НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
4
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
4
:
1000
резултата в
32
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя по духовен път приема от Духа - 'Божието обещание'
, 24.02.1899 г.
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята
на
Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание?
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата
на
Неговото дело?
Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие
на
сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
13 февруари 1899 г., Варна
Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен
на
смърт.
Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци.
Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините
на
твоето сърце.
Ще Ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари
на
зората.
Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.
След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам.
Правило
на
живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш.
Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце
на
Живота.
24 февруари 1899 г., Варна
Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
ОТГОВОРИ
НА
СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ
Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът
на
Истината ни дава:
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог
на
Живота, който е говорил?
Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог
на
Живота, който всякога говори и чрез говора
на
Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо!
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата
на
Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание
на
Истината!
Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя
на
моя живот да Го опозная, както е познат.
Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби
на
Бога живаго, които се подвизават заедно с мен!
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята
на
Единия Истинен и Праведен Бог без колебание?
Приемам да изпълня Волята
на
Единия Истинен и Праведен Бог без колебание.
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата
на
Неговото дело?
Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата
на
Неговото дело.
Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие
на
сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие
на
сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам.
Отговори
на
Свидетелствата Господни 28 февруари 1899 г., Бургас
2.
Учителя дава отговори на десетте въпроса на Духа - 'Свидетелствата Господни'
, 28.02.1899 г.
Учителя дава отговори
на
десетте въпроса
на
Духа - "Свидетелствата Господни"
На
13 февруари 1899 г., във Варна, Петър Дънов по духовен път приема и записва десет въпроса
на
Духа, наречени "Свидетелствата Господни".
На
24 февруари 1899 г.
става приемането и записването
на
"Божието обещание".
На
28 февруари 1899 г., в Бургас, в присъствието
на
Пеню Киров и Тодор Стоименов, Петър Дънов дава отговор
на
въпросите
на
Духа.
Двата документа, както и отговорите
на
десетте въпроса, са публикувани в „Изгревът
на
Бялото Братство", т. II.
Същите послания могат да се прочетат в издадената през 2004 г.
книга "Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г.
2. Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна
3. Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна
4. Отговори
на
Свидетелствата Господни 28 февруари 1899 г., Бургас
Варна, 24 фев[руарий] 1899 г.
На
13 фев[руарий] приех една заповед59 от Господа, която ви и пращам да знаете.
Тя е лично до всеки едного от нас.
След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; което Духът
на
Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ.
Всичко това ще пазите в тайна.
Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството
на
Духа Ми.
Заверете Истината
на
завета Ми чрез живота си.
Дайте свидетелство
на
Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог
на
вашата вярност към Него.
Засвидетелствайте Истината
на
Бога чрез изповед пред негова свидетел.
Отговорете с пълнотата
на
сърцето си и с пълнотата
на
ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост.
Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето.
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог
на
Живота, Който е говорил?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята
на
единия истинен и праведен Бог без колебание?
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и славата
на
Неговото дело?
Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие
на
сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен
на
смърт.
Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци.
Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините
на
твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари
на
зората.
Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.
След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам.
Правило
на
живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш.
А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце
на
живота."...................
59. Прочитайки всички налични писма
на
П.
Дънов от този период, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече
на
брой преписи
на
„Така говори Господ" и „Божието Обещание".
Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време
на
време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази.
Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас".
60. Става дума за „Символ
на
вярата".
От най-ранните години
на
Църквата символите
на
вярата са били живи изповеди
на
християнската вяра, а не просто схоластични формулировки.
Такива изповеди
на
вярата се появяват още в Новия Завет, където
на
пример ап.
Павел рецитира символ, за да напомни
на
Тимотей, че „Бог се яви в слава...".
Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал".
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
Ето Моето Слово пристига, заповед ви носи да заверите свидетелството
на
Духа Ми.
Заверете Истината
на
Завета Ми чрез Живота си.
Дайте Свидетелство
на
Духа, което ще се пази пред Лицето Божие като залог
на
вашата вярност към Него.
Засвидетелствайте Истината
на
Бога чрез изповед пред Негова Свидетел.
Отговорете с пълнотата
на
сърцето си и с пълнотата
на
ума си без всяко стеснение и Бог, който вижда и знае всичко, ще ви даде според своята неизмерима Благост и вечна Милост.
Изповядайте пред Бога и Неговото лице Истината, засвидетелствайте я пред Небето.
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог
на
Живота, който е говорил?
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята
на
Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание?
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата
на
Неговото дело?
Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие
на
сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
13 февруари 1899 г., Варна
Свидетелствата Господни13 февруари 1899 г., Извънредни беседи, Варна
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мен, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен
на
смърт.
Знай, че стоиш пред Мен, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци.
Аз ще бъда страж над теб и окото Ми ще бди за съдбините
на
твоето сърце.
Ще Ме призоваваш рано и ще ти отговарям в утрешните зари
на
зората.
Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.
След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам.
Правило
на
живота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш.
Аз Съм, Аз, Бог Един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее като утринното слънце
на
Живота.
24 февруари 1899 г., Варна
Божието обещание 24 февруари 1899 г., Варна
От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г.Издание
на
Издателство Бяло Братство, 2004 г.Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
ОТГОВОРИ
НА
СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ
Ето нашето обязание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което подписваш в следующите десет свидетелства, което Духът
на
Истината ни дава:
Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Бог
на
Живота, който е говорил?
Вярвам от сърце и душа в Единия Вечен, Истинен и Благ Господ Бог
на
Живота, който всякога говори и чрез говора
на
Своето Слово е създал всичко видимо и невидимо!
Вярвам в Господа, моя Спасител, който ми говори сега и чрез Силата
на
Неговото Слово съм дошъл в съзнание до познание
на
Истината!
Вярвам в Божия и Вечен и Благ Дух, който изработва сега моето спасение, като ме постоянно освещава и просвещава и ме води по пътя
на
моя живот да Го опозная, както е познат.
Вярвам в моя Приятел, Господа Исуса Христа, и във всичките мои братя – раби
на
Бога живаго, които се подвизават заедно с мен!
Пето свидетелство: Ще ли изпълниш Волята
на
Единия Истинен и Праведен Бог без колебание?
Приемам да изпълня Волята
на
Единия Истинен и Праведен Бог без колебание.
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраве, и всичко драго за Неговата Слава и Славата
на
Неговото дело?
Ще посветя живот и здраве, и всичко драго за Божията Слава и Славата
на
Неговото дело.
Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие
на
сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?
Ще се трудя, Господи, да ходя винаги пред Лицето Ти с всичкото незлобие
на
сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам.
Отговори
на
Свидетелствата Господни 28 февруари 1899 г., Бургас
Предстоят много специални дни - Пролетното Равноденствие, което е началото
на
духовната година
на
Школата 19- 22.03.
А също и по това време се е случило Вселяването
на
Учителя.
Едва ли има по-подходящ момент да публикувам и следните свещени и ключови събития и документи от началото
на
отварянето и създаването
на
Школата.
Става въпрос за така наречените Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите
на
Свидетелствата Господни.
Тази информацията е за дълбок размисъл и е пълна с окултни откровения.
Те са се случили между Учителя, Пеню Киров, Тодор Стоименов и най- вероятно и Д-р Миркович.
Не са много хората, които знаят за тези подробности, а още по-малко са хората, които са виждали и сканираните оригинални писма, за които ще стане дума.
На
24.02.1899г.
Пеню Киров и Тодор Стоименов получават едно писмо от Учителя във Варна.
Тук съм направил клип с аудио запис
на
писмото и сканираните оригинални писма, както и с полученият отговор от двамата първи ученици.
Благодаря много
на
Нели от Бургас за аудио записите.
В този клип съм направил отделно само отговорите:
А тук само отговорите в оригинал с почерка
на
Пеню Киров
Тук добавям един цитат, който е направил Вергилий Кръстев във втори том
на
Изгрева.
Отговорите
на
учениците са получени.
С това е създадена Синархистическата верига
на
Бялото Братство.
Всички ученици от Синархическата верига го преписват и с подписите си го препращат
на
Учителя Петър Дънов.
Божието Обещание е Третият Завет
на
Бога към человеческия род, което се дава чрез Словото
на
Учителя Петър Дънов.
А с подписите си учениците са скрепили Божието Обещание да бъде Завет
на
Синархистическата верига.
И Словото
на
Бога чрез Третия Завет и чрез Ангела Господен, който носи Третия Завет чрез Словото
на
Великия Учител Беинса Дуно, става Слово
на
Школата
на
Всемирното Велико Бяло Братство.
Приятели, тук ще добавя и Автобиографични бележки
на
Тодор Стоименов и Пеню Киров, които са много интересни и смятам, че ще допълнят картината и от там ще получите допълнителна важна информация.
Текста
на
биографиите е взета от "Епистоларни диалози" 2010г,
Искам да добавя и нещо,
на
което се натъкнах.
За първи път Свидетелствата Господни, Божието обещание и Отговорите
на
Свидетелствата Господни са публикувани през 1995г.
във втори том
на
поредицата Изгрева.
Но се оказа, че там публикуваните отговори от Пеню Киров и Тодор Стоименов не са точно както в сканирания оригинал, а някой ги е дописал с допълнителни думи.
Слагам линк тук към публикуваните отговори и който се интересува може да ги сравни с отговорите в оригинала:
http://petardanov.co...в-
на
-десетте-с/
След това същите отговори са взети и публикувани в книгата "Той иде" 2004 година.
И чак през 2010 отговорите са публикувани точно както са в оригинала в Епистоларни диалози част 1.
С поздрави от мен и пожелания за една година, изпълнена с много Божествено вдъхновение и израстване в пътя
на
ученика, който е път
на
любов, мъдрост и истина.
3.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 11.03.1899 г.
Варна, 11 мар[т] 1899 г.65
Идущият четвъртък ще ви пиша и д-р Миркович ще ви връчи моето писмо, понеже той ще дойде
на
18-и по работа в Бургас66.
Можете да изпратите онова
на
вашия приятел67.
Часът седем (в) сутрин е определен за
на
шето дело „в неделя".
Имате нарочно поздравление от двама наши братя и приятели68 от Русенско, които наскоро ми писаха по същата работа.
Името
на
онзи приятел, който ви е говорил, ще ви го съобщя, ако само желае да стори това.
Нарочни поздравления от Д-ра.
д-р Миркович е бил във Варна.
68. Единият е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен.
4.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 14.03.1899 г.
Варна, 14 мар[т] 1899 г.
Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега.
Кога пристигне Словото Божие, ще има смущение навсякъде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно.
Аз имам да бдя още за малко, докат[о] довърша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете
на
Тогова, Комуто съм длъжен всичко.
„Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете.
Той е един с нас в Господа.
„Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2]
Поздрави нарочно бр. Тодора.
69. Не се разбира дали става дума за видението
на
П.
№68 към писмо №15
на
П.
Там след завършване
на
Американското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г.
младият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888).
5.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 4.04.1899 г.
Варна, 4 април 1899 г.
Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря
на
Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения
на
Дявола.
Главата
на
тая ст[а]ровременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи.
На
19-и миналия [месец] аз видях нашия Господар.
Ние двама смазахме главата
на
една голяма змия.
Един от нашите големи врагове е премахнат.
Той действа в името
на
Господа Исуса Христа за вази.
Пишете
на
Х[а]раламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание.
Нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъ[де]ще.
Нека да знае, че той скоро ще бъде посетен от своя Ангел хранител.
Защото иде време, когато ние няма да се церемоним с адското зло, нито ще правим почит
на
греха.
Поздрави Тодора, нашия любезен приятел.
73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края
на
месеца).
Дънов не споменава името
на
„Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг.
Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз
на
Юдея от небесните духове
на
Юдиното коляно.
Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил".
6.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 17.04.1899 г.
Варна, 17 апр[ил] 1899 г.
Надявам се да сте приели моята по-предишна пощенска [карта].
Аз щях да ви пиша затворено [писмо] сега, но пак отложих по известна причина.
Желая да зная как сте?
Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви.
Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно".
Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред.
Няма да стоим вече за дълго време в тоя
свят
, ще трябва да се освободим от неговото робство.
Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и
душата
ни жадува.
Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне.
75. Петър Тихчев, както ще стане дума в следващото писмо
на
П.
7.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 29.04.1899 г.
Варна, 29 април 1899 г.
Аз се много радвам за вашия духовен успех в Господа, нашия Спасител.
Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен.Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.„Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега.
Кажи
на
моите братя волята Ми.
Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упътвам повседневно в пътя
на
живота.
Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието
на
Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно.
Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в
душата
ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпадналия ви дух.Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отварям пътя
на
вечното спасение, да влезете в дома
на
Отца Моего и Бога Моего.
Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало.Търсете Моето царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи стократно сега и в бъдеще.
Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите
на
живота, ще ви напоя и нахраня с изобилието
на
Моя вечен Дух.Аз съм близо всякога, всякога, кога ме търсите, готов винаги да ви помагам.
Вие сте Ми близки
на
сърцето.
Ето, Моят Дух вече ще се излее
на
[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ.Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом,
на
които сърцата са съкрушени,
на
които
душата
е наранена от света.
Аз съм от начало и всякога ще бъда."Това ми се вдъхна от Господа през тоя месец.
Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържателност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после.
Ако е рекъл Господ, както чакаме Неговото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение
на
всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля.
И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа.
Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля.
Делото по всяка вероятност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да пожертва живота си за Славата Божия и доброто
на
другите.
И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници
на
всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му.
Само да сме верни
на
делото Му и Той ще промисли за своята работа.Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението
на
Духа Божий.
Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията.
Ние ще възложим всичко
на
Него, защото е казано: възложете товара си
на
Господа.
Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Гореща любов.Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия.
Моля се щото Бог да осуети всичките лукави замисли
на
Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне.
Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр.
20).
На
19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище.
Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима.
Да, любезни моибратя, нашият главен враг е победен вече.
Колко други неща имам
на
сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е своевременно за вас.
Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел
на
едно място, но не и всичко за назидание.
6:12]Нашият брат от село Хотанца се вика Петър Тихчев77.
На
Козлова аз му писах и му съобщих, което му беше нужно.
Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо.
Нашият пр[иятел] Козлов ще се научи, но може би малко късно, но не вреди.
Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему.Ваш верен: П.
Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник
на
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с.
В духовната си работа се убеждава в предимствата
на
евангелския начин
на
богослужение.
Започва да ползва преведената
на
български език Библия от 1871 г.
и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие
на
роден език.
Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти.
август
на
1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя
на
протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед.
Реакцията
на
Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните
на
братя Тихчеви да ги прогонят от селото.
Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник.
Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г.
В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.).
През месец май
на
1909 г.
Тихчев, заедно със семейството
на
зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство.
Тихчев неизменно присъства
на
съборите
на
Веригата.
Завършва земния си път
на
28.11.1918 г.
8.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта)
, 6.05.1899 г.
Варна, 6 май 1899 г.* (отворена карта)78
Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81.
Надявам се да сте добре и да сте приели моето писмо.
При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе.
Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата
на
Неговото царство.
Приемете нашите поздравления.
80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа
на
Виктор Хюго.
81. Кантората е
на
дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат
на
д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците
на
Русчо.
Тя е създадена в Бургас през 1888 г.
като клон
на
основното дружество с централа в Цариград.
Предметът
на
дейност е търговия с български и европейски стоки.
Жечков, чийто син Димитър Жечков е един от ентусиастите, участвали в организирането
на
толстоистката комуна в с.
Ясна поляна), Бургаско през 1907 г.
9.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.06.1899 г.
Д-р Миркович85 ще Ви предаде моя поздрав и някои неща, които съм го натоварил лично да Ви съобщи.
Но кажете ми, имате ли вяра поне колкото едно синапово зърно?
Ако сте я придобили, тя е достатъчна, защото такава вяра, казва Господ, е в сила да мести и горите. [Мат.
Ето що ми казва Господ
на
мене лично: „Вяра, вяра в Мене непоколебима — това желая.
Любов непрестанна — това искам, оправдание не искам, от това няма нужда, покаяние
на
всинца ви трябва.
От Мене, от Моя Дух да се родите — това е надлежаще".
Дано Господ Исус ви даде право и истинско разумение
на
Неговото Слово чрез Своя Дух.
Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благодат, да сте напълно приети и одобрени от Него.
Да ви пази от ухищренията
на
лукавия, който постоянно се старае да ви съблазни и отстрани от Любовта Христова.
Радвайте се, братя мои, че имената ви са написани
на
небесата в книгите
на
живота.
Ние трябва да се радваме, че Господ ни е призовал да сме свидетели
на
Неговата истина.
Работете чрез Духа
на
молитвата.
Пишете от моя страна
на
Х[а]раламби и го поздравете нарочно.
Той ми благодари за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи.
Ще бъдат научени, казва Той, всички от Него.
И ще напише закона Си в сърцата им и даже глупавите няма да [се] заблуждават.
Работете с духа
на
молитвата за Неговата слава.
84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна.
Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П.
Киров при получаване
на
писмото в Бургас.
Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото
на
писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено
на
ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.)
85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.
Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович получава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23
на
П.
10.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 12.07.1899 г.
Щемпел от Варна 15.V11.
получено
на
19.V11.
на
П. К.]
„А ний сме длъжни винаги да благодарим
на
Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението
на
Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13)
Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа.
Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още отдавна.
Трябва да Му благодарим в
душата
си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи
на
святите
си пътища с благия Си и
Свят
Дух.
От Името
на
Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои
свята
работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал.
Ний трябва да пожертваме всичко за славата
на
Неговото
свято
име и да принесем живота си в жертва жива и
свята
, Богу дар избран.
Никому не трябва да се надеем, освен Нему.
Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата
на
Неговото Слово.
Това се гответе, защото ще приемете Духа
Святаго
от горе, кога ви посетя лично и ви благословя от името
на
Господа.
Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят
на
деня, че славите Господа Бога Нашего.
Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя
на
живота, по който ще вървим постоянно.
Аз ви оставям в ръцете
на
Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя.
Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края
на
този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша.
Упражнявам се в търпението,
на
помощ му викам добрия нрав и благостта.
Давам място
на
великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението.
И викам искреността
на
помощ, и украсявам челото с учтивостта и доброто, и незлобието.
И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Неговия дом.
Нарочно поздравление
на
брат Тодоров от мен.
Днеска писах
на
бр. Тихчев.
Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умовете, сърцата и душите.
Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето
на
съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра.
Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото
свято
име.
Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост
на
душата
ми.
„Благ е Господ
на
онези, които Го чакат,
на
душата
, която Го търси.
Добро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне.
Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска община89 — Варна...................
Дънов в края
на
писмото - с.
Засмяно, Варненско,
на
около 6-7 км.
На
първия лист
на
писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр.
Варна - 15.07.[18]99 г.; получено
на
19.07.[18]99 г.
88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е.
синът
на
попа) - роден през 1862 в с.
Той е второто дете
на
свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова).
След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където притежава воденица.
Има две дъщери - Добра (починала
на
26 г.
Атанас е майстор строител
на
воденици.
Заминава си от този
свят
през 1912 г.
Съпругата му Ласка е починала около 1915 г.
89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж.
11.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 3.08.1899 г.
Радвам се
на
подобрението ви.
Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват
на
пътя ни.
И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.
Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет.
Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща.
Провидението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните
на
вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите нещастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.
Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал.
94. Село Николаевка се намира
на
30 км северозападно от град Варна.
Разположено е
на
350 м над морското равнище от двете страни
на
Николаевска река.
Първото име
на
селото е Хадърча (Хадърджа).
от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо
на
Петър Дънов, баща
на
майка му Добра).
родолюбивият селски чорбаджия Атанас
на
свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия.
Дъновски (бащата
на
Петър Дънов ) е първият учител там.
се жени за дъщерята
на
чорбаджи Атанас.
Селото се преименува през 1878 година в чест
на
по-малкия брат
на
руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ руските войски по време
на
Руско-турската освободителна война.
95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитанието" (С: Университетско издателство „Св. Кл.
Писмото
на
П.
„Писма
на
Учителя Петър Дънов до д-р Г.
12.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 1.09.1899 г.
Днеска писах
на
д-р Миркович, а същевременно пиша и
на
вази.
Успехът
на
вашия духовен живот ме интересува много.
В моята душа радост прониква, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание
на
Господа.
Аз се моля вий да преуспявате в познанието
на
Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни.
Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух
Святий
, работи за вашето просвещение.
„А той, Дух[ът]
на
Истината, кога дойде, ще ви научи
на
всичко." [Йоан.
16:13] Каква радост е в
душата
ни, когато Духът
Святий
е с нази.
Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему.
С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости.
Там, в дълбочините
на
душата
ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща
на
Царството Господне.
Ний сме били подложени
на
горчив изпит.
Но Господ е бил винаги верен към мене.
Небето е отворено за нази: то е дом наш.
Аз съм още вън от Варна.
Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила
на
небето.
Той става ми се явява
на
небето няколко пъти.
Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява душата ми.
Аз го познавам и с каква радост го очаквам да се яви сутрин!
Той се явява
на
различни места.
На
20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток.
Този стълб Господен, като наближи към центъра
на
небето, се раздели
на
две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски.
После се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.
Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли.
Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа.
Аз се потрудих да снема снимка
на
всичко, което видях, и имам две рисунки.
За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ребус, видях буквите Б.
А да се преплитат една в друга, и при това още много.
Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари.
Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод
на
дявола да се вмъкне да стори зло.
Трябва да се молим за спасението
на
тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, която Господ ще навлече
на
тоя народ, за да се свести.
Това, което ти съобщавам, пази в тайна.
Има хора, които всичко [в]земат
на
подигравка.
Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полудял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян.
Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си.
98. Върху писмо № 24
на
Учителя П.
Дънов не се вижда дата
на
изпращане и местописане.
П.Киров е записал: „Получих
на
5 септ. [18]99".
То започва с израза: „Днеска писах
на
д-р Миркович".
Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма
на
Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999,
на
с.
29, където в края
на
оригиналното писмо
на
П.
Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899".
Следователно датата и
на
настоящото писмо е 1 септември 1899 г.
13.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 1.09.1899 г.
Надевам се писмото ми да Ви завари здрави телом и духом.
Но както се научавам положението
на
Варна от наводнението което я сполете през миналий месец не е твърде приятно.
Големият порой който падна тука е оставил дълбоки следи в умовете
на
хората.
Но человеците малко се спират да мислят за онова бъдеще което иде и от ден
на
ден се приближава.
Господ вече действува и аз се радвам, че той води съдбините
на
този свет.
Мога да Ви кажа, че благия наш Господ ме е ръководил със своята милост, той е укрепил духът ми със своята любов.
Всяка сутрин ставам рано и отивам да посрещам слънцето кога изгрева и да гледам дали славата Господня се е явила
на
Небето.
През тия дни Господ ми е показал много от своите добрини, много неща съм научил.
Требва с търпение да понасяме всички мъчнотии.
Моята радост е пълна.
Аз съм благодарен, че Господ ме люби и е мой приятел и мога да се надявам
на
Него в тоя свет.
Аз желая и Вие да придобиете един ден тази пълна любов, в която мир и радост царува.
Земните блага са нищо при тая небесна благодат, която пълни
душата
с всяко задоволство.
Дом Бащин е небето нам, наший път е към него.
В домат
на
Отца нашего много жилища има.
Каква велика мисъл, какво славно видение ще бъде когато един ден се намерим в тоя дом освободени от всички скърби и страдания, стоящи в съдружението
на
всички ангели и
святий
да гледаме лицето Божие което ще ни бъде свет и радост и веселие.
от деянията
на
Апостолите и поразмислете върху четеното.
Уякчавай се във вярата и стойте бодър в духът
на
молитвата и чакайте обещанията Божий с търпение и Господ ще извърши всичко за наше добро.
Дните в които живеем са важни, всяка минута е скъпоценна за наший живот.
Аз очаквам деня когато Вий требва да се възродите вътрешно, да придобиете онази вътрешна виделина и онази вътрешна пълнота
на
Духът Божий, която ще Ви тури в пълно обединение с небето.
Когато Утешителят Дух
Святий
ся всели във Вашата душа Вий ще разберете много неща които Ви са тъмни сега и затова именно Господ Ви приготовлява постепенно стъпка по стъпка докато бъдете готов.
Колко требва да се радвате, че Бог Ви призовава да влезете в Неговата виделина.
Господ който е умрял и пострадал за Вази, ще Ви изкупи от всичките грехове и ще усетите Неговата любов да действува
на
сърцето Ви с всичката своя пълнота.
Аз ще се бавя в село може би още десетина дни.
Онзи человек когото довеждах при Вази и
на
когото дадохте церове, не е получил още облекчение.
Той ми се оплака сега, че кръвта почнала повече да тече.
Ако ида и във Варна наскоро, ще Ви пиша.
Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна
Източник: Писма
на
Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
14.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 7.10.1899 г.
Аз дадох всичките наставления нужни
на
болния и го задължих да ми пише.
Другият лек с рецептата остана.
Аз се завърнах от село в града, гдето престоях около една седмица и след това заминах за Нови Пазар, гдето съм сега и гдето мисля да прекарам зимата.
Относително г-жа Желязкова и г-н Добрев, те са добри хора, но те са хора от тоя свет,
на
които сърцата принадлежат другиму, а не
на
Христа.
Господ ще помисли за всичко и ще извърши своето дело по начин нему угоден.
Господ ще намери своите си избраници и те ще го познаят.
Работите Ви най-после ще земат един добър край, за който Ви винаги ще бъдете благодарен за милостта която Господ е показал.
Особно внимание обърнете
на
стиховете I-2 и 3, а тъй също размислете и върху 7-8-9-10-11 и 12.
Най-после ний ще победим.
Истината ще възтържествува, правдата ще се възцари.
Аз се радвам за любовта
на
Вашите домашни.
От нашия приятел Бояджиева нищо не съм чувал.
Добре ли е, зле ли е, не зная.
Аз ходих при нашата стара хазяйка г-жа Христовица, гледах книгите и є казах да постоят в нея още за няколко време.
Аз мисля да ида към Русе и да се видя лично с нашите там приятели.
Източник: Писма
на
Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
15.
Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)
, 30.10.1899 г.
Аз не съм приемал, стана отдавна, писмо от Козлова.
Желая да зная тъй също как се вие поминувате всинца.
Растете ли в познанието и благодатта Господня?
Вярвам той да е почнал да работи.
Делото
на
предва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любовта се възцарява.
Словото
на
Господа няма [да] се върне празно, докато не стори Неговата добра воля.
Дънов пребивава със сигурност от началото
на
м.
В града той престоява почти до края
на
м.
Петка"
на
ул.
102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна.
Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след което заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В.
Велчев - издател
на
книги и притежател
на
книжарница.
Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г.
На
14. 04.
в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра
на
Йорданка Пачеджиева.
Семейството
на
Н.
Той е автор
на
шест брошури
на
евангелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница.
застава зад отпечатването
на
едно „Отворено писмо до Бургаския архиерейски наместник - протоерея К. Христов".
Това писмо се раздава безплатно
на
Великден пред черквата „Св.
Кирил и Методий" и предизвиква гнева
на
Православната църква в Бургас. К.
Христов се принуждава
на
свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е?
", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра.
Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим
на
Бога за ближния?
Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази
на
К.
Христов „Грях ли е да се молим
на
Бога за ближния?
В нея той признава авторството си
на
„Ти победи".
Велчев започва да строи къща,
на
първия етаж
на
която през юли 1908 г.
открива собствена модерна печатница с оборудване от Виена.
В дома
на
брат му Димитър (днес
на
мястото
на
хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери
на
най-добро вносно качество.
До края
на
живота си Н. В.
Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове
на
евангелската черква в Бургас.
16.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 4.11.1899 г.
Писмото Ви от 25 миналий заедно с книгата и колетът получих.
Заради Вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го
на
опит и ще видите дали ще успее или не.
Види се
на
много врата трябва да хлопаме, докато намерим Божествената врата
на
всяка добра сполука.
похлопайте в Народното събрание).
Божийт път: “казва Господ нашийт Спасител ще Ви се открие както зората, виделината
на
спасителната истина, която прониква в
душата
Ви, ще Ви изведе най-после към желаемата цел, защото ще извършите неговата воля.”
От Козлова немам никакво известие наскоро, но мисля да му пиша с Божията воля.
Те са добре и успеват в Истината.
Аз мисля да му отговоря през тази седмица и ще го поздравя нарочно от Вази.
Относително мадам Желязкова, за която ме питате дали съм имал случая да се срещна, когато бех във Варна не се срещнах, нито пък търсих.
По един вътрешен закон, който направлява живота ми, требва да се подчинявам
на
неговите диктования и вътрешни направления, това е предразположението
на
моя дух.
Нашата сестра иска да угажда и
на
светът и
на
Бога, да служи
на
Единия и
на
другия.
“Не можити да служите Богу и мамону”, казва Господ наш Исус.
Нека опита пътят който е избрала и ще се научи от опит.
Тя има пълна нравствена свобода да стори което иска.
Ще дойде време когато тя ще познае онова, което е изгубила.
Аз я оставям
на
волята Божия занапред да стори с нея което нему е угодно.
Господ ще промисли за своето дело, бъди уверен и то по чуден начин.
” Той отговори: “Господи пророците ти избиха и само аз останах и моя живот търсят.” “Не бой се, каза Господ: още седем хиляди имам които не ся преклонили колено пред Ваала.” Така и в наше време.
Господ ще ни събере, ще ни уякчи и ще ни благослови заради великото си и
свято
име.
Имате нарочно поздрав от баща ми.
Един от нашите приятели в град Русе е в утеснително положение.
Източник: Писма
на
Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
17.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 7.11.1899 г.
Аз ще ви отговоря
на
въпроса, само ще трябва да почакате още малко време.
Аз ще ви кажа с думите
на
Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие" [Марк. 12:34].
Духът Господен ви ръководи към пълната Истина.
Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра.
Послушанието
на
Негова благ Дух е велика добродетел.
Послушанието
на
Негова глас е сила необорима.
Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите към нейното изпълнение.
Знайте, брате, че имаме враг,
на
когото главата трябва добре да се смаже.
18.
Писмо от Учителя до П.Киров (снимка на писмото)
, 10.11.1899 г.
Според моето вътрешно убеждение Вие трябва да изпълните изискванията
на
Духа
Святаго
.
„Истина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.
Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска.
Ако това, което сте решили да сторите, струвате за Духа
Святаго
, не бойте се.
Изпълнете заповедта
на
Господа, Нашия Спасител, и Бог Господ ще ви благослови.
Сега нека да зная до какво вътрешно убеждение сте дошли и как Дух
Святий
ви е научил.
Ако е волята Господня да се видим, аз лично има да ви разправя много неща, които
на
книга не обичам да полагам.
Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, което ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка.
„И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во веки.
„Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост
на
Неговото Слово."
103. Цялата молитва „Отче наш" се намира в Евангелие от Матея, гл.6, стих 6 до 13 вкл.
19.
Писмо от Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 4.12.1899 г.
Писмото Ви от 15-й
на
миналий приех заедно с Вашата лепта принесена дар Господу.
от Евангелието
на
Йоана.
Обърнете особено внимание
на
15 стих, а така също
на
16, 17, 18.
Това е гласът
на
Господа който ти говори
на
теб,
на
твоята душа.
През този месец мисля да ида към Русе, да посетя там нашите приятели.
От нашия приятел Киров приех писмо наскоро, той е добре, те всички се хвалят с радостта която имат в Господа Исуса.
Тези дни мисля да сляза до Варна по работа и ако ми остане време да се видя с Добрева, ще го поздравя нарочно от Вази.
Във всичко ний имаме упованието си в Господа Бога нашего, че всичко той ще изведе за добро.
“Верни и истини са неговите думи и за всеко приемание.” Ний сме опитали и сме намерили, че неговите думи са по-сладки от меден сок.
[П. П.] Приемете тъй също поздрава
на
баща ми.
Източник: Писма
на
Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
20.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (отворена карта) (снимка на писмото)
, 29.12.1899 г.
(отворена карта)*
Аз зная, че се умъчнявате като чакате, но всяко нещо
на
времето си ще дойде.
Аз ще Ви пиша повечко в идущето си писмо, което наскоро ще почна с помощта Господня.
Аз ще пиша и
на
Николая.
21.
Сватбени снимки на Минчо Сотиров и Александра Матеева
, 1900 г.
Сватбени снимки
на
Минчо Сотиров и Александра Матеева
Александра Матеева и Минчо Сотиров - сватбена снимка - 1900 г
22.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 1.01.1900 г.
Честитя ви Новата година.
110. „Стъпките
на
добрия човек се направляват от Господа и Той осветява неговия път." (У., № 29, 01.01.1900 г.)
23.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 20.01.1900 г.
Киров,Писмото ви, заедно с подаръка, приех и се моля Господ да умножи плода
на
вярата ви.
Вие знаете от опит и както казва Словото Божие, че Неговите пътища не са като человеческите.
Работата, за която има да се срещнем и говорим, е работа важна и преди да я почнем, трябва добре да се допитаме от Господа и да обмислим делото съобразно с волята
на
Христа.
Колкото къде да се срещнем, то е лесна работа.
Пазар, или пък във Варна — гдето е угодно Господу Нашему.
Нека да пазим думите
на
Исуса: „Бъдете хитри като змии и незлобиви като гълъби".
Христос е говорил много неща,
на
които трябва да разбираме Духа, а не буквата, защото Духът е, който дава живота.
(Йоан 6:63) „И когато дойде Утешителят, Дух
Святий
, Който Аз ще ви изпратя от Отца, Той ще ви научи всичко.
Ще ни научи всичко, което Бог ни открива.
И пак повтаря Господ: „Ако държите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както съм аз държал заповедите
на
Отца Си и пребъдвам в Неговата любов'.
(Йоан 15:10) И като познава духа ни и нуждата ни, Господ казва: „Освети ги чрез Твоята истина, Твоето слово е истина".
И после Христос, Господ наш, продължава да ни разправя и обяснява в що се състои силата Божия и как се придобива от всякой, който вярва.
И забележи вътрешния смисъл
на
тия думи, които ще Ви приведа: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото щете ще просите и ще ви бъде".
Сега, где се крие слабостта
на
християнския живот
на
мнозина?
Тя се крие в това, че те разбират буквата
на
думите Христови, т.е.
те пребъдват в Него както лозената пръчка
на
лозата; ползват се от всичките благодатни средства и с това мислят, че се свършва всичко.
жизненият сок
на
лозата трябва постоянно да се възприема от пръчката и да прониква по всичките и стави.
По същия начин Словото Божие като пребъдва в нас, думите Христови постоянно ще се оживотворяват от Божия Дух.
Една пръчка може за десет години да пребъде
на
една лоза, без да принесе плод.
Мнозина не са готови да сторят всичко за Исуса.
Ето застоя, ето причината
на
лишението от Божията благодат.
Плътта в нас трябва да умре, духът да възкръсне.
Себелюбието от ума трябва да се вземе, животинството и гордостта
на
сърцето да се отстрани, своеволието
на
волята да се изправи.
[За] да отмахнем себелюбието от ума — трябва да имаме Христовия ум; [за] да отстраним животинството и гордостта от сърцето — трябва да имаме Христовия Дух, а [за] да поправим своеволието
на
волята — трябва да имаме пълната Божия благодат и любов.
Защото и след нашето обръщение и покаяние111 към Господа трябва още много неща да се извършат вътре в
душата
ни.
И след нашето новорождение много неща трябва да са насадени и оплодотворени от любовта Божия; защото не е само нужно да се покае или новороди едно чадо Божие, но трябва и да расте от сила в сила.
Така да просветнат делата ви, щото като ги видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е
на
Небеса.
Моето желание [е] вие да растете всички в сила и благодат, като имате всичките плодове
на
Духа, които знаете от Писанието.
Божиите благословения постепенно всички ще дойдат
на
своето време.
Неговите обещания ще се изпълнят с време, само ако сме верни
на
своето [при]звание, което вярвам, че е.
Мъчните въпроси постепенно ще ни се разяснят; знанието, което ще придобием, ще ни е светилник,
свят
на
всяка радост, в който ще съзерцаваме хубостите
на
Божия Дух и сладостта
на
Неговата любов, гдето царуват всичките добродетели, гдето е
свят
на
радост и веселие.
И тъй, пазете бодростта и веселието си
на
духа; гледайте
на
бъдещата слава,
на
бъдещите Божии добрини.
Предай моя поздрав
на
бр. Тодора.
Писах ви
на
вази, за да имате мир и да сте весели и да пеете.
111. Човешката душа има седем стъпки
на
развитие:
Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря.
Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла
на
живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока.
И във времето
на
най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост.
Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир.
Това именно е първата степен
на
човешкото пробуждане - Обръщението.
Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център
на
живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него.
Това е озарение
на
човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
Човекът, който се е обърнал към Бога, прави равносметка
на
досегашния си живот с нов критерий, с нова мярка.
У него е вече родено съзнанието за един светъл, чист живот и дълбоко се разкайва за стореното в миналото.
Човек, който е минал през фазите
на
Обръщение и Покаяние, има желание да върши Волята Божия, да служи
на
Бога, да живее за Истината.
Какво значи Спасение
на
мистичен език?
Трябва да се знае, че в днешната епоха
на
човешкото развитие идва една нова духовна вълна и който я приеме, влиза в нови условия
на
живота, в една нова култура.
Спасение значи, че човек е е записан между тези, които ще се повдигнат в нова културна степен, при новите условия
на
живота.
А които не приемат тази духовна вълна, те остават в стария живот и ще чакат в бъдеще да ги подеме нова духовна вълна.
При тази фаза съзнанието
на
човека се разширява повече, усилва се у него желанието да служи
на
Бога.
Това се нарича ускорена ликвидация
на
кармата, родилните мъки
на
новия човек.
Защото всеки човек, който иска да работи за едно велико дело, за Бога, трябва да е свободен от карма, а това се постига чрез ускорена ликвидация
на
кармата, т.е.
Когато един ученик
на
Божествената школа преминава през големи страдания, той трябва да знае, че е пред Новораждане.
У него се пробужда Космическото съзнание, той чувства единството
на
живота и има любов към всичко.
Той идва до по-дълбоко разбиране
на
Любовта.
Дотогава в известен смисъл животът
на
душата
е още мъртъв, в сън.
Затова Христос казва: „И когато мъртвите чуят гласа
на
Сина человечески, ще оживеят!
Тук под „мъртви" се разбират всички хора с обикновено съзнание.
Защото колкото човек е по-напреднал, през толкова по-трудни изпити минава.
съзнанието му влиза в по-горна степен, нови сили се събуждат в него.
При Посвещението човек започва да общува с напредналите същества, влиза в тяхното общество, научава свещения език
на
съвършените, получава велико знание за силите и законите в Природата, поверяват му се ключовете
на
тези закони и той знае методите да работи с тях.
По едно време слънчевото небе се покрива с нови облаци и човек минава през голяма тъмнина, през върховния изпит, който предшества Възкресението.
Човек се чувства сам, привидно изоставен от Невидимия
свят
, и като че ли всяка надежда е изгубена.
И ако той издържи в най-голямата тъмнина и остане верен
на
идеята за Бога, ако съзнава, че Бог не го е изоставил и че всичко е за добро, тогава изпитът завършва и човек влиза във Великия живот
на
освобождението.
При Възкресението човек завършва своята еволюция
на
Земята, в него се събужда Божественото в пълнота.
Той вече не е човек, но се е издигнал в по-горна степен, влиза в един живот, в който няма страдания.
Вече завинаги са из¬трити сълзите от лицето му.
Както е казано в Откровението: „И ще изтрия завинаги сълзите от лицето ви".
Тогава той и да търси страдание, няма да има и ще отиде да показва
на
своите братя пътя към Светлината, в която живее (П.
24.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 10.02.1900 г.
Нашата вяра в Господа и постоянната молитва към Него е, която ще победи всичко и ще ни придаде сила и ще ни отвори пътя, за да извършим онова, което Господ ни е определил да сторим в Неговото име (Мат.
На
друго място Господ казва: „Жетвата е голяма, а работниците малко, молете се
на
Господаря
на
жетвата да изпроводи повече работници" [Мат.
Хлопайте и ще ви се отвори, просете и ще ви се даде, търсете и ще намерите" [Мат. 7:7].
Господ вече предходи пред нас и нека се приготвим в Духа
на
истината като новородени деца да Го следваме.
Господ е записал имената ни в книгата
на
живота (Ис. 49:15).
Господ обитава
на
високо и
свято
място и още със съкрушените в сърце (Ис. 57:15).
Моля ви, братя от Господня страна, почнете да четете всяка сутрин и вечер 118 Псалом и то ще бъде вашата молитва към Бога до свършека
на
този месец, а в идущия ще почнем с друг заедно.
Няма връщание вече, напред брате, докато победим с Господа.
Ако страдаме отсега нататъ[к], нека страдаме за Него и Той е верен да ни възнагради с живот вечен, гдето да гледаме Неговата слава и благост винаги.
Господ ни е избрал да бъдем съграждани
на
небесното Свое царство, ний ще се потрудим да разпространим Неговото царство.
Да оставим вече миналото и да се стремим към бъдещето.
Времето, което ви определих, нека го употребим за Господа в молитва, да ни избави от всичките делатели
на
беззаконието, от всичките наши тайни и явни врагове.
И
на
друго място Господ казва чрез устата
на
Павла: „Не бивайте несмислени, но разумявайте що е волята Господня.
Разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпявайте (в
душата
си) Господу в сърцето си.
Винаги благодарете за всичко [
на
] Бога и Отца в името
на
Господа нашего Исуса Христа". (Еф.
Аз вярвам, вий се подвизавате добре в Господа и искате да струвате Неговата воля, затова ви и пиша — да Ви предам нещо, което да ви е в помощ в пътя
на
спасението.
от Йоана постоянно.
А Господ
на
мира, Който е пълен с благодат и всяка добрина, да отвори пътя пред нас да се видим и споделим Неговата любов.
Една мисъл трябва да изпълня сърцето ни — прославлението
на
нашия Небесен Баща.
25.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.03.1900 г.
Според Божията милост и благост ще се видим в град Варна
на
6. IV.
Ний трябва да махнем от помежду си всичките пречки и да се убедим кой ще слугува
на
Господа и кой не.
Делото, в което сме призвани, е дело
на
Господа Бога Нашего Исуса Христа и докато не се облечем в Силата
на
Светия Дух Божий, невъзможно е да предприемем никаква стъпка.
Духът Господен е представил за размишление
на
Моето сърце тия думи от Лука 14, 26, 28.
Единствената наша опора е вярата, нашата молитва към Господа и Неговата благост и милост.
Аз желая всичко да стане не според моята воля, но според Волята
на
Господа Бога Нашего.
В нищо не бързай, но с тихо упование искай от Господа отговор, Божиите думи трябва да се проверят от устата
на
двама и трима.
Поздрави нарочно брат Тодора.
Господ да укрепи сърцето му и
душата
му, а тъй също и нашия закъснял брат д-р Мирковича.
Кой знае какво Господ мисли.
Може Бог наш Господ Исус Христос да изкара добро от всичко.
Зная, че грехът ни спъва в тоя
свят
, но Онзи, Който е в нашата душа, Нашият Небесен Баща е по-силен от всички.
Господ Бог наш,
на
Господа Нашего Исуса Христа да благослови делото Си помежду ни. Амин.
За четене през този месец аз чета 20 глава от Йоана и 55 псал.
Най-важният стих е 22-ият.
26.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 8.03.1900 г.
С настоящето си Ви изпращам цената за брошурата
на
Гервасий в марки.
Имате нарочно поздрав.
Желае да знае как се поминувате засега.
Надявам се Вашите домашни да полагат най-добрите си услуги за Вашето добро.
Всяко добро дело извършено, ще приеми и своето възнаграждение.
Надейте се
на
Божията Милост и благост и Господ ще Ви помогни.
От Моя страна Ви съобщавам, че желая да се видим в гр.
Варна
на
6-ий априлий заедно с нашите приятели от Бургас.
Пътят
на
Делото Господне се отваря.
Нам ни е казано и Господ Бог наш е с нас.
Сега всекой един от нас нека се опаше през чреслата [слабините] като войник и да е готов.
Времето
на
бъдещето приближава и Аз чувам онзи тропот онзи раздор, който има да обхвани народите.
И зависи от настоящето Ви поведение спрямо волята
на
Господа.
Ако го възлюбите с пълнотата
на
сърцето си и се предадете напълно в неговите ръце и сторите всичко което Неговат благ Дух иска, Той, Господ Исус ще Ви посрещни и приеми в домът
на
своето Царство, гдето ще Ви запознай с всички негови
святи
избранници.
В това
свято
общение ще сте в тая пълна и
свята
любов, която ще Ви подига да се радвате
на
този велик мир гдето всички добродетели царуват.
Да, това е Истина,
свята
Истина.
Чети 21 глава
на
Откровение, обърни особено внимание
на
3, 4, 5, 6, 7, 8 стихове, а тъй също и
на
последующите.
Вниквай във вътрешното съдържание
на
Божията Истина.
Аз зная, че Господ Мой, ще извърши своето дело, което е започнал.
Зная, че Неговите слова са верни.
Моята надежда е в Него и
душата
ми има тихо упование
на
Неговата Милост и любов.
Ще излезем най-после благополучно
на
брега
на
вечността и домът
на
нашия Небесен баща.
Източник: Писма
на
Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
27.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 17.03.1900 г.
Получено
на
21.
на
П. К.]112
По някои и други причини намирам за по-добре да ви посетя аз в Бургас, защото по този начин ще избегнем излишните разноски.
Д-р Миркович ми писа и ме моли, ако е възможно, да отложим нашата среща за по-нататък, към Гергьовден, докато се постопли времето, да може и той да присъства.
Аз желая да зная готови ли сте да ви посетя.
Миналата неделя бях във Варна по особна работа.
Срещнах брат Николай и той ми загатна не ще ли бъде добре от моя страна да дойда да посетя Бургас.
Не буквата, но духът
на
всички неща е важното.
Аз зная, че Господ ще промисли.
Колкото денят Господен наближава, толкова повече силите
на
тъмнината се съпротивят.
„Но дерзайте, Аз победих света", казва Господ Бог наш.
112. В горния край
на
писмото П.
Киров е написал: „Изпратено
на
17/ III.
1900 г., получено
на
21/ Ш.1900 г.". (У., №33, 17.03.1900 г.)
113. Учителя Петър Дънов трябва да е бил
на
17 март в Нови пазар, защото
на
следващия ден, 18 март, пише писмо
на
д-р Миркович от Нови пазар. (вж.
„Писма
на
Учителя Петър Дънов до д-р Миркович, 1898-1902", София, 1999, с.
28.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 18.03.1900 г.
В случай, че нашите приятели не могат да дойдат, то Аз ще ида да ги посетя.
Но както и да е, Вий сте свободен и не Ви се налага никакво задължение.
Аз от самото начало взех всичко придвид и даже не щях да Ви безпокоя, но за да не останите вътрешно огорчен, реших да Ви съобща и с това наедно изпълних едно задължение.
Миналата неделя ходих във Варна и по случай срещнах г-жа Желязкова в салон “Съединение”, гдето имаше сказка от един учител върху “Влиянието
на
водата върху земното кълбо”.
Тя Ви нарочно поздрави и каза, че с нетърпение ще чака Вашето завръщание във Варна.
Сега да оставим всичко настрани и да се занимаем с един от важните въпроси.
Оставете умът си и сърцето си свободни за да Ви озари истината напълно.
Не сте ли дошли още до съзнанието, че един факт струва повече от хиляди всевъзможни теории.
Такъв един факт е: Живия и личен Бог, комуто длажим всичко, макар и да го не съзнаваме това напълно, по причина
на
грехът, който е зацапал чистотата
на
сърцето ни.
Лошите страсти и желания там ся обвили
душата
ни с един тъмен пласт, както първобитните води земята, тъй щото ни един светъл луч можеше да достигне до нейното лице.
В такова космическо състояние се намират днес душите
на
хората.
Те говорят за Бога с много думи, а всъщност не Го познават.
Знаменития Паскал казва
на
едно место, че человеческите дела за да ги любим, требва да ги познаваме, а Божиите за да ги познаваме, требва да ги любим.
Във всекой случай, любовта към человека требва или изисква да се предшествува от знанието, а знанието за Бога изисква да се предшествува от Любовта.
Бог изисква да го любим преди да го познаваме.
Ето где стои погрешката с мнозина человеци.
Те искат да намерят Бога, че тогава да го любят, но това е невъзможно.
“Намерен бях от тези които не ме търсеха”, казва
на
едно место сам Господ чрез устата
на
пророка.
И действително това е цела Истина.
Израилския народ който търсеше и очакваше Божието присъствие, не можа да го намери, защото кога се яви помежду тех Христос помазаника Божий, те не Го приеха с вера.
И видя ли добро от тогава насам Израил?
Не. Той е презрен и отритнат от целото человечество за своето неверие.
Познанието
на
Бога го изисква вътрешния живот
на
душата
ни.
Този Бог когото търси
душата
ни не е далеч.
“Съм ли, казва Господ
на
едно место, само Бог отдалеч, не съм ли Бог и от близо?
Този Господ който живее в нас е толкова благ и милостив, щото се изисква както от слепия само да отвори очите си, за да види блестящото слънце и този хубав свет който ни заобикаля.
Този наш Господ когото търсим има свое царство, “Царството Божие”, което съдържа две основни неща: да възлюбим Господа Бога от всичкото си сърце, душа и ум и ближния си както себе си.
Върху тия две начала почиват всичките пророци и закона, защото любовта е изпълнението
на
закона.
Църквата и всевъзможните учения ся нещо привременно, които кога се изпълни времето отредено от Бога, ще се заместят най-после с Царството Божие което е крайната цел
на
животът ни.
Имайте предвид и друго, че Земята не е месторождението
на
науката, нейното отечество е Небето.
Тук да говорим за наука и просветителска мъдрост е нещо смешно.
Та какво ли знаем?
Я ми кажи кой е онзи който ни говори за науката, че можи да гарантира своите думи, че нема да излязат погрешни след време?
Какво ново той дава
на
светът, което до сега не знаели старите мъдреци
на
Индия и Египет.
С това аз не искам да умаловажа спиритизма като наука. Не.
Но искам да Ви кажа, че не е и този пътят по който можем да намерим Бога и да имаме лично съобщение с Него.
Спиритизма можи да ни говори много за духовния порядък, за вечната хармония, за преражданието
на
душата
, за службата
на
духовете и пр., но и той не може нищо положително да ни кажи за онзи Бог, който нашата душа търси.
Ний не искаме толкова да знаем какво духовете ще ни кажат за Бога отколкото какво Той сам може да ни кажи за себе си.
Ний търсим да видим Негова образ, да чуем Негова глас да ни говори, само тогава можем напълно да бъдем задоволени.
Но ний требва да го потърсим в Неговата благост, в Неговата милост да изповедаме пред Него тайните си грехове и да Му кажим: Отче, съгреших пред Небето и пред Тебе, прости, моля се, мойте грехове и ме облечи в твоята правда и
святост
и ме покрий с благостта си и милостта си, за да хода с всичкото незлобие
на
сърцето си пред тебе и да ти служа с всичката си душа.
И усещал ли си ти некога тази вътрешна радост, този вътрешен мир, който превъзхожда всичко?
Да си близо при този който е и извора
на
животът?
Ето през какъв телескоп аз гледам
на
нещата.
Господ ми е говорил и аз зная, че Неговото Свидетелство е вярно.
Вратата, пътят и истината е Той.
Това е то наука Истината: положението Ви ще се поправи тогава, когато изпълните Неговата заповед.
[П. П.] Тази книга, за която ми говори, ако можеш да ми доставиш адреса
на
английски, ще бъде много добре.
Източник: Писма
на
Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
29.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 25.03.1900 г.
Получено
на
29.
на
П. К.]
В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност.
Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук.
18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно.
Да бъде благословен Господ наш.
Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден.
Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна
на
8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа.
Аз
на
д-р Миркович му писах и му казах, че той е свободен, нашата среща не е нещо насилствено.
От моя страна сега аз ви препоръчвам
на
Бога.
Сторете всичко, което благият Дух Господен ви научи и ви заповяда.
Пазете, бр., бодростта
на
духа си, имайте мир и радост в Господа.
Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас.
Така са страдали всички
святи
мъже, които са слугували Господу.
Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа.
Да познавате от опит що е Неговата блага и
свята
воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце.
Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край.
Дано Господ да възкръсне в сърцата
на
всички.
114. Става дума за разписанието
на
корабите, пътуващи до Варна.
30.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 1.04.1900 г.
Аз ще дойда идущата седмица във Варна.
Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех.
Зная от опит, че е мъчно да се чака.
Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян.
Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан.
Стига да зная деня и с кой трен тръгвате.
Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.
31.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
Смята се, че това е първият събор
на
Бялото Братство в България.
1. Учередяване
на
съборите
УЧРЕДЯВАНЕ
НА
СЪБОРИТЕ
Всяка година Учителя призовава учениците
на
среща.
Това са братските срещи,наречени събори.
Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г.
На
този събор Учителя е поканил само трима ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов.
На
тази среща Той ги е въвел в първата подготвителна работа – предговор към онази голяма работа, която Великият Разумен
свят
има да извърши тук,
на
Земята, върху човечеството.
Той им е говорил за онази велика култура
на
Любовта, Братството и Свободата, предвестниците
на
която вече се чувстват.Тогава един от учениците си помислил: “Ето ние сме само трима души, събрани тук, и то единият от нас е вече стар и си отива.
Останалите двама сме малцина за тази важна мисия.”Учителя отговаря
на
мисълта му така: Действително вие сте малко, но в бъдеще ще станете хиляди и милиони.През следващите години съборите стават традиция.
През следващите две години съборите се състояват в Бургас и след това пак във Варна.
те се провеждат в старопрестолния град Велико Търново, един от най-живописните градове в България.
Този град е свързан не само с политическия живот
на
българите, но и с духовния.
Той е бил най-важният център при създаването и разпространението
на
богомилството.Незабравими са годишните срещи
на
учениците с Учителя.
В старопрестолния град Търново съборите стават вън от града, в лозята, дето всред китна зеленина се гушат малки вили.
Подготовката и уредбата
на
срещите се извършва под ръководството
на
Учителя от братя и сестри, дошли няколко дни по-рано.
Наемат се околните вили за разквартируване
на
гостите, но те са недостатъчни.
В определения ден от всички краища
на
страната пристигат гости.
Всички са сърдечно посрещнати и настанени.
Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините
на
душата
, споява всички в едно голямо семейство.
Ние се наричаме братя и сестри.
Учителя казва: Братството е израз
на
Любовта към Бога.
Всяко учение, което поставя Братството за основа
на
човешкия живот, е безсмъртно.
Братството е условие за идване
на
Любовта между хората.
Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо.Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади.
Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем.
Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и сана предна линия – работници за новото.
Учителя се радваше
на
младите и с голяма Любов се разговаряше с тях.
Те идваха при Него, търсещи красотата
на
един възвишен идеал,който да осмисли живота им, да даде насока
на
чистия им копнеж.
Той им казваше:Бъдете чисти и светли, за да изпълните своята задача
на
Земята.Лицата
на
всички ученици са озарени от вътрешна светлина.
В очите им се чете радостта
на
новия ден, който иде.
Едно свещено присъствие навлиза в душите и ги изпълня с мир и хармония.
Всеки е готов да служи
на
другите.
Едни работят в кухнята, други носят вода,трети се грижат за чистотата в стана.
Учителя казва:Служенето е най-високата точка, до която може да достигне човек.
И тук,и горе няма по-високо нещо от служенето.През време
на
съборните дни всички се храним общо.
Насядали
на
дългите трапези под вековните брястове, всички се чувстваме като едно семейство.
Първият ден
на
събора започва.
Нова страница от великата книга
на
вечността се отваря и ни дарява своето откровение.
В ранната утрин е прохладно и свежо.
Още преди изгрева
на
Слънцето всички са
на
поляната пред салона.Учителя вече е тук.
На
изток се откроява красивата Му фигура.
Утринната молитва започва.
В тържествено мълчание, едногласно от всички се произнасят свещените думи
на
Добрата молитва.
В тайната молитва, която следва, душите се обръщат към Великата реалност в света.
После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител.
В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът
на
много души от един възвишен
свят
, който не може да се види, ала се чувства от всички.Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен.Изгревът
на
Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците.
То само дава и казва: “Вземи от мен колкото искаш.” Как ще се отплатите
на
Великото?
Великото само дава, а ти само прилагай това, което ти се дава.След изгрева
на
Слънцето започват гимнастическите упражнения.
При всяко упражнение се произнася една мисъл.
В първите години Учителя говореше в салона, но скоро той стана малък, тъй като броят
на
братята и сестрите растеше всяка година според онзи естествен вътрешен закон, по който Разумният Божествен център организира нещата.Сега Учителя говори от открита беседка под големите ясени.
Словото
на
Учителя през съборните дни хвърля светлина върху много въпроси, които вълнуват душите.Учителя постепенно разкрива великото Божествено знание за Живата Разумна Природа,за силите, които работят в нея, за съществата, които я населяват, за човешката душа и пътя й към Бога, за силите, вложени в нея.
Той даде методи и правила как тези сили да се развият и насочат правилно, за да служат за нейното повдигане.
Всяко нещо, което Той дава, не надхвърля силите и възможностите
на
човека.
Всяко знание се превръща в Сила, когато се прилага.
Той я изпълни с движения, вложи в нейното изпълнение странна светла сила, която изпълни душите ни, предаде ни вяра, смелост и упование в един могъщи светъл
свят
, който бди над нас и ни помага.
Тая песен изпяхме после всички с движения.Тя стана химн
на
ученика.Красива традиция беше през съборните дни Учителя да говори
на
гражданите един или два пъти.
Големият салон се изпълваше с народ.
И учени, и прости, всички с голям интерес идваха да слушат беседите
на
Учителя.
Пък и радостната светлина
на
лицата им ги издаваше.
Мощните песни
на
Братството изпълваха салона, преминаваха през стените, разливаха се далеч над града и в целия
свят
като зов към един нов живот и носеха навсякъде надежда в бъдния ден, вяра във Великото, което крие човешката душа и което чака да се изяви със сила и красота, и да се роди едно ново човечество, един нов живот.Всеки съборен ден Учителя държеше
на
учениците една или две беседи.
Той им разкриваше някои закони
на
Живота, необходими в техния път.
Даваше им постепенно едно Знание, което трябва да се прилага и опитва.
Съборът беше Школа.Така Учителя подготвяше учениците за истинска духовна работа, уясняваше положението им всред този народ, задачите, които им предстояха във връзка с неговото повдигане и духовно пробуждане.
Той казва:Материалното състояние
на
един народ не може да се подобри без духовното му повдигане.
Когато има между един народ добри хора, Господ работи повече и помага заради добрите хора.
На
друго място казва:Силен е само онзи, у когото Бог обитава и пребъдва със Своя Дух.През свободните часове учениците се събираха
на
групи, разискваха и споделяха мисли по разни въпроси, които ги интересуваха.
Понякога Учителя предоставяше
на
учениците да Му задават въпроси, а Той отговаряше.
Разговорите с Учителя бяха едни от най-обичните часове.
Тогава мисълта се издигаше до недосегаеми мистични висини, дето витае свободният и просветлен човешки Дух.Спомена за тези светли дни всички носят в
душата
си през цялата година и от него черпят сила за работа в живота.
Из въздуха се носи нежният дъх
на
хиляди цветя.
Долавят се отделни разговори за преживяното през деня,проекти за работа, ала и те скоро стихват.Ясен покой се спуща над стана.
Тишина.Всички вие, които сте дошли от близо и далеч, за да се опознаете, за да получите ново прозрение за Живота, нов подтик, вие жадувате за един нов ред
на
Земята.
С трезвен поглед за бъдещето и с ясно съзнание за мъчнотиите, които имате да превъзмогвате, вие ковете една по-добра съдба за страдалческото измъчено човечество.
"Учередяване
на
съборите"
До дните
на
първия събор е изминат дълъг път.
Не веднъж, тримата добри приятели и съмишленици д-р Георги Миркович от Сливен и Пеню Киров, заедно Тодор Стоименов от Бургас са доказали своята привързаност и любов към изключителния образ
на
УЧИТЕЛЯ и Неговото дело.
Нарастващата близост между тях е позволила да се опознаят взаимно и да се уверят, че високите идеи, с които ги занимава УЧИТЕЛЯ, са един
свят
, еднакво странен и привлекателен.
За д-р Миркович, който е познавал азбуката
на
езотеризма, мирозрението
на
УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот.
За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия
свят
, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела
душата
му.
Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси
на
почти свой връстник, е съзирал в образа
на
УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител
на
духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство.
Протичат дни
на
общуване с Него.
Откровените разговори разбулват завесите
на
вековни заблуди.
Една след друга отпадат философските концепции
на
древни и настоящи „мислители".
На
теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма.
А в замъглените прозрения
на
окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане.
Реалният
свят
, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера
на
техния живот, а Делото Му - съдба.
Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза
на
онези ученици, които могат да бъдат учредители
на
новото учение.
И тримата получават лична покана да вземат участие в първия събор
на
това движение.
Поканата е изживяна със свещен трепет.
Д-р Миркович тръгва от Сливен за Варна с влак, а Пеню Киров и Тодор Стоименов решават от Бургас за Варна да пътуват пеш.
Дългият над 120 километра път те изминават с повишено самочувствие
на
призвани апостоли.
Мисълта, че отиват
на
събор, организиран от УЧИТЕЛЯ вдъхновява двамата добри приятели, които като първите християни преживяват перипетиите
на
едно пътуване, което не е лишено от изненадите
на
своето време.
А тогава страната ни се пробуждаше от робията и страхът от непознат човек е подпирал портите
на
селските домове.
Това най-малко е смущавало Пеню Киров, който похлопвал за нощувка там, където нашепването му е подсказвало.
Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини
на
къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр.
Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града.
През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия
свят
.
Малко преди Варна,
на
около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път.
Пеню Киров спира
на
една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович.
Не без изненада и въпроси от страна
на
доктора е станала срещата извън града.
С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора
на
Пеню Киров.
А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти
на
това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие.
Късно през вечерните часове
на
същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение.
На
следващия ден почва събора.
УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове.
На
уреченият час тримата заемат своите места.
Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни.
За тяхна изненада вратата се отваря, влиза УЧИТЕЛЯТ с библия под ръка, застава до застланата с бяла покривка маса и поканва присъстващите към изпълнение
на
съборната програма.
- Слушах Божественото Слово, радвах се
на
настъпилия мир в
душата
ми, усещах подем
на
духът си. Ликувах.
И все пак често ме спохождаше мисълта - къде са останалите съборяни, защо не са пристигнали навреме!
Изглежда, че УЧИТЕЛЯТ долови моята мисъл и в заключение
на
своето слово каза:
- Действително сега сте трима, но ще станете мнозина.
Днес е нашият първи събор в България.
32.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Първа среща
на
Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
Първите ученици
на
Учителя са д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов.
Те биват запознати с Петър Дънов чрез Васил Козлов - 1898 г.. Отначало водят кореспонденция без да са се виждали
на
живо.
През месец август, 1998 г., Пеню Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов.
За тази среща и организирането й, може да се прочете в две писма от Учителя до Пеню Киров и в биографията
на
Тодор Стоименов.
Тъй като в почти всички спомени
на
Т.Стоименов е написано, че първата му среща с Учителя е била
на
"връх Великден", то е сложена датата 9 април.
В двете писма от Учителя към които са дадени линкове, става въпрос за организирането
на
срещата.
1. Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 25 март 1900 г.
2. Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 1 април 1900 г.
3. Биография
на
Тодор Стоименов, Епистоларни диалози - част І (1898–1900)
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров
Получено
на
29.
на
П. К.]
В живота няма по-голяма спънка от маловерието и постоянната неувереност.
Да живеем в Бога значи да имаме детинска вяра, че Той е вседостатъчен да направи всичко: „Невъзможното за человека — казва Христос в едно от своите Слова — е възможно за Бога". [Лук.
18:27] С една дума, за Бога няма нищо невъзможно.
Да бъде благословен Господ наш.
Аз ще ти кажа пак: ако не ти е това, ела във Варна да се видим или пред Великден, или след Великден.
Аз мисля сега, ако е угодно Богу, да тръгна за Варна
на
8-и априлий сутринта рано и ще пристигна с Божията помощ около 10.30 часа.
Аз
на
д-р Миркович му писах и му казах, че той е свободен, нашата среща не е нещо насилствено.
От моя страна сега аз ви препоръчвам
на
Бога.
Сторете всичко, което благият Дух Господен ви научи и ви заповяда.
Пазете, бр., бодростта
на
духа си, имайте мир и радост в Господа.
Макар враговете ни и да са много, обаче Господ е с нас.
Така са страдали всички
святи
мъже, които са слугували Господу.
Моето желание и вътрешна радост е вие да растете във всяка благодат и познание в Господа.
Да познавате от опит що е Неговата блага и
свята
воля и да Му се доверявате с всичкото си сърце.
Аз съм уверен за вази и зная, че ще устоите верен до край.
Дано Господ да възкръсне в сърцата
на
всички.
114. Става дума за разписанието
на
корабите, пътуващи до Варна.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 25 март 1900 г.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров
Аз ще дойда идущата седмица във Варна.
Преди всичко моля да ми съобщите бързате ли да се връщате в Бургас, защото сте пристигнали по-рано, отколкото аз мислех.
Зная от опит, че е мъчно да се чака.
Може да се огорчавате духом, като ще трябва като Павла в Атина да чакате. [Деян.
Обаче ако се отегчавате и имате намерение да се върнете за Великден в Бургас, то в такъв случай, ако ви е позволено от Господа, елате до Нови пазар, като си [в]земете билет до Каспичан.
Стига да зная деня и с кой трен тръгвате.
Но ако мислите да престоите във Варна, то по-добре не си правете труд, защото аз или в петък вечер, или в събота сутринта ще тръгна.
Писмо
на
Учителя до Пеню Киров, Нови пазар, 1 април 1900 г.
Биография
на
Тодор Стоименов
Тодор Стоименов (Стоянов) е роден в Пазарджик
на
15/17 май 1872 г.
Отрасва в бедно семейство с баща Стоимен Георгиев и майка Мина Стоименова Георгиева. Т.
Стоименов има брат, който в началото
на
миналия век живее в Созопол, както се разбира от писмата
на
П. Киров.
Вероятно това е Димитър Стоименов Македонски, който взема участие в първите сбирки
на
Бургаския кръжок, а освен това за известно време (ок.
В писмата се споменава евентуално и за друг брат, който има проблеми с правосъдието, като за съдействие се търси влиянието
на
М.
В спомените за нея
на
хора от Братството се говори, че е имала кралска осанка и държание.
Стоименов остава с недъг в дясната ръка, което не му позволява да я използва пълноценно до края
на
живота си.
Пише с лявата си ръка, но бавно, което е причина да няма негови спомени.
Семейството му е средно заможно и той като юноша помага
на
баща си в кожарския занаят.
Завършва трети прогимназиален клас в родния си град.
Неговата любознателност му помага да се ограмоти добре и така още
на
17-18 години постъпва като писар в Пазарджишката община.
Усърден в работата си, постепенно се издига до степен секретар
на
съда,
на
която служба се е пенсионирал
на
45 години по стария закон за пенсиите.Обръщане към духовното
Стоименов има от дете, както твърди самият той, и още тогава търси смисъла
на
живота.
Но все остава празно в
душата
му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време
на
вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл.
Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл.
По това време е
на
квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене.
„Една вечер преживях нещо страшно.
Както си четях, стори ми се, че столовете се раздвижиха, в шкафа започна да се тропа.
Настръхнал в ужас, аз легнах
на
леглото и се завих презглава.
На
другия ден ми казаха, че се явили таласъми и в други къщи.
Тогава се запознах с един млад чиновник, който се наричаше Васил Козлов.
Още щом се срещнахме, ми каза: „Ти си много добър медиум".
Така започнахме да правим опити с писане и масичка.
Козлов се запознах с друг един човек - П.
Киров, който се оказа много по-напреднал.
Малко след това се запознах и с д-р Миркович, който може да се каже, че е бащата
на
спиритизма в България.
По това време докторът издаваше спиритическото списание „Виделина".
На
един от спиритичните сеанси духът между другите верни неща ни каза: „Животът ви да бъде евангелски".
Дотогава считах Евангелието за попска книга,
на
което ни учеха в училище.
Така си купих първата Библия и започнах сериозно да се занимавам с нея."
По време
на
друг сеанс Тодор Стоименов разбира, че духовното му име е Азаил, а неговият духовен ръководител е Ферени, който е слязъл от възвишената планета Феташ.
Козлов им обещава, че ще ги запознае с някой си Петър Дънов, „много напреднал в духовно отношение човек".
И наистина, Т.
Киров изпращат Козлов
на
пристанището в Бургас за Варна, откъдето той трябва да отпътува за Египет (Кайро). В.
Киров отива във Варна и се среща лично с Учителя Петър Дънов, след което споделя с Т.
Стоименов: „Това нашето са само опити.
Г-н Дънов е наистина много напреднал духовно човек, от който ще научиш неща, които ще те осветлят по много въпроси".
Киров работят за известно време заедно в Бургаския съд, където допълнително имат време да се опознаят и сприятелят.
След близо две години писане
на
писма навръх Великден в началото
на
април 1900 г.
щастието и
на
Т.
Стоименов било голямо - той се среща лично с Учителя Петър Дънов във Варна. П.
Киров отпътува
на
30 март, а Т.
Стоименов няколко дни след него се качва
на
увеселителния параход за Варна.
В началото
на
април през същата година във Варна се състои и първата олимпиада
на
юнашките дружества,
на
която се събират хиляди юнаци от градове и села от България и чужбина.
Това е първият събор от такъв мащаб, който представлява много ярка форма
на
изява
на
обединените гимнастически дружества „Юнак".
Стоименов продължава да си спомня до края
на
живота си, което говори, че заедно с П.
Киров са присъствали
на
големия форум.
Киров беше отишъл напред с друг курс
на
парахода, така че аз пристигнах сам и трябваше да ги търся.
Отседнах при свой познат - Христо Симов, който се оказа роднина
на
Учителя.
Киров от лозята
на
Варна.
Там те са ходили
на
разходка и са имали дълги и твърде оживени разговори.
Скоро ни изповяда, че неговите роднини искали да ги води по сладкарници и танцувални вечеринки, че искали да го назначат чиновник при владиката, който бил близък
на
баща му.
Той учтиво отклонявал всичките покани, като предпочитал да се занимава с четене, с изнасяне
на
беседи по френология в читалището.
Тогава издал книжката си „Науката и възпитанието", която обаче не му донесла никакви особени приходи - той и без това повечето я подарявал.
По-късно той беше предприел обиколки из страната, като пак така изнасяше сказки и правеше измервания
на
черепите, от което е имал известни скромни доходи.
Когато по- късно идваше в Бургас, за да не плаща
на
хотел, спяхме заедно
на
едно легло в моята скромна стаичка.
Но никога не се назначи
на
държавна служба, нито беше станал зависим от някого.
Това беше едно голямо разочарование за неговите близки, които очакваха, че той ще пласира по-добре своята отлична подготовка, своите документи от чужбина.
С една дума, аз бях съвсем поразен, което чувах от него.
Струваше ми се, че духовният
свят
е станал така близък и понятен, като че беше самият физически
свят
, който ме заобикаляше, който виждах с очите си и пипах с ръцете си.
„А кога ще можем да направим конгрес
на
духовните хора в България?
„И това може да стане, ако се получи заповед Отгоре." Мене ме порази това „ако се получи заповед Отгоре".Първият събор
на
Бялото Братство в България
„Можете да си представите нашето самочувствие" - продължава своя разказ Т.
Стоименов, - когато наистина през месец юли получихме покана за конгрес във Варна.
Датата беше определена - това беше първият конгрес
на
Бялото Братство в България - юли 1900 г.
Трудно беше за нас двамата с П.
Имахме тогава един строг началник, който определяше отпуските.
Не беше възможно да се мисли, че той ще пусне нас двамата едновременно, както беше необходимо да отсъстваме.
И все пак чудото стана.
Когато излезе разписанието за отпуските
на
чиновниците, беше предвидено ние двамата да бъдем в отпуска точно през дните, които бяха предвидени за конгреса.
Тъй като ни пуснаха три дни по-рано от датата
на
парахода, ние решихме да не се бавим нито час - кой знае какво може да му дойде
на
началника
на
ума и да вземе да ни спре.
Така и потеглихме сутринта с по едно палтенце
на
гръб.
Последният ден Пеню Киров, понеже му се подбиха краката и ходенето му стана затруднено, можа да се качи
на
една селска кола със сено и така ме изпревари.
Когато пристигнах сам във Варна, той вече се беше окъпал и преоблякъл.
На
другия ден пристигна и третият конгресист - д-р Миркович, идвайки от Сливен и с параход през Бургас.
Той малко се разсърди, че не сме го чакали, но му мина.
Конгресът трая три дни и беше едно от най-паметните ми преживявания.
Това бяха дни
на
беседи, разходки из околностите
на
Варна, молитви, приятелски разговори.
Когато аз запитах мислено Учителя: „Как може това да се нарече конгрес, след като в него участват само трима души?
", той каза гласно, като отговаряше
на
мисълта ми: „Сега сте трима, но ще дойде време, когато ще сте хиляди".
На
23 юли 1900 г., неделя, в 5 часа сутринта, заедно с П.
Стоименов получава водно кръщение от Учителя Петър Дънов
на
р.
Девня, при моста
на
жп линията за Варна.
Така оттогава до края
на
живота си Т.
Стоименов остава верен
на
идеите и не се отделя от пътя, показан му от Учителя.
Слабичкият, като че въздушен чиновник, както са го наричали братята, надживява с доста години другите двама участници в събора.
Единствен той е свидетел как от трима човека
на
първия събор след заминаването си Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди последователи.Несправедливо обвинение
Тодор Стоименов сънува една вечер как го
на
паднала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат.
Озърнал се и видял, че наблизо има дърво.
Бързо се хванал за клоните му и се качил горе.
На
другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
Този свещеник го обвинявал, че бил проводник
на
евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието.
Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим
на
Бога за ближния?
". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор
на
бургаските протестанти", с автор К. Христов.
Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник.
На
първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
", носещо дата 25 март 1904 година.
Прочетох пасквилчето с душевна тъга, защото съдържа куп ругания по адрес
на
Църквата и православния български народ.
Помислихме, че това е работа или
на
безбожници, или
на
протестанти, защото засега не познаваме по-други врагове
на
всичко, що е българско".
Протойерей Христов продължава настъплението си срещу Тодор Стоянов.
На
3 май Тодор Стоянов, българин, протестантин, писар при Бургаский окръжен съд, ми се представи ухилен до уши, подаде ми пасквилчето и възкликна: „
На
, това е за вас предназначено!
". Стана явно, че бургаските протестанти намислили да отмъщават
на
бургаските граждани, та турили налице нещастния Тодор Стоянов.
Руско-японската война изненада света и причини тъга
на
славянските народи.
С такава цел се събраха и бургаските граждани
на
7 март в църквата.
Във време
на
молебена, когато обяснявахме положението, когато всички слушаха с прискърбие душевно, протестантчето Тодор Стоянов се закикоти и заклати глава назад-напред предизвикателно.
Предугадихме какво мисли и без да посочим името му, изобличихме го, и той се посрами и млъкна.
На
, тук ний сме виновати, че дирим съвест в человек, който безразсъдно е станал отстъпник от Светата Христова Църква.
Хайде, Тодор е едно глупаво още момче и като зашеметен в заблуждението не знае какво прави; ами какво да кажем за Велчев, който е станал негов съучастник, като напечатал такова едно безбожно пасквилче по адрес
на
Църквата и народа?
От наша страна ний ще молим Бога да вразуми и просвети заблудените и ги настави в пътя
на
истината.
А за по-нататък имат думата: за Тодор - началството му; а за останалите пет протестанти - гражданите,
на
чийто гръб трупат богатства.
К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така?
Отговора го дава самият протоиерей в брой 26
на
в.
Ако се вярва
на
бургаския протестански проповедник Пачеджиев, автор
на
брошурката „Ти победи!
Той я прочел в ръкопис
на
5-имата бургаски протестанти като проповед и отсетне я напечатал.
Явява се въпросът защо е взет като автор
на
брошурата Т.
На
това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т.
НАГОРЕ