НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
91
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тайните на Духа
,
ИБ
, Варна, 1897г.,
Няма вече да приема от ръката ви поношенията – деня на изкуплението за умилостивление и
примирение
с Бога, Отца на всичките векове.
Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ, Бог наш Отец. Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на Синовете Божии – Синовете на вечната Любов, които зова Мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си.
Няма вече да приема от ръката ви поношенията – деня на изкуплението за умилостивление и
примирение
с Бога, Отца на всичките векове.
Ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя Земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми Име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си – на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм!
към беседата >>
2.
Хио Ели Мели Месаил
,
ИБ
, София, 14.9.1897г.,
Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и
примирение
с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.
Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец. Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си.
Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и
примирение
с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда.
Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа.
към беседата >>
Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и
примирение
съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда.
(втори вариант)
Радвай се ти който познавашъ Господа и който си познатъ и избранъ отъ вѣки. Благословенъ Господъ Богъ нашъ Отецъ. Ида, говори Господъ, направете правъ пѫть за царството на мира, за царството на правдата. Ето завѣтното обѣщание, което е отдавна очаквано; възвѣстяването на синоветѣ Божии —синовете на вѣчната любовъ които зова мои братя. Затова синове человѣчески внимавайте на дѣлата си.
Нѣма вече да приема отъ рѫката ви поношенията — денътъ на искуплението за умилостивление и
примирение
съ Бога Отца на всичкитѣ вѣкове, ида пакъ но не като искупитель, не като жертва за поругание, но като Господъ, като вѣченъ царь на всѣка правда, да посѣтя земята съ жезалъ желѣзенъ, да съкруша всѣкъ горделивъ що се дига, и ще измѣта и премета всички що господаруватъ съ неправда.
Нѣма вече да търпя този родъ лукавъ и прѣлюбодѣенъ, който осквернява и бѣзчести святото ми име за суетно щеславие, защото всѣкой гледа да измами и подкопае живота на ближния си, — на своя братъ. Въ кое име се вършатъ днесъ всичкитѣ безакония, ако не въ моето — ? Това ли ще наречете любовь за брата ви, за вашия небесенъ и благъ Отецъ? Живъ съмъ. Азъ ще поямъ, ще истребя всѣка нечестива душа.
към втори вариант >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което эначи
примирение
с Бога, эащото те още не са се помирили с Него.
Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници". Аз съм срещал много хора свещеници без джубета [5] и калимавки – те са истинските свещеници. Вземете, например, врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за в бъдеще Господ на такива ще тури расо.
Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което эначи
примирение
с Бога, эащото те още не са се помирили с Него.
И така, всички, без изключение, трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тия неща, не се препирайте. Прението избягвайте. Всякой един не е с еднаква светлина, а всякой да зачита светлината на другия. Като правите така, Христос ще бъде между нас.
към беседата >>
4.
Милосърдието
,
НБ
, София, 17.9.1916г.,
Христос сега идва, за да внесе Новото учение на
примирение
между хората, учението на Милосърдие към всички без разлика.
Жената не може да търпи мъжа си, защото погледнал към друга някоя жена. Как можело той да гледа друга! Тогава трябва да бъде сляп, за да не гледа. Мъжът, от своя страна, също се кара на жена си, когато тя погледне към друг мъж. Някои казват, че Христос, когато дойде, ще оправи света.
Христос сега идва, за да внесе Новото учение на
примирение
между хората, учението на Милосърдие към всички без разлика.
Както при Корнилий. И когато ние започнем да се молим и да правим добри дела, тогава Господ ще ни изпрати при този Петър – при Духа. И Духът ще ни донесе Радост и Веселие, ще ни разкрие великите задачи. Духът ще направи Млечния път в нашата душа и ние ще пътуваме от слънце на слънце, от планета на планета и ще видим колко велик е Господ. Първо ще се отправим към най-близката звезда, после, след като преживеем там, ще отидем на други звезди.
към беседата >>
5.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
Тя не се уплашила, но с
примирение
се приготвила за другия свят.
Те, както откровенията, произвеждат преврат в човека. Една жена заболяла сериозно, почти до смърт, но за щастие оздравяла. Като започнала да се подобрява, имала едно откровение, което произвело в нея голям преврат. От този ден, тя изменила коренно живота си. От невидимия свят я предупредили, че след един месец ще умре.
Тя не се уплашила, но с
примирение
се приготвила за другия свят.
И наистина, след един месец умряла. Синът много скърбил за майка си. Веднъж тя му се явила на сън и му казала: Престани да плачеш. Аз съм добре. Твоята привързаност към мене е особен род партизанство.
към беседата >>
6.
Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството
,
ИБ
,
БС
, София, 12.2.1920г.,
Спиритизмът е движение; теософията е
примирение
на противоречията; мистицизмът е слизане, а може да се каже още, че е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на Земята, той е единствената наука, която ни учи как да живеем и която може да ни избави от всички нещастия; а християнството е наука за ликвидиране на кармата, за изплащане на стари дългове.
Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то минава. В християнския смисъл на разбиране, християнин може да бъде и мистикът, и теософът и спиритистът. Ако вземем обаче областта на Духа в широк смисъл, в нейните разклонения, това вече е спиритизъм. Опасността при спиритизма лежи в това, че хората имат в себе си други зародиши, които всъщност им причиняват и вреда. Но ние ще оставим засега настрана онова, което говорят за него критиците.
Спиритизмът е движение; теософията е
примирение
на противоречията; мистицизмът е слизане, а може да се каже още, че е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на Земята, той е единствената наука, която ни учи как да живеем и която може да ни избави от всички нещастия; а християнството е наука за ликвидиране на кармата, за изплащане на стари дългове.
Ако вземем стиха от Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, това значи, че Той е платил дълговете му. Що е християнството? То е да знаеш да плащаш дълговете на хората. А кой може да плаща дългове? Само богатият.
към беседата >>
Теософията е наука за
примирение
на половете, а християнството – за сближение и обединение на последните.
Следователно богатият може да бъде християнин, а сиромахът не може да бъде такъв. Реплика: Ами обещанието, че Христос обогатява? То е кредит за християните, за ония, които Христос кредитира. Те са търговци с чужд кредит. Съвременните хора са християни, защото Христос е християнин.
Теософията е наука за
примирение
на половете, а християнството – за сближение и обединение на последните.
Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединение на духа с душата. Това, което сега проповядват, не е християнство, то трябва да претърпи преобразование. Ако християнството беше такова, каквото ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид. Но ние ще оставим този въпрос, защото не влиза в нашата област. Сега ще ви запитам научихте ли що е мъчение?
към беседата >>
Това не е начин на
примирение
.
На тия им плащам, докато на ония няма да плащам.” Всички неприятности, които се случват между вас, според Окултната школа са благо. Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, но не по изкуствен начин. Зная случаи, при които съберат се двама, целунат се и рекат: „Да се примирим! ”, но когато излязат вън, пак почват да се одумват.
Това не е начин на
примирение
.
Примирението трябва да стане вътре във вас. Като слезете на дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми”? Това е най-важният психически момент. Искам всички ученици, когато се върнат дома, да си създадат благоприятна атмосфера. Тази вечер е последната четвъртъчна вечер.
към беседата >>
Примирението
трябва да стане вътре във вас.
Всички неприятности, които се случват между вас, според Окултната школа са благо. Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, но не по изкуствен начин. Зная случаи, при които съберат се двама, целунат се и рекат: „Да се примирим! ”, но когато излязат вън, пак почват да се одумват. Това не е начин на примирение.
Примирението
трябва да стане вътре във вас.
Като слезете на дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми”? Това е най-важният психически момент. Искам всички ученици, когато се върнат дома, да си създадат благоприятна атмосфера. Тази вечер е последната четвъртъчна вечер. Реплика: Имаме още един четвъртък.
към беседата >>
Друго нещо, което учениците трябва да научат, е
примирението
.
Бог едновременно се намира и на Небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе на Небето, при Бога, а аз казвам: ще отидете горе, за да ви прати Бог долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичате лесния път. Лесен път в света няма, има тесен Път.
Друго нещо, което учениците трябва да научат, е
примирението
.
Но не да бъдат индиферентни, а да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувстват само своето мъчение. Тези са няколкото практически правила, върху които трябва да помислите и които да се постараете да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си. Някой път, когато ми се отдаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха – как е влязло злото в света. Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес. Кои са причините за нашето падение?
към беседата >>
7.
Вярата
,
НБ
, София, 6.3.1921г.,
Така
примирени
, тези деца всякога ще ви слушат.
Не, спрете се, помогнете му с каквото можете. Или видите, че се бият две деца, плачат — спрете се, примирете ги. Да не ги набиете, но им дайте по един лев или ако имате ябълки, по една ябълка. Посъветвайте ги да не се бият. И обърнете им внимание, че са братчета, че и двамата са прави.
Така
примирени
, тези деца всякога ще ви слушат.
Ще извършите една добра работа. Но ако ги примирявате и им обяснявате, че не са на правата страна, няма да ви разберат. И двамата са на правата страна. Между вас, религиозните, има много да плачат. За какво?
към беседата >>
Така
примирени
, Тези деца всякога ще ви слушат.
(втори вариант)
Нищо, спрете се, помогнете му с каквото можете. Или видите, че се бият две деца, плачат, спрете се, примирете ги. Да не ги набиете, но им дайте по един лев или грош, или ако имате ябълки, по една ябълка. Посъветвайте ги да не се бият. И обърнете им внимание, че са братчета, че и двамата са прави.
Така
примирени
, Тези деца всякога ще ви слушат.
Ще извършите една добра работа. Но ако ги примирявате, и им обяснявате, че не са на правата страна, няма да ви разберат. И двамата са на правата страна. Между вас, религиозните, има много да плачат. За какво?
към втори вариант >>
8.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
А когато развитието е дошло до извѣстна степень, че тѣзи два живота сѫ
примирени
, тогава това цѣлото го изкопаватъ и го насаждатъ на друго мѣсто.
(втори вариант)
Два живота вървятъ едноврѣменно въ човѣшката душа. Това навсѣкѫдѣ може да се провѣри. Коренитѣ сѫ единъ животъ, клонетѣ – другъ. Горното се взима, а долното остава. Едната жена се взима, а другата остава.
А когато развитието е дошло до извѣстна степень, че тѣзи два живота сѫ
примирени
, тогава това цѣлото го изкопаватъ и го насаждатъ на друго мѣсто.
Трѣбва да имаме това правилно разбиране за живота. Духовниятъ животъ, религиозниятъ животъ е за млади хора, а не за стари. Всички стари хора да си вземете шапкитѣ и да не ме слушате. Васъ ще ви пратимъ тамъ, въ затвора, съ мобилиранитѣ стаи, съ хубавитѣ канапета и килими, тамъ ядене и пиене ще имате, а младитѣ ще ги пратимъ на нивата и по 10 тояжки на задницата ще имъ ударимъ. Щомъ ви ударятъ по 10 тояжки, да знаете, че сте отъ избранитѣ.
към втори вариант >>
9.
Четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Онези от Примирителния съвет ще трябва да бъдат със съдийски познания и сами да са
примирени
; ония от Духовния съвет ще трябва да имат сърца повече развити, а ония от Просветния съвет трябва да са с по-развит ум.
За да не ви стеснявам, аз ще ви оставя за един час сами, да си уредите работата. Е, как мислите да постъпите? Всеки съвет ще избере между вас си по десет души, които ще бъдат постоянното присъствие, за да може работата да върви по-бързо. Когато се наложи, ще изпратите десетте като изпълнителен комитет. Онези, които ще влязат в Съвета за физическия труд, ще трябва да имат здрави мускули и воля.
Онези от Примирителния съвет ще трябва да бъдат със съдийски познания и сами да са
примирени
; ония от Духовния съвет ще трябва да имат сърца повече развити, а ония от Просветния съвет трябва да са с по-развит ум.
Примирителните са хора на милосърдието.
към беседата >>
10.
Сродните души
,
НБ
, София, 1.1.1922г.,
Като дадеш на хората това, което искат, 12, 24 часа са доволни,
примирени
.
Сърдиш ли му се сега? – Не. Жената се сърди на мъжа си, че нямала костюм. Купете костюм. Доволна ли е сега?
Като дадеш на хората това, което искат, 12, 24 часа са доволни,
примирени
.
Като изпратиш децата им в странство, като увеличиш заплатите им, като им доставиш печено месо, това-онова, казват: „Е, дошъл е един добър човек на света, той е Христос. Светът на добре отива, може да го последваме“. Този Христос може да царува само 12 часа. По този начин поставен въпросът, Христос можеше да го разреши, обаче той не се зае така да го разрешава. Ние ще разрешим въпроса по друг начин, съществено.
към беседата >>
Жертвата е само
примирение
.
Ще дойде още по-голямо съмнение. Когато Христос се възнасяше, присъстващите се усъмниха в Него. И вие като тия верующи ще се усъмните дали видяхте, или не. Само когато дойде онзи велик закон – „Да възлюбиш ближния си като себе си“ – вие ще бъдете на пътя на същинското знание. И тъй, не считайте, че жертвата е Любов.
Жертвата е само
примирение
.
Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си! “ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вече ще ни разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“.
към беседата >>
11.
Прояви на съзнанието
,
МОК
, София, 28.6.1922г.,
Вие трябва да се стремите към
примирение
, вие не може да се примирите, но се старайте.
И физиологически има съвсем други причини. Някои хора, дето са високи има съвсем други причини. Но вие ще разгледате въпроса тъй, както вие го схващате, да видим как ще го разгледате. После друго едно нещо: като ученици на окултизма, вие не се старайте да поставите тази школа в противоречие с общия живот. Окултната школа примирява всички противоречия.
Вие трябва да се стремите към
примирение
, вие не може да се примирите, но се старайте.
Нещата сами по себе си ще се примирят. Но и вие в себе си гледайте да примирите всичко. Разбира се, някои от вас в школата имате по-тежка карма, следователно, ще вървите по-мъчно, ще имате повече и по-големи спънки. Някой ден радостен си, дошел си до някой опит, но дойде твоят кредитор и туй, което си събрал, вземе и продаде всичките ти инструменти и ти останеш пак без необходимите потребности и трябва пак наново да събираш. А онези ученици от вас, на които кармата спомага, по-лесно ще вървят.
към беседата >>
12.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
Не говорим за
примирение
, но трябва да се внесе един нов порядък.
Ние някой път искаме да се молим за светските хора да се примирят. Не, не се старайте да примирявате сегашния свят. Всички тези вълци, ако ги примирите и се нахвърлят върху ви, от кожата, от вълната ви здраво място няма да остане. Тъй както Господ е създал света, много добре го е направил. Ние се радваме, че доброто живее братски със злото – другояче ни една овца не би останала в света.
Не говорим за
примирение
, но трябва да се внесе един нов порядък.
Но кога? След като влезе Любовта като закон, а не при сегашната еволюция на хората. „Да се примирим – казват, – да живеем братски.“ Как? Всичко ще турим в моя хамбар, и който има нужда, ще взема. А кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си.
към беседата >>
13.
Дойде да послужи
,
НБ
, София, 3.12.1922г.,
— Черният цвят е символ на покаяние, а белият — на
примирение
.
Може да бъдеш в черна дреха и да не си се посветил. Едно време някои от нашите сестри носеха бели кърпи на главите си, а други — черни кърпи. Защо едните носеха бели кърпи, а другите — черни? Обикновено, старите жени носеха черни кърпи. Те казваха: Не е прилично стара жена да носи бяла кърпа на главата си.
— Черният цвят е символ на покаяние, а белият — на
примирение
.
Черният цвят означава отричане от света, а белият — състояние на духа. Едно е важно, че и стари, и млади носят бели ризи. Има един велик закон, на който се основават всички наши постъпки. Ние трябва да се подчиним на този закон. Той определя и начина, по който се обличаме.
към беседата >>
14.
Тъмното петно в съзнанието
,
ООК
, София, 21.1.1923г.,
Истинското
примирение
е следното: ти ще се спреш в себе си, дълбоко в съзнанието си и ще кажеш: „Господи, аз огорчих Твоя дух, огорчих Теб, този Великия.
Как ще се примирите? Ти може да отидеш при приятеля си и да кажеш: „Извини, аз те обидих“. Но той не прощава. И в твоята душа ще остане нещо, но и в неговата душа остава нещо. Не може да се примирите по този начин.
Истинското
примирение
е следното: ти ще се спреш в себе си, дълбоко в съзнанието си и ще кажеш: „Господи, аз огорчих Твоя дух, огорчих Теб, този Великия.
Аз не можах да устоя на добродетелта Ти, аз Те огорчих, не можах да устоя на висотата. Огорчих Те много“. И ще се обърнеш, ще се молиш, ще чакаш, докато дойде туй обновление. Ти ще го почувстваш. Няма да се мине ден, два, три, един месец и твоят приятел ще дойде.
към беседата >>
Тогава ще приемем този вътрешен мир, ще дойде
примирението
, радостни ще бъдем.
Няма да се мине ден, два, три, един месец и твоят приятел ще дойде. И в неговата душа ще се яви обновление. Нашите грехове са против Бога! Като направите грях в Школата, вие огорчавате Бога. Няма да огорчавате Бога.
Тогава ще приемем този вътрешен мир, ще дойде
примирението
, радостни ще бъдем.
Този е пътят за повдигане на ученика. И всеки окултен ученик трябва да бъде свободен от всички недъзи, да може да учи правилно. То е необходимо да дойде Божествената Мъдрост. За да може да се развие тази диамантена воля при сегашните условия, непременно трябва да имате тия задачи, тия разсъждения. Те са трудни, но може да правите малки опити.
към беседата >>
15.
Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа
,
МОК
, София, 30.5.1923г.,
Ти му кажеш още две-три думи, той ти каже, и най-после се върнеш дома си, казваш: „Не стана
примирението
." Втория ден пак му кажеш нещо.
(втори вариант)
„Понеже ще напусна туй пиянство, хайде още една чашка." Не, ще си кажете: „Ще напусна туй пиянство и няма да пия повече." Наместо чашата с виното ще турите една чаша с вода и ще кажете на вашия приятел: „Туй нормалното питие е най-хубавото питие, което сега съществува в света." Добре, сега да приложа закона. Аз взимам само примери, не визирам вас. Да кажем, че двама приятели се скарали и двамата искат да се примирят. Единият казва: „Чакай, преди да се примирим, аз ще му кажа още една дума, която не съм му казал, че после ще се примирим, за да не става нужда втори път да му я казвам." Ти кажеш тази дума, той кипне.
Ти му кажеш още две-три думи, той ти каже, и най-после се върнеш дома си, казваш: „Не стана
примирението
." Втория ден пак му кажеш нещо.
Една седмица се разправяте, но неговата глава не може да разбере. Казвате: „Тази дума той трябва да я разбере." Нищо. Нека остане една неразбрана дума. Върху тази неразбрана дума в света ще се установи вашият мир. Някой път трябва да има една неразбрана дума в живота ви, за да има мир.
към втори вариант >>
16.
Божественото и човешкото
,
ООК
, София, 28.6.1923г.,
След това си тръгнете в пътя и се върнете в местожителството си
примирен
вътре в себе си.
Ето, 10 души ваши приятели идват. Те са изгубени из пустинята, имат голяма жажда, а не знаят къде има вода. Едно време те са били ваши неприятели и са били толкова гневни спрямо вас, че в друго време биха ви изтрепали, но сега гърлата им тъй изсъхнали за вода, че всичко това са забравили и ви питат: „Нямате ли малко вода? “ Дадете им шишетата, обърнат ги, задоволят се и казват: „Много благороден човек сте“. Тъй се ликвидира вашата стара карма.
След това си тръгнете в пътя и се върнете в местожителството си
примирен
вътре в себе си.
Следователно навсякъде в живота – и в едно, и в друго отношение, и в училището, и вън от училището, и в пустинята, и вън от пустинята, и в смъртта, и вън от смъртта, трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма задачи. И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. Това е вашата крива философия. И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение.
към беседата >>
17.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Свободни ли сте вие,
примирени
ли сте един с друг?
Не, няма какво да ви плаша, ще видите. Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда. Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили?
Свободни ли сте вие,
примирени
ли сте един с друг?
Някой казва: „Аз имам воля“. Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли! Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате! Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш! Всеки ден ние решаваме и отлагаме.
към беседата >>
18.
Основа на знанието
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Не, от окултния ученик се изисква едно важно качество –
примирение
, но разумно
примирение
.
– След като си изхарчил толкова излишна енергия! И друго нещо може. След като си му простил, пак да заминеш на онзи свят с мисълта: „Простих му, но все пак той изяде кокошката“. Питам: какво печели тогава? Това са най-големите нещастия, които съвременните ученици претърпяват в Школата.
Не, от окултния ученик се изисква едно важно качество –
примирение
, но разумно
примирение
.
Примирение с условията, примирение с лишенията, изобщо примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота. Ще ви дам пример, да видите колко лесно се примиряват американските студенти с условията на живота. Много от тях, които нямат средства да следват университет, а имат силно желание, ще ги видите препасани с престилки, прислужват в разни гостилници. Като свършат обеда, измиват чиниите, нахранват се и си излизат навън, дето се срещат с другари и заедно с тях играят на крокет, на футбол – няма никаква разлика между богатите и бедните студенти. Тия студенти не се срамуват от работа, не роптаят против условията, разумно се примиряват с тях.
към беседата >>
Примирение
с условията,
примирение
с лишенията, изобщо
примирение
, което да почива на дълбоко разбиране на живота.
И друго нещо може. След като си му простил, пак да заминеш на онзи свят с мисълта: „Простих му, но все пак той изяде кокошката“. Питам: какво печели тогава? Това са най-големите нещастия, които съвременните ученици претърпяват в Школата. Не, от окултния ученик се изисква едно важно качество – примирение, но разумно примирение.
Примирение
с условията,
примирение
с лишенията, изобщо
примирение
, което да почива на дълбоко разбиране на живота.
Ще ви дам пример, да видите колко лесно се примиряват американските студенти с условията на живота. Много от тях, които нямат средства да следват университет, а имат силно желание, ще ги видите препасани с престилки, прислужват в разни гостилници. Като свършат обеда, измиват чиниите, нахранват се и си излизат навън, дето се срещат с другари и заедно с тях играят на крокет, на футбол – няма никаква разлика между богатите и бедните студенти. Тия студенти не се срамуват от работа, не роптаят против условията, разумно се примиряват с тях. И ще ги видите след няколко години някои от тях свършили за доктори, други за философи, трети за професори и т.н.
към беседата >>
19.
Отвори им умовете
,
НБ
, София, 4.11.1923г.,
Хвърли се в огъня на Любовта и като излезеш на другия край, ще бъдеш
примирен
и всеки ще те обича.
Ще кажете: „От 1001 нощ е тя“. Да, аз повече бих желал да живея в „1001 нощ“, отколкото в тази съвременна култура, която сега съществува, с тия извратени мисли и желания. Питам ви сега: Тъй, както виждате Любовта, не трябва ли да се примирите? Някой казва: „Да се примирим“. Не, няма какво да се примиряваш.
Хвърли се в огъня на Любовта и като излезеш на другия край, ще бъдеш
примирен
и всеки ще те обича.
„Отвори умовете им да разбират Писанията.“ Сега някои искат да кажат, че ние сме съвършени. Не, ние не сме съвършени, но казвам, че тази Любов трябва да заговори във вас – не обикновената любов, ние всинца сме сити на нея. Има ли някой, който да не е ронил сълзи от тази обикновена любов? Всички сме плакали и още плачем.
към беседата >>
20.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
Цял ден спорят и най-после вечерта се върнат
примирени
.
Сутринта не му направя леглото, не му очиства обущата, не му сготвя, а като дойде той да ѝ говори, тя си обръща лицето или излиза навън. Някой път тя излиза, той върви отподире ѝ, така вървят 1–2 ча̀са. И после, като дойдат вкъщи, той ще ѝ говори доста любезно, но тя отива на другата страна на стаята. Той на едната страна, тя на другата страна, и започват да се разхождат из къщи. Той върви, тя върви, и по цели часове спорят, че туй било, онуй било.
Цял ден спорят и най-после вечерта се върнат
примирени
.
Примирение станало! Но какво примирение? Той обещал да ѝ купи хубава шапка, чепичета, копринена рокля, един златен часовник, златна верижка. После жената казва: „Аз му простих. Той е доста чувствителен.
към беседата >>
Примирение
станало!
Някой път тя излиза, той върви отподире ѝ, така вървят 1–2 ча̀са. И после, като дойдат вкъщи, той ще ѝ говори доста любезно, но тя отива на другата страна на стаята. Той на едната страна, тя на другата страна, и започват да се разхождат из къщи. Той върви, тя върви, и по цели часове спорят, че туй било, онуй било. Цял ден спорят и най-после вечерта се върнат примирени.
Примирение
станало!
Но какво примирение? Той обещал да ѝ купи хубава шапка, чепичета, копринена рокля, един златен часовник, златна верижка. После жената казва: „Аз му простих. Той е доста чувствителен. Благородно сърце има“.
към беседата >>
Но какво
примирение
?
И после, като дойдат вкъщи, той ще ѝ говори доста любезно, но тя отива на другата страна на стаята. Той на едната страна, тя на другата страна, и започват да се разхождат из къщи. Той върви, тя върви, и по цели часове спорят, че туй било, онуй било. Цял ден спорят и най-после вечерта се върнат примирени. Примирение станало!
Но какво
примирение
?
Той обещал да ѝ купи хубава шапка, чепичета, копринена рокля, един златен часовник, златна верижка. После жената казва: „Аз му простих. Той е доста чувствителен. Благородно сърце има“. Да, той е чувствителен, защото дал.
към беседата >>
В какво седи туй
примирение
с Бога?
Ние казваме, че сме верующи, че обичаме Бога, че вярваме в Христа... И затова, първото нещо, християните питат: „Ти вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Сега пък аз запитвам християните: „В какво седи туй верую? “ – Че Христос умрял заради хората. – Защо? – За да ги примири с Бога.
В какво седи туй
примирение
с Бога?
– Да научим онова изкуство, че когато ние се разкаем, Бог ни е простил греховете. Той ги направил свой дял. Добре, Бог създал този закон, че когато ние се разкаем, Той ни прощава греховете, но по същия начин прощаваме ли греховете на нашите длъжници? Ето въпросът, който остава неразрешен. И понеже този въпрос не е разрешен, всичките спорове, туй честолюбие, туй вътрешно докачение, туй разногласие, този дисонанс, който държи злото, се дължи на онази язва вътре в нас, която остава неизлекувана.
към беседата >>
21.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
Като не можете да се разберете, хванете се и двамата за косите, набиете се и след това настъпва
примирение
.
Само така ще може да излезе онази хубава почва, дълбоко скрита в тяхното естество. Приложение ви трябва сега! Трябва да се научите всички да мислите правилно, да знаете как да преплитате нишките във вашата мисъл. Сега как бихте постъпили един спрямо друг? Аз бих ви казал как постъпвате вие, като се съберете двама души.
Като не можете да се разберете, хванете се и двамата за косите, набиете се и след това настъпва
примирение
.
Примирявате се, но и двамата се връщате в дома си с пръснати глави. Някога пък само единият пострадва. Аз съм наблюдавал такива случаи. Как идва примирението? Върнат се в дома си, но не се мине много време и единият размисли върху станалото, пък си каже: „Пръснах му главата, но не направих добре.“ Не се мине много време и вторият казва същото.
към беседата >>
Как идва
примирението
?
Аз бих ви казал как постъпвате вие, като се съберете двама души. Като не можете да се разберете, хванете се и двамата за косите, набиете се и след това настъпва примирение. Примирявате се, но и двамата се връщате в дома си с пръснати глави. Някога пък само единият пострадва. Аз съм наблюдавал такива случаи.
Как идва
примирението
?
Върнат се в дома си, но не се мине много време и единият размисли върху станалото, пък си каже: „Пръснах му главата, но не направих добре.“ Не се мине много време и вторият казва същото. И двамата съжаляват, подадат си ръка и си простят взаимно. Това нещо постоянно става с хората. Този начин е стар метод и вие сега трябва да се освободите от него. И ще се освободите.
към беседата >>
22.
Противоречията като необходимост при всяко растене
,
МОК
, София, 18.5.1924г.,
Едно изсъхнало дърво показва миналите противоречия, които са съществували за него, но в плода на това дърво са
примирени
всичките противоречия; всички сили се събират плода.
Щом изсъхне едно дърво, и противоречия вече няма. Някои питат: Защо е това противоречие? – Това противоречие е в закона на вашето развитие, временно то ви е необходимо. Някой иска да спре противоречията. Може да ги спре, но ще спре и развитието си.
Едно изсъхнало дърво показва миналите противоречия, които са съществували за него, но в плода на това дърво са
примирени
всичките противоречия; всички сили се събират плода.
Следователно в плода на своя духовен живот човек ще примири в себе си всички противоречия. А при растенето си той не трябва да примирява противоречията, те са необходими. Това е философия. Сега хората се делят на партии. Някои хора не приемат вашите убеждения, но не се безпокойте от това.
към беседата >>
Това показва, че този човек още не е намерил закона на
примирението
.
Само в плода на дървото вие може да примирите всички противоречия. Затова трябва да се стремите към идеален, духовен живот. Всяко дърво трябва да има плод във вас. И, както казва Писанието: „От плодовете им ще ги познаете“. Който има плод, ние познаваме, че той е примирил противоречията, а който няма плод, наричат го безплодно дърво.
Това показва, че този човек още не е намерил закона на
примирението
.
Значи, в плода, в доброто, което правиш в света, трябва да примириш всички противоречия на твоя физически, чувствен и умствен живот и да преминеш в причинния свят. Защото противоречията на физическия свят не са противоречия и на умствения свят. Линиите 1, 2, 3, 4 в чертежа показват движението на тесаракта. Когато ъглите се увеличават или намаляват това представлява движението и посоката на тесаракта. Помнете и следното правило: хора, които имат най-големи противоречия в живота си, са най-силни.
към беседата >>
23.
Малкото приложение
,
ООК
, София, 18.6.1924г.,
Примирението
почива на един математически закон.
В I клас се решават известни задачи; във II – други; в III, IV, V, VI, VII, VIII – пък други. Като влезете в университета, и там също има задачи за разрешаване. Като излезете от университета, чакат ви още по-сложни задачи. Например, ако ви дадат една задача да примирите двама души, как ще постъпите? – „Ще им поговорим.“ Добре, ще им поговорите, но как.
Примирението
почива на един математически закон.
Трябва да разбирате примирението – то е велик закон. Трябва да разбирате положителните и отрицателните сили на живота. Най-първо, за да примирите двама души, трябва да отнемете от единия част от неговия мъжки принцип, от неговата сухота, и да му придадете повече мекота. Само така може да ги примирите. За да примирите семето с почвата, трябва да направите почвата мека.
към беседата >>
Трябва да разбирате
примирението
– то е велик закон.
Като влезете в университета, и там също има задачи за разрешаване. Като излезете от университета, чакат ви още по-сложни задачи. Например, ако ви дадат една задача да примирите двама души, как ще постъпите? – „Ще им поговорим.“ Добре, ще им поговорите, но как. Примирението почива на един математически закон.
Трябва да разбирате
примирението
– то е велик закон.
Трябва да разбирате положителните и отрицателните сили на живота. Най-първо, за да примирите двама души, трябва да отнемете от единия част от неговия мъжки принцип, от неговата сухота, и да му придадете повече мекота. Само така може да ги примирите. За да примирите семето с почвата, трябва да направите почвата мека. Как ще примирите семето с почвата?
към беседата >>
24.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
“ – Като застанеш на своето място, ти ще почувстваш, че си
примирен
с целия свят.
Който може да я използва правилно, той се свързва с Бога. За да се ползваш правилно от Любовта, застани на мястото, определено за тебе от природата и чакай. Всеки сам ще намери мястото си. Не заемете ли мястото си, Любовта ще мине и замине, без да я възприемете. – „Как ще позная кое е моето място?
“ – Като застанеш на своето място, ти ще почувстваш, че си
примирен
с целия свят.
Готов си да простиш на всички. Казваш: „Простих на своите длъжници, но виждам, че не заслужават“. Кажеш ли така, ти си променил мястото си. Всяка дисхармония в тебе показва, че не си на мястото си. Щом се хармонизираш, ти отново заемаш мястото си, свързваш се с Бога и се радваш на живота.
към беседата >>
25.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Усещаш ли в този момент, че си
примирен
с Бога, че си
примирен
с целия свят?
Не, слушайте, аз съм по-умен от вас. И аз спя на чисто легло, но спя само на леглото на Любовта. Като вляза в някоя къща, аз питам: „Вашето легло изтъкано ли е от Любовта? “ – „Не е изтъкано.“ – „Тогава, извинете ме, моят гръб е толкова деликатен, че ако лежа на вашето легло, ще се стопя.“ В туй отношение аз бих желал всинца да спите само на леглото на Любовта! Ами че когато ти постелят чисто легло, седнал ли си да благодариш на Бога за това чисто легло?
Усещаш ли в този момент, че си
примирен
с Бога, че си
примирен
с целия свят?
Имаш ли туй съзнание, че си изпълнил Волята Божия! Можеш ли да кажеш: „Господи, дай ми такова съзнание, че утре, като стана, да мога пак със същия устрем да изпълня Твоята воля? “ Можеш ли да се радваш, че си изпратен на Земята, за да изпълниш Волята Божия? В живота ви има много мъчни въпроси, които трябва да се разрешат тук, в Школата. Тия въпроси са между жени и мъже, между майки и дъщери, между бащи и синове, между братя и сестри и между учениците.
към беседата >>
Усещаш ли в този момент, че си
примирен
с Бога, че си
примирен
с целия свят?
(втори вариант)
Като влеза в някоя къща, аз питам: вашето легло изтъкано ли е от Любовта? - Не е изтъкано. - Тогава, извинете ме, моят гръб е толкова деликатен, че ако лежа на вашето легло, ще се стопя. В туй отношение, аз бих желал, всинца да спите само на леглото на Любовта! Ами че когато ти постелят чисто легло, седнал ли си да благодариш на Бога за това чисто легло?
Усещаш ли в този момент, че си
примирен
с Бога, че си
примирен
с целия свят?
Имаш ли туй съзнание, че си изпълнил Волята Божия? Можеш ли да кажеш: Господи, дай ми такова съзнание, че утре, като стана, да мога пак със същия устрем да изпълня Твоята воля? Можеш ли да се радваш, че си изпратен на земята, за да изпълниш Волята Божия? В живота ви има много мъчни въпроси, които трябва да се разрешат тук в школата. Тия въпроси са между жени и мъже, между майки и дъщери, между бащи и синове, между братя и сестри и между учениците.
към втори вариант >>
26.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
Виждате и двамата
примирени
.
Потича тази вода във вид на кръв и той пада на сцената. Казвате: „Този актьор играе много добре ролята си.“ Тия хора обаче представят живота на сцената. Утре ще видите този човек пак жив. Той се убива на сцената, а в действителност е жив. И сто пъти да се мушне с ножа, виждате го пак здрав и жив.
Виждате и двамата
примирени
.
Сегашният наш живот е подобие на такова едно представление. Виждате някой човек тъжен, казва: „Много съм скръбен.“ Този човек, от когото днес текоха четири реда сълзи, утре го виждате весел. Как е възможно човек, който до вчера е бил така неутешим, сега да е весел? Казвам: той е бил на сцената, под дрехата си е имал мехур, пълен с червена вода. Удáри мехура с нож, но той остане здрав и читав и казва на жена си: „Хайде, жена, да си пийнем малко, хубаво изиграхме ролята си, публиката е доволна от нас.
към беседата >>
27.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
А обърната буквата нагоре, „T“ показва едно
примирение
.
(– Просто аз харесвам тази буква. А, елипса мисля, че е резултат на едно движение, защото и планетите се движат в елипса.) Човекът има елипсообразна форма. „Т”-то произтича от . Същият знак обърнат представлява буквата „Т“, само че тук двата края отстрани с по-къси. Туй е едно материалистическо противодействие на невидимия свят.
А обърната буквата нагоре, „T“ показва едно
примирение
.
„Т“ показва самосъзнанието у човека да изменя живота си. Затова на тази буква „Т“ турят една змия. Т.е. нисшият ум трябва да го разпъват или онова самосъзнание хваща нисшия ум и казва: „Слушай, ти няма да ми бъдеш господар, ти си заповядвал досега, а сега ще слугуваш. Пък каквото ти се заповядва, това ще вършиш.“ И тъй, тази елипса показва не само, че човек трябва да се съзнава като едно същество, но и неговата деятелност трябва да бъде определена. И туй същество в своето подсъзнание трябва да изправи една велика своя погрешка, защото този, нисшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всичките пороци и погрешки.
към беседата >>
Буквата Т пък показва
примирение
.
(втори вариант)
А за елипсата мисля, че тя е резултат на движение, защото и планетите се движат по елипса. Човекът има елипсообразна форма. Буквата Т произтича от знака, означен на Фигура 6. Ако този знак се обърне нагоре, той представлява буквата Т, само че тук двата странични края са по-къси. Това е едно материалистическо противодействие на Невидимия свят.
Буквата Т пък показва
примирение
.
Тогава в човека действа самосъзнанието, което изменя живота му. Затова на буквата Т турят една змия. Това значи: самосъзнанието хваща нисшия ум на човека, разпъва го и казва: „Слушай, ти вече няма да ми бъдеш господар. Досега ти си заповядвал, но отсега нататък аз ще заповядвам, а ти ще слушаш. Каквото ти се заповядва, това ще вършиш!
към втори вариант >>
28.
Двете свещени положения
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1925г.,
Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите пълнота в себе си, ще бъдете
примирени
с Небето.
И когато Бог дойде в нас, Той ще произведе това разширение, това освобождение в нашата душа, което чакаме. Бог е, Който ще ни освободи. Само когато Бог дойде да живее в нашата душа, ще дойде и тази свобода. Няма друг изходен път. Само така ще познаем Божията Любов.
Сега може да имате разни понятия за Бога, но когато Бог дойде да живее във вас, вие ще усетите пълнота в себе си, ще бъдете
примирени
с Небето.
Вие ще бъдете толкова горещи, че всичките скърби и страдания на Земята ще се стопяват във вас. Вие ще бъдете толкова богати, че ще можете да изплащате всичките дългове на света. Вие ще бъдете толкова силни, че ще можете да вдигнете цялата Земя на ръцете си. Това ще бъде само тогава, когато Бог дойде да живее във вас. Това не е само тъй, символически, но е факт.
към беседата >>
29.
Време и сила
,
МОК
, София, 15.11.1925г.,
до състояние на
примирение
, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си.
– Като се съберат или умножат двама меки хора, те дават числото 4. Ако съберете числото 2 и числото 4, получавате 6. Какво представлява шесторката? – Тя е неутрално число, неутрална зона. Значи, докато дойдете до неутралната зона в живота, т.е.
до състояние на
примирение
, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си.
Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си. В първо време вие сте активен, борите се – значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите. Казвате: „Има време, ще се постигне това нещо“ – и започвате да мислите. Числото 4 е число на мисълта. В процеса на мисленето превръщате положителните числа в отрицателни и отново започвате да действате.
към беседата >>
до състояние на
примирение
, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си.
(втори вариант)
Като се съберат или умножат двама меки хора, дават числото 4. Ако съберете числото 2 и числото 4, получавате 6. Какво представлява шесторката? Тя е неутрално число, неутрална зона. Значи, докато дойдете до неутралната зона в живота, т.е.
до състояние на
примирение
, най-първо ще минете през голяма вътрешна борба в себе си.
Да кажем, че вие искате да извършите един преврат в себе си. В първо време вие сте активен, борите се. Значи събирате положителните енергии в себе си, докато получите от тях едно отрицателно число и се примирите. Казвате: „Има време, ще се постигне това нещо", и започвате да мислите. Числото 4 е число на мисълта.
към втори вариант >>
30.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
То е
примирение
на нещата.
(втори вариант)
Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил. Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде сиренето? Лисицата казва на петела: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе. Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на баснята.
То е
примирение
на нещата.
Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето. Аз го превеждам. Вземам сега месеца при изпразване и при пълнене – означава две състояния на човека. Едното състояние – на ума му, а другото състояние – на неговото сърце.
към втори вариант >>
31.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
"Н" – това е пак един символ, това е закон на
примирение
.
(втори вариант)
Език е това, трябва да се знае вътрешният смисъл на нещата. Казвам сега, коя е най-подходящата форма, която при всички условия може да произнесеш? Колкото едно предложение е по-сложно, то става по-непонятно. Като изучавате символистиката, "N", "И" – едното "н", другото "и". Единият начин е на отричане на реалността, а другият – потвърждаване на реалността.
"Н" – това е пак един символ, това е закон на
примирение
.
Когато между две линии теглите друга една линия, па съедините, това е закон как да се справите с известни противоречия в живота. Всеки от вас може да напише "Н", но в живота си между две мъчнотии може ли да напише "Н"? Тогава има един жив език. След тези две мъчнотии, като напишеш едно живо "Н", може да ги примириш, да напишеш едно цяло изречение, направено от живи, подвижни букви. Представете си, че вие имате да давате 10 000 лева и ви осъждат за десет години в затвор, ако не ги платите, седите, нямате нито стотинка.
към втори вариант >>
32.
И земята ще се изпълни със знание
,
НБ
, София, 11.4.1926г.,
Когато обаче, у човека се прояви чувството на
примирение
, Любовта е дошла в него и тогава той ще разбере, какво значи, да се примириш с всички хора.
И в Любовта също се ражда мисълта. Аз не говоря за обикновената любов. Всички хора имат обикновена любов, т.е. специфични чувствания, но Любовта се отличава с едно специфично качество, а именно: когато Божествената Любов засегне човека, когато той я почувства, в него се заражда желание, да се помири с всички хора и казва: няма нужда да се мразим, да се сърдим. Но после, когато Любовта изчезне, туй качество изчезва и той казва: няма защо да се помирявам, няма защо да бъда тъй малодушен!
Когато обаче, у човека се прояви чувството на
примирение
, Любовта е дошла в него и тогава той ще разбере, какво значи, да се примириш с всички хора.
Не е лесно да се примириш с всички хора. Примирението е цяла наука. Не е достатъчно да кажеш на някого, когото си обидил: извинете, аз ви обидих. Допуснете, че при вас дойде някой беден, чувствителен човек, който дълго време се е молил на Бога и най- после, се решава да попроси нещо отнякъде, да дойде при вас, а вие, веднага започвате да му четете морал и да му казвате: ти трябва да работиш, да не си мързелив и т.н.! Този човек си излиза от вас огорчен, наскърбен и вие почувствате скръбта му.
към беседата >>
Примирението
е цяла наука.
Всички хора имат обикновена любов, т.е. специфични чувствания, но Любовта се отличава с едно специфично качество, а именно: когато Божествената Любов засегне човека, когато той я почувства, в него се заражда желание, да се помири с всички хора и казва: няма нужда да се мразим, да се сърдим. Но после, когато Любовта изчезне, туй качество изчезва и той казва: няма защо да се помирявам, няма защо да бъда тъй малодушен! Когато обаче, у човека се прояви чувството на примирение, Любовта е дошла в него и тогава той ще разбере, какво значи, да се примириш с всички хора. Не е лесно да се примириш с всички хора.
Примирението
е цяла наука.
Не е достатъчно да кажеш на някого, когото си обидил: извинете, аз ви обидих. Допуснете, че при вас дойде някой беден, чувствителен човек, който дълго време се е молил на Бога и най- после, се решава да попроси нещо отнякъде, да дойде при вас, а вие, веднага започвате да му четете морал и да му казвате: ти трябва да работиш, да не си мързелив и т.н.! Този човек си излиза от вас огорчен, наскърбен и вие почувствате скръбта му. Разбирате, че не сте постъпили добре. Какво ще правите?
към беседата >>
Туй е
примирение
.
Какво ще правите? Ще го настигнеш и ще почнеш да му се извиняваш ли? - Не, това е по човешки. Ти ще постъпиш по Божествено. Ще отидеш при него, ще му занесеш една кола дърва, един чувал с брашно, малко масълце, това-онова.
Туй е
примирение
.
Това ще направиш не само един път, но девет пъти. При това, не само един път през годината, но девет години наред, ще трябва да правиш това. И той ще каже: да, имало душа у този човек. Той наистина ме нахока, но в него имало и добра страна. - Това се отнася до външния начин, но другояче стои въпросът в съзнанието.
към беседата >>
Като наблюдавам, как се прилагат тия методи, чудя се, как тия деца са останали живи, но си казвам: благодарение на природните методи, които живата природа противопоставя срещу човешките, та има едно
примирение
в резултатите.
Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Сега у нас присаждат лозите на особени подложки. Важният въпрос сега е, че ние изучаваме живата природа, учим, как да присаждаме лозите, как да обработваме крушите и ябълките, как да орем нивите си, а най-важното е, как да орем и обработваме себе си. Този въпрос е изоставен. Като гледам съвременните методи на възпитание, намирам ги много примитивни.
Като наблюдавам, как се прилагат тия методи, чудя се, как тия деца са останали живи, но си казвам: благодарение на природните методи, които живата природа противопоставя срещу човешките, та има едно
примирение
в резултатите.
И в цялото човешко съзнание има такива пертурбации. Днес не може да намериш двама души, които да са в унисон. Те само привидно са в хармония, но като се срещнат, наблюдават се един друг, разглеждат се от главата до петите, единия взема обратна позиция срещу другия. Няма преливане помежду им. Какво особено има в тази сериозна позиция?
към беседата >>
33.
Няма пророк
,
НБ
, София, 14.11.1926г.,
Кога ще стане това
примирение
?
Питам: Ако един пророк дойде в света и каже на богатите да раздадат имането си на бедните, ще бъде ли почитан от света? Бедните ще го почитат и ще го посрещнат, както трябва, но богатите ще кажат: “Този човек не е с всичкия си ум.” Ако пророкът взема страната на богатите, тогава бедните ще кажат за него: “Оставете го, не му обръщайте внимание; той е цял изедник! ” Пророкът не трябва да служи нито на бедните, нито на богатите, те са братя помежду си. Когато пророкът служи на Бога, тогава и бедните, и богатите ще го признаят. В Бога всички хора се примиряват.
Кога ще стане това
примирение
?
- Когато сиромасите се откажат от своята сиромашия, а богатите - от своето богатство. Тогава всички хора ще се разберат. Сега бедният казва на богатия: “Слушай аз съм сиромах, ти трябва да ми помагаш! ” Богатият казва на бедния: “Слушай, аз съм богат човек, ти трябва да ме почиташ! ” Не, богатият трябва да се откаже от своето богатство, и сиромахът - от своята сиромашия, ако искат да живеят възвишен и благороден живот.
към беседата >>
34.
Право разбиране
,
ООК
, София, 5.1.1927г.,
При това
примирението
трябва да стане вътрешно, а не външно.
За това апостол Павел казва: “Сега знаем отчасти, а тогава ще виждаме лице в лице”. Сега аз взимам правата линия като закон в живота. Представете си, че вие сте скарани с всички ваши приятели; искате да се примирите с тях, но не знаете как да постъпите, не намирате изходен път. Как ще се примирите? – По пътя на правата линия.
При това
примирението
трябва да стане вътрешно, а не външно.
Според законите на правата линия ти не можеш да обичаш кого и да е, ти не можеш да се примириш с даден човек, докато не почувстваш, че в него живее Божественото. Щом почувстваш Божественото в човека, ти ще се отвориш за него и той ще се отвори за тебе. Докато не се е проявило Божественото в човека, ти гледаш на него като на жива статуя; щом се прояви Божественото, между тебе и него веднага настават известни отношения. Тогава човек съзнава, че за Бога всички хора са еднакво ценни. Ако всеки човек гледа на ближния си като на същество, в което Божественото живее, между хората ще има пълно разбирателство.
към беседата >>
35.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир,
примирение
между всички неприятелски войски.
Като надуят онези медни тръби, и войниците се настройват. Кръвта им закипи в жилите, те сграбчват пушките си и тръгват на бой. Не се минават няколко минути, и музиката заглъхва, не се чуват вече нейните звуци, но се чуват гърмежи от гранати и картечници. Музикантите изчезват, а след тях се разнасят бумтежите на оръдията. После се чуват охкания, плачове.
Истинска музика е тази, която изразява с особена гама – гама на мир,
примирение
между всички неприятелски войски.
Когато истинските музиканти засвирят, войниците забравят всичко наоколо си: те забравят, че трябва да воюват, забравят, че неприятелят ги преследва и спират всякакви военни действия. Щом засвири тази музика, и от двете страни боят престава. Войниците и от двата лагера изменят разбиранията си и казват: Да спрем сраженията! Да се помирим! По този начин, именно, войната ще се избегне.
към беседата >>
36.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
Аз изключвам
примирението
.
Когато имате пред себе си знаковете плюс или минус, това показва, че същевременно вие имате напредък. Понякога човек се усеща толкова отпаднал духом, че не знае как да се повдигне. За да се повдигне духа на човека, изисква се малко усилие от негова страна. Това малко усилие е в състояние да даде добри резултати. И тъй, като говоря тази вечер, да не мислите, че искам да се примирите.
Аз изключвам
примирението
.
Да се примирява човек, това значи да губи времето си. Светът нека се примирява. – Да подобрим отношенията си. – Няма какво да подобрявате отношенията си. – Да се учим тогава.
към беседата >>
37.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
Само цялото представлява велик закон за
примирение
интересите на частите.
Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото.
Само цялото представлява велик закон за
примирение
интересите на частите.
Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо. И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее.
към беседата >>
38.
Пробуждане съзнанието на ученика
,
СБ
, София, 22.8.1927г.,
Абсолютно е невъзможно да стане
примирение
между тях.
Вие можете да разберете тия неща, както искате, аз няма да ги обяснявам. Хиляди противоречия могат да се породят във вас, това не е моя работа. Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин.
Абсолютно е невъзможно да стане
примирение
между тях.
Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки. Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат. Как ще отговорите на въпроса, защо хората са лоши? Щом питате защо хората са лоши, трябва да питате и защо хората са добри.
към беседата >>
– Закон на
примирение
.
Някой казва: „Аз искам да бъда добър човек“. Казвам: За да бъдеш добър човек, ти най-първо трябва да намериш сестра си, с която нямаш допирни точки, а после трябва да намериш майка си и баща си. Намериш ли ги, с тях заедно ще образуваш триъгълника, например триъгълникът ACB. Фиг. 4 Що е триъгълникът?
– Закон на
примирение
.
Тук имате пак три допирни точки, а това е Божественото съчетание. За да има хармонично съчетание между двама души, най-първо между тях трябва да има поне три допирни точки. И сега, от съчетанието на триъгълника и квадрата се образува петоъгълникът. Той представлява дома, къщата, в която петима души трябва да живеят под един покрив. По този начин се е образувал домът ABCDE.
към беседата >>
39.
Научни изследвания
,
МОК
, София, 23.10.1927г.,
Малко хора са
примирени
със себе си и с ближните си.
В резултат на това подпушване се явяват различни болезнени състояния. Като направите тази равносметка, вие се примирявате със себе си, успокоявате се и заспивате здрав, спокоен сън. Ликвидирате ли веднъж със старите си сметки, повече не ги допущайте в ума си. Постъпвате ли вечер по този начин, сутрин ще бъдете бодри, радостни, като че сега се раждате и започвате нов живот. Така ли живеят сегашните хора?
Малко хора са
примирени
със себе си и с ближните си.
Повечето са обидени едни от други, не се поздравяват, не могат да се търпят. Само като си помислят, че еди-кой си ги обидил, те казват: „Никога няма да простя на този човек за обидата, която ми нанесе“. Прав си, обидил те е този човек, но какво печелиш, ако не му простиш? Не само, че нищо не печелиш, но пакостиш на себе си. Вярно е, че човек не може да дружи с всички хора, да обича всички еднакво, но все пак ще намери начин да превърне енергиите и на най-нехармонично настроения човек.
към беседата >>
40.
По-долен от ангелите
,
НБ
, София, 23.10.1927г.,
Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно
примирение
, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля!
Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше да получи три пъти по 39 тояги от евреите, за да го провери на опит. След като го биха, той започна повече да пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа. Обаче, след това дойде нова светлина в съзнанието на Христа, и Той каза. „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам Духа си." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл да се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша!
Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно
примирение
, когато повторно отиде да се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде Твоята воля!
В Твоите ръце предавам Духа си." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа си"? Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам. като положи Духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели? Той спечели много нещо. „По-долен от ангелите." Каква е разликата между ангелите и хората?
към беседата >>
41.
Без прегради
,
ООК
, София, 3.10.1928г.,
Повечето хора отстъпват външно, а вътрешно остават
непримирени
.
Съвременните хора се натъкват на ред такива положения и мислят, че са ги разрешили. Видимо те са ги разрешили, но всъщност тези въпроси и досега още не са разрешени. Някой казва, че като отстъпил, разрешил въпроса. Това е привидно отстъпване. Малцина познават и прилагат закона на отстъпването.
Повечето хора отстъпват външно, а вътрешно остават
непримирени
.
Да набиеш човек, да го затвориш и по този начин да го заставиш да отстъпи, това не е никакво отстъпване. И бащата на двете дъщери можа да разреши въпроса така, но това не е правилно разрешаване. Той може да набие малката дъщеря, да я затвори временно, да я изпрати в друг град, докато ожени голямата, и да каже после, че въпросът е разрешен чрез взаимно споразумяване. – Не, това не е никакво разрешаване. В края на краищата малката дъщеря ще каже: „Можете да ме биете, да ме затваряте, но ще знаете, че аз го обичам“.
към беседата >>
42.
Отношение между числа / Елементарни отношения на числата
,
ООК
, София, 27.2.1929г.,
Двойката съдържа качествата и на едното, и на двете, но тя съдържа в себе си едно особено качество —
примирение
.
Забелязано е, че когато родителите искат да оправят сина си, да го поставят в правия път, те решават да го оженят. Значи, жената ще го оправи. Как може жената да оправи мъжа? — Чрез качествата, които носи в себе си. Жената представя числото две.
Двойката съдържа качествата и на едното, и на двете, но тя съдържа в себе си едно особено качество —
примирение
.
Значи, жената има сила да примирява нещата. Тя проявява силата си, когато дойде числото три — солта. Следователно, ако човек иска да запази достойнството си, да си пробие път, всички да го почитат и уважават, той ще изгуби богатството си; ако придобие богатство, ще изгуби възможност да си пробие път, да влезе в правата насока на живота. Човек трябва да избере едно от двете положения: или правия път, или богатството. Ако някой бяга от бойното поле, или напада неприятеля си, той трябва да избере правия път пред богатството.
към беседата >>
То е едно число, което съдържа качествата на числото 1 и 2, но съдържа и особени качества на
примирение
.
(втори вариант)
Хубаво, но жената, и тя има същото желание. Казвате, тя е жена. Не, и тя има същите желания, както мъжа. Питам сега, как жената ще оправи мъжа? Ако остане при числото 2, тази работа няма да се оправи, ще минеш в числото 3.
То е едно число, което съдържа качествата на числото 1 и 2, но съдържа и особени качества на
примирение
.
Представете си, че 1 е вода, 2 - това е бобът. Туряте го в гърнето да го варите. Обаче в човека има вкус. Ако вие сварите боба само с вода, има нещо, което му липсва. Солчица. Три, то е солта.
към втори вариант >>
43.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
В Божествения свят цари пълно единение, пълно
примирение
и разбиране между всички същества.
Върша ли волята Божия, между Бога и мене има пълно съгласие. Изобщо, всички същества, от най-голямото до най-малкото, в края на краищата трябва да се подчинят на Божественото начало в себе си, без никакво съпротивление. Никой не може да се мери с Божественото. В Него няма никакво противоречие. Най-много и най-големи противоречия съществуват в животинския свят, а най-малки – в ангелския.
В Божествения свят цари пълно единение, пълно
примирение
и разбиране между всички същества.
Някога човек отдава правото на силния, някога – на слабия, а някога – на всички същества. В последния случай той живее в Божествения свят. Тези обяснения са необходими помагала при сегашния живот на съвременното човечество. Съвременните хора имат много знания, но не могат да ги прилагат. За тази цел им са нужни лостове.
към беседата >>
44.
Проявеният живот
,
ООК
, София, 18.9.1929г.,
Тя всеки момент изпраща от благата си на хората, за да примири
непримирените
помежду си и да уякчи връзките на онези, които се обичат.
Лесно се отключват сърдца и умове. — Как? — Чрез даване. Дайте на най-големия си враг една сума, запример, от две-три хиляди английски лири, и той веднага ще се примири с вас. Така постъпва и природата.
Тя всеки момент изпраща от благата си на хората, за да примири
непримирените
помежду си и да уякчи връзките на онези, които се обичат.
Дето няма даване, там никакво примиряване не може да стане. Човек не може да прости на неприятеля си, докато не получи нещо от него и докато не му даде нещо. Хората трябва да отворят сърдцата и умовете си и да започнат да дават, както Бог дава, да видят, какво означава проявеният живот на Бога. Време е вече всички хора да се свържат с проявения живот на природата, с проявения Бог, за да се развиват добре и да имат успех в работите си. Не направят ли тази връзка, от ден на ден ще пропадат, докато дойдат до положението на последни сиромаси, окъсани и боси.
към беседата >>
45.
Забранихме му
,
НБ
, София, 6.10.1929г.,
Та казвам, Христос носи туй общо
примирение
между хората.
(втори вариант)
И сега и аз ви казвам, и Христос ви казва - не се отказвайте от всичките добри намерения. Каквито и да са те, не се отказвайте от тях. Христос ви казва друго - ако аз пострадах, и вие ще пострадате. Ако аз умрях, и вие ще умрете. Ако вие вървите по стъпките, по които аз вървях, и вие ще възкръснете, както и аз възкръснах.
Та казвам, Христос носи туй общо
примирение
между хората.
Всички хора да почувстват, че са братя и принадлежат на един баща. Като четете „Отче наш", ако съзнавате тия думи, ще четете и ще вярвате, че имате един баща. Не само да произнасяте тези думи. Ти казваш „Отче наш" и даваш пари с тридесет и пет процента лихва. Ти казваш - не Бог ти е баща, а хамбарът ти е пълен.
към втори вариант >>
46.
Влязоха в ладията
,
НБ
, София, 24.11.1929г.,
Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде
примирен
с всичко.
Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабо хранителните, които човек използва. Днес ще се мели житото, след два-три месеца ще се яде, и човек ще мисли, че много нещо е придобил. Това е залъгване. Ще кажете, че тази работа е наредена от Господа. Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят?
Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва да бъде
примирен
с всичко.
Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва да е доволен и от едното, и от другото. Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме. Човек се намира в същото положение и към себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва. Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав. Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда.
към беседата >>
47.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне
,
МОК
, София, 20.12.1929г.,
В природата съществува един начин за
примирение
.
(втори вариант)
Богатият слиза, защото той е много натоварен, а бедният се качва, той е лек. Произход на леността.) Ако имате едно противоречие, как ще го примирите? Това са две противоположни енергии в природата. Как ще ги примирите?
В природата съществува един начин за
примирение
.
В животинското царство, и животинското има противоречие, и между минералното и растителното има противоречие. Под думата “противоречие” разбирам, че не вървят в една и съща посока. Между гладния и сития пак има противоречие. Даже между едната страна на човешкото лице и другата има противоречие. И човека като го разделим на две части от пъпа надолу и от пъпа нагоре, между енергиите има противоречие.
към втори вариант >>
Тогава, за да примириш човека с животните, има един начин на
примирение
.
(втори вариант)
Под думата “противоречие” разбирам, че не вървят в една и съща посока. Между гладния и сития пак има противоречие. Даже между едната страна на човешкото лице и другата има противоречие. И човека като го разделим на две части от пъпа надолу и от пъпа нагоре, между енергиите има противоречие. Единия човек наричам човек на желанията, а другия човек на мисълта.
Тогава, за да примириш човека с животните, има един начин на
примирение
.
Щом не знаеш как да примириш противоречието, ти ще имаш борба. Борбата е начин за изучаване метода на примирението. Тогава, за да примирите величините х и у според обикновените методи на алгебрата, на какво са равни те? Нали са две величини и вие можете да съставите известно уравнение. В сложното тройно правило имате следната задача.
към втори вариант >>
Борбата е начин за изучаване метода на
примирението
.
(втори вариант)
Даже между едната страна на човешкото лице и другата има противоречие. И човека като го разделим на две части от пъпа надолу и от пъпа нагоре, между енергиите има противоречие. Единия човек наричам човек на желанията, а другия човек на мисълта. Тогава, за да примириш човека с животните, има един начин на примирение. Щом не знаеш как да примириш противоречието, ти ще имаш борба.
Борбата е начин за изучаване метода на
примирението
.
Тогава, за да примирите величините х и у според обикновените методи на алгебрата, на какво са равни те? Нали са две величини и вие можете да съставите известно уравнение. В сложното тройно правило имате следната задача. Двама души работници за 10 дена изработват или ушиват 15 ризи, 5 души работници за същото число дни колко работа ще свършат? Това е х.
към втори вариант >>
48.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво
примирение
не може да има.
(втори вариант)
Ти, със старите си дрехи - върху тях не можеш да облечеш новите. Ще съблечеш старите дрехи, ще измиеш тялото си, ще си туриш нова риза и ще облечеш отгоре новите, чистите дрехи. Трябва да се освободиш от всичко старо. Същото се отнася и до Божественото. Новото не се облича върху стари дрехи.
Казвате: „Искаме да примирим новото със старото." Там е погрешката - никакво
примирение
не може да има.
Това се отнася до съзнанието. Старият и младият човек се отличават по своите мисли, а не по външната си форма. Аз съм наблюдавал как стар дядо на осемдесет години и млад момък на двайсет и една години -как се разговарят. Младият момък разправя нещо, а дядото го слуша внимателно и казва: „На наше време не беше така. Вие сте учили повече." Старият не казва на младия, че не го интересува това, но казва: „Много хубаво нещо е знанието." И в младия, и в стария човек мисълта еднакво функционира.
към втори вариант >>
49.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
Не е в
примирението
.
(втори вариант)
А богатият казва на децата си: „Слушайте деца, вие не трябва да харчите много, ще осиромашеете, ще обеднеете." Богатият постоянно влага в умовете на синовете и на дъщерите си мисълта, че сиромаси ще станат. Богатият е кандидат за сиромашията, а сиромахът е кандидат за богатството. Добрият е кандидат за грешник, а грешникът е кандидат за праведник. Сега да ви приведа един пример. В света съществуват противоречия, които не могат да се примирят.
Не е в
примирението
.
Защото хората се примиряват, и войната пак започва. Примирението не разрешава въпроса. Яденето за всеки ден не разрешава въпроса. Доброто състояние за един ден не разрешава въпроса на целия живот. Една мисъл не разрешава направлението на всички човешки мисли.
към втори вариант >>
Примирението
не разрешава въпроса.
(втори вариант)
Добрият е кандидат за грешник, а грешникът е кандидат за праведник. Сега да ви приведа един пример. В света съществуват противоречия, които не могат да се примирят. Не е в примирението. Защото хората се примиряват, и войната пак започва.
Примирението
не разрешава въпроса.
Яденето за всеки ден не разрешава въпроса. Доброто състояние за един ден не разрешава въпроса на целия живот. Една мисъл не разрешава направлението на всички човешки мисли. Човек трябва да разбира живота именно. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек." Това е едно механическо схващане.
към втори вариант >>
50.
Две лепти / Двете лепти
,
НБ
, София, 19.1.1930г.,
Това е закон на
примирение
.
(втори вариант)
Аз бих казал на всеки, който иска да се ожени, да види дали числото две е написано на гърба на неговата жена, а може или на челото, или другаде. Но има ли единица написана на гърба на тази жена, по-добре този човек да я вземе като учител. Сега вие не трябва да вадите криво заключение, но трябва да знаете, че тези, които носят единица на гърба си, са на мястото си, тези, които носят числото две на гърба си, и те са на мястото си. Числото две е резултат на една вечна борба. Двете единици след като са се борили, борили, най-после са създали числото две.
Това е закон на
примирение
.
Противоречието е вътре в двете, но има един метод на примирение. Двама души, които се примиряват, образуват една двойка. Този закон ще видите например във вашия син. Той съществува навсякъде в природата - и между животните. Синът е небрежен, невнимателен, малко нахален, но след като намери още една единица, станат две единици, започва да става порядъчен.
към втори вариант >>
Противоречието е вътре в двете, но има един метод на
примирение
.
(втори вариант)
Но има ли единица написана на гърба на тази жена, по-добре този човек да я вземе като учител. Сега вие не трябва да вадите криво заключение, но трябва да знаете, че тези, които носят единица на гърба си, са на мястото си, тези, които носят числото две на гърба си, и те са на мястото си. Числото две е резултат на една вечна борба. Двете единици след като са се борили, борили, най-после са създали числото две. Това е закон на примирение.
Противоречието е вътре в двете, но има един метод на
примирение
.
Двама души, които се примиряват, образуват една двойка. Този закон ще видите например във вашия син. Той съществува навсякъде в природата - и между животните. Синът е небрежен, невнимателен, малко нахален, но след като намери още една единица, станат две единици, започва да става порядъчен. Та числото две като форма, като изражение е турено, за да могат хората да живеят добре.
към втори вариант >>
51.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
(Сетне нагоре-надолу прекарва лъка от единия край до другия.) Това е
примирение
.
(втори вариант)
А у българина желязото ще дойде да прави дупки. „Широта" е хубава дума, понеже тя лекува. Та необходимо е да се предаде в пеенето и свиренето един верен тон. Сега един обикновен музикант как ще свири? (Учителят свири „Цвете милоу цвете красно" като един обикновен музикант.) Това е гневът вътре.
(Сетне нагоре-надолу прекарва лъка от единия край до другия.) Това е
примирение
.
Та казвам, вие трябва да пренасяте едно движение на вашата мисъл в музика и пеене. Възпитанието на човешкото тяло седи в това, да може всеки един орган, който имаме, да бъде в хармония с нашето съзнание. Всеки един от вас може да стане певец. Но той трябва да дойде в хармония с всички певци по света. Щом искаш ти да бъдеш първият певец, ти нищо няма да станеш.
към втори вариант >>
52.
Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта
,
МОК
, София, 23.5.1930г.,
(„
Примирение
.") Тя е пасивна дума.
(втори вариант)
(Учителят свири леко на цигулката.) Какво ви коства това? Как ще го изпеете сега? Това е за един меланхоличен, ако искаш да дадеш усилване на енергията. (Учителят свири пак същата мелодийка.) Турете сега една дума, която да съответства на музиката. Измислете една дума.
(„
Примирение
.") Тя е пасивна дума.
(„Светлина.") И тя с пасивна дума. Кажете друга дума, вие сте учени хора. Всички сте професори. Турете „Бъди, бъди здрав! "
към втори вариант >>
53.
Правият път. Един духовен опит. Беседа – наряд от Учителя
,
ИБ
,
БР
, София, 30.8.1930г.,
Примирение
между скараните ще дойде.
Вашата интензивна мисъл за първата седмица ще бъде: "Да дойде Царството Божие на земята, да дойде в моя ум, в моите сърце, душа и воля, всичко ще се уреди, всичко ще се измени." Като живеете в една уредена държава, всичко е за добро и обратно. Когато дойде Царството Божие, всичко ще ви донесе мир, радост, спокойствие. Раздорите ще престанат. Дълговете ще си изплатите.
Примирение
между скараните ще дойде.
С мислене само обаче нищо не става, Царството Божие няма да дойде, а трябва да го чувствате, да стане една промяна у вас, да действате по един особен начин. Като обичате един приятел, той вашата дума на две не прави. И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви. Ще мислите с жените ви какво ще стане; ако сте политици, ще мислите какво ще стане с вас и политиката и прочее. Това са дупки.
към беседата >>
54.
Живият хляб
,
НБ
, София, 26.10.1930г.,
В Евангелието е казано, залязването на слънцето да не те завари
непримирен
с брата си.
Отишъл на нивата, но цял ден не могъл да си намери място. Искал да оре, не може. Искал да копае, да свърши някаква работа – не може. Той не могъл да си прости, защо вдигнал ръка върху жена си. Най-после, той се върнал вкъщи, извикал жена си и казал: Моля ти се, извини ме, задето те ударих.
В Евангелието е казано, залязването на слънцето да не те завари
непримирен
с брата си.
По стар навик, аз допуснах да се прояви в мене стария човек – старият Спас. За да се спася, ти трябва да ме простиш. Ето, коленича пред тебе, моля те да ме извиниш. Жена му се трогнала и го простила. На другия ден той отишъл на нивата, и работата му вървяла добре.
към беседата >>
55.
Единица време
,
ООК
, София, 24.12.1930г.,
Божията Любов внася
примирение
в човека и той е готов да служи на целия свят.
Сегашните хора минават за учени, но работите им не вървят добре. Те казват, че любовта ще спаси света, но въпреки това светът и досега не е спасен. Защо? Любовта на хората не е още Божествена. Само Божията Любов може да спаси света, а не човешката. По какво се отличава Божията Любов от човешката?
Божията Любов внася
примирение
в човека и той е готов да служи на целия свят.
Да служиш на Бога, на ближния си и на себе си това значи да си придобил любовта, да си свързан с Бога. Който е готов да служи, той е силен човек. Не е ли готов да служи, той е слаб човек. Който люби, без да очаква да го обичат, той е силен човек. Любовта прави човека силен, макар по сила тя да се равнява на кибритена клечка.
към беседата >>
56.
Гредите на живота
,
ООК
, София, 14.1.1931г.,
Когато видите голямата красота и голямата грозота заедно това значи, че между хората е станало
примирение
.
Да бъдеш най-лош човек това значи да издържаш на лошавината на всички хора. Да бъдеш най-добър, това значи да издържаш на добрините на всички хора. Не е лесно човек да издържа на добрините и на лошавините на хората. Някой човек вижда друг по-учен, по-красив, по-добър, по-силен от себе си и веднага сърцето му се свива. Защо? Не може да търпи хора, които го превъзхождат в нещо.
Когато видите голямата красота и голямата грозота заедно това значи, че между хората е станало
примирение
.
Ако грозната мома може да търпи при себе си красивата без да се смути сърцето й, тя е израз на доброта. И ако красивата мома търпи при себе си грозната, без да се възгордее или без да я унижи, и тя е израз на доброта.
към беседата >>
57.
Дишането на човека и на животните
,
ООК
, София, 21.1.1931г.,
Всички му угаждат, искат да го задоволят, но то остава
непримирено
.
“ Чудно нещо! Всички хора вярват в Бога като любов, вярват и в Христа, а въпреки това се смущават от страданията. Как се обяснява това състояние? Това е едно от противоречията на живота. Другаде пък срещате добри и почтени родители: майката е добра и разумна жена, бащата също, децата - послушни, но едно от тях е недоволно, цял ден плаче.
Всички му угаждат, искат да го задоволят, но то остава
непримирено
.
Ще кажете: дете е, и то не знае какво иска. Така ще кажете за детето, но какво ще кажете за възрастния? Срещате един възрастен човек външно задоволен от всичко но постоянно е недоволен, сърдит. Каквото му кажат, както да го пипнат, все му е криво. Слънцето грее хубаво, небето е ясно, птичките около него пеят, цялата природа се е разцъфтяла, но пак му е криво.
към беседата >>
58.
Специфична работа
,
ООК
, София, 15.4.1931г.,
Той е
примирен
с Бога.
– За да приеме Бога в себе си. Когато живее в човека, Бог свързва неговото минало, настояще и бъдеще в едно цяло. Като люби, човек понася страданията с радост. Той не се оплаква от мъчнотиите и страданията си. За такъв човек казваме, че мисли право.
Той е
примирен
с Бога.
Щом е примирен с Бога, той е готов да приложи Неговия закон. Моисей приложи този закон към евреите, но те не го приеха. Мойсей им каза: „Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“. Понеже евреите не приложиха закона на Любовта, Моисей прояви силата си към тях, като си послужи с магическата си тояжка. По този начин само той ги усмиряваше.
към беседата >>
Щом е
примирен
с Бога, той е готов да приложи Неговия закон.
Когато живее в човека, Бог свързва неговото минало, настояще и бъдеще в едно цяло. Като люби, човек понася страданията с радост. Той не се оплаква от мъчнотиите и страданията си. За такъв човек казваме, че мисли право. Той е примирен с Бога.
Щом е
примирен
с Бога, той е готов да приложи Неговия закон.
Моисей приложи този закон към евреите, но те не го приеха. Мойсей им каза: „Възлюбете Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“. Понеже евреите не приложиха закона на Любовта, Моисей прояви силата си към тях, като си послужи с магическата си тояжка. По този начин само той ги усмиряваше. Иначе те бяха готови да го убият.
към беседата >>
59.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Първият елемент на науката се съдържа в
примирението
на две противоположности, на два контраста или на две противоречия.
Сега ще дам няколко обяснения върху понятието наука.
Първият елемент на науката се съдържа в
примирението
на две противоположности, на два контраста или на две противоречия.
Да се примирят тия неща, това подразбира да се намерят между тях две допирни точки; не се ли намерят тия две допирни точки, това е равносилно на положението да обикаля човек около един затворен кръг или около къща, вратата на която е затворена, или около книга, езикът на която му е непонятен. Вторият елемент на науката определя посоката на човешкото движение; без този елемент на науката човек много лесно може да изгуби своя път, значи този елемент на науката е в състояние да ориентира човека в неговия път, да послужи като компас в неговото движение. Съвременните хора се ориентират по звездите. Моряците пък се ориентират главно по Полярната звезда; четирите посоки на света показват четири пътища, по които човек може да се движи. Север е посока или път, който води към Истината – думата север трябва да извиква в ума на човека идеята за Истината.
към беседата >>
60.
Правилният тон
,
ООК
, София, 4.11.1931г.,
Всъщност, той не е
примирен
, мъчи го нещо.
Един от законите на физическия свят гласи: всичко живо подлежи на промяна. Младият расте и се развива, докато остарее; старият престава да расте, но поумнява. Обаче, и младият, и старият не са доволни от живота си. Младият е недоволен, че не може да постигне желанията си; старият е недоволен, понеже постигнатите желания му носят разочарования. Той казва: Остарях вече, станах 85-годишен, свърших работата си на земята, мога да си замина.
Всъщност, той не е
примирен
, мъчи го нещо.
Някога, на младини, видял една красива мома, която и до днес не може да забрави. Оженил се за друга, родили му се деца, също и внучета, но никой не го обича, никой не влиза в положението му. Животът му е празен, любов му липсва. Прав е човекът, безлюбието обезсмисля живота. - Какво трябваше да направя в младините си, за да не страдам днес?
към беседата >>
61.
Пред всичкия народ
,
НБ
, София, 13.12.1931г.,
С празни и
примирени
ръце ще си заминеш.
Това показва, че този човек се е безпокоил много приживе и сега като е умрял, вижда истината; всичко е разбрал, всичко му е станало ясно относно живота му тук на Земята - просветва му. Казва: много голяма грешка направих, много големи мъчнотии минах, много се безпокоих за нищо, сега мога да мисля за нещата както са. Сега се успокоява, гледа нагоре. Затова умрелите хора не ги турят с лицето надолу, а с лицето нагоре. Прекръстосват ръцете ям и казват: „Няма да пипаш нищо.
С празни и
примирени
ръце ще си заминеш.
Няма да пипаш дето не трябва, ще пипаш дето трябва." Аз изнасям една истина. В живота си ти със своите мисли ковеш своята съдба. Един народ сам кове своята съдба. Едно общество само кове своята съдба. Един човек кове сам своята съдба.
към беседата >>
62.
Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез'
,
ООК
, София, 9.3.1932г.,
С всички български думи се примирих, само с една още не съм
примирен
.
От съчетанието на тоновете в тактове, а тактовете в музикални изречения се образуват песните. Същото става и в речта. За да се произведе цяла реч или слово, първо си служим с отделни звукове, които се съчетават в срички, сричките в думи, думите в изречения, а изреченията – в непрекъснато слово. Разумно е словото. Като съм дошъл на земята, между българите, и аз си служа с българския език.
С всички български думи се примирих, само с една още не съм
примирен
.
Коя е тая дума, не казвам. И досега още не мога да намеря дума, с която да я заместя. Трептенията на тая дума не са лоши, но има нещо неприятно в нея. Тая дума е неприятна и в английски език, и там не съм намерил дума, с която да я заместя. Като дойда до тая дума, работите се объркват, обръщат се с главата надолу.
към беседата >>
63.
Обич и знание
,
УС
, София, 8.5.1932г.,
число на
примирение
.
Обаче, ако съберем 1+1=2. В случая, в отношението 1:2=3, имаме предвид следното: първата единица е бащата, втората – майката, а числото 3 е детето – резултат. Ако двете единици представляват двама мъже, те ще бъдат в постоянен спор. Тогава имаме действието 1+1=2. Двойката е жената, т.е.
число на
примирение
.
Значи само жената може да примири двама мъже. Тя е дошла на света да примирява. Злото съществувало преди жената. Ще кажете, че жената е създала злото. Така мислят децата.
към беседата >>
64.
Най-мъчният изпит
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1932г.,
Бедният останал
непримирен
, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти.
“ – Не, ще го бъде! – Защо? – Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново да поникне. Сега, за изяснение на мисълта си, ще ви разкажа един анекдот. Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи.
Бедният останал
непримирен
, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл да му отмъсти.
Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще ти отмъстя един ден“. Не се минало много време, и богатият заболял. Викал няколко лекари, но не могли да му помогнат, и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали.
към беседата >>
65.
Новите възгледи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1932г.,
Това показва, че мъглите клонят към
примирение
.
Ще излезе: „Нима няма кой да ме обича? “ Ще получите отговора: „Има кой да ви обича“. – Бог ви обича. Щом Бог ви обича, всички ще ви обичат. Сега, както виждате, небето започна да се прояснява.
Това показва, че мъглите клонят към
примирение
.
И те философстват помежду си; и те, като нас, се разговарят за велики работи. Когато човек започне да разбира, и мъглата постепенно ще се оттегли от неговото съзнание. Този процес става постепенно, последователно, обаче действието между частите на този процес става моментално. За пример, ти моментално можеш да станеш наследник, но за да се реализира този акт, време се изисква. Умре дядо ти, моментално ставаш наследник.
към беседата >>
66.
Ще влезе Духът
,
НБ
, София, 25.12.1932г.,
Едва сега Америка прави първите стъпки за
примирение
.
Сега няма какво да ви доказвам това. Вземете в един народ. Когато някой не изпълни завета на народа, който те имат, всички имат презрение към него – минават се векове. Някой път амнистия може да дойде след 5–10 години, а някой път и след 100 години не идва. Запример воюващите страни каква голяма неприязън имаха.
Едва сега Америка прави първите стъпки за
примирение
.
Прекарват онази подводница онези, които останаха живи, анкета правят, онзи капитан, който предизвика туй. Сега американците казват, че този човек доброволно не е искал, но народът го заставил. За благото на народа си, уж за своя си народ той е бил принуден да минира този параход. Та казвам, когато ние сме така лично ангажирани в своето, ние се заслепяваме. Казваме: „Какво съм аз виновен, баща ми, дядо ми грешили, защо аз да изкупувам техните грехове.“ Че тогава, и обратното, защо дядо ти и баба ти, като са живели добре, ти ядеш и пиеш на тяхна сметка.
към беседата >>
Едва сега Америка прави първите стъпки за
примирение
.
(втори вариант)
Онова благоволение, което по-напредналите същества имат към човека, щом той сгреши, го изгубва и след това се излага на ред страдания. Сега няма какво да ви доказвам това. Вземете един народ: когато някой не изпълни завета на народа си, всички го презират за много векове. Може да му дадат амнистия след 8-10 години, а някога и след сто години не идва амнистията. Например, каква голяма неприязън има между воюващите страни.
Едва сега Америка прави първите стъпки за
примирение
.
Сега се опитват да открият виновните, които с подводница са минирали един параход. Американците се мъчат да оправдаят капитана на подводницата - той бил принуден за благото на народа си да потопи парахода. Казвам: Когато човек е ангажиран в своите лични работи, той се заслепява. Казва: Какво съм виновен аз - баща ми, дядо ми грешили, защо аз да изкупвам техните грехове? Но има и обратна страна.
към втори вариант >>
67.
Влияние на музиката
,
ООК
, София, 18.1.1933г.,
Има кокошки, които предчувстват смъртта и са
примирени
.
Тя предчувства, че ще стане с нея нещо лошо и от страх кръвта ѝ се трови. Обаче ти я хванеш, заколиш я и я сготвиш, без да подозираш, че тази отрова минава и в твоята кръв. Като знаеш това, не се чуди откъде идват разстройствата и болестите на организма. Ако можеш да залъжеш кокошката и неусетно да я заколиш, добре, но и това не е правилно. Най-добре е да заколиш само онази кокошка, която е готова да се жертва.
Има кокошки, които предчувстват смъртта и са
примирени
.
Заколиш ли такава кокошка и я изядеш, ще придобиеш добро разположение. Ще изядеш кокошката и ще си кажеш: вкусна беше тази кокошка. Сега аз ви навеждам на тия факти, за да имате ясна представа за своя живот, да знаете къде се крие причината на страданията. Вървиш по улицата, срещаш един професор, поздравявате се и продължавате пътя си. В това време чуваш някакъв болезнен стон.
към беседата >>
68.
Прав и крив път
,
УС
, София, 19.3.1933г.,
Без
примирение
единият ще бие; после, за да си отмъсти, и другият ще бие.
Това наричат карма. Индусите говорят за кармата, но все остава нещо необяснено. Че някой те бил, това карма ли е? Ако имаш знание, ще предвидиш, че ще те бият. За да не те бият, трябва да се примириш.
Без
примирение
единият ще бие; после, за да си отмъсти, и другият ще бие.
Това ще продължава непрекъснато. Двама души не се обичат. Единият казва на другия: „Трябва да си признаеш погрешката“. – „И ти трябва да признаеш своята.“ И двамата са честолюбиви, не искат да се примирят. Всеки пази своето достойнство.
към беседата >>
69.
Развити и недоразвити
,
ООК
, София, 22.3.1933г.,
Това е
примирението
на нещата.
(втори вариант)
Щом някой не ви обича, обяснете си, развит ли е този човек или не. Ако е недоразвит, благодари на Бога, че не ви обича. Ако е от развитите, очаквайте любовта му, защото от неговата любов Бог ще ви проговори. Чрез неразвития пък Бог ще ви говори чрез омразата. Тъй щото, с недоразвитите хора Бог ни говори чрез омразата им, а пък с развитите хора Бог ни говори чрез любовта им.
Това е
примирението
на нещата.
Вие можете да опитате този закон. Сега, аз няма да ви кажа, че трябва да вярвате, но вие сами трябва да опитате нещата. Защото всички са минали по този път. И вие вървите по този път. Вие не можете да мислите, както искате.
към втори вариант >>
70.
Примирение
,
УС
, София, 23.4.1933г.,
Само Той знае тайната на
примирението
.
"Роденото от Духа е дух, а роденото от плътта -плът". Аз превеждам този стих: Роденото от Божията Любов е Божествено, а роденото от човешката любов – човешко. Който живее в Божията Любов, лесно се примирява с човешкото. Но който живее в човешкото, не може да се примири с Божественото. Само Бог е в сила да примири човека със себе си.
Само Той знае тайната на
примирението
.
Що се отнася до човека, той не знае начините, по които може да се примири с Бога. Като говоря за човешката любов, не казвам, че не трябва да живеете в нея. Искам да ви кажа кога се предпочита човешката любов. Когато човек отива на небето, за предпочитане е Божията Любов. Когато слиза на земята, за предпочитане е човешката любов.
към беседата >>
71.
Отворените прозорци
,
УС
, София, 18.6.1933г.,
Тогава ще дойде
примирението
.
Излез от стария живот и влез в новия, при новите разбирания на живота. Като излезеш от старото, кажи: Господи, готов съм да ти служа според своите разбирания. Тогава и Бог ще те благослови според своите разбирания. Пожелайте нещата да стават не според вашето разбиране, но според Божието. Нека всичко става така, както Бог изисква.
Тогава ще дойде
примирението
.
Ти се молиш на Бога, искали нещо от Него, но вътре в себе си очакваш всичко да стане така, както ти желаеш. Искаш да се примириш с хората, но очакваш първо те да признаят грешката си, а за твоите погрешки въпрос не става. – Що е погрешката ? – Всяко нещо, което отделя човека от същественото, е грешка. Тя може да бъде малка или голяма, не е важно.
към беседата >>
72.
Перпендекулярно отношение
,
МОК
, София, 1.12.1933г.,
Какво
примирение
може да има между един лош човек и един добър човек?
Ако един праведен човек направи погрешка, той ще употреби метода на стомната. Ако е неправеден човек, ако е грешен или ако е страхлив, той върви по пътя на водата. Праведният върви по положението на счупената стомна. Има отношение между туй, което се чупи, и туй, което се разлива. Има една допирна точка, ако разумният човек, е казал на стомната да се примири.
Какво
примирение
може да има между един лош човек и един добър човек?
Изваждам пак едно правило: Водата, която се крие, е лошият човек. Праведният човек е, който се чупи. Той единствен се чупи. Тогава, за да не се разлива водата и да не се чупи стомната, турете водата в стомната. Ще турите лошия човек и праведният ще го пази.
към беседата >>
73.
Новото направление в живота
,
ООК
, София, 3.1.1934г.,
На вас ви казвам: мнозина от вас седите, не сте
примирени
, дигате едната ръка.
“ – Ще излезе един бял гълъб, като го направиш. Тия двамата се примириха. Единият отиде и изправи погрешката си и другият изправи погрешката си. След туй двамата тръгват напред. Какво им коствува да не направят тази погрешка?
На вас ви казвам: мнозина от вас седите, не сте
примирени
, дигате едната ръка.
Не, не, двете ръце ще дигнете! Вие се изправите, не искате да ви се мачка фасона. Оставете вашия фасон. Ще ви се счупи гръбнака! – Няма нищо.
към беседата >>
74.
Слушай, сине Мой!
,
НБ
, София, 14.1.1934г.,
Примирение
между сиромашия и богатство.
“ В богатството има звънци, хлопане, тракане, този иска, онзи иска. Този, сиромахът, който се окайвал, като бил сиромах, ще му задрънкат звънците, ще бъде няколко години щастлив, после ще почне да свиква на звънците и ще каже: „Тази работа не била толкова лесна.“ Никой в света не може да стане светия, докато не е бил богат и докато не е бил сиромах. Той трябва да мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава да влезе в училището на светията. А що е светийство в света?
Примирение
между сиромашия и богатство.
Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах! “ Ама той, светията, може да каже така. От обикновения човек ние не може да искаме това. Ние не сме длъжни. Защото някой път ние искаме от хората да направят нещо, което ние сами не можем да направим.
към беседата >>
75.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
И най-после се примиряваш и казваш: „Няма какво да се прави.“ Сега това
примирение
ние го наричаме търпение.
Търпението е една черта, която мъчно се разбира, мъчно се усвоява. Всички хора са търпеливи без да са търпеливи. Носят търпението без да са търпеливи. Каквото нещо и да дойде на главата ти, все ще го носиш. Минаваш за търпелив, обаче в себе си се тревожиш, плачеш, изискваш, роптаеш.
И най-после се примиряваш и казваш: „Няма какво да се прави.“ Сега това
примирение
ние го наричаме търпение.
Онези, които обичат да философствуват, могат да попитат: „Не може ли и без търпение в света? “ Да няма в живота никакви препятствия. Има и живот без препятствия, съвършения живот. Но този, съвършеният живот на земята по този път ще мине. Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до съвършения живот трябва да минем през този, който не е съвършен.
към беседата >>
76.
Връзка с Бога
,
ООК
, София, 12.9.1934г.,
Трябва да вземете един пример от физическия свят и да преведете та да стане ясна идеята за
примирението
.
Той се е обидил. Вие искате сега да поправите. Как ще поправите работите, когато някой ваш приятел е обиден от вас? (– Ще се извините.) Как се извинявате? Трябва да направите превод.
Трябва да вземете един пример от физическия свят и да преведете та да стане ясна идеята за
примирението
.
Всякога примирението вие не го правите както трябва. Само отгоре, отгоре го замазвате и онзи мисли, че вие сте се примирили. При примирението трябва да се изправи коренно една погрешка и да не останат вече никакви следи от тази погрешка. И нещата да тръгнат в естествения си ред. И ако те не тръгнат в естествения си ред, ще се образува една вътрешна аномалия.
към беседата >>
Всякога
примирението
вие не го правите както трябва.
Вие искате сега да поправите. Как ще поправите работите, когато някой ваш приятел е обиден от вас? (– Ще се извините.) Как се извинявате? Трябва да направите превод. Трябва да вземете един пример от физическия свят и да преведете та да стане ясна идеята за примирението.
Всякога
примирението
вие не го правите както трябва.
Само отгоре, отгоре го замазвате и онзи мисли, че вие сте се примирили. При примирението трябва да се изправи коренно една погрешка и да не останат вече никакви следи от тази погрешка. И нещата да тръгнат в естествения си ред. И ако те не тръгнат в естествения си ред, ще се образува една вътрешна аномалия. Ако една крива ваша постъпка не я изправите както трябва, това ще роди една аномалия, някоя извратена форма.
към беседата >>
При
примирението
трябва да се изправи коренно една погрешка и да не останат вече никакви следи от тази погрешка.
(– Ще се извините.) Как се извинявате? Трябва да направите превод. Трябва да вземете един пример от физическия свят и да преведете та да стане ясна идеята за примирението. Всякога примирението вие не го правите както трябва. Само отгоре, отгоре го замазвате и онзи мисли, че вие сте се примирили.
При
примирението
трябва да се изправи коренно една погрешка и да не останат вече никакви следи от тази погрешка.
И нещата да тръгнат в естествения си ред. И ако те не тръгнат в естествения си ред, ще се образува една вътрешна аномалия. Ако една крива ваша постъпка не я изправите както трябва, това ще роди една аномалия, някоя извратена форма. Защото всяка лоша мисъл, която е във вашия ум, ще се отрази върху вашата симпатична нервна система, а после ще въздействува от там върху вашето храносмилане и след 5–10 години, ще се яви някоя язва във вашия стомах. Това са твърдения сега и трябва да се направят наблюдения.
към беседата >>
77.
Самоотричане
,
ООК
, София, 7.11.1934г.,
Ако ти не можеш да намериш
примирение
между увеличаването и смаляването, ти не можеш да разрешиш въпроса.
Щом търсиш любовта, ти трябва да вървиш по пътя на Великото голямо. Никаква друга философия няма. Там е разрешението. Ако ти искаш да вървиш по пътя на свободата, ти трябва да вървиш по пътя на Великото малко. В единия случай ще се увеличаваш, а пък в другия случай ще се смаляваш.
Ако ти не можеш да намериш
примирение
между увеличаването и смаляването, ти не можеш да разрешиш въпроса.
Свободата се допуска по закона на смаляването. Трябва да се отречеш от много работи, за да станеш свободен. Например тежко ти е нещо, носиш голям кош с хляб, ограничена ти е свободата. Дадеш един хляб на този, на онзи, и като раздадеш всичкия хляб, хвърлиш коша и казваш: "Слава Богу, освободих се." Законът на любовта е обратен. Ти ще ядеш.
към беседата >>
78.
Качества на реалното
,
МОК
, София, 30.11.1934г.,
Где може да се прояви
примирението
?
Ъгъл от 90 градуса може да начертаете, от 179 градуса може да начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може да начертаете, образува се една права линия повидимому. Двама души не си хармонират. Те съставят един ъгъл. Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия. Где се примиряват тогава?
Где може да се прояви
примирението
?
Где е най-голямото противоречие? Тук навлизаме в друга област. Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието? Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл? Това аксиома ли е или предположение, което трябва да се докаже?
към беседата >>
79.
Добри вести
,
НБ
, София, 9.12.1934г.,
А
примирение
в света не може да стане без Любов.
Добрата вест. И Писанието казва: „Примирете се! “. С кого? – С онзи, който ви обича. Сега остава на хората да се учат да се примирят.
А
примирение
в света не може да стане без Любов.
Човек трябва да има знание, да разбира, време ли е да се примири или не. Човек трябва да знае, време ли е да обича другите или не. Защото и Любовта трябва да дойде навреме и да съответствува на степента на развитието на всяка душа. Изискват се много умни хора, които да обичат. Защото с Любовта си човек може да направи най-голямото добро и най-голямото зло.
към беседата >>
80.
Пак се яви
,
НБ
, София, 5.5.1935г.,
Не търсете
примирение
отникъде.
– Дойдох да ви разтърва. – Ние не искаме поп да ни разтървава, хайде върви си оттук. Те сами се помирили. Опасна работа е поп да те примирява. Няма какво да търсите второ лице да ви примирява.
Не търсете
примирение
отникъде.
Бог, Който живее у вас, Него слушайте. Какво ще слушате някой отвън да дойде да ви примирява? Не взимайте това в лош смисъл. В това отношение имаме хиляди примери. Голямо изкуство е да знае човек как да постъпва.
към беседата >>
81.
Възходящият път / Възходящият път. (Трите думи. Писмото)
,
УС
, София, 26.5.1935г.,
И двете страни си отиват
примирени
.
- Имам. - Плати му още сега! Той плаща и с това делото се свършва. После съдията пита кредитора: Доволен ли си от длъжника си? - Доволен съм.
И двете страни си отиват
примирени
.
Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат. С отлагането им те се усложняват повече, отколкото са били по-рано. При това положение, хората се принуждават да взимат адвокат, да търсят пари с голяма лихва, за да се справят с делото. Адвокатите им взимат големи суми. Какво се ползват адвокатите от това?
към беседата >>
82.
Приложението като източник на знанието / Източник на знанието
,
УС
, София, 27.10.1935г.,
И този метод за
примирението
е най-добрият, най-ефикасният.
Значи Този, праведният, Той изглажда работите. Разберете сега онова, което се крие вътре. Сега не е разбрано, тъй го тълкуват, което не може да се приложи в живота. Тъй, както го тълкуват, то е едно учение, което не може да се приложи. Но ако се разбере тъй, както е всъщност, много могат да го приложат.
И този метод за
примирението
е най-добрият, най-ефикасният.
За Христа се казва: „И взе греховете, за да се примири.“ И Христос е дошъл на света, за да примири света със Себе Си. Тогава казвам и на вас: Примирете се с тогова, който иска да се примири с вас. Защото праведният, който иска да се примири с вас, примирете се с него. С кого се примирява човек? И Писанието казва: когато пътищата на един човек са благоугодни на Бога, Той – Бог – го примирява [с] враговете му.
към беседата >>
Но когато нямаш никаква сила, тогава ще търсиш онова
примирение
.
Защото праведният, който иска да се примири с вас, примирете се с него. С кого се примирява човек? И Писанието казва: когато пътищата на един човек са благоугодни на Бога, Той – Бог – го примирява [с] враговете му. Значи не сме ние, които можем да се примирим с нашите врагове. Да се примириш ти с един враг, трябва да бъдеш по-силен, ще му покажеш, че той не трябва да си играе, ще го държиш в респект, сила ще употребиш.
Но когато нямаш никаква сила, тогава ще търсиш онова
примирение
.
Малцина има, които могат да се бранят. На онези от вас, които сте тръгнали подир красивата мома – вървете, докато ви удари две плесници, оттам насетне не отивайте подир нея. Но трябва да заплачеш тогаз и няма да казваш, че ти ударила две плесници. Пък и тя ще си тръгне и тя като си замине... Сега няма да ви разправям какво е състоянието на момата. Нито за състоянието на момъка.
към беседата >>
“ Във вас действува вече
примирението
.
Но някой път той направи една погрешка и вие излезете от търпение и го обидите, кажете му нещо. И той усеща, че ти си го накърнил. И вие си заминавате. Той усеща сега, че каквото сте му казали, е право и той казва: „Право е това, което ми каза, каквото той направи.“ И седи той замислен. И ти, като се върнеш вкъщи, и тебе ти стане мъчно, казваш: „Що ми трябваше, защо не си премълчах?
“ Във вас действува вече
примирението
.
Казваш: „Аз трябваше да се покая.“ А и в него има такова желание. Казваш: „Защо да не претърпя, не казах както трябва.“ И почнеш да се самоосъждаш. Сега и вие очаквате още нещо. Едно време стари приятели имаше и те чакаха, искаха да ходят, да имат опитността на апостолите, както във времето на Христа. Стари приятели имаше, които искаха да имат съзнанието на ученици, на апостоли, да им говори Духът отгоре и да тръгнат по света, че като замахнат, да обърнат целия свят.
към беседата >>
83.
Да имат живот
,
НБ
, София, 22.12.1935г.,
Казано е в Писанието: Нощта не трябва да ви завари
непримирени
.
Стомахът наляга на дихателните органи. Това пречи на цялото кръвообращение. И на края на краищата, като станете сутрин, разположението ви е лошо. Човек трябва да се хранил най-малко два–три часа преди лягане, за да се смели добре храната, да не се образуват никакви горчивини в стомаха. Същевременно човек не трябва да остава в ума си никакви лоши, отрицателни мисли в ума си, които биха произвели в него някакви реакции.
Казано е в Писанието: Нощта не трябва да ви завари
непримирени
.
Ако има да се примиряваш с някого, примири се. Религиозните мисли трябва да се приведат в една строго научна форма. Значи, всека мисъл, която остане в ума в пасивно състояние, не се впрегне на работа, произвежда в човека неприятни, тежки състояния. Казвате: Не мога да простя на този човек. Не, прости му, прости заради своето собствено благо.
към беседата >>
84.
Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище
,
УС
, София, 22.12.1935г.,
Щом се примирите веднъж, вие сте
примирени
вече.
(втори вариант)
Такова състояние наричаме синовно. Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влезе в Божественото съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или космично съзнание. Ще кажете, че трябва да се примирите с Бога в себе си. Няма защо да се примирявате всеки ден.
Щом се примирите веднъж, вие сте
примирени
вече.
Щом сте в синовни отношения с Бога, вие изпълнявате Неговата воля. Който изпълнява Божията вола, не се натъква на противоречия. Като върши Божията воля, той знае, че върши и своите работи. Човек е дошъл на земята да свърши първо работата на Баща си, а после своята. Който не изпълнява Божията воля, има криво разбиране за нещата.
към втори вариант >>
85.
Двата вида пеене
,
МОК
, София, 3.1.1936г.,
Това не е начин за
примирение
.
– То е безпредметно. В изкуството вие трябва да рисувате. Не можеш да изправиш една погрешка, ако не знаеш да рисуваш. Не можеш да се примириш с един човек, ако не знаеш как да подадеш ръка. Казваш: „Хайде да се примирим“ и подаваш ръката си хлабаво.
Това не е начин за
примирение
.
„Хайде да си кажем по една сладка дума“. По този начин не се примирява. Новата философия е неприложима, защото там трябва пеене. Много работа трябва. Ако отхвърлите старото и не знаете новото, вие ще се намерите в един безизходен път.
към беседата >>
86.
Петте врати
,
ООК
, София, 22.1.1936г.,
В умствения свят има разлика между тъмнина и светлина, между омраза и любов, а в причинния свят –
примирение
!
Ако ви дадат тема: "И разкая се Господ, че направи човека", как ще я развиете, за да ви разберат хората? Много труден въпрос. Нещата на физическото поле стават по един начин; това е един неустойчив свят – на мимолетните неща, на еднодневките, на цветя, които окапват. Във физическото поле няма нищо устойчиво. В духовния свят има скръб и страдания, и радости.
В умствения свят има разлика между тъмнина и светлина, между омраза и любов, а в причинния свят –
примирение
!
Ти се примиряваш с живота, считаш, че всичко, каквото си направил в света, каквото Бог е създал, е добро. Казвам: Щом сте в един свят, дето нищо не се постига, дето нищо не е станало, вие сте във физическия свят. Щом скърбите и се радвате, вие сте в духовния свят. Щом има тъмнина и светлина, щом у вас се въздига тщеславие, гордост или имате импулс, желание да покажете, че говорите както аз говоря, вие сте в умствения свят. Как трябва да се говори?
към беседата >>
Във физическото поле няма нищо устойчиво; в духовния свят има скръб и страдания, и радости; в умствения свят има разлика между тъмнина и светлина, на омраза и любов; пък в причинния свят -
примирение
.
(втори вариант)
Как ще го изтълкувате, че да ви разберат хората? Много труден въпрос. Нещата на физическото поле стават по един начин. Това е един неустойчив свят на мимолетните неща, на еднодневките. Цветя, които окапват.
Във физическото поле няма нищо устойчиво; в духовния свят има скръб и страдания, и радости; в умствения свят има разлика между тъмнина и светлина, на омраза и любов; пък в причинния свят -
примирение
.
Ти се примиряваш с живота, считаш, че всичко, каквото си направил в света, каквото Бог е създал, е добро. Казвам, щом си в един свят, дето нищо не се постига, дето нищо не е станало, ти си във физическия свят. Щом скърбите и се радвате, вие сте в духовния свят. Щом има тъмнина и светлина, ту тъмно, ту светло става, и у вас се въздига тщеславие, гордост или импулс, желание имате да покажете, че вие говорите, както аз говоря, то вие сте в умствения свят. Как трябва да се говори?
към втори вариант >>
87.
Музикално състояние
,
МОК
, София, 24.1.1936г.,
Всеки един повод за
примирение
, който вие давате, той отхвърля.
Може да го вземете по-високо, по-ниско. Допуснете, че имате един приятел разсърден. Един ваш приятел, от детинство сте били приятели с него, но един ден той ви се разсърди. Поводът за сръднята е много малък. Във вас се заражда едно желание да се примирите.
Всеки един повод за
примирение
, който вие давате, той отхвърля.
Не иска да му говорите. Какво трябва да направите? Коя е първата дума, с която ще започнете? В музиката има седем тона. Ще започнете с един от тези тонове.
към беседата >>
Коя дума е най-износна за
примирение
?
В турците за жената е много лесна работа. Сега не зная, може би или те да са се изменили малко. Но на въпроса – как бихте се примирили с вашия сърдит приятел? Нали в училището ви се случва двама другари да се разсърдят. С коя дума започват те да се примирят?
Коя дума е най-износна за
примирение
?
Защо по някой път да употребиш думата: „Моля простете“, считаш така за малко неподходящи. Търсиш някоя по-мека дума. Много смешни истории върху сръдните. Един пише писмо на своя сърдит приятел, да се примирят. Най-после занася една баница и казва: „Искам да зная дали ми се сърдиш на свят или не.
към беседата >>
88.
Три категории храни. Първото обещание
,
ООК
, София, 29.1.1936г.,
Но
примирението
още не е разрешение на живота.
Някой път тя иска да раздруса някоя от пръчките, за да види дали може да ги премахне. Не може. И най-после се примирява. Но този живот й е неестествен. Онези, които ни учат, казват да се примирим.
Но
примирението
още не е разрешение на живота.
Да се примириш, това е временно разрешение. Но в живота съществува едно разрешение. Целият свят е менажерия сега, ние сме в една менажерия. И дяволът е директор на тази менажерия. Всички хора, които са дошли тук, са все чешити вътре в тази менажерия.
към беседата >>
Но
примирението
още не е разрешение на живота.
(втори вариант)
Някой път тя иска да раздруса някоя от пръчките, за да види дали може да ги премахне. Не може. И най-после се примирява. Но този живот й е неестествен. Онези, които ни учат, казват: да се примирите.
Но
примирението
още не е разрешение на живота.
Да се примириш, това не е разрешение на живота. Да се примириш, това е временно. Но в живота има едно разрешение. Целият свят е менажерия сега. Ние сме в една менажерия и дяволът е директор на тази менажерия.
към втори вариант >>
89.
Служене и прислужване
,
ООК
, София, 4.3.1936г.,
Първо ще имаш мъчнотии, а после -
примирение
.
Той направи големи дисонанси и после, както един работник, взима мистрията и нахвърля на стената от мазилката и после я изглажда хубаво. След това пак взима от мазилката, пак нахвърля на стената, и пак я заглажда. Така правеше той с дисонансите. Той е майстор да превръща дисонансите, да ги изглажда. Той е намерил начин да примирява мъчнотиите.
Първо ще имаш мъчнотии, а после -
примирение
.
Там е силата на човека. Значи онзи грубия живот той туря в музикална форма. Взима мистрията и заглажда. N'est-ce pas? Какво бихте извадили сега от тая дума?
към беседата >>
90.
Да им дам живот / Вяра
,
СБ
, София, 19.8.1936г.,
Примирението
в света става само за умните хора.
(втори вариант)
Ето защо той непреривно трябва да вярва. Всеки момент от живота носи по едно благо. Вследствие на това човек никога не трябва да се обезсърчава. Който разбира Божественото учение, той никога не трябва да се обезсърчава. Някои искат да се примирят.
Примирението
в света става само за умните хора.
Какво ще се примиряват обикновените хора? Преди всичко обикновеният човек няма Божествено разбиране за нещата. Без Божествено разбиране, нещата в живота са безсмислени. Ако ти чакаш онова благо, което Бог ти е определил, да дойде по някакъв външен път, ти си в крива посока. Това благо ще дойде отвътре.
към втори вариант >>
91.
Божествената храна
,
УС
, София, 10.1.1937г.,
Ако гледаш с
примирение
на нещата, ще кажеш, че тоя човек е умен, заслужава да бъде добре облечен.
Трябва ли да завижда, че някой има повече блага от него? Представи си, че срещаш човек, добре облечен, с нови, хубави дрехи, с нови обувки. Ти поглеждаш към него, а същевременно и към себе си и казваш: „Виж колко хубаво е облечен тоя човек! Моите дрехи са стари, износени, а обувките ми скъсани“. Това събужда завист в тебе и ти изпитваш неприятно чувство към него.
Ако гледаш с
примирение
на нещата, ще кажеш, че тоя човек е умен, заслужава да бъде добре облечен.
Същевременно ти виждаш как тоя богат човек яде хубава храна. На трапезата му са сложени няколко яденета, добре сготвени, а ти ядеш сух хляб. Питаш се защо тоя човек се храни толкова богато, а ти едва намираш сухия хлебец. Ако се примиряваш лесно, ще кажеш: „Тоя човек е умен, знае как да се храни. Аз съм глупав, затова се задоволявам със сухия хляб“.
към беседата >>
Който не разсъждава така, остава
непримирен
.
Същевременно ти виждаш как тоя богат човек яде хубава храна. На трапезата му са сложени няколко яденета, добре сготвени, а ти ядеш сух хляб. Питаш се защо тоя човек се храни толкова богато, а ти едва намираш сухия хлебец. Ако се примиряваш лесно, ще кажеш: „Тоя човек е умен, знае как да се храни. Аз съм глупав, затова се задоволявам със сухия хляб“.
Който не разсъждава така, остава
непримирен
.
Ако сте малко дете, имате по-големи братя и сестри, казвате, че майка ви повече обича големите си деца, затова ги облича по-хубаво. Може да е така, може и да не е така. Какво ще кажете, ако сте 25-годишен момък, работите някъде и пак не се обличате добре? Пак ли майка ви е виновна? Вината вече е във вас, във вашия характер.
към беседата >>
НАГОРЕ