НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
100
резултата в
68
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на
предпазливост
и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието.
Тия зли духове черпят сокове от вас, и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват, и един ден ви грабват и ви занасят в гроба. И като отидете при Господа със съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадох? “ – „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствахме; няма да правим това нещо занапред.“ И понеже Бог е благ, казва: „Стига да научите урока, пак ще ви кредитирам наново“. И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Тази боязън, този страх е благоразумието.
Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на
предпазливост
и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието.
Страхът е отрицателният елемент на благоразумието. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“. Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание.
към беседата >>
2.
Стари и нови мехове
,
НБ
, , 25.7.1915г.,
Една вечер, обаче, по
непредпазливост
, като затваряли кацата, не могли да я затулят хубаво; през нощта всички змии се измъкнали из кацата и се увили около ловеца им; сутринта той се събужда и като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му коства животът; имал присъствието на духа да кротува.
Та който иска да възприеме новото учение, трябва да се освободи от старите мехове. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее новото учение. И във вас може да се налее, но първо трябва да продадете старите мехове – да се освободите от всички желания и пороци, които ви спъват във възприемането на новото учение. В Индия има прочути змиеловци, които опитомяват и изпращат много екземпляри змии в Европа. За това си служат с каци, дето събират змиите от най-малки до най-големи, безопасни до много опасни, и там ги опитомяват.
Една вечер, обаче, по
непредпазливост
, като затваряли кацата, не могли да я затулят хубаво; през нощта всички змии се измъкнали из кацата и се увили около ловеца им; сутринта той се събужда и като вижда какво е станало, не се мръдва, защото едно помръдване ще му коства животът; имал присъствието на духа да кротува.
По едно време идва слугата и се чуди защо господарят му още не излиза навън; отваря вратата и вижда, че всички видове змии се увили около него; слугата обаче бил много съобразителен: веднага отива, взема един голям котел със сварено мляко и го поставя в стаята; змиите, щом подушили млякото, отвили се сами от господаря му и отишли към млякото; индиецът станал и внимателно пак ги затворил в кацата, като си казвал: „Тази каца трябва хубаво да я затварям“. И вие някой път ще се намерите в положението на този змиеловец, и тогава ще ви трябва присъствие на духа и мляко, а това мляко е разумният живот. Христос казва: „Не бива да туряте ново вино в стар мех“, защото ще ви разстрои. Ако някой религиозен се разстрои, той е стар мех, който не е могъл да издържи новото вино – новото учение. Не може да се примирят две идеи, които се сблъскват.
към беседата >>
3.
Дали може
,
НБ
, София, 10.6.1917г.,
Влиза
предпазливо
вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея.
Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в 90 книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още 900 такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения. Да се самозаблуждава човек, това значи, да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли, как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста. След много обикаляния, след дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата.
Влиза
предпазливо
вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея.
Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на земята, всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: Какво стана с мене? Ще се опитам сега да изляза от капана. Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено.
към беседата >>
Влиза
предпазливо
вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея.
(втори вариант)
Тѣ сѫ изчислили, че всичкото свѣтовно знание може да се напечата върху човѣшкия мозъкъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и ще остане свободно мѣсто за още 900 такива книги. Това показва, че на човѣка предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научилъ, той се самоизлъгва, той е въ пѫтя на своитѣ заблуждения. Да се самозаблуждава човѣкъ, това значи, да бѫде въ положението на мишка, която стои предъ капанъ съ пастърмица и мисли, какъ да вземе пастърмицата, безъ да хлопне вратата на капана, и тя да остане вънъ, свободна, съ пъстърмицата въ уста. Следъ много обикаляния, следъ дълга стратегия, тя решава да пъхне муцунката си въ капана, отдалечъ да хване пастърмата.
Влиза
предпазливо
вѫтре, хваща пастърмата, но капанътъ бързо се затваря следъ нея.
Ние говоримъ за мишката, че не е свободна, че лесно влиза въ капана, но и човѣкъ не е свободенъ. Нѣма абсолютно свободни хора на земята, всички сѫ въ капана, всички сѫ съблазнени отъ пастърмицата. Като влѣзе въ капана и си хапне отъ пастърмата, мишката започва да разсѫждава и да се пита: Какво стана съ мене? Ще се опитамъ сега да излѣза отъ капана. Бутне оттукъ, бутне оттамъ, навсѣкѫде затворено.
към втори вариант >>
4.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Петър казваше на Христа: „Господи, бъди
предпазлив
.
Едно от дъната на човека трябва да бъде плоско. Върху него Бог ще се проектира като светлина, да осветява човешките умове. Петър запита Христа: „Господи, а този що? ” Христос се разговаряше с Петър, който беше голям консерватор. Той искаше да дойде Царството Божие само за евреите.
Петър казваше на Христа: „Господи, бъди
предпазлив
.
Ти не си живял много време на земята, не познаваш хората.” Христос отблъсна неговите съвети. Така се произнасяше Петър и за Йоана, да не му се възлага сериозна работа, защото е млад. Христос му отговори: „Нека всеки човек се проявява свободно, както Бог го е създал. Ако си вълк, прояви вълчия си характер и кажи: Аз съм жесток човек. Който иска да живее с мене, ще бъде измъчван по всички правила на моето изкуство.
към беседата >>
Затова бъди по-
предпазлив
." Христос му каза: „Махни се от Мене, ти носиш една дяволска мисъл." Тъй казваше Петър и за Йоана, да не му възлага Христос никаква работа, защото бил млад.
(втори вариант)
Ако се задънят червата ти и гръцмулят ти, какво ще бъде твоето положение, щом няма място, от което да излезе храната ти? Най- нещастен човек е този, който има две дъна в ума и сърцето си. Следователно едното дъно трябва бъде като една плоскост, в която Бог да се проектира и да дава светлина на хората. Христос се обръща към Петра, който беше консерватор човек и искаше да дойде Царството Божие само за евреите, и с него се разговаряше. Петър обичаше да катехизира и казваше на Христа: „Ти, Господи, не си живял много години на земята, не познаваш хората добре.
Затова бъди по-
предпазлив
." Христос му каза: „Махни се от Мене, ти носиш една дяволска мисъл." Тъй казваше Петър и за Йоана, да не му възлага Христос никаква работа, защото бил млад.
Христос му казваше да остави всеки човек да се проявява свободно, тъй както Господ го е създал. Ако си вълк, прояви се какъвто си и кажи на другите: „Аз съм жесток човек и ако искаш да живееш с мене, ще бъдеш измъчван по всички правила на моето изкуство." Трябва да бъдеш искрен в себе си и към другите и само по този начин ще се прояви любовта. Когато дойде любовта в света, тя ще внесе нови сокове за нова култура. Любовта носи нова материя. Не може да направите едно порцеланово гърне, ако нямате такава материя; не може да направите един стъклен предмет, ако нямате такава материя.
към втори вариант >>
5.
Закон на съвършенството
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1921г.,
Гледах веднъж във Варна, морето беше изхвърлило на брега една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смееха да я докоснат – обикалят наоколо, пристъпват
предпазливо
до нея.
Защото няма такова голямо дърво, от което да направят кръста му. Едно време имаше такива дървета, а сега и всички дървета да се съединят, нищо няма да излезе. Сега в света е невъзможно Христос да бъде разпънат, защото не може да се направи такъв голям кръст. Ние трябва да се радваме, че Христос е станал в този смисъл по-силен – за него няма вече кръст! Само за нас още има, и то само тук-там, понеже ние сме от малките и нас може да ни заковават, но един ден и за нас ще бъде трудно да ни направят кръстове.
Гледах веднъж във Варна, морето беше изхвърлило на брега една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смееха да я докоснат – обикалят наоколо, пристъпват
предпазливо
до нея.
Всеки от нас ще заприлича на една такава мина и всички ще казват: „Не го докосвайте, защото е много опасен! “ Ние сме станали много опасни хора, опасни бомби сме и който не знае как да ни развинтва, спукана му е работата. Но законът е съвършен. Законът на съвършенството е Закон на Любовта. Не може да има съвършенство без Любов – това може да проверите.
към беседата >>
6.
Страх и безстрашие / За страха и безстрашието
,
МОК
, София, 1.3.1922г.,
Обаче не смесвайте страха с
предпазливостта
.
Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина! “ Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина.
Обаче не смесвайте страха с
предпазливостта
.
Който признава съществуването на Първичната Причина в света, а въпреки това се страхува, той не е разбрал каква е същността на тази Причина. И тъй, като ученици, ще следвате новия път без страх и без тъмнина. Който се страхува, той ще изгуби светлината си, а като естествено последствие на това ще дойде тъмнината. И обратно: когато тъмнината дойде, страхът ще я последва. Страхът и тъмнината са две чувства на човешкото съзнание, които непременно трябва да се регулират.
към беседата >>
Страх, не
предпазливост
, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина.
(втори вариант)
Аз ще ви държа една беседа, може би следующия път (като се уреди, тогава ще ви говоря), какви трябва да бъдат отношенията на човека към живата природа. А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина! “ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът.
Страх, не
предпазливост
, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина.
Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем?
към втори вариант >>
7.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
Те са много
предпазливи
, хитри като лисици.
В това отношение те приличат на войници, които маршируват. Ако погледнете обущата, токовете им са винаги изтрити. Такова ходене прилича на трошене на камъни. Грубото ходене се отразява зле и върху красивите мисли и желания на човека. Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват обущата им.
Те са много
предпазливи
, хитри като лисици.
Те се пазят от засади. Няма защо да се страхувате от засади. Светът е устроен така, че който върви в правия път, не може да се натъква на засади. Който изпълнява Божествените закони, може да върви безопасно навсякъде. Разумните същества го познават, те взимат мерки за него и го пазят.
към беседата >>
Те са много
предпазливи
, хитри като лисици.
В това отношение те приличат на войници, които маршируват. Ако погледнете обущата, токовете им са винаги изтрити. Такова ходене прилича на трошене на камъни. Грубото ходене се отразява зле и върху красивите мисли и желания на човека. Други хора стъпват повече на пръстите си, затова там се изтриват обущата им.
Те са много
предпазливи
, хитри като лисици.
Те се пазят от засади. Няма защо да се страхувате от засади. Светът е устроен така, че който върви в правия път, не може да се натъква на засади. Който изпълнява Божествените закони, може да върви безопасно навсякъде. Разумните същества го познават, те взимат мерки за него и го пазят.
към беседата >>
8.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
Следователно, щом дойдете до някоя форма или до някой образ, ще бъдете крайно
предпазливи
, да не предизвикате някакъв взрив.
Тя се придружава с ограничения, с измъчвания. Когато двама души се обичат, те трябва да бъдат много внимателни помежду си, да не предизвикват никаква експлозия. Най-малката обида или огорчение между тях произвежда голямо нещастие. Всяка погрешка е барут, който произвежда лоши последствия. Затова и като любиш, и като те любят, ще бъдеш крайно внимателен.
Следователно, щом дойдете до някоя форма или до някой образ, ще бъдете крайно
предпазливи
, да не предизвикате някакъв взрив.
Ето защо човек трябва да въздържа езика си, да има добра обхода с всички живи същества, никого да не обижда. Любовта на физическия свят е любов на образи и форми. За да не нарушавате хармонията между тях, ще бъдете внимателни в мислите и в чувствата си, в думите и в обходата си. Как постъпвате към онзи, когото обичате? Към него вие сте крайно внимателни, разговаряте се сладко, думите ви са меки и топли.
към беседата >>
Следователно, щом дойдете до някоя форма или до някой образ, ще бъдете крайно
предпазливи
, да не предизвикате някакъв взрив.
Тя се придружава с ограничения, с измъчвания. Когато двама души се обичат, те трябва да бъдат много внимателни помежду си, да не предизвикват никаква експлозия. Най-малката обида или огорчение между тях произвежда голямо нещастие. Всяка погрешка е барут, който произвежда лоши последствия. Затова и като любиш, и като те любят, ще бъдеш крайно внимателен.
Следователно, щом дойдете до някоя форма или до някой образ, ще бъдете крайно
предпазливи
, да не предизвикате някакъв взрив.
Ето защо човек трябва да въздържа езика си, да има добра обхода с всички живи същества, никого да не обижда. Любовта на физическия свят е любов на образи и форми. За да не нарушавате хармонията между тях, ще бъдете внимателни в мислите и в чувствата си, в думите и в обходата си. Как постъпвате към онзи, когото обичате? Към него вие сте крайно внимателни, разговаряте се сладко, думите ви са меки и топли.
към беседата >>
9.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Предпазливостта
е на место.
След като излезете, ще почнете да мислите как сте излезли, значи, нямате присъствие на духа, не контролирате ума си с волята. За пример, когато се опарим, не мислим. Било е време, когато страхът, туй чувство за предпазване, е било на место. Но сега страхът е анормален. Превърнат е в едно болезнено чувство.
Предпазливостта
е на место.
Внимателността, предпазливостта, благоразумието, все имат този елемент на осторожност. Говоря алегорически. Да знаеш, че живееш в един свят, дето има противоположни сили, в разрез с еволюцията, която следваме, с пътя, който следваме. Сега, когато страхът е взел надмощие в мозъка, тогава почнали да се явяват тези конвулсии, тия движения на ръцете, криво ходене, главата не се държи естествено, очите са непостоянни; тогава ще знаете, че туй чувство е взело връх. Ще гледате да го регулирате с портокаловите лъчи.
към беседата >>
Внимателността,
предпазливостта
, благоразумието, все имат този елемент на осторожност.
За пример, когато се опарим, не мислим. Било е време, когато страхът, туй чувство за предпазване, е било на место. Но сега страхът е анормален. Превърнат е в едно болезнено чувство. Предпазливостта е на место.
Внимателността,
предпазливостта
, благоразумието, все имат този елемент на осторожност.
Говоря алегорически. Да знаеш, че живееш в един свят, дето има противоположни сили, в разрез с еволюцията, която следваме, с пътя, който следваме. Сега, когато страхът е взел надмощие в мозъка, тогава почнали да се явяват тези конвулсии, тия движения на ръцете, криво ходене, главата не се държи естествено, очите са непостоянни; тогава ще знаете, че туй чувство е взело връх. Ще гледате да го регулирате с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека.
към беседата >>
Било е време, когато страхът - чувство на
предпазливостта
- е бил намясто, а днес страхът е анормален, превърнат е в болезнено чувство.
(втори вариант)
Страхът се дължи на отсъствието на сила. Когато страхът се проявява силно в някого, добре е той да възприема портокаловия цвят като средство за балансиране на силите, с него той може да се лекува. Ако се страхувате вечер, денем гледайте да асимилирате портокаловите лъчи от Слънцето и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне в благоразумие. Например вие мислите, че не сте страхливи, имате вяра, разсъждавате, философствате, но стане ли земетресение, всякаква мисъл изчезва и веднага се намирате на улицата; след като се видите на улицата, веднага ще започнете да мислите как сте излезли - значи вие нямате присъствие на духа и волята не контролира ума ви. Например когато се изгорите, вие не мислите.
Било е време, когато страхът - чувство на
предпазливостта
- е бил намясто, а днес страхът е анормален, превърнат е в болезнено чувство.
Вниманието, предпазливостта, благоразумието са контрасти на страха. Вие трябва да знаете, че живеете в свят, където има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате. Когато страхът е взел надмощие в човека, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения на ръцете, на краката - при това положение ще регулирате страха с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека - например ако на някого се е случила някаква малка пакост или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти; ако е претърпял някакво страдание, той няма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително. Между съмнението и страха има известна аналогия.
към втори вариант >>
Вниманието,
предпазливостта
, благоразумието са контрасти на страха.
(втори вариант)
Когато страхът се проявява силно в някого, добре е той да възприема портокаловия цвят като средство за балансиране на силите, с него той може да се лекува. Ако се страхувате вечер, денем гледайте да асимилирате портокаловите лъчи от Слънцето и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне в благоразумие. Например вие мислите, че не сте страхливи, имате вяра, разсъждавате, философствате, но стане ли земетресение, всякаква мисъл изчезва и веднага се намирате на улицата; след като се видите на улицата, веднага ще започнете да мислите как сте излезли - значи вие нямате присъствие на духа и волята не контролира ума ви. Например когато се изгорите, вие не мислите. Било е време, когато страхът - чувство на предпазливостта - е бил намясто, а днес страхът е анормален, превърнат е в болезнено чувство.
Вниманието,
предпазливостта
, благоразумието са контрасти на страха.
Вие трябва да знаете, че живеете в свят, където има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате. Когато страхът е взел надмощие в човека, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения на ръцете, на краката - при това положение ще регулирате страха с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека - например ако на някого се е случила някаква малка пакост или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти; ако е претърпял някакво страдание, той няма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително. Между съмнението и страха има известна аналогия. Например съмнението има свойство да преувеличава погрешките на човека - от малък повод човек може да прави големи заключения.
към втори вариант >>
10.
Както е Он чист
,
НБ
, Витоша, 11.6.1922г.,
За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума
непредпазливо
, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него.
Дойдете при мене, вие сте ме обидили, аз ви направя една услуга без никаква користна цел, услуга, тъй както Бог изисква – моята постъпка е съвършена. В малките си постъпки ние можем да бъдем съвършени. От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. По този начин ние ще можем да освободим себе си от ония дебри на миналото, там има остатъци, остатъци! Само времето може да ни покаже какво ни не достига.
За пример, аз често забелязвам хората, следя някой младеж, духовен е, ако ти кажеш някоя дума
непредпазливо
, току изведнъж се появява един цвят, цял един преврат става в него.
Та ние трябва да бъдем внимателни, аз виждам лошите последствия от лошите думи. Някой път трябва да работиш много време върху една лоша дума, докато поправиш нейните лоши последствия. Та сега заради този жив Христос, ние ще приложим тия три велики закона: Любов към Бога, Любов към ближния и закона на съвършенството – за да бъдем чисти. А другите неща, бъдете уверени, всички други неща може да се разрешат, има правила, но когато ние приложим в живота си първия, втория и третия закон. Казвам: Така ще живеем, всичко друго ще тръгне в своя нормален път.
към беседата >>
11.
Истината
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Колко уроци са ми давали, за да ме морализират: „Ти, господин Дънов, не говори така, бъди малко по-
предпазлив
, внимателен, ще докачиш хората.“ Е, хубаво, аз трябва да кажа Истината; че те ще се докачат, това е друг въпрос.
“ – „Е, нали ме питаш за истината? Ако не ме питаше това, то е друго, аз бих замълчал, но понеже ме питаш за истината, аз ти я казвам.“ Ако обаче мислиш, че той е добър, ще му кажеш: „Ти си добър.“ Кажи му Истината! Той може да ти каже, че лъжеш, но Истината ще кажеш. Няма да преувеличаваш, ще кажеш туй, което в дадения момент е вътре в твоето сърце. Само при такъв един начин на мислене ще имате един нов подтик в живота.
Колко уроци са ми давали, за да ме морализират: „Ти, господин Дънов, не говори така, бъди малко по-
предпазлив
, внимателен, ще докачиш хората.“ Е, хубаво, аз трябва да кажа Истината; че те ще се докачат, това е друг въпрос.
Законът е такъв, че аз трябва да кажа Истината. И знаете ли какво би станало, ако човек престанеше да говори Истината? Представете си, че една чешма се задъни в своя кран, а напорът на водата Ă е много голям – какво ще стане? Ще се разпука. Аз трябва да говоря Истината, за да не се разпукам, а когато нещо се разпука, то направя хиляди злини.
към беседата >>
12.
Развитие на мозъчните центрове
,
МОК
, София, 28.2.1923г.,
Други някои чувства пък, като
предпазливост
и страх, са отрицателни величини.
да познава законите, които го управляват, за да може разумно да се ползва от неговата енергия. Мозъкът е голямо динамо на сили, на електрическа енергия, която изпраща по целия организъм. Ако знае правилно да се ползва от тази енергия, човек би могъл сам да се лекува. Вярата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралните чувства в човека са положителни величини, които имат мястото си в известни центрове, в известни области на мозъка. Който знае как да се ползва от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздействие върху човека.
Други някои чувства пък, като
предпазливост
и страх, са отрицателни величини.
Освен положителни и отрицателни чувства, в мозъка има още много центрове, някои от които са едновременно и положителни, и отрицателни. Такива са, запример, съвест, самоуважение, общителност и други. Освен споменатите чувства и способности в човешката глава има още много такива: разрушителност, сравнение, съвест и др. Когато човек има силно критичен ум и силно развито разрушително чувство, той се проявява в живота като голям разрушител. Каквото препятствие срещне на пътя си, той иска да го разруши, да го премахне.
към беседата >>
Силно развитото чувство на
предпазливост
ражда в човека страх.
Човек, у когото е развит центърът на сравнението, каквито препятствия срещне в живота си, той ще ги премахне с разума си. Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в човека, той съпоставя нещата, изучава ги внимателно и тогава се произнася. Щом се натъкне на две различни идеи, той започва да ги сравнява, да ги съпоставя и тогава само или и двете отхвърля или приема, или само едната от тях приема, а другата отхвърля. Когато разсъдителните способности в човека са развити, той обича да търси причините на нещата, а оттам се ориентира и върху последствията им.
Силно развитото чувство на
предпазливост
ражда в човека страх.
В животинското царство страхът е закон, който регулира отношенията. Там слабият се спасява с бягане. Колкото краката му са по-дълги и може да бяга, толкова по-добре за него. За да се развие това чувство у животните, това показва, че условията на живота им не са били благоприятни. Страхът у животните е страж, който ги пази от опасности, на които могат да се натъкнат.
към беседата >>
13.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
Това е
предпазливост
.
Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“.
Това е
предпазливост
.
Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой. А то, тия деца са натиснали бутона и бягат.
към беседата >>
Предпазливост
е туй.
Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш. Излезеш, няма никой. Влезеш, пак чуваш звънеца! Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца. Вратата ви не е затворена, а трябва да се тури на мястото.
Предпазливост
е туй.
А тази предпазливост може да се превърне на съмнение. След като направиш нещо, може да се съмняваш дали си го направил. И тъй, като живеете тук на земята, едновременно вие се приготвяте за ученици на Божествената Школа. Това е най-красивият живот. След като напуснете земята, като отидете за другия свят, най-красивото, което ще носите, то е името – ученик на Божествената Школа!
към беседата >>
А тази
предпазливост
може да се превърне на съмнение.
Излезеш, няма никой. Влезеш, пак чуваш звънеца! Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца. Вратата ви не е затворена, а трябва да се тури на мястото. Предпазливост е туй.
А тази
предпазливост
може да се превърне на съмнение.
След като направиш нещо, може да се съмняваш дали си го направил. И тъй, като живеете тук на земята, едновременно вие се приготвяте за ученици на Божествената Школа. Това е най-красивият живот. След като напуснете земята, като отидете за другия свят, най-красивото, което ще носите, то е името – ученик на Божествената Школа! В този свят няма да отидеш като някой си господин, граф, няма да минеш за госпожа или госпожица.
към беседата >>
14.
Влияние на планетите
,
ООК
, София, 12.3.1923г.,
Всеки човек, който е песимист, от чисто френологическо гледище у него са силно развити страхът,
предпазливостта
, честолюбието, тщеславието.
Ако искаш някой да ти намери погрешките и да ти покаже правия път, намери един Сатурнов тип. Това е френологическото им отличие. Центърът на разсъдъка у тях е силно развит. Личните чувства са чрезмерно развити. Страхът у тях е тъй също силно развит, защото те гледат на лошата страна на живота.
Всеки човек, който е песимист, от чисто френологическо гледище у него са силно развити страхът,
предпазливостта
, честолюбието, тщеславието.
Съвестта е слабо развита; вярата и надеждата – също. Такъв човек като види, че не може нещо да реализира, той обръща другия лист и почва да проповядва своите възгледи. Те гледат през особено стъкло на живота. Луната и тя упражнява известно влияние върху хората. Как се казват тия типове, върху които Луната указва влияние?
към беседата >>
15.
Гняв и страх
,
МОК
, София, 18.11.1923г.,
Когато ще изказвате вашите лични мнения, бъдете крайно
предпазливи
!
– Престижът на човека се уронва, когато някой му каже една лъжа. Когато някой човек ви говори Истината, какъвто език и да държи, този човек повдига вашия престиж. Мнозина от вас се боите да кажете Истината. Не, когато говорите Истината, вие трябва да бъдете смели! Когато говорите Истината, не ви трябват много философии; не мислете какви ще бъдат последствията, смели бъдете!
Когато ще изказвате вашите лични мнения, бъдете крайно
предпазливи
!
Говорите ли Истината, абсолютно не се бойте! Казвайте Истината, тя ще се погрижи за себе си. Ще правите разлика между Истината и вашето убеждение. Тия разграничения са потребни при сегашното ви развитие. Ако не ги вземете под съображение, няма да се мине дълго време и вие ще се намерите в задънена улица, която турците наричат „чакмак-сокак“ – сляпа улица.
към беседата >>
16.
Твърдост, смелост, изпълнителност
,
МОК
, София, 25.11.1923г.,
Хора, които са страхливи
предпазливи
, имат малки и завити нокти.
Само смъртта може да реформира този човек. Когато отстоявате една идея, трябва да имате предвид какви са подбужденията, които ви подтикват към нея, какво благо може да ви донесе и т.н. Интересен факт за наблюдение е влиянието на всички тия сили върху ноктите на човека. Когато твърдостта се развива в някой човек, ноктите му стават широки. Наблюдавайте хора с широки нокти и ще видите, че те са много издържливи.
Хора, които са страхливи
предпазливи
, имат малки и завити нокти.
От друга страна, доброто, правилното кръвообращение се отразява върху ноктите. За да познаете дали вашето кръвообращение е правилно, разгледайте имате ли бял полукръг в началото на ноктите си. Колкото този полукръг е по-голям, толкова и кръвообращението е по-добро. Изчезва ли този полукръг по ноктите, кръвообращението е слабо, трябва да дишате дълбоко. Колкото повече се скъсяват ноктите, толкова повече разрушителността се проявява.
към беседата >>
17.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Казват: „Страхът е една производна величина от други някои сили, а именно от
предпазливостта
, от голямото внимание да се спазват Божествените закони в света.“ Страхът не е нищо друго освен внимание на човека към своите постъпки.
Страхът е една сила, необходима за развитието на всеки човек. Само че друга една сила има в света, която може да замести страха. Тя е Любовта. Ако човекът няма любов и няма страх, всичките нещастия ще дойдат в дома му. Ако е страхлив, може да се предпази, да не дойде нещастието в дома му.
Казват: „Страхът е една производна величина от други някои сили, а именно от
предпазливостта
, от голямото внимание да се спазват Божествените закони в света.“ Страхът не е нищо друго освен внимание на човека към своите постъпки.
Като ученици аз искам от вас да разсъждавате трезво. Във всички съвременни окултни школи има една опасност, тя е следната: всички бързат да свършват по-скоро. И в света действа същият закон. Не, това не е право. Като влезете в света, вие трябва да имате положителна наука, като инженерът, който прилага своето знание.
към беседата >>
18.
Трите състояния S, R и T
,
МОК
, София, 29.11.1925г.,
Казвам: всички трябва да работите върху новото в математиката, във философията, в живота и в науката, за да се внесе разширение и полет в съзнанието ви, активност и
предпазливост
в чувствата ви, за да се пазите от лошите навици на вашето минало.
Смъртта не е единственият начин за освобождаване от това състояние. Какъв смисъл има смъртта за тебе, ако и след това ти носиш в съзнанието си мисълта за своята черна кожа? Какво си придобил? – Нищо. Смъртта има смисъл само тогава, когато след нея съзнанието ти е освободено от мисълта, че имаш черна кожа.
Казвам: всички трябва да работите върху новото в математиката, във философията, в живота и в науката, за да се внесе разширение и полет в съзнанието ви, активност и
предпазливост
в чувствата ви, за да се пазите от лошите навици на вашето минало.
Само по този начин вие ще бъдете бодри и весели и с будно вътрешно съзнание. В Разумната Природа всичко говори за великата Радост на душата. Като се приближавате до Божествения свят, ще забележите, че там навсякъде вее интелигентност и разумност. Там има изобилие от знания, от музика, от песен и от Любов. Започнете ли да слизате към физическия свят, от там вее вече студенина, ограничение – всеки се свива в черупката си.
към беседата >>
19.
Двете страни
,
МОК
, София, 20.3.1927г.,
Кое е отличителното качество на заека - заекът се отличава с голям страх; благодарение на страха, който е минал от животното в човека, човек е придобил благоразумие, станал е
предпазлив
, съвестен.
Първата единица представлява житно зърно, втората - заек, а третата - човек. По какво се различават тези три единици? Те се различават по форма, по съзнание и по възможности. Ако сравните житното зърно и заека, коя от двете единици принася по-голямо благо за човека? Ще кажете, че житното зърно принася по-голяма полза за човека от заека.
Кое е отличителното качество на заека - заекът се отличава с голям страх; благодарение на страха, който е минал от животното в човека, човек е придобил благоразумие, станал е
предпазлив
, съвестен.
В човека има вътрешен страх, който го заставя да работи. Значи житното зърно храни цялото човечество, а заекът го прави благоразумно, работливо. Какво е допринесъл човек за човечеството? На този въпрос сами ще си отговорите. Като говорим за човека, различаваме няколко раси: черна, червена, жълта и бяла.
към беседата >>
20.
Планетни влияния
,
МОК
, София, 27.3.1927г.,
За да се развива, човек се нуждае от влиянието на планетите: чрез влиянието на Сатурн развива
предпазливост
, съвестност; чрез Меркурий - разсъдливост, чрез Венера - мекота, чрез Слънцето - стремеж към красота, към радост и веселие, към музика и наука.
Ще кажете, че сте възрастни вече или че сте остарели - кой човек е стар? Според мен стар човек е онзи, който през целия си живот може да обърне един път Колелото на живота; може ли един път да обърне това Колело, той е обиколил цялата Вселена. Това Колело не се обръща в един ден, нито в една година, нито в десет години - при сегашните условия се изискват 120 години. Колелото на живота се движи бавно, но сигурно; като знаете това, не правете усилия да го завъртите изведнъж, защото ще се натъкнете на обратни реакции, които са крайно опасни. Ето защо, за да дойдете до положителни знания за живота, вие трябва да разбирате под влиянието на кои планети се намирате - всяка планета носи известни възможности за човека и в това отношение човек трябва да се познава.
За да се развива, човек се нуждае от влиянието на планетите: чрез влиянието на Сатурн развива
предпазливост
, съвестност; чрез Меркурий - разсъдливост, чрез Венера - мекота, чрез Слънцето - стремеж към красота, към радост и веселие, към музика и наука.
За да придобие добрите влияния на планети, които не му влияят, човек трябва да дружи с такива хора, които имат тъкмо тия черти в себе си; затова като ученици вие трябва да си образувате малки групи от по 12 души, които се намират под влиянието на 12-те зодии - по този начин взаимно ще си въздействате. Като изучавате астрологията, вие ще придобиете повече светлина в живота си и по-добре ще разбирате себе си и своите ближни. При съзнателна работа върху себе си вие минавате от духовното си детство в духовна възмъ- жалост, която ще ви даде по-голяма свобода, по-големи възможности, по-големи средства от тия, с които днес разполагате. За да се справите разумно с днешните възможности и средства, вие трябва да се познавате, да не правите грешки, които ще ви струват скъпо. Съвременните хора се поддават на недоволството, поради което страдат, усложняват живота си.
към беседата >>
21.
Дойде на себе си
,
НБ
, София, 12.6.1927г.,
Човек трябва да бъде
предпазлив
, но не и страхлив.
Тази любов не е във време и пространство; тя е извън времето и пространството; тя е любовта на вечния живот. Сега, пожелавам на всички пробуждане на Божественото начало в съзнанието, в самосъзнанието, в подсъзнанието и в свръхсъзнанието. Забравете външните си прояви и вървете напред. Някои от вас са тщеславни, говорят много; други са горделиви, говорят малко. Едни са страхливи, други – много смели.
Човек трябва да бъде
предпазлив
, но не и страхлив.
Той трябва да има любов към Бога, но да не бъде фанатик, Той трябва да бъде фанатик да разсъждава, но да не рови. Казвам: всички трябва да живеете в поезия. Ако дойде прозата, оженете я за поезията. Едни от децата ще бъдат поетични, други – прозаични, но ще живеят в мир и съгласие. Само по този начин светът ще се оправи.
към беседата >>
22.
Линиите на ума и сърцето
,
МОК
, София, 25.9.1927г.,
Запример, ако центърът на
предпазливостта
е силно развит, човек става страхлив.
Запример, ако пръстите на ръцете ви са сухи, не дружете с човек, на когото пръстите са също така сухи. Ако вие сте слаб, сух, другарят ви трябва да бъде пълен, с малко въздебели пръсти при основата си. Значи между двама другари, единият трябва да има добре развита стомашна система, а другият – добре развит ум. По линията на сърцето познаваме състоянието на стомаха, а по линията на ума – състоянието на белите дробове. И тъй, вие трябва да развивате мозъчните си центрове правилно, за да не се създава някаква аномалия.
Запример, ако центърът на
предпазливостта
е силно развит, човек става страхлив.
Когато има много непостигнати желания и голям страх, човек става неврастеник. Ако знаете хиромантия, вие можете да си въздействате. Запример, ако пръстите ви при основата си са слаби и между тях има празднини, това показва, че стомашната ви система е слаба. Който има такава стомашна система, той може да живее едва 30–40 години. Ако пръстите ви при основата са дебели и плътно прилепват един до друг, стомашната ви система е добре развита.
към беседата >>
23.
Равнодействие на силите
,
ООК
, София, 25.1.1928г.,
Трябвало е той да бъде
предпазлив
, внимателен преди да е съгрешил.
Причината на всички болести се крие в човешката крива и отрицателна мисъл. Като знаете това, не значи, че трябва да се страхувате. Страхът не изправя работите. Страхът е анормално състояние в човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек всякога се страхува.
Трябвало е той да бъде
предпазлив
, внимателен преди да е съгрешил.
Предпазливостта трябва да предшества страха. Благоразумието трябва да предшества предпазливостта. Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта.
към беседата >>
Предпазливостта
трябва да предшества страха.
Като знаете това, не значи, че трябва да се страхувате. Страхът не изправя работите. Страхът е анормално състояние в човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек всякога се страхува. Трябвало е той да бъде предпазлив, внимателен преди да е съгрешил.
Предпазливостта
трябва да предшества страха.
Благоразумието трябва да предшества предпазливостта. Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието.
към беседата >>
Благоразумието трябва да предшества
предпазливостта
.
Страхът не изправя работите. Страхът е анормално състояние в човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек всякога се страхува. Трябвало е той да бъде предпазлив, внимателен преди да е съгрешил. Предпазливостта трябва да предшества страха.
Благоразумието трябва да предшества
предпазливостта
.
Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието. Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на предпазливостта.
към беседата >>
най-после от
предпазливостта
.
Трябвало е той да бъде предпазлив, внимателен преди да е съгрешил. Предпазливостта трябва да предшества страха. Благоразумието трябва да предшества предпазливостта. Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и
най-после от
предпазливостта
.
Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието. Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на предпазливостта. Ако се отклони от предпазливостта, ще се намери пред страха. И тогава не му остава нищо друго, освен да проточи задните си крака и да бяга, както заекът прави. Копоят ще подуши заека и ще започне да го гони.
към беседата >>
Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на
предпазливостта
.
Благоразумието трябва да предшества предпазливостта. Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието.
Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на
предпазливостта
.
Ако се отклони от предпазливостта, ще се намери пред страха. И тогава не му остава нищо друго, освен да проточи задните си крака и да бяга, както заекът прави. Копоят ще подуши заека и ще започне да го гони. Привидно копоят и заекът си играят, но зад сцената, на която се разиграва тази игра, седи господарят на копоя, въоръжен с пушка, и чака момента да улучи заека. В дадения случай копоят е прокурор, а ловджията – съдия, които ре-шават смъртната присада на заека.
към беседата >>
Ако се отклони от
предпазливостта
, ще се намери пред страха.
Благочестието пък трябва да предшества благоразумието. Следователно, за да не се подаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието. Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на предпазливостта.
Ако се отклони от
предпазливостта
, ще се намери пред страха.
И тогава не му остава нищо друго, освен да проточи задните си крака и да бяга, както заекът прави. Копоят ще подуши заека и ще започне да го гони. Привидно копоят и заекът си играят, но зад сцената, на която се разиграва тази игра, седи господарят на копоя, въоръжен с пушка, и чака момента да улучи заека. В дадения случай копоят е прокурор, а ловджията – съдия, които ре-шават смъртната присада на заека. Прокуро-рът произнася смъртната присада, а съдията я туря в изпълнение.
към беседата >>
24.
Озлобяване, мъка, скръб
,
ООК
, София, 9.2.1928г.,
Като елемент на Сатурн, страхът подразбира
предпазливост
, грижливост, предупредителност.
Те представят елементи, на които свойствата трябва добре да се проучат; след като се изучат свойствата им, те трябва да се преведат, да станат годни за приложение. Какво означава страхът? Страхът е сатурнов елемент, т. е. елемент на мъдростта. Страх от Господа не подразбира онзи ненормален страх, какъвто животните имат.
Като елемент на Сатурн, страхът подразбира
предпазливост
, грижливост, предупредителност.
Той е свързан със средния пръст на човешката ръка, със съвестта, със справедливостта в човека. Да се лиши човек от този пръст, това значи да се лиши от чувството на справедливост в себе си. Не само това, но и най-малката промяна във формата на пръстите се отразява благоприятно или не върху човека. Ако средният пръст се изостри много, това не се отразява добре върху характера на човека. Изобщо, краищата на пръстите трябва да бъдат повече заоблени, отколкото остри.
към беседата >>
25.
Той дойде при Пилат
,
НБ
, София, 20.5.1928г.,
Като Го освободи, той трябва с голяма
предпазливост
да изчисти със своите четки всичкия прах от плочите, наслоен от векове, без да заличи написаното върху тях.
Друг някой не свършва никаква музикална академия, самоук е, обаче, свири хубаво и задоволява хората. Това именно е вътрешната, реалната страна на живота. Да живеем добре, това е най-голямото изкуство, на което човек, ако го притежава, може да се радва. Питам: как се обяснява желанието на Никодима да отиде при един светски човек, какъвто беше Пилат, и да иска тялото Христово? Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него.
Като Го освободи, той трябва с голяма
предпазливост
да изчисти със своите четки всичкия прах от плочите, наслоен от векове, без да заличи написаното върху тях.
Всички хора трябва да внимават да не осакатят, да не изопачат написаното върху тия плочи. Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства. И сега, като става въпрос за свършване на известни науки, казвам: има друг начин, по който се изучават науките, а именно, като се чисти и освобождава съзнанието от ненужния багаж на миналото. Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века. Този човек е работил някога, в своето минало, за придобиване на това знание, а днес трябва да работи за неговото освобождение.
към беседата >>
26.
Разумни наредби
,
ООК
, София, 19.9.1928г.,
В Божествения свят се отнасят особено
предпазливо
към интелигентността на човека.
В Божествения свят те имат съвършено друго предназначение. На физическия свят всеки гледа да се докосне до красивата дреха на човека, да я пипне, да опита качествата ѝ, вследствие на което тя лесно се цапа. В Божествения свят красивата дреха се гледа отдалеч, с благоговение. На физическия свят всеки иска да се докосне до ума на интелигентния човек. Щом се докосне, все ще го оцапа, ще го развали.
В Божествения свят се отнасят особено
предпазливо
към интелигентността на човека.
Като ученици, които сте слезли на земята, от вас се изисква голямо смирение, да не се бъркате в работите на своите ближни, да не се осъждате. Че някой не мисли право – това не е ваша работа. – „Еди-кой си не постъпва право.“ – И това не е ваша работа. Щом осъдите някого, вие веднага се свързвате с неговата отрицателна черта. Който се осмели да осъди някого в духовния свят, той веднага се нагърбва да поеме половината от неговия недостатък и да плати за него като за свой дълг.
към беседата >>
27.
Пасха Господня / Пасха Господня е
,
НБ
, София, 1.12.1929г.,
Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-
предпазлив
.
– Бих го! – Щом си го бил, няма защо и аз да го бия. Какво стана с него? – Аз го ударих силно и му пукнах главата. – Доведи го тогава при мене, да го превържа.
Като мине болката му, ще стане по-внимателен, по-
предпазлив
.
Така постъпва и Бог с хората. Те се бият, пукат главите си, а Бог ги превързва. Няма човек в света, на когото главата да не е била пукната. Като ученици, вие трябва да знаете, че в старото се крие новото, а в новото – старото. Като знаете това, за всеки даден случай ще използвате или старото, или новото, но ще знаете, кога, с какъв метод си служите.
към беседата >>
Друг път ще се научи да бъде по-
предпазлив
." И с това въпросът се свършва.
(втори вариант)
" „Аз го набих." „Щом си го набил, аз няма защо повече да го бия. Има ли някой от двамата ранен? " „Има." „Тогава доведете го при мене да го превържа. Как е ранен? " „Главата му е пукната." „Няма нищо.
Друг път ще се научи да бъде по-
предпазлив
." И с това въпросът се свършва.
Така постъпва именно и Господ. Та нима всички ние не носим все пукнати, все превързани глави. Кому от вас не е била пукната главата? Това, което сега искам да използвате, да извлечете поука от него, седи в следното. В старото се крие новото и в новото се крие старото.
към втори вариант >>
28.
Което става
,
ООК
, София, 4.12.1929г.,
Наистина, когато слиза от планина, човек е внимателен,
предпазлив
, мисли, че се намира пред голяма мъчнотия.
Философията на съвременните хора е относителна. Тя се определя от условията, в които живеят. Когато се качват нагоре, възгледите на някои хора са правилни. Започнат ли да слизат надолу, възгледите им за живота коренно се изменят. Каква философия е тази, която при възлизане има едни възгледи, при слизане — други?
Наистина, когато слиза от планина, човек е внимателен,
предпазлив
, мисли, че се намира пред голяма мъчнотия.
Като слезе от наклона, той е доволен, че се е справил с мъчнотията си и е разрешил задачите на своя живот. Той се самозалъгва. Няма да мине много време, и той трябва пак да се качва, да стигне известен връх, дето го очакват по-големи мъчнотии от тия в долината. И заекът, когато се качва нагоре, има една философия за живота, а когато слиза — друга философия, но нито едната, нито другата разрешават задачите му. Ние разглеждаме думите „качване и слизане“ в широк смисъл.
към беседата >>
29.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Страхът в човека е също така неестествено проявление, както и лъжата; Когато чувството на
предпазливост
е силно развито в човека, той става много страхлив.
Който лъже, той се намира в болезнено състояние, както онзи, на когото стомахът е разстроен. Той влиза-излиза от стаята, не може да седи на едно място. Желанието на човека да полъгва се дължи на нещо неестествено, вмъкнато в неговата психика. Ако желае, човек може да се освободи и от неестествените прояви в себе си. Щом се освободи от тях, заедно с това той ще се освободи и от слабостите и пороците си.
Страхът в човека е също така неестествено проявление, както и лъжата; Когато чувството на
предпазливост
е силно развито в човека, той става много страхлив.
За да се освободи от своите неестествени прояви, човек трябва да си служи с филтри, с каквито природата си служи. За да пречисти водата от примесените към нея вещества, природата я прекарва през пясъчни пластове. Същото трябва да прави човек със своите неестествени мисли и желания, които приема от външния свят. Не ги ли филтрира, той постепенно губи силата и здравето си. Съвременните хора се оплакват от слабо зрение.
към беседата >>
Страхът е също така едно неестествено състояние, предизвикан от чувството на
предпазливост
.
(втори вариант)
И в моралния живот има такива неестествени състояния. Обаче има един начин, по който могат да се премахнат тези неестествени състояния. От какво произтича послъгването? Има нещо неестествено вмъкнато в човека, което може да се премахне. Лъжата е едно такова неестествено състояние.
Страхът е също така едно неестествено състояние, предизвикан от чувството на
предпазливост
.
Следователно, за да извадим правила за човешкия живот, за човешкия организъм, трябва да извадим такива правила, каквито живата природа е създала. Когато съвременните хора искат да прекарат чиста вода, те понякога си служат с изкуствени, а понякога с естествени филтри, с каквито природата си служи. Някога те я прекарват през песъчливи пластове, през няколко пласта и излиза след това чиста, филтрирана вода. Следователно и мислите, които ние приемаме от външния свят, те са течения. Ако ние не филтрираме тези мисли и желания, ние ще се покварим, защото има известни нечистотии в тях.
към втори вариант >>
30.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и
предпазливост
.
Той се спира пред камъка, туря го настрана и си казва: Не е виновен камъкът, аз трябваше да бъда внимателен, да не се спъвам. Както аз се спънах в камъка, така може някое по-силно същество да се спъне в мене и да ме отхвърли настрана. Който рита камъните, и него ще ритат. Като знаете това, щом се ударите в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен. Всичко в Природата е целесъобразно.
Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и
предпазливост
.
С какви методи ще си послужи, това е нейна работа. Задачата на човека е да се ползува от методите и пособията на Природата за неговото възпитание. Природата има предвид да усъвършенствува човека, да го направи безсмъртен. Какво се иска от човека, за да стане безсмъртен? Иска ли да стане безсмъртен, човек трябва да измени напълно своя мироглед.
към беседата >>
31.
Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете
,
МОК
, София, 23.3.1930г.,
Каквито познания да имате за ръката, вие трябва да бъдете
предпазливи
, да не вадите бързи заключения.
Обаче, в човек на средна възраст, палецът е дълъг средно 5-7 сантиметра. Ако малкият пръст е дълъг също 7 см, този човек е много практичен. Ако е борец, той никога няма да се остави да го повалят на земята. Той никога не пада на гърба си. Изобщо, при изучаване ръката и пръстите на ръката, добре е да имате предвид и отношенията на всеки пръст към палеца.
Каквито познания да имате за ръката, вие трябва да бъдете
предпазливи
, да не вадите бързи заключения.
Едно предсказание е вярно само тогава, когато има белези на три места: на лицето, на главата и на ръката. При това положение предсказанието е сто на сто вярно. Ако имате белег за известно качество само на ръката си, а на главата и на лицето няма никакви белези, предсказанието е вярно една трета на сто, а две трети не е вярно. Задачата ви като ученици се заключава не толкова върху изучаване на ръката, колкото върху наблюдения на ръката. Обширна е науката за ръката, много е писано за нея.
към беседата >>
32.
Условия за растене
,
НБ
, София, 31.8.1930г.,
Това се дължи на крайно възбуденото в тях чувство на
предпазливост
.
Смелият петел е готов да се бори до смърт. Той вади ножа си и умира, но не отстъпва. Ако и смелият човек е готов да вади нож и да коли, какъв смисъл има това чувство? Като наблюдавам хората, виждам, че всички се тревожат. Няма човек, който да не е под постоянни тревоги.
Това се дължи на крайно възбуденото в тях чувство на
предпазливост
.
Всеки се безпокои, тревожи се, какво ще стане с него. Всички се питат: Какво ще стане с нас? Най-малката промяна в личния или обществен живот на хората ги стряска. Те губят разположението си, без да могат да си помогнат. Има чувствителни инструменти, с които може да се намери причината на това неразположение.
към беседата >>
33.
Симон Петър
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Бъди по-
предпазлив
.
Някой човек може да работи цял ден, но да се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н. Количеството време, колкото и да е много, не определя цената на работата. Цял живот можеш да точиш ножове, но в края на краищата нищо не си придобил. С тази работа ти си навлякъл на главата си редица неприятности. Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно да си изказваш мнението.
Бъди по-
предпазлив
.
Гледай да уредиш работите си на земята: направи си къща, купи си лозе, нива! “ Питам: каква основа поставяш в живота на този човек? Ти го точиш, правиш го остър, като нож. Доброто дело, добрите съвети, добрите мисли се познават по своите плодове. За потвърждение на последната мисъл, ще ви приведа следния пример.
към беседата >>
34.
Окото
,
ООК
, София, 5.4.1933г.,
От заека той изучава
предпазливостта
.
Тогава, каквото учиш, каквото мислиш, ще успееш. Човек е дошъл на земята да учи, да се свърже с разумния свят, изразен чрез небесните тела, чрез въздуха, водата, животните, растенията, минералите. Чрез тях той изучава природата. В помощ на това му идва зрението. Той вижда, че заекът бяга, крие се от човека.
От заека той изучава
предпазливостта
.
Ще кажете, че заекът е глупаво животно. Не е глупав, даже много мисли, но не е намерил начин за защита. Той е дошъл до заключението, че спасението е в бягането, затова е удължил задните си крака, да бяга лесно по височините. Колкото по-силно бяга, толкова по-добре за него. Заекът бяга от неприятеля си, а човек го отбягва.
към беседата >>
35.
Петте ечемичени хляба
,
НБ
, София, 30.4.1933г.,
Ако живее
непредпазливо
и счупи едно шише, той ще живее една година по-малко.
Ние не трябва да разрешаваме живота, тъй както в някой замък. Да кажем, ако ви затворят сто години в този замък херметически, пък има въздух в шишета. Има борба за този въздух. Ако има сто шишета, тогава на сто души по едно шише ще се падне. Тогава всеки ще трепери за своето шише, той има шанс да живее сто години.
Ако живее
непредпазливо
и счупи едно шише, той ще живее една година по-малко.
Ние хората сега сме затворени в замъка с шишетата. Тогава аз предсказвам. Всеки, който предсказва колко години ще живее, туй показва, че е счупил тези шишета. Запример, когато един човек не може да живее дълго време, неговото ухо е изядено долу. Щом е късо ухото долу, сто години не може да живее.
към беседата >>
Ако е
непредпазлив
и счупи едно шише, той ще живее една година по-малко.
(втори вариант)
Ние не трябва да разрешаваме живота тъй като че сме в някой замък. Да кажем, че ви затворят херемтически сто години в този замък, а въздухът е в шишета. Води се борба за въздух. Ако има сто шишета, тогава на сто души по едно шише ще се падне. И Всеки ще трепери за своето шише, защото от него зависи животът му.
Ако е
непредпазлив
и счупи едно шише, той ще живее една година по-малко.
Ние хората сега сме затворени в замъка с шишетата. Тогава аз предсказвам: Всеки, който предсказва колко години ще живее, това показва, че е счупил някое от тези шишета. Например, когато един човек не може да живее дълго време, неговото ухо е изядено долу. Щом е късо ухото долу, сто години не може да живее. Учените хора, германците, които изследват това, дадоха на една млада сестра съчинение върху този въпрос и сега тя само си тегли ухото.
към втори вариант >>
36.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
Тези братя се наричат старите братя на човечеството, които са турили известни
предпазливи
мерки, с които да го пазят.
В това отношение вие можете да правите малки опити. Дръжте съзнанието си концентрирано, да знаете, че сте господари на огъня. Вземете на ръката си един въглен няколко пъти наред и ще видите, че при това положение ще можете да държите въглена в ръцете си без да се изгорите. Ако съзнанието ви не е концентрирано, ще видите, че и пръстите, и ръката ви ще изгорят. Сега законът седи в следното: Вие трябва да съзнавате, че като сте дошли на земята, вие се намирате под опекунството, под ръководството на ваши братя, които са минали вече вашия път, и днес могат да ви ръководят.
Тези братя се наричат старите братя на човечеството, които са турили известни
предпазливи
мерки, с които да го пазят.
Сега като говоря по този начин, ще се яви спор и ще кажете: Каква е целта за идването на Христа на земята? Христос е един от най-старите братя на земята, и Той казва: „Преди да беше Аврам, аз бях.“ Значи, Той по старшинство надминава всички преди Него. Щом Христос е бил преди Аврама, в Него е имало голямо знание, Той е разбирал законите и могъл да живее според тях. Понеже имал най-голямото знание, Той се наел да дойде на земята, да въведе нов ред и порядък, заради което бил поставен на големи изпитания, а трябвало даже да бъде и разпнат, за да покаже на хората, че има власт да положи душата си, има власт и да я вземе. Но ето вече две хиляди години от Христа, доказано ли е научно, че Той е възкръснал?
към беседата >>
37.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за
предпазливост
.
Искате да направите нещо, стягате се отвътре. Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък. Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава. Всяка една енергия може да ви причини страдание. Страдание на този организъм, който имате.
Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за
предпазливост
.
Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече.
към беседата >>
Има хора, у които туй чувство за
предпазливост
е слабо развито, и те попадат в много страдания.
Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък. Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава. Всяка една енергия може да ви причини страдание. Страдание на този организъм, който имате. Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост.
Има хора, у които туй чувство за
предпазливост
е слабо развито, и те попадат в много страдания.
Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече. Онзи, невнимателният, страда повече.
към беседата >>
38.
Разрешените задачи
,
МОК
, София, 3.5.1935г.,
То е едно отрицателно състояние, показва, че сте били един
непредпазлив
човек.
(втори вариант)
Следователно изгубили сте пазара. То е един лош аспект, нали. Заръчали сте я за едно време, а тя не е дошла навреме. Следователно изгубили сте условията да я продадете. Туй е една загуба.
То е едно отрицателно състояние, показва, че сте били един
непредпазлив
човек.
Не сте разбирали от тази работа, не сте взели много неща в съображение. И вследствие на това претърпявате един малък неуспех. Какво има, ако изгубите? Не сте спечелили, имате една малка загуба като търговец. Или, да допуснем, друго може да се случи.
към втори вариант >>
39.
Път към разумността / Пътят на разумното
,
УС
, София, 9.6.1935г.,
Младият може да яде баница, месо, без да се страхува, но старият трябва да бъде
предпазлив
в задоволяване на желанията си.
Ако можете да угодите на едно от своите желания, вие ще постигнете много неща. Желанията на човека са като царе: стоиш пред тях, цял трепериш, не знаеш, как да ги задоволиш. Ако речеш да им кажеш нещо, не харесват езика ти; ако им предложиш нещо за ядене, не харесват готвенето ти. Затова, именно, трябва да бъдете крайно внимателни към желанията си. Например, може ли младият и старият да задоволяват еднакво желанията си?
Младият може да яде баница, месо, без да се страхува, но старият трябва да бъде
предпазлив
в задоволяване на желанията си.
И да му се яде баница и месо, той трябва да се съобразява със стомаха си, който не издържа на всички храни. И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно. Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха, как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда. Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат. Обаче, те пожелаха да опитат забранения плод, да видят, какво действие ще произведе той върху организма им.
към беседата >>
40.
Словото и животът
,
УС
, София, 14.7.1935г.,
Като знаете това, бъдете
предпазливи
, да не излизате вън от Божествения порядък.
И Павел препоръчва на хора със слаби стомаси да употребяват по малко винце, по сто грама на ден, докато се засили стомахът им и докато придобият апетит. При сегашните условия на живота, хората не могат за дълго време да се задържат в един и същ порядък. Затова ги виждате ту в църквата, ту в кръчмата; ту в Божествения порядък, ту в човешкия. Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата. И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата.
Като знаете това, бъдете
предпазливи
, да не излизате вън от Божествения порядък.
Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине. Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина.
към беседата >>
41.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Онзи, който говори ниско е
предпазлив
, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът.
Не искаш да повишиш гласа си, защото ще те чуят. Или някой път искаш да говориш високо, повишаваш гласа си повече, отколкото трябва. Защо? Защото искаш да те чуят. Когато говориш, не трябва да имаш страх, не трябва да имаш и тщестлавие. Защото онзи, който говори високо е тщестлавен, а който говори ниско е страхлив.
Онзи, който говори ниско е
предпазлив
, разумен е, внимателен е, за много неща мисли, но в благоразумието на човека влиза и страхът.
Тебе те е страх да не стане нещо и си казваш: "Много високо да не говоря! " Влизаш в стаята на болен човек – няма да говориш високо. Сега, когато тълкувате нещата, трябва да знаете как да ги тълкувате. Ще ви приведа един пример из турско, за да ви обясня една истина. Защо из турско, а не из българско или френско?
към беседата >>
42.
Топлината на Любовта
,
УС
, София, 12.1.1936г.,
Работи със злото
предпазливо
, както опитният химик работи с киселините.
(втори вариант)
Той излиза вън от законите и порядъка на природата. И тъй, противоречията в живота се дължат на неправилните отношения между доброто и злото. Ето защо, не се влюбвайте нито в доброто, нито в злото. Влюбиш ли се в тях, те ще ти дадат такива уроци, за които ще платиш скъпо. Прилагай доброто, без да се влюбваш в него.
Работи със злото
предпазливо
, както опитният химик работи с киселините.
Ще кажете, че човек е дете в живота, не може да се обвинява за погрешките си. Не може да се обвинява, но не може и да се оправдава. Да оправдаваш човека, това значи да му направиш временна услуга. После той сам трябва да свърши работата си. Следователно не се оправдавай за погрешките си, защото, рано или късно, ти трябва да ги изправиш.
към втори вариант >>
43.
Освобождаване на чувствата
,
МОК
, София, 13.3.1936г.,
Кой как влезе трябва да бъде много
предпазлив
.
То е причината. Външните условия, тъй наречения астрален свят. Условията на астралния свят са много неблагоприятни. Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата. То е свят на голяма несъобразност.
Кой как влезе трябва да бъде много
предпазлив
.
На всяка крачка може да се случи някой инцидент. Много неуреден е светът на чувствата, на желанията е такъв. Следователно, кой как влезе трябва да бъде много учен. Ако не си учен, ще излезеш тъй както един паун, който би отишъл на гости у децата. Ако един паун отиде на гости между съвременните деца, как ще се върне паунът при другите пауни?
към беседата >>
44.
Светило на тялото
,
НБ
, София, 19.4.1936г.,
Те не са лоши, но са страхливи,
предпазливи
, своенравни.
Трябва да упражнявате врата, ухото си – цялото си тяло. Ако не можете да упражнявате ухото си, ще мислите четири–пет дена наред за него. Когато не мислиш, ще хванеш ухото си, ще го разтърсите няколко пъти и ще си кажеш: Слушай, трябва добре да мислиш. Сега вие не можете да си представите какво влияние може да упражни ухото върху човека. Някои бащи не могат да се справят с децата си, които са много своенравни.
Те не са лоши, но са страхливи,
предпазливи
, своенравни.
Ако бащата не знае как да постъпи с детето си, той ще го бие. След него майката ще го бие, големият брат и сестра ще го бият, а по този начин ще заставят детето да се затвори още повече. Ако бащата разбира законите, той ще хване детето за меката част на ухото и слабо ще го стисне. Това стискане на ухото ще накара детето да се разсмее и то ще се отвори. Ако го стисне повече, отколкото трябва, детето ще се ядоса и ще се разплаче.
към беседата >>
45.
Трите картини.
,
ООК
, София, 6.1.1937г.,
Той много мисли, осторожно,
предпазливо
я изпитва.
А пък вие ще ги приведете, ще се посмеете малко. Може би е смешно. Представете си, че приведа следния пример: Един момък се запознал с една високообразована мома. Не е важно къде – в Англия, Франция и пр. Мога да ви кажа къде, но само примера ще приведа.
Той много мисли, осторожно,
предпазливо
я изпитва.
Изпитва я, дали ще може да живее с нея. Той я обича, но не се решава да ѝ каже, че я обича. Страх го е. Па и на нея е неловко да му каже: „Прояви се де! “ Той не се проявява.
към беседата >>
46.
Концентриране на човешкия ум / Съсредоточаване на човешкия ум
,
МОК
, София, 26.2.1937г.,
Значи, във всички има една
предпазливост
.
Сега вие се стеснявате, че другите знаят повече. Знаят толкоз, колкото и всеки от вас, само че те се представят, че знаят, пък някои от вас се представят, че не знаят. Другите са изпитна комисия, но и те знаят толкова, колкото и вие. Сега, вие всички сте смели, нали? Но ако целият салон започне да се руши, всички ще излезете от него.
Значи, във всички има една
предпазливост
.
Сега ще ви кажа по какво се отличава младият човек от стария: младият слиза, старият плува; младият е по-смел и иска да се качва; и старият има желание да се качи нагоре, но иска с аероплан – старият никога не разчита на краката си. Виждам един стар човек да казва: „Аз ходих на Мусала. Казвам, че съм ходил на Мусала, пък не съм. Когато мисля идеално с ума си, аз вярвам, че съм ходил и разправям на хората, че съм ходил – гледал съм Мусала на картина, мислил съм, че съм ходил, но краката ми не държат“. Старите много обичат да се качват с ума си, а пък младите се качват и с краката си, т. е.
към беседата >>
Значи във всички има една
предпазливост
.
(втори вариант)
И те знаят толкова, колкото и вие. Вие сега се стеснявате, че другите знаят повече. Те знаят толкоз, колкото всеки от вас. Само че те се представят, че знаят, пък някои от вас се представят, че не знаят. Вие нали всички сте смели, но ако започне салонът да се руши, всички ще излезете из салона.
Значи във всички има една
предпазливост
.
Аз да ви кажа, по какво се отличават младият човек от стария. Младият слиза, старият плува. Младият е по-смел, иска да се качва. И старият има желание той да се качи нагоре, но той иска със самолет. Старият никога не разчита на краката си, казва: “С някой самолет да се кача.” Виждам един стар човек да казва: “Аз ходих на Мусала.” Той казва, че е ходил на Мусала, пък не е ходил.
към втори вариант >>
47.
Първото място
,
УС
, София, 16.5.1937г.,
Когато Петър Го предупреждаваше да бъде по-
предпазлив
, да не излага живота си, Христос му отговори: „Това е дяволска мисъл.
Ти вървиш по обратен път: себе си туряш на първо място, ближния си на второ място, а Бога – на последно място. Сега не ви остава нищо друго, освен да смените реда на нещата: На първо място в своята душа да поставите Бога, на второ място – своя ближен, на трето място – себе си, а на четвърто – света. Христос казва: „Отец ми е по-голям от мене. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил." Христос постави Бога на първо място в себе си, ближния си на второ място. Той казваше, че Син Человечески няма де да подслони глава, но знаеше какво трябва да прави.
Когато Петър Го предупреждаваше да бъде по-
предпазлив
, да не излага живота си, Христос му отговори: „Това е дяволска мисъл.
Не дойдох да живея за себе си. Махни се оттук! Чашата, която ми даде Отец, трябва да изпия." Казвам: Не туряй себе си на първо място в живота. Това е нещастие.
към беседата >>
48.
Трите свята
,
УС
, София, 7.11.1937г.,
Те искат да бъдат
предпазливи
и не обръщат внимание на вътрешната реалност, която крепи и въздига, т. е.
В човешкия живот има две реалности: външна, която предпазва нещата, и вътрешна, която крепи. В проповедите си някои поддържат само външната реалност.
Те искат да бъдат
предпазливи
и не обръщат внимание на вътрешната реалност, която крепи и въздига, т. е.
усъвършенства човека. Мнозина говорят за Бога, като външна реалност, която е създала външния свят. Ако не се говори за външната реалност, не бихте имали никакво понятие за Бога. Някой говори за Бога, а се кара с хората. Това е, защото той има само външна представа за Бога.
към беседата >>
49.
Двете жени
,
УС
, София, 16.1.1938г.,
Като зная всичко това, аз съм
предпазлив
, не правя никакви връзки.
Аз не искам да ме въртят нито на един шиш, колко повече на девет. Жената ще иска поне две слугини, хубава къща. За всяко неудобство ти ще бъдеш виновен. Като й купиш обувки, шапка, все ще намери нещо в тях да е недоволна. Тя иска с един поглед само да разбереш, от какво има нужда.
Като зная всичко това, аз съм
предпазлив
, не правя никакви връзки.
Вие се оплаквате, че сте пропаднали, а аз стоя настрана и се смея. Питаш: Ти опитал ли си това положение, че се смееш? – Не, аз съм голям невежа в тази област. Това, което казвам за жената, се отнася и за мъжа. И на мъжа не може да се угоди лесно.
към беседата >>
50.
Живият хляб
,
НБ
, София, 17.1.1938г.,
За да запази здравето си, човек трябва да бъде много
предпазлив
.
Тъй както мислите върху нещата, това не е същинската мисъл. Това е болезнено състояние. Съвременният свят се намира в едно неестествено състояние. Това показва, че хората не са здрави. Мъчно може човек да запази здравето си на земята.
За да запази здравето си, човек трябва да бъде много
предпазлив
.
За да не излизаш от търпение, трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш също така трябва да бъдеш много предвидлив. Какво ли няма да дойде до главата на човека? Някой казва: „Аз имах голяма вяра в този човек.“ Сега, къде се ражда противоречието? Ако някой човек има едно шише вода и ти пиеш вода от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него.
към беседата >>
51.
Тониране
,
УС
, София, 4.9.1938г.,
Като се въздържа от гнева, човек става крайно
предпазлив
и страхлив.
Движиш се, ходиш натук-натам, но не си свободен. За нищо и никакво се гневиш, напразно изразходваш енергията си. Тази енергия се предава на малкия мозък и ти започваш да страдаш. Гневният стъпва повече на петите си и удря като кон. Тази енергия трябва да се впрегне на работа.
Като се въздържа от гнева, човек става крайно
предпазлив
и страхлив.
Той стъпва на пръстите си. – Защо някой, като върви, удря силно петите си? – Защото е страхлив. Колкото да удряш с петите, желанието ти няма да се изпълни. Колкото и да стъпваш на пръсти, по-умен няма да станеш.
към беседата >>
52.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 21.4.1939г.,
А пък някой
предпазлив
.
Тук зад темето. /На темето./ Някой мисли за своето достойнство. И на него умът му е отзад. Някой може да мисли да направи някое добро. Умът му е деятелен отпред отгоре.
А пък някой
предпазлив
.
Умът му е отстрани. Този, който е предпазлив, какво мисли? Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх. Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае. И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“.
към беседата >>
Този, който е
предпазлив
, какво мисли?
И на него умът му е отзад. Някой може да мисли да направи някое добро. Умът му е деятелен отпред отгоре. А пък някой предпазлив. Умът му е отстрани.
Този, който е
предпазлив
, какво мисли?
Например, когато той иска да чете и даже още като пише своята теза, гледа, той ще тури своите думи, защото ще има критика и го е страх. Някой път като пише своята теза, той иска да се покаже, че знае. И тогаз ще тури бомбастични думи: „субстанция“, „интеграл“, „концепция“. Онзи, в когото милосърдието е развито, какво ще пише? Той ще пише за нежни работи, за цветята.
към беседата >>
53.
Опитване, проверяване и прилагане
,
МОК
, София, 28.4.1939г.,
Сега казвате: „
Предпазливост
и страх.“ Вие не влизате в разсъждение.
Седиш, искаш да идеш някъде, напрягаш се, то е „до“. Искаш да идеш някъде, пък не можеш. Значи, изходно положение, тръгнеш. Докато ти мислиш да тръгнеш или да не тръгнеш, най-после решаваш. Като вземеш първата точка, то е движението, става „ре“.
Сега казвате: „
Предпазливост
и страх.“ Вие не влизате в разсъждение.
Предпазливостта е процес. Ти си обмислил нещо, искаш да направиш нещо, мислиш да започнеш нещо. Предпазлив си всякога, когато искаш да направиш нещо. Страхът е вече една свършена работа. Вече загазил си и мислиш как да излезеш от туй затруднение.
към беседата >>
Предпазливостта
е процес.
Искаш да идеш някъде, пък не можеш. Значи, изходно положение, тръгнеш. Докато ти мислиш да тръгнеш или да не тръгнеш, най-после решаваш. Като вземеш първата точка, то е движението, става „ре“. Сега казвате: „Предпазливост и страх.“ Вие не влизате в разсъждение.
Предпазливостта
е процес.
Ти си обмислил нещо, искаш да направиш нещо, мислиш да започнеш нещо. Предпазлив си всякога, когато искаш да направиш нещо. Страхът е вече една свършена работа. Вече загазил си и мислиш как да излезеш от туй затруднение. Човек загазва, затуй се явява страхът.
към беседата >>
Предпазлив
си всякога, когато искаш да направиш нещо.
Докато ти мислиш да тръгнеш или да не тръгнеш, най-после решаваш. Като вземеш първата точка, то е движението, става „ре“. Сега казвате: „Предпазливост и страх.“ Вие не влизате в разсъждение. Предпазливостта е процес. Ти си обмислил нещо, искаш да направиш нещо, мислиш да започнеш нещо.
Предпазлив
си всякога, когато искаш да направиш нещо.
Страхът е вече една свършена работа. Вече загазил си и мислиш как да излезеш от туй затруднение. Човек загазва, затуй се явява страхът. Понеже първоначално си имал предпазливост, понеже веднъж си загазил, сега вторият път предпазлив си, да не би като първия път да загазиш. Предпазливостта вече те предпазва, да бъдеш внимателен, да не би някой елемент да не си взел предвид.
към беседата >>
Понеже първоначално си имал
предпазливост
, понеже веднъж си загазил, сега вторият път
предпазлив
си, да не би като първия път да загазиш.
Ти си обмислил нещо, искаш да направиш нещо, мислиш да започнеш нещо. Предпазлив си всякога, когато искаш да направиш нещо. Страхът е вече една свършена работа. Вече загазил си и мислиш как да излезеш от туй затруднение. Човек загазва, затуй се явява страхът.
Понеже първоначално си имал
предпазливост
, понеже веднъж си загазил, сега вторият път
предпазлив
си, да не би като първия път да загазиш.
Предпазливостта вече те предпазва, да бъдеш внимателен, да не би някой елемент да не си взел предвид. Да не се роди в живота ти нещо или в мислите ти, или в чувствата ти, или в постъпките ти нещо, което да те спъне. Страх се ражда. Щом се роди страхът, нещо е свършено. Запример, ако детето е яло от сладкото в гърнето, когато майката влезе в къщи и се приближи при гърнето, сърцето на детето тупа.
към беседата >>
Предпазливостта
вече те предпазва, да бъдеш внимателен, да не би някой елемент да не си взел предвид.
Предпазлив си всякога, когато искаш да направиш нещо. Страхът е вече една свършена работа. Вече загазил си и мислиш как да излезеш от туй затруднение. Човек загазва, затуй се явява страхът. Понеже първоначално си имал предпазливост, понеже веднъж си загазил, сега вторият път предпазлив си, да не би като първия път да загазиш.
Предпазливостта
вече те предпазва, да бъдеш внимателен, да не би някой елемент да не си взел предвид.
Да не се роди в живота ти нещо или в мислите ти, или в чувствата ти, или в постъпките ти нещо, което да те спъне. Страх се ражда. Щом се роди страхът, нещо е свършено. Запример, ако детето е яло от сладкото в гърнето, когато майката влезе в къщи и се приближи при гърнето, сърцето на детето тупа. Мисли какво да прави.
към беседата >>
Напрежението страх ли е или
предпазливост
?
Когато не постъпваме справедливо, изгубва се светлината, настава тъмнина. Та казвам: Трябва да разчленявате темите, които ви се дават. Напрежението какво е? Вие имате желание да постигнете нещо – това е едно напрежение. По кой начин ще вземете „до“, ако имате напрежение?
Напрежението страх ли е или
предпазливост
?
Напрежението се ражда от известни желания отвътре. Желанието е една вътрешна възможност. Тебе ти трябва един извор. Ти желаеш, не е лошо, че желаеш. Всичката погрешка може да излезе от желанието.
към беседата >>
Отдето мине, се слуша, да няма опасност, много е
предпазлив
.
Човек може да стане нервен от страх. Пък може от страх да се кали, да се приспособява на условията. Така имате на заека, от страх му се проточили ушите нагоре. Понеже е много страхлив, от туй даване на внимание ушите порасли. От всяко шумване трепва.
Отдето мине, се слуша, да няма опасност, много е
предпазлив
.
Кръвта храни ушите и те станали големи. Щом чуе шум, изправи се на краката си, гледа наоколо. Като погледне и види, че няма опасност, пак започне да пасе. Изведнъж като мръдне нещо наоколо, изправи се пак на краката и се огледа. Като някой учен човек, пак се сниши и започне да се снишава, да пасе.
към беседата >>
54.
Организирана вяра
,
ООК
, София, 13.9.1939г.,
Чувството на осторожност и
предпазливост
, съединени с човешкия разум, образуват благоразумие.
У всички хора страхът не е еднакво развит. Някои са по-страхливи, а някои по-безстрашни. У някои, към темето отстрани, центърът на страха е по-силно развит. Има известни работи, които поддържат страха. Понеже света има доста опасности, това е едно чувство, което предпазва човека от тях.
Чувството на осторожност и
предпазливост
, съединени с човешкия разум, образуват благоразумие.
Страхът е едно отрицателно чувство, отрицателно в този смисъл, че има пред вид интереса на човека. Всякога той му казва: „Пази се да не би да се изложат твоите интереси на голяма опасност.“ Например, казва ти: „Пази се, този човек да не те излъже! “ И в животните има това чувство. Някое животно, като те погледне или ще вярва в тебе или няма да вярва или ще има доверие или няма да има доверие. Та казвам, сега ще ви кажа нещо за практическата страна на вярата.
към беседата >>
55.
Което Той ви казва!
,
ООК
, София, 4.10.1939г.,
Следователно страхът си има своето място, но той трябва да бъде само една подбудителна причина, понеже ние живеем в един свят на големи опасности и затова човек трябва да бъде
предпазлив
.
Линията на носа съответствува на линията на ума. Билото на носа. Ако тази линия се проточи надолу, отиде много надолу, това показва една безполезна грижа и страх за бъдещето. Такъв човек е страхлив. Плаши се от най-малките работи.
Следователно страхът си има своето място, но той трябва да бъде само една подбудителна причина, понеже ние живеем в един свят на големи опасности и затова човек трябва да бъде
предпазлив
.
Като върви по улиците, не трябва да бъде много близо до къщите. Разправяше ми един мой познат следното. Това се случва във Варна. Той ми каза: „Вървя облечен с нова дреха, но съм недоволен от себе си, вкиснат съм. Дрехите ми са хубави, но не съм доволен.
към беседата >>
Понеже живеем в един свят на големи опасности, човек трябва да бъде
предпазлив
; като върви по улиците, не трябва да бъде много близо до къщите.
(втори вариант)
Да вземем билото на носа. Ако тази линия се проточи надолу, ако отиде много надолу, това показва една безполезна грижа и страх за бъдещето. Такъв човек е страхлив. Плаши се от най-малките работи. Следователно страхът си има своето място, но той трябва да бъде само една подбудителна причина.
Понеже живеем в един свят на големи опасности, човек трябва да бъде
предпазлив
; като върви по улиците, не трябва да бъде много близо до къщите.
Разправяше ми един мой познат следното (това се случило във Варна): "Вървя, облечен в нова дреха, но съм недоволен от себе си, вкиснат съм. Дрехите ми са хубави, но не съм доволен. Липсва ми нещо. По едно време, като минавах, изля се една кофа върху главата ми. Това стана в новата махала във Варна.
към втори вариант >>
56.
Правото отношение
,
МОК
, София, 8.12.1939г.,
То е
предпазливост
.
Тебе те е страх от водата, влез във водата, намокри се. Няма да изчезне страхът, но да се уравновеси. Или те е страх от огън. Поопарѝ се малко, да видиш, че не е нищо, ако те парне, да се научиш да не те е страх. Добрата страна на страха е, че човек е бодър в своите наблюдения.
То е
предпазливост
.
Да знаеш, че в страх, който живее, има известно движение, той трябва да бъде внимателен. Запример гледам вратите на треновете колко са опасни, как може човек да се осакати. Там вратата, като се отвори, има междина и ако някой си тури ръката, като речеш да затвориш вратата, можеш да осакатиш пръстите. Вратите трябва да са направени така, че да няма междина вътре. По някой път вие туряте в печката си въглища или дърва, набират се газове и веднага избухват.
към беседата >>
57.
Хубавите неща
,
МОК
, София, 5.7.1940г.,
Един от вас е
предпазлив
, друг е смел.
Вятърът, който духа, е прост. Слънцето ни се вижда просто. Единствените същества, които не сме прости, то сме ние хората. Всичко вие мислите, всички неща наоколо са прости. Вие не знаете причината, защо именно човек мисли така.
Един от вас е
предпазлив
, друг е смел.
Някой от вас е заядлив. Какво означава заядлив? Заядлив е някой път, като вървиш, крачолът ти се закачи. Като проснеш десния си крак, крачолът ти се закачи, че съдереш гащите долу. Не го искаш това, но той е някак си заядлив.
към беседата >>
58.
Реалност на живота
,
СБ
,
РБ
,
УС
, София, 4.8.1940г.,
Нарича се още център на страха, на
предпазливостта
.
Като погледнете главата му, на мястото на религиозното чувство стои празнина. Този център се намира отгоре на главата. Главата на религиозния човек отгоре е висока, като планина. Ако на това място има долина, човек трябва да работи, да развива религиозното си чувство, или любов към Бога. Центърът на справедливостта се намира също в горната част на главата.
Нарича се още център на страха, на
предпазливостта
.
Човек трябва да бъде предпазлив, да знае как да постъпва. Законът на справедливостта е неизменен и се прилага еднакво към всички живи същества. Няма същество, което може да избегне този закон. Някои го наричат „закон на възмездие“. Според този закон, кой каквото мисли и чувства, един ден ще се върне към него.
към беседата >>
Човек трябва да бъде
предпазлив
, да знае как да постъпва.
Този център се намира отгоре на главата. Главата на религиозния човек отгоре е висока, като планина. Ако на това място има долина, човек трябва да работи, да развива религиозното си чувство, или любов към Бога. Центърът на справедливостта се намира също в горната част на главата. Нарича се още център на страха, на предпазливостта.
Човек трябва да бъде
предпазлив
, да знае как да постъпва.
Законът на справедливостта е неизменен и се прилага еднакво към всички живи същества. Няма същество, което може да избегне този закон. Някои го наричат „закон на възмездие“. Според този закон, кой каквото мисли и чувства, един ден ще се върне към него. Както постъпва човек към другите, така ще постъпват и към него.
към беседата >>
59.
В начало бе Словото
,
НБ
, София, 27.4.1941г.,
Той е много
предпазлив
, дето няма опасност никаква.
Следователно, ако вие направите страха за ваш господар да ви господарува, той ще ви доведе всичките нещастия, които съществуват в Битието. Ако ме попитате от какво произтичат вашите страдания, ще ви кажа – от страха. Защото страхът ви е господар. Ако ме попитате защо не ви върви, ще ви кажа – понеже нямате страха за слуга. Само страхът може да ти служи тъй, че да ти тръгнат работите.
Той е много
предпазлив
, дето няма опасност никаква.
Казва: „Тук, господарю, има опасност.“ Мястото, дето те прекарва страхът, косъм няма да падне от главата ти. Сега ако не сте съгласни с мене в туй отношение, проверете в книгите на природата. Аз говоря за онова, което е вътре в природата. Не създавам една нова теория. Аз се базирам или се основавам на онези факти, които съществуват.
към беседата >>
60.
Музикална екскурзия
,
ООК
, София, 25.3.1942г.,
Ако изтривате отпред обущата, много сте
предпазлив
, повече, отколкото трябва.
Опитали ли сте да започнете с ходенето? Някои от вас биете петите – показва, че центърът на твърдостта е развит. Някои стъпвате на пръсти, – много сте осторожни. Някои от вас кривите обущата навън – отношенията ви към хората не са правилни. Някои кривите краката навътре – отношението към себе си не е правилно.
Ако изтривате отпред обущата, много сте
предпазлив
, повече, отколкото трябва.
Ако изтривате обущата на петите, вие сте твърд повече, отколкото трябва. Ако изтривате обущата отстрани, на хората искате да угодите. На всичките хора не може да угодите. Ако изтривате навътре обущата, на себе си не можете да угодите. Научете се, като ходите, еднакво да си изтривате обущата навсякъде.
към беседата >>
61.
Двата полюса
,
МОК
, София, 1.5.1942г.,
Кое е по-хубаво сега – да бъдеш смел или да бъдеш
предпазлив
.
Как бихте познали, когато един човек пие вода, дали е страхлив или не е страхлив? Някой път наблюдавайте, дойде едно животно до вратата, няма да влезе. Ако е куче ще се приближи, ще погледне наляво, надясно, събужда се страха, погледне навътре, пак настрани, взема предпазителни мерки, изведнъж влиза вътре. Вземете един сокол, който се върти, който е смел, изведнъж като види пилето, хвърля се. Но соколът е повече смел, кучето не е така смело.
Кое е по-хубаво сега – да бъдеш смел или да бъдеш
предпазлив
.
Представете си такъв един пример: На една селянка един сокол първата година изпоял пилците, дойде задигне едно пиле, дойде задигне друго пиле. Тя трябвало да ходи на нивата, оставила квачката, той задигал пилците. Намира една мрежа, с която рибарите си служат, туря пилетата и квачката под мрежата, да не може да излизат. Той като дошъл, сграбчил пилето, прекарал краката си през две дупки и не може да излезе пилето. Не му иде на ум да пусне пилето.
към беседата >>
62.
Новото в света
,
УС
, София, 17.5.1942г.,
“ Тя казва: „Минавах покрай пътя, мина кола, стъпка черупката ми, и оттам насетне само гола ходя.“ Казва: „Защо не беше
предпазлива
, защо не избяга?
Като я обича, не може да дойде при нея, тя се качила на черупката му. По-напред ходел лесно с черупката си, като се качила на черупката му, мъчно ходел. Влече се, пъпли той по земята, тя седи на гърба му. Казва ѝ: „Ти каза, че ме обичаш. Не може ли да ми кажеш как стана, че изгуби апартамента си?
“ Тя казва: „Минавах покрай пътя, мина кола, стъпка черупката ми, и оттам насетне само гола ходя.“ Казва: „Защо не беше
предпазлива
, защо не избяга?
“ „Нали знаеш, не можем да бягаме, едва се влечем.“ Може ли охлювът да бяга? Не може. Задава въпроса: Защо не избяга? Какво подразбира охлювът?
към беседата >>
63.
Мажорни и миньорни гами
,
МОК
, София, 10.7.1942г.,
Лъжата е един резултат на самото чувство
предпазливост
, внимателност у човека.
Личните чувства спасяват човека от лъжа, изключват лъжата. За лъжата подбудителната причина е страхът. Деца, които са страхливи, скрояват една бяла лъжа веднага, майстори са. Лъжата е миньорната гама, събира, не дава. Милосърдието е мажорна гама.
Лъжата е един резултат на самото чувство
предпазливост
, внимателност у човека.
Страхът сам по себе си не е лош, боязливостта не е лоша. Ако човек няма боязливост би се изложил на много големи мъчнотии. Работиш с взривни вещества, трябва да бъдеш внимателен. Ако не си внимателен може да избухне, ще причини големи вреди. Този човек с плюса и този с минуса и двамата са честолюбиви (Фиг. 3).
към беседата >>
64.
Нова епоха
,
ООК
, София, 6.1.1943г.,
Ако във вас страхът стане неестествен, страхът е една
предпазливост
, но ако страхът стане неестествен, какво ще стане.
Всичките недоразумения между хората почиват върху материални работи. И вкъщи недоразуменията се дължат например, че една кърпа или една тенджера липсвали. Все за материални работи хората се карат. Казвам: напуснете материалния свят, не се занимавайте с него, ако искате да прогресирате. То е един вътрешен процес.
Ако във вас страхът стане неестествен, страхът е една
предпазливост
, но ако страхът стане неестествен, какво ще стане.
Ако ред поколения, които са се плашили неестествено, техните гърди се спитяват*. В Америка дробовете на американците постоянно се спитяват. И това се дължи на онази раса, която те изтребиха. Постоянно се спитяват гърдите им и те казват, че имало микроби, които спитявали гърдите. Американците вземат мерки да дишат, спитяват се дробовете им.
към беседата >>
65.
Една мярка
,
МОК
, София, 16.4.1943г.,
Това показва, че са много
предпазливи
, като котка стъпват.
Казвам: В ред поколения една и съща мисъл ако работи, ще даде известни резултати. У птиците, желанието да хващат е завъртяло горния клюн на човката. Човек, в мисълта си, трябва да бъде много умен. И в чувствата си, и в постъпките си да бъде много умен. Много пъти хората изкривяват краката си; някой път хората изядат обущата си при пръстите.
Това показва, че са много
предпазливи
, като котка стъпват.
Онези, упоритите, изядат тока си отзад. Тия хора, които са много упорити, бият на петите и нервни стават. Като стъпваш на петата си, става сътресение на гръбначния стълб и в последствие на това, човек става нервен. Някои хора стъпват на ходилото си. Някои от вас, които сте нервни, трябва да се научите да ходите, да не стъпвате на петите си първо.
към беседата >>
Щом има публика, събуди се у вас осторожността,
предпазливостта
и имате свиване на гърлото.
Обърнат нагоре, този знак дава нашето днешно "у". Едното е нагоре с краката, другото е надолу (нагоре) с главата. "У"-то у българите показва чаша. Българинът показва, че е практичен. За пример, вие искате да пеете.
Щом има публика, събуди се у вас осторожността,
предпазливостта
и имате свиване на гърлото.
Значи, в музиката най-първо трябва да събудите едно чувство, което има сродство. Страхът ограничава музиката. Казва: Не пей, ще се компрометираш. В музиката трябва да събудите най-първо вярата като мисловен акт. След вярата трябва да събудите надеждата, понеже надеждата е акт на сърцето, а любовта е обект на душата.
към беседата >>
66.
Номер първи
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1943г.,
При такова предсказване човек трябва да приема нещата с голяма
предпазливост
.
В селата има баби-пророчици, които помагат на хората при мъчнотиите им. Достатъчно е някой селянин да изгуби кравата или вола си, за да му предскаже бабата, къде е отишъл. Ако ясновидецът предскаже нещо, което 100% е вярно, предсказването му е от Божествения свят. Ако предсказването му е от човешкия свят, истинността на думите му е 50%. И най-после, има случаи на предсказване, вярно само едно на сто.
При такова предсказване човек трябва да приема нещата с голяма
предпазливост
.
Едно време Кортеза се проявяваше като голяма ясновидка. Най-главната черта на характера ѝ беше справедливостта. Благодарение на това, тя всякога казваше истината. Ако не можеше да каже нещо на човека, тя го съветваше да дойде друг път. Най-важното, което се искаше от нея, беше да насочи хората към Бога.
към беседата >>
67.
Хармония в живота
,
СБ
,
РБ
, София, 10.9.1943г.,
Ако са умни и внимателни, те стъпват
предпазливо
и избират неутъпканата и чиста храна.
Овцете и до днес се движат на стада: едни от тях вървят напред, а други – назад. – Какво печелят първите и какво – последните? – Първите ядат най-чистата храна. Понеже преди тях не са минали други животни, храната е запазила чистотата си. Последните са принудени да ядат отъпкана и нечиста храна.
Ако са умни и внимателни, те стъпват
предпазливо
и избират неутъпканата и чиста храна.
Оттук вадим заключението: срещнете ли човек, който е невнимателен и бърз, ще знаете, че той е заемал първо място и нямал никакви препятствия. Който е внимателен, предпазлив и взискателен, както в храната си, така и в отношенията си, той е заемал последното място в обществото. Способните ученици, които заемат първите места, развиват гордост и самоуважение към себе си. Да имаш самоуважение, това е естествено качество; да бъдеш горд, това е неестествена проява на човека. Гордостта представя натегнато състояние на струните, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струните.
към беседата >>
Който е внимателен,
предпазлив
и взискателен, както в храната си, така и в отношенията си, той е заемал последното място в обществото.
– Първите ядат най-чистата храна. Понеже преди тях не са минали други животни, храната е запазила чистотата си. Последните са принудени да ядат отъпкана и нечиста храна. Ако са умни и внимателни, те стъпват предпазливо и избират неутъпканата и чиста храна. Оттук вадим заключението: срещнете ли човек, който е невнимателен и бърз, ще знаете, че той е заемал първо място и нямал никакви препятствия.
Който е внимателен,
предпазлив
и взискателен, както в храната си, така и в отношенията си, той е заемал последното място в обществото.
Способните ученици, които заемат първите места, развиват гордост и самоуважение към себе си. Да имаш самоуважение, това е естествено качество; да бъдеш горд, това е неестествена проява на човека. Гордостта представя натегнато състояние на струните, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струните. Ако обтегнеш струните на цигулката повече, отколкото трябва, те непременно ще се скъсат. Ако ги обтегнеш, колкото трябва, ще свириш добре и с разположение.
към беседата >>
68.
Млад и стар
,
МОК
, София, 29.10.1943г.,
– От страх и
предпазливост
, да не би да я усвоим криво.
Почвата, върху която ще се гради, трябва да се разкопае, да стигнем до канара. Само така ще имаме резултат. Не се гради върху пясък, нито при голям студ, или при голяма горещина. Може да се гради при нормална, умерена топлина. Защо не можахте да схванете цялата песен?
– От страх и
предпазливост
, да не би да я усвоим криво.
– Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взема участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова.
към беседата >>
НАГОРЕ