НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
24
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
24
:
1000
резултата в
16
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна
, 7.06.1918 г.
Вървете напред според упътванието
на
Неговия Дух.
Вечния извор
на
живота Никога не пресъхва.
Ще хвърля повече виделина
на
пътя ви, ще озаря тъмнотата, и светлина ще дойде отгоре.
Велик е Отец Наш във всичките свои дела.
Той е само Единния Истинния Господ и Бог
на
Живота и
на
всичката пълнота.
Той ще изпрати Мирът в душите
на
тези, които го чакат.
Победата е с Господа, всяка слава и величие, всяко Знание и Мъдрост е с Него.
благословението
на
Господа
на
всичката пълнота да бъде с вас и с всички, които следват и вършат Волята Божия в правда.
Варна
(ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 7 юни 1918 г., Варна)
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
2.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, Варна
, 21.06.1918 г.
Варна, 21.VI.1918 г.
Любезна Е. Казанлъклиева,
Пристигнахме с Божията сила.
Моето благословение и благосло- вението
на
Господа
на
всичката пълнота
на
всички, които следват пътя Господен.
Поздрав
на
всички по име.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
3.
Учителя се завръща в София след интернирането във Варна
, 25.06.1918 г.
Учителя се завръща в София след интернирането във Варна
(датата е приблизителна)
Датата е сложена приблизително.
За ориентир служи писмото
на
Учителя до Минчо Сотиров от 26 юни, където е написано: "Ние сме пак в София..."
Последователите му все по-често се обръщат към него вместо с «Господин Дънов» с «Учителю» и това обръщение трайно се налага.
Изгревът - Атанас Славов
4.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 26.06.1918 г.
(получено
на
28 юни 1918 г.
Отменена е наказателната мярка "интерниране" и
Ние в Бога и Бог в нас.
Това е вътрешния смисъл
на
живота.
Висотата
на
вашата вяра всякога да показва силата
на
вашата обич и любов към Господа.
На
Земята това е незаменимата радост.
Намирам старите листа слетели, гнилите плодове окапали и новото посято, поникнало.
Ще съберем глухи, клосани, неми
на
работа.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
5.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 1.07.1918 г.
(получено
на
5 юли 1918 г.
Моя привет вам и
на
тези, които се подвизават с теб заедно.
Служете Нему със сърдцата си, умът си,
душата
си и силата си.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
6.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 26.07.1918 г.
Любезна Е. Казанлъклиева,
Те са една малка помощ в дадения случай от Господа.
Хайвера раздайте
на
приятелите.
Има две шишета с шарлан, дайте ги
на
стария.
Песмета задръжте за себе си, а което не може да употребите раздайте го
на
приятели.
С приносящия изпратете, което намерите за добре.
Едното шише дървено масло в горната стая задръжте го за себе си за употребление.
За в южна България по-после.
Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той.
Всеки ученик
на
Истината трябва да си носи кръста с радост.
Светлия кръст Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която има да се открие в нас.
След няколко дни може да дойде още един наш познат да услужи.
Поздрав
на
всички приятели
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
7.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 10.08.1918 г.
(получено
на
13 август 1918 г.)
Надявам се да сте бодри и весели духом.
И всякога можем да бъдем бодри когато Господ
на
обичта и Бог
на
Любовта е с Нас.
Да се съзнаваш своята всегдашна връзка с Господа, това е благо.
И право казва псалмопевеца: "Ако и в ада и там Твоята десница ще ме подкрепи и настави".
И наистина вие, които се намирате в тринадесетата сфера
на
фронта и там Господ ще ви подкрепи и настави.
Само по този начин ще изучите малките мистерий, мистерията
на
тъмнотата, която се крие в центъра
на
Земята.
Моето благословение вам и
на
всички, които се подвизават в Господния път.
Растете в познанието
на
Божията Любов,
на
Божията Мъдрост и Господнята Истина.
Мир
на
Всички ви.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
8.
Писмо на Учителя до учениците (архив на Няголов), София
, 16.08.1918 г.
Писмо от Учителя Петър Дънов до учениците от 16.08.1918 г.* До Учениците (препис) Добрите лози
на
лозето се прекопават и обрезват от лозаря, за да дадат добър плод.
Така и будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода.
Така животът носи щастие, светлината - знание, и Истината - свобода и радост.
Ний желаем вий да бъдете свободни, озарени с Божията светлина и живот.
Имайте любов към всичкия живот и така ще бъдете силни в Божията Истина.
Всички се стремете да добиете пълния живот
на
безсмъртието.
Пълната Любов носи Божия Живот.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
на
съставителя
на
„Изгревът” Вергилий Кръстев)
9.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 12.09.1918 г.
(получено
на
15 септември 1918 г.
по капитан Игнатиев)
Светъл е пътя
на
Истината, чист
на
Правдата, звучен
на
Мъдростта, животворен
на
Любовта.
Великия Един Бог Жив и
на
всичката пълнота ще направлява съдбините
на
вейте народи и въздига душите
на
свойте деца, ще превърне сегашната тъмнина в светлина.
Ще направи всичко да работи за добро.
От сълзите и кръвта, Той ще изкара най-добрите цветя
на
добродетелта.
Сегашната борба ще даде място
на
братска добрина.
Привет
на
всички!
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
10.
Военна капитулация на България. Учителя чрез посредници съветва българския цар Фердинанд да абдикира
, 15.09.1918 г.
Военна капитулация
на
България.
цар Фердинанд да абдикира
Спомени
на
Борис Николов - Учителят за Фердинанд и Европейската война
Конкретно за войната, поражението и абдикирането
на
Фердинанд.
Конете и добитъкът бяха мобилизирани
на
фронта.
Геният
на
злото като похлупак бе затиснал България.
Отидоха и запитаха Учителя какво ще стане по-нататък.
Той отговори: "Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки." Занесоха това
на
Фердинанд, а той вместо да благодари, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна.
Той бе интерниран във Варна и отседна в хотел "Лондон" в една малка стаичка
на
тавана.
Когато дойдоха двама стражари да го отведат, Той каза: "Аз ще замина за Варна, но този, който ви изпрати, ще замине от България и няма вече никога да се върне." Тези, които чуха това, доживяха да видят как се сбъдна изгонването
на
Фердинанд от България.
Събитията
на
фронта и положенията
на
войските беше плачевно.
Донасят
на
Учителя за всичко най-подробно.
Учителят каза: "България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната.
Ако Фердинанд стори това, ще може да се измъкне.
Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите
на
Учителя са занесени отново
на
Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма силата
на
злия гений в него.
Идва 15 септември 1918 година и последва пробива
на
Добро поле
на
силите
на
Антантата.
Той отговаря с едно изречение: "Фердинанд да абдикира в полза
на
сина си Борис." Занасят новината но царя.
Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета
на
Учителя.
Така че задникът
на
Кобурга напусна България.
На
3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза
на
сина си Борис, който се възкачи
на
престола под името цар Борис III.
На
27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки.
Клаузите
на
този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер
на
2 милиарда и 250 милиона златни франка.
Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът
на
България
на
Бяло море, като Западна Тракия се предава
на
Гърция.
На
Сърбия се предават земите
на
Струмишко, Царибродско и Босилеградско.
Пълен провал и втора национална катастрофа.
Спомени
на
Борис Николов
Учителят за Фердинанд и Европейската война
Австро-Унгарският престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му София
на
15 юни 1914 година отиват в Сараево и той бива убит чрез атентат.
На
15 юли 1914 година Австро-Унгария обявява война
на
Сърбия - това е началото
на
Европейската война (Първата световна война).
Воюващите се разделят
на
два лагера.
В лагера
на
Антантата (Съглашението) влизат: Англия, франция, Русия и САЩ.
На
29 септември 1915 година княз Борис донася в Министерския съвет манифеста за влизане
на
България във войната
на
страната
на
Централните сили.
Манифестът за обявяване
на
войната е публикуван
на
1 октомври 1914 година.
Учителят казва: "България да не влиза във войната.
За цената
на
своя неутралитет, тя ще получи всички земи
на
Сан-Стефанска България." Отново чрез сестра Мария Стоянова и чрез мъжа й - личния адютант
на
Фердинанд - занасят съвета
на
Учителя.
Фердинанд чува съобщението, после вдига и свива десния крак, обръща си задника към този, който му донася новината, плясва се с ръка отзад и казва: "Това може да се говори само
на
моя задник." Така той приема съвета
на
Учителя.
Когато занасят думите му
на
Учителя и неговата грозна постъпка, Той казва простичко и ясно: "Този задник скоро ще бъде изпроводен вън от България и никога няма да стъпи вече тук." И това се сбъдна впоследствие.
Не послушаха Учителя и Фердинанд въвлече България във войната
на
страната
на
Централните сили.
Учителят каза: "Австрия със своите обещания подкупи България да вземе участие във войната
на
нейна страна.
Фердинанд върви слепешката след Австрия и ще си счупи главата.
А Австрия ще плати жестоко за това." Това се сбъдна.
Фердинанд не послуша и България изгуби войната.
Конете и добитъкът бяха мобилизирани
на
фронта.
Геният
на
злото като похлупак бе затиснал България.
Отидоха и запитаха Учителя какво ще стане по-нататък.
Той отговори: "Германия ще загуби войната и България трябва да побърза и да вземе мерки." Занесоха това
на
Фердинанд, а той вместо да благодари, че може да се измъкне от войната, взе че нареди да се интернира Учителят във Варна.
Той бе интерниран във Варна и отседна в хотел "Лондон" в една малка стаичка
на
тавана.
Когато дойдоха двама стражари да го отведат, Той каза: "Аз ще замина за Варна, но този, който ви изпрати, ще замине от България и няма вече никога да се върне." Тези, които чуха това, доживяха да видят как се сбъдна изгонването
на
Фердинанд от България.
Събитията
на
фронта и положенията
на
войските беше плачевно.
Донасят
на
Учителя за всичко най-подробно.
Учителят каза: "България трябва да излезе шест месеца преди да свърши войната.
Ако Фердинанд стори това, ще може да се измъкне.
Но ако не го стори, ще провери колко струва неговото непослушание." Думите
на
Учителя са занесени отново
на
Фердинанд, но неговото вироглавство е толкова голямо, колкото е голяма силата
на
злия гений в него.
Идва 15 септември 1918 година и последва пробива
на
Добро поле
на
силите
на
Антантата.
Той отговаря с едно изречение: "Фердинанд да абдикира в полза
на
сина си Борис." Занасят новината но царя.
Казва му я същият, който навремето бе видял как Фердинанд си бе вдигнал задника и бе го плеснал с дясната си ръка по повод съвета
на
Учителя.
Така че задникът
на
Кобурга напусна България.
На
3 октомври 1918 година Фердинанд абдикира в полза
на
сина си Борис, който се възкачи
на
престола под името цар Борис III.
На
27 ноември 1918 година в Парижкото предградие Ньой бе подписан договор между България и държавите победителки.
Клаузите
на
този договор са изключително тежки за България - репарации и контрибуции в размер
на
2 милиарда и 250 милиона златни франка.
Румъния окупира Южна Добруджа, отрязан е излазът
на
България
на
Бяло море, като Западна Тракия се предава
на
Гърция.
На
Сърбия се предават земите
на
Струмишко, Царибродско и Босилеградско.
Пълен провал и втора национална катастрофа.
Какво става по-късно с Фердинанд?
Замина за Германия и остана там.
Но той не бе случайна фигура.
Учителят по този случай каза, че Фердинанд е едно шило.
Шило в торба не стои, а винаги излиза навън и боде.
Фердинанд като отиде в Германия, от неговото присъствие там всички пощръкляха.
На
говедата и кравите като им се пусне муха-щръклица, тя хапе и всички говеда пощуряват и пощръкляват.
Та Фердинанд е тази муха- щръклица.
Той занесе там бацила
на
заразата.
Занесе своите идеали и своите амбиции и ги предаде
на
Хитлер.
Идеалите
на
Хитлер, амбициите
на
Хитлер са донесени от Фердинанд.
Ние през време
на
Школата
на
Учителя 1922-1944 година проверихме, че тези неща, които каза Учителя, бяха верни и истинни и те се сбъднаха.
А когато Германия присъедини Австрия към себе си със своя Аншлус, Учителят каза: "Сега Фердинанд си отмъсти
на
Австрия чрез Хитлер за униженията,
на
които го бе подложил Франц Йосиф и за лошото му третиране от него.
Сега Австрия ще заплати за това." Австрия бе присъединена към Германия и взе участие във Втората световна война
на
страната
на
Германия.
Тя трябваше да плаща с милиони жертви и разрушения, я след войната и с репарации като победена.
Така че в политиката
на
Хитлер и
на
Третият райх имаше много Фердинандовщина.
Учителят каза: "Политиката
на
Фердинанд се прилепи и влезна в Хитлер и няма да може да се отърве от нея.
Германия ще заплати скъпо за това." Ние бяхме съвременници, че това стана.
Германия загуби войната и даде милиони жертви по фронтовете, а Германия бе разделена
на
две, за да се провери как се изпълнява Божията Правда.
Защото в Берлин Сан-Стефанска България бе разделена
на
две.
Сега Германия бе разделена
на
две, защото се изпълняваше Божията Правда, която идва да изтрие човешката неправда.
Така стояха нещата и съдбините
на
света по времето
на
Всемировият Учител.Забележк а
на
редактора: Германия бе разделена 45 години - до 1989 година, когато двете Германии се обединиха по мирен начин, така, както се обедини през 1885 година по мирен начин разделената България.
5_40 Учителят за Фердинанд и Европейската война
11.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото)
, 25.09.1918 г.
Любезна Е. Казанлъклиева,
Светът е една сцена, гдето се разиграват много трагедии и драми
на
паднали души.
Човешката воля само с ред страдания може да се принуди да не греши и само по тоя начин в човека може да се събуди и повдигне съзнанието.
Господ, който е създал тоя
свят
по своята добра воля Той ще да го и уреди съобразно със своята Мъдрост.
Душите се различават според възприятието
на
Духа.
Всеки трябва да се стреми към Herd да Го познава.
Всичко друго само отвлича
душата
от нейния прав път.
Ватев ще ви предаде новия наряд.
Вие гледайте да се примирите с вашия Найден.
Вие настоявахте да се приберете по законен начин с него.
Ако Найден не иска да се прибере с вас и доброволно ви напуща тогава вий не сте отговорна за последствията.
Във Варна ако желаете доброволно може да останете ако не може да се преместите гдето ви е най-удобно.
Надявам се да разберете правилно моите думи.
Поздрав
на
всички приятели по име.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17
Жената като майка и нейната задача
12.
Учителя дава мелодията на песента 'Мирът иде'
, 26.09.1918 г.
Учителя дава мелодията
на
песента "Мирът иде"
Мелодията е дадена от Учителя през 1918 г.
на
ул.
) България излиза от Първата световна война.
През юни 1934 г., Учителя възлага
на
Стоянка Илиева да напише думите
на
песента.
За това събитие може да се прочете в спомените
на
Борис Николов:
1. Краят
на
войната е близо
Спомен
на
Борис Николов
Краят
на
войната е близо
Годината е 1918.
Европейската война, или както я нарекоха по-късно- Първа световна война, се проточва няколко години.
Положението
на
народа е от тежко по-тежко.
По това време Учителят държеше Своите беседи в дома
на
Петко Гумнеров
на
, ул."Опълченска" 66, от прозорчето
на
стаичката Си.
А приятелите слушаха отвън в двора, изправени
на
крака, в студ и мраз, в пек и дъжд.
Веднъж една женица, като минава покрай къщата, вижда, че в двора влизат хора.
Тя се нарежда заедно с тях и попада
на
една беседа
на
Учителя.
Тогава казва: "Не зная как да те нарека: господин докторе ли, господин професоре ли, господин Учителю ли, Господ ли да те нарека?
Но като Те слушам, виждам, че много знаеш.
Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува.
Ние останахме и бяхме свидетели
на
думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в песента "Мирът иде!
". С нея Учителят спря войната, защото Силите Господни слязоха от Небесата, за да въдворят мир между человеците.
Глава: 5_18 Краят
на
войната е близо
Спомен
на
Борис Николов
През 1918 година онази невзрачна женица от народа пристъпи към Учителя, изплака мъката си и Го попита кога ще дойде мирът, защото
на
всички бе дотегнала войната.
Учителят бе дал отговора с едно изречение - че когато едно положение, като това с войната, стане много тежко и трудно поносимо, значи краят му е близо и ще дойде всеки момент.
И краят
на
това тежко положение
на
народа дойде.
На
следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията
на
дома, в който живееше
на
ул."Опълченска" 66 и в присъствието
на
група братя и сестри, които бяха седнали
на
скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят.
На
третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни.
Онази невзрачна женица от народа потърси само Него, повярва в Единния Бог и попроси от Живия Бог, в името
на
Живота и от името
на
всички человеци
на
земята.
И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава.
Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата."
Човек не знае какво да цени.
Той поставя
на
първо място своята личност и тук е неговата трагедия.
Човек трябва да постави Бога
на
първо място, тогава всичко друго ще заеме естественото си място и човек придобива Мирът.
Когато настане тоя мир, който Христос ни оставя - ще има Мир и между човеците.
Духът
на
Бога моего си почива в мене от своите дела."
Божият Мир е около нас.
Песента
на
птичките е хваление
на
Господа.
Песента
на
водите се чува - това е музика и говор.
Великият
свят
гледа
на
нас благосклонно.
Всичко ни вдъхновява и укрепва с една мисъл: Да вършим Твоята Воля.
Служението
на
Бога - това е важното.
" Години наред ние пеехме тази песен през време
на
Школата.
Дойде и Втората световна война.
И тя приключи, като взе милиони жертви
на
човечеството.
Продължихме да пеем тази песен и продължихме да изпяваме чрез
душата
си молитви към Господа.
"Господи,
душата
ми тихо уповава
на
Тебе!
Господи, добре ме постави Ти в Твоя
свят
.
Даде ми да се радвам
на
неизброимите Твои Дела.
Радва се
душата
ми, светло и празнично е наоколо.
Много неща искаха да ме откъснат от Тебе, да ме лишат от Свободата, която си ми дал, ала
душата
ми тихо уповава
на
Тебе.
Господи, Твоят Мир е над мене и в мене.
Божият Мир превъзхожда всяко знание - земно и небесно!
Божият Мир
на
земята идва с песента
на
Учителя "Мирът иде вече!
13.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 27.09.1918 г.
Обична Е.
Във всичко, което става сега, гледайте пръста
на
Господа.
Божиите пътища не приличат
на
человешките.
Чистота и
святост
е потребна.
Дръжте всички Господнята Истина, хранете се с Божията благост и доброта, охранявайте се с Неговата Любов, ходете под ръководството
на
Неговата Мъдрост и във Виделината
на
Неговото лице.
Поздрав
на
всички приятели.
Поздрав
на
К.
14.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 30.09.1918 г.
Поздрав вам,
на
Паскалев, Щерев и всички други.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
** Учителят Петър Дънов е вече освободен от заточението и се е върнал в София.
На
29 септември 1918 г.
Солун се подписва примирие между България и западните сили от Съглашението, победителки във войната 1914 1918 г.
България се изтегля от всички освободени от нея територии и оставя в плен 90 000-
на
армия, макар че изобщо не е пленена в бойни действия.
Искат абдикация
на
цар Фердинанд, което става
на
3.10.1918 г., а
на
престола се възкачва синът му цар Борис III.
на
съставителя
на
„Изгревът” Вергилий Кръстев)
15.
Писмо на Учителя до Райна Сотирова Грозданова (снимка на писмото), София
, 7.10.1918 г.
За някои висящи въпроси кога мина през Сливен, ще уясним.
А благия Господ
на
Мира ще уреди всичко за добро.
Вяра жива, Любов непрестанна, доброта постоянна и Господ ще прати своето благословение.Поздрав
на
всички приятели!
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
16.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
"Всемирна летопис"
„Всемирна летопис“ е българско списание за езотерика, излизало в София от 22 март 1919 до март 1927 година.
Издател и главен редактор
на
списанието е софийският адвокат и поет символист Иван Толев.
Девиз
на
изданието е мисълта
на
Учителя Петър Дънов: „Работете между тоя народ, защото повдигането
на
българската душа влиза в Божествения план.“
На
страниците
на
„Всемирна летопис“ са публикувани множество значими текстове, сред които Златните стихове
на
Питагор, „Смъртта и нейната тайнственост“ от Камил Фламарион, първият български превод
на
текст
на
Емануел Сведенборг (откъс от книгата „За небесата, за света
на
духовете и за ада“, публикуван под заглавието „Езикът
на
ангелите“), коментар
на
Сифра Дзениута от Симеон бен Йохай, резюмета от беседи
на
Петър Дънов, стихотворения
на
Иван Грозев, Дора Габе, Иван Толев и др.
Списанието поддържа постоянна рубрика по окултни науки - астрология, хиромантия и др., помества сведения за наблюдавани в България и в чужбина паранормални явления, както и новини от културния живот, като посещението
на
Рабиндранат Тагор в България през 1926 година.
Списанието е спряно след атаки от страна
на
църквата, както и
на
Иван Грозев и Стефан Консулов.
За това списание може да се прочете в 15 том
на
"Изгревът".
1. БЕЛЕЖКИ
НА
СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
3. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС БЕЛЕЖКИ
НА
СЪСТАВИТЕЛЯ
НА
„ИЗГРЕВЪТ"ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
НА
СЪСТАВИТЕЛЯ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
1. Списание „Всемирна Летопис" излиза под редакцията
на
Иван Толев от 22 март 1919 г.
до март 1927 г., списвано с много старание и умение, издавано
на
хубава хартия с добър печат и добри отпечатани снимки и илюстрации.
2. С решение
на
Просветителния комитет при Министерството
на
народната просвета е било препоръчано за училищата, гимназиите, училищните библиотеки, както в армията и в няколко министерства:
на
земеделието, финансите, народното здраве, вътрешните работи.
комунистическата власт го беше забранила и беше голяма рядкост да се намери.
Единствено някой от възрастните последователи
на
Учителя Дънов го пазеха, защото им бе любимо списание по тяхните млади години.
Благодарение
на
тях притежаваме всички годишнини и броеве.
Най-интересно е, че в Народната библиотека това списание е непълно - липсват броеве и страници.
3. Противниците
на
„ Всемирна летопис" са упреквали Иван Толев, че то е станало дъновистко списание и че бил сложен портрета
на
г-н Дънов
на
корицата.
Сложен е в профил портрета
на
Исус Христос изобразен в намерения пръстен
на
римския император Тиберий.
155, под N 33, както и двете илюстрации
на
този портрет поместени преди 97 стр./.
Но това не винаги е могло да се спазва, поради това, че трудно се намирали средства за издаването му.
На
корицате му виждаме призиви
на
редактора за набиране
на
нови членове и за изплащане
на
абонамента.
5. Първите приятели и съвременници
на
„Всемирна Летопис" са познавали редактора Иван Толев.
Те са знаели и са виждали, че той посещава Учителя Дънов и са знаели, кой е автора
на
статиите подписани с трите хикса /Х.Х.Х./.
Освен това Иван Толев, за да набира повече абонати сред последователите
на
Учителя Дънов високо е обявявал, че статиите подписани с „трите хикса" са от Петър Дънов.
Всички са знаели това, но са мълчали понеже църквата, журналисти, обществено мнение са се нахвърлили върху него, обвинявайки Толев, че издава дъновистко списание.
6. По-късно назрява идеята да се извадят тези уводни статии с трите хикса /Х.Х.Х./ и да се издадат в отделна книжка.
Просветният съвет съставен от възрастните приятели, съвременници
на
Учителя Дънов от 1900-1922 г.
издават в отделна книжка в София през 1924 г.
На
лицевата страница е отбелязано, че това е „Отпечатък от списание „Всемирна летопис", год.
I, II и III, със заглавие „Силите
на
живата природа".
Книжката е отпечатана в печатница „Гутенберг" гр.
Отпечатани са с мека и твърда корица, но никъде не е отбелязано, че са статии от /Х.Х.Х./ или че са от Петър Дънов, поради съображения да не би Министерството
на
народната просвета да отнеме разрешението
на
Иван Толев за печат, обвинявайки го," че е дъновистко списание.
В разгорещените спорове, съдебни преписки за спирането
на
списанието, виждаме именно това.
7. Някои от приятелите в София отпечатват в отделна книжка „Повече Светлина" отпечатано във „Всемирна летопис" (год.
133-135), като отбелязват, че тази статия е взета от списанието и е печатана в печатница „Балкан" през 1922 г.
Отзад
на
статията е вече отбелязано, че е от /Х.Х.Х./.
Учудвам се, че е достигнала до мен в запазен вид една от тези книжки.
в Пловдив се издават горепосочените статии в отделна книжка по-голям формат, озаглавена „Силите в живата природа", помествайки 10 статии, като тук е включена и „Разумният живот".
в София подготвят отново издаването
на
тези статии от Х.Х.Х., но томчето носи заглавие „В царството
на
живата природа".
На
корицата не е отбелязано, но
на
заглавната страница е написано: „Статии от Учителя".
Ако сравним статията „Повече съзнание и светлина" с книгата „Учителят говори" издадена със стария правопис
на
стр.
на
стр.
79, то ще видим, че първите 7 изречения са същите, като едната статия допълва другата озаглавена „Светлина".
Пловдив зъболекар Михаил Стоицев започва издаването
на
горепосочените статии от Х.Х.Х.
На
корицата пише „В царството
на
живата природа", а отдолу е написано „Статии от Учителя
на
Бялото Братство г-н Петър Дънов.
Така е написано: Статия l-a „Влияние
на
слънчевата енергия".
Съдържа 16 стр., а накрая
на
стр.
13 са отбелязани останалите 5 статии.
14-16 има обяснителна бележка от зъболекар Стоицев, която поместваме.
Защото тази е единствената книжка, която притежавам от тази поредица.
ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА
(„Влияние
на
слънчевата енергия" - София, 1933 г.
Тази слънчева енергия, тази животворна сила използуваме ние, последователите
на
Бялото Братство, не само в България, но и в другите държави, при хубаво време, от 22 март, до 22 юний всяка година.
Това се прави и по-късно, само че слънчевата енергия няма това възходяще влияние върху нас, хората, както е през пролетта.
Ние излизаме, гдето има условия и
на
по-високи места, и освен че посрещаме изгрева
на
слънцето и използуваме неговите енергии, но правим и своите гимнастически упражнения с песни и музика, и се радваме
на
живота, здравето и благата, които Бог ни дава чрез нашия честен труд.
Някои наивници мислят, че ние се кланяме
на
слънцето.
Не, ние не допускаме, че в XX век ще има хора в Европа, които да се кланят
на
слънцето, като
на
Бог.
Но че слънцето със своята светлина и топлина е извор
на
живот в цялата природа, а и за человека, и този живот и тези енергии идат от Бога чрез слънцето, това за разумните хора е неоспорим факт.
Сега за никого не е тайна, че много болни, слаби, ранени, оздравяват по-лесно при слънчевата светлина, и г.г.
лекарите не изпущат случая да препоръчват използуването
на
тази целебна сила от своите болни.
Не съдържат ли тези народни поговорки дълбока мъдрост?
Това е против законите
на
живата природа!
Ако преди 20-30 години се кажеше някому, че цветовете
на
слънчевия спектър влияят върху психическото състояние
на
човека, щеше да се смее.
Но днес ние виждаме, че червеният цвят се използува в медицината като възбуждающ, синият и виолетовият, като успокоящи и пр.
Значи, неща, които са като принципи в природата и се знаят, и използуват от духовните хора, постепенно се откриват и от науката!
Ето защо, ултравиолетовите лъчи
на
слънцето, които са най- целителните при изгрева, ние всички разумни хора трябва да ги използуваме.
Нека и тия, които имат слабо зрение, използуват изгрева
на
слънцето и да видят чудотворното влияние
на
слънчевите лъчи, и върху очите си.
Четири важни фактори има, които трябва да се знаят и приложат във физическия живот, ако искаме да бъдем здрави, силни, жизнерадостни, духовно богати и щастливи.
Това са: храната, водата, въздухът и светлината.
Да знаем, какво да ядем, колко да ядем и как да ядем.
Да знаем, какво да пием, колко да пием и как да пием.
Да знаем, как и кога да дишаме.
Да знаем, кога и как да използуваме слънчевата светлина - това е една цяла наука.
Ако човек знае и приложи това разумно, би разрешил половината от проблемата
на
своя живот.
И ако ние не знаем разумно да използуваме тия 4 процеса, нашите физически придобивки за тялото ни ще куцат, а нашите духовни придобивки ще бъдат проблематични.
Нека всички се стремим да разберем и приложим тия четири процеса правилно: храната, водата, въздуха и светлината, за да се надяваме да развием и чистите мисли, чистите желания и благородните постъпки с една морална и здрава основа, каквато Христос ни е начертал и чертае.
на
Учителя Петър Дънов тук?
Тук им е мястото и времето да се напечатат, защото това е едно неразривно цяло от историята
на
издаването
на
сп.
„Всемирна летопис" и неговия редактор Иван Толев.
Те са описани в спомените
на
Борис Николов, Мария Тодорова, Николай Дойнов и Методи Константинов в поредицата
на
„Изгревът".
13. Оставяме заглавието в I раздел „Силите
на
живота природа" така както е издадено в първото издание, като сме добавили и другите следващи статии от второто издание.
14. По този начин представяме едновременно сп.
„Всемирна летопис" с неговия редактор Иван Толев, така и отпечатваме статиите
на
Учителя, защото днес никой не знае за това, което изнасяме тук и отпечатваме за възпоменание
на
Иван Толев.
На
мен никой не ми предаде нито ми даде указание, че неговите статии са издавани.
1. ВЛИЯНИЕ
НА
СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ
- „Всемирна летопис" , год.
2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ
НА
ЧОВЕЧЕСТВОТО
- „Всемирна летопис" , год.
- „Всемирна летопис" , год.
- „Всемирна летопис" , год.
- „Всемирна летопис" , год.
- „Всемирна летопис" , год.
7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА
- „Всемирна летопис" , год.
- „Всемирна летопис" , год.
- „Всемирна летопис" , год.
- „Всемирна летопис" , год.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС
НА
СЪСТАВИТЕЛЯ
НА
„ИЗГРЕВЪТ" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
1. Списание „Всемирна летопис" започва да излиза от 22 март 1919 г.
Излиза месечно, обособено
на
IV годишнини.
I година от 22 март 1919 г.
излиза в 10 книжки, формат 33 см/25 см,
на
хубава хартия.
Изрисувано е едно око, символизиращо „Окото
на
Вселената" отляво е луната, отдясно е слънцето, а по средата е глобуса
на
планетата Земя.
Отляво са нарисувани разцъфнали цветя символизиращи живота
на
природата, а отдясно е нарисувана символиката
на
старото жреческо и окултно знание
на
човечеството - долу е кукумявката с очила между два свитъка
на
философското древно знание, от което излизат пламъци, а над нея е купол с жреческия светилник, окачен нависоко, от който излиза благовонни светлини, проникващи цялата вселена.
На
втората страница е съдържанието
на
всяка книга, а
на
последната страница - от вътрешната страна е място за съобщение
на
редакцията за набиране
на
абонати или за новоизлезли книги.
На
външната корица е съобщението за продажба
на
теософски книги
на
военното издателство
на
„Гужгулов и Котев" изписани по реда
на
отпечатването им и че се продават
на
ул.
Това е прочутото издателство
на
Димитър Котев.
24-25, N 16 - „Не коригирай Божественото".) Списанието е отпечатано
на
луксозна хартия,
на
32 страници равняващо се
на
96 колони дребен гармонд,
на
дребен шрифт, равняващо се
на
12 печатни коли.
Това е най-евтиното за времето си издание с хубава хартия, хубави корици, изящен печат, много и качествени снимки.
на
първата страница е отбелязано „По решение
на
Просветителния комитет при Министерството
на
Народната просвета е препоръчано с окръжно N 30006 от 13 декември 1919 г.
за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени
на
окръжните училищни инспекции".
е отбелязано: „С предписание под N 946 от 21 февруари тази година (1920), Щабът
на
армията е препоръчал списанието
на
всички части, учреждения и управления от армията".
На
заглавната страница
на
всяка книжка е отбелязано, че
на
„Всемирна летопис" главен редактор и издател е Иван Толев, адвокат в София, бивш народен представител.
А отдясно
на
това съобщение е сложен цитат
на
Петър Константинов Дънов, който е обозначен съкратено с главни букви: П.К.Д.
„Работете между този народ,
защото повдигането
на
българската душа
На
корицата
на
кн.
X има съобщение за откриване
на
подписка за втората годишнина
на
списанието.
От двете страни
на
корицата са написани всички раздели, които застъпва списанието, че е
на
луксозна хартия (холцфлай), която и днес е луксозна, в 32 стр.
Но списанието временно спира поради финансови причини и недостатъчно набиране
на
абонати от април 1920 г.
2. Списание „Всемирна летопис" - II година започва
10
на
31 декември 1922 г.
На
корицата тук е даден профила
на
Исус Христос от пръстена с изсечения смарагд
на
римския император Тиберий (Виж „Изгревът", том XI, стр.
155 под N 33 както и илюстрации
на
този портрет поместен преди 97 страница).
„Аз съм Пътя, Истината и живота" -
На
първата страница е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от:
на
„Държавен вестник" препоръчано е от Министерството
на
финансите до всички учреждения и чиновници
на
финансовото ведомство.
Министерство
на
земеделието и държавните имоти е препоръчало списанието и е поканило шефовете
на
подведомствените си учреждения да абонират повереното си учреждение в него.
Министерството
на
вътрешните работи и Народното здраве го препоръчва
на
г.г.
управители, които пък от своя страна да го препоръчат
на
подведомствените им учреждения, за да си го доставят направо от редакцията.
Понеже абонатите са малко,
на
задната корица от вътрешната страна, както и отзад е напечатано съдържанието
на
всяка книжка от I година
на
кн.
Поради липсата
на
пари след кн.
6-7
на
22 март 1922 г.
с уводна статия от Х.Х.Х.
10
на
31.XII.1922 г.
цели 8 месеца поради липса
на
пари.
От година II е отбелязано, че е орган за Висша духовна култура.
3. Списание „Всемирна Летопис" - III година започва
На
корицата има изменение.
Нарисувани са дверите
на
храма, чийто врати са отворени и се вижда началото
на
Пътя Господен и Пастир с тояга в ръка върви по Пътя, който криволичи по една долина, устремен към върхът, където се вижда храма, откъдето изгрява Слънцето
на
Духа осветяващо всичко и навсякъде.
Но
на
вътрешната първа страница през тази година отново виждаме лика в профил
на
Исус Христос, но липсва мотото
на
П.К.Д., т.е.
на
Петър Дънов.
На
корицата отзад от двете страни има съобщение за набиране
на
абонати и реклами
на
фирми.
Отново не излиза 8 месеца, поради липса
на
пари.
4. Списание „Всемирна Летопис" - IV година започва
Корицата сега е променена.
Тя е бяла отгоре, заглавието
на
списанието е разделено с кръг, с концентриращи кръгове наподобяващи цветовете
на
дъгата, а вътре е поставена в бяло Пентограмата, като вътре в нея символите с двете змии, символи
на
Ева и отгоре запаления пламък
на
живота.
На
корицата е отбелязано съдържанието
на
всяка книжка от 1-10,
на
задната корица има съобщение за набиране
на
абонати.
Срещу списанието има атаки отвън - от църкви, журналисти, общественици и държавните органи.
От друга страна има и други вътрешни причини, които ще бъдат указани къде са описани и как са публикувани, когато му дойде реда за това.
5. „Всемирна летопис" пред съда
на
българската интелигенция" -
Тук е отбелязано, че списанието има не случайно затруднение с отпечатването поради липса
на
абонати.
Но авторът
на
списанието не знае кой е автора и кой е съавтора иначе би реагирал много по-остро срещу г-н Петър Дънов.
„ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" ПРЕД СЪДА
НА
БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ
Трета година вече, „за да се помогне
на
духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът
на
този орган г. Ив.
„Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие
на
народа", не привличали „многобройни абонати".
Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му".
Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност
на
„Всемирна летопис", която осветява пътя
на
индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал
на
личното, народно и общочовешкото съвършенство.
Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта
на
духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения
на
органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др.
Как да си обясним този явен неуспех
на
това списание с разнообразни капитални (?) статии?
Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"?
Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници
на
проповядваните във „Всемирна летопис" идеи?
Интересно е да се знае, защо са чужди
на
„Всемирна летопис" членовете
на
Църквата?
Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато
на
нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта
на
човешкия живот?
Когато ликът
на
Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят
на
първата страница
на
всяка книжка
на
това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"?
Достатъчно е било преглеждане
на
една от книжките
на
„Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите
на
преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът.
За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1]
„Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител
на
човечеството, но не и Спасител.
Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение
на
истината".
Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение
на
несъществените различия между тях".
Не е ли достатъчно това, за да се разбере истинското направление
на
„Всемирна летопис"?
Не са ли приложими думите
на
еп.
Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"?
„Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства.
Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност.
Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство
на
общество, народа и човечеството".
Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала
на
истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално.
Наслаждението от процеса
на
това свободно разкриване
на
силите си му доставя висше щастие.
Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването
на
злото.
Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота
на
обществото, защото последното не е агрегат
на
отделни единици, а живо цяло.'
Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра
на
фантазията, която по научна канава създава цветисти модели.
„Всемирната летопис" в подобни капитални статии свидетелствува за „мъчното и непосредственото общение с обитателите
на
невидимия мир".
Можеме ли да подкрепиме „Всемирна летопис", като знаем, че всички видения са или лъжа, или визионерство, или двойно зрение, или полусъзнателно действие?
След разкритията
на
проф.
Боргман за дейността
на
медиума Бредиф; след факта, че знаменитият медиум Паркер сам се е смял над спиритизма и го наричал вечна глупост (разбира се след като си създал от спиритизма завидно състояние) след заключенията
на
комисията под председателството
на
проф.
Сложността
на
контролните апарати е пречила
на
действията
на
медиумите, не защото е била израз
на
явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност.
Как ще обясни „Всемирна летопис" действията
на
медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност?
Защо капките се появяват над листа, ако той лежал
на
масата и под него, когато той бил поставен над главата им?
Защо са били безуспешни сеансите
на
англичанката медиум Кляпер
на
манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала?
Защо и обикновената маса не се подчинява
на
волята
на
медиума, когато следели за краката му?
След всичко това и особено след блестящото изобличение
на
медиума Бастиан в брошурката
на
австр.
ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие.
Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите
на
Спасителя и казват: „Господи!
живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6.
Тук научаваме, че под настояването
на
църквата, за да се противопоставят
на
окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра
на
Народното просвещение в правителството
на
Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване
на
вероучението
на
християнската църква училищата.
После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата.
Християнизиране
на
народа и младежта." Инициативата
на
Църквата да се започне християнизиране
на
младежта и епохалното окръжно
на
г.
министъра
на
Нар.
Просвещение, което дойде да подкрепи хубавата инициатива, дадоха повод да се изнесат в печата ценни мисли по въпроса за духовното състояние
на
народа и за наложителната нужда, час по-скоро и с всеобщо участие
на
всички културни фактори в страната, да се започне в широк замах системна християнизаторска работа сред народа, а особено сред учащата се младеж.
В обсъждането
на
тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат.
„Народен страж" (1 .XII.
1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание
на
св.
„От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър
на
Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета
на
младежта, но искрено заработи за нея и даде
на
дело своята подкрепа".
В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган
на
учителския съюз, прави ценна диагноза
на
моралното съзнание
на
нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи.
Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка
на
всички ценности, казва:
„Лозунгът
на
новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент.
Днес хората са виртуози
на
лъжата и кражбата,
на
интригите, злобата,
на
измамата и убийствата, а са чужди
на
ония добродетели, които правят ценен човешкия живот".
„Прочее,
на
нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот.
За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите
на
Истината".
„Трябва да създадем царството Божие
на
земята по предначертания от Спасителя път".
Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители
на
идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница
на
религията, пише:
„Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила
на
всеунищожението и светлата творческа сила
на
живота,
на
духа.
Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество.
Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието
на
човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила.
Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание
на
младежта.
IV
на
сп.
„Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия
на
Ралф Ширле, редактор
на
английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила".
Тя е поместена в 4 страници със седем илюстрации- снимки.
Тази преводна статия дава повод
на
професор д-р Ст.
Консулов по биология да напише своя статия и да отхвърли написаното и превода.
Той дава препоръка до Министерството
на
просветата да се спре това списание.
Ето защо ние поместваме „Един отговор"
на
„Всемирна летопис" от год.
„Всемирна летопис", Г.
Консулов, в желанието си да хули дейците
на
духовното движение в България и да попречи
на
разпространението
на
тяхната книжнина, е взел повод от една преводна статия в кн.
на
„Всемирна летопис и е написал куп нелепости в един столичен ежедневник.
За да не му остане длъжна, редакцията ни изпрати опровержение, за да се публикува в същия вестник, но редакторът
на
последния, въпреки общоприетия обичай, отказа да даде място
на
това опровержение.
Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място
на
защитата им.
Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията
на
в.
„Слово" нещо непознато, Предвид
на
това, ние даваме тук място, в извлечение,
на
същото опровержение:
До Почитаемата Редакция
на
в.„Слово" Тук
Във вчерашния брой 1004
на
вестника Ви, в подлистника
на
последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г.
Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа
на
сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща",
на
който г.
Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса
на
истината, неспокойните умувания
на
„учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие.
Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците,
на
което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени.
Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод
на
„болното време, което ни завеща войната".
Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн.
IV
на
„Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки
на
опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила.
Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил
на
опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание.
Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора
на
английското списание The Occult Reviev г.
Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката
на
българския капацитет.
Отговорите
на
тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение
на
нервите
на
българския критик.
Запитахме и директора
на
французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването
на
българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн.
30
на
своето списание за откритието
на
г-жа Дикинсън*.
След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-
на
професора, че редакторът
на
Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни
на
червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята.
Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г.
насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г.
професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно!
Ето ви образец
на
критика!
В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил фламарион, неодавна починал, и за който се дават отзиви и във в.
Демократически Сговор, също и хубавите очерци
на
Прентис Мълфор за окултните сили
на
човека, някои от които очерки, четири години след излизането им
на
страниците
на
Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова.
Нима и те са „резултат
на
болното време"?
В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф.
Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи
на
духовно-научната дейност
на
мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, *Dans „Occult Review" de janvier, Ralph Shirley consacre en entier son article mensuei (ста тията, преведена от нас- Б.
De magnifiques reproductions, photographiques illustrent d'une maniere remarquable ce tres interessant article, (която статия, преведена
на
български във „Всемирна летопис" се окачествява от проф.
Консулов като „плод
на
болното време"!)
В „Окултен преглед" за януари Халф Сирли посвещава ежемесечната си статия /..../
на
неотдавнашното откритие направено от г-жа Дикинсън случайно, която напомня с голямо уважение за множеството научни изследвания, провеждани вече 20-тина год., от нашия съотечественик Стефан Лед/ок.
Това откритие
на
г-жа Дикинсън води началото си от научни изследвания върху растителните масла и екзотичните смоли, за получаване
на
ново антисептично средство.
Вследствие
на
случайна експлозия се открива една надарена със странни свойства субстанция, с привидно влакнеста конструкция, в златисто червен цвят и структура, аналогична
на
тази
на
скарабея.
Това необикновенно вещество бе надарено със свойството радиоактивност, преминаващо през стъклена преграда и можещо да взаимодействува с водата, откъдето и приема името „органиченрадий".
Чудесните фотографски снимки илюстрират по един забележителен начин тази много интересна статия.(Текста е преведен 2002 год.) за пръв път излезли
на
български, златни стихове, до д-р Рудолф Щайнер, основател
на
окултния университет „Гйотеанум" в Швейцария), но и тая „научна литература", според българския професор, била „фабрикувана", (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието
на
някой си „искрено (sic) заблудил се българин", който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи[3].
точно по маниера
на
„Последна поща".
Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт.
Наистина „болно време" и болни хора!...
Най-сетне, ние съжаляваме г.
професора, задето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини
на
списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: N,N-Ta
на
окръжните предписания са публикувани своевременно.
Но и да не бе препоръчано, по-добра реклама от тая „критика"
на
българския „учен" професор не бихме желали.
Още няколко такива „критики" и броя
на
абонатите
на
това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба
на
разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти".
„Окултна биология" или науката
на
болното време.
Това е статията
на
проф.д-р Ст.
Консулов, поместена във вестник „Слово", год.
Тази статия дава началото
на
атаките срещу „Всемирна летопис" за да бъде списанието спряно и забранено.
„ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ" ИЛИ НАУКАТА
НА
БОЛНОТО ВРЕМЕ
2 - рубрика „Научна седмица"
„Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено...благодарение
на
тъй наречаната „Случайност".
Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследвания
на
растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по- ефикасен лек.
През време
на
нейните изследвания един несполучлив опит е имал за резултат избухване
на
веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата.
Това станало, когато госпожа Дикинс (въпросната госпожа) изпитвала същността
на
своя препарат, като го загрявала под един бунзенов горител.
От това избухване се добил първият кристал, подобен
на
диамант".
По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шумливо
на
вид вещество... Накратко веществото изглеждало, че е радиоактивно...
Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала тоя организъм, потопена във вода, предавала качествата си
на
водата.
По-дирните опити показали, че известни вещества, ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата
на
първото вещество.
Тяхната същност, превърнато в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използувана за по-нататъшни бележити опити.
Капки вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се добило формирането
на
кристали, получили се газове и др., из които понякога са се развивали живи насекоми.
Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица, съвършенно формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица очевидно е произлязла от тези газове.
Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма.
Под влиянието
на
слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата
на
обгорено сребро.
Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка.
Газовете
на
тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли".
„Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни.
Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ
на
произхода
на
живота и обяснението
на
окултната основа
на
египетското свещенодействие пред „бръмбара"?
Тайното превръщане
на
материята между трите царства и нейната еволюция във форма
на
съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет
на
обожаване"...
Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология".
Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год.
IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура".
Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък
на
средните векове е вече намерен.
От малкото, само чрез лъчеизпусканията
на
полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат
на
растения, камъните
на
животни.
Не остава, освен редакторите
на
„Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея.
Но още при първите наченки
на
науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо".
И ако някой ден даже редакторът
на
„Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията
на
своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите.
На
читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите
на
кипящата вода.
Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката.
Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо?
- Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната.
Това е не само у нас.
У народите се проявиха течения към най-странни работи.
Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна
на
днешното време и почнаха да фабрикуват „научна литература" за целта.
Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи.
А тя се харчи изглежда добре, защото много са и у нас жертвите
на
болното време.
Един искрено заблудил се такъв българин бе жертва
на
втълпилата му се идея, че ще може да превръща платината в радий.
С една невроятна настойчивост той събираше от „ветрующите" пари, събра повече от 500 000 лева и почина.
Оказа се, че събраните пари по един тайнствен начин изчезнали малко време преди смъртта му.
Последните дни вестниците съобщиха, че едно от докараните полицейски кучета разкрило мистерията, като надушило в една градина закопаните архиви
на
покойния и чорапът се разнищил.
Оказало се, че „учителите"
на
заблудения нещастник редовно прибирали събираните от него суми и ги „закопавали", за да склонят по този начин „духовете" да му помогнат.
Закопаваните пари обаче изчезвали, навярно се обръщали в газове или в бубулечки, които се разбягвали.
Така учи окултната биология и никой нямал право да се съмнява.
Щом има наивни четци ще има и съответни за тях редактори.
Нищо чудно в това, народът право казва „Не е луд, който изяде две пити, луд е който му ги дава".
На
кориците
на
окултното списание, което поднася
на
българския читател приведената по-горе научна лекция по биология, стои напечатани „Препоръчано от Министерствата
на
всички лица и учреждения".
Аз не зная друго списание или книга да са били тъй общо препоръчани: „За всички лица и учреждения".
„Всемирна летопис" значи представлява нещо уникум по своята полезност за българския читател.
Думата има началникът
на
културното отделение при Министерството
на
просветата.
Ето тук имаме злоупотребление и с името
на
министерствата, ще трябва да се види какво предвиждат в случая нашите закони.
Ако пък наистина „Всемирна летопис" е препоръчана, нека има добрината г-н началникът да каже
на
българското общество, кое е критерият за да бъде едно четиво препоръчано от държавата за всички лица и учреждения!
9. Забрана за разпространението
на
сп.
„Всемирна летопис" в училищата
Главният секретар
на
Министерство
на
народната просвета Радославов взима под внимание статията
на
проф.
Всемирна летопис, Г.
Със съжаление към авторите им и за сведение
на
нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството
на
Народното Просвещение, които са действували скрити зад авторитета
на
това правителствено учреждение.
Нека четците сами съдят за манталитета и качествата
на
благородство и човещина у тия висши уредници
на
нашето учебно дело:
на
Народното Просвещение
До Господа Директорите
на
учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор.
Одобрението и препоръката
на
сп.
„Всемирна Летопис", орган
на
висшата духовна култура, под уредбата
на
Ив.
Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г.
Забранява се за напред разпространението
на
това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки.
Радославов Н-к
на
бюрото: (п) Н. Балабанов
Разбира се, понеже редакцията не обича да се шегува по такива въпроси отнесе се с мотивирана жалба до Върховния Административен съд да отмени горното Окръжно, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания
на
закона.
На
делото е даден законния ход.
10. Предложение за подвеждане
на
отговорност
на
редакцията по Закона за защита
на
държавата /ЗЗД/.
Излиза в статия, в която се говори, че „съвременният парламент е един инструмент
на
потисничество и експлоатация от страна
на
една шепа властници над грамадното мнозинство от народа".
Това е уводна статия
на
„Всемирна летопис", год.
А това е редакторска статия
на
Иван Толев „Истинският мир" написана по идеи
на
Учителя Дънов.
Тази статия е публикувана в раздела за редакторските статии с X.
на
Народното просвещение
на
Вътрешните работи
Приложена тук, изпраща се кн.
IV от т.г. насп.
„Всемирна Летопис" с мнение, редакцията би трябвало да се подведе под отговорност по силата
на
чл. чл.
6 и 7 от закона за защита
на
държавата.
Министерството счита, че изрази, като тия подчертани с червен молив в статията „Истинският мир", са явна провокация срещу съвременния държавен строй.
Нач.
на
бюрото: (п) Н. Балабанов
Тази преписка е била препратена
на
Прокуроския Надзор при Соф. окр.
Прокурорът е поставил следната резолюция: „Прекратявам преписката по липса
на
извършено престъпление".
Няма съмнение, че горното писмо съставлява corpus delicti и отговорността за него един ден ще се наложи.
Всемирна летопис, Г.
Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба
на
безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото
на
народна просвета и духовна култура,
на
което служи.
Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше.
Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега,
на
следните две писма:
Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности
на
българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането
на
сп.
„Всемирна Летопис" до дружеството ни.
Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването
на
сп.
„Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие.
Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре.
А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец.
Аз дължа много
на
Вашето списание...
„Всемирна Летопис"
Атаките
на
проф.
Консулов срещу окултизма, срещу теософията и списание „Всемирна летопис продължават.
той публикува една книжка „Човекът за теософията и за науката".
„Една епидемия
на
теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката
на
масите, без да имаме още
на
лице признаците
на
масово израждане.
Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването
на
слабите натури в идеалите
на
нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо
на
теософския мистицизъм.
И той се разрастна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихма го взели за твърде наивен.
Масовото разпространение
на
мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр.
- представляват вече един обществен въпрос, сериозността
на
който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори.
Между хората той влиза главно, за да изпълни едно повеление отгоре: да търси и привлече нови жертви
на
мистицизма.
Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която
на
днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия.
Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските.
Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала.
Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка?
Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката
на
онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла
на
онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти
на
ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание
на
всяко въоръжено съпротивление
на
нацията.
Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората
на
нацията.
Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука".
Положителната наука е пълно отрицание
на
теософския мистицизъм.
Затова и целият културен прогрес, основата
на
който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма.
За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа.
Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре.
Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия.
Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи
на
известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите
на
нацията.
А тази дейност
на
водачите, като тяхна професия отива твърде далече.
Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите
на
обществото.
Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието
на
живота, за които ще бъде разпространението
на
теософията.
Обучението им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне.
Там се изучават „тайните науки", една комбинация от староиндийски вярвания, христиански морал и елементи от положителните науки, изтълкувани по теософски.
След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване
на
отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини.
А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода
на
самовнушението.
Начинающият три пъти
на
ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано.
Щом узрее по този начин слушателят, неговият прям началник, подначалникът
на
групата докладва
на
по-горния началник.
След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение
на
теософията.
За да се счита обаче достатъчно назрял, той трябва фактически да е скъсал вече и с християнството, под маската
на
което става първоначалното привличане
на
последователи.
А Кришнамурти, който в момента се намира във Виена, се признава за втория месия, в който е влязъл духът
на
Христос и го довел
на
земята, за да довърши
на
наши години мисията му.
Избранниците
на
теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете
на
хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път
на
Кришнамурти.
Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност.
И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път"
на
израждането.
Увлякох се в теософията, дето срещнах и христовите принципи
на
морал; никакво противоречие не виждах още с християнството.
Пожелах да навляза по-дълбоко в теософската истина, поисках да постъпя в тайното училище.
Започна подготвителния период.
Най-акуратно изпълнявах всичко, каквото ми се заръчваше.
Но пак напрегнах всички свои сили, разчитайки
на
нашето средство - медитацията.
Турях отпреде си дадения ми портрет
на
Мория и си повтарях необходимото, мъчех се нему да се моля.
Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието
на
Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам.
Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва.
Организацията се опира
на
широкото влияние
на
последователите
на
теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди.
Целта е ясно поставена - превземане
на
обществото, разчистване триумфалното шествие
на
Кришнамурти.
В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът
на
теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота".
За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни
на
принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация.
Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности
на
държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите.
Дали масонската организация у нас ще се хване
на
тази въдица и тури в услуга
на
теософския мистицизъм за разрушението и разлагането
на
държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже.
При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението
на
теософския мистицизъм застрашава нацията?
Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането
на
обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането
на
държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове
на
управници.
Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа.
Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим.
В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното.
Животът тук
на
земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему.
в списанието започна публикуването
на
редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава.
Няколкото пасажи, които привеждам*, считам достатъчни да ни осветлят не само стремленията
на
тези хора, но и „духовните" им връзки с друга една напаст, която насмалко щеше да погребе България.
„Цялото производство, извършвано сега от работния народ
на
началата
на
частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно,
на
началото
на
колективната собственост.
Общността
на
имота, средствата и оръдията
на
производството ще наложи неизбежно и комунизирането
на
труда.
Едно трикамерно съветско управление би съответствувало
на
главните изисквания
на
синархията.**
*Сп. „Всемирна летопис", г.
**Тази статия е публикувана в този том към раздела
на
редакторските статии
на
Иван Толев: „Една велика идея.
Мир
на
земята" в глава XVII, XVIII, XIX.
Теософският мистицизъм, в разните свои форми, в разните свои прояви представлява едно отрицание
на
здравия смисъл, едно противоречие
на
науката, една реална опасност за нацията.
У нас той се е разрастнал вече до размери, които налагат и
на
държавата, и
на
всеки добър българин да се замисли върху онова, което тази епидемия готви за България.
Всяко по-нататъшно леко отнасяне към тази обществена напаст, ако не е късогледство, означава манкиране
на
един дълг.
12. Краят
на
една лъжа
Това е заглавието
на
статията в сп.
„Всемирна летопис", год-IV, кн.
7 от (V.1926)
на
стр.
166-167 и е отговор
на
Иван Толев за двете публикувани статии
на
проф. Ст.
2 под надслов „Наука, религия и теософски мистицизъм".
166-167 отговорът
на
Иван Толев и след това двете статии
на
бр.
КРАЯТ
НА
ЕДНА ЛЪЖА
Всемирна летопис, Г.
„Научните" глупости
на
професора д-р Ст.
„Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира.
Неговата колосална „научна" лъжа, че
душата
не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта
на
което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество.
Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра.
Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник
на
поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора?
- Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси.
Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси.
Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка
на
предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си.
„Дала баба петаче, за да се хване
на
хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати:
„Всяка една проява
на
енергия, например, движението
на
тялото или работата
на
нервната система, означава разходване
на
енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..."
„В най ново време хората изучават чисто научно процентите
на
живота... "
Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Неразбирането
на
тази проста истина..."
„Най-съвършената форма
на
религията - християнството почива върху религиозното чувство
на
човека..."
във времето
на
Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е.
„науката"
на
проф.
Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве
на
обществото, сигурно и формата
на
християнското учение би била по-друга../
„Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?)
на
познанието се разширява с еволюцията (?)
на
човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр.
1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си.
Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани
на
една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение.
Най-сетне, той се осмелява да заяви
на
всеуслишание, че ако би бил жив във времето
на
Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата"
на
своето учение!
13. „Наука, религия и теософски мистицизъм"
статия
на
д-р Ст. Консулов
2 - рубрика Научна седмица
Същността
на
човека от научно гледище
Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни.
В един цикъл сказки
на
теософското общество се изнасяше гледището
на
тези учения по въпроса за същината
на
човека,
душата
, смъртта.
Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези
на
положителната наука.
Лошото беше другаде: за да се печелят партизани
на
теософията и противници
на
положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма.
Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта,
душата
зависели от плътта.
С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си.
Истинското гледище
на
биологията по въпроса за същината
на
човека и
душата
аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното.
Човек е най-висшето, най-съвършеното творение
на
майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено
на
тях, както е подчинено там и всичко живо
на
земята.
Човек не представлява никакво противоречие
на
природните закони, както твърдят теософите.
Положителната наука не може да допусне съществуването
на
двете същности в човека тъй, както ги разбират те.
Според тях
душата
е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите
на
живота.
Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение
на
енергията: всяка една проява
на
енергия, например движението
на
тялото или работата
на
нервната система, означава разходване
на
енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава.
И във философските схващания за
душата
като нематериална същност, както бе това
на
Канта, отдавна вече не се поддържат.
Опитът пък
на
Спенсера да представи
душата
, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за
душата
, не доведе до желаните резултати.
Върнахме се към допущането
на
специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе
на
мода преди няколко века.
Днес то се мярка само в една нова форма - неовитализъм - развит от Дриш, Бунге и др.
Неовитализмът е интересен като критика
на
съвременния материализъм, сам обаче не дава никакво задоволително разрешение
на
спорния въпрос.
И в най-ново време хора като Бунге изучават чисто научно процентите
на
живота, като остават съвсем
на
страна въпроса за самостойното съществуване
на
душата
.
Разгледани от становището
на
биологията, жизнените прояви, и в най-висшите им форми, се оказват абсолютно зависими от законите, които управляват живота върху земята.
Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването
на
душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока.
Намесването, обаче, в случая
на
ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка
на
човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път
на
системното откриване
на
непознатото.
Нашият ум, като средство
на
познанието, е резултат
на
едно постепенно усъвършенствуване.
Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас.
Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността
на
непознатото.
Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината
на
нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци.
Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването
на
своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата
на
явленията,
на
тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга
на
експерименталното изследване.
При една по-висша форма
на
съвършенство в бъдещия мисловен апарат
на
човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления
на
духовния живот, ще станат най-обикновени прояви.
Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността
на
битието, за смъртта, за задгробното.
В зависимост оттова, до каква степен
на
съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг
на
познанието, но кръгът си винаги остава.
Тук спира науката.
Оттук нататък човек се
*В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението
на
държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство.
Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане.
Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Неразбирането
на
тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове.
До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя
на
истинското научно изследване.
Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание
на
природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог.
Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя
на
положителната наука да го развие до степен
на
съзерцание
на
природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма.
Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато.
Заедно с развитието
на
човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми.
И най-съвършената форма
на
религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него.
Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания
на
учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник.
Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве
на
обществото, сигурно и формата
на
християнското учение би била по-друга.
Концесии
на
времето са се правили и ще се правят.
И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата
на
кръга
на
положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем.
2 - рубрика Научна седмица
В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието
на
държаните от мене популярни лекции върху Същината
на
човека и
душата
.
Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността
на
човешкото същество.
Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони.
Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг
на
познанието се разширява с еволюцията
на
човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието.
Тук спира областта
на
науката, започва тази
на
религията.
Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят.
Онези обаче, които не гледат тъй
на
въпроса, които от убежденията
на
другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането
на
нетеософския принцип: целта оправдава средствата.
Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво.
Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите
на
държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път.
В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват.
Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм.
Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата.
В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт -
на
който се крепи и всяка обществена организация.
Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера.
Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство
на
обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство.
Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя
на
обществото негодни деца.
За теософите организмът
на
човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност
на
теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни.
Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването
на
своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди.
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача
на
живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането
на
неговата култура.
Това не е мое лично мнение, това е заключението
на
историята
на
теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи.
Пропадането
на
древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока
на
времето си култура, се свързва с широкото разпространение
на
теософския мистицизъм.
Това е мнението
на
най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата
на
западането
на
древните цивилизации.
„Характерна, типична черта в обществения живот
на
тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място
на
религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото
на
религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят
на
мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра
на
които стоеше мисълта за преходността
на
живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане
на
живота,
на
света, идеята за умъртвяването
на
плътта получава широко разпространение.
...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище
на
страданията,
на
греха,
на
злото, отказването от продължението
на
живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването
на
античната цивилизация и
на
античните народи...Тържеството
на
тези настроения и
на
тази идея в обществото, докара след туй и тържеството
на
варварските народи".
Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас.
Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива.
Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването
на
теософията в живота, за превземането
на
държавата.
В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът
на
теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота".
Теософската епидемия се шири у нас застрашително.
Под маската
на
християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена.
Много изкусно са се вмъкнали в средите даже
на
военните, дето казват, броят не малко последователи.
И
на
тях България ще разчита, ако някога й потрябва армията...
Време е вече да се смъкне маската
на
тези хора със своего рода професия, да се види кой какво готви
на
България.
Манкиране
на
един дълг ще бъде, ако продължаваме да се отнасяме леко с тази опасност. 14.
Против тъмните сили
на
злото
Професор Стефан Консулов, който е биолог започва да изнася лекции пред студентите в Софийския университет, при което той отрича съществуването
на
душата
.
„Всемирна летопис" кн.
167 се опитва да отговори
на
неговите нападки чрез думите
на
големия български писател и публицист Стоян Михайловски.
ПРОТИВ ТЪМНИТЕ СИЛИ
НА
ЗЛОТО
„Всемирна летопис", Г.
„А ето и някои отзиви
на
компетентни лица по въпросите, за разглеждането
на
които тъй лекомислено се е заловил казаният български „учен".
Доайенът
на
българските писатели, г.
на
в.
„В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация
на
тялото, че
душата
е функция
на
грубата материя.
Тоя опит
на
българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението
на
българския университет.
Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава.
Не се чудим, прочее, че в помещението
на
университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор.
Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица
на
тоя духовен упадък никога не е липсвала.
А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува,
душата
е глупава измислица!
Това е един безпримерен в историята
на
цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали.
Като представител
на
българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник
на
перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване
на
душата
).
15. Против тъмните сили
на
злото
А за да се добие по-добра представа за голямата полемика и спорове то публикуваме цялата статия
на
вестник „Лъча", бр.
ПРОТИВ ТЪМНИТЕ СИЛИ
НА
ЗЛОТО
(Отговор
на
атеистичните изявления
на
г-
на
Ст. Консулова)
В една сказка държана завчера (6 април 1926 г.) пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация
на
тялото, че
душата
е функция
на
грубата материя.
Тоя опит
на
българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението
на
българския университет.
Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава.
Едно време няколко министерства, министерството
на
просветата, министерството
на
войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници
на
това списание намираме наставления, давани
на
провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси.
Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво".
Тая книжка се опълчва против всичките твърдения
на
пневматологията и проповядва груб монизм.
Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката
на
министерството
на
просветата.
Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна
на
един бивш министър, сега професор.
Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец.
Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична.
Не се чудим, прочее, че в помещението
на
университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор.
Нали се пак в тоя университет преди няколко години - при една просветна церемония - когато се изказа желание да се извърши водосвет, професорите отказаха да задоволят това искане?
Вероотстъпничеството като не е пощадило нашите университетски среди - логичната последица
на
тоя духовен упадък никога не е липсвала.
Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето
на
Шуми Марица и пр.
За да се уверите изучете духосложението
на
хора като Минкова - автора
на
покушението в „Св.
Неделя", а така също
на
хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца
на
Милева.
Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията
на
Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод
на
пиян демон или
на
сляп случай.
Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената".
...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си
на
нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала
на
благомъдрието и благовъзпитанието.
А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква:
„- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува,
душата
е глупава измислица!
Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта
на
българските уредници и първенци не смее да се прояви.
Това е един безпримерен в историята
на
цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали.
Като представител
на
българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник
на
перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството.
„Унищожение" и „нищожество" са думи, които не означават - и не могат да означават - възможно дело, творимо действие.
Нищожество значи нищо.
А нищо е отрицание
на
всяка реалност, както нула е отрицание
на
всяко число.
Много материалисти употребяват думата смърт в смисъл
на
всеунищожение, и се мъчат да доказват, че
душата
не е безсмъртна.
Всяка вещ, всяка плътност изпълняват една функция във всемира.
Премахнете една вещ, една плътност - вий премахвате тяхната функция.
Премахвайки тяхната функция - вий ще причините една повреда във всесветовния механизъм и ще попречите
на
неговия правилен развой.
Един атом само да би липсал от вселената - тя би се превърнала в куп развалини.
Това що липсва във вселената е самата липса, според енергичните думи
на
Лапласа.
Отистина, живи тела, оживени организми, престават да живеят.
Но тяхното умиране е друго нещо освен образуване
на
нови световни организми, сиреч преустройване, пресътворение.
Е добре, както няма изтребителна смърт за телата - няма изтребителна смърт и за душите.
Материалистите думат:
душата
не е друго нещо освен една свойщина
на
плътта, една преходна дейност или атрибуция
на
мозъка.
Не. Подобно твърдение е противно
на
истината - както я узнаваме чрез изучаване
на
всичките явления в природата ив човешкия живот.
И действително, какво виждаме в природата, кое е онова общо явление, което констатирваме
на
всяка крачка във вънкашния
свят
, в окръжаващите нас тела, сили и стихии?
Една реч може да ги определи и охаректеризува - движение.
Всичко пред нашите очи, всичко в земни и свръхземни среди, цялата вселенска уредба - всичко е подвижност.
Проявата, видимият атрибут, постояният, несъмненият израз
на
всемирния живот е движението.
То обладава една мисляща и чувствуваща мощ, една самоуправляваща се сила.
То се различава от всичките части
на
всемира, от всичките сили
на
природата, със своята самовластна и самостоятелна духовност.
Има ли някаква аналогия между закона
на
движението - както го виждаме в природата - и законите
на
мисълта и чувството у човека?
Наопаки, между дух и движение има пълна несъвместимост, пълна противоположност.
Мисъл, чувства, дух - или, с една дума, душа - нямат нищо общо с ония качества
на
плътта, които наричаме преместене, промяна
на
пребиване, промяна
на
сфери и среди, промяна
на
живелище.
Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в
душата
- нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр.
Прочее, разкапването
на
тялото не повлича изчезване
на
душата
.
Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща.
Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла
на
два разнородни организма.
Подир тая раздяла, всеки от двата организма се съобразява със законите
на
своето естество - тялото влиза в нови физически съчетания -
душата
, целокупна и неповредена продължава своето неизменно и ненарушимо битие посред всесветовната еволюция
на
вещества и твари.
Земното бие
на
човека е плод от временно съюзяване
на
вещество и дух; смъртта туря край
на
тоя съюз - освобождава духовното битие от всякакви физически връзки.
Докле живее тук
на
земята, човешкото разумно същество може да бъде определено така: материя слугуваща
на
душа.
Смъртта туря край
на
това слугуване.
Смъртта е уволнение
на
един слуга - който се зове тяло и който казва тържествено сбогом
на
своята господарка и повелителка,
душата
.
И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение
на
един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху живота
на
душата
.
И действително, развитието
на
душата
е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място
на
друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението
на
вековете, без никаква подмога от страна
на
телесните органи.
И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна
на
форми.
На
твърдението, че смъртта е край
на
всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация
на
душата
) духът отговаря:
Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е свършек, знам че отсамшната страна
на
един предел доказва че има отвъдна страна.
А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената.
А каква бива по-нататъшната съдба
на
душата
?
Къде отива тя - подир оная минута, която човеците са привикнали да наричатпоследна минута?
Великаните
на
християнската мисъл ни казват:
Душата
ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец.
Нам е невъзможно, разбира се, да определим точно къде отива
душата
.
Но подир изложеното по-горе, ний можем по един най- утвърдителен начин да подържаме, че
душата
не погинва с разложението
на
плътта.
Където и да бъде настанена - след раздялата й от тялото -
душата
не се изгубва; където и да бъде поставена, тя ще бъде поставена „негде", а не „никъде".
Па излишно е да се говори за пространственост, когато е въпрос за
душата
.
Пространствеността, както и временността са атрибуции
на
това, което има потреба от обиталище,
на
веществото.
„Всемирна летопис", кн.
167 прави преглед
на
сказка
на
Стоян Михайловски поместена в Църковен вестник, Г.
„Всемирна летопис", Г.
А Църковен вестник, официален орган
на
„Св.
Синод
на
българската православна църква", възпроизвежда в броя си от 29.V.TT.
съдържанието
на
сказката „Обнова и възраждане", която г. Ст.
Михайловски е държал
на
13 - същия месец в салона
на
свещеническото братство в София, в присъствието
на
ректора
на
Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя
на
Соф.
В университетите, каза той, от висотата
на
професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците
на
утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване
на
душата
няма в позитивната наука и че
душата
е само функция
на
мозъка.
Ето един извор
на
злотворно влияние върху съдбините
на
народа.
И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото.
Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя
на
тази нравствено- духовна безредица.
Таково общество е порочно и не стои
на
своята висота.
-
На
въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова
на
нашия народ, г.
Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е.
да поиска съдействието
на
политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни.
Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г.
Но ако и представителите
на
тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави?
Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган...
Тази беше темата
на
сказката, която г. Ст.
Михайловски държа в салона
на
Свещеническото братство
на
13 т.м. вечерта.
Михаил, ректор
на
Соф. Дух.
Семинария, Протосингелът
на
Св.
Софийска Митрополия, Високопреподобният Архимандрит Софроний, мнозина софийски свещеници и голям брой гражданки и граждани.
Както поради важността
на
своето съдържание, така и с вещото изложение, сказката
на
г-н Михайловски произведе силно впечатление и представлява голям интерес, затова ще я предадем в резюме.
Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало
на
всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство.
За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи.
Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото.
Невъзпитаният и некултивиран народ е носител
на
безредици, а последните имат за резултат разрушението.
Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците.
Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица.
Такъв народ леко се поддава
на
авантюристи, каквито се намират във всяка страна.
Историята
на
балканските народи или по-добре
на
тези от Източна Европа, каза г.
Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа
на
безредицата.
Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете
на
всички.
Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете
на
народите от Източна Европа.
Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията
на
македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите
на
тези страни.
Изпълнени от чувство
на
злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи.
Това е безредица от областта
на
външната политика.
Но и във вътрешната политика
на
тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави.
Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа.
В университетите, каза той, от висотата
на
професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците
на
утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване
на
душата
няма в позитивната наука и че
душата
е само функция
на
мозъка.
Ето един извор
на
злотворно влияние върху съдбините
на
народа.
И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото.
Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя
на
тази нравствено- духовна безредица.
Такова общество е порочно и не стои
на
своята Вмлота.
Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства.
Принципът
на
волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса
на
здраво социално-политическо съзнание.
Липсата
на
противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание
на
ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество.
За потвърждение
на
това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи.
Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние.
Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ.
Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости.
Сказчикът приведе няколко мнения
на
велики французи, които определят свободата така:
1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари
на
страстите си.
Човекът
на
безредието е роб
на
своите пороци и люти страсти.
Като се намира под гнета
на
страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига;
2) свободата, това е деспотизмът
на
законите, т.е.
както и да живее човек, все ще се намира под гнет.
Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета
на
законите, а некултурният - пред тоя
на
личността;
3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо
на
закона
На
въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова
на
нашия народ, г.
Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите
на
реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието
на
други фактори, например училището?
Преди да отговори
на
тоя въпрос, г.
Михайловски се спря върху живота
на
нашите училища, предимно средните.
Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението
на
младежа и жената в живота, а пълнят главите
на
учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им.
Поради тези именно причини и по липса
на
ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара.
Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери.
Науката трябва да служи
на
възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел.
Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука.
Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара.
А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие.
Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в
душата
му систематически се насаждат отрицателни учения?
Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение.
Тези мисли по отношение днешното състояние
на
нашите училища навеждат г-
на
сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне.
да поиска съдействието
на
политическата власт?
Отговорът по тоя въпрос
на
г-
на
Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни.
Според мнението
на
великия държавник, историк и човек
на
перото Гизо, заяви г.
сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата
на
политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието
на
църквата.
Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна.
Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа?
- В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки
на
власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите".
Иван Толев цитира една статия
на
Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г.
„Всемирна летопис", Г.
„ Това са отзиви
на
православни българи, с одобрението и благословението
на
официалната българска църква.
Не по-малко енергичен е и протестът
на
евангелистите против „научните" изстъпления
на
поменатия професор.
Освен във вестниците „
Свят
" и „Зорница", списанието „ Духовна обнова" и др.
Хаскел, директор
на
Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия
на
проф.
Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г.
Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък
на
народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление
на
професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност
на
професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за
душата
, а не общедоказана и от всички приета наука.
Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че
душата
е еманация
на
(тялото) материята.
Истинската наука не е била и днес не е против ученията
на
Исуса Христа..."
България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни
на
земното кълбо и българският народ е най- търпеливият.
Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза.
Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат.
Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва.
При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното.
И вижте, в пределите
на
България можеш да проповядваш каквито щеш идеи,
на
който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец.
НАГОРЕ