.
До известно време организмът трябва да расте
на
ръст и широчина.
Идва време, когато организмът престава да расте
на
ръст и широчина и тогава започва вътрешното растене – човек започва да развива своя ум, своите чувства.
Вие сте влезли в една духовна група и трябва да разберете какво нещо е тя.
Но
на
колко от тях се постига целта?
Духовната група трябва да бъде придружена с вътрешна разумност.
Щом почнем да работим в материалния
свят
, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете
на
това вътрешно противоречие.
Онези от вас, които влизат в Духовния
свят
, ще се натъкнат
на
друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия.
Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях.
Някой път хората се оплакват от изгубване
на
онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление.
Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си.
Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние.
Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие
на
духа и пак да бъде радостен.
На
слабите хора противоречията идват отвън, а
на
силните идват отвътре.
Една от задачите
на
духовния живот е да можете да работите с духовното си тяло.
Сега аз искам вас, младите, да ви предупредя за една малка опасност, понеже вие още не сте запознати с онази мрежа
на
низшите тъмни духове.
Те се стараят да оплетат религиозните хора, като най-напред преувеличават способности им и те като паднат, тогава духовете ще вземат точно обратна позиция и ще ги убеждават, че у тях няма нищо.
Умът ви е объркан; вие трябва да имате една база, да усещате Божието присъствие, да имате една положителна мярка, с която да мерите вашите постъпки, да чувствате, че Бог е основа, върху която Животът може да стои.
Един приятел му обещал, че в Англия ще отпусне големи суми
на
негово разположение и че ще намери салони.
Но когато Муди слязъл в Ливърпул, научил, че приятелят му е умрял и не му е оставил никакви суми.
Приятелят му вече го нямало и неговите надежди били осуетени.
Но вярата, която имал Муди, била толкова силна, че пътят му се отворил и той имал най-голям успех.
Сега, ако вие в едно отношение срещнете някои мъчнотии, трябва да ги побеждавате, те да не ви спънат.
Ако човек не въдвори вътрешна хармония в себе си между ума, сърцето и волята си, очакват го страдания.
Човек трябва да има дух и да наложи хармония в себе си.
Най-първо – с Бога, после – със себе си, и после – с ближния.
Да знаем, че никога в Бога не може да има противоречие.
Законът
на
внушението е един мощен закон и човек не може да се избави лесно от него.
Щом дойде едно настроение, ще знаете, че това настроение е външно, ще гледате да го премахнете.
Аз съм за вътрешната свобода.
Екскурзията е едно средство да се опознавате.
Например във време
на
екскурзия ще си правите услуги: един ще накладе огън, друг ще донесе вода, трети ще поддържа огъня през нощта, когато останалите спят, и пр.
После хвърлят овцете от моста в реката, те почват да плуват и тогава се изпира вълната им.
Влезете ли в мъчнотии, ще кажете: „Като овца във водата сме, опра ни се вълната“.
В Живота има най-големи противоречия, от които човек ще се учи.
Земята е една много строга школа: някой път очакваш, че плодът е готов и че ще го откъснеш, но го оставяш за понеделник, за да узрее.
И всичко, каквото човек желае, може да го постигне, но Природата е поставила особен път
на
всеки човек, по който той трябва да мине.
Никой път двама души не добиват щастие по един и същ начин.
Акордиране
на
човешката душа - т. 2
7.
Учителя дава песента 'В мрак, в тъмнота ' - гр.София
, 3.03.1926 г.
Песента е дадена
на
3 март 1926 г.
, Общ окултен клас, V година, 16-а лекция.
Образно в мрак, тъмнота съответства
на
Махар – слизане, но Слънцето
на
Живота съответства
на
Бену – изкачване, и ний тръгнахме в пътя чист и
свят
за нас съответствува
на
Аба, значи отиване
на
работа.
Текст
на
песента:
е бил животът наш,
но Слънцето
на
живота
просия у нас,
и ний тръгнахме
във пътя чист и
свят
за нас.
Свят
за нас,
свят
за нас,
свят
за нас.
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов (заедно с "Махар Бену)
8.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай
, 4.03.1926 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с ученици -
Екскурзията е описана от Олга Славчева
2.1.14. Освобождението
на
България.
И миналата година
на
този ден бяхме горе.
О, колко се радвам, че ще идем
на
Витоша!
Кой не иска да пие небесна амброзия, която дава стократни сили и окриля духа!
Макар, че понякога тя ни брули с град, дъжд, снежни бури, както стана преди една неделя, но ние си знаем тайните и: наблъска ни хубавичко, за да може всекиму по джобове, раници, в пазва злато да наслага, злато - чиста кръв.Няма вече сборен пункт; всеки тръгва когато се събуди и върви, докато му очи видят.
Та всички вече знаем пътя, всеки камък, всяка баирчинка и долчинка, всеки завой.
Денем и нощем кръстом сме пребродили планината: зиме и лете, пролет и есен.Въздухът топъл.
Снегът омекнал под нозете ни.
Месечко с отчупен връх - клони към запад, а от към изток прекрасната Денница се явява
на
хоризонта подобно красиво девойкино лице.
Витоша, в сутрешния здрач, едвам се вижда - като някакво мрачно видение.Настигаме се тълпи и се отминаваме.
Срещнаха ни два празни автомобила - някои рано се отвозиха до Драгалевци, сега ни чакат някъде.
Ето ги Драгалевчани със своите четирикраки автомобили - магаренца отнасят към София гюмове мляко.
Селяни, облечени в бели кожуси безгрижно ги боцкат по хълбоците и си напяват нещо.
Магаренцето му е банката - тя му работи - спестовна каса е, за себе си нищо друго не ще, освен малко сенце, бистра водица и топло дамче.
Звездите полека лека гаснат.
Смали се лицето
на
Венера.
Тя винаги побледнява при появата
на
слънцето и лъчите й трептят, трептят... Витоша вече ясно се очертава бяла и красива.
Ранобудни моми и булки надничат от обкичени със саксии цветя и ни гледат с любопитство.Снегът по върховете е розов - този ален пламък слиза все по-надоле по снега, като че слага свилена постелка.
На
изток първом бодка светла игла, после огнено око, що расте, расте и се издига.
Синият лазур го грабна
на
своята сапфирена колесница и го понася из ефира.
Като че ли всяко клонче се надига към него и се стреми да го достигне.Поемаме нагоре.
Чак сега ни намериха селските кучета - наши верни приятели.
Извътре не се чува тракане
на
колелото.
Ледени висулки от най-разнообразна дължина и дебелина се спускат от заледеното корито, блещят срещу слънчевите лъчи.Става топло.
Навред е бяло и чисто.
Като че ли не пълзим към планината, а се възземаме към небето.
Лека полека се изтеглихме
на
Зеленка.
Там ни чака свиркащия наш самовар върху плещите
на
Цеко, що всеки израз у него е римуван -„Топла вода пийте,
да ви е мирна главица.”Той е силен и як като Урса от Сенкевич и добра, и кротка душа -лицето му е кръгло и алено, като у цяла месечина, озарено от весели теменужени очи...Наистина благодат е горещата вода.
Обикаляме ний нашия Урс, който всекиму отстъпва кранчето да си налее някоя глътчица.
Ето го, тръгва напред.
Коминчето пуши над главата му и той весело и леко носи
на
гърба си 20 килограма.
Сега пъплим по „Бери душа” - най-стръмното.
Тъй го нарекъл един брат, комуто това място се видяло веднъж цяло изпитание; и наистина е такова - право нанагорница и хлъзгаво, хлъзгаво.
Тук най-много се почива.
Небето е синьо, синьо като цветето незабравка, като Маришките езера.Отсреща Стара планина цяла в сняг.
Ей го и Мургаш с накривен овчи калпак - приготвен, като за сватба.
Градът е обвит в оловна мъгла.
Затъваме до колене - едвам се движим напред.
Отстрани по преспите някой шарил с края
на
гегата си комично лице.
Някъде: „Напред!
”, а другаде цяло изречение: „Стоянчо обул чужди галоши.” Кой е този Стоянчо и с чии галоши се е курдисал, това е тайна за нас.
Но тя за миг открива завесата
на
нечий интимен живот.
Че някой Стоянчо, горещ поклонник
на
планината поискал да я посети, но уви!
Но, намерили се в заем един чифт галоши и наш „Стоян” без да се изканва, нахлузил ги
на
мотовилите си, позавързал ги с канап да не останат из дълбокия сняг и - хайде
на
планината.
Това се казва любител
на
природата!
По-нататък някой учен начертал зодиакалните знаци, друг -триъгълник и в него преплел две букви - всичко туй поставено върху възходяща спирала.
Из под натежалите от сняг храсти наднича бодрото личице
на
кукуряка морав и минзухар - това е първото знаме
на
пролетта.Грее топло слънце и прижуря лицето.
Идва ни да литнем нагоре.
Налягаме по сгорещените камъни и си почиваме като стадо овци.
Едни пеят кацнали върху сграмадените скали, други току що пристигат, трети изследват съдържанието
на
раниците си.Имаме вече истинска чешма.
Желязното дуло е събрало силната струя, която сега вече знае своя път по долината.Но чудо
на
чудесата!
Каква е тази грамадна каменна ограда около нашето огнище.
Кой и кога е идвал тука и е направил този прекрасен щит от вятъра?
О, това не е работа само
на
едного!
Не, най-малко 20 души са свършили това нещо.
Едни са пренасяли камъни, други са ги нареждали.
Освен полуокръжна стена, отвътре, долу наредени каменни пейки за сядане.
Направено също маса и седалище, и за Учителя до голямата скала.
Не, тук не може да бъде никой друг, освен брат Борис, този, който носи
на
гърба си 30 килограмов чайник за вряла вода, за да се подкрепваме из пътя.
Сега, сякаш сме си у дома.Нареждаме се
на
колело.
Някой ни брои: 120-130-140-150-160... Правим гимнастика.
Напред, назад, кпякаме, ставаме.
Учителят е с нас.
Горния, сестринския и долния, братския край
на
кръга - изпяваме три пъти: Аум, Аум, Аум, придружени с нежни, плавни движения.
Като че ли се намираме всред рая и сам Бог е с нас.
Аум - Бог - Сила - това не са само думи, а живи сили, които се вливат у нас - Магични Слова!
Не, не, небето е тук
на
земята, и раят е тук.С нас е и руски казак с червено дъно
на
шапката си.
Довел е и жена си.
Значи един от „Освободителите” дошел заедно с нас.
Казаха, че при Учителя те намерили „свою Отчизну”.
Някаква чудна радост ни обзима всичките.
Като че ли не сме
на
земята.Скиори прелетяват край нас
на
своите дървени крила.
Ято птици в строен ред се носи високо над снега.
Колко много и хубави са нашите песни!
Правим обща благодарствена молитва и почваме да слизаме.Обзима ни тъга за планината.
Ах, защо завинаги не останем тук?
Но не, дългът отново ни зове там, при нашите братя и ние заедно с тях да се трудим и работим.
Сега, между другото, ни чакат саждите
на
града, димът от въглищата и мътните вади по улиците.
Горе е тя - природата - най-великата книга, прочетена от малцина до сега.Слизаме по „Бери Душа”.
Сега е по-леко, защото е нанадолнище.
Последен поглед към Софийската долина от „Зеленка”.
Слънцето вече потъва зад Люлин.
На
връх планината две високи дървета, отрупани със сняг.
Приличат
на
жертвени факли.Всички сме весели.
Лицата ни сгреят сгорещени и пламнали.
Приготвените парчета хляб потъват в отворената паст
на
нашите рунтави приятели.
Не спираме вече никъде, а направо прекосяваме селото и се спускаме по шосето.
На
групи,
на
групи водим оживени разговори, или пеем стройна песен.
В града - гъмжило
свят
.
Едвам намираме места в Лозенецкия трамвай.
- „Лудост.”О, граждани, да бихте всички полудели като нас и поне веднъж в седмицата да напуснете своите вмирисани жилища и да се издигнете в недрата
на
Майката природа, която дава истинското благо за човека.
Освобождението
на
България.
9.
Упражнение от Учителя, дадено на 21 март
, 21.03.1926 г.
1. Ръцете нагоре с дланите обърнати напред.
2. Бавно съсредоточено клякане, ръцете остават издигнати нагоре.
3. Ръцете правят полукръг надолу до краката.
4. Издигане ръцете отстрани, горе, запазва се положението – клекнали.
5. Издигане
на
тялото, като същевременно ръцете в полукръг се спускат долу.
10.
Упражнение от Учителя, дадено на 24 март
, 24.03.1926 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Мозъчни наслоявания",24 март 1926 г., Общ Окултен Клас, София.
Ръце вдигнати нагоре, хубаво обтегнати, с допрени краища
на
пръстите.
В това положение
на
ръцете бавно клякане и изправяне.
Правете това упражнение без пресилване
на
мускулите си.
11.
Упражнение от Учителя, дадено на 18 април
, 18.04.1926 г.
Упражнение от Учителя, дадено
на
18 април
Упражнението е дадено в лекцията "Качествата
на
здравия човек",18 април 1926 г., Младежки Окултен Клас, София
Лявата ръка – изопната надолу, дясната – право нагоре, при туй тежестта
на
тялото остава
на
левия крак (освобождава се десният).
Спущане
на
коляно (лявото коляно опира до земята) със сила, съсредоточено, бавно, волево, вдигане.
2. Лявата ръка нагоре, освобождава се левият крак, същото.
12.
Снимка на Анастасия (Сийка), Борис Теодорица Карастоянова - София
, 28.04.1926 г.
Снимка
на
Анастасия (Сийка), Борис,
Теодорица Карастоянова е съпруга
на
Никола Дойнов.
Анастасия (Сийка), Борис, Теодорица Карастоянова - София, 28 април 1926 г.
13.
Упражнение от Учителя, дадено на 28 април
, 28.04.1926 г.
Упражнение от Учителя, дадено
на
28 април
Упражнение: Ръцете напред, с дланите навътре.
Ръцете пак напред, но с дланите навън.
Ръцете настрана, нагоре и пак напред.
Когато изнасяте ръцете напред, първо дланите ще бъдат навътре, а после навън.
Когато поставяте ръцете си напред, с дланите навън, това движение влияе върху лицето ви, става обмяна между енергиите
на
ръцете и тези
на
лицето и главата.
Дланта
на
ръката е отрицателна, а горната част – положителна.
Когато поставите ръцете
на
гърдите си, с дланите
на
тях, става обмяна между енергиите
на
ръцете и тези
на
гърдите.
По този начин се уравновесяват силите в организма.
14.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с ученици -
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева и Боян Боев:
2. Екскурзия
на
30 април 1926 година, Боян Боев
Отдавна ни кани планината: - Елате ни пак
на
гости!
Прибрах си белите халища за догодина, нови сега ще ви постеля - тънки, зелени, пъстри, леки.Още има сняг по снагата й, но вече набразден от ручеи и рекички.
Още малко, слънцето ще глътне всичкия сняг и ще го раздаде
на
мъгли и облаци.Осъмваме над селото.
Всред розов океан от светлина - пристига Слънцето, като огромно рубиново око.
Нежни думи изказа то
на
земята, целуна всяко листче, тревица, цветче, камъче, буболечица.
Розово сияние облива снежния връх
на
планината.
Леко тече то по гърди и скути
на
Витоша и я милва.
Зелени ливади - бисерна роса ги обсипала с пълни шъпи.
Птичка се нирва из нея, къпе ли снага, или ей тъй в радост безумна си играе?
Ръж се извисила - леко се люлее от пролетния ветрец - зелена, равна, свилена - като изумрудено езеро.
Природата с диамантен резец е очертала своите граници.Огненият диск
на
слънцето се гурна в синия ефир в животворящ възход.Теменужки, теменужки!
Вредом плиснали своите празнични ленти, напоени с благоухание.
Жълта иглика е приготвила своите платна.
Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба.
Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш.Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци.Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало
на
някъде тръгнало да празнува.
Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи -
на
важно свиждане отива - важна аудиенция.
Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра
на
света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него.
Множество птички
на
свой глас пълнят въздуха с весел чирик.
Ето,
на
тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей.
От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей.
Славей и кадънка из цъфналите грани
на
дряна и трънката,
на
глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир.Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие.
Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва.Наблизо овчар разположил рудо стадо.
Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей.
Овците са натежали от вълна.
Някъде те са я вече погубили
на
фъндъци по драките.
Скоро ножицата ще играе и видиш - отънели те, а чувала
на
стопанина пълен с мека вълница за здрава абица.Овчарят - с овчедушен израз, посвирва
на
кавала си лека, игрива песенчица.
Ей го и той зад ухо здравец е затъкнал и бутнал е към тила овчата си капа.Радост!
Сега пролет иде; негли вече са нагазили първите й златни стъпки - като че ли вън вече е слуха
на
далечната й бодра песен.Слънцето напича.
Где е Цеко - Урс - Дали е много преди или след нас.
Но, още малко остана.
От нашата „гостна” топъл дим се издига - огън е накладен.
Там своята жажда до ситост ще утолим.Налягаме по нагретите камъни.
Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни животни, ту профили
на
троянски герои със златогривести шлемове.Ето, пристигаме „у дома”,
на
Ел Шадар.
Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху гърба навярно
на
някой слабичък-още е към „Вади душа”.
Най-сетне се напихме чай до насита.
Всичката жажда си отиде, като че ли не е била.Там, до възправена бяла скала седи Учителят.
Ефирните пръстчета
на
вятъра имат достъп до Него и Го милват.
Милват Неговото дълбоко замислено - прекрасно лице.Каква тайна е самия Той - някакъв чуден човешки „Сезам”, който се дарява само томува, който иска да се учи.
Струва ми се, че то цялото е символи и формули,
на
една велика наука, що тепърва има да изучаваме.
Не, това не е отпуснатото лице
на
спящ човек.
Или може би е заспал, но мисъл висока и светла е озарила и съня му.Гимнастически упражнения.
После обща благодарствена молитва, после тръгване надолу.През ручейки, шубрачки и ливади се понася нашия стан напред.
Приятна сладост пълни гърдите ни и окриля духът и тялото ни.Слънцето се скрива зад високия хоризонт.
Лека дрезгавина се спуща от планината и лази към града.
Планината остава зад нас, пак заключена в своята чаровна тайна.
Като че ли тя сега става друга - чужда за нас, не тази, що днес
на
златни скути ни бе люлеела и успивна песен пяла.Тъмнеят горите.
Като че ли хоризонта се стеснява, стеснява и пред нас само пътеката бяла остава.Там е градът.
Там и ний отиваме сега, отпочинали
на
планината чрез чистия й въздух и пролетна омая.
Там празнувахме ний своя празник в който пиршество няма, жертви кървави не се колят, вино не се пие, наздравици не се вдигат, но всеки се чувства радостен и весел, като да е пил най-хубавото вино
на
света - амброзията
на
Боговете.
Екскурзията е описана от Олга Славчева
Екскурзия
на
30 април 1926 година
В първите години отивахме
на
Витоша през Драгалевци.
Тогава
на
Изгрева още нямаше постройки, всички братя и сестри живееха в града.
От лятото
на
1928 г., когато мнозина вече се бяха заселили
на
Изгрева, тръгвахме от там за Витоша и се изкачвахме през Симеоново.
На
полянката
на
Ел Шадай, след молитвата и гимнастическите упражнения, се събирахме около нашия обичен Учител, пеехме песни и разговаряхме.
Човек става силен, когато впрегне страха
на
работа.
И страхлив като си, но служиш
на
Бога, ти си силен!
Една сестра попита:
- Не може да се повтори онова, което сте минали.
По времето
на
богомилите вие сте били доста гонени, пържени, стъргани.
Вие носите страха от миналото, но вече няма да ви горят.
Злото трябва да назрее до своето пълно развитие, че тогава да се излекува.
Малко е останало още.
Най-голямото изкуство е човек да обича.
- За да обичаш наистина някого, трябва дълго време да си живял с него, та да се образуват връзки.
А така - срещнеш се с някого и веднага се сближиш - как ще го обичаш?
Може да има само една слаба връзка.
Светът е пълен с най-нечисти образи.
Във всеки момент трябва да знаете следното: дали вашата воля изпълнявате, или Волята Божия.
- „Да върша винаги това, което
на
Тебе е угодно!
"... Ако сте готови да служите
на
Бога, Бог ще устрои живота ви: най-нечистия живот ще го трансформира моментално -и ще станете един „скъпоценен камък".
Инак ще падате и ще ставате и ще ви убеждават, че опитност трябва.
В Иеремия, там където се говори за Моава, за моа-витяните, че си стрижели брадите и били с плешиви глави, всъщност се говори за днешната епоха.
Нали днес си стрижат брадите и
на
много хора главите са плешиви?
Също така, дето се казва, че Бог е излял Духа Си върху тия, които си стрижат брадите, се отнася пак за днешната епоха, значи тази материалистична епоха ще се замести с друга, духовна, в която Бог ще се прояви.
Разговори
на
Ел шадай
Глава: Екскурзия
на
30 април 1926 година
15.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Втори ден на Великден
, 3.05.1926 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с ученици -
Втори ден
на
Великден
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева и Боян Боев:
1. Втори ден
на
Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]
2. Екскурзия
на
3 май 1926 година
2.1.16. Втори ден
на
Великден, 3 май 1926 г.,
150 души
на
ден Възкресение лазим по тебе, при теб празник да отпразнуваме, при теб да се повеселим.Зелено поле.
Цветенцата обърнали венчета към слънцето - леки поклони му правят -разлюлявани от тих вятърко.
Лицата жар-зачервени, озарени, наистина като в ден възкресенски.
Шапки отдавна не носим вече, кожусите също забравихме де са и защо служат... Слънцето еднакво ласкаво и топло грее както над нашите глави, тъй също и
на
тия тук сиви бели воловце, изкарани
на
паша.
Далече в долината блещи диамантена лента
на
течаща река.
Само златните кубета
на
два каменни храма блещят над тази белота.
Доле, той служи само за дишане, а тук освен за това, но и носи блаженство, пълно щастие.С нас припкат деца.
Едни дремят по нагретите камъни, други четат беседи от Учителя, негде се чува солфеж
на
нежно сопрано, носещо се из висините като нежна струя.
Какво ли им е
на
душата
!
Скоро - „мечка ще ги гази”, ответ ще дават
на
учители и професори, що цяла година са учили и упражнявали.
Цялата прелестна картина
на
пролетта като че ли потъмнява за миг... Но, добър е Господ - както до сега и за напред пак добре ще изкараме.
Ще ти се да забравиш за всички изпити, професори и учители и да се отдадеш само
на
този чаровен музикален шепот.
Друга е земната действителност.
Свири още, ти незнайни свирецо!
Целувам твоята изкусна ръка, що може тия нежни звуци да изплита и разнася.Стара селянка седи до чешмата и срича в буквар... Тя иска да стане грамотна, за да може да чете прекрасните „Беседи”
на
Учителя - иска да се просвещава.
Забрадена е косата й с чумбер [чумбер (чембер) - забрадка], лицето, кое ли й се вижда.
Очите й са тъй вглъбени; за нея като че ли нищо друго не съществува в този миг, освен това, което е пред очите й.Децата припкат по поляната със сияющи лица.
Техните весели крясъчета се носят свободно над простора.Нареждаме се в два кръга - големия - външен сестрински, вътре в кръга братята.
Сам ни показа как да събираме слънчева прана.
Прана!
Навярно онази жива сила, която сега навред твори избликнала из недрата
на
земята, засилена от слънцето - сега, през пролетта.
Наистина тия плавни движения, тия тихи „гребания” из въздуха върху телата ни, като че ли ни изпълват с голяма живост и бодрост.После - красивите безбройни наши песни.
За обяд имаме и по малко прясна коприва.
Учителят сам я приготви - изчистена, измита, с чесън и сол, завита в хартия, опечена под пепелта
на
огнището. Чудесна!
На
връх Великден бял боб и коприва.
Но пък толкова вкусна бе всичката храна, тъй с удоволствие и охота я изядохме, като най-големите щастливци
на
света.Пладня.
Приятна, милваща дрезгавина обвива планините и пълзи по пътеките.
Селото е зад нас.
Ще ви помним вас малки тревички с бисерната роса, теб, небе, чисто и лазурно, тебе, божествен въздух.
Негли вие ще ни светите в нашите задимени жилища и ще ни освежавате със сладкия си спомен.Както кристалните поточета и ние слизаме към долината, да занесем със себе си твоята свежест, о майко природо, която тъй много днес ни даде.
Твоята необхватна красота ще пълни нашите блянове и мисли, нашите сънища.
Бъди благословена, майко природо!
Ти си наша, Витоша мила!
И ти, възвишени - божествен Мусалла, населен с миролюбиви безплътни Богове.
Ти си наш, милий, сладкодъхан здравец и ти, нежна теменужко и ти, куковиче красиво.Пристъпя около нас вечерния мрак, а в
душата
ни светло, светло.
Свети и грее в душите ни един чаровен, незалязващ ден-едно Божествено небе, едно любящо слънце - един Учител, който ни показа тая дивна красота.Лека нощ, милий Учителю!
Как тихо ни Ти изведе из нашия „Египет” към светлий Ерихон, гдето тече мляко и мед, гдето е тъй красиво!
Втори ден
на
Великден, 3 май 1926 г., [Витоша]
Екскурзия
на
3 май 1926 година
Традиция в живота
на
Братството е да се прави екскурзия до Витоша
на
втория ден
на
Великден.
Пак сме
на
нашето любимо място - Ел Шадай.
След молитвата направихме следните гимнастически упражнения:
Седнахме
на
тревата в кръг около Учителя, с крака протегнати напред.
1. Ръцете са хоризонтално напред.
След това се поставят с върховете
на
пръстите върху пръстите
на
краката.
После ръцете се издигат отстрани нагоре до над главата и пак се връщат назад до пръстите
на
краката.
2. Ръцете са върху колената.
Следва движението им до над главата и обратно.
3. Двете ръце се поставят
на
слънчевия възел и след това - отзад
на
кръста.
4. После едната ръка се поставя върху слънчевия възел, а другата -
на
гърдите.
5. Двете ръце се поставят от всяка страна върху слепите очи.
6. Едната ръка се поставя върху коляното, а другата - върху гърдите
на
срещната страна
на
тялото.
- Тези упражнения - каза Учителя - са за развиване
на
чакрите при сърцето, гръкляна, слънчевата чакра и другите.
Понякога върху тях се натрупват отрицателни енергии.
Вие всички сте усещали една тежест при слепите очи, понякога паметта ви не е добра.
Тогава можете да направите тези упражнения и да видите можете ли да снемете тази енергия надолу - понеже тя е по-нисша, трябва да слезе към стомаха и оттам да се прати през краката и пръстите навън.
Когато космите станат много дебели, това значи, че изпращаме повече енергия и задържаме по-малко.
Защото са съвсем бедни
на
енергия.
Тези упражнения са за молитва, за облагородяване
на
енергиите.
В състоянието, в което се намирате, без тези упражнения не можете да се развивате.
Във всички школи се е отдавало важно значение
на
това какво положение заема човек при молитвата.
Ин-дусите практикуват тъй нареченото индуско сядане -двата крака един върху друг.
Първият метод - ръцете
на
земята; вторият метод - ръцете
на
колената; третият - дясната ръка
на
лявата страна, а лявата -
на
колената, после може обратното.
Това е цяла наука.
Колената са с положителни сили, когато са свързани с природата.
Като си поставиш дясната ръка от дясната страна
на
главата, а лявата ръка върху коляното, образува се кръг.
Индуското сядане не е кръстосване
на
краката.
Те се турят не кръстосано, а успоредно: левият крак - в ъгъл под коляното
на
десния крак, а петата
на
десния -под пищяла
на
левия.
Това не е турският начин
на
сядане.
При правилното сядане се получава положение
на
мир.
Когато имаш например лоши желания, то при такова индуско сядане ще получиш мир.
Като туриш ръцете си по един от горните начини, ще се успокоиш и ще можеш да възприемеш това, което ти телеграфират от невидимия
свят
.
Най-хубавото е отначало да туриш ръцете си Върху земята, след това - Върху колената.
И после ще слушаш, но няма да се влияеш от похвалите, които могат да ти пошепнат от невидимия
свят
.
Какво Влияние има сядането
на
колене?
Това е изкривяване
на
едно учение.
Земята е положителна и като дойде в съчетание положителното с положително, ще се получи война.
Като гимнастическо упражнение сядането
на
колене е добро, но не и като религиозно упражнение.
Едно друго упражнение: може да легнете
на
земята
на
гръб, с двете ръце под главата.
Хубаво е да легнете с главата
на
север и с дясната ръка отдолу, а над нея лявата.
И двете ръце - обърнати с гърба надолу към земята.
Значи, гърбът
на
дясната ръка да допира до тревата.
Най-напред ще правите това упражнение до една минута, догдето прочетете до 72.
Така чоВек може да приеме много магнетизъм, толкова много, че ще може да помага и
на
другите.
Всеки един от нас се тревожи за много неща и губи много, много сили се изтеглят от него и вследствие
на
това се явява неврастенията.
Това упражнение не трябва да се прави там, дето са минавали много хора, дето са стъпвали, защото по тези места има много електричество и влиянието не е чисто.
То може да се прави и в стая, но
на
леглото, не
на
пода, дето се стъпва.
Упражнявайте го сутрин,
на
обед и вечер.
Те съставляват една наука.
Най-първо ще опитате вие тези неща, тъй че като забогатеете, тогава давайте
на
всички.
Но преди да сте протекли, както една чешма, чакайте.
Когато природата ни направи съпричастни в своите блага, тогава можем да даваме.
Отначало ще получите цветовете чрез призма.
Това - в понеделник, три пъти: сутрин,
на
обед и вечер.
Във вторник ще правите същото, но с портокаления цвят, и така нататък - до неделя включително.
Разговори
на
Ел шадай
Глава: Екскурзия
на
3 май 1926 година
16.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с ученици -
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева и Боян Боев
2. Екскурзия
на
6 май 1926 година
Луната, и тя развеселена от пролетта, усмихната си отхожда.
Утринната звезда ярко блести и показва, че скоро слънцето ще изгрее.
Една по една гаснат светлите звезди, иде слънцето - надникна, но още не измъкнало главата си иззад планината, облак го закри.Въздухът напоен от свежест и пролетен аромат.
Белият калпак
на
Витоша е вече раздран
на
парчета.
Ластовички ниско летят, като че нещо шепнат
на
земята.
Тиха свирна
на
кавал, като че ли го в люлка люлее.Нашата гостна е чудно хубава сега.
Гранките отпуснали свилена шума веселят окото и въздуха.
Те сега са тъй нагрети от пролетните лъчи, че всеки камък представлява място за приятна почивка.
Бубулечки лазнали навред, облечени в разни костюми.
Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде.
Други малки бубулечки с тънки прозрачни крилца в които лъчите си играят различно оцветени стоят неподвижно върху меките горски листи, или по върха
на
нежна тревица правят върху нея някакви научни изследвания.
Кукурякът е вече посърнал - скромно се гуши тук и там, сочейки към своите млади посестрими, разперили
на
слънцето своите многоцветни роклички.
Игличината вред е разпростряла своите жълти платна и не престава да ги хвали.
Теменужката е излязла от своето скромно мълчание и е спуснала свилени ленти от шубраките, които се веят и доле по зелената ливада.
Напъпил е и здравецът.
Скоро и той розов цвят ще развий и ще украси белите скали, нашарени с мъх и лишеи.Чешмичката весело си тече.
Може би тя не знае ни отде иде и накъде отива.
Събраните й в дуло води с ромона си, като че благодарят
на
тогова, който стори това и висока чест й даде - така стройно докарана позната и обична в цялата околност да бъде.Пием чай, излягваме се
на
припек, па оставяме дрехи и раници
на
неколцина и почваме да се изкачваме.
Ей ни
на
самодивската поляна.
Коя е тя, кой е, що й сложил това наистина заслужено поетично име, не зная, но вървейки по нея, дишайки аромата
на
хилядите й цветя, ние се пренасяме неволно от този - в друг
свят
прекрасен и неземен.
Сини цветчета, подобно бисерни капки наръсили зелената ливада.
Резньовете бляскаво се очертават всред лазурния фон
на
небето.
Хей там, вирнал глава в облаците пее Мусалла.
Разказва той, че там живеят Богове, богове много по-красиви и съвършени, отколкото гръцките побойници наОлимп... И прав е той да се хвали, защото новите измервания доказват, че той е с няколко метра по-висок от Олимп...Родопите е синкаво бяла, прилича
на
забулена в тайна царкиня, скрила по светли върхове затаен копнеж.
Стара планина, с продран кожух привлича по целия си гръб бели кълбести облаци, прилични
на
пазачи -войници.Всички планини пеят.
Пеят, защото е пролет, защото тъй нам се чини може би, дошли тука и вкусили райския й чар.
Пеем и ние, защото Учителят е с нас, защото Той и всред зиме е нашето пролетно небе и всред знойно лято прохладна сянка, наша вечна пролет.
Блещят реките в долината.
Слънчеви лъчи ги целуват и те издигат сребърни знамена в знак
на
радост.
Въздухът свеж и приятен, като лека синкава мъгла се разстила
на
длъж и
на
шир.
Понякога скриват слънцето и хвърлят лека сянка върху цялата пролетна картина.Правим три кръга.
Сядаме
на
тревата.
С особени движения
на
шъпите към земята, почваме да събираме животворна прана.
Тайнствени, плавни и красиви движения, в допир със земята, които не се подават
на
описание.
Дишаме най-благодатен въздух, огрени от благите майски лъчи.Ставаше нещо чудно.
Всички чувствувахме, че не сме същите и, че мястото
на
което седим не е Витоша, ами кой знае къде в най-красивия земен край.
Какво излиза от земята, какво се излъчва от планината, какво се излива от слънцето и въздуха, но ние за миг се чувствуваме като че без физически тела.
Една малка, едвам видима фибра само в гърдите, диша, мисли, трепти.Тишина и простор.
Наистина, това е магическата „Сезам”.
Ето, Учителят чукна с магическа пръчица и направи да се отвори за нас тази отвеки заключена съкровищница
на
неоценими блага.
Очите горят в чист, светъл пламък, излъчващи божествена усмивка.Кой е Тоз, що умее планини да разтваря и неоценими богатства които нам, залутани земни пътници, така щедро раздава.
Бихме ли могли ние сами да налучкаме тия Врата към планинското сърце и подобно днес да се насладим от това неземно щастие!
Каква е тази магическа пръчица, що Той има, кой му я даде и
на
каква цена?
Рошавите облаци се събират по-нагъсто и заръсват дъжд.
След миг- слънцето пак изгря и подобно дим изчезнаха плачливите облаци.Връщаме се.
На
огнището заварваме достатъчно вряла вода за чай.
От всички кътища
на
планината ечи песен.Слизаме.
В долината слънцето пак надникна от облаците, изсуши дрехите ни и лъчезарно залезе
на
запад.
Ливна след него червена светлина и обагри планини и долини с радостен блясък.Да, сега е друг повей и в природата, и в мене... Сега, а преди 2-3 дена, не беше така, не, не беше.
Но всичко пак се обърна
на
добро -всичко, без най-малко изключение.
Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито.Да, тия дни тръгнах за Витоша.
Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади душа”, и морна легнах
на
моравата.
Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”.Пак умора, пак почивка, но сама се окуражавам, не само от умората, но и за това, че тези дни изпити ще държа пред най-способните столични учители - тези дни.
Отдалече съзирам горния край
на
„Железните врата”, а там в скута
на
камарата скали - дими огън.
Минавам потока и възлизам към Ел-ше-дар. Пристигам.
Плъпнало младо и старо по зелената морава.
А това е брат Георги Тахчиев - сега печатар, а и той се готви като мене да завърши образованието си.Гледам пълната си чашка.
Пъхва ме миризмата
на
лимон - ей сега ще почна да пия, да пия... Но изведнъж по същата пътека Учителят с неколцина.
И чудо, седна не далеч от мене, по лицето му изписана умора, то е даже сиво, бледо; по устните му бела корица от засъхнала влага.
Навярно - с голямата група.Изведнъж ставам и с пълната си чашка право при Учителя.
Той поема моята новичка синя емайлирана чашка с гравираните алени и жълти цветица.
А той е тъй приятен този горещ чай с много лимон и много захар -само, който е морен
на
планината знае какво значи това.
Моята жажда мина; мина и умората ми.
Щастлива поемам празната чаша.
”Сега, почивайки си у дома, записвам тази прясна случка от близките дни, а ще запиша още една и тогава чак ще сложа глава
на
възглавницата.Ето и другото: Из долините
на
живота, много скърб; ще ти изтекат очите от сълзи, ако речеш да се вайкаш за всичко.
Лесно ли се взима гимназиално образование и то с голи работни ръце... Лесно ли?
В торбичката ми само уломъче хлебец и една големичка зряла круша, сочна, сочна...Зная, че нашите тръгват от „Изгрева”, през Симеоново, но понеже живея в града по ми е отръки да мина през Драгалевци, та макар че пътят както
на
всички ни се струва, едва ли не е двойно по-дълъг.
Небето се нахмурило и то като мене.
Дъждът не смогна да омие лицето ми... А нозете ми като добро конче ме носят, носят.
Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”.
По пътя съвсем се разсъмна.
Полупразната басмена торбица нанизана
на
ръката ми скромничко се клатушка - сиромашка.Свежо, свежо; бели облаци по синьото небе - горски полъх
на
билки, цветя, живот.
Сякаш природата разгърнала майчински ръце и ме прегръща и гали, гали...Ето ме
на
Ел-ше-дар.
Учителят е там - погледна ме особено.
До него седи художницата Цветана Гатева.
Тя веднага скочи и ми отстъпи местото си... Сядам.
Приличам
на
зле окълвано пиленце, но чини ме се, че съм
на
сигурно място.По едно време Той се обръща към мене (бях от дясно му) и ме пита: „Кой е най-големия български поет?
„Ами коя е най-голямата българска поетеса?
Хълцам задавена от плач и гледам пръскащите искри.
Тогава Учителя ме погледна, като ме запита; „Имаш ли нещо за ядене?
” И кротко, чудно благо с очи
на
грижовна майка,
на
любящ брат и верен приятел ме погледна Той.
”. „Ивав”, отвръщам с надебелени устни.
Изваждам уломъка хляб, зрялата сочна крушка и му ги подавам.
Моята мъка се вдигна високо, изчезна, разпръсна се, както невидимо се разпилява облак от небето.
Кой прибра сълзите ми в скъпоценна кутийка и не ми ги върна вече?
Може би там те станаха целебни и тайно се превърнаха в брилянти и скрито ги остави в духовната ми съкровищница.Дъждът престана.
На
голямата роена поляна правим окръжност.
Той ни ръководи - правим гимнастически упражнения.
Бузите заруменяват...Той, Великият направи това.
Прие мъката ми, стопи я в
душата
си, превърна я в мощ и Сила.Нали съм същата - аз, едно платно за рисуване.
Някой недодялано, небрежно нахвърли там начупени и криви линии, остави петна, да някой; това платно вече не ставаше за нищо - да, съвсем за нищо.
Но Той по един непостижим начин, невидимо, леко, оформи безпорядъка по платното, осмисли, координира, сроди помежду им; пречупените линии и петна заедно с кривите и безформените се явиха във взаимоотношения, станаха картина - песен и платното се спои, стана ценно.Запях тогава от все сърце:„Тъги, скърби са богатство
Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче хляб и круша.
”, а когато го поканиха с обяд той отвърна:„Аз се нахраних!
Екскурзия
на
6 май 1926 година
На
полянката след гимнастическите упражнения, започна разговор.
Пред вас ще видите една звезда, която си мени цвета - взема много цветове, които преминават един в друг.
Преживяването
на
вярата създава особен цвят в човешката аура.
Също така и преживяването
на
Любовта,
на
Надеждата.
Например изговарянето
на
думата „вяра" не.
(дава същия цвят, както самото преживяване
на
вярата).
След това Учителя ни поведе нагоре.
Стигнахме до полянката срещу първия заслон.
Седнахме в кръг около него.
Край нас тече поточе.
Тук има много магнетична сила - енергия, която трябва да се използува.
Такива моменти, когато праната приижда, можем да имаме може би само един път в годината.
Всеки страда, всеки е чужд
на
другите.
Това, дето някой човек се смее, то е само
на
повърхността.
Благодарение, че при Невидимия
свят
утихват бурите.
Праведникът щом се натъжи, ще литне да иде
на
Слънцето.
Вечер ще иде
на
Слънцето, деня ще прекара
на
Земята.
Да литнеш, да отидеш там и като се върнеш да имаш съзнание за преживяното там.
Има закон: обтягането
на
ръцете винаги поставя човека във връзка с теченията
на
Природата.
Когато правите тези упражнения, които ви дадох миналия път
на
Витоша, да сте в приятно настроение; представете си, че животът ви е уреден.
Ще кажа няколко допълнителни обяснения за упражнението с лягане
на
гръб върху земята с глава към север.
През време
на
това упражнение дишайте дълбоко.
След всяко броене до 72 ще се изправяте, седнали
на
тревата, и ще си допирате ръцете до пръстите
на
краката.
Направихме индуското сядане, за което Учителя говори миналия път
на
Витоша.
Сега той ни каза да направим следните упражнения:
1. При това положение поставете лявата ръка върху лявото коляно и дясната ръка върху слепите очи.
През това време дишайте дълбоко и по време
на
задържането
на
въздуха мислете върху нещо възвишено; като издишате, освобождавайте мисълта си.
След това, при същото индуско сядане, сложете лявата ръка върху слепите очи, а дясната - върху дясното коляно.
2. После поставете двете ръце върху двете колена.
През това време мислете върху най-хубавото и да се урегулират всичките ви енергии.
Това е сияен контакт за усилване
на
белите дробове,
на
техните енергии.
Когато някой е неразположен, може да направи това упражнение.
Донася едно освежително състояние
на
човека.
След това изпяхме „А у м" със следните движения: При движение 1 ръцете се движат отдолу нагоре и през това време се изпява първото „А у м".
При движение 2 ръцете отстрани се спущат надолу и през това време се изпява второто ,А у м".
При движение 3 ръцете пак се издигат нагоре и през това време се изпява третото ,А у м".
При движение 4 ръцете се свалят постепенно отстрани до първоначалното положение долу, само един път и през това време се изпява „Ом, Ом, А у ме н".
Разговори
на
Ел шадай
Глава: Екскурзия
на
6 май 1926 година
17.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Кирил и Методий 24 май 1926 г. Ел Шадай
, 24.05.1926 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с ученици -
Екскурзията е описана от Олга Славчева
Витоша облякла най-сладкодъхата си дреха, накичила се с най-пъстрите цветя.
Не липсват из венеца й още теменужки, зюмбюлче, а и петлюви гащи - жълти, бели и червени е забола тя
на
главата си из своите цветни гиздила.
Синя тинтява е събрала тя и разцъфнал здравец.
Това са летните художници, що изложба си правят из планината и ние
на
пръсти стъпваме, картините им пазим да ги не увредим с нещо.
Над всичко туй блещи слънчева роса и ги къпе с любов.
Ветрец разлюлява горските клони и нежна песен им нашепва.
Глухарчета, жълтурчета - хванали се ръка за ръка и танцуват из ливадите.Но, природата си има свои изненади.
Гъсти мъгли като космати чудовища излизат из скалите, вихрено се понасят, пресрещат се, сгъстяват се в тесни редици и връхлитат към нас. Облаци.
Слънцето се скрива в тъмни бездни - в дън земя, като че не е и било.Никой не бяга, никой не търси заслон. Напротив.
Излива се
на
потоци дъжд от облаците, не само вали, а плиска, носи, къпе...Изведнъж престана.
Блесна слънцето.
Завчас изсуши дрехите по нас и като, че нищо не е било, почна пак, даже още по-ласкаво да ни се усмихва.
Вдигна се пара от нас; стана ни дваж по-хубаво.
Всичко заблестява с още по-голяма красота и свежест след това.Чува се цигулка - в тих жизнерадостен ритъм.Изкачваме се
на
самодивската поляна и пак в концентрични кръга върху земята, водими от Учителя, почваме ония тайнствени гребания
на
прана и седящи гимнастически упражнения, чиято благодат вече познаваме.
След като добре изсуши дрехите ни, сега като с примрежени очи зад едно пълно облаче почна да ни придружава.
Упражненията направихме под меките му топлящи лъчи.Пак се засъбираха облаците, пак из зад Резньовете заканително се зъбят към нас.
Тъмни гиганти по нечий магически знак се събират и заканително си шушнат.
Спира за миг, пак започва - капка по капка... Едвам смогваме да се нахраним и ето почва небивал ураганен дъжд.
Виж ти, каква била мрежицата
на
слънцето; то се е смяло тогава зад този вуал, защото ние си помислихме, че всичко вече е минало.Да, днес е понеделник.
Както жените чистят
на
този ден, така и природата днес прави голямо чистене.
Дрехите увиснали тежки от дъжда; да ги извием - поток ще ливне... Мокри до кости, но весели, весели.
Значи, още едно майско къпане.Слизаме - близо 170 души.
Дрехите изсъхнаха по гърбовете ни. Радост!
Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим.
Ти си винаги мила за нас,
свята
природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни.
Винаги те обичаме.
Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и животворния плисък
на
дъжда, ние, синове
на
таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.Слънцето вече не се показа.
То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак
на
изток ще дойде, радост
на
света да възвести.Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също.Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна.
Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие.Летим към нашите градски жилища да се омием и преоблечем от днешната милувка
на
Витоша.
Кални до колене, мокри до кости, освежени напълно, ние, пред чашка чай се отдаваме
на
приятни мечти в чистото бяло легло.
18.
Упражнение от Учителя, дадено на 30 май
, 30.05.1926 г.
Упражнение от Учителя, дадено
на
30 май
Упражнението е дадено в лекцията "Окултни познания / Окултни елементарни познания",30 май 1926 г., Младежки Окултен Клас, София.
Упражнение: Дясната ръка напред, като се движи бавно настрани с широк замах, след което се поставя
на
лявата страна
на
гърдите.
Това упражнение се прави няколко пъти с дясната ръка и няколко пъти с лявата.
През време
на
упражнението трябва да си представите някакъв красив, идеен образ за нещо, което някога сте виждали в живота си, като се стараете да предадете
на
лицето си такъв израз, който да отговаря
на
представения от вас образ.Като правите упражнението, изговорете формулата Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
19.
Снимка на Стефка Стойчева, учителка в с. Армени, Габровско
, 1.06.1926 г.
Снимка
на
Стефка Стойчева, учителка в с.
20.
Учителя дава песента (упражнение) 'Мисли право мисли'
, 6.06.1926 г.
Музикалното упражнение "Мисли право мисли " е дадено от Учителя в беседата "Музикално упражнение", МОК, София
на
6 юни 1926 година.
Силата
на
човека е в свещените мисли, които той храни у себе си за Живота.
Тази песен се пее с движение
на
ръцете.
Текст
на
песента:
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
21.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.06.1926 г.
Любезна Е.
Животът
на
верующия или животът
на
ученика е пълен с изпити, със светли задачи и идеи за бъдното
на
душата
.
Временно затворена в тая своя хижа, тя трябва да разреши велики задачи за своя бъден живот.
Вие там в Търново сте дошли до полите
на
една стръмна планина и мислите може ли да се изкачите там горе.
Горе по върховете бушува силна буря, която пропуща само Любящите, Мъдрите, Истииолюбивите, правдивите и добродетелните.
Ще вървите напред с вяра, която носи живот. К.
да се моли, да мисли и да работи, в края
на
краищата всичко ще се уреди.
Онова, което минава през ума ти, пресявай го.
Поздрави всички приятели наши.
22.
Учителя присъства на събиране на духовната група от ученици на Изгрева
, 4.07.1926 г.
Учителя присъства
на
събиране
на
духовната група от ученици
на
Изгрева.
През есента
на
1924 г.
под ръководството
на
Учителя се образува духовна група от 16 братя и сестри, които имат за цел по-задълбочено проучване
на
Словото.
Описание за дейността
на
тази група дава Боян Боев в спомените си.
Спомен
на
Боян Боев: Спирайте се върху общите принципи
Спомен
на
Боян Боев
В неделя
на
4 юли 1926 г., в 5 ч.
духовната група се събра
на
Изгрева в присъствието
на
Учителя.
Тайна молитва.
Евангелие от Йоана, глава 3, ст. 3
Започна разговор, в който Учителя каза между другото:
Сравнете вашия живот с живота
на
растенията: те имат диаметрално противоположния процес.
Всяко растение отива към центъра
на
Земята, отива надолу, а след това със своя стрък отива нагоре.
И когато човек се реши да служи
на
Бога, по закона
на
растенията, понеже съзнанието му не е будно още, ще направи една погрешка – у него ще се зароди желание да слезе надолу и като вижда, че няма да постигне нищо, той пак се връща нагоре.
Слизането надолу вие го наричате падане и страдание.
Та опитността, мъчнотиите, страданията, които сега изпитвате, това са страданията
на
растенията.
Вие изпитвате вашия растителен живот
на
миналите векове; сега изпитвате тези страдания.
И казваш: „Защо ми трябваше да слизам, че сега пак да се качвам нагоре“.
Желателно е да намерите аналогията между физическите и духовните прояви.
Нали казват, че плодовете винаги се явяват по клонките.
Обаче има плодове и долу, в почвата, например фъстъците.
Нали при големи страдания се казва: „Придобих един плод“.
На
всинца ви трябва голяма Вяра.
Вяра, която преодолява всяко съмнение, е силната Вяра.
Значи не може да оцените кой е истинският човек, когото чакате.
И най-после се обезсърчите и казвате: „Той няма да дойде“.
Значи Божественото ще се яви в края
на
всички мъчнотии.
Това, казано
на
обикновен език, е следното: когато хората и Ангелите не могат да помогнат
на
една душа и тя казва: „Свърши се тази работа“, тогава се явява Божественото и ти казва: „Не бой се!
Тъй щото и при най-големите мъчнотии, когато няма никакъв изгоден път, ще знаете, че има още един изключителен случай, който никога не съгрешава.
Човешките мрежи и ангелските може да не те хванат, ти все отиваш надолу, обаче има една мрежа, в която няма изключение.
Ти ще паднеш в тази мрежа, ще те хванат и ще те извадят навън.
Но като влезеш в тази мрежа, ще имаш една специална опитност.
Едно растение и то ще мине през всичките фази, ще се смалява, ще се отрече от своята голяма форма, ще се превърне
на
една малка прашинка.
Значи след като е добило голяма форма като растение, трябва да се откаже от нея и да се превърне в едно малко телце и оттам пак ще започне да расте, вече като животно.
Сега животното в човека още не е премахнато.
Същия пример мога да ви го изнеса по следния начин: да кажем, че брат ви е хванат от разбойници, вие продавате всичкото си имане и го освобождавате.
А ако си тъжен при посрещането
на
брата си, значи вие мислите за изгубеното си имане.
Законът е такъв: тази физическа загуба ни най-малко да не повлияе
на
вашето сърце.
Да кажем, че имаш хубава дреха, но някой те оцапа с кал и ти веднага изгубваш настроението си, не си същият.
Трябва да имаш самообладание, всякога да бъде будно съзнанието ти.
Ако съзнанието ти е будно, тогава всякога може да си радостен.
Когато добиеш духовното съзнание, каквото и да става, ти ще бъдеш вътрешно радостен, ще имаш дълбок Мир.
Не искам да изменя реда
на
нещата в Природата, ще изразходвам много енергия.
Знам, че ще е студено, и вземам вълнени чорапи.
Всичко това аз го знам, но не се противопоставям.
Сега малцина от вас има, които могат да предсказват какво ще бъде времето идната неделя: слънчево или дъждовно.
Ако нашата мисъл е интензивна, ако всички, които отиват
на
Мусалла, насочват мисълта си, можем да отбием едно отрицателно течение.
“В безграничната Божия Любов има радост и веселие за всички души“.
Учителя беше обърнат
на
юг, а ние – към него.
Времето в началото
на
събранието беше дъждовно, но стана смяна.
Акордиране
на
човешката душа - т. 2
23.
Учителя присъства на четвъртия младежки събор - 7 юли, София
, 7.07.1926 г.
Учителя присъства
на
четвъртия младежки събор - 7 юли, София
За този събор няма конкретно намерени спомени засега.
Общо за младежките събори може да се прочете в записките
на
Светозар Няголов:
Под напора
на
голямата любознателност и наличието
на
различни гледища и течения в живота , които вълнуват братя и сестр и от втория ешалон, Учителят провежда т.н.
Младежки събори за поясняване и правилно насочване
на
младите.
Те са осем
на
брой, от 1923 до 1930 г.
включително.* Провеждат се преди деня
на
Учителя - Петровден, с изключение
на
V-тия събор, проведен от 14 до 17 август 1927 година, поради построяването
на
новия салон
на
Изгрева, и последния 8-ми събор от 12 до 14 юли 1930 г.
Цветът
на
младата интелигенция в Братството изнася, доклади и реферати, които засягат въпросите за анархизма, комунизма, атеизма, толстоизма и новото учение.
Учителят с голяма любов и умение ръководи и коригира младежките, в повечето случай наивни разбирания и ги насочва към практическо приложение
на
новите идеи, изнесени в Словото.
В резултат
на
тази интензивна духовна дейност, започва издаването
на
„Житн о зърно", което като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването
на
Учителя 1944 г.** Негов вдъхновител и главен редактор е Георги Радев.
В него се публикуват статии по текущ и въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи
на
Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази
на
наши млади, талантливи поети и писатели.
Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот
на
групите в България.
Дейността
на
братството се разширява.
В Севлиево под редакцията
на
Атанас Николов започна да излиза вестник „Братство"***.
, а по-късно и неговият превод
на
есперанто - „Фратецо".
Издаването
на
списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови.
Отпечатването
на
беседите е цяло геройство за печатарите, които вършат неуморно тази работа.
Създава се редакционен съвет и дешифрираните, и редактирани от Паша, беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата
на
Борис Малджиев.
Учителят държи за хубавото издаване
на
беседите,
на
подходяща хартия, и препоръчва всички духовни книги да се подвързват с тъмночервена подвързия, за да може Словото, вложено в тях да увеличава своята сила.
Поради финансови затруднения се създава фонд за печатане
на
беседите.
По-късно, след събора през 1936 г., Учителят дава така наречената „задача за левчето", която се състои в следното: всеки ден братята и сестрите, от края
на
събора започват да отделят по един лев за Господа за една година**** Така те събират 365 лева.
На
следващия събор приятелите донасят торбички със събраните 365 лева и ги дават наУчителя.
Той нарежда
на
Боев да ги приеме по списък и срещу парите да им даде беседи, останали от печатането.
Тази задача има тройна полза.
Застоялите беседи тръгват из Братствата, събират се средства, за да могат да се печатат нови, а братята и сестрите имат
на
разположение напечатано Словото
на
Учителя.
24.
Беседа изнесена от Учителя на четвъртия младежки събор - 7 юли, София
, 7.07.1926 г.
Беседа изнесена от Учителя
на
четвърти младежки събор -
Идеалът
на
ученика - К.
Идеалът
на
окултния ученик - К.
25.
Беседа изнесена от Учителя на четвъртия младежки събор - 8 юли, София
, 8.07.1926 г.
Беседа изнесена от Учителя
на
четвърти младежки събор -
Идеалът
на
ученика, 8 юли 1926 г.
Общение
на
детето с живата природа - Б.
Същност и задача
на
новото училище и учител - Ст.
За свободата
на
учителите - П. К.
26.
Беседа изнесена от Учителя на четвърти младежки събор - 9 юли, София
, 9.07.1926 г.
Беседа изнесена от Учителя
на
четвърти младежки събор -
27.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
Учителя е
на
екскурзия до Мусала с ученици.
За тази екскурзия може да се прочете в спомена
на
Олга Славчева:
Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти.
До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе.
Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.
Най-после пристигаме.
Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството
на
свещената планина.
Тя е недовършена сграда без врати и прозорци.
О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас.
Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята.
Няколко камиона и леки автомобили понесоха по самоковското шосе възторжени екскурзиянти.
До вчера дъжд, а днес като за насърчение види се, небето се прочисти и засия приветливо.
Бели пернати облачета безобидно се реят по синьото небе.
Слънцето нагрява земята, от която се издига пара.Придошлите от дъжда реки и потоци буйно се спущат от своите мътни леговища.
От силните дъждове посевите полегнали привидно победени, но слънцето заедно с водата ще ги изтегли нагоре.Ранобудни жетвари и жетварки жънат вече из нивята и пеят провлечена жетварска песен.
Чува се свирнята и
на
пастиря игрива, хороводна.
Край реките цигани катунари разположили дрипав стан.
Рошави полуголи циганчета тичат с крясък към летящите автомобили, нещо бръщолевейки
на
неразбрания си език.
Пътниците им подхвърлят по някое парче геврек, или бонбонче.Витоша се обвила с тънка мрежица, а Черни връх нещо заканително • ни се надсмива под бялата си гугла.
Нашият блян се приближава.
Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина.
Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват.
Ето я онази скала, която прилича
на
Мадона с детенце в ръце.
Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория.
Най-после пристигаме.
Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството
на
свещената планина.
Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата
на
китните борове и ели,
на
здравеца и овчарския босилек.
Незабравки, жълтурчета и див карамфил навред окичват полския венец с изобилно разкошество.
Червени, бели, сини цветя, жълти, морави, в най-разнообразни оттенъци надничат отвред към нас, сякаш ни кимат приветливо: „Добре дошли”.
Буйна пенлива река с голям устрем хвърля надоле бистрите си като сълза води и оглася гората с бодра песен.
Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива
на
прах и така лети по своя път.
Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие.
Пъстри птички прелитат от клонче
на
клонче и весело чуруликат.
Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче.
А може би, така птичките се разговарят и доверяват една
на
друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за почивка, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме
на
тоз земен рай.
Под него
на
хоризонта се откройват високи скали.
Някои от тях са се търкулнали в малки отломъци и край пътя.
Като че ли някога исполинска ръка в миг
на
ужасен гняв ги е запопратила по дирите
на
неканен гостенин.
Може би по тях има следи от исполинската ръка, зад която се крие свръхестествената му сила.
Високо в тая лазурна висота се издигат страхотни скалисти зъбери.
Ту приличат
на
гигантски дворци, храмове и кули с разкошни полусрутени арки, ту
на
някой мощен „Caesar”, грабнал в ръката си своя жезъл, заповядващ вече само
на
буйните ветрове.
Как е вперил поглед той, очакващ бъдното велико време за ново щастие и благоденствие.Кристално бистри извори бликат навред.
Те са многобройните чада
на
гориста Рила.
В дъното
на
бистрите им басейни се броят пъстри камъчета.
Като че ли всяко едно от тях, измити от животворната струя са целебни талисмани, които човек би трябвало да дойде и тук да ги потърси.Срещаме голямо стадо овци.
Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите
на
самите езера.
О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от срам при своя вид.
Едри кучета, също тъй чисти и пухкави ги придружават и почтително се отстраняват от пътя ни с махане
на
дългите си пухкави опашки.Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек.
Също и цветята се сбогуват с нас.
Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива.
Върховете
на
Рила са още снежни.
Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи
на
родната земя.
Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост.Хижата под Мусалла се провижда.
Тя е недовършена сграда без врати и прозорци.
О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас.
Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята.
Неволно погледът е прикован към небето, разкрило над нас своите многочислени тайни.
„Стрелецът” като че е запънал лък над самия Мусалла.
йКолата” е съпроводена от „Кучето”, неуклонно върви из своя път.
Голямата и малка мечка, Орион, Вега и пурпурният -Марс, Полярната звезда, всички са
на
своя пост - верни служители от веки.
Тишина й покой.
Огньовете издигат алено-жълти пламъци срещу настъпващия вечерен хлад.
Множество платнени навеси, палатки и колибки са вече построени.
Като пред велика жертва обикаляме големия бакърен чайник, от който ни наливат гореща вода.
О, неоценим дар всред планината!
Някои вече са се изтегнали за сън.
Но
на
повечето умората не им е позната.
Как мощно и красиво ечи тук нашия хор!
Чувството непосредствено се излива като невинна детска песен.
В нея се чувствува и възторг, и хвала, и дълбока благодарност към Оногова, който така мъдро е наредил света и е дал разум
на
своите създания да се радват
на
неговите непостижими творения.
Сякаш и те се молят, и те благодарят за нещо заедно с нас.
Сякаш това са обятията
на
благодатна Витоша, която ни познава, която тука ни щади... Зора е веч!
Прекрасната Венус предвещава близкото утро.Върховете се обливат в розови лъчи.
Снежният връх трепти от радост при утринната си одежда.
НАГОРЕ