НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
22
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
22
:
1000
резултата в
69
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 25.03.1916 г.
Той е както нотите
на
музиката.
Някой път върви минорната гама, някой път- мажорната, друг път - хроматическата.
Който разбира музиката
на
живота, слави Господа, възпява Нему в
душата
си, благодари, очаква - и животът върви, и Бог благославя търпеливата и смирена душа.
Поздрав
на
Коста.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
2.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
На
16 април 1916 година (Великден), Паша се докосва до Словото и това определя жизненият й и духовен Път.
За това събитие може да се прочете в:Спомен
на
Паша Теодорова - Великден
Спомен
на
Паша Теодорова
Ако първото си посещение
на
Учителя нарекох епохално, не зная как трябва да нарека онзи първи, не по-малко незабравим ден, когато за пръв път чух беседа от Учителя - Словото Божие - същината
на
Учителя.
Първа беседа чух, и то
на
такъв ден - Великден - един от великите дни
на
моята душа от ранното ми детство и досега.
От тогава и досега този ден е бил различен по форма, съдържание и смисъл, но всякога един и същ по това, че съм очаквала нещо ново, да имам нещо ново - дори една панделка, но да е новичка.
Като дете и
на
една панделчица съм се радвала.
Добрите същества от този и от другия
свят
всякога са задоволявали желанието ми, което е било повече от скромно, и за този ден всякога съм имала нещо новичко.
Често това новичко е било по-голямо от очакването ми, за което съм била много, много благодарна.
Днес вече мога да говоря с езика
на
сегашното ми разбиране.
Значи от детската ми възраст още в мене е живял стремежът към новото, но различно изявен - детето не може да говори за нови идеи, но може да говори за нова панделка.
И така растях и пораснах, за да чуя Новото, Великото не само напечатано, но живо и то от устата
на
Онзи, който го донесе, за което именно беше дошъл
на
земята.
И този Велик ден, за който пиша по-горе, Разумният
свят
пак не ме забрави, пак ми даде нещо Ново, но вече неизмеримо и по форма, и по съдържание, и по смисъл - нещо Велико ново.
Как да нарека този Велик ден?
Ще го нарека и то със съгласието
на
всеки един, който би прочел тези мои спомени.
Щом вие и аз сме съгласни, този ден наричам: Новият велик ден
на
моята душа, за който безкрайно благодаря.
Излизам рано сутринта
на
двора, да подишам чист въздух, да се порадвам
на
пролетната свежест,
на
красотата
на
деня.
В двора имахме доста вишневи дръвчета - всички цъфнали, дворът потънал в белия цвят - красота ненагледна.
Отправям погледа си надясно - друга красота.
Зелените листа
на
дървото почти не се виждат от цветове - люлякови цветове - един от друг по- красиви.
Изведнъж реших да откъсна няколко от най-хубавите цветове и да отида
на
ул.
„Опълченска" 66 - така наричахме накратко дома, в който живееше Учителят.
Каквото намислих, направих.
Облякох се набързо, взех букетчето и тръгнах
на
път за „Опълченска".
Стигнах до бялата къщичка, номер 66, а сега е 64 и влязох в двора.
Поогледах се натук, натам, дано видя хазяйката
на
дома - кака Гина,
на
нея да предам букета.
В същото време виждам
на
двора доста хора - братя и сестри, които се разхождат из дворчето.
След малко видях кака Гина, поздравих я с празника и я запитах защо идат тия братя и сестри.
Това стана така бързо, както и бързо ми отговори.
Братята и сестрите едни след други изчезваха, качваха се по една малка стълбичка от няколко стъпала и аз останаха сама - никой не подозира, че аз идвам за пръв път този ден - Велик ден -
на
беседа, ако ми се нареди да влеза, не зная как се влиза, откъде, приемат ли или не нови хора.
Останала сама
на
двора, аз мислено си повтарях думата „беседа". Беседа!
Мисля си: Да чуеш беседа, това значи Бог да ти проговори.
Ами ако този ден получа онова, което
душата
ми отвътре очаква?
Какво ли ще бъде, ако този ден се завърши процесът
на
очакването?
Отвън се отговори
на
очакването ми.
По едно време от сутерена се показа пак кака Гина, все тъй с бърза походка.
Казах си: Ще я запитам, да не я изпусна.
Веднага я запитах: „Моля Ви се, Моля ви се, мога ли и аз да слушам беседа?
" - „Качи се горе", пак набързо ми отговори тя и ме отмина.
Стълбичката е солидна, здрава, но как аз ще се кача?
Както и да е, минах благополучно, не стана никаква авария.
Намерих се в коридорчето, което ми е познато, много пъти съм минавала през него и влизала в малката стаичка, в която Учителят приемаше.
Тази стаичка е насреща в коридорчето.
Гледам отдясно една врата отворена и оттам се чуват песни.
Тук ще е стаята, си казах, и се спрях
на
прага
на
стаята, а се подпрях
на
дясната рамка
на
вратата.
Лявата рамка
на
вратата беше заета от един брат с очила, който въодушевено пееше, както пееха въодушевено всички в стаята, които бяха насядали
на
столове.
Слушам песни непознати за мене, но не са протестантски, защото аз съм слушала такива и познавам характера им.
Столовете бяха поставени
на
изток, дето бяха прозорците, които този ден бяха отворени.
В стаята до един от прозорците - левия, имаше една кръгла маса, с чиста бяла покривка, и стол,
на
който сигурно сядаше Учителят.
Гледам цялата обстановка, слушам песните, а вътре в себе си се моля: Господи, помогни ми да не наруша с нещо тази хармония.
Нова съм още за тази среда, не зная какъв трябва да бъдеш.
Зная само, че чакам с трепет, с цялото си същество очаквам и само очаквам.
Вратата
на
Учителевата стая се отвори и Учителят с Библия в ръка тръгна към стаята, дето се бяха събрали вече братята и сестрите.
Погледнах към Учителя и силно впечатление ми направи походката му - като че не стъпваше
на
земята, толкова леко стъпваше.
Докато си мислех как ли ще си пробие път през столовете, толкова гъсто наредени един до друг, Учителят беше вече прав пред масата.
Той каза нещо и всички заедно започнаха да четат някаква молитва, която аз не знаех.
Всяка дума от молитвата се докосваше до струните
на
моята душа като звучен музикален тон
на
особена мелодия.
След молитвата се изпя общо една песен, непозната за мене.
После всички седнаха
на
местата си и Учителят започна да чете нещо от Евангелието - може би само една глава.
Преди да затвори Евангелието, прочете само един стих: „Истината ще ви направи свободни." Този стих беше главната тема
на
беседата.
Отдавна, много отдавна и моята душа като полските цветя е очаквала тези благодатни пролетни капки.
В първите минути
на
беседата росни капки оросяваха моята жадна, широко отворена душа, която с трепет ги поглъщаше една след друга, със страх да не изпусне нито една.
Колкото повече навлизах в беседата, капчиците все повече се увеличаваха, докато се превърнаха в хубав, свеж пролетен дъжд, който дотолкова ме освежи и опресни, че аз не усетих как съзнанието ми постепенно се повдигаше в някакъв висок неземен
свят
.
Физически, с ушите си, всичко чувах, но вътре в мене нещо усилено работеше и поставяше всяка дума
на
своето място като в калъп, приготвен тъкмо за това Слово, и за мен самата незнайно кога и от кои времена очаквано.
Най-после дойде и този час - 16 април 1916 г, неделя - Велик ден, 10 часа сутринта.
Бях и
на
земята с главата и с ушите си, но бях и
на
небето, в друг
свят
, който ще нарека
свят
на
душата
, дето се отпечатваха слова истинни, правдиви, реални, и то с езика
на
Любовта, който всяка душа познава и разбира.
Гледам, всички станали пак прави и пеят.
След това се прочете пак общо Отче наш, която молитва знаех от най-ранно детство.
Нашата любеща и нежна майка още от ранното ни детство обърна вниманието ни към Онази сила в света,
на
която да уповаваме единствено и напълно в живота си, макар че
на
детски език наричахме тази сила Божито.
Свърши се беседата и всички целуваха ръка
на
Учителя, да благодарят за изобилното Слово, което се дава така щедро и безкористно.
И аз, разбира се, целунах ръка и благодарих.
Казвам уж, защото гледам пак същите излизат
на
двора, не им се връща по домовете.
По едно време Учителят заедно с един брат изнесоха отнякъде един голям панер с червени яйца, с нещо написано върху всяко яйце.
Взех си и аз едно яйце,
на
което се белееха буквите; Пс.
Взех яйцето и благодарих, след което си тръгнах за дома.
Едва стигнах в къщи, започнах да разказвам за всичко, което видях и чух - носех едно яйце и
на
болната си майка.
Всичко разказвах с разположение, с каквото ме изслушаха болната ни майка и двете ми сестри.
Време за обяд още не беше дошло, затова имах възможност да се уединя за малко време да си помисля върху това, което преживях
на
беседата.
Влязох в една от свободните стаи у дома и седнах
на
стол да размишлявам.
Обаче в един момент почувствувах неудържим наплив
на
енергия, която ме застави да стана и заиграя.
Как, по какъв начин, не знаех.
Току изведнъж взех един от столовете и започнах да играя с него около масата.
Така изредих и шестте стола, докато ме извикаха
на
обяд.
- Необикновена, неизпитвана дотогава радост пълнеше
душата
ми, която остана ненадмината и до днес.
Едно особено чувство и желание да помагам, да услужвам
на
всички нуждаещи се, без да мисля какви и колко са възможностите ми за това.
Значи всичко това подхранвало в мене, скрито и за самата мене от времена далечни и близки, зреело е и чакало момента
на
своето изявление.
Нищо не беше чуждо или натрапено отвън.
Ако тия мои бележки прочете някой от вас, моля ви се не се смейте
на
този духовен изблик
на
радост,
на
любов към ближния и
на
особено благоговение към Онзи Велик Баща, към Когото всички се обръщаме в тежки и радостни дни и моменти с думите „Отче наш" - Господнята молитва.
Останала съм без баща още като пеленаче, 9-10 месечно, но намерих Великия Баща в Неговото Слово.
Играх със столовете и си мислех: Нима цар Давид не игра пред скрижалите и своя народ?
И когато неговата жена, Михала - царска дъщеря го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа?
Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде
на
земята да донесе това Слово
на
цялото човечество.
Благодаря
на
Учителя, стократно Му благодаря!
Тази беседа - „Истината" - е печатана в тома, втора серия неделни беседи, първо издание, под заглавие „Сила и живот" и същият том, второ издание, под ново заглавие „Духът и плътта".
Забележка: Тук е мястото да опиша една малка своя опитност, която ще нарека малка опитност с велик замисъл.
Малката опитност мина през мене, а великият замисъл иде отгоре.
Божието Слово е Божествен нектар, който се налива в предварително специално приготвени форми, съсъди, но така внимателно, че капка да не се разлее
на
земята.
Дават се кому повече, кому по-малко капки от този нектар, според големината
на
формата или съда, в който се наливат и според възможностите
на
човека да ги използува и обработи.
И тук е важен законът „Нищо не се губи, нищо не се създава." Ако съдът е по- големичък и събрал повече нектар, който не може веднага да обработи, отгоре ни чакат.
Те знаят, че ако не днес, утре, ако и утре не може, тогава други ден.
Ден след ден, вечността е пред нас.
При този велик замисъл, още с влизането ми в този път, небето или невидимият
свят
или разумният
свят
започна своята работа върху мене, която аз чувствувах върху себе си и всяка душа може да каже същото за себе си.
Пътят е един, а методите са различни: според подготовката, темперамента, възможностите
на
човека и т.н.
Значи небето работи, а аз чувствувам, че съм някакво тесто, поставено в голямо корито и някаква особена мека, фина, пластична ръка ме меси в коритото ту от една, ту от друга страна.
Казах един ден това
на
Учителя и Той ми отговори: „Когато възвишените същества работят, те не искат да ги виждат и разбират други." Казах
на
Учителя: „Уважавам и ценя тяхната работа, затова ще мълча, докато ми се разреши или докато те си свършат работата." Днес аз съзнателно се запитвам: какво омесиха тези същества от това тесто?
И сама пак съзнателно си отговарям: те омесиха онази форма, онзи калъп или онзи съд, в който ще се налива Божественият нектар, т.е.
Колко е голяма формата, каква е формата, колко съдържа, не зная и не се питам.
Аз само благодаря
на
съществата, които изработиха формата, а какво са изработили, те знаят.
И малка да е формата или съда, пак благодаря, защото зная колко съм малка пред Великото начало, което ни е поело и ни води в красив път.
С хората не се сравнявам, защото не съм дошла
на
земята като пехливан да се боря с големи и малки форми.
За мене е важно едно: След като ми изработиха формичката, да внимавам в онова, което се налива в нея, да не оставям нито капка да се разлее или да остане неизползувана.
Тази е моята основна работа днес, както и в близкото или далечно бъдеще.
И пак повтарям: Пиша своите спомени, преживявания и впечатления, за да си напомня за излишен път колко много работа ми предстои, защото българската поговорка казва: „Бог дава, но в кошара не вкарва." Работата в кошарата принадлежи
на
мене.
3.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 20.05.1916 г.
Може да имате някои неприятности, но те са в реда
на
нещата Земята е училище за търпение, вяра и надежда.
Блажен е онзи, който
на
всяко време може да черпи сила и мощ от Бога и при големите изпитания и скърби да е вътрешно радостен и пълен с упование.
Господ знае нуждите
на
всички.
Изпращам ви една Моя беседа, тя ще ви каже онова, което бих ви писал.
Препишете я и я прочетете
на
всички, това е моят поздрав
на
всички приятели.
4.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 30.05.1916 г.
Изпитанията в живота идват за повдигането и облагородяването
на
душата
.
И човек трябва да ги посрещне мъжествено и самоотвержено, като герой
на
бойното поле.
Никой нищо не е внесъл в тоя
свят
и нищо не може да отнесе със себе си в другия.
Те трябва да знаят, защо се раждат, защо страдат, защо живеят и защо умират.
Във време
на
мъчнотии човек трябва да има вяра в крайната победа
на
доброто и правото.
Всичко работи за добро
на
онези, които уповават
на
Господа.
Трябва всякога да се има предвид великия закон, който ръководи съдбините
на
живущите
на
земята.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
5.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 1.06.1916 г.
Можете да давате беседата там гдето намерите за уместно.
Ония, които дълбоко търсят Истината може да я имат.
Слушайте гласът
на
вашия дух, слушайте вашия ум, дръжте сърдцето си чисто,
душата
си свежа и Господ ще стори всичко, което е добро.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
6.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови
, 20.06.1916 г.
Вървете напред с вяра и упование в Господа и Той ще оправи всичко.
Моят поздрав Вам и
на
Всички.
7.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 21.06.1916 г.
Получих вашето писмо, промените в живота са една неизбежност.
Случват се неща, които могат да изненадат и вещия в работите.
Но всичко си върви в реда
на
ония закони, които Бог е създал.
Трябва да се дигне мъглата пред силния вятър, за да се разкрия хубавите гледки
на
живота.
Засега така ще вървят всичките работи, за да се разкрият хубавите гледки
на
живота.
Трудно е да се разбира вътрешния смисъл
на
живота.
Всички търсят това
на
земята, което не се намира тук.
Земята е място
на
смъртната долина, място
на
страдания и стенания неволи, скърби.
Това е то участта
на
сегашните хора.
Господ е пратил Духът си да озари и просвети и научи верните.
Моя поздрав
на
всички приятели там.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
8.
Писмо на Учителя до д-р Дуков
, 31.07.1916 г.
Всичко, което може да се стори за добро
на
другите, е полезно.
Във всички добри начинания аз ще ви помогна.
Да извърши човек своя дълг
на
земята, това е неговото признание.
Гледайте със спокойствие и вяра
на
бъдещето.
В Божиите пътища няма измяна.
Всичко ще стане тъй, както е най-добро.
Има много работи, за които бих говорил, но те ще останат кога се срещнем.
Моят поздрав
на
Славка и домашните ви.
Не е важно колко време може да живее човек
на
земята, но какво може да извърши за Господа.
Но каква грамадна разлика има в тия два живота.
Благото
на
живота е да вършим благоугодното Господу тъй, както ни се разкрива отвътре от Духа
на
Отца
на
Виделината.
Моят поздрав
на
всички приятели.
9.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 22.08.1916 г.
Надявам се да сте добре.
Сега е потребна вяра и сила человек да издържа.
Само правите по сърце ще намерят мир.
Мирът се е дигнал от земята и човеците трябва дълго време да се молят, да им го изпрати Бог.
Редът ще продължи и занапред, докато се даде новият, който може да дойде с мира.
Моят привет
на
всички приятели.
Дайте свобода
на
Вашия Дух или с други думи, ходете в свободата
на
Духа.
Моят поздрав вам и
на
К.
10.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 3.09.1916 г.
В тия времена, които сега преживявате, се иска твърда вяра и упование в Господа, който е неизменяем.
Само Той Единия остава винаги неизменяем.
Не се смущавайте от временните бури
на
живота.
Всичко става тъй, както е отредено от съвокупната карма
на
человечеството.
Народите се пробуждат.
Общото съзнание заговорва.
Най-после ще дойде Мирът.
Духовният
свят
ще го наложи.
Тази година, както виждате, не искаме да смущаваме спокойствието
на
търновци.
Поздрав
на
всички.
11.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 15.09.1916 г.
Спазвайте строга хигиена и диета.
Краката винаги топли, главата хладна.
Всяка болест е обусловена от ред причини.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
12.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (пощенска картичка), София
, 23.09.1916 г.
(адресирана: Г-жа В.
[Любезна Величка Стойчева] Получих писмото ви и колета.
На
земята стремежът
на
човешката душа е да изпълни своя дълг.
Доброто, правото, милосърдието, мъдростта, истината са основи
на
Божествения
свят
.
Само един живот, основан
на
тях, е постоянен, вечен и безсмъртен.
ДъновПоздрав
на
вашите домашни.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
13.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 25.09.1916 г.
Любезна Величка Стойчева,
На
земята стремежа
на
човешката душа е да изпълни своя дълг.
Доброто, правото, милосърдието, Мъдростта, Истината са основи
на
Божествения
свят
.
Само един живот основан
на
тях е постоянен, вечен и безсмъртен.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
14.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 25.09.1916 г.
Любезна В. Ватева,
Нарядът и за тая година ще остане същия, ще се стараете да се водите по Духа.
Сега е време за прилагане
на
живата вяра.
Моя поздрав
на
всички приятели.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
15.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 27.09.1916 г.
Пътят
на
живота седи от ред променения.
В разбирането
на
тоя Божествен план стои благото
на
живота.
И религията от това становище има две страни: едната - външна, другата - вътрешна, едната -обща, другата - лична, индивидуална.
Човек да преживява своето вътрешно общение с Господа, това е дълбокият смисъл
на
религията.
Всеки народ приема заслуженото.
Правдата, това е основата
на
Божието Царство.
Европейската война приближава към края
на
своята развязка.
Понеже законът царува навсякъде, то той ще тури разрешение
на
въпроса.
След тия усилни времена идат добрите дни, които Бог е турил за свое разположение.
Моят поздрав
на
всички приятели и
на
вашия дом, и
на
вас.
16.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 27.09.1916 г.
Имайте пълна и жива вяра в Господа.
Сега идат времена, когато мъртвите ще оживеят и •възкръснат.
Пак ще се съберат
на
едно и ще бъде едно стадо и един пастир.
Христос и в другия
свят
работи.
Молете се усърдно и с вяра и Господ ще ви даде повече виделина.
Поздрав
на
всички приятели.
17.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (пощенска картичка - снимка), София
, 29.09.1916 г.
(изпратена до подполковник Минчо Сотиров, Бургас;
получена
на
1 октомври 1916 г.)
В трудностите
на
живота се развива, облагородява и уяква човешкия характер.
Затова се ражда човек да разбере своето предназначение от Бога.
В такива времена човек трябва да даде помощ
на
свойте ближни, да изпълни дългът си добросъвестно.
Един ден народите ще се побратимят.
Моя поздрав вам и
на
домът ви.
И в облачно време слънцето грее над облаците.
Всичко в светът Бог направлява.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
18.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 3.10.1916 г.
Пиша и
на
двама ви.
Той пречистя света и съди человеците и ги наказва, а когото Господ наказва, него и обича.
Тя носи своите благословения за Божия народ.
Това са братя, които се карат за наследство.
Да бъде Божият Мир в сърцата
на
всинца ви.
Това като струвате, Аз ще бъда с вас и ще ви подкрепям в пътя
на
живота.
Привет
на
всички.
19.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (картичка)
, 10.10.1916 г.
(адресирана: Г-жа В.
На
тая госпожа ще й кажете да държи старите наставления полезно и здравословно.
Сега има милиони хора в Европа наскърбени и нажалени.
„Блажени нажалените.” Бог не само милва, но и съди и сега Той сам оправя светът.Сега от добрите хора се иска работа добра и чиста.
Наново трябва да се оре и сее и да се чака плодът.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
20.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (пощенска картичка - снимка)
, 10.10.1916 г.
(изпратена до подполковник Минчо Сотиров, Бургас;
получена
на
12 октомври 1916 г., четвъртък)
При сегашните важни времена всеки ден е равен
на
година.
Новите времена искат нови мехове и ново вино.
При такива случаи не му давайте за 24 часа никаква храна, освен малко топла вода
на
глътки или слаб чай.
Вода
на
ден можеш да му дадеш да изпие до 300-400 гр.
Хармония в живота е потребна - според семето и плода.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
21.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 11.10.1916 г.
Сотиров - началник
на
24-то Полково военно окръжие - Бургас;
получено
на
14 октомври 1916 г., събота, 7 часа след пладне)
За вашето дете, за да може да се възстанови здравето му подлагайте го
на
диета.
Давайте му
на
ден до 300-400 грама марна вода да изпива
на
глътки.
Правете му слънчеви бани сутрин
на
слънцето, като поставяте гърба му да се пече от 10-15-20-25 минути.
Това отлично действува
на
нервната система.
При сегашните условия домовете изобщо хронически заболяват от тъй наречените епидемически болести.
Това заболяване става повече от извратеното състояние
на
чувствата.
Човек трябва да се научи да бъде винаги благодарен
на
Бога за всичко, което му се изпраща отгоре и да го използва.
Сега вече Господ управлява света и Той постепенно ще внесе новия елемент Козмическото съзнание, което ще възроди човечеството.
Нека всички приятели да четат всекидневно Лозинката докато трае войната.
Сега остава само един Господ, Който може да въдвори Мир и Той ще го въдвори
на
своето време.
Нека всяка добрина, всяка правда, всяка любов, всяка мъдрост и истина да изпълня сърдцето ви.
Да бъдат човеците доблестни, мъжествени, разумни, внимателни, всичко да изпитва истината да държи.
Ще ви дам следующите наставления: дървото без влага не расте, плода без светлина не узрява, лещата без огън не увира.
Храната без зъби не се сдъвква, без стомаха не се смила.
Без познанието
на
Бога вън и вътре, живот не придобива.
Картина без сенки не става, нито може да се създаде.
Аз ви ги турих в техните обикновени форми тъй както света ги знае, но какви дълбоки знания се крият.
Влага, огън, светлина, храна, кислород, Бог и Любов.
Иде Новата Истина в светът, иде Новата Любов.
Нели малко смешна Новата Истина, когато се проповядва, че Истината е стара.
Старата земя си вече отминава, а така и Старото небе и то си отива.
Иде Божия Народ отгоре.
И Вечната Виделина просиява.
Това е едно състояние, минаване от едно положение в друго, от буба в пеперуда.
Привети
на
всички приятели!
получено
на
14.Х.1916 г,, събота в Бургас, 7 ч.
Сотиров - началник
на
24-то Полково военно окръжие - Бургас.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
22.
Снимки на Д-р Иван Жеков
, 16.10.1916 г.
Снимки
на
Д-р Иван Жеков
Д-р Иван Жеков във военна униформа с ръководството
на
водолечебницата
на
Кнайпа в Worishofen, село в Баварските Алпи — 16.Х.
Д-р Иван Жеков във военна униформа със свещеници при санаториума в село Worishofen - 1916 г.СНИМКА № 20.
Д-р Иван Жеков във военна униформа с курортистите
на
санаториума в село Worishofen - 16.Х.1916 г..
На
обратната страна
на
снимката, лично от неговата ръка, е написан следния текст: «По молбата и желанието
на
курортистите е извършена тази снимка в Worishofen, в двора
на
водолечебницата
на
Кнайпа до мен е заместникът
на
Кнайпа, от лявата ми страна, а от дясната ми страна е почтена госпожа,
на
която комендантът
на
курорта отстъпи мястото си.» Worishofen, 16.Х.1916 г.
Д-р Иван Жеков в градината
на
санаториума
на
Кнайпа, при село Worishofen през 1916 г
23.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 25.10.1916 г.
[Любезна Величка Стойчева] Засега всичко добре върви.
Смисълът
на
живота е във вътрешното разбирание
на
нещата.
В човешките работи все ще се намери по нещо да куца.
Дънов Но това е в реда
на
нещата.
Човек вътрешно трябва всякога да живее един чист и
свят
живот
на
безкористие.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
24.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 3.11.1916 г.
(получено
на
9 ноември 1916 г.
Изненади човек може да срещне много в живота си.
Те си крият свойто начало в далечното минало.
При сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода.
Пътя е напълно начертан от Христа.
Когато този път се напълно разбере и приложи, той ще принесе своите плодове.
Когато Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината е
на
наша страна, доброто се явява като плод
на
нашите усилия.
Едно време злото
на
Атлантида погуби тогавашния
свят
.
Сега Христос се връща
на
Земята след като е взел Своето Царство.
Бъдещето, което иде е велико, то носи в себе си всички велики начатки
на
Новия Живот.
Сега вече не сте далеч, сега сте при врата
на
Царството Божие и вън и вътре.
Дребнавостите ще опадат както есенните листа, както временните обвивки
на
орехите.
Изпълнете своя дълг, изпълнете всяка правда разумно и останалото оставете
на
Господа.
Във вечният закон
на
нещата няма произвол.
Моя привет
на
всички!
Мрачното време наближава да се изясни.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
25.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (снимка на писмото), София
, 5.11.1916 г.
Мъдростта, която е отгоре първо е чиста, после мирна.
На
земята при сегашните порядки човек не може да му върви по мед и масло.
Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа.
Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух.
Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре.
Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно
на
бурното и развълнувано море.
А верующата душа да върви спокойно по своя път
на
развитието.
Моя привет вам и
на
Величка.
Когато се свърши войната, тогава.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
26.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 15.11.1916 г.
[Любезни Кънчо Стойчев], Спазвайте строга хигиена и диета.
Краката винаги топли, главата хладна.
Всяка болест е обусловена от ред причини.
Дънов Най-добрите неща често хората им придават най-извратен характер.
Това е деянието и печатът
на
хигиената.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
Част от същата картичка е публикувана в ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7, с дата София, 15.IX.1916 г.
27.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 19.11.1916 г.
19 ноември 1916 Любезна В. К.
Колко мъчно схващат духовните хора в България тая Истина.
Погълнати само в своето земно аз, не могат да виждат надалеч.
Когато дойдат времената
на
изпит, те почват да потъват като Петра в морето.
Всякой
на
своята работа, която Господ му е поверил.
Желая всички като тия кремове да сте облечени и така добре като тях да растете в пълнотата
на
Божествения живот.
Не мислете, че Аз не си познавам хората.
Мнозина от тях мязат
на
своенравни деца, менят се като морската повърхност при най-малкото духвание
на
вятъра.
С време ще си научат урока.
Докато
душата
не преживее противоположностите, тя не може да научи вътрешното значение
на
Божественото учение.
Стремете се винаги към Христа, само Той има Своите ръце, крака и сърдце продупкани.
Това е основата
на
новия живот.
Впрегнете всяко желание
на
работа полезна за постигание
на
висшето Аз
на
вашата Душа, която носи Мира в.своето сърдце и светлината в своя ум и силата в своя Дух.
За мен важи Божият Път, Божията Истина, Божият Живот - това е реалното и неизменно, което преживява всичко.
Само плодът
на
дървото радва градинаря и всички, които дават плод, се обрязват.Моя привет вам и
на
всички приятели, особено
на
Коста.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
28.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 29.11.1916 г.
Всеки, който е дошъл
на
земята, трябва и обратно да се върне в другия
свят
при своите си.
Блажени от нине, които заминат в Господа, те ще си починат от своите (...).
Но са по-близо, отколкото когато са били
на
земята.
Да гледат да го не спъват, той ще може по-добре да прояви своята енергия от другия
свят
.
Понеже Христос вече слиза от горните светове, то от тоя
свят
трябва да се изпрати една много голяма делегация от всичките народи да го посрещнат.
Дядо ви замина като делегат от вашия дом.
Сега е време да се вика: осана, Благословен, Който иде в Името Господне, осана, Царят
на
човечеството, който иде да вземе своето Царство и да въдвори ред.
Моят привет вам,
на
домашните ви и
на
всички приятели в Казанлък.
Бъдете благословени от Отца всички, които вършите Неговата свещена Воля.
29.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 6.12.1916 г.
Сотиров - командир
на
3 пех.
получено
на
9 декември 1916 г., събота, София чрез
подофицер от 3 пехотен полк Йосиф Леви, конен ординарец към щаба
на
полка)
Вий сте пак
на
фронта.
Живота
на
Земята е един обширен фронт
на
воюване.
Всяка година измират близо около 35 милиона хора и се раждат нещо близо около 40 милиона.
И тъй резервите превишават с 5 милиона.
Каква грандиозна война между смъртта и живота, между злото и доброто, между омразата и любовта.
Борба за право и свобода, която Истината води.
Велики са пътищата
на
провидението.
Приятно е човек да бъде под закрилата
на
Господа
на
Силата
на
Доброто.
Помнете силата
на
живота е в Изпълнението Волята
на
Бога, Който е създал всичко.
Уповавайте в тоя жив Бог
на
всичките векове и Баща
на
Светлите духове.
Той ще изведе всичко
на
добър край.
После 91 псалом, нека да ви е всякога
на
ума.
И думите
на
Христа : "Все що желаете като вярвате ще ви бъде".
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
[1]3абележка
на
съставителя: мяжа - намазвам, покривам
30.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 17.12.1916 г.
Стига това да ви е най-голямата грешка.
Моя поздрав
на
Величка.
Кога дойдат нормалните времена ще се срещнем.
Материалната далечина не важи.
Да възкръснат думите ми във вас, които съм ви говорил досега.
Поздрав
на
всички. П.К.Дънов
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
31.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 27.12.1916 г.
(изпратено в плик надписан от Учителя "До Подполковник М. Сотиров
получено
на
15 март 1917 г., четвъртък
на
кота 1248,
прегледано от военна цензура, с подпис, печат и надпис "Следа", т.е.
Той е жив и
на
всяко място е Неговото владичество.
Господ направлява съдбините
на
народите и живота
на
човеците е в Неговите ръце.
Бог е, Който сега воюва за въдворяванието правото
на
Земята и Той ще го въдвори.
Не бойте се, "Аз ще изведа всичко
на
добър край." Да бъде изпълнено сърдцето ви,
душата
ви със Словата Господни.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
32.
Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...
, 1917 г.
Светият Синод
на
Българската православна църква
убеждава правителството
на
Васил Радославов
В началото
на
1917 година Светият Синод
на
Българската православна църква убеждава правителството
на
Васил Радославов да отстрани Учителя от София под предлог, че учението му разколебава духа
на
войниците
на
фронта.
Спомени
на
Иван Радославов
СПОМЕНИ
НА
ИВАН РАДОСЛАВОВ
(от книгата „Где е истината" стр.
Дънов и чрез задкулисни внушения и инсинуации подтикна и изиска от тогавашното правителство да интернира П.
Дънов във Варна, под благовидния предлог, че неговото зловредно учение разколебавало и внасяло смут в духа
на
войниците, намиращи се
на
фронта.
Тази акция бе предшествана от статии, писани в „Църковен вестник" (под редакцията
на
Д.Ласков) в които, като се представяше учението
на
П.
Дънов за антиправославно и се подлагаше
на
осмиване, се преследваше главно целта - да се изобрази самата негова личност по такъв начин, щото да се втълпи у читателя понятие за него като за психически анормален и нравствено крайно покварен човек.
Защото само по тоя начин би могло да се въздейства върху просветената публика, за съчувствието
на
която, във вземането
на
принудителни мерки, се домогваха тия, които се криеха зад гърба
на
градоначалници, военни коменданти, министри и продажни писатели от типа
на
покойния Д.Т.Ласков.
Независимо от това, което се пишеше, в обществото устно се пръскаха, с упорита настойчивост от устата
на
църковни служители, най-нелепи и отвратителни измислици за частния живот
на
нарочения от висшите църковни началници и неугодния тям П. Дънов.
Градоначалникът Свинаров пише рапорт до министъра
на
вътрешните работи, като привежда някои циркулиращи из града слухове и като прави от себе си бележка, че наистина, вънкашността
на
Дънов, „облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му, и не много дългата му брада, наподобява фигурата
на
Христа, изобразена
на
иконите".
Изказва опасение, че учението
на
Дънов било една „опасна религиозна секта, която се стремяла да подбие християнството и да върне обществото към езическото суеверие".
С това учение, казва той, се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането
на
Второто българско царство; ето защо, той бил
на
мнение, да се разучи всестранно цялото учение, и ако действително се установи, че то е пакостна религиозна секта, да се вземат мерки навреме и да се парализира по-нататъшното му разпространение.
На
мнение е, докато стане това, Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна.
На
това искане
на
градоначалника се противопоставя началникът
на
вероизповедното отделение, при Министерството
на
външните работи и изповеданията – Семенов, който, в особена „поверителна" бележка до министъра, казва: „...В цялата работа не виждам нищо, което да е противно
на
добрите нрави и
на
действащите в страната закони.
Тя, обаче, е един велеречив блам*
на
народната ни църква... Нуждата от религиозни беседи, особено през време
на
войната, силно се чувства.
Ближните
на
ония, що сложиха кости по полето
на
честта, и
на
ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда – нужда вопиюща за утеха; ближните
на
ония, които, макар живи и здрави да са в окопите, над които витае образът
на
смъртта, имат нужда от обнадеждаване.
Кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая
свята
надежда?
Не е ли това, в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности
на
църквата – респективно
на
църковнослужителите?
А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза
на
ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо усърдие.
Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение, и жени
на
висши военни, и граждански служители
на
държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива, из работничеството.
Как е могло, през течение
на
тоя дълъг период, да не се обърне внимание
на
неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно
на
законите и
на
благонравието.
Аз четох повечето от тези брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени, не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог
на
църковнославянския език Г.Ст.Михайловски."
Тая записка не се харесва
на
Ласкова и той казва, че тя щяла да остане „паметна" в архива
на
Външното министерство.
Тя била неочаквана апология
на
Дъновизма от един висш чиновник.
– Едно, защото Ласков не може да понесе много уместните изобличения, които се правят
на
забравилите дълга си негови патрони, и защото по тоя начин се осуетява хитро скроеният план – да се използва военното положение, с един замах да се тури край
на
дейността
на
един човек, срещу когото, в мирно време, не могат да се вземат такива крупни мерки, както във военно, особено щом се намеси „състоянието
на
духовете
на
фронта"."
Към края
на
юни Учителя е интерниран от правителството в хотел „Лондон", Варна, където остава цяла година, живее в една таванска стая и се отоплява с мангал.
Завръща се в София през лятото
на
1918 г.
* Велеречив блам (арх.) – от "велеречив" - многословен; и от "блам" – лишаване от доверие: силен израз
на
недоверие (бел.ред.)
1917_2 СПОМЕНИ
НА
ИВАН РАДОСЛАВОВ
33.
Снимка на Боян Боев и Георги Куртев в Скопие, 1917 г.
, 1917 г.
Снимка
на
Боян Боев и Георги Куртев в Скопие, 1917 г.
34.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), София
, 3.01.1917 г.
(получено
на
9 януари 1917 г., вторник,
на
кота 1248,
Всеки ден носи нови опитности за човешката душа, за човешкото сърдце, ум и съзнание.
Великия закон
на
живота с който Бог правилно отмеря всичко, не оставя никому дължимото.
И в края всичко ще вземе правилна форма.
Приливите
на
морето и реките всяко достигат до своите предели и после се повръщат
на
своите установени места.
Блажен е онзи народ, онова племе, което има Божието благоволение и което ходи в Неговите пътища.
Моя привет вам и
на
Димитра!
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
35.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 15.01.1917 г.
Любезна В. Ватева,
Надявам се да сте бодри и весели духом.
Новата година носи блага и благословения за верующите.
Стига ония, които слугуват
на
Господа да разтворят своите сърца да възприемат силата
на
Негова Дух, Който действува за човешкото обновяване.
Пълната вяра е необходима в тоя път
на
възлизането.
Желая
на
всички ви вътрешно обновяване и ободряване да процъфнат всичките плодове
на
Духа и да имате мирът Божий, Който превъзхожда всеки човешки ум.
Моят привет
на
всички приятели, а така също и
на
вашите домашни и
на
вашия Никола.
Всичко върви
на
добре.
Господ ще обърне всичко
на
добро.
Моят поздрав вам и
на
всички приятели.
Като се поуредят времената ще ви посетя.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
36.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 21.01.1917 г.
Временните промени, които стават в
душата
ви, да ви не смущават.
В Господа няма промяна.
Ако слънцето се затулва или потъмнява, то причината е вън от него.
Нашият живот често хвърля сянка
на
Божието лице.
Аз мисля наскоро да ви пратя една беседа, да си я препишете под заглавие „Братът
на
най-малките".
От моята беседа ще научите нещо ново и полезно, когато я получите.
Тя ще бъде Моето обширно писмо, което държах
на
Новата година.
Поздрав и привет
на
всички приятели и особено
на
К.
37.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 22.01.1917 г.
(получено
на
28 януари 1917 г.
Три народа ще благослови Бог и блажени, които имат Неговото благоволение.
Ти сега минаваш през изпита
на
посвещението, който води в пътя
на
Безсмъртието.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
38.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 6.02.1917 г.
(получено
на
11 февруари 1917 г., неделя вечерта, чрез поручик Табаков)
Сегашното положение е едно от най-важните.
Три народа ще благослови Бог.
Всичко ще излезе
на
добър край.
Чудни работи има да станат през тая година.
На
Солунския фронт ще станат промени
на
добро.
Офанзивата ще е
на
запад и може да се пренесе в Мала Азия.
Вий сте сега при планината гдето израилените слушаха гръмовете
на
Бога.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
39.
Учителя започва поредица беседи пред сестрите, 'Великата майка'
, 8.02.1917 г.
Цикъл беседи пред духовна група от сестри
Съставен е от Елена Андреева (един от трите постоянни стенографи
на
Словото) като хронологичен цикъл от дешифрирани стенограми, съхранявани тайно
на
Изгрева в София до 1990 г.
Изнасяни в продължение
на
шестнадесет години (1917-1932), тези беседи са били предназначени за особен кръг слушатели – омъжени жени и духовни сестри.
Държани са в следобедни часове
на
четвъртия ден от седмицата, поради което Учителя ги нарича четвъртъчни беседи.
В сборника е включена и беседата „Съчетание
на
отношенията”, държана пред духовни братя
на
8 август 1920 г.
Четвъртъчните беседи представляват отделно течение в Словото
на
Учителя Беинса Дуно.
наставления, упътвания и методи за духовна практика ги определят като специфичен лекционен курс
на
езотерична школа, въпреки че с пет години предхождат официалното откриване
на
Школата
на
Всемирното Бяло Братство през 1922 г.
Между дешифрираните стенограми и текстовете в сборника „Великата Майка” е налице езикова трансформация, която е отражение
на
историческите промени в българската говорна и писмена култура.
Въпреки това максимално е съхранена архаичната наглед структура
на
речта, специфична за първите три десетилетия
на
XX век.
под редакцията
на
Димитър Калев
Същите беседи са публикувани и в поредицата "Изгревите", том 12, но с малко по изменено съдържание (без редакция): Беседи държани пред сестрите от духовна група за молитви, песнопения и размишления в четвъртък след обед.
Изучаване
на
този цикъл беседи става в много групи
на
Братството и сега.
Например:Женски клас в Бургас (линкът е към сайта "Приятели
на
дъгата")
Цикъл беседи пред духовна група от сестри
Книгата за теглене
на
PDFСъдържание:
Хигиена
на
човешката душа, 8 февруари 1917 г., четвъртък, София
Венецът
на
живота, 15 февруари 1917 г.
Съхранение
на
душевната енергия, 10 юни 1918 г.
Който намигнува, 2 ноември 1918 г София
Съчетание
на
отношенията, 08 август 1920 Неделя, София
Влиянието
на
хармонията в живота, 20 юни 1921 г., понеделник.
Свидетелството
на
Духа, 10 ноември 1921 г., четвъртък, 15 ч. София
Запалване и изгасване
на
свещта,18 декември 1925 г., 16 ч., София
Без наука няма сполука, 21 януари 1926 г., четвъртък, 16-17 ч., София
Истина и Живот, 17 март 1932 г., София, Изгрев
Пътища
на
Мъдростта, 12 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев
Носители
на
Новото, 19 май 1932 г., 16 ч., София, Изгрев
Непоклатима канара, 30 юни 1932 г., 16 ч., София, Изгрев
държани
на
сестрите
Духовната група за молитви, песнопения, размишления
Хигиена
на
човешката душа (8.II.1917)
Венецът
на
живота (17.II.1917)
Беседа за жени - Наставления (26.VI.1918)
Съхранение
на
душевната енергия (10.Х.1918)
Който намигнува (7.XI.1918)
Влиянието
на
хармонията в живота (20.VI.1921)
Свидетелството
на
Духа(10.XI.1921)
Запалване и изгасване
на
свещта (8.XII.1925)
Без наука няма сполука(21.I.1926)
Истина и живот (17.III.1932)
Пътища
на
мъдростта (12.V.1932)
Носители
на
новото (19.V.1932)
Една задача (2.VI. 1932)
Непоклатима канара (30.VI.1932)
Източник: БЕСЕДИ държани
на
сестрите от Духовната група за молитви, песнопения, размишления
40.
Учителя изнася първата беседа пред сестрите от цикъла 'Великата майка'
, 8.02.1917 г.
Учителя изнася първата беседа пред сестрите
Хигиена
на
човешката душа, 8 февруари 1917 г., четвъртък, София
41.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 14.02.1917 г.
14.ІІ.1917 Любезна В.
Промените в природата и вътре у самия човек са неща, наложени от сенките
на
самия живот.
Който гладува, мисли за хляба, който жадува, мисли за водата, който се учи, мисли за науката си и тъй, кой за каквото се интересува.
Противоречията съществуват извън Истината, Мъдростта и Любовта.
За мен Любовта е жива и разумна, в Нейното лице Аз не съм видел сенки
на
противоречия.
Когато някому се поревне да наследи всичкото богатство
на
своя баща, непременно той ще влезе в стълкновение със своите братя и сестри.
Не всички може да мислят еднакво.
То се длажи [дължи]
на
степента
на
душевното развитие, ни повече, ни по-малко.
Блажен е, който може да гледа
на
всичко както Бог гледа.
Повечето, което бих писал, ще го намерите в моята Новогодишна беседа под заглавие „Братът
на
най-малките”.
Моя поздрав
на
всички.
Поздрав
на
Коста и Стевка, Ваш В.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
42.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 2.03.1917 г.
(получено
на
7.03.1917 г.
Там
на
фронта придобивате нови познания за живота.
Цялата Земя е един обширен фронт
на
физическото поле гдето стават състезанията
на
духовния
свят
.
Това е една велика арена
на
състезающите се души.
Пътят е към съвършенството и в тая посока работи Господ за постиганието
на
това више благо.
Аз ви имам пред вид, и желая вие да бъдете от добрите военни в добър смисъл - проникнат с най-висшето.
Вий постоянно имате проповедите
на
съвременното изкуство и често слушате Вагнеровската музика
на
бойното поле.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
43.
Снимка на Елена Казънлаклиева
, 7.03.1917 г.
Снимка
на
Елена Казънлаклиева
Елена Казънлаклиева - 7.III,1917 г.
44.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 14.03.1917 г.
Вашето писмо е
на
ръка.
Сърцето
на
всякого трябва да се пречисти, а умът да се просвети с вечната виделина.
Съмнението да отстъпи място
на
Вярата и
душата
да се облече в дрехата
на
Истината и да се обнови със силата
на
Всестранната Божия обич и Благост.
В Писанието в посланието
на
Павла, Господ е турил
на
едно място следната мисъл: Всичко „Мога" чрез Христа.
Колко славна дума е Мога да ви спася.
Мога да ви преведа при Отца
на
Светлините.
Моят привет
на
всички приятели.
45.
Писмо на Учителя до Георги Куртев, Варна
, 17.03.1917 г.
Варна, 17 / III 1917
Изпълнете го
на
9 и
на
първия ден
на
Великден.
Предайте го
на
всички наши братия и приятели по Дух.
Бог благославя своето дело в тоя
свят
.
Любовта, Вярата, Надеждата не посрамят, Господ, който ръководи всичко в тоя
свят
, е същия, който е бил през всичките времена
на
миналото, той е същия и в настоящето.
Тъмнината дава място
на
светлината; лъжата
на
Истината; омразата
на
Любовта.
Злото
на
доброто; смъртта
на
Живота.
Моето благословение вам и
на
Ивана.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
46.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, (получено на 26.03.1917 г.)
, 26.03.1917 г.
(получено
на
26.03.1917 г.
Любез. Минчо Сотиров, Бог да бъде с вас в минутите
на
духовното каление.
Всичко е за доброто
на
вашата душа.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
47.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 24.04.1917 г.
Изпращам ви наряда за жените, сверете го и ако има погрешки, поправете ги!
Вършете всичко според свободата
на
Господния Дух.
Ходете с Вяра и благостта
на
Господа ще ви подкрепя.
Моят привет
на
всички.
48.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 10.06.1917 г.
(получено
на
14 юли 1917 г.
Делото, което Господ е започнал, Той ще го досвърши добре.
Бъдещето ще го докаже тази велика Истина.
Това е едно настроение преходно.
Те наместо да съдействуват спъват доброто дело.
Но това са човеци непосветени във великите тайни
на
живота.
Вярвам да си наблюдавал месечното затъмнение
на
четвъртого.
Уповай, бъди твърд и решителен във вяра, възлагай всичко
на
Великия Господ; вътрешно възлагай всичко Нему и дух
на
молитва и Той ще превърне всичко за добро.
Господ е
на
всяко място.
Той ръководи съдбините
на
всички народи.
Сега вече Господ воюва и Той ще досвърши добре, тъй както Той от векове е наредил.
Това е спасението
на
всяка душа.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
49.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
Градоначалникът
на
София Свинаров изпраща писмо
На
25 юни 1917 г.
градоначалникът
на
София Свинаров изпраща писмо No70-50 до министъра
на
вътрешните работи Радославов, който е и министър-председател от 1913-1918 г.
Свинаров докладва срещу Учителя Петър Дънов за това, че Той прави събирания без да има право и разрешение от властите, за което му съставя акт и Го глобява със сумата 25 лв., не малка за онова време.
В същото писмо предлага да се интернира Петър Дънов в родното Му място Варна.
В писмото се споменава, че за Учителя се застъпва г-жа генерал Мария Стоянова, съпруга
на
адютанта
на
цар Фердинанд, както и г-жа генерал Недялкова, но тяхното застъпничество е отхвърлено.
По това време Учителят предупреждава, че Германия ще загуби войната и затова е редно България да излезе от нея, докато е време.
За това изявление Той бива интерниран в град Варна.
Спомен
на
Мария Тодорова - Слугата
на
кесаря
Спомен
на
Мария Тодорова
192. СЛУГАТА
НА
КЕСАРЯ
българската армия
на
фронта от продължителната война и неблагополучията в продоволствията тя е разколебана, деморализирана, а цялата страна е в разруха.
Учителят изнася своите беседи редовно
на
ул.
„Опълченска" 66 и в други наети салони и посетителите се увеличават, а църквите в големите градове се изпразват от богомолци.
Мъжете са
на
фронта, а жените трябва да орат, да копаят и да се занимават с мъжка работа и да отглеждат и да хранят многолюдна челяд.
Коне, волове, добитък - всичко е реквизирано и е
на
фронта.
Синодът и църквата подемат акция срещу Учителя и започват да подкокоросват официалните власти да предприемат някакви мерки срещу него като се крият зад гърба
на
градоначалника
на
София, зад военното комендантство, зад министри и подкупени журналисти.
Тогава започва разследване от софийския градоначалник Свинаров като се извикват последователно свидетели, които дават показания.
Въз основа
на
тези показания той пише рапорт до министъра
на
вътрешните работи Радославов.
Дава мнението си Петър Дънов да бъде интерниран в родния си град Варна.
Този рапорт е запазен благодарение
на
това, че е публикуван в списание „Духовна култура", кн.
в статията
на
Д.
Благодарение
на
това днес имаме този исторически материал и сега ще го цитираме дословно.
„Рапорт
на
столичния градоначалник до министъра
на
Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г.
по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител
на
която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното:
Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София.
Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана
на
теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-
на
вяра.
Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания
на
открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва
на
последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр.
във време
на
проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота".
Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос".
И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата
на
Христа, изобразена по иконите.
- слухове, които могат да изложат зле пристига
на
Двореца.
На
някои вдовици, жени
на
починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете
на
мъжете им;
на
други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет.
Други по-фанатизирани и сантиментални последователи до там се увличат от Дънов, че съвсем зарязват задълженията към себе си и семействата си.
Последователите
на
Дънов, наречени „дъновисти" броят в столицата 250-300 души, от които повечето жени.
Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга
на
адютанта
на
Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него.
Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това.
столичния Комендант, забраних
на
Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение.
От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението
на
Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия.
С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането
на
11-то българско царство, ето защо, аз съм
на
мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност
на
Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки
на
време и се парализира по-нататъшното й разпространяване.
На
мнение съм още, докато стане това Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна."
Градонач. (п.) Свинаров
Горният рапорт е изпратен до Радославов, тогава министър
на
Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството
на
Вътрешните работи и Народното здраве.
Той е написан въз основа
на
дознанието, извършено
на
11 юли с.г.
от съдебния инспектор при столичното градоначалство г.
Благодарение
на
този рапорт днес ние знаем тази история.
И друго, което е най-важното в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник
на
столицата заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост обсебва държавни
средства, бива хванат, съден и изпратен в затвора.
След като излиза от затвора нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение
на
неговият рапорт и
на
неговата идея е изпратен
на
заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона.
Тази развръзка
на
този исторически случай лично Учителят го споменава в една от беседите си, която е публикувана.
Когато я прочетете ще може да сравните и да се запознаете с истината за слугата
на
Кесаря.
192. СЛУГАТА
НА
КЕСАРЯ
50.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 23.07.1917 г.
(получено
на
27.07.1917 г., петък, по поручик Цеков чрез Светозаров)
Вяра жива, упование силно - всичко ще се превърне за добро
на
тези, които любят Господа.
Опитността е потребна.
За нас причините са ясни и последствията.
Господ ще ви благослови да доизнесете докрай започнатата работа.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
51.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 29.07.1917 г.
Любезна В.
За мен сега важат интересите
на
човешките души.
Личните човешки недоразумения са оставени
на
заден план.
Моя привет
на
всички приятели и
на
Коста.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
52.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
На
Учителя са забранени публичните беседи и е
интерниран във Варна
1. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
2. Изгревът - Атанас Славов
БЕЛЕЖКИ
НА
СЪСТАВИТЕЛЯ
НА
«ИЗГРЕВЪТ»ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
Е.А.: Значи само племеничката Му Люба прие Учителя.
Тя идваше и
на
клас, тя стана вегетарианка.
Е.А.: Паша го знае.
Идвал при Учителя да Го посети
на
ул.
„Опълченска" 66 и знаете ли, малко има прилика
на
Учителя по лице така, общо.
И той така хубав човек, както Учителя беше хубав, но в него има една строгост, в Учителя има разбира се друго нещо.
Така е казвал, бащата,
на
дядо поп.
Много примери за свещеници и истории, които ги имаме, може би са от баща му случки, които Той е чувал, да ги разправя предполагам, знам положително, че оня случай дето го разправя, че един баща имал син и не го пускал
на
седянки, пък синът слагал коритото и го покривал с чергата и така отивал
на
седенки.
Това е било за брат му Атанас, който бил хубавец.
В.К.: Брат
на
кого?
Е.А.:
На
Учителя по кръв, по тяло, другия син
на
дядо поп.
Та той правел това, щото баща му не го пущал
на
седянки, а той за да отиде, уж че си е легнал, ще сложи коритото, ще го покрие, да.
После научих, че той е правил тези неща.
И Той не е отишъл никъде другаде във Варна, останал в хотел „Лондон".
Братството във Варна е било много голямо в ония години.
Знаете ли за случката, която е била?
Когато отиват една сутрин за изгрев с братята, връщат се и един от стражарите е ударил плесник
на
Учителя.
Това съм го чула и оттогава Учителят не е стъпил във Варна.
Друг път пак имало такъв случай, пак са ходили
на
изгрев и пак са имали разправии с властта.
Разбирате то беше все под влияние
на
духовенството.
Тогава гоненията от властта бяха повече под натиска
на
духовенството.
И Той не е отишъл в града, а отишъл
на
хотел.
Тази случка е станала след интернирането.
По-късно е станала, двайсет и коя година не зная.
Учителят нищо не е казал, но тъй съм чувала и оттогава Той наистина не стъпи във Варна.
Кани ли са Го много пъти, но не отиде във Варна.
И когато е спял в хотела, много хора са Го канили да отиде тук и там да живее и Той е казал една турска поговорка: „Сам ери, баба ери!
" „Ери" значи земя.
Значи,
на
земята
на
хана е бащина земя.
Нали плащаш си, свободен си.
Той казваше много турски поговорки, щото знаеше турски и казваше много поговорки.
Аз пак ще се върна за някои прояви
на
Учителя в Школата.
В хотел „Лондон" във Варна Учителят е бил повече от година.
Тогава много писма е писал
на
приятелите и те са Му писали.
Варна по време
на
заточението Му.
Варна 21. VIII.
Варна, 2 6. VIII.
Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши Волята
на
своя Небесен Баща.
Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат докато
душата
достигне своето съвършенство.
Аз Ви предадох едно учение
на
Христа, учение
на
живота, не
на
буквата, учение не
на
сектанство, а учение
на
Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупният живот.
Познавам гласът Му.
Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир
на
живота.
Благословението
на
Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име
на
всяко място и време.
Варна, 2.IX.1917 r.
/Винаги Твой Исус Христос Син Божий/
Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят.
Да им даде от Христовия Дух, да Го познават, и да изпълни сърдцата ми със своята обилна Любов.
Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, което е Христос.
И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата чрез даденаго Духа Светаго.
Това е моят поздрав
на
всички, които вървят в правия Христов път, пътя
на
Божествената Любов, пътя
на
вътрешна духовна свобода, пътя
на
Новия Живот и възкресението.
Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова.
Мир
на
всички Ви в Господа.
ДъновВарна 28.Х.
Не е въпрос сега за страх, но за смелост и дързост Божествена.
Вяра силна, жива и разумна.
Любов пълна, безкористна, самоотвержена, неограничена за Бога, за Христа, за своите души и за човечеството.
Надпреварвайте се да си отдавате нужната почит и уважение по Бога.
Моя привет и поздрав
на
всички приятели по ред и по име.
Аз съм ги поменал, спомнил и ги имам пред лицето си.
Аз
на
всички ще услужа постепенно, няма да забравя никого.
Мирът, Радостта и Благословението
на
моя Небесен Отец и Баща да почине във Вас и във всички други по целия
свят
написани в книгата
на
живота.
ДъновВарна, 21.I.1918 г.
До всички приятели малки и големи и
на
добрите ученици.
Когато плодовете зреят,
душата
се радва.
Хранете се с плодовете
на
добродетелта.
Носете дрехата
на
Правдата.
Служете
на
душата
си с Истината и Великият, Живият Баща
на
Мира, Отец
на
бъдещите векове ще бъде с Вас и Вие с Него.
Само тогава ще познаете Истинския Бог и Христа.
Д.У. В.В. Ж.К.В.О. П.К.ДъновВарна 1.II.1918 r.
Животът тук и горе е свързан с една непреривна връзка.
Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря в пътя.
Господ е с нас.
Иде Новата Религия, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно неприривно братство.
Иде вече голяма светлина отгоре.
Всички приятели ще дойдат пак, те ще възкръснат.
Те се събличат, за да се облекат наново в Новия живот
на
Любовта
на
безсмъртието.
Аз Ви преподавам първите уроци
на
самопожертвуване.
Човек не трябва да търси
на
земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши Волята Божия. Дерзайте.
Станалото е благословение.
Поздрав
на
всички приятели.
Варна 9.II.1918 г.
Градете Вашето щастие върху основите
на
Любовта, обграждайте го със светлата вяра
на
добродетелта, обработвайте го с надеждата
на
Великата Мъдрост.
Използвайте лъчите и топлината
на
Вашето слънце.
Радвайте се
на
чистите извори, които текат.
Стремете се да осъществите Вашето назначение.
Бурята, гърбът са за проветряване, а тишината за работа и помагане
на
бедните,
на
страдающите,
на
немощните.
Варна 1918 г.
Страданията в живота раждат опитности, а опитността ражда условията при които Вярата, Надеждата и Любовта растат.
Стига всички еднакво да се ползват.
Аз искам между всички Ви да зацарува мир, радост и Любов Божествена, да се надпреварвате и да си услужвате и да си отдавате почит един
на
друг.
Да се въодушевите с Духа
на
Христа.
Да се водите от вътрешния глас
на
Духа.
Да бъдете прилежни и придобиването
на
добродетелите.
Лесно да си прощавате и да бъдете незлобливи, но юначни повече в дела отколкото в думи.
Привет Вам и
на
всички приятели по име.
Варна 1918 г.
Земният живот има смисъл само, когато человек слугува
на
Бога и изпълнява Неговата Воля.
Настоящето е само прелюдия, въведение
на
бъдещето.
Доброто е скрито в Господа, в Неговата Любов, която Той храни към всички свои деца и да живеем и да работим за Него е пълнота
на
живота.
Връзката е една.
И настоящето и бъдещето е все едно.
В Любовта няма страх, и казва Господ: „ Ще събере всичките си овци от четиритях краища
на
света и ще бъде едно стадо и един пастир." Бъдете добри и крепки духом.
Всичко е за добро
на
Господа.
Ще се въдвори Царството Божие
на
земята и тогава всички ще вземете участие в Новия живот, сега се гради и полага Новото Небе и Новата Земя.
Нека расте
душата
Ви
на
всички Ви в мир и радост, и Господ да Ви бъде задна стража.
Живейте постоянно в Любовта, ходете с вярата, работете с надеждата.
Поздрав
на
всички добри приятели.
Варна 5.II.1918 г.
Моите поздрави
на
всички приятели и добри ученици, които ходят в пътя
на
светлината.
Онези, които заминават, отиват си, да се преоблекат.
Вашите братя, които са отишли да посрещнат Христа, които жертват живота си от Любов за доброто и благото
на
другите, са благословени от Господа в живота.
След големите скърби и страдания, ще дойдат дни
на
благословение и Господ ще обнови всичко.
Местото
на
почивката е Божията Любов.
Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето.
Моето дълбоко желание е Вие да бъдете чисти и
святи
и Господ да пребъде във Вашите сърца.
Моя поздрав вам и
на
приятелите.
Стойте върху непоклатимата скала
на
добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда.
Подкрепете сърцето си с любовта
на
живота.
Дръжте ума си
на
работа под ръководството
на
Мъдростта и
на
Истината за подкрепа
на
духа си.
Господ
на
мира иде да помага
на
своите деца.
Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония.
Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило, и лъжата - своя език.
Господи Боже Мой, Който ръководиш и благославяш всяка копнеюща за светлина и съвършенство душа съгради ме и запази от всяка нечиста сила, като пратиш Дух лъчезарен и верен да ни яви истината по въпроса, за който жадува
душата
ми.
В името
на
Разпятието, Погребението и Възкресението, с които Ти се яви нам, открий ни Истината, за която Ти се молим.
Варна 9.II.1918 г.
Стани, стани и Истината облечи".
Господ да Ви даде
на
всички да постигнете всичките Ваши добри желания, добри мисли и стремежи
на
Вашата душа.
Поздрав
на
всички добри приятели малки и големи,
на
всички добри ученици и бедни и богати.
Всички, които горещо обичат Истината,
на
които сърцата са пълни със смирение Божествено, с милосърдие Господне, могат да си препишат тия думи.
Те са простички, но готови да разцелуват всекиго от Вас, да Ви дадат братски и сестрински прием и в техните обятия да намерите Божието благословение и смисълът
на
Вашия живот.
Благославяйте Господа, Който Ви е ръководил в миналото ръководи ви и сега.
Благославяйте Господа, Който ръководи съдбините
на
всичките народи.
Баща е Той
на
всичко живо.
98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
Юни 1917 - Градоначалникът
на
София забранява публичните му беседи.
Интерниран във Варна, Учителят живее в хотел «Лондон», където композира няколко песни.
Изгревът - Атанас Славов
53.
Писмо на Учителя поздрав до приятели, Варна
, 21.08.1917 г.
Варна, 21. VIII.
54.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови (До Всички приятели), Варна
, 26.08.1917 г.
Варна, 26. 08.
Изворите трябва да извират, реките да текат, а човекът да мисли, разсъждава и върши Волята
на
своя Небесен Баща, Неговата Воля да му бъде закон.
Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат, докато
душата
достигне своето съвършенство.
Аз ви предадох едно учение
на
Христа, учение
на
Живота, не
на
буквата, учение не
на
сектантство, а учение
на
мъдрост, любов, което може да обнови целокупния живот.
Познавам гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му, слушам Духа Му и радостта ми е в Неговото Живо Слово.
Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един Пастир
на
Живота.
Благословението
на
Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име
на
всяко място и време.
Същото писмо е публикувано в ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 - писма
на
Учителя, преписани от Паша
Писмото е публикувано и в ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 -писма до Величка и Кънчо Стойчеви с допълнение:
Препис от оригинала. София
_____________________________________* Учителят Петър Дънов е интерниран от цар Фердинанд в гр.
Варна, поради което изпраща това писмо,
55.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели), Варна
, 26.08.1917 г.
(получено
на
6 септември 1917 г,, Вардище с писмото
на
Преписала от оригинала Райна Грозданова)
Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши волята
на
Своя Небесен Баща.
Много листа ще окапят, много чурупки ще се смъкнат докат
душата
достигне своето съвършенство.
Аз ви предадох едно учение
на
Христа, учение
на
живота, не
на
буквата, учение не
на
сектантство, а учение
на
Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот.
Познавам гласът Му, държа Учението Му, върша Волята Му, слушам Духът Му, и радостта ми е в Неговото живо Слово.
Ще възкреси, ще оживи, и ще бъде едно стадо и един пастир
на
живота.
Благословението
на
Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име
на
всяко място и време.
Варна
Преписът е получен от сестра ми Райна с писмото й от 1 септември 1917 г.
Преписано от оригинала в дома
на
г-н Гумнеров
на
1 септември 1917 г., 10 ч. пр.
(получено
на
30 септември 1917 г., неделя,
(препис от оригинала, молив)
Получено
на
30.IX,1917 г., неделя в село Цапари с други писма от Петко Гумнеров.
Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, разсъждава и върши волята
на
Своя Небесен Баща.
Много листа ще окапят, много чурупки ще се смъкнат докат
душата
достигне своето съвършенство.
Аз ви предадох едно учение
на
Христа, учение
на
живота - не
на
буквата, учение не
на
сектантство, а учение
на
Мъдрост и Любов, Което може да обнови целокупния живот.
Познавам гласът Му, държа Учението Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо слово.
Ще възкреси, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир
на
живота.
Благословението
на
Христовия Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото име
на
всяко място и време.
Варна
/препис от оригинала/
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
56.
Снимка на Величко Граблашев като млад
, 27.08.1917 г.
Снимка
на
Величко Граблашев като млад
На
снимката е поставена датата
на
нейното подаряване.
Не е сигурно, че сниомката е правена
на
тази дата.СНИМКА № 6.
Отзад
на
снимката е написано: 27.VIII.1917 г.
Любезна в Господа сестрице.
Подарявам ти ликът си, за спомен
на
благата ти душа.
Адресирано е до Юрданка Димова в гр. Варна
57.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (До всички приятели), Варна
, 2.09.1917 г.
Варна, 2.IX.1917 г.
Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят.
Да им даде от Христовия Дух, да Го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов.
Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос.
И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда.
А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух
Святиго
.
Това е Моя поздрав
на
всички, които вървят в пътя Христов.
Правия път
на
Божествената Любов.
Път
на
вътрешна душевна свобода, път
на
Новия живот и възкресението.
Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова.
Мир
на
всички ви от Господа.
Никакви инжекции да не се поставят повече
на
Величка.
Кризите не са лош признак.
След всяка органическа криза,
душата
се кали.
Имайте твърдо упование,
на
смелите Бог всякога помага.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
58.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (До всички приятели), Варна
, 2.09.1917 г.
(получено
на
30 септември 1917 г., неделя,
(Преписала от оригинала Величка Стойчева)
Получено е
на
30.IX.1917 г., неделя в с.
Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце го търсят.
Да им даде от Христовия Дух да го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов.
Дръжте истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос.
И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда - "А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа
Святаго
."
Това е моя поздрав
на
всички, които вървят в правия Христов път.
Пътя
на
Божествената Любов, пътят
на
новия живот и възкресението.
Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова.
Мир
на
всички ви от Господа.
Варна
/препис от оригинала/
Уважаеми Г-н Сотиров, От няколко дни тук мен се падна да Ви препиша тия ценности
на
живота.
Когато препишеш тия послания знака от първото е по верен Него копирай и после ги изгори.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
59.
Писмо на Учителя до приятели, Варна
, 2.09.1917 г.
Варна, 2. IX.
Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърце Го търсят.
Да им даде от Христовия Дух да Го познават и да изпълни сърцата им със своята обилна Любов.
Дръжте Истината, изложена в Неговото живо Слово, което е Христос.
И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърцата чрез даденаго Духа Светаго.
Това е моят поздрав
на
всички, които вървят в правия Христов път, пътя
на
Божествената Любов, пътя
на
вътрешна душевна свобода, пътя
на
Новия Живот и възкресението.
Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си чрез Любовта Христова.
Мир
на
всички ви в Господа.
Същото писмо е публикувано в ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13 - писма
на
Учителя, преписани от Паша
Писмото е публикувано и в ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 -писма до Величка и Кънчо Стойчеви с допълнение:
2 септемврий 1917 Препис от оригинала.* Велик Творец Исус Христос Син Божий, (бележки
на
съставителя Вергилий Кръстев)
60.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви (картичка), Варна
, 4.09.1917 г.
Пощенска картичка до Кънчо Стойчев от 4.9.1917 г.* (адресирана: Господин К.
чиновник, Бургас) Варна,
Поздрав вам и
на
домашните ви.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
* Картичката е написана с почерка
на
Учителя Петър Дънов, а е подписана от баща му, свещеник иконом КонстантинДъновски.
61.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Варна
, 14.09.1917 г.
Варна, 14. IX.
Аз опитах българския народ и духовенството му имат ли Любов към Бога.
За Мене Истината сега е ясна.
Велико е и Славно е да служи човек
на
Бога и да пребъдва в Любовта Му.
„Аз Го познавам", казва Христос.
„А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърцата ни чрез даденаго нам Духа
Святаго
." Имайте вяра, имайте Любов помежду си.
Аз ви запознах с Живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и много милостив, и благоутробен.
«Потърсете Ме в ден скърбен и ще Ви помогна и ще Ме прославите." „Дерзайте, Аз съм с Вас." Христовият Баща от горе ще ви благослови всички, които с чисто сърце търсите Господа.
Мир ви давам Аз, Мир и радост нося Аз
на
всички, които приемат живото учение
на
Христа.
Нека изтече всичката мътна вода, събрана от вековете.
Нека паднат Павловите люспи от очите
на
хората и те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог.
МИР, казва Христос,
на
Моите ученици по целия
свят
, МИР
на
всички, които прилагат Моето учение.
МИР
на
верните, МИР
на
търпеливите, МИР
на
кротките,
на
смирените духом.
МИР
на
всички, които търсят Правдата и Царството Божие.
МИР
на
нажалените, наскърбените, МИР, казва Господ,
на
Моите чада, тяхно е Царството отсега.
Така говори Моят Небесен Отец, Мой и ваш Баща
на
всички страдующи.
И Аз, вашият брат ви казвам: пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в Любовта Му и ще чуете гласа Му и всички от голям до малък ще го познаете, че е Той Единия и неизменния във всичко
на
живота, и всичко произтича от Него Самия, от Неговата добра воля.
62.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 28.09.1917 г.
Варна
Любезна В.
Аз ви разбирам всинца ви много добре и храня в своя дух най-добрите чувства.
„Онова, което Аз върша”, казва Христос, „ти сега не разбираш, но после ще проумееш.”
На
децата често постъпките
на
майките им се виждат странни, когато не им изпълнят волята в нещо.
Така и постъпките
на
Учителя се виждат някой път странни.
Страданията в живота раждат опитността, а опитността ражда условията, при които Вярата, Надеждата и Любовта растат.
Аз гледам онова, което върша, да е угодно
на
Бога.
Мнозина мислят, че аз ги наскърбявам, обиждам ги, невнимателен съм към тях.
Върша това, което е добро, което е право, което е чисто и любообилно, което има смисъл и е Истина.
Аз оставям Господа Бога Моего в мен Сам да говори, не се трудя да Му стана преводчик.
Аз зная, че Той знае.
Аз зная, че в Него нема промена, че Той е всякога верен и любящ и истинен.
В това седи моята страност
на
болните.
Аз помагам, страждующите утешавам, а здравите турям
на
работа.
И за всяка услуга сторена благодаря им.
Аз желая всички да гледат
на
светлата страна
на
живота.
Колко Аз бих се радвал, ако вие туряхте всички Любовта за лозинка в живота, да внесяхте мир и съгласие навсякъде.
Да, това би ме трогнало.
Но какви милувки би искал онзи, който е прикован
на
кръста?
Но ви говоря за една велика Божия идея.
Аз се стремя да отмахна всичките упреци от живота.
Нима онзи, който греши, не знае своя грях?
Аз казвам: помагайте
на
Господа да осъществи вечното Благо.
Плачът е потребен както дъждът за посевите, ако го има, ако не - той служи
на
бурените.
Хубаво е човек да полива сутрин или привечер своята градина - но не и
на
обед.
Не съм против плача, но навреме да е, да принесе благословение.
Господ Бог Мой да ви учи всички
на
това, което е благородно и възвишено в живота.
За мен думите: Вяра, Надежда, Любов, Чистота,
Святост
, Милосърдие, Правда и всички други имат особено значение.
Аз зная, че Любовта е Любов и не може да бъде друго.
Нейния език добре познавам, от нея постоянно се вдъхновявам.
Това е Величието Божие, което в нас се открива.
Моя привет и поздрав вам,
на
Коста и Стевка и всички други приятели, в Господа Ваш Верен
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
63.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), Варна
, 28.09.1917 г.
Варна, 28.IX.1917 г.
Любезна Е.Казанлъклиева,
Вяра и упование в живия Господ, Който говори навсякъде.
Моя поздрав
на
г- жа Стоянова.
Аз кога намеря удобен случай ще й пиша, живейте с Духът
на
Любовта.
Бог е с нас.
Правдата
на
Неговото Царство и Славата
на
Неговото Име.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17
64.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (Наредба), Получено в неделя - 30.IX.1917 г. в с. Цапари
, 30.09.1917 г.
(получена
на
30.09.1917 г., неделя,
Наредба
Неделя след влизането
на
месеца в Новолуние /23 септември н.ст.
стар стил/ всякой ден сутринта ще се става час преди изгрева
на
слънцето.
Изключение от това правило ще се прави само в неделята, когато по наряда за великите добродетели ще си ставаме пак в 4 часа сутринта.
II-ро. В ежедневната си молитва всякой е свободен да се моли за каквото го ръководи Духа, само че при започванието
на
своята молитва трябва първом да се изговори спряжението както то е дадено.
След което да се помоли за Въдворявание Царството Божие
на
Земята за изпълнение волята Божия
на
Земята и да се прослави името Му.
Към което веднага ще добавяме:
- целия текст, който иде подир тия думи и съвпада по наряда за великите добродетели и
III. Лично за себе си всякой трябва да се моли: Да го благослови Бог да разбере Божествения план и да бъде един скромен съработник във великото Божие дело
на
Земята.
IV. Всеки ден да се прочита по една глава от книгата Господня начиная от първата глава
на
Битието.
VI. Всички други разпоредби в наряда за великите добродетели си остават в сила.
Настоящето нареждание може да се даде за изпълнение само
на
членовете от веригата и то, които са имали писмена покана за последния събор и всички, които ще го изпълняват, трябва непременно да започнат от влизането
на
месеца в новолуние до пълнолунието, а който пропусне тоя срок, ще чака следоющето новолуние и т.н.
Хайде от мене да замине по пощата забравените малко от солената риба и мармалад.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
65.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (снимка на писмото), получено на 9 октомври 1917 г.
, 9.10.1917 г.
(получено
на
9 октомври 1917 г.
Изпитите в живота раждат в живота опитността, а опитността ражда условията, при които вярата и надеждата в Бога растат.
Вий сте поставени
на
тежък изпит, но Господ Бог Мой ще преобърне всичко за ваше добро.
"И неприятели човеку казва Христос ще му бъдат домашните." Но това е карма, съдба от миналото.
С много страдания човек трябва да изкупи грешките
на
миналия си живот.
Той взема участие в нашия подвиг.
Сегашните културни народи ще вземат поука за в бъдеще.
Бъдете смел и решителен винаги.
Войната е към своя край.
Когато се изминат 42 месеца - 1260 дни, трите деня и половина, войната ще се свърши.
Вий се намирате при последното действие
на
тази драма от четири акта.
Най-после Господ Бог Мой ще упражни Своето влияние и Своята сила.
Управляющите в България са слепи, те не знаят откъде иде тяхното спасение и тяхната помощ.
Те не разбират великия закон, че народите това са само сечива в ръцете
на
Бога.
Те не разбират защо един народ е силен, а друг слаб.
Не е грубата сила, която управлява света и туря ред и порядък навсякъде.
Това е разумната воля съчетана със силата и справедливостта.
В тази страна често най-добрите и полезни хора за самия народ се преследват и притесняват.
"Аз съм решил да туря край
на
това." - Така говори Господ Бог Мой и българите ще познаят, че има жив Бог, Който не гледа
на
лице, но
на
сърдце.
Господ да благослови всички добри труженици, които работят за доброто
на
човечеството и за доброто
на
своите близки.
И Господ да вразуми всичките Европейски народи да се помирят и заживеят за добро.
Те прокарват първите изпити
на
твоето посвещение в пътя
на
Живота и Истината.
Сега ще разбереш що за хора са човеците, от какъв материал са направени, каква морална стойност имат, какво благородство
на
духа притежават.
Ще намерите, че в малките хижи се крият най-скъпоценните бисери.
Ще забележите, че между простите войници се проявяват най- доблестните добродетели.
Види се много сълзи, много кръв е потребна да се измият човешките грехове
на
миналото.
Сегашните хора Аз ги наричам мъченици
на
икономическата война.
Българите между своите ботювци трябва и те да плащат своя дан
на
времето.
Бъдете уверени всичко в скоро ще се превърне за ваше добро и за доброто
на
всички доблестни и истински български герои.
"Аз съм решил да помагам и това, което съм решил То ще и да бъде." Моя привет вам и
на
всички други.
Пази всичко в
душата
си.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
66.
Снимка на Дафинка Н. Пенчева
, 14.10.1917 г.
Снимка
на
Дафинка Н. Пенчева
Има специална статия за нея, понеже бях подведен и бяхме я посочили, че е Дафинка Доганова.
Открихме хороскопа й, направен от Георги Радев, и Светозар Няголов го направи отново и го публикувахме.
На
снимката пише: "За госпожица Юрданка Димова", а това е бъдещата Юрданка Жекова.
На
картичката отзад пише: "За спомен
на
милата ми Юрдана от последната ми година." Дафинка Н.
гр. Варна.
Според хороскопа
на
Георги Радев тя е родена в гр.
Каварна през 1900 г., а тук е
на
17 години.
67.
Писмо на Учителя до Паша Тодорова (Теодорова), Варна
, 27.10.1917 г.
Варна, 27. X.
Следвайте добрия път
на
живота.
Пазете свободата
на
душата
си и нейната чистота, хранете я с Божествената Любов и никога не изнасилвайте духа си.
След всяка горчива скръб и радост Любовта със своята сила
душата
повдига.
След всяко падане и ставане Истината пътя
на
живота показва.
Вложете доброто за основа, Правдата за мерило, Любовта за наслада, Мъдростта за ограда и Истината за светило и
душата
ви ще бъде близо в преддверието
на
Царството Божие.
Храна простичка, хлебец, солчица и чиста водица.
Това са основните елементи
на
Разумния живот.
Чистота
на
сърцето, какво по-голямо благо от това за страдующата душа.
Да гледа природата, да вижда Божието лице, което дава смисъл
на
всички неща, да слуша Негова глас, да се храни с Неговите думи, това е съдържанието
на
всичкия живот вън и вътре.
Бодра, свежа, силна за благороден труд, за благородна работа.
Той носи в себе си своето минало, своето бъдеще и своето настояще.
Когато душите възкръснат, когато всички оживеят, когато всички станат от мъртвите и забравят своите стари пътища, ще проумеят защо Бог създаде света и защо внесе живота, и ще намерят вътрешната връзка.
Същото писмо е публикувано, с дата: Варна, 12.10.1917 г.
в ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
------------* Паша Тодорова (Теодорова), една от трите стенографки
на
Учителя.
Учителка по химия в София, преместена в Русе и уволнена като последователка
на
учението.
Учи стенография при Тодор Гълъбов, главен стенограф
на
Народното събрание, преподавател в Софийския университет, записал първите издадени беседи.
Паша участва в целия процес по записване, дешифриране, сверяване, коригиране
на
шпалти.
68.
Писмо на Учителя до Георги Куртев (картичка), Варна
, 28.10.1917 г.
Варна, 28. Х.
Моя привет
на
всички.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
69.
Писмо на Учителя до Георги Куртев, Варна,
, 28.10.1917 г.
Варна, 28. Х.
Моя привет и поздрав
на
всички ви.
НАГОРЕ