НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
38
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
38
:
1000
резултата в
30
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания
на
разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -
Свята
Рила.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир
на
живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата
на
Рила и Рилските кристални езера.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна
на
живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента
на
водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия
свят
- те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност
на
изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
Едни от тях са тъй малки, прилични
на
неголям орех.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната
на
гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента
на
славея.
Той и тук си е цар
на
песнопевците.
Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност
на
всепризнатия певец.Ето го и кълвачът.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича
на
някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича
на
редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат.
Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът
на
природата там, където тя е заета със срутването
на
някой пласт, пукването
на
някоя скала, поникването
на
ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец.
Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат
на
природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
Те приличат
на
красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка.
Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления
на
Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове
на
Рила, получила чрез Мусалла първенство
на
Балканите.
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска.
Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание.
Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици
на
Учителя - чада
на
Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал
на
кръста си ален пояс деветолактен!
А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
Като че ли във всички тях е Единния Дух
на
Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища
на
свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро.
Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива.
Тишина и покой.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.
На
другия ден картината е съвсем друга.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух
на
света.
Повечето си оставаме отвън
на
дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ.
Тогава потегляме нагоре.
На
всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше
на
грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
От време
на
време се чува отсечено: „Почивка!
Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме
на
някоя голяма празнична илюминация.
Като че ли нещо сладко ти шепне в
душата
: „Не бой се!
Тъмно облечения пред мен изведнаж се натрупа със сняг.
Я чакай да пипна!
Небето непрекъснато гърми, трещи, облива ни в зигзаговидни вълни; косата сякаш в ужас се изправя...- Я гледай!
На
края
на
всеки пръст блещи електрическа искра.
- Ти пък имаш
на
косите си, казва ми тя, а не вижда, че и нейните над челото очертават звезден ореол.
Електрически искри - сякаш капки златна роса по косите, по свивките
на
ръцете, по края
на
пръстите.Каква красота!
Какво небивало чудо
на
природата!
Не, не, това не е недоволство
на
Бога към нас, щом Той ни дава да видим тая чудна картина и да надникнем малко от неизброимите му тайни.Нима ако иска Той да ни накаже, не би ни хвърлил в бездната, що тук от ляво и дясно е зинала пред нас.
Не, не, само напред!
Че щом Учителя е с нас, може ли да има нещо страшно!
Той познава природните закони и винаги, когато нещо не е по силите ни, пазил ни е като зеницата
на
окото си.Но още едно чудо!
Я слушайте - предава се от човек
на
човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по гърба в миг застава.
Музика, не подаваща се
на
описание - Божествен хор, като мощна вълна се издигна от ляво - най-шеметната пропаст и достига до слуха едновременно
на
повече от 200 души.
Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите
на
Рила не може да му се намери подходящ израз.
Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди
на
природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки.
Ние знаем, че това е само декорация
на
природата, за да стане това, което ей сега още като че ли доехтява до нас.Студ.
Като че ли е то е трон
на
Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии.
Като че тук е сцената
на
ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът!
След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла.
Зората скрива от нас прелестния си лик.
Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната.
Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш?
Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето
на
Бога!
Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов!
Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне.
И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
Знаете ли?
Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а
на
душата
леко, леко!
Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня.
Пред очите ми е само този огнен дъжд
на
развълнуваното небе и дивната музика
на
нощта.
Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих
на
благото видение ще ми се усмихне.
Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори
на
Бели и Черни Искър.
Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове.
Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта
на
Твореца.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене
на
дрехи покрай големите огнища.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете
на
множеството електрични искри, и няма да чуе песента
на
скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят.
Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки
на
спокойните дълбоки езера.
На
другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Той говори, че до сега сме служили само
на
себе си и
на
ближните си (ближен - това е любовта
на
майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега -
на
Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим
душата
си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените
на
нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата
на
словото Му?
Напразно!
Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента
на
Рила.Времето се оправи.
Обядвахме
на
зелената морава.
Там
на
„Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях.
Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни.
Потегляме под блясъка
на
чудесно слънце.
В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб.
Събират се край нас самоковци.
Тъй както сме
на
колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи
душата
трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата.
Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди.
През останалите километри песните ни не млъкват.
сме
на
Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
Не е казано за големите 3 огнища
на
Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”.
Там всеки един от нас получи от ръката
на
Учителя по едно стръкче тревица.
Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”
На
Изгрев ни чакаше приятна изненада.
На
две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка.
Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме
на
трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва.
Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка.
Спомени
на
Олга Славчева
2.
Беседа от Учителя на екскурзията до Мусала 'Платното'. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Беседа от Учителя
на
екскурзията до Мусала "Платното".
3.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с ученици.
След третия младежки събор, част от участниците заедно с Учителя отиват
на
екскурзия до Рила - Мусала.
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Борис Николов и Олга Славчева.
Спомени
на
Олга Славчева
На
другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Той говори, че до сега сме служили само
на
себе си и
на
ближните си (ближен - това е любовта
на
майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега -
на
Бога.
бе най-кишава.
При една такава екскурзия, когато бяхме много мокри и когато бяхме много изморени, защото когато е студено не може да се спи, слизаме от Мусала и всички сме измъчени от напрежението.
При върховете е мъгли и само върхът Мусала стърчи над мъглите.
Обикновено в такива случаи ние се качвахме
на
върха.
Учителят седна тогава
на
един камък, а ние се наредихме около Него в няколко редици и ни държа една чудна беседа.
Тя е озаглавена „Малкият стрък".
Идеята
на
тази беседа е: „Служение
на
Бога".
След кат свърши беседата Учителят присегна с ръка и откъсна от тревичките до него и започна да дава
на
всеки един от приятелите по една тревичка.
Тя беше едно възнаграждение, награда от Небето, че устояхме 6 дни
на
дъжда и
на
мъглите горе в планината.
Понякога идваха облаци с такова електрическо, напрежение, че косите
на
хората се изправяха като пръчки и игли нагоре и от тях излизаха искри, дори и пламъци.
Братята тогава носеха дълги коси, сестрите също и косите се изправяха нагоре от електричеството и от тях излизаха светлини и искри.
След тази беседа започвахме слизането надолу.
Младите братя, а това беше по-голямата група, не винаги имахме пари за връщане.
Тогава ние слизахме през Радогел до железопътната линия, взимахме влака, който идваше от Пловдив и се връщахме с него до София.
От Чам Курия до гарата са 26 км, които преминавахме пешком.
Беседата „Малкият стрък" е държана от Учителя
на
13 юли 1925 г.
и е напечатана в томчето „Петимата братя", стр. 214.
излизахме редовно
на
Мусала.
С дни прекарвахме горе обикновено при езерото „Окото" когато слизахме
на
връщане от Мусала.
Тук е високо и няма дърва наоколо.
Слизахме
на
връщане при дълбокото езеро, правим огньове и се разполагаме.
А при най-долното езеро имаше само дървена хижичка, която побираше 20 човека, не повече.
Ние се разполагахме около езерото
на
групи и огньовете непрекъснато се подържаха от младите братя.
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория!
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого
на
воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава
на
описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания
на
разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -
Свята
Рила.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир
на
живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата
на
Рила и Рилските кристални езера.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна
на
живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента
на
водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия
свят
- те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност
на
изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
Едни от тях са тъй малки, прилични
на
неголям орех.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната
на
гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента
на
славея.
Той и тук си е цар
на
песнопевците.
Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност
на
всепризнатия певец.Ето го и кълвачът.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича
на
някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича
на
редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат.
Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът
на
природата там, където тя е заета със срутването
на
някой пласт, пукването
на
някоя скала, поникването
на
ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец.
Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат
на
природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
Те приличат
на
красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка.
Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления
на
Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове
на
Рила, получила чрез Мусалла първенство
на
Балканите.
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска.
Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание.
Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици
на
Учителя - чада
на
Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал
на
кръста си ален пояс деветолактен!
А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
Като че ли във всички тях е Единния Дух
на
Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища
на
свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро.
Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива.
Тишина и покой.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.
На
другия ден картината е съвсем друга.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух
на
света.
Повечето си оставаме отвън
на
дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ.
Тогава потегляме нагоре.
На
всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше
на
грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
От време
на
време се чува отсечено: „Почивка!
Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме
на
някоя голяма празнична илюминация.
Като че ли нещо сладко ти шепне в
душата
: „Не бой се!
Тъмно облечения пред мен изведнаж се натрупа със сняг.
Я чакай да пипна!
Небето непрекъснато гърми, трещи, облива ни в зигзаговидни вълни; косата сякаш в ужас се изправя...- Я гледай!
На
края
на
всеки пръст блещи електрическа искра.
- Ти пък имаш
на
косите си, казва ми тя, а не вижда, че и нейните над челото очертават звезден ореол.
Електрически искри - сякаш капки златна роса по косите, по свивките
на
ръцете, по края
на
пръстите.Каква красота!
Какво небивало чудо
на
природата!
Не, не, това не е недоволство
на
Бога към нас, щом Той ни дава да видим тая чудна картина и да надникнем малко от неизброимите му тайни.Нима ако иска Той да ни накаже, не би ни хвърлил в бездната, що тук от ляво и дясно е зинала пред нас.
Не, не, само напред!
Че щом Учителя е с нас, може ли да има нещо страшно!
Той познава природните закони и винаги, когато нещо не е по силите ни, пазил ни е като зеницата
на
окото си.Но още едно чудо!
Я слушайте - предава се от човек
на
човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по гърба в миг застава.
Музика, не подаваща се
на
описание - Божествен хор, като мощна вълна се издигна от ляво - най-шеметната пропаст и достига до слуха едновременно
на
повече от 200 души.
Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите
на
Рила не може да му се намери подходящ израз.
Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди
на
природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки.
Ние знаем, че това е само декорация
на
природата, за да стане това, което ей сега още като че ли доехтява до нас.Студ.
Като че ли е то е трон
на
Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии.
Като че тук е сцената
на
ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът!
След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла.
Зората скрива от нас прелестния си лик.
Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната.
Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш?
Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето
на
Бога!
Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов!
Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне.
И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
Знаете ли?
Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а
на
душата
леко, леко!
Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня.
Пред очите ми е само този огнен дъжд
на
развълнуваното небе и дивната музика
на
нощта.
Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих
на
благото видение ще ми се усмихне.
Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори
на
Бели и Черни Искър.
Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове.
Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта
на
Твореца.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене
на
дрехи покрай големите огнища.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете
на
множеството електрични искри, и няма да чуе песента
на
скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят.
Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки
на
спокойните дълбоки езера.
На
другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Той говори, че до сега сме служили само
на
себе си и
на
ближните си (ближен - това е любовта
на
майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега -
на
Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим
душата
си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените
на
нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата
на
словото Му?
Напразно!
Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента
на
Рила.Времето се оправи.
Обядвахме
на
зелената морава.
Там
на
„Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях.
Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни.
Потегляме под блясъка
на
чудесно слънце.
В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб.
Събират се край нас самоковци.
Тъй както сме
на
колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи
душата
трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата.
Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди.
През останалите километри песните ни не млъкват.
сме
на
Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
Не е казано за големите 3 огнища
на
Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”.
Там всеки един от нас получи от ръката
на
Учителя по едно стръкче тревица.
Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”
На
Изгрев ни чакаше приятна изненада.
На
две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка.
Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме
на
трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва.
Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка.
Спомени
на
Олга Славчева
4.
Беседа от Учителя на екскурзията до Мусала 'Малкият стрък'. Четвърти ден - 12 юли
, 13.07.1925 г.
Беседа от Учителя
на
екскурзията до Мусала "Малкият стрък".
5.
Арестуване на Учителя. Протокол за разпит - София, 21 юли 1925 г.
, 21.07.1925 г.
Арестуване
на
Учителя.
Описанието
на
това събитие е дадено устно от Йорданка Жекова
на
Радка Левордашка, която го е записала.
Приложен е и протокол от разпита
на
Учителя в полицията.
Спомен
на
Йорданка Жекова: Арест във влака
Спомен
на
Йорданка Жекова
Един ден Учителят се обръща към Юрданка: „Стягай си багажа, заминаваме за София“.
Тя приготвила куфара с дрехите
на
Учителя, както и нейния.
Сложила храна за из пътя и
на
другия ден потеглили с влака.
А Иван Жеков изпратил телеграма до братята в София да ги посрещнат
на
гарата.
Сутринта рано Юрданка и Учителя се качват
на
влака, а
на
Горна Оряховица дошли военни и арестували Учителя и Го свалили
на
гарата.
В София братята чакат
на
гарата и какво им е било изумлението като виждат, че Юрданка слиза сама с два куфара и допълнителен багаж.
Тя разказала подробно какво се е случило с Учителя по пътя и братята веднага изпратили
на
д-р Жеков телеграма за случилото се.
А той отива и се обажда
на
началника
на
полицията във Варна.
Накрая Го накарали да напише показания в полицията с какво се занимава, дали е враг
на
духовенството,
на
офицерството,
на
властта и
на
държавата.
Засега има запазени два такива протокола за разпит
на
Петър Дънов.
за разпит
на
свидетели
Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител. Показвам:
Моето Учение е основано
на
три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията.
Едно от най-съществените условия за всички последователи
на
това Учение е съвършената нравственост.
Ученикът
на
Божествената школа, за да може да възприеме и приложи великите истини
на
Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Всяко нарушение
на
това условие е една важна спънка за развитието му.
Аз препоръчвам зачитане
на
установените закони и наредби
на
властта.
Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш
на
небесата е съвършен“.
Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел.
За да схванат Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знания за живота.
Тия знания се преподават
на
ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват.
Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай сами да се откажат от една работа, която не би била по силите им.
В моето учение се прилага законът за разумната свобода.
Никому нищо не се налага, а
на
всички помагам по желанието им, и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите
на
живата разумна природа.
Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка.
Предвид
на
горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание.
Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък
на
всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание.
Нищожните
на
брой изключения
на
застой в развитието си дължат очевидно
на
атавистически принципи, т.е.
ако измежду множеството мои слушатели има един, два случая
на
душевно разколебание и морална поквара, това се дължи
на
самите тях, от родителите им.
Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват за това, но те не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене.
6.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Първи ден - 23 август.
, 23.08.1925 г.
Учителя присъства
на
събора, 1925 - Велико Търново.
Материалите от този събор са публикувани в томчето "Две свещени положения" и в "Наряди и упътвания" от 1925 г.
Под влияние
на
владиците от Търново се прави подписка от всички граждани
на
града до правителството, да се спрат съборите
на
Дънов.
За този събор може да се прочете в спомените
на
Ангел Вълков и Теофана Савова.
Теофана Савова
5. 23 август, неделя Теофана Савова
Казвам се Ангел Вълков Михалев и съм роден
на
14.XI.1899 г.
На
Изгрева дойдох
на
Младежкия събор
на
12.VII.1925 г., а окончателно дойдох
на
Изгрева 1928 г.
Бях поканен
на
Младежкия събор състоял се
на
12.VII.1925 г.
в София, след което направихме екскурзия до Мусала.
Първият ден пътувахме, втория ден се изкачихме
на
върха, след което се върнахме долу при езерата да преспим.
На
третия ден се изкачихме пак
на
върха и от там продължихме зад Мусала и слязохме в Маричините езера.
Този циркус Учителят го нарече „Олтаря“.
Там пренощувахме и
на
другия ден аз и една група се отправихме за домовете си.
Същата година -1925
на
19.август (Преображение) имаше общ събор в Търново.
Съборът беше определен да стане
на
запад от града, където имаше една вила
на
наш брат с голямо дворно място - цяла нива.
Ние пристигнахме един-два дена по-рано и всички съборяни си направихме импровизирани палатки от черги, платнища, кой каквото си е донесъл от къщи.
Величествена гледка представляваше съборът.
Сутрин рано в зори всички бяхме
на
крака.
Сестрите в бели забрадки
на
една страна, а братята до тях
на
друга страна и всички изпълнявахме задружно гимнастики, които Учителят беше дал.
По такъв начин всички братя и сестри имаха възможност да общуват и да се опознават.
Учителят държеше по две беседи
на
ден.
Всички бяхме ентусиазирани и душите ни като че ли се къпеха в някаква духовна баня.
Съборът трая около десетина дена и всички си отидоха обновени и възродени.
Те посещават редовно своите лекции в университета, идват
на
обед в „шестдесет и шест" - домът
на
Учителя.
Прелетяват до този дом и във всяко свободно време, като не изпущат беседите и всяка дума, казана от него.Но те очакват още нещо.Тази година ще имаме събор в Търново.*За събор винаги се тръгва с голям ентусиазъм.
Всеки знае, че там ще срещне Учителя, ще срещне своите сестри и братя от векове.
Там ще получи търсеното знание, копнежът
на
душата
и за там се приготовлява специално.
За там приготовлява ума си, да може да разбере Словото
на
Учителя, за там приготовлява сърцето си, да може да обича чисто и безкористно, за там приготовлява и своето тяло да бъде чисто.
Защото „Новото вино се налива в нови мехове" - казва Христос.
На
лозето!
Първите вече са заели места пред катедрата
на
Учителя.
"Летопис
на
изгрева" - Том 1 Теофана Савова
Всички стават прави и го посрещат със светнали лица.
Започва утринната молитва:1.
Пътят
на
живота.4.
Отче наш.Лозинка за през деня: Бог е Любов, Бог е живот, Бог е светлина.
Господи, дарувай ни Твоя Дух.След това Учителя зададе работа
на
учениците си за деня, даде напътствия върху размишлението и се направиха гимнастическите упражнения.В 5,40 часа беседа.В 12 часа обед.Както беседите са прекрасна храна за ума и за сърцето, така и обедите са прекрасна храна за очите и за тялото.Та тук храната е най-чиста.
Тя е приготвена с много любов от няколко мили сестри и братя и затова е така прекрасна.
Но тя е още по-прекрасна и затова, защото от нея си натопява хапката Учителя, защото той, великият е
на
същата трапеза и се храни с всички.
Има ли нужда от храна Учителя?
Учителя спи съвсем малко или почти не спи, за да поправи съня
на
хората.В 18 часа беседа.
"Летопис
на
изгрева" - Том 1 Теофана Савова
7.
Беседи, изнесени от Учителя на събора в Търново. Първи ден - 23 август
, 23.08.1925 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
събора в Търново.
Двете свещени положения 23 август 1925 г.
На
отворено и
на
затворено 23 август 1925 г.
Нарядъ и упътвания (нѣдѣля) 23 август 1925 г.
8.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Втори ден - 24 август.
, 24.08.1925 г.
Учителя присъства
на
събора, 1925 - Велико Търново.
Материалите от този събор са публикувани в томчето "Две свещени положения" и в "Наряди и упътвания" от 1925 г.
Под влияние
на
владиците от Търново се прави подписка от всички граждани
на
града до правителството, да се спрат съборите
на
Дънов.
За този събор може да се прочете в спомените
на
Теофана Савова.
1. "24 август, понеделник", Теофана Савова
1. Отче наш.2.
3. Плодовете
на
Духа.4.
Молитвата
на
Духа -
на
Царството.5.
Добрата молитва.Лозинка: Само Истината води към живота.Едно малко разяснение за Истината.Гимнастически упражнения.Закуска.В 9 часа преди обед беседа.В 17,30 часа беседа.
"Летопис
на
изгрева" - Том 1 Теофана Савова
9.
Беседи, изнесени от Учителя на събора в Търново. Втори ден - 24 август
, 24.08.1925 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
събора в Търново.
Търпение и вяра 24 август 1925 г.Подпушване
на
светлината 24 август 1925 г.
Нарядъ и упътвания (понедѣлникъ) 24 август 1925 г.
10.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.
, 24.08.1925 г.
Беседа
на
Учителя пред ръководителите.
1. БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 година
Материалът е взет от записки
на
Тереза Керимидчиева
1925 година
Беседа държана от Учителят в Горницата по време
на
събора в Търново,
на
24. VIII.
Има три положения
на
съзнателния живот, които трябва да се държат в ума
на
всекиго, който иска да се развива правилно.
Разбира се не е въпроса тук за обикновените схващания
на
живота.
Те се налагат от външния, физически живот.
В тях има противоречие, но в края
на
краищата тия противоречия пак ще се хармонизират.
За оня, който отива към небето материята се разредява, условията се подобряват - там има светлина, а за оня, който отива към ада материята се сгъстява, той отива надолу дето има тъмнина и пътя му е труден.
Обаче в първото място,
на
Небето живеят светлите духове, а
на
другото място живеят тъмните духове.
Туй раздвояване се отразява във вашия ум и във вашето настроение.
Под влиянието
на
светлите духове, вие преживявате техния живот, живота
на
светлината.
А под влиянието
на
тъмните духове, вие преживявате живота
на
тъмнината.
В един ден вие сте радостни, настроението ви е повдигнато: вие преживявате живота
на
ангелите, а в други ден вие сте тъжен, настроението ви е понижено: вие преживявате живота
на
тъмните духове.
Другото положение е, когато вие ставате гарантин
на
някого, ако трябва да платите един ден за него, ако той не заплати.
Но трябва да знаете, че и оставеното във вас от Бялото Братство е една гаранция.
Тогава се заражда у вас желание да се учите, а целта
на
живота е да ви предизвика това желание.
Сега идва второто положение: вие сте гладен влизате в една гостилница дето има много гозби.
Гостилничарят ви показва своите тенджери и най-сетне той ви сипва малко само за реклама.
Но какво ще бъде вашето положение, ако не си забогатял от бижутера и не си се наял при гостилничаря?
Аз питам: Защо е станало това?
Ако си бил син
на
някой богат баща щеше да купиш скъпоценният камък.
И като го потърсиш ще го намериш.
А пък ако не си се възползувал от гостилничаря, това значи, че ти си
на
кривия път.
Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш
на
баща си - или ще продаваш тия камъни в магазина
на
баща си, или ще служиш в гостилницата му.
И тъй сега вие сте в дюкяна
на
бижутера и в гостилницата, но вие може да кажете: „Гостилничарят не разбира моите нужди".
Тогава какво трябва да направите?
Но ако всеки влезе в специална гостилница.Сега да дойдем до същинската задача.
Вие искате да бъдете носители
на
Божественото Учение.
Първият е
на
този бижутер: събуди се у вас желание да знаете.
Вторият метод е методът
на
гладния: Вие възбуждате неговия вкус.
Първият случай се явява нужда в този
свят
да вкусим от благата, които Бог е дал.
Вие ще ми намерите, че той е вашия баща.
Това значи, че трябва да се намерят същинските отношения между Бога и нас.
Тя е любовта
на
гостилничаря.
В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство.
Също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене.
Вие всички минавате за ръководители.
Ако придобиете знание, знанието трябва да има отчасти поне малко приложение.
У всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и
на
другите толкова внимание, колкото и
на
себе си.
Вие трябва да знаете, че хората, които идват при вас са от разни категории.
На
вълка трябва да дадете една овца.
Но ще кажете: „Имам ли право аз да дам овца
на
вълка?
Аз искам да възпроизведа една ябълка и посаждам няколко семена от нея.
Вие ще кажете: „Защо да изгният тия семена в земята".
А пък аз казвам: Ако едно семе от посетите в земята поникне, то компенсира жертвата
на
ябълката.
В този пример аз изнасям само мъчнотиите.
Ако вълците бяха се отказали да ядат овцете, овцете щяха да намаляват.
Значи, докато съществуват мъчнотиите и страданията, знанието се увеличава
на
земята.
Вземете за пример и тази война, която стана.
Те ни донасят блага.
Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени.
И тогава ще имате вътрешна свобода, вътрешен мир.
Но ако не сте добили тази вътрешна свобода и този вътрешен мир, това да не ви обезсърчава, защото и мира е
на
степени.
Ти няма да туриш в ума си тази мисъл дали сега ще бъде или след един милион години, защото един милион години може да се събере в една минута.
Да допуснем, че имам желание да ви дам една круша.
Но вие ме нахуквате и аз скривам крушата.
Повтарям да ви я дам,
на
вие пак ме нахуквате и аз пак я скривам.
Значи, за да получите крушата не хукайте.
Вие сте причина задето не ви давам крушата.
Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата.Всяко благо носи първия ден.
Но дните в небето не се броят както
на
земята.
Аз бих желал да ви кажа, че всеки от вас да имате тази мисъл - днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух.
Вярата ще дойде, а пък малкото нетърпение, което човек може да прояви, може да стане причина това благо да не ви се даде.
Търпението показва отношението
на
нашата любов.Ето ви един ключ, това е ключът.
Вие ще го турите у 100 ключалки, но трябва да знаете, че този ключ може да отвори само една ключалка.
Може да опитате и всички ключалки и да намерите тази ключалка.
Сега аз забелязвам, че вие сте направили известен напредък.
Ония цапала, които сте направили долу показват вашия (....).
Вие ги направихте без да ви се каже и ги намазахте с бяла боя, а белият цвят е хубав цвят.Сега ще ви препоръчам: Всичките ръководители да научите добре Библията.
Важно е да се види какво приложение
на
тия закони може да направи всеки от вас.
Когато вършите тази работа ще ви посетят по-напреднали ученици отгоре, може да ви посетят и по- напреднали братя.
И аз ще присъствувам при вас с една лампа.
Трябва да знаете, че мъчнотиите и страданията в живота са Божественият огън, който постепенно се сгъстява.
И вие ще скачате, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напредналите от вас скачат от тоя огън.
Туй не е за наказание, а за да се възстанови Божествената правда.
Вие трябва да бъдете запалени свещи за по-малките от вас братя и да носите великото
на
вашите по-малки братя.
Наистина има противоречия в живота, но те не са само за вас, има такива и за най-напредналите братя.
Божията Правда е абсолютна .
И вашите противоречия са
на
степени.
Бог раздава благата не сам, а ги дава
на
другиго да ги раздаде в изобилие.
Да, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания.
За идущият събор ще продължим оттук нататък.
Вие живеете в един
свят
с нов реди порядък, но вие още не сте ликвидирали със стария живот и затова ние още не можем да отрежем пъпа ви.
(- Разбрахме.) А туй, което не сте разбрали, ще дойде Духът
на
Истината и той ще ви научи.Сега разделете всички братя и сестри
на
групи и им предайте това, което ви говорих.
Направете един малък опит.
Кажете им: „Учителят ни каза нещо, ще ви го предадем
на
вас".
глава: БЕСЕДА от Учителят пред ръководителите 1925 годинаОсновният закон
Материалът е взет от записки
на
Тереза Керимидчиева
11.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Трети ден - 25 август
, 25.08.1925 г.
Учителя присъства
на
събора, 1925 - Велико Търново.
Материалите от този събор са публикувани в томчето "Две свещени положения" и в "Наряди и упътвания" от 1925 г.
Под влияние
на
владиците от Търново се прави подписка от всички граждани
на
града до правителството, да се спрат съборите
на
Дънов.
За този събор може да се прочете в спомените
на
Теофана Савова.
Преди да започне молитвата Учителя направи следната бележка: „Когато четете „Добрата молитва", най-първо ще поемете дълбоко въздух, така че да може да япрочетете
на
едно вдишване, а когато не може, поне
на
две-три вдишвания.
При това постоянно вдишване и издишване
на
въздуха, силата
на
молитвата се губи.
Когато се молим, трябва да имаме присъствие
на
духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си.
Така се образува онази мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, та духът да работи повече.
Да прочетем една молитва,не е достатъчно да се изкаже тя само с думи.Сега всички ще поемете дълбоко въздух и ще се концентрирате, като че нямате никаква връзка със земния живот.
Земният живот е една раница, която не е толкова важна.
В дадения случай ще турите тази раница
на
земята и ще бъдете като новородени.
След молитвата може да турите по една, две, три, десет раници
на
гърба си, това вече зависи от вас, но във времето
на
молитвата - никакви раници.
Ще бъдете тъй будни, тъй свободни, като че живеете
на
небето.
Като прочетете първото изречение: „Господи, Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата.
И така по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата.
3. Благословен Господ Бог наш (песен).4.
Отче наш.Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата
на
Неговото могъщество" (Ефесянам, 6 гл., 10 ст.).Четиво за през деня: 14 гл.
от Йоана.
Също и 22 беседа: „И заповяда
на
слънцето да грее".След това Учителя продължи:„Любовта е най-високият връх в света.Мъдростта е най-великата сила в живота.Истината съдържа най-красивия живот в себе си.Който не се е качил
на
най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта?
Кой където се е качил, това знае.Който не е опитал силата
на
Мъдростта, знае ли какво нещо е тя?
Който не е възприел Истината в себе си, може ли да опита красивия живот?
Речете ли да си отговорите, трябва да кажете: „Ще се кача
на
върха." Това обаче не е отговор, защото „качването" подразбира един вътрешен процес.Как ще отговорите
на
втория въпрос?
Отговорът
на
първия въпрос: „Ще се кача
на
върха" - нека ви бъде като модел.
По този образец ще отговорите
на
третия и
на
други въпроси.
Ще отговорите: „Корените
на
моя живот са добри и аз съм добър." Под „корените" подразбирам Божественото.
Само от Божественото излиза добрината.
На
въпроса: „Мога ли да бъда богат?
Може да го съберете само по един начин.
Всичкото злато е разпръснато в човешката кръв.
Всичкото злато пък, което се намира заровено в земята, е съединено е човешката кръв.
Като обикнеш всичките хора, ти ще имаш всичкото злато, ти ще бъдеш богат.
На
въпроса „Мога ли да бъда силен?
На
въпроса „Мога ли да имам най-красивия живот?
" отговарям: Живият всякога има Истината в себе си.
Живи хора са само тия, които имат Истината.
Животът значи носи Истината в себе си."Хубавите гимнастични упражнения ни окрилят.В 8 часа сутринта беседа.
"Летопис
на
изгрева" - Том 1 Теофана Савова
12.
Беседи, изнесени от Учителя на събора в Търново. Трети ден - 25 август
, 25.08.1925 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
събора в Търново.
Нарядъ и упътвания (вторникъ) 25 август 1925 г.
13.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Четвърти ден - 26 август
, 26.08.1925 г.
Учителя присъства
на
събора, 1925 - Велико Търново.
Материалите от този събор са публикувани в томчето "Две свещени положения" и в "Наряди и упътвания" от 1925 г.
Под влияние
на
владиците от Търново се прави подписка от всички граждани
на
града до правителството, да се спрат съборите
на
Дънов.
За този събор може да се прочете в спомените
на
Теофана Савова.
Пътят
на
живота.4.
5. Молитвата
на
Духа -
на
Царството.6.
Плодовете
на
Духа.8.
В начало бе Словото (песен).9.
Отче наш.Лозинка: „Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш".Гимнастически упражнения.В 8 часа преди обед беседа.
"Летопис
на
изгрева" - Том 1 Теофана Савова
14.
Беседи, изнесени от Учителя на събора в Търново. Четвърти ден - 26 август
, 26.08.1925 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
събора в Търново.
Нарядъ и упътвания (срѣда) 26 август 1925 г.
15.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Пети ден - 27 август
, 27.08.1925 г.
Учителя присъства
на
събора, 1925 - Велико Търново.
Материалите от този събор са публикувани в томчето "Две свещени положения" и в "Наряди и упътвания" от 1925 г.
Под влияние
на
владиците от Търново се прави подписка от всички граждани
на
града до правителството, да се спрат съборите
на
Дънов.
За този събор може да се прочете в спомените
на
Теофана Савова.
Пътят
на
живота.3.
Благословен Господ Бог наш (песен).4.
Молитвата
на
избраните.5.
Молитвата
на
Духа -
на
Царството.6.
Отче наш.Лозинка: „Царството Божие не е в слово, но в сила".Едно правило:Пази ума си чрез светлината,
душата
си - чрез топлината,а тялото си - чрез чистотата!
Само съвършеният живот дава чистотата.Само съвършената Любов дава топлината.Само Духът носи пълната светлина.Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо:Светлина за ума,топлина за сърцето и
душата
,чистота за тялото и клетките.Гледайте да приложите тия правила.
Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи.Гимнастически упражнения.
"Летопис
на
изгрева" - Том 1, Теофана Савова
16.
Беседи, изнесени от Учителя на събора в Търново. Пети ден - 27 август
, 27.08.1925 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
събора в Търново.
Нарядъ и упътвания (четвъртъкъ) 27 август 1925 г.
17.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Шести ден - 28 август
, 28.08.1925 г.
Учителя присъства
на
събора, 1925 - Велико Търново.
Материалите от този събор са публикувани в томчето "Две свещени положения" и в "Наряди и упътвания" от 1925 г.
Под влияние
на
владиците от Търново се прави подписка от всички граждани
на
града до правителството, да се спрат съборите
на
Дънов.
За този събор може да се прочете в спомените
на
Теофана Савова.
1. В начало бе Словото (песен).2.
Отче наш.3.
от Евангелието
на
Матея; 1 гл.
от Евангелието
на
Марка; 11 гл.
от Евангелието
на
Лука; 21 гл.
от Евангелието
на
Йоана; 56 псалом.
Да се прочете и 24 беседа: „В който град влезете".Запишете си следния стих: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна".Този стих може да се запише
на
три места:
на
книга, в ума, и в сърцето.
В Божествения закон всяко нещо, което не вземате присърце, считате го общо и казвате: „Мъдростта, която е отгоре..." Мислите, че тази Мъдрост няма нищо общо с вас, че тя е нещо далечно, че е само един написан стих и затова само го цитирате.
В такъв случай вие се намирате в следното положение.
Минавате покрай някоя ваша сестра, с която не сте запознати и не я поздравявате, а само я поглеждате, да видите какъв е изразът й, и си заминавате.
Когато човек изказва този стих и го почувствува близък в
душата
си, той ще го покани у дома си.
Този стих е жив, ще ви дойде
на
гости.Често запитвате как можете да бъдете чисти.
Вие търсите един начин да бъдете чисти.
Значи ще намерите Мъдростта, която е отгоре и тя ще внесе чистотата.
На
всички ви липсва безпристрастие.
Мъдростта ще внесе безпристрастие и нелицемерие.Любовта, това е най-малката, но и най-великата работа, която ние можем да вършим; тя е едно чувство, което прониква дълобоко в
душата
и се проявява навън.
То струва милиони."„Едно от качествата
на
Любовта е следното: когото погледне Любовта, възкресява го."Гимнастически упражнения.Беседа в 7 часа сутринта.
"Летопис
на
изгрева" - Том 1, Теофана Савова
18.
Беседи, изнесени от Учителя на събора в Търново. Шести ден - 28 август
, 28.08.1925 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
събора в Търново.
Истинната врата 28 август 1925 г.
Нарядъ и упътвания (петъкъ) 28 август 1925 г.
19.
Учителя е задържан от военните части във Велико Търново
, 29.08.1925 г.
На
29 август 1925 година, въз основа
на
военното положение в България, Учителя е задържан от военните части във Велико Търново, след няколко часа е освободен и
на
другия ден отпътува за София.
20.
Учителя присъства на събора, 1925 - Велико Търново. Седми ден - 29 август
, 29.08.1925 г.
Учителя присъства
на
събора, 1925 - Велико Търново.
Материалите от този събор са публикувани в томчето "Две свещени положения" и в "Наряди и упътвания" от 1925 г.
Под влияние
на
владиците от Търново се прави подписка от всички граждани
на
града до правителството, да се спрат съборите
на
Дънов.
За този събор може да се прочете в спомените
на
Теофана Савова.
Благословен Господ Бог наш (песен).3.
Отче наш.Лозинка: „Блажени миротворците, защото синове Божии ще се нарекат".Четиво за през деня: 22 гл.
от Йоана и 25 беседа: „Ръката съблазнява".„Моята цел е да ви обърна внимание
на
факта, че между нас и живата природа всякога трябва да има съгласие.
За пример, като станете сутрин и не ви върви в работата, не сте разположени духом, какво трябва да направите?
Да бъдете свързани с живата природа - това е идеята, която трябва да възкръсне в ума ви.Първо упражнение: Изнесете ръцете настрани и десния крак надясно.
Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и с ума си давърша моите работи в съгласие с живата природа."После изнесете ръцете настрани и левия крак наляво.
Като правите това упражнение, изговорете следната формула: „Аз мога и със сърцето си да върша свои-те работи в съгласие с живата природа." Значи аз мога и със сърцето си, и с ума си да върша разумна работа.Ще направите тези упражнения 3 пъти е левия крак и три пъти е десния.
Ако имаш някаква дисхармония у себе си, ще направиш упражнението ту с левия, ту с десния си крак и при движението ще произнасяш формулата: „ Светлина в ума (с десния крак), топлина в сърцето " (с левия крак).
Като произнасяте думата „светлина", разбирайте „хармония", за да може да се тонирате.Второ упражнение: Поставете ръцете си напред с дланите нагоре, започнете да концентрирате ума си исвивайте пръстите
на
ръцете си, като свивате и ръцете си до раменете, като че вдигате някаква тежест.
После бавно протегнете ръцете напред и отворете пръстите.
Когато свивате ръцете си, ще вдишвате дълбоко въздух; като протягате ръцете си напред, ще издишвате.
Като правите упражненията, ще си представяте, че сте
на
работа, ще знаете, че вършите една много важна работа - приемате енергия от природата.
Щом вярваш, ти свързваш ръката си с живата природа и по всеки пръст протича тази жива енергия.Като туриш волята си в действие, веднага тия токове ще потекат, ще потече тази енергия.
Ние казваме, че въздействуваме
на
природата, но истинското положение е, че природата въздействува върху нас.
Като виждаш, че слънцето е изгряло, да знаеш, че Господ е запалил своя светилник и Той свети.
Тогава излез, посрещни го, благодари, че Господ е изнесъл светлината си.
Пък като излязат звездите вечерно време, като израснат тия дървета, да знаеш, че Бог ги е направил само заради тебе.
Зарадвайте се, че Бог е направил тези работи.
Във всичко човек трябва да вижда проявлението
на
Божия пръст."Гимнастически упражнения.В 7 часа сутринта беседа.
Постепенно гостите се разотиват по домовете, отнасяйки много светлина в умовете, много топлина в сърцата и силна воля за приложение
на
това, което чуха и разбраха
на
този събор.
"Летопис
на
изгрева" - Том 1 Теофана Савова
21.
Беседи, изнесени от Учителя на събора в Търново. Седми ден - 29 август
, 29.08.1925 г.
Беседи, изнесени от Учителя
на
събора в Търново.
Нарядъ и упътвания (сѫбота) 29 август 1925 г.
22.
Подписка за изгонване на Бялото Братство от Велико Търново
, 12.09.1925 г.
Подписка за изгонване
на
Бялото Братство от Велико Търново
На
12 септември 1925 година градската управа организира подписка за изгонване
на
Бялото Братство от Велико Търново.
23.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с учениците -
„Празник
на
победите”
Екскурзията е описана в спомените
на
Олга Славчева.
Празник
на
победите.
От вчера, па и завчера, вече се говореше, че
на
този ден ще посетим Витоша.
В навечерието валя проливен дъжд, толкова, че улиците се разкаляха, нагизна земята, лъснаха се мътни локви по пътища и дворове.
Но тия прегради са нищо за нас, ние знаем, че зад тях се крие обичната планина.
Всичко вече е бяло - всяка шумка, клонче, всяка педя земя.С нас вървят освен стари мъже и жени, но и дечурлига - последните не за пръв път срещат с нас природните стихии, но и
на
тях безгрижие лежи по лицата.Чуди се кръчмаря с нас - нито вино, нито ракия, нито луканки вадим от раниците, а маслинки, халва, праз, сирене, орехи, мед.
Но колко много вряла вода за чай похарчихме не питай; платихме си я
на
кръчмарите с лихвите.Рано.
Току що просъмнало.
Снежни виелици засипват прозорците, мятат се, вият, като че ли ни се заканват да се връщаме отдето сме дошли.Понявга някой пътник влезе - и заедно с него нахълта вътре студ и мраз.
Но нас не ни е грижа; не ни е за първи път!
Та кой е с нас!
Дълги кожухчета по гърба, шалове
на
главите, топли обуща
на
нозете и дебели ръкавици
на
ръцете.Да, Той е с нас; каква сила се развива в сърцата ни - може би равнодействующа
на
оная, която бушува извън.Ето ни вече край водениците по лед и сняг.
Лудо ни връхпетяват пронизващи хали... Тласкат ни, блъскат ни, сипят сняг в очите ни, повалят ни наземи.
Пъдят ни, не щат ни и туй то.- Где сте тръгнали, казва -и ние горе празнуваме „Празник
на
победите”.
Знай, че с тебе не щем да се бием.
Искаме да отидем само до нашата чешмичка и нищо друго.
Остави ни, Вятърко наш!
Бялата стихия не се шегува и никак не дава ухо
на
нежния ни призив.
Тя просто ни грабва един по един, че и
на
групи, и ни поваля из преспите.
Веявицата сипе дребен твърд сняг в очите ни и като с бръснач реже лицата ни.
Но всички тия юначества
на
вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили.Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади Душа”.
Градът е потънал в оловна мрежа, а слънцето жълто, жълто, блестящо, доста път ни придружи с хладно впити очи в нас, без да ни се усмихне нито веднъж с някой топъл лъч.
Застанах да се полюбувам
на
заскрежените гранки.
Но где, стои ли се
на
съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони
на
лещака.
Но той, тъй си и отдуха нанякъде и аз пак добре забивайки желязно подкованите си обувки поех пак нагоре.
Тук доста ми помогна криволиченето: ту
на
ляво, ту
на
дясно, а някъде и полазвам
на
четири...Някои безславно се връщат... Ужас било, казват, същински ад.
Имало такъв вой и фучене, че всинца, що се опитали да минат по билото се разтъркаляли... Ей ги, идат си, цели разчорлени, с развени кожуси и размотани шалове.Хооп, хоп!
Изведнъж ни лъхна топло течение. -Чудо!
Кой им е крив
на
ония та бързат да ни изпреварят.
Сега ние изкачваме нагоре и никаква стихия - тя остана отстрани.
После пита за тоз, за онзи, за закъснелите, някой да се не е загубил по пътя - защото дирите ни, тоя сърдит вятър непрекъснато засипваше с пълни шъпи сняг.Път, път, край няма!
Брат Тодорчо Стоименов, една шепа душичка, да го духнеш ще падне, от време
на
време пущаше по някоя шега; как веднъж го срещнали 6 мечки (но те били водени със синджир от мечкаря).
Това в скобите той казва тихичко, едвам чуто, а който е по-далеч, чува само, че го срещнали 6 мечки, прави очуден поглед и ние които сме чули това в скобите, примираме от смях.Минаваме през брод
на
разляна горска речица.
Течейки през снега тя изглежда черна.
На
дъното му се виждат бели камъчета и листчета.
Негде изписука птичка, а там горе, над главите ни из скалите, ураганът не спираше.
Той още фучи и здравата се ядосва някому, па види се и
на
себе си, че го изхитри Мъдрецът и ни преведе по „неутралната зона”.За къде бързахме тъй устремени?
- За нашата уютна гостна при чешмичката.
Това място, свидетел
на
толкоз наши красиви преживелици, изнесени бури, песни, стана за нас някакво тайнствено убежище.Наистина, горе заварихме нещо хубаво - нова построена хижа -работа
на
братя доброволци, но покрива и вратите, бурята ли, или някоя друга неспокойна ръка бе отнела и от тях нямаше ни следа.
Все пак, настанихме се вътре, запазени поне за малко от нестихващата фурия.
Някои се осмелиха да развържат раници и похапнат, но студът тъй ги ужили, че за миг протегната ръка пак навлече ръкавицата и се скри в джоба.Всички помръзнали здраво зъзнеха.
Пищялката
на
самоварите ни стресна.
Широкоплещестият Цеко носеше
на
гърба си големия бакърен самовар.
Пихме по някоя глътка, но по-разумно бе да слезем към града, докато не са паднали дълбоки преспи.
За щастие пак намерихме оная „неутрална зона” и се промъкнахме надоле.
Между заснежените габъри се руменее стройна алена къпина, глог и презрял плод
на
шипка.
Само туй бяха оскъдните усмивки
на
зимата и - нищо друго.
Заканителен мраз ни сочи пътя към града и се муси към нас.Из лъкатушенията се стоплихме.
Стана дори приятно.
Като че ли сме в друго царство, докато пък малко по-нагоре се развиваше такава хала.
Но слезнахме ли из полето, вятърът пак ни сграбчи, сборичка и заблъска къде ни очи видят.
Дим, размотан от вятъра, се носи над него.
Селските кучета с весело скимтене ни посрещат току над водениците.
Те си знаеха, че ще има нещичко за тях.
Големи комати хляб изчезваха в зиналите им уста.Влязохме в кръчмата.
Посрещна ни стройна здрава селянка и бързо ни приготви чай.
Развързахме раниците и тук, и
на
този празник, в който и ние излезнахме полупобедители спрямо ветровете, здраво се възнаградихме за днешното бедствие.
Че те замръзнали горе!
Отоплени до печката те се набръчкват, като че те не са същите.
Нахранваме се хубаво.
На
кръчмарските гвоздеи виси ароматична луканка.
Напразно ни кимаха със зачервените си лица, но никой не им обърна внимание.Часът е само 3 след пладне.
Фъртуната продължава да блъска, но сега вече в гърба.
Пълни с веселие и бодрост, без капка умора слизаме към „голямото село” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката почивка или размишление за незабравимия ден
на
Победите, прекаран в прегръдките
на
планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата.Дома.
От горния етаж се чува мазурка, ечат стъпки
на
танцуващи нозе.И горе щастливи люде, и доле.
Па кой знае, дали там горе и „те” не мислят че тяхното е по-хубаво.Господи, колкото глави и толкоз умове.
Празник
на
победите.
24.
Упражнение от Учителя, дадено на 22 ноември
, 22.11.1925 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление",22 ноември 1925 г., Младежки Окултен Клас, София.
Упражнение: Ръцете са пред гърдите с дланите надолу, върховете
на
средните пръсти са допрени.
Десният крак, добре изпънат, бавно се изнася напред.
Ръцете се движат в полукръг, настрани и назад.
Клякане долу
на
земята; ръцете се движат в полукръг напред, след което се връщат в първото си положение – пред гърдите.
Ръцете се движат в полукръг назад, с бавно издигане.
Ръцете описват кръг надолу със слабо приклякане и се изнасят напред, докато се върнат в първото си положение – пред гърдите.
Същото упражнение се повтаря с изнасяне
на
левия крак напред – три пъти напред и три пъти назад.
Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите
на
Природата.
Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат, с израз
на
воля.
Ако издигнете ръката си нагоре и не я изпънете, вие няма да имате контакт със Слънцето.
Ще стъпвате стройно, за да бъдете във връзка с теченията, които идат отляво и отдясно
на
вас.
Всяко упражнение е добре използвано само тогава, когато имате контакт с живите сили
на
Природата, със силите
на
Земята и със силите
на
Слънцето.
Ще правите това упражнение в продължение
на
десет дни, всяка сутрин по шест пъти.
25.
Учителя дава песента Аум- гр.София
, 2.12.1925 г.
Свещенната дума „АУМ” е дадена в 3 лекция, от Учителя, държана
на
2 декември, 1925 г , гр.София в беседата „АУМЕН”.
„И тъй има работа за всички души: и за напреднали, и за ненапреднали - за всички има условия да се развиват и усъвършенстват.
Сега понеже всички ще направим крачка напред, аз ви давам думата „аум", която можете често да произнасяте.
Тази дума има сила за вас, а не за външния
свят
.
Има свещени думи, каквато е и думата"аум", които трябва да произнасяте често, даже и да не разбирате смисъла им.
Аум е дума
на
Духа.
Изпеете ли тази дума от Неговия език, Той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви.”
Мелодията е взета от стара свещена песен - мелодия, нежна, възвишена, затрогваща.
Според една стара легенда това е мелодия, благозвучие
на
човешката душа.
В самата легенда се казва: Когато Бог създаде Земята и я устрои, много същества искаха да се заселят
на
нея.
Но имаше велик закон от Бога, че всеки, който иска да бъде жител да живее
на
тази Земя, трябва да бъде облечен в одежди, които да отговарят
на
неговия вид,
на
неговия образ и най-важното, веществото от което ще се направи облеклото, да звучи така, както звучи мелодията
на
неговата душа.
Смили се Бог над тези същества и повика един от най-мъдрите си синове „Саваот", като му възложи задачата да засели красавицата Земя, с всички тези Негови чада, които жадуваха и го молеха да им разреши да живеят
на
Нея.
Саваот, със своите помощници, дойде
на
Земята и се залови да изработи материя, за всеки род и вид същества, която да звучи, както звучат тяхните души.
Работиха неуморно, създадоха одежни
на
всеки род и вид,
на
рибките,
на
птичките,
на
сърничките и всички други живи твари.
И виждаше се как Земята става все по-красива и по-хубава, навсякъде се чуваше радостна песен
на
доволство и благодарност.
И когато Саваот помисли, че всичко е направено и задоволено, седна да си почине.
Слушаше Саваот в унес и не можеше да му се насити.
Той разбираше съдържанието
на
тази мелодия, което значеше: „Аз съм човека необлечен, създаден по образ и подобие
на
Бога, жадувам и аз да имам одежда, да бъде облечен, за да живея, както другите в тази Райска градина.
Трепна Саваот, защото голяма Любов обзе
Душата
му, събудена от молбата, скръбта и красотата
на
това същество.
Отмина радостта му, в която Той беше потопен от постигнатото.
Опечален обърна се Той към своите помощници и с почуда запита: „Защо това най- красиво същество, не е още облечено, за да живее
на
Земята?
То би било най-голямото украшение, най-великата реалност в тази градина
на
Бога!
" Помощниците отговориха с мъка: „Колко искахме да го облечем, но от всичко изработено досега, не се намери елемент, от който да му се създаде одежда, с благозвучието, което то носи със себе си".
- „Така ли", рече Саваот - обгърнат от мъка и скръб, скочи и потъна в земните глъбини, да работи с най-голям устрем, за да създаде материя, от която да се направи одежда
на
човека.
Няколко пъти той с всичкото си старание опита, преброди Земята
на
длъж и шир и в най-големите глъбини, но напразно все неуспех.
Измъчен, изморен, с подкосени крака, Той седна
на
Земята безсилен.
Великият, мъдрият, всемогъщият Саваот, този който беше създал планети, слънца, галактики, беше безсилен да направи вещество, с което да облече и засели
на
красивата Земя своята любима „Аум".
Господи, простена Той, има ли край твоята Мъдрост, твоето знание - не няма!
И разбра, че въпреки грамадното си величие, мъдрост и знание, колко малък е той и нищожен пред Бога.
„Дай ми Господи Светлина, да проумея и разбера и тази Мъдрост, и това знание да мога да помогна, да облека моята любимка, да стане и тя жителка
на
тази Божия градина!
" Но, небето мълчеше, мълчеше Вселената, мълчеше Бог.
Навсякъде тишина.
Страшна мъка сви
Душата
Му.
Безкрайно страдание го притисна.
Защо Той, Велкият беше изправен пред най-голямото страдание, пред най-голямото изпитание, което се дава
на
едно същество.
Сълзи
на
любов и страдание, че не може да помогне
на
своята любима „Аум".
Тъй унесен и подтиснат Той неволно почнал да бърка с пръста си в малката локвичка, която се беше образувала пред Него от сълзите Му.
Унесът бавно преминаваше, вдигна глава и когато поиска да изчисти пръстите си от тази кал, която беше полепнала по тях, звънна акорд, дивна мелодия, такава каквато „Аум" издаваше.
Сепна се Саваот, обилна светлина беше лумнала около Него, цялото небе грееше, радост бликаше навред.
Размесената със сълзите
на
Любовта пръст, звучеше в дивният акорд
на
,Аум" и напълно подхождаше за одежда
на
любимата му красавица.
И разбра Саваот каква велика и нова възможност, безкрайна, за знание, мъдрост и творчество му донесе Любовта.
" И направиха одежда
на
„Аум" от тази кал, направена от земя и сълзите
на
Любовта.
И стана той, човекът, жител
на
планетата Земя и беше толкова красив, че повика Бог жителите
на
небесата за да го видят.
Неизвестен велик посветен в една летопис е отбелязал: „Човекът е създаден от пръст, размесена със сълзите
на
Любовта".
26.
Четири упражнения от Учителя, дадени на 6 декември
, 6.12.1925 г.
Упражненията са дадени в лекцията "Влияние
на
светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две",6 декември 1925 г., Младежки Окултен Клас, София.
Първо упражнение: Изнася се десният крак напред.
Ръцете са настрани, а после отпред
на
гърдите, с длани надолу.
Пръстите
на
ръцете са добре опънати едни срещу други и са допрени с върховете си.
Прави се широк полукръг с ръцете настрани и хоризонтално те добре се изпъват.
Правят се полукръгове с ръцете напред и бавно се прикляка, при което ръцете се поставят в първото си положение – пред гърдите, с дланите надолу.
Става се, като се прави широк полукръг с ръцете, които хоризонтално и силно се изпъват настрани.
След това се изнася левият крак напред и се прави същото упражнение.
После пак десният крак се изнася напред.
Всичко се повтаря три пъти с десния крак напред и три пъти с левия.Второ упражнение: Ръцете са силно изпънати настрани, изнесени са хоризонтално с дланите надолу.
Правят се трептения
на
китките: отначало леко, с постепенно усилване и отслабване.
Същото се прави няколко пъти.Трето упражнение: Лявата ръка е изпъната настрани.
Дясната прави широк полукръг напред и отива над лявата и се плъзга от върха
на
пръстите Ă, като се движи бавно, по дължината
на
цялата ръка, до рамото.
След това същата ръка минава бавно пред гърдите, под брадата, докато се опъне настрани и така остава в същото положение.
След това лявата ръка прави широк полукръг напред и започва бавно да се движи върху дясната, от пръстите до рамото.
Това упражнение се прави три пъти с лявата ръка и три пъти с дясната, при което мисълта е силно съсредоточена.
През време
на
упражнението ръцете трябва да бъдат силно обтегнати.Четвърто упражнение: Ръцете са изпънати настрани.
След това става бавно спущане
на
ръцете надолу и бавно издишване
на
поетия въздух, със слаби прекъсвания.
През време
на
поемането и издишването
на
въздуха мисълта трябва да бъде силно концентрирана.
27.
Упражнение от Учителя, дадено на 20 декември (за волята)
, 20.12.1925 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Приложение
на
символите / Живите символи като методи за работа",20 декември 1925 г., Младежки Окултен Клас, София.
Упражнение: Дясната ръка се поставя
на
лявото рамо.
Десният крак се изнася напред, силно изопнат, а левият крак от коляното надолу бавно прикляка към земята и после бавно се издига нагоре.
След това лявата ръка се поставя
на
дясното рамо, левият крак се изнася напред, а десният крак се свива в коляното, бавно се огъва надолу, а после бавно се издига.
Това упражнение има за цел да кали волята, да концентрира ума, за да контролира проявите и
на
най-малките удове.
Като правите упражнението, съзнанието ви трябва да е будно, всякога да присъства.
Правете това упражнение десет дни наред всяка вечер преди лягане по три пъти.
28.
Снимка на Стоян Ватралски, 1926 г.
, 1926 г.
Снимка
на
Стоян Ватралски, 1926 г.
Снимка
на
г-н Стоян Ватралски с надпис под нея в сп.
29.
Снимка на група ученици от Братството на Изгрева - София, 1926 г.
, 1926 г.
Снимка
на
група ученици от Братството
на
Изгрева -
Снимка № 12: Борис Николов, вляво, с бокала и Георги Радев, вдясно, в бяло, с книгата в ръка пред бараката
на
Изгрева, 1926 г.
30.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Учителя дава музиката
на
песента "Писмото"
Текстът
на
песента "Писмото" е писмото , което Учителя изпраща в отговор
на
искането
на
група последователи да се направи устав, книга за присъствие и други неща свързани с правилника в една организация.
Това става
на
14 януари 1923 г.
Не е ясна датата, когато е съставена музиката
на
песента, затова е приета датата
на
годината според каталога - 1926 г.
1. Спомени
на
Светозар Няголлов: Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседиКонкретно за това събитие:
Следващата неделя 14 януари 1923 г., Учителят извиква Тодор Стоименов , подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде
на
беседа и вместо нея да прочете пред класа това писмо.
Стоименов отива, съобщава поръчението
на
Учителя, отваря писмото и казва: „То е само от три реда."*** След това го прочита:„Когато Любовта царува, смут не става!
Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.
Това кратко писмо
на
Учителя въздейства
на
класа много по-силно от една беседа и охлажда горещината в главите
на
някои наши братя реформисти.
Веднага се дава музика
на
този текст от Учителя и става братска песен.
Когато питат брат Иван Кавалджиев за автора
на
песента, той отговаря: „Текстът и музиката са от Учителя."
2. Спомен
на
Нестор Илиев: Защо Учителят даде песента "Писмото"?
3. Спомен
на
Елена Андреева: Как и защо бе дадена песента "Писмото" Текст
на
песента:
редът не се нарушава.
Когато Истината грее,
Спомени
на
Светозар Няголов
2. Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи
Първите лекции Учителят започва да изнася в дома
на
Петк о Гумнеров .
От малката стаичка
на
улица „Опълченска" 66 той говори при отворен прозорец, а братята и сестрите слушат, изпълнили стаичката и правостоящи из целия двор.
Когато Братството се разраства, намират един салон
на
улица „Раковски" и „Граф Игнатиев".
* То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално,
на
които стават спорове кой да ръководи и заема първото място.
На
една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната си ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие" След това простира лявата си ръка напред и казва:
„Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях?
И ние хвърляме камъни, но нашите камъни градят, а техните разрушават."
Това изказване
на
Учителя е по повод безпрецедентното решение
на
Архиерейския събор, свикан
на
7 юли 1922 г.
от Синода,
на
който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата.
Учителят спира да изнася беседи в този салон и продължава да проповядва
на
„Опълченска" 66.
Това става през 1922 г., когато, под натиска
на
свещениците Стамболийски нарежда да се вземе този салон от властта.
Разбира се най-важната причина за този случай са споровете и недоразуменията между приятелите в Братството.
Тя го отстъпва
на
Учителя, за да изнася беседи през 1922/1923 г.
В този салон Учителят не допуска никакво отклонение от правилата
на
Школата и при строг ред и дисциплина създава Младежкия клас.**
Няколко братя след беседата в неделя
на
7 януари 1923 г.
Да се води книга за отсъствие и присъствие
на
учениците и да си направим устав." Решават следващата неделя да говорят сериозно по този въпрос с Учителя.
Следващата неделя 14 януари 1923 г., Учителят извиква Тодо р Стоименов , подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма да дойде
на
беседа и вместо нея да прочете пред класа това писмо.
Стоименов отива, съобщава поръчението
на
Учителя, отваря писмото и казва: „То е само от три реда."*** След това го прочита:
Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава, когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.
Иаве Ива Шела Шелу." Това кратко писмо
на
Учителя въздейства
на
класа много по-силно от една беседа и охлажда горещината в главите
на
някои наши братя реформисти.
Веднага се дава музика
на
този текст от Учителя и става братска песен.
Когато питат брат Иван Кавалджиев за автора
на
песента, той отговаря: „Текстът и музиката са от Учителя."
През учебната 1922/1923 г.
Учителят използва и немския салон „Тур ферайн"
на
улица „Гурко", който е нает за изнасяне
на
беседите.
Той е много удобен и в него се провеждат беседите
на
Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи.
Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават да направят наш, братски салон
на
мястото
на
Иван Радославов,
на
улица „Оборище" 14.
По-късно Учителят втори път не отива
на
беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов да съобщят това
на
улица „Оборище" 14 в братския салон.
Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала
на
катедрата
на
Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска да замести Учителя и той да държи беседата.
Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз
на
своето желание да застанат
на
мястото
на
Учителя и да говорят вместо него.
Братята и сестрите от класа не разбират и не знаят, че зад Учителя е цялото небе.
Като Го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря." (27, с. 144)
Така Учителя дава един педагогически урок
на
Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.
Изгревът - Том 22Салоните, в които Учителят изнасяше своите беседи
(Спомени
на
Светозар Няголов)
Спомен
на
Нестор Илиев
Поводът за раждането
на
тази песен е следният: по онова време, в онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали
на
редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му.
Нашите приятели тогава са говорили помежду си: "Как може така?
Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, има членски вноски, има изрядна организация с ръководство, а при нас няма?
У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой
на
никого не се подчинява, всички слушат само Учителя.
А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим
на
Учителя".
Така мислят и решават приятелите, без знанието
на
Учителя.
Обаче Той знае какво мислят те.
Но те не знаят, че Той знае всичко това.
С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя.
Въпросната сряда идва.
Тодор Стоименов е един от първите ученици
на
Учителя.
Когато Учителят идва
на
беседа, те обикновено заедно влизат в салона.
Това е знак
на
уважението
на
Учителя към първия Му ученик.
И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма да идвам
на
беседа.
Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там
на
всички в салона".
Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване
на
присъствуващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си един плик.
Когато отива до катедрата, той се обръща и казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде
на
беседа.
Ето сега пред вас ще отворя това писмо и ще видите какво е написал".
Съдържанието
на
писмото е от три изречения.
Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее."
След прочитането
на
писмото, в салона настъпва тишина.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо?
Защото дълги години са слушали беседи
на
Учителя за абсолютната и безусловна свобода
на
човека - да служи или да не служи
на
Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото
на
Учителя.
Всичко това влиза в Пътя
на
ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек.
Свободата е вътрешно качество
на
ученика.
Свободата е качество
на
човешката душа и стремеж
на
човешкия дух.
Това е Пътят
на
ученика - да бъде свободен в проучването
на
Словото и в приложението Му чрез собствения си живот.
Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят
на
ученика".
А другият път в живота
на
човека е този - организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост
на
ръководство и ръководител.
Той е от обикновения, човешкия ред
на
нещата.
Да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората.
Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане
на
човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие
на
земята.
Този път е даден в Словото
на
Учителя.
Песента е записана от брат Иван Кавалджиев.
А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването
на
Учителя?
Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята
на
този текст и
на
тази мелодия.
А именно в този момент, след заминаването
на
Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи
на
земята.
Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята
на
Учителя, когато пеят тази песен.
А това означаваше да живее вечно песента в душите
на
учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска да я пее?
Някои не я знаят, а
на
други не им изнася.
Бележка: Годината
на
даване
на
"Писмото" и събитието, предизвикало това писмо, не може да бъде 1926, тъй като в снимката
на
писмото се вижда ясно написана дата: 14 януари 1923 г. ?
Спомен
на
Елена Андреева
"Как и защо бе дадена песента "Писмото"
Когато Учителят отвори Школата през 1922 година и се откриха класовете, в младежкия окултен клас пристигнаха младежи, дошли от всички краища
на
страната.
Освен това, те бяха минали през различни идейни, окултни и политически течения.
Някои бяха дошли като комунисти, други - като социалисти, трети - като анархисти, четвърти - като републиканци, пети- като земеделци.
И всеки един от тях застъпваше онова, което бе научил там, откъдето бе дошъл.
Тези младежи пожелаха да се открият младежки събори и
на
всеки един от тях излизаха с реферати.
Всеки един от тях, като представител
на
онези сили и партии, от които бе дошъл, желаеше да се вмести в Школата
на
Учителя.
Имаше такива реферати: "Анархизмът и Новото учение", "Комунизмът и Новото учение".
Всички се стремяха да покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението
на
Учителя.
По този начин вие ще се обучите в много неща.
Освен това, сред приятелите имаше представители
на
теософите,
на
толстоистите,
на
антропософите, розенкройцерите и какви ли не окултисти от Запад и Изток, включително и йогите.
И накрая, Учителят отговаряше
на
всички.През 1923 година
на
"Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там.
В този салон ние престояхме пет години, до 1928 година, след което се прехвърлихме в новопостроения салон
на
"Изгрева".
Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха да се направи от Братството организация, да се въведат организационни форми в живота му.
Аз не случайно споменах младежките събори и какво се дискутираше
на
тях.
Някои смятаха, че Новото Учение
на
Учителя може да се вмести в техните идейни течения.
Други пък смятаха, че Учението
на
Учителя е продължение именно
на
онова, което те застъпваха.
И което е най- важното, всички така смятаха.
Всички говореха, че Братството трябва да стане по-организирано, че всеки си прави каквото си иска и че няма никакъв ред, че трябва някаква дисциплина да се въведе, че трябва да се направи устав, че трябва да се направят членски карти, в които да се вписва членски внос и изобщо - да бъдем образец
на
идеална вътрешна и външна организация.
Дори смятаха да въвеждат униформи, за сестрите - една униформа, а за братята - друга.
Приятелите бяха решили да поставят този въпрос пред Учителя една сряда след беседа.
Въпросната сряда дойде.
Ние бяхме в новия салон
на
"Оборище" 14 и годината бе 1926.
Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.
Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее".Писмото бе прочетено и в салона настъпи тишина.
Ако Учителят беше дошъл, щяха да се повдигнат всички въпроси, които бяха в главите им.
На
всички техни въпроси бе отговорено с писмо от три изречения.
Защото организация има вътрешна и външна.
Нашето Братство не може да се организира отвън.
Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името
на
една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока.
Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името
на
реализирането
на
тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат.
Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото
на
Учителя, която ще реализират.
Значи те ще бъдат подчинени
на
Духа.
Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът!
Разбрахте ли сега какво означава всичко това?
Ако нямаш вътрешна организация в себе си и хармонично състояние и отношение
на
твоите мисли,
на
твоите чувства и постъпки, ти не можеш да търсиш и да искаш да се вместиш в една хармонична обстановка с онези, Които са около теб и те заобикалят.
Няма ли у теб вътрешна организация и хармонично състояние
на
твоите мисли, чувства и постъпки, ти не можеш да създадеш хармонично отношение с другите около теб.
Това е закон
на
Школата.
И тогава въпросът за външната организация отпада, защото тя се явява като насилие и ограничение, и законът
на
свободата изчезва по всички проекции
на
човека - духовно поле, умствено поле, чувствено поле, физическо поле.
Само организираната личност може да създаде хармонични отношения с другите.
Глава
на
тази Школа бе Духът и Учителят.
И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде.
Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата
на
възрастните приятели, които искаха да създават организация.
Този отговор
на
Учителя
на
мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение
на
съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване
на
тези три
свята
: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира
на
физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки.
Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода.
Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка.Такъв опит бяха направили братята от Русе.
Направиха си дори и устав.
Значи, те си направиха опита.
В Русе бе направена и комуна.
Всички тези опити бяха направени в Русе.
И какво стана накрая?
Комуната се разтури - не успя и се провали.
Членските карти и уставът не успяха да задържат единството
на
Братството в Русе.
Изпокараха се за имотите, които имаше русенското Братство, някои си присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братския салон и мястото също го направиха личен имот.
Макар че имаше устав и членски карти, те не разрешиха въпросите си по устава, а ги разрешиха както всеки му изнася.
Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето
на
Учителя.
Тази форма се разпадна. Защо?
Там се печатаха беседи от Учителя, но накрая Той не остана доволен от техните финансови сметки и всичко се разтури след това, като след време се разтури и печатницата.
Имаше братя Маркови, които бяха много дейни в един период и свършиха голяма работа за Братството в Русе, но в един следващ период те се полакомиха за братския имот, взеха от него и го направиха личен.
Накрая загубиха всичко, като не си разрешиха правилно задачата с Школата.
Тези неща ги споменавам, за да видите какво стана с онези и с мястото, където за пръв път се направи устав, направиха се членски карти и организация.
През 1926 година в София,
на
"Оборище" 14 се състоя четвъртият младежки събор.
Учителят казва, че ученикът трябва да направи вътрешна връзка с Бога.
Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение
на
съзнанието му.
Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение
на
съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието.
Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина.
Това е вътрешната връзка.
Тя се добива чрез Словото
на
Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека.
А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си.
Това е възкресението
на
душата
, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото.
Вътрешната връзка с Бога е говор
на
Бога към моята душа.
А външната връзка с Бога е говорът
на
моята душа към Бога.
Обмяната между Бога и човека е говорът му чрез Словото.
По вътрешната връзка, която имаме ще получим мислите
на
ангелите към човеците.
А по външната връзка ще изпратим мислите
на
ученика към Бога.
Чак когато ученикът направи вътрешна и външна връзка с Бога, тогава Бог ще направи връзка между вас и нас.
Това е закон
на
Школата.
Само за онзи ученик, който е направил вътрешна и външна връзка с Бога, Бог ще направи връзка между него и останалите!
Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата среда!
Ето така е дадено от Учителя през 1926 година, когато се поставяше въпросът за организация и когато" Той изпрати "Писмото" в салона.
И тогава този, който прочете тази беседа, след като знае и съдържанието
на
"Писмото", каква организация ще иска тогава и ще търси да организира външно другите, когато никой от тях не е направил вътрешна връзка с Бога?
Защото онзи, който има връзка с Бога,
на
него не му е нужен посредник между него и Бога.
Защото той има връзка с Бога, знае каква е Волята
на
Бога и за да бъде ученик в тази Школа трябва да изпълни Волята Божия.
Учителят дава метод как да се направи тази връзка с Бога.
Тя може да се направи като се чете Словото и се прилага.
А като се прилага,
на
никого не е необходим посредник между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си.
Знанието и методите за разрешаване
на
тази задача са дадени в Словото
на
Учителя.
Всеки сам си е ръководител за изпълнение
на
своята задача.
И когато създаде вътрешна връзка между себе си и Бога, тогава ще се създаде и външната връзка.
Тя ще му създаде среда и условия за хармонично отношение и общение
на
душите в Школата.
Само душите в Школата имат общение помежду си чрез общението си по вътрешната връзка с Бога!
Човек
на
земята има свое място и предназначение, както има и специфична работа за всекиго.
Каква е тя ще разберете като направите връзка с Бога.
А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него.
Условията
на
живота
на
човека са продукт
на
нашия човешки дух.
Имаш ли будност и непреривност
на
съзнанието, имаш и връзка с живота.
Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране.
А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото
на
Учителя.
На
един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми
на
света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света.
Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот.
По този начин Той отговори
на
тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години.
Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора.
Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция.
Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша".
Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша".
А какво значи религия?
Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба
на
Бога.
Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му.
Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога.
Това означава работа
на
ученика със Словото
на
Учителя.
Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото
на
Учителя.
Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото
на
Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия.
Тогава
на
него не му е необходима религия, нито религиозни форми, за да се кланя
на
този или
на
онзи.
Учителят непрекъснато говореше за Любовта.
Тя е онази връзка
на
съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога.
След като ви разказах за категоричното мнение
на
Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго.
Какво означава първото изречение в "Писмото"?
Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието
на
ученика.
А какво означава свръхсъзнание?
Това е състоянието
на
съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
Свръхсъзнанието
на
ученика обхваща Вселената.
Когато свръхсъзнанието
на
ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога.
За него смут, неразбория са непознати.
На
този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави?
Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в
душата
му.
Връзката с Бога е идеалният модел за вътрешна организация у ученика.
"Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава." Къде управлява Мъдростта?
Тя управлява в света
на
Мъдростта.
Чрез Светлината, която там се нарича Виделина.
Мъдростта управлява чрез Виделината в Света
на
Мъдростта.
Това е
свят
на
Хармонията,
свят
, в който се създават всички форми
на
Духовния
свят
.
Там се създава и музиката като движение, хармонично
на
тези форми.
Е, щом Мъдростта чрез Виделината управлява, разбира се, че редът
на
тази Хармония не се нарушава!
Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света.
Знае ли това,
на
него няма да му е необходим устав, който да му сочи чрез точки и правила какво да прави.
За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него.
Има в него вътрешна и сътворена външна организация.
"Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее?
Истината се осветява от Светлината в Божествения
свят
.
Тази Светлина в Божествения
свят
се нарича Слава.
Тази Слава като Светлина създава Света
на
Истината.
И когато тази Слава и Божествена Светлина грее, плодът цъфти и зрее.
Всички възвишени идеи от Словото
на
Учителя са идеи от Божествения
свят
.
Всяка идея като плодова пъпка се намира в Божествения
свят
.
За да разцъфти тази идея, тя трябва да се свали от Божествения
свят
чрез Славата в Света
на
Мъдростта.
Там тя цъфти чрез Виделината в Света
на
Хармонията и порядъка.
Когато тази идея трябва да узрее като плод, тя трябва да се свали от Света
на
Мъдростта чрез Виделината, да дойде в ума
на
човека като Светлина и да създаде светла мисъл.
Този плод зрее в ума
на
човека.
Затова, когато Божествената Слава грее от Света
на
Истината, тя като Виделина цъфти и като Хармония разцъфтява, а като Светлина зрее като плод в ума
на
ученика.
И този плод като узрее, представлява реализираната идея от Словото
на
Всемировия Учител чрез живота
на
ученика.
Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава
на
Учителя.
Това е метод и начин за приложение от Словото
на
Учителя в живота
на
ученика.
Това означава да намериш една идея от Словото
на
Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка.
Ето така се реализират идеите
на
Учителя от Словото Му чрез живота
на
ученика.
Тогава ученикът се познава по негобия плод.
Затова е казано, че по плодовете ще ги познаете.
А ние казваме така: "В изпълнението
на
Волята
на
Бога е силата
на
човешката душа".
И когато ученикът изпълни Волята
на
Бога и реализира една идея от Словото
на
Учителя, тя се явява като плод
на
неговата разрешена задача.
Тогава всички ще видят, ще познаят, че това е ученик
на
Школата - по неговия плод.
Тогава питам: необходимо ли е ученикът да има членска карта и с нея да доказва, че е член
на
някакво общество или организация?
Ние с какво ще се доказваме - с членски карти или с плодовете
на
нашия труд в резултат изпълнение Волята
на
Бога?
И накрая, какво означават трите изречения
на
Учителя от "Писмото"?
означава да изработиш в себе си модел
на
идеалната вътрешна организация,по която да протече Любовта, която е връзка
на
Съвършенство и протича чрез Мировата Любов у човека и Ученика.
Второто за Мъдростта: "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава" означава да изработиш у себе си модел
на
идеална външна организация, която да съответствува
на
създадената преди това от тебе идеална вътрешна организация.
Защото светът
на
Мъдростта е сътворен от Виделината и тя създава Света
на
Хармонията.
А да сътвориш хармонични отношения между вътрешната си организация и външната си проекция - това означава правилни отношения към Бога, към ближния си и към себе си.
Това се осъществява чрез Космична Обич у човека и ученика.
Значи, за да протече в теб Мировата Любов, трябва да имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик.
Значи, за да протече в теб Космичната Обич, трябва да имаш идеална външна организация и проекция
на
тази организация като човек и ученик.
Третото за Истината: "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее" означава, че след изработването
на
правилни отношения към Бога от ученика, от Света
на
Истината, която е сътворена от Светлината
на
Божествения
Свят
, тоест от Славата, ще слезе Божествената Слава.
Правилните отношения
на
ученика към Бога означават път
на
Славата към Виделината, означават път
на
Виделината към Светлината, означават път
на
една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума
на
ученика, откъдето да се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка.
Ето, това е пътят за реализиране
на
една идея от Света
на
Истината чрез живота
на
ученика
на
земята.
Това е смисълът
на
Вътрешната Школа
на
Бялото Братство.
А Божествените идеи от Света
на
Истината се намират в Словото
на
Всемировия Учител Беинса Дуно.
Пътят за реализация
на
Словото
на
Учителя чрез живота
на
ученика представлява Пътя
на
Школата.
Ето, това означават трите изречения
на
Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота
на
ученика, изпълняващ Волята
на
Великия Учител Беинса Дуно.
Това са три изречения, три окултни формули от три
свята
: Света
на
Любовта, Света
на
Мъдростта и Света
на
Истината.
Това е Светлината
на
физическия
свят
, това е Царството
на
фактите.
"Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава".
Виделината. Това е Духовният
свят
, Царството
на
Духовните Закони.
"Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее".
Това е Славата
на
Бога.
Това е Божественият
свят
и Принципът.
Търси се ученикът, който да изпълни Волята
на
Учителя като реализира чрез живота си тези три формули от "Писмото"
на
Учителя.
Минаха години.
И което е най-интересното - Учителят създаде песен по тези три изречения.
Думите се записаха, мелодията също и стана една хубава песен.
Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее.
Това не е ли изопачение
на
нещата?
Дори се стигна дотам, че всички ръководители
на
Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав
на
"Общество Бяло Братство".
Там се избра пожизнено Върховен братски съвет от седем души, за вечни времена, докато са живи
на
земята.
В София пристигнаха, току-що избрани, пожизнените членове
на
Върховния братски съвет и донесоха Братския устав.
Какво стана по- нататък?
Братският устав се предложи
на
Комитета по вероизповеданията, но не се прие от правителството.
Братството, като организация бе предложено да се признае от Министерството
на
външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията.
НАГОРЕ