НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
27
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
27
:
1000
резултата в
39
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
През всичкото време
на
беседата сестрата го наблюдава седнал
на
сцената.
" „Учителю, видях как в салона дойде Христос и през цялото време слушаше беседата.
Когато тя свърши, той се изгуби някъде." Учителят я пита: „Ами ти позна ли го, той ли беше?
В Школата
на
Изгрева се събират хора с най-различни характери, величия от миналото, затова мъчно се хармонират.
Само присъствието наУчителя с неговата Велика любов, стопява противоречията.
В разговор Учителят обяснява, че всички ние сме представители
на
някоя държава или племе, населяващи Земята.
Както всички тези държави и племена не се разбират помежду се, така и ние проявяваме известна дисхармония.
„Тук,
на
Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото, и ако се оправи, всички останали ще се оправят.
Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно.
България е най-трудната страна за приемане и приложение
на
новото учение.
„Учителят търпи и коригира постоянно недъзите
на
братята и сестрите със своята Божествена Любов.
Неговото велико търпение създаваше условие за пробуждане
на
душите за един разумен съзнателен живот.
Много от посетителите от града, дошли
на
Изгрева отиват при Учителя и му казват: „Господин Дънов, откъде сте събрали тези хора от кол и въже?
" Тогава Учителят ги поканва да заемат местата
на
тези, които те не харесват.
Те категорично се отказват от тази покана.
Вие може да не сте най-добрите хора.
Даже всеки един от вас струва повече отколкото целия български народ.
Еврейският народ излезе от Авраама, но Авраам, който беше Божий избраник, слушаше Господа, макар че и той имаше слабости." (67, с. 54)
Да, ние сме квасът
на
новия живот, с който трябва да се заквасят всичките народи по света.
В Общия окултен клас Учителят задава въпрос: „Кой е най-високият връх
на
Земята?
" Всички отговарят че Еверест в Хималаите е най-високият връх.
Учителят уточнява: „Най-високият връх
на
Земята е онова място, където всички разумни същества отправят своята мисъл към Бога." Този връх е Изгрева, където при молитва се прави най-лесно връзка с Бога."
Заселване
на
Изгрева
(Спомен
на
Светозар Няголов)
2.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София
, 28.03.1921 г.
Нека да е късно, но да се завърши със закона
на
Любовта.
И тя ще се убеди, че този е най-добрият път в живота.
А ти подвизавай се съзнателно постоянно в тоя път.
Вади поука от опитността
на
другите.
Сега е време благоприятно да се изправи всичкото минало.
За да сте готови да възприемете бъдещето, което носи благословенията
на
Царството Божие.
Бъдещето ви носи по-широк простор за работа полезна.
Следвайте вътрешно искрено чистосърдечно с пълна вяра истината.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
3.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 16.04.1921 г.
Работата
на
щерната К.
да продължи и досвърши според плана уговорен. К.
да досвършат кошерите и след това започнатия тротоар под ръководството
на
К.
и щом се свърши работата, да се върнат във Варна.
С пчелите ще постъпите така: ти, Бойнов, Райко ще раздадете петнадесет пчелни кошера
на
вдовици.
Ще ги намерите, ще им кажете, че им се дава по един кошер даром, с условие да дойдат сами да си го вземат.
Восъкът ще го продадете всичкия и
на
сирачета ще го раздадете, т.е. сумата.
Дванадесетте кошера, изработени от К.
М., да се продадат навън и сумата
на
тях ще се даде, то е техен труд.
Тъй и другите пчеларски принадлежности.
Бог е Бог
на
Любовта към ония, които Го познават.
4.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 30.04.1921 г.
Пчелите ще се раздадат
на
вдовици извън братството Другояче ще излезе да правим услуга
на
себе си Ще ги раздадете
на
кръгли вдовици, които да имат малки деца В Бялото Братство вдовици няма, там има само братя и сестри.
Цялата сума от дъсчените кошери добита ще се даде
на
К.
без никакви удръжки, другояче ще замяза
на
позорна търговия с оттенък
на
користолюбие.
Пчели по никой начин не могат да им се дадат.
Те могат да си вземат от друго място Восъкът
на
съвършено външни хора ще се продаде,
на
свои нито грам.
Сумата
на
кръгли сирачета ще се даде по най-разумния начин.
Всичко друго по същите правила Всички трябва да работите в името
на
силата
на
Божията Любов, която има само един закон за приложение Той е благост, едно правило - безкористие, един път - той е Истината, една сила - тя е Мъдростта.
Една награда - Добродетелта, едно благо - правдата.
Един Господ
на
Любовта и Той е, освен Него няма друг.
Той е Отец, Спасител
на
бедните и страдующи.
5.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков (Фотокопие на препис на писмото), София
, 8.05.1921 г.
Да се живее в Любовта, да се върви по пътя
на
вярата, да се реализира надеждата
на
земята, това е смисълът
на
сегашния живот.
И години трябва да минат да се схване Любовта в нейната същина, вярата в нейната възможност, надеждата в нейната дейност.
И всичко се движи в тия живот около тия три сили
на
душата
.
Да любиш, да вярваш, да се надяваш.
Любов в живота, вяра в умът, надежда в
душата
.
Леко става
на
душата
когато знае, че Любовта е навсякъде.
Любовта да топли сърцата ви и
на
двама ви, а така също
на
всички приятели и братя.
Но Любовта най-после ще възтържествува за винаги.
И тогава ще дойдат блажените дни
на
съзнателния живот.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Фотокопие
на
препис
на
писмото от Цанка Екимова
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 23
БЕЛЕЖКИ
НА
СЪСТАВИТЕЛЯ
НА
«ИЗГРЕВЪТ»
6.
Писмо на Учителя до Георги Куртев, София
, 2.06.1921 г.
Бъдещето е в ръцете
на
Бога.
Онова, което е отредено, то ще дойде
на
своето време.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
7.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша
, 9.06.1921 г.
През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва
на
Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир.
В книгата
на
Атанас Славов се дава 9 юни 1921 г.
В спомени
на
Елена Андреева няма точна дата, но се казва, че са започнали да ходят
на
този лагер 1922 г.
1. Изгревът - Атанас Славов
9 юни 1921 - Предприема екскурзия до Витоша и създава в подножието
на
Резньовете братския лагер Ел Шадай
2. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ
НА
БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"БОРИС НИКОЛОВ
3. Спомен
на
Светозар Няголов: Ел Шадай ( Вратата
на
Рая )
4. ЗАДАЧИ
НА
БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
Част от спомените
на
Елена Андреева
В.К.:
На
една от снимките
на
бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал
на
една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг.
Учителят каза да си направим зид и ние го направихме в някоя от първите години, но кога не мога да ви кажа.
Ние почнахме да ходим
на
този лагер от 1922 год.
В.К.: А името
на
бивака „Ел Шадай".
- Елена Андреева, В.К.
В този спомен не е указана точна дата
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ
НА
БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"
Най-напред се отиваше до поляната срещу Драгалевския манастир, ниско преди да започнат височините.
Минава се през село Драгалевци пеша.
След туй излизаме до Драгалевския манастир, до отсрещната страна до реката.
На
тези поляни се разполагахме, накладем огньовете, възварим чайниците и прекарваме целия ден.
След туй Учителят предприе едно изчакване от там по стръмният праг, който води до поляните над манастира.
Не към манастира, а към отсрещните поляни.
Хубави поляни, обширни с извори в тях, което беше много благоприятно за нас.
А наоколо дърва.
Така имахме дърва за огън и вода за чайниците, което бе най-важното.
От там се вижда Балкана, вижда се Рила, оттам се вижда пространството
на
Софийското поле.
Там прекарахме две години
на
тези поляни, като се има предвид, че излизахме всяка седмица
на
Витоша.
Един път в неделята се отива в планината.
Обикновено ние тръгвахме от София пешком, тогава нямаше превоз, минавахме през село Драгалевци, по водениците нагоре, по реката до нашия втори Бивак.
Този стръмен баир от първия бивак до горе, до поляните го нарекоха приятелите „Бери душа".
Първо ни заведе до ниското, до равното, а не ни тури
на
стръмнините.
А като свикнахме, тогава започна да ни извежда по баира „Вади душа" до горните поляни.
На
поляните се разполагахме.
Тук имаше няколко извора,
на
които ние направихме каптажи, от водите им завирахме чай.
Гледаха
на
нас като
на
хора, които не са много наред и
на
себе си.
Които са
на
работа не идваха, а онези, които са свободни.
На
този лагер сме прекарвали много хубави дни.
Хубавият братски живот там се разгърна във всичката си пълнота.
На
тези поляни излезнахме една зима.
Бе паднал нов сняг.
И мъгла, бяла зимна мъгла, че като си проточиш ръката не можеш да видиш върха
на
пръстите си.
Все пак излезнахме
на
поляните, нак-ладохме огън, възварихме чайниците си.
И тръгна през снеговете.
Той върви напред, разбива партината, а ние след Него.
Мина по хоризонтала, нито се качваше, нито слизаше.
Отиде
на
юг и
на
изток в мъглата.
Дойдохме до една долинка, преминахме я.
Навлезохме в една млада гора, виждаме, че през гората върви път.
Изведнъж мъглата, като отсечена с нож остана зад нас.
А пред нас слънце и една хубава поляна, наведена малко
на
юг.
А
на
източния край
на
поляната оригинални, хубави скали.
Всички останахме като изненадани от тази хубава картина.
А мъглата е зад нас.
Половината сме в мъглата, половината сме
на
слънце.
Учителят се загледа много дълго в поляната.
Подпря бастуна в земята и след това каза тези думи: „Ето едно хубаво място!
" После ние се върнахме в лагера по нашите стъпки.
Но вече оттогава, когато дойде пролетта ние започнахме да ходим
на
тази поляна, която открихме с Учителя в онази гъста мъгла.
Тази поляна в последствие Учителят нарече „Ел Шадай".
Като дойдохме
на
„Ел Шадай" по удобно бе за излизане през село Симеоново отколкото през село Драгалевци.
И започнахме да излизаме през село Симеоново.
Но ние бяхме благодарни
на
тях и излизахме доста добре и удобно.
Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място.
' Това е една голяма поляна.
В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи
на
всички.
Имаше една скала,
на
която Учителя си облягаше гърба.
Учителят отиваше
на
Бивака с голямо разположение.
Наредим се
на
поляната в един общ кръг.
Приятелите като ни погледнат всеки започва да носи: де сирене, де масло, който каквото носи и така нашата трапеза ставаше по-богата отколкото
на
другите.
След туй Учителят
на
тази поляна даде редица упражнения.
Това не бяха големи групи, но приспивахме там около огъня
на
поляната, около 20-30 човека.
Веднъж Учителят даде едно упражнение да се наредим всички в триъгълници, в равностранни триъгълници.
Напред
на
върха един човек, а отзад двама души.
Наредят се триъгълниците и тръгнем право нагоре.
Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля.
Като мине определено време, няколко минути, този който е
на
върха
на
триъгълника слезе в другият ъгъл
на
триъгълника.
Значи всички се разменят.
Първият отива в десния ъгъл, а десният отива в левия ъгъл, а левият излезе и стане връх
на
триъгълника.
По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе
на
„Вълчата скала".
Тогава Учителят ни нареди
на
поляната в един огънат ред, не съвсем прав, малко огънат по трима души един след друг, в три реда.
Направихме една молитва, размишление и времето се оправи.
Вятърът спря, облаците се разтикаха, грейна слънце и ние насядахме
на
топло, греещи се
на
слънцето и слязохме в града по хубаво време.
Учителят даваше отначало най-различни упражнения.
Ще ги видите
на
някои снимки.
Тъй че
на
този Бивак сме прекарвали хубав братски живот с Учителя.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ
НА
БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"БОРИС НИКОЛОВ
1. Ел Шадай ( Вратата
на
Рая )
Най-важният център там беше Бивака - Ел Шадай /Вратата
на
Рая/, който постоянно посещавахме с Учителя или сами, за да изпълняваме дадени задачи.*Вж Изгревът, т.
149-150, N16Бивака беше ограден с каменна стена от запад и юг, която го предпазваше от постоянните ветрове.След 70-а година комунистите изпратиха едно отделение трудоваци, които развалиха оградата и изхвърлиха всичките камъни в дерето.*През 1946 г.
Наоколо израсна висока гора, която пази лагера от постоянните ветрове.През 1922 г.
в една от беседите от томчето „Трите живота" Учителят дава една задача - всеки сам да отиде до Бивака през нощта съсредоточено, без да говори с когото срещне, и да се върне
на
Изгрева.
Приятелите изпълняват задачата колективно, като всички се събират
на
Изгрева и през 10 минути тръгва по един брат или сестра за Бивака през село Драгалевци.**Аз изпълних тази задача много по-късно - 3 пъти през зимата
на
1953 г., когато бях в отпуск от казармата за повече от един месец.
Тръгнах точно в полунощ 1- 2 часа, като мислено се обадих
на
Учителя, пеш до Симеоново.
Там, в края
на
селото, ме оградиха селските кучета, но като ме подушиха, ме оставиха, понеже ние редовно им давахме хляб.
Стигнах Бивака и влязох в бараката, запалих огъня и стоплих вода.
Запалих свещ и прочетох една беседа.
Посрещнах изгрева и дочаках братята и сестрите от София и останах с тях.
Така не изпълних точно задачата, дадена от Учителя.Вторият път пак не изпълних задачата и реших третия път да я изпълня точно.
На
вратата дойде един вълк и започна да вие и драска с ноктите си.
Той обитаваше в една морена под горския дом.
След посрещане
на
изгрева тръгнах веднага надолу.
Задачата беше така: да се отиде през зимата посред нощ
на
Витоша - Бивака Ел Шадай.
Сутринта да се посрещне слънцето, да се върне в София, без да се говори и без да се поздравява когото и да било по пътя.Следващата неделя бяхме
на
хижа „Алеко" и като се връщахме по шосето, срещнахме вълка, който ме беше безпокоил през нощта.
Спомен
на
Светозар Няголов: 1.
Ел Шадай ( Вратата
на
Рая )
132. ЗАДАЧИ
НА
БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"
В.К.: Искам да ви питам как стана и как се откри бивака
на
„Ел Шадай?
Вижте сега, ние направихме първата екскурзия, която знам.
Беше
на
Димитровден.
И я направихме като минахме по Драгалевското шосе и след като стигнахме селото, не минахме в селото, а се изкачихме право нагоре и отидохме
на
Паша Бунар ли се казваше там, някъде едно място.
И сега, където е най-студената вода
на
Витоша плюс два градуса.
И то е от дясната страна така
на
Витоша.
То е
на
онова, което разделя Драгалевската река.
Разбирате, Драгалевската река разделя това и ние се качихме там
на
Димитровден беше.
Аз бях тогава съвсем нова, първа година в братството и се качихме.
На
Димитровден, не сняг нямаше.
И след това почнахме да ходим от другата страна да се качваме.
Най-напред се качихме сега както минава лифта и като се качите
на
високото под бай Кръстю има едни поляни.
Няколко пъти ходихме
на
тия поляни.
Там имаше вода, но водата не беше достатъчна.
И тогава един ден Учителя рече, пак така бяхме
на
това място.
И отидохме нагоре така, преминахме цялата поляна и отидохме до другата река, дето отива там, дето тече до сегашния бивак.
Там сме ходили, веднъж сме правили гимнастики
на
това място.
Но после отидохме
на
нашата поляна дето е сега.
Нали, тя е изложена така, макар че е
на
север, но е така наведена с южно изложение и Той я хареса там.
Топло време нали лято.
Зависи кога е Великдена.
Сега ще бъде тази година, ако е ранен по-рано ще бъде.
На
Петдесятница.
Значи 50 дни след Великден.
И тогава през нощта ще станем и тогава сме ходили със свещ нагоре, тогава сме ходили със свещ.
Всеки си носи свещ запалена в ръка и върви?
Един път пък каза, както се наредихме
на
една редица и каза: „Всеки ще върви право напред, каквото и препятствие да има ще върви напред, няма да се отбива, ще го преодолява".
Значи, ако е храст, през храста ще мине.
Аз и така го знам, сега знаят ли го така не зная, но там сме се качвали.
В.К.: Веднъж ми разказвахте за счупената стомна.
държа една много дълга беседа.
И тогава каза: „Другата седмица няма да имаме беседа, а ще дойдеме рано и в 12 часа през нощта ще си теглиме жребие кому когато се падне да тръгне, така, че да има
на
всеки по пет минути разстояние и ще се изкачи всеки
на
бивака.
Ще отиде
на
бивака, ще си напълни стомничката, ще си почине и после ще се върне".
На
моето село нямаше стомни, нямаше кому да поръчам да ми купи и поръчах
на
една сестра, която беше наша съмишленица в Байлово, там имало стомни и я помолих да ми купи.
Взех стомничката и си тръгнах.
Отидох
на
бивака.
А ми се падна да тръгна веднага след 12 часа, 5-та или 6-та ми се падна по ред да тръгна.
И още тръгнах рано-рано и аз се изкачих високо горе.
Рано пристигнах горе.
И като дойде Учителя, даже забелязах, че
на
Учителят, една сестра искаше да Му напълни стомната.
Сега аз не знам, хем го видях това и после аз пожелах да Му напълня стомната.
Той ме остави да я напълня.
Но като напълних
на
Учителя стомната, викам чакай да си напълня и моята и като напълних моята, хо-о-п изпразни се.
Напълних я, пак се изпразни.
Напълних я, тя се изпразни.
Като вдигнах, една дупка отдолу.
Някакво камъче ли е имало в пръстта и останало дупка.
Леле рекох, нещо с мене лошо ще се случи, защото всички напълниха стомните, моята стомна счупена.
И казах
на
Учителя.
Аз занесох
на
Учителя стомничката и я оставих
на
мястото и Му казах, че така се случи с моята стомна и би ли ми позволил с Неговия чайник да си занеса вода.
Той казва: „Не може, защо не си проверихте стомната?
Но аз Му казвам: „Днес е неделя, иначе аз ще сляза ще си купя стомна, ще дойда втори път и ще напълня".
Той като видя тази моя готовност извади от джоба ключа си и ми каза: „
На
ти ключа, в моята стая има еди къде си стомна, в долната стая.
Тя е пълна с вода.
Ще взмеш стомната, водата ще я излееш
на
цветята и ще я донесеш, и аз ще те чакам да донесеш ключа".
Аз слязох за много малко време, щото тичах повече надолу.
Е.А.: До София, да, дойдох и като дойдох още се качваха приятелите, нали чакаха всеки реда си да им дойде да се качат догоре.
И срещнах много, които се качват и те ме питаха защо се връщам и защо тичам.
В.К.: И
на
всеки обясняваш.
Е.А.: Е, не казвам аз,
на
един казвах, зависи, според хората.
Той ми помогна в решението.
Седнах там над първата чешма да си отдъхна, че сега почва стръмното нагоре.
И аз скочих веднага, викам си днес не е разрешена почивка и се изкачих горе, дадох ключа
на
Учителя, благодарих Му и после останах аз по-дълго време, за да си почина.
И се върнах, и вечерта си отидох, защото бях учителка в това време, но вечерта си отидох със стомничката пълна с вода.
В.К.: А името
на
бивака „Ел Шадай".
В.К.:
На
една от снимките
на
бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал
на
една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг.
Учителят каза да си направим зид и ние го направихме в някоя от първите години, но кога не мога да ви кажа.
Ние почнахме да ходим
на
този лагер от 1922 год.
В.К.: Отначало тук не виждам борове
на
мястото.
Седне и се облегне гърба
на
камъка.
В.К.: Тука една снимка зимно време, сняг.
И тогава слязохме в селото Драгалевци и влязохме в една кръчма, и там пихме чай.
излезе нареждане от Правителството всеки пълнолетен български гражданин да има лична карта.
И брат Начо Патров отива и казва това
на
Учителя.
Пък Учителя посочил така себе си и казал: „Аз имам лична карта!
" И Начо извадил лична карта
на
Учителя.
И оттам го знам.
Спазваше законите
на
властта.
Даже последната година беше.
Аз бях чистила
на
Учителя стаята горе самичка, щото Паша беше заета, а Савка не беше добре.
И всичко, което трябваше направих и съм слязла.
Савка като отишла един ден преди това там, след това казал Учителя, че сме разбъркали, че не сме тургали
на
място нещата и че не може да си намери документите, защото иска да ги даде нали, за да се плати таксата
на
радиото.
То беше преди още Новата година.
И аз когато се качих там да чистя, Учителя се качи горе от долната стая и аз използвах този момент да Го питам, какъв е плика, в който са документите?
В.К.: След като Учителят си замина, има огромна кореспонденция до Него от хиляди хора от страната, че дори и от чужбина.
Къде изчезна тя?
Бяха унищожили даже писма от Лулчев и от други до Учителя след преврата нали, се страхуваха.
Не знам от какво се страхуваха, но само страхът беше у тях.
Винаги беше акуратен, ама Той го правеше заради себе си, защото Той не можеше другояче да постъпи.
132. ЗАДАЧИ
НА
БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
8.
Учителя с група от Братството е на лагер в Родопите
, 07.1921 г.
Учителя с група от Братството е
на
лагер в Родопите
Не е намерена точната дата
на
това летуване.
Според спомените
на
Боян Боев и други участници - лагерът в Родопите, с.
Ракитово - Цигов чарк е през лятото
на
1921 г.
Това е един от малкото лагери в Родопите
на
Братството.
1. Записки
на
Боян Боев - Летуване и екскурзии
на
планината (Писма
на
Боян Боев -Том 2)
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът
на
Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.
2. Записки
на
Боян Боев - Единството в света (Акордиране
на
човешката душа - т. 1)
Записки
на
Боян Боев
ЛЕТУВАНЕ И ЕКСКУРЗИИ
НА
ПЛАНИНАТА
Тук желая да изложа летуването
на
Учителя с Братството
на
„Яворови присои“ през 1933 и 1934 година.
Учителя започна летуването
на
планината с Братството в 1920 г.
През тази година той летува
на
Сините камъни над Сливен (Стара планина),
на
палатки, с много братя и сестри предимно от Сливен.
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при село Ракитово, в един живописен кът
на
Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
През това летуване Учителя построи заедно с братята и сестрите една хубава чешма в околността.
Учителя летува в Чамкория (Боровец), в така нареченото Горско училище, с много братя и сестри от София и провинцията.
През време
на
летуването той организираше много често излети из околността, особено до красивата полянка Шумнатица, а също и до Мусала.
През 1924 г., през месец август, Учителя летува при долните Мусаленски езера,
на
едно възвишение, което се спуща надолу от Мусала като било и разделя долината
на
Бели и Черни Искър.
Местността,
на
която летува Учителя върху това било, той нарича „Незнайният връх А-Б Б-А“.
започват редовни летувания
на
Мусала.
Бивакът се установяваше при долните две Мусаленски езера и всяка сутрин се излизаше за слънчев изгрев
на
връх Мусала.
Повечето братя и сестри бяха без палатки, имаше само навеси, а мнозина нямаха и навеси и бяха изложени
на
дъжд и
на
сняг.
Такива общи мусаленски екскурзии имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година.
започват редовни летувания
на
Седемте Рилски езера до 1942 г.
През тези години именно летувахме
на
Яворови присои.
имаше общи летувания
на
езерата, а през 1940, 1941 и 1942 г.
нямаше общи братски летувания, но Учителя отиваше
на
езерата с малки групи от 7 - 10 души, с престой 5-6 дена.
След 1929 г., макар да нямаше общи летувания
на
Мусала, Учителя го посещаваше понякога с малки групи, например в 1934, 1937, 1938, 1939 и 1940 година.
Ще се спра
на
нашето летуване
на
Яворови присои.
Това е една извънредно красива живописна местност, покрита с иглолистни гори в подножието
на
Резньовете.
Симеоново, направо или през хижа „Алеко“.
Първата работа
на
Учителя след построяването
на
палатките беше намирането
на
извори.
Той намери един извор близо до бивака, но сред мочурища и кал.
На
мястото изникна красива чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
При чешмата се постлаха каменни плочи и всичко доби оригинален вид.
Учителя потърси полянка за паневритмия и намери такова място над бивака.
След няколко дни върху полянката се очерта ясният кръг
на
паневритмията.
В тази вълшебна местност се заредиха красиви дни, изпълнени с най-разнообразни занимания.
След паневритмията имаше беседи или почвахме обща работа за обзавеждане
на
лагера.
Вечерният огън,
на
който Учителя присъствуваше винаги, беше един красив завършек
на
деня.
Яворови присои се намират
на
голяма височина -
на
2000 м., и оттук има обширен простор - виждат се Софийското поле, Стара планина, Лозен, Плана планина и др.
Над Яворови присои се издигат Резньовете, мощно надвиснали над нас като покровители и пазители
на
тези свещени места.
Тук цари една тишина, която те завладява и те кара да се вглъбиш в себе си, за да слушаш гласа
на
вечното и непреходното, който ти говори.
Яворови присои са едно от най-мистичните места
на
витоша.
Тук е място
на
чистота и мир, където човешкото съзнание се издига в един мистичен
свят
.
Под нашия лагер намерихме едно красиво място - Морените.
През време
на
нашето летуване правехме понякога излети до Резньовете.
Минавахме Пиперката - едно възвишение, после през снежната преспа, която беше още запазена
на
едно усойно място под върха и стигахме навреме
на
Резньовете.
На
връщане минавахме през така наречената Самодивска поляна.
Беседите, които Учителя държеше
на
Яворови присои през 1934 г., са печатани в томчето „Великото в живота“.
След тези две летувания ние често идвахме тук, за да възкръснат живо в съзнанието ни красивите моменти, преживяни с обичания ни Учител.
Ще завърша с няколко мисли от Учителя:Не може да диша онзи, който не знае правилно да мисли.
Той влиза и излиза в тебе, ще се разговаряш с Него и ще благодариш за това,
на
което те е научил.
Ако те боли крак, дишай за крака си и благодари
на
Бога, че те е посетил.
Дишайте дълбоко, спокойно, бавно, ако искате работите ви да се нареждат добре.
- Навсякъде.
Бог е във въздуха, в светлината, във водата и в храната.
Следователно, ако не можете да приемате въздуха, светлината, водата и храната правилно, нищо не можете да постигнете.
Като ядете, като дишате, като мислите, като възприемате светлината, ще облечете новите, празничните си дрехи.
Това са велики процеси, за извършването
на
които се иска будност и велико съзнание.
Празничните дрехи подразбират
свято
отношение към тези процеси.
Обичайте баща си и майка си, обичайте братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всичко поставете любовта си към Бога.
Каквито жертви и да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил.
Усъмни ли се в Него и престане ли да Го люби, той веднага потъмнява.
Има един закон, според който вие не можете да направите и най-малкото добро, ако не любите Бога.
Когато човек разбере, че любовта
на
Бога към всички хора е еднаква, поради което има предвид нуждите им, само тогава любовта
на
човека е проява
на
Божията Любов.
Като не познават себе си, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и пр.
Те не подозират, че като творци, като хора със способности могат да излязат над всички условия, над всички среди и да живеят както разбират.
Ако човешкият мозък и вибрациите
на
нервната система
на
човека са еднакво нагласени с тези
на
възвишените същества, той би могъл да види техния образ, да се слее с тяхното съзнание.
Значи, ако умът и сърцето
на
човека са нагласени според ума и сърцето
на
някой ангел,
на
някое възвишено същество, той би могъл да влезе в общение с неговото лице, очи, уши, уста, нос.
Летуване и екскурзии
на
планината
(Писма
на
Боян Боев -Том 2)
Записки
на
Боян Боев
Първото летуване
на
планината с Братството беше през 1920 г.
в Стара планина; опнаха се палатки
на
Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен.
Ракитово – в един живописен кът
на
Родопите, всред иглолистни гори, в т. нар.
По време
на
това летуване построихме една хубава чешма в околността.
Учителя летува с голяма група братя и сестри от София и провинцията в Боровец, в т. нар.
През време
на
летуването Учителя организираше излети из околността, особено до красивата поляна Шумнатица, а често и до връх Мусала.
летувахме при долните Мусаленски езера,
на
едно възвишение, което се спуща от връх Мусала надолу като било и разделя долините
на
Бели и Черни Искър.
Тази местност Учителя нарече „Незнайният връх А-Б и Б-А.“ Там беше с малка група ученици от Специалния клас и държа няколко беседи.
започнаха редовните летувания
на
Мусала.
Бивакът се установяваше край долните две Мусаленски езера и редовно се излизаше за изгрев
на
връх Мусала.
Някои имаха навеси.
Такива общи Мусаленски летувания имаше през 1925, 1926, 1927, 1928 и 1929 година.
започна летуването при Седемте рилски езера и така до 1942 г.
и 1934 г., когато летувахме
на
Яворови присое
на
Витоша.
включително имаше общи летувания
на
Рилските езера, а през 1940, 1941, 1942 г.
нямаше общи летувания
на
връх Мусала, но Учителя пак го посещаваше с малки групи, а именно през 1934, 1935, 1937, 1938, 1940 години.
Тук ще кажем няколко думи за нашето летуване
на
Яворови присое.
Тази извънредно красива, живописна местност е покрита с иглолистни гори и е в подножието
на
Резнъовете.
Симеоново, направо през х. Алеко.
Първата работа
на
Учителя след построяване
на
палатките беше намиране
на
извори.
След няколко дни
на
мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус.
Учителя посочи една полянка над Бивака, като място за Паневритмия.
И след няколко дни
на
полянката се очерта ясния кръг
на
Паневритмията.
В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания.
След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена
на
стана.
Вечерният огън,
на
който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек
на
деня.
Яворови присое се намират
на
една голяма височина, около 2 000 метра, и пред погледа ни се откриваше обширен простор към Софийското поле, Стара планина, Лозен и Плана планина.
Над нас мощно надвисваха величествените Резньове, като покровители и пазители
на
тия свещени места.
Цареше една тишина, която ни завладяваше и ни караше да се вглъбим, за да се заслушаме в гласа
на
вечното и непреходното.
Там човешкото ни съзнание се издигаше в един мистичен
свят
.
И Морените, намиращи се над нашия стан, бяха идеално място за размишление и молитва.
През време
на
нашето летуване понякога правехме излети до Резнъовете.
Тръгнахме в 2 ч.
Минахме Пиперката, едно възвишение, после – снежната преспа, която беше още запазена
на
едно усойно място под върха.
Стигнахме навреме
на
Големия Резен и след молитвата и песните при красивия изгрев запалихме огън и стоплихме вода.
Четохме една стара беседа и след това започна разговор.
През време
на
разговора Учителя каза:
Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък.
Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават.
А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада
на
сърце ти.
Светът
на
Реалността е със светъл цвят, светът
на
промените е с разни цветове.
Самата Реалност е безпространствена.
Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение?
Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света.
Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш.
Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен.
Един мъдрец търси някой ръкопис, свещена книга и като я намери, чете я.
Някой път търсиш някого, но улицата и номерът не знаеш.
Та
на
онзи, когото търсите, да не забравите името, улицата и номера.
Името
на
Този, когото търсиш, е Бог.
А пък ти не знаеш името, улицата и номера и нещо не върви.
Като намериш името, ще питаш за улицата и после, като дойдеш до номера, ще питаш хората.
Тогава ще видиш, че Бог живее в сърцата
на
хората и в умовете
на
Ангелите.
Това е една наука много трудна, но като я научиш, ще се оправи всичко.
Един брат ме пита: „Учителю, по кой начин Вие намерихте Господа?
Един ден го набили хубаво, но един добър човек го излекувал и онзи казал: „Има добър човек.“ Та за да намерите Господа, много трябва да ви бият и тогава ще Го намерите.
Онзи, който ще дойде да ви лекува, ще бъде първият добър човек и ще познаете, че има нещо добро в света.
Ако Слънцето грее много хубаво, то аз, като изляза, ще приема моята част от светлина и топлина.
Но да кажем, че аз съм бил при много неблагоприятни условия и не съм използвал слънчевата светлина и топлина, тогава погрешката не е в светлината, а в мен.
Когато бъдете готови,
на
кого ще видите лицето?
Ние Го наричаме Баща, но Той е повече от баща.
Ние го наричаме Възлюбен, но Той е повече от възлюбен.
С хиляди имена можем да Го наречем, но нито едно от тях не може да изрази това, което е всъщност.
За сега Той минава за наш Баща, като наш Възлюбен и като наш Приятел.
Когато нашето съзнание е будно в този момент, там е Бог.
Когато съзнанието ни не е будно, Бог не е там.
И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас.
Когато ни обичат някои, обичат Бога в нас и затова ние не трябва да протестираме защо ни обичат.
Нали като дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за къщата, а за царя.
“ Това се отнася за Любовта.
Когато обичаш някого, то Бог в него ти е проговорил, безразлично дали той Го познава или не.
Щом не можеш да обичаш някого, ти значи имаш слепота, не можеш да видиш Истината.
Бог е в тях, тази Истина съществува в тях.
При Любовта човек е проводник
на
Любовта
на
Бога.
Любовта е атрибут
на
Бога.
Бог е, Който люби чрез нас.
Как ще познаеш, че Бог те обича?
Нали Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и Аз ви възлюбих.“ Когато човек обикне Бога, когато човек запали Свещения огън в себе си, като магнит ще привлича хората, всички ще го обичат.
Това са два закона.
Да обичаш, значи всеки ден да се оглеждаш в огледалото, защото като обичаш другите хора, ти се оглеждаш.
Щом аз проявявам Любов към другите, то имам одобрението
на
Бога, че извършвам Неговата Воля.
Любовта е изпълнение
на
Волята Божия,
на
Божия закон.
Това е най-великият закон в света.
Любовта в човека иде от Бога, човек е само проводник и той не може да обясни нещо, което е над него.
След като пихме чай, пак се подхвана разговор.
Познаването
на
Бога е условие за Вечния живот.
Вън от Любовта не можеш да Го познаеш.
Извън Любовта Бог е неузнаваем.
Смисълът
на
Живота е в познанието
на
Бога.
Не можеш да познаеш Бога, ако отвън си щастлив, ако всичко ти е задоволено.
Трябва отвън да имаш скръб, за да познаеш Господа.
Това значи да се показва
на
хората пътя към Бога.
Нали Христос казва: „Ще ви направя ловци
на
человеци.“ Духовният
свят
ще покаже
на
човека къде ще отиде и къде трябва да работи.
Невидимият
свят
ще ни изпрати при онези, които е предопределил и подготвил.
Който иска да се запознае с окултните науки, трябва да познае висшето, Божественото или с други думи, да познае Бога.
Това значи да познаем условията, при които можем да растем.
Онези, които ти обичаш, ги познаваш.
Един човек не можеш да го познаеш, докато не го обичаш.
Имаш един приятел, а не се познаваш с него.
И като го обичаш, ще видиш, че той притежава една велика душа, по-голяма от Вселената, и с хиляди години ще трябва да изучаваш какви красоти се крият в нея.
Като заминеш за онзи
свят
, ще видиш доколко те обичат другите.
Обикновената любов е за Земята.
На
Резнъовете прекарахме няколко часа, а
на
връщане минахме през т. нар.
Самодивска поляна.
Беседите, които Учителя държа
на
Яворови присое, през 1934 г.
(Акордиране
на
човешката душа - т. 1)
9.
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устава на Общество 'Бяло Братство' в Русе
, 13.07.1921 г.
Министерството
на
вътрешните работи
на
България
утвърждава устава
на
Общество "Бяло Братство" в Русе
УСТАВЪТ
НА
РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
2. УСТАВЪТ
НА
РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
-Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира.
По това време, като съмишленик
на
Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик
на
чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя.
Със средства
на
Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи.
Поканват се млади членове
на
Братството да обработват земята.
от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората комуна.
По-късно Иван Явашев при една злополука почива.
Братята Маркови започват да налагат свои интереси и решават да завладеят имота.
Затова
на
30 декември 1935 г.
решават да разделят цялото стопанство
на
три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка
на
членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса.
Подялбата
на
общото стопанство е в резултат
на
несъгласие и раздори.
По-късно Учителят предава една голяма сума
на
Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов.
Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична собственост.
Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят
на
место с проблемите.
На
5 и 6 януари 1936 г.
след дълги разговори се прави протокол, според който всички подписали се признават, че всички имоти и целият капитал е
на
общество Бяло Братство - Русе.
Води се ожесточена битка за ръководство.
Тогава Учителят дава следния съвет: „В управата
на
Русенското Братство да влезнат всички 37 човека, толкова колкото са и самите членове
на
Русенското Братство".
Ето, това е разрешението
на
задачата според Учителя.
Но тази задача не може да се разреши от русенци, защото според устава им трябва да има управление и управителен съвет, а останалите членове да бъдат изпълнители.
Въпреки устава и регистрацията си пред съда, те не могат да решат задачите си по управлението и стопанисването
на
братските имоти.
Защото се сбъдват онези думи
на
Учителя от писмото до Никола Ватев: „Не се уповавайте
на
човешките разпореждания и уредби.
Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна.
комисията за трудовата поземлена собственост решава да бъдат отнети голяма част от имотите
на
Бялото Братство, възлизащи
на
192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза
на
Държавния поземлен фонд.
Тук трябва да отбележим, че първо членовете
на
Русенското Братство вземат и разделят общата земя още през 1925 г., че се идва до 1936 г.
и после до 1946 г., че накрая идва ред и
на
държавата да вземе своето си.
на
Общото събрание
на
членовете
на
Културно-просветно общество Бяло Братство в гр.
Русе, в присъствието
на
десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе.
Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време.
Тогава, според държавните разпореждания
на
определено число декари трябва да се предаде наряд
на
държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството.
А причината е друга.
Вие я знаете.
А къде отива уставът
на
Русенското Братство?
Нали той трябва да им помогне?
И наистина той им помага по следният начин:
На
31 декември 1957 г.
пред Русенския Градски съд се прекратява дейността
на
Общество Бяло Братство в гр.
и преминава към Народно Ловно-рибарско дружество като всички членове
на
общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни билети за лов
на
риба.
С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са вегетарианци могат да ловят риба в зарибени-те блата
на
Русе, както и да ловят сомове от река Дунав.
Ето, по такъв начин членовете
на
Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата
на
Русенското Братство и получават риболовни билети.
Дори
на
Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка.
Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо?
За да се противопостави
на
братя Маркови, които заграбват имота, той събира около себе си свои съмишленици за нови членове и с тези членове избират нов съвет със седалище София.
Той прехвърля имота
на
своите роднини, за да изпревари братя Маркови, които преди него също посягат
на
Братския имот.
Всичко това непрекъснато се донася до Изгрева, до онези членове от София, които също участвуват в Братството
на
Георги Димитров, което има друго название „Културно-просветно общество Бяло Братство".
Но по-късно софиянци си подават оставката и около Георги Димитров остават неколцина от роднините му.
На
29 ноември 1966 г.
Русенския градски съд с решение N 1065-а осъжда братя Маркови да опразнят и предадат владението
на
сградата в местността „Свирчовица".
Интересно е, че в мотивите си съда признава, че общество Бяло Братство, като стопанска единица в града е съставено от членовете
на
съществуващото в страната Бяло Братство, оглавявано от Петър Дънов.
То е имало за задача да владее имоти, да ги обработва, за да осигурява от тях своите приходи и да задоволява личните нужди
на
всеки един от членовете му, а чистата печалба да бъде внасяна в общата каса
на
обществото.
Ето какво Русенския съд признава.
Признава една идея от Словото
на
Учителя.
Но едновременно с това съдът санкционира и опорочението
на
тази идея.
И накрая ще цитираме едно изказване
на
Учителя за онези събития, разиграли се през времето
на
Школата, когато братя Маркови посягат върху Братския имот.
Така става, че накрая се изпълняват думите
на
Учителя.
Русенския съд осъжда братя Маркови, освен да напуснат сградата, която са обитавали
на
„Свирчовица", но и да заплатят наем за сградата от 250 лв.
плюс разноските по делото,
на
сума 88,85 лв.
А това се равнява
на
3 чиновнически заплати.
Един въпрос към всички: кой изпълни волята
на
Учителя?
Дали членовете
на
Русенското Братство, с техните членски карти и устав или Русенския съд, който санкционира опорочението
на
един висок идеал?
Моят отговор е: Волята
на
Учителя бе изпълнена от Князът, т. е.
Ако искате, какво ще кажете за опита
на
онези преди вас и за думите
на
Учителя, които се сбъднаха?
НА
ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" В ГР. РУСЕ
Утвърден от министъра
на
Вътрешните работи
Утвърден от Министерството
на
земеделието с N 7808
Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта
на
което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане
на
своите членове и изобщо
на
целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове
на
всякъде в царството, където се укаже нужда.
Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи.
Чл. 3.3 а издържане
на
обществото служат: а) доходите от имотите подарени
на
обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете
на
обществото
на
производителен труд и да модернизира селското стопанство.
Чл. 4.Членове
на
обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване
на
настоящия устав.
След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение.
Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга
на
обществото и са спомогнали за нравственото повдигане
на
българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове
на
обществото без изключение.
Чл. 6.
На
чело
на
обществото седи управителен съвет.
Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание
на
членовете
на
обществото при явно гласоподавание.
В случай
на
разногласие - решава се чрез жребий.
Чл. 8.Мандата
на
управителното тяло е за три години.
Ако единия от членовете
на
управителния съвет излезе преди изтичане
на
мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира
на
общо основание друг.
Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите
на
обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр.
грижи за периодическите издания
на
обществото, за издаване
на
книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр.
наема помещения, поканва говорители и пр.
Чл. 10.Общо годишно събрание се свиква веднъж в годината
на
1 януари, но то може да се състои всякога, когато управителния съвет счете за нужно.
Дневния ред и дата
на
събранието се съобщават един месец по-рано.
Чл. 11.Общото годишно събрание се занимава главно: а) преглежда и одобрява отчета
на
управителния съвет; б) избира управителен съвет и освобождава същия след изтичане мандата му; в) разисква и взема решения по направени предложения; г) изменя устава; д) провъзгласява почетни членове; е) приема нови членове; ж) изключва провинилите се.
Забележка 1.3а изменение устава е нужно болшинство най-малко 2/3.
Забележка 2.Събранието се счита за редовно ако присъстват най-малко 2/3 от всички членове.
Забележка 3.3а разискванията и решенията
на
събранията съставлява се протокол, подписан от председателя и всички членове
на
управителния съвет.
Чл. 12.Извънредно събрание
на
членовете става по решение
на
Управителния съвет.
Чл. 13 За постъпване в обществото подава се писмена молба до управителния съвет, която се разглежда в годишното общо събрание и когато всички членове единодушно са съгласни - заявителя се приема за член.
Напускане
на
обществото става тъй също с писмена молба, която се разглежда по горния начин.
Чл. 14.Печата
на
обществото е кръгъл в петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе".
Събранието
на
всички членове решава какво да стане с имотите му.
Настоящият устав се разгледа и прие от учредителното събрание
на
9 март 1921 г.
Председател
на
обществото „Бяло Братство": Н.
2. УСТАВЪТ
НА
РУСЕНСКОТО БРАТСТВОВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
10.
Учителя спира разразила се буря, Търново
, 15.08.1921 г.
СПОМЕНИ
НА
БРАТ ПЕТЪР КАМБУРОВ
През цялата пролет и лято
на
1921г.
Съзнавах и чувствах, че Учителя през пространството следи и контролира моята работа и се стараех да бъда изправен във всяко отношение, за да не би някъде да допусна нещо, направено не както трябва.
Най-първо вдигнах двете лозя – в двора
на
колибата, около 3дка; и другото – отвъд Беляковското шосе, т.нар.
После обработих нивата, след това почнах резитбата, която също така извърших правилно и навреме.
Чувствах изблик
на
голяма сила и енергия, и за умора и дума не можеше да става.
Така продължи през цялото лято, когато, в началото
на
август, пристигна Учителя с група млади братя и сестри от София и провинцията.
Както отпосле разбрах, Учителя всяка година пристигал 10-15 дни преди събора, за да ръководи уреждането
на
някои предварителни работи.
Тук аз ще опиша един необикновен случай, как Учителя спря буря с проливен дъжд, който можеше да наводни колибата, тъкмо в началото
на
събора.
Оказа се, че покривът тече и Учителя се обърна към всички ни: „Има ли между вас някой, който да разбира от покриване
на
покрив, за да се качи и поправи покрива
на
колибата?
по обяд,
на
15 август.
Учителя с групата седнаха да обядват
на
приготвената маса под беседката.
Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив.
Започнахме работа.
Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м.
Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря.
Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници
на
пороен дъжд.
В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна
на
колибата, застана
на
поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте?
и едва сега започваме да пренареждаме керемидите.
Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана
на
бялото мостче, което се намираше точно срещу входа
на
западната страна.
Без да направи никакви движения, без да произнесе никакви думи, постоя така срещу бурята минута и чудото стана – бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха
на
мястото си.
След миг, укротени, почнаха бавно да се предвижват
на
изток, към Арбанаси.
Пътят
на
бурята е оттук и ние измолихме съществата да отсрочат само за два часа.
– И като се обърна към мене, добави – Бързайте да завършите, защото след два часа бурята пак ще дойде.
Разбира се, ние заработихме с двойно по-голяма енергия и старание и след около два почти завършихме препокриването Останаха да се сложат около 7-8 капака
на
югоизточния ръб
на
покрива.
В това време бурята и облаците пристигнаха с предишната си сила и докато поставим капаците, рукна такъв проливен дъжд, че нямахме време да слезем от покрива.
На
следния ден започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19 август се събраха не по-малко от 1000 души.
Мнозина от тях бяха настанени по квартири, но повечето останаха
на
палатки в обширния двор
на
колибата...
Това се случи един предиобед след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения – към 10 ч.
насред двора, близо до южната малка колибка.
Сестра Тереза Керемидчиева (майка
на
сестра Савка) падна и издъхна, изглежда, от слабо сърце.
Веднага пристигна Учителя.
Той каза
на
всички да се отстранят
на
20-30 крачки, да не остава никой близо до нея.
Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме произшествието.
В това време Учителя направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето.
Иларионова и я постави
на
пост, да пази тялото.
Казал й, че сестра Тереза след един час ще се завърне, ще се съживи.* Това второ чудо (след спирането
на
бурята) Учителя извърши, защото бе недопустимо, при един олтар, дето се предават велики духовни истини, да се занимават и с погребение.
Иларионова, след един час започна да се появява руменина по бузите й и накрая отвори очи и стана. (Бел.състав.)
Спомени
на
Петър Камбуров
11.
Упражнение от Учителя, дадено на 19 август
, 19.08.1921 г.
Упражнение от Учителя, дадено
на
19 август
Упражнението е дадено в беседата "Възпитание
на
човешката воля",19 август 1921 г., Съборни беседи, Велико Търново.
Прострете сега всички дясната си ръка!
Да направим едно упражнение: вдигнете дясната си ръка напред и нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и кажете: „Оставяме старото настрана!
Хващаме Новото, възприемаме Божествената Любов!
“ Дланта
на
ръката нагоре, сложете я
на
сърцето си и направете паси надолу (от лявата страна).
Отворена ръката нагоре означава възприемане
на
Божествената Любов.
Свиваме ръката си и казваме: „Влагаме тази Любов в сърцето си.“ (Поставяме ръката
на
сърцето си.)
12.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1921
, 19.08.1921 г.
Учителя присъства
на
събора във Велико Търново,
Тази година съборът отново започва
на
19 август, Преображение, и продължава до 25 август.
По традиция, през първия ден Учителя изнася публична беседа за търновското гражданство – „Пробуждане
на
колективното съзнание".
Работата, която Учителя дава
на
събора за през годината, е насочена изключително навътре, към създаване
на
една вътрешна организираност и хармонични връзки между учениците.
Дадени са различни форми за групова работа, както в рамките
на
едно селище, така и в рамките
на
цялата страна.
Целта е развитие
на
индивидуалните дарби и обмен
на
знания и умения.
Организацията е вътрешна, по закона
на
Любовта, макар че вече се поставя въпроса за ръководителите.
За тях Учителя казва, че трябва да са от Бога, да работят най-много и то по закона
на
Любовта.
Тази година се повдига и въпроса за същността
на
учението
на
Учителя.
Въвежда се от Учителя обръщението „брат", „сестра" и задължително, поне
на
събора, се поздравяват с формулата: „Няма Любов като Божията Любов, само Божията Любов е Любов." Поставя се въпроса за образуване
на
комуни като опит.
Дават се четири нови гимнастически окултни упражнения и няколко психически упражнения.
Назрява проблемът с проявите
на
М.Иванов и К.Христов.
Учителя ги изобличава в частен разговор, а
на
събора предупреждава за методите
на
черните братя и дава формула – оръжие в няколко варианта, за предпазване от лоши влияния.
Дадени
на
учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
Търново през лятото
на
1921 год."
През есента
на
1921 г.,
на
колибата в Търново, при брат П.Камбуров отива и брат Кольо Каишев, племенник
на
строителния инженер Кольо Каишев.
Той остава там цялата зима, а в началото
на
пролетта
на
1922 г.
отива при леля си Мария Каишева, в с. Арбанаси.
В една съборна беседа от 1922 г.
Учителя споменава, че през тази, 1921 г., с още трима души, е копал канал в Търново.
13.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 19 август 1921 - Велико Търново.
, 19.08.1921 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 19 августГимнастически упражненияВъзпитание
на
човешката воляПробуждане
на
колективното съзнание
14.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 20 август 1921 - Велико Търново.
, 20.08.1921 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 20 августКратки обяснения върху гимнастическите упражнения и бележки по други въпросиЗаконът
на
съвършенството
15.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 21 август 1921 - Велико Търново
, 21.08.1921 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 21 августПравилни методи за разбиранеОбщи упражненияЧетирите съветаОпределяне работата
на
четирите съвета
16.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 22 август 1921 - Велико Търново
, 22.08.1921 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 22 августПравилният развой
на
човешките енергииПравилна употреба
на
ума, сърцето и волята в животаПравилното растене
на
душата
и хармоничното развитие
на
душевните сили
17.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 23 август 1921 - Велико Търново
, 23.08.1921 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 23 августОтговори
на
зададени въпроси
18.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 24 август 1921 - Велико Търново
, 24.08.1921 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 24 август / Психически упражнения №1 и №2Законът
на
самопожертването
19.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 25 август 1921 - Велико Търново
, 25.08.1921 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 25 август / Психически упражнения №3 и №4Разумно служене
20.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Търново
, 23.09.1921 г.
Обична Паша, Преживян един момент при извора
на
проявената Божествена Любов струва повече от хиляди царски корони.
Пълна с обилна Любов, с чисто сърце и свежа душа, светъл ум и крепък дух.
Там кога пристигнеш ще научиш това, което езика в сегашното си състояние е беден да предаде.
Със сърцето си опитвай, с ума си проверявай, с
душата
си съзерцавай и люби, а с духа си Истината държи.
Твоето слънце ярко грее, то е щедро,
на
всички еднакво дава, в него се явява Бог
на
Любовта.
Любов не
на
форми, но
на
думи.
Пази твоето нежно чувство, в него любов ще се яви, гради и съграждай,
на
канарата се държи.
От там ще дойде велик9та наука за живота.
Да царува Любовта, да царува Мъдростта, да царува Истината в твоята душа, тогава ти ще си всякога щастлива.
Запечатай тия мои думи дълбоко в
душата
си.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
21.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.10.1921 г.
Дайте петдесет хиляди в съхранение
на
брат Драган Попов.
Градежът
на
щерната в Арбанаси да остане за напролет.
Надявам се всички да сте добре.
Любов разумна и непрестанна, вяра постоянна, надежда всегдашна да пълни сърцата и душите ви.
– съкращение
на
Винаги Верен.
22.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото)
, 18.10.1921 г.
Любезна Е. Казанлъклиева,
На
първо място спазвайте абсолютно всички правила
на
Божествената Любов.
Прилагайте нейната сила.
А силата й се прилага като поставяме телата си в жертва жива и
свята
благоугодна Богу.
Любовта според писанието е плод
на
Духа, а силата изтича от растенето
на
плода.
Правете разлика в проявлението
на
стария и нов човек.
В единия действува личното, егоизма, в другия действуНа Духа, Любовта и Свободата.
Нападките
на
духовете не са сериозни.
Това са лични забавления
на
няколко ненапреднали души.
Употребявайте формулите, изреченията, които ви дадох
на
събора.
Найден да чете отначало евангелието и да пази третия петък от месеца като ден
на
почивка и връзка с Небето.
Аз съм за сега занят с материала
на
събора, приготовлявам го за четение.
Но ти когато се намираш в нужда, пиши.
Аз всякога се стремя да отговоря по един или друг начин.
Любов жива, Вяра светла, Надежда радостна да пълни
душата
.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17
Жената като майка и нейната задача
23.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 24.10.1921 г.
(получено
на
26 октомври 1921 г., Бургас)
Ще изнасяте, Изпитанията в каквато форма и да се явят носят благословения.
Но време трябва да мине, за да се реализират тия уроци
на
провидението.
Да бъде
душата
ви пълна с радост, упование и ума ви със светли мисли.
Обръщайте погледа си
на
горе
на
вътре дълбоко във вашия дух, слушайте гласът
на
вашата душа.
Тя ще ви пошепне каква е добрата воля
на
Господа
на
Любовта.
Така само Бог завършва Своите велики дела в тоя временен
свят
и ние трябва да слушаме Неговата воля.
Моя привет вам и
на
Дома ви!
В архива
на
Минчо Сотиров е намерен и лист с текст (виж по-долу), който отчасти е еднакъв с горния.
Този лист е със свещения и светски подпис
на
Учителя, без дата.
Ще изнасяте Испитанията в каквато форма и да се явят носят благословения.
Но време трябва да мине, за да се реализират тия уроци
на
Провидението.
Да бъде
душата
ви пълна с радост, упование и ума ви със светли мисли.
Обръщайте погледа си нагоре, навътре дълбоко във вашия дух.
Слушайте гласът
на
вашата душа.
Иде Новата Истина в светът, Иде Новата Любов.
Нели малко смешна Новата Истина.
Когато се проповядва, че Истината е стара.
Старата земя си вече заминава, а така и старото Небе и то си утива.
Иде Божия Народ отгоре.
И Вечната Виделина просиява.
Това е едно състояние минава от едно положение в друго, от буба в пеперуда.
Привет
на
всички приятели!
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
24.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 14.11.1921 г.
22 и 12 това са само за постройките, без храната и пътните.
За храната и пътните ще отпущате отделни суми, за които ще държите точна сметка и ония, които употребяват по Бога, да я оправдават.
Да има достатъчно в храната, но да няма разточителност.
Искам всички да се ръководите от закона
на
Любовта и хармонията.
Това е най-доброто.
Аз познавам само един закон в света.
Той е Великият Божи закон
на
Любовта.
трябва да се пазите от шепотния език
на
лошите духове.
В Мен има само една мярка.
Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, Божията Правда и Доброта.
Аз се радвам, когато приятелите, братята и учениците живеят в Любовта, а когато правят грешки и грешат, там ний обръщаме погледа си
на
друга посока.
Живейте в необикновената Любов, а не в обикновената.
Който живее в първата, в
душата
му има Мир, радост и постоянна виделина и Божието лице постоянно му се усмихва.
Моят поздрав
на
двама ви и
на
всички други бр.
25.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 21.11.1921 г.
Любезна Еленке,
Дадох исканото от вас
на
Найдена.
Дадох му и някои наставления за вашето дете.
Работете от Любов за Господа с всяко знание и мъдрост, които ви са дадени.
Дълбока вяра, силна надежда.
Имайте пред очи само живата Истина, Великата Любов, която е Бог проявен в Христа.
Имайте пред себе си жертвата
на
самопожертвувание.
Дишайте дълбоко перемено, ту през едната ноздра, ту през другата.
Сутрин започвайте с лявата, вечер с дясната.
Дръжте пълна хармония с цялото Всемирно Братство.
Учете всички
на
тази Любов, която носи здравие, щастие и блаженство.
Тя, която отваря вратата
на
Новия Живот.
Сега работете, туряйте здрава основа
на
Вечната канара Любов, братство, сестринство, единство.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
26.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 12.12.1921 г.
Любезна Е. И.
От миналото човек да вади поука.
Всеки от вас да възлюби Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта.
Това е смисълът
на
живота.
Моята дума
на
две няма да стане.
Което ви казвам, това е самата Истина.
Аз сега говоря за Бога
на
Любовта.
Изпращам ви четири беседи: „Братя и сестри
на
Христа", „Плачът", „Те ще просветнат", „Синът Божий".
Четете ги последователно по единй
на
всяка седмица.
Поздрав
на
всички.
Мъчно се просвещават умовете
на
хората и трудно се обновяват сърцата.
В основата человек трудно се разделя със своите стари навици.
1921_10_19 Братя и сестри
на
Христа
1921_10_23 Тогаз те ще просветнат!
27.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 12.12.1921 г.
С Христо Бъчваров ви изпращам три беседи: „Брат и сестра
на
Христа", „Планът", „Те ще просветнат".
Четете ги по една
на
седмица.
Моя привет
на
всички приятели.
Изпращам ви 45 екземпляра от съборните беседи, раздайте ги сега в новолунието според вашето усмотрение
на
всички ония, които се подвизават и са били
на
събора.
Поздрав
на
всички приятели.
Ако не ви достигнат съобщете колко екземпляра ви трябват.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
28.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 20.12.1921 г.
С лозето
на
Дойнов работата не е уредена.
Колю съобщава, че в Арбанаси се продавала една нива 12 декара за 4000 ?!
Хората се познават положително, само като издържат изпита си.
Изпратих ви три беседи по една сестра от Търново.
Поздрав
на
всички.
29.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков (Фотокопие на препис на писмото), София
, 24.12.1921 г.
Писмата ви пристигнаха благополучно без никоя авария.
Пооплакаха се, че ги малтретирали малко по пътя, но това е в реда
на
нещата.
Ще гледам да намеря най-хубавото време за това.
Всички плодове зреят само при многото печене
на
слънцето.
Следвайте Любовта, употребявайте методите
на
Мъдростта, ползвайте се от светлината
на
Истината, употребявайте мярката
на
Правдата, стойте върху основата
на
Добродетелта.
Любовта подразбира едното начало
на
Духа.
Туй начало се проявява по един начин.
То е Мъдростта, вярата, знанието, интелигентността.
В туй начало има една светлина.
Тя е Истината.
В тази светлина има една мярка за растене - тя е Правдата.
Тази мярка се прилага само върху една основа - тя е Добродетелта.
Върху която сега тялото ни почива и
душата
ни има Мир.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 23
БЕЛЕЖКИ
НА
СЪСТАВИТЕЛЯ
НА
«ИЗГРЕВЪТ»
Фотокопие
на
препис
на
писмото от Цанка Екимова
30.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша
, 1922 г.
През 1921 или 1922 година Учителя със свои ученици открива и устройва
на
Витоша бивака "Ел Шадай", южно от Драгалевския манастир.
В книгата
на
Атанас Славов се дава 9 юни 1921 г.
В спомени
на
Елена Андреева няма точна дата, но се казва, че са започнали да ходят
на
този лагер 1922 г.
31.
Снимка на Веселина Козарева в братска група в гр. Попово, 1922 г.
, 1922 г.
Снимка
на
Веселина Козарева в братска група в
Веселина Козарева в братска група в гр. Попово
Веселина Радоева Козарева е родена
на
7 април 1886 г.
Разград от баща Радой Тодоров Козарев и майка Димитрина Стоянова.
Удостоверението за рождението е издадено въз основа
на
семеен регистър от 1920 г.
групата си е направила обща снимка.
В средата е Веселина Козарева, а най-отдясно седнал е Пеню Ганев.
Отзад
на
снимката е написано 1922 г.
Отпред
на
стената отляво с тебешир са написани буквите: Н.Л.К.Пр. Б. Л.
/Няма любов като проявената Божия Любов/, а вдясно са написани С.
/Само проявената Божия Любов е Любов/.
На
стр.
28 от том XVI
на
„Изгревът" Пеню съобщава имената
на
групата, но снимката днес няма кой да я разчете.
Отдолу
на
снимката е написано 1922 г.
32.
Снимка на молитвена група от 10 човека във Велико Търново -1922 г.
, 1922 г.
Снимка
на
молитвена група от 10 човека въвВелико Търново -1922 г.
- Молитвена група от 10 човека във Велико Търново -1922 г.
33.
Снимки на Стефка Стойчева -1922 г.
, 1922 г.
Снимки
на
Стефка Стойчева -1922 г.
Стевка Стойчева и Цанка Заимова, сестра
на
Величка Стойчева
34.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 16.01.1922 г.
Когато дойдете, ще поговорим върху някои от спешните работи, които имат да станат.
На
Калпакчиев кажи, той може да се задоми.
Моят поздрав
на
Еленка и
на
всички други приятели.
35.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София
, 8.02.1922 г.
Обична Паша,
При все, че изгряващото слънце е положено много надалече, неговата светлина навсякъде ни намира и донася поздравите отгоре.
Всяка душа копнее за нещо и това, което иска, е най-близо до нея.
Божията Любов се намира във всичко живо и разумно.
И всеки, който слуша своята душа, своят ум и сърце, може да я намери.
пази
душата
си, пази ума си от поквара.
Люби, възлюбвай вечното, безграничното, понеже то е само устойчиво и неизменно и там седи силата
на
душата
, да е постоянно в близко общение с великия Дух
на
Любовта, Мъдростта и Истината.
Ако Мъдростта обитава в теб, Любовта може да те навести, и да ти се изяви като ангел
на
пълната вътрешна свобода.
В древността един от царските синове
на
Адитите поискал да има свещ вечно горяща.
Такава му била доставена от един мъдрец, който в случая превърнал Любящата душа
на
една млада овчарка в такава жива свещ.
Много се зарадвал синът
на
своята придобивка, тя внасяла със своята светлина и топлина мир и утеха
на
своя владетел, но когато я гледал, неговите очи се пълнели със сълзи, без да знае защо.
Ти имаш сега тая свещ дадена от Бога, чети
на
нейната светлина, грей сърцето си
на
нейната топлина.
Закрита е тайната
на
живота.
Езика
на
светлината малцина разбират.
Светлината, която ви е дадена няма да ти се отнеме.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
36.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 10.02.1922 г.
Нивата в Арбанаси нека я засее Марин Камбуров с картофи, царевица и др.
Дайте пътни
на
Колю Каишев 300 лв. З.Б.
Мъчно се просвещават умовете
на
хората и трудно се обновяват сърцата.
В основата човек трудно се разделя със своите стари навици.
37.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 17.02.1922 г.
Решено е отгоре Н.Каишев да досвърши започнатата работа
на
колибата.
38.
Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)
, 24.02.1922 г.
На
24 февруари 1922 година в София Учителя открива Школата
на
Бялото Братство и сформира два класа: Общ окултен клас и Специален (младежки) окултен клас.
Лекционният цикъл пред Общия окултен клас започва с "Трите живота", провежда се ежеседмично в сряда и завършва
на
20 декември 1944 година.
Лекционният цикъл пред Младежкия окултен клас започва с "Двата пътя", провежда се ежеседмично в петък и завършва
на
15 декември 1944 година.
Според запазени списъци от октомври 1923 година, Общият окултен клас се състои от 52, а Младежкият окултен клас - от 45 ученика.
С това е поставено началото
на
двете школи.
Не е ясно защо в спомените
на
Николай Дойнов се дава като начало
на
школите - 22 март 1922 г.?
1. УЧРЕДЯВАНЕ
НА
ШКОЛИТЕ
3. ОТКРИВАНЕ
НА
МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС, Николай Дойнов
УЧРЕДЯВАНЕ
НА
ШКОЛИТЕ
В Божествената Школа вие сте влезли да се научите как да живеете разумно.Аз наричам Пътя
на
ученика едно строго самоопределяне.В ученичеството
на
Бялото Братство влизат едновременно пътят
на
Любовта,
на
Мъдростта и
на
Истината.
Когато Учителя откри Школите, това беше нова епоха в нашия живот.
Най-първо Учителя откри Школата за младежите и първите ученици бяха поканени поименно (1922 г.).
После отвори Школата и за възрастни, в която влизаха и младежите.Окото Божие се отвори, за да види какво правят тези деца тук,
на
Земята, какво са постигнали, от какво се нуждаят, къде се спъват в пътя си и какво се бавят и губят в тези пътеки
на
живота.Учителя идва
на
Земята скромно, незабелязано.
И докато вниманието
на
света е отвлечено от големите събития – политически, икономически, социални и други, каквито винаги има, в това време Учителя извършва мълчаливо Своята благословена работа.
Той намира Своите ученици, призовава ги и започва над тях работата, която е и работа над цялото човечество.
В тази малка среда, около този жив Божествен център се разрешават въпросите, които вълнуват човешките души за дадена епоха.
Тук се изпитват силите, способностите и възможностите
на
човешката душа, тук се разрешават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът
на
миналото, подготвят се условията за Новия живот.
Едно ново знание се прилага, подлага се
на
опит и резултатите най-щателно се проучват.
Около Учителя са представени като характери, като типове расите, племената и народите.
Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дървета и посеви.
Учителя казва:Добродетелите са онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен; те са великият капитал, около който започват да циркулират силите
на
Живата Природа.
Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над човешкото естество
– изправяне погрешките
на
миналото, преценяване
на
настоящите възможности и постижения и очертаване пътя
на
бъдещето.Както в една модерна химическа лаборатория се правят опити с всички елементи, проверяват се всички реакции, изследват се новите съединения, както резултатите са валидни за цялата Земя, така и тук.
И най-малките неща се вземат под внимание, всичко се взема предвид.
Човекът и човешкото естество се подлагат в Школата
на
всестранно изследване и опити; изпитва се тялото – неговите качества, неговата устойчивост, издръжливост и отзивчивост, изпитва се умът – неговата възприемчивост и възможности, изпитва се сърцето – неговата готовност за служене и жертва.
Човек се е откъснал от Живата Разумна Природа и физически, и духовно.
Една от първите задачи
на
Школата е да се възстановят тези пътища, по които живите сили
на
Природата идват и обновяват човека.
Школата приготвя учениците за новите условия, при които Животът ще се прояви.Малцина, даже и от тези, които участват в тази деликатна и отговорна работа, съзнават нейното значение и смисъл.
Знанието, което се дава тук, се дава за човеците-братя по цялата Земя.Работата в една духовна Школа е работа върху човешката душа, върху човешкото сърце, върху човешкия ум, върху човешката воля.Задачата
на
Божествената Школа е да приготви умовете и сърцата
на
хората да разбират и прилагат Истината.
Едно от качествата
на
Великата Школа
на
Живота – Школата
на
Бялото Братство или така наречената Божествена Школа – това е: тя поставя всичко изучено
на
опит.
Тя показва
на
ученика не само пътя към Истината, но и начините за нейното приложение.Лекциите
на
Общия и Младежкия клас се различават.
Първите имат предвид извървян път, дето са направени редица погрешки и отклонения, които трябва да се изправят.
Създадени са вече известни навици, върху които трябва да се работи.
Умът, сърцето и тялото са достигнали своето развитие.
Обстановката, при която се работи в Общия клас, е по-друга.Лекциите
на
Младежкия клас имат предвид едно начало: умът, сърцето и тялото сега разгъват своите сили; те трябва да се насочат, да им се даде правилна насока, трябва да се създаде благоприятна и здравословна атмосфера, за да се развиват правилно.Младежкия клас Учителя нарече клас
на
вечната младост,
на
Божествената нежност и чистота.
Той казва:Бих желал винаги да останете деца не по ум, но душите ви да бъдат детски, или да употребя друга една форма – душите ви да бъдат нежни.
Знаете ли колко е нежна човешката душа?
Нежността и благостта, която притежава, са качества
на
Бога.
Душата
е чиста и светла, както стои пред Бога.
Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък
на
Небесното Царство.
” И не се обезсърчавайте.В класовете се дават теми, упражнения и задачи, чрез които знанието се прилага и подлага
на
опит.
Много Любов трябва за тази работа – Любовта
на
Бога.
Много Светлина е нужна за тази работа над душите – Мъдростта
на
Бога.
Много Сила – Силата и търпението
на
Бога.
Такава е задачата
на
един Учител, Който дойде да работи върху душите.
Той взе греховете
на
човеците върху Себе Си.
Отначало, докато бяхме в града, Школите бяха вечер.
Щом обаче се преселихме
на
Изгрева и съградихме нашия светъл слънчев салон, Школите се откриха в ранните утринни часове преди изгрева
на
Слънцето.Наистина ръката
на
Любовта е блага като ръката
на
майката.
Ала ръката
на
Любовта е силна като ръката
на
баща, който е и добър.
Когато Божественото учение се преподава, това е началото
на
една нова епоха в пътя
на
човешките души.
Учителя казва:Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек ученик
на
Великата Разумна Природа.Пътят
на
ученика, това е новото, което днес влиза в живота
на
човечеството.Първото въздействие от Словото
на
Учителя върху душите ни беше, както въздействието
на
слънчевите лъчи върху семенцата в почвата.
Те трепнаха, оживяха и покълнаха.
Цял един
свят
оживя.
Душата
на
ученика е като градина, в която зреят плодове.
Учителя казва:Всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство е плод в Духовния
свят
.
Вие сте като плодните дървета в света
на
Ангелите.
Всяко дърво, което принася плод, се благославя.Знанието за пътя
на
човешката душа към Бога е велико Знание
на
Живота.
Учителя се вслушва с чутко ухо в нашите души.
Имаше да се ликвидира с един стар живот
на
хиляди поколения, отишли далеч в своето отклонение от правилния път.
С Любов и търпение Той ни въведе в света
на
душата
–
свят
, обширен като Вселената.
Има ред правила и закони, които ученикът
на
Божествената Школа трябва да пази.
Ученикът трябва да знае мястото си.
Има ученици начинаещи, има ученици напреднали.
Знанието
на
първите по отношение знанието
на
последните е нищожно.
Ученикът знае, че върху познанията, които тук придобива, почива неговото щастие.
Понеже той ще съгражда бъдещия си живот върху тези свои познания, затова той пристъпва към работата в Школата с благоговение.Друго правило
на
Божествената Школа гласи:Знанието се придобива по закона
на
Любовта.
Знание, придобито без Любов, не ползва.
Божествената Школа отговаря
на
много въпроси, но не
на
всички.
Всеки въпрос трябва да се разгледа
на
своето време.
Как да живеем, как да подобрим живота си, как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили –
на
тези въпроси се отговаря пълно и се дават методи за работа.В Школата най-първо се пристъпва към основно проучване
на
човека – сегашния човек, така както е в тази му фаза, с тези сили, които се развиват в неговия организъм, проявяват се в неговия ум, действат в неговото сърце и се реализират в неговата воля.
След като се проучи човекът по този начин, пристъпва се тогава в други области, по-широки и по-приятни.
Когато се проучава положителната страна
на
човека, е приятно; когато се проучават неговите отрицателни страни, е неприятно.
В Божествената Школа се дават знания по какъв начин да овладее ученикът положителните и отрицателни сили
на
своето естество.
Земята е едно училище и то трябва да се свърши по който и да е начин.Знанието, което съвременната наука дава, трябва да се използва.
Учителя казва:Съвременната наука е само предговор
на
Великата Божествена наука.
Ако знанието, което тя дава, не можете да придобиете, как ще придобиете Божественото знание?
Казвам ви: едно е Знанието, една е Светлината, но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза.Правилото за ученика гласи:Само онова, което приложиш и опиташ, може да те ползва.Една от първите задачи
на
ученика е да познае себе си, силите, които са му дадени
на
разположение – да ги овладее, да ги направлява, да ги регулира, да установи правилни отношения с Живата Природа, да се ползва от нейните сили, да установи връзките си с Разумния невидим
свят
, който направлява Живота.
Те растат заедно с него, съпътстват го като добри приятели и му помагат.Учителя казва:Пътят
на
ученика е като зазоряване.В тази задружна работа се изграждат онези прекрасни, бащински отношения между Учителя и учениците.
Познаването
на
Учителя е чисто вътрешен процес.
Учителя идва като вътрешна разумна проява в човека.
Затова отвътре става познаването
на
Учителя в
душата
на
ученика.
Мнозина възприемат известна мисъл по внушение и мислят, че това е техният Учител, който им говори отвътре.
Има обаче грамадна разлика между вътрешния говор
на
Учителя и внушението.
Внушението е един акт
на
насилие.
Говорът
на
Учителя е свободен акт и затова, когато Учителя говори отвътре, ученикът се вдъхновява.
Ала и когато Учителя говори отвън чрез думите
на
някой език, Неговият говор има определени качества.
Учителя употребява всяка дума
на
мястото ¢.
Той знае защо е употребил една дума и какво въздействие ще произведат нейните трептения.
Учител е само Онзи, у Когото няма никакво насилие.
Неговата възвишена Разумност изключва лъжата.
Неговата Доброта изключва всяко зло.Светът
на
Любовта е красив и необятен.
Учителя казва:Велико нещо е да опита човек Любовта в нейния развой и непрекъсната проява, като се почне от физическия
свят
, мине се през Духовния и се стигне до Божествения
свят
.
Велико нещо е да се опита Светлината във всичките форми, които тя създава.
Учителя - обзорна книга
УЧРЕДЯВАНЕ
НА
ШКОЛИТЕ
Отначало класовете бяха вечер, след работно време.
Тогава една от сестрите отиде при Учителя и Го бе замолила, не може ли да се прехвърли часът
на
Класа сутрин, понеже става късно.
Те са млади момичета и ги е страх да се прибират по тъмнината, а имат неприятности и с родителите си, защото никой не може да повярва, че посещават Школа, а не че отиват
на
любовни срещи.
Сестрата работеше вечерно време и това бе причина да поиска от Учителя промяна
на
часа.
На
следващия ден Учителят предложи Класовете да бъдат сутрин.
Предложи, но не обясни защо и не го наложи веднага.
И така Младежкия Клас започна своите занятия сутрин от пет часа.
Отначало беше в неделя, но след това той бе преместен в петък и така до края
на
Школата остана постоянно.Едно от условията да се посещава Младежкия Клас беше учениците да не бъдат омъжени или оженени.
Идеята бе, за да не влизат в Класа семейни хора, които са натоварени с всевъзможни задължения и разправии.
И като влезнат в Клас носят всичките тези влияния и разстройват атмосферата
на
Класа.
И това се постигна отначало.
Но не се държеше така фанатично и буквално, както си го представяха някои.
Когато се задомяваха някои от Младежкия Клас то трябваше да го напусне.
Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а
на
преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора.
Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас.
Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно
на
него.
От това правило няколко малки изключения бяха направени.
Учителят държеше
на
идейния вътрешен стремеж,
на
чистият идеен стремеж
на
ученика в Божествения път и не държеше буквално
на
туй правило.
Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „
На
окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата.Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас.
Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група.
А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време
на
Школата не беше така лесно и просто.
Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна
на
всеки един младеж дошъл
на
Изгрева.
Обикновено Учителят запитваше: „Ти познаваш ли този младеж, ще можеш ли да станеш негов гарант и негов застъпник пред Бога?
" А да отговори положително възрастния брат, то младият човек най-малко една-две години трябваше да посещава Общия Окултен Клас, който бе открит за всички, както и неделните беседи и постепенно да влезе в общия братски живот.
Това беше Школа, а не факултет, където сам, по своя воля младежът завършил гимназия може да се запише за студент.
Записването в Школата ставаше чрез Божията Воля.Условието в Младежкия Клас да влизат само младежи, бе възникнало от искането
на
някои млади възпитани по пуритански начин сестри.
Но по-късно Учителят сам наруши това правило, така че някои оженени останаха в Младежкия Клас, а други оженени отидоха в Общия Клас.
Спомням си, последните години
на
Школата, Учителят среща Мария Тодорова, която бе моя съпруга от 1934 г.
и й казва: „Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия Клас." С тези думи Учителят е дал да се разбере, че не лично Той е дал това условие за влизане в Младежкия Клас, а това предложение са го направили някои от учениците при формирането
на
класовете.
Но в последствие Той сам го наруши, защото според Него за Разумния
свят
е по-важна духовната подготовка за онзи, който следва класа.
Това смути мнозина, но отговора беше, че класовете принадлежат
на
Учителя и Той е свободен да постави в един или друг Клас когото поиска и когото намери за добре.В туй време Учителят започна работата си над учениците и започна да ги насочва да имат известни качества.
Първото качество,
на
което Той държеше най-много, това беше точността.
Той ни постави задача да идваме
на
Класовете с точност до една минута.
И всички ученици бяха много точни, макар че някои пътуваха по един-два часа през нощта от града, за да пристигнат
на
Изгрева в 5 часа сутринта.
Всички бяха много точни, а който закъснееше, не го пускаха в салона.
Оставаше навън.
На
някои Учителят даде упражнения, как да развият качеството
на
своят вътрешен биологичен часовник, който да ги събужда в строго определено време.
На
някои препоръча да си купят петел и при втори петли да тръгват за Изгрева.
Знаете че има първи, че има втори петли и че има трети петли, при които с точност до пет минути биологичният часовник у петлите ги кара да кукуригат.Определи се ден и час за екскурзиите.
Всички идваха точно
на
време.
Тогава работата в Класа става особено приятна, стегната и учениците изработиха отношение към самата работа.
Учителят създаде
на
учениците едно свещено чувство към работата.
Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа.
В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера.
В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи
на
своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо
на
класа както в Младежкия Клас.
И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа.
Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение.
Беше усмихнат и сияещ.
Присъствието Му създаваше една хармония и един светъл мир.СПИСЪК
НА
УЧЕНИЦИТЕ ОТ I ОКУЛТЕН КЛАС
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО III година Откомври 1923 г., София1.
Ана Матеева3.
Анастасия Динова4.
Анастас Щерев5.
Елена Хаджи Григорова43.
Костадина Чопаринова 50.
Милка ТаневаСБОРЕН СПИСЪК
НА
УЧЕНИЦИТЕ ОТ МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС ПО ВРЕМЕ
НА
ШКОЛАТА 1922-1944г.Братя:1.
Боян Атанасов25.
Атанас Минчев29.
Елена Андреева6.
Елена Григорова9.
Димитрина Атанасова10.
Стойна Христова11.
Теофана Савова15.
Наталия Чакова19.
Невена Неделчева23.
Амелия Надзор25.
Лиляна Атанасова38.
Мария ЗлатеваЗабележка: Списъкът е направен по време
на
Учителя със стария ръкопис.
11. ОТКРИВАНЕ
НА
МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС
На
22 март 1922 г.
Учителят открива Школата
на
младите братя и сестри, тъй нареченият Специален клас.
Така оформената група наречена „Духовна група", решават да се събират всеки неделен ден в осем часа сутринта, у дома
на
един от братята.
Към работата
на
групата се включвало още и изнасянето
на
беседи, песни и молитви.
След събранието, което не е продължавало повече от час, час и половина, те са отивали
на
беседата
на
Учителя, която е почвала в десет часа.
Ние, младите - отбелязва един от тях, цялата група пристигнахме там с грейнали лица.
Много често, въпросите, които засягахме в нашите събрания, Учителят ги разискваше в беседата, която изнасяше.
„Каква интересна връзка".
Тогава Учителят открива Школата за младите, като тези, които е можело да влезнат в нея, са били лично поканени от Него направо или от човек изпратен пак от Него.*
Една от последователките
на
Учителя, сестра Маркова, отлично владееща френски език е водела курсове по този език.
Тези курсове тя е провеждала денем, в своя малък салон
на
улица „Цар Шишман".
Вечер салончето е било свободно и тя го преотстъпва през това време
на
Учителя за провеждане
на
Школата.
Учениците
на
този първи младежки клас са били около 80 души братя и сестри.
Учителят е допуснал в Школата жените наравно с мъжете, нещо, което както сме разбрали, в Школите
на
древността не е било така.
До построяването
на
братския салон
на
улица „Оборище" N14 и двете Школи се провеждат в салончето
на
сестра Маркова.
Тя беше рядко интелигентна, симпатична жена.
По-късно се премести
на
„Изгрева", живееше в барака, която аз направих.
ОТКРИВАНЕ
НА
МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС, Николай Дойнов
39.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
Учителя изнася първата лекция от МОК - "Двата пътя"
Ръкописа
на
"Двата пътя", направен след разчитане
на
стенограмите
Коя е главната идея, която занимава ученика при постъпването му в училището?
Той иска да стане учен, да придобие знания, да възрасти това, което е вложено в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце.
И след като придобие знания, след като разработи своите дарби и способности, той трябва да ги запази.
Следователно и вие, като ученици, искате да се учите, да се занимавате с науката.
Какво означава думата „наука“?
Ако се спрем върху значението
на
буквите в тази дума, написана
на
латински и
на
някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия.
От съчетанието
на
буквите в думата „наука“ в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота.
Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума „scientia“ за означаване понятието „знание“, „наука“, показва, че нейният ум е насочен към изучаване
на
отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в живата природа.
Първата буква „S“ в думата „scientia“ означава безконечност.
Следователно, от окултно гледище, вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите
на
природата.
Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква
на
голяма опасност.
Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по-голяма тежест в себе си и казва: „Аз разполагам със сили, които мога да употребя, както намирам за добре“.
Значи има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н.
Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията,
на
които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките
на
своето сърце.
В това отношение славяните са по-близо до Истината.
И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука,
на
първо място трябва да изучавате себе си.
„Познай себе си!
Какво означават думите „познай себе си“?
Какво трябва да познаете в себе си: висшето, или низшето?
Да познаете себе си, ще рече да познаете висшето, Божественото начало в себе си.
С други думи казано: Да познаете Бога в себе си.
НАГОРЕ