НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
35
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
35
:
1000
резултата в
10
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
След години се създали условия и книжката била отпечатана.
2. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ
НА
УЧИТЕЛЯ,
Спомен
на
Св. Няголов
Родена в Цариброд.
При първата си среща с Учителя, тя е била
на
4 години.
Той е гостувал
на
семейството й след една сказка по френология.
Скоро след това семейството й се премества в София и майка й става редовна посетителка
на
беседите.
Като дете Савка Керемидчиева е била много любознателна.
Тя виждала с какъв интерес майка й приема изнасяното от Учителя знание, и веднъж, когато била вече 12 годишна отишла сама при Учителя.
“Учителю, вие сте дошли Учител
на
земята и аз искам да се уча при вас!
Учителят приел сериозно тази по детски изнесена молба.
Тогава Учителят й дал духовното име Аверуни, което тя запазила
свято
в
душата
си през целия си живот.
Савка Керемидчиева продължила да учи в училището, но посещавала и беседите
на
Учителя, където е учила духовното познание.
Във всичко, което е изучавала, тя се е задълбочавала и е търсила основата
на
нещата.
Понякога е изпадала в противоречия между мистичното и официалното знание.
Но Учителят е приемал въпросите й естествено и отговарял
на
всяко привидно противоречие с дълбоко обяснение.
Ученолюбието
на
Савка Керемидчиева по най-естествен начин я задържало около Учителя.
Времето прекарано близо до него е било за нея като живот край Източника
на
Живота.
От своя страна, Учителят често е предприемал опити с нея.
Съветвал я как да се държи с хората около себе си, как да приема тяхните отношения, дори как и какво да облича, защото нищо от външния живот
на
един окултен ученик не е без значение.
Ето нейната програма, в която влизат такива, именно, правила за добър живот, дадени от Учителя по нейно желание:МОЯТА ПРОГРАМА
измолена от Учителя
Съм
на
21 г.
- до 28-та си година:
3) Храна - най-необходима
4) Обноски - само естествени и искрени, ако такива не може да има, тогава по-добре настрана.
/Нишката се къса или преплита./ Ако някой наруши и влезе отляво помежду ни, да ида отдясно, отзад, отпред, ако и там не може, най-сетне отгоре, но връзката с Учителя винаги трябва да съществува.
7) Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл не се усмихвай - провери първо.
8) За пиене - само вода, никакви соди, лимонади и пр.
9) Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце.
12) Нищо мое да не давам
на
другиго /особено за обличане/.
На
23 годишна възраст по случай Петровден
на
Рила Савка Керемидчиева поднесла
на
Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи
на
Учителя към ученика”.
Това са отговорите
на
Учителя по зададени от нея въпроси.
За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата.
Обхванало я дълбоко отчаяние.
Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето
на
книжката.
Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността
на
окръжаващите.
След години се създали условия и книжката била отпечатана.
Малко хора са знаели истинската духовна работа, която е вършела Савка Керемидчиева, живеейки близо до Учителя.
А освен духовната работа тя му е помагала в бита също с любов и смиреност.
Когато Савка Керемидчиева завършила университета, Учителят й казал следното: “Сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си и ще направиш себепедагогика.”
По отношение вътрешния живот
на
Савка Керемидчиева Учителят е действал като велик психолог.
Той й е давал известни задачи и е наблюдавал нейните усилия да се справи с тях.
Помагал й е по много начини да създаде в себе си онези качества, които са необходими
на
всеки ученик в школата.
Слабостите са присъщи
на
човека, върху когото той трябва да работи.
Разумното и положителното е насърчавал и обработвал.
Савка Керемидчиева е живяла заедно с другите две стенографки - Елена Андреева и Паша Теодорова, в една дървена къща, наречена от Паша “парахода”, поради особената й форма.
Там е кипяла постоянна работа.
Това е била една отговорна работа, изискваща внимание и концентрация.
Стойността
на
тази работа не може да се оцени.
Тази дейност е била най-съществената, най-важната, и в нея Савка Керемидчиева е участвала с цялото си сърце.
Същевременно тя е продължавала по пътя
на
своето лично самоусъвършенстване, следвайки стриктно събетите
на
Учителя.
Ето някои от нейните бележки, водени във вид
на
дневник през годините:
Една задача предприемам за три дни:
3) Пълно търпение, широко хубаво обмисляне и правилно трансформиране
на
запалките /в нищо няма да намеря вина у У. У.
И съзнание
на
ученик./Всички са
на
екскурзия
на
Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./
Къщата
на
стенографките, наречена шеговито “парахода”
Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен.
(Написано от Учителя в тефтерчето
на
Савка)
Сега трябва да се образува една група да работи само чрез молитва за да се оправят работите. У.
Той винаги с готовност става нощя заради Бога.
След молитвата ще си прочета нещо и пак ще си легна. У.
ми каза
на
отиване: Доброто е винаги малко, а лошото е много дълго. У.
ми каза: Иди си сега с мир, само Божията любов носи радост за
душата
. У.
ми каза: Ти си цял барометър, щом си разположена и с Бога, времето е хубаво и обратно.
Това са души
на
Бога, аз ги обичам, а вие говорите лошо за тях.
С. казва
на
себе си: Дълбоко разбрах, не бива да говорим за никого лошо, това обижда У.
С три чаши вода: потопих ръката си в първата чаша и казах
на
ума си: да мисля положително и с чистота във всички отношения, без никакво съмнение и колебание, и изпих водата.
У. ми каза: Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината.
Всеки, който обръща поглед навътре към истинското себе наблиза в един мисловен
свят
, извор
на
едно дълбоко знание.
Веднъж попаднал в този
свят
, човек започва да вижда по особен начин света около себе си.
Своите мисли за живота, за мястото
на
човека в природата, и за онези тайнствени неща, които той изживява по необясним начин, Савка Керемидчиева е отразявала в свои кратки есета, някои от които са поместени в сп.
ПЪТЯТ
НА
ДУШАТА
Останала сама, изгубила всичко, изгнанна от всички, тя не е най-нещастна.
Една искрица има у тебе.
Ти съзнаваш себе си като душа, а нея - тази малка Искрица - наричаш Бог - и добиваш всичко.
Тя слезе от планината, дето първий небесен лъч я огря, дето тя остави своите нещастия и дето тя намери Бога.
Сега срещаш Човека, който носи високия идеал; съзнаваш себе си като ученик, а човекът, който носи великата Светлина
на
живота, наричаш свой Учител и тръгваш подире Му.
Сега ти живееш, ти се учиш, защото имаш Бога в
душата
си, имаш Учител
на
пътя си.
Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота.
Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя
на
познанието в себе си, и в пътя
на
Истината в живота.
Ще намериш Бога - там е домът ти; ще намериш Учителя си - там е Пътят ти.
А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота!
Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик!
“Това е висшето благо, което може да носи една душа” - говори Духът.
През 1942 година Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението
на
Учителя.
На
тръгване Учителят й казал следните думи: “Помни, ти сега си светия, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя.
ЖИВОТ, ДОБРО И ИСТИНА
Те са: Живот, Добро и Истина.
Тогава няма зло в света - това е Истината.
Учителят казва: “вие не сте добри, но добър е само Бог в света.” Понеже Бог прониква навсякъде, значи, и ние сме добри, защото в нас живее Бог: нашият живот е от Бога даден.
За да дойде човек до съзнание
на
тези три неща, предстои му работа - пречистване, освобождаване от всички примесени вещества в него, останали от далечното минало.
Това пречистване не е предвидено да стане отвън, други да го направят, но сам човек ще избърши тази работа.
Сега, за да започне човек да се пречиства, най-първо той трябва да се научи да слуша. Кого?
Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба.
При това, ние знаем, че Бог може да ни послуша, но ние никога не се спираме да чуем, какво Той ни казва, какво Той ни говори всеки миг.
Съвременният човек не обръща внимание
на
ухото си,
на
този велик дар,
на
тази богата форма в него, която съществува от векове.
Богатството
на
човека е скрито в неговия мозък - в онова вътрешно слушане към вечния принцип
на
живота.
Със слушане човек може да пречисти своето съзнание.
- Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина.
А самият човек е проява
на
Бога.
Знаменитият окултист Eleve казва в своята книга “Das geistige Gesetz in der Naturlichen Welt”: “Ако Бог твори, Той трябва да поддържа своето създание, да го пази и закриля.
Затова Бог е вечен.” Също така и философите не са далеч от това твърдение, само че те не наричат това начало Бог, Добро и Истина, а Го наричат висша разумност, субстанция.
Обаче, навсякъде е казано: Бог създаде човека.
Тъй щото, за Бога не може да се каже, че има начало, или че има край.
Той е безначален, Той е безкраен.
В този вечен принцип ние намираме Доброто.
Животът е добър, защото прониква навсякъде.
Това е Истината.
Бог, Живот, Истина представят нещо цялостно.
Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто.
Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си.
За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата
на
духа в себе си.
И Eleve казва: “Здравето в човека иде чрез силата
на
тихия глас.” А това се постига със слушане
на
Божественото, с даване ухо към Него.
Здравето се обуславя от принципа
на
живот, който е Бог.
В това слушане мирът
на
човека закрепва, а в резултата явява се и доброто.
В света Бог се проявява, и всичко останало е създадено все заради Него.
Организират ли се трите начала в човека - Бог, Живот и Добро, здравето и мирът идат като резултат.
Съвършено здравото тяло е израз
на
Доброто,
на
Мира и
на
Живота.
в заключение
на
всичко това, следва: Успехът
на
човека не зависи от неговия мозък, нито от неговото тяло, а зависи главно от живота и здравето.
Човек трябва да потърси в себе си ония велики начала, по които той се движи и съществува - Живот, Добро и Истина.
Савка Керемидчиева си е заминала непосредствено след Учителя, през 1945 г.
Свещените думи
на
Учителя
След края
на
Първата световна война Учителят често събира ръководителите
на
братствата в България, изнася им беседи и им открива някой тайни за живота.
Един ден ги поканва
на
срещ а в София.
Савка Кермедчиева, която е близка
на
Учителя, но не е ръководител, не участва в тази среща.
Тя отива
на
другия ден при него и го пита: „Учителю, какво стан а със срещат а
на
ръководителите вчера?
Учителят й казва: „Никой не дойде
на
срещата.
Това, което трябваше да го предам
на
тях, ще го предам
на
тебе.* Ела с тетрадката си в 22 ч.
От този ден тя започва работа върху създаването
на
книжката „Свещени думи
на
Учителя".
На
12 юли 1924 г.
- Петровден,
на
връх Мусала Савка поднася своя подарък
на
Учителя - книжката „Свещени думи
на
Учителя".
По-късно тя разбира бащински я жес т
на
Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее.
Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото наУчителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той и диктува.
Тази книжка тя издава в 1938 година.
** След побоя, нанесен
на
Учителя, Савка отива при него и иска да му целуне ръка, но то й е мног о строг, дръпва си ръката.
Тя се разплаква и пита: „Какво прегрешение съм направила Учителю, та не ми давате да ви целуна ръката?
" Той отговорил: „Аз не съм Учителя, аз съм един от неговите ученици, изпратен да пазя тялото му, а Учителят е
на
Слънцето,"
На
всички събори, които стават около 19 август ежегодно, Учителят присъства
на
събора
на
Слънцето и почти никой не забелязва неговото отсъствие, освен Савка.
По време
на
един от съборите
на
улица „Опълченска" 66 Савка има срещ а с так а наречения „Стария Брат" (невидимо същество от Космоса), който пази тялото
на
Учителя.
Тя води дълъг разговор с него за духовния
свят
и законите, коит о владеят там, и мисията, коят о има Учителя в България.
Всичк о тов а тя го написва
на
пишеща машина и преди да си замине, Борис Николов взима ръкописа й.*** Поставеният от Учителят ученик остава да пази тялото му няколко дена, след коет о то й се завръща, Савка му целува ръка и пак започва да пише свещенит е мисли в тефтерчето си.
На
Рила Учителят почти престава да пише.
През август той спира напълно и няколко дена го няма в тялото му - излъчва се.
На
събора
на
Слънцето през 1936 г.
в присъствието
на
Учителят се взема решение Той да остане
на
Земята във физическото си тяло по време
на
Втората световна война, която безумното човечество готви.
По това време
на
Рила за Учителя се готви специално по препоръка
на
докто р Жеков .
То й трябв а да яде лека храна, за да излезе от болезненото си състояние.
Когато го питат какво иска да му сготвят, той отговаря, че желае панирани гъби, което е много тежка храна и от гледна точка
на
медицината не е подходяща за случая.
С това той показва
на
приятелите, че причините за неговото болезнено състояние не са само външни, а дълбоки - вътрешни.
Той плати за нашите неразумни действия, премахна всички стари паяжини от съзнанието ни, повдигна ни с една степен по-високо, за да можем да оцелеем и свършим работата, която ни беше определена, при новите военни условия.
По този повод Учителят казва: „...това боледуване е по-тежко от Голготата, която Христос мина преди 2000 години." Трябва някой да страда и изнесе кармата
на
братята и сестрите и
на
българския народ, за да могат в бъдеще да приемат новото и работят за него.
Мнозина обвиняват майка ми, че е утежнила положението
на
Учителя с ухапването от змията.
В разговор с Борис Николов, последният казва, че тя не го е натоварила със своя случай, а Той я е използвал, за да му помогне и вземе част от неговия товар.
На
Рила възрастните братя решават да отведат Учителя в София, за да не се изложи Братството, ако той си замине
на
планината.
Това решение Стоян Русев го съобщава
на
Ива н Антонов , който единствено може да свърши тази работа.
**** По това време при Учителя идват много приятели, носят плодове и храна и със сълзи
на
очи му целуват ръка.
Учителят преминава тази голяма Голгота
на
Рила, заобиколен от плеяда светли същества, които постоянно обитават там и му помагат.
Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него.
Учителят започва да прави опити да пише в тефтерчето
на
Савка.
Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л" а след това написва и думата „любов".
Възкресението идва.*****
На
12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път
на
Рила се вижда изгревът
на
Сириус - преди изгрева
на
Слънцето, следобед Учителят става от леглото си, взима бастуна и отива
на
извора придружен от радостните братя и сестри.
Учителят се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде
на
лагерния огън при кухнята.
Когато Учителят се появява
на
пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" - светъл лъч отгоре слиза.
Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч.
След радостния концерт изнесен в негова чест, Учителят съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу за да организират събора в София.******
По време
на
боледуването наУчителя, Мария Златева и Стойна Кондарева отиват
на
Рила и му носят плодове.
След съобщението, направено от Учителят за събора, Мария Златева си казва
на
ум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителят едва може да си вдига ръцете и не може да говори?
"
На
14 август, петък - денят
на
Духа
на
живота, който беше влязъл в тялото
на
Учителя, всички слизат от Рила.*******
На
19 август, сряда в току-щ о ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите
на
събор.
Дълго време пеят братски песни и най-после идва Учителят с Библия в ръка.
Застава
на
катедрата и започва да изнася беседата „Да им дам живот".
Той изобилно прелива изобилно в нас новата живителна сила, която тече през него.
Учителят изнася в своите беседи явно всички факти и закони, но след това той започва да говори със символи и беседите му са по-трудни за разбиране и приложение.
Те са определени главно за онези ученици, които се пробуждат от изминалата голяма Голгота
на
Братството.********
На
следващата 1937 година палатката
на
Учителя се построи по-горе,
на
сегашното й място и до нея братята правят 72 стъпала.
Един ден от лагеруването Ангел Вълков и Тодора Тодорова започват да строят своята палатка над тази
на
Учителя.
Учителят казва
на
стоящите до него Иван Антонов и Цеко Матов веднага да свалят палатката
на
Ангел и Тодора, за да не пострадат всички.
За минута тя е свалена.
Учителят се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и му казва: „Хванах ли те дяволе!
" Братята около Учителя искат веднага да ги изгонят от лагера, но Учителят им нарежда да ги оставят
на
мира.
Всички се събират около лумналия огън при кухнята да сушат и топлят.
Учителят хваща и поставя
на
място дявола, който обсебва Анге л Вълков.
********* През 1937 година брат Град и Минче в посещава Рила за няколко дена.
Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защот о е свършил храната си и няма повече средства.
Учителят му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда
на
Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера.
Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него - Манол Иванов, прави един външен зид, който пада.
Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята.
" „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителят пита другите приятели какво мислят те.
" Те приемат и до вечерта кухнята била поправена.**********
2. СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ
НА
УЧИТЕЛЯ
2.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли
, 13.07.1924 г.
Може да се прочете в записките
на
Боян Боев
1. „Силата
на
Безграничния“
На
мръкване се спряхме близо до местността „Саръгьол“.
Установихме се
на
лагер.
На
другия ден сутринта продължихме пътя.
Минахме през местността Ситняково, стигнахме Боровец и оттам потеглихме за София.
СИЛАТА
НА
БЕЗГРАНИЧНИЯ
Тук ще ви изложа една екскурзия до Мусала с Учителя през месец юли 1924 г.
На
11 юли потеглихме от София и надвечер същия ден бяхме при хижа „Мусала“.
Пренощувахме едни в хижата, други
на
палатки, а трети под навеса.
Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера.
Решихме тук да прекараме нощта и
на
другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев.
От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина.
Пред нас се издига Мусала.
Около нас високи върхове.
Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи.
Контраст
на
сенки и светлини.
Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове.
Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея.
Мръкна се.
Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри.
Почна да ръми ситен дъжд, който после престана.
Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството
на
чистотата.
Ние бяхме в самата тяхна лаборатория.
От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев.
Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали.
Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни.
При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония
на
планината.
Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката
на
Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева
на
слънцето от Мусала.
Нека да направят обща молитва.
Направихме обща молитва.
Във време
на
молитвата едно място над главите ни
на
небето се разчисти и се явиха звездите и Луната.
Това обнадежди всички, че ще имаме хубав слънчев изгрев от Мусала.
Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре.
Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините.
Каквато и да е планината, тя е красива.
Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове.
Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха.
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни
на
нейната душа.
Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части
на
линията.
Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете.
На
едно място стигнахме
на
такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре.
Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия.
Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха.
Съмна се полека-лека.
Почнахме по-ясно да виждаме околните предмети.
Виждаха се вече по-ясно и очертанията
на
езерата, край които минавахме при изкачването.
Още всичко беше в гъста мъгла, но когато мъглата се пръснеше за момент, виждахме за миг вълшебното видение
на
някое езеро или връх и пак се скриваше всичко зад дебелото було
на
мъглата.
Край нас вече ясно се различаваха едни бели цветя с красиви листа.
Това са „цветята
на
ангелите“.
Тъй ги наричаха братята и сестрите.
И поради чистотата
на
местата, дето обитават.
Това са тъй наречените „каменоломки“.
Те са верни приятели
на
планината.
Тяхната красота и форма красиво се съчетават с тази приказна обстановка.
Ние бяхме вече
на
неколкостотин метра от пирамидата, която е
на
върха Мусала.
От склоновете малко под върха погледнахме към изток.
Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше.
Ние бяхме вече
на
Мусала.
Поглеждахме наоколо.
В дъното
на
долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни посоки, пълзяха по повръхнината
на
Земята и заприщваха планинските клисури.
Ние бяхме над облаците.
Ясно наблюдавахме танца
на
мъглите над нас.
От тази височина
на
всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането
на
изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
На
връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота.
След това направихме молитва.
Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли.
Вятърът постепенно утихна.
След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения.
Под нас е най-горното езеро Окото.
Окото е едно от най-мистичните езера.
Всичко говори, че преди хилядолетия то е било циркус
на
ледник.
След това почна разговор с Учителя, който каза:Любовта създаде света.
Тя създаде вселената.
Любовта засяга всички области
на
материалния и духовния живот.
Само чрез закона
на
Любовта могат да се вършат нещата правилно.
Единствената реалност е любовта.
Любовта е здравословното състояние
на
душата
.
Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността.
Това, което дава възможност
на
човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта.
Като дойде любовта, ще ти израснат крила.
Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона
на
Любовта.
Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе.
Човек трябва да обича, за да живее.Тази любов иде сега
на
Земята.
Любовта е силата
на
Безграничния.
Тя е силата
на
човешкото безсмъртие.
След известен престой
на
върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря.
Бавно се спущахме надолу.
Минавахме реката и се приближавахме към езерата.
Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката
на
водите, които се спущат от свещени места към долината.
И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха.
Това наподобява храм, светилище.
Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата
на
Орфей била при изворите
на
Евра, Ебро, при подножието
на
планината Каукайон.
Значи според Едуард Шуре школата
на
Орфей е била при Маричините езера.
Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар.
Тук, при Маричините езера, тишината е пълна.
Чуваш само някога глас
на
някоя от редките птички, населяващи тия места.
Около нас ниски клекове.
Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура.
Надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението
на
р. Марица.
Тая долина е царството
на
безмълвието.
На
мръкване се спряхме близо до местността „Саръгьол“.
Установихме се
на
лагер.
На
другия ден сутринта продължихме пътя.
Минахме през местността Ситняково, стигнахме Боровец и оттам потеглихме за София.
Писма
на
Боян Боев -Том 2
„Силата
на
Безграничния“
3.
Беседа 'Новата азбука', изнесена от Учителя на екскурзията до връх Мусала - 13 юли
, 13.07.1924 г.
Беседа "Новата азбука", изнесена от Учителя
на
екскурзията
4.
Снимки на група от Братството на екскурзия до Мусала
, 13.07.1924 г.
Снимки
на
група от Братството
на
екскурзия до Мусала
Чам Кория,
на
екскурзия за Мусала - третият е Пеню Ганев - 13.VII.1924 год.
Екскурзия
на
Мусала
на
13.VII.1924 год. 1.
Елена Андреева; 5.
Борис Николов шие с шило обувката
на
някого.Снимка 25.
Чам Кория,
на
екскурзия за Мусала с приятели - третият е Пеню Ганев - 13.VII.1924 год.
5.
Писмо от Учителя до Георги Куртев, София
, 6.08.1924 г.
Всичко в тоя
свят
става по силата
на
волята Божия.
Но силата е в Любовта, вярата и надеждата.
Но нашето служение
на
Бога става под други закони.
Иде великата развязка
на
всичкия земен живот.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
6.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с ученици.
Датите
на
тази екскурзия не са много ясни.
За ориентир служат датите
на
изнесените беседи.
Тази екскурзия е описана най-подробно от Олга Славчева, но явно има объркване в датите.
Не може да става дума за стар и нов стил, тъй като разликата е само 6 дена...?
В бележките от разговорите
на
Минчо Сотиров - разговори с Учителя
на
Рила, датата е 11 август.
Такава е и датата
на
една от беседите.
1. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила], Спомен
на
Олга Славчева
2. Летуване и екскурзии
на
планината.
Писма
на
Боян Боев
През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера,
на
едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината
на
Бели и Черни Искър.
Местността,
на
която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“.
Бележка: В беседата "Хубави чувства" (12 август 1924 г.), се споменава за Незнайния връх А-Б Б-А.
4. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 11 август 1924 годинаМинчо Сотиров
(предполага се, че датата е сбъркана?
С Учителя ще вървим
на
Мусалла!
Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия мост.
Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита?
Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото
на
шофьора.
След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков.
Наизлизат да ни гледат.
Обикалят колите, цъкат с език и ни се чудят где сме тръгнали в това „кишаво” време.Рила се синее.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели върхове се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси
на
Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи
на
летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва.
Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци.
През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили.
Захладява не
на
шега.
Завиждам вече
на
тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели.
Нощта става непрогледна.
”. За малко опираме гръб
на
някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай!
Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича.
Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна.
Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас.
Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка.
Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде!
” или „Хей, по гласа те познах, бей!
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия
на
дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му
на
подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината
на
фенерчето.
Ето ни
на
отсрещния бряг.
Нагазваме по висока жилава трева.
Раниците натежават.
В мрачината вече се изрязват високи голи скали.
Докторът се намести до огъня.
Дигна се пара от дрехите му.
Мълчаливо взе да се обръща
на
вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен.
После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”.
Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се.
Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много.
Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим.
Топлото слънце ни унася в сладка дрямка.
Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича
на
замислен мъдрец...Учителят е всред нас.
До мене пъстроцветна рокля.
Навеждам се да гледам шарките.Тъй съм и заспала, сложила глава върху незнайния шарен скут.
Колко време е траяло това изследване
на
шарките, не зная.
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита хляб и червени домати, може би и краставичка.
Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни.Слънце.
Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева.Ето тъмноводно езеро.
Тука, някои не
на
шега се и понаспаха.
Прииждат нови групи и разправят колко пъти се повреждал автомобила им, какво нетърпение изживели, и радостта
на
тръгването.
Няма стар и млад, всичко е въодушевено да се изкачи
на
Мусалла.
С нас
на
патерици върви и брат Б. Боев.
Народ, ниже се в гъсти синци с безспирен устрем.
Не е ли това еврейския поход към Палестина?
Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят
на
Любовта.
Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз.
Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени.
Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението.
Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара
на
облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни.
Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме
на
новодошлите, като им наливаме горещ чай.
Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка
на
лицата им.
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Студът прониква чак до мозъка
на
костите.
Шегата
на
страна!
Зъб със зъб не може да се намести.
Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ?
Как ще излезем
на
глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла?
Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...-
На
Молитва!
На
Молитва!
-
На
Молитва!
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури.
От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска.
Ето ги откъм пътя, от горния край
на
езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете.
Огньовете остават сами като символи
на
безсилна жертва.Среднощен час.
В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо!
Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди.
Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ.
За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте!
” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени.
Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана.
Дрехите ни се изсушиха
на
огъня.
Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ.
Напред ни води светлия ацетиленов фенер.
И тая дълга върволица приличаше в нощта
на
змия с глава, осветлена от голяма огнена глава.
Само знаем, че стъпваме
на
твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно.
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането
на
зъбите престава.
Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините.
Странна забрава.
Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме?
Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди.
Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става.
Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак.
Късат се
на
парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева.
Отдръпва се завесата
на
белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска борба между природните стихии. Чудо!
Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече.
Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море.
А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла!
Учителят е всред нас.
Около него пърхат невидимите криле
на
Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж.
Около нас вълнующ се облачен океан.
Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас!
Лъхва ни топлина и размразява снега и леда.
Езерата, „небесните очи” - сини лазурни като самото небе над нас сега се явяват пред нас в чудна красота.
Дигат се, чезнат мъглите и от долината под облачния океан възкръсва великата природа със своите разноцветни картини: езера, ливади, рекички, гори и планини.
Въздухът-да му се не надишаш.
Аз съм една от първите възлизащи и слизащи.
Сега от долината, гледам горе, как
на
дълга редица се връщат нашите сега насърчени „победители”.Огньове.
Слънце, Олтар, бели пернати облачета и покой.Сега почва симфонията
на
храненето.
Чак сега развързваме горките си раници, чак сега вкусваме от сладостите
на
божествената храна.Картина.
Насядали
на
голям кръг.
Доматите и краставиците са замръзнали.
Като че това е най-важния въпрос
на
света.
Най-сетне лицата просияват.
Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка.
Тракането
на
зъбите си отиде.
Устните се накървиха.
Кой направи всичко това?
- Великият - Бащата
на
Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас!
Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем.
Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители.
(Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю.
-Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме.
Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели
на
тази тишина и покой.
Чаровна звездна нощ.
Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо.
Сякаш тя ще ни свети нощес
на
тия ливади.
Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка.
Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов.
Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички.
Очертават се върховете
на
горите.
Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина.
Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт.
Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Види се, че сме ги зарадвали.
На
Шумнатица.
Наредени под топлите лъчи
на
изгряващото слънце, правим гимнастика.
На
мегданя ни чакат.
В Самоков нашият автомобил се повреди.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме
на
Изгрева.
Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано
на
3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б.
Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А.
Усмихнат нежно в слънчевия лик
Посред гнева
на
облачна тревога
Посрещнахме го с победен вик.Той е живот, надежда наша жива
На
път по ведри звездни глъбини.
-----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината
на
р.
Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх
на
Родопите" (Делирадев, Павел.
ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ
НА
ПЛАНИНАТА
Тук желая да изложа летуването
на
Учителя с Братството
на
„Яворови присои“ през 1933 и 1934 година.
Учителя започна летуването
на
планината с Братството в 1920 г.
През тази година той летува
на
Сините камъни над Сливен (Стара планина),
на
палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен.
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът
на
Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.
Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията.
През време
на
летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала.
През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера,
на
едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината
на
Бели и Черни Искър.
Местността,
на
която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“.
започват редовни летувания
на
Мусала.
Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев
на
връх Мусала.
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени
на
дъжд и
на
сняг.
Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година.
започват редовни летувания
на
Седемте Рилски езера до 1942 г.
През тези години именно летувахме
на
Яворови присои.
имаше общи летувания
на
езерата, а през 1940, 1941 и 1942 г.
нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше
на
езерата с малки групи от 7 - 10 души, с престой 5-6 дена.
След 1929 г., макар да нямаше общи летувания
на
Мусала, Учителя го посещаваше понякога с малки групи, например в 1934, 1937, 1938, 1939 и 1940 година.
Ще се спра
на
нашето летуване
на
Яворови присои.
Това е една извънредно красива живописна местност, покрита с иглолистни гори в подножието
на
Резньовете.
Симеоново, направо или през хижа „Алеко“.
Първата работа
на
Учителя след построяването
на
палатките беше намирането
на
извори.
Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал.
На
мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид.
Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака.
След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг
на
паневритмията.
В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания.
След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане
на
лагера.
Вечерният огън,
на
който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек
на
деня.
Яворови присои се намират
на
голяма височина -
на
2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др.
Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители
на
тези свещени места.
Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа
на
вечното и непреходното, който ти говори.
Яворови присои са едно от най-мистичните места
на
витоша.
Тук е място
на
чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен
свят
.
Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените.
През време
на
нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете.
Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена
на
едно усойно място под върха и стигахме навреме
на
Резньовете.
На
връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна.
Беседите, които Учителя държеше
на
Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“.
След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител.
Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли.
Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това,
на
което те е научил.
Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари
на
Бога, че те е посетил.
Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре.
- Навсякъде.
Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната.
Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете.
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи.
Това са велики процеси, за извършването
на
които се иска будност и велико съзнание.
Празничните дрехи подразбират
свято
отношение към тези процеси.
Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога.
Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил.
Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява.
Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога.
Когато човек разбере, че любовта
на
Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта
на
човека е проява
на
Божията Любов.
Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр.
Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.
Ако човешкият мозък и вибрациите
на
нервната система
на
човека са еднакво нагласени с тези
на
възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Значи, ако умът и сърцето
на
човека са нагласени според ума и сърцето
на
някой ангел,
на
някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос.
Писма
на
Боян Боев -Том 2
Летуване и екскурзии
на
планината
11 август 1924 година
Днес хората идват само
на
екскурзия, и бързат да се върнат назад.
Тук направихме цяла трансформация
на
електричеството.
Там и двете електричества - това в облаците и това
на
земята - бяха положителни.
Като дойдоха тук близо до езерото, едното електричество направихме положително, другото отрицателно и веднага влагата се вдигна нагоре и Слънцето изгря.
Всеки ден ти носи урок, като научиш урока си и денят си отива, като ти оставя един лист написан в тебе.
Това приятно настроение, което изпитвате като се качвате нагоре, се дължи
на
това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царило тук.
И днес тези разрушения са дадени
на
децата за радост.
Вие може да изследвате тия неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно безкористен.
Щом у тебе се зароди най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследваш, ти ще причиниш вреда
на
себе си и
на
другите.
Някои мислят, че като наследници
на
известен имот, те всичко могат да бутат.
Не е тъй, наследникът ще бута нещата разумно, а не неразумно.
Когато ви казвам, че не трябва да късате цветята, това не значи, че е грях да откъснеш един цвят, но създаваш в себе си лоша привичка.
Често съм ви казвал, че и боговете воюват, но като се казва война между боговете, то не се разбира онази глупава война, която ние знаем.
Това е война
на
идеи, в която боговете творят.
В тази война става поляризиране и в това поляризиране се образува материята.
Едните са поляризирали материята в едно положение, другите - в друго направление, и веднага започва разделянето.
Значи, за да станат тия развалини, част от енергията е изведена нагоре, а част от енергията - надолу.
Тази част, която е взета нагоре, е образувала върховете, а тази част, която е взета отдолу, е образувала долините.
Има една материя, която постоянно слиза, а друга остава като върхове.
Един ден Земята ще претърпи големи изменения: ниските места ще се подигнат и ще образуват върхове, високи до десет хиляди метра.
Но все пак някои от тези върхове ще останат, няма съвсем да се обезличат.
- Ще пропаднат.
Когато боговете строят велики неща, ние, малките хора трябва да бъдем надалеч от тях, та като си свършат работата, ние ще дойдем да видим какво са направили.
Помнете две неща: Не казвам кой е най-добрият човек и кой е най- лошият, ще замълча. Защо?
- Защото най-добрият човек не е
на
Земята, и най-лошият човек не е
на
Земята Това са две свещени идеи, не ги говорете
на
Земята.
Ние казваме за някого: "Той е най-лош." Да, така е, но най-лошият за едного, е най-добър за другиго.
Абсолютно вие не знаете, кой е най- лошият и кой е най-добрият.
Нещата са най-добри и най-лоши само по време и пространство.
Истината не може да се каже, защото в нашия език няма думи, с които може да се изрази.
Тази енергия
на
Истината е толкова силна, че каквато жица да й турите, тя ще я изгори и пак няма да остане проявена.
Нервната система в човека не е в състояние да изнесе Истината.
След като изучиш процеса
на
радостите и скърбите, само тогава ще се приближиш при Бога.
На
кого Господ не е проговорил?
Гледам една птичка и
на
нея нещо говори отвътре, казва й да бяга от пушката.
На
кого не говори нещо отвътре?
Да ти проговори нещо отвътре, това е привилегия и за всички най- малки същества.
Имаш любов към някого, но утре той те обиди и любовта ти е превърната.
Тя е преривна.
Казваш: Едно време аз го обичах, имах любов, но сега никого не обичам и любовта ти е превърната.
Тя е преривна.
Ти го наплюваш и казваш: Не те е срам!
След десет деня пак ще тече, няма да се премести
на
друго място.
Пак го наплюете, но той си върви, прави си същото, дава ви вода.
Но идете направете същото нещо
на
някой човек, втори път като дойдете, ще видите, че този извор го няма вече там.
Те пресъхват и после плачете и казвате: "Този Божествен извор е пресъхнал." Не, само вашите извори пресъхват, а Божествените извори никога не пресъхват.
След всяка любов
на
Земята идва най-голямата омраза.
Тъй е
на
физическия
свят
и
на
духовния
свят
.
Туй не е само до нас, туй е едно общо състояние в цялата природа.
Туй трябва да го знаете.
И у растенията, и у мушиците, които съществуват
на
Земята, след 24 часа стават смени.
Следователно, тогава у вас става една смяна в настроението ви, едновременно и във всички клетки става една смяна.
Това става едновременно в цялата природа, тъй щото във всички същества става една промяна вътре.
Тази страна, която се грее
на
Слънцето е топла, а тази, която е
на
сянка, е студена.
Не позволявайте отсега нататък теляци да ви мият тялото.
Даже аз ви препоръчвам като ученици даже и
на
баня да не ходите.
Стоплете си вода
на
Слънцето, полейте се, измийте се в къщи сами.
Няма да казвате, че Учителят ни каза да не ходим
на
баня, но ще кажете: Учителят ни заповяда всеки от нас да си направи специална баня за себе си.
Ако той ви вика, то е друг въпрос, но, иначе, оставете го.
Ще спазвате три правила:
На
баня няма да ходите, а в къщи ще се миете и то няма да правите много бани, в неделята 1,2,3.
Щом се изпотите, потната риза
на
гърба си няма да оставяте да изсъхне.
Аз ви казвам: Потната риза
на
гърба ви няма да се суши.
Иначе, без сапун може да я миете и по-често.
Сапунът прави голяма пакост
на
главата.
Значи веднъж в месеца и то с най-хубавия сапун ще си миете главата.
Ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете
на
огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие, ще си намажете с нея главата, косата и след това се измиете с чиста вода.
Това измиване
на
косата е добро, за да се задържи магнетизмът й.
Тази мазнина, която има косата е нужна и не трябва да се измива.
Ако тя се измива, главата ще диша свободно, но не ще може да мисли, топлината и активността
на
мозъка изчезват.
Тази е една от причините.
Сутрин като станеш, намокри, намокри малко главата с топла вода, според температурата
на
тялото, разчеши я с гребен и това е достатъчно.
Ако можете да си направите сами сапун специално за главата, тогава вземете от най-хубавото масло и от него си направете сапуна, защото сегашният парижки сапун е от умрели свини.
Може да си миете главата с най-хубавия сапун, направен от вас.
Вода,
на
която пръстът не може да удържи, не я туряйте
на
косата си.
- Като живеете редовно, този пърхот ще се махне, той не е от сапуна.
Косите ви по този начин ще придобият съвсем друг живот.
Ако вие мислите, че любовта
на
Бога към някого е по-голяма, а към другиго по-малка, вие се лъжете.
Ще гледаш да си
на
своето място, защото, ако изтикаш някого, ще си навлечеш най-голямото нещастие.
Там, дето се крие щастието
на
едного, там се крие нещастието
на
другиго.
Сега ще ви дам една от най-важните формули, ще кажеш тъй:
Щом кажете тъй, вие сте
на
вашето място, щом я забравите, вие сте
на
чуждо място.
Сега ще ви дам втора формула: Когато направите една погрешка, повикайте Божественото във вас да изправи тази погрешка.
"ГОСПОДИ, A3 НЕ МОЖАХ САМ ДА ИЗПРАВЯ ТАЗИ РАБОТА, НАУЧИ МЕ ДА ИЗПРАВЯ ТАЗИ ПОГРЕШКА."
Ние говорим за онази възвишена, Божествена чиста Любов.
Тя не може да дойде направо.
Необходимо е една форма, за да може да дойде Любовта, да мине през нея, за да я схванем.
Здрав и читав си, весел си, краката ти са здрави, ще хванеш правия път, ще походиш дълго време из София, докато намериш случай да помогнеш някому.
"Господи, аз много Ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна
на
няколко бедни."
Срещнеш някой друг, ще му кажеш една сладка дума.
Благодари, че си беден, че разчиташ
на
здравите си крака, ако беше с автомобил нямаше да имаш възможност да направиш това добро.
Тия същества ви водят навсякъде, упътват ни, помагат ни и ние се връщаме здрави и читави.
Толкова мерки са взети от тяхна страна.
После в тези местности има отровни насекоми, ще отровят живота ви.
Ако нямаше вятър, комарите щяха да ви нахапят много.
Сега всички сте
на
курорт, платили са други за вас.
Иначе, всички вие не можете да излезете
на
курорт, скъпо струва.
Ще си свършите работата и ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете
на
другите.
Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите
на
всички хора изобщо.
Това е най-хубавото: към всички без изключение да храните хубави чувства.
Ако отношението ти към хората е различно, тогава ти ще постъпиш по различни начини, към други по друг начин.
Към растенията, към пчелите, към животните - по друг начин.
Затуй сме дошли
на
Мусала, да се учим от нея.
Едно време и аз бях много велика и в мен живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах.
Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: "Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок
на
смирение.
И аз ще бъда като тебе така смирена.
Ако не беше така, всичката вода щеше да потъне надолу в земята, и земята щеше да бъде суха, пуста.
А така тези клекове извличат водата и я задържат
на
повърхността.
Мусала е едно духало, хем тъй
на
общо основание духало.
Това място,
на
което сме сега е хубаво, теченията вървят правилно надолу.
Тук едната страна е електрична, другата е магнетична.
Учителят се обърна към един трън и каза: Вие като гледате този трън, вижда ви се като че ли няма смисъл, като че никой не му обръща внимание.
Ти като искаш Бог да ти обръща внимание, значи много голяма важност си даваш.
И то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш: Господи, аз съм тъй малък, да се обърна към те са по-лоши от мене, но ти си велик, към тебе ще обърна вниманието си.
И няма да се мине една минута, и Господ ще ти каже една дума.
Когато Господ каже една дума, всички вярващи също ще кажат по няколко думи и всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, то ще стане много голямо.
У човека съзнанието е дошло дотам, че съзнават какво Господ ще грижи за нас, а у малките несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там да съзнават тези грижи.
Бог промисля за нас, но за този Промисъл какво трябва да дадем?
Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание
на
тях и ти ще престанеш да скърбиш.
Докато научиш урока си, представете си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения.
Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок.
Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи велик смисъл
на
живота.
Веднага вашето мировъзрение ще се измени и тогава ще влезете между хората да помагате.
Това се отнася до тези.
говоря така, но ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата ще влезе във вас, и волята, и всичко ще дойде.
Ще гледате да създадете единство помежду си, не за хората, но заради ангелите
на
хората.
Този човек има един ангел и заради ангела ще създам туй единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек.
Той казва: Аз зная този човек не от един живот.
Колко много е живял той
на
Земята!
От човека
на
Божествената наука се изисква голямо търпение, голямо умение.
Само една непреодолима любов към Бога може да създаде у вас една мекота.
Единството
на
тази Любов трябва да бъде тъй високо, че да бъде извор, който постоянно да ви вдъхновява.
Тия от вас, които искат да бъдат образци, образувайте едно ядро от три сестри и трима братя и покажете как трябва да се живее и направете опит, не да оправите света, но да живеете по трима заедно.
Господ ходи винаги по правия път.
11 август 1924 годинаМинчо Сотиров
7.
Беседа изнесена от Учителя, Рила, Мусала - 11 август
, 11.08.1924 г.
Беседа изнесена от Учителя, Рила, Мусала - 11 август
1. 1924_08_11 УСЛОВИЯ ЗА ВЗАИМНА РАБОТА , 1924 г., Съборни беседи, Извънредни беседи, Рила, до Мусала
8.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с ученици.
Учителя е
на
Рила, Мусала с ученици, За този ден може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева и Боян Боев:
1. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила], Спомен
на
Олга Славчева
2. Летуване и екскурзии
на
планината.
Писма
на
Боян Боев
(предполага се, че датата е сбъркана?
С Учителя ще вървим
на
Мусалла!
Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия мост.
Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита?
Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото
на
шофьора.
След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков.
Наизлизат да ни гледат.
Обикалят колите, цъкат с език и ни се чудят где сме тръгнали в това „кишаво” време.Рила се синее.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели върхове се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси
на
Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи
на
летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва.
Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци.
През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили.
Захладява не
на
шега.
Завиждам вече
на
тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели.
Нощта става непрогледна.
”. За малко опираме гръб
на
някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай!
Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича.
Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна.
Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас.
Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка.
Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде!
” или „Хей, по гласа те познах, бей!
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия
на
дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му
на
подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината
на
фенерчето.
Ето ни
на
отсрещния бряг.
Нагазваме по висока жилава трева.
Раниците натежават.
В мрачината вече се изрязват високи голи скали.
Докторът се намести до огъня.
Дигна се пара от дрехите му.
Мълчаливо взе да се обръща
на
вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен.
После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”.
Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се.
Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много.
Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим.
Топлото слънце ни унася в сладка дрямка.
Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича
на
замислен мъдрец...Учителят е всред нас.
До мене пъстроцветна рокля.
Навеждам се да гледам шарките.Тъй съм и заспала, сложила глава върху незнайния шарен скут.
Колко време е траяло това изследване
на
шарките, не зная.
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита хляб и червени домати, може би и краставичка.
Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни.Слънце.
Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева.Ето тъмноводно езеро.
Тука, някои не
на
шега се и понаспаха.
Прииждат нови групи и разправят колко пъти се повреждал автомобила им, какво нетърпение изживели, и радостта
на
тръгването.
Няма стар и млад, всичко е въодушевено да се изкачи
на
Мусалла.
С нас
на
патерици върви и брат Б. Боев.
Народ, ниже се в гъсти синци с безспирен устрем.
Не е ли това еврейския поход към Палестина?
Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят
на
Любовта.
Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз.
Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени.
Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението.
Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара
на
облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни.
Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме
на
новодошлите, като им наливаме горещ чай.
Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка
на
лицата им.
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Студът прониква чак до мозъка
на
костите.
Шегата
на
страна!
Зъб със зъб не може да се намести.
Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ?
Как ще излезем
на
глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла?
Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...-
На
Молитва!
На
Молитва!
-
На
Молитва!
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури.
От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска.
Ето ги откъм пътя, от горния край
на
езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете.
Огньовете остават сами като символи
на
безсилна жертва.Среднощен час.
В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо!
Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди.
Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ.
За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте!
” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени.
Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана.
Дрехите ни се изсушиха
на
огъня.
Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ.
Напред ни води светлия ацетиленов фенер.
И тая дълга върволица приличаше в нощта
на
змия с глава, осветлена от голяма огнена глава.
Само знаем, че стъпваме
на
твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно.
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането
на
зъбите престава.
Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините.
Странна забрава.
Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме?
Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди.
Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става.
Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак.
Късат се
на
парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева.
Отдръпва се завесата
на
белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска борба между природните стихии. Чудо!
Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече.
Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море.
А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла!
Учителят е всред нас.
Около него пърхат невидимите криле
на
Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж.
Около нас вълнующ се облачен океан.
Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас!
Лъхва ни топлина и размразява снега и леда.
Езерата, „небесните очи” - сини лазурни като самото небе над нас сега се явяват пред нас в чудна красота.
Дигат се, чезнат мъглите и от долината под облачния океан възкръсва великата природа със своите разноцветни картини: езера, ливади, рекички, гори и планини.
Въздухът-да му се не надишаш.
Аз съм една от първите възлизащи и слизащи.
Сега от долината, гледам горе, как
на
дълга редица се връщат нашите сега насърчени „победители”.Огньове.
Слънце, Олтар, бели пернати облачета и покой.Сега почва симфонията
на
храненето.
Чак сега развързваме горките си раници, чак сега вкусваме от сладостите
на
божествената храна.Картина.
Насядали
на
голям кръг.
Доматите и краставиците са замръзнали.
Като че това е най-важния въпрос
на
света.
Най-сетне лицата просияват.
Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка.
Тракането
на
зъбите си отиде.
Устните се накървиха.
Кой направи всичко това?
- Великият - Бащата
на
Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас!
Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина.Почваме да пеем.
Нямат край нашите песни.Напускаме полесражението като победители.
(Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави.
Нашата победа е пълна.Сбогом, довиждане, свети Олтарю.
-Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост.Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред.Слизаме.
Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели
на
тази тишина и покой.
Чаровна звездна нощ.
Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо.
Сякаш тя ще ни свети нощес
на
тия ливади.
Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка.
Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов.
Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички.
Очертават се върховете
на
горите.
Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина.
Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт.
Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Види се, че сме ги зарадвали.
На
Шумнатица.
Наредени под топлите лъчи
на
изгряващото слънце, правим гимнастика.
На
мегданя ни чакат.
В Самоков нашият автомобил се повреди.
Никак не ми се вижда гиздава сега, цяла потънала в мрак и миризми.С пламнали лица от буря и слънце слизаме
на
Изгрева.
Веселие и бодрост лъха от нас.Стихотворение, писано
на
3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б.
Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А.
Усмихнат нежно в слънчевия лик
Посред гнева
на
облачна тревога
Посрещнахме го с победен вик.Той е живот, надежда наша жива
На
път по ведри звездни глъбини.
-----------------------Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината
на
р.
Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх
на
Родопите" (Делирадев, Павел.
ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ
НА
ПЛАНИНАТА
Тук желая да изложа летуването
на
Учителя с Братството
на
„Яворови присои“ през 1933 и 1934 година.
Учителя започна летуването
на
планината с Братството в 1920 г.
През тази година той летува
на
Сините камъни над Сливен (Стара планина),
на
палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен.
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът
на
Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.
Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията.
През време
на
летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала.
През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера,
на
едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината
на
Бели и Черни Искър.
Местността,
на
която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“.
започват редовни летувания
на
Мусала.
Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев
на
връх Мусала.
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени
на
дъжд и
на
сняг.
Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година.
започват редовни летувания
на
Седемте Рилски езера до 1942 г.
През тези години именно летувахме
на
Яворови присои.
имаше общи летувания
на
езерата, а през 1940, 1941 и 1942 г.
нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше
на
езерата с малки групи от 7 - 10 души, с престой 5-6 дена.
След 1929 г., макар да нямаше общи летувания
на
Мусала, Учителя го посещаваше понякога с малки групи, например в 1934, 1937, 1938, 1939 и 1940 година.
Ще се спра
на
нашето летуване
на
Яворови присои.
Това е една извънредно красива живописна местност, покрита с иглолистни гори в подножието
на
Резньовете.
Симеоново, направо или през хижа „Алеко“.
Първата работа
на
Учителя след построяването
на
палатките беше намирането
на
извори.
Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал.
На
мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид.
Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака.
След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг
на
паневритмията.
В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания.
След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане
на
лагера.
Вечерният огън,
на
който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек
на
деня.
Яворови присои се намират
на
голяма височина -
на
2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др.
Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители
на
тези свещени места.
Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа
на
вечното и непреходното, който ти говори.
Яворови присои са едно от най-мистичните места
на
витоша.
Тук е място
на
чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен
свят
.
Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените.
През време
на
нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете.
Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена
на
едно усойно място под върха и стигахме навреме
на
Резньовете.
На
връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна.
Беседите, които Учителя държеше
на
Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“.
След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител.
Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли.
Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това,
на
което те е научил.
Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари
на
Бога, че те е посетил.
Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре.
- Навсякъде.
Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната.
Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете.
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи.
Това са велики процеси, за извършването
на
които се иска будност и велико съзнание.
Празничните дрехи подразбират
свято
отношение към тези процеси.
Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога.
Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил.
Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява.
Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога.
Когато човек разбере, че любовта
на
Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта
на
човека е проява
на
Божията Любов.
Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр.
Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.
Ако човешкият мозък и вибрациите
на
нервната система
на
човека са еднакво нагласени с тези
на
възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Значи, ако умът и сърцето
на
човека са нагласени според ума и сърцето
на
някой ангел,
на
някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос.
Писма
на
Боян Боев -Том 2
Летуване и екскурзии
на
планината
9.
Беседи изнесени от Учителя, Рила, Мусала - 12 август
, 12.08.1924 г.
1924_08_12 Каляване
на
материята
12-ти август 1924 г., Съборни беседи, Извънредни беседи, вторник, 10 ч.,
на
новия бивак до Сухото езеро, Рила
10.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Учителя
на
екскурзия до Мусала с ученици.
Учителя е
на
Рила, Мусала с ученици, За този ден може да се прочете в спомените
на
Олга Славчева и Боян Боев:
1. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила], Спомен
на
Олга Славчева
2. Летуване и екскурзии
на
планината.
Писма
на
Боян Боев
(предполага се, че датата е сбъркана?
С Учителя ще вървим
на
Мусалла!
Високо ще се изкачим, там близо при Бога - при езерни, чисти, кристални води... И там от върха да срещнем първите слънчеви лъчи...Няколко пътнически рейса един след други, натъпкани с екскурзианти се изнизват по Орловия мост.
Поправката биде извършена и ние, мокри до кости се качваме... Небето мрачно, не предвещава нищо хубаво, ала кой го пита?
Еква задружна песен от множество гърла, от което сякаш се разведрява и небето, и челото
на
шофьора.
След нас остават още пътници, очакващи да се поправят и техните автомобили, за да ни последват.Неусетно сме в Самоков.
Наизлизат да ни гледат.
Обикалят колите, цъкат с език и ни се чудят где сме тръгнали в това „кишаво” време.Рила се синее.
Синя, далечна, нежна е тя сега, а високите й бели върхове се крият в облаци.Автомобилът ни изтърси
на
Чамкорийския мегдан, гдето под любопитните погледи
на
летуващата аристокрация надяваме раници и потегляме.Нощта настъпва.
Тук-таме заблещукват горе усмихнати звезди, а луната се скрила зад тежки облаци.
През нея ние се нижем един след друг, като натоварени камили.
Захладява не
на
шега.
Завиждам вече
на
тия, които си носят по една дебела чергица, или какво да е ямурлуче.Пътуваме под сплели върховете си борове и ели.
Нощта става непрогледна.
”. За малко опираме гръб
на
някой дънер, отдъхваме си; дрямка пада върху клепачите ни, тъй стоешком и ще заспим, но пак команда: „Тръгвай!
Неотклонно се движим към една светеща точка в далечината, която отдалече ни привлича.
Часове пътуваме към тази светлинка, а тя ту изчезне зад някой завой, ту пак се яви мамеща и далечна.
Най-сетне голямо разжарено огнище е пред нас.
Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка.
Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде!
” или „Хей, по гласа те познах, бей!
” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите.
А то студено, хладно, зъби ни тракат, а камо ли тия
на
дебелия тромав младеж.- Докторе, докторе - викат му, какво правят нимфите, окъпаха ли те?
А той мълчи, нищо не казва, поправя очилата си, наместя изкривената раница, пак пипа дали са очилата му
на
подобающото място и тихичко се изплъзва изпод светлината
на
фенерчето.
Ето ни
на
отсрещния бряг.
Нагазваме по висока жилава трева.
Раниците натежават.
В мрачината вече се изрязват високи голи скали.
Докторът се намести до огъня.
Дигна се пара от дрехите му.
Мълчаливо взе да се обръща
на
вси страни, докато не се почувствува съвършено сух и затоплен.
После гордо се заразхожда из навалицата, като разправяше нещо за „звездите”.
Не зная кога ги видя горкият, дали сега, или когато протягаше към огъня босите нозе.Развиделява се.
Минаваме отсреща към скалите, гдето слънцето напича най-много.
Но широката вада (може би тая, която прескачахме нощес) ни накара първом широк брод да си направим.
Топлото слънце ни унася в сладка дрямка.
Докторчето седи върху един камък дълбоко задрямал, но под лъскавите си очила прилича
на
замислен мъдрец...Учителят е всред нас.
До мене пъстроцветна рокля.
Навеждам се да гледам шарките.Тъй съм и заспала, сложила глава върху незнайния шарен скут.
Колко време е траяло това изследване
на
шарките, не зная.
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита хляб и червени домати, може би и краставичка.
Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни.Слънце.
Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева.Ето тъмноводно езеро.
Тука, някои не
на
шега се и понаспаха.
Прииждат нови групи и разправят колко пъти се повреждал автомобила им, какво нетърпение изживели, и радостта
на
тръгването.
Няма стар и млад, всичко е въодушевено да се изкачи
на
Мусалла.
С нас
на
патерици върви и брат Б. Боев.
Народ, ниже се в гъсти синци с безспирен устрем.
Не е ли това еврейския поход към Палестина?
Но те вървяха през пустинята и тях водеше Мойсей, а тука е рай и ни води Учителят
на
Любовта.
Наклаждаме огньове от мокрия клек, но той само пуши, пуща вода и - толкоз.
Ръцете ни са вдървени от студ, но кой се грижи за това, щом като Мусалла ни гледа и Учителят е с нас.Стъмня се.
Но ето нови групи, носят последните новини от София; къпани от дъжда по всички правила, сериозни и навъсени.
Но, братя доброволци, намират от някъде сухи клекови клони и спасяват положението.
Огънят буйно запламтява; почва да се вдига от нас пара
на
облаци и да се сгряват ръцете и нозете ни.
Вадим от раниците сухи дрехи и предлагаме
на
новодошлите, като им наливаме горещ чай.
Това поразведря навъсените им чела, извиква усмивка
на
лицата им.
Но дъждът не спира, мъглите все по-гъсти и по-студени припадат край нас.
Студът прониква чак до мозъка
на
костите.
Шегата
на
страна!
Зъб със зъб не може да се намести.
Членовете ни са вковани от студ, а как ще пътуваме из непрогледната нощ?
Как ще излезем
на
глава с пронизващия студ и дали ще видим изгрева от Мусалла?
Като че ли примираме - като че ли се сковаваме вече и всичко свършва до тук...-
На
Молитва!
На
Молитва!
-
На
Молитва!
Дано Милостивият Бог, в чиято ръка е всичко ни запази, да прекрати дъжда, да вдигне мъглите, че в ранина да срещнем слънчевите лъчи.От огньовете наскачат тъмни фигури.
От всякъде те се тълпят, прииждат, сякаш отчаяна победоносна войска.
Ето ги откъм пътя, от горния край
на
езерото, от долния край, от към клековете, откъм огньовете.
Огньовете остават сами като символи
на
безсилна жертва.Среднощен час.
В бурната, мъглива и дъждовна нощ, всред една безнадеждна действителност се възнася молитва от няколкостотин гърди пламенна, искрена, трогателна.
С мощна сила тя се понася нагоре жива, могъща и настойчива.Чудо!
Още с отправен поглед нагоре месечината надникна през облаците, появиха се звезди.
Още веднъж, още веднъж... И пак ни обгърна дълбока непроницаема нощ.
За миг над нас се яви надеждата в радостно предзнаменование, като да ни извика: „Дерзайте, дерзайте!
” С някакъв нов прилив от сили, сякаш стоплени от тая чудна надежда се разотиваме, като се вглеждаме един в друг весели и обнадеждени.
Нещо се разправяше с мъглите, нещо им гълчеше...Дъждът престана.
Дрехите ни се изсушиха
на
огъня.
Нагоре по стръмната пътека, наредени близо един зад друг потегля нашият малък народ.
Напред ни води светлия ацетиленов фенер.
И тая дълга върволица приличаше в нощта
на
змия с глава, осветлена от голяма огнена глава.
Само знаем, че стъпваме
на
твърдо и, че не бива нито крачка в ляво, или в дясно.
Постепенно вдървените ни членове се раздвижват, тракането
на
зъбите престава.
Като по магнетична връзка предава ни се обща веселост и бодра сила.Развиделява се, но от мъгли нищо се не вижда.Тихо пъплят белите сенки от човеци, жадуващи чисто щастие там горе във висините.
Странна забрава.
Като че сърцето в гърдите запира да бие, а друга сила, извън тялото те носи нагоре, незнайно где.Где сме?
Изведнъж, като по даден знак се загонват мъглите като луди.
Някаква въздушна война почва и ние удивени гледаме що става.
Изгонени от едно място те с писък се връщат наново, за да бъдат изгонени пак.
Късат се
на
парчета белите облачни океани, привиждат ни се скални зъбери, ледни висулки, трева.
Отдръпва се завесата
на
белия непроницаем облачен океан и се откриват далечни хоризонти.Каква вихрушка горе, каква страховита гигантска борба между природните стихии. Чудо!
Сякаш политва към нас, казва нещо и тържествено с извърнат към нас поглед се скрива отново.Горе сме вече.
Сняг. Като че по магичен знак всички мъгли, подобно победени стихии, легнаха в долината, послаха земята в огромно бяло море.
А ние, заедно със свещения Мусалла, вдигнали се над облаците под лазурното небе, облени от изобилни слънчеви лъчи пеем: „Един си ти, мой Мусалла!
Учителят е всред нас.
Около него пърхат невидимите криле
на
Неговата непобедима вяра.Земята е вкована в скреж.
Около нас вълнующ се облачен океан.
Хрущи под нозете ни заледената роса.Той е с нас!
Лъхва ни топлина и размразява снега и леда.
Езерата, „небесните очи” - сини лазурни като самото небе над нас сега се явяват пред нас в чудна красота.
Дигат се, чезнат мъглите и от долината под облачния океан възкръсва великата природа със своите разноцветни картини: езера, ливади, рекички, гори и планини.
Въздухът-да му се не надишаш.
Аз съм една от първите възлизащи и слизащи.
Сега от долината, гледам горе, как
на
дълга редица се връщат нашите сега насърчени „победители”.Огньове.
Слънце, Олтар, бели пернати облачета и покой.Сега почва симфонията
на
храненето.
Чак сега развързваме горките си раници, чак сега вкусваме от сладостите
на
божествената храна.Картина.
Насядали
на
голям кръг.
Доматите и краставиците са замръзнали.
Като че това е най-важния въпрос
на
света.
Най-сетне лицата просияват.
Разрешена е трудната проблема - тялото е получило достатъчно подкрепа.Обхваща ни дрямка.
Тракането
на
зъбите си отиде.
Устните се накървиха.
Кой направи всичко това?
- Великият - Бащата
на
Вселената, когото ние призовахме.Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас!
НАГОРЕ