НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
11
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
11
:
1000
резултата в
65
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 16.03.1905 г.
Навярно вий очаквате да ви пиша, според както ви бях обещал.
Този
свят
трябва да се преобрази и человечеството да се съвземе.
Този
свят
и неговите наредби прехождат.
Бъдете мъдри и учете се как да слугувате
на
Тогова, Комуто дължите всичко.
Страдания, неприятности е имало през всички времена Разочарования и колебания - тоже.
То изисква чистота и
святост
.
Домът Господен трябва да бъде понапред бит, че после да дойде редът за другите.
Опитът ще научи хората, че да се върши злото е вредно за самите тях.
Търсят щастието във временните неща - ако е там, нека го намерят.
Ето измамата
на
человешките умове.
Стойте всички твърди и непоколебими в Истината.
Бъдете светила в православната църква.
2.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 11.04.1905 г.
Писмо
на
Учителя до Мария Казакова
Вървете напред, животът е подвиг, животът е училище.
„Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време.
През тази седмица напущам столицата за Русе, гдето ще се бавя за няколко дена, и от там ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания.
Трябва да се хвърли виделина в умовете.
Предайте моите искрени поздравления
на
г-н Дойнови и г-н Недялкови, а така също
на
Мария и Юрдана.
3.
Учителя заминава за Русе
, 13.04.1905 г.
Учителя заминава за Русе
За заминаването си за Русе, Учителя Петър Дънов пише в писмото си до Мария Казакова от 11 април 1905 г., София.
Писмо
на
Учителя до Мария Казакова, 11 април 1905 г., София
Писмо
на
Учителя до Мария Казакова
Вървете напред, животът е подвиг, животът е училище.
„Чистото сърце е негова извор." Аз ще дойда в Търново, след като завърша моята настояща обиколка, която ще трае доста дълго време.
През тази седмица напущам столицата за Русе, гдето ще се бавя за няколко дена, и от там ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания.
Трябва да се хвърли виделина в умовете.
Предайте моите искрени поздравления
на
г-н Дойнови и г-н Недялкови, а така също
на
Мария и Юрдана.
Писмо
на
Учителя до Мария Казакова, 11 април 1905 г., София
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 16.04.1905 г.
Забравете по възможност миналото.
Гледай
на
бъдещата цел.
За твоите проповеди можеш да ги напишеш и аз ще сторя всичко, което е добро за Вази.
Онова, което ти се вижда, че крие Бъчваров от теб, то е, че той има в ума си идеята да те тури в тяхната печатница в Пловдив като деловодител
на
техните сметки.
Обаче този му план не се е постигнал по причина
на
някои пречки.
От друга страна Бъчваров има желание да му помагате в работата
на
списанията.
Гледай
на
Господа, очаквай от Него и учи се, това е смисълът
на
твоя живот.
Не се умъчнявай, когато те поучават Отгоре
на
мъдрост и знание.
То е същинско знание.
Да те не плаши неговата наружност.
Лошото настроение е от извора
на
лошите духове.
Пиши ми в София и писмото ти ще се препрати по направление.
Има да посетя някои места и след това ще се завърна пак в София191.
Дънов се връща в средата
на
юни.
Той пише
на
М.
Казакова: „В Русе ще се бавя няколко дена и оттам ще замина за тия места, които съм избрал за своите изследвания.
Трябва да се хвърли виделина в умовете“.
5.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 18.06.1905 г.
Любезна сестро М. Казакова,
Трябва да се радвате
на
Небесните благословения.
Има минути, часове и дни в живота, когато кръгозорът
на
душевния мир се помрачава.
Но това е тъй естествено, както развалата
на
времето.
Под ясното и горещо небе всичко би изсъхнало, ако от време
на
време не се показваха тъмните облаци - неприятни са те
на
человеците, неугодни са те
на
техните чувства, но и те носят свои благословения
на
земята и растенията.
Онзи, Който е устроил всичко, предвидил е кое ще бъде най-добро.
Земният живот, земното щастие не са цел, те са средства за постигане
на
небесните блага и добрини.
Те са пътеводители към вечния - към очистването и пречистването
на
душата
, усъвършенствуването
на
духа Смисълът
на
живота, това е небето, Неговата пълнота, това е Божията Любов, негова път, това е Господията воля.
Вий всинца се нуждаете от пълна чистота
на
сърцето - чистите по сърце ще видят Бога.
На
всекиго от вас ще му се даде това, което му трябва.
Бог знае от що имате нужда.
Онзи, Който може да ви задоволи, да ви изпълни с всяка радост и да ви даде потребите
на
живота, е само един Господ Потребна е пълна и непоколебима вяра Аз зная вашите болки Но потребно е да се научите
на
своето послушание
на
Онзи вътрешен глас, който оживява и възкресява мъртвите.
Зная, един от себе си страда, друг от приятеля си, трети от децата си, четвърти от мъжа си, пети от жена си и тем подобни Разбира се, нискостоящите духове в пространството нямат друго занятие, те създават
на
хората работа Те са Божественият остен Ако някой не иска от сърце да слугува
на
своя Добър Господар, ще се намерят много други незвани Не се плашете от дявола Той е силен само когато е
на
своята оплетена мрежа, без нея той е тъй слаб, както последният страхливец Вий трябва да знаете, че около вас има мнозина, които се нуждаят от вашата помощ Вий трябва да бъдете сол за Христовата църква в България, сила за православието Днешните времена са времена
на
изпити и пресяване Бог ще пресее и очисти всичко под своето сито Хората ще се научат от опит да знаят, че след всичко не остава нищо друго освен Истината и добрия живот
На
хората е потребна чиста и здрава храна Ако Небесните жители се интересуват за вашата участ, подвизавайте се да бъдете достойни за това внимание Имайте разумно търпение, всичко ще ви се даде
на
своето време Кога ви сполетят страдания, мъчнотии, скърби, благодарете
на
Господа Това са благословения за вас Бъдете подобни
на
вашия Учител Винаги съм ви пращал моето съдействие Господ ви е дал всичко изобилно Сега остава да богатеете по друго направление .
На
Кръстникова много добре сте отговорили.
Като всякой дух трябва да се подчинява
на
Господа, Който урежда всичко по най-добрия начин Зная, че много днешни медиуми не са се научили да различават езика
на
Небето Трябва да се изпитват духовете откъде идват и какво говорят Небето вижда нещата много по-отдалече, отколкото мислят някои Няма нужда да пишете
на
вестник „Мир" Не му е времето Що казва пророкът, разумните ще разберат
На
света трябва остен и той иде.
6.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 1.08.1905 г.
Варна, 1. VIII.
Любезна сестро М. Казакова,
Господ ще уреди всичко по най-добрия път.
Имайте вяра пълна и непоколебима.
Человешките злини ще си останат за тяхна сметка.
Бъдете подражателка
на
вашия Учител, никому не мислете зло, нито желайте злото някому.
Имайте доблестта
на
една небесна жителка, гражданка
на
Царството Божие.
И тя ще опита горчевините
на
тоя живот.
Ще дойде време, ще разбере, че има само Един,
на
Когото всички трябва да слугуват.
Подвизавайте се със силата
на
всички добродетели.
Доволно е
на
деня неговото зло.
7.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 15.08.1905 г.
Варна, 15, VIII.
Вяра, Надежда, търпение, това ти трябва.
Не познаваш ли Моите пътища, през които те водя?
Научи се да бъдеш търпелива и Мъдра.
Бъди крепка по Дух и смирена по плът.
Зная мрачните облаци, които смущават твоята Душа.
Волята
на
Вашия Небесен Баща е да бъдете търпеливи както е Той търпелив, и благи както е Той.
Жената, която тури своята лепта в ковчега, послужи
на
Бога в своето време повече, отколкото всички други.
Желая да бъдеш подобна
на
нея в живота си.
Аз съм отдавна уредил всичкия твой живот и не желая ти да се повръщаш назад.
Не, слушай, там далеч в дълбините
на
твоята душа ще чуеш Моя глас.
АЗ СЪМ, КОЙТО НАПРАВЛЯВАМ ВСИЧКО.
Помни,
на
тебе гледат много твои сестри.
На
олтаря
на
твоя народ ти трябва да принесеш твоята лепта — ни повече от това, и самия твой живот.
Една добра дума
на
своето време, едно добро дело
на
своето място може да принесе стократно плод.
Всичко ще се изпълни
на
своето време.
8.
Учителя престоява известно време в Пловдив
, 09.1905 г.
През септември 1905 година престоява в Пловдив.
Кореспонденцията си получава
на
адреса
на
книжарница "Иван Игнатов".
9.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Варна
, 19.09.1905 г.
Варна, 19. IX.
Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате
на
електрически операции, понеже може наместо полза да ви се създадат още по-големи неприятности.
Вашата болест е душевна.
Когато
душата
ви се пречисти, когато умът ви се освободи от миналото и вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ Мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението
на
хората, тогава ще добиете онзи вътрешен Мир и душевно спокойствие.
Вашата Вяра, вашата Надежда и Любов към Бога и ближните ви ще ви спаси и ще ви избави от това, което ви смущава.
Види се, вие сте направили пак някоя грешка и вследствие
на
това се явява това временно безпокойствие.
Не давайте място
на
дреболии, които създават нещастията.
В живота всичко си има своето предназначение.
Аз зная, вие бързате много.
Когато Аз ви кажа, че ще оздравеете, това трябва да знаете, че ще бъде.
Знайте, Божиите добрини и благости за после се запазват.
Ако ми остане време през тази година, може да намина през вази.
10.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 19.09.1905 г.
[Варна, 19 септемврий 1905 г.]197
Любовта – наслада,
Истината – блаженство.“
Този текст е в архива
на
П.
Киров, но не е посочена дата и място
на
писане.
11.
Д-р Миркович завършва земния си път
, 29.09.1905 г.
На
29 септември 1905 г.
Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността
на
град Сливен.
Дарява личната си библиотека и изданията си с около 1400 тома
на
читалище “Зора”, а имота си и 3000 златни лева завещава за благотворителни и общополезни цели
на
сиропиталището в Сливен.
В завещанието посочва винаги да се иска съвета
на
духовния му учител Петър Дънов.
Георги Миркович е един от първите трима ученици
на
Учителя Петър Дънов.
Участва в годишните срещи
на
Веригата
на
Учителя (от първата 1900 г.
В протоколите
на
Веригата, по негово предложение е записано: "т.IV.
- Събранието задължава членовете си да събират разни спиритически явления и ги препращат към редактора
на
сп.”Виделина”.
Протокол №1, гр.Варна, 14 август 1903./2, с.84/"
За заминаването
на
д-р Миркович, Учителя пише в писмото си до Мария Казакова, 3 октомври 1905 г., Сливен
Писмо
на
Учителя до Мария Казакова, 3 октомври 1905 г., Сливен
За д-р Миркович може да се прочете в темата: 1826_03_10 Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици
на
Учителя
Бележка: Датата
на
раждане е взета от уикипедията (от където е ползван горния текст), както и от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд.
В много други източници годината
на
раждане е 1925.
Писмо
на
Учителя до Мария Казакова
Трябва всички да се възпитавате в силата
на
вярата и търпението.
Много пъти лошите могат да извратят Истината и да вмъкнат съмнението.
Господ е сега, Който ви ръководи, и знайте, че Той е силен.
Няма невъзможни неща за Него Аз напуснах Варна преди седмица, за Да изпълня едно задължение.
Не възлагайте своите надежди
на
неща материални и
на
человеци.
Д-р Миркович замина.
Писмо
на
Учителя до Мария Казакова, 3 октомври 1905 г., Сливен
12.
Снимка на Мария Казакова с осиновената си дъщеря
, 2.10.1905 г.
Снимка
на
Мария Казакова с осиновената си дъщеря
Мария Казакова с осиновената си дъщеря, 2.X.1905 г.
13.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Сливен
, 3.10.1905 г.
Писмо
на
Учителя до Мария Казакова
Трябва всички да се възпитавате в силата
на
вярата и търпението.
Много пъти лошите могат да извратят Истината и да вмъкнат съмнението.
Господ е сега, Който ви ръководи, и знайте, че Той е силен.
Няма невъзможни неща за Него Аз напуснах Варна преди седмица, за Да изпълня едно задължение.
Не възлагайте своите надежди
на
неща материални и
на
человеци.
Д-р Миркович замина.
14.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Сливен
, 14.10.1905 г.
На
вас вече става ясно всичко.
Аз не ви дадох писмен отговор
на
двете ви писма, понеже знаех, че вий ще се срещнете в София с Бъчваров и сами ще се осветлите върху повдигнатия въпрос Върху последния ви проект оставих времето да говори за себе си.
Имайте силна вяра и упование.
Не възлагайте надеждата си
на
плът и кръв.
Ще посетя Търново кога остана малко по-свободен.
Ще се поспра може би
на
някое и друго място.
За нашите приятели в София не се безпокойте.
Отпосле те сами ще познаят своите грешки.
Аз познавам всички много добре.
Зная какво могат да направят сами.
Като се озоват един ден при силните позиции
на
неприятеля, ще потърсят главната квартира.
15.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 30.10.1905 г.
Пристигнах днес в столицата.
Сегашните времена са предизвестници
на
бъдещите благословения.
Вашият брат Георги е добре посрещнат горе.
Трябва да се работи за доброто и повдигането
на
другите.
Кажете
на
г-жа Недялкова, ако тя устои докрай вярна, Аз ще подействувам да се осъществят нейните добри желания.
Това е волята
на
вашия Отец.
16.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 21.11.1905 г.
То принася изобилни плодове, кога се ръководи от Духа
на
Господа.
Посятото расте само
на
добрата почва, в тръните заглъхва, а
на
пътя го изкълвават. М.
Когато слезе Христос от планината, заповяда
на
учениците си да не казват никому това, което са чули и видели до онзи час.
Така трябваше и вий да сторите, но вий не сте взели във внимание, че Божествените работи са наредени по един съвършен план и по този план трябва да се следи стъпка по стъпка.
Чакай, нека се оправи руският народ, ще дойде време и за този.
Морето се вълнува, ладията
на
живота се люшка посред вълните.
Подир страданията и неволите е царствующата Правда и Истина.
17.
Писмо на Учителя до Мария Казакова
, 19.12.1905 г.
Имайте добрината да изпратите
на
нашия приятел П.
Зная, засега всички сте добре.
Радвайте се
на
благодатта, която всеблагият Отец ви праща.
Кога се върна в София, ще ви пиша.
Моят сърдечен поздрав
на
всички приятели Радостта ви да бъде пълна.
18.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови
, 31.12.1905 г.
Мен ако слушате, няма нужда в никаква болница да ходите, нито да се подлагате
на
електрически операции, понеже може наместо полза да Ви се създадат още по-големи неприятности.
Вашата болест е душевна.
Когато
душата
Ви се пречисти, когато умът Ви се освободи от миналото и Вие дълбоко съзнаете в себе си, че е най-добре да се живее тъй, както Господ мъдрий е определил, и да престанете да се безпокоите за отношението
на
хората, тогава ще добиете онзи вътрешен мир и душевно спокойствие.
Вашата вяра, Вашата надежда и любов към ближните Ви ще Ви спаси и ще Ви избави от това, което Ви смущава.
Види се, Вий сте направили пак някоя грешка и вследствие
на
това се явява това временно неспокойствие.
Не давайте място
на
дреболии, които създават нещастията.
В живота всичко си има своето предназначение.
Аз зная, Вий бързате много.
Когато аз Ви кажа, че ще оздравеете, това трябва да знаете, че ще бъде.
Знайте, Божиите добрини и благости за после се запазват.
Ако ми остане Време през тази година, може да намина през Вази.
Честита Новата Година
19.
основаване на 'Синархическа верига' (1906 г.)
, 1906 г.
Основаване
на
"Синархическа верига" (1906 г.)
Според списъци
на
участници в съборите, изготвени от Пеню Киров през 1914–1915 г., Веригата е учредена във Варна през 1899 г., но терминът Верига е документиран за първи път едва в протокол от 1906 г.
Някои ранни историци я наричат Синархическа верига.
20.
Писмо на Учителя до Пеню Киров
, 1.01.1906 г.
пише: „Кога се върна в София, ще пиша“.
Иларионов –
на
14.01.1906 г., в което той откликва
на
молбата
на
сем.
1 месец и помага
на
К.
Тогава бъдещата стенографка Савка (1901-1945) е
на
4 години и това е нейната първа среща с нейния Учител.
От Цариброд е и поетесата Олга Славчева (1894-1967), която написва текста
на
Паневритмията.
21.
Писмо на Учителя до Константин Иларионов, София
, 14.01.1906 г.
Към края
на
този месец, ако остана малко по-свободен, ще дойда да ви посетя.
Животът понякога се вижда да е пълен с много невзгоди, но Бог, Който направлява всичко, е добре предвидил последствията.
Человек не само живее в този
свят
, но същевременно се и учи.
Предай моя сърдечен поздрав
на
Е.
Добрите приятели от невидимия
свят
са винаги
на
ваша помощ.
22.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 28.01.1906 г.
Имам да привършвам една належаща работа и след нея мисля да посетя Търново, понеже се пада
на
пътя ми.
Те са най-добрите.
Работите, както се нареждат от Великия Промисъл, така и трябва да стават.
Господ е винаги при вас.
Радвайте се
на
присъствието
на
Неговия Дух.
На
Юрдана не й се сърдете.
На
първите человеци мястото беше много добро, но те им се поревнаха големи работи, да са богове и станаха богове, но оголяха.
(...) знаете това е за ваше добро.
Вий има много нещо да се учите, а така също и Юрдана.
В тъмнината създава виделина; в хаоса порядък; в ада спасение.
На
слепите дава знание,
на
хромите крака.
Които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.
Никога няма да се посрамят уповаващите
на
Него.
Животът има свое велико предназначение.
Бъдете и служители, и творители
на
Истината.
Онзи, Който ви ръководи, знае кое е добро за вази.
Това е задачата
на
небето.
Да се научат да живеят добре, това е тяхното желание.
23.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 7.02.1906 г.
Силата
на
добрите хора се показва във време
на
изпитите.
Знанието не се добива лесно.
Вас и малките неща могат да ви спънат.
24.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 6.03.1906 г.
Ний пристигнахме благополучно.
С днешната поща изпращам за Е.
„Тайната
на
ръката".
Надявам се да й послужи и да я осветли за значението
на
человешката ръка.
Гледайте нагоре, там има само Мир и радост.
Аз ще ви помагам и
на
двама ви да уяквате и укрепвате в Пътя
на
Истината.
За избора
на
дете щом се уреди, ще ви пиша.
25.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 21.03.1906 г.
С днешната поща ти пращам исканите портрети.
На
сестра Недялкова кажи: има два пътя отворени за сина й - или да му пратят пари да се върне при тях, или да му пратят пари да отиде в Съединените щати, гдето условията са по-добри, гдето може да влезе в някое училище, след време да следва и да изучи някое занятие.
Ако тя да можеше да вижда ясно Божиите съдби и благи намерения, не би падала в маловерие.
Благият наш небесен Баща е велик и непостижим във всичко.
Всички бъдете благодарни
на
това, което Той отрежда.
Тук е начало, там е завършването.
Да бихте знали, да бихте винаги изпълнявали волята
на
Този благ Отец, колко щастливи щяхте да бъдете, каква неизказана радост щяхте да изпитвате, какъв мир щяхте да притежавате!
Целият
свят
за вас щеше да бъде една велика мелодия.
Тогава щяхте да забравите дреболиите
на
тоя живот, грижите, тревогите, които постоянно ви спъват.
Тогава не щяхте да забранявате
на
децата да идват при техния Учител.
Може ли милостивото око
на
благия Баща да гледа към вас другояче?
В любовта е изпълнението
на
закона, в нея е вечният живот.
Трябваше отдавна да се научите езика
на
Небето.
26.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 23.03.1906 г.
Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, като времето е по-весело.
В осъществяване
на
вашето желание с Е.
Има тук едно дете
на
около седем години без баща, без майка, домашните му чувства добре развити, обаче умствено средно стои.
Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и характер, ще ви осведомя.
Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път.
Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота.
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен характер.
Да се обработи, да се развие и облагороди
душата
струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства
на
света.
Душата
, това е блаженството
на
человека.
Душата
, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил
на
всякой человек.
Когато тя е запазена от греха, тя е тъй прекрасна, както лазурното небе, и тъй сияюща, както светлото Слънце.
В тяхната Любов вие и двама ще намерите онази вътрешна радост, която ви е потребна.
Нещата в тоя
свят
са изражение
на
тая постоянна Любов, която всичко освежава.
Любовта, това е, което е непостижимо, неуловимо, това е Божието видание, това е вътрешното общение
на
безсмъртните Духове.
27.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 31.03.1906 г.
От тази страна въпросът остава висящ.
Няма съмнение, вашето желание ще се изпълни, но искат от горе да ви учат
на
Божествено търпение и непоколебима вяра.
Вий, както и всички други, облечени в покривалото
на
плътта, временните неща ви смущават.
Но има ли человек
на
земята, който да не се смущава!
Ако детето, за което се грижи баща му, се безпокои, безпокойството е напразно.
Ако си научавате добре уроците, ако си добре употребявате даденото време и не се обленявате, блажени сте.
И ако вършите Волята
на
Този, Който ви е изпратил
на
земята, знайте, ще имате и Неговото благословение накрая.
За хода
на
вашето прошение да се не терзаете.
Трябва ли человек като се наяде, да се моли като как ще се смели храната му в стомаха.
Размишлявайте за смисъла
на
живота.
Щастие
на
земята няма засега, щастието е в
душата
.
Когато тя е огрята от Божествената топлина, ней й е приятно, тъй както и
на
цветето е приятно, когато го грее Слънцето.
Знайте, че все между хора ще живеете.
Бъдете благодарни
на
Бога за всичко, което ви праща.
28.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 11.04.1906 г.
Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите
на
живота да понася всичко с радост и благодарение в
душата
си.
Всякой талант трябва да се обработва, за да може слугата да влезе в радостта
на
Господаря си. [Мат.
Изкушeнията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас.
Чрез него ще се вкусят сладките плодове
на
вечността.
Всякога във време
на
нужда ти ще имаш моята помощ и съдействие.
Предай моя поздрав
на
Тодора.
29.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 25.04.1906 г.
Аз ви питам, имате ли дълбоко желание да намерите Истината и да слугувате
на
Господа, тъй както Той иска?
Мислите ли вие, че каквото се говори, каквото се пише, е от Духа
на
чистата Истина?
Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводник
на
чужди лъжи?
Светът е пълен с лъжливи духове и ако някой отвори ума си за гостоприемство
на
тях, те ще му кажат много чужди неща, да го удивят, да го оглупят, но не и да го повдигнат и просветят.
Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти са казани, са лъжливи и неверни.
Ти искаш да си образ и подобие
на
Господа.
Това е право, дадено
на
всеки человек, който слуша Истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител
на
Истината, изпълнител
на
Правдата и образ
на
Любовта и да търсиш не своята си слава, но славата Божия.
Сега вие в Търново се надпреварвате,
на
едного говори Майката Господня,
на
другиго Христа.
Предупреждавам ви всинца да не мърсите
святото
Име Божие.
Бог не е Бог
на
немирство,
на
завист и крамоли.
Той е Бог
на
всяка благост и милост.
На
лъжата каквото име да се тури, тя си е все лъжа.
Не е важна само формата, важно е и съдържанието.
Защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много остатъци от миналото, които, ако не дадете място, доброто семе ще се заглуши.
Вие сте натура със силно въображение и развито подражание и с художествен вкус, но сте и человек със слаба воля.
Имате силна вяра, но слаба надежда и религиозно чувство.
Защото славата се пада
на
този, който победи.
Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и размишляваш, и като дойдеш до едно вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш.
Да поясня, какво би станало със семе, което се оставя, без да е заровено в земята?
Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба, преди да се оформи и развие, да расне и тогава да излезе
на
света?
Знайте, че Небето сега всинца претегля и се изпитват сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост.
Защото само Отец е, Който учи и дава знания.
Само Неговият Дух е носител
на
всяка мъдрост и знание.
Само Отец знае пътищата
на
всичко и когато Той благославя, Той знае как да предаде знанието, да ви не заблуждава никой.
Отец е виделина и в Него няма тъмнина.
Святи
бъдете, защото Отец е
свят
.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 2
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 19
13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ
НА
АСТРОЛОГИЯТА , но с дата София, 25 април 1908 год.
------------------------------------------------------------* Никола Ватев (1873 - 1957), участник в първите срещи, ръководител
на
братството в Русе, работи за отпечатването и разпространяването
на
беседи, един от основателите
на
комуната в града.
30.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Сливен
, 25.04.1906 г.
Първо дръжте в ума си мисълта, че
на
Бога може да се слугува навсякъде вън от света и вътре в света.
Щото от плодовете
на
живота ви да се прославя Господ.
Не забравяйте всичко от Господа, всичко за Господа и с думите
на
ап.
Сега сте
на
почивка, използувайте времето.
Служете искрено в търпение и надежда.
Господ, Който е сторил много неща за вази, Който ви е направил с благия Си Дух, Той ще промисли и за бъдещето, ще ви укаже ясно пътя.
Придобивайте знание от всичко, изваждайте уроци за себе си.
Предай моя поздрав
на
Тодор, Милкан и другите приятели.
31.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Русе
, 30.06.1906 г.
Пристигнах. Поздравете всички.
Схващайте дълбокия смисъл
на
живота.
Само доброто, Истината, правдата и любовта преживяват всичко.
32.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
основател
на
Братството в Свищов
Севлиево, където изнася сказка в севлиевското читалище "Развитие".
На
тази сказка присъствува и Стефан Тошев.
Той разбира, че господин Петър Дънов е завършил богословие и медицина в Америка.
Сказката му прави силно впечатление и моли да бъде приет
на
разговор.
Господин Петър Дънов го приема
на
другия ден в хотела, където са разговаряли повече от три часа.
Стефан Лазаров Тошев е роден
на
13/26/декември 1886 г.
Починал
на
2 януари 1978 година също в гр. Севлиево.
След завършване
на
гимназия от 01.IX.1907 г.
През този период чете философска, духовна и окултна литература.
Тогава се запознава със Софрони Ников, Председател
на
Теософското общество в България и се увлича в теософията.
В началото
на
1911 г.
Стефан Тошев научава, че господин Дънов е духовен Учител.
Той научава адресът Му и пожелава да се срещне с него.
август 1911 година в гр.
Търново, където
на
два пъти са водили обширни разговори.
той получава вече официални покани за Съборите
на
Бялото братство.
Тошев напуска Теософското общество.
Той става един от изключително ревностните последователи
на
Учителя Петър Дънов.
Като такъв, той е определен от Учителя за Ръководител
на
кръжока
на
Бялото братство в гр. Севлиево.
1917 година Тошев следва право в Софийския държавен университет.
Като юрист, той е заемал различни длъжности в различни градове
на
страната.
Работи като следовател, съдия, прокурор в Окръжните съдилища
на
Гр.
От 1934-1948 година е адвокат в гр.
В Свищов, Стефан Тошев се запознава с много интелигентни граждани с духовни интереси.
При срещи и гостувания в домовете им, той е говорил
на
духовни теми, за Учителя Петър Дънов.
Поставя началото
на
братската група в Свищов.
Ръководител е
на
братската група в Севлиево.
За посещението
на
Учителя в Севлиево (юли, 1906 г.) и за първата си среща с нещо има спомен
на
Стефан Тошев в "Изгревът - Том 13"
Спомен
на
Стефан Тошев - Запознаването ми с Учителя
2. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИ С УЧИТЕЛЯ
Учителят, (тогава г-н Дънов) дойде в Севлиево и обяви чрез „барабана", че ще държи сказка по френология след обед в театралния салон.
На
определеното време публиката почна да се събира.
Домакинът
на
салона му поиска 20 лева такса.
Г-н Дънов му каза: „Сказките, които държа в цяла България, са научни и никъде не ми взимат такса за салона." Домакинът му заяви, че той иска такса, съгласно правилника
на
дружество „Развитие" (читалището), чийто е салонът.
И че само председателят може да отпусне салона без такса.
Г-н Дънов остана вънка, а аз казах
на
председателя Сава Генев (кмет
на
града), че сказчикът Дънов иска да му каже нещо вънка.
Г-н Дънов му каза, че такива сказки с научно съдържание държи из цяла България и че никъде не му вземат такса за салона и че ако му искат такса тук, той ще отложи сказката си.
Председателят му каза, че разрешава да държи сказката си без такса и че след пет минути той ще пристигне в салона.
На
връщане към салона, аз запитах г-н Дънов може ли да ме приеме
на
разговор и кога.
Каза ми да отида при него в хотела заранта, около 8 - 8 и половина часа и аз отидох.
Бях чувал, че г-н Дънов е свършил в Америка богословие и медицина, че може да извиква духовете
на
умрелите, но не бях чувал, че е духовен Учител.
Казах му, че три-четири години съм бил атеист, но преди около година съм повярвал в безсмъртието
на
душата
чрез спиритизма, и че съм устройвал доста сеанси - с добри резултати.
Разправих му, че доста сериозно изучавам Новия завет и че посещавам проповедите
на
протестанския проповедник в града.
Но че неговите обяснения за спасението
на
света ми се виждат плитки, нелогични и нехармониращи с Божията Любов и Божията Правда.
Помня, че г-н Дънов засегна пред мене и въпроса за Четвъртото измерение.
Той ми препоръча да образувам кръжок, в който да четем спиритичска и духовна литература.
Позагатна ми за прераждането
на
човешките души и пр.
като учител в село Кръвеник, Севлиевско, аз се запознах със Софрони Ников, който обикаляше България със сказки по теософията.
Той наскоро беше почнал да издава списание „Пътят е в тебе" и ми изпрати излезлите книжки.
Купих си преведените
на
български теософски книги и почнах старателно да ги изучавам.
станах член
на
Теософското общество и получих диплом за това, изпратен ми от председателката
на
Обществото д-р Ани Безант от Индия (Адиар).
отидох със Софрони Ников в Будапеща
на
Международния теософски конгрес.
Там се запознахме с Ани Безант, с д-р Рудолф Щайнер и с други видни водачи
на
теософското движение.
Там се запознах и с В.
Крижановская - бележит автор
на
окултни романи и Юнковская, която изнесе седнала
на
пианото една лекция за магичните сили
на
музиката.
В началото
на
1911 г.
се научих, че в Казанлък почнал да излиза окултен вестник „Обновление".
Писах
на
автора да ми отговори
на
няколко въпроса, като му казах, че съм член
на
Теософското общество и че съм близък със Софрони Ников.
Той ми съобщи, че както той, тъй и казанлъшкият околийски лекар, д-р Христо Дуков, с когото редактират в-к „Обновление", са също членове
на
Теософското общество.
И че през Казанлък скоро минал г-н Петър Дънов и че той и Дуков се срещнали с него и от дългия разговор, който водили с него, разбрали и се убедили, че той е един от „Учителите".
Аз писах
на
г-н Дънов, като му обясних откога се познавам с него и му сложих едно портретче в писмото си, И го запитах къде и кога мога да се срещна с него.
се срещнахме
на
два пъти с него в Търново и водихме обширни разговори.
Убедих се, че той много дълбоко разбира духовните и теософски въпроси и разбрах от него, че след два-три дена се открива събора
на
обществото Бяло Братство в една голяма вила в търновските лозя.
Там се запознах и с няколко от учениците
на
Учителя от Търново.
През лятната ваканция
на
1912 г.
министерството
на
просветата откри курс за даровити учители в Образцовия чифлик при Русе по различните отрасли
на
земеделската наука, за да подготвят в две летни ваканции помощници
на
агрономите, които да изнасят сказки из околията.
Там се запознах с ръководителя
на
Бялото Братство, Никола Ватев и първия негов помощник - Илия Стойчев, който имаше много книги по окултизма
на
френски.
Той минаваше за най-големия хиромант в България.
Уговорихме се: щом Учителят пристигне в Русе, той да ме уведоми по телефона.
Бях поканен
на
обед у брат Ватев, дето водих обширен разговор с Учителя.
След няколко дена получих писмо от Ил.
Стойчев да отида веднага при него.
Той ми каза, че получил писмо от Учителя ,че съм поканен да присъствам
на
Събора
на
Братството
на
19 август 1912 г.
Казах му, че макар курсът да завършва
на
25 август,
на
18 август аз ще бъда в Търново.
Длъжен съм да кажа, че от този събор аз останах с отлични впечатления.
Ще кажа само, че както в събранията, които имахме с Учителя в салона, тъй и през другите часове
на
деня, аз чувствувах, че това прилича
на
живот в Небесния
свят
.
За този събор за първи път беше поканен и брат Боян Боев (тогава гимназиален учител в Панагюрище и добър стенограф).
Разпоредителите бяха наредили да нощуваме с него в една стая, в един от Търновските хотели.
От тогава датира нашето голямо приятелство с него.
И той като мене беше член
на
теософското общество.
Но както аз, тъй и той, а също Захари Желев, д-р Христо Дуков, Пенко Пенков и други, като влязохме във връзка с Учителя, напуснахме теософското общество.
Около това време напусна теософското общество и Николай Райнов, но впоследствие, той пак се върна в него.
Николай Райнов (с когото се познавахме още от студентските ни години) получил откровение от Горе (Невидимия
свят
), че г-н Дънов е един от Учителите.
Отива при Него в Мърчаево, водил дълъг разговор с Учителя,
на
който е присъствал и брат Боев, който ми разказа подробности за срещата.
Кръвеник, Севлиевско, често съм изнасял беседи в неделни и празнични дни.
След отпуск
на
църковната служба поканвах жените и мъжете да дойдат и да изслушат беседата ми.
И голямата стая в училището, равна
на
две други стаи (в която съм учил 70 деца от първо отделение), се препълваше.
Намерих в архивата си плана
на
една беседа, която съм изнесъл
на
20 февруари 1912 г.
2. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИ С УЧИТЕЛЯ
33.
Писмо от Учителя до Пеню Киров, Варна
, 17.07.1906 г.
Варна, 17 юлий 1906 г.208
Според разпорежданията от Господа ще тръгнеш за Варна
на
десети август.
Пази това в
душата
си.
Варна 17.07.1906г.
Може би е като отзвук
на
обръщението „Петре“ в писмото от 11 юли 1906 г.
на
П. Киров.
34.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна, края на м. юли 1906 г.
, 30.07.1906 г.
[Варна, края
на
м.
Тръгнете
на
8-и [август] идущий за Варна211.
[подпис
на
П. Дънов]
210 Това писмо се публикува за първи път и по всяка вероятност е написано в края
на
м.
211 Съборът се е състоял във Варна от 11.08.
35.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден
, 11.08.1906 г.
Учителя присъства
на
събора, 1906 -
Варна (Годишна среща
на
Веригата).
На
11-ти август 1906 г.
- откриване
на
съборът в гр.
Варна (Годишна среща
на
Веригата) под председателството
на
Учителя Петър Дънов.
Съборът се провежда в дома
на
Анастасия д-р Желязкова, от 11-ти до 15-ти август 1906 г.
Участват:- Пеньо Киров,- Тодор Стоянов, - Петко Гумнеров, - Димитър Голов, - Илия Стойчев, - Тодор Бъчваров,- Гина Гумнерова, - Мария Казакова и - Анастасия д-р Желязкова- Михалаки Георгиев.
Според списъци
на
участници в съборите, изготвени от Пеню Киров през 1914–1915 г., Веригата е учредена във Варна през 1899 г., но терминът Верига е документиран за първи път едва в протокол от 1906 г.
Някои ранни историци я наричат Синархическа верига.
1. "Протокол от годишната среща
на
Веригата, Варна, 1906 г." - ПЪРВО СЪБРАНИЕ, 11 август 1906 г.
2. НАРЯД за събора 1906 година
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА
НА
ВЕРИГАТА
ВАРНА, 1906 ГОДИНА
На
11-й август 1906 г.
стана Събор в гр.
Варна под председателството
на
господин П. Дънов.
Съборът стана в дома
на
известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Желязкова, трая пет дни.При старите членове
на
Събора -1/ Пеньо Киров, 2/ Тодор Стоянов, 3/ Петко Гумнеров, 4/ Димитър Голов, 5/ Илия Стойчев, 6/ Тодор Бъчваров, 8/ Гина Гумнерова, 9/ Мария Казакова и 10/ д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) - тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Желязкова и Михалаки Георгиев.Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч.
и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня.
на
Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори." След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите
на
прочетеното.
Религията има за цел да ни научи как да живеем.
Знанието и мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия.
Съзнателният живот произлиза от бялата светлина.
Тя е Божествена.
Бялата краска съответства
на
седемте краски.
Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни.
Тая лъчиста материя
на
спиритически език се нарича флуиди.
Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък
на
силите си.
Ореолът
на
човека бива такъв, какъвто е и характерът му.
Ореолът
на
светията е лъчезарен, светложълт.
Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония.
Протокол от годишната среща
на
Веригата, Варна, 1906 г.
От книгата "Учителя във Варна"
НАРЯД
за събора 1906 година
става VII събор под председателството
на
Учителя Петър Дънов.2.
Присъствуват 3 невидими посетители, покровители
на
българския народ и славянството.
Те са: Йехова + Елохим + Адонай (
Святият
Дух) = Все.
„Все" - значи Емануил, т.е.
Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4.
Учителят Петър Дънов казва
на
14. VIII.
Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е
свято
.
На
15. VIII.
Господ чрез Учителя Петър Дънов отправя следното напътствие:„Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцето
на
тоя народ.
Вече ще имате Моето присъствие през тази година и ще благословя всичките ви работи.
Приемайте благословението
на
Отец мой сега и всякога. Амин."
НАРЯД за събора 1906 година
36.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - втори ден
, 13.08.1906 г.
Учителя присъства
на
събора, 1906 -
Варна (Годишна среща
на
Веригата).
Второ събрание от събора
на
Веригата - Варна, 1906 г.
Източници:1. "Протокол от годишната среща
на
Веригата, Варна, 1906 г." - ВТОРО СЪБРАНИЕ, 13 август 1906
2. НАРЯД за събора 1906 година
от Йоана, гл.14, cm. 1-14.
Ние тук,
на
Земята, сме в отрицателен полюс, а положителният полюс е горе, в Небето.
Бог е върховната Сила, корона, която почива върху неизменна Мъдрост и интелигентност.
В Него е всичкото благоволение и Справедливост, които са образ
на
Красотата.
Бог е Любов, която е над всяко същество; тайна, която е над всяка наука; промисъл, която превишава всеки разум; съвършенство, което надминава всяко понятие.
Протокол от годишната среща
на
Веригата, Варна, 1906 г.
От книгата "Учителя във Варна"
НАРЯД
за събора 1906 година
става VII събор под председателството
на
Учителя Петър Дънов.2.
Присъствуват 3 невидими посетители, покровители
на
българския народ и славянството.
Те са: Йехова + Елохим + Адонай (
Святият
Дух) = Все.
„Все" - значи Емануил, т.е.
Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4.
Учителят Петър Дънов казва
на
14. VIII.
Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е
свято
.
На
15. VIII.
Господ чрез Учителя Петър Дънов отправя следното напътствие:„Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцето
на
тоя народ.
Вече ще имате Моето присъствие през тази година и ще благословя всичките ви работи.
Приемайте благословението
на
Отец мой сега и всякога. Амин."
НАРЯД за събора 1906 година
37.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - трети ден
, 14.08.1906 г.
Учителя присъства
на
събора, 1906 -
Варна (Годишна среща
на
Веригата).
Трето събрание от събора
на
Веригата - Варна, 1906 г.
1. "Протокол от годишната среща
на
Веригата, Варна, 1906 г." - ТРЕТО СЪБРАНИЕ, 14 август 1906
2. НАРЯД за събора 1906 година
13 do края.Прочете се от Йоана гл.
5-16.
На
това събрание присъства духът
на
д-р Миркович, за когото имахме поставен стол около масата.
Присъстваха тримата Невидими приятели, покровители частно
на
българския народ и изобщо -
на
славянството.
За тия трима Небесни посетители бяха наредени три стола пред иконите в стаята, където ставаха събранията ни.
При влизането в стаята всеки от нас се покланяше пред тях и тогаз сядаше
на
стола си поред.
„Все" значи Емануил, т.е.
Господ с нас и между нас, Който ни учи.
А Михаил е военоначалникът, Гавраил - вестителят.
Вероятно тия са тримата ангели, които се явиха
на
Авраама при маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие
на
народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.Прочете се: Псалом 41, cm.
14 и 15.Духът
на
д-р Миркович говори чрез П.
Духът
на
д-р Миркович поздрави всички ни и изказа съжаление, че не е работил както би трябвало да работи, когато бил между нас
на
земята: „Долу минавах за мъдър и умен, а тук съм като малко дете ".
Тяхната работа била да преработват грубата материя и образуват видимия мир, в който ние живеем.Приживе д-р Миркович обещал да се яви
на
г-жа Анастасия д-р Желязкова.
Запитан от нея, духът каза, че изпълнил обещанието си
на
13-ий август, неделя.
И действително, в неделя, когато всички бяхме възлезли
на
горния етаж у г-жа Желязкова, дойде
на
гости д-р Рашев; тя му подала едно цвете.
Това никой от нас не видя.
Изглежда, че д-р Миркович се въплътил у д-р Рашев и по тоя начин изпълнил обещанието си.
Духът
на
Миркович почти
на
всекиго от нас каза по нещо, а към Михалаки Георгиев завърши със следното: „
На
мъдрия ум не давай,
на
силния мост не ставай, за хляб не се продавай".Някои от нас запитаха доктора дали се е явявал
на
медиумите в Сливен и Търново.
По повод
на
този въпрос стана спречкване между присъстващите.
Понеже един от нас не ми даде думата да се изкажа, аз (Димитър Голов - бел.
Лицето
на
г-н Дънов взе друг израз.
Той избухна и каза:
Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е
свято
.
Всички замръзнахме
на
местата си.
Протокол от годишната среща
на
Веригата, Варна, 1906 г.
От книгата "Учителя във Варна"
НАРЯД
за събора 1906 година
става VII събор под председателството
на
Учителя Петър Дънов.2.
Присъствуват 3 невидими посетители, покровители
на
българския народ и славянството.
Те са: Йехова + Елохим + Адонай (
Святият
Дух) = Все.
„Все" - значи Емануил, т.е.
Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4.
Учителят Петър Дънов казва
на
14. VIII.
Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е
свято
.
На
15. VIII.
Господ чрез Учителя Петър Дънов отправя следното напътствие:„Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцето
на
тоя народ.
Вече ще имате Моето присъствие през тази година и ще благословя всичките ви работи.
Приемайте благословението
на
Отец мой сега и всякога. Амин."
НАРЯД за събора 1906 година
38.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - четвърти ден
, 15.08.1906 г.
Учителя присъства
на
събора, 1906 - Варна (Годишна среща
на
Веригата).
Четвърто събрание от събора
на
Веригата - Варна, 1906 г.
1. "Протокол от годишната среща
на
Веригата, Варна, 1906 г." - ЧЕТВЪРТО СЪБРАНИЕ, 15 август 1906
2. НАРЯД за събора 1906 година
След молитва и четене
на
Светото Писание, Господ чрез г-н Дънов ни отправи последните свои съвети и напътствания.
През всичкото това време няколко птички, които бяха кацнали
на
дървото пред прозореца, сладко чуруликаха.
Изхвърлете грижите от вашите сърца, защото те са, които ви спъват в познанието
на
Божествената Мъдрост.
Те са мрачните облаци, които държат Небето винаги мрачно за вас и не можете да виждате.
Светът е създаден за вас и вие ще бъдете негови наследници.
Научете се да бъдете подобни
на
тях, да живеете в радост, мир и веселие.
Ще имате големи благословения тая година.
Аз Съм, Който ще обърна и смекча сърцата
на
тоя народ.
Вие ще имате Моето присъствие през тая година и ще благословя всичките ви работи.
Приемете благословенията
на
Отец Мой сега и всякога. Амин!
Протокол от годишната среща
на
Веригата, Варна, 1906 г.
От книгата "Учителя във Варна"
НАРЯД
за събора 1906 година
става VII събор под председателството
на
Учителя Петър Дънов.2.
Присъствуват 3 невидими посетители, покровители
на
българския народ и славянството.
Те са: Йехова + Елохим + Адонай (
Святият
Дух) = Все.
„Все" - значи Емануил, т.е.
Господ с нас и между нас.(Справка:„Изгревът", томIV, стр. 36-39.)4.
Учителят Петър Дънов казва
на
14. VIII.
Вие забравяте, че мястото, в което се намирате, е
свято
.
На
15. VIII.
Господ чрез Учителя Петър Дънов отправя следното напътствие:„Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцето
на
тоя народ.
Вече ще имате Моето присъствие през тази година и ще благословя всичките ви работи.
Приемайте благословението
на
Отец мой сега и всякога. Амин."
НАРЯД за събора 1906 година
39.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 16.08.1906 г.
Варна, 16. VIII.
Да не отпада сърцето ти, нито да се колебай
душата
ти.
Бъди образ по сърце и душа
на
твоя Отец.
Благост искам, веселие и ясност
на
ума.
40.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 11.09.1906 г.
Всичко, което се отрежда от горе, има своето предназначение.
Как е прекарал своя живот нашият Господ
на
земята?
Той е бил преследван, охулван и като агне
на
заколение не е отворил устата си.
Слушайте ме, аз ще ви изведа
на
видело.
Те го правят това от незнание.
Най-после, средоточете се в себе си, вглъбете се в своя душевен мир.
Научете се да ги любите.
Ако е въпросът за къща, всякъде може да я намерите.
Ако ви гонят от едно място, идете
на
друго, що от това.
Това е волята
на
Отца.
Ти знаеш, че колкото пъти си се отклонявала от моите добри съвети, си пострадвала.
41.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 16.09.1906 г.
Вървете напред, този път е пълен с неизчерпаеми блага и богатства.
Развивайте
душата
си, възпитавайте сърцето си и ума си и облагородявайте характера си, защото в силата
на
душата
и ума е скрито блаженството.
Вярвам да сте останали доволни от идването
на
Бъчваров и Керемидчиев.
Предайте добрите ми пожелания
на
целия кръжок.
Когато вашите души се повдигнат в по-високите сфери
на
живота и Божията Любов ви озари със своята вечна светлина, тия препятствия ще изчезнат като плява.
С време много неща ще ви станат ясни.
На
всекиго, който има, ще му се приложи,
на
всекиго, който работи, ще се благослови.
Така да просветнат вашите дела пред человеците, че като ги видят, да прославят вашия Небесен Баща!
42.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 21.09.1906 г.
Нишката
на
Божията Любов не може да се скъсва от никого.
Вечността не бърза, Небето не се смущава, Надеждата не се обезсърчава, Духът не престава.
Вашата вяра, вашата надежда, вашата любов се опитва.
Щом желае г-жа Недялкова да остави сина си при вази, приеми го.
Моят поздрав
на
всинца ви.
43.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 4.10.1906 г.
Утрин като стане г-жа ви, в седем часа да влезе в уединена стая, да се обърне към изток, да повдигне нагоре лявата си ръка към небето и да се моли усърдно, като мисли, че й се пращат светли лъчи.
Това да направи и към 12 часа.
В плътта, человек винаги е изложен
на
страдания.
За да се избави, Божествената Любов трябва да му е ръководител.
Никакви лоши мисли, побуждения и желания не трябва да имат място в
душата
му.
Аз ще ви съдействувам и помагам само тогава, когато се ръководите от Божествената Благост и вършите драговолно Неговата воля.
Надявам се вие всички да станете умни и разумни и да не се поддавате
на
външни съблазни.
Желая да се надпреварвате един
на
други да си отдавате почитание и всякой да мисли за другиго само добро.
Трябва да сте готови
на
всички жертви за Него.
Моя приятелски поздрав
на
целия кружок.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
44.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 28.11.1906 г.
Получих вашето писмо навреме.
Положението
на
работите ви стои ясно пред мен.
Вий добре сторихте най-после, че взехте в съображение, че е по-добре да си излезете при стечение
на
особените обстоятелства и да направите едно добро и
на
себе си, и
на
Стефанка.
Вий се бяхте страстно привързали в омайната Аладинова лампа и мислихте снея да възкресите старата столица.
Евреите едно време така мислеха за своя храм, но опитът ги научи, че Господ в храмове и къщи не живее, направени от камъни и кал, но в души чисти и
свята
.
Небето е еднакво взискателно спрямо всички.
Моята дума
на
две няма да стане.
Аз съм решил да туря край
на
всички разпри.
Използвайте времето, дните, които ви са дадени да преживеете, са дни
на
благодат.
Вий трябва да сте изпълнени с признателност, че сега Бог ви е изпратил
на
земята и че ви е облякъл с дрехата
на
живота да се радвате и веселите
на
всичките Негови дела.
Какви богатства лежат скрити в дълбините
на
вашите души, а вий още не съзнавате това.
Този
свят
е създаден за добрите хора и те ще го наследят най-после.
Развивайте умовете си, упражнявайте сърцата си в добро и душите си в
святост
и Духът ще благоволи във вас.
Погледнете
на
птиците небесни, обърнете внимание
на
пчелите и вземете пример.
Най-после не е ли за ваша полза да се позамислите дълбоко в себе си?
Потребно е да се изправя пред себе си, пред Бога, Който внимава
на
постъпките му.
Най-после надявам се вий ще решите да затворите всички прелези, да се обградите и си поправите главните входове и да поставите стражарите
на
мястото им.
Мен ще ми е приятно вий да ходите в пълната свобода и права, които ви са дадени от горе.
И никой от вас да не нарушава свободата и правата
на
другиго Живейте в мир и бъдете умни да няма нужда да ви управляват с юзди и бодли.
Най-после бъдете словесни и памятни.
Моят сърдечен поздрав
на
тебе,
на
Елена, Костадина и всички други приятели.
45.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 25.12.1906 г.
Истината просветява.214
[подпис
на
П. Дънов]
в Търново.214
На
19.09.1905 г. П.
Дънов пише отворена карта до сем.
Иларионови със сходен текст: „В живота Добродетелта е основа, Правдата – равновесие, Любовта – наслада, Мъдростта – веселие, Истината – блаженство“.
Подобно писмо е намерено и в архива
на
П.Киров - Варна, 19 септемврий 1905 г.Бележка: Подразбира се от писмото
на
Пеню Киров до Учителя - писмото е адресирано до Търново:
Много желаех да се срещна с тебе, когато втори път отидох в София, но не било определено.
46.
Снимка на Учителя Петър Дънов с приятели, около 1907 г.
, 1907 г.
Снимка
на
Учителя Петър Дънов с приятели, около 1907 г.
Снимката е направена в дома
на
Гина и Петко Гумнерови
на
ул.
Седнали отляво: 1.
дъщерята
на
Гръблашеви, 7.
Гина Гумнерова, 8.,9 Децата са
на
Величко Граблашев.
Той е имал две дъщери и двама сина.
47.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Варна
, 8.02.1907 г.
Варна, 8.II.1907 г.
Като уредя някои работи висящи, ще видя накъде трябва да се отправя.
Тук времето засега е приятно, но се вижда да стане наскоро една малка промяна.
Желая да имате по-голяма топлина отвътре и тогава всичко ще върви по своя Божествен път.
Вътрешният мир, душевното спокойствие, яснотата
на
мислите, подемът
на
Духа са потребни винаги в живота.
Като се подчинявате
на
вътрешното ръководство
на
Божия Дух, Той ще ви ръководи и осветлява и ще прави живота ви приятен и пълен със смисъл.
Защото няма по-голямо добро да слугува человек
на
Бога и да върши Неговата добра Воля.
Моят поздрав
на
Е.
и
на
всички приятели по име.
Вярвам да се намирате
на
позициите си да давате отговор, ако ви смущават много, турете ги
на
работа, накъдето се окаже нужда.
48.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 8.02.1907 г.
Варна, 8. II.
Надявам се да продължавате вашата започната работа.
Вий трябва да се ползвате от вашата минала опитност.
Защото всякой, който иска да бъде учител, трябва сам да се учи от Господа, от Великия Дух
на
живота.
Тоя Дух живее във всяка душа и ако се вслушва някой в Негова глас и проумява Негова език, той ще се научи да разпознава добрата воля Божия.
Всичко в тоя живот има своето предназначение.
Видимите спънки са само благи упътвания
на
една Вездесъща Ръка, която води и направлява всичко със съвършена пълнота.
Ти знаеш, че аз съм се старал да ти дам винаги най-добрите упътвания и всякога съм идвал
на
помощ, гдето е било потребно.
Това е добрата воля
на
Бога, Небесния ни баща, Отец
на
всяко добро даване и Бог
на
всяка виделина.
Радвай се
на
Неговите дела и весели се в Неговото Слово.
Надявам се да минахте добре.
49.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 15.02.1907 г.
Варна, 15. II.
Отечеството
на
любовта не е земята.
Любовта към Бога трябва да е пълна и съвършена, и неопетнена.
Направете ума си положителен.
За в бъдеще трябва да знаете, когато ви поставят
на
длъжност, по лице да не гледате и по человешки да не съдите, защото Господ мрази лицеприятието и лицеугод-ничеството.
Вий няма защо да се възмущавате от постъпките
на
другите.
Когато двама хора се карат помежду си, вижте напред каква е причината.
Не искам вий да ставате жертва
на
дяволски интриги.
И който от вас не иска да разбере тая истина, ще му се проговори с друг език,
на
който думите ще разберете... Вас ви е заблудил онзи, който всички заблуждава, че сте изгубили своята енергия и своите чувства.
Ето една лъжа.
Сега благодарете
на
Бога за всичките добрини, които ви е дал, защото от Него всичко, което иде, е добро.
Любовта прави жертви и не търси своето, радва се
на
всичко.
50.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, Варна
, 6.03.1907 г.
Варна, 6. III.
Няма съмнение, вие очаквате да ви пиша по-начесто.
Зная, кога се очаква и очакваното не иде навреме, става мъчно.
Но всякога, когато замедлявам своя отговор, това не значи, че у мен няма добрата Воля, не, но наопаки.
Ако земледелецът не сее всякога, това не е негова вина.
Не всякога има еднакви условия.
Ако вие и двама следите по-внимателно законите
на
духовния
свят
, много неща в живота ще ви станат ясни.
Зная, за вас има приготвени много добри неща, само че когато ви се дадат, искам вие да сте приготвени добре.
Вие се приготовлявате да станете граждани
на
Царството Божие, гдето правдата и Любовта са основни закони.
В това Царство се изисква чистота и
святост
.
Този
свят
не е далеч.
Може би тази работа засега да е скромна, това нищо не значи.
Вий ще се научите от опит да прилагате Божествените закони в повседневния живот.
Когато человек върши Волята
на
своя Небесен Баща, то е радост и веселие навсякъде.
Моят поздрав
на
всички ви.
51.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 8.03.1907 г.
Варна, 8. III.
Киров ми писа от Плевен и съобщи, че ще бъде наскоро в Търново.
Поздравете го нарочно от мен.
Времената, в които живеем, са важни.
Не е мъдро за добрите хора да се занимават с дребнавостите
на
тоя
свят
.
Вашите да бъдат такива, каквито подобава
на
человек, който е тръгнал да изпълнява волята Божия.
Писано е, ако вашата правда не надмине правдата
на
книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството Божие.
Има страдания в света и те се дължат
на
человеческото непокорство,
на
небесните закони.
Вий се считате за по-силна, трябва да носите и повече.
Вий имате повече виделина и повече трябва да разбирате и повече да прощавате.
52.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови (Телеграма), Сливен
, 14.04.1907 г.
Да се отвори
на
31-того.
Веригата ще се срещне във Варна
на
14 Август.
53.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови (Телеграма), Сливен
, 14.04.1907 г.
Надявам се да сте весели всички.
54.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Сливен
, 19.04.1907 г.
Мир и радост
на
душата
ви Господ донася.221
--------------------------------------------------------------------------------------220 Това писмо се публикува за първи път.221
На
лицевата страна
на
това благопожелание липсват датата и местонахождението
на
П. Дънов.
Градът, датата и подписът "П.К.Дънов" фигурират
на
обратната му страна.
19 април е бил Велики четвъртък, а Великден е
на
22.4.1907 г.
55.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Сливен
, 25.04.1907 г.
[затворена карта]
[адрес върху лицевата страна
на
картата]
Първо дръжте в ума си мисълта, че
на
Бога може да се слугува навсякъде - вън от света и вътре в света.
Използвайте времето и като комисионер вий имате случай да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да е
свят
, щото от плодовете
на
живота Ви да се прославлява Господ.
Не забравяйте всичко от Господа, всичко за Господа и с думите
на
ап.
Сега сте
на
почивка, използвайте времето.
Самоусъвършенствайте се, ходете в вяра твърда, блага и похвална.
Служете искрено в търпение и надежда.
Господ, Който е сторил много неща за вази, Който ви е направлявал с благия Си Дух, Той ще промисли и за бъдещето, ще ви укаже ясно пътя.
Придобивайте знание.
Предай моя поздрав
на
Тодор, Мелкон и другите приятели.
56.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.06.1907 г.
Мисля да прекарам времето си добре
на
лозето.
Така се учат хората от настоящето за бъдещето.
Вярвам всички да прекарвате добре в доброта и правда, в Любов и Мъдрост, и Истина.
Защото умен и Мъдър е онзи, който сее
на
добрата земя и влага капитала си
на
сигурно място.
Няма съмнение, вие всички желаете да го влагате все
на
сигурно.
Разбира се, когато богатството е
на
сигурно място, человек малко се безпокои.
И мисля, че много от съвременните тревоги се дължат
на
това, че хората не са сигурни.
Моят поздрав
на
всички ви.
57.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 18.06.1907 г.
На
20-того, в сряда, ще тръгна за Търново.
Надявам се да ви намеря всички здрави и весели, готови за работа като жетвари.
Да се гради и повдига животът
на
душата
е най-великата работа.
На
земята който сега сее, после ще жъне изобилно.
58.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови (Картичка)
, 20.07.1907 г.
Картичка за именния ден
на
Елена Иларионова, изпратена от Учителя
на
20 юли 1907 г.
На
лицето
на
картичката е снимка от освещаването
на
Варненското пристанище.
Тръгнете
на
12. VIII.
за Варна.
В плика са сложени още три покани за събора във Варна със същия текст: за Мария Казакова, за Анастас Бойнов и за Елена Иларинова.
В същия плик е сложена и следната бележка: Няма за какво да се безпокои за бъдещето си, понеже ще има наследство.
Чувствата
на
любовта преобладават.
59.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, Варна
, 23.07.1907 г.
Варна, 23.VII.1907r.
Как мислите може ли
на
негласен инструмент да се свири добре?
И с мътна вода да се изпират бели дрехи?
Приложи
душата
си да търсиш Истината.
Те са камък
на
препъване.
Научи се да обичаш всички хора без разлика.
Ако вие се подвизавате Виделината ще дойде постепенно в
душата
ви.
Чистота
на
сърцето това е потребно
на
тебе и
на
всички.
Моите благи пожелания
на
всички.
Източник: ИЗГРЕВЪТ
НА
БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 6
60.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Варна
, 23.07.1907 г.
Варна, 23 юлий 1907 г.
Него го бори духът
на
плътта.
Надявам се да сте се срещнали с Граблашов в Бургас.
Слугувайте Господу в
душата
си вярно и не бойте се.
Моят поздрав
на
Т[одор] и М[елкон].
Киров, за да знае дали Мелкон е подготвен да присъства
на
предстоящия събор, но получава отрицателен отговор. М.
Партомян за първи път е допуснат
на
събор през 1909 г.
225 Предстоящият събор е във Варна – от 15.08.
61.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
В Бургас се създава първата духовна група
В Бургас се създава първата духовна група, която започва работа със съдействането
на
Учителя.
Ръководител
на
групата е Пеню Киров. Източници:
1. Кратка история
на
живота
на
верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас
Извадка от горната статия:
брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение
на
същото движение
на
богомилите от В.
Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница
на
България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест.
При една от тези обиколки към с.
Коджа бук, където има свети старини от времето
на
богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр.
Бургас, който да има за цел духовното развитие
на
членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура
на
човечеството.
Тази култура идва с ускорен темп
на
земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага
на
човечеството,
на
всички народи по лицето
на
земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата.
Казано му било кръжокът да се основе
на
27 юли,
на
Св. Пантелеймон.
Бургас
на
27 юли 1907 г.
– денят
на
Св.
Кратка история
на
живота
на
верска общност
Всички народи по лицето
на
земята през разните исторически епохи са били ръководени от напредналите синове
на
човешкия род, развивали са се и са осветявали пътя
на
бъдещите поколения.
И когато в разцвета
на
своята цивилизация са попадали под влиянието
на
отрицателните сили, те са пропадали и изчезвали със своята култура, като са отстъпвали мястото си
на
други народи.
Така се е развивало и усъвършенствало човечеството, докато се е достигнала днешната епоха
на
20 век – век
на
интелекта,
на
търсене научните основи
на
всяко дело и проява в природата и хармонизиране с нейните закони, за творчество, за общо благо
на
човечеството… Така ще продължава човечеството да се усъвършенства и вече навлиза в една нова епоха
на
своето вътрешно развитие – даване условия за простор, да се развиват скритите творчески сили в човешката душа.
Така ще се подготви човечеството да възприеме и приложи закона
на
жертвата, за да се дойде до равенство, до братството и единството, до свободата и виделината, до приложение закона за социална правда за всяка отделна душа.
Развитието
на
човечеството върви по една обща доктрина
на
възкачване към съвършенство, в която има много чупки
на
възкачване и слизане, докато се пробуди и съзнателно се свърже с ония природни закони, които съдействат за неговото развитие.
Условията за това растене и усъвършенстване са вложени във всяка човешка душа, която постепенно се развива в пъпка, за да се разцъфти в близкото или далечно бъдеще и да даде сладък плод за общо благо
на
човечеството.
Досегашните култури са били създавани от разни народи и са били стимулирани единствено от груби и материалистични стремежи… Водени от тези отрицателни сили, те са били в непрекъснати борби, войни и заробвания
на
по-слабите народи и по този начин са спъвали тяхното и своето собствено правилно развитие…
Обаче светлината всякога е вземала надмощие над тъмнината, свободата – над робството и знанието – над невежеството… Жарта за свободата е скъсвала веригите
на
робството.
Жертвата се е налагала и доброволно се е давала и е парализирала грубия егоизъм, лакомията и жестокосърдечието
на
потисниците.
И сега вече сме дошли до епохата, в която тази борба между двата принципа –
на
светлината и
на
тъмнината – да се развие до такава степен, че надмощието е взето безвъзвратно от представителите
на
светлината,
на
свободата,
на
братството и
на
единството… Разбитите армии
на
тъмнината,
на
робството,
на
потисничеството са в пълен безпорядък
на
отстъпление по всички фронтове, във всички отрасли
на
живота – отиват в бездната
на
изчезване за вечността.
Сега вече сме тръгнали с бързи крачки в пътя
на
обединението между отделните индивиди в по-малки или в по-големи групи – колективи – общности и с оглед да се дойде един ден до пълното обединение – побратимяване
на
цялото човечество – „едно стадо, един пастир”, „един народ, една държава по цялото земно кълбо”, „всички към океана, всички над океана”…
Тази задача за обединение предстои да се изпълни от славянството – спасителната лодка за цялото човечество.
Другите народи от всички стари култури изиграха своите роли и исторически отидоха в забвение.
Едни изчезнаха в своята гордост и тщеславие, другите ще трябва да се приобщят към Новото време и да съдействат за новия човек, новия тип хора, новата земя с нейните нови закони, ред и порядък за общото велико добруване
на
човечеството.
Напредналите човеци, писатели, философи и други изтъкнаха в разни времена, че западната европейска култура също е в упадък.
Идва културата
на
славянството и то ще изпълни своята мисия, за да докаже културата
на
светлината и всички онези елементи за живота, за да спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси…
Мъдрецът казва: „В Учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето
на
своите управници и водачи – общественици с отрицателни възгледи – тръгнаха с „Библията под мишница” и със силата
на
техниката, и с опожаряване, през пепелища
на
цели села и населения, се опитаха да завладеят народите и да ги обърнат
на
роби, а не да ги просвещават и освобождават.
В тия деяния
на
разорение изиграха последния си коз… Сега вече
на
славянството предстои да приложи в света това учение
на
жертвата за общо добруване – при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение
на
народите при мир,
на
равни начала.
И ще не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отмяна и дума не може да става… Човечеството е в последния етап
на
своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13 сфера и навлизане в новата светлинна сфера
на
братски живот и взаимно подпомагане.
Отживя Римското право
на
силата: „Човек за човека е вълк.” И дойде Божественото право: Човек за човека е брат.
наши приятели от Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството
на
Учителя
на
Бялото Братство, г-н Петър Дънов, както са го наричали тогава, са заработили за духовно въздигане чрез пробуждане
на
българския народ.
Те са разнасяли духовно-просветна литература, печатана по онова време, като напр. сп.
„Виделина” от д-р Г.
Миркович и други с духовно-просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмяна
на
мисли и опитности са допринесли твърде много за духовното пробуждане
на
онези готови души, с които е заработено тогава.
Един от първите ученици
на
Учителя е бил Пеню Киров, роден в гр.
Карнобат през 1868 г., високосна, събота, 13 юли сутринта, и преселен в духовните светли селения
на
27 януари 1918 г., неделя, в 2,30 ч.
сутринта в Бургас,
на
50-годишна възраст.
За този наш мил брат през февруари 1918 г., 20 дни след преселването му, бях в гр.
Варна при Учителя, дошъл от фронта, Битоля, кота 1248, и го запитах защо така рано си замина от земния живот бр.
Като запеете песента „Благославяй, душе моя, Господа”, той веднага се явява и можете да си беседвате с него.
Пеню Киров произлиза от 4 поколения религиозни хора – с начало от с.
2.
На
7-годишна възраст, 1875 г.
3.
На
12-годишна възраст, 1880 г.
е бил увенчан с венец от двама ангели по поръка
на
Бог Отец.
4.
На
15-годишна възраст, 1883 г., за първи път е излязъл в чужбина.
5.
На
17-годишна възраст, 1885 г.
е постъпил доброволец в Сръбско-българската война.
Не желаейки да стреля, когато дружината им получила заповед да влезе в сражение, се помолил и заболял от тежка дизентерия.
Така го изпращат
на
лечение в болница в гр.
6.
На
19-годишна възраст, 1887 г.
бил одобрен и взет за редовен войник и освободен от военна служба през 1890 г.
7.
На
27-годишна възраст, 1895 г.
встъпил в брак, за да помогне
на
една страдалческа душа – дух-скиталец, който молел за помощ.
8.
На
32-годишна възраст, 1900 г,
на
23 юли, неделя, 5 ч.
сутринта, освободен от греха, е бил погребан в Христа Господа – е бил облечен в Духа Христов /Учителя/, в река Девня, при моста
на
жп.
Варна – от Учителя, наречен г-н Петър Дънов.
9.
На
35-годишна възраст, 1903-1904 г.
е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр.
Бургас през Анхиало /Поморие/, Месемврия /Несебър/, Варна, Русе, покрай Дунав –Свищов, Лом, Видин,
на
юг към Цариброд, София, Трън, южната граница и Странджа планина.
Спрял се в манастира „Св.
Карабунар и се завръща в Бургас.
Цялото това обикаляне е извършено пеш,
на
своя издръжка, като е носил
на
гръб духовна литература за продан, от която се е издържал.
Така му е било наредено от Небето, от Отца /както лично ми е казвал/.
По-късно през годините е прекосил и центъра
на
България – от изток към Ямбол, Нова Загора, Старозагорско, Казанлък и др.
Този наш мил брат, образец
на
кротост и смирение,
на
велики знания и добри услуги,
на
жертви от любов.
До колкото ни е известно той е имал ред срещи през годините с Учителя
на
Всемирното Бяло Братство.
Някои от тези срещи са били изпълнявани инкогнито, като например да тръгне от Бургас за Варна, където тогава е бил Учителя, и да избягва да срещне какъвто и да е човек по пътя си.
Тази кратка биография
на
Пеню Киров изтъквам, за да се види как е работил този наш мил и многообичан, любвеобвилен брат в своята вярност и послушание и в делото Божие.
Как той е бил ръководен от Божествения Дух преди да положи основите
на
клона Бургас от Обществото Бяло Братство в България.
Неговата образцова ревност и приложението
на
Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ характер, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба
на
Новото,
на
Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек
на
Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта.
Тези пет добродетели ще донесат свободата, братството, единството, виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето
на
земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо.
брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение
на
същото движение
на
богомилите от В.
Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница
на
България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест.
При една от тези обиколки към с.
Коджа бук, където има свети старини от времето
на
богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества му се казва, че е време да се основе кръжок в гр.
Бургас, който да има за цел духовното развитие
на
членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура
на
човечеството.
Тази култура идва с ускорен темп
на
земята, за да даде свобода, братство, светлина, правда и други блага
на
човечеството,
на
всички народи по лицето
на
земята и да ги обедини чрез мир между народите, който мир ще донесе свободата.
Казано му било кръжокът да се основе
на
27 юли,
на
Св. Пантелеймон.
Бургас
на
27 юли 1907 г.
– денят
на
Св.
Пеню Киров е бил избран за ръководител
на
устроения духовен кръжок.
В началото членовете му са се занимавали с изучаване
на
Библията и написаните в нея Божествени – природни закони.
Малка група се е занимавала и със спиритически сеанси, като първоначално са участвали трима души: бр. П.
При тези сеанси групата е имала много ценни опитности
на
материализация и дематериализация, които затвърдяват у тях вярата и разширяват духовния им мироглед.
Преди основаването
на
кръжока спиритическите сеанси са били негласно извършвани в определени дни и часове.
Оформеното с протокол общество, наричано тогава спиритическо общество, а впоследствие Общество „Бяло Братство”, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя Петър Дънов.
В първите години, а и впоследствие дейността
на
клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване
на
физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор
на
хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване
на
енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети.
Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота
на
учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство.
Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване
на
България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение
на
славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия – безкористно служене.
Работено е за повдигане физически, умствено и духовно
на
българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник
на
висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение.
България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи.
„Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка
на
цялата дейност
на
общество „Бяло Братство”.
Още в първите години от създаването
на
кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани
на
подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй и вземаха решения да се спре това новопоявило се духовно, еретическо движение, подобно
на
богомилството.
Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането
на
обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито
на
дворяните, нито
на
капиталистите и банкерите и народните смукачи.
Не изнасяше
на
охолно живеещите в разкош, върху сълзите
на
онеправданите, угнетените страдални души.
Ръководната идейна мисъл
на
Братството е живот
на
братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръхсъзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служене, при най-широко прилагане закона
на
жертвата.
И наистина, от свое егоистично гледище тези гонители бяха прави, защото крадците и разбойниците не искат светлина, егоистът, грубият материалист, лакомията, любостежанието и други такива не признават закона
на
жертвата.
Особено тежко бе преследването
на
Братството през 1923 г.
и след нея, до 1929 г., през време
на
суровия и кървав режим
на
народните кръволоци – цанковисти и др.
Водачите
на
така наречената Православна църква у нас си послужиха с най-гнусни и отвратителни измислени средства, за да опорочат името
на
Учителя
на
Бялото Братство и учението, което Той носеше в своя висок идеал.
Те се опитваха да окарикатурят това велика учение, като приписваха своите грехове, морален упадък и мерзости
на
онези,
на
които дори и
на
ум не им е минавало за подобни деяния.
Така е: „Бухалите се плашат от светлината.” Но въпреки всичко силите
на
тъмнината не успяха в своите пъклени намерения.
„Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.” През същия режим /1923-29 г./ не се разрешаваха традиционните от 1910 г.
Един от тогавашните министри
на
вътрешните работи /И. А.
Русев/ в отговор
на
братската декларация да получи разрешение за събора през 1926 г.
Вие сте най-страшните рушители
на
днешния държавен строй!
А вие нито оръжие имате и литературата ви е легална, но сте най-силни и опасни за сегашния строй!
През разни години клонът
на
„Бяло Братство”, гр.
братството се сдоби с една нива от 20 дка, подарена от една сестра, сега покойница, за общо ползване и обработване
на
братски начала.
Зася се колективно от членовете
на
братството с лозе, овощни дървета и нива със зърнени храни.
След това поради липса
на
работна ръка измежду членовете тя се даваше под наем.
По-късно обработката се пое пак от братските членове и сега в момента се счита отчуждена, напусната по някаква причина (…)
се приложиха опити по задача за една година, дадена от Учителя от съборните дни 1926 г.
август, за образуване
на
братски комунален стол – кухня.
Плащането
на
храната бе доброволно.
Всеки столуващ плащаше, колкото обичаше, като влагаше сумите в една затворена касичка.
Домакинът вземаше от касичката суми за покупка
на
хранителни покупки и периодически, обикновено месечно докладваше за състоянието
на
касата.
В края
на
годината, при приключване
на
братския комунален стол – кухня, остана излишък от няколко десетки лева (ок.
ясно бе, че в случая при този опит бе прилаган законът
на
жертвата – законът
на
доброволното заплащане –Любовта.
„Бяло Братство” – клон Бургас започна свободна продажба
на
книги
на
ул.
Всеки минувач по улицата бе свободен да отвори джамлъка
на
библиотечния шкаф, окачен вън
на
стената
на
едно фотографско ателие, да си избере, която книга иска и стойността й да пусне в поставената в шкафа касичка.
Всяка вечер се проверяваше и нито веднъж не се установи загуба
на
книги или суми.
Всяка избрана книга бе заплащана с пълната й стойност, а някога и с повече пари.
Това бе изпит за братството как да работи и злото да не се докосва до нашата идейна работа.
Този случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни
на
поста си, винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина.
Има в нашия български народ добри, идеални души, безкористни служители
на
доброто.
Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намери една бележка написана със следното съдържание: „Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат
на
човеците, вярват в тяхната честност и оставят
на
свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да било.
Има велико бъдеще тоя народ.” Подпис: „Един от крайните леви течения.”
Членовете
на
братството правеха ред упражнения за развитие
на
вътрешните качества
на
характера – за развитие
на
смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и др. такива.
Братството устройваше екскурзии през разни сезони, времена, денем и нощем, поединично и групово, до обекти
на
6-7 до 12 км.
път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица,
на
редици един след друг,
на
интервал през пет минути пускане
на
екскурзианта или в геометрични фигури – триъгълници.
Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване
на
упражнението, вяра непоколебима в себе си и спазване
на
различни правила за такива случаи (давани от Учителя).
Всяка задача си има и своите формули, за да бъде правилно разрешена и да даде положителен резултат.
Първоначално Братството е правило своите събирания:
2. Всеки петък вечерта – 19 ч., за изпитани, верни ученици
на
Окултната школа.
Още по-нататък Учителя установи: Неделя, сутрин, 10 ч.
Сряда (Меркурий) – знания – Общ Окултен клас – ограничен.
Всеки ден, всеки ученик в дома си изучава Библията и беседите по свобода, под ръководството
на
Духа Господен.
Братството – клон Бургас се е събирало
на
своите четения – школни часове – в частни жилища, определени специално за неговите занятия, които жилища са били собствени
на
членове
на
Братството.
, доколкото си спомням, един от пролетните месеци в общо заседание
на
братята-членове се взе решение, че е необходимо вече да се построи собствен салон за занятията
на
Братството.
Беше определено едно празно място за този строеж – собственост
на
брат и сестра, членове
на
Братството, а суми за строежа да се дадат от другите братя членове
на
обществото.
Един ден Учителят каза: „За салон да си построите нямаше единодушие” – и твърдо добави – „У вас в Бургас, един ще построи салона!
” Дълго се обмисляха тези думи
на
Учителя.
Настъпи войната 1915-1918 г., после мирът през 1919 г.
– и все събранията се правеха в частни домове
на
членове
на
Братството.
се отстъпи частното жилище, собственост
на
един брат
на
ул.
„Цар Симеон” №25, впоследствие №35 и
на
ул.
Налагаше се един по солиден ремонт, тъй като постройката беше стара и се рушеше.
Единодушното решение
на
Братството, по предприемчива инициатива
на
някои смели братя, се извърши основен, коренен ремонт и през м.
стана новата постройка, във вида познат ни днес.
Така завършена, тя е използвана за салон и молитвен дом
на
верска общност „Бяло Братство” – клон Бургас, преименувана по-късно
на
ул.
Верската общност „Бяло Братство” в България е призната по силата
на
чл.
78 от Конституцията и със Закона за изповеданията от 26.02.1048 г., обнародван с Указ 0 238 от 1.03.1949 г.
от министерството
на
Външните работи отдел за Вероизповеданията – Общество „Бяло Братство” е признато за Верска общност и се ползва с правата
на
свободна дейност по смисъла
на
този член от конституцията.
когато се декларираха недвижимите имоти по закона за едрата градска собственост, зданието-жилището, в което се помещаваше Молитвения дом
на
Братството – клон Бургас, вписано в регистъра
на
Бургаски градски народен съвет
на
стр.
(…)
на
името
на
Минчо Сотиров Господинов по нотариален акт № (…) от (…) е декларирано както следва: Братският молитвен дом
на
ул.
„Републиканска” №44 е и принадлежи
на
Всемирното Бяло Братство – клон Бургас.
Братството е регистрирано в Бургаския народен съвет със заявление от ръководителя (М.
Сотиров)
на
28.03.1949 г.
в архивна стая №10 и после в стая №47
Сега идва светлината
на
Изгряващото слънце
на
свободата,
на
мира,
на
братството и единството,
на
равенството пред законите.
Българите трябва да живеят в сплотеност за славянската идея: обединение и пробуждане в свръхсъзнание за всесветско побратимяване и обединение
на
народите чрез мир по цялата земя.
Българите са запалката
на
свещения огън
на
Любовта –
на
Жертвата, която озарява цялата земя и ще я озари със своите лъчи за облагородяване и сплотяване, което ще се изрази във взаимно доверие и братски живот
на
комунални начала…
Ние вярваме, че това ще бъде и окрилени от тази вяра, ние сме готови да се жертваме всецяло в името
на
общото човешко добруване – спасение. АУМ.
Тази кратка история, оставена от брат Минчо Сотиров, ръководител
на
Великото Всемирно Бяло Братство – клон Бургас – съставена през м.
(няколко дни преди преселението му във Висшите небесни селения, с желание да я прочете при откриване
на
новопостроения Молитвен дом в гр.
Оставена недовършена тази биография е предадена тук.
Молитвеният дом се откри след неговото внезапно заминаване, което бе
на
10.12.1954 г., петък, сутринта.
"Приятели
на
дъгата"
Преди 20 години
на
днешния ден - 27 юлий 1907 г.
Днес - тая вечер събрание
на
благодарствена молба по случай 20 годишнината от основаванието
на
кръжока ни, поднасяме нашите ученически поздрави
на
вярност и преданост в делото за Славата Божия.
Молиме Ви благословете и ръководете ни наставнически, за да принесеме преизобилен плод
на
Божествената нива за въдворявание Царството Божие
на
Земята.
62.
Писмо на Учителя до Мария Казакова
, 1.08.1907 г.
ТРЪГНЕТЕ
НА
12-И АВГУСТ ЗА ВАРНА.
В живота: Добродетелта носи, Правдата ръководи, Любовта утешава, Мъдростта възпитава, Истината просветява.
63.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Първи ден. Откриване
, 13.08.1907 г.
Учителя присъства
на
събора, 1907 - Варна
(Годишна среща
на
Веригата).
На
13-ти август се открива 8-ят събор
на
Веригата, във Варна.
В протокола Мария Казакова е записала: "Събранията ставаха в дома
на
евреина Бахура, близо до морето.
Присъствуваха всичките членове от миналата година плюс новите: Анастас Бойнов, Константин и Елена Иларионови от Търново.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА
НА
ВЕРИГАТА, 1907 г.
ВАРНАЗаписала: МАРИЯ КАЗАКОВА
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА
НА
ВЕРИГАТА
1907 година ВАРНА
На
13 август 1907 г.
се откри във Варна (както винаги при затворени врата) Осмият събор.
Събранията ставаха в дома
на
евреина Бахура, близо до морето.
Присъствуваха всичките членове от миналата година плюс новите: Анастас Бойнов, Константин и Елена Иларионови от Търново.
Дънов в 10 часа преди обяд.Слово Въведение- Тазгодишното наше събрание се отличава по това, че е наша първа стъпка
на
земята.
Адът се беше опълчил да разтури събора ни.Учителят стана мрачен и се отстрани, като каза, че изходът
на
борбата ще зависи от нас.- Крепък е нашият генерал - казах аз.
Всички притаихме слух и останахме като вкаменени
на
местата си.Деня и нощта ги прекарахме в молитва и бдение.
Привечер
на
хоризонта откъм север се показаха чудни небесни знаци, от които разбрахме, че нашият Учител е победител.
Заранта в 8 часа Учителят пристигна весел.
Той е прекарал нощта в молитва и бдение в северните височини над Варна, като е изходил едно разстояние от 20 километра.
Аз Съм истий, Който полагам живота Си за теб винаги и съм светлина за
душата
ти и подкрепа за духа ти сега.Захарий, 3 гл., 3 cm.
Ето, отнех от тебе беззаконието ти и ще те облека в светли дрехи и ще ходиш във виделината
на
лицето Ми.Иеремия, 15 гл., 20 cm.
И ще се укрепиш в Мене и ще бъдеш крепък катостена.Притчи, 17 гл., 17 cm.
Няма да опитам любовта ти чрез жертви и приношения външни, но със здравото си слушание искам да разбираш и схващаш пълнотата
на
благия Дух Божий и да влагаш думите Му в сърцето си.
В тоя вътрешен извор
на
живота Бог ще ти се явява да има общение с твоята душа.
Това дружение
на
Господа с твоя дух те пази като зеницата
на
очите си и пази тия свежи връзки
на
Божието общение с теб, за да се усили и укреги слабото ти сърце, което има нужда от духовна и Божествена сила; защото силен е само този, в когото Бог обитава и пребъдва с Духа Си.Псалом 39, cm. 4.
Духът ти ще бъде бодър и Господ ще ти изпраща Своите благословения навреме.Може да се служи Богу по три естествени пътища:1) Първият път е свободната воля.
Тук се явява свободната воля.
Тя е
свят
на
най-тънката, най-чистата материя и от нея започва всичко.Ний трябва да възпитаваме своята воля, да обуздаваме своите мисли и желания.
Както във физическия
свят
човек е подчинил зверовете, така и в духовния
свят
той трябва да подчини лошите духове.Принципът е да се подчини волята
на
Божествената мисъл.
Свободната воля е един разумен акт.Пътят към Небето започва от Добродетелта и минава през Правдата, Мъдростта, Любовта и Истината.2) Пътят
на
Мъдростта се намира чрез развитието
на
ума и чрез съзерцанието.
Человек трябва да е господар
на
своите мисли.
За да се повдигне человек да изпитва и разбира Божествената Мъдрост, трябва да стане господар
на
Мъдростта.3) Пътят
на
Любовта.
Огнището
на
Любовта е сърцето.
То трябва да се пази чисто, като контролираме желанията.Трябва да се минат всичките стъпки, за да се дойде до съвършенство.
Сърцето съответствува
на
света - то е Животът, Любовта и Истината, „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Господ всякога обича; да мислиш противното е светотатство.Господ се грижи за всички.
Той е Всемъдър: „Написах ви
на
дланта Си." Бог се открива чрез Любовта.
Тя е ключ
на
Неговото изявление.
От вратата
на
Добродетелта и Мъдростта се минава през вратата
на
Любовта и тогаз всичко бива пред нас разкрито.Не учете другите, преди вий да се научите, не трябва да се гради
на
пясък.
Пазете се да господарувате над хората, а станете господари
на
себе си,
на
своите страсти.
Волята е кормилото, Мъдростта - капитанът, а парата е силата, която тласка кораба
на
живота.Трябва да знаем да контролираме духовете.
Това незнание много дискредитира спиритизма.
„Аз се турям в редовете
на
Синовете Божии" - каза Учителят.Пътищата са два: широк и тесен.
Последният минава през вратите
на
Добродетелта, Мъдростта и Любовта.
Затова трябва ни воля, енергия и смелост.В тесния път няма страдание, а съзнание
на
победа.
„Вам е дадено да разбирате законите
на
Царството."Не можете да помагате
на
хората, ако не сте силни.
В царския път по края ходете, за да не ви смажат колата.Значението
на
думата „път": „п" - покорност, „ъ" - привързаност за земята, „т" - разпятие.1) Никога не трябва да мислим, че не ни обича Бог.2) Да не мислим, че Господ не се грижи за нас.3) Да не казваме, че „аз не познавам Господа".Тези са трите врата, през които трябва да минем, за да отидем нагоре.
Най-доброто от тези три пътища да ги съединим в едно.Пътят
на
Истината е тесен, но не е път
на
страдание, а е път
на
удоволствията - наслажденията.
Труд и страдания има само докато се отделим от широкия път
на
света и влезем в тесния път.Вечерното събрание се почна в 7 часа.
V.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА
НА
ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
64.
Учителя дава упражнение на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата).
, 15.08.1907 г.
Учителя дава упражнение
на
събора, 1907 -
Варна (Годишна среща
на
Веригата)
Упражнението е записано от един от протоколчиците
на
този събор - Мария Казакова.
Упражнение:1. Кръстосване
на
ръцете, за да се намери добре центърът
на
Правдата, гдето Бог действува - волята.2.
Дясната ръка
на
лявото рамо.
Положителните, мъжките сили да действуват върху Веригата - мъжката страна у човека.3.
Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота.4.
Дясната ръка горе - призоваване активността Божия - творческата сила Ехова (Йехова,Иеова).5.
Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик
на
Сина Божий.6.
Третото лице у нас е Синът.(А - Йехова; В - Елохим; С - Адонай. Бел.
на
Вергилий Кръстев.)Първата стъпка по развиване
на
волята да не се придружава с дребни грижи.
Това пречи
на
усъвършенстването.Принудително не можеш да бъдеш добродетелен.Пасивен и активен грях.
Добрината
на
човека не зависи от обстоятелствата.
Велик в Небето е тоя, който извърши и най-малката работа според Волята Божия.
Мълчание да се пази, когато се борят духовете, но да се молим вътрешно да победят нашите защитнициЧовек - вътрешният е вън от тялото, той е свързан с тялото.Мълчим, за да слушаме: Бог, кога говори - воюва.„Не ви е позволено да ме ударите." - Кога се каже
на
един побойник, тая мисъл ще го запре.
Не може да предадете
на
хората това, което нямате.Любовта Господня е безпределна.
Лошите духове Бог употребява за изправление
на
лошите хора.Който се самовлада, само той може да възпитава.Човешката лошота е болезненото им състояние - щом се излекува, ще бъде добър.Бог-Син - Елохим - така е било името
на
Исуса преди да дойде
на
Земята.Когато възпитавате волята, никога не се занимавайте с дребни мисли.
Не се грижете за себе си и не придиряйте
на
хората пороците./ Коринт.
65.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 15 август - четвъртък. Господн...
, 15.08.1907 г.
Учителя присъства
на
събора, 1907 - Варна
(Годишна среща
на
Веригата).
Протокол
на
15 август - четвъртък.
Годишна среща
на
Веригата - Варна, 1907 15 август, четвъртък
ГОДИШНА СРЕЩА
НА
ВЕРИГАТА
Варна, 1907 г.
вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя по следующия начин: във високо построената стая в зданието, в което държахме нашите събрания19, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, означена в показаната рисунка (Фиг.
1),
на
която маса бяха поставени пасхални съсъди20(Фиг.
От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един подир други изпълнявахме следното: първо, благодарихме Богу Отцу; второ, молихме се
на
Господа Исуса Христа, Иехова-Елохим, за да даде подкрепа
на
нас, близките ни, домочадията ни, народа, славянството и цялото човечество.Първо, Отец – благодарност Богу Отцу.
Второ, молитва към Господа Исуса Христа – Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянство и цялото човечество.
Трето, молихме се
на
Светия Дух – Адонай да даде просвета и изпълни с всяка Мъдрост, като при изпълнението
на
този пункт изказвахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта; който е избрал Мъдростта, ще каже Мъдростта; а който е избрал Добродетелта – Добродетелта.
Четвърто, правихме по три поклона и най-после, пето, прочитахме лентата в Библията, поставена
на
масата.
Шесто, оставяхме пликовете с волните пожертвувания и се връщахме.Обръщанията ни при изпълнението
на
горните шест стъпки ставаше по приложения образец.
Редът, по който отивахме, бе следният: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Петко Гумнеров, Пеню Киров, Константин Иларионов21, Анастасия Железкова, Мария Казакова, Анастас Бойнов22, Елена Иларионова23, Илия Стойчев, Тодор Стоянов (Стоименов) и Гина Гумнерова.
Всеки един, след като изпълняваше шестте пункта, означени в образеца, слизаше и отиваше друг.
НАГОРЕ