НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
1.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
ден ви грабват и ви занасят в гроба. И като отидете при Господа със съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадох?“ – „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствахме; няма да правим това нещо занапред.“ И понеже Бог е благ, казва: „Стига да научите урока, пак ще ви кредитирам наново“. И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Тази боязън, този страх е благоразумието. Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на
предпазли
вост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“. Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание. И знаете ли какво е положението на един човек, който е умрял? Един ден ще изпитате малко по-осезателно туй чувство. Когато умрелият стане само на кости, неговата душа обикаля тия кости и казва: „Колко красиви бяха те!“, и плаче: „Туй богатство ми остана; отиде мазилката“. Тухлите и плочите са там, и след време тия кости пак ще възстановят своя първоначален храм, и затова Господ пита пророка: „Сине человечески, тия кости могат ли да оживеят?“ Пророкът отговаря: „Ти знаеш,
към беседата >>
2.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее новото учение. И във вас може да се налее, но първо трябва да продадете старите мехове – да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват във възприемането на новото учение. В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват и изпращат много екземпляри змии в Европа. За това си служат с каци, дето събират змиите от най-малки до най-големи, безопасни до много опасни, и там ги опитомяват. Една вечер, обаче, по не
предпазли
вост, като затваряли кацата, не могли да я затулят хубаво; през нощта всички змии се измъкнали из кацата и се увили около ловеца им; сутринта той се събужда и като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му коства животът; имал присъствието на духа да кротува. По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в кацата, като си казвал: „Тази каца трябва хубаво да я затварям“. И вие някой път ще се намерите в положението на този змиеловец, и тогава ще ви трябва присъствие на духа и мляко, а това мляко е разумният живот. Христос казва: „Не бива да туряте ново вино в стар мех“, защото ще ви разстрои. Ако някой религиозен се разстрои, той е
към беседата >>
3.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения. Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста. След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза
предпазли
во вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея. Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено. В същото положение се намират и хората. Докато нямат мъчнотии, те не мислят много. Щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин, как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност. Чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана, или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всякога ще има капан за нея. Сега се явява въпросът: Кой поставя капан на мишката? – Хората. Ще кажете, че
към беседата >>
още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения. Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста. Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата. Влиза
предпазли
во вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея. Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората. Докато нѣматъ мѫчнотии, тѣ не мислятъ много. Щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии и на страдания, тогава започватъ да мислятъ, да търсятъ начинъ, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Затова казваме, че мѫчнотиитѣ и страданията подбуждатъ ума къмъ дейность. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза въ капана, или, ако е влѣзла, да излѣзе отъ него, мишката не трѣбва да бѫде мишка. Докато е мишка, всѣкога ще има капанъ за нея. Сега се явява въпросътъ: Кой поставя
към втори вариант >>
4.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
а много дъна. Горко на оня, на когото се запушат гърлото и червата! Отде ще влезе и излезе храната? Нещастен е оня, който има само по две дъна – в ума и в сърцето си. Едно от дъната на човека трябва да бъде плоско. Върху него Бог ще се проектира като светлина, да осветява човешките умове. Петър запита Христа: „Господи, а този що?” Христос се разговаряше с Петър, който беше голям консерватор. Той искаше да дойде Царството Божие само за евреите. Петър казваше на Христа: „Господи, бъди
предпазли
в. Ти не си живял много време на земята, не познаваш хората.” Христос отблъсна неговите съвети. Така се произнасяше Петър и за Йоана, да не му се възлага сериозна работа, защото е млад. Христос му отговори: „Нека всеки човек се проявява свободно, както Бог го е създал. Ако си вълк, прояви вълчия си характер и кажи: Аз съм жесток човек. Който иска да живее с мене, ще бъде измъчван по всички правила на моето изкуство. Бъдете искрени към себе си и към другите, за да се прояви любовта чрез вас Какво ще донесе любовта в света? – Тя ще донесе соковете на новата култура. Тя ще донесе материал, който да отговаря на новите форми, т. е. формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Те страдат поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях. Не страда ли целият организъм, когато някои мозъчни клетки се разрушават? Френологът, само с пипане, познава, какъв е човек: добър или лош, честен или не, философ или невежа. Достатъчно е да тури пръстите си върху
към беседата >>
от което да излезе храната ти? Най- нещастен човек е този, който има две дъна в ума и сърцето си. Следователно едното дъно трябва бъде като една плоскост, в която Бог да се проектира и да дава светлина на хората. Христос се обръща към Петра, който беше консерватор човек и искаше да дойде Царството Божие само за евреите, и с него се разговаряше. Петър обичаше да катехизира и казваше на Христа: „Ти, Господи, не си живял много години на земята, не познаваш хората добре. Затова бъди по-
предпазли
в." Христос му каза: „Махни се от Мене, ти носиш една дяволска мисъл." Тъй казваше Петър и за Йоана, да не му възлага Христос никаква работа, защото бил млад. Христос му казваше да остави всеки човек да се проявява свободно, тъй както Господ го е създал. Ако си вълк, прояви се какъвто си и кажи на другите: „Аз съм жесток човек и ако искаш да живееш с мене, ще бъдеш измъчван по всички правила на моето изкуство." Трябва да бъдеш искрен в себе си и към другите и само по този начин ще се прояви любовта. Когато дойде любовта в света, тя ще внесе нови сокове за нова култура. Любовта носи нова материя. Не може да направите едно порцеланово гърне, ако нямате такава материя; не може да направите един стъклен предмет, ако нямате такава материя. Следователно Божествената любов носи такава есенция, която ще изработи форми на бъдещия строй. Тъй че нещастията, които днес преживяваме, се дължат на разрушението, което сега се върши. Когато в нашия мозък се разрушават някои клетки, настава страдание в целия
към втори вариант >>
5.
Закон на съвършенството
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Христос да бъде разпънат, защото не може да се направи такъв голям кръст. Ние трябва да се радваме, че Христос е станал в този смисъл по-силен – за него няма вече кръст! Само за нас още има, и то само тук-там, понеже ние сме от малките и нас може да ни заковават, но един ден и за нас ще бъде трудно да ни направят кръстове. Гледах веднъж във Варна, морето беше изхвърлило на брега една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смееха да я докоснат – обикалят наоколо, пристъпват
предпазли
во до нея. Всеки от нас ще заприлича на една такава мина и всички ще казват: „Не го докосвайте, защото е много опасен!“ Ние сме станали много опасни хора, опасни бомби сме и който не знае как да ни развинтва, спукана му е работата. Но законът е съвършен. Законът на съвършенството е Закон на Любовта. Не може да има съвършенство без Любов – това може да проверите. Когато ние обичаме някого интензивно, когато тази Любов е съзнателна, вижте колко сме внимателни, предвиждаме всичко! А колкото по-малка е тази Любов, толкова и нашите отношения са по-малко деликатни. Затова Любовта трябва да предшества съвършенството. Имаме ли Любов, можем да бъдем съвършени; тогава и умът ни ще мисли, и сърцето ни ще чувства, и волята ни ще действа. И тъй, беседата тази сутрин беше на тема Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесен. Начало на съвършенството е Любовта, Любовта е плод на Духа, а Доброто е плод на Любовта. Ние сега ще посадим вътре в нас тези принципи, тези плодове. Господ от хиляди години ни е
към беседата >>
6.
Страх и безстрашие / За страха и безстрашието
,
МОК
, София, 1.3.1922г.,
най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина!“ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина. Обаче не смесвайте страха с
предпазли
востта. Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина. И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират. С какво? С безстрашие и със светлина. Иначе като влезе в Школата, ученикът постоянно си задава въпросите: „Мога ли да следвам Школата и дали ще успея? Време ли е да следвам Школата? Разполагам ли с нужните способности? Ами ако падна някъде? Ако се върна назад?“ Не, друг въпрос трябва да си зададе: „Искам ли да уча, или не?“ Ако си отговори, че иска да учи, това желание ще бъде в сила да преодолее всички мъчнотии в живота. Ако се страхувате, ще проверите стиха от Писанието: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие“. И
към беседата >>
вреда и отклонение. Който се страхува много, не е за тука. Първо научете изкуството да се страхувате най-малко и да имате най-малката тъмнина. Аз ще ви държа една беседа, може би следующия път (като се уреди, тогава ще ви говоря), какви трябва да бъдат отношенията на човека към живата природа. А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина!“ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не
предпазли
вост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли?“, „Дали ще успеем?“, „Може да не е време!“, „Какви са нашите способности?“ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“. Въпросът се решава ще се учиш или няма да се учиш? – нищо повече! Искаш ли да се учиш или не искаш?! Тъй е въпросът – рязко! Тъй е то. Та сега ще преодолеете тази мъчнотия в себе си. Там, дето Христос цитира този стих: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие...“ Вие може да проверите страхливият човек учен не може да бъде, нито философ, нито държавник, никакъв не може да стане. Страхливият
към втори вариант >>
7.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
Това значи да владее човек мускулите си, т.е. да бъде господар на своето тяло. Ученикът трябва да знае как да ходи. Много хора стъпват на петите си и удрят с тях. В това отношение те приличат на войници, които маршируват. Ако погледнете обущата, токовете им са винаги изтрити. Такова ходене прилича на трошене на камъни. Грубото ходене се отразява зле и върху красивите мисли и желания на човека. Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват обущата им. Те са много
предпазли
ви, хитри като лисици. Те се пазят от засади. Няма защо да се страхувате от засади. Светът е устроен така, че който върви в правия път, не може да се натъква на засади. Който изпълнява Божествените закони, може да върви безопасно навсякъде. Разумните същества го познават, те взимат мерки за него и го пазят. За такива хора, именно, Псалмопевецът казва: „Те ще бъдат под крилата на Бога“. Това наричаме ние „Божи Промисъл“. Религиозните хора говорят за Божия Промисъл, но малцина вярват в Него. На теория всички го признават, но щом се натъкнат на някаква мъчнотия, забравят и Бога, и Неговия Промисъл и бягат. Че е така, лесно може да се докаже. Представете си, че в една голяма стая, дето са събрани религиозни и вярващи, избухне пожар. Какво ще стане? Всички ще хукнат да бягат, всеки ще гледа по-скоро да излезе вън, на улицата. Защо бягат? – Защото нямат време да се концентрират, да помислят за Бога, за Божия Промисъл. Всеки действа по инстинкт, а не по разум. Често човек трепва, стресва се без
към втори вариант >>
8.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
или обсебване на образите хората наричат любов. Тя се придружава с ограничения, с измъчвания. Когато двама души се обичат, те трябва да бъдат много внимателни помежду си, да не предизвикват никаква експлозия. Най-малката обида или огорчение между тях произвежда голямо нещастие. Всяка погрешка е барут, който произвежда лоши последствия. Затова и като любиш, и като те любят, ще бъдеш крайно внимателен. Следователно, щом дойдете до някоя форма или до някой образ, ще бъдете крайно
предпазли
ви, да не предизвикате някакъв взрив. Ето защо човек трябва да въздържа езика си, да има добра обхода с всички живи същества, никого да не обижда. Любовта на физическия свят е любов на образи и форми. За да не нарушавате хармонията между тях, ще бъдете внимателни в мислите и в чувствата си, в думите и в обходата си. Как постъпвате към онзи, когото обичате? Към него вие сте крайно внимателни, разговаряте се сладко, думите ви са меки и топли. За вас той е красив, добър човек. За другите, обаче, той е грозен, лош. Как е възможно един и същ човек да бъде и красив, и грозен? Тази преценка зависи от мярката, с която човек си служи. Според тази мярка, нещата биват относителни и абсолютни. Има относително зло и относително добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло. За пример, вълкът има зъби, за да се храни, но, същевременно, той се брани с тях. Ако го закачиш, той ще те ухапе и ще каже: „Не ме бутай, за да не опиташ зъбите ми“. Като се приближиш при вола, той може да те убоде с рогата
към втори вариант >>
9.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
мислите, че не сте страхливи, седите в къщи, имате вяра, разсъждавате, философствувате, но дойде ли да се разтърси къщата от землетресение, няма мислене, ще се намерите на улицата. След като излезете, ще почнете да мислите как сте излезли, значи, нямате присъствие на духа, не контролирате ума си с волята. За пример, когато се опарим, не мислим. Било е време, когато страхът, туй чувство за предпазване, е било на место. Но сега страхът е анормален. Превърнат е в едно болезнено чувство. Предпазливостта е на место. Внимателността,
предпазли
востта, благоразумието, все имат този елемент на осторожност. Говоря алегорически. Да знаеш, че живееш в един свят, дето има противоположни сили, в разрез с еволюцията, която следваме, с пътя, който следваме. Сега, когато страхът е взел надмощие в мозъка, тогава почнали да се явяват тези конвулсии, тия движения на ръцете, криво ходене, главата не се държи естествено, очите са непостоянни; тогава ще знаете, че туй чувство е взело връх. Ще гледате да го регулирате с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека. Напр., ако се е случило на някой човек, някоя малка пакост, той я преувеличава. Ще я преувеличи най-малко десетина пъти. Ако е претърпял някое страдание, той няма да го опише естествено, а ще го увеличи десет пъти най-малко. Сега съмнението и то има свойство да преувеличава погрешките, които човек има. Запример, от един малък повод вие може да извадите такова голямо заключение, което никак не съществува. Да допуснем, че
към беседата >>
Слънцето и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне в благоразумие. Например вие мислите, че не сте страхливи, имате вяра, разсъждавате, философствате, но стане ли земетресение, всякаква мисъл изчезва и веднага се намирате на улицата; след като се видите на улицата, веднага ще започнете да мислите как сте излезли - значи вие нямате присъствие на духа и волята не контролира ума ви. Например когато се изгорите, вие не мислите. Било е време, когато страхът - чувство на
предпазли
востта - е бил намясто, а днес страхът е анормален, превърнат е в болезнено чувство. Вниманието,
предпазли
востта, благоразумието са контрасти на страха. Вие трябва да знаете, че живеете в свят, където има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате. Когато страхът е взел надмощие в човека, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения на ръцете, на краката - при това положение ще регулирате страха с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека - например ако на някого се е случила някаква малка пакост или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти; ако е претърпял някакво страдание, той няма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително. Между съмнението и страха има известна аналогия. Например съмнението има свойство да преувеличава погрешките на човека - от малък повод човек може да прави големи заключения. Да допуснем, че сте чели някой автор, който се съмнява в бъдещия живот, в Бога - това показва, че умът му
към втори вариант >>
10.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци! Само времето може да ни покаже какво ни не достига. За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума не
предпазли
во, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него. Та ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи. Някой път трябва да работиш много време върху една лоша дума, докато поправиш нейните лоши последствия. Та сега заради този жив Христос, ние ще приложим тия три велики закона: Любов към Бога, Любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти. А другите неща, бъдете уверени, всички други неща може да се разрешат, има правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон. Казвам: Така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път. Аз вярвам във вас, и някои ваши недъзи отдавам на следното: някой човек му се изкълчи кракът, дойде друг, намести го криво и той, като рече да ходи, завърта се кракът, но дойде друг, намести го право, и върви право. Мнозина от вас са ония, на които изкривили крака и наново трябва да се намести. Не че нямате добро желание, имате, но мнозина изповядват и казват: „Искам да бъда
към беседата >>
11.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
не ме питаше това, то е друго, аз бих замълчал, но понеже ме питаш за истината, аз ти я казвам.“ Ако обаче мислиш, че той е добър, ще му кажеш: „Ти си добър.“ Кажи му Истината! Той може да ти каже, че лъжеш, но Истината ще кажеш. Няма да преувеличаваш, ще кажеш туй, което в дадения момент е вътре в твоето сърце. Само при такъв един начин на мислене ще имате един нов подтик в живота. Колко уроци са ми давали, за да ме морализират: „Ти, господин Дънов, не говори така, бъди малко по-
предпазли
в, внимателен, ще докачиш хората.“ Е, хубаво, аз трябва да кажа Истината; че те ще се докачат, това е друг въпрос. Законът е такъв, че аз трябва да кажа Истината. И знаете ли какво би станало, ако човек престанеше да говори Истината? Представете си, че една чешма се задъни в своя кран, а напорът на водата Ă е много голям – какво ще стане? Ще се разпука. Аз трябва да говоря Истината, за да не се разпукам, а когато нещо се разпука, то направя хиляди злини. Една необходимост е да говорим Истината. Горко ни, ако не я говорим. И в края на краищата всеки от вас в края на своята еволюция ще бъде заставен да изкаже Абсолютната Истина – тъй, както си е. И сегашната карма не е нищо друго, освен едно отклонение от Истината – тъй, както си е. Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим Истината. Първият момент, първото отклонение, когато човек се е отказал да говори Истината, е създал сегашната карма, която е родила хиляди злини – и за да се освободим от нея, ние трябва да
към беседата >>
12.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
е голямо динамо на сили, на електрическа енергия, която изпраща по целия организъм. Ако знае правилно да се ползва от тази енергия, човек би могъл сам да се лекува. Вярата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралните чувства в човека са положителни величини, които имат мястото си в известни центрове, в известни области на мозъка. Който знае как да се ползва от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздействие върху човека. Други някои чувства пък, като
предпазли
вост и страх, са отрицателни величини. Освен положителни и отрицателни чувства, в мозъка има още много центрове, някои от които са едновременно и положителни, и отрицателни. Такива са, запример, съвест, самоуважение, общителност и други. Освен споменатите чувства и способности в човешката глава има още много такива: разрушителност, сравнение, съвест и др. Когато човек има силно критичен ум и силно развито разрушително чувство, той се проявява в живота като голям разрушител. Каквото препятствие срещне на пътя си, той иска да го разруши, да го премахне. Човек, у когото е развит центърът на сравнението, каквито препятствия срещне в живота си, той ще ги премахне с разума си. Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в човека, той съпоставя нещата, изучава ги внимателно и тогава се произнася. Щом се натъкне на две различни идеи, той започва да ги сравнява, да ги съпоставя и тогава само или и двете отхвърля или приема, или само едната от тях приема, а
към беседата >>
13.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
определям. Страхът е едно качество на слабите хора. Страхува се само слабият човек, а силният не се страхува. Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е
предпазли
вост. Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой. А то, тия деца са натиснали бутона и бягат. Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш. Излезеш, няма никой. Влезеш, пак чуваш звънеца! Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца. Вратата ви не е затворена, а трябва да се тури на мястото. Предпазливост е туй. А тази
предпазли
вост може да се превърне на съмнение. След като направиш нещо, може да се съмняваш дали си го направил. И тъй, като живеете тук на земята, едновременно вие се приготвяте за ученици на Божествената Школа. Това е най-красивият живот. След като напуснете земята, като отидете за другия свят, най-красивото, което ще носите, то е името – ученик на Божествената Школа! В този свят няма да отидеш като някой си господин, граф, няма да минеш за госпожа или госпожица. Там не искат за
към беседата >>
14.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
развита, всякога имат развален стомах. Много недъзи има у тях. Те имат силен дух, критически ум. Ако искаш някой да ти намери погрешките и да ти покаже правия път, намери един Сатурнов тип. Това е френологическото им отличие. Центърът на разсъдъка у тях е силно развит. Личните чувства са чрезмерно развити. Страхът у тях е тъй също силно развит, защото те гледат на лошата страна на живота. Всеки човек, който е песимист, от чисто френологическо гледище у него са силно развити страхът,
предпазли
востта, честолюбието, тщеславието. Съвестта е слабо развита; вярата и надеждата – също. Такъв човек като види, че не може нещо да реализира, той обръща другия лист и почва да проповядва своите възгледи. Те гледат през особено стъкло на живота. Луната и тя упражнява известно влияние върху хората. Как се казват тия типове, върху които Луната указва влияние? – Лунни типове или лунатици. Те са хора на въображението. Един човек, върху когото Луната оказва влияние, ако започне някъде търговия, на 100-тях, 150 вярва. И затуй такива хора никога не прокопсват. Те все се чудят защо нещата стават тъй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра. Те вярват на късмет. Колкото гадателки има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета, като им гадаят било на кафе, било на боб, било на карти. Тия хора са още и иманяри, вярват, че има скрити съкровища в земята. Те не обичат да работят, надяват се на късмета си. Турците казват: „Ако ми е
към беседата >>
15.
Гняв и страх
,
МОК
, София, 18.11.1923г.,
този живот. Кога се уронва престижът на някой човек? – Престижът на човека се уронва, когато някой му каже една лъжа. Когато някой човек ви говори Истината, какъвто език и да държи, този човек повдига вашия престиж. Мнозина от вас се боите да кажете Истината. Не, когато говорите Истината, вие трябва да бъдете смели! Когато говорите Истината, не ви трябват много философии; не мислете какви ще бъдат последствията, смели бъдете! Когато ще изказвате вашите лични мнения, бъдете крайно
предпазли
ви! Говорите ли Истината, абсолютно не се бойте! Казвайте Истината, тя ще се погрижи за себе си. Ще правите разлика между Истината и вашето убеждение. Тия разграничения са потребни при сегашното ви развитие. Ако не ги вземете под съображение, няма да се мине дълго време и вие ще се намерите в задънена улица, която турците наричат „чакмак-сокак“ – сляпа улица. Попаднете ли в такава улица ще трябва да се връщате назад. Вие трябва да турите в живота си една здрава основа, върху която да се развива знанието, което сега придобивате. Кое знание? – Това знание, което ще ви ползва не само през този живот, но и през бъдещите векове на вашите съществувания. Ако придобиете знание, което ще ви ползва само през този живот, вие ще бъдете една посредствена личност в живота. Такова преходно знание е потребно само за забавление, но всеки от вас трябва да има в живота си една положителна идея, към която вечно да се стреми. Вие може да се натъкнете на друг един отрицателен недъг в живота – на страха. Мнозина се
към беседата >>
16.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
е в състояние да го отклони от нея, тъй си остава. Само смъртта може да реформира този човек. Когато отстоявате една идея, трябва да имате предвид какви са подбужденията, които ви подтикват към нея, какво благо може да ви донесе и т.н. Интересен факт за наблюдение е влиянието на всички тия сили върху ноктите на човека. Когато твърдостта се развива в някой човек, ноктите му стават широки. Наблюдавайте хора с широки нокти и ще видите, че те са много издържливи. Хора, които са страхливи
предпазли
ви, имат малки и завити нокти. От друга страна, доброто, правилното кръвообращение се отразява върху ноктите. За да познаете дали вашето кръвообращение е правилно, разгледайте имате ли бял полукръг в началото на ноктите си. Колкото този полукръг е по-голям, толкова и кръвообращението е по-добро. Изчезва ли този полукръг по ноктите, кръвообращението е слабо, трябва да дишате дълбоко. Колкото повече се скъсяват ноктите, толкова повече разрушителността се проявява. Разрушителните натури имат широки и къси нокти. Скъсяването на ноктите показва, че умствените способности в човека се спират, а се развиват физическите сили, като разрушителността. Хора с малки, къси и широки нокти са гневливи и избухливи. Значи всяко чувство упражнява известно влияние върху ноктите. Всичко, което става във вас, може да се хроникира върху ноктите ви и то само в продължение на 180 дни, защото в толкова дни нокътът се сменява. Той показва какво е било състоянието ви през това време. Ноктите трябва да бъдат гладки и
към беседата >>
17.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
„Мене от нищо не ме е страх!“ – По човешки разсъждаваш. Трябва да знаеш, че начало на Мъдростта е страхът Господен. Страхът е една сила, необходима за развитието на всеки човек. Само че друга една сила има в света, която може да замести страха. Тя е Любовта. Ако човекът няма любов и няма страх, всичките нещастия ще дойдат в дома му. Ако е страхлив, може да се предпази, да не дойде нещастието в дома му. Казват: „Страхът е една производна величина от други някои сили, а именно от
предпазли
востта, от голямото внимание да се спазват Божествените закони в света.“ Страхът не е нищо друго освен внимание на човека към своите постъпки. Като ученици аз искам от вас да разсъждавате трезво. Във всички съвременни окултни школи има една опасност, тя е следната: всички бързат да свършват по-скоро. И в света действа същият закон. Не, това не е право. Като влезете в света, вие трябва да имате положителна наука, като инженерът, който прилага своето знание. Сега с едно малко усилие върху себе си вие можете да добиете това, което ви липсва. Липсата, недоимъкът всякога показват посоката, към която се стремим. Човекът всякога се стреми към това, което няма, а не към това, което има. Това, което има, той го оставя настрана, то му е като тил, а това, което няма, представлява за него обект, към който се стреми. Богатият оставя богатството си настрана, казва: „То ми е на ръка, но друго ми трябва мене.“ Това, което няма – към него се стреми той. Следователно всеки от вас трябва да се стреми да добие
към беседата >>
18.
Трите състояния S, R и T
,
МОК
, София, 29.11.1925г.,
му е крив. Смъртта не е единственият начин за освобождаване от това състояние. Какъв смисъл има смъртта за тебе, ако и след това ти носиш в съзнанието си мисълта за своята черна кожа? Какво си придобил? – Нищо. Смъртта има смисъл само тогава, когато след нея съзнанието ти е освободено от мисълта, че имаш черна кожа. Казвам: всички трябва да работите върху новото в математиката, във философията, в живота и в науката, за да се внесе разширение и полет в съзнанието ви, активност и
предпазли
вост в чувствата ви, за да се пазите от лошите навици на вашето минало. Само по този начин вие ще бъдете бодри и весели и с будно вътрешно съзнание. В Разумната Природа всичко говори за великата Радост на душата. Като се приближавате до Божествения свят, ще забележите, че там навсякъде вее интелигентност и разумност. Там има изобилие от знания, от музика, от песен и от Любов. Започнете ли да слизате към физическия свят, от там вее вече студенина, ограничение – всеки се свива в черупката си. Най-големият студ е във физическия свят. Толкова голям е вече студът, че ледът започва да се троши. Колкото повече се увеличава студът, толкова по-трошливи стават телата. В това отношение и големият студ може да развали хубавите чувства у човека. Много ниската температура и много високата температура са опасни за обикновените хора. Само адептите и Великите Учители могат да преминават направо от едно състояние в друго, без да се повредят. Ученикът трябва да се пази както от големия студ, така и от голямата
към беседата >>
19.
Двете страни
,
МОК
, София, 20.3.1927г.,
зърно, втората - заек, а третата - човек. По какво се различават тези три единици? Те се различават по форма, по съзнание и по възможности. Ако сравните житното зърно и заека, коя от двете единици принася по-голямо благо за човека? Ще кажете, че житното зърно принася по-голяма полза за човека от заека. Кое е отличителното качество на заека - заекът се отличава с голям страх; благодарение на страха, който е минал от животното в човека, човек е придобил благоразумие, станал е
предпазли
в, съвестен. В човека има вътрешен страх, който го заставя да работи. Значи житното зърно храни цялото човечество, а заекът го прави благоразумно, работливо. Какво е допринесъл човек за човечеството? На този въпрос сами ще си отговорите. Като говорим за човека, различаваме няколко раси: черна, червена, жълта и бяла. Кои са отличителните качества на тия раси? Черната раса се отличава с голямо въображение, вследствие на което развива чувствата си; червената - със силно развита активност, благодарение на което се занимава с практическото приложение на геометрията и математиката; жълтата раса се отличава със силно развит обективен, или предметен, ум; бялата раса се отличава с разумност. Откакто е дошла на Земята, бялата раса тегли нещата с везни и така ги изучава. Хората от жълтата раса са по-идейни от тия на бялата раса, които обичат главно да систематизират нещата. Шестата раса, която предстои да дойде, съдържа в себе си добрите качества на всички раси, които са живели преди нея - в това
към беседата >>
20.
Планетни влияния
,
МОК
, София, 27.3.1927г.,
на живота се движи бавно, но сигурно; като знаете това, не правете усилия да го завъртите изведнъж, защото ще се натъкнете на обратни реакции, които са крайно опасни. Ето защо, за да дойдете до положителни знания за живота, вие трябва да разбирате под влиянието на кои планети се намирате - всяка планета носи известни възможности за човека и в това отношение човек трябва да се познава. За да се развива, човек се нуждае от влиянието на планетите: чрез влиянието на Сатурн развива
предпазли
вост, съвестност; чрез Меркурий - разсъдливост, чрез Венера - мекота, чрез Слънцето - стремеж към красота, към радост и веселие, към музика и наука. За да придобие добрите влияния на планети, които не му влияят, човек трябва да дружи с такива хора, които имат тъкмо тия черти в себе си; затова като ученици вие трябва да си образувате малки групи от по 12 души, които се намират под влиянието на 12-те зодии - по този начин взаимно ще си въздействате. Като изучавате астрологията, вие ще придобиете повече светлина в живота си и по-добре ще разбирате себе си и своите ближни. При съзнателна работа върху себе си вие минавате от духовното си детство в духовна възмъ- жалост, която ще ви даде по-голяма свобода, по-големи възможности, по-големи средства от тия, с които днес разполагате. За да се справите разумно с днешните възможности и средства, вие трябва да се познавате, да не правите грешки, които ще ви струват скъпо. Съвременните хора се поддават на недоволството, поради което страдат, усложняват
към беседата >>
21.
Дойде на себе си
,
НБ
, София, 12.6.1927г.,
тогава ще се разберем, познаем и придобием Божията Любов. Тази любов не е във време и пространство; тя е извън времето и пространството; тя е любовта на вечния живот. Сега, пожелавам на всички пробуждане на Божественото начало в съзнанието, в самосъзнанието, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Забравете външните си прояви и вървете напред. Някои от вас са тщеславни, говорят много; други са горделиви, говорят малко. Едни са страхливи, други – много смели. Човек трябва да бъде
предпазли
в, но не и страхлив. Той трябва да има любов към Бога, но да не бъде фанатик, Той трябва да бъде фанатик да разсъждава, но да не рови. Казвам: всички трябва да живеете в поезия. Ако дойде прозата, оженете я за поезията. Едни от децата ще бъдат поетични, други – прозаични, но ще живеят в мир и съгласие. Само по този начин светът ще се оправи. Като говоря така, аз не казвам, че трябва да се върнете при баща си, защото вие сте на път вече, но мислите, как ще ви посрещне баща ви, с тояга или с любов. Вие не трябва да изпадате в положението на онзи свещеник, който казвал на слугата си: синко, не зная, какво ще правя на онзи свят. Ще има голямо скърцане със зъби. – Дядо попе, поне ти няма защо да се тревожиш. Твоите зъби отдавна са изпадали, няма с какво да скьрцаш. Не е въпросът там, да разчитаме на някакво щастливо съвпадение. Ние не трябва да се правим, че не разбираме нещата. Един свещеник изпраща със слугата си пет хубави риби на архимандрита и пише на една бележка: тук има пет риби. По пътя
към беседата >>
22.
Линиите на ума и сърцето
,
МОК
, София, 25.9.1927г.,
на когото пръстите са също така сухи. Ако вие сте слаб, сух, другарят ви трябва да бъде пълен, с малко въздебели пръсти при основата си. Значи между двама другари, единият трябва да има добре развита стомашна система, а другият – добре развит ум. По линията на сърцето познаваме състоянието на стомаха, а по линията на ума – състоянието на белите дробове. И тъй, вие трябва да развивате мозъчните си центрове правилно, за да не се създава някаква аномалия. Запример, ако центърът на
предпазли
востта е силно развит, човек става страхлив. Когато има много непостигнати желания и голям страх, човек става неврастеник. Ако знаете хиромантия, вие можете да си въздействате. Запример, ако пръстите ви при основата си са слаби и между тях има празднини, това показва, че стомашната ви система е слаба. Който има такава стомашна система, той може да живее едва 30–40 години. Ако пръстите ви при основата са дебели и плътно прилепват един до друг, стомашната ви система е добре развита. Но при това положение човек е изложен на друга опасност – затлъстяване. И той не може да живее до дълбока старост. Но като знаете хиромантия, вие ще си помогнете по друг начин. Ако стомахът ви е слаб, ще усилвате дробовете си. Приложете хиромантията като нов метод при самовъзпитанието. Вижте какво прави прилежният ученик. Като учи един предмет и се умори, той не хвърля книгата с недоволство, но я замества с друга; ако и от нея се умори, замества я с трета. По този начин той дава възможност на всички мозъчни центрове
към беседата >>
23.
Равнодействие на силите
,
ООК
, София, 25.1.1928г.,
С излизането си обаче тя е предизвикала разкъсване на някой нерв или на някой кръвоносен съд. Като не знае силата на отрицателните мисли, човек не си задава въпрос на какво се дължат болестите. Причината на всички болести се крие в човешката крива и отрицателна мисъл. Като знаете това, не значи, че трябва да се страхувате. Страхът не изправя работите. Страхът е анормално състояние в човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек всякога се страхува. Трябвало е той да бъде
предпазли
в, внимателен преди да е съгрешил. Предпазливостта трябва да предшества страха. Благоразумието трябва да предшества
предпазли
востта. Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от
предпазли
востта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието. Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на
предпазли
востта. Ако се отклони от
предпазли
востта, ще се намери пред страха. И тогава не му остава нищо друго, освен да проточи задните си крака и да бяга, както заекът прави. Копоят ще подуши заека и ще започне да го гони. Привидно копоят и заекът си играят, но зад сцената, на която се разиграва тази игра, седи господарят на копоя, въоръжен с пушка, и чака момента да улучи заека. В дадения случай копоят е прокурор, а ловджията – съдия, които ре-шават смъртната присада на заека. Прокуро-рът произнася смъртната присада, а съдията я
към беседата >>
24.
Озлобяване, мъка, скръб
,
ООК
, София, 9.2.1928г.,
някога е изказан, че страхът от Господа е начало на мъдростта, също както и първият стих, имат дълбок вътрешен смисъл. Те представят елементи, на които свойствата трябва добре да се проучат; след като се изучат свойствата им, те трябва да се преведат, да станат годни за приложение. Какво означава страхът? Страхът е сатурнов елемент, т. е. елемент на мъдростта. Страх от Господа не подразбира онзи ненормален страх, какъвто животните имат. Като елемент на Сатурн, страхът подразбира
предпазли
вост, грижливост, предупредителност. Той е свързан със средния пръст на човешката ръка, със съвестта, със справедливостта в човека. Да се лиши човек от този пръст, това значи да се лиши от чувството на справедливост в себе си. Не само това, но и най-малката промяна във формата на пръстите се отразява благоприятно или не върху човека. Ако средният пръст се изостри много, това не се отразява добре върху характера на човека. Изобщо, краищата на пръстите трябва да бъдат повече заоблени, отколкото остри. Средният пръст на човешката ръка е свързан с Божията Правда. Някой пита има ли правда в света. Достатъчно е да погледне на средния пръст, за да си отговори, че има правда в света. Защо? – Защото има среден пръст. – Има ли благородство в хората? – Има. – Защо? – Защото имат показалец. Съществува ли Божествен свят? – Щом имат палец, съществува Божествен свят. Съществува ли наука, изкуство? – Щом имат четвърти пръст на ръката, съществува и наука, и изкуство.– Съществува ли материален свят? Малкият
към беседата >>
25.
Той дойде при Пилат
,
НБ
, София, 20.5.1928г.,
е, обаче, свири хубаво и задоволява хората. Това именно е вътрешната, реалната страна на живота. Да живеем добре, това е най-голямото изкуство, на което човек, ако го притежава, може да се радва. Питам: как се обяснява желанието на Никодима да отиде при един светски човек, какъвто беше Пилат, и да иска тялото Христово? Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него. Като Го освободи, той трябва с голяма
предпазли
вост да изчисти със своите четки всичкия прах от плочите, наслоен от векове, без да заличи написаното върху тях. Всички хора трябва да внимават да не осакатят, да не изопачат написаното върху тия плочи. Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства. И сега, като става въпрос за свършване на известни науки, казвам: има друг начин, по който се изучават науките, а именно, като се чисти и освобождава съзнанието от ненужния багаж на миналото. Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века. Този човек е работил някога, в своето минало, за придобиване на това знание, а днес трябва да работи за неговото освобождение. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал. Към това се стремят и всички
към беседата >>
26.
Разумни наредби
,
ООК
, София, 19.9.1928г.,
се използват за користолюбиви цели. В Божествения свят те имат съвършено друго предназначение. На физическия свят всеки гледа да се докосне до красивата дреха на човека, да я пипне, да опита качествата ѝ, вследствие на което тя лесно се цапа. В Божествения свят красивата дреха се гледа отдалеч, с благоговение. На физическия свят всеки иска да се докосне до ума на интелигентния човек. Щом се докосне, все ще го оцапа, ще го развали. В Божествения свят се отнасят особено
предпазли
во към интелигентността на човека. Като ученици, които сте слезли на земята, от вас се изисква голямо смирение, да не се бъркате в работите на своите ближни, да не се осъждате. Че някой не мисли право – това не е ваша работа. – „Еди-кой си не постъпва право.“ – И това не е ваша работа. Щом осъдите някого, вие веднага се свързвате с неговата отрицателна черта. Който се осмели да осъди някого в духовния свят, той веднага се нагърбва да поеме половината от неговия недостатък и да плати за него като за свой дълг. Минеш ли покрай някой човек, който носи голям товар, и го осъдиш, ти веднага се задължаваш да поемеш половината от товара му. Ако минеш покрай някой човек, който носи малък товар, ти трябва да му дадеш половината от своя товар. Значи от големия товар ще взимате половината, а на малкия товар ще придавате половината от своя. От натоварената кола ще вземеш половината багаж, а на празната кола ще прибавиш половината от своя товар. Такива са отношенията между разумните същества. И тъй, когато
към беседата >>
27.
Пасха Господня / Пасха Господня е
,
НБ
, София, 1.12.1929г.,
на своите грехове. Може ли човек да тури ръката си в огъня и да не се изгори? Двама ученици отиват при един американски професор. Единият от тях казва: Господин професоре, еди-кой си би моя другар. Моля Ви се, накажете го за постъпката му. – Ами ти, какво направи? – Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-
предпазли
в. Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната. Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото. Като знаете това, за всеки даден случай ще използвате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите. „В първия месец, в четиринадесетия ден на месеца, привечер, Пасха Господня е". Пасхата Господня представя излизането на евреите от Египет. И досега още те празнуват излизането си от Египет, т.е. освобождаването си от Египетското робство. И до днес още се говори, че и Христос ще стане такава Пасха за цялото човечество. – Това не е ново. Христос е бил вече на земята, няма какво повече да дохожда, да спасява човечеството. Кое е новото днес в света? Новото е светлината. Новото е свободата. Новото е Вечният живот, който трябва да дойде между хората, да им покаже, че не само евреите, но всички хора са излезли от Египет чрез Пасхата Господня. Ако
към беседата >>
човек, който е турил ръката си в огъня, да се не изгори? При един американски професор идват двама студенти, единият от които казва: „Господин професоре, еди-кой си наби този студент. Искам да ви кажа, за да го накажете и вие." „Ами ти какво направи с него?" „Аз го набих." „Щом си го набил, аз няма защо повече да го бия. Има ли някой от двамата ранен?" „Има." „Тогава доведете го при мене да го превържа. Как е ранен?" „Главата му е пукната." „Няма нищо. Друг път ще се научи да бъде по-
предпазли
в." И с това въпросът се свършва. Така постъпва именно и Господ. Та нима всички ние не носим все пукнати, все превързани глави. Кому от вас не е била пукната главата? Това, което сега искам да използвате, да извлечете поука от него, седи в следното. В старото се крие новото и в новото се крие старото. Това трябва да знаете. Казано е, че в края на века в четиринадесетия ден на месеца ще бъде Пасхата Господня. Пасхата Господна е старият обичай на евреите, който представлява излизането им от Египет. И досега още евреите празнуват излизането си от Египет. И сега казват, че Христос ще стане такава Пасха Господня за избавлението на евреите, т.е. за избавлението на човечеството. Кое е новото? Ние имаме вече Пасхата. Христос дойде. Нали всеки ден хората, като се събират в църква, говорят за това, че Христос дойде за нашето спасение. Питам, кое е новото сега? Новото в света, това е светлината. Новото в света, това е свободата. Новото в света, това е новият живот, който трябва да дойде, да знаем, че
към втори вариант >>
28.
Което става
,
ООК
, София, 4.12.1929г.,
бъде ориентиран, човек трябва да се придържа към положенията на абсолютната философия, а не към тия на относителната. Философията на съвременните хора е относителна. Тя се определя от условията, в които живеят. Когато се качват нагоре, възгледите на някои хора са правилни. Започнат ли да слизат надолу, възгледите им за живота коренно се изменят. Каква философия е тази, която при възлизане има едни възгледи, при слизане — други? Наистина, когато слиза от планина, човек е внимателен,
предпазли
в, мисли, че се намира пред голяма мъчнотия. Като слезе от наклона, той е доволен, че се е справил с мъчнотията си и е разрешил задачите на своя живот. Той се самозалъгва. Няма да мине много време, и той трябва пак да се качва, да стигне известен връх, дето го очакват по-големи мъчнотии от тия в долината. И заекът, когато се качва нагоре, има една философия за живота, а когато слиза — друга философия, но нито едната, нито другата разрешават задачите му. Ние разглеждаме думите „качване и слизане“ в широк смисъл. Богатият се качва, защото има всичко на разположение: къща, пари, храна, дрехи. Сиромахът слиза, пада и става по пътя, страда, мъчи се, защото се намира в големи лишения. И богатият понякога пъшка под тежестта на товара, който носи, но знае поне, че има всичко, каквото му е нужно. И сиромахът пъшка, но не от тежестта на товар, а от лишения. Богатството и сиромашията са резултат на нещо. Те не са произволни явления. За да съществуват, те имат своите дълбоки причини. Да бъде човек богат,
към беседата >>
29.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
той се намира в болезнено състояние, както онзи, на когото стомахът е разстроен. Той влиза-излиза от стаята, не може да седи на едно място. Желанието на човека да полъгва се дължи на нещо неестествено, вмъкнато в неговата психика. Ако желае, човек може да се освободи и от неестествените прояви в себе си. Щом се освободи от тях, заедно с това той ще се освободи и от слабостите и пороците си. Страхът в човека е също така неестествено проявление, както и лъжата; Когато чувството на
предпазли
вост е силно развито в човека, той става много страхлив. За да се освободи от своите неестествени прояви, човек трябва да си служи с филтри, с каквито природата си служи. За да пречисти водата от примесените към нея вещества, природата я прекарва през пясъчни пластове. Същото трябва да прави човек със своите неестествени мисли и желания, които приема от външния свят. Не ги ли филтрира, той постепенно губи силата и здравето си. Съвременните хора се оплакват от слабо зрение. За да усилят зрението си, те трябва да прилагат закона за филтриране на своите мисли и желания. Като усилва външното си зрение, с него заедно човек усилва и вътрешното си зрение. Физическото зрение е ограничено, а духовното – неограничено. Духовно човек вижда на грамадни разстояния. Изнамерването на радиото и на телевизията доказват съществуването на ясновидството. Как става това виждане, не може да се обясни, но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци. Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща неща, които
към беседата >>
от къщи, започва да хойка. „Защо не седиш вкъщи?" „Не ми се седи." Той може да излиза 40-50 пъти от къщи, не седи на едно място. И в моралния живот има такива неестествени състояния. Обаче има един начин, по който могат да се премахнат тези неестествени състояния. От какво произтича послъгването? Има нещо неестествено вмъкнато в човека, което може да се премахне. Лъжата е едно такова неестествено състояние. Страхът е също така едно неестествено състояние, предизвикан от чувството на
предпазли
вост. Следователно, за да извадим правила за човешкия живот, за човешкия организъм, трябва да извадим такива правила, каквито живата природа е създала. Когато съвременните хора искат да прекарат чиста вода, те понякога си служат с изкуствени, а понякога с естествени филтри, с каквито природата си служи. Някога те я прекарват през песъчливи пластове, през няколко пласта и излиза след това чиста, филтрирана вода. Следователно и мислите, които ние приемаме от външния свят, те са течения. Ако ние не филтрираме тези мисли и желания, ние ще се покварим, защото има известни нечистотии в тях. Силата на вашето зрение би се увеличила, ако вие спазвате този закон за филтриране. Днес всички хора имат слабо зрение. Те не могат да виждат ясно даже на сто, на двеста метра разстояние. Ако дойде въпрос до един-два километра, тогава предметите стават неясни вече. Следователно, тези, които говорят за ясновидство, те мислят, че ясновидството е нещо отделно от физическото зрение. Виждането е нещо непреривно.
към втори вариант >>
30.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
казва: Не е виновен камъкът, аз трябваше да бъда внимателен, да не се спъвам. Както аз се спънах в камъка, така може някое по-силно същество да се спъне в мене и да ме отхвърли настрана. Който рита камъните, и него ще ритат. Като знаете това, щом се ударите в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен. Всичко в Природата е целесъобразно. Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и
предпазли
вост. С какви методи ще си послужи, това е нейна работа. Задачата на човека е да се ползува от методите и пособията на Природата за неговото възпитание. Природата има предвид да усъвършенствува човека, да го направи безсмъртен. Какво се иска от човека, за да стане безсмъртен? Иска ли да стане безсмъртен, човек трябва да измени напълно своя мироглед. Нов мироглед, ново разбиране, нов морал е нужен на човека, за да придобие безсмъртие. Безсмъртният трябва да бъде готов на всичко. Каквото и да се случи в живота му, по негова воля, или вън от него, той трябва да го приеме с готовност. Лесно е човек да бъде добър, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нещата не стават по негова воля, той да запази мира си и да прояви добротата си. Ще кажете, че човек трябва да се стреми да бъде пръв във всичко. Добре е човек да бъде пръв, но какво се иска за това? Пръв човек е онзи, който всеки ден изправя по една своя погрешка. Всяко изправяне на погрешките е прибавяне на нещо положително към
към беседата >>
31.
Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете
,
МОК
, София, 23.3.1930г.,
продължат живота си. В различните възрасти пръстите имат различна дължина. Обаче, в човек на средна възраст, палецът е дълъг средно 5-7 сантиметра. Ако малкият пръст е дълъг също 7 см, този човек е много практичен. Ако е борец, той никога няма да се остави да го повалят на земята. Той никога не пада на гърба си. Изобщо, при изучаване ръката и пръстите на ръката, добре е да имате предвид и отношенията на всеки пръст към палеца. Каквито познания да имате за ръката, вие трябва да бъдете
предпазли
ви, да не вадите бързи заключения. Едно предсказание е вярно само тогава, когато има белези на три места: на лицето, на главата и на ръката. При това положение предсказанието е сто на сто вярно. Ако имате белег за известно качество само на ръката си, а на главата и на лицето няма никакви белези, предсказанието е вярно една трета на сто, а две трети не е вярно. Задачата ви като ученици се заключава не толкова върху изучаване на ръката, колкото върху наблюдения на ръката. Обширна е науката за ръката, много е писано за нея. Вашата задача, обаче, е да правите наблюдения върху ръката и от наблюденията да вадите заключения. Като наблюдавате ръката, спирайте вниманието си и върху горната, и върху долната и част. Горната част на ръката е мъжът в човека, а долната - жената. Следователно, ако искате да усилите мъжеството си, гледайте повече горната част на ръката си; ако искате да развивате нещо нежно, благородно в характера си, гледайте долната част на ръката си. Ръката има две лица: горно - космато,
към беседата >>
32.
Условия за растене
,
НБ
, София, 31.8.1930г.,
смелия петел, там е и у човека. Макар че главата на петела е по-малка от човешката, с известни изчисления може да се намери точно мястото на този център у човека. Смелият петел е готов да се бори до смърт. Той вади ножа си и умира, но не отстъпва. Ако и смелият човек е готов да вади нож и да коли, какъв смисъл има това чувство? Като наблюдавам хората, виждам, че всички се тревожат. Няма човек, който да не е под постоянни тревоги. Това се дължи на крайно възбуденото в тях чувство на
предпазли
вост. Всеки се безпокои, тревожи се, какво ще стане с него. Всички се питат: Какво ще стане с нас? Най-малката промяна в личния или обществен живот на хората ги стряска. Те губят разположението си, без да могат да си помогнат. Има чувствителни инструменти, с които може да се намери причината на това неразположение. Като поставите този инструмент на челото си, ще определите точно мястото на възбудения мозъчен център. Той е причина за неразположението в човека. Колкото повече се увеличава топлината на организма, толкова по-болезнени състояния го нападат. Топлината на мозъка трябва да бъде постоянна. Няма по-опасно нещо от това, да се повишава топлината на човешкия мозък. Може да се повишава дейността на мозъка, както и неговото напрежение, но никога неговата топлина. Щом се повиши топлината му, явяват се различни болезнени състояния, които медицината нарича с общо име „мозъчни разстройства." Най-малкото повишение на тази топлина се отразява болезнено върху стомаха, дробовете, жлезите и други
към беседата >>
33.
Симон Петър
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
се определя от усърдието, от интензивността, а не от количеството на времето. Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н. Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата. Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил. С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности. Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението. Бъди по-
предпазли
в. Гледай да уредиш работите си на земята: направи си къща, купи си лозе, нива!“ Питам: каква основа поставяш в живота на този човек? Ти го точиш, правиш го остър, като нож. Доброто дело, добрите съвети, добрите мисли се познават по своите плодове. За потвърждение на последната мисъл, ще ви приведа следния пример. Един светия често минавал край един каменар, който чукал камъни. Светията се спирал при него, разговаряли, запитвал го за положението му. Каменарят се оплаквал, че положението му било много тежко, едва могъл да си набави насъщния хляб, а жена му, децата му, пък и той самият били принудени да ходят боси и окъсани. Светията му съчувствал и затова винаги се молил на Бога да помогне някак на този каменар, да се подобри положението му. Най-после молитвата на светията била приета и каменарят, по някакъв начин, забогатял. Какво било учудването на светията, когато каменарят престанал вече да чука камъните, забравил Бога, забравил дома си, забравил приятелите си и се впуснал в охолен живот.
към беседата >>
34.
Окото
,
ООК
, София, 5.4.1933г.,
да придобиеш; ако мислиш и гледаш към земята, мисълта ти ще остане безплодна. Друг е въпросът, ако главата ти е надолу, а погледът нагоре, над плоскостта. Тогава, каквото учиш, каквото мислиш, ще успееш. Човек е дошъл на земята да учи, да се свърже с разумния свят, изразен чрез небесните тела, чрез въздуха, водата, животните, растенията, минералите. Чрез тях той изучава природата. В помощ на това му идва зрението. Той вижда, че заекът бяга, крие се от човека. От заека той изучава
предпазли
востта. Ще кажете, че заекът е глупаво животно. Не е глупав, даже много мисли, но не е намерил начин за защита. Той е дошъл до заключението, че спасението е в бягането, затова е удължил задните си крака, да бяга лесно по височините. Колкото по-силно бяга, толкова по-добре за него. Заекът бяга от неприятеля си, а човек го отбягва. Затова, именно, слагай далеч от съзнанието си всичко, което може да ти причини пакост. Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство са подобни на мечка, лисица и вълк. Видиш ли ги, още отдалеч ги избягвай. Като говоря за изпъкналите, за малките и за големите очи, както и за отворените и затворените очи, имам предвид известни прояви, известни дарби и способности в човека. По очите ще познаеш какъв е даден човек. Ще изучиш първо външната форма на окото, неговата големина, а после – светлината, която се излъчва от него. Ще пазиш зеницата си от силна и слаба светлина. В първия случай зеницата трябва да се свива чрезмерно, а във втория случай – да се разширява. Не е добре нито
към беседата >>
35.
Петте ечемичени хляба
,
НБ
, София, 30.4.1933г.,
не пита майка си. Сега не искам да ви говоря обезсърчително, но само ви навеждам известни факти, които да примирят живота, не да ни направят индиферентни. Ние не трябва да разрешаваме живота, тъй както в някой замък. Да кажем, ако ви затворят сто години в този замък херметически, пък има въздух в шишета. Има борба за този въздух. Ако има сто шишета, тогава на сто души по едно шише ще се падне. Тогава всеки ще трепери за своето шише, той има шанс да живее сто години. Ако живее не
предпазли
во и счупи едно шише, той ще живее една година по-малко. Ние хората сега сме затворени в замъка с шишетата. Тогава аз предсказвам. Всеки, който предсказва колко години ще живее, туй показва, че е счупил тези шишета. Запример, когато един човек не може да живее дълго време, неговото ухо е изядено долу. Щом е късо ухото долу, сто години не може да живее. Учените хора, германците, които изследват, на една млада сестра дадоха едно съчинение на един германец и тя само си тегли ухото, понеже той казал, че от дължината на ухото зависи дължината на живота. Че тя казва: „Ние и досега сме имали уши. Не знаем. Не че туй е животът, туй показва колко години ще живееш.“ Не само това, но зависи и от дебелината. Ако тези уши светят, пак няма да живееш дълго време. И ако носът ти свети, пак няма да живееш дълго време. Носът ти трябва да бъде доста масивен, и ухото ти трябва да бъде масивно. Под масивно разбирам да бъде червеничко, тъй добре очертано да бъде това ухо. Тази долната част да бъде добре очертана.
към беседата >>
когато си иска, не пита майка си. Сега не искам да ви обезсърчавам, но само ви навеждам известни факти, които да примирят живота. Но не да ви направят индиферентни. Ние не трябва да разрешаваме живота тъй като че сме в някой замък. Да кажем, че ви затворят херемтически сто години в този замък, а въздухът е в шишета. Води се борба за въздух. Ако има сто шишета, тогава на сто души по едно шише ще се падне. И Всеки ще трепери за своето шише, защото от него зависи животът му. Ако е не
предпазли
в и счупи едно шише, той ще живее една година по-малко. Ние хората сега сме затворени в замъка с шишетата. Тогава аз предсказвам: Всеки, който предсказва колко години ще живее, това показва, че е счупил някое от тези шишета. Например, когато един човек не може да живее дълго време, неговото ухо е изядено долу. Щом е късо ухото долу, сто години не може да живее. Учените хора, германците, които изследват това, дадоха на една млада сестра съчинение върху този въпрос и сега тя само си тегли ухото. Понеже там. пише, че от дължината на ухото зависи живота. Тя казва: Ние и досега сме имали уши, но не знаехме, че това показва колко години ще живеем, не само колко години, но зависи и от дебелината. Ако тези уши светят, пак няма да живееш дълго време. И ако носът ти свети, пак няма да живееш дълго време. Носът ти трябва да бъде доста масивен и ухото ти трябва да бъде масивно. Под масивно разбирам да бъде червеничко, добре очертано, особено долната част да бъде добре очертана. Това е учение не за деца,
към втори вариант >>
36.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
наред и ще видите, че при това положение ще можете да държите въглена в ръцете си без да се изгорите. Ако съзнанието ви не е концентрирано, ще видите, че и пръстите, и ръката ви ще изгорят. Сега законът седи в следното: Вие трябва да съзнавате, че като сте дошли на земята, вие се намирате под опекунството, под ръководството на ваши братя, които са минали вече вашия път, и днес могат да ви ръководят. Тези братя се наричат старите братя на човечеството, които са турили известни
предпазли
ви мерки, с които да го пазят. Сега като говоря по този начин, ще се яви спор и ще кажете: Каква е целта за идването на Христа на земята? Христос е един от най-старите братя на земята, и Той казва: „Преди да беше Аврам, аз бях.“ Значи, Той по старшинство надминава всички преди Него. Щом Христос е бил преди Аврама, в Него е имало голямо знание, Той е разбирал законите и могъл да живее според тях. Понеже имал най-голямото знание, Той се наел да дойде на земята, да въведе нов ред и порядък, заради което бил поставен на големи изпитания, а трябвало даже да бъде и разпнат, за да покаже на хората, че има власт да положи душата си, има власт и да я вземе. Но ето вече две хиляди години от Христа, доказано ли е научно, че Той е възкръснал? Това и до днес още не е научно доказано. За онези, които вярваха, Христос е възкръснал, а за онези, които не вярваха и до днес, още не е възкръснал. В същност, Христос възкръснал ли е, или не е? Това се отнася до онези, които вярват. Това зависи от вярата. Човек не
към беседата >>
37.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
да направите нещо, стягате се отвътре. Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък. Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава. Всяка една енергия може да ви причини страдание. Страдание на този организъм, който имате. Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за
предпазли
вост. Има хора, у които туй чувство за
предпазли
вост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече. Онзи, невнимателният, страда повече. Онзи, у когото осторожността е силно развита, той ще ходи между хората, ще ги види, ще разгледа пътя, а пък онзи, у когото туй чувство не е развито, ще разкъшка хората. Който е такъв, той ще мушне някого. Този мушне, онзи мушне. Казвам: Тия хора не са разумни. У тях чувството осторожност не е развито. И този център на причинността, и той не е развит. След туй у вас се ражда друго чувство. За пример у вас се заражда едно чувство да бягате, да се изолирате, да влезете в себе си. Казвате: „Самичък искам да бъда.“ Обикновено детето, след като направи погрешка, иска да се скрие. Иска да се скрие в плевнята и там ще седи 3-4 часа да мисли. Скрива се, мисли
към беседата >>
38.
Разрешените задачи
,
МОК
, София, 3.5.1935г.,
иска да знае сегашните условия на живота. Та казвам, представете си казаното в търговско отношение. Вие купувате известна стока. Да кажем, купили сте известна стока, която трябваше да се продава през лятото, а тя е дошла през есента. Следователно изгубили сте пазара. То е един лош аспект, нали. Заръчали сте я за едно време, а тя не е дошла навреме. Следователно изгубили сте условията да я продадете. Туй е една загуба. То е едно отрицателно състояние, показва, че сте били един не
предпазли
в човек. Не сте разбирали от тази работа, не сте взели много неща в съображение. И вследствие на това претърпявате един малък неуспех. Какво има, ако изгубите? Не сте спечелили, имате една малка загуба като търговец. Или, да допуснем, друго може да се случи. Вие сте екскурзиант, не сте взели в съображение някои мерки. Излизате на екскурзия, взели сте студена храна, връщате се малко неразположен, тръпки ви побиват. Всички боледувате. Казвате: „Не си струва да ходи човек на разходка, на екскурзия.“ Къде е погрешката? − Погрешката е в избора на нещата. Най-първо, като излизате на екскурзия, трябва да изберете времето. Да познавате местността, дето ще ходите и колко енергия може да иждивите. Трябва да вземете и ред други съображения, да имате всички удобства. Един екскурзиант трябва да има хубави обуща. Той не може да ходи с папуци (чехли), да излезе на планината с клепките, сняг има там. Ама той може да е здрав. Колкото и да е здрав, трябва да има хубави обуща. При полетата той може да носи
към втори вариант >>
39.
Път към разумността / Пътят на разумното
,
УС
, София, 9.6.1935г.,
на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си. Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си? Младият може да яде баница, месо, без да се страхува, но старият трябва да бъде
предпазли
в в задоволяване на желанията си. И да му се яде баница и месо, той трябва да се съобразява със стомаха си, който не издържа на всички храни. И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно. Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха, как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда. Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат. Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им. Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. - Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? - В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си, с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път - не може да го спре. Като
към беседата >>
40.
Словото и животът
,
УС
, София, 14.7.1935г.,
сегашните условия на живота, хората не могат за дълго време да се задържат в един и същ порядък. Затова ги виждате ту в църквата, ту в кръчмата; ту в Божествения порядък, ту в човешкия. Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата. И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата. Като знаете това, бъдете
предпазли
ви, да не излизате вън от Божествения порядък. Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине. Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина. Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години? Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка? Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си? Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които
към беседата >>
41.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
повишаваш там, дето не трябва. Къде понижаваш гласа си? Когато минаваш през гората, дето има разбойници, има опасност, говориш като мушица. Защо? Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив. Онзи, който говори ниско е
предпазли
в, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът. Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря!" Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо. Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско? Защото това само в турско може да се случи. Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена. И припада тя. Викат един бьлгарин лекар да я излекува. Но лекарят турски не знае и има със себе си преводач. Като влизат при болната, лекарят казва на преводача си: "Колко е хубава!" Пашата пита: "Какво иска?" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!" Пашата казва: "Тъй, тъй, много е теглила!" Вие ще кажете сега: "Да каже истината!" Питам: На този лекар му прави
към беседата >>
42.
Топлината на Любовта
,
УС
, София, 12.1.1936г.,
организма: в чувствата, в мислите и в желанията на човека. Аномалиите причиняват болезнени състояния в организма и човек започва да боледува и страда. Той излиза вън от законите и порядъка на природата. И тъй, противоречията в живота се дължат на неправилните отношения между доброто и злото. Ето защо, не се влюбвайте нито в доброто, нито в злото. Влюбиш ли се в тях, те ще ти дадат такива уроци, за които ще платиш скъпо. Прилагай доброто, без да се влюбваш в него. Работи със злото
предпазли
во, както опитният химик работи с киселините. Ще кажете, че човек е дете в живота, не може да се обвинява за погрешките си. Не може да се обвинява, но не може и да се оправдава. Да оправдаваш човека, това значи да му направиш временна услуга. После той сам трябва да свърши работата си. Следователно не се оправдавай за погрешките си, защото, рано или късно, ти трябва да ги изправиш. Нещата могат да се отложат за известно време, но не могат да се избегнат завинаги. Злото е красива мома или красив момък. То изгаря всеки, който се докосне до него. Много моми и момци, майки и бащи са изгорени от злото. Бедни и богати, учени и прости също са изгорени от злото. Как е станало изгарянето? – Като се влюбили в злото. За да не изгаряте, не се влюбвайте в злото, не му пишете любовни писма, не сядайте с него на обща трапеза. По-добре остани сам, в уединение, отколкото да бъдеш в обществото на злото. Какво ще направи вълкът, като срещне овцата? Той ще я пита откъде иде, къде отива, как се казва и неусетно ще
към втори вариант >>
43.
Освобождаване на чувствата
,
МОК
, София, 13.3.1936г.,
на плоскост се разстилат. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. Те са направили чувствата плоски. Светът на чувствата има много неблагоприятни условия. Външните условия на чувствата са много неблагоприятни. То е причината. Външните условия, тъй наречения астрален свят. Условията на астралния свят са много неблагоприятни. Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата. То е свят на голяма несъобразност. Кой как влезе трябва да бъде много
предпазли
в. На всяка крачка може да се случи някой инцидент. Много неуреден е светът на чувствата, на желанията е такъв. Следователно, кой как влезе трябва да бъде много учен. Ако не си учен, ще излезеш тъй както един паун, който би отишъл на гости у децата. Ако един паун отиде на гости между съвременните деца, как ще се върне паунът при другите пауни? Всичките тия пера на опашката няма да ги има. Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска да си има по едно перо за спомен. Те обичат тия пера и ще изтеглят перата. Каквото намерят хубаво, ще го изтеглят. Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат да знаят. Всяко ще каже, че взело от пауна едно перо. Доста скъпо струват тия пера. Колко струва едно пауново перо, не сте си купували. Аз не зная колко струват. Ако вие разбирахте закона на света на чувствата, вие щяхте да се лекувате, да премахнете много препятствия. За пример, по някой път вие сте кисели, искате да се разгневите малко. Имате нещо сладко,
към беседата >>
44.
Светило на тялото
,
НБ
, София, 19.4.1936г.,
да не остане (не)раздвижена в тялото ви. Трябва да упражнявате врата, ухото си – цялото си тяло. Ако не можете да упражнявате ухото си, ще мислите четири–пет дена наред за него. Когато не мислиш, ще хванеш ухото си, ще го разтърсите няколко пъти и ще си кажеш: Слушай, трябва добре да мислиш. Сега вие не можете да си представите какво влияние може да упражни ухото върху човека. Някои бащи не могат да се справят с децата си, които са много своенравни. Те не са лоши, но са страхливи,
предпазли
ви, своенравни. Ако бащата не знае как да постъпи с детето си, той ще го бие. След него майката ще го бие, големият брат и сестра ще го бият, а по този начин ще заставят детето да се затвори още повече. Ако бащата разбира законите, той ще хване детето за меката част на ухото и слабо ще го стисне. Това стискане на ухото ще накара детето да се разсмее и то ще се отвори. Ако го стисне повече, отколкото трябва, детето ще се ядоса и ще се разплаче. Ако се стисне слабо ухото на детето, то ще се засмее и ще отстъпи от своето. Казвам: В най-стари времена още, в старите религии, всички хора са правили ред упражнения. Сегашните хора искат да бъдат религиозни, без да правят упражнения. Религиозният, духовният живот е живот на упражнение. Който не прави упражнение, той ще се намери в голямо затруднение, в големи грешки ще попадне. Защото доброто в света е онова вечно хармонично движение на тялото. В здравото тяло всички части се движат. Те имат достатъчно храна, достатъчно въздух, достатъчно сила, намират
към беседата >>
45.
Трите картини.
,
ООК
, София, 6.1.1937г.,
втория, третия, но не слушаш и казваш: „Аз съм ходил в университета“. Ти казваш: „Аз съм слушал Учителя“. И привеждаш един пример. Но в моите беседи всеки един пример е един метод за работа. А пък вие ще ги приведете, ще се посмеете малко. Може би е смешно. Представете си, че приведа следния пример: Един момък се запознал с една високообразована мома. Не е важно къде – в Англия, Франция и пр. Мога да ви кажа къде, но само примера ще приведа. Той много мисли, осторожно,
предпазли
во я изпитва. Изпитва я, дали ще може да живее с нея. Той я обича, но не се решава да ѝ каже, че я обича. Страх го е. Па и на нея е неловко да му каже: „Прояви се де!“ Той не се проявява. Най-после тя употребява една хитрина. Направя си един друг момък от восък. Много хубав, красив, с мустачки. Донасят го в къщи, тя го туря на стол при прозореца, край който минава нейният възлюблен. И тя говори с него, тя го туря така, като че приказва с него. И онзи момък казал: „Моля, не давай никакво обещание. Аз реших вече тая работа!“ Кой реши въпроса, кажете ми? Беше ли така, имаше ли тя някакъв друг кандидат? Восъчният кандидат накара онзи момък да се реши да каже, че ще живеят заедно. Сега това положение право ли е? Преведете сега тая восъчната фигура. Това е сега един метод за работа. На какво ще уподобите в живота този восъчен момък? Ще ви дам друго обяснение. Представете си, че тая мома е бледна, малко жълта, не е толкоз хубава. Той не се решава, но представете си, че един ден на тая восъчна картина
към беседата >>
46.
Концентриране на човешкия ум / Съсредоточаване на човешкия ум
,
МОК
, София, 26.2.1937г.,
ще постигнеш тия неща. Сега, да се спрем на основното. По какво се отличават младите от старите? Кажете си вие мнението. Сега вие се стеснявате, че другите знаят повече. Знаят толкоз, колкото и всеки от вас, само че те се представят, че знаят, пък някои от вас се представят, че не знаят. Другите са изпитна комисия, но и те знаят толкова, колкото и вие. Сега, вие всички сте смели, нали? Но ако целият салон започне да се руши, всички ще излезете от него. Значи, във всички има една
предпазли
вост. Сега ще ви кажа по какво се отличава младият човек от стария: младият слиза, старият плува; младият е по-смел и иска да се качва; и старият има желание да се качи нагоре, но иска с аероплан – старият никога не разчита на краката си. Виждам един стар човек да казва: „Аз ходих на Мусала. Казвам, че съм ходил на Мусала, пък не съм. Когато мисля идеално с ума си, аз вярвам, че съм ходил и разправям на хората, че съм ходил – гледал съм Мусала на картина, мислил съм, че съм ходил, но краката ми не държат“. Старите много обичат да се качват с ума си, а пък младите се качват и с краката си, т. е. старите ходят с ума си, а младите – с краката си. Старите обичат да плават, защото да се плува по водата е по-лесно. Младият се качва с краката си и слиза с краката си. Старият обича аероплан или някой кон, или въобще нещо да го носи – той обича удобството. Когато обичате удобства в живота си, това са качества на стария човек. Той казва: „Важното е концентрацията“. Не че положението на стария е лошо, но
към беседата >>
години ти ще добиеш тия неща. Да се спрем на основното. По какво се отличават младите от старите? Какво схващане имате, кажете си мнението? Другите са изпитна комисия. И те знаят толкова, колкото и вие. Вие сега се стеснявате, че другите знаят повече. Те знаят толкоз, колкото всеки от вас. Само че те се представят, че знаят, пък някои от вас се представят, че не знаят. Вие нали всички сте смели, но ако започне салонът да се руши, всички ще излезете из салона. Значи във всички има една
предпазли
вост. Аз да ви кажа, по какво се отличават младият човек от стария. Младият слиза, старият плува. Младият е по-смел, иска да се качва. И старият има желание той да се качи нагоре, но той иска със самолет. Старият никога не разчита на краката си, казва: “С някой самолет да се кача.” Виждам един стар човек да казва: “Аз ходих на Мусала.” Той казва, че е ходил на Мусала, пък не е ходил. Той мисли в ума си, вярва, че е ходил и разправя на хората, че е ходил, пък краката не държат. Гледал на картина, мислил, че е ходил. Старите много обичат да се качват с ума си, а младите се качват с краката си. Старите обичат да плуват. Да се плува е по-лесно. Младият се качва с краката си и слиза с краката си. Старият обича със самолет, с някой кон, или нещо да го носи. Той обича удобствата. Когато обичате удобствата в живота, това са качества на стария човек. Той иска да има една каруца или автомобил, или самолет, удобства обича. Казва: “Туй е важно за концентрацията.” Не, че положението на стария е лошо.
към втори вариант >>
47.
Първото място
,
УС
, София, 16.5.1937г.,
освен да смените реда на нещата: На първо място в своята душа да поставите Бога, на второ място – своя ближен, на трето място – себе си, а на четвърто – света. Христос казва: „Отец ми е по-голям от мене. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил." Христос постави Бога на първо място в себе си, ближния си на второ място. Той казваше, че Син Человечески няма де да подслони глава, но знаеше какво трябва да прави. Когато Петър Го предупреждаваше да бъде по-
предпазли
в, да не излага живота си, Христос му отговори: „Това е дяволска мисъл. Не дойдох да живея за себе си. Махни се оттук! Чашата, която ми даде Отец, трябва да изпия." Казвам: Не туряй себе си на първо място в живота. Това е нещастие. Не туряй и света на първо място. – Това е друго нещастие. Тури Бога на първо място в душата си! Тури ближния си на второ място! Кой е твоят ближен? В притчата за Самарянина Христос показа, кой е твоят ближен. Тури себе си на трето място, а света – на четвърто място. Постъпиш ли така, ти си в правия път, който води в Царството
към беседата >>
48.
Трите свята
,
УС
, София, 7.11.1937г.,
има две реалности: външна, която предпазва нещата, и вътрешна, която крепи. В проповедите си някои поддържат само външната реалност. Те искат да бъдат
предпазли
ви и не обръщат внимание на вътрешната реалност, която крепи и въздига, т. е. усъвършенства човека. Мнозина говорят за Бога, като външна реалност, която е създала външния свят. Ако не се говори за външната реалност, не бихте имали никакво понятие за Бога. Някой говори за Бога, а се кара с хората. Това е, защото той има само външна представа за Бога. Затова, някога той казва, че Бог съществува, а друг път – че не съществува. Той говори и за любовта, като външна проява. Затова, любовта не е дълбоко в сърцето му. Говори за вярата, но познава само външната вяра; говори за надеждата, но и нея не познава; говори за музиката, но и нея не разбира. Много неща могат да се кажат за музиката, но малко са ония, които я разбират. Музиката се изявява в три свята: в идеалния, реалния и материалния. Идеалната музика излиза от Божествения свят. В нея няма никакви дисонанси. В реалната музика има само един дисонанс, а в материалната музика има 50 дисонанса. Оттук вадя заключението: в идеалния живот няма никакви погрешки; в реалния живот има само една погрешка, а в материалния – 50 погрешки. И хората се делят на идеалисти, реалисти и материалисти. Ако в едно общество намеря 50 погрешки, казвам: Това са хора от материалния порядък. Ако намеря една погрешка, казвам, че това са хора от реалния порядък. Ако не намеря нито една погрешка, това
към беседата >>
49.
Двете жени
,
УС
, София, 16.1.1938г.,
да се справи човек с две жени. Даже с една жена е мъчно да се справиш, колко повече с две жени. Жената е много взискателна, мъчно й се угажда. Ще те върти на девет шиша. Аз не искам да ме въртят нито на един шиш, колко повече на девет. Жената ще иска поне две слугини, хубава къща. За всяко неудобство ти ще бъдеш виновен. Като й купиш обувки, шапка, все ще намери нещо в тях да е недоволна. Тя иска с един поглед само да разбереш, от какво има нужда. Като зная всичко това, аз съм
предпазли
в, не правя никакви връзки. Вие се оплаквате, че сте пропаднали, а аз стоя настрана и се смея. Питаш: Ти опитал ли си това положение, че се смееш? – Не, аз съм голям невежа в тази област. Това, което казвам за жената, се отнася и за мъжа. И на мъжа не може да се угоди лесно. Въпреки това, няма по-хубаво нещо от мъжа и жената; няма и по-лошо нещо от мъжа и жената. Това е мое мнение, което държа за себе си. Как мислите вие, това е ваша работа. Казвам: Няма по-голямо нещастие от това, глупав мъж да се ожени за умна жена. Това е все едно, грешният, глупавият да служи на Господа. Такъв човек ще служи на Господа! Щом искаш да служиш на Господа, трябва да бъдеш умен – така разбирам аз. Умна жена е тази, която не се занимава с дребнавости. Щом отива да служи на Господа, тя не мисли за себе си, а за другите. Тя не мисли за дрехи и обувки, а въпреки това, всичко в нея е в пълна изправност, защото знае, че отива при съвършено същество. Той не търпи никакви погрешки, нито един фалшив тон. Всеки тон на
към беседата >>
50.
Живият хляб
,
НБ
, София, 17.1.1938г.,
„Оставете мъртвите да погребват мъртвите си“. Оставете мъртвите да баданосват мъртвите си. А вие, живите, къпете се, нищо повече. Казвам: Това е същественото. Вие трябва да правите едно различие. Тъй както мислите върху нещата, това не е същинската мисъл. Това е болезнено състояние. Съвременният свят се намира в едно неестествено състояние. Това показва, че хората не са здрави. Мъчно може човек да запази здравето си на земята. За да запази здравето си, човек трябва да бъде много
предпазли
в. За да не излизаш от търпение, трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш също така трябва да бъдеш много предвидлив. Какво ли няма да дойде до главата на човека? Някой казва: „Аз имах голяма вяра в този човек.“ Сега, къде се ражда противоречието? Ако някой човек има едно шише вода и ти пиеш вода от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него. Този човек ще те пита, защо пи без мое позволение? Къде се ражда противоречието сега? Ако чешмата е отворена и непрекъснато тече, кой колкото и да си налива от нея, всички ще се радват. Тъй щото Божествените работи всякога произвеждат радост, а човешките спор. Там дето има най-малкият спор, порядъкът е човешки. Щом спорът престане, там Божественото започва. Дотогава, докато ти имаш най-малкото смущение, човешкият порядък започва, там човешкото функционира. Дали съзнаваш това или не, това не е важно. Там започва човешкият порядък. Когато дойде онова истинско знание, онази сила, онази доброта и онази
към беседата >>
51.
Тониране
,
УС
, София, 4.9.1938г.,
освободиш от заблужденията си, да виждаш слънцето такова, каквото е в действителност. Човек носи много заблуждения от миналото си; те го ограничават на всяка стъпка. Движиш се, ходиш натук-натам, но не си свободен. За нищо и никакво се гневиш, напразно изразходваш енергията си. Тази енергия се предава на малкия мозък и ти започваш да страдаш. Гневният стъпва повече на петите си и удря като кон. Тази енергия трябва да се впрегне на работа. Като се въздържа от гнева, човек става крайно
предпазли
в и страхлив. Той стъпва на пръстите си. – Защо някой, като върви, удря силно петите си? – Защото е страхлив. Колкото да удряш с петите, желанието ти няма да се изпълни. Колкото и да стъпваш на пръсти, по-умен няма да станеш. Ако не знаеш как да удряш с петите си, ти ще станеш крайно нервен и раздразнителен. Ако не знаеш как да стъпваш на пръстите си, ще станеш крайно страхлив. Така ще стъпваш, че да развиеш самоувереност; да знаеш, че каквото кажеш, е вярно. Всяко нещо трябва да се проверява. Добре е всеки от вас да има едно тефтерче, в което да си записва, в продължение на един час, колко от неговите мисли, чувства и постъпки отговарят на истината. Ако не се вглежда в своя вътрешен живот, той е осъден на деградиране. Не може да възприемеш една мисъл, без да окаже тя своето влияние върху тебе. Една слугиня обичала да се червисва, но нямала пари за червило. Един ден видяла Библията на господарката си и се зарадвала, защото подвързията ѝ била червена. Тя разрешила въпроса с червилото. По
към беседата >>
52.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 21.4.1939г.,
В какво ще прогресират? Вие като седите тук, нямате всички едно състояние. Не мислите еднакво. Някои от вас мислите за прехраната си. Къде му е умът тогаз? /Учителят посочи долната част на челото./ Някой седи и казва: „При тази работа аз трябва да бъда малко по-твърд.“ Коя част на главата е деятелна? Тук зад темето. /На темето./ Някой мисли за своето достойнство. И на него умът му е отзад. Някой може да мисли да направи някое добро. Умът му е деятелен отпред отгоре. А пък някой
предпазли
в. Умът му е отстрани. Този, който е
предпазли
в, какво мисли? Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх. Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае. И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“. Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише? Той ще пише за нежни работи, за цветята. Ще пише за цветята, как пръскат благоуханието. Някой, който е войнствено настроен, ще говори за водопади, за силни течения. За вятъра, който духа, за големите здания, мощно направени, за големите камъни. Всинца седите сега и какво разрешавате като в клас? Някой път хората казват: „Да живеем в природата!“ Като как разбирате вие природата? Природата, това е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по известни закони. Под думата „природа“ разбирам същества, които са вече дошли до известно положение да разбират тези закони и са взели в ръцете си да
към беседата >>
53.
Опитване, проверяване и прилагане
,
МОК
, София, 28.4.1939г.,
дадения случай липсва едно трептение. /Учителят пее „до“ и с напрежение тона „до“./ Каква е разликата /Учителят пее/ „до“ /Учителят пее/ напрежение; „ре“ движение /Учителят пее/. „До“ – ти искаш да направиш нещо, напрягаш се. Седиш, искаш да идеш някъде, напрягаш се, то е „до“. Искаш да идеш някъде, пък не можеш. Значи, изходно положение, тръгнеш. Докато ти мислиш да тръгнеш или да не тръгнеш, най-после решаваш. Като вземеш първата точка, то е движението, става „ре“. Сега казвате: „Предпазливост и страх.“ Вие не влизате в разсъждение. Предпазливостта е процес. Ти си обмислил нещо, искаш да направиш нещо, мислиш да започнеш нещо. Предпазлив си всякога, когато искаш да направиш нещо. Страхът е вече една свършена работа. Вече загазил си и мислиш как да излезеш от туй затруднение. Човек загазва, затуй се явява страхът. Понеже първоначално си имал
предпазли
вост, понеже веднъж си загазил, сега вторият път
предпазли
в си, да не би като първия път да загазиш. Предпазливостта вече те предпазва, да бъдеш внимателен, да не би някой елемент да не си взел предвид. Да не се роди в живота ти нещо или в мислите ти, или в чувствата ти, или в постъпките ти нещо, което да те спъне. Страх се ражда. Щом се роди страхът, нещо е свършено. Запример, ако детето е яло от сладкото в гърнето, когато майката влезе в къщи и се приближи при гърнето, сърцето на детето тупа. Мисли какво да прави. След туй, туй дете ще намери някаква работа, има движение – „ре“. Страхът започва да те кара да излезеш из вратата
към беседата >>
54.
Организирана вяра
,
ООК
, София, 13.9.1939г.,
пред известни опасности, събуждат това чувство в нас. Например, качваш се на някоя къща и страх те е да не се събори. Качиш се на трена и страх те е да не излезе от релсите. У всички хора страхът не е еднакво развит. Някои са по-страхливи, а някои по-безстрашни. У някои, към темето отстрани, центърът на страха е по-силно развит. Има известни работи, които поддържат страха. Понеже света има доста опасности, това е едно чувство, което предпазва човека от тях. Чувството на осторожност и
предпазли
вост, съединени с човешкия разум, образуват благоразумие. Страхът е едно отрицателно чувство, отрицателно в този смисъл, че има пред вид интереса на човека. Всякога той му казва: „Пази се да не би да се изложат твоите интереси на голяма опасност.“ Например, казва ти: „Пази се, този човек да не те излъже!“ И в животните има това чувство. Някое животно, като те погледне или ще вярва в тебе или няма да вярва или ще има доверие или няма да има доверие. Та казвам, сега ще ви кажа нещо за практическата страна на вярата. Вие щом се доближите до един човек, у когото вярата е силно развита, той ти вдъхва вяра. Центърът на вярата е точката A на главата. У хората на силната вяра, очите им са подвигнати, погледът им е повдигнат над хоризонталната плоскост. Той, като те погледне, не гледа към земята, но малко нагоре, с ъгъл 45 градуса. А пък щом се приближаваш до някой човек, у когото вярата е слабо развита, той ти предаде безверие или не може да събуди в тебе интерес. Дружете с хора, които имат този
към беседата >>
55.
Което Той ви казва!
,
ООК
, София, 4.10.1939г.,
трябва да може да се проточи толкоз много, че ти можеш да се страхуваш. Линията на носа съответствува на линията на ума. Билото на носа. Ако тази линия се проточи надолу, отиде много надолу, това показва една безполезна грижа и страх за бъдещето. Такъв човек е страхлив. Плаши се от най-малките работи. Следователно страхът си има своето място, но той трябва да бъде само една подбудителна причина, понеже ние живеем в един свят на големи опасности и затова човек трябва да бъде
предпазли
в. Като върви по улиците, не трябва да бъде много близо до къщите. Разправяше ми един мой познат следното. Това се случва във Варна. Той ми каза: „Вървя облечен с нова дреха, но съм недоволен от себе си, вкиснат съм. Дрехите ми са хубави, но не съм доволен. Липсва ми нещо. По едно време, като минавах, изля се една кофа вода върху главата ми.“ Това било в Новата махала във Варна. Той каза още: „Жената ми каза: „Извинете.“ А пък тя си къпела детето и без да гледа надолу, изля цял леген вода на улицата. И като ме окъпа, изведнъж изчезна неразположението ми, имах вече разположение и почнах да се смея. Неразположението си отиде. Намерих, че това дете, което тя е къпала, е добро. И човек ще стане. Това къпане ми донесе благословение. Аз казах на жената: „Няма нищо! Стават тези работи.“ И аз си отидох весел у дома си. И разбрах, че водата, с която ме кръстиха, е добра и си казах: „От мене човек ще стане вече!“ И оттам насетне всичко ми провървя! Дотогаз не ми вървяха работите. Но като ми изляха
към беседата >>
Носът трябва да се проточи достатъчно, че да имаш необходимия разумен страх. Линията на носа съответства на линията на ума. Да вземем билото на носа. Ако тази линия се проточи надолу, ако отиде много надолу, това показва една безполезна грижа и страх за бъдещето. Такъв човек е страхлив. Плаши се от най-малките работи. Следователно страхът си има своето място, но той трябва да бъде само една подбудителна причина. Понеже живеем в един свят на големи опасности, човек трябва да бъде
предпазли
в; като върви по улиците, не трябва да бъде много близо до къщите. Разправяше ми един мой познат следното (това се случило във Варна): "Вървя, облечен в нова дреха, но съм недоволен от себе си, вкиснат съм. Дрехите ми са хубави, но не съм доволен. Липсва ми нещо. По едно време, като минавах, изля се една кофа върху главата ми. Това стана в новата махала във Варна. Жената, която ме поля, се извини, че къпела детето си и изляла целия леген на улицата, без да гледа. И като ме окъпа, изведнъж изчезна неразположението ми. Развеселих се и започнах да се смея. Неразположението си отиде. Разбрах, че детето, което жената е къпала, е добро и човек ще стане. Това къпане ми донесе благословение. Аз казах на жената: "Няма нищо, стават тези работи!" И си отидох весел у дома. Тогава разбрах, че водата, с която ме кръстиха, е добра и си казах: "И от мене човек ще стане вече!" И оттам насетне всичко ми провървя. Дотогава не ми вървяха работите. Но като ми изляха водата и ме окъпаха, тръгна ми. И никакво петно
към втори вариант >>
56.
Правото отношение
,
МОК
, София, 8.12.1939г.,
само на себе си. Доста сполучлив опит излезе. От много неща ги е страх хората. Някои хора ги е страх от вода, треперят. Но след като го полееш с вода, стане му приятно. Страхът произтича от две неща. Тебе те е страх от водата, влез във водата, намокри се. Няма да изчезне страхът, но да се уравновеси. Или те е страх от огън. Поопарѝ се малко, да видиш, че не е нищо, ако те парне, да се научиш да не те е страх. Добрата страна на страха е, че човек е бодър в своите наблюдения. То е
предпазли
вост. Да знаеш, че в страх, който живее, има известно движение, той трябва да бъде внимателен. Запример гледам вратите на треновете колко са опасни, как може човек да се осакати. Там вратата, като се отвори, има междина и ако някой си тури ръката, като речеш да затвориш вратата, можеш да осакатиш пръстите. Вратите трябва да са направени така, че да няма междина вътре. По някой път вие туряте в печката си въглища или дърва, набират се газове и веднага избухват. Разправяше ми един: „Заболя ме зъб. Взех спирт да си жабуркам зъба и отивам да го изплюя в печката, хич не мисля, че той веднага ще се възпламени. Като изплюх спирта в огъня, веднага пламна, подскочих, отболя ме зъбът. Мислех, че ще затворя собата веднага, но той ме изненада и още като изпуснах, запали се и ми опърли веждите. После ги стригах.“ Та казвам, отлично е създаден светът. Ние сме развалили този свят. Всяко нещо е на мястото си. Знаете ли, че човек е станал играчка на себе си? Разправяха ми един пример за един, който почнал да
към беседата >>
57.
Хубавите неща
,
МОК
, София, 5.7.1940г.,
геометрията тия линии? Дотогава, докато човек не разбира нещата, те са прости. В природата растенията ни се струват прости. Казвате: то е просто. Водата, която тече, е проста. Вятърът, който духа, е прост. Слънцето ни се вижда просто. Единствените същества, които не сме прости, то сме ние хората. Всичко вие мислите, всички неща наоколо са прости. Вие не знаете причината, защо именно човек мисли така. Един от вас е
предпазли
в, друг е смел. Някой от вас е заядлив. Какво означава заядлив? Заядлив е някой път, като вървиш, крачолът ти се закачи. Като проснеш десния си крак, крачолът ти се закачи, че съдереш гащите долу. Не го искаш това, но той е някак си заядлив. По някой път езикът е заядлив. Без да искаш, току мръдне някак си, направи някакво движение, някаква вълна излезе, кажеш някаква дума. Изобщо хората казват: така е роден човек. Но за да се роди едно семе някъде, само по себе си не се е посяло. Ябълката е посята, израснала е сама от себе си, то е вярно, но че е посята сама от себе си, не е вярно. После всичките ученици искате да бъдете първи, пък усещате, че не сте даровити. Мислите, че дарбите на хората се дават така лесно. Казвате, че така е роден човек. Считате, че дарбата е механически процес: да има някой да вложи за вас в банката сто хиляди лева, а вие само да теглите и да ходите на разходка, да се обличате хубаво. Животът не мяза на банкови пари. За хубавите работи човек трябва да работи хиляди години. Който не е работил хиляди години, не може да ги има. Ако
към беседата >>
58.
Реалност на живота
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 4.8.1940г.,
място и своя линия. Някой минава за религиозен човек, а няма съответната линия в себе си. Като погледнете главата му, на мястото на религиозното чувство стои празнина. Този център се намира отгоре на главата. Главата на религиозния човек отгоре е висока, като планина. Ако на това място има долина, човек трябва да работи, да развива религиозното си чувство, или любов към Бога. Центърът на справедливостта се намира също в горната част на главата. Нарича се още център на страха, на
предпазли
востта. Човек трябва да бъде
предпазли
в, да знае как да постъпва. Законът на справедливостта е неизменен и се прилага еднакво към всички живи същества. Няма същество, което може да избегне този закон. Някои го наричат „закон на възмездие“. Според този закон, кой каквото мисли и чувства, един ден ще се върне към него. Както постъпва човек към другите, така ще постъпват и към него. Всички хора са опитали и опитват този закон. Като се намерят в затруднения, хората казват, че светът трябва да се оправи. Как ще се оправи светът? Ще кажете, че законите ще оправят света. Ако законите наистина могат да оправят света, ето, самата природа се основава на действието на различни закони. Тези закони оправиха ли света? – „Ама добри трябва да бъдем.“ – Доброто съществува в света, но хората пак не са добри. – Защо? – Защото не го прилагат. Доброто трябва да се приложи. Природата дава изобилно храни, плодове, но те не отиват на местата си, т.е. не се разпределят правилно. Как ще се оправи светът? Единствената
към беседата >>
59.
В начало бе Словото
,
НБ
, София, 27.4.1941г.,
най-лошият господар. Ако го туриш за господар, по-лош господар от страха няма. Две крайности. Следователно, ако вие направите страха за ваш господар да ви господарува, той ще ви доведе всичките нещастия, които съществуват в Битието. Ако ме попитате от какво произтичат вашите страдания, ще ви кажа – от страха. Защото страхът ви е господар. Ако ме попитате защо не ви върви, ще ви кажа – понеже нямате страха за слуга. Само страхът може да ти служи тъй, че да ти тръгнат работите. Той е много
предпазли
в, дето няма опасност никаква. Казва: „Тук, господарю, има опасност.“ Мястото, дето те прекарва страхът, косъм няма да падне от главата ти. Сега ако не сте съгласни с мене в туй отношение, проверете в книгите на природата. Аз говоря за онова, което е вътре в природата. Не създавам една нова теория. Аз се базирам или се основавам на онези факти, които съществуват. Тези същества, които имат кости, какво има в костите, има ли мисъл? Костите поддържат тялото, да може човек да ходи изправен. Всичките тия кости се свързват с мускулите и после мускулите са свързани с нервната система и трите системи – костна, мускулна и нервна, свързани в едно, с тях действа човешката разумност, която употребява тялото като един инструмент за постижение на онова, което човек е желал. Та всякога в даден случай човек трябва да знае кое е верно и кое не е верно. Всяко нещо, което изстудява сърцето, то не е верно; всяко нещо, което намалява силата, то не е верно. Туй няма какво да го доказвам. На себе си никога не съм
към беседата >>
60.
Музикална екскурзия
,
ООК
, София, 25.3.1942г.,
как ще се оправи светът. Трябва да дойдат умни хора да оправят света. Ние искаме да оправим света, пък себе си не сме оправили. Опитали ли сте да започнете с ходенето? Някои от вас биете петите – показва, че центърът на твърдостта е развит. Някои стъпвате на пръсти, – много сте осторожни. Някои от вас кривите обущата навън – отношенията ви към хората не са правилни. Някои кривите краката навътре – отношението към себе си не е правилно. Ако изтривате отпред обущата, много сте
предпазли
в, повече, отколкото трябва. Ако изтривате обущата на петите, вие сте твърд повече, отколкото трябва. Ако изтривате обущата отстрани, на хората искате да угодите. На всичките хора не може да угодите. Ако изтривате навътре обущата, на себе си не можете да угодите. Научете се, като ходите, еднакво да си изтривате обущата навсякъде. То е правилното ходене. Като ходиш, да е концентрирана мисълта ти. Има един музикален ход. (Учителят ходи и пее) „Да живеят братята, да живеят братята, братята и сестрите.“ Ще пее: „Да живеят братята“. Ще направим една песен: „Да живеят братята, да живеят сестрите“. Те като живеят, тогава иде радостта. Какво струва един брат без сестра и какво струва една сестра без един брат? Какво струва един мъж без една жена и какво струва една жена без един мъж? Те се допълват. Оставете социалните въпроси, не ги разрешавайте. Не се месете. Мъж и жена си говорят любезно. Вие това наричате караница. То е от любов. Не се месете в работите им. Кажете: „Колко сладко си говорят.“ Вие
към беседата >>
61.
Двата полюса
,
МОК
, София, 1.5.1942г.,
познали, когато един човек пие вода, дали е страхлив или не е страхлив? Някой път наблюдавайте, дойде едно животно до вратата, няма да влезе. Ако е куче ще се приближи, ще погледне наляво, надясно, събужда се страха, погледне навътре, пак настрани, взема предпазителни мерки, изведнъж влиза вътре. Вземете един сокол, който се върти, който е смел, изведнъж като види пилето, хвърля се. Но соколът е повече смел, кучето не е така смело. Кое е по-хубаво сега – да бъдеш смел или да бъдеш
предпазли
в. Представете си такъв един пример: На една селянка един сокол първата година изпоял пилците, дойде задигне едно пиле, дойде задигне друго пиле. Тя трябвало да ходи на нивата, оставила квачката, той задигал пилците. Намира една мрежа, с която рибарите си служат, туря пилетата и квачката под мрежата, да не може да излизат. Той като дошъл, сграбчил пилето, прекарал краката си през две дупки и не може да излезе пилето. Не му иде на ум да пусне пилето. Иска да дигне цялата мрежа, не може. Питам: Каква е историята, как се освободил соколът? Тя го хванала. На него не му иде на ум да пусне пилето, иде му на ум да го сграбчи, да си тури крака помежду двете междини, новото положение, че помежду им една връв, която не може да скъса. Сега кучето не е толкова смело, но е по-умно. То гледа наляво-надясно, като погледне, ще види може ли да излезе през същото място. Направи съображения, дали ще може да излезе. Смелият туря двата крака в дупката, работата е свършена. Кучето казва: „Като вляза вътре, ще може
към беседата >>
62.
Новото в света
,
УС
, София, 17.5.1942г.,
я, но тя била гола, нямала апартамент. Казва ѝ, че я обича. Като я обича, не може да дойде при нея, тя се качила на черупката му. По-напред ходел лесно с черупката си, като се качила на черупката му, мъчно ходел. Влече се, пъпли той по земята, тя седи на гърба му. Казва ѝ: „Ти каза, че ме обичаш. Не може ли да ми кажеш как стана, че изгуби апартамента си?“ Тя казва: „Минавах покрай пътя, мина кола, стъпка черупката ми, и оттам насетне само гола ходя.“ Казва: „Защо не беше
предпазли
ва, защо не избяга?“ „Нали знаеш, не можем да бягаме, едва се влечем.“ Може ли охлювът да бяга? Не може. Задава въпроса: Защо не избяга? Какво подразбира охлювът? Казва: „Да избегнеш мъчнотиите.“ Та и една мъчнотия, щом се намериш на пътя, тя светкавично минава; докато намислиш да се преместиш, тя светкавично минава. Как ще избегнеш от мъчнотията? Кой от вас е избягал от мъчнотиите? Дойде ни една лоша мисъл. Че ти си бил на пътя на тази мисъл. Искаш да избегнеш, не можеш. Един ден той, като мислил, мислил, забелязал, че тя е отгоре на гърба, трябвало да я носи само с една дума – казал, че я обича. Казва: „Щом ме обичаш, на гърба си отгоре ще ме носиш.“ Носил я ден, два, три, година, две, десет години. Земята се завъртяла, започнало да става студено. Това било в топлите места, че не се заровили в земята, без черупки можело да се ходи. Дошли в умерения пояс, и двамата възлюблени трябвало да се заровят в земята, но тя нямала с какво да се зарови, черупка нямала да се затули. И той нямал къща.
към беседата >>
63.
Мажорни и миньорни гами
,
МОК
, София, 10.7.1942г.,
достойнство“. Какво е вашето понятие? Най-първо като се говори за честност, то се дължи на личните чувства. На честността основата са личните чувства. Без тях човек става нечестен, обича да полъгва. Личните чувства спасяват човека от лъжа, изключват лъжата. За лъжата подбудителната причина е страхът. Деца, които са страхливи, скрояват една бяла лъжа веднага, майстори са. Лъжата е миньорната гама, събира, не дава. Милосърдието е мажорна гама. Лъжата е един резултат на самото чувство
предпазли
вост, внимателност у човека. Страхът сам по себе си не е лош, боязливостта не е лоша. Ако човек няма боязливост би се изложил на много големи мъчнотии. Работиш с взривни вещества, трябва да бъдеш внимателен. Ако не си внимателен може да избухне, ще причини големи вреди. Този човек с плюса и този с минуса и двамата са честолюбиви (Фиг. 3). Този с плюса, ако му дадеш ще се докачи, а този с минуса, ако не вземе – ще се докачи, обратния процес е у него. Двамата като се съберат на едно място се допълват. Единият иска да вземе, другият иска да даде. Как бихте се справили с това състояние? (Фиг. 4) На носа имате една малка запетая. /Учителят показва кривата линия на ноздрите/. Две запетаи имате на носа. Ако носът става тесен или широк тия линии съществуват. Човек трябва да диша, да се облагороди. Когато тази линия на носа изчезва не се дава ход да се прояват чувствата. Носът не трябва да бъде сплеснат като книга. Ако имате огледало направете опит да проучавате себе си. Вземете едно малко огледало и
към беседата >>
64.
Нова епоха
,
ООК
, София, 6.1.1943г.,
придобивка от 30-40 хиляди лева. Единият казва: „Аз свирих по-хубаво, повече ще взема, а другият да вземе по-малко“. Всичките недоразумения между хората почиват върху материални работи. И вкъщи недоразуменията се дължат например, че една кърпа или една тенджера липсвали. Все за материални работи хората се карат. Казвам: напуснете материалния свят, не се занимавайте с него, ако искате да прогресирате. То е един вътрешен процес. Ако във вас страхът стане неестествен, страхът е една
предпазли
вост, но ако страхът стане неестествен, какво ще стане. Ако ред поколения, които са се плашили неестествено, техните гърди се спитяват*. В Америка дробовете на американците постоянно се спитяват. И това се дължи на онази раса, която те изтребиха. Постоянно се спитяват гърдите им и те казват, че имало микроби, които спитявали гърдите. Американците вземат мерки да дишат, спитяват се дробовете им. Ако идете в Америка, ще видите, че всичките страдат. Американците, които минават, че водят много естествен живот, след като пие американецът една чаша чай, ще вземе едно студено ледено или ще изпие едно горещо кафе и след това ще изяде едно ледено. Всичките имат развалени зъби, позлатени зъби имат. Веднъж, като вървя по улиците, иде един и ми бута брадата. Казвам: „Как мислиш, че е дегизирана ли? Не съм дегизиран, ти не си научил занаята си. Изкуствената брада се познава по горната част“. Той мисли, че съм много голям майстор, да не би да се е излъгал. А вие искате наука. Ако искате да знаете кой човек
към беседата >>
65.
Една мярка
,
МОК
, София, 16.4.1943г.,
завъртели, и клюнът им и човката, и тя се завъртяла. Желанието у тях – да хващат, обърнало ноктите и носа им на куки. Казвам: В ред поколения една и съща мисъл ако работи, ще даде известни резултати. У птиците, желанието да хващат е завъртяло горния клюн на човката. Човек, в мисълта си, трябва да бъде много умен. И в чувствата си, и в постъпките си да бъде много умен. Много пъти хората изкривяват краката си; някой път хората изядат обущата си при пръстите. Това показва, че са много
предпазли
ви, като котка стъпват. Онези, упоритите, изядат тока си отзад. Тия хора, които са много упорити, бият на петите и нервни стават. Като стъпваш на петата си, става сътресение на гръбначния стълб и в последствие на това, човек става нервен. Някои хора стъпват на ходилото си. Някои от вас, които сте нервни, трябва да се научите да ходите, да не стъпвате на петите си първо. Както е построен човешкият крак, има три свивки. Една при стъпалото, една при коляното и една горе при бедрото. Човек трябва да знае, колко да свива крака си. При петата кракът се свива напред; при коляното е точно обратното, кракът се свива назад; при бедрото се свива също както при петата. Човек трябва да знае, колко да свива крака си, защото всичко това се отразява върху характера. Горната свивка при бедрото, ако човек я свива неестествено, ще се отрази върху физическото тяло, (при) коляното ще се отрази върху сърцето, а долната свивка при петата ще се отрази върху ума. Ако човек не знае как да свие ръката си при рамото, то
към беседата >>
66.
Номер първи
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1943г.,
един ясновидец. В селата има баби-пророчици, които помагат на хората при мъчнотиите им. Достатъчно е някой селянин да изгуби кравата или вола си, за да му предскаже бабата, къде е отишъл. Ако ясновидецът предскаже нещо, което 100% е вярно, предсказването му е от Божествения свят. Ако предсказването му е от човешкия свят, истинността на думите му е 50%. И най-после, има случаи на предсказване, вярно само едно на сто. При такова предсказване човек трябва да приема нещата с голяма
предпазли
вост. Едно време Кортеза се проявяваше като голяма ясновидка. Най-главната черта на характера ѝ беше справедливостта. Благодарение на това, тя всякога казваше истината. Ако не можеше да каже нещо на човека, тя го съветваше да дойде друг път. Най-важното, което се искаше от нея, беше да насочи хората към Бога. На първо място да проявят любов към Бога и да разберат, че любовта е единствената сила, която може да спаси човека. Любовта повдига и облагородява човека. Всичко, което желае да постигне, става с помощта на любовта. Сам човек нищо не може да постигне. Хиляди същества работят чрез неговия ум и неговото сърце. Те му нашепват, какво трябва да направи и как да го направи. Да остане на него, сам да направи нещо, ще излезе цяла каша. Следователно, слушайте, какво ви се говори отвън, но разчитайте на онова, което отвътре ви се тълкува. Ако не разбираш всичко, не трябва да се обезсърчаваш. Павел прие Христовото учение, без да го разбираше напълно. Когато гонеше християните, Христос го срещна
към беседата >>
67.
Хармония в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 10.9.1943г.,
характера си. Има животни, които живеят сами, но първоначално са живели в стада. Изобщо, за животните стадното състояние е по-естествено от единичния живот. Овцете и до днес се движат на стада: едни от тях вървят напред, а други – назад. – Какво печелят първите и какво – последните? – Първите ядат най-чистата храна. Понеже преди тях не са минали други животни, храната е запазила чистотата си. Последните са принудени да ядат отъпкана и нечиста храна. Ако са умни и внимателни, те стъпват
предпазли
во и избират неутъпканата и чиста храна. Оттук вадим заключението: срещнете ли човек, който е невнимателен и бърз, ще знаете, че той е заемал първо място и нямал никакви препятствия. Който е внимателен,
предпазли
в и взискателен, както в храната си, така и в отношенията си, той е заемал последното място в обществото. Способните ученици, които заемат първите места, развиват гордост и самоуважение към себе си. Да имаш самоуважение, това е естествено качество; да бъдеш горд, това е неестествена проява на човека. Гордостта представя натегнато състояние на струните, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струните. Ако обтегнеш струните на цигулката повече, отколкото трябва, те непременно ще се скъсат. Ако ги обтегнеш, колкото трябва, ще свириш добре и с разположение. Като ученици, вие трябва да работите върху самовъзпитанието си. Да се самовъзпитаваш, това значи, да знаеш, отде да започнеш. Ще работиш върху очите, ушите и устата си. Очите са свързани с ума и светлината, която
към беседата >>
68.
Млад и стар
,
МОК
, София, 29.10.1943г.,
ще имаш добър син. Мила мамо, моето слънце днес ще изгрее." Това е дървото, което ще даде плод. Много време трябва да мине, докато израсте. Понеже морето е развълнувано, не може лесно да се схване песента. Почвата, върху която ще се гради, трябва да се разкопае, да стигнем до канара. Само така ще имаме резултат. Не се гради върху пясък, нито при голям студ, или при голяма горещина. Може да се гради при нормална, умерена топлина. Защо не можахте да схванете цялата песен? – От страх и
предпазли
вост, да не би да я усвоим криво. – Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взема участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова. Чакай да научиш песента добре, че тогава да пееш. Ако бързаш, ще се изложиш. – Ще пееш без страх, да схванеш първо основното, а после постепенно ще изправяш и добавяш. Ти не си фотография, да схванеш всичко изведнъж. И фотографията не схваща всички неща изведнъж. Колкото и да е съвършена, тя не може да схване най-деликатните черти на лицето. Като слушате различни певци, забелязвате, че всеки е внесъл нещо свое в песента. Каквото се вложи в тоновете, това съдържат. Независимо своите собствени качества, тонът приема нещо и отвън. Сегашната музика се нагласява според степента на човешкото съзнание. Както я разбира човек, така я проявява. Тя е нагодена според ума, сърцето, душата и духа на човека. Наблюдаваш изгрева на
към беседата >>
НАГОРЕ