НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
33
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
33
:
1000
резултата в
7
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Техните грамадни глави изсечени от времето върху скалите са обърнати някои към страхотни долове, други към върха, сякаш смразени от някое внезапно чудо.
Или, може би чакат чудно възкресение отново да оживеят и да издигнат властен глас.
Времето
на
фараоните е минало отдавна и ако има още някой останал, и той трябва да отиде в забвението.
Пък ако да биха оживели отново, би било напразно, защото ние не бихме ги вече разбрали, а и те не биха ни повярвали...От ляво - вековни гъсти гори.
Небето е вече съвсем светло - нито една звездичка.
Върху долината падат розови лъчи.
Хе там в далечината пасе стадо овце.
То целуна високите върхове и земята затрептя от радост. Чаталка!
Слънцето ни чака наполовина измъкнало глава - да го видим.
То тук прилича
на
млада невеста със своята красива народна носия, със своите китки и пера по главата, и нанизи
на
бяла гушка.Природата се къпе в пурпурни лъчи.
Ето ни
на
Чаталка.
На
огромната прекрасна Чаталка.
От нея се вижда цялата низина - далечна, тайнствена и чудна.Колко е хубаво!
Струва ми се, че това е една от най-красивите планини
на
света и Чаталка една от редките хубавици.
Привет
на
тебе, скъпа Витоша,
на
тебе непознати още за мене Мусалла, за тебе приказни „Дуван Капя”, издигнал прекрасно чело всред Средногорското царство.Привет!
Как фучи вятърът и се бие в скалите като мощна водна струя, падаща от високо.
Как реве тука той, като че хиляди бойни тръби, като викът
на
Хаджи Димитра, зовящ от тука към свобода поробените си братя.А може би планината си говори винаги така - или пък това са стари хайдушки песни; когато тук се събирали свободолюбиви сърца и върху тая дооблачна вие са чертали съдбините
на
своята родина.Стоя върху Чаталка.
Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор
на
вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи.
Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини
на
малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали?
Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене
на
вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото
на
планината се издигали приказните жилища
на
човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел
на
човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес
на
великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите.
Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес
на
земята.
Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш
на
подножието само
на
тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът.
Слушам го с притворени клепки, да не избяга чаровния шепот
на
вятъра - конник хилядокрил... Домовете им били тогава слънчеви спектрални фокуси, всред райски цветя и хубост.Викат ме за „Малката Чаталка”.
В
душата
ми още ехти шепота
на
вълшебния конник, който още ме носеше
на
своите криле.
Нозете ми слизат, а
душата
ми остава там горе, при Голямата Чаталка... Хаотично преплетени върхове и долини покрити с вечна зеленина.„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река.
Просто не мога да се помръдна от възхищение!
Тя извира от сърцето
на
Балкана доброволна чиста жертва за човека.
Вървя нататък, а в
душата
ми този чуден образ
на
„доброволната жертва”,
на
този Добър Дух
на
Планината,
на
това неоценимо природно благо.Пътуваме към изток по билото
на
Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти.
Лягаме върху нажежените от слънчевия пек скали, унесени в сладка дрямка.
Дишаме чудесен въздух, напоен от аромата
на
безброй цветя.
Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища.Слизаме нататък - при звъна
на
стадата.
Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура
на
старец овчар.
- Запознаваме се.
Той е навъсен като самия Бог Марс.
- Дядо Никола се казва - смекчават се малките му сини очички из под нависналите му рошави вежди - акранин [акран(ин) (тур.) - връстник] бил
на
Хаджи Димитър - приятел
на
Панайот Хитов - говори драгият старец, приведен вече от своите 85 лазаря.
Да, той с 500 души само се борил с 10 пъти по-много душмани.Изведнъж грабва ръката ми и ме повежда към някакво скривалище в скалите.- Тук се кри хаджията, тук - каза дядо Никола и в гласът му затрепка нотка
на
обич,
на
скърб,
на
дълбока почит.-
На
пакост го хванаха агаряните, изведнъж изкрещя той, сякаш да задуши в гърдите си една безкрайна жал.- А какъв мъж беше този Хаджията - внезапно извика дядо Никола и в погледа му пламна възхищение и жалост за добрия стар другар.- Где ги вече такива хора?
Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите?
Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили.Сините му очи грозно
святкаха
.
Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше...- Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса.
И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен
свят
, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.- Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят.
Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни.- Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си.Може би не всички бяхме съгласни с мнението
на
дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.После се поукротва.
Вижда, че го обичаме, че не се смеем
на
думите му, че даже го почитаме и почва да ни разправя за Панайот Хитова, който завел делегати селяни при Руския цар да просят освобождение от робство.
Приел ги Руският цар, изслушал ги и казал: „Ако искате пари -да ви натоваря със злато, само идете си и не ми закачайте народа!
” Но тия наши българи с червените пъстри салтамарки и широките набръчкани гащи, с ония ми ти торбици през рамо, снемат калпаци, падат
на
колене си и с плач се молят, че те не искат ни злато, ни сребро, че тяхната татковина е богата
на
всичко, но те просят свобода за своите поробени и поругани майки и бащи, невръстни братя и сестри.Тогава царят плакал с тях и казал: ,Да бъде!
”Високо се повдигаха развълнуваните старчески гърди
на
дяда Никола.
Той се давеше от дребните си бързи сълзици, що се ронеха по набръчканото му с безброй чертици и линии лице и капеха по бозавия му елек и изгорели чопорести ръце.
Плачеше този мъжага планинец, кален в много бури природни и житейски, и цял се тресеше от вълнение.Какъв мощен дух се криеше под тази абена салтамарка.
И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите
на
тая чудна приказна планина.
Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова.Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите
на
нашата скъпа свобода.
У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене
на
род и родина.
И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си.
Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога.Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т.
Това е една райска местност, едно светилище
на
планината.
Само в едно въображение може да съществува подобна картина.
Сякаш се чува и чудна музика, сякаш
на
възбог се носи кадилния [мирис] от благодатната майка земя, напоена от присъствието
на
възвишени същества.Ето ги вълшебните 5 извора, изврели като петозарна звезда.
Тука било мочурище, но той намерил тия пет туптящи сърца, изкопал ги, оградил ги, съединил ги едно с друго с дълбоки вади и от това някогашно мочурище сега е направил а природата райски кът.
Може би и нежна сърничка оглежда в тях милото си лице, кротките си очи.
Птиченце си пълни клюна с нея и подскача ободрено от клон
на
клон.
Така съединени тия пет извора дават началото
на
силен планински поток, що непрекъснато пее и огласява Кушбунарската долина.Няколко чифта ръце пак се заемаме да ги попречистим от повалени камъни, клечки, листа, тиня.
Те сякаш ни благодарят, сякаш ни се усмихват под настъпилия здрач.
Копаем го,, ограждаме го по образеца
на
Учителя.Наклаждаме буен огън.
Накамарваме отгоре му цяла могила сухи дърва и лягаме край него.
Над нас греят звезди, из гората бучи вятърът, сякаш че ни успива.У зори, тичаме към скалите за Слънцето.
Но и днес го изпуснахме, и днес се лишихме, а може би кой знае до кога, да видим изгрева от Стара планина, този същия, който ни се явява гледайки го от Витоша мила, а също може би и от Рила.
Слънцето, подобно пламенно рубиново кълбо вече е изплавало
на
хоризонта и позлатяваше мощния гръб
на
планината.Колко е хубаво!
Качваме се по живописните скали нашарени с мъх и лишеи.
Върху тях природата, тая велика художница бе изобразила чудати образи
на
човешки лица,
на
йероглифи, жигосани с огнено длето черни слова върху измития камък.
Скали натрупани една върху друга равно изрязани като гигантска библиотека.
Кой може да знае какви скрижали крият те, какви чудни съчинения
на
човеците гиганти.
Величествени библиотеки с огромни каменни папируси - летописи
на
природата, която отбелязва миналото и чертае бъдещето?
Стоим върху тия вълшебни скали и духът се носи волно по тия тайнствени места, където въпреки всичко пак
душата
му се радва и възхищава.Връщаме се.
Правим попара в него с хубавия бял хляб и сърбаме всички заедно.Излизаме от Куш Бунар.
Оставяме зад гърба си това чисто светилище, което надали ще видим някога.
Възлизаме по билото
на
планината.
Вървим по равна пътека към „Българка”.
Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат.
Те крадат дърва и ги продават
на
тия, които до вчера им са били роби...По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки.
Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището
на
мощен дъб и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора
на
дърветата.Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство.
Гората ми подаваше своите поетични ръце и ме зовеше напред.
Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя.
Приятно пареше тя нозете ми, защото сключените горе тук-таме мощни клоне
на
дъбове и букаци докарваха хладина.Из гората налягали повалени дървета.
Приличат
на
мечки - полегнали -жадни за стръв.
Чуват се близки удари
на
брадва - турчин сече дърва.
Знам ли, да не кипне завчас агарянската му кръв и ме претрепе тук мене невинната - млада и зелена.
- Ще дочакам нашите - мисля си и треперя.
До мене лежат дънерите
на
„мъртвите мечки”.Изведнъж си спомням думите
на
Учителя, който казва, че ако те срещне мечка не бягай, ами я помилвай по козината.
Неволно се изсмях
на
себе си - страхливка!
Ставам и си казвам: ’’Боже, ти напред, аз по тебе!
Стигам до турчина и го поздравявам.
Ами ако се затече след мене, ако се втурне като някоя хала и ме посече
на
парчета!?
Сядам
на
припечно и чакам тия с „кулинарното” изкуство.
Питат ме с кого съм минала от тука.
- Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома.
Турчинът видял в мене не една, а две жени...Смяхме се по пътя, тълкувахме го.
Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител.Равен път към Българка.
Иде ти да се излегнештам, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов:„Който веднъж те погледне,Той вечно жалее,Че не може, под твоите Сенки да изтлее.”Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред.
Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и
на
негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица.
Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават
на
тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.Ето ни при Хайдушкото кладенче.
Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава
на
ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води...Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага
на
отоманския държавен ствол...- Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
Тишина и покой.
Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе.
Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей.И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата.Когато ида в Балкана,
Свобода лекост и
здравеДушата
бива там чиста
Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе,
на
самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от.
обхваналото ни вдъхновение.
Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх.
Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората.
Върху й облаците по нявга
на
заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по върховете
на
целия Балкан, да пазят България.
Величествен покой, който прониква дълбоко в
душата
и поражда богомолно чувство.Може би сега гората говори
на
своя непознат език, но кой може да я разбере?
Тук-там - скали надиплени от времето се издигат всред планината като огромни библиотеки с наредени по тях книги и тефтери.
Измежду тях майка природа кокетно е набучила зелен здравец и риган, сякаш с това да покаже своята обич към знание и просвета.
Но може би, само тази, която така обичливо ги кичи да разгръща и чете в тях, да прелиства каменните папируси, да разумява хилядолетните скрижали.Това са величествените паметници
на
времето.
Навярно тук е написана историята
на
целия човешки род от началото, и може би и до веки веков.Някъде пък широки равни плочи, наредени терасовидно, измити от дъжда, също тъй окичени със здравец и дебел мъх и лишеи, представляват разкошни стълби
на
древен приказен дворец.
Но каква тишина!
И неволно в
душата
ни избликва песента:„
Душата
бива тук чиста
Както земята без бури.”Неволно запирам стъпките си всред този океан от красота и сладост омайна; от гърдите ми се откъсва въздишка
на
радост, тъга и умиление, умиление до сълзи... С колко красота ни е обградил Творецът, какви неоценими блага ни е дал, до излишество, до разточителност, а ние „вода газим, жедни ходим” чужди, слепи за това.Сухи клонаци покрити с мъх и лишеи извили гърбове като люти змии.
Хралупи, в които могат трима да седнат, а над тях се извисили кичести гранки
на
богато раззеленило се дърво.
Повалени дънери, покрити с дебел зелен мъх - мечки стръвници всред гората, готови за плячка.Буйни ливади изпъстрени със синя тинтява, овчарски босилек, див карамфил, и все този мил зелен здравец, все тази негова жизнерадостна усмивка...Сядам върху зелен плюшен трон, омаяна, очарована от възхищение.
Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове.
Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага
на
стройния бук.
Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните
на
този ненагледен горски хубавец.
Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел
на
страна, тогава се успокоих и продължих пътя си.
Тук-таме брадва пък нанесла тежки рани по китни букаци и млади дъбчета.
Този тих шепот сега
на
гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването
на
клоните - въздишка.Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува.
Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези
на
жестокост.
Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот.
Настигам другарите си при един завой за върха.
До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”.Провираме се през драките
на
млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем
на
шир и
на
длъж.
След няколко минутно усилие ето ни
на
самия връх.Чудесна гледка!
Отсреща е „Кутелка” - загадъчна сива скала.
Далече навред гъсти гори, люшнали се по развълнувани хълмове и долини като зелен океан.Доле, далече се е просртяло това дори страхотно тракийско поле, което в пладнешкия зной трепти като друго, синьо море.
На
запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това!
Балканът, стражът наш вековен!
Ридание пълни
душата
ми, ридание
на
дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега.Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува.
Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета,
на
тия тъмни и светли нюанси
на
зелени и сини тонове,
на
тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно.„Българка” е царица в този край.
Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра
на
отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки.Слизаме.
Продължаваме пътя нататък.
Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете
на
светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите
на
жестокия пришелец.
Ненагледна хубост и красота.
Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете
на
преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори.Прощавай Стара планина!
Прощавай „Бащице Стар Балкан.” Ние слизаме отново при нашите страждущи братя да им подадем нашите млади ръце, нашите любящи сърца, да ги насърчим, да ги поведем нагоре към висините
на
толкоз много красота и прелест из нашите родни планини.
Там доле ние ще пеем песни за високите ви върхове и цветни ливади, за бистрите ви извори, чист въздух, буйни водопади и зелен здравец.ПЕСЕН ЗА СТАРА ПЛАНИНАПривет!
И наш’те волни духове
Поднасят ви чест и хвалаНий идеме от долини,
Високи връх е наши блян!
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
2.
Учителя провежда екскурзия до Черни връх с учениците.
, 26.08.1923 г.
Тогава Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша, където изнася беседата Здравият ум (извънредна беседа - 26 август 1923).
Изкачването
на
Черни връх и думите
на
Учителя са протоколирани в "Черни връх".
1. Учителят
на
Витоша, Св. Няголов
2. Изкачването
на
Черни връх и думите
на
Учителя са протоколирани в "Черни връх"
3. Учителят
на
Витоша
През 1923 г., по време
на
Септемврийското въстание, Учителя с Братството не провежда събор в Търново, а посещава Витоша.
Тук /
на
Витоша/ сме дошли около 100 души.
Ако Господ не е с нас, защо ни е събор?
Хубави са днес облаците
на
небето - те приличат
на
вълна, която може да се преде.
Като се върнете в града, всеки да напише по едно хубаво писмо в провинцията." /"Петимата братя", с.
Тази сутрин, по интензивност
на
електричеството, ние бяхме
на
повече от 7000 м. височина.
Иначе, височината тук е 2520 метра.
Сестрата,
на
която стана лошо сутринта, не се разболя, но не можа да издържи
на
тази височина и трябваше да яде.
Изстиването
на
лицата, посиняването се дължи
на
интензивността
на
електричеството, а 2520 метра е обикновена височина.
Забележете, че когато се молехте, някои не можеха да държат ръцете си нагоре.
Значи ние бяхме
на
същата височина,
на
която Мойсей получи заповедите
на
Синайската гора.
Тогава и
на
нас може да ни се даде нещо.
И друго, при височина над 7000 метра ние сме били в Агарта.
Значи и оттам можем да получим нещо.
„Колцина от вас имате добри вътрешни условия да отидете
на
Мусала?
- Най-малко 4 дена.
Знаете ли, че там е студено, безсъница ще има.
Трябва да имате и топли дрехи."„Най-високите места са електрични.
Там може отлично да организираме събора." /"Петимата братя", с.248, 249/По-късно, през 1933-1934 г., Учителят не посещава Рилските езера, а с братята и сестрите организират лагер
на
Витоша в местността Присоите, до един хубав извор.
Там прекарват повече от една седмица.
Оттогава всичко се е изменило и сега много мъчно може да се намери това място.*Учителят насочва приятелите и към хубавите източни места след с.
Симеоново и над село Бистрица, които той посещава заедно с брат Борис Николов.
3. Учителят
на
Витоша
София, 1994, ИК "Всемир"Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
На
Бивака останаха дежурни сестри и братя.
Всички вървяха първо в ред
на
триъгълници, след това в ред един след друг, когато се стигна самият Черни връх.
Всички се изкачиха по него в една редица един до друг с разстояние помежду.
Като че върхът биде атакуван и превзет по цялата хоризонтална линия.
В пет часа стигнахме
на
самия връх.
Височина 2520 м 5ч.
Изгря слънцето във великолепна картина.
По нареждане
на
Учителя всеки застана
на
един камък.
"Благословен Господ Бог наш"
Молитвата
на
Братството
Отче наш"Благославяй, душе моя, Господа"
Беше доста студено, почти всички бяха посинели, а краищата
на
пръстите бяха изтръпнали.
Всички насядаха
на
източната страна
на
камъните, в средата Учителят.
На
екскурзията имаше и братя, и сестри от провинцията.6 ч.
Учителят започна да говори.
... *) Всяка мисъл си има особена почва.
Ако съвременните хора не могат да разберат Истината, в техния мозък няма почва, в която да може да вирее тя.
Сега за пример, вие като решихте да се молите, изскочи в ума ви съвсем друго нещо - да има сега хубаво да се наям или да имам някоя хубава топла дреха и пр.
Изкачването
на
високите места създава един прилив
на
кръвта.
Това става по един физически начин.
Има хора, които не се изкачват, но правят усилие с волята си и повдиганието става по-инак.
Сега всички усещате едно изтръпвание
на
края
на
пръстите.
Но трябва да има и една приятна топлина, тогава показва, че има хармония, пък като я няма тази топлина, показва известна дисхармония.
Сега е доста студено, като е по-силно слънцето, ще направим няколко опита
на
камъните.
На
връщане може да минем през Резньовете.
На
една сестра (Вера Белева) й стана лошо, мислеха от студ и глад, Учителят после го обясни, а също обясни и защо всички искаха да ядат.
Закуската се направи
на
южната страна.
Направиха се хубави гимнастически упражнения с бързи движения
на
ръцете и краката.
След това всички се наредиха по камъните и долу по тревата
на
слънце.
Всички изпяха няколко песни и с "Братство, единство" всички с Учителя напред се упътиха надолу по североизточната страна.
На
едно хубаво магнетично място при едни скали, изложени
на
изток, под хубавите слънчеви лъчи Учителят говори:
Тази сутрин
на
Черни връх имаше много електричество, беше студено.
Сега да се попечем
на
слънцето.
Да си направим едни упражнения с ръцете, тъй както сме седнали.
-------------*) Бележка
на
стенографа: Беше доста студено, че не можах да напиша първите думи от Учителя
3.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
Беседа изнесена от Учителя
на
Тайна молитва
Ние можем да знаем кои неща са верни в даден момент и кои не са верни.
Как познавате, че някои неща могат да бъдат верни, а други неверни?
Ония неща, които съществуват в природата, които можем да намерим в природата, те са верни.
Всяка една мисъл, която е реална, тя си има свой образ в живата природа.
Туй, което не можем да намерим в природата, то не е вярно, то е произведение
на
човешкия ум.
От чистото гледище
на
един ботаник какво представляват цветята?
Те считат, че цветята не са разумни същества, те живеят в полусъзнанието.
Добре, ние минаваме към разумните хора; ако един мъж си тури една шапка бяла, синя или червена или си тури черни панталони, а жената си тури червена рокля или синя, има ли туй смисъл или не?
И тъй, цветята имат двояк смисъл, първо - цветът показва какво трябва
на
цветето.
Например белият цвят показва какво трябва
на
туй цвете, което го носи.
Метода, начина, по който туй цвете трябва да се развива.
Следователно природата казва така: "
На
тебе ти трябва чистота." И докато работи тъй, то е бяло.
Щом постигне резултати в тази област, в степента
на
туй съзнание, в която духът
на
това цвете минава, то почва нова работа.
Това цвете трябва не само да има чистота, но трябва да знае как да запази тази чистота.
Като я запази, тогава природата му дава жълтия цвят, казва: "Трябва ти сега интелигентност."
На
цветето казва: "
На
тебе ти трябва интелигентност, да доставиш оная материя, чрез която може да образуваш органите
на
великата интелигентност." Добре, след като цветето добие всичките необходими елементи, природата казва: "За да може този ум да се крепи, то ти трябва вяра и любов към истината." Тури му синия цвят, казва: "Трябва да можеш да добиеш всичката оная материя, която е необходима, върху която действията
на
самата истина може да се садят." Това е една азбука.
Туй е за самите цветя и като погледнете цвета
на
едно цвете, може да си направите извода.
Само че разликата е в това, че вие имате орган, чрез който да се изрази тази интелигентност, а духът
на
това цвете няма орган да изрази тази интелигентност.
Сега ще направим друга аналогия.
Каква е разликата между човешката душа и
душата
на
ангелите?
По отношение
на
ангелите ние сме цветя.
Следователно всичките наши добродетели, положителни или отрицателни, всичките наши недъзи, положителни или отрицателни, се явяват в тяхното царство като цветове.
Те като те погледнат, знаят вече.
Сега, ако тия истини се изнесат
на
съвременните учени хора, те биха се смели до превиване.
Защото хората пред ангелите нямат още образ, те съзнават, че тия цветя еволюират и казват: "Един ден като дойдат в нашето положение, ще добият този образ, както ние." Но ангелите са по-умни от нас.
Те имат начини да се съобщават с нас, когато ние не знаем как да влезем в едно цвете, може да го откъснем, да го стъпчем и не считаме, че сме направили голяма пакост, а един ангел може да влезе в цветето.
Ангелите изучават нашия душевен живот много по-хубаво, отколкото ние изучаваме живота
на
цветята.
Във вашите мозъци трябва да стане едно трансформиране
на
съзнанието, защото има известни органи, които са в зачатъчно състояние, после трябва почва за новите идеи, а тази почва отнякъде трябва да се създаде.
Или в сегашната си фаза християнството приготовлява хората да създадат тази почва.
Апостол Павел казва: "Не от делата
на
закона човек ще се спаси, а от вярата", т.е.
Когато хората станат умни да разберат Божиите закони, светът ще се оправи в широката смисъл като едно окултно място.
Вярата всичко дава, тя не е мъртва вяра, а жива вяра, да знаеш законите.
Учителят похваща скалата,
на
която се беше облегнал,
на
която има тук и там мъх.
Но трябва да знаеш законите.
Питам:Туй, твърдото съзнание (камъкът) как изкара този мъх?
Има си една малка фабрика и постоянно произвежда това.
Знание трябва.
Сега може би и вие, понеже от памтивека сте възпитавани тъй, очаквате спасението да дойде по един чуден начин.
Сега, понеже човешкият ум е дошел до известна степен
на
развитие, голяма част от човешката раса са добили много висша интелигентност.
Предците , те се застъпват за своите по-малки братя, да се работи върху тяхното сърце и започва културата
на
сърцето.
Вие имате една интелигентност, но липсва ви една мекота.
Аз употребявам една дума, наричам.
Изкълчени са умовете ви, изкривяване настъпва в ума ви.
Каквото и да се каже, той ще намери противоположното.
Пък като са два коня, ще кажеш: "Много добре, днес човек може да изкара десет декара място." Следователно за интелигентността ние гледаме от нашите икономически условия.
Следователно човешкият ум трябва да придобие една мекота и тази мекота не трябва да бъде изкуствена.
Трябва едно вътрешно трансформиране в същината
на
умствените органи, т.е.
Затуй не трябва да си правите такива илюзии - времето, настроението.
У вас като че умът ви стане празен - природни сили влезнат.
И самата интелигентност е неопределена.
Всякога ние ще турим
на
самата същина неща, които не са верни.
А ние Бога може да опитаме съществува ли, или не по следующия начин: имаш една рана живеница, лекуваш я, всичките лекари викаш, твоят живот виси
на
косъм, ти съзнаваш, че нищо не ти помага.
Ако се обърнеш към Бога не с адвокатство и хитрина, а с онази вътрешна топлина и кажи: "Аз познавам, Господи, че Ти си добър, но дай ми едно малко доказателство да се махне тази живеница от мен и аз ще посветя целия си живот за Теб."Слушай, направете това обещание, но не като онзи циганин, който, като е била болна жена му, обещал, че ще даде една голяма свещ, а като оздравяла тя, рекъл: "Я дам, я не." Гледай да бъдеш положителен, кажеш и да свършиш.
И веднага болестта ще мине, и ти ще почувствуваш едно особено състояние
на
душата
и една особена светлина, която тъй ще разшири
душата
ти, че всичките неща тъй ще се претълкуват, съвършено ще се изменят и ще почувствуваш една вътрешна благост, един вътрешен тих глас, който ти приказва.
Дойде някой,
на
когото имаш да плащаш, ти вземеш и скъсаш полицата.
", а той ги вземе, седне у дома си, па ги нареди едно до друго, направи пак полицата, казва: "Г-н съдия, той скъса полицата, хвърли я, но аз събрах листчетата."Тия, които имат да вземат, по Мойсеевия закон събират листчетата.
Богатството, което Бог ти е дал, с него веднага можеш да изплатиш кармата си и станеш от съвършените, пък ако не, ще дойде другият закон, с който ще се увеличи кармата.
Та при сегашните условия, както светът се развива, понеже сме слезли в дъното
на
ада, дето материята е най-гъста, всичкият наш минал живот изпъква в съзнанието ни.
Човек като се предаде
на
слабости, той трябва да знае, че направена погрешка по-лесно се изправя, отколкото погрешка, която не се е проявила, защото възможно е при дадени условия тази погрешка да се яви, но веднъж направена тази погрешка и извадена опитността от нея, ти казваш: "Няма да я правя втори път."
Думите
на
Христа имат смисъл: "Ако Ме любите, ще опазите Моя закон." Само чрез закона
на
Любовта ние може да изпълним правилата и заповедите, които са дадени.
който има воля да работи, нека работи над себе си и Бог ще го благослови!
"Бог е любов "(песента)Ние слезнахме и почнаха вече да идват мъглите нагоре.
Всички слезнаха по Резньовете надолу.
При една хубава поляна
на
едно магнетично място, обрасло с буйна, висока трева, всички насядаха в кръг около Учителя.
Брат Джагалов прочете беседата "Истината" (от съборните беседи -21 август 1922 г.)
След това Учителят започна да говори.
Сега ще ви кажа една мисъл и вие ще се намерите в чудо.
Дам
на
едного едно зрънце да посади,
на
някой две-три-четири-пет-шест,
на
някого дам една крина-две-десет крини.
Само за туй ще ти говорят
на
тебе.
Като казвам, истината може да говорим, децата може да говорят истината.
Едно дете може да говори истината.
В живота си може само едно добро да направиш, а всичко друго е само приготовление за туй добро.
И като го направиш, всичко е осмислено; не направиш това добро, всичко се стопява.
Туй е вътрешната страна.
Ще кажете: "Аз не мога", то е най-малкото.
Истината иска много малко, но да го направиш много хубаво.
Питам: През вашия живот от сто години се изисква всяка година само едно семенце да посадите.
Пет минути няма ли да намерите в годината?
Ако каже някой, че една година като живее, един човек не намерил пет минути да посади едно семенце, то е една квадратна лъжа.
Той дрънка за една чаша бира и чака десет минути, а за семенцето му трябват пет минути само, а за ядене той намира много повече време, а за семенцето не намира пет минути.
Сега вие, като не посадите вашето семе, искате да посадите чуждите семена.
Не се бъркайте в чуждите семена.
Това е истината.
Това е една силна мисъл.
Няма подобна беседа
на
"Истината" в цялата литература.
С една семка, като я посеете, може да спасите света.
Посейте една ябълчена семка.
Някой намисли да извърши едно убийство, но вземе и откъсне от твоята ябълка, като я изяда, той възприеме твоята мисъл и се отрече от злото.
После, някои хора искат тщеславие, казват тъй: "Аз да съм красноречив." Господ каже: "Напиши следующето изречение, напиши го.” Той не иска, казва: "А, аз не искам изречение.
Беседа, беседа искам." - Не, ти напиши двата реда, те ще принесат по-голяма полза.
Напиши
на
твоя приятел "
На
твоята градинка почвата е много хубава, посей 50 дръвчета в градината си." Ще кажете: "А, аз ще се занимавам с неговата градина!
Напиши му това.
Сега от тази беседа трябва да ви попитам какво приложение може да направите за абсолютната истина?
Например, ако началникът ти иска да знае какво мислиш за него и ако му кажеш истината, той ще те уволни.
За да му кажеш истината, кажи му тъй: "Ти си дай оставката и аз ще я дам, ти да не ми си вече началник, тогава ще ти кажа истината." То не е умно, ако
на
една камениста почва вие ми кажете: "Ела, посей тук семената си." Аз ще кажа: Не, аз тук не мога да сея.
Ще се спреш най-първо да видиш казано ли ти е да му кажеш истината.
За истината се изисква много малко работа, трябва да бъдете умни.
Сега от миналогодишния събор има още 9 беседи неиздадени.
Половината от материала е издаден, сега трябва да проучите и втората половина.
Имайте едно предвид - в школата се благославят само тия неща, които излизат от нас.
Защото туй, което ние изработим, ние ще вложим най-хубавото.
Сега какво забелязах, над нас имаше облаци, като започнахме да четем за истината, те се премахнаха, значи от горе се радват.
Един човек, който иска да каже истината, той трябва да се моли и не да обиди човека, но да каже: "Мене ми е много мъчно, но принуден съм, братко, аз нямам предвид да те унижа в сърцето си, но трябва да ти кажа истината."
Трябва да бъдем служители
на
Бога.
Брат Стойчев: Понеже говорим за истината, искаме да знаем, ако може да знаем истината, дали има вина у нас, че тази година не можа да стане съборът?
Аз ще ви приведа само един факт, няма да ви кажа истината.
Аз трябва да си помисля дълго време може ли да ви кажа истината и дали ще ви ползува, и е ли волята Божия?
Миналата година един брат каза: "Този събор замяза
на
сбор." И Господ каза: "Идущата година няма да имате никакъв събор." Този направил погрешка, туй станало, онова станало, всички тъй мислехте.
Има някои неща, които за вас много са важни, а
на
Господа
на
ум Му не идват.
Аз може да ви говоря отвън, но ако Господ не ви говори, всичко е безполезно, ако вие не отворите сърцето си отвътре... Сега туй е един факт, туй не е истината.Брат Стойчев: Значи този брат е изразявал едно течение в Братството?
"Първите отидоха
на
втори план, а последните дойдоха напред." Знаете ли, ние може да ограничим Господа със своята неблагодарност.
Вие казвате: "Учителят всичко може да направи." Не е така.
Този
свят
е
на
Бога.
Тази сестра, дето се е ударила (сестра Граблашева падна от един камък сутринта при отиване към Черни връх) - Господ казва всички да поправите вашия живот.
И когато лошите хора искат да направят нещо лошо, пак ще иде един Бял Брат да слуша.
В небето недостатъците ги схващат още щом са в нас, но след като се кажат, по-лесно е да се изправят.
Всинца имате добро желание, но ви липсват начини и методи.
Например, че имате добро желание, когато аз отида у някого от вас.
А трябва да знаете, че някой път аз съм ял по-рано, тогава?
После, трябва да знаете и законите, че не всякога може да се събирате.
Има времена, когато гости не може да дойдат.
Когато не сте разположени, вие
на
гости не може да идете.
Пък той, съборът, тази година той ще стане, ние ще му намерим времето.
А ако Господ не е с нас, защо ни е събор?
Всичко тук в природата е символ: тези облаци (хубави бели облаци, наредени един до друг в кръг по целия хоризонт).
То е хубавото днес.Брат Стойчев: Мязат
на
вълна, показва, че има да се преде.
Ето как може да използувате днешната екскурзия, напишете няколко хубави писма за провинцията.
Всеки от вас не може ли да напише някое хубаво писмо от два реда?
Макар
на
познат или непознат.(Всички бяха бодри.)
Сега туй (целият разговор) ви допадна.
Като се четеше "Истината", бяхте изморени. Защо?
Зная, че някои мои думи попадат много тежко - е, паднала е!
Или някоя моя постъпка, аз зная - вие сега искате да бъда винаги с весело лице, но аз някой път се боря, хвана някой вълк, извадя овцата, ударя го, вие казвате: "Учителят е много неразположен " Друг път съм в градината, бера плодове, казвам: Елате, давам ви.
Пет-шест души съберете се, пратете му добри мисли, ще го повдигнете, това може да го направите.
Сега тази сутрин по интензивност
на
електричеството ние бяхме
на
повече от 7000 метра височина, а инак височината е
на
2500 метра.
Верка (сестрата, дето й стана лошо сутринта) не се разболя, но не можа да издържи и тя трябваше да яде.
7000 м - туй изстивание
на
лицата, посиняването
на
туй се дължи - интензивност
на
електричеството, защото 2500 м, то е обикновено.
И забележете, че когато ние се молихме, някои не можаха да държат ръцете си нагоре.
Брат Стойчев: Тогава ние бяхме
на
височината,
на
която Мойсей получи заповедите
на
Синайската гора, значи може да ни се даде нещо и
на
нас.
И друго, при височината над 7000 м ние сме били и в града Агарта, значи и от там може нещо да получим.
Конете, дето бяха там,
на
Черни връх, те бяха в наша полза.
Конят съдържа магнетически сили.(
На
Черни връх бяха дошли неколцина мъже с много хубави коне, които спокойно пасяха тревата.)
Сега колцина от вас имате добри условия вътрешно да идете
на
Мусала?
Най-първо, дълбоко вътрешно разположение се изисква, да няма никакво раздвояване После, да нямате никакви домашни препятствия.
Колко дена мислите да стоите?
- (Най-малко 4 дена.)
Най-високите места са електрическите, тук, дето се спряхме, е магнетическо.
Може да го направим.
Ако там стане съборът, то ще бъде нещо оригинално.
В духовния
свят
един нисък връх може да бъде висок и един висок може да бъде нисък, зависи от интензивността/
на
силите, които действуват там.
Брат Стойчев: Тогава право е, дето някои казват, че най-високият връх е Голгота, макар че е 500 м над морското равнище, но понеже там най-интензивно се изживяха някои неща.
Да,
на
времето, когато Христос е дошел, там Христос е разрешил една от важните задачи.
Тази беседа в салона не може да се говори.Часът е 12 ч.
На
връщане всички минаха от източната страна под Резньовете - една хубава местност, пълна с боровинки.
Една интересна случка - проверение
на
законите.
На
последната почивка, наляво от Бивака, един брат (брат Йордан Савов) подаде
на
Учителя един букет от стръкове боровинки.
Брат Симеон Симеонов се обади: Ех, да дадат и
на
мене тъй един букет!
Нали Учителят учи, каквото правим за него, да правим и
на
всички.
Учителят взе и даде
на
Симеонов и
на
другите по ред по едно стръкче.
В този момент една сестра подава друг букет с боровинки, после трета сестра подава, после още един брат, и тъй купчинката се увеличи, тогава Учителят каза:
всички бяха
на
Бивака и си направиха сладко своята закуска.
4.
Писмо от Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София
, 27.08.1923 г.
Любезна Паша,
Аз желая да зная докога ще ви бъде възможно да останете в Русе.
Печатането
на
неделните беседи може да отложите, тази работа може да остане за по-после.
Вие може да останете в Русе до отварянето
на
Новата учебна година.
Ще бъдете тъй добра да ни осведомите за вървежа
на
работата по печатането.
Печатането
на
лекциите от втората серия трябва да се обмисли добре, как ще става коригирането.
В такава материя поезията
на
живота понякога съвършено изчезва.
Надявам се, ти да си добре.
Добро, което произтича от действието
на
Божията Любов.
Доброто това е плод
на
една висша култура, която ангелите са минали отдавна.
Към тази област сега хората се приближават, а ангелите вече са настъпили в Божествената светлина, която дава възможност
на
висшия живот да се прояви в човешката душа.
Желая ти да имаш една малка грижа за доброто, да се занимаваш с поливането
на
твоите плодни дървета, разбира се, там ще изучаваш химия и ботаника, ще изучаваш и произхода
на
живота.
Встъпването
на
Божествената Любов, явяването
на
Божествената Мъдрост, реализиране
на
Божествената Истина.
Истината - това е най-висшето, до което човешката душа сега може да достигне.
За Истината ти може да прочетеш в съборните беседи.
Человека са го кръстили человек, когато той е обърнал своите очи към Истината, когато тя е станала обект
на
неговата мисъл и неговия стремеж.
Животът е приятен само когато Истината присъствува, когато Любовта действува и Мъдростта се проявява.
Само в проявената Божия Любов се осмисля живота и в проявената Божия Истина се реализират неговите крайни цели, крайни настоящи цели.
защото от чисто философско гледище само настоящето е реално, тъй както в химията само започнатите реакции са реални.
Висшият съзнателен живот само чрез Любовта може да се добие и човек трябва да мине през тридесет пет милиона градуса, за да стане почвата му пригодна за насаждането семената
на
този живот, т.е.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
5.
Група ученици от Братството образуват комуната Арбанаси
, 09.1923 г.
Група ученици от Братството образуват комуната Арбанаси
През септември 1923 година Петър Камбуров, Марин Камбуров, Никола Гръблев и Христо Христов образуват комуна
на
Бялото Братство в Арбанаси, която се разпада през 1926 година.
За тази комуна разказва Петър Камбуров:
Спомен
на
Петър Камбуров - Основаване
на
комуната в Арбанаси
Спомен
на
Петър Камбуров
20. ОСНОВАВАНЕ
НА
КОМУНАТА В АРБАНАСИ
Идеята за предстоящото основаване
на
комуната в Арбанаси бе най-актуалният въпрос за нас и вече
на
няколко пъти се събирахме, за да уговорим и уточним подробностите по този въпрос.
Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров,
на
когото предадох ръководството
на
братските имоти и ключовете от Колибата и през септември се пренесохме с Марин в Арбанаси.Дойдоха и другите приятели.
Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка.
Обявихме основаването
на
братската комуна при следния състав.
Христо Христов от Търново - подпоручик, който си даде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3.
Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната.
По-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни.
Бяхме всичко 11 души.Беше уговорено Никола Гръблев да не напуща службата си, за да може да помага със заплата си.Отначало работата тръгна добре.
Имахме
на
разположение над 100 хиляди лева и решихме най-напред да закупим ниви.
Купихме изцяло имота
на
една вдовица - Мола хаджи Димитрова, която след това се изсели от Арбанаси.
И от друг стопанин купихме една нива около 12 декара.
Набавихме инвентар: плуг, вили, лопати, мотики и др.
Фураж за добитъка в това число и две биволици
на
сестра Мария Каишева, две кози и едно магаре.
Останаха 20-30 хиляди лева резервен фонд.
Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд.
А нашите славни трапези!
Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец.
Славно нещо било комуналния живот!
Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно.През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито.
Аз, за да изразя доволството си от покупката
на
нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!
" Но не му занесох, защото наистина житото не стана.
И през есента
на
1924 г.
стойността
на
два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам.Отидох в Горна Оряховица.
Намерих го вкъщи
на
легло - болен.
Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди.
На
следния ден научихме, че Пейо погинал.
През есента наехме и изорахме една ливада около 15 декара от Ламбрин Данов от Арбанаси.
Зимата
на
1924 година изкарахме.
Запролети се и ние тръгнахме
на
работа.
Обработихме и лозето, което тази година обещаваше да даде добър плод.
Пожънахме нивата, от която получихме малко приход - едва-едва три чувала, за колкото ме съди Пейо.
Нали
на
трапезата се събирахме най-малко по десетина души?
20. ОСНОВАВАНЕ
НА
КОМУНАТА В АРБАНАСИ
6.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
на
братски групи - 9 септември
1. БЕСЕДИ
на
Учителят Дънов пред ръководителите
на
братските кръжоци в страната 1923 година
1. Основният закон
на
съзнателния живо т - 9. IX.
2. Изгревът - Атанас Славов
9-10 септември 1923 - Учителят прави среща с 26 ръководители
на
групи от провинцията,
на
която изнася беседите «Абсолютно най- малката величина» и «Окултният закон
на
противоречията.»
УчителятПетър ДъновБеседи протоколи и разговорипред ръководителите
на
братските кръжоци в
на
пред ръководителите
на
страната
1923 година
1. Основният закон
на
съзнателния живо т - 9. IX.
Абсолютно най-малката величина -10 . IX.
Окултния закон
на
противоречията -10 . IX.
Основният закон
на
съзнателния животБеседа държана
на
9 септември 1923 год., неделя, 5.30 часа сутринта, София
на
26 братя.Присъствували
на
беседата:София1.
2. Начо Петров
15. Янаки КавръковКазанлък16.
Тодор АбаджиевПанагюрище20.
Боян БоевВарна21.
Панайот Ковачев
Георги МариновТайна молитва.
Молитвата
на
Братството.Прочете се V-та глава от Евангелието
на
Иоанна.Ще повторя 14 стих: „Подир това намери го Исус в храма и рече му: Ето сега стана ти здрав; не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-лошо"Грешките идат от непослушанието.
Има известни процеси, които като престанат идат известни последствия.
Само здравите хора стават когато слънцето изгрее, а болните лежат
на
гърба си,
на
корема си,
на
едната си страна.
Болните могат да ги изнесат
на
слънце, да ги внесат, пак да ги изнесат и т. н.
Мнозина казват: „Да дойде Господ".
Преди да пристъпя към предмета ще кажа следното: В умовете
на
всички верующи, въобще във всички хора, в които умът действува, има някои противоречия.
Откъде е проникнало това мнение?
Бог е създал закона за яденето, закона за движението, закона за светлината и пр.
Отде е проникнало това вярване, че хората като тръгнат по Божия път ще им се случи нещо зло?
Кой човек е пострадал от светлината или от топлината?
Много хора са пострадали от огъня, от топлината, но от коя топлина - от човешката.
Но от слъчевата топлина хората никак не са пострадали.
Но този удар не произлиза от слънчевата светлина.
Той произтича от едно особено състояние
на
кръвта.
Тази слабост
на
кръвта в мозъка ние наричаме слънчев удар.
Да се служи
на
Бога това е най-лесното.
Може да си наложиш да не ядеш, да не дишаш, но ще дойде време ще трябва да ядеш.
И философията
на
живота е да престанем да се отклоняваме от Божествените закони.
Искам да схванете това: Каквато работа и да вземеш, това не препятствува да служиш
на
Бога.
Например, вие казвате: „Учител съм, търговец съм, аз не мога да служа
на
Бога".
Търговец си - спечелиш 100,000 лева по неправеден начин.
След това жена ти ще умре, децата ти ще умрат, автомобил ще дойде и ще те прегази и ще ти счупи двата крака, стомахът ти ще се развали и ще ти се направи операция.
Нали след стопяването му ще дойде много по-хубавото - ще поникне тревица, ще цъфнат растенията, ще завържат плодове.
Христос ще дойде по два начина.
Преди да се стопи снега слънцето ще се повдигне
на
небето, ъгълът
на
отклонението ще бъде по-голям; после ще се усили топлината, денят ще стане по-дълъг.
Някои казват: „Как ще знаем, че Истината в света иде?
Във всичките ваши разсъждения имайте предвид следующето: Всяко нещо
на
което намираме прототипа в природата, то е право.
Когато слънцето направи поврат към северното полушарие, което е символ
на
истината, то отива по-нагоре, става едно малко продължаване
на
дните, топлината се увеличава, снегът се стопява, става кално.
Упадъкът
на
нравите, съвременната култура - това е снега.
Иде приятността
на
пролетта.
Същият закон е и в духовният
свят
.
Забележете външните признаци
на
пролетта - денят се удължава и прочие.
Във вас се заражда едно желание да направите нещо.
Значи същият закон: Снеговете се стопяват, всичко се разцъфтява, прехвъркват малки мушички и пеперуди, и навсякъде виждаме движение.
(За това се говори в прочетената глава от Евангелието
на
Иоанна.) Този инвалид, това е съвременната култура.
Хиляди учители са идвали, но тая култура все си е останала.
показа, че Любовта - Божествената Любов е пътят, по който можеш да си вървиш здрав.
Детето ви, като се качи
на
гърба ви и ви опъне ушите и дърпа косата, ще му ударите плесница.
Това е отрицателна мярка.
Той не знае как да постъпи.
Но утре то ще си вземе дърмите, ще си отиде и ще си казва- Нашият старият какво прави още?
Долу лъжата' Любовта към ближния - това е една лъжа.
Ще ви кажа по какво се отличава Божествената Любов от любовта към ближния.
Любовта към ближния се уподобява
на
следующето: Един човек седи до огнището, дърва няма.
Ще трябва да впрегне колата, ще трябва да отиде в гората, ще насече дърва, ще натовари колата Ще впрегне отново колата, ще донесе дървата и ще запали огъня.
А що е Божествената Любов?
Ще повикаш жена си, децата си да се ползуват и те.
И тук се проявява учението
на
двете братства в света.
Братството се раздели
на
две страни.
Кои са крайните точки
на
Любовта?
- От една страна радостта от друга страна - болката.
Когато всичката Божествена Любов влезе в сърцето ти, тогава тази Любов ще мине в ума ти - там има друга мярка: права мисъл и крива мисъл.
От ума си ще прекараш Любовта в
душата
си.
Тя ще причини разширение
на
душата
ти.
Тогаз Царството Божие ще вземеш със сила, със силата
на
Любовта.
След товавече може да се приложи втория закон.По четири начина ще вземеш Царството Божие.
Тогаз ще знаеш как да постъпваш с ближния си.
Някой мъж казва: „Аз обичам жена си като Бога".
Най-напред трябва да приемете от Бога.
Той ще изпълни
душата
ти, сърцето ти, умът ти и силата ти.
и после ти ще изпълниш
душата
, сърцето, ума и духа
на
онзи когото обичаш - ще постъпиш като Бога.
Напълнете чувалите с жито, Божественото ще турите в човешкото.
Една човешка форма е необходима за да влезе в нея Божественото.
Ти можеш да доставиш дрехи, обуща и храна
на
сина си, но ти не можеш да ядеш заради своя син.
И щом се приложи първият Божествен закон - служенето
на
другите става една необходимост за тебе.
Като сложиш ядене
на
сина си той ще го яде.
Всяка дума, която е излязла от Бога знае да люби.
Ядеш - недоволен си, обичаш жена си - недоволен си, обичаш сина си - недоволен си.
Това недоволство произтича от следующето: Нарушил си първото нещо - любов към Бога няма.
С житце трябва да напълниш чувалите.
В сърцето, ума,
душата
и силата трябва да влезе Божията Любов, а не любовта към ближния.
Това е основното Учение, което трябва да влезе сега във вашето съзнание.
Ако затвориш крана, понеже има прииждане ще се пукнат кюнците и ще стане изливане в дома ти.
Ще станат нещастия: Божествената Любов ще те разсипе.Ще направите първия опит.
Всеки един от вас когато прави опита ще отдели 1000 лева настрана.
„Тези пари - ще кажете вие
на
себе си - са Божии".
С тях вие ще направите това, което ви се продиктува отвътре.
Дойде една вдовица и ти иска 200 лева.
Ще има прииждане, но направите ли най- малкото опущение, хитрина, тогаз друго.
Тази мисъл за бъдещето е от черната ложа.
Ние прилагаме нещата сега.Любов, абсолютна Любов към Бога.
И тогаз няма да мислим с нас какво ще стане, животът ни ще стане красив.
Казваш: „Ще трябва да напусна търговията".
Няма да напуснеш търговията.
Има един нов начин
на
търговия.
В новото учение ще имате чували от най-хубав плат.
Във всяка душа ще има четири отлива: изтичане
на
нашето сърце, душа, ум и дух, и четири вливания от Бога.
Значи постоянно движение има.Вие много пъти казвате: „Как трябва да живея?
Най-първо да възприемете, че това схващане е възможно.
Това е абсолютна истина.
Ако си учител мога да дам други методи, но преди всичко трябва абсолютна искреност към себе си.Аз нямах намерение да ви събирам и да ви говоря, но видях, че времето е хубаво днес и затова ви говоря.
От Божия страна абсолютно никакво препятствие няма.
Ако приложиш обаче, приложиш ли първият закон, ти си вече вън от гроба, ти си възкръснал.
Може да виждате много работи от духовния мир, но аз не искам още да виждате, защото вашата воденица още не е доправена и ако се пусне вода може да се разруши воденицата щом не е доправена.
И последният винт трябва да се завърти хубаво, да се стегне хубаво, та като се пусне водата и се почне въртенето
на
колелата, да не се развали воденицата.
Тук не се изисква голяма наука.
Сега се иска абсолютна вяра към Бога и вие ще почнете да различавате, предстои вида направите нещо.
Божественото съзнание може дави каже: „Не прави това".
А друг път ще ви каже: „Направи това".
Влизаш в класа си и си казваш: „Днес ще изпитам учениците, да видя кои ученици знаят и кои не".
Помагай
на
учениците, задавай им въпроси, да не ги скъсаш".
И тогава, след часа, учениците ще си кажат: „Много е разположен нашият учител днес, много е добър днес!
Тези неща аз съм ги проверявал в миналото, проверявам ги и сега.
Ще си казваш: „Заради Любовта към Бога всичко мога да направя!
Ако някой от вас мисли, че е беден, ще направя опит за да му докажа, че не е беден.
Ако някой от вас мисли, че не е учен, че няма знания ще му докажа, че не е тъй.
И когато ги изпитат по някои въпрос цитират от тая или оная книга.
но каква разлика има между него и твореца
на
художественото произведение!
Това, коетоот нас може да се създаде, това е наше.
И ние ще отидем и после ние ще даваме
на
другите.
И аз ви казвам: „Излезте от дома
на
баща си и елате
на
земята, която аз ви посочвам".
Ще тръгнете към Ханаанската земя - това е първият закон.
В дома
на
баща си - това е вторият закон.
Да имаме абсолютна честност, доброта, интелигентност и благородство - тога з добиваме качеството
на
смирението.
Знаете ли защо ви го давам?
За съвременните хора иде такова едно изпитание, че ако
на
тези съвременни хора бихме обяснили какво има да стане,
на
всички тези хора косите биха побелели за 24 часа от страх.
Този
свят
на
сегашните хора си отива и няма какво да съжалявате вече.
Всички хора седят
на
една паяжина сега.
Това, което става то е най- великото в човешката история откак се е започнала човешката еволюция в слизането и качването
на
човешкия дух досега, по-велика от тази няма.
Но от миналите епохи до сега по- велика епоха не е имало.
Това е най-великата епоха, в която се проявява Божествената Любов, Божествената Мъдрост.
И трябва да бъдете радостни, че можете да вкусите благото, което Бог донася.
По този начин никой не е успял досега.
Ако кажеш: „
На
радо сърце", тогаз си издържал изпита.
Ако един от тези братя ви посети, това ще бъде епоха в живота ви, нещо епохално.Това е още външната страна
на
това велико учение, което трябва да приложите.
Ако върху това, което съм ви казал се усъмните, тогава знаете ли какво ще дойде?
Речта
на
Белите Братя е отривиста, а
на
черните не.
И когато черните братя ви говорят усещате едно стеснение в ума и сърцето, като че губите светлината.Вие не знаете защо тая година се спря събора.
Добре ли стана или зле стана?
(Брат Иларионов: „Добре стана") Българите не могат да се убедят още в силата Божия, но ще се убедят.
Ще се убедят, че има други закони, които направляват нещата.
Със спирането
на
събора тук, дойде землетресението в Япония.
Една връзка има.
Каква връзка има между землетресението и спирането
на
събора?
Всякога когато се пропусне една Божествена Идея, в противоположната страна
на
физическия
свят
ще се прояви известна реакция.
Може един ден да стане следното: В Америка да откажат свикването
на
събор и да дойде землетресението в България.
" Един човек направил погрешка, целунал някоя си, бият го по задницата.
Българите, които са в астралния
свят
, те сега треперят при землетресението в Япония.
За да се намерят причините
на
землетресението в Япония, трябва да се види в Божествения
свят
.
Българите ще бъдат викани
на
съд.
Отсега българите ще са
на
тясно.
На
физическото поле японците трябваше да имат землетресение, а в духовния мир българите трябва да имат съдба.
Българите са хора материалисти, а японците тщеславни - те имат крайната цел, да завладяват Америка, да завладеят чрез жълтата раса целият
свят
.
Между всички неща
на
земята има преплитане, но когато се качиш в Божествения
свят
виждаме същинските причини
на
явленията, които стават.
Защо българите отказаха събора, има си друга причина.
Други същества са причина българите да не приемат събора.
Причините са в държавата
на
черното братство.Сега го извеждат
на
съд занеизпълнение
на
Божиите закони.
Разпнаха Христа, светиите избиха и пр.
Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя.
Всеки ще отиде
на
своето място.
И в Откровението имаме онзи стих дето се говори за облечените с бели дрехи, които казват: „Няма ли да отмъстим за нашата кръв?
" И дадоха се всекиму бели дрехи и рече им се да си починат още малко време, докле се допълнят съслужителите им и братята им (Откровение 6; 11).
И
на
хората, които са около вас ще се променят възгледите.
Значи законът е проработил.
Вие ще ми кажете сега: „Какво можем направи?
Да допуснем, че е направена една канализация преди 8000 години с кюнци, обаче вода не е пусната, тези кюнци седят празни от тогаз.
Какво може да направим?
Ето вашето предназначение.
Дайте ход
на
Божественото да мине чрез вас.
А законът, за който говоря, е учение основано върху канара.
Моисеевият закон е учение без основа.Да не казвате: „Това е велика работа, това не е за нас".
Не се иска от вас да промените целия
свят
.
Вие можете да дадете място да се прояви тази Божествена Любов, както Бог иска.Когато ви попитат: „В какво седи Божията Любов?
Затова отначало ще кажеш: „Аз отивам да взема, да взема много и после като се върна ще им донеса
на
другите".
После ще я раздаваш
на
другите.Белите Братя ще дойдат при вас.
Не вие ще ги намерите.
Един брат българин, сега в Америка, ме пита как да намери Белите Братя?
Аз му отговорих, че няма какво той да ги търси, те сами ще го намерят.
Те ще ви намерят.
Христос дойде и намери своите ученици.
2. Три правила за ученикаБеседа държана
на
9 септември 1923 год., неделя, 5.30 часа следобед, София
на
26 братяПрисъствували
на
беседата:София Казанлък1.
Начо Петров 17.
Панайот Ковачев9.
Серафим Шиваров ПанагюрищеПловдив 23.
Петко Епитропов Варна12.
Янаки КавръковНа физическото поле всички същества изобщо минават през една дисциплина
на
пречистване.
Както
на
физическото поле са потребни баните, така и в духовно отношение ви трябват бани.
В това може да помогне изповядването един
на
друг.
Вие имате грешки, държите ги, криете ги, греховете ви се набират, набират и се образува в тях известно гниене.
Невидимият
свят
не търпи това.
Питат ви: „Де ви е канала?
Затова се казва: „Изповядайте се един
на
други".
И тогаз ти ще почнеш да казваш погрешките си и това Божественото ще наблюдава дали ще кажеш истината или не.
Отношенията между вас са вече чисто духовни, имате една мярка, която не е
на
земята.
Сега някой път у вас се заражда някое настроение, тежко ви е.
Коя е причината?
Минаваш покрай някой бостан и открадваш някоя диня.
Няма никои наоколо.
Обаче, тази диня е белязана от бостанджията.
Той си казва: „Кой ли е откраднал динята?
Казваш си: „Да му кажа сега истината....за една малка диня не струва!
" Бостанджията казва
на
домашните си: „Един вагабонтин направи така и така".
Ще кажеш, че си изял белязаната диня.
Кажеш ли това, веднага от
душата
ти ще се снеме един товар.
Като минеш покрай бостана и да ти се яде диня, ще кажеш: „Ще мина и без диня".
Легнал му
на
душата
голям товар.
Не можел да си намери покой.
Онзи му казва: „Не знам дали ще ти се прости.
Ще вземеш една изгоряла главня, ще насадиш 10 декара с дини.
На
всички, които минават ще им даваш по една диня.
Когато с това ти се простят греховете, твоята главня ще се разцъфти", Когато никой не те кани
на
бостана, ще вървиш и ще носиш жаждата си.
Сбъркаш ли ще дойде изповедта.Съвременният
свят
страда от такива анормалности.
Това показва
на
практика, че тази философия „да се уредиш" не върви.
Ти ще намериш затвора.
И като не знаеш как да постъпиш ще се компрометираш.
Когато вие искате високи длъжности, проявявате една слабост.
Когато станете съвършени ще искат Да ви пратят за цар нарочно, за да те изпитат, но ти ще откажеш, ще искаш ниска длъжност.
Ако аз знам да свиря, ще взема да свиря, няма какво да изпъквам.
Вашата похвала, вашите ръкопляскания няма да повдигнат моя талант.
Защо да изпъкна затова, че много знам?
Ако знаеш нещо кажи го
на
братята си да се ползуват.
Искаш да бъдеш главатар, ще носиш най-големият товар.
Проповядваш да дават, ти ще даваш най-много.
Това са закони
на
братството.
Не да убиете желанието, но да имате други желания - да бъдете съвършени, да имате знания.
Христос стана виден, като го повдигнаха
на
кръста.
Народната поговорка казва: „Който не се е наквасил, не заслужава да яде риба".
Купуваш си от рибарницата риба, но ти не си се наквасил - нямаш право да я ядеш.
Един се е наквасил, а друг я яде.
Мястото
на
Христа никой не може да вземе.
Всеки може да вземе мястото
на
Христа, но със същият кръст.
Силата
на
Христа, славата
на
Христа без кръст искат да ги вземат, без Неговите страдания.
Един брат събрал 10-15 души, учил ги
на
любов.
Но той ги разпръсква в една година като пилци.
Той може да вземе мястото
на
онзи брат, но иска без страдание.Един казва: „Учителю аз искам твоето място да взема".
Той като поноси чувала
на
гърба си 1-2 седмици ще каже: „Тази работа не е за мене".
Това не е наука.
Ние сме изразители
на
волята Божия,
на
Онзи който реди нещата в света.
Най-първо няма да те слушат.
Един път
на
седмицата ще седнеш, ще си прегледаш сметката.
Като дойде един изпит ще повикаш своите братя, ще си кажеш истината.
Това не е по заповед, това е чрез вътрешно съзнание.
Тогаз като се изповядаш, ще усетиш разширение
на
съзнанието.
От черната ложа идат и ви кажат: „Изповед
на
вас не ви трябва.
(Брат Иларионов: „По два пъти
на
ден".) Птиците кога вали дъжд си оставят леглата и правят бани.Всяка дума има енергия.
Енергията от всяка твоя дума се връща в
душата
ти (кога се изповядаш) и ти се очистваш.
Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски проповедник, но тогава не бил още проповедник.
Набил жена си.
След това отива
на
нивата не може да пее.
Минава се целия ден, не може да работи.
После
на
другия ден пак.
Казах му: Ще се изповядаш, ще се простиш с жена си, ти си паднал пред нейните очи.
После като направи това, светна, почна да пее, впрегна, отиде
на
нивата и почна да работи.
Ще искаш прошка от жена си.
Това няма да вършите насила.
Това е закон
на
любовта.Някой ще каже: „Това е тежко учение".
Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това
на
което Той е турил ръката си ще го пазите като окото си.
Да се усъвършенствуваш, да имаш знание.
Можете един
на
друг да си помагате.
Този брат, като закъса материално ще му помогнете, но да не го направите ленив.
1000 лева туря всеки настрана.
Ако вие сте постъпили правилно, вашите пари са
на
място.
Например дадете
на
един брат 100,000 лева.
Аз направих един опит с двама млади братя в Търново.
Купих им два коня, казах им: Ще работите
на
гарата и другаде.
Те не работиха с тези коне.Някои казват: „Тая работа не е за мен, оная работа не е за мен".
Само за една година ще работиш така като ученик.
Следующата година няма да работиш това.
Една година ще носиш пясък.
Като караш коне ще научиш смирението.
Това е едно съзнателно упражнение сега.
Господ ще ти каже и ти ще напуснеш царската корона, ще станеш слуга, за да научиш урок.
Ще стана слуга, ще работя".
Досега както сте вървели, вие сте били галени деца
на
богати хора.
Често слушам: „Между нас братята няма единство".
Един възел не можете ли да го направите як?
Материалните работи най-лесно се уреждат.
Да бръкна аз в джоба си, да дам 3000 лева, това е най-лесното нещо.
Като една ядка да станете, всички в братство.
Миналата 1922 година аз дадох наряд и реших наряд
на
всички да не давам, понеже мнозина изкръшкаха.
Тази година наряд няма да ви давам.
Тази година ще ви дам правило как да изпълнявате наряд.
Ако искате наряд има стари наряди от как сме започнали.
От тези 10 наряда ще вземем по една част и ще извадим нов наряд за приложение.
Следующият наряд, който бих ви дал не искам да ви го поверя - той е толкова свещен.
Ако този наряд ви го дам сега да го правите - от България нищо няма да остане.
Сега ще ви приготовлявам за този наряд и устно няма да ви го дам сега.
Можете тази година да повторите от старите наряди.
Тези наряди са за развитие
на
известни способности, но наряда може да ви служи и за спънка.
Не всякога можете да правите наряд.
Като си се наял добре не можеш да го правиш.
За наряда трябва особено време.
Забелязах някои работи в Стара Загора, Бургас, Варна и пр.
Вие, които сте тук, да си вземете по една книжка, една дълга година ще имате един изпит.
Ще правиш във неделята веднъж наряд, но по всички правила.Ако този, който е вътре в тебе, не можете да го заставите да ви слуша, кого ще направите да ви слуша?
Ако си учител и нямаш време, като отидеш
на
училище можеш ли там да изпълняваш наряда?
Търговец си, можеш да си водиш сметките и пак да си изпълняваш наряда.
На
един час интензивна работа се изисква 15 минути почивка.
На
всеки 45 минути работа -15 минути почивка.
Тази почивка ще я туриш за наряда.
За 4 часа имаш един час и наряда ще може да го изпълниш по всички правила.
Ще прекъснеш, 15 минути ще правиш наряд, после пак ще почнеш работата и т.н.
Не само сутринта може да се прави наряд.
Сутрин има, кога има Божествено настроение и по обед е сутрин, и вечер е сутрин, когато си в Божествено настроение.
И в това време всякога можеш да изпълниш своето задължение към Бога.Вие досеге сте се подчинявали
на
хората -
на
бойното поле сте стреляли, защото са ви заповядвали хората.
А сега вие си представлявате: „Това е мъчно за изпълнение."Тези, които няма да получат наряд, няма да останат без наряд.
Българските министри, които нямаха наряд, сега имат наряд.
Знаете ли какво е било моето положение в Школата с престъпването
на
тези закони?
Аз ще ви дам един пример: Искате да отидете някъде
на
помощ и всички около вас ви държат, теглят, дърпат и не искат да отидете.
По такъв начин учениците със своите желания могат да въздействуват и може да произлезе зло.
Аз от вас не искам решение за цял живот, но за една година, за един месец или за една седмица.
Някои от вас сте изпълнили добре наряда, но повечето не са.
30% изпълняват много хубаво, 15% се обръщат
на
леглото и си казват: „Това не е за нас".
Други 25% казват: „Що ни трябва, може да мине и без наряд.
На
всички тези категории ще дам съответни наряди.
Тези, които казвате, че всичко е глупаво, ще им дадем много умни наряди.
Всякога в един наряд имаме за цел щото Божествените сили, КОЙТО действуват в целия ни организъм (сърце, душа, ум и дух) да добият едно хармонично развитие.
Ако в ума ви стане подпушване, в сърцето ви също, тогаз всичко у вас ще дойде в напрежение, няма да намерите спокойствие.
Това не е наука.
Мъж и жена вървят заедно, изпълняват наряд.
Мъжът казва
на
жена си: „Никакъв наряд от тебе не искам.
Прямо не искам да обясня причината.
Коригирания наряд ще го дадем
на
50-100-200 души, да видим за една година какъв резултат ще има.
Природата е създала водата, най-хубавото питие.
Следователно пиянство не съществува в природата - не трябва да съществува и за нас.
Погледнете
на
слънцето, месечината.
С каква точност, как се подчиняват те
на
волята Божия, вървят си по своя път.
Ти си най-малкото същество и не искаш да изпълняваш волята Божия.
Бога, значи трябва да слушаш, а не хората.
Всички те са осъдени
на
смърт.
Те се обръщат
на
прах и падат навсякъде в пространството, и изчезват.
На
онези, които не слушат такава е заплатата.
Ако слушате природата във вашия ум ще има стабилност, ще знаете, че това е така, а не другояче.Вие ликвидирате кармата си, знайте, че вие сте в последната фаза
на
вашата карма.
Това е така назряло сега, че колкото по-скоро, толкова по-добре за вас.
Това е един начин само за укрепване.
Аз знам един пример: Един американец задига от господаря си 10,000,000 лева злато и избягва в Аржентина.
След 10 години се връща и казва
на
господаря си: „Ще ти дам парите, животът ми е непоносим, предайте ме
на
съда да ме осъди".
Та сега са дошли времената - ще се изповядаш, ще кажеш: „Не може вече така да се продължава".
БЕСЕДИ
на
Учителят Дънов пред ръководителите
на
братските кръжоци в страната 1923 година
7.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
на
братски групи - 10 септември
1. БЕСЕДИ
на
Учителят Дънов пред ръководителите
на
братските кръжоци в страната 1923 година
3. Абсолютно най-малката величина -10 . IX.
Окултния закон
на
противоречията -10 . IX.
2. Изгревът - Атанас Славов
9-10 септември 1923 - Учителят прави среща с 26 ръководители
на
групи от провинцията,
на
която изнася беседите «Абсолютно най- малката величина» и «Окултният закон
на
противоречията.»
3. Абсолютно най-малката величинаБеседа държана
на
10 септември 1923 г., понеделник, 5.30 часа сутринта, София
на
26 братя.Тайна молитваПрочете се 8 глава от Евангелие
на
Иоанна.В цялата тази глава има едно пояснение как вътрешното състояние
на
човека може да се изопачи.
Например във вашите умове се заражда мисълта колко опъки са били евреите, опак народ, още по-опак отколкото българите.
Това не е самият народ.
Тези, с които Исус е имал спор, са били книжниците, най-учените измежду народа.
Интересно е следното: Божествените работи с човешко око не могат да се видят и с човешки ум не могат да се познаят.
Ако беше възможно, тези учени хора биха познали.
Значи има едно вътрешно прозрение.
вярване
на
общите принципи, от които всички да изхождате.
Този, общия принцип, от който всички трябва да изхождат, той е принципът
на
ума, значи в умствено отношение трябва да имате една мярка.
Тази мярка ние наричаме абсолютно най-малката величина в света, с която се мерят всички други величини.
Сега във вашия ум седи една идея: Как това най-малкото заповядва
на
всичкото.
Когато хората шият с една игла гледат върха да е остър.
Най-острото върви напред.
Всичката сила зад тази малката величина е наредена.
Всичките тези малки величини, които наричаме нищожни, зад тях стои онова Великото Божествено.
Това е въпрос само
на
време.
Малките неща Бог ги е направил да имат сила да растат.
Нейната пък сила е в смаляването.
И тъй, когато ние говорим за смирение, разбираме абсолютно голямата величина.
Знаеш ли великия закон да се смаляваш?
Не знаеш ли, ти си в самозаблуждение.
Абсолютно малкото ние го питаме: „Можеш ли да проникваш навсякъде?
Щом имаш спънки в живота, не можеш да проникваш - значи не си абсолютно малкото, значи много голям си.
Да кажем, че слънцето трябва да дойде
на
гости.
В коя къща ще го поканят тук, как ще го посрещнат?
Кой цар
на
земята, кой народ днес ще го покани?
В коя къща ще го настани?
И при това безопасно ли е това слънце с всичките тези свои служащи - ако дойде
на
гости какво би станало с вас?
Значи това слънце трябва да се смали за да ви дойде
на
гости.
За да ви дойде
на
гости трябва да стане като най-малко слънце, като лоена свещица да го турите
на
масата и да се разговаря с тебе.В ума ви трябва да залегнат две мисли като ученици: Да се смалявате и да прониквате всичко.
Аз наблюдавам тези, които цепят дърво, което е много чепесто: Удари брадвата
на
една страна,
на
друга страна, трябва да му се намери дамара.
твърда, наливате малко вода и тя се размеква.
Тази година българите казват: „Тези от Бялото Братство няма да им позволим да имат събор".
На
всички нас стана мъчно.
Казваха си: „Така да направим, инак да направим, да направим постъпки пред царя, заявление да подадем, да отидем при министъра и прочие." По кой начин трябваше да разрешим въпроса?
Тези начини за разрешение
на
въпроса са криви.
После намира един човек и му казва: „Я кажи
на
това дете да ми даде парите".
Среща втори, трети, четвърти, все ги моли да кажат
на
детето.
Но освен, че не им се уреди заплатата, но им се намали бюджета с 30,000 лева.
На
вас са ви дали една задача.
Тази картина е много смешна.
Тръгнали 10 слона в царството
на
комарягите.
Дошли слоновете и когато били пред една паяжина царските хора казали: „Макар и да сте много силни, но ако се допрете до тази паяжина от вас нищо няма да остане".
Десетте слона гледали, гледали и се спрели пред паяжината.
Питам: Тази паяжина може ли да спре един слон?
Слоновете трябваше да си вдигнат опашките, да минат през мрежата и да си вървят по пътя.
В този въпрос сега се издава слабата ви страна.
Не разчитайте
на
хората!
Най-напред мислете де трябва да се направи събора независимо от тях?
Може
на
Витоша, може и
на
Мусала.
Земята и небето може да преминат, но една резка от Божия закон не може да премине.
Никой няма, който да се е противил досега и да не е бил тъпкан.Ще изучавате духовната наука.
В духовната наука, при развиване
на
силите, които трябва да развиете има една опасност.
Тактиката
на
светските хора е: Ще дойде да ви сплаши, ще изгори къщата, ще ви вземе парите, ще ви уплаши, ще произведе разстройство във вашата аура.
Няма да допуснеш страх в
душата
си.
Някой може да размъти аурата ти, някой твой близък - жена ти, слугата ти.
Размъти ли се аурата, човешката сила е вече парализирана.
Най-първо къщата ти не може да изгори.
Вие сега трябва да се радвате
на
едно нещо.
Това противодействие, което те извършиха ги доведе в стълкновение с нас.
Нас ни трябваше малко енергия.
Това е един изпит
на
цялото братство.
Допуснете сега, че вие вървите, излизате
на
разходка.
Ако можете да спазите това спокойствие, вие ще ги парализирате: те така ще си останат.
Вие ще си кажете: „В името
на
всички Божествени сили, вие не сте господари
на
положението".
" Те нищо не могат да направят, но могат да цъкат.
Като тръгваш още ще знаеш, че те те очакват там.
Ти още като тръгваш ще знаеш и ще се приготвиш (брат Др.
Аз ще ви обясня сега: Ясновидството почива
на
един велик закон в природата.
Но аз мога да ви направя всинца ясновидци.
Вие може да помислите, че това е една магия.
Ако аз наглася един микроскоп, който увеличава 1.000,000 пъти и погледна в него виждам чудесно.
Ти гледаш
на
същия микроскоп отдолу, настрани и казваш, че не виждаш нищо.
Нагласяваш микроскопа и му казваш: „Гледай сега отгоре".
Направете един опит.
Нали през микроскопа гледаш с едното око?
Значи окото ти трябва да бъде съсредоточено към предмета.
Ако във вашия ум имате тази сила да изолирате всички впечатления от външния
свят
, веднага ще се отвори другият
свят
пред вас, и след това пак ще се повърнете, и ще дойдете в естественото състояние.
Това е нагласяване
на
тези органически лещи.
Умът е отправен към външния
свят
.
Ще се научите първо да концентрирате ума си.
Това е действително правата Божествена философия.Ти ще си кажеш: „Нямам да му давам, но Господ да ми каже как трябва да постъпя".
Имаш една полица от 10,000 лева.
Онези, които ръководят твоите съдбини, те са нагласили как да платиш полицата.
Ти си лекар, тази способност имаш зародена в тебе.
За ядене няма да ги харчите, нито дрехи ще си направите с тях.
Ще се освободите от тях като ги дадете.Тези мъчнотии, които сега има в света, те са благоприятни условия, които сега се дават за развитие
на
вашия ум,
на
вашите сили.
Някои ученици,
на
които се съобщиха някои работи, първият опит с мен направиха.
Искам да ви наблегна
на
мисълта, че силата е в нашите ръце, силата е вътре в живата природа и ние имаме възможност да си помогнем сами.
Идваха при мене някои приятели, даваха ми разни планове (по забраната
на
събора).
На
някои пък казвах: Опитайте вашия проект.
При тези въпроси има няколко начина.
Най-добрият път беше мълчанието.
Обаче ние сме оная тихата вода - мълчание отгоре, а работа отдолу.
Знаете ли как се превзема една крепост?
Повече уповавайте
на
вътрешната страна
на
Бога отколкото
на
себе си.
Ще имате случаи да се запознаете със силата
на
Бялото Братство, което действува.Сега тук, колкото сте от учениците, колкото души сте, вие можете да направите 52 опита през тази година.
Да кажем, че някой от братята се намира в едно състояние
на
недобро разположение
на
духа (вътрешно, семейно).
Ще дам една задача да видим дали можете да му помогнете.
Например аз ще ви дам известни символи, известни бележки и да видим какво можете направи.
Ще се питаш: „Защо ходих и защо се върнах".
" - „Имаш едно голямо наследство, аз го знам.
От няколко милиона е." Ще се разговаряш 2-3 часа с него.
Най-после ще му кажеш какво наследство има.
Той като отиде ще приказва
на
жена си.
Това е една задача.
Ще му говориш много за наследство.
Ще му кажеш, че наследството му може да е в Русия, Америка, Индия, Юг.
Сега Русия (север) е истината, Америка (запад) е материалния
свят
, Индия (изток) - ума и Юг - добродетелта.
") Но срещата с този човек не е случайна.
Друга задача може да бъде следната: Ще срещнеш едного и ще му кажеш: „Ти си болен, аз имам лекарство за тебе".
Значи задачата се обръща.
Духовни хора употребяват черната магия.
Ще теглите друг кръг отпред назад.
Направете тези линии със светлина около вас и неподвижни.
Застанете в центъра
на
тези кръгове и си кажете: „Със силата наДуха Божий всички лоши мисли да се разсипят, да се разпръснат".
(Брат Епитропов: „Кой е начина за съобщаване с Белите Братя?
") Вчера аз ви дадох начин за съобщаване с Белите Братя.
Ще ви прочета от Послание към Евреите 1 глава, 6 стих:„А когато пак въвежда първороднаго във Вселената казва: И да му се поклонят всичките ангели Божии."Значи трябва да има един, който да ви въведе.
Това запознаване с Белите Братя ще стане по особен начин, формално няма да стане.
Тези запознавания стават не когато човек много очаква, но след като много е очаквал и очаква, и след като е престанал вече да очаква, белият брат ще се яви.
Значи то не става от човешка воля, а от волята Божия.Сега Бялото Братство всяка година има събор
на
едно от най-високите места
на
Хималаите.
Всяка година имат среща.
Срещата
на
всички най-видни ръководители
на
всички народи, среща
на
физическото поле в най-високото поле
на
физическия
свят
.
(Брат Ковачев: „Техният събор съответствува ли с нашия по време?
Трябва да имате едно ново разбиране, една нова философия.
Най-малките неща в живота се обмислят добре когато има любов.
Защото когато имате любов в
душата
си, с присърце ще работите.
Когато нямате любов в
душата
си, най-великите работи са тежест за
душата
ви.
Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще те претрепят някъде и в астралния
свят
ще си изкупиш греховете.
Но
на
земята никога не става със 100% сигурност.
На
мене много по-приятно ми е пеша.
Най-първо между всинца ви трябва да се образува една вътрешна връзка.
Единичните разговори са най-хубавите.
Най-добрата работа е единичният разговор.
Той ще пита, ти ще му отговаряш, като сте събрани само два, трима
на
едно място.
А в един голям салон дето има спор, това е едно биене
на
барабан.
Ако сте млади готови ли сте да помагате
на
старите?
Младите ще дойдат да помогнат и да поемат работата.
Младите са изложени, те минават през една опитност, през която и вие сте минали.
Защо вие, които по-рано сте минали по този път, защо да не сте в услуга
на
тях?
И аз знам защо куцат.
Вие старите какво трябва да направите с младите?
Ще поканите младите
на
угощение у вас и там да се чувствуват като у дома си.
След два три дена друг един брат да ги покани и т. н.
Те са млади, изложени са
на
изкушения.
Научните лекции от специалния клас имат изчисления и чертежи.
Те ще се дадат и
на
вас.
На
младите съм говорил за възможностите
на
ума, сърцето, волята и духа, после за черната и бялата светлина.
Например известни изводи говорят, някой тих извор.
Ще видите, че известни извори имат известно бъблене, известни звукове и всеки един звук
на
извора буди във вас известна идея.
Например Куш-бунар при Сливен.
Млад човек значи носител
на
Божествената Любов, стар - значи онзи, който е мъдър - не по възраст.
Окултният закон за противоречиятаБеседа държана
на
10 септември 1923 г, понеделник, 6 часа следобед, София
на
26 братяТайна молитва.Изобщо във всички общества-школи се срещат противоречия в живота
на
ученика.
Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност.
Щом човек влезе в една окултна школа, каквато и да е, непременно
на
пътя му ще се изпречат известни мъчнотии.
Най-напред ще се изпречи въпросът, къде ще трябва да намерите квартира, после трябва да намерите гостилница.
Доколкото е възможно ще си ги набавите, а тези които не можете, ще гледате да използувате от някои свои другари.
Сега сте влезли в окултната школа, понеже сте завършили, тъй да кажем, училището
на
света.
Излезли сте от света и сте влезли в тази окултна школа.
Може да работите съзнателно или несъзнателно.
Школата е съзнателното работене.
Една птица, както си пее стрелят върху нея.
Всички са
на
страх.
В една школа най-първо ученикът като постъпи, у него се възражда едно идеално желание, той влиза в школата с ентусиазъм.
За такъв се казва: Улегнал се е.
Тези ученици, които никак не е скъсал учителят, те са наперени.
Първо правило: Вие ще имате абсолютна вяра!
Учителите
на
окултните школи не са като учителите в земните школи.
Ако са такива ние отсега да напуснем школата.
В тях има дълбоко разбиране природата
на
своя ученик, неговите дела, миналото, какво може да излезе от него и ще му даде всички упътвания.
Най-напред ще станете недоволни от себе си.
Най-първо е нужно следното: Всеки един от вас трябва да има определена програма, която той иска да постигне в този живот.
Да станете някой учен, знаменитост, да се прославите в света - и това не е в програмата ви.
Може да станете някой селски учител,
на
тези деца да бъдете полезни.
Тогава или трябва да напуснете класа, или да се примирите докато свършите.
Сега в живота ни, често ония, които вървят в окултната школа са изложени
на
такива нападки от света.
Исаия, например, когото сега считат за гениален, в него време какъв са го считали?
Христос, който за 500 милиона души е Божествен днес, в Негово време, какви неща са казвали по негов адрес?
Вие сега сте ученици
на
окултна школа.
Мислите ли, че вие ще направите едно изключение от общия знаменател?
Вие мислите ли, че ще направите изключение след толкоз пророци и след Христа?
Това е в реда
на
нещата.
Но при сегашната култура ние трябва да се приготвим да посрещнем някой път неща, които ще бъдат неприятни.
От друга страна аз бих ви посъветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-близка връзка с Бялото Братство.
И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества - любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всички това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях.
Когато във вас се образува светлина, само тогава едно висше същество влиза във връзка с вас.
Апостол Павел казва: „Без вяра не може да се угоди
на
Бога." Ще вярваш за Бога, че е най-добър, най-благ.
Като мислиш така, като се молиш така, веднага ти ще привлечеш Божествения Дух.
Ако един ученик хвърли всичката вина
на
своя учител в класа, какво ще спечели той?
Колкото и да е доблестен той, той ще бъде неспособен, ще изгуби най-напред охотата да се учи.
Друга една опитност: Някой път, когато се говори за някоя школа, правят се известни заключения, ограничения в известна насока.
Тези заключения не се отнасят към целокупния ваш живот.
У вас е натрупана опитност, натрупана от миналите съществувания и от сегашния ваш живот.
Тази опитност от миналите ваши съществувания не се е още кристализирала у вас.
Ние казваме: „Имаме воля, имаме силна мисъл".
Може да направите опит за това.
Един ваш брат ще легне и 6 души от вас, от най-силните ще се наредят около него.
Така държейки го, ще го дигнат нагоре с концентрирана мисъл.
Като го издигнете до известна височина, ще почнете да си сваляте пръстите надолу и той ще остане във въздуха.
Ако не можете да направите това ще кажат: „Де ви е силата?
" Ако направите този опит еднаж, дваж, може да нямате резултати, но ще опитате.
Ще концентрирате мисълта си, ще насочите мисълта си нагоре, във време
на
опита.
Този пехливанин, с когото ще се бориш, той има изкуство, има знание.
Светът, хората, с които ще се срещнем, те са много умни и знаят майсторски да подпушват.
И като те подпу шат, могат да те накарат да се удавиш в своето подпушване.
Например, еди
на
кого си изгоряла къщата; еди-кой си министър заминал; царят къде е ходил; кой владика къде е служил.
Тези неща
на
вас не ви трябват.
Четете същественото във вестника, това, което може да ви служи за уякване
на
мисълта.
В сегашния обществен живот, жълтата преса е една зараза.
Този крясък наоколо, това движение наоколо е една злина.
Американците
на
55 години остаряват.
Гърдите им са хлътнали навътре.
НАГОРЕ