НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
1000
резултата в
24
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Снимка на Учителя Петър Дънов в с. Хотанца, 24 ноември 1887 г.
, 24.11.1887 г.
Снимка
на
Учителя Петър Дънов в с. Хотанца,
Русе във фотоателието
на
Francois Bauer, като е изписано
на
гърба
на
снимката старото име
на
гр.
Русе, а именно Русчук.
На
обратната страна
на
снимката Петър Дънов собственоръчно е написал:
„В знак
на
искрена братска любов подарявам за спомен ликът си
на
Мария П. Стамова.
„Блажени онези души, които живеят в небесна любов."
2.
Учителя дава песента 'За Небесния цар' с. Хотанца, Русенско.
, 1888 г.
В бележки
на
Боян Боев тази песен е озаглавена Сионски марш
Напред, напред за слава
Царя
на
правда, мир и любов,
Ти си Цар
на
правда и мир,
Ти си Цар
на
правда и мир,
3.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
(Датата
на
заминаването не е известна.
Знае се, че е тръгнал през август.)
1. Пътуване към Новия
свят
Пътуване към Новия
свят
.
След успешната си първа мисия в с.
Със скромна стипендия той е приет да учи като „специален студент" богословие в методистката семинария „Дрю" в град Медисън, намиращ се
на
ок.
Документално потвърждение
на
този факт се съдържа в даденото по-горе сведение
на
пастор Лоунсбъри от 20 септември за работата
на
„бр.
Дънов, който замина за Америка преди няколко седмици".
Пътуването до Новия
свят
в онова време може да се проследи през очите
на
двама известни съвременници
на
Петър Дънов - д-р Георги Чакалов, в личните му мемоари [непубликувани], (15) и Алеко Константинов, в пътеписа „До Чикаго и назад".
(16) Самият Чакалов има сходна съдба с Дънов - след завършване
на
протестантското училище в Самоков през 1887 г.
Георги Николов Чакалов е роден
на
20.04.1867 г.
Васил Левски е нощувал известно време
на
тавана
на
дюкяна му в Самоков.
През есента
на
1887 г. Г.
През лятото
на
1893 г., по време
на
изложението, се запознава с Алеко Константинов и неговите спътници,
на
които става гид и преводач при престоя им в Чикаго.
След завръщането си от Америка се запознава и със самия Петър Дънов (1901 г.), за когото пише: „И той като мене беше завършил образованието си в Америка и владееше добре английски.
Занимаваше се по едно време с френология и искаше да му дам да чете нещо и по анатомия и физиология.
Дадох му всичко, каквото имах, между които книги беше и анатомията
на
проф. Грей.
Във въпросния учебник морфологията
на
мозъка е предмет
на
една глава от тридесет страници голям формат.
Върна ми книгите след няколко месеца и ме накара да го подложа
на
изпит по морфология
на
човешкия мозък.
Видях, че той е напълно запознат с моторните центрове в кортекса, както и със заплетената материя във вътрешността.
Как е могъл той без чужда помощ, сам да завладее човешкия мозък, остава и сега за мен една тайна - само с прочитането
на
учебника
на
проф. Грей.
В следващите страници са съчетани пътеписните бележки до Америка
на
д-р Г.
Чакалов и
на
Алеко Константинов.
Чрез техния оригинален, неповторим и експресивен език може да се улови духът
на
времето, емоциите, съпътстващи самото пътуване, както и облика
на
тогавашна Америка.
1. Учителят е роден
на
29 юни 1864 г.
4. По време
на
Освободителната война 1877-1878 г.
Тази година не е посещавал училище.
Във Варна училището също е затворено.
постъпва в мъжката гимназия във Варна и завършва през 1881-1882 г, т.е.
На
25 юли 1886 г.
завършват седналите 4 ученика от снимката.
7.
На
снимката, по допълнителни сведения, седналите 4 ученика са завършили 1886 г.
Дънов е назначен в с.
получава дипломата си от Американското научно-богословско училище, подписана от директора Чалис и от двамата си учители Йордан Икономов и Стефан Томов.
Тогава не се е писало Диплом, а Атестат и престоява една година, а не както досега пишехме 2 години, защото завършва курса през 1887 г.
9. 1888 г., месец август, заминава за обучение в САЩ по линия
на
евангелистите-методисти по препоръчително писмо
на
Йордан Икономов и д-р Стефан Томов, удостоверяващо, че
на
24 юни 1887 г.
е завършил курса и е предложен за стипендиант Тук припомняме, че Стефан Томов се е оженил за сестрата
на
Йордан Икономов.
10. Стефан Томов и Йордан Икономов са възпитаници
на
семинарията Дрю в САЩ.
Йордан Икономов е записан през 1871 г., а Стефан Томов-
на
4 март 1875 г.
И двамата имат звание бакалавър; Икономов - бакалавър
на
изкуствата, а Томов -бакалавър по духовните науки.
11.
На
19 септември 1888 г.
Петър Дънов се записва в книгата
на
новопостъпилите с името Петър Дънов от гр. Варна.
По-късно си изкарва визитна картичка,
на
която пише: Петър К.
Дънов, Варна, Дрю, Семинария по Теология, Медисън, Ню Джърси.
Ето как е написана
на
английски:
12. Петър Дънов престоява в семинарията Дрю, Медисън три години.
Първата година - 1888-1889 усъвършенствува английския език.
Втората година - 1889-1890 посещава общите лекции.
На
15 октомври 1890 г, по молба
на
Петър Дънов му е издаден документ за пред емиграционните власти, че е още студент Той е подписан от президента
на
Семинарията, заверен пред нотариуса в Медисън, щата Ню Джърси.
За доказателство служи една снимка
на
Петър Дънов, изпратена до сестра му Мария с дата 16 ноември 1891 г., Медисън, Семинарията Дрю.
Тя е публикувана в "Изгревът", т.
П. Дънов остава в Семинарията Дрю до есента
на
1892 г.
На
19 май 1892 г.
се провежда раздаването
на
дипломите за учебната 1891/1892 г.
По това време е регистриран като член
на
методисткото църковно паство.
14.
На
12 октомври 1892 г.
заминава за гр.
Бостон и се записва в Теологическия факултет
на
Бостонския университет.
Трябва да знае и свири
на
пиано, хармониум, за да може да обучава слушателите си да пеят евангелски песни, които са нотирани и извадени под печат.
Петър Дънов е свирил
на
цигулка и всички са знаели това.
Това е мелодията "Завръщане
на
блудния син".
Тук той работи върху тезата си за дипломна работа
на
тема: "Миграцията и покръстването
на
германските племена".
Ръкописът е от 41 страници за преселването
на
германските племена и само три страници за покръстването им.
Причината за покръстването им се крие, в това, че Божественият Дух, че Божествената сила
на
Словото от Библията задвижва и пробужда душите им.
Учителят откри Школата си, а един много интересен факт е, че немският национален дух изпрати свои представители при Петър Дънов.
А това е Савка Керемидчиева, по майка - немкиня, майка й Тереза е чистокръвна немкиня, омъжена за българин македонец и носи неговото име.
Така че тези покръстени германски племена в християнството трябваше за втори път да се покръстят, като влезнат в Школата
на
Учителя Дънов и приемат учението му.
Така че немският национален дух изпрати двама представители при Учителя Дънов.
18. Немският национален дух, в лицето
на
Савка Керемидчиева е представен в "Изгревът", т.
19. И в лицето
на
Тереза Керемидчиева - виж в "Изгревът", т.
След като ги проучите, тогава ще разберете защо Петър Дънов е избрал тази теза за преселване
на
германските племена.
Ето, те преселиха двама свои представители в Школата
на
Учителя.
Това е доказателство за тяхното покръстване не в християнството, а в Школата
на
Учителя Дънов.
За великите германски композитори, с които се гордее немския народ, Учителят Дънов открива една космическа тайна: Всички велики немски композитори, не са германци, а понемчени славяни.
А това е знание не само от неговата дисертация, но и откровение от Бога.
- деканът
на
Медицинския факултет подписва свидетелство, че Петър Дънов е редовен студент
За да може да вземе безплатен медицински курс,
на
който има право като редовен студент в Теологическия факултет
- след две години престой във факултета по Теология
на
Бостонския университет Петър Дънов получава свидетелство, че е завършил учебния курс в този институт.
Петър Дънов се записва да следва медицина една година.
Дънов е записан като редовен студент първа година в Медицинския факултет
на
Бостонския университет.
Накрая взима удостоверение за завършен курс по обща медицина.
- 4 години в Семинарията Дрю.
- една година към Медицинския факултет
на
Университета в гр. Бостон.
През свободното си време е ходил
на
пристанището в Ню Йорк и е чакал пристигането
на
презокеанските кораби от Европа, които са карали поредните икономически емигранти в САЩ.
Там е предлагал услугите си при разтоварване
на
багажа, т.е.
А той е с деликатна физика, слаботелесен.
Ходил и се качвал по покривите
на
сградите и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи.
Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини.
Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч.
Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите.
27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване
на
уроци в богаташките семейства.
28. Какъв е бил животът
на
Петър Дънов в САЩ, никой не знае.
29. Величко Граблашев се завръща в България и развива активна дейност, започва да превежда, от английски
на
български език, окултна литература.
За тази му дейност ще се спрем
на
друго място.
Той присъствува
на
съборите
на
Учителя през 1910 г.
30. Името
на
В.
XXII
на
снимка N 3 в Семинарията Дрю, в библиотеката, а
на
снимка N 6 как е изглеждал като млад.
А
на
една обща снимка с Петър Дънов - снимка N 5 - е с жена си, децата си.
Едва можем да го познаем.
Той е смлян, прегазен и унищожен от жена му и многото му деца.
За обяснение
на
тази снимка, виж
на
с. 802.
Накрая той заминава за САЩ, като преди това издава една книжка-брошура през 1922 г.
за защита
на
Петър Дънов - "Окултизъм, мистицизъм и учението
на
Петър Дънов".
Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева.
Тя създава много бели и проблеми
на
Учителя
на
Изгрева.
XXII,
на
снимка 48 виждаме Мария Граблашева с Учителя.
IX,
на
снимка N 33.
Защо вмъкваме името
на
Величко Гръблашев?
И трябва да се знае през какви етапи
на
развитие преминава в България.
И как напуска България и Учителя Дънов, заминава за САЩ, за да търси Христа.
Ето затова го включваме тук, за поучение
на
поколенията след нас.
А как е започнала духовната дейност
на
Петър Дънов е много добре описано в "Изгревът", т.
33. За да имате представа за живота
на
Петър Дънов трябва да проучите "Учителят и човекът Петър Константинов Дънов" и хороскопа му в "Изгревът", т.
34. Също да проучите "Хороскопът
на
Учителя Беинса Дуно и човекът Петър Дънов" в "Изгревът", т.
35. Какво означава Учител
на
Бялото Братство, ще разберете, когато усвоите материала "Вселяване
на
Божествения Дух в Петър Дънов".
Какво означава Мировият Учител
на
Великото Бяло Братство, ще разберете, когато се запознаете с "Вселяване
на
Христовия Дух в Петър Дънов".
Какво означава Всемировият Учител, ще разберете, когато проучите "Вселяване
на
Господния Дух в Петър Дънов".
928 ще я научите наизуст, за да знаете какво означава Божествената Троица и Живият Бог
на
Земята - Емануил.
36. Защо споменавам толкова много за Величко Граблашев.
За този период ще се спрем отделно и подробно
на
друго място.
Граблашев заминава за САЩ, за да търси Христа, но тук остава Мария Граблашева, жена му, която създава по времето
на
цялата Школа от 1922 г.
непрекъснати бели, ядове
на
Учителя.
38. И сега ще ви съобщя най-интересното, което, след като го научих съм преживял невероятно повишение и повдигане
на
духа ми месеци и години наред.
Случката е описана в "Изгревът", т.
А тя е, когато Иван Антонов се удивлява пред Учителя как е възможно такъв материалистичен народ, като германския, да роди такива велики музиканти като Бах, Бетовен, Моцарт, Шуберт и др.
"Те не си знаят произхода.
Ето какво значи да защитиш теза за "Преселение
на
германските племена и покръстването им" в Университета по теология в гр. Бостон.
39. Сведенията за живота
на
Учителя в САЩ са много малко.
Защото онези, които са били негови състуденти в САЩ са разказвали, след като са се върнали в България, но не е имало кой да ги запише.
Те са се предавали от уста
на
уста и са се знаели.
Поколението от времето
на
Школата -1922-1944 г., е чувало някои неща, но никой не разпитва старите, останали живи, за да ги запишат.
Нали това е целта, да се заличи, да изчезне и да няма следа.
Тогава Борис имаше останали някои документи, снимки, дипломите
на
Учителя от САЩ и други материали.
И както обикновено става, друг влезна в него, онзи дух, гдето провали цялото Братство и материалите ги предаде
на
други хора.
След като тези материали отидоха при другите, то те да са направили нещо с тях?
Когато Учителя реши да дойде между човеците и да се облече в дрехата
на
един народ, Той избира здрав, благочестив, чист и
свят
дом.
Така Учителя се роди в семейството
на
свещеника Константин Дъновски в 1864 г.,
на
11 юли, Петровден, и беше наречен Петър.Баща му
на
младини е искал да стане монах в Атонските манастири, за където е заминал, ала
на
път за там се отбил в Солун да се помоли в старинната църква Св. Димитър.
Там се е срещнал с един стар монах, с когото е разговарял3.
Тази странна среща изменя неговия път в живота.
Връща се в родината си, оженва се и става свещеник.
Той е един от работниците за възраждането
на
българския народ – смел, доблестен, честен, с дълбока вяра в Бога и високо съзнание за своя дълг като свещеник.Майката е била от знатен род, нежна, тиха и любеща4.В такава здрава, патриархална семейна среда е расъл Учителя.
От малък Той обичал самотните разходки
на
открито всред Природата, която е говорила
на
неговата душа от най-ранни години
на
разбран език.Завършил е средното си образование във Варна и Свищов.
След това отива една година учител в с.
Константин Дъновски и жена му Добра Чорбаджиатанасова;
зад тях – първите им деца Мария и Атанас
От най-ранни години проявява голяма обич към музиката.
Още като ученик Той свири
на
цигулка, с която не се разделя през целия си земен живот.
П. Дънов след завършване
на
Варненската гимназия
заминава за Америка, Съединените щати, където следва богословие и медицина6.
В своето следване в Америка Учителя проверява докъде е отишло човешкото знание и ходът
на
научната мисъл.
Това Знание е вечно и човек трябва да бъде готов, за да може да дойде в непосредствен досег с него.
Човек трябва да хармонизира своята мисъл в съгласие с това голямо Знание, за да може да го възприеме.
Преди да почне Своята голяма задача
на
Земята, Учителя предварително е изучил отклонението
на
човешкия ум и сърце от света
на
Реалното, Великото, Божественото, за да може по този начин да подаде своята ръка
на
отруденото човечество, което с това свое отклонение от законите
на
Живата Природа е дошло до вътрешен конфликт и външни противоречия.
В Америка Учителя прекарва богат вътрешен живот, в непрекъснато общение с висшите области
на
Духа, откъдето е черпил постоянно упътвания, ръководство и сила.
Макар и млад, Той още там получава прозрение за Своята задача всред българския народ, славянството и човечеството във връзка с идването
на
Новата култура
на
Земята.
Така Той получава светлина за Своята работа.Учителя се завръща в България през 1895 г., озарен от съзнанието за своята Божествена мисия.
4.
Петър Дънов се записва в книгата на новопостъпващите студенти в семинарията, Ню Йорк, САЩ „Дрю',
, 19.09.1888 г.
Петър Дънов се записва в книгата
на
новопостъпващите студенти в семинарията „Дрю", Ню Йорк, САЩ.
9. Учебната 1888/1889 г.
„Странните" съвпадения и обстоятелства, трасиращи пътя, по който се движи напред Петър Дънов, продължават да правят всяко ново място по-добро и то да разцъфтява.
Когато той пристига в „Дрю", това става толкова очевидно, че наистина е смущаващо за рационалното съзнание.
През тази преломна година, в която се открива новата библиотека, регионалната методистка семинария се превръща в един от престижните в академично отношение богословски центрове
на
Съединените щати, а по-късно и в университет „Дрю", в който вълни от чужди студенти ще постъпват, за да учат и специализират и до ден-днешен.
Петър Дънов се записва в книгата
на
новопостъпващите студенти
на
деветнайсти септември, сряда.
Всеки студент първа година получава малка, украсена покана с надпис: „Септември 19, 1888.
Приемане
на
кандидатите за записване".
Отделно му се дава годишната програма
на
семинарията, в която са посочени приемите, официалните срещи, началото и краят
на
ваканцията, десетина-двайсет дати с церемонии, годишнини и чествания.
Посочено е и предстоящото тържествено откриване
на
библиотеката.
Тази учебна година има необичайно голям приток
на
нови студенти.
Общо в семинарията учат 118 студенти, единайсет от които са местни, от самото градче Медисън.
Също така има и десетина чужденци: двамата българи, двама англичани, арменец, германец, канадец и мексиканец.
Общежитията са заети и двамата българи, единият - последна година редовен семинарист - Марин Делчев, а другият - специален студент първа година, са настанени в най-старото общежитие
на
семинарията - „Сикамор Катедж".
Дават им две стаи една до друга.
На
20 септември започва първият учебен ден.
През първата година
на
Петър Дънов му предстои да усъвършенства английския.
Откриването
на
библиотеката и
на
научния архив е един голям празник.
Парите са събрани главно чрез дарение от семейството
на
господин Корнел.
Присъстват студентите, благотворителите, първенците
на
методистката църква и видни лица от Медисън и Ню Йорк.
Секретарят
на
борда
на
настоятелството Уйлям Хуайт чете тържествено слово в голямата готическа зала.
В словото си той се спира
на
фонда
на
библиотеката, който тогава достига 40 000 тома и вече съхранява осем средновековни ръкописа:
„Г-н президент Бъц, откакто решихме да построим това огнеупорно здание, което днес откриваме официално с искрена благодарност, че е изцяло изплатено, аз се заех с осигуряването
на
някои ръкописи, които да поставят началото
на
един отдел, който да е достоен да привлече тук изследователи и учени.
Привилегия за мен днес е да Ви запозная с какво успях да снабдя библиотеката
на
семинарията „Дрю".
Нека го опиша накратко.
Болшинството от ръкописните съкровища в библиотеките и музеите са събрани, преди Америка да е станала известна като нация, така че американският учен чувства бедността
на
страната си откъм свещени ръкописи.
Няма и половин дузина да са описани в каталозите
на
страната ни, които да са като нашите ръкописи тука.
Първо - това е Лекционариум (Евангелистариум) или сборник уроци от Евангелията, които да се четат в православните църкви през цялата година.
Състои се от триста трийсет и четири листа в кварто формат... Началните букви са украсени, някои от които със сложни орнаменти; ръкописът е със смел размах, орнаментите са предимно в квадрат, текстът е навсякъде маркиран с червени музикални ноти.
Това е била вече стара и почитана книга, когато Константинопол е бил превзет от турците, и без съмнение е измежду огромните съкровища, разграбени от съкровищницата
на
църквата „Св. София".
Много красиво изписано
на
фин велум, сто седемдесет и осем листа, размер четири
на
три и половина инча.
Вероятно датира от единайсети век.
Подвързията е от петнайсети или шестнайсети век.
Заглавките са красиво изписани с пурпурни и златни орнаменти, също в квадратен образец.
Трето - стихиварион с химните
на
гръцката църква за цялата година, с музикално нотиране, добре изписана и добре подвързана хартия.
Специален сборник от молитви за непреривното обожаване
на
Дева Мария.
Доста голяма рядкост за тринайсети век.
Добър палиографски образец
на
калиграфията от тринайсети век.
Пето - Йоасафът, или ръкописът
на
император Кантакузин, съдържа посланията
на
свети Павел и е безценен.
Датиран е не по-късно от средата
на
четиринайсети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен.
На
блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин - държавника, генерала, императора, историка, както и религиозния писател!
Този ръкопис е рядко красив по отношение
на
хирографията и е оригинално произведение
на
блестящия император, монах и калиграф Йоасаф.
Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването
на
тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство." (17)
Издръжката
на
Петър Дънов тогава според негов съученик е скромна.
Той получава малка стипендия, а през свободното си време ходи
на
пристанището в Ню Йорк и чака пристигащите кораби от Европа.
На
пътниците предлага своите услуги за разтоварване
на
багажа.
5.
Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'
, 15.10.1890 г.
в семинарията "Дрю"
11. Учебната 1890/1891 г.
На
шестия ден след официалното откриване
на
новата 1890/1891 учебна година президентът
на
семинарията д-р Бъц подписва пред нотариуса
на
щата Ню Джърси А.
Rathban) удостоверение за това, че Петър Дънов е редовен, и то съвестен и добър студент в семинарията, за да му послужи пред имиграционните власти.
Удостоверението е напечатано
на
официална бланка и представлява следното:
„Дрю " - Богословска семинария
Канцеларията
на
факултета
Дънов е добър и редовен студент
на
Богословската семинария „Дрю ".
По време
на
престоя си при нас той показа отличен характер, трудолюбие и преданост във вярата.
Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент.
Президент
на
Богословската семинария „Дрю ".
Отляво, долу, под машинописния текст, в ръкопис, е заверката
на
нотариуса Ратбън, придружена с неговия официален печат.
Петър Дънов остава да живее в „Ешбъри Хол", но се премества от стая номер 70 в съседната - номер 71, където остава и през следващата учебна година.
Заедно с още петнайсет старши студенти той е в групата
на
извънпрограмния курс по световна литература
на
професор Крукс.
Втория извънреден курс, който посещава, е този
на
проф.
Юфам - това пък е извънпрограмен курс по обща история,
на
който ходят още двайсет и трима колеги. (17)
Със започването
на
следващите две години от пребиваването
на
Петър Дънов в семинарията „Дрю" настъпва известна промяна, тъй като той е вече зрял човек, адаптиран към живота в Америка.
Уикендите, които първите две години преминават или в работа в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви
на
Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк.
Съзерцанието в „Дрю" е заменено с кипежа
на
Манхатън, с истинската мисионерска работа, тъй като там се подемат две начинания за подпомагане огромните вълни от бедни емигранти, които се стичат в огромния град.
Там може да се намери работа, свързана със семинарията, което е и добър стаж, и добър актив, и се заплаща по-добре.
6.
Снимка на Учителя Петър Дънов в САЩ, 1891 г.
, 15.11.1891 г.
Снимка
на
Учителя Петър Дънов в САЩ, 1891 г.
Петър Дънов изпраща снимка до рождената си сестра Мария.
На
гърба
на
снимката е отбелязано: П.К.
Отдолу е написал: „До моята любезна сестра Мария П.
7.
Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България
, 16.11.1891 г.
Петър Дънов, семинарията "Дрю", надписва своя снимка,
12. Учебната 1891/1892 г.
В самото начало
на
деветото десетилетие
на
века населението
на
Ню Йорк надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители.
Това е голямо предизвикателство за методистките среди, които много залагат
на
мисионерската си работа, а при това тяхната процъфтяваща семинария „Дрю" отстои от Манхатън само
на
около час с влака, през река Хъдсън с множеството фериботи, кейове, транспортни кораби.
Семинарията всъщност започва своята „градска мисионерска" работа в Ню Йорк още през 1877 г.
При постъпването
на
Дънов в „Дрю" през 1888 г.
методисткият клон
на
Църковното сдружение за Ню Йорк вече има редовни семинаристи
на
работа от петък до понеделник всяка седмица.
На
върха
на
имигрантската вълна през 1890 г.
Едната е за мизерстващи италиански деца в северната част
на
града, а другата, в която по това време е работел Дънов, е в Китайския квартал, където методистите се сдобиват със специална тухлена пететажна сграда.
Вероятно от този период е визитната картичка от семинарията,
на
която с големи букви са изписани името му и Варна, България, за подчертаване
на
мисията, от която е изпратен.
На
16 ноември 1891 г.
в Медисън, семинарията „Дрю", Петър Дънов надписва своя снимка, която изпраща в България
на
сестра си: „
На
моята любезна сестра Мария П.
На
17 ноември в „Карнеги Хол" е дебютният концерт
на
известния пианист Игнаци Падеревски,
на
който присъства и Петър Дънов.
Отбелязването
на
двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта
на
10 декември с проповед
на
преподобния Дж. Г.
Бас, която ще се проведе
на
Фултън Авеню 1892.
На
това място преди 26 години той е изнесъл за първи път проповед пред организацията в Ембъри.
Д-р Пек, който проповядва
на
20 ноември, неделя, е взел годишния сбор
на
мисията.
Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година сумата е вече 400 $.
Парадунангиа от Кападокия".
На
19 май 1892 г.
е тържественото раздаване
на
дипломите
на
абсолвентите.
Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс
на
семинарията „Дрю", с изключение
на
подготовката по старогръцки език.
През следващата учебна 1892/1893 година семинарията „Дрю" тържествено чества своя четвъртвековен юбилей.
Снимката, която Учителя Петър Дънов изпраща
на
сестра си от Америка
8.
Учителя Петър Дънов завършва пълния курс на семинарията „Дрю“
, 19.05.1892 г.
на
семинарията „Дрю“
На
19 май 1892 г.
е тържественото раздаване
на
дипломите
на
абсолвентите.
Петър Дънов получава удостоверение за завършен пълен курс
на
семинарията „Дрю“, с изключение
на
подготовката по старогръцки език.
През следващата учебна 1892/1893 година семинарията „Дрю“ тържествено чества своя четвъртвековен юбилей.
9.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет
, 12.10.1892 г.
на
Бостънския университет
6.1. Постъпване
на
Петър Дънов в Богословския факултет
на
Бостънския университет.
Петър Дънов пристига в Бостън с удостоверение за завършен пълен курс като специален студент
на
семинарията „Дрю", с изключение
на
подготовката по старогръцки език.
На
12 октомври 1892 г., сряда,
на
страница 28 от регистрационната книга
на
факултета той е записан отново като специален студент под №1615: „Пълно име - Дънов, Петър К.
Местожителство - България Място и дата
на
раждане - Варна, България, 1864 Пасторски лиценз - издаден в Русе през 1887 г.
от тримесечната конференция, Медисън, Ню Йорк
Църковна конференция, към която принадлежи - Медисън, Ню Джърси
Подготвително образование - курсът в „Дрю", с изключение
на
старогръцки
Студентите, записани в Богословския факултет през тази учебна година, са 73, от които само трима освен Петър Дънов са неамериканци: Ривоире от
Останалите са добре подготвени американски студенти, започнали да учат с ясното съзнание, че са в най-престижния университет, в най- аристократичния квартал
на
най-английския и най-благоустроен град
на
Съединените щати.
Петър Дънов се настанява да живее в елитния квартал „Бийкън Хил",
на
север от парка „Бостън Камън", където се намира и Богословският факултет.
Сдържаната и строга красота
на
Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения
на
факултета.
Пуританският дух
на
самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък.
Няма го чичовското добродушие
на
„Дрю".
На
лекциите
на
проф.
Бордън Паркър Боун по теизъм и философия
на
етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата
на
бащинско отношение, така характерно за „Дрю".
На
първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата
на
преподавателите проф.
Те не се отделят от него, но даже тук
на
преден план не изпъква емоционална привързаност (макар че такава не липсва), а тяхното уважение и възхищение от баща им и майка им.
Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост.
Дори в полуофициалната обстановка
на
класната стая той е високо изправен, не премълчава и не приема леко глупащината.
". Вероятно това е една от причините някои студенти вече да са подали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини
на
методизма срещу Боун и други преподаватели.
Студентите трябва да умеят да свирят
на
пиано, за да разучават песните, съпровождащи проповедта.
Именно там Петър Дънов се научава да свири и
на
пиано.
По-късно, когато е построен Изгревът, той свири понякога
на
пианото в салона.
По-късно Петър Дънов разказва пред свои ученици, че студентите в Америка работели какво ли не, за да си изкарват прехраната.
Самият той като студент се издържа сам - помощник в заведения за хранене, чистач, хамалин
на
пристанището и др.
Не се срамува да върши каквато и да е работа, за да припечели прехраната си.
Спира се и подхваща разговор с него, после го поканва да го нахрани.
10.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза
„Миграция и християнизиране
на
германските племена“,
1. Дипломна работа
на
Петър Дънов - Теологичен факултет
на
Бостънския университет 1893г
2. Научната теза
на
Петър Дънов
6.2. Научната теза
на
Петър Дънов
Думата „теза" идва от гръцки - θέσις, което означава „позиция, становище" и се отнася до някакво интелектуално твърдение.
Конкретно в университет тезата е писмена работа, представяща изследване и констатации
на
автора в подкрепа
на
кандидатурата му за образование или професионална квалификация.
Тезите в Богословския факултет вероятно не е трябвало да съдържат специален научен принос.
Освен задължително условие при завършването
на
тригодишен богословски курс, написването
на
научна теза е и възможност за студента да остане още известно време в университета, за да поддържа отношения с преподаватели и духовници, да понавлезе сред елита
на
методизма, да свикне да чете научна литература, да може съсредоточено да пише, а също и да знае как да излага систематично и логично мислите си.
През учебната 1892/1893 г.
Този курс завършва
на
15 април 1893 г.
със защита
на
научната теза „Миграция и християнизиране
на
германските племена".
Английският език е
на
ниво - език
на
улегнал и сигурен в употребата му зрял човек.
Няма допълнителни корекции от страна
на
проверяващия, а няма и поставена оценка.
На
миграцията
на
германските племена са посветени 41 страници и само 7 -
на
християнизирането им, което внася известен дисбаланс в разглеждането
на
двете теми, но самият автор отбелязва като причина липсата
на
достатъчно информация по втората подтема.
Изключителната концентрираност
на
описанието
на
Петър Дънов ни дава обобщена представа за миграцията и последвалото християнизиране
на
основните германски племена - готи, вандали, франки, свеви и др.
- по време
на
Великото преселение
на
народите, щрихира основните събития при сблъсъка
на
Късноримската империя с германите и последвалия залез
на
западната и част.
се формират Остготското кралство в днешна Италия и
Вестготското в днешна Испания - първите ранносредновековни държави в Европа.
Всичко това и днес би могло да бъде полезно за изследователи, студенти и заинтересовани любители
на
историята със своята синтезираност, пригледност и достоверност като своего рода въвеждащ труд към темата за германското преселение и покръстване във вододелното време между античност и средновековие, между езическата и християнската епоха в историята
на
Европа.
По-голямата част от информацията за миграцията
на
германските племена е почерпана от книгата „Въведение в изследването
на
средните векове", написана от харвардския професор Ефрем Емертън, и по-специално от първите седем глави (с. 1-72).
Петър Дънов използва също „История
на
Франция"
на
Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата
на
английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История
на
упадъка и загиването
на
Римската империя".
В началото
на
втората част Петър Дънов написва някои свои бележки, които свързват темата с курса по практическо богословие.
Той говори за „вътрешната стойност
на
християнството" и неговата приложимост „във всички взаимоотношения
на
живота".
На
второ място споменава, че зад него са „Божествената сила и въздействие".
Трето - Божественият дух
на
християнството прониква в дълбините
на
човешката душа и дава живот
на
човешкия дух.
Накрая отбелязва, че християнството се е разпространило сред германските племена чрез проповядване и личен пример
на
добри проповедници, между които и Вулфила, който водел „безукорен християнски начин
на
живот".
Тази втора част би заслужавала да се разработи повече, тъй като готите, а чрез тях и всички германски племена, споменати в есето, с изключение
на
франките, са били приобщени към арианското християнство.
Петър Дънов е избегнал да дискутира доктриналните различия между арианизма и официалната църква, както и унищожаването
на
тази т.нар.
Основните разлики в двете доктрини са в интерпретацията
на
същността
на
Исус Христос.
В учението
на
Арий, богослов, живял в Александрия (ок.
250-336), ударението пада върху човешката страна
на
Христос, докато неговият опонент Атанасий, патриархът
на
Александрия (ок.
293-373), подчертава Неговата божествена страна.
Арий говори за издигащия се човек, който се развива духовно, за да се срещне с Бога, докато според Атанасий Бог слиза, за да спаси пасивно чакащия човек.
Тези два различни подхода намираме и в езотеричното християнство, от една страна, и в офицалната църква, включително православната, от друга.
С идеята, че християнството не е учение, спуснато отгоре от някакъв Бог като Цар, който с пръчка в ръка нарежда
на
грешните как да живеят, как да променят себе си и средата си, за да бъде всичко наред, Петър Дънов се среща още в „Дрю".
Християнството има непреходни ценности в себе си, които при всички условия
на
живота, при всичките му форми - в миналото, настоящето и бъдещето - винаги ще бъдат приложими и ще водят към по-голяма хармония.
Въпросът е, че в процеса
на
приемането му,
на
сливането
на
живота
на
хората с неговите непреходни ценности, действат две вървящи една срещу друга сили, които привличат Божественото и практичното.
От една страна е Божията сила.
Бог е посредникът, чрез който ценностите
на
християнството се пренасят в човека, т.е.
Бог се въплъщава в човека, влиза в Своя Син Божий
на
Земята.
Щом Божественото чрез Своя Дух влезе в човека, последният от своя страна се устремява към Бога.
Това е тезата
на
проф.
Джон Милей от семинарията, а именно, че движението е двупосочно.
Така че движението е както от Бога към човека, така и от човека към Бога; имаме сливане
на
всемирното съзнание от двете противоположни посоки чрез тяхната взаимопритегателна сила.
Петър Дънов обръща подобаващо внимание
на
личността, живота и делото
на
готския епископ Вулфила (311-383), превел по днешните български земи, близо до Никополис ад Иструм (дн. с.
Никюп, Великотърновско) Библията
на
готски език и с това поставил началото
на
първичния германски литературен език.
Вулфила е многостранно образована, енциклопедична личност с мисионерски талант и духовна висота, оценени от неговите съвременници, макар и по-късно умишлено „забравени" от официалната църква заради подозренията към него в „арианска ерес".
Той създава и готската християнска азбука, както и духовна и книжовна школа в Мизия, просъществувала векове и дала по-късно като унаследена уникална „лаборатория
на
вярата" своите импулси за развитието и
на
официалното българско християнство, и
на
богомилството.
освен готските светци, официално тачени от българската православна църква и до днес (св.
Дънов забелязва и подчертава едно качество
на
Вулфила, което е от голямо значение за успеха му сред готите: „Той печели любовта и уважението им със своя безупречен християнски начин
на
живот".
Тази морална устойчивост и чистота
на
Вулфила, а и като цяло
на
неговите готи, наречени от съвременниците им още „мизийски готи" или „мали готи", които остават завинаги по днешните български земи и участват в българския етногенезис, е забелязана и подчертана от един хронист
на
Франкската империя от V в.
Той пише, че „макар и еретици, готите
на
Вулфила са морално по-чисти от повечето днешни християни".
Този исторически извор явно умишлено е прикриван в продължение
на
столетия, за да бъде преоткрит едва през XX век от науката при обръщането към готското християнство.
Дънов не го цитира, явно по негово време е бил все още недостъпен, но той пръв в съвременната наука правилно е уловил едно за съжаление почти неспоменавано и днес качество
на
Вулфила - моралната му висота.
Това е едно истинско прозрение за „апостола
на
готите", което, колкото и естествено и просто да звучи
на
пръв поглед, е формулирано в готологията така ясно и категорично за пръв път от Петър Дънов и може да бъде считано за негов оригинален принос в съвременните изследвания за епископ Вулфила.
Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен
на
Европа.
В своя превод
на
Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko.
Това са двете начални букви
на
Iesus Krist (Исус Христос).
Името
на
епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици
на
Петър Дънов.
Според един от тях - Борис Николов - апостолът
на
готите се е подвизавал и
на
юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място
на
древна келтска столица, IV в. пр.Хр.).
При превода
на
Стария завет Вулфила изважда, т.е.
не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (
на
готите).
Изключителното миролюбие
на
мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този
свят
.
В началото
на
VII в.
Ако си представим тогавашната епоха, изпълнена с войни и кръвопролития, ще осъзнаем какви усилия са се изисквали от Вулфила, за да възпита цял един народ в толкова устойчива добродетелност, която да бъде запазена и подхранвана векове наред.
Дали интересът
на
П.
Дънов към тази тема не е продиктуван именно от модела
на
тези пренебрегнали войнолюбието и разгула мизийски готски общини, може само да се предполага.
Когато пише труда си в Бостън, той все още се готви за методистки пастор в родината си и фактът, че методистката църква е стъпила през XIX в.
именно в Мизия, в Северна България, а центърът е в Свищов (античният Нове - столица
на
готския крал Теодорих Велики в края
на
V в.), може би също инспирира неговия интерес към готите.
Вулфила е епископ
на
Никополис ад Иструм (дн.
Никюп,
на
20 км от В.
Търново), а селищата
на
готите са обхващали и областта
на
Свищов, центъра
на
методистката мисия в България.
той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта
на
методистката мисия.
Това вероятно е причината за избора
на
темата.
Като методистки проповедник, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба
на
областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането
на
ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите
на
протестантската мисия.
За да укрепи приемането
на
християнството сред готите, Вулфила превежда Библията
на
готски в Никополис.
Методистката мисия също започва дейността си с превеждане
на
Библията, така че има очевидна връзка между дейността
на
епископ Вулфила и методистката мисия. (18)
11.
Учителя Петър Дънов - дипломиране в САЩ, Бостънския университет
, 7.07.1893 г.
е записано: „В отговор
на
запитване за брат Дънов беше гласувано, че д-р Стийл трябва да организира за него изпит по старогръцки, който е бил държан от неговия курс в „Дрю".
Научната теза, която Петър Дънов защитава - „Миграция и християнизиране
на
германските племена" - показва, че той завършва във втора дивизия, което значи, че получава диплома, но не и научна степен, поради липсата
на
предишна такава - никаква степен не е записана и в зрелостния му документ от „Дрю".
Учебният план
на
обичайното тригодишно обучение за бакалавър включва старогръцки, староеврейски, антропология, църковна история, теология, практическа теология, канон и критики, наука за спасението и реторическо изкуство.
Петър Дънов преминава обучение по всички тези предмети.
Той не получава бакалавърска степен по богословие, защото последната се дава единствено
на
студенти, които имат вече степен бакалавър по свободни изкуства.
На
7 юни 1893 година президентът (ректорът)
на
Бостънския университет професор Уилям Уорън и деканът
на
Богословския факултет професор Хенри Шелдън подписват и връчват
на
Петър Дънов документ със следното съдържание:
Този документ потвърждава, че Петър Дънов е завършил редовното тригодишно обучение в Богословския факултет и му се дават права и привилегии
на
Даден в Бостън, Масачузетс,
на
7 юни, година 1893 от раждането
на
нашия Господ. "
Не съществува списък
на
завършилите студенти, одобрен през тази учебна година във факултетния протокол, но през следващата 1894 г.
В последния си брой от есента
на
1892 г.
списание „Методист" пише, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа
на
1857 г., с когото институтът „Конкорд" най-много се гордее, ще държи реч в града.
Идването му е свързано с последното събиране
на
завършилите в „Конкорд", който бил отворен двайсет години, преди да се премести в Бостън.
Едва два месеца, след като е почнал да учи български, започва да проповядва
на
този език.
За д-р Лонг се говори, че знаел почти толкова езици,
на
колкото ще говорят апостолите по време
на
Страшния съд.
„Методист Ревю" публикува и специално изпратената от България статия за панславизма
на
Стефан Томов - преподавателят
на
Петър Дънов от Свищов.
През пролетта
на
1893 г.
в Бостънското списание „Атлантик Мантли" излиза една социално-философска статия
на
харвардския професор Шалер (1841-1906) за емиграцията
на
европейските селяни.
Тя е свързана с водещата се в Бостън дискусия за това дали да не се спре този приток
на
емигранти, за които пуританското мислене
на
бостънци е очаквало да се претопят веднага, щом видят тук добрите устои
на
успешния обществен живот.
Но те не се претопяват така лесно, след като стотици години им е отнемано естественото право
на
самоинициатива.
Авторът прави сравнение с бедните фермери от Американския юг от началото
на
века и с освободените през изминалите едно-две десетилетия негри и стига до някои консервативни заключения, а именно, че не може да се очаква изостаналите източноевропейски селяни бързо да догонят високия стандарт
на
тукашните социални отношения.
Също така не трябва да се очаква това да стане само заради произволно съчинената теза
на
пуританската идеология, че всички се раждат равни. (17)
12.
Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.
, 22.07.1893 г.
Медицинския факултет
на
Бостънския университет
7.1. Постъпване
на
Петър Дънов в Медицинския факултет
на
Бостънския университет.
В каталога и годишната книга
на
Медицинския факултет
на
Бостънския университет Петър Дънов е записан
на
22 юли 1893 г.
като редовен студент първа година: „Дънов, Петър Константинов.
Завършил богословие в Бостънския университет, от Варна, България".
Между новопостъпилите около четирийсет студенти освен него има само двама чужденци: Чарлз Обер Кеплер от Тиенцин, Китай, и Има Рот от Виена, Австрия.
Там той е между изцяло мотивирани за кариерата си младежи от семейства с положение в една от най- авторитетните медицински институции
на
Съединените щати.
Медицинският факултет
на
Бостънския университет се намира в квартала „Саут Енд",
на
юг от центъра - краен, полуиндустриален квартал, когато Дънов учи тук, но по-късно обликът му много бързо се променя: нови строежи, градски и квартални паркове, монументални, супермодерни резиденции, издигнати от първите архитекти
на
града, поразителни катедрали.
Студентското общежитие, сградата
на
канцелариите и училището са от червени тухли.
На
юг от парка е хомеопатичната болница - последна дума
на
медицината от онова време, кокетна, дори екстравагантна в архитектурно отношение сграда.
Тук студентите са добре дошли
на
стаж.
При постъпването
на
Петър Дънов факултетът се гордее с голям медицински музей.
Обучението наистина е по последна дума
на
медицинската наука.
Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти.
Изучаването
на
анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение
на
огромното здание.
През големите прозорци
на
четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина.
Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят
на
масата близо до себе си анатомията
на
професор Грей.
Преподавателското тяло се състои от четирийсет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла. (17)
13.
Снимка на Иван Толев
, 1894 г.
Снимка
на
Иван Толев
14.
Учителя Петър Дънов получава сертификат, даващ му право да практикува медицина
, 3.02.1894 г.
даващ му право да практикува медицина
На
3 февруари 1894 г.
деканът
на
Медицинския факултет
на
Бостънския университет, д-р И. Т.
Талбот, подписва и връчва
на
Петър Дънов свидетелство, че същият е бил редовен участник в учебната програма
на
факултета за тази година.
Какво го е накарало да прекъсне своето следване по средата
на
учебната година, засега не е ясно.
няма информация за него в Бостънския университет,освен че присъства в годишния бюлетин
на
завършилите през 1894 г.студенти като „редовно дипломиран“, но без никаква допълнителна информация за степен, каквато е вписана за останалите от тази група.Списъкът
на
завършилите показва, че той се е дипломирал през 1893 г.,но там също няма никаква допълнителна информация относно вземането
на
степен.
15.
Младият Петър Дънов - проповед в презвитерианска църква, Нюпорт (САЩ)
, 4.11.1894 г.
В броя си от 28 ноември 1894 г., 716 стр., „Сионски вестител“ (1868–1910) публикува следната информация: „
На
4 ноември, неделя, в отсъствието
на
преподобния Дж. М.
Крейг, пастор
на
Първа презвитерианска църква, Нюпорт, е изнесена проповед от преподобния Х. Б.
Кади от светата църква
на
ул.
Дънов, българин, учещ в страната ни за мисионерска работа в родината си, проповядва след мистър Кади, а вечерта – след д-р Бас.“
16.
Снимка на сестрата на Учителя, Мария Константин Дъновска със семейството й
, 1895 г.
Снимка
на
сестрата
на
Учителя, Мария Константин Дъновска
Пенко Стамов и Мария Константин Дъновска, дъщеря
на
дедо поп Дъновски и рождена сестра
на
Петър Дънов, с децата си 1895 г.
17.
Учителя Петър Дънов - завръщане от Америка
, 23.01.1895 г.
В списъка
на
пътниците (от дневника
на
кораба) пристигнали в Ливърпул (Англия)
на
23 януари 1895 г.
от Ню Йорк (САЩ), в долната част
на
страницата се вижда името Rev.
Тъй като презокеанското пътуване е продължавало обикновено 7 дена, то се предполага, че тръгването от САЩ е било
на
15 януари 1895 г.
1. Снимка
на
дневника и кораба "Етурия" ( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.)
2. Информация за финансирането
на
обратния път
на
младия Петър Дънов
Снимка
на
дневника и кораба "Етурия"
( Изложени в Народната библиотека от ОББ - 22 декември 2014 г.)
(за съжаление снимката не е
на
разположение в момента)
Информация за финансирането
на
обратния път
на
младия Петър Дънов
„Сионски вестител“, вероятно от края
на
1894 или началото
на
1895 г., в графата си за чуждестранни мисии пише:
„България – сто долара са определени от Фонда, за да се платят разходите по завръщането
на
преподобния Иван Димитров [съученик
на
П.
Дънов от Свищов] от тази страна до България и сто долара за заплатата му до края
на
настоящата година.
Предвидено е било да бъде създаден финансов комитет в Българската мисия, който да представлява съвета по въпроси от финансово естество.
Била е отпусната сумата от 85$ за закупуването
на
сейф за Българската мисия.
Също така е била отпусната сума, за да бъде изпратен да проповядва в България П. К.
Сумата е осигурена от Надзирателството
на
мисията, което желае неговата служба“.
18.
Вероятно това е първата публична беседа на Учителят в България
, 20.09.1895 г.
"Днес открихме в архива
на
Варненската библиотека "Пенчо Славейков" брой 33
на
"Варненский общинский вестникъ", в който е обявена предстояща "сказка
на
учителя П.
Вероятно това е първата публична беседа
на
Учителят в България.
През 1895 година Петър Дънов (
на
тридесет и една годишна възраст) се завръща в България след седем години прекарани в САЩ.
Първоначално отсяда при рождената си сестра Мария във Варна.
Находката ни дава ценна информация за това, че Учителят още
на
млади години започва да изнася беседи веднага след пристигането си от САЩ.
Сказката е направена пред едни от най-образованите хора за времето си - Учителското дружество в град Варна
Темата е била "Науката и въспитанието в отношение
на
двата велики закона
на
развитието" и това е втората част от книгата "Науката и възпитанието".
19.
Петър Дънов е един от учредителите на Дружественото читалище 'Петко Рачев Славейков'
, 1896 г.
Петър Дънов е един от учредителите
на
Дружественото читалище "Петко Рачев Славейков", избран е за негов библиотекар-домакин и през следващите години държи пред варненското гражданство сказките: "Произхождението
на
человека", "Преглед върху древната и модерна философия", "Науката и философията", "Защо и как живеем" и "Основите
на
просвещението".
20.
Учителя издава книгата 'Науката и възпитанието'
, 1896 г.
Учителя издава книгата "Науката и възпитанието"
Първото издание
на
"Науката и възпитанието" е издадена във Варна, Печатница
на
К.
Това е книга, която разглежда въпроси с общочовешка значимост и е предназначена за широк кръг читатели.
Работата по нея вероятно е започната още в Америка.
Тя, освен че е първата книга
на
Петър Дънов,
на
практика остава и последна.
Съществуват няколко брошури под формата
на
послания и известен брой статии в периодическия печат, които са писани директно от самия него.
Цялата останала част от творчеството му представлява богато книжно наследство, получено главно при разчитането
на
стенографски записи
на
изговорено слово.
Първото преработено издание
на
книгата Науката и възпитанието е от Георги Радев (1900-1944), ученик
на
Учителя излиза през 1949 г., Печатница „Житно зърно”.
Преработката
на
книгата от Г.Радев става по молба
на
Учителя.
21.
Снимка на Иван Жеков - депутат на IV конгрес на БРСДП през 1897 г. в гр. Казанлък
, 1897 г.
Снимка
на
Иван Жеков - депутат
на
IV конгрес
на
БРСДП
Иван Жеков - депутат
на
IV конгрес
на
БРСДП през 1897 г.
22.
Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна 'Общество за повдигание религиозния дух на българский народ'
, 1897 г.
Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна "Общество за повдигание религиозния дух
на
българский народ", в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия д-р Желязкова и Милкон Партомиян.
23.
Божественият Дух слиза върху Учителя Петър Дънов
, 7.03.1897 г.
Това става
на
7 март 1897 г.
(стар стил), във Варна.
Божественият Дух слиза върху тридесет и три годишния Петър Константинов Дънов, който се трансформира в Учителя
на
Бялото Братство Беинса Дуно.
По-късно всички негови слушатели, последователи и ученици започват да го наричат Учителя.
Спомен
на
Борис Николов
На
7 март 1897 г.
във Варна, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието
на
поп Константин Дъновски, върху главата
на
33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение
на
Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.
Още едно Знамение слиза от Божествения
Свят
върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух.
А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител
на
Вселената - Беинса Дуно.
Едно от най-важните Знамения Господни се изпълни.
На
7 март 1897 год.
Небето над Него се отваря за Духовния и Божествен
свят
.
Започва се пряка връзка със същества от Невидимия
свят
, населяващи различни йерархии от Духовния и Божествен
свят
.
По това време Той споделя с един от своите ученици следното:„Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да Ми донесат благите вести отгоре
на
Господа, Който се готви да посети вече тоя
свят
.
Когато се яви, тогава ще Го познаеме колко сме познати и ще бъдеме подобни Нему.
Приближавайте се при Бога и усърдно се молете за изливането
на
Святия
Му Дух." (писмо от 8. 10.
гр. Варна.)
Много по-късно Петър Дънов пояснява, че слизането
на
Божествения Дух е многократен процес, траещ дълго време от години, а не е еднократен акт, заключаващ се с еднократно слизане
на
Духа върху человеческия син.
Синът человечески е вече новороден - той става Божий Син.„Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост.
Господ казва, че скоро ще дойде в тоя
свят
със Своята Сила и Слава, да тури ред и мир.
Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги.
Ето Небесната светлина иде и мракът, който обвива света и вашите умове, ще се разпръсне от Духа
на
Господа и вечната Заря
на
Истината ще ви озари и просвети с Небесната Виделина.
" (Писмо от 14.9.1898 год., гр. Варна.)
Онзи человечески син, върху когото е слязал Божественият Дух, е осенен от Духа, осветен от Духа, ръкоположен от Духа и Той вижда, чува и познава кой Го ръководи чрез Дух и Сила.„Защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах.
Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в Правда и Истина.
Ето, Аз съм-този, който ги ръководя и пазя и им давам Сила и Живот, за да ходят в Моята виделина.
Макар да сте бедни и отхвърлени от света, обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето Царство, да се радвате с Него заедно
на
Небесната Слава." (Писмо от26.9.1898г., гр. Варна.)
Небето е отворено за Петър Дънов, Невидимият
Свят
става видим и Той изведнъж оживява и става ведно със физическия
свят
на
земята.
Учителят е свидетел как пророчествата, дадени от Йоана в Откровението, гл.
11 се сбъдват: „След това видях Небето отворено и ето бял кон, и оня, който яздеше
на
него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.
Името Му беше Божието Слово." „И
на
дрехата и
на
бедрото Му имаше написано име: Цар
на
Царете и Господ
на
Господарите." (стр.
16)„Аз съм имал напоследък големи благословения отгоре и то изобилно.
При Мене са идвали вече мнозина Божии посланици отгоре със особено поручение да Ми предадат що е благоугодната и добра Воля
на
Моя небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички.
Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." Ние сме в предверието
на
едно велико Изявление
на
Божията Сила, Която всинца ще видим и то скоро.
Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните книги
на
живота.
Ние сме вече Небесни граждани, чада
на
Бога Живаго, Който ни е изкупил чрез Своята велика благодат.
Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването
на
Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя
свят
, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.)
Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици
на
Учителя.
Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници
на
Учителя Дънов, като центърът
на
описания кръг е Словото
на
Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов.
Идва времето, когато Господнята трапеза
на
Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.„Аз ви поздравлявам в името
на
Този, Който ни е призвал
на
Своята трапеза.
Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ.
А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас.
Неговият Дух ще ни настигне.
Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух
Святий
.
Това чака нашето обединение за Неговата Слава.
А Духът
на
Истината ще ви ръководи." (Писмо от 18.11.1898 г., Варна.)
Заповедта
на
Господа е излязла.
Благата вест е проводена от Него
на
Петър Дънов, а Той с нея поздравява учениците си.„Господ говори: Духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята Истина и Правда във сърцата
на
всички, които Го чакат.
Кажи им, казва Господ, да не уповават
на
човеци, но да възлагат надеждите си
на
Мене, и ето Моят Дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез Мене.
Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават
Святото
Ми Име, с което съм ги избавил.
Кажи им, казва Господ, да се не съобразяват със тоя свЬт, но във всичко да излагат нуждите си пред мене и аз ще им помогна и ги науча що да вършат.
Ето, А3 СЪМ Ваш Господ." (Писмо от 23.12.1898 год., гр. Варна.)
Връзката
на
Петър Дънов с първите ученици е създадена.
Кръгът
на
Духовната верига постепенно се увеличава чрез своя диаметър.
Идват нови ученици и стават участници в Духовната верига
на
онзи кръг, който се ръководи от Словото
на
Господа и чрез Учителя Дънов.
Единствената връзка
на
учениците в този духовен кръг е молитвите към Бога и проучаването
на
Евангелието.
Това са двата радиуса
на
кръга, които сътворяват диаметъра, който крепи Веригата, а в центъра
на
този кръг стои Учителят Петър Дънов и чрез думите Господни претворява в Сила и Живот Небесния кръг, чрез който слиза
Святият
Дух.„Господ ми каза, че ще ви пази в Името си винаги.
Молете се усърдно за изливането
на
Духа
Святаго
, Който, кога дойде, ще ви научи
на
всичко, което Господ е казал.
Кога издам заповедта
на
Бога, ще има движение и сътресение навсякъде.
Бог наближава да се яви.
Признаците почват.
Аз чувствувам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е поставил в положението ви.
(Писмо от 21.1.1899г., гр. Варна.)
Идва и настъпва денят, когато от Господа Учителят Петър Дънов получава свидетелствата
на
Духа Господен и Той ги препраща
на
своите трима ученици.
Всеки един от тях ги прочита, отговаря собственоръчно
на
свидетелствата, подписва ги и ги изпраща
на
Учителя.
Това са така наречените десет свидетелства
на
Духа Господен към духовната верига
на
първите ученици от първите събори.
В последствие тези свидетелства се съобщават и
на
останалите членове от Духовната верига и те също чрез подписите си засвидетелствуват пред Духа Господен, че ще бъдат верни и предани
на
Духа
на
Истината.„
На
13 февруари 1899 год.
приех една заповед от Господа, която ви и пращам да знаете.
Тя е лично за всеки един от нас.
След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама, което Духът
на
Истината ще ви даде, това ще бъде нашият символ спрямо нашия Господ.
Всичко това ще пазите в тайна.
Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме - вие там и ние тук заедно и същевременно." (Писмо от 24.2.1899 г., гр. Варна.)
Ето, по такъв начин се създава Синархическата верига
на
Бялото Братство.
С годините тя се попълва с нови членове, като лично Учителят посочва имената
на
онези, които ще влязат в тази Верига.
По-късно Той дава специални наряди, които след отварянето
на
Школата през 1922 год.
се изпълняват, но се пазят в тайна.
Тези наряди са се провеждали от ръководителите
на
Братствата в България.
Всички ръководители
на
Братствата по времето
на
Учителя са само мъже.
Ръководители
на
тези наряди са се събирали в строго определен ден, час във всеки месец, като нарядът им е даден от Учителя и се провежда от братята ръководители.
Според Учителя в ръководството
на
Синархическата верига участвуват само братя и само те имат право да вземат решения.
Но те не са имали право
на
вземане
на
решения.
Това нещо се е спазвало строго от братята ръководители по времето
на
Школата 1922-1944 год.
След заминаването
на
Учителя жените вземат връх и настройват братята един срещу друг и те изгарят в борбите.
Остават жените, които правят най-големите поразии и провалят Школата
на
Учителя след Неговото заминаване.
Жената трябва да стане
на
сестра, като чете и прилага Словото
на
Бога.
Сестрата трябва да стане и да се превърне в духовна сестра, която да претворява Словото
на
Учителя чрез живота си - това е вторият етап.
В третия етап духовната сестра трябва да стане съработница
на
Бога и тогава тя не се занимава с ръководство, а претворява идеите
на
Учителя за Новата Ева.
Новата Ева е съработница
на
Бога и тя се ражда само чрез Духа, идващ от Словото
на
Всемировия Учител Беинса Дуно. Амин.
Константин Дъновски е роден
на
20 август 1830 г.
Заминава си от този
свят
на
13 ноември 1918 г.
Там бил цанен от родолюбеца Атанас Георгиев, който търсел учител да преподава
на
старославянски и български език.
Това не го задоволило и
на
24 години заедно с трима свои другари тръгва за Света гора, за да стане там монах и да се посвети
на
служба Богу.
Пътували с малко гръцко параходче и излизайки от Цариград, навлезли в Мраморно море.
Насреща им налетяла, тласкана от силен вятър и морска стихия, голяма военна гемия, която удря параходчето и то потъва.
Военната гемия спуснала лодка и ги измъкнали от водната стихия.
Така тримата успяват се спасят и излязат
на
брега.
След това те отиват да се помолят и благодарят за спасението си, като се поклонят
на
гроба
на
свети Великомъченик Димитър в черквата "Св Димитър", която тогава се наричала Касъмъ Джамаси, охранявана от турски служител.
На
10 април 1854 г.
в Солун, в черквата "Свети Димитър", започва историята
на
Знамението Господне.
Там ги срещнал един благочестив старец и ги разпитал откъде идват, като помолил лично следващия ден младият Константин да дойде отново.
На
другия ден старецът започнал да разговаря с него и по едно време Константин забелязал изменения в погледа му, в телод- вижението му.
Внезапно се появява Огнен Пламък над главата му.
Святият
Дух слиза от Небето, влиза в Благочестивия старец и говори чрез него.
"Заради това, послушай съвета ми - да си идеш там
на
мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът
на
чудни световни промени.
Старецът бръкнал в пазвата си и му дал един свитък, а това било Анти- минсът, като знак Божий, че Турция ще падне в строго определени години.
Предава му го и добавя: "След това ще се яви или роди прославений Вожд и чрез Неговата молба Бог ще измие гнусотията
на
мястото
на
падналото проклятие".
Това са Знамения
на
Светия Дух и
на
Ангела Благовестителя.
След това Благочестивият старец изчезва от погледа му, а в пазвата
на
младия Константин е закътан Антиминсът като знак и Залог
на
Божието Знамение.
Той се завръща във Варна.
Учителства една година в с.
Хатърджа, оженва се за дъщерята
на
чорбаджи Атанас,
на
име Добра.
Открива първата черковна служба
на
български език във
Варна в новооткритата църква "Св.
Архангел Михаил"
на
14 февруари 1865 г.
в долния етаж
на
българското училище, построено в 1862г.
Водител е
на
борбите за църковна независимост във Варненския край.
Дъновски е първият свещеник, започнал да чете
на
български език в църквата във Варна.
Патриаршията е била върло настроена срещу него, защото са били гърци.
Но той е отстоявал, гонили са го владици, подигравали са го, но той е четял
на
славянски, т.е.
на
български.
Народът разбирал какво се чете и за какво става дума.
Били са големи борби за отстояване
на
българското име,
на
старославянския език и църковната независимост, която в онова време е играела ролята за обединение и просвещение
на
българите.
В дома му се ражда първородният му син Атанас, след него дъщеря Мария.
На
12 юли 1864 година се ражда и третото му дете - онзи младенец, за който е казано в знамението, че ще се роди "Прославений Вожд".
На
28 февруари 1870 година чрез султански ферман се учредява Българската Екзархия и с този акт Високата Порта признава съществуването
на
българската нация.
Българите получават правото да се черкуват
на
български език и да учат българско четмо и писмо.
Поп Константин Дъновски е взел дейно участие в борбите за църковна независимост в целия Варненски край.
Така още едно знамение от Господа се е осъществило.
На
3 март 1876 г.
е подписан Сан-Стефанския мирен договор и в резултат
на
Руско-турската война, България е освободена от петвековното турско робство.
Турската империя пада и още едно знамение Господне се осъществява и слиза
на
земята българска.
Константин Дъновски е свидетел
на
това Божие Обещание.
Дъновски е ценял и много обичал своя син Петър, защото добре е знаел, че е необикновено дете.
Той е бил свидетел
на
изпълнението
на
трите Божии пророчества и трите Божии свидетелства: възраждането
на
този народ, освобождението
на
България от турско робство и идването
на
Вожда
на
спасението чрез собствения му син.
Дядо поп знаеше всичко това и затова отклоняваше с достойнство цялата атака
на
църквата и не допускаше чрез него, като свещеник
на
тази църква, тя да упражни някакво въздействие върху рождения му син.
Тогава църковниците са смятали, че чрез дядо поп ще могат да вразумят младия му образован син, но той знаеше кой е сина му, уважаваше го и зачитането им бе взаимно.
Дядо поп беше посещавал София, бяхме го виждали в нашите среди - седеше
на
стол, гледаше ни, усмихваше се и беше в едно състояние
на
благост като виждаше, че ние всички се движим около сина му като около някакво слънце.
Той знаеше, че Духът бе в сина му.
Не можеше да не изпитва бащинско удовлетворение, че е бил свидетел
на
такива Божии свидетелства и че е доживял всичко това пророчески да се сбъдне.
Владиката нарекъл сина му Юда и че е изменил
на
църквата.
Дядо поп толкова се възмутил, че станал и с голяма сила ударил плесница
на
владиката в присъствие
на
всички свещеници и си излязъл, а владиката не казал нито дума.
И наистина, владиката боледувал много дълго, но накрая оздравял.
На
7 март 1897 г.
в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали да пренощуват, в присъствието
на
поп Константин Дъновски, върху главата
на
33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за изпълнение
на
Своето Знамение: като обещание за человеческия род, ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.
Още едно Знамение слиза от Божествения
Свят
върху Сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух.
А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител
на
Вселената - Беинса Дуно.
Веднъж един просяк чука
на
вратата
на
поп Константин Дъновски.
Попът казал, че няма пари и му затворил вратата, върнал се мърморейки: "Ама, че се навъдиха такива просяци.
От небето ли паднаха или земята ги роди?
" В този момент влиза Учителят и казва: "Защо не даде
на
просяка, каквото ти искаше?
Знаеш ли кой беше Той?
"Боже, какво направих?
Петре, бягай, че Го извикай и Го върни назад.
Та аз през целия си живот съм свещеник
на
Христа." А Петър се усмихнал: "А-а, свърши се вече.
Той си отиде там, откъдето бе дошъл." Така дядо поп се разминал с Христос, ако да бе служител
на
Христа.
Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим.
Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си.
Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата.
Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна.
Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там.
Дядо поп ще направи кафе.
Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието
на
Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост
на
рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот."
Въпреки всичко положително, което знаем за дядо поп, известно е също така, че Учителят е имал неприятности с баща си, макар че същият е бил свидетел в онази кръчма как слиза Божественият Дух върху сина му Петър.
Видял е, но иска да го контролира, да го напътства и командва.
Било се стигнало и до разрив и това е описано от последователите
на
Учителя.
В спомените
на
д-р Стефан Кадиев се споменава, че когато Учителят отива в Дългопол, баща му не го приема и Той отива в кръчмата
на
Яким Видов от Македония.
През 1917 година бях мобилизиран във Варна.
През време
на
отпуската си отидох в София и се срещнах с Учителя.
Той ми даде беседи с поръка да ги занеса
на
поп Константин от Варна, без да ми каже, че той е баща Му.
Аз обаче знаех това.
Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка.
Това беше първото и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква.
Поп Константин е погребан в двора
на
църквата, в която е служил.
Същата бе първата българска църква у нас.
24.
Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София
, 2.09.1897 г.
През 1897 г.,
на
33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух
на
българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство.
Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил.
Това е духовно послание за съзнателен, разумен живот.
Книгата, която се предлага за теглене е издание от 1912 г., Стара Загора, печатница "Напредък".Книгата за теглене
на
PDFСъдържание
Нему тя вдъхва
свята
длъжност напред да върви.
Нагоре към Доброто да се стреми.
Това тя върши непрестанно като нежна майка в
душата
человеческа.
Тя постоянно посажда скромни малки семена
на
благи чувства, с благи добрини.
Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса.
А пък Слънцето
на
Живота, то ще о време человека да озари и в
душата
му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини.
ТАЙНИТЕ
НА
ДУХА.
Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги.
Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона
на
благодатта Господня.
Бъдете готови да услужите
на
всяко добро и благо дело, понеже това е Волята
на
Отца вашего, който е горе
на
Небето.
Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в
святост
, за да сте готови да служите
на
великото дело,
на
което Бог
на
силите скоро ще ви призове.
То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие
на
нашата душа.
Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи.
И тъй, нека се въоръжим с величието
на
истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава.
Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго.
А Славата
на
Отца е истинската Слава
на
Живота.
И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение
на
закона.
А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието
на
Неговото присъствие.
Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ.
Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло.
Затова изпитванието
на
всяко добро нещо е необходимо за успеха
на
духовния живот, а знанието
на
съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане
на
душата
и нашия ум, сърце и дух към Небето.
Понеже знанието за истините
на
този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото
на
онзи Живот, в когото Пълнота царува.
Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват".
В тия думи се съдържа велика Истина.
както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор
на
обещанията, дадени Аврааму в Ханаан.
Той трябваше сега да излезе от земята
на
фараоновото робство под предводителството
на
Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила.
Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието
на
баща си Авраама чрез силата
на
своята мишца.
По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие
на
земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите
на
това царство.
Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие
на
светиите,
на
Господа, наречени царе и свещеници - царе
на
Доброто, а свещеници
на
Истината.
Денят
на
Неговото посещение ще бъде ден страшен.
Всички краища
на
земята ще бъдат изпълнени от силата и славата
на
Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда.
О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога
на
силите.
Защото Бог наш няма да пощади нечестивите.
Царството Му
на
земята ще бъде царство
на
Мир и Правда.
Колко са велики Неговите въжделения и възнамерения!
Защо така говори Господ: Ето, посред вази стои един, когото Бог помаза за цар и когото вий още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце.
Но Бог ще го възвиши със своята десница, за да познаете всички, че Той е Бог всемъдър, Бог всеблаг, Бог велик и силен.
Затова пригответе се от дълбочините
на
душата
си.
Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията
на
душата
Ти и според благата Ти воля.
Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей
на
Бога; понеже прослави се Господ.
Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години.
Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването
на
Своето царство.
Радвай се, Сионе, денят
на
спасението ти изгря.
Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и
святост
?
Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите
на
устните Му?
Не постави ли завета
на
Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески?
Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед
на
величественост.
Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата
на
Живота?
Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате
святото
Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил.
Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот?
Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана
душата
Му.
Но ето, сърцето
на
невестата не познава още образа
на
своя любезен,
на
своя Господ, цар и свещеник Богу.
Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля
на
Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля
на
Мели Иелохим-Иехова.
Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта
на
нечестивите.
Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя.
Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата
на
Бога
святаго
.
Ето, Словото Божие, Духът
на
завета.
Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки.
Благословен Господ Бог наш Отец.Ида, говори Господ, направете прав път за царството
на
Мира, за царството
на
Правдата.
Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването
на
синовете Божии - синовете
на
вечната Любов, които зова мои братя.
Затова, синове человечески, внимавайте
на
делата си.
Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят
на
изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца
на
всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар
на
всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.
Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести
святото
Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота
на
ближния си -
на
своя брат.
Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец?
В деня, в който ви посетя, ще познаете силата
на
думите Ми, защото празността и голословията
на
думите ви станаха Ми отегчителни.
Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя
на
Своите мисли.
Господ ще дойде от Своето
свято
място, от жилището
на
праведните Си чрез пътят
на
Истината.
Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде
на
великата вечеря
на
Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре.
Ето, Аз се клех в
святото
Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци
на
главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата
на
веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро.
На
себе си ли да слугувате или
на
Мене?
Ако служите
на
себе си и
на
този разблуден
свят
, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно.
Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде.
Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец
на
праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава
на
Моите думи и
на
Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът?
Не го ли ражда Моят Дух
Свят
?
Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост
на
душата
?
Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко
на
душата
за носяние.
Те постоянно се трудят Моето Име от
душата
, която Съм родил, да изтласкват.
Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил,
на
какво би замязала земята?
Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил
на
опит, че добро ще последва?
Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже?
Не стои ли достойнството
на
ума във височината, дълбочината и широчината
на
мислите и тяхното истинско разуме- ние?
Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството
на
вашия ум?
А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите?
- Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта?
Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта?
Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта?
Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз.
Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро.
Ето, желая да ви направя съпричастници
на
Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си.
Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен
на
вази.
Но, знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви.
Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа.
Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във веки.
Ето Бог те е поставил цар
на
вековете.
В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда.
Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите
на
света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите.
Тогава ще царуваш в сила и
святост
, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати.
Пропадна синът
на
нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив!
Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание.
Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината.
Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики.
Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим.
Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: -
Защото Бог
на
силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля.
И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите
на
Царството Божие и да управлява с Правда,
Святост
и Истина.
Свят
Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий.
Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги.
Той е Отец наш, Бог крепкий, който ни води.
Радвай се, цар Сионов, защото Бог твой те помаза, за да съдиш народите.
Духът
на
Господа Йехова е връх тебе, защото Бог е цар всесилен и крепък.
И силата
на
елимели е с онзи, който е избран от Господа
на
силите.
Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен
на
сърце.
Възвеселися, Небе, и възпей, земя,
на
Господа твоего, твоя Спас.
Той е Бог благий, Бог праведний и
святий
.
И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища
на
земята, за да поразя всяка твар с меча
на
Духа Си, понеже Съм огорчен в
душата
Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми.
Те са синове
на
заблуждения и чада
на
беззакония.
В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми.
Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли.
И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си?
Какво гоните и какво ще намерите?
Синове лукави, погледнете
на
делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра
на
честност и справедливост?
Що е този вопъл, който се донася от лицето
на
земята до Мене, жилище ли стана тя
на
нечестив и вертеп
на
разбойници?
Против кого дигате бран с измишленията
на
сърцата си?
Ще постигнете ли желанията
на
душата
си?
Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето
на
земята и името им не ще се чуе никога.
Защото камъкът, когото отсякох от върха
на
скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде.
Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките
на
свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел
на
поругание.
Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление.
И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете
на
утробата Ми.
Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.
Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние.
Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението
на
сърцето Ми неотменно.
Стани и възпей
на
Господа; защото извърши своята правда.
Възвести
на
Израил, че оногова, когото очаква, иде.
И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името
на
Бога Йехова".
Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда.
Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята.
Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и
святост
, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата
на
зората, летящи към вечния Престол.
Ида, казва Господ, да дам наследие
на
душата
моята вечна и неизчерпаема Любов.
Ида, казва Господ, да дам благодат и красота
на
человечески я дух.
Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето
на
земята.
Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и
святост
през чреслата.
Събуди се, Сионе, защото дните
на
сетованието ти се свършиха.
Знай, че в Мене ще се нарече твоето наследие, защото ще се наречеш избран и помазаник Божий.
Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат
на
камили и мъски, и даже по-славно от това.
Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика
на
все; в тебе не се е подишал подобен Нему.
Възтръби и възвести
на
народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите
на
Правда и Мир,
на
Святост
и Любов.
Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии.
Пейте
на
Господа песен нова.
Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели.
Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения.
Душата
Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен.
И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ.
Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар
на
народите.
Ето, ще съкруша оръжията
на
народите и оръжията
на
воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие.
Ще го облека в слава и мощ и ще стъпчи и съкруши със силата
на
Духа си всички, които се противят.
Защото истина ви казвам, че войнството небесно ще предхожда пред Него и Той ще предходи пред тях.
Ето, ще заповяда и ще стане според желанието
на
сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него.
Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването
на
грешника.
Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас
на
приходящий и изходящий от Господа Ангел
на
силите.
Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни,
на
когото
душата
е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си.
Той е Един, който ни обединява с Бога
на
силите и Отца
на
Духовете и Любовта.
Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство.
Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото.
Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова.
Не отлагайте деня
на
спасението си, нито се оболщавайте в помислите
на
сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.
Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя
на
Живота.
Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят
на
Моята Благодат има определени граници, зад които денят
на
Правдата,
на
истинний съд ще настане.
Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив.
Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал.
Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ.
Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя
на
нечестивите.
Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение
на
душата
си.
Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне.
Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете
на
света, Спасител
на
мира.
Словото Ми е Дух и Истина.
Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.
Бог е Бог Тайна Велика.
Той те пази и крепи винаги.
Той бди над теб ден и нощ.
Как полива
душата
ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден!
Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си.
Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против
Святия
Дух.
Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно.
Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва.
Поклонете се Господу в Дух и Истина.
Пейте и възпявайте в
душата
си всички, които Го любите.
Благословен Господ наш, Отец
на
Праведните.
Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки?
Ето,
душата
ми е в смущение.
Няма правда и не обитава
святост
без Негова Дух.
Желае
душата
ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си.
Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето
на
тия мои братя.
Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век.
Когато всяка Твоя твар горе
на
Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си
свят
и праведен.
Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и
на
земята.
И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава
душата
ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.
От преизобилието
на
Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата
на
Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми.
А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението
на
Святия
Си Дух, от дълбочините
на
своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих.
А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща.
Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си
на
всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели.
Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят.
Освети Името Ми в
душата
си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение.
А Аз Съм Бог, твоят
Свят
Дух, който ще свидетелствувам.
Ето, познавам те, зная теготите
на
душата
ти и скръбта ти е известна Мен.
Желанията
на
духа ти са благопристойни и мислите
на
сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога.
Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви
душата
си за Бога - погледни
на
свят
и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва.
Погледни
на
Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар
на
общия олтар
на
Любовта.
Ето
на
тези, тружениците
на
Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд.
И тъй, братя мои, честни и добри работници
на
всичките клонове
на
общото дело в царството
на
Истината, които се трудите за просвещението
на
света и подобрението участта
на
всеки страдующ, приемете Благо- словението Божие.
Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог
на
Истината да благослови делото Си във век.
Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина.
Защото Той е Бог наш и Отец наш от века.
Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя
на
Новия живот.
Защото Бог ме направи поругание и звиздание
на
всички.
С поношенията и престъпленията им ме натовари.
Нарани и смаза
душата
ми за техний мир.
Станах присмех
на
своите си.
Чакам за Виделина, но я няма.
И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани?
От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява.
Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие?
Колко е нещастна
душата
ми!
Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка
на
съдбата.
Ето, навреме ще те посетя, за да те благословя.
Аз ще бъда верен, както се клех в
Святото
Си Име, че ако и всички се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото Аз Съм Бог, който те крепя и ръководя.
Моли се за другите, не преставай в моление, Духът Ми е с тебе винаги.
Нечист дух няма да се докосне до
душата
ти.
Защото не Съм ли Аз, който изпълня закона?
Не Съм ли Аз Мерило,
Свят
Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост?
Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието
на
Духа Ми да те осени.
Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението
на
Духа Си.
Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе.
Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя
на
живота си?
Нели за храна и облекло се луташ постоянно?
Понеже не си благодарен
на
онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд.
Не си ли готов да услужиш
на
другите в техните нужди?
Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата
на
сърцето си, със знанието
на
ума си, с любовта
на
душата
си.
Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника
на
своя съсед.
Животът
на
брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин.
Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът.
Надей се
на
Господа, защото Той е вече много близо.
Той ще ти направи знамение голямо, ще ти засвидетелствува, че е верен.
Ето, Той ще ти открие тайната.
Тази тежест, която е в
душата
ти, ще се премахне.
Ето, ще трябва да почнеш и по-скоро великото дело, за което Съм ти говорил през всичките времена.
Бог тайний, неизследимий, вечний, който обитава в Правда и Истина.
Аз Съм онзи, който Съм бил с тебе винаги.
Аз Съм онзи,
на
когото си чул гласа, Аз Съм онзи Бог-Любов.
Благослови Господа в
душата
си.
Извършвай всичко според съветите
на
Светия Дух.
Защото така говори Духът Господен:
на
третий стан възвание, а
на
четвъртий освящение, а в целостта
на
три и четири, седем служения.
Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог
Святий
, Дух близо, силен да помагам.
Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост.
Бог не е Бог
на
гняв, но
на
Благост.
Имай пълно упование в Него като неизме- няем и постоянен
на
своите обещания.
А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети.
Избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ
на
господарите.
Аз Съм този, който Съм отначало.
Бог
Святий
.
Царството
на
Отца моего наближава.
Ида да сторя волята
на
Вечния Бог Йехова.
Отец
на
бъдещите векове, Господ
на
Любовта все и във все.
„Време е", въскресни от страстите
на
„ниский", ти, който си умрял!
Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото
на
ближний си, где си я оставил?
Ето, чакам
на
тайните врата
на
сърцето ти за отговор.
* Словото „Хио-Ели-Мели-Месаилъ" е записано от Учителя Беинса Дуно във Варна през 1897 г.
и е публикувано в отделна книга през 1912 г.
в Печатница „Напредък", Стара Загора (бел. състав.)
Оригинал за тегленеКопие
на
оригинала
Нему тя вдъхва
свята
длъжность, напрѣдъ да върви.
Нагорѣ къмъ доброто да се стреми.
Това тя върши непрестано, като нежна майка въ
душата
человѣческа.
Тя постояно посажда скромни малки сѣмена
на
благи чувства, съ благи добрини.
Тази тайна, който разбира, той ще своята душа да остави вѣчно да се полива отъ небесната утренна роса.
А пъкъ слънцето
на
живота, то ще о врѣме человѣка да озари и въ
душата
му да повдигне и оплодотвори всички плодовити сѣменни истини и добрини.
Печатница „Напрѣдъкъ“
Тайнитѣ
на
духа.
Онзи който стои ще устои; и твърдия въ истйната, ще е твърдъ винаги.
Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона
на
благодатьта Господня.
Бъдете готови да услужите
на
всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята
на
Отца вашего, който е горѣ
на
небето.
Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ
святосъ
, за да сте готови да служитѣ
на
вѣликото дѣло
на
което Богъ
на
силитѣ скоро ще ви призове.
То ще бѫде богохулно да се стараемъ да ограничимъ неговитѣ възнамѣрения и желания, понеже онова което той желае да прави колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, е най-благото, което неговата любовь извършва за вѣчното добро и благодѣнствие
на
нашата душа.
Защото не е добъръ и великъ онзи който самъ мисли, — че е такъвъ, но онзи за когото истината гласи.
И тъй нека се въоръжимъ съ величието
на
истинското търпение да понесемъ всичко за неговата слава.
Защото който понася, поношения отъ любовь за неговото име, прѣбѫдва въ него самаго.
А славата
на
отца е истинската слава
на
живота.
И тъй, онова което любовьта върши е винаги славно и вѣлико, защото тя е испълнението
на
закона.
А царството Господне е вече дошло въ сила и затова всичката земя трѣбва да се испълни отъ величието
на
неговото присѫтствие.
Мъдростьта му трѣбва да обърне и завладѣе всѣкой умъ, а любовьтьта му, приготвенитѣ сърдца; тъй щото Господъ да царува винаги съ своя избранъ родъ.
Часътъ наближава и не е далечъ отъ вази, когато ще бѫдитѣ призовани да се обедините съ него въ едно тѣло, единъ духъ, единъ умъ, едно сърдце и душа.
Затова изпитванието
на
всѣко добро нѣщо е необходимо за успѣхътъ
на
духовния животъ, а знанието
на
съвършеното вѣчно добро е самия пѫть за въздигание
на
душата
и нашия умъ, сърдце и духъ къмъ небето.
Понеже, знанието за истинитѣ
на
този вашъ животъ сѫ свѣтилници, водящи звѣзди за мѣстото
на
онзи животъ въ когото пълнота царува.Слѣдователно, всѣкой които се насили, или си даде усилие да придобие необходимитѣ сили за да влезе „грабва го“ или както е казано; „Царството Божие
на
сила се взема, и които се усилятъ го грабватъ“.
Въ тия думи се съдържа велика истина.
е, както израилъ който робува въ египетъ и слѣдъ 400 години получи отговоръ
на
обѣщанията дадени Авраму за Ханаанъ.
Той трѣбваше сега да излѣзе отъ земята
на
Фараоновото робство подъ прѣдводителството
на
Мойсея, да премине прѣзъ червеното море, една отъ голѣмитѣ спънки за обѣщанието, и не само това, Израилъ който не бѣше още доволно силенъ духовно, трѣбваше да чака още четиридесетъ години слѣдъ приминувавието въ пустинята, до катъ стане силенъ да грабне наслѣдието чрѣзъ сила.
Сила бѣше необходима, защото неприятеля се бѣ загнѣздилъ, завладалъ това обѣщание до като Израилъ бѣ още младенецъ, но сега въ пълното си възръстие той трѣбваше да придобие обещанието си
на
отца си Авраама чрѣзъ силата
на
своята мишца.
По сѫщий начинъ и ний трѣбва да завладѣемъ „Царството Божие"
на
земята съ сила и дух и да изгонимъ неприятеля вънъ отъ прѣдѣлитѣ
на
това царство.
Врѣме е вече да тръгнемъ прѣзъ пустинята, да прѣминемъ рѣката Йорданъ и да вземемъ чрѣзъ сила земята и да я направимъ вѣчно наслѣдие
на
свѣтиитѣ,
на
Господа, наречени царе и свѣщеници, царе
на
доброто, а свѣщеници
на
истината.Ето той иде да посѣти земята.
Денъть
на
неговото посѣщение ще бѫде день страшенъ.
Всичкитѣ краѝща
на
земята ще бѫдатъ испълнени отъ силата и славата
на
неговото присѫтствие и ще сѣдне като който топи и чисти срѣбро; и ще очисти человѣческитѣ синове, и ще ги притопи както злато и срѣбро, и ще принасятъ Господу приношения съ правда.
О, народъ и народи, вий които спите — събудете се и пригответе се за да посрѣщнитѣ Господа Бога
на
силитѣ.
Защото Богъ нашъ нѣма да пощади нечестивитѣ.
Царството му
на
земята ще бѫде царство
на
миръ и правда.
Колко сѫ велики неговитѣ въжделения и възнамѣрения!
Защо така говори Господъ; ето посрѣдъ вази стои единъ когото Богъ помаза за царь и когото вий още не познавате, понеже е скроменъ и смирѣнъ по сърдце.
Но Богъ ще го възвиши съ своята дѣсница, за да познаете всички, че той е Богъ всемѫдъръ, Богъ всеблагъ, Богъ великъ и славенъ.
Затова пригответе се отъ дълбоченитѣ
на
душата
си.
Ей Господи ела, ний ето те очакваме, да бѫде всичко споредъ желанията
на
душата
ти, и споредъ благата ти воля.
Възвѣсели ся ти който си избранъ отъ Господа и възпѣй
на
Бога; понеже прослави се Господъ.
Враговетѣ му сѫ паднали вече, веригата за безаконий е готова и бездната чака да го приеме, и да го върже за тисящи години.
Ето ще се сѫди Господъ съ този родъ при въдворяването
на
своето царство.
Радвай се Сионе денъть
на
спасението ти изгрѣ.Ето това е словото Господне.
Не е ли той що е родилъ чрѣзъ духа си своя избранъ родъ, — священици и царе Богу, за да му слугуватъ винаги съ чистота и
святость
?
Господъ зове, имали нѣкой да слуша и внимава въ сърдцето си за думитѣ
на
устнитѣ му?
Не постави ли завѣта
на
своето царство за да въдвори миръ и любовь помежду синоветѣ человѣчески?
Нѣматъ изгледъ
на
величественость.
Родъ блуденъ и глупавъ, кой е силенъ, който дѣиствува въ видъ, или който дѣйствува въ духъ и сила за да произведе редътъ, да въдвори мирътъ, да въведе любовьта и да подкрѣпи славата
на
живота?
Нѣма вече да търпя прищевкитѣ ви да се дигате и охулвате
святото
ми име чрѣзъ което ви съмъ защищавалъ и крѣпилъ.
Дано да се върнѣхте отъ гнуснитѣ си пѫтища и да познаете Господа и да го приемѣхте въ сърдцето си; има ли другъ освѣнъ него, който може да благославя и дава животъ?
Ето той е прѣдъ вази, чака да го познайте, той е като женихъ, който чака да го познае тази къмъ която е привързана
душата
му.
Но ето сърдцето
на
невѣстата не познава още образа
на
своя любезенъ
на
своя Господъ, царь и свѣщеникъ Богу.
Но ето той нѣма да чака да бѫде познатъ че тогава да дойде; ето той вече иде въ сила и сдава отъ горѣ за да постави вѣчната воля
на
Бога Отца за вѣченъ законъ, за да покаже чрѣзъ сила, духъ, знамения и знания що е благата воля
на
Мели Иелохимъ — Иехова.
Пригответе се вече за денътъ Господенъ.Бѫдете трезвени, покайте се отъ безаконията си, да не бѝ да ви намѣри тоя день и да ви постигне участьта
на
нечестивитѣ.
Не мълчете, но рбовтете за наслѣдието което Господъ носи отгорѣ за свойте люди, за свойте сестри и братия.
Ето Господъ стои прѣдъ васъ, той е благъ, кротъкъ и смиренъ по сърдце, но скоро ще се облече въ одеждата
на
Бога
святаго
.
Ето Словото Божие, духътъ
на
завѣта.
Радвай се ти който познавашъ Господа и който си познатъ и избранъ отъ вѣки.
Благословенъ Господъ Богъ нашъ Отецъ.
Ида, говори Господъ, направете правъ пѫть за царството
на
мира, за царството
на
правдата.
Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването
на
синоветѣ Божии —синовете
на
вѣчната любовъ които зова мои братя.
Затова синове человѣчески внимавайте
на
дѣлата си.
Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ
на
искуплението за умилостивление и примирение съ Бога Отца
на
всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь
на
всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда.
Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести
святото
ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота
на
ближния си, —
на
своя братъ.
Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ?
Въ деньтъ въ който ви посѣтя ще поз наете силата
на
думитѣ ми, защото празностьта и голословията
на
думитѣ ви станаха ми утегчитѣлни.Богъ нѣма да измѣни своитѣ възнамѣрения, нито ще се повърне отъ пѫтътъ
на
своитѣ мисли.
Господъ ще дойде отъ своето
свято
мѣсто отъ жилището
на
праведнитѣ си чрѣзъ пѫтьтъ
на
истината.
Той ще бѫде женихъ идящъ да възвѣси, че трапезата за брачния съюзъ е готова и всѣки който люби истината да дойде
на
вѣликата вечеря
на
Бога, нашия Отецъ, защото така говори Богъ Иехова: гладний ще се насити, и плачущии ще се развѣсели и съкрушений духомъ ще се благослови; защото Азъ Богъ единъ, и нѣма кой да ме въспре, ето ще кажа, и ще бѫде; ще рекѫ и ще стане, ето Азъ се клѣхъ въ
святото
си име и нѣма да, се измѣни думата ми; ще изведа своитѣ чада, синове и дъщери, и ще ги облѣка въ прѣкрасни одежди, които никога нѣма да овехтеятъ, и ще туря вѣнци
на
главитѣ имъ, и ще дамъ китара въ рѫцѣтѣ имъ, и ще ги развеселя съ пълнотата
на
вѣселието като Богъ: ще ги науча да пѣятъ и свирятъ всичко що моята вѣчна любовь ражда за тѣхното добро.
На
себе си ли да слугувате или
на
мене?
Ако служите
на
себе си, и
на
този разблуденъ свѣтъ, който се е покварилъ до коститѣ въ порокъ и безаконие; истина ви казвамъ въ грѣховетѣ и безаконията си ще умрете, и името ви вѣчно ще се погребе съ васъ наедно.
Всичката ви суетна мѫдрость и знания ще васъ да пояде.
Но истина ви казвамъ, като Богъ, като създателъ, като Отецъ
на
праведнитѣ духове, че всякой който отпомежду васъ внимава
на
мойтѣ думи и
на
менъ слугува, ще има животъ изобилно, защото не съмь ли Азъ самъ животъ?
Не съмъ ли единии Богъ който дава истинска мъдрость, истинско знание, които сѫ свѣтилници и сѫща радость
на
душата
?
Но има мнозина изъ помѣжду ви, които се стараятъ да осуетятъ моитѣ пѫтища, да заблудятъ своитѣ братия; да имъ турятъ иго тѣжко
на
душата
за носяние.
Тѣ постоянно се трудятъ, моето име отъ
душата
която съмъ родилъ, да истласкатъ.
Прѣдставете си, ако имахте сила да прѣмахнитѣ слънцето което съмъ поставилъ,
на
какво би замѣзала земята?
Кажете ми отъ гдѣ сте продобили тая мъдрость, и кой ви е убѣдилъ
на
опитъ, че добро ще послѣдва?
Кой ще е другъ, ако не баща ви, дявола, (който отъ начало е лѫжецъ и когато може отъ своето си лѫже?
Не стои ли достойностьта
на
ума въ височината, дълбочината и широчината
на
мислитѣ и тѣхното истинско разумѣние?
Но ако мислитѣ ви нѣматъ никаква височина, дълбочина и ширина, тогава гдѣ стои прѣвъзходството
на
вашия умъ?
А при това ставате и учители, за да забуждавате и другитѣ; та какво знайтѣ, и какво ще учитѣ?
Нѣма душа, и мене ме нѣма, значи че нѣма умъ, че моя духъ не сѫществува, че да живѣешъ добрѣ, да любишъ истината — е суета.
Не занаете ли, че отъ създание мира всичкитѣ живи сѫщества ядътъ пиятъ, и то безъ да сѫ знаели вашата мѫдрость, че това е то цѣльта?
Незнаете ли, че мислението, говорението и доброто, друга имъ е цѣльта.
Ето менъ ми дотегна да ви слушамъ да питате: гдѣ е Богъ, гдѣ съмъ Азъ?
Ето всѣки денъ идвамъ рано при вази, и по всѣкой начинъ добъръ и благъ се старая да посѣя по нѣщо добро, да подбудя нѣкоя блага и възвишена мисълъ за собственното ви добро.
Ето желая да ви направя съпричастници
на
своя животъ, но вий постоянно се противите, постоянно ме огорчавате съ мислитѣ и дѣлата си.
НАГОРЕ