НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
37
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
37
:
1000
резултата в
26
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Упражнение(1) от Учителя, дадено на 4 януари
, 4.01.1925 г.
Щом сте паднал духом, тогава ще употребите първото упражнение (движение с дясната ръка).
Понеже то е активно, ще превърне вашата пасивна енергия.
То ще урегулира вашите набрали енергии.
Тъй че в разстояние
на
10 дена всеки един, според състоянията си, ще употребява или едното или другото упражнение.
Въобще движенията, които стават с дясната ръка, са по-ефикасни, помощни.
2.
Упражнение(2) от Учителя, дадено на 4 януари
, 4.01.1925 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Насока и направление
на
енергията / Направление
на
енергиите",4 януари 1925 г., Младежки Окултен Клас, София.
Ръцете хоризонтално, настрани.
Отправете мисълта си нагоре!
Ръцете затворени над главата, във форма
на
триъгълник.
Ръцете спуснати надолу.
3.
Упражнение от Учителя, дадено на 7 януари
, 7.01.1925 г.
Упражнение: Ръцете отпред
на
гърдите.
При това положение
на
ръцете изговорете: „Искам да се прояви онова, което е вложено в моята духовна натура!
“ Разтворете сега ръцете си настрани, хоризонтално.
Тъй поставени ръцете настрани – това е едно неестествено положение.
То означава: „Какво искате вие, да ме мъчите ли?
Поставете сега лявата си ръка
на
гърдите, а дясната ръка напред, със събрани пръсти.
Тогава той заболява, започва да си гърчи ръцете, да гърчи краката си, врата си, и по този начин той ще направи толкова движения, колкото са необходими за събуждане
на
енергиите в неговия организъм.
И след като направи определеното количество движения, Природата казва: „Стига му вече
на
това дете, освободете го!
Ръцете отпред
на
гърдите!
Изговорете следната формула: „Ще направя всичко, което моето сърце може да направи.“ Поставете ръцете си хоризонтално, настрани.
Под думите „всичко, което моето сърце може да направи“, се подразбира всичко онова, което Бог е вложил в сърцето ми.
Значи повторете сега формулата: „Ще направя всичко, което Бог е вложил в моето сърце.“ Коя формула е по-добра?
4.
Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 27.01.1925 г.
Любезна Елена Казанлъклиева,
Изследвай вътрешните състояния
на
Новия живот.
Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа.
Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост
на
живота.
На
Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог
на
мъртвите, но
на
живите.
Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи.
Нейните близки засега живеят в сянката
на
живота, в обятията
на
религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв
на
Великия Учител
на
Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи
на
Великата Любов,
на
великия живот,
на
необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае
Истината и Истината ще я направи свободна.
Да се учи
на
търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората.
Да прочете беседата „Бог не е Бог
на
мъртвите, но
на
живите“.
Не се колебайте, не се поддавайте
на
лошите внушения.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17
Жената като майка и нейната задача
5.
Учителя дава песента 'Малкият извор'
, 28.01.1925 г.
Учителя дава песента "Малкият извор" в беседата "Правило пеене", Общ окултен клас, IV година, 16-а лекция, София.
Текст
на
песента:
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
6.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с група ученици.
Тази екскурзия е описана от Св.
Няголов, Борис Николов и Теофана Савова.
Датата дадена от Няголов - 25 февруари е трудно да се приеме тъй като
на
този ден Учителя изнася лекция пред ООК в 19ч.
Има посочена дата - 8 февруари 1925 г.
Най-вероятна е датата (но не и годината), дадена от Теофана Савова.
Затова слагаме 26 февруари, като първи ден
на
екскурзията.
Интересното
на
това събитие е, че тогава се е състояла единствената среща
на
Учителя с цар Борис.
1. Паневритмия
на
небето
на
връх Мусала
Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат
на
Мусала*.
Те нямат представа за условията горе
на
планината и са слабо и неподходящо екипирани.
На
25 февруари 1925 г.
Една шейна ги превозва до двореца Царска Бистрица и в колона по един тръгват нагоре.
Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите.
Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите.
Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък.
Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта.
2. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ
НА
МУСАЛАБОРИС НИКОЛОВ
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦАБОРИС НИКОЛОВ
Спомени
на
Теофана Савова
Не е възможно Учителя да е тръгнал
на
25 февруари, тъй като
на
този ден е имал лекция пред ООК - 19ч.
6. Паневритмия
на
небето
на
връх Мусала
Учителят работи усилено върху създаването и пренасянето
на
Паневритмията от духовния в нашия, физическия
свят
.
При честите посещения
на
Рила някои наши приятели с отворени духовни очи виждат, че възвишените същества играят някакви особени упражнения в ранните зори преди изгрев слънце.Учителят прави специална екскурзия с голяма група приятели, които достигат до новопостроената малка хижа „Мусала" и преспиват там.
На
сутринта всички стават рано и тръгват към върха, за да го изкачат и да посрещнат изгрева
на
слънцето.
Учителят нарежда
на
брат Методи Шивачев да остане в хижата да пази багажа и поддържа огъня, за да има гореща вода и чай, когато групата се върне*.Братята и сестрите се качват
на
Мусала и посрещат един хубав изгрев.
Учителят изнася кратка беседа, закусват, почиват си известно време и тръгват надолу.
Учителят предлага
на
Методи да си легне веднага, за да си почине, защото
на
другата сутрин трябва сам да отиде
на
Мусала и да посрещне изгрева
на
слънцето.
Обяснява му, че трябва да тръгне много рано, за да стигне горе преди изгрева
на
слънцето.
На
Методи му се вижда трудна задачата, но щом Учителят му я дава, той е готов да я изпълни.
Той става, оглежда се наоколо и вижда, че всички спят и няма друг станал като него.
Идва му
на
ум да потърси фенер, с който да си свети по пътя, но решава да не вдига шум и излиза навън.
Очите му постепенно свикват с тъмнината и той намира пътеката.
Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя.
Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира, кой му свети.
Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива.
Така за няколко часа той успява да се качи
на
върха в тъмно.
Светлината го довежда до южната страна
на
върха и угасва.
Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си.
По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика.
Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц.
Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение.
Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава
на
изток в пространството.
След изгрева и наряда, който изпълнява, той отива към наблюдателницата и влиза в нея.
Вътре няма никой, но
на
масата има чайник с гореща вода и храна.
Сяда, нахранва се и тръгва надолу, към хижата.
" Шивачев подробно и вдъхновено разказва през събралите се братя и сестри за особения танц, който е видял
на
върха.
След разказа му настава пълномълчание.Учителят повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето
на
Мусала, ние ще го свалим тук, долу,
на
Земята.
Ще го свалим, за да бъде както горе
на
небето, така и долу
на
Земята."Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат
на
Мусала*.
Те нямат представа за условията горе
на
планината и са слабо и неподходящо екипирани.
И аз ще дойда."
На
25 февруари 1925 г.
Една шейна ги превозва до двореца Царска Бистрица и в колона по един тръгват нагоре.
Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите.
Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите.
Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък.
Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта.
Най-отпред върви цар Борис.
Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг.
Той веднага нарежда
на
другия ден да отидат с десет коня и да намерят и спасят закъсалите в планината.
Царят вижда хубавия лагер
на
братята и сестрите и се усмихва: „Вие сте били много опитни екскурзианти, имате ли нужда нещо да ви помогнем?
Те заобикалят царя и започват да му задават най-различни въпроси.
Учителят остава сам от другата страна
на
огъня и мълчаливо присъства
на
дългия разговор.
След приключване
на
разговора Борис и неговият адютант изваждат от раниците си по един чифт снегоходки, обуват ги и тръгват към хижа „Ястребец".
Радев като виждат това, след завръщането
на
групата в София отиват в града и си купуват снегоходки.
Изгревът - Том 226.Паневритмия
на
небето
на
връх Мусала
Датата 8 II 1925 г., дадена от Борис Николов е под съмнение тъй като
на
този ден Учителя изнася в София неделна беседа и лекция пред общия окултен клас.
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ
НА
МУСАЛА
Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината
на
река Самоковска Бистрица.
Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре.
От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където
на
8.II.1925 г.
прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя.
По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче.
Тук една година пренощувахме с палатки.
Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя.
А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът
на
Учителя за следващите поколения.
Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа.
Направихме си обща снимка с Учителя.
Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие.
бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро.
По-късно бе построена 1928/29 г.
каменната солидна хижа - Мусала.
На
Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж
на
гърба, защото за билети за рейса нямахме пари.
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше
на
Мусала.
При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни.
На
по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката
на
Учителя.
Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри.
Така че с построяването
на
голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
Но понеже ние вървяхме от долу
на
горе и така ги брояхме: 1,2,3.
Новата пътека сега е повторение
на
старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата.
Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя
на
две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев
на
слънцето.
Пристигахме
на
връх Мусала по тъмно.
После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева
на
слънцето, както и самият изгрев.
След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част
на
върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец
на
Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено".
При пристигането
на
връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече.
Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як.
Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон
на
Учителя да се пази от вятъра.
А
на
Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър.
Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза
на
гърбът Му и да се простуди.
Това правехме и ние - всички се преобличаха
на
заслона под същото платнище.
Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат
на
изток и чакахме изгрева.
Само онзи, който е присъствал
на
такъв изгрев може да има преживяване от това величие
на
Духа
на
природата.
Голям е този въпрос за нас и за вас.
Всеки си вади термоса от раницата и пие гореща вода налята още вечерта при големите огньове, където винаги чайниците задължително вряха.
Там имаше хубава полянка, беше
на
завет.
Та
на
полянката
на
„Окото" почивахме.
Там
на
горната полянка прекарвахме целият ден.
Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете.
Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме
на
гърбът си дърва, укривахме ги, за да можем
на
следващия ден с тях да запалим огньове.
Това се правеше всеки път, когато се качвахме с Учителя
на
Мусала.
Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна.
Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше
на
всички по една глътка да пийнат от термоса.
Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме.
После слизахме
на
дълбокото езеро, а това е третото езеро броено от горе.
Беседата „Малкия стрък" е държана до полянката при „Окото" и Учителят даде
на
всички по едно стръкче от цвете и си измихме лицата след това
на
ручея, който излизаше от езерото.
При хижа Мусала започва траверс по западния венец
на
Мусаленския циркус.
Този връх бе наречен от Учителя „Незнайния връх".
Той бе магнетичен връх и Учителят често се качваше
на
върхът му през онези години когато бяхме
на
палатки около езерото.
Спомням си веднъж две сестри - Мария Тодорова и сестра Маркова - французойката се качиха
на
„Незнайния връх".
Учителят им бе дал една задача.
Та този връх остава в дясно, когато се върви към подстъпите
на
връх Мусала.
А до връх Мусала изпитанието бе с особено значение и Учителят определяше точно деня, датата, часа и минутата, когато трябваше да тръгнем.
Така че нямаше случайни работи и неща, когато трябваше да се качим
на
Мусала.
Незабравими са тези дни за нас с Учителя.
А за вас също могат да бъдат незабравими ако минете след стъпките
на
Учителя.
Това е и целта
на
това описание.
ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ
НА
МУСАЛА
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата
на
екскурзия през месец февруари.
Бяха навалели големи снегове.
И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше.
Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак
на
Мусала.
Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения.
Пристигнахме
на
Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала.
Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре.
Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица.
Пред двореца стои
на
пост войник с пушка.
Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден".
Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава
на
царя.
Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината.
Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи.
Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме.
Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса.
До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване.
Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса.
Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше.
" Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер.
То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата.
Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда.
Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни.
А аз винаги нося брадва.
Без брадва не ходя в планината.
Натрупахме клони от клекове върху снега, за да можем да седнем и лежим.
Направихме за Учителя едно хубаво място покрито от клекове, като гнездо.
С каквито платна имахме заградихме така наоколо да не духа, като се засили огъня стана приятно.
Студът се засилва след залязване
на
слънцето.
Първата ни грижа бе да набавим главно сухи клекове.
Сечем или къртим клека, носим и натрупваме дърва.
Натрупахме много сухи дърва.
Затоплихме се в тази зимна нощ така, като че ли бяхме в стая.
Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства.
Никой не усети студ, а някои подремнаха.
След като бяхме направили от клонки хубаво гнездо
на
Учителя Той седна върху него и така прекара цялата нощ.
Сутринта станахме рано.
Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора.
Напред върви човек с калпак.
Като се приближиха към нас гледаме цар Борис III с неговите хора.
Дойде при нас.
Като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врат и ние сме в най-добро разположение.
Тогаз се разбра, че са му докладвали, като сме минали покрай двореца и понеже не сме се върнали до вечерта, то той помислил, че сме закъсали е снеговете.
Но като видя как сме се разположили той върна конете назад, а той остана с двама придружители.
Размени някоя дума с Учителя и повечето разговори бяха с нас, понеже сестрите непрекъснато го разпитваха.
Ние имахме възможност да видим за първи път царя непосредствено до нас и да разговаряме като с обикновен човек.
Царят бе до нас, а ние бяхме в присъствието
на
Учителя.
Размениха с царя по няколко обикновени думи
на
учтивост.
Разговорите бяха повече между сестрите и царя, които го запитваха за най-обикновени неща, при което той се учудваше
на
въпросите им, но им отговаряше.
Нямаше неуки и прости хора между нас.
Според мен това бе единствената среща
на
цар Борис III с Учителя.
Повече те не се срещнаха
на
физическото поле.
В това съм напълно сигурен и точен.
А разговорът бе
на
общи теми за времето, за планината, за чая, за туризма и т. н.
След това царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха нагоре към Мусала.
След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу
на
Чам Курия, днешно Боровец.
Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега.
Това са елипсовидни решетки, които се слагат
на
краката и с тях не се потъва в снега.
Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала.
Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия.
Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града.
Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.
Може би ще срещнете разни писания за срещи
на
царя с Учителя.
А това бе тежката карма
на
Кобургите, за тях Учителят нямаше добро мнение.
Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде искано включване
на
България във войната
на
Източния фронт за изпращане
на
български войски да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: „Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошера не се рои.
А когато кошера се рои царицата пак остава в кошера, а онези, които напущат кошера и създават нов рояк, то те си създават сами царица." Ето едно изказване,
на
което може да се умува столетия наред, като се сравнява с историческите събития по това време.
Не послушаха съвета
на
Учителя.
Царят напусна кошера, замина за Германия, върна се оттам и след няколко дни царят почина.
На
Изгрева имаше пчелин с 20-30 кошера.
Ние знаехме, че когато царицата напусне кошера си, то тя загива.
Така стана и в този случай.
На
деня
на
смъртта му, Учителят държа една беседа и спомена за цар Борис, че той в Невидимия
свят
е тръгнал по Пътя
на
Любовта, че той там е простил
на
всички свои врагове и е тръгнал по един нов път.
Така че ние научихме много неща в тази Школа.
Видяхме събития
на
човеци, царе, папи, патриарси и видяхме как велики империи се сгромолясваха.
При този камък през следващите години винаги спирахме.
Припомняхме си нашето преживяване край него.
Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока.
Винаги имаш вода под ръка.
Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него.
Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали
на
разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка.
ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
Има голямо разминаване с годината.
Но най-вероятната дата първи ден
на
екскурзията е 26 февруари.
Една малка група, която се беше излъчила от специалния (младежкия) клас.Групата се състоеше от 16 сестри и братя и имаше своите занимания в неделя сутринта преди беседата
на
Учителя в 10 часа.
Решихме един ден да изпитаме своите сили и през месец февруари, снежен и студен, да отидем
на
Мусала.Слънчев беше този февруарски ден.
Но ние се качихме
на
автобуса и потеглихме.
Имаме екип като за Витоша, а отиваме
на
Рила,
на
Мусала.Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост.
Въртят се колелетата
на
автобуса, той шуми, плъзга се по снежното шосе, а ние със стоплени сърца гледаме към заснеженото поле и планините отвъд и се радваме.
Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето.Рила, Мусала!
цар Борис III беше отишъл в двореца си в подножието
на
Рила и по този случай шосето, по което вървяхме, беше идеално изчистено.Ние вървяхме смело, радостно, неподозирайки каква е дълобочината
на
снега отстрани.
На
един пост стражарят ни спря: „Не може - каза - да отидете по-нагоре, защото пътят е запазен".Разбрахме защо пътят е запазен и телефонирахме в двореца за разрешение.
Негово Величество веднага разреши, щом разбра, че Учителя пътува с група ученици.
И когато минавахме покрай двореца, видяхме
на
балкона хора, които ни гледаха.Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър.
Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи
на
втори, после вторият се смени с трети и т.
н.А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки.
И Учителя между нас.Дълго време вървяхме така.
После високата борова гора започна да отстъпва
на
клека.
Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката.
По-нагоре пътят се провира между клек.
Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон.
Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън.
Край този голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква.
Дали беше 3° под нулата или 3° над нулата, това нямаше никакво значение за нас.
Беше ни топло, защото присъствието
на
Учителя ни стопляше по-силно от всичко.Попяхме си, поговорихме си, пихме чай и си сварихме топли картошки.
Обикновено той режеше картошките
на
колела, по време
на
екскурзии, разбира се.
Посоляваше резенчето, слагаше му малко чер пипер и така го предлагаше
на
случаен присъствуващ
на
неговата трапеза.
Незабравимо по вкус остана онова парченце, което получих през тази вечер
на
Рила.
На
сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и благодаряхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне.
Някой каза: „Негово Величество".И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха.
И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух.
А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души.
Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас.
Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща:- Вие сте свободни, а аз!
Каза по дума
на
някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват
на
върха, каза да върнат конете.Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха
на
краката си котки.Ние се порадвахме
на
хубавия ден,
на
слънцето и
на
всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.И там беше хубаво.
Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.
На
следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта.
Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали.Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден.
Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати
на
шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите.
Дадохме само за път, защото според нашата програма нямаше къде да ни трябват.
А платихме за хотел и за други непредвидени неща и въпреки това парите пак така точно ни стигнаха.Това е счетоводство.
Това е велико божествено счетоводство.Да бъдеш с Учителя, значи да бъдеш свободен.
И в планината, и в гората при сняг повече от метър.
Свободен навсякъде, защото знаеш, че няма да ти се случи нищо: няма да се простудиш, няма да останеш гладен, няма да закъснееш.Велики Учителю!
Велико е твоето знание!
в него вдъхнах от живота
Истина, какво е Свобода.
пред Витоша издигнат в полето -
от София
на
юг.
най-топлия и най-уютен,
що е туй Любов
на
брат!
Летопис
на
изгрева - Том 1
Спомени
на
Теофана Савова
7.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с група ученици.
Тази екскурзия е описана от Св.
Няголов, Борис Николов и Теофана Савова.
Датата дадена от Няголов - 25 февруари е трудно да се приеме тъй като
на
този ден Учителя изнася лекция пред ООК в 19ч.
Има посочена дата - 8 февруари 1925 г.
Най-вероятна е датата (но не и годината), дадена от Теофана Савова.
Затова слагаме 26 февруари, като първи ден
на
екскурзията.
Интересното
на
това събитие е, че тогава се е състояла единствената среща
на
Учителя с цар Борис.
1. Паневритмия
на
небето
на
връх Мусала
Най-отпред върви цар Борис.
Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг.
Той веднага нарежда
на
другия ден да отидат с десет коня и да намерят и спасят закъсалите в планината.
Царят вижда хубавия лагер
на
братята и сестрите и се усмихва: „Вие сте били много опитни екскурзианти, имате ли нужда нещо да ви помогнем?
Те заобикалят царя и започват да му задават най-различни въпроси.
Учителят остава сам от другата страна
на
огъня и мълчаливо присъства
на
дългия разговор.
След приключване
на
разговора Борис и неговият адютант изваждат от раниците си по един чифт снегоходки, обуват ги и тръгват към хижа „Ястребец".
Радев като виждат това, след завръщането
на
групата в София отиват в града и си купуват снегоходки.
2. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ
НА
МУСАЛАБОРИС НИКОЛОВ
Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината
на
река Самоковска Бистрица.
Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре.
От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където
на
8.II.1925 г.
прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦАБОРИС НИКОЛОВ
Сутринта станахме рано.
Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора.
Напред върви човек с калпак.
Като се приближиха към нас гледаме цар Борис III с неговите хора.
Дойде при нас.
Като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врат и ние сме в най-добро разположение.
Спомени
на
Теофана Савова
На
сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и благодаряхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне.
И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха.
И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух.
А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души.
Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.
Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас.
Не е възможно Учителя да е тръгнал
на
25 февруари, тъй като
на
този ден е имал лекция пред ООК - 19ч.
6. Паневритмия
на
небето
на
връх Мусала
Учителят работи усилено върху създаването и пренасянето
на
Паневритмията от духовния в нашия, физическия
свят
.
При честите посещения
на
Рила някои наши приятели с отворени духовни очи виждат, че възвишените същества играят някакви особени упражнения в ранните зори преди изгрев слънце.Учителят прави специална екскурзия с голяма група приятели, които достигат до новопостроената малка хижа „Мусала" и преспиват там.
На
сутринта всички стават рано и тръгват към върха, за да го изкачат и да посрещнат изгрева
на
слънцето.
Учителят нарежда
на
брат Методи Шивачев да остане в хижата да пази багажа и поддържа огъня, за да има гореща вода и чай, когато групата се върне*.Братята и сестрите се качват
на
Мусала и посрещат един хубав изгрев.
Учителят изнася кратка беседа, закусват, почиват си известно време и тръгват надолу.
Учителят предлага
на
Методи да си легне веднага, за да си почине, защото
на
другата сутрин трябва сам да отиде
на
Мусала и да посрещне изгрева
на
слънцето.
Обяснява му, че трябва да тръгне много рано, за да стигне горе преди изгрева
на
слънцето.
На
Методи му се вижда трудна задачата, но щом Учителят му я дава, той е готов да я изпълни.
Той става, оглежда се наоколо и вижда, че всички спят и няма друг станал като него.
Идва му
на
ум да потърси фенер, с който да си свети по пътя, но решава да не вдига шум и излиза навън.
Очите му постепенно свикват с тъмнината и той намира пътеката.
Вървейки бавно нагоре над него се появява една светлина, която му осветява пътя.
Той се оглежда нагоре, надолу - няма никой, и не разбира, кой му свети.
Когато се уморява, светлината спира да се движи и той си отпочива.
Така за няколко часа той успява да се качи
на
върха в тъмно.
Светлината го довежда до южната страна
на
върха и угасва.
Методи остава известно време в тъмнината и тишината, вглъбен в себе си.
По едно време абсолютната тишина се нарушава и той чува над себе си песни и особена музика.
Повдига главата си и вижда една голяма светла елипса, в която различава човешки фигури да танцуват по двама в кръг един особен танц.
Движат ръцете и краката си, обикаляйки в кръг, съпровождани от небесна музика и песни.Повече от час Методи е захласнат от това чудно видение.
Танцът свършва и цялото видение се превръща в едно светло блестящо кълбо, което бързо се отдалечава
на
изток в пространството.
След изгрева и наряда, който изпълнява, той отива към наблюдателницата и влиза в нея.
Вътре няма никой, но
на
масата има чайник с гореща вода и храна.
Сяда, нахранва се и тръгва надолу, към хижата.
" Шивачев подробно и вдъхновено разказва през събралите се братя и сестри за особения танц, който е видял
на
върха.
След разказа му настава пълномълчание.Учителят повдига дясната си ръка нагоре и казва: „Всичко това, което ти си видял в небето
на
Мусала, ние ще го свалим тук, долу,
на
Земята.
Ще го свалим, за да бъде както горе
на
небето, така и долу
на
Земята."Група ученици от Младежкия клас решават да направят едно геройство - през февруари да отидат
на
Мусала*.
Те нямат представа за условията горе
на
планината и са слабо и неподходящо екипирани.
И аз ще дойда."
На
25 февруари 1925 г.
Една шейна ги превозва до двореца Царска Бистрица и в колона по един тръгват нагоре.
Нагоре снегът е дълбок до колене, като постепенно стига до кръста и гърдите.
Братята правят пъртина напред, като утъпкват добре пътеката, за да могат да минат след тях сестрите.
Групата напредва бавно, стъпка по стъпка, и късно следобед достига до Михайлов камък.
Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта.
Най-отпред върви цар Борис.
Войниците му докладвали, че вечерта група хора тръгнали нагоре в дълбокия сняг.
Той веднага нарежда
на
другия ден да отидат с десет коня и да намерят и спасят закъсалите в планината.
Царят вижда хубавия лагер
на
братята и сестрите и се усмихва: „Вие сте били много опитни екскурзианти, имате ли нужда нещо да ви помогнем?
Те заобикалят царя и започват да му задават най-различни въпроси.
Учителят остава сам от другата страна
на
огъня и мълчаливо присъства
на
дългия разговор.
След приключване
на
разговора Борис и неговият адютант изваждат от раниците си по един чифт снегоходки, обуват ги и тръгват към хижа „Ястребец".
Радев като виждат това, след завръщането
на
групата в София отиват в града и си купуват снегоходки.
Изгревът - Том 226.Паневритмия
на
небето
на
връх Мусала
Датата 8 II 1925 г., дадена от Борис Николов е под съмнение тъй като
на
този ден Учителя изнася в София неделна беседа и лекция пред общия окултен клас.
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ
НА
МУСАЛА
Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината
на
река Самоковска Бистрица.
Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре.
От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където
на
8.II.1925 г.
прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя.
По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче.
Тук една година пренощувахме с палатки.
Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя.
А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът
на
Учителя за следващите поколения.
Една година бяхме в горското училище - Чам Курия и там Учителят държа беседа.
Направихме си обща снимка с Учителя.
Беседата е отпечатана, а и снимката е запазена и може да се документира към това събитие.
бе построена дървена хижа, която ние използвахме, когато бяхме с Учителя при първото Муса-ленско езеро.
По-късно бе построена 1928/29 г.
каменната солидна хижа - Мусала.
На
Рила сме ходили младежите пеш от София до Чам Курия около 80 км с багаж
на
гърба, защото за билети за рейса нямахме пари.
Когато отивахме големи групи обикновено си опъвахме наши палатки, за да бъдем самостоятелно и далеч от обикновените туристи посещаващи хижите, макар че в тези години рядко някой отиваше
на
Мусала.
При хижата, до самото езеро бяха палатките, а наоколо имаше клекове и поляни.
На
по-голямата поляна, до рекичката, където се оттичаше рекичката беше разположена палатката
на
Учителя.
Но в най-старата хижа, онази дървената построена от Царя, макар и малка, там се разполагаха и се разопаковаха по-възрастните братя и сестри.
Така че с построяването
на
голямата каменна хижа ние използвахме старата дървена хижа и нашите палатки биваха опънати около езерото.
Но понеже ние вървяхме от долу
на
горе и така ги брояхме: 1,2,3.
Новата пътека сега е повторение
на
старата пътека, която вървеше от хижата до първото езеро след хижата.
Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя
на
две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев
на
слънцето.
Пристигахме
на
връх Мусала по тъмно.
После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева
на
слънцето, както и самият изгрев.
След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част
на
върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец
на
Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено".
При пристигането
на
връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече.
Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як.
Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон
на
Учителя да се пази от вятъра.
А
на
Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър.
Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза
на
гърбът Му и да се простуди.
Това правехме и ние - всички се преобличаха
на
заслона под същото платнище.
Тогава Той отиваше до „Трионите", заставаше обърнат
на
изток и чакахме изгрева.
Само онзи, който е присъствал
на
такъв изгрев може да има преживяване от това величие
на
Духа
на
природата.
Голям е този въпрос за нас и за вас.
Всеки си вади термоса от раницата и пие гореща вода налята още вечерта при големите огньове, където винаги чайниците задължително вряха.
Там имаше хубава полянка, беше
на
завет.
Та
на
полянката
на
„Окото" почивахме.
Там
на
горната полянка прекарвахме целият ден.
Изваждахме и под камъните скрити от нас дърва, с които запалвахме огньовете.
Някои от братята, обикновено младите излизахме предния ден и занасяхме
на
гърбът си дърва, укривахме ги, за да можем
на
следващия ден с тях да запалим огньове.
Това се правеше всеки път, когато се качвахме с Учителя
на
Мусала.
Организацията ни беше мълчалива, но точна и безотказна.
Тук Учителят си пълнеше термоса с вода от рекичката, която излизаше от „Окото" и после даваше
на
всички по една глътка да пийнат от термоса.
Имаше и се даваха формули, които се произнасяха преди да се глътне глътката вода, както и такива след като я преглъщахме.
После слизахме
на
дълбокото езеро, а това е третото езеро броено от горе.
Беседата „Малкия стрък" е държана до полянката при „Окото" и Учителят даде
на
всички по едно стръкче от цвете и си измихме лицата след това
на
ручея, който излизаше от езерото.
При хижа Мусала започва траверс по западния венец
на
Мусаленския циркус.
Този връх бе наречен от Учителя „Незнайния връх".
Той бе магнетичен връх и Учителят често се качваше
на
върхът му през онези години когато бяхме
на
палатки около езерото.
Спомням си веднъж две сестри - Мария Тодорова и сестра Маркова - французойката се качиха
на
„Незнайния връх".
Учителят им бе дал една задача.
Та този връх остава в дясно, когато се върви към подстъпите
на
връх Мусала.
А до връх Мусала изпитанието бе с особено значение и Учителят определяше точно деня, датата, часа и минутата, когато трябваше да тръгнем.
Така че нямаше случайни работи и неща, когато трябваше да се качим
на
Мусала.
Незабравими са тези дни за нас с Учителя.
А за вас също могат да бъдат незабравими ако минете след стъпките
на
Учителя.
Това е и целта
на
това описание.
ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ
НА
МУСАЛА
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата
на
екскурзия през месец февруари.
Бяха навалели големи снегове.
И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше.
Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак
на
Мусала.
Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения.
Пристигнахме
на
Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала.
Обаче снегът е тъй дълбок и така мъчно се ходи, че с големи усилия много мъчно се придвижвахме нагоре.
Сутринта като тръгнахме минахме покрай двореца в Царска Бистрица.
Пред двореца стои
на
пост войник с пушка.
Ние минахме и заминахме, само поздравихме войника с едно „добър ден".
Войникът вижда, че една група минава нагоре в планината и съобщава
на
царя.
Нито обущата, нито дрехите ни са както трябва, защото сме излезли с най-обикновено облекло в планината.
Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи.
Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме.
Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса.
До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване.
Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса.
Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше.
" Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер.
То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата.
Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда.
Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни.
А аз винаги нося брадва.
Без брадва не ходя в планината.
Натрупахме клони от клекове върху снега, за да можем да седнем и лежим.
Направихме за Учителя едно хубаво място покрито от клекове, като гнездо.
С каквито платна имахме заградихме така наоколо да не духа, като се засили огъня стана приятно.
Студът се засилва след залязване
на
слънцето.
Първата ни грижа бе да набавим главно сухи клекове.
Сечем или къртим клека, носим и натрупваме дърва.
Натрупахме много сухи дърва.
Затоплихме се в тази зимна нощ така, като че ли бяхме в стая.
Прекарахме цялата нощ в най-добро разположение и при всички удобства.
Никой не усети студ, а някои подремнаха.
След като бяхме направили от клонки хубаво гнездо
на
Учителя Той седна върху него и така прекара цялата нощ.
Сутринта станахме рано.
Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора.
Напред върви човек с калпак.
Като се приближиха към нас гледаме цар Борис III с неговите хора.
Дойде при нас.
Като ни видя, смая се, че ние сме се разположили, огънят гори, чайниците врат и ние сме в най-добро разположение.
Тогаз се разбра, че са му докладвали, като сме минали покрай двореца и понеже не сме се върнали до вечерта, то той помислил, че сме закъсали е снеговете.
Но като видя как сме се разположили той върна конете назад, а той остана с двама придружители.
Размени някоя дума с Учителя и повечето разговори бяха с нас, понеже сестрите непрекъснато го разпитваха.
Ние имахме възможност да видим за първи път царя непосредствено до нас и да разговаряме като с обикновен човек.
Царят бе до нас, а ние бяхме в присъствието
на
Учителя.
Размениха с царя по няколко обикновени думи
на
учтивост.
Разговорите бяха повече между сестрите и царя, които го запитваха за най-обикновени неща, при което той се учудваше
на
въпросите им, но им отговаряше.
Нямаше неуки и прости хора между нас.
Според мен това бе единствената среща
на
цар Борис III с Учителя.
Повече те не се срещнаха
на
физическото поле.
В това съм напълно сигурен и точен.
А разговорът бе
на
общи теми за времето, за планината, за чая, за туризма и т. н.
След това царят и придружаващите го войници с конете тръгнаха нагоре към Мусала.
След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу
на
Чам Курия, днешно Боровец.
Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега.
Това са елипсовидни решетки, които се слагат
на
краката и с тях не се потъва в снега.
Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала.
Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия.
Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града.
Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г.
Може би ще срещнете разни писания за срещи
на
царя с Учителя.
А това бе тежката карма
на
Кобургите, за тях Учителят нямаше добро мнение.
Когато царят трябваше да замине за Берлин за среща с Хитлер, за да му бъде искано включване
на
България във войната
на
Източния фронт за изпращане
на
български войски да се бият срещу Русия, то Учителят бе казал: „Царицата не трябва да напуща кошера, когато кошера не се рои.
А когато кошера се рои царицата пак остава в кошера, а онези, които напущат кошера и създават нов рояк, то те си създават сами царица." Ето едно изказване,
на
което може да се умува столетия наред, като се сравнява с историческите събития по това време.
Не послушаха съвета
на
Учителя.
Царят напусна кошера, замина за Германия, върна се оттам и след няколко дни царят почина.
На
Изгрева имаше пчелин с 20-30 кошера.
Ние знаехме, че когато царицата напусне кошера си, то тя загива.
Така стана и в този случай.
На
деня
на
смъртта му, Учителят държа една беседа и спомена за цар Борис, че той в Невидимия
свят
е тръгнал по Пътя
на
Любовта, че той там е простил
на
всички свои врагове и е тръгнал по един нов път.
Така че ние научихме много неща в тази Школа.
Видяхме събития
на
човеци, царе, папи, патриарси и видяхме как велики империи се сгромолясваха.
При този камък през следващите години винаги спирахме.
Припомняхме си нашето преживяване край него.
Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока.
Винаги имаш вода под ръка.
Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него.
Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали
на
разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка.
ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
Има голямо разминаване с годината.
Но най-вероятната дата първи ден
на
екскурзията е 26 февруари.
Една малка група, която се беше излъчила от специалния (младежкия) клас.Групата се състоеше от 16 сестри и братя и имаше своите занимания в неделя сутринта преди беседата
на
Учителя в 10 часа.
Решихме един ден да изпитаме своите сили и през месец февруари, снежен и студен, да отидем
на
Мусала.Слънчев беше този февруарски ден.
Но ние се качихме
на
автобуса и потеглихме.
Имаме екип като за Витоша, а отиваме
на
Рила,
на
Мусала.Учителя прие нашето предложение и нашите сърца затупкаха от радост.
Въртят се колелетата
на
автобуса, той шуми, плъзга се по снежното шосе, а ние със стоплени сърца гледаме към заснеженото поле и планините отвъд и се радваме.
Защото знаем, че каквото и да се случи, все ще бъде хубаво, както е хубаво пътуването ни сега през полето.Рила, Мусала!
цар Борис III беше отишъл в двореца си в подножието
на
Рила и по този случай шосето, по което вървяхме, беше идеално изчистено.Ние вървяхме смело, радостно, неподозирайки каква е дълобочината
на
снега отстрани.
На
един пост стражарят ни спря: „Не може - каза - да отидете по-нагоре, защото пътят е запазен".Разбрахме защо пътят е запазен и телефонирахме в двореца за разрешение.
Негово Величество веднага разреши, щом разбра, че Учителя пътува с група ученици.
И когато минавахме покрай двореца, видяхме
на
балкона хора, които ни гледаха.Ние отминахме изчистеното шосе, поехме нагоре пътя през боровата гора и потънахме в сняг, висок до метър.
Тогава братята започнаха да се редуват: върви известно време един брат отпред и прави път, измори се, отстъпи
на
втори, после вторият се смени с трети и т.
н.А ние, сестрите, вървим след тях, една след друга в техните стъпки.
И Учителя между нас.Дълго време вървяхме така.
После високата борова гора започна да отстъпва
на
клека.
Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката.
По-нагоре пътят се провира между клек.
Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон.
Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън.
Край този голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква.
Дали беше 3° под нулата или 3° над нулата, това нямаше никакво значение за нас.
Беше ни топло, защото присъствието
на
Учителя ни стопляше по-силно от всичко.Попяхме си, поговорихме си, пихме чай и си сварихме топли картошки.
Обикновено той режеше картошките
на
колела, по време
на
екскурзии, разбира се.
Посоляваше резенчето, слагаше му малко чер пипер и така го предлагаше
на
случаен присъствуващ
на
неговата трапеза.
Незабравимо по вкус остана онова парченце, което получих през тази вечер
на
Рила.
На
сутринта, разположени около огъня като в най-луксозната страноприемница, ние пеехме и благодаряхме за необикновените и неповторими преживявания тук, когато внезапно се чу шум от коне.
Някой каза: „Негово Величество".И наистина Негово Величество с няколко млади офицери и с 8 коня приближиха при нас и спряха.
И всички бяха много изненадани, че ни намират сред снеговете в такъв бодър и повишен дух.
А те водеха 8 коня, защото знаеха, че ние бяхме 16 души.
Вероятно ги бяха взели, за да ни окажат помощ, защото всички се били обезпокоили за нас освен ние самите, защото бяхме с Учителя.Негово Величество дойде при нас, ръкува се първо с Учителя, после е всеки от нас.
Със специфичната негова естественост и любезност царят се осведоми за нашето състояние, като междувременно използува отдалия му се случай да се изкаже пред Учителя като пред баща:- Вие сте свободни, а аз!
Каза по дума
на
някои сестри и братя и така естествено прегазваше снега и задаваше своите въпроси, щото аз се учудвах постоянно и си помислих: „Да, това е цар."Учителя, от своя страна, се осведоми за техния маршрут и като разбра, че и те отиват
на
върха, каза да върнат конете.Конете бяха върнати, а младите хора продължиха пътя нагоре, защото те бяха екипирани добре и имаха
на
краката си котки.Ние се порадвахме
на
хубавия ден,
на
слънцето и
на
всичко и се върнахме да пренощуваме в Чамкория.И там беше хубаво.
Топлата печка в хотела, топлите легла при този голям сняг отвън бяха великолепни.Защото, пак повтарям, ние бяхме с Учителя.
На
следния ден една луксозна кола ни върна в София малко преди школната лекция в 7,30 часа вечерта.
Учителя говори с голяма любов пред учениците, които го бяха чакали.Една малка случка ми направи голямо впечатление в този ден.
Когато слязохме от автобуса, брат Борис плати
на
шофьора и повдигна леко плика, в който бяха парите.
Дадохме само за път, защото според нашата програма нямаше къде да ни трябват.
А платихме за хотел и за други непредвидени неща и въпреки това парите пак така точно ни стигнаха.Това е счетоводство.
Това е велико божествено счетоводство.Да бъдеш с Учителя, значи да бъдеш свободен.
И в планината, и в гората при сняг повече от метър.
Свободен навсякъде, защото знаеш, че няма да ти се случи нищо: няма да се простудиш, няма да останеш гладен, няма да закъснееш.Велики Учителю!
Велико е твоето знание!
в него вдъхнах от живота
Истина, какво е Свобода.
пред Витоша издигнат в полето -
от София
на
юг.
най-топлия и най-уютен,
що е туй Любов
на
брат!
Летопис
на
изгрева - Том 1
Спомени
на
Теофана Савова
8.
Писмо от Учителя до Георги Куртев, София
, 30.03.1925 г.
Грешките
на
другите са добри уроци.
В правия път
на
посвещението, потребни са: Невинност, кротост, търпение и чистота.
Така само се преодоляват ония вътрешни сплетни
на
духовния живот.
С пълна Любов
на
разумност, с Истинска Мъдрост
на
възмъжалост, с Истина и свобода
на
Духа да се върши волята Божия.
Пази
душата
си чиста всякога.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
9.
Писмо от Учителя до учениците на В. Б. Б. (архив на Минчо Сотиров), София
, 31.03.1925 г.
(написано под диктовка)
(получено по Жеко Панайотов
на
2 април 1925, четвъртък, Бургас)
До учениците
на
В.
Извора, който извира, назад се не връща.
Любовта оживява, Мъдростта въздига, а Истината възкресява.
Доброта, Истина, Красота - това е Любовта.
Продиктувано от оригинала, адресиран до ръководителя и донесен от София от бр.
Жеко Панайотов,
на
2 Април, четвъртък 925 год.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
10.
Писмо от Учителя до Стефан Тошев, София
, 8.04.1925 г.
Вий в провинцията се развивате, както колониите
на
някоя велика държава.
Той представлява донякъде духа
на
българите.
Даже и в духовните хора понякой път се зараждат най-оригиналните идеи.
Там гдето има някое отклонение от правилата
на
тия велики закони
на
същества във възходяща степен, които правят някои малки пертурбации.
Надявам се да успявате.
Човек трябва да е готов да се жертва за Бога всякога и с оная вътрешна пълнота.
Само онзи, който това разбира, може да се повдига и да бъде благоугоден
на
небето.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
11.
Писмо от Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 15.04.1925 г.
Светлината носи винаги нещо отрадно за
душата
.
Тя внася топлина в живота и му придава особена мекота.
Зная, ти се трудиш да ходиш денем, за да не се спъваш.
Толкова очила, колкото Бог е положил в очите
на
душата
те са достатъчни.
Ходи с крилата
на
Мъдростта.
Дишай чистия въздух
на
Истината и винаги ще бъдеш свободен.
В грешките
на
хората много не се чопли.
Ново направи, ново извади от хранилището
на
живота.
Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.
Затова: Люби Бога, Мъдростта, Истината.
Това е за тебе Иване
на
Старая Завет и за Юрданка реката за Ханаанската земя.
Ходете в постоянна виделина, в която царува постоянна правда и Мир.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
12.
Учителя в разговор с ученици на Изгрева предвижда атентата в църквата „Св. Неделя“, 1925 г.
, 16.04.1925 г.
Учителя в разговор с ученици
на
Изгрева предвижда
На
16 април, сутринта, след прочитане
на
стихове от Библията - "Плач Йеремиев", Учителя казва: „Това идва сега!
“ Петър Дънов е видял не само атентатът в църквата "Св.Неделя", но и настъпилата ситуация след него в страната.
Разговорът е записан в спомените
на
Боян Боев:
Спомен
на
Боян Боев: Плач Йеремиев
Спомен
на
Боян Боев
На
16 април 1925 г., както обикновено, дойдохме
на
Изгрева с Учителя, за да посрещнем слънчевия изгрев.
След това останахме пет-шест души, седнахме
на
тревата и Учителя разгърна Библията.
Той прочете някои стихове от книгата „Плач Иеремиев“, които говорят за страданията, идващи над Ерусалим – разорение, опустошение, разрушение.
“ Ние не разбрахме смисъла
на
тези думи, обаче в същия ден, в 16 ч.
стана атентатът в катедралната църква „Св.
Неделя“, която беше пълна с народ.
Акордиране
на
човешката душа - т. 1
13.
Атентатът в катедралната църква „Света Неделя“ – история и факти
, 16.04.1925 г.
Атентатът в катедралната църква
Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята
на
България, а по това време и в света.
Извършен е
на
16 април 1925 г., 16 ч.
Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер
на
14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит.
Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница
на
една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” в София, извършен
на
16 април 1925 година.
Погребението
на
депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III.
Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът
на
атентаторите – да бъдат събрани
на
едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати.
Затова по-рано казахме, че трагедията започва още
на
14 април.
Въпросите, които веднага изникват
на
преден план, са: кои са организаторите
на
атентата и как са допуснати да поставят взривоопасни вещества в свещения храм?
Както всички знаем, в първите две десетилетия
на
ХХ век голяма сила набират крайните течения в политиката.
Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни сред обществото.
Макар да предлагат много социални реформи, единственото, до което водят е напрежение в държавите.
Последователи
на
подобни идеологии съществуват и в България.
През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) организира въстание, което е потушено по кървав начин.
Следващата стъпка
на
Военната организация
на
същата партия (БКП) е именно атентатът в храма “Света Неделя”.
Смелостта и готовността за действията
на
атентаторите идва от връзката им с Коминтерна, който вече разполага с властта в Русия.
Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски.
Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение
на
когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества.
“И сега, след 30 години, виждам пред мен образа
на
този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна
на
попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед
на
орел лешояд в човешки образ.”
Същият
на
16 април 1925 година около 15ч.
и 20 минути се качва
на
тавана, почуква
на
вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак.
Главният купол
на
църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора.
Всички хора бяха загубили присъствие
на
духа, бягаха
на
всички посоки и викаха.”
14.
Писмо от Учителя до Георги Куртев, София
, 16.04.1925 г.
„ Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего
на
небесата. “
Само така се добива онова постоянно състояние с Утешителя Дух
святи
, който носи Постоянно Божиите блага за
душата
.
Бог
на
всичката пълнота ще даде Духа си
на
всички, които го търсят, които вярват и го възлюбват.
Поздрав
на
всички ученици.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
15.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 21.05.1925 г.
Любезна Елена,
Съобщенията с другия
свят
е дяло Благородно.
То е само за души възвишени, просветени, въздигнати, пълни с Любов, Мъдрост и Истина.
Духовната ти опитност е добра.
Учи се, внимавай, изпълвай се с Дух
Святи
.
Върви по пътя славно и неуморно и Бог
на
Мира ще извърши своето велико дяло.
Пътя е Мъдрост, Истината е целта.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17
Едно от пътуванията ми в другия
свят
16.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 25.05.1925 г.
Любезна Елена,
Всяко нещо
на
своето време.
Живота се нуждае от Любов, Умът от светлина, Волята от Сила.
Служението
на
Бога, от послушание.
Да живее человек това е най-голямото изкуство.
Да мисли, това е най-голямото творчество, а да се стреми към Истината, това е осмисляние
на
всичко.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17
17.
Учителя дава песента 'Вехади'
, 17.06.1925 г.
Дадена
на
17 юни 1925 г.
, Общ окултен клас, IV година, 28-а лекция, "Успоредните линии".
Думата Вехади означава започване
на
определена работа.
Мотивът е малък пасаж от една свещена песен.
Думата Вехади значи започване
на
една работа.
Всяка работа трябва да започваме с най-благородни подтици.
Мотивът,
на
който пеем тази дума, е източен.
Думата Вехади представлява много малък пасаж от една свещена песен.
Като пеете, вие трябва да се стремите към чистота
на
тоновете.
Доброта, Истина, красота – това е Любовта.
Текст
на
песента:
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
18.
Упражнение от Учителя, дадено на 5 юли
, 5.07.1925 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Прѣходни състояния
на
съзнанието",5 юли 1925 г., Младежки Окултен Клас, София.
Движение
на
ръцете нагоре, после – надолу, след това – в кръг.
При тия движения ще произнасяте бавно следното изречение: Доброта и смирение всичко решават в света.
След това бавно се изнасят напред и после се спускат надолу.
19.
Учителя присъства на третия младежки събор - 5 юли
, 5.07.1925 г.
Учителя присъства
на
третия младежки събор - 5 юли
За този събор може да се прочете в спомените
на
Наталия Чакова:
НА
МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ
Спомен
на
Наталия Чакова
За първи път присъствувах
на
младежки събор.
Салонът
на
ул.
„Оборище" 14 - чист, бял, светнал е препълнен.
Мнозина стоим прави до стената.
До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво момиче, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети.
Шепнем си, споделяме си с нея, току-що запознали се.
Впоследствие станахме добри приятелки.
Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост.
Не само пеенето под диригентството
на
брат Кирил Икономов ми се стори ангелско, но и самите те - хористите, сякаш бяха неземни същества.
Излъчваше златиста светлина.
Кой каквото ще да казва, но тогава аз виждах Неговата огромна златиста аура.
Виждах, че и сестрите и братята излъчваха една бледо небесна светлина.
Преминаха като дъх трите вълшебни дни
на
събора.
Мъдри, нечувани слова
на
Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа
на
новото.
72.
НА
МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ
Приказката започна още от приготовленията, от пътуването, от посрещането
на
гарата и т.н.... продължи през събора... и -
на
Мусала - първи път
на
Мусала!
В онези дни след войната - Европейската война, когато животът още не беше тръгнал в релсите си, младежите се лутаха да намерят някакъв идеал и смисъл в живота в социализма, анархизма, толстоизма, теософията и т.н.
и не намираха нищо повече от всекидневието.
Аз бях намерила вече своя идеал.
Аз бях започнала да възлизам по някаква стълбица - сякаш, че музикална стълбица.
Всяко по-горно стьпалце откриваше по-широки и по-светли хоризонти пред замаяния ми поглед,
на
всяко по-горно стьпалце зазвучаваха по-прекрасни и по-прекрасни мелодии.
Приготвихме се, изпратиха ни
на
гарата
на
Стара Загора по-възрастните сестри и братя, които съжаляваха, че не са млади, за да присъствуват и те
на
събора, но се пак бяха радостни, че ние отиваме и ще им донесем нещо от там.
Първа между тях беше моята обична кака Райна - сестра Райна Каназирева.
Как ми се искаше да прегърна целия
свят
.
Кой направи това с мене?
Присъединиха се към нас братя и сестри от съседните купета от други градове.
Тогава се запознах със сестра Сийка Костова.
На
гарата.
Аз не знаех, че
на
гарата в София ще ни чакат посрещачи.
Гръмна „Братство, единство".
За първи път присъствувах
на
младежки събор.
Салонът
на
ул.
„Оборище" 14 - чист, бял, светнал е препълнен.
Мнозина стоим прави до стената.
До мене е сестра Мария Тодорова, също ангелски красиво момиче, с бяла рокля, лека, ефирна, сякаш още малко и ще излети.
Шепнем си, споделяме си с нея, току-що запознали се.
Впоследствие станахме добри приятелки.
Тя ме спечели с нейната нежност, отзивчивост и гостоприемство, с нейната искреност и естественост.
Не само пеенето под диригентството
на
брат Кирил Икономов ми се стори ангелско, но и самите те - хористите, сякаш бяха неземни същества.
Излъчваше златиста светлина.
Кой каквото ще да казва, но тогава аз виждах Неговата огромна златиста аура.
Виждах, че и сестрите и братята излъчваха една бледо небесна светлина.
Преминаха като дъх трите вълшебни дни
на
събора.
Мъдри, нечувани слова
на
Учителя, реферати от братя и сестри, разисквания в духа
на
новото.
Да. Преминаха като дъх трите незабравими дни
на
първия за мене младежки събор и една сутрин в 4 часа натоварени
на
камиони поехме пътя за Мусала.
72.
НА
МЛАДЕЖКИ СЪБОР В СОФИЯ
Спомен
на
Наталия Чакова
20.
Беседа изнесена от Учителя на третия младежки събор - 5 юли
, 5.07.1925 г.
Беседа изнесена от Учителя
на
третия младежки събор - 5 юли
21.
Учителя присъства на третия младежки събор - 6 юли, Беседи
, 6.07.1925 г.
Учителя присъства
на
третия младежки събор - 5 юли
Вътрешна връзка, 6 юли 1925 г. (Учителя)
К. Паскалев - Основни въпроси
на
ученичеството, 6 юли 1925 г.
Кузманов - Окултното ученичество в нашето време, 6 юли 1925 г.
22.
Учителя присъства на третия младежки събор - 7 юли, Беседи
, 7.07.1925 г.
Учителя присъства
на
третия младежки събор - 5 юли
Двадесет правила от Учителя към ученика, 7 юли 1925 г.Методът
на
светлината, 7 юли 1925 г.Дванадесет положения – съпоставяния върху разбиранията и живота
на
ученика, 7 юли 1925 г.
23.
Учителя присъства на закриването на третия младежки събор - 8 юли
, 8.07.1925 г.
Учителя присъства
на
закриването
на
третия младежки събор - 8 юли
Няма засега намерени спомени и записки конкретно за това събитие.
24.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с ученици.
След третия младежки събор, част от участниците заедно с Учителя отиват
на
екскурзия до Рила - Мусала.
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева и Ангел Вълков.
При Вълков има леко объркване
на
датите, но екскурзията е ясно описана.
1. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]Спомени
на
Олга Славчева
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория!
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого
на
воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава
на
описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания
на
разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -
Свята
Рила.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир
на
живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата
на
Рила и Рилските кристални езера.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна
на
живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента
на
водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия
свят
- те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност
на
изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
Едни от тях са тъй малки, прилични
на
неголям орех.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната
на
гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента
на
славея.
Той и тук си е цар
на
песнопевците.
Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност
на
всепризнатия певец.Ето го и кълвачът.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича
на
някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича
на
редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат.
Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът
на
природата там, където тя е заета със срутването
на
някой пласт, пукването
на
някоя скала, поникването
на
ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец.
Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат
на
природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
Те приличат
на
красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка.
Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления
на
Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове
на
Рила, получила чрез Мусалла първенство
на
Балканите.
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска.
Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание.
Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици
на
Учителя - чада
на
Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал
на
кръста си ален пояс деветолактен!
А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
Като че ли във всички тях е Единния Дух
на
Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища
на
свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро.
Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива.
Тишина и покой.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.
На
другия ден картината е съвсем друга.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух
на
света.
Повечето си оставаме отвън
на
дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ.
Тогава потегляме нагоре.
На
всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше
на
грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
От време
на
време се чува отсечено: „Почивка!
Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме
на
някоя голяма празнична илюминация.
Като че ли нещо сладко ти шепне в
душата
: „Не бой се!
Тъмно облечения пред мен изведнаж се натрупа със сняг.
Я чакай да пипна!
Небето непрекъснато гърми, трещи, облива ни в зигзаговидни вълни; косата сякаш в ужас се изправя...- Я гледай!
На
края
на
всеки пръст блещи електрическа искра.
- Ти пък имаш
на
косите си, казва ми тя, а не вижда, че и нейните над челото очертават звезден ореол.
Електрически искри - сякаш капки златна роса по косите, по свивките
на
ръцете, по края
на
пръстите.Каква красота!
Какво небивало чудо
на
природата!
Не, не, това не е недоволство
на
Бога към нас, щом Той ни дава да видим тая чудна картина и да надникнем малко от неизброимите му тайни.Нима ако иска Той да ни накаже, не би ни хвърлил в бездната, що тук от ляво и дясно е зинала пред нас.
Не, не, само напред!
Че щом Учителя е с нас, може ли да има нещо страшно!
Той познава природните закони и винаги, когато нещо не е по силите ни, пазил ни е като зеницата
на
окото си.Но още едно чудо!
Я слушайте - предава се от човек
на
човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по гърба в миг застава.
Музика, не подаваща се
на
описание - Божествен хор, като мощна вълна се издигна от ляво - най-шеметната пропаст и достига до слуха едновременно
на
повече от 200 души.
Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите
на
Рила не може да му се намери подходящ израз.
Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди
на
природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки.
Ние знаем, че това е само декорация
на
природата, за да стане това, което ей сега още като че ли доехтява до нас.Студ.
Като че ли е то е трон
на
Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии.
Като че тук е сцената
на
ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът!
След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла.
Зората скрива от нас прелестния си лик.
Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната.
Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш?
Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето
на
Бога!
Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов!
Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне.
И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
Знаете ли?
Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а
на
душата
леко, леко!
Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня.
Пред очите ми е само този огнен дъжд
на
развълнуваното небе и дивната музика
на
нощта.
Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих
на
благото видение ще ми се усмихне.
Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори
на
Бели и Черни Искър.
Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове.
Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта
на
Твореца.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене
на
дрехи покрай големите огнища.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете
на
множеството електрични искри, и няма да чуе песента
на
скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят.
Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки
на
спокойните дълбоки езера.
На
другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Той говори, че до сега сме служили само
на
себе си и
на
ближните си (ближен - това е любовта
на
майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега -
на
Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим
душата
си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените
на
нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата
на
словото Му?
Напразно!
Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента
на
Рила.Времето се оправи.
Обядвахме
на
зелената морава.
Там
на
„Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях.
Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни.
Потегляме под блясъка
на
чудесно слънце.
В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб.
Събират се край нас самоковци.
Тъй както сме
на
колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи
душата
трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата.
Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди.
През останалите километри песните ни не млъкват.
сме
на
Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
Не е казано за големите 3 огнища
на
Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”.
Там всеки един от нас получи от ръката
на
Учителя по едно стръкче тревица.
Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”
На
Изгрев ни чакаше приятна изненада.
На
две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка.
Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме
на
трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва.
Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка.
Спомени
на
Олга Славчева
не е точна тъй като началото
на
младежкия събор през 1925 г.
е
на
5 юли.
Казвам се Ангел Вълков Михалев и съм роден
на
14.XI.1899 г.
На
Изгрева дойдох
на
Младежкия събор
на
12.VII.1925 г., а окончателно дойдох
на
Изгрева 1928 г.
Бях поканен
на
Младежкия събор състоял се
на
12.VII.1925 г.
в София, след което направихме екскурзия до Мусала.
Първият ден пътувахме, втория ден се изкачихме
на
върха, след което се върнахме долу при езерата да преспим.
На
третия ден се изкачихме пак
на
върха и от там продължихме зад Мусала и слязохме в Маричините езера.
Този циркус Учителят го нарече „Олтаря“.
Там пренощувахме и
на
другия ден аз и една група се отправихме за домовете си.
Същата година -1925
на
19.август (Преображение) имаше общ събор в Търново.
Съборът беше определен да стане
на
запад от града, където имаше една вила
на
наш брат с голямо дворно място - цяла нива.
Ние пристигнахме един-два дена по-рано и всички съборяни си направихме импровизирани палатки от черги, платнища, кой каквото си е донесъл от къщи.
Величествена гледка представляваше съборът.
Сутрин рано в зори всички бяхме
на
крака.
Сестрите в бели забрадки
на
една страна, а братята до тях
на
друга страна и всички изпълнявахме задружно гимнастики, които Учителят беше дал.
По такъв начин всички братя и сестри имаха възможност да общуват и да се опознават.
Учителят държеше по две беседи
на
ден.
Всички бяхме ентусиазирани и душите ни като че ли се къпеха в някаква духовна баня.
Съборът трая около десетина дена и всички си отидоха обновени и възродени.
25.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с ученици.
След третия младежки събор, част от участниците заедно с Учителя отиват
на
екскурзия до Рила - Мусала.
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева:
1. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]Спомени
на
Олга Славчева
На
другия ден картината е съвсем друга.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух
на
света.
Повечето си оставаме отвън
на
дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ.
Тогава потегляме нагоре.
На
всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше
на
грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория!
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого
на
воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава
на
описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания
на
разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -
Свята
Рила.
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир
на
живота, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.Приятна хладина пълни въздуха и го освежава.
Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата
на
Рила и Рилските кристални езера.
Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна
на
живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои.
Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път.
Това е песента
на
водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия
свят
- те всички са влюбени в слънцето.
А то само чака удобен случай да провре през клони блестящите си лъчи, като със златна целувка осветлява гладката повърхност
на
изворния песнопевец.Мънички непознати птиченца тихо чуруликат, сякаш не искат да нарушат планинската тишина.
Едни от тях са тъй малки, прилични
на
неголям орех.
Перата им са най-различни; като вземеш от сиво пепелява коприна, жълто кафява, или пък разновидни украси с бяло и черно кадифе, с бодната
на
гърба или гърдичките червена панделка, или пък злато зелена с металичен блясък шарка по крилцата, които се сливат в тъмно синьо.Привечер се чува ясно песента
на
славея.
Той и тук си е цар
на
песнопевците.
Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност
на
всепризнатия певец.Ето го и кълвачът.
Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича
на
някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича
на
редник от пехотата...Какви прекрасни цветя!
От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена.
Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат.
Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът
на
природата там, където тя е заета със срутването
на
някой пласт, пукването
на
някоя скала, поникването
на
ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец.
Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат
на
природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
Те приличат
на
красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка.
Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления
на
Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове
на
Рила, получила чрез Мусалла първенство
на
Балканите.
Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска.
Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание.
Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици
на
Учителя - чада
на
Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал
на
кръста си ален пояс деветолактен!
А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой.
Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
Като че ли във всички тях е Единния Дух
на
Доброто, който Учителя разпали у нас, поставен в началото още от Предвечния.Път.
Оставяме зад себе си чаровните горски хранилища
на
свежест и красота, и вървим към голите чукари, тук-таме украсени от бодлива смрика.Ето го първото езеро.
Тук има недовършена хижа, още грозна и неприветлива.
Тишина и покой.
Тайнствен пред нас се издига Мусалла измежду другите върхове, като че опрял лъка си по звездните струни.
Дрехата му е набраздена със сребърни дируги, [деруга (дируга) - бразда, линия] което показва, че при него е още студено и мразовито.
На
другия ден картината е съвсем друга.
Хижата пращи от хора, които един до друг дишат най-разваления въздух
на
света.
Повечето си оставаме отвън
на
дъжда заедно с Учителя под изобилната водна баня и гъста мъгла.
Привечер почна да се разведрява, така до среднощ.
Тогава потегляме нагоре.
На
всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче.
Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше
на
грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват.
Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ.
Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
От време
на
време се чува отсечено: „Почивка!
Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме
на
някоя голяма празнична илюминация.
Като че ли нещо сладко ти шепне в
душата
: „Не бой се!
Тъмно облечения пред мен изведнаж се натрупа със сняг.
Я чакай да пипна!
Небето непрекъснато гърми, трещи, облива ни в зигзаговидни вълни; косата сякаш в ужас се изправя...- Я гледай!
На
края
на
всеки пръст блещи електрическа искра.
- Ти пък имаш
на
косите си, казва ми тя, а не вижда, че и нейните над челото очертават звезден ореол.
Електрически искри - сякаш капки златна роса по косите, по свивките
на
ръцете, по края
на
пръстите.Каква красота!
Какво небивало чудо
на
природата!
Не, не, това не е недоволство
на
Бога към нас, щом Той ни дава да видим тая чудна картина и да надникнем малко от неизброимите му тайни.Нима ако иска Той да ни накаже, не би ни хвърлил в бездната, що тук от ляво и дясно е зинала пред нас.
Не, не, само напред!
Че щом Учителя е с нас, може ли да има нещо страшно!
Той познава природните закони и винаги, когато нещо не е по силите ни, пазил ни е като зеницата
на
окото си.Но още едно чудо!
Я слушайте - предава се от човек
на
човека и голямото влечуго със светещите електрически лампи по гърба в миг застава.
Музика, не подаваща се
на
описание - Божествен хор, като мощна вълна се издигна от ляво - най-шеметната пропаст и достига до слуха едновременно
на
повече от 200 души.
Употребявам познатата ми дума „музика” и „хор”, но това което чуваме да се издига от скалите
на
Рила не може да му се намери подходящ израз.
Тази дивна симфония тече към нас като могъща водна струя, извираща от божествените гърди
на
природата, тука най-чисти и светли, далеч от прашните човешки стъпки.
Ние знаем, че това е само декорация
на
природата, за да стане това, което ей сега още като че ли доехтява до нас.Студ.
Като че ли е то е трон
на
Чистия планинския Дух, който дирижира от тук природните стихии.
Като че тук е сцената
на
ония, които излъчиха към нас божествени гласове.Върхът!
След 4 часово бавно пътуване в мрачната нощ, изобилно кръщавани с вода и огън, ето ни върху Мусалла.
Зората скрива от нас прелестния си лик.
Далече в долината светкавици продължават да се леят и гърмотевици да трещят... Целта е достигната.
Шепнем благодарствена молитва...- Кажи сега, сърце, какво имаш?
Кажи тъгите си тук в това чисто светилище - пред лицето
на
Бога!
Лицето Му изглежда смръщено, но знай, че той е строг и справедлив, Той е вечна Любов!
Кажи пред Него спотаената си жал, изнеси му мъчната си задача и Той ще ти помогне.
И тихо шепнат устните „тайна молитва”, като че ли дошли само за това...- А сега къде отивате, вие добри души?
Знаете ли колко още нова скръб ви чака?
Знаете ли?
Като че ли с всекиго от нас слиза от тук по един ангел и ни повежда обратно, но обновени, насърчени и пълни с мощна сила за това което ни очаква „там”.Тялото вкочанено - нозете едвам се мърдат, а
на
душата
леко, леко!
Изведнъж почувствувах, че съм нищо, че нищо не зная, нищо нямам, нищо не помня.
Пред очите ми е само този огнен дъжд
на
развълнуваното небе и дивната музика
на
нощта.
Само надничам към Маришките езера, където ме носи чуден блян... Светая светих
на
благото видение ще ми се усмихне.
Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори
на
Бели и Черни Искър.
Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове.
Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта
на
Твореца.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле почивка, чай, сушене
на
дрехи покрай големите огнища.
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем.
Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете
на
множеството електрични искри, и няма да чуе песента
на
скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят.
Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки
на
спокойните дълбоки езера.
На
другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот.
Той говори, че до сега сме служили само
на
себе си и
на
ближните си (ближен - това е любовта
на
майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата).
От сега -
на
Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим
душата
си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените
на
нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата
на
словото Му?
Напразно!
Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента
на
Рила.Времето се оправи.
Обядвахме
на
зелената морава.
Там
на
„Песъко” дордето чакаме да пристигнат колите ни, пеем песни, декларираме стихове, хуморески -смях.
Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни.
Потегляме под блясъка
на
чудесно слънце.
В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб.
Събират се край нас самоковци.
Тъй както сме
на
колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи
душата
трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление.
Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата.
Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди.
През останалите километри песните ни не млъкват.
сме
на
Орловия мост, като си казваме сърдечно и радостно: Довиждане!
Не е казано за големите 3 огнища
на
Изгрев.Беседата се озаглави: „Малкият стрък”.
Там всеки един от нас получи от ръката
на
Учителя по едно стръкче тревица.
Той ни раздава тревицата, говори ни за „Малкия стрък.”
На
Изгрев ни чакаше приятна изненада.
На
две-три места гореше буен огън от цели метрови дъбици - широка грейка.
Сестрите ни чакаха с изобилна сварена супа от картофи с магданоз, чер пипер и лимонови парчета.След малко се явяваме
на
трапезата измити, вчесани, сухо преоблечени - всички със светнали лица и нескривана радост.
Учителят е между нас - споделя скромната трапеза и тихо, и сякаш отдалече ни се радва.
Никой нищо не пострада от четиридневната Рилска поливалка.
Спомени
на
Олга Славчева
26.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с ученици.
След третия младежки събор, част от участниците заедно с Учителя отиват
на
екскурзия до Рила - Мусала.
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева:
1. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]Спомени
на
Олга Славчева
Отново се спущаме към дивните Мусаленски езера - извори
на
Бели и Черни Искър.
Назъбените скали безспирно се оглеждат в тях и всякога се питат где изчезна прежната им хубост, когато Мусалла се издигаше пред самаго Бога, а самите те бяха обвити с величествени вековни гори.
Едно от двете: или Мусалла ще бъде много приветлив, или ще излее над нас поройни дъждове, придружени със светкавици и гърмотевици.Картината подир се сменя, а заедно с това, сякаш и въздухът ни здрависва със степенувана свежест.
Най-хубавото е вече, разбира се, към Рила.Кой ти гледа Самоков, кой ти гледа Чам Кория!
Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого
на
воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща.Ненагледна хубост, що не се подава
на
описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание.
НАГОРЕ