НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
26
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
26
:
1000
резултата в
40
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Не, вие сами
си
теглите една линия, а после казвате, че ви теглили такава линия.
– за публичната беседа на 19.08).
Питам всички братя: как ще кажете?
Пък, ако имате Любов в душата
си
, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените.
Ако имате страх – с белите
си
дрехи; ако имате Любов – с обикновените
си
дрехи.
Ще постъпите по закона на свободата.
(Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат
да
имат Любов, нека останат с белите
си
дрехи; които не са готови за тази Любов,
да
си
облекат обикновените дрехи.
Вие ще ми кажете: „Учителю,
да
почувстваме Любовта!
В този ден има толкова Любов, че тя може
да
оживи и възкреси всички хора.
Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за някъде мечтаете, за някакво бъдеще!
Господи, Боже наш,
да
дойде Твоят благ Дух и
да
обгърне нашия дух в Своите обятия.
Да
изпълни сърцето ни с необятната Любов, която изявява Твоето присъствие навсякъде.
Да
укрепи ръцете ни във всяка правда, нозете ни - във всяка добрина.
Благословен
Си
Ти, благословено е Твоето Име в нашите души.
Укрепи ни, въздигни ни,
да
започнем служенето за идването на Твоето Царство с всяко веселие за изявената Любов към нас.
Само Ти
Си
Един, Който ни познаваш.
И ние Те познаваме, че Ти
Си
Светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни.
Ти
Си
венец и слава в живота ни!
Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте,
да
дойде ума ви на мястото
си
; вие започвате без сърце.
Съберете умовете и сърцата
си
на мястото
си
.
Съсредоточете ума и сърцето
си
към Бога и
да
произнесем тази молитва.
Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата -
да
дойде
да
се реализира сега в душите ни.
Сега ще коленичим и ще отправим ума
си
към този Господ на Любовта и ще Му кажем:
Господи, ние сме готови
да
изпълним Твоята свята воля абсолютно, без никакви изменения.
И всичката ни радост ще бъде
да
Ти служим с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа, с всичкия
си
дух.
Искаме
да
Те познаем като Любов вътре в нази и вънка от нази.
Да
бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия;
да
бъдеш Ти начало и край на нашия живот, начало на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на Истината и край на лъжата; начало на Мъдростта и край на глупостта; начало на Силата и край на насилието.
Да
бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край!
Ние сме едно с Тебе, както Ти
Си
Един в изявената тази Светлина.
Отсега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни.
Слез при душите ни, внеси Светлината
си
на новия Живот.
Озари новите ни сърца, които
си
ни дал.
Изпълни умовете ни със Светлината
си
, която
си
внесъл в духовете ни.
Благослови ни и ние ще носим Твоето благословение.
Туй ще го вземат само онези, които ще дадат обещание.
Няма
да
преписвате, докато не дадете обещание (бел.ред.
- които искат
да
влязат в Школата).
1. Всичко, което Любовта може
да
направи в света чрез нашата воля, ние можем
да
го сторим.
2. Бог е Любов и тази Любов може всичко
да
стори.
Всички произнесохме три пъти формулите:
Когато сте един спрямо друг, спрете се, ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на вечността, Който изпълни сърцата ни с Любовта, подвижи сега моя ум
да
каже Твоята Светлина." Светлината, това е емблема, носителка на всички блага.
Ще се стремите
да
придобиете Истината в душите
си
, Светлина в умовете
си
, чистота в сърцата
си
, свобода в душите
си
, знание в умовете
си
, сила в сърцата
си
.
И тъй, аз ви казвам сега:
Да
бъде благословен нашият Господ, Той е бил и ще бъде през всичките векове.
Да
бъде благословен Господ Бог сега и всякога за през всичките векове.
Да
се слави името на Сина Божия, Сина на Любовта, Който изявява нашия Баща, нашия Отец, Който е начало на всяко благо.
Моето благословение на всички ви.
Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете
си
; „Моята воля е диамантена стена, пред тази воля всяка мъчнотия трябва
да
отстъпи." (127 стр.)Гимнастически упражнения
(това са шестте упражнения, които по-късно започват
да
се играят преди Паневритмия)
в) Навеждане на тялото с ръцете напред и приклякане до опиране ръцете до пръстите на краката.
в) Коситба наляво, приклякане на лявото коляно, изправяне на тялото, при което ръцете заемат успоредно положение наляво (на височина на раменете).
д) Коситба надясно, приклякане на дясното коляно, изправяне на тялото, ръцете в положението на точка „а".
б) Десният крак напред, без
да
се слага на земята.
л) Левият крак напред, без
да
се слага на земята.
Воля на Любов ще имате, воля
да
любите.
Само чрез Любовта се проявява силата на човешката воля.
И в този акт на волята вие ще почувствате две състояния, две противоположни течения: едното — от периферията към центъра, когато спуснем ръцете
си
надолу към земята; а другото - от центъра към периферията, когато се издигаме нагоре.
Най-първо ще напуснеш светлото
си
място при Бога, при ангелите и ще отидеш при падналите, ще ги повдигнеш и пак ще се качиш при Бога.
И онези от вас, които искат
да
бъдат само щастливи, не разбират закона.
Като се окаляш, няма
да
гледаш на окаляните
си
гащи.
Сега, вие търсите само издигането нагоре.
И слабата страна, която аз забелязвам, е, че като накараш някого
да
слезе, казва: „Аз ще се окалям.".
В тази философия,
да
кажем, че двама души слизат отгоре надолу, за
да
спасят един паднал брат; слязат и двамата, но единият, вместо
да
хване падналия брат, хваща другаря
си
и казва: „Ти сега обичаш ли ме?
" и започват и двамата
да
се дърпат.
Няма какво
да
се обичат.
" Няма какво
да
се обичате, вие сте излезли от Любовта, имате достатъчно любов, ще хванете падналия, ще издигнете ръцете
си
нагоре и като се качите при Бога, тогава ще разберете.
При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох
да
помогна, а извършената работа - плода, го вземам и занасям горе".
В окултното пение се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли и на всичко у нас трябва
да
дадем естествен израз — тъй Божествено
да
бъде всичко.
И чрез тази окултна музика аз искам
да
върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце, крака,
да
стане тялото ви Божествено.
Чертите на лицето ви трябва
да
добият един реален израз.
Туй, което Бог е създал, трябва
да
го възстановим —
да
повърнем тази първоначална Божествена чистота, затуй Бог сега гради.
Трябва
да
приготвим такива окултни упражнения, такива няма още преведени; окултна музика няма още в Европа, сега се заражда тя.
Минорната музика всякога изразява дълбочина на сърцето, а тази дълбочина е потребна; мажорните тонове дават сила, интензивност.
Той със своята цигулка иска
да
покаже, че свиренето може
да
се употреби окултно.
Това зависи от душата на музиканта.
Ако неговата душа е окултна, той може
да
изрази идеите
си
окултно.
Затуй аз бих желал всички мои ученици
да
знаят
да
пеят и
да
свирят.
Ако не могат
да
свирят, поне
да
знаят
да
пеят.
Онези, които не знаят
да
пеят, ще могат
да
бъдат само слушатели, оглашени, но ученици без музика не могат
да
бъдат.
Всеки от вас трябва
да
знае
да
пее!
В произнасяне на думата се вижда где е вашето сърце и какво ви липсва.
Тия са все окултни упражнения, които ще правите, за
да
се тонирате вътре - това са символи, магически формули, за
да
се повдигате.
Значи, нещо силно е развалило хармонията ви и сега не знаете закона, как
да
я нагласите.
Аз ще видя, дали ще ми остане време,
да
дойдем до окултно произнасяне на думите,
да
знаем как
да
произнесем една дума.
Всяка една дума
си
има тон, по който тя трябва
да
се произнася, както в музиката.
Всички думи в езика са нагласени по известни ключове и когато ученикът влезе в Школата, трябва
да
намери тези ключове.
По формата
си
на първо време ще куца, но ще има съдържание и смисъл.
Ще ви дам тази песенчица, за
да
се тонирате.
Всякога ще можете с нея
да
тонирате.
Няма мъка на душата, при която тя
да
не може
да
се тонира.
Последната част на песента е най-силна.
тежко му е на корема и иска
да
се лекува, с тази песен ще може.
Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва
да
тонира,
да
прави малки масажи.
- То е на стар език, буквално не може
да
се преведе.
Това е само частичен превод, целият не може
да
се преведе и не е позволено
да
се преведе.
Тя е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата,
да
може
да
придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че
да
можеш
да
се хармонизираш.
Думата „aumen" означава всички качества, които се съдържат в Божественото.
Всичко, което съдържа Божественото в
себе
си
,
да
израстне,
да
се прояви в своята пълнота.
„Aumen" съдържа всичко за Живота.
Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни.
Само че тук трябва
да
имаш съзнание,
да
разбираш вибрациите.
Щом ги схванеш, ще можеш
да
се ползваш.
Всички окултни упражнения започват с музика.
Тази песен няма
да
я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за
себе
си
, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.( 133-134 стр.)
Туй упражнение е за човек, който е погълнат в материята,
да
го събудиш.
Един тежък човек, който е потънал в земята с мисълта
си
, само тъй ще го събудиш.
Ти
си
недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как
да
го задоволиш.
Трябва
да
се роди у тебе едно желание
да
го преодолееш, по какъвто и
да
е начин
да
се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш.
Когато човек почне
да
пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как
да
се повдигне.
Днес е вторник, не можем
да
изпеем втората част на тази песен (Firfunfen), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени.
Ти, във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш
да
пееш.
Превод: Всичко вече аз свършвам в света.
Ако имаме една поляна и всинца
да
се наредим в една верига, и
да
запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може
да
стане в един час?
Като направите опита, ще видите какво може
да
стане.
Трябва една много голяма поляна, за
да
се направи опитът.
Тя е като дъска, може
да
държи пространство около един и половина часа.
Хайде
да
попеем малко, само с говорене не става.
Нали у вас се създаде едно ново настроение?
Това е вече окултна наука, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може
да
се предаде с музиката.
Тази песен е създадена от далечното минало.
Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви; отчасти само, всичката не се е родила още.
Утрешният ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента!
(„Благославяй, душе моя, Господа" се дава в следсъборните беседи в Търново" - бел. състав.)
След събора, пред Общия окултен клас, Учителя казва по повод на дадения на събора наряд:
„Сега, често, като стоя в стаята
си
, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил
да
ви не давам вече такъв дълъг наряд.
Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин
да
ставам „бъръ-бъръ-бъръ..." то е попщина, то наряд ли е?
Веднъж, дваж, не искам вече." Друг казва: „Много дълъг." Трети: "Ти остави наряда, то
да
е само
да
се чете, ама трябва и
да
го пееш." Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли?
Ами че нали трябва
да
бъда свободен аз, какво ще
си
турям юлар, че
да
ме водят?
Погледна някой, каже: „Не искам
да
правя това, аз мога
да
мисля сам за
себе
си
." Казвам: още какво ще кажеш?
Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах: изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате, не го правите заради мен.
Защото аз
си
казах на
себе
си
: нямала
си
баба работа, купила
си
прасенце.
Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва земята.
Техният стремеж е
да
спънат цялото човечество.
И каквото сте спечелили, те
да
го спрат.
Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук, насам, ние
да
ядем и пием, ние сме нещо реално.
Тук е всичко на земята." А „тук", това значи,
да
може съвсем
да
те използват." (Лекция "Съмнение и воля" от 11.02.1923 г., ООК)
Читалище „Надежда" - в началото на века П.
(преображение) е изнасял беседи за гражданството.
2.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 19 август 1922 - Велико Търново.
, 19.08.1922 г.
Утринна беседа 19 август 1922 г.Новият живот 19 август 1922 г.Съвършеният мъж 19 август 1922 г.
3.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
на диспут в салона на читалище "Надежда", Търново
Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" - предишният ден са разлепени обяви из града.
ИМАЛО ЛИ Е ДИСПУТ В ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА"?
ИМАЛО ЛИ Е ДИСПУТ В ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА"?
На другия ден – 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града.
в салона на читалище „Надежда".
След вечеря Учителя се обърна към всички ни и запита: „Преди или след закуска желаете
да
отидем в салона?
" – Отговорихме, че желаем
да
тръгнем по-рано, без закуска.СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на България,
да
оспорват учението на Учителя.
Всички братя и сестри пристигнахме организирано от колибата.
Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на главите
си
, братята от града бяха с бели яки и връзки, а от селата – с бели ризи.
Събрани от разните краища на България, ние бяхме към хиляда души.
Когато Учителя почна
да
говори, събраните свещеници започнаха
да
вдигат голям шум.
Той тихо и спокойно ги замоли
да
имат търпение
да
го изслушат.
Братята и сестрите, за
да
заглушат виковете на поповете, почнаха
да
пеят „Братство, единство".
Всичко затихна.
Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се разотидоха.СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ
На 19 август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към читалище „Надежда", където Той щеше
да
свещенодейства този ден – Преображение Господне.
Зачакахме пристигането на Учителя и започнахме
да
пеем.
Точно в 10 часа започна беседата.
Учителя зае мястото
си
, след което ни погледна и ни покани
да
отстъпим местата
си
на гостите – свещеници, владици н много граждани, които бяха дошли.
Всички извадиха бележници.
Личеше, че всички идват в този салон с намерение
да
проведат битка, диспут,
да
нанесат унищожителен удар на Учителя.
Той погледна часовника
си
, зае присъщата
си
красива стойка и заговори:
През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха.
Дори произведе смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива
си
, изтърва го и вместо
да
го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата.
Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които Той приключи беседата
си
: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?
Учителя завърши беседата
си
и като че ли зачака нападение.
За наша изненада, владиците и свещениците
си
поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата.
– Господа, моля следобед в 2 ч.
всички
да
заповядат в този салон,
да
чуят словото на Архимандрит Евтимия, което ще бъде критика и отговор на г-н Дънов.
– Не, това не може
да
стане.
никой не ще може
да
дойде тука, нито, който е тук, ще може
да
излезе.
Който иска в това време
да
бъде тук, нека
да
не
си
отива, а
да
изчака.
Като каза тези думи, Учителя постави малкото
си
бележниче във вътрешния джоб на сакото
си
и с бърза походка напусна салона.
И пак повтори апела
си
, като избърбори още много нелепости по адрес на Учителя.
–
Да
останем тук,
да
видим какво ще стане.
Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага
си
излязох.
Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше
да
си
пробие път
да
излезе.
Небето беше ясно и синьо.
Народът не напускаше двора на читалището, а продължаваше
да
коментира думите на Учителя.
Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях.
Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че ще вали дъжд.
Но всички се хванахме и за 10-15 минути
си
окопахме палатките.
От всички страни на небесния свод се явиха облаци-великани, които бързо се струпаха над града.
Вятърът започна отначало
да
подухва леко, докато се разрази в страшна буря – прах, пясък и листа от земята се размесиха във въздуха.
Дърветата превиваха върховете
си
до земята.
Започна
да
вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро върху земята.
Облаците притъмняха и забулиха града.
През това време и дума не можеше
да
става за някакво придвижване.
Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата.
След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата
да
чакат, та разказаха впечатленията
си
от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището.
След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние
да
развали това, което Бог желае
да
направи.ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО"
заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого,
да
говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор.
Вие не успяхте
да
осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон.
Вие не можахте
да
попречите и на Събора.
На връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за
да
протръбите и тука голямата опасност, която застрашава църквата и обществото.
Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало.
Търновският владика Йосиф, възползван от положението
си
на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя
да
издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка
си
замина за другия свят.
Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове
да
рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда"
Като че ли влакът принадлежеше на тези хора, които говореха на един език, всички бяха свои.
На всяка спирка прииждаха все нови и нови братя и сестри, които също като мен се сливаха всред своите.
За неусетно време пристигнахме до полите на Балкана и влакът даде сигнал за навлизане в тунел.
"Ще се очерни - каза тя - я
да
го завия с тази престилка!
" Аз съблякох сакото, сгънах го и тя внимателно го обви под шарената
си
престилка.
Слънцето се скри, мръкна се, светнаха електрическите крушки и влакът забави ход, като даде знак за пристигането.
Прекъснахме разговорите и се разшавахме
да
се готвим за слизане.
Аз
си
взех куфара и поех сакото от сестрата, още не беше спряло напълно движението на влака и скочих от него на земята.
Облякох се на бързо и с нетърпение тръгнах към града.
По едно време се спрях
да
си
проверя багажа.
За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портмонето ми с парите липсва от джоба на сакото.
Сърцето ми се разтуптя силно.
Претърсих отново.
Къде може
да
бъде?
Да
не би тя
да
го е прибрала?
Аз все продължавах
да
се претърсвам.
Един стар, белокос брат сигурно забеляза моето явно смущение и тихичко ме запита: "Братко, какво има, загубил ли
си
нещо?
" "Изгубих
си
портмонето с парите и какво ще правя, не зная." И докато се колебаех дали
да
споделя цялата история със сакото и сестрата, той с висок глас извика: "Братя, има изгубено портмоне на един брат, потърсете го!
" А народ, свят, такава навалица, че дето е рекло яйце
да
хвърлиш, няма къде
да
падне.
За мен всичко беше загубено и вече се чудех откъде бих могъл
да
намеря пари за връщане.
" Този глас продължаваше
да
вика и се приближаваше към мен, докато се срещнахме.
Като ми подаде портмонето, ми каза: "Братко колко пари има вътре не зная, но колкото и
да
са, виждате ли този народ - това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал.
В никой случай нямаше
да
останете без средства.
Само
да
се бяхте обадили и кесията ви сигурно щеше
да
се окаже недостатъчна
да
побере това, което щеше
да
ви се даде." Аз наново се насърчих и вече радостен потеглих с общата вълна към мястото, което беше на югозапад от града.
На един хълм бе разположено голямо братско лозе от 12 декара, подарено от търновския гражданин Боковски, който бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите.
В това състояние съпругата му се обърнала в едно писмо до Учителя, който след получаването му веднага пристигнал в Търново, за
да
го види в дома му.
Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало.
Всички съседи очаквали при камбанен звън
да
чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел
да
излиза из града.
Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало
да
се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен характер.
От благодарност за всичко това той подарил лозето
си
на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения.
Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправени й лично от нея.
На другия ден, 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града.
Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи.
Веднага се върнахме
да
съобщим горното на Учителя.
След вечеря Учителя се обърна към всички и ни запита: "Как желаете, преди или след закуска
да
отидем в салона?
" Отговорът беше
да
се отиде преди закуска.
" Той определи и часа, в който всички
да
бъдем готови за тръгване.
На 19 август 1922 година утрото беше светло и бодро, небето - ясно и чисто, никакви следи от облаче не можеха
да
се забележат по красивото му лице.
Рано в уречения час, мълчаливи и съсредоточени в една мисъл, наредени по особен начин, в редици, според указанията на Учителя, потеглихме към читалище "Надежда".
Там, където Учителя щеше
да
свещенодейства на този ден - Преображение Господне.
Всички утихнаха.
Той зае мястото
си
на поставеното бюро, всред салона и след като ни погледна, ни подкани
да
отстъпим местата
си
на гостите - свещеници, владици и много граждани, които бяха дошли.
Всички извадиха бележници.
Личеше, че са дошли с намерение
да
развият битка, диспут,
да
нанесат унищожителен удар на Учителя.
А Той погледна часовника
си
, зае присъщата
си
красива стойка и заговори: "Най-важното в този свят, това е животът.
То е основано на строг научен опит." В тази
си
беседа Учителя каза много неща.
Добре е всеки брат и сестра
да
прочетат беседата "Новият живот".
През време на беседата, на всички ни направи впечатление, че владиците заспаха.
Един от тях, който седеше на първия ред срещу Учителя, изтърва молива
си
, както го държеше и с това произведе смях.
И вместо
да
си
го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна до края на беседата.
Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците, с които приключи беседата
си
: "Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?
Няма
да
остане народ на Земята, който
да
не се преклони пред тази Истина и
да
не я приеме.
А вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова е по-добре за вас." С тези думи Учителя завърши беседата
си
и като че ли зачака нападение.
За наша изненада, владиците и свещениците
си
поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по отношение на беседата.
Само един от владиците се изправи и се обърна към публиката: "Господа, моля следобед в 2 ч.
всички
да
заповядат отново в салона, за
да
чуят словото на Архимандрит Евтимий, което ще бъде критика и отговор на Г-н Дънов." На това апел Учителя отговори: "Не, това не може
да
стане.
никой не ще може
да
дойде тука, нито, който е тук, ще може
да
излезне.
Който иска в това време
да
бъде тук, нека не
си
отива, а
да
изчака." Като каза тези думи, Учителя постави малкото
си
бележниче във вътрешния джоб на сакото
си
и с бърза походка напусна салона.
" И пак повтори апела
си
, като набърбори ред нелепости по адрес на Учителя.
Един от нашите братя, който стоеше до мен, ми прошепна: "Брат,
да
останем тук
да
видим какво ще стане." Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага
си
излязох, пробивайки
си
път през навалицата.
Небето беше ясно и синьо, чудесно време.
Народът бавно напущаше двора, като продължаваше
да
коментира последните думи на Учителя.
Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети - буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво може
да
стане.
Щом владиците и официалните лица напуснаха читалището, навалицата се разпръсна в разни страни и само след пет минути всичко утихна.
Аз се прибрах в 12 часа, а някои от нашите братя останаха, за
да
бъдат свидетели на събитието, което се предполагаше от думите на Учителя.
След обеда, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя и сестри
да
направят улеи около тях.
Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по нищо не личеше, че може
да
завали дъжд.
Но въпреки това всички се хванахме на работа и за десет-петнадесет минути направихме улеите, а погледите ни бяха обърнати все нагоре към небето.
От всички страни на небесния свод се появяваха облаци великани, които бързо се струпаха над града.
Вятърът отначало започна
да
подуха леко, после постепенно се усили, докато се разрази в страшна буря.
Прах, пясък и листа се размесиха във въздуха.
Дърветата запревиваха върховете
си
до земята.
Започна
да
вали едър дъжд, примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро.
Всичко плувна във вода.
Това се случи точно в два без пет минути и дума не можеше
да
става за някакво придвижване към салон "Надежда".
Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата.
По-късно само слабо ръмеше и от града се върнаха братята, които бяха останали там.
Те разказаха впечатленията
си
от тези, които преди канонадата разправяли глупости, а след това онемели и гузно избягали от читалището.
След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезна от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от които се разбираше, че никой не е в състояние
да
развали това, което Бог желае
да
направи.
На другия ден, 20 август, още сутринта мъже и жени от всяка възраст, цял ден прииждаха и всеки искаше
да
види Учителя.
Престанаха
да
търсят истината, като се задоволиха
да
говорят само отдалеч нелепости за Учителя.
Имам много спомени и впечатления, които ме окрилят за през целия ми живот и са ценни само за мен, те са лични и затова се въздържам
да
ги изнеса."
4.
(19-25) Сформиране на Школи на Бялото Братство в провициалните градове на България
, 19.08.1922 г.
Избира се съвет от кореспонденти за всеки град, чиято функция е
да
тиражира и изпраща по места школните лекции, изнасяни от Учителя в София.
На събора Учителя обявява, че Школата е открита за учениците от цялата страна и който желае,
да
постъпи в нея.
В Школата се проявят мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали същества, които работят за повдигане на цялото човечество." Тази окултна школа Учителя нарича Школата на Бялото Братство, която за първи път се открива за всички, които желаят
да
се учат.
На събора той официално обявява, че Школата е открита за учениците от цялата страна и който желае,
да
постъпи в нея.
Девети септември (22.IХ - нов стил) е обявен за Празник на труда и от него ден започват учебните занятия в Школата.
Групите от провинцията трябва
да
минат курса, който е бил вече преподаден на софиянци.
Всеки град
си
избира свой представител в София, който отговаря за изпращането на нужните бройки от поредната лекция.
Нарисуван е с маслени бои и с добавени нови символи от славянския художник, ученик на Учителя, Ф. Шлятер.
Имал е голяма лечебна сила.
На 7 юли, преди още Учителя
да
е обявил официално откриването на Школата, православната църква го обявява за самоотлъчил се.
Започват
да
отлъчват по места неговите ученици.
След нея отлъчват Елена Иларионова, учителка от Търново – от свещеник Йордан Стойков и пр.
През първия ден на събора на публичната беседа в читалище „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла България, които обявяват диспут в 2 часа следобед.
Подкупени от свещениците лица се опитват
да
всеят смут в залата, но учениците го предотвратяват.
Беседата е „Новият живот".
По време на беседата владиците и свещениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен дъжд, която възпрепятства провеждането на диспута.
Учителя не е желаел
да
влиза в безплодни спорове.
Учителя остава в града още известно време и продължава
да
държи беседи.
Същия ден следобед Учителя държи и втора беседа – „Изтълкувай ни тази притча", като накрая дава песента „В зарите на живота".
5.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 19 август 1922 - Велико Търново
, 20.08.1922 г.
Утринна беседа (без заглавие) 20 август 1922г.Много плод принася 20 август 1922г.
6.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 21 август 1922 - Велико Търново
, 21.08.1922 г.
Утринна беседа 21 август 1922г.Музика, работа и пост 21 август 1922г.Истината 21 август 1922 г.
7.
Учителя дава песента Фир-фюр-фен - Събора в Търново
, 21.08.1922 г.
Учителя дава песента Фир-фюр-фен -
Песента е дадена на 21 август 1922 година на събора във Велико Търново в беседата „Музика, работа и пост".
Тази песен е за тониране и лекуване - регулира теченията на силите в човека, поставя го в хармония с Битието.
Думите са на стар свещен език, не могат
да
се преведат буквално.
Учителя им дава само приблизителен, частичен превод - „Без страх и без тъмнина!
Тао обгражда, пази човека като среда, в която е потопен.
Аумен — всички качества, които се съдържат в Божественото — всичко, което трябва
да
израсне и
да
се прояви в своята пълнота.
Това са ритмични думи със силни вибрации, от естество, което може
да
събуди нещо ново в съзнанието на хората, потънали в материалния живот.
Благославяй, душе моя, Господа:
8.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 23 август 1922 - Велико Търново
, 23.08.1922 г.
Утринна беседа 23 август 1922 г.В Горницата 23 август 1922 г.Милосърдието 23 август 1922 г.
9.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 24 август 1922 - Велико Търново
, 24.08.1922 г.
Утринна беседа 24 август 1922 г.Предварителни бележки 24 август 1922 г.Живот вечен 24 август 1922 г.
10.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 25 август 1922 - Велико Търново
, 25.08.1922 г.
Утринен наряд 25 август 1922 г.Какъв трябва
да
бъде ученикът 25 август 1922 г.Върху задачите на Школата 25 август 1922 г.
11.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
Информация за това писмо може
да
се прочете в:
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела.
Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
За
да
вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва
да
проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г.
Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения.
Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др.
Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели.
Учителя е на мнение, че в настоящата
си
форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна
да
изпълнява предназначението
си
на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
Тази извънредно сериозна присъда Учителя подкрепя с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и подкрепена с множество факти и логически заключения.
Учителя смята, че Църквата е разпиляла във вековете най-ценното
си
богатство – Христовата Любов и готовност за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие.
Като се прибавят и многобройните слабости и недъзи на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата картина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.
От особена важност е
да
се подчертае, че Петър Дънов подлага на обоснована критика проявени недостатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос (от гр.ез.
„еклесия"), основана от Спасителя с Божествено, общочовешко предназначение.
Отделен въпрос е, че според Учителя тази институция се е отдалечила твърде много от първичния заряд и цели.
Върху основата на този анализ, правен от Учителя не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират и различията между църковната действителност и идейната схема на Учителя в практически аспект - с цялата неизбежна условност на подобно определение.
Когато през разглеждания период от време БПЦ установяв чувствителен отлив от редовете на паството
си
, за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя (обратно пропорционално), нейния върховен административен орган – Светия Синод, решава
да
вземе мерки за спиране на този неблагоприятен, от нейна гледна точка, процес.
Особено внимание се отделя на издателската дейност на Църквата като мощно средство за пропаганда на собствените идеи и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични.
В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на БПЦ – „Църковен вестник" и сп.
„Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство.
Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя.
На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи
да
злепоставят основателя на Бялото Братство,
да
предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност.
Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените
си
създатели.
Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които
си
поставят за цел
да
инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес".
Давайки
си
ясна сметка за собствената
си
идейна слабост и пропуски в пастирската
си
изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи
да
забранят по законов път ББ.
Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати.
Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност.
Нещо, което съвсем не може
да
се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване.
Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ.
Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св.
Синод и редактор на „Църковен вестник".
Те съвместно подготвят учебни пособия за студентите - богослови, в които отделят място и за ученията, чужди на православното християнство (преди всичко – „Учебник по мисионерство" (София, 1937).
Върху основата на богословска аргументация те правят опит
да
дефинират ББ като „секта" и разглеждат в критичен план някои от най-важните постановки в учението на Учителя.
Спешно е призован от Русия специалистът в идеологическата борба срещу толстоизма и духоборството Михаил Калнев.
Пратеникът на Руската православна църква идва у нас с официално формулирана мисия за подкрепа на единството на БПЦ.
Но веднага му се възлагат съвсем конкретни задачи в словесната полемика с ББ, прераснала до мащабите на истинска война.
Разбира се, откъдето и
да
се погледне на ситуацията, в тази „война" има само един агресор – Църквата, войнствено настроена, засегната в най-деликатните и болезнени места на своя вековен приоритет – неоспоримото, абсолютно обществено влияние и водеща роля.
Има и „справедливо отбраняващ се" – ББ, което в лицето на своя духовен водач Петър Дънов и на неговото живо Слово защитава една благородна, общочовешка мисия за пречистване, обновление и актуализиране на християнството.
Защото то не е това, което трябва
да
бъде.
Защото то е изневерило на Първообраза
си
– пречистия лик на Спасителя Иисус Христос.
А цената, която е заплатена за всички тези „придобивки", са лицемерието, алчността, закостенялата догматичност, избуялото чувсто на непогрешимост и вяра само в една истина – собствената; занемарения контакт с редовите християни, фалшивия морал, демонстриран пред света и нямащ нищо общо с действителното вътрешно състояние на Църквата и пр., и пр.
И така, М.Калнев, на свой ред, се впуска в битката с поредица залпове на плодовитото
си
перо.
За сравнително кратко време той написва и издава с благословията на Св.Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател – унищожителна критика на Словото и личността на Учителя („Теософията,(окултизмът) лъжеучението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" – София, 1921; „Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" – 1923; „Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" – София, 1927; „Кои са дъновистите и какво те искат" – София, 1928).
За изграждане на тезите
си
, изброените автори черпят информация от съвсем ограничен кръг беседи на Учителя.
Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията.
Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие.
Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се
да
представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства.
Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото
си
във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание.
Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения.
От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен характер.
Между тях следва
да
споменем:
Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922).
Дяк. Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнското вероучение („Критика на Дъновото окултно-теософско учение" – Варна, 1925).
Н.Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се
да
разгледа учението на Учителя за свободата като опасно за обществото („Дъновизмът от социално гледище", сп.„Духовна култура" 1922. кн.
Първоначално той подлага на критика Словото на Учителя, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую („Против дъновизма като теософско учение" – сп.„Философски преглед", 1931. кн.II).
Но, с течение на времето, настъпва радикална промяна в отношението на Д.Михалчев и според достоверни източници, към края на живота
си
той приел искрено идеите на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Дънов, БПЦ се опитва
да
отправи и друг род обвинения срещу Учителя.
На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви.
За пристрастия към окултизма е, меко казано, нелепо
да
бъде обвиняван Учителя, понеже Той пределно ясно е разкрил, на много места, същността на своето учение.
А що се отнася до намеците, или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя.
Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и Всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото
си
на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят – света на Новата култура на Шестата раса.
Учителя живееше според Словото
си
.
Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше.
Кой от православните владици можеше се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?!
Кой от нас, белите братя и сестри, може с ръка на сърцето
да
сподели, че го е постигнал?!
Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети, агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията
си
.
Нещо повече – на фона на лъжата, истинската същност на Учителя и неговите идеи заблестя с удесеторена сила, красота и мощ!
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството.
Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ
си
бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение.
В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе.
Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал.
А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността
си
.
На второ място – БПЦ започна
да
полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално,
да
ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е.
Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение
да
се разделя с нея, или дори
да
я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ.
На трето място – архиереите на БПЦ полагаха неимоверни усилия
да
предотвратят възникването в обществен план на тази т. нар.
Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и
си
остана ББ.
Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло Братство"
да
го дефинират като „най-силното духовно течение в България" за онова време (А.Георгиева, „Дъновизмът и българската култура", Център по културология към СУ„Св.Кл.Охридски" - София, 1969, с.36).
И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя
да
реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството.
Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо?
Защото Учителя не можеше
да
бъде дискредитиран поради святия
си
живот.
Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха
да
се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат
да
бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем
да
характеризираме единствено като крайни.
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща
да
придобие хроничен и неизлечим характер.
В свое заседание от 7.VII. 1922г.
ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал
да
бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му,
да
се обяви на всичките верни чада на св.
От момента на обявяването на това решение в българския печат пламва остра полемика, придобила скоро размерите и силата на истинска словесна битка.
Решението на архиереите се обявява за незаконно от автора с аргумента, че те нямат право
да
говорят от името на П.Дънов. Т.е.
те не са в състояние
да
го обявят за самоотлъчил се, понеже това е акт на свободната воля на всеки човек, на неговото нравствено и религиозно самоопределение. Св.
Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр.
Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може
да
отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за
да
предпази хората от „заблудата"
Заслужава
да
се отбележи, че Архиерейският събор олределя и специална формула, която
да
послужи на енорийските свещеници
да
получат признание от заподозрените
си
миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср.
Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат
да
бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги
да
са те.
Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл.
Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси.
Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е
да
не взема никакви специални мерки за защита на собствената
си
личност и Словото
си
от нелепите хули, клевети и измислици.
Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата
да
накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение.
Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
Преди всичко е интересно
да
се надникне зад паравана на човешката мисъл и
да
се опитаме
да
разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици.
Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл
да
помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго.
Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов.
Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми
да
прояви според силите
си
своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88).
Позволихме
си
този по-дълъг цитат поради това, че е напълно характерен и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово.
Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл.
и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие.
Студията му „Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (Сп.„Философски преглед",1930, кн.1) представлява задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на Учителя от позициите на обективно философско проучване и добронамерено разглеждане на глобални космологични и идейни постановки в учението на ББ.
Waniel – също литературен псевдоним на автор, пожелал
да
остане анонимен (но не от страх, а от скромност).
Изследването притежава безспорни литературни достойнства и магнетична сила на убеждението.
Направен е сполучлив опит за разглеждане и изясняване на някои от основните положения в теоретичната схема на Учителя.
Един от най-вълнуващите моменти в изложението е призивът към православния духовник, в който четем: „По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела.
Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание.
Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос.
Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли
да
отминем и още един автор.
4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците
си
" (пак там, с. 16).
Какви основни изводи бихме могли
да
направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение?
Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
Създаването на една неформална духовна общност, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на идейна, нравствена и културна безпътица.
И нека
си
припомним как, преди близо две хилядолетия, мъдрият законоучител Гамалиил (Духовен наставник и учител на св. ап.
Павел) посъветва побелелите
си
колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как
да
постъпят с учениците на възнеслия се вече Учител: "...ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се
да
не би
да
излезете и богоборци" (Деян. 5:38-39).
Актуална по времето на Христа, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред вървим по небесния лъч, прокаран от Учителя към сияйния изгрев на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството.
Премъдростта
да
прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта
да
му се поклоним и с готовност
да
го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
заедно със Синодалния проповедник Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого,
да
говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор.
Вие не успяхте
да
осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон.
Вие не можахте
да
попречите и на Събора.
На връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за
да
протръбите и тука голямата опасност, която застрашава църквата и обществото.
Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало.
Търновският владика Йосиф, възползван от положението
си
на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя
да
издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Но не се мина много време и този владика, проповедник на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка
си
замина за другия свят.
Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове
да
рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания.
1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда"
12.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.10.1922 г.
по брат Петко Епитропов, който идва в Търново специално по тая работа, а брат Младен Попов
да
вземе картоните, които са на масата.
Ще съобщите на Петка, че сумата на мен ще я предаде.
13.
Учителя дава песента 'Сила жива, изворна' - гр.София
, 12.10.1922 г.
Учителя дава песента "Сила жива, изворна" - гр.София
Песента е дадена на 12 октомври 1922 г., четвъртък, гр.София в беседата „ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА”.
Тя е за лечение на бял дроб, кожни заболявания, алергия, нос, далак, мускулна система, устна кухина.
Потиснатото в човека се освобождава, дава му се ход и правилно движение.
За
да
може човек
да
изпее това упражнение, трябва
да
влезе в хармонични отношения с Божествената природа.
Думите Зун-мезун в окултната музика регулират, те са равнодействащи сили.
Ту-мето има едно от най-красивите съдържания.
СИЛА ЖИВА, ИЗВОРНА
Сила жива, изворна течуща,
Сила жива, изворна, течуща. (2)
14.
Учителя дава песента 'Венир Бенир' - гр.София
, 22.10.1922 г.
Учителя дава песента "Венир Бенир" - гр.София
Учителя дава тази песен в лекцията "Окултна музика", ООК, 22 октомври 1922 г.
Цитата от беседата:
(Учителят изпя сам „Изгрява слънцето“, а после всички изпяхме „Сила жива, изворна, течуща“.) След като изучим тия упражнения, ще дадем един концерт и ще направим опит, като вмъкнем тия упражнения тук-там,
да
видим какви резултати ще има окултната музика.
Запишете
си
тия думи сега:„Венир Бенир,
Мистичното значение на песента е следното: Венир Бенир – Ти, Велики, който благославяш всички и всичко.
Бихар Бенум –
Да
бъде благословен.
Ил Безут, Он Беют – Той е всичко, Той е навред.
Бином Ту Мето – Сега така
да
бъде!
И малкото се изпълва с мисъл за великото, за Бога; душата
си
спомня времето, когато е приела първия дъх от Божието дихание.
15.
Учителя дава песента 'Изгрява Слънцето' - гр.София
, 22.10.1922 г.
Учителя дава песента "Изгрява Слънцето"- гр.София
Тя е дадена на 22 октомври 1922г.
София в беседата ”ОКУЛТНА МУЗИКА”.
Лекува бял дроб, алергии, нос, далак, мускулна система, устна кухина
носи радост за живота тя
16.
Учителя дава песента 'Сладко медено' - гр.София
, 29.10.1922 г.
Учителя дава песента "Сладко медено" - гр.София
Песента е дадена на 29 октомври 1922 г, гр.София в беседата „ВЛИЯНИЕТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО”.
Ето и цитат от беседата:
Значи всичките киселини, които те спъват, се превръщат, сладко ще дойде, медено ще дойде.
„От пчелите донесено“ – веднага ще мислиш за кошера; понеже пчелите са трудолюбиви, у тях има ред и порядък, ти ще мислиш за тях и всичко туй ще внесе в теб ред и порядък.”
17.
Учителя дава песента 'Блага дума' - гр.София
, 5.11.1922 г.
Учителя дава песента "Блага дума" - гр.София
Песента е дадена на 05 ноември 1922г.
София в беседата ”НИКАКВА ЛЪЖА”
„Блага дума на устатаТуй е ключът на сърцата.“„Мили поглед на очитеТуй език е на душите.“„Нежно чувство проявеноВсяко зло е разтопено.“„Силна воля увенчаваВсяко дело и проява.“„Любовта с тях съграждаТоз живот, що тук се ражда...“
18.
Учителя дава песента 'Духът Божи ' - гр.София
, 12.11.1922 г.
Учителя дава песента "Духът Божи " - гр.София
Дадена на 12 ноември 1922 г.
Тази песен Учителя нарича окултен преход – тя ни въвежда в окултната музика.
19.
Учителя дава песните 'Сила жива' и 'Скръбта си ти кажи ' - гр.София
, 19.11.1922 г.
Учителя дава песента "Сила жива" и "Скръбта
си
ти кажи " -
Дадена на 19 ноември 1922 г.
Сила жива и Скръбта
си
ти кажи са две части на едно окултно упражнение.
Учителя дава следното тълкуване за него: „Сила жива, кажи ми, кажи ми де вода извира“ – тук ние търсим къде е изворът.
„Скръбта
си
ти кажи, сърце
си
ти отвори на слънчеви лъчи“ – в този откъс имаме една негативна дума скръбта.
Сила жива
Сила жива, сила жива,
де вода извира!
Извира, извира, де вода извира. (2)
Скръбта
си
ти кажи
Скръбта
си
ти кажи,
сърце
си
ти отвори
20.
Учителя дава песента 'В зорите на живота'
, 3.12.1922 г.
Учителя дава песента "В зорите на живота"
Дадена на 3 декември 1922 г.
на Природа граници очертаваше,
на Природа граници очертаваше.
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
21.
Учителя дава песента 'Махар Бену Аба'
, 3.12.1922 г.
Учителя дава песента "Махар Бену Аба"
Трябва
да
се пее концентрирано, изразително и с мекота.
Аба — Баща на всичко.
Идеята за Махар Бену Аба Учителя е дал образно така:
Аба значи, че
си
се изкачил вече на мястото, към което се стремиш.
Там е равно, има простор и можеш
да
се движиш.
Това означава, че има три положения: слизане, изкачване и естествено движение, където препятствията могат
да
се премахнат.
Махар е най-приятното място, където можеш
да
слезеш.
Бену е най-приятното високо място, където можеш
да
се изкачиш.
Аба е най-приятното равно място, където можеш
да
работиш и живееш.
22.
Учителя дава песента 'Мусала'
, 3.12.1922 г.
Учителя дава песента "Мусала"
Песента е дадена на 3 декември 1922 г.
Един
си
ти, мой Мусала,
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
23.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков (Фотокопие на препис на писмото), София
, 8.12.1922 г.
Чрез постоянните преживявания човек добива знанието на Мъдростта и благодатта на Божията Любов, която внася в душата оня мир, който с думи не може
да
се изкаже.
Само Божията Любов носи в
себе
си
вечната виделина на Истината.
Вложи Истината в душата
си
и ще придобиеш свободата
си
: Внеси светлина в ума
си
и Мъдростта ще ти даде знанието
си
: Приеми чистотата и Любовта ще те посети и ще придобиеш пълния смисъл на живота.
Ние сме нагласили около дванадесет окултни упражнения до пението, но те ще дойдат с лекциите, които ги следват.
Поздрав на Юрданка.
За идване ще
си
помисля.
24.
Учителя дава песента 'Бог е Любов'
, 10.12.1922 г.
Учителя дава песента "Бог е Любов"
Първата част на песента е дадена на 10 декември 1922 г.
Силата на песента е в преживяването.
Човешката душа възприема отгоре вечната симфония, която иде от цялата вселена като славословие на Безграничния.
Тази симфония изпълва човешката душа, преобразява я и тогава тя радостна отправя своя зов нагоре; това е изразено във втората част – Ний ще ходим.
Песента в изпълнение на Симеон Симеонов
25.
Група последователи на Учителя вземат решение за направата на устав
, 7.01.1923 г.
За това може
да
се прочете в спомените на Св. Няголов
Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г.
казват: "Тук трябва
да
има ред и порядък.
Да
се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и
да
си
направим устав." Решават следващата неделя
да
говорят сериозно по този въпрос с Учителя.
Следващата неделя, 14.01.1923 г., Учителя не изнася беседа, а изпраща по Тодор Стоименов "Писмото"
Първите лекции Учителят започва
да
изнася в дома на Петк о Гумнеров .
* То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой
да
ръководи и заема първото място.
На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната
си
ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие" След това простира лявата
си
ръка напред и казва:
„Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях?
от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата.
Учителят спира
да
изнася беседи в този салон и продължава
да
проповядва на „Опълченска" 66.
Това става през 1922 г., когато, под натиска на свещениците Стамболийски нарежда
да
се вземе този салон от властта.
Маркова от Братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци.
Тя го отстъпва на Учителя, за
да
изнася беседи през 1922/1923 г.
В този салон Учителят не допуска никакво отклонение от правилата на Школата и при строг ред и дисциплина създава Младежкия клас.**Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г.
казват: "Тук трябва
да
има ред и порядък.
Да
се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и
да
си
направим устав." Решават следващата неделя
да
говорят сериозно по този въпрос с Учителя.
Следващата неделя 14 януари 1923 г., Учителят извиква Тодо р Стоименов , подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма
да
дойде на беседа и вместо нея
да
прочете пред класа това писмо.
Стоименов отива, съобщава поръчението на Учителя, отваря писмото и казва: „То е само от три реда."*** След това го прочита:
Иаве Ива Шела Шелу." Това кратко писмо на Учителя въздейства на класа много по-силно от една беседа и охлажда горещината в главите на някои наши братя реформисти.
Веднага се дава музика на този текст от Учителя и става братска песен.
Той е много удобен и в него се провеждат беседите на Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи.
Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават
да
направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14.
В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни.
Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота
си
и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.****По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов
да
съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон.
Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска
да
замести Учителя и той
да
държи беседата.
Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание
да
застанат на мястото на Учителя и
да
говорят вместо него.
„Ако говоря от само
себе
си
, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе.
144)Така Учителя дава един педагогически урок на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.
26.
Писмо от Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 9.01.1923 г.
Да
се стреми душата към Бога, това е смисълът на живота.
Надявам се вий
да
сте почнали
да
прозирате в ръководството на Божия Дух.
Истината в живота има за обект Свободата на Душата, Мъдростта и Светлината в ума, Любовта, чистота на сърцето.
А Бог, от Когото всичко изтича, е вътрешната пълнота.
и всички приятели и ученици на Божествената школа.
Господ на Любовта, Мъдростта, Истината и Силата е с нас.
Няма
да
бъде волята на черната ложа, но Волята на Отца на Виделината.
На малкото стадо Той е дал Царство.
27.
Писмо от Учителя до ученичките от класа на Добродетелите, София
, 12.01.1923 г.
Вложете Любовта в сърцето
си
, Тя ще внесе чистота и благородство в чувствата ви; Мъдростта в ума
си
, Тя ще внесе светлина в мисълта ви; Истината в душата
си
, Тя ще внесе свобода на волята ви; Правдата в Духа
си
, Тя ще внесе яснота в решенията ви; Добродетелта в силата
си
, Тя ще внесе неизменна вярност и ДУХА НА БОГА ще обитава и вие ще бъдете под Неговите крила пред очите на Неговата милост.
Любовта на Духа Святи
да
ви озарява.
28.
Писмо от Учителя до Минчо Сотиров, София
, 14.01.1923 г.
Поставете Любовта в сърцето
си
, Мъдростта в умът
си
.
Истината в душата
си
.
Живейте с вяра жива и всичко ще се уреди.
Моя поздрав на всички приятели и ученици.
Духа на Бога Живаго
да
ви напътва в правия път на Божията Любов, Която Той Самия е изявил чрез светлината на живота.
29.
Писмо от Учителя до учениците - 'Писмото', (Снимка на 'Писмото'), София
, 14.01.1923 г.
Когато Любовта Царува Смут не става; Когато Мъдростта управлява реда не се нарушава; Когато Истината грее, плода цъфти и зрее.
Защо Учителят даде песента "Писмото"?
30.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
Това писмо е отговор на искането на група последователи
да
се направи устав и книга за присъствие на учениците.
За това може
да
се прочете в следните спомени:
Следващата неделя 14 януари 1923 г., Учителят извиква Тодор Стоименов , подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма
да
дойде на беседа и вместо нея
да
прочете пред класа това писмо.
Стоименов отива, съобщава поръчението на Учителя, отваря писмото и казва: „То е само от три реда."*** След това го прочита:„Когато Любовта царува, смут не става!
Това кратко писмо на Учителя въздейства на класа много по-силно от една беседа и охлажда горещината в главите на някои наши братя реформисти.
Веднага се дава музика на този текст от Учителя и става братска песен.
2. Спомен на Нестор Илиев: Защо Учителят даде песента "Писмото"?
3. Спомен на Елена Андреева: Как и защо бе дадена песента "Писмото"
Първите лекции Учителят започва
да
изнася в дома на Петк о Гумнеров .
* То й е малък, със столове, наредени амфитеатрално, на които стават спорове кой
да
ръководи и заема първото място.
На една от беседите, говорейки за духовенството, Учителят се изправя, вдига дясната
си
ръка с показалеца нагоре и казва: „Проклятие" След това простира лявата
си
ръка напред и казва:
„Знаят ли онези там 7 гръмоотводи - Синода, ако размърдам тази ръка, какво ще стане с тях?
от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата.
Учителят спира
да
изнася беседи в този салон и продължава
да
проповядва на „Опълченска" 66.
Това става през 1922 г., когато, под натиска на свещениците Стамболийски нарежда
да
се вземе този салон от властта.
Маркова от Братството е преподавателка по френски език и притежава малък салон, където дава уроци.
Тя го отстъпва на Учителя, за
да
изнася беседи през 1922/1923 г.
В този салон Учителят не допуска никакво отклонение от правилата на Школата и при строг ред и дисциплина създава Младежкия клас.**
Няколко братя след беседата в неделя на 7 януари 1923 г.
казват: "Тук трябва
да
има ред и порядък.
Да
се води книга за отсъствие и присъствие на учениците и
да
си
направим устав." Решават следващата неделя
да
говорят сериозно по този въпрос с Учителя.
Следващата неделя 14 януари 1923 г., Учителят извиква Тодо р Стоименов , подава му едно запечатано писмо и му казва, че няма
да
дойде на беседа и вместо нея
да
прочете пред класа това писмо.
Стоименов отива, съобщава поръчението на Учителя, отваря писмото и казва: „То е само от три реда."*** След това го прочита:
Иаве Ива Шела Шелу." Това кратко писмо на Учителя въздейства на класа много по-силно от една беседа и охлажда горещината в главите на някои наши братя реформисти.
Веднага се дава музика на този текст от Учителя и става братска песен.
Той е много удобен и в него се провеждат беседите на Общия и Младежкия клас, както и неделните беседи.
Понеже наемът е висок, братята и сестрите решават
да
направят наш, братски салон на мястото на Иван Радославов, на улица „Оборище" 14.
В кратко време те построяват много хубава сграда, в която всички се чувстват свободни.
Подлъган от някакъв предприемач, Радославов ипотекира имота
си
и в 1926 г., заради дългове, които имал, му вземат мястото, а заедно с него и братския салон.****
По-късно Учителят втори път не отива на беседа и праща Тодор Стоименов и Методи Константинов
да
съобщят това на улица „Оборище" 14 в братския салон.
Методи изпреварва Стоименов, качва се няколко стъпала на катедрата на Учителя и казва: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват." Всички помислят, че Методи иска
да
замести Учителя и той
да
държи беседата.
Веднага го смъкват най-грубо от катедрата.***** С тази постъпка те дават израз на своето желание
да
застанат на мястото на Учителя и
да
говорят вместо него.
„Ако говоря от само
себе
си
, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе.
Така Учителя дава един педагогически урок на Методи, който след това се смирява, значително се променя и омеква.
"Защо Учителят даде песента "Писмото"?
Поводът за раждането на тази песен е следният: по онова време, в онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му.
Нашите приятели тогава са говорили помежду
си
: "Как може така?
У нас никой в тези събрания не те пита кой
си
, кога идваш, кога
си
заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя.
Разбира се, слушат, но не всички изпълняват.
Затова трябва
да
се сложи ред и порядък.
А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя".
Но те не знаят, че Той знае всичко това.
С нетърпение очакват
да
дойде тази сряда, в която са готови
да
направят своето изложение пред Учителя.
Въпросната сряда идва.
Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона.
И сега му казва: "Тодорчо, Аз няма
да
идвам на беседа.
Ти ще отвориш писмото и ще го прочетеш там на всички в салона".
Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъствуващите, защото знаят, че Учителят трябва
да
дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете
си
един плик.
Всички са озадачени и чакат той
да
каже нещо.
Когато отива до катедрата, той се обръща и казва: "Братя и сестри, Учителят днес няма
да
дойде на беседа.
Той ми даде това писмо
да
ви го прочета.
Със затаен дъх всички чакат.
Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за
да
отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо?
Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека -
да
служи или
да
не служи на Бога,
да
слуша или
да
не слуша беседи,
да
посещава или
да
не посещава беседи,
да
идва или
да
не идва,
да
работи или
да
не работи за делото на Учителя.
Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек.
Свободата е вътрешно качество на ученика.
Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух.
Това е Пътят на ученика -
да
бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения
си
живот.
Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето "Пътят на ученика".
Учителят е дошъл
да
донесе нещо ново.
Да
се въдвори в човека това съзнание, което
да
постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората.
Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му
да
работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на земята.
Този път е даден в Словото на Учителя.
Ако бе включена тази песен, трябваше
да
бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия.
И тогава всички биха разбрали как стоят нещата.
Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше
да
изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен.
А това означаваше
да
живее вечно песента в душите на учениците, а
да
няма вечно избран Братски съвет.Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска
да
я пее?
7_03 Защо Учителят даде песента "Писмото"?
Бележка: Годината на даване на "Писмото" и събитието, предизвикало това писмо, не може
да
бъде 1926, тъй като в снимката на писмото се вижда ясно написана дата: 14 януари 1923 г. ?
"Как и защо бе дадена песента "Писмото"
Когато Учителят отвори Школата през 1922 година и се откриха класовете, в младежкия окултен клас пристигнаха младежи, дошли от всички краища на страната.
Тези младежи пожелаха
да
се открият младежки събори и на всеки един от тях излизаха с реферати.
Всеки един от тях, като представител на онези сили и партии, от които бе дошъл, желаеше
да
се вмести в Школата на Учителя.
Всички се стремяха
да
покажат, че техните политически възгледи пасват и влизат в Учението на Учителя.
Това можете
да
го прочетете в беседите от младежките събори и
да
видите как Учителят решава тези въпроси.
И накрая, Учителят отговаряше на всички.През 1923 година на "Оборище" 14 Братството построи салон и Учителят за пръв път говори там.
Беше 1926 година, когато, възрастните приятели решиха
да
се направи от Братството организация,
да
се въведат организационни форми в живота му.
Понеже съставът беше разнороден, всеки, който бе дошъл отнякъде, носеше в
себе
си
идеи и правила, които искаше
да
вмъкне тук и
да
приложи като организация, ред и порядък.
Всички копнееха за такава организация, а освен това бяха психически подготвени за това.
Някои смятаха, че Новото Учение на Учителя може
да
се вмести в техните идейни течения.
И което е най- важното, всички така смятаха.
Всички говореха, че Братството трябва
да
стане по-организирано, че всеки
си
прави каквото
си
иска и че няма никакъв ред, че трябва някаква дисциплина
да
се въведе, че трябва
да
се направи устав, че трябва
да
се направят членски карти, в които
да
се вписва членски внос и изобщо -
да
бъдем образец на идеална вътрешна и външна организация.
Дори смятаха
да
въвеждат униформи, за сестрите - една униформа, а за братята - друга.
Всичко това го бях чувала
да
се говори доста време.
Приятелите бяха решили
да
поставят този въпрос пред Учителя една сряда след беседа.
Въпросната сряда дойде.
Бяхме се събрали и чакахме Учителя
да
дойде.
Вместо
да
дойде, Учителят изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо в бял плик и той го прочете пред целия клас.
Писмото беше в три реда и гласеше:"Когато Любовта царува, смут не става.
Приятелите са споглеждаха и мълчаха.
Ако Учителят беше дошъл, щяха
да
се повдигнат всички въпроси, които бяха в главите им.
Щеше
да
се получи неразбория и смут и едва ли щяха
да
разберат какво щеше
да
им каже Учителят.
На всички техни въпроси бе отговорено с писмо от три изречения.
Нашето Братство не може
да
се организира отвън.
Ние можем
да
се организираме само вътрешно.
Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва
да
разрешат, всички те се движат в една посока.
Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете
си
и ще се разберат.
И тогава няма
да
има нужда външни форми и външни правила
да
ги ограничават.
Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието
си
от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират.
Имат ли хармонично състояние в умовете
си
, те ще създадат и благородни чувства в сърцата
си
.
Защото всеки един от тях ще иска
да
изпълнява Божията Воля.
Значи те ще бъдат подчинени на Духа.
Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може
да
ни организира само Духът!
Разбрахте ли сега какво означава всичко това?
Ако нямаш вътрешна организация в
себе
си
и хармонично състояние и отношение на твоите мисли, на твоите чувства и постъпки, ти не можеш
да
търсиш и
да
искаш
да
се вместиш в една хармонична обстановка с онези, Които са около теб и те заобикалят.
Няма ли у теб вътрешна организация и хармонично състояние на твоите мисли, чувства и постъпки, ти не можеш
да
създадеш хармонично отношение с другите около теб.
И тогава въпросът за външната организация отпада, защото тя се явява като насилие и ограничение, и законът на свободата изчезва по всички проекции на човека - духовно поле, умствено поле, чувствено поле, физическо поле.
Само организираната личност може
да
създаде хармонични отношения с другите.
С устав, точки, правила, параграфи, членски карти не може
да
се създаде хармонично състояние между личностите, а камо ли - между душите в едно общество.
И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде.
Спомням
си
, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха
да
създават организация.
Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха.
Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за
да
може
да
действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което
да
има диамантена воля и
да
реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки.
А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях
да
заставят другите
да
им се подчиняват.
Да
речем, ще
си
изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода.
Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка.Такъв опит бяха направили братята от Русе.
С тези карти те
си
плащаха членски внос.
Направиха
си
дори и устав.
Значи, те
си
направиха опита.
Всички тези опити бяха направени в Русе.
Членските карти и уставът не успяха
да
задържат единството на Братството в Русе.
Изпокараха се за имотите, които имаше русенското Братство, някои
си
присвоиха от тях, направиха ги лични имоти и накрая братския салон и мястото също го направиха личен имот.
Макар че имаше устав и членски карти, те не разрешиха въпросите
си
по устава, а ги разрешиха както всеки му изнася.
Всичко се разпиля, разпръсна се и се загуби и то още по времето на Учителя.
В Русе имаше печатница - Издателство "Малджиеви".
Там се печатаха беседи от Учителя, но накрая Той не остана доволен от техните финансови сметки и всичко се разтури след това, като след време се разтури и печатницата.
Накрая загубиха всичко, като не
си
разрешиха правилно задачата с Школата.
Тези неща ги споменавам, за
да
видите какво стана с онези и с мястото, където за пръв път се направи устав, направиха се членски карти и организация.
Днес, ако прочетете статията "Вътрешни и външни връзки", ще видите, че в нея се разглежда този въпрос така.
Учителят казва, че ученикът трябва
да
направи вътрешна връзка с Бога.
Това означава
да
дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му.
Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека.
А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота
си
.
Верующите се приближават
да
образуват такава връзка.
Само Бог ще направи връзка с другите, като измени окръжаващата среда!
Ето така е дадено от Учителя през 1926 година, когато се поставяше въпросът за организация и когато" Той изпрати "Писмото" в салона.
Затова Той изнесе тази беседа пред младежите.
И тогава този, който прочете тази беседа, след като знае и съдържанието на "Писмото", каква организация ще иска тогава и ще търси
да
организира външно другите, когато никой от тях не е направил вътрешна връзка с Бога?
Защото той има връзка с Бога, знае каква е Волята на Бога и за
да
бъде ученик в тази Школа трябва
да
изпълни Волята Божия.
Учителят дава метод как
да
се направи тази връзка с Бога.
Тя може
да
се направи като се чете Словото и се прилага.
А като се прилага, на никого не е необходим посредник между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата
си
.
Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя.
Всеки сам
си
е ръководител за изпълнение на своята задача.
И когато създаде вътрешна връзка между
себе
си
и Бога, тогава ще се създаде и външната връзка.
Тя ще му създаде среда и условия за хармонично отношение и общение на душите в Школата.
Само душите в Школата имат общение помежду
си
чрез общението
си
по вътрешната връзка с Бога!
Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички!
А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него.
А имаш ли разбиране, ще можеш
да
се ползуваш от Словото на Учителя.
На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел
да
докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях
да
си
стоят в света.
Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат
да
наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях
да
се върнат там, откъдето са дошли и
да
си
живеят своя живот.
Учителят искаше
да
създаде съвсем ново нещо от нас,
да
създаде нови хора.
Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания.
Веднъж Той каза: "Ние няма
да
правим от учението църква.
Ако някой се опита
да
направи църква, Аз ще я разруша".
Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат
да
облекат Учението Му и Неговото Дело.
Даже и това го каза.
Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас
да
обърне сърцето
си
, ума
си
, волята
си
в служба на Бога.
Това означава
да
направиш вътрешна и външна връзка с Бога.
Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума
си
, после - в чувствата
си
и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия.
Тогава на него не му е необходима религия, нито религиозни форми, за
да
се кланя на този или на онзи.
Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва
да
сътвори у
себе
си
и чрез нея
да
направи връзка с Бога.
В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача
да
мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер.
Беше ни дал метод за работа.
Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика.
Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога.
На този човек и ученик необходима ли е организация, която
да
му казва какво трябва
да
прави и какво
да
не прави?
Това е свят на Хармонията, свят, в който се създават всички форми на Духовния свят.
Там се създава и музиката като движение, хармонично на тези форми.
Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието
си
, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света.
Знае ли това, на него няма
да
му е необходим устав, който
да
му сочи чрез точки и правила какво
да
прави.
Тази Слава като Светлина създава Света на Истината.
Всички възвишени идеи от Словото на Учителя са идеи от Божествения свят.
За
да
разцъфти тази идея, тя трябва
да
се свали от Божествения свят чрез Славата в Света на Мъдростта.
Когато тази идея трябва
да
узрее като плод, тя трябва
да
се свали от Света на Мъдростта чрез Виделината,
да
дойде в ума на човека като Светлина и
да
създаде светла мисъл.
Затова Учителят казва, че първият плод от ученика се дава на Учителя.
Това означава
да
намериш една идея от Словото на Учителя и
да
я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка.
А ние казваме така: "В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката душа".
И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една идея от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача.
Тогава всички ще видят, ще познаят, че това е ученик на Школата - по неговия плод.
Тогава питам: необходимо ли е ученикът
да
има членска карта и с нея
да
доказва, че е член на някакво общество или организация?
означава
да
изработиш в
себе
си
модел на идеалната вътрешна организация,по която
да
протече Любовта, която е връзка на Съвършенство и протича чрез Мировата Любов у човека и Ученика.
Второто за Мъдростта: "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава" означава
да
изработиш у
себе
си
модел на идеална външна организация, която
да
съответствува на създадената преди това от тебе идеална вътрешна организация.
Защото светът на Мъдростта е сътворен от Виделината и тя създава Света на Хармонията.
А
да
сътвориш хармонични отношения между вътрешната
си
организация и външната
си
проекция - това означава правилни отношения към Бога, към ближния
си
и към
себе
си
.
Значи, за
да
протече в теб Мировата Любов, трябва
да
имаш идеална вътрешна организация като човек и като ученик.
Значи, за
да
протече в теб Космичната Обич, трябва
да
имаш идеална външна организация и проекция на тази организация като човек и ученик.
Правилните отношения на ученика към Бога означават път на Славата към Виделината, означават път на Виделината към Светлината, означават път на една Божествена Идея, преминала чрез Славата, чрез Виделината и чрез Светлината в ума на ученика, откъдето
да
се реализира чрез светла мисъл, благородно чувство и праведна постъпка.
Ето, това означават трите изречения на Учителя от "Писмото", превърнали се в Сила и Живот чрез живота на ученика, изпълняващ Волята на Великия Учител Беинса Дуно.
Търси се ученикът, който
да
изпълни Волята на Учителя като реализира чрез живота
си
тези три формули от "Писмото" на Учителя.
И което е най-интересното - Учителят създаде песен по тези три изречения.
Възрастните приятели я пееха, когато се събираха за
да
да
вземат някакви важни решения във връзка с братския живот.
Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут
да
става, не трябва редът
да
се нарушава, за
да
може всичко у нас като братски живот
да
цъфти и зрее.
Дори се стигна дотам, че всички ръководители на Братствата от България се събраха през 1949 година в Айтос и там се състави и одобри братският устав на "Общество Бяло Братство".
Отидоха
си
.
Братският устав се предложи на Комитета по вероизповеданията, но не се прие от правителството.
Всички упрекваха правителството.
Братството, като организация бе предложено
да
се признае от Министерството на външните работи, към което бе зачислен Комитетът по вероизповеданията.
Всички упрекваха правителството.
С годините се получиха неразбории, противоречия, разногласия, противодействия и членове от този Братски съвет предизвикаха ревизия, която доведе до процес срещу Братството.
Всички упрекваха правителството.
Хайде сега
да
се върнем в 1926 година.
И
да
си
спомним как, при какви обстоятелства Учителят изрече тия три изречения.
Хайде сега
да
се върнем в 1926 година, за
да
видим защо Учителят даде песента "Писмото" с текст въпросните три изречения.
Хайде сега
да
се върнем отново в 1926 година и
да
видим за кого Учителят даде "Писмото"?
Всичко това Учителят даде за ученика и за Школата.
Всичко това аз го разгледах досега.
Ученикът на Школата може
да
си
провери всички тези неща и в Словото на Учителя.
Ученикът трябва
да
се стреми към Високия Идеал, който е даден в Словото на Учителя.
Намерете онзи ученик, който се стреми към Високия Идеал и иска
да
реализира Високия Идеал от Словото на Учителя.
Че ученикът е ръководител на
себе
си
всеки Божи ден, когато изпълнява Волята на Учителя и на Бога.
А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото" на Учителя, след което всички ще изпеят песента "Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне
да
изпълнява Волята на Учителя и на Бога.
Надявам се, че разбрахте, че те ще се разделят, без
да
избират Върховен братски съвет, защото всеки един от тях е ученик и изпълнява Волята на Бога във всеки човешки ден, като я прави Воля на всеки Божи ден.
Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара
да
си
изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва
да
знаете какво ще последва.
Ние, нашето поколение, проверихме всичко това четиридесет години след заминаването на Учителя.
Ето защо, аз подробно описах историята на "Писмото", нашия опит, за
да
бъде поучение на следващите поколения.
Ученикът в Школата на Учителя изучава Словото на Учителя, което е Слово на Бога и го прилага в живота
си
като създава вътрешни и външни връзки с Бога.
А Бог чрез тях създава хармоничните съотношения на човешките души, дошли и родили се като човеци на земята.
Бележк а на редактора.
На 28 декември 1991 година, ден събота, в София се събраха ръководителите от Братствата, както и делегати от цялата страна, за
да
си
изберат Върховен братски съвет.
Тогава по челата на синовете Божии Пентаграмът ще блести като звезда.
Това е утринната звезда, белегът на Завета на Бога с човечеството.
Това е Третият Завет, даден от Бога чрез Всемировия Учител.
Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен.
И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи
да
станат,
да
се разцелуват по братски и след това
да
се разотидат по живо и по здраво по домовете
си
, откъдето са дошли, те взеха, че
си
избраха Върховен братски съвет.
Отговор: Изпълниха собствената
си
воля.
Отговор: Търси се ученикът, който
да
изпълни Волята на Всемировия Учител Беинса Дуно.
На следващия ден, онази група, която не бе допусната на събранието за избиране на ръководство, подаде документи
да
се зарегистрира като ново Бяло Братство към Комитета на вероизповеданията, който сега е с ново име: "Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове" при Министерството на вътрешните работи.
И сега именно, това така наречено духовно общество, което бе регистрирано и се намираше в редиците на православната църква и религиозните култове,
си
избираше Върховен братски съвет, за
да
може
да
го запише след това там, където се вписват имената на патриарси, митрополити, епископи и ръководители на религиозни култове и секти.
Те
си
избраха единодушно Върховен братски съвет.
Започнаха
да
се разделят и
да
отхвърлят предишните
си
ръководители и ръководства.
Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода.
Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен.
После дори и ръководството на мохамеданската религия в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии.
Верижната реакция се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви.
Започнаха
да
се разделят и разцепват обществени групи, политически партии, правителство, парламент и всички структури в държавата.
През 1926 година Учителят бе изпратил това "Писмо", за
да
реши един проблем.
Онези, които го чуха тогава, трябваше
да
изпълнят Волята Му.
Онези, които я изпълниха
си
разрешаха проблема.
Окултните закони, по които бяха дадени онзи мотив и онази мелодия на песента "Писмото" също задействуваха моментално.
Тя задействува, за
да
се изпълни Волята на Всемировия Учител.
Всеки грамотен човек, който може
да
чете български език, може сам
да
намери този отговор в Словото на Всемировия Учител.
А Учителят казва: "Изучавайте, проучвайте и прилагайте Словото Ми, което е Слово на Бога, чрез собствения
си
живот".
А Божественият "Изгрев", това е претворяването на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно чрез Сила и Живот от Синовете Божии, които ще слязат при человеците на земята, за
да
свалят Царството Божие.
Тогава по челата им ще заблести като жива звезда Пентаграмът от Третия Завет на Бога.
Изгревът - Том 18_06 Как и защо бе дадена песента "Писмото", ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
31.
Писмо от Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София
, 28.01.1923 г.
Истината е дело на душевна свобода.
Правдата е дело на дележ.
Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта
да
говори.
А за правда и Добродетел Бог е свидетел.
Моя мир
да
бъде с вас.
Забележка на редактора: Писмо на Учителят Дънов до класът на Добродетелите, съставен от пет ученика: Мария Радева (рождена сестра на Георги Радев), Савка Керемидчиева, Мария Тодорова (Марика), Паша Теодорова, Сотирка Бабаджова.
32.
Писмо от Учителя до учениците
, 31.01.1923 г.
„Мир казва Христос, на Моите ученици по целия свят, Мир на всички, които прилагат Моето Учение.
Мир на всички, които търсят Правдата и Царството Божие.
Мир, казва Господ на Моите чада, тяхно е Царството от сега.
Мир, мир, иде мир Божий за праведните по сърце и утеха на всички.
Така говори моят небесен Отец Мой и ваш Баща на всички страдущи.
Ходете в Любовта Му и ще чуете гласът Му и всякой от голям до малък, ще го познаете, че е Той Единия и неизменния във всичко на живота и всичко произтича от Него самия, от Неговата добра воля."
Няма посочена дата, предполага се че е същата като на другото писмо в същата глава.
33.
Писмо от Учителя до учениците от специалния клас (младежкия)
, 31.01.1923 г.
Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира.
Ръката може
да
хване само образувалия се плод от светлината, окото
да
види слугата, който донася, и ума
да
прочете писмото на Оня, Който го праща.
Свещения плод на живота трябва с всичката чистота
да
се хваща.
Душата на ученика трябва
да
е обхваната от свещения трепет на Божия Дух.
Само така ученика може
да
се доближи,
да
види свещеното лице на Истината и
да
разбере възходящия път на Любовта.
Там гдето има светлина чистота Духовна, свобода Божествена, там Духът Царува."
34.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)
, 16.02.1923 г.
Всеки миг чакаме слънцето, но то още се бави, сякаш
да
постегне върху гърдите
си
топла дреха, на ръцете
си
еднопръсти топли ръкавици...И ние добре сме се приготвили за път.
Тя иска
да
ни сплаши, за
да
се върнем, но ние познаваме вече добре шегите на нашата стара приятелка; не веднъж, всред бури и мраз внезапно разкрие тъмното
си
було, от което блясва милия и дружелюбен поглед...Прекосяваме селото.
Ето ни край водениците, гдето сядаме върху твърдия сняг на почивка.
Слънцето отдавна е изгряло, но чак сега показа лъчезарната
си
глава над тежките мрачни облаци и благо разля над нас мила усмивка.
Тя беше кротка покана
да
снемем качулките от главите
си
,
да
не се плашим толкоз много от студа.Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва.
Вървим по същия път, а няма вече ни следа от умора - пъшкания и охкания не се чуват, почивки не се правят, освен малки престои от 3-5 мин.
Клоните леко се подули, изкарали червенички и кафяви пъпчици - мили, далечни предвестници на дълго жадуваната пролет.Наистина, Витоша отмята облачното наметало от стройния
си
стан, от дето се разкриват ослепително белите й плещи.
Из процепите на гигантските скали се издигат мъгли на възбог - величествени сенки като някои исполински духове, които се крият из пещерите подобно крилати змейове.Сега пък градът на свой ред е закрит зад тъмна преграда.
Над него се носят малки бели облачета, подобно кораби по смръщено море.Витоша вече разкрива и главата
си
.
Движим се бодро и леко.Стигаме равна поляна от дето се вижда цялата Софийска долина и отсреща огромния гръбнак на Стара планина.Доброволци момци вече са ни изпреварили и наклали буен огън.
Там вече врят големите ни бакърени чайници - готова вода за ароматичен чай.Пристигаме пламнали от топлите слънчеви лъчи.
Вадим чисти дрехи за преобличане, тичаме по шубраките - първо потните дрехи
да
снемем.
Навярно бяхме много гладни, защото подир един час от тия земни блага не остана ни помен.Заваля дребен скреж и с малки звездички наръси косите ни.
Заставаме, гледаме бялото море от сняг около нас, упиваме се от Божествената гледка и пак поемаме нагоре.
Сега те отрупани със сняг гледат към нас застрашително.
Приличат на заключено съкровище, що едничка пролетта може
да
отключи.Сядаме върху снега.
Потъваме в чудната тишина и мълчание на природата.
Как зорко бди за всички дали са добре пристигнали и дали всекиму е дадена и тук порция вряла вода - мощен предпазител от всички видове простуда.
Когато всички пиха, Той ни каза
да
се наредим в 4-5 дълги редици един зад друг и по 2 метра разстояние.
По Негова команда почнахме
да
правим плавни гимнастически упражнения, като същевременно пеехме: „Изгрява Слънцето”.
Постепенно въздухът силно се затопли и в гърдите ни нахълта някакво неземно благоухание.
Но и то за миг, като че стана синьо, синьо и затрептя отгоре като грамаден сапфир, ограден с огромен светещ ореол.
Всички се потупваха по гърба, пипаха ръцете, лицето
си
, усмихваха се един на друг и тихо
си
шъпнеха за „чудото”, което ставаше, за което нямахме думи
да
изразим.След това пък сняг на едри парцали.
Зад нас отново се спуснаха мъглите; тъмната стена пак закри белите плещи на Хубавицата, а градът се разведри пред нас в синкава далечина.
Пътят стана труден поради новия сняг, засипал стъпките ни.
Почнаха
да
падат и се търкалят из снега.
Водата над улея замръзнала и потекла на бляскави сталактити.
Всичко отново е под лед. Студ.
Със сърца сгорещени от пътя и „Чудото” под Резньовете, ние не го усещаме, а със снежни шапки, плещи, раници и ледни висулки по косите, рано слизаме в града.
Зиморничави изконтени дами и господа ни изглеждат с любопитство...Ето ни в малка, топла стая, измити и преоблечени, отново пред чашка чай, която за ръка довежда сладката нощна почивка и нова мечта за друг пак излет Нагоре.
35.
Упражнение (1) от Учителя, дадено на 19 февруари
, 19.02.1923 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта",19 февруари 1923 г., Общ Окултен Клас, София.
1.
Да
направим един малък опит сега.
Поставете лявата ръка на коляното
си
, повдигнете дясната ръка напред, свийте другите пръсти, само показалецът
да
остане навън.
Сега не гледайте кой как
си
повдига пръста.
Леко се поставя десният показалец в средата на челото.
Движете пръста надолу полекичка между веждите, по носа, по дясната ноздра, по средата на дясната буза, до горната част на ухото.
После нагоре по въздуха над главата, напред, надолу и ще поставите пръста
си
върху палеца на лявата ръка, концентрирайте се, наблюдавайте промените, които стават във вас.
Себе
си
наблюдавайте.
Теглете сега пръста
си
по лявата ръка нагоре, до рамото, след това под брадата, от дясната страна, зад шията и от задната страна на главата нагоре, после по горната част на главата, където са моралните чувства, над веждите, по дясната вежда, по бузата надолу, до брадата, след това ръката се поставя хоризонтално вдясно.
Умът ви
да
е концентриран във вашата ръка, не се поддавайте на никакви чувствания, защото те са лъжливи емоции, но гледайте на онова разумното във вас.
36.
Упражнение (2) от Учителя, дадено на 19 февруари
, 19.02.1923 г.
Упражнението е дадено в лекцията "Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта",19 февруари 1923 г., Общ Окултен Клас, София.
37.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 23.02.1923 г.
Проливен дъжд от вечерта предупреди страхливците
да
си
останат у дома.
Когато се огледахме на сборното място, числото на тия що се отрекоха
да
дойдат се удвоило и утроило!
Крайпътните вадички съвсем размразени, сега свободно
си
течат и весело гонят своите кристални води.
То спи дълбок сън, не го будят ни псетата, излезнали
да
ни посрещнат с весело извити опашки.Кичурите по пропукания воденичарски улей станали още повече и по-големи.
Наднича из зад бялата кадифяна завеса на Стара планина, усмихва се на природата и бавно, бавно се издига по своя път. Тишина.
Вятърът се усилва.
Но дали се плашат екскурзиантите!
Приличат на млади бойци, които вместо
да
се плашат от боя, налитат към него с непреодолима сила.
Лицата им сияят.
То обилно, с две шъпи сипе бисери и елмази по снега и лъха от висинето смях и закана към нас. Закана?
Защото вятърът не спира, бурята се увеличава и студът нараства с неимоверна сила.Доле градът едвам се вижда.
Горският ураган започва здраво
да
ни тупа.
Колко пъти, заваляни от тоя силен юнак падаме и ставаме, и какво би станало от нас, ако не беше този сняг, по който падахме като върху мека постеля!
Крачките се правят широки, бавни с помощта на дългата гега.Наистина планината палаво
си
играеше с нас, като не мислеше скоро
да
свършва...Брули вятъра, не жали.
Някой тича за калпака
си
, някой се мъчи
да
стане от снега отново повалян от вятъра.Но Учителят е всред нас.
Всичко с Него леко се понася.
Ние се сбрахме около Учителя - уверени и радостни, че пак нещо хубаво ще стане - въпреки всичко.
Каза, че отсреща под рида е завет.
Учителят го пратил
да
провери. Тръгваме.
Вече здраво се опираме на тия упорити планински шегобийци, които искат
да
се посмеят с нас.
След още падания, ставания и буен смях, ние сме на завет.
Изведнъж шегаджията вятър - прелетя високо над главите ни и се спотири по долината
да
ни търси.
Но, ние сме на безопасно и вече се греем на новия запален огън.Чайникът пак запя и напълни чашките ни със спасителна топлина.
С каква сладост пихме чая
си
, с какво настървение, като добри бойци след победа, унищожихме всичките
си
хранителни припаси.Слънцето пак тъй ярко грее от висините, като се правеше, че нищо не знае за тупаницата що ядохме от бурята.Превали пладне.
Изкачваме равна поляна и почваме
да
правим гимнастически упражнения.
После отправяме благодарствена молитва и почваме
да
слизаме.Дълга върволица се проточи надоле.
Нозете ни вече гмичкат по разтопен сняг, а пред очите ни незабравима гледка: на североизток - се белее и блести в слънце Стара планина, на югозапад Люлин като кристално цвете се издига към висините, на югоизток нов хор от планини носи на възбог своята хвалебна песен.
Витоша - грандиозно укрепление изпровожда кротко своите бойци, които днес опитаха нейните тупаници.Градът блестящ, нов и чист, като окъпан сияе в долината, подобно приказно царство.Ето ни минаваме Драгалевци - преваляме доволно разкаляния път и влизаме в града.Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак
си
остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата
си
красивите животворни страници от нейната велика книга, що крие вълшебни хубости и тайни.
38.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 4.03.1923 г.
Ставам, гледам небето.
Един след друг или на групи те се точат по Драгалевския път.Ето ги и селяните млекари, подкарали своите каручки-двуколки с пълни гюмове мляко-препускаткъм града.
Кротко, господар и добиче слизат към голямото селище
да
занесат на гражданите прясно млечице.Поточета от страни пътя пеят малите се песни, шуртят, пенят се и отнасят далеко своята радост.Слънцето, голям златно кълбо, едвам надникнало пак изчезна зад облак.Ето го селото.
Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат.
Някой от пътниците се спира, вади от джоба
си
пликче дребни бонбони и им раздава.
Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност.
Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те
си
знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане...Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма.
От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко животно.Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени.- Ех,
да
има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните
си
малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа.- Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището.- Как, какво огнище, чудим се.- Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци.
Снабден е с пещичка, която подварява непрекъснато цели 8 килограма вода.- Не е възможно, такова нещо, обажда се някой възмутено.
- На гръб носи ли се гореща пещ...- Носи се, как
да
не се носи, отговаря същия глас.
Чайникът е сложен върху азбестова плоча и пречи на високата температура
да
изгори гърба.След малко някой извика: - Ето го чайника!
Пристига Цеко - червендалест юначага - сложил на гърба
си
чудния предмет.
Но чува се свирка - тя звучи от горния край на чайника.- Защо свири, питаме Цеко.- Свири, казва Цеко, защото водата е завряла - парата бие в свирката и тя запищява от вътре нагоре.
Елате
си
налейте.Цеко застава, приближава ме се при врящия самовар, отвинтваме кранчето на долния край и о, чудо!
Всред планината сме обслужени с истинска вряла вода.Юначагата се спира от група на група, услужва на всички и лети нагоре.- Ще имаме още два такива, казва първото сведующе лице, което знаеше за самовара.
Учителят сам обясни на майстора как
да
бъде направен този апарат за гореща вода в планината.Колко хубаво!
Няколкото глътки гореща вода премахват палещата жажда и като че ли подновяват силата ни.Вред по планината ливнали води.
Клончетата вече обсипани с червени пъпки, пълни със сок бодро изправят вейки.
Някои от тях държат дълги копия в ръцете
си
, други - огромни ' тръби, трети извили гигантски тела в мълчалива борба.Ние вървим нагоре с крилата радост в душите
си
.
Като че ли се носим леко из водите на Божествена къпалня, която заедно с душата пречиства и телата ни, всяка клетка.
Въздухът прилича на най-чистата и сърдечна прегръдка...Той е с нас; Този, Който ни изведе тука, посочи ни тая неземна хубост на природата за която ние досега бяхме чужди.
Той ни говори... всички сме били едно пред Бога, всички трябва
да
работят,
да
работят... и че пътят е труден, труден.Но що ли има трудно и непреодолимо, когато Той е с нас?
Не излъчва ли се от Него свръхчовешка сила, която се прелива и в нас, и ни прави способни и за най-труден подвиг.
Има ли препятствие, което
да
не можем
да
преминем под топлия поглед на тия слънчеви - пълни с благост очи?
Пред мен за миг се слива древното минало в настоящето в един едничък миг, който ми разкрива една чудна тайна... Че Този, Който тогава водеше своите ученици из природата и ги учеше за Бога, е пак Този същия... И ние сме същите.Няма хиляди векове - няма Христос и Петър, и Павел, и Йоан - има само един Вечен Дух, Който през всички времена е един и същ, само че расте, расте.Ти, който не вярваш, ела и виж!
Гледай тази картина и кажи що мислиш?
Погледни тия будни очи на стари и на млади, които тичат след Него
да
се учат,
да
понасят мъчнотии -
да
носят тежести.
Погледни и Него, как се грижи за тях, как тихо ги учи, как мигновено взима върху
си
всичките им горчивини и тежести.
Ето ги древните ученици: стари и млади, старци и деца, учени и прости, богати и сиромаси.Сепвам се.
Невидима тъмна сянка се приближава към тази картина като крадец и иска
да
я помрачи.
Тогава... тогава той беше един и познато беше името му и отде е дошел, а сега, дали не са повече - дали не носят други имена и други облекла, в други роли?
Миг, но двете вечности се сляха в една и аз вече не можех
да
отличавам лицата и нещата.Доле е също един голям каменен град, който подучен от книжниците и фарисеите и сега хвърля камъни срещу избраниците.Внезапно всички ставаме.
Един слънчев поглед отправен едновременно към всички.Дивна картина - несравним миг, навеки записал в гърдите ни нови скрижали на вечната любов.И още, и още... Но кой може
да
опише това чудно видение на този миг в планината?
39.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
с група ученици - Ел Ше-дар
2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
Небето е сиво, сиво.
Постепенно снегът се сгъстява, сгъстява до толкова, че замрежва въздуха и скрива прекрасното видение на бялата планина.Може би тя цял ден щеше
да
остане тъй красива и натруфена, но като ни видя че стотина - двесте души напираме към нея, се нахохори... Какво ли
си
казва: - Я
си
вървете!
Да
не съм ви калесвала с бъклица!
Не виждате ли, че не ми е още подредено!
Още не съм изкарала
да
постеля по ливади и полета зелената
си
черга, още не съм изтъкала пъстрите
си
възглавници.
Где ще ви туря
да
седнете?
Я се върнете, че ще пусна ветри вихрокрили със сняг
да
ви навеят, в преспи
да
ви зарият.А пък ние й отговаряме: - Мила Витоша, мила наша приятелко, ние те обичаме и такава каквато
си
.
Да
би знаяла само как хубаво ти стои това бяло наметало, макар и малко изподрано по края.
Твоята белота е тъй равна и чиста, че би могло по нея
да
се напишат най-хубавите приказки.
А каква несравнима благодат лъха от гърдите ти!
Всичкото благоухание на цветята е скрито в дъхът ти, всичката сладост на изворите и потоците - в гърдите ти.
Не
си
ти божество, но напомняш за него.
Не
си
ти най-прекрасната планина, но
си
измежду най-прекрасните!
Колко
си
хубава, хубава, тъй бяла и чиста.
Ти
си
най-величавият храм, отдето най-скоро на възбог отлита отправената молитва.
Когато Той говори - сърцето забива живо, живо и по жилите нахлува най-чистата кръв, от която се раждат най-възвишените мисли, най-топлите чувства.
Тогава няма страдания, тогава изчезва всяка мъка.О, този храм и този първосвещеник!
Славата му се носи вред, обикаля земята, носи живот навред и пак се издига по високите върхове
да
се пречисти в къпалнята на чистия лазур.Кандило ти е слънцето.
Неговото масло не свършва, неговата светлина - не угасва.Благословен
да
си
ти величествен храм на Твореца и ти Слънце - негово мощно кандило и вие звезди, вечни кандила - посестрими на Онова велико и недосегаемо Слънце, което никой човек не е видял, но което всички знаят, че съществува.Витоша чува тия наши мисли и нежно се усмихва.
Пищялките обаждат где е той и, че водата за чай е готова.
Неволно
си
спомняме, че не сме на небето, а на земята, където слизаме
да
уталожим безмерната
си
жажда.
Защото нагоре има само въздух, пара и лъчи, но никъде, никъде капка вода.О, тези, които носят самоварите и торбите с дървени въглища съвсем не приличат на иконописани ангели.
Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от животворната влага, що далеч пъди всяка простуда.Някога библейските левити носеха на гърба
си
части от скинията, сега пък нашите съвременни левити носят най-великото предпазно средство против заболяване на планината.
Ето, друг пък носи металическите им коминчета, четвърти - малки брадвички за сечене дърва, защото и голям огън ще се кладе горе в подножието на скалите при онзи многоводен бистър извор.Бавно, бавно пъпли нагоре и криволичи нашия бодър стан от екскурзианти.Върху града сиви мъгли, а също и цялата планина.
О.Ти, свята сила, създателка на всичко хубаво и прекрасно, бъди благословена!
Ти чудно движиш всички светове, в непостижима хармония ред.
Каква
си
ти, чудна Вълшебнице, която навред се криеш и навред
си
пак?
Тя свършва вече своите зимни приеми и скоро ще отвори пролетните, и друга ще бъде вече празничната й дреха.Хе, доле, в далечината се гуши монастира - орехова хвалебна черупка - храм, човешко творение - измислица на тесногръдие -тесногръдие, колкото фанатично, толкова и страшно... Страшно, защото му липсва невинност, защото в негово име свободният човешки дух е дал кървави жертви.
Кой по-велик първосвещеник може
да
бъде, освен самия човешки Дух, който сам открива всичките му безчислени чудеса и непрекъснато се стреми към подвиг и съвършенство.Цялата природа пее хвалебна песен.
Цялата природа е неизменим свещенослужител, така че всички човешки словесни хвалебствия остават малки и безсилни опити
да
се изкаже неизповедимото възхищение, докато сърцето, макар и невидимо с всеки удар се радва и благодари на своя творец.Нозете - до колене в сняг.
Той прилича на воден път, жила, по която се носи живота на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина.
Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания.Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта.Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти.Ето ни, вече пристигаме.
Пищялките на самоварите веч непрекъснато съобщават на жадните
да
дойдат и се почерпят с чай.
Но, чакай, първо се преобличаме със сухи долни дрехи - кратковременно зъзнене по снега и после - миг -приятно чувство от сухата чиста риза - и чай, чай, ароматичен чай, с много лимонов сок и захар...С горещата вода ние, така
да
се каже, намятаме една топла вътрешна броня, която сигурно ни пази от простуда.Запяваме песни.
От бодрите дружни гласове огънят, като че ли запламтява с по-голяма сила.
Дълги пламенни езици хвърлят весели искрици, като че и те пеят заедно с нас.От дрехите ни се вдигна мъгла от пара.Някому хрумна идеята
да
си
направим хорце.
Лицата горяха от изблик на сила и очите - от радост.Отстрани неколцина умъдрено следят нашата лудория.
Но, не се стърпяват и ето, хващат се и те, не ги сдържа, оставят другиму, по сърцат,
да
довърши критиката.Задава се Учителят.
Тогава Той ни нарежда на голямо колело с такта: десни, десни, десни с песента: „Ний сме славейчета горски”, като стъпвайки се приближавахме към центъра; после по същия начин играейки се отдалечавахме към периферията на кръга.
Лицето Му сияеше като на юноша.
Изваждаме всичките
си
бойни припаси за една открита борба с неприятеля - глад.
Каква музика от толкоз дъвкащи уста - царски симфоничен оркестър...Слънцето вече преминава своя зимен зенит.
Нареждаме се на няколко прави редици - отстоящи 2 разтяга един от други.
Тук пък
си
правиме гимнастиката. Студено.
Далеч от огъня, зъбите ни тракат, пръстите вкочанени.
Цели отрупани със сняг заслизахме към града, очистен от непроницаемите мъгли.
Софиянци с любопитство извръщаха глави
да
ни гледат.Бодри, като че ли ей сега тръгващи на излет, се връщаме дома, там - на сладка почивка,
да
досънуваме Божествения образ на планината.
Изгревът - Том 262.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
40.
Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14
, 04.1923 г.
Там Влад Пашов, Димитър Стоянов и Кирил Михайлов създават първата братска печатница.
За историята на този салон може
да
се прочете в спомени на някои от учениците:
Първата неделя на 1920 година, чух за пръв път Учителя
да
говори.
Салонът беше в сградата на Дома на журналистите, на втория етаж.
На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду
си
, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче.
В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка.
НАГОРЕ