НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
19
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
19
:
1000
резултата в
40
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо от Учителя към всички от 18.7.1913 г., София
, 18.07.1913 г.
На
16 юни 1913 г.
по заповед
на
Фердинанд българската армия напада Сърбия и Гърция.
На
27 юни 1913 г.
Румъния напада България, а
на
30 юни 1913 г.
Турция напада също.
България капитулира и
на
23 юли 1913 г.
на
съставителя
на
„Изгревът” Вергилий Кръстев)
2.
Писмо на Учителя до всички (писма до Елена и Константин Иларионови), София
, 27.07.1913 г.
Сегашната криза е
на
привършване.
През тази година научихте много неща.
Вам ви се отвориха очите като
на
Адама и Ева в Райската градина.
С какво голямо усърдие трябва да се подвизава всяка душа в тоя
свят
, за да постигне вечния живот и безсмъртието.
КЪМ ВСИЧКИ Това е епохалната година, за която ви бе казано.
Той е известен през всичките векове, с името
на
Когото се крепи всичко.
Тия, които нашествуват, ний ги знаем.
Те минуват под много имена.
Но Господ е господар
на
света и без Него нищо не става.
Писмото КЪМ ВСИЧКИ е публикувано в ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 - писма до Величка и Костадин Стойчеви (архив
на
Няголов).
Датата
на
писмото е 18 юли 1913 г.
— Любезна Елена Иларионова (Бел. Ред.)
3.
Писмо на Учителя до Др.Б.(?), Бургас
, 1.08.1913 г.
С това ида да ти отговоря
на
въпросите, които бе питал, както ги обясни бай Пеню.
1. „Законите, които Духът управлява, все едни и същи ли са с тия,
на
които се подчинява материята."
Във вселената има два вида закони: едни по-големи, с по-голяма сила, други по-малки, с по-малка, с по-малък простор за проявление.
По-малките закони винаги се подчиняват
на
по-големите, така щото и в случая със законите
на
материята, те като по-нисши се подчиняват и влияят от духовните.
Обаче всички имат един източник: Онзи, Който ги е направил чрез Христа.
За Христа един пример: баща дава средства, пари
на
сина, за да направи синът къща, значи бащата прави къщата чрез сина.
По този въпрос се забелязва, че правите едно (Рим 7; 22-24) смесване
на
думите
на
ап. Павел.
Действително, както казва той, в удовете ни - разбирай плътта, има противни закони
на
духовните и затова ний трябва да живеем „по дух".
Защото, когато се говори за дейността
на
плътта, да се знае, че тя е винаги в борба с чистата съвест - Божият дух в нас.
Плътта се е омърсила и е станала противна
на
началото си с прихождането
на
първия човек, с което сатана е постигнал целта си - да прониква в нея.
Считам за нужно да ти дам още едно разяснение по отношение
на
плътта.
Като казваме „плът", далеч не трябва да разбираме физическото тяло, видимото, а тялото
на
чувствата, „етерното тяло", което след смъртта продължава да съществува до известно време, според духовния уровен
на
човека, и с което се явяват жителите отвъд гроба.
2. „Съвършено и временно отменяване
на
духовните закони."
Казахме, че съществуват два вида закони: ниски и висши, обаче това така е наредено, че нисшият закон е поставен в кръга
на
по-висш, този - в трети, четвърти и т.н.
И още, че нисшият закон се подчинява
на
по-висшия (Еклисиаст 5;8).
Така се обяснява и примерът с пророк Йон, когато той се намери в корема
на
„голямата риба" (Йона 2;1).
(Забележи добре, не кит, а „голяма риба".) И така казва писанието: „И пребиде Йона в корема
на
рибата три дни и три нощи".
Оттук се вижда (явява), че той, материята
на
неговото тяло, трябваше да бъде в тия три денонощия асимилирана от стомашните действия
на
рибата.
Обаче освен че, едно, не всяка храна е възможна да се смила в едно кратко време, още повече - человешкото тяло, но още и това, че в случая по-малкият закон за асимилирането бе под влиянието
на
Духа, Който много лесно можеше да огради Йона от действието
на
първия и да го запази.
А най-после виждаме рибата да се подчинява напълно
на
Господаря си.
„И заповяда Господ
на
рибата да избълва Йона
на
сушата."
Колкото за продължение дните
на
цар Езекия (IV Цар.
20;11),
на
първо място се изтъква праведният живот
на
тоя юдейски цар, а Бог в милостта си един ден обръща
на
1000 год.
и 1000 години
на
един ден.
Но забележи, че нам е нужно да живеем тъкмо толкова години, колкото да си изработим духовното тяло, само с което ще можем да реализираме надеждата ни в живота: участие в първото възкресение (Откр. 2;6).
3. „Вечността
на
духовните закони."
По този въпрос се знае, че има едни закони за ръководенето
на
видимата вселена по предопределението
на
Отца, или тоже известните закони.
А както изглежда, според пророчествата едни от тях ще се отменят или преобразуват, вследствие
на
което във вселената (според сътворенията в Битието) ще настъпи голяма катастрофа.
Значи всички закони владеят дотогава, докогато е определено, след което може би не престават да съществуват, но се преобразуват в други сили.
За последствията от изменението
на
законите
на
Твърдта, или тия закони, които управляват засега обикалящата ни вселена, прочети Исайя 34;4. Откр.
4. Дефиниция
на
понятието „духовен закон".
Всичко, което се управлява по волята
на
Отца, е духовен закон.(... )
4.
Учителя - Слово за 1913 година, София
, 11.08.1913 г.
Учителя - Слово за 1913 година, София
на
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година
София, 11 август 1913 година, неделяЗа прочит цялото Послание Юдино.
Текст 20 стих: „Назидавайте себе си
на
пресвятата
ваша вяра и молете се Духом Светим."Прочетете това послание всички, защото то е интересно.
В 20 стих има думата „назидавайте', а това значи да съграждаш, което е равносилно с градеж, също както за да очистиш сърцето си, значи да се чистиш, да обработваш.
И ако човек мисли, че сам може да очисти своя ум и да подигне своето сърце, почива
на
фалшива почва и схваща живота лъжливо.
Но един ученик може да работи със своя учител само когато има постоянни съобщения с него.Тия ангели, които са напуснали едно време Небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение
на
това ще видите, че когато у вас се зароди една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл.
Например кажете в себе си: „Ще реша да следвам Господа." Те веднага съобразяват и ви казват: „Чакайте де, остарейте, поправете положението си и тогава с успех ще сторите това." Вие често пъти веднага възприемате техните внушения и заприличвате в такива случаи
на
онзи младеж, който решил редовно да се черкува, среща го дяволът и го разубедил да прави това, понеже бил още млад, а черкуването мязало само
на
старите хора Обаче като остарял, този младеж тръгнал
на
черква и дяволът му казал: „Сега вече си стар, седи у дома си, па си почивай, тая работа е за младите."Сега въпросът е защо тия ангели се стараят да отклонят хората от пътя Господен?
Това е много ясно, като знаете, че когато имате добър слуга, вие искате да го задържите у вас. Защо?
Щом обаче някой пияница се реши да следва Господа, ще се награкат да го убеждават, че не е тоя правият път.
Те. Кой накара българите да воюват със сърбите?
Те искат да ни накарат да им слугуваме, да се оттеглим от пътя Господен.
И чудното е, че и самите вие бихте тъпана, искахте да се биете, бихте се, но ето ви следствията.Толкова години аз воювам да изменя това хипнотическо състояние, защото виждам, че вие хем слугувате
на
тия ангели, хем ви бият.
Този е начинът, по който хората
на
Земята вършат предателство спрямо Бога, и то така: дяволът дохожда и ви убеждава, че всички богатства и всевъзможни блага са в негови ръце.
" Ето защо вие трябва да навикнете да разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а техни.Хората понякога възприемат начините
на
действие
на
тия ангели и така се подхлъзват и става тяхното падение.
Човешката душа винаги ламти за Божията любов, но тия ангели не могат да направят по никой начин човешката душа щастлива, защото добро наистина обещават, но добро не дават.Човешката душа е поле, арена и върху тая арена работят лошите и добрите духове.
Ние трябва да дадем място
на
добрите духове, защото те са, които ще ни изведат
на
добър път.
А пък вие да познаете дали сте обсебени от лош дух, не остава друго освен да се вгледате в огледалото и да се огледате: веднага ще видите изменение
на
лицето ви от хипнотическото влияние
на
тия духове.
Защото не е тайна, че щом се предадете толкова много
на
едно чувство и една мисъл, в тази мисъл или форма [има] един добър или един лош дух.
И ако се поддадете
на
влиянието
на
лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страдания и
на
тялото ви.
Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: да назидавате себе си във вярата.
Защото България по невнимание и неосторожност се остави
на
хипнотическото състояние
на
лошите духове, отиде много далеч, заблуди се и Бог, за да я направи да се опомни и избави, допусна тази криза.
Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза.Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидни блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави безумния.
И затова господарите
на
свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината
на
тия свине те изгубват една известна плътска облага.
Но за вас Господ казва: Какво се ползува човек, ако спечели целия
свят
, а
душата
си ощети?
Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр.
Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата
на
тоя народ в морето, та да освободи
душата
му.
И за да се освободи
душата
на
един народ, Господ може да направи всичко.
Ето защо Господ подгони прасетата
на
българите и ги изпрати в Гърция и Турция.
Вие, обаче, освободете се от този развой
на
работите, защото Господ иде и ще дойде, но какви ще ви намери?
Какво ще ви каже Господ, ако когато дойде, ви намери предали се
на
сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, синовете си и дъщерите си как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си?
Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби
душата
си?
Пазете
душата
си.
Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час.
Не си туряйте в ума да живеете охолно
на
Земята, докато сте тук.
Сега са времена последни, времена усилни и размирни.
Намерете ми, например, някой от вас да го обичат синовете и дъщерите му, както подобава; намерете ми подчинени, които да милеят за началниците си. Няма.
Но Господ е, Който иде да тури ред и порядък и ще положи този ред по начин твърде обикновен и естествен.
Вам сега в единадесетия час подлежи да късате и хвърляте всичко светско и да се приготвите, щото като дойде Господарят ви, да не ви завари, че в кандилата ви няма масло.Някои от вас казват: „Не ни съчувствуват." Съчувствието е, когато си бос, да те обуят; ако си гладен, да те нахрани; ако си затворен, да те посети.
Любовта е фундаментът, тя е основата
на
всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките
на
хората и от нищо не се обижда.
Даже в най-големите грешни хора тя вижда само добро.
Четете Павла, 13 глава от Първото послание към Коринтяните и ще видите какви са качествата
на
любовта.Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхме в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме загубили.
Затова научете се да не бъдете под влиянието
на
лошите духове.
Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лошо настроение в себе си?
" Искате ли да се лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето.Христос не дойде да помага
на
духовете, а дойде да помага
на
душите.
От 1913 година насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те.
Затова застанете
на
страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове.Застанете, казвам,
на
страната Христова, затова, защото подозирам за • вас голяма опасност.
Ако Господ рече да постави
на
изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума.
Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле?
Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас.
Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен характер - характер,
на
който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита
на
нас.
Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи.А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате Младоженеца.
Още 20, 30, 40, най-много до 50 години.
Когато и след изминаването
на
50-те години вие остареете, тялото рухне, силите ви напуснат, кой ще ви помогне?
Не се заблуждавайте,
на
временните форми не уповавайте.
Камък
на
камък няма да остане от тях, дотолкоз е злото, което иде за нечестивия
свят
.
Но всичко това за вас е урок, който трябва да разберете, проумеете и схванете и да сте готови да посрещнете Господа
на
Истината.
И ако вие, които сте с мене, искате още да останете в света, аз поне не искам да се спирам, а ще отида при своето предназначение.
Вие гледайте душите си, защото времената са такива, защото има опасност да ги изгубите, а тогава, пак ще кажа, каква полза човеку, ако спечели всичкия
свят
, а ощети
душата
си?
Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва.Ще завърша речта си с една малка приказка.
Преди години в Китай живял Леоянк, човек, предаден
на
постоянни уединения и философски размишления.
Колкото повече се вдълбочавал над своята философия, толкова работите му не отивали добре.
Но и жена му го намразила заради неговата особеност.
Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с веселост.
Той най-сетне й позволил да се омъжи за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла.Обаче по едно време Китай се вижда в тясно и китайските първенци потърсили Леоянка за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен.
Бившата негова жена отива при него и го помолила да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно.
Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може.
Но разясних ви го, защото желая доброто
на
вашите души и защото виждам, че
на
повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както
на
бивола окото е все в просото.
Слово
на
УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година
5.
Учителя дава 'Молитва на избраните'
, 24.08.1913 г.
Учителя дава "Молитва
на
избраните"
Ето няколко варианта
на
тази молитва:
Молитва
на
избраните
1. Господи благослови тоя народ, укрепи го и дай му мъжество.2.
Укрепи Духът му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземеи да ТЕ слави през всичките векове
на
бъдещето.3.
Стори Господи Боже мой това заради Великото Си Име, с което Си знаен през всичките векове.4.
Направи да се освети Името Ти пред всичките народи и да знаят, че Ти Си само ЕДИН, в когото нема измена и който си всякога силен да помагаш и да избавяш.5.
Разпръсни враговете ни Господи пред лицето Си и ние ще те славим с чисто сърдце,когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове
на
ада, които искат да развалят Твоето дело.6.
Стори това заради Господа нашего Исуса Христа, чрез което име Ти Си благоволил да те призоваваме.АМИН.Забележка: Дадена от Учителя Петър Дънов
на
24. VIII.
в гр.Търново.(Фотокопие от молитвено тефтерче
на
Учителя.)
V.II.6 МОЛИТВА
НА
ИЗБРАНИТЕ
Молитва
на
избраните
6.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София
, 26.08.1913 г.
За тълкуванието
на
съня ще оставим за друг път да говорим.
Ще направим опит с плод и листата й.
Надявам се да сте получили препоръчаното писмо.
Сега е време за по- сериозна работа.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
7.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 22.09.1913 г.
Получих вашето писмо, а тъй също и
на
Е.
Аз сега правя една обиколка и в нея имам предвид и вас.
Народите
на
Балканския полуостров минават през една особена опитност, с която се изпитва моралната сила
на
Великите сили в Европа.
Моят поздрав
на
двама ви.
8.
Писмо на Учителя до Константин Иларионов, ноември, 1913 г.
, 11.1913 г.
*Любезни Костадине,С П.Ч.Рекох да ви напиша няколко реда, да ви държим в свръзка.
Вий, военните, знаете какво е да има човек връзка в мирно и военно време.
всякой човек трябва да е във връзка постоянна с Бога.
Тая връзка дава смисъла
на
всичкия земен живот.
Дръзкте постоянна връзка - то е най-безопасното положение.
Мъчнотиите, страданията не трябва да стават причина да се губи връзката между Бога и всяка жива душа.
И тъй, надеждата случки за връзка между хората, вярата за връзка между ангелите, а любовта за връзка между Бога и човека.
Дръжте тия три връзки в постоянна изправност.
Когато скъсаме връзката с надеждата, ражда се отчаянието, разочарованието.
И тъй, това е цяла наука
на
живота - да се разбира той правилно.
Аз ви изяснявам някои положения из духовния
свят
тъй, както други малцина ще направят това.
Ний знаем причините
на
всички неща - защо се случват тъй, а не другояче.
Еленка нека мисли върху това, за да има повече светлина, а така също и ти.
Поздрав
на
всички.Прочетете им писмото.Подпис
9.
Писмо на Учителя до Константин Иларионов, Шумен
, 2.11.1913 г.
Иларионов,В понеделник,
на
четвъртий-того аз ще тръгна за Търново с утрешния трен1.
Днес заминавам да посетя едно село в Преславско.Желая всички да се ползуват с благословението
на
Господа, Който много пъти е говорил
на
човеците по разни начини, когато са били готови да Го слушат.
Духът
на
Господа да ви озарява всички.
Приятни са лъчите
на
Слънцето, когато падат върху влажната земя, посята със семената
на
Любовта, която носи в своите обятия скрити всичките Божии блага.П.К.Дънов
10.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 19.11.1913 г.
Интересни са тия работи, които ми съобщавате, просто като проявление
на
българския духовен бит.
В миналото
на
тоя народ са ставали още по-интересни неща.
Сегашното е един отклик от миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма.
Сега му е времето, нека всички покажете
на
[съ]браното с векове.
„В края
на
жетвата Аз ще имам думата - казва Господ.
Аз познавам
душата
на
тоя народ много добре.
Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство.
Зная, Вам Ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания.
Вам Ви е тежко
на
душата
, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий
свят
.
Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и
на
доброто, и
на
злото е определил място.
Ако първият человек, поставен при най- благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени
на
Господа; и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция
на
человешката душа, се увлече от примамливите думи
на
змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
Церът
на
всичките неща трябва да се търси другаде.
3:6] То е бъдещето, в което е скрит еликсирът
на
живота,
на
новото възраждание чрез възкресение и безсмъртие.
Тук е потребна голяма виделина, дълбоко знание и обширна мъдрост.
Единият процес обхваща външната страна - механическа[та]; а другият - вътрешната - органическата.
Ева направи първото събиране
на
запретените плодове и извади наяве вкуса
на
плодовете.
И Господ направи изваждането - изпъждането.
В началото беше им казано да умножават и разплодяват.
Правя Ви намек, намек за един велик духовен закон, върху който почива целият живот.
Вий често отдавате всичко все
на
Дявола.
Да, това е вярно само при тия отношения
на
живота, гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и оплодяване.
Моите думи ще Ви станат ясни, ако Ви цитирам думите
на
Писанието, гдето се казва: „Делата
на
плътта [Гал.
5:19-21] и плодовете
на
Духа [Гал. 5:22-26]".
Онова, което може да повдигне человека, то са плодовете
на
Духа.
Желанията и мислите, това са скритите семена
на
Божествения живот.
Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха: първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял.
1:28] Но за това се иска знание и мъдрост и сила.
И всеки, който се стреми да завладява това, което не му е позволено, е
на
крив път.
Това са делата
на
плътта.
Аз желая да Ви заставя да гледате по-дълбоко, по- обширно
на
Божиите наредби.
Някои хора са като търговци
на
вехто, всичко купуват.
Други са като млади моми нагиздени - само очакват, а други като млади момци, обути, напети - потропват, похлопват, своето щастие търсят.
А останалите обмислят кой от трите пътища да хванат.
Дайте място
на
дървото
на
живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас и да принесе плод, достоен за ядене.
Дайте място
на
Бащата - Любов, и
на
майката - Радост, и
на
чадото [им] - Мира, да сте в свръзка с Бога.
Дайте място
на
Бащата - дълготърпението, и
на
майката - благостта, и
на
детето им - милосърдието, за да сте в общение с ангелите.
Дайте място
на
Бащата - вяра, и
на
майката - кротост, и
на
чедото - въздържанието251, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето
на
земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството
на
Мира.
-------------------------------------------------------------------------------250 Това писмо липсва в архива
на
П. Киров.
Там
на
с.116-118 писмото е с дата 19 ноемврий 1913 г.
и град с означение „Т.“.
Дънов пише: „в понеделник,
на
4того, ще тръгна за Търново“.
„Того“ значи същия месец, а дата четвърти и същевременно понеделник отговаря само
на
4 ноември1913 г.
от Търново!).Там остава до първите дни
на
1914 г.
Писмото, за което става дума, е публикувано и в книгата с извънредни беседи „Ходете във виделината“, София, Всемир, 1994, с.
Местописането и в двата случая е Търново.В архива
на
Лалка Кръстева има ксерокопие от това ръкописно писмо.След графологическа съпоставка между почерците се установява, че това е препис
на
оригинално писмо
на
П.
Дънов, направен от човек с почерк, близък до неговия.
Липсва последната страница
на
преписа,където би могло да е указано местописането му.
П.“, което би могло да означава„Любезни Пеню“.
Но още от първите години
на
кореспонденцията между двамата те се обръщат един към друг с пълните си лични или фамилни имена.
П.“ Петър Дънов съобщава
на
Петко Гумнеров за заминаването
на
духа
на
Пеню Киров за „онзи по-добър
свят
“ с писмо от 29 януари 1918 г.
от Варна, където по това време е интерниран П.
Дънов в беседата „Духът и плътта“, държана
на
2.11.1914 г.: „Според ап.
Павел законът
на
подобието има приложение в стиха: „Плодовете
на
Духа са любов,радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“.
Значи те образуват един триъгълник, който спада в Божествения
свят
.
Тогава той е
на
Небето.
След това идва втората категория добродетели, която спада в ангелския
свят
: дълготърпение – бащата;благост – майката; милосърдие – тяхното дете.
И тъй, аз казвам: според закона
на
подобието вие трябва първо да имате баща.
Щом нямаш баща, ти си роден от незаконни родители – майка ти не те е родила по Божествен начин.“ Туй подразбирам, когато някой каже, че няма вяра.
Да дойдем
на
думата „кротост“.
Вярваш в кротостта – значи имаш майка.
Когато кажем „въздържание“,трябва да подразбираме себе си – детето
на
нашия баща (вярата) и
на
нашата майка (кротостта).
(* Бележка: Няма такова писмо от Пеню Киров, освен Възславословието, което е с неопределена дата.
Последното писмо
на
П.Киров до Учителя е от книгата Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) е от 14 септември 1909 г. )
11.
Писмо на Учителя до Константин Иларионов, Варна
, 26.11.1913 г.
Иларионов,Получихме маджуна.
Вий ми съобщете, когато работата е готова, и аз ще ви дам наставления каква сума да се изпрати.
Трябва да се борите както
на
бойното поле. Оръжия.
с които да воювате, са ви дадени в Посланието
на
Павла Господ ще помогне.
Вярвайте в Него твърдо и с простота
на
сърцето.
Краят
на
тези, които градят върху вечната канара, е добър.
Може да има бури, неволи, страдания временни, но те ще се изменят
на
добро.
Сега е време да се прилага Истината.
Моите Благословения
на
всички ви.В.В. П.К.Дънов
— Варна (Бел. ред.)
12.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, Търново
, 10.12.1913 г.
Трябва да се преобърнат изпитанията като стъпала за повдигане, за да може да се смекчи кармичният закон.
Когато се схванат нишките
на
Божествената Любов и почнем ли да сновем и тъчем с тях, животът почва да тече отлично.
Познаването
на
този основен закон е необходимо: с волята
на
нашия Небесен Баща и с Негова Дух аз ще сторя и това, да ви осветля в близкото бъдеще.
А сега искам, бъдете търпеливи, бъдете радостни, докато превъзмогнем над всичките съпротивления и премахнем всичките препятствия, които още лежат
на
пътя ни.
У Бога всичко е възможно, но ний трябва да работим и да обработваме още дълго време дърветата
на
Рая, за да ни дадат ония плодове, нужни за въздигането
на
душата
.
Нужна е умствената храна и книги с добро четиво са отлични другари в пътя.
Вий се заемете да преведете някоя, която най-много харесате, и ще я напечатаме.
Имам предвид и две малки книжки
на
Папюс, които желая да отпечатаме за идната година.
Нужно е да дадем една серия от полезни книжки с окултно съдържание
на
нашите приятели, които не са запознати с други езици.
Но добър е Господ Наш, Той е промислил много добри неща за всинца ви и когато и да е тия блага ще ви се дадат, стига добре да отстоявате вашите духовни права.
Гледайте светло
на
бъдещето.
То е славно, то носи велики разкрития
на
човечеството.
Всичко, което е съградено
на
пясък, трябва да рухне и да остане само това, което е съградено
на
канара.
Интересно е сега положението
на
българските партии.
Интересно е положението
на
водителите им.
Интересно е положението и
на
духовенството.
Но няма нищо - урокът е
на
място и той ще принесе своя добър плод.
Важни са сегашните моменти за наблюдение: като как става развоят
на
душевното растене.
При това политическият хоризонт
на
Европа не се е съвършено избистрил.
Набирайте сега сила.
Препичайте се
на
слънцето, черпете мощ от него.
Полярните зони
на
человечеството ще се изменят, ще духнат ветровете, които ще очистят атмосферата от задушната нейна мъгла.
И ще се отвори небе ясно и лазурно с първите лъчи
на
Новата Епоха, която иде.
Колко сила, колко знание, колко мъдрост се крие зад тая завеса, която още стои.
Моят душевен поздрав
на
всички приятели.
13.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Търново
, 21.12.1913 г.
Рибата, това е добра емблема
на
християнството.
Думите: Исус, Христос, Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка
на
човека в негова земен живот.
Човек
на
Земята има да учи много работи и му е потребно да се запознае с много закони
на
живота.
Временните изпити и страдания, които се случават
на
човека
на
земята, са неща, които му показват истинския път
на
неговото духовно развитие.
Всеки е длъжен да работи в своя живот тъй, както Бог го е научил и го учи да се ползва от всички блага.
Да благодари
на
Бога за здравието, за живота, за добрите мисли, за добрите желания, които му е дал.
Трябва хората да станат добри деца - послушни, прилежни, трудолюбиви и работливи като пчели.
Това като се върши, всичко друго ще си дойде
на
времето.
Моя поздрав
на
Величка и
на
Стевка, а така също и
на
всички приятели.
[Ваш винаги верен]П.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Снимка
на
писмото
Снимка
на
писмото
14.
Учителя посреща Новата година в Търново
, 1.01.1914 г.
Учителя посреща Новата година в Търново
Учителя пристига от Шумен в Търново
на
4.11.1913 г.
Там престоява около два месеца и
на
3-5.01.1914 г.
От писмото
на
Учителя до Пеню Киров и писмото от 7.01.1914 г.(от София) до сем.
Иларионови, се вижда, че той посреща Новата 1914 година в Търново.
В книгата си "Изгревът", Атанас Славов също фиксира Търново, като града в който Учителя посреща 1914 г.
Посреща новата 1914 година в Търново
Източник: Изгревът - Атанас Славов
15.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 2.01.1914 г.
Ще посветите следующите три петъка, начиная с 10-17-25 от тоя месец, за следующото:
Първо - за прославлението и осветяванието името
на
Господа Бога нашего
на
земята между человеците и верующите и избраните от Веригата
на
Господа
на
славата: Спасител, покровител, Който въздига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името
на
Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие, и с Него всички, които Го любят.
Второ - за идванието
на
Царството Божие
на
земята, между человеците и в сърцата
на
верующите, и в душите
на
избраните, и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина и да се възцари Господ Бог наш.
Да се изпълнят думите
на
Господа: „Отец е благоволил да ви даде Царство".
И да се всели Духът
на
Господа Исуса Христа между нас, и да се изпълни предвечното намерение
на
Отца нашего
на
светлините и
на
светлите духове, Комуто да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове.
Трето - за изпълнението Волята
на
Господа Бога нашего
на
земята, както е горе
на
Небето, между светлите ангелски ликове.
И да се въдвори законът
на
Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух.
И да се въдвори ред и хармония, песни и хваления - всяко знание и славословие.
И да се радваме всички
на
Господа и Неговите дела.
И да се весели Той в нашия живот и в делото
на
ръцете си.
Да даде живот и здраве, и дългоденствие
на
всички, които Нему уповават.
Да ги избави от всички напасти
на
злото и Лукавия.
Да им даде изобилие
на
своите благости.
Да спомни Господ Бог наш своите обещания, да се смили над всички страдующи.
Да благослови всички верующи, да укрепи своите избрани, да им даде сила, знание и Мъдрост и Любов, да побеждават заради Него и Неговото
свято
име.
Да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай.
И да послужим
на
Господа с радост и веселие през всичките дни
на
нашия живот.
Да ни озари с виделината
на
своето лице.
Да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля.
Да изцели всичките наши страдующи братя и сестри.
Да благослови домовете им и децата им с тях наедно.
Да благослови всичките им добри начинания
на
тялото,
душата
и духа и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе в Небето. Амин.254
Ще имате пост: по-слабите - 24 ч., по силните - 36 ч., силните - 40 ч., начиная от четвъртък следобяд.
Събранията в петък ще бъдат общи, ще участвате всички, които вземате участие наедно!
Ще започвате с „Добрата молитва" и ще свършвате с „Отче наш".255
Дънов пристига от Шумен в Търново
на
4.11.1913 г.
Там престоява около два месеца и
на
3-5.01.1914 г.
Иларионови, отхвърля възможността той да е посрещнал Новата година в Бургас.
В тома „Извънредни беседи“
на
издателство „Всемир“ (1994 г.) –„Искайте сила, имайте вяра“ – е посочена датата 6.01.1914 г.,
на
която П.
М.Церковски“, което говори за нужда от повече екземпляри, с явното намерение да бъдат разпратени
на
повече места в страната.
Дънов е бил в Бургас в началото
на
1914 г.,откъдето бил изпратил този новогодишен поздрав, идва от датата 6.1.1914 г.
и от думата „Бургас“, написани с мастило
на
ръка в края
на
печатния текст
на
поздрава.
Именно този екземпляр от архива
на
Лалка Кръстева като единствено запазен е послужил за оригинал при последващото му включване в различни печатни издания.
Че е единствено запазен и достъпен става видно от повтарянето
на
горепосочената неточна дата.
Не е съобразено, че тя е само информация за това, кога поздравът е пристигнал в Бургас (защото друго не може да означава).
Дънов е бил в Бургас
на
същата дата (6.1.), само че през 1915 г., а в началото
на
1914г.
(писмо от 19 ноември 1913 г.)254 Молитва „Лозинката“ от Молитвеника.255 Двете молитви оформят рамката
на
духовния наряд и в годините напред.
Това остава здраво отпечатано в традицията
на
Братството.
16.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.01.1914 г.
Аз пристигнах в София благополучно.
Трима приятели ме посрещнаха.
Вашата телеграма и тя пристигна навреме.
Вашата работа тук потръгна напред.
Сега, както ви казах, когато бях в Търново, Вяра, Воля, Интелигентност, Търпение и Надежда.
Това препоръчвам не само
на
вас, но и
на
всички приятели.
Великият и Славният Баща
на
Небето не забравя нито едно от своите деца.
Временните неща са една подготовка за нещо по-добро в бъдещето.
Имелата, която е изпратена оттук, ще я закачите.
Само да я не варите много начесто.
Сега
на
работа и Той ще благослови.
17.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото), София
, 28.01.1914 г.
Любезна Е.Н. Казанлъклиева,
Моят съвет е да имате пълна вяра и с голямо търпение да понасяте всички за Господа.
Светът е училище и трябва да се научат добрите уроци, които Бог ни дава.
Промени, измени, това са обикновени неща за тоя
свят
.
Вие опитвайте това, което е свлекло човека от горе
на
долу.
Обърнете очите си нагоре.
Зная пътят е тесен, но е възможен.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 17
18.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, В.2м, 1914 г.
, 02.1914 г.
Опита всякога най-добре решава нещата.
Безполезните колебания в едно или друго направления поставят човека в недоумение.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
19.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 2.02.1914 г.
Любезна В.
На
тая госпожица, за която ми говорите, може да й препоръчате да пие вода от варени копривени корени.
Да си наберат корени от обикновената коприва, да ги измият добре, да ги нацепят, да ги турят
на
огъня с вода и да ги варят 2 ÷ 3 часа и от тази вода да пият по два или три пъти
на
ден.
Страданията, това са участта
на
човека след изгубванието
на
Божествения живот.
Зная, виждам, но много неща трябва да се носят.
Всеки един носи постоянно последствията от грешките
на
своя живот.
Дано да биха всички дошли в познанието
на
Истината.
Да се хранеха от думите
на
Господа, Всичките им недъзи биха изчезнали и всичките им болести биха се махнали.
Любов, Мир и Радост ви трябват
на
всички.
Любов, безкористна Божествена; Мир Божествен величествен; Радост Господня.
Дано да дадехте да се всели във вас Божествената Любов, Божественият Живот, Божествената Мисъл, Божествената Воля.
Духът
на
Господа работи между нас.
Добре гледайте
на
живота.
Не обръщайте внимание
на
грешките
на
другите.
Не знаете дълбоките причини.
Нека да ни радва светлината, нека да ни радва Господнята милост и благост, с която Той постоянно ни лекува душите ни.Моя поздрав вам и
на
всички.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
20.
Писмо на Учителя до Христо Тончев, София
, 6.02.1914 г.
Вестникарите говорят това, което те знаят.
Бъдещето е в ръцете
на
Господа, Който регулира съдбините
на
народите.
Какво иде и какво има да стане - това е скрито от очите
на
света.
Един организъм трябва да има не само огромна маса вещество, но то трябва да е организирано, но не само трябва да е организирано, но то трябва да има съзнателен живот, но не само живот, тоя живот трябва да роди велики мисли, но не само мисли, тия мисли трябва да са носителки
на
силна воля, Божествена.
Когато хората почнат да проумяват това, тяхното бъдеще ще бъде велико и светло.
Желая Божествената Любов да роди във вас всички: Божествения живот, Божествената Воля и така да сте съпричастници
на
това бъдеще.
Вяра, воля, интелигентност, търпение, надежда.
Това са съотношенията
на
съзнателния живот.
Виделината трябва да дойде първом отвътре и тогава да се появи отвънка.
Поздрав
на
всички.
21.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 14.02.1914 г.
14 февруари 1914 Любезна В.
Стойчева, С днешната поща ви изпращам една кутия с клончета и листа от известно растение, за да си послужите за освежавание
на
вашата нервна система и за премахванието
на
това, което ви плаши.
Ще следвате по следующия начин: ще вземате от десет до четиринадесет клончета и ще ги поставите в една чиста тенжерка.
Ще налеете до едно кило вода и ще ги варите от 2 до 3 часа.
Житкостта, която се получи, ще я напеете в едно чисто шише и ще вземате сутрин, по обед и вечер от една до две кавени чаши наведнаж.
Ще вземате
на
гладно сърдце.
Кат се свърши, ще си сварите пак по същия начин.
Цветът, който се получи, ще бие
на
портокален.
При другото ще си наберете копривени корени, ще ги измиете добре и от тях по същия начин ще си варите.
Ще вземате по една винена чаша сутрин, по обед и вечер
на
гладно сърдце.
След като поемете въздуха, започнете да четете мислено до 32 и тогава го изпущайте навън.
Според мен любовта е по-силна от смъртта.
В човешките сърдца се крият много работи, това е достояние
на
Господа.
Това е законът
на
моя Господ,
на
Комуто Аз служа и Аз не мога да постъпвам другояче, освен както Той ме учи и ръководи.
Аз съм пил много горчиви чаши в дългия живот и никога не съм роптал, Аз зная, че Господ прави което Му е угодно.
Засега живейте тъй според виделината, която имате.
Животът
на
земята е съчетание от скърби и радости, от сполуки и разочарования, от придобивки и загуби.
Само по такъв начин човек може да се усъвършенствува.
С хубави премени всеки обича да ходи, но понякога ще трябва да наденем и скъсаните работни, да дигнем ралото или мотиката и да се печем цял ден
на
слънцето.
Но по-добре е
душата
да става добра и красива, отколкото тялото.
Ний не сме страдали още толкова, колкото е страдал Тойзи, Когото ний наричаме наш Господ и Спасител.
Благодарност, благодарност за великата Благост
на
Господа към всички.
Всеки ден носи хиляди благословения, хиляди добрини, хиляди радости, хиляди утехи и насърдчения за
душата
, която се повдига.
Дънов От течността може да давате и
на
.
Стевка, а особено от копривената.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
22.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 14.02.1914 г.
По отношение
на
къщата, ще чакате, не е още време.
На
всичко, което е добро, ний ще съдействуваме.
Славка да има пълна и непоколебима вяра.
Да бъде смела и да разбира, че пътищата
на
Господа са Велики и непостижими в своите замисли.
Тя ще познае един ден, че всичко работи за добро
на
избраните души, които Господ е предназначил за нещо по-добро.
Вий сами ще се учудите с обрата
на
работите, които има да станат в недълго време.
Вий всички бързате, всички се тревожите за това, което Господ е отредил в своите планове, възнамерения и действия.
Никой не може да каже в живота кое е най-доброто.
Самият живот
на
земята е съчетание от радости и скърби, от сполуки и разочарования, от придобивки и загуби.
Хвърленото и загубеното семе
на
нивата е именно и печалбата
на
следующата година.
На
земята един трябва да умре, за да направи място
на
двама.
Има закони в природата, които по своя замах и обмисленост съставляват нещо велико от творческия принцип
на
Бога.
България минава през най-благословения път
на
Божието Царство.
Тя минава по същия път, по който Нейният Господ преди хиляди години е минал, спасител
на
света.
Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има трънен венец, но има и възкресение, има слава, има сила, власт и венец
на
радост от Оня, Който наблюдава съдбините.
За предпочитане е чистото сърце, благородната душа, възвишеният ум, светлият характер пред всяко друго богатство.
И нашият Велик Баща иска ний да сме достойни синове, достойни служители
на
Неговото Царство.
Сега има думата Нашият Господ и Той ще я каже
на
своето време.
Ний избрахме най-малкото зло.
И благодарим, че Господ ни изведе в безопасност, сега вече да му мислят нашите врагове.
Стойте верни
на
местата си.
Затова те повдигнах, казва
на
фараона, за да покажа в теб силата Си
на
бъдещите родове.
И ако България има врагове, то ги е повдигнал Господ, за да покаже силата Си, да научи хората
на
ред и справедливост и извади всичко наяве - и добро, и зло.
Вий ще сте като жена, която ражда - щом роди, скръбта си забравя заради роденото.
Моят поздрав
на
всички, които следят пътя
на
Истината.
23.
Писмо на Учителя до Георги Куртев, София
, 19.02.1914 г.
Имайте пълна вяра и търпение, всичко ще се оправи.
Вяра, с която да се приложи волята
на
Господа
на
земята.
Ходете във Виделината и не бойте се.
Трябва да се исправят отношенията
на
хората към Бога.
Поздрави
на
всички ви.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
24.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 3.03.1914 г.
От 9 март напосле може да изберете която и да е дата.
Имайте пълна вяра, желайте доброто и всичко се постига.
Бъдете едновременно и слушатели, и творители
на
Словото.
Съвършената Божия и Господня Любов изпъжда навън всеки страх.
Аз ще сторя всичко за вас, вървете по благословения път
на
Истината.
Да бъде като добър Извор, от който да можем всякога да черпим живата вода
на
живота.
Гледайте
на
живота с окото
на
вярата.
Умът, сърцето и волята трябва да съставляват едно неразривно съдружие за постигане светлите мисли
на
живота, реализирането
на
Божествената Воля
на
Земята.
Това е опитността
на
всички добри хора в миналото и в настоящето, това ще бъде и опитността
на
всички ония в бъдещето.
25.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 4.03.1914 г.
(Върху плика е написано: „Да се отвори в събота вечер
на
27, кога се съберете всички наедно.
Отворете го към средата
на
събранието ви.
След като го прочетете, коленичете и благодарете
на
Бога.")
Приложете сол
на
вашия живот.
Съпротивете се
на
всички лоши желания.
Слушайте увещанието
на
Духа, кoйтo ви говори благо кaтo
на
синове и дъщери и ви пoкaзвa пътя
на
живота.
Той се обръща към вас и ви кaзвa: Чада мои, не презирайте наказанието от Господа и не се отегчавайте, кoгaтo ви обличава.
Той ви пpeкарва през разните изпити
на
живота, за да ви очисти и обучи
на
търпение разумно и да ви приготви да участвувате в Неговата Слава.
Вашите сърца трябва да станат огнища
на
Божията любов и умовете ви - носители
на
Божията Истина.
Устата ви винаги да са подсладени с благото Слово
на
Живота.
Ушите ви да са отворени за Знанието и Мъдростта и очите Ви - за Истината.
И ще има в
душата
ви всякога paдocт и веселие.
И сърцето ви ще стане извор бистър
на
живата вода, коятo да разхлажда жадната ви душа.
Настоящите ви мъчнотии и страдания за бъдеще ще донесат своите добри плодове.
Сега отчасти знаете, отчасти мъдрувате, но когато дoйдe пълнотата, тогава ще разберете, че у Бога вcичкo e добро.
Оползотворявайте добрите часове
на
живота си.
26.
Учителя възвестява началото на новата епоха на Водолея и обявява 22 март за официален празник на Бялото братство
, 9.03.1914 г.
Учителя възвестява началото
на
новата епоха
на
Водолея
на
Бялото братство
На
изнесената в София: "Беседа за празника
на
пролетта" , Учителя казва:
Днес се започва нова епоха в духовния
свят
и как ще се запишат имената ви в новата книга
на
живота?
Така възвестява началото
на
новата епоха
на
Водолея.
На
този ден обявява 22 март (9 март по стар стил) за официален празник
на
Бялото братство, като разширена форма
на
Веригата.
От този ден членовете
на
Бялото Братство преминават помежду си
на
християнското обръщение "брат" и "сестра".
1. Книгата
на
Атанас Славов: Изгревът
2. Беседата: "Беседа за празника
на
пролетта"
3. Спомени
на
Елена Иларионова
Учителя тържествено отбелязва едно събитие, което оказва огромно въздействие, не само
на
цялото съвременно човечество, но ще продължи да определя съдбините
на
идните поколения, за хилядолетия напред.
На
9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване
на
духовната Нова година (което по-късно става традиция
на
Братството).
Ала този път това не е просто поредната Нова година, а началото
на
една Нова епоха в човешката история – ЕПОХАТА
НА
ВОДОЛЕЯ.
На
състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника
на
нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия
свят
, Светлите невидими духове също празнуват.
Там празнуват, защото всички членове
на
Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния
свят
.
Астралният
свят
е вече очистен от ангелите
на
тъмнината, от членовете
на
обществото
на
Сатаната.
Но всички те са слезли тук,
на
земята, както когато се измита втория етаж
на
една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада
на
първия,
на
долния етаж.
Броят
на
адептите
на
Черната ложа
на
земята е вече чувствително увеличен."
9 март 1914 - Възвестява началото
на
новата епоха
на
Водолея.
Изнася в София беседа за празника
на
пролетта и обявява 22 март за официален празник
на
Бялото братство, като разширена форма
на
Веригата.
От този ден членовете
на
Бялото Братство преминават помежду си
на
християнското обръщение «брат» и «сестра.»
Изгревът - Атанас Славов
СПОМЕНИ
НА
ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Учителя тържествено отбелязва едно събитие, което оказва огромно въздействие, не само
на
цялото съвременно човечество, но ще продължи да определя съдбините
на
идните поколения, за хилядолетия напред.
На
9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване
на
духовната Нова година (което по-късно става традиция
на
Братството).
Ала този път това не е просто поредната Нова година, а началото
на
една Нова епоха в човешката история – ЕПОХАТА
НА
ВОДОЛЕЯ.
На
състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника
на
нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия
свят
, Светлите невидими духове също празнуват.
Там празнуват, защото всички членове
на
Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния
свят
.
Астралният
свят
е вече очистен от ангелите
на
тъмнината, от членовете
на
обществото
на
Сатаната.
Но всички те са слезли тук,
на
земята, както когато се измита втория етаж
на
една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада
на
първия,
на
долния етаж.
Броят
на
адептите
на
Черната ложа
на
земята е вече чувствително увеличен."
Тази е годината, в която Учителя държи първата публична беседа – неделната беседа „Ето човекът" от 16.03. (29.03.) – една седмица след отбелязване началото
на
епохата
на
Водолея.
Това е и първата стенографирана беседа.
От тази година се стенографират и беседите
на
съборите и по този начин съдържанието им се запазва изцяло.
Учителя посреща по всяка вероятност в Търново, понеже още
на
7.01.
пише
на
Иларионови от София: „Аз пристигнах в София благополучно." Втори път посещава града през април.
А през лятото Учителя е в Търново, както винаги, няколко дена преди началото
на
годишната среща.
Съборът продължава от 10 до 17 август (23–31 н.ст.) Участват 81 членове
на
Веригата, отсъстват шестима, а са поканени и гости.
В първата беседа
на
срещата Учителя говори върху съвременната криза.
Казва, че са свидетели
на
едно велико събитие – идването
на
Христа.
Господ, за да ги събере, накарал е България да пази неутралитет.
На
този събор Учителя говори много за духовния процес
на
познаване
на
Христос, за отваряне
на
духовните очи.
Обяснява и вътрешния смисъл
на
лявата и дясната страна.
Поръчва
на
присъстващите да правят опити, за да се научат да произнасят думата „любов" правилно.
А
на
празника Св.
Богородица Учителя казва
на
всички да отидат
на
църква, след което им говори върху вътрешния смисъл
на
църквата.
На
тази среща се дава Лозинката, за да се ограждат с нея, да я четат всеки ден през годината.
Учителя изрично подчертава, за какво да се молят през годината: първо, за прославяне името Божие
на
земята; второ, за идването
на
Царството Божие и трето, за изпълнение Волята Божия
на
земята.
СПОМЕНИ
НА
ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Когато отивахме да приготвим вилата
на
брат Ан.Бойнов за събора, Учителя ни каза: „Вижте колко е чисто небето.
Астралният
свят
е вече очистен от лошите духове, те ще минат през земята, за да слязат долу и ще направят такива пакости, щото космите
на
децата ще побелеят.
Ще преминете през големи страдания, но всякой ден ще ви дават по една торбичка, да не ви е много тежко.
Царството Божне насила се взема и който прави усилие, ще влеэе вътре."
Обърна се към мене и каза: "Елена, казвай
на
хората, че има един много по-красив живот от тоя, който сега живеят.
Той ще дойде
на
земята по един естествен път.
Ще се преродят 7000 напреднали духове и те ще оправят света."
Спомени
на
Елена Иларионова
27.
Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'
, 9.03.1914 г.
Учителя изнася беседата "Беседа за празника
на
пролетта"
Беседа за празника
на
пролетта9 март 1914 г., Извънредни Беседи, София
От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир"Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
БЕСЕДА ЗА ПРАЗНИКА
НА
ПРОЛЕТТА
Мнозинството не схващат важността
на
днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес се приключва една епоха и се започва друга, нова.
" - Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е
на
работа.
Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикалното изкуство, ще е един знаменит ден.
Понеже поканените
на
царската сватба не се отзоваха
на
поканата, то царят каза
на
слугите си да поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят
на
сватбата ще им приготви сватбарските дрехи.
Най-важният фактор за една душа е възкресението.
Който опита ябълката или крушата, само той я познава.
В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват.
Обаче стомахът,
душата
и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили.
Душата
е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили.
Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка; единият прибързал да се покачи
на
едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи.
Мечката, като дошла подушила го и като го помислила за мъртъв отминала го.
Приятелят, като слязъл от дървото, попитал другия: "Приятелю какво ти пошепна мечката?
" А той му отговорил: "Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел
на
път, който да ме оставя всред опасността".
Такъв приятел е избран от сърцето без мнението
на
душата
.
Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието
на
Духа - пакостят
на
себе си.
1 Вкусът е агент
на
стомаха
2 Интелектът -
на
духа - ума, а
3 сърцето -
на
душата
Христа трябва да Го познаваме със стомаха,
душата
и духа.
Всяка външна форма трябва да отговаря
на
вътрешните ни качества.
Христос иска три неща да възстанови в нас: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот,
душата
, която е царица
на
нашето тяло - като представлява един малък мир и духа, който образува благи мисли в нас.
Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: с еднаквост да понасяме загубите и печалбите, радостите и скърбите.
Да ходим с вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост след тая скръб.
В днешно време дъщерята учи майката и синът - бащата, а как може един да учи другиго, когато първо себе си не е научил?
Христос ни показа, че с радост трябва да понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото всичко, каквото се случва с нас за добро става.
И тогава Господ ще ни даде виделина.
Горе става официално присъствие
на
тържеството, откъдето всички приятели ви поздравяват.
Ако някой не вярва в това, скоро ще е денят, в който всеки лично ще провери това и ще се убеди е истинността
на
думите ми.
Който има болна душа, от всичко се страхува и във всичко вижда опасност.
Хората
на
земята са вечно недоволни, и в небето, когато говорят за човека казват недоволните
на
земята.
Господ желае всякога от недоволните да направи доволни.
Един богат човек сънувал, че друг някой богат човек решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети
на
Бога.
Натоварил го
на
камили и от село
на
село раздавал.
А въпросният богаташ казал си: "Чакай да си взема и аз, та колкото съм богат, да стана още по-богат".
Обаче, когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи, да турят един сандък отгоре му и ще сипват, докато той каже "стига". Започнали.
Туряли, туряли, той все мълчал и когато казал "стига", опитал се да стане, а то не може да мръдне от тежина.
Божествените работи в нас са микроскопически и се умножават, както житното зърно посято, в няколко години неимоверно бърже се умножава.
Една Божествена мисъл в нас посята, след време ще ни принесе най-голямото щастие.
Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет и ще пожъне през лятото, и ще напълни хамбарите.
Ако ли е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце.
Днес се започва нова епоха в духовния
свят
и как ще се запишат имената ви в новата книга
на
живота?
Горко е
на
оногова, който няма кой да му помогне в страданието.
Най-мъчното нещо е сам да се спасяваш.
Ако се намериш всред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш?
И сега Христос със своя кораб един по един ни спасява и когато ни избави ще ни научи
на
правда и как да се обичаме.
За да се научим
на
това, трябва да повдигнем духа си, да обновим ума си и да възкресим тялото си.
Ние всеки ден бием тялото си с нашите желания и страдания.
В Христа не може мъж без жена, нито жена без мъж.
Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота, тъй както учителят показва грешките
на
ученика по класната му тетрадка, при класното упражнение и му определя бележка.
Всички трябва да се стараете, когато дойде Христос, по-малко грешки да намери в тетрадките ви и да ви пише добра бележка.
Както точките и запетаите са от голяма важност в тетрадките
на
учениците, така те са важни и във вашия живот.
Тук-там Господ ни спира по запетаите
на
нашия живот, а
на
точките повече, за да се взрем в писаното дотам, да си поотпочинем и продължим, и кога завършим темата
на
нашия живот, да има една смисъл всичкото вписано и написано.
Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-почетна.
Господ ще тури
на
практика новото учение
на
слугуване.
Жената и мъжът не са лоши, но дяволът ги прави да са лоши, затова всяка заран жената да вижда, че мъжът й е станал малко по-добър от вчера, така и мъжът - за жената.
Камъкът
на
пътя не е турен, да се спъваме, а да внимаваме да не се спънем.
Да се не осъждаме един друг, защото всяко осъждане е даден протест и нас ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелствува пред един Божествен съд, колко е приятно?
То е все едно да обвиняваме и да искаме наказанието
на
брата си.
Да се повдигаме и да си представяме днешната Божествена картина
на
празненството в небето.
От горе ще слязат духове да ни направят да сме доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос.
А това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или пък ако се окаже непоправимо то, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно, като сгради с прогнили основи, и ще почне наново своето дело.
Христос е винаги над нас и между нас.
Според записките
на
Иван Гарвалов
Беседа за празника
на
пролетта
28.
Тодор Гълъбов започва да стенографира неделните беседи от Словото на Учителя.
, 16.03.1914 г.
от Словото
на
Учителя
На
16 март (стар стил) 1914 година Тодор Гълъбов (1870-1835) започва да стенографира в София неделните беседи от Словото
на
Учителя.
Първата стенографирана беседа е "Ето Човекът", с която се слага начало
на
сериите "Сила и Живот".
В тях (особено в първа до шеста серия) се излагат основните принципи в Новото Учение
на
Бялото Братство.
Първите четири серии
на
"Сила и Живот" са преведени
на
английски от Весела Несторова.
За Тодор Гълъбов и стенографирането
на
беседите, може да се прочете в:
1. Спомен
на
Борис Николов -Домът
на
Петко Гумнеров
След това дойде при Учителя стенографа
на
Народното събрание Тодор Гълъбов.
Знаеше какво значи автентично, нали стенографираше речите
на
народните представители в Народното събрание и не му бе позволено да променя нищо.
2. Спомени
на
Елена Иларионова
Тази е годината, в която Учителя държи първата публична беседа – неделната беседа „Ето човекът" от 16.03. (29.03.) – една седмица след отбелязване началото
на
епохата
на
Водолея.
Това е и първата стенографирана беседа.
От тази година се стенографират и беседите
на
съборите и по този начин съдържанието им се запазва изцяло.
Спомен
на
Борис Николов
14. ДОМЪТ
НА
ПЕТКО ГУМНЕРОВ
Петко Гумнеров беше един от първите ученици
на
Учителя.
Беше гърбав, нисък
на
ръст, но интелигентен, буден и добър брат.
По време
на
съдебните процеси записваше.
Не знаеше стенография, но тогава имаше бързопис.
И други братя, които можеха бърже и хубаво да следят говора
на
учителя и те записваха.
След това като се съберат, проверяват кой каквото е записал, подреждат, комбинират и така беседата
на
Учителя е възстановена.
Това бе началният етап от записването
на
Словото
на
Учителя.
След това дойде при Учителя стенографа
на
Народното събрание Тодор Гълъбов.
Знаеше какво значи автентично, нали стенографираше речите
на
народните представители в Народното събрание и не му бе позволено да променя нищо.
Така той подготви първите три серии беседи
на
Учителя.
Учителят ги издаде и ги нарече „Сила и живот".
Първите три серии са почти оригинално Слово
на
Учителя.
Те се явиха точно
на
време, за да стенографират и запишат Словото
на
Учителя.
По покана
на
българското правителство, за да се записват речите
на
депутатите бива поканен словенецът Антон Безеншек, род.
в село Бу-коие, Словения, а починал в 1915 г.
Той приспособява за българския език стенографската система
на
Габелсбергер и открива първите курсове за изучаване
на
стенографията.
Ето защо днешната българска стенография се нарича система Габелсбергер-Безеншек.
аз завърших частен стенографски курс от 10 март до 10 юли и получих диплом от Тодор Гълъбов, който бе първи стенограф в Народното събрание.
Нашите стенографи Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, също получиха в тези години свидетелства за стенографско дебатно писмо.
Така докараха от чужбина стенограф и за 20 години се създадоха стенографи и накрая бяха подготвени онези, които трябваше да запишат Словото
на
Учителя, съставляващо над 7,500 беседи.
Общ труд и
на
Небето и
на
учениците от земята.
Това бе общо дело
на
Небето и земята за съхранение Словото
на
Учителя.
Пътуваше от село
на
село и от град
на
град и преспиваше в домовете
на
приятелите.
Когато пристигна в София, Той нямаше познати и близки хора, при които да отсяда.
Разказваше ми Тодор Стоименов, един от първите ученици
на
Учителя, че обикновено е приспивал в протестантския дом
на
ул. „Леге".
Той е познавал голяма част от протестантите, понеже е учил в протестантското училище в Свищов като гимназист.
Постепенно кръгът
на
познатите се увеличавал около Учителя и Той бива поканен в дома
на
Тодор Бъчваров.
Но едно от децата се разболява от скарлатина, а тогава тя е била опасна инфекциозна болест и много от децата умирали.
Извикали лекар, който поставил диагнозата и заповядал карантина
на
дома, никой чужд човек да не влиза и да не излиза.
Тогава
на
Учителя било предложено по покана
на
Петко Гумнеров да се прехвърли в неговото скромно жилище, като му предостави отначало сутерена т. е.
Гумнеров нямаше деца и с жена си живееше в една стая.
А съседната стая я бил дал под наем и имал квартирант.
След туй квартиранта напуснал и освободената стая я предложили
на
Учителя.
Долу сутерена се оформя като кухня и трапезария.
Започват да идват приятели и да посещават Учителя като биват поканени в трапезарията
на
чай и общи приказки.
Дават Му най-елементарни удобства.
Въпреки всичко Учителя се чувстваше
на
ул.
Учителят държи първите си беседи в тази малка стаичка, която е най-обикновена стаичка - 3 м широка и 4 м дълга.
Седнат около 15-20 човека.
Тогава Учителят сяда до прозореца, отваря прозореца и всички останали се нареждат под прозореца в градината
на
дворчето.
Почнаха да идват приятелите и ние слушахме беседите по онуй време в дворчето през 1920 г.
Но започна да се разширява кръга, започват да идват все повече и повече хора и самото дворче се напълваше с народ.
Тогава се наложи да се направи салон
на
ул.
Като построихме салона
на
„Оборище" разбрахме какво значи да имаме собствен салон и да не бъдем зависими от различни наемодатели.
Винаги започваше с най-скромничката, с най-незабелязаната и малка величина.
Никога не казваше: „Направете това!
" Ако се усетят приятелите да го направят - направят го.
Иначе Учителят си мълчи.
Така Той бе поканен лично от Петко Гумнеров и от кака Гина Гумнерова.
през тези години Той остава в техния дом и се чувстваше в тяхната среда много добре.
Като усети, че ще си замине Гумнеров от този
свят
, Учителят го изпрати в Арбанаси.
Гумнеров се помина в Търново, а не тука в София до Учителя, защото щеше да се получи едно сконфузно положение.
Щеше да стане неудобно, понеже там където Учителят изнася беседа да има и мъртвец.
Затова Той нареди
на
двама братя да го заведат в Арбанаси.
Поживя там Гумнеров известно време и след това си замина.
Той не беше захвърлен там, понеже тогава там бяха се настанили семейство Камбурови, които по онова време правеха опит с комуната.
Той се помина там и приятелите го погребаха.
Но той като образ и като историческа проекция остана.
Имаше архив както и собственоръчно написани протоколи от първите събори
на
Братството.
Но по време
на
гоненията, след заминаването
на
Учителя, голяма част от тези архиви, които пазехме бяха иззети чрез обиск от новата комунистическа власт и бяха унищожени.
Изобщо властта и правителството
на
този народ както по времето
на
Учителя, така и след заминаването Му вече 30 години преследва Учението
на
Учителя.
Прави обиски и каквото намери прибира и унищожава.
Каква ли съдба ще има този народ, който излъчва такова правителство, което както преди, така и сега винаги гони и преследва Учението
на
Учителя?
Съдбата е ясна.
14. ДОМЪТ
НА
ПЕТКО ГУМНЕРОВ
СПОМЕНИ
НА
ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Учителя тържествено отбелязва едно събитие, което оказва огромно въздействие, не само
на
цялото съвременно човечество, но ще продължи да определя съдбините
на
идните поколения, за хилядолетия напред.
На
9 март (22 март н.ст.) Той за първи път организира тържествено честване
на
духовната Нова година (което по-късно става традиция
на
Братството).
Ала този път това не е просто поредната Нова година, а началото
на
една Нова епоха в човешката история – ЕПОХАТА
НА
ВОДОЛЕЯ.
На
състоялия се в един голям салон в София празник, Учителя казва: „Днес аз уреждам празника
на
нашето общество и ви съобщавам следния реален факт: днес, в Невидимия
свят
, Светлите невидими духове също празнуват.
Там празнуват, защото всички членове
на
Черната ложа са изгонени, изхвърлени от астралния
свят
.
Астралният
свят
е вече очистен от ангелите
на
тъмнината, от членовете
на
обществото
на
Сатаната.
Но всички те са слезли тук,
на
земята, както когато се измита втория етаж
на
една двуетажна сграда, всичкият боклук от втория етаж пада
на
първия,
на
долния етаж.
Броят
на
адептите
на
Черната ложа
на
земята е вече чувствително увеличен."Тази е годината, в която Учителя държи първата публична беседа – неделната беседа „Ето човекът" от 16.03. (29.03.) – една седмица след отбелязване началото
на
епохата
на
Водолея.
Това е и първата стенографирана беседа.
От тази година се стенографират и беседите
на
съборите и по този начин съдържанието им се запазва изцяло.
Учителя посреща по всяка вероятност в Търново, понеже още
на
7.01.
пише
на
Иларионови от София: „Аз пристигнах в София благополучно." Втори път посещава града през април.
А през лятото Учителя е в Търново, както винаги, няколко дена преди началото
на
годишната среща.
Съборът продължава от 10 до 17 август (23–31 н.ст.) Участват 81 членове
на
Веригата, отсъстват шестима, а са поканени и гости.
В първата беседа
на
срещата Учителя говори върху съвременната криза.
Казва, че са свидетели
на
едно велико събитие – идването
на
Христа.
Господ, за да ги събере, накарал е България да пази неутралитет.
На
този събор Учителя говори много за духовния процес
на
познаване
на
Христос, за отваряне
на
духовните очи.
Обяснява и вътрешния смисъл
на
лявата и дясната страна.
Поръчва
на
присъстващите да правят опити, за да се научат да произнасят думата „любов" правилно.
А
на
празника Св.
Богородица Учителя казва
на
всички да отидат
на
църква, след което им говори върху вътрешния смисъл
на
църквата.
На
тази среща се дава Лозинката, за да се ограждат с нея, да я четат всеки ден през годината.
Учителя изрично подчертава, за какво да се молят през годината: първо, за прославяне името Божие
на
земята; второ, за идването
на
Царството Божие и трето, за изпълнение Волята Божия
на
земята.
СПОМЕНИ
НА
ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
Когато отивахме да приготвим вилата
на
брат Ан.Бойнов за събора, Учителя ни каза: „Вижте колко е чисто небето.
Астралният
свят
е вече очистен от лошите духове, те ще минат през земята, за да слязат долу и ще направят такива пакости, щото космите
на
децата ще побелеят.
Ще преминете през големи страдания, но всякой ден ще ви дават по една торбичка, да не ви е много тежко.
Царството Божне насила се взема и който прави усилие, ще влеэе вътре."
Обърна се към мене и каза: "Елена, казвай
на
хората, че има един много по-красив живот от тоя, който сега живеят.
Той ще дойде
на
земята по един естествен път.
Ще се преродят 7000 напреднали духове и те ще оправят света."
Спомени
на
Елена Иларионова
29.
Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа
, 16.03.1914 г.
Учителя изнася беседата "Ето човека" -
първата (официално стенографирана) неделна беседа
София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999Книгата за теглене - PDFСъдържаниена томчетоОт книгата "Сила и живот", Начала
на
новото учение
на
Всемирното Бяло Братство, т.I
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.Книгата за теглене - PDFСъдържание
на
томчетоОт книгата „Ето човѣкътъ!
Бесѣди, държани от Дѫновъ, София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)Книгата за теглене - PDFСъдържание
на
томчето
„Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха.
От Йоанна 19: 5
Под думата човек или человѣкъ
на
български се разбира същество, което живее цял век.
Обаче в първообразния език, в езика,
на
който е написана тази фраза, човек има друго значение – значи Исус, Човекът, който иде
на
Земята, брат
на
страдащите.
Могат ли, когато излезем ние пред света, да кажат хората за нас: „Ето човека“?
За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели.
Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат
на
растенето,
на
развитието.
Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот.
“ Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно – към една посока: към Слънцето – извора
на
Живота.
А аз искам да намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него.
Същият закон важи и за нас – и ние трябва да произведем същия резултат.
Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно.
И след това ще дойде процесът
на
растенето – Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта.
Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно.
И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата.
Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене.
Туй съответства
на
плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната – в житницата.
Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше
на
кръста – четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта
на
главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек.
Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта.
Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го
на
кръста – заковава неговите богатства, сила, знания.
А що значи заковаване?
Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя.“ А когато ни приковат
на
този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас.
Нещастен е онзи, който не е прикован
на
кръста.
Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес
на
развитие.
Преди тоя процес
на
развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал.
Нали и Исус
на
едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно.
А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата.
И да избягваме недостатъци като посочените в следния разказ: в Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия, с дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда
на
идеята.
Намира най-после едно окъсано дете, което му прилегнало
на
сърцето, и си казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване
на
картината!
“ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има да Ви говоря нещо.“ Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано!
“ И отива при познати да се пооблече и да се представи, както се представят
на
царете – намира дрехи, облича се и отива у живописеца.
И ние, когато Небето ни покани
на
работа, искаме да се облечем.
Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно.
Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро.
Когато имаме тия неща, другите сами по себе си,
на
своето време ще дойдат.
Нима, когато отидем
на
Небето, трябва да си вземем дрехите оттук?
Господ, когато ни вика
на
Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро!
“ Къде е тогава тяхната любов?
Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават.
Пита ни: „Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът
на
Живота, който Аз ти пратих?
“ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.
Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме
на
този Божествен процес.
На
едно място казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди Ангели да ме избавят?
Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците?
Вие сте
на
Земята, един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там, където няма страдание, няма и забогатяване.
И онзи, който не иска да участва в страданията
на
човечеството, не ще спечели нищо.
Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение.
Тия именно грешки се изправят чрез процеса
на
страданието.
Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват
на
Небето.
Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост.
Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим.
И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле.
Всеки от нас е нужен, много нужен
на
Господа.
Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица.
Само Господ, който ви е пратил
на
Земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява.
За вас е важно да имате одобрението
на
Бога.
Сега ще ви говоря за Бога, не като за същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, което не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме.
Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса
на
вашия живот: „За да не направи повече дългове, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мен.“ И в този процес ние мислим, че светът ни е забравил.
Но ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас.
Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят
свят
.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един Господ.
Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с когото можете да живеете, да се развивате, богатеете.
Писанието казва: „Бог не е само
на
Небето, Той живее в сърцата
на
смирените.“ Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението.
Но това смирение не е като смирението
на
една овца – като ви набият или ви счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!
Половината, виж, можем да дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила.“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне.
Този начин
на
човешко разбиране
на
живота преобладава във всички философии от хиляди години насам.
И нашите нещастия идват тъкмо от това.
Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света.
Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?
“ А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни.
Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни – да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае.
Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим – нека си върви по своя път.
Можем ли да спрем течението
на
реката?
– Трябва да я оставим да върви по своя път; можем да направим само едно – да я използваме.
“ Не, Господ никога не иска насила жертви от нас.
– „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме да имаме един
свят
само от неми и сакати.
Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един
свят
само от недъгави хора?
Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния
на
този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга.
Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват.
Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си
на
ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете
на
мястото
на
Господа.
Търсите Господа
на
Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас.
И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ.
Той е най-добрият работник.
Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания?
Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях
на
Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания
на
Господа – Той страда и плаче във вас.
Казваме: „Аз плача, скръбна ми е
душата
“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем
на
онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло.
И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас.
Понеже Той е положил закона
на
Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание – доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави.
Трябва да проникне дълбоко в нас съзнанието ни да бъдем подобни
на
Него.
Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане.
На
кого?
–
На
нашите братя,
на
нашите ближни.
Всеки от вас трябва да търси и цени душите
на
своите братя, а не да обича техните тела.
И мога да ви кажа, че Исус, като е дошъл тук, и сега не е напуснал Земята; Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас.
Да имаме вяра, но не оная вяра и онзи страх, които имаха евреите: „Ние нямаме друг цар, освен кесаря“; та когато този кесар след няколко години разруши Йерусалим и събори храма им, те се отказаха от него.
Нека се повърна: изпърво трябва да живеем в този
свят
, да се подготвим; не можем да живеем
на
Небето, защото там Топлината и Светлината са много ярки.
Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина.
Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после да влезем в света.
Това са все методи
на
културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне.
Господ даде
на
вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод?
Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството.
Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа?
Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като си затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял.
Онези от вас,
на
които са затворени очите, трябва да искат да им се отворят.
Съвременният
свят
аргументира и казва: „Къде е Господ?
– Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи!
“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох да гледате, а не да стоите със затворени очи.“ Та ние, за да се издигнем, трябва да добием състоянието
на
децата – да търсим и да бъдем възприемчиви.
Какъв е нашият метод, по който трябва да работим?
Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“.
А когато умовете и сърцата
на
хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие
на
Земята.
У приятел, когото действително обичаме, не бива да търсим недостатъците му – и той като нас може да ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек.
Вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари; може да се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея.
Ние можем да се подчиняваме
на
света, както е казал Исус
на
Пилат, който му рекъл „Аз имам власт да те разпна“: „Подчинявам се
на
онзи, който ти е дал тази власт, но Моята душа е свободна.“ Трябва да се подчиним
на
временните страдания; ние не можем да ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те.
Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл да направи добро безкористно.
И обикновено снемаме шапка
на
по-голям, но с това някак му казваме: „Можеш ли ме повиши?
“ Има една дяволска риба в морето, която, каквото срещне по пътя, все го поздравява.
– Тия дяволски пръсти
на
човешката ръка много говорят; например най-малкият казва: „Пари можеш ли ми дадеш, трябва търговия да почна, загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна?
“; безименният: „Аз желая художнишка слава и знания!
И тръгнат двама, че после – трима в обществото и образуват котерия, ала не намират онова, което търсят...
И най-после дойде Исус и каза: „Това, което вие търсите – богатство, Сила, Знания, Доброта, Аз мога да ви го дам.
Няма никой от вас, който е оставил баща си и майка си за Мен, и да не е приел стократно бъдещия живот.“ Ето Човека, който може да се ръкува с нас, който може да ни даде и богатство, и Сила, и Знания, и Доброта.
Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“,
на
което Пилат им забележи: „Вие Го изгубвате.“ Исус и днес седи пред вас и аз ви казвам: „Ето Човека, когото вие търсите, Човека, който единствен може да внесе спокойствие във вашите сърца, да ви даде ум, да ви даде здраве, обществено положение, да ви повдигне, да ви покаже пътя, за да се проясни вашият ум.“ Но вие във вашето съмнение казвате: „Покажете ни Го да Го видим!
Аз ще ви приведа едно сравнение: задава се вечер отдалеч човек с малка свещ и аз ви казвам: „Ето човека, който ви носи светлина.“ Вие обаче виждате свещта, не виждате човека.
Търсете сами тая Светлина, която носи Човекът – тя ще ви помогне да намерите Пътя, по който трябва да вървите.
Да ви дам едно друго, по-ясно сравнение: допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна и ви казвам: „Това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства, там, в онзи ъгъл, има това, в другия – туй и туй.“ – „Може, ама кой знае, не виждам нищо“ – възразявате.
Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети почват да се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда.
Светът е като тая стая и всеки от нас трябва да бъде светоносец – да носи по една свещ.
И като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много.
Аз не обичам хора, които носят угасени свещи, а само такива, които носят запалени свещи, като
на
Разпети петък.
Всеки от нас сам трябва да бъде запалена свещ.
Предан, любящ, добър човек е запалена свещ.
И грешка голяма е да бъде човек изгасена свещ.
“ Трябва да се молите един за други, да пращате добри мисли
на
своите приятели, да се молите за тях, да искате да бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас.
– През летния сезон
на
1899 г.
в Новопазарско стана голяма суша.
Българите си казват: „Бог, като праща
на
тях дъжд, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад.
Когато хората се молят, моли се и ти – и ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш.
Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора
на
молитвата – с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце.
Не искам да се занимавам с умовете
на
хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата.
Всички пъшкаме под едно бреме, навсякъде има обща дисхармония: мъж и жена не могат да се споразумеят – къща делят, пари делят, жената не е доволна, че мъжът държал парите.
Дали мъжът или жената ги държат, това е безразлично – спогодете се кой да бъде касиерът.
И когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум.
Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал
на
пост и молитва, и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел.
Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания.
То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим.
Ние, които следваме Христос, който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас.
Ако кажете: „Пуснете Го, той е наш Господ“, вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението.
И тогаз ще се изпълнят думите
на
Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Тогаз Светлината ще бъде в нас и ние всички ще се примирим.
30.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 24.04.1914 г.
Радвайте се
на
Слънчевите лъчи, които носят в себе си Божествената мисъл скрита.
Радвайте се
на
природата, която разкрива Господнето дело, Което е славно и Велико.
Радвайте се
на
живота, който изявява Любовта
на
Господа
на
Мира.
Хвалете и славете Господа
на
спасението
на
всяко време.
Да има человек признателно сърце, това е Велико благо.
Желая всички Господ да ви даде добри сърца, да се радвате и веселите в Него и да бъдете крепки и мъжествени
на
всяко време.
Всеки ден
на
живота разкрива по нещо добро, блажен е онзи, който разбира.
Моят душевен поздрав
на
всички.
31.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Русе
, 19.05.1914 г.
19 май 1914 Любезна В.
Чудно е, че ти допущаш такива мисли да смущават мира
на
твоята душа.
Аз искам да поддържам ония мисли, ония чувства, които Господ е насадил в човешката душа.
Съблазните
на
живота събарят, а не поправят.
Аз съм бил всякога готов да помагам
на
страждующите, да ги водя в пътя
на
Истината и живота.
Противоречия
на
земята ще има.
Горко
на
света от съблазни.
Желая да бъдете бодра, весела духом, пълна с вяра, надежда и упование.
Това е волята
на
Небето, това желаят вашите братя и сестри от горе.
Кога се улесните, може да посетите Търново, Шумен, Варна и Русе.
Навсякъде ще ви приемат радостно.
Моя поздрав
на
всички. В.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
32.
Снимка на Учителят на Черни връх със съмишленици през 1914 год
, 06.1914 г.
Снимка
на
Учителят
на
Черни връх със
Учителят
на
Черни връх със съмишленици през 1914 год.
Отляво надясно: 1.
Русчев полегнал
на
лявата си страна с шапка
на
главата. 2.
Иван Грозев - гимназиален учител. 4.
Петко Гумнеров - нисък
на
ръст, стоешком. 5.
Учителят Петър Дънов седнал
на
камък, а
на
коляното му е поставена мека кръгла шапка. 6.
Син
на
Русчев, застанал прав, юноша с ученическа шапка. 7.
Д-р Трифонов, седнал пред № 6. 8.
Младен Попов с военна униформа и дълга брада. 9.
Тодор Стоименов, пред него лежи сламена шапка. 10.
Приклекнал най-отпред с военна униформа е Любомир Лулчев, в чин подполковник и с орден за храброст.
33.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Учителят през лятото
на
1914 г.
Няма точна дата, само годината (1914) и сезона (лятото).
Затова формално е избран месец юли тъй като от писмата през юни се вижда, че Учителя прави обиколка из страната - Русе, Казанлък и др.
Снимка
на
участниците в екскурзията.
Учителят
на
Черни връх - Изгревът - Том 5
196. УЧИТЕЛЯТ
НА
ЧЕРНИ ВРЪХ
Учителят Дънов през лятото прави една екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици.
Те се изкачват до горе пеша, а багажът им е натоварен
на
два коня с един нает селянин от село Драгалевци.
Разполагат се
на
Черни връх
на
една голяма поляна, разполагат се и
на
една голяма бяла покривка разстлана
на
зелената трева поставят бял хляб, маслини, сирене и други неща, които са взели за себе си.
Похапват, поприказват и случайно тук е присъствувал един фотограф, чиито име
на
знаем и заснел всички присъствуващи.
ние не притежаваме снимки
на
лика
на
Учителя.
На
тази снимка той е вече 50-годишен, с прошарена брада и коса, с наметнато манто, обут с цели обувки, поставен в средата
на
групата.
Тази снимка висеше
на
стените
на
първите приятели.
Брат Тодор Стоименов ни подари с подписа си тази фотография като бе написал следното: „За мил спомен
на
преданите Богу и Учителю души Борис и Марийка.
На
тази фотография от ляво
на
дясно са следните лица: 1.
Русчев - полегнал
на
лявата си страна с шапка
на
главата; 2.
Иван Грозев - гимназиален учител; 4.
Петко Гумнеров - нисък
на
ръст, с наметнато палто; 5.
Учителят Петър Дънов, седнал
на
камъка, а
на
коляното е поставена мека, тъмна шапка; 6.
Син
на
Русчев - застанал прав, юноша с ученическа шапка
на
главата; 7.
Доктор Трифонов седнал пред номер 6; 8.
Младен Попов с военна униформа и дълга брада; 9.
Тодор Стоименов крайния вдясно също седнал с наметнато палто, а пред него в краката му лежи бяла сламена шапка; 10.
Приклекнал най-отпред с военна униформа в чин подполковник и с орден за храброст е Любомир Лулчев.
Тази снимка бе много трудно разчетена от нас през 1975 г.
понеже всички обозначени лица отдавна бяха покойници.
Списание „Всемирна летопис" с редактор Иван Толев започва да издава списанието от 1922 г, В уводните статии той поставя материал, който накрая е подписан по някога с три хикса (XXX), а понякога с един хикс (X).
Обикновено той е отивал при Учителя Дънов и Учителят лично му е диктувал материала за уводната статия.
Отпечатаният материал накрая поради известни съображения не се поставя името
на
Учителя Дънов, а се поставят три хикса (XXX), а когато статията е написана от Иван Толев по идеи
на
Учителя и редакцията е по-свободна тогава накрая се поставя само един хикс (X).
Разбира се, че това не остава скрито и покрито за онези, които воюват срещу Учителя, защото за да осигури разпространението
на
списанието сред привържениците
на
Учителя той споменава, че тези статии са диктувани от Учителя Дънов, така че това предизвиква онези, които воюват срещу Учителя и започват яростни атаки срещу списанието.
помества статия, в която обвинява списанието и Иван Толев, че то е станало орган
на
дъновистите.
За да се защити лично Иван Толев в година IV
на
кн.
8,
на
стр.
в рубриката „Вести" дава отговор
на
нападките
на
Иван Грозев и като доказателство помества снимката
на
Учителя
на
екскурзията
на
Черни връх като отдолу е написал под нея следните думи „Иван Грозев - теософ и гимназиален учител в София при нозете
на
Учителя Дънов".
Арабаджиев създават
на
13.06.1926 г.
А какво е мнението
на
Иван Толев, столичен адвокат и бивш народен представител за Учителя Дънов ще видим в цитираното показание от 1917 г.
Пред софийския градоначалник
на
стр.
41 от въпросната „Духовна култура".
„Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат,
на
зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца.
Научих се, че държал публични беседи
на
религиозни теми и отидох да го слушам.
Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота.
Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата
на
Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация
на
цялото българско общество.
Образец
на
нравствена чистота, безкористен и добродетелен до
святост
, рядък, бих казал безпримерен, знаток
на
природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост
на
доброто с логично тълкувание
на
евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл.
Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя
на
господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане.
Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа
на
Евангелието.
Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване
на
българския народ.
Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение
на
слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието
на
учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замис-
ляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
А сега ще цитирам изцяло опровержението
на
Иван Толев за защита
на
списанието си от стр.
Опровержение. По повод
на
статията, написана от г. Ив.
Грозев и публикувана в брой 7812 от 16^И. т.г.
на
в.
„Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис" не е орган
на
никакви „дъновисти".
Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини
на
списанието ,че то е орган
на
научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение.
Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата
на
някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи.
Вярно е, обаче, твърдението
на
същия г.
Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях.
За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение.
Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите
на
Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк.
Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища.
Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство
на
една километрическа статия от „подпредседателя"
на
Теософското общество в България, държавният учител г.
Тоя факт
на
трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е.
крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...
Пък и от съдържанието
на
въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри
на
черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците
на
Бялото Братство.
Тя ни напомня известната формула
на
един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги... под Вас" (цитираме пак от в.
В тая статия „подпредседателят"
на
българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията".
„Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г.
- нашият председател, г.
Софрони Ников, безстрашно се е сражавал
на
най-предните позиции, той не е против една законна отбрана
на
отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е
един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган
на
Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите
на
народните завети?
Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната
на
българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо
на
природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
усърдно служат
на
своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „
на
най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана
на
отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването
на
религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат
на
благословията и закрилата
на
местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание
на
теософския свещеник до един православен владика).
Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин.
Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)!
За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца
на
властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости
на
държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка
на
„милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е.
плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват
на
работа.
С една реч: винаги „с вас и... под вас!
" Такава е
на
практика „теософията"
на
агентите
на
Черната Ложа.
Като илюстрация
на
всичко гореизложено, посочваме
на
българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера
на
българските теософи... Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет."
Уводната статия
на
кн.
8 от година IV, 1926 г.
е озаглавена „Повече светлина".
Статията е подписана с едно хикс (X).
Ще цитираме няколко изречения от нея: „А познанието
на
Истината е възможно само чрез Светлината.
Следователно Светлината е единственият път към свободата в противовес
на
робството, към което води тъмнината."
196. УЧИТЕЛЯТ
НА
ЧЕРНИ ВРЪХ
34.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви
, 3.06.1914 г.
На
когото трябва да се помогне, аз ще помогна и
на
всякого едного ще се даде според вярата.
Душата
, която не се е научила да очаква с радост и да приема всичко с вяра от Господа, има да учи и от своята опитност, и от тези
на
ближния си.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
35.
Учителя се качва на Бузлуджа с група последователи
, 14.06.1914 г.
Учителя се качва
на
Бузлуджа с група последователи
За тази екскурзия е написано в писмо
на
Учителя до Елена и Константин Иларионови:
Писмо
на
Учителя до Елена и Константин Иларионови, Казанлък
Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и мулета
на
Бузлуджа.
На
една височина
на
1500 м над морското равнище.
На
мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането.
Аз разгледах навсякъде към южна и северна България.
Вашето Търново се свиваше
на
своето гнездо като охлюв в черупката си.
Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани.
Поздрав
на
всички приятели нарочно.
Писмо
на
Учителя до Елена и Константин Иларионови, Казанлък
36.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Казанлък
, 16.06.1914 г.
Завчера всички само мъже от Казанлък се качихме с коне, катъри и мулета
на
Бузлуджа.
На
една височина
на
1500 м над морското равнище.
На
мнозина беше доста зор и възкачването, и слизането.
Аз разгледах навсякъде към южна и северна България.
Вашето Търново се свиваше
на
своето гнездо като охлюв в черупката си.
Имаше дъжд, град, гръмотевици и дъги, но всички останаха ненаквасени, неочукани.
Поздрав
на
всички приятели нарочно.
37.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Казанлък
, 20.06.1914 г.
Любезна Величка Стойчева,
Слушайте ръководството
на
Благия Господен Дух.
Вършете всичко, което е за доброто
на
Вашата душа и душите
на
Вашите ближни.
Всяка възраст
на
човешкия живот си има своите въжделения.
А това значи, да се научи човек да живее.
Да знаеш как да мислиш, как да говориш, как да работиш, как да четеш, как да пееш, как да свириш, как да се учиш и възприемаш вечните блага.
Изгрявание и залязвание винаги стават в природата.
Доста е
на
денят Неговото зло, повече от това да се не притуря
на
деня, защото става непоносимо тежко.
Моя поздрав вам и
на
всички приятели.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21
38.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София, 1914 г.
, 07.1914 г.
На
9 август бъдете двамата с Величка в Търново.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
39.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София
, 14.07.1914 г.
Елате
на
10 Август в Търново.
Отговора си пратете в София да зная.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
40.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 17.07.1914 г.
Пътят Bи за Варна е отворен, aкo желаете, можете да идете с Елена.
НАГОРЕ