НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
26
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
26
:
1000
резултата в
36
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 1 юни
, 1.06.1920 г.
Казва
на
Учителя, че иска да отиде, но не е здрава.
Учителят й казва да се качи
на
магаре и тъй да отиде.
Тръгва групата с Учителя и майка ми
на
магарето, водено от стопанина му.
След 2-3 часа стоене
на
магарето, което я клатело напред-назад, тя се изморила много, заболява я кръста и мисли, че й е невъзможно да продължава с тези силни болки, прилошава й.
А цялата група заедно с Учителя са много напред, даже не ги виждала вече.
И както едвам се крепяла, изморена, изтощена, отчаяна, чува нещо фучи зад нея, вихрушка силна и вижда Учителя да минава сам покрай нея, бързо заминава и се изгубва пак напред.
Болките й веднага изчезват, почувствала се бодра, здрава, укрепнала.
Пак вървят известно време и пак се чувства зле, пак едва се задържа
на
седлото.
Чува „фу-у-у", извива вятър и пак Учителят минава до нея и изчезва.
Той изпъжда болката напълно.
Тя се завърна здрава от планината в града.
Години след това
на
въпроса ми дали Учителят е бил с физическото си тяло, тя отговаряше: „Видях Го, като жив".
По-късно, като четях беседите, търсех отговор
на
тази опитност.
На
въпроса
на
един брат, дали Учителят е бил във физическо тяло или в друго поле, ме накара да се замисля и отговорът е предоставен
на
интересуващите се в Словото
на
Учителя.
2.
Снимки сливенското Братството на екскурзия до „Куш-бунар', Сливен, 1 юни
, 1.06.1920 г.
Снимки сливенското Братството
на
екскурзия до „Куш-бунар",
Минчо Сотиров
на
излет
на
Куш бунар - 1 юни 1920 г.Снимка 67.
Излет
на
Куш бунар - 1 юни 1920 г.
3.
Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 2 юни
, 2.06.1920 г.
„Куш-бунар", Сливен, 2 юни
Учителят е
на
лагер с група последователи в местността "Куш-бунар", над Сливен.
Общо за екскурзията може да се прочете
на
следните линкове:
1. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА
НА
МУСТАФАБОРИС НИКОЛОВ
4.
Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 3 юни
, 3.06.1920 г.
„Куш-бунар", Сливен, 3 юни
Учителят е
на
лагер с група последователи в местността "Куш-бунар", над Сливен.
Общо за екскурзията може да се прочете
на
следните линкове:
1. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА
НА
МУСТАФАБОРИС НИКОЛОВ
5.
Учителя с група ученици - първи планински лагер - „Куш-бунар', Сливен, 4 юни
, 4.06.1920 г.
„Куш-бунар", Сливен, 4 юни
Учителят е
на
лагер с група последователи в местността "Куш-бунар", над Сливен.
Общо за екскурзията може да се прочете
на
следните линкове:
1. ГЕОРГИ КУРТЕВ И ФАЙТОНА
НА
МУСТАФАБОРИС НИКОЛОВ
6.
Писмо на Учителя до учениците, Бургас
, 28.06.1920 г.
В Любов, в доброта, в правдивост, в Мъдрост, в Истина.
А Истината това е проявената Любов в живота.
Може ли вие да проявите тази Истина
на
дело?
А знаете ли вие размерите
на
тая всеобемляюща Любов
на
Бога
на
боговете,
на
Господа,
на
господарите,
на
Учителят
на
учителите?
Който казва, че седем пъти
на
ден по седемдесет трябва да се прощава,
на
брата,
на
приятелите,
на
ученика, който се обръща и иска прошка.
Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя и днес е с вас.
Горко
на
богатия, който не е богат.
Горко
на
бедния,
на
сиромаха, който не е сиромах.
Това е едно от правилата
на
Божието царство
на
великата Окултна Школа.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Писмо
на
Учителя
7.
Писмо на Учителя до всички ученици в София, София
, 6.07.1920 г.
В Любовта, в Доброто, в Справедливостта, в Мъдрост, в Истина.
А Истината, това е проявената Любов в живота.
Можете ли вие да проявите тази истина
на
дело?
А знаете ли вие размерите
на
тази всеобемляюща Любов
на
Бога
на
Боговете,
на
Господа
на
Господарите,
на
Учителя
на
Учителите, Който казва: „Седем пъти
на
ден по 70 трябва да се прощава
на
брата,
на
приятеля,
на
ученика, който се обръща и иска прошка"?
Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя е и днес с вас, мислите ли, че тя може да се измени и стане друга с ограничени предградия?
Не, горко
на
богатия, който не е богат, горко
на
бедния,
на
сиромаха, който не е сиромах.
Това е едно от правилата
на
Божието Царство,
на
Великата окултна школа.
Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа, огради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ми яви истината по въпроса, за който жадува
душата
ми.
В името
на
Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим. Амин.
8.
Учителя пристига в Айтос
, 11.07.1920 г.
3. ПРИСТИГАНЕ
НА
УЧИТЕЛЯ В АЙТОС
Много очакваният ден, 11 юли 1920 година, най-после дошъл.
Любимият Учител пристигнал с влака от София, придружен от брат Петко Епитропов и бил настанен при семейството
на
брат Илия Габровски.
ПРИСТИГАНЕ
НА
УЧИТЕЛЯ В АЙТОСИСТОРИЯ
НА
БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР.
9.
Учителя с последователи от Айтос на излет до връх Паспалата
, 12.07.1920 г.
Учителя с последователи от Айтос
на
излет до връх Паспалата
На
12 юли 1920 Учителя прави излет до връх Паспалата с последователи от Айтос.
Снимки
на
участиците в екскурзията и събора могат да се видят тук.
СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР
НА
СУЕТАТА 5.
ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА
НА
ПАСПАЛАТА 6.
В салона брат Куртев бил посрещнат от мълчаливия въпрос: „Какво ще правим?
Брат Петко Епитропов почти се разколебал и запитал брат Куртев: „Георге, в такова време ходи ли се
на
върха?
А брат Нейчо Паскалев от Бургас бил настанен в съседна къща.
Като слушал как плющи дъждът, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм.
Когато се събудил сутринта, разбрал, че всички са заминали, а времето се било изяснило.
Много пъти след това изказвал съжаление за пропуснатия съборен ден.
Когато часовникът показвал 3 без пет след полунощ, брат Куртев, верен
на
дадената дума, бил вече до стълбите, но не бил се качил още
на
пруста, когато Учителят отворил вратата и попитал: „Идвате ли?
" - „Да, Учителю", бил отговорът
на
брат Куртев.
„Виж небето
на
север, Георге!
" Георги излиза навън, проверява.
" Учителят се върнал назад в стаята си.
„Облаците се разделиха
на
две.
Учителят излиза и пита: „Георги, виж сега, виждат ли се звезди
на
север
на
небето?
Учителят си запретнал крачолите
на
панталона, същото направил и брат Куртев и двамата поели към върха.
Братята и сестрите, чакащи в салона, като видели, че Учителят и брат Куртев тръгват, и те поели пътя след тях.
Небето изпитвало вярата
на
учениците.
Силна вяра не се смущава.
Докато излязат извън града, минало половин час и ето, дъждът спрял.
Недалече след тях блещукали фенерите
на
приятелите, които газели по калния път нагоре към върха.
С приближаване
на
утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока.
На
развиделяване братята и сестрите поели стръмния нанагорен път.
Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли трудностите.
Някои се хлъзгали, други падали, но вървели напред, защото трябвало да следват стъпките
на
своя Учител и неговия предан ученик, брат Георги Куртев.
Дали те много бързали или слънцето се забавило, както се казва в преданието за Исус Навин, но братята и сестрите пристигнали навреме за утринната молитва.
Всички пристигащи бързо си оставят настрани багажа и тихо и безшумно се нареждат
на
близката поляна за утринна молитва.
Владее тишина.
Всички са обърнати
на
изток и с молитвен трепет чакат изгрева
на
слънцето.
Усещат едно мистично настроение, догадка за Новото, непознатото, което идва с раждането
на
деня.
Пурпурна руменина залива целия хоризонт
на
изток.
Чуват се звуците
на
тиха молитвена песен.
Ето, настъпва върховният момент и с него се подава първият слънчев лъч.
Ражда се денят
на
12 юли 1920 година.
Беседата
на
Учителя започва спокойно, естествено и непринудено.
Всички слушат със затаен дъх всяка казана и изречена от Учителя дума.
А слънцето грее, лъчите се пречупват в обилната слънчева роса и правят утрото по-красиво и денят по-тържествен.
След молитвата има достатъчно време за разговори и взаимно опознаване.
Под засъхналите дрехи по телата остава приятна, ободрителна влага.
Постлали по още влажната земя черги и рогозки и приготвили обща трапеза за сутрешна закуска.
Всички били с приповдигнато състояние
на
духа.
За пръв път посрещат изгрева
на
слънцето с Учителя и за пръв път чуват
на
живо Словото му.
А това е живот вечен за човешката душа, както е живот вечен изгревът
на
слънцето за человеците по земята.
7. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР
НА
СУЕТАТА
Разхождайки се из лагера, брат Куртев бил неприятно изненадан от присъствието
на
амбулантни търговци, бозаджии, бюрекчии, геврекчии, халваджии, дошли чак от града.
Какво да се направи, че да се пресече веднъж завинаги пътят
на
тия търговци към срещите и съборите?
Единственото, което може да се направи - да не се купува нищо от тях и втори път те вече няма да дойдат.
„Нашите хора си носят всичко и за ядене, и за пиене.
" После свикал ръководителите и им казал да предадат
на
хората си да не купуват нищо от търговците, които дотогава едва ли били продали нещо.
" Така завинаги брат Куртев отбил потока
на
амбулантните търговци към срещите и съборите
на
Бялото Братство в Айтос.
Попречено било
на
опорочаването им.
Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев идеята за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото
на
Учителя, но затворено за амбулантни търговци.
СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР
НА
СУЕТАТА
8. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА
НА
ПАСПАЛАТА
Когато наближило време за обедната беседа, по указание
на
брат Куртев всички се събрали в полукръг под сянката
на
голяма кичеста дивачка.
Учителят седял
на
импровизиран стол.
" Беседата почнала със стих от Библията.
Живото Слово
на
Учителя било увлекателно.
Слушателите сякаш се изкачвали в един друг
свят
, по — възвишен и по-красив от света, в който живеем.
Душите пиели жадно от нескончаемия извор
на
Учительовото Слово.
Беседата продължила около час, изслушана с внимание.
Всяка нейна дума и мисъл били откровение за слушателите.
Сестрите сложили обяда в кръг
на
голямата поляна.
Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил
на
трапезата каквото си носел.
След обяда започнали приготовленията за път.
Тези, които били дошли от най — далече, си тръгнали първи.
Никога и преди, и сега, връх Паспалата не е видял толкова много хора, обединени от една идея, идея за общочовешко братство.
ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА
НА
ПАСПАЛАТА
Най-първо тръгвали тия, които са дошли от най-далече, после които ще пътуват с влака и най-после айтозлии.
Само след няколко часа
на
върха се възцарила отново тишина, мир и покой.
А там долу, по пътеките, веселата глъчка се сливала с шума
на
каруците и с песните
на
приятелите.
Когато по-голяма част от приятелите се оттеглили от върха, Учителят и брат Куртев тръгнали по една странична пътека към Балар-чешме.
Наричали я още лозарската чешма.
Откъм върха се чували възторжените песни
на
останалите най-накрая ученици.
От този ден преименували Паспалата
на
Петров връх.
Този събор в Айтос остава единственият с личното участие
на
Учителя.
10.
Снимки на Учителя с последователи от Айтос, екскурзия и събор на Паспалата - Петров връх
, 12.07.1920 г.
Снимки
на
Учителя с последователи от Айтос,
екскурзия и събор
на
Паспалата - Петров връх
На
12 юли 1920 Учителя прави излет до връх Паспалата с последователи от Айтос.
Провежда се и събор
на
айтоското братство.
На
Петрова поляна, гр.Айтос - 12.VII.1923 г.
- Георги Куртев е най-горе, при изправените мъже, 6-ти поред.Снимка 20.
11.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1920
, 19.08.1920 г.
Учителя присъства
на
събора във Велико Търново,
Информация за този събор може да се прочете в спомените
на
Цанка Екимова и Паша Теодорова.
1.
НА
СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1920 ГОДИНА Цанка Екимова
10.
НА
СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1920 ГОДИНА
Аз бях в предпоследния клас
на
гимназията.
Големият ми брат Борис бе с две години по-голям от мене и родителите ми го готвеха да замине в чужбина да следва минно инженерство.
Когато се върна ми каза, че като се раз-хождал към лозята срещнал общество от мъже и жени като първите християни - обядвали
на
открито, живеели
на
палатки
на
открито, слушали пропове-ди
на
открито и живеели задружно.
Разказа това, което му бе направило впечатление, но не можа да каже нищо конкретно.
Беше месец август 1920 година.След няколко дни през същия месец и година, отново трябваше да отиде в град Търново във връзка с документите си за чужбина.
Тогава той изпълни молбата ми и ме взе със себе си да отида* и аз в Търново, за да видя това общество
на
първите християни.
Като ученици от горните класове
на
гимназията ние вече четяхме теософска литература, а у дома един като купеше една такава книга, всички я прочитахме и след това се водеха дълги разговори.
Родителите ми ме пуснаха понеже бях с големия си брат Борис.Пристигнахме в град Търново и веднага пожелах да отидем
на
онова място, където брат ми е видял и се е срещнал с първите християни.
Когато отидохме там
на
лозето и колибата, където беше събора
на
Бялото Братство, той бе свършил и всички се разотиваха като се сбогуваха с Учителя.
Нас никой не ни познаваше.
Ние бяхме застанали отстрана и наблюдавахме.
Или бяхме дошли във време, което не беше определено за нас.
После след години научих, че за всекиго е строго определено мястото и времето за среща с Учителя.
Чух след време и Неговия глас и мнението Му по този важен проблем - срещата
на
ученика с Учителя, която е епоха в живота
на
ученика.
Бях направила първата крачка.
Трябваше да чакам още една година, за да направя и втората крачка и да срещна Учителя.
10.
НА
СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1920 ГОДИНАЦанка Екимова
Картините
на
художника всеки вижда, но малцина ги разбират.
Произведенията
на
музиката всеки вижда, но малцина ги разбират.
Стихотворенията
на
поета всеки слуша, но малцина ги разбират.
Обаче има едно велико изкуство, което малцина разбират, а още по- малцина виждат, а именно: много знания да имаш, големи знания да имаш, свръхзнания, но да знаеш да мълчиш и да знаеш кога и как да ги изявиш.
Много неща да виждаш; отдясно и отляво, отвътре и отвън, от този и от онзи
свят
, но да ги използуваш разумно и когато крайната необходимост ги изисква.
Много неща да чуваш, но да знаеш кога и как да ги предадеш.
Да познаваш силите
на
природата - топлина, светлина и електричество, да ги носиш в себе си, но да знаеш кога, как и доколко да си служиш с тях.
Щастлив е онзи, който е прозрял, дори в минимална степен, това велико изкуство в своя Учител.
Неизброими са проявите
на
това изкуство.
При срещите
на
съборите в град Велико Търново, а именно през 1920 година бях свидетелка
на
една изключителна проява
на
Учителя, за доброто изяснение
на
която ще се спра върху няколко предварителни случки из живота
на
нашето братство.
Годината 1920 беше богата
на
случки, по-малки или по-големи, но интересни.
В школата
на
Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес.
Значи иде човек от света, със свое лично възпитание, образование, култура и т.н.
Това беше чудното за нас, които се натъквахме един
на
друг, това разнородно общество, Учителят със своя висок авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това голямо общество.
Въпреки това в цялото общество, както и в отношенията
на
Учителя към учениците, като към души, владееше дух
на
свобода и любов.
Тук нямаше никаква дресировка, никаква военна дисциплина.
Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие.
Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е, поради което при светлината
на
Учителя един за друг ние бяхме предметно учение.
При голямата светлина
на
Учителя и около Него ние имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и тия
на
своите близки и да се учим от тях.
Написах тази страница като вметната към главната си задача и тема
на
работата, за да стане тя по-разбрана и изчерпателна.
След това ще пристъпя последователно към по-важните случаи в нашия живот.
През лятото
на
1920 година се разнесе слух между братята и сестрите, че един от по-възрастните братя се проявил с нещо в неморално отношение.
Това създаде голямо настроение срещу него, особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено, статично благочестие.
Обаче съдейки по известното и
на
мен благочестие
на
възрастните братя, мислих си, че простъпката
на
брата ще е голяма като влакно, което по строгия човешки закон може да се превърне в руно.
И така стана.
В скоро време се превърна
на
голям източен въпрос, който въпреки това се държеше в тайна.
Той беше достояние, въпрос
на
разглеждане, само от възрастните братя.
По това време Учителят не беше в София, но в Сливен,
на
Сините камъни, дето беше се уединил с една малка групичка от десет братя.
В Негово отсъствие братята, взели службата
на
съдии, се събирали вечер да обмислят да осъдят простъпката
на
провинилия се брат и да вземат някакво решение.
Какво обсъждали, какво решавали, това държали в строга тайна, никой нищо да не знае.
През същото лято аз пожелах да отида за малко в Стара Загора, а оттам в Сливен, и ако мога да отида и
на
Сините камъни, да се разходя, а може и да стенографирам, ако Учителят държи някаква беседа.
Дали ще държи беседа или не, животът около Учителя е всякога интересен, все ще научиш и разбереш нещо ново.
Отидох в Сливен и посетих някои близки братски семейства и останах за няколко дни при една сестра.
Тя ме запита дали бих желала да отида
на
Сините камъни, да видя там и там и Учителя.
Никога не съм дохождала нито в Сливен, нито
на
Сините камъни, пък и Учителя ще видя." - „Да, каза ми сестрата, разбирам желанието ти, но Учителят е казал, че не приема никого." - „Щом е така, аз не настоявам, не искам да престъпвам желанието
на
Учителя и ще се задоволя само с това да разгледам Сливен." Надвечер, както се разговарям със сестрата, пристигна един брат и ме пита искам ли да отида
на
Сините камъни.
- „С удоволствие, силно желая, но не искам да наруша волята
на
Учителя." - „Ти остави какво казват другите, това е по буква, а не по дух.
Приготви се и утре сутринта в четири часа ще дойда да те взема." Много благодарих и веднага започнах да се готвя.
На
път сме вече.
Утринната хладина, чистият въздух, просторът, който се откриваше пред мен и височината, т.е.
стръмнината, която поехме, ме ободри и правеше щастлива, че там,
на
Сливенския балкан ще се видя с Учителя и групата братя с него.
От време навреме само запитвам брата далеч ли сме от мястото, дето е групата, но не че съм уморена, но друго нещо имах предвид.
Като разбрах, че сме
на
разстояние по-малко от половин час, спрях брата и му казах: „Моля ви се, вие идете пръв при Учителя и кажете, че и аз пристигам с вас и питайте мога ли и аз да се кача горе, при групата.
Аз не искам да отида там въпреки волята
на
Учителя.
Аз ще чакам тук, докато дойдете вие и ми донесете отговора
на
Учителя." Той се съгласи и тръгна напред, а аз останах да чакам.
Мислих си: ако Учителят не ме приеме, аз ще се върна, но как?
Пътят не зная, а аз имам голямата способност да се губя из планините.
Следователно да се върна сама назад, това ми се видя невъзможно.
Аз веднага се затичах към Него, целунах му ръка и го запитах: „Братът, който дойде от града, каза ли, че съм дошла и питам дали мога да Ви посетя?
" - „Нищо не каза, само се обади и отиде да се види с братята." - Значи той наистина ме е забравил, си помислих аз.
Интересно, без да каже братът нещо за мене, Учителят знае, че аз пристигам и чакам отговор, сам дойде да ме посрещне.
Показа ми какви изворчета са изчистили братята в околността, поразходи ме, да видя някои хубави места
на
планината и като погледна часовника си, каза: „Време е за обяд, братята ще чакат." Стигнахме
на
мястото, дето лагеруваше групата и всички останаха изненадани, че и аз пристигам.
Седнахме да обядваме и един от възрастните братя каза: „Ще дадем един хубав обяд
на
сестрата и след това ще я изпратим до града." Учителят му отговори: „Не, тя ще ни бъде гостенка." Думите
на
Учителя смутиха малко брата, но той премълча.
Макар и човек с духовен стремеж, но в него се прояви турският дух, наследство от дългогодишното ни робство.
Нахранихме се и аз влязох в ролята си
на
сестра и започнах да работя нещо около лагера.
Дойде време за вечеря - чай, и същият брат пак се обади: „Сега е още рано, братът, който ще слиза в града, ще придружи сестрата." Мисля си: Бушува се турчинът в нас, не може да приеме това, че една сестра е дошла
на
гости при десет братя.
Така че сестрата може да остане при нас да ни гостува и да види планината."
Останах в планината три дни и бях много доволна.
Чистият планински въздух и умората от пътя ме приспаха лесно и рано, много рано сутринта бях вече будна, но не излязох от палатката, защото не познавах местността и не знаех накъде да вървя.
Готова за излизане, чувам гласа
на
Учителя, който се обръща с име към брата, който два пъти предложи да ме заведе някой в града: Брат, иди при палатката
на
сестрата да й изпееш песента „Събуди се, братко мили".
Да би му казал истината направо, той щеше да се засегне, пък едва ли би видял турчина в себе си.
Не е лесно човек да се освободи от наследствени качества в себе си, ако ще и да е духовен.
С колко грешки, слабости и наследствени черти у нас имаше Учителят да се справя и изправя.
Всеки от нас, с различно възпитание, култура и образование, иде вън от света и направо влиза в Школата
на
Учителя, слуша нещо ново, велико и възвишено, харесва го, иска да го следва, но старият живот в него го спъва, противодействува му и го изобличава.
Човек не признава лесно погрешките си, не се поддава лесно и още по-мъчно отстъпва.
На
това не се чудя.
Това видях аз навсякъде в живота; между прости и учени, между богати и бедни, между стари и млади, между болни и здрави.
Чудя се, обаче,
на
умението
на
Учителя, как можа да организира, да хармонизира, да обедини всички тия хора да слушат с години Новото Учение, предадено с любов и свобода, без никакво насилие, без никаква външна дисциплина и дресировка.
Който е познал отчасти Учителя и видял и приложил неговите методи, от ден
на
ден се учудва и възхищава.
Днес, вече 22 години откак Учителят не е между нас физически, но нито Словото Му е престанало да звучи и отеква в душите ни, нито методите Му са остарели, нито подтикът и импулсът, който ни даде, е престанал да работи у нас.
И напротив, то все повече го осветява, усилва и работи в човека, докато стане негова нова плът и кръв, докато го направи нов, истински човек, докато думите му, словото и животът му станат единни, истинни и правдоподобни.
И ако днес можем да говорим смело за новия човек, да го познаваме и ценим, то е защото видяхме образец
на
този човек жив, безсмъртен, верен и истинен.
Човек
на
опита съм; 50 години наред опитвах с перо и наблюдение, отчасти познах и изпитах, но което познах и разбрах, е чиста монета, която никога не се променя и никога не губи своята стойност.
Прекарах
на
Сините камъни три дни и
на
четвъртия рано сутринта се готвех да си замина за София.
Независимо от това, достатъчно ми бяха три незабравими дни, за които много благодарих
на
Учителя и
на
братята, между които бях.
На
тръгване, като се сбогувах с Учителя, Той погледна нагоре към небето и каза: „От София пристига една делегация от трима души." А аз попитах: „Писмо ли имате?
Не посмях да питам Учителя отде знае за тази делегация.
Разбрал въпроса, неизказан с думи, Учителят вдигна нагоре ръката си, посочи ми нещо, някакви знаци
на
небето, които аз не разбрах и каза: „Ето, тук
на
небето е написано за неща важни, които предстоят да станат." Запомних тези думи, сбогувах се с Учителя, целунах ръка, благодарих много и тръгнах с един брат за града и веднага след това за София.
На
Пловдивската гара трябваше да сменя влака и чакам да взема софийския влак.
Движа се
на
перона и виждам, иде влак от София, който спира за малко
на
Пловдивската гара.
Спирам се, виждам един от възрастните братя от София и веднага до него още две глави
на
други двама братя, пак от София.
Набързо разменяме няколко думи: „Ти отде идеш?
" - „И ние
на
Сините камъни." Засмяна, доволна от тази среща, аз им казах: „Учителят знае за вашето пристигане." - „Отде знае?
Никой нищо не му е писал и никой в София не знае за нашето заминаване за Сините камъни.
Никой нищо не знае за нашето заминаване и решение.
Ние тръгваме инкогнито." - „Възможно е, казах аз, но Учителят прочете това
на
небето." Тримата братя се замислиха, но повече не можахме да си кажем дума, защото влакът потегли.
Те останаха да си мислят, но и аз, като се качих
на
софийския влак, продължих усилено да мисля върху думите и постъпките
на
Учителя.
Как вижда нещата, не зная, но фактите са налице.
Отде и как е придобил това знание, тази наука, къде е следвал тази педагогическа школа и тъй майсторски прилага нейните методи, не зная, но аз, като малък учител в обществото, се възхищавам от тях и се уча.
Много знания има, но знае и да мълчи.
Влакът се движи, спира и пак потегля и аз си мисля, и неусетно стигнах София.
Слязох от влака и тихо, полугласно си казах: Така е, да знаеш много, но да знаеш и да мълчиш: да говориш, но да знаеш кога да говориш и колко да говориш.
И като мълчиш отвън, да знаеш да говориш отвътре, и като поучаваш човека, да знаеше какъв метод да приложиш, да имаш резултат.
Онзи земеделец е
на
мястото си, който не хвърля семената напразно.
Онзи учител е роден за учител, чиито методи
на
работа са сто
на
сто резултатни.
Онзи военоначалник има право да обявява война, който е сигурен в победата.
И като си мислех, и като мисля, и като продължавам да мисля, казвам си: Една книга има, от която човек може да черпи знания, тя е книгата
на
необятната жива, разумна природа, книгата
на
целокупния живот.
Една седмица след връщането ми в София срещнах един от братята, които ходиха като делегати в Сливен
на
Сините камъни при Учителя.
Той беше мой учител като ученичка в гимназията, а после мой колега в същата гимназия - първата девическа гимназия.
Той ме спря и веднага ми разказа за резултата
на
посещението им
на
Учителя.
Той започна да разказва: „Аз бях определен да говоря с Учителя и да предам нашето решение, мнение, а дори и съвет
на
Учителя, как да постъпи с провинилия се брат, според нас.
Сега се чудя как се осмелихме да даваме съвет
на
Учителя.
Аз говорих цели два часа
на
Учителя и то така убедително, категорично,
на
такъв висок, академичен език, че сам изпитвах удоволствие от това, което говорих.
Мислех си, че съм толкова изчерпателен и убедителен, че към речта ми не би могло нито една дума да се отнеме или прибави.
Учителят ме изслуша с голямо внимание и с необикновено търпение, защото наистина аз бях много дълъг.
След това ни каза само една дума, която няма да кажем
на
никого, и с тази единствена дума в един миг събори моята реч.
Учителят млъкна и ни остави свободни да се изкажем по-нататък, но и ние мълчахме.
Един от нас запита: Кажете ни нещо за самите нас.
- Слушайте тогава; първото нещо, като ученици, трябва да научите следния урок: Ученикът няма право да коригира Божественото.
Другият ще си замине, а третият е осъден
на
старческа самота." И така стана.
Братът продължи по-нататък: Разделихме с Учителя добре, доволни, че научихме един хубав урок и през всичкото време
на
пътуването коментирахме думите
на
Учителя.
Въпросът за фалирането
на
единия брат беше ясен, защото само той беше добре обезпечен, като книгоиздател.
Аз и другият брат бяхме при пътуването
на
негова издръжка.
Следващата година той фалира.
Другият брат се помина през годината.
Следователно за мене остана третата съдба - да остана самотен
на
стари години.
Тогава жена ми и децата ми бяха здрави, но няколко години след това един след друг те се поминаха и аз останах самотен, сам, без никакъв близък около себе си.
Доживявах последните си години и често си казвах: „Това значи да се осмеляваш да коригираш Божественото и да съветваш Учителя си, Когото наричаш Велик Учител, не само така го наричах, но бях убеден в това.
Това не беше наказание, но урок, велик урок, от който научих максимата Христова: Не туряй ново вино в стари мехове.
Старият мех първо трябва да се преобрази, да стане нов и тогава да наливаш в него ново вино.
С други думи казано: Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка
на
новия морал,
на
истинската чистота и
святост
.
Често, много пъти слушах от този брат за отиването му
на
Сините камъни и аз се учих, и досега се уча от този урок.
Б. Наведе се той и пишеше
на
земята
1920 година, месец август, от 19 до 25.
Учителят държеше беседи през всичките дни
на
събора от деня
на
откриването му до последния ден.
През един от тези дни бях свидетелка и
на
тази случка, за която трябваше да напиша всичко до този ден и час.
Не помня кой ден именно се случи това, но беше след обяд през един от дните
на
седмицата от 19 до 25.
Учителят ни каза този ден да се наредим всички, да се качим в Горницата - така наричахме стаята в горния етаж
на
вилата да си направим свободна молитва.
Тогава Учителят каза да теглим жребие да влизаме по десет души в една група.
Всеки теглеше жребие и знаеше вече в коя група влиза.
Тук стана вече това, което предизвика светлата проява
на
Учителя.
Провинилият се от наше гледище брат посегна да тегли жребие, но веднага му се отказа.
Стана голямо брожение между присъствуващите, а всички разбраха, че
на
него няма да се даде да тегли жребие.
Натук проточи ръка да тегли жребие, но веднага му се отказа.
Натам проточи ръка, пак отказ.
Значи той, прокаженият и осъденият, няма право да се качи в горницата да си направи молитва.
Той се движи бавно, унил, с отпусната надолу глава, не знае какво да прави - за него няма милост.
Жестока, братоубийствена беше присъдата
на
повинилия се, но безмълвна - никой дума не му рече.
Подобно нещо е станало преди две хиляди години във времето
на
Христа.
Евреите доведоха при Христа една блудница и казаха Му: Според Мойсеевия закон такива ние убиваме с камъни.
Наведе се Христос и пишеше
на
земята.
После вдигна глава и продума: Който счита себе си по-чист от нея, пръв да хвърли камък върху нея.
Те се спогледаха помежду си, и един след друг напуснаха мястото.
Жената остана сама.
Тогава Христос се обърна към нея и я запита: Жено, осъди ли те някой?
Пишеше
на
земята Христос и написа един велик закон за материалния
свят
.
И така, една след друга групи от по десет души, всички добре, чисто облечени, се качваха горе, в горницата, да отправят своята молитва към Господа.
Може би мнозина от молещите се братя и сестри се молеха и за брата, невинен или виновен, и те не знаят, чувствувайки, че нямат право да съдят, но нямаха право да се противопоставят
на
ония, които диктуваха положението.
Някои пък нищо не знаеха за случилото се.
Групите една след друга слизаха от Горницата и се пръскаха по големия двор, всеки отиваше при своите си.
Дворът се изпразни, не се виждаше човек наоколо.
Аз, останала сама, направих две-три крачки нагоре и погледнах към едно дърво близо до Горницата, много голямо, но и с необикновено дебело стъбло.
То беше акация, която ми направи силно впечатление.
Опитах се да обхвана стъблото и с двете си ръце, но не можах, много дебело беше то.
Тогава застанах зад него и премерих широчината му, а после и моята.
Радостта ми стана още по-голяма, като разбрах, че съм невидим свидетел
на
нещо велико.
Невидим, а може би и единствен свидетел, който от толкова близко наблюдаваше това, което стана.
Движи се той натук-натам и някак особено се озърта, като че иска да е незабелязан, никой да не го види.
След него,
на
известно разстояние от Учителя стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат.
И като видя, че няма никакъв човек наоколо, Учителят се обърна към брата, който стоеше самотен, започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, защото Петковците обвиняват в някаква пакост.
Учителят все още продължаваше да маха с ръка и тихо да вика
на
име брата, докато най-после последният се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака, като че носеше
на
гърба си товар от един тон камъни.
Тогава Учителят тихо продума: „Хайде да се качим двамата в Горницата да се помолим, да си направим молитвата." Застанала зад дървото, незабелязана от никого, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка
на
такава велика проява: отношение
на
Божественото към човека, отношение
на
Бога към човешката душа, дори ако би била презряна от целия
свят
.
Двойката мина близо край дървото, зад което стоях аз и се отправи бавно към Горницата.
Братът с ниско наведена глава и бавни, тежки стъпки, а Учителят наред с брата, стъпваше леко, бодро, спокоен от всякакъв външен поглед.
Вече са
на
горното стъпало.
Учителят отвори вратата
на
Горницата и бързо изчезнаха от погледа ми - влязоха вътре да се помолят, с които думи Учителят се обърна към брата и го покани да се качат горе.
Свидетелка
на
всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам,
на
земята или
на
небето, обхваната от умиление, трепет към красивото и великото, пълна с благодарност, че в този велик момент, когато става нещо необикновено
на
земята и
на
небето, аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел
на
един велик момент в Битието.
Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то щеше да се стопи в ръцете ми.
Казах
на
себе си: Значи горе се молят.
Отвори се вратата
на
Горницата... Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя.
Наистина чудо!
Братът изправен, с вдигната глава, спокоен и леко усмихнат, като че нищо не е било.
Светлина ли бе или слънце?
Мога само да повторя думите: светлина и слънце.
Пак минаха близо край дървото, а аз пак незабелязана, никой човек не ме видя, освен Един единствен, който знае и знае и да мълчи, и вижда.
Минаха и отминаха двамата.
Братът вече друг, отиде в просторния двор
на
вилата, така наречената тогава колибата, а Учителя изгубих от очите си.
Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от дървото.
Стоях и вече спокойно размишлявам, благодаря за случая, който ми се даде възможност да бъда свидетелка да видя, да чуя, да наблюдавам и да се поуча, да зная как да постъпвам при всички случаи със своя брат, със своя ближен.
Някаква светла мисъл ме посети, но аз се запитах: Не стана ли нещо друго в Горницата?
Стана нещо друго и то пак велико.
И те това не знаят, но вдигна се една сянка от пространството и всички се успокоиха.
Вече никакво брожение не остана и наоколо настана пълно спокойствие.
Наведе се Той и пишеше
на
земята.
И написа Той в сърцето
на
човека Великия Божи закон, закона
на
Любовта.
Сега той не се наведе и не писа
на
замята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими с нищо написа закона
на
Любовта.
- Една благодарност и признателност.
Дължа едно извинение към тия 1200 души, които присъствуваха тази година, 1200-та, които бяха
на
събора в 1920 година.
Брожението срещу провинилия се брат, за което споменавам по-горе, не изхождаше от всички тия хора, но едно е знайно: в един колектив, особено духовен, какъвто представя нашето Братство, погрешката
на
едного е погрешка
на
всички.
И добродетелта
на
едного е добродетел
на
всички.
Всъщност мнозина от братята и сестрите не знаеха нищо за случката, от която се смутиха някои.
Желанието
на
мнозина всичко в Братството да бъде чистота, ги настрои и възмути.
В незнанието си как да постъпят, те от влакно създадоха руно.
Обаче, ако не беше така, не бихме се натъкнали
на
тези методи и
на
тези изключителни прояви
на
Учителя, които да бъдат пример както за нас, така и за бъдещото поколение, както
на
сегашната, така и
на
бъдещата епоха.
11 ноември 1966 година.
12.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 19 август 1920 - Велико Търново.
, 19.08.1920 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Път, Истина и ЖивотНовото човечествоБеседа за учителите и майките като възпитатели
13.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 20 август 1920 - Велико Търново
, 20.08.1920 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 20 августМерило за правилно разбиранеНеобходими условия за ученика
14.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 21 август 1920 - Велико Търново
, 21.08.1920 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 21 августИдване и възприемане
на
Духа
15.
Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920
, 22.08.1920 г.
Учителя образува "Класът
на
добродетелите".
За работата
на
този клас може да се прочете в следните спомени:
1. ОБРАЗУВАНЕ
НА
ЕДИН КЛАС
2. КЛАСЪТ
НА
ДОБРОДЕТЕЛИТЕ, Борис Николов
ОБРАЗУВАНЕ
НА
ЕДИН КЛАС
Спомени и стенограма
на
сестра Савка Керемидчиева.
По инициатива
на
Учителя се събрахме десет млади сестри — три варненки и седем софиянки: Сотирка, Дафинка, Виктория, Паша, Оля Сийка, Марийка, Невенка, Стефка и аз, Савка.
Вие готови ли сте да вървите по Пътя
на
Новото учение смело и решително?
защото в света младите са изложени
на
големи мъчнотии; не само младите, старите.
Падането всякога произтича от факта, че когато физическия
свят
се изгуби равновесието, човек пада.
Същото е и в духовния
свят
.
Няма човек, който като е паднал, да не е претърпял някаква повреди.
Вие сте виждали онези акробати, които вървят по въже и носят върлина.
Един такъв акробат представлява триъгълник с върха надолу.
Този, който играе
на
физическото поле, обръща този триъгълник с главата надолу, за да пази равновесие, обаче в духовния
свят
този триъгълник е обърнат с върха нагоре.
Когато сте неразположени, ако можете да обърнете този триъгълник в това състояние, както е тук
на
чертежа веднага неразположението ще изчезне.
Сега,
на
вас да не ви се вижда чудно, че когато заплаче някое дете и майката му даде една ябълка, неразположението веднага (фиг.
Коя е причината.
Същото става и в духовния
свят
.
Тези триъгълници са форми
на
разумния
свят
. (Фиг.2)
Значи, първия път ще си представите, че вашият ум, вашето сърце и вашата воля са в съгласие и няма разногласие между тях, защото най-малкото разногласие между ума и сърцето ще причини вашето нещастие.
Затова не давайте под наем ума си никому, защото като го дадете някому под наем, ще загубите равновесието.
Знаете ли кога се дава под наем?
Значи, всяко нещо трябва да мине през вашия ум.
Не мине ли през вашия ум и възприемете ли нещата по друг начин, непременно ще дойде падението.
Вторият закон е: не давайте сърцето си под наем
на
никакви кираджии*.
В този вътрешен кръг ще спазвате представата за
душата
в своето първо състояние.
Виолетовата краска
на
кръга означава силата; зелената означава стремеж за растеж и благоденствие, а портокалената — желание за постоянно индивидуализиране.
Тези три сили са в онази Божествена душа, в която се покоят чувствата.
Тази фигура е свързана с три
свята
, които се намират в Божествения
свят
, ангелския и възвишения
свят
.
Значи, ако предизвикате образувалия се тук триъгълник в ума си и предизвикате действието
на
Бога,
на
ангелите,
на
светиите, ако фиксирате ума си върху него, веднага ще привлечете тези Божествени сили
на
помощ и те ще ви дойдат
на
помощ.
Третата фигура представлява начин, по който може да изправите живота си.
Тези линии са светове със строго определени математически значения.
Сега вие, момичетата, излизате от В, вървите нагоре към В1, В2, ВЗ...И отивате към А.
Ако вашето сърце е пълно с надежда, любов и вяра, от другия полюс излиза непременно друга душа и ако вървите правилно, то тези две души ще се срещнат и животът им ще се осмисли — няма падане.
Но ако още в началото се колебаете, ще изгубите тази душа, или ще се родят всички страдания.
Непременно човек трябва да спазва своята вяра и надежда и да знае, че този Път, в който е влязъл, е прав, и да не допуща никакво съмнение в Божия Промисъл.
Каквито вери и да има, да знае, че е
на
този Божествен кораб.
Това са правила
на
великата окултна Школа.
От правилното развиване
на
Школата ще дойде онзи вътрешен Божествен
свят
, където човек ще завърши своето развитие и ще дойде да помага
на
своите братя в точка С.
Ако вървите правилно, този въпрос в една година отгоре ще се развие правилно и всички мисли и желания, които ви безпокоят, ще се разведрят и нова Светлина ще дойде в
душата
ви; но разколебаете ли се, не само че няма да придобиете, но ще изгубите всичко.
На
всекиму се дава съдействие да изходи Пътя.
Та като тръгвате в този Път, всички тези светове насочват своя поглед и всеки, който върви из Пътя, те го следват.
Може да го извървите за една, десет, за сто, за хиляда години, но този е Пътят, който ви се изпречва.
Няма никаква външна причина, нито сила, която да ви отбие от Пътя.
Тъй че, ако се отбиете, трябва да си кажете: „Ние сме виновни, а не външните условия
на
живота." Опасността е само у вас.
Втората фигура, това е Божествената душа, която помага.
Третата фигура, това е Божествената душа, която се развива.
При всяко преяждане, пренасищане от какъвто и да е характер, ще дойде обратният процес.
на
това, което и е донесъл животът през деня, бъдете благодарни.
Кажете ли така, ще започнете ту нагоре, ту надолу.
Това е правилното мислене
на
тази окултна Школа.
Винаги имайте предвид чистотата и самообладанието.
Двете заедно образуват цялата върлина
на
равновесието.
Без тази върлина не може да минете никъде.
И ще гледате тези фигури станат живи, да ги одухотворите в себе си.
Аз мълчах, но
душата
ми говореше.
* Кираджия (тур.) - наемател, съкартирант, превозвач
на
чужда стока (Бел. ред.)
ОБРАЗУВАНЕ
НА
ЕДИН КЛАС
86. КЛАСЪТ
НА
ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
На
Изгрева между боровите дръвчета, които ограждаха поляната имаше едно местенце по-свободно от дръвчетата.
Така, като една малка полянка, но заобиколена от борчета.
И в първите години, преди да бъде построен салона и да има някакви строежи
на
Изгрева,
на
тази полянка се събираше една малка духовна група.
Братята пригодиха една пейка да посядват и една масичка, за да могат да си водят бележки.
Там се изнасяха реферати, водеха се разговори с участието
на
Учителя, който ръководеше тази група.
Тя се наричаше духовна група или „Класът
на
добродетелите", защото тази група работеше по схема
на
Пентаграма.
Който познава Пентаграмата и е запознат с нея знае, че петте върха представляват петте добродетели: Истина, Мъдрост, Правда, Добродетел, Любов.
Всяка една сестра представляваше и застъпваше една добродетел.
Например за Истината отговаряше Савка Керемедчиева и понеже Истината е
на
върха
на
Пантаграмата, първият месец тази сестра е ръководител
на
групата.
Учителят е дал задание, което трябва да се изпълни, задачи които трябва да се решат и
на
тяхната редовна сбирка сестрата ръководи работата
на
духовната група.
Следващият месец върхът
на
Пентаграмата се завърта от ляво
на
дясно И най-отгоре вече идва
на
върха Любовта.
Следващият месец следва да се изкачи като връх Добродетелта, след това Правдата и накрая Мъдростта.
Всяка една ученичка вършеше онази работа в духа
на
онази добродетел
на
която е представител.
Там,
на
тази полянка те работеха.
От време
на
време Учителят държеше подходящи сказки в духа
на
тяхната работа и ги напътваше.
Но помежду си като се събираха имаха определени часове и дни, където всяка една изнасяше реферати, правеха се разисквания и се изпълняваха разни задачи, които Учителят им поставяше.
Тази група работи в тайна.
Не се разгласяваше нейната работа.
Но в последствие това се научи от другите и те поискаха от Учителя да направи втора група.
Учителят направи и втора група.
Щом една работа стане известна, тя губи нещо съществено и Учителят преустанови работата
на
този клас.
В първата група бяха: Паша Теодорова, тя представляваше Добродетелта - Правдата, Савка Керемидчиева - Истината, Мария Тодорова - Любовта и Мария Радева - Мъдростта, сестрата
на
Георги Радев и Сотирка Баба-джова бе Добродетелта.Това място, където се събираха сестрите от тази група леко се огради с леки материали, дъски и стана една колиба, едно жилище, където започнаха да работят стенографите
на
Учителя.
Направи се едно помещение
на
това място от дървета, дъски и леки материали.
Получи се едно жилище от една стая.
После стана много тясно, защото идваха и печатарите и други посетители.
Стана тясно и Учителят нареди да се построи отделна барака за Савка, за да се разредят малко.
По-късно и
на
Елена направиха отделна постройка.
В първата барака остана да живее Паша и това помещение го нарекоха „парахода".
Работата
на
трите стенографки беше много напрегната, защото те не само стенографираха, дешифрираха, коригираха, но и подготвяха за печат.
И всичко това се преписваше
на
пишеща машина.Има запазени беседи
на
Учителя изнесени пред „Класа
на
Добродетелите".
Има запазени тетрадки
на
сестрите, които са си водили бележки.
След време този материал трябва да се изнесе, като се опише историята за създаването
на
този клас, като се изнесе всичкия материал, който е застъпен в тетрадките
на
петте сестри, застъпници
на
петте добродетели и накрая да се поместят изнесените беседи от Учителя за този клас.
86. КЛАСЪТ
НА
ДОБРОДЕТЕЛИТЕ - Борис Николов
16.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 22 август 1920 - Велико Търново
, 22.08.1920 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 22 августРабота за през годината
17.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 23 август 1920 - Велико Търново
, 23.08.1920 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 23 августРабота
на
ученицитеГимнастически упражненияРабота върху чистотата и самообладанието
18.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 24 август 1920 - Велико Търново.
, 24.08.1920 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 24 августГолемец и слуга
19.
Беседи изнесени от Учителя на събора, 25 август 1920 - Велико Търново
, 25.08.1920 г.
Беседи изнесени от Учителя
на
събора,
Сутрешен наряд, 25 август
20.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев (наряд), Търново
, 25.08.1920 г.
НАРЯД
Да благодарим
на
Господа за всичко, което ни е дал досега.
4. Благословен Господ Бог наш.
5. Отче наш.
За идването
на
Духът Божий (Христовия Дух) в нас, който да ни просвети и изяви дълбоките тайни, скрити в Бога.
7. Отче наш.
1. Отче наш.
Да се въдвори Божията правда
на
земята във всичката нейна пълнота.
Да вдъхне в сърцата
на
верующите Божествената радост, да я възприемат във всичката нейна красота и да я приложат във всичката нейна хубост и пълнота.
4. Пътя
на
живота.
1. Отче наш.
За преуспяване
на
Царството Божие в нас и около нас.
Да премахне Господ всичките препятствия от пътя
на
своето царство.
5. Молитва
на
Триединния Бог.
За възрастване
на
Божествените мисли в нашите умове.
За пробуждане
на
Божествените чувства в нашата душа.
За освобождаването ни от всичките остатъци от нашите минали съществувания.
За приемането
на
Божествения живот.
3. Молитвата
на
Духа.
4. Пътят
на
живота.
5. Молитвата
на
царството.
6. Отче наш.
За въдворяване
на
пълната Божия любов между всичките братя и сестри по лицето
на
земята.
За възцаряване
на
истината в нейната пълнота между нас.
Да изпълни Господ всичките свои добри намерения, които от началото е предопределил според своето благоволение.
Да бъдем верни всички
на
своето призвание, да изпълним благата му воля с всичкото си сърце.
Да възлюбим всички наши братя, сестри и наши ближни, както собствената си душа.
4.Отче наш.
3. Отче наш.Няма любов като Божията любов.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
21.
Писмо на Учителя до д-р Иван Жеков
, 12.09.1920 г.
Това е смисълът
на
земния живот, физическия живот е резултат
на
Божествения.
На
Елена може да пишете чрез Теню Стефанов, учител ул.
Аз ще се постарая да ви навестя.
Нашата другарка Юрданка прекараха добре тук още няколко дена.
Варна сега има своите приятности.
Предайте моите поздрави
на
всички приятели.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
22.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото)
, 19.09.1920 г.
Любезна Е. Казанлъклиева,
Търпени, умение, вяра и надежда.
Трудните работи в тоя
свят
по-лесно се разрешават.
Твоя Найден това знае, това прави.
От Виктория можеш да си препишеш новия наряд за учениците.
Аз кога се върна в София, ще поговорим.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17
Жената като майка и нейната задача
23.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Търново
, 19.09.1920 г.
Обична Паша,
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
24.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, Бургас
, 25.10.1920 г.
Обична Елена,
Любящият трябва да вижда навсякъде Божието присъствие.
Слепият изпитва тъмнотата, а здравия светлината.
Любете, това е заповедта
на
посветените.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
25.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), София
, 19.11.1920 г.
Обична Паша,
Най-необходимото в живота е яденето, това е въведение
на
видимото, ограниченото, материалното.
Най-приятното в живота е музиката, това е въведение
на
съзнателното, мъдрото, ума, който ражда и съгражда това е света
на
мисълта.
Най-възвишеното в живота, това е молитвата, тя е въведение
на
Божественото, светът
на
Духа.
В първото въведение влизат ядението, тъй ги наричам, влизат: Въглеродните енергии, водородни, азотни и кислородни.
Те са подигнали човека
на
сегашното негово развитие.
Първите са му създали почвата, вторите му дали средствата, материалите, третите условията и четвъртите - начините и пътищата, условията за живота да го придобива.
Второто въведение, музиката, дала
на
човека потик към мисълта, първия потик
на
движението, първия звук, първата дума, която донела светлината, съзнанието, образът
на
Любовта; третото въведение, молитвата, съединила човека с Бога, оповестила идването
на
Духа, възлюбления
на
Душата
.
Едното, Мировия човек изправен и нулата, Божественото, с която човек съединен, нараства, развива се и облагородява се.
И тъй това нищото, празното според сегашния
свят
подига човека.
Дотогава, докато Божественото седи като основа в съзнателния живот, дотогава, докато Любовта топли сърцето,
душата
, животът има смисъл.
Тия светли лъчи
на
Божественото винаги да поздравяват твоите очи, да прегръщат твоето сърце, да целуват твоята душа и ти да чувствуваш, че тука е пълната чистота.
Чистите по сърце, казва Христос, сърца, които са прегръщани от тая светлина, винаги стават чисти.
Бликащите планински извори, това са плод
на
тая жива светлина,
на
тия живи лъчи.
И как приятно ги изпива жадната уста
на
уморения пътник.
Милостта да пълни сърцето ти с най-великите и благи чувства.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
26.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна
, 9.12.1920 г.
(получено
на
11 декември 1920 г., събота, Бургас)
Вървете напред смело и решително.
Любовта да топли
душата
ти, Мъдростта да озарява духа ти, а добродетелта да пази сърцето ти да бъде чисто за Истината.
Не миналото, но сегашното; не преходното, но постоянното да те вдъхновяват; не цветовете, но плодовете.
Когато говорим за Любовта да е в
душата
ни; за Мъдростта да е в духовете ни, за добродетелта - да е в сърцата ни.
Моя привет вам и
на
всички добри приятели!
Водата е за жадните, хлябът за гладните, знанието за простодушните, Любовта за слабите, Мъдростта за силните по сърце в доброто.
Само воловете знаят как да го носят.
Само рибарите умеят да направляват.
Варна 9.XII. 1920
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
27.
Писмо на Учителя до Паша Теодорова и Савка Керемедчиева, Варна
, 9.12.1920 г.
Варна, 9.XII.1920 г.
Обична Паша и Савка,
Светлината, топлината, това е приятното в живота.
Те са носителки
на
Истината, а самата Истина е глава
на
разумното във всяка душа.
Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух.
Любовта като плод
на
Духа, а Мъдростта като сила.
Божествената наука,
на
която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи
на
избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо.
Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси
на
Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа.
Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие
на
душата
.
Събирайте сладкия нектар
на
живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ
на
вътрешна хармония, чистота, порядък
на
вашата култура
на
Любовта.
Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа.
Желая вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад за неканените гости
на
техния кошер.
Можете ли да посочите
на
кой член в тялото
на
човека то мяза?
Направете превод правилен.
Днес хубавата наука живее в изби, гдето светлината прониква.
По-добре е да сте пред лицето
на
живото слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи
на
Виделината.
Хиляди пъти е по-добре да слушаш Тихия глас
на
Бога, като се разнася в природата, в нейните малки гънки, светлите ручейчета, отколкото грубия рев, ламтеж
на
потъмнелия
свят
в неговите дълбоки изби.
Защото
душата
е затворена, духът окован, сърцето омърсено.
Где е Истината?
Там. гдето
душата
, духът, сърцето са свободни.
Моите думи са за пламтежа
на
потъмнелия
свят
, в неговите дълбоки изби.
На
тях ние ще проговорим със зарящите лъчи
на
Виделината в присъствието
на
Любовта, Мъдростта и добродетелта.
Добре дръжте изпита
на
вашето сърце, душа и дух.
Тогава ще ви се отворят Царските врата
на
Божията Истина и Любовта сама ще ви посрещне в предверието
на
Новия живот, който Христос носи в света.
Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим.
Аз ще дам всичкото свое съдействие
на
моите добри ученици, които ходят в пътя
на
Благостта.
Това са думите
на
живота.
ПИСМА
НА
УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА
28.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна
, 9.12.1920 г.
Варна, 9.XII.1920 г.
Обична Паша и Савка,
Светлината, топлината, това е приятното в живота.
Те са носителки
на
Истината, а самата Истина е глава
на
разумното във всяка душа.
Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух.
Любовта като плод
на
Духа, а Мъдростта като сила.
Божествената наука,
на
която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи
на
избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо.
Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси
на
Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа.
Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие
на
душата
.
Събирайте сладкия нектар
на
живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ
на
вътрешна хармония, чистота, порядък
на
вашата култура
на
Любовта.
Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа.
Желая вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад за неканените гости
на
техния кошер.
Можете ли да посочите
на
кой член в тялото
на
човека то мяза?
Направете превод правилен.
Днес хубавата наука живее в изби, гдето светлината прониква.
По-добре е да сте пред лицето
на
живото слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи
на
Виделината.
Хиляди пъти е по-добре да слушаш Тихия глас
на
Бога, като се разнася в природата, в нейните малки гънки, светлите ручейчета, отколкото грубия рев, ламтеж
на
потъмнелия
свят
в неговите дълбоки изби.
Защото
душата
е затворена, духът окован, сърцето омърсено.
Где е Истината?
Там. гдето
душата
, духът, сърцето са свободни.
Моите думи са за пламтежа
на
потъмнелия
свят
, в неговите дълбоки изби.
На
тях ние ще проговорим със зарящите лъчи
на
Виделината в присъствието
на
Любовта, Мъдростта и добродетелта.
Добре дръжте изпита
на
вашето сърце, душа и дух.
Тогава ще ви се отворят Царските врата
на
Божията Истина и Любовта сама ще ви посрещне в предверието
на
Новия живот, който Христос носи в света.
Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим.
Аз ще дам всичкото свое съдействие
на
моите добри ученици, които ходят в пътя
на
Благостта.
Това са думите
на
живота.
ПИСМА
НА
УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА
29.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Шумен
, 21.12.1920 г.
(получено
на
24 декември 1920 г.)
Времето е живата книга
на
природата, в която всичко добро се отбелязва за назидание и поучение.
Както лъчите
на
утрешното слънце, така Благият Дух Божи озарява човешките души.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
30.
Снимки на Учителя от 1921 г.
, 1921 г.
Снимки
на
Учителя от 1921 г.
31.
Учителя посреща Новата година в дома на Никола Ватев, Русе
, 1.01.1921 г.
Учителя посреща Новата година в дома
на
1921 - Учителят посреща Новата година в Русе в дома
на
Никола Ватев, и изнася няколко беседи
на
местното братство.
Издадени са за пръв път «Песни
на
Всемирното братство.»
Изгревът - Атанас Славов
32.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Свищов
, 31.01.1921 г.
Вашият семеен въпрос ще се разреши в добър смисъл щом всичко назрее и кармата ви стигне до своя краен предел.
Вий ще бъдете добър да ми съобщите резултатите
на
вашето ходение в Севлиево.
Аз дойдох набързо тук.
Възможно е да бъда до в неделя и може да тръгна по-рано.
И от там може би да замина за София.
Когато имате най-удобното време, елате да се видим.
Вий сте още под закон и ще трябва добре да нареждате вашите работи.
На
съвременните хора трябва да им се говори
на
техен разбран език.
Новата наука ще отвори тайните
на
битието.
Старата земя и старото небе със своите разбирания ще си отидат, и Новата Земя, която сега се формира и Новото Небе, което се съгражда, ще се явят
на
Новото Човечество.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
33.
Снимка на Величка Стойчева на легло, заобиколена от съмишленици
, 1.02.1921 г.
Снимка
на
Величка Стойчева
на
легло, заобиколена
Величка Стойчева
на
легло, заобиколена от съмишленици, 01.02.1918 г1.
Сестрата
на
Иван Калканджиев. 2.
Величка Стойчева
на
легло. 5.
Райна Грозданова. 6.
Александра Сотирова (съпруга
на
Минчо Сотиров). 7.
Стевка Стойчева - осиновена дъщеря
на
Величка Стойчева. 8.
Веска Калканджиева, изправена, вдясно.
Величка Стойчева си заминава
на
3.03.1918 г., неделя следобед, към 2 ч, в гр. Бургас.
1. Величка Стойчева от сайта "Приятели
на
дъгата"
2. Величка Стойчева от Жечо Панайотов, Изгревът - Том 15
* Родена в гр. Габрово.
намира оставено в църквата сираче, което приема за свое и го осиновява.
Стефка Стойчева, отгледана с много любов остава в средите
на
Братството през целия си живот.
* Една от първите ученички
на
Учителя.
По негова поръчка прави посещения в Сливен и други околни градове и села и изнася духовни беседи.
* По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите
на
Учителя.
Често е давала вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок.
* Учителят при своите посещения в Бургас е отсядал в нейната къща.
Между двамата е съществувала трайна кореспонденция.
* Старателно преписвала дешифрираните беседи от Учителя, държани
на
съборите и ги разпространявала за четене.
* Много интелигентна и просветена личност.
* Слаба и деликатна по натура, починала от простуда
на
3 март 1918 г.
Първият етаж бил кръчма, а над нея била кухнята и други помещения.
На
горния етаж е бил салонът, от който се влизало в четери големи стаи.
Салонът е побирал около сто души, макар че рядко е имало повече от 40-50
на
беседите, които са се организирали там.
Учителят пристигнал по своя работа в Бургас и Стойчеви поканили братята и сестрите от Бургаския кръжок, за да се видят и разговарят с него.
Разговорът бил задълбочен и съществен, но по едно време долу в кръчмата се чул писък
на
гайда.
Гайдарят бил чест гост
на
кръчмата, поръчвал си пиене и свирел до среднощ.
Но, тази вечер, звукът
на
гайдата се чувал много силно и смущавал разговора.
Величка Стойчева поръчала
на
Коста, съпруга си, да слезе и да помоли кръчмаря да отпрати този гайдар.
Понеже гайдата под въздействие
на
виното засвирила още по-силно, сестра Величка отново изпратила Коста долу със същата молба.
Но Учителят почувствал затрудненото им положение и в един момент се обърнал към присъстващите с думите: - Искате ли сега да спре гайдата
на
този гайдар?
Всички се спогледали, защото отдолу се чувал с все сила писъкът
на
гайдата.
Изведнъж, за тяхна голяма изненада, звукът и секнал и жално се снижил.
Отдолу се чул недоволния глас
на
гайдаря, който гръмко окайвал спуканата си гайда.
Учителят се позасмял: Мисълта е сила, тя може да пробие и гайда, която свири не навреме и не
на
място!
Величка Стойчева е била много усърдна в духовната дейност.
Ето как е отговорил той
на
едно нейно писмо от 1909 г.:
По въпроса за
душата
на
жената, ето що се казва: ”И създаде Бог человека по образ своему – по образ Божи създаде го”.
Мъжът и жената това са двете лица
на
човека по проявление, а по същност те са едно.
Мъжът и жената това са символи
на
човешкия дух и душа.
Следователно в полето
на
Мъдростта, в края
на
третото Небе те ще се обединят.
А тук
на
земята трябва да работят усърдно за това обединение.
Духът, който ще ги обедини, Той е Божествената Любов.
Грижата
на
Учителя към учениците му е постоянна.
Той пише следното
на
Величка Стойчева:
Не допущайте това, което не е в съгласие с Волята
на
Господа.
Бъдете здрави и весели, за да работите за Тогова, Който ви е пратил
на
земята.”
писмо до нея Учителят споменава за материал, неизвестен за нас, който се е отпечатал в Бургас, в печатницата
на
Димитър Боев.
Господ ще изведе всичко
на
добър край, само вяра непоколебима в Него.
Когато дойде пълнотата
на
Божественото съзнание, тогава работите ще се изменят.
(от Жечо Панайотов)
Някои подробности - какво зная за сестра Величка Стойчева, също предана ученичка
на
Учителя, живуща в Бургас и през годините, когато бях там.
Когато през 1911 година постъпих в бургаският кръжок, сестрата заедно със своя другар Коста Стойчев, от няколко години бяха в кръжока, ходили са редовно
на
съборите в Търново.
При идване
на
Учителя в Бургас, гостуваше в техният дом;
на
нея е било голяма радост, че се удостоява да прислужва
на
Учителя.
Родното място
на
сестрата е град Габрово, във видно семейство Заимови.
Говореха си приятелите в Бургас, че женитбата й с брат Коста е станала без съгласието
на
останалите членове
на
семейството им.
Тя имаше двама братя, които дълго време бяха прекъснали връзки с нея и мъжът й.
Тя е известната сестра, живуща
на
Изгрева - Стефка Стойчева.
Сестра Величка Стойчева беше деятелна и всецяло отдадена
на
делото
на
Учителя.
По Негово указание, тя водеше в дома си събрание
на
познати жени, жителки
на
Бургас.
Пред тях тя е разглеждала разни духовни и религиозни теми, предавала им е знанието, което учениците
на
Учителя имаха, както и тълкувания
на
Евангелието, в кръга
на
дадени от Учителя обяснения.
Събранието се наричаше „женско", т.е.
Освен с жените, сестра Стойчева се занимаваше в последните години
на
живота си и с младежта - предимно малки момчета и момичета от братски семейства в Бургас, както и техни познати.
Говореше им повече
на
възпитателни теми, запознаваше ги с Евангелието, Библията.
Интелигентността й говори, че е завършила поне гимназиално образование - още повече габровската гимназия е била
на
нейно разположение, родителите й заможни хора.
След смъртта й, нейният другар и дъщеря им живяха в Бургас, но през 1922 година той постъпи
на
работа при Заимови в Габрово; един вид настана подобрение в отношенията им.
Те имаха трикотажна фабрика, гдето той е изпълнявал служба
на
доверен човек.
Когато
на
събора в Търново, през август 1914 година, замествах нейният другар, тя с радост е запомнила, че съм преминал в обряда край Учителя, за приемането ми във „веригата"
на
учениците му.
Когато се върнахме в Бургас, тя при разговор с приятелите ни спомена и това обстоятелство.
ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВАЖечо Панайотов
Майка ми Стефка Няголова е родена 1903 г.
Бургас и си заминава 1995 г.
Нейната майка Величка Стойчева и баща й Кънчо Стойчев са едни от първите ученици
на
Учителя.
Съгласно съветите
на
Учителя тя отива в църквата, където в неделен ден се излагали деца, за да може да си осинови едно дете.
Майка ни Стефка е родена в околностите
на
Бургас и е шесто дете в семейството.
Тогава нейният баща като станала
на
40 дни я завел в църквата за осиновяване.
Величка Стойчева съгласно директивите
на
Учителя влиза в църквата, оглежда цялата група деца в средата
на
църквата, които са за осиновяване и избира веднага Стефка и казва: "Това е моето дете!
Майка ни е била
на
4-5 годинки, когато Учителят е отивал в Бургас, в дома
на
моята баба Величка и е милвал майка ми по главичката и е казвал: "Тя добре ще пее, хубаво ще пее".
Нейната фамилия са били фабриканти
на
платове в Габрово, фамилията не е била съгласна с осиновяването
на
това дете.
Затова и по-късно моята майка и баща не са поддържали връзка с фамилията
на
баба ми Величка Стойчева.
Значи Величка Стойчева избира дъщеря си Стефка по дух, по вътрешно ръководство и под ръководството
на
Учителя.
И наистина, по-късно така и ние се раждаме чрез нея
на
тази земя.
В къщата
на
баба ни Величка Стойчева е имало голям салон, който събирал 100 стола.
И в този салон е идвал Учителя и е прекарвал по цял месец в Бургас и цялата група от Братството от Бургас са идвали в дома
на
баба ми Величка и заедно с Учителя са празнували и са работили заедно.
Баба ми Величка Стойчева и Кънчо Стойчев са от първите ученици
на
Учителя и участват в първите вериги, които Учителят организира в гр.
Учителят поименно е повиквал своите ученици
на
тези събрания, които са се организирали във Велико Търново и така наречените вериги, духовни вериги и в голямо свещенодействие и в една силна духовна атмосфера са прекарвали тези дни с голямо присъствие от невидимите, светли същества.
Баба ни Величка и дядо ни Кънчо Стойчев са участвали в тези вериги и имената им ги има в протоколите от тези години.Баба ни става една добра ученичка
на
Учителя и Учителят е работил над нея, защото тя е споделяла с моята майка, че има едни особени силни видения, виждания и присъствия и разговори, но не желае да ги разкаже, за да не се възгордее.
Под ръководството
на
Учителя тя в Бургас е организирала женски и детски събрания, като е разработвала теми съгласно идеите
на
Учителя.
Като отива
на
работа с телеграмата приготвена за подаване в джоба му, какво е учудването му, щото като отива
на
работа той получава телеграма и то от Учителя и в нея телеграма Учителят обяснява и дава отговор
на
въпросите, които дядо ми го интересуват.
Баба ми си заминава рано през 1918 г., когато Учителят е бил интерниран във Варна.
Майка ми остава без майка
на
14 години.
Дядо ми Кънчо разтревожен е отишъл чак във Варна, за да се види с Учителя и да Му съобщи за заминаването
на
Величка.
Учителят излязъл
на
балкончето
на
хотела където бил интерниран и дядо ми Му разказал, че Величка си е заминала, тогава Учителят отговорил: "Грабнаха Величка докато мене ме нямаше".
Той е бил много грижовен баща и дори по-късно, когато майка ми се омъжва и си ражда четирите деца, той винаги е помагал
на
нея и
на
баща ни при отглеждането
на
децата.
Имал е хубава пенсия и почти всичко каквото можел е давал, за да помага
на
това многолюдно и трудно семейство.
34.
Учителя провежда разговор с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев, Търново
, 12.02.1921 г.
На
12 февруари 1921 г.
Из частен разговор
на
Учителя с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев
Същият разговор е описан в спомените
на
Мария Тодорова в "Отклонението в Школата", Изгревът - Том 5
ИЗ ЧАСТЕН РАЗГОВОР
НА
УЧИТЕЛЯ С ЛАЗАР КОТЕВ, КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ И ДИМИТЪР ДОБРЕВ
Проведен
на
12 февруари 1921г.
в Търново („Изгревът"
на
Бялото Братство", том I, София, 1993г.
Вие ги извикахте, вие ги прибрахте, вие им отпуснахте пари.
Котката, когато е пред дупката
на
мишката, мижа, но като хване мишката, не мижа вече.
Те имат тактиката
на
Черната ложа...
Аз им казах: „Нали знаете, кажете му." Това е общо течение – да използват.
Старите приятели да стоят
на
постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора.
Аз ще ги изкарам
на
фронта, вие няма какво да се борите.
Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото Братство.
Наруши се едно правило: преди събора ни никой няма работа тук...
Затова престанете да им давате и да им съобщавате това, което знаете.
Черната ложа иска да повдигне вътрешния раздор.
Това е тяхната тактика.
Нас не ни е страх от тях.
Райна Стефанова под тяхно влияние е обсебена.
Когато дойде Христос, ще Му отстъпим стаята си, а
на
Неговите слуги ще им посочим тавана...
Аз никого не съм натоварил с никаква работа.
Те са хванати.
Аз имам да им чета молитва
на
тях.
Ще им кажа как се служи
на
Бога... Трябва да работят
на
друго, ново място.
На
всички ще кажете: „Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна".
Двата изпита не издържаха, а сега – навън.
Това е решението
на
Бялото Братство.
Ония духове, за които те не се оказаха достойни, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят.
Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си.
Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си
на
тая светлина.
Да кажете
на
всички стари приятели да пазят мълчание.
Давам
на
всички ви едно правило: когато дойде някой, попитай Господа; отвори Библията, помоли се, не бързай и виж, какво ще продиктува Духът отвътре.
Човек, който не жертва, дръжте го настрана.
От младите хора
на
някой е определено да се жени; той трябва да се ожени.
А
на
друг не е определено да се жени...
Те са по-лоши от поповете, защото те вземат и вълната, и кожата.
Ученици
на
ученици могат да дадат отпор.
Туй, което направиха в събора, не бе съобразено със законите
на
Бялото Братство.
Когато дойде някой и каже, че Господ така казва, ще кажем: „Както Господ казва, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си).
Ако
на
тях говори Духът, то ние живеем с Духа.
И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си.
Като дойде брат, сестра, млад, стар, ще се постави
на
изпит.
„Ама
на
нас Учителя каза".
– „И
на
нас Учителя каза".
Ще ги турим
на
изпит...
На
старите приятели ще кажете: „Да изпълните Волята Божия – това е силата".
Да се каже
на
всички приятели: няма да поздравяват никого, който отива при Кръстьо и Михаил.
Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци.
Като един ключ, с който ще си отключват да обират и ще си заминат.
Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.)Из частен разговор
на
Учителя с Лазар Котев, Константин Иларионов и Димитър Добрев
Този разговор се е състоял
на
12 февруари 1921 г.
в Търново при едно от посещенията
на
Учителя там.
Той дава тук разяснение и дава отпор
на
Черната ложа с нейните методи да отклонят част от младежите.
Споменахме, че едно от големите отклонения
на
първите приятели до 1920 г.
Някои си заминаха, други станаха физически или психически инвалиди.
Така че онази ложа действуваше целенасочено и категорично.
Мнението
на
Учителят е категорично и то бе отразено в различни неговите беседи, в негови писма и в частни разговори.
За спиритизма той бе казал своето мнение, бе казал мнението си за различните ясновидци, които се движеха в нашите среди и които възвеличаваха себе си.
Друго отклонение бе когато Учителят започна да говори за преражданията
на
отделни братя от старото поколение.
Тогава всички започнаха да си търсят преражданията и всеки си взе някое предишно прераждане
на
някой светец или
на
някой пророк, изведнъж всички станаха преродени апостоли, пророци и светци.
Не остана нито един, който да не беше си взел някое име
на
светец и да парадира с него, че той е прероденият еди кой си пророк.
Това бе една голяма уловка
на
Черната ложа.
Най-драстично бе навлизането в нашите среди
на
тези двама хубавци Кръстьо Христов и Михаил Иванов, които дойдоха от Варна и се застояха във вилата
на
Търново.
Веднага те заявиха, че са преродените свети Кирил и свети Методий и понеже там прихождаха много възрастни братя и сестри, те двамата започнаха да играят ролята
на
ясновидци и тутакси кръстиха много от възрастните братя с имена
на
предишни пророци.
Така Величко Граблашев взе името
на
свети Наум, а пък Дафинка -
на
светица Евгения.
Имаше десетина-петнадесет души замесени в Търново с тези прераждания.
Тогава Учителят категорично заявява: „
На
всички ще кажете Кръстьо и Михаил трябва да си отидат във Варна.
Двамата изпита не издържаха, а сега - навън.
Това е решението
на
Бялото Братство".
По това време те бяха принудени да се върнат във Варна.
Започват да се подвизават като ясновидци, като окултисти и като не знам какво си още.
Защото всички очакваха, че познанието за Невидимия
свят
ще дойде отвън и че някой ще им открехне вратата и ще им открие Божието Царство.
Това бе една голяма заблуда.
Учителят беше дал методи за самостоятелна работа за цял живот и за цели следващи прераждания за една човешка еволюция.
Това не става за една-две години, че дори и за двадесет години, а става в една човешка еволюция от хиляди години.
Това подлъга много възрастни приятели и те изпратиха пари
на
Кръстьо и Михаил и те пристигнаха от Варна до Търново.
Започнаха сестрите да им готвят отделно и да им носят храна в специални съдове.
Като научи Учителя това, каза: „Те си бяха добре във Варна, още не са за света, да си отидат там.
И което за голямо съжаление точно така стана.
Още тогава Учителят обърна внимание, че Кръстю и Михаил са дошли за материални облаги, но заяви, че „ако те искат да гадаят да отидат другаде в Англия, но тука в мое име аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа".
Това нещо не можа да се разбере от възрастните приятели въпреки че Учителят им поръчва да разкажат това
на
всички.
По онова време Учителят бе препоръчал
на
възрастните приятели да мълчат и да не разказват своите опитности, нито пък да изнасят
на
показ своята кореспонденция, която имаха с Учителя.
Тогава възрастните приятели пишеха писма
на
Учителя и получаваха отговори, а тази кореспонденция не само че е обемиста, но представлява изключителна ценност за онази епоха и за това, че там Словото
на
Учителя е автентично.
Учителят обърна внимание, че такива като тях - Михаил и Кръстю използват общото течение
на
Бялото Братство и го отбиват за свои лични облаги и цели.
Тогава той се обърна към приятелите и каза: „Аз ви давам право да им дадете отпор.
Ученици
на
ученици могат да дават отпор".
Ето защо аз изнасям тези исторически сведения за отклонението от Школата
на
Учителя и по-точно за успешните действия и представители
на
Черната ложа.
Трябва да се знае и помни, че
на
Изгрева и в Братството имаше представители както
на
едната ложа, така и
на
другата ложа.
Едните работеха с едни методи, другите с други, а се познаваха освен чрез методите
на
действие така и по делата.
И най-накрая видяхме плодовете.
Днес Изгрева е разрушен и го няма, Ето това е плодът
на
Черната ложа.
Днес съществува духовният Изгрев, който е сътворен от Словото
на
Учителя.
Благодарение
на
неколцина стенографи и
на
още толкова, които отпечатаха Словото
на
Учителя днес това Слово съществува.
Ето това е плодът
на
Бялата ложа.
физическият Изгрев не съществува, той е разрушен, това бе дело
на
Черната ложа, а духовният Изгрев съществува чрез Словото
на
Учителя - това бе дело
на
Бялата ложа.
Тогава чрез Господаря ви ще бъдете познати, а по Делата хората ще ви различават.
35.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 20.03.1921 г.
Бъдете тъй добър да дадете
на
Кина Маркова 150 лв.
от моя страна засега; и всеки месец ще й давате по 25 лв. занапред.
Надявам се да сте добре с Еленка.
Па и няма причина да не сте.
Тъй всички говорят, но малцина осъществяват това
на
опит.
Докато някого не са засегнали страданията, си е много добър.
Но всичко ще се оправи с Любовта, Вярата, Надеждата.
36.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Алфиери Бертоли построява първата палатка
на
Изгрева
Това е записал в спомена си Св.
Заселване
на
Изгрева
(Извадка от спомена
на
Светозар Няголов)
Учителят и Начо Петров отиват
на
разходка в Борисовата Градина, до така наречената Баучерова поляна, днешния Изгрев.
Преди да стигнат края
на
гората, те често спират
на
една поляна, която Учителят нарича Червения салон.
На
нея правят молитва, почиват известно време и след 15 минути ходене излизат
на
открито
на
Баучеровата поляна.
Тази поляна - Червеният салон, е същата,
на
която сега ние играем Паневритмията, близо до сградата
на
телевизията.
На
21 март 1921 година италианецът Алфиери Бертоли построява първата палатка
на
Баучеровата полянка, с която поставя началото
на
заселването
на
Изгрева.
На
тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева
на
Слънцето и Учителя изнася беседи *
Заселване
на
Изгрева
Учителят и Начо Петров отиват
на
разходка в Борисовата Градина, до така наречената Баучерова поляна, днешния Изгрев.
Преди да стигнат края
на
гората, те често спират
на
една поляна, която Учителят нарича Червения салон.
На
нея правят молитва, почиват известно време и след 15 минути ходене излизат
на
открито
на
Баучеровата поляна.
Тази поляна - Червеният салон, е същата,
на
която сега ние играем Паневритмията, близо до сградата
на
телевизията.
На
21 март 1921 година италианецът Алфиери Бертоли построява първата палатка
на
Баучеровата полянка, с която поставя началото
на
заселването
на
Изгрева.
На
тази поляна приятелите идват да посрещат изгрева
на
Слънцето и Учителя изнася беседи *
На
22 март 1922 година за пръв път там се посреща първият ден
на
пролетта.
На
поляната се събират старото и новото поколение
на
Братството.
След свършване
на
наряда и беседата Учителят се обръща към всички и казва: „Тук не трябва да има гладни хора." Възрастните със своите средства, а младите със своя труд построяват навес, закупуват казани и започват да варят гореща вода и да правят супа за обед.
се построява приемната
на
Учителя
на
Изгрева и Той започва да живее в нея.
По предложение
на
Учителя се закупува една нива от осем декара, след това и други, и се образувало един парцел от 40 декара,
на
който започва да се застроява Изгревът.
Учителят иска учениците да живеят в дървени, чамови бараки, тъй като дървото е най-добрият проводник
на
природното електричество и магнетизма.
Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото, като най-добър проводник.
Учителят лично присъства и участва при правенето
на
бараките
на
Изгрева, даже дава план за построяване
на
барака
на
сестра Стоянка Илиева като образец.
Насроченият в 1926 г.
събор
на
Изгрева, започва с военна блокада, организирана от враговете
на
Братството, но чрез намесата
на
Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-председателя Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.** Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията.
Този голям и хубав събор, пробужда в умовете
на
братята и сестрите идеята да се направи братски салон
на
Изгрева.
Възрастните приятели са били против тази идея, защото Изгревът се намира
на
голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра
на
София.
в построената от братята приемна.
В 1927, един месец преди Петровден, от Айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури.
Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в почивка".
Какво значи това?
Това са същества,
на
които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот
на
високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи.
Инженер Слав и Николо в изработва план за построяване
на
салона
на
Изгрева.
*** Когато групата строители идват
на
Изгрева, за да строят салона се оказва, че няма достатъчно събрани средства.
Шапките се напълват с пари, събира се една сума и строежът започва.
Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап
на
едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона.
Чорапът се напълва с пари.
Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора
на
19 август 1927 година, петък, салонът е готов.
Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят
на
ученика".
Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда
на
стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците.
Учителят предлага
на
строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди.
Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува
на
Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена.
Така Школата
на
Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите.
при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени.
Ради взима под наем една кола с помпа и маркуч.
Много жалко, че приятелите
на
Изгрева нямат будно съзнание и не всякога се сещат да помагат и чистят.
При един разговор
на
Учителя с Наталия Чакова и Галилей, последният запитва: „Защо трябваше да ходим
на
толкова много места, да сменяме салоните, а не дойдохме направо тук
на
Изгрева?
Явява се зората, изгрява Слънцето и минава дълъг път докато стигне до зенита.
Салонът
на
Изгрева е зенитът
на
работата ни.
Докато се стигне до Изгрева, аз зная колко трудности съм срещнал, за да преодолея семейните, обществените и други предубеждения
на
учениците."
Виждаме колко труден и велик е пътят
на
Учителя, отдаден за благото
на
човечеството.
Един ден след направата
на
салона
на
Изгрева, Учителят поканва ръководителите
на
братствата
на
разговор в приемната си.
Като привършват разговора, Учителя се обръща към своите гости и им казва: „Аз ви поканих
на
тази срещ а но сега е обяд и трябва да ви гостя с нещо.
Подир малко през отвореният прозорец в стаята долетяват три тави с баница и застават
на
масата.
Учителят си слага една престилка, взема нож, нарязва баниците и раздава по едно парче
на
всеки.
Като се нахранват, завършват с обща молитва.
Обядът преминава в пълно мълчание.
Изважда три монети по 50 лева и слага във всяка една оттавите по една.
- създаването
на
Школата, беседите
на
Младежкия клас се изнасяте сряда от 19 часа.,
на
Общия клас - в четвъртък от 19 часа
на
Изгрева класовете заемат своите места и Утринните слова са в неделя в 5 ч., Неделните - в 10 ч., Общият клас - в сряда в 5 ч.
Младежката група и лично Мари я Тодорова , която вечерно време свири в едно нямо кино, за да си изкарва прехраната, предлагат беседите да се изнасят сутрин ***** Учителят приема предложението им и беседите почват
на
Изгрева точно в 5 часа.
Съборите и съборните беседи са посещавани от над 1200 души.
Това са оглашените, които харесват учението и търсят светлината.
Една такава сестра е Анка Шишкова - Миличката .****** Тя има отлична обхода с всички приятели.
Тя е родена в Калофер през месец февруари 1886 г.
Баща й е бил опълченец
на
Шипка и е от малцината останали живи.
Шес т месеца след раждането
на
Анка той си заминава.
Заминава си и брат им - тригодишен, и остават две сестри, които майка им изучава за учителки.
Анка научава да свири
на
цигулка и пее добре, което много й помага в училището.
Това било оценено от инспектора, който я премества от затънтеното село Мухово в гр. Панагюрище.
Там се запознава с учител и много млада, 18 годишна, се омъжва.
в града им идва брат Боев и изнася много сказки по окултизъм.
Той е учител в гимназията.
Анка става вегетарианка, отива
на
събора в Търново и се запознава с Учителя.
Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка.
Изкарва една малка пенсия от малкия си стаж и с нея живее.
почива и малката й дъщеря и тя идва
на
Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци.
Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен
на
земята.
Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора
на
сестра Елена Каназирева, в която живя до края
на
живота си.
Познала мъките и скърбите
на
живота, тя винаги влизаше в положението
на
страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше.
Тя беше неотлъчна от Учителя.
Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото
на
Учителя.
Тя е поетеса и е написала стихотворения и преживяванията, които имала.
Домът й е бил винаги с широко отворена врата за сестрите, които идваха от града
на
беседа и след това разговаряха с нея.
Тя с живото Слово успя да обърне много отрудени, страдащи души към Бога, и да даде своят принос в делото
на
Учителя.
В клас Анка сяда
на
определен стол по средата
на
салона и щом започва беседата цялата става
на
слух и не вижда околните.
Анка посещаваше и лагера
на
Седемте езера и там беше винаги близо до Учителя и си записваше всичко, което хващаше от Словото Му.******* Посещаваше Рила и след заминаването
на
Учителя, докато можеш е да ходи.
Обичаше много и нас децата
на
Изгрева, и ни даваше съвети.
Беше много нежна и никога не насилваше.
Наистина тя беше мила към всички.
Както живя скромно, така и скромно си замина от този
свят
на
25.08.1958 г.
Нейният живот, изпълнен с доброто и любовта остави дълбока следа в моето съзнание и в съзнанието
на
много братя и сестри.
В неделните беседи и Общия клас има над 350 души, които са слушатели и ученици, а в Младежкия клас - 87 кандидати за ученици.
Освен тези класове Учителят има и една най-вътрешна Школа, в която влизат девет от най-скромните и смирени ученици, които заедно с Учителя чрез духовните си тела, посещават планетите и Слънцето.
При разговор Никола Гръблев описа едно отиване
на
вътрешната Школа до Слънцето.
Заедно с Учителя те се излъчват, минават през Луната, Венера, Меркурий и стигат
на
Слънцето.
Жителите
на
Слънцето са наредени в шпалир в две редици, през средата
на
който минава Учителят с нашите приятели, и те го поздравяват.
Там прекарват известно време и се връщат отново
на
Земята.
Красивата връзка между братята и сестрите от вътрешната Школа може да ни обясни донякъде голямата любов и благост която Неделчо Попов проявява към Учителя и винаги го придружава при излизането му
на
концерт или други посещения в обществото.
Голямата храброст
на
Никола Гръблев,********с която преодолява трудните моменти в живота си, се дължи
на
това, че той винаги си представя живо образа
на
Учителя близо до себе си.
Търпението, постоянството и умилението, с които Савка обгръща Учителя всекидневно, говори за нейната особена връзка с него.
Веднъж в Общия клас Учителят дава задача
на
учениците всеки да отиде до Слънцето за осем минути и половина и да се върне обратно
на
Земята.
Всички се концентрират, вглъбяват се и след определеното време Учителят отбелязва, че никой от класа не е изпълнил задачата да отиде
на
Слънцето.
След няколко дни
на
Изгрева идва една сестра от провинцията.
Учителят я посреща и й казва, че я чака да дойде, за да изпълнят заедно задачата за отиването
на
Слънцето.
Влизат в приемната
на
Учителя, сядат
на
два стола, концентрират се и тръгват.
Учителят я пита: „Къде искаш да отидем най-напред?
Хайде да отидем
на
Юпитер." Отиват
на
Юпитер, след това
на
Венера и стигат до Слънцето.
На
съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания."
Учителя т им а Специален клас
на
сестрите , наречен „Клас н а добродетелите",
на
който той изнася важни и интересни беседи.
Понеже те не изпълняват закона
на
дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността
на
този клас.*********
В беседата „Пътят
на
ученика" Учителят разделя хората
на
четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
„Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва
на
противоречията, които среща в живота си.
Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15)
сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците.
Той изгражда формите
на
новото небе в нашето съзнание.
Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината
на
Учителя.
Тъй се създават в техните души формите и условията
на
новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува.
В сряда, четвъртия ден от сътворението
на
света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването
на
животворните им сили.
В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата
на
новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик
на
Бялото Братство през вековете.
Понеже основата
на
новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване
на
тялото, от четвъртък
на
обяд, до петък
на
обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране
на
качествата и характера
на
новите хора и новия живот който ще дойде
на
Земята.
(Постът е една необходима почивка
на
десетте милиона клетки
на
стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности.
Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.)
Словото
на
Учителя е неповторимо и е точен превод
на
Божествените закони, които той сваля
на
Земята.
„Много са буквите
на
Божествената азбука!
Те са повече от 35 милиона.
Представете си, какъв ще бъде речникът
на
Божествения език, който има 35 милиона букви!
Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището
на
една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател?
„Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език
на
земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите - не се отдава.
Когато четеш едно стихотворение
на
един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от
душата
ти." (5, с.
26 Учителят отлично се справя с тази мъчна задача - да преведе Божествените закони
на
подготвения, но ощ е недоразвит български език.
Всяка дума в беседите му е поставена
на
своето място и така писана и прочетена, тя ни свързва с онзи велик Дух, който е дал Словото - с Бога.
„Не изопачавайте истината!
Той обяснява, че всяка грешка, която правим със Словото, трябва да се поправя с хиляди години, но и ние ще отговаряме за всяко нарушение.
То е подготвяно милиони години и е велико изявление
на
Бога.
Учителят отлично вижда и знае докъде е стигнало съзнанието
на
съвременните хора и какво може да се очаква от тях.
Те не искат да се откажат от стария ред
на
нещата.
„Ако думите Ми пребъдват във вас, ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото, ако това Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и аз ще ви се изявя." (29, с. 77)
И Учителят изнася своето Слово
на
български език, подготвян повече от
5400 години от невидимия
свят
, за да може да стане достояние
на
човечеството и българите да изпълнят задачата, която Бог им бе определил.
Въпреки това българският език не е усъвършенстван в пълнота, за да може идеално да изяви, Великите Истини
на
живота.
„Господ не говори нито
на
български, нито
на
английски, нито
на
френски, нито
на
немски, нито
на
руски, нито
на
китайски, нито
на
санскритски, но речта Му се предава
на
всички езици.
Господ не говори и
на
ангелски език, но от памтивека досега речта Му се предава и
на
този език.
Езикът,
на
който Господ говори, е общ всемирен." (19, с.252)
В един разговор с братята и сестрите Учителят казва, че основите
на
неговото учение са изложени нагледно в серията от беседи „Сила и живот" от първа до шеста серия.
За всяка отделна година от Школата, беседите
на
Учителя имат една основна идея, която свързва всички беседи от Неделните, Общият клас, Младежкият клас, Съборните беседи и всички беседи изнесени през годината в едно.
Затова е хубаво в бъдеще нашите приятели да си подвързват беседите по години, за да имат цялостна представа за вътрешния принцип, който Учителят е вложил в изнесените беседи.
Една сутрин Учителят, наметнат с своята гълъбова пелерина, се разговаря пред салона с Димитъ р Звездински , който по това време учи и говори добре есперанто.** **********
На
ревера си има зелената значка
на
есперантистите.
Пред приятелите Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето
на
Христа, преди две хиляди години бил нисък
на
ръст и понеже не могъл да види минаващия Христос по улицата се качил
на
една черница.
Христос го повикал от черницата и отишъл в неговия дом
на
обед.
И сега, в това си прераждане той е пак нисък
на
ръст.
„Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти даде добър обяд, да ти постеле меко легло - това е руснакът.
Ако искаш някой да ти свърши работа, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език!
Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език!
Ако искаш да носиш цялата Земя
на
гърба си, това са китайците, говори китайски език!
Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците, говори японски език!
Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език!
Брат Звездински скрива набързо значката си отзад
на
ревера
на
палтото си.
Тогава Учителя замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря
на
езика
на
Любовта по цялата Земя." Пелерината му направя един голям полукръг и той се прибира в приемната си.
Почти всяка беседа
на
Учителя започва с една малка думичка - „рекох", която дума е парола, че започва да говори Духът
на
Истината в аудиторията.
Нашите стенографки намират, че тази дума не трябва да се повтаря във всяка беседа и я изхвърлят.
Аз смятам, че в бъдеще тази дума трябва да се постави в беседите, където е казана като знак за работата
на
Духа над нас.
След една беседа Учителят*** ********** иска от Йорданка Жеков а да му донесе превода от стенограмата, за да прочете за какво е говорил.
Сестрата казва: „Учителю, нали вие говорите беседите?
" ТОЙ Й отговаря: „Духът чрез мен изнася Словото Божие." Йорданка отива при стенографките и му донася разшифрованата стенограма от последната беседа.
В края
на
зимата през 1930 г., в 10 ч.
Навън е ясно, топло време и капчуците капят.
Над Резена
на
Витоша има едно малко бяло облаче.
След свършването
на
беседата, като излизат от салона
на
двора, Учителя пита приятелите:
Учителят им пояснява, че те са били издигнати
на
много високо място, и в това време, в салона са присъствали същества от края
на
Велената, които отлично са разбрали беседата.
Облачето, което се вижда над Резена им служи като аеродрум, откъдето те ще отлетят обратно към Вселената.
В дните, когато Учителят изнася беседа в салона, приятелите бързат да отидат сутринта рано, преди 4 ч, за да заемат място, което желаят.
Една сестра от Изгрева се събужда и чува да се пеят братски песни в салона.
Тя се облича набързо и тръгва като предполагала, че е закъсняла за беседа.
Връща се пак в бараката и отива по-късно
на
беседа.
По този повод Учителят казва, че учениците бързат рано сутрин да заемат местата, но те са отдавна заети.
Тази сестра чува техните песни и затова отива в салона посред нощ.
Друг път същата сестра като отива
на
беседа към салона, вижда, че от към беседката
на
полянката за играене
на
Паневритмията към салона се движи човек със синя тога.
Тя познава в него лицето
на
Христос.
Той влиза в салона и сяда
на
края
на
сцената.
НАГОРЕ