НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
198
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ражда се бащата на Петър Дънов - Константин Андонов Дъновски
, 20.08.1830 г.
Точно тук поради впечатлителния му и емоционален
характер
се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа.
Роден е на 20.08.1830 г. в село Устово, в сърцето на Родопите, в скромно и трудолюбиво семейство. Сам той разказва, че в ранното му детство най-мощно влияние върху него оказват майка му и един светогорски монах, който се бил установил в родното му село. Бог в Своя дивен Промисъл още в тази крехка възраст, която е толкова важна за оформянето на личността, е закърмил малкия Константин с най-простите истини на чистата Православна вяра. Именно в килийното училище, основано от монаха, той почерпил от изворите на светоотеческия опит и се запознал с духа на чистото учение.
Точно тук поради впечатлителния му и емоционален
характер
се оформила и хуманната насока на неговата интелигентна и отзивчива душа.
Натрупвайки знания и опитност, твърде млад - още юноша той се отдал на учителското призвание в родното и съседното село. Но не след дълго през 1847 г. Господ го пратил в съвсем друга среда - в черноморския град Варна при неговия чичо, където започнал да работи като помощник-медникар. Идването в града било от огромно значение за неговото развитие. През 40-те и 50-те години на XIX в.
към текста >>
2.
Откровение дадено на Константин Дъновски в солунската черква „Св. Димитрий“ - Антиминсът
, 10.04.1854 г.
Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран
характер
, но е естествено да бъде така.
Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща. Моят дядо е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер. При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора. Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се молили и за своя народ.
Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран
характер
, но е естествено да бъде така.
На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий. Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско. Тази акция се заражда в Атон. Тук се образува малко, но здраво ядро от изпитани, верни, силни във вярата и молитвата монаси. По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля.
към текста >>
3.
Малкият Петър Дънов започва своето начално образование в училището на родното си село Хадърча
, 1871 г.
За Курти Добрев се знае, че по професия е абаджия, като едновременно упражнява и занаята си, и учи10 ученици; заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар.Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до
характера
на църковната килия.
На следващата година той е ръкоположен за свещеник. На негово място е назначен Петър Атанасов, а след него – Курти Добрев –и двамата от същото село. Те са същите двама „прочути църковни певци“, участвали в отслужената от отец Константин на 17 февруари1865 г. редовна тържествена литургия в новопостроената българска църква „Св. Арахангел Михаил“.
За Курти Добрев се знае, че по професия е абаджия, като едновременно упражнява и занаята си, и учи10 ученици; заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар.Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до
характера
на църковната килия.
Учениците са сядали на възглавници, донесени от къщи, и пишели на коляно. Стаята била малка и тъмна. В следващите години, към 1866/68 г., тук работи Иванчо, а след него, до 1871 г. – Андон х. Матеев. Те очевидно с нищо не променят атмосферата на училището, поради което някои недоволни ученици го напускат и отиват да учат в с.
към текста >>
4.
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
, 09.1887 г.
Така възпитателния процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се
характер
.
Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса. Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своят учител. Тогава той бащински поискал никога да не го занимават с лъжа и клевета.
Така възпитателния процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се
характер
.
Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател Петър Константинов Дънов имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни.
към текста >>
5.
Петър Дънов получава удостоверение, че е редовен, съвестен и добър студент в семинарията 'Дрю'
, 15.10.1890 г.
По време на престоя си при нас той показа отличен
характер
, трудолюбие и преданост във вярата.
„Дрю " - Богословска семинария Канцеларията на факултета Медисън, Ню Джърси, октомври 15, 1890 С този документ удостоверяваме, че господин Петър К. Дънов е добър и редовен студент на Богословската семинария „Дрю ".
По време на престоя си при нас той показа отличен
характер
, трудолюбие и преданост във вярата.
Това уверение засвидетелства официално неговата връзка с нашата семинария, както и отличните му качества като студент. Хенри А. Бъц Президент на Богословската семинария „Дрю ". Отляво, долу, под машинописния текст, в ръкопис, е заверката на нотариуса Ратбън, придружена с неговия официален печат. Петър Дънов остава да живее в „Ешбъри Хол", но се премества от стая номер 70 в съседната - номер 71, където остава и през следващата учебна година.
към текста >>
6.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет
, 12.10.1892 г.
Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така
характерно
за „Дрю".
Петър Дънов се настанява да живее в елитния квартал „Бийкън Хил", на север от парка „Бостън Камън", където се намира и Богословският факултет. Сдържаната и строга красота на Бостън господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък. Няма го чичовското добродушие на „Дрю". На лекциите на проф.
Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов усеща най-силно липсата на бащинско отношение, така
характерно
за „Дрю".
На първата обща среща между новопостъпилите студенти и семействата на преподавателите проф. Боун е с малките деца. Те не се отделят от него, но даже тук на преден план не изпъква емоционална привързаност (макар че такава не липсва), а тяхното уважение и възхищение от баща им и майка им. Боун винаги оставя студентите си да направят първата крачка по пътя към личната им или социална близост. Дори в полуофициалната обстановка на класната стая той е високо изправен, не премълчава и не приема леко глупащината.
към текста >>
7.
Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях
, 1898 г.
Такъв е
характера
на спиритическата вяра.
Тяхното съединение отваря на мисълта едно по-обширно поле; то поставя в хармония нашите способности и ни поставя в един вътрешен мир. Човекът, дълбоко уверен, остава непоколебим пред опасността, както и между опитите. Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони.
Такъв е
характера
на спиритическата вяра.
Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна. Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен характер и тишина и безопасност. Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда.
към текста >>
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен
характер
и тишина и безопасност.
Над развратностите, над ласкателността, над заплашванията, той чува един глас, който стои по-горе отколкото гласовете на страстта да ечи в дълбочините на съвестта му, и на когото силите го насърчават в борбата, подкрепят го в опасните времена. За да произведе подобни следствия, вярата трябва да почива върху една здрава основа, която да й представя свободния изпит и свободата на мисълта. Наместо догми и тайнства, тя трабва да познава само началата, произходящи от прямото наблюдение, от изучаването на естествените закони. Такъв е характера на спиритическата вяра. Философията на духовете ни предава една вяра, която, за да' бъде съобразна с разума, е същевременно и по-силна.
Познанието на невидимия свят, доверието на един върховен закон от справедливост и напредък, всичко това отпечатва на тази вяра един двоен
характер
и тишина и безопасност.
Действително, от що се страхуваме, като знаем, че никоя душа няма да се погуби, че подир бурите и между особните несъгласия на живота, чрез мрачната нощ, дето всичко се види да загинва, ще видим да изгрее прекрасната светлина на безконечните дни? Проникнати от мисълта, че този живот е като една минута относително до иялото ни смъртно съществувание. ние ще претърпим неизбежните злини, що той произвежда. Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата.
към текста >>
За
характера
на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише:
Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.”
За
характера
на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише:
“Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
към текста >>
“Пеню Киров е бил с много благ
характер
, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.
На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише:
“Пеню Киров е бил с много благ
характер
, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.
към текста >>
8.
Учителя дава 'Добрата молитва'
, 27.11.1900 г.
Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен
характер
, т.е.
Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София на 5 юли. В нея ще участвуват само определено число делегати от всяко братство. Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас. Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.).
Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен
характер
, т.е.
такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме. Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд. Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно. Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите.
към текста >>
9.
Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия
, 1901 г.
След това му се туря бележка 3,4,5.Като се попълни тази карта, Учителят започва да дава тълкувание на всички тези данни и накрая изнася една обща
характеристика
на човека.
В тези карти Учителят е нанасял своите бележки. Учителят разглежда един човек френологически, след като е направил измерванията си. Той имаше и уреди за това. Измерваха се диаметрите на главата, както на уши, нос по специална метода. След като се отбележи в картата, тогава се вижда дали даден център е развит и до колко.
След това му се туря бележка 3,4,5.Като се попълни тази карта, Учителят започва да дава тълкувание на всички тези данни и накрая изнася една обща
характеристика
на човека.
От тези карти можеше да има стотици, но в Търново осиновената дъщеря на Елена Иларионова ги бе изгорила поради уплаха в едно от поредните гонения срещу Братството. Така че наши хора ги изгориха, а не онези, които воюваха срещу Учителя. От тези карти аз имам запазени около 50 броя. Ще ви покажа да видите какво тънко и подробно изследване прави Учителят. Той си имаше специално направени уреди и пособия направени за това.
към текста >>
10.
Учителя Петър Дънов - статия по френология “Темпераментите” в сп. 'Родина'
, 06.1901 г.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на
характера
на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части.
Общи положения.Между човеците съществуват големи различия, които произлизат сложните и различни качества на организмите им. Някои дървета както палмовото са порести, сюнгероподобни и слаби, други подобно на дъба, са плътни, яки и силни. Има дребни коне, които превъзхождат в работата някои едри, и човеци с малък ръст да проявяват по голяма физическа сила и издръжливост отколкото някои с голям ръст. Тези различия и много други се дължат на особеното качество на всяко телосложение. Такова особено свойство прониква тялото изцяло и придава влиянието си на мозъка и нервите, тъй както и на мускулите и посредством материалните органи на ума, афектира умствените изявления.
Това качество е така тясно свързано с физическия организъм на човека, че запознаването с темпераментите които влизат в човешкото устройство, става най-вече важно при изучаването на ума, а особено на
характера
на външните му черти.Думата „темперамент” произлиза от латински корен и означава смешение или нареждане на качества или части.
Темпераментът може да се определи като особено състояние на тялото, което произтича от относителната съразмерност на неговите разни части и относителната енергия на разните му функции. Темпераментите в разните им форми са тъй многобройни, както индивидите на човешката раса. Не се срещат нито две лица, които да имат същата физическа организация или темперамент. Обаче като ги следим и изучаваме назад от начало намираме, че всички произлизат от безбройните съчетания и съединения само на няколко прости елементи.Според учението на Хипократ – бащата на медицината, установени са били 4 главни темперамента, които зависели според него от 4-те първоначални съставни части на тялото: кръвта, флегмата, жълтата жлъчка, и черната жлъчка. Според преобладаващото влияние на коя и да е от тези части на индивида се определя да принадлежи на сангвиничния темперамент ако преобладава кръвта; на флегматичния ако преобладава флегмата; на холеричния, ако жълтата жлъчка е била развита; на меланхоличния ако черната жлъчка е имала надмощие.В това подразделение мозъкът не е бил взет предвид да управлява някакво особено влияние, както днес неговата функция е приета да е най-важната в животната управа.
към текста >>
Характеризира
се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице.
biliosus 1. жълчен, жълтозелен, 2. фиг неразположен, избухлив, раздразнителен], и нервически, всякой от който е зависел от преобладаващото относително влияние на стомаха, белите или черните дробове и мозъка. Тези темпераменти са очертани от външни признаци достъпни да наблюдение.1. Лимфатическия [флегматичен] темперамент (фиг.10) зависи от преобладаващото влияние на стомаха.
Характеризира
се с бледобяла кожа, възжълта коса, закръглено и пълно тяло, обло и пълно лице.
Жизнената деятелност е бавна, плътта мека и пластична, мускулите отпуснати, телосложението хлабаво е кръвообращението бавно. Мозъчната деятелност е мудна и умствените проявления медлени [бавни]. Този темперамент предразполага хората към бездействие, леност и общо безгрижие и затова не са твърде достъпни за болестите.2. Сангвиническия [лат. sanguis - кръв] темперамент (фиг.
към текста >>
Характеристики
на темпераментите. 1.
Преобладаването на тази система от органи в кой и да е индивид произхожда това особено състояние в организма, което ние наричаме мотивен темперамент.Виталната или питателната система е тъй също съставена от три класа органи: лимфата, кръвоносните съдове и жлезите, които посредством техните функции на поглъщане, кръвообращение и отделение са инструментите за телесното хранене и пречистване. Когато тази система от органи преодолява със своето действие, образува едно физиологическо състояние или разположение на тялото, което в новата класификация се нарича витивен [лат. Vita – живот] темперамент.Интелектуалната или умствената (нервическа) система, която съставя средата на съединителната нишка между душата, т.е. психическия принцип и външния свят и посредством която мисълта и чувствата се проявяват, е тъй също образувана от три разряда органи: органите на чувствата, мозъка и нервите. Когато преобладават тези три вида органи в тялото образуват онова душевно състояние и разположение на тялото, което в новата класификация се нарича интелектуален темперамент.И тъй ние имаме тогава под тази квалификация три първоначални темперамента, всеки от които е означен от външни признаци във физическата организация и упражнява особено влияние при изявленията на ума.ІV.
Характеристики
на темпераментите. 1.
Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения.
към текста >>
Тези които владеят този темперамент имат силен
характер
и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си.
Мотивният [двигателният] темперамент (фиг.13) почива върху развитието на костната и мускулна система и се отличава с висок и отличителен ръст, клонящ към ъглообразност. Костите са големи и повечето дълги, отколкото широки; лицето е продълговато, страните изпъкнали, шията е повечето дълга, рамената широки, гърдите умерени, членовете дълги и добре свързани. Мускулите са масивни, твърди и яки; цветът на кожата и очите изобщо са черни и косата тъмночерна, гъста и дебела. Чертите на лицето са строго определени, изражението е внушително. Този темперамент придава голяма телесна сила и енергия и обич за физически упражнения.
Тези които владеят този темперамент имат силен
характер
и са склонни да се захващат за такива предприятия [дейности], които изискват голямо усилие на телесните сили, те са повече наблюдатели отколкото мислители и се отличават с голяма твърдост, предприемчивост, постоянство и себенадеяност в работата си.
Те не се лесно отклоняват настрани от пътя си и често прокарват своята цел с крайно безразсъдство както за своето добро, така и за доброто на другите. В своите амбиции и стремления те често увличат и другите подире си. Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат.Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.2.
към текста >>
Пълнота и облост са неговия
характер
.
Те обичат да са водители и господари в сферата в която се движат.Този темперамент е с редки таланти – големи работи, големи разблуждения [заблуждения], големи погрешки, големи представления нему принадлежат. Този темперамент е повече естествен за мъжете отколкото за жените. Той е бил темпераментът на старите римляни, той е и на днешните американци, само че в тях е под влиянието на умствения темперамент.Наблюдателния ум и способности в тоя темперамент са добре развити.2. Витивният [жизненият] темперамент (фиг. 14) зависи от преодоляващото развитие на органите на питателността [храносмилането] и поглъщането и се отличава чрез дебелина и широчина на тялото отколкото чрез дължина.
Пълнота и облост са неговия
характер
.
Раменете са широки, гърдите пълни и обемисти; корем добре развит; членовете са пълни и конусообразни, ръцете и краката относително малки, шията е къса и дебела, главата валчеста и лицето обло; очите сини, косата руса или кафява, цветът румен и изражението на лицето миловидно, приятно и често весело. Умствено лице от този темперамент се отличават с постоянна деятелност, усърдие, нетърпение, ентусиазъм, чести колебания и двоумения. Те притежават повечето променчивост, отколкото настойчивост, повече блясък, отколкото дълбочина. Те скоро се възбуждат от своите чувства и страсти, но и скоро утихват, както и се възбуждат. Изобщо владеят весело разположение.
към текста >>
15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се
характеризира
с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
Тези, в които този темперамент е развит, обичат твърде много пищните храни и напитки и веселото общество и другари и често страдат от преяждане. От този темперамент хора ги бива за придворници. Извънмерното развитие на този темперамент дава място на лимфатическия (флегматическия) темперамент, който изобщо се среща повече у англичаните. Хора с този темперамент обичат изобщо да прекарват тихо и спокойно и да имат съзнанието, че те живеят.3. Менталния или умствен темперамент (фиг.
15) зависи от преобладаващото влияние и развитие на мозъка и нервната система и се
характеризира
с телосложение относително слабо и деликатно; глава относително голяма, лице обло или крушообразно, чело високо и бледо, светли очи и изразително лице с деликатно очертани черти.
Косата е мека и коприненоподобна, кожата прозрачна с деликатно устройство; гласът някак си с висок тембър; изгледът на физиономията е оживен и пълен с умствено изражение. Лица от този темперамент притежават прекрасни чувства, изящен вкус и голяма любов за хубавото и прекрасното в природата. Техните мисли са изобилни, чувствата интензивни, умът е бодър и извънредно деятелен, този е темпераментът на велики поети и художници. Тези, които го притежават в добра степен, са склонни към литературни и художествени занятия. Тези първоначални темпераменти, като се съчетават в разни размери образуват всичките видове, които съществуват.
към текста >>
11.
Учителя за първи път посещава Търново. Първа лична среща с Мария Казакова
, 20.05.1902 г.
По
характер
тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
В Търново срещнах една наша сестра или приятелка76. Тя има много неща, открити ней от Господа, и чака за тяхното изпълнение. ... ---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година.
По
характер
тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г.
към текста >>
По
характер
тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година.
По
характер
тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г.
към текста >>
12.
Учителя се завръща във Варна
, 30.05.1902 г.
По
характер
тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година.
По
характер
тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г.
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 31.05.1902 г.
По
характер
тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
Ваш верен: П. К. Дънов Адрес: Варна, Ill участък, ул. „Дунавска" №244Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)---------------------------------76 Това е първата лична среща на Петър Дънов с Мария Казакова, с която той си кореспондира от м. декември 1900 година.
По
характер
тя е много смела, активна, общителна и открита, което ясно проличава от оставените писма, спомени и други документи, свързани с нея.
Тя е изявен общественик и нейният дом става център за срещи на градския елит. Оттук тръгват редица благородни начинания. В самото начало на ХХ в. Казакова влиза в активна кореспонденция със софийския издател Димитър Голов, който се е върнал от мисията си в Африка като пратеник на Ватикана. В писмо до него от 1904 г.
към текста >>
14.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 16.04.1903 г.
От измерванията се вадят заключения за способностите и
характера
на човека.113 Христо В.
Кога му дойде времето, то Господ ще промисли тия все важни работи. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.) -----------------------------------------111 Подчертаните пасажи в писмото са от П. Киров.112 Френологическата карта на П. Дънов представлява таблица, в която се нанасят измерванията на главата, лицето, тялото и ръцете на дадената личност.
От измерванията се вадят заключения за способностите и
характера
на човека.113 Христо В.
Велчев 114 Да се отпускат от десятъка месечно по 8 лева за оживялото дете-близнак на починалата им наскоро сестра, което Пеню Киров и брат му поели задължение да отгледат. П. Киров и Ерифили продължават помощта си и към останалите сирачета, като осиновяват едно от тях,чието име е Стойка Пенева Кирова. Тя е родена през май 1896 г. и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г.
към текста >>
15.
Учителя е в Търново - изнася сказка по френология в читалище „Надежда”
, 21.04.1903 г.
Тъй че, по външния вид на човека може да се определи и неговият живот,
характерът
му и пр.
Аз я посетих с единия си брат. Читалищният салон беше препълнен. Той с ред картини доказваше, че човек е господар на своето тяло. В човека са складирани много способности, неразвити още. Със своя живот, със своите мисли, чувства и вътрешни стремежи той гради това тяло и може да му даде красива форма.
Тъй че, по външния вид на човека може да се определи и неговият живот,
характерът
му и пр.
Всички слушаха с притаен дъх и внимание. Той каза, че няма болест неизлечима. Когато човек разбере и се свърже с великите закони на природата, сам ще се лекува. На това д-р Георгиев му възрази, но Учителя отговори на неговите въпроси задоволително. Аз жадно поглъщах всяка дума и всяка мисъл, изказани от Учителя и ги приех за една велика истина, която той изнесе.
към текста >>
16.
Учителя се запознава със семейство Иларионови - спомен на Елена Иларионова
, 18.02.1904 г.
Измери ни черепите и ни каза
характерите
с най-малките подробности.
” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите. Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме. Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден.
Измери ни черепите и ни каза
характерите
с най-малките подробности.
Разказа ни много неща, които сме преживели, като че ли е бил с нас. Запитахме го как може да знае живота на хората, с които за пръв път се среща. „Нищо няма скрито пред лицето на Бога, отговори ни той. Всички постъпки са отбелязани по лицето, ръцете — в аналите на природата и е открито за оногова, който знае да чете. За всичките си мисли, чувства и постъпки човек ще бъде отговорен и ще плаща за тях.”
към текста >>
17.
Учителя изготвя френологични карти на Елена и Константин Иларионови
, 19.02.1904 г.
Измери ни черепите и ни каза
характерите
с най-малките подробности.
” Той отговори: „Има психически закони, с които може да се действува, а още не сте готови, не сте развили тия чувства, с които може да виждате и да действувате.” Разговаряхме доста с Учителя и се разотидохме по домовете. Аз бях много доволна, че се срещнах с Него. На другия ден, рано сутринта, дойде Васил Узунов да ни съобщи, че Учителя желае да се запознае по-отблизо с нас и да ни измери черепите. Ние с Костадина* се зарадвахме и с готовност го приехме. Като дойде у дома, престоя с нас почти целия ден.
Измери ни черепите и ни каза
характерите
с най-малките подробности.
Разказа ни много неща, които сме преживели, като че ли е бил с нас. Запитахме го как може да знае живота на хората, с които за пръв път се среща. „Нищо няма скрито пред лицето на Бога, отговори ни той. Всички постъпки са отбелязани по лицето, ръцете — в аналите на природата и е открито за оногова, който знае да чете. За всичките си мисли, чувства и постъпки човек ще бъде отговорен и ще плаща за тях.”
към текста >>
В
характера
й има повече издържливост без инициатива, но не и предприемчивост.
Има добре развита памет, реч и много добре си излага мислите; тя е боязлива и доста замислена за последствията на живота си. Чувствата си повече задържа вътрешно, отколкото да ги изказва. Всяка една постъпка сериозно обмисля; въобще, нещата не ги възприема бърже, т.е. доста е консервативна и за докачение може да даде отпор само без думи. Ще обича да има приятели или познати, но не обича да поверява своите чувства комуто и да било.
В
характера
й има повече издържливост без инициатива, но не и предприемчивост.
Тя е предразположена към нервозност и е доста ревнива, но тази ревност произтича от това, че не иска да й се отнеме това, което по право й принадлежи. В нея, изобщо, преобладава разсъдителността и логичният ум. Няма за какво да се безпокои за бъдещето си, понеже ще има наследство. Ще живее дълго време, но трябва да се пази. Изобретателността — добре развита и има способност към домакинство.
към текста >>
В
характера
ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на ума съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам.
Имам силно развита съвест и религиозно чувство. По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за дълго време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място. 3. По ум съм човек силно проницателен, много наблюдавам и много забелязвам. На нещата гледам критически, т.е. едно и също нещо в умствено отношение обичам да го проверявам няколко пъти.
В
характера
ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на ума съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам.
4. По характер съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год. По естество съм човек честен и справедлив; да ми се откаже на едно мое желание, много лесно мога да се възмутя. В живота си съм повече идеалист, което се дължи на силно развитите ми морални чувства. Дясната ми страна на мозъка е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност. Физическата работа ще ми подейства доста благотворно.
към текста >>
4. По
характер
съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год.
По естество съм много милосърден, скоро се разкайвам вътрешно за погрешките си и съм готов комуто и да било да услужа, вследствие на което пари не задържам за дълго време и не ще забогатея; затова парите ми друг трябва да ги държи, ако искам да вържа две на място. 3. По ум съм човек силно проницателен, много наблюдавам и много забелязвам. На нещата гледам критически, т.е. едно и също нещо в умствено отношение обичам да го проверявам няколко пъти. В характера ми се забелязва един вид небрежност и разсеяност на вниманието по някой път.По склонност на ума съм с философско разположение, обичам да търся причините на нещата и да обкритикувам.
4. По
характер
съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год.
По естество съм човек честен и справедлив; да ми се откаже на едно мое желание, много лесно мога да се възмутя. В живота си съм повече идеалист, което се дължи на силно развитите ми морални чувства. Дясната ми страна на мозъка е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност. Физическата работа ще ми подейства доста благотворно. Необходимо е умствено занятие, систематично и писмено излагане на мислите, да се занимавам повече с книги от обществен и религиозен характер.
към текста >>
Необходимо е умствено занятие, систематично и писмено излагане на мислите, да се занимавам повече с книги от обществен и религиозен
характер
.
4. По характер съм крайно настойчив, веднъж като започна една работа, обичам да я завърша, макар да се продължи 10 год. По естество съм човек честен и справедлив; да ми се откаже на едно мое желание, много лесно мога да се възмутя. В живота си съм повече идеалист, което се дължи на силно развитите ми морални чувства. Дясната ми страна на мозъка е по-силно развита от лявата, вследствие на което повече кръв се отправя към нея, на което се дължи чрезмерната чувствена възбудителност. Физическата работа ще ми подейства доста благотворно.
Необходимо е умствено занятие, систематично и писмено излагане на мислите, да се занимавам повече с книги от обществен и религиозен
характер
.
Много съм откровен, праволинеен и смел, за последствията не мисля. Аз съм със силна воля, силни чувства, силно развити морални чувства, които постоянно се намират в борба и винаги моралните вземат връх (превес). Аз ще обичам всички, било домашни или приятели, ако се отнасят ласкаво с мене, да не са сериозни или много начумерени. Огорчавам се лесно, гневът ми се възбужда лесно, но моралните ми чувства налагат винаги едно ограничение и вследствие скоро ми минава. Отмъстителност нямам, но който ме докача, докато не се извини, мъчно мога да се примиря с него.
към текста >>
18.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 10.09.1904 г.
Другите неща са от второстепенен
характер
.
Варна, 10. IX. 1904 г. Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви от 4-и т. получих. Радвам се да зная, че всички сте добре и че вървите напред в пътя Господен Това е най-важното.
Другите неща са от второстепенен
характер
.
Зная, че във всякой един живот има свои неприятности, но те са необходимости. Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 20.11.1904 г.
Вий ме запитвахте за някои неща от интимен
характер
.
Съобщи ми, че сте му писали. Той добре се ръководи. С г-н Георгиев и Голов начесто се срещаме. Те ви поздравляват. Д-р Маноилов е заминал от София по една малка разходка в странство.
Вий ме запитвахте за някои неща от интимен
характер
.
Това постепенно ще ви стане ясно. Учениците Христови три години живяха със своя учител и едва след неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите. Моето желание е вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи, тогава много неща ще ви станат ясни, които с человечески език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират. Мен ме радва вашето повдигане. Да познавате Бога, извора на живота, това е върховната цел на живота.
към текста >>
20.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Може би от интимен
характер
така.
Е.А.: Посланието Учителят го е държал, но Той заявява, че Той го казва, а Той е изразител само на това послание, а то е дадено от друго духовно същество, от Ангел Елохил. Но то не е напечатано. Не, само на пишеща машина го имаме всички. Не е напечатано. Сигурно ще трябва да се напечати.
Може би от интимен
характер
така.
В.К.: На вас правил ли е френологична карта? Е.А.: Не. Той, когато свършил с изследванията оттогава мисля, че никому не е правил. На Савка е правил, когато е била малка. Щото тогава Той се е познавал с майка й, били у тях и им направил изследване.
към текста >>
21.
Учителя посещава семейство Иларионови в Цариброд
, 10.01.1905 г.
На един от офицерите описа
характера
и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин.
Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси. Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат”. Това стана известно между другите офицери. Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни.
На един от офицерите описа
характера
и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин.
Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така. Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”. Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано.
към текста >>
22.
Учителя посещава за втори път семейство Иларионови в Цариброд
, 10.02.1905 г.
На един от офицерите описа
характера
и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин.
Остана дълго време в разговор с него по много медицински и духовни въпроси. Учителя му каза: „Има и други сили извън земните, които помагат”. Това стана известно между другите офицери. Заинтересуваха се от Учителя и го поканиха да им говори. Той държа няколко беседи, от които всички останаха доволни.
На един от офицерите описа
характера
и каза на жена му да не се сърди, нито да прави опити да го изправлява, защото няма развит център на добър домакин.
Всички се засмяха, понеже знаеха, че е така. Като се завърнахме вкъщи, Учителя ни каза: „Тия хора имат едно дете, живо погребано. Човек може да е умрял повидимому, а да е жив. На задния мозък има един център, където животът е скрит, и по него се познава дали човек си е заминал или не”. Майката много тъгуваше и споменаваше често, че чувствува детето, като че ли е живо погребано.
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 23.03.1906 г.
Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и
характер
, ще ви осведомя.
Надявам се и двама да сте бодри, особено днеска, като времето е по-весело. В осъществяване на вашето желание с Е. види се ще трябва още да чакате. Прегледах няколко деца, но те не подхождат. Има тук едно дете на около седем години без баща, без майка, домашните му чувства добре развити, обаче умствено средно стои.
Петко ми разправи, че тук в София имало няколко сиропиталища, ако в някое от тях намеря подходящо дете по възраст, разположение и
характер
, ще ви осведомя.
Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
към текста >>
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен
характер
.
Най-после стига да имате доброто желание да вършите Волята Божия, Господ ще ви укаже добрия път. Изисква се време да се постигнат добри резултати в живота. Как е Е.? Как си ти? Земята трябва да се оре, лозето да се копае, млякото да се бие, а человек да се учи.
Доброто оране дава прекрасна жетва, доброто копане изобилно грозде, доброто чукане изобилно масло, така и доброто учение дава прекрасен
характер
.
Да се обработи, да се развие и облагороди душата струва повече, отколкото да придобие человек всичките богатства на света. Душата, това е блаженството на человека. Без нея человек е суха кост. Душата, това е най-драгоценното нещо, което Бог е поверил на всякой человек. Тя е, която ни свързва с Небето, с Бога и всички същества.
към текста >>
24.
Писмо на Учителя до Никола Ватев, София
, 25.04.1906 г.
Божието благословение и Господните дарби не се купуват.Вие имате много добри черти във вашия
характер
и тях трябва да обработвате.
Предупреждавам ви всинца да не мърсите святото Име Божие. Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата каквото име да се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието.
Божието благословение и Господните дарби не се купуват.Вие имате много добри черти във вашия
характер
и тях трябва да обработвате.
Защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много остатъци от миналото, които, ако не дадете място, доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение и развито подражание и с художествен вкус, но сте и человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слаба надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва, трябва първо да седне и да премери силите си и да види дали може да издържи воюването.
към текста >>
25.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден
, 11.08.1906 г.
Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и
характерът
му.
Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме ръцете и краката си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувстваме отпадък на силите си. Тая лъчиста енергия образува около главата ни т.н. ореол, виден за ясновидците.
Ореолът на човека бива такъв, какъвто е и
характерът
му.
Злъчният човек има зелен ореол, кръвожадният - червен, мъдрият - син и пр. Ореолът на светията е лъчезарен, светложълт. В ума и сърцето има по два центъра: положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония. Протокол от годишната среща на Веригата, Варна, 1906 г.
към текста >>
26.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 16.09.1906 г.
Развивайте душата си, възпитавайте сърцето си и ума си и облагородявайте
характера
си, защото в силата на душата и ума е скрито блаженството.
Люб. И. Получих твоето писмо. Аз ми е приятно, като виждам, че ти и Е. правите добри усилия да използувате благата, които от горе ви се изпращат. Вървете напред, този път е пълен с неизчерпаеми блага и богатства.
Развивайте душата си, възпитавайте сърцето си и ума си и облагородявайте
характера
си, защото в силата на душата и ума е скрито блаженството.
Като минете през изпита, да станете достойни за призванието, към което и двама ви приготовляват. Аз мисля да дойда в Търново, но то ще бъде малко по-сетне. Вярвам да сте останали доволни от идването на Бъчваров и Керемидчиев. Предайте добрите ми пожелания на целия кръжок. Спънките, които спъват добрия вървеж, ще ги отстраним.
към текста >>
27.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Неговата образцова ревност и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ
характер
, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта.
До колкото ни е известно той е имал ред срещи през годините с Учителя на Всемирното Бяло Братство. Някои от тези срещи са били изпълнявани инкогнито, като например да тръгне от Бургас за Варна, където тогава е бил Учителя, и да избягва да срещне какъвто и да е човек по пътя си. Свръзката между двамата в някои случаи е бил архангел Михаил. Тази кратка биография на Пеню Киров изтъквам, за да се види как е работил този наш мил и многообичан, любвеобвилен брат в своята вярност и послушание и в делото Божие. Как той е бил ръководен от Божествения Дух преди да положи основите на клона Бургас от Обществото Бяло Братство в България.
Неговата образцова ревност и приложението на Божествените закони, готовността му за всестранна жертва в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед, благ
характер
, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсират, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото Ново, което идва вече в света и е дошло да работи, за да се формира Новият човек – новият тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта.
Тези пет добродетели ще донесат свободата, братството, единството, виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо. До 1905г. брат Пеню Киров е посещавал Странджа планина във връзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от В. Търново (Арбанаси), Куш бунар (Сините камъни), Сливенско, Айтоско, Бургаско (Белия връх), към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (Елбрус и Казбек) и към Хималаите – Еверест. При една от тези обиколки към с.
към текста >>
Членовете на братството правеха ред упражнения за развитие на вътрешните качества на
характера
– за развитие на смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и др. такива.
Това бе изпит за братството как да работи и злото да не се докосва до нашата идейна работа. Този случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си, винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия български народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намери една бележка написана със следното съдържание: „Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да било. Има велико бъдеще тоя народ.” Подпис: „Един от крайните леви течения.”
Членовете на братството правеха ред упражнения за развитие на вътрешните качества на
характера
– за развитие на смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и др. такива.
Братството устройваше екскурзии през разни сезони, времена, денем и нощем, поединично и групово, до обекти на 6-7 до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица, на редици един след друг, на интервал през пет минути пускане на екскурзианта или в геометрични фигури – триъгълници. Всички тези упражнения са били успешно, завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са били и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване на упражнението, вяра непоколебима в себе си и спазване на различни правила за такива случаи (давани от Учителя).
към текста >>
28.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.10.1908 г.
Скромна по
характер
.
Люб. г-жо Е. И. Писмото ви получих. Поменатата книга ЖИВОТЪТ НА ИСУСА имам предвид да я дам да се подвърже и като й турят премяната, ще ви я изпратя да ви гостува. Надявам се да останете доволни. Тя не е някоя бъбрица.
Скромна по
характер
.
С нея ще се разберете. Тя носи мисли на велико минало. За събитията, които стават, няма защо да се безпокоите. Работите ще се уредят по най-добрия начин. От горе засега имат пред вид МИРА И НАПРЕДЪКА НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.
към текста >>
29.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат
характер
по-действителен.Обаче, да се даде действителност на живота ти, трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната любов може да роди нещо ново в тебе.
Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия.Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност.
Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат
характер
по-действителен.Обаче, да се даде действителност на живота ти, трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната любов може да роди нещо ново в тебе.
Ето в това преддверие на Божия дом те очаква това, което желаеш. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо.Слушай, прочие, този вътрешен глас. Господ има да стори нещо за тебе. Ръката Му се простира и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае.
към текста >>
Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат
характер
по-действителен.
Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по- богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност.
Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат
характер
по-действителен.
Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай прочее този вътрешен глас – Господ има да стори нещо за теб. Ръката Му е простряна и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали, пред теб лежи Обетованата земя, в която влизаш.
към текста >>
Добрата молитва е дадена преди повече от десет години.По-нататък, по желание на някои от събранието да ни се каже какво му е казано Отгоре за българите, г-н Дънов ни прочете от джобното си тефтерче няколко твърде важни и от много секретен
характер
пасажи, като ни предупреди, че това ще пазим в голяма тайна.
Стой сега и слушай какво Бог ще ти говори; стой и чети това, което ще пиша. В това, което ще чуеш, и в това, което ще прочетеш, стои Животът. Блаженството обаче ще придобиеш в това, което ще видиш. Като прочете горното Слово от едно тефтерче, г-н Дънов ни каза: Това е най-ценното нещо, което аз съм спазил, но което сега не мога ви дам, а ще ви го дам, след като се подобрят вибрациите ви.
Добрата молитва е дадена преди повече от десет години.По-нататък, по желание на някои от събранието да ни се каже какво му е казано Отгоре за българите, г-н Дънов ни прочете от джобното си тефтерче няколко твърде важни и от много секретен
характер
пасажи, като ни предупреди, че това ще пазим в голяма тайна.
Никакви бележки от съдържанието на тия пасажи не се позволи да се вземат.В 7 ч. вечерта пак се събрахме. Това ни събрание бе посветено за домовете на Веригата.Г-н Дънов прочете от Евангелието от Матея глава10-а, стиховете 1-ви и 2-ри, и от 16-и до края. След прочитането на тия стихове каза: В живота мъчнотии ще се дават.
към текста >>
30.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 19 август
, 19.08.1909 г.
- Тая вечер събранието се свършва, а утре ще се разискват въпроси от частен
характер
.
Амин."Дадена чрез г-н Дънов. След молитвата г-н Дънов ни каза:- Ето що говори Господ: „Аз съм чул гласа на вашата молитва, ще Ме познаете според делата. Имайте мир в себе си и любовта ви ще бъде съвършена."Всички казахме. - Благодарим. След това г-н Дънов каза:
- Тая вечер събранието се свършва, а утре ще се разискват въпроси от частен
характер
.
IV.19 август, 9 часа сутринта Изгревът - Том 11 Протокол от годишната среща на Веригата - Варна 19 август, сряда Събрахме се в 9 ч.
към текста >>
31.
Учителя води разговор с група ученици, София, 17 септември
, 17.09.1909 г.
Той не е
слабохарактерен
и не иска нищо за себе си.
- Деветте блаженства, те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, преди да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да размишляваме например що значи „нищите духом". Светът казва: „Отнеми, Господи, благословението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ни, Господи, но не отнемай благословението Си от нас." Тука е именно разликата между нас и света.Страх Божи е в Стария завет, а в Новия завет страх Божи подразбира благочестие.А вечерта същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Я. Арнаудов, г-н Дънов в разговора си каза, че умният се поучава от погрешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Нищият духом е преди всичко от всичко доволен, хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби.
Той не е
слабохарактерен
и не иска нищо за себе си.
От външните работи не се безпокои. На него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после нищият духом разбира смисъла на живота. Гина каза: - Такива хора са рядко. - Да, на такива е Царството Божие.
към текста >>
32.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1910 г.
Че така следва да е, ни се уяснява, че в думата „любовь“ имаме буквите „ю“ и „б“, които са
характерни
заедно с куката, която се образува в последната буква.
Човекът е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов. А да любим, значи, че трябва да се стремим най-напред към Бога, а да Го любим значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Ние с радост и веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме стремление добро за человеците и да работим за тях.
Че така следва да е, ни се уяснява, че в думата „любовь“ имаме буквите „ю“ и „б“, които са
характерни
заедно с куката, която се образува в последната буква.
После, да сме готови да слугуваме на ближните си. Числото шест, то е законът на еволюцията, което показва отношенията на човека спрямо животните, че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества. Това число е създадено от 2x3. В него са и майката, и синът; следователно, числото шест включва всичките същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него.
към текста >>
33.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1910 г.
В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали
характера
на хората и тогава са работили между тях.
После, вземете един търговец, който взема първом предвид всичките случайности и чак тогава започва търговията си. Вземете и един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не го защищава. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпвате и вие в света.Защото, например, ако пожелаете да уловите голяма риба, а мрежата ви слаба, то е една несъобразителност, понеже ще се скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите и рибата си.
В старо време, изобщо, всичките учители са постъпвали така, като първом са проучвали
характера
на хората и тогава са работили между тях.
Човек в своето съществуване, в разнообразните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да можете да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете, например, един лекар, който за да може да работи върху известна болест, внася антидоти8 за реакция. В духовния свят е същото — вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия качества зависи какво ще е последствието или работата, която вършите.
към текста >>
Продължавали да разговарят върху
характера
на лорда и остро да го критикуват и, така увлечени, нито един не се явил пред лорда.
Та трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък, че ти е Господар, и то най-добрият Господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате Божественото учение. И тук аз ще ви кажа за пояснение, като с какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще опрости всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят пред него и изявят това желание. Много и почти всички се събрали, но вместо да побързат и на определения час да се явят пред лорда, на когото да изявят желанието си, че искат да ги опрости, те започнали да разсъждават помежду си и да се изказват, че това обявление и тази покана лордът я правил само за да ги опитва, а не всъщност наистина да им опрости.
Продължавали да разговарят върху
характера
на лорда и остро да го критикуват и, така увлечени, нито един не се явил пред лорда.
Изведнъж дохожда един бедняк, дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настъпил. Явил се на определения час пред него и лордът му опростил дълговете. Много често тази история се повтаря и с нас: когато имаме очевидна и явна нужда, ние започнем да размишляваме и философствуваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и пр. и пр. Та виждате, че съмненията и колебанията са, които ни препятствуват.Васил Узунов: „Тази година детето ми се разболя, Молих се, глас обаче в мене ми дума: Няма да те послушат, няма, няма.
към текста >>
34.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август
, 10.08.1911 г.
“. Молитвата има трояк
характер
.
Г-н Дънов говори върху следното: — Тази вечер ща ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни“, а Христос казва: „Бдете и молете се!
“. Молитвата има трояк
характер
.
Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е простор за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. С молитвата виждаме, че детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата.
към текста >>
Но молитвата трябва да има и благодарствен
характер
за всички блага и благословения, които Господ ни дава.
може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при церенето на разните телесни недъзи и заболявания, с нея може да се лекуват болести. По-нататък: всичките ни работи ще успяват, ако ги подкачаме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянствува дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви, така или инак — положително или отрицателно, е отговорено.
Но молитвата трябва да има и благодарствен
характер
за всички блага и благословения, които Господ ни дава.
Виждате понякога, че молитвата ви не помага — молите се, а не получавате отговор. В такъв случай приличаме на човек, който иска да повдигне едно бреме, но като не може, понеже не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успява да го повдигне. Някогаш такъв може да се нуждае от помощта и на един-двама, трима и повече човеци. Та следователно, и ние при несполука в молитва ще искаме помощта на един, двама, трима и повече братя и сестри — според степента на нуждата, докато сполучим. Опитайте този начин и ще видите доколко можете да го приложите на практика.Като свърши горното слово, съобщи ни се, че утре, 11-того, ще се говори: „Как трябва да се работи.
към текста >>
35.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1911 г.
Днешният ден
характеризира
положението на Веригата.
Но както и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня.
Днешният ден
характеризира
положението на Веригата.
(Целият ден днес е облачно и дъждовито, а надвечер имахме продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд казва, че вие не сте готови за Господнята трапеза; защото човек, когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия; а пък в контракта, знаете, ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо, отношенията в контракта между нас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 хиляди лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак Господу ще се уповава за избавление, тогава непременно ще бъде такъв избавен. Та всякой от вас, който е в тежко положение, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото Школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философска, научна школа.
към текста >>
36.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Защото тоя човек няма
характер
, няма стабилизирано убеждение.
Значи при вдигане на ръцете ние се съединяваме с Неговата мъдрост и с Неговата любов. Сега, за да се разкрият много работи в природата, трябва да няма съмнение, а за да няма съмнение, трябва да има светлина. И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползуват. Ние трябва да подкачим с дома и то не от децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка: дясната — бащата, лявата — майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом, защото забелязал съм, че щом сме с един човек, той мисли едно нещо, а щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо?
Защото тоя човек няма
характер
, няма стабилизирано убеждение.
Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други — в дърветата; но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един принцип, Който ние не можем да критикуваме и ако Го критикуваме, ние се спъваме. С неразбирането на този принцип ние някога, и неволно даже, приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от тия понятия, които би следвало да възприемеме. Господ е, Който всяка сутрин ви събужда и Той е първият, Който се явява на всекиго в света.
към текста >>
37.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 20 август
, 20.08.1912 г.
ще бъдат от материален
характер
.
Например, турците ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за нея, няма да се сбъдне. Но при сегашните условия турците не могат да възприемат Християнството — възможно е да го възприемат само след като изгубят властта си. В България този прелом, за който по-горе загатвам, ще стане след 1914 и 1915 г. и причината са нашите младежи, които създадоха условие за него подир освобождението. Но тия бедствия подир 1914 и 1915 г.
ще бъдат от материален
характер
.
Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказание. Например, виждаме борба в Духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и се явява и във Веригата. Защото и тук, между вас има „тесни“ и „широки“, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правило за управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа, плюс държане с Православната църква. Вие трябва да се държите с Православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. И за мене безразлично е българинът за какъв ще ме има.
към текста >>
38.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 11.10.1912 г.
Всичко е за добро: и добро, и здравие, и болест, и нещастие, и злоба, и всичко друго, от какъвто
характер
и да ни постигне, да благодарим Господа Бога нашета, Който действува по чудни начини.
Всякога трябва да мислим за това, което желае Господ. Доброто на своите ближни и доброто на своята душа. Трябва да се освободите от всяки предубеждения. Господ ще постъпва тъй, както е Нему угодно. И каквото и да се случи с нас, всякога трябва да благодарим Нему.
Всичко е за добро: и добро, и здравие, и болест, и нещастие, и злоба, и всичко друго, от какъвто
характер
и да ни постигне, да благодарим Господа Бога нашета, Който действува по чудни начини.
Предайте моя поздрав на П. Киров, на Тодор, на г-жа Зуркова, на К. Сотиров, Паскалева, Гарвалова и на всички други. Господ ще изведе всичко на добър край. Ний работим и съдействуваме за постигание на целта.
към текста >>
39.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 7.03.1913 г.
Бъдещите събития ни носят други работи от друг
характер
.
Онзи, Който ръководи съдбините на тоя народ, бодърствува и пред Негова взор нищо не се пропуща. Той ще сведе всичко към добро и тогава всички ще познаят, че Господ е всесилен да стори всичко, което Той желае. Ний гледаме засега да смекчим до известна степен кармическите причини на миналото и да отклоним новите кармични сплитания. Атмосферата, която е станала малко тежка, ще се измени, ще дойде Божественото проветрение, ще подухнат топлите южни ветрове на Любовта и всичко ще си влезе наново в реда. Бъдете уверени, развязката иде и Господ ще тури край засега и ще обърне нов лист.
Бъдещите събития ни носят други работи от друг
характер
.
Гледайте с вяра, в която е осъществяването на бъдещето И това бъдеще е светло и поне аз така гледам не по предположение, но тъй както стоят събитията пред моите очи И може ли да излезе зло, когато Господ работи. Не, то не е било и никога няма да бъде. И всякога ще чувате да казва природата (...) и всичко в нея и видя Господ, че всичко, което прави и е направил, че е добро. Може да има временни страдания, но те са само мярка на благата, които стоят зад тях. Аз бих желал не само вий, но целият този народ да се проникне с мисълта, че Господ е с него.
към текста >>
40.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, София
, 10.04.1913 г.
Въпросът е чист от
характер
окултен.
София, 10 Април 1913 г. Люб. Ст. Тошев, Получих пратката ви с „Имела" а така също и двете ви писма. Върху зададените въпроси в писмото ви оставам да ви осветля, когато се срещнем.
Въпросът е чист от
характер
окултен.
А окултните неща се предават словом по- добре, отколкото чрез писмо. И трябва да се направят много опити. На първо място което мога да ви кажа е, че имела има сила да възобновява нервната енергия. Това става по закона на еднаквите причини, които в разни обстановки произвождат действия положителни и отрицателни. Тоест една причина, която става инструмент да създаде една болест в човека, същата причина в друг случай става инструмент да се излекува същата болест.
към текста >>
41.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 21.04.1913 г.
Моето писмо, отправено до вас, което ви е произвело тъжни мисли, има съвсем друг
характер
.
21 април 1913 Любезна В. Стойчева, Получих последното ви писмо от 17-того. Всяко добро дело се възнаграждава и приноси добри плодове отпосле. Вий нема освен да се радвате, че Господ е бил с вас през всичкото време на вашата работа за Него. Желая да имате твърда и непоколебима вяра и да не падате духом.
Моето писмо, отправено до вас, което ви е произвело тъжни мисли, има съвсем друг
характер
.
То съдържа общи истини, които не се отнасят лично до никого. Вий мислите тъй, както децата - когато някой голям облак засени слънцето, те мислят, то не е вече разположено да свети и се радва на тях. Имайте онова търпение, което дава мир на душата. Има Божествени закони, които трябва да спазваме постоянно е душата си. Законът е: Любовта Любов ражда, но Любовта, в която Бог се проявява, има за задача спасяванието на света.
към текста >>
42.
Учителя - Слово за 1913 година, София
, 11.08.1913 г.
Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен
характер
-
характер
, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас.
От 1913 година насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове.Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за • вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас.
Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен
характер
-
характер
, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас.
Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи.А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате Младоженеца. Колко ще живеете тук? Още 20, 30, 40, най-много до 50 години. Ако речем, че всички тия години вие добрувате, то душите ви где ще са?
към текста >>
43.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 14.02.1914 г.
За предпочитане е чистото сърце, благородната душа, възвишеният ум, светлият
характер
пред всяко друго богатство.
Има закони в природата, които по своя замах и обмисленост съставляват нещо велико от творческия принцип на Бога. България минава през най-благословения път на Божието Царство. Тя минава по същия път, по който Нейният Господ преди хиляди години е минал, спасител на света. Има скърби, има страдания, има заплювания, ругания, има и плесници, има трънен венец, но има и възкресение, има слава, има сила, власт и венец на радост от Оня, Който наблюдава съдбините. По-добре е да умре някой и възкръсне, отколкото да се сплуе в грях.
За предпочитане е чистото сърце, благородната душа, възвишеният ум, светлият
характер
пред всяко друго богатство.
И нашият Велик Баща иска ний да сме достойни синове, достойни служители на Неговото Царство. Да ви не смущават вестникарските празнословия. Сега има думата Нашият Господ и Той ще я каже на своето време. Не се съмнявайте, сега сме много добре. Ний избрахме най-малкото зло.
към текста >>
44.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и
характера
на българските теософи... Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет."
Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „с вас и... под вас! " Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа.
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и
характера
на българските теософи... Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет."
Уводната статия на кн. 8 от година IV, 1926 г. е озаглавена „Повече светлина". Статията е подписана с едно хикс (X). Ще цитираме няколко изречения от нея: „А познанието на Истината е възможно само чрез Светлината.
към текста >>
45.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 11 август
, 11.08.1914 г.
Когато някой дойде при тебе и иска да те мами, тури го в себе си от лявата страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш.Следният случай е
характерен
: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се.
От чисто мистично гледище, като работим с дясната ръка, всяка работа, която върши тя, благославя се. И искаме от излишъка на десницата да се благослови и лявата ръка.Всичко това, което ви казвам сега, е един закон, който не бива да казваме никому, защото който го каже, ще изгуби всичките си благословения. Ние искаме действително да правим добро на хората, но не желаем, като им правим добро, да правим пакост на себе си. Само мъж на жена си, на съпругата си и жена на мъжа си може да съобщи, но при условие, ако сте уверени, че тя или той вярват както ти вярваш.За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите.Бих ви говорил много откровено, но сега тук има ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилницата им.За лявата и дясната страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че всички животни едни вървят вляво, а други вдясно.
Когато някой дойде при тебе и иска да те мами, тури го в себе си от лявата страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш.Следният случай е
характерен
: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се.
Събрали учениците в класната стая и като запитали кой с пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той. А той бил от лявата страна.Пазете тези истини, не ги съобщавайте никому, не хвърляйте бисерите на свинете. Не се поставяйте в лявата страна. Спасението на човечеството е да се постави от дясната страна на Христа. Отдясно на Христа човек върши всякога добродетел, защото Божествената деятелност е само отдясно.
към текста >>
46.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по
характер
и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата.
Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.Красивите форми са сила, с която може да се действува. Противодействувайте на лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да не ги виждате. Всяка красива форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъства ви една жена. Някои имат такава слабост.
Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по
характер
и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата.
Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлича, ще извършите престъпление и ни нищо, и богатството даже не може да ви спаси,Законът за формата е закон херметически. Както една птица, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на змията, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола. И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите.
към текста >>
47.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 25.10.1915 г.
В усилните времена се показва и изпитва человешкият
характер
.
София, 25. X. 1915 г. Любез. Е. И.
В усилните времена се показва и изпитва человешкият
характер
.
Само при такива условия се проявява человешкият Дух. Мъчнотиите в живота са повдигающата Божествена ръка. Който не разбира Истината, той се самозаблуждава. Бъдещето е светло. Пред человешката душа стоят великите възможности на чистия живот.
към текста >>
48.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
Слушам песни непознати за мене, но не са протестантски, защото аз съм слушала такива и познавам
характера
им.
Тази стаичка е насреща в коридорчето. Мисля си: В коя ли стая Учителят държи беседи? Гледам отдясно една врата отворена и оттам се чуват песни. Тук ще е стаята, си казах, и се спрях на прага на стаята, а се подпрях на дясната рамка на вратата. Лявата рамка на вратата беше заета от един брат с очила, който въодушевено пееше, както пееха въодушевено всички в стаята, които бяха насядали на столове.
Слушам песни непознати за мене, но не са протестантски, защото аз съм слушала такива и познавам
характера
им.
Може да се православни, не твърдя. Не е важно какви са; важно е, че се чувствуваше някаква хармония. Поглеждам сестрите, всички бяха забрадени с бели кърпи. Столовете бяха поставени на изток, дето бяха прозорците, които този ден бяха отворени. В стаята до един от прозорците - левия, имаше една кръгла маса, с чиста бяла покривка, и стол, на който сигурно сядаше Учителят.
към текста >>
49.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров (пощенска картичка - снимка), София
, 29.09.1916 г.
В трудностите на живота се развива, облагородява и уяква човешкия
характер
.
София 29 септември 1916 г. ПодполковникМ. Сотиров Бургас Л.М.С.
В трудностите на живота се развива, облагородява и уяква човешкия
характер
.
Затова се ражда човек да разбере своето предназначение от Бога. В такива времена човек трябва да даде помощ на свойте ближни, да изпълни дългът си добросъвестно. Бъдещето е светло за човешката душа, то носи Божиите блага за човечеството. Един ден народите ще се побратимят. (Свещеният подпис) П.К. Дънов
към текста >>
50.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 15.11.1916 г.
Дънов Най-добрите неща често хората им придават най-извратен
характер
.
Краката винаги топли, главата хладна. Сърцето спокойно, умът трезвен. Всяка болест е обусловена от ред причини. Ще мине всичко. Търпение. (Свещеният подпис) П. К.
Дънов Най-добрите неща често хората им придават най-извратен
характер
.
Всяка болест носи и здравие и всяко здравие - болест. Това е деянието и печатът на хигиената. Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 21 Част от същата картичка е публикувана в ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7, с дата София, 15.IX.1916 г.
към текста >>
51.
Димитър Голов завършва земния си път.
, 8.11.1917 г.
Узунов дава кратка
характеристика
за Д.
Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н.
Узунов дава кратка
характеристика
за Д.
Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше.
към текста >>
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на
характера
“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др.
Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“ Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на
характера
“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др.
В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г. Данаилов и др.
към текста >>
Писателят Васил Узунов дава кратка
характеристика
за Д.
След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХIХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев.
Писателят Васил Узунов дава кратка
характеристика
за Д.
Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино; скъпи пръстени кичеха пръстите му; връзката на врата му – разкошна; ланецът на часовника му – златен, особена изработка; дрехите му от най-скъпата материя, а цветът – подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори ушити; портфейлът му – от крокодилска кожа. Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много.
към текста >>
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на
характера
“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира.“ (2) Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридичаска, историческа, богословска и художествена литература.
Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на
характера
“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“, „Нова наука за лекуване“ и др.
В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К. Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г.
към текста >>
Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на
характера
”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други.
Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.” Факсимиле от учебник издаден от Димитър Голов
Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на
характера
”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други.
Кога е станала първата среща на Дим. Голов с Учителя не е известно. През 1904 г. е отседнал в дома му. След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията.
към текста >>
52.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Съвременниците му го помнят с неговото трудолюбие и постоянство, кротък и благ
характер
.
За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри. Говори им за идеите на Учителя, за предстоящото събуждане на цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие. Пеню Киров е ръководител на братската група в Бургас, но изпълнява и заръките на Учителя относно групите в повечето малки градове из Южна България. Връзката му с братята и сестрите се поддържа от обиколките, които той прави един-два пъти годишно в тия градове. Всяка година за 2-3 месеца Пеню Киров напуска Бургас и поема пеша от село на село, от град на град да срещне хора, които се интересуват от духовния живот.
Съвременниците му го помнят с неговото трудолюбие и постоянство, кротък и благ
характер
.
(Текстът е взет от мултимедийния диск: Духовният Учител Петър Дънов, изд. Бяло Братство, 2009 г) Той е първият ученик с когото Учителят е започнал своята дейност в България. Може да се проследи неговата кореспонденция с Учителя - "Епистоларни диалози, част 1" и "Епистоларни диалози, част 2". В Хронологията са публикувани писмата от Учителя до Пеню Киров.
към текста >>
По
характер
е крайно любвеобилен, готов и залъка си да даде на нуждаещия се.
Първият ученик на Учителя е Пеньо Киров. Учителят обяснява, че в духовния свят той е четверовластник Пероил от планетата Фетош. Роден е на 13 юли 1868 г. стар стил (26 юли - нов стил) в Карнобат. Слънцето му е в зодиакалния знак Лъв и има много близки неща до Учителя.
По
характер
е крайно любвеобилен, готов и залъка си да даде на нуждаещия се.
Неговата доброто и благост са забелязани от богато гръцко семейство, което го приема за зет. Но красивата Ерефели има обратен характер на неговия. Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива. Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство.
към текста >>
Но красивата Ерефели има обратен
характер
на неговия.
Роден е на 13 юли 1868 г. стар стил (26 юли - нов стил) в Карнобат. Слънцето му е в зодиакалния знак Лъв и има много близки неща до Учителя. По характер е крайно любвеобилен, готов и залъка си да даде на нуждаещия се. Неговата доброто и благост са забелязани от богато гръцко семейство, което го приема за зет.
Но красивата Ерефели има обратен
характер
на неговия.
Тя е крайно взискателна и скържава, затворена в себе си и много ревнива. Често му се кара и за най-малки погрешки. Пеньо практикува различни занаяти, винаги весел и разположен в работата си, вдъхновяван постоянно от своето силно вътрешно ръководство. Често прави спиритически сеанси, които са по-успешни дори от тези на доктор Миркович. В 1898 г.
към текста >>
" Странникът му отговаря: „Ходя там, където Бог ме изпраща." Пеньо казва: „Почакай ме малко." Влиза в коридора, но жена му, знаейки неговия
характер
да раздава, е прибрала всичко.
След първата среща Учителят често посещава Бургас и къщата на Пеньо Киров. Провеждат разговори, срещи и с други приятели и съмишленици, и с третия ученик на Учителя - Тодор Стоименов. При един разговор в дома на Пеньо Киров на външната врата се чука и Пеньо излиза да види кой ги безпокои. Пред входа стои висок, слаб човек с окъсани дрехи и боси крака. Пеньо го пита: „Къде отиваш така бос?
" Странникът му отговаря: „Ходя там, където Бог ме изпраща." Пеньо казва: „Почакай ме малко." Влиза в коридора, но жена му, знаейки неговия
характер
да раздава, е прибрала всичко.
Там са само старите му цървули и скъсани чорапи, Той ги взима и ги дава на босия пътник. След това влиза при господин Дънов и му разправя за случая, а той го пита: „Знаеш ли кой е този беден човек? Това е Христос." Пеньо казва: „Христос! И аз да не го позная! " Веднага излиза навън да го потърси.
към текста >>
За
характера
на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише:
Това бе в Карнобат. На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.”
За
характера
на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише:
“Пеню Киров е бил с много благ характер, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов. Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот.
към текста >>
“Пеню Киров е бил с много благ
характер
, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.
На 17 февруари 1899 година, към 4 и половина часа сутринта, в дома ми в Бургас, ми се каза следното: “Ти имаш очи от горе, ти сне миро от горе”, и че не знам какъв съм щял да бъда във веки веков... На 13 февруари 1907 година в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един бял гълъб със заря около него, носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти.” За характера на Пеню Киров и за качествата му на ученик, Никола Нанков пише:
“Пеню Киров е бил с много благ
характер
, образец за кротост и смирение, услужлив и готов за всякакви жертви, с преизобилна любов.
Трудолюбив, ученолюбив, ревнив в приложението на Божественото. С мил поглед и блага реч, пленителен със словото си, вдъхновявал, импулсирал душите за Новото учение на Любовта, Мъдростта и Истината, като е бил жив пример - образец за подражание със своя личен нравствен и духовен живот. Предан ученик на Учителя и разпространител на Словото му из цялата страна.” През целия си живот Пеню Киров е обръщал внимание на своя вътрешен духовен живот. Работил е като комисионер, но в съзнанието си всякога е давал предимство на духовното.
към текста >>
53.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Ако се опита да хитрува - нещо
характерно
в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията.
Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия. Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую".
Ако се опита да хитрува - нещо
характерно
в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията.
Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа.
към текста >>
„
Характерна
, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим.
„
Характерна
, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива.
към текста >>
...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ
характер
- за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието.
За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената".
...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ
характер
- за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието.
А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви.
към текста >>
За потвърждение на това сказчикът приведе няколко
характерни
примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи.
Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество.
За потвърждение на това сказчикът приведе няколко
характерни
примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи.
Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости.
към текста >>
Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават
характери
.
Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара.
Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават
характери
.
Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие.
към текста >>
Не учени хора, а възпитани
характери
трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски.
Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери.
Не учени хора, а възпитани
характери
трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски.
Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения?
към текста >>
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия
характер
, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг.
Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други.
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия
характер
, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг.
А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В.
към текста >>
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия
характер
, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг.
Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други.
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия
характер
, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг.
А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
към текста >>
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и
характера
на българските теософи...Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет.
Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „ с вас и ...под вас! " Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа.
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и
характера
на българските теософи...Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет.
21. „Теософията в защита на себе си" „Мир", Г. XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3
към текста >>
II от закона за народ, просвещение, Административният съвет обсъжда по-важните окръжни предписания и всички въпроси от текущ и временен
характер
, с които бъде сезиран от министъра, като решенията му влизат в сила след одобрението им от същия министър.
Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална литература! С това свое действие поменатият главен секретар и подчинения му началник на бюрото, Никола Балабанов, действуващи от името на Министерството на Народното Просвещение, са превишили властта, която им дава законът, поради което техният акт се явява незаконен и следва да се отмени. На второ място, от съдържанието на обтъженото окръжно се вижда, че то не е основано на някакво решение на Административния съвет или Просветителния комитет при същото Министерство, а е самолично действие на поменатите двама чиновници. А съгласно чл. 11 ал.
II от закона за народ, просвещение, Административният съвет обсъжда по-важните окръжни предписания и всички въпроси от текущ и временен
характер
, с които бъде сезиран от министъра, като решенията му влизат в сила след одобрението им от същия министър.
В случая, това съществено изискване на закона не е спазено. А това бе необходимо да стане, защото отмененото окръжно N 30006 от 13 дек. 1919 г. за одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис" е издадено въз основа на специално за тая цел решение на Просветителния комитет при Министерството и защото с обжалваното сега окръжно се отнема едно придобито вече право и се ощетяват интересите на едно книгоиздателство. Щом главният секретар и подведомствения му началник са издали окръжното без да е бил сезиран с него компетентният Административен съвет, те са нарушили изричното предписание на закона, поради което техният акт, като незаконен, трябва да се отмени.
към текста >>
След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание
характеризира
порядките у нас (год.Ш, кн.
Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда - „едно трикамарно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията". Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот.
След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание
характеризира
порядките у нас (год.Ш, кн.
VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични.
към текста >>
54.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, София
, 1919 г.
Христовото Учение е учение на създавание
характер
, постоянство, търпение, развиване на Надежда, Вяра и Любов.
Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му, плати ги. Когато някой е пропуснал училището и ме пита що да правя, казвам му, постъпи да довършиш. С Найден ако не можете да живеете тогава по добър начин се разделете с негово съгласие. В Христа нито жена без мъж, нито мъж без жена може.
Христовото Учение е учение на създавание
характер
, постоянство, търпение, развиване на Надежда, Вяра и Любов.
Земята я наричат плачевен юдол, място на страдания. Тук е изкуството да преодолееш всички мъчнотии със Силата Божия и Неговата Любов. Ти се постарай сама да разрешиш тоя въпрос. Може да останеш във Варна, можеш да идеш в Русе, да дойдеш в София. Ако сама не ти се вдаде тогава Аз ще ти кажа.
към текста >>
55.
Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920
, 22.08.1920 г.
При всяко преяждане, пренасищане от какъвто и да е
характер
, ще дойде обратният процес.
Втората фигура, това е Божествената душа, която помага. Третата фигура, това е Божествената душа, която се развива. Само да не се отклонявате. Никога да не преяждате в живота си! Радостни сте; никога, никога да не притурите повече — ще дойде обратният процес.
При всяко преяждане, пренасищане от какъвто и да е
характер
, ще дойде обратният процес.
Не желайте нито повече, нито по-малко, но толкова, колкото се дава, т.е. на това, което и е донесъл животът през деня, бъдете благодарни. Ако ви дадат много, не казвайте, че много ви е дадено. Ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. 'Щом кажете „Много ми е дадено", утре пък ще кажете „Малко ми е сега." Ще мълчите.
към текста >>
56.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и
характера
на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята.
Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете.
Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и
характера
на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята.
(Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово!
към текста >>
В Школата на Изгрева се събират хора с най-различни
характери
, величия от миналото, затова мъчно се хармонират.
Учителят излиза, а тя се забързва и му казва: „Учителю, Учителю искам да ви кажа нещо много важно." Той я поглежда: „Кажете какво искате сестра? " „Учителю, видях как в салона дойде Христос и през цялото време слушаше беседата. Когато тя свърши, той се изгуби някъде." Учителят я пита: „Ами ти позна ли го, той ли беше? " „Да, беше Христос със синята тога." Учителя й отговаря: „Е да, е да! ".
В Школата на Изгрева се събират хора с най-различни
характери
, величия от миналото, затова мъчно се хармонират.
Само присъствието наУчителя с неговата Велика любов, стопява противоречията. В разговор Учителят обяснява, че всички ние сме представители на някоя държава или племе, населяващи Земята. Както всички тези държави и племена не се разбират помежду се, така и ние проявяваме известна дисхармония. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото, и ако се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно.
към текста >>
57.
Учителя открива Младежкия окултен клас (МОК) и Общия окултен клас (ООК)
, 24.02.1922 г.
Тук възникват всички проблеми и противоречия от външен и вътрешен
характер
.
Най-първо Учителя откри Школата за младежите и първите ученици бяха поканени поименно (1922 г.). После отвори Школата и за възрастни, в която влизаха и младежите.Окото Божие се отвори, за да види какво правят тези деца тук, на Земята, какво са постигнали, от какво се нуждаят, къде се спъват в пътя си и какво се бавят и губят в тези пътеки на живота.Учителя идва на Земята скромно, незабелязано. И докато вниманието на света е отвлечено от големите събития – политически, икономически, социални и други, каквито винаги има, в това време Учителя извършва мълчаливо Своята благословена работа. Той намира Своите ученици, призовава ги и започва над тях работата, която е и работа над цялото човечество. В тази малка среда, около този жив Божествен център се разрешават въпросите, които вълнуват човешките души за дадена епоха.
Тук възникват всички проблеми и противоречия от външен и вътрешен
характер
.
Тук се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се разрешават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото, подготвят се условията за Новия живот. Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват. Около Учителя са представени като характери, като типове расите, племената и народите. Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дървета и посеви.
към текста >>
Около Учителя са представени като
характери
, като типове расите, племената и народите.
Той намира Своите ученици, призовава ги и започва над тях работата, която е и работа над цялото човечество. В тази малка среда, около този жив Божествен център се разрешават въпросите, които вълнуват човешките души за дадена епоха. Тук възникват всички проблеми и противоречия от външен и вътрешен характер. Тук се изпитват силите, способностите и възможностите на човешката душа, тук се разрешават много задачи, лекуват се вековни недъзи, ликвидира се един стар живот – животът на миналото, подготвят се условията за Новия живот. Едно ново знание се прилага, подлага се на опит и резултатите най-щателно се проучват.
Около Учителя са представени като
характери
, като типове расите, племената и народите.
Тук са представени всички недостатъци, от които страда човечеството, ала и всички добродетели, дарби и способности присъстват тук. Върху тях се работи грижливо, както градинарят работи върху своите плодни дървета и посеви. Учителя казва:Добродетелите са онази естествена сила в човека, която може да го направи мощен; те са великият капитал, около който започват да циркулират силите на Живата Природа. Ето защо под човек се разбира сбор от всички Добродетели.Всички положителни и отрицателни сили имат свои представители около Учителя. Тук се започва онази духовна алхимия, оная най-важна работа над човешкото естество
към текста >>
Преди това в някои от младите се заражда идеята да се образува група, която редовно да се събира, поне един път през седмицата, за да разискват и обменят мисли, по разни въпроси от по-духовен
характер
.
Изгревът - Том 2 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТАБорис Николов 11. ОТКРИВАНЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС На 22 март 1922 г. Учителят открива Школата на младите братя и сестри, тъй нареченият Специален клас.
Преди това в някои от младите се заражда идеята да се образува група, която редовно да се събира, поне един път през седмицата, за да разискват и обменят мисли, по разни въпроси от по-духовен
характер
.
Към тази идея се приобщават около 30 души. Така оформената група наречена „Духовна група", решават да се събират всеки неделен ден в осем часа сутринта, у дома на един от братята. Към работата на групата се включвало още и изнасянето на беседи, песни и молитви. След събранието, което не е продължавало повече от час, час и половина, те са отивали на беседата на Учителя, която е почвала в десет часа. Ние, младите - отбелязва един от тях, цялата група пристигнахме там с грейнали лица.
към текста >>
58.
Учителя изнася първата лекция от МОК - 'Двата пътя'
, 24.02.1922 г.
Само по този начин вие ще създадете в себе си
характер
, на който всякога да разчитате.
Направите ли някаква погрешка, изправете я! Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката. Щом съзнаете погрешката си, изправете я. Няма нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази крива мисъл трябва да се изправи. Стремежът на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля трябва да бъде насочен към изправяне на погрешките.
Само по този начин вие ще създадете в себе си
характер
, на който всякога да разчитате.
Сега, трябва да имате предвид следното положение. Когато учениците постъпват в училището, в първо време учителят е любезен, внимателен към тях. Колкото по-навътре влизат в знанието, и материалът става по-труден, толкова и учителят е по-взискателен към учениците, а особено към онези, които не се учат. Значи учителят изменя отношенията си към учениците, които не учат. Първото нещо, което се изисква от ученика, е той да бъде способен да учи.
към текста >>
Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: „Ето пример на самообладание, на благородство в
характера
!
Те седели, разговаряли известно време, след което годеницата донесла на една табла сладко да се почерпят. Годеникът съзнателно спънал годеницата си, да види как ще реагира тя при този случай. Както държала таблата със сладкото и чашите с вода, всичко това паднало на земята; сладкото и водата се разсипали на пода. Годеницата запазила пълно самообладание и присъствие на духа и казала: „Няма нищо! “ Спокойно се навела, събрала чашите, изтрила водата и излязла в другата стая.
Годеникът се обърнал към приятеля си и казал: „Ето пример на самообладание, на благородство в
характера
!
Това значи идеална мома“. Обаче като се оженили, работата не излязла, както той си мислил. Веднъж той я запитал: „Де остана самообладанието ти? “ – „Ти трябваше да влезеш в другата стая, да видиш какво ставаше там. Само дървото на масата може да ти каже какво дъвкане беше!
към текста >>
59.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и
характера
на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята.
Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете.
Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и
характера
на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята.
(Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово!
към текста >>
В Школата на Изгрева се събират хора с най-различни
характери
, величия от миналото, затова мъчно се хармонират.
Учителят излиза, а тя се забързва и му казва: „Учителю, Учителю искам да ви кажа нещо много важно." Той я поглежда: „Кажете какво искате сестра? " „Учителю, видях как в салона дойде Христос и през цялото време слушаше беседата. Когато тя свърши, той се изгуби някъде." Учителят я пита: „Ами ти позна ли го, той ли беше? " „Да, беше Христос със синята тога." Учителя й отговаря: „Е да, е да! ".
В Школата на Изгрева се събират хора с най-различни
характери
, величия от миналото, затова мъчно се хармонират.
Само присъствието наУчителя с неговата Велика любов, стопява противоречията. В разговор Учителят обяснява, че всички ние сме представители на някоя държава или племе, населяващи Земята. Както всички тези държави и племена не се разбират помежду се, така и ние проявяваме известна дисхармония. „Тук, на Изгрева, е най-хилавото и най-твърдото, и ако се оправи, всички останали ще се оправят. Тук са най-твърдите камъни и ако тях пробием, в света ще бъде по-лесно.
към текста >>
60.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен
характер
.
Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения.
От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен
характер
.
Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935).
към текста >>
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да
характеризираме
единствено като крайни.
И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да
характеризираме
единствено като крайни.
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св.
към текста >>
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим
характер
.
Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни.
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим
характер
.
На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
към текста >>
Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно
характерен
и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88).
Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно
характерен
и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
към текста >>
61.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които
характеризират
съвършения човек.
(2, 198) От този момент, когато човек е запалил вече светлината на своя собствен ум и добива скиптъра на знанието, се завършва първият, светски цикъл на неговото развитие и той вече влиза във втория цикъл — духовния. (1) Започва Пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията в своите ръце. Това значи влизане в Божествената Школа.
Човек започва съзнателно да изработва в себе си Божествените добродетели, които
характеризират
съвършения човек.
(17)ПЕТ ВЪРХА За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма. От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него.
към текста >>
Тези изпити са от най-различен
характер
и се срещат в живота на човека.
(1 1, 24) С влизането на човека в този път, започват изпитанията му. Когато е в вачалото на своя път, на своето развитие, дават му се по-леки изпити, които той е в състояние да издържи. . . Стълбата с удобни стъпала в началото сочи за по-леките изпити на ученика.
Тези изпити са от най-различен
характер
и се срещат в живота на човека.
Тук ще дадем три примера: Ако при някоя неприятност, по-малка или по-голяма, или при някоя мъчнотия или препятствие, които среща човек в живота, човек губи куража, своя вътрешен мир, самообладание и падне духом, той е пропаднал на изпита. Пример втори: човек губи ценен предмет. Например, правил е изследване в продължение на 20 години и приготовлява научен труд и този труд е изгубен. Да не трепне окото му и сърцето му — все едно, че нищо не е станало. Да не изгуби присъствие на духа, самообладание, това значи, че той е издържал изпита си.
към текста >>
Задачите, изобщо, ще бъдат от следния
характер
: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др.
Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.) После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас. Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад.
Задачите, изобщо, ще бъдат от следния
характер
: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др.
(355-356 стр.) И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли, не отлагайте.
към текста >>
62.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен
характер
.
На един хълм бе разположено голямо братско лозе от 12 декара, подарено от търновския гражданин Боковски, който бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите. В това състояние съпругата му се обърнала в едно писмо до Учителя, който след получаването му веднага пристигнал в Търново, за да го види в дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи очаквали при камбанен звън да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, когато само след няколко дни вече можел да излиза из града.
Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен
характер
.
Боковски оздравял напълно и след това живял до 82 го¬дини. От благодарност за всичко това той подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителя не приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от една наша сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправени й лично от нея. На другия ден, 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със следното съдържание: "Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий (ректор на Пловдивската семинария) кани г-н Петър Дънов на диспут в салона на читалище "Надежда" и т.н." Това ни разтревожи.
към текста >>
63.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен
характер
.
Привеждат цитати от тях и ги сравняват с Библията. Въз основа на сравнението правят свои заключения, организирайки текста по теми, в рамките на фундаменталните проблеми на класическото богословие. Очевиден е недостатъкът в подхода им, стремящ се да представи учението на Петър Дънов като застинала схема, удобна за критичен подход и унищожително отрицание с познати средства. Въобще не се отчита обстоятелството, че Учителя не представя Словото си във вид на учебник или христоматия, а го излага винаги според конкретния случай и в последователност, достъпна и подчиняваща се единствено на неговото просветлено космическо съзнание. Оттук произтича и оскъдната аргументация на православните богослови, довеждаща ги нерядко до крайно неточни изводи и дори до смехотворни обобщения.
От това време са известни и редица други второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя и ББ масов, обществен
характер
.
Между тях следва да споменем: Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към идеите на П.Дънов за предателство към Църквата и българския народ („Към напредък или пропаст" – 1922). Проф. протопрезв. Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя духовна общност извън християнството („Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" – ГСУ Бф, 1938-39). Свещ. Н.Тулешков, твърдящ, че учението на П.Дънов не е християнство и че отрича народната вяра и традиции („Сектите в България" – 1935).
към текста >>
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да
характеризираме
единствено като крайни.
И като цяло, и в детайли, БПЦ не успя да реализира нито една от така поставените цели на своята кампания против Братството. Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри.
Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да
характеризираме
единствено като крайни.
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер. На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св.
към текста >>
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим
характер
.
Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг „инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителя не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това – и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване, поради невъзможността от навлизане в подробности, или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни.
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро – като резултат от слабост, идейна и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим
характер
.
На свой Архиерейски събор в София през 1922 г., Православната църква взема безпрецедентно дотогава решение – за отлъчване на Петър Дънов от Църквата. В свое заседание от 7.VII. 1922г. съборът приема специално определение, където, между другото четем: „Архиерейското събрание се е спряло и на колкото мъглявото, толкова опасно за църковния, социален и държавен напредък лъжеучение на Петър Дънов, който, сам като се е отлъчил от св. ни Църква и се е обявил явно или прикрито срещу нея, е престанал да бъде в общение с нея, и е решило, като осъжда лъжеучението му, да се обяви на всичките верни чада на св. ни Православна църква Петър Дънов за самоотлъчил се от св.
към текста >>
Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно
характерен
и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда. Преди всичко е интересно да се надникне зад паравана на човешката мисъл и да се опитаме да разберем, за какъв са смятали Учителя неговите ученици. Ето какво твърди в това направление цитираният по-горе В.Граблашев: „Едни гледат на Дънов като на обикновен поведник; други – като човек, много напреднал духовно; трети – като на един Адепт; четвърти – като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, за гдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за която много други народи биха дали мило и драго. Така че, от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов. Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя" (пос. съч.,с.87-88).
Позволихме си този по-дълъг цитат поради това, че е напълно
характерен
и отразяващ цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството, относно същността и личността на Учителя.
И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече – любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри защитават своя Светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила и за преките или писмени дискусии с Православната църква и за множество други случаи на подобно противостоене, вкл. и през тоталитарния период на комунистическото безбожие и мракобесие. И тъй, теоретичната защита на учението, делото и личността на Учителя след „отлъчването" е поета, освен от гореизброените автори, още и от: А.Томов – философ с голям обществен авторитет, съвременник на посочения по-горе Д.Михалчев.
към текста >>
64.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
То е от чисто духовен
характер
.
(Брат Епитропов: „Кой е начина за съобщаване с Белите Братя? ") Вчера аз ви дадох начин за съобщаване с Белите Братя. Това е Любовта към Бога, първият закон. Ще ви прочета от Послание към Евреите 1 глава, 6 стих:„А когато пак въвежда първороднаго във Вселената казва: И да му се поклонят всичките ангели Божии."Значи трябва да има един, който да ви въведе. Това запознаване с Белите Братя ще стане по особен начин, формално няма да стане.
То е от чисто духовен
характер
.
Тези запознавания стават не когато човек много очаква, но след като много е очаквал и очаква, и след като е престанал вече да очаква, белият брат ще се яви. Значи то не става от човешка воля, а от волята Божия.Сега Бялото Братство всяка година има събор на едно от най-високите места на Хималаите. Всяка година имат среща. Там се вземат известни решения по всички важни въпроси. Срещата на всички най-видни ръководители на всички народи, среща на физическото поле в най-високото поле на физическия свят.
към текста >>
65.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Казват някои от вас: „Мога и от тук да пия.“ – Не, това не е
характер
.
Видях как изгря Слънцето.“ Аз казвам: ти не си видял първия лъч. Другите лъчи са последните плодове на това велико дърво. От теб човек няма да стане! Ако отиваш в планината, да не казваш: „Аз пия каквато и да е вода.“ – Не, ако намериш най-хубавия извор и отидеш да пиеш от центъра му, от там, дето извира най-чистата вода, ти си човек с висок идеал. Отиваш ли ти към края му и кажеш ли: „И от тук може да се пие“, имаш един нисък идеал.
Казват някои от вас: „Мога и от тук да пия.“ – Не, това не е
характер
.
Ученикът на Окултната школа трябва да се отличава от всички. Отидеш ли там, при извора, макар че има мъчнотии, от центъра ще пиеш. Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода. Идеал имаш вече.Ако се качиш на някой планински връх, пак е същият закон. Някой казва: „Където и да е, аз мога да се кача.“ – Не, на този планински връх ще избереш най-хубавото място, най-красивото място, за да остави в душата ти най-дълбоките впечатления.
към текста >>
Вас са ви повикали да опитат какъв е
характерът
ви, умът ви.
Ти заслужаваш да бъдеш на туй положение, на което се намираш.“ Има някои ученици, като клекнат два-три пъти, като ги повалят два-три пъти на земята, казват: „От нас хора няма да стане“, напуснат полесражението. Това са хора без идеал. Ами че защо сте повикани вие на Земята? За угощение ли? – Не.
Вас са ви повикали да опитат какъв е
характерът
ви, умът ви.
И като ядете на трапезата на Природата, тя наблюдава – очи има, гледа как постъпвате. Вилушките, лъжиците, кърпите – всичко вижда и от туй съди какво ще стане от вас. Ако ви поканят на угощение и ви турят на втората смяна и ви дадат една паница, от която другите са яли, вие мислите ли, че сте с висок идеал? Ще ми кажете вие сега: „Тогава какво да правим? “ Ще носите паницата със себе си.
към текста >>
Това е
характер
в тях.Избираш една книга за своя приятел– ще му избереш по възможност най-хубавата книга и ще му я дадеш за подарък.
Мъжът отива да купи плат за своята жена. Не да вземе една басма и да каже: „Скъпи времена са, да я позалъжа малко.“ Това не е мъж. Той трябва да преброди целия град и да купи най-хубавия плат, да няма подобен на него. Това е идеал в него! Него ден Природата записва за жената и за мъжа, че те са направили най-добрия избор.
Това е
характер
в тях.Избираш една книга за своя приятел– ще му избереш по възможност най-хубавата книга и ще му я дадеш за подарък.
Да те помни! Даде ти някой своя албум да му напишеш за спомен няколко реда. Ти седнеш и казваш: „Хайде, нещо от Петко Славейков: Парице, парице, всесилна царице,...“ – Така ти ще идеш на дъното на тази изба. Това не е идеал. Ти ще избереш най-хубавото, каквото има – ще му го напишеш, че като прочете той тия думи, да се забрави.
към текста >>
66.
Учителя е в София, Събор, 1924 (?)
, 24.08.1924 г.
Ония пък от беседите и лекциите, които имат личен
характер
Учителят не е оставял да бъдат напечатани.
Е.А.: Значи: Отпечатват се грешките на едната, носи се втора коректура, Паша ги проверява още един път и после още един път. Три пъти това се проверява, за да няма печатни грешки. Учителят пък иска в същото време Паша да чете Нему приготвените за печат беседи. Тя ги четеше или когато ги е написала в ръкопис или пък когато на шпалти й ги носеха като коректури. Аз не съм присъствала на тази работа на Паша, но Паша ми е разказвала, че като чете готовата беседа за печат Учителят внася някои промени като е казал известни неща да не се печатат.
Ония пък от беседите и лекциите, които имат личен
характер
Учителят не е оставял да бъдат напечатани.
В.К.: Личен характер за учениците. Е.А.: В тази работа Той е дал някои наставления на Паша, които впоследствие тя е трябвало да прилага. Веднъж, в първата година на Общият клас Учителят държа една строга беседа, в която Той не одобряваше работата на учениците, нито начинът по който изпълняват задачите, които ни дават в клас, както трябва. Също Учителят намираше, че вътрешната работа, която всеки ученик трябва да изпълнява не отговаря на изискванията на школата. Естествено, че Паша си взема бележка от това, което Учителят изключва да се печати.
към текста >>
В.К.: Личен
характер
за учениците.
Три пъти това се проверява, за да няма печатни грешки. Учителят пък иска в същото време Паша да чете Нему приготвените за печат беседи. Тя ги четеше или когато ги е написала в ръкопис или пък когато на шпалти й ги носеха като коректури. Аз не съм присъствала на тази работа на Паша, но Паша ми е разказвала, че като чете готовата беседа за печат Учителят внася някои промени като е казал известни неща да не се печатат. Ония пък от беседите и лекциите, които имат личен характер Учителят не е оставял да бъдат напечатани.
В.К.: Личен
характер
за учениците.
Е.А.: В тази работа Той е дал някои наставления на Паша, които впоследствие тя е трябвало да прилага. Веднъж, в първата година на Общият клас Учителят държа една строга беседа, в която Той не одобряваше работата на учениците, нито начинът по който изпълняват задачите, които ни дават в клас, както трябва. Също Учителят намираше, че вътрешната работа, която всеки ученик трябва да изпълнява не отговаря на изискванията на школата. Естествено, че Паша си взема бележка от това, което Учителят изключва да се печати. В тези лекции Учителят е оставил да се напечатат само ония положения, които били общи.
към текста >>
67.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август
, 31.08.1924 г.
Болните и здравите имат различни възгледи по разните въпроси от идентичен
характер
и се явяват противоречията в живота.В братството голямата свобода, която имаме, се използува лошо - това не е право - това е изнасилвание, измъчване на някои от братята, от подобно криво разбирание на някои членове на обществото.
Едни държат материалното, други духовното. Нямаме нужда от материалното. Това е противоречието. Това е постоянна борба на духа с материята, тя съществува и духа трябва да се повдигне. Възгледите на хората се различават.
Болните и здравите имат различни възгледи по разните въпроси от идентичен
характер
и се явяват противоречията в живота.В братството голямата свобода, която имаме, се използува лошо - това не е право - това е изнасилвание, измъчване на някои от братята, от подобно криво разбирание на някои членове на обществото.
Един пример: Един брат оставя в едно семейство старите си дрехи, за да се благославяло. Аз не обичам да давам стари дрехи. На един брат дадох едно старо палто при дъжд. Той не ми го повърна. Взе ми едни сандали, не ги върна, но му задигнаха посред бял ден ново палто за 1200 лева и други дрехи.
към текста >>
68.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
Катастрофата на 29 август, с товарния влак между Чирпан и Стара Загора е от политически
характер
.Работата иска абсолютна чистота.
Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалния свят, то са наводнения, бури, прочии стихии, ще ги има. Идната година условията ще бъдат по- благоприятни. Ония дето ходиха на манастиря, дъжда ги опра, нека ги измие - то не е за нас, за тях е.
Катастрофата на 29 август, с товарния влак между Чирпан и Стара Загора е от политически
характер
.Работата иска абсолютна чистота.
Да се не разколебаете. То е много опасно разколебанието. Без разколебание - Бог присъствува, с разколебание - Бог отсъствува! Имате пример, Петровден, екскурзията на Мусала, как с молитва се оправи времето.В България всички добри хора трябва да си насочат мислите към един център, към Бога. Забърканите им работи да си ги оправят сами, а ако искат ново ще им го дадеме.Трябва да има нещо, на което целият живот да е построен.
към текста >>
69.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 2 септември
, 2.09.1924 г.
На всичко трябва да се даде духовен
характер
.
На новите членове от обществото ще дадете наряда от 1919 год. Те трябва да почнат оттам отгдето са почнали всичките, а сега искат от веднъж да станат богати, учени. Това са процеси, които постепенно се дават. Богатството е възнаграждение на труда. След като работи получава плода.
На всичко трябва да се даде духовен
характер
.
Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните необходимости в живота. За в бъдеще, в новия живот, ще се работи по закона на Любовта. Кое те заставя да се спреш при една чешма, коритото или чучурът? - Нали водата! Само със силата на Любовта може да се подобри всичко.
към текста >>
За вас през годината ще ви дам по една задача, всекиму като дойде времето.Вие ще се благодарите, че имате тия мъчнотии и ще проявите
характера
си и ще докажете, че можете при най-трудни условия да правите добро.Чрез благодатта човек се спасява, а чрез любовта се усъвършенствува.Политическото положение тая година ще бъде добро.
Епитропов е ходил, знае ги, но не е казано още да ги извадиме. Земята е пълна с богатства.Нарядът ще бъде за неделните дни. Почва се от неделя 21 Септемврий т. г., а през седмицата ще имате продължение на размишлението; а вие още ще проучавате Евангелието.За новите ще дадете наряда 1919 год. - ще го препишат от печатните книжки.
За вас през годината ще ви дам по една задача, всекиму като дойде времето.Вие ще се благодарите, че имате тия мъчнотии и ще проявите
характера
си и ще докажете, че можете при най-трудни условия да правите добро.Чрез благодатта човек се спасява, а чрез любовта се усъвършенствува.Политическото положение тая година ще бъде добро.
Ако на нас е добро и на българите ще бъде добре. Големите държави ще се разберат. Англия не желае една силна Славянска държава, органически свързана, затова Славяните трябва да бъдат морално силни. Опасност за война има на Далечния Изток, а в Европа, вътрешни събития. Жълтата опасност може да се отложи за няколко години.
към текста >>
70.
Учителя дава песента 'Давай, давай' - гр.София
, 28.12.1926 г.
Туй показва
характера
на българина какъв е.
Сега как ще се реализира песента „Давай, давай“? Още не е готов човек да дава. Дава и мисли за себе си колко да остави. Песента отначало до края във всеки такт има все по една половинка. Започва с две осминки, но накрая половината седи.
Туй показва
характера
на българина какъв е.
Музикално той иска да даде, но има в него едно колебание. Той си казва: „Ще стане ли това нещо? “ В цялата песен от единия край до другия все половината нота се среща. /Учителят изпя цялата песен „Давай, давай“ на друга мелодия/. Малко се приближаваме до истинското „Давай, давай“.
към текста >>
71.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати. Затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Ние трябва да възстановим връзката с тези извори. Всеки извор е свързан с известна интелигентност.
към текста >>
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Когато почнем да служим на Бога, тогава ще влезем във връзка с всички същества, които служат на Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност. Тогава ще можем да влезем във връзка и с ангелите. Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
към текста >>
72.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати. Затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Ние трябва да възстановим връзката с тези извори. Всеки извор е свързан с известна интелигентност.
към текста >>
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Когато почнем да служим на Бога, тогава ще влезем във връзка с всички същества, които служат на Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност. Тогава ще можем да влезем във връзка и с ангелите. Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
към текста >>
73.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати. Затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Ние трябва да възстановим връзката с тези извори. Всеки извор е свързан с известна интелигентност.
към текста >>
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Когато почнем да служим на Бога, тогава ще влезем във връзка с всички същества, които служат на Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност. Тогава ще можем да влезем във връзка и с ангелите. Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
към текста >>
74.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати. Затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Ние трябва да възстановим връзката с тези извори. Всеки извор е свързан с известна интелигентност.
към текста >>
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Когато почнем да служим на Бога, тогава ще влезем във връзка с всички същества, които служат на Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност. Тогава ще можем да влезем във връзка и с ангелите. Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
към текста >>
75.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати. Затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Ние трябва да възстановим връзката с тези извори. Всеки извор е свързан с известна интелигентност.
към текста >>
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Когато почнем да служим на Бога, тогава ще влезем във връзка с всички същества, които служат на Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност. Тогава ще можем да влезем във връзка и с ангелите. Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
към текста >>
76.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати. Затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Ние трябва да възстановим връзката с тези извори. Всеки извор е свързан с известна интелигентност.
към текста >>
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Когато почнем да служим на Бога, тогава ще влезем във връзка с всички същества, които служат на Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност. Тогава ще можем да влезем във връзка и с ангелите. Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
към текста >>
77.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 15 ден
, 15.07.1929 г.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати. Затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Ние трябва да възстановим връзката с тези извори. Всеки извор е свързан с известна интелигентност.
към текста >>
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Когато почнем да служим на Бога, тогава ще влезем във връзка с всички същества, които служат на Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност. Тогава ще можем да влезем във връзка и с ангелите. Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
към текста >>
78.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 16 ден
, 16.07.1929 г.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати. Затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Ние трябва да възстановим връзката с тези извори. Всеки извор е свързан с известна интелигентност.
към текста >>
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Когато почнем да служим на Бога, тогава ще влезем във връзка с всички същества, които служат на Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност. Тогава ще можем да влезем във връзка и с ангелите. Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
към текста >>
79.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 17 ден. Потегляне за София
, 17.07.1929 г.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Седнахме на една поляна на пътя към Мусала. Учителя каза:Вие благодарете на Бога, че ви е дал живот да се качите още веднъж на Мусала. Сега Мусала е очистен от мъгли. Мусала иска да ви каже, че ако имате търпение, ще се изчистите така, както той се е изчистил. Във всяка екскурзия и ангелите, и светиите вземат участие.
Камъните, които има на Мусала, дават особен
характер
на местността.
Понеже те имат постоянна форма, то човек, когато бъде при канарите, да седне на някой камък и да размишлява. Това има голямо значение. Мислите, които ще имаме тогава, ще имат ясно очертание, контури. Изобщо казано, в камъните живеят известни сили и когато човек отиде при тях, приема от тези сили. Приема известни качества в себе си.
към текста >>
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
Черните развиха чрезмерно черния дроб. Те увеличиха нисшите чувства. И затова, когато те са господствували, устните им станали дебели. Четвъртата раса дойде да уравновеси чувствата на черните, но дойде до черната магия. А бялата раса употребява силата за разрушение, употребява взривните вещества.
Шестата раса ще дойде да урегулира, да смекчи човешкия
характер
чрез любовта.
От окултно гледище въпросът стои така: Има 12 извора, от които човек трябва да вземе своите енергии. Засега само пет функционират, а другите са прекъснати. Затова трябва да се възстанови разумното съобщение с тях. Ние трябва да възстановим връзката с тези извори. Всеки извор е свързан с известна интелигентност.
към текста >>
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Когато почнем да служим на Бога, тогава ще влезем във връзка с всички същества, които служат на Бога, защото ще бъдем в хармония с тяхната дейност. Тогава ще можем да влезем във връзка и с ангелите. Как се служи на Бога? Като се работи между хората. Когато човек работи върху себе си, това е приготовление за служене на Бога и затова работата върху себе си пък може да се вземе като работа Божествена.
След като се научи човек да работи върху хората, ще му се даде друга работа от по-висш
характер
.
Човек да не казва: “Ще служа на Бога“, но да го направи в момента, всеки ден. Има учение, приемане отвън, а когато човек се свърже с Духа, тогава Духът отвътре заработва. Това е вътрешният опит. Външното учене на природата, после хиромантия, френология и пр., това е четене на свещ. А свързването с Духа е четене денем на слънце, при изобилие светлина.
към текста >>
80.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Песните са мистични, с духовен
характер
и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни.
Тя се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх и решава да отиде при петото езеро Махабур. Отива там сама. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш”. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от няколкостотин души и пее песни на няколко гласа.
Песните са мистични, с духовен
характер
и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите песни.
Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала такава опитност. Едно лято Учителя препоръчва да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-там запазени такива надписи и фигури. Например и сега като отиде човек на поляната над Езерото на чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни наредени окръжност с точка, думите „Бог е Любов”, „Аум” и др.
към текста >>
Дишането помага за оформянето на човешкия
характер
.
Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов. Като станете от сън преди да започнете каквато и да е работа направете няколко дълбоки вдишки.
Дишането помага за оформянето на човешкия
характер
.
Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Щом започне да диша правилно човек, бръчките от лицето му постепенно изчезват. Съвременните хора дишат бързо и повърхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки. Това е извънредно много.
към текста >>
81.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август
, 23.08.1929 г.
Песните са мистични, с духовен
характер
и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите.
Тя вижда, че вече всички са на Молитвения връх и молитвата е почнала. Понеже се стеснява да отиде така късно на Молитвения връх, тръгва сама за петото езеро Махабур. Там прави своята молитва и завършва с „Отче наш“. Тогава чува грамаден хор отсреща. Хорът като че ли е от неколкостотин души и пее песен на няколко гласа.
Песните са мистични, с духовен
характер
и до известна степен приличат на нашите песни, но не са нашите.
Тя слуша захласната известно време. След това се връща в своята палатка и заплаква от благодарност, че е имала тази опитност. Едно лято Учителя препоръча да нареждаме от бели камъни разни фигури, думи и изречения върху земята. И досега има тук-таме запазени такива надписи и фигури. Например и сега, като отиде човек на полянката над Езерото на Чистотата и слезе малко под Харамията, ще види от бели камъни, наредена окръжност е точка, думите: „Бог е Любов“, „ Ум“ и др.
към текста >>
Дишането помага за оформянето на човешкия
характер
.
Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха. Дишайте съзнателно и с любов. Като ставате от сън, преди да започнете каквато и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки.
Дишането помага за оформянето на човешкия
характер
.
Правилното дишане усилва светлината на ума и топлината на сърцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Щом започне човек да диша правилно, бръчките от лицето му постепенно изчезват.Съвременните хора дишат бързо и повръхностно, в една минута правят 20 вдишки и издишки. Това е извънредно много. Като се учи да диша правилно, човек трябва постепенно да намалява вдишките, да дойде до два въздушни обеда в минута.
към текста >>
82.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
Независимо от тази
характерна
особеност, П.
Дънов стройно формирана и изложена религиозно-философска „система”, ще останат разочаровани. Както всички големи духовни учители, П. Дънов е човек на дълбокото вътрешно прозрение. Той чувства, вижда и осветлява проникновено простата, жива и конкретна истина. Но той не е човек на сложните логически построения и умувания.
Независимо от тази
характерна
особеност, П.
Дънов е съвършено чужд на илюзията на всички ония философи, които се стремят да кажат „последната” дума на човешкото знание, да изразят истината в окончателна, пълна и съвършена форма. Той знае, че „последно”, абсолютно и съвършено знание няма; че самото знание е един процес на растене, едно движение и приближаване към истината; че завършените форми, окостенелите догми стават винаги спънка на прогреса, и че важното е не да се дадат завършени формули, а правилна насока и мощен тласък към истината. Той знае освен това, че до големите духовни истини човек не може да се доближи без едно морално издигане и пречистване, без пробуждане на спящите в него духовни сили и способности; той знае, че тия истини се разкриват постепенно като прозрение, жив опит, несъмнена и очевидна действителност само на „пробудилата се” чиста душа, способна да живее в хармония с тях. Учението на П. Дънов, подобно на модерната теософия и сродните ней учения, може да се окачестви с няколко думи като модерен пантеизъм (2), но същевременно то е и един възвишен монотеизъм.
към текста >>
Дънов обозначава с думата „ученичество”, като изразяваща най-
характерните
му особености.
„Разумната природа” разкрива своето лице само на ония души, които са дорасли да проявят висшата божествена любов. На тях тя разкрива своите най-дълбоки тайни и своите истински красоти; за тях тя има едно любещо божествено лице; на тях тя предоставя всичките си дарове. Когато отделният човек дорасне да се пробуди за истинския разумен живот, тогава той напуща „широкия път” на полусъзнателния живот и полусъзнателното развитие, живота на общата еволюция, за да се приготви и тръгне по „тесния път”, за който Христос говори: „Тесен е пътят, който води към живота и малцина са, които го намират”. (7) Това е по-право „стръмният път” на разумните свръхусилия, това е преминаването към един по-разумен живот, към едно по-висше съзнание. Тоя по-разумен живот и това по-висше съзнание е един процес на развитие, което П.
Дънов обозначава с думата „ученичество”, като изразяваща най-
характерните
му особености.
„Ученик” е онзи, който не само е разбрал, че е дошъл на земята да научи най-великото изкуство на разумния живот, да расте в знания, в постигане висшата истина, в проявление на божествената любов и достигне да бъде истински служител и съработник на висшите разумни сили и на Бога, но е и в състояние да даде всички жертви, да направи всички усилия, за да придобие и усъвършенства постепенно това изкуство. Той знае, че животът се управлява и ръководи от една върховна мъдрост, безгранична любов, съвършена правда. Основната негова идея е, че всичко е устроено разумно; че във всички човешки души работи и се стреми да се прояви, като ги издигне към себе ти, великият всемирен дух, „живият Бог”, за Когото Христос говори: „Отец ми работи и аз работя”. (8) Ученикът знае, че над него има само един истински Учител, именно тоя жив Бог, космичният Христос, който живее и твори в цялата природа; Който се проявява във всичко възвишено и прекрасно у всички души и Чийто глас той трябва да се научи да чува и разбира чрез развиване главно на своето вътрешно чуване. Всички други учители са само помощници на тоя единствен върховен Учител, тяхната роля е да напътят ученика към Първия и да му помогнат да го намери.
към текста >>
83.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми бодър вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред,
характерен
за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Слънцето вече залязва. Обгърна ни вечерна дрезгавина. Такъв юнашки вид трябва да съм имала, че някои младежи от града ме изглеждат весело и казват: „Ашколсун! ” Лицето ми е пламнало, загоряло и озарено от неизразимо щастие.В пансиона, взимам си топла вода от готварницата, мия [се], пия чай и преоблечена се хвърлям за сън. Струва ми се, че днес нито за миг не напуснах „дверите на рая”.
От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост.Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми бодър вид.- Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.----------------------------------* Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака...**Забележка: Ората копата е обред,
характерен
за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.36.
към текста >>
84.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август
, 11.08.1932 г.
Ние още сме под влиянието на личния
характер
, на общественото мнение.
То е една преграда за греха. Но трябва да се повдигнеш над своя срам. Срамежливият човек, за да се освободи от срама, трябва да бъде крайно благочестив. Иначе ще си създадеш голямо нещастие и ще станеш безочлив. Защото и крадецът може да стане без срам.
Ние още сме под влиянието на личния
характер
, на общественото мнение.
Казваме: какво ще кажат хората, как ще ни видят, как сме облечени? Хората за Господа много малко мислят. А за себе си много мислим ние. Досега хиляди години ние сме мислили само за хората и за себе си, а пък за Бога едвам сега започваме. Ако имаш лоши мисли, не си ли говедарин.
към текста >>
85.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
Те имаха същия
характер
, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот.
Той използваше и най-малката придобивка като градивен елемент, намираше нейното място. Наистина смирението е качество на великите души. Той казва:Ако си на път и носиш вода със себе си, не я изливай преди да дойдеш до извора.Учителя подобри тази музика, тури ред и яснота в изпълнението й. Създаде постепенно вътрешни условия за съзнателно пеене. Тъй музиката намери своето истинско място, доби своето значение.По-късно Учителя даде първите Свои песни.
Те имаха същия
характер
, ала в тях се чувстваха вече трепетите на един нов живот.
Една от първите песни, които Учителя даде, е Страдна душо, ти копнееш. В тази песен има нещо древно, вечно, непреходно. Човешката душа разговаря с Твореца. Пред Него тя се отваря, разкрива своите чувства и своя копнеж с чистосърдечието на дете. Тази песен е красив израз на най-свещения момент от живота на душата, когато в нея трепва Любовта към Вечния.
към текста >>
По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по
характера
на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва.
Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро.
По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по
характера
на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва.
Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело.
към текста >>
Той казва:Изучавайте музиката като наука и изкуство, условие за съграждане на човешкия
характер
.Учителя прави следното съпоставяне между обикновена и окултна музика:Обикновената музика, тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика.
Към нея те прибягват при всички случаи, тя става важен метод за работа в Школата, метод за възпитание и самовъзпитание. Музиката не изразява само настроенията и чувствата, тя не е само изкуство, тя е и наука. Тя е една сила. Тази музика трябва да се изучава и прилага. Учителя я нарече окултна музика, органическа музика или музика на Природата.
Той казва:Изучавайте музиката като наука и изкуство, условие за съграждане на човешкия
характер
.Учителя прави следното съпоставяне между обикновена и окултна музика:Обикновената музика, тъй както се е развила технически, е подготвителна степен към окултната музика.
В обикновената музика има два момента – един момент на радост, а вторият на скръб. Единият момент представлява съграждане, другият – рушене. Обаче в това съграждане и разрушение няма нищо определено, няма идея, няма път. Затова тази музика винаги остава незавършена. Тя оставя в душата едно чувство на неудовлетвореност, една тъга, докато музиката трябва да оставя едно радостно чувство във възходяща степен.
към текста >>
Ако изглаждате едно окултно упражнение, постепенно ще му придадете
характер
на обикновена музика.
Тя уравновесява силите, които създават тези състояния в човешката душа. Музиката е изкуство, което гради. Без музика нищо не може да се извърши.Най-добрата песен от обикновената музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна песен. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра песен, но една окултна песен не може да я преведете в една обикновена песен. Това е немислимо.
Ако изглаждате едно окултно упражнение, постепенно ще му придадете
характер
на обикновена музика.
Трептенията на окултната музика са по-силни, по-мощни. Тяхната проникваемост е по-голяма. Някои от големите музиканти се приближават към границите на окултната музика, но те са малцина.Окултната музика се отличава със своята крайна мекота, яснота, картинност и природни образи.Окултната музика е музика на Природата. Тя действа чрез картини и образи. Всички картини в Природата са символи на онези живи сили и закони, които работят в нея.
към текста >>
Чрез музиката можете да създадете в себе си
характер
.Окултните упражнения са за тониране на организма.
В тях има сила.Има песни от Учителя, които премахват всяко недоволство и неразположение, внасят бодрост, здраве и Радост в душата. Тези песни повдигат духа, внасят надежда в Доброто и Красивото, в Живота. От този вид песни са Сладко, медено, Тъги, скърби са богатство, Блага дума на устата и други.Учителя казва:Като станете сутрин, изпейте си една малка песен и тогава почнете работа. Изпейте песента в себе си – работите ви ще вървят добре. Без музика нищо не може да се извърши.
Чрез музиката можете да създадете в себе си
характер
.Окултните упражнения са за тониране на организма.
Ако искате да се тонирате, да възстановите своя Мир и добро разположение, пейте.Окултната музика е едно спомагателно средство за развиване на ума и сърцето, на техните способности и сили. Обаче Учителя казва:Не очаквайте големи резулати. Големите резултати са били винаги спънка.Очаквайте малки резултати, микроскопически, в тях е силата. Растенето вПриродата става едва доловимо. Благодарете за най-малките придобивки.Окултните упражнения са песни на Природата.
към текста >>
В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват
характера
на човека.
Да пееш добре значи да живееш добре, да мислиш добре, да чувстваш добре, да постъпваш добре. Когато Учителя говори за преминаване от една гама в друга, Той подразбира преминаването от едно състояние в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата.Музиката е дреха на Доброто.Разумният Живот се проявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която Учителя преподаваше в Школите. Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало.
В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват
характера
на човека.
Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода.
към текста >>
За
характера
на човека се съди по неговата музикалност.
Музикалният човек внася нещо ново във всичко, каквото прави, във всяка мисъл, чувство и постъпка, във всеки тон, който взема, във всяка песен, която пее.Гледайте музикално на всичко, което става в света, съгласувайте се с Разумното начало. В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека.
За
характера
на човека се съди по неговата музикалност.
Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода. Като говорим за музиката, намираме, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни. Тя има сложен характер.
към текста >>
Колкото по-музикален е човек, толкова
характерът
му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода.
В Бога живеем и се движим, в това движение има хармония.Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.Пеенето трябва да изразява правата мисъл и благородните чувства, които смекчават и облагородяват характера на човека. Истинското пеене трябва да включва три елемента:Първо, трябва да произтича от разумната Любов.Второ, трябва да се придобива с Вяра, която дава широчина и простор на гласа. Трето, в пеенето трябва да има Надежда, че това, което се пее, може да се реализира.Щом в пеенето има Вяра, Надежда и Любов, Животът се проявява. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.Задачата на музиката Учителя поставяше ясно:Помнете едно нещо: пеенето и музиката имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. За характера на човека се съди по неговата музикалност.
Колкото по-музикален е човек, толкова
характерът
му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода.
Като говорим за музиката, намираме, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни. Тя има сложен характер. Техниката е само едната страна.Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище.
към текста >>
Тя има сложен
характер
.
За характера на човека се съди по неговата музикалност. Колкото по-музикален е човек, толкова характерът му е по- издържан.Да бъде човек музикален, не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.Музиката внася в душата на човека разширение, в Духа – Сила и мощ, в сърцето – мекота и Топлина, а в ума – Светлина и Свобода. Като говорим за музиката, намираме, че малко хора са истински музикални. Повечето започват с техническата страна на музиката. Музиката има много страни.
Тя има сложен
характер
.
Техниката е само едната страна.Ние се интересуваме от музиката главно от възпитателно гледище. Възпитателната страна на музиката представлява нейната научна страна.В хубавото пеене има чувство и мисъл, Светлина и Топлина. В този смисъл пеенето е необходим предмет в Школата. Който не знае да пее, не може да бъде ученик. За ученика музиката е като броня.
към текста >>
Тези песни имат
характер
на концертни художествени арии.
Това са песните, които възпяват новия живот, идващия живот. Към тях спадат Добър ден е светлият ден – спокойна, светла песен на Доброто, Там далече зная чуден край, Цветята цъфтяха, Красив е животът на нашата душа, Доще ден и други. Един свещен идеал има човешката душа, за който тя копнее, към който се стреми. За него пее тя, когато е тъжна и когато е радостна. От него черпи сили, за да върви по своя път.Между музикалните упражнения, които Учителя даде, има песни, в които се възпяват големите противоречия в Живота.
Тези песни имат
характер
на концертни художествени арии.
В тях са изразени онези тежки състояния, през които душата минава в своя път, ала просветлени, проникнати от едно дълбоко съзнание, примирение и упование във Всемогъщия. Това са трудните места на Живота. Тук са необходими всичките сили на душата и Духа, за да премине човек от един свят на мрак и ограничение към света на Светлината и Свободата, от стария в новия живот. Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията.
към текста >>
Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен
характер
, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха.
По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен. Внесли са в нея мотиви на скръб, отчаяние, безнадежност, неверие, омраза, отмъщение, изменили са съдържанието, изопачили са мелодията и ритъма. В нея са проникнали и чужди влияния. Тя вече не е могла да оказва онова благотворно влияние върху българина, не е могла да му бъде утешител, вдъхновител, пътеводител, каквото е било нейното първоначално предназначение.Учителя работи години, докато възстанови нейната първична чистота.
Той даде няколко образци, в които, като запази нейния специфичен
характер
, очисти мелодията и ритъма, внесе Чистия живот в текста, осмисли образите, вложи в тях първоначалните идеи, които те имаха.
Момъкът, момата, майката, бащата, изворът, нивата, стадото се изпълниха с ново светло съдържание и смисъл, добиха своето първично значение.Всички образи тук, на Земята, са символи на един вечен, реален свят. В него трябва да се търсят първообразите на нещата.Музиката, като изкуство и Живот, има една свещена задача – да облагороди и повдигне човека. Към този тип песни от Учителя спадат А бре, синко, Ставай, дъще, Угледна мома, Идилията, Духай, ветре, Татунчо и други.Музикалното творчество на Учителя е голямо. То е израз на онзи висш живот наЛюбовта, Мъдростта и Истината, на който е израз и Неговото Слово.Пътят, Истината и Животът, това са трите основни тона на идеалната хармония, която съществува във Всемира. Върху нея се гради Разумният живот.
към текста >>
86.
(известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част
, 1934 г.
Сега от нас се иска всеки, който играе паневритмичните упражнения, да стане глух и сляп за погрешките на околните и да се стреми към точна, съвършена изява на онова, което той носи в себе си - на мислите, чувствата и
характера
си на физическото поле главно чрез изящни движения.
И всяко насилие внася голям дисонанс във всички играещи. Паневритмията е свещенодействие пред лицето на Бога и всички ангелски ликове и затова ние постоянно трябва да правим съзнателни усилия, за да сме на висотата на призванието си като ученици на велик Учител. В бъдеще на пробудените души ще се отворят очите и те ще започнат да гледат как ангелите играят Паневритмията във въздуха в невидимия свят при голяма светлина и изящна музика от хиляди инструменти. Тогава споровете веднага ще престанат.Ангелите в бъдеще ще дойдат, ще се вселят у нас и ще живеят с нас и тогава ние ще се приближим до тяхното съвършенство, ще станем послушни и търпеливи и няма да правим никакви грешки в духовната си работа. Тогава тази Божествена енергия ще тече непреривно към земята под ъгъл от 45° като светъл пояс и ще ни изпълва със своите могъщи сили, любов и мъдрост.
Сега от нас се иска всеки, който играе паневритмичните упражнения, да стане глух и сляп за погрешките на околните и да се стреми към точна, съвършена изява на онова, което той носи в себе си - на мислите, чувствата и
характера
си на физическото поле главно чрез изящни движения.
„Като гледате кой как играе Паневритмията, можете да познаете кой какъв е - дали е страхлив, дали е милостив, дали е щедър. Кому каквото липсва, веднага се познава. Като правите упражненията, трябва да имате едно съзнание, че то е за ваша полза. Някой тури ръцете си отзад, отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, но не и да играете балет, да танцувате.
към текста >>
Те имат съвсем друг
характер
.
Във всяка скръб, която преживявате на Земята, невидимият свят иска да открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце. Всякога тайни няма да изучавате, ще изучавате и откровения. Онези, които постоянно изучават тайни, животът им е нещастен, тогава от сутрин до вечер ви съветвам да изучавате откровения." (Мисли за всеки ден 1992-1993 г., с. 108)„Разучавайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги усвоите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро, рязко. В резките движения се губи много енергия.
Те имат съвсем друг
характер
.
Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малко постижения ще има. Между двата полюса е поставена главата, тя е центърът. Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите правилно с животинския свят. Ако хубаво и правилно движите гръбнака и мускулите, свързани с гръбнака, ще знаете как да се справите с растителното царство и да черпите сокове оттам." (Мисли за всеки ден 1992-1993г., с.
към текста >>
87.
Учителя възлага на Стоянка Илиева да напише думите на Песента 'Мирът иде'
, 06.1934 г.
Получих впечатление, по-скоро догадка, че Учителят през този ден е бил зает със заплетени въпроси от общочовешки
характер
.
Той също слезе от Изгрева и дойде в стария дом, където живееше до 1926 г. Но през целия ден Учителят остана седнал в едно плетено кресло мълчалив, неразговорлив, затворен, зает, нито пък дори по време на обеда проговори. На лицето Му се четеше голяма замисленост и някакаква скръб. И защото в такъв момент именно към 5 ч. след обед без предисловие Той ме запита: "Може ли сестрата на напише думи за песента "Мирът иде"?
Получих впечатление, по-скоро догадка, че Учителят през този ден е бил зает със заплетени въпроси от общочовешки
характер
.
По-късно си обясних, че Той е виждал през какви страдания и перипетии ще преминат народите докато се постигне мир на земята, навярно затова е бил скръбен през тоя ден. Това е мое предположение. А е пожелал дълго време преди това, като пеем песента да държим мисълта си за идването на мира като го привлечем по-скоро. И сега когато пиша още няма мир. Но мъдреците, Учителите изобщо работят с големи мерки, с дълги периоди от време.
към текста >>
88.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 10 февруари
, 10.02.1935 г.
Не изучавайте човешкия
характер
, че ще намерите шопския кожух.
Да пишем писмо на Соломона, казал един проповедник. Понеже станал проповедник царски, добил знание и не успял, затова казал: „Суета на суетите! " Не проповядвай на никого нищо, не ходи да учиш какво има по Слънцето. Един шоп с хубаво палто, но отдоле му - шопският кожух.
Не изучавайте човешкия
характер
, че ще намерите шопския кожух.
Като се доближите до някого, вижте занимава ли се с Любовта, има ли в любовта му права мисъл, право чувство и права постъпка. Те първо мене успокояват. Което е добро за мене, добро е и задругите, съзнанието ви..., не суетата! Отношенията ви към Бога, към Любовта, не могат да бъдат правилни, ако вашите мисли, чувства и постъпки не са прави. За себе си да е добър човек е реалното, но ако е добър за другите, то значи реалното да ви донася благото.
към текста >>
89.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август
, 9.08.1935 г.
Палатката си съм построила между два големи камъка, като два братя близнака, които с мълчанието си ми говорят за търпение, твърдост и устойчивост - качества, които трябва да легнат и в основата на човешкия
характер
.
Посетих всички места, които ми напомниха нашите сърдечни срещи в миналото. Мили ми бяха тези места, защото ме свързваха с тебе и с ония изживени минути в духовен изблик на душите ни! Тук времето е хубаво, а често пъти и променчиво - мъгляво, дъждовно, ветровито и пак слънце топло, което разполага душата да се унася в по-висши светове. Палатките ни са построени по брега на вълшебното езеро и са кацнали като бели гълъби в предверието на Елбур. Аз вярвам, че такива красиви селца съществуват само в приказните светове извън нашата земя.
Палатката си съм построила между два големи камъка, като два братя близнака, които с мълчанието си ми говорят за търпение, твърдост и устойчивост - качества, които трябва да легнат и в основата на човешкия
характер
.
Мили ми са тези два камъка. Те ми приказват чудни, хубави приказки, изречени от тихия шепот на чистите и кристални води на Елбур и околните му върхове и скали. Вратата на палатката ми гледа към самото езеро, а погледът ми се къпе в гладката повърхност на водата, в която се оглежда цялото небе, а върховете се отразяват в тихите му и дълбоки води. Малко по-напред и вляво е палатката на Учителя. Идеално съчетание на нещата, при което се чувствувам щастлива и доволна, като свободна птичка, сама-саменичка, на воля и простор в планинския ми дворец!
към текста >>
90.
Нападение над Учителя, София, Изгрева (4.05 или 12.05)
, 4.05.1936 г.
Но това зависи от
характера
на човека.
Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя.
Но това зависи от
характера
на човека.
И накрая - зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой здрав и смелчага до Себе Си, да Го защитава. А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата.
към текста >>
Често възникват спорове от материален и дори от духовен
характер
.
Побоят върху Учителя през 1936 годинаЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990) Записки на Светозар Няголов Побоят нанесен на Учителя Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя.
Често възникват спорове от материален и дори от духовен
характер
.
Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита" , която да пази България от комунисти , анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им.
към текста >>
91.
Учителя дава песента 'Марш на Светлите сили'
, 27.05.1936 г.
Победен марш на Светлите ангелски сили в Живата природа, които шестват със своя
характерен
ритъм.
Учителя дава песента "Марш на Светлите сили" Дадена на 27 май 1936 г.
Победен марш на Светлите ангелски сили в Живата природа, които шестват със своя
характерен
ритъм.
С тази музика човекът се издига към Ангелския свят. За тази песен може да се прочете в: Спомен на Стоянка Илиева: ДЕСЕТ ТЕКСТА ЗА ДЕСЕТ ПЕСНИ ОТ УЧИТЕЛЯ "Марш на светлите сили". Тази песен Учителят я даде през 1936 г.
към текста >>
92.
Учителя изпраща работна група от ученици за подготовка на лагера на Рила. 1 юли
, 1.07.1936 г.
Често възникват спорове от материален и дори от духовен
характер
.
Учителят пътува в специална кола, а изгревчаните се нагласяват в рейсовете на братя Накови от Самоков. Записки на Светозар Няголов Побоят нанесен на Учителя Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя.
Често възникват спорове от материален и дори от духовен
характер
.
Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита" , която да пази България от комунисти , анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им.
към текста >>
93.
Учителя заедно с много последователи тръгват за Рила. Начало на лагеруването край езерата. 9 юли
, 9.07.1936 г.
Често възникват спорове от материален и дори от духовен
характер
.
152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА Записки на Светозар Няголов Побоят нанесен на Учителя Освен явните канали за изтичане на отрицателното има и много вътрешни негативни прояви на някои наши братя и сестри. Редовно сестрите Белева и Балтова се карат коя да седне до катедрата на Учителя.
Често възникват спорове от материален и дори от духовен
характер
.
Много от тия прояви не са изразени външно, но създават условия за привличане на отрицателните сили, които атакуват Братството отвсякъде. Съюзът на запасните офицери създава организация „Народна защита" , която да пази България от комунисти , анархисти и други подобни. Братството като общност на доброто и любовта също се явява враг на тази офицерска организация. Те решават да запалят Изгрева и да поставят адска машина под салона, да го взривят заедно с присъстващите ученици по време на клас. Учителят вижда и знае всичките им намерения и внимателно следи стъпките им.
към текста >>
Но това зависи от
характера
на човека.
Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя.
Но това зависи от
характера
на човека.
И накрая - зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой здрав и смелчага до Себе Си, да Го защитава. А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата.
към текста >>
94.
Учителя е на Рила - езерата. Възстановяване. Снимки пред палатката.
, 10.07.1936 г.
Но това зависи от
характера
на човека.
Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя.
Но това зависи от
характера
на човека.
И накрая - зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой здрав и смелчага до Себе Си, да Го защитава. А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата.
към текста >>
95.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Но
характерното
е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
Но
характерното
е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема.
към текста >>
Тя е добра, с благ
характер
, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ
характер
, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах
характер
на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах
характер
на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко.
към текста >>
96.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Но
характерното
е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
Но
характерното
е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема.
към текста >>
Тя е добра, с благ
характер
, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ
характер
, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах
характер
на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах
характер
на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко.
към текста >>
97.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Но
характерното
е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
Но
характерното
е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема.
към текста >>
Тя е добра, с благ
характер
, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ
характер
, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах
характер
на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах
характер
на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко.
към текста >>
98.
Учителя се възстановява от частичната парализа след побоя. Рила - 12 август
, 12.08.1936 г.
Но това зависи от
характера
на човека.
Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя.
Но това зависи от
характера
на човека.
И накрая - зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой здрав и смелчага до Себе Си, да Го защитава. А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата.
към текста >>
99.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Но това зависи от
характера
на човека.
Това може би е до темперамента. Или така е трябвало да стане и да се случи това събитие. Кавалджиев беше миролюбив човек и през ум не му е минавало, че може да се случи такова нещо и то с Учителя. Ако е бил друг човек, щеше да се нахвърли върху побойника. След побоя много приятели го упрекваха, че не е защитил Учителя.
Но това зависи от
характера
на човека.
И накрая - зависи от Учителя. Ако трябваше някой да Го защитава, Той би сложил някой здрав и смелчага до Себе Си, да Го защитава. А по това време целият "Изгрев" се беше прибрал по бараките, почиваше и нямаше жива душа след обед около салона. А може би Учителят бе подредил нещата да бъдат точно така. Онзи побойник влиза и започва да бие с юмруци Учителя по главата.
към текста >>
Но
характерното
е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Сънувах и много сънища, но съм ги забравил, понеже не ги записах още сутринта, докато ги помня.17.III.1936 год., вторникОт 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността".В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
Но
характерното
е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема.
към текста >>
Тя е добра, с благ
характер
, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ
характер
, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена.Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах
характер
на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах
характер
на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.25.ХI.1936 год., срядаДнес реших да не отивам следобед в Годеч.
Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко.
към текста >>
100.
Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев
, 15.01.1937 г.
Характерното
бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми.
Говори, че българската музика хорова и народни танци водят началото си от религиозните минали времена и че впоследствие религиозната музика е дадена на светските хора.Домашните ми бяха изпратили по майката на Георги Събев (леля Деша) маджун и зехтин до София. Батю ми Боби ме моли да гарантирам на Никола, сина му, който е в затвора поради това, че намушкал сина на Тодор Арабаджиев с нож и последния сега бил в Попово в болницата на лечение. Аз не му услужих.Днеска тук учих децата. Вечерта до 10 ч имах репетиция с ергени и моми.19.I.1937 год., вторникВаля хубав сняг нощес.Сън: Сънувах, че пътувах в поле. От едно стадо биволици един чер голям биволски бик се отдели от стадото и ме подгони, като се мъчеше да ме стигне и ме убие със силната си глава.
Характерното
бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми.
Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно дъбово дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих. Страх ме бе, че той може със сила да удари клона и да го счупи и аз да падна. Ужас ме обзе и аз започнах да обикалям дървото, като баирчината бе така, че слезех ли аз долу, бикът оставаше отгоре, зад дървото, извиеше ли се на моето място, долу, аз се качвах горе, зад дървото. И бикът ми говори с човешки глас, че ще ме научи, само да може да ме настигне. Но се събудих така в това страхотно положение.След тоя сън сънувах втори.
към текста >>
НАГОРЕ