НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
29
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
29
:
1000
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Той беше наел една вила.
И там имаше една стая за Учителя.
Е.А. - Елена Андреева
3. Записки
на
Боян Боев - Единството в света
Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар.
През време
на
летуването Учителя организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала.
Спомен
на
Борис Николов
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА
Учителят и няколко човека близки
на
стопанина
на
вилата можеха да пренощуват в някоя от вилите и
на
другия ден се тръгваше.
А останалите приятели се разполагаха наоколо, кой където намери или се подслонявахме в обществената трапезария
на
горското училище.
Беше обширна постройка с големи навеси, където можеха да се побират много хора.
Понякога там дочаквахме основната група, която трябваше да дойде.
Събирахме се всички и наедно в колона поемахме нагоре.
От скалата нагоре има разклонение.
Едната пътека е за хижа Ястребец, а другата е за река Царска Бистрица, където имаше прекрасно изворче.
От реката също можеше да се пие вода, защото бе чиста, но Учителят предпочиташе винаги изворна вода.
На
тези полянки обикновено разпалвахме огън.
Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш.
Прекарвахме 2-3 часа
на
поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре.
До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените.
Край мостчето сме пренощували
на
полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено
на
връщане от Мусала.
Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището.
Това е една чудна поляна непосредствено след мостчето.
На
тази полянка сме пребивавали няколко пъти.
Обикновено при завръщане от Мусала ставахме рано, слизахме
на
Чам Курия, за да хванем рейсовете сутринта.
Учителят нарочно разделяше пътя при слизането от Мусала
на
две, за да преспим и по-добре да понесем разликите във височините при слизането, защото и атмосферното налягане е различно.
Като тръгнем нагоре от мостчето гледката става по-хубава, по-надалече се откриват хоризонти.
След един час път достигаме една висока поляна, в дясно тече рекичката.
На
тази полянка бивало е случай да пренощува цялата група
на
открито с Учителя.
Нямаше още тогава хижа
на
Мусала.
След като излезем след клековете излизахме
на
високата поляна.
Това е преди да излезем
на
първото езеро.
Ако имаше време отивахме
на
хижата при първото езеро.
ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА ,
Спомен
на
Елена Андреева
В.К.: По колко време стояхте
на
Мусала?
Е.А.: Най-малко една седмица.В.К.: И къде спяхте?
Е.А.:
На
открито.
В.К.: Несе сещаха, или не знаеха?
Е.А.: Аз лично не знаех.
Аз бях всъщност много екипирана, защото ходех с обуща туристически и екип си носех.
Аз от опит сама си намерих какво ще ми трябва.
Но, аз не знаех, че има непромокаеми дрехи да си направя винтяга или нещо друго.
Не бях осведомена да Ви кажа правото.
А в това време се съобщава
на
приятелите в провинцията и който иска,да дойде и той.
Тъй, че имаха възможности приятелите от провинцията да дойдат и знаете ли, че много идваха.
И първата екскурзия мисля че бяхме над 300души
на
Мусала когато се качихме.
В.К.: Преспивахте ли
на
Чам Курия?
Е.А.: Само когато сме ходили
на
зимна екскурзия сме приспивали, иначе не.
В.К.:
На
една от беседите пишеше, че е държана
на
Чам Курия.
Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там.
Той беше наел една вила.
И там имаше една стая за Учителя.
Аз бях в София, защото тогава нямах пари и нямаше кой да ми даде, за да отида там,нали.
Но като чух, че ще ходиме
на
Мусала, бяха ангажирали тук един камион приятелите и целия камион се напълни с наши хора.
Той беше с пейки така камиона и нищо друго.
Насядали и помня, че 8 часа беше определено, пък той дойде чак в 11 часа и много закъсняхме, а пък Учителят чакал, чакал и видял,че ще се закъснее.
Защото горе беше подреждането това, да се насекат дърва, да се накладят огньове,нали все пак едно най-елементарно обзавеждане пак трябва да се направи.Щото вижте, в тези екскурзии, когато не ходехме с палатки, аз например за Учителя носех един празен дюшек и го пълнех с трева, за да има
на
какво да легне.
И
на
езерата в първите години пак така направих.
От Чам Курия се качвахме пеш и стигахме до първото езеро.И над първото езеро, така имаше едни полянки и в онова време имаше доста клек наблизо и сядахме и палехме огньове.
Е.А.: Само дървената хижа имаше.
Дървената хижица, но те я направиха доста късно.
ли я направиха.
Е.А.:
На
Петровден.
На
събора в Търново - 1922 год.
Учителят каза, че ще ни заведе
на
Мусала при хубаво време, при дъжд, при вятър, при буря и при сняг.И това наистина така стана.
Тръгваме от тука заоблачи се.Стигаме Боровец вече съвсем облачно стана и
на
половината път ни заваля дъжд и когато стигнахме горе
на
самия бивак дето лагерувахме, бяхме съвсем мокри, но да Ви кажа, като накладохме хубави огньове, големи, високи
на
големи така огнища и 20-30 души могат да съберат, ако сме повече и друг огън накладат приятелите.
Братята си носеха брадвички, за да могат да секат клека.Поддържахме огъня и
на
два камъка сложихме чайници, носеха общи и частни чайници, и по всяко време
на
деня и през нощта чайниците врат когато е лошо времето.
Ако ми стане студено обърна и другата страна и така, аз съм си поспивала.
После
на
планината по-лесно се наспива човек, щото е много чист въздуха.
Оттук отивахме сутрин, но не всеки ден
на
Мусала.
Когато решим да отидем ставахме към два часа, защото горите тогава бяха големи и бавно се движехме нагоре, за да стигнем към 4 и половина5 часа горе.
То е един час път, ама за здрави юнаци.Аз съм се качвала самичка за един час, но без раница, а ние носехме закуска горе.
Ние се качвахме горе по здрач, чакахме изгрева и като дойдат всички, наредим се, там хубаво се гледа изгрева и Учителя ръководеше молитвата, какви молитви да кажем, пеехме песни и след това правехме гимнастиките и ако си носим храна, ще закусваме.
Ако не си носим, ще слезем долу да закусим, долу
на
бивака.
Някога и
на
езерото,
на
„Окото" сме сядали.Тогава
на
Мусала още нямаше наблюдателница.
Една година - 1923 или 1924год.
не знам, слязохме от Мусала
на
Маричините езера долу.
И там прекарахме две нощи и после слязохме по пътя, от Маричините езера минахме там - Ситняково дето е и така до Боровец слязохме.
Учителят казвал ли е нещо, например за Маричините езера, че там е била Школата
на
Орфей?
Е.А.: Учителят, като се изправи, а също и човек към юг, малко нали, има върхове, не пътя който води към Грънчар, а отляво, като се тръгне.
А Скакавците са в дясно, те са отатък Искъра, нали, те са отатък Искъра, а пък това се „Братята" ги казват.
И след туй имаше, как му казват
на
него, Учителят го нарече: „Това е олтарят".
Той е един така скалист връх остър, а тука има нещо като, не е котловина, то е високо горе над Маричините езера, там където е връх „Манчо" така, ако си спомняте има по-горе
на
самия връх нещо така по-равничко или нисичко така, като седло,цялото е в камъни.
На
това място Той каза, че е бил „Олтарят".
Тъй го нарече.Е както го разбира човек вече. Олтарят.
Говорил е много за тези места, като е казвал, че там има седалищена Белите братя, но Той не каза къде е мястото.
В.К.: Казваха ми, че в началото
на
второто езеро, в дясно като се качваме,този е „Безименен връх".
Е.А.: Е да, ама той вижте как е: „Безименният връх" е когато по пътеката, която води до Мусала, от дясната страна има връхче, този връх е „Безименния".
Аз съм ходила, когато в другите дни сме свободни,самичка съм се качвала
на
него.
В.К.: Горе има Свинкс, качвал ли се е Учителят нагоре?
Е.А.: Мисля,че веднъж някои минаха оттам.
Аз минах самичка един път оттам.
Е.А.: Не мога да Ви кажа.Когато сме
на
Рила, има дни когато беседи държи Учителят.
Всяка сутрин,след молитвата, седне Учителят и ние седнеме край Него, щото когато пекне слънце, като се стопли нали, става приятно, хубаво, седнем
на
слънце и с удоволствие слушаме.
Един път държа „Малкият стрък", ако Ви е попаднала беседата, тогава
на
всички ни даде по едно стръкче тревичка.
И всички беседи са държани така,
на
открито: Ние пишехме с молив „Хартмурт".
След една такава беседа Учителят каза: „Всеки един от вас да си избере един камък, който да го полее десет пъти.
И всички ние повечето от нас си избрахме камъни около езерото така и направихме задачата за половин до един час.
Но двама братя решили
на
Мусала камък да поливат.
Те яки, но не са си взели достатъчно храна, вода нямат, защото слънчев ден беше, прекрасен слънчев ден беше.
И Учителят пратил една сестра,че им занесла в един термус вода, доколкото си спомням.
Аз знаете ли, после като научих, мен ми дойде
на
ум, да им занеса храна, но него изпълних и тогава си дърпах ухото.
Значи Учителят е пратил тази мисъл,който е отзивчив.
Той казал
на
сестрата да отиде и тя отишла да занесе.
То е наистина половин час път, но десет пъти, това е пет часа.
В.К.:Обикновено Вие се качвахте
на
Мусала и после се връщахте
на
„Окото"?
Е.А.:Спирахме се
на
брега, Учителят ни говореше, някога сме закусвали, но там огън не сме клали, защото там няма дърва.
В.К.:Правихте ли преход от Мусала към Грънчар надолу?
Ние престоявахме една седмица и се връщахме.
Четири-пет дни или една седмица.Последната година -1929, бяхме една седмица
на
Мусала след Петровден, а през месец август отидохме
на
езерата.
В.К.:Разказваха ми за една зимна екскурзия когато сте стигнали до голямата скала.Е.А.: Да, и аз бях.
Ние бяхме една духовна група.
Учителят даде задачи четири групи бяха в класа, имаше и една, която беше духовна група.
Другите групи бързо се разтуриха, тя остана доста години.
Решихме да направим една зимна екскурзия и Учителят се съгласи да дойде, но ние не бяхме екипирани за такава зимна екскурзия.
Цялата група бяхме с един автобус, отидохме в Боровец, изкачихме се, но тогава минахме по стария път, който минаваше покрай двореца
на
цар Борис.
Сега той минава малко в ляво и от левия бряг
на
Бистрица, а сега минава от десния бряг пътеката.И минали сме от там и се качихме с всичкото желание да стигнем Мусала.
Но снегът беше в началото до прасците, после стана до коляно и когато наближихме половината път, там дето е прехода, да преминем реката, да минем от другата страна, вече беше открито, нали там има дървета, там не беше толкова висок в гората, но
на
откритото снегът достигна до над коляното.
И аз си спомням, като си извадиш крака, едвам го изваждаш, след това другия затъне до над коляно, това беше много мъчно.
Ние там стигнахме към обяд или малко по-късно и отидохме доста нагоре, аз си спомням, че и аз ходих нататък,близо до реката стигнахме, но много мъчно се вървеше.
Борис и Жорж бяха в тази група, и те тръгнали малко отатък реката да опитат възможно ли е.
И като се върнаха каза: „Учителю,абсолютно не е възможно, защото пътеката не се вижда, трябва да вървим през клека и по снега кракът като затъне, потъва в клека.
А пък там има една канара, имаше навес от дъски.
Кой го е правил не зная.
Но то беше само от едната страна.
То е там отгоре вятърът, който духа не знам точно посоката коя е била.
То и там беше отрупано със сняг, но изринаха го приятелите.
Изметоха го, накладоха огън.
Борис беше тогава най-деятелен, защото беше най-якичък.
Той сечеше дърва, намери сухи клони, запалиха огън, но огънят повече димеше отколкото имаше пламък.
Всеки случай накладохме огън, изсушихме си краката край огъня.
Много дим, но все пак огън, топли и не бяхме много хора, наредихме се около огъня и така изкарахме ноща, само край огъня.
Не знам дали сме спали,да ви каже не помня.
И
на
следващия ден ясно, хубаво време, прекрасен ден.
Решихме да се връщаме.Още не бяхме закусили, всички бяхме в много хубаво разположение
на
духа.Ние с Мария Тодорова бяхме излезли така
на
слънце двете.
Познахме, че цар Борис идва.Отидохме си в лагера, той дойде, ръкува се с Учителя, ръкува се с всички ни,попита ни как сме прекарали нощта.
Пък те като ни видяли, че се качваме, несме се върнали, може би са мислили, че нещо сме пострадали и дойдоха с коне, но върнаха конете като видяха всички бяхме много разположени и така весели, поприказва той с Учителя Цар Борис.
Така най-обикновен разговор,даже ние му предложихме, ако иска чай да им дадем.
В.К.: Той знаеше ли, че това е Учителя.
После всички знаеха, че дъновистите отиват
на
Рила.Кой друг ще тръгне в това време.
Особено жени, както бяхме тръгнали без никакъв екип, дето се казва.
Даже една сестра Василка Иванова като го видя,каза: „О-о, много се радвам, че Ви видях!
Записки
на
Боян Боев
Първото летуване
на
планината с Братството беше през 1920 г.
в Стара планина; опнаха се палатки
на
Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен.
Ракитово – в един живописен кът
на
Родопите, всред иглолистни гори, в т. нар.
По време
на
това летуване построихме една хубава чешма в околността.
Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар.
През време
на
летуването Учителя организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала.
летувахме при долните Мусаленски езера,
на
едно възвишение, което се спуща от връх Мусала надолу като било и разделя долините
на
Бели и Черни Искър.
Тази местност Учителя нарече „Незнайният връх А-Б и Б-А.“ Там беше с малка група ученици от Специалния клас и държа няколко беседи.
започнаха редовните летувания
на
Мусала.
Бивакът се установяваше край долните две Мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев
на
връх Мусала.
Някои имаха навеси.
Такива общи Мусаленски летувания имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година.
започна летуването при Седемте рилски езера и така до 1942 г.
и 1934 г., когато летувахме
на
Яворови присое
на
Витоша.
включително имаше общи летувания
на
Рилските езера, а през 1940, 1941, 1942 г.
нямаше общи летувания
на
връх Мусала, но Учителя пак го посещаваше с малки групи, а именно през 1934, 1935, 1937, 1938, 1940 години.
Тук ще кажем няколко думи за нашето летуване
на
Яворови присое.
Тази извънредно красива, живописна местност е покрита с иглолистни гори и е в подножието
на
Резнъовете.
Симеоново, направо през х. Алеко.
Първата работа
на
Учителя след построяване
на
палатките беше намиране
на
извори.
След няколко дни
на
мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Учителя посочи една полянка над Бивака, като място за Паневритмия.
И след няколко дни
на
полянката се очерта ясния кръг
на
Паневритмията.
В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания.
След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена
на
стана.
Вечерният огън,
на
който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек
на
деня.
Яворови присое се намират
на
една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина.
Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители
на
тия свещени места.
Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа
на
вечното и непреходното.
Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен
свят
.
И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва.
През време
на
нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете.
Тръгнахме в 2 ч.
Минахме Пиперката, едно възвишение, после – снежната преспа, която беше още запазена
на
едно усойно място под върха.
Стигнахме навреме
на
Големия Резен и след молитвата и песните при красивия изгрев запалихме огън и стоплихме вода.
Четохме една стара беседа и след това започна разговор.
През време
на
разговора Учителя каза:
Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък.
Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават.
А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада
на
сърце ти.
Светът
на
Реалността е със светъл цвят, светът
на
промените е с разни цветове.
Самата Реалност е безпространствена.
Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение?
Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света.
Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш.
Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен.
Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я.
Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш.
Та
на
онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера.
Името
на
Този, когото търсиш, е Бог.
А пък ти не знаеш името, улицата и номера и нещо не върви.
Като намериш името, ще питаш за улицата и после, като дойдеш до номера, ще питаш хората.
Тогава ще видиш, че Бог живее в сърцата
на
хората и в умовете
на
Ангелите.
Това е една наука много трудна, но като я научиш, ще се оправи всичко.
Един брат ме пита: „Учителю, по кой начин Вие намерихте Господа?
Един ден го набили хубаво, но един добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек.“ Та за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите.
Онзи, който ще дойде да ви лекува, ще бъде първият добър човек и ще познаете, че има нещо добро в света.
Ако Слънцето грее много хубаво, то аз, като изляза, ще приема моята част от светлина и топлина.
Но да кажем, че аз съм бил при много неблагоприятни условия и не съм използвал слънчевата светлина и топлина, тогава погрешката не е в светлината, а в мен.
Когато бъдете готови,
на
кого ще видите лицето?
Ние Го наричаме Баща, но Той е повече от баща.
Ние го наричаме Възлюбен, но Той е повече от възлюбен.
С хиляди имена можем да Го наречем, но нито едно от тях не може да изрази това, което е всъщност.
За сега Той минава за наш Баща, като наш Възлюбен и като наш Приятел.
Когато нашето съзнание е будно в този момент, там е Бог.
Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там.
И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас.
Когато ни обичат някои, обичат Бога в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат.
Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя.
“ Това се отнася за Любовта.
Когато обичаш някого, то Бог в него ти е проговорил, безразлично дали той Го познава или не.
Щом не можеш да обичаш някого, ти значи имаш слепота, не можеш да видиш Истината.
Бог е в тях, тази Истина съществува в тях.
При Любовта човек е проводник
на
Любовта
на
Бога.
Любовта е атрибут
на
Бога.
Бог е, Който люби чрез нас.
Как ще познаеш, че Бог те обича?
Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат.
Това са два закона.
Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото, защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш.
Щом аз проявявам Любов към другите, то имам одобрението
на
Бога, че извършвам Неговата Воля.
Любовта е изпълнение
на
Волята Божия,
на
Божия закон.
Това е най-великият закон в света.
Любовта в човека иде от Бога, човек е само проводник и той не може да обясни нещо, което е над него.
След като пихме чай, пак се подхвана разговор.
Познаването
на
Бога е условие за Вечния живот.
Вън от Любовта не можеш да Го познаеш.
Извън Любовта Бог е неузнаваем.
Смисълът
на
Живота е в познанието
на
Бога.
Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено.
Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа.
Това значи да се показва
на
хората пътя към Бога.
Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци
на
человеци.“ Духовният
свят
ще покаже
на
човека къде ще отиде и къде трябва да работи.
Невидимият
свят
ще ни изпрати при онези, които е предопределил и подготвил.
Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото или с други думи, да познае Бога.
Това значи да познаем условията, при които можем да растем.
Онези, които ти обичаш, ги познаваш.
Един човек не можеш да го познаеш, докато не го обичаш.
Имаш един приятел, а не се познаваш с него.
И като го обичаш, ще видиш, че той притежава една велика душа, по-голяма от Вселената, и с хиляди години ще трябва да изучаваш какви красоти се крият в нея.
Като заминеш за онзи
свят
, ще видиш доколко те обичат другите.
Обикновената любов е за Земята.
На
Резнъовете прекарахме няколко часа, а
на
връщане минахме през т. нар.
Самодивска поляна.
Беседите, които Учителя държа
на
Яворови присое, през 1934 г.
Акордиране
на
човешката душа - т. 1
2.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
, 5.07.1922 г.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
3.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
Архиерейски събор от Синода,
на
който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
През първата половина
на
1922 година Светият Синод
на
Българската православна църква предприема кампания срещу Бялото Братство в България.
На
7 юли 1922 година
на
свое заседание Архиерейският събор обявявя Петър Дънов за самоотлъчил се от светата Църква.
Някои последователи
на
Учителя също са отлъчени от Църквата.
Учителя
на
Бялото Братство и Българската православна църква
На
свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване
на
Петър Дънов от Църквата.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и
на
колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение
на
Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви
на
всичките верни чада
на
св.
ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним
на
Иван Радославов.
„Где е истината?
- Учението
на
П.Дънов.
Отговор
на
критиките против туй учение", София, 1922, с.4).
От момента
на
обявяването
на
това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата
на
истинска словесна битка.
формулировката
на
Архиерейския събор е подложена
на
анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението
на
Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
Решението
на
архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името
на
П.Дънов. Т.е.
те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт
на
свободната воля
на
всеки човек,
на
неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св.
Синод не остава длъжен
на
хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр.
Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата
на
съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата"
УЧИТЕЛЯ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА
НА
ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ
За да вникнем в същността
на
взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията
на
Църквата – представител и стожер
на
официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността
на
Учителя Петър Дънов и неговото учение.
Обликът
на
тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите
на
Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване
на
27.12.1944г.
Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони
на
Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията
на
Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи
на
Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата
на
шестата коренна (окултна) раса, и др.
Не е за пренебрегване в този ред
на
мисли и становището
на
Учителя, по повод моментното състояние
на
Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка
на
първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели.
Учителя е
на
мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна
на
изискванията
на
историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си
на
Божествен обединител, пастир и водител
на
всички вярващи в Христа.
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения.
Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното си богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране
на
живото Слово Божие.
Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи
на
духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета
на
цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
От особена важност е да се подчертае, че Петър Дънов подлага
на
обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела
на
православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
„еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение.
Върху основата
на
този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема
на
Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност
на
подобно определение.
Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете
на
паството си, за сметка
на
увеличаване броя
на
последователите
на
Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава да вземе мерки за спиране
на
този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
Започва трескаво търсене
на
различни форми за борба срещу Бялото Братство и нарастващото му влияние в страната.
Особено внимание се отделя
на
издателската дейност
на
Църквата като мощно средство за пропаганда
на
собствените идеи и критика и засенчване
на
чуждите, обявени за еретични.
В словесната атака вземат участие официалните печатни издания
на
БПЦ – „Църковен вестник" и сп.
„Духовна култура", които периодично дават простор
на
изследвания, критичен анализ и мнения
на
клирици, богослови и миряни за Бялото Братство.
със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност.
Специално внимание във всички тези писания се обръща
на
личността
на
Учителя.
На
всяка крачка върху редовете
на
тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя
на
Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ
на
моралната му същност.
Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели.
Друга форма
на
борба, използвана от БПЦ, е издаването
на
синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието
на
Бялото Братство, както и за предпазване
на
редовите богомолци от „заблудите"
на
нововъзникналата така опасна „ерес".
Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и
на
държавната власт.
Въз основа
на
Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии
на
официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ.
Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати.
Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите
на
Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност.
Във всеки случай, до правителствена забрана
на
ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България.
Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност
на
някои свои служители, с оглед придаване
на
научно-богословски и теоретичен облик
на
кампанията срещу ББ.
Особена роля в идеологическата битка се възлага
на
:
Евтимий Сапунджиев – ректор
на
Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет
на
СУ „Св.Кл.Охридски".
Своя критичен анализ
на
учението
на
П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942).
Синод и редактор
на
„Църковен вестник".
Неговите писания намират място в официозите
на
Църквата – сп.
„Духовна култура" и „Църковен вестник" (ср.сп.„Духовна култура", 1922.
Димитър Дюлгеров и Илия Цоневски – професори в Богословския факултет
на
СУ„Св.Кл.Охридски", едни от най-видните богослови
на
своето поколение: ерудирани, компетентни, амбициозни.
Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди
на
православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937).
Върху основата
на
богословска аргументация те правят опит да дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението
на
Учителя.
Църквата проявява завидна инициативност в своята кампания срещу ББ и дори привлича подкрепления от чужбина.
Пратеникът
на
Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа
на
единството
на
БПЦ.
Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите
на
истинска война.
Разбира се, откъдето и да се погледне
на
ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места
на
своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля.
Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето
на
своя духовен водач Петър Дънов и
на
неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране
на
християнството.
Защото то е изневерило
на
Първообраза си – пречистия лик
на
Спасителя Иисус Христос.
Защото то е поело пътя
на
социална изява, преследваща власт, материално благоденствие, мирска слава.
А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто
на
непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние
на
Църквата и пр., и пр.
И така, М.Калнев,
на
свой ред, се впуска в битката с поредица залпове
на
плодовитото си перо.
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията
на
Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика
на
Словото и личността
на
Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението
на
дъновистите и спиритизмът пред съда
на
науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението
на
Дънов и дъновистите пред съда
на
Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
За изграждане
на
тезите си, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи
на
Учителя.
Въз основа
на
сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките
на
фундаменталните проблеми
на
класическото богословие.
Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението
на
Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства.
Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид
на
учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено
на
неговото просветлено космическо съзнание.
Оттук произтича и оскъдната аргументация
на
православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения.
От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали
на
кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер.
Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите
на
П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922).
Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39).
Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението
на
П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935).
Дяк. Иван Войнов, представящ учението
на
ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика
на
Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925).
Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението
на
Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн.
Особен интерес за нас представлява еволюцията във възгледите
на
проф.
(по-късно академик) Димитър Михалчев – един от най-бележитите български философи, не само
на
своето време, но и в цялата нова история
на
страната.
Първоначално той подлага
на
критика Словото
на
Учителя, изхождайки от позициите
на
своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
Разработката му се влива в мътния поток
на
отрицание, залял Учителя и Братството в онази епоха.
Но, с течение
на
времето, настъпва радикална промяна в отношението
на
Д.Михалчев и според достоверни източници, към края
на
живота си той приел искрено идеите
на
Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Наред с пропагандирането
на
чисто идейна несъвместимост между православното християнство и учението
на
П.
На
бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък
на
окултни уклони, и дори за неморални прояви.
За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил,
на
много места, същността
на
своето учение.
То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми, още през първите векове
на
Христовата Църква, със специални разрешения
на
Вселенските събори.
А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот
на
Учителя.
Въплътен от един най-висок духовен
свят
, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост
на
Съществото си
на
мисията за прокарване
на
светла пътека към един нов
свят
– света
на
Новата култура
на
Шестата раса.
Той изпълняваше стриктно всичко онова,
на
което учеше.
Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?!
Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка
на
сърцето да сподели, че го е постигнал?!
Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите
на
БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си.
Нещо повече –
на
фона
на
лъжата, истинската същност
на
Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ!
Понеже Учителя „...не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В.Граблашев, „Окултизъм, мистицизъм и учението
на
Дънов" – София, 1922, с.84).
Тук се крият корените
на
огромната нравствена сила и невъзмутимост
на
духа, в който се пречупиха стрелите
на
всички зложелатели и необективни критици
на
Братството.
Кампанията
на
БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение.
На
първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране
на
Учителя и неговата идейна платформа.
В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе.
Но доколкото чистотата и непорочният живот
на
П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал.
А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото
на
Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
Това,
на
свой ред, предизвикваше подронване авторитета
на
Църквата в самата основа
на
нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много.
На
второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока
на
непрекъснато увеличаващите се последователи
на
П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното
на
Църквата. Т.е.
това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване
на
вече завоювани и
на
пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство.
Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето
на
подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение.
Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ.
На
трето място – архиереите
на
БПЦ полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план
на
тази т. нар.
ерес – учението
на
ББ.
Непрестанно нарастващото влияние
на
новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива.
В България, след Първата световна война, вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане
на
непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции.
Между тях, съществена роля в новата история
на
страната изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и др.
Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ.
За илюстрация: според сведения
на
съвременници, тогавашният брой
на
членовете
на
ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството
на
теософите е наброявало едва 121 души!
Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание
на
сериозните изследователи
на
феномена "Бяло Братство" да го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели
на
своята кампания против Братството.
Напротив, с безпощадната точност
на
рязко запратения бумеранг „инициативата"
на
църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо?
Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради
святия
си живот.
Защото интересът
на
обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят
на
последователите
на
Новото учение.
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб,
на
които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса
на
времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни.
Те се явиха не като израз
на
сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер.
На
свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване
на
Петър Дънов от Църквата.
съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и
на
колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение
на
Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св.
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви
на
всичките верни чада
на
св.
ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
Православна църква, учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал" (Giovani Verotiero – литературен псевдоним
на
Иван Радославов.
„Где е истината?
- Учението
на
П.Дънов.
Отговор
на
критиките против туй учение", София, 1922, с.4).
От момента
на
обявяването
на
това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата
на
истинска словесна битка.
формулировката
на
Архиерейския събор е подложена
на
анализ и критика в излязлата непосредствено след него книга „Учението
на
Учителя Дънов" (Й.Истинолюбиви – също лит.
Решението
на
архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право да говорят от името
на
П.Дънов. Т.е.
те не са в състояние да го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт
на
свободната воля
на
всеки човек,
на
неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св.
Синод не остава длъжен
на
хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр.
Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата
на
съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата"
Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която да послужи
на
енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи
на
Петър Дънов (ср.
Цялата акция, предприета
на
Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове
на
Православната ни църква.
Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те.
Нещо повече – подложеният
на
репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите
на
обществото ореол
на
мъченик или светец.
Любопитно е, че покрай борбата срещу учението
на
Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса.
При търсенето
на
методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза
на
Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване
на
собствената благовестническа и пастирска дейност.
По-важните насоки
на
промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона
на
храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл.
и
на
публични места, отстраняване
на
редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др.
Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега
на
нашите интереси.
Както вече бе изтъкнато, практика
на
Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита
на
собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици.
Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние
на
Небесния Пратеник и неговото учение.
Затова пък редица последователи
на
Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите
на
ББ в обществената среда.
Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана
на
човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици.
Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат
на
Дънов като
на
обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като
на
един Адепт; четвърти – като
на
един велик Учител, който е дошъл да помогне
на
човечеството; а има и такива, които отдават
на
Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго.
Така че, от стадия
на
развитието зависи схващането
на
ученика за личността
на
Дънов.
Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88).
Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността
на
Учителя.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи
на
подобно противостоене, вкл.
и през тоталитарния период
на
комунистическото безбожие и мракобесие.
И тъй, теоретичната защита
на
учението, делото и личността
на
Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от:
А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник
на
посочения по-горе Д.Михалчев.
Студията му „Религиозно-философският мироглед
на
Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ
на
Словото
на
Учителя от позициите
на
обективно философско проучване и добронамерено разглеждане
на
глобални космологични и идейни постановки в учението
на
ББ.
Съчинението
на
А.Томов е ценен научен принос към философското, антропологично и етично осмисляне
на
Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес.
Waniel – също литературен псевдоним
на
автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност).
Книгата му „Съвременният обществен морал и Дънов" (София, 1922) е вдъхновен очерк
на
автора, предизвикан от докосването му до Божествената красота
на
Учителеевото Слово.
Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила
на
убеждението.
В.Благодумов – още една фамилия, която подсказва наличието
на
псевдоним.
Негова е поредицата от брошури, под общ надслов „Великото учение" (София, печатница „Задруга").
Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване
на
някои от основните положения в теоретичната схема
на
Учителя.
Групата
на
ББ в Казанлък изпраща „Отворено писмо" до архимандрит Евтимий – тогава ректор
на
Пловдивската духовна семинария (София, 1922).
В краткия текст (общо 11 страници), подписан: „От учениците
на
Бялото Братство в гр.
Казанлък – септември 1922" е отговорено подробно
на
нападките, отправени от архим.
Евтимий в речта му, произнесена
на
27.08.1922год.
в Казанлък, непосредствено след завършването
на
събора
на
Братството във Велико Търново.
На
свой ред белите братя и сестри преминават в атака, когато архим.
Евтимий е заменял обективната критика с клевети и безпочвени измислици.
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела.
Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала
на
българското духовенство.
Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата
на
интелигенцията." (пос.
„Учението за любовта и братството (неговата същност – процесът
на
развитието)" е статия с продължение от кн.
VIII - IX
на
сп.
„Всемирна летопис", 1922 г.
Името
на
автора не е посочено.
Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове
на
Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание.
Заключението
на
автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители
на
човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие
на
всички" (пос.
Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология
на
Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор.
Става дума за протестантския проповедник и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага
на
широката читателска публика
на
България изненадващо обективно и доброжелателно описание
на
лагера
на
ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта
на
Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина
на
обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое.
Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита
на
личността
на
Учителя и неговото учение?
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието
на
П.Дънов и ББ
на
българска почва (разпространението
на
Новото учение зад граница не е тема
на
настоящата разработка).
Създаването
на
една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел
на
едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата
на
идейна, нравствена и културна безпътица.
И нека си припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител
на
св. ап.
Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците
на
възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39).
Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за свещеното дело
на
Учителя Петър Дънов.
Актуална по времето
на
Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев
на
Шестата раса, към общочовешкото братство
на
хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден
на
светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх
на
своето космическо съвършенство.
1922_11 Учителя
на
Бялото Братство и Българската православна църква
4.
Учителя организира екскурзия до връх Мусала
, 12.07.1922 г.
Датата е според спомена
на
Теофана Савова, а също и
на
други ученици.
Тази екскурзия е направена
на
Петровден - 12 юли
Спомен
на
Теофана Савова -
НА
ВРЪХ МУСАЛА
НА
ВРЪХ МУСАЛА
Беше през лятото
на
1922, когато потеглихме към най-високия връх в България и най-високия връх
на
Балканския полуостров - 3080 м над морското равнище 1.
Беше Петровден, именният ден
на
Учителя.
1 .Веднаж при разговор Учителя казва: „Върхът Мусала е по-висок от 3000 м." Един от присъстващите, учен брат, възразява, че Мусала не надвишава 3000 м надморска височина.
При друг разговор в присъствието
на
същия брат Учителя пак твърди, че Мусала е висок над 3000 м.
Но наскоро се случва следното: Братът чете в един вестник, че научна група е минала през България и според нейните изследвания връх Мусала е висок 3080 м.
Братът се засрамва за своето „знание", отива
на
Изгрева и се извинява
на
Учителя.Случваше се някой брат да вземе думата от устата
на
Учителя и да започне да „обяснява".
Учителя скромно ще го изслушва, после по някакъв начин ще хвърли светлина върху проблема, след което „знаещият" се коригира.Отпразнувахме именния ден
на
Учителя
на
най-високия връх
на
нашата родина,
на
Мусала - Божии връх.Изкачваме се смели, решителни, като опитни алпинисти, а то повечето от нас не са се качвали дори
на
Витоша.
Върхът е още наполовина скрит под снежната си покривка и ние се изкачваме по стръмен снежен склон.
Чувстваме се повече от алпинисти, нали сме с Учителя!
Носят ни крилата
на
Любовта!
Имахме хубав слънчев изгрев и след кратък престой се върнахме.Паметно беше отиването ни през лятото
на
1922 г.
на
връх Мусала.През лятото
на
1923 г.
беше незабравимо.През лятото
на
1924 г.
беше неописуемо.През лятото
на
1925 г.
беше слънчево.През лятото
на
1926 г.
беше прекрасно.През лятото
на
1927 г.
беше приказно.През лятото
на
1928 г.
Казвам продължи, а то все едно, че не бе прекъснал.
Други в същото време го слушаха с радост и го гледаха с възхищение.За слушателите дните минават светкавично.
Мисълта е толкова интензивна, че ежедневната работа остава само за част от съзнанието, а всичко друго е ангажирано, погълнато от светлата мисъл
на
Учителя, от животворната му Любов и от диамантената му воля.
Учителя е същевремнно и ученик, най-редовният, най-преданият и най-изпълнителният ученик.Тук са изнесени лекциите
на
общия окултен клас:„Акустика
на
съзнанието", „Без прегради", „Какво са разбрали?
" и ред още лекции и беседи е прекрасна мисъл и много, много знания.Ние слушахме думите
на
Учителя: „Всеки човек разполага с ум, сърце, воля, душа и дух, с ред дарби и способности, които трябва да развива.
От усилията, които ще направи за развиване
на
дарбите и способностите си, зависи неговото бъдеще благо."„Всички
на
работа!
Кой където е седнал, под него има заровено голямо богатство.
Стани, вдигни камъка,
на
който си седнал, и започни да копаеш.
Извади оттам богатството и започни съзнателно да работиш.
Всеки
на
работа!
Турете старите методи настрана и приложете новите.
Опитайте новото учение, новите методи и вървете напред!
"И всеки търси, намира, работи и прилага.
Ето една сестричка пристига болна.
Че ако е здрава, тя ще бъде
на
работа.
Кой разрешава
на
здравите да работят?
Но тя пристига болна и остава
на
Изгрев.
И някои други, като Димитринка, отначало не се чувстваха добре.
Колко много иска и моята сестра да остане
на
Изгрева, но тя е учителка.
Затова пък се радва, че може да прилага в своята работа новите методи
на
Учителя.
Тя се увлича в работа си, а аз й пиша
на
25 ноември 1928 г.:Мила Мариш,Зная, че не обичаш да прескачаш и да не чуеш неделна беседа.
Пращаме ти една топла нощница, кашкавал и други неща.
"Всеки човек е предназначен за известна служба в космоса.
Значи трябва да намери своя първичен план и да може да се реализира.
Когато човек намери своето предназначение, той усеща едно проблясване.
Христос нарича това новораждане."„Учителят трябва да съдейства
на
ученика, но ученикът трябва да учи."„Гениалните хора идват да дадат подтик
на
човечеството.
А това не значи да напишеш една книга.
Един чист живот, чиста мисъл и чувство са дали вече този подтик".„Ще се стремите към постоянна връзка с Бога.
Годината 1929 благоприятства за такава връзка."Петък.
Продължаваме разглеждането
на
произведенията
на
Толстой и Юго.
Човек трябва да бъде зрител
на
борбата, която става в него.
Когато ви питат вярвате ли, ще казвате: Вярвам във водата, която пия, във въздуха, който дишам, вярвам, че ходя по земята, вярвам в светлината, която осветлява моя път.
Това, че дишаме, че пием и ходим, го вярваме еднакво, но всеки го разбира и спазва различно."Петю беше в неделя шофьор.
НА
ВРЪХ МУСАЛА
Летопис
на
изгрева - Том 1
5.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
, 13.07.1922 г.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
6.
Беседи изнесени от Учителя в Чамкория, Горското училище
, 14.07.1922 г.
Пътят. Формули и молитви Клас
на
Добродетелите, Чам КорияНа екскурзия с Учителя Извънредни беседи, Чамкория (дадено
на
Шумнатица)За ученика Извънредни беседи, (непечатана)
7.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
, 20.07.1922 г.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
8.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
, 26.07.1922 г.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
9.
Учителя се среща и разговаря със земеделския премиер-министър на България Александър Стамболийски - Ястребец
, 26.07.1922 г.
Учителя се среща и разговаря със земеделския премиер-министър
на
България Александър Стамболийски - Ястребец
На
Ястребец (в планината Рила) Учителя се среща и разговаря със земеделския премиер-министър
на
България Александър Стамболийски (26 юли 1922).
Спомен
на
Тодор Попов
Спомен
на
Тодор Попов
164. СРЕЩА
НА
АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С
През лятото
на
1922 година Учителят и ние, около 200 души бяхме
на
летуване в курорта Чам-кория, сега Боровец.
Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател
на
България, бил от по-рано
на
почивка в двореца Ситняково.
Последният, като се научил, че г-н Дънов е
на
почивка в Чам- кория със своите хора, изпрати адютанта си да го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да си поговорят малко за съдбата
на
България.
На
следния ден към десет часа преди обяд адютантът
на
Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той
на
кон.
Учителят и брат Епитропов, в качеството
на
негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково.
Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера.
Веднага след завръщането брат Епитропов ни осведоми, че освен пълната подкрепа, която Стамболийски обещал
на
Учителя в неговото дело, още обещал да отпусне около 400 квадратни километра земя, за да се устрои една наша комуна, наше общежитие, под ръководството
на
Учителя.
Тогава всички изпитахме една неописуема радост.
Имаше благословии и молитви за здравето и дълголетието
на
„Сандо", като виждахме, че най-после ще бъдат реализирани нашите блянове за братски живот, за окултно обучение и пр.
Но не знам по какви причини тази работа не стана.
Стамболийски не само че не даде обещаната земя и каква да е подкрепа, но отчужди и салона ни, който наскоро бе купен от бившата американска легация и се намираше
на
ъгъла
на
„Граф Игнатиев" и „Шести септември" под предлог, че там ще заседава съд за незаконно-забогателите от войната.
Когато една наша делегация от 10 души отидохме в министерството да го молим да не ни взема салона, като му обещахме дори, че ще му намерим друго помещение за целта.
Стамболийски ни прие твърде надменно.
След нашето излизане от кабинета му казал
на
секретаря си: „Друг път да не ми водите тия психопати."
Сега други - Господарите
на
кармата ще му кажат останалото." И наистина те си казаха думата.
Дойде превратът
на
9 юни 1923 година, когато главата
на
Стамболийски бе занесена в конска торба пред цар Борис, за да го уверят, че Стамболийски е мъртъв и тогава да подпише манифеста за преврата, извършен от Александър Цанков.
Тъй плащат Господарите
на
кармата
на
всички, които се подиграват с Божието дело.
СРЕЩА
НА
АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ
10.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
, 27.07.1922 г.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
Развитие
на
съзнанието Общ Окултен Клас, Чам-Кория
11.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
, 30.07.1922 г.
Беседа изнесена от Учителя в Чамкория, Горското училище
И Петър Го взе настрана Неделни беседи, Чамкория
12.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Учителя присъства
на
събора във Велико Търново,
в молитвената стая се поставя големия цветен Петаграм.
1922 година
1922_13 ПЕНТАГРАМЪТ1922_14 ПЕНТАГРАМЪТ - Външен кръг1922_15 ПЕНТАГРАМЪТ - Средният кръг1922_16 ПЕНТАГРАМЪТ - Централният кръг (най-вътрешен)1922_17 ПЕНТАГРАМЪТ - Видове пентаграми1922_18 ПЕНТАГРАМЪТ - Влияние
на
Пентаграма и работа с него1922_19 ПЕНТАГРАМЪТ - Свещена фигура1922_20 ПЕНТАГРАМЪТ - Библиография1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.1922_22 Молитви и формули
1922 година
Годината 1922 е кардинална в историята
на
Бялото Братство.
Учителя
на
24.02.отваря Школата и казва:„Отварянето
на
Школата тук, в България, е велик акт, велико събитие
на
земята.
В Школата се проявят мощните сили
на
невидимия
свят
,
на
светлите напреднали същества, които работят за повдигане
на
цялото човечество." Тази окултна школа Учителя нарича Школата
на
Бялото Братство, която за първи път се открива за всички, които желаят да се учат.
Нарича я още Божествена Школа, Христова Школа.
На
събора той официално обявява, че Школата е открита за учениците от цялата страна и който желае, да постъпи в нея.
Тази година беседите
на
събора са изцяло посветени
на
идеите за Школата: организиране
на
учебния процес, обособяване
на
класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Школата.
Девети септември (22.IХ - нов стил) е обявен за Празник
на
труда и от него ден започват учебните занятия в Школата.
Групите от провинцията трябва да минат курса, който е бил вече преподаден
на
софиянци.
Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря за изпращането
на
нужните бройки от поредната лекция.
се поставя в молитвената стая големия цветен Пентаграм,
на
върха с Учителя.
Нарисуван е с маслени бои и с добавени нови символи от славянския художник, ученик
на
Учителя, Ф. Шлятер.
Пентаграмът е изпратен в Търново от чужбина.
Имал е голяма лечебна сила.
На
7 юли, преди още Учителя да е обявил официално откриването
на
Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се.
От търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова от с.
След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр.
През първия ден
на
събора
на
публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители
на
църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед.
По време
на
беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането
на
диспута.
Тази година Петко Епитропов, ръководител
на
Пловдивското братство, приема касата
на
Бялото братство от Константин Иларионов.
Съборът се закрива официално
на
25 август.
На
26 август, в 11.30 часа – „Новият и старият живот".
Същия ден следобед Учителя държи и втора беседа – „Изтълкувай ни тази притча", като накрая дава песента „В зарите
на
живота".
1922 година
и го дава
на
свoите ученици
на
три Търновски събора: през 1910 г.
отпечатва черно-бяло копие и го раздава; през 1922 г., когато се отваря Школата, се рисува и показва голямата цветна картина — Пентаграма в Горницата.
Първите подробни обяснения
на
Пентаграма също са дадени в Търново.
Срещнахме я и с „а" — Пентаграм, и с „о” — Пентограм.
Тъй като коренът й идва от гръцки, то правилната форма би трябвало да бъде с „а".
Това е от граматическа гледна точка, но от окултна гледна точка многото „а" например
Освен това думата е записвана и с главна, и с малка буква.
Ние приехме главната буква.
Друга двойна употреба
на
думата идва от мъжкия и женски род, в който тя се среща: м. р.
В „Речник
на
чуждите думи в българския език”, 1982 г., тази дума е дадена в женски род със следното значение: Пентаграма (по пента + гр.
В средните векове магически знак от пет преплетени букви, който се поставял
на
амулети; 3.
Символ
на
съвършенство".
Учителя използва думата и в мъжки, и в женски род, а в беседите тя е записвана и с „о” и с „а".
В края
на
главата поместваме библиографичната справка.
В изложението, което следва, в края
на
всеки цитат е даден номерът
на
източника по този списък и страницата, от която е взет.СЪЩНОСТ
Обаче, такъв Пентаграм, какъвто ние знаем, с тези картини и имена
на
добродетелите — такьв Пентаграм е даден за първи път от Учителя.
В бележките
на
Учителя е намерена Пентаграма с някои картини, с имената
на
добродетелите и с изреченията в 1898 г., получени от горе.
Значи му е даден още тогава, но е напечатан по-късно. (12)
И човек като е живял по такъв начин, създал си е хиляди злини.
Пентаграмата представлява разрешение
на
задачата.
Тя представлява човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи
на
Бога.
Пентограмата представлява малкия
свят
.
Значи, всички разумни сили и всички добри желания у човека трябва да бъдат впрегнати за изкупуване, за изправяне
на
неговите погрешки.
Само в петоъгълника има правила и образци, чрез които можем да изправим една погрешка.
Пентограмът представлява велики, разумни течения в живата природа течения
на
светлината, които индусите наричат „прана".
Те ги наричат още „движение
на
праната" или „течения
на
живота".
Възходящите или положителните се намират по върховете
на
петоъгълника обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т. е.
отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник обърнат с върха надолу.
„Някои считат Пентаграма като една мъртва форма, без никакво действие.
Пентаграмът е извор
на
живот, извор
на
светлина.
Пентаграма постоянно извира, излъчва се светлина, която със своите лъчи се разпространява. Защо?
-- Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен по окултните закони.
Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте.
Когато Фауст начертава Пентаграма
на
прага
на
своята стая, то Мефистофел не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята.
Значи, Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили."(17)
Духовете от Бялото Братство, които идват в сеансите, носят големи звезди или
на
челото или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди.
Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгьлна звезда
на
главата си или
на
челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда и той издава светлина от себе си.
А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си.
[...] Черният маг не може да има звезда тя изгасва, защото те крият светлината си.
Те ходят в тъмнина, иначе в светлината ще се издават.
Щом си тури звезда, той става член
на
Бялото Братство.
Той или трябва да се покае да се върне назад, или да мине към Бялото Братство.
И ако някой ученик от Бялото Братство иска да изгаси светлината същият закон е и за него, той престава да е от Бялото братство.
Тази година (1911) ще ви се раздаде картината
на
Пентаграма, за да се занимаете с нея и проучите, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа.
Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище за Него.
Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава се той благославя.
Учителя е дал Пентаграма
на
учениците по две причини:
1. В Пентаграма нагледно е посочен Пътя
на
ученика, изложен е картинно и ясно — това, което именно е говорил Учителя в Школата за Пътя
на
ученика.
Чрез Пентаграма е изложен целия път
на
ученичеството.
По този начин пътя
на
ученика става по-ясен, по-жив и по-лесен.
2. Понеже Пентаграмът е извор
на
светлина, която се излъчва във всички посоки и има благоприятни влияния върху ученика, той може да действа върху ученика, понеже създава наоколо благоприятна аура чрез окултните сили, които действат в него. (17)
Появяването
на
тази емблема, Пентаграма, ни показва, че времената са дошли: и най-първо Този (сочи образа
на
Христа), Когото зидарите отхвърлиха застава
на
ъгъла.(5)
Божиите закони не търпят отмяна и отсега нататък няма сила, която да препятства за идването
на
Царството Божие.
Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието
на
българите, то Пентаграмът има знакове, от които явства (обяснява ги), че Невидимият
свят
пази равновесие.
Самата картина
на
Пентаграма говори, и който има разбирането, нека схваща: Христос иде, за да се прояви по-осезателно. (5)
Пентаграмът рисува състоянието
на
света понастоящем и от него явства, че той се разправя сега с разни змии и други животни, следователно.
Пентаграмът е тъкмо
на
своето място.
Като му дойде времето, ще му се даде друга форма, но сега той е
на
мястото си.
Външният кръг в картината представлява светът, опитност, земното училище с всичките негови занятия.
Човекът, когато е млада душа, която тепърва добива опитности в живота, той извървява външния кръг
на
Пентаграма. (12)
Пентограмата показва човека в сегашното му състояние — пътя, по който е минал.
Тази картина показва вашето сегашно състояние Вие сте всички в тъмнина.
Белият фон е тъмнина.
Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината.
(7, 252) Картините в първия кръг са вън от петолъчната звезда
на
Пентаграма, Това значи, че човек минава по този път преди да стане ученик, докато е още светски човек.ФОРМУЛАТА
Около Пентаграма виждаме едно изречение: „В изпълнение волята
на
Бога е силата
на
човешката душа".
Написано е в една окръжност, а пък окръжността в окултната наука означава Божествените условия, благоприятните Божествени условия.
Значи кръгът е Божественото, в което човек живее.
Благодарение
на
това има благоприятни условия да се развие до съвършенство.
Божественият промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят.
Той винаги в своя път ще чувства пръста
на
Невидимия
свят
.
Това е проява
на
Божествения Промисъл.
Значи, човек в своя път в живота се ръководи от една добра ръка.
Това означава кръгът. (17)
И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА
ВОЛЯТА БОЖИЯ Е СИЛАТА
НА
ЧОВЕШКАТА ДУША".
А който иска да слугува
на
Бога, първото правило е написано в картината.
То е: „В изпълнението
на
волята
на
Бога е силата
на
човешката душа".
Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва.
Надписът над Пентаграмата е: „В изпълнение волята Бога чрез Любовта е силата
на
човешката душа; в изпълнение волята
на
Бога чрез Мъдростта е силата
на
човешката душа; в изпълнение волята
на
Бога чрез Правдата е силата
на
човешката душа; в изпълнение волята
на
Бога чрез Добродетелта е силата
на
човешката душа; в изпълнение волята
на
Бога чрез Истината е силата
на
човешката душа.
Ученикът, като се учи във Всемирното Училище
на
Живота и като изминава всички стъпки, които са показани в Пентаграма, пътеводна звезда в та му става идеята, че в изпълнение Волята
на
Бога е Силата
на
човешката душа.
Това е венецът
на
неговите придобивки. (17)
Когато човек се намира пред Пентагарама и се моли, тогава ако иска, да си представи три изречения.
Най-вътрешното изречение е: „В изпълнение волята
на
Бога е силата
на
човешката душа".
Външният кръг се заема от светските хора, които признават правото
на
силата
на
своите пари,
на
своето знание, ако са учени, или
на
своята власт, ако са управници.
Техният живот е едно угнетяваме, потискане
на
другите, като понякога ги лишават от живот.
Разполагат с труда и земята
на
тези, които са им подчинени.
В Пентаграма това е изразено със знака сабя, символ
на
груба и егоистична сила, която служи
на
тях лично,
на
малка група около тях, но не
на
всички хора. (1)
Значи, силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето.
Без тази сила нищо не можете да направите.
След ката имате тази сила, като живеете и работите с хората, тоще правите погрешки, за които погрешки ще ви сполетяват нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията.
Човек е още млада и неопитна душа и си служи с насилието, с неправдата, без да мисли за последствията.
Той не е чувал още и не знае за зак кармата. (17)ЧАША
В света, обаче, съществува закон, наречен Законът
на
кармата, който връща
на
всеки това, което той е сторил
на
другите — било добро или зло.
И когато някой забогатее с пари, знание или власт и започне да угнетява другите за своя полза, т. е.
когато е взел сабята в ръцете си и сече с нея наляво и надясно, след известно време той ще се намери
на
мястото
на
угнетените и ще изпита
на
себе си онова, което той е сторил
на
другите.
Това второ състояние, втората криза, която трябва да изживее, е изразена в Пентаграма със символа
на
чашата.
Той изпива до дъно горчивата чаша, в която са събрани всичките страдания, причинени от него
на
другите и то в четворен размер. (1)
Страданието е метод за пробуждане
на
човешката душа.
Чрез страданието човек започва да разбира, че насилието, неправдата не е метод, с който трябва да служи.
Страданието има и второ значение: има окултен закон, че страданието се преврьща в любов.
Страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек, човека
на
Любовта.
Ще дойде време в света, когато страданията ще изчезнат, защото ще изчезнат причините, които ги създават.
Страданието има трето значение.
Затова има закон: винаги раждането
на
една нова идея в човека се предшества от страдания.
Значи, третото значение
на
страданието е, че то представлява родилните мъки за раждане
на
новите идеи в човека.
Обаче, в бъдеще той ще възприема новите идеи, без да преминава през страданието, понеже ще има префинен организъм.
Затова Учителя нарича страданието: „Бич в повдигнатата ръка
на
Бога". (17)
А тия страдания са чашата, която понеже прилича
на
цвят, защото има формата
на
лале, показва че [със] страданията чрез търпението, т. е.
чрез претърпяването
на
страданията, животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод.
От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък ще научим защо страдаме.
[У човека], подобно
на
болен, който взема някакво лекарство, настъпва една промяна, едно подобрение.
Той е научил вече урока, без да подтиска и угнетява хората.
Това състояние е символизирано в Пентаграма с разтворената книга.
Човек е прочел вече от великата книга
на
живота един урок, който никога няма да забрави.
Чрез страданието, през което минава човек, започва да изучава книгата
на
живота, заучава законите
на
живота и гледа да спазва тези закони.
Но в тази форма той е още в началото
на
своето събуждане.
Той чете в книгата
на
живота още първите уроци.
Може би не всякога той вижда връзката между насилието, което той върши и страданието, което иде след него.
Като се учи-по този начин, той се просвещава, добива повече светлина в себе си и става по-разумен.
Ако той не разбере достатъчно добре
на
земята тази връзка между насилието и страданието, най-добре я вижда, когато след смъртта си отиде горе.
Тогава ясно взема решение като дойде следващия път
на
земята да води съвършено друг начин
на
живoт, за да не минава през същите страдания. (17)
Светилникът представлява човешкия разум, който му показва [
на
човека] какво е написано в книгата
на
природата.
Свещта показва, че знанието ще му даде светлина.
В процеса
на
това мислене той добива вече светлината
на
живота, защото да мислиш правилно, е да светиш.
Следователно, той знае вече къде върви и прави.
Тази фаза от неговото развитие в Пентаграма е означена със символа
на
запалената свещ. (1)
Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни.
Нова светлина озарява съзнанието [
на
човека].
Чрез тази светлина човек започва да вижда величието и красотата
на
Божествения план, който го води от тъмнина към Светлина, от робство към Свобода, от несъвършенство към Съвършенство, от греховност към Чистота, от невежество към Знание.
Като добие тази светлина, той идва до петата картина - Жезъла.
Най-после [
на
човека] ще му се покаже закона -- тоягата или жезълът.
Природата му дава своята тояга и казва: „Чети в моята жива книга и знай, че всичките твои стремежи трябва да бъдат обърнати към Бога!
" При това сабята трябва да бъде в хоризонтално положение, а не нагоре; тоягата трябва да бъде изправена нагоре, към Бога, което показва стремеж към Бога.
Жезълът означава законът за правдата.
Жезълът показва, че човек не разбира закона
на
Правдата.
Пътят към Правдата и Истината е строг.
А тогава вече ще отидем при закона за правдата при скиптъра, когато не бива да отстъпваме.
Когато върви с тази запалена свещ в живота си, светлината трябва да се увеличава, [човек] придобива влияние и власт над другите, но не вече като властта
на
сабята.
С нея (сабята) той е живял, за да взема, а сега, със светлината, която сам излъчва, той живее, за да дава.
Това му състояние е означено със символа скиптър.
И така сабя и скиптъра са двата символа
на
власт, но
на
два вида власт — светска, която убива и взема и духовна власт, която дава и възкресява.
Там където е едната, другата не може да бъде.
От това следва, че оня, който държи сабята
на
узурпатора, учения или
на
държавника и казва, че служи
на
Бога, лъже и себе си и другите.
Той ще се увери в това, когато му отнемат сабята и го поставят
на
мястото
на
ония, които е управлявал със сабя.
Само тогава ще разбере, че е още
на
първото стъпало
на
пътя и то
на
широкия светски път. (1)
Жезълът означава, че човек добива вече известна власт над себе си.
Същевренно добива известна власт върху някои сили и закони в природата.
Учителят казва: „Човек трябва да цар
на
себе си, да управлява себе си".
Жезълът означава, че човек има вече известно самообладание.
Жезълът има и друго значение, както се спомена по-горе, през тази фаза
на
своето развитие човек се учи да манипулира известни природни сили и закони, да си служи с тях. (17)БУКВИТЕ
Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в небето.
Първата буква е В, която значи ръководител в небето.
С втората буква У е известен като спасител, а с третия инициал Ж е известен като за Щарствующия Господ, Който казва, че Му се дава всяка власт
на
небето и
на
земята.
Тези са те буквите
на
Христа, Който е ръководител
на
Веригата.
Трите инициала в картината са В - - ръководител, У - - спасител, Ж — Царствуващ.
На
Пентаграма виждаме три букви: В, У и Ж.
Трите букви означават Великото Училище
на
Живота, С други думи Пентаграмът излага картинно, нагледно училището
на
живота, в което ние сме поставени. (12)
Особено буквата „Ж" в Пентаграма с живота си трябва да я качите горе, защото този Пентаграм за в бъдеще трябва да се измени, понеже той, както е сега, показва, че настоящето положение
на
църквата трябва да се измени, в смисъл тази буква „Ж" да излезе горе. Как?
- - Като положите тази корона върху Христа.
Когато дойде Христос във вас, ще станете силни чрез знание, светлина и възможности да възприемате, та да ви дойдат по-висши знания заБожествения
свят
и ще се разкрие пред вас нов
свят
, (5) (бел. съст.
И действително в цветната Пентаграма буквата Ж е преместена с едно поле по-горе) „Ж" показва физическия
свят
.
Черните линии в тази буква действително очертават едно легнало „Х", но понеже му е прекаран един перпендикуляр, вижда се като „Ж", „живот".
Учитетля уточнява „Целта
на
новот, което иде в света, е да научи човека да разбира живота и всички противоречия.
Този живот можем да си го представим като буквата „Х” в обърнато положение — „Х"' За да се справи с противоречията, човек трябва да прекара в средата им перпендикуляр.
Перпендикулярът, който примирява противаречията в живота, е Божественото начало в човека.
Щом прилоши Божественото начало в живота си, човек се справя с всички мъчнотии противоречия, (беседа от 10.12.1930 г., ООК)КОЛЕЛО С КРИЛЦА
Крилатият в Пентаграма показва, че човекът, който има власт, има възможност да отиде навсякъде и да прави каквото си поиска.
Весела Несторова нарече това изображение „крилатият човек", а Ина Дойнова: „крилатото око
на
душата
")ПОДПИСЪТ
Този специален символен подпис
на
Учителя е изрисуван във външния кръг
на
цветния Пентаграм, откъм страната
на
жезъла, симетрично
на
буквата „Ж".
Той може да се види и под чертежа
на
извезаното с цветни копринени конци знаме.
С него са подписани и първите, за ръководителите, книжки „Завета
на
цветните лъчи
на
светлината" през 1912.
На
една беседа чертаят Пентаграма, до него буквата „Д” — главна, ръкописна.
Буквата „Д" означава плод, т.
Тази буква представставлява чашката
на
цвета, обърната надолу.
Думи които започват с буквата „Д" са, например, добро, добродетел.
Буквата Д" означава силите, които помагат за узрявяне
на
известни плодове в човешката душа.
Тя представлява движение
на
тия сили.
Първото движение отгоре надолу, като извива наляво.
После имате друго движение отляво надясно.
След това отдясно наляво, после свършва пак към дясно, значи, буквата „Д" показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши.
Може да вървиш и наляво и надясно, но работите си трябва да свършиш.
Буквата „Н" изразява закон
на
противоречие.
Хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши.
Ще теглите една линия между тях.
И тъй буквата Д" е закон, чрез който се дават условия за узряване
на
плодовете.
Как се произнася буквата „Д"?
—
На
горното небце.
Горната част
на
небцето означава активност
на
волята.
Значи, ти трябва да бъдеш активен.
Тогава, между горната челюст и езика се образува една праззнина, един триъгълник.
Следователно, напрежението, което се образува при изговарянето
на
тази буква, се връща към гортана.
Това показва, че доброто трябва да бъде разумно, да се изрази навън.
Ние трябва да намерим една подходяща форма, в която да вложим своята енергия.
Но докато намерите една поддодяща форма в живота си, вие ще се спъвате.
Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един образец.
Без Учител в света, в каквото и да е направление не може.
Като се завърши [външния] кръг, слиза се вече в ъгъла
на
Добродетелта — Божествения кръг, гдето става подигането.
Свършва се външното учение
на
човека в живота.
Всичко това става несъзнателно.
След това той дохожда до една вътрешна криза.
Той влиза в пътя
на
учението. (12)
От този момент, когато човек е запалил вече светлината
на
своя собствен ум и добива скиптъра
на
знанието, се завършва първият, светски цикъл
на
неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1)
Започва Пътят
на
ученика.
Досега външният живот е работил върху него без активното участие
на
неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце.
Това значи влизане в Божествената Школа.
Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек.
За да стъпи в Духовния Път
на
ученичеството, или
на
стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание.
Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма.
От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота.
Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните
на
житейското море.
Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ,
на
която е спрял Ноевият ковчег.
Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра
на
ученика.
В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът
на
кръста.
Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел
на
Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си
на
планината МОРИЯ.
С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей
на
планината СИНАЙ (
на
върха Хорив), където получава Заповедите Божии.
Когато ги получава, човек се преобразява и над него възлиза Духът.
Това става
на
планината ТАВОР.
Но трябва да се знае, че човек умира плътски, т.
е, за всички наслаждения и удоволствия
на
света,
на
светския живот, за да се роди за новия — духовния.
Това е вече възкресението от мъртвите, което става
на
ГОЛГОТА.
И така петте планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА са петте стъпки в пътя за повдигане
на
човешката душа.
Те представляват пет стъпки в пътя
на
човешкото развитие, които той минава за хиляди, а може би и за милиони години, докато завърши своята земна, човешка еволюция.
Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя
на
Христа и ръководен от Него.
Тези пет стъпки не са описани в окултната литература.
Те са стъпки по един Път, по който трудно се върви, защото не е път
на
философстване, а
на
живо дело,
на
постоянно творчество.
Той е именно Пътят
на
Христа.
Всеки, който иска да върви по този Път, се задължава всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението
на
тези пет планини: АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА, По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях.
(1)ШИРОКАТА ВРАТА - КЪМ ИСТИНАТА
Първата картина — стълба с удобни стъпала, които водят към една врата.
Намираме се във върха
на
Добродетелта, в началото
на
синия лъч
на
Истината, по който ще се движим.
Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора.
Любовта е единствената врата, от която можеш да излезеш от затвора.
Тя е единствената сила, която освобождава.
Процесът
на
освобождаването се нарича Истина.
Тогава ще ти се отвори вратата, която виждате и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя
на
Истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна
на
живота.
Това е вратата за влизане в Школата
на
ученика.
В него започва да проблясва истината, не пълната Истина, защото пълната Истина ще проблесне, когато стане съвършен.
3) е път
на
Истината .
Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно.
Щом излезеш от затвора, ти си в света
на
свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка.
Намираш се в безизходно положение.
Казваш: Защо Бог създаде този
свят
?
Защо допусна страданията?
Пиленцето, което е още в черупката
на
яйцето, не е ли без страдания?
Въпреки това, то хлопа
на
черупката и казва
на
майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе!
То мисли, че щом излезе
на
бял
свят
, ще бъде свободно като майка си.
Щом излезе ог черупката, то ще се натъкне
на
големи противоречия.
Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкова по-големи ще бъдат противоречията му.
Страданията и противоречията
на
човека са най-големи, защото е най-разумната форма
на
земята.
С влизането
на
човека в този път, започват изпитанията му.
Когато е в вачалото
на
своя път,
на
своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи.
Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити
на
ученика.
Тези изпити са от най-различен характер и се срещат в живота
на
човека.
Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал
на
изпита.
Например, правил е изследване в продължение
на
20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен.
Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало.
Да не изгуби присъствие
на
духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си.
Трети пример: Минаваш покрай едно страдащо същество и се явява подтик да му помогнеш, но ти идва мисъл да си вървиш по пътя, да го отминеш.
Ако направиш последното, значи не си издържал изпита си.
Втората картина - Учителя, когото ученикът среща.
Намираме във върха
на
Истината, в началото
на
зеления лъч
на
Правдата, по който ще вървим.
В черно-белия Пентаграм е изобразена глава
на
мъж Христос.
това е образ
на
Учителя, тогава Духът
на
Истината, който започва да работи чрез Учителя
на
земята, открива Школата и затова е изобразен във върха
на
Истината.
Образът
на
Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление
на
човека да се приближи към Христа.
Тази глава показва сегашното състояние
на
хората,
на
учениците, които следват.
Но, в Истината като влезете, ще ви срещне Христос.
Но това е все пак началото, непълното вселяване
на
Христовия Дух в човека.
В тази фаза ученикът навлиза постепенно в пътя
на
Правдата и справедливостта. (17)
Под думата Правда или справедливост се разбира нещопо-дълбоко от това, което разбира днешната юриспруденция.
Те имат Божествена цел за бъдещето.
Ако обидиш едно животно, с това се нарушава законът за Правдата, От друга страна под думата Правда се разбира още едно нещо: в едно общество се спазва закона за Правдата, ако всички блага, които дава Бог, се разпределят равномерно между всички същества.
Което и да е същество, то се кредитира от Невидимия
свят
.
Първият кръг беше, когато вие биехте, а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената Правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш.
(2, 198-199)ТЯСНАТА ВРАТА - КЪМ ЛЮБОВТА
Третата картина - планински стръмен, каменист път, в края му здание с тясна врата.
Намираме се във върха
на
Правдата, в началото
на
розовия лъч
на
Любовта.
Тази врата е по-тясна от първата, която е широка.
[Ученикът] минава по тесния път, за който говори Христос.
Тази врата означава отказване, отричане в степен от светските неща, които до тогава са го съблазнявали.
Затова е нарисуван пътя стръмен и каменист и вратата - тясна.
Като измине този път
на
самоотричането, дори от интересите
на
своята личност, тогава той върви в пътя
на
Любовта. (12)
Този е третият път, надясно (бел.
Тогава ще минете през втората врата, която е вратата
на
Любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете.
Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа.
И тъй, да се жертвуваш, това значи да се движиш в посока
на
точките 3 - 4 (фиг.
в посока
на
Любовта.
Когато някой ти е враг и ти напакости, да не се озлобяваш, да не му простиш, а да го възлюбиш.
Учителя казва, че Любовта към врага е една от най-трудните задачи.
Има закон: истинско прощение има, когато е приложено с Любов към онзи,
на
когото прощаваш.
Друг пример: минаваш през едно голямо страдание -- тежка болест или друг вид страдание; да не се обезсърчиш или обезвериш, но да запазиш Мира си и Радостта си като съзнаеш, че всичко е за добро.
Това е изпитът
на
Йов.
Всеки ученик в пътя
на
своя възход непременно ще премине през този изпит.
Това е изпит за добиване
на
Просвещение.
Изпитът
на
Йов е най-големият през тази фаза
на
развитие
на
ученика.
По-рано в древните окултни школи ученикът минавал през различни изпита, които се създавали изкуствено от неговите ръководители, а сега, когато животът е сложен и разнообразен, няма нужда от изкуствени изпити, животът сам ги предлага.
Четвърта картина - око, което в цветния Пентаграм е в равностранен триъгълник, а в черно-белия е в кръг.
Намираме се във върха
на
Любовта.
Ще вървим по жълтия лъч
на
Мъдростта.
Учителят казва: Любовта носи светлина, носи Мъдрост.
После настъпва полето
на
Мъдростта, сиянието
на
окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете.
[Това е] Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини.
Когато е бил във външния кръг, [ученикът] е приел външното знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост.
Портите
на
храма
на
Мъдростта се отвац пред него.
Само
на
човека
на
Любовта се отварят тези порти.
Нему се доверяват ключовете
на
Висшето Знание, Знанието
на
Великата Божествена Наука.
Защо - Защото няма да злоупотреби с нея в своя личен живот за свои интереси, но ще я употреби за служене
на
Бога и за всички.
Ако бяха поверили това знание
на
оня, който не е минал през Любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия не само за себе си, но и за околните.
(17)ДЪРВОТО
НА
ЖИВОТА - КЪМ ДОБРОДЕТЕЛТА
Пета картина — дърво, отрупано с плодове.* Намираме се във върха
на
Мъдростта в началото
на
портокаления лъч
на
Добродетелта (в цветния Пентаграм — белия).
Най-после идвате при „дървото
на
живота" - гдето с вашата опитност ще живеете
на
небето и ще се радвате
на
благата, които Господ е дал.
Щом [ученикът] добие Любовта и Мъдростта, тогава иде Дървото
на
живота - неговият живот дава плодове, иде Добродетелта.
Той разбира, че смисълът
на
живота е в служенето
на
Бога, в правенето
на
добро.
Какво означава да правиш добро?
Това значи да нахраниш поне един човек, да помогнеш
на
един болен - това е добро.
Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изразява в проява
на
добродетели. (17)
Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства.
Какво значи Добродетел?
— Любов, Мъдрост, Истина, Правда — това са добродетели.
В широкия смисъл
на
думата се разбират всички добродетели, а в тесен смисъл Добродетел значи добри дела, правене
на
добро.
А в още по-тесен смисъл се разбира служене
на
Бога.
Който служи
на
Бога, той е добродетелен, той има Добродетел в себе си. (12)
* В цветната Пентаграма
на
дървото има дванадесет оранжеви плодове (бел.
Добротата, Мъдростта, Любовта, Правдата и Истината — това е пътят, чрез който човек се възкачва.
В Пентаграма са вложени петте думи: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Някой художник нарисувал образа
на
св. Богородица.
Това не е образът
на
св.
Богородица, но образът
на
наша Мара.
Друг нарисувал Христа.
Това не е Христос, но наш Кристо, Стоян или Иван.
Никой не може да нарисува Христа.
Той съдържа в Себе си петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Това са пет велики
свята
- пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила.
За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона
на
свободата, направиш една грешка и Христос те напуска.
Виждате числата 1, 2, 3,4, 5 [във върховете
на
Пентаграма].
Това са числатаа
на
добродетелите. (12)
Един ден ще ви обясня значението
на
числата от 1 до 5.
(11, 32) Ние означаваме Добродетелта с белия цвят; Правдата със зеления цвят това е материалния
свят
; Любовта с розовия цвят -- това е астралния
свят
, а в по-висшите му проявления той се губи,
душата
се губи в полето
на
Нирвана; Истината - със синия цвят, или висшето ментално поле; и Мъдростта с жълтия цвят.
Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта- жълтия и Истината — синия.
— Връзката
на
петте добродетели от Пентаграма с цветовете
на
светлината е подчертана още 1912 г.
тъй като с тях завършва „Заветът
на
цветните лъчи
на
светлината": „Постави ДОБРОТО за основа
на
дома си, ПРАВДАТА за мерило, ЛЮБОВТА за украшение, МЪДРОСТТА за ограда и ИСТИНАТА за светило")
ЦЕНТРАЛНИЯТ (НАЙ-ВЪТРЕШЕН) КРЪГ
Централният кръг се нарича още Светая Светих, където са ангелите, адептите и великите посветени.
И тук виждаме в Пентаграма разни фигури, но Учителя не е казал нищо за тях, защото ние не сме достигнали дотам. (17)
Ще дойдете до Дървото
на
живота и след като свършите, ще слезете към змиите, гдето е най-големият противник.
Но това ще бъде последна работа
на
вашата еволюция.
Двете змии показват, че [човек] се бори със своята природа, злото в себе си и минава през кръста.
Затова казваме, че тая Пентаграма показва Пътя
на
развитието
на
човешката душа.
Когато известни сили искат да ви повлияят, гледат да разрушат ключовете, съобщенията, които имате, също, както ако се прекъсне коренът
на
дървото, за да няма съобщение за храна.
Така са нашите мисли и желания. (5)
В тази фаза
на
своето развитие ученикът минава през най-тежките и страшни ни изпити.
Тук става сливане
на
човека с Бога, човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност.
Но за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит — това е изпитът
на
Голгота.
По пътя
на
тези няколко кръга са нарисувани, както споменахме, две змии, т. е.
Значи, по този път ученикът ще мине през най-големите страдания.
Ще бъде оставен сам, като че ли всички са го напуснали, всички са го изоставили, като че ли всичко е пропаднало, като че ли всичките му стремежи и копнежи са били напразно, като че ли всичко е изгубено.
Около него е голяма тъмнина, той преминава през един тъмен тунел.
В този момент той мисли, че е изоставен, обаче много светли същества бдят над него, треперят над него и гледат той да издържи този най-тежък от всички изпити.
Ако в този момент той се обезсърчи, отпадне духом, той е пропаднал
на
изпита.
Ако в този върховен момент той съзнава, че, макар изоставен от всички, има Един, Който го обича и Който е винаги с него (това е Бог), той е издържал вече върховния изпит.
В този момент той съзнава, че опората му е само в Бога.
Ако той разбере това, той влиза в един Нов Живот
на
блаженство,
на
радост, светлина,
на
свобода.
Той е вече един от безсмъртните, вече е завършил човешката степен
на
развитие.
В центъра
на
Пентаграма има един кръг, през който трябва да мине. (17)
1922_16 ПЕНТАГРАМЪТ - Централният кръг (най-вътрешен)
Обяснен -
на
учениците през 1910 г.
Диаметърът
на
външният кръг
на
формулата е 43 сантиметра.
Пентаграмата бе отпечатана по негов чертеж, нарисувана от художник и се раздаде.
Когато се отвори Школата, ние този Пентаграм го виждахме по стените
на
старите приятели.
Учителя го даваше само
на
онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата
на
Учителя.
(Борис Николов говори за този Пентаграм във връзка с изработването
на
Пентаграма
на
гроба
на
Учителя):
Френският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър
на
времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър".
То е издадено
на
френски език.
В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина, според музикалните му трептения.
Тогава той дава еталони, таблици, в които
на
тоновете е дадена съответна дължина.
Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина.
Но ,ако искаш да построиш дадена фигура, използуваш един или друг акорд.
Ние понеже сме в тъжен случай, значи трябва да бъде минорен.
Акордът
на
ла-минор е „ла, до, ми".
Значи вече имаме трите дължини, по които ние можем да начертаем окръжност.
Начертахме окръжността, в която е включена Пентаграмата.
Начертахме Пентаграма, всяка ширина, всяка буква, всичко е изчислено в тази тоналност — в ла-минор.
Я видим нашия Пентаграм какво отношение има към него?
" Намерихме Пентаграмата.
Сложихме нашия Пентаграм върху чертежа, покрива се напълно.
Напълно милиметър по милиметър съвпада.
Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати.
Това е по нашите човешки разбирания.
Но Учителят ползваше и черпеше една наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме.
Той често говореше за Божествената наука.
През 1922 г., когато се отваря Школата, в молитвената стая във вилата, където стават съборите в Търново, се донася цветният Пентаграм.
Пренесен е в специална плоска кутия с неговите размери.
Съвременниците Боян Боев и Борис Николов твърдят, че е бил голям, колкото „една стена".
Освен за него, Боян Боев споменава и за съществуването
на
един друг, по-малък цветен Пентаграм: „ОСВЕН /1./ този Пентаграм, който се раздава /черно-белият/ и /2./ ДРУГИЯ ЦВЕТНИЯ, Учителя е приготвил и /3./ един голям Пентаграм, колкото стена, с боя" /из статията
на
Б. Боев/.
Цветната картина, запазена и до днес, е подписана Ф.
/точната дата не се чете/ и има размери, според С.
Твърди се само, че е ученик
на
Учителя, че е славянин и че е нарисувал образа
на
Учителя в Пентаграма във видение.
След този събор пред общия Окултен клас Учителя говори за един също толкова странен Шлятер: появил се в Америка през 1895 г., с професия обущар, бил тих и мълчалив и се прочул като лекар - започвайки от 4 часа сутринта елекувал по 15 000 души
на
ден само като ги докосвал с ръце; след няколко месеца както се появил, така и изчезнал, /Виж беседата от 28,06.1923 г., брошурка, стр.
11, ООК/ Явно е, че този Шлятер е бил един голям окултис и може би е същият, който рисува цветния Пентаграм, понеже годината 1895, когато той е в Америка, е последната от пребиваването
на
Учителя в САЩ.
Възможно е тогава двамата, Учител и ученик, да са се срещнали.
Въведени са нови символи във външния кръг - подписът
на
Учител
на
крилатото колело, под което има сферично тяло.
Има и промени във вече съществуващите символи — буквата „Ж" е пренесена с едно поле по-нагоре, окото
на
Мъдростта е вписано в равностранен триъгъник, а не в кръг, кръгът
на
формулата е очертан с цветовете
на
дъгата и вместо глава
на
мъж,
на
върха
на
Истината е изобразен образът
на
Учителя.
Освен това картините в средния кръг са нарисувани не вътре в началото
на
лъчите, а вън, срещу върховете.
В допълнение извън кръга
на
Пентаграма са дадени няколко образа — над кръга са ангелите, а под него са човешките души, „децата" — като фонът
на
картината прелива от тъмен в долната половина, до съвсем светъл в горната част.
Това е в синхрон с надписа от формулата, където дувата „Бог” е
на
върха и до нея са „волята" и „силата", докато „душа" е точно отдолу и до нея са „изпълнение" и „човешката".
Тъй като
на
върха
на
Истината е изобразен образът
на
Учителя, църквата нарича цялат картина „икона".
Всъщност тази картина представлява емблема
на
Школата, където учител е Учителя, затова неговият подпис е даден във външния кръг, а наговият образ е изобразен във върха
на
Истината, понеже Духът
на
Истината е, който през 1920 г.
Учителя ни показа най-голямата и единствена по рода си Пентограма, която принадлежи
на
Братството, рисувана с бледи цветни бои и с всичките й символи са релефно изрисувани.
На
горния връх образа
на
Учителя: „Няма болест, която да не може да се излекува пред тази картина.
Това е оригиналът.
[Учителя] постави във вътрешната [молитвената] стая една голяма картина
на
Пентаграма, нарисувана от художник по указание
на
Учителя.
Това бе една цветна картина, голяма колкото една стена.
Една Пентаграма, нарисувана с маслени бои.
Отпред имаше поставени специални кандила, конто светеха по особен начин Не съм виждал такава жива светлина другаде.
Какво слагаше Учителя в маслото
на
кандилниците не зная, но фитила с маслото, което гореше и пламъкът, който гореше, беше жив.
Павлина Даскалова разказва:
Една сутрин през есента
на
1925 г, брат Стамат Тодоров, който тогава живееше в братската вила, е бил изненадан от полицията.
Те са поискали да отворят молитвената стая в Горницата.
Той отваря и те конфискуват всички картини, включително голямата цветна Пентаграма.
Светият Синод използува конфискуването
на
Пентаграмата и я публикува в своите печатни органи с нападки към Учителя и с коментар, че Той си бил направил икона.
В последствие Любомир Лулчев издейства да се върне картината
на
Братството.
Но от тогава тази картина е стояла навита
на
руло в стаята
на
Учителя и никога повече не е била изнасяна.
Сестра Иларионова беше много сърдита, че брат Стамат е дал ключа
на
полицията, без да й е поискано мнението и разрешението.
тя е ръководител
на
търновското Братство и брат Стамат е можело да се оправдае, че не държи ключовете.
В Горницата брат Стамат ни беше показал, както той я нарече, „рамката"
на
цветния Пентаграм.
Всъщност това беше нещо като огромен плосък куфар, като огромна каса
на
дойна врата.
Едното дъно
на
тази „каса" беше неподвижно, а другото можеше да се отваря като врата с помощта
на
три-четири приспособления.
„Рамката" беше изработена от тънки чамови дъски.
Разстоянието между двете огромни дъна беше малко, може би 4-5 см, колкото за картината.
По размери е колкото касата
на
моя вратопрозерец в кухнята -- приблизително 2.00—2,50 метра.
Когато разрушаваха братската вила през 1965 г., за да строят блокове
на
мястото, никой не се сети да запази тази оригинална „рамка".
Що се отнася до съществуването
на
втори, по-малък цветен Пентаграм и аз съм чувала за това от по-стари братя и сестри. (19)
[Пентаграмът] престоява дълги години в полицията, откъдето го освобождава брат Любомир Лулчев и го занася
на
Учителя.
Но Учителя вече не го слага, не го изнася никъде, тъй като намира, че той е изгубил вече своите еманации.
Цветана-Лиляна Табакова работи върху музикалната Пентаграма по идея
на
Учителя и под Негово ръководство от 1941 до 1944 година.
- Учителю, защо нотните знаци се пишат само
на
пет линии?
- Нали има и други спомагателни линии отгоре и отдолу
на
петолинието?
- Петолинието е Пентаграмата в музиката, Петолинието изразява съвършения музикант
на
физическия
свят
.
То изразява неговите добродетели: Истина.
- Учителю, тогава Пентаграмата може да се напише с пет линии вместо с две?
-
На
тези пет линии можем да напишем мотивите
на
песните.
- Учителю, защо Пентаграмата има начупени линии?
Петолинието е нужно за физическия
свят
, а Пентаграмата е за космическия
свят
.
НАГОРЕ