НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
28
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
28
:
1000
резултата в
15
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно; да познаете условията, които, от една страна, дават направление
на
вашето растене и развиване, а от друга страна, уравновесяват силите, които действат в вас.
Представете си, че някой човек расте правилно, умът и сърцето му се развиват добре, и всички се надяват да излезе нещо от него, но случи се нещо неочаквано в живота му и неговата форма се разруши, нищо не остава от нея.
Коя е причината за това нещастие?
Причината за това нещастие е майсторът, който е направил тази форма.
Мнозина ще кажат, че съдбата
на
този човек е била такава.
Когато грънчарят направи някое гърне изкривено, недопечено, кой е виновен за това?
Счупва гърнето
на
парчета, замесва го
на
каша и прави ново гърне, но вече по-хубаво, по-здраво, по-добре опечено.
Следователно всякога висшето смачква формите
на
низшето, като го преработва, вае, докато изкара от него по-хубава, по-съвършена форма.
Какво друго може да се направи с гърнета, които не са сполучливо изваяни, освен да се смачкат старите им форми, за да се преработят и превърнат в нови, по-устойчиви и съвършени?
След тях идват младите, които не одобряват живота
на
старите и мислят, че ще могат да го изправят.
Така се изреждат едни след други младите поколения, които искат да покажат
на
старите как се живее, но не успяват. Защо?
Казвам: Старите методи не могат да разрешат основните въпроси
на
живота.
Младите трябва да се пазят да не повтарят слабостите
на
старите.
Много и дълбоки са причините за неуспеха
на
старите.
Сега ще ви задам една тема, върху която всички да мислите.
Тя е следната: „Най-разумният метод за работа“.
Нека всеки помисли кой е най-разумният метод за работа.
Окултната наука е опитна, затова всяко знание е ценно, когато може да се приложи в живота.
В някоя от следните лекции ще говоря върху разумните отношения
на
човека към живата природа.
Обаче първо вие требва да се изкажете върху темата: Най-добрият, най-разумният метод за работа.
От окултно гледище, под най-добър метод се разбира онзи, който може да се приложи в действителния живот.
Ако даден метод не може да се приложи, той отклонява човека от целта
на
работата му; той го води далеч някъде, без да му даде реални резултати.
Понеже всички не сте
на
еднакъв уровен в развитието си, затова всеки ще представи свой специфичен метод за работа, който може да приложи в живота си.
Едни от вас са материалисти–идеалисти, дават предимство
на
материалното в живота, а другите са идеалисти–материалисти, дават предимство
на
идеите.
Това са идеите
на
Безграничното, Божественото начало.
И тъй, в тази Школа вие трябва да се научите да се ползвате от методите, с които природата работи.
Както цветята използват слънчевите лъчи, така и вие трябва да използвате силите
на
живата природа.
И тогава, кой за каквото е роден, това ще направи.
Всеки уд от организма
на
човека изпълнява специфична служба.
За пример, краката ходят, като същевременно носят общия товар
на
тялото; ръцете работят, хващат, вдигат, слагат разни тежести; очите гледат; ушите слушат и т.н.
Следователно всеки орган от човешкото тяло изпълнява специална функция.
В това отношение всеки човек представя специален уд в общия организъм
на
природата и той трябва да изпълни своята функция.
Който намери мястото си в природата и разбере своето предназначение, той ще може правилно да изпълни своята функция като уд
на
Великия Божествен организъм.
Сега, като ученици
на
тази Школа, вие можете да повдигнете някои въпроси, които ви интересуват.
Гладният иска да знае какъв е хлябът, който му се дава: топъл или студен, пресен или мухлясъл.
Същият закон трябва да се прилага и в знанието, ако искате да създадете в себе си нещо здраво.
Вие, младите, не трябва да повтаряте погрешките
на
онзи циганин, който първо се нахранил с листа, а после хапнал малко хляб и сиренце.
Той отишъл
на
лозе да работи и взел в торбичката си малко хляб и парче сиренце, да си закуси.
Погледнал към хляба и сиренцето и видял, че те няма да задоволят глада му, затова накъсал лозови листа и започнал да яде.
Най-после, хапнал хляба и сиренето, като си казал: „Отличен обед!
“ Не, аз не ви съветвам първо да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание.
Направите ли някаква погрешка, изправете я!
Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето
на
погрешката.
Щом съзнаете погрешката си, изправете я.
Няма нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази крива мисъл трябва да се изправи.
Стремежът
на
вашия ум,
на
вашето сърце и
на
вашата воля трябва да бъде насочен към изправяне
на
погрешките.
Само по този начин вие ще създадете в себе си характер,
на
който всякога да разчитате.
Колкото по-навътре влизат в знанието, и материалът става по-труден, толкова и учителят е по-взискателен към учениците, а особено към онези, които не се учат.
Значи учителят изменя отношенията си към учениците, които не учат.
Всяка наука има правила, които трябва да се знаят и да се спазват.
Има два вида самообладание: едното е външно, привидно самообладание, при което вътрешното равновесие в човека всякога се нарушава.
Другото самообладание е вътрешно, дълбоко, при което равновесието в човека никога не се нарушава.
Той често се хвалил с годеницата си пред своите приятели и един ден завел едного от тях
на
гости в дома
на
годеницата си и му я представил.
Те седели, разговаряли известно време, след което годеницата донесла
на
една табла сладко да се почерпят.
Годеникът съзнателно спънал годеницата си, да види как ще реагира тя при този случай.
Както държала таблата със сладкото и чашите с вода, всичко това паднало
на
земята; сладкото и водата се разсипали
на
пода.
Годеницата запазила пълно самообладание и присъствие
на
духа и казала: „Няма нищо!
“ Спокойно се навела, събрала чашите, изтрила водата и излязла в другата стая.
Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: „Ето пример
на
самообладание,
на
благородство в характера!
Това значи идеална мома“.
Веднъж той я запитал: „Де остана самообладанието ти?
Само дървото
на
масата може да ти каже какво дъвкане беше!
Той започва да се нервира, да се гневи, да дърпа още по-силна, като че прозорецът е виновен за това.
Преди всичко, прозорецът няма съзнание; той не може да разбере, че някой се дразни от него.
Същото нещо може да се каже и за окултните сили: някои окултни сили са съзнателни, разумни, а други са полусъзнателни, неразумни.
Като казвам, че едни сили са съзнателни, това показва, че те вървят в същата посока, в която и ние се движим.
Неразумните сили пък се движат в посока, противоположна
на
нашето движение.
Следователно всеки трябва да знае дали дадена сила върви в хармония с неговото развитие.
По същия начин вие трябва да разглеждате, дали вашите мисли, чувства и постъпки вървят в съгласие с развитието ви.
Щом се натъкнете
на
някоя мисъл или
на
някое чувство, веднага го поставете
на
разглеждане, де да го турите, вляво или вдясно.
Ученикът трябва да разбира от сортирането, да знае де точно да постави всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяко свое действие.
Трети – 75%, най-способните – 100%,.
Това значи: След всеки преподаден урок ще бъдете поставени
на
изпит, не само теоретически, но и практически.
Всяко теоретическо знание трябва да се приложи в живота, там да се разработи и изпита.
Който иска да се занимава с окултизъм, той трябва да знае, че ще бъде подложен
на
известни изпитания и мъчнотии, които трябва правилно да разреши.
Да, но сега ще разберете смисъла
на
тия мъчнотии.
3апример, някой се оплаква от болки по цялото тяло: ръцете, краката го болят; главата го боли, гръбнакът го боли, стомахът му е разстроен.
От всички тия болки невидимият
свят
ще му създаде само една болка, но по-голяма, към която ще насочи неговия ум и ще го застави да се лекува.
По този начин той ще забрави малките болки и ще започне усилено да работи в едно направление.
Значи голямата мъчнотия привлича силите към един център.
Иначе става разпиляване, разсейване
на
силите и
на
вниманието в човека.
И природата действа по същия начин.
Тя създава
на
човека една голяма болка, в която всичко се лекува.
Като размишлявате върху темата, която ви дадох, ще пишете по възможност по-малко, само върху ядката
на
мисълта.
Всеки ще отговори за себе си, кой е най-добрият метод за работа.
Какво са писали учените по този въпрос, това не е важно за вас; понякога то съответства
на
вашето разбиране,
на
вашата природа, а не кога не съответства.
За вас е важно да нагодите работата си според методите
на
разумната природа, а не според тия
на
обикновените учени.
Само по този начин ще се домогнете до общите принципи в живота.
Тъй щото, всеки ще прилага, ще работи според метода, който той знае и който е негов специфичен.
Мнозина ще кажат, че нямат условия за работа.
В Америка ще срещнете ученици, студенти, които работят по кухните, по различни кантори като слуги и по този начин свършват гимназия или университет.
И при най-мъчните условия човек може да намери поне 10–15 минути свободно време да чете, да се занимава.
Кое пречи
на
домакинята, като реже лук, като готви, да почете малко?
Само по този начин той може да расте и да са развива правилно.
Лекция от Учителя, държана
на
младежкия клас,
на
24 февруари 1922 г., София.
2.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
Учителя изнася първата лекция от ООК - "Трите живота"
1 школна лекция
на
общия окултен клас,
Онзи, добрият майстор-сиренар, като подсирва, трябва да направи сиренето с шупли, да има празно пространство в него и тогава се счита, че той е майстор-сиренар.
Най-добрият метод за работа за старите кой е?
Там е най-голямото зло.
Старият да си почива, младият да играе, а онези
на
средна възраст,
на
30–33 год.
Да си наредите една програма
на
събранията, всяка неделя подир обяд, по демократически начин ще гласувате за нея.
Първото нещо, между вас аз забелязвам, че има една голяма дисхармония, която произтича от вашия свещен егоизъм.
Единия го наричам материалистичен.
Обаче след 20 год., като е слугувал
на
всички, казва: „Много са големи тия грижи, уморих се, трябва да изменя малко живота си“.
Това е втората фаза
на
свещения егоизъм.
Децата, жената, които не знаят подбудителните причини
на
бащата, който постъпва по този начин, казват: „Нашият баща какво мисли да прави?
След като продаде всичко, какво ще стане с нас?
Третият живот, същинският живот, аз го наричам Божественият.
Той е напущане
на
свещения егоизъм, и живот
на
пълната съвършена Божия Любов, в която сърцето и човешкият ум може да се развият напълно.
А ние като се срещнем с някого, нашите интереси не съвпадат, той едно мисли, а аз друго мисля.
Според първия начин
на
живота ние мислим кой какво има, различаваме, а при втория случай пак различаваме, но щом дойдем да служим
на
Бога, там няма различаване, там има само един метод.
Е, хубаво, забелязали ли сте сутрин майката дойде, каже
на
детето: Стани мама, слънцето е изгряло.
Сега иде въпросът,
на
нас казвал ли ни е до сега Господ: „Стани“!?
Идвал е и си е заминавал.
Много пъти е идвал и си е заминавал.
Този въпрос е
на
старите, а не
на
младите: младите имат време.
В сегашната епоха ние разрешаваме несгодите
на
живота, неприятностите.
В туй направление има две мнения.
И вълците зимно време се събират, но при особен случай, за да нападнат някое стадо.
Въпросът е сега можем ли ние, при каквито и да е условия, при каквито мъчнотии и да се намираме, можем ли да ги победим, да изплуваме над тях?
Ето какво ме наведе
на
тази мисъл: един от нашите приятели, от най-ревностните, имал за мене много високо мнение, че аз всичко мога да направя.
Заболява от неврастения, вика лекарите и те му казват да лежи 45 дена
на
гърба си.
Ако твоята вяра в Бога не може да ти помогне, ако в краен случай и знанието, което имаш, не ти помогне, тогава защо ни е то?
Значи у нас трябва да се роди едно желание да работим, да работим със законите
на
живата природа, да бъдем в съгласие с Бога.
Пукне се някоя вена, дойде лекарят, може да я зашие.
Тия парченца ряпа трябва излезнат от организма, да не ви безпокоят.
Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат: „Новото учение“.
Сърцето
на
един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен.
– Те схващат еднакво.
Сегашното учение е учение
на
свещения егоизъм!
Ако искате да имате резултати, не трябва да се заблуждавате във вашите схващания, трябва да знаете къде започва новото учение.
В него има разширение, едно трансформиране
на
съзнанието: става една промяна, както когато една гъсеница се преобръща
на
пеперуда.
Застоят ви не се дължи само
на
вас, има и други причини.
За целия сегашен мир има изостанали души, милиони изостанали души
на
земята, които са излезли извън човешката еволюция, те не може да използуват силите
на
природата, те са просяци, но са много хитри и лукави и използуват всички слабости
на
хората.
Запример, видят че някой е тщеславен и иска да стане виден човек, пръв министър в България и ще почнат да му внушават, че той е даровит и че може да стане такъв, да нареди най-строги закони, но като го тикнат в тоя път и той си създаде хиляди неприятности.
Но като дойдат другите, почнат да го гонят, хванат го, съдят го и го турнат в дрангулника. Защо?
Ще ти кажат: „В окултните науки има такива и такива сили, което кажеш, ще го направиш“, и после ще започнеш да се пъчиш.
Всичко това е измислица
на
тия духове.
Като гледам цвета
на
лицето ви, то показва, че вие се намирате под влиянието
на
тия духове.
Сега сме в една епоха, дето трябва да се пазим от чужди влияния.
И всички недоразумения, които има между нас, се дължат все
на
тях.
Трябва да кажете: „Иди да кажеш
на
брата си, че пътят, по който върви, не е добър“.
Астрономите, когато наблюдават небето, избират тихи пощи, когато няма никакво вълнение
на
въздуха.
Тогава наблюдението е най-хубаво.
И ние когато правим известни наблюдения, времето трябва да бъде тихо.
Ако тия духове много мърдат в ума ни, нашите наблюдения няма да бъдат верни.
Ние трябва да уталожим ума си и при тих ум да се свържем с Божественото съзнание, в което живеем.
Сега ние не живеем в Божественото съзнание.
Да се изберат някои от вас да изучават закона за тонирането.
Старите хора имат нужда от тониране (нагласяване).
Да се настроите, да се нагласите.
Често съм слушал, когато отида в някоя къща, майката каже
на
детето си: „Ха, изсвири цвете красно“.
Ида
на
друго място: „Ха мама, изсвири
на
Г-
на
цвете красно“.
Вечното повторение
на
едно и също нещо, не е знание, то е губене
на
време.
Значи цвете красно е по отношение
на
сърцето, а вятърът ечи по отношение
на
ума.
Вие още не знаете какво е духовният живот.
Ще снемете свещения егоизъм отвън и работата ни наполовина ще бъде свършена.
Когато изучавате евангелието, виждате, че Христос започва от малките правила и дохожда до съвършенството, като да бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е
на
небеса.
Дето казва Христос: „Раздай всичкото си имане, напусни баща си и майка си“ – то е за учениците.
И ще знаеш закона как да раздадеш, а не само току тъй.
И тялото да дам
на
изгаряне, т.е.
Също свещен егоизъм е когато мислим, че ние сме център
на
вселената.
И казва един писател: Онзи, който хули Бога, мяза
на
комар, който плюе
на
Монблан, какво ще остави върху него?
Когато ние влезнем в Божествения
свят
, и някой ни каже нещо, то е като плюнката
на
комара, даже може да не забележите дали комарът е плюл или не.
В Божествения
свят
плюнка не хваща, тя даже не може да падне там, понеже има постоянно дъждове, та я измиват.
Та ние сме дошли до положението според окултната наука, да приложим правилата в действителния живот.
Туй приложение ще определи нашия бъдащ живот.
И трябва да знаеш как да го извършиш.
Трябва да живееш в Божествения живот, трябва да разбираш отличителните черти
на
Божествения живот в какво седят.
Но и може да се уредят само по Божествен начин.
Срещнеш някой человек, Божественото у него отговаря
на
Божественото у тебе и ти го възприемаш.
Сега искам да направите 1 анализ, да пресеете вашите мисли и да остане нещо съществено.
Една мисъл да остане, но да знаете, че то е Божествено; една мисъл,
на
която може да разчитате.
Всеки може да направи този опит, не се иска за това голяма философия.
Голямо усилие не трябва, но се изисква наука, която да се приложи.
Навсякъде те са определени и който ги знае, всякога ще има резултат, не материален.
Най-първо не търсете да подобрите вашата външна среда. Не!
Подобрете състоянието
на
вашия ум, то е първото нещо.
Онова уравновесяване
на
ума, онази вяра, която имате, става субективна.
Трябва да знаете, че имате една положителна опитност, че това, което вярвате, вие сте го проверили и опитността ви да бъде жива.
Има два вида опитност: първата е откъсвате едно цвете и го изгубвате, а другата опитност е, цветето, което расте в градината ви, оставя живо – то е, което индусите наричат лотос.
Когато говоря за Божествената опитност, тя е която расте всякога в Божествената градина.
Сега, онези от вас, които се чувствуват, че са стигнали до известна висота, да се издигнат една стъпка по-нагоре.
Защото при Бога ние ще се приближим, а той няма да се приближи към нас.
А вие мислите сега, че като направите тази стъпка, ще стане цял катаклизъм.
Не, туй състояние е едно от най-приятните.
Ще се намерите като една жена, която ражда, плаче, реве, но като роди, забравя всичките си скърби и болки.
Плач ще има, но като родите ще имате едно състояние от най-добрите, което не сте изпитвали.
Не е лесна работа, не е и мъчна.
Ние само по този начин можем да бъдем силни.
Защото ние сме останали при свещения егоизъм.
Като те срещне каже ти братко, ти си в Божественото; каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, имам чест да ви срещна, Ваше високо Преподобие“ и пр.
то е учение
на
свещения егоизъм.
Неколцина са готови за Божествения живот!
С ръка много лесно ще го направите.
Щом като дойдем до това гласуване, аз ще ви създам една голяма бела, каквато никога не сте имали и ако можете да излезете от тази бела, добре.
В света много лесно ще го направите.
Та сега ние сме дошли до положението
на
свещения егоизъм и Господ ще ни създаде един голям цирей и свещеният егоизъм чрез цирея ще излезе навън.
И ние ще влезнем в това Божествено съзнание, няма да се нервираме.
И сега аз желая всинца да имате не много болести, но само една болест; ако е, да е.
Аз бих желал сега вие да се разпределите и да помислите за работа, за начина
на
работата.
Сега ние мислим: „Когато му дойде времето“, когато рече Господ, още условия няма, още знание нямаме, чакай да проуча окултизма и т.н.
Вие може да проучите окултизма, да знаете Библията
на
пръсти, всичките стихове да цитирате и пак да сте в свещения егоизъм.
И често някои ми се оплакват: „Едно време много се обичахме, а сега сме поизстинали“.
Тогава казал: Е, когато бях млад, бях по-силен, но като излязъл, казал: Каквото бях
на
млади години, то е и сега.
Човек не се изменя, а само нараства.
Каквито подбуждения е имал
на
младини, те остават, ако е бил благороден, такъв ще си остане.
Ние сега вярваме, че
на
младини религиозният човек е бил жито, а сега станал ечемик.
Циреят трябва да те накара да родиш.
Ще ви приведа следующия пример: отива някоя слугиня
на
сметта, там дето мирише и почва да я разровя, защото госпожата ѝ е изгубила един скъпоценен камък.
Ценният камък си е всякога ценен, който го разбира, ще го намери и ще го очисти, а който не разбира, няма да го търси.
Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна.
Душата
само развива вложеното, а не се влага нещо ново в нея.
И динамитът, за да произведе взрив, има нужда от запалка.
Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие
на
този дух.
Душата
на
детето не се отделя от
душата
на
майката, а майката може да даде само материали, за да се развие.
Ние трябва да дойдем в свръзка с Божественото съзнание.
За тази връзка има много методи в Евангелието и в окултизма: за пробуждането
на
Божественото има разни методи.
Някои казват: Да напуснем своите работи и да идем да работим за Бога.
Не, да знаем, че всичко в света е негово.
Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено, и да започнем да ги използваме така, както Божественият закон го иска.
Онези, които са готови вече, да излезнат из своите пашкули навънка, да оставят мястото си, след вас ще дойдат други, те
на
серии вървят.
Ако нас ни подложат
на
изпит, да обясним нашето учение – ти в какво вярваш?
Да кажем, може да имаме едно събрание, в което да забравим себе си и да се слеем с Божественото съзнание, всички да се слеем.
Знаете ли каква хармония ще се образува?
Англия дължи величието си
на
тия 20 000 квакери.
Сега въпросът остава тъй: Можем ли ние съзнателно да влезнем в Божественото?
Мнозина виждат, че духовният живот не им е дал това, което са искали.
Посърнали са, защото синът им е останал не такъв, какъвто са очаквали.
Туй състояние мнозина са го вкусили по-малко.
Физическият живот, това е една голяма илюзия.
Същността
на
живота е хората да се обичат един друг.
Смисълът
на
живота е в това, да обичаш и да те обичат.
Тази обич ще мине от единия
свят
в другия.
А идеалното
на
земята е туй: обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно.
Физическият
свят
без тази обич губи смисъла си.
А и човешката обич без Божествената и тя губи смисъла си.
Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му.
Каква промяна става?
Под думата илюзия разбирам: Не трябва да правим яденето център
на
живота.
Ние казваме: Без работа не може
на
земята.
Може, тогава ще дойде приятната работа.
Сега физическите нужди ни налагат да работим.
То е една илюзия, както пияницата казва: Необходимо е да пия.
И по този начин, земята е пълна само с гробища и кости.
Тази необходимост ние я създадохме, престъпили сме закона.
Господ казал
на
Адама: „Ето градината е пълна наредена, само онова дърво не бутай.“ Но той ял от него и го изпъдили навънка.
Човешкият дух пак може да се върне в първоначалното си положение.
Борбата е започнала извън рая.
Ще дойда
на
нивата да ти помогна, но няма да ми плащаш.
Умният човек ще направи нещо.
Най-първото ние трябва да възприемем Божественото, и като го възприемем, ние ще бъдем в състояние всичко да извършим.
Но докато не възприемем Божественото, всички въпроси ще останат неразрешими.
Ония от вас, които са готови, ще ги повикам по особен начин да видим колцина ще отговорят.
Вие сте стигнали до една задънена улица и вече забелязвам от вашата опитност, вие ми говорите все за миналото, а не за бъдащето.
Когато хората говорят за своята минала опитност, аз ги считам за стари хора.
Остави миналото.
Нашият Господ не остарява.
Този Господ той говори сега и в бъдаще пак ще говори, а миналото то е само едно възпоминание.
И после другото заблуждение: вие мислите, че се познавате, не се познавате.
Да познаваш някого, значи да любиш и не тъй, да си готов ако трябва да жертвуваш всичко за него.
И сега ние не се познаваме както трябва.
Животът е постоянно познаване.
Всеки ден носи ново познание.
Всеки ден, всяка година ще разкрие все нови и нови неща.
То е познаване
на
Бога.
Като говорим за Божественото, ние не разбираме да напуснем живота си!
Ще оправим този
свят
, не външния, а нашите умове ще изправим и като изправим нашите умове и светът ще се оправи.
Запишете сега какво спъва работата: тия спънки разумно да се премахнат.
Толкоз години сме ученици, казвате, нима нищо не сме научили?
Не само да излезнем от Египет, не само да приемем законите
на
Синай, а най-после да влезнем в Ханаанската земя – в Божественото – да турим ред и порядък и да живеем тъй, както Господ иска.
Всеки може да стане един образец, но онзи, който напълно го желае.
Аз ще ви дам един такъв образец,
на
който да имаме един узрял плод и да може да се каже: „Ето един от Божественото учение“.
Всеки може да стане един образец, само онзи, който напълно го желае.
И тъй ще започнем не с многото, не с голямото, а с един малък опит, с най-малкото в Божествения
свят
.
Ще мислите, аз ви давам тази съществена мисъл.
Всеки ден задавайте си въпроса: Мога ли да служа
на
Господа!
Образците ще излезнат
на
сцената.
Тогава ще имате две събрания: младите ще се съберат преди вас от 6–8 часа, а старите, как искате от 8–9 и половина.
Младите са онези, които отиват
на
фронта да се сражават, а старите, те ще уреждат тила.
Защото ако тилът не е уреден, онези, които са
на
бойната линия, мъчно може да издържат сражението.
Най-първо посея семето и то поникне, втората година израснат листа, минат се 5–6 години, не цъвнува, но след това цъвне.
Ако са минали 8 години вече, ще цъвнете.
Сега, че у нас развитието не върви правилно, всички същества от астралния
свят
развалят това, което си изградил.
Някога си приятно разположен, гледай туй разположение да го задържиш, но не се минава 1–2 часа и ти изгубиш всичко спечелено и пак останеш бедняк.
След една седмица пак се бориш, пак направиш усилие.
После в тия беседи някой от вас може да напише нещо, което е преживял.
Онзи, който е преживял, знае какви са признаците.
Главното е да можем да създадем една такава атмосфера, малко по-любвеобилна.
Любовта ви е малко плитка станала, та трябва да се събира и да и се даде наклон.
В една беседа ще ви говоря върху методите
на
Любовта, какво нещо е Любовта, как може да се приложи Любовта, какви резултати произвежда тя.
Ако може да се създаде тази атмосфера, тогава може да ви говоря за методите
на
Любовта, но както сте сега в тази дисхармония, никога няма да си позволя да говоря за нея, защото тя е свещена за мен.
Когато се образува една атмосфера каквато трябва, може да ви се дадат малките методи
на
Божествената Любов.
То е както когато вие разправяте една своя опитност
на
някого, която считате свещена и почувствувате едно поругание върху нея, тогава вие няма да разправяте.
Сегашната Любов аз я оставям, ще говоря за Любовта от съвсем друго гледище.
И тогава в тази Любов може да направим опит, ако искате.
Тя е Божествено съзнание, което произвежда всички тия състояния.
Ние сега със своите мисли спъваме Божественото у нас, ние сами рушим.
Някой ти разправя една опитност и у тебе се яви желание, разположение да кажеш: „Туй не струва“.
Тогава и
на
себе си вредиш и
на
него вредиш.
Ако можеш да издържиш до край, ще имаш едно мъчение, но след туй ще се появи една малка радост.
Бога може да направиш обект.
Имаш ли Бога като едно съзнание всеобемно, всичко можеш.
Бесят те, ако ти можеш да концентрираш твоето съзнание към Бога силно, туй въже 100 пъти ще се скъса и няма да те обесят.
Вие може така да повишите вибрациите
на
вашите клетки, че най-силната стомана става
на
прах.
Но за да стане туй, трябва да знаем как да искаме.
Когато малкото дете иска с Любов, баща му се трогва и всичко дава, но когато синът заповядва
на
баща си, той не му дава.
Сега и от млади, от стари се изисква да имат сърца, да се научат какво нещо е Божествената Любов.
И казва се: „Бог толкова възлюби света, щото даде сина своего единароднаго, за да не погине всеки, който вярва в него“.
И ти ще кажеш: „И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да го позная“.
От нас зависи.
Бог е направил, дал е жертва, сега и ние ако приемем жертвата, ще кажем тъй: И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко жертва, за да го позная.
Когато почнах да ви говоря, мене ме хвана хремата.
Аз зная как се лекува хрема.
Човек киха, значи хремата чрез носа излиза.
Хремави сте, значи умът ви е хремав и трябва да лекувате ума си.
Всички нечистотии трябва да излезнат навън, да няма място за микробите.
Тогава ми казват тъй: Ако ти не ги научиш
на
истинския метод, ще бъдеш хремав.
За 5 минути аз мога да я премахна, като скъсам връзките си с вас.
Но време е за нас, можем да минем вече към вечното – да познаем Бога.
Някои ще кажат: Не го ли познаваме.
Христос казва първо ако може да отмине чашата, но към края казва: Сега познах, че всичко от тебе ми е дадено.
Като опитаме нещата, ще познаем и тази опитност.
Трябва да познаем, че всичко от Бога ни е дадено.
На
младите искам да кажа, да не правят погрешките
на
старите, да се отличават от старите, щото ако те правят същите погрешки като старите, няма да се отличават от тях, а те трябва да бъдат особени.
Големите снаряди рядко се хвърлят.
То е хубавата страна.
По някой път външният
свят
изтощава и ти трябва няколко часа, за да си починеш.
Тайна молитва!
3.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Учителя е
на
екскурзия
на
Витоша с ученици, 4 март
За тази екскурзия може да се прочете в спомените
на
Николай Дойнов и Олга Славчева
1. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША, Николай Дойнов
2. 4 март 1922 г., [Витоша], Спомени
на
Олга Славчева
18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША
Сестра Олга Славчева, една много симпатична, пъргава като гумена топка сестра, с поетичен писателски талант, е описала много, а може би и всички екскурзии в които тя е участвувала.
Тук поместваме описанието
на
една екскурзия станала
на
4 март 1922 година.[1]
Обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи и те са закачени до вратата.
Неведнъж буря ни е гонила от планината, мокри до кости и сме били, и сме пяли бодри песни, и Слънчо наша приятел стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
Рано сутринта, още в тъмно сме
на
път.
Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец.
Ето далеч из мрачината, човешки сенки ни приближават. „Наши".
Всички с раници
на
гръб.
Още не достигнали до нас, чува се из мрака, веселите им поздрави - „Само Божията Любов носи Пълният Живот".
Събираме се, изчакваме се и изведнъж песни, една, две, три.
С нас е Той - Учителят.
Гледа ни ласкаво с усмихнати очи.
Тук-там се разкъсват облаците, блесна по някоя звездица.
Бързо напластява земята.
Сякаш природата изпраща своите бели снежинки да приготвят пътя пред нас със своите чисти нови килими.
Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал, като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме де, скрих се от вас".
Но ние знаем где е тя.
По чудната нова свежест що лъха от нея, по изобилния живот що навлиза в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха.
Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото село Драгалевци, после водениците над тях, пет, шест, десет, двадесет, те всички тракат.
Ще оставим монастиря встрани и нагоре, нагоре, право при нея.
Дорде стигнем в селото, снегът вече доста е натрупал.
Няма да отминем топлата одая
на
кръчмаря.
Мисли си сега тия ще извадят, солени закуски, мезета и ще падне едно пиене... И той вече мислено вижда изпразненото си от нас цяло буренце, гроздовица или сливовица.
Но неговата изненада няма предел, когато видя, че върху широката му готварска печка, ние сложихме нашите чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зяпнали уста и увиснали ръце.
Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха, всред снежната навън виелица.
Платихме му топлата вода, за дръвцата, с които я приготви, за да се напием с чай.
Все пак той остана доволен и извика след нас: „Елате пак".
Потеглихме по нанагорнището, снегът престана.
Гората е небивало красива, дърветата са натегнали от сняг.
Тя пее шумно, разнася своята детска радост, като че ли пляска с ръце, като че ли са някакви невидими другарчета,
на
които иска да разкаже хубави приказки, за снежният великан останал горе
на
най-високия връх.
Навлизаме вече съвсем в бялото царство.
Наистина само бяло.
Вредом белина.
София е потънала в сива мъгла.
Стара планина, проточила дългият си бял гръб, като уморено добиче, пътува из вечността.
Оттатък Рила и неуловимите светли очертания
на
Родопите.
Не зная, но струва ми се, че днес ръката
на
велик майстор се е размахала и рисува
на
своето неизмеримо платно, една от най-хубавите си картини.
Из въздуха лети самотна снежинка и пада върху ръката ми.
Колко е нежна.
Или ти самичка, такава хубава прекрасна.
Стори ми тази милост, дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава.
Но тя неусетно се стопи и стана кръгла капка...О, а пък аз искам да остана, вечно хубава и млада.
По снежният скут
на
Витоша се извива тъмната линия
на
моите спътници.
Те приличат
на
поклонници, които са устремили към приказна страна обител.
Бели мъгли живописно се носят пред нас, приближават се, отдалечават се, ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг стават съвсем непрозрачни, като тънко було и изчезват, като че ли не са били.
Хубаво е навалял снега, дори преспи вятъра е навял, че е затрупал всички пътеки.
А след нас може да мине и натоварена кола.
А той горкият, покрит с гъмна пушилка, а под нея, стотици хиляди народ, диша ли диша чист въздух.
А горе при нас, музика неземна, музика за неземната симфония що иде към нас донесена от вятъра и светлината да тича над света, като целебна милувка.
Елате при нас, елате
Те всички са белота и чистота, красота и вечна благост.
Нарича ни герои и пита дали някой не е изостанал, дали всички са тук.
И стари, и млади край Него изглеждат
на
еднаква възраст.
Еднакво нагоре, неуклонно ни зове снежният връх.
Еднаква обич грее във всички сърца.
Това е обич
на
планината,
на
вселената,
на
Учителя, една е тя, една е тя.
С нас има и деца.
Те се катерят по стъпките
на
големите.
Тя е стара магьосница, хранилище древно
на
безсмъртен елексир и който пие от него, става вечен, като природата.
Та що, не е ли бил и той Учител, като нашия Учител, разбирал великото значение с близостта, с природата.
Това е тайната.
Тук е ключът
на
загатката.
Ако Рама е видял този чуден слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха, това румено огнено кълбо, което излезна от планинските глъбини и се устреми към синия лазур.
Не е ли бил и той също като нас, удивен и възхитен, прострял ръце и неволно извикал: „Боже, Боже Велик Си Ти".
Ето го, яви се, издигна се нависоко, като
на
сцена от облаци, извика ни: „Добре дошли" и се скри зад тях.
Често потъваме по-дълбоко в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре.
Пътниците пред нас приличат
на
тайнствени видения, водени от сигурна ръка.
Питам се за миг: „Кои са тези, които не се страхуват от студа, преспите и изкачват снежната планина.
Безумни ли са те, както ни наричат по-умните от умните, които знаят где е красотата.
Неотстъпни поклонници
на
живата природа.
И сега, като прастари езичници, завърнали се към своето първично и здраво поклонение.
Белота, белота, чудна приказна белота.
Тук натрупваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към пукащите главни.
От дрехите ни се вдига обилна пара.
Лицата ни платят от горещина.
На
огнището кипят дузина чайници- гюмове.
Слънцето се показва иззад белите разпокъсани облаци и като че ли се изсмя с глас,
на
тази жива картина,
на
толкова блага що то е създало изръкопляска и пак се скри.
Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася.
Заставаме до подножието
на
грамадната скала, сега затрупана с преспи.
Оставяме раниците
на
снега.
Към висините
на
това
свято
мълчание
на
природата се понася нашата благодарствена молитва.
Ах как кънтяха избраните ясни, топли, чисти слова
на
„Добрата молитва" и „Отче наш".
Като че ли никога досега, не е имало по-подобаващо място да се произнесе такава благодарствена молитва.
Сбогом Богове
на
планината, вие незнайни чудотворци!
В селото долу, снегът се разтопил и пътищата са потънали в кал.
Ливнали мътни води, локви, бари, студ, вятър, мраз.
Не носили всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце.
Може по цялата световна долина, да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло.
В гърдите ни пеят, вечните Богове
на
планината, симфонията
на
снега и слънцето".
Това е една екскурзия описана от Олга Славчева.
Тя беше много мила, симпатична сестра, игрива и вечно пей.
Тя даде думите
на
„Паневритмията".
Имаше барака
на
Изгрева, където живееше.
Преди това живееше в София при един наш последовател, който беше директор
на
„Гранатоит" над Перник, казваше се Русев.
После си направи малка барачка
на
Изгрева.
I. етап - сборен пункт, беше последната спирка
на
трамвая, където сега е хотел „Хемус", в Лозенец, където
на
едната страна беше държавната печатница.
Като се изкачим
на
баира, понадолу, наляво,
на
няколкостотин метра имаше тухларна фабрика.
Запътвахме се по реката, където имаше една до друга воденици, които вечно тракаха.
Минавахме покрай тях.
III. етап - след това тръгвахме по една долчинка, нагоре, стръмна без пътеки, и така излизахме до поляната, която е под „Бай Кръстю", под шосето за „Алеко".
Тази голяма поляна бе удобна за почивка.
IV. етап - дойде уреченият ден, който го описах и Учителят с приятели отиде и откри, онова място, което беше нашия бивак,
на
„Железните врати" наречен от Учителя впоследствие „Ел Шадай".
Понякой път
на
бивака излизахме нагоре по планината.
Учителят тръгна с нас с една неохота.
Тръгна нагоре.
Бяха стигнали донякъде и после се върнахме, понеже времето не ни позволи.
Върнахме се крайно разочаровани и в голямо напрежение.
Ходихме по-късно
на
екскурзии
на
поляните над Бистрица.
Ходехме и
на
Резньовете.
Изкачвахме се един-два пъти
на
Черни връх.
Те ще бъдат публикувани в един отделен том
на
„Изгревът" обхващащ целия неин материал.
ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША Николай Дойнов
Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата...Небето цяло покрито с гъсти облаци.
Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
Не се плашим ний.Рано сутринта, още в тъмно сме вече
на
път.
Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец.
Ето, далеч из мрачината -човешки сенки - приближават ни. Наши!
Всички с раници
на
гръб.
Още не достигнали до нас, чуват се из мрака веселите им поздрави: „Божията Любов носи пълния живот!
Събираме се, изчакваме се и изведнъж-песни-една, две, три.
С нас е Той-Учителя.
Гледа ни ласкаво с усмихнати очи.
Внезапно дъждът се превърна в мек пухкав сняг.
Бързо напосла земята.
Сякаш природата изпрати своите бели служанки, да приготвят пътя пред нас със своите нови чисти килими.
Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас!
” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха.
Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея!
Дорде стигнем селото - снегът вече доста е натрупал.
Няма да отминем топлата одая
на
кръчмаря.
Мисли си, ей сега тия ще извадят солени закуски - мезета и ще падне едно пиене... И той мислено вече вижда изпразнено от нас цяло буренце гроздовица, или сливовица.
Но неговата изненада нямаше предел, когато видя, че върху широката му готварска печка ние сложихме нашите големи и малки чайници, нашите лъскави гюмове, котлета... Остана със зинали уста, увиснали ръце... Но ние скоро върнахме доброто му разположение с нашите хубави песни, що като бисерен гердан се занизаха всред снежната виелица.
Платихме му за топлата вода - за дръвцата с които я приготви, за да се напием с чай; все пак той остана доволен и извика: „Елате пак!
”. Потегляме по нанагорнището.
Снегът престана, небето се изясни.
Дърветата натежали от сняг.
Тя пее, шумно разнася своята детска радост; като че ли плеска с ръце; като че ли невидими другарчета.
Иска да им разкаже хубавите приказки за снежния великан, останал горе
на
най-високия връх...Навлизаме вече съвсем в бялото царство.
Наистина - само бяло.
Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка, е получило обилно от тия слънчеви бисери, що слънцето самичко изпива с жадни уста, и така бодро, и така весело, весело се втурва по ведрия свод.Вредом белина.
София е потънала в сиви мъгли.
Стара планина проточила дългия си бял гръб, като уморено добиче пътува из вечността.
Оттатък Рила, не, Верила и неуловимите светли очертания
на
Родопите.
Не зная, но струва ми се, че днес Ръка
на
велик Майстор се е размахала и рисува
на
своето неизмеримо платно една от най-хубавите си картини.Из въздуха лети самотна снежинка и пада върху ръкава ми.
Колко е нежна!
Прилича
на
подпечатано с Тайнствен талисман писмо.
Или, ти самичка с твори такава хубава и прекрасна.
Стори ми тази милост; дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава!
Но тя неусетно се топи и става
на
кръгла капка... О, а пък аз искам да остана вечно хубава и млада!
По снежния скут
на
Витоша се извива тъмната линия
на
моите спътници.
Те приличат
на
някакви свещени поклонници, които се стремят към приказна старинна обител.
Бели мъгли живописно се носят пред нас - приближават се, отдалечават се; ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг само става съвсем прозрачна - тънко було, изчезва, като че ли не е и била.
Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички пътеки... Но грижа ли ни е?
О, след нас, може да мине вече натоварена кола.Обръщам поглед към града.
А той горкия покрит с тъмна пушилка, а под нея стотици хиляден народ диша ли, диша чист въздух... А горе при нас музика, неземна музика
на
снежната симфония, що иде към нас, донесена от Вятъра и светлината, тича над света като целебна милувка.
Лицето му тъй бодро и хубаво, като че ли ей сега слиза от Небето, от Небето
на
Небесата... Где са годините му?
Те всички са белота и чистота, красота и вечна младост.Как ласкаво ни гледа!
Нарича ни „ГЕРОИ”; пита, дали някой не е изостанал някъде, дали всички сме тук.Стари и млади край него изглеждаме
на
еднаква възраст.
Еднакво нагоре неуклонно ни зове снежния Връх.
Еднаква обич грее във всички сърца - това е обичта
на
планината,
на
вселената,
на
Учителя - една е тя!
С нас има и деца.
Те се катерят по стъпките
на
големите.
Тя е стара магесница - хранилище древно
на
безсмъртен елексир и който пие от него става вечен като природата.
Легенда говори, че някога тук индийският Учител - Рама е получил своето първо посвещение... Та що, не е ли бил и ТОЙ Учител, както нашия Учител, разбрал великото значение от близостта с природата.
Това е тайната.
Тук е ключът
на
загадката.Ако Рама е видял този чудесен слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха!
Не е ли и той, също като нас удивен и възхитен прострял ръце неволно и извикал: „Боже, Боже, велик си ти!
” То прилича
на
бляскав посрещач.
Ето го, яви се, издигна се нависоко, като
на
сцена от облаци, извика ни ,Добре дошли!
Често потъваме в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре.
Пътниците пред нас приличат
на
тайнствени видения, водени от сигурна ръка.
Питам се за миг: - Кои са тез, що не се страхуват от студ и преспи, и изкачват снежната планина?
Безумни ли са те, както ни наричат, или по-умни от умните, които знаят къде е красотата.
Неотстъпни поклонници
на
живата природа.
И сега, като прастари езичници, диво завърнали се към своето първично и здраво поклонение.Белота, белота, чудна приказна белота!
Тук награмадяваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към червените пукащи главни.
От дрехите ни се вдига облаци пара... Лицата ни пламтят от горещина.
На
огнището кипят дузина чайници, гюмове.Раниците се развързват.
Слънцето се показа из зад белите разкъсани облаци, като че ли се изсмя с глас
на
тази жива картина,
на
толкоз блага, що ТО е създало, изръкопляска и пак се скри.
Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи от облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася...Тръбят за път.
Заставаме до подножието
на
грамадата скали, сега затрупани с преспи.
Към висинето, всред това
свято
мълчание
на
природата се понася нашата благодарствена молитва.
Ах, как кънтяха избраните, ясни, топли и чисти слова
на
.Добрата молитва” и „Отче наш”.
Като че ли никога до сега не е имало по подобающе место да се произнесе такава благодарствена молитва.Учителят каза да угасим огнището. Слизаме.
Сбогом планински Богове, вие незнайни чудотворци.Селото.
Даже снегът се разтопил и пътищата потънали в кал.
Ливнала мътна вода по локви и бари.
Не носи ли всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце!
Може по цялата световна долина да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло.
В гърдите ни пеят вечните богове
на
планината - Симфонията
на
снега и слънцето.
Спомени
на
Олга Славчева
4.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София
, 8.03.1922 г.
Поздрав вам и
на
дома ви.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
5.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Учителя организира първо посрещане
на
пролетта
на
Изгрева
1. Заселване
на
Изгрева
Извадка за това събитие от спомена
на
Светозар Няголов
На
22 март 1922 година за пръв път там се посреща първият ден
на
пролетта.
На
поляната се събират старото и новото поколение
на
Братството.
След свършване
на
наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед.
се построява приемната
на
Учителя
на
Изгрева и Той започва да живее в нея.
Заселване
на
Изгрева
Учителят и Начо Петров отиват
на
разходка в Борисовата Градина, до така наречената Баучерова поляна, днешния Изгрев.
Преди да стигнат края
на
гората, те често спират
на
една поляна, която Учителят нарича Червения салон.
На
нея правят молитва, почиват известно време и след 15 минути ходене излизат
на
открито
на
Баучеровата поляна.
Тази поляна - Червеният салон, е същата,
на
която сега ние играем Паневритмията, близо до сградата
на
телевизията.
На
21 март 1921 година италианецът Алфиери Бертоли построява първата палатка
на
Баучеровата полянка, с която поставя началото
на
заселването
на
Изгрева.
На
тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева
на
Слънцето и Учителя изнася беседи *
На
22 март 1922 година за пръв път там се посреща първият ден
на
пролетта.
На
поляната се събират старото и новото поколение
на
Братството.
След свършване
на
наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед.
се построява приемната
на
Учителя
на
Изгрева и Той започва да живее в нея.
По предложение
на
Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други, и се образувало един парцел от 40 декара,
на
който започва да се застроява Изгревът.
Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник
на
природното електричество и магнетизма.
Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник.
Учителят лично присъства и участва при правенето
на
бараките
на
Изгрева, даже дава план за построяване
на
барака
на
сестра Стоянка Илиева като образец.
Насроченият в 1926 г.
събор
на
Изгрева, започва с военна блокада, организирана от враговете
на
Братството, но чрез намесата
на
Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-председателя Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.** Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията.
Този голям и хубав събор, пробужда в умовете
на
братята и сестрите идеята да се направи братски салон
на
Изгрева.
Възрастните приятели са били против тази идея, защото Изгревът се намира
на
голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра
на
София.
в построената от братята приемна.
В 1927, един месец преди Петровден, от Айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури.
Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в почивка".
Какво значи това?
Това са същества,
на
които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот
на
високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи.
Инженер Слав и Николо в изработва план за построяване
на
салона
на
Изгрева.
*** Когато групата строители идват
на
Изгрева, за да строят салона се оказва, че няма достатъчно събрани средства.
Шапките се напълват с пари, събира се една сума и строежът започва.
Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап
на
едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона.
Чорапът се напълва с пари.
Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора
на
19 август 1927 година, петък, салонът е готов.
Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят
на
ученика".
Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда
на
стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците.
Учителят предлага
на
строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди.
Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува
на
Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена.
Така Школата
на
Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите.
при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени.
Ради взима под наем една кола с помпа и маркуч.
Много жалко, че приятелите
на
Изгрева нямат будно съзнание и не всякога се сещат да помагат и чистят.
При един разговор
на
Учителя с Наталия Чакова и Галилей, последният запитва: „Защо трябваше да ходим
на
толкова много места, да сменяме салоните, а не дойдохме направо тук
на
Изгрева?
Явява се зората, изгрява Слънцето и минава дълъг път докато стигне до зенита.
Салонът
на
Изгрева е зенитът
на
работата ни.
Докато се стигне до Изгрева, аз зная колко трудности съм срещнал, за да преодолея семейните, обществените и други предубеждения
на
учениците."
Виждаме колко труден и велик е пътят
на
Учителя, отдаден за благото
на
човечеството.
Един ден след направата
на
салона
на
Изгрева, Учителят поканва ръководителите
на
братствата
на
разговор в приемната си.
Като привършват разговора, Учителя се обръща към своите гости и им казва: „Аз ви поканих
на
тази срещ а но сега е обяд и трябва да ви гостя с нещо.
Подир малко през отвореният прозорец в стаята долетяват три тави с баница и застават
на
масата.
Учителят си слага една престилка, взема нож, нарязва баниците и раздава по едно парче
на
всеки.
Като се нахранват, завършват с обща молитва.
Обядът преминава в пълно мълчание.
Изважда три монети по 50 лева и слага във всяка една оттавите по една.
- създаването
на
Школата, беседите
на
Младежкия клас се изнасяте сряда от 19 часа.,
на
Общия клас - в четвъртък от 19 часа
на
Изгрева класовете заемат своите места и Утринните слова са в неделя в 5 ч., Неделните - в 10 ч., Общият клас - в сряда в 5 ч.
Младежката група и лично Мари я Тодорова , която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин ***** Учителят приема предложението им и беседите почват
на
Изгрева точно в 5 часа.
Съборите и съборните беседи са посещавани от над 1200 души.
Това са оглашените, които харесват учението и търсят светлината.
Една такава сестра е Анка Шишкова - Миличката .****** Тя има отлична обхода с всички приятели.
Тя е родена в Калофер през месец февруари 1886 г.
Баща й е бил опълченец
на
Шипка и е от малцината останали живи.
Шес т месеца след раждането
на
Анка той си заминава.
Заминава си и брат им - тригодишен, и остават две сестри, които майка им изучава за учителки.
Анка научава да свири
на
цигулка и пее добре, което много й помага в училището.
Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното село Мухово в гр. Панагюрище.
Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва.
в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм.
Той е учител в гимназията.
Анка става вегетарианка, отива
на
събора в Търново и се запознава с Учителя.
Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка.
Изкарва една малка пенсия от малкия си стаж и с нея живее.
почива и малката й дъщеря и тя идва
на
Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци.
Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен
на
земята.
Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора
на
сестра Елена Каназирева, в която живя до края
на
живота си.
Познала мъките и скърбите
на
живота, тя винаги влизаше в положението
на
страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше.
Тя беше неотлъчна от Учителя.
Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото
на
Учителя.
Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала.
Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града
на
беседа и след това разговаряха с нея.
Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото
на
Учителя.
В клас Анка сяда
на
определен стол по средата
на
салона и щом започва беседата цялата става
на
слух и не вижда околните.
Анка посещаваше и лагера
на
Седемте езера и там беше винаги близо до Учителя и си записваше всичко, което хващаше от Словото Му.******* Посещаваше Рила и след заминаването
на
Учителя, докато можеш е да ходи.
Обичаше много и нас децата
на
Изгрева, и ни даваше съвети.
Беше много нежна и никога не насилваше.
Наистина тя беше мила към всички.
Както живя скромно, така и скромно си замина от този
свят
на
25.08.1958 г.
Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието
на
много братя и сестри.
В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици.
Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето.
При разговор Никола Гръблев описа едно отиване
на
вътрешната Школа до Слънцето.
Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат
на
Слънцето.
Жителите
на
Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата
на
който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват.
Там прекарват известно време и се връщат отново
на
Земята.
Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му
на
концерт или други посещения в обществото.
Голямата храброст
на
Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи
на
това, че той винаги си представя живо образа
на
Учителя близо до себе си.
Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него.
Веднъж в Общия клас Учителят дава задача
на
учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно
на
Земята.
Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителят отбелязва, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде
на
Слънцето.
След няколко дни
на
Изгрева идва една сестра от провинцията.
Учителят я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването
на
Слънцето.
Влизат в приемната
на
Учителя, сядат
на
два стола, концентрират се и тръгват.
Учителят я пита: „Къде искаш да отидем най-напред?
Хайде да отидем
на
Юпитер." Отиват
на
Юпитер, след това
на
Венера и стигат до Слънцето.
На
съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания."
Учителя т им а Специален клас
на
сестрите , наречен „Клас н а добродетелите",
на
който той изнася важни и интересни беседи.
Понеже те не изпълняват закона
на
дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността
на
този клас.*********
В беседата „Пътят
на
ученика" Учителят разделя хората
на
четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
„Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва
на
противоречията, които среща в живота си.
Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15)
сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците.
Той изгражда формите
на
новото небе в нашето съзнание.
Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината
на
Учителя.
Тъй се създават в техните души формите и условията
на
новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува.
В сряда, четвъртия ден от сътворението
на
света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването
на
животворните им сили.
В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата
на
новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик
на
Бялото Братство през вековете.
Понеже основата
на
новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване
на
тялото, от четвъртък
на
обяд, до петък
на
обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране
на
качествата и характера
на
новите хора и новия живот който ще дойде
на
Земята.
(Постът е една необходима почивка
на
десетте милиона клетки
на
стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности.
Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.)
Словото
на
Учителя е неповторимо и е точен превод
на
Божествените закони, които той сваля
на
Земята.
„Много са буквите
на
Божествената азбука!
Те са повече от 35 милиона.
Представете си, какъв ще бъде речникът
на
Божествения език, който има 35 милиона букви!
Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището
на
една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател?
„Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език
на
земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите - не се отдава.
Когато четеш едно стихотворение
на
един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от
душата
ти." (5, с.
26 Учителят отлично се справя с тази мъчна задача - да преведе Божествените закони
на
подготвения, но ощ е недоразвит български език.
Всяка дума в беседите му е поставена
на
своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи велик Дух, който е дал Словото - с Бога.
„Не изопачавайте истината!
Той обяснява, че всяка грешка, която правим със Словото, трябва да се поправя с хиляди години, но и ние ще отговаряме за всяко нарушение.
То е подготвяно милиони години и е велико изявление
на
Бога.
Учителят отлично вижда и знае докъде е стигнало съзнанието
на
съвременните хора и какво може да се очаква от тях.
Те не искат да се откажат от стария ред
на
нещата.
„Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77)
И Учителят изнася своето Слово
на
български език, подготвян повече от
5400 години от невидимия
свят
, за да може да стане достояние
на
човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил.
Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини
на
живота.
„Господ не говори нито
на
български, нито
на
английски, нито
на
френски, нито
на
немски, нито
на
руски, нито
на
китайски, нито
на
санскритски, но речта Му се предава
на
всички езици.
Господ не говори и
на
ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и
на
този език.
Езикът,
на
който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252)
В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите
на
неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
За всяка отделна година от Школата, беседите
на
Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно.
Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи.
Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** **********
На
ревера си има зелената значка
на
есперантистите.
Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето
на
Христа, преди две хиляди години бил нисък
на
ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил
на
една черница.
Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом
на
обед.
И сега, в това си прераждане той е пак нисък
на
ръст.
„Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът.
Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език!
Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език!
Ако искаш да носиш цялата Земя
на
гърба си, това са китайците, говори китайски език!
Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език!
Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език!
Брат Звездински скрива набързо значката си отзад
на
ревера
на
палтото си.
Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря
на
езика
на
Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си.
Почти всяка беседа
на
Учителя започва с една малка думичка - „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът
на
Истината в аудиторията.
Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа и я изхвърлят.
Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата
на
Духа над нас.
След една беседа Учителят*** ********** иска от Йорданка Жеков а да му донесе превода от стенограмата, за да прочете за какво е говорил.
Сестрата казва: „Учителю, нали вие говорите беседите?
" ТОЙ Й отговаря: „Духът чрез мен изнася Словото Божие." Йорданка отива при стенографките и му донася разшифрованата стенограма от последната беседа.
В края
на
зимата през 1930 г., в 10 ч.
Навън е ясно, топло време и капчуците капят.
Над Резена
на
Витоша има едно малко бяло облаче.
След свършването
на
беседата, като излизат от салона
на
двора, Учителя пита приятелите:
Учителят им пояснява, че те са били издигнати
на
много високо място, и в това време, в салона са присъствали същества от края
на
Велената, които отлично са разбрали беседата.
Облачето, което се вижда над Резена им служи като аеродрум, откъдето те ще отлетят обратно към Вселената.
В дните, когато Учителят изнася беседа в салона, приятелите бързат да отидат сутринта рано, преди 4 ч, за да заемат място, което желаят.
Една сестра от Изгрева се събужда и чува да се пеят братски песни в салона.
Тя се облича набързо и тръгва като предполагала, че е закъсняла за беседа.
Връща се пак в бараката и отива по-късно
на
беседа.
По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети.
Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ.
Друг път същата сестра като отива
на
беседа към салона, вижда, че от към беседката
на
полянката за играене
на
Паневритмията към салона се движи човек със синя тога.
Тя познава в него лицето
на
Христос.
Той влиза в салона и сяда
на
края
на
сцената.
През всичкото време
на
беседата сестрата го наблюдава седнал
на
сцената.
" „Учителю, видях как в салона дойде Христос и през цялото време слушаше беседата.
Когато тя свърши, той се изгуби някъде." Учителят я пита: „Ами ти позна ли го, той ли беше?
В Школата
на
Изгрева се събират хора с най-различни характери, величия от миналото, затова мъчно се хармонират.
Само присъствието наУчителя с неговата Велика любов, стопява противоречията.
В разговор Учителят обяснява, че всички ние сме представители
на
някоя държава или племе, населяващи Земята.
Както всички тези държави и племена не се разбират помежду се, така и ние проявяваме известна дисхармония.
„Тук,
на
Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото, и ако се оправи, всички останали ще се оправят.
Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно.
България е най-трудната страна за приемане и приложение
на
новото учение.
„Учителят търпи и коригира постоянно недъзите
на
братята и сестрите със своята Божествена Любов.
Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане
на
душите за един разумен съзнателен живот.
Много от посетителите от града, дошли
на
Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже?
" Тогава Учителят ги поканва да заемат местата
на
тези, които те не харесват.
Те категорично се отказват от тази покана.
Вие може да не сте най-добрите хора.
Даже всеки един от вас струва повече отколкото целия български народ.
Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54)
Да, ние сме квасът
на
новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света.
В Общия окултен клас Учителят задава въпрос: „Кой е най-високият връх
на
Земята?
" Всички отговарят че Еверест в Хималаите е най-високият връх.
Учителят уточнява: „Най-високият връх
на
Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога."
Заселване
на
Изгрева
(Спомен
на
Светозар Няголов)
6.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 30.03.1922 г.
На
Никола Каишев писах.
Изпращам Ви една беседа.
Поздрав
на
всички.
7.
Създаване на първите комуни в Бялото Братство
, 04.1922 г.
Създаване
на
първите комуни в Бялото Братство
През първата половина
на
1922 година се създават първите комуни в Бялото Братство.
Жечо Вълков, Борис Николов, Асен Кантарджиев, Константин Константинов, Кръстьо Тюлешков, Георги Томалевски, Христо Дързев и Кузман Кузманов образуват комуна в село Ачларе (сега Екзарх Антимово), Карнобатско.
Рудолф Земан и Луиза Земан, заедно с още десет човека, образуват комуна в Казанлък.
Двата опита за комунален живот са неуспешни.
Спомени
на
Елена Андреева - Комуните
Спомени
на
Елена Андреева
В.К.: Разказвали са ми, че в ония години, когато започва школата имало един такъв стремеж за комунален живот под влияние
на
чужди идеи и влияния дошли отвън България.
Е.А.: Вижте какво, две комуни се образуваха, но и други комуни е имало в провинцията за които аз не знам, щото не ги познавах братята от провинцията.
Първата комуна беше в 1922 год.
Братята от Младежкия клас през април още искат да правят комуна, но това не беше идея
на
Учителя.
Това беше идея
на
тези, които мислеха за комуна.
На
толстоисти,
на
комунисти, които бяха комунистически настроени в братството.
И те отиват при Учителя, искат комуна да правят.
Но те нито знаят каква работа ще вършат, нито колко са годни за тая работа.
Отиват по Софийски там и от всичките най-сръчен и издръжлив е бил Борис Николов, защото той беше тогава един човек здрав, млад мъж, планина, здравеняк, работлив и Борис е от хората, които не търсят лесния път.
Той издържа и
на
най-трудните условия.
Най-големият товар дърва Борис ще го донесе.
В това отношение той е бил за пример при нашите братски екскурзии.
Тогава десетина души са били.
Десетина млади хора да ги нахраниш, все пак за това се искат средства, а той не знам какво имал муленце, крава ли, какво е имал, млеко е имал.
И млекото не го давал кисело, а го разбивал
на
мътеница и те се смееха отпосле като описваха как са яли мътеницата.
И в градовете, и в селата почти еднакво се хранят.
Когато това в градовете не се спазваше, най-много ще постят една седмица, а онези караха дълго.
Значи тези хора като бяха там, ние понеже вегетарианци бяхме, пост нямаше, но имахме разнообразна храна.
Тъй не знам защо, но не са си готвили там.
И с храната са били зле.
Кой баща или майка ще се съгласи синът им да си напусне университета и да прави опити?
И там помежду си доста хубаво са живяли, защото дразгите, различията които са били, те са ги обръщали
на
смях.
По този начин тези неравенства в отношенията са ги оглаждали.
По-добър отколкото да се карат, нали?
". Значи настроени за един много висок морал, но пък този морал не значи пък да не слагаш своя риза.
Много весели истории, но когато дойдоха те в Търново и те понеже нямали пари, щото Борис каза че са косили, че са копали, че жътвата са прибрали и тогава идват
на
събора в Търново.
И когато дойдоха
на
събора почти всичките бяха болни от малария.
Аз помня, че ходих при тях и им връзвахме тука
на
ръцете и
на
краката чесън.
Счуквахме го и го слагахме
на
китките, и те бяха така хилави, отслабнали и не се възхитиха вече да правят комуна, защото недомислица беше комуната.
След две години, комуна в Русе направиха.
Малко самонадеяно казах: „Ех, те каквото ще учат там, го зная".
Много самонадеяно беше, но да ти кажа всъщност не е било лъжа.
Например прането, повече го вършела една сестра Пенка Михайлова, другите така са избягвали.
Когато има предпочитание от една работа и друга, комуна не може да има.
Това значи, не им е било ясно какво значи комуна.
Комуна е, когато всеки е готов всяка работа да свърши.
Но когато се оставя по-тежката само
на
един, вече той се чувства неоправдан.
Другото беше, че почнаха симпатии и връзки между братя и сестри да се появяват, щото ние в клас като сме, сме в духовното поле.
Е.А.: Е не, Учителят
на
Паша е казал: „Ти знаеш ли какви погледи се хвърлят в Младежкия клас?
Значи щом го е казал, Той го е видял.
Една има симпатия към един, друг има симпатия към друга, млади хора, естествено и една сестра, която след като дойде да живее при мене Дафинка, която си замина много рано милата, тя ми каза, че е написала
на
Учителя едно писмо и Му разказала какво става.
И тогава вече и те тогава дойдоха
на
събора, но тогава там
на
комуната беше друга мода,
на
сестрите бяха им ушили някакви рокли по правилата които, такива бели рокли с едни жълтички фитилчета направени, с широки ръкави, без деколтета.
И затуй Паша, до края
на
живота си не тури къс ръкав.
Аз пък казвам си, всички ходят с къси ръкави и после като имах дълъг ръкав, нали все шетам, работя, все бях запретната дотука.
Аз не можах да свикна с гола ръка да изляза.
Освен когато се пека
на
слънце.
Но иначе не съм ходила, но то е вече навик.
То е вече навик, не е нещо друго.
Е някои си слагаха червилце
на
устните,
на
веждите така малко дискретно,
на
бузичките, които бяха, тези неща, женската суета си я имаха.
Значи, имало е сестри, които желаят да се оженят даже.
Значи е нерешен въпрос.
8.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Благовещение
, 7.04.1922 г.
Учителя
на
екскурзия
на
Витоша с ученици - Благовещение
Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша], Спомени
на
Олга Славчева
на
сборния пункт.Нека си е сиво небето, нека се чумерят облаците.
Когато й се изтърсим
на
главата ще не ще, виж, развеселила се, разиграла се заедно с нас.Вали.
Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя живот дава и грижи световни за миг изцелява.Снегът из полето се дигнал - нежна тревица е надникнала вече по угари и полета.
Леко се надули крайдрумни шубрачки и тук-там пуснали копринени шумици.
Чува се гласът
на
чучулига.
Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно.Ето ни в селото.
Кръчмарят се ухилил до уши - радва се уж... Но буренцето му с ракийцата небутнато стои и не зная сега дали му е до песен, или до плач.
Този път екнаха повече от 200 гърла.
Чудят се и се маят
на
децата припнали с нас, губят ум и свяст и по тия беззъби бабички и дядовци юрнали се по планината.Кръчмарят, види се, чакаше по-други гости.
А до него нарязани
на
дребно търкалца туршиени краставички.
Но волю-неволю услужи и нам.
Поднасяше всекиму по чаша гореща вода с по 2 бучки захар за два лева, като ласкаво напомняше
на
притежателите
на
по-големите чашки, че трябва да платят по 4 лв.
Усмивката не слизаше от широкото му червендалесто лице, като често изказваше идеалистичен лозунг: „Ех, то само за пари не се живее.” Често ни подканяше да му пеем, че много обичал такива песни (за слънцето, за теменужката, за горските славейчета, за бистрата водица, за Братство Единство).Кънти кръчмата от дружните ни песни, крият се в миши дупки пиянските зли духове.Поемаме нагоре.
Лицето
на
планината се поразведрило малко.
През раздигнатите мъгли и облаци се мярна далечна приветствена небесна усмивка.
”Небето преби дъжда в снежец, падащ
на
големи пухкави валма.
Те ни помилваха, и не стигнали до земята се стопяваха.
Лъх
на
пролет.
Из под храстите нежна теменужка е подала роено личице.
Кална, не кална земята, разметнала е тя
на
показ своите жълти басми и се хвали
на
вятъра и снежинките: „Хей, гледайте какво си отъках зимъска.” Кукуряка и той се хвали.
Той гледа да я надвика: „Да, но аз първи си отъках платното, ти комай пак закъсня!
” Здравецът показа само предното кросно
на
своя стан и посочи към задното - още малко ми остава да го дотъка и сетне ще видите.
И наистина, още свити и бледи, благоуханните му листенца показват нежното зелено платънце, едвам завило кросното няколко пъти.
Тя разправя за тежката зима, за дебелия кожух
на
снега, що едвам я спасил от Вятъра Горянин, за кокичето, песен
на
безименна подранила птичка.
Планинският поток, освободен от леда, буйно скача по белите камъни и тича към долината.
Някъде из камънака Орфей сладкогласни се е скрил, кой тихо подръпва струните
на
своята златна арфа, не вдигнал още целия си глас, още не запял и засвирил с пълни гърди.
Още Пан Козлоноги надува своята свирка и издава късни и изчезващи звуци
на
бягащата зима.Отвред потоци.
Топящите се снегове бързат да очистят и върховете, за да посрещнат по-добре слънцето в нови бистри премени.Тичат и пеят хиляди потоци - скачат през камъни, лазят между гори и скали, пляскат с ръце и се радват.Снегът продължава да вали.
Но той не е зимния хаплив сняг, а топла милувка
на
пролетния повей, който се здрависва с планинските стопани.Гората шуми.
Вятърът извил лък, излива песен след песен из горския листак, не му омръзва, не се уморява, не му се доспива.Ние лазим по нанагорнището.
Почиваме, събираме се и - пак отново - нагоре.
Мъглите луди се надбягват, прилични
на
грамадни видения що се крият из скалите.
Грамадни, величествени, те ту се разпростират като някои неизмерими гиганти, ту
на
малка топка се събират и застават
на
някой връх.Виелица. Студ.
Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите.
Но в очите ни гори друг блясък, блясък
на
радост, жилавост и недоверие в силите
на
това пролетно плашило.
Ечат буйни ручеи навред, като артерии
на
силно тяло, които носят в себе си живота и пеят.Буен вятър-южняк се разлудувал.
Сбиват се два силни юнака и ний - между тях - падаме, ставаме, заваляме се в снега, кискаме се, смеем се и лазим
на
четири по стръмните преспи.
Бурята сякаш иска да ни наблъска из заскрежените храсти и ни принуди да си вървим.
Това ни дава сякаш още по-голяма сила. Напред!
Това са шегите
на
Витоша, това са тупаниците
на
нейните майчински ръце.Лъкатушим из топящ сняг, мочури.
Посядваме
на
припек върху навеяните преспи.Подават портокал
на
Учителя.
Държим
на
устните си това благодатно парченце и бавно смучем ароматичния сок.
„За сила” - казва Той и благо ни се усмихва.Весело поемаме пътя отново, но слънцето вече прилича и вредом е ливнал разтопен сняг.
Тъмна плащаница го покрива и не ще да се вдигне.
Те се лутат, блъскат се и под тая мрачна плащаница
на
дима и саждите дирят смисъла
на
живота.Гледам града и ми се ще да извикам: - Събудете се, вие спящи!
Елате горе
на
планината!
Как ще бликне по жилите чиста, топла кръв, ще обиколи всички клетки, ще освежи мозъка и ще махне от него всичките му черни мисли.Учителят говори: „Да ви даде Бог светлина, чистота и истина в сърцата ви”.
„Амин” - отговаряме ние и се унасяме по чудните думи, по топлия тембър
на
познатия мил глас...Над нас се гонят мъглите.
Като палави деца не спира тяхната игра.
Ту играят
на
криеница зад скалите, ту се гонят - надпрепускват се една след друга с магична бързина.Сядаме около накпадения огън.
С какво изобилие си напълнил нашите трапези!
Ето, към салфетката разгърнала само хляб и праз, се поднася голяма буца халва, след нея идва шепа маслини, сирене.
Татъка, гдето гладни уста дъвчат хляб със студен картоф, вече в чинийката му пътуват пържени кюфтета от спанак.
Към моята скромна милост пристига парче баница; в чинийка подлучен спанак с кисело мляко и шепа орехи.
Приносителят се усмивка многозначително; някои се обръщат и ме гледат.
В чудна благост се топи сърцето и не знае как да благодари... Поглеждам към Него.
Той хвърля към мен бегъл поглед, бели с ръцете си сварения картоф и нещо се усмихва - прави се, че нищо не е сторил, като че ли нищо не знае.
Изведнъж се засвири
на
обой.
Тихо, тихо започна някаква музикална приказка.
Леко се понесе нагоре, разпиля се по скали и долини, като внезапно нахълтала благоуханна вълна.
Като че ли за миг изчезна сегашната картина - край огъня наредена трапеза, а друг
свят
се яви пред нас, други времена, други люде.
Невръстно дете, всред развалини и съсипии, диреше изчезналите си родители и вратника
на
родната къща... Тежко, тежко - гърдите се издуват в плач.
Стоиш прикован
на
мястото, като че все тъй отколе и тъй во веки ще останеш.
Пръстите живо бягат по металическия инструмент... Лицето
на
свиреца нищо не изразява, но чудото излиза само през пръстите му, направо през сърцето.
Зачестява бързи удари с дълги паузи,
на
които е нанизана една велика радост.
Отдъхват си гърдите - сълзите слизат отново към своя извор, сърцето ги надваря с бърз и радостен ритъм, като млад левент размахал над глава свален пош - играе и се весели, [пош - парче плат, кърпа] Пред очите се ниже друга картина, съсипиите оживяват.
Носи се благоухание
на
градини и родни поля.
На
мегдана се чуе гайда, приглася й гъдулка, цафара, кавал, топот от безброй нозе - пъстро пременени момци и девойки извиват буйно хоро по роена ливада.Слушам с примрежени очи, но сърцето тъй радостно бие в гърдите, че ха, ха, ще скокне и ще заиграе върху снега.
Но спира вълшебната свирня - и ние оставаме с преживяното за дивната музикална приказка за битието
на
човешката душа, която лети от мрак към светлина, от робство към освобождение.Слизаме.
Нахлузваме добре калпаците си и застанали
на
сборното място поднасяме своята гореща благодарствена молитва.Ето ни вече надоле.
Сега той бие в гърба.Кръчмарят е турил
на
работа всичките си чайници, гюмове и джезвета.
Зер, мили сме му, иска да ни сгрее, стопли и да прибере още някой лев от нас... Там ни чакат и още някои любопитни селяни, които искат да преброят колко мъртви носим със себе си от тая днешна „сприя”.
Неусетно минаваме Драгалевското шосе и се прибираме, гдето софиянци помръзнали и пременени, празнуваха
на
свой ред Благовещение.
Спомени
на
Олга Славчева
9.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден
, 6.05.1922 г.
Учителя
на
екскурзия
на
Витоша с ученици - Гергьовден
Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша], Спомени
на
Олга Славчева
На
път.
Дрехите ни съвсем мокри - залепнали по нас.
Но, грижа ли ни е нас от това!
Нали сме с Него - светлия Учител!
Как са прилепнали устните му; напред е устремен Неговия взор и ние търсим в душите си тая „точка” и се стремим да я догоним.
Защо е тая скърб наоколо ни?
Като че ли цялата природа скърби по нещо и - Той и ний.Каква тайна е в Неговия поглед!
Как високо се издига Той над нас, с ръста
на
духовен гигант, което придава величава окраска и
на
тялото му.
Около Него - светлина.
Погледне ли те - лъхне те неземна топлина, що сгрява и всички най-изстинали кътчета
на
душата
... Той ни води.
Така вглъбени по Него, неусетно изкачваме задъхващата стръмнина.
Може би това не са дъждовни капки, а бисери, а може би елексир
на
природата, която души и тела подмладява.Пролет е.
Гората е облякла най-хубавата си свилено кадифяна премяна.
Полето също е напослало меки пъстри губери с шарени възглавки.
Изпод шубрачките надничат сладкодъхни минзухар, теменужки и петлюви гащи.
Кукувичката самоуверено наднича из тревата, не иска да знае от пролетния дъжд.
А колко още безименни бели цветенца, поръсили навред полета и ливади като бели снежинки, нестопени от слънцето!
Шипка е напъпила розови цветове и чака само една, едничка усмивка от слънцето.Чува се песента
на
славея.
Скрит е негде той, но гласът му се издига чевръсто и силно в приятната хладина от изобилната пролетна влага.
Измежду храсти и камънаци бързо тече буен планински поток.
Увисналите над него мокри храсти го питат нещо, молят го да поспре и им разкаже за високия връх, където земята е отворила златни порти и го е пуснала всред природата за радост
на
растения, животни и хора.
Не може да се нарадва
на
силата си,
на
своята свобода след оная люта зима...Всичко пее.
Природата непрекъснато съчинява химни.
Пее земята, пее слънцето, скрито зад завесите
на
мъглите и облаците, пеят цветята, пее ручея.Учителят се отдели от нас и се изкачи
на
едно възвишение.
Изведнъж лицето Му засия в чудна усмивка.
С нея Той като че ли ни събра по-наблизо около себе си.
Молитва; задушевните й слова се издигат към мрачното бяло небе и молят Тоз, който е зад слънцето и зад звездите да ни даде просвета
на
душите, за да изпълним Волята Му.
Сълзите ни се сливат с дъждовните капки и падат като жертва върху благодатната майка земя.Запалихме огън.
Запращяха сухите клечки, облаци пара се вдигна от дрехите ни и завчас ни изсуши.
Пламъците
на
буйния огън се превиваха от смях пред толкоз мокри гости.
Те се надпреварваха със своите огнени езици как повече да ни услужат.
Тихо е навред.
Изказаните думи
на
Учителя сякаш природата ги грабва, превръща ги в мълчалива проповед, която се влива в
душата
с вечна сила.Пак го следваме по нанагорния път.
Колко път сме извървели - не знаем.
Кое е това място
на
много води, където спираме -също.
Огромна поляна; прилича
на
Свещено Преддверие.
Нареждаме се в кръг и по два лакти разстояние един от друг.
Всички
на
колене, всички
на
молитва.
Всеки от нас е облечен с бяла светлина, която гъстата мъгла му дава.
Вятърът над нас раздухва облаците, но ситния дъждец отново окъпа главите ни.Мълчалив размисъл в огромен кръг всред планината и под стихиите
на
природата.Мъглите се разпръскват.
Тайнствената молитвена картина е пред очите ни.
Защо всеки един е вдигнал нагоре ръка?
Приветствие ли е това към Извора
на
живота или сливане с Вечността?
Лицето Му диша Тайна и неземна Красота.
Телата ни зъзнат от дъждовната влага, но Той е с нас и ние му се радваме толкова много, че не мислим за себе си.
А може би това е Неговата Любов към нас, тия, които търсим Истината и Живота.Още по-нагоре, още по-нависоко.
Природата непрекъснато пее своите химни.
Сълзи дъждът върху челата ни като бисерна диадема.
Мълчи сърцето, немее умът пред великата красота
на
природата.Облаци като гигантски духове се носят над земята.
Ние вървим всред тях, водени от Него, върху главата
на
когото играе невидимо слънчево сияние.
Наметалото Му като че ли се слива с бегливите лъчи
на
слънцето и го обвива в светлина.
Тайнствена лозинка се понася от уста
на
уста:„Едната Божия Любов е само Любов.” Като светкавица ни озариха тия божествени думи.
„Тя ще внесе мир в нас, светлина в умовете ни, сила в сърцата ни, ще роди Истината в душите ни.
И всички заедно произнесохме скъпоценните Му думи и като че нов живот заигра в сърцата
на
всички, ликуващи в царството
на
Божията Любов.„Знаете ли що каза Мойсей
на
Христа
на
връх планината при Преображението?
- „Че ще разпънат Христа и ще го напуснат неговите ученици!
Но Той продължава:„Идете отново там, отдето дойдохте и запомнете тия думи: „Едната Божия Любов е само Любов.
”От облаци и мъгли не остана ни следа.
Слънцето обилно изпрати своите лъчи и като
на
майчина гръд ни стопли изведнъж.
Спомени
на
Олга Славчева
10.
Учителя изнася беседа пред ООК - 'Мястото на човека в природата', София
, 11.05.1922 г.
Учителя изнася беседа пред ООК -
"Мястото
на
човека в природата"
"Мястото
на
човека в природата", 11.V.1922 г., Общ Окултен Клас, София.
11.
Учителя дава упражнението усилване на волята - нощно изкачване на Витоша
, 11.05.1922 г.
Учителя дава упражнението усилване
на
волята -
нощно изкачване
на
Витоша
Задачата е дадена в беседата "Мястото
на
човека в природата", 11.V.1922 г., Общ Окултен Клас, София.
5. УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ И УСИЛВАНЕ
НА
ВОЛЯТА, СПРАВЯНЕ С ЛОШИТЕ НАВИЦИ, БОЛКАТА, ТРУДНОСТИТЕ; УПРАЖНЕНИЯ ЗА САМООКУРАЖАВАНЕ И ДРУГИ
Ще ви дам една задача, която има отношение към вашата воля.
Тя не е наложителна, ще я извършат само онези, които имат силно желание и любов.
Всеки ще обмисли добре задачата и ако има вътрешна свобода, тогава ще я предприеме.
Задачата се състои в следното: всеки ще си избере един ден през годината, безразлично кога – през лятото или през зимата, да отиде сам
на
Витоша, нощем.
Ще стане в 12 часа по полунощ и без да казва
на
някого, сам ще тръгне от дома си, добре облечен, с тояга в ръка.
Из пътя ще бъде съсредоточен, в размишление и с убеждение, че върши сериозна работа, от която ще придобие нещо.
Ако настигне някой от съучениците си, ще се разминете, без да приказвате, за да не се разсейвате.
Ще се качите
на
планината, ще стигнете до полянката, под снега, и ще почакате изгрева
на
Слънцето.
Който ден решите да направите опита, ще ми съобщите.
Срокът за тази задача е голям, една година.
Значи, през това време всеки ще си избере един ден за задачата.
За някои задачата внася страх и смущения; те да стоят у дома си.
Когато тръгнете за планината, ще се обадите само
на
домашните си, които няма да разказват
на
никого.
Какво ще научите, също не трябва да се интересувате.
Като се върнете от планината, сами ще видите, какво и колко сте научили.
Колкото и малко да научите, все е ценно.
Ще имате възможност да опитате доколко волята ви е силна.
Тази задача се отнася и до братята, и до сестрите като ученици.
Ученикът започва една работа и върви напред.
Той вярва в своите сили и разчита
на
великото ръководство
на
Духа.
„Трите живота“2, „Мястото
на
човека в Природата“, стр. 130-131.
12.
Учителя изнася беседата „Без Бог и без любов не може“ пред 4 сестри на Витоша
, 22.05.1922 г.
Учителя изнася беседата „Без Бог и без любов не може“
пред 4 сестри
на
Витоша
В началото
на
беседата, стеногравката Савка е записала:
На
25 май, четвъртък, 1922 г.
Толева, Чолпанова, Граблашева и аз (Савка) сме
на
полянката отстрани.
Поканихме го, седна.
13.
Учителя участва в екскурзия на Витоша с голяма група ученици - 24 май
, 24.05.1922 г.
Учителя участва в екскурзия
на
Витоша с голяма
Екскурзията е
на
24 май 1922 г.
На
Витоша Учителя изнася две беседи.
В спомените си, Елена Андреева описва тази екскурзия така:
В.К.: Разправяха ми, че сте ходили
на
Черни връх.
Е.А.: Аз помня първата екскурзия като отидохме
на
Черни връх беше с Учителя.
Спомням си, че беше през май, тръгнахме рано,може би през 1922 год.
Тръгнахме, изкачихме се там, където е сега военната база натам и от там нагоре направо се качихме към Резньовете.
Едни казваха оттук да минем, други оттам, та когато имаше колебание кой път да хванем, различни мнения имаше, разбирах, че не познават пътя, защото който знае пътя е сигурен, нали.
Та качихме се и помня добре, че беше през май и трябва да е било сигурно
на
св. св.
Тогава тръгнахме от ул.
А от 1926 год., когато Учителят почна да живее
на
Изгрева, вече почнахме от Симеоново.
И се качихме, знаете ли имам един спомен оттогава.
Аз бях отишла със сандалки и тънки чорапи, и по снега като запънахме, толкова ми стана студено
на
краката, че просто се сковах.Бях с летни сандали.
Ама толкова студено ми стана, че плаках.
И след това си направих туристически обуща и никога вече не ходех
на
такива места без туристически обуща.
Разбрах, че планината иска екип.
Впоследствие си направих екип.
Иначе не съм плакала.
Ние тръгнахме сутринта, качихме се горе
на
Черни връх, но горе малко стояхме.
И
на
същия ден се върнахме.
Ни наблюдателница, нищо нямаше, нищо.
Е.А. - Елена Андреева
13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ
НА
ВИТОШАЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
14.
Учителя изнася две беседа на Витоша, 24 май
, 24.05.1922 г.
Учителя изнася две беседа
на
Витоша, 24 май
Обичта / Противоречията в живота - 24 май 1922 г., Витоша, МОКЗдравец - 24 май 1922 г., Витоша, Извънредна беседа
15.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Летуване
на
Братството
на
Рила - Чамкория (Боровец)
Не е ясна датата
на
заминаването.
Не всички са имали средства за преспиване в Чамкория, според спомените
на
Елена Андреева.
Предполага се, че и Учителя е слизал в София, тъй като
на
5.07 има лекция в Чамкория, а
на
7.07 - в София.
След това в Чамкория се провеждат лекции и беседи до края
на
юли.
От някои спомени
на
ученици
на
Учителя, присъствали
на
това летуване, става ясно кое е това Горско училище, кой го е наел и как е протичал животът
на
Братството през юли в Чамкория.
1. Спомен
на
Борис Николов - ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА
Беше обширна постройка с големи навеси, където можеха да се побират много хора.
2. Спомен
на
Елена Андреева - ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА
Мисля че беше, преди събора отиде Учителя в Чам Курия, взеха Горското училище под наем и много приятели отидоха да летуват там.
НАГОРЕ