НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
212
резултата в
72
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Благовремието
,
ИБ
, , 1903г.,
Следователно вървиш напред към целта, която е обединение на всичко в Божествения порядък, в който всички влизат
съзнателно
в общото съобщение на Любовта, която е родила всички същества – от безпределно малките до безпределно големите, от человека до Архангела и до безпределно Големия.
И тъй, пази се да не изгубиш случая на призванието, защото е само един през цялата вечност. И знай, че вечността тича към своята безпределност, в която Животът се заражда. А всичко, което е веднъж зародено, трябва да следва Тогова, който го е родил. Защото, както детето без майката и бащата не може, тъй и твоята душа без Бога е немислима – Той е началото и края на всичко и без Неговото присъствие няма Живот. И тъй, ако разбираш Живота, разбрал си дадения порядък, усвоил си дадените моменти.
Следователно вървиш напред към целта, която е обединение на всичко в Божествения порядък, в който всички влизат
съзнателно
в общото съобщение на Любовта, която е родила всички същества – от безпределно малките до безпределно големите, от человека до Архангела и до безпределно Големия.
И тъй, помни, че има само един даден момент да се родиш и да влезеш в пълнотата на Живота, защото в цялата вечност няма два момента еднакви, нито две души еднообразни. Понеже момент от момент личи по силата на своята тежест, а душа от душа личи по силата на своето съзнание. И тъй, не мисли леко за нещата, че Бог може да прави както си ще – у Бога щение няма както у человека. У Него има Любов, която трябва да даде всекиму това, що му се пада. А онова, което Бог дава, трябва да го даде в своето определено време или в определения даден момент.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г.
,
СБ
, Варна, 24.8.1906г.,
Съзнателният
живот произлиза от бялата светлина – тя е Божествена.
Първо събрание, 11 август Г-н Дънов прочете 7-а глава от Евангелието от Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.“18 След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното. За да получим нещо – продължи той, – трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си. Религията има за цел да ни научи как да живеем. Знанието и Мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия.
Съзнателният
живот произлиза от бялата светлина – тя е Божествена.
Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски. Човек има пет лица – четири човечески и едно Божествено. Човеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви от човеческо естество.
към беседата >>
3.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
Тази Божествена есенция прави человека
съзнателен
и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя.
Причината на истинското познание е желанието на Бога да се яви на тия духове, които чакат, за да излязат от Него. Някога вие сте били такива духове, които сте били в Бога. И сега се поражда един принцип, за да се повръщате назад, та да образувате един кръг. И по законите ще се повърнете в по-голям кръг на развитие. Съществото на развитието на човешката душа зависи от туй, че в Природата има една есенция, която е толкоз деликатна, щото човек през много съществувания може да хване много малко от нея.
Тази Божествена есенция прави человека
съзнателен
и всякога, когато Духът се опомни, тогава той образува около себе си нещо като водовъртеж със спирала, в която се образува Божественото съзнание, чрез което започва да твори материя.
И така Бог твори и винаги твори чрез духовете. И чрез този творчески принцип Той развива тях самите – самите духове, а не Себе Си. В този творчески принцип отрицателните мисли разрушават спиралата и човек се повръща в своето първобитно състояние. Защото този конус подразбира един принцип на Божествен център, който се върти около себе си. Духът го изкарва на повърхността, изхвърля го от себе си.
към беседата >>
4.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Вярата е първата стъпка в
съзнателния
живот.
Ние имаме задължения към всичките духове и към нашите ближни. Ако имате известна нечиста мисъл, постарайте се да я премахнете. Няма нужда да питате „как“ и „защо“. На това само Бог ще може да отговори, защото е вечен и безкраен; а ние нека изпълним което можем — да премахваме из нас лошите мисли. Аз желая през годината да схванете добре и разберете що е вяра, надежда и любов, какво нещо са те и да можете да ги развиете.
Вярата е първата стъпка в
съзнателния
живот.
И вярата, и надеждата, и любовта са у вас. За да пребъдва човек, трябва да има равновесие, при което в пълно ще дойде и вярата. Постарайте се през тази година да усилите вярата. Ако Господ ни дава някои страдания в живота, знайте, че всички те, малки и големи, са математически определени и че това не е фаталност. Фаталността настава само ако не вървим по Божествения закон.
към беседата >>
Има даже хора, които служат на черната ложа и то служат
съзнателно
.
На един човек може да се посочи пътя и ако не може да го използува, тогава трябва да му се помага. Тази година гледахме да се даде свобода на Духа да работи, защото иначе оставяме ли на нас, има препятствие. Трябва да оставим свобода на Духа. В България има течение, което действува да разедини. Това течение идва от София и там донякъде то е сполучило с всяването на раздор.
Има даже хора, които служат на черната ложа и то служат
съзнателно
.
Тия хора не бива да ги знаете — лошите хора са „мерзост на запустението“ и с тях даже да се не срещате. Те следят със своите мисли и правят пакости, но Господ ще ги съди, като ги употреби, искат-неискат, да извършат Неговата воля, по който и да е начин. Преди да се започне събранието ни, аз срещнах едного от тях тук в Търново, но вас Господ ще ви пази и защищава през годината и винаги от тия хора. Ами че всичките ви страдания откъде идат? Но аз искам Господ да ги направи тор на земята.
към беседата >>
Например, аз чувствувам вашия вътрешен
подсъзнателен
страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно.
Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи. А като тъй, няма място за охкане толкоз, колкото често пъти допускаме.
Например, аз чувствувам вашия вътрешен
подсъзнателен
страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно.
Когато дойдат тия страхове върху вас, това показва и състоянието на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, въпреки че пред вас се представят, че са смели. За уверение на това, вземете им парите и ще видите що за хора са, ще видите, че са влечуги. Та затова не се бойте от света, защото той е много страхлив. Също и дяволът е много страхлив. Например, когато има запалена свещ, от нея дяволът се много бои.
към беседата >>
5.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
За да бъдем щастливи, трябва да сме
съзнателни
и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие.
Когато вече се обърнем към Бога, обстановката вече трябва да се измени, а именно, трябва да дойде светлина и да благодарим на Бога. Ние тук не се събираме да се молим Богу, а да Го славословим, защото предполага се, че сме се примирили вече с Него. Всяка една краска съдържа в себе си една велика тема и затова аз искам да разберете духа на нещата. Душата и сърцето са един цвят, умът е атмосфера на сърцето и затова Господ казва: „Дай Ми сърцето си“. И всичките влияния в ума ни трябва да се отстранят, та благостите Господни да могат се обърна от да ги разложи, защото известно време у нас се образува воня, но тя изчезва, щом времето настане.
За да бъдем щастливи, трябва да сме
съзнателни
и благодарни, защото всичко върви по известни закони, та няма да има никакво противоречие.
Христос е пред нас и между нас, та искам да си отворите сърцата пред Него. Възложете душата си на Господа и Той ще ви даде, както никой друг не може да ви даде. В продължение на всяка една година ние трябва да употребим Името Божие като сила и Той ще ни бъде страж. Сега ще започна пак с четенето на стиховете, които са достояние на съществата извън физическата сфера. (Господин Дънов продължи четенето на стиховете за лъчите и поясни): Розовата, портокалената, жълтата, синята и виолетовата, също и аметистовата, диамантовата.
към беседата >>
И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите
съзнателни
грехове, те са, които мъчно се прощават.
Така на всяка добра мисъл дайте място в сърцето си, а на всяка лоша не давайте място и я отхвърлете от себе си. На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя.
И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите
съзнателни
грехове, те са, които мъчно се прощават.
Никакви, прочее, съзнателни грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас. Това е желанието на Христа, Който иска да ви помогне през тази година и ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка душа, на която да не е помогнал. Той помага на други, ще помогне и на вас, и затова вървете подир Него и ще осъществи вашите желания. Само че, вие спрямо Него да бъдете верни, да бъдете изключително под Неговото ръководство, та през годината може да ви се дадат някои внушения, от които ще се ползувате. Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас; а като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен туй, повече се и ползуваме, когато Духът действува.
към беседата >>
Никакви, прочее,
съзнателни
грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас.
На всякой добър човек давайте място при себе си, а на лошия пожелайте да се поправи. Който иска да дойде между нас, нека си изуе обущата и нека се приближи — не се отстранявайте, защото ще ви хванат, та ще платите и капитала, и лихвите. Ами че вие имате работа с духове, които ви любят и на които се дължи цялата сегашна обстановка в природата, около нас и в нас. Затова като се казва да любим своите ближни, значи че тези именно са нашите ближни, които са наши стари братя. И тъй, ние трябва да имаме най-добрите стремежи и желания, а като правите грешки, това е, което ще ви се прощава, но когато вече правите съзнателни грехове, те са, които мъчно се прощават.
Никакви, прочее,
съзнателни
грехове не правете и те дълбоко да изчезнат от вас.
Това е желанието на Христа, Който иска да ви помогне през тази година и ако Го слушате, Той ще ви изведе, защото няма човешка душа, на която да не е помогнал. Той помага на други, ще помогне и на вас, и затова вървете подир Него и ще осъществи вашите желания. Само че, вие спрямо Него да бъдете верни, да бъдете изключително под Неговото ръководство, та през годината може да ви се дадат някои внушения, от които ще се ползувате. Ако започна да ви давам аз тия внушения и да ви упътвам, тогава ще спъна и себе си, и вас; а като оставям тази работа на Духа, тогава ще пестим и време, и енергия, а освен туй, повече се и ползуваме, когато Духът действува. Аз ще ви дам общо упътване.
към беседата >>
6.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
В единия случай, ако любим, вършим работа
съзнателна
, в другия случай –
несъзнателна
и следователно наградата не може да бъде една и съща.
Но в единия и в другия има постоянно изтощение. Ние не само когато любим, ами и когато мразим, се изтощаваме, защото онзи, който мрази, чупи камъни, а като изтощаваме живота в чупене на хиляди тона камъни, какъв смисъл ще има за нас животът? Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други.
В единия случай, ако любим, вършим работа
съзнателна
, в другия случай –
несъзнателна
и следователно наградата не може да бъде една и съща.
Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви. Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите съзнателно. А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо?
към беседата >>
Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите
съзнателно
.
Когато постоянно мислим зло, постоянно трошим камъни. На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд да направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни. Каквото и да вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други. В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може да бъде една и съща. Прочее, ако искате да се прояви Божествената Любов, трябва Духът да бъде във вас, да Му дадете място да се прояви.
Но Духът е много деликатно същество; да не мислите, че ще дойде да чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как да живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва да вършите и да го вършите
съзнателно
.
А ако не му отворите, вие ще разберете скоро какво нещо сте изгубили. Когато срещнете един идиот, да знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил. Казвате за някого, че е глупав. Защо? Защото когато Духът е потропал някога на вратата на неговия ум, той Го е отхвърлил. Който е жесток, да знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел.
към беседата >>
7.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му
съзнателно
и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно.
Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни – вие ще бъдете, които ще се ползвате от това; благословенията чрез вас ще дойдат за тях. Нам е необходимо да изговаряме Името на Исуса Христа, за нас и за другите, защото това име предизвиква онези принципи във вселената, които творят, които принципи са Божествени и носят милост и благост. „Йот Хей Вав Хей", тъй се произнасят на еврейски тези велики принципи и природни сили, които в трите свои разклонения носят благословенията на света, ако правилно се зачитат и разбират. Тук Учителя се впусна и обясни тези разклонения в подробности, но пишещият настоящето не можа да ги разбере и схване.
Затова вие трябва да произнасяте Името на Господа Исуса Христа, защото То е, което съдържа равновесие в природните закони; това – едно, и друго: с произнасянето му
съзнателно
и с благоговение повикваме деветте ангелски чина, да работят всичките заедно.
Към църквите трябва да се отнасяме с уважение и почитание. Пред Бога не е право да осъждаме църквата – не сме ние, които ще осъдим църквата, а Христос е, Който ще я съди. И като живеем ние добре, това е, което ще я осъди. Към църквите ще имате всичките благородни желания, защото, ето, и ние ще работим и работим за нейното повдигане. Православната, католическата и протестантската църкви ще обичаме заради Господа и Господ, като е с нас, ще ни научи как да постъпваме, защото ще ни даде мъдрост и знание.
към беседата >>
8.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
– „Искам да бъда свободен.“ – Лъжеш се: няма свобода на този свят; свобода има само онзи, който е съединен с Бога; който има
съзнателен
живот, той е свободен.
Най-сетне кажеш: „Няма какво да се прави – ще се работи“. Разбира се, защото има тояга, бой. Спреш ли се, хайде пак заплющи камшикът. Това са двата пътя. „Аз не искам да слугувам на Господа.“ – Щом не искаш да слугуваш на Господа, ще имаш друг господ.
– „Искам да бъда свободен.“ – Лъжеш се: няма свобода на този свят; свобода има само онзи, който е съединен с Бога; който има
съзнателен
живот, той е свободен.
Някой път казвате: „Аз се разгневих, наговорих му туй и туй“. Мислите, че сте постъпили много умно. Наддумали сте! Кой е наддумал? Кого ще наддумаш?
към беседата >>
9.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Когато Христос е изказал тия думи за „вечния живот“ в присъствието на Своите ученици, той им е разкрил един „велик закон“ на живота, чрез който закон се разграничават и определят два съществени негови елемента, които влизат във временния и вечния, в
съзнателния
и свръхчувствения живот.
– „А повече? “ – Можете ли да кажете като тоя млад момък: „Намерих я и намерих го! “ Ето важният въпрос за вас. Когато отговорите на него, светът и животът ще вземат друг вид. Но на предмета.
Когато Христос е изказал тия думи за „вечния живот“ в присъствието на Своите ученици, той им е разкрил един „велик закон“ на живота, чрез който закон се разграничават и определят два съществени негови елемента, които влизат във временния и вечния, в
съзнателния
и свръхчувствения живот.
Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите, но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване. Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. Писаните неща, във великата книга на живота, са за разумните хора; те не са за по-низшите същества, които не разбират тия закони. Сега, ако някой чете: „вечен живот“, или „живот вечен“, ще попита какво можем да разберем под думата „вечен“. Тази дума има външен и вътрешен смисъл.
към беседата >>
В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки
съзнателен
човек, за да може той да постигне това положение.
Човешката душа трябва да бъде също потопена. Не сте я потопили, значи вие сте извън вашата среда, ще живеете като зародиш, както много житни зърна са престояли в египетските пирамиди и гробници по 5–6,000 години, на сухо място, и са чакали условия да бъдат посети, за да поникнат. Такива житни зърна са били напоследък извадени и посети, и те са дали отличен резултат. И човешката душа, като зрънце, стоящо в Божествената житница, чака тия три необходими елемента, които се съдържат в условията, силите и законите, за да може тя да почне наново своя живот. В християнски смисъл казано, ние трябва да намерим условията, при които можем да се потопим и да живеем в Бога.
В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки
съзнателен
човек, за да може той да постигне това положение.
Вие живеете, вие съществувате, но това живеене и съществуване е просто вегетиране. Съществуването ви се състои само от един елемент и се ограничава от Божествената Същина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни семенца. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист (блаженство) – в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивиуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения.
към беседата >>
10.
Духът и плътта. Приливи и отливи в
,
НБ
, София, 15.11.1914г.,
Не говоря тук за външната страна на молитвата, дето взема участие само езикът; но за оная молитва, в която се изразява
съзнателният
стремеж на душата към Бога – висшата Любов.
Не ходете около дървото да берете круши, когато не му е времето, ще ги намерите на друго място, по-далеч. Станете, идете и помолете се, ако знаете как да се молите. В силата на молитвата ще укрепнете. Да се моли човек – това е най-високото и благородно занимание, което може да се върши в тоя свят. Само така се въздига и облагородява човешкото сърце.
Не говоря тук за външната страна на молитвата, дето взема участие само езикът; но за оная молитва, в която се изразява
съзнателният
стремеж на душата към Бога – висшата Любов.
Но не всички гледат така. Някои хора казват: „Аз не мога да се моля“, други се смеят и казват: „Заблуждение е да се молим, аз – учен, който съм свършил, да се моля на Господа“. Но нашите учени са непоследователни, и ето защо: Те искат длъжност и правят прошение: „Понеже баща ми е бил такъв, майка ми такава, понеже имам нужда, моля най-учтиво да благоволите да ме назначите, като обещавам да изпълнявам точно и акуратно длъжността си“. Това не е ли молитва? Да, молитва доста характерна.
към беседата >>
Несъзнателно
сме дали гражданство на лъжата.
А щом е молитва за Господа, било срамота! Докато имаме хора, които се молят само на подобните на себе си, а не на Господа, висшето благо, светът ще бъде такъв. Те живеят в закона на контрастите. Как можем да бъдем добри, когато на всяка стъпка лъжата е наша спътница? Мамим себе си, ближните си и Господа.
Несъзнателно
сме дали гражданство на лъжата.
Ние действаме под страх. Нека се освободим от страха, нека си турим за девиз да говорим истината поне пред Бога. Нека кажем: „Днес няма да говоря измама пред Господа“. Направим ли грешка, да кажем: „Съгреших“, а не: „Еди-кой си е причината; аз седя малко по-високо от него – като фарисеина, – имай за мене по-високо мнение“. Тогава сме в областта на закона на контрастите, в тъмница.
към беседата >>
11.
Разговор за Откровението
,
ИБ
, Бургас, 18.1.1915г.,
То са живите,
съзнателни
хора.
Вашите въпроси приличат на това, когато някой започва да разпитва за съдържанието на пиесата. Който се интересува и е нетърпелив, казвам му: Вземи, купи си билет и след три часа ще видиш. Българите казват: "Биха ни, взеха ни маслото", но не бойте се, вашето масло не е в сърби и гърци. Те взеха айрана, а маслото отиде горе в небето. Кое е България?
То са живите,
съзнателни
хора.
Какво ще стане с България? - Тя е посята и ще трябва да поникне - да пострада. Някой се пита: "Какво ще стане с мене? " - С тебе ще стане това, да работиш смирено пред Господа, със слугинска престилка да слугуваш. Някои искат с корона да слугуват на Господа.
към беседата >>
12.
Идването на Христа
,
ИБ
, , 21.1.1915г.,
Тя може да се прояви и като
съзнателна
сила, и като
несъзнателна
, и като самия Дух, който движи нещата.
– Така, както когато се е възнесъл. А в каква форма се рисува в нашето въображение образът на Христа? Има в нас едно чувство, което ни подсказва начина на Христовото идване. А ако схващате във вашето въображение, какво ще бъде идването на Христа, то е интересно. Любовта отделна ли е от човека?
Тя може да се прояви и като
съзнателна
сила, и като
несъзнателна
, и като самия Дух, който движи нещата.
Христос ще се яви в трите свята: 1. в астралния* – за нашата душа; там ще се яви висок, снажен, обвит в светлина; Неговата мисъл, Неговият ум са светлината около Него; 2. в духовния свят; 3. на земята ще се "яви на бял кон", ще ходи, ще проповядва и гдето мине с белия кон, ще влече хората след себе си. Ще кара всеки да вземе кръста си и да тръгне да проповядва.
към беседата >>
13.
Ако солта обезсолее, с какво ще се осоли
,
ИБ
, Бургас, 28.1.1915г.,
Той бива
свръхсъзнателен
,
самосъзнателен
,
съзнателен
и
подсъзнателен
.
Има три вида соли в света. Отношението между трите вида соли е едно и също. Солта е един процес в природата, който предпазва от гниене. Човешкият живот е съединение на два елемента: киселина и основа. В човека има дух и материя, които, съединени, образуват живота.
Той бива
свръхсъзнателен
,
самосъзнателен
,
съзнателен
и
подсъзнателен
.
Самосъзнателният живот е: "Познай себе си", както определя старата философия, т е. да се пази равновесие. В живота трябва да има мисъл, чувства и воля. Това е животът на самосъзнанието. Сегашните хора са обезсолени, а Христос казва: "Солта да не обезсолее." Човешкият живот обезсолява, като изгуби своя смисъл.
към беседата >>
Самосъзнателният
живот е: "Познай себе си", както определя старата философия, т е.
Отношението между трите вида соли е едно и също. Солта е един процес в природата, който предпазва от гниене. Човешкият живот е съединение на два елемента: киселина и основа. В човека има дух и материя, които, съединени, образуват живота. Той бива свръхсъзнателен, самосъзнателен, съзнателен и подсъзнателен.
Самосъзнателният
живот е: "Познай себе си", както определя старата философия, т е.
да се пази равновесие. В живота трябва да има мисъл, чувства и воля. Това е животът на самосъзнанието. Сегашните хора са обезсолени, а Христос казва: "Солта да не обезсолее." Човешкият живот обезсолява, като изгуби своя смисъл. Когато човек изгуби своето равновесие, той бива мрачен и може да се самоубие.
към беседата >>
14.
Многоценният бисер
,
НБ
, , 2.5.1915г.,
Съзнателното
– това е мъжката страна,
подсъзнателното
– женската страна.
“ – „Посмали малко“, рекла жената. – „Да, нямаше 100, но 80 сигурно имаше.“ – „Посмали, посмали.“ – „Поне 60 имаше.“ – „Много са – къде ще се съберат 60 мечки да те гонят! “ – и мъжът свалял, свалял, докато ги докарал до една и най-после рекъл: „А бе, нещо шумна в храсталака, приличаше на мечка, ама мечка ли беше, не зная“. И в съвременната философия има много преувеличени неща. Туй произлиза отчасти от това, че хората не разглеждат предметите обективно, значи от мъжка страна, а субективно – от женска страна.
Съзнателното
– това е мъжката страна,
подсъзнателното
– женската страна.
Във философията има термини: казват, че един човек има обективен ум, а друг – субективен ум. Всеки предмет трябва да се разглежда от гледището на тия два ума, и тогава ще имаме едно вярно понятие. Сега ще кажете: „Какво отношение има прочетеният стих към мъжа и жената? “ – Има. Вземете предвид как се образуват бисерите.
към беседата >>
15.
Молитва
,
НБ
, София, 17.7.1915г.,
Затова молитва има сила дотолкова, доколкото човек се моли
съзнателно
.
Следователно молитвата е признак, че душата се нуждае да влезе в Духовния свят, нуждае се да бъде в прегръдките на Божеството – това е молитва. И тъй, молитвата произтича от самосъзнанието и с Духа държи съзнанието на човека. Дълго време трябва да се моли човешката душа, за да достигне този Божествен извор; тъй че, за да стане душата чиста, човек трябва да се моли. Ще попитате защо. Както дихателната система е нужна на човек, за да диша и да създава необходимата енергия, така и молитвата е необходима, за да се храни нашето Душевно тяло.
Затова молитва има сила дотолкова, доколкото човек се моли
съзнателно
.
Върху молитвата има много погрешни схващания, произтичащи от нашите криви разбирания и затова ние често безпокоим Бога за дребнави работи. Както децата ритат и се търкалят, когато искат нещо от майка си, така и ние постъпваме спрямо Бога. Когато душата се роди и докато живее на Земята, Бог не ни пише греховете, но щом влезе в Духа, човек трябва да се моли – не може душата да иска каквото и да е. Когато дойдат благословенията, човек трябва само да има едно чисто сърце и един крепък ум. Следователно не трябва да става въпрос дали Бог ще ни даде храна и знания – щом знаем да се молим, Бог е готов да ни даде всичко, каквото искаме, Той няма да ни откаже никакво благо.
към беседата >>
16.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Той й говорил това
несъзнателно
.
Ония, които нямат сега деца, ще дойдат, даже да са накрая на онзи свят. Преди някой ден една жена ми разправи следния случай: син посещавал баща си; при този баща живеела сестра му. Сестрата заминала нанякъде, та останала друга жена да шета при бащата. Той казал на дъщеря си: "Майка ти заповяда на тази жена да ми прислужва". Майката на дъщерята се била поминала преди няколко години.
Той й говорил това
несъзнателно
.
Ако запитате този човек, ще каже: "Никога не съм го казвал това". Има и други случаи на идване на души да обсебят наши близки. Някой път езикът, като се подхлъзне, казва истината. Друг един случай преди петнадесет години: един българин, който водел много, много непорядъчен живот, за когото хората имаха не особено добро мнение, ловджия, комарджия, гуляйджия, един ден, около 4 часа след обед, валяло дъжд и се образували две дъги от север към юг. Викат момичетата:
към беседата >>
Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и
безсъзнателни
, еднакво се ползват от Божествената Благодат.
Исайя има един стих: "Словото Ми не ще се върне празно". (Ис.55:11). И бъдете уверени, че Славата Божия няма да се върне без плод. Той е днес между нас, да насади най-добрите работи за Живота. Не само у нaс, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена.
Сега, може да мислите, че понеже вие сте събрани на това място, във вас има повечко съзнание; но има хора, които и
безсъзнателни
, еднакво се ползват от Божествената Благодат.
И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в този свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата "нежност", не подразбирам да я придобием изкуствено, а да дойде по естествен, Божествен път. Много пъти, ако не сме готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-низши и огрубели хора; понеже, като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. Оттам може да се молим и да действаме безопасно.
към беседата >>
Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически – чрез силна воля и
съзнателно
– чрез силна Любов.
Вземете безжичния телеграф: отначало енергията трябва да върви през известни форми в пространството. Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи. Вземете творението на един ваятел: хиляди години минават, неговата статуя предава все така изразително неговата идея. Следователно, когато създадем една форма във видимия свят, ние искаме да предадем във видима форма една наша мисъл, или едно наше желание. Сега, вие ще се занимавате с изменението на тия форми.
Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически – чрез силна воля и
съзнателно
– чрез силна Любов.
Имате на физическото поле един неприятел; среща ви на път, премахвате го. На физическото поле вие се освободите от него, но на астралното поле не сте, той ви преследва там. Престъпниците, като влязат в астралния свят, създават нещастия за другите – съвременните войски са, именно, такива нещастия, създадени, именно, в хиляди форми. То е един закон, който действа едновременно механически и съзнателно. Но дадени форми вие може да измените чрез силна Любов, може да я стопите както метал, поставен на огън.
към беседата >>
То е един закон, който действа едновременно механически и
съзнателно
.
Сега, вие ще се занимавате с изменението на тия форми. Всяка форма може да се унищожи по двояк начин: механически – чрез силна воля и съзнателно – чрез силна Любов. Имате на физическото поле един неприятел; среща ви на път, премахвате го. На физическото поле вие се освободите от него, но на астралното поле не сте, той ви преследва там. Престъпниците, като влязат в астралния свят, създават нещастия за другите – съвременните войски са, именно, такива нещастия, създадени, именно, в хиляди форми.
То е един закон, който действа едновременно механически и
съзнателно
.
Но дадени форми вие може да измените чрез силна Любов, може да я стопите както метал, поставен на огън. Понеже формата е съчетание на известна материя в известно сцепление, за да може тази форма да се стопи, вие трябва да проявите силни вибрации. Безпокои ви известна мисъл; колкото и да е отвлечена, тя има някъде своята форма; намерете тази форма в себе си, видоизменете я, или на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби е, че при създаването на формите, да се спазват известни закони в ума. Щом се изгуби формата, предметът ще се обезцени деветдесет и девет процента от своята стойност, ще остане само едно на сто от вътрешното влияние на вибрациите.
към беседата >>
17.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Ако
съзнателно
го правите те да печелят, ще се радвам на туй самоотричане.
Онзи, когото одумвате, психологически се ползва. Нали Господ казва: „Като си богат, дай от своето; колко имаш печалба? “ – „10,000.“ – „Дай половината.“ Когато говорим добро за някой човек, Господ него хване и му рече: „Колко спечели? “ – „20.“ – „Дай половината на оня, който мисли добро за тебе.“ Когато говорим добро за другите хора, ние печелим, а когато говорим лошо за хората, те печелят. Такъв е законът.
Ако
съзнателно
го правите те да печелят, ще се радвам на туй самоотричане.
Но тогава пък не се оплаквайте. Нали сте велики духове? Ако някоя от вашите сестри има някой недъг, молете се 10 пъти да се отърве тя от него, и тогава идете и ѝ кажете благо: „В тебе, сестро, има един порок, но да не ми се сърдиш, дето ти казвам“. Тогава ще бъдете благословена. Та изпъдете от вас сега този дявол – одумването.
към беседата >>
18.
Ти знаеш
,
НБ
, София, 1.10.1916г.,
В метафизичен смисъл това значи
безсъзнателен
живот.
Това, което мислите, че виждате в света, е толкова вярно, колкото състоянието, когато човек сънува, например, че е богат, а щом се събуди, нищо не е останало от богатството. Господ пита пророка: “Тези кости могат ли да оживеят? ” Костите в този смисъл представляват един скверен живот, живот в потенциално състояние. В религиозен смисъл мъртвите кости означават живот без движение. Ще запитате може ли живот без движение.
В метафизичен смисъл това значи
безсъзнателен
живот.
Всяка кост живее индивидуален живот и ако някой я премести и пораздвижи, тя ще си каже: “Слава Богу, че се намери някой да ме премести”. Костите представляват израилския народ, разпокъсан от лошия живот. И понеже няма единство между отделните личности в него, те са мъртви. Костите представляват човека след смъртта му. Те са единственото нещо, което остава непроменено.
към беседата >>
Но след това те започват
съзнателно
да се движат.
Ако отида на лозето да копая, ако работя ден, два и свърша работата, това не значи, че животът се свършва. Да се свърши светът значи да се свърши Животът. Това са мисли на един охлюв, на една мъртва кост – това е съвременната философия. Когато започнат да се движат, тези кости казват: “Нашата работа се свърши”, т. е. свърши се положението ни като кости на полето.
Но след това те започват
съзнателно
да се движат.
Съвременните хора могат да се оприличат на героя от следния анекдот. Българин на име Стоян тръгнал за града да продава едно магаре. Градът бил далеч, затова той спрял на едно място да си почине, вързал юлара на магарето за ръката си и заспал. Немирни деца видели, че спи, отвързали юлара от главата на магарето и взели животното. Когато се събудил с юлар в ръка и видял, че магарето липсва, българинът си казал: “Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих юлара”.
към беседата >>
19.
Поради радостта
,
НБ
, София, 8.10.1916г.,
Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който
съзнателно
страда, е велик човек, макар и да е прост.
Скръбта е Земята, а Радостта е Небето. Скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем. Скръбта е сянка на Радостта. Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания.
Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който
съзнателно
страда, е велик човек, макар и да е прост.
Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята. Жена или мъж, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христос. Небето и Земята са в нашия ум и сърце. Когато умът ни е развален, няма Земя и Небе. Казват, че Бог е създал Небето, а Земята е била неустроена и разрушена.
към беседата >>
20.
Закхей
,
НБ
, София, 26.11.1916г.,
То е
съзнателният
Живот, който Толстой описва – да живеем за Бога и да скъсаме всички връзки със старото.
Ако нямате тази смелост, ще минат много дни, много животи, но все пак ще трябва да се качите на черницата, т. е. на Божественото дърво. Змията се качи на едно дърво и излъга Ева, а Закхей се качи на Дървото на живота и Христос го повика. Сега и вие трябва да се качите на Дървото на живота. Кое е това дърво?
То е
съзнателният
Живот, който Толстой описва – да живеем за Бога и да скъсаме всички връзки със старото.
Старото е една ненужна и отровна храна за нас. С какво сте пълни сега? Ако ви разчепкам, ще намеря във вашите килери и гостилници завист, омраза, гняв, песимизъм, маловерие, неблагоразумие. Ще кажете, че това е обидно. Аз бих желал да надникнете и в моите килери, за да видите какво има там.
към беседата >>
21.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Първото
съзнателно
същество, което се явило през тая култура, било човекът, т.е. мъжът.
Тя е сълзата на милосърдието. Христос казва: „Всички, които са научени от Бога, идат при мене." Оттук започва истинската култура, истинското знание. Под „култура" в широк смисъл, разбираме това знание и изкуство, което обхваща целокупния живот. Тя обхваща проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа. При тая култура всяко същество има своето определено място и предназначение; всяко същество има условия за своето развитие.
Първото
съзнателно
същество, което се явило през тая култура, било човекът, т.е. мъжът.
Под „човек" разбираме същество, което мисли. През тая култура е живял само мъжът. Тогава жената не е съществувала. – Как може животът без жени? – Няма да се впущам в подробности, но казвам, че тая култура може да се счита като една от забележителните култури на света.
към беседата >>
Като пораснат, те работят повече с ума си, стават разумни и, от 28 – 30 годишна възраст, те стават
съзнателни
– започват да търсят Бога и Христа.
Това е резултат на желанията на физичното тяло в човека. Докато детето е малко, то е тихо, кротко, няма желания. Щом започне да се развива тялото на желанията, детето става капризно, своенравно. Това се забелязва особено от 7–14 годишна възраст. От 14 години нататък децата започват да поумняват.
Като пораснат, те работят повече с ума си, стават разумни и, от 28 – 30 годишна възраст, те стават
съзнателни
– започват да търсят Бога и Христа.
Сега и на вас проповядвам новото учение, което ще ви заведе при Христа. Днес, като наблюдавам живота на хората, навсякъде виждам дисхармония: В домовете, в обществата, в училищата. Това ме кара да се измъчвам и страдам. Днес всички хора се карат, сърдят се – мъже и жени, ученици и учители, свещеници с пасомите си. В това отношение, всички хора са герои-мъченици.
към беседата >>
22.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
И тогава ще имате мъчнотии и страдания, но страданията ви ще бъдат
съзнателни
.
Не гледай към падналите листа на земята; не ги осъждай. Те не са паднали по своя вина, някаква външна сила ги е откъснала от дървото преждевременно. Въпреки това, те ще отдадат своята дан на Кесаря. След време те отново ще се явят на дървото, и тогава ще отдадат Божието Богу. Така трябва да разсъждавате и вие.
И тогава ще имате мъчнотии и страдания, но страданията ви ще бъдат
съзнателни
.
Съществуват два вида страдания : съзнателни, при които човек знае, защо страда, и се ползува от страданията; несъзнателни, при които човек вика, роптае и повече увеличава страданията си. Следователно, умен, религиозен, културен е оня, който се справя със страданията и разумно ги използува. Под „култура", в истински смисъл на думата, разбирам прилагане на религията във всяко отношение. Истински религиозен е оня, който живее и с душата, а не само с ума и сърцето. Културата подразбира разредяване на религията, а религията – сгъстяване на културата.
към беседата >>
Съществуват два вида страдания :
съзнателни
, при които човек знае, защо страда, и се ползува от страданията;
несъзнателни
, при които човек вика, роптае и повече увеличава страданията си.
Те не са паднали по своя вина, някаква външна сила ги е откъснала от дървото преждевременно. Въпреки това, те ще отдадат своята дан на Кесаря. След време те отново ще се явят на дървото, и тогава ще отдадат Божието Богу. Така трябва да разсъждавате и вие. И тогава ще имате мъчнотии и страдания, но страданията ви ще бъдат съзнателни.
Съществуват два вида страдания :
съзнателни
, при които човек знае, защо страда, и се ползува от страданията;
несъзнателни
, при които човек вика, роптае и повече увеличава страданията си.
Следователно, умен, религиозен, културен е оня, който се справя със страданията и разумно ги използува. Под „култура", в истински смисъл на думата, разбирам прилагане на религията във всяко отношение. Истински религиозен е оня, който живее и с душата, а не само с ума и сърцето. Културата подразбира разредяване на религията, а религията – сгъстяване на културата. Като казвам, че човек трябва да бъде културен, разбирам, да се разреди, да научи всички отношения, които съществуват между хората; да изучи устройството на държавата, да знае нейните изисквания, нуждите на всички институти и учреждения.
към беседата >>
Това може да е
несъзнателно
, но те трябва да го имат пред вид, да се чистят.
Вие го каните в дома си, радвате му се, а той носи в себе си бацилите на някаква опасна болест и заразява целия ви дом. Ще бъдете крайно недоволни от него. Знайте, че всяко посещение, което правите на своя ближен, е явяване пред Бога. Чисти трябва да се явявате пред Бога. Има религиозни хора, които носят проклятие на света – най-страшния бацил.
Това може да е
несъзнателно
, но те трябва да го имат пред вид, да се чистят.
Следователно, ако си неразположен и гневен, не посещавай приятеля си. Посещавай приятеля си, само когато Бог е в тебе. Това е проповядвал Христос на хората. Какво представя Христовото учение? То е Божествената книга, от която всеки може да чете.
към беседата >>
Може да е
несъзнателно
това, но те трябва да имат това предвид.
(втори вариант)
Представете си, че съм заразен от някоя болест, нося бацили от петнист тиф или чума, или каква и да е друга болест. Вашите деца дойдат при мене, целунат ми ръка и по този начин пренеса болестта. Ще бъдете ли благодарни, ако заразя целия дом? Човек, който прави посещения, трябва да бъде чист. Има религиозни хора, които носят проклятие, бацили в света.
Може да е
несъзнателно
това, но те трябва да имат това предвид.
Неразположен, гневен си - не посещавай свои приятели. Когато Бог влезе у тебе, тогава иди у своите приятели. Това е учението, което Христос проповядва. Това е положително учение... Не че духовете правят така, това е Божествената книга. Аз често ровя тази книга.
към втори вариант >>
23.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Всички същества имат
съзнателен
и
несъзнателен
процес.
Изядеш някоя кокошка, овца, агне – това съставлява частица от тебе, и всичко отива да съгради света. Един ден всички страдания ще се оправдаят от това гледище. Всички в света сме страдали, но затова пък ще живеем всички заедно. Някога ще видите, че и бубулечките са ваши братя. Когато бубулечка ви ухапе и смучи от вас кръв, тя казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на тази къща“.
Всички същества имат
съзнателен
и
несъзнателен
процес.
Съзнателният процес е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете, защото растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода. Растенето е живот, в него се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвета няма плод и узряване. Цъфтиш ли? – „Не.“ – Няма да се проявиш.
към беседата >>
Съзнателният
процес е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете, защото растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода.
Един ден всички страдания ще се оправдаят от това гледище. Всички в света сме страдали, но затова пък ще живеем всички заедно. Някога ще видите, че и бубулечките са ваши братя. Когато бубулечка ви ухапе и смучи от вас кръв, тя казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на тази къща“. Всички същества имат съзнателен и несъзнателен процес.
Съзнателният
процес е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете, защото растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода.
Растенето е живот, в него се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвета няма плод и узряване. Цъфтиш ли? – „Не.“ – Няма да се проявиш. И в хората, както в цветята, само тогава има проявление, когато те цъфнат и завържат плод.
към беседата >>
Всички същества имат
съзнателен
и
несъзнателен
процес.
(втори вариант)
Ние сме фабриките, които трябва да работят; възприемаме материалите, които ни дава Господ. Изядеш някоя кокошка, овца, агне - всичко съставлява частици от тебе, всичко отива да съгради света. Един ден всички страдания ще се определят с това, че всички в света са страдали, но затова пък ще живеем всички заедно и ще видим, че и комарите са наши братя. Всички ще бъдете братя. Когато комарът ви ухапе и смуче от вас кръв, той казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на своята къща."
Всички същества имат
съзнателен
и
несъзнателен
процес.
Съзнателният е психически процес. Съзнателният процес е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете. Защо растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода? Растенето е живот - в него се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвят няма узряване.
към втори вариант >>
Съзнателният
е психически процес.
(втори вариант)
Изядеш някоя кокошка, овца, агне - всичко съставлява частици от тебе, всичко отива да съгради света. Един ден всички страдания ще се определят с това, че всички в света са страдали, но затова пък ще живеем всички заедно и ще видим, че и комарите са наши братя. Всички ще бъдете братя. Когато комарът ви ухапе и смуче от вас кръв, той казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на своята къща." Всички същества имат съзнателен и несъзнателен процес.
Съзнателният
е психически процес.
Съзнателният процес е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете. Защо растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода? Растенето е живот - в него се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвят няма узряване. Цъфтиш ли?
към втори вариант >>
Съзнателният
процес е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете.
(втори вариант)
Един ден всички страдания ще се определят с това, че всички в света са страдали, но затова пък ще живеем всички заедно и ще видим, че и комарите са наши братя. Всички ще бъдете братя. Когато комарът ви ухапе и смуче от вас кръв, той казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на своята къща." Всички същества имат съзнателен и несъзнателен процес. Съзнателният е психически процес.
Съзнателният
процес е толкова силно развит, че вие в кратък период трябва да израстете, както житото през месец май, и в кратък период трябва да завържете.
Защо растенето има предвид цвета, а цветът има предвид плода? Растенето е живот - в него се проявява цъфтенето, връзването и узряването. Без цвят няма узряване. Цъфтиш ли? „Не." Няма да се проявиш.
към втори вариант >>
24.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Тази случайность нѣкога произтича
несъзнателно
, а нѣкога –
съзнателно
, тъй че грѣхътъ бива
съзнателенъ
и
несъзнателенъ
или както адвокатитѣ често пѫти казватъ, че едно прѣстѫпление е съ умисълъ или безъ умисълъ.
Тази дума може да се замѣни съ думата „счетъ“, „равносмѣтка“, „ликвидиране“, „равновѣсие“. Христосъ, когото считаха и считатъ за идеалъ по чувства, мисли, стрѣмежъ, е казалъ нѣкои нѣща много горчиви. Християнитѣ разбиратъ християнството в това да грѣшишъ, да правишъ каквото искашъ и да не давашъ никакъв отчетъ прѣдъ Бога. Така разбиратъ тѣ идеаленъ животъ, да грѣшишъ и за всичко да ти се прощава, обаче животътъ не се състои въ грѣхове, прѣгрѣшения. Грѣхътъ е една случайность въ живота.
Тази случайность нѣкога произтича
несъзнателно
, а нѣкога –
съзнателно
, тъй че грѣхътъ бива
съзнателенъ
и
несъзнателенъ
или както адвокатитѣ често пѫти казватъ, че едно прѣстѫпление е съ умисълъ или безъ умисълъ.
Всички хора, които сега сѫществуватъ на земята, сѫществуватъ по една необходимость на своето развитие. Тѣ сѫ опредѣлени да завладѣятъ земята, животнитѣ, птицитѣ, рибитѣ, такова е тѣхното прѣдназначение. Да завладѣешъ значи да туришъ редъ и порядъкъ, да обработвашъ земята. Този стихъ има широко и двояко значение: по отношение човѣчеството; личния животъ на човѣка и по отношение вашето тѣло. Тѣлото на човѣка, това е неговата земя и всички животни сѫ вѫтрѣ въ него: и риби, и млѣкопитающи, и птици.
към беседата >>
За да се измѣни положението на това сѣменце, необходимо е малко топлина, която да диференцира тѣзи клѣтки и тѣ ще започнатъ да се дѣлятъ по на двѣ и ще се образува едно малко червейче, въ което ще се развие едно малко стомахче, нерви, артерии, нервна система и то ще започне да живѣе единъ
съзнателенъ
животъ на небето, а
несъзнателенъ
на земята.
Силата постепенно иде въ свѣта, сѫщо така и всички дарби, способности, които човѣкъ има, постепенно се развиватъ, не изникватъ изведнъжъ. Знаете ли, колко хиляди години, колко милиони години сѫ потрѣбни на гѫсеницата, за да достигне отъ яйце въ пеперуда? Съврѣменнитѣ естественици не може да опрѣдѣлятъ колко години е потрѣбно на гѫсеницата да научи това изкуство да си прави пера, да се научи да преде и т.н. Ще кажете: „То ѝ е дадено отъ Бога.“ Не, тази гѫсеница се учила милиони години и се прѣраждала, прѣраждала, докато достигнала положение отъ гѫсеница въ пеперуда. Онѣзи отъ васъ, които искатъ знания, нека взематъ единъ микроскопъ и да наблюдаватъ подъ него едно бубено сѣме, да видят неговото развитие, да видятъ какъвъ процесъ ще стане вѫтрѣ въ него.
За да се измѣни положението на това сѣменце, необходимо е малко топлина, която да диференцира тѣзи клѣтки и тѣ ще започнатъ да се дѣлятъ по на двѣ и ще се образува едно малко червейче, въ което ще се развие едно малко стомахче, нерви, артерии, нервна система и то ще започне да живѣе единъ
съзнателенъ
животъ на небето, а
несъзнателенъ
на земята.
Съ това се обуславя разликата между хората и червеитѣ, гѫсеницитѣ. Хората живѣятъ на земята съзнателенъ животъ, а червеитѣ живѣятъ на земята несъзнателенъ, а на небето съзнателенъ животъ. Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата. Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а азъ ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме! “ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си.
към беседата >>
Хората живѣятъ на земята
съзнателенъ
животъ, а червеитѣ живѣятъ на земята
несъзнателенъ
, а на небето
съзнателенъ
животъ.
Съврѣменнитѣ естественици не може да опрѣдѣлятъ колко години е потрѣбно на гѫсеницата да научи това изкуство да си прави пера, да се научи да преде и т.н. Ще кажете: „То ѝ е дадено отъ Бога.“ Не, тази гѫсеница се учила милиони години и се прѣраждала, прѣраждала, докато достигнала положение отъ гѫсеница въ пеперуда. Онѣзи отъ васъ, които искатъ знания, нека взематъ единъ микроскопъ и да наблюдаватъ подъ него едно бубено сѣме, да видят неговото развитие, да видятъ какъвъ процесъ ще стане вѫтрѣ въ него. За да се измѣни положението на това сѣменце, необходимо е малко топлина, която да диференцира тѣзи клѣтки и тѣ ще започнатъ да се дѣлятъ по на двѣ и ще се образува едно малко червейче, въ което ще се развие едно малко стомахче, нерви, артерии, нервна система и то ще започне да живѣе единъ съзнателенъ животъ на небето, а несъзнателенъ на земята. Съ това се обуславя разликата между хората и червеитѣ, гѫсеницитѣ.
Хората живѣятъ на земята
съзнателенъ
животъ, а червеитѣ живѣятъ на земята
несъзнателенъ
, а на небето
съзнателенъ
животъ.
Христосъ казва: „Кѫдѣто ти бѫде сърдцето, тамъ ще бѫдешъ и ти.“ Човѣкъ се отдѣлилъ отъ Бога и излѣзълъ да странствува, като блудния синъ въ притчата. Има право да странствува; има право да изяде богатството на баща си, има право да живѣе между разпуснати жени и приятели; има право, слѣдъ всичко това, да стане свинарь и да остане голъ, съ разпокѫсани гащи и най-послѣ, като дойде въ съзнание, да каже; „На колко ратаи баща ми дава хлѣбъ, а азъ ходя голъ и босъ.“ Ще си вземе тояжката и ще отиде при баща си и ще каже: „Съгрѣшихъ прѣдъ тебе и прѣдъ Бога, прости ме! “ И баща му има право да заколи едно теле и да приеме сина си. И братъ му има право да се сърди и да каже: „Този изядникъ изхарчи толкова пари, завърши странствуването си и като дойде, баща му заколи най-хубавото теле за него.“ Това е сѫдбата на всѣки човѣкъ, този процесъ става сега въ свѣта. Идването на Сина человѣчески ще се тълкува съ онова велико съзнание, което съ голѣма сила ще дойде отгорѣ и тогава ще плачете.
към беседата >>
Те стават, понякога,
несъзнателно
, а понякога –
съзнателно
, или, според езика на съвременната юриспруденция – със смисъл, или без смисъл.
(втори вариант)
Много християни и до днес още мислят, че могат да живеят, както разбират, да правят погрешки, без да си дават отчет за тях, без да носят последствията им. Те мислят, че, като се разкаят и обърнат към Бога, веднага греховете им ще се заличат. Погрешките се заличават, само когато се изправят. Истинският идеален живот изключва всички погрешки и престъпления. Грехът, погрешките са случайни, вметнати неща в живота.
Те стават, понякога,
несъзнателно
, а понякога –
съзнателно
, или, според езика на съвременната юриспруденция – със смисъл, или без смисъл.
Следователно, задачата на хората не се заключава в правене на погрешки и престъпления. Те са дошли на земята по една необходимост на своето развитие. Те имат велика мисия и предназначение – да завладеят земята, да бъдат господари на всички животни. Какво значи, да владее човек? Кой може да владее и да бъде господар?
към втори вариант >>
Ще кажете, че развитието на бубеното семе е
несъзнателен
процес.
(втори вариант)
Знаете ли, колко хиляди години е работила гъсеницата, докато придобие изкуството да преде, да се завива в пашкул и да се превърне в пеперуда. Които не са запознати с естествената история, ще кажат, че Бог е създал всичко. Бог е дал условия на всички живи същества да се развиват, но те сами трябва да правят усилия, да подобрят живота си, т.е. да минават от по-низко на по-високо стъпало. Който иска да проследи пътя на развитието, което става с някои същества, нека вземе едно бубено семе и го наблюдава: първо под микроскоп, после с лупа, да види, през какви процеси минава, как се диференцират клетките, докато се превърне в малко червейче, след това в буба, в какавида и най-после, в пеперуда.
Ще кажете, че развитието на бубеното семе е
несъзнателен
процес.
На земята, бубата живее несъзнателно, но в друг някой свят, по-висок от този, на земята, бубата е съзнателно същество. Затова е казано в Писанието: „Където е сърцето ти, там ще бъдеш и ти". С други думи казано: Където е съзнанието ти, там живееш. Ако съзнанието на бубата не присъства на земята, тя минава за нас като несъзнателно същество. Бубата живее, несъзнателно, на земята, но какво ще кажем за човека, който минава през опитността на блудния син?
към втори вариант >>
На земята, бубата живее
несъзнателно
, но в друг някой свят, по-висок от този, на земята, бубата е
съзнателно
същество.
(втори вариант)
Които не са запознати с естествената история, ще кажат, че Бог е създал всичко. Бог е дал условия на всички живи същества да се развиват, но те сами трябва да правят усилия, да подобрят живота си, т.е. да минават от по-низко на по-високо стъпало. Който иска да проследи пътя на развитието, което става с някои същества, нека вземе едно бубено семе и го наблюдава: първо под микроскоп, после с лупа, да види, през какви процеси минава, как се диференцират клетките, докато се превърне в малко червейче, след това в буба, в какавида и най-после, в пеперуда. Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателен процес.
На земята, бубата живее
несъзнателно
, но в друг някой свят, по-висок от този, на земята, бубата е
съзнателно
същество.
Затова е казано в Писанието: „Където е сърцето ти, там ще бъдеш и ти". С други думи казано: Където е съзнанието ти, там живееш. Ако съзнанието на бубата не присъства на земята, тя минава за нас като несъзнателно същество. Бубата живее, несъзнателно, на земята, но какво ще кажем за човека, който минава през опитността на блудния син? Той се отделил от Бога, скъсал връзката си със своето висше съзнание и тръгнал по света, да странства.
към втори вариант >>
Ако съзнанието на бубата не присъства на земята, тя минава за нас като
несъзнателно
същество.
(втори вариант)
Който иска да проследи пътя на развитието, което става с някои същества, нека вземе едно бубено семе и го наблюдава: първо под микроскоп, после с лупа, да види, през какви процеси минава, как се диференцират клетките, докато се превърне в малко червейче, след това в буба, в какавида и най-после, в пеперуда. Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателен процес. На земята, бубата живее несъзнателно, но в друг някой свят, по-висок от този, на земята, бубата е съзнателно същество. Затова е казано в Писанието: „Където е сърцето ти, там ще бъдеш и ти". С други думи казано: Където е съзнанието ти, там живееш.
Ако съзнанието на бубата не присъства на земята, тя минава за нас като
несъзнателно
същество.
Бубата живее, несъзнателно, на земята, но какво ще кажем за човека, който минава през опитността на блудния син? Той се отделил от Бога, скъсал връзката си със своето висше съзнание и тръгнал по света, да странства. Има ли право, човек, да се отделя от Бога? Щом се прекъсне връзката между Божественото и човешкото съзнание, човек има право да се отдели от Бога; има право да странства по света; има право да изяде и изпие богатството на баща си с леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинар, да ходи окъсан и бос; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: "Приеми ме като един от твоите слуги. Не съм достоен да се нарека твой син.
към втори вариант >>
Бубата живее,
несъзнателно
, на земята, но какво ще кажем за човека, който минава през опитността на блудния син?
(втори вариант)
Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателен процес. На земята, бубата живее несъзнателно, но в друг някой свят, по-висок от този, на земята, бубата е съзнателно същество. Затова е казано в Писанието: „Където е сърцето ти, там ще бъдеш и ти". С други думи казано: Където е съзнанието ти, там живееш. Ако съзнанието на бубата не присъства на земята, тя минава за нас като несъзнателно същество.
Бубата живее,
несъзнателно
, на земята, но какво ще кажем за човека, който минава през опитността на блудния син?
Той се отделил от Бога, скъсал връзката си със своето висше съзнание и тръгнал по света, да странства. Има ли право, човек, да се отделя от Бога? Щом се прекъсне връзката между Божественото и човешкото съзнание, човек има право да се отдели от Бога; има право да странства по света; има право да изяде и изпие богатството на баща си с леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинар, да ходи окъсан и бос; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: "Приеми ме като един от твоите слуги. Не съм достоен да се нарека твой син. Сгреших пред тебе и пред Бога, прости ми".
към втори вариант >>
Не отговарям на въпроса ви, но питам: Какви ще бъдат отношенията ви към вашия съсед, който
съзнателно
пуща свинете си, да ровят във вашата добре наредена градина?
(втори вариант)
Има микроби, които, в 24 часа, могат да изпратят човека на онзи свят, в света на мъчението. Микробите са страшен бич за човека. „Тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано". Питате: Отмъщава ли Бог на хората? Чрез микробите ли трябва да им отмъщава?
Не отговарям на въпроса ви, но питам: Какви ще бъдат отношенията ви към вашия съсед, който
съзнателно
пуща свинете си, да ровят във вашата добре наредена градина?
Вашата градина не е за свинете на съседа ви. Вие сте работили в нея с любов и радост за своите близки и приятели. Който ви обича, нека влезе в градината ви, да се разходи, да се порадва на хубавите цветя и плодове. Представете си, че бащата на едно семейство бил в странство. Като се връща в дома си, той купува хубави подаръци на четирите си дъщери и на жена си.
към втори вариант >>
25.
Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено
,
НБ
, София, 18.2.1917г.,
Не да се разбира какъ ще вържете единъ конь за неговия юларъ, не да знаете какъ ще владѣете извѣстни елементи, да ги заковете въ кѫщитѣ си, но да има въ всичко тази вѫтрѣшна,
съзнателна
връзка.
Разбирането ще трае само 24 часа, слѣдъ което настѫпва пакъ брожение, пакъ сте гладни пакъ неразбиране дохожда. Стане сутринь жената, наготви хубаво на мѫжа си, който не е разположенъ духомъ, слѣдъ което познава жена си. Слѣдъ 5–6 часа обаче, пакъ изгубва своето настроение, сготвя му се отново, утихва пакъ и т.н. Слѣдователно и въ готвенето и въ науката, навсѣкѫдѣ се стрѣмимъ къмъ единъ методъ, да разберемъ нѣщата. Да разберемъ нѣщата подразбирамъ да ги владѣемъ, за да станатъ тѣ часть отъ насъ.
Не да се разбира какъ ще вържете единъ конь за неговия юларъ, не да знаете какъ ще владѣете извѣстни елементи, да ги заковете въ кѫщитѣ си, но да има въ всичко тази вѫтрѣшна,
съзнателна
връзка.
Тази връзка е Любовьта. Мнозина, като говорятъ за любовьта, казватъ: „За нея ние умираме.“ Човѣкъ може да умре, безъ да разбира любовьта. Любовь съ умиране не се намира. Нѣкоя мома, като не може да се ожени за нѣкого, когото обича, казва: „Азъ ще умра,“ т.е. подразбира да влѣзе вѫтрѣ въ любовьта, но любовьта чрѣзъ смърть не се разбира.
към беседата >>
Вънъ отъ любовьта, всички нѣща сѫ мъртви,
безсъзнателни
, т.е.
Нѣкоя мома, като не може да се ожени за нѣкого, когото обича, казва: „Азъ ще умра,“ т.е. подразбира да влѣзе вѫтрѣ въ любовьта, но любовьта чрѣзъ смърть не се разбира. Когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за домъ, за баща, за майка, всички подразбиратъ отношенията на любовьта. Майка, баща, когато казватъ „синъ ми“, подразбиратъ връзкитѣ на любовьта. Когато казватъ „църква“, разбира се, че вънъ отъ църквата нѣма спасение, тя е изразъ на Божествената любовь.
Вънъ отъ любовьта, всички нѣща сѫ мъртви,
безсъзнателни
, т.е.
иматъ само едно механическо движение. Христосъ казва: „Никой не познава Отецъ, който нѣма любовь, защото Богъ е любовь.“ Не може да познаешъ единъ прѣдметъ, докато нѣмашъ неговитѣ качества. За да познаешъ единъ твой приятель, който е философъ, много интелигентенъ, трѣбва да имашъ неговитѣ качества, неговия умъ. Събиратъ се двама души: у единия има сърдце и душа, а у другия това го нѣма. Тѣ нѣма да се разбератъ, защото нѣматъ еднакви качества.
към беседата >>
Това е
съзнателното
, това е цѣнното, за което Богъ се грижи.
Водата е най-голѣмото добро за растенията, но ако всичко се обърне на ледъ, нѣма да има никакъвъ животъ. Слѣдователно Христосъ казва: „Никой не познава Сина.“ Кой не Го познава? Всички хора, които не искатъ да се жертвуватъ, тѣ не познаватъ Сина, защото Синътъ, то е законъ на самопожертвуване. Кокошкитѣ, които вие всѣкидневно изяждате, азъ ги уважавамъ, за моята душа тѣ сѫ по-любими, отколкото всички мъртви хора, които за никого досега не сѫ станали жертва. Когато една кокошка умира и става жертва, азъ казвамъ: „Ти си една благородна, отлична кокошка и прѣдъ Божието лице имашъ една голѣма стойность.“ И затова казва Христосъ: „Нито една птичка не пада безъ волята Господня.“ За всички тѣзи птички, които се самопожертвуватъ, Господь се грижи.
Това е
съзнателното
, това е цѣнното, за което Богъ се грижи.
Ако вие сте прѣдъ лицето на Бога, като една птичка, която е готова да се жертвува, Богъ ще мисли и мисли за васъ. Но ако вие мислите само за себе си, какъ да наредите по-добрѣ вашия животъ, Богъ за васъ нѣма да мисли. Да мислишъ за Бога, значи да мислишъ за най-великото, отъ което нѣма нищо по-цѣнно. Да мислишъ за себе си, значи да си най-доленъ, най-нищоженъ. Нѣма по-отвратително нѣщо отъ това, човѣкъ да се стрѣми да бѫде центъръ.
към беседата >>
Като говоря за Бога, не разбирамъ нѣкой отвлѣченъ Богъ, а Този, Който е произвелъ
съзнателния
животъ, за Когото можемъ всѣкога да направимъ опитъ.
Разказваше ми единъ господинъ, че единъ день тъй много огладнѣлъ, та търсилъ случай отъ гдѣ да намѣри малко хлѣбъ. Срѣща на пѫтя едно куче, което носило въ устата си едно голѣмо парче хлѣбъ. Взелъ той единъ камъкъ, ударилъ кучето и грабналъ отъ него хлѣба. Сега той цѣни хлѣба. Христосъ казва: „Азъ съмъ врата, азъ съмъ овчаринъ, азъ съмъ Синъ Человѣчески, учитель, наставникъ и т.н.“ Това сѫ отношения на Божественото, които сѫществуватъ къмъ нашата душа и когато дойдемъ до онова велико положение на самопожертвуване за Бога, ще можемъ да разберемъ тѣзи съотношения.
Като говоря за Бога, не разбирамъ нѣкой отвлѣченъ Богъ, а Този, Който е произвелъ
съзнателния
животъ, за Когото можемъ всѣкога да направимъ опитъ.
Ние може да се помолимъ за единъ боленъ и ако имаме закона на самопожертвуването, ние ще му помогнемъ. Нѣкой казва: „Изкусихъ Господа.“ Когато въ вашия умъ се породи мисъль, която е въ разрѣзъ съ Небето, вие изкушавате Бога; когато водите пороченъ животъ, вие изкушавате Бога. Какво е вашето положение на земята, това е безразлично. Какво ще бѫде вашето положение слѣдъ 20, 30, 100 години и какъ ще се прѣдставите прѣдъ Бога, прѣдъ ангелитѣ? Тази свѣтлина, която носятъ ангелитѣ, ще реализира цѣлия вашъ животъ, той ще стане обективенъ, всички ваши добри и лоши желания и постѫпки ще ходятъ слѣдъ васъ.
към беседата >>
да е кристализирала или да не кристализира или въ философска смисъль казано: душата има единъ
свърхсъзнателенъ
животъ вѫтрѣ въ себе си.
Слѣдователно за да отидеме при Христа, трѣбва да знаемъ закона на самопожертвуването и само тогава Христосъ ще ни направи велики. Ученитѣ хора казватъ, че между диаманта и вѫглена има нѣщо общо. Тѣ сѫ едно и сѫщо вещество, но съ видоизмѣнени свойства, диамантътъ е твърдъ и кристаленъ, а вѫгленътъ не кристализира. Тѣзи свойства на диаманта го правятъ тъй цѣненъ. Слѣдователно човѣшката душа може да бѫде въ положение на единъ вѫгленъ или въ положение на единъ диамантъ, т.е.
да е кристализирала или да не кристализира или въ философска смисъль казано: душата има единъ
свърхсъзнателенъ
животъ вѫтрѣ въ себе си.
Ако има този съзнателенъ животъ, ние ще се познаваме, ако нѣма такъвъ, ние ще се питаме: Ти какво мислишъ за Ивана, какво му е положението, работитѣ му какъ сѫ? Той е малко шмекеръ, прави благодѣяния, но има задни мисли. Кой нѣма задни мисли? Я, ми кажете човѣкъ, който да нѣма задни мисли! Питаше ме единъ господинъ, какъ ще познаемъ кога сме обърнати къмъ Господа и кога не.
към беседата >>
Ако има този
съзнателенъ
животъ, ние ще се познаваме, ако нѣма такъвъ, ние ще се питаме: Ти какво мислишъ за Ивана, какво му е положението, работитѣ му какъ сѫ?
Ученитѣ хора казватъ, че между диаманта и вѫглена има нѣщо общо. Тѣ сѫ едно и сѫщо вещество, но съ видоизмѣнени свойства, диамантътъ е твърдъ и кристаленъ, а вѫгленътъ не кристализира. Тѣзи свойства на диаманта го правятъ тъй цѣненъ. Слѣдователно човѣшката душа може да бѫде въ положение на единъ вѫгленъ или въ положение на единъ диамантъ, т.е. да е кристализирала или да не кристализира или въ философска смисъль казано: душата има единъ свърхсъзнателенъ животъ вѫтрѣ въ себе си.
Ако има този
съзнателенъ
животъ, ние ще се познаваме, ако нѣма такъвъ, ние ще се питаме: Ти какво мислишъ за Ивана, какво му е положението, работитѣ му какъ сѫ?
Той е малко шмекеръ, прави благодѣяния, но има задни мисли. Кой нѣма задни мисли? Я, ми кажете човѣкъ, който да нѣма задни мисли! Питаше ме единъ господинъ, какъ ще познаемъ кога сме обърнати къмъ Господа и кога не. Азъ му дадохъ слѣдующата фигура: Когато сѣнката ти е задъ гърба ти, ти си обърнатъ къмъ Господа, а когато е прѣдъ лицето – ти си далечъ отъ Бога, не познавашъ Бога.
към беседата >>
Познаването подразбира
съзнателна
, вътрешна връзка между нещата.
(втори вариант)
В същото положение се намират и жената, и децата. Всички се оплакват, че не се познават и разбират, правят опити да се познаят и все непознати остават. Какво означава познаването? – Да познавате нещата, значи, да ги владеете, да станат част от вас – ваша плът и кръв. Да познаваш коня, не значи, да му туриш юлар и да го водиш след себе си; да познаваш елементите, това не значи, да ги туриш в шишенца и да ги държиш затворени.
Познаването подразбира
съзнателна
, вътрешна връзка между нещата.
Такава връзка е възможна само при любовта. Значи, имате ли любов, ще познавате нещата; нямате ли любов, нищо не можете да познаете. Някой казва, че умира от любов. Той може да умре, без да разбере любовта. С умиране любовта не се намира.
към втори вариант >>
Без любов нещата са мъртви,
безсъзнателни
, механически.
(втори вариант)
Това подразбира, че тя иска да влезе в любовта, но любовта не се постига със смърт. Когато се говори за дом, за майка и баща, за деца, разбираме известни отношения на души, които са свързани чрез любовта. Когато говорим за църквата, също така разбираме отношение на души към нещо, което представя Божието присъствие, или присъствие на любовта. Някой казва, че вън от църквата няма спасение. Аз превеждам този израз: Вън от любовта няма спасение.
Без любов нещата са мъртви,
безсъзнателни
, механически.
Христос казва: „Никой не познава Отца, тъкмо Синът”. Значи, който няма любов, не познава Отца; който има любов, той може да Го познае. Казано е; „Бог е Любов”. Следователно, само любовта познава себе си. Ти можеш да познаеш един предмет, ако имаш неговите качества; ти можеш да познаеш приятеля си, който е знаменит философ само ако имаш философски ум, да разбираш неговите идеи.
към втори вариант >>
Като говоря за Бога, не разбирам някакво далечно, отвлечено понятие, но имам пред вид Онзи, Който е създал
съзнателния
живот и Когото всякога можем да опитаме.
(втори вариант)
Изненадано от удара, кучето почнало да бяга и в страха си изпуснало хляба. Момъкът веднага се спуснал към хляба, взел го и радостно започнал да яде. В заключение, той казва: Трябваше да гладувам няколко дена, за да разбера и оценя хляба. Христос казва: „Аз съм вратата, аз съм добрият пастир, аз съм Син Человечески, аз съм Учител и Наставник”. Това са отношения на Сина към своя ближен, на Божественото към човешката душа.
Като говоря за Бога, не разбирам някакво далечно, отвлечено понятие, но имам пред вид Онзи, Който е създал
съзнателния
живот и Когото всякога можем да опитаме.
Достатъчно е да се помолим искрено на Бога за оздравяването на някой болен, за да чуе молитвата и да ни отговори. Помощта иде много бързо, ако ние служим на закона на жертвата. Молете се на Бога, без да Го изкушавате. Кога изкушава човек Бога? – Когато мислите му са в разрез с Божите, когато води порочен живот и т.н.
към втори вариант >>
да мине в най-високото си положение – в
свръхсъзнателен
живот.
(втори вариант)
Изобщо, връзката съществува само там, дето има нещо общо. Например, външно диамантът и въгленът не си приличат; диамантът е твърд и кристален, въгленът е черен и не кристализира. Но вътрешно те имат нещо общо: и двата са едно и също вещество, именно, въглерод. Въгленът може да се превърне в диамант. На същото основание, и човешката душа може да се превърне от въглен в диамант, т.е.
да мине в най-високото си положение – в
свръхсъзнателен
живот.
Когато двама души се повдигнат до това състояние, до свръхсъзнанието си, те всякога ще се познават и разбират. Като се срещнат, те няма да се питат, познаваш ли ме, какво мислиш за мене и т. н. Това са въпроси, които съществуват само между хора с обикновено съзнание. Когато не се познават, хората са готови да се съмняват едни в други. Всеки търси в ближния си задни мисли.
към втори вариант >>
26.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Съзнателно
или
несъзнателно
, човек всеки ден убива една своя добра мисъл, добро чувство или желание.
„Не убивай! " Думата “убийство" има широк смисъл и значение. Като слушате тази заповед, ще си кажете: Слава Богу, че досега никого не съм убил. Аз пък казвам: Няма човек в свята, който да не е убивал. Да убиваш, това не значи, само да отнемеш живот.
Съзнателно
или
несъзнателно
, човек всеки ден убива една своя добра мисъл, добро чувство или желание.
Също така човек убива добрите мисли, желания и постъпки на ближните си. Например, срещате човек, който вярва в Бога, но вие успявате да го разубедите във вярата му. Това не е ли убийство? Вие убивате едно свещено чувство в него. Отде знаете, че Бог не съществува?
към беседата >>
27.
Оправдание и спасение
,
ИБ
,
БС
, София, 5.4.1917г.,
Така вие
несъзнателно
ще дойдете до положението да вършите престъпления.
То е, защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение. Думите оправдание и спасение имат седем значения. Аз ви говоря сега за едното значение и ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далече, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал.” Значи вие сте хора с къси крака, докато Истината иска да ходи с дълги крака.
Така вие
несъзнателно
ще дойдете до положението да вършите престъпления.
Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.” Че ако не можеш да идеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият Път е тесен и стръмен, той е Път на разумната човешка воля. В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша! ” Ако не можеш в действителност, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си!
към беседата >>
28.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Значи, Яков бил на такава възраст, когато
съзнателно
откраднал благословението, което се падало на Исава.
Лъжата не съществува само от днес. Тя носи началото си от далечното минало, от незапомнени времена. Кой е първоизточникът на лъжата: човекът или животното? Кога е влязла лъжата в човешкия живот: при възлизането му, или при неговото слизане? Когато излъгал брата си, Яков бил на 32 години, периодът, през който човешкият характер се оформява.
Значи, Яков бил на такава възраст, когато
съзнателно
откраднал благословението, което се падало на Исава.
По съвета на майка си, трябвало Яков да отиде при чичо си Лаван, да се скрие от Исава, да не се стовари върху него гневът на брат му. Яков напуснал бащиния си дом и тръгнал на път. Още първия ден, след залязване на слънцето, той сънувал сън: „Видял стълба, поставена на земята, а върхът й стигал до небето; и ето, ангелите Божии слизали и възлизали по нея." Бог видял постъпката на Якова и му отдал заслуженото. Това показва, че Той вижда всички мисли и желания на човека, всичко отбелязва и всяко нещо възнаграждава или наказва.
към беседата >>
29.
Радвайте се
,
НБ
, София, 15.4.1917г.,
Нека се осмели някой да натисне и счупи
съзнателно
крака на един обикновен!
Сега и да искам, не мога вече да работя, както по-рано. За характера и доблестта му, римският патриций го освободил, като му казал: Ти заслужаваш да бъдеш свободен! Епиктет отишъл в отечеството си – Гърция, дето, в скоро време, се прочул като виден философ. Едно счупване на крака му станало причина да се освободи, да стане свободен гражданин и прочут философ в Гърция. Как постъпва обикновеният човек, ако някой натисне крака му и го счупи?
Нека се осмели някой да натисне и счупи
съзнателно
крака на един обикновен!
Той ще разбере, с кого е имал работа. Христос казва: „Радвайте се". Защо? – Защото, отсега-нататък, господарите ви няма вече да чупят краката ви. Радвайте се, защото, отсега-нататък, няма да имате нужда от неправилно придобити богатства. Да се радват добрите и праведните хора, защото небето работи за тях.
към беседата >>
Ако вашият свят се развълнува, ако вашият хоризонт се заоблачи, започнете да работите върху своите мисли и чувства, както разумната и
съзнателна
майка се грижи, не само за тялото на децата си, но и за техните умове и сърца.
Наистина, на другия ден се разнесло из града, че дюкянът на еди-кого си бил обран. Помнете: каквото правите, каквато работа вършите, един ден, гласът й ще се чуе. Казано е в Писанието: „Няма нищо скрито–покрито под небето." Следователно, ако постоянно мислите за радостта и изговаряте думата „радост", един ден, лицето ви ще светне от вътрешната радост, която ви обладава. Ако гледате мрачно на хората и на света, лицето ви ще се помрачи. Без да искате, вие се свързвате с тъгата и скръбта на хората.
Ако вашият свят се развълнува, ако вашият хоризонт се заоблачи, започнете да работите върху своите мисли и чувства, както разумната и
съзнателна
майка се грижи, не само за тялото на децата си, но и за техните умове и сърца.
Мислите и желанията на човека са неговите деца, т.е. нивата, която той трвбва да разоре, очисти и посее. Христос казва: "Радвайте се." Защо да се радвате? Защото няма смърт. Бъдещето на човека е велико.
към беседата >>
да освободимъ своята
съзнателна
душа и да се освободимъ отъ вѫтрѣшния страхъ.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Разработихъ, разорахъ си нивата.“ Не си я ти самъ разработилъ, ако не бѣха тъй многото червеи, орането на човѣка не би принесло никаква полза. Слѣдователно ако приложимъ Христовото учение, разликата ще бѫде тази: малко ще работимъ, а повече резултатъ ще имаме. Споредъ Христовото учение, три часа физически трудъ е достатъченъ, три часа ще сѫ необходими за ума и три часа за сърдцето, всичко 9 часа прѣзъ деня. Тогава животътъ щѣше да бѫде много по-приятенъ и хората не щѣха да умират, а щѣха само да се видоизмѣнятъ и всѣки щѣше да замине за онзи свѣть, когато иска. Но, за да разберемъ Христовото учение, трѣбва да създадемъ у насъ този необходимъ характеръ на мисъльта, т.е.
да освободимъ своята
съзнателна
душа и да се освободимъ отъ вѫтрѣшния страхъ.
Възможно ли е това? Има правила. Не мислете, че въ духовната наука нѣщата вървятъ много бързо. Не, много медлено. Божественото върви отъ малкото къмъ голѣмото, а човѣшкото започва съ грандиозното и свършва съ малко.
към втори вариант >>
30.
Божията воля / Волята Божия
,
НБ
, София, 22.4.1917г.,
Светът има двояк израз:
съзнателен
и
несъзнателен
.
Думите „Божията воля" или „волята на Отца" са, класически. Когато се каже „Божията воля", много от съвременните хора се усмихват. – Защо? – Защото се колебаят, дали съществува Бог, или не.
Светът има двояк израз:
съзнателен
и
несъзнателен
.
Когато дойдем до хаотическото състояние на света, на материята, на силите и на законите, които се проявяват в него, казваме, че сме в несъзнателния свят. Той е свят без закони или, ако има такива, те са механически, неразумни. Когато Христос казва, че не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, разбираме оформения свят, съзнателния свят – на законност, на ред и порядък. Следователно, само онзи може да влезе в съзнателния свят, който изпълнява Божията воля. Тя е свързана с разумността в човека.
към беседата >>
Когато дойдем до хаотическото състояние на света, на материята, на силите и на законите, които се проявяват в него, казваме, че сме в
несъзнателния
свят.
Думите „Божията воля" или „волята на Отца" са, класически. Когато се каже „Божията воля", много от съвременните хора се усмихват. – Защо? – Защото се колебаят, дали съществува Бог, или не. Светът има двояк израз: съзнателен и несъзнателен.
Когато дойдем до хаотическото състояние на света, на материята, на силите и на законите, които се проявяват в него, казваме, че сме в
несъзнателния
свят.
Той е свят без закони или, ако има такива, те са механически, неразумни. Когато Христос казва, че не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, разбираме оформения свят, съзнателния свят – на законност, на ред и порядък. Следователно, само онзи може да влезе в съзнателния свят, който изпълнява Божията воля. Тя е свързана с разумността в човека. Само разумният може да изпълнява волята на Бога.
към беседата >>
Когато Христос казва, че не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, разбираме оформения свят,
съзнателния
свят – на законност, на ред и порядък.
– Защо? – Защото се колебаят, дали съществува Бог, или не. Светът има двояк израз: съзнателен и несъзнателен. Когато дойдем до хаотическото състояние на света, на материята, на силите и на законите, които се проявяват в него, казваме, че сме в несъзнателния свят. Той е свят без закони или, ако има такива, те са механически, неразумни.
Когато Христос казва, че не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, разбираме оформения свят,
съзнателния
свят – на законност, на ред и порядък.
Следователно, само онзи може да влезе в съзнателния свят, който изпълнява Божията воля. Тя е свързана с разумността в човека. Само разумният може да изпълнява волята на Бога. Във физическия свят тази воля се изразява чрез закона на необходимостта, т.е. чрез механическите закони.
към беседата >>
Следователно, само онзи може да влезе в
съзнателния
свят, който изпълнява Божията воля.
– Защото се колебаят, дали съществува Бог, или не. Светът има двояк израз: съзнателен и несъзнателен. Когато дойдем до хаотическото състояние на света, на материята, на силите и на законите, които се проявяват в него, казваме, че сме в несъзнателния свят. Той е свят без закони или, ако има такива, те са механически, неразумни. Когато Христос казва, че не всеки, който казва „Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, разбираме оформения свят, съзнателния свят – на законност, на ред и порядък.
Следователно, само онзи може да влезе в
съзнателния
свят, който изпълнява Божията воля.
Тя е свързана с разумността в човека. Само разумният може да изпълнява волята на Бога. Във физическия свят тази воля се изразява чрез закона на необходимостта, т.е. чрез механическите закони. Движенията на колелото във фабричните мишини е механическо.
към беседата >>
В този живот действуват разумни,
съзнателни
закони.
Ето защо, всички хора, които служат на своята воля, гледат на света като на сбор от случайности. Под думата „случайности" те разбират свят на безпорядък, т.е. такъв свят, който няма отношение към личния живот на човека. Както колелото, което действува във фабриките, няма отношение към човека, така и механическите закони в света нямат отношение към човека. Когато говорим за изпълнение на Божията воля, разбирам разумния живот, който има отношение към човека.
В този живот действуват разумни,
съзнателни
закони.
Когато говорим за култура, за добродетели, за ред и законност в света, ние имаме пред вид разумната воля, т.е. Божията воля, която прониква в съзнанието на индивидите, на обществата и народите поне дотолкова, доколкото те са в съгласие с нея. Аз не говоря за личната воля, защото Божията воля е над всичко. Христос казва : „Който не изпълнява Божията воля, не може да влезе в Царството Божие". Само онзи може да изпълнява Божията воля, у когото е пробудено висшето съзнание.
към беседата >>
Изобщо, всички хора, които съдържат сладчина в себе си, са разумни и
съзнателни
; които съдържат горчевина, са неразумни и
несъзнателни
.
Благоприятните условия дават възможност да се прояви разумният живот във всяко същество. От това гледище, всеки човек е зародиш, който очаква благоприятни условия за своето развитие. Какъв зародиш представя човек, не е важно. Той може да бъде семка от ябълка, круша, лоза, трендафил и т.н. Важно е, че, като живо същество, той представя нещо разумно.
Изобщо, всички хора, които съдържат сладчина в себе си, са разумни и
съзнателни
; които съдържат горчевина, са неразумни и
несъзнателни
.
Горчевината в хората трябва да се превърне в сладчина, както горчивите, киселите и стипчивите сокове в плодовете постепенно стават сладки. По вътрешен начин и човек трябва да превърне горчевината си в сладчина. Тъй щото, когато човек казва, че животът му е тежък, непоносим, трябва да знае, че в него преобладават горчивите сокове. Нека се излага повече на Божествената светлина, за да узреят плодовете му и да превърне горчивите сокове в сладки. Тогава, именно, човек ще влезе в съзнателния живот, ще стане гражданин на Царството Божие.
към беседата >>
Тогава, именно, човек ще влезе в
съзнателния
живот, ще стане гражданин на Царството Божие.
Изобщо, всички хора, които съдържат сладчина в себе си, са разумни и съзнателни; които съдържат горчевина, са неразумни и несъзнателни. Горчевината в хората трябва да се превърне в сладчина, както горчивите, киселите и стипчивите сокове в плодовете постепенно стават сладки. По вътрешен начин и човек трябва да превърне горчевината си в сладчина. Тъй щото, когато човек казва, че животът му е тежък, непоносим, трябва да знае, че в него преобладават горчивите сокове. Нека се излага повече на Божествената светлина, за да узреят плодовете му и да превърне горчивите сокове в сладки.
Тогава, именно, човек ще влезе в
съзнателния
живот, ще стане гражданин на Царството Божие.
За него няма да съществуват невъзможни неща. Като изучават човека, философите се спират върху трите основни елемента в него: ум, сърце и воля. Волята е израз на вътрешната хармония между ума и сърцето. Значи, волята подразбира принцип, който свързва две противоположни сили – силите на ума и на сърцето, като ги заставя да действуват в една разумна посока. Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способността си, да превръща низшето в себе си във висше, неблагородното в благородно.
към беседата >>
Доколкото ние
съзнателно
учим и пазим Божиите закони, дотолкова и Бог се интересува от нас.
Отде знаете, може би, вие сте последният човек, който със своето присъствие, изменя движението на Божественото колело в една или в друга посока. Въпреки това, всеки мисли, че Бог трябва да дойде на земята, да оправи света. Вярно е, че Бог ще оправи света, но чрез хората. Що се отнася до изправянето на света, човек е пряко заинтересуван, а Бог – косвено. Светът е създаден за човека да учи, да се възпитава и забавлява.
Доколкото ние
съзнателно
учим и пазим Божиите закони, дотолкова и Бог се интересува от нас.
В който ден развалим отношенията си с Бога, като Първа Причина на нещата, и Той престава да се интересува от нас. Човек е свободен да изпълни, или да не изпълни Божията воля, но ще носи последствията на своята свободна и неразумна воля. В това отношение, пророк Йона представя пример за неизпълнение на Божията воля. Бог го изпрати в Ниневия да проповядва на жителите да се покаят, но той се отказа, под предлог, че Божията милост ще се простре върху тях, ще ги помилва, а той ще се изложи като лъжец. Йона казва: Не искам, Господи, да се излагам на присмеха и на поруганието на тези културни хора.
към беседата >>
Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си –
съзнателно
и
несъзнателно
.
(втори вариант)
Думитѣ „волята Божия“ ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ. Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ. Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не.
Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си –
съзнателно
и
несъзнателно
.
Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони. Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия. Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта. Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика.
към втори вариант >>
Несъзнателното
, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони.
(втори вариант)
Думитѣ „волята Божия“ ще ги приведа въ съврѣмененъ езикъ. Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ. Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно.
Несъзнателното
, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони.
Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ съзнателния свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия. Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта. Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ.
към втори вариант >>
Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ
съзнателния
свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия.
(втори вариант)
Тѣ сѫ класически думи, класически изразъ. Когато се кажатъ думите „волята Божия“, съврѣменнитѣ хора се малко усмихватъ. Защо? Защото сѫ разколебани въ това дали има Богъ или не. Свѣтътъ има двояко изражение въ себе си – съзнателно и несъзнателно. Несъзнателното, това е хаотическо състояние на свѣта, на веществото, на силата и това състояние го наричаме свѣтъ безъ закони.
Когато Христосъ казва: „Не всѣки, който казва Господи, Господи, ще влѣзе въ Царството Божие“, разбирамъ, че не всѣки ще може да влѣзе въ
съзнателния
свѣтъ, ако не изпълнява волята Божия.
Всѣкога волята Божия подразбира висшето и разумното у човѣка, висшето и разумното въ свѣта. Тази Божествена воля въ физическия свѣтъ се явява въ видъ на необходимость на тъй нареченитѣ механически закони. Вие не можете да противодѣйствувате на едно колело, което върти въ една фабрика. Каквато молитва и да му отправите стига то да ви хване съ единия си зѫбъ, ще ви смачка, ще [ви] направи на пестилъ. Тъй че, както и да се молите, каквито и заклинания да отправяте, този законъ е механически, законъ на необходимостьта.
към втори вариант >>
Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора,
несъзнателни
.
(втори вариант)
Едно сѣме може да го считате за мъртво, но поставете го въ благоприятни условия, ще забѣлѣжите разумния животъ, който дѣйствува у него. Слѣдователно всѣки човѣкъ, отъ това гледище, е единъ зародишъ. Всички, които ме слушате, сте сѣмки на една круша, на една ябълка, на едно житно зрънце, сѣмка на трънъ, на лоза, на единъ трендафилъ и т.н. Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества. За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ.
Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора,
несъзнателни
.
Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ. Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща. Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели.
към втори вариант >>
въ разуменъ и
съзнателенъ
животъ.
(втори вариант)
Когато говоря за тѣзи растения, азъ разбирамъ, че всички сѫ разумни сѫщества. За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ. Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е.
въ разуменъ и
съзнателенъ
животъ.
Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на съзнателния животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща. Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели. Ако бѣхъ се спрѣлъ да разглеждамъ въпроса философски, той е обширенъ. Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ. Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето.
към втори вариант >>
Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на
съзнателния
животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща.
(втори вариант)
За мене ябълката е разумно сѫщество, защото сокътъ и е сладъкъ. Всички хора, които иматъ сладчина у себе си, сѫ разумни, а които иматъ горчивина, сѫ неразумни хора, несъзнателни. Слѣдователно горчивината у хората трѣбва да се обърне въ сладчина. Като опитате единъ плодъ, той въ първо врѣме е стипчавъ, горчивъ, а послѣ тази горчавина се прѣобръща въ сладчина, т.е. въ разуменъ и съзнателенъ животъ.
Слѣдователно когато казвате, че вашиятъ животъ е тежъкъ, несносенъ, рекохъ вие сте горчиви, трѣбва да се подложите на Божията воля и да прѣобразувате вашитѣ елементи на сладки и само тогава ще влѣзете въ пѫтя на
съзнателния
животъ, въ Царството Божие и тогава нѣма да има за васъ невъзможни нѣща.
Ще влѣзете въ съгласие съ всички ангели. Ако бѣхъ се спрѣлъ да разглеждамъ въпроса философски, той е обширенъ. Съврѣменнитѣ философи приематъ, че у човѣка има три основни елементи: воля, чувствителность и умъ. Слѣдователно волята е изразъ на вѫтрѣшното съгласие между ума и сърдцето. Ако изтълкувамъ думата „воля“, подъ нея подразбирамъ двѣ противоположности, които сѫ свързани въ единъ принципъ и дѣйствуватъ въ една посока, т.е.
към втори вариант >>
31.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Като яде
съзнателно
, с приятност и разположение, човек е здрав.
Щом е дошъл на земята, човек ще слиза и ще се качва. Важно е да знае, как да слиза и как да се качва. За онзи, който не разбира законите, опасност съществува и при слизането, и при качването. Същият закон има отношение и към яденето. Не е достатъчно човек само да яде, но трябва да знае, как да яде.
Като яде
съзнателно
, с приятност и разположение, човек е здрав.
Някои хора ядат вкусни яденета, по няколко на едно хранене, разнообразни и добре сготвени, но въпреки това, не са здрави. Защо? – Недоволството убива вкуса им. За такива хора казваме, че вкусът им е лишен от чистота. За да се възстанови вкуса и апетита при яденето, човек трябва да гладува няколко часа или няколко дни. Ето защо, когато детето се сърди и не иска да яде, майката трябва да го подложи на глад.
към беседата >>
32.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
А под духовен човек се разбира всеки, който живее
съзнателно
.
Казваш: „Аз ще го смажа него! ” – В бъдеще ще те смажат и теб. Като кажеш, че ще направиш добро някому, то значи, че за в бъдеще на теб ще направят добро. Трябва да бъдете добри и весели, защото най- велики тайни ви се откриват със страданията. Светските хора се радват и веселят, а духовните хора си придават една сериозност и с това дават вид, че си налагат сериозен живот.
А под духовен човек се разбира всеки, който живее
съзнателно
.
Ще ви дам пример за истински духовен човек: един майстор-зидар давал наставление на чираците си как да вдигнат един голям камък върху къщата, но като показвал, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал един пръст. Той се обърнал към Бога и казал: „Благодаря ти, Боже, че не ми се откъсна цялата ръка! ” Който гледа така на нещата, той е духовен. Сегашните жени трябва да образуват една велика атмосфера, трябва всички да си помагат. Гледайте всички да имате вътрешно разположение и да сте доволни от малкото, което имате.
към беседата >>
33.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Това наричаме волев човек, в когото разумната и
съзнателна
воля обединява ума, сърцето и тялото.
Азът, личното, егоистично начало в човека има отношение към земния живот. Тъй щото, да живее човек първо за себе си, това значи, да мисли само за стомаха и за дробовете си. Обаче, смисълът и предназначението на човека не е нито само в главата му, нито в дробовете му, нито в стомаха. Значи, азът е форма, която трябва да бъде в съгласие с всички форми, в които има съдържание и смисъл. С други думи казано: както между всички хора трябва да има съгласие и единство, така и между главата, дробовете и стомаха също трябва да има пълно съгласие.
Това наричаме волев човек, в когото разумната и
съзнателна
воля обединява ума, сърцето и тялото.
Под „воля", в широк смисъл на думата, разбираме вътрешното съдържание на човека, вътрешната сила, която трябва да вземе участие при създаване на формите. Всяка форма се създава, за да се влее в нея известно съдържание. В такъв случай, каквото е отношението между формата и съдържанието, такова е отношението между съдържанието и смисъла на нещата. „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.” Христос изнася два противоположни образа: крадец и пастир. Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва.
към беседата >>
Под думата „изобилен живот” се разбира
съзнателен
, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока.
Крадецът се отличава с три качества; краде, коли и погубва. Пастирът – с едно: дава живот, и то преизобилно. Думата живот означава движение. Волята дава импулс на човека да се движи и да живее. Когато създал първия човек, Бог вдъхнал в ноздрите му живот, и той станал жива душа, започнал да се движи и да живее.
Под думата „изобилен живот” се разбира
съзнателен
, възвишен живот, в който разумната воля се изявява в права посока.
Като говори за крадеца, който взема, и за пастира, който дава, Христос има предвид не само външната логика на нещата, не само теорията на знанието, но и неговото практическо приложение. Като живее и прилага нещата, човек различава формите и придобива истинско знание. Той знае вече, кой е крадец и кой – пастир на овцете. Обърнете внимание не само на теорията на Христовото учение, но и на приложението му, за да придобиете положителното знание за живота. Теорията е сгъстено знание, а практиката – разредено.
към беседата >>
Крив човек е онзи, който
съзнателно
се отдалечава от Бога.
Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи.
Крив човек е онзи, който
съзнателно
се отдалечава от Бога.
Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката. Изкуството, науката, да оправяш кривия е достояние само на майката.
към беседата >>
И тогава Христос е бил силен, но
съзнателно
се пожертвувал.
Ще каже някой, че това е богохулство. Питам: от коя ябълка се интересувате повече – от днешната или от тази, която е расла в градината ви преди 10 – 15 години? На времето си тя е давала плодове, от които сте се ползували, но за вас са важни плодовете, които тя днес дава. Сегашният Христос е по-важен за нас, защото живее между много народи, а преди две хиляди години е живял само между евреите. Тогава Той се е оставил да Го разпнат, но днес никой не може да Го разпне.
И тогава Христос е бил силен, но
съзнателно
се пожертвувал.
Той казвал: Готов съм за смисъла на нещата да пожертвувам тяхната форма и съдържание. Понеже сегашните хора търсят вече смисъла на живота и го разбират, Христос казва: Сега изисквам от хората да разберат съдържанието, което е вложено в живота, както и формите, чрез които той се изявява. На времето си Христос искаше да обърне вниманието на хората към логиката, скрита в смисъла на нещата. Днес иска да им обърне вниманието към логиката, скрита в съдържанието на нещата. В бъдеще Той ще създаде логика на формите.
към беседата >>
Подъ думата „изобиленъ“ човѣкъ разбира възвишения,
съзнателния
животъ, смисъла на живота, въ който тази воля трѣбва да се изрази, да бѫде насочена въ извѣстна посока.
(втори вариант)
Когато говори Христосъ за крадеца, Той разбира двояко тази дума. Той опрѣдѣля крадеца съ три качества: да открадне, да заколи и да погуби. „Азъ дойдохъ да имъ дамъ животъ и то прѣизобиленъ.“ Какво разбира подъ тѣзи думи Христосъ, подъ думитѣ „животъ“ и „прѣизобиленъ“. Подъ „животъ“ Той разбира „воля“, да се движишъ, да живѣешъ и когато Богъ е създалъ първия човѣкъ отъ пръсть, Той му е вдъхналъ въ ноздритѣ животъ, да се движи, да живѣе. На еврейски думата „невешъ“ значи да създава, да гради.
Подъ думата „изобиленъ“ човѣкъ разбира възвишения,
съзнателния
животъ, смисъла на живота, въ който тази воля трѣбва да се изрази, да бѫде насочена въ извѣстна посока.
Какво отношение може да иматъ тѣзи три логики въ нашия животъ, защо ние трѣбва да приложимъ Христовото учение не като теория, а като практика. Азъ рекохъ, теорията е сгѫстено знание, а практиката разредено; теорията е сгѫстена мѫдрость, а практиката – разредена мѫдрость, приложена въ живота. Слѣдователно всѣка теория, която имаме за живота, може да е добра, може да е права, но по логика да не е вѣрна. Напримѣръ нѣкоя жена мисли да се ожени и казва: „Тъй ще направя, дѣца ще отглеждамъ, ще ги възпитавамъ, ще се отнасямъ добрѣ съ мѫжа си, съ дѣцата си и т.н.“ Добри мисли сѫ тѣ, теорията ѝ е права, но логиката ѝ е крива, защото тя не може да изправи единъ разваленъ мѫжъ. Колко бащи казватъ на синоветѣ си: „Синко, върви право, върви въ добрия пѫть?
към втори вариант >>
Кривъ човѣкъ разбирамъ такъвъ, който
съзнателно
се отдалечава отъ Бога.
(втори вариант)
Слѣдователно всѣка теория, която имаме за живота, може да е добра, може да е права, но по логика да не е вѣрна. Напримѣръ нѣкоя жена мисли да се ожени и казва: „Тъй ще направя, дѣца ще отглеждамъ, ще ги възпитавамъ, ще се отнасямъ добрѣ съ мѫжа си, съ дѣцата си и т.н.“ Добри мисли сѫ тѣ, теорията ѝ е права, но логиката ѝ е крива, защото тя не може да изправи единъ разваленъ мѫжъ. Колко бащи казватъ на синоветѣ си: „Синко, върви право, върви въ добрия пѫть? “ Но синоветѣ все не се оправятъ. Не мислете, че съ това искамъ да ви обезсърдчавамъ, но рекохъ, че кривиятъ човѣкъ не може да се оправи.
Кривъ човѣкъ разбирамъ такъвъ, който
съзнателно
се отдалечава отъ Бога.
Хора, които живѣятъ само за себе си, като разглеждатъ свѣта отъ тази логика, не могатъ да се оправятъ. Тѣ сѫ прави само за себе си, тѣхниятъ животъ е съграденъ върху друга логика и слѣдователно жена или мѫжъ никога да не каже: „Азъ ще оправя мѫжа си или обратно.“ Азъ зная само едно сѫщество, което може да оправя, то е майката. Това изкуство, тази наука, да оправяшъ кривия, то е достояние само на майката, и то не като роди дѣтето, а 100 години прѣди това. Ще кажете: „Гдѣ ще намѣримъ тѣзи дѣца? “ Когато съврѣменнитѣ химици въ нѣкоя лаборатория взиматъ нѣкои невидими, безцвѣтни въздухообразни тѣла и искатъ добрѣ да разгледатъ свойствата имъ, тѣ ги сгѫстяватъ съ цѣль да ги прѣвърнатъ въ течни и послѣ – твърди тѣла и тогава ставатъ видими за всички.
към втори вариант >>
Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ,
съзнателнитѣ
крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други.
(втори вариант)
Не мислете, че съ това ви осѫждамъ, но изтъквамъ единъ фактъ. Когато създадемъ единъ народенъ битъ, споредъ тѣзи три логики, тогава ще разберемъ какво нѣщо е българскиятъ народъ. А сега какъ гледаме на нѣщата? Биха се българитѣ съ турцитѣ, защото лоши били турцитѣ, изпѫдиха тѣхъ, дойдоха сърбитѣ и гърцитѣ и тѣ лоши, още по-лоши дори. А тѣзи турци, сърби, гърци, тѣ сѫ вѫтрѣ у насъ, тѣ сѫ крадцитѣ, за които Христосъ говори, че дойдоха да крадатъ, колятъ и да погубватъ.
Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ,
съзнателнитѣ
крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други.
Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста. Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря. На това основание Го осѫдиха. Тогава Пилатъ каза: „Понеже този човѣкъ е въ конфликтъ съ реда на римската империя, трѣбва да бѫде погубенъ.“ Но Римската империя и съ това не можа да се спаси. Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ съзнателенъ животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение.
към втори вариант >>
Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ
съзнателенъ
животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение.
(втори вариант)
Тъй че, ние не трѣбва да гонимъ крадцитѣ, които сѫ въ обществото, които сѫ извънъ насъ, а тѣзи, които сѫ вѫтрѣ.у насъ, съзнателнитѣ крадци, които сѫ много по-опасни отъ всички други. Тѣзи именно крадци, заковаха Христа на кръста. Единственото доказателство за виновностьта на Христа бѣше обвиняването му като политически прѣстѫпникъ, като казваха, че Той искалъ да прави реформи, да стане царь, за което говорилъ противъ кесаря. На това основание Го осѫдиха. Тогава Пилатъ каза: „Понеже този човѣкъ е въ конфликтъ съ реда на римската империя, трѣбва да бѫде погубенъ.“ Но Римската империя и съ това не можа да се спаси.
Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да крада, да коля и да погубвамъ, но дойдохъ да дамъ
съзнателенъ
животъ на хората, дойдохъ да имъ дамъ живота си.“ А ние казваме: „Колко е добъръ Христосъ, че е дошълъ да даде живота си зарадъ насъ.“ Не е достатъчно за насъ само това, да констатираме, че е дошълъ зарадъ насъ на земята, че е далъ живота си и че е тъй добъръ, а трѣбва да опитваме и прилагаме Неговото учение.
Азъ повече уважавамъ тѣзи терекии, пияници, които като се събератъ, говорятъ си: „А, знаешъ ли кѫдѣ има хубаво вино, пелинъ, винце? “ Задигатъ се и хайде, отиватъ да го опитатъ. Отлично постѫпватъ тѣзи пияници, правилна логика иматъ тѣ, искатъ да опитатъ винцето, а не само да говорятъ за неговитѣ качества. Другъ отъ пияницитѣ се обажда слѣдъ това: „Не, не е тука хубавото вино, но при Тодоръ кръчмарина има 10 годишно хубаво вино, да отидемъ да го опитаме.“ Задигатъ се всички и хайде при Тодоръ кръчмарина да правятъ опитъ съ виното му, опитватъ пелина му. Питамъ съврѣменнитѣ християни, колко пѫти сѫ отишли да опитатъ пелина на Христа.
към втори вариант >>
34.
Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ
,
НБ
, София, 13.5.1917г.,
– По две причини: от една страна - невежеството на тези, които говорят върху него; от друга страна –
съзнателното
забулване на истината, да не би тя да ги изобличи.
Ето защо, като четете стиха, в който Христос говори за съчетанието, трябва да го разбирате основно, в неговия дълбок смисъл, а не по буква и повръхностно. „Онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъча". Мнозина четат и препрочитат този стих, но не го разбират. Много проповедници са говорили върху този стих, тълкували са го, но въпреки това, не са засегнали основната истина, която се крие в него. Защо не е изнесена истината, която стихът съдържа в себе си?
– По две причини: от една страна - невежеството на тези, които говорят върху него; от друга страна –
съзнателното
забулване на истината, да не би тя да ги изобличи.
Незнанието, невежеството е оправдано. Като не знае нещо, човек говори това, което знае и така, както мисли. Обаче, да знае човек истината и съзнателно да я прикрива, това не се извинява, нито се оправдава. Истината е велик принцип. Само чистият може да говори истината.
към беседата >>
Обаче, да знае човек истината и
съзнателно
да я прикрива, това не се извинява, нито се оправдава.
Много проповедници са говорили върху този стих, тълкували са го, но въпреки това, не са засегнали основната истина, която се крие в него. Защо не е изнесена истината, която стихът съдържа в себе си? – По две причини: от една страна - невежеството на тези, които говорят върху него; от друга страна – съзнателното забулване на истината, да не би тя да ги изобличи. Незнанието, невежеството е оправдано. Като не знае нещо, човек говори това, което знае и така, както мисли.
Обаче, да знае човек истината и
съзнателно
да я прикрива, това не се извинява, нито се оправдава.
Истината е велик принцип. Само чистият може да говори истината. Ако нечистият се опита да говори истината, тя ще го умъртви. Също така, само чистият може да разбере истината. Някой иска да му се каже истината.
към беседата >>
Човек не трябва,
съзнателно
, да затваря очите си пред истината.
Не търсете Бога отвън, като някаква форма, но търсете Го, вътре в себе си, като съдържание. Розата и карамфилът имат външна форма, но важна е миризмата им, която човек възприема вътрешно. Те се различават по аромата си. Следователно, Бог е отвън и отвътре. Заблуждение е да се мисли, че е само отвън.
Човек не трябва,
съзнателно
, да затваря очите си пред истината.
Всички неща, между които има съчетание, са вътрешни. Например, имате пиано, ноти, пианист, но музиката още не се проявила. За да има музика, пианистът трябва да съчетае всички елементи в едно цяло и да се прояви. Вие слушате и възприемате вътрешно музиката. Обаче, само онзи може да разбере вътрешното съдържание на нещата, който се вслушва в себе си, в своя вътрешен глас.
към беседата >>
35.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Да има човек живот в себе си, това значи, да живее
съзнателно
.
Мнозина бързат, искат веднага да реализират желанията си, а с това се осакатяват. Какво се разбира под думата „вътрешно съдържание"? Кое е вътрешното съдържание на човека? – Неговата душа, т.е. Божественото начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности.
Да има човек живот в себе си, това значи, да живее
съзнателно
.
Който не знае да живее, не е съзнателен човек. Като се говори за съзнателния живот, мнозина казват: Не е важно, дали живея съзнателно, или не; важно е да запазя тялото си. Право е да се стреми човек да запази тялото си, като външна, здрава, предпазителна обвивка, но един ден тя ще падне, сама по себе си. Както зелената обвивка на ореха се напуква и сама пада, така и тялото на човека един ден ще падне, и той ще остане с втората си обвивка. Кога ще стане това?
към беседата >>
Който не знае да живее, не е
съзнателен
човек.
Какво се разбира под думата „вътрешно съдържание"? Кое е вътрешното съдържание на човека? – Неговата душа, т.е. Божественото начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности. Да има човек живот в себе си, това значи, да живее съзнателно.
Който не знае да живее, не е
съзнателен
човек.
Като се говори за съзнателния живот, мнозина казват: Не е важно, дали живея съзнателно, или не; важно е да запазя тялото си. Право е да се стреми човек да запази тялото си, като външна, здрава, предпазителна обвивка, но един ден тя ще падне, сама по себе си. Както зелената обвивка на ореха се напуква и сама пада, така и тялото на човека един ден ще падне, и той ще остане с втората си обвивка. Кога ще стане това? – Когато човек узрее.
към беседата >>
Като се говори за
съзнателния
живот, мнозина казват: Не е важно, дали живея
съзнателно
, или не; важно е да запазя тялото си.
Кое е вътрешното съдържание на човека? – Неговата душа, т.е. Божественото начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности. Да има човек живот в себе си, това значи, да живее съзнателно. Който не знае да живее, не е съзнателен човек.
Като се говори за
съзнателния
живот, мнозина казват: Не е важно, дали живея
съзнателно
, или не; важно е да запазя тялото си.
Право е да се стреми човек да запази тялото си, като външна, здрава, предпазителна обвивка, но един ден тя ще падне, сама по себе си. Както зелената обвивка на ореха се напуква и сама пада, така и тялото на човека един ден ще падне, и той ще остане с втората си обвивка. Кога ще стане това? – Когато човек узрее. Обаче, докато не узрее, никой няма право да отнема външната му обвивка.
към беседата >>
Който е писал книгата, или
съзнателно
е скрил истината, или не е разбирал дълбокия смисъл на нещата.
Да създадеш добри мисли и желания, това не значи, че трябва да убиеш всяко желание в себе си. В книгата „Светлина върху пътя" е казано: „Убий всяко желание в себе си! " Тази мисъл търпи корекция. Тя трябва да бъде: „Убий в себе си всяко лошо желание и възкреси всяко добро желание". Като четете тази книга, ще видите, че много мисли в нея трябва да се изправят.
Който е писал книгата, или
съзнателно
е скрил истината, или не е разбирал дълбокия смисъл на нещата.
Като изучава духовната наука, човек трябва да се ръководи от своето вътрешно разбиране на нещата, да не изпада в противоречия. Натъквате ли се на противоположни мисли, не бързайте да вадите заключения. Мислете върху тях, и тогава правете своите заключения. Христос казва: „Добрият човек от съкровището на своето сърце вади добрините, а злият – злините”. И тази мисъл има две страни: от едно и също място – сърцето, добрият вади добрините, а злият – злините.
към беседата >>
Подъ думата „животъ“ се разбира знанието да живѣешъ
съзнателно
.
(втори вариант)
Учени сте, тѣзи орѣхи проповѣдватъ изъ църквитѣ, пишатъ научни книги и рекохъ, вие сте още черупки и вашитѣ черупки трѣбва да се организиратъ. Тази външна черупка ви е потрѣбва, но смисълътъ не е въ нея. Тя е направена, за да може вѫтрѣшното съдържание на орѣха да се организира. Какво разбираме подъ вѫтрѣшно съдържание? Вѫтрѣшното съдържание е великата Божествена душа, която трѣбва да почерпи онѣзи сили, качества и способности, които сѫ необходими, за да можемъ да живѣемъ въ бѫдеще.
Подъ думата „животъ“ се разбира знанието да живѣешъ
съзнателно
.
Който не знае да живѣе съзнателно, нѣма животъ. И тъй, физическото тѣло е една обвивка и вие казвате: „А, да не ми се отнима това тѣло! “ Прави сте, но като узрѣе тази външна обвивка, тя се напуква и пада. Но когато не е узрѣла добрѣ виждали сме какъ дѣцата я чоплятъ и цапатъ рѫцѣтѣ си, а нѣкой пѫть ги използуватъ за вадене на много хубава боя, хасъ боя, която не излиза. Нѣкои питатъ: „Защо ни е това физическо тѣло?
към втори вариант >>
Който не знае да живѣе
съзнателно
, нѣма животъ.
(втори вариант)
Тази външна черупка ви е потрѣбва, но смисълътъ не е въ нея. Тя е направена, за да може вѫтрѣшното съдържание на орѣха да се организира. Какво разбираме подъ вѫтрѣшно съдържание? Вѫтрѣшното съдържание е великата Божествена душа, която трѣбва да почерпи онѣзи сили, качества и способности, които сѫ необходими, за да можемъ да живѣемъ въ бѫдеще. Подъ думата „животъ“ се разбира знанието да живѣешъ съзнателно.
Който не знае да живѣе
съзнателно
, нѣма животъ.
И тъй, физическото тѣло е една обвивка и вие казвате: „А, да не ми се отнима това тѣло! “ Прави сте, но като узрѣе тази външна обвивка, тя се напуква и пада. Но когато не е узрѣла добрѣ виждали сме какъ дѣцата я чоплятъ и цапатъ рѫцѣтѣ си, а нѣкой пѫть ги използуватъ за вадене на много хубава боя, хасъ боя, която не излиза. Нѣкои питатъ: „Защо ни е това физическо тѣло? “ Само въ това физическо тѣло орѣхътъ ти ще може да узрѣе и да се организира, иначе нищо не излиза безъ него.
към втори вариант >>
36.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Които виждат ясно, влизат в
съзнателна
връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас.
Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива зрението си в широк смисъл – и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, която трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат.
Които виждат ясно, влизат в
съзнателна
връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас.
Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл. Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата. Обаче, човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл. Това значи външно и вътрешно виждане. И тъй, органът на зрението, т.е.
към беседата >>
Работете върху себе си
съзнателно
, с любов и постоянство.
Той всякога търси лесния път. Да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но, всъщност, главен виновник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другите.
Работете върху себе си
съзнателно
, с любов и постоянство.
Не е важно да съградите една къща в няколко дена. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост.
към беседата >>
Които виждатъ ясно, влизатъ въ
съзнателна
връзка съ нѣщата, разбиратъ езика имъ и се разговарятъ съ тѣхъ, както днесъ азъ се разговарямъ съ васъ.
(втори вариант)
Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да развива зрението си въ широкъ смисълъ — и въ физическо, и въ духовно, и въ умствено отношение. Това е една отъ задачитѣ, която трѣбва да реши. Да виждашъ ясно въ всички свѣтове, това е истинската култура, къмъ която хората се стремятъ. Смѫтното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледатъ, но не виждатъ.
Които виждатъ ясно, влизатъ въ
съзнателна
връзка съ нѣщата, разбиратъ езика имъ и се разговарятъ съ тѣхъ, както днесъ азъ се разговарямъ съ васъ.
Вие ме слушате, разбирате и разсѫждавате върху думитѣ ми, дали сѫ вѣрни по форма, по съдържание и по смисълъ. Да виждашъ нѣщата само физически, това значи, да виждашъ формата имъ; да ги виждашъ духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждашъ умствено, това значи, да виждашъ смисъла на нѣщата. Обаче, човѣкъ трѣбва да вижда и въ тритѣ свѣта — по форма, по съдържание и по смисълъ. Това значи външно и вѫтрешно виждане. И тъй, органътъ на зрението, т. е.
към втори вариант >>
Работете върху себе си
съзнателно
, съ любовь и постоянство.
(втори вариант)
Който мисли, че много знае, а въ сѫщность нищо не знае, той е на опасенъ пѫть. Той всѣкога търси лесния пѫть, да вземе прѫчицата на капелмайстора въ рѫката си и само да маха съ нея. При всѣки неуспѣхъ въ живота си, ще търси вината въ условията, въ родителитѣ си, въ обществото, а най-малко въ себе си. Има известна вина и вънъ отъ него, но, въ сѫщность, главенъ виновникъ за неуспѣха си е самъ той. Търсете вината първо въ себе си, а после въ другитѣ.
Работете върху себе си
съзнателно
, съ любовь и постоянство.
Не е важно да съградите една кѫща въ нѣколко деня. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте отъ съседитѣ, но се ползувайте отъ тѣхнитѣ добри чърти. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ иматъ добри чърти, които заслужватъ подражание. Не търсете вината въ съседитѣ си, но подражавайте на доброто, което носятъ тѣ. Българитѣ прекараха робство подъ турцитѣ и гърцитѣ, но придобиха нѣщо ценно — издържливость.
към втори вариант >>
37.
В истия час
,
НБ
, София, 14.7.1918г.,
Един ден, когато хората поемат Божествения път и тръгнат нагоре, тогава висшето съзнание ще слезе в животните, и те ще заживеят по-
съзнателно
, отколкото се проявяват днес.
Това е страхът от смъртта. Какво, всъщност, е смъртта? Напускане на стария мях и влизане в нов. Истинският човек е Духът, висшето съзнание в човека, което не се мени, което никога не умира. Висшето съзнание го има във всички живи същества: в човека то е слязло вече и действа отблизо, а в животните не е слязло още, то е далеч от тях и в редки моменти се проявява.
Един ден, когато хората поемат Божествения път и тръгнат нагоре, тогава висшето съзнание ще слезе в животните, и те ще заживеят по-
съзнателно
, отколкото се проявяват днес.
Защо трябва да слезе висшето съзнание? За да се прояви Бог. Ще ме запитате, отде зная това. Аз превеждам това, което чувам да се говори горе, не говоря по своя инициатива, от мене измислени неща. Много неща чувам, но не мога всичко да преведа.
към беседата >>
Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по-
съзнателно
, отколкото се проявяватъ днесъ.
(втори вариант)
Какво, въ сѫщность, е смъртьта? — Напущане на стария мѣхъ и влизане въ новъ. Истинскиятъ човѣкъ е духътъ, висшето съзнание. въ човѣка, което не се мѣни, което никога не умира. Висшето съзнание го има въ всички живи сѫщества: въ човѣка то е слѣзло вече и действува отблизо, а въ животнитѣ не е слѣзло още, то е далечъ отъ тѣхъ и въ рѣдки моменти се проявява.
Единъ день, когато хората поематъ Божествения пѫть и тръгнатъ нагоре, тогава висшето съзнание ще слѣзе въ животнитѣ, и тѣ ще заживѣятъ по-
съзнателно
, отколкото се проявяватъ днесъ.
Защо трѣбва да слѣзе висшето съзнание? — За да се прояви Богъ. Ще ме запитате, отде зная това. Азъ превеждамъ това, което чувамъ да се говори горе, не говоря по своя инициатива, отъ мене измислени нѣща. Много нѣща чувамъ, но не мога всичко да преведа.
към втори вариант >>
38.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
Макар и вън от вас, Любовта и Мъдростта пак работят за вашето повдигане, но вие не можете
съзнателно
да ги възприемете; не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание и смисъл.
Следователно когато търсим Христа, за да придобием Неговата Любов, трябва да бъдем здрави. Любовта е за здрави, а не за болни хора. И болният чувства и възприема Любовта, но външно само, а здравият я възприема и външно, и вътрешно. Когато страдаш, Любовта е вън от тебе; когато се радваш, тя е в тебе. Същото е и за Мъдростта: когато страдаш, Мъдростта е вън от тебе; когато се радваш, тя е в тебе.
Макар и вън от вас, Любовта и Мъдростта пак работят за вашето повдигане, но вие не можете
съзнателно
да ги възприемете; не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание и смисъл.
За да разберете нещата, трябва да живеете в тях, да проникнете в тяхната същина. Например, четете за съществуването на различни светове – физически, астрален или сърдечен, умствен и причинен. Знаете, че всеки свят представлява нещо специфично, но малцина имат ясна представа за тях. Какво нещо е физическият свят? Свят на движение.
към беседата >>
Макаръ и вънъ отъ васъ, любовьта и мѫдростьта пакъ работятъ за вашето повдигане, но вие не можете
съзнателно
да ги възприемете; не можете да разберете тѣхното вѫтрешно съдържание и смисълъ.
(втори вариант)
Следователно, когато търсимъ Христа, за да придобиемъ Неговата любовь, трѣбва да бѫдемъ здрави. Любовьта е за здрави, а не за болни хора. И болниятъ чувствува и възприема любовьта, но външно само, а здравиятъ я възприема и външно, И вѫтрешно. Когато страдашъ, любовьта е вънъ отъ тебе; когато се радвашъ, тя е въ тебе. Сѫщото е и за мѫдростьта: когато страдашъ, мѫдростьта е вънъ отъ тебе; когато се радвашъ, тя е въ тебе.
Макаръ и вънъ отъ васъ, любовьта и мѫдростьта пакъ работятъ за вашето повдигане, но вие не можете
съзнателно
да ги възприемете; не можете да разберете тѣхното вѫтрешно съдържание и смисълъ.
За да разберете нѣщата, трѣбва да живѣете въ тѣхъ, да проникнете въ тѣхната сѫщина. Напримѣръ, четете за сѫществуването на различни свѣтове — физически, астраленъ или сърдеченъ, умственъ и причиненъ. Знаете, че всѣки свѣтъ представя нѣщо специфично, но малцина иматъ ясна представа за тѣхъ. Какво нѣщо е физическиятъ свѣтъ? — Свѣтъ на движение.
към втори вариант >>
39.
Доброто вино
,
НБ
, София, 4.8.1918г.,
Майки и бащи пак ще има, но ще изпълняват предназначението си
съзнателно
и с Любов.
Той искаше да покаже на хората с какви сили борави Разумният свят. За да се приложи Астралният свят на земята, трябва да поканят Христа, учениците Му и Неговата майка на сватба. Христос представлява Разумният принцип, който превръща злото в Добро; учениците Му представляват хората, а майката Христова – съединителната връзка между Духовния и физическия свят. Разумният принцип може да измени света, не външно, а вътрешно. Всичко ще си остане, както е, но пречистено.
Майки и бащи пак ще има, но ще изпълняват предназначението си
съзнателно
и с Любов.
Всички сегашни професии и занаяти пак ще съществуват, но ще се изпълняват добросъвестно и с Любов. Учители, свещеници, проповедници, общественици, министри, търговци ще работят в Чистота, без измама и лъжа. Ако платът, който търговецът продава, е смес от вълна и памук, той ще го продава за такъв, а няма да го продава за чист вълнен. Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство, с които хората си служат на земята, вземат реален образ в Астралния свят. Затова се казва, че човек не може да се освободи от делата си нито на този, нито на онзи свят.
към беседата >>
Тогава той работи
съзнателно
върху себе си и се повдига; мисли ли за друга жена, той нищо ново не придобива.
Велико изкуство е да превърнеш греха в Правда, страданието – в Радост, а смъртта – в Живот. Който не е придобил това изкуство, той счита, че хората са лоши. Мъжът казва, че жена му е лоша, иска да се освободи от нея; жената казва, че мъжът й е лош, и тя иска да се освободи от него. Мъжът мисли, че ще се освободи от жена си, като я напусне; и жената мисли по същия начин. Мъжът се освобождава от жена си, само като не мисли за друга жена.
Тогава той работи
съзнателно
върху себе си и се повдига; мисли ли за друга жена, той нищо ново не придобива.
Така също той трябва да излезе и вън от себе си, от своята личност и да мисли за възвишеното. Само така той ще разбере, че нито мъжът е роб на жената, нито жената – на мъжа, и ще изпълни своето предназначение. Не само човек е свободен, но и животното. Лошите отношения на хората към животните са причина за много болести. Бъдете внимателни и добри към животните.
към беседата >>
Майки и бащи пакъ ще има, но ще изпълняватъ предназначението си
съзнателно
и съ любовь.
(втори вариант)
Той искаше да покаже на хората, съ какви сили борави разумниятъ свѣтъ. За да се приложи астралниятъ свѣтъ на земята, трѣбва да поканятъ Христа, ученицитѣ Му и Неговата майка на сватба. Христосъ представя разумния принципъ, който превръща злото въ добро; ученицитѣ Му представятъ хората, а майката Христова — съединителната връзка между духовния и физическия свѣтъ. Разумниятъ принципъ може да измѣни свѣта, не външно, а вѫтрешно. Всичко ще си остане, както е, но пречистено.
Майки и бащи пакъ ще има, но ще изпълняватъ предназначението си
съзнателно
и съ любовь.
Всички сегашни професии и занаяти пакъ ще сѫществуватъ, но ще се изпълняватъ добросъвестно и съ любовь. Учители, свещеници, проповѣдници, общественици, министри, търговци ще работятъ въ чистота, безъ измама и лъжа. Ако платътъ, който търговецътъ продава, е смѣсь отъ вълна и памукъ, той ще го продава за такъвъ, а нѣма да го продава за чистъ вълненъ. Всѣка отрицателна мисъль и всѣко отрицателно чувство, съ които хората си служатъ на земята, взиматъ реаленъ образъ въ астралния свѣтъ. Затова се казва, че човѣкъ не може да се освободи отъ дѣлата си нито на този, нито на онзи свѣтъ.
към втори вариант >>
Тогава той работи
съзнателно
върху себе си и се повдига.
(втори вариант)
Който не е придобилъ това изкуство, той счита, че хората сѫ лоши. Мѫжътъ казва, че жена му е лоша, иска да се освободи отъ нея; жената казва, че мѫжътъ ѝ е лошъ, и тя иска да се освободи отъ него. Мѫжътъ мисли, че ще се освободи отъ жена си, като я напусне. И жената мисли по сѫщия начинъ. Мѫжътъ се освобождава отъ жена си, само като не мисли за друга жена.
Тогава той работи
съзнателно
върху себе си и се повдига.
Мисли ли за друга жена, той нищо ново не придобива. Така сѫщо той трѣбва да излѣзе и вънъ отъ себе си, отъ своята личность и да мисли за възвишеното. Само така той ще разбере, че нито мѫжътъ е робъ на жената, нито жената — на мѫжа, и ще изпълни своето предназначение. Не само човѣкъ е свободенъ, но и животното. Лошитѣ отношения на хората къмъ животнитѣ сѫ причина на много болести.
към втори вариант >>
40.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Понякога човек върши зло от незнание, а понякога
съзнателно
.
Майката, не само че не обърнала внимание на постъпката на детето си, но се засмяла, без да го накаже и смъмри. Какво се случило с това дете? Като пораснало, станало голям момък и се оженил. Родили му се пет деца, едно след друго, но всички били неми. Защо трябва човек да прави зло, да малтретира малките и безпомощни същества?
Понякога човек върши зло от незнание, а понякога
съзнателно
.
Будни трябва да бъдете всички, да давате отчет даже за мислите си, да напътвате и поучавате невежите и по-малките от вас. И днес Христос се обръща към всички хора, като им казва да оправят живота си, да изчистят сърцето си и да се допрат до дрехата на своя Баща. – “Къде е Той? ” – Навсякъде. Тревата е Негова дреха, камъните са Негова дреха.
към беседата >>
Понѣкога човѣкъ върши зло отъ незнание, нѣкога
съзнателно
.
(втори вариант)
Майката, не само че не обърнала внимание на постѫпката на детето си, но се засмѣла, безъ да го накаже и смъмри. Какво се случило съ това дете? Като пораснало, станало голѣмъ момъкъ и се оженилъ. Родили му се петь деца, едно следъ друго, но всички били нѣми. Защо трѣбва човѣкъ да прави зло, да малтретира малкитѣ и безпомощни сѫщества?
Понѣкога човѣкъ върши зло отъ незнание, нѣкога
съзнателно
.
Будни трѣбва да бѫдете всички, да давате отчетъ даже за мислитѣ си, да напѫтвате и поучавате невежитѣ и по- малкитѣ отъ васъ. И днесъ Христосъ се обръща къмъ всички хора, като имъ казва да оправятъ живота си, да изчистятъ сърдцето си и да се допратъ до дрехата на своя Баща. — Кѫде е Той? — Навсѣкѫде. Тревата е Негова дреха.
към втори вариант >>
41.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Характерният и разумен човек използва всеки момент
съзнателно
и никога не отлага нещата.
Тези неща се придобиват лесно. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. Такъв човек е готов да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена от днешните. Той знае, че всяка епоха носи в себе си добри условия за работа.
Характерният и разумен човек използва всеки момент
съзнателно
и никога не отлага нещата.
Когато петелът пропя, Петър веднага съзна погрешката си и не отложи изправянето й за другия ден, но веднага излезе вън, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори път вашият петел няма да пропее. Той пее само веднъж в живота на човека. Като сгрешите, петелът ви ще пропее. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията – втори път това съчетание не се случва.
към беседата >>
Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ
съзнателно
и никога не отлага нѣщата.
(втори вариант)
Тѣзи нѣща се придобиватъ лесно. Добъръ характеръ има онзи човѣкъ, въ когото умътъ, сърдцето и волята сѫ добре развити и сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е готовъ да приложи Христовото учение. Той не чака по-добри времена отъ днешнитѣ. Той знае, че всѣка епоха носи въ себе си добри условия за работа.
Характерниятъ и разуменъ човѣкъ използува всѣки моментъ
съзнателно
и никога не отлага нѣщата.
Когато пѣтелътъ пропѣ, Петъръ веднага съзна погрѣшката си и не отложи изправянето ѝ за другия день, но веднага излѣзе вънъ, горко плака и се разкая. Ако отлагате, втори пѫть вашиятъ пѣтелъ нѣма да пропѣе. Той пѣе само веднъжъ въ живота на човѣка. Като сгрѣшите, пѣтелътъ ви ще пропѣе. Ако го послушате, добро ви чака; ако не го послушате, изгубвате доброто съчетание на условията — втори пѫть това съчетание не се случва.
към втори вариант >>
42.
Вкъщи
,
НБ
, София, 1.9.1918г.,
Несъзнателно
майката и бащата пишат закони на своите деца, за които те носят последствията им, добри или лоши.
Богатият не трябва да злоупотребява със своето богатство, защото ще си причини такова нещастие, каквото съвременните хора си причиняват с изсичането на горите. Да злоупотребяваш с богатството на ума си, това значи да се изложиш на крайна сухота и безплодие, което води към обезсмисляне на живота. Фарисеите запитаха Христа: „Защо Моисей позволи на мъжа да напише разводно писмо на жена си и да я напусне? " Христос отговори: "3а жестокосърдечието ваше е писал тази заповед." Хората пишат закони, които не са съгласни с Божиите. Даже и в Природата има закони, които не са съгласни с Божиите, но и едните, и другите са временни.
Несъзнателно
майката и бащата пишат закони на своите деца, за които те носят последствията им, добри или лоши.
Когато майката е бременна и даде място на някакво низше чувство, страст или желание, то ще се предаде на детето. Също така и бащата предава своите чувства и желания на детето си. Ако е пожелал да извърши някакво убийство, а не го е извършил, детето ще го направи. Казано е в Писанието: "Няма нищо скрито, което да не се разкрие". Като знаят това, родителите трябва да бъдат внимателни, да не предават на децата си своите лоши желания.
към беседата >>
Несъзнателно
майката и бащата пишатъ закони на своитѣ деца, за които тѣ носятъ последствията имъ, добри или лоши.
(втори вариант)
Богатиятъ не трѣбва да злоупотрѣбява съ своето богатство, защото ще си причини такова нещастие, каквото съвременнитѣ хора си причиняватъ съ изсичането на горитѣ. Да злоупотрѣбявашъ съ богатството на ума си, това значи, да се изложишъ на крайна сухота и безплодие, което води къмъ обезсмисляне на живота. Фарисеитѣ запитаха Христа: „Защо Мойсей позволи на мѫжа да напише разводно писмо на жена си и да я напусне? Христосъ отговори: „За жестокосърдечието ваше е писалъ тази заповѣдь.” Хората пишатъ закони, които не сѫ съгласни съ Божиитѣ. Даже и въ природата има закони, които не сѫ съгласни съ Божиитѣ, но и еднитѣ, и другитѣ сѫ временни.
Несъзнателно
майката и бащата пишатъ закони на своитѣ деца, за които тѣ носятъ последствията имъ, добри или лоши.
Когато майката е бременна и даде мѣсто на нѣкакво нисше чувство, страсть или желание, то ще се предаде на детето. Сѫщо така и бащата предава своитѣ чувства и желания на детето си. Ако е пожелалъ да извърши нѣкакво убийство, а не го извършилъ, детето ще го направи. Казано е въ Писанието: „Нѣма нищо скрито, което да не се разкрие”. Като знаятъ това, родителитѣ трѣбва да бѫдатъ внимателни, да не предаватъ на децата си своитѣ лоши желания.
към втори вариант >>
43.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 8.9.1918г.,
Любовта подразбира самопожертване,
съзнателно
или
несъзнателно
.
Как ще си обясните думите на Христа, че който не яде плътта Му и не пие кръвта Му, няма живот в себе си. За коя плът и кръв се говори в стиха? За чистата и праведна плът и кръв, а не за нечистата и грешна. Това показва, че всяка мисъл, всяка дума имат по две значения: пряко и косвено, или право и противоположно. Кажем ли думата любов, в ума ни изпъква омразата, като противоположна на Любовта.
Любовта подразбира самопожертване,
съзнателно
или
несъзнателно
.
Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на Любовта; ако е несъзнателна, имаме низша проява на Любовта. Когато сам се жертва, човек люби; когато други го жертват, той мрази. Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм. – “Как да се предпазим от тази киселина? ” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек.
към беседата >>
Ако жертвата е
съзнателна
, може да се говори за висша проява на Любовта; ако е
несъзнателна
, имаме низша проява на Любовта.
За коя плът и кръв се говори в стиха? За чистата и праведна плът и кръв, а не за нечистата и грешна. Това показва, че всяка мисъл, всяка дума имат по две значения: пряко и косвено, или право и противоположно. Кажем ли думата любов, в ума ни изпъква омразата, като противоположна на Любовта. Любовта подразбира самопожертване, съзнателно или несъзнателно.
Ако жертвата е
съзнателна
, може да се говори за висша проява на Любовта; ако е
несъзнателна
, имаме низша проява на Любовта.
Когато сам се жертва, човек люби; когато други го жертват, той мрази. Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм. – “Как да се предпазим от тази киселина? ” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек.
към беседата >>
Караниците не трябва да стават
съзнателно
, но когато дойдат естествено.
Първия ден ще се прояви електричеството на мъжа, а втория ден – електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да святка, да буботи, докато дойде Исус да пречисти въздуха. Благодарете, че мъжът и жената се карат. Ако при сегашните условия на живота няма караници, хората щяха да умират преждевременно. Животът се поддържа, благодарение на гръмотевиците и светкавиците в домовете.
Караниците не трябва да стават
съзнателно
, но когато дойдат естествено.
Това не значи, че трябва да се оставяте на течението на гнева. Приложете каквито методи знаете, за да се справите с него и, ако не успеете, ще го оставите да се прояви. Като се разгневиш, вземи трион, да нарежеш малко дръвца, или мотика, да покопаеш малко. Ако и това не ти помогне тури една-две ябълки в джоба си и излез на разходка. Добре е, когато мъжът се разгневи, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости.
към беседата >>
Възлюбеният й, за да опита характера й,
съзнателно
я спънал, за да изпусне таблата от ръцете си.
Ще изтъкна тази разлика със следния пример. Млад момък се влюбил в една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, с голямо самообладание. Възхитен от нея, той често се хвалел на приятеля си, описвал добрите й качества. Един ден той завел приятеля си в дома на своята възлюбена, сам да се убеди в думите му. Тя ги поканила в гостната стая, приела ги любезно и, след известно време донесла табла със сладко и кафе, да ги почерпи.
Възлюбеният й, за да опита характера й,
съзнателно
я спънал, за да изпусне таблата от ръцете си.
Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатите чаши от пода, изчистила зацапаните черги и повторно донесла сладко и кафе. През времето, докато момата влизала и излизала от стаята, за да поправи погрешката си, възлюбеният й казал на приятеля: „Виждаш ли какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакост й причиних, но тя не каза думичка; напротив, взе погрешката върху себе си, за да ме освободи от отговорност." След време те се оженили, но животът им не вървял, както той очаквал. Тя се показала такава, каквато всъщност била: сприхава, капризна, недоволна.
към беседата >>
Който
съзнателно
спъва ближния си, за да го изпитва, и той е от религията и науката на болните.
– Това беше външната страна на моето поведение. Трябваше да слезеш долу, в кухнята, там да видиш истинския ми образ. От гняв аз направих дупка на масата; ти не можа да разбереш какво ставаше в този момент в мене. Често хората казват: ако искаш да познаеш човека, не го гледай как се държи в църква, но иди в дома му и виж, прави ли дупки на масата от гняв, или не прави. Който в църква е благочестив и възпитан, а у дома си прави дупки на масата, той е човек от старата религия и наука, от религията и науката на болните.
Който
съзнателно
спъва ближния си, за да го изпитва, и той е от религията и науката на болните.
Обаче, човекът на новата, на духовната религия и наука на здравите е еднакъв и в църква, и в дома си. Които следват новата религия, те са служители на живия Господ; те са братя и сестри помежду си, те са приятели и приятелки. И там има лекари, но за здрави хора; и там има адвокати, но за Правдата; и там има учители, но за истинското знание, носители на светлина и на Мъдрост. Красиви и велики работи има в духовната наука. Мнозина искат да знаят, какво е тяхното положение.
към беседата >>
Любовьта подразбира самопожертвуване,
съзнателно
или
несъзнателно
.
(втори вариант)
Какъ ще си обясните думитѣ на Христа, че който не яде плътьта Му и не пие кръвьта Му, нѣма животъ въ себе си. За коя плъть и кръвь се говори въ стиха? За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна. Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта.
Любовьта подразбира самопожертвуване,
съзнателно
или
несъзнателно
.
Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь.
към втори вариант >>
Ако жертвата е
съзнателна
, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е
несъзнателна
, имаме нисша проява на любовьта.
(втори вариант)
За коя плъть и кръвь се говори въ стиха? За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна. Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно.
Ако жертвата е
съзнателна
, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е
несъзнателна
, имаме нисша проява на любовьта.
Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ.
към втори вариант >>
Караницитѣ не трѣбва да ставатъ
съзнателно
, но когато дойдатъ естествено.
(втори вариант)
Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха. Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно. Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ.
Караницитѣ не трѣбва да ставатъ
съзнателно
, но когато дойдатъ естествено.
Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко. Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка. Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости.
към втори вариант >>
Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ,
съзнателно
я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си.
(втори вариант)
Ще изтъкна тази разлика съ следния примѣръ. Младъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, съ голѣмо самообладание. Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества. Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му. Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи.
Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ,
съзнателно
я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си.
Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность. Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ.
към втори вариант >>
Който
съзнателно
спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ.
(втори вариант)
— Това бѣше външната страна на моето поведение. Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ. Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене. Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави. Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ.
Който
съзнателно
спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ.
Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си. Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки. И тамъ има лѣкари, но за здрави хора; и тамъ има адвокати, но за правдата; и тамъ има учители, но за истинското знание, носители на свѣтлина и на мѫдрость. Красиви и велики работи има въ духовната наука. Мнозина искатъ да знаятъ, какво е тѣхното положение.
към втори вариант >>
44.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Съзнателно
или
несъзнателно
, човек работи чрез страданията, както с математическите действия, и се развива правилно.
Светът, в който живеем, не се основава на произволи и случайности. Той се основава на абсолютната Мъдрост, на закон, без който косъм от главата ви не може да падне. Ще кажете, че в света съществуват големи страдания и нещастия. Те са неизбежни. Докога? Докато разберем великите закони на Битието.
Съзнателно
или
несъзнателно
, човек работи чрез страданията, както с математическите действия, и се развива правилно.
Ангелите не страдат, защото разбират законите. А всяко неразбиране на нещата причинява страдания. Как няма да страда човек, който постоянно преяжда? Днес се наяде с печена кокошка, пие шампанско; утре също преяжда, после се оплаква от разстройство на стомаха, от страдания и болки. Един ден, когато разбере, че не трябва да преяжда, ще се освободи от страданията.
към беседата >>
Великият Баща на човечеството гледа еднакво към всички хора, и на всички говори като на
съзнателни
, мислещи същества, които имат условия да се повдигнат.
Колко ваши деца, ваши възвишени мисли и чувства е поробил и потъпкал! Христос казва, че, за да победите общия враг, трябва да прощавате на всички, които са ви обидили и напакостили; трябва да изпъдите злото вън от себе си. Казвам: Отворете прозорците си, да влезе Божествената светлина във вашия дом. Който не ги отвори, ще понесе последствията на непослушанието. Това значи, Бог ще въздаде на всекиго заслуженото.
Великият Баща на човечеството гледа еднакво към всички хора, и на всички говори като на
съзнателни
, мислещи същества, които имат условия да се повдигнат.
Нека всички бъдем свободни и работим дотогава, докато се подобри живота на хората, на всички живи същества на Земята. Казвате: "Добре, че войната е към своя край." Не е така. Войната сега започва и се развива във ваша полза. Ние ще спечелим войната. Коя война?
към беседата >>
Съзнателно
или
несъзнателно
, човѣкъ работи чрезъ страданията, както съ математическитѣ действия, и се развива правилно.
(втори вариант)
Свѣтътъ, въ който живѣемъ, не се основава на произволи и случайности. Той се основава на абсолютната мѫдрость, на законъ, безъ който косъмъ отъ главата ви не може да падне. Ще кажете, че въ свѣта сѫществуватъ голѣми страдания и нещастия. — Тѣ сѫ неизбѣжни. Докога? — Докато разберемъ великитѣ закони на Битието.
Съзнателно
или
несъзнателно
, човѣкъ работи чрезъ страданията, както съ математическитѣ действия, и се развива правилно.
Ангелитѣ не страдатъ, защото разбиратъ законитѣ. А всѣко неразбиране на нѣщата причинява страдания. Какъ нѣма да страда човѣкъ, който постоянно преяжда? Днесъ се наяде съ печена кокошка, пие шампанско; утре сѫщо преяжда, после се оплаква отъ разстройство на стомаха, отъ страдания и болки. Единъ день, когато разбере, че не трѣбва да преяжда, ще се освободи отъ страданията.
към втори вариант >>
Великиятъ Баща на човѣчеството гледа еднакво къмъ всички хора, и на всички говори като на
съзнателни
, мислещи сѫщества, които иматъ условия да се повдигнатъ.
(втори вариант)
Колко ваши деца, ваши възвишени мисли и чувства е поробилъ и потъпкалъ! Христосъ казва, че, за да победите общия врагъ, трѣбва да прощавате на всички, които сѫ ви обидили и напакостили; трѣбва да изпѫдите злото вънъ отъ себе си. Казвамъ: Отворете прозорцитѣ си, да влѣзе Божествената свѣтлина въ вашия домъ. Който не ги отвори, ще понесе последствията на непослушанието. Това значи, Богъ ще въздаде на всѣкиго заслуженото.
Великиятъ Баща на човѣчеството гледа еднакво къмъ всички хора, и на всички говори като на
съзнателни
, мислещи сѫщества, които иматъ условия да се повдигнатъ.
Нека всички бѫдемъ свободни и работимъ дотогава, докато се подобри живота на хората, на всички живи сѫщества на земята. Казвате: Добре, че войната е къмъ своя край. Не е така. Войната сега започва и се развива въ ваша полза. Ние ще спечелимъ войната.
към втори вариант >>
45.
Да се роди
,
НБ
, София, 6.10.1918г.,
Към този свят, именно, се стремят
съзнателно
и
несъзнателно
всички мъже, жени и деца.
Който мисли, че ще намери тези материали във физическия свят и ще ги получи наготово, той не може да се новороди. Наистина, мъчнотиите, изпитанията, на които човек се натъква, до известна степен спъват неговото развитие, но той трябва да прави усилия, да ги преодолява. Той знае, че смисълът на живота е в Царството Божие, дето ще намери своите близки, които обича, и които го обичат. Той знае, че смисълът на живота е в придобиване на Царството Божие, т.е. в придобиване на света на Хармонията и Красотата, на Светлината и простора.
Към този свят, именно, се стремят
съзнателно
и
несъзнателно
всички мъже, жени и деца.
Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намерите в Царството Божие, в света на безсмъртието. Не е далеч от нас този свят. Той ни обикаля отвред; той прониква и в нас. Разстоянието от нашия свят до Царството Божие е само една стомилионна част от милиметъра. Причината, дето хората не могат да видят тази близост, е стремежът им към периферията на Живота.
към беседата >>
Прилагайте ума, сърцето и волята си
съзнателно
, за да живеете добре.
Който е дошъл до състоянието на пеперудата, ще се ползва от добрите условия на Живота; който не е излязъл от състоянието на гъсеницата, ще гризе листата на дърветата и ще се оплаква от условията на Живота. „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." С други думи казано: ако не поправите мозъка, белия дроб, стомаха, жлъчката, черния дроб, бъбреците си и ако не раждате, не можете да бъдете добър, силен, разумен и благороден човек. Това е учението, което можете да приложите в живота си. Ако някой се оплаква, че мозъкът му не работи, както трябва, нека мисли усилено, да прочисти пътищата, по които текат умствените енергии. – "Големи мъчнотии имам." – Приложи волята си, за да се справиш с мъчнотиите си.
Прилагайте ума, сърцето и волята си
съзнателно
, за да живеете добре.
Това не значи, че ще избегнете мъчнотиите. Много мъчнотии ще имате, но ще ги преодолявате. Много пъти човек ще се излюпва, много пъти ще се добива, докато най-после се роди и види Царството Божие. Между сегашното виждане и тогавашното ще има голяма разлика. Някой видял Христа, Бога, а като го питат роден ли е от вода и Дух, нищо не може да каже.
към беседата >>
Къмъ този свѣтъ, именно, се стремятъ
съзнателно
и
несъзнателно
всички мѫже, жени и деца.
(втори вариант)
Който мисли, че ще намѣри тѣзи материали въ физическия свѣтъ и ще ги получи наготово, той не може да се новороди. Наистина, мѫчнотиитѣ, изпитанията, на които човѣкъ се натъква, до известна степень спъватъ неговото развитие, но той трѣбва да прави усилия, да ги преодолява. Той знае, че смисълътъ на живота е въ Царството Божие, дето ще намѣри своитѣ близки, които обича, и които го обичатъ. Той знае, че смисълътъ на живота е въ придобиване на Царството Божие, т. е. въ придобиване на свѣта на хармонията и красотата, на свѣтлината и простора.
Къмъ този свѣтъ, именно, се стремятъ
съзнателно
и
несъзнателно
всички мѫже, жени и деца.
Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намѣрите въ Царството Божие, въ свѣта на безсмъртието. Не е далечъ отъ насъ този свѣтъ. Той ни обикаля отвредъ; той прониква и въ насъ. Разстоянието отъ нашия свѣтъ до Царството Божие е само една стомилионна часть отъ милиметъра. Причината, дето хората не могатъ да видятъ тази близость, е стремежътъ имъ къмъ периферията на живота.
към втори вариант >>
Прилагайте ума, сърдцето и волята си
съзнателно
, за да живѣете добре.
(втори вариант)
„Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.” Съ други думи казано: Ако не поправите мозъка, бѣлия дробъ, стомаха, жлъчката, черния дробъ, бъбрецитѣ си и ако не раждате, не можете да бѫдете добъръ, силенъ, разуменъ и благороденъ човѣкъ. Това е учението, което можете да приложите въ живота си. Ако нѣкой се оплаква, че мозъкътъ му не работи, както трѣбва, кека мисли усилено, да прочисти пѫтищата, по които текатъ умственитѣ енергии. — Голѣми мѫчнотии имамъ. — Приложи волята си, за да се справишъ съ мѫчнотиитѣ си.
Прилагайте ума, сърдцето и волята си
съзнателно
, за да живѣете добре.
Това не значи, че ще избѣгнете мѫчнотиитѣ. Много мѫчнотии ще имате, но ще ги преодолявате. Много пѫти човѣкъ ще се излюпва, много пѫти ще се добива, докато най-после се роди и види Царството Божие. Между сегашното виждане и тогавашното ще има голѣма разлика. Нѣкой видѣлъ Христа, Бога, а като го питатъ, роденъ ли е отъ вода и духъ, нищо не може да каже.
към втори вариант >>
46.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
Умствения свят наричаме още свят на безсмъртието, на
съзнателната
душа, на човешкото его, когато човек съзнава, че е отделен индивид.
Бога ще възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, ум и сила, а ближния си, като себе си. Като се проследи пътят на човешкото развитие, виждаме, че човек расте физически, сърдечно, умствено и като душа. Значи, той минава едновременно през четири свята: през физическия, дето се развива тялото; през Сърдечния, т.е. през страстите и желанията; през Умствения, т.е. през света на мисълта.
Умствения свят наричаме още свят на безсмъртието, на
съзнателната
душа, на човешкото его, когато човек съзнава, че е отделен индивид.
Човешкото его наричаме още тяло на Божествения Дух. Под сила разбираме човешката воля, висшата проява на човека. Четирите свята – физическият, Духовният, Умственият и Причинният отговарят на четирите тела на човека. Най-познато от всички е физическото тяло, което се състои от три обвивки. Едната от тях е етерна, която излиза вън от физическото тяло на един-два сантиметра.
към беседата >>
Астралната обвивка е свързана с Астралния свят, наречен
подсъзнателен
.
Едната от тях е етерна, която излиза вън от физическото тяло на един-два сантиметра. През нея минават физическите сили: електричеството и магнетизмът. Както обличаме физическото си тяло с дебели или тънки дрехи, за да го предпазим от студ и горещина, така и етерната обвивка е здравна дреха на физическото тяло, която го предпазва от външни влияния. Етерната обвивка е свързана с друга, наречена астрална, която управлява страстите. Тя предпазва човека, например, от гнева, от желанието му да отмъщава и др.
Астралната обвивка е свързана с Астралния свят, наречен
подсъзнателен
.
Този свят е свързан с широкия Божествен свят, отдето черпи материали за съграждане на вътрешния или душевен живот на човека. Душата представлява истинският човек, който гради, твори и създава нещата. Както човек събира материали за съграждане на физическото си тяло, така и душата събира материали за съграждане на Божественото си тяло. Човек трябва да има къща, не само за гости от физическия свят, но той се нуждае и от къща за приемане на Господа. За съграждане на физическата къща не са нужни само греди, тухли, врати и прозорци, но тя трябва да бъде красива, хигиенична и здрава.
към беседата >>
Решавали ли сте
съзнателно
задачи на сърцето, да приложите Любовта в нейната пълнота?
Те искат да ги убедиш в съществуването на Бога. Щом не вярват в Него, не одобряват начина, по които светът е създаден, нека те станат богове поне за семейството си. Мъжът е единият бог, жената – вторият. Нека създават безсмъртни деца, нека поставят дома си на основа на щастието и го представят за образец на всички семейства. От две хиляди години насам Христос проповядва, но едва днес учението Му се възприема както трябва, а хората вече очакват резултати и се разочароват и обезверяват.
Решавали ли сте
съзнателно
задачи на сърцето, да приложите Любовта в нейната пълнота?
Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъв образ, който да отговоря на първичния, създаден по образ и подобие на Бога? Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми." Тук думата грях означава тъмнина. Какво правят разумните хора, когато останат в тъмнина? За да не се блъскат в предметите, които са поставени на пътя им, те турят ръцете си напред, опитват околната обстановка. Това са хора, които работят с душата си.
към беседата >>
Умствения свѣтъ наричаме още свѣтъ на безсмъртието, на
съзнателната
душа, на човѣшкото „его”, когато човѣкъ съзнава, че е отдѣленъ индивидъ.
(втори вариант)
Бога ще възлюбимъ съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, умъ и сила, а ближния си, като себе си. Като се проследи пѫтьтъ на човѣшкото развитие, виждаме, че човѣкъ расте физически, сърдечно, умствено и като душа. Значи, той минава едновременно презъ четири свѣта: презъ физическия, дето се развива тѣлото; презъ сърдечния, т. е. презъ страститѣ и желанията; презъ умствения, т. е. презъ свѣта на мисъльта.
Умствения свѣтъ наричаме още свѣтъ на безсмъртието, на
съзнателната
душа, на човѣшкото „его”, когато човѣкъ съзнава, че е отдѣленъ индивидъ.
Човѣшкото „его” наричаме още тѣло на Божествения духъ. Подъ „сила” разбираме човѣшката воля, висшата проява на човѣка. Четиритѣ свѣта — физическиятъ, духовниятъ, умствениятъ и причинниятъ отговарятъ на четиритѣ тѣла на човѣка. Най-познато отъ всички е физическото тѣло, което се състои отъ три обвивки. Едната отъ тѣхъ е етерна, която излиза вънъ отъ физическото тѣло на единъ-два сантиметра.
към втори вариант >>
Астралната обвивка е свързана съ астралния свѣтъ, нареченъ
подсъзнателенъ
.
(втори вариант)
Едната отъ тѣхъ е етерна, която излиза вънъ отъ физическото тѣло на единъ-два сантиметра. Презъ нея минаватъ физическитѣ сили: електричеството и магнетизъмътъ. Както обличаме физическото си тѣло съ дебели или тънки дрехи, за да го предпазимъ отъ студъ и горещина, така и етерната обвивка е здравна дреха на физическото тѣло, която го предпазва отъ външни влияния. Етерната обвивка е свързана съ друга, наречена астрална, която управлява страститѣ. Тя предпазва човѣка, напримѣръ, отъ гнѣва, отъ желанието му да отмъщава и др.
Астралната обвивка е свързана съ астралния свѣтъ, нареченъ
подсъзнателенъ
.
Този свѣтъ е свързанъ съ широкия Божественъ свѣтъ, отдето черпи материали за съграждане на вѫтрешния или душевенъ животъ на човѣка. Душата представя истинския човѣкъ, който гради, твори и създава нѣщата. Както човѣкъ събира материали за съграждане на физическото си тѣло, така и душата събира материали за съграждане на Божественото си тѣло. Човѣкъ трѣбва да има кѫща, не само за гости отъ физическия свѣтъ, но той се нуждае и отъ кѫща за приемане на Господа. За съграждане на физическата кѫща не сѫ нуждни само греди, тухли, врати и прозорци, но тя трѣбва да бѫде красива, хигиенична и здрава.
към втори вариант >>
Решавали ли сте
съзнателно
задачи на сърдцето, да приложите любовьта въ нейната пълнота?
(втори вариант)
Тѣ искатъ да ги убедишъ въ сѫществуването на Бога. Щомъ не вѣрватъ въ Него, не удобряватъ начина, по който свѣтътъ е създаденъ, нека тѣ станатъ богове поне за семейството си. Мѫжътъ е единиятъ богъ, жената — вториятъ. Нека създаватъ безсмъртни деца, нека поставятъ дома си на основа на щастието и го представятъ за образецъ на всички семейства. Отъ две хиляди години насамъ Христосъ проповѣдва, но едва днесъ учението Му се възприема, както трѣбва, а хората вече очакватъ резултати и се разочароватъ и обезвѣряватъ.
Решавали ли сте
съзнателно
задачи на сърдцето, да приложите любовьта въ нейната пълнота?
Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъвъ образъ, който да отговоря на първичния, създаденъ по образъ и подобие на Бога? Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.” Тукъ думата „грѣхъ” означава тъмнина. Какво правятъ разумнитѣ хора, когато останатъ въ тъмнина? За да не се блъскатъ въ предметитѣ, които сѫ поставени на пѫтя имъ, тѣ турятъ рѫцетѣ си напредъ, опитватъ околната обстановка. Това сѫ хора, които работятъ съ душата си.
към втори вариант >>
47.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
Като говорим за душата, разбираме моралните,
съзнателните
, висшите прояви в човека.
Ако имаш два коня, единия ще яздиш, а другия ще водиш подир себе си. Ако отиваш на лозето, ще носиш една мотика; ако отиваш в гората да сечеш дърва, нужна ти е една брадва; ако си писар, ще пишеш с една писалка; старият се подпира с една тояга; човек носи на главата си една шапка и т.н. Дето и да се обърнете в живота, виждате, че числото 1 играе важна роля. Както за плащането на една работа е определено колко трябва да се даде, така е определено времето и за свършването й. Соломон казва: "Всяко нещо си има своето време." Значи, определено е времето за проява на човешкия ум, на човешката душа и на човешкото сърце.
Като говорим за душата, разбираме моралните,
съзнателните
, висшите прояви в човека.
Сърцето е проводник на чувствата, а в по-висок смисъл – на Любовта. Кога ще се прояви сърцето на човека, и за това има определено време. Право ли е, двайсет и една годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърцето си. Тогава нищо няма да покаже. Има време, когато човек трябва да прояви силата си, няма защо да смесва времето.
към беседата >>
Като говоримъ за душата, разбираме моралнитѣ,
съзнателнитѣ
, висшитѣ прояви въ човѣка.
(втори вариант)
Ако имашъ два коня, единия ще ездишъ, а другия ще водишъ подиръ себе си. Ако отивашъ на лозето, ще носишъ една мотика; ако отивашъ въ гората да сѣчешъ дърва, нуждна ти е една брадва; ако си писарь, ще пишешъ съ една писалка; стариятъ се подпира съ една тояга; човѣкъ носи на главата си една шапка и т. н. Дето и да се обърнете въ живота, виждате, че числото едно играе важна роля. Както за плащането на една работа е опредѣлено, колко трѣбва да се даде, така е опредѣлено времето и за свършването ѝ. Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо си има своето време.” Значи, опредѣлено е времето за проява на човѣшкия умъ, на човѣшката душа и на човѣшкото сърдце.
Като говоримъ за душата, разбираме моралнитѣ,
съзнателнитѣ
, висшитѣ прояви въ човѣка.
Сърдцето е проводникъ на чувствата, а въ по-високъ смисълъ — на любовьта. Кога ще се прояви сърдцето на човѣка, и за това има опредѣлено време. Право ли е, 21 годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърдцето си. Тогава нищо нѣма да покаже. Има време, когато човѣкъ трѣбва да прояви силата си, нѣма защо да смѣсва времето.
към втори вариант >>
48.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Който работи
съзнателно
върху своята градина.
Първото условие за придобиване на Живота е присъствието на Любовта. Който отвори сърцето си за Любовта, той има Живот в себе си. Казано е в Писанието: "Любовта не се превъзнася, не се гордее, не мисли зло." Любещият е смирен. Той се отнася с дълбоко почитание и уважение към всичко живо. Кой човек е смирен?
Който работи
съзнателно
върху своята градина.
Щом се върне от работата, която е вършил през деня, взема мотиката, търнокопа и започва да копае, да обработва градината си. Той се отнася с почитание към всички работи. Почитайте и своята половина, която неуморно работи във вас. Ще кажете, че не я виждате. Невидима е тази половина, невидим е Христос във вас, но човек се ползва от невидимото, а не от видимото.
към беседата >>
— Който работи
съзнателно
върху своята градина.
(втори вариант)
Първото условие за придобиване на живота е присѫтствието на любовьта. Който отвори сърдцето си за любовьта, той има животъ въ себе си. Казано е въ Писанието: „Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе, не мисли зло.” Любещиятъ е смиренъ. Той се отнася съ дълбоко почитание и уважение къмъ всичко живо. Кой човѣкъ е смиренъ?
— Който работи
съзнателно
върху своята градина.
Щомъ се върне отъ работата, която е вършилъ презъ деня, взима мотиката, търнокопа и започва да копае, да обработва градината си. Той се отнася съ почитание къмъ всички работи. Почитайте и своята половина, която неуморно работи въ васъ. Ще кажете, че не я виждате. — Невидима е тази половина, невидимъ е Христосъ въ васъ, но човѣкъ се ползува отъ невидимото, а не отъ видимото.
към втори вариант >>
49.
Малък разбор / Лемуил
,
НБ
,
ИБ
,
БС
, София, 5.12.1918г.,
Само
съзнателният
човек може да се моли.
”, но не знаете в какво да ви благослови. Казвате: „Господи, нека се подобри малко моето положение! ” Нима вашето положение е лошо? Но ще кажете: „Искам да съм като другите хора.” Нима не сте като другите хора? А за да се молиш, храната трябва да се сдъвче със зъби, да влезе в стомаха ви, той да свърши работата си – да я превърне в сок, който да мине в белите дробове и чак тогава можеш да започнеш да се молиш.
Само
съзнателният
човек може да се моли.
Някои питат: „Защо да се молим? ” За да се пречисти кръвта ти, мислите и желанията ти! Ако доброволно не се молите, то Провидението ще ви създаде условия, за да се молите. И най-твърдите хора се молят: заболеят, викат доктор и казват: „Моля ти се, докторе, да ми помогнеш! ” Постави те Господ в лишение – бързо отиваш при някой заемодател и му се молиш.
към беседата >>
Съзнателниятъ
човѣкъ се моли.
(втори вариант)
Навивайте вретеното така, че нишката отъ кѫделята да слиза отгоре — надолу и следете, какви мисли се раждатъ въ главата ви. Не е достатъчно човѣкъ само да се моли, но работа се иска отъ него. Какво означава молитвата? — Истинската молитва има отношение къмъ дишането и пречистването на кръвьта. За да се моли, човѣкъ трѣбва да поема въздухъ, който да се пречиства.
Съзнателниятъ
човѣкъ се моли.
— Защо трѣбва да се моля? — За да пречистишъ кръвьта, мислитѣ и желанията си. Ако човѣкъ не се моли доброволно, Провидението на сила го заставя да се моли. Ще му прати нѣкаква болесть, ще го постави въ лишения и тогава насила ще се моли. Болниятъ ще вика лѣкарь и ще се моли да му помогне да оздравѣе.
към втори вариант >>
Работете
съзнателно
върху себе си.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва да се моли! Да се молишъ на Бога, това е все едно, да дишашъ чистъ въздухъ. Всѣка молитва, вънъ отъ Бога, е слизане на човѣшката душа все по-надолу. Всѣки отъ васъ самъ трѣбва да направи задачата съ вълната. Отъ васъ се иска работа, а не трудъ и мѫчение.
Работете
съзнателно
върху себе си.
Мислете, за да ви се открие вѫтрешния смисълъ на задачата съ вълната.
към втори вариант >>
50.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Като изучавате проявите на всички форми в органическия свят, навсякъде виждате
съзнателен
или
несъзнателен
стремеж към усъвършенстване.
От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос каза на учениците си: "Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми", някои от тях се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи. Както водата е необходима за растенията, така кръвта е необходима за Живота. Тя влиза като съставна част и в растителното, и в животинското царство и се изявява в различни форми.
Като изучавате проявите на всички форми в органическия свят, навсякъде виждате
съзнателен
или
несъзнателен
стремеж към усъвършенстване.
Сегашните художници и скулптори са занаятчии, а в бъдеще ще станат майстори творци. И животните ще бъдат на по-високо стъпало, отколкото днес: езикът им ще се развърже, и те ще говорят. Няма нищо чудно в това. Защо? Защото животните съставят частица от Дървото за познаване на Живота. Дървото показва степента на нашето развитие.
към беседата >>
Като изучавате проявитѣ на всички форми въ органическия свѣтъ, навсѣкѫде виждате
съзнателенъ
или
несъзнателенъ
стремежъ къмъ усъвършенствуване.
(втори вариант)
Отъ човѣка зависи, какъ да употрѣби тази боя, въ какво количество и колко разредена. Когато Христосъ каза на ученицитѣ си: „Който не яде плътьта ми и не пие кръвьта ми”, нѣкои отъ тѣхъ се съблазниха. Тѣ се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговитѣ думи. Както водата е необходима за растенията, така кръвьта е необходима за живота. Тя влиза като съставна часть и въ растителното, и въ животинското царство и се изявява въ различни форми.
Като изучавате проявитѣ на всички форми въ органическия свѣтъ, навсѣкѫде виждате
съзнателенъ
или
несъзнателенъ
стремежъ къмъ усъвършенствуване.
Сегашнитѣ художници и скулптори сѫ занаятчии, а въ бѫдеще ще станатъ майстори-творци. И животнитѣ ще бѫдатъ на по-високо стѫпало, отколкото днесъ: езикътъ имъ ще се развърже, и тѣ ще говорятъ. Нѣма нищо чудно въ това. Защо? — Защото животнитѣ съставятъ частица отъ дървото за познаване на живота. Дървото показва степеньта на нашето развитие.
към втори вариант >>
51.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Който иска да усили вярата, надеждата и любовта си, трябва да работи
съзнателно
върху себе си.
Вярата развива ума, а надеждата – сърцето. Радвайте се, че водата тече, а въздухът се движи и образува ветровете, защото подтикват хората към мисъл и чувство. Защо идат изпитанията и страданията? – За да се усилят вярата, надеждата и любовта на хората. Каквото е отношението между водата, въздуха и светлината, такова е отношението между вярата, надеждата и любовта.
Който иска да усили вярата, надеждата и любовта си, трябва да работи
съзнателно
върху себе си.
Кой борец е придобил сила, без да прави упражнения и да развива мускулите си? Героят е силен човек, но с години е работил върху мускулите си. Философът се отличава със силен ум и дълбока мисъл, защото постоянно работи със своя мозък. Добродетелният човек има велико сърце, защото постоянно го упражнява. И водата се пречиства след като мине през ред процеси: утаяване, прецеждане, изпаряване.
към беседата >>
Съзнателно
, или
несъзнателно
може да счупиш крака на брата си, но Господ ще те научи на изкуството да лекуваш счупени крака.
Човек трябва да се храни, да работи и да се развива, и заблужденията едно след друго ще го изоставят. Ще се възрази, че Господ трябва да премахне заблужденията, мъчнотиите и страданията. Да се премахнат страданията, това значи, да се спре всякаква дейност, всякаква инициатива на човека. Това е невъзможно. Ще живееш, ще правиш погрешки, ще страдаш, и сам ще изправяш погрешките си.
Съзнателно
, или
несъзнателно
може да счупиш крака на брата си, но Господ ще те научи на изкуството да лекуваш счупени крака.
Ще извадиш окото но брата си, но Господ ще те научи да лекуваш очи, да поставяш на мястото на извадените, нови, здрави очи. Ще убиеш някого, но в друг живот ще станеш майка, ще събереш нужния материал да съградиш нова къща на убития. Той ще стане твое дете, за да разбереш, колко струва живота на човека. Така ще изучавате закона на събирането и изваждането. – Страшно нещо е раждането.
към беседата >>
Ще дойде ден, когато той ще напусне своята малка къщичка и ще заработи
съзнателно
върху себе си, да си приготви нова, голяма и хигиенична.
Заради него Бог е пожертвал живота си. Достатъчно е да възприемете тази мисъл, за да опитате Божието благословение върху вас. Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава първо през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, Който се явява като посредник. Човек не е това, което външно представя. Отвън, той не е нищо друго освен малка, бедна къщичка.
Ще дойде ден, когато той ще напусне своята малка къщичка и ще заработи
съзнателно
върху себе си, да си приготви нова, голяма и хигиенична.
Ще дойде ден, когато човек ще си направи ново, здраво тяло, на което ще стане господар. Обаче, само онзи може да стане господар, който е бил слуга. На небето Христос е бил господар, Син Божи, но със слизането си на земята, Той се облече в рабски образ и прие положението на слуга. Така той показа на хората как се слугува. И до днес хората още слугуват едни на други, изтезават се, роптаят и не знаят как да се освободят от това положение.
към беседата >>
Не работи ли
съзнателно
върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него.
До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност. Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало да тече кръв. Миризмата на кръвта събудила дивия инстинкт на животното, което се готвело да се хвърли върху господаря си. Слугата влязъл в стаята и го спасил от явна смърт. Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за да се измени дивото естество на животното.
Не работи ли
съзнателно
върху себе си, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него.
Често, при добро разположение на духа, в ума на човека прониква някаква отрицателна мисъл, която започва да го души и измъчва. Щом ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено към Христа, без да Му говорите, и Той ще измени състоянието ви. Светлината ви посещава без да й говорите. Достатъчно е да се отворите за нея, за да ви огрее и озари. Казано е в Писанието, че много думи водят към грях.
към беседата >>
Като се ражда и преражда и работи
съзнателно
върху себе си, човек вае своето лице, докато се представи пред Бога като завършена, съвършена картина.
Той дойде между хората, да им покаже как да живеят, за да постигнат идеала на своята душа. Той мина през такива страдания, каквито никой човек досега не е познал. Хората са минали и минават различни страдания, големи и малки, но още не са дошли до Христовите. Тази е причината, дето Христос седи над всички хора. Много пъти човек ще слиза на земята, докато придобие светлината, която ще го заведе при Бога.
Като се ражда и преражда и работи
съзнателно
върху себе си, човек вае своето лице, докато се представи пред Бога като завършена, съвършена картина.
Много недостатъци, необработени линии има върху човешкото лице, но той трябва да работи и да върви напред. Всеки трябва да си каже: Аз познавам Бога, както Той ме познава; аз Го любя, както Той ме люби; аз ще се пожертвам за Него, както Той се жертва за мене. Кажете си така, започнете да работите тихо и спокойно, без да се обезсърчавате. Който бърза и желае в скоро време да постигне нещо, той само се обезсърчава. Бързите работи не дават добри резултати.
към беседата >>
Следователно, ако искате да водите християнски живот с изискванията на тиквата, ще работите малко време върху себе си; ако живеете с изискванията на дъба, ще работите
съзнателно
върху себе си десетки години; ако искате да се усъвършенствате и пречистите като диаманта, ще работите още повече.
Който бърза и желае в скоро време да постигне нещо, той само се обезсърчава. Бързите работи не дават добри резултати. Един младеж отишъл при един прочут германски професор по философия да му препоръча някакъв кратък курс – в малко време да изучи философията. Професорът се замислил и му отговорил: Когато Бог иска да създаде тиква, употребява само шест месеца; когато иска да създаде дъб, нужни Му са десетки години. Ако искаш да станеш тиква, ще следваш шестмесечен курс по философия; ако искаш да станеш дъб, ще учиш десетки години.
Следователно, ако искате да водите християнски живот с изискванията на тиквата, ще работите малко време върху себе си; ако живеете с изискванията на дъба, ще работите
съзнателно
върху себе си десетки години; ако искате да се усъвършенствате и пречистите като диаманта, ще работите още повече.
Много работа се иска от човека, за да хармонизира ума, сърцето и волята си. Погледът, движенията на човека трябва да бъдат хармонични. Така той влияе на ближните си и ги повдига. Както хармоничните движения влияят върху хората и ги повдигат, така и дисхармоничните им въздействат и понижават настроението им. Бъдете внимателни към себе си и към ближния си.
към беседата >>
52.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Той работи върху себе си
съзнателно
и не се заблуждава.
– Не може. Поне един път в живота си трябва да се смириш. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. Истински човек е този, който увеличава дарбите и способностите си.
Той работи върху себе си
съзнателно
и не се заблуждава.
Той не си въобразява, че вярата му е голяма. Той не си въобразява, че светостта му е голяма. Някои родители мислят, че децата им са гениални, всичко разбират. Човек може да разбира нещата, без да е гениален. Геният е напреднал дух, който е завършил развитието си на земята.
към беседата >>
Те са мислили само за удоволствие, а не за
съзнателна
, разумна работа.
Докато не са женени и родителите им работят за тях, отношенията им са правилни. Те са внимателни, нежни един към друг, пишат си любовни писма, обаче, щом се оженят, всичко се разваля. – Защо? – Защото тежестите на живота падат върху тях. Момъкът мисли, че се е излъгал, момата – също, а в края на краищата вината е и в двамата.
Те са мислили само за удоволствие, а не за
съзнателна
, разумна работа.
Който иска да се удоволства, плаща скъпо. Тази мисъл Христос изразил чрез стиха: „Не мога да взема хляба от децата и да го дам на псетата.“ Аз превеждам думите на Христа по следния начин: Не съм дошъл за хора, които искат само да се удоволстват. Жената хананейка отговори на Христа: „И аз искам да вляза в добрия път, който показваш на хората.“ Христос каза: „Жено, голяма е твоята вяра! Нека бъде според вярата ти.“ От този час дъщерята на хананейката оздравя, и тя получи Божията благодат. Всички хора – учени, философи, музиканти, художници, писатели, имат известни стремежи и идеали, които всеки постига според степента на своята вяра.
към беседата >>
53.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Обаче, работа се иска от човека – вътрешна,
съзнателна
работа.
Всеки лекар знае как се лекуват различните болести, но не може да лекува всички хора. Следователно, истинското обяснение на омразата е това, което може да я превърне в любов. Омразата е проказа за човешкото сърце. Ако днес може да излекувате тази проказа поне 25 на сто, вие сте постигнали много нещо. Това значи, да настане мир и радост в домовете.
Обаче, работа се иска от човека – вътрешна,
съзнателна
работа.
Затова казваме: Не чакайте помощта да дойде отвън! Впрегнете се всички на работа! Всички хора, семейства, общества и народи очакват външна помощ, отгоре да им се помогне. Силата и благоденствието е в отделния човек. Ако частите на едно цяло са в изправност, и цялото ще работи добре.
към беседата >>
Използвайте тези блага
съзнателно
и не отлагайте нещата.
Значи, ще се възползват от Неговата беседа само онези, които ще я чуят. Какво ще правят останалите? Вие очаквате невъзможни неща и губите времето си. Знайте, че Христос е в светлината, която възприемате; във въздуха, който дишате; във водата, която пиете; в храната, която ядете. Христос е и във вашите мисли, чувства и постъпки – навсякъде ще го срещнете.
Използвайте тези блага
съзнателно
и не отлагайте нещата.
Бъдете добри платци. Щом дойде срокът на полицата ви, веднага плащайте. Ако отлагате, лихвите се увеличават. Смисълът на живот е в любовта – да вършиш всичко с любов. Докато е млад, човек живее с вяра и с любов, готов е на всякакви жертви.
към беседата >>
54.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
Едно се иска от съвременните хора:
съзнателно
отношение към нещата.
Виждате едно стъкло, казвате, че е стъкло, но не се замисляте, колко пречупвания е претърпяла светлината, докато получите изображението на стъклото в очите си. И фотографът, като светлината, ходи от един предмет на друг, прави снимки и след това ги продава на хората, като реални образи, да ги изучават. Това не са реални образи, но сенки на предметите. Всеки предмет трябва да бъде в естествено положение, както листата, клончетата, цветовете и плодовете на дърветата. Само така ще имате ясна представа за него.
Едно се иска от съвременните хора:
съзнателно
отношение към нещата.
Някой се радва на цветята, на техните краски и аромат и казва: Всичко това е създадено заради мене. – Не е така. Краските и ароматът на цветята са създадени за привличане на насекомите, чрез които става опрашването и оплождането им. Ако при това положение и ти можеш да се ползваш от краските и аромата на цветята, свободен си да ги използваш, но нямаш право да мислиш, че са създадени само заради тебе. Някои богослови поддържат идеята, че светът е създаден за човека.
към беседата >>
55.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
И тъй, докато сте в света, между хората, работете
съзнателно
, не се отчайвайте, да не се спъвате едни други.
Всяка светлина, отдето и да иде, е отражение на Божествената светлина, но отражението изчезва, ако не е свързано с главния източник. Истинската светлина е в човешкия мозък, а не вън от него. Светлината иде само отгоре. Който възприеме Божествения живот в себе си, той започва да свети като слънцето. И тогава стихът „Вие сте виделината на света“ се осмисля.
И тъй, докато сте в света, между хората, работете
съзнателно
, не се отчайвайте, да не се спъвате едни други.
Понеже минавате за културни хора, покажете своята култура. Не ставайте причина да прогоните добрите хора между вас. Те са дошли да ви помагат. Ако не отворите сърцата си за тях, ще ви напуснат. Ако е да опитват жилото на човека, те могат да отидат между бръмбарите и буболечките.
към беседата >>
56.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Кротостта и смирението подготвят човека за
съзнателното
му влизане в астралния свят.
На какво ще бъде равно а – в? Този въпрос оставям отворен, вие да го разрешите. Кротост и смирение – две велики качества на астралния свят, които създават истинските желания и стремежи на сърцето. Който иска да влезе в общение с възвишените жители на астралния свят, трябва да бъде кротък и смирен. Без тези качества, пак ще отидете в астралния свят и ще се върнете, без да сте придобили нещо.
Кротостта и смирението подготвят човека за
съзнателното
му влизане в астралния свят.
Те успокояват душата, която укрепва тялото го и прави здраво и бодро. Без кротост и смирение, лекуването на човека е невъзможно. Без кротост и смирение никаква идея не може да се приложи. Кроткият се отнася добре и с хората и с животните. Той знае силата на грубите отношения, на лошите думи и ги уподобява на отровните и вредни питиета.
към беседата >>
57.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Ако ядеш и изпитваш неприятност, ти не живееш като
съзнателен
и разумен човек.
в яки кости и здрави мускули. Значи, ако костите не са яки и лесно се трошат, а мускулите не са здрави, човек не е дошъл до мъдростта, за която Христос говори. Който не разбира смисъла на физическото растене в дух и мъдрост, казва, че смисълът на живота се заключава в яденето. Не е така. Не е достатъчно само да ядеш, но с приятност да ядеш; да си доволен и когато ядеш, и когато не ядеш; да си доволен от всичко, което ти е дадено.
Ако ядеш и изпитваш неприятност, ти не живееш като
съзнателен
и разумен човек.
И тъй, яденето, храненето е наистина важен житейски въпрос, но се изисква съзнателно отнасяне към него. Ето защо, всички партии, и в миналото, и днес, се занимават на първо място с въпроса за храненето. И буржоазните партии, и болшевизмът поставят въпроса за хляба на пръв план. Богатият иска да има повече патици, кокошки, агънца, да хапне и пийне с приятели, с роднини, да отпразнува деня на сина, на дъщерята, на жената или на мъжа. Друг път се събират на угощение, заедно да хапнат и пийнат в памет на св.
към беседата >>
И тъй, яденето, храненето е наистина важен житейски въпрос, но се изисква
съзнателно
отнасяне към него.
Значи, ако костите не са яки и лесно се трошат, а мускулите не са здрави, човек не е дошъл до мъдростта, за която Христос говори. Който не разбира смисъла на физическото растене в дух и мъдрост, казва, че смисълът на живота се заключава в яденето. Не е така. Не е достатъчно само да ядеш, но с приятност да ядеш; да си доволен и когато ядеш, и когато не ядеш; да си доволен от всичко, което ти е дадено. Ако ядеш и изпитваш неприятност, ти не живееш като съзнателен и разумен човек.
И тъй, яденето, храненето е наистина важен житейски въпрос, но се изисква
съзнателно
отнасяне към него.
Ето защо, всички партии, и в миналото, и днес, се занимават на първо място с въпроса за храненето. И буржоазните партии, и болшевизмът поставят въпроса за хляба на пръв план. Богатият иска да има повече патици, кокошки, агънца, да хапне и пийне с приятели, с роднини, да отпразнува деня на сина, на дъщерята, на жената или на мъжа. Друг път се събират на угощение, заедно да хапнат и пийнат в памет на св. Петър, св.
към беседата >>
Който е минал
съзнателно
през нея, той влиза и излиза свободно и в духовния свят.
Следователно, когато се говори за философия, за християнство, за окултизъм, подразбираме духовния свят. Когато се говори за обикновени неща, ние сме на физическия свят, дето се правят опити. – Не може ли без опити? – Не може. Физическият свят е опитна школа.
Който е минал
съзнателно
през нея, той влиза и излиза свободно и в духовния свят.
Той се намира в положението на човек, който знае много езици. Между който народ и да отиде, знае езика му и се разговаря с хората. – Къде е духовният свят? – Около нас, както и физическият. И двата свята са на едно и също място, но за да ги разбира, човек трябва да има съответни органи.
към беседата >>
За това е необходима усилена и
съзнателна
работа върху ума и сърцето.
„А детето растеше в дух и мъдрост. Под “дух” разбираме чувствения, политическия и обществения живот на човека, а под „мъдрост“ – културния и духовния му живот. Когато завърши духовното си развитие, човек придобива любовта. Това не се постига изведнъж. Хиляди години човек ще работи, докато прояви любовта си.
За това е необходима усилена и
съзнателна
работа върху ума и сърцето.
Такъв човек прилича на богат роднина, който събирал пари с години и дето отива, всички му се радват, защото опитват кесията му. Като изразходва парите си, всички го изоставят. Колкото и да е огорчен, той се вижда принуден да си отиде, отдето е дошъл. Така постъпват и светските, и религиозните хора. И близките му казват: Хайде, иди сега там, отдето си дошъл, отново да събираш пари, да помагаш на хората.
към беседата >>
От
съзнателната
работа на хората зависи бързото изправяне на техния живот.
Овчарят знае, кога трябва да заченат овцете му, а човек не знае кога трябва да се зачене някое дете. Той казва: Не е важно, кога се е заченало детето; важно е да се роди то – може и навреме, и без време, когато Бог даде. Бог дава всичко, но ти трябва да спазваш благоприятните условия за зачеването и раждането на детето. Ти имаш една идея, дадена от Бога. От тебе се иска да създадеш благоприятни условия за нейното реализиране.
От
съзнателната
работа на хората зависи бързото изправяне на техния живот.
Когато се подобрят външните условия на живота, ще се подобрят и вътрешните. Затова казваме, че в бъдеще хората ще работят по-малко, отколкото днес. Те ще имат време за умствена и духовна работа. Тогава въпросът между жената и мъжа ще се разреши правилно. Сега те се борят за първенство, кой от двамата да бъде господар.
към беседата >>
58.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Това значи, човек
съзнателно
да спре развитието си.
Докато мисли, че е умен и няма какво да учи, човек ще си остане всякога глупав. Започне ли да мисли, че е глупав, че трябва много да учи, той има условия да се развива и да стане умен. Той е на прав път в живота си. Щом майката казва, че е завършила мисията си, тя трябва да напусне земята. Всеки човек, който се спира на едно място в своите възгледи, е приел една философия, която не търпи нищо ново.
Това значи, човек
съзнателно
да спре развитието си.
Казвате, че ако човек приеме новите възгледи, постоянно ще греши. Ще греши, но същевременно ще еволюира. Човешката душа се развива и чрез погрешките. Аз разглеждам думата „погрешка” в широк смисъл. Човек не трябва да се влияе от материалните несгоди, да мисли, че само добрият живот обусловя неговото развитие.
към беседата >>
Това значи човек
съзнателно
да спре развитието си.
(втори вариант)
Следователно, който иска да се спаси, трябва да изгуби правия ъгъл в себе си. Докато мисли, че е умен и няма какво да учи, човек ще си остане всякога глупав. Започне ли да мисли, че е глупав, че трябва много да учи, той има условия да се развива и да стане умен, той е на прав път в живота си. Щом майката казва, че е завършила мисията си, тя трябва да напусне земята. Всеки човек, който се спира на едно място в своите възгледи, е приел една философия, която не търпи нищо ново.
Това значи човек
съзнателно
да спре развитието си.
Казвате, че ако човек приеме новите възгледи, постоянно ще греши. Ще греши, но същевременно ще еволюира. Човешката душа се развива и чрез погрешките. Аз разглеждам думата „погрешка" в широк смисъл. Човек не трябва да се влияе от материалните несгоди, да мисли, че само добрият живот обуславя неговото развитие. Защо?
към втори вариант >>
59.
Кога се молиш
,
НБ
, София, 27.4.1919г.,
– Молбата, молитвата е
съзнателен
процес на работа.
„А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка; и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно. И Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Мнозина запитват: Защо човек трябва да се моли?
– Молбата, молитвата е
съзнателен
процес на работа.
Някой пита: Може ли човек да не се моли? – Може – умрелите не се молят. Значи, всяко живо същество се моли. Аз ще разгледам молитвата като велик природен процес, а не както вие я разбирате. Както вие се молите, това не е молитва.
към беседата >>
Съзнателното
движение е работа.
Аз ще разгледам молитвата като велик природен процес, а не както вие я разбирате. Както вие се молите, това не е молитва. Ако мълчанието на устата, или мърдането на устните е молитва, тогава и есенните окапали листа се молят. Всеки е виждал, как есенните листа, като падат на земята, се мърдат – движение има около тях. Обаче, всяко движение не е работа.
Съзнателното
движение е работа.
Молитвата е съзнателен процес на човешката душа. Като се моли човек, душата му се проектира отгоре – надолу. Тя излиза извън себе си. Тоя процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живеем. Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва.
към беседата >>
Молитвата е
съзнателен
процес на човешката душа.
Както вие се молите, това не е молитва. Ако мълчанието на устата, или мърдането на устните е молитва, тогава и есенните окапали листа се молят. Всеки е виждал, как есенните листа, като падат на земята, се мърдат – движение има около тях. Обаче, всяко движение не е работа. Съзнателното движение е работа.
Молитвата е
съзнателен
процес на човешката душа.
Като се моли човек, душата му се проектира отгоре – надолу. Тя излиза извън себе си. Тоя процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живеем. Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва. После тя свива крачката си, и храната влиза навътре.
към беседата >>
Молитвата трябва да бъде
съзнателна
, да има определена цел.
По какво се отличават едните от другите? Първите знаят да строят, да градят и носят благото на човечеството, а вторите – да събарят и рушат. „Кога се молиш.” Каква трябва да бъде молитвата? Какво представя тя? Молитвата е съвкупност от принципи, от елементи, чрез които се проявяват чувствата и мислите на човека.
Молитвата трябва да бъде
съзнателна
, да има определена цел.
Оня, към когото отправяш молбата си, трябва да ти е познат. Детето се моли на майка си, която познава. В тоя случаи, неговата молба е точно определена. То знае, какво иска и от кого иска. В Америка някъде, една бедна жена била принудена да отдели детето си и да го изпрати в един от големите градове, да изкарва само прехраната си.
към беседата >>
Животът ни на земята не е нищо друго, освен
съзнателен
процес на познаване на Бога и Христа.
Макар и в безсъзнание, то прошепнало: Майко! Само с едно полагане на ръката, детето познало майка си. От тоя момент положението на болния се подобрило. Любовта на майката го спасила. И тъй, когато и ние се обърнем към Бога, Който обединява всички същества, работите ни ще се наредят.
Животът ни на земята не е нищо друго, освен
съзнателен
процес на познаване на Бога и Христа.
Да познаваш Бога, това значи, да използуваш всички добри мисли, чувства и желания, вложени в Битието. Това значи, всички живи същества да бъдат в съгласие помежду си. Няма да обяснявам, защо всички хора не се разбират. Ще дойде ден, когато всичко живо ще разбере закона на любовта. Тогава всички хора ще си подадат взаимно ръка.
към беседата >>
" Молбата, молитвата е
съзнателен
процес на работа.
(втори вариант)
Мнозина запитват: „Защо човек трябва да се моли?
" Молбата, молитвата е
съзнателен
процес на работа.
Някой пита може ли човек да не се моли? Може. Умрелите не се молят. Значи всяко живо същество се моли. Аз ще разгледам молитвата като велик природен процес, а не както вие я разбирате. Както вие се молите, това не е молитва.
към втори вариант >>
Съзнателното
движение е работа.
(втори вариант)
Аз ще разгледам молитвата като велик природен процес, а не както вие я разбирате. Както вие се молите, това не е молитва. Ако мълчанието на устата или мърдането на устните е молитва, тогава и есенните окапали листа се молят. Всеки е виждал как есенните листа, като падат на земята, се мърдат - движение има около тях. Обаче всяко движение не е работа.
Съзнателното
движение е работа.
Молитвата е съзнателен процес на човешката душа. Като се моли човек, душата му се проектира отгоре надолу. Тя излиза извън себе си. Тоя процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живеем. Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва.
към втори вариант >>
Молитвата е
съзнателен
процес на човешката душа.
(втори вариант)
Както вие се молите, това не е молитва. Ако мълчанието на устата или мърдането на устните е молитва, тогава и есенните окапали листа се молят. Всеки е виждал как есенните листа, като падат на земята, се мърдат - движение има около тях. Обаче всяко движение не е работа. Съзнателното движение е работа.
Молитвата е
съзнателен
процес на човешката душа.
Като се моли човек, душата му се проектира отгоре надолу. Тя излиза извън себе си. Тоя процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живеем. Когато амебата простре крачето си, за да хване храната си, това е молитва. После тя свива крачката си и храната влиза навътре.
към втори вариант >>
Молитвата трябва да бъде
съзнателна
, да има определена цел.
(втори вариант)
По какво се отличават едните от другите? Първите знаят да строят, да градят и носят благото на човечеството, а вторите - да събарят и рушат. „Кога се молиш." Каква трябва да бъде молитвата? Какво представя тя? Молитвата е съвкупност от принципи, от елементи, чрез които се проявяват чувствата и мислите на човека.
Молитвата трябва да бъде
съзнателна
, да има определена цел.
Оня, към когото отправяш молбата си, трябва да ти е познат. Детето се моли на майка си, която познава. В тоя случай неговата молба е точно определена. То знае какво иска и от кого иска. В Америка някъде една бедна жена била принудена да отдели детето си и да го изпрати в един от големите градове да изкарва само прехраната си.
към втори вариант >>
Животът ни на земята не е нищо друго освен
съзнателен
процес на познаване на Бога и Христа.
(втори вариант)
Макар и в безсъзнание, то прошепнало: „Майко! " Само с едно полагане на ръката детето познало майка си. От тоя момент положението на болния се подобрило. Любовта на майката го спасила. И тъй, когато и ние се обърнем към Бога, Който обединява всички същества, работите ни ще се наредят.
Животът ни на земята не е нищо друго освен
съзнателен
процес на познаване на Бога и Христа.
Да познаваш Бога, това значи да използваш всички добри мисли, чувства и желания, вложени в битието. Това значи всички живи същества да бъдат в съгласие помежду си. Няма да обяснявам защо всички хора не се разбират. Ще дойде ден, когато всичко живо ще разбере закона на любовта. Тогава всички хора ще си подадат взаимно ръка.
към втори вариант >>
60.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Като говоря за виделина и тъмнина, подразбирам движението на земята в нейните отношения към
съзнателния
живот.
Кажат ли хората, че се различават един от друг, аз правя следното сравнение: от изгрева на слънцето до обяд хората имат един вид идеи, а подир обяд, до залез на слънцето, имат друг вид идеи. Тъй че когато хората кажат, че се различават, аз питам: Какви идеи имат, идеи на изгряващото слънце или на залязващото слънце, сутринни или вечерни схващания? Има друга категория хора, на които идеите се различават от залез-слънце до полунощ и от полунощ до изгрева на слънцето. Има четири вида хора, които се различават по идеи. Двете категории спадат към виделината, а другите две – към тъмнината.
Като говоря за виделина и тъмнина, подразбирам движението на земята в нейните отношения към
съзнателния
живот.
Има ли движение, ще има и светлина, и тъмнина. А то се подразбира, че земята се движи към центъра, към слънцето. Към него тя се стреми. Движението значи Любов. Любовта движи всички същества.
към беседата >>
61.
Учител и Господ
,
НБ
, София, 15.6.1919г.,
А когато се обърнеш към Бога, енергията ти е пасивна,
съзнателна
.
За да не стават такива неща, жената трябва да напише закон на мъжа си да се връща вкъщи два ча̀са преди залез слънце. Ако се върне след залез слънце, главата му непременно ще пострада. Същото нещо става и в нас. Когато замислим нещо хубаво, благородно, ние сме в отрицателната енергия, в светлата страна на земята; замислим ли нещо лошо, ние сме в положителната страна на земята, в положителната енергия. Господ е положителен.
А когато се обърнеш към Бога, енергията ти е пасивна,
съзнателна
.
Дойдеш ли да воюваш с по-силния, ще бъдеш смазан. Господ се противи на горделивите хора. Когато кажеш, че ще се противиш, Господ ще заповяда да те превържат и да те заведат в някоя болница. Като се намериш в болница, ще кажеш, че си ходил да се биеш за отечеството си. Никакво отечество не си освобождавал.
към беседата >>
Съзнателно
или
несъзнателно
, навсякъде виждам една атмосфера на подозрение, и след всичко това хората искат да минат за културни.
А нетърпението ражда подозрение към всичко и към всички. Не съм срещал хора, които да убедя, че в нашето дело няма нищо подозрително. Българите нямат търпение и затова подозрението не ги напуща. Второто нещо е да премахнем предубеждението. Всеки ден се борим с нечисти мисли, които ни накацват като оси.
Съзнателно
или
несъзнателно
, навсякъде виждам една атмосфера на подозрение, и след всичко това хората искат да минат за културни.
Трябва да се ограждаме от тия мисли, които са остатък от миналото; те са излишъци, от които всички трябва да се очистите. Подозрението е проникнало в ума, сърцето и душата ви и трябва да се освободите от него. Какво има да подозирам? Някой дойде при мене и иска да ме поизлъже. Аз му казвам: Приятелю, ако не се опитваш да ме излъжеш, аз бих сторил повече за тебе, а така ще сторя по-малко.
към беседата >>
62.
Призваха Исуса
,
НБ
, София, 19.6.1919г.,
Тази дума произлиза от старосанскритски език, от корен, който означава „това, което става и се проявява като
съзнателен
Живот”.
Аз искам да поразясня малко вътрешния принцип, вътрешното значение на сватбата, защото във вашия ум тя има съвсем друго значение. Според вас сватбата означава събиране, оженване на двама души – мъж и жена, като предварително ги сгодяват с участието на свещеник, който изпълнява няколко молитви, след което надошлите гости ядат и пият. Тези веселби се продължават един-два дни, след което гостите се разотиват, а младоженците остават сами. Това е външната страна на сватбата, която и вие най-добре разбирате. Обаче под думата сватба в дълбок смисъл се разбира започване на нов Живот.
Тази дума произлиза от старосанскритски език, от корен, който означава „това, което става и се проявява като
съзнателен
Живот”.
Сватбата е процес, който извежда човека от едно състояние и го води в друго, т.е. излизане от един живот и влизане в друг, при което се напущат старите идеи и се заживява с нови. Забележете, че на тази сватба беше поканен Исус и Неговите ученици, така че на нея присъства един от най-великите Учители. Тази сватба стана принцип, който в бъдеще да определя какви да бъдат и как трябва да стават сватбите. В бъдеще на всяка сватба трябва да присъства Исус със своите ученици, но не Исус като човек, а Неговото Учение.
към беседата >>
63.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
Обаче от момента, когато нарушим
съзнателно
или
несъзнателно
един от тези закони, малък или голям, нарушава се и равновесието в нас.
Навсякъде има принудителни мерки за изпълнението на закона. Ще кажете: „Ами нали всеки народ има свои схващания и разбирания? “ Да, всеки човек отделно, или всяко семейство, всяко общество може да си има свои схващания, но те не изменят онзи Божествен закон, върху който почива нашето растене. Докато сме в съгласие с тоя закон, за който говори Христос, у нас ще има растеж, ще има подем на нашите мисли и чувства, замах или разширение на нашата воля, и тогава ние лесно ще може да се разберем. Това ще бъде всякога, докато сме във връзка с малките и големите закони.
Обаче от момента, когато нарушим
съзнателно
или
несъзнателно
един от тези закони, малък или голям, нарушава се и равновесието в нас.
Ние не може да разберем причината на безпокойствието ни, криво ни е, недоволни сме и търсим причината у другите хора. Това безпокойствие може да произлезе от неща. Например, ти си духовен или културен човек, минаваш покрай някой овчар, който си пасе овцете, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от тези агънца! “ Взимаш едно от тях и го заколиш. Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима тъга.
към беседата >>
Това не са родолюбци, това са предатели, те играят ролята на Юда
съзнателно
или
несъзнателно
, с пари или без пари.
Ако ли не помогнеш, ще определиш в тоя момент своята лоша съдба. Когато сгрешиш по този начин, потърси друг начин, по-добър за поправяне на погрешката си. Ако всички българи обмисляха добре всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяха ли днес да ядат хляб с купони, захар с купони, щяха ли да воюват? Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тая мравка. Българските държавници се интересуват от България дотолкова, доколкото са засегнати техните кесии.
Това не са родолюбци, това са предатели, те играят ролята на Юда
съзнателно
или
несъзнателно
, с пари или без пари.
Аз ви говоря върху тези два велики закона, защото ако се приложат те и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега българите отварят разни училища, но не мислят за мравките, за подобрението на техния живот. Те мислят за печалби и казват: „Да имаме пари, ние ще намерим добри учители, добри работници“. Покажете ми едно общество, което е работило с пари и да е успяло много. Не искам да кажа, че всички дружества трябва да спрат своята дейност, но трябва да изменят начина на живота си.
към беседата >>
Обаче от момента, когато нарушим
съзнателно
или
несъзнателно
един от тези закони, ние започваме да се безпокоим.
(втори вариант)
И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишаване от наследство, изключване от обществото или от някое дружество, или от духовния живот. Ще кажете: „Ами нали всеки си има свои схващания, разбирания? " Да, всеки човек отделно или всяко семейство, или всяко общество може да си има свои схващания, но това не изменя онзи велик закон, върху който почива нашето растене. Докато сме в съгласие с този закон, за който говори Христос, у нас ще има растеж, подем в нашите мисли и чувства, замах или разширение на нашата воля и тогава лесно ще може да се спогаждаме. Това ще бъде дотогава, докато сме във връзка с малките и големите закони.
Обаче от момента, когато нарушим
съзнателно
или
несъзнателно
един от тези закони, ние започваме да се безпокоим.
Ние не може да разберем причината на това безпокойствие - криво ни е, недоволни сме и търсим причината у другите хора. Това безпокойствие може да произлезе например от следното: ти си духовен или културен човек и минаваш някога покрай някой овчар, който си пасе овците, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от едно от тези агънца" - и си купиш някое от тях и го заколиш. Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима тъга. Аз взимам агнето като емблема на нашите изкривени постъпки, а не въставам с това против месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда.
към втори вариант >>
64.
Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Някой път изневеряването може да стане
несъзнателно
, но много пъти е ставало и сега става по подхлъзване.
В окултните закони не може без пропуски. Имате ги тези пропуски, може да употребите закона. Пропускът е като къщен ключ, чрез който се отваря и затваря вратата. Тези пропуски ще ви се дадат само тогава, когато бъдете верни, да не злоупотребявате с тях. Верен човек на своята душа, верен на ближния си, верен на Бога.
Някой път изневеряването може да стане
несъзнателно
, но много пъти е ставало и сега става по подхлъзване.
Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвет на Христа, Христос му каза : „Тази мисъл идва от сатаната", и тогава пристъпи и каза онова, що има в Евангелието: „Който не се отрече от себе си" и г. н. Имайте предвид, че Христовото учение е леко. Когато Христос казва: „Моето бреме е леко", Той подразбира своето учение. И наистина, практически, Неговото учение е най-лекият метод. Тъй че, не са прави ония, които проповядват, че Христовото учение е тежко бреме.
към беседата >>
65.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
А работата е
съзнателният
Живот - да разбираш как да си господар на себе си, на ума и на сърцето си и никой да не може да те подкупи.
А ние още не сме влезли в тази хармония. Аз оспорвам твърдението на съвременните хора, че те живеят истински Живот. Те не живеят такъв, а страдат и се мъчат. Според мен има мъчение, труд и работа. Ние сме още в мъчението, а Животът започва с работата.
А работата е
съзнателният
Живот - да разбираш как да си господар на себе си, на ума и на сърцето си и никой да не може да те подкупи.
Да имаш онази велика Любов, що въодушевява. И тя не само да те въодушевява, но и да бъде постоянен стимул, както са топлината и светлината за растителния живот. Съвременните хора аз ги уподобявам (ще ме извините за сравнението) на следното: един учен, умопобъркан човек, бил поставен в една голяма зала на лудницата, в която прекарвали времето си около петдесет умопобъркани. Той се занимавал със събиране на сламки и от тях правел купчинки, които през деня пренасял от един ъгъл на друг и на другия ден пак повтарял същото. Хората приличат на този човек и питат защо са нещастни.
към беседата >>
66.
Разбиране и прилагане
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1919г.,
Този закон, който е от древната школа, сега съвременното общество е изопачило в една извратена форма, докато по-рано е означавал: „Аз съм готов да възприема Божествените зародиши и да обработя мисълта, която ми даваш, Татко, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си воля, и ще Ă дам всички условия за развитие.“ Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени в хармония и
съзнателно
.
Например равностранният триъгълник ви показва стремеж към Бога нагоре, сиреч един завършен симетричен живот. Триъгълник, обърнат с основата нагоре, показва живот, който е изгубил равновесие. Когато видите два триъгълника, единия нагоре, а другия с основата надолу, че се преплитат, вие ще се запитате: „Дали моите стремежи са като в един от тези триъгълници – надолу или нагоре? “ Вие издигате ръцете си нагоре, към Бога. Когато издигнете ръцете над главата си така, че да се образува еврейската буква шин (ш), това значи, че искате да растете към Бога; то означава закон за размножаване и изпълване с всички блага.
Този закон, който е от древната школа, сега съвременното общество е изопачило в една извратена форма, докато по-рано е означавал: „Аз съм готов да възприема Божествените зародиши и да обработя мисълта, която ми даваш, Татко, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си воля, и ще Ă дам всички условия за развитие.“ Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени в хармония и
съзнателно
.
Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко, що сте възприели. Всяко наше външно действие е израз на действие, което става вътре, в духовния свят. А вие вдигате ръце, без да разбирате смисъла на движенията. Като опишете с ръката си един кръг, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете алчността и с всички сили, които са вложени във вас, ще служите на Бога. Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство, макар той да върши това нещо несъзнателно.
към беседата >>
Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите
съзнателно
всичко, що сте възприели.
Триъгълник, обърнат с основата нагоре, показва живот, който е изгубил равновесие. Когато видите два триъгълника, единия нагоре, а другия с основата надолу, че се преплитат, вие ще се запитате: „Дали моите стремежи са като в един от тези триъгълници – надолу или нагоре? “ Вие издигате ръцете си нагоре, към Бога. Когато издигнете ръцете над главата си така, че да се образува еврейската буква шин (ш), това значи, че искате да растете към Бога; то означава закон за размножаване и изпълване с всички блага. Този закон, който е от древната школа, сега съвременното общество е изопачило в една извратена форма, докато по-рано е означавал: „Аз съм готов да възприема Божествените зародиши и да обработя мисълта, която ми даваш, Татко, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си воля, и ще Ă дам всички условия за развитие.“ Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени в хармония и съзнателно.
Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите
съзнателно
всичко, що сте възприели.
Всяко наше външно действие е израз на действие, което става вътре, в духовния свят. А вие вдигате ръце, без да разбирате смисъла на движенията. Като опишете с ръката си един кръг, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете алчността и с всички сили, които са вложени във вас, ще служите на Бога. Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство, макар той да върши това нещо несъзнателно. Някои хора държат главата си надясно, други наляво и ние мислим, че всичките тези неща са случайни.
към беседата >>
Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство, макар той да върши това нещо
несъзнателно
.
Този закон, който е от древната школа, сега съвременното общество е изопачило в една извратена форма, докато по-рано е означавал: „Аз съм готов да възприема Божествените зародиши и да обработя мисълта, която ми даваш, Татко, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си воля, и ще Ă дам всички условия за развитие.“ Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени в хармония и съзнателно. Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко, що сте възприели. Всяко наше външно действие е израз на действие, което става вътре, в духовния свят. А вие вдигате ръце, без да разбирате смисъла на движенията. Като опишете с ръката си един кръг, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете алчността и с всички сили, които са вложени във вас, ще служите на Бога.
Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство, макар той да върши това нещо
несъзнателно
.
Някои хора държат главата си надясно, други наляво и ние мислим, че всичките тези неща са случайни. Не са случайни и несъществени – в тях има дълбок смисъл. В Америка един знаменит проповедник държал главата си обикновено малко наляво; неговите слушатели, като имали желание да бъдат красноречиви като него, започнали и те да държат главата си малко наляво – подражавали му. Човек, чиято глава е изкривена малко наляво, показва, че у него чувствата взимат надмощие, а у когото главата е малко надясно – умът взема надмощие. А трябва да се стремим към балансиране, към познаване и разбиране, сиреч да възстановим необходимото равновесие между ума и сърцето си и да не влагаме в тях повече, отколкото трябва.
към беседата >>
67.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Видите ли, че някой човек тъпче някоя мравка, а говори, че е културен, извадете 75% от неговата културност и му оставете само 25%, пък бил той философ, учен, писател, свещеник или кой да е друг, щом той върши това
съзнателно
.
Писанието казва: „Има хора, родени от плът, от човешко семе“, но в този смисъл една Божествена пчела е много по-интелигентна, отколкото един обикновен човек тук, на Земята. Аз ви давам едно правило за мерило, което еднакво трябва да засяга и животни, и хора – всички. Най-малкото зло, което направите на едно насекомо, което работи за Бога, един ден ще се развие в голяма форма. Човек, който може да стъпче мравка, може да стъпче и човек. И обратно – човек, който може да направи път на мравка, ще направи път и на човека.
Видите ли, че някой човек тъпче някоя мравка, а говори, че е културен, извадете 75% от неговата културност и му оставете само 25%, пък бил той философ, учен, писател, свещеник или кой да е друг, щом той върши това
съзнателно
.
Когато Христос е казал: „Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, ум и сила“, Той е подразбирал именно този закон: да любите всичко. Ако можете да любите най-малките насекоми и дръвчета, вие можете да обичате и Бога. Ако не можете тях да обичате, не можете да обичате и Бога. Защото, ако не обичате малките същества, които виждате, как ще обичате Бога, Когото не виждате? Ако не любите това, което ви заобикаля, как ще любите далечното?
към беседата >>
68.
Космичната Обич
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1919г.,
тя представя един
съзнателен
процес, който става индивидуално във вселената.
- Може. Аз употребявам тази дума в много широк смисъл. Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от Центъра на вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към Центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а Обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е.
тя представя един
съзнателен
процес, който става индивидуално във вселената.
Ще ви моля за момент да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате с мене заедно, без да критикувате. Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно както са, а после критикувайте. Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна. Аз говоря за Обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас. Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на Обичта.
към беседата >>
Те разбират тайната да се увеличават, да привличат всички хора, цялото общество наоколо си, но главното не са научили - изкуството да организират хората, обществата като
съзнателни
единици.
Видим като Светлината, за да озарявам грамадните светове, и невидим като Топлината, за да стоплям и най-малките животинки долу по Земята". Учителят му отговорил: "Да бъде според желанието ти". И така, в съвременния свят има три процеса, които работят едновременно. Според единия процес, едни хора иска да забогатеят, да станат учени, философи, министри, генерали, да образуват държава. Тези хора наричаме велики, защото са научили изкуството да стават големи.
Те разбират тайната да се увеличават, да привличат всички хора, цялото общество наоколо си, но главното не са научили - изкуството да организират хората, обществата като
съзнателни
единици.
Магнитът и той привлича железните стърготини, но не знае как да ги организира. Да организираш още не значи възпитание; да даваш образование още не значи да учиш на закона на Обичта. Следователно, когато говорим за Виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание; а под Топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане. Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а Топлината - процес, който иде от периферията към центъра. Аз наричам Светлината артериална кръв, а Топлината - венозна.
към беседата >>
Слънчевата енергия е жива,
съзнателна
.
Няма да се спирам на вътрешната страна на тази енергия, да обяснявам как се е развила тя и т.н. Па и дали ще повярвате, ако ви кажа нещо за Слънцето, което е на такова голямо разстояние от нас? Вие не вярвате в мен доколко съм искрен. Питате се дали нямам задни цели, а ще повярвате за Слънцето? Че Слънцето е добре разположено към нас, това се вижда от енергията, която изпраща на Земята, от добрините, които повседневно ни приготвя, защото без тази енергия животът е немислим.
Слънчевата енергия е жива,
съзнателна
.
Ако започнем да мислим така за нея, ние ще можем да всмукнем в себе си тази енергия и тя ще произведе в нас един съзнателен и правилен процес на растене. И тъй, Космичната Обич казва: "Работи за своето сърце и всаждай в него добри желания, защото всяко добро желание дава хубав плод. Всаждай в ума си добри мисли, защото всяка добра мисъл е едно плодно дърво. Всаждай добри действия със своята воля, защото всяко добро действие е плодно дърво". Космичната Обич казва още: "Не се съмнявай в себе си, защото всяко съмнение е проказа".
към беседата >>
Ако започнем да мислим така за нея, ние ще можем да всмукнем в себе си тази енергия и тя ще произведе в нас един
съзнателен
и правилен процес на растене.
Па и дали ще повярвате, ако ви кажа нещо за Слънцето, което е на такова голямо разстояние от нас? Вие не вярвате в мен доколко съм искрен. Питате се дали нямам задни цели, а ще повярвате за Слънцето? Че Слънцето е добре разположено към нас, това се вижда от енергията, която изпраща на Земята, от добрините, които повседневно ни приготвя, защото без тази енергия животът е немислим. Слънчевата енергия е жива, съзнателна.
Ако започнем да мислим така за нея, ние ще можем да всмукнем в себе си тази енергия и тя ще произведе в нас един
съзнателен
и правилен процес на растене.
И тъй, Космичната Обич казва: "Работи за своето сърце и всаждай в него добри желания, защото всяко добро желание дава хубав плод. Всаждай в ума си добри мисли, защото всяка добра мисъл е едно плодно дърво. Всаждай добри действия със своята воля, защото всяко добро действие е плодно дърво". Космичната Обич казва още: "Не се съмнявай в себе си, защото всяко съмнение е проказа". Космичната обич довършва: "Бъди смел и решителен в Живота и в борбите, които ти се явяват.
към беседата >>
69.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Като изучавате растенето, като
съзнателен
процес, ще кажете, че тук взимат участие законът за земното притегляне и др.
Всичко това има смисъл в живата математика. Като дойда до нея, ще посея една семка и, като израсте, ще ви извикам да разгледаме действията събиране, изваждане, умножаване и деление, през които тя е минала. После ще спра вниманието ви на по-сложните процеси, които стават в нея: граници, функции и др. Това са математични аргументи. Наблюдавайте, как става растенето, и вадете заключения, на какво се дължи стремежа на растението да върви нагоре, защо листата се разперват, а плодовете увисват надолу.
Като изучавате растенето, като
съзнателен
процес, ще кажете, че тук взимат участие законът за земното притегляне и др.
Мнозина говорят за тоя закон, но отчасти го знаят. Например, знаеш, че телата се привличат, но защо става това? Казвам: Можеш да привлечеш едно тяло, само след като си го отблъснал. Привличане без отблъскване не съществува. Майката първо отблъсква плода, а после го привлича, за да се слее с нея.
към беседата >>
Като изучавате растението като
съзнателен
процес, ще кажете, че тук взимат участие законът за земното притегляне и др.
(втори вариант)
Всичко това има смисъл в живата математика. Като дойда до нея, ще посея една семка, и като израсте, ще ви извикам да разгледаме действията събиране, изваждане, умножение и деление, през които тя е минала. После ще спра вниманието ви на по-сложните процеси, които стават в нея: граници, функции и др. Това са математични аргументи. Наблюдавайте как става растенето и вадете заключения, на какво се дължи стремежът на растението да върви нагоре, защо листата се разперват, а плодовете увисват надолу.
Като изучавате растението като
съзнателен
процес, ще кажете, че тук взимат участие законът за земното притегляне и др.
Мнозина говорят за тоя закон, но отчасти го знаят. Например знаеш, че телата се привличат, но защо става това? Казвам: можеш да привлечеш едно тяло, само след като си го отблъснал. Привличане без отблъскване не съществува. Майката първо отблъсква плода, а после го привлича, за да се слее с нея.
към втори вариант >>
70.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Всъщност, това не е онази свобода, към която се стреми душата – вътрешната, разумна,
съзнателна
свобода.
Така се създава новата свобода, т.е. еманципиране на мъжа и на жената. Мъжът счита, че има свобода, а жената сега си я извоюва. Към кого е насочена свободата? Мъжът иска да се еманципира по отношение на жената, а жената – по отношение на мъжа.
Всъщност, това не е онази свобода, към която се стреми душата – вътрешната, разумна,
съзнателна
свобода.
Какво постига човек, ако слуша съветите на този гражданин? – Отива да пасе свинете на своя господар. Интересен е фактът, че господарят му, т.е. гражданинът, не оставя младия човек в дома си да му слугува, а го изпраща на полето, да пасе свинете му. – Каква мисъл е вложил Христос в този стих?
към беседата >>
71.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Съзнателният
живот има две посоки на движение.
Съзнателният
живот има две посоки на движение.
Те не са произволни, нито необходими. Те не са насилие, но свободна проява на човешката душа. В прочетената притча Христос говори за двама синове, проява на един и същ баща, на една и съща майка. Думата „проява” е употребена в философски смисъл. На обикновен език казваме: Два сина, родени от един и същ баща и от една и съща майка.
към беседата >>
Ако времето носи живи,
съзнателни
условия, които хората използуват, то дава своето, т. е.
– Заклал е вашето теленце. Христос изнася притчата за двамата синове, за да представи двете категории хора: духовенството, които обещаха, че ще изпълнят волята Божия, но не я изпълниха; втората категория са бедните, хромите и клосните, които не обещаха да изпълнят волята Божия, но я изпълниха. На духовенството бяха дадени законът и заповедта, но те не ги изпълниха. Каквото е било духовенството преди две хиляди години, такова е и днес. Каквито са били бедните преди две хиляди години, такива са и днес.
Ако времето носи живи,
съзнателни
условия, които хората използуват, то дава своето, т. е.
то изменя хората. Иначе, времето не изменя хората. И сегашните християни не са използували времето от идването на Христа до днес Те не се различават много от светските хора. Съботен ден, като свършат работата си, светските хора отварят вестниците и преглеждат, какво се дава в театъра, или в операта, кой добър певец и музикант е дошъл, да отидат да послушат музика, да прекарат времето си по-приятно. Религиозните хора търсят по вестниците, де ще се държат духовни сказки или проповеди да послушат нещо.
към беседата >>
Новото учение внася нов подтик в хората да разбират нещата правилно, да се стремят към
съзнателен
живот.
– Знаете ли, че ако се запали неговата къща, ще се запалят къщите и на някои от вашите близки? Христос пита учениците си: Кой изпълни Божията воля? Който се отказа, или който обеща да я изпълни? Ако вие сте от тия, които се отказвате, а изпълнявате Божията воля, аз ви похвалявам. Ако сте от тия, които обещавате да изпълните Божията воля, а после се отказвате, вие губите условията за вашето повдигане.
Новото учение внася нов подтик в хората да разбират нещата правилно, да се стремят към
съзнателен
живот.
Причините за нещастията и падението на хората се крият в микроскопични поводи. Причината за греха е малка, но последствията му са големи. Едно неразумно желание към известна форма, или към даден плод създава големи страдания. Ако пожелаеш да имаш къща като тая на своя ближен, ти вече си сгрешил. Видиш една красива жена, погледнеш към нея, веднага се заразиш.
към беседата >>
Съзнателно
, или
несъзнателно
, много писатели, проповедници, философи заблуждават хората.
Това е положението, което очаква всички ония, които са вървели по пътя на втория син. – Кажи ни поне една утешителна дума. – Ще ви кажа утешителни думи, но само тогава, когато изпълните Божията воля. Често ви говоря за знанието, като необходимост за човешката душа. Аз нямам пред вид онова знание, което е причина за много престъпления.
Съзнателно
, или
несъзнателно
, много писатели, проповедници, философи заблуждават хората.
Те всички минават за учени. Какво знание е това, което заблуждава хората? Ние говорим за истинското, положителното знание, което внася светлина в човешките умове. Някои казват, че лъжата струва пари. – Това е въпрос.
към беседата >>
Съзнателният
живот има две посоки на движение.
(втори вариант)
Съзнателният
живот има две посоки на движение.
Тези посоки не са произволни, не са необходими, не подразбират насилственост, но са свободно проявление на човешката душа. В прочетената притча Христос представлява тези двама синове, проявление на един и същ баща, на една и съща майка. Като казвам думата „проявление", то е философско изражение. На обикновен език „проявление" на една майка и един баща означава родени от една майка, родени от един баща, макар че сега бащата не ражда. Като се казва в Писанието, че Господ извадил от Адама едно ребро и направил от него жената, разбира се, че първият човек е раждал, но от сърдечната област.
към втори вариант >>
Времето не изменя хората, тоест изменя ги само тогава, когато в него се крият живи или
съзнателни
условия, които ние може да използваме.
(втори вариант)
С първото положение се представлява духовенството - тези правоверни, които мислят, че са близо до Бога, на които бе даден законът, заповедта и казваха: „Ние ще изпълним Твоята воля." Те обещаха, но не изпълниха. С второто положение Христос представяше бедните, които се отказаха да изпълнят закона, но после се разкаяха и го изпълниха. В съвременното общество е тъй, както е било преди две хиляди години. Съвременното духовенство е същото, каквото е било преди две хиляди години. Такива са и бедните, каквито са били през времето на Христа.
Времето не изменя хората, тоест изменя ги само тогава, когато в него се крият живи или
съзнателни
условия, които ние може да използваме.
Аз говоря върху този стих, защото той има приложение към сегашния наш живот. Сегашните християни са като светските хора. Светските хора постъпват така: в събота, когато излязат вестниците, четат какво се дава тази вечер или започват да търсят какво се дава тази вечер или утре вечер, за да решат где и как да прекарат нощта. Четат, че еди-къде си се дава представление, в което ще играе някой знаменит актьор и решават да отидат там. Други някои четат, че някой добър проповедник ще държи проповед и решават да отидат да го слушат.
към втори вариант >>
Това ново учение иде да даде един подтик на хората, едно правилно разбиране на
съзнателния
живот.
(втори вариант)
Христос се обръща и пита учениците Си: „Кой изпълни волята Божия? Дали този, който се отказва, или който обеща, че ще изпълни? " Онзи, който се отказал. Ако вие сте от тези, които сте се отказали, а извършите волята Божия, аз ви похваля- вам. Но ако вие сте от тези, които обещаха и казваха: „Имай я вързана в кърпа и се надявай, че всичко ще изпълня", а после се отказаха, вие не сте изпълнили волята Божия и сте изгубили онзи момент, в който можехте да се подигнете.
Това ново учение иде да даде един подтик на хората, едно правилно разбиране на
съзнателния
живот.
Всички причини за нашите нещастия започват все от микроскопичически поводи. Не мислете, че причината за греха е много голяма. Тя е едно поглеждане към известна форма, към известен плод, а от тях се пораждат най-големите страдания. Минете покрай някоя красива къща, погледнете я, и тя ви зарази с пожеланието да я имате. Минете покрай някоя красива жена, погледнете я, и се заразите.
към втори вариант >>
72.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Следователно любовта, вярата, надеждата, това са вътрешни принципи на
съзнателния
живот.
Това красиво ли е? Яденето има смисъл само при любовта. Хубавата мома, като яде, казва: Аз ще ям, ще се поправя, за да бъда хубава, да бъда обичана. Яденето, пиенето, това са само обекти, това са само средства. Човек трябва да яде, за да възстанови силите си.
Следователно любовта, вярата, надеждата, това са вътрешни принципи на
съзнателния
живот.
Тъй ги схващайте. Може да направите опит с тях. Това не е учение, което почива само на теория, а може да се опитва всеки ден. И тъй, любовта, вярата и надеждата не са еднакво развити у всички хора. У някои любовта е силно развита, у други — вярата, а у трети — надеждата.
към беседата >>
Следователно тя е нишка, принцип, който развива разумния,
съзнателния
живот.
Ако слънцето изчезне, и светлината ще изчезне. Веднъж светлината съществува, и слънцето съществува, защото светлината е изявление на слънцето. Щом любовта съществува между хората, и Бог съществува, защото любовта изтича от Бога. Щом любовта изтича от Бога, вярата възниква, а вярата е носител на живота. Без вяра Божественият живот не може да се проектира тук, на земята.
Следователно тя е нишка, принцип, който развива разумния,
съзнателния
живот.
Съзнателният живот никога не може да се развива без вяра. Тя е застъпена у всички хора по един или друг начин. Надеждата пък реализира този живот. Тя е сила, която дава форми на нещата. Следователно всеки от вас, който иска да има зраво тяло, да има здрав мозък, да бъде красив, непременно трябва да има надежда.
към беседата >>
Съзнателният
живот никога не може да се развива без вяра.
Веднъж светлината съществува, и слънцето съществува, защото светлината е изявление на слънцето. Щом любовта съществува между хората, и Бог съществува, защото любовта изтича от Бога. Щом любовта изтича от Бога, вярата възниква, а вярата е носител на живота. Без вяра Божественият живот не може да се проектира тук, на земята. Следователно тя е нишка, принцип, който развива разумния, съзнателния живот.
Съзнателният
живот никога не може да се развива без вяра.
Тя е застъпена у всички хора по един или друг начин. Надеждата пък реализира този живот. Тя е сила, която дава форми на нещата. Следователно всеки от вас, който иска да има зраво тяло, да има здрав мозък, да бъде красив, непременно трябва да има надежда. Надеждата оформява тялото.
към беседата >>
НАГОРЕ