НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
34
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
34
:
1000
резултата в
37
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Те сега се борят против този недъг в училището, в гимназиите.
Стараят се да правят дихателни упражнения, физически упражнения, за да обновят своята дихателна система, Американците, които са един културен народ, се хранят много нехигиенично.
Няма друг народ, който да се храни по- нехигиенично от тях.
При ядене американецът най-напред яде супа, после горещо месо, след това картофи, след това чаша ледено кафе.
На
пикник, вечеринка ще пият кафе, след това чай, после ледено.
На
всички стомасите са развалени.
Аз им казвам: Вие сте много некултурни, вие не знаете да ядете.
Начинът
на
яденето у американците е традиция и трябва дълго време, за да се измени.
Сега има там хора, които работят в противна посока.
Тая американска традиция аз наричам традиция
на
черната ложа.Сега вие сте влезли в тази школа и очаквате големи резултати.
Но имайте предвид от какъв материал е създадена сегашната ваша къща.
Иска се много сериозна работа.
Твоите братя ще дойдат и ще ти развалят плана.
Външната среда в България е чрезмерно груба.
При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменява средата
на
школата.
И поради хвърлянето
на
тази нечмста мисъл, трябва да се направи някоя ограда, щото всички тези лоши мисли да се отблъснат.
Някои от вас ще почувствуват някой път известни неразположения
на
духа, един отпадък: не може да се молят, не могат да четат.
На
тях няма да обръщате внимание.
Ако нямаш разположение, например, гневен си, постави си гърба
на
слънцето, нищо няма да изгубиш.
В каквото положение и да се намираш, отправи ума си към Бога, все таки 50% положението ти ще се подобри, в каквото положение и да се намираш.
Тези два пола в света са фактори
на
цялата еволюция.
Не мислете, че вие като имате едно ниско схващане за жената, ще може да харосате.
Или една жена, която храни най-ниски мисли за мъжа, ще може да се повдигне.
Жената, това е един принцип, който съществува и си има своите права и своите задължения.
Следователно
на
мъжа и жената трябва да се дадат законните права, подобающето.
" Да не каже някоя жена: „Вие мъжете нищо не сте!
" Да не каже някой: „Вие учениците
на
школата жени нищо не сте!
" Непременно се изисква една искреност, едно взаимно почитание.
Друг един закон е, че мнозина от вас всеки ден ще бъдете дежурни, ще ви поставят
на
един дисхармоничен пост.
Намерил един американец, който го поканил
на
служба при себе си.
" Този българин после казвал: „Аз не умих клозета, оставих тази работа, но после по-големи бели ме нападнаха".
Ако умът ти е смутен, какво впечатление ще направиш
на
тези деца?
Сега се изисква една силна и разумна воля, за да може да се бориш с недъзите, които съществуват.
Тези неща не са най-големите спънки.
Онзи ден ви говорих за любовта към Бога, за Божествената любов.
Вие си казвате: „Божествената любов е непостижима".
Божествената любов е постижима.
С Бога ти дълго време няма да може да разговаряш, но една аудиенция от една секунда ще може да имаш.
Та ще си турим една цел, именно - любов към Бога.
И когато ние намерим Бога, когато влезем във връзка с Него, тогаз ние ще Го познаем.
Само като познаем Бога ние ще познаем своите ближни.
Сега някои казват: „Като познаем своите ближни, ние ще познаем Бога".
Само като познаем Бога ние ще познаем ближните си.
Така говори Новото Учение.Да направим сега едно упражнение (Направи се упражнението).Поставя се лявата ръка отпред в ляво с пръсти обърнати нагоре и отдалечени един от други.
Дясната ръка се поставя над лявата с пръстите обърнати надолу, при което съответните пръсти
на
дясната и лявата ръка се допираха.
След това са направи обратно с ръцете - лявата ръка се поставя в същото положение върху дясната и тогава се прочете Отче наш.
В такова положение
на
ръцете се произнесе следното:Няма Любов като Божията ЛюбовСамо Божията Любов е Любов.Няма Мъдрост като Божията МъдростСамо Божията Мъдрост е Мъдрост.Няма Истина като Божията ИстинаСамо Божията Истина е Истина.Ще направим един опит.
Ще направим с тях един опит.
Ще наблюдавате какви резултати ще даде.
" Ти ще кажеш
на
този ум: „Аз знам от тебе повече.
Аз ще ти докажа, че зная повече".
Понеже Той ти казва, че всичко знае, ти ще му кажеш: „Ями изчисли квадратурата
на
кръга".
Ти ще му кажеш: „Ти като не знаеш мълчи там".
Дай му мъчна задача да мълчи: „Я ми кажи преди 10 години в днешния ден аз какво правих?
Да те познае, че ти си умен.
Защото като познае слабата ви страна ще ви казва: „Това не прави, онова не прави".
Този обективен ум ти казва: „Ти като си вдигнеш ръцете нагоре светия ли ще станеш?
" Ако мижиш ще ти каже: „С мижене ли ще напреднеш?
Ако седнеш пак ще те критикува.Забележка: Беседата е четена и в Общия окултен клас, 28.
БЕСЕДИ
на
Учителят Дънов пред ръководителите
на
братските кръжоци в страната 1923 година
2.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Учителя изнася лекцията "Високият идеал"
Тя ги нарича свои възлюблени деца и по име ги знае.
А ония, които нямат никакъв идеал, те не са написани в нейната книга.
Те са бракувани, оставени са в нейните изби за далечни дни, за далечни времена.Тъй щото, ако вие някой път се усещате, като че никой не ви обръща внимание, като че вие сте изоставени от Бога, от Природата, ще знаете, че погрешката е във вас – нямате висок идеал.
И следователно всеки един от вас може да поправи своя живот, своето нещастие, всеки ще излезе от тази забравена изба.
Даже един от най-забравените
на
дъното
на
тази изба, ако един ден си създаде един висок идеал, той ще почне да пъпли като един охлюв и няма да се мине дълго време, ще се намери
на
повърхността отгоре.
И Природата ще каже: „Ето едно от моите деца, което възкръсна.“Що е смъртта в света?
Смъртта – това е нещастието
на
забравените деца,
на
децата без идеал.
Възкресението – това са децата
на
високия идеал, които излизат от дъното
на
тия изби
на
материалния
свят
.
Сега, за да изпъкнеш или да изпъплиш от такава изба, се изисква воля, изисква се безпримерна вяра, която с нищо не може да се сравни.Има известни хора в света, които казват: „Аз нося, каквото и да е, ям, каквото и да е, всичко ям.“ Не е тъй.
Онзи, който яде, трябва да яде най-избрани храни от Природата, които действат най-хубаво.
Когото и да е от вас, Природата ще го познае.
Как го познава?
И знаете ли какви отлични изпити прави?
За да изпита какво се крие вътре в гънките
на
вашата душа, какво се крие в гънките
на
вашия ум, в сърцето ви, за да види туй, което вие сте скрили, за да разбере какви пориви имате и какво може да стане от вас, Природата създава в градината си най-прекрасни плодни дървета и ги окичва с плодове от разни качества.
Ще те пусне в тази градина и ще внимава кой плод ще вземеш.
Ако имаш висок идеал и намериш най-хубавия плод, тя ще каже: „Ето едно мое умно дете.“ И веднага ще отбележи в своята книга: „От теб човек може да стане.“ Но домързи ли те да се качиш горе, тя има друго мнение за теб.
Сега, тоя плод
на
дървото трябва да е най-добрият.
Може да ти коства живота, за да го вземеш, но ако ти се качиш и го откъснеш, Природата ще каже: „Смело е това дете, взема най-хубавото.“ Но ако туй дете погледне нагоре и каже: „Кой ще се качва сега“, след туй погледне долу да види дали не е паднала една круша и после посегне от близките клони да си вземе, тя казва: „Това е едно от забравените деца, от него човек няма да стане.“ Сега, забележете всички, Природата гледа само
на
вашите вътрешни стремежи.
Тя само констатира фактите, само ги наблюдава, и според това, което вижда, така и бележи.
Следователно, ако тя е отбелязала най-хубавото за вас, причина за тази бележка сте вие.
И ако тя е хроникирала нещо, което не ви препоръчва добре, причина сте пак вие.
Сега кои са тия заключения, които ще повлияят
на
вашия живот?
Те са вашият избор – този, който вие сте направили.Аз ще ви приведа един малък пример за пояснение
на
тази идея с една египтянка, която се наричала Елтамар.
Тя била дъщеря
на
най-бедния селянин в Египет, но била много умна и интелигентна, добродетелна и много скромна.
“ Тя казала: „Аз имам само един идеал
на
Земята.
Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна.
Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа!
„Ако дойде царският син, ще се оженя, ако не, не ми трябва никаква женитба.“Где е сега приложението
на
този велик идеал вътре в света?
Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно учение, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един Дух – този Дух да е синът
на
Истината.Сега ще пристъпим към сравнението.
Не отивай да го посрещаш, когато то вече е излязло четири пръста над хоризонта.
Той е най-важният.
Не видиш ли него, ти си изгубил изгрева
на
Слънцето.
Сега някои казват: „Ходи ли
на
изгрева?
Другите лъчи са последните плодове
на
това велико дърво.
Ако отиваш в планината, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал.
Ученикът
на
Окултната школа трябва да се отличава от всички.
Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода.
Идеал имаш вече.Ако се качиш
на
някой планински връх, пак е същият закон.
Някой казва: „Където и да е, аз мога да се кача.“ – Не,
на
този планински връх ще избереш най-хубавото място, най-красивото място, за да остави в
душата
ти най-дълбоките впечатления.
Прочети книгата
на
най-знаменития писател,
на
най-видния философ,
на
най-видния проповедник!
Ако отиваш да видиш някои картини, иди разгледай тези
на
най-видния художник, не
на
посредствения –
на
най-видния!
А пък тия, обикновените картини, ще ги видиш, когато наблюдаваш хората: кой кога яде... Тях като наблюдаваш, ще видиш обикновените картини.
Но като правиш избор, ще идеш да видиш само една картина.
Първата картина в света – тя е достатъчна.Когато избираш приятел – съществува същият закон.
Избери най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, с най-чистото сърце.
Мъж избира ли жена – същият закон е; жена избира ли мъж, пак е същото.
Отстъпването от това правило ражда хилядите страдания в този
свят
.Сега аз говоря идейно върху нещата, върху принципите, които трябва да прилагате ежедневно.
Да допуснем, днес вие сте пропуснали деня – не сте посрещнали първия лъч.
Ако го посрещнете по същия начин, вие пак сте изгубили деня; но ако днешния ден вие сте били примерен, посрещнали сте първия лъч, и утре ще посрещнете първия лъч.
Ако искаш да поправиш живота си, хвани най-голямата погрешка, не се занимавай с дребните.
Хвани оная, най-голямата погрешка, дръж я ден, два, три, седмица, месец, година, десет години – и най-после тая погрешка да знае, че има човек пред себе си, и да каже: „Аз капитулирам.
Ти заслужаваш да бъдеш
на
туй положение,
на
което се намираш.“ Има някои ученици, като клекнат два-три пъти, като ги повалят два-три пъти
на
земята, казват: „От нас хора няма да стане“, напуснат полесражението.
Ами че защо сте повикани вие
на
Земята?
И като ядете
на
трапезата
на
Природата, тя наблюдава – очи има, гледа как постъпвате.
Ако ви поканят
на
угощение и ви турят
на
втората смяна и ви дадат една паница, от която другите са яли, вие мислите ли, че сте с висок идеал?
Ще кажете: „Моля, у вас ще има ли една чиста паница?
Ама вие ще кажете сега: „Като ни поканят
на
гости, как ще го приложим това?
Един ден, като ви повикам
на
гости, знаете ли как ще ви гостя?
Ще заръчам десет пити хляб, хубаво направени, хубаво опечени при един майстор фурнаджия – най-видния, най-спретнатия, най-умния, най-добрия, най-благородния фурнаджия.
Него ще намеря, той ще пече хляба.
Тъй ще направя, ако искам да ви дам едно угощение.
При това
на
моята трапеза няма да има никакви паници, никакви ножчета, никакви вилушки.
Ще туря тия десет пити хляб, ще ви донеса грозде, избрано от най-хубавите чукани
на
лозето си, разбирате ли – от най-отбраните чукани.
После ще сложа ябълки, от най-хубавите си ябълки.
По един грозд, по една круша, по една ябълка, по едно парче хляб – и ще си приказваме сладко, както в „Сладко,медено“.
И мърдане няма да има, нито търкане
на
вилици... Без шум ще мине.
Знаете ли, няма да ви дам кърпи.
Щом си изцапате ръцете, ще ви заведа при най-хубавата си чешма, ще ви кажа: измийте се тук, извадете си вашите кърпи и се избършете.
Туй е един идеал
на
съзнателния живот.
Например много богати хора има, които са взискателни към храната, но те в морално отношение, в умствено отношение нямат такъв идеал.
Идеалът ти
на
физическото поле е добър, но в Духовния
свят
от теб човек няма да стане.Някой казва: „Аз мога да любя когото и да е.“ Не, вие не говорите Истината.
Ние трябва да поставим Любовта
на
един вътрешен опит.
Какво е съдържанието
на
Любовта?
Това е великата Истина!
Великата Истина е там.
Ако моите думи не са верни, прегледайте цялата човешка история и намерете някого, който, като е постъпил другояче, да е станал човек.
Всички велики хора, всички светии, гении, учители
на
човечеството, са били хора, които са любили само Бога.
Сега някои правят възражения: „Ако е такова Учението, ние ще забравим хората.“ Не, не ще ги забравим, ние ще дадем
на
хората един Идеал.
Ако всички хора се стремяха към първия лъч
на
Слънцето, ако всички хора се стремяха към идеала
на
Божествената Любов, какви щяха да бъдат съвременният
свят
и съвременните ваши души?
Аз ще ви дам едно възражение –
на
всички онези, които казват тъй: „Аз мога да любя когото и да е, аз любя човечеството.“ Казвам: добре, за да любиш всички, трябва да познаеш човека.
Значи щом любиш човечеството, ти познаваш хората, а щом познаваш хората, ти можеш да изправиш техните погрешки.
Питам: ти имаш една жена – и тя е член
на
човечеството, а ти с нея не можеш да живееш. Защо?
Отде познаваш дъщеря си?
Значи лъжливо е твърдението.
Това е любовта
на
черната светлина, която разлага и осмърдява, и опетнява, и развращава, и помрачава човешката душа.
Бог обича в нас най-доброто, Бог люби в нас най-доброто.
Вие ще намерите този стих в Писанието: „Възлюбил е Истината вътре в човека.“ Най-възвишеното, най-чистото вътре в нас – това Бог обича.
Някои искат да знаят дали Господ се интересува от техния обикновен живот.
Ако аз съм слуга при някой виден господар и наоколо си имам десет души слуги
на
разположение, да ми обуват чорапите, да ми чистят обущата, ще дойде ли господарят ми и той да ме обува?
Той може да е доволен от онзи ваксаджия, който си е турил за идеал следното: „
На
първия човек, който дойде при мене, аз ще му лъсна обущата най-хубаво.“ И ти идеш, възприемеш идеята
на
ваксаджията, казваш: „Дали Господ се интересува от моите обуща?
Той ти е лъснал обущата най-хубаво, тъй, както той разбира.
Ако една жена шие риза
на
мъжа си и даде пари, па вземе какъв да е плат и я мине отгоре-отгоре, тя не е жена!
Не, тя трябва да преброди целия град и да намери най-хубавото платно – тънко, копринено или най-здраво, ленено – да му ушие една риза и да си каже: „Веднъж ще му ушия една риза, но да я помни.“ Тя трябва да вложи всичкото си изкуство – това е жена с идеал.
Мъжът отива да купи плат за своята жена.
Не да вземе една басма и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж.
Той трябва да преброди целия град и да купи най-хубавия плат, да няма подобен
на
него.
Него ден Природата записва за жената и за мъжа, че те са направили най-добрия избор.
Това е характер в тях.Избираш една книга за своя приятел– ще му избереш по възможност най-хубавата книга и ще му я дадеш за подарък.
Даде ти някой своя албум да му напишеш за спомен няколко реда.
Ти седнеш и казваш: „Хайде, нещо от Петко Славейков: Парице, парице, всесилна царице,...“ – Така ти ще идеш
на
дъното
на
тази изба.
Ти ще избереш най-хубавото, каквото има – ще му го напишеш, че като прочете той тия думи, да се забрави.
Най-хубавото ще вложиш.
Веднъж ще напишеш, ама ще напишеш най-хубавото, което имаш вътре в себе си.
Щом го запишеш така, пак пише Природата: „От това дете човек ще стане.“После, обичаш някого, нали?
И там се познава каква е Любовта.
– „Ами че отлични вежди има, а очите му тъй... да се не нарадваш.“ Той не е разбрал Любовта.
Друг пък казва: „Носът му да видиш, устата му какви са...“ Друг казва: „Мустачките му какви са.“ Тия всичките хора имат нисък идеал.Ще намериш вътре в своя приятел онова качество, което го отличава от всички други хора.
Ще кажеш: „В него има една черта, която другите я нямат.
Тя е
на
най-високото място в тия клони.
И като я намериш, ще я откъснеш, ще я държиш в своята душа, ще я запишеш в своята памет – и Природата ще пише пак: „От това дете човек ще стане!
“Имате учител, казвате: „Нашият учител е много учен – той по химия, по физика, по астрономия, по философия, по това, по онова много знае.“ – Не, това не е вашият учител.
Това е натоварена камила.
И тогава знаете ли как се преиначават идеалите?
Учителят казва
на
ученичката тъй: „Ще си вземеш най-хубавата шапка, без панделки.“ Тя отиде при шапкарката, която ¢ каже: „Той, вашият учител, казва тъй, но не може без панделки.
Ако турим една малка панделка, шапката ще стане по-хубава.“ Добре.
Турят една панделка.
Но там има и други хора, те казват: „И от другата страна ако турим още една панделка, ще стане още по-хубава.“ И тя каже: „И
на
мен ми се струва, че учителят ще бъде доволен.“ Мислите ли, че тази шапка стана по-ценна?
– Не, тя изгуби своята цена.
И да ви докажа защо изгуби своята цена.
Дойде някой мой приятел, каже: „Чакай, аз имам един скъпоценен камък, като едно кокоше яйце – ако го турим
на
върха
на
писалката, по-хубава ще стане.“ Със синджирче, тъй го туря.
Това са глупавите идеали
на
съвременното човечество.
Това са глупавите идеали
на
съвременните ученици, това са глупавите идеали
на
съвременните религиозни хора, които не разбират онази велика Божествена искра, която трябва да проникне дълбоко вътре в нашите души.
Някой път вие казвате тъй: „Да има някой да ми закачи един диамант.“ Хубаво, ако аз река да закача някому един диамант, трябва да намеря най-големия в света.
Ако го намеря, ще го закача.
Ако не го намеря, никакъв диамант не закачам
на
врата.
Най-хубавото в света!
Именно по този вътрешен ваш избор всичките вие ще се отличавате от другите хора.Сега схващате ли накъде отива моята мисъл?
Схващате ли накъде отива тази река, която тече сега?
Тази вечер аз реших, казах: тази вечер
на
тия ученици ще им говоря, ще им говоря най-хубавото, най-хубавото, което мога да им дам!
Ако сте схванали първия лъч, който излезе от Божественото, от вас ученици и човеци ще станат.
Ако сте закъснели и не сте схванали този, първия лъч, ще ви кажа, ученици, една горчива дума: вие ще бъдете забравените деца в дъното
на
тази изба.Любящият говори за Любовта, а страхливият – за страха!
„Аз – казва – съм се научил само да се разписвам
на
записа, който баща ми праща.“ Все се разписва.
Има хора,
на
които целият им живот е само разписване.
И когато Природата погледне това нещо, казва: „От това дете човек няма да стане.“ То се е научило само да се разписва, а никога нищо не написва.И тъй, всичките възвишени същества, всички онези братя
на
Всемирната Бяла школа, са минали по този път.
И когато някой брат от тях реши да дойде
на
Земята, какво казват?
Той ще дойде при най-добрия.
И сега може да ми цитират кой е най-добрият.
– Който има стремеж, който има идеал – най-високия идеал.
При онзи ученик,
на
когото
душата
трепти, който всеки ден мисли за своя Учител – при него ще дойде Учителя.
А щом мине покрай дома
на
първия, ще каже: „Тук седи един от учениците, когото трябва да посетя тази вечер.“Това е то Великият идеал, Високият идеал, който всички трябва да имате.
Най-хубавото, най-възвишеното, най-красивото, най-силното, най-мощното, най-доброто, най-умното, най-правдивото, най-истинолюбивото – всичко от първа степен!
Седиш, паднал си духом, кажеш: „Празно е сърцето ми, няма я Любовта.
“ Кажи: „Утре ще ида да посрещна Слънцето и ще гледам да хвана първия лъч.“Вие правили ли сте наблюдение сутрин, като се събудите, да видите каква е първата ви мисъл?
Природата в туй отношение е крайно взискателна.
Щом се събуди едно дете, веднага тя се спре пред него с един трепет, задържа дишането си и се вслушва за какво ще помисли това дете.
Ако веднага, като се събудиш, отправиш ума си към Бога и помислиш за тази велика Любов, която е изпълнила твоята душа с всички блага, тя казва: „От това дете велик човек ще стане!
на
Общия окултен клас
3.
Учителя държи беседа пред ръководителите на братски групи - 11 септември
, 11.09.1923 г.
на
братски групи - 11 септември
1. БЕСЕДИ
на
Учителят Дънов пред ръководителите
на
братските кръжоци в страната 1923 година
1923 г., вторник, 5.30 часа сутринтаТайна молитва.
Това са въпроси, върху които вие ще мислите додето трае този наряд.
Чистота е необходима, за да се избегнат нещастията
на
земята.
Трябва да имате чистота в устата, в ума, в сърцето, в
душата
и в духа.
Ако искаш без чистота да действуваш, то е все едно да почнеш търговия без пари, градинарство без вода, да искаш да мислиш без ум и да имаш любов без чувство.
БЕСЕДИ
на
Учителят Дънов пред ръководителите
на
братските кръжоци в страната 1923 година
4.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 11.10.1923 г.
Навярно сте получили писмото
на
Тодора за пратката.
А за да се живее разумно, трябва да се познава Бог.
Разумното - това е Любовта, Мъдростта, Истината.
Любовта дава живот, Мъдростта - светлина, Истината - свобода.
А това е смисълът
на
живота.
5.
Упражнение от Учителя, дадено на 21 октомври (при объркване на мислите или чувствата)
, 21.10.1923 г.
(при объркване
на
мислите или чувствата)
Упражнение: Лявата ръка се поставя свободно
на
коляното.
Дясната ръка се изнася настрана хоризонтално, след това напред, нагоре, назад в кръг, надолу.
Туй въртене
на
ръката се повтаря няколко пъти.
Ръцете спират хоризонтално и се спущат надолу.
Когато се забъркат мислите ви, ще правите упражнението само с дясната ръка, а когато се забъркат чувствата ви, ще правите упражнението само с лявата ръка.
Упражненията, които ви давам, са напълно естествени, тъй както природата действа.
Природата всякога се проявява в човека, без оглед
на
това дали той съзнава това нещо или не.
Например, вървите някога по пътя и махнете с ръката си настрана, направите едно движение.
Какво означава това движение?
– Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение
на
ръката вие я изпъждате навън.
Понеже сте във физическия
свят
, ръцете ви трябва да се движат съзнателно.
Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас.
Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават.
Някога ти кажеш
на
някой свой приятел: можеш ли да ми услужиш с една малка сума?
Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва.
Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни.
Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си.
Всяко движение, в една или в друга посока, трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка.
Запример човек, който се моли, не може да държи ръцете си надолу, той ще вдигне ръцете си – a, b – нагоре, в положението
на
фигура A.
Човек, който иска да воюва за възвишеното, за благородното в света, също тъй издига ръцете си нагоре (в положение A).
Растението, което изниква из почвата и отива нагоре към Слънцето, заема същото положение.
Онзи човек обаче, който държи с двете си ръце – a, b – в тояга и се готви да воюва в света за низките, за обикновените работи, държи ръцете си надолу и се намира в положението B.
Това положение представлява една готова, напрегната стрела, която чака само последния момент за нападение.
Следователно тия две същества, които правят движенията A и B, според степента
на
своето развитие се намират в два различни
свята
, вследствие
на
което и техните понятия за живота са съвсем различни.
Но и едното, и другото положение – нагоре и надолу, изразяват полюси
на
живота, които трябва да се проучват съзнателно, защото само животът ще ви доведе във връзка с разумното.
6.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 4.11.1923 г.
Любезна Е.
Бог е Любов пълна и разумна, тя носи всички блага.
Да уповава человек
на
Господа всякога, това е смисълът
на
живота.
Той може да е уверен в Истината.
Трябва да се премине тоя живот в придобиване
на
висшето благо.
Промени в тоя
свят
са възможни.
Сега в тия времена
на
изпитания без страх.
Само с Любов, Мъдрост и Истина.
7.
Упражнение от Учителя, дадено на 11 ноември
, 11.11.1923 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Превръщане
на
цветовете",11.ХI.1923 г., Младежки Окултен Клас, София.
Упражнение: Ще направите едно упражнение с вдишвания и издишвания, при което мислено ще възприемате белия цвят.
Вдишванията ще стават ритмично и с движение
на
ръката – с показалеца
на
дясната ръка.
Вдигате дясната си ръка нагоре и започвате упражнението.
При първото броене вдишвате и сваляте ръката си от A надолу до B.
При второто броене издишвате и движите ръката си наляво, от B до C.
При третото броене вдишвате и движите ръката си надясно, от C до D.
При четвъртото броене издишвате и движите ръката си нагоре, от D до A.
При движението
на
краката си трябва да спазвате същите вдишвания и издишвания.
Когато организмът е нормален, при стъпването напред се вдишва, а при свиването
на
крака и отдръпването му назад се издишва.
Законите
на
природата са строго определени.
И вие също така не спазвате тия движения
на
природата, затова като ходите по екскурзии се уморявате.
Добре е да правите упражненията си
на
чист въздух, ако имате в дома си градина.
С тези упражнения ще помогнете
на
организма си за възстановяване
на
равновесието в нервната си система и премахване дисхармонията, която съществува във вас.
Те почиват
на
известни закони, за това в тях има дълбок смисъл.
Например, един съвременен физиолог, като изучава червените и белите телца в кръвта, изпуща ги из предвид в известно отношение, като важни фактори в кръвта, а оттам и в човешкия Организъм.
Съвременните учени не са изучили още напълно ролята
на
червените кръвни телца.
8.
Картичка от Учителя (Снимка на писмото), София
, 17.11.1923 г.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 19
„И над Астрологията стои БОГ!
9.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 11.12.1923 г.
Във време
на
изпитание човек трябва да бъде твърд, решителен, с вяра пълна, умен и мъдър във всичките свои постъпки.
Любовта винаги носи изобилие. К.
Да спазва разумните правила
на
Божествения живот.
В сърцето си човек да е винаги в единение с Бога, без пропукване
на
съзнанието си.
10.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 14.12.1923 г.
Любезна Елена,
Любовта към Бога, своя Учител и Духът в себе си дава възможност човек да надмогне.
Желая да имате познания истински за живота.
Не отнемайте условията
на
проявлението Му.
Враговете
на
душата
само смутове внасят.
Сега държиш зрелостен изпит за принципите и добродетелите
на
живота.
Разберете съвършено думите
на
вашия Учител, вложете ги в сърцето си, посейте ги в умът си.
Една е Любовта у Бога.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
11.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 16.12.1923 г.
Трябва да спазваш правилата
на
живата природа.
Не знаете ли, че студената вода е вредна.
При това
на
всяко място вода не се пие.
Цялата душа
на
человека трябва да е пълна с Божествени мисли, при които упадък не става
На
земята сега трябва да се живее, за да бъде праведният свидетел
на
Божията правда.
Бог е Бог
на
живите, а не
на
мъртвите
Моят поздрав
на
всички приятели.
12.
Учителя дава песента 'Благост' - гр.София
, 19.12.1923 г.
Първите пет такта са дадени
на
19 декември 1923 г.
, Общ окултен клас, III година, 10-а лекция ("Окултна музика в живота"), а цялата песен –
на
26 декември 1923 г.
Учителя казва: „Силата
на
тази песен е в нейния ритъм.
Тя има за цел да възстанови правилния ритъм
на
човешкото сърце. ”
"Сега да направим едно малко променяне.
Изпейте думите Благост (3) носи (3) светлината (3).
То е по ритъма
на
сърцето.
Първото упражнение е от втората категория
на
музиката.
Във всичките времена учениците от окултните школи са се спъвали от големите си очаквания.
При сегашните условия трябва да благодарите даже и само
на
това, че можете да се съберете и да си попеете малко.
Казвате: „А, благост носи светлината!
“ Питам: ако ти имаш възможност да изпееш тези три думи или пък ти предложат сто милиона лева, кое струва повече, кое би предпочел?
Със сто милиона лева ти не ще можеш да си купиш мастило, за да напишеш тези три думи.
Тези три думи ще оставят у вас отпечатъци за великото бъдеще, а стоте милиона няма да оставят нищо.
Ако имате сто милиона лева, ще ви е страх този да не ви обере, онзи да не ви обере: неприятели ще имате и ще се ожесточите.
А като пеете Благост носи Светлината, за нищо няма да се безпокоите.
Ще кажете: „А, това да пея, е детинска работа, но като имам тия пари, ще се повдигна.“ Никакво повдигане няма да има!
Щом са добре дошли, като дойдат парите в мене, ще ги угостя и – хайде навън!
А сега всички хора угощават парите, турят ги в касата си и им казват: „Навън няма да вървите!
“ – Не, ще им кажете: „Навън!
Текст
на
песента:
Светлината, Светлината, Светлината.
Изпълнение
на
Симеон Симеонов
13.
Учителя дава песента 'Кажи ми, светли Божи лъч' - гр.София
, 19.12.1923 г.
Песента е дадена
на
19 декември 1923 г.
, Общ окултен клас, III година, 10-а лекция ("Окултна музика в живота")
Бележка: Информацията за тази песен е взета от сайта
на
"Издателство Бяло Братство"
"Кажи ми ти, светли Божи лъч,благото
на
живота,светлия прав път
на
чистите души (2),души, души, чистите души,измити във водите
на
Любовта (2),във водите
на
Любовта (2),живели в светлината
на
разумността,в светлината
на
разумността,хранени със Словото
на
живата Истина,живата Истина, Истина, Истина.Ниските тонове са такива, понеже се отдалечават, а за нас се представят, като че спадат.
Ниските тонове обаче са най-изразителни.
Ниските тонове са миналото, от което се отдалечаваме, а високите тонове са бъдещето, към което се приближаваме.Вторият стадий
на
музиката е свободното пеене.
При свободното пеене сегашната музика не може да върви, защото тактът трябва съвсем другояче да се мени, ударенията
на
думите пък имат особено съчетание.
Текст
на
песента:(текстът, който е предоставен от сайта
на
ИББ е същия като
на
песента "Кажи ми, светли Божи лъч ІІ", дадена от Учителя
на
Лиляна Табакова през 1943 г.)
кажи ми ти благото
на
Живота,
на
чистите души,
измити във водите
на
Любовта,
на
чистата Любов.
Инструментално изпълнение
на
песента
14.
Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'
, 01.1924 г.
Излиза първият брой
на
сп."Житно зърно"
През 1924 година в София започва да излиза списание "Житно зърно", считано по-късно за официален орган
на
Бялото Братство в България.
Явява се продължение
на
списание "Нов живот", издавано през 1923 година от Георги Марков и Методий Константинов.
"Житно зърно" се публикува до 1944 година, главен редактор е Георги Радев (1900-1940), членове
на
редакционния съвет са Георги Марков, Методий Константинов, Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов и Добрин Гарвалов.
Спомени
на
Борис Николов - Списание "Житно зърно"
Спомени
на
Борис Николов
Идеята за издаване
на
братско списание дойде от умовете
на
редица млади хора след откриването
на
Школата през 1922 г.
Отначало една идея се възприема от едного, после се предава
на
другиго и може да се реализира от трети.
Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете.
Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г.
Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване
на
братско списание.
Ходеха с една кошнич-ка и вътре е списанието.
Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой.
Беше човек
на
идеята.
Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса
на
купувачи и средства.Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков.
А един ден както се бяхме събрали
на
масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно".
Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията.Тук трябва да споменем и един друг факт.
Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията
на
Изгрева.
Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия.
Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира.
А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването
на
15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка.
Тук
на
Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец
на
Рудолф ЩайнеровИтб издания в Германия или по образец
на
„Всемирна летопис", където той участваше със статии.
Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас.
Той беше вече записал и събрал свои абонати.
После той върна парите и съобщи
на
абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно".
Това бе една хубава постъпка
на
Боян Боев.
Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше
на
разположение
на
Учителя винаги.
И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите.
По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот".
Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения
на
учениците Му.
И в разстояние
на
22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата.
Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше.
Но то се набираше от абонати.Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека
на
земята като източник
на
хляб, каква идея е вложена в него, в духовния
свят
и каква е истиската му същност в Божествения
свят
.
За това наименованието
на
списанието бе напълно подходящо.
Ние отначало бяхме неопитни.
Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение
на
годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна.
Разпространението ставаше чрез абонати.
Разпръснаха се покани между приятелите в София и провинцията и мнозина се отзоваха.
Редовно се изпращаха писма за нови абонати и за изплащане
на
вноските.
През втората годишнина
на
списанието Учителят подсети
на
събора в Търново 1923 г.
да се организира издаването
на
книжнината.
Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности.
Редакцията
на
„Житно зърно" се помещаваше в салона
на
„Оборище" 14.
Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов.Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини.
Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там.
Накрая то стана като един извор
на
сведения за братския живот за следващите поколения.
15.
Телеграма от Учителя до Минчо Сотиров, София
, 1.01.1924 г.
(получена
на
2 януари 1924 г., 8 ч.
полковник Приета
на
... 1.I.1924 г., София 232 15 1 12
Любовта изявява Бога светлина
на
безсмъртния живот.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
16.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 2.01.1924 г.
Любезна Е.
Има много положения в живота, които трябва да станат ясни.
Всеки ученик
на
Любовта трябва да се научи да служи
на
Бога с всичкото си сърце.
Външният
свят
не трябва да става причина да го отклонява от това служене.
Служенето не трябва да бъде по форма, в буквата
на
закона, но дълбоко в
душата
трябва да има нещо съществено, което да го отличава.
Пълнота трябва, новораждане трябва от Дух и Вода, Любов непрестанна.
Когато някой заболее от вас, не трябва да мислите за умиралка, а за чистене и изправяне
на
живота.
Да минава човек от смърт в живот е едно нещо, а да минава от живот в смърт е друго нещо.
Аз желая всички вие да служите
на
Бога тъй, както Аз Му служа, без да търся нещо за себе си.
Аз искам да ви дам образец
на
Любов,
на
милосърдие, низходителност, безкористие, търпение, чистота, искреност.
Да познаваме Бога, да живеем за Него е дело велико.
Това нещо Аз мога да го уподобя с ония думи
на
Господа, Който казва
на
богатия момък: „Още едно ти не достига".
Ти ще намериш тая мисъл в Евангелието и ще извадиш своето заключение правилно по Дух.
Има някои неща, за които почти всички сте мудни
на
разбиране.
Там, вие в Търново, се страхувате от бурите
на
морето.
Иде време и сега е, когато целият
свят
ще разбере, че има Бог и Този Бог е абсолютно справедлив и въздава
на
всички според заслугата.
Трябва да бъдете нещо повече от хора, не по обикновеному хора за ядене и пиене, а служители
на
Бога, Синове
на
Светлината.
Моят поздрав
на
всички.
17.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 3.01.1924 г.
Любезна Еленке,
Да се служи
на
Господа, това е смисълът
на
живота.
Скърби и страдания, това е само менене
на
сцената.
Трагичните случки, съвпадения, това са действия
на
духовната драма
на
живота.
Бог е Любов и велика и непонятна е тази Любов в своите прояви.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17
18.
Писмо от Учителя до Минчо Сотиров, София
, 12.01.1924 г.
(получено
на
14.01.
Великото в живота е онова, което повдига
душата
и е прави победителка над всичко земно.
Когато Божественото в човека се събуди то само му дава тази насока
на
право проумеване
на
чистото и
святото
у човека.
Само едната неизменна и Вечна Любов
на
Бога, Която изтича от Него дава това благо.
Да Люби човек Истината, да прилага Правдата, да изявява Мъдростта е начало
на
Божия живот във всяка душа.
Работете усърдно и непрестанно: всичко в живота трябва да е сведено към тая насока.
Моя мир да бъде с всички вас, които любите Истината.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
19.
Писмо от Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 18.02.1924 г.
Любезна Елена,
Болестите изпитват вярата
на
човека.
Трябва да се изправи вътрешния живот
на
душата
.
Но трябва непреодолима Любов към живия Господ
на
живота.
Тия, които са я писали немат абсолютно никакво понятие за Истината.
Тод, това е Египетски Бог
на
смъртта.
Тод е български търговец, Христос е псевдоним
на
български бояджия, а Кришна Мурти и тримата още не проявени.
Те искат без много мъчнотии
на
гърба
на
пострадалия човек Исус Христос да оберат лаврите.
Но закона е, че в света расте и вирее само това, което Бог е посадил.
Учение без Любов, учение без Мъдрост, учение без Истина е само измама.
Но той стои твърдо
на
показаната основа.
Бъдете всички умни, разглеждайте нещата дълбоко, бъдете усърдни и в постоянна молитва да имате Светлината
на
Духа и помощта
на
Господа.
В беседите ще намерите Моите Слова.
Слова
на
Истината.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17
20.
Учителя дава песента 'Грее, грее светлината'
, 03.1924 г.
Учителя дава песента "Грее, грее Светлината"
За тази песен е известно, че е дадена през пролетта
на
1924 г.
За въздействието
на
тази песен може да се прочете в спомените
на
Борис Николов и Катя Грива:
1. Спомен
на
Борис Николов: Песни и танци
на
слънцето
От спомена
на
Б.Николов:
Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът
на
Светлината, която работи и обновява живота;
2. Спомен
на
Катя Грива: МУЗИКАТА
НА
УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА
ДУШАТА
От спомена
на
Катя Грива:
Както Словото
на
Учителя е живо, така е жива и Неговата музика.
Маг беше Той да извади всеки попаднал в противоречие, във вътрешни терзания и външни затруднения.
С тон - два излети или изсвирени от Него - ти вече си окъпан, като новороден гледаш и не вярваш
на
очите си.
Какво стана, как стана?
Само си приел и трептиш в съзвучието
на
това, което ти си почувствал и приел.
Учителят взима цигулката и почва да свири: "Грее, грее светлината!
" Ти само гледаш или си навел глава, даже нито виждаш нещо, нито пък можеш да чуваш.
Ти не знаеш, усещаш само, че в теб почва нещо да олеква.
Ти не знаеш.
В тебе е дошла вече Светлината.
Цялата буря от противоречия е изчезнала.
И ти си в
свят
, който не искаш и не мислиш, -е някога може да свърши или пък да излезеш от него.
Това е
свят
на
вечна Светлина и вечна Хармония в
душата
ти и в духът ти.
Текст
на
песента:
Грее, грее, грее светлината,
грее, грее, грее светлината,
грее, грее, грее светлината,
грее, грее, грее светлината,
грее, грее, грее светлината,
грее, грее, грее светлината,
На
тревите,
на
водите,
на
цветята,
на
децата
На
тревите,
на
водите,
на
цветята,
на
децата
Спомен
на
Борис Николов
"Песни и танци
на
слънцето"
Слово от Братски я съвет по случа й Празника
на
пролетта - 1970 година "Пейте и възпявайте
на
Господа с
душата
си, с ума, със сърцето си.
Животът ви да бъде химн
на
Господа...
Твоето слънце изгрява всяка заран като младенец и тича в пътя, който си му начертал, като донася и раздава Твоите благословения, които си ни отредил.
То в Твоето име оживотворява всичката земя с нейната природа - въздига и донася облаците, напоява лицето и с дъжд и влага изважда всеки стрък изпод черната й обвивка - украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало си им дал.
Развеселява всички животни и човека, когото си направил по образ и подобие Свое."
Слънцето е емблема
на
Бялото Братство.
Слънцето е изворът
на
живота.
Учителят започна Делото Си с изгревите
на
слънцето.
Псалмопевецът казва: "
На
ранина Те очаквам, Господи".
Той препоръчва да се излиза сутрин рано
на
открито сред природата.
Така Той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот и положи основите
на
Братството.
Паневритмията - това са песни и танци
на
слънцето.
Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж
на
душата
към този живот.
В тях се чувствува ритъма
на
Всемирния Живот.
Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия Живот
на
Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен.
Румънският професор Попеску, в статията си "Хигиена
на
труда" препоръчва: "Добре е сутрин да се правят леки гимнастически упражнения.
Ако се правят
на
открито - по-добре и ако са придружени с музика - още по- добре." Не е ли това Паневритмията?
Паневритмията се изпълнява
на
открито,
на
някоя хубава поляна или в планината
на
някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец.
Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга.
Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите
на
планински извор.
Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние.
Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват
на
земята, тоест минават през ред трансформатори.
От огромната енергия, която слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половина милиардна част.
И тази енергия поддържа живота
на
нея, създава неговите форми.
Всъщност, формите
на
живота разкриват вътрешното съдържание
на
Светлината.
Като изучаваме тях, можем да изучаваме живота
на
слънцето.
Някой оспорват, че има живот
на
слънцето.
Щом има
на
земята, има и
на
слънцето.
Нали земята е произлязла от слънцето.
Учителят откри слънцето
на
учениците и даде знание и методи как да се използуват неговите сили.
Това е наука.
Това са песни и танци
на
слънцето.
Спомняме си как започна създаването
на
Паневритмията.
Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента
на
вдъхновението - вслушваше се във вътрешния подтик.
В онази пролетна привечер, Учителят и няколко сестри бяха
на
поляната край боровете и разговаряха.
Ставаше въпрос за народните хора и танци.
" Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи.
Те отговаряха
на
мелодията.
Така се роди първото упражнение
на
Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик.
Учителят хвана идеята, оттегли се в стаичката Си и започна да работи.
На
сутринта Той опитваше с учениците новите упражнения.
Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката Си да долови и предаде мелодиите
на
Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма.
Така един възвишен
свят
слезе при нас и ни се изяви.
Той вложи съдържание в тях - живота
на
онзи
свят
, от който ги сне.
Зад явленията
на
живота седи един възвишен, Разумен
Свят
.
С него трябва да търсим връзка винаги.
Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я е привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност.
Малкото цветенце също е говор
на
Великия Разумен
Свят
, който ни обича.
От цялата Вселена иде към нас живо т - животът
на
милиарди слънца и планети.
Човек приема този живот и отговаря
на
него.
Животът е Един и Знанието е Всемирно.
Учителят създаде песни и танци
на
слънцето.
Те са снети от онзи възвишен
свят
, в който Той живее.
Преди години,
на
"Изгрева" дойде немски професор-хореограф.
Той пътуваше по света и изучаваше танците
на
народите.
Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: "Има едни, там горе край гората, които играят сутрин." Професорът пожелал да ги види.
Довеждат го
на
"Изгрева".
Неделя - свежа пролетна утрин.
Ябълките нацъфтели, а наоколо са боровете.
Витоша, още в снегове, блести огряна от слънцето.
На
"Изгрева" е празнично, чисто, светло.
Във въздуха се носи дъх
на
цъфнали ябълки и бор.
На
поляната играят двеста-триста души.
Той за пръв път се среща с живота
на
Братството.
След Паневритмията, представят го
на
Учителя. Разговарят.
Професорът казва
на
Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците
на
народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил."
Песните и танците
на
Учителя са израз
на
един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас.
Те са издадени в книгата "Песни
на
Учителя".
Той създаде "Марш
на
Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм;
Песента "Грее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът
на
Светлината, която работи и обновява живота;
Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде"
(Химн
на
Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн
на
слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите
на
слънцето.
Тя е молитва при изгре в - химн
на
всички слънца."
Цялото творчество
на
Учителя е слънчев о - и Неговото Слово, и Неговите песни и танци.
То е израз
на
Светлината
на
онзи възвишен
свят
, от който Той иде.Малцина знаят, че Учителят е създал повече от сто и двадесет песни- едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила.
То събужда силите
на
душата
, подкрепя я в трудния й път
на
земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея.
София, март, 1970 година.
5_09 Песни и танци
на
слънцето
Спомен
на
Катя Грива
31. МУЗИКАТА
НА
УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И
ИЗВИСЯВА
ДУШАТА
Както Словото
на
Учителя е живо, така е жива и Неговата музика.
Маг беше Той да извади всеки попаднал в противоречие, във вътрешни терзания и външни затруднения.
С тон - два излети или изсвирени от Него - ти вече си окъпан, като новороден гледаш и не вярваш
на
очите си.
Какво стана, как стана?
Само си приел и трептиш в съзвучието
на
това, което ти си почувствал и приел.
Учителят взима цигулката и почва да свири: "Грее, грее светлината!
" Ти само гледаш или си навел глава, даже нито виждаш нещо, нито пък можеш да чуваш.
Ти не знаеш, усещаш само, че в теб почва нещо да олеква.
Ти не знаеш.
В тебе е дошла вече Светлината.
Цялата буря от противоречия е изчезнала.
И ти си в
свят
, който не искаш и не мислиш, -е някога може да свърши или пък да излезеш от него.
Това е
свят
на
вечна Светлина и вечна Хармония в
душата
ти и в духът ти.Друг път ти си болен.
Застанал си пред Него.
" и пипа Той
на
себе си със собствената си ръка мястото, където те бо-ги и казва: "Хайде, болест излез си!
" Ти пак стоиш и пак Той пее и усещаш, че болката вече я няма, че не те боли вече
на
същото място и че вече си здрав.
Даже си мислиш: "Наистина ли ме болеше?
"Какво нещо е музиката
на
Учителя?
Защото нашето съзнание не може да обхване в своята пълнота и цялост както малкото в живота, а камо ли да се добере до великото в живота.
Но да чуем музиката
на
Учителя и да видиш, че тя е жива, жива музика, простичка от няколко тона и Слова, но могъща в Сила и Мощ.
Тя те завежда в друг
свят
,
свят
светъл и необятен,
свят
на
блаженство и здраве.
Опитала съм лично и чрез моите страдания в моят път, Учителят протегна ръка и ме изведе
на
простор и светлина, като чрез тези мои състояния Той даде неколцина песни.
Те бяха метод и поука за останалите, как да трансформират своите състояния и как да работят с окултните сили, които боравят и се намират в Неговите песни.Една област от музиката
на
Учителя, от която се страхувам да пиша, е мистичната музика.
Кой новодошъл
на
Изгрева като чуе песните
на
Учителя не проронва сълзи, изблик
на
такова благословено чувство, от което не може да издържи и заплаква.
Песента е
свят
на
ангелите небесни, а молитвата е
свят
и среда
на
Бога Живаго.
Трепти човешката душа, трепти в унисон с песента и с моливите
на
Учителя.
Чрез духа си приемаш песните Му, я чрез
душата
се извисяваш чрез молитвите Му към Бога.
Музиката
на
Учителя е ключ, който отваря вратата да проникне Божественото у тебе като Сила и Мощ в твоя дух.
Да пишеш за музиката
на
Учителя е трудно, твърде трудно.
Но можеш да пишеш за нея като опитности, като сила, която въздействува, като частица и част от онези задачи и от онези теми, които Учителят даваше за ученика.Една такава опитност и аз имам.
Тъй като много пъти съм пяла гамата, аз завършвам
на
края низходящо.
Завърших упражненията и като прибавка от мен изпях гамата отгоре надолу до, си, ла, сол, фа, ми, ре, до.
Така продължих да пея гамата с тази прибавка от мен с низходящо изпяване
на
гамата няколко месеца.
Аз започнах да се чувствам безсилна, безчувствена и без мисъл.
Не знаех какво ми е и от какво идва всичко това.
Молих се горещо да ми се даде да разбера
на
какво се дължи това безсилие у мен.
Веднъж като си правих гимнастиките и гамата с движение и след като изпях за последен път гамата във възходяща посока, нещо в мен каза категорично: "Спри!
До тук е дадена гамата с упражненията.
Ето защо си димагнетизирана!
" Вслушах се във вътрешния глас, който ме спря и аз престанах да пея гамата назад.
Нещо ме задържаше
на
последния тон.
В продължение
на
седмици някаква задръжка вътре у мен ме караше да спра
на
последния тон - горно до.
Казвах си: Кой е този и как може да държи този диригент у мен с двете си ръце и нагоре да завършва, да чуе как зазвучава горно до, да ме подпира направо и да не ми позволява да връщам гамата назад.
Всичко това аз не го казах
на
никого, но чаках да почувствам двете ръце, които поддържат нагоре гамата, за да не я връщам с пеене назад.
За най-голяма изненада поправи се веднага за няколко дни състоянието ми.
Накрая пристъпвам пред Неговата стая, срещам Учителя с известно стеснение, загатвам за преживяното ми състояние.
Той ме погледна дълбоко.
Очите Му сякаш навлизаха дълбоко в мен.
Музиката
на
Учителя, нима тя не е жива за мен и за останалите?
Как да пиша за нещо, което е живо, движи се отгоре от Божествения
свят
, надолу в ангелския
свят
и от там в човешкия
свят
.
Аз съм застанала пред Учителя, не говоря с Него с думи човешки, а споделям с мисълта си този съкровен случай с Него.
Аз се бях молила горещо преди това, за да разбера каква бе причината за моето безсилие и ето отговора беше дошъл в мен.
Но сега стоях пред Учителя и исках да разбера вътрешната страна и смисъл
на
всичко това, което ми се случи.
Изведнъж в съзнанието ми проблесна светлина и чух думите Му: "Закон е.
Учителят не бе помръднал дори и устните си, а Неговият говор и Слово се запечатаха като светлина в съзнанието ми.
Ето, това е музиката
на
Учителя.
- Това е стремежа
на
човешката душа, да търси и да се стреми да постигне съзвучие с Бога.Не мога да отделя музиката
на
Учителя от Школата
на
Учителя.
Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни.
Това бяха музикалните упражнения дадени
на
ученика, които правеха чудесата в неговия път.
Те го завеждаха често в незнайни светове.
Често някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш.
Тези музикални фрази често в началото, ти не можеш да ги разбереш, но след като ги изпълниш, ти се учудваш как е станало така, че ти излизаш от това голямо противоречие
на
собствения си живот.Веднъж съм вързана вътрешно психически като че съм прикована за нещо.
Но съм изтерзана от това вътрешно завързано психическо състояние.
Срещнах Учителя.
Той беше с Георги Радев
на
пейката до "Яйцето".
Това беше до една чешмичка, отгоре имаше скулптурна част във вид
на
яйце.
Казвам: "Учителю, искам движение, искам да бъда отвързана".
Учителят ме погледна сериозно и дълбоко.
По-късно Учителят отиде в салона, беше заобиколен от много братя и сестри.
Аз бях седнала
на
стол и подпряла с дясната си ръка главата си, която ми тежеше и бучеше, защото мисълта ми бе вързана и цялата бях обвързана с дебели и невидими въжета.
Учителят изсвири
на
пияното нещо малко, но по едно време аз се почувствах свободна, не го осъзнах веднага.
В главата нещо ми просветна.
Учителят престана да свири.
Аз както всякога в такива случаи, когато излизах от едно потиснато състояние и преминавах в друго - светло, широко и високо, съзнавах напълно, че нещо дълбоко и коренно се е променило у мене.
Аз благодарях вътрешно с мисълта си
на
Учителя.
Но външно нищо не казвах
на
другите.
Това го оставях нарочно скрито под купата
на
мълчанието, да бъде покрито, за да мога да го съхраня за по-дълго време и да се ползувам от него, когато ми потрябва.
Ето какво казва Учителят за тези случаи: "Във всички песни, които съм дал, отличителното в тях е чистотата
на
тоновете.
Те освобождават човека от всички преплитания, както и от лошите наследствени черти у човека".Музиката
на
Учителя е тази, която освобождава духа
на
човека и извисява
душата
му към небесните висоти, където светлината и хармонията обитават в Божествения
свят
.
31. МУЗИКАТА
НА
УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА
ДУШАТА
21.
Писмо от Учителя до д-р Иван Жеков, София
, 12.03.1924 г.
Прочети го и си отбележи в него най-доброто, което допада
на
твоята душа.
Любов, Мъдрост, Истина трябва да стоят в
душата
ни от всичко по-горе.
Бог е Дух и които Му се кланят с Дух и Истина трябва да се кланят.
Где може да се съберете, това е второстепенна важност.
Разумният ученик
на
Божествената школа се подига по-горе от всички изкушения.
Аз зная Господ ще ви упъти да разрешите тоя въпрос според Неговата воля.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
22.
Упражнение от Учителя, дадено на 16 март (Любов,Радост,Веселие)
, 16.03.1924 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Движение
на
енергиите.
Ще направим едно упражнение с ръцете.
Любовта е проекция навън.
Движенията
на
ръцете упражняват известно влияние върху всички ваши органи и върху вашата воля.
Ако движите ръцете си съзнателно, може да упражните влияние върху силата
на
волята си.
Направете следното движение
на
ръцете си: турете ръцете си пред гърдите, а после настрана, като правите с китките леки трептения.
Като направите това упражнение 3–4 пъти и мислите върху трите думи, неразположението ви ще мине.
Неразположенията ще дойдат, защото трябва да знаете, че вие сте един фокус, през който минават както слънчевите, тъй и земните енергии.
От сутрин до обед през вас минават слънчевите енергии, които слизат отгоре и отиват към центъра
на
земята.
След обед движението е обратно: земните енергии от центъра
на
земята минават през краката ви и отиват към слънцето.
Въобще у някои хора неразположението иде следобед, понеже тогава през тях минават теченията от земята.
Вие трябва да знаете как да поляризирате и да концентрирате тия сили.
Направете това упражнение и оставете тия сили които идат отдолу, да минат през вас.
Препращайте тия сили нагоре!
В природата няма погрешки, а всички погрешки създаваме ние сами от незнание.
Ние подпушваме тия течения и с това създаваме известна неправилност в нашия организъм.
Аз искам всеки от вас да прави туй упражнение десет дни наред.
Когато имате известна мъчнотия, помнете моите думи!
Ще произнесете трите думи с движение
на
ръцете.
Дойде ви една мъчнотия – направете това упражнение 2–3 пъти и си отбележете след колко време е настъпил резултатът.
Гледайте
на
часовника.
Първия опит ще направите, когато сте развълнувани или неразположени.
23.
Писмо от Учителя до Георги Куртев, София
, 2.04.1924 г.
В живота само Божията любов може да изглади всички недоразумения в живота
на
душа та.
Временните противоречия
на
живота са като малките прашинки, подигнати от вятъра.
Те ще се използват от Духа
на
Божията Мъдрост.
Вяра непреодолима в същността
на
Божието ръководство.
Аз ще ви помогна и ще ме прославите.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
24.
Писмо от Учителя до всички приятели (архив на Минчо Сотиров), София
, 15.04.1924 г.
(получено
на
21 април 1924 г.
Онова, което внася живот в
душата
е Божията Любов
на
Духа;
Онова, което внася в
душата
светлина и знание е Божият Дух
на
Мъдростта;
Онова, което внася свобода и радост в човешката душа е Божията Истина.
Бог е туй от Когото всичко добро и благо излиза и пълни страждующите души
на
земята с мир и утеха с вяра и надежда в светлото бъдеще.
Бог е винаги
на
страната
на
слабите.
Ходете всички в съвършената чистота
на
живота, пълни с Духа
на
благостта.
Всичко Господ ще обърне да работи за добро
на
онези, които вършат Неговата воля.
Ходете в пътя
на
живота.
Любовта, Мъдростта и Истината Божия да пребъде с вас всички сега и всякога.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
25.
Учителя дава песента (упражнение) 'Светъл ден'
, 16.04.1924 г.
Песента е дадена
на
16 април 1924 г.
, Общ окултен клас, ІІІ година, 26-а лекция, "Любов към Бога".
Текст
на
песента:
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
26.
Учителя дава песента (упражнение) 'Тъги, скърби'
, 16.04.1924 г.
Песента е дадена
на
16 април 1924 г.
, Общ окултен клас, ІІІ година, 26-а лекция, "Любов към Бога".
Текст
на
песента:
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
27.
Учителя дава песента (упражнение) 'Ходи-ходи'
, 23.04.1924 г.
Учителя дава упражнението "Ходи-ходи" в беседата "Точилото и ножът" от Общ Окултен клас провеждан всяка сряда в продължение
на
22 години.
Текстът
на
втори куплет е от Стоянка Илиева.
Ходи, ходи, ходи, за водата ходисутринната роса, през речица бистра, по пътека чиста.
Капките дъждовни също тъй поднасятизобилна влага – струя
на
живота.
Никнат семенцата, пъпки се разтварят, плодове узряват.
2Всичко се събужда – мощна е водата.
Песента в изпълнение
на
Симеон Симеонов
28.
Писмо от Учителя до Георги Куртев
, 05.1924 г.
Да пазят тия наставления, които им дадох в София.
Да се пече
на
слънцето по 3-4 часа
на
ден.
Ти ходи с вяра, любов и надежда.
Най-после истината ще възтържествува.
Ний ще ви помагаме в пътя ваш и
на
всички, които любят Господа.
Моя поздрав вам и
на
всички приятели.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
29.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 8.05.1924 г.
Любезна Е.
Вий и двамата ще обръщате внимание само
на
онова, което изтича от Бога, от Великия закон
на
Любовта.
Да ви не плаши видимото зло и непостоянство
на
хората.
Мъдрият туря страха и съмнението
на
работа.
Само Божията Любов, която е достъпна
на
всички, носи Мир и радост.
Разбирайте дълбоко человешката натура, защото в нея има известни слабости.
Аз зная, вий се терзаете за малки работи.
Уповайте
на
Бога, гледайте зад завесата
на
настоящия живот.
Моят привет
на
всички.
30.
Писмо от Учителя до Никола Ватев, София
, 8.05.1924 г.
Нека всичко да почина върху закона
на
разумността.
Бог е Бог
на
живите
на
любящите души.
Пазете доброто от миналото, което Бог е вложил във вас.
Гледайте с вяра
на
бъдещето.
Не се уповавайте
на
човешките разпореждания и уредби.
Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
31.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 2.06.1924 г.
Любезна Е.
Живота си человек да направи като Божия.
Да е чист,
свят
, правдив, Мъдър, прозорлив.
Само себе си да наблюдава и упътва, съветва.
Бог да ти даде знание и Мъдрост да разбираш вътрешния си живот.
32.
Беседи изнесени от Учителя на втория младежки събор - София. Първи ден - 6 юли
, 6.07.1924 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
втория младежки събор -
Да възлюбиш, 6 юли 1924 г.Правилно разбиране
на
природните действия, 6 юли 1924 г.Любов и мисъл, 6 юли 1924 г.
33.
Учителя присъства на втория младежки събор - София. Първи ден - 6 юли
, 6.07.1924 г.
Учителя присъства
на
втория младежки събор -
Вторият събор
на
младежите се провежда
на
7 и 8 юли 1924 г, За този събор може да се прочете в писмо
на
П. Епитропов:
Преди всичко възможността е ограничена.
Ако те са готови
на
онези мъчнотии като квартира и всичко, добре.
Тъй те сами ще се намерят в трудно положение.
Вие запитайте най-напред по колко души от специалния и общия клас могат да дойдат.
Въобще, онези, които се чувствуват готови, които чрезмерно желаят,
на
които напрежението е дошло до крайния предел, до взрив, те да дойдат.
Който е набъбнал и трябва да израсне, който е под пръстта - той да дойде.
„Млад" разбирам човек с една идея, която действува мощно у него.
И който се е предал с всичкото си сърце
на
нея.
Най-първо направете запитване колко от младите ще дойдат и после, според числото
на
младите вижте колко от общия клас имат силно желание да дойдат.
Силното желание не признава граници.
Вие пишете „
На
5 юли да си тук, 6,7, 8 събора", а после може да има една екскурзия Чамкория - Мусала.
Но за това после ще направим сондаж.
Знайте и друго: колкото идеите по-дълбоко се всаждат, по-малко противоречия има.
Там, дето реката вдига голям шум, показва, че има най-малко условия за работа.
А дето няма шум, има най-благоприятни условия.
Докато една централна идея не изникне, има шум, говорене, това-онова.
Щом централната идея се яви, шумоленето престава и водата става по-дълбока.
Ще кажем - ще го направим.
От човешко гледище, ако кажем, че ще идем
на
екскурзия, в силите
на
природата ще се яви една реакция.
Те ще започнат приготовление, проветряване - значи ще има вятър; после миене - значи ще вали дъжд.
И друго: нашият календар не съвпада с техния.
Та, може би, когато ние тръгнем
на
път, тогава те да чистят.
Но вие ще представите събора в неговата най-скромна форма, няма да ги подмамвате, да кажете 100% ще има печалба.
Ще им кажете: може да е 1%, най-много до 5% ще имаме резултати.
Вие тия 2-3 дни - времето
на
събора - ще си имате реферати, а после през време
на
екскурзията,
на
всичките почивки, където седнете, ще си продължавате събора.
Това е за провинциалистите, понеже те економически са засегнати, да ги избавим от разноски.
А тук, за софиянци,
на
тях няма да се турят тези ограничения.
По въпроса за кои да влезат в нашия клас (за Горна Джумая), всички ония, които ще приемете във вашите класове, трябва да ги поставите те да вземат отговорността принципално върху себе си, пред себе си да бъдат отговорни.
Но ще им покажете как седи основният въпрос и основната идея.
Тия хора все трябва да се нагласят.
А може би тези братя да са подготвени от миналото.
13.V.1924 година, вторник
Наряди за 1924 г.Изгревът - том 12
34.
Беседи изнесени от Учителя на втория младежки събор - София. Втори ден - 7 юли
, 7.07.1924 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
втория младежки събор -
Топлината
на
живота, 7 юли 1924 г.Новото възпитание, 7 юли 1924 г.
35.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
На
11 юли Учителя с група ученици тръгват за Рила - Мусала.
Тази екскурзия е описана сравнително по-подробно от Боян Боев.
Надвечер пристигат в хижа „Мусала“, където пренощуват.
Има гъста мъгла, но учениците искат да посрещнат изгрева
на
върха.
По предложение
на
останалите, Епитропов споделя това с Учителя.
За този епизод от екскурзията се споменава в беседата
на
Учителя „Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие“, 1 септември 1924:
„Работата иска абсолютна чистота – да се не разколебаете.
Имате пример: Петровден – екскурзията
на
Мусала, как с молитва се оправи времето!
Описание
на
екскурзията от Боян Боев:
1. „Силата
на
Безграничния“
СИЛАТА
НА
БЕЗГРАНИЧНИЯ
Тук ще ви изложа една екскурзия до Мусала с Учителя през месец юли 1924 г.
На
11 юли потеглихме от София и надвечер същия ден бяхме при хижа „Мусала“.
Пренощувахме едни в хижата, други
на
палатки, а трети под навеса.
Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера.
Решихме тук да прекараме нощта и
на
другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев.
От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина.
Пред нас се издига Мусала.
Около нас високи върхове.
Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи.
Контраст
на
сенки и светлини.
Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове.
Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея.
Мръкна се.
Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри.
Почна да ръми ситен дъжд, който после престана.
Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството
на
чистотата.
Ние бяхме в самата тяхна лаборатория.
От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев.
Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали.
Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни.
При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония
на
планината.
Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката
на
Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева
на
слънцето от Мусала.
Нека да направят обща молитва.
Направихме обща молитва.
Във време
на
молитвата едно място над главите ни
на
небето се разчисти и се явиха звездите и Луната.
Това обнадежди всички, че ще имаме хубав слънчев изгрев от Мусала.
Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре.
Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините.
Каквато и да е планината, тя е красива.
Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове.
Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха.
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни
на
нейната душа.
Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части
на
линията.
Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете.
На
едно място стигнахме
на
такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре.
Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия.
Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха.
Съмна се полека-лека.
Почнахме по-ясно да виждаме околните предмети.
Виждаха се вече по-ясно и очертанията
на
езерата, край които минавахме при изкачването.
Още всичко беше в гъста мъгла, но когато мъглата се пръснеше за момент, виждахме за миг вълшебното видение
на
някое езеро или връх и пак се скриваше всичко зад дебелото було
на
мъглата.
Край нас вече ясно се различаваха едни бели цветя с красиви листа.
Това са „цветята
на
ангелите“.
Тъй ги наричаха братята и сестрите.
И поради чистотата
на
местата, дето обитават.
Това са тъй наречените „каменоломки“.
Те са верни приятели
на
планината.
Тяхната красота и форма красиво се съчетават с тази приказна обстановка.
Ние бяхме вече
на
неколкостотин метра от пирамидата, която е
на
върха Мусала.
От склоновете малко под върха погледнахме към изток.
Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше.
Ние бяхме вече
на
Мусала.
Поглеждахме наоколо.
В дъното
на
долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни посоки, пълзяха по повръхнината
на
Земята и заприщваха планинските клисури.
Ние бяхме над облаците.
Ясно наблюдавахме танца
на
мъглите над нас.
От тази височина
на
всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането
на
изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
На
връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота.
След това направихме молитва.
Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли.
Вятърът постепенно утихна.
След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения.
Под нас е най-горното езеро Окото.
Окото е едно от най-мистичните езера.
Всичко говори, че преди хилядолетия то е било циркус
на
ледник.
След това почна разговор с Учителя, който каза:Любовта създаде света.
Тя създаде вселената.
Любовта засяга всички области
на
материалния и духовния живот.
Само чрез закона
на
Любовта могат да се вършат нещата правилно.
Единствената реалност е любовта.
Любовта е здравословното състояние
на
душата
.
Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността.
Това, което дава възможност
на
човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта.
Като дойде любовта, ще ти израснат крила.
Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона
на
Любовта.
Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе.
Човек трябва да обича, за да живее.Тази любов иде сега
на
Земята.
Любовта е силата
на
Безграничния.
Тя е силата
на
човешкото безсмъртие.
След известен престой
на
върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря.
Бавно се спущахме надолу.
Минавахме реката и се приближавахме към езерата.
Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката
на
водите, които се спущат от свещени места към долината.
И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха.
Това наподобява храм, светилище.
Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата
на
Орфей била при изворите
на
Евра, Ебро, при подножието
на
планината Каукайон.
Значи според Едуард Шуре школата
на
Орфей е била при Маричините езера.
Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар.
Тук, при Маричините езера, тишината е пълна.
Чуваш само някога глас
на
някоя от редките птички, населяващи тия места.
Около нас ниски клекове.
Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура.
Надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението
на
р. Марица.
Тая долина е царството
на
безмълвието.
На
мръкване се спряхме близо до местността „Саръгьол“.
Установихме се
на
лагер.
На
другия ден сутринта продължихме пътя.
Минахме през местността Ситняково, стигнахме Боровец и оттам потеглихме за София.
Писма
на
Боян Боев -Том 2
„Силата
на
Безграничния“
36.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
Изкачване
на
връх Мусала.
1. „Силата
на
Безграничния“
Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре.
Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините.
Каквато и да е планината, тя е красива.
Съмна се полека-лека.
Почнахме по-ясно да виждаме околните предмети.
Ние бяхме вече
на
неколкостотин метра от пирамидата, която е
на
върха Мусала.
От склоновете малко под върха погледнахме към изток.
Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше.
Ние бяхме вече
на
Мусала.
На
връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота.
След това направихме молитва.
Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли.
Вятърът постепенно утихна.
След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения.
Под нас е най-горното езеро Окото.
Окото е едно от най-мистичните езера.
ПИСМО
НА
УЧЕНИКА ДО УЧИТЕЛЯ
приближиха сърцето ми към Теб, отдръпнаха
Поднасям Ви тази малка книжчица
мой, това са думи за
душата
.
СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ
НА
УЧИТЕЛЯ
На
12 юли 1924 г.
- Петровден,
на
връх Мусала Савка поднася своя подарък
на
Учителя - книжката „Свещени думи
на
Учителя".
По-късно тя разбира бащинския жест
на
Учителя, че то й я е спрял, за да не се възгордее.
Савка Керемидчиева, която се грижи за храната и облеклото
на
Учителя, започва да отива с тефтерчето си при него всеки ден и да записва по една свещена мисъл, която той и диктува.
Тази книжка тя издава в 1938 година.
СИЛАТА
НА
БЕЗГРАНИЧНИЯ
Тук ще ви изложа една екскурзия до Мусала с Учителя през месец юли 1924 г.
На
11 юли потеглихме от София и надвечер същия ден бяхме при хижа „Мусала“.
Пренощувахме едни в хижата, други
на
палатки, а трети под навеса.
Следният ден прекарахме тук, около хижата, при долните Мусаленски езера и се спряхме при средното, най-голямото от Мусаленските езера.
Решихме тук да прекараме нощта и
на
другия ден рано сутринта да потеглим за Мусала, за да посрещнем оттам слънчевия изгрев.
От средното езеро, дето бяхме се спрели, наблюдавахме чудна картина.
Пред нас се издига Мусала.
Около нас високи върхове.
Слънцето не бе още залязло, но някои от скалите бяха потънали в дълбока сянка, а други бяха ярко позлатени от слънчевите лъчи.
Контраст
на
сенки и светлини.
Но ето, слънцето не беше още залязло и гъста мъгла започна да забулва околните върхове.
Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея.
Мръкна се.
Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри.
Почна да ръми ситен дъжд, който после престана.
Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството
на
чистотата.
Ние бяхме в самата тяхна лаборатория.
От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев.
Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали.
Понякога хиляди искри изскачаха от огъня и изпълваха пространството над главите ни.
При други огньове тихо се вслушваха в нощната симфония
на
планината.
Към 1 часа след полунощ брат Епитропов отиде при палатката
на
Учителя и каза, че всички желаем да посрещнем изгрева
на
слънцето от Мусала.
Нека да направят обща молитва.
Направихме обща молитва.
Във време
на
молитвата едно място над главите ни
на
небето се разчисти и се явиха звездите и Луната.
Това обнадежди всички, че ще имаме хубав слънчев изгрев от Мусала.
Към 3 часа след полунощ напущаме средното езеро и потегляме нагоре.
Наредихме се по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините.
Каквато и да е планината, тя е красива.
Планината, която ни посрещна със слънце, със синьо небе, с тишина е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гръмове.
Че как ще се запознаем с нея, ако я виждаме винаги в една и съща дреха.
Тя често мени своите одежди, за да се свържем с всички страни
на
нейната душа.
Сегиз-тогиз се спирахме, за да има време отново да се скачат отделните части
на
линията.
Тук-таме минавахме по скали, под които бучаха невидими води и се спущаха надолу от върховете.
На
едно място стигнахме
на
такава точка, че се виждаше цялата ивица надолу и нагоре.
Това беше една от най-вълшебните гледки: наоколо скали, бездни, а по тях се движи нагоре една жива линия.
Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха.
Съмна се полека-лека.
Почнахме по-ясно да виждаме околните предмети.
Виждаха се вече по-ясно и очертанията
на
езерата, край които минавахме при изкачването.
Още всичко беше в гъста мъгла, но когато мъглата се пръснеше за момент, виждахме за миг вълшебното видение
на
някое езеро или връх и пак се скриваше всичко зад дебелото було
на
мъглата.
Край нас вече ясно се различаваха едни бели цветя с красиви листа.
Това са „цветята
на
ангелите“.
Тъй ги наричаха братята и сестрите.
И поради чистотата
на
местата, дето обитават.
Това са тъй наречените „каменоломки“.
Те са верни приятели
на
планината.
Тяхната красота и форма красиво се съчетават с тази приказна обстановка.
Ние бяхме вече
на
неколкостотин метра от пирамидата, която е
на
върха Мусала.
От склоновете малко под върха погледнахме към изток.
Не само изтока, но и навсякъде хоризонтът се прочистваше.
Ние бяхме вече
на
Мусала.
Поглеждахме наоколо.
В дъното
на
долината гъсти маси мъгли се движеха с голяма бързина в разни посоки, пълзяха по повръхнината
на
Земята и заприщваха планинските клисури.
Ние бяхме над облаците.
Ясно наблюдавахме танца
на
мъглите над нас.
От тази височина
на
всички тия върхове и пропасти, над облаците посрещането
на
изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
На
връх Мусала духаше „Вятър и беше доста хладно, но всичко беше пълно с красота.
След това направихме молитва.
Скоро слънчевият диск се издигна доста високо и времето значително се стопли.
Вятърът постепенно утихна.
След беседата изпълнихме гимнастическите упражнения.
Под нас е най-горното езеро Окото.
Окото е едно от най-мистичните езера.
Всичко говори, че преди хилядолетия то е било циркус
на
ледник.
След това почна разговор с Учителя, който каза:Любовта създаде света.
Тя създаде вселената.
Любовта засяга всички области
на
материалния и духовния живот.
Само чрез закона
на
Любовта могат да се вършат нещата правилно.
Единствената реалност е любовта.
Любовта е здравословното състояние
на
душата
.
Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността.
Това, което дава възможност
на
човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта.
Като дойде любовта, ще ти израснат крила.
Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона
на
Любовта.
Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе.
Човек трябва да обича, за да живее.Тази любов иде сега
на
Земята.
Любовта е силата
на
Безграничния.
Тя е силата
на
човешкото безсмъртие.
След известен престой
на
върха почнахме да се спущаме от Мусала към Маришките езера, към местността, наречена Олтаря.
Бавно се спущахме надолу.
Минавахме реката и се приближавахме към езерата.
Те нежно се люлеят от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката
на
водите, които се спущат от свещени места към долината.
И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха.
Това наподобява храм, светилище.
Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата
на
Орфей била при изворите
на
Евра, Ебро, при подножието
на
планината Каукайон.
Значи според Едуард Шуре школата
на
Орфей е била при Маричините езера.
Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар.
Тук, при Маричините езера, тишината е пълна.
Чуваш само някога глас
на
някоя от редките птички, населяващи тия места.
Около нас ниски клекове.
Прекарахме красиви часове сред тази величествена архитектура.
Надвечер поехме надолу по Маричината долина, по течението
на
р. Марица.
Тая долина е царството
на
безмълвието.
На
мръкване се спряхме близо до местността „Саръгьол“.
Установихме се
на
лагер.
На
другия ден сутринта продължихме пътя.
Минахме през местността Ситняково, стигнахме Боровец и оттам потеглихме за София.
Писма
на
Боян Боев -Том 2
„Силата
на
Безграничния“
37.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Подаръкът
на
Савка
На
12 юли (Петровден - стар стил), по време
на
екскурзията до Мусала, стенографката Савка Керемидчиева, която тогава е
на
23 години поднася
на
Учителя книжката "Свещени думи
на
Учителя".
Книжката съдържа отговори от Учителя, дадени
на
нейни въпроси.
На
23 годишна възраст по случай Петровден
на
Рила Савка Керемидчиева поднесла
на
Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи
на
Учителя към ученика”.
Това са отговорите
на
Учителя по зададени от нея въпроси.
За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата.
Обхванало я дълбоко отчаяние.
Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето
на
книжката.
Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността
на
окръжаващите.
НАГОРЕ