НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
23
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
23
:
1000
резултата в
51
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Георги Куртев, Варна,
, 28.10.1917 г.
„ Стойте прочее препасани с Истината през чреслата си и облечени в бронята
на
правдата.
И нозете вида бъдат обути в приготвяне за благовестие
на
Мир.
А връх всичко това вземете щитът
на
вярата, с който ще можете да угасите всичките разжежени стрели
на
лукавия; и земете шлемът
на
спасението, и мечът
на
Духът, който е Словото Божие; моля ще се Духом
на
всяко време и всяка молитва и молба и в това истото бъдете бодри с всяко стърпяване.“ * И Бог ще изпълни сърцата ви с любов да го познавате ида Му служите с вътрешна душевна пълнота.
Само така всеки един от вас ще може да разбере и проумее защо е пратен
на
земята.
Гледайте с вяра
на
бъдещето, то е светло.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
2.
Писмо на Учителя до Петко Гумнеров (препис до Минчо Сотиров), Варна
, 28.10.1917 г.
(препис
на
част от писмото, направен от Петко и изпратен до М. Сотиров)
Повторението е майка
на
знанието.
Внимавайте, за да се научите и да придобиете това, което е нужно и необходимо за живота.
Не е въпрос сега за страха, но за смелост и дързост Божествена.
Вяра силна, жива и разумна.
Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за Своите души и за човечеството.
Надпреваряйте се да си отдавате вътрешна почит и уважение по Бога.
Моя привет и поздрав
на
всички приятели и познати по ред и по име.
Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си.
Аз
на
всички ще услужа постепенно и няма да забравя никого.
"Мирът, радостта ,и благословението
на
МОЯ НЕБЕСЕН ОТЕЦ И БАЩА да почне с вас и всички други по целия
свят
написани в КНИГАТА
НА
ЖИВОТА."
Варна, 28 окт.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
3.
Писмо на Учителя до всички приятели, Варна
, 28.10.1917 г.
Варна 28.Х.
Не е въпрос сега за страх, но за смелост и дързост Божествена.
Вяра силна, жива и разумна.
Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството.
Надпреварвайте се да си отдавате нужната почит и уважение по Бога.
Моя привет и поздрав
на
всички приятели по ред и по име.
Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си.
Аз
на
всички ще услужа постепенно, няма да забравя никого.
Мирът, Радостта и Благословението
на
моя Небесен Отец и Баща да почине във Вас и във всички други по целия
свят
написани в книгата
на
живота.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9
По спомени
на
Елена Андреева – Интерниран в хотел „Лондон“
Същото писмо е публикувано в ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 - писма
на
Учителя, преписани от Паша
4.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
книгоиздател и последовател
на
Учителя
Димитър Голов е известен български издател, последовател
на
Учителя.
Като бързописец, заедно с Петко Гумнеров водят протоколите
на
Веригата от 1905 до 1915 г.
Димитър Голов привлича за стенограф
на
неделните беседи проф.
Тодор Гълъбов, началник
на
Стенографското бюро при Народното събрание.
Завършва земния си път
на
8 ноември 1917 г.
122 Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този
свят
в София
на
8.11.1917 г.
Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза.
Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии
на
Франция.
Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края
на
живота му.
Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907).
След като решава да се отдаде
на
издателска дейност, той се установява в София.
Домът му е
на
ул.
„Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи.
Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години
на
ХІХ в.
На
всички по-стари софиянци са известни книжарниците
на
Евангелисткото дружество – тази
на
Димитър Голов и
на
Христо Олчев.
Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл
на
думата.
Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав.
Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше.
С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен.
Той не гледаше каприза
на
четеца, не плащаше данък
на
сензацията.
Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“
Освен като ученик
на
Учителя П.
Дънов, приемник
на
идеите му и радетел за делото
на
Всемирното Бяло Братство, Д.
Голов ще остане в паметта
на
поколенията и като просветител и духовен деятел.
Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели
на
окултна литература у нас: „Принципи
на
френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия
на
Индия“, „Мисълта – творец
на
характера“, „Човек – творец
на
съдбата си“, „Между два
свята
“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др.
Там публикуват имена като самият К.Величков Ив.
Данаилов и др.
Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици.
Книжарницата
на
Д.
Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват
на
духовни и философски или културно-политически теми.
Тя става и център
на
първите последователи
на
Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели
на
духовни теми.
Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки
на
Учителя П.
Дънов, както и словото от годишните срещи
на
Веригата – съборите от 1905 до 1915 г.
Голов привлича за стенограф
на
неделните беседи проф.
Тодор Гълъбов,началник
на
Стенографското бюро при Народното събрание.
Така излизат първите серии
на
„Сила и живот“, които по инициатива
на
Д.Голов се отпечатват в Царската придворна печатница.
Той поема също литографирането
на
Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването
на
„Завета
на
цветните лъчи“ през 1912 г.
Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа.
Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение
на
Учението.
На
него Учителя П.
Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите,но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора,интересуващи се от окултна литература.
Множество последователи намират Учението чрез него.
На
Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д.
След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия).
През този период Учителя П.Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест.Отговорът му е запазен и в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“
Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този
свят
в София
на
8.11.1917 г.
Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза.
Бащата, макар и необразован, уважавал начетените хора, затова, след като малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, го изпраща в Одрин да продължи образованието си във френски католически колеж.
Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия.
След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии
на
Франция.
Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия.
Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края
на
живота му.
Голов издава съчиненията
на
Китанчев.
Негов ученик в Мъжката гимназия е Борис Сарафов. (1)
Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907).
След като решава да се отдаде
на
издателска дейност, той се установява в София.
Домът му е
на
ул.
„Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи.
Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години
на
ХIХ в.
На
всички по-стари софиянци са известни книжарниците
на
Евангелисткото дружество – тази
на
Димитър Голов и
на
Христо Олчев.
Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл
на
думата.
Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав.
Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи пръстени кичеха пръстите му; връзката
на
врата му – разкошна; ланецът
на
часовника му – златен, особена изработка; дрехите му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ
на
лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа.
На
младини скитал много.
Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше.
С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен.
Той не гледаше каприза
на
четеца, не плащаше данък
на
сензацията.
Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ (2)
Освен като ученик
на
Учителя П.
Дънов, приемник
на
идеите му и радетел за делото
на
Всемирното Бяло Братство, Д.
Голов ще остане в паметта
на
поколенията и като просветител и духовен деятел.
Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели
на
окултна литература у нас: „Принципи
на
френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия
на
Индия“, „Мисълта – творец
на
характера“, „Човек – творец
на
съдбата си“, „Между два
свята
“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Там публикуват имена като самият К.
Данаилов и др.
Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици.
Книжарницата
на
Д.
Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват
на
духовни и философски или културно-политически теми.
Тя става и център
на
първите последователи
на
Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели
на
духовни теми.
Учителя разказва една случка от тази книжарница: „Тук имаше един евангелист, който беше слуга в книжарницата
на
нашия приятел Голов.
Един ден си казах: Господи, намери един начин да се освободя от този тютюн.
Хвана ме магарешката кашлица и три месеца ме държа.
По този начин ме отвикна да пуша.“ (3)
В началото когато в София Учителя П.
Бъчваров, Петко и Гина Гумнерови.
На
една съхранена бележка от неделя 7 октомври 1907 г.
Дънов казва: „Занапред нашите събрания ще подкачаме с Добрата молитва, а ще свършваме с Господнята молитва.
Тази дата може да се приеме и като своеобразно начало
на
неделните беседи, които са гръбнака
на
Учението.
Постепенно от година
на
година слушателите в дома
на
„Опълченска № 66 се увеличават толкова, че се налагало да се отварят прозорците за тези, които са
на
двора.
последователите толкова нарастват, че дворът вече не ги побира и се налага да се наемат салони и клубове, като клуба
на
радикалите, клуба
на
журналистите, Немския клуб „Турферайн“, докато през 1922 г.
не се изгражда салон
на
ул.
след изграждането
на
по-голям салон
на
„Изгрева“ всички се преместват там.
Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки
на
Учителя П.
Дънов, както и словото от годишните срещи
на
Веригата – съборите от 1905 до 1915 г.
Голов привлича за стенограф
на
неделните беседи проф.
Гълъбов, началник
на
Стенографското бюро при Народното събрание.
Така излизат първите серии
на
„Сила и живот“, които по инициатива
на
Д.
Голов се отпечатват в Царската придворна печатница.
Той поема също литографирането
на
Антиминса и Пентаграма, както и отпечатването
на
„Завета
на
цветните лъчи“ през 1912 г.
Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа.
Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение
на
Учението.
На
него Учителя П.
Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите, но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора, интересуващи се от окултна литература.
Множество последователи намират Учението чрез него.
Синът
на
Голов споделя пред Никола Нанков, как баща му си заминава от този
свят
.
На
Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д.
Изпраща и последните си гости и при входа
на
дома си се обръща към жена си: „Сузано, виж колко много ни обича Господ, колко много гости имахме и колко бяхме щастливи всички събрани заедно с децата ни!
Пък и Богомил го пуснаха от Военното училище, за да е при нас тази вечер.
Аглика и Марийка и те са при нас.“ След това дава
на
сина си няколко банкноти с думите :“Пиши, да не се тревожи майка ти!
“ Става от масата, взел си библията и се отправя към спалнята си, тъй като винаги четял от нея.
Тогава изведнъж се хваща за сърцето и се обърнал към дъщеря си с думите: „Миче, дай ми чаша вода, за да взема лекарството си.“ И след тези думи издъхва.
Той боледувал от ангина пекторис (стенокардия).
Така голяма погребална процесия преминава по ул.
Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест.
Отговорът е запазен, в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“ (4)
Дънов за него: „Един мой добър приятел, Голов, намислил да ме посети и турил в Библията 10 хиляди лева като подарък.
Но умира човекът и след много години ми донесоха тая Библия, но срокът
на
банкнотите беше изтекъл вече.
Това беше 1917 година, когато бях във Варна.
Отварям Библията и намирам в нея 10 хиляди лева, но с изтекъл срок.
Посветените са
на
степени от 1, 2, 3, 4, 5 степен.
Те живеят в
свят
на
светлината.“ (5, 6)
Т. Стоименов разказва интересна случка с Д.
Голов при последния сеанс
на
д-р Миркович: „През 1905 г.
Учителят предупреди д-р Миркович, че ще си заминава.
Книжарят Голов, който беше шегаджия, рече: „Като си отиваш, подари ми златната антика, която носиш
на
часовника си!
Като научил, че Учителят предсказал кога ще си замине д-р Миркович, брат Захариев помолил и него да предупреди, когато наближи времето за смъртта му.
Учителят си замина, брат Захариев си помислил, че сега вече няма кой да му каже кога ще дойде времето за смъртта му.
Няколко години след заминаването
на
Учителя през един септемврийски ден брат Захариев го видял пред себе си и чул, че той му казва: „Ти нали искаше да знаеш, когато наближи времето за твоето заминаване за другия
свят
.
Ето, времето е дошло, приготви се.“ Братът поканил приятели
на
обяд и им съобщил, че вече ще напуща Земята, че Учителят се явил и го предупредил.
Учителят му казал и това, че оставя при него брат Голов и брат Пеню Киров, които ще го преведат през тъмната зона.
На
обеда брат Захариев пожелал да замине в началото
на
октомври, та неговите близки да вземат цялата му пенсия за тримесечието, както тогава изплащали.
Това желание
на
брата било изпълнено и той си заминал в началото
на
октомври. (8)
Голов от ранните години
на
Братството: „Поканиха ме
на
едно място, където щяха да правят сеанс.
Казаха ми: „Елате да видите как правим сеанс.“ Дойде един българин и влезе в една от жените; той беше неин брат и им каза разни неща за отвъдното, но после не искаше да си ходи.
Сестра му почна да удря по масата, Голов духаше, но духът не излизаше от тялото.
Стана полунощ, щяха да се компрометират и да кажат хората, че правили сеанс и че една от тях се е умопобъркала.
Турете я в средата и ще четете полека Отче наш!
“ Щом изчетоха Отче наш, тя се събуди и попита: „Какво стана с мен?
Ето и разказа
на
една сестра за същата случка: „Учителят беше дошъл в Търново да гостува
на
г-жа Казакова, моя бивша учителка от гимназията.
Тя покани мен и съпруга ми, семейство майор Недялкови, семейство д-р Лечеви, семейство Дойнови и някои госпожици да присъстваме
на
спиритичен сеанс, който господата Бъчваров и Голов ще проведат в нейния дом в присъствието
на
Учителя.
Насядахме всички около една маса в кръг, заловени за ръце и очаквахме да се появи материализиран някой дух.
Учителят стоеше настрана.
После дойде и той, хвана се между мене и госпожица Милка Досева, но след минута ни пусна, като каза тихо, почти
на
себе си: „Нищо няма да стане.“ Ние продължихме.
Другарката
на
д-р Лечев се прояви като медиум и ръката и?
започна да се удря върху масата.
Свали всички предмети от нея и започна да пише
на
един лист: „Баща ти, баща ти!
“ Ръката спря веднага.
Един наш приятел, Димитър Голов, прави сеанса.
Явява се един дух, и Голов го пита духа: „Ти знаеш ли кой съм?
Ти си Стоян, понеже стана причина той да заговори и аз да дойда, затова си Стоян Станчев.“ Значи, говори му по дух.
Заминалите желаят да не ги забравяме, да мислим за тях.
Някои заминали души са толкова напреднали, че могат да си създадат веднага едно тяло; после никак няма да подозираш, че той е от другия
свят
.
Някой път заминалият ще намери някой жив човек
на
Земята, чийто трептения са близки до неговите, и ще ти се проявява чрез него: ти току-що се запознаваш, а той вече ти се усмихва някак особено и познато.
Във Варна говорих с две млади слугини, а чрез тях се проявиха заминалите Голов и Дуков.
Ако някой си замине десет години по-рано, то десет години ще остане тук, за да си довърши работата, защото
на
човека му трябва опитност, материал.
Духовният
свят
е една широка област, дето трябват материали.
Тези хора, които биват убити, остават
на
Земята и ако не са напреднали, подбуждат другите да отмъщават за тях.“ (11,12)
В една беседа Учителя споменава друга случка с Голов: „Разправяше ми един наш приятел, Голов, книжар беше, миролюбив човек.
Казва: „Един ден гледам събрали се
на
едно голямо протестно събрание в София, тръгнах и аз.
Аз се увлякох, взех един камък да ударя и аз един стражар, и като хвърлих, ударих главата
на
един стар човек, който демонстрираше с всички.
Какво е мнението
на
Димитър Голов за Учителя можем да прочетем от неговите показания цитирани в сп.
„Духовна култура“.
Голов, казва: „Личността
на
г. П.
Дънов ми е позната от много години.
В беседите
на
г.
Дънов досега не съм намерил или чул нещо противохристянско или да противоречи
на
православната църква.
Писание в неговия истински смисъл, според моето разбиране, което никакъв разкол или ерес не би внесло в православната църква.
Относително излизането
на
някои негови слушатели вън от града, то е следствие
на
неговите наставления, че който иска да бъде здрав през годината, през м.
Друго по тоя въпрос няма що да кажа, освен че събранията стават публично и са достъпни
на
всеки, който би желал да отиде.“ Подпис: Д.
Показанията написал сам. (14)
През годините се случва така, че Никола Нанков, който събира материали за история
на
Братството се свързва със сина
на
Димитър Голов.
Той поисква да прибере всички протоколи от първите събори и други останали документи за съхранение.
Така в уречения ден и час, Нанков чука
на
вратата, никой не отваря, натиска дръжката
на
вратата, тя се отваря, влиза вътре и намира сина
на
Голов починал.
За него
на
масата бил приготвен един пакет с всички документи... (15)
Голов с благодарност и отправим към
душата
му една светла мисъл, защото малцина са работили така ревностно и са допринесли толкова много за Учителя през онези години, когато се поставят основите
на
Новото учение.
Използвана литература:
Роман из световната война.
4. Нанков, Н.
Изпитьт
на
Любовта, УС, 18.06.1939 г.
7. „Изгревьт
на
Бялото Братство пее и свири, учи и живее“ Състав.
Необикновеният живот
на
Учителя Петър Дънов.
Акордиране
на
човешката душа, т.
Необикновеният живот
на
Учителя Петър Дънов.
Акордиране
на
човешката душа, т.
14. Списание „Духовна култура“, кн.
15. „Изгревът
на
Бялото Братство пее и свири, учи и живее“ Състав.
В Първото действие
на
Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие
на
Учителя.
Други остават неотстъпно до него до края
на
Пиесата.
Но те всички, вече действащи
на
сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната.
Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен
на
Цялото.
Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка.
След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия.
Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература.
Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас.
В същото време бил разпространител
на
издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”,
на
преводите правени от с.
Анастасия д-р Желязкова във Варна,
на
първото издание
на
романа “Безсмъртна любов”, а така също и
на
преводите
на
Камий Фламарион.
От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин
на
известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др.
В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите
на
времето писатели и общественици.
Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита
на
тогавашното софийско общество.
Книжарницата
на
Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него
на
духовни или чисто философски теми.
Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици
на
Учителя.
Неговата книжарница станала една необходимост за тях.
Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов.
В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване
на
времето, както в другите клубове.
В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици
на
Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов
на
духовни теми.
Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа.
Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение
на
учението
на
Учителя.
Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература.
Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите
на
Учителя, с цел да се съхранят.
По инициатива
на
Дим.
Голов беседите
на
Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница.
Негова много съществена инициатива е и отпечатването
на
Антиминса, и
на
Пентаграма.
И пак под негово ръководство става отпечатването
на
“Завет
на
цветните лъчи
на
светлината”.
Ето как е описал личността
на
Голов писателят Васил Узунов:
“Голов беше изящен в пълния смисъл
на
думата.
Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав.
Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката
на
врата му разкошна, ланеца
на
часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ
на
лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа.
На
младини скитал много.
Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски.
От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше.
С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен.
Той не гледаше каприза
на
четеца, не плащаше данък
на
сензацията.
Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.
Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите
на
френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия
на
Индия”, “Мисълта - творец
на
характера”, “Човек - творец
на
съдбата си”, “Между два
свята
", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други.
Кога е станала първата среща
на
Дим.
е отседнал в дома му.
Отсядал е в дома
на
П.
Гумнеров, с когото го е запознал Д. Голов.
На
тези беседи са присъствали в началото само четири души: Дим.
Гумнеров и жена му – Гина Гумнерова.
Димитър Голов е водил записки по време
на
тези беседи.
“
На
едно събрание през октомври 1910 г.
Дънов, в присъствието
на
Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, Димитър Голов, Иван Тачев, Cт.
Идването
на
Христа е дошло.
Той е дошъл, само че не се явява, както църквата Го очаква, а съвсем по друг начин.
Христовото идване датира от 1914 година.
В 1914 година кармата
на
евреите вече се привършва и оттогава нататък ще започне едно малко съживяване.
Настоящият порядък трябва да се разсипе и силите, които действат, да се разложат.
Прочетете последната глава от Данаила.
Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов.
Той е сега, който действа между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга.
Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат.
Никакъв закон не ще може да противодейства
на
идването
на
Христа.Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък.
На
всеки человек трябва да се даде правото и обществото да се измени.
Веднъж за всякога лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже.
Трябва да се накаже светът и
на
всекиго предстои да се даде това, което заслужава.
Понеже вие сте в единадесетия час, то
на
вас се приказва;
на
другите не бива да се говори.
На
земята има всичките условия за един добър живот, но по причина
на
нашата вина, не се дават
на
всекиго условията.
Досега добрите слугуваха
на
злите, а отсега нататък, ще се обърне наопаки: злите ще слугуват
на
добрите.
Времената, в които живеете, си вървят нормално, по естествен ред.
Господ е започнал да чисти света, но това го знаят само умните хора.
Сега архангел Михаил е военачалник, той е, който се състезава
на
земята с лошите духове, които ще разпръсне, ще разсипе и ще обърне мислите им против тях.
Всичките светии ще дойдат
на
земята, но чакат благоприятни условия, и тия условия Христос ще ги подготви, за да дойдат.
Вие сте при вратата
на
една епоха, в която настава чистене.
Който е прав, той ще слугува най-много.
Толкоз години сте чакали и сега сте
на
вратата, няма причини за пъшкане.
Вие, които сте в единадесетия час, които срещнете трябва да ги отпратите, за да вървят в пътя
на
истината.
А за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат.
За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвърнахме, и занапред, ако българите върват добре, по-добре ще им се съдейства.
Но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях.
Тя е много ясна: ами че може ли ръката да изпълни волята ти?
Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото.
Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания.
Слугуването
на
Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си.
Светът ще се пречисти, щом кармата
на
хората се пречисти, и тогава самата земя ще се пречисти в климатическо отношение.
Архангел Михаил е, който сега работи за въдворяване волята Божия
на
земята, мнозина има вече вързани, каквото например стана в Португалия, и което ще последва и в Испания.
На
Димитровден 1917 г.
Поръчал
на
сина си Богомил, ученик във военното училище да пише
на
майка си по-често.
Същата нощ починал.
По това време Учителят е бил във Варна.
Близките
на
Голов получили писмо от него:
“Използваха отсъствието ми и го грабнаха.”
Но владиката ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура
на
обичания и ценен от всички Димитър Голов.
5.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 30.11.1917 г.
Обична В.
Стойчева, Вяра жива и непоколебима във всичко онова, което Благият Господ
на
живота нарежда.
Страданията, това е чистение
на
душата
от всичко онова, което мара нейната чистота.
Земният живот е съвпрегнат с мъчнотии.
Воля, смелост, юначество, безстрашие.
Аз ще ви помогна.
Всяко малодушие настрани, всяка отрицателна мисъл или чувство.
Това са неща посторонни
на
душата
и принадлежат
на
нейния външен
свят
.
Привет
на
Коста и Стевка. В.
Дънов Варна,
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
6.
Снимка на Минчо Сотиров във Вардище - декември 1917 г
, 12.1917 г.
Снимка
на
Минчо Сотиров във Вардище - декември 1917 г
7.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, 1917, декември
, 12.1917 г.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от декември 1917 г.Обична Величка Стойчева, Бъдете бодра и смела духом.
Любовта, вярата и надеждата побеждават всичко.
Човек трябва да люби всички хора като проявление
на
Бога.
Уповайте
на
Господа, Той пребъдва във всички сърдца.
Отец ще изпрати Своята Виделина в сърдцата
на
всички.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
на
съставителя
на
„Изгревът” Вергилий Кръстев)
8.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 16.12.1917 г.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 16.12.1917 г., Варна * Обична Величка Стойчева, Любов - свързани с Бога; Вяра - свързани с Ангелите; Надежда - свързани с всички добри хора.
Господ ще ви укрепи да стоите и работите
на
Неговото лозе.
Мирът и радостта
на
Господа да пребъде с всички.
Дънов Варна
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
Варна от цар Фердинанд и писмата ги изпраща вече оттам. (бел.
на
съставителя
на
«Изгревът» Вергилий Кръстев)
9.
Писмо на Учителя до Гина Гумнерова, Варна
, 17.12.1917 г.
За ГинаНа тебе Аз ти казах снощи.
Всякога когато ти си наскърбена и нажалена Аз съм тогава близо при тебе.
В тъмнината можеш да чувствуваш Моето присъствие, но не ида ме виждаш.
Ще ме видиш когато очите
на
твоето сърце се отворят.Да!
Ти често се сърдиш
на
другите.
Корените
на
всяко дърво трябва да се поразкопаят наоколо и полеят.
Праведните са дървета насадени и при изворите. Да!
Това, което съм ти казал е да принасяш плод.
И като си насадена в Мен,Отец ще те оплодотвори.
Слушай ме Аз съм винаги близо.
Затова и със страданията идват дави напомнят.
Варна 17 декември 1917
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9
По спомени
на
Елена Андреева
10.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна
, 17.12.1917 г.
(получено
на
17 декември 1917 г.)
Любовта ни свързва с Бога; Вярата с Ангелите и надеждата с всички добри и свети хора по лицето
на
Земята.
Вложете великата мисъл в
душата
си да изпълните Волята
на
Господа Бога тъй както е Нему угодно и не бойте се.
Христос Царува да се слави името
на
нашия Небесен Отец, Бог в Когото няма ни сянка
на
измяна.
Добре сте схванали мисълта.
Бог е бил всякога с нас през всичките векове.
И сега Той поставя Царство
на
Земята, което нема да премине.
Напишете 91 Псалом и постоянно го носете и Завета
на
Цветните лъчи
на
светлината.
Бъдете постоянен в Любовта, твърд във вярата и силен в Надеждата.
Развивайте в себе си Божествената Воля.
На
своята опитност и знание приложете знанието
на
Христа и ръководството и упътванието
на
Святият
Дух - Духа
на
силата и утешението.
Да сме във връзка духовна с всички хора навсякъде.
Проучвайте хората, носете със себе си мечът
на
Духа, шлемът
на
вярата и поясът
на
Истината.
Постоянно бъдете вътрешно в общение с Невидимия
свят
с Небето където и да сте без външните да забелязват.
Това враговете Божии не трябва да знаят къде е нашата главна сила.
Варна
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
11.
Писмо на Учителя до Петко Гумнеров, Варна
, 19.12.1917 г.
Любез. Петко,
На
г-н Котев дайте 100 екземпляра от 500 ст.
На
брат Тихчев дайте 280лв.
останалите 500 дайте
на
г-н Котев срещу сметката.
Напишете „91 Псалом " и го носете със себе си.
Носете „ Цветните лъчи
на
светлината ".
Където ида сте знайте, че сте
на
фронта.
НО ГОСПОД Е С НАС.
ТОЙ ЕДИННИЯ, ИСТИННИЯ БОГ Е БИЛ С НАС ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ВЕКОВЕ.
На
всички приятели ще кажете да си напишат „91 Псалом" и да си го носят постоянно със себе си и да го четат.
Осведомявайте ме всякога
на
време, да зная.
Казано е от Господа: Търсете ме
на
всяко време докато съм близо.
На
госпожа Голова добре сте сторили.
Да ви не съблазнява тяхната постъпка.
Аз ще се постарая да им помогна.
Нека чете тя всеки ден „Завета
на
цветните лъчи
на
светлината", да носи „91 Псалом" написан без да знаят това външни лица, нека го носят всички написан.
По-нататък ще ви дам други напътствия, сега тия са достатъчни.
Търпеливи, постоянни, трудолюбиви, развивайте в себе си Божествената воля.
Весели духом, силни в надежда и крепки във вяра.Поздрав
на
всички приятели.В.В.Ж.К.В.ОП.К.
ДъновВарна, 19 Дек. 1917
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9
По спомени
на
Елена Андреева
12.
Снимка на Минчо Сотиров с ордените от войната, 1918 г.
, 1918 г.
Снимка
на
Минчо Сотиров с ордените от войната, 1918 г.
Минчо Сотиров с ордените от войната, 1918 г.Снимка 43.
Минчо Сотиров с гирляндите,
на
които са написани имената
на
сраженията - 1918 г
13.
Снимка на среща на братски семейства в гр. Велико Търново, около 1918 г.
, 1918 г.
Снимка
на
среща
на
братски семейства в гр.
Среща
на
братски семейства в гр.
Прави, отляво надясно, най-горен ред: 1.
Стефан Тошев, подпрял се с дясната си ръка
на
лявото рамо
на
Петко Епитропов.
Елена Иларионова, 4.
Седнали: 1....... 2.
Стефка Явашева, съпруга
на
Иван Явашев, седнали под Величка Ватева, 3.
Детето с букет от маргаритки, най-отляво, е Любчо Ташев, а полегналия най-отпред е Иван Явашев от гр. Русе.
По онова време Никола Ватев и жена му Величка са живеели в гр.
14.
Писмо на Учителя (не е ясно името на получателя), 1918
, 1918 г.
Не се уреждат бърже, понеже всички са свикнали да жертвуват малко, а от друга страна всеки иска много.
Любовта трябва да живее в
душата
, за да дойде пълният живот.
Мъдростта в Духа, за да дойде истинската виделина, добродетелта в сърцето, за да дойде Божият Дух със свойта сила.
Дръжте добре изпита си, да се очисти сърцето ви, да се обнови
душата
ви, да укрепва Духът ви.
С какво се хвали днес светът пред Христа: богатите с парите си, учените със знанието, сиромасите със скромността си, военните със силата си, царете с произхождението си, брамините със сана си, православните и католиците със светиите си, евангелистите с Библията си, спиритите с духовете си, теософите със знанието
на
учителите си, свободомислящите с ума си и светът
на
Християнската култура със своите фабрики, железници и морски сюпер бреднаути, а всички софиянци със своите недоразумения.
Те винаги остават при особено мнение, ний тъй мислим.
Не е лошо человек да мисли, да мисли человек с това се отличава най-малко от буболечките и животните, а добре като живее, отличава се от дяволите, а като върши Волята Божия, търси Царството Божие и Неговата правда, прилича
на
Бога по образ и подобие.
А като Люби, прилича
на
Христа, Сина Божий.
Но времето не помага, студ има, сняг е наваляло.
Добре, студът това е человешката омраза, а снегът, това е чистотата
на
ангелите.
Омразата и студът казва
на
дребните растения: тука ще ви държа, няма да ви дам да гледате нагоре, нито да растете.
Те се посгушват, наведат глава и почват да се молят
на
Бога да им изпрати живото Слънце, да донесе топлина, да обърне тая покривка
на
лека водица.
Така студът изчезва, влагата се вдига
на
горе и се връща в росни капки върху техните сърца.
Те всичко забравят пред топлината, пред лицето
на
Бога и се радват непрестанно, че могат да вършат Волята Божия.
Аз ще дойде
на
уреченото време и топлина ще донеса, тя всичко ще премахне и свобода ще ви даде, да растете като тия житни зрънца.
Топлината, светлината ще ви отворят живите извори, ще ви донесат от горе росните капки
на
Любовта.
15.
Писмо на Учителя до всички приятели, Варна, (...) 1918 г.
, 1918 г.
Варна, (...) 1918 г.
Земният живот има смисъл само когато човек слугува
на
Бога и изпълнява Неговата Воля.
Настоящето е само прелюдия, въведение
на
бъдещето.
Доброто е скрито в Господа, в Неговата Любов, която Той храни към всички свои деца и да живеем и да работим за Него е пълнота
на
живота.
Връзката е една.
И настоящето, и бъдещето е все едно.
В Любовта няма страх, и казва Господ, ще събере всичките си овци от четиритях краища
на
света и ще бъде едно стадо и един пастир.
Всичко е за добро
на
Господа.
Ще се въдвори Царството Божие
на
земята и тогава всички ще вземете участие в Новия живот, сега се гради и полага Новото Небе и Новата Земя.
Нека расте
душата
ви
на
всички ви в мир и радост и Господ да ви бъде задна стража.
Живейте постоянно в Любовта, ходете с Вярата, работете с Надеждата.
Поздрав
на
всички добри приятели.
Писмото е публикувано също така в том 9
на
поредицата "Изгрева"
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9
По спомени
на
Елена Андреева – Интерниран в хотел „Лондон“
Същото писмо е публикувано в ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 - писма
на
Учителя, преписани от Паша
16.
Писмо на Учителя до приятели (няма име), Варна, (...) 1918 г.
, 1918 г.
Варна, (...) 1918 г.
Страданията в живота раждат опитности, а опитността ражда условията, при които вярата, Надеждата и Любовта растат.
Стига всички еднакво да се ползуват.
Аз искам между всички вида зацарува мир, радост и Любов Божествена, да се надпреварвате и да си услужвате, и да си отдавате почит един
на
друг.
Да се въодушевите с Духа
на
Христа.
Да се водите от вътрешния глас
на
Духа.
Да бъдете прилежни в придобиването
на
добродетелите.
Лесно да си прощавате и да бъдете незлобиви, но юначни повече в дела, отколкото в думи.
Аз искам да отмахна всичките упреци по възможност.
Привет вам и
на
всички приятели по име.
17.
Писмо на Учителя до Здр. Попова, Варна
, 17.01.1918 г.
Варна, 17. I.
Любезна Здр. Попова,
Трябва постоянно прилагане
на
Божественото учение
на
Христа.
Необходимо е ръководството
на
Духа.
Да се изпълня всеки ден Волята Божия, това съставлява радостта
на
душата
, като знаем, че всичко работи за добро, че сега се насновават ония нишки
на
живота, които ще образуват бъдещето.
Вярата ни свързва със света
на
ангелите, от там тя извира.
Надеждата, с всички хора и добри души, от там начева, а Любовта ни свързва с Бога, с Божествения
свят
.
Да любиш, това значи да живееш в Бога и с Бога.
Да вярваш, това значи да живееш с ангелите, а да се надяваш, то е да живееш с хората и тъй животът има трояко изявление, което го определят с думите Вяра, Надежда и Любов.
Туряйте
душата
си, сърцето си постоянно във връзка със светлината, с топлината, с влагата
на
живота.
Малкото зрънце най-първо трябва да се преобрази
на
малко стъбълце, после
на
клончета, листа, цветенца, плодове и най-после
на
нова семка
на
Божия живот.
Поздрав
на
всички добри приятели.
18.
Писмо на Учителядо Елена и Константин Иларионови, Варна
, 17.01.1918 г.
Варна, 17. I.
Само след дълги изпитания и страдания той се научава да разпознава Божиите пътища.
Тя все таки един ден ще се пробуди според Великия закон
на
Бога.
И това ще го сторя, съобразно с Волята
на
Бога, която е Моят закон
на
земята.
Аз гледам
на
бъдещето, то е важно.
Сегашното е отражение
на
миналото.
В началото той е чист, после постепенно почва да се мърси, като някоя голяма река, която изтича от Извора си и се отдалечава от него, и прииждат от горе потоци, размътват я, докато се влее наново в Голямото Море.
Желанията, тия малки поточета, размътват
душата
и покварят сърцето, но няма що, трябва да се мине дългия път
на
живота по един или друг начин.
Гледайте широко, прощавайте слабостите
на
другите, без вие да се увличате по тях.
Велика наука е тая за възпитанието
на
душата
.
Трябва знание, и то Божествено, правдиво, чисто и
свято
, пълно с вяра, надежда и Любов.
Бог е скрит във всяка душа, докато той спи,
душата
греши, лута се, своенравничи, безобратствува, дири своето си.
Но когато Този Господ се пробуди и хвърли вътре светлина и топлина, всичко се изменя,
душата
се спира и почне да Люби, Вярва и се Надява.
Велик е Този Господ вътре в нази.
Той ще изведе всичко
на
добър край.
Гледайте
на
Славка и
на
всички други тъй, както Аз гледам към вас и храня всичките добри чувства и мисли.
Аз Славка я вземам в тоя случай като стих, да ви напиша нещо действително.
Аз нарочно ви я пратих, за да научите нещо от нея и тя да научи нещо от вази.
Ако не иска да стои повече, то е нейна воля, вие сте свободна, не носите отговорност.
Аз Исках да услужа
на
баща и и майка й.
Служение
на
Бога съзнателно, ето мотото.
Моят привет и поздрав
на
всички добри приятели и братя.
да бъде юнак и герой.
Любящи в Божията Любов, умни в Божията Мъдрост, Истинолюбиви в Божията Истина.
Ново Небе, Нова Земя, Нов живот, Нов ред
на
нещата.
Господ е с нас, Той ще се изяви във Великата си Милост и Мъдрост.
19.
Писмо на Учителя до приятели, Варна
, 21.01.1918 г.
Варна, 21. I.
До всички приятели малки и големи и
на
добрите ученици.
Когато плодовете зреят,
душата
се радва.
Хранете се с плодовете
на
добродетелта.
Носете дрехата
на
Правдата.
Служете
на
душата
си с Истината и Великият, Живият Баща
на
Мира, Отец
на
бъдещите векове ще бъде с вас и вие с Него.
Само тогава ще познаете Истинския Бог и Христа.
Същото писмо е публикувано в ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 - писма
на
Учителя, преписани от Паша
20.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Първият ученик
на
Учителя - Пеньо Киров
Пеню Киров е един от първите трима ученици
на
Учителя Петър Дънов.
На
седемнадесет години се записва доброволец в Сръбско-българската война.
С Петър Дънов се запознава чрез кореспонденция, започнала през 1898 г.
През 1900 г., заедно с Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович, е призован
на
среща с Учителя във Варна, с което се слага началото
на
съборите
на
„Бялото братство”.
За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри.
Говори им за идеите
на
Учителя, за предстоящото събуждане
на
цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие.
Пеню Киров е ръководител
на
братската група в Бургас, но изпълнява и заръките
на
Учителя относно групите в повечето малки градове из Южна България.
Всяка година за 2-3 месеца Пеню Киров напуска Бургас и поема пеша от село
на
село, от град
на
град да срещне хора, които се интересуват от духовния живот.
Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България.
1. Пеню Киров - от книгата "Учителя във Варна"
5. Снимка
на
Пеню Киров
Пеньо Киров е един от първите ученици
на
Учителя Беинса Дуно.
Роден е
на
13 юли 1868 г.
Завършил прогимназия в родния си град и едва петнадесет годишен станал учител.
След две години учителства-не, воден от желанието си да служи
на
Отечеството си, той постъпил през 1885 г.
като доброволец в Сръбско-българската война.
Три години по-късно получил необичайно известие, описание за което е останало между записките
на
полковник Минчо Сотиров:
му било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна; там ще има среща.
Запитал с кого и как ще узнае, но му било казано, че ще му се открие. Тръгнал.
Параходът пристигнал
на
пристанището във Варна.
Народ, много посрещачи.
По едно време съзрял между навалицата един човек,
на
гърдите
на
когото прочел написано със златни букви, в три ленти една до друга: „Аз съм този, който бях преди 2000 години".
Запътил се към него и тръгнали.
Лентите
на
гърдите
на
човека се изгубили.
Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, разпространявал духовна литература.
Посещавал често места, за които знаел, че са били богомилски духовни центрове: Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Куш-бунар, Коджа бук и др.
Написал е малко съчинение за богомилството в едно от своите „тетрадчета".
През 1903-1904 г.,
на
тридесет и пет годишна възраст, Пеньо Киров планирал и осъществил една обиколка
на
България.
Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил крайдунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира „Животворний източник" при с.
През целия си живот Пеньо Киров е обръщал внимание
на
своя вътрешен духовен живот.
Работил е като комисионер, но в съзнанието си винаги давал предимство
на
духовното, искрено следвал съветите
на
Учителя, целящи да поставят учениците му
на
Пътя
на
самоусъвършенстването.
Затова в джоба си Пеньо Киров винаги носел тефтерче за мислите, които идвали в ума му.
На
27 юли 1907 г.
По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска - и неговата коми-сионерска кантора се превърнала в книжарница.
Той бил първият разпространител
на
беседите
на
Учителя в Бургас.
Книжарницата му постепенно придобила значението
на
клуб, където се събирали за разговори съмишленици и приятели.
По това време Пеньо Киров често пишел писма
на
Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас.
Учителя не закъснявал с отговорите си, винаги го съветвал и напътствал.
От писмата му струи импулсът
на
Новото, което влиза постепенно в съзнанията.
В нея той получавал отговори за всички възникнали проблеми в живота му.
От особената жива мъдрост в тези писма той се зареждал със сила и със стремеж да работи за Христа и да прилага добрия живот.
Запазени са около 120 писма
на
Учителя до Пеньо Киров.
Първото е от Варна и носи дата 14 септември (стар стил) 1898 г.
Пеньо Киров завършва земния си път
на
27 януари 1918 г.
Учителя във Варна
Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България.
Той си беше заминал през 1918 г.
Пеню се оженил за гъркиня, била е много хубава жена, но защо тя, хубавата гъркиня се оженила за бедния Пеню, то ние не знаем.
Само тя си знае защо.
Била е заможна, а баща й бил богат за времето.
Имаме я
на
фотография с Пеню - много хубава жена.
Но бракът им е бил подложен
на
много изпитания и то поради странностите
на
ПейЮ.
Но го търпяли понеже уважавал и обичал жена си.
Но това не било достатъчно за онези години, когато човек е трябвало да си изкарва хляба с някакъв занаят.
Не приличал
на
тях и не могъл да печели пари като тях.
Особено след срещата си с Учителя той съвсем се променил и започнали големи разправии в домът му.
Жена му, красавицата Ерифели не одобрявала, дори пречела в неговите начинания.
Накрая те го оставили да си прави своите опити.
Пеню Киров решил да прави комуна с Тодор Стоименов в Бургас.
Купили две биволици, които двамата пасели
на
смени покрай ливадите в Бургас.
Но комуната не е само идея, а тя трябва да стане живот.
А биволиците са живи твари и тях трябва някой да ги пасе, да ги храни със сено и слама, да ги дои и да ги наглежда.
Минавали са през много комични положения с тях стигащи до разпри между Пеню и жена му.
Накрая комуната се разтурила, като биволиците са били продадени.
Този опит с комуните бе повторен след двадесет години от нашето поколение.
Причините ги знаете, защото Учителят ги бе казал: „Не се кому низира капитала, а се комунизира труда".
След още толкова години комунистите, когато дойдоха
на
власт решиха да приложат идеята за комуната чрез сила и власт като комунизираха капитала.
Те също си създадоха съсловие от началници и подчинени, привилегировано съсловие и създадоха онези, които трябваше да работят за тях.
Вместо да станат „слуги
на
народа" станаха господари
на
народа.
Той е даден в беседите
на
Учителя.
Ще си го намерите там.
Само човек с пробудено съзнание, с космическо съзнание може да води комунален живот, което означава единство
на
човешкото съзнание с всички човеци и от там съединение с Космическото Съзнание.
Но опита трябваше да бъде направен.
Първо Пеню и Тодор с двете биволици, после ние с комуните по времето
на
Школата и накрая комунистите го правиха с власт и сила.
Тъстът
на
Пеню бил богат човек и се чудел как да вкара зет си в пътя
на
успяващ занаятчия или търговец, защото каквото хванел - нищо не излизало.
Понеже акъла
на
Пеню бил друг, а не такъв, който да знае и да може да печели пари.
Бабалъка
на
Пеню имал гладачница, в която се гладели изпраните мъжки ризи и се правели онези колосани мъжки бели яки, които са били
на
мода и които може да ги видите по старите фотографии от тези години.
Наистина колко официално са изглеждали мъжете тогава.
А да станат такива е било необходимо да има добри перачки, с умели женски ръце и след това всичко да бъде изгладено както тряЬва.
Ето Пеню започнал да глади ризи и да колосва яки.
Занаят е това, не е шега работа и се плащало добре, защото имало много мурафет в гладенето
на
тези неща.
Но понеже видял, че това не е голяма търговия и че само си губел времето, затова оставил всичко в магазина и обозначил всичко кое какво струва, оставил касичка и я направил
на
самообслужване.
Кой как влезел, оглеждал цената, плащал си сам, вземал каквото му трябвало и си излизал.
Домашните му знаели, че е чудат и го чакали да видят кога ще се провали и тук.
За изненада
на
всички той не е бил в загуба, но нали от търговията трябвало да има печалба за прехрана
на
търговеца, а тук такава печалба нямало.
Дошло време да се закрие и този опит
на
Пеню.
Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението
на
Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него.
По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото
на
Духовната Верига по цялата страна.
Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва.
На
следващата година Учителят не му разрешил.
Той е бил спиритист и медиум от особена класа.
Аз я приех от предишното поколение, съхраних я и я предадох
на
следващото поколение.
Пеню е присъствал редовно
на
съборите преди войните и е бил един от най-дейните и той ги е организирал.
Те трябва да се съберат и издадат в отделна книга със всичко, което той е оставил.
Но много по-късно той, Пеню разбира кой е Петър Дънов и пред него е вече Учителят
на
Бялото Братство.
Пеню Киров си заминава.
Има една запазена снимка, където той е положен в ковчег, а около него тържествено са застанали онези, които тъгуват за него и които скърбят.
А в средата е жена му Ерифели.
След неговото заминаване, хубавата гъркиня Ерифели разбира кой е бил Пеню Киров и съжалява много, че не е оценила неговото присъствие приживе.
Тогава лично пред Тодор Стоименов, който е един от тримата първи ученици
на
Учителя казва: „Сега разбрах, че Бог бе изпратил при мен един от своите ангели".
Учителят му бе дал неговото духовно име: Четверовластник Перуил, дошел от най - възвишената планета „феташ".
С него и около него има много интересни опитности с Учителя, някои от тези опитности аз съм ги разказал
на
друго място и по други поводи.
Там ще ги намерите и тогава ще видите, че първите ученици
на
Учителя не бяха случайни личности и случайни духове.
По времето
на
Школата
на
Учителя, както и онези, които дойдоха по-късно, също не бяха случайни.
Онези, които има да идват и да се раждат
на
земята и да поемат Учението
на
Учителя също не са случайни.
Техните имена са записани
на
Небето и те се изпращат един след друг в строго определено време според плана
на
Небето.
Първият ученик
на
Учителя е Пеньо Киров.
Учителят обяснява, че в духовния
свят
той е четверовластник Пероил от планетата Фетош.
Роден е
на
13 юли 1868 г.
Слънцето му е в зодиакалния знак Лъв и има много близки неща до Учителя.
По характер е крайно любвеобилен, готов и залъка си да даде
на
нуждаещия се.
Но красивата Ерефели има обратен характер
на
неговия.
Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива.
Често му се кара и за най-малки погрешки.
Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство.
Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези
на
доктор Миркович.
Архангел Михаил, с когото той работи редовно, му съобщава да излезе
на
пристанището в Бургас и да посрещне един човек, който ще пристигне с параход от Варна.
Пеньо си казва мислено: „Как ще намеря този пътник, когато никога не съм го виждал през живота си, а и от парахода ще слязат към 600 души?
" В посочения ден и час той отива
на
пристанището и застава в края
на
кея.
Пеньо ги наблюдава и се стреми със своята интуиция да открие този, когото трябва да посрещне.
Като приближава, той вижда
на
гърдите му светъл надпис: „Аз съм онзи, когото ти свали преди 2000 години от кръста и го положи в гробницата си." Надписът е там, докато тръгнат заедно към дома
на
Пеньо.
Така става първата среща
на
Пеньо Киров с Учителя* От нея разбираме, че Пеньо Киров е прероденият Йосиф от Ариматея, който преди 2000 години погреба Христа, един ученик от вътрешната Христова школа, в която е и евангелист Йоан.
След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата
на
Пеньо Киров.
Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик
на
Учителя - Тодор Стоименов.
При един разговор в дома
на
Пеньо Киров
на
външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои.
" Странникът му отговаря: „Ходя там, където Бог ме изпраща." Пеньо казва: „Почакай ме малко." Влиза в коридора, но жена му, знаейки неговия характер да раздава, е прибрала всичко.
Там са само старите му цървули и скъсани чорапи, Той ги взима и ги дава
на
босия пътник.
След това влиза при господин Дънов и му разправя за случая, а той го пита: „Знаеш ли кой е този беден човек?
И аз да не го позная!
" Веднага излиза навън да го потърси.
Минава по една улица, по друга, но не го намира.
Връща се и съобщава
на
Дънов, че човекът - Христос, е изчезнал.
(Не знам дали се е сетил да си зададе въпроса: Този, който почука и
на
когото дадох скъсаните си цървули, е Христос, а кой е този, който стои в стаята и ми каза за Христос?) Често той мисли по този въпрос, но не го поставя никога
на
Петър Дънов.
От него получава задачи, които изпълнява точно и
на
следващата среща дава отчет за извършената работа.
При едно посещение
на
Петьр Дънов в дома му последният му казва: „Пеньо, като дойде в четвъртък Архангел Михаил
на
среща, му кажи, че аз ще се занимавам с тебе, а
на
него ще му дам друга работа." Пеньо се зачудва много
на
тези думи - откъде той може да знае за неговите срещи с Архангел Михаил.
На
следващата среща в четвъртък казва това, което му е поръчано.
Архангел Михаил повече не се явява
на
срещи с него.Пеньо Киров е човек с голямо самочувствие.
Той цяла година ходи и се сблъсква с хиляди трудности и противоречия.
За една от срещите
на
веригата във Варна Пеньо Киров и Петър Дънов тръгват заедно пеш от Бургас и когато минават през река Камчия, Дънов го умива в реката и го кръщава с вода.
Брат Пеньо вижда в лицето
на
Петър Дънов млад учен човек, с големи познания по всички въпроси голяма вътрешна дълбочина, но не може да го познае кой е.
За всички членове
на
веригата Петър Дънов е един учен човек.
Дълго време той работи върху умовете
на
първите си ученици, за да им отвори очите - да виждат и да отстрани от тяхното съзнание основния им дефект - съмнението.
Бог оставя всеки ученик да се справи сам с този труден въпрос, стоящ пред
душата
му.
Пеньо Киров познава вътрешно Учителя, отваря
душата
си за него и приема неговото благословение.
Изпълнява точно всичко, което Учителя му нарежда.
Среща много трудности и мъчнотии с братята и сестрите в Бургас, примирява всички възникнали противоречия и изтърпява всичко заради Господа.
Като се връща в София, Георги сънува Пеньо, че носи хляб и му казва: „Георги, досега този хляб аз го раздавах, отсега нататък ти ще го раздаваш." Пеньо Киров си заминава
на
21 януари 1918 г.
и чак тогава неговата жена Ерефели, която цял живот го тормози, ревнува и пречи в братската работа, разбира, че при нея е живял един ангел, а тя не го е познала и горко съжалява и плаче за него.
В чест
на
брат Пеньо Киров Учителя дава песента „Благославяй, душе моя, Господа."
Той прилага
на
дело новото учение, като изтърпява безкрайните разправии и неуредици
на
братската група в Бургас без никакво роптание - заради Господа.
Вярата, търпението, милосърдието му усилват още повече връзката му с духовния невидим
свят
и със съдействието
на
Учителя той често пребивава в него.
Така Пеньо подготвя духовните условия за разгръщане делото
на
новия живот в Бургаския край, подето от Георги Куртев, който достойно продължава светлото му дело.
Ученици, участвали в школата
на
Учителя и техните прояви в живота
Когато първите ученици са срещнали Учителя те все още не са знаели каква велика роля им е отредена в Мировата драма.
Може би и затова в съзнанието им е останал повече като “Г-н Дънов”, отколкото като Учителя”.
те действително са усетили в душите си прилив
на
духовна енергия. Тя.
именно, ги е импулсирала да бъдат добри изразите,ш
на
онова Ново, все още неразбираемо за тях, което е лайтмотив
на
Мировата драма.
Ролята
на
първите ученици е огромна.
Тях Учителят е извикал първи
на
Сцената, където действието тепърва ще се развива.
Първият ученик
на
Учителя.
Завършил прогимназия в родния си град и едва 15-годишен станал учител.
След две години учителстване, воден от желанието си да служи
на
Отечеството си, той постъпил като доброволец в Сръбско-българската война.
Описание
на
този случай е останал между записките
на
полк.
“През 1898 година му е казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна.
Запитал с кого, как ще узнае, но му е казано, че ще му се открие. Тръгва.
Параходът е пред пристанището във Варна.
Народ - посрещачи много.
По едно време съзира между навалицата един човек,
на
гърдите
на
когото вижда написано със златни букви
на
три ленти една до друга: “Аз съм този, който бях преди 2000 години '.
Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна литература.
Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др.
Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”.
През 1903-1904 година,
на
35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка
на
България.
Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний източник” при с.
За тази обиколка Никола Нанков пише:
“С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг
на
България, като сеятел
на
Божественото слово в душите
на
хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.”
Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст.
“През 1875 год, като бях
на
7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха.
През 1880 г., кога бях
на
12 години, още ходех
на
училище, ангелите ми положиха венец по Божие поръчение.
На
17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков...
На
13 февруари 1907 година в гр.
Бургас, като щях да ставам заранта, видях в
душата
си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле,
на
големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани.
За характера
на
Пеню Киров и за качествата му
на
ученик, Никола Нанков пише:
“Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението
на
Божественото.
С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение
на
Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот.
Предан ученик
на
Учителя и разпространител
на
Словото му из цялата страна.”
През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание
на
своя вътрешен духовен живот.
Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство
на
духовното.
Той искрено е следвал съветите
на
Учителя, целящи да поставят неговите ученици
на
пътя
на
самоусъвършенстването.
Затова в джоба си Пеню Киров всякога е носел тефтерче за мислите, които са минавали в ума му.
От тези времена е останало едно негово решение, в което прозира желанието му да промени нещо съществено в досегашния си живот:
Отговор: Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа
Святаго
, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване.
2. Какво ще Бъде поведението спрямо жена ми?
Отговор: Ако тя продължава да живее целомъдрено с мен, то аз ще гледам да я утешавам в живота, като ще имам предвид искрената любов.
3. Какво ще бъде поведението ми спрямо познатите ми?
По душа се делят
на
человеци с человеческа душа,
на
человеци с животинска душа,
на
человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове.
Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство
на
душата
.
Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и други такива.
Затова и человеците са се разделили
на
племена и народи, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр.
са станали причина, като са се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове.
Успели са да покварят
душата
, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината, и да се заточава добродетелта.
Тези откъслечни мисли имах в самотата
на
живота ми една вечер в хотел “Зора”, в гр.
Факсимиле от писмо
на
Учителя до П. Киров
По това време е имало вече достатъчно печатна литература - окултна и философска, и неговата комисионерска кантора се превръща в книжарница.
Той е първият разпространител
на
беседите
на
Учителя в Бургас.
Книжарницата му постепенно придобива значението
на
клуб, където са се събирали съмишленици и приятели
на
разговор.
По това време Пеню Киров често пише
на
Учителя и споделя с него важни моменти от духовната работа в Бургас.
Той всякога го съветва и напътва.
От писмата му струи импулса
на
Новото, което влиза постепенно в съзнанията
на
докосналите се до него.
В тях той получава отговорите
на
всички възникнали проблеми в живота му.
От особената жива мъдрост в тези писма той се зарежда със сила и със стремежи да работи за Христа и да прилага добрия живот.
За това ще ви съобщя по-нататък.
Работете всички с вяра, имайте Божията работа присърце и Отгоре ще ви дойдат
на
помощ.
Господ ще изкара своето дело в съвършена пълнота.
Неговите възнамерения са велики.
Моя поздрав
на
Тодора, Милкона и Зурков, а тъй също и
на
другите познати.
Изисква се постоянство, търпение разумно, чистосърдечие, яснота
на
ума, свежест
на
душата
и бодрост
на
духа.
Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи
на
ума да надзърне в Невидимия мир
на
светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си
на
тези, които се стремят доброволно да вършат волята
на
Небесния Баща.
Бог гледа
на
сърце.
Когато думите
на
Истината, думите
на
Христа пребъдат в една душа тя принася плод много.
Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите.
На
всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си.
Вий с Тодора /.../ трябва в петъците да споменавате Българския народ, Славянството, всички други народи и идването
на
Царството Божие.
Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота сутринта от 4-7.
Пеню Киров си заминал
на
27 януари 1918 г.
В наследство ни оставя:
Правдата, тя е равновесие, тя ни ръководи, тя е наслада, тя ни утешава.
Истината, тя е Божество - тя просветява!
Новогодишна поздравителна картичка до Пеню Киров от Учителя
Снимка
на
Пеню Киров
На
гърба
на
снимката е написано с почерка
на
Пеню Киров: „Подаряваме за спомен
на
любезния духовен брат и приятел Петко Ив.
Следват подписите
на
Пеню Киров и Тодор Стоименов
21.
Писмо до приятели (преписано от Паша Теодорова), Варна
, 29.01.1918 г.
Варна, 29.I.1918 г.
Вярвайте в Господа, Който е едновременно в небето, е сърцата идущите
на
хората - място
на
живот и вътрешна обнова.
Искането подразбира Божественото знание, търсенето подразбира душевния стремеж към мира, хармонията
на
живота, хлопането подразбира волята, духа
на
човека, който се стреми да се обедини с Бога.
В Любовта мислете за Бога, за Христа; във вярата мислете за ангелите, за чистите духове; в надеждата - за всички добри хора, и по този начин ще се свържете с проявлението
на
Божествения живот, ще дойдете в съгласие със законите
на
Божествената природа, която е Неговото тяло.
Вярвайте и е края
на
краищата Господ ще ви помогне да победите ида придобиете вътрешната опитност, която ви е необходима.
Всичко работи за добро, за подигане, за съвършенство и
святост
.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
писма
на
Учителя, преписани от Паша
22.
Писмо на Учителя до П. (?), Варна, 29. I. 1918 г. (Паша Теодорова)
, 29.01.1918 г.
Варна, 29. I.
Пеньо пристигна благополучно и бе посрещнат от всички добри приятели, любящи Христа.
Земният живот има смисъл само в изпълнението
на
Святата
Воля Божия.
Малките тревоги, недоразумения, дребното честолюбие и тем подобни само спъват
душата
и я обвързват.
Любов, свързана с Бога в едно.
Вяра, примирение с чистите и
святи
духове.
Надежда, сдружена с всички добри хора по лицето
на
земята.
Същото писмо (с дата: Варна, 29.II.1918 г.) е публикувано в ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 - Писма
на
Учителя до Паша Теодорова
23.
Писмо на Учителя до група приятели, Варна
, 1.02.1918 г.
Варна, 1. II.
Животът тук и горе е свързан в една непреривна връзка.
Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря
на
пътя.
Господ е с нас.
Иде Новата Религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство.
Иде вече голяма светлина от горе.
Всички приятели ще дойдат пак, те ще възкръснат.
Те се събличат, за да се облекат наново с Новия живот
на
Любовта,
на
безсмъртието.
Аз ви преподавам първите уроци
на
самопожертвуване.
Человек не трябва да търси
на
земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши Волята Божия. Дерзайте.
Станалото е благословение.
Поздрав
на
всички приятели.
24.
Писмо до приятели (Молитва), Варна
, 5.02.1918 г.
Моя поздрав вам и
на
приятелите.
Стойте върху непоклатимата скала
на
добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда.
Подкрепете сърцето си с любовта
на
живота.
Дръжте ума си
на
работа под ръководството
на
Мъдростта и
на
Истината за подкрепа
на
духа си.
Господ
на
мира иде да помага
на
своите деца.
Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония.
Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило, и лъжата - своя език.
Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува
душата
ми.
В името
на
Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9
По спомени
на
Елена Андреева – Интерниран в хотел „Лондон“
25.
Писмо на Учителя до приятели, Варна
, 5.02.1918 г.
Варна, 5. II.
Моите поздрави
на
всички приятели и добри ученици, които ходят в пътя
на
светлината.
Онези, които заминават, отиват си да се преоблекат.
Вашите братя, които са отишли да посрещат Христа, които жертвуват живота си от Любов за доброто и благото
на
другите, са благословени от Господа за живота.
След големите скърби и страдания ще дойдат дни
на
благословение и Господ ще обнови всичко.
Мястото
на
почивката е Божията Любов.
Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето.
Моето дълбоко желание е вий да бъдете чисти и
святи
и Господ да пребъде във вашите сърца.
Писмото е публикувано също и в томове 7 и 9
на
поредицата "Изгрева"
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
От спомените
на
Боян Атанасов Златарев
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 9
По спомени
на
Елена Андреева – Интерниран в хотел „Лондон“
Същото писмо е публикувано в ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 - писма
на
Учителя, преписани от Паша
26.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна
, 7.02.1918 г.
(получено
на
9.03.1918 п, Сливен, чрез Светозаров.
Пликът е надписан лично от Учителя)
Бурите ще засегнат дърветата, но то ще бъде за тяхна полза.
Вашата проектирана обиколка до Кюстендил ще принесе своята полза.
Изложете работата ясно и останалото оставете
на
Господа
на
Силите да стори онова, което е Нему угодно.
Нека Любовта, Вярата, Надеждата да пълнят вашите сърдца.
Моя поздрав
на
сестра ви Грозданова и
на
другите приятели.
Варна 7.II.1918 г.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
27.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна
, 9.02.1918 г.
Варна, 9.II.1918 г.
Обична П. Теодорова,
Получих писмото ви за Рождество и Новата година.
Градете вашето щастие върху основите
на
Любовта, ограждайте го със светлата Вяра
на
Добродетелта, обработвайте го с надеждата
на
Великата Мъдрост.
Използувайте лъчите
на
топлината
на
вашето Слънце.
Радвайте се
на
чистите Извори, които текат.
Градете и нагоре вървете.
Стремете се да осъществявате вашето назначение.
а тишината за работа приятна.
Помнете: Бог във всичко работи и помага
на
бедните:
на
страждующите,
на
немощните.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
28.
Писмо на Учителя до група приятели, Варна
, 9.02.1918 г.
Варна. 9.II.1918 г.
Градете вашето щастие върху основите
на
Любовта, обграждайте го със светлата вяра
на
добродетелта, обработвайте го с надеждата
на
Великата Мъдрост.
Използвайте лъчите и топлината
на
вашето слънце.
Радвайте се
на
чистите извори, които текат.
Стремете се да осъществите вашето назначение.
Бурята, гърмът са за проветряване, а тишината за работа и помагане
на
бедните,
на
страдающите,
на
немощните.
29.
Писмо на Учителя, Варна
, 9.02.1918 г.
Варна, 9. II.
Стани, стани и Истината облечи."
Господ да ви даде
на
всички да постигнете всичките ваши добри желания, добри мисли и стремежи
на
вашата душа.
Поздрав
на
всички добри приятели, малки и големи,
на
всички добри ученици и бедни, и богати.
Всички, които горещо обичат Истината,
на
които сърцата са пълни със смирение Божествено, с милосърдие Господне, могат да си препишат тия думи.
Те са простички, но готови да разцелуват всекиго от вас, да ви дадат братски и сестрински прием и в техните обятия да намерите Божието благословение и смисъла
на
вашия живот.
Благославяйте Господа, Който ви говори отвън и отвътре, Благославяйте Господа, Който ви е ръководил в миналото, ръководи ви и сега.
Благославяйте Господа, Който ръководи съдбините
на
всички народи.
Баща е Той
на
всичко живо.
30.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (телеграма), Варна
, 11.02.1918 г.
Телеграма от Учителя Петър Дънов от 11.2.1918 г. Варна
Никакви инжекции да не се поставят повече
на
Величка.
Кризите не са лош признак.
След всяка органическа криза,
душата
се кали.
На
смелите Бог всякога помага.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
31.
Писмо до приятели (преписано от Паша Теодорова), Варна
, 19.02.1918 г.
Варна, 19.II.1918 г.
Животът тук и горе е свързан в една непреривна вързка.
Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря
на
пътя.
Господ е с нас.
Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство.
Иде вече голяма светлина от горе.
Те ще възкръснат.
Те се събличат, за да се облекат наново с новия живот
на
любовта,
на
безсмъртието.
Аз ви преподавам първите уроци
на
самопожертвуването.
Човек трябва да търси
на
земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно, да върши Волята Божия.
Станалото е благословение.
Привет от всички приятели, от Пена.
Поздрав
на
всички приятели.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
писма
на
Учителя, преписани от Паша
32.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 19.02.1918 г.
Животьт тук и горе е свързан в една непреривна връзка.
Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря
на
пътя.
Господ е с нас.
Иде новата религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство.
Иде вече голяма светлина от горе.
Те ще възкръснат.
Те се събличат, за да се облекат наново с новия живот
на
Любовта
на
безсмъртието.
Аз Ви преподавам първите уроци
на
самопожертвувание.
Човек не трябва да търси
на
Земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши волята Божия.
Станалото е благословение.
Привет от всички приятели от Пеня, Димитрина и Христа и всички други.
Поздрав
на
всички приятели.
Дънов) Варна
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
33.
Писмо на Учителя Петко Гумнеров (препис до Минчо Сотиров), Варна
, 24.02.1918 г.
(препис
на
част от писмото, направен от Петко и изпратен до М. Сотиров)
Слушайте ръководството
на
Духа.
В живота Мъдростта, Истината, Любовта, които съграждат живота, озаряват пътя
на
душата
.
Всичко друго е само баласт и опаковка
на
времената.
Първо
душата
, после тялото;
Първо Духът, после
душата
;
Изглаждайте, измазвай, изправяйте, за да ви намеря пригодни за обичта.
Всичките противоречия ще престанат.
Молете се искрено, усърдно за успехът
на
Божието дело.
Господ Бог Мой да благослови всичките добри начинания, добри действия, добри мисли и желания.
Четете, проучавайте моите беседи и ще намерите много правила за работа.
Прочитайте всяка седмица по една беседа и я обсъждайте.
И ще видите колко нови мисли от Господа ще ви се нахвърля и какъв нов
свят
ще се разтвори пред вас.
В.В. Поздрав
на
всички!
Варна 24.II.1918 г.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
34.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна
, 29.02.1918 г.
Варна, 29.II.1918 г.
Пеню пристигна благополучно и бе посрещнат от всички добри приятели, любящи Христа.
Малките тревоги, недоразумения, дребното честолюбие и тем подобни само спъват
душата
и я обвързват.
Любов свързана с Бога в едно.
Вяра примирена с чистите и
святи
духове.
Надежда сдружена с всички добри хора по лицето
на
земята.
Забележка
на
редактора: Писмото е във връзка със заминаването
на
Пеню Киров от този
свят
.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
35.
Писмо на Учителя до Георги Куртев (наряд)
, 9.03.1918 г.
Прочитане
на
Истината и размишление върху основните мисли
на
беседата.
Спомняне
на
всички братя, сестри, приятели.
Пожелаване Божието благословение да почине
на
тях.
Да изпълни Господ мой и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие
на
Благия си Дух.
Да разберат Смисъла
на
Любовта, която е Бог, изявен в Живота.
Да разберат и проумеят съдържанието
на
Вярата, която е чистия Дух
на
Живота.
Да схванат образа
на
Надеждата, която е Живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха служителка
на
Бога Живаго в Неговия Храм.
Прочитане
на
лозинката и Отче наш.
„Моето благословение и благословението
на
Господа Бога
на
всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето
на
земята сега и през всичките времена
на
Неговото Царуване. “
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
- Пролетно равноденствие
на
Живота.
22 март е астрологическата Нова Година
36.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, Редът 9 (22) П. Р. Ж. 1918, март
, 9.03.1918 г.
Прочитане
на
Истината и размишление върху основните мисли
на
беседата.
Спомнене
на
всички братя и сестри, приятели, пожелаване Божието благословение да почине
на
тях.
Да изпълни Господ мои и Господ ваш техните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие
на
Благия Си Дух.
Да разберат смисъла
на
Любовта, която Бог е изявил в живот.
Да разберат и проумеят съдържанието
на
Вярата, която е чистият Дух
на
живота.
Да схванат образа
на
Надеждата, която е живата Божествена душа, облечена в своята Божествена дреха, служителка
на
Бога Живаго в Негова Храм.
Прочитане
на
Лозинката и Отче наш.
Моето благословение и благословението
на
Господа Бога
на
всичката пълнота да пробуди с вас и всички по лицето
на
земята сега и през всичките времена
на
Неговото Царуване. Амин.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
37.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев (наряд), Варна
, 10.03.1918 г.
Варна, 10.03.1918
Редът
на
9.22. П. Р. Ж.[1]
2. Прочитане
на
Истината и размишление върху основните мисли
на
беседата.
3. Спомняне
на
всички братя, сестри, приятели.
Пожелаване Божието благословение да почине
на
тях.
Да изпълни Господ Мой и Господ ваш тяхните души, умове и сърца с всяко утешение, радост и веселие
на
Благия си Дух.
Да разберат смисъла
на
Любовта, която е Бог изявен в живота.
Да разберат и проумеят съдържанието
на
Вярата, която е чистият Дух
на
живота.
Да схванат образа
на
Надеждата, която е живата Божествена Душа, облечена в своята Божествена дреха, служителка
на
Бога Живаго в Неговия Храм.
4. Прочитане
на
лозинката и Отче наш.
„Моето благословение и благословението
на
Господа Бога
на
всичката пълнота да пребъде с вас и с всички по лицето
на
земята сега и през всичките времена
на
Неговото Царуване."
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
[1] Пролетно Равноденствие
на
Живота
38.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Варна
, 10.03.1918 г.
Варна, 10.03.1918 г.
Вий сторете всичко, що се отнася до вас, а Ний ще ви помогнем да се уредят всичките ви работи по най-добрия път, който е за доброто
на
вашата душа.
Идеята ви за Трявна не е лоша.
Но в живота онова, което фактически става, е най-доброто.
Изпращам ви наряда за 9 март, който може да извършите и
на
първия ден
на
Великден.
Препишете си го и го дайте и
на
Г-жа Ватева.
Ватева намерите някой подготвени в Русе, може да им го дадете да го изпълнят.
Може по-нататък да ви пиша, дръжте ме в течението
на
общия вървеж.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
39.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 12.03.1918 г.
Вий всички сте близки
на
моето сърдце тук долу и там горе.
Бъдете всички готови всякога и
на
всяко време.
Поздрав от Величка вам и
на
Стевка.* Дайте книжката, кърпата и Пентограма
на
г-жа Габровска.
Величка сега е по- свободна да работи за Господа.
Нека Божията Любов да пълни сърдцата ви, Вярата да ви дава сила и подем, а Надеждата да реализира стремежа
на
вашата душа.
Моите Благословения вам,
на
Стевка, а така също и
на
Величка.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
* Величка Стойчева почива от туберкулоза
на
3 март 1918 г.
След като получава съобщение за смъртта й, Учителят пише това писмо
на
Кънчо Стойчев.** Ваш Верен; Жив е, Който Ви Обича.
40.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, Варна
, 19.03.1918 г.
Варна, 10.III.1918 г.
Обична В.
Живейте с твърдата и разумна вяра в Господа.
Господ
на
смелите всякога помага.
Да се пълни сърцето ви,
душата
ви с Любов, Вяра и Надежда, в тях е смисълът
на
живота, с тяхната помощ всичко се постига.
Аз ви изпращам наряда за 9 март нов стил 22, който може да изпълните и първия ден
на
Велик ден.
Ако намирате някои сестри в Русе, които могат да изпълнят казаното доброволно и по Бога, дайте им го.
Силата
на
всяко дело е в усърдието и вярно изпълнение по дух.
Аз изпращам наряда по Ст.
Моя поздрав вам и
на
домашните ви и
на
всички братя и сестри.
И тъй всеки от нас за себе си ще даде ответ пред Бога.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
41.
Писмо на Учителя до Георги Куртев (наряд), София
, 04.1918 г.
Пътят
на
праведния е като
на
зазоряване.
Душата
да минава от светлина в светлина.
Да умножава органите
на
своите възприятия, да оголемява прозорците
на
своята душа.
Да намазва остите
на
колелата
на
живота с масълце, за да става движението правилно.
В надежда радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
42.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна
, 1.04.1918 г.
(получено
на
10 април 1918 г.)
Вървете напред и не бойте се.
Изпитанията трябва да се преминат съобразно според Великия Закон.
Сега е време да се прояви Любовта, Вярата, Надеждата.
Засега нека върви всичко тъй както Господ нарежда работите.
Които изпълнете
на
първия ден
на
Великден.
Моето благословение вам и
на
всички подвижници.
Варна 1.IV.1918 г.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
43.
Писмо на Учителя до Тереза Керемедчиева (снимка на писмото), Варна
, 1.04.1918 г.
Болежката в ръката е едно преходно състояние
на
нервната система.
Вървете смело и решително по пътя
на
чистия и
свят
живот, пълен с Любов, вяра, Надежда и Господ ще уреди всичко за добро.
Редът може да го дадете и
на
другите.
Имайте Божествено търпение, всичко ще се уреди съобразно с Великия Закон
на
Живота.
Моето благословение
на
всички.
Варна
- Любезна Тереза Керемидчиева.** Он.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 14
44.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Варна
, 9.05.1918 г.
Варна, 9. V.
Раздайте ги
на
приятелите.
Всеки, който получи яйце, да си отвори три пъти Библията и това, което му се падне, е писано
на
яйцето за него.
Милостта Господня пребъдва винаги с ония, които служат драговолно
на
Господа.
Вяра силна, крепка, постоянна, която влива Новия Живот.
Благословенията
на
Господа
на
всичката пълнота да пребъдат с всички.
Поздрав
на
всички по име.
45.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, Варна
, 9.05.1918 г.
Варна, 9.V.1918 г.
Любезна В.
Младен Попов 20 яйца червени и хляб, раздайте ги
на
приятелите.
Всеки, който вземе яйце да си отвори Библията три пъти, това което му се падне и писано
на
яйцето за него.
Милостта
на
Господа пребъдва във всички, които Му служат.
Идат дни благословени от Господа
на
всичката пълнота.
Благословението
на
Господа
на
всичката пълнота да пребъдва с всички.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
46.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна
, 10.05.1918 г.
Варна, 10.V.1918 г.
Обична П. Теодорова.
Получих писмото ви, животът е преплетен от седем краски, както светлината.
Когато не се отражава от Божествената душа, Той се показва тъмен, а когато се проектира от Духът.
Пазете Божествената душа чиста и тя ще ви осенява с всички свои красоти и благости.
Мирът и радостта да почиват с вас и с всички, които служат доброволно
на
Господа
на
всичката пълнота. Дерзайте.
Тя е свободна, сега започва новия живот.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
47.
Писмо на Учителя до Райна Сотирова Грозданова (снимка на писмото), Варна
, 23.05.1918 г.
Изпращам песента "Благославяй" Надявам се да е заучите.
Моя поздрав
на
всички.
Живейте с вяра жива, непоколебима, с любов непрестанна, която е като светлината, що внася радост, наслада в
душата
.
Господ
на
всичката пълнота да ви благослови всички, що вървите в пътят.
Варна
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
48.
Снимка на Минчо Сотиров с капитаните на 6-ти артилерийски полк, Вардище
, 28.05.1918 г.
Снимка
на
Минчо Сотиров с капитаните
на
Снимка с капитаните
на
6-ти артилерийски полк.
49.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Варна
, 31.05.1918 г.
Варна, 31. V.
Обична Е.
Въоръжете се с Вярата
на
спасението, вложете Великата Любов в
душата
си, укрепете сърцето си с търпението и ума си с живата Истина.
Господ подготвя Своя път и премахва всичките препятствия в пътя
на
своето Дело.
Моят поздрав
на
всички приятели.
50.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, Варна
, 3.06.1918 г.
Варна, 3.VI.1918 г.
Сега е ден
на
ставане,
на
оживяване и възкресение.
Вие ще видите добрата страна
на
Божиите пътища.
Вам и
на
дома Моето благословение и Благословението
на
Господа
на
всичката пълнота да бъде с вас и с всички.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
51.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, Варна
, 7.06.1918 г.
(получено
на
27 юни 1918 г.
Вяра твърда, Любов постоянна, надежда непреривна.
Господ
на
всичката пълнота ще изпълни Своето дело.
От опит ще познаете Неговата всеобемляюща Мъдрост и мощна сила.
НАГОРЕ